Председателствували:
Секретари: Христо Атанасов и Георги Петров
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, господа министри, откривам днешното заседание. В залата има необходимия кворум.
Започвам с прочитането на новопостъпилите питания след 23 април.
Постъпило е питане от народния представител Иво Атанасов към министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов относно уволнение на офицер от Гранични войски.
Срокът за писмен отговор е 7 май т.г.
Постъпило е питане от народния представител Невен Пенев към министър-председателя Любен Беров относно въвеждане на експортни такси и разрешителен режим за износ на дървени материали.
Срокът за отговор е 14 май.
Има питане от народния представител Петър Петров към зам.-министър-председателя и министър на труда и социалните грижи Евгени Матинчев, относно основанието за въвеждане на абонаментни такси за електромери.
Срокът за отговор е 7 май.
Постъпило е питане от народния представител Стойчо Шапатов към министъра на земеделието Георги Танев, относно допуснати СМ/МД 149.1
- 2 -
групи нарушения на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи от ликвидационен съвет в с. Татарево, област Пловдивска.
Срокът за писмен отговор е 12 май.
Народният представител Стоян Райчевски е отправил питане към министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов относно провокирано убийство на група ученици и младежи от Народната милиция през 1948 г. край гр. Любимец.
Срокът за отговор е 14 май.
Постъпило е питане от народните представители Свиляна Захариева, Иван Пушкаров, Петко Гинев и Руслан Семерджиев към министър-председателя Любен Беров, относно решение # 138 от 15 април т.г. за освобождаване и назначаване на областни управители.
Срокът за отговор е 14 май.
Народните представители Николай Слатински, Чародей Чернев са отправили питане към министъра на образованието, науката и културата Марин Димитров относно отстраняването на директора на основно училище "Хр. Смирненски", с. Ноевци, община Брезник.
Народният представител Петър Балабанов е отправил питане към министъра на образованието, науката и културата Марин Димитров, относно изпълнението на Закона за народната просвета.
Срокът за отговор е 14 май.
И последното новопостъпило питане на народния представител Иво Атанасов към зам.-министър-председателя и министър на транспорта Нейчо Неев, относно изграждането на южната трансевропейска жп магистрала.
Срокът за писмен отговор е 14 май.
За днес бе обявено, че ще отговаря и министър Румен Биков. Получено е писмо, в което той съобщава, че поради участието си в пресконференция в гр. Пловдив няма да може днес да отговаря на питания на народните представители Лъчезар Тошев, Васил Михайлов, Стоян Иванов и Ивайло Ловджиев.
Уважаеми колеги, прочетох ви писмото, което ми бе дадено, за да ви уведомя. Вероятно с панаира е свързано това участие.
Уважаеми госпожи и господа, спомняте си, че приехме решение, съгласно което всеки петък ще започваме с отговор на 149.2
- 3 -
актуалните въпроси, чийто срок изтича в този ден. Така че ще започнем с изслушването на трима господа министри, чийто отговор по актуални въпроси е със срок днес, 7 май. Това са министърът на правосъдието Мишо Вълчев, към който е отправен актуален въпрос от народните представители Ана Караиванова и Златимир Орсов, министърът на околната среда г-н Валентин Босевски, към който има актуален въпрос народните представители Ана Миленкова и Георги Николов и министърът на образованието, науката и културата г-н Марин Димитров, към когото има актуален въпрос от народния представител Емил Капудалиев. След което ще продължим с изслушване на министър-председателя и министрите така, както бе съобщено вчера.
Г-жа Караиванова, г-н Орсов, кой от вас ще развие актуалния въпрос? Г-жа Караиванова, заповядайте да развиете актуален въпрос относно претърсването на дома на зам.-председателя на Сливенския районен съд.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми г-н министър, уважаеми колеги! Преди две седмици в почти всички ежедневници се появиха съобщения за задържането на двама сливенски адвокати за "особено опасни", разбира се, престъпления - клевета на магистрати от съдебната власт и закана за убийство от бившия срещу настоящия председател на Координационния съвет на СДС в Сливен.
Г-н министре, ние добре знаем закрепения в Конституцията принцип за разделение на властите. Не защото се боим от поредната декларация на Висшия съдебен съвет за намеса на другите власти, в т.нар. независима съдебна власт. Няма да питаме защо е взета най-тежката мярка за неотклонение, задържане под стража за едно такова престъпление като клевета, което за съжаление е почти ежедневие в нашия живот. Дори когато са оклеветени началниците на районния прокурор, окръжния прокурор на Сливен и главния прокурор на републиката Татарчев. Няма да питаме и защо се определя една непосилна за редовия адвокат гаранция от 50 хил. лева. Та като не може да я внесе, да бъде задържан под стража. Това и на обикновен, и на юридически език се нарича злоупотреба с власт. 149.3
- 4 -

Няма да питаме и дали при една закана за убийство се налага да се направи претърсване в дома на обвиняемия. Може да са търсили дали пък има кухненски ножове или миша отрова, с които да изпълни действително заканата си.
Всичко това са действително въпроси, които следва да се решат в рамките на наказателния процес и на дисциплинарните дела, които надяваме се ще последват от самата съдебна власт. Още повече смеем да се надяваме, че Висшият адвокатски съвет и Съюзът на адвокатите ще действуват така енергично и ще защитят правата и достойнството на своите колеги членове, както самоотвержено бранят конституционните права на всички граждани, когато ставаше въпрос за облагането на хонорарите на адвокатите с данък оборот. Или когато искат да осигурят достойни условия за труд на своите колеги съдии, прокурори чрез връщането на Съдебната палата, а дори ако се налага за това да свалят правителството.
Нашият актуален въпрос е за друго. От вестниците и от факса на съпругата на единия от задържаните, адвоката Големанов, колегата Юлиана Колева - факс, изпратен до парламента, Висшия съдебен съвет, разбрахме, че в семейното жилище на съдийката е извършено претърсване и изземване. И тъй като съгласно чл. 132, ал. 1 от действуващата Конституция и чл. 83 от действуващия Закон за устройство на съдебната система, приет през тоталитарната 1976 г., съдиите се ползуват с имунитет и никакви следствени действия срещу тях не могат да се извършват, докато този имунитет не бъде снет. Според чл. 135 от Наказателно-процесуалния кодекс - претърсването и изземването са следствени действия, на първо място бихме искали да Ви запитаме: снел ли е Висшият съдебен съвет имунитета на г-жа Юлиана Колева като съдия в Районния съд? И на второ място, ако имунитетът й не е снет, взел ли е отношение Висшият съдебен съвет към това драстично нарушение не само на закона, но преди всичко на конституционните права и достойнството на един магистрат от съдебната власт.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Имате думата, г-н министре на правосъдието.
МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО МИШО ВЪЛЧЕВ: Г-жо председателствуващ, г-н министър-председател, господа и дами народни 149.4
- 5 -
представители! Действително изнесените факти в запитването отговарят на действителността по предложение на зам.-районния прокурор при Районна прокуратура, Сливен на 2 април е образувано следствено дело против Руси Петров Големанов, съпруг на г-жа Юлиана Колева - зам.-председател на Сливенския районен съд. 149.5
На 20 април против Руси Петров Големанов е повдигнато и предявено обвинение по чл.325, ал.1 и чл.148, ал.1. Била му е определена и е взета мярка за неотклонение задържане под стража. Прието е било, че е съществувала опасност Големанов да се укрие или да извърши други престъпления.
Освен това против Руси Големанов и други длъжностни лица е образувано следствено дело # 998 за извършени престъпления по чл.282. Разследването по делото се провежда от заместникрайонния прокурор Стоил Георгиев. Същият при спазване на изискванията, предвидени по Наказателно-процесуалния кодекс, извършва сам в присъствието на поемни лица, претърсване в дома на Големанов и ползваните от него помещения за адвокатска кантора. Иззети са документи, които са приобщени като доказателства по делото.
Освен това образувани са и други следствени дела против длъжностни лица от ликвидационни съвети на стопанствата в района, при разследването на които е установено съучастие на Руси Големанов. Предявено е искане за изменение на мярката за неотклонение и той е освободен след внасяне на парична гаранция в размер на 3000 лева.
Против госпожа Юлия Колева не е възбуждано никакво наказателно преследване и не са провеждани следствени действия. Не е отправено искане за отнемане на съдебния имунитет.
Претърсването е извършено в семейното жилище на Големанов и Колева и това не представлява нарушение на съществуващите забрани при наличността на съдебен имунитет да се предприемат извършени действия, защото този имунитет не се разпростира и върху съпруга на ползващия имунитета. (Шум в залата, частични ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, проф. Вълчев.
Госпожа Караиванова, имате думата.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин министър, не съм доволна от Вашия отговор. Както виждате, нашият въпрос не беше насочен за претърсването в кантората, но жилището на съдийката се ползва от нейния имунитет и не би следвало да се извършва претърсване. И то според нас е грубо нарушение на закона. И щом самите съдебни органи вършат такива груби нарушения против съдебните магистрати, какво доверие биха могли да имат така БП/НП 150.1 наречените обикновени граждани за спазване на човешките им права. (Голям шум в залата, възражения от блока на СДС)
И аз мисля, че догодина Държавният департамент на САЩ когато изготвя доклад за човешките права, няма да се интересува само от извършените претърсвания в дома на лица от циганското малцинство, а преди всичко ще изтъква случаи ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Караиванова, моля Ви ... (не се чува).
АНА КАРАИВАНОВА: ... за нарушаване неприкосновеността на съдийско жилище.
Благодаря. (Голям шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Много моля, за да има ред и спокойствие в залата, правя напомняне на госпожа Караиванова, че наруши правилника. Защото при актуален въпрос, знаете, приели сме възможността само да се каже доволен ли е или не народният представител от отговора.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Не е казано с колко думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля ви, казано е, че може единствено да заяви дали е доволен или не. Това сме го гласували. А при питанията е казано време и това е две минути. Така че само времето и думите могат да бъдат колкото си искат.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Ана Караиванова да се върне и да си довърши делото за Партийния дом.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Много моля. Аз съм длъжна да напомня, защото има протести в залата. Оттук нататък оставям на вашата съвест как ще постъпвате при използване на времето. (Голям шум в залата)
Следващият отговор ще бъде даден от министъра на околната среда господин Валентин Босевски. Актуалният въпрос към него е от народните представители Ана Миленкова и Георги Николов.
Госпожа Миленкова иска думата. Заповядайте. Актуалният въпрос е относно екологичните проблеми в Силистренския регион.
АНА МИЛЕНКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Екологичният проблем на Силистра се постави след 1987 г., когато беше пуснат в частична експлоатация румънският металургичен комбинат на отсрещния бряг на река Дунав. Неговото производство 150.2 ежедневно замърсява атмосферата с прах, серен двуокис, въглероден окис, азотни окиси, сероводород, фенол, флуориди, амоняк, пириди и други. Неотдавна в Силистра беше направена и обсъдена експретна оценка за състоянието на околната среда в региона. Изводите, които се правят от експертите, са особено тревожни. Влошаването на екологичната обстановка е резултат от трансграничното замърсяване ....
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за тишина, уважаеми колеги.
АНА МИЛЕНКОВА: ... от Румъния буди безпокойство и предизвиква масово обществено недоволство сред населението. Големият проблем е, че при доказаната вече опасност за здравето на силистренци не се предприемат практически мерки за ограничаване и спиране дейността на замърсяващите околната среда производствени мощности. Сега металургичният комбинат произвежда годишно 200 000 тона стомана от старо желязо и в него работи една коксова батерия с капацитет 500 - 600 000 тона годишно, като коксът се гаси мокър с частично очистена от фенол вода. Предвиденият капацитет обаче е от порядъка на 2 - 3 млн. тона руда или ако не се предприемат спешни мерки, би настъпила екологична катастрофа в района.
Ето защо въпросът днес е много актуален, още повече че преди три дни, във вторник се състоя деветата среща между представителите на Калараш и Силистра по екологичните проблеми на района, а следващите два дни - в сряда и четвъртък тази седмица - градът отново беше обгазяван. Вече почти няма ден, в който моите съграждани да не получават вносен букет от отрови.
В Силистра на два пункта се извършват замервания на обгазяванията и различните вредни съставки на въздуха, но от това, разбира се, той не става по-чист. Има въпроси, които опират до междуправителствени решения. Един от тях е въпросът за стандартите. Пределно допустимите концентрации в България и Румъния са различни. Например румънската норма за максималната еднократна доза на фенол е 10 пъти по-висока от българската. Ще установят ли двете страни - България и Румъния - някакви стандарти, за да има съпоставимост на резултатите, които се замерват? 150.3
Друг такъв проблем е отказът на румънската страна да се извършва съвместен емисионен контрол, т.е. какво излиза от комина на самото предприятие на металургичния комбинат в Калараш.
Третият въпрос е този за емисионния контрол на силистренските предприятия, за да можем да докажем, че замърсяването не е от българска страна.
Четвъртият въпрос, който е от Вашата компетентност, е за допустимостта на провеждането на ледарен контрол, при което се използва лазер-ледар, който прави извънгранично изследване на аерозолния облак, излизащ от комините на предприятията в Румъния. Такъв вид контрол заснема фактически концентрацията на вредните съставки и е практикуван на други места.
Проведените изследвания от Националния институт по хигиена, медицинска екология и хранене показват остро увеличение на хроничните белодробни заболявания в Силистренския район, астмата, екземата и очните заболявания, тъй като вредните вещества попадат по лигавиците на органите. Затова Вие разбирате, че аз и моите съграждани от Силистра очакваме да успокоите нашата тревога не само с Вашия отговор, но и с действията на Министерството на околната среда и на правителството.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН БОСЕВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители, актуалният въпрос на госпожа Миленкова и на господин Николов, народни представители от 20. Силистренски избирателен район, действително касае част от парещите екологични проблеми в поречието на нашата обща граница с румънските ни партньори в областта на екологичната проблематика. Действително Силистра, разположена срещу гр. Калараш, през последните три години беше обект на зачестили замърсявания на атмосферния въздух над града, особено от неприятни миризми, фенол, сяроводород и други аерозоли.
Министерството на околната среда чрез своята Районна инспекция в гр. Русе, Хигиенно-епидемиологичната инспекция и Общинският съвет извършиха през 1992 г. обстойна проверка на СБ/ЛТ 151.1. всички евентуални източници на вредни емисии на територията на гр. Силистра, а именно фирма "Лесил" за производство на хартия от вносна целулоза, фирма "Стомана" за производство на изделия за бита, фирма "Оргатехника" за административно оборудване, фирма "Мекон" за месопреработване, фирма "Милски" за млекопреработване и т.н. Важното е, че бе установено, че емисиите от тези предприятия са незначителни и в тях отсъстват такива, като фенол и сяроводород.
Край гр. Калараш е изграден голям металургичен комбинат, отстоящ по въздушна линия на около 7-10 км от Силистра. По неофициални данни в комбината има изградени две коксови батерии и доменна пещ за производство на чугун, конвертор и електропещи за производство на стомана. Тези производства са източник на замърсяване на въздуха с феноли. От проведените изследвания през 1992 г. с апаратурата "Опсис", за която тук госпожа Миленкова спомена, се установи наличието на стирол и тулуол, сяроводород, както и на други аерозолни емисии.
Какво е извършено от Министерството на околната среда? От 1990 г. в Силистра работят два контролни пункта на министерството за изследване съдържанието на вредни вещества в атмосферния въздух - пункт "Лаборатория районна инспекция на околната среда" и пункт "Трансстрой". Единият от пунктовете работи денонощно. Контролират се следните замърсители - прах, серен двуокис, азотни окиси, сяроводород и фенол. За всички контролирани замърсители са измервани високи максимални еднократни концентрации, докато средномесечните концентрации са в рамките на пределно допустимите норми. Основен замърсител от няколко години е фенолът, а от месец април тази година значително е завишено и съдържанието на сяроводород. Максимално еднократните концентрации на сяроводород достигат до два-три пъти над нормите, а за фенол - от един до пет пъти.
През месец април тази година са постъпили сигнали от населението за усетени неприятни миризми от 14-ти почти ежедневно до 26 април. Една част са потвърдени от лабораторния анализ. От месец май тази година Министерството на околната среда ще предостави на Районната инспекция по околната среда в Русе автоматична мобилна лаборатория, която ще обслужва гр. Силистра. Автоматично ще бъдат анализирани съдържанието на прах, серен двуокис, 151.2. азотни окиси, озон, възглероден окис, общо въглеводороди, сяроводород и някои метеорологични данни. По време на работата на смесената българо-румънска комисия през 1992 г., ръководена от кметовете на двата града, от страна на Министерството на околната среда бяха поставени за решаване следните въпроси. Бяха поканени да посетят нашите промишлени предприятия румънските ни партьори и да се запознаят с характеристиката на промишлените обекти в гр. Силистра.
Беше поискано да се допуснат наши експерти в металургичния комбинат "Сидерка" в Калараш, които да се запознаят с техническите решения по опазване на въздуха. Това предложение и досега се отклонява.
Беше предложено да се проведат измервания за съдържание на вредни вещества в отпадъчните газове, емисиите от металургичния комбинат.
От българска страна е предоставена на Румъния апаратура за измерване качеството на въздуха, като в периода 26 - 30 април 1993 г. са извършени съвместни измервания, за които Вие говорихте. Те ще продължат в гр. Силистра в периода 17 - 20 май тази година.
Направено е предложение пред румънското правителство за по-нататъшна колаборация между регионалните координационни комисии.
Уважаема госпожо Миленкова, уважаеми депутати! Както казах, гр. Силистра е част от горещата екологична проблематика на нашата обща граница с румънските ни партньори. За съжаление, искам да изкажа едно свое становище, като свидетел и участник както в разработването на конвенцията между двете страни за сътрудничество в областта на опазването на околната среда и свидетел и участник на всички контакти между двете страни по решаване на някои екологични проблеми, превръщащи се често в регионални конфликти, бих искал да кажа, че е време да се разделим с илюзията за консенсус по отношение на методологичните проблеми, свързани с експертизата на замърсяванията не само в гр. Силистра, но и във всички спорни и потърпевши региони от замърсявания, вследствие емисии на промишлени обекти на двата бряга. Ще бъда достатъчно толерантен, това го изисква обективното интерпретиране на един такъв сложен проблем, касаещ интересите на две суверенни 151.3. държави, имащи интереси преди всичко към производствените аспекти в своята икономика и, разбира се, винаги поставящи екологичната проблематика на по-заден план.
Не проблемите на взаимните консултации и стремежът към унифициране на методи и апаратурни средства и регистрация на замърсяванията ще решат този проблем, дами и господа. Проблемът ще се реши в онзи контекст, в който през 1991 г. след упорито настояване пред Европейската общност тогавашното правителство успя да внуши на Европейската общност и да я привлече в региона Русе - Гюргево към един модел и към едно присъствие на Европейската общност в проблема с реализацията на генерален план за реконструкция на промишлените мощности на двата бряга. Технологичното състояние на промишлените обекти е факторът, който определя екологичното състояние на региона. Измерванията, консултациите, пререканията и конфликтите по отношение неуеднаквени методолигии, липса на монотипна или консенсус по определен унифициран модел за използване на апаратура няма да решат проблема. Те са само средства, начин да бъдат точно определени проблемите, които са чисто технологични.
Един друг недъг на нашите контакти с румънските ни партньори е, че не се спазват клаузите на конвенцията. Конвенцията създаде апарат за своето прилагане и това е Междуправителствената комисия с два състава - румънски и български, и регионални комисии. Засега контактите, които се реализират, са само в програмите на регионалните комисии в Русе и в Силистра.
По повод последното обгазяване на няколко града на нашия бряг аз отправих остро и настоятелно писмо до румънския си колега министър Илие с покана за среща за обсъждане на някои проблеми, свързани именно с точното прилагане на конвенцията, с размяна на съставите на българската и румънската част на Междуправителствената комисия на високо ниво на ранг министри и заместникминистри, на отговорни ведомства, т.е. един апарат за прилагане на конвенцията, който може да взема управленски решения, а не да обсъжда методологични проблеми.
Искам да ви информирам, че късно снощи Министерският съвет утвърди новелирания състав на българската част и аз утре или вдругиден ще замина за среща с министъра на околната среда, на която ще му поставя остро и настоятелно редица проблеми, 151.4. свързани с вземането на управленчески решения по отношение технологичното състояние и поемане отговорности по контрола на всяка една от страните върху своите промишлени обекти. С Парламентарната комисия по околната среда споделих и съгласувахме някои други проблеми, които ще бъдат поставени на тази среща, но преди всичко ще напомня на нашите румънски партньори, че в нашите отношения има едно бяло петно, което искам да съобщя тук на уважаемите депутати. През 1991 г. като заместник-министър на околната среда след известни внушения, които направихме на тогавашния изпълнителен директор на програмата "ФАР" господин Томас Гарди, в Прага на Конференцията по околната среда за Европа постигнахме обещанието на Европейската общност да влезе в проблемите на крайдунавските региони като морален и материален спонсор, тъй като много от проблемите са чисто арбитражни. 151.5.
През м. септември 1991 г., след като депозирахме официално искане, Европейската общност отговори с финансово решение за 300 хил. екю за идентифициране на технологичните проблеми и предложи разработването, със съгласието на двете страни, на генерален план в четири етапа за технологични реконструкции, с привличане на специализирани фирми, компетентни в областта на технологични реконструкции и монтаж на пречиствателни инсталации.
Този генерален план щеше да бъде протежиран от Европейската общност. Една година нямах отношение управленчески към този проблем. И онзиден в парламентарната комисия обсъждахме и търсихме в това бяло петно, къде потъна решението на Европейската общност, което именно формулирано така, именно формулирано така "взимане на конкретни мерки за технологични решения", а не за спорове и търсене на един утопичен консенсус с едни упорити партньори, имащи, разбира се, своите суверени интереси, да търсим консенсус по методологични проблеми - вие или ние сме прави, вашите норми или нашите норми би трябвало да бъдат взети като нормативна основа. Още повече, че искам да Ви съобщя, уважаема госпожо, че и в световния екологичен практикум нормативната база на тези проблеми е много слабо регламентирана.
И така, аз ви обещавам онова, което мога да извърша като министър на околната среда, да ползвам прерогативите си и тези, които ми е дало правителството при предстоящата среща ще бъда достатъчно остър и настоятелен и достатъчно дипломатичен, за да не премина оная граница, от която всички добри намерения се блокират, когато става дума за работата между двама партньори с различни интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин министре.
Госпожа Миленкова, заповядайте.
АНА МИЛЕНКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин министър, за добросъвестния отговор. Аз съм доволна, че Вие сте с пълното съзнание на проблема, защото това действително е един от трите най-сериозни екологични проблеми в България сега. СР/ЛТ 152.1.
Аз бих искала да Ви кажа обаче, че гражданите на Силистра няма да се успокоят дотгава, докогато резултатите бъдат такива. В момента, примерно, те показват нарастване на бронхиалната астма 328 на сто. Такива резултати са особено тревожни.
Бих искала да Ви кажа, че гражданите в Силистра казват: "Да, ние сме готови да съберем пари помежду си, да помогнем за технологичното подобряване на производството на румънците. Всеки от нас е готов да събере по 10 или по 50 лв., за да помогнем да бъдат построени онези пречиствателни съоръжения, които биха помогнали да бъде чист въздухът на Силистра."
Аз искам да Ви връча от името на моите съграждани комплект от материалите във връзка с резултатите от изследванията, като сме готови да Ви предоставим още по-пълен комплект и подписката на силистренските майки, озаглавена "За чист въздух на нашите деца".
Моля Ви най-настоятелно на срещата, която Ви предстои в Румъния, да използвате и тези материали. И с пълното съзнание за проблемите на Силистра да обърнете внимание и да помогнете на силистренци. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Днес е срокът за отговора на актуалния въпрос на народния представител Емил Капудалиев към министъра на образованието, науката и културата Марин Димитров. Моля господин Капудалиев да развие своя актуален въпрос относно отношението на Министерството на образованието, науката и културата към Националния филмов център, в частност и към българското кино. Заповядайте, господин Капудалиев.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Благодаря Ви. Госпожо председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, на няколко свои заседания Комисията по културата при Народното събрание разгледа състоянието на българското кино, на Студията за анимационни филми - София и на Националния филмов център. По тези въпроси има ясно изразени становища на споменатата комисия от 24 март и от 5 май тази година. В тях пряко се разглежда дейността на създадената, господин министре, с Ваша заповед комисия, която "да проучи, анализира и обобщи всички нормативни актове и други документи, свързани с дейността на Националния филмов център и да се произнесе за тяхната законосъобразност", както и "да даде становище относно 152.2. целесъобразността на сегашната структура, с оглед промените, настъпили след създаването на Националния филмов център със 107-то министерско постановление от 6 юни 1991 г."
Комисията по културата ясно се произнесе, че в състава на тази комисия, която министерството Ви създава, няма професионалисти, в точния смисъл на тази дума, а само предимно и преди всичко синдикални лидери, които като че ли не само управляват министерството, но и косвено ръководят и Вас, господин министре.
За да не бъда голословен, ще изнеса списъка на хората, които влизат в тази комисия.
Таня Лилова. Целият й трудов стаж до назначаването й за директор на Студия за анимационни филми, София, е била "платен профсъюзен деятел". А като директор не е направила нищо за една година.
Владимир Манов, дългогодишен партиен секретар на Студия за анимационни филми, София, настоящ председател на Синдиката на кинематографистите към КНСБ. Без професионално образование, а като професионалист не е работил нищо през последната година.
Стоян Енев. Профсъюзен лидер в Студия "Време", без значими прояви в киното.
Виолета Иванова (моля тук сега вече да обърнем по-сериозно внимание) - началник на Правно управление в министерството от един месец. И след като малко разговарях с нея, разбрах, че тя изобщо не познава проблемите на киното.
Любомир Велков - председател на Федерация "Аудиовизия" към КТ "Подкрепа".
Иванка Тодорова - счетоводител и лидер на една от "Подкрепите", те там са няколко в Студия за игрални филми - Бояна. Не е упълномощена да представлява Студията за игрални филми.
Иван Танев - пенсионер, понастоящем ревизор в министерството. Не е успял да завърши ревизията на Студия за анимационни филми, София, за повече от една година и с немалък принос за утежняване положението на студията. 152.3. И остават, разбира се, и двама-трима смислени членове на комисията - Христо Друмев, Зоя Кирова, Емилия Банова, които обаче не са подписали становището на тази комисия.
Вие пишете писма до Съвета на Европа в Страсбург, с които молите "Еуро иманж" - фондът за подпомагане на европейските филмови копродукции, да подпомогне българското кино, а в същото време чрез създадената комисия вземате противоположни на българските интереси в областта на киното решения.
Въпросът ми е: защо продължава действието на комисията и след даването на мнения на Националния филмов център, становището на отдел "Правен" при Министерския съвет и двете становища на Комисията по културата при Народното събрание? Кой Ви ръководи, господин министре - интересите на киното, на зрителите, на българската култура, на повереното Ви министерство даже или личните... (реплика от блока на ПС на БСП, която не се разбира)
Госпожо председател, много моля, нека да има малко ред и тишина в залата. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля ви, колеги!
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ: Когато тук застане господин Стефан Савов, лявата половина на залата грухти. Когато аз застана, тя обикновено квичи. Ами нека депутатите да се престорят за малко на депутати, така... (Клара Маринова, от място: "Ти крещиш непрекъснато!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Много моля за добри отношения!
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ: Та да си довърша въпроса към господин министъра. Защото се защитават синдикални искания не на организирани работници, а наистина на лични интереси на синдикални лидери. Това твърди даже и днешната преса. Въпросът още не е изчистен, не е доведен до логичен край и затова именно Ви го задавам тук, в пленарна зала.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Капудалиев. Господин министре, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР МАРИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми министри, уважаеми народни представители! СД/ВР 153.1
Отговор

от проф. д-р Марин Димитров - министър на

образованието, науката и културата,

относно актуален въпрос на народния представител

Емил Капудалиев за отношението на Министерството
на образованието, науката и културата към Нацио-
налния филмов център, в частност и към българ-
ското кино

(Реплики, които не се разбират)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Може ли без реплики. Така и така не се чува, само шум се получава. Моля ви!
МИНИСТЪР МАРИН ДИМИТРОВ: Въпросът на народния представител господин Емил Капудалиев е в две части, поради което и отговорът ми ще бъде в две части.
Под въпроса, с оглед изложеното преди формулирането му, се поставят под съмнение моите правомощия на министър да назначавам и да определям състав на работна комисия, която да изясни определени обстоятелства и факти и да даде становище по проблеми, засягащи функции на министереството.
От изложението на уважаемия народен представител господин Емил Капудалиев личи желание за вмешателство на Комисията по култура при Народното събрание в работата на министъра, и то във връзка с осъществяване на най-обикновена управленска дейност, проучване и анализиране на един проблем.
Фактите са следните. На 16 март 1993 г. в Министерството на образованието, науката и културата се проведе среща по проблемите на киното с представители на министерството, Националния филмов център, директори на държавни студии, управители на кинефикации, режисьори, членове на Съюза на филмовите дейци, представители на синдикатите, с оглед започване преговори по браншово договаряне.
На тази среща бяха отправени доста остри критики срещу дейността на Националния филмов център. Изнесоха се тревожни данни по състоянието на държавните киностудии. Изрази се и несъгласие относно начините за разпределение на държавната субсидия.
Директорите на киностудиите протестираха против това Националният филмов център да отнеме авторските права на всички 153.2 български филми и да се разпорежда с тях вместо студиите съгласно Закона за авторското право.
За изясняване на така поставените проблеми беше назначена комисия, която да проучи и анализира причините за конфликта, както и да се произнесе по законосъобразността и целесъобразността в дейността на Националния филмов център.
Назначаването на такава комисия и определяне на състава е в правомощията ми като министър. Ето защо буди недоумение фактът, че със становища и писма, подписани от членовете на Комисията по култура при Народното събрание, се оспорва компетентността на комисията и нейният състав. Твърди се, че комисията не може да се произнесе за законосъобразността на действията на Националния филмов център, тъй като в състава й няма нито един филмов специалист или творец.
На заседание на Комисията по култура на 5 май отново се оспори компетентността на комисията и на служители на министерството, без да се обсъждат констатациите на комисията във връзка с приложените към нейното становище документи.
Министерството на образованието, науката и културата не е обсъждало въпроса дали трябва или не трябва да има Национален филмов център. А дали нормативните актове, въз основа на които той е осъществявал дейността си, са създадени и съответстват на действащите закони в страната.
Националният филмов център е създаден със 107-о министерско постановление от 6 юни 1991 г. като юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на културата с предмет на дейност, това дълбоко го подчертавам, координация на филмопроизводството и кинообслужването.
За уреждане дейността на Националния филмов център министърът на културата Димо Димов е утвърдил през 1991 г. Наредба за устройство и дейността на Националния филмов център и Правилник за продуцентската дейност. С издаването на тези нормативни актове са нарушени разпоредбите на Закона за нормативните актове. Нарушенията са както в наименованието и вида на актовете с оглед на регламентираната в тях материя, така и в това, че не са спазени изискванията на чл.37, ал.1 от същия закон за обнародването на тези актове в "Държавен вестник". 153.3
В текстовете на тези актове, Наредба за устройство и дейността на Националния филмов център и Правилника за продуцентска дейност са допуснати противоречия с действащото законодателство. В наредбата е прието Националният филмов център да осъществява държавната културна политика в областта на киното и са му възложени функции на държавен орган, който осигурява субсидирането на филмопроизводството, разпределя държавната субсидия и други правомощия, присъщи на държавен орган, каквото е Министерството на културата.
Субсидията за кино от държавния бюджет се превежда в Министерството на културата и съгласно законите разпоредител на бюджета е министърът, който не може да прехвърля тези си правомощия на лица, извън посочените в чл.2, ал.5 от Наредбата # 4 за отчитане касовото изпълнение на държавния бюджет. Или накратко: министърът може да даде тези свои правомощия за упражняване на държавен бюджет най-много на заместник-министър от същото министерство.
В същата неприета и необнародвана по съответния ред наредба се предвиждат функции, които съгласно параграф единствен от нея Националният филмов център ще извършва след промяна в законодателството. Вместо това е издаден Правилник за продуцентска дейност на основание текст на министерско постановление, който изобщо не урежда тази материя (чл.5, ал.2 от Постановление # 23 от 1991 г.). С този правилник се дава легално определение на понятието "продуцент", въвежда се регистрационен режим на продуцентската дейност, ураждат се права на чуждестранните продуценти на територията на България, определят се такси във връзка с регистрацията и разпределението на държавната субсидия за кино.
Широкият кръг от гражданско-правните отношения при и по повод създаването, производството и разпространението на българския филм изисква много по-висок ранг на нормативен акт. Не само че това не е спазено, но и този правилник, съдържащ такава регламентация, не е приет и обнародван по съответния ред.
По същество тази Наредба за устройството и дейността на Националния филмов център и Правилникът на продуцентската дейност представляват и нарушение на самото 107-о министерско 153.4 постановление. Те разширяват в голяма степен предмета на дейността и правомощията на Националния филмов център.
Най-малко би трябвало Министерският съвет по съответния ред да приеме, утвърди и обнародва това разширение на кръга на пълномощията му. 153.5
Такава промяна на предмета на дейността не е извършена. В правната действителност Националният филмов център съществува като координиращо звено, а на практика осъществява държавната културна политика, получава държавната субсидия за кино, разпределя я, събират такси.
Близо две години въз основа на тези неприети и необнародвани по съответния ред наредба и правилник са уреждани и отношенията по създаването, субсидирането, производството и разпространението на българския филм със съответните правни и икономически последици. Това са фактите. Тези факти не са оспорени от нито една от посочените във въпроса на уважаемия народен представител организации и органи.
Недоумение буди факта, че всички възражения са насочени към работата на една работна комисия, към нейния състав, а не към констатациите. Комисията приключи своята работа на 5 април внесе своето становище на Колегиума на Министерството. Въз основа на това Колегиумът взе решението предоставянето и изразходването на държавната субсидия за кино да се извършва по съответния законов ред. Националният филмов център да получава средствата за издръжката си и числеността на персонала.
В момента в министерството има финансова ревизия, която ще се произнесе относно законосъобразността и спазването на финансовата дисциплина по субсидирането на тази дейност.
Що се отнася до втория Ви въпрос - от какво се ръководя - то следва да заявя, че се ръководя от действащото законодателство в страната. Спазването на законите е единственият начин да бъдат защитени интересите на киното, зрителите, българската култура и на повереното ми министерство. Ако тези закони имат нужда от промяна, то тази промяна следва да се извърши по съответен ред от Народното събрание, в което участвате и вие, господин депутат.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин министре!
Господин Капудалиев, заповядайте, имате думата!
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин министре! Бях обвинен във вмешателството в работата на министерството. ББ/НП 154.1 Вмешателство няма. Има отразяване на реални явления, на процеси, които явно са ви неуловими като същности. Простичко - става дума за компетентност. Ето това е истината.
Изискванията ми за компетентни оценки, заповеди и разпореждания на министерството за едно изкуство. Забележете, става дума за изкуство, а не за самодейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Продължаваме с актуалните въпроси и питания към министър-председателя на Република България Любен Беров.
Ще прочета първите актуални въпроси, за да може, уважаеми колеги, да се подготвите за тях. Те са поставени от господата Велко Вълканов, Емил Капудалиев, пак има актуален въпрос на господин Велко Вълканов, господин Гинчо Павлово, госпожа Недялка Трайкова. Това са актуалните въпроси. След това са питанията.
Господин Вълканов, заповядайте да развиете Вашия актуален въпрос относно политиката на правителството по отношение на пребиваващите в чужбина етнически българи.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ
(ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председателю! Известно е, че извън Република България живеят много българи, напуснали родината през различни години и по различни причини. Значителна част от тях се намират в страни от бившия Съветски съюз. Възникналите там междуособици поставят под сериозна заплаха живота, здравето и имота на много от етническите българи. Естествено е желанието на тези българи да потърсят убежище в своята прародина - България. Немалко от тях вече са пристигнали в страната, други възнамеряват да направят това. За съжаление тук, в България, те не всякога намират необходимия прием. Те срещат трудности при уреждане на редица държавноправни, административно-правни и битови въпроси. Трудно и бавно се уреждат въпросите за българското гражданство, за постоянното пребиваване в страната, за трудоустрояването им и така нататък.
С оглед на изложеното си позволявам да Ви попитам, господин министър-председателю, за политиката, която оглавяваното от Вас правителство смята да следва по отношение на пребиваващите в чужбина етнически българи, изявили желание да се завърнат в България като възстановят всички юридически и социални връзки с нея. 154.2
Бих искал да отбележа, че нашата страна оказва гостоприемство на редица чужди граждани, например от Югославия, които са преследвани там по етнически и религиозни причини. Не искам да оспорвам гостоприемството, което им оказваме. Това произтичеа от хуманните принципи, от които искаме да се ръководим, но аз смятам, че толкова повече ние трябва да окажем гостоприемство, прием, на нашите сънародници в чужбина.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Вълканов!
Господин министър-председателю, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! В отговор на въпроса на народния представител Велко Вълканов дължа да ви съобщя, че става дума за три групи и то различни групи българи. Едните, които са притежавали българско гражданство и желаят неговото възстановяване. Вторите са запазили това гражданство и желаят неговото потвърждаване. И третите, за които главно става дума във въпроса на господин Вълканов, те не са притежавали българско гражданство и желаят да получат такова. Тези хора се намират главно в държавите, съставляващи бъвшия Съветски съюз, Румъния, Македония, Албания и Турция.
По сведения, които имат приблизителен характер, в отдел "Българско гражданство" в Министерство на правосъдието са постъпили около 1000 молби за получаване на българско гражданство от Молдова и Украйна. Тъй като в една молба понякога се включва цяло семейство, броят на хората, които желаят българско гражданство е на практика около два пъти по-голям - значи някъде към 2000 души. В отдела от началото на годината са разгледани 733 преписки, постъпили от всевъзможни страни. Те засягат 1112 души. Решени са проблемите на 238 души. Президентът на Републиката е издал укази за още 139 лица.
Доказването на българската етническа принадлежност става чрез официални документи: акт за раждане, стар паспорт или пък по-рядко свидетелски показания. За съжаление някои лица се опитват да заблудят българските власти като представят стъкмени, за да не кажа направо фалшиви документи. Това още повече затруднява и забавя работата. 154.3
Освен това има данни, че се намират хора, които без да са упълномощавани от българската държава, поканват наши сънародници да се завръщат в България, като я представят едва ли не като обетована земя, където всички проблеми автоматично намират своето решение и винаги ще бъде осигурено на всеки жилище, работа, детски ясли и всякакво добруване.
Независимо от това напоследък се получават все по-тревожни сведения за положението на етническите българи в средноазиатските държави и това отношение налага събирането на една нова, допълнителна, спешна информация. Няма съмнение, че към българите, желаещи да се завърнат в някогашната им родина, трябва да провеждаме една съдействаща, подкрепяща, съчувстваща, но и обмислена и реалистична политика. Ние нямаме правото да създаваме илюзии сред нашите сънародници, да им обещаваме повече отколкото можем да им дадем в тези тъй трудни години. Необходими са проучвания и сигурни данни в смисъл къде, колко хора могат да бъдат приети и обезпечени с работа и подслон. Естествено в случая не става дума за извънредни обстоятелства и въобще за бежанците. Напрежението в света около нас е голямо и ние не бива да се оставяме да бъдем изненадани. Но първото нещо, което се налага спешно да бъде извършено, е приемането на Закона за бежанците (такъв е подготвен) и започването на нормална работа, функциониране на новосъздаденото Бюро за бежанците към Министерския съвет.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин министър-председателю.
Господин Вълканов, заповядайте.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин министърпредседателю! При цялото ми уважение към Вас, в което не бива да се съмнявате, искам да ви кажа, че не съм особено доволен от Вашия отговор. Опасявам се, че той е изграден по-скоро върху представите за извращенията, които съпътстват този процес, а не върху принципи, които трябва да приобщат българите в чужбина към тяхната прародина.
Аз Ви моля да подложите на преоценка Вашата концепция по този въпрос.
Благодаря ви. 154.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Вълканов.
Думата има господин Емил Капудалиев. Неговият актуален въпрос е относно отстраняването на Борда на директорите на ИПК "Родина" от 1 април тази година.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаеми колеги депутати, уважаеми господин министър-председателю! На 1 април 1993 г. Министерският съвет отстрани Борда на директорите на ИПК "Родина" без сериозна мотивировка, без изясняване на причините, довели до това решение, както пред потърпевшите, така и пред българската общественост. Този акт на правителството бе един от поредицата уволнения, които то направи в първите 100 дни на своето управление и издава бързане, недостатъчно обмисляне и като цяло е неубедително. Грубата сила, с която се действа, едва ли показва убедителна сила, компетентност и умение да се управляват държавни структури.
Във връзка с това Ви моля, уважаеми господин министърпредседателю, обяснете, какви обяснения за икономическото състояние на ИПК "Родина" поиска Министерския съвет от Борда на директорите, за да стигне до някаква концепция. 154.5 Защо бе нужно при взимането на горното решение да бъде елиминиран ресорния министър на Министерството на образованието, науката и културата проф.Марин Димитров и уволнението да стане зад гърба му?
Чия инициатива бе това да стане в извънредна точка от дневния ред на заседанието на Министерския съвет, без да се изслуша някои от борда на директорите на ИПК "Родина" и бързешката да бъде ликвидирано това ръководно тяло към 1 април т.г.?
Кого обслужва тази припряност и непрофесионализъм?
Как ще обясните, че на 22 април във вестник "Континент" се говори вече от името на Българския информационен съюз, че и новото ръководство на ИПК "Родина" е импотетно, тъй като не изпълнявало неговите разпореждания?
Какъв политически орган е Българският информационен съюз, подкрепя ли той правителството и по какъв начин или ръководи правителството?
А Вие, господин министър-председателю, какъв се смятате по отношение на Българския информационен съюз? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Капудалиев. Господин министър-председателю, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! В актуални въпроси се говори за обяснения относно икономическото състояние на Издателския комплекс "Родина" и се поставя въпросът какво е поискал Министерският съвет в тази насока от стария Съвет на директорите.
Конкретно Ви отговарям, че с писмо # 86 от 9 февруари 1993 г. бившият изпълнителен директор господин Хозе Канети уведомява правителството, че сумите на задълженията на клиенти на комплекс "Родина" възлизат вече на 17 млн.лв. Вие разбирате, това са безлихвени кредити. А и повечето от длъжниците не можели да погасяват направените дългове.
След допълнителна проверка бе установено, че по-голямата част от вестниците не са имали сключени договори за изработване с комплекса "Родина". В резултат на тази договорно-правна анархия държавната организация ИПК "Родина" е понесла значителни загуби. ВТ/КТ 155.1
А от друга страна, липсата на правилна организация на работата по отпечатването на вестниците е довело до свръхнатоварване на технологичните линии, които няма да издържат за дълго време при подобен режим на работа.
И като се има предвид, че тази печатница е единствената в страната, която изкарва на бял свят повече от 120 периодични издания, представяте си какво би станало, ако тя спре да работи дори само за няколко дни.
Това са мотивите, които ни накараха да вземем решение за смяна на старото ръководство.
Що се отнася до тази част от въпроса, в която се твърди, че министър Марин Димитров е бил елиминиран и решението е било взето зад гърба му, отговарям, че на заседанието, на което бе взето споменатото решение, присъствува и самият министър на образованието, науката и културата, който също гласува за решението.
А дали подобно решение е взето по редовна или допълнителна точка от дневния ред, Вие, господин Капудалиев, убеден ли сте, че има някакво особено значение това за правилността на решението?
По-нататък Вие питате как ще обясня, че на 22 април в един от ежедневниците се е говорело от името на Българския информационен съюз, че и новото ръководство на ИПК "Родина" е било импотетно и че било политически орган. Съветвам Ви отговорите на тези въпроси да ги потърсите в ръководството на ежедневника, който Вие цитирате, и от Българския информационен съюз, стига те да намерят за нужно да Ви отговорят.
Що се отнася до новия ръководител на ИПК "Родина", мога да Ви гарантирам, че той е един професионалист, който е работил в комплекса може би 20 години. В това отношение той въобще не може да бъде сравняван с досегашния директор - Канети. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Господин Капудалиев, заповядайте, имате думата.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин министърпредседателю. Но искам само с едно изречение да отбележа, че несъбраните кредити, натрупалите се длъжници, щетите, които недобросъвестни партньори са нанесли на най-голямата печатница в България, както Вие казахте, всичко това не издава нито колек155.2 тивна вина на борда на директорите, нито лична, на неговия бивш изпълнителен директор господин Хозе Канети. В тази връзка съм недоволен от обясненията Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Думата има господин Велко Вълканов. Неговият актуален въпрос е относно политиката на правителството спрямо страните от бивша Югославия и изявлението на президента.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, господин министър-председателю, аз се опасявам, че в случая може би става дума за някакво недоразумение. Тези въпроси, които поставих вече получиха своя отговор, мисля си на разискването, което направихме при закритото заседание на Народното събрание.
Но ако Вие смятате, че това е повод да кажете нещо ново, аз ще Ви бъда благодарен. Моите въпроси бяха свързани с текста на изявлението, което президентът Желев направи в чужбина, във Вашингтон и за Вашата политика по отношение на бивша Югославия.
Така че, ако Вие, повтарям, намирате в моето питане някакъв повод за допълнение към онова, което вече казахте, моля Ви, вземете отношение.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ (от място): Нямам какво да добавя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, предавам думите на министър-председателя господин Любен Беров, че няма какво да добави. Вие, господин Вълканов, чухте също неговите думи. Да, благодаря.
Следващият актуален въпрос е поставен от народния представител Гинчо Павлов. Той е относно броя на българи и цигани, регистрирали се в последното преброяване като турци. Заповядайте, господин Павлов. 155.3
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, госпожо председателствуваща, уважаеми колеги, господин министър-председателю!
В края на януари 1985 г., когато завърши поголовното преименуване или т.нар. възродителен процес бяха сменени имената на 820 хил. граждани от турски произход. Това число е коректив и ориентир за отговора, който аз очаквам от Вас.
През 1989 г. по време на т.нар. голяма екскурзия за Турция заминаха 362 хил. души. Завърнаха се 140 хил. души. Тоест броят на изселилите се в Турция тогава и незавърнали се до днес е 222 хил. души. До миналата година, по наши данни, а и според официално изявление на турския премиер Сюлейман Демирел в Турция са се изселили нови 168 хил. души. Нека съберем двете числа - на изселилите се в Турция граждани, които не са участвували в преброяването на населението. Получава се числото 390 хил.
Сега нека от числото 820 хил., това е броят на гражданите, чиито имена бяха сменени през 1985 г. да извадим числото 390 хил. - броят на изселилите се в Турция и неучаствували в преброяването, получава се числото 430 хил. души.
Нека се съобразим с естествения прираст, нека закръглим това число на 500 хил. души, макар че толерансът при това съобразяване е необходимо голям.
Но, г-н министър-председателю, данните от преброяването сочат, че като турци са регистрирани 822 хил. души. Пита се в задачата откъде се взеха и прибавиха повече от 300 хил. души, за да се получи това число?
От всички държавни лица Вие дадохте най-правилен отговор на този въпрос - в страната се провежда турцизация, срещу която, според Вашата програмна декларация, Вие се борите. Затова Випитам колко българи и колко цигани са регистрирани като турци в последното преброяване?
Отечествената партия на труда разполага с точни данни по този проблем, но аз Ви задавам този въпрос понеже главният преброител на републиката г-н Захари Карамфилов, за чиято оставка ние ще започнем подписка в парламента още следващата седмица, твърди, че няма турцизиране. Същото твърдят и в Президентството. МС/МД 156.1 Същото естествено твърди и Вашият мандатен сюзерен ДПС, както и накацалите около него български политици, обявили се сега за центристи.
Една поговорка гласи: "Какъвто господарят, такива и слугите", но този път аз се надявам в отговора Ви да има и някоя друга цифра, за да дадете пример, че по тази проблематика не бива да се говори само с общи приказки, както се правеше досега. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, г-н Павлов, за въпроса Ви! Г-н министър-председателю, заповядайте, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаема госпожа председателствуваща, дами и господа народни представители!
Въпросите, свързани с проведеното в края на миналата година преброяване са от компетентността на Централната преброителна комисия и на Националния статистически институт. Доколкото ми е известно обработката на данните по преброяването не е завършена. От проф. Захари Карамфилов получих информация, относно броя на населението по етнически групи, вероизповедание и майчин език, които имат обаче преброителен характер и се базират на една 2-процентова репрезентативна извадка.
Използувам случая, за да припомня, че въпросът за етническата принадлежност е въпрос на самоопределение, чрез свободно волеизявление. Този принцип е важен елемент от утвърдените съвременни международни стандарти в областта на правата на човека и бе спазен от служебните лица, осъществили споменатото преброяване.
Ако Вие, г-н Павлов, приемате този принцип смятам, ще се съгласите, че е недопустимо въвеждането на двойно счетоводство, при което да се говори за брой на българи или цигани, регистрирани като турци в последното преброяване. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, г-н Беров! Г-н Павлов, имате думата.
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз наистина съжалявам за този отговор. Той ме кара да ви припомня, че България е парламентарна република, а не президентска джамахирия, към която 156а.2 много хора се стремят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря! Думата има народната представителка Недялка Трайкова. Г-жа Трайкова е поставила актуален въпрос, свързан с изграждането на свободна безмитна зона в гр. Лом.
След това са питанията, първото от което е на г-н Стоян Иванов.
НЕДЯЛКА ТРАЙКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, госпожо председател! Недялка Трайкова, Българска социалистическа партия, 12. Михайловградски избирателен район.
Уважаеми колеги, уважаеми г-н министър-председателю!
В края на 1992 г. с писмо от 2.ХII. община Лом е предоставила на вниманието на Министерския съвет доклад за изграждане на свободна безмитна зона с молба за разрешение на основание чл. 8, ал. 1 от Указ # 2242 от 1987 г.
Такива зони в страната има изградени на редица места. Не се наемам да твърдя дали дейността им е ефективна, или не, но си позволявам да кажа, че национална стратегия за безмитните зони в България явно няма, и че навярно една част от създадените досега такива са получили съответното разрешение по чисто субективни съображения, без да има реални обективни условия за пълноценното им функциониране.
Г-н министър-председателю, като критерий и потенциал гр. Лом е с най-добри шансове в това отношение. Икономико-историческите дадености на Лом, неговото благоприятно географско разположение, обособило го като средище на най-късия път от Европа за Изтока, разкриват пред града големи неизползувани възможности, като речно и сухопътно транзитно звено.
Тук е едно от най-големите дунавски пристанища, чиито възможности се използуват под 50% с неизползуван терен, ограден от 3 страни с воден път, с добре изградена складова база и самостоятелни пътни подходи.
Във връзка с това съвсем неслучаен е интересът, който проявяват наши и чуждестранни фирми, между които такива от Иран, Южноафриканската република, Австрия, Гърция и други страни.
Бъдещото развитие на европейските пазари неминуемо ще 156а.3 налага развитието на свободните безмитни зони. Облекчените митнически, финансови, делови и юридически формалности ще доведат до бързо движение на стоки и капитали, обхващащи големи територии и страни.
За потребността от изграждането на свободна безмитна зона в гр. Лом добавям и следните аргументи: финансирането на обекта не изисква държавни средства, тъй като въпросът се решава между участниците в проекта, след Вашето евентуално разрешение за изграждането; стратегическото място на гр. Лом се определя не само от обстоятелството, че той е най-пряката връзка между Изтока и Запада по линията юг - север, канала Рейн, Майн, Дунав, но и по направлението изток - запад - ОНД, една търговска линия, чиято важност в общия търговски поток в бъдеще ще натежава, независимо от известни конюнктурни трудности в момента.
На базата на видинската, ломската и русенската свободни безмитни зони в бъдеще би се оформила една дунавска икономическа линия, която обединена с прецизна държавна политика по отношение на стоки, търговия и финанси ще бъде основен гарант срещу конкуренцията от страна на източноевропейските дунавски страни, борещи се за търговски пространства.
И не на последно място, изграждането на свободна безмитна зона в Лом значително би насърчило стопанската инициатива за производство на стоки, за извършване на услуги и търговска дейност, за разнообразяване и увеличаване на износа, вноса и транзитните дейности, за разкриване на нови работни места. Ползата от това би била не само за общината и региона, но и за цялата страна.
По поръчение на избирателите и на обществеността от гр. Лом и от свое име, Ви моля, г-н министър-председателю, да отговорите каква политика ще осъществява правителството по отношение на безмитните зони в България и какво е становището Ви по поставения въпрос за гр. Лом.
Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, г-жо Трайкова! Г-н министър-председателю, имате думата за отговор. 156а.4
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожа Трайкова! Свободните безмитни зони в България бяха създадени в изпълнение на Указ # 2242 от 1987 г., а в момента техният брой е седем - Бургас, Русе, Видин, Пловдив, Свиленград, Драгоман и Петрич. Недостатъчните инвестиции в инфраструктурата на зоните са причина в тях да преобладават дейности по складиране, претоварване и съхраняване на стоки с минимална - подчертавам - преработка. Досега не е била провеждана целенасочена държавна политика за развитие на свободните безмитни зони, поради което те не са конкурентоспособни в региона, въпреки благоприятното географско положение на България.
Процесът на създаване и развитие на зоните досега се изчерпва с нарастване на техния брой. В Министерския съвет са постъпили предложения за създаване на свободни безмитни зони и от Белене, гр. Сандански, Царево и Лом. Ще постъпват и нови предложения. А в рамките на шегата ще си позволя да ви предложа и квартала, в който живея, също да бъде въведен в свободна безмитна зона. (Оживление)
За съжаление разкриването на нови зони не може да става безотговорно, както може би е ставало досега. Световният опит показва, че основното предназначение на свободните икономически зони е експортната ориентация на икономиката, увеличаване на заетостта и привличането на чужди инвестиции и ноу-хау, които впоследствие да бъдат пренасяни във вътрешността на страната.
България е малка страна и не може да създаде свободни зони от типа на тези в Китай. Не може да се приеме и тезата, че много на брой, малки по територия и по възможности зони ще допринесат за увеличаване на приходите на страната в конвертируема валута. Това е една илюзия.
По тези съображения Министерският съвет със Заповед # 16 от 5 април тази година създаде Междуведомствена работна група с представители и от съществуващите зони, задачата на която е да направи цялостен анализ на дейността на зоните и да предложи на правителството концепции за тяхното по-нататъшно развитие заедно с практически мерки за преодоляване на съществуващите проблеми, които произтичат от остарялата им нормативна база. ЦМ/ЛТ 157.1.
Смятам, че въпросът за свободните безмитни зони е от национално значение и не бива да се подценява, както понякога се е правело досега. Държавата трябва да притежава наистина обоснована стратегия за развитие на такива зони. Тези зони, освен удобно географско положение, трябва да разполагат и с добре квалифицирана работна ръка, възможност за производство на стоки, организирани банкови, застрахователни и финансови услуги.
Що се отнася до броя на свободните зони, то в шестте най-големи латиноамерикански страни: Бразилия, Венецуела, Мексико, Аржентина, Уругвай и Чили те са общо 30, т.е. по пет на страна. При това вие разбирате, че има разлика между мащабите на България и на Бразилия.
В Китай са изградени пет големи свободни икономически района. Китай също така е по-голяма държава, струва ми се, от България.
В Съединените щати, където Законът за външнотърговските зони е от 1934 г., са създадени 55 такива зони. Ще кажете: много повече, отколкото в България. Обаче всеки разбира, че САЩ са около 30 пъти по-голяма страна от България, т.е., ако бихме изхождали от средното, което би се паднало на един щат, равен по територия и население на България, би се получило по-малко от две зони.
В Гърция броят на зоните също е малък - по-малко от четири; в Ирландия има една такава зона; в Испания - три, в Австрия - четири, в Португалия една, в Германия пет. А у нас в момента са седем и има искания за още пет!
Очевидно е, че на въпроса за развитието на свободните икономически зони не трябва да се гледа като на парацея за успешното развитие на нашата икономика, а техният брой трябва да бъде съобразяван с конкретните икономически условия и възможности на страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Беров.
Госпожа Трайкова, имате възможност да вземете думата, заповядайте.
НЕДЯЛКА ТРАЙКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз Ви благодаря, 157.2. господин министър-председателю. Вашият отговор потвърди моето твърдение, че досега явно национална стратегия по тоя въпрос няма. Надявам се, че правителството ще направи необходимото и разчитайки на компетентния Ваш консултативен орган към Министерския съвет - Междуведомствения съвет за регионално развитие и местно самоуправление, който би анализирал задълбочено аргументите на Ломската община, се надявам - аз и жителите на гр. Лом - кандидатурата на Лом за изграждането на такава база, за което пак твърдя, че той има най-добри шансове, ще бъде решена справедливо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви и аз.
Позволете ми да прочета реда на питанията и техните автори съответно. Народните представители ще задават питанията си в следния ред: Стоян Иванов, Любомир Начев, Фидел Косев, Клара Маринова и Златимир Орсов, Веселин Иванов, Минчо Минчев, Васил Златаров, Стефан Стефанов има три, господин Златаров след това има още едно питане, господата Маньо Манев и Стойчо Шапатов към министър-председателя.
Думата има господин Стоян Иванов. Неговото питане е свързано с уволнението и назначаването на нов управител на "Бургаско пиво" ООД и е към министър-председателя.
СТОЯН ИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! През последните една-две години обществото ни като че ли свикна с уволнението на стопански кадри и други ръководители. Всичко това се обясняваше със смяната на системата и до момента обаче никой не ни е обяснил членоразделно какво значи означава това. Сега, след като в основна степен масовата смяна на стопански кадри в почти всички отрасли е факт, е редно може би да си зададем въпроса: има ли връзка между сегашното състояние на икономиката извън дори познатите разбира се причини и безогледната в много от случаите смяна на стопански ръководители? Аз смятам, че такава връзка има и ще я илюстрирам с един пример, за който искам да получа оценката на господин министър-председателя.
С Разпореждане # 40 на Министерския съвет от 17 април 1992 г. е уволнен управителят на "Бургаско пиво" ООД инж. Стойчо 157.3. Казаков. Той е завършил Висшия институт за хранително-вкусова промишленост в гр. Пловдив през 1967 г. и от тогава до момента на уволнението му е работил само в пивоварната промишленост. В "Бургаско пиво" ООД работи от 1970 г. Последователно е технолог, началник на цех, началник Производствен отдел, заместникдиректор по производствено-техническите въпроси и от 1984 г. е директор на предприятието.
Господин Беров, моят първи въпрос е такъв: горното дава ли основание да се счита, че му липсват нужните професионални качества?
На мястото на господин Казаков за управител е назначен инж. Стефан Кондев - механик на предприятието дотогава. По специалност господин Кондев е машинен инженер, според колегите му не е лош механик, но от технология на пивото много не отбира.
Не е ясно и чия кандидатура е всъщност е господин Кондов. И двата синдиката - и КНСБ, и "Подкрепа" - са неприятно изненадани. Не е ясно и в какво евентуално се състои неговият по-висок професионализъм. Говори се, че зад неговата кандидатура стои областният управител господин Константинов, т.е. уволнението на стария управител и назначението на новия е политически акт.
Без да давам оценка за качествата на двамата, ще посоча, че фирмата "Бургаско пиво" ООД, която приключва 1991 г. с минимална, но все пак печалба от 170 хил. лв., очаква тази година вече може би е ясно, че питането ми е от 17 февруари и тогава още не бяха излезли окончателните резултати на фирмата... Но фирмата очакваше за 1992 г. да реализира загуба между 1 млн. и 300 хил. и 2 млн. и 100 хил. лв. Отделно фирмата дължи неплатени акцизи и лихви по тях за около 20 млн. лв.
Реализацията на фирмата спада през същата тази година от 27 хил. тона на 25 хил. тона за 1992 г. 157.4.
През последната година е редовна практика да се пускат в принудителен неплатен отпуск работници и някои цехове да не работят по месец, месец и половина.
Тези данни ми дават основание да мисля, че решението на Министерския съвет за назначаването на господин Кондев е неудачно. Новият управител още в началото на назначаването си държи реч, в която предупреждава работници и специалисти "да не си ритат трудовите книжки". Съкръщава отдел "ТРЗ" и наема хора по граждански договор да изпълняват такива функции. Уволнява по новия член 328а от Кодекса на труда началника на цех "Бутилиране", един дългогодишен работник. Поради несъгласие с някои негови действия главният счетоводител подава молба за напускане и вече е напуснал. У работници и специалисти се прокрадват съмнения за корупция по повод отдаването под наем на някои обекти на фирмата, тъй като това става без търг и с еднолично решение на управителя.
Действията на управителя до момента като че ли умишлено, според някои работници, са насочени към довеждане на фирмата до фалит с цел последващото й изкупуване на безценица в процеса на приватизация. За реализацията може би на точно тази задача той получава много висока оценка, изразяваща се в определената му нова заплата в размер на 6150 лева, която той получава независимо от икономическите резултати на фирмата. За сведение заплатата на стария управител е 3300 лева. А работниците получават помалко от уговорените заплати за 1992 г. - 1 100 хил.лева.
След всичко това, казано дотук, вторият ми въпрос към Вас е: считате ли, че уволнението на господин Казаков и назначаването на господин Кондев са политически мотивирани? Какво спечели и какво загуби от този акт страната? Какви мерки ще предприемете за оздравяването на ООД, ако имате такава възможност?
И накрая един по-общ въпрос: смятате ли да ревизирате назначенията, които бяха извършени от предното правителство в държавните фирми и които станаха причина за влошаване на икономическото състояние на голяма част от тях? При това да се спазват, разбира се, изискванията на, то вече не действа, на 250 постановление на Министерския съвет. Това са моите въпроси. Благодаря Ви! НЧ/ЙА 158.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Иванов!
Господин министър-председателю, имате думата за отговор на това питане.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз много се радвам, че продължава бомбардировката от въпроси срещу мен, макар че доста от тези въпроси не би трябвало да бъдат отправени към мен. Всеки от вас знае, че в промишлеността има предприятия, които се командват от Министерството на промишлеността. Така че отговорът би могъл да бъде даден от министър Биков.
Но в отговор на запитването на господин Иванов дължа да ви кажа, че наистина с разпореждане от 17 април м.г. е бил назначен за управител на "Бурско пиво" ООД инж.Стефан Кондев. Основание за освобождаването на бившия управител Стойчо Казаков е преди всичко лошото икономическо състояние на предприятието, а не неговото професионално образование.
При назначаването на новия управител дружеството отчита към 30 юни 1992 г. загуба в размер на 4 700 хил.лева. До края на година тази загуба е била намалена на 1 300 хил.лева. Утежняващи финансовото състояние фактори през 1992 г. спрямо 1991 г. са били лихви по задължения и кредити. Взетите кредити през 1990 г. са били 13 милиона лева, през 1991 г. нарастват на 27 милиона лева, а през 1992 г. са намалени на 21 милиона лева. Задълженията общо, в т.ч. и акциза за 1990 г., възлизат на 16 милиона лева, през 1991 г. - 38 милиона лева и през 1992 г. - 42 милиона лева.
Видно е кога и от какъв порядък нарастват задълженията, за да доведат през следващата година до нарастване и на изплащаните лихви.
Следва да се отбележи, че в Бургаски регион се реализират предимно "Бургаско пиво": през 1991 г. - 22 хил.тона, през 1992 г. - 24 хил.тона.
Бившият управител е проявявал небрежност и пълна незаинтересованост, вследствие на което в завода е оставена немонтирана варилна инсталация още от 1983 г., както и цилиндрично-конични съдове за ферментация и отлежаване на произведеното пиво.
Новият управител господин Стефан Кондев е с петгодишен НЧ/ЙА 158.2 стаж като началник на "Енергомеханичен" цех. Основно е запознат с машинния парк: машини и съоръжения за производство на пиво, което му дава възможност да навлезе в технологията на производството. След назначаването му постепенно нещата започват да се променят в положителна насока, а именно: намаляване на загубата от 4 700 хиляди на 1 300 хиляди лева, също задържане на нарастването на задълженията и кредитите и същоо намаляване на разходите за суровини и материали.
Въпреки съществуващата не най-модерна техника е подобрено качеството на "специалното пиво", което представлява интерес вече и за чуждестранни клиенти. Докато при бившия управител е бил невъзможен износа на пиво за чужбина, то през месец април 1992 г. се изнася пиво, като приходите от този износ надхвърлят 1 500 хиляди лева. Става дума за 1992 година. Това е особено важно при очерталата се конюнктура на вътрешния пазар, който е задоволен с наши и вносни пива от различни марки и категории.
Действащият тогава областен управител с писмо # 130 от 24 март 1992 г. е направил предложение за смяна на управителя Казаков, като е мотивирал смяната със следните четири аргумента: първо, незадоволителни икономически показатели; второ, синдикални нарушения; трето, авторитарен метод на ръководство на предприятието и четвърто, спад на реализираната печалба.
Новият управител провежда преструктуриране на отдели предимно в административно-управленския апарат, с оглед облекчаване до минимум броя на заетите в администрацията служители и техният подбор по квалификация и опит. По тази причина например е закрит отдел "ТРЗ" и неговата дейност е прехвърлена към счетоводството.
Що се отнася до освобождаването на началник цех "Бутилиране", има достатъчно уличаващи документи, като още по времето на стария управител споменатият началник цех е получил десет заповеди за наказание.
От извършената проверка на експерти от Министерството на промишлеността е установено, че няма никакви данни за фалит на дружеството, с което да бъде евентуално улеснено неговото приватизиране от заинтересовани лица. Нещо повече, в последно време ръководството на "Бургаско пиво" ООД е разработило бизнеспрограма за стабилизиране и разширение на производството с оглед НЧ/ЙА 158.3 по-нататъшното укрепване на финансовото положение на фирмата.
В заключение, срещу бившия управител Стойчо Казаков трябва да спомена, че е заведено следствие # 4911 от 1992 г. в Окръжната прокуратура, по чл. 219 и 220 от Наказателния кодекс. Предявени са искания за нанесени щети в размер на 1 900 хил.лева, произтичащи от сключени неизгодни сделки с бивши ТКЗС и продаване на ечемик на частни фирми.
При това положение считам, че няма основание за поставяне под съмнение качествата на управителя господин Кондев, който показа, че е в състояние да подобри финансовото и техническо състояние на фирмата и да осигури успешна реализация на нейната продукция на външния и на вътрешния пазар. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНО БОТУШАРОВА: Благодаря, проф.Беров!
Господин Иванов, имате думата, има и възможност за уточняващи въпроси, знаете. НЧ/ЙА 158.4 СТОЯН ИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Само в началото аз исках да се направи една политическа оценка, а не професионална, бих казал, на мотивите на Министерство на промишлеността. Тези данни, които Вие прочетохте, вероятно са верни. Те са дадени от управителя и от неговия главен счетоводител, така че аз имам реални основания да се съмнявам в тяхното тълкуване, а не в цифрите. Загубата, която е реализирана, това е загуба, която в края на годината, ако проследите резултатите на тая фирма в резултат на засилената консумация на пиво и неговото засилено пивопроизводство, бих казал, и по-скоро пласмент, се намалява в края на годината. Това е един нормален процес. Този цикъл е около 3-6 месеца. Разходите, които се правят в началото на годината, се покриват след това с производство и пласмента, и с реализацията на тази продукция. Така че това не е основание да кажем, че новият управител едва ли не е спасил фирмата от фалит.
Аз искам да кажа следното обаче. Това, което ме смущава в случая, какво е. Че отново се тръгва по стария начин. Когато някой се жали от някой началник, до началника се спуска от поголемия началник някаква депеша и той обяснява действията си спрямо потърпевшия. Това се прави сега. Аз бих могъл да кажа много неща. Значи фирмата е реализирала много средства от износ на пиво по-скоро. Известно ли е на, на Вас може да не е известно, че управителят ходи с едно куфарче и събира парите и носи по 25-30 хил. марки в куфара. Пътува с тях по влакове, самолети.
Освен това има реални нарушения на щатната дисциплина. Било е съкратено ТРЗ-то. Били са назначени в счетоводството и т.н. Аз ще Ви помоля, ако имате такава възможност, да насрочите една проверка не по този начин, а от хората, които могат наистина да направят една проверка за това състояние на щатна дисциплина. Имало е такава уговорка, бих казал, между синдикатите, работници, колектив и управителя да не се плаща 10 на сто от месечната заплата, с цел да се помогне на фирмата да изплува от тежкото състояние. С уговорката, че те ще бъдат платени най-късно в края на годината. В края на годината тези средства не са платени. Това са средства около 700 хил. лева. Тоест работниците на фирма бургаското ООД не са получили 10 на сто от реалната си заплата. Отделно от това те не са получили още около 400 СМ/ВР 159.1 хил. лева от средствата, които им се полагат съгласно вътрешния ред за формиране на работната заплата. Тези неща могат разбира се да се проверят, но не по начина, по който това е направено в случая.
Аз все пак ви благодаря, че отговорихте толкова подробно на това питане. Да се надяваме, че то не остави превратни впечатления у хората, които ни слушаха. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Дали министър-председателят ще отговори. Господин Вълканов, може ли да не занимавате професор Беров. Имам въпрос към него. Дали от това, което каза господин Иванов, има нещо, което е въпрос и бихте желали да отговорите, или да считаме, че питането приключи.
Господин Райчевски, имахте процедурен въпрос. Заповядайте.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, моят процедурен въпрос е следният. Той се отнася за организацията на парламентарния контрол. Явно повечето колеги предпочитат да задават своите актуални въпоси и питания директно към господин премиера. Може би считат, че така ще получат по-изчерпателен отговор. Обаче принципът, който е приет - първо да минават всичките питания и въпроси, отправени към премиера, и след това към другите господа министри. Остават въпроси към отделните министри да чакат седмици и месеци неотговорени. Затова Ви моля за в бъдеще, ако това сега не може да го направите, нека Председателският съвет да направи някакво разпределение, така че да се дозират. Да могат и другите министри да отговорят на поставените от тях въпроси, защото те не са по-маловажни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Райчевски. Ако си спомняте, неотдавна тук, в пленарна зала, ние гласувахме две решения. Едното бе прието и то е всеки петък да се започва с отговор на актуални въпроси, чиито срок изтича в този петък, в този ден.
Имаше предложение, направено от господин Георги Петров, всеки петък първо да се отговаря на всички актуални въпроси и след това питанията, но не бе прието. Аз ще взема предвид Вашите думи и заедно със записа в стенограмата ще бъдат предоставени на Председателския съвет. 159.2
Аз също се смущавам от дългия списък на въпроси и питания към министър-председателя. Общо девет министри са поканени. Не виждам кога ще стигнем до края на този списък. Но така представени, аз просто го следвам.
Думата има господин Любомир Начев. Неговото питане е относно мерки на правителството за ограничаване на корупцията в държавния апарат.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател! Моето питане към Вас, депозирано в канцеларията на Народното събрание на 19 февруари т.г., има своята предистория. В края на май м.г., в Комисията по национална сигурност беше получен материал, озаглавен "Информация за състоянието на престъпността в страната и борбата на полицията срещу нея". Материалът беше подписан от тогавашния главен секретар на Министерство на вътрешните работи и в него между другото се казва, цитирам: "Корупцията в полицията, сред митническите власти, банковите, общинските чиновници и други категории държавни служители достига застрашителни размери. Особено показателни са тенденциите в динамиката на икономическата престъпност. Нейното развитие през последните години се определя от новите явления и процеси на политически и икономически реформи. Реално нивото на този вид престъпност, поради характерната за нея латентност, е значително по-висока от това, което очертават отчетите за разкритите престъпления.
Съдържателният анализ на тези престъпления откроява признаци на държавна организираност. Степента на тази организираност явно нараства, като в престъпно обкръжение попадат висши държавни служители, осъществяват се спекулативни сделки, износ на капитали и пр., очертаващи сериозна корумпираност на държавния апарат от различни нива.
Две седмици по-късно парламентарната група на БСП и коалиция внесе в Народното събрание искане за образуване на анкетна комисия за разследване случаите на корупция в държавния апарат. Спомням си това заседание, на което уважаваният доктор Карев излезна на трибуната и заяви: при управлението на Съюза на демократичните сили корупция няма. 159.3
Депутатите от СДС и Движението за права и свободи му повярваха и нашето предложение за създаване на тази анкетна комисия беше отклонено.
В течение на повече от една година правителството на господин Филип Димитров упорито обясняваше всички свои провали с действията на мафията, която най-общо идентифицираше с политически опонент и всички несъгласни или критикуващи неговите конкретни действия. Всъщност едва сега, макар и плахо започва да се повдига завесата на това, което беше публична тайна за обществото. Корупцията е пуснала дълбоки корени в държавния апарат и се е превърнала в опасна обществена язва. Конкретна информация за прояви на корупция ние имахме възможност да получим от министър Стоян Александров в отговор на питанията на господин Велко Вълканов преди няколко седмици.
Все още обаче, обективната картина за корупцията в страната и начините за нейното ограничаване остават неизвестни. Въпреки информацията за нейното разрастване, през цялата 1992 г. в страната са разкрити едва 59 случая на подкуп. Дори в сравнение с 1991 г. тази цифра е намаляла с близо 28 на сто. Определено може да се говори за цялостно бездействие на правозащитните органи, породено и от страха за разправа - физическа или служебна. Налице са достатъчно данни, че в основата на много прояви на корупция стоят крупни финансови интереси и фактори със силни позиции в обществото.
Аз не бих искал да обръщам вниманието на народните представители към скандално нашумелите случаи с Фондация "Сапио", с участието на депутати от Съюза на демократичните сили в управителни и надзорни съвети на държавни фирми и т.н.
Нашето общество все още не знае по какви принципи, господин министър-председател, са създавани привилегировани условия за дейността на някои фирми. Как са раздавани или продавани квоти за износ. Кои са били критериите за определяне на фирмите, от които да се закупят автомобили или друго оборудване за държавни учреждения, и т.н.?
Ето защо аз бих искал да получа от Вас отговор на следните въпроси:
Първо, каква е обобщената оценка на Вашето правителство за наличието на корупция в държавния апарат? На какво се основава тази оценка? 259.4
Второ, какви мерки е предприело Вашето правителство до момента за ограничаване на корупцията и какви действия възнамерява да предприеме занапред?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Начев. Господин министър-председателю, чухте развитото питане. Заповядайте, имате думата. 259.5 МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаема госпожо председателствуваща, дами и господа народни представители! По въпроса на господин Начев първо, дължа да споделя, че тревогата, която е у него, е обща тревога, включително и моя тревога, може би даже в още по-голяма степен. Вие питате на какво се основава тази тревога или тази обща тревога. Тя се основава на едно общо впечатление от поведението на хората. Ще кажете: защо общо впечатление? Тъй като такива деяния са много трудно доказуеми, особено тогава, когато те са деяния на повече заинтересовани лица, при което едното лице крие другото.
Втори един момент, който все пак в случая има значение, това е фактът, че и наказателно-правното понятие корупция не съществува. Това е един термин, придобил гражданственост, който включва в себе си някои деяния, които са престъпление по Наказателния кодекс, и други деяния, които не са инкриминирани като такива. Корупцията в държавния апарат е социално явление, обусловено от множество фактори. Това явление не може да се сравнява с криминалните престъпления, при които дейността на органите на МВР започват по същество след извършване на престъплението. Поради това не може да се даде някаква обективна оценка за размера на корупцията. Това, което се споменава като 50 или 70 случая, миналата година 70, по-миналата - 70 и последната година - 50 и няколко, това е, ще Ви кажа, една нищожна част от онзи айсберг, който е налице. Но това е, което може да бъде доказано. А при всички останали случаи даже заплашват с клевета, осъждане на лицето, което се опитва да изнесе някакви данни, или пък просто усещате, че сте изправени пред едно безвъздушно пространство, в което се опитвате да нанасяте удар и като ответ на удара получавате едно общо мълчание, понякога даже и мълчание на равнището на онези органи, които трябва конкретно да предприемат действия.
Тук се спомена например фондацията "Сапио", която е известна. Аз ще Ви кажа, че постъпки в тази насока са били направени, но прокуратурата е заявила, че няма наказуеми деяния. Смятам, че съм достатъчно ясен.
И друго нещо, което дължа да Ви кажа като един обективен фактор, който работи в случая много настойчиво. Това е, че в бедните държави, каквато е в момента нашата държава, корупцията БП/КТ 160.1 в държавния апарат е винаги много по-висока от тази в богатите държави. Много лесно е да купите човек, който има мизерен доход.
Втората половина от въпроса бе какви мерки за ограничаване на корупцията могат да бъдат взети и какви се взимат. Мерките могат да бъдат в няколко насоки.
Първо, приемане на Закон за държавните служители, който ще регламентира ясно и точно задълженията и правата на тези държавни служители и ще издигне техния авторитет в обществото. По този начин ще бъде подобрен и подборът на държавните служители и тяхното придвижване по служебната йерархия.
И на второ място от значение, поне според мен, е повишаването на възнагражденията на държавните служители, което ще ги направи във финансово отношение по-независими.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Господин Начев, заповядайте. Имате думата.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз Ви благодаря, уважаеми господин министър-председател, за отговора на моя въпрос. Беше изключително важно Народното събрание, а и нашата общественост да чуе позицията на правителството по този изключително тревожен, бих казал, проблем, който е на път да се превърне, както казах, в една обществена язва, с далеко отиващи последици.
Бих искал да Ви препоръчам освен мерките, които Вие сте предприели и възнамерявате да предприемете занапред по отношение укрепването статута на държавните служители и тяхното материално възнаграждение, още нещо, което според мен е изключително важно. Става дума за негативните ефекти, за криминогенното действие на стопанското законодателство. Неведнъж и дваж тук, в тази зала, в средствата за масова информация е ставало дума за това, че една значителна част от нашите стопански нормативни актове, имам предвид както законите, така и нормативните актове по тяхното приложение, съдържат редица празноти, противоречия и в голям брой случаи те пораждат негативен ефект, който се проявява в процеса на тяхното приложение. Конкретен пример може да се посочи по отношение на Указ # 56 и Търговския закон. Там има редица несъгласувани неща, които дават възможност на ловки търговци, 160.2 спекуланти да използуват тези вратички в закона и да трупат по законен начин несправедливо държавни средства, а в редица случаи и да ги укриват от данъчните органи.
Ето защо аз бих Ви препоръчал да създадете една комисия, господин министър-председател, комисия от изявени наши специалисти в областта на стопанското право, икономиката, социолози, която да направи цялостен преглед на стопанското законодателство, с оглед именно открояването на тези негативни ефекти в действието на стопанските закони, на тяхното криминогенно действие и съответно да внесете предложение за изменение и допълнение на тези закони. Може би Вие ще попитате: ами защо не го направите и вие, народните представители имат право на законодателна инициатива?
В процеса на приложението, уважаеми колеги, на тези закони, което прави правителството, то има възможност да открои тези недостатъци и най-добре познава какво трябва да се промени, за да не се стига до нарушения.
И още нещо, с което завършвам. Изключително важно е да се използуват още по-активно възможностите на оперативните служби на Министерството на вътрешните работи. То разполага с големи възможности и за съжаление недостатъчно се прави за укрепването на авторитета, на позициите на тези служители.
Един конкретен случай, за който аз се надявам, че Вие ще назначите проверка, господин министър-председател, и съответно ще ме информирате. Става дума...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Начев, съжалявам, изключително много се отклонявате от процедурата, което, не зависимо от моята толерантност днес прехвърли всичко. След като направихте питането, имате право на два уточняващи въпроса. А всички други форми за контакт с министър-председателя, с министрите, могат да ги реализират. Съжалявам, но трябва да Ви прекъсна. Изчаках Ви няколко минути - нито имате уточняващи въпроси, нито казвате доволен ли сте или не от отговора. Съжалявам, но в този случай или направете актуален въпрос, или питане. Много Ви моля, съжалявам за тази бележка, но правилникът е за всички.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател, че 160.3 ми напомняте. Аз ще запозная в личен план господин Беров с този конкретен случай. Моля за извинение за това, че съм нарушил процедурата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Начев.
Думата има народният представител Фидел Косев. Питането на господин Косев е свързано с държавната политика за младежта и спорта. Заповядайте, господин Косев. 160.4
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Беров, уважаеми колеги! Поводът за моето питане, което е регистрирано в канцеларията на 26 февруари е свързан с представената тогава програма на правителството и липсата на вече прочетената от уважаемата госпожа председател тема за липсата на държавна политика по въпросите на младежта и спорта в програмата на правителството. Аз съжалявам, госпожо председател, ако трябва да изчакам, тъй като много време изтече от моя въпрос. Извинявайте, господин Беров, може би някои неща щебъдат нови в моето питане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми господин Косев, аз няколко пъти вече моля да не се безпокоят министрите, когато слушат въпросите и питанията, защото все пак те трябва да дадат своя отговор. Така че, продължавайте.
ФИДЕЛ КОСЕВ: Проблемът е свързан с това, че много време мина оттогава и има някои нови моменти. Затова си позволявам да насоча вниманието на господин Беров.
И така във Вашата програма, уважаеми господин министърпредседателю, липсваше каквото и да е в общата част по въпросите за спортната политика или политиката на правителството в областта на спорта и младежта. Комитетът за младежта и спорта като ведомство липсваше в онази част на Вашата програма, която даваше основните моменти в бъдещата работа на министерствата и ведомствата. Освен от голямата съпричастност към комитета има още един повод, за да напомня това и да смятам, че то е проблем. Комитетът е създаден преди около една година. Към датата на съставянето на вашата програма, представена в Народното събрание, бяха минали около 8 - 10 месеца. Комитетът беше създаден да реализира държавната политика в областта на младежта и спорта, а предишното правителство и Вашето, откакто дойдохте на власт на 30 декември, не придприе нищо и не реализира и не уточни своята политика в тези две области. Разбира се, че възниква проблем във връзка с това. За това време много голяма част от спортната и младежка база беше разрушена, друга част остана да се използва за други цели, не за спортни, не и за младежки. Възникна социално напрежение във взаимоотношенията между комитета и създадените обществени Ст.Б/НП 161.1 спортни структури и комитетът започна да действа на основата на някаква своя програма, утвърдена с подписа на назначения седем месеца след създаването на комитета председател. Тази програма одобрява ли се, не се ли одобрява, приема ли се от Министерския съвет - не е ясно. Няма ли той да се нагърбчи с отговорността да вземе една или друга позиция от създадените спорове и така нататък.
Всичко това е основание за мен да Ви попитам и тези въпроси са зададени, както казах, още на 26 февруари: кога може да се очаква формулирането и обявяването на държавна политика по въпросите на младежта и спорта? Какви могат да бъдат основните параметри на тази политика към днешна дата?
Второ, какви са намеренията на Министерския съвет по отношение на бъдещата работа на Комитета за младежта и спорта? Предвиждат ли се допълнения и изменения в постановлението, с което е създаден и работи Комитетът за младежта и спорта?!
Трето, което ще се наложи да обоснова допълнително, ще бъдат ли включени в задачите на Комитета за младежта и спорта проблемите на децата или те ще се решават от друга структура, имайки предвид ратифицирането от Великото Народно събрание през 1991 г. на Конвенцията по правата на детето. Проблемите на детето засега стоят встрани от която и да е държавна структура, поне не е решено, че те трябва да влязат в нея. А си спомняте вече прочетената ратификация от Европейската конвенция за правата на детето - кой държавен орган ще се заеме да регулира дейността, да реализира всъщност цялостната държавна политика по въпроса за детето?
С това аз завършвам и очаквам отговора на господин министър-председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря на господин Косев.
Господин министър-председателю, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаема госпожио председател, дами и господа народни представители! С Постановление на Министерския съвет # 107 от юни, миналата година, бе създаден Комитет за младежта и спорта. С неговото създаване бе отстранен един съществен недостатък, свързан с поставянето на държавни функции на обществени организации - ДКМС, БСФС, БТС и така ната161.2 тък. Главното в разработената програма на Комитета за младежта и спорта всъщност дава отговор на първия въпрос на господин Косев, а именно главното участие във формирането на една нова държавна политика по проблемите на младежта и спорта, съответстваща на демократичните проблеми на страната. Формирането на такава държавна политика по въпросите на младежта се извършва при условията на криза в българската държава. Особено тежка е кризата на моралните ценности на обществото. Досегашният модел в условията на тоталитаризма определяше еднопосочно израстване на младия човек. Ето защо важно място в дейността на Комитета за младежта и спорта заема разработването и координирането на социални програми за младежта.
Главните трудности, пред които е изправена младежката общност в България, са безработицата, проблемите на социализацията и демографските проблеми. Към 30 ноември 1992 г. безработните младежи са били 257 000 души, а в момента те са около 265 000 души. Или това е почти половината от всички безработни в страната. Експерти на Комитета за младежта и спорта, съвместно със специалисти на Министерството на труда и на Министерството на образованието, науката и културата, са разработили помощни органи за преодоляване на младежката безработица. В тези програми са обхванати няколко направления, а именно: квалификация и преквалификация, стимулиране на младежите към самостоятелен бизнес, мерки за стимулиране на младежката заетост по възрастови групи и образователен ценз; мерки срещу миграционната вълна и изграждане на пилотни и локални структури по английски и френски образец и така нататък.
По отношение на подобряването на условията на социализация Комитетът за младежта и спорта е постигнал съгласие с Комисията за борба с противообществените прояви, МВР и Прокуратурата, за внасяне в Народното събрание на нов Закон за работата с деца с отклонено поведение, в съответствие с Конвенцията за правата на детето към ООН, която България е подписала.
С Министерството на отбраната Комитетът за младежта и спорта разработва съвместна програма и проекти за нормативни актове, които да гарантират основните човешки права на българските младежи по време на тяхната срочна служба в армията. Предложен е и проект за алтернативна военна служба. В процес на приключване 161.3 е и най-важната законодателна инициатива на Комитета за младежта и спорта, а именно проект за Закон за благосъстоянието на младежта.
Що се отнася до младежките имоти, трябва да се отбележи, че те са строени в по-голямата си част с държавни средства и доброволен младежки труд и обхващат над 240 младежки дома и над 1100 младежки клубове в цялата страна.
Със Закона за местното самоуправление и местната администрация всички младежки домове и клубове преминаха в разпореждане на общините. 161.4 Днес обаче те се отдават под наем за банки, офиси, магазини и т.н.
С подготвения от Комитета за младежта и спорта проект за постановление се цели да се спре разпиляването и унищожаването на младежките домове и младежкото имущество. Запазвайки статута на тези обекти за младежта, които са в момента към местната инфраструктура, Комитетът за младежта и спорта след договореност с общинските съвети, ще изгради национална мрежа, в която ще се реализира държавната политика спрямо младежта.
По отношение на спорта. Подробното изложение на държавната политика е заложено в националната комплексна програма за развитие на българския спорт, изготвена от комитета и съгласувана с Министерството на образованието, науката и културата и други министерства и ведомства. Тази именно програма предстои да бъде разгледана в правителството през следващата седмица.
Аз ще предоставя на господин Фидел Косев копие и оригинали от националната комплексна програма и от други документи в тази насока на комитета.
В напреднала фаза е и подготовката на закон за спорта, където Комитетът за младежта и спорта активно подпамага дейността на Комисията за младежта, спорта и туризма при Народното събрание.
Комитетът полага усилие за съхраняване на материалната спортна база в рамките на Закона за нормативните актове.
Внесени са проекти за разпореждане на Министерския съвет относно преобразуване на националната спортна база в едно еднолично АД, както и за установяване дела на държавата във фирмите на бившия БСФС.
Комитетът за младежта и спорта подпомага общините относно законното им право да актуват като тяхна собственост местната спортна база, която да бъде използвана по нейното предназначение в съответствие със 110 разпореждане на Министерския съвет от месец ноември миналата година.
По втория въпрос от питането на народния представител Косев дължа да съобщя, че според нас не се налага допълнение и изменение в постановлението на Министерския съвет, с което се създаде и според което работи Комитетът за младежта и спорта.
По третия въпрос от питането дължа да съобщя, че засега Комитетът за младежта и спорта има договореност с Националната СР/ЛТ 162.1. комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни и да внесе в Народното събрание проект за закон за работа с децата с отклонено поведение, в съответствие с нашата Конституция и в съответствие с Конвенцията за правата на детето.
В същото време Комитетът за младежта и спорта подпомага работата на Комисията за младежта, спорта и туризма при Народното събрание за решаване проблемите на децата. Освен това проблемите на децата се решават от специализираните структури на Министерство на образованието, науката и културата, Министерството на труда, Министерството на здравеопазването, МВР и прокуратурата.
В заключение по отношение на финансирането на спортната дейност известно на всички е, че дълги години спортът бе изцяло финансиран от държавата. Сега от особено значение е и увеличаване на дела на приходите от спонсорство, реклама и стопанска дейност.
Необходимо условие за това е парламентът и правителството да приемат законови и подзаконови нормативни актове за преференции и други облекчения. В началото на 1993 г. в условията на неутвърден държавен бюджет Комитетът за младежта и спорта преведе на два транша средства на българските спортни федерации, за да не се прекъсва тяхната нормална тренировъчна и състезателна дейност.
Утвърден е от Комитета за младежта и спорта механизъм за разпределяне на средствата от Българския спортен тотализатор за спортните клубове, които Комисията за младежта, спорта и туризма към Народното събрание и Комитетът за младежта и спорта считат за основна единица на новата структура на спорта в страната.
Съгласно статута на Българския спортен тотализатор тези средства се превеждат в края на всяко тримесечие.
Комитетът за младежта и спорта счита, че следва да продължат усилията за финансиране на елитния спорт, съгласно постановките на националната комплексна програма, но е категорично на позицията, че реформата на спорта означава съкращаване на броя на различните структури и чиновници, издигане на общественото начало и пренасочване на средствата за връщане на игрите и спорта 162.2. в българското училище и университетите в страната.
Благодаря. Оставям на господин Косев екземпляри от националната комплексна програма, работната програма на комитета и един, бих казал, конспект на държавната политика в областта на младежта и спорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, проф. Беров. Господин Косев, заповядайте.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, ще се възползвам от правото си да задам един допълнителен въпрос. Господин Беров, приветствам готовността да се гледа през другата седмица, както Вие се ангажирахте, национална комплексна програма за развитието на спорта. И благодаря, че ми предоставихте екземпляр от проекта.
Моят въпрос е: все пак Министерският съвет ще се ангажирали с приемане на така наречената политика, но на основните принципи в политиката в областта на младежта и спорта, тъй като едно е работна, едно е комплексна програма за определен период от време, едно е програма само по спорта. Но както Вие казахте, налага се и според мен е редно, Министерският съвет да приеме и програма за младежка дейност или принципите на една държавна политика в тази област. Редно е Министерският съвет да гледа и програми за това, за което се ангажира той с проблемите на детето. Тъй като от Вашият отговор стана ясно, че няма определена държавна структура, а проблемите на детето са разпределени в Министерството на образованието, здравеопазването и т.н., и т.н.
И така, ще поеме ли Министерският съвет и Вие, като ръководещ Министерския съвет, ангажимент за цялостно разглеждане на една принципна държавна политика по въпросите на младежта, спорта и евентуално детето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Косев. Господин министър-председател, чухте въпроса, заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: В допълнение дължа да уведомя господин Косев, че Министерският съвет, както казах, вероятно към края на идущата седмица ще разгледа общите принципи на държавната политика в областта на младежта и спорта, не само 162.3. програма, но именно и такива общи насоки, общи принципи на тази политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Господин Косев, имате думата.
ФИДЕЛ КОСЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Удовлетворен съм от Вашия отговор, господин Беров. Най-после и Комитетът за младежта и спорта да разбере за какво е създаден. Затова ще завърша със следното изречение: тъй като самият комитет не знаеше това, което Вие ще приемете и ще се ангажирате, явно липсва по-добър диалог между Министерския съвет и комитета. Но това е друг въпрос. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Следващото питане е на народните представители госпожа Клара Маринова и господин Орсов. То е свързано с неизгодно сключени договори за недвижими български имоти в чужбина. Госпожа Маринова има думата, за да развие питането.
КЛАРА МАРИНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин министър на финансите, уважаеми колеги, господа министри, повод да се обърна заедно с колегата Златимир Орсов към Вас, проф. Беров и към Вас, господин Александров, с пет въпроса относно проблема за българските имоти в чужбина са широко огласените напоследък и непрекъсващи от средствата за масова информация факти, свързани с продажбата или отдаването под наем на част от тях. 162.4. Редица журналистически проучвания свидетелствуват за разгарящи се сериозни конфликти, бих ги нарекла дори граничещи със скандали. Българските граждани, според мен, имат правото на пълна, точна и ясна информация по следните изключително важни въпроси:
1. Известно ли е на Министерския съвет какви недвижими имоти има в чужбина българската държава?
2. Каква е концепцията й за използването на онези имоти, които не са необходими на дипломатическите и другите официални представителства на Република България?
3. Каква част от имотите на България в чужбина вече са продадени и каква част са отдадени под наем?
4. Контролира ли Министерският съвет и по какъв начин Комисията за отдаване под наем на българските недвижими имоти в чужбина към Министерския съвет на Република България относно критериите, по които тя осъществява своята работа и относно ефективността на досегашната й работа?
5. Известни ли са Ви очевидно неизгодни за България договори относно недвижимите й имоти в чужбина, сключени досега, и ако да, каква е причината те да се сключат и какви действия сте предприели за отстраняване на ощетяването на българската държава, нанесено от тези договори?
В писмен отговор от министър Стоян Александров получихме частични разяснения относно съдбата на българските имоти в чужбина. За съжаление, след внимателен и доста обстоен анализ на обясненията на финансовия министър оставам с убеждението, че освен на първия въпрос - а именно: какви недвижими имоти има българската държава зад граница, на останалите, поне аз такова впечатление придобих, Министерският съвет няма достатъчно задоволителни, обстойни и същностни отговори.
Ето защо настойчиво Ви моля, проф.Беров, и Вас, министър Александров, да ми отговорите по-подробно и на останалите въпроси, които според моето много скромно мнение имат твърде важно значение за българската икономика, както и за българското присъствие в чужбина.
Освен това в журналистическите проучвания се съдържат твърдения за наличието на неправомерно, незаконно сключени догоСД/ЙА 163.1 вори, сделки, от които са се облагодетелствували лично длъжностни лица. Списъкът на подобни прояви стана доста дълъг - от суперскандала с немската фирма "Брум и Рот" за берлинските имоти, през тези в Полша, Унгария и на други места, та чак до българските апартаменти в Манхатън.
Не бих си позволила да ангажирам Вас като премиер и Вас като министър с отговори на въпроси за българските имоти в чужбина, ако не съзирах основно разминаване в мненията на две високопоставени и отговорни личности като Веселин Стоянов - пълномощен министър, ръководител на Дипломатическото бюро в Берлин, и Иван Василев - началник на Главно управление "Държавно юрисконсулство" в Министерство на финансите. Има предвид публикацията във вестник "Дума" на 27 и 28 февруари т.г.
Особено впечатление ми направиха част от обясненията относно берлинските имоти и на господата д-р Халачев - български емигрант, и Румен Манолов - шеф на Управление "Правно" в Министерство на външните работи (в."Стандарт" от 9 март т.г.).
Тук, при мен, в папка имам една голяма част от документацията, която ми представи господин Дамян Георгиев. Част от преписката, доколкото съм информирана, е и при министър Александров. Това е лице, както той твърди, потърпевшо от сделките с "Бруми Рот".
Силно съм впечатлена от подробностите, публикувани в вестник "168 часа" от 16 февруари т.г. относно българските апартаменти в Манхатън, където са намесени имената на висши държавни служители като: Ганета Минкова, Силви Ролински, Слави Пашовски и други ексвъншния министър Стоян Ганев.
Разбира се, твърде обнадеждаващо за мен прозвуча интервюто и обещанието на първия заместник-министър на външните работи Валентин Гацевски, че, цитирам дословно, "ще извадим истината и ще създадем механизъм, по който да се управляват задграничните ни имоти". Имам предвид неговото интервю във вестник "24 часа" от март т.г.
В заключение, господин Беров и господин Алекснадров, надявам се да получа обстоен отговор в рамките на възможностите за сегашното състояние на проблема, както и за ясните, вероятно конкретни вече мерки за неговото спешно решаване, за което пред СД/ЙА 163.2 варително Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Госпожо Маринова, ще имате ли нещо против, ако решат министър-председателят и министърът на финансите кой да отговори от тях, тъй като въпросът е към двамата? (Утвърдителен отговор от госпожа Клара Маринова) Виждам, че министър Александров поема, за да вземе думата. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми депутати, уважаеми госпожо Маринова и господин Орсов! Въпросът, който задавате, ни безпокои и нас и аз ще се опитам да дам отговор може би на част от въпросите. Вие сами ще разберете, че понякога по поставените въпроси нямаме достатъчна все още информация, а и едва ли изнесеното в пресата е достоверното и отразява реално нещата.
Българската държава притежава недвижими имоти на територията на 71 държави. Тези имоти са придобивани в продължение на период от време за задоволяване на нуждите на задгранични представителства.
По своето предназначение те могат да бъдат разпределени най-общо на следните видове: посолски сгради или комплекси, резиденции на посланици, задгранични представителства на български държавни фирми, сгради на български културно-информационни центрове, жилищни и хотелски сгради, празни терени.
Тежкото икономическо състояние на страната ни и необходимостта от продължаване на извършващите се промени във всички сфери на икономиката наложиха коренна промяна и в подхода към управлението и стопанисването на недвижимите имоти, собственост на българската държава в чужбина.
През последните две години се предприеха известни действия в тази насока, които представляват една първоначална основа за изграждане на цялостен ефективен механизъм, обезпечаващ охраняването интересите на българската държава.
Съществена пречка за отдаването под наем на отделни свободни обекти със значителна площ е, че в много страни те тредставляват неразделна част от посолските комплекси, които съгласно Виенската конвенция се ползват с дипломатически имунитет. До снемането му сградите не могат да се ползват за други цели СД/ЙА 163.3 извън основното им предназначение.
За да си обезпечим законна възможност за отдаване под наем на тези обекти, следва да се направят постъпки пред министерствата на външните работи на съответните страни за снемане на дипломатически имунитет. Дотогава можем да ги отдаваме под наем само в случаи, че със съответната страна изрично сме се договорили за това.
Освен това за отдаването под наем съществуват и някои ограничения в местните законодателства на отделни страни. Със заповед # 3410 от 14 август 1991 г. на министъра на финансите и на министъра на външните работи бе създаден първоначален механизъм за отдаване под наем на свободните имоти в чужбина. Предоставени бяха правомощия на междуведомствената комисия за отдаване под наем на по-големите по размер и стойност имоти и на ръководителите на дипломатическите мисии за по-малките имоти.
Междуведомствената комисия досега не е правила предложения за продажба на недвижим имот на българската държава в чужбина. Принцип по отношение на имотите ни в чужбина е същите да се продават само в краен случай, ако това се налага от местното законодателство на съответната държава или от интересите на Република България.
До настоящия момент е сключен договор за отдаване под наем само на един по-крупен обект - част от посолския комплекс на Република България в Берлин с немската фирма "Брум и Рот" недвижими имоти.
Отдадени са и други, по-малки по размер имоти в различни страни, чиито точен брой към момента не е известен поради динамиката на процеса. По този въпрос се чака по-подробна информация от посолствата.
Както в предишната, така и в настоящата междуведомствена комисия, в качеството си на постоянни членове участвуват представители на Министерския съвет. Освен това всички предположения за извършване на разпоредителни действия с държавни имоти се внасят за утвърждаване от Министерския съвет.
Както посочих, единственият договор, сключен за отдаване под наем на по-крупен обект, собственост на българската държава в чужбина, е този на посолския комплекс на Република България СД/ЙА 163.4 в Берлин. По въпроса доколко този договор е изгоден за българската страна, се писа много. Съгласно докладната записка на началника на отдел "Правен" на Министерския съвет, извършил проверка в Берлин, междуведомствената комисия е избрала най-добрата оферта от постъпилите към началото на септември 1992 година. Тази оферта превишава с повече от 2 милиона дойче марки годишно останалите, поради което към онзи период изборът на офертата на фирмата "Брум и Рот" и сключването на договора с нея не би трябвало да се поставя под съмнение.
Друг е въпросът, че след сключването на договора, поради редица настъпили обстоятелства следствие бездействие и бездействие на двете страни по него, той все още не се изпълнява. СД/ЙА 163.5
С оглед изясняването на проблемите по неизпълнението на договора е възложено на независими юристи - експерти в Германия да дадат мнения относно последиците за българската страна както от изпълнението на този договор, така и от неговото прекратяване. Междуведомствената комисия за управление, използуване и разпореждане с недвижимите имоти, собственост на българската държава извън страната на свое заседание разгледа становището на немските експерти и излезе с предложение договорът да бъде прекратен и да се проведат преговори за уреждане взаимоотношенията между страните, произтичащи от автоматичното прекратяване на договора. В изпълнение на това решение на Междуведомствената комисия упълномощени представители на Министерството на външните работи, Министерството на финансите и Министерския съвет осъществиха среща в Берлин с немската фирма "Брум и Рот" и връчиха уведомлението на българската страна за прекратяване на договора. На свое заседание от 23.I.1993 г. Междуведомствената комисия изслуша и обсъди доклад на упълномощените представители относно проведената среща в Германия. Немската страна е поела ангажимент да уточни в писмена форма и изпрати на българската страна претенциите си и евентуални допълнителни възражения във връзка с прекратяването на договора. Стремежът на българската държава е в процеса на предстоящи окончателни преговори между двете страни и след уточняване и приемане на насрещни претенции да се подпише документ, изцяло уреждащ последиците от прекратяването на договора и изключващ възможността за съдебно решаване на въпроса.
Успоредно с постигането на извънсъдебни споразумения за прекратяване на договора, Междуведомствената комисия е взела и решение за откриване на процедура за събиране на оферти за ново отдаване на обекта под наем и за тяхното проучване.
В Народното събрание е предоставена подробна справка за българските държавни имоти в чужбина по отделни страни, начинът на тяхното придобиване, разполагаемата документация относно техния статут и начина на тяхната експлоатация. Така че всеки един депутат има възможност да се запознае с документацията и да придобие по-реална представа за състоянието на нещата.
В допълнение, понеже тук визирахте някои лица, аз бих могъл да ви отговоря допълнително това, че г-н Дамян Георгиев ББ/МД 164.1 естествено като неспечелил търга има възможност и право да реагира. Но именно офертата на другата фирма е с 2 млн. дойче марки по-голяма. Оказа се обаче, че договорът е професионално лошо направен, поради което... Сега това е другият въпрос вече, да, по който аз лично не мога да се произнеса, но комисията би трябвало да се произнесе, дали тези пропуски са случайни или просто има умисъл или дали просто някой не се е възползувал от това нещо. Но вина има и нашият представител в Германия, който е направил всичко възможно да създаде условия немската фирма да не може да влезе във владение, поради което сега ние ще имаме проблеми при разтрогването на договора, тъй като от цялата тази операция можем да излезем със загуби.
Това е, което бих могъл да посоча по въпроса. Предполагам, че няма да бъдете удовлетворени, за да ви дам конкретна информация, но аз смятам в доклада, който тук е представен, вие да намерите по-подробен отговор на някои от конкретните питания, които имате.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, министър Александров!
Г-н Орсов, заповядайте, имате думата.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, уважаеми г-н Александров! Искам искрено и честно да Ви кажа, че сме доста огорчени с г-жа Клара Маринова, даже бих казал обидени от това, че Вие просто прочетохте писмения отговор, който сте ни изпратили още на 25 март. От 25 март досега настъпиха редица промени в обстоятелствата. Вярно е, че Вие накрая дадохте нещо малко повече от това, което е написано в отговора, все пак обаче госпожа Маринова изрично Ви помоли да дадете повече информация от онова, което сте написали в отговора, защото това не ни удовлетворява. Ние имахме много допълнителни въпроси към Вас, но забелязахме, че в края на Вашето изказване Вие сам си зададохте въпроси и част от тези въпроси, които си зададохте, бяха и наши въпроси. Аз оставам Вие да отговорите на Вашите въпроси, които сам си зададохте, защото, смятайте ги, че тези въпроси са и наши. 164.2
Допълнително искаме да Ви попитаме следното. От Вашия отговор става ясно, че българската държава няма концепция за използуване на имотите си в чужбина.
Нашият въпрос е кога българската държава ще има такава концепция. Споменахте, че се правят постъпки за доброволно решаване на проблемите с развалянето на договора между България и немската фирма "Брун и Рот". Бих искал да спомена, че тази фирма според публикациите в печата към декември месец дължи 480 хил. германски марки за невнесена гаранция и не е платила наем за 330 хил. германски марки. Аз бих искал да Ви попитам кога смятате Вие, в какъв срок, че би могло да се уредят отношенията с немската фирма, след като става дума за една такава значителна сума пари, която само към декември м.г. фирмата дължи. Това е около 810 хил. германски марки.
Благодаря и чакам отговор на двата въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, г-н Орсов.
Г-н министър, имате думата!
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Госпожо председател, аз не съм юрист и не искам да говоря неща, в които не съм сигурен. Не мога да поема ангажимент на този етап за това кой колко е виновен, тъй като моите думи все пак ще прозвучат по различен начин в ушите на хората, когато се обсъжда един такъв въпрос. Има комисия, която има тази задача да прецени и да потърси евентуално вината, в т.ч. и ако има умисъл. Дори и да няма умисъл, дори да е небрежност или некомпетентност, това също не е основание да не се търси отговорност. Аз не мога да се ангажирам и със срок кога ще бъдат окончателно уредени отношенията с немската фирма, защото аз ви казвам: тези отношения могат да бъдат уредени и по съдебен ред. Едва ли някой би могъл да се ангажира ако се търсят правата на двете страни по съдебен ред, кога би прик лючиво това дело.
Що се касае до това дали българската държава има концепция за държавните имоти или не, тук вече е отделен въпрос. Аз мисля, че правителството има виждане по този въпрос и именно една от задачите на тази комисия е да даде точния подход за нашето поведение в бъдеще, когато ще се отдават тези имоти под наем или ще се продават. Аз едно искам да посоча, че има изклю164.3 чително големи апетити сега да се отива към продажба на част от тези имоти. Моето дълбоко убеждение е, че не трябва да се върши това нещо. Защото цените, поне от информацията, която имаме, на имотите почти във всички страни сега са неизгодни. И едно от богатствата на нашата държава е придобиването на тези хубави имоти. Друг е проблемът, че трябва действително да помислим как ефективно да използуваме тези имоти.
Това е моята позиция. Действително този въпрос се движи повече от Министерството на външноикономическите връзки - управлението на имотите зад граница, независимо че като държавна собственост Министерството на финансите е страната, но че сегашното управление, така да се каже, беше от Министерството на външноикономическите връзки и именно сега ние се опитваме от една страна да придобием една реална картина, една реална снимка на това как стоят нещата в момента и на база на това, на база на виждането за разпореждането с тези имоти за в бъдеще, ние да имаме действително една по-ясна картина за нашите бъдещи действия. 164.4
КЛАРА МАРИНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, госпожо председателстваща.
Господин Александров, разбира се също Ви благодаря за желанието да ми отговорите на въпросите и за Вашето желание да осветлите онези проблеми, които с колегата Орсов поставихме, защото, пак ще кажа, по мое скромно мнение те не са само една клюка на печатните издания в България не е в хрониката жълти репортажи. Това е проблем, който опира до пари несъбрани до днес и в бъдеще. Вчера стана дума за държавния бюджет и това са пари, които обслужват държавния бюджет в крайна сметка.
Аз съм удовлетворена от няколкото думи, с които се докоснахте вероятно до концепцията, в които Вие отбелязахте, че не е справедливо да се продават български имоти придобити по един не лек, вероятно, начин. Моето лично убеждение е също такова, но аз се надявам, че в близко време Министерския съвет ще има и една по-стройна и разбира се, по-обстойна концепция за това какво ще се прави с българските имоти.
При цялото ми уважение към Вас като министър аз предполагам, че вероятно във връзка с тежките дни, които имахте около бюджета и неговото съставяне не сте имали възможност да се ангажирате по-обстойно с този проблем и се надявам, че в близко време Вие като министър ще обърнете повече внимание на това, тъй като междуведомствената комисия, за съжаление, е между двете министерства - външно и това на финансите - така че е на пряко подчинение на Министерския съвет. Лично Вие вероятно трябва да имате ангажименти към тези проблеми.
Казвам: при цялото ми уважение към Вас се надявам, не само, че Вие ще погледнете по-обстойно на този проблем, но вероятно ще се съгласите, че ние като парламент е логично може би да прибегнем и до създаването на анкетна комисия, която да бъде в помощ на изясняването на този проблем, защото той все повече придобива общонационално звучене.
Аз не искам да съдим тук, от тази трибуна моите колеги журналисти, които по мое убеждение много добросъвестно подходиха към този проблем, така че ... (Реплики от залата) ВЙ/ЙА 165.1
Колеги, по-спокойно. Аз вас ви слушам по цял ден и не ви реагирам.
Надявам се, господин министър, че Вие няма да възразите, ако Народното събрание учреди своя анкетна комисия по проблема с българските имоти в чужбина-. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, госпожо Маринова.
Докато министър-председателят се върне, нека да се възползваме от присъствието на министъра на финансите. Има още едно питане към него ... (Шум в залата)
Много моля за тишина! Днес, вярно, караме без почивка, но така или иначе времето е малко! (Реплики в залата)
Моля за тишина! Ако имате диалози - в кулоарите!
Питането е на народния представител Тошо Пейков относно въстановяването на парични средства от председателството на БДМ и за съдбата на оставените парични средства на фордация "Еврика".
Заповядайте, господин Пейков, да развиете Вашето питане.
ТОШО ПЕЙКОВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми господин министър на финансите. Аз знам, че Ви беше много трудно да защитите бюджета във вчерашния ден, но още потрудно ще Ви бъде да бъдете негов изпълнител и разпоредител в бъдеще, особено що се отнася до приходите.
Аз не знам къде Вие сте работил, предполагам на научна работа, по време на управлението на Тодор Живков, но в подобни случаи, в подобни затруднения Тодор Живков ни съветваше да търсим скритите резерви. И ние непременно ги намирахме в нашите заводи, в предприятията, където работехме. Тези скрити резерви бяха някъде по складовете, по кюшетата. Това бяха укрити и изнесени материали и средства.
Мисля, че същото се отнася и до фонд ТНТМ, по който съм Ви задал моето питане. Аз искам Вие да разкриете как точно са откраднати и укрити средствата по фонд ТНТМ и как при осем милиона бедни в супербедна България се натрупаха за годинадве милиони и милиарди по нечии банкови сметки. Кой създаде цели финансови империи, които днес управляват скрито всичко в тази нещастна страна?
Защо главиха лисиците на пазят кокошките в курниците, ВЙ/ЙА 165.2 а председателството на БДМ си нае с протокол # 2 от 1990 г. пазачи на парите, които се оказа, че не са на БДМ. Това бяха отчисления от стопанските организации по фонд РТУ, т.е. от залъка на днешните стотици хиляди бедни и безработни във фонд ТНТМ отчислени пари.
Председателството определи вълци за пазачи в надзор ния съвет на фондация "Еврика" още преди тя да е регистрирана в съда. Все хора лични бяха пазачите на средствата. И какво съвпадение: Валентин Моллов се оказа едновременно и пазач, и овчица, защото беше и шеф на Съюза за стопанска инициатива на гражданите и в Банката за стопанска инициатива "Минералбанк", и надзирател на парите, които по вдъхновение реши да внесе на съхранение в същата "Минералбанк". Направете проста сметка колко милиона са стоте милиона, които днес, според мен, след индекса на инфлацията са над един милиард.
По време на правителството на Андрей Луканов с финансов министър Белчо Белчев хората на Моллов увенчаха своето дело, като създадоха с подобни пари в нарушение на закона Първа частна банка, а сега Вие, господин министре, сте притиснат и като изпълнител на бюджета заедно с главния прокурор трябва да проследите движението на парите, защото с тези пари днес хората около Моллов свалят и вдигат правителства, създават десни партии като партия Нова България, например.
С измъчени, бедняшки пари те купуват и синтезират политици, създадоха без избори нов парламент дори! Те изкараха от "Развигор" предвидливия Луканов, който се прави на ни лук ял, ни лук мирисал. Защо другарят Луканов до края на 1990 г. не събра от Молловци откраднатите милиони пари? Уж редовно заседаваше с главния прокурор Гунев и с госпожа Ананиева и докога всички ние ще се правим, че нищо не знаем, господа депутати? Докога по всички вестници ще виси рекламата на Първа частна банка? Как бяха създадени цели вериги на брой 74 комсомолски и партийни фирми като фирмата "Инфоком" с два милиона лева уставен капитал, откраднати от ТНТМ и с адреса на Валентин Моллов: бул."Стамболийски", # 2а? Както "Експоцентър" със стои и четиридесет хиляди лева пак на същия адрес? Кой създаде веригата "Сателит Дайк" и другите, господин Луканов?
Схемата е жестока, но не се опитвайте да измамите 95 процента бедни хора в тази държава. Те ще изметат като с метла ВЙ/ЙА 165.3 всички вас, когато им дойде до гуша от синтезираните пет процента червени капиталисти. Защото, хлябът наистина не стига, господин Ангел Димов, а за да стигне хлябът на душевноболните в Карлуковската и в Ловешката лудница и за юношите и девойките с тежки недъзи в дома в Луковит аз се обръщам към младия човек Росен Карадимов да внесе най-после в бюджета тези скрити от БДМ пари. А може би вече е късно и Вие не можете да заставите Молловци да ги върнат, защото са изядени и изпити, похарчени за удоволствие и за вестникарски борби срещу СДС.
Нека финансовият министър да уведоми сегашният главен прокурор, защото Мартин Гунев не е взел отношение по този въпрос. (Председателствуващият предупреждава, че времето за задаване на въпроса изтича)
Имам още секунди ...
Дали в хранилищата на "Минералбанк" не са постъпили парите, които сега са в трезорите на Първа частна банка?
Моето питане е на основание постановление на Министерския съвет 68 от 1990 г. фонд ТНТМ от председателството на БДМ преминава към Министерството на индустрията и технологиите. За целта петчленна комисия съгласувано с ръководството на фонда и главният счетоводител на фонд ТНТМ подписват през 1990 г. съответния протокол.
В протокола е записано, че част от активите и пасивите на Републиканския съвет и Републиканския център за ТНТМ при председателството на БДМ се прехвърлят на Министерството на индустрията и технологиите. Изключение се прави за средствата, предоставени на фондация "Еврика" в размер на 49 993 хиляди лева. Председателството на БДМ се задължава да прехвърли на Министерство на индустрията и промишлеността предоставени от държавния бюджет средства за попълване на фонд ТНТМ в размер на шест милиона за 1990 г. и откритият кредит от 1 500 хил.лева. По сметките на ТНТМ при БНБ председателството на БДМ трябвало да възстанови: първо, 4 800 хил.лева заведени неправилно по разплащателната сметка на председателството като това трябвало да стане до 4 септември 1990 г.; 8 900 хил.лева, които са приведени за образуване на уставен фонд на тези 74 фирми по ТНТМ; 10 милиона лева представляващи акции на БДМ неправомерно внесени в "Минералбанк". ВЙ/ЙА 165.4
Моите въпроси са следните: възстановени ли са и в какъв срок посочените в протокола парични средства. Ако не са - защо и кой е отговорен за това? Каква е съдбата на останалите в полза на фондация "Еврика" 49 мил.лева парични средства и на наблюдателния съвет на фондацията, в който са влезли според протокола хора като Александър Черпоков, Александър Дионисиев, Валентин Моллов, Валери Борисов, Жеко Георгиев, Йордан Генчев, Стоян Дръндаров. Известно ли е от ревизионния акт на извършената тематична ревизия, че в нарушение на чл. 5 от Наредбата за набиране на средства по ТНТМ със средствата са закупувани акции, отпускани са кредити и депозити, каквито разходи не са предвидени по наредбите. Отстранени ли са тези груби нарушения на финансовата дисциплина, както се е разпоредил министърът на финансите.
И трето, каква е съдбата на 74 неправомерни регистрирани фирми?
Имам приложени доказателства и документи.
Очаквам Вашият отговор! (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Пейков.
Има думата министърът на финансите господин Александров.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа депутати, уважеми господин Пейков. Аз съм безкрайно благодарен за така поставения въпрос. Ще се опитам да дам определен отговор и ще направя всичко възможно да доведа докрай разплитането на възела около така поставения проблем. ВЙ/ЙА 165.5 С Постановление # 68 от 08.06.1990 г. за промени в организацията и дейността на ТНТМ, считано от 1 октомври 1990 г., беше отменено Постановление # 23 от 1987 г. и приетия с него Правилник за Движението на ТНТМ. Съгласно чл.2, ал.1 на горното постановление целевите фондове "ТНТМ", образувани съгласно чл.2 от Постановление # 22 на Министерския съвет от 1987 г. при бившия Централен комитет на ДКМС и бившите окръжни комитети на ДКМС, следва да преминат с активите и пасивите си по баланса им към 30 юни 1990 г. съответно към Министерство на индустрията и технологиите и към общинските народни съвети.
За изпълнение на чл.2, ал.1 е била назначена междуведомствена комисия от бившия министър на индустрията и технологиите, която е извършила проверка относно преминаването на фонд "ТНТМ" от БДМ към Министерство на индустрията и технологиите. В протокола на междуведомствената комисия са записани средствата, които е следвало да се възстановят от БДМ по фонд "ТНТМ" при Министерство на индустрията и технологиите.
Какви суми точно са постъпили в изпълнение на разпоредбите в горния протокол в Министерство на финансите няма информация, тъй като изпълнението е било от компетенциите на бившото Министерство на идустрията и технологиите, на бившото Министерство на индустрията, търговията и услугите, на бившото Министерство на индустрията и търговията и на сегашното Министерство на промишлеността.
Независимо от това, през 1992 г. Министерство на финансите изиска информация от Министерство на индустрията и търговията, в резултат на която се установи, че по фонд "ТНТМ" към 21 март 1992 г. има наличност от 41 970 000 лв. Във връзка с проведената ликвидация на Министерство на индустрията и търговията в изпълнение на Решение # 221 с писмо # 04000017 от 06.08.1992 г. Министерство на финансите разпореди горната сума да бъде внесена в приход на държавния бюджет. Тъй като до края на 1992 г. средствата не бяха внесени в бюджета, с писмо # 04000017 от 21 декември 1992 г. Министерство на финансите разпореди на Столично териториално данъчно управление по реда на Закона за събиране на държавните вземания средствата да бъдат внесени в бюджета. С платежно нареждане от 22.03.1993 г. Министерството на промишлеността ВТ/КТ 166.1 внесе в приход на държавния бюджет 25 260 500 лв., съгласно данъчно-облагателен акт # 0111 от 22.02.1993 г. Разликата от 17 млн.лв. целево са прехвърлени във фонд "Малки предприятия" към бившото Министерство на индустрията и търговията и услугите на основание писмо # 04000076 от 20.09.1991 г. на Министерство на финансите.
Неразделен въпрос от проблемите, свързани с ТНТМ е и учредяването на фондация "Еврика". Следва да отбележим, че още преди да бъде прието Постановление # 68 на Министерския съвет от 1990 г. бившият Централен комитет на ДКМС, Районният съвет на ТНТМ и Републиканският съвет за ТНТМ са започнали да извършват промени в организацията на дейността за техническо и научно творчество на младежта.
С Решение на Бюрото на ЦК на ДКМС от 21.02.1990 г. се учредява фондация с наименование Фондация за съдействие на техническото и научно творчество на младежта "Еврика", която е представена като качествено ново звено на Движението за ТНТМ. Чрез образуването на фондацията се капитализира наличното в системата на ТНТМ имущество. Без да е имало взето предварително съгласие на Министерския съвет и без да има решение на съда за учредяване на фондацията, на нейно име са внесени в "Минералбанк" 41 млн.лв., като средствата са на базата на направения депозит в същата банка още на 27.06.1989 г. въз основа на договор за депозит в национална валута. Средствата са осигурени от фонд "ТНТМ", от постъпленията, регламентирани с Постановление # 61 от 1984 г.
Съгласно това постановление тези средства имат целево предназначение и са набирани от отчисленията от фонд "РТУ", както правилно посочи господин Пейков, на предприятията, стопанските организации и фирмите.
При извършената тематична финансова ревизия на бившия ЦК на ДКМС, Българска демократическа младеж през 1990 г. от органите на Столичното управление за държавен и финансов контрол относно законосъобразното разходване на средствата по фонд "ТНТМ" са установени редица нарушения на Наредбата за набиране и разходване на средствата му, утвърдена от Министерство на финансите и бившия Държавен комитет за изследвания и технологии през 1987 г., както следва: 166.2
Първо, в нарушение на чл.5 от същата наредба бившият Централен комитет на ДКМС с Решение # 36 от 19.06.1989 г. е разпоредено "свободните" средства по фонд "ТНТМ" да се ползуват за закупуване на акции, за отпускане на кредити за младежки новаци (реплика от СДС: "Под съд!") и депозирани суми за бъдещата фондация "Еврика". (Шум и реплики в блока на СДС)
В резултат на това неправомерно решение през месец юни и юли 1989 г. от посочения фонд са приведени в "Минералбанк" за закупуване на акции 10 млн.лв. През месец декември за младежки новаци - 5 млн.лв.; през месец юни и месец октомври същата година са депозирани за бъдещата фондация "Еврика" 41 млн.лв., които през 1990 г. са увеличени на 51,3 млн.лв. (Реплика от блока на СДС: "Под съд!")
Като бяха взети предвид тези неправомерни действия на бившия Централен комитет на ДКМС на Председателството на Българската демократична младеж и на бившия Републикански съвет за ТНТМ с писмо # 92000078 от 24.10.1990 г. на министъра на финансите бе разпоредено на председателя на БДМ следното: до 31.12.1990 г. да изиска от Общото събрание на акционерите в "Минералбанк" освобождаване на акционера - Републиканския съвет за ТНТМ, катоо възстановеният дялов капитал от 10 млн.лв. в същия срок се внесе в Републиканския бюджет.
Към 31.03.1992 г. дяловият капитал е нараснал на 20 млн.лв. и все още не е внесен в приход на бюджета. (Шум и реплики в блока на СДС)
Управителният съвет на фондация "Еврика" на основание чл.147 и 148 от Закона за лицата и семейството до 31.12.1990 г. да изиска по съдебен ред прекратяване на дейността си, като получените дарения от фонд "ТНТМ" в размер на 51,3 млн.лв. внесе в Републиканския бюджет. Тази сума също не е внесена в бюджета. (Шум и реплики в блока на СДС)
В същия срок да се анулира от БДМ договорите за фондация "Младежки иновации" и сумата от 5 млн.лв. се внесе в Републиканския бюджет.
Тези разпореждания не бяха изпълнени до 31.12.1990 г. Ето защо, на основание чл.27 от Закона за финансовия контрол и т.69 от Наредбата за приложението му с писмо # 92000078 от 15.01.1991 г. на Министерство на финансите беше помолена Главна 166.3 прокуратура на Република България да прецени има ли предпоставки за търсене на отговорност на виновните длъжностни лица и да окаже съдействие за изпълнение на дадените разпореждания на министъра на финансите.
За съжаление, до момента няма отговор от Главната прокуратура по този въпрос. (Шум и реплики от блока на СДС)
И накрая бих посочил, че в Министерство на финансите няма информация каква е съдбата на регистрираните със средствата на фонда на ТНТМ фирми. Това е отговорът, господин Пейков, който мога да дам. (Ръкопляскания и възгласи: "Браво!" от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър. Има думата народният представител Тошо Пейков за 2 минути да изрази отношението си към отговора. Много Ви моля, не просрочвайте времето. Имаме много въпроси. 166.4
ТОШО ПЕЙКОВ (СДС): Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря за труда, който сте положил, но при мен достигнаха още цифри, и още информация и като повторно питане и аз ви предлагам съвместно двамата до главния прокурор да внесем всичките тия данни, тъй като прокурорът Мартин Гунев вече не е главен прокурор на Републиката. До него е било внесено предложението на министър Белчев, а сега ние двамата с Вас да потърсим средства, защото на моите осем общини за медикаменти, за болници и тъй нататък не им достигат около 160 млн. лева.
Аз съм внесъл предложение за поправка в бюджета на второ четене, а в питането си аз допълнително Ви подсещам, че не са посочени във Вашия отговор средствата, (неразбираеми реплики от блока на БСП), които са посочени в МИТУ в наличност 70 млн. и 600 хил. лева към 1991 г. и разликата от 29 хил. лева не е посочена. Освен това какъв е балансът на средствата по фонд "ТНТМ" за периода 1987 - 1991 г., не е посочено, които не са осигурявани от държавния бюджет, защото има и такива. От кого е утвърдена сметката по фонда за 1990 г., защото трябва от трите държавни институции, съгласно Постановление # 68 да го утвърждават, но е утвърден само от председателят на Републиканския съвет за ТНТМ, което е страхотно нарушение.
И разполага ли Министерството на финансите с информация, кой се е разпоредил със сумата 64 млн. 490 хил. лева за 1990 г.
Освен това, аз така ще подканя и кметовете от осемте ловешки общини да ви помогнат с настояване и с искане пред главния прокурор на републиката.
Аз вярвам, че Вие сте честен и почтен човек, който ще си изпълни докрай задачата и ще бъда много благодарен и ще окажа всяческа помощ за изпълнението на бюджета. Благодаря. (Ръкопляскания от отделни депутати от блока на СДС, неразбираеми реплики)
НОРА АНАНИЕВА (от място): Костов къде беше?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря! Министър Александров, иска думата, заповядайте!
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря госпожо председател!
Аз моля да бъда извинен, господин Пейков, че допълнителните въпроси, които поставихте не взех отношение, но понеже в МС/НП 167.1 питането, по което бях подготвил становище ги нямаше тази цифри визирани от Вас и затова съм затруднен да дам отговор. Но аз ви обещавам, тука, пред целия парламент, че ще направя всичко възможно и тази информация, която Вие ще ми подадете да изясним точно как стоят нещата и не възразявам да сезираме главния прокурор за изясняване на случая. (Ръкопляскания от блока на СДС, "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря! Продължаваме с питанията към министър-председателя. Думата има господин Веселин Иванов. Неговото питане е свързано с направените разходи и законността на всички действия на централния софийски площад за врмето от 14 до 17 май 1992 г. Заповядайте господин Иванов!
ВЕСЕЛИН ИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател!
Питането ми кореспондира с няколко министерства и затова го адресирам до Вас.
От 14 до 17 май 1992 г. се проведоха шумни представителни и довършителни мероприятия и изява, която придоби национален характер, без никакво основание за това.
На 14 и 15 май изпотеният камък на бившия Мавзолей беше опакован с полиетилен, който не достигаше на земеделските работници. Построиха се шест - седем гнезда за телекамери, тип "строително скеле" с площадки върху депа от практикабли се струпаха над 100 тонколони. Построи се сценична площадка, над 100 халогенни прожектора по 1500 вата, десетина камери, толкова коли от Националната телевизия, два крана с подемност 10 тона, няколко дни се монтираха и работиха на площада.
ВЕКИЛ ВАНОВ (от място): Над 100 хиляди души.
ВЕСЕЛИН ИВАНОВ: Добавям, и директното предаване по телевизията с богатия концерт, непосилен за партия, полегналите на нови мотоциклети полицаи и отклоненото движение.
По мое изчисление всичко това струва няколко милиона лева. Или заплатите, целогодишните заплати на над 100 безработни, работници и служители на България. (Неразбираеми реплики от блока на СДС) 167.2
Осмелявам се да Ви попитам, господин министър-председателю, първо за организацията и провеждането на онова честване по съответния ред постъпили ли са всички законни документи.
Второ, кой е заплатил на технически и телевизионни работници?
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Безплатно!
ВЕСЕЛИН ИВАНОВ: Бутафорните, реквизитни и транспортни разходи, изразходваната електроенергия и директното предаване по телевизията.
Кой е разпоредил и кой е извършил плащанията и действията?
Трето, как е сигнализирана полицията и за колко време са възложени задълженията й! Възможни ли са изчисления на щети от отклоняване на движението, патрули, охрана и така нататък?
Кой е изплатил разходите за режисьор-постановчик, евентуално и сценарист, и хонорарите на участващите в концерта изпълнители.
И последният ми въпрос, поемани ли са разходи по повода от Министерския съвет или министерствата, Народното събрание, президентството, Българската национална телевизия, държавни учреждения, институции и как се се оправдали те?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря господин Иванов!
Господин министър-председателю, имате думата, заповядайте!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаема госпожо председателстваща, дами и господа народни представители!
На основание на чл.5 от Закона за събранията, митингите и манифестациите, обнародван през 1990 г. - "Събрания, митинги и манифестации могат да се провеждат през всяко време на денонощието, освен в часовете между 22 и 6 часа".
С чл. 11 на закона е предвидено организаторите да уведомяват писмено общинския съвет или кметството за целта най-малко пет дни преди провеждането на акцията, а в неотложни случаи - най-малко два дни.
Съгласно ал.2 на същия член, член 11, председателят на общинският съвет, съответно кметът и организаторите вземат необходимите мерки за спазването на реда, за провеждането им и за безопасността на движението.
От направената от министерството справка от Столична община, Министерство на вътрешни работи и Българска национална 167.3 телевизия бе установено следното:
В съответствие с горецитираните разпоредби на закона и по повод на постъпили в общината писма # 49-00-68 от април 1992 г. на Демократическата партия за организиране на рок-концерт на площад "Александър Батенберг" на 15 май 1992 г. от 19 часа до 23,30 часа и писмо # 49-00-90 от 30 април 1992 г. от Клуб за пътна безопасност на децата "Би-бип" за организиране на пролетен празник от 10 до 12 часа на същия площад на 16 май 1992 година е осигурена охраната на обществения ред и организацията на движението по време на провежданите масови прояви от съответно специализираното поделение за охрана на масови мероприятия и от пътна полиция при Столичната дирекция на вътрешните работи.
За излъчване по телевизията на проведения рокконцерт телевизията е платила само 1000 лева за ползване на електроенергия. Други преки разходи - реквизит, хонорари и така нататък, не са извършвани. Благодаря! (Отделни ръкопляскания от депутати, "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря! Господин Иванов, имате думата. 167.4
ВЕСЕЛИН ИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, дами и господа! Вълнението от дясната страна е съвсем основателно, тъй като въпросът ми дойде - естествено или неестествено - след въпроса на господин Пейков. И се получава един странен парадокс. Независимо от емоционалните отклонения на някои господа от дясно, парадоксът е действително за това, че цяла България - повтарям цяла България - видя това, за което аз поставям въпроса тук. И ако е вярно, че една минута продуктивно телевизионно време струва 1000 долара, аз питам: за времето на директното излъчване на целия концерт и мероприятие кой е заплатил предаването на телевизията? Кой е възложил това предаване?
Защото господин министър-председателят не ми даде отговор. (Шум и реплики от СДС)
Всъщност той ми даде отговор, но се получава втори парадокс, господа, и това е големият парадокс на политическото време, тъй като тая трибуна тука беше използвана от вас постоянно, за да внушавате нещо, което е станало много отдавна и е трудно доказуемо (смях от СДС), а това, за което аз говоря, стана миналата година, господа! (Реплики от СДС)
СТЕФАН САВОВ (от място): Болшевики, болшевики.
ВЕСЕЛИН ИВАНОВ: Тъй като един господин, който има претенции, че е четвърто господарско поколение, аз не смея да правя оценката за неговото възпитание, тъй като все пак нещо уважавам в него, ми подвиква, че съм болшевик...
СТЕФАН САВОВ (от място): Че как не?
ВЕСЕЛИН ИВАНОВ: ...Аз го питам като председател на Демократическата партия, господин Савов, посилно ли е това ваше мероприятие, което вие направихте за една партия? (Реплики на недоволство от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за тишина.
ВЕСЕЛИН ИВАНОВ: Времето не търпи празни пространства.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Да, точно така.
ВЕСЕЛИН ИВАНОВ: Ще дойде тоя ден, когато и на това ще се даде отговор. И може би историята ще изправи да отговарят тука други хора. (Шумът и репликите от СДС продължават) ЦМ/ЛТ 168.1.
Но аз искам да се обърна към господин министър-председателя с въпроса: мисли ли, че са лоялни служителите, които обслужват отговорите му по адрес на питанията на народните представители? Аз мисля, че специално финансовите органи можеше да установят много по-естествена резултатност от въпросите, които визираше моето питане. И тъй като друг виден представител, единствен за съжаление и като демократ, и като министър-председател тука на три пъти ни доказваше, че безплатни обеди няма, оказа се, че и безплатни мероприятия няма, господа. Все някой ги е платил.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Платил ги е, платил ги е.
ВЕСЕЛИН ИВАНОВ: Защото хората - говоря за техническите работници, говоря за изпълнителите, които аз познавам много по-добре от вас, не биха присъствали и на тъжни мероприятия на свои близки без да им плати някой... Така че за участието в тоя концерт... Не знам само на господин Венцеслав Димитров, тъй като и той беше солист за известно време дали сте му платили нещо, но другите хора, другите изпълнители и технически работници, включително и апаратурата, която е иззета от държавни институции, се знаят. Знаят се от хората, които са извършили това движение, които са били на централния софийски площад, за съжаление, и са участници в телевизионното предаване. Така че истина има, мероприятие има - то е факт. Предаване по телевизията има то е факт. Пари за тия процедури и за тия мероприятия са изразходвани. Те също са факт. За съжаление, никой не ги потвърди. Но аз пак повтарям, че ще дойде време и някой ще потвърди нарушенията, които са извършени в името, за съжаление, на демокрацията. (Силно недоволство от СДС)
Уважаема госпожо председател, аз рискувам да бъда пратен на мястото си, тъй като ще наруша правилника, но използвам присъствието си на трибуната, за да поставя и един процедурен въпрос.
Мисля, че Председателският съвет е в състояние да накара министрите да присъстват в залата, когато към тях са адресирани въпроси. И аз смятам също така за парадоксален отговора на господин Биков, че днес бил някъде си на пресконференция и тълкува това като повод, че може да не присъства в пленарната зала.
За днес аз трябваше да получа отговор на още един въпрос, тъй като отиваме към по-оперативно и рационално използване на пленарното време, но отговор на въпроса аз днес не получих. 168.2. Въпросът ми беше към министър Марин Димитров. И аз се солидаризирам с това, което направи като предложение господин Райчевски. Смятам, че ръководството на парламента е в състояние да задължи всички, които мислят, че са над българския парламент, да присъстват тук и да дават отговори. Особено, когато те касаят съдбите на хората. (Реплики от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Иванов.
Господин министър-председателю, има ли какво да добавите?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Аз дадох информация за платените от бюджета разходи. Иначе, ако там е бил ангажиран персонал на Българската национална телевизия и съответни поделения за охрана, дори КАТ и т.н., на тези хора заплатите вървят текущо и знаете, че това нещо не фигурира отделно в държавния бюджет. Затова именно е дадена така информацията от финансовите органи.
Благодаря ви. (Реплики от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Давам думата на господин Минчо Минчев. Неговото питане е относно наличие на случаи на насилствено турцизиране на българските мохамедани от Източните Родопи. То е отправено също към министър-председателя.
МИНЧО МИНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо Ботушарова, уважаеми колеги, господин министър-председател!
Господин министър-председател, известни ли Ви са случаите на насилствено турцизиране на българите мохамедани от Източните Родопи! (Реплики от ДПС) Известно ли Ви е, че тече процес на инвазия на ислямския фундаментализъм в Източните Родопи?
Ако това Ви е известно, какво смятате да предприемете, за да пресечете тези застрашаващи националната сигурност явления? (Реплики на недоволство от ДПС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Минчев.
Господин министър-председателю, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Доколкото не ме лъже паметта - а тя все пак не е чак толкова зле - по-миналия път аз тук отговарях на същия въпрос на депутата Ганчо Павлов, 168.3. ако не се лъжа. Така че Вие също - не се съмнявам във Вашата памет... Няма смисъл да ви отекчавам с повтаряне на нещата.
Това, което бих добавил, е, че понеже често по този повод се споменава понятието "ислямски фундаментализъм" и то много често бива размахвано, мога да Ви кажа, че е нищожен в България процентът на хората, които знаят съдържанието на това словосъчетание. А в най-опростен вид ислямски фундаментализъм е налице тогава, когато религията се слее или измести законодателната, съдебната и изпълнителната власт в една държава. Има някои такива държави в света.
Смятам, че в България няма никакви следи от ислямски фундаментализъм, а няма и да има такива. Ако такива се появят, това би било нарушение на нашата Конституция и са налице всички механизми за тяхното прекратяване.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Господин Минчев, заповядайте. 168.4. на Ислямската конференция нощуват в джамията в Якоруда и раздават средства в долари, в български пари на българските мохамедани? Раздават литература съвсем безплатно в стремежа си да ги приобщят към исляма и това става със съдействието на общинската администрация, която ви е известно, че е на ДПС.
Извесно ли Ви е, че в редица български градове имената на улиците се сменят с турски имена? Има случаи в Кърджали, има случаи в Омуртаг, има случаи в много други градове на България.
Известно ли Ви е, господин председателю, че в селата Аврен, Припек, Егрек, Черничево (всичките тези села са в Източна България, Източните Родопи) ...
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ (от място): Той задава вместо два въпроса - десет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Минчев, искам да ви прекъсна. Моля Ви, въпросите могат да бъдат два. Уточняващите въпроси могат да бъдат два.
МИНЧО МИНЧЕВ: Оттук нататък аз непрекъснато ще Ви задавам въпроси, защото Вие трябва да спазвате, господин министър-председателю точка 19 от Вашата програма. И аз Ви моля в крайна сметка да направите една преоценка на тази Ваша позиция, защото ще дойде време, когато ще се наредите в списъка на хората, на които се търси отговорност за турцизирането на цялата страна. Много Ви моля да си помислите по този въпрос!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Минчев, моля да зададете само въпроси, а не и други нотки да звучат тук в изказването Ви.
Господин министър-председателю, много въпроси се отправиха, Вие имате право да отговорите на два от тях, а ако искате може и да не взимате думата. Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: В случая бяха зададени не два разясняващи допълнителни въпроса, а бе отправено ново питане, на което с удоволствие ще отговоря тогава, разбира се, когато то бъде дадено в съответния писмен вид.
Аз не съм длъжен наизуст да зная къде са сменени заместник-кметове и така нататък. И разбирате, че това не е по силите даже на един началник отдел "Местна администрация", какъвто отдел има при нас в Министерския съвет. 169.2
А иначе, по повод на смяната на географските имена, разбира се, неправомерно е в България, където има един официален език, да бъдат наричани по друг начин имената поне на популярни градове, както Пловдив и така нататък. Така че ако има такива факти, те безспорно са неправомерни.
Но готов съм да отговоря на новоформулирано питане от депутата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Минчев, доволен ли сте или не от отговора?
МИНЧО МИНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Както се чуват реплики, естествено, че не съм доволен. Това са неща, които са писани във вестниците, господин министър-председател! И на Вас би трябвало да са Ви известни. Има съответни служби, които събират информация. Служби, които събират информация и за "сивите вълци", и за въоръжаването на хората на Адем Кенан, което сам Вие декларирахте пред Народното събрание, и т.н.
Но въпросите са много сериозни и аз ще продължавам да Ви ги задавам, непрекъснато, докато все пак някои от институциите, било то Президентството или правителството, или Народното събрание да се сети да вземе някакви мерки и да защити интересите на тези хора, българите, които живеят в България и се чувстват чужденци в собствената си държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Следващото питане е от народния представител господин Васил Златаров. Заповядайте, господин Златаров!
Питането е относно мерки за пресичане на турцизиране на българомохамеданско население от село Кочан, Гоцеделчевско.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председателю, уважаеми колеги! В две декларации на ВМРО от м. март от дружеството му в Чеч и родопската част на Пловдивска област (Велинград, Пещера, Брацигово, Девин и Смолян) се твърди, че представители на ДПС, като кметът на село Сатовча Юсуф Джуджо, народният представител от Великото Народно събрание Шекир Цоюков, кметът на село Кочан Красимир Башнаков и секретарят на кметството Сузана Заимова, начело с ходжата на същото село са използвали джамията в село Кочан за политически цели, подканвайки онези българомохамедани, 169.3 които не са сменили още българските имена с турско-арабски в определен срок - до 9 март т.г., продължен сега до края на същия месец, да сторят това, защото след това процедурата за смяна на имената ще струва от 5 до 10 хиляди лева.
Аз Ви бях помолил да направите известни проверки и да кажете резултатите от това. И Ви моля, ако сте ги направили, да кажете резултатите от тези проверки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Златаров!
Господин министър-председателю, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Напоследък в средствата за масово осведомяване зачестиха публикации за случаи на насилствено турцизиране на българомохамеданското население в Западните Родопи с намеса в тази насока на кметове, секретари и общински съветници. Процесът е провокиран от неправилното тълкуване на текст в Закона за имената на българските граждани, обнародван в "Държавен вестник", бр. 20 от 1990 г. С изменението на закона от 23 ноември 1990 г. съдебният ред за възстановяване на принудително заменените имена бе заместен временно, за срок от 3 години, с административен ред, като прилагането му става при строго спазване на доброволно и свободно изразената воля на заявителите.
Може да се съжалява за такъв законодателен подход, защото съдебният ред съдържа повече гаранции за доброволността и при възстановяване на имената. Доброволността при избора може да се наруши по два начина: принуда за промяна на име или принуда за запазване на име. Степента на нарушение и опасността за въздействие върху свободата на волята и в двата случая е с еднаква значимост.
Областният управител на Софийска област господин Пранджев със заповед от 16 март 1993 г. е назначил комисия от служители в областната администрация, която е посетила община Сатовча, село Кочан, село Ваклиново и село Слащен и е направила проверка на обстановката.
По данните, изложени в доклада на комисията, е видно, че действително се забелязва значително увеличаване на броя на молбите за възстановяване на имена в периода около 9 март 169.4 т.г. Но това се обяснява с незнанието на закона. Няма установени факти за използване на насилие, заплаха или злоупотреба с власт при възстановяване или промяна на името, установени от комисията. Документите, по които се предполага, че е имало намеса при възстановяване на имената и че не е спазена свободно и доброволно изразената воля на заявителя, са изпращани своевременно на компетентните органи за проверка.
Срещу кмета на община Сатовча е образувана преписка. Това е добре известно.
На 16 март 1993 г. в кабинета на областния управител на Софийска област е била проведена среща с народни представители от парламентарните групи на СДС, ДПС и БСП - господин Праматарски, Мустакли и Костадинов. И тримата са се обединили около тезата, че при прилагане на Закона за имената на българските граждани трябва да се спазва доброволно и свободно изразената воля на гражданите за възстановяване на принудително сменените имена и са осъдили всякаква проява на насилие, заплаха и злоупотреба с власт или други незаконни действия при възстановяване или при промяна на името, както и за да не се възстанови то.
По отношение на всички, нарушили изискванията на закона лица, да се потърси най-строга отговорност от компетентните органи на съда и прокуратурата. Това е и позицията на правителството.
На кметовете на общини от този район е обърнато внимание от страна на областната администрация за точното прилагане и спазване на изискванията на Закона за имената на българските граждани и са дадени разяснения относно срока за възстановяване на имената по административен ред, както и относно безплатното съдебно производство по този повод. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря! Господин Златаров, имате думата. 169.5
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Благодаря на господин министър-председателя за информацията. Аз изпълних една молба на ВМРО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Давам думата на господин Стефан Стефанов да развие неговото питане, относно изработването и монтирането на ретранслатори в Кърджалийски, Смолянски и Бургаски окръзи.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председателю, господа министри, колеги! Напоследък в печата бяха изнесени данни за монтиране на ретранслатори на територията на бившите Кърджалийски, Смолянски и Бургаски окръзи, с цел приемане на програма от Турската телевизия. В Кърджалийски окръг има монтирани шест ретранслатора - три в района на Момчилград, два в района на Джебел и един в района на Подкова.
От информацията, с която разполагам, се вижда, че те са 50-ватови. Произведени са в Турция по лиценз и са монтирани от българо-турската фирма "Балкан-електроник". За монтажа на всеки един от тях са изплатени по 80 хил. лв., като за Момчилград тази сума е 110 хил. лв. плюс 30 хил. лв. за акциз от бюджета на общините. Тези ретранслатори дават възможност за приемане на три турски програми. Имаме информация, че са водени преговори с кмета на гр. Кърджали за монтиране на ретранслатор за Кърджалийски регион срещу 100 хил. лв. За съжаление не притежавам точна информация за броя на ретранслаторите в Смолянски и Бургаски, разбрах само че в района на Айтос те са десет.
В тази връзка бих искал, господин министър-председателю, да получа отговор на следните въпроси:
Първо, кой е дал поръчката за изработване на тези ретранслатори и разрешението за тяхното транспортиране и монтиране в тези райони.
Второ, отговарят ли тези действията на изискванията на сега действащия Закон за съобщенията и в частност на чл. 37, 38, 39, 40 и 62. Кой е длъжен да спазва и да съблюдава спазването на закона и какви административни мерки ще бъдат предприети. Имат ли законно основание действията на кметовете за отделяне на средства от бюджета на общините за заплащане на монтажа на тези ретранслатори. Благодаря. СМ/ЛТ 170.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Господин министър-председателю имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Ще отговоря поотделно на подвъпросите на депутата Стефанов.
Първият въпрос е кой е дал поръчка. По разпореждане на ръководството на Комитета за пощите и далекосъобщенията във връзка с публикации в печата и постъпили сигнали през март, новосъздадената Инспекция по съобщенията извърши проверка в следните общини - Айтос, Руен, Сунгурларе и Карнобат. Това са все от бившия Бургаски окръг.
Констатирано бе, че в селата Зетьово, Черноград, Малка поляна, Добримор, Череша, Скалек, Завет, Манолич и други са монтирани ретранслатори за предаване на три турски спътникови програми. Изходящата мощност на тези ретранслатори е до 250 миливата, при което се покрива един радиус от 1 километър и половина. Същите работят в диапазона на 40-ти до 60-ти телевизионен канал и не нарушават приемането на националната програма. 170.2. В Министерството на вътрешните работи са получени данни, че в някои села от Бургаска, Пловдивска, Хасковска и Русенска области се ползват нерегистрирани, забранени за внос стационарни и мобилни мощни предаватели и ретранслатори, излъчващи в четвърти обхват. Част от тези устройства смущават приемането на националната телевизионна програма, а има констатиран и случай на прекъсване на предаването й. В момента такива предаватели са изградени и действат в следните населени места:
1. Хижа "Момчил" край Момчилград. Там са монтирани два предавателя с обсег на излъчване 6 километра, с което се покрива територията на града и на селищата около него.
2. Град Джебел - съоръженията са монтирани върху сградата на държавна фирма "Джебел" с обсег 8 километра, но поради пресечения релеф на местността покриват само града.
3. Село Шопци, Кирковска община, съоръженията са в центъра на селото, имат обаче обсег 15 километра.
4. В село Манолич, Кубратско, съоръжението е турско производство, като извършеният монтаж е без разрешение на Държавната инспекция по съобщенията.
5. Асеновград - хижа "Асеновец". Преизлъчва се програма "РТ " на немски език.
6. В село Череша, Бургаска област, ретранслаторът е монтиран в кметството. Излъчват се едновременно две турски програми. Съоръженията са монтирани и в село Зайчар и Планиница, близо до това село.
7. В Айтоска община, село Малка поляна, се излъчва от частна къща;
в село Люляково ретранслаторът е монтиран в кметството;
в село Дъбник - в частна къща;
в село Добромир ретранслаторът е в обществена сграда;
8. Освен това има монтиран ретранслатор в община Котел, село Ябланово, с радиус на излъчване 5 километра и обслужващ две програми.
Предполага се, че ретранслаторите могат да излъчват частните турски програми "I-шоу" и "Интер-стер" от спътник "Евротелсат II" и държавните турски телевизионни програми "ТРТIТРТI от спътник "Интерсат I". БП/ВЙ 171.1
По информация на част от кметовете строителството е изпълнено по тяхно искане от фирмата "Балкан-електроник" - Бургас. Заплащането е станало със средства, събрани доброволно от населението. Те считат, че доставката, монтажът и пускането на съоръженията, както и свързаните с тях разрешения, са задължение на фирмата-изпълнител "Балкан-елекстроник".
На втория въпрос: отговарят ли тези действия на изискванията на сега действащия Закон за съобщенията? Кой е длъжен да съблюдава спазването на закона и какви административни мерки ще бъдат предприети?
По този повод следва да се констатира, че към днешна дата не се установиха издадени разрешения или пък по чие разрешение е извършен вносът на техниката.
Съоръженията - приемни антени, ретранслатори и излъчващи антени, са монтирани професионално и се разположени в непосредствена близост. Изложените факти са в нарушение на член 37, 38 и 40 от Закона за съобщенията.
Държавната инспекция по съобщенията е контролен орган, който има правомощия да съставя актове, въз основа на които Комитетът по пощи и далекосъобщения може да издава наказателни постановления в максимален размер до 300 лева, а при повторно нарушение - до 500 лева, което сами разбирате, че вече не е пари.
В тази връзка разработеният проект на закон за далекосъобщенията е приет от Министерския съвет и е предоставен на Народното събрание. Той предвижда санкции в размер на 100 хиляди лева, а при повторно нарушение - в двоен размер, 200 хиляди лева. Освен това се дава право на контролните органи да забраняват използване на незаконните радиосъоръжения.
В Хасковска област, в община Момчилград, с протокол # 15 от 6 ноември 1992 година, е изградена сателитна антена с 4 програми. По този повод са гласувани бюджетни средства 350 хиляди лева. До този момент са закупени съоръжения в размер на 149 хиляди лева. Областният управител взема необходимите мерки за осъществяването на контрол по целесъобразност.
За съставомерните данни по чл.348 от Наказателния кодекс е сезирана Главната прокуратура. 171.2
Третият въпрос: имат ли законно основание действията на кметовете за отделяне на пари от бюджета на общините за заплащане монтажа на споменатите ретранслатори.
Средства от бюджета на общините могат да се отделят за тези цели само с решение на общинския съвет. При неспазване изискванията на Закона за съобщенията тези решения следва да се спират от областния управител и да бъдат отнасяни в съда.
Към днешна дата не са установени и не са постъпвали данни в Министерския съвет за изразходване на общински средства за такива цели с изключение на споменатия случай в Момчилград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Господин Стефанов, имате думата.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин министърпредседател, аз съм Ви изключително благодарен за пълния отговор, който ми дадохте, и настоявам Вие като министър-председател на това правителство да вземете мерки, за да защитите интересите на държавата. Съжалявам също, че прокуратурата не вижда престъп ления в тези случаи и не защитава тези интереси.
Бих искал да посоча също, че в една съседна страна при подобни ситуации не се проявява абсолютно никакво колебание. При нас изглежда, че всеки може да прави каквото си иска.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Днешното пленарно заседание е към края си. Няма да има време за повече питания, тъй като виждам, че следващото питане на г-н Стефанов е много дълго и ако то отнеме 5 мин. за развиване, няма да има достатъчно време за отговор.
Преди да закрия заседанието искам да прочета съобщенията:
Председателски съвет ще има в сряда от 12,30 ч.
Следващото пленарно заседание е в сряда от 15 ч.
Комисията по опазване на околната среда ще заседава в сряда от 10 ч. в зала 411.
Комисията по здравеопазването ще има редовно заседание на 12 май, сряда, от 10 ч. в зала 412.
Комисията по културата ще заседава в сряда от 12 ч. в зала 411 при дневен ред:
1. Въпроси, свързани с къщата-музей "В.Левски", гр. Карлово.
2. Обсъждане на законопроекта за читалищата, който е раздаден предварително.
3. Разни.
Комисията по земеделието ще заседава в четвъртък от 10 ч., зала 507.
Комисията за младежта, спорта и туризма ще заседава в четвърът от 9,30 ч. в кабинет 521.
Приятна почивка на всички! Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 12 ч. и 52 м.)

ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Снежана Ботушарова)
СЕКРЕТАРИ:
(Христо Атанасов)
(Георги Петров)