Председателствали: председателят Александър Йорданов
Секретари: Георги Петров и Руслан Сербезов
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Пред нас е шестата есенна сесия на 36-то Народно събрание. Позволете ми в началото на нейното откриване да припомня с няколко думи, че вчера бе един паметен ден за България, за всички българи.
На вчерашния ден преди 108 години бе провъзгласено Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Съединението всъщност стана символ на това, че и даскалите, и революционерите, и бедните, и богатите, и заслужилите, и по-малко заслужилите успяха в един съдбовен момент от развитието на нашата държава да поставят народните, националните интереси над своите лични и политически партийни интереси.
В този смисъл Съединението е едно продължение на идеите на Българското възраждане, на тези идеи, които черпеха убедителност от различни идеологически извори, но в един съдбовен момент достигнаха до това, което мечтаеше българският народ - Освобождението и Съединението.
Преди 108 години с този акт България зае и своето незаместимо място на европейската карта, започна да отстоява своите национални интереси, ясно да заявява своя самостоятелен глас в европейската политика.
И може би Съединението е символ на още нещо - на това, че с този акт се поставиха на много по-солидна основа възможностите за строителство на една истински модерна европейска държава. Просто за броени месеци и години революционерите се превърнаха в строители на съвременна България. ЦМ/ЛТ 1.1.
Нека сега с едноминутно мълчание да почетем паметта на тези, които загинаха за свободата на България и за Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
(Всички стават и почитат паметта на загиналите за свободата на България)
Постъпило е Решение # 343 на Централната избирателна комисия от 20 юли 1993 г. Народното събрание освободи на 14 юли народния представител Христо Георгиев Тодоров, избран с листата на Съюза на демократичните сили в 29. избирателен район - Хасково. Поради тези съображения Централната избирателна комисия решава и обявява за избран за народен представител в 29. избирателен район - Хасково господин Атанас Гочев Велчев на мястото на господин Христо Георгиев Тодоров.
Моля господин Велчев да заповяда на трибуната на Народното събрание (единични ръкопляскания) с лице към народните представители.
Моля народните представители да станат прави - ще се произнася клетвата.
Моля, господин Велчев, да повтаряте клетвата след мене:
"Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се."
АТАНАС ВЕЛЧЕВ: Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаеми народни представители! Позволете ми сега, в началото на заседанието, преди да пристъпим към програмата да ви запозная с постъпилите законопроекти и проекти за решения за обсъждане от Народното събрание в периода 28 юли - 7 септември 1993 г.
На 28 юли е постъпил законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Вносител на законопроекта е Министерският съвет. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по административно-териториалното устройство и местното самоуправление.
На 2 август е постъпил законопроект за оттегляне на резерви и декларации по международни конвенции относно задължи1.2. телната юрисдикция на Международния съд и на Международния арбитраж. Вносител е Министерският съвет. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по външната политика. 1.3.
На 2 август Министерският съвет е внесъл законопроект за ратифициране на Договор за консолидация на дълговете между правителството на Република България и правителството на Република Франция. Вносител е Министерският съвет.
Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика.
На 9 август Министерският съвет е внесъл законопроект за нотариусите.
Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия.
На 12 август Министерският съвет е внесъл законопроект за ратифициране на спогодбата между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото.
Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по външната политика и Комисията по бюджет и финанси.
На 19 август Министерският съвет е внесъл законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Португалия за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.
Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по външната политика.
На 30 август народният представител Велко Вълканов е внесъл законопроект за допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май - септември 1989 г.
Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия.
Също на 30 август народният представител Велко Вълканов е внесъл законопроект за борба с корупцията в държавния и общинския апарат.
Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по труда и социалното осигуряване.
На 3 септември народният представител Велко Вълканов е внесъл законопроект за верността към републиката. (Смях и весело оживление в блока на СДС) МС/ЗТ 2.1
Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия.
Общо в този период са постъпили 9 законопроекта.
Уважаеми народни представители, пред вас е програмата за работа на Народното събрание за първата седмица от есенната сесия.
За разлика от досегашната ни практика, Председателският съвет възприе един нов подход при структуриране на програмата. Това бе направено след предварителни консултации с ръководствата на парламентарните групи, при което бе постигнато разбиране по следното.
През оставащите месеци е необходимо да се концентрираме главно около приключване работата по редица приети на първо четене, или в напреднал стадий на предварително обсъждане законопроекти от приетата от това Народно събрание приоритетна законодателна програма.
Ето защо, всъщност се наложи да се представи програмата точно в този вид.
Тя е разделена на две части като ясно е посочено в кои дни, а именно вторник, сряда и четвъртък, или само сряда и четвъртък, ще се работи по законодателната програма и по онези законопроекти за ратифициране на международни договори, които представляват изключителна важност за нашата страна.
Втората част, може да се каже, че е концентрирана около различни форми на парламентарен контрол - в по-тесния и по-широкия смисъл на това понятие.
Председателският съвет предлага петъчните заседания да бъдат не само за отговори на въпроси и питания, но и за парламентарни проучвания, анкети, изслушвания, тоест за дейността, определена в глава осма от правилника.
Това надяваме се, ще стимулира работата на някои анкетни комисии и ще бъде от полза за по-добрия контрол, който парламентът ще окаже върху изпълнителната власт.
Тук трябва да се добави, че не са изслушани още годишните отчети за 1992 г. на редица национални институции, чиито ръководители се избират и освобождават от Народното събрание. А тяхното изслушване е една императивна, така формула, едно задължение 2.2 на Народното събрание.
Председателският съвет се надява, че в резултат именно на едно такова преструктуриране и концентриране на програмата върху неотложни за държавата законопроекти Народното събрание ще може да изпълни, в краткия срок, който му остава, необходимата и очакваната от нашия народ работа.
Това е, което мога да ви съобщя. Програмата е пред вас, ако няма други мнения...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, господин Димитров! По програмата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги, мисля, че в програмата е направено едно опущение.
Съгласно правилника, ние тука, в пленарната зала, трябва да приемем отчета на парламента за миналата година и за изпълнението на бюджета, става дума, и за тази година.
Така че, аз ви моля, господин председателю, това да го включите. Аз ви обещавам, че нашата комисия ...
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): А парламентът какъв бюджет ще отчита?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Госпожице Русева, обърнете се към правилника и вижте, бюджета, че се приема. Ето господин Савов ще Ви каже, когато беше председател на Народното събрание, че ние в парламента приемаме изпълнението на нашия бюджет, на парламента, за миналата година и за тази година предложения бюджет. Тъй като бюджета на държавата се забави и юли месец нямахме възможност да го приемем. Аз настоявам сега да влезе като точка в дневния ред и ви обещавам, че в нашата комисия ние ще придвижим въпроса и за другата седмица ще имаме готовност. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Да, благодаря на господин Димитров. Ние предлагаме само програма за тази седмица. Всъщност, всичко това ще стане в последствие, следващата седмица.
Госпожа Ананиева, заповядайте!
НОРА АНАНИЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! 2.3
Радвам се, че сме всички заедно и разчитаме на една плодотворна работа. Предстоят ни много сериозни законопроекти, една обширна програма с важно значение за развитието на страната.
Ние приехме вчера на Председателския съвет този подход - да тръгнем с безспорно важни приоритети през тази седмица. В началото на другата седмица да обсъдим по-цялостно, на фона и на предложенията на Министерския съвет, една по-обширна приоритетна програма, така че парламентът да си свърши работата в установения, господин Йорданов, от Конституцията срок и Ви моля, без подобни волности - кратко време. Доколко е кратко, колко е кратко, това казва Конституцията и никой няма право, още помалко от мястото, което заема тук, най-високото, на пръв между равни, да прави подобни унизителни за един парламент подмятания. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Да, благодаря на госпожа Ананиева. Под кратък срок аз разбирам краткият срок на сесията. (Весело оживление в блока на СДС) Благодаря!
Така, а какво ще бъде другата сесия, ще мислим по-нататък.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте за програмата за тази седмица.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата!
Гласували 194 народни представители. За тази програма - 188, против - 2, въздържали се - 4 народни представители.
Програмата се приема. Пристъпваме към работа.
Господин Стефан Савов иска думата. Заповядайте, господин Савов!
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Естествено и аз искам да изразя радостта, че сме всички тук отново. Надявам се, че ни очаква една плодотворна сесия и аз смятам, че председателят на Народното събрание беше много ясен. В този къс период, в който ни предстои, на тази сесия, ако действително може да го изкараме, да свършим добра работа.
Аз казвам, ако може да го изкараме, защото аз не смятам, че президентът на републиката, министър-председателят на България и т.н. са безотговорни лица. Защото те именно говорят също за предсрочни избори, говорят за неща, които може би ще прекратят нашата работа. (Неразбираема реплика от министър-председателя Любен Беров) 2.4
Ами мисля, че господин Беров имаше, поне така във Вашите думи, но ако не, извинявайте. Но така или иначе, синдикати, знаете и т.н. (весело оживление в залата) така че...
А пък се чудиме, трябва да ви кажа, вчера в Председателския съвет се чудихме, след като господин Нейчо Неев си подал оставката, че Вие още не сте депозирали искане, защото Вие знаете...
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ (от място): Вече съм депозирал.
СТЕФАН САВОВ: А, вече... Е, да, със закъснение малко, но хубаво. Ще гласуваме, разбира се. Радвам се, ние се надяваме, че е свършено вече това, но мисълта ми е друга.
Искам да кажа на нашите колеги следното нещо. Напълно нереалистични бяха плановете на правителството, които ни бяха представени като законодателна програма. Тези четиридесет и не знам колко си закона въобще не може. Ние вчера на Председателския съвет разбрахме, че в този, краткият период на тази сесия, не може, едва ли повече от 10 до 15 закона максимум да изкараме. Още повече сега имаме много големи закони. И това, което е найважното е, че разбира се, ние като имаме предвид, предложенията на правителството всяка от парламентарните групи за другата седмица ще предложи своята програма, законодателна, и тогава вече разбира се, пленумът е суверенен да реши каква ще бъде законодателната дейност на България, на българското Народно събрание. Не правителството, а именно Народното събрание ще реши кои закони са приоритетни и кои закони ще трябва да бъдат гласувани. Благодаря ви! 2.5
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефан Савов. Точно така, парламентът - това е основната институция на страната, законодателният орган. Така е и по Конституция. И лично аз също ще реагирам много остро на това как други държавни институции започват да дават съвет на парламента колко трябва да работи, какво да работи, добре ли работи, лошо ли работи. (Ръкопляскания) Нека всеки да си гледа в собствения двор. (Продължителни ръкопляскания)
Госпожа Василева иска думата също. Заповядайте.
РАДКА ВАСИЛЕВА (НСД): Уважаеми колеги, вземам думата от името на Парламентарната група "Нов съюз за демокрация".
След тези партийни задявки, които си направихте от дясно и от ляво... (Реплика от залата: "И отзад и отпред...") Може би и отзад и отпред (силен шум в залата, весело оживление, ръкопляскания), аз искам да ви пожелая повече разум, повече толерантност, повече разбирателство, защото всичко, което българският народ чака, в голяма степен е в нашите ръце. (Шум и реплики)
Благодаря ви за вниманието. Желая ви всичко добро в личния ви живот, разбира се, и желая на този парламент успех. (Оживление, шум и реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Василева. Има думата господин Юнал Лютфи от Парламентарната група на Движението за права и свободи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз взимам думата от името на нашата парламентарна група. И като пожелавам на всички нас истински плодотворна сесия - есенно-зимна, бих искал да кажа и следното. Вярно е, че парламентът е върховната държавна институция в нашата страна. Но ако искаме да се подобри животът в нашата страна и ако искаме да бъдат реализирани реформите в нашата страна както е във всички цивилизовани страни, ние трябва поне да имаме предвид онези законопроекти, които ги предоставя на нашето внимание правителството, което в момента управлява нашата страна.
Изцяло споделяме становището, че нито една държавна институция, без да ги назовавам, които бяха тук казани, нямат право по Конституция да се бъркат в работата на парламента и да дават квалификации за неговата дейност. Това е абсолютно така и ние СД/ЗТ 3.1 споделяме изцяло това разбиране и това становище.
Аз обаче искам да кажа, че всяка парламентарна група има своите приоритети. И голямото майсторство на парламента, така нареченият консенсус ще бъде, когато бъдат отчетени и взети реално предвид приоритетите на всяка една парламентарна група. Защото всички ние се стремим действително за този кратък период - от септември до 20 декември - да приемем десетина-петнайсет закона.
Още веднъж аз желая от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи успешна и плодотворна сесия.
Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на ДПС и на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Юнал Лютфи.
Господин Петров, Вие искате думата. Заповядайте.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Тъй като тук се казаха малко къде сериозни, къде несериозни неща, аз искам малко да ви приземя. С оглед нуждите на земеделските стопани и във връзка с есенната сеитба предлагам Министерският съвет да внесе по-бързо в Народното събрание предложение за удължаване със съответните корекции действието на закона за финансовото осигуряване на земеделието за 1993 г., по който са станали, разбира се, и доста неизползвани значителни суми още от пролетната сеитба. Разбира се, ще се даде едно предпочитание на тези собствени на земя, които са реални собственици. Но може, разбира се, да се отпуснат суми и на ликвидационните съвети.
Това го казвам, тъй като знайно е, че банките отпускат твърде бавно съответните суми, имайки предвид опита от пролетната сеитба. А знаем, че есенната сеитба има един технологически срок - най-късно до края на октомври или до 7-8 ноември есенниците трябва да бъдат засети. А знайно е, че тази година беше твърде неблагоприятна след тази голяма суша.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Това е един призив.
Моля господин Джеров да заповяда, за да докладва законопроекта за ратифициране на двустранни споразумения между прави3.2 телството на Република България с правителствата на Република Австрия и Конфедерация Швейцария за разсрочване на външния дълг на Република България.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Да вървим по раздадения дневен ред.
Министерският съвет е подписал двустранни споразумения между нашето правителство и правителствата на Република Австрия и Конфедерация Швейцария за разсрочване на външния дълг на нашата държава. Със своето решение от 28 май 1993 г. правителството одобрява споразумението така, както преди малко го назовах, или по-точно да го кажем: "Одобрява споразумението между правителството на Република България и австрийската контролна банка Виена като представител на Република Австрия и кредитното споразумение между правителството на Република България и "Кредитанщалт - Банканферайн" - Виена като представител на Република Австрия, подписани на 16 април 1993 г. в град София."
Съответно законопроектът за ратификация на споразумението е постъпило в Народното събрание и председателят на същото със своето разпореждане от 3 май 1993 г. е разпределил този материал на Комисията по бюджета и финансите, на Комисията по външната политика и на Законодателната комисия.
Съответно комисиите, така както аз ги назовах в поредността на разпореждането, са дали своето положително становище.
Комисията по външната политика счита, че подписаните споразумения са израз на новата политика на нашата страна.
Комисията по бюджета и финансите също така мотивирано дава своето положително становище.
И трите комисии дават положителните страни на това споразумение.
Законодателната комисия от своя страна счита, че на основание разпоредбите на Конституцията на Република България този законопроект подлежи на одобряване от Народното събрание.
Естествено, в духа на дадените становища от трите комисии и Законодателната комисия се присъединява към тези становища и предлага на уважаемите народни представители със своя вот да гласуват законопроекта. 3.3
Тъй като въпросът е изчистен, имаме само положителни становища, няма бележка по така внесения законопроект, предлагам на уважаемите народни представители след гласуването на първо четене този законопроект да бъде поставен и на гласуване на второ четене, за да може днес да приключим със законопроекта.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров. Вносителят, ако има, да вземе думата, Министерският съвет, ако не - специализираните комисии.
Ако няма кой да вземе думата, всичко, мисля, че е ясно с този законопроект, становищата са положителни. Моля режим на гласуване. Гласуваме на първо четене законопроектът за ратифициране на споразумение за разсрочване на външния дълг на Република България. Моля, гласувайте.
Гласували 182 народни представители, за законопроекта - 182, против - няма, въздържали се - няма. Приема се. 3.4
Моля да гласуваме предложението за преминаване към второ четене на законопроекта. Моля режим на гласуване. Моля гласувайте това предложение.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували 179 народни представители, за - 178, против - 1, въздържали се няма. Приема се това предложение.
Моля, господин Джеров да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предлагам на вниманието на уважаемите народни представители следното съдържание на законопроекта: "Закон за ратифициране на двустранни споразумения на правителството на Република България с правителствата на Република Австрия и Конфедерация Швейцария за разсрочване на външния дълг на Република България".
Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и Австрийската контролна банка - Виена, като представител на Република Австрия, Кредитното споразумение между правителството на Република България и Кредитанщалт Банкферайн - Виена, като представител на Република Австрия, подписани на 16 април 1993 г. в София, и Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за разсрочване на българските дългове, подписано на 30 април 1993 г. в гр. София.
Това е съдържанието на предложения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля режим на гласуване. Гласуваме на второ четене Закона за ратифициране на двустранни споразумения на правителството на Република България с правителствата на Република Австрия и Конфедерация Швейцария за разсрочване на външния дълг на Република България. Моля гласувайте.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували 188 народни представители, за - 188, против няма, въздържали се няма.
Първият закон от новата сесия на Народното събрание се приема с консенсус. (Ръкопляскания)
Преминаваме към точка втора от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ЗА КОНСОЛИДИРАНЕ НА ВЪНШНИЯ ДЪЛГ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ РД/ЛТ 4.1.
Моля, господин Джеров, да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Вторият законопроект, налице е спогодба между двете правителствата на България и на Федерална република Германия за консолидиране на външния дълг на нашата страна, подписана на 23 април 1993 г. в столицата на Германия - Бон.
Министерският съвет със своето решение от 17 май тази година е одобрил това споразумение.
Съобразно разпоредбите на чл. 85, ал. 1, точки 4 и 8 от Конституцията на Република България ратификацията трябва да стане със закон.
При това положение е внесен законопроектът в Народното събрание. Председателят на същото със своето разпореждане от 20 май тази година е възложил законопроекта на четирите комисии външната политика, бюджета и финансите, Икономическата комисия и Законодателната комисия.
И четирите комисии дават своето положително становище.
Икономическата комисия в раздаденото на 28 юли становище реши да препоръча на Народното събрание да ратифицира със закон спогодбата.
Комисията по бюджета и финансите идентично изразява такова становище, като препоръчва на уважаемите народни представители да гласуват законопроекта за ратификация на споразумението.
Комисията по външната политика в своето становище от 26 юни смята, че подписаните споразумения са израз на новата политика на Република България, целяща постигането на ефикасно решаване на проблема за външния дълг с оглед на осигуряване на предпоставки за устойчиво икономическо развитие.
Законодателната комисия смята, че съобразно разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от Конституцията този законопроект трябва да бъде ратифициран от Народното събрание и предлага, заедно със становищата на трите цитирани комисии, законопроектът да бъде гласуван на първо и второ четене.
И тук си позволявам също така при положение, че този законопроект бъде гласуван на първо четене, той да бъде поставен на разглеждане и гласуване на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров. 4.2.
Имат думата вносителите или представителите на комисиите, ако желаят. Струва ми се, че те са си свършили много добре работата. Няма такива желаещи.
Пристъпваме към гласуване на първо четене на законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за консолидиране на външния дълг на Република България и на Споразумението между правителството на Република България и Финландския съвет за гарантиране относно определени търговски кредити. Това е цялото заглавие на законопроекта. Моля режим на гласуване. Моля гласувайте.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували 170 народни представители, за - 170, против няма, въздържали се няма. Приема се на първо четене законопроектът.
Ако няма други мнения, направено бе предложение за преминаване на второ четене. Моля да гласуваме предложението за преминаване към второ четене на законопроекта. Моля гласувайте.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували 164 народни представители, за това предложение - 162, против - няма, въздържали се - 2 народни представители. Приема се.
Преминаваме към второ четене на законопроекта. Моля, господин Джеров, да докладвате законопроекта. 4.3. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Законопроет за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална Република Германия за консолидиране на външния дълг на Република България и на Споразумението между правителството на Република България и Финландският съвет за гарантиране относно определени търговски кредити.
Това е заглавието.
Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална Република Германия за консолидиране на външния дълг на Република България, подписано на 23 април 1993 г. в Бон и Споразумението между правителството на Република България и Финландският съвет за гарантиране относно определени търговски кредити, подписано на 13 април 1993 г. в София.
Това е съдържанието на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Пристъпваме към гласуване на второ четене на законопроекта. Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля гласуваме на второ четене законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална Република Германия за консолидиране на външния дълг на Република България и на Споразумението между правителството на Република България и Финландският съвет за гарантиране относно определени търговски кредити.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 177 народни представители, 177 са гласували за, против - няма, въздържали се - няма.
И този закон се приема с консенсус.
Макар че много хубаво не е на хубаво, както казва народът.
Преминаваме към т. 3 от дневния ред.
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ ЗА РАЗСРОЧВАНЕ НА ВЪНШНИЯ ДЪЛГ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ВЪЗ ОСНОВА НА ПАРИЖКИЯ ПРОТОКОЛ ОТ 14 ДЕКЕМВРИ 1992 ГОДИНА.
Моля господин Джеров да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин председателят назова наименованието. Министерският съвет със своето решение # 230 ББ/ЙА 1.5 от 15 юни 1993 г. е одобрил това споразумение и предлага на Народното събрание на основание чл. 85 от Конституцията да ратифицира със закон въпросното споразумение.
Раздадено е на четирите комисии, за които стана дума и при предходните споразумения.
Икономическата комисия със своето становище, раздадено на 28 юли 1993 г., изразява решението да бъде гласувано от Народното събрание.
Комисията по бюджета и финансите със своето становище, раздадено на 22 юли същата година, след като е разгледала и обсъдила споразумението, препоръчва на Народното събрание да ратифицира споразумението.
Комисията по външната политика счита в своето становище от 15 юли т.г., че междуправителственото споразумение е в съответствие със съгласувания Протокол за консолидация на дълга на страната, подписан от българската делегация и правителствата на държавите - специални кредитори на 14 декември 1992 година.
Законодателната комисия счита, че това споразумение трябва да бъде облечено във формата на закон и на основание чл. 85 ал. 1 т. 4 и 8 предлага на уважаемите народни представители да ратифицират със закон току-що назованото споразумение.
Предлагам, господин председател, ако няма други становища, да подложите на първо гласуване законопроекта. И при положение, че няма възражения, той да бъде поставен и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров.
Имат думата вносителите и специализираните комисии. Тяхните становища обаче са много аргументирани, много ясни.
Моля режим на гласуване. Гласуваме на първо четене докладвания законопроект за ратифициране на споразумението между правителството на Република България и правителството на Кралство Швеция.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 173 народни представители, 173 са гласували за, против - няма, въздържали се - няма.
Законопроектът се приема на първо четене.
Моля, гласуваме направеното предложение за преминаване към второ четене на законопроекта. 2.5
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 170 народни представители, 169 са гласували за, против - няма, един въздържал се.
Предложението се приема.
Моля, господин Джеров, докладвайте законопроекта на второ четене. 3.5
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Първо названието: "Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Кралство Швеция за разсрочване на външния дълг на Република България въз основа на Парижкия протокол от 14 декември 1992 г.".
Член единствен: "Ратифицира споразумението между правителството на Република България и правителството на Кралство Швеция за разсрочване на външния дълг на Република България въз основа на Парижкия протокол от 14 декември 1992 г., подписано на 18 май 1993 г. в София".
Това е съдържанието на законопроекта, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Други мнения и предложения - няма.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме на второ четене законопроекта на ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Кралство Швеция. Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители, за - 179, против - няма, въздържали се - няма. Законът е приет на второ четене.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред - точка четвърта, а именно
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ СЪГЛАСИЕ ЗА СКЛЮЧВАНЕ ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ С ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА
Моля господин Джеров да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Тук е по-лесно, защото ще минем с едно гласуване. Става дума за едно проекторешение.
"Проекторешение за даване на съгласие за сключване на Договор за заем с Европейската инвестиционна банка".
Министерският съвет с решение от 21 юни 1993 г. е дал своето съгласие да се водят преговори и да се сключи договор между нашата държава и Европейската инвестиционна банка за развитие на управлението на въздушното движение в размер на 60 млн. екю.
Чета ви и втората точка от решението на Министерския съвет: "При получаване на съгласие на Народното събрание министърът на транспорта и министърът на финансите съвместно с ръководстВТ/ЛТ 6.1. вото на въздушно движение при Министерството на транспорта да проведат преговори с Европейската инвестиционна банка по съгласуването на проекта на договора и конкретните условия на заема".
Председателят на Народното събрание с разпореждането си от 30 юни 1993 г. е разпределил проекторешението на четири комисии. Този път малко по-различно, поради спецификата на проблема - на Комисията по транспорта, на Комисията по бюджета и финансите, Икономическата и Законодателната комисии.
И по тази поредност Комисията по транспорта на 14 юли 1993 г. дава своето положително становище към това проекторешение и препоръчва на Народното събрание да даде съгласие за сключване на заема.
Комисията по бюджета и финансите в раздаденото на 8 юли 1993 г. становище, докладва: "Няма възражения по проекта за решение и препоръчва на Народното събрание да даде съгласие за сключване на заема".
Икономическата комисия от 28 юли 1993 г. счита, че е целесъобразно в бъдеще Министерският съвет да прилага към материалите по искания за даване на съгласие за водене на преговори и предварителни проекти за съответните споразумения, независимо от което препоръчва на Народното събрание, на народните представители да дадат съгласие Министерският съвет да води преговорите.
Законодателната комисия, изхождайки от разпоредбата на чл. 84, точка 9 от Конституцията на републиката предлага на Народното събрание да даде съгласие Министерският съвет да води преговори и да сключи договор.
И тъй като става дума за гласуване само на едно четене, ще ви прочета и предложеното проекторешение, което трябва да бъде гласувано:
"Решение за даване на съгласие за сключване от Министерския съвет на Договор за заем с Европейската инвестиционна банка".
Съдържанието: "Народното събрание на основание чл. 84, точка 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
Р Е Ш И:

Дава съгласие Министерският съвет да води преговори и да сключи Договор за заем между Република България и Европейската инвестиционна банка за развитие на управлението на въздушното движение в размер на 60 млн. екю". 6.2.
Това е съдържанието, което моля да бъде поставено на разглеждане и гласуване на едно четене. 6.3. ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Проектът за решение е докладван. Имат думата вносителите, комисиите, други народни представители. Очевидно е, че всичко е ясно.
Господин Димитров, заповядайте за изказване.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Не за изказване, господин председателю, а за едно уточнение.
Аз бих желал да науча от Министерския съвет: ние сме дали съгласие за сключване на заем. Колко от договорите за тези заеми все още не са ратифицирани? Сключени са договори, които не са ратифицирани. Сега научих от пресата, че се иска корекция на един договор, който се изпълнява, а не е ратифициран, господин министър-председателю. Мисля, че това не е нормална практика в една демократична страна. Става дума за царевицата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Димитров.
Моля гласуваме проекта за решение за даване на съгласие за сключване от Министерския съвет на договор за заем с Европейската инвестиционна банка.
Моля гласувайте това проекторешение.
Гласували 174 народни представители. За 161, против няма, въздържали се 13 народни представители.
Решението е прието.
Предстои да пристъпим към т. 5 от дневния ред, а именно второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Указ 0 56 за стопанската дейност. Но докато очакваме идването на министъра на финансите, който трябва да вземе според мене участие в дебатите и поради конструктивната работа на народните представители досега, които за толкова кратко време - за един час приеха четири закона - това ще остане в историята, давам 15 минути почивка за награда. (Звъни) ЦМ/ЙА 1.7
(След почивката)

16 ч. и 33 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, уважаемите госпожи и господа народни представители да заповядат в пленарната зала! Заседанието продължава с второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Указ 56 за стопанската дейност.
Моля, господа квесторите да поканят народните представители да заповядат в пленарната зала!
Моля, уважаеми колеги, заповядайте в пленарната зала! Видимо кворум няма, така че побързайте.
Моля, пуснете режим на регистрация! Има режим на регистрация. Моля, побързайте, уважаеми колеги!
Моля, побързайте, има режим на регистрация.
(Звъни): Кворум има, продължаваме заседанието.
Моля Ви, господин Джеров, заповядайте да кажете какво е становището на Законодателната комисия по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, госпожа председател!
"Изменение и допълнение на Указ # 56 за стопанската дейност".
Когато беше разглеждан законопроекта за бюджета се постави въпроса, че поради нуждите за изпълнение, за упражняване на бюджета, трябва да бъдат направени промени и в указа. И във връзка с това, че Законодателната комисия предложи той да бъде в отделен законопроект, Министерският съвет внесе законопроекта за изменение и допълнение на указа.
Първото четене мина. Бяха направени съответни възражения, потвърждения и т.н., съобразно правата на народните представители.
При това положение, ние имаме пред нас приетия на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Указ # 56 за стопанската дейност.
Междувременно е постъпило едно сериозно и по-обемно становище на председателя на Икономическата комисия. Също така са постъпили предложения за изменения и допълнения от страна на народния представител господин Иван Костов. МС/ЗТ 8.1
Законодателната комисия, съобразно своите задължения, разгледа и обсъди така внесения законопроект.
Основното виждане на Законодателната комисия е, че тук се разглежда една чисто икономическа материя, една материя, свързана с данъчното право и по-скоро тук би трябвало водеща да бъде Комисията по бюджета и финансите. Поради това Законодателната комисия не дава своето становище като законопроект, но тя дава своето становище относно целия законопроект, като предлага след това председателят на Комисията по бюджета и финансите или натоварен от него колега от тази комисия да проведе конкретния доклад, защото по отделните спорове икономическите познания трябва да излязат на първо място.
Законодателната комисия изрази своето становище в днес раздадения материал. Това становище е дадено по отделни параграфи и естествено, когато почне докладът и отделните текстове бъдат разгледани, аз ще моля, уважаемите народни представители да имат предвид както предложението на Министерския съвет, така и предложението на господин Иван Костов, Икономическата комисия и становището на Законодателната комисия.
Законодателната комисия, както казах преди малко, дава своето становище по отделните параграфи. И днес, когато беше разгледан законопроекта в присъствието на господин Николов ние предложихме по някои текстове народните представители да помислят и да уточнят онова съдържание, което да бъде вложено в няколко от нормите.
Така например, тогава когато се говори за "икономически свързани лица", това е вече към финала, предлагаме наш вариант, наша редакция. Но, ако колегите намерят нещо по-добро, по-точно, нека то да влезе в действие.
Нашата корекция беше само в една насока - когато се работят данъчни закони, те трябва да звучат в една гама. Не би могло, когато говорим за "свързани лица" по един закон тука да има различна трактовка. И затова предлагаме, това е на стр. 4 от доклада на Законодателната комисия, "икономически свързани лица", пояснението, да бъде равно на останалите данъчни закони.
Също така Законодателната комисия в първоначалното си становище изрази виждането, че чл. 87 в новата редакция не е в синхрон със Закона за защита на чуждестранните инвестиции. 8.2 Даже влиза в колизия с този законопроект и би трябвало специалистите да вземат това под внимание.
Предлагаме в – 3 предложението да се смени и да се постави понятието "поземлен данък" да отпадне, затова защото "поземлен данък" като термин, като понятие в нашето законодателство не съществува и не би било правилно в един закон да правим корекции и да включваме един термин, който го няма. И след това ще трябва да се чудим какво е съдържанието на тази дума "поземлен данък".
По отношение понятието "пазарни цени" също имаше доста обмисляния, доста размишления. Това е едно понятие, което влиза сега, в чл. 90а, за първи път. И тогава, когато говорим за едно ново понятие, то трябва съответно да бъде прецизирано и уточнено.
Предложението на Законодателната комисия беше - след като думата, понятието "пазарни цени" влиза само веднъж в закона, в указа, нека то в същия текст да бъде формулирано, а не да се търси място къде да му се намери обяснението.
В най-общо, аз ви докладвах, становището на Законодателната комисия, което ви е раздадено, и предлагам председателят на Комисията по бюджета и финансите да поеме доклада на законопроекта и ви казах защо. Затова, защото става дума за един типично данъчен закон.
И, ако ми разрешите, да се върна, пропуснах само да отбележа на финала, че не може да се каже, че "законът влиза в сила, или се прилага от 1 януари 1993 г.". Ние сме края, хайде да не е края, септември месец на 1993 г. и никой не би допуснал една нова норма, която ще бъде вложена днес, на еди кой си септември, дали на 7 или 8, ще почне да се прилага от 1 януари 1993 г. Просто това противоречи на основни виждания в законодателството. И ако се търси събиране на данъци, това не може да стане по този начин, и ще моля този текст да не бъде приет, защото от правна гледна точка обратна сила на данъчна норма е недопустимо да се дава.
Благодаря за вашето внимание!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров! Министърът на финансите ще дойде всеки момент, но направено е предложение да присъства и първият заместник-министър на финансите господин Димитър Костов. Затова ... И кой още? И също господин Евгени Тодоров, началник на отдел в Министерство на 8.3 финансите. Това може да се реши с гласуване от народните представители.
Затова, моля режим на гласуване! Гласува се да присъствуват в пленарната зала господата Димитър Костов - първи заместник-министър на финансите и Евгени Тодоров - началник отдел в Министерство на финансите.
Моля, гласувайте!
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 149 народни представители. За са 144, 2 са против, 3 се въздържат. Приема се. Господата могат да заповядат в пленарната зала.
Господин Димитров, заповядайте да водите второто четене на законопроекта! 8.4
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Започваме със заглавието "Закон за изменение и допълнение на Указ 56 за стопанската дейност". Тук възражения, поправки и допълнения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да. Моля режим на гласуване. Гласува се заглавието на законопроекта.
Гласували са 137 народни представители, всичките са за. Против, въздържали се - няма. Приема се заглавието на второ четене.
Моля, господин Димитров, първия текст.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Параграф 1 се състои от две точки. Но тук се въвеждат амортизационни норми. Имам предложение цялата тази материя да отиде да се регулира в Правилника за приложение, което е от компетенцията на Министерския съвет, тъй като и по мнението на Комисията по бюджета и финансите още на първо четене не е постигната солидна защита от инфлацията. И мисля, че предложенията на Министерския съвет за защита от инфлацията чрез завишаване на някои амортизационни норми не са пълни.
Отделно от това има постъпило предложение от народния представител Иван Костов за амортизационни срокове, които се различават от амортизационните норми, посочени от Министерския съвет. Но той е съгласен да оттегли своето предложение, ако се приеме преди това предложението нещата, цялата тази материя да се регулира от правилника.
Мисля, че ние може да гласуваме – 1 да отпадне, тъй като в – 3 редът за установяване на облагаемата печалба се предвижда, че се урежда от Правилника за прилагане на Указ 56. И мисля, че тази сложна материя по-лесно може да бъде уредена именно с Правилника за приложение, което е от компетенцията на Министерския съвет.
Така че, госпожо председателстваща, аз Ви правя формално предложение – 1 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Димитров. Ще бъде поставено на гласуване това предложение. Но нека сега дебатите да чуем. Господин Иван Костов има думата.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, колеги депутати! Аз ще оттегля предложението си за определяне на амортизационни срокове, които господин Димитров неправилно СД/ЛТ 9.1. каза, че се отличават от нормите. Те са изчислени на базата на амортизационните норми по реципрочност. И това обаче не е същността на нещата. Аз искам да допълня мотивацията му за това тази част от материята в изменението на Указ 56 да бъде изтеглена в Правилника за приложение на Указа за стопанската дейност. Мотивите се намират в Закона за счетоводството в чл. 20 и ал. 7 на допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството.
Аз искам да напомня каква е схемата за определяне на амортизационните норми. Фирмените ръководства определят амортизационните норми като се съобразяват с граници, определени от Министерския съвет. А Министерският съвет е задължен да определи не норми, а амортизационни срокове по видовете дълготрайни материални активи пак в Закона за счетоводството. Тоест, ако Министерският съвет определи амортизационните срокове, а не норми, в Правилника за приложение на Указа за стопанската дейност като вземе този текст така както той е, той няма да влезе в противоречие със закона, а напротив, изхождайки от Закона за счетоводството, ще определи тази скала за изчисляване на амортизациите на дълготрайните материални активи.
Така че аз ще оттегля своето предложение, в противен случай ще го подкрепям, ако се гласува тази материя да мине в Правилника за приложение на Указа за стопанската дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Костов. Господин Георги Николов от Свищов има думата. Заповядайте.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз ви предлагам да обединим двете предложения - да остане точка 1 в този вид. В точка 2 да се запише: "За данъчни цели при облагане на печалбата разходите за амортизация на дълготрайните активи се определят по ред, установен с Правилника за прилагане на Указ 56 за стопанската дейност".
Очевидно това, което каза господин Димитров, облагаемата печалба се определя по ред, установен с правилника. Но мисля, че няма да е излишно да фиксираме тук какви ще бъдат амортизационните норми, със сроковете или норми да се уреди това в правилника. Все пак това е една възможност и едни ангажименти на правителството да отчетат това, което и господин Костов каза и което са имали предвид тук, в закона, и което вече фигурира в поста9.2. новлението във връзка с бюджета.
Би могло да се потърси един такъв компромисен вариант, това да задължи правителството да отчете вече становището и на Бюджетната комисия, и това, което господин Костов каза тук.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Реплика? Господин Костов, имате думата за реплика.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Не е редно да има голяма разлика между данъчните цели и останалата стопанска материя. Така че това, което сега господин Николов казва, е опит да бъде разклонено финансовото законодателство като се следва старата традиция от една страна едни закони да уреждат едни икономически понятия, а други закони да уреждат за конкретни цели други икономически понятия. И ще дам пример защо това е неприемливо. Защото ако за данъчни цели, както Вие казвате, се даде право на правителството да определя реда за изчисляване на амортизациите, му се дават по-големи права, отколкото ако му се разреши, както е в Закона за счетоводството, само да определи амортизационните срокове. И ще напомня, че правителството междувпрочем си превиши правата, като с изменението на Правилника за приложение определи един коефициент за увеличаване на изчислените амортизационни квоти, както тогава ги наричаха, за 1992 г. от 1.5, с който увеличаваха преизчислените активи на държавните предприятия. Обаче след това с един текст прикачиха и частните фирми, които извършват същото нещо, тоест изчисляват за данъчни цели амортизациите, и се получи еднакво третиране на частни фирми, които са извършили инвестиции през 1992 г., и на държавни фирми, които са преизчислили.
Така че този ред като цяло е доста по-сложен, отколкото само правото да определи амортизационните срокове, както е по закон.
Аз мисля, че е напълно достатъчно, въобще не е необходимо редът и начинът да бъде специален и да бъде предоставено на правителството право да го определя за така наречените данъчни цели. Тук просто икономическата материя е длъжна да бъде една и съща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Господин Николов, ще отговорите ли на репликата на господин Иван Костов? 9.3.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не.
От вносителите на законопроекта по този въпрос, който се обсъжда? 9.4. ПЪРВИ ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Искам да кажа, че е приемливо това, което беше предложено от господин Димитров, но е необходимо, ако отпадне този текст така, както е предложен, тук да се делегират правата на Министерския съвет за определяне на амортизационните норми и начина на прилагането им за нуждите на данъчното облагане. Тъй като текстът, който е свързан с определянето на облагаемата печалба, който препраща към права на Министерския съвет с правилника да се определя тази облагаема основа, не е достатъчен и не третира достатъчно добре въпроса за амортизационните норми.
Необходимо е ясно делегиране на правата, за да се избегнат потенциални спорове и съмнения в правомощията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря на господин първи заместник-министъра.
Други предложения няма. Господин Димитров, подредете предложенията и да ги гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Предложенията са:
Най-напред – 1 да отпадне.
След това е предложението на господин Георги Николов, което се доближава до това предложение. Заместващ текст предлага, макар че е доста по-кратък от предложението на правителството.
И ако не бъдат приети, да си вървим по текста, предложен от Министерския съвет.
Мисля, че имаме три алтернативи. Но, ако не бъдат приети първите две, трябва да се разгледа и предложението на господин Костов, което е също заместващ текст, но е по-голям по обем, отколкото предложения от господин Георги Николов.
Така че аз предлагам да започнем най-напред с отпадането на – 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, благодаря Ви, господин Димитров.
Гласува се най-напред предложението да отпадне целият текст на – 1. Тоест, да отпадне – 1. Моля, режим на гласуване.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували са 176 народни представители, за са 87, против - 68, 21 се въздържат. Отклонява се това предложение. РД/КТ 10.1
Второто предложение е на господин Георги Николов.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Позволявам си да го дефинирам.
Господин Николов, може ли така: – 1. В чл.82 се създава нова алинея със следния текст, поправете ме, ако бъркам:
"За данъчни цели при облагане на печалбата разходите за амортизация на дълготрайните активи се определят по ред, установен с Правилника за прилагане на Указ # 56 за стопанската дейност".
Това е текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте.
Прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували са 173 народни представители, за - 106, против - 44, въздържали се - 23.
Приема се това предложение.
Повече гласувания по този текст няма да има.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: – 2. Чл.83 се отменя. За да стане ясно за какво става дума, позволявам си да го прочета, защото се оказа, че този член все още важи:
"Чл.83, ал.1. С държавния план и държавния бюджет се определят основните цели, темпове и пропорции, материалните, финансовите, валутните и други баланси, задачите за социалното развитие, макроструктурните промени, комплексното развитие на териториалните общности и насоките за участие на страната в международното разделение на труда и в социалистическата интеграция, както и икономическите условия и нормативи, и регулатори.
Ал.2. Компетентните държавни органи съгласуват съвместно със заинтересованите фирми и тяхното участие в изпълнение на държавния план на основата на взаимни договорености и държавни поръчки".
Тук няма предложения. Ясно е, че щом няма социализъм, този член не важи. (Реплики от залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други становища по текста?
Направено е предложение чл.83 да бъде отменен. Желаещи да се изкажат няма. Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста на – 2 така, както е предложен от Министерския съвет. 10.2
Прекратете гласуването и посочете резултата. От общо 178 гласували народни представители, за - 149, против - 4, въз
държали се - 25. Приема се предложението.
Господин Филипов има думата, за да обясни отрицателния си вот.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги народни представители! Гласувах против не защото не считам за целесъобразно този текст като цяло да бъде отменен. Гласувам против, тъй като вече няколко пъти в национална нагласа нашият парламент отменя важни текстове, които не съответствуват на днешното състояние на нашата икономика и демократично развитие, но текстове, които не се заменят с необходимите нови текстове.
В нашата страна ще продължи още години наред, може би години след като никой от нас няма да бъде депутат в Народното събрание, да има държавна промишленост, да има държавно имущество, да има държавни имоти, които трябва да бъдат управлявани. И когато бъдат отменяни стари текстове, трябва да се предлагат нови разумни текстове, които отговарят на днешния момент.
Искам само да се върна обратно към сляпата отмяна на Указа за доброволните отряди на трудещите се. Ако ние тогава бяхме помислили да намерим някаква нова форма на съчетаване на усилията на полицията и обществото за защита на сигурността на гражданите, сигурно тогава нямаше да бъде такава висока престъпността в нашата страна.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Господин Димитров, заповядайте да докладвате – 3 за второ четене. 10.3 ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: – 3. Тук има три, четири, пет точки. Става дума за чл. 87. Много важен член, защото третира облагането на държавните и частните фирми. Става дума за юридическите лица. Затова ще ви моля да следите с повишено внимание.
Най-напред, както Комисията по бюджета и финансите, така и Законодателната комисия днес (за Законодателната става дума) са препоръчали т. 1 да отпадне от предложението на Министерския съвет.
Точка първа от предложението гласи: "В ал. 1 изразът "рентен данък" се заменя с "поземлен данък".
Позволявам си да прочета, за да стане ясно на колегите за какво става дума, ал. 1 от чл. 87, където пише:
"Фирмите плащат данък върху оборота, акцизи, рентен данък, мита, такси и данък върху печалбата. Фирмите с държавно и общинско участие повече от 50 на сто заплащат и данък върху нарастване на средствата на работната заплата".
Възраженията на двете комисии са, че такъв данък никъде не е дефиниран и не е ясно за какво става дума - "поземлен данък". Мисля, че Министерският съвет предложи въвеждането на поземлен данък с надеждата, че в някакъв друг закон ще се дефинира какво е това поземлен данък, но засега все още не е направено. Така че мисля, че всички можем да гласуваме да отпадне т. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Ескенази, имате думата. Заповядайте.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Само една кратка забележка. Съображенията са съвършенно ясни. Ако ще има поземлен данък, той трябва да бъде изрично въведен и да бъде даден неговия размер. Но тъй като все пак в текста фигурира "рентен данък", а такъв не съществува, аз си мисля, че просто ...
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Има, плаща се, макар и малък, но се плаща.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Плащат ли рентен данък? Струва ми се, може би Министерство на финансите ще каже, но може би би следвало той да бъде тук отменен, защото идеята, която е на вносителя, именно на правителството, е да не се плаща рентен данък, а да се плаща поземлен данък. Да не стигнем до абсурдно положение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Вносителите, ако искат, могат да вземат също думата. ББ/ЙА 1.11 Министър Стоян Александров има думата. Заповядайте!
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, госпожа председател, уважаеми господа депутати! Тук идеята беше следната. Рентният данък така, както се защитаваше по-преди, имаше задачата да изземе дохода, имащ рентен характер и тази теория важеше при държавната собственост върху земята. Понеже вече няма такава по същество - държавна собственост върху земята (въпросът е юридически дали някога въобще е имало, това е отделен въпрос), идеята беше този рентен данък да бъде заместен с поземлен данък, който е от рода на имуществените данъци от рода на данък сгради. Затова нещо ние бяхме предвидили първоначално със Закона за бюджета неговата организация - в Преходните и заключителни разпоредби. След като там парламентът прие, че трябва да се оформи със съответен закон, има идея това вече да бъде оформено евентуално, като се защити тезата за необходимостта от този данък, да стане в Закона за местните данъци и такси. Но тъй като този проектозакон ще влезе в парламента на по-късен етап, затова ние не възразяваме да отпадне ал. 1. Така че по същество, ако се наложи по-късно да се въвежда поземлен данък, той ще бъде въведен със съответен закон, както си е редът. Но това бяха мотивите. Преименуването не е просто игра на думи, а е вече израз на ново съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин министре.
Други предложения имате ли по текста?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ако ми позволите, госпожо председател, тъй като тук възникна следният въпрос: предложението, което се прави от Законодателната и от Комисия по бюджета и финансите е да не пипаме нищо в закона по отношение на рентния данък. Тук от колегата Ескенази беше зададен въпроса къде е регулиран този рентен данък, защото съгласно Конституцията единствен орган, който може да определя данъците и техния размер, е парламентът. Добре, ние оставаме рентен данък вътре в Указ 56. Размерът му кой го определя и къде е, господин министре? Къде се регулира рентния данък, размерът му, защото ако трябва да се регулира някъде, това е в този закон.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: В Постановление # 64 на Министерския съвет.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ето, вижте, че това е нару2.11 шение на Коституцията. И мисля, че възражението на господин Ескенази е правилно. Така че неговото предложение е не да се замества рентен данък с поземлен данък, а рентен данък да отпадне от ал. 1 на чл. 87, тъй като не се регулира със закон, а с постановление. Това е пак един от атавизмите на нашето законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Аз чух репликата на господин министъра. Той каза "Не възразяваме", но ако желае ...
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Щом не възразя, значи можем да гласуваме предложението на господин Ескенази "рентен данък" да отпадне от ал. 1 на чл. 87. Ако гласуваме отпадането на рентния данък, тогава вие, в Министерския съвет можете да отмените постановлението. И мисля, че това е ваше задължение. Предполагам, че не събирате кой знае колко пари с този данък. Това са символични суми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димитров, други предложения има ли?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ако господин министърът е съгласен, да гласуваме предложението на господин Ескенази за отпадането на рентния данък от ал. 1 на чл. 87. Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В такъв случай ще има две гласувания. Първото гласуване е да отпадне т. 1, а след това в същия текст, който тук не е цитиран, да отпаднат думите "и рентен данък". Така че ще има две гласувания.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Обратно: най-напред е предложението на господин Ескенази за отпадане. Тъй като това е за отпадане на текста. На практика предложението на Министерския съвет е за заместване на текста. Да се заместят думите "рентен данък" с "поземлен данък", а предложението на господин Ескенази е да отпадне "рентен данък" и въобще да не се заменя с нищо. Така че мисля, че по правилника най-напред трябва да се гласува предложението, което е за отпадане и след това за заместване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това ви предлагам. Първо да отпадне текста в ал. 1: "Изразът "рентен данък" се заменя с "поземлен данък", и след като това се приеме и отпадне този текст в закона, ще се гласува предложението в първоначалния текст.
Вносителите оттеглят ли предложението? Господин министре, не можем, на второ четене сме. 3.11
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Гласуваме, и толкоз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, за да е точко и да няма спорове после, както сме практикували досега.
Моля, гласувате първо да отпадне текста на т. 1, което беше подкрепено от всички.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: ... Който е за заместване на "рентен данък" с "поземлен данък".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Точно така.
Моля, гласуваме за отпаде на текста в т. 1, а именно: "В ал. 1 изразът "рентен данък" се заменя "поземлен данък".
Гласувате да отпадне този текст. След това ще има второ гласуване, за да отпадне "рентен данък".
И пояснявам: за да отпадне този текст, се гласува със зелено. Който е против отпаданнето - с червено. Мисля, че е ясно. Извинете, че го поясних, но за да няма съмнение за какво става дума.
Резултатът: от общо 172 народни представители, 150 са гласували за, 10 против, 12 се въздържат.
Приема се предложението. Отпада този текст.
И сега е предложението на господин Илко Ескенази в текста в ал. 1 да отпадне изразът "рентен данък".
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 173 народни представители, 124 са гласували за, 28 против, 21 се въздържат.
Приема се предложението. Отпада този израз в ал. 1.
Господин Димитров, точка втора. 4.11
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точка 2 предвижда изменение на ал. 2, 3 и 4. Мисля, че е добре изменението на всяка алинея да се гласува поотделно, защото алинеите са твърде дълги и освен това са важни.
Прочитам най-напред ал. 2:
"Ал. 2. Данъкът върху печалбата е в размер 40 на сто. Банките, включително и банките с чуждестранно участие и лицата по ал. 4 на чл. 1 от Закона за банките и кредитното дело и чуждестранните лица, извършващи банкова дейност, плащат данък в размер на 50 на сто, а Държавна спестовна каса - в размер на 70 на сто.
Редът за установяване на облагаемата печалба, както и редът и сроковете за годишното и авансово внасяне на данъчните задължения, се определят в Правилника за прилагане на Указ 56 за стопанската дейност."
Това е текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По този текст има ли направени предложения?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ако искате, да ви прочета стария текст, за да стане ясно за какво става дума?
Старият текст гласи следното: "Фирмите плащат данък върху печалбата в размер на 40 на сто, а търговските банки в размер на 50 на сто и ДС каса в размер на 70 на сто.
Облагаемата печалба се установява по ред, определен с Правилника за прилагане на Указ 56 за стопанската дейност".
Тук има уточнение и малко разширение на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Димитров. Имате думата за изказвания. Господин Ескенази иска думата. Заповядайте. Обсъждаме само ал. 2 от точка 2.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Въпросът, който поставям, беше третиран и на първо четене, и е отразен в доклада на Законодателната комисия за второ четене, за да спазим процедурата.
Става дума за следното: че с този текст се премахва с доста лека ръка преференцията, която съществува в същия този Указ 56 за инвеститори с над 100 хил. долара инвестиция и над 49 на сто участие.
За да опростя гласуването, аз предлагам този много сложен въпрос, с който се засяга и Законът за чуждестранните инвестиции ВТ/ЛТ 12.1. да бъде гледан там, където се предлага отмяната на съответния текст от указа. Поради това обаче, текстът така, както е редактиран, повдига следния въпрос: защо в него се казва, че данъкът върху печалбата е в размер на 40 на сто, като се разбира и за чуждестранни юридически лица, а само за банките се казва: "включително с чуждестранно участие и за лицата по Закона за банките по ал. 4 на чл. 1 и чуждестранните лица".
Аз не мога да си обясня това нещо - защо се прави това разграничение само за банките, след като идеята е за всички банки - независимо местни или чужди - 50 на сто.
Ето защо аз предлагам от текста на ал. 2 да бъде премахнато: "включително и банките с чуждестранно участие" и след това да бъде премахнато "и чуждестранните лица, извършващи банкова дейност".
По този начин се изравнява режимът - всички плащат 40 на сто. Не се пояснява дали са със или без чуждестранно участие, банките и лицата, които имат право да извършват банкови операции по ал. 4 дължат 50 на сто.
А въпросът дали ще бъдат запазени преференциите по Указ 56 в следващите текстове ще бъде решен допълнително. Но просто не е логично в този текст специално за кредитната дейност изрично да се подчертава, а не и за другите дейности.
Значи още веднъж подчертавам, предложението е по-скоро редакционно, в тази алинея да отпадне "и банките с чуждестранно участие", "и чуждестранните лица, извършващи банкова дейност". Текстът си е общ за всички, независимо какъв предмет на дейност имат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Желаещи да се изкажат по текста има ли?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Може би едно уточнение: господин Ескенази пропусна да подчертае, че в – 13 се третира изрично отменянето на онези членове, които даваха преференции за чуждестранните юридически лица. Така че предстои да решим въпроса по-късно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Вносителите искат ли думата? Господин министре?
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ (от място): Не, не, не възразявам. 12.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не възразявате. В такъв случай, моля режим на гласуване. Първо гласуваме направеното предложение от господин Ескенази да отпаднат думите на втория ред "включително и банките с чуждестранно участие" и на третия и четвъртия ред "и чуждестранните лица, извършващи банкова дейност". Така ли е, господин Димитров?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте.
Гласували са 172 народни представители, за предложението са 89, против - 58, 25 се въздържат. Приема се предложението.
И сега моля, гласува се основният текст на точка 2, ал. 2. Моля, гласувайте.
Гласувалите народни представители са 162, от тях за са 133, 13 са против, 16 се въздържат. Приема се текстът на второ четене.
Господин Димитров, следващия текст моля.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Алинея 3: "Юридическите лица с държавно или общинско участие повече от 50 на сто, които извършват търговска дейност по смисъла на чл. 1 от Търговския закон, правят задължителни вноски за общините в размер 10 на сто върху облагаемата печалба".
Този текст е идентичен със стария, където обаче се правеше едно уточнение как се установява облагаемата печалба, но тук виждаме една разлика. Докато преди е 10 на сто от печалбата, тук е 10 на сто върху печалбата. И мисля, че стилистите би трябвало да ни подскажат как е правилно да го запишем: дали "от печалбата" или "върху печалбата".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате думата, уважаеми колеги.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (от място): От печалбата.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: От печалбата. Разбира се, че е от печалбата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не виждам желаещи да се изкажат. Но от залата се чуват реплики, че по-правилно би било да бъде "от печалбата".
Господин Димитров, Вие имате последно думата за тази редакционна поправка. 12.3.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз мисля, че е по-хубаво "от печалбата". Защото нещо се взима от печалбата и се дава, а не "върху". Върху значи, че върху печалбата се слага нещо отгоре и се слага върху нея. А тук взимаме и я намаляваме. Мисля, че е 10 на сто от облагаемата печалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Така, с последно уточнение "от облагаемата печалба", моля, режим на гласуване. Гласува се текстът на ал. 3.
От 146 гласували народни представители, за са 113, против - 25, 8 се въздържат. Приема се на второ четене този текст.
Следва ал. 4. 12.4.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Следва ал. 4 и моля за малко внимание, защото тя се отнася до облагането на частните фирми. Ще прочета предложението на Министерския съвет.
"Ал. 4. Юридическите лица без държавно или общинско участие, извършващи стопанска дейност, плащат данък върху печалбата в размер на 30 на сто, ако годишната им облагаема печалба е до 1 млн.лв. Те могат да намаляват облагаемата си печалба с разходите или погашенията на банкови кредити за придобиване или създаване на дълготрайни материални и нематериални активи, налични в края на годината, в размер непревишаващ положителния годишен резултат, установен като разлика между общите суми на приходите и на разходите по раздели I, II и III на Отчета за приходите и разходите. Разпоредбата се прилага за сгради с производствено предназначение: машини, съоръжения и оборудване; транспортни средства, предназначени за превоз на товари и пътници и за извършване на услуги; продуктивни и работни животни. Амортизационните отчисления за активите, за които са ползвани данъчни облекчения, не се признават като разходи при определянето на облагаемата печалба."
Това е текстът. За какво става дума? Става дума за заменяне на ал. 4 от чл. 87, която сега има следния текст:
"За юридическите лица без държавно или общинско участие, извършващи стопанска дейност, в облагаемата печалба не се включват:
1. разходите с инвестиционни цели без вложенията в дялове и ценни книжа;
2. всички лихвени плащания;
3. погашенията по инвестиционни кредити, получени през предишни години.
Загубите за една календарна година могат да се пренасят за сметка на печалбата пет години напред.
Тези юридически лица заплащат данък върху печалбата в размер на 30 на сто, ако облагаемата печалба е до 1 млн.лв. годишно."
Има известни промени, които са насочени към затягане на данъчната дисциплина, към събиране на по-големи данъци и към непризнаване на някои разходи, като се уточнява точно за кои разходи се прилагат облекченията. ЦМ/ЗТ 13.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димитров, има ли предложения за промяна в текста?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Има предложение от господин Георги Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да дадем думата на господин Николов и той ще ги направи. Заповядайте, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Мен лично ме притеснява - тук е и господин министърът - какво става с всички лихвени плащания. Вярно е, че по Закона за счетоводството лихвените плащания се включват в разходите.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (от място): То е разходите или погашенията.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ясно е, но аз мисля, че Министерство на финансите има практиката да третира лихвените плащания само към банките. Така ли е господин министре? Не е ли така? Тоест лихвените плащания към други фирми също се включват в разходите?
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ (от място): Фирмени кредити - да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димитров, нека да дадем думата на господин Георги Николов, а след това на господин Ескенази.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, в съответствие с правилника съм направил писмени предложения и по-нататък ще стане дума за тях.
Предлагам във второто изречение, както е сега: те могат да намаляват облагаемата си печалба с разходите или погашенията на банкови кредити за придобиване и създаване на дълготрайни материални и нематериални активи - спирам дотук, за да има еднаквост с предходни текстове, така както е по Закона за счетоводството, да разменим местата: материални и нематериални дълготрайни активи.
Но не това е най-важното. Да добавим: "в страната". Защо? Защото ние искаме да даваме преференции на частния бизнес във връзка с придобиване на дълготрайни активи. С това целим да се създадат нови работни места, да се стимулира изобщо частният бизнес. Ако оставим така текста, от него излиза, че и за инвести13.2 раните дълготрайни активи в чужбина също ще се ползват преференции. Те обаче са трудно установими в края на годината и това би довело до ненужни спорове.
Ето защо предлагам в това изречение изразът да бъде: "материални и нематериални дълготрайни активи в страната" - така както е в Закона за счетоводството, тъй като и в чужбина също могат да бъдат налични.
Освен това в следващото изречение разпоредбата се прилага за сгради, предлагам думата "производствено предназначение" да заменим със "стопанско предназначение". Това кореспондира с началото, където говорим за стопанска дейност.
След производствена, заменена съответно със стопанска дейност, да се постави точка и запетая и по-нататък да продължи: машини, съоръжения и оборудване; транспортни средства, предназначени за обществен - да се добави думата обществен - превоз на товари и пътници и за извършване на услуги, превози и работни животни - и да се добави: както и за нематериални дълготрайни активи, тъй като в по-предното изречение ние вече споменахме и нематериалните активи като преференция.
Налага се да уточним в края на последното изречение до какъв размер ще се ползват данъчните облекчения. В Комисията по бюджета и финансите стана дума и аз предлагам да обърнете внимание, че това данъчно облекчение може да бъде ползвано до размер не превишаващ годишният положителен резултат. Съгласно квотата или срока - зависи как ще бъдат определени амортизационните норми, дадено юридическо лице може да има право на по-голям размер облекчения във връзка с разходите за амортизация, но резултатът да не му дава това право. Ето защо предлагам в края на последното изречение да добавим и изречението да придобие следния вид: амортизационните отчисления за активите, за които са ползвани данъчни облекчения, не се признават като разходи при определяне на облагаемата печалба до размера на облекченията.
Над размера на облекченията, които фирмите имат право да ползват, да си остане като данъчно облекчение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Николов.
Господин Ескенази има думата. 13.3
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Първо, обръщам внимание и специално може би е редно Министерството на финансите да вземе отношение. Текстът така както е формулиран съдържа един абсурд. Във второто изречение се казва, че от облагаемата печалба се приспадат разходи за погашения по банкови кредити, за придобиване или създаване на дълготрайни материални и нематериални активи. Следващото изречение казва, че разпоредбата се прилага за сгради, машини, съоръжения и т.н. и никъде няма нематериални активи. Аз сега коментирам текста такъв какъвто е, тоест така тоя текст не може да бъде гласуван.
Следователно би следвало третото изречение, където се казва: разпоредбата се прилага за сгради и т.н., трябва да стане: разпоредбата относно дълготрайните материални активи се прилага за тези и тези неща... И остава вече открит въпросът за нематериалните активи. Иначе нищо не правим.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Относно материалните.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Да, относно материалните. Тогава вече остава общото правило, че се приспадат и за нематериални активи, но аз искам да предупредя Министерството на финансите, че такава обща норма може да доведе до оттичане на данък печалба поголовно, защото нематериалните активи са едно много широко понятие.
Следващият момент, който мисля, че беше засегнат от колегата Николов, но тъй като неговият текст не е пред мене, обръщам внимание, че в крайна сметка не се дава възможност с този текст от частните фирми да се правят сериозни инвестиции. Приспада им се само това, което е в рамките на облагаемата печалба за годината.
Би следвало да може, ако иска, да си купи една машина, която е в рамките на печалбата му за две години и да се допусне възможността за това. Иначе вие стимулирате купуването само на евтини неща, които могат да се приспаднат за годината. И това е най-голямото оплакване на сериозните фирми, които развиват производствена дейност. Те казват: ние трябва да ги купуваме на парче - четвърт машина да купим тая година, четвърт машина следващата година. 13.4
Аз обръщам внимание на всички народни представители, че в този смисъл би следвало да отпадне "в размер не превишаващ положителния годишен резултат". Тогава се открива възможност да се прехвърли и за следващата година.
Това е, и разбира се, завършвам, с едно съмнение, че редакцията, която ни се поднася, обхваща и лихвите по погашенията по кредитите. Защото, забележете, и тука се обръщам към юристите. Казва се, че "те намаляват облагаемата си печалба с разходите или погашенията". Лихвите представляват разходи. Обаче, забележете, "разходи или погашения" - не съм убеден, че това е така.
И последното нещо, тъй като това е най-важният текст, всъщност това е сърцевината на поправката по отношение на фирмите без държавно и общинско участие, струва ми се, че изключително изкуствено е да се доказва, че приспадането се отнася до активите, които са налични в края на годината. Какво означава? Купува на 25 декември и продава на 3 януари. Би следвало той да може да се приспада. Ако междувременно си е продал дълготрайния актив, естествено тази сума му фигурира като печалба и тя се облага. Това е много изкуствено - наличността на дълготрайния актив към момента на определяне на данъчната печалба. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря! Господин Костов, Вие искахте думата. Заповядайте!
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми колеги, моето предложение е свързано, първото, с вида на текста. В тази алинея има на практика четири изречения. И аз не знам дали такъв текст не е много тромав, и дали няма да се подаде на различни тълкувания. Затова предлагам юристите да подскажат по-добро оформление на самия текст.
Второ...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Точки.
ИВАН КОСТОВ: Да, може би като точки.
Второ, казано е, че "юридическите лица без държавно и общинско участие, извършващи стопанска дейност, плащат данък върху печалбата в размер на 30 на сто, ако годишната им облагаема печалба е до 1 млн. лв.".
Аз искам от трибуната да кажа, че това в термина "юридически лица без държавно и общинско участие" ние всички вкарваме МС/ЛТ 14.1. и лицата с чуждестранно участие. За да не излезе така, че тази привилегия е валидна само за български фирми под названието "юридически лица без държавно и общинско участие" се разбират и лица, извършващи стопанска дейност с чуждестранно участие.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Разбира се, че е така.
ИВАН КОСТОВ: Защото в противен случай те ще бъдат третирани по-неизгодно, отколкото българските.
Трето, също като господин Илко Ескенази ще възразя срещу замисъла за ограничително третиране на дълготрайните материални активи, което е приложено в текста, в изречение трето.
Казано е, че "разпоредбата се прилага за..." и се изброява част фактически от дълготрайният материален актив. Например тука не фигурира земята.
Аз считам, че сме длъжни да посочим и земя с инвестиционни цели, ако е предназначена за инвестиране. Тъй като никоя фирма не може да инвестира, без да закупи земя.
И може би, на първо място, трябва да бъде посочена земята, върху която ще бъдат извършени инвестиции.
И накрая, не споделям казаното от господин Николов, "предназначени за обществен превоз" да замени "предназначени за превоз на товари и пътници". Ние тук се сблъскваме с опит да се въвеждат понятия. "Обществен превоз" за първи път беше въведено като понятие от Министерския съвет с Тарифата за местните данъци и такси. Там те въведоха специална тарифа за обществен превоз, без да е ясно каква е дефиницията на понятието.
Аз, разбира се, господин Николов, съм съгласен, че и "транспортни средства, предназначени за превоз на товари и пътници" също не е точното понятие. Защото, ние и двамата разбираме, че става въпрос за транспортни средства, с които се извършва търговска дейност, или стопанска дейност. Както искате го наречете. Но не съм съгласен Вие със задна дата да се опитвате да взаимствате понятия на Министерския съвет, с което той на практика наруши Закона за местните данъци и такси.
И разбира се, подкрепям предложението на господин Илко Ескенази да бъдат посочени в края на изброяването дълготрайните нематериални активи, тъй като за много дълготрайни и нематериални активи непосочването им тук е много сериозно възпиране. 14.2.
Например, вземете касетите за видеозапис и другите касети. Всички тези масово обръщани произведения, в които има авторски права, които са на практика дълготраен нематериален актив, ако не бъдат посочени тука, тези фирми просто ще трябва да увеличат рязко цената на своите услуги. Или да бъде посочено в края "и дълготрайни нематериални активи", или да бъде използвано изброяването от Закона за счетоводството, за това какво е дълготраен нематериален актив. Това бяха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Костов! Реплика ще направи господин Георги Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, оттеглям предложението за обществен превоз, макар че има известна логика. По-скоро тук искам да поясня, господин Ескенази и господин Димитров поставиха въпроса за лихвите за частните юридически лица, бих казал. Има, ще стигнем и до нея, в – 7, където е казано, че "разпоредбата на предходната алинея не се прилага за юридически лица без държавно или общинско участие, извършващи стопанска дейност".
А в предходната алинея, трета, е казано, в указа, имам предвид, че "Министерският съвет определя частта от лихвите, която фирмите изплащат преди облагане на печалбата с данък". Тоест, юридически лица без държавно и общинско участие, целият размер на лихвите го третират като разход, тъй като за тях това не се отнася.
Въпросът тук не бива да се поставя по тази алинея, която сега обсъждаме. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря! Министърът на финансите иска думата. Заповядайте, господин Александров!
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, госпожо председател!
Уважаеми господа депутати, искам да внеса някои уточнения и да изкажа определени съображения преди да гласувате този текст.
Първо, беше поставен проблемът за лихвите. Лихвата е разход и при частните фирми тя 100 на сто се признава като такъв. Това означава, че тя влиза като елемент на себестойността и оттам дава отражение върху облагаемата печалба. 14.3.
Тук няма разлика за това дали става въпрос за банкова лихва, или лихва да ползва банков кредит, за фирма и респективно стоков кредит и така нататък. И мисля, че и сега в нашата практика няма различие и няма санкциониране на...
ИВАН КОСТОВ (от място): Да падне.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Да, така че... Да, евентуално, за да има по-голяма яснота. Но става въпрос за лихвите, които са не за инвестиции. Става въпрос за текуща дейност. Понеже първото изречение регламентира именно това - как се облага печалбата на фирмите без държавно и общинско участие.
Правилно беше поставено, дали не трябва да се разчлени тази точка 4, в няколко подточки, за да стане по-ясно, тъй като се засягат различни аспекти вече от дейността.
Беше поставен въпросът за нематериалните активи. Текстът, който е даден, той е доста всеобхватен, тъй като включването на нематериалните активи, това означава, че за всички нематериални активи се ползват данъчни преференции.
ИВАН КОСТОВ (от място): Дълготрайни.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Не материални, а дълготрайни. Да. Правилно е уточнението, което е. Значи за всички нематериални дълготрайни активи се ползват данъчни преференции. Тъй като второто изречение започва с "данъчните преференции", те могат да намаляват облагаемата си печалба.
И сега тук идва един въпрос, който е спорен от гледна точка на терминологията. Тъй като ние имаме два вида разходи - единият, това е разходи за текуща дейност, които разходи са елемент на себестойността. И вторият вид разходи това са разходи за придобиване на активи за инвестиции.
Вече, по принцип в световната практика е, че именно разходите за придобиване на инвестиции, те не могат да бъдат елемент на себестойността и това е голямата и капитална грешка на Закона за данъка върху общия доход, в момента. И затова частните фирми излизат на загуба, защото именно инвестициите ги отнасят като текущ разход и ги вкарват в себестойността по същество и показват загуба. А тук става въпрос именно за инвестиция, която от счетоводна гледна точка тя кореспондира не както другите разходи. И затова данъчната преференция за придобиване на съответни активи - дълготрайни материални и дълготрайни нематериални активи, тези преференции се ползват обикновено в рамките на 14.4. разполагаемия резултат.
Ако имаш резултат - ползваш преференцията, ако нямаш резултат - не ползваш тази преференция. На пръв поглед е съблазнителна идеята, която застъпи господин Ескенази - да не се ограничаваме в рамките на печалбата в съответната година, а да дадем възможност за по-дълъг период. Но ако вие това приемете, аз мога веднага да ви гарантирам, че дори и при тези ограничения нито една фирма без държавно и общинско участие няма да внесе нито един лев данък в следващите години. И контролът ще бъде абсолютно неуправляем като процес. Как ще го обхващате, когато за две години или за три години и така нататък. Дайте да мислим и върху тази страна - практическата приложимост. Иначе като идея е хубаво. Нали, не можеш да започнеш дейност, но обикновено, когато се осъществява инвестиция, има различни източници за финансиране. Тъй като тук ти не правиш разход, а правиш инвестиция - заменяш един актив с друг актив. И затова има и банков кредит, има и лизинг, има и еди-какво си и така нататък. Това преференцията е нещо, което се дава повечко. Но това е именно награда за този, който е реализирал положителен финансов резултат и му даваме възможност да ползва този положителен, той си го е заработил, така да се каже, но държавата не му дава нещо незаработено. Иначе има опасност да отидем в една плоскост, която ще създаде изключително големи проблеми на практиката. 14.5. Сега аз искам тук юристите да ни помогнат. Мен ме е много страх, това, което предложи господин Николов, замяната на сгради с производствено значение, машини и т.н., със стопанска дейност.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Със стопанско предназначение.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Стопанско предназначение...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Както с производствено, така и със стопанско...
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Да. Аз не зная сега, стопанското винаги се третира много широко. А ние обикновено искаме да насърчим тук. И когато даваме преференции, даваме преференции преди всичко за тези, които осъществяват непосредствено производство. Производство и търговия тук сме включили даже.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не е така. Само производство.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Само производство? Да, с производство.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): С търговия, офиси...
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Да, стопанство почва, офиси и други неща... И много ме е страх, че просто се разширява обхватът.
По същата логика аз си задавам въпроса, това, което господин Костов посочи. От една страна има логика земята, която се закупува, за да се осъществи инвестиция върху нея, естествено също да попадне на режима на преференциите. Но тук има две неща, които трябва да имаме предвид. Например в сгради с производствено предназначение не се ли включва и стойността на земята, върху която е построена самата сграда?
А второто нещо, което е много страшно, в момента имам предвид, при тези нереални цени на земята. Ако ние допуснем покупката на земя с оглед бъдеща инвестиция да се ползува като преференция, същата опасност - въобще да не се вземе нито лев данък върху печалбата в близките години. Защото той ще вземе под претекст, че ще построи някакъв цех. Или даже може друго - той може да купи 10 дка и да построи един цех, а в останалите СД/КТ 15.1 9 дка да си построи вилно селище за сметка на преференции.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Нали ще го продаде утре?
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Утре ще го продаде, но бюджетът трябва да го обвърже за 1994, трябва да го обвърже за 1995 г. Иначе като логика е правилно във времето. Но там е големият проблем - че ни притискат разходите в момента и ние не може да не мислим за бюджета за 1994 г., когато ще приемаме тези промени.
Иначе съм съгласен с това допълнение, което беше - след "работни животни", "както и за нематериалните дълготрайни активи", за да има сходство с това, което беше посочено.
Това е, което имам като съображения.
ИВАН КОСТОВ (от място): Искам реплика...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не, специално, господин Костов, реплика не бихте могъл да направите, но можете да се изкажете.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Аз искам да обърна внимание на земята и на сградите с производствено предназначение.
Значи "сгради с производствено и търговско предназначение" е разумно да се включи. В момента към сградите не фигурира стойността на земята, защото режимът на ползуване на земята, тук има специалисти, знаят, е различен. Някъде земята е купена, някъде е разрешено право на строеж, някъде правото на строеж е дадено за 50 години... Най-различни режими има на ползуване на земята, върху която е построена сградата.
И във връзка с това, което аз предложих - земя, върху която ще се извършат инвестиции или с инвестиционно предназначение, земята не може да бъде използувана от частни лица за строеж на сгради за потребление. Защото... Ами, защото трябва да се извърши сделка между фирмата и частното лице. В противен случай... Ами, ако се извърши сделка между фирмата и частното лице, фирмата ще получи прихода или от разрешеното право на строеж, или от продадената земя.
Така че не може върху една земя, която е взета за инвестиционни цели, след това да бъде преотстъпено безвъзмездно право. Това трябва да бъде регулирано по някакъв друг начин, но не е редно. В противен случай всяка фирма, Вие сте прав, господин 15.2 министър, че всяка фирма би могла по този начин да закупи земя за строеж на собственика, но той трябва да обяснява или фирмата трябва да обяснява как е предоставила тази земя. А тя няма право да я предостави безвъзмездно. Ако я предостави безвъзмездно, трябва поне данък дарение да се плати или схемата там ще я хване.
Така че аз предлагам да се приеме предложението ми за земя за инвестиционни цели, като имате предвид направените допълнителни пояснения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Нека господин Филипов да вземе думата. След това, господин министре, пак ще Ви я дам.
Много се усложниха дебатите по текста!
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз искам само да припомня на себе си и на колегите, че целта на тези поправки е да осигурим определени необходими постъпления в бюджета за текущата 1993 г. и следващата 1994 г.
Искам да напомня на всички, че 57 на сто от българското население зависи от бюджета в една или друга форма - социални помощи или други средства от бюджета.
Искам да напомня също така, че в резултат на едно питане до господин министъра беше съобщено, че през миналата година са декларирали приходи еднолични фирми около 260 000. Общо приходите им са 46 млрд.лв.... (Реплика от място на господин Венцеслав Димитров, която не се разбира) Аз говоря само за фирмите, не говоря за всички декларации, господин Димитров. Говоря само за фирмите - 46 млрд.лв., разходи - 48 млрд.лв.
Общо едноличните фирми по тези данъчни декларации са внесли в бюджета 0,3 на сто от своите приходи. Това са цифрите, които ни бяха съобщени, струва ми се, на 26 юли в тази зала.
Целта на тези поправки е да не се допуска за в бъдеще в бюджета да има приходи 46 млрд. и приходи в бюджета само 0,3 на сто. Поради тази причина поддържам формулировките, дадени предимно от Министерския съвет, и предлагам да бъдем много прецизни с това разсрочване и увеличаване на едноличните фирми на този етап от развитието на нашата икономика. 15.3
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Филипов.
Първо думата за реплика има господин Илко Ескенази. След това сте Вие, господин Димитров.
Господин Филипов, репликите са към Вас!
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Господин Филипов, аз съм изненадан от подхода, който се предлага - тъй като не се събират данъци, дайте да увеличаваме данъчното бреме. Данъците такива, каквито са, да се събират, но колкото повече увеличавате данъчното бреме, толкова по-малко данъци ще събирате. И това е съвършено ясно.
Миналата година от тази трибуна и в средствата за масова информация тогавашният министър на финансите Иван Костов беше обвиняван, че съсипвал с данъци частния сектор. Сега, в момента, нека да е ясно на всички и на тези, които ни слушат, че се увеличава твърде съществено данъчното бреме на частния сектор. Но това не е пътят, с който смятате, че ще се съберат повече приходи в бюджета. Пътят е: данъците такива, каквито са, да се събират, а това става с практически организационни мерки за събиране, а не с вдигане на данъчното бреме. Ами дайте тогава да сложим 80 на сто данък, защото трябва да пълним бюджета!
Аз категорично не съм съгласен с този подход. Дори смятам, че тези текстове, които се предлагат, представляват едно доста значително влошаване на данъчния режим. Тук не става дума за заобикаляне на данъци. Заобикалянето се санкционира. Става дума за нормативно влошаване на данъчното бреме. И в това отношение аз не мога да приема аргумента, че, видите ли, трябва да се закърпи бюджетът, дайте да натоварим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Още една реплика има. Господин Венцеслав Димитров има думата за реплика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Моля ви се, колеги, за малко внимание!
Господин Филипов, аз също съм изненадан от Вас, но поради друга причина. Господин Филипов, Вие в час ли сте? Обсъждаме Указ # 56. Указ # 56 се отнася за юридическите лица. А тези цифри, които Вие казахте, са за едноличните фирми! Както Вие казахте! Но едноличните фирми се облагат по Закона за данъка върху общия доход по чл.13. Тези цифри, които сигурно министърът 15.4 на финансите или може би и аз съм ги казал, те се отнасят за друг закон, господин Филипов, не се отнасят за този закон!
Така че се извинете на аудиторията, не я затормозвайте с излишни проблеми, и без това материята е много сложна, и дайте да вървим напред, моля Ви се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Емил Филипов има думата. 15.5
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, госпожо председател! Моето изказване беше за да привлека вниманието на пленарната зала, че не трябва да създаваме възможност за ненужни инвестиции нито на юридически лица, нито на физически лица и дадох пример за едноличните фирми като възможност през миналата година да се направят значителни приходи и разходи, без да има приходи в самия бюджет.
Целта ни трябва да бъде всеки разход да бъде оправдан и да няма възможност отделните данъкоплатци да заобикалят законите, да има огромни количества мерцедеси, серии " " и да има съответно ненужни разходи за офиси, оборудване и други непроизводствени разходи.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Харизанов има думата за изказване.
ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ (НСД): Уважаеми колеги! Аз виждам в така предложения текст един сериозен пропуск и той се състои в следното.
У нас много лесно се размива границата между инвестиция и стока. Това, което се декларира като инвестиция, само един месец след това се превръща в стока и след това отново се правят подобни инвестиции. Например, купуват се камиони, обявяват се за инвестиции, те не се пущат в действие, стоят на склад, след минаването на данъчния период те се продават. Използват се тези средства преди идването на новата данъчна декларация и се купуват нови камиони. Тоест, стоката, с която този човек търгува, може да я обяви и за инвестиция. Това е масово явление в страната.
В добре уредените в данъчно отношение държави инвестицията се признава тогава, когато тя е въведена в експлоатация, или тогава, когато тя е разрешена от съответната данъчна инстанция и се ползва в дейността на този, който я извършва. Може да се смее господин Костов, но е така. Инвестицията е нещо, което не е стока, а тя е свързана с производствената или със стопанската дейност на инвеститора. Тя е нейното основно средство. РД/ЗТ 16.1
Именно заради това и по тази причина се заобикаля закона чрез тези фалшиви инвестиции, които не са инвестиции, а са складиране на стоки в предданъчните периоди.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Господин Костов, за реплика имате думата.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, господин Харизанов! Мен ми е много интересна Вашата теория, която развихте сега от икономическа гледна точка. Тя е наистина много странна и си заслужава човек да се замисли колко разходи, колко труд и колко напрежение и рискове трябва да поеме един човек, за да приложи точно този Ваш подход за "укриване" на данъци или примерно за ползване на данъчни преференции.
Известно е, че на частните фирми или на фирмите с преобладаващо частно участие се дава възможност да приспадат парите, вложени в закупуване на държавни ценни книги. Така че няма нужда някой ако иска да си спести данъците да ползва точно тази преференция - да купи камион, да го държи и след това да се чуди на кого да го продаде или да го продава със загуба.
Що се отнася до разликата между инвестиция и стокова сделка, свързана със стоки, аз мисля, че тя е известна в теорията и не е необходимо тук да се изобретяват нови неща. Но за всички аз ще кажа само следното, че не всички инвестиции имат преференции. Сега не бива тук да се създава впечатление, че фирмата за всяко инвестиране на средства получава преференции, защото инвестиции са и увеличаване на оборотните средства. Когато купите някакви машини или някакви съоръжения вие трябва да увеличите и материалите, и суровините, с които работите. Тези средства, увеличението на оборотни средства по теория също са инвестиции, но те не се освобождават. Както виждате и преференциите, които неслучайно тук се изброяват - дълготрайните материални активи се посочва точно за кои вложения става въпрос.
Моето предложение, на което аз продължавам да държа, е тук да се включи земята с инвестиционни цели, като ще възразя и на господин министъра, и на господин Харизанов, че такава инвестиция, която се прави в земя или в моторно превозно средство с цел да се премине периода на деклариране на печалбата с цел облагане и след това отново да бъде продадена, е много рисково 16.2 нещо и никой няма нужда да го прави, тъй като има други прости начини за това.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Реплика на изказването на господин Харизанов ли? Заповядайте, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Ще се постарая да я направя колкото се може по-бързо.
Една проста сметка показва, че 1 минута работа на пленарната зала струва около 10 хил.лв. Мисля, че последните 10 минути ние ги загубихме, тоест, ние пропиляхме около 100 хил.лв. на България.
Затова призовавам всички, които смятат да вземат отношение да премислят малко думите си, за да придвижваме законите по-напред.
С това завършвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Георги Николов има думата по процедурен въпрос.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги! Намираме се на второ четене и аз предлагам, госпожо председател, да спазваме правилника и да се подлагат на гласуване направените писмени предложения. Такива сигурно има и ако някой е имал доброто желание, би трябвало да направи съответни писмени предложения. Добре е все пак да бъде прочетено или съответно извадено от стенограмите и да се види, че е направено такова предложение, иначе ще дискутираме цял ден.
Затова предлагам да прекратим дебатите по този член и да преминем към гласуване на направените вече писмени предложения.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Искам едно пояснение да направя по предложението на господин Николов.
Господин Николов, знаете как се прие закона на първо четене. Мисля, че е съвсем справедливо днес в пленарната зала да се разгръща дискусия. Защото в последния ден преди ваканцията ние не можахме да обсъдим както трябва закона на първо четене и го отложихме за дискусия на второ. Така че не се притеснявайте, че в момента се появяват и нови предложения. Още повече, че предложението, което направи господин Костов за земята, той го направи и тогава. 16.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: На предложението да се прекратят дебатите противно мнение ще изкаже господин Ескенази. Заповядайте. 16.4 ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Аз не само, че се противопоставям на това предложение, но мисля, че текстът не е отредактиран, за да може да бъде гласуван сега. И мисля, че е по-добре да бъде премислен поне един-два часа от специалистите, които се изказаха. Аз все пак смятам, че е по-добре в такива важни случаи, които засягат например данъците, финансовата система и т.н., да се поговори малко повече, отколкото да се гласува някоя глупост. А факт е, че в този текст така, както е сега, има един абсурд, който, разбира се, формално няма постъпило предложение, дайте да го гласуваме така, както всъщност стана с гласуването на данък оборота и данък акцизите - измененията.
Така че моето предложение е обратното: специално по този текст да отложим гласуването. В това време до утре да бъде оправен текстът съобразно многобройните предложения, за да се стигне до един солиден текст, който да бъде гласуван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В такъв случай има две предложения. Едното е на господин Георги Николов да се прекратят разискванията, което ще поставя на гласуване, и другото предложение е на господин Ескенази - гласуването на текста да се отложи за утре, за да има възможност да се направят обобщения.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Само по този текст или по целия закон?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Само по този текст да се отложи гласуването.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Има други текстове, които са свързани с този.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Тъй като правилникът с нищо не е нарушаван досега, аз ще поставя също по правилника направените предложения. Ако междувременно възникнат други, и тях ще гласуваме.
Заповядайте, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Във връзка с предложението на господин Ескенази, тук съвсем справедливо се изказаха опасения, че следващите текстове също са свързани с този текст, който ще гласуваме, затова може би ще е уместно да предложим целият закон да го отложим за утре. Да продължим неговото обсъждане утре, ако има, разбира се, подготвен друг законопроект, за да продължим нашата работа. ББ/КТ 17.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Направени бяха няколко предложения. Моля за вашето внимание.
Първото предложение е на господин Георги Николов. То е по принцип: да се прекратят разискванията по ал.4.
Моля, гласувайте!
Така е по правилник. Първо е да се прекратят разискванията по текста.
Това е процедурно, а другите са вече по същността на текста. Процедурните имат приоритет, затова ги поставям на гласуване така, както по правилника е решено.
Резултатът: от общо гласували 170 народни представители, 119 са гласували за, 27 - против, 24 се въздържат.
По този текст се прекратяват разискванията.
Така че, което може да стане след това, е само гласуването.
Направени са още 2 предложения. Едното предложение е по-нататъшното обсъждане на законопроекта за второ четене да се отложи за утре.
Предложението е по-нататъшното обсъждане на закона да се отложи за утре. Аргументира се, че с този текст са свързани и други текстове и няма да могат да бъдат изяснени сега.
Моля, гласувайте! Предложението е обсъждането на законопроекта да се отложи за утре.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 182 народни представители, 100 са гласували за, 54 - против, 28 се въздържат.
Спираме обсъждането и гласуването по този законопроект.
Давам половин час почивка и след това продължаваме с второ четене на Законопроекта за съдебната власт.
Половин час почивка. (Звъни)

(18 ч. и 15 м.)
17.2
(След почивката)

18 ч. и 50 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, уважаеми колеги, заповядайте в пленарната зала. Продължаваме заседанието с второ четене на законопроекта за съдебната власт. Моля и господин Джеров да заповяда да докладва законопроекта.
Уточнявам, законопроектът ще го докладва господин Бучков.
Моля господа квесторите да поканят народните представители. Заседанието продължава. (Звъни)
Господин Бучков, имате думата, продължаваме с второто четене.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, продължаваме с второ четене на Закона за устройство на съдебната система, чл. 11.
"Държавата е длъжна да осигури на съдиите, прокурорите и следователите:
1. Възможност за повишаване на квалификацията им.
2. Възнаграждение, професионални и жилищни условия, съответстващи на достойнството и обществената значимост на техния труд.
3. Лична и на семействата им безопасност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Бучков, има ли направени предложения по този текст?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Засега не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По този текст има думата госпожа Веселина Рашеева. Заповядайте, госпожо Рашеева.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Длъжен съм да уведомя Народното събрание, че е получена една нова номерация и тъй като аз ви издиктувах чл. 11, фактически чл. 11 е втората алинея на чл. 10.
А тя гласи: "Съдиите, прокурорите и следователите са несменяеми при условията, посочени в закона". Това е чл. 10, а чл. 11 става така:
"Съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде образувано предварително производство, освен в случаите, предвидени в закона". ВТ/ЗТ 18.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Бучков, да уточним кои текстове обсъждаме и гласуваме след това.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Втората алинея на чл. 10 става чл. 11. Приета е първата алинея. Втората алинея става самостоятелен чл. 11, а това, което ви прочетох в началото, фактически вече ще бъде с нова номерация - чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре, тогава искам да уточня: чл. 11 гласуван ли е?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Не, чл. 11 е втората алинея на чл. 10 със съдържанието, което сега ви прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Така. А сега нека да уточним кои текстове обсъждаме. Заповядайте, господин Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз предлагам, за да няма колебания около това кой текст обсъждаме, да следваме номерацията, която е била досега.
В проекта за закон чл. 9 получи в пленарната зала номерация чл. 10 и ние сме го гласували. В проекта за закон чл. 10, който господин Бучков прочете, има съдържание: "Съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде образувано предварително производство, освен в случаите, предвидени в закона".
Този текст сега трябва да получи номерация чл. 11. Именно той не е приет миналия път и оттук трябва да започнем - с чл. 11 и това да е именно той.
Що се отнася до сега посочения в проекта чл. 11, който определя на държавата конкретни задължения към тази категория, нека той си остане по номерация след чл. 11 нов, а не като втора алинея на вече приетия текст - чл. 9, защото по своето съдържание той е нещо различно, определя други отношения.
Така че, ако следваме тази логика и развитие на проекта за закон с новата номерация, предлагам ви да започнем с чл. 11, който по съдържание ще отговаря на сегашния чл. 10 в проекта и моля в този смисъл господин Бучков отново да го прочете и да започнем дебатите и коментарите по него. Благодаря ви. 18.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Едно малко уточнение: ние сме приели чл. 10 и той се отнася само за първата алинея. Втората алинея на чл. 10 става чл. 11.
Съдържанието на чл. 11 е следното: "Съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде образувано предварително производство, освен в случаите, предвидени в закона".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Тоест това ще бъде чл. 10, ал. 2?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Това е чл. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: А, чл. 11. Тогава този текст обсъждаме.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Този текст ще обсъждаме сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това е чл. 10 по раздадения законопроект.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Това е втората алинея на чл. 10. която вече става самостоятелен текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Така, последно уточняваме: текстът, който обсъждаме е: "Съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде образувано предварително производство, освен в случаите, предвидени в закона". Номерацията ще бъде чл. 11. Така ли е?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Така. По този текст имате думата. Господин Георгиев, заповядайте.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Този текст има предвид имунитетът на съдебната власт в лицето на съдиите, прокурорите и следователите и по този въпрос аз напълно възприемам това, което подробно сме обсъждали в Законодателната комисия и нямам никакво различие по този въпрос.
Междупрочем такъв текст е имало и по сега действащите нормативи - и за съдебната, и за прокурорската, и за следствената власт.
Това, което ставам да предложа, е, че не виждам едно мое предложение, което бях направил по време на първото четене в Законодателната комисия. Всичките си предложения бях предал 18.3 на вносителя, а сега не го виждам тук. Затова го предлагам на обсъждане от колегите народни представители, а именно да има втора алинея на този текст, която да гласи така: "Те (за да не повтаряме съдиите, прокурорите и следователите) не могат да бъдат призовавани на военен сбор или учение".
За да поддържам този текст, аз ще се аргументирам съвършено кратко. Много, или бих казал отделни съдии, отделни прокурори и отделни следователи, това се отнася главно за мъжете, защото жените не участват, не са военизирани, биха могли да се измъкнат от участието си в дела - било при разследването, било при гледането им, като уговорят дори със съответни органи тяхното призоваване на военен сбор, за да избегнат участието си в даден процес.
Обратно, би могло да се режисира тяхното отстраняване от даден процес чрез предварителното им извикване на военен сбор, на запас или на учение. Трябва да ви кажа, уважаеми колеги, че такива случаи вече има. На мен поне лично ми е съобщено отговорно от Министерството на правосъдието, нямам предвид господин Корнажев, имам предвид други отговорни лица там, че такива случаи вече един-два в България има. Извикани са на военен сбор съдии или прокурори, за да бъдат отстранени от това да водят следствие или да участват в определен процес.
За да се избегне всякакво едно такова възможно вмешателство в изпълнителната власт по този начин, аз предлагам такъв текст, който е сроден с текста, отнасящ се до нас, народните представители. Чета ви текста за народните представители в правилника, който казва: "Народните представители не могат да бъдат призовавани на военен сбор или учение". Това е чл. 100, ал. 3.
В случая, след като приемаме имунитета такъв, какъвто е за народните представители, аз смятам, че можем да направим и тази крачка, като приемем втора алинея с текст: "Те (става въпрос вече за съдиите, прокурорите и следователите) не могат да бъдат призовавани на военен сбор или учение, докато са такива". "... на военен сбор.", за да нямаме усложнение на текста. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Имате думата за изказвания. Няма желаещи да се изкажат по текста и направеното предложение за нова алинея.
Господин Бучков, в такъв случай да го поставим на гласуване. 18.4 ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Въпросът се свежда до следното: там където има имунитет, правата на тези, които се ползват от този имунитет би трябвало да бъдат равни или еднакви. Тъй като това се отнася за имунитета на народните представители, би могло да се приеме и тази разпоредба, която е в предложението на колегата Георгиев, да залегне в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата иска министърът на правосъдието господин Корнажев. Заповядайте!
МИНИСТЪР ПЕТЪР КОРНАЖЕВ: Аз мисля, че Народното събрание няма да сгреши, ако гласува подобна алинея, защото наистина в министерството има сведения - аз лично не съм ги проверявал за подобни случаи. Но такива случаи имаше и в миналото, така че те са възможни.
И както каза колегата Бучков, щом става дума за имунитет, нека имунитетът да бъде еднакъв. Няма да сгрешите, уважаеми госпожи и господа, ако гласувате една такава алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
В такъв случай гласуваме първо новия текст.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (от място): За колко души става дума?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Първо се гласува новия текст или новата алинея втора. Господин Георгиев, моля още веднъж кажете текста.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Зададе се въпросът за колко души става дума. Ако говорим за момента, тъй като тези институции са феминизирани, според мене става дума за не повече от сто човека. (Оживление) Навсякъде преобладават жените, много малко са мъжете. Но даже да ги вземем в техния пълен бррой, става дума за около 500-600 човека. Това е. (Оживление) А ако прибавим следователите и прокурорите, може би ще става дума за над хиляда човека. Но въпросът е уреден в Конституцията. Това е принципен въпрос. И вярно е, че не е казано изрично в такъв текст, но в Конституцията въпросът е уреден. Там пише: съдиите, прокурорите и следователите се ползват с имунитета на народните представители. Това е чл. 132 ал. 1. А ние в текстовете за имунитета в Правилника за организацията сме развили и този въпрос. В тоя смисъ л е и моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. ЦМ/ЙА 1.19
Господин Манол Тодоров има думата по същия въпрос.
МАНОЛ ТОДОРОВ (СДС): Уважаеми колеги! Безспорно е, че по Конституцията имунитетът на народния представител и на съдебния служител са приравнени. Това е така.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (от място): Не на служителя - на съдията.
МАНОЛ ТОДОРОВ: На съдията. Но аз искам да обърна внимание върху следното: че имунитетът за народния представител е ограничен по време - за мандата на неговия избор, който примерно е четири години. Докато имунитета, за който ние говорим - за съдийския състав, след като придобият несменяемост, става за цял живот. Това значи, че тези които са придобили съдийска правоспособност, несменяемост, остават за цял живот да не могат да бъдат мобилизирани.
Смятам, че в тази насока следва да се помисли малко подълбоко дали, като кажем че те не могат да бъдат мобилизирани, няма да ги изключим въобще, по принцип от мобилизация. А могат да дойдат времена, когато те да бъдат необходими и да бъдат мобилизирани.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Уважаеми колеги, колегата Тодоров прави една малка грешка. Тука не става въпрос за мобилизация, защото при мобилизацията никой не може да се ползва с имунитет измежду тези служители, тъй като изрично в текста, който се предлага, е предвидено за учебен сбор, а не за мобилизация. При мобилизацията много от тези съдии ще станат дори военни съдии, военни следователи, военни прокурори. Така че те ще изпълняват същите функции, само че вече при други условия, при условия на униформени от армията.
И тази грешка, която се прави тук е в това, че се смесват две различни понятия: учебен сбор, който се провежда периодично в мирно време, а не мобилизация, тогава когато е обявена всеобща мобилизация за страната.
Ето защо аз ви приканвам да гласуваме предложения от колегата Георгиев текст във вида, в който беше формулиран пред вас. Касае се за учебен сбор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Още трима колеги искат думата: господин Димитър Михайлов, след това господин Дърмов и госпожа Екатерина Михайлова.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, 2.19 ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да подкрепя предложението на колегата Димитър Георгиев, което беше подкрепено и от министъра на правосъдието господин Корнажев.
Мисля, че Конституцията дава основание на Народното събрание в това отношение да признае един по-широк имунитет, отколкото е временният имунитет на народните представители, тъй като става дума за съдии и прокурори, за гарантиране на тяхната независимост и освобождаването им от военни задължения. Вярно е, че те след прекарване на определено време става постоянни и несменяеми, но от това армията няма да загуби, когато става дума поне на сегашния етап за една малка бройка. Имайте предвид, че тук вписваме следователите за в бъдеще, тъй като сега те са военизирани. Всички следователи в момента са военизирани и вероятно и след като приемем Закона за устройството на съдебната власт, където се предвижда следователите да бъдат към съдилищата, ще има една разпоредба, която за известен период от време ще запази сегашното положение, тъй като процесуалната система не се организира за ден и за два.
Ето защо аз ви моля да подкрепите това предложение, тъй като то наистина ще гарантира имунитета и независимостта на съдиите и прокурорите на сегашния етап. Мисля, че уважаемите дами и господа народни представители разбират значението на укрепването на института на съдиите и прокурорите, на тази институция и затова ви моля да подкрепите това предложение с вашия вот.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Господин Мирослав Дърмов има думата. 3.19.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз по принцип подкрепям логиката на формулиращите предложението - съдиите да бъдат освободени от служба в запаса, но искам да изразя някои резерви. По принцип, правейки аналогия с народните представители, трябва да обърна внимание, че в момента се цитира Правилникът за организация и работа на Народното събрание, който в тази си част, за съжаление противоречи на сега действащия Закон за всеобщата военна служба.
В подготвения от Министерския съвет Закон за отбраната и Въоръжените сили на Република България има специални текстове, в които се регламентира кои длъжности и категории лица могат да бъдат освободени от службата им в запаса.
В тази връзка аз искам да изложа становището, че предложеното, аз по принцип го подкрепям, следва да бъде уредено с един специален закон, който е предстоящ и внесен в Народното събрание Закон за отбраната и Въоръжените сили, а не тука да внасяме текст, който по своята същност ще противоречи със също действащ текст от Закона за всеобщата военна служба. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Екатерина Михайлова има думата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Аз взимам думата, за да подкрепя предложението на колегата Георгиев и смятам, че въпросът трябва да бъде уреден именно в този закон, а да не го отлагаме в едно бъдеще време, когато ще се приема този закон, за който преди малко стана дума и в който не знаем как точно ще бъде уреден този въпрос.
Считам, че трябва да се уреди тук въпросът. Защо тук се поставя въпросът за имунитета на съдиите и на следователите. И освен това, считам, че наистина трябва да бъде създадена тази разпоредба и те да не подлежат на мобилизация в мирно време. Не става въпрос за екстрените ситуации, тогава действа друг закон и въобще не се включва в този имунитет, за който в случая говорим. Трябва да имаме предвид в момента, че наистина имаме много малко съдии и следователи мъже, които подлежат на такава мобилизация и просто, ако щете от целесъобразност, плюс че това е отделна съдебна власт, това трябва да бъде предвидено, че МС/ЛТ 20.1. тя не трябва да бъде зависима от изпълнителната власт, в случая ако се стигне до мобилизация. Но дори и по целесъобразност, помислете си само какво ще стане със стотиците дела, които ще бъдат отложени в периода, в който съдията или следователят ще бъде мобилизиран и колко много време ще бъде загубено в пространството.
Затова аз подкрепям предложението на колегата Георгиев и моля колегите да гласуват за него, защото смятам, че то първо ще обхване напълно имунитета на съдиите, така както се предвижда и в Конституцията и както се полага на третата, независима власт. И това ще бъде едно справедливо решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря! Господин Любомир Начев поиска думата. Имате я.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожо председател, дами и господа!
Аз вземам думата, за да предложа една поправка към основния текст, а не по новата алинея, която господин Георгиев предложи.
Имам предвид фиксираното в предложения чл. 10, по новата номерация 11, текст, който гласи, в сегашната му редакция: "Съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде образувано предварително производство, освен в случаите, предвидени в закона".
Моето предложение е текстът "да бъде образувано предварително производство" да бъде заменен с "не може да бъде повдигано обвинение". Има съществена разлика между тези две процесуалноследствени действия - образуването на предварителното производство и повдигането на обвинението.
Уважаеми колеги, твърде честа практика е наказателното дело да се образува срещу неизвестен извършител. В такъв случай едва в хода на разследването, когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице за извършване на престъплението, се повдига и съответно предявява обвинение към него. Едва от този момент, от повдигането на обвинението настъпват негативните последици спрямо обвиненото лице. Това е моментът, съобразно който се налагат съответно и ограниченията на неговите права. И ако ние оставим текста така, както е в предложения 20.2. ни вариант "образуване на предварително производство" всъщност се създава една възможност - да се образува дело срещу неизвестен извършител, а впоследствие да се повдигне и да се привлече съдията, прокурорът и следователят като обвиняем. Разбира се, Конституцията го брани, тъй като съдиите, прокурорите и следователите се ползват с имунитета на народни представители, но от гледна точка на наказателно-процесуалната прецизност мисля, че е поправилно да включим повдигането на обвинението. И аз вярвам, че уважаемият министър Корнажев ще се съгласи с мен. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви! Ако няма други предложения, да гласуваме направените? Господин Димитър Георгиев иска думата по въпроса, поставен от господин Начев. Заповядайте!
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, госпожо председател! Само по тоя въпрос. Аз смятам, че предложението на господин Любомир Начев е коректно. То е съобразено и с Конституцията, и аз искам да припомня текста по чл. 70 на Конституцията. Цитирам: "Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване". В духа на това, което каза той. И в този смисъл е коректно и първата алинея да претърпи това изменение, което освен че е по-издържано, още е и конституционосъобразно в духа, който беше предложен.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Минете към текста на Конституцията тогава. "Не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване".
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Да, точно така. Аз затова го прочетох. Така както е на Конституцията, аз казвам. "Народните представители...", нали това прочетох, "...не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване, освен за тежки престъпления" и така нататък. Това да важи и за съдиите. Но това е в духа, в който той каза, че е по-прецизно така да стане, както е уреден конституционно този въпрос за народните представители. Аз в този смисъл разбрах неговото изказване. Само че той може би по-кратко го каза, но той цитира Конституцията за народните представители - член 70. 20.3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря! Господин Бучков, заповядайте да подредите предложенията!
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Предложението на колегата Начев е, че текстът "срещу тях не може да бъде образувано" да стане "повдигнато обвинение".
Сега, искам да обърна внимание на всички народни представители, че текстът, който е в момента пред вас, има предвид случаите, когато тези въпроси ще бъдат уредени в закона. Или с други думи, задържането и образуването на предварителното производство всичко това ще бъде уредено в отделен закон, в който ще се посочи как ще се постъпи в конкретния случай.
Така че при това положение в закона, в който ще се уреди въпросът, ще може да се възпроизведат всички текстове и да се приравнят случаите, както това е за народните представители.
Излишно е сега да разискваме повече по този въпрос, защото ние не детайлираме текста, а само препращаме. Щом препращаме, в закона ще бъдат конкретизирани абсолютно всички условия, при които ще бъде извършено задържането и съответно образуването на предварителното производство. 20.4. Колегата Георгиев постави въпроса текстът, специално думата "образувано" да стане "възбудено", за да бъде съобразено с конституционния текст.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (от място): По наказателно преследване...
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: И то "наказателно преследване", нали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Конституционният текст.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Смятам, че това би могло да стане, не е пречка за една прецизност. Но и така, както е дадено "предварително производство", няма никакъв друг случай, освен когато се касае за наказателно преследване. Защото целият текст има предвид наказателна отговорност. Щом има предвид наказателна отговорност, не може да се говори за друго предварително производство. Но лично моето мнение е, не възразявам да се приеме текстът на Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Георгиев, заповядайте, искате да уточните по този въпрос като реплика. И след това на господин Начев ще дам думата.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Текстът на Конституцията е "възбуждане на наказателно преследване" и най-добре е да се възприеме той. И в този смисъл аз поддържам казаното от Любомир Начев. А пък той така го и поддържа. (Аз цитирам текста на Конституцията)
Но по повод на това, което каза господин Бучков, аз моля уважаемите колеги народни представители да имат предвид следното нещо. Те пред себе си нямат целия проект за закон. Защото ние нали възприехме една такава практика - да го подаваме на части. Но има в една работна глава - десета, статут на съдиите, прокурорите и следователите, един раздел четвърти, в който се говори за права и задължения на тази категория лица. Именно там подробно е описано при какви условия и как може да се задържи или да се възбуди наказателно преследване срещу такива лица, носят ли те или не носят освен наказателната отговорност още и гражданска отговорност за действията си и т.н., както и дисципСД/КТ 21.1 линарна отговорност.
Така че поради този маниер, който ние сме възприели да работим - на парче да ни се подава част от готвените закони, вие не можете да добиете впечатление за един такъв текст. Но то го има и текстовете са няколко на брой. Така че няма тази опасност, за която одеве господин Любомир Начев каза.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Начев, имате думата за реплика. Вие сте и автор на корекцията.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз приемам казаното от господин Георгиев - да възпрозведем в текста на чл.10 аналогичния текст на чл.70 от Конституцията. Вярно е, че от гледна точка на действуващия наказателен процес в България понятието "възбуждане на наказателно преследване" като че ли е малко поостаряло. Но така или иначе това е конституционен текст, с който ние сме длъжни да се съобразяваме.
Ето защо аз приемам текстът да придобие следната формулировка, господин Бучков: "Съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване, освен в случаите, предвидени в закона".
Благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Вижте какво, винаги можем да направим една такава литературна или лингвистична поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ще пристъпим ли към гласуване, господин Бучков, или има да се уточнява нещо?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Аз предлагам, тъй като по ал.1 вече се внесоха уточнения, да гласуваме ал.1 и след това ще гласуваме предложената от колегата Георгиев ал.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре. Най-напред да гласуваме поправката, която се прави в ал.1, за да няма спорове по текста.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Да я прочета ли наново или няма смисъл?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Само прочетете това, което се предлага като текст да бъде променено. 21.2
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Аз ще го прочета изцяло, текстът е кратък:
"Съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване...".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: "Възбуждано"!
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: "Възбуждано" е по Конституцията. Кажете кое е по-правилно от граматическа гледна точка. Тук има толкова лингвисти и литератори. Смятам, че биха могли да кажат... (Реплика от залата: "възбуждано"!)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: "Възбуждано"! Добре, в такъв случай...
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Добре, ще спазим терминологията на Конституцията и ще бъде "възбуждано наказателно преследване, освен в случаите, предвидени в закона".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Така. Най-напред, за да е ясно, гласуваме вместо думите "образувано предварително производство", да се четат думите "не може да бъде възбуждано наказателно преследване".
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте! Това е заместващ текст или поправка, както искате го приемете, но трябва тя да се гласува първо.
Гласували са 167 народни представители, за са 161, 1 е против, 5 се въздържат.
Приема се тази поправка.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Сега пристъпваме към гласуване на предложената нова алинея 2 със следното съдържание: "Те не могат да бъдат призовавани на военен сбор или учения".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, режим на гласуване. Гласува се новата алинея втора.
Гласували са 162 народни представители, за са 114, против - 20, 28 се въздържат.
Приема се тази нова алинея.
И сега се гласува целият текст на чл.11, новата му номерация. Моля, режим на гласуване. Двете алинеи се гласуват - първа и втора, с направените поправки и допълнения. 21.3
От 158 гласували народни представители, за са 139, против са 4, 15 се въздържат.
Приема се текстът на второ четене.
Следващият текст е чл.12 с нова номерация или чл.11, както е представен от Законодателната комисия. Смяна на водещите. Господин Джеров продължава. Заповядайте. 21.4
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващият текст, раздаден е, както беше казано, като чл. 11, ще бъде чл. 12 и предлагаме следното съдържание на този текст, на тази правна норма:
"Държавата е длъжна да осигури на съдиите, прокурорите и следователите:
1. Възможност за повишаване на квалификацията им.
2. Възнаграждение, професионални и жилищни условия, съответстващи на достойнството и обществената значимост на техния труд.
3. Лична и на семействата им безопасност."
Това е предлаганото съдържание.
Аз бих помолил колегите, особено тези, които са съдии, прокурори и следователи да помислят по съдържанието на този текст и специално по точка втора. Не бих искал да имаме текстове, които са малко или повече лозунги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров
Имате думата, господин Дако Михайлов. Заповядайте.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Господин председател, колеги! Аз предлагам този текст поначало да отпадне.
По принцип говорим за трите власти, независими една от друга и независими от държавата. Ние поставяме отново в подчинено положение съдебната власт. Просто е безмислица държавата да осигурява това нещо. Ако трябва да се осигурява квалификацията на съдиите, това ще бъде задължение на Висшия съдебен съвет, на Министерство на правосъдието, но не и на държавата.
А какво значи да се осигури безопасност на съдията, прокурора, следователя и неговото семейство? Отново поставяме в подчинено положение съдебната власт. Можем ли да осигурим такава безопасност на другите държавни служители или на независимата законодателна или изпълнителна власт?
Както и да се грижи държавата за жилищното устройване на съдиите и следователите. Поставяме ги отново в подчинено положение на кметовете или на изпълнителната власт.
Затова този текст ми се струва, че следва да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Госпожа Веселина Рашеева има думата. РД/ЗТ 22.1
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Уважаеми колеги! Не считам, че целият текст на чл. 12, така както е предложен тук пред вас, трябва да отпадне.
Не мога да се съглася, че не трябва да се създава възможност от страна на държавата за повишаване на квалификацията на кадрите в съдебната система, че държавата не е длъжна да им осигурява възнаграждение и то достойни възнаграждения, защото това е една изключително важна власт, че не трябва да създава професионални условия, съответващи на достойнството и обществената значимост на професията.
Но аз предлагам от т. 2 да отпадне задължението на държавата да осигурява жилищни условия.
И т. 3 - лична и на семействата им безопасност.
По въпроса за жилищните условия трябва да ви кажа, че много се колебах и сама пред себе си изтъквам съображения "за" и "против". Но в крайна сметка аз преценявам, че съображенията против това задължение на държавата да осигурява жилища на съдебните служители, казвам "съдебни служители", като разбирам прокурори, следователи и съдии, трябва да отпадне. Трябва да отпадне по няколко съображения.
Затова защото на първо място това неминуемо поставя тези служители в едно положение на зависимост от изпълнителната власт, нещо от което ние тук винаги всички сме се бояли и работейки този закон, и при първото му четене, обсъждайки го в Законодателната комисия, и тук, и сега ние винаги сме се старали и трябва да се стараем да провеждаме докрай този принцип - независимост на съдебната власт от другите власти.
Сега, ако един съдия или един следовател трябва да получи жилище - ами от кого ще го получи - ами няма да го получи от господин министъра, няма да го получи от Висшия съдебен съвет, ами ще го получи от кмета. Ще кажат някои веднага: да, това е добре, защото законодателно кметът ще бъде задължен да даде на съдията жилище и по този начин съдията ще бъде освободен от своята ангажираност към кмета".
Не е вярно. Защото кмета законът го задължава, но той може да даде това жилище този месец, може да го даде и след половин година. Той може да го даде накрая на града в някой коптор, 22.2 може да го даде в центъра на града. Може да му даде жилище едва да се пъхне вътре, а може да му даде един разкошен апартамент. И този съдия утре ще разглежда жалби против актове точно на тази власт.
Затова аз мисля, че ние трябва да осигурим на съдиите наистина едно достойно възнаграждение, едно много добро възнаграждение, ако щете най-добро възнаграждение спрямо останалите държавни служители. Защото това е една власт, една дейност от изключително голямо значение за стабилността на нашия обществен, политически, какъвто щете, икономически живот.
По този начин ние ще охраним съдебната система от корупция, разбира се.
И крайно време е да се спре тази тенденция държавата да дава на своите служители, държавата да им дава това или да им дава онова, да им отказва това или онова.
Освен това аз мисля, че тази цялата работа с жилищата твърде много намирисва на една казионност пак в съдебната система, нещо от което трябва да се отървем.
Вярно е, че сега съдебната система е в едно тежко положение и много трудно се намират съдии. Хубаво би било, разбира се, някои ще ми възразят, ако трябва да назначим съдия в Малко Търново, да можем да го подмамим и с едно жилище. Но представете си пък другата страна на въпроса. Как аз като съдия, ако съм недобросъвестна, а ние не сме така гарантирани от това, ще си прехвърля апартамента веднага, който имам в София, на мои низходящи или който ще и веднага държавата трябва да ми даде още един и не знам колко апартамента трябва да ми дава държавата.
Ако трябва да пишем задължения за държавата да дава жилища, ние трябва някъде да конкретизираме какво жилище, къде, кога, при какви условия, за какъв срок, има ли право да го купи. Това трябва да стане. Защото иначе мисля, че отваряме една врата за нещо, което няма да бъде много добро.
По т. 3. Там съм абсолютно категорична, че тази точка трябва да отпадне.
Уважаеми колеги, унизително е за нашите съдии, прокурори и следователи да напишем, че трябва да бъдат охранявани, че те и семействата им! Какво значи това "да бъдат охранявани"? 22.3
Ами органите за сигурност, за ред, полицията е длъжна да охранява живота, здравето и имуществото на всеки български гражданин, не само на съдиите.
Ами що остава за данъчните служители, които ще се занимават с една много опасна работа! Ами той отива да се пъха в сметките на една богата фирма, силна и можеща да си служи с какви ли не средства. Тогава защо да не охраняваме и техните интереси. Ами трябва да охраняваме и учителите. Утре като напишат двойки и някой така по-фриволно действащ ученик, ще охраняваме и тях и тогава вече спиралата се завърта - ще охраняваме всички. Точно защото трябва да охраняваме всички, не трябва да пишем в този закон текст, че трябва да охраняваме съдиите и техните семейства. Това е унизително за тях. Ако се наложи те като всички български граждани ще бъдат охранявани.
Това са моите съображения и аз ви моля да гласувате за отпадането на тези две условия в текста.
Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Защо не се откажат и народните представители тогава от тези охрани, а се ползват от специална охрана. 22.4 Тъй като под формата на реплика прозвуча това за охрана, ами кого от нас охраняват, колеги? Аз не виждам някой тук нито от лявата, нито от дясната страна да е специално охраняван. Нито мен, нито господин Ангел Димов сме охранявани. Ако се наложи и като се почувстват застрашена, аз ще поискам и на мен, като на всеки български гражданин, да ми се осигури някаква сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Реплики към изказването на госпожа Рашеева ще се правят ли? Защото господин министърът отдавна иска думата. Но за да завършим процедурата, имате думата за реплики.
Господин Бучков, Вие пръв вдигнахте ръка. За реплика ли? Не за реплика.
Господин Близнашки, реплика ли? Заповядайте.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожо Рашеева, аз съм изненадан, че Вие с аргументи, облечени в добронамереност, оспорихте онези гаранции, които са традиционни за независимостта на съдебната система. В крайна сметка текстът изхожда от едно общо задължение за държавата. И това е хубавото, че всъщност държавата трябва да гарантира тези неща. Какво означава това? Че в бюджета, когато дойде време да се гласува - това беше една голяма борба за отделен бюджет на съдебната система - трябва да се предвидят средства включително и за жилищните нужди и т.н., и т.н. точно заради това. А не съдията да зависи от местната власт. Някой кмет да решава дали да му даде или не. Затова хубаво е казано в закона - държавата. Друг е въпросът вече с подзаконовия акт да се определи кому ще се възложат конкретните задължения да осигурява тези жилища. Но ясно, че не става дума за зависимост от страна на местните власти.
А що се отнася до личната безопасност, това е нещо традиционно, съществува на практика във всички закони от този тип на запад. И в този смисъл може би Вие сте права, че това е една обща гаранция, може би трябва да направим договорката при необходимост с оглед на нашите конкретни възможности в страната. Но тази повишена гаранция именно за съдебната власт е необходима. Защото всички си даваме сметка какви огромни интереси тепърва ще се изявяват пред съда. За разлика от онези институции, които не вземат оконББ/ЙА 1.23 чателните решения, съдът е този, който се признася окончателно и решава всички тези спорове и преразпределя съответно благата, когато претегли съответните аргументи. И ние сме длъжни да дадем солидни гаранции на съдебната система. И аз Ви призовавам да оттеглите Вашите аргументи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Реплика ли ще правите? Заповядайте, госпожа Ана Караиванова. Имате думата за реплика.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, госпожо председател! В духа на казаното от колегата Близнашки ще си позволя да не се съглася с изказването на колегата Рашеева, защото в момента не разполагам, но има минимални стандарти на ООН за статута на съдиите. В един сборник от международните документи на ООН за правата на човека са изложени основните принципи за независимостта на съдебните органи, които започват с това, че независимостта на съдебните органи трябва да се гарантира от държавата и да бъде въплатена в конституцията или законите на страната. Това се общоприети международни правила. Именно държавата е тази, която ще гарантира независимостта на съдебните органи чрез създаването на съответните условия. Това може да бъде примерно заделяне на един фонд, предоставен на Министерство на правосъдието, с който ще се гарантира по-добрия прилив на съдии от провинцията, за да могат да бъдат осигурени жилищните им условия.
А що се отнася до независимостта, ами вижте! И колегите
а а Близнашки Ви каза, че ще гледат дела с много конфликтни интереси. Именно държавата трябва да осигури безопасността им. И това е минималното, за да гарантира безпристрастността на решението.
Затова не се съгласявам с Вашите предложения. Мисля, че тези принципи трябва да залегнат именно в първата глава, в "Основните положения" на закона.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Рашеева, имате право на дуплика. Заповядайте.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Възражението на колегата Близнашки абсолютно не мога да приема, защото, ето, тук е господин министърът на правосъдието. Аз не виждам как той в качеството си на министър може да осигури строеж на жилища на съдиите от Видин до Малко Търново и от Силистра до Петрич. Това просто не 2.23 може да стане. Той трябва да направи един отдел като "Капитално строителство" някакъв или как да го наречем, който да бъде поголям от цялото му министерство. Така че неминуемо, ако този текст за жилищата остане, съдиите, прокурорите и следователите ще трябва да гледат в ръцете на кметовете и няма в ръцето на кого друг да гледат. Кметовете са тези, които ще трябва да им дадат жилища. И ако вие преценявате, че с това те няма да бъдат в зависимост от изпълнителната власт, аз много се съмнявам в това.
Що се отнася до правата на човека, разбира се, но да се даде или да не се даде жилище, това в никакъв случай не може да се каже охраняване или неохраняване правата на човека, правата на съответната служба, на съответния държавен служител.
А що се отнася до т. 3 - за личната тяхна и на семействата им безопасност, не мога да се съглася и с това да стои в текста. Както казах, тази безопасност държавата дължи на всеки български гражданин. В Конституцията не е казано, че държавата ще се грижи за личната безопасност примерно на народните представители, нито в някой друг закон е казано това нещо. А пък нашата работа не е по-малка конфликтна от тази на съдиите. Често пъти е много по-конфликтна. Вие сте имали случаи да забележите какво става тук, когато ние от едната или от другата страна излизаме от парламента. Но никой не ни охранява, когато си тръгваме към къщи.
Затова аз поддържам моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Господин Школагерски, заповядайте.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз мисля, че този, който се обажда, има най-малко основания да говори срещу съдебната система, господин Попов. Най-малко основание имате Вие!
Извинете, колеги, струва ми се, че се измести мястото на спора. Текстът е, че трябва да се подсигури възнаграждение, професионални и жилищни условия, съответстващи на достойнството. Ние не го говорим за това дали ще бъдат подсигурени, а то се презюмира, че ще бъдат подсигурени.
Недейте да викате, това е най-страшната дейност в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за тишина и внимание.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това са хората, 3.23който имат право да съдят на лишаване от свобода, на лишаване от живот или ако стигнем - на доживотен затвор, това са хората, на които единствено в тази държава е позволено да посягат на правата и свободите на хората. Това е не само отговорност не само тяхна, а отговорност и на обществото към тях, защото, започвам с обратните аргументи на тези, които се изложиха. Извинявайте, най-напред се противопоставихте на възнаграждението. Възнаграждението се определя според бюджета на Висшия съдебен съвет. Когато ние говорим, че държавата е длъжна да подсигури възнаграждение съобразно достойнството, това е независимостта на бюджета на Висшия съдебен съвет, че държавата не може да посяга на този бюджет, когато той е определил, че това съответства на тяхното достойнство.
Второто, професионалните и жилищни условия. В съ дебната власт има следния момент, недейте го забравя. Те са близки до моментите, от които ние страдаме сега, при офицерите в Българската армия. Младият съдия, който постъпва, той не постъпва в мястото си на раждане. Когато той стане член на окръжен съд, не отива в мястото си на раждане. Това е въпрос на неговото развитие. Когато ще стане член на апелативния съд, няма да бъде в мястото си на раждане. И никъде не е казано в този текст, че се подсигуряват апартаменти за закупуване, а се говори за жилищни условия, господа. Ако не искате да ги подсигурява държавата, знаете ли с какво удоволствие частният бизнес би подсигурил жилищни условия на съдиите?! Тогава вие ги правите независими ли?! Знаете ли с какво удоволствие мафиите, които искат да влияят върху съдебната система, а на това ще се спра и в следващия пункт, с какво удоволствие биха предоставяли луксозни апартаменти на един ергенин - четиристайни апартаменти, само за да се доберат до влияние върху неговата съвест. Недейте забравя, че ние говорим за лица, които са отговорни пред съвестта си и пред закона. И никога не ги смесвайте, както тук се говори, с държавни служители. Това беше досегашния ни опит. Даже аз бих могъл да ви кажа още една данна. Че тогава, когато се говореше за заплатите преди 10 ноември на съдиите, имаше приравняване, че един председател на окръжен съд не може да получава повече пари от един заместник-председател на окръжния народен 4.23 съвет, който сам не знае за какво отговаря, а председателят на окръжния съд е този, който ръководи това ведомство и гледа найтежките дела. Поне аз съм свидетел на това и не бих могъл да споделя тези ваши съображения. 5.23
Следващият момент. Всичко обаче е свързано с думата достойнство и обществена значимост. Моля ви, обърнете внимание на това. Какво значи ли? Това значи, че една независима власт по никакъв начин не може да бъде поставена в зависимост по този начин, и че трябва да й се подсигури съответното достойнство.
И ако се върнете малко назад и видите предишната алинея, която гласувахте, на чл. 10, когато говорихме за имунитета и за сигурността, за независимостта на съдиите, ще видите защо се слага и т. 3 - за личната и семейната им безопасност.
Вижте, вие четете всеки ден по вестниците какво става. Започнаха да се разстрелват по шосетата, започнаха да се заплашват и колко от вас са получили заплахи. Аз мисля, че моя колега Сталийски би могъл да стане и да ме подкрепи в този случай, защото няма по-уязвим по отношение на заплахата и пречупване на неговата съвест от този, който трябва да постанови съдебния акт, за да лиши от живот едно лице, защото и неговите близки, и неговите съучастници, и неговия кръг ще са готови по всякакъв начин да пречупят съвестта на този човек. Затова предписването на държавата за подсигуряване на лична безопасност, не е казано винаги и не е казано, че тогава, когато ... щом станеш там, пред твоята къща застава един полицай и те охранява. Това е тогава, когато има нужда да се подсигури тази безопасност. Ето, това е смисълът на този текст. И ако искате да има съдии, които да правораздават по съвест, не само че трябва да бъдат материално задоволени, а и трябва да бъдат осигурени така, както се осигуряват и други хора в тази страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За реплика ли, господин Сталийски?
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (от място): На него поне няма да правя реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Преди това думата има господин министъра на правосъдието. Заповядайте, господин Корнажев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР КОРНАЖЕВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа, ще се стремя да бъда кратък, но дискусията ме принуждава да бъда малко по-обстоятелствен. Преди всичко ние, в министерството, разполагаме с това, за което спомена колегата Караиванова. Това са минималните стандарти на ООН, повтарям, ВТ/ЗТ 24.1 минималните стандарти на ООН за съдебната длъжност. Между другото там се занимават и с такива въпроси, а не само с войните.
Освен това предсмъртната монография на уважавания наш проф. Михаил Андреев върху Закона на Константин Юстиниян, който е част от еклогите, това юристите тук ще го разберат веднага, започва с чл. 1, в който се говори за сигурността на съдията. Това е от времето още на Византия. Още тогава са го разбрали. Това е първото.
Второто. Нека се спрем на самите текстове така, както са изброени.
Възможност за повишаване на квалификацията. Става дума, уважаеми госпожи и господа, за възможност, а възможността, както преди мен обясниха вече, е свързана и до бюджет. Нашето министерство има бюджет, който вие сте гласували. Вие сте го гласували на Висшия съдебен съвет. Не е важен кръговратът, важното е, че това е лимитът, с който можем да работим. А този лимит включва и евентуалните възнаграждения на хората, които ще изнасят лекция, ако искаме да повишаваме квалификацията.
Повтарям, не обичам да говоря дълго, но този път ще бъда малко по-обстоятелствен. Колегата Школагерски каза и аз ще повторя. Колегата Рашеева греши. Става дума за жилищни условия, а не за право на собственост. Искам да ви съобщя статистически данни, които са важни за парламента и за цялата страна. В момента има около 100 незаети обикновени съдийски места. От Върховния съд се отказаха трима достойно избрани за върховни съдии хора, включително навремето и заместник-председателят на Върховния съд, защото нямаха жилище в София.
Ние не можем да се въртим само в рамките на София, примерно казано, за бъдещия Касационен и Апелативен съд, които влизат също в този законопроект. Това е елементарно и аз много моля да го разберете. Има превъзходни юристи в провинцията, които не могат да дойдат в София, защото не могат да плащат 5000 лв. свободен наем при заплата 6500 лв. Извинете, че съм така елементарен, но така стоят нещата.
Що се касае до сигурността, тук вече колегата Рашеева, според мен, ние се познаваме отдавна, много дълбоко греши. И искам да си послужа с един малко неюридически аргумент. 24.2
Навремето имаше един разкошен филм, който се въртя след това и по телевизията, с Жан Габен. Не знам дали си спомняте, там играеше и София Лорен. И Жан Габен, който беше председател на един състав, и жена му беше отвлечена и беше болна от диабет, беше принуден да манипулира журито за присъдата, защото не беше осигурена неговата безопасност.
Спирам дотук с киното и искам да ви кажа следното, че, приключвам с това, на съвещанието в Смолян, което беше с всички председатели на окръжни съдилища, няколко председатели, не един, се оплакаха от реални заплахи.
И свършвам с това, което могат да потвърдят поне колегиге Сталийски и Джеров. В Софийската съдебна палата преди години имаше корида. Един съдия го гонеха с нож по коридора и едва го спасиха. Свършвам с това.
Тук не става дума да им сложиш полицай. Става дума да им осигуриш безопасността, за да осигуриш независимостта. Това е целта и идеята.
Моля ви, гласувайте текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Останали са ни 2 минути. Аз имам да правя съобщения. Ако дебатите приключват дотук, да направим гласуванията до 20 ч. (Шум и реплики в залата)
Има ли желаещи да се изкажат?
МЕТОДИ ТАШЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Имам едно процедурно предложение. Поради това, че утре има мач (реплики от блока на СДС: "А! Това е приказка!"), дали е приказка - празна или пълна, но много от хората изчезват.
Предлагам утре да започнем от 13 ч. без да отнемаме от нашето работно време. Същото се отнася и за четвъртък - да започнем от 13 ч. Ако вие приемате, моля да се гласува. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Ташев, много ме затруднявате с Вашето предложение, защото това променя чл. 32 на правилника. Веднъж при подобно предложение ние го отклонихме. Но аз ви предлагам, има още 1-2 минути, ако няма желаещи да се изказват по текста, да направим гласуването. (Шум и реплики в залата) 24.3
Има ли желаещи да се изказват? - Няма.
Господин Джеров.... да, да, има няколко гласувания. Моля, господин Джеров, подредете ги.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: За да спазим правилника, при положение, че има възражения срещу няколко точки, трябва да ги поставим на гласуване отделно. Иначе ще бъде неперфектно. А за това трябва време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Тъй като времето изтече... (Шум и реплики в залата)
Аз нямам нищо против, но часът просто е 20.
Господин Джеров каза, че предложенията са няколко. Утре продължаваме със законопроекта по Указ 56 от 15 ч., след което са останалите законопроекти, включително и този, до който спряхме в момента.
Прочитам няколко съобщения за заседания на комисии:
Комисията по здравеопазването ще заседава утре от 10 ч. в кабинет 412.
Комисията по околната среда ще заседава утре от 9 ч. в кабинет 411.
Комисията по вероизповеданията ще заседава утре от 10 ч. в кабинет 411.
Анкетната комисия относно имуществото на българската държава в чужбина ще заседава утре от 11 ч. в зала 603 на "Дондуков" 2.
Комисията по бюджета и финансите ще заседава в четвъртък, 9 септември от 10 ч. в зала 510.
Закривам заседанието. Желая ви лека вечер и почивка. Утре в 15 ч. продължаваме. (Звъни)
(Закрито в 20,00 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Снежана Ботушарова
СЕКРЕТАРИ:Георги Петров
Руслан Сербезов