Председателствали: председателят Александър Йорданов и заместник-председателят Йордан Школагерски
Секретари: Георги Петров и Илиян Илиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Откривам есенната сесия на Тридесет и шестото Народно събрание на Република България за 1994 г.
Знаменателно е, че това откриване съвпада с един от големите национални празници - Денят на Съединението.
Моля фоторепортерите да напуснат залата. Не е ден за снимки, а за по-важни работи. (Шум в залата)
Моля квесторите да бъдат по-настойчиви, за да не бъда настойчив аз! (Смях и ръкопляскания в залата)
Денят на Съединението, това е ден-съдба в българската история, ден-символ на стремежа към обединение на българския народ в една силна и вървяща с бързи стъпки напред държава.
В Деня на Съединението политици и народ са заедно, защото големите дела обединяват хората, а ги разделят малките и дребни политически страсти.
И още нещо поучително за днешния ден. Националните интереси на България не могат да ни разделят, те ни обединяват. Това, което обединява всички граждани на България и политиците на страната, е повече от това, което ги разделя. Разбира се, без разграничаване, без сериозна политическа борба няма истинска демокрация. И важното е всеки да отстоява своите принципи и своите позиции, но в името на родината, за доброто на България. РД/КП 1/1.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, Тридесет и шестото Народно събрание навлиза в последната година от своя мандат. За близо три години ние сме приели общо 210 закона. Имате ги пред вас, те са ви раздадени. Като само за тази година те са 50. Заедно с това за същия период са приети 255 решения. За съжаление добрата законодателна дейност неведнъж е била взривявана от силни политически кризи.
В края на 1992 г. правителството, ръководено от министърпредседателя Филип Димитров, бе принудено да подаде оставка, след като Народното събрание не гласува поискания от него вот на доверие.
На 2 септември т.г. с Решение # 357 и в съответствие с чл. 84, точка 6 от Конституцията на Република България правителството, ръководено от министър-председателя господин Любен Беров също подава оставка.
Налице е опасната тенденция правителствените кризи да се превърнат в хронични и да спъват по този начин изпълнението на приетите от Народното събрание закони и решения. Това води до обективно забавяне на процесите на демократичните реформи, създава условия за финансово-икономическа нестабилност в страната, води до тревожно увеличаване на негативните явления в обществото, включително и в институции, които е задължително да бъдат гаранти на сигурността и стабилността на страната, като армията и полицията.
В този тежък момент, когато социалното и политическото напрежение се засилва, е необходимо парламентът да прояви воля и разум да осъществи ефективен контрол върху дейността на изпълнителната власт на всички равнища, да предприеме действия според Конституцията на Република България, които по най-бърз начин да доведат до едно стабилно и ефективно демократично управление. И точно тук е голямата отговорност на Народното събрание, на политическите сили, представени в него, и точно сега е моментът лични и партийни пристрастия и амбиции да се подчинят на нещо по-голямо - желанията на българския народ в името на България.
На вчерашното си заседание Председателският съвет на Народното събрание разгледа изключително сложната ситуация в страната след решението на правителството. Между парламентарните групи съществува единство по следните въпроси: 1/2.
1. Приемането на оставката на правителството да стане на утрешното заседание на Народното събрание, като народните представители ще имат на разположение не повече от 24 часа, за да се запознаят с мотивите на правителството и с пълния отчет за неговата дейност.
Това бързане от страна на парламента се налага от обстоятелството, че е необходимо да се внесе яснота в българското общество и да се гарантира демократичен път на основата на Конституцията за изход от правителствената криза.
2. Парламентът трябва да препоръча на правителството, независимо от неговото положение спрямо Конституцията, да продължи разговорите с международните финансови институции с оглед на необходимостта от стабилизиране и защита на интересите на нашата страна.
3. Да се приеме с приоритет решението за даване на съгласие за сключване на кредитното споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие за подпомагане на операцията по редукцията на външния дълг, както и решението за даване на съгласие от Министерския съвет да се сключи кредитно споразумение с Европейската общност за заем за платежния баланс.
4. Да се ускори работата на Законодателната комисия по проекта за промени в Конституцията с оглед стабилизирането на работата на държавните институции в периода на евентуални предсрочни избори.
5. Да се ускори работата по въпросите, свързани със сега действащия Избирателен закон и респективно в най-скоро време Законодателната комисия да излезе със становища по отношение на внесените проекти за нов избирателен закон.
6. Да се направи всичко възможно за приключване на работата по малкото на брой, но изключително важни закони, чието второ четене вече е започнало. Законодателната комисия да ускори работата по тези законопроекти и да ги гледа приоритетно заедно със законопроектите, пряко произтичащи от разпоредбите на Конституцията в ситуацията, в която се намираме след решението на правителството. 1/3. Моето убеждение като председател на Народното събрание е, че Народното събрание не трябва да се ангажира с никакви дългосрочни програми и затова трябва да приема програма само за конкретната работа през съответната седмица. И това ще бъде ясно доказателство, отговарящо и на разпоредбите на Конституцията, че Народното събрание поема своите отговорности ясно и категорично пред българския народ в един изключително сложен и труден момент от развитието на демократичните процеси в нашата страна.
Народното събрание трябва да върви към изчерпването на своя мандат съобразно Конституцията и законите и тогава и само тогава то ще бъде истински народно. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания).
В периода между края на предишната сесия и началото на есенната сесия почина народният представител Манол Тодоров. Моля с едноминутно мълчание да почетем неговата памет. (Със ставане на крака народните представители изразяват своята почит)
Ще ви запозная с постъпилите законопроекти и проекти за решения за обсъждане от Народното събрание в периода 27 юли 7 септември 1994 година.
На 27 юли народният представител Бончо Рашков е внесъл законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по земеделието, Комисията по административно-териториално устройство и местно самоуправление.
На 27 юли Министерският съвет и внесъл проект за решение за разрешаване на участие на подразделение от Българската армия в многонационалното учение по поддържане на мира "Мост за сътрудничество 94" на територията на Република Полша. Проектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по национална сигурност и Комисията по външна политика.
На 27 юли Министерският съвет е внесъл законопроект за герба на Република България. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия.
На 27 юли Министерският съвет е внесъл проект за решение за разрешаване участието на Република България в мисия на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа и Нагорни Карабах. Проектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията НЧ/ЙА 2.1 по национална сигурност и Комисията по външна политика.
Също на 27 юли Министерският съвет е внесъл законопрроект за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Република Полша, Словашката република и Република Словения за сътрудничество в областа на образованието. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по образованието и науката и Комисията по външна политика.
На 27 юли Министерският съвет е внесъл законопроект за даване съгласие за провеждане на преговори с Европейската банка за възстановяване и развитие за кредитиране на проекта за създаване на пазари на производителите и на тържища за пресни плодове. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по външна политика и Комисията по бюджета и финансите.
Също на 27 юли Министерският съвет е внесъл законопроект за ратифициране на кредитно споразумение (проект за развитие на селското стопанство) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по външна политика и Комисията по земеделието.
На 29 юли народният представител Георги Николов от Свищов заедно с група народни представители е внесъл законопроект за изменение и допълнение на Закона за счетоводството. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по бюджета и финансите.
На 1 август народният представител Стефан Стоилов заедно с група народни представители са внесли законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия.
На 3 август Министерският съвет е внесъл законопроект за ратифициране на конвенцията за трансграничните въздействия на промишлените аварии. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по околната среда и Комисията по външна политика.
На 16 август Министерският съвет е внесъл законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Законопроектът е разпределен на Законодател2.2 ната комисия и Комисията по земеделието.
Също на 16 август Министерският съвет е внесъл законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Швеция за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по външна политика и Комисията по бюджета и финансите.
На 24 август Министерският съвет е внесъл законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Турция за насърчаване и взаимна защита на инвестициите. И този законопроект е разпределен на същите комисии: Законодателна комисия, Комисия по външна политика, Икономическа комисия, Комисия по бюджета и финансите.
На 29 август Министерският съвет е внесъл законопроект за ратифициране неа Споразумението за техническо сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария. Законопроект е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по бюджета и финансите и Комисията по външна политика.
На 29 август Министерският съвет е внесъл законопроект за ратифициране на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по околната среда и Комисията по външна политика.
На 29 август Министерският съвет е внесъл законопроект за ратифициране на Протокол # 11 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните му свободи. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по правата на човека и Комисията по външна политика.
На 2 септември народните представители Нора Ананиева, Жан Виденов, Росен Хубенов и Янаки Стоилов са внесли законопроект за избиране на народни представители. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия.
И на 6 септември народният представител Георги Николов от Свищов е внесъл проект за решение за избиране на Любомир Веселинов Филипов за подуправител на Българската народна банка. Проектът е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по бюджета и финансите. 2.3
Искам да ви съобщя, че Министерският съвет е депозирал в Народното събрание допълнителен материал към проекта за решение с входящ # 1030096 за даване съгласие за сключване на кредитно споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие за подпомагане на операцията по редукция на външния дълг на Република България към чуждестранните банки-кредиторски и неговото обслужване. Материалът е заемно споразумение на български и английски език и се намира на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание.
До председателя на Народното събрание са постъпили следните заявления:
Заявление от народния представител Иван Милков Куртев, с което той заявява, че напуска парламентарната група на Съюза на демократичните сили. (Ръкопляскания от напусналите до този момент СДС)
Постъпило е също така и заявление от народния представител Константин Тодоров (на 29 юли), с което той също заявява, че напуска Парламентарната група на Съюза на демократичните сили. (Ръкопляскания от същите народни представители)
Постъпило е заявление от народната представителка Соня Младенова, която декларира, че напуска Парламентарната група на БСП и коалиция.
Постъпило е заявление от народния представител Христо Бисеров, с което уведомява, че напуска Парламентарната група на СДС.
Постъпило е писмо от председателя на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили и протокол от заседанието на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили от 6 септември 1994 г., с което председателят на Парламентарната група на СДС уведомява, че на заседанието си на Парламентарната група на СДС от 6 септември 1994 г. господин Едвин Сугарев е изключен от Парламентарната група на СДС. 2.4
Постъпило е писмо до председателя на Народното събрание, в което председателят се уведомява и се прилага списък на народните представители, създали нова парламентарна група, а именно Парламентарен съюз "Демократична алтернатива за републиката". В тази парламентарна група влизат следните народни представители, които са удостоверили това с подписа си: Йордан Тодоров, Петър Харизанов, Асен Мичковски, Александър Попов, Кольо Парамов, Васил Дончев, Петър Марков, Стефан Караджов, Петя Шопова, Илиян Илиев, Пламен Йовчев.
За ръководство на Парламентарния съюз са избрани народните представители Александър Томов и Йордан Тодор в - съпредседатели, и Петя Шопова и Стефан Караджов - зам.-председатели. С подписите си те удостоверяват този акт на създаване на парламентарна група.
Според Правилника на Народното събрание аз искам да помоля един от съпредседателите на Парламентарния съюз да изложи програмата, платформата на тази парламентарна група, мотивите за нейното учредяване.
Моля, г-н Александър Томов, заповядайте!
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ДАР): Уважаеми г-н председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както видяхме през тези дни, живеем в трудно време на промяна, на изпитание, на много предизвикателства за страната. Въпреки някои окуражителни явления в икономиката страната ни продължава да се намира в тежка стопанска, политическа и духовна криза. Българското правителство подаде оставка, полуразградена е съдебната власт, шири се корупция и престъпност. Народът е в апатия и отчаяние. Резултатите от някои избори за кметове показаха, че хората отричат не само една или друга партия, а политическата структура на обществото като такава.
На фона на тази обстановка и в деня на Съединението ние, група народни представители, създадохме Парламентарен съюз "Демократична алтернатива за републиката". С този акт ние не създаваме поредното парламентарно образование, а правим нещо повече. Нашият стремеж е да поставим началото на по-широко обществено и политическо обединение както в рамките на сегашния български парламент, така и извън него. Това, което започнахме вчера, ще има своето продължение. През последните векове България 3.1 Ст.Б/МД винаги е била разделяна, накъсана. Съдбата на нашата страна е била трагична и от това са се възползували външни "доброжелатели" и конкуренти.
И днес, когато стои въпросът за силата на българската държавност, конфронтацията продължава да бъде доминираща черта на българския политически живот, а нихилизмът и отрицанието да изпълват политическото пространство. Ето защо основната цел на нашата група ще бъде преодоляването на конфронтацията, пораждащия се биполярен модел и обединяването на максимално широки обществени сили около една обща практическа програма.
Всички ние, които подписваме този документ, сме тръгнали от различни страни на политическия спектър. Всички ние по една или друга причина загърбихме идеологическите предразсъдъци и се обединяваме в името на страната си.
Практическата програма, която ни сплотява, има следните основни положения: конкретни мерки в борбата с престъпността; система от законови и други нормативни мерки в борбата срещу корупцията в държавните органи; стабилизиране на съдебната власт и гарантиране на нейното надпартийно положение; промяна в закона за възстановяване на селскостопанските земи с оглед ускоряване връщането на земята на хората; деблокиране на приватизацията чрез промяна в законите в тази област; конституционни и законови мерки с оглед по-пълното изясняване на функциите и взаимодействието между трите власти; промени в Закона за банките и банковото дело и в Закона за Централната банка с оглед спирането на изтичане на огромни средства под формата на лоши кредити; приемане на нов Избирателен закон; приемането на закони и законодателни поправки с цел стабилизирането и гарантирането на реформите във въоръжените сили и увеличаване правомощията на българската полиция.
Ако парламентът продължи своята дейност, Парламентарният съюз "Демократична алтернатива за републиката" ще предложи своя конкретна законодателна програма.
Нашият Парламентарен съюз се създава в момент, в който българското правителство се намира в оставка. Смятаме, че тази обстановка и тази оставка е израз на един приключил мандат, 3.2 който в сложното време на парламент с неясно мнозинство изигра балансираща и в много отношения конструктивна роля. Ние отчитаме и много слабости на сегашното правителство и ще ги изложим в дебатите по този въпрос. Същевременно сега Народното събрание е изправено само пред 2 възможности: или да формира ново правителство в рамките на този парламент, или да премине непосредствено към подготовката на нови избори в най-близкия конституционен срок. Нашият Парламентарен съюз е убеден, че страната все още и до момента не е достатъчно подготвена за избори - нито законово, нито в политическо отношение. Реална е опасността при едни зимни избори да гласува недостатъчен брой от населението, което не само ще изкриви изборния резултат, но това ще доведе до формирането и на слаб парламент, и на още по-слаба изпълнителна власт. Ако не подготвим сега в този парламент следващите парламентарни избори добре, ще се наложи много скоро да правим още едни парламентарни избори. Това несъмнено ще влоши авторитета на страната ни и ще доведе до още по-голяма дестабилизация.
Ето защо ние се обявяваме от днешния ден за широк диалог между всички парламентарни и извънпарламентарни сили, за постигането на парламентарно политическо споразумение с оглед на решаването на основните пред нацията въпроси и едва на тази основа - за подготовката на следващите парламентарни избори. За нас това е най-разумното решение от гледна точка на националните интереси. Същевременно заявяваме, че търсим път към диалог с всички парламентарни групи - БСП, СДС, ДПС, Нов избор. Ние не поставяме никакви предварителни условия, нито претенции за някакви постове.
Уважами дами и господа, Парламентарният съюз "Демократична алтернатива за републиката" няма минало. Не може и да има, защото всички от нас имахме някакъв морален ангажимент към други политически сили и към своите избиратели. През тази политическа есен обаче ние навлизаме в принципно нов период, поемаме качествено нови ангажименти, изправени сме пред нови предизвикателства. Именно през този период е необходима трезва и разумна политика. По повод на подготовката на следващите парламентарни избори ние ще търсим единение с всички - и в парламента, и извън парламента. Именно в този момент ние ще се стремим 3.3 с конкретни действия да спрем икономическата криза и да променим ситуацията във всички области на живота. Ето защо нашият Съюз е отворен за нови участници и политически сили, както и за равноправен диалог в името на националните цели.
Със създаването на Демократична алтернатива за републиката ние отправяме призив към всички наши колеги в този парламент, към всички тези, които са се посветили на съдбата на отечеството си извън него, да загърбим миналото и да осигурим политика, коренно различна от досегашната.
За бъдещето на България!
Благодаря ви за вниманието. (Частични ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Александър Томов.
Господин Куцаров, заповядайте. 3.4 ЙОРДАН КУЦАРОВ (СДС): Това е поздравление, господин председател.
Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! На днешната дата през 1940 г. - преди 54 години - в румънския град Крайова е била подписана спогодба, съгласно която Южна Добруджа се възвръща към България. Това е станало след 27 годишна румънска окупация. Това събитие е един от трите случая в най-новата българска история, когато към родината се присъединяват територии, населени предимно с българи. Това напълно заслужава да го отбележим, да се вгледаме в него и ако можем, да разберем урока на историята.
Най-важната идея след освобожденската история на България е идеята за национално обединение на всички български земи. Тя е в основата на Съединението, чиято годишнина отбелязахме вчера, и на справедливата Балканска война, която донесе освобождението на нашите братя в Македония и Одринска Тракия. Но когато тази идея не се подкрепя от здрав реализъм, от умна външна политика, от детайлно познаване на собствените възможности, от готовност да се правят разумни компромиси, да се дава много, за да се вземе всичко, такава политика може да доведе до катастрофа. България преживя две такива катастрофи и плати с кръвта на своите войници неумението на своите държавници. Тогава беше загубена и Южна Добруджа и това отвори нова рана в българската душа. Възвръщането на Южна Добруджа беше постигнато изцяло по мирен начин, на масата на преговорите. Друго обстоятелство обаче е по-важното. За да се придвижи поне крачка напред по пътя на националното обединение, България намери сили да направи един тежък, но неизбежен с оглед на релностите компромис. Тя се отказа от справедливите си аспирации към Северна Добруджа, най-българската от всички български земи, земята на историческия онгъл, от която Аспарух хвърли ръкавицата на Византия и създаде мощна държава. България се съгласи с преселването на българите от Северна Добруджа, срещу което загуби своя национален елемент там, а с това и най-силното си основание да си я поиска някога обратно.
Широко разпространено сред нашата общественост е заблуждението, че мирно възвръщане означава възвръщане без жертви. ББ/ЙА 4.1 Малцина се тези, които имат представа от размаха, с който е провеждана денационализаторската и колонизаторска политика на Румъния. Терорът върху българското население е бил толкова пострашен, понеже е носил организиран характер и е извършван с благословията на официалните власти. Отнемане на земята, реквизиции, интерниране на българите в концентрационни лагери, където са измряли хиляди хора, секвестър върху имотите, затваряне на училищата, забрана на извършване на богослужение от български свещеници, принудително заселване в домовете на българите на полудиви куцовласи, непризнаване на румънско гражданство и поставяне на хората в положение на фактически нелегално съществуване, ангарии - безкраен е бил списъкът на варварските тормози и унижения върху българите. Не е чудно, че мнозина не са издържали и са емигрирали обратно в родината. Но ако съдбата на емигрантите е била трудна, триж по-трудна е била съдбата на тези, които са останали. С цената на всекидневни мъки, търпейки непоносими издевателства, тези хора са съхранили имота на бащи и деди, съхранили са родовия си корен, а с него - и корена на българщината.
Нека свалим шапка пред тези обикновени земеделци и овчари, служители и учители, пред тези обикновени българи. Те са били нашата желязна гвардия, нашето непризовано с бойна тръба, но вярно на дълга си опълчение. България не води война за Добруджа, но заради нея платиха със страданията и сълзите си нейните деца. Северодобруджанците, изтръгнати от вековния си корен, и южнодобруджанците, мачкани близо три десетилетия.
Нека признаем с ръка на сърцето и до днес - 54 години по-късно - България не е изплатила своя дълг на добружданците. Законодателните мерки за компенсация са били отменени без обяснения. И много от тези хора и до днес таят в сърцата си огорчение.
Затова нека декларираме пред тях и пред себе си, че ще направим каквото можем, за да поправим тази несправедливост.
Дами и господа народни представители! Нека си честитим годишнината от възвръщането на Южна Добруджа на майка България.
Благодаря ви за вниманието (ръкопляскания от цялата зала).
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Куцаров. 4.2
Господин Стефан Савов, заповядайте, имате думата.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Ние се намираме от известно време в едно парадоксално положение. Това е проблемът с госпожа Снежана Ботушарова. По силата на чл. 68 народните представители не могат да изпълняват друга държавна служба или да извършват дейност, която според законодателството е несъвместима със закона, несъвместима с положението на народен представител. Вие знаете, че госпожа Ботушарова е наш посланик в САЩ и че тя е връчила вече акредитивните си писма.
От друга страна тя е подала своята оставка, но по силата на чл. 72 се иска да бъде приета тази оставка от Народното събрание. Ето още един случай, когато думата "прието" означава да бъде гласувано. Струва ми се, че ако миналия път тя не се прие, то беше, защото Парламентарната група на Съюза на демократичните сили по това време беше в бойкот.
Тъй като въпросът е абсолютно ес софицио и така да се каже, ръководството на Народното събрание трябва да се заеме с него, аз предлагам, да поискате сега да гласуваме, за да можем да решим този въпрос. Защото иначе действително сме в едно парадоксално положение.
Благодаря ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефан Савов. Мисля, че предложението е много добре направено и има възможност веднага да го гласуваме.
Моля, режим на гласуване! Гласуваме предложението за освобождаването на госпожа Снежана Ботушарова в качеството й на народен представител. "За" освобождаването се гласува със зелено, "против" - с червено.
Резултатът: от общо гласували 206 народни представители, 156 са гласували за (трима народни представители нямат карти и се обадиха, че гласуват без карти) против 13, въздържали се 37.
Предложението се приема. Госпожа Ботушарова се освобождава като народен представител.
Пред вас е програмата за работата на Народното събрание в периода 7-9 септември 1994 година. Аз ви моля да изразите отношението си към тази програма с гласуване, а след това ще 4.3 ви докладвам постъпилите предложения за промени в нея. Промените ще ги докладвам след това.
Процедурно? Заповядайте. Заповядайте, господин Петър Марков.
ПЕТЪР МАРКОВ (ДАР): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Внасям за обсъждане и гласуване следното процедурно предложение. Точка първа, означена със звездичка, от предложения за днешното заседание на Народното събрание дневен ред - "Проект за решение за даване на съгласие за включване на кредитно споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие и подпомагане операцията по редукцията на външния дълг ... и т.н., да бъде обсъдена след гласуване на внесената на 5 септември 1994 г. от министър-председателя професор Любен Беров оставка на ръководеното от него правителство.
Уважаеми колеги, за съжаление не всякога Тридесет и шестото Народно събрание се е ръководило в своите решения от ясни морални принципи. В конкретния случай не е морално да възлагаме допълнителни ангажименти на едно правителство, чийто министър-председател добросъвестно и в съответствие с възложения му от Народното събрание мандат, в точно определения срок началото на месец септември 1994 г. - е внесъл за обсюждане в Народното събрание оставката на своето правителство.
Поставеният в т. 1 със звездичка на днешния дневен ред проблем не може да бъде ангажимент на "сламения човек" мисля, че точно Ви цитирам, господин Стефан Савов, "министърпредседателят господин Любен Беров, на болното правителство, чиято формула е изчерпана и чиито сили очевидно недостигат", така, както и уважаемият доктор Тренчев е решил да го подгони с тояга. Едва след като се вземе решение по поставения от правителството въпрос за оставка, тогава можем евентуално да натоварим това правителство с този допълнителен за него ангажимент.
Моля процедурното предложение да бъде поставено на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Петър Марков. Но според чл. 111, ал. 3 от Конституцията, чета: "Министерският съвет изпълнява функциите си до избирането на нов Министерски съвет", дори и в ситуацията, а именно правителство в оставка. 4.4
Така че няма никаква пречка правителството да продължи да изпълнява своите функции, а респективно парламентът да осъществява ефективен контрол върху неговата дейност. Дори желателно е да се засили този контрол именно върху тази фигура в оставка.
Моля, режим на гласуване! Гласуваме проекта за програма в периода 7-9 септември 1994 г.
Моля, гласувайте.
Резултатът: от общо гласували 197 народни представители, 187 са гласували за, 3 против, въздържали се 7 народни представители.
Програмата се приема. 4.5
Сега ще ви запозная с направените предложения за промени в програмата.
Още на 18 август 1994 г. е постъпило предложение от народните представители Георги Марков и Венцеслав Димитров в програмата за днес като точка първа да бъде включен законопроектът за спорта и свързаните с него изменения на указ # 56.
Законопроектът е внесен на 22 ноември 1993 г. Разпределен е бил на шест комисии. Засега има становища от три от тях. А от три от комисиите няма становища все още. Това са Законодателната комисия, Комисията по бюджета и финансите и Икономическата комисия. Моля тези комисии да побързат евентуално с разглеждането на законопроекта. Мотивите на вносителите са важни, но не може да бъде поставен на гласуване.
На 24 август 1994 г. е направено предложение точки 2 и 3 в днешното заседание да бъде решението на Народното събрание относно образуването, преобразуването и обединяването на висши учебни заведения в България.
Този проект е внесен на 8 юни 1994 г. от народния представител Димитър Сепетлиев и група народни представители. Разпределен е на Законодателната комисия и на Комисията по образованието и науката. Няма становище от Законодателната комисия.
На вчерашното заседание на Председателския съвет се обединихме около становището, че не е възможно един такъв изключително важен въпрос, който е от компетенцията на закон, да се решава с по-нисък нормативен акт, какъвто е решението на Народното събрание. Още повече, че в момента има действащ закон, уреждащ тези проблеми, които са предмет на решението. Също не може да се постави на гласуване.
На 30 август е постъпило предложение от народния представител Петър Марков. Предложението е да се включи като точка първа за днешното заседание първото четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за борба срещу спекулата. Този законопроект е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по бюджета и финансите. Има становище само от Икономическата комисия. Ето защо не може да бъде представен за гласуване. ВТ/ВЙ 5.1
Същото казах, когато споменавах постъпилите законопроекти и за предложението, направено от народните представители Нора Ананиева, Красимир Премянов, Жан Виденов и Янаки Стоилов, с което те настояват още в заседанията в периода 7 - 16 септември да бъде включен законопроектът за избиране на народни представители. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия и вече имахме възможност да говорим, че е желателно тя да ускори работата си по този законопроект.
Постъпило е също така предложение от председателя на Парламентарната група на БСП и коалиция госпожа Нора Ананиева да се включи в програмата на Народното събрание проект за решение за избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.
На Председателския съвет този въпрос също бе обсъден и се стигна до общото мнение, че е необходимо парламентарните групи да оформят, да направят своите предложения за членове на Висшия съдебен съвет и да ги предложат на председателя, за да мога да ги докладвам тук, в пленарната зала заедно с текста на проекта за решение.
Останалите предложения, а именно проектът за решение за избор на подуправител на Българската народна банка, също предложение на парламентарната група, ръководена от госпожа Ананиева, е разпределен на Законодателната комисия и на Комисията по бюджета и финансите и на Председателския съвет бе постигнато разбирането, че е необходимо да бъде ускорено внасянето на становищата на Комисията по бюджета и финансите по този въпрос.
Също така някои от предложенията, които са направени, за промени в дневния ред от Парламентарната група на БСП, а именно второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, са вече отразени в програмата на Народното събрание, която вие току-що гласувахте.
Що се отнася до предложението на народния представител Бончо Рашков, който е внесъл законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, той е разпределен, както казах, на съответните комисии и от тях все още няма становище. Затова не може да бъде и гласуван. 5.2
С това предложенията по дневния ред са изчерпани.
Господин Слатински, заповядайте. Не са изчерпани.
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (СДС): Аз се извинявам, уважаеми господин председателю, уважаеми господа министри и депутати! Много ви моля да се вслушате в моята молба.
На 27 юли, малко преди ние да приключим работа, Министерският съвет е внесъл проект за решение за разрешаване участието на подразделение на българската армия в многонационалното учение по поддържане на мира "Мост за сътрудничество-94" на територията на Република Полша.
Това учение е в рамките на програмата "Партньорство за мир" и в него ще вземат участие бивши соцстрани и западноевропейски страни. Това е едно от първите военни учения в рамките на "Партньорство за мир". Нашият взвод е готов, обучен, направени са нужните разходи и в 17 часа, в петък, той трябва да бъде вече на мястото на ученията, разквартирован.
Нашата Комисия по национална сигурност изслуша представители на Министерство на външните работи, на отбраната, на Генералния щаб и единодушно, смея да кажа, с пълен консенсус подкрепи тази идея и настоява, моли Народното събрание да отдели малко от времето си, докато все още то не е попаднало в плен на много политически страсти, с едно общо съгласие като точка първа, това може буквално да бъде решено за пет минути, да постигнем съгласие и да бъде дадено това решение, за да могат момчетата утре да минат последните процедури спокойно, с увереността, че парламентът няма да изпадне в колапс и да забрави или да подмине това решение. И да могат в петък сутринта вече да летят нататък. И да не се създават възможности другите участници да се чудят какво е решила България - дали се е отказала да участва активно в "Партньорство за мир" или нещо друго се е случило, за да не може взводът, който е заявен, който е подготвен, който има готовността да представи добре България, да вземе участие.
Много ви моля точка първа да изпревари дори звездичките. Това ще ни отнеме пет минути, но ще позволи на България да изпълни един свой международен ангажимент. Аз ви предлагам да започнем с това нещо. Тук е министърът на отбраната, тук е министърът на външните работи, ние ще загубим не повече от пет минути 5.3 с едно гласуване да приемем това решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Николай Слатински. Това предложение наистина може да бъде точка първа в дневния ред и мисля, че ако започнем работата по така гласуваната програма, няма проблем просто и то да бъде гласувано именно като точка първа.
Господин министър-председателят иска думата. Заповядайте, господин Беров. 5.4.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
Винаги съм бил пестелив към пленарното време на Народното събрание и сега също ще бъда кратък - не повече от десетина минути.
Аз смятам, че това е необходимо в началото на настоящата сесия.
Вече всички знаете, че в петък следобед на закрито заседание правителството единодушно реши да подаде оставка поради изчерпване на дадения му от парламента с вота на доверие от 26 май мандат за управление до септември т.г.
Чули сте същия ден вечерта и по радиото, и по телевизията, предполагам, моето обръщение по този повод.
Поради това по принцип няма да повтарям казаното в обръщението.
Предлагам за довиждане да поговорим откровено и, по възможност, съвсем спокойно по някои болни проблеми на нашето време.
Вярвам, че въпреки политическите страсти, ние като нация или поне като парламент не сме загубили напълно способността да се изслушваме разумно по общи за нас проблеми, макар и да имаме различни становища и понякога да нямаме взаимни политически симпатии. Това е въпрос на елементарна политическа култура.
Нека като европейска страна да покажем, че имаме тази култура поне сега.
Първият въпрос, на който искам да се спра кратко, е този за равносметката на периода от почти две години след края на 1992 г., когато бе формиран този експертен, непартиен кабинет без хомосексуалисти и алкохолици.
Знам, че като равносметка някои от вас са готови да кажат, че страната сега се намира в хаос, в блато и т.н.
И все пак, ако обърнем поглед към изминатия неравен път, повечето от вас биха се съгласили, че в продължение на 20 месеца това правителство, решавайки успешно или понякога недостатъчно успешно непрекъснато възникващи конфликти между отделни социални слоеве, отрасли, професии, политически партии и т.н., все пак успяваше да запази стопанско-политическото равновесие на страМС/КП 6/1. ната и да осигури на всички един относително спокоен, в смисъл без по-значими стачки и нарушения на обществения ред, спокоен период на развитие на страната. (Реплики от блока на СДС)
В резултат на това българската икономика през последните три месеца вече ясно показва оттласкване от дъното на икономическата криза и начало на едно умерено икономическо оживление.
Това правителство успя да сключи споразумение с Лондонския клуб за уреждане на проблема на българския външен дълг, върна по-голямата част от земята, реши проблема за така наречените лоши кредити на държавните предприятия от преди 1990 г. и т.н.
Това неизбежно обираше и негативните дивиденти по своята антиинфлационна политика, която обаче даваше все пак своите резултати и задържаше натиска към безконтролна инфлация.
Разбира се, като всяко човешко дело това правителство имаше и своите недостатъци, които не му позволиха да постигне и по-добри резултати.
Всичко това бе постигнато при една недостатъчна парламентарна поддръжка във формата на така нареченото динамично парламентарно мнозинство. Понякога това бе едно доста скърцащо, несигурно мнозинство от 130-150 депутати на три парламентарни групи.
То не владееше убедително парламента, тъй като председателят на парламента бе от опозицията, както и председателите на редица парламентарни комисии.
Поради това парламентът прие с голямо закъснение някои необходими на правителството закони, а някои въобще не успя да приеме до лятната ваканция.
Така правителството не можеше да работи нормално в един период на реформи, които изискват едно беззаконие, без ясно очертана опозиция и власт в парламента.
Вторият проблем, по който искам да поговорим, е този за политическата криза в страната.
Вие си спомняте добре, че това непартийно правителство бе избрано в един етап на остра политическа криза със силна конфронтация между основните политически сили в страната и в парламента. 6/2.
Друг изход по смисъл на тип правителство тогава нямаше. Едно чисто синьо или червено правителство тогава заплашваше да наруши социалния мир.
Това правителство не успя да премахне конфронтацията. Напоследък тя даже в парламента се развихри като бойкотиране на неговите заседания от парламентарната група на СДС. Обаче това не отразява положението долу, между обикновените хора.
На това, бих казал, масово равнище конфронтацията напоследък видимо отслабна и това бе донякъде резултат на дейността на умерения облик на това правителство. При такава обстановка избори могат да се правят.
Друг проблеми на нашето вътрешнополитическо развитие, който не бива да се отминава, е този за нашето политическо поведение или равнище, бих казал, на политическа култура.
Разбира се, опозиция съществува във всички демократични държави. Привидно единомислие има само при диктатурата.
От значение обаче е тонът на изява на опозицията.
Това е тонът на политическия живот в страната, който рефлектира и в чужбина, и в определена степен определя външния авторитет, имиджа на страната.
Сегашното равнище на политическа култура у нас дава твърде негативно отражение върху желанието да се служи на тази държава, когато тя има нужда.
Последния бисер на нашия политически манталитет ни го представи синдикалният вожд господин Тренчев, който по повод на оставката на правителството е заявил, че си отива една шайка бандити. (Весело оживление в блока на БСП)
За съжаление те са си отивали без тояги, каквито това обещаваше преди време.
Е, добре, при такъв манталитет вие, парламентът, утре все по-трудно ще намерите по-свестни хора, които да ръководят държавните институции под дъжд от помия и ругатни и то срещу някаква заплата поне четири пъти по-малка от обичайната заплата на един директор на неголяма частна банка.
Аз добре разбирам трудното положение, в което е изпаднал господин Тренчев като синдикален генерал със съвсем оредяла армия, при това след като го напуснаха и всички негови приближени офицери. 6/3.
При такова положение очевидно се налага някак да се вдига шум и да се имитира някаква дейност и мощ.
Аз и моите колеги по-лесно бихме изтърпели и тази обида, ако я беше изрекъл един чист човек, но случаят съвсем не е такъв.
Предлагам господин Тренчев като всезнаещ човек и по техническото преустройване на нашите термоцентрали в Русе и във Варна за горене на местни въглища, и по създаване на банки в Казахстан, и по прибиране на уж големи наши вземания от германо-българския клиринг до 1944 г. и т.н., нека да бъде избран за премиер след мен. (Шум и реплики, весело оживление в блока на БСП.
Вярвам, че по този начин той ще бъде зает с полезна работа и ще настъпи повече тишина.
За съжаление господин Тренчев е само пример, но не и изключение.
Ще ми позволите и един съвет, макар че за някои депутати аз съм нещо като трън в очите.
След две години носене на трънения венец заради вас смятам, че имам правото и на един съвет.
Смятам, че са вредни и опасни за нацията опитите на някои политици и институции някак да скърпят ново правителство в рамките на този парламент.
Разбирам душата на много депутати, които желаят да останат още една година (весело оживление в блока на БСП), но такова коалиционно правителство, скърпено само от една част от лявата или от дясната половина на парламента, то няма да може да удържи и да бъде правителство на националното съгласие.
То няма да издържи на огъня, на който ние се пържихме две години и то без да имаме партийни разногласия помежду си, а то ще ги има.
То само ще продължи и ще задълбочи още повече политическата криза в България, без да е в състояние да решава трудните проблеми, пред които ежедневно се изправяме, дори и при разбиране, че преходът от една към друга обществена система не може да стане бързо и безболезнено.
Моят съвет е: нека в минимално време да се състави от президента едно неангажирано, непартийно служебно правителство и да вървим на избори, колкото е възможно по-бързо. И нека на 6/4. тези избори да се говори на хората за вече споменатите парливи проблеми на нашата стопанска и социална политика, а не да се говорят общи приказки за победата на някаква синя, червена или пък зелена идея.
Накрая, предлагам, докато парламентът реши някак политическата криза и този кабинет продължава да движи текущите държавни дела, да бъдем упълномощени да водим разговори с Международния валутен фонд и да завършим преговорите с Русия за транзитни газопроводи, доставки на нефт, доставки за армията и т.н.
Предлагам да отложим всички стъпки по масовата приватизация за новото правителство след изборите.
Предлагам оставката на правителството да бъде гласувана явно и в най-кратък срок.
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания) 6/5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на министърпредседателя господин Любен Беров.
Народното събрание утре от 15 часа ще разгледа въпроса с оставката и ще приеме решение по този въпрос. И ще Ви помоля, господин министър-председателю, да заповядате утре, заедно с Вашия кабинет, отново в Народното събрание. Убеден съм, че денят ще бъде добър.
Започваме работа по програмата.
Моля председателя на Законодателната комисия да докладва проекта за решение за даване на съгласие за сключване на Кредитно споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие за подпомагане операцията по редукцията на външния дълг.
Господин Джеров, моля заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Отново се събрахме след ваканцията, за да продължим законодателната дейност на Народното събрание.
По решение на Председателския съвет две съгласия за кредитно споразумение бяха включени пред скоби в дневния ред на Народното събрание, затова защото въпросът, който се регламентира с тях, е твърде бърз и би трябвало, и това е моята молба, днес да приключим с гласуването и на двата текста, за да може утре да се спази срокът и да бъде подписано съответното или съответните кредитни споразумения.
Независимо от дневния ред, който ни е раздаден, не е една точка, а са две точки. Затова ще си позволя поотделно да ги представя на уважаемите колеги. Става дума за две проекторешения, което означава, че те подлежат само на едно гласуване.
Първият въпрос, който си позволявам да докладвам, е решение за даване на съгласие Министерският съвет на Република България да сключи Кредитно споразумение с Европейската общност за заем за платежния баланс.
Министерският съвет в края на месец юли тази година е приел доклада на министъра на финансите за извършената работа по подготовката и съгласуването на проект на меморандум между РД/ВЙ 7.1 Европейската общност и Република България и на проект на Кредитно споразумение между Европейската общност като заемодател и Република България като заемополучател, и Българската народна банка, като агент на заемополучателя като основа за водене на преговори.
Председателят на Народното събрание е разпределил със своето разпореждане от 21 юли т.г. проекторешението на Комисията по бюджета и финансите, на Икономическата комисия и на Законодателната комисия.
Трите комисии са готови със своите доклади, като и трите комисии предлагат на уважаемите народни представители да гласуваме положително за това проекторешение.
Докладът на Комисията по бюджета и финансите от 28 юли е положителен и кратко конкретно се предлага да бъде то гласувано.
Становището на Икономическата комисия от 27 юли е също в положителен смисъл.
Законодателната комисия се присъединява към направеното предложение от Министерския съвет и от двете комисии, и предлага на уважаемите народни представители, на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на република България да даде съгласие Министерският съвет да сключи Кредитно споразумение с Европейската общност за заем за платежния баланс в размер на 110 милиона екю.
При това положение си позволявам да ви прочета проекторешението с оглед на това, че то ще бъде гласувано само на едно четене. То има следното съдържание:
"Решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи Кредитно споразумение с Европейската общност за заем за платежния баланс.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България
Р Е Ш И:

Дава съгласие Министерският да съвет сключи Кредитно споразумение с Европейската общност за заем за платежния баланс в размер на 110 милиона екю." 7.2
Това е докладът ни, уважаеми народни представители. Това е проекторешението, което е предмет на обсъждане и гласуване.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Мнения, становища?
Господин Илко Ескенази, заповядайте за изказване.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Започвам с това, че съвършено правилно в спешен порядък се разглежда предложението за даване на съгласие, тъй като срокът изтича утре и това споразумение трябва да бъде подписано. Това са средства за подпомагане на нашия платежен баланс, които са абсолютно необходими в този момент. Едновременно с това искам да направя две бележки.
Едната е по-скоро към, може би, Председателството. Става дума "съгласие Министерският съвет да сключи Кредитно споразумение с Европейската общност" - има несиметричност. Или "Министерският съвет с Комисията на Европейската общност", или "България с Европейската общност".
И моля това да бъде по някакъв начин поправено. Страните от това споразумение са Република България и Европейската общност, представлявана от Европейската комисия. Редно е просто чисто редакционно това нещо да бъде изгладено.
Вторият момент, на който искам да се спра, е, тъй като рядко тези споразумения се гледат по същество, да е ясно, че така както и преди е било по тези споразумения, за да ни бъдат дадени тези пари, се поемат конкретни ангажименти за определена политика, а от друга страна в политическия живот се спекулира с обещание за противоположното. И тук народните представители трябва да са наясно, че с това споразумение се поемат конкретни ангажименти да се намаляват субсидиите. Тъй като има доста хора, и депутати, и политически сили, които навсякъде си правят реклама, че видиш ли те ще започнат и ще подпомагат предприятията и ще раздават субсидии. Тази демагогия трябва да бъде елиминирана и с това да е ясно, че всички депутати гласуват едно условие, което ще се наблюдава от Европейската общност.
Освен това се поема ангажиментът тарифите за енергията, водата, транспорта и телекомуникациите да се увеличават периодич7.3 но, за да се осигури реално увеличаване на тези цени. Реално увеличаване, забележете.
Освен това следва да е ясно, че редица от показателите на икономическата ситуация в България ще бъдат контролирани от заемодателя. Тъй като и тук се извършват доста спекулации за това къде бил суверенитетът на България, на какво заприличало това, че чужди сили се вмесват и т.н., показателите, които се съобщават регулярно на комисията, инвестиции, заетост и безработица, показателят на бюджетната политика, показателят за паричната политика, външна търговия, платежен баланс и т. н., забележете, списък на стоките, чиито цени подлежат на регулиране и съответни цени. Казвам го, защото въпросът за контрола върху цените също така се превръща в един демагогски въпрос.
"Списък на стоките, които подлежат на минимални цени на производител, износ и внос. Поема се ангажиментът да се намалят експортните такси, които пък от друга страна представляват едно от малките средства за защита срещу износ, така както се говори на безценица."
Така че, уважаеми народни представители, ако възпроизвеждам част от това споразумение, то го правя, за да е ясно, че тези неща трябва да се гласуват, защото иначе просто ние няма да имаме никаква възможност да подпомогнем нашия платежен баланс, но просто да не става така, че едно се гласува, а след това, от друга страна други приказки се разправят по пресата и т.н. Народният представител би следвало, когато гласува нещо, след това да го защитава. Тежки са тези условия, те не са необичайни, както се сочи в доклада, подготвен от министър Стоян Александров, това са стандартни условия, такива са, но просто нека да си носим нашата отговорност, като гласуваме това кредитно споразумение.
Приключвам, като още веднъж казвам, че ние трябва да дадем съгласие за сключване на това Кредитно споразумение с пълното съзнание за ангажиментите, които България поема към него.
Благодаря. 7.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Илко Ескенази.
Господин Иван Пушкаров, за изказване, заповядайте.
ИВАН ПУШКАРОВ (ПСНИ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Парламентарният съюз "Нов избор" подкрепя даването на мандат на правителството за подписване на кредитното споразумение.
Искам да обърна внимание върху две неща, които произтичат от нашия вот по повод на това кредитно споразумение.
На първо място, както подчерта и колегата Илко Ескенази, това кредитно споразумение е свързано със спазването на определени направления в икономическата реформа в България и тук всякакъв популизъм и всякакво отклонение от тези рамки, които съдържа това кредитно споразумение, биха били направо катастрофални.
И на второ място, с нашия вот за това кредитно споразумение, искаме или не искаме, парламентът се ангажира с осигуряването на определена икономическа стабилност в посоката на реформата през тази година и следващата година, което съответно трябва да ни наведе на изводи през следващите дни и седмици за това по какъв начин най-ефективно парламентът може да осигури тази икономическа, социална и политическа стабилност в България, с оглед да не се получи така, че по някое време, след два или три месеца, съответно кредитното споразумение да бъде едностранно денонсирано от Европейската общност.
Благодаря ви за вниманието и ви приканвам към гласуване в подкрепа на кредитното споразумение.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Иван Пушкаров.
Други становища, мнения? - Няма.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи Кредитно споразумение с Европейската общност за заем за платежния баланс. Моля гласувайте.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 152 народни представители, за 140, против 2, въздържали се 10 народни представители. 7.5
Решението се приема.
Преминаваме към следващата точка, а именно -
РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ДА СКЛЮЧИ КРЕДИТНО СПОРАЗУМЕНИЕ С МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Моля господин Джеров, председател на Законодателната комисия, да докладва проекта за решение. 7.6
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви!
Уважеми колеги, Министерският съвет е одобрил проект за решение за даване на съгласие за сключване на кредитно споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие за подпомагане операцията по редукцията на външния дълг. Това е станало на 26 юли 1994 г., когато Министерският съвет е одобрил докладната записка на министъра на финансите относно извършената работа по подготовката на заем от Международната банка за възстановяване и развитие за подпомагане на операцията по редукция на външния дълг и неговото обслужване.
Същевременно проекторешението е постъпило в Народното събрание и е било разпределение пак на трите комисии, за които докладвах преди малко, и то естествено поради характеристиката на материята.
Тук и Комисията по външна политика е взела становище, разбира се, положително и счита, че сключването на кредитното споразумение съответствува на външнополитическите интереси на нашата страна.
Комисията по бюджета и финансите препоръчва на Народното събрание да даде съгласие. Всичко това е станало в рамките на м. юли, в края на последните заседания през м. юли.
Икономическата комисия счита, че заемът отговаря на нуждите за подпомагане на операцията и предла на Народното събрание да даде своя вот в полза на проекторешението.
Законодателната комисия разгледа днес проекторешението и след обсъждането му, а и като взема предвид становищата на трите комиси, които докладвах преди малко, предлага на уважаемите колеги да гласуваме на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията следното проекторешение:
"Р Е Ш Е Н И Е

за даване съгласие Министерският съвет да сключи

кредитно споразумение с Международната банка за

възстановяне и развитие

Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България 8.1 НЧ/МД
Р Е Ш И:

Дава съгласие Министерският съвет да сключи кредитно споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие за подпомагане операцията по редукция на външния дълг на Република България към чуждестранните търговски банки-кредитори и неговото обслужване в размер на 125 млн. щатски долара."
Това е становището на комисиите, господин председател, това е и проекторешението, което след изказванията, които евентуално ще протекат, моля да бъде поставено на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Александър Джеров. Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи кредитно споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие. Моля, гласувайте!
Гласували общо 159 народни представители. От тях 152 - за, няма против, 7 - въздържали се.
Решението се приема.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред, а именно:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УЧАСТИЕ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ В МНОГОНАЦИОНАЛНОТО УЧЕНИЕ ПО ПОДДЪРЖАНЕ НА МИРА "МОСТ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО - 94" НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА ПОЛША.
Моля председателят на Законодателната комисия да докладва проекта за решение.
Има предложение решението да се докладва от председателя на Комисията по национална сигурност господин Николай Слатински. Заповядайте, господин Слатински!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: Благодаря Ви, господин председател!
Аз всъщност докладвах вече и само ще напомня, че става дума за участието на един български взвод в многонационалното учение за поддържане на мира "Мост за сътрудничество - 94" на територията на Република Полша.
Тук беше министърът на отбраната. Можеше да бъде попитан, ако на депутатите е нужна повече информация. Мисля си, че е 8.2 достатъчно ясно, че това участие ще бъде само от полза на нашата държава, ще покаже, че тя наистина има желание активно да участвува в програмата "Партньорство за мир" и би подкрепило и би било нова крачка към повдигане на нейния авторитет, авторитет достатъчно висок в Североатлантическия съюз, авторитет, който тя защити достойно и с неотдавна преминалото учение "Бриз 94".
Аз си мисля, че е морален и политически дълг на Народното събрание да даде това разрешение и се надявам, че и уважемият господин Лютфи и от името на Комисията по външна политика ще подкрепи моите аргументи с още други и също така убедителни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Слатински.
Има думата народният представител Юнал Лютфи. Заповядайте, господин Лютфи. 8.3
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Проекторешението за участието на български взвод в съвместното учение на територията на Полша беше предоставено на вниманието на ръководството на Комисията по външната политика днес около 13,30 часа. Ръководството на комисията смята, че това е в унисон с външната политика на нашата страна и смята, че с участието си с това бойно подразделение ние на практика ще докажем, че изпълняваме поетите ангажименти от програмата "Партньорство за мир".
Същевременно се извиняваме на нашите колеги - членове на Комисията по външната политика, че просто липсата на физическо време не позволи да направим едно заседание, на което да вземем решение. Но аз съм убеден, че нашите колеги от Комисията по външната политика ще подкрепят едно такова проекторешение, което се предлага на Народното събрание.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Юнал Лютфи.
Други мнения и становища няма.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме решение за участие на подразделение от българската армия в многонационалното учение по поддържане на мира "Мост за сътрудничество-94" на територията на Република Полша в периода 12 - 16 септември 1994 г.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 161 народни представители за 157, против 1, въздържали се 3.
С това решението се приема.
Сега ще дадем половин час почивка, след което ще продължим със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Давам половин час почивка. (Звъни)
16 ч. и 55 м.
9.1 СБ/ВЙ
(След почивката)

18 ч. 00 мин.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (звъни): Продължаваме заседанието. Докъде сме стигнали?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: На 27 юли 1994 г. на второ четене са гласувани текстовете на чл. 43 и 44. Сега сме на чл. 45, който не е обсъждан. Мога да го прочета, ако разрешите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: "Член 45, ал. 1. При заплаха от въоръжено нападение или война на територията на цялата страна или на част от нея се обявява режим "военно положение".
Ал. 2. За начало на режима "военно положение" се счита часът и денят на обявяването му, а за край - часът и денят на обявяването на режим "положение на война" или отменянето на режима "военно положение".
Ал. 3. След обявяване на режим "военно положение", се пристъпва към изпълнение на частта от военовременните планове, съответстваща на степента на заплахата".
По този член има две предложения - писмено постъпили, надлежно - на господин Васил Михайлов, без мотивация. Той предлага вместо "военно положение" да се употребява терминът "режим военна заплаха".
Това е разговор, който вече водихме по предходни членове и там фактически сме приключили дискусията в полза на текста, който предлагат вносителите.
Има едно предложение на господин Димитър Куманов и група народни представители за нова редакция на чл. 45, в която се интерпретира същия текст, но аз ще ви го прочета. Според мен е малко по-художествен.
"Чл. 45, ал. 1. Военно положение се въвежда от Народното събрание или от президента на републиката по установения от Конституцията ред в цялата страна или в отделни области за охрана на държавата в случай на война и заплаха от военно нападение, свързано с определени ограничения на гражданите.
Ал. 2. В областите, в които е обявено военно положение, всички функции по отбраната на страната и осигуряване на вътрешния ред, преминават върху Върховното главнокомандване, въвеждат се ограничения за населението и за работа на предприятията оргаББ/ЙА 10.1 зациите и учрежденията, разширява се юрисдикцията на военните съдилища и Прокуратурата на въоръжените сили съгласно разпоредбите на съответните закони".
Аз си позволявам да съобщя на уважаемото събрание, че въпреки липсата на мотиви, аз чета това предложение, защото така изисква правилникът. Но в него е направен опит да се разкаже, съвсем непълно, онова, което се намира във военновременните планове, където е описан целият ред за прехода към военно положение и неговото реализиране. Ако приемем този текст, а се откажем от плановете, ние оставяме цели пространства, които не са уредени нормативно.
Затова съм длъжен да ви съобщя за това предложение. Неговите достойнства, според мен, са, че споменава, че военното положение е свързано с определени ограничения на гражданите. Но аз мисля, че и този текст не казва какви са точно ограниченията. А те се съдържат в нормативните актове на изпълнителната власт.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: И бих допълнил само, че това предложение се разпростира и върху следващите текстове 46, 47.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Желаещи за изказване?
Уважаеми колеги, тогава ще подложа на гласуване изцяло предложението, което беше прочетено, защото ако се приеме то, трябва да се стигне до прередактирането или до отпадането на следващите текстове - 46, 47.
Затова подлагам изцяло предложението на Димитър Куманов за нова редакция на чл. 45, а респективно, както ви съобщих, и на чл. 46 и 47.
Моля ви, режим на гласуване! Гласуваме по предложението на господин Куманов.
Резултатът: от общо гласували 129 народни представители, 8 са гласували за, 80 против, 41 се въздържат.
Отклонява се предложението.
Другото предложение, що се касае до термините, ние сме предрешили въпроса с предишните гласувания, поради което не го поставям на гласуване.
Моля ви, поставям на гласуване чл. 45 с неговите три 10.2 алинеи, както бяха докладвани.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (от място): Прочетете ги повторно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Още един път да ги прочетем?
Ако обичате!
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: "Член 45, ал. 1. При заплаха от въоръжено нападение или война на територията на цялата страна или на част от нея се обявява режим "военно положение".
Ал. 2. За начало на режима "военно положение" се смятат часът и денят за обявяването му, а за край - часът и денят на обявяване на режим "положение на война" или отменянето на режим "военно положение".
Ал. 3. След обявяване на режим "военно положение" се пристъпва към изпълнение на часта от военовременните планове, съответстваща на степента на заплахата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Чухте всички.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА ( от място): Моля да се гласува по алинеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: А, извинявайте! Знаете как се гласува. В правилника има три положения. Ако има предложения по алинеи, бихме могли да го направим. Но според правилника се гласува по глави, по раздели или по текстове.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙАОНЧЕВ: Ако има различен текст от алинеята, тогава може. Ако има някаква редакция ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ако има нещо за оглаждане, за редакцията, бихте могли да го кажете.
(Реплика от господин Емил Юруков, която не се чува)
Те са казани в следващите текстове. Вие сравнявате с предишното положение.
Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме чл. 45 с неговите три алинеи.
Резултатът: от общо гласували 124 народни представители, 110 са гласували за, против - няма, 14 се въздържат.
Приема се чл. 45 с неговите три алинеи.
Имате думата за чл. 46.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: "Чл. 46. Положение на война и военно положение се обявяват с решение на Народното събрание или указ на президента на републиката, когато то не заседава, 10.3 и се оповестяват във всички средства за масово осведомяване".
По този член има само едно предложение. Също е без мотивация - на Димитър Куманов и група народни представители, членът да отпадне.
Подобно предложение има и за следващия член.
Позволявам си да направя едно отправяне - членовете, които разглеждаме в тази глава, отнасящи се до военно, извънредно и друго такова положение, са в пряка, кореспондентна връзка, както ми показват тук колегите, с член 57 на Конституцията, ал. 3.
Моля, когато се коментират тези въпроси, да се има предвид и този текст на Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Още нещо бихте казали, господин Йончев, и то щеше да е точно, че имаше основание това предложение - да отпаднат текстовете -, ако се беше приело предишното предложение. Защото то третира положение в 46, 47, което ние предрешихме или решихме с отказа на основното предложение.
Желаещи да се изкажат по чл. 46?
Заповядайте, господин Бучков. 10.4 ЕМИЛ БУЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, чл. 46 от предложения проект има две хипотези обявяване положение на война и военно положение с решение на Народното събрание или с указ на президента на републиката, когато то не заседава и се оповестява в средствата за масова информация.
Обаче чл. 100, ал. 5 изрично е предвидил хипотезата, когато Народното събрание не заседава президентът действително обявява положението на война, но свиква незабавно Народното събрание, за да се произнесе по решението. Тоест, макар президентът да го обявява, окончателната дума има Народното събрание.
Същото нещо е и в чл. 64 - че Народното събрание, дори да не заседава и да е разпуснато, се свиква при положение обявяването на война.
Ето защо текстът в този му вид не може да остане, а трябва да се допълни с текста на Конституцията в смисъл, че президентът обявява, но свиква Народното събрание, за да се произнесе по решението. В противен случай ще противоречи на Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Много сте точен, господин Бучков.
Госпожа Шопова, след това господин Дърмов и професор Кюранов.
ПЕТЯ ШОПОВА (ДАР): Благодаря, господин председателю.
Като се съгласявам изцяло с казаното от господин Бучков, предлагам допълнение - "по установения от Конституцията ред".
Тъй като буквалното възпроизвеждане на Конституцията би било доста сложно, а хипотезата или допълнението "по установения от Конституцията ред" ще ни освободи от задължението да правим и по-нататък тълкуване на този текст.
Само бих искала да добавя едно опасение, уважаеми колеги. Лично аз не намирам отговор на въпроса как става прекратяването на тези положения. Предполагам, че чрез систематично тълкуване на Конституцията това трябва да стане с решение на Народното събрание и затова си мисля, че може би това допълнение - "по установения от Конституцията ред", дава отговор и на този въпрос. ВТ/ВЙ 11.1
Ако може обаче господин Йончев от името на вносителите да разясни дали се има предвид и това, аз ще бъда доволна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Господин Дърмов...
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Преди да изразя моята подкрепа на преждеговорившите, все пак бих искал да подчертая, че нямаше да е лошо да има представители на Генералния щаб и на Министерство на отбраната при обсъждането на този закон, независимо от настъпилите промени.
Това, което искам да изразя от трибуната, е, че изцяло се солидаризирам с преждеговорившите, наистина ние трябва да регламентираме, че става дума за въвеждане на военно положение от президента на републиката по реда, определен в Конституцията, а същевременно трябва да подчертаем, че органът, който отменя военното положение, е този, който го е наложил, в дадения случай - Народното събрание. И в тази връзка аз бих предложил евентуално при въвеждането да допълним "или отменя". По този начин мисля, че бихме... (Реплика от залата, която не се разбира) Да, евентуално допълнително би могло да се разсъждава върху този текст, но изцяло подкрепям разсъжденията на госпожа Шопова. От особено значение при тази нестабилна обстановка е да има яснота кой е органът, който отменя въведеното военно положение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Господин Кюранов, имате думата.
ЧАВДАР КЮРАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председателю.
Колеги, тук има нещо, което ме смущава. То е следното:
Първо, има разлика между обявяване на военно положение и положение на война. Да се обяви военно положение еднолично от страна на президента, това би могло да има известни основания. Но да се обяви положение на война еднолично, независимо от това, че е президент на републиката, според мен това не е правилно. 11.2
Очевидно тук се е изхождало от една традиция. Имаме една традиция в решаването на този въпрос в предишни закони - да се свежда въпросът до това в определени условия, очевидно условия на невъзможност да се свика Народното събрание, това да бъде едноличната воля на президента. Но сега нещата са други. Опитът показа даже при нашия случай миналата година или тази година беше, че е възможно за много кратък срок да се свика Народното събрание. И да поставим въпроса за обявяването на положение на война в ръцете на една личност, колкото и да е авторитетна и значима в държавата и колкото да изразява волята на народа, според мен това не е правилно.
Сегашните възможности за съобщения, за събиране на Народното събрание са достатъчно големи. Още повече да изходим от практиката - кога Народното събрание не заседава? Когато депутатите са в почивка. А когато са в почивка, обикновено те са съсредоточени на няколко места и практически е напълно възможно тяхното събиране за един ден тогава, когато става дума за съдбините на държавата. Обявяването на война е свързано със съдбините на държавата. Едва ли е основателно ние да отиваме към тази власт на президента, която просто не му е нужна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Кюранов.
Имате думата, господин Бучков, за реплика.
ЕМИЛ БУЧКОВ (СДС): Имам реплика към господин Кюранов. Неговите разсъждения са правилни, но ако бяха направени същите предложения при съставянето на Конституцията. След като имаме една Конституция, с точно регламентирани положения - "обявяване на война и военно положение", и че тогава, когато не заседава Народното събрание, е възложено на самия президент, от самата Конституция, вие не можете да ограничавате тези права.
Но тук има и друго - че когато той действа сам по прерогативите, възложени му от Конституцията, трябва да свика Народното събрание.
И заради това Вашите разсъждения биха били правилни, ако се съставяше конституция. Но след като в нея е залегнало това, то трябва да се отрази в самия закон. 11.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Бучков. Има думата Тошо Мухтанов.
ТОШО МУХТАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз се присъединявам към казаното от господин Бучков и реплекирам господин Кюранов, защото хипотезата в Конституцията е, че президентът обявява военно положение или положение на война при въоръжено нападение.
Нека да се разберем: достатъчни са няколко часа за една добре въоръжена държава с въздушно нападение напълно да ликвидира нашата отбрана и нашата страна. Така че, нека да изхождаме от реалностите. Президентът има правомощия по Конституцията, ние сме на почивка, има въздушно нападение, той е длъжен веднага да обяви положение на война, да си поеме функциите като главнокомандуващ, а ние на другия ден, ако можем, ще дойдем.
Така че мисля, че с добавките, които бяха направени към чл. 46, с необходимостта да бъде свикано Народното събрание, че изчерпва въпросът и мисля, че е излишно да разсъждаваме повече. Надявам се, че ще се съгласите с това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Мухтанов. Желание за трета реплика? - Няма.
Професор Кюранов, имате право на дуплика. Отказвате се от правото на дуплика.
ЧАВДАР КЮРАНОВ (от място): Отказвам се от дупликата, но не се отказвам от съображенията си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Колеги, след направените разсъждения, ви предлагам редакцията да придобие следния вид: "Положение на война и военно положение (моля вносителите на предложението да слушат) се обявяват или отменят с решение на Народното събрание или указ на президента на републиката, съгласно посочения в Конституцията ред и се оповестява по всички средства за масово осведомяване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Извинявайте, бихте ли го прочели още един път само: "Положение на война или военно положение се отменяват или прекратяват..." "Отменяват" казвате, или "прекратяват"... 11.4
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: "Положение на война или военно положение се обявяват или отменят с решение на Народното събрание или указ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "Прекратяват".
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Ами, ние имаме в чл. 45, ал. 2 термина "отменяне на режима".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: А имате и "обявяване".
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Имаме и "обявяване" и затова аз бих искал да запазим термините - "обявяване" и "отменяне", за да имаме синхрон в целия текст.
"...или отменят с решение на Народното събрание или указ на президента на републиката, съгласно установения в Конституцията ред и се оповестяват по всички средства за масово осведомяване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, по тази редакция? Заповядайте, госпожа Шопова. 11.5
Това е моето предложение.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Да изразя ли това становище?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, ако обичате.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Уважаеми колеги, в Конституцията, в чл. 84 се казва:
"Народното събрание:
1. ...
...
10. Решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир."
То не би постъпило коректно, ако сключи мир, без да прекрати военно положение или положение на война.
Единственият субект, на който е възложено прекратяването на фактичното положение на война или военно положение, което с други думи е казано: "сключване на мир" е Народното събрание.
Всъщност, смятам, че тук не съществува някакъв проблем, специален, който да се уреди от закона допълнително извън текста на Конституцията.
Оставам с предложението да запазим текста, само да прибавим: "съгласно установения от Конституцията ред".
ЕМИЛ БУЧКОВ (встрани от микрофоните): Реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Чакайте, сега, чакайте. Сега става малко по-сложно.
Ние можем да направим дискусия, но върху становището на господин Йончев искате реплика.
ЕМИЛ БУЧКОВ (встрани от микрофоните): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте.
Господин Дърмов, и Вие, и ще минем на гласуване.
ЕМИЛ БУЧКОВ (СДС): Положението на война е едно динамично положение, в което страната влиза във военен конфликт с друга страна. А военното положение невинаги е свързано с конфликт и то може да не завърши с мир, защото няма война.
И заради това аргументите, които посочи господин Йончев, не ги приемам за основателни. Мир ще има само тогава, когато имаме война. А когато има военно положение, без да има война 12.4 какъв мир ще сключите и с кого?
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (от място): Абсолютно сте прав. Отказвам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вие се отказвате.
Сега докъде стигнахме?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Предлагам да гласуваме поред текстовете, защото според мен, ако можеш по-голямото, поне това от правистите съм го научил, значи можеш и по-малкото. Ако можеш да сключиш мир, значи вероятно можеш да отмениш и военно положение. Но ако тук трябва да измисляме други общи правила за правото, това е ваш проблем. Аз не съм правист.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Нека да систематизираме предложенията и да започнем да ги гласуваме.
Първото предложение беше на госпожа Шопова.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Предложението на госпожа Шопова се състои от следното:
"Положение на война или военно положение се обявяват с решение на Народното събрание или указ на президента на Републиката, съгласно установения от Конституцията ред и се оповестяват по всички средства за масово осведомяване.
Отменянето им става с решение на Народното събрание."
ПЕТЯ ШОПОВА (от място): Оттеглям го в полза на това, което предложи господин Йончев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Благодаря.
Тя го оттегля в полза на това, което аз предложих.
Оттегля си предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Оттегля цялото си предложение?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре тогава.
Другото предложение?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Предложението, което ви направих като обобщено от този разговор е:
"Положението на война и военно положение се обявяват с решение на Народното събрание или указ на президента на Републиката, съгласно установения от Конституцията ред и оповестява 12.5 по всички средства за масово осведомяване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: А прекратяването?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: То се съдържа в "установения от Конституцията ред". (Реплики)
Досега не чух хипотеза, която да излиза извън текстовете в Конституцията. Ако искате пак да правим дебати? (Шум и реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Много лесно се гласува, но е в състояние на война и се касае не само за нас, а и за поколенията след нас. (Шум и реплики)
Спокойно! Разбирам.
Слушам Ви. 12.6
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз пък настоявам за моето предложение по разделение по субекти. Аз мисля, че ние правим един закон, който ще работи поне двайсетина години напред. Ние трябва да предвидим всички хипотези, които се лансират. Дали това ще бъде състояние на война или последващият мир, или едно извънредно или друго военно положение, затова аз много моля да бъда регламентиран, подчертан редът за отменянето. Защото приведеният пример мисля, че не е състоятелен. Ние може да имаме извънредно положение и извън хипотезата на война.
ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ (встрани от микрофоните): Дай предложение за текст.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ: С две алинеи ще бъде може би най-добре.
"Положение на война или вонно положение се обявяват или отменят с решение на Народното събрание."
И след това втората алинея: "Президентът на републиката обявява положение на война или..." Момент само.
Като ал. 2 може би трябва да започнем с това: "Когато Народното събрание не заседава, президентът на републиката обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост..." По-нататък върви текстът, както е изложен в Конституцията. Фактически започваме с "Когато Народното събрание не заседава..." (Реплики от залата) Свиква се Народното събрание. В този случай се свиква незабавно, за да се произнесе по решението. И Народното събрание е това, което може да потвърди или отмени президентския указ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре, оставете дискусията помежду ви. И едната редакция, и другата не е гладка. Но ваша преценка.
Господин Татарлъ, Вие желаете думата? Заповядайте.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): Господин председател, господа народни представители! Аз мисля, че както по време, така по аргументация предложението на господин Бучков беше перфектно да се допълни това, което е предвидено в Конституцията, и по същия начин да се отмени, както той предложи. Мисля, че текстът е много ясен, убедителен. Просто другите хипотези, струва ми се и изложението, не обхващат... РД/КП 13/1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре, господин Йончев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Аз бих помолил господин Бучков...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ако имате нужда от няколко минути за редакция, аз бих Ви дал.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Да, моля Ви, защото от това, което остана като впечатление от господин Бучков, е само четири думи за свикване на Народното събрание в този случай, но като текст и предложение бих Ви помолил да предложите конкретен текст.
ЕМИЛ БУЧКОВ (от място): За мен ли става въпрос?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Да, да, за Вас, господин Бучков, ако обичате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Огладете си редакцията и съм готов да я подложа на гласуване.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Защото господин Татарлъ се отнесе към Вашето предложение, без да го цитира, а мен ми трябва предложението, а не одобрението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Нека няколко минути, за да се уточни текстът.
Вече стигнаха до една редакция, чуйте я и да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: "Положението на война и военно положение се обявяват с решение на Народното събрание или указ на президента на републиката съгласно Конституцията и се оповестяват по всички средства за масово осведомяване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не, не, не "съгласно Конституцията"...
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Сега Вие казахте "съгласно установения в Конституцията ред"...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не, не реда. Вижте, недейте, това прилича на правилник.
"Народното събрание или с указ на президента на републиката чл. 100, точка 5 от Конституцията." Цитираш точно.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Аз в такъв случай не съм съгласен, защото освен чл. 100, точка 10 имаме функциите на Министерски съвет, които на две места са посочени по този въпрос, имаме отделно функциите на президента в чл. 84. Така че ние 13/2. имаме на няколко места и затова още един аргумент на господин Даскалов, тъй като това не е специално обособен порядък на действия, както е в един нормативен изпълнителен акт, но се съдържа в Конституцията, задължава субектите, възлага им отговорности, това не е ред, установен в Конституцията, а това е съобразно Конституцията на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, това може. Така може, а не ред. "Съобразно Конституцията на страната" - да. Така може. Тогава изчистете първата алинея, за да я гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Ето първата алинея как звучи: "Положение на война и военно положение се обявяват с решение на Народното събрание или указ на президента на републиката съгласно Конституцията и се оповестяват по всички средства за масово осведомяване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ето ви чиста редакция. Господин Дърмов, няма да направим нищо по-добро от това. (Реплики и уточняване на текста встрани от микрофоните)
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Колеги, само едно обяснение. Предвиждаме и втора алинея на този член, в която да се казва, че отменянето на режим "военно положение" се извършва от Народното събрание, тъй като отменянето на положение на война е постановено в Конституцията с изричен текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре, господин Дърмов, заповядайте.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, ние опряхме до една много сериозна материя, затова моето предложение е да не пишем на трибуната този текст, да го обмислим още веднъж и да го отложим за следващото заседание, и просто да преминем по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Процесуално предложение за отлагане обсъждането и приемането на текста за следващото заседание. Моля, режим на гласуване. Гласувайте. Това най-лесно можем да го направим.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 130 народни представители, за 82, против 37, въздържат се 11. 13/3.
Приема се предложението на господин Дърмов и приемането на чл. 46 се отлага за следващото заседание.
Имате думата за чл. 47. 13/4.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: "Чл. 47. Ал. 1. При обявяване на положение на война и военно положение отбраната на страната и осигуряването на вътрешния ред се ръководи от Върховния главнокомандващ.
Ал. 2. При обявяване на положение на война и военно положение решенията на органите за ръководството на отбраната са задължителни за всички юридически и физически лица."
Като изключим предложението на господин Куманов и група народни представители, немотивирано да отпадне чл. 47 във връзка с предложението в два члена по-рано, ние по същество нямаме други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Може би да се говори само дали не е множествено число: "ръководи" или "ръководят", защото говорим за две дейности. Но това е въпрос на граматическо решение. То може да стане и след това.
Щом няма други предложения, режим на гласуване. Гласуваме чл. 47 с неговите две алинеи.
Господин Бучков, гласуваме, но хайде.
ЕМИЛ БУЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Много лесно можем да гласуваме текста. Това е най-лесната работа. Въпросът е да бъдем прецизни и да не правим неща, които после се чудим как да оправяме.
Въпросът е следният: при обявяване положение на война и военно положение отбраната на страната се ръководи от Върховния главнокомандващ. Обаче има един текст: "и вътрешния ред". Имайте предвид, че през този период от време ще има и Министерски съвет. И съгласно чл. 105 от Конституцията Министерският съвет осигурява вътрешния ред. Как сега ще излезем от това положение, за да имаме прецизност?
Нямам нищо против да остане този текст, че остава това като задължение на Върховния главнокомандващ, но аз питам: при наличие на Върховен главнокомандващ и на Министерски съвет, на който изрично е възложено осигуряване на вътрешния ред (само за вътрешния ред говоря), как ще стане това? Дайте да бъдем по-прецизни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин Даскалов. НЧ/КП 14/1.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Аз предлагам последните две или три думи да отпаднат от текста - "физически или юридически лица" и текстът да завърши, че разпорежданията на тези органи са задължителни. Това е най-всеобхватно и не буди никакви съмнения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре. Господин Йончев, много Ви моля, сбито и точно.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Аз бих искал да продължим обсъждането на въпроса, който постави господин Бучков, понеже чл. 105 не разграничава хипотезите война и мир. И обикновените задължения, които се възлагат на Министерския съвет, в никакъв случай не дерогират повишеното напрежение и повишения статут, който се дава на отделни органи при военно положение или положение на война. Ако това нещо се допусне, то тогава изчезва специалният статут на тези две положения.
И тъй като в Конституцията това специално не е уговорено, ако ние приемем Вашата теза, то означава, че поставяме под съмнение въобще правомерността на някакъв по-специален режим извън обикновеното мирно време.
Не смятам, че нарушаваме пълномощията на Министерския съвет, ако приемем отговорността на Върховното главно командване начело с главнокомандващия по време на война да се разпростира и във вътрешното положение в страната. Не е възможно да издаваш заповеди, които осигуряват фронта, които осигуряват операциите, и да нямаш пълномощия по тила и по инфраструктурата, без която тези операции са пълна илюзия. Такова нещо, т.е. две глави - няма да се получи. Навремето динозаврите са загинали, защото са развили мозък и в таза. И докато е вървяло съгласуването, саблезъбите тигри са им рязали опашките.
Това се получава също, ако по време на война Министерският съвет командва отделно, а главнокомандващият - отделно. Аз мисля, че не бива. Теорията за динозаврите е моя, тя е любителска. (Реплики от залата) Това е също изрично, но в Конституцията Министерският съвет не е отделен по време на война, освен в някои функции, които ние вече обсъждахме.
Аз ви предлагам да гласуваме текста, както е предложен, освен ако господин Даскалов не иска да направи една корекция. 14/2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Той направи само една редакционна корекция, която мога да приема, но предложението на господин Бучков не е направено по съответния ред, затова съжалявам.
При това положение имаме само да гласуваме предложението на господин Даскалов за отпадането след "задължителни" на думите "за всички юридически и физически лица".
Заповядайте, господин Ганев.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю!
Искам да взема отношение по този спор, който се развива тук между господин Бучков и господин Йончев. Струва ми се, че нещата стоят малко по-различно. Имаме функции, които изпълнява един или друг орган в някои направления в нашия живот. Когато ние говорим за военно време и за Върховен главнокомандващ, това се отнася за воинския ред, за воденето на военните действия, за единоначалието в армията.
Но едно военно положение си е военно положение и то дава някакви правомощия и на Министерския съвет. И аз смятам, че осигуряването на вътрешния ред е точно задача на Министерския съвет.
Има едно нещо, че обикновено президентът на републиката е върховен представител на изпълнителната власт. Според нашата Конституция това не е така просто, защото не е казано, не е домислено. Но така или иначе, президентът не е четвърта власт. И ние както и да анализираме положението, не можем да не приемем, че той е някаква част от изпълнителната власт, т.е. той е нещо като председател или като ръководители, или нещо такова и на Министерския съвет.
И аз смятам, че в този случай, така както е формулирано, ние накърняваме точно тези права на Министерския съвет, които са важни и за които той отговаря. Защото ако вие прехвърлите цялата работа върху президента, това значи, че освобождавате Министерския съвет от отговорност. А знаем, че президентът не е отговорен. И тогава кой ще отговаря за тези неща?
Аз смятам, че ние трябва да оставим кесаревото - кесарю, т.е. правата на Министерския съвет да си останат така, както са, а президентът да си бъде върховен главнокомандващ. Самото военно положение вече дава достатъчно права на този президент 14/3. и няма нужда ние да ги увеличаваме изкуствено за сметка на други и по този начин да създаваме един неотговорен фактор.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Ганев.
Режим на гласуване. Гласуваме предложението на господин Даскалов за отпадане на думите след "задължителни". Гласувайте това валидно предложение. Неговото съмнение е, че изброяването "юридически и физически лица" не изчерпва адресантите, за които е задължително това решение.
Гласували общо 140 народни представители, от тях 121 за, 12 против, 7 въздържали се.
Приема се предложението. Отпадат думите след "задължителни" във втора алинея, а именно отпада "за всички юридически и физически лица".
Режим на гласуване. Гласуваме чл. 47 с неговите...
Отменете режима на гласуване, ако сте го дали. 14/4. МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, преждеговорившите имаха основание, тъй като в дадения случаи ние имаме две хипотези. Едното е положение на война, където всичко еднозначно е регламентирано. Там се формира Върховното главно командване, там Министерският вече е съединен под ръководството на върховния главнокомандващ за изпълнение на основни задачи по отбраната на страната. Военно положение може да бъде въведено при различни хипотези. В тази връзка моето предложение е следното. Ако отпадне поставеното в кавички военно положение, това изцяло кореспондира с правомощията, предвидени във вече гласуваните от нас глави, а именно правомощия на Министерския съвет (министъра на отбраната го прескочихме), правомощия на президента, правомощия на Върховното главно командване. Това е единствено и изцяло при хипотеза на положение на война. Защото военно положение може да бъде въведено, но ние може да имаме и функциониращо Народно събрание, ние може да имаме и функциониращ Министерски съвет.
Така че в тази връзка аз предлагам тези две думи да отпаднат преди гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Предлагаме думите "военно положение" да отпаднат.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ: Да, свързано с отбраната и вътрешния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Чухте предложението на господин Дърмов - това е да отпаднат думите "и военно положе- ние", свързано с отбраната на страната и осигуряване на вътрешния ред.
Моля, помислете за този текст още малко. Разграничаването на положение на война и военно положение и действието на органите е наложително според мен. Вие сте прави.
Господин Йончев, струва ми се, че може да се помисли по този текст още малко.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Аз съм съгласен да помислим по чл. 47, защото в чл. 100, ал.5 на Конституцията президентът е упълномощен да обявява и военно положение, когато събранието не заседава. Но не се говори за Министерски съвет. Ст.Б/ЙА 15.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме за отлагане приемането на чл. 47.
От общо гласували 132 народни представители за 121, против 2, въздържали се 9.
Приема се предложението за отлагане на чл. 47 за следващото заседание. Приета е само редакционната поправка на господин Даскалов.
Имате думата за чл. 48.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: "Чл. 48. При природни бедствия и други извънредни обстоятелства по установения в Конституцията ред на територията на страната или на част от нея може да се въведе извънредно положение."
По този член няма внесени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата господин Бучков.
ЕМИЛ БУЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпросът се свежда до следното: трябва ли да има такъв текст в Закона за въоръжените сили? В чл. 64 от Конституцията изрично е казано "в случай на война, военно или друго извънредно положение..." Имаме ли приравняване на другото извънредно положение с обявяването на война или военно положение? Ако имаме приравняване, то е друг въпрос. Но според мен това не би трябвало да бъде в този закон, а трябва да бъде в Закона за гражданската защита, за гражданската отбрана, както едно време се говореше. Защото такъв закон има внесен. Друг е въпросът за синхронизацията и действията на армията при едно такова положение. Но дали трябва да съществува този текст? Според мен този текст не би трябвало да бъде тук.
В преходните разпоредби обаче би могъл да се приложи текст, че при друго извънредно положение, извън положението на война или обявено военно положение, въоръжените сили оказват съдействие съобразно и със Закона за гражданската отбрана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имаме предложение за отпадане на текста.
Заповядайте, господин Йончев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, в чл. 100, ал. 5 е казано "Президентът обявява положение на 15.2 война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимомост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение". И това всичко - в чл. 100, който започва с това, че президентът е върховен главнокомандващ. Тоест, като изключите всички останали случаи, извънредно положение е само в един от аспектите си различно от тях, обявява се от същия субект, използват се сили, които са на функционално подчинение на същия този субект, и при обстоятелства, които са близки или биха довели до предходните хипотези. Не виждам смисъл да разгръщаме цялата материя, заради само една страна на въпроса, когато той тук систематично доста добре стои.
Пак помислете, но аз съм склонен да оставим този текст, който би могъл после да бъде цитиран от Закона за гражданската защита. Безусловно. Но чл. 100 е с по-силна воля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин Дърмов.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз съжалявам, отново ще подчертая, че отсъства генерал Пандев. Той би могъл да ни изясни разликата между положение на война, военно положение и извънредно положение. В дадения случай аз смятам, че този текст наистина има място в закона, само че моята критика е в друга насока. Той логически развива различни по степени ограничения на гражданските права положения - положение на война, военно положение и извънредно положение. В този текст, който ние имаме предвид и който обсъждаме в момента, се прави опит за формулиране на хипотезите, при които се въвежда извънредно положение - частично или за цялата страна. За съжаление вносителите предлагат една ясна хипотеза, като природно бедствие, а другите варианти ги формулират чрез "и други извънредни обстоятелства", както е внесено.
В тази връзка ние би следвало все пак да приемем текста, защото това е една логика на развитието. Но трябва да задължим вносителя в преходните разпоредби да даде пояснение какво се има предвид под понятието "и други извънредни обстоятелства". Защото друго извънредно обстоятелство може да бъде например нещо, което съвсем не е свързано със сигурността и обслужващо не сигурността на страната, а определени политически моменти. 15.3
Така че моето предложение е да подкрепим текста, но да изискаме спешно в преходните и допълнителните разпоредби да бъде дадено едно пояснение какво се има предвид в тази насока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата за реплика господин Даскалов.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Според мен, уважаеми господин председателю и колеги, не е необходимо да отлагаме текста, защото вносителят визира в предложения чл. 48 какво разбира под "извънредни обстоятелства", а в цитирания от колегата Йончев текст от Конституцията се изброяват правомощията на президента. Едно от различните правомощия, които има там, е да обявява и извънредно положение. Какво е извънредно положение се казва в чл. 48. Но чл. 48 систематически не подхожда да бъде в този закон, както казва колегата Бучков, поради простата причина, че регламентира нещо, което е извън функциите, задачите, задълженията и правата на въоръжените сили. Затова въоръжените сили биха могли, разбира се, да участват при едно такова положение. Но това извънредно положение и участието на въоръжените сили и на гражданството, разбира се, би следвало да бъде регламентирано в друг закон. Колегата Бучков каза къде.
Затова и аз се присъединявам към него, като моля да подложите на гласуване текста да отпадне, тъй като той съществува по Конституция, а подробното регламентиране на условията при извънредно положение, в които ще вземат участие въоръжени сили и други формирования, ще бъдат или са вече другаде регламентирани. Но тук не е предмет на регламентиране на този проблем. Затова моля да отпадне от законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има две ясни предложения. Направи се предложение за отпадане на чл. 48 и за отпадане на думите "извънредно положение". И все пак аз моля моите колеги да прочетем по-внимателно чл. 100, ал. 5 на Конституцията. Струва ми се, че от нея не се вади аргумент за чл. 48. "Президентът обявява положение на война" - правомощие на кого и какво? "...при въоръжено нападение на страната" - едната хипотеза или (започват другите хипотези) "при необходимост от неотложно изпълнение на международно задължение, военно или друго извънредно положение". Това са хипотезите, при които той обявява положение на война, а не въвежда извънредно положение. 15.4
Има две предложения - предложение за отпадане на текста и предложение за приемането му.
Имате думата, господин Савов. 15.5 СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че Вие сам ни насочихте към най-правилното решение, че би трябвало да отложим този член, за да можете да го обработите както трябва. Защото действително има някои противоречия. Да го отложим, за да се обработи, нали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Савов.
Моля, режим на гласуване. Предлага се отлагане на текста. Това е първото предложение, след което ще гласуваме по останалите, ако не се приеме.
Резултатът: от общо гласували 140 народни представители, 64 са гласували за, 23 против, 53 се въздържат.
Не се приема предложението за отлагане.
Тогава следва предложението за отпадане на текста от този закон с оглед съображенията за място в друг закон.
Моля, режим на гласуване! Гласуваме предложението за отпадане.
Резултатът: от общо гласували 146 народни представители, 62 са гласували за, 36 против, 48 се въздържат.
Отклонява се и това предложение.
Остава да гласуваме текста.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (от място): Искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Дърмов, ако ще правите предложения, аз няма да ги... Само редакция?
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Не, аз няма да говоря по текста. Просто искам да влезе в протоколите, че е изключително необходимо в заключителните, преходните, допълнителните разпоредби да бъде дадена формулировка на "и други извънредни обстоятелства". Това може да бъде направено в казуистичен порядък, за да може да има яснота и да има някаква гаранция срещу злоупотреба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз не бих могъл да го подложа на гласуване това предложение. Мога да поставя на гласуване предложението за приемане на чл. 48.
Моля, режим на гласуване. ББ/ВЙ 16.1
Резултатът: от общо гласували 142 народни представители, 89 са гласували за, 46 против, 7 се въздържат.
Приема се текстът.
Имате думата за следващия.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: "Член 49, ал. 1. Мобилизацията е комплекс от мероприятия за преминаване на въоръжените сили и други формирования от мирновременни към военновременни състав и организация.
(2) Мобилизацията може да бъде пълна или частична."
По този член също не са направени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не виждам и защо ще са.
Моля, режим на гласуване! Гласуваме член 49 с неговите две алинеи.
Докато гласувате, само за стенограмата искам да добавя, че чл. 48 се прие с условието, че в допълнителните разпоредби ще се детайлизира какво се разбира под "извънредно положение".
Резултатът: от общо гласували 147 народни представители, 121 са гласували за, 3 против, 23 се въздържат.
Чл. 49 с неговите две алинеи е приет.
Имате думата за член 50.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: "Чл. 50, ал. 1. Охраната на държавните граници, прилежащата зона и териториалното море на Република България се осъществява от Граничните войски, а на въздушното пространство над тях - от Българската армия.
(2) Отбраната на държавните граници, териториалното море и въздушното пространство над тях се осъществява от Българската армия.
(3) Основните правила за въздухоплаването се определят със закон.
(4) Контролът за спазване на режима на корабоплаването и въздухоплаването се осъществява от Българската армия."
Към този член има предложение, което е принципно различно, внесено е от господин Куманов и група народни представители. За съжаление също е без мотивация, което изглежда така.
"Чл. 50, ал. 1. Териториалната отбрана се организира и осъществява при установяване на военно положение..." 16.2
Да, освен сегашният текст, той предлага да се включи нов 50а, в който се развива следната идея:
" Чл. 50, ал. 1. Териториалната отбрана се организира и осъществява при установяване на военно положение с цел прикритие и отбрана на държавните граници и териториалното море, защита на важни обекти и комуникационни съоръжения на територията на Република България от нападение на противника, борба с неговите десантни и диверсионни сили.
(2) Териториалната отбрана се осъществява в пределите на страната на територията, която не се включва в зоната на военните действия.
(3) За изпълнението на задачите на териториалната отбрана се привличат части и подразделения на Българската армия, Вътрешните войски и други военизирани или полувоенизирани съединения.
(4) Общото ръководство на териториалната отбрана се осъществява от Върховното главнокомандуване".
Длъжен съм да ви докладвам, че от досега приетия текст отпадна, първо, терминът "полувоенизирани формирования". Но по-важното е, че концепцията за териториалната отбрана е принципен вид концепция за осъществяване на отбраната. Нашата страна не е възприела такъв тип концепция и нашите въоръжени сили и стратегическите планове са изградени върху армия, която решава тактически, оперативни и стратегически задачи със сили и средства на редовната войска и мобилизационния състав. Всичките задачи, които тук са изброени: охрана на обекти вътре в територията, борба с диверсионни групи на противника, нанасяне на въздушни удари на наша територия - са изцяло в рамките на стратегическите тактически оперативни задачи на нашата войска. Те са разработени във военновременните планове и се извършват като едно от основните форми на обучение в мирновременната подготовка на войските. Съчетаването на двата принципа не се е отдало на нито една държава в света.
Искам да ви докладвам също, че териториална отбрана под различни наименования се използва досега само от четири страни в света. Това са Виетнам, Югославия, Швейцария и Куба.
Това са определен тип хипотези на устройства на войската, за които ние би трябвало да насочим нови милиарди и да разпуснем сегашните структури. 16.3
Мисля, че идеята е била добра - да се осигури отбрана на територията, но е недостатъчно защитена и пак наблягам на това, че мотивация няма. Аз лично не мога да я приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Съществува като формално предложение. Аз ще го поставя...
Господин Даскалов, всичко е много ясно. Дайте да приемем още един, два текста поне. 16.4 ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): С много от изложените съображения на господин Йончев съм съгласен, но аз бих предложил един друг текст на мястото на предложения от господин Куманов допълнителен текст от четири алинеи, само в една допълнителна алинея към съществуващия член 50, с оглед на това не толкова да се сложи ударението върху другите формирования, а да се сложи ударението, че би могло да подлежи на обект на отбрана и една територия, която, казва тук господин Куманов, е извън пределите на територията, намираща се в военни действия.
И затова, ако приемете следния текст: "Отбраната на територия в пределите на страната, която не се включва в зоната на военни действия, се осъществява от българската армия или други формирования ..." Или това последното, ако не ви удовлетворява, без него. Но предполагам, че с това ще се удовлетвори онази идея, която е залегнала, както вие казахте, в текста на господин Куманов, без да влиза в колизия с онова, което пък казахте с оглед на военната доктрина на нашата армия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Даскалов, аз разбирам Вашите разсъждения, но тук се работи с обратния принцип. Не се говори за територия, а за отбрана на държавни граници. Това значи, че когато е нарушена държавната граница, влезли войски, цялата държава и територия е в състояние на война.
Заповядайте, господин Йончев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: От военна гледна точка въпросът, който се поставя, винаги стои пред военното планиране и поток на войските, но се употребяват други термини.
Господин Даскалов, искам да Ви кажа, в сегашната стратегическа концепция на българската войска съществува понятието "фронт" и "тил". Заедно тези две понятия обхващат териториалната цялост на страната и се стремят да я осигурят ненакърнима. Няма такава точка от територията на страната, която да излиза извън военното планиране и операциите. Няма значение къде тя се намира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Затова се говори за държавни граници.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Така че ние започваме ... Водят се бойни действия или не се водят.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (встрани от микрофоните): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин ВТ/ЙА 17.1 Даскалов. При това предложение, предрешено е и с досегашните текстове с оглед предложението на господин Куманов, затова не го поставям на гласуване.
Гласуваме чл. 50 с неговите четири алинеи. Режим на гласуване, гласуваме това предложение за приемането на текста.
От общо гласували 153 народни представители, за 152, няма против, въздържа се 1. Приема се чл. 50 с неговите четири алинеи.
Отиваме в част втора, която е озаглавена "Въоръжени сили на Република България", глава шеста със заглавие "Състав и ръководство на въоръжените сили", раздел първи, озаглавен "Общи положения".
Предлагам заедно, ако не се появят спорове в съдържанието на чл. 51, да гласуване заглавието на част втора, на глава шеста и на раздел първи заедно с чл. 51.
Затова, докладвайте чл. 51.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Господин председателю, аз все пак предлагам да гласуваме отделно заглавията, защото по чл. 51 вносителите имат две алинеи, а по предложение на комисията е една. Това предложение е на господин Йордан Ганев. Нека да уважим това право и да гласуваме заглавията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре, щом има предложения. А аз казах, при условие, че няма. Щом има, гласуваме заглавието на част втора, както ви я прочетох, на глава шеста и на раздел първи.
Режим на гласуване, гласуваме тези заглавия.
Да, имаме режим на гласуване, гласувайте за заглавието на част втора, глава шеста и раздел първи.
От общо гласували 131 народни представители, за 131, няма против и въздържали се. Заглавията на част втора, глава шеста и раздел първи се приемат единодушно. Имате сега думата за чл. 51.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Чл. 51: "Въоръжените сили на Република България гарантират суверинитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост".
В текста на вносителите имаше и една втора алинея: "На въоръжените сили не могат да се възлагат задачи от вътрешнополитически характер, освен ако със закон не е установено друго". 17.2
Комисията по национална сигурност, водена от това, че законът би го установил или не, предложи тази алинея да отпадне. Същото предложение е на господин Йордан Ганев - да отпадне алинея втора, което е направено писмено и аз ви ги докладвам. Аз лично поддържам предложението да отпадне, което беше становище и на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Следователно ние като основно предложение имаме две алинеи. Сега ще гласуваме отпадането на ал. 2.
Щом има като основно предложение прието при гледането на закона на първо четене, ние сме длъжни да гласуваме сега за неговото отпадане. Нека да не си обясняваме процедура.
Аз щях да питам има ли друг текст, заместващ алинеята.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-+"): Уважаеми колеги, искам да направя едно процедурно предложение. Ние да приемем ал. 1, която е безспорна и вече по-нататък, когато се определи съставът на въоръжените сили, да се върнем към ал. 2, макар че лично моето мнение е, че на този етап на нашето развитие все пак имаме приети доста закони, свързани с дейността на въоръжените сили, би могло предложената алинея да остане, но за да имаме малко движение напред в материята, да гласуваме ал. 1, да преминем към следващите текстове - 52 и 53 и когато изчерпим обема на въоръжените сили, да се върнем и тогава вече ще знаем дали има основание да приемем една подобна гаранция или не. Тъй като проблемът за армията еднозначно е определен в по следващи текстове и там едва ли някои би се ангажирал с това, че армията би могла да се използва за вътрешнополитически цели. Нека да оформим обема и едва след това да разсъждаваме на темата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Следователно Вашето предложение е да се отложи приемането на ал. 2.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (встрани от микрофоните): До приемането на чл. 53.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Без значение докога, то се отлага до следващото заседание. 17.3
Режим на гласуване. Гласуваме предложението за отлагане на приемането на ал. 2.
Съображенията на господин Дърмов са, че в следващите текстове народното представителство ще добие впечатление дали има текстове, които със своето съдържание заместват ал. 2.
Не са увеличават гласовете.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 136 народни представители, за 120, против 4, въздържат се 12.
Отлага се за следващото заседание приемането на ал. 2.
Имате думата за ал. 1.
Още веднъж я докладвайте, за да я поставим на гласуване.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: "Въоръжените сили на Република България гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост."
ЕМИЛ БУЧКОВ (встрани от микрофоните): Само една забележка от мен.
"Суверенитет" и "независимост" не е ли едно и също?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Не се пресичат, моля ви се.
ЕМИЛ БУЧКОВ (встрани от микрофоните): "Суверенитет" и "независимост" е едно и също.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Не съвпадат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви, режим на гласуване.
Гласувайте ал. 1 на чл. 51.
От общо гласували 126 народни представители, за 125, няма против, 1 се въздържа.
Алинея 1 на чл. 51 е приета.
Алинея 2 я отложихме.
Имате думата за чл. 52.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: "Чл. 52. Ал. 1. Министерският съвет може да възложи на Въоръжените сили ликвидирането на последиците от стихийни бедствия, катастрофи и големи аварии.
Ал. 2. В случаите на предходната алинея началниците на гарнизони вземат неотложни мерки съгласно установения от Министерския съвет ред, за което незабавно уведомяват висшестоящите инстанции." МС/КП 18/1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре. Някакво предложение да има? - Няма.
Няма предложения, няма желаещи за изказване.
Режим на гласуване. Гласуваме чл. 52 с неговите две алинеи.
От общо гласували 135 народни представители, за 130, няма против, 5 се въздържат.
Приема се чл. 52 с неговите две алинеи.
Имате думата за чл. 53.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: "Чл. 53. Ал. 1. Въоръжените сили включват Българската армия, Граничните и Вътрешните войски, Войските на Министерството на транспорта, Войските на Комитета по пощите и далекосъобщения, Строителни войски, Националната служба за сигурност, Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана.
Ал. 2. Българската армия и войските по предходната алинея са юридически лица на бюджетна издръжка
Ал. 3. Войските на Министерството на транспорта, Войските на Комитета по пощите и далекосъобщения и Строителните войски прилагат разпоредбите на този закон в съответствие с акта на създаването им.
Ал. 4. Други войски могат да се създават с отделен закон."
По този член има предложение на господин Куманов и други представители да се заличат думите: "Национална служба за сигурност и Национална служба за охрана".
Аз смятам, че членът дава възможност за широки разговори в този си вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин Даскалов.
След това господин Татарлъ.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, тъй като действително този текст заслужава особено внимание, както каза господин Йончев, с оглед на това дали Националната служба за сигурност трябва да бъде част от Въоръжените сили или не, аз от името на парламентарната група на Съюза на демократичните сили моля за половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Процедурно предложение, което не може да се отклони. 18/2.
Съобщения няма.
Утрешното заседание ще бъде в 15 ч. Дневният ред е ясен.
Половин час почивка.
Закривам днешното заседание и ви благодаря, уважаеми колеги, за днешната съвестна работа. (Звъни)
(Закрито в 19 ч. и 40 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Александър Йорданов)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Йордан Школагерски)
СЕКРЕТАРИ:(Георги Петров)
(Илиян Илиев)