Председателствували: председателят Александър Йорданов и заместник-председателят Снежана Ботушарова.
Секретари: Руслан Семерджиев и Ведат Сакаллъ
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Откривам днешното заседание.
Господин Неделчев, заповядайте, имате думата процедурно.
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! Упълномощен съм от името на парламентарната група на Съюза на демократичните сили да внеса един проект за декларация на Тридесет и шестото Народно събрание във връзка със събитията в Русия. Текстът на декларацията е:
"ДЕКЛАРАЦИЯ

Днес, в деня на национален траур на руския народ ние, българските депутати, от Тридесет и шестото Народно събрание съпреживяваме още един път трагедията на жителите на Москва. Българите изпитват дълбока мъка за невинните жертви на комунистическите банди, които организираха въоръжен и очевидно дълго време подготвян метеж срещу единствено законната и съответстваща на новите реалности власт в Русия, президента на републиката.
Ние сме убедени, че разпускането на консервативния, доминиран от реваншистки прокомунистически сили парламент беше единствената възможност да се прекрати опасното не само за страната, но и за цяла Европа двувластие. Този акт на президента Елцин беше и необходимото условие да се открие пътят за блокираните икономически и политически реформи, които трябва да превърнат така изостаналата през нашия век Русия в модерна демократична държава, в която най-после ще се спазват основните човешки права и която ще бъде пълноправен член на общоевропейското семейство. НЧ/ВР 41.1
Ние, българите, имаме две особени причини да се вълнуваме още по-силно от събитията в огромната руска страна.
На първо място, това е вековната свързаност на нашите култури, интензивността на историческия диалог на нашите два народа.
На второ място, това за съжаление е жестоката ни зависимост в продължение на десетилетия от безчовечните норми на живот в съветската комунистическа империя.
Всичко това поражда днес в душите ни двойствени чувства и ние се надяваме, че симпатията към разгръщането на огромния духовен потенциал на руския народ ще надделее над опасенията от реставрация на комунизма в някакъв уродлив вид. (Бурни ръкопляскания от СДС)
България желае след рухването на насилническия Съветски съюз да осъществи пълноправни отношения с всички свободно развиващи се държави, добили своята самостоятелност, като отношенията ни с Русия за нас имат важно значение. Днешният указ на президента Елцин за провеждане на избори за Държавна дума е гаранция, че президентът ще изпълни обещанието си да осигури демократичния ход на конституционно-политическата реформа за своята страна, че наистина ще бъде дадена възможност за пълноценно участие в изборите на всички несвързани с прокомунистическия метеж политически партии и организации. Единствено скорошните парламентални избори ще означават истинско представителство за създателите на новата законова база на модерната руска държава, ще бъдат израз на народната воля за промяна. Проведеният наскоро референдум осигури правото да се работи в тази насока, даде възможност да се предложат още сега основните принципи на конституционната реформа.
Желаем на руския народ бързо да преодолее раните от въоръжения прокомунистически метеж и да намери достойното си място в модерния свят!"
Уважаеми господин председател! Позволете ми също така от името на парламентарната група на Съюза на демократичните сили, тъй като днес е денят на национален траур в Русия, да предложа едноминутно мълчание за жертвите от прокомунистическия метеж. (Всички народни представители стават прави за едноминутно мълчание) 41.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Неделчев, аз не очаквах, че това е Вашият процедурен въпрос. Според чл. 71 на правилника този проект за декларация ще бъде предоставен на съответните постоянни комисии, които трябва да се произнесат в тридневен срок и ако становището им е положително, Народното събрание може да разгледа този проект за резолюция.
Същевременно искам да напомня, че в много други страни стават трагични събития, не само в Русия, и че националното достойнство на България не зависи от събитията в други страни. Това е моето мнение, разбира се.
Господин Камов, желателно е повече да не влизаме в дискусии по този въпрос.
НИКОЛАЙ КАМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разбира се, че това процедурно нарушение беше продиктувано от съвсем прозрачни намерения и цели. Аз няма да коментирам самото нарушение, даже не бих му се противопоставил - напротив. По-добре е може би така.
Подкрепяме Вашето решение, което е в съответствие с правилника, тази инициатива да бъде предоставена на комисиите, надявам се и във Външната комисия, която днес цяла сутрин се занимава с действията на господин Лъчезар Тошев в Съвета на Европа, един от нашите колеги. (Бурни протести от СДС)
След неговите инициативи и след цялостната външнополитическа дейност на един бивш министър от СДС, ние, уважаеми колеги, сме на път да поставим поредния рекорд не само в Европа, а и в целия свят. Ние ще бъдем единственият парламент, който ще се ангажира с позиция - каквато и да била тя, по повод на това, което в момента става, наистина трагични събития в Русия. (Шум и реплики от СДС)
Още нещо: тази свръхдемагогия от група, която искаше да съди Русия за нейното близко минало, в момента да изразява една такава позиция! (Бурни протести от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря, господин Камов.
Думата има господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Просто би трябвало да немеем, а не да говорим сега, 41.3 когато господин Камов вместо да говори за метежа в Москва, говори за господин Лъчезар Тошев, който не е предателствал към българската кауза, който може да не е взел мнението на парламентарната група, но в никой случай...
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (от място): Друго говорихте миналия път! Нали го осъдихте миналата седмица!
СТЕФАН САВОВ: Точно това съм казвал. Моля ви се, проверете стенограмите. Аз съм казвал само едно: че господин Лъчеззар Тошев не се е съобразил с нашата група, в смисъл, че не е информирал нашата група. А той е представител на нашата група. Но аз още тогава много ясно казах, че предателите на националната кауза седят тук в лявата страна. (Възгласи: "Браво!" и бурни ръкопляскания от СДС)
Просто се чудя как може господин Камов, един млад и интелигентен човек, да говори, че ние някога сме искали да осъждаме Русия. Ние сме искали, ние сме готови и сега да го повторим, че ние сме готови да осъдим Съветския съюз, което е нещо съвсем друго от Русия. (Ръкопляскания от СДС) 41.4
И аз искам това да се чуе ясно и да се изрази в пресата, ако тази преса действително служи на българската кауза, че Съюзът на демократичните сили никога не е бил против Русия. И ние никога не сме искали паметниците в памет на руските войни, най-важният от които стои тук, пред Народното събрание, да бъдат свалени. Ние сме искали да бъдат свалени паметниците на онази армия поробителка, на онази армия, която донесе цялото робство на страната, а именно Съветската армия, господин Камов. Тук има огромна разлика. (Ръкопляскания и викове: "Браво!" в СДС)
Това е много важно да разберат не само тук уважаемите членове на нашия парламент, господин Маринов, който се готвите сигурно да станете, но мисля, че на мен не можете да ми направите никакви реплики, защото съм председател на парламентарна група. Това ще Ви го обясни господин Йорданов. Така че просто няма място за реплика.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА БСП: Страх ли те е?
СТЕФАН САВОВ: Но аз искам ясно да се подчертае разликата в отношението на Съюза на демократичните сили между Съветския съюз и между Русия. Това са две съвършено различни неща. Искам да кажа още: докато вие се колебаехте, докато вие и сега се чудите какво да правите, докато вие се въртите наляво - надясно и не знаете какво и как да решите, ние още вечерта, тогава, когато не се знаеше дали господин Елцин, или господин Руцкой ще привлекат съветската, руската армия, а може би и съветската, защото все още съществуват такива формации, ние заложихме не на печелившата карта, уважаеми господа, ние заложихме на картата на каузата. А тази кауза в онзи момент се осъществяваше от господин Елцин. Това трябва да се разбере. (Бурни ръкопляскания в СДС) И това трябва много ясно да стане за вас, уважаеми господа, които просто се чудя каква позиция ще заемете.
Но аз си спомням и онези дни, когато беше пучът срещу господин Горбачов, спомням си вашите напомпани физиономии, спомням си вашето високомерие в онези два дни, в които вие бяхте решили, че е край със СДС. Е, не е край! Там е цялата работа, че събитията в Русия показват, че фактически правото е на наша страна, правото е на онези, които смятат, че трябва да има декомунизация. И това го казват и в Русия, казват го навсякъде. (Бурни ръкопласСт.Б/НП 42.1 кания в СДС, викове: "Браво") И ние се борим и в България да има декомунизация, защото полската партия може да е спечелила от 50 на сто изборите, обаче тя много отдавна поиска извинение от своя народ. А вие, господа, не само че не искате извинение, а нещо повече, вие искате отново да развеете символите на комунизма. Защото вие всичките сте се клели, всичките до един в онези именно устави ваши, които, ако ги прочетем днес тук пред публиката, ще се разбере какви са те. Вие поддържахте пролетарската диктатура, вие поддържахте, че Съветският съюз е първата наша родина.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (от място): А ти защо превеждаше Чегевара.
СТЕФАН САВОВ: Е, с това няма да се съгласим никога, За нас нашата родина е първо България. И ние смятаме, че в този момент именно каузата на България беше най-добре защитена от онези сили, които застанаха срещу реставраторските сили, срещу силите на болшевизма, срещу силите, които развяваха знамената на болшевизма, червените знамена в Москва. Ние няма да приемем това никога!
И, господин председател, моля Ви, подложете на гласуване резолюцията, която прочете господин Неделчев. Има такава процедура. Нека да видим кои са против тази резолюция.
И второ, моля ви, недавайте, пак според правилника, на господата Маринов, Боков и компания дума за реплики против председател на парламентарна група.
Благодаря ви много. (Бурни ръкопляскания в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефан Савов.
От името на парламентарната група на БСП има думата господин Маринов.
СТЕФАН САВОВ (от място): Камов вече говори от името на тяхната парламентарна група! Няма право!
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин Савов, силата на една позиция не е в това да не се дава думата на другите! Силата е в това да оборите другите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Маринов, моля Ви само за момент!
СТЕФАН САВОВ (от място): Аз не съм репликирал Камов!
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ: Аз не Ви репликирам, аз също говоря от името на парламентарната група. 42.2
СТЕФАН САВОВ (от място): Колко пъти ще говорите?
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ: Всяка парламентарна група може да поиска думата, колкото пъти поиска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Колкото пъти поиска може да вземе думата.
СТЕФАН САВОВ (от място): Така ли?
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ: Моля Ви се, проверете правилника. Да, разбира се, чудесно, ето, следващият ще бъде господин Костов.
Господин Савов, аз съм съгласен, че Вие изразихте Вашата кауза и Вашата кауза много точно се изразява с това, че Вие се впечатлихте ... (реплика на господин Савов, която не се чува) Аз мога да говоря за това, което намеря за добре, от името на парламентарната група. Не е реплика!
Вашата кауза е в това, че Вие забелязахте червените знамена, но не забелязахте танковете, господин Савов! Това е Вашата каузата! Незабелязахте нарушението на Конституцията, господин Савов! (Бурни ръкопляскания в блока на БСП и коалиция, викове: "Браво!")
И аз искам да ви припомня, господин Савов, че Вашата група, Вашата политическа сила ... (Викове: "У-у-у" и тропане по банките в блока на СДС) ... вашата политическа сила организира тази година метежа тук в центъра на София, лагерите в центъра на София, искането за оставката на президента, атаката срещу парламента. Това вие го организирахте, господин Савов! Вие отидохте да оплювате Българската конституция пред Съвета на Европа. И миналата седмица вие се разграничихте, сега вие го подкрепяте. Това е истината, господин Савов! Кой е за и кой е против Конституцията, парламентарнизма и конституционализма!
Това е вашата кауза. (Шум и викове в залата)
СТЕФАН САВОВ (излиза пред микрофоните, посрещнат с викове "Буш", "Буш" от блока на БСП и коалиция): Ами защо "Буш", викайте "Елцин", викайте "Клинтън", защо "Буш"! Той вече Буш си каза думата. Викайте "Елцин", викайте "Клинтън", хайде, де: Елцин, Елцин, Елцин! Нали? Така!
Господин Маринов, искам да Ви кажа .... (Обръща се към господин Венцеслав Димитров, който излиза към трибуната и прави реплики) Господин Димитров, моля Ви се, само за момент! Господин Маринов ... господин Маринов ... господин Димитров, моля Ви се! 42.3
Тъй като се установи една процедура, която според мен съвсем не е правилна, че можело парламентарните групи да говорят без край чрез техни представители, ние ще продължим. Но искам да кажа, господин Маринов, тук, пред цялото Народно събрание, че където съм имал възможността на най-високи формуми, включително на този, на Съюза на европейските демократически партии, на една конференция, на която участвуваха 15 министър-председатели, включително хора като Ширак и господин Кол, на които Вие ходите от време на време да ударяте по някое темане ...
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ: Вие удряте теманета, не ние.
СТЕФАН САВОВ: Не ние, моля Ви се, господин Маринов. Аз винаги съм казвал, че съм против тази Конституция именно за това, защото в нея не е имало и няма декомунизационни закони. И ако искате моето именно изявление тук да приемете и да ме предадете на прокурора, заедно с господин Тошев, но аз винаги съм го казвал това нещо. Аз смятам, че големият дефект на нашата Конституция, тази, която вие гласувахте, беше именно това, че нямаше текст, така както в Германия, така както в Япония, така както в Италия, който да бъде декомунизационен, антиимпериалистически и тъй нататък. Защото ако имаше такави текстове, нещагта щяха да бъдат съвсем нормални. Вие щяхте да бъдете една нормална партия най-после, а нямаше да се пържите непрекъснато в собствения си огън, който доникъде няма да ви доведе, освен до 10% на изборите!
Но, моля ви, приемете моята декларация като една декларация на това, че ако искате, предайте ме на прокурора, че аз пред най-високи места говоря, че нашата голяма грешка, нашата, на българския народ, на българския парламент, на Великото Народно събрание, е тази, че именно не се приеха декомунизационни закони, така както имаше в Германия денацификация. Това е големият дефект! Тогава вие щяхте да бъдете нормални хора, тогава ние с вас щяхме да говорим нормално, тогава въобще нещата щяха да бъдат съвсем други. Благодаря ви. (Ръкопляскания в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефан Савов. Дискусия по този въпрос няма да провеждаме. Разговарях с господин Неделчев като вносител, заповядайте, господин Неделчев. 42.4 МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (СДС): Процедурно, господин председател, моля, да подложите на гласуване като резолюция текста, който предложих. (Ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Неделчев, ще Ви помоля да посочите този член, според който предлагате това да стане. Заповядайте, правилникът, ще Ви изчакам. (Шум и реплики в залата)
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, възможностите са две. Първата възможност е, ако в залата има консенсус бихме могли да гласуваме този текст. Тъй като, за съжаление, очевидно консенсус няма тук многократно от нашите опоненти, от Българската социалистическа партия, е развивана тезата, че пленумът на Народното събрание има правото винаги всякакъв текст да гласува, когато просто този текст е предложен тук, в пленума. Това е теза, която многократно е защитавана от нашите опоненти. И аз в случая смятам, че това е една реална теза. (Шум и реплики от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Неделчев. Такъв прецедент няма. Имало е случаи, когато това се е искало, но никога не се е допускало. Чл.71 много ясно казва, че "проекти за решения, декларации и обръщения могат да внасят народните представители и парламентарните групи. Проектите за решения, декларации и обръщения се разпределят от председателя на Народното събрание между съответните постоянни комисии в 3-дневен срок от постъпването им. Постоянните комисии обсъждат проектите не по-късно от 15 дни от разпределението им и представят на председателя на Народното събрание становищата си по тях.
Народното събрание обсъжда и гласува проектите за решения, декларации и обръщения не по-късно от 7 дни от постъпването на становищата на постоянните комисии. Те се приемат на едно гласуване".
Ще постъпим както е в правилника, просто защото България не е Русия. (Възгласи на одобрение, "Браво!" и ръкопляскания от блока на БСП) Затова господин Неделчев да даде своята декларация. Декларацията ще се даде на комисиите, народните представители дори в момента я нямат като текст пред себе си. Иначе съм съгласен МС/КТ 43.1 с всякакви мнения.
СТЕФАН САВОВ (от място): Не сме съгласни. Моля Ви, дайте ми думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз се учудвам, че уважаемият господин председател втори път повтаря думите, че България не е Русия. (Шум и реплики в блока на БСП)
Естествено, че не е Русия и естествено, че точно господата от центъра и тук сме били тези, които не сме били съгласни да се кълнем като вас, пред Мавзолея на бившия вожд във вярност на Съветския съюз. Нито ще се кълнем във вярност нито на Русия, нито на Съветския съюз.
Тук става въпрос обаче за една кауза, и аз смятам, че това, което ние искаме, това е по принципа на правото - че пленумът винаги може да направи това, което могат да направят помалките негови подразделения, организации и т.н. Пленумът винаги е в силата си, господин председателю, и прочетете всичките трудове по конституционно право да разберете, че пленумът има всичките права не да разтака по комисии или както казваше нашият бележит предшественик Петко Рачов Славейков "Пуснете една работа в комисията, за да се разкомисва". Ние сме против това да се разкомисват тези въпроси. Те искат днес решение и ние сме за това, Вие да поставите днес пленумът да си каже своето становище. Това е от общата теория на конституционното право и Вие трябва да я знаете. Благодаря ви! (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Савов. Същевременно има още един аргумент. Това се прави като предложение, първо за включване в дневния ред. Кога се правят предложенията за включване в дневния ред?
Аз много моля, независимо че напълно аз споделям лично позицията, която тук бе застъпена от господин Савов. Моля обаче, наистина да се придържаме към правилника. (Шум и реплики в блока на СДС) Нека да се направи дори като внасяне в дневния ред и т.н. Проблемът Русия и това, което става в Русия не може да бъде изключение и да води до изключение в работата на българския парламент. 43.2
СТЕФАН САВОВ (от място): Стига с този проблем! Ние не се занимаваме с Русия, господин Йорданов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Защото аз ще поискам утре и затова, което става в Сомалия. Трагично е. (Ръкопляскания и възгласи на одобрение от блока на БСП)
ФИЛИП БОКОВ (от място): Искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Повече по този въпрос не давам думата, господин Боков.
Пристъпваме към предложенията по дневния ред.
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (от място): По процедурен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, процедурно. (Възгласи на неодобрение от блока на БСП)
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (СДС): Господин председател, моля да подложите на гласуване следният проблем - дали да гласуваме подобен текст. Просто да подложите на гласуване това нещо.
ФИЛИП БОКОВ (от място): Обратно мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Боков, обратно мнение.
ФИЛИП БОКОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, моята критика е към Вас, тъй като допуснахте изобщо този дебат да се състои. Това е Народно събрание на независима България, уважаеми господа, а не е на Автономна руска република. (Шум и реплики в залата) В тази страна достатъчно дълго се чествуваха руските празници и достатъчно дълго се правеха верноподанически декларации на руски и съветски държавни ръководители. (Шум и реплики в залата) Така че, именно на това основание, а не на основанието на правилника, аз предлагам да прекратите този дебат.
СТЕФАН САВОВ (от място): Няма да го прекратим!
ФИЛИП БОКОВ: Голямата любов на господин Савов към Русия, разбира се, е известна, но това не може да кара Народното събрание да действува по начин, който може да се изтълкува, че то не е Народно събрание на независима България.
И освен това, господин председателю, аз моля, когато ораторите приближават към трибуната, да ги поглеждате в очите, за да видите дали не са били на коктейл. Благодаря ви! (Весело оживление и ръкопляскания в блока на БСП) 43.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Боков, това последното можехте и да не го казвате.
Направено бе предложение т.1 от дневния ред да бъдат промените в Законодателната комисия.
СТЕФАН САВОВ (от място): Има предложение от господин Неделчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Савов, аз напълно съм съгласен с Вас. Тази декларация ще се изпрати на комисиите. (Шум и реплики в блока на СДС)
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (от място): Искаме сега да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз ви моля, посочете ми, ако искате отново това нещо на основание на какъв член. Казах, декларацията лично, веднага... Дори господин Неделчев представи декларацията в един вид малко като чернова. (Весело оживление в блока на БСП) Дайте възможност поне господин Неделчев да препише декларацията на чисто и да я изпратя на комисиите, както е редът в Народното събрание. Моля ви, се!
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (от място): Искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Христов, по кой въпрос? По същия? (Шум и реплики в блока на СДС) Заповядайте, по този въпрос пак.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, имаме достатъчно прецеденти, когато възникне някакъв извънреден случай той да бъде поставен на гласуване в залата извънредно - дали да влезе в дневния ред.
Господин Неделчев поиска точно това от Вас и тук няма никакво нарушение на правилника.
Ние нееднократно сме извършвали такива актове, така че от името на парламентарната група, аз Ви моля,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Христов, веднага Ви обръщам внимание.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ: ...на базата на утвърдената практика да поставите на гласуване следният проблем - дали декларацията изразяваща отношението на българския парламент към събитията в Русия следва да влезе и впоследствие да бъде гласувана от нашия парламент. Ето това е целият проблем в процедурния въпрос. Моля да му обърнете внимание. Благодаря ви. 43.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Христов, според чл.37, ал.5 само Председателският съвет в изключителни случаи може да предложи промяна в дневния ред в началото на пленарното заседание. Ясно е записано - Председателският съвет. Тъй като възниква очевидно противоречие тук по исканията...
СТЕФАН САВОВ (от място): Председателският съвет е само орган за съвещание, господин председателю. Вие поемате ли отговорност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Текстът е следният: "В изключителни случаи Председателският съвет може да предложи промяна в дневния ред", т.е. Председателският съвет.
Свиквам Председателски съвет. (Звъни)
(15 ч. и 45 м.)
43.5(След почивката)

16 ч. и 35 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, продължаваме заседанието.
По време на Председателския съвет бяха разменени различни мнения както върху правилника, така и върху важността и актуалността на направеното от Парламентарната група на СДС предложение за декларация на Народното събрание по повод събитията в Русия.
Аз моля господин Стефан Савов да направи предложението на Парламентарната група на СДС.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Съюза на демократичните сили прави предложение, така както е ставало неведнъж, Комисията по външна политика да се събере сега, вие да направите това предложение и да разгледа нашата декларация - предложение на Тридесет и шестото Народно събрание, по повод събитията в Русия. За нас събитията в Русия не са събития нито в Сомалия, нито в Ангола, нито в Етиопия, а са събития в една страна, от която зависи много, за съжаление все още, пряко съдбата и на България.
Така че нашето предложение е ясно и категорично и моля да го подложите на гласуване. Да се даде една почивка. Комисията по външна политика, защото тук е господин Лютфи, правя предложение, господин Стоилов, моля Ви се, Вие след това ще направите предложение, а аз правя сега. Да се събере спешно, така както неведнъж са се събирали спешно комисии - Законодателна и т.н. Това е нашето предложение съвсем категорично и моля да го поставите на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефан Савов.
На основание – 2 от Преходните и заключителни разпоредби поставям на гласуване това предложение, а именно Комисията по външна политика спешно да се събере и да разгледа въпроса с декларацията. СМ/ВЙ 44.1
Моля, гласувайте това предложение.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 198 народни представители. За - 100 народни представители, против - 57, въздържали се - 42. (Оживление в залата)
Предложението се приема.
Моля, Комисията по външна политика да се подготви за заседание. В момента ще й разпределя декларацията и да започне работа по нея.
СТЕФАН САВОВ: В такъв случай, тъй като господин председателят дава почивка, Парламентарната група на СДС иска почивка половин час и моля горе в зала "Изток" да се съберем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Давам половин час почивка. Моля, комисията да се събере в зала "Запад".
Звъни.
(16 ч. и 45 м.)
44.2
(След почивката)

18 ч. 00 мин.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме заседанието.
Тъй като Комисията по външна политика не е разгледала въпроса поради липса на кворум, ...
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА СДС: По чия вина?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: ... Мисля, че ще бъде правилно, ако настоя специално пред господин Лютфи в най-скоро време комисията да разгледа въпроса с декларацията, да даде своето становище, както е редът, и да не се изпада в такива състояния.
Господин Панов, заповядайте - от името на парламентарната група.
АСПАРУХ ПАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Упълномощен съм от името на парламентарната група, като представител на Комисията по външна политика, да изразя острия протест на Парламентарната група на СДС от бойкота, който беше направен от представителите на БСП, които въпреки решението на Председателския съвет и въпреки гласуваното решение в пленарната зала, не се явиха на заседанието на Комисията по външна политика.
Мога само да ви информирам, че целият състав на комисията от СДС беше там, както и представителите на ДПС в лицето на господин Лютфи и както представителят на Нов съюз за демокрация д-р Йордан Тодоров и също независимият депутат господин Константин Аджаров.
И тъй като тази декларация има много голямо значение да бъде приета днес, защото тя е посветена именно на деня на национален траур в Москва и е насочена именно против жертвите на грубото насилие, именно затова аз считам, че все още тя може да бъде приета днес в пленарната зала, ако има съгласие между парламентарните групи, които могат да изразят своите становища, въпреки че няма решение на Комисията по външна политика.
И за да не взимам думата втори път, искам да кажа, че представителите на СДС в Комисията по външна политика и цялата ББ/ЙА 45.1 парламентарна група на СДС нямат възражения по така предложения текст за декларация на Тридесет и шестото Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Панов.
Има думата госпожа Ананиева от името на Парламентарната група на БСП и коалиция.
НОРА АНАНИЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, заседанието започна със скандално нарушение на процедурата. Един час след като започна, по време на Председателския съвет, стана ясно, че изобщо не е депозиран такъв документ. Ако вие бяхте толкова развълнувани точно в днешния ден от гибелта на руски хора, вие щяхте своевременно да внесете, да депозирате и по установения ред да поискате разглеждане на декларацията. Това първо.
Но явно целта е била друга - целта е била да се събори днешното заседание и да се наложи една политическа позиция чрез процедурни трикове, които са вече банално известни.
Второ, от всичко, което беше говорено тук от страна и на господин Савов, и на неговите заместници и колеги, има само едно нещо, което безусловно ще спомена - че събитията в Русия засягат целия свят, защото това е една велика държава, това е една славянска държава, това е един братски народ и ние не можем да не се вълнуваме от неговата съдба. И толкова повече затова налага да се подхожда отговорно, да не се правят примитивни опити да се налага една теснопартийна позиция по въпрос, който е от национален интерес, от национално психологическо значение и от световно и глобално значение.
Трето, ние, разбира се, имаме позиция, българската държава има позиция - тя беше позицията, изразена от президента, тя беше позицията, изразена от министър-председателя, това беше позицията, изразена от всички основни политически сили. (Шум в блока на СДС)
Ако вие, господа, внимателно сте слушали нашата позиция а не сте по същия начин крещяли пред телевизорите, когато ние ги изложихме, вие щяхте да видите и оценката, и грижата, и за разлика от вас - грижата за демократичното и конституционно развите на Русия, грижата за развитието на реформите в Русия, 45.2 грижата за гражданския мир в Русия.
И последната дума - ние се ангажирахме с принципи, не с личности, защото, извинявайте много, сме доста по-опитни от вас (смях и шум в блока на СДС).
И накрая искам да кажа още нещо. След като три часа минаха при този конфронтиран парламент, когато сме приемали позиция по външнополитически въпроси, по въпроси, които засягат събития в други държави, ние никога не сме се опитвали да подхождаме по този начин. Говоря - нито за нас, нито за вас досега. Ние сме търсили съгласие, търсили сме една обща позиция, една балансирана позиция, която да отразява волята на парламента.
Координационият съвет на СДС реши, че може да наложи собственото си политическо решение на парламента. Просто отмина това време, господа, и трябва да се примирите с това.
Моля, господин председател, да прекратите саботажа на парламентарното заседание и да преминем към дневния ред (единични ръкопляскания от блока на БСП).
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Ананиева.
Давам думата на господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Трябва да ви кажа, че с огромно удоволствие чух отново една реч, която беше изпълнена с думи, съдържание, плънки, саботажи, грижа и т.н. Такива, каквито госпожа Ананиева е учила в АОНСУ и въобще аз просто се почувствах все едно, че съм в атмосферата от преди четири-пет години (реплика от блока на ПС на БСП, която не се чува). Вижте, оставете го Че Гевара и неговите кости, господа. Вие сте се клели в пролетарската диктатура и в Съветския съюз.
Действително аз се очудвам, че може господата от БСП и коалиция и "Ера-3" да говорят от името на държавата.
Госпожо Ананиева, моля Ви се, забравете миналото, когато говорехте за държавата и от името на държавата раздавахте апартаменти в градския съвет и т.н. Вие вече не сте държавата! Работата е там, че в дните или в нощта, когато се водеха боевете, вие говорехте за диалог. Недейте сега да криете това, което говорехте. И аз се радвам, че хората го слушат това нещо. Та господин Първанов, който беше с мен по телевизията, нека да каже той (той не е тук), но я да си спомним какво каза той по 45.3 телевизията в сравнение с тезата, която изнесох аз. Ами че вие през цялото време не смеехте въобще да вземете становище, а днес пред целия български народ ... Аз се радвам извънредно много, че вие отново не посмяхте да се явите в Комисията по външна политика, с което само оправдавате, с което само потвърждавате тезата за това кого поддържате вие. Вие поддържате реставраторските сили не само в Русия, а вие сте реставраторската сила и в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефан Савов.
Постъпило е предложение от госпожа Ананиева за прекратяване на дебатите по този въпрос.
Моля, гласувайте това предложение.
Резултатът: от общо гласували 197 народни представители, 109 са гласували за, 82 против, 6 се въздържат.
Предложението се приема.
Започваме работа по дневния ред.
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Моля най-напред да гласуваме господин Павлин Неделчев заместник-министър на правосъдието, да заповяда в залата.
Моля, гласувайте това предложение.
Резултатът: от общо гласували 173 народни представители, 150 са гласували за, 22 против, 1 се въздържа.
Предложението се приема.
Моля господин Неделчев да заповяда в пленарната зала.
Моля господин Джеров да заповяда и да докладва законопроекта на второ четене. 45.4
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, вчера беше гласуван раздел първи - "Общи положения" на глава четвърта "Съдилища".
Сега трябва да преминем към раздел втори със заглавие "Съдебни заседатели".
Първият текст от наша гледна точка е безспорен, но вторият текст съдържа в себе си два варианта и той вече трябва да бъде обсъден надлежно.
Ще ми позволите да дам чл.43, за който нямам никакви предложения, и след това вече ще минем към следващия.
"Чл.43. Съдът разглежда първоинстанционните наказателни и граждански дела с участието на съдебни заседатели, в случаите, определени от Процесуалния закон".
Както казах, до този момент не са постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста на чл.43 на законопроекта. Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители, за - 168, против няма, въздържали се - няма. Член 43 се приема.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преминаваме към чл.44.
"Чл.44, ал.1. Съдебни заседатели могат да бъдат пълнолетни български граждани, които се ползват с добро име и с авторитет в обществото и не са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления, независимо дали са реабилитирани".
Втора алинея я предлагаме в два варианта.
Първи вариант на ал.2: "Съдебни заседатели във военните съдилища могат да бъдат генерали (адмирали), офицери и сержанти на свърхсрочна служба".
Вторият вариант на ал.2: "Съдебни заседатели във военните съдилища могат да бъдат генерали (адмирали), офицери и сержанти на действителна служба, както и сержанти на свръхсрочна служба".
Алинея първа е безспорна, а ал.2 виждате в какво се състои разликата. Законодателната комисия предлага на вашето внимание двата варианта. Аз ще моля онези наши колеги, които са повече свързани с войската, с армията, да вземат отношение кое е по-правилно. Просто подчертавам, че в случая говорим за съдебни заседатели и трябва да видим дали това да бъдат генерали (адмирали), офицери и сержанти на свръхсрочна служба, или същите ВТ/НП 46.1 на действителна служба и сержанти на свръхсрочна служба. Това е въпросът.
Аз моля, господин председателю, поне да поставите разделно алинея първа на гласуване, защото по нея нямаме различия, няма постъпили предложения и след това да минем към ал.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване.
Гласуваме текста на чл.44, ал.1. Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители, за - 161, против 1, въздържал се 1 народен представител. Алинея първа на чл.44 се приема.
Господин Сталийски заповядайте, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители. Въпросът се редуцира до това дали действителна или свръхсрочна служба. Поддържам действителна, защото в самия Закон за военната служба е действителна. Тук с колегите от ляво говорих, правят някакво разграничение за сержантите, и смятам, че това може да се приеме. Вземете думата, но според мен трябва да бъде действителна служба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Сталийски. Други мнения? - Няма. Господин Джеров, кой вариант да поставим на гласуване?
Господин Гоцев, заповядайте и Вие, имате думата.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа, аз мисля, че тук като се казва "свръхсрочна", и когато на едното място се казва "действителна" а на другото не казва, няма предвид терминологията, а има предвид, че ако в първия вариант се приеме, ще могат да бъдат назначавани за съдебни заседатели и пенсионери, а в първия вариант, ако се подложи на тълкуване, като няма казано "действителна служба", това би означавало, че пенсионер-генерал, админал или капитан, ще може да бъде назначаван за съдебен заседател.
А във втория вариант, като кажем на действителна служба само този, който в момента е на действителна служба, той ще бъде назначаван. Аз съм съгласен със крайния извод на господин Сталийски, че трябва да бъде на действителна служба, но по други мотиви, а не, че законът го казва така. Аз лично никога не съм се явявал във военен съд, но знам какво става. В действителна служба те трябва да бъдат, защото да знаят каква е обстановката 46.2 в армията. Ако той не знае каква е обстановката в армията сега, а знае каква е била преди 10 години, няма да бъде особено полезен, като лице, което не е юрист, за да въведе тази справедливост, заради която се иска институтът на съдебните заседатели.
Аз поддържам, че трябва да бъде вторият вариант - на действителна служба, по изложените съображения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Гоцев. Господин Георгиев, заповядайте. Имате думата.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, така е както направи тълкуването господин Гоцев. Това сме имали предвид в първия вариант, и това сме имали предвид във втория вариант. Да, както направи разтълкуването господин Гоцев, а именно във втория вариант се има предвид той да е действащ в момента, когато го избират за съдебен заседател или там, както ще бъде процедурата. По-нататък ще я видим в съответните текстове.
Първият вариант има предвид, не си служи с термина "действителна служба", а казва "да бъдат генерали (адмирали), офицери, ...", като има предвид, че могат да се избират за съдебни заседатели както действащи, така и пенсионери.
Очевидно несъвършенството на текста се отнася за сержантите, защото сержанти може да има само на свръхсрочна служба и ако трябва да бъдем коректни, трябва именно тук да добавим: "както и сержанти на свръхсрочна служба". И ако направим това, тогава текстът ще бъде коректен.
Що се отнася по съществото, аз искам да защитя идеята, която е залегнала в първия вариант. Струва ми се, че тя е подемократична, тоест да дадем възможност да бъдат назначени или избрани за съдебни заседатели и лица от генералския и офицерския състав, които са излезли в пенсия. 46.3 Защо това е така? Защото поначало ако ние сложим такава разпоредба само за действащи, но не и за пенсионери, всъщност ние слагаме ограничение на правото на всеки един измежду тези категории лица да може да бъде кандидат или да бъде представен за такъв съдебен заседател. Заедно с това ние бихме се изправили пред една такава хипотеза: избира се или се назначава в момента, в който е действащ, а след една година се пенсионира, или след две години. Какво ще стане с него в случая? Може ли при нашата хипотеза, като сме приели, че пенсионер не може да бъде съдебен заседател, той да продължава да бъде съдебен заседател? Става така, че поставяме хората в неравноправно положение: някой, който е действащ през последната си година, някак си се е промушил и е избран за съдебен заседател - офицер или генерал, и след това продължава още четири или пет години, за срок докато е мандатът, но вече като пенсионер. А друг, който току-що се е пенсионирал, но притежава всички качества, които сме посочили подробно в първата алинея на чл. 44, да не може да бъде представен за съдебен заседател измежду тези състави.
Ето защо аз по чисто демократични съображения по своя характер, така, както ги изложих, пледирам пред вас, уважаеми колеги, да отидем на първия вариант и така според мен ние ще бъдем еднакво справедливи и към действащите, и към пенсионираните офицери и генерали. Благодаря ви за вниманието! (Гласове от залата) Да, те са в запаса. Извинявайте! Терминът е "в запас", генерали или офицери в запас, но аз съм малко далеч от тази терминология и затова приемам поправката, която ми се прави отляво от господин Трендафилов и отдясно от господин ексминистъра на войната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Георгиев. Мисля, че проблемът е ясен.
Господин Бучков, искате ли думата? Заповядайте!
ЕМИЛ БУЧКОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително първият вариант е най-удачният и той би трябвало да се възприеме, защото от "генерали, адмирали и офицери" се разбира както действащи, така и преминали в запаса.
Но тук искам да отбележа само един факт по отношение на сержантите. Сержанти на свръхсрочна служба, т.е. тези, които са преминали в запаса, те не могат да бъдат, защото не са на НЧ/ВР 47.1 свръхсрочна служба, те са преминали в запаса. И тук съм длъжен да изясня и следното нещо: войнишният и сержантският състав могат да бъдат срочни. Само сержантския състав може да бъде и свръхсрочен, докато офицери, генерали и адмирали - всички са вече на свръхсрочна служба. Поради тази причина аз обръщам внимание да се има предвид, че съдебни заседатели от сержантския състав ще могат да бъдат привличани само тези, които в момента са на служба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Бучков. Моля, господин Джеров, заповядайте!
Най-напред да гласуваме първия вариант. Вариантът е пред вас. Гласуваме първия вариант, който гласи: "Съдебни заседатели във военните съдилища могат да бъдат генерали (адмирали), офицери" и вместо "и" внасяме поправката "както и сержанти на свръхсрочна служба". Моля, режим на гласуване! Гласуваме първия вариант на чл. 44, ал. 2. Моля, гласувайте!
Гласували общо 162 народни представители. От тях 154 - за, 6 - против, 2 - въздържали се.
Член 44, ал. 2 се приема.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Чл. 45. Съдебните заседатели се назначават по предложение на общинските съвети:
1. за районните съдилища - от общото събрание на съдиите от съответния окръжен съд;
2. за окръжните съдилища - от общото събрание на съдиите от съответния апелативен съд.
Ал. 2. Съдебните заседатели във военните съдилища се назначават по предложение на командирите на поделението от общото събрание на съдиите от Военноапелативния съд".
И тук предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване! Гласуваме текста на чл. 45 на законопроекта. Моля, гласувайте!
Гласували общо 166 народни представители. От тях 161 - за, 1 - против, 4 - въздържали се.
Член 45 се приема.
Преминаваме по-нататък. 47.2 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Чл.46. Мандатът на съдебните заседатели е 5 години".
Прави се възражение, но ако някой прави възражение, трябва тук да го направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, ако някой има възражения за сроковете, да заповяда. Има ли възражения по текста? Няма.
Моля, режим на гласуване. Гласува се чл.46.
От общо гласували 146 народни представители, за - 130, против - 2, въздържали се - 14.
Приема се на второ четене този текст.
Моля, господин Джеров, следващия текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Тъй като работим без известни текстове и без следващи текстове, някъде няма да назоваваме членовете. В следващия текст случаят е точно такъв.
"Чл.47. Съдебните заседатели полагат клетва по член... При условията на член еди-кой си... от този закон".
Когато стигнем дотам, клетвата е нещо, което е определено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли възражения по формулировката?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров.
Моля, режим на гласуване. Гласува се текстът, както беше прочетен от председателя на Законодателната комисия.
От общо гласували 156 народни представители, за - 155, против - няма, въздържали се - 1.
Приема се текстът на второ четене.
Моля, господин Джеров, да докладвате следващия текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Чл.48. Органът, назначил съдебния заседател, го освобождава от длъжност, когато:
1. бъде осъден за умишлено престъпление на лишаване от свобода;
2. с действията си уронва авторитета на правосъдието;
3. поиска да бъде освободен от длъжност по уважителни причини;
4. не отговаря на условията по чл.13 от този закон". СБ/КТ 48.1
Това е съдържанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли предложения по текста?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Бучков.
ЕМИЛ БУЧКОВ (Независим): Уважаема госпожо председател, колеги! Става дума за т.2 на ал.1 - с действията си уронва авторитета на правосъдието. Кой ще установи и констатира тази простъпка, дали това ще бъде съдът или командирът, който го е предложил, който го е назначил, или някой друг? Аз не съм против наличието на такъв текст, но трябва точно да се посочат условията, при които ще се установи едно такова поведение, за да може той да бъде освободен от качеството си на съдебен заседател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: А какъв текст предлагате, господин Бучков?
ЕМИЛ БУЧКОВ: Аз предлагам въобще да отпадне текстът на т.2. Текстът на т.2 да отпадне, защото той е неприложим или ако е приложим, ще възникнат много спорове при неговото прилагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата госпожа Караиванова за реплика.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, аз не съм съгласна да отпадне тази точка от текста. Не можем да оставим един съдебен заседател да съди хора, след като е уронил престижа на правосъдието. Има достатъчно начини да се установи кога един съдебен заседател уронва този престиж. Време е да престанем да прилагаме и за правосъдието партийните критерии. И веднага ще ви дам един пример от последните години, когато един съдебен заседател във вестниците описваше действия, станали в заседателната стая, въпреки известното и в закона записаното за тайната на съвещателната стая. И никой не му потърси отговорност. Аз мисля, че такъв съдебен заседател, изнесъл данни от тайната на съвещанието, уронва, най-малкото, престижа на правосъдието, ако не и извършва престъпление.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За реплика на изказването на господин Бучков има думата господин Гоцев. 48.2
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, разбира се, че трябва да има такъв текст според мен, защото съдебният заседател не може да продължи да правораздава, ако уронва престижа, достойнството, така както е казано. Съществува обаче това, което казва господин Бучков, кой ще го установи. Този ли, който го е назначил. И аз сега си задавам един друг въпрос, но ние сме на второ четене и не може, дали не трябва този, който ще направи предложение съдията при тези условия да бъде освободен, същият да прави предложение за съдебните заседатели. Но това е много мъчно. И понеже е мъчно, ще бъде тази колегия, която го е назначила, там ще има някакъв сигнал, това е човешко, че този сигнал ще дойде може би от онзи, който го е предложил да бъде назначен, и те ще преценят и ще го освободят. Но трябва да се остави възможността в такива случаи да бъде освобождаван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Господин Бучков, имате възможност за отговор на репликите. Заповядайте.
ЕМИЛ БУЧКОВ (Независим): Примерът, който даде госпожа Караиванова, представлява престъпление, а не уронване на престиж. И то е достатъчно, защото се поглъща от т.1 на същия текст.
Освен това поставя се въпросът много ясно къде е уронването на този престиж. Уронването на този престиж трябва да стане в съдебната зала, в съдебната палата, където се гледат делата, или навън, някъде в частния живот на този съдебен заседател.
Поради тази сложност и да не отиваме към едно утежняване аз предлагам тогава да гласуваме текста без т.2, като за т.2, после ще помогне и госпожа Митева, да се изготви един нов текст, който да даде някаква гаранция. В противен случай ние си оставаме на едно положение, в което не е уточнено кой ще установява това неправомерно поведение.
Изказаното становище от господин Гоцев, че този, който го е назначил, ще трябва да го освободи, назначил го е кой? Изрично е посочено. По предложение на командира на поделението, но го е назначил председателят на Апелативния съд. Така че председателят на Апелативния съд ще трябва да го освободи.
АНА КАРАИВАНОВА (от място): Общото събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Мариела Митева има думата. Заповядайте. 48.3
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз също бих искала да подкрепя текста като идея, тъй като практиката е създала достатъчно стабилни критерии, за да се установи кога един съдебен заседател нарушава престижа на правосъдието или не. Според мен колективният орган, който назначава съдебните заседатели, а това са общите събрания на съдиите от Окръжния или Апелативния съд, именно този колективен орган е една достатъчно голяма гаранция срещу злоупотреби с понятието "престиж на правосъдието". И ще ви дам само един малък пример в тази насока. Уронване например на престижа на правосъдието имаме в един случай, станал преди няколко години, когато делото е отсрочено за след обяд, съдебните заседатели обаче остават в кръчмата. Останалите участници в процеса ги чакат, а тях ги няма. Това е типичен случай за уронване престижа на правосъдието.
Моето предложение обаче, заради което взех думата, е в т.2 да не бъде употребен изразът "авторитетът на правосъдието", а именно "престижът на правосъдието". Според мен тази дума поточно изразява идеята на текста, защото някой може да каже, че авторитет правосъдието няма и т.н. Но във всички случаи то има престиж и този престиж трябва да бъде съблюдаван. 48.4 И второто ми предложение е в т. 4 - чл. 13 стана чл. 12 и ние следва да го заменим. Спомняте си, че чл. 11 отпадна. Член 13 да бъде заменен с чл. 12. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, госпожо Митева! Господин Гоцев ще направи реплика.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председателстваща! Аз не обичам чуждите думи и "престиж" е чуждо, и "авторитет" е чуждо, и бих го заменил, ако това технически е възможно, с "доброто име на правосъдието". По същество е едно и също. (Шум и реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други предложения има ли по текста?
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Няма. Моля, господин Джеров, да вземете думата по предложенията и съответно да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Госпожа председател и драги колеги, малко трудно е юристът да вземе отношение тогава, когато има филолози, които трябваше да уточнят и те да отговорят всъщност - "авторитет", "престиж", "доброто име".
От правна гледна точка и "доброто име" безспорно може, "престиж" ми се струва малко чуждо, малко не само чуждо по съдържание и като дума. Би могло "доброто име".
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (от място): Те могат да кажат, че правосъдието няма добро име.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Сега, кой какво ще каже в момента е друг въпрос, но според мен, "доброто име" може би. По-българско, по-нашенско, направо казано.
Имаше едно предложение от господин Бучков за отпадане на т. 2. Тъй че би трябвало, госпожа председател, да поставим на гласуване предложението на господин Бучков за отпадането на т. 2 и тогава ще тръгнем нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Джеров! Моля, режим на гласуване! Гласува се предложението т. 2 да отпадне.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата!
Гласували са 158 народни представители, за са 26, против - 124, 8 се въздържат. Отклонява се предложението. МС/ВР 49.1
И сега по т. 2, все пак синонимът на думата "авторитет". Тъй като господин Джеров каза, че въпросът не е правен, заповядайте, господин Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, госпожо председателстваща! Вижте, мислейки, аз мислех, че някой филолог ще стане, но досега не става. "Доброто име", според мен, е свързано с индивидуална личност. Казваме "доброто име на Иван, Петко, на Георгиев" или "лошото име на Георгиев" и т.н. А когато говорим за орган, ние обикновено казваме "авторитета на органа". Аз не съм чул досега да се каже "доброто име на еди-кой си орган" или "лошото име на еди-кой си орган". Просто, ако се говори така, според мен, не е издържано граматически и стилно не е издържано.
Затова ми се струва, че по-ще приляга, тъй като въпросът не е кой знае какъв, да се обединим около това: "авторитета на органа" или на правосъдието и да ликвидираме този спор.
Смятам, че е излишно да драматизираме и да влизаме надълбоко в спорове по един такъв чисто стилистичен въпрос. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Райчевски, имате думата. По същия въпрос ли?
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): По същия въпрос. Аз вдигах ръка, но Вие не ме видяхте. Аз съм на противното мнение. Мисля, че трябва да остане "доброто име", защото не става въпрос за доброто име на органа, а на институцията.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА БСП: То е едно и също.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Защото "доброто име" е българският термин, всичко друго е вносно, както казах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре, с гласуване ще решим въпроса за името.
Първо, гласуваме предложението да бъде заменено с "престижа". Моля, режим на гласуване. Гласува се вместо "авторитета" да бъде "престижа на правосъдието".
Прекратете гласуването и посочете резултата!
Гласували са 147 народни представители, за са 93, против - 39, 15 се въздържат. Приема се думата "престиж" да замени "авторитета".
За т. 4 господин Джеров ще потвърди, че всъщност не е чл. 13, а 12, което следва от естествената номерация. 49.2
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ще ги уточним. На части работим и не мога да поема отговорност дали е 12, или пък е нещо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Но е ясно за какъв текст става дума?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласуваме текста на чл. 48 така, както е раздаден.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: С "престиж".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: С "престиж". "Авторитет" отпадна, остана "престиж". (Шум и реплики)
Моля, режим на гласуване!
Прекратете гласуването и посочете резултата!
Гласували са 156 народни представители, за са 113, против - 34, 9 се въздържат. Приема се текстът на второ четене.
Господин Джеров, моля Ви, следващия текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Член 49, така наречен. "Съдебните заседатели се свикват за участие в съдебни заседания от председателя на съда най-много за 60 дни в рамките на една календарна година, освен ако разглеждането на делото продължи и след този срок".
Няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, режим на гласуване! Гласува се този текст.
Моля, прекратете гласуването и изпишете резултата!
Гласували са 156 народни представители, за са 154, 1 е против, 1 се въздържа. Приема се текстът.
Моля, господин Джеров, да докладвате следващия текст!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Член 50.
Първа алинея. "Работодателите са длъжни да освобождават лицата, назначени за съдебни заседатели, за времето, през което те участват в заседанията на съда".
Втора алинея. "При неизпълнение на задължението по предходната алинея се налага санкцията, предвидена в член еди-кой си от този закон".
Това е съдържанието на предложения чл. 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли различия от текста?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не, дотук не. 49.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предложение няма, няма и желаещи да вземат думата. Или има? (Неразбираема реплика от господин Янаки Стоилов) По 50, да. Господин Янаки Стоилов, имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожа председателстваща, моето предложение е свързано и с чл. 50 и 51, затова сега го правя, защото смятам, че можем да обединим двата текста, тъй като в единия от тях е предвидено задължението на работодателя да освобождава лицата, които са назначени за съдебни заседатели. А чл. 51 казва обратното, че съдебните заседатели имат право, т.е. разрешава им се отпуск за времето, в което ще се провеждат съдебните заседания.
Смятам, че е достатъчно да предвидим правото на съдебните заседатели да бъде разрешаван отпуск. Алинея 2 в сегашния чл. 50 ще остане, тъй като тя предвижда отговорността на работодателя в случай, че не изпълни едно свое задължение, свързано с обществени и държавни интереси. И предлагам една ал. 3. Преди да прочета текста, който аз бях споменал и в Законодателната комисия, но там, може би донякъде водени от досегашната инерция, приехме друго разрешение.
Става дума за това, че според чл. 157, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда за изпълнение на обществени функции се предвижда платен отпуск. Но този текст в някаква степен не отговаря на днешните реалности, тъй като той не правеше разграничение между частни и държавни работодатели, защото общият държавен бюджет се формираше преди всичко от държавните предприятия и не беше от особено значение дали съответното министерство ще трябва да задели средствата, или пък те трябва да бъдат изплащани от един номинален работодател, различен от държавата, но изцяло свързан с нейното имущество.
Затова аз предлагам на съдебните заседатели да бъде разрешаван неплатен отпуск, но за да се поддържа стимулът им за участие в дейността на съдебната власт, те трябва да получават възнаграждение, но това възнаграждение би трябвало да бъде изплащано от бюджета на съдебната власт и когато се формира този бюджет от министерството и от парламента да се имат предвид и разходите, необходими за заплащане на съдебните заседатели. 49.4
Обратното би означавало ние твърде много да натоварваме работодателя не само със задължението той да бъде освобождаван от работа, но и да му заплаща за несвършена работа, а заедно с това пък ние ще поставим в по-неблагоприятно положение потенциалните съдебни заседатели, тъй като те ще срещат резерви при своето назначаване от работодателите, когато ще трябва да отсъстват продължително време и на всичкото отгоре да получават възнаграждение. 49.5 Това са мотивите и затова предлагам следния текст:
"Чл. 50, ал. 1. За времето през което изпълняват задълженията си по този закон, на съдебните заседатели се разрешава неплатен отпуск.
Ал. 2. При неизпълнение на задълженията по предходната алинея се налага санкцията" и текстът продължава.
Ал. 3. За участието си в съдебни заседания, съдебните заседатели получават възнаграждение от бюджета на съдебната власт.
По-късно, когато приемаме главата за Висшия съдебен съвет, вероятно ще се наложи в неговите правомощия, така както е за съдиите да предвидим, че той определя размера на възнаграждението, което се изплаща за участието в съдебни заседания на заседателите.
Благодаря Ви. Това е текстът който предлагам за гласуване.
И при това положение ще имаме само един чл. 50, а после вероятно ако се приеме чл. 52 ще приеме номерацията на предходния.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Гоцев имате думата за реплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Член 51 при това положение отпада.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаема госпожа председател, изцяло подкрепям това което каза господин Стоилов. Текстът както го прочете е коректен и е по-добър от този, който се представя. Въпросът обаче има нещо друго, което знам, че не може да се поправи, казано е в Законодателната комисия и понеже се води протокол желая да го кажа.
Ние тук не решаваме въпроса как ще се викат в отделни заседания съдебните заседатели. Препращаме го на министъра на правосъдието, а това е много важно да се каже. Ние имахме предложение в Законодателната комисия, но не се стигна до решение на този въпрос. Трябваше да се осигури такъв начин за избор на съдебните заседатели по конкретните дела, който да влезне в закона, за да се предотврати всякаква възможност за нагласяване на участие на един или друг съдебен заседател. Но това за съжаление не стана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други мнения? Няма. СМ/ЙА 50.1
Господин Джеров заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При това положение, аз моля първо да бъде поставено на гласуване направеното предложение от колегата Янаки Стоилов. Моето становище е, че то е по-доброто, по-прецизно и моля уважаемите народни представители да гласуват за него. Тоест да имаме чл. 50, с новите първа и трета алинея на господин Стоилов и със запазване на сегашната втора алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля режим на гласуване. Гласува се предложението на господин Стоилов. Чухте и аргументи за и от председателя на Законодателната комисия, и от народния представител господин Гоцев. А видях и кимане от колеги юристи утвърдително на текста, а и не само юристи.
Прекратете гласуването. Резултатът е. Гласували са 154 народни представители, за са 141, против 10, 3 се въздържат.
Приема се текстът.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖУЕРОВ: Благодаря. При това положение аз ще докладвам чл. 51. Той гласи: "За времето през което изпълняват задълженията си по този закон на съдебните заседатели се разрешава отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда. С оглед гласуването в чл. 50, предлагам, което е повторение на предложението на господин Янаки Стоилов, този текст да не бъде приет. Защото ще се получи не само дублиране, но ще се получи противоречие между чл. 50 и чл. 51. След като е внесен в залата, моля да се гласува за отпадането на чл. 51. С молба към колегите да гласуват за отпадането на чл. 51.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля режим на гласуване. Гласува се чл. 51 да отпадне. Текстът противоречи на току-що приетия вече.
Прекратете гласуването и изпишете резултата.
Гласували са 143 народни представители, за са 137, 5 са против, 1 се въздържа.
Приема се предложението. Отпада този текст.
Моля господин Джеров последния текст в този раздел.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ще се назовавам както многократно казвам текстовете така както са дадени.
Чл. 52. Министърът на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет издава наредба, с която определя.
1. Реда по който ще бъдат посочвани кандидатите за съдебни заседатели. 50.2
2. Други организационни въпроси свързани със съдебните заседатели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предложения има ли?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Бучков иска думата. Заповядайте.
ЕМИЛ БУЧКОВ (независим): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги! Поради това че ние приехме един нов текст и се налагат допълнителни неща, които трябва да се извършат. Така например определяне възнаграждението на съдебните заседатели. А тъй като бюджета се упражнява от Висшия съдебен съвет, явно, че за приложението на цялата тази глава трябва да се издаде наредба от министъра на правосъдието, съгласувана с Висшия съдебен съвет. Затова предлагам текста на чл. 52 да добие следната редакция: "За приложението на тази глава, министърът на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет издава наредба."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Всъщност да бъде в този раздел.
ЕМИЛ БУЧКОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате думата. Заместник- министърът на правосъдието иска думата. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО ГОСПОДИН НЕДЕЛЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с текста, който се прие на чл. 50, ал. 3 и това, че на съдебните заседатели трябва да се определи възнаграждението, тъй като в момента Висшия съдебен съвет и по Конституция, и по закон е компетентен да се разпорежда с този бъджет, просто това е едно мое мнение, което в момента ви предлагам да обсъдите. Наредбата, която трябва да се издаде по тези въпроси да бъде от министъра на правосъдието и Висшия съдебен съвет. Съгласуването не е необходимо, тъй като по отношение на бюджета и разпореждането на средствата е компетентен само Висшия съдебен съвет. Министърът на правосъдието може да уреди въпроса само по тези въпроси, които му възлага законът. Тоест в реда за посочване на кандидати за съдебни заседатели и други организационни въпроси във връзка с работата на тези съдебни заседатели. И ако трябва да предложа някакво прецизиране на текста, по-добре според мен е точките 1 и 2, т.е. за реда по който ще се извикват съдебните заседатели за 50.3 организационните въпроси, както и за уреждането на възнагражденията, ами това става с наредба на министъра на правосъдието и Висшия съдебен съвет. Издаването на наредбата някак си не звучи като дума, да се издава наредба. Възможно е за целия раздел, разбира се, но става въпрос, да се обърне реда, за приложението, става по наредба, защото издаването някак си ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря господин заместник-министър.
Господин Мулетаров има думата. 50.4 СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов и СДПД "Ера-3): Идеята на господин Неделчев, госпожо председател, заслужава внимание, но има два момента, които поставят под съмнение нейното реализиране.
Първото е, че Висшият съдебен съвет няма нормотворчески функции. На второ място е особеното положение на министъра на правосъдието, който председателства Висшия съдебен съвет. И това сливане - като председателстващ и като министър - също ще доведе до известно смесване на функции и компетенции.
Затова текстът така, както е предложен, съответства повече на правомощията, които има всеки един от тях поотделно. И моето предложение е да се приеме текстът така, както е предложен от Законодателната комисия, тъй като иначе се страхувам, че ще изпаднем в грешна постановка.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Господин Георгиев има думата.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов и СДПД "Ера-3): Благодаря Ви, госпожо председател, уважаеми колеги! Аз вземам думата, за да подкрепя това, което каза господин Мулетаров и да добавя още, че не бихме могли да приемем такава разпоредба затова, защото в Закона за висшия съдебен съвет, който действа, няма такива прерогативи, дадени на Висшия съдебен съвет. Като чете човек какви са неговите прерогативи в чл. 10 от действащия закон за Висшия съдебен съвет, се вижда, че по тези въпроси не са възложени никакви прерогативи, от страна на Народното събрание на Висшия съдебен съвет.
В проекта към Закона за съдебната власт, който ще съдържа и глава за Висшия съдебен съвет, също в този проект няма такива предвидени прерогативи.
Така че, когато ние обсъждахме този въпрос в Законодателната комисия, смятам, че сме обсъдили и такива варианти и не сме ги възприели, тъй като те нямат законова основа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Вие подкрепяте текста, така, както го предложи Законодателната комисия?
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Да, както го предложи Законодателната комисия. Прецизиран е. ББ/ВЙ 51.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други мнения по този текст? Няма.
Заповядайте, господин Бучков. Реплика към колегата Георгиев.
ЕМИЛ БУЧКОВ (независим): Колега Георгиев, аз възприемам Вашето становище, но тук става въпрос за възнаграждението, защото това вече е един нов текст, който не съществува първоначално в раздела, че на съдебните заседатели ще се заплаща възнаграждението от бюджета на съдебната власт.
И веднага се по ставя въпросът: кой е разпоредител с този бюджет.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (от място): Аз по това не възразявам. Защо ми правите реплика, когато аз не съм възразявал по този въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров има думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Госпожо председател, виждате, че бяха направени няколко предложения. Господин Бучков малко разшири, като иска да се издава наредба по целия раздел. Според мен това е малко опасно, малко широко, голямо правомощие. Господин заместник-министърът също така насочи нашето внимание в една посока.
Аз бих ви предложил, ако сте съгласни, чл. 52 да остане така, както е предложен от Законодателната комисия и да предложим една точка 3, със следното съдържание:
"Министърът на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет, издава наредба, с която определя:"
1. ...
2. ...
3. Възнаграждение на съдебните заседатели по чл. 50, ал. 3".
По този начин ние обхващаме една неуредена хипотеза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В такъв случай нека първо да гласуваме новата точка 3, която произтича вече от промяната в предишния текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: От новата ал. 3 на чл. 50. 51.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, моля прочетете т. 3 още веднъж.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Горе уводът е: "... с която определя:"
и т. 3."Възнагражденията на съдебните заседатели по чл. 50, ал. 3".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, режими на гласуване. Гласува се новата т. 3.
Резултатът: от общо гласували 147 народни представители, 134 са гласували за, против - няма, 13 се въздържат.
Приема се този текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При това положение моля да поставите на гласуване чл. 52 с трите негови точки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, режим на гласуване. Гласува се текстът на чл. 52 така, както е раздаден от комисията. После ще има преномериране. За да не стане объркване, текстът е 52-ри по първоначалния текст, а впоследствие ще се преномерират текстовете.
Гласуваме текста, а после ще бъде дадена номерацията.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 143 народни представители, 136 са гласували за, против - няма, 7 се въздържат.
Приема се този текст на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Струва ми се, че новосъздадената т. 3 систематично трябва да бъде 2 точка, защото редът, по който ще бъдат посочвани кандидатите, възнаграждението и 3 точка - други организационни въпроси. Просто систематически това трябва да бъде 2 точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Необходимо ли е да се гласува това, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ако смятате за необходимо! Въпреки че промяната не е по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате думата, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, разрешете ми да премина само за момент към една друга точка. Миналата седмица гласувахме Закона за данък върху добавената стойност. След проверката, съгласуването 51.3 с господин Георги Николов и трите комисии, грешки не са допуснати. Така че синхронът между отделните норми, на части гласувани, е съвсем нормален.
Позволявам си обаче да поставя на вашето внимание една дребна поправка, която вече ние сами не можем да направим.
В чл. 7 е казано (както сме гласували):
"Облагаеми са всички сделки с изключение на сделките за износ и освободените сделки".
И след това обясняваме какво е сделка за износ и какво са освободени стоки. Само че в чл. 8 "сделки за износ" не е отделен, а освободените сделки са отделени. Нещо, което систематически не може да бъде. Или ще бъдат отделени, или няма да бъдат отделени.
Затова ви моля да гласувате предложението: член 8 и член 9 и следващите да бъдат в отделна глава втора със заглавие "Облагаеми и необлагаеми сделки".
Моля това предложение да бъде поставено на гласуване, госпожо председател. Затова си позволих да отстраня малко вашето внимание от редовния дневен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Само ви моля за помощ как да го оформим процедурно, за да не се получи оспорване след това на гласуването.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля да гласувате направеното от мен предложение член 8, 9, 10, 11 и 12 да бъдат отделени в самостоятелна втора глава, наречена "Облагаеми и необлагаеми сделки".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре, ако ми позволите, оформям първото гласуване така: прекратяваме разискванията, за да може да се гласува едно допълнение към вече приетия Закон за добавената стойност.
Моля ви, нека да го оформим. Това е процедурно предложение: прекратяваме разискванията, за да се гласува оформянето на заглавие и отделяне на текстове в гласувания вече Закон за добавената стойност.
Моля, гласувайте съгласни ли сте или не. 51.4
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Тъй като имаме срок за обнародване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: От общо гласували 138 народни представители, 130 са гласували за, против - няма, 8 се въздържат.
Благодаря ви.
Гласуваме по същество предложението, което чухте от г-н Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И то е, да го уточня, защото един текст трябваше да бъде променен.
Става дума за следното. От гласувания Закон за данък върху добавената стойност член 7 до член 12 включително да бъдат отделени в самостоятелна глава втора със заглавие "Облагаеми и необлагаеми сделки".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласува се това предложение.
Резултатът: от общо гласували 136 народни представители, 130 са гласували за, против - няма, 6 се въздържат.
Приема се. 51.5
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на колегите за това гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Продължаваме с второто четене на закона.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: С раздел трети - "Районен съд".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, нека само да кажа - второто четене на Закона за съдебната власт, раздел трети.
Господин Мулетаров, продължава с воденето на второто четене.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Продължаваме с раздел трети, озаглавен "Районен съд".
"Чл.53. Районният съд е основен първоинстанционен съд. На него са подсъдни всички дела, освен тези, които със закон са подсъдни на друг съд".
По текста няма постъпили предложения, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШРОВА: Благодаря. Думата има господин Бучков.
ЕМИЛ БУЧКОВ (независим): Предлагам да отпадне думата "основен" съд. Или текста в първото изречение да стане така: "Районният съд е първоинстанционен съд".
Защото когато направите една справка с чл.58, ще видите: "Окръжният съд разглежда като първа инстанция граждански и наказателни дела, определени със закон". И единият разглежда първа инстанция, и другият - първа инстанция. И затова според мен е правилно да отпадне думата "основен" и да си остане така: "Районният съд е първоинстанционен съд".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Реплики. Чакайте, господин Гоцев иска думата за реплика. Господин Георгиев, вземете Вие първо думата.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, госпожо председател.
Тъкмо по тези съображения, които той каза, като цитира и втория текст за окръжния съд, тъкмо по тези именно съображения трябва да приемем текста на Законодателната комисия, че районният съд е основен първоинстанционен съд, защото и окръжният съд ВТ/НП 52.1 също може да бъде първоинстанционен съд, но това всъщност е изключението. Там много по-малко по обем, макар и много тежки дела, но се гледат много по-малко по обем първоинстанционни дела. За това трябва да има това разграничение, че районният съд е основен първоинстанционен съд. По този начин правим отграничението от окръжния съд, когато той по изключение гледа дела като първа инстанция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Господин Гоцев, имате думата за реплика.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз също взимам думата само за да не стане грешка, защото нали все пак гласуваме горе долу каквото каже единият, а другите обратно. Така е, както казва колегата Георгиев. Той е основен, защото има и други първоинстанционни съдилища. Но той е основният за всички първоинстанционни съдилища. Това е коректно и така трябва да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Друга реплика? Господин Бучков, заповядайте, имате думата за дуплика.
ЕМИЛ БУЧКОВ (независим): Аз се извинявам на колегите, обаче вижте какво: той е единственият първоинстанционен съд. (Реплика на Ана Караиванова от място: "Не е единственият!") Защото районният съд е само първоинстанционен съд. В този смисъл той е единственият първоинстанционен съд, защото окръжните съдилища едновременно са и апелативни, и първоинстанционни. Така че районният съд е само първоинстанционен. Ако употребите тази дума, смятам, че ще бъде правилна. Обаче "основен" просто не виждам. Но както се реши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Господин Мулетаров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Ако разрешите, госпожо председател, да изразя отношение по този въпрос. Вярно, че той разглежда само първоинстанционните дела, но не само той разглежда такива първоинстанционни дела. И щом това е така и той поначало разглежда само първоинстанционните всички, с изключение на тези, които специален закон е определил за окръжния съд, текстът трябва да бъде точно във вида, в който ни е представен. Затова моето предложение е да гласуваме текста, предложен от Законодателната комисия. 52.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да. Господин Бучков поддържате ли предложението си? - Поддържа го. Ще гласуваме един път повече.
Гласува се предложението на господин Бучков думата "основен" да отпадне. Моля, режим на гласуване.
Гласували са 147 народни представители, за са 36, против - 82, 29 се въздържат. Отклонява се предложението.
И сега моля гласувайте текста на чл.53, както е предложен от комисията.
Гласува се текстът на чл.53. Заедно с раздел трети и заглавието "Районен съд". Всъщност се гласува раздел трети, наименованието "Районен съд" и чл.53. Да, господин Мулетаров го каза, но да се впише пак в протокола, да не се пропусне нещо.
Гласували са 148 народни представители, за са 146, един против, един се въздържа. Приема се на второ четене текстът.
Господин Мулетаров, докладвайте следващия текст.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Член 54, с две алинеи.
"Ал.1. Районният съд се състои от съдии и се ръководи от председател. В големите съдилища има един или няколко заместник-председатели.
Ал.2. При районният съд има прокуратури и следствена служба".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли предложения.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Предложения официално няма, госпожо председател. "При районния съд има прокуратура и следствени служби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШРОВА: Иска ли някой думата? Господин Ганев, заповядайте. След него госпожа Христова.
Господин Йордан Ганев има думата.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Напълно споделям, че по-големите или големите съдилища трябва да имат и заместник-председатели, но смятам, че е абсолютно задължително да има някаква мярка за това кой съд е голям. Защото иначе представяте ли си какво ще стане, като и в някое малко градче, кажат: "Ама, и ние сме голям съд!". Нека да има някакво определение на това понятие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Госпожо Христова, имате думата. Реплика? Нека тогава първо господин Георгиев поиска да направи реплика. Заповядайте, господин Георгиев. 52.3
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Този въпрос е решен и засега, а и за в бъдеще, според мен, тъй като е казано, че Висшият съдебен съвет е този, който определя районите на съдилищата и всички свързани с това въпроси.
Освен това, когато дойдем в преходните правила, ние ще кажем, аз съжалявам, че те сега не са раздадени, защото още не са готови в окончателен вид в Законодателната комисия, но във всеки случай при първо четене вие ги имахте. Там е казано, че по приложението на този закон ще се издаде съответен правилник, както и сега има, правилник за приложението на закона. Както тук натоварихме министъра да издаде наредба по определени въпроси. Така че всички тези въпроси ще бъдат решени там. Не е мястото в такъв основополагащ закон и на това място именно да бъдем така детайлни, че да обясняваме кой съд ще е голям, кой няма да е голям.
Бих казал, господин Ганев, че и сега този въпрос е решен, поне по сега действащия Закон за устройство на съдилищата. Той е решен, като съдилищата са разделени на няколко категории според обема на работата им, както за окръжните съдилища и окръжните прокуратури, така и за районните съдилища и районните прокуратури и няма никакво съмнение относно това кой е по-голям и кой не е по-голям съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Реплика ли? На думите на господин Йордан Ганев?
ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): Нека да бъде изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре. Първо е госпожа Мариана Христова. Тя има думата за изказване. 53.4 МАРИАНА ХРИСТОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Имам само няколко редакционни бележки. Редакцията на текста е: "Районният съд в ръководи от председател. В по-големите съдилища има един или няколко заместник-председатели". Намирам тази редакция за несъвсем точна. "В по-големите съдилища" е една степен, която... (От залата я поправят, че текстът не е: "В по-големите съдилища", а "В големите съдилища") Точно така е в проекта. Защото в първия проект беше: "В по-големите съдилища".
Бих предложила една друга редакция. Наистина създава доста проблеми това определение: "големи, по-големи, най-големи и малки съдилища". Разбира се, ако се приеме от колегите.
"Районният съд се ръководи от председател, подпомаган от своята дейност от един или няколко заместник-председатели".
Аз искам предварително да кажа, че е възможно да стане спор по отношение на едноличните съдилища, каквито има безспорно в системата, но очевидно, че там, щом съдията е един, не се налага да има заместник-председатели. Така че текстът едва ли би създал противоречие във връзка със своето приложение.
Моето предложение е текстът да се промени редакционно, като след "председател" се добавят думите "подпомаган в своята дейност от един или няколко заместник-председатели".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Георгиев, реплика ли искате? Нека тогава първо господин Васил Гоцев да каже, а след това Вие ще добавите.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами им господа народни представители! Думите "големи" и "малки" могат да доведат до заблуждение - по-големи, по-малки, кой е голям, кой е малък. Затова аз предлагам нещо, което е по-просто и по-коректно.
Първото изречение: "Районният съд се състои от съдии и се ръководи от председател. Районният съд може да има един или няколко заместник-председатели". Не ме смущава това, че казвам втори път "районният съд", защото едно време професор Иван Апостолов, Бог да го прости, казваше: "В закон може да се повтаря много, стига с това да става по-ясно".
Така че предлагам да бъде: "Районният съд може да има един или няколко заместник-председатели". НЧ/ВР 53.1
МАРИАНА ХРИСТОВА (от място): Считам, че редакцията на господин Гоцев е по-точна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Мариана Христова приема тази редакция. Благодаря Ви!
Господин Георгиев има думата.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз ставам, за да заявя, че ние подкрепяме тази редакция, която дава господин Гоцев, и по този начин текстът става по-прецизен и няма спор.
Що се отнася до заместването на председателя, по-нататък ще видим, мисля, че беше в чл. 57, е казано как то става - от заместник-председателите и съдията по старшинство там, където няма заместник-председатели - при неедноличен, а когато съдиите са двама, един председател и когато го няма...
Така че приемаме текста, предложен от господин Гоцев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Георгиев! Господин Мулетаров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Аз не знам, госпожо председател, дали господин Ганев поддържа предложението си. Ако той го поддържа, би следвало да се гласува. Ако той го оттегля, тогава направо трябва да подложим на гласуване предложението на господин Гоцев за промяна в изречение второ на ал. 1 на чл. 54.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Ганев, поддържате ли Вашето предложение? Господин Ганев не поддържа предложението си. В такъв случай...
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: В такъв случай, госпожо председател, аз предлагам най-напред в чл. 54, ал. 1 "Районният съд се състои от съдии и се ръководи от председател" и второто изречение: "В големите съдилища има един или няколко заместникпредседатели" - да гласуваме предложението на господин Гоцев второто изречение да придобие следното съдържание: "Районният съд може да има един или няколко заместник-председатели".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В такъв случай първо гласуваме второто изречение и след това целия текст. Добре.
Моля, режим на гласуване! Гласуваме новата редакция на второто изречение.
Гласували общо 142 народни представители. От тях 140 - за, няма против, 2 - въздържали се. 53.2
Приема се новата редакция на изречение второ.
И моля, режим на гласуване за текста на чл. 54, ал. 1 и 2 с новата редакция на изречение второ в ал. 1. Целият текст на чл. 54 - и ал. 1, и ал. 2.
Гласували общо 137 народни представители. От тях 136 - за, няма против, 1 - въздържал се.
Приема се този текст на второ четене.
Господин Мулетаров, следващият член.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Преминаваме към чл. 55 с единствена алинея и следното съдържание: "Чл. 55. Районният съд разглежда делата в състав от един съдия, освен ако в закон не е предвидено друго".
Предложения не са постъпили официално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, но има желаещи да вземат думата. Госпожа Караиванова я иска. Заповядайте!
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, госпожо председател! Моето предложение, внесла съм го писмено, е чл. 55 да придобие следната редакция: "Районният съд разглежда делата в състав от съдия и двама съдебни заседатели, освен ако в закон е предвидено друго". Текстът по същество не се променя, но въпрос на принципи е и на кой от принципите ние ще отдадем по-голямата тежест - на правораздаването с участие на съдебни заседатели, т.е. с участието на обществеността, т.е. с институтите на гражданското общество, или на служебното, бюрократичното правораздаване. Защото един съдия, колкото и да е независим, несменяем, неподкупен и т.н., все пак много по-лесно може да бъде принуден от висшестоящия си началник да приеме едно или друго решение. Но един съд със съдебни заседатели, особено ако те отговарят и на условията, които посочихме в предходните текстове, е нещо съвсем друго. Участието на съдебните заседатели,особено в наказателното правораздаване, се счита за демократичната революция. Аз имам тук един доста дълъг цитат от Чезаре Декариа, но няма да ви го чета, защото всички сме уморени, какво казва за участието на съдебните заседатели в наказателния процес и че това е една гаранция за независимо, за обективно и за безпристрастно правосъдие и за здравия човешки разум. 53.3
Колеги, вторият въпрос е - аз не искам да подценявам, за разлика от някои юристи, кой е по-важният клон от правото - дали наказателното, дали гражданското. Различни знания се искат, различни предпочитания има, но все пак: в този текст ние ще видим на кои ценности отдаваме по-голямото значение. Защото и в гражданското право има предвидени съдебни заседатели. Това са в бракоразводните процеси, в развалянето на осиновяванията, в запрещенията, които се гледат в окръжния съд, в лишаването от родителски права, т.е. там, където се решават такива основни ценности на човека, като свободата му, лишаването от права, живота понякога - там трябва да има участие на обществеността като гаранция, че ще бъдат защитени правата му.
Ето защо аз предлагам тази редакция, като се изведе най-напред принципът за участието на съдебните заседатели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря! Господин Гоцев има думата за реплика.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз поддържам текста такъв, какъвто е - на Законодателната комисия: "Участва съдия, освен ако законът предвижда друго" или би могло даже да се каже: "освен ако законът предвижда участие на съдебни заседатели". Тогава ще бъде още по-ясно.
Никога не съм бил много във възторг от участието на съдебни заседатели, след повече от 40 години адвокатска практика. В гражданските дела, включително тези, които колегата Караиванова изброи, простете за израза, но те в по-големия брой от случаите спят, или когато не спят, се интересуват от интимната страна на въпроса, в която има нещо, което ей така е малко по-различно. Да не говорим, че в гражданските дела, извън бракоразводните, те изобщо не могат да имат участие. Защото там се прилага право, което невинаги даже е израз на справедливост. Нормата може да не е била много справедлива. Но щом законът я даде, ние няма какво да се интересуваме от чувството за справедливост на съдебния заседател, а юристът ще приложи закона.
Колкото се касае до наказателните дела, те са утвърдени засега. Моето лично мнение е, че съдебните заседатели не са най-добрата форма на участие на справедливостта и на хората, неангажирани с това. Но това е друг въпрос, Конституцията го 53.4 е решила някога. Който е жив и здрав може би ще изрази друго мнение.
Така че предлагам текстът да остане такъв, какъвто е, и може би е по-добре вместо да се каже: "освен в закона не е предвидено друго", защото друго нищо не може да бъде предвидено, освен да има съдебни заседатели - "освен ако в закона не е предвидено делото да се разглежда с участие на съдебни заседатели".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Може би по-точно ще стане: "ако в закона не е предвидено участието на съдебни заседатели".
Иска ли някой думата? Господин Джеров, заповядайте, има алтернативно предложение. 53.5 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Всъщност имаме основният текст, който предлага Законодателната комисия, и текстът, който нашата колежка Караиванова предлага. След като е постъпило сега предложението, би трябвало първо то да бъде поставено на гласуване като алтернатива.
Колежката Караиванова предлага чл.55 да гласи така: "Чл.55. Районният съд разглежда делата в състав от съдия и двама съдебни заседатели, освен ако в закона е предвидено друго".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, режим на гласуване. Гласува се предложението на госпожа Караиванова. То се явява заместващо на текста на Законодателната комисия.
От общо гласували 145 народни представители, за - 91, против - 48, въздържали се - 6.
Приема се текстът на госпожа Караиванова.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При това положение вече става излишно да поставяме на гласуване предложението, което беше внесено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, ако обичате да докладвате следващия текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Само ми позволете, госпожо председател, да изясня нещо. Взех тълковния речник, защото преди малко тук имаше спорове за добро име, за престиж, за авторитет. В тълковния речник думата "престиж" е дадена като френска, която значи "добро име, влияние, почест, което се ползува от някого". Така че доброто име си е нашият български израз в този смисъл.
Благодаря. Извинявайте за това отклонение.
"Чл.56 (1) Когато длъжността на съдия от Районния съд не е заета или съдия е възпрепятствуван да изпълнява длъжността си, както и по други законни причини не може да бъде заместван от друг съдия от същия съд, председателят на съответния окръжен съд може да командирова на негово място съдия от друг районен съд, съдия от окръжен съд или младши съдия със стаж не по-малко от 1 година.
(2) Когато заместването по ал.1 не е възможно, председателят на Апелативния съд може да командирова съдия от СБ/КТ 54.1 район на друг окръжен съд".
Това е предложението. До този момент при мен няма постъпили предложения за друга редакция или за промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Никой не иска думата по текста.
Моля, режим на гласуване. Гласува се текстът на чл.56 с двете му алинеи.
От общо гласували 135 народни представители, за - 133, против - няма, въздържали се - 2.
Приема се текстът на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преминаваме към последния текст от този раздел.
"Чл.57 (1) Председателят на районния съд:
1. Осъществява общо организационно и административно ръководство, отговаря за дейността на съда и го представлява.
2. Изготвя годишен доклад за дейността на съда.
3. Разпределя работата между съдиите и участвува в съдебни заседания.
4. Ръководи и контролира работата на съдиите-изпълнители, на бюрата за съдимост към съда и на нотариусите.
5. Назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби.
(2) При отсъствие на председателя на районния съд, той се замества от заместник-председател или от следващия по старшинство съдия".
Няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Няма и желаещи народни представители да вземат думата.
В такъв случай се гласува този текст.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 139 народни представители, за - 138, против - няма, въздържал се - 1.
Приема се текстът на второ четене.
Имате думата, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По този начин ние завършихме раздел III. Трябва да преминем към раздел I - "Окръжен съд", който е голям и по него ми се струва, че ще имаме някои дебати. 54.2
Предлагам с оглед и на часа да спрем дотук и да продължим работата по този законопроект в сряда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров. Аз тъкмо искам да напомня дневния ред за утре, поне така както е гласуван.
Утре заседанието е от 9,00 часа. Гласували сме:
1. Временни анкетни комисии, а именно Анкетна комисия за установяване обстоятелствата, свързани с износа на хлебно и фуражно зърно от България през 1992 г. Има предложение за удължаване на срока.
2. Доклад на Временната комисия за развитие на планинските райони. Продължение на разискванията по доклада, започнали на 1 октомври 1993 г. Всъщност ставаше дума за решение.
3. Създаване на Постоянна комисия на Народното събрание по отбранителната промишленост и мобилизационната готовност на отделните отрасли на икономиката. Продължение от 30 септември 1993 г.
След това са отговорите на въпроси и питания.
Закривам заседанието. Желая ви лека вечер и почивка. (Звъни)
(Закрито в 19 ч. и 50 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Снежана Ботушарова
СЕКРЕТАРИ:
Руслан Семерджив
Ведат Сакаллъ