Председателствували: председателят Александър Йорданов, заместник-председателят Йордан Школагерски и заместник-председателят Кадир Кадир
Секретари: Трифон Митев и Илхан Мустафа
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Уважаеми господа народни представители! Откривам днешното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание. Най-напред ще помоля народните представители, на които ще съобщя имената, да заповядат и да получат писмените отговори на своите питания и актуални въпроси към съответните министри.
Госпожа Мими Виткова и Юрий Борисов получават писмен отговор на своето питане към министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов.
Госпожа Мими Виткова получава писмен отговор от министъра на правосъдието Петър Корнажев.
Народният представител Васил Златаров получава писмен отговор от министъра на правосъдието Петър Корнажев и също така от министъра на здравеопазването Танчо Гугалов.
И народният представител Йордан Куцаров има писмен отговор от министър-председателя на свое питане до него.
Постъпили са предложения за промени в дневния ред, които трябва да се гласуват. Затова моля народните представители да заповядат в пленарната зала, защото ще има гласуване.
Най-напред трябва да гласуваме едно предложение, което беше обсъдено и от Председателския съвет. Изчаквахме само становищата на комисиите. Те са вече налице. Става дума за това като точка първа от дневния ред да бъде включен Проект за решение СР/КТ 28.1 за участие на Република България в мисия на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа в Нагорни Карабах.
Има становища от съответните комисии по национална сигурност и по външна политика. Има готовност и председателят на Законодателната комисия да докладва.
Това е предложение за точка първа в дневния ред.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 184 народни представители, за 75, против 56, въздържали се 53.
Предложението не се приема.
Постъпило е предложение от народния представител проф.Димитър Сепетлиев точка първа от дневния ред за днес да бъде Проект за допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внесен от проф.Петър Марков и група народни представители.
Проектът е внесен на 29 септември 1994 г. Разпределен е на Законодателната комисия и има становище от нея.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте това предложение.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Нали сме задължени наведнъж да ги гласуваме?
Нали има 12 поправки, преди една година?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 179 народни представители, за 57, против 46, въздържали се 76.
Предложението не се приема.
Постъпили са две предложения за провеждане на извънредни пленарни заседания.
Първото предложение е на народните представители Иван Куртев, Христо Бисеров и Едвин Сугарев от СДС, за заседание на 10 октомври 1994 г., понеделник, от 15,00 ч., с единствена точка от дневния ред: Гласуване на предложение за избор на министърпредседател и Министерски съвет.
ОТ СДС СЕ ЧУВА: Ц-ц-ц! 28.2
ГЛАС ОТ СДС: А така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз по принцип искам да подчертая, че когато дойде този момент, има утвърдена процедура. Тя е следната, първо се провеждат дебати, а след 24 часа се провежда актът на гласуването. Но ако се представи в понеделник, естествено, няма пречка, ако залата реши да има извънредно заседание, още тогава да се обсъжда един такъв въпрос.
Моля, режим на гласуване. Гласувайте това предложение.
ГЛАС ОТ СДС: Предлагам в неделя да се проведе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 191 народни представители, за 32, против 120, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
Постъпило е предложение от госпожа Нора Ананиева като председател на парламентарна група на 11 октомври 1994 г., вторник, да се проведе извънредно заседание с една-единствена точка в дневния ред: Второ гласуване на Проекта за Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
Имате думата, господин Костов. 28.3 ИВАН КОСТОВ (СДС): Господин председател, от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили правя предложение първа точка да бъде гласуване на конституционните съдии, а втора точка - гласуването за изменението на Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ние най-напред ще гласуваме във вторник да се проведе извънредно заседание. Тук имаме писмено предложение за точка единствена - предложението е внесено по правилника. След това може да гласуваме другото предложение. Така е.
Заповядайте, господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам само да дообясня това, което каза господин Иван Костов. Ние сме съгласни във вторник да има извънредно заседание, но с точка първа - избиране на съдии в Конституционния съд и точка втора - промяна в Конституцията. Защото иначе просто мога да ви кажа, че няма да мине това, което предлагате (шум и неодобрителни възгласи от залата). Е, няма да мине, защото няма да имате 180 гласа, много просто. Това мога да ви кажа. И затова е безсмислено да го правиме. Много просто. Вие можете да викате, може всичко, обаче 180 гласа няма да имате.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Маринов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми дами и господа! Не мога да разбера защо употребявате израза "няма да имате". Това не е някаква наша прищявка. Вчера, когато обсъждахме поправките, се сметна, че е нужно. Ако няма политическа воля, няма да има поправки в Конституцията. Това не е някаква прищявка на БСП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Октай, заповядайте.
ОСМАН ОКТАЙ (ДПС): От името на Движението за права и свободи подкрепям предложението на Съюза на демократичните сили. Нищо не ни пречи. Аз не зная защо БСП са против избор на конституционни съдии. Нека и те да си представят своите кандидатури, ББ/ЙА 29.1 за да ги обсъдим в пленарната зала и т.н.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Има писмено предложение и то е единствено засега в реалността - предложението за извънредно заседание с точка: "Второ гласуване на проекта за закон за изменение и допълнение на Конституцията". И сега ние гласуваме това предложение. След това ще гласуваме направените предложения.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Не е направено писмено!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Не е необходимо писмено. Ще гласуваме след това направените предложения и за други точки в това извънредно заседание.
Сега гласуваме предложението за извънредно заседание с именно тази точка, с която вносителите искат извънредно заседание - за Конституцията. А после как ще се подредят точките, ще видим.
Моля, гласувайте!
Резултът: от общо гласуваали 198 народни представители, 124 са гласували за, 71 против, 3 се въздържат.
Предложението за извънредно заседание се приема.
Направено бе предложение точка първа от това заседание да бъде изборът на конституционни съдии.
Моля, гласувайте това предложение.
Моля, прекратете гласуването. Да чуем процедурното предложение.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, тъй като бяха направени предложения за две точки за дневния ред във вторник, ние сме склонни да ги приемем в следната поредност. Първа точка: "Гласуване на проекта за изменение на Конституцията" и точка втора "Гласуване на промените в Конституционния съд". Ние ще гласуваме в тази поредност за точките за извънредното заседание във вторник.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Това е една ясна декларация.
Сега гласуваме предложението точка първа да бъде именно точката за избор на конституционни съдии.
Моля, гласувайте това предложение! 29.2
Ако се отхвърли, естествено другата става първа точка и няма никакъв проблем.
Резултатът: от общо гласували 201 народни представители, 108 са гласували за, 49 против, 44 се въздържат.
По този начин Народното събрание реши във вторник да има извънредно заседание от 15 ч. с дневен ред точка първа "Избор на конституционни съдии" и точка втора "Второ гласуване на проекта за закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България".
Преминаваме към точка първа от дневния ред, а именно изслушване на представители на Министерския съвет за изпълнение на бюджета, нормалното фунциониране на държавата по време на избори и готовността на Министерския съвет за техническата подготовка за провеждане на изборите.
Искам да поясня преди да започне това изслушване и да поканим министрите, че досега са проведени шест изслушвания, като първото е било на 18 декември 1992 г. с изслушване на министър-председателя и министъра на вътрешните работи. Институцията "Парламентарно изслушване" винаги е протичала по следния начин. Най-напред се развиват въпросите от вносителите на предложението. След това министърът или министрите отговарят и след това всяка парламентарна група посочва по трима народни представители за задаване на допълнителни или уточняващи въпроси. Искам да подчертая, че целта на изслушването е събиране на информация, а не просто израз на парламентарен контрол. Ето защо не е необходимо да се поставят оценки, преценки за отговорите на министрите, а да се стремим да съберем повече информация.
Моля вносителите на предложението за парламентарно изслушване да заповядат на парламентарната трибуна и да развият въпросите към Министерския съвет.
Повтарям, че вносителите на предложението трябва да развият своите въпроси към Министерския съвет.
Заповядайте, господин Иван Костов. 29.3
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Проблемът, който най-вече вълнува парламентарната група на Съюза на демократичните сили, от името на която аз искам да поискам обяснение от Министерския съвет на Република България, е следният:
Какво е състоянието на изпълнението на бюджета към 30 септември 1994 г. и възможно ли е да се намерят резерви в бюджета, за да бъде финансирана предизборна кампания, която евентуално може да се наложи до края на тази година, така че разходите да бъдат отчетени в тази година?
Ако такива резерви не съществуват, вторият въпрос е: има ли намерение Министерският съвет да внесе предложение за изменение на закона, така че да стане възможно финансирането на една предизборна кампания. Основанията за втория въпрос са в това, че единственият начин да бъде актуализиран законът и да бъдат намерени средства, за да бъде проведена предизборна кампания, такова право за законодателна инициатива има само кабинетът на господин Беров. Следващият кабинет няма от кого да поиска това нещо.
Това са двата въпроса, господин министър-председателю в оставка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Иван Костов.
Господин Венцеслав Димитров има думата за допълнение към тезата на вносителите.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господа министри! Аз бих желал да разширя малко въпроса, който зададе преждеговорившият колегата Иван Костов.
Колеги, обръщам се както към членовете на Министерския съвет, така и към всички вас, народните представители. Ние навлизаме в един период, в един казус, какъвто досега не сме имали при тази Конституция - добра или лоша. Подобен казус може би щеше да има в края на 1992 г., когато предстоеше да бъде създадено ново правителство, ако то не беше минало, но така или иначе правителството мина.
За какво става дума?
Колеги, съгласно Конституцията, ако не мине и това правителство - на третата парламентарна група, с един и същи акт ЦМ/КП 30/1. президентът на републиката трябва да разпусне парламента, да назначи служебно правителство и да насрочи дата за изборите. Тоест очертава се период и ние трябва да бъдем готови за него, независимо от това дали ще се случи или не. Но след като се гласува правителството, вече ние нищо няма да можем да направим и президентът няма да може да направи нищо, освен да изпълни това, което е предначертано в Конституцията.
Колеги, господа министри, служебното правителство не може да прояви бюджетна инициатива, защото няма парламент, който да отговори на тази бюджетна инициатива и да гласува някаква поправка в бюджета. Тоест тези три месеца на практика в България няма да може да бъде гласувана нито една поправка в бюджета поради юридически причини, поради предсрочни избори, ако щете, и т.н. Но това не е толкова важно.
Важното е, че съгласно Конституцията единствен Министерският съвет може да прояви бюджетна инициатива и единствен парламентът е, който може да гласува. Служебното правителство няма такива права най-просто защото няма парламент. Отделно е, че то има ограничени права.
И вижте сега какво се получава. Аз съм сигурен, че на първия въпрос, ако беше тук министърът на финансите, а може би заместник-министър председателят и даже министър-председателят ще ни кажат, че изпълнението на бюджета върви добре. Аз знам, че изпълнението на бюджета в приходната част върви добре и то е не поради други причини, но преди всичко поради инфлацията. Поради инфлацията сигурно бюджетът ще бъде преизпълнен от гледна точка на приходната част за тази година.
Не така стои обаче въпросът с разходната част. И проблемът не е само за изборите. За изборите проблемът е по-малък, отколкото другият проблем, който ще поставя в момента като въпрос към Министерския съвет.
Ако си спомняте, в края на миналата година министър Стоян Александров чрез Министерския съвет естествено поиска парламентът да гласува увеличение на бюджетния дефицит за пенсиите през декември с около 5,5 млрд. лв. Пет и половина милиарда лева! Така че миналата година дефицитът в държавното обществено осигуряване заедно с тези 5 млрд. лв. възлезе на 7 млрд. лв. 30/2.
Тази година в бюджета дефицитът е предвиден. Тоест, ако се изпълни бюджетът, дефицитът да възлезе само на 5 млрд. лв. - при една инфлация, която се предвижда не от 40 на сто, както беше заложено в бюджета, а може би 100-110-120 на сто. По това няма какво да спорим - за 10 или за 20 на сто. Явно е, че инфлацията е 2,5-3 пъти по-висока от предвиденото.
При това положение аз не вярвам някой от Министерския съвет или от колегите народни представители да си помисли, че пенсиите ще бъдат изплатени, така както са заложени, въпреки че не са актуализирани от дълго време. Тоест може би в края на ноември, може би за пенсиите за ноември - не знам, но за декември повече от сигурно е, че няма да бъдат намерени пари за пенсии.
И вижте какво става: ние разпускаме парламента, отиваме на избори, има служебно правителство, което нищо не може да направи и пенсионерите - 2,5 млн. в стрната - не могат да си получат пенсиите? - Защото попадаме в конституционален казус, който никой не знае как да реши.
И моят въпрос е към господин министър-председателя, защото само той в момента има право на бюджетна инициатива. Не смятате ли Вие, че е необходимо преди да се гласува последният вариант на възможното правителство в този парламент, Вие да предложите такава подходяща актуализация на бюджета, която ще осигури поне получаването на пенсиите - макар и малки - за тази година, включително декември месец? Защото Ви казах, че миналата година дефицитът в държавното обществено осигуряване възлезе на 7 млрд. лв., сега сте предвидили 5 млрд. лв., а знаем, че събирането на отчисленията върви по-слабо, отколкото миналата година. Тоест едни мои предвиждания сочат, че ще трябват на държавата - не казвам на Народното събрание или на правителството - на държавата ще трябват да посрещне нуждите на тези пенсионери, които са силно занижени поради инфлацията и ще трябват поне между 12 и 15 млрд. лв. (може би не съм точен в цифрите)! Кой ще ги поиска, след като няма да има парламент? Кажете, господин министър-председателю, не се ли чувствате Вие задължен, макар че правителството е в оставка?
Ето и ние сигурно утре всички ще бъдем с разпуснато Народно събрание. Но дайте преди да предприемем последния ход 30/3. гласуването на правителството, тези въпроси да бъдат решени и то решени по един задоволителен начин!
И тук моят въпрос към Вас е: смятате ли да предложите такава актуализация на бюджета? И ако смятате, кога ще я направите? Вярно е, че министърът на финансите го няма, но Вие сте също икономист - не по-лош от господин министъра на финансите. Още повече, че сте професор, още повече, че Ви познават. Мисля, че Вие може да отговорите на този въпрос.
Другото е допълнение. Знаете, че заплатите на всички бюджетни учреждения бяха заложени тази година в държавния бюджет с една инфлация от 40 на сто. Инфлацията по ред причини е много по-голяма. Не смятате ли да предвидите такава актуализация в бюджета, която малко от малко да компенсира намалението на реалните доходи на всички работещи в бюджетните учреждения? И мисля, че това нещо също трябва да направите заедно с решаването на проблема за пенсиите.
Същото естествено, както господин Иван Костов Ви каза, важи за изборите. Но за мене изборите са най-малкият проблем от тези три.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
Моля, господин министър-председателю и министрите, имате възможност да развиете спокойно вашите отговори. 30/4.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, предполагам, че всички вие разбирате и без да ви го кажа, че в момента някои хора, не искам да кажа председатели, нито пък говорившите, правят опит да замесят един кабинет в оставка за решаването на техни проблеми, по които има кълбо, и то сложно кълбо от противоречия.
Първо някой трябва да каже в тази страна ще има ли избори в края на тази година, дали ще бъде в края на ноември или края на декември, това не е важно, ще има ли избори или не. И очакват кабинетът именно да реши този проблем или поне да бутне везните в едната или другата посока.
Второ, някои хора желаят все пак да бъде решен проблемът да има или евентуално да няма промени в Конституцията и очакват кабинетът да бутне везните натам или насам. Тъй като вие разбирате, това предполагам, че е елементарен проблем, че ако бъде изменена Конституцията и този парламент действа и по време на служебно правителство, то тогава няма проблеми за актуализиране на бюджета и от това временно правителство. (Шум и реплики в блока на СДС: "Как да няма?") Има парламент, който тогава ще може да вземе решение. (Шум и изразено неодобрение, възражения в блока на СДС: "Не е така!")
Добре, да кажем, че не е така. Би могло обаче да бъде и така. (Възгласи: "А-а-а" в блока на СДС) Ваш проблем е как ще направите закона. (Реплика от блока на СДС: "Това не е градушка!") Може!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Нека да се изслушваме, защото това са важни неща.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Може, аз казвам само факта, елементарния факт, че по този начин мнозина очакват от правителството да каже нещо, което е в тяхна полза или в тяхна вреда. Аз се мъча да бъда обективен и смятам, че кабинетът, макар и в оставка, си върши своята работа и изпълнява своя дълг към страната. А това кой ще бъде бъдещият премиер - парламентарен или служебен, за нас е все едно. Това не е наш проблем.
И така, първият въпрос, който бе поставен, това бе как върви изпълнението на бюджета. Но знаете, че аз се стремя да ВТ/ЗТ 31.1 говоря малко, да не отнемам много парламентарно време. Тук е налице един подробен отчет в това отношение. Имали сме грижата далеч още преди да бъде поставен тук въпросът, да обсъждаме тези проблеми. Ще ви кажа само няколко, бих казал, най-важни моменти.
Вие знаете, че бюджетът предвиждаше приходи на сума 100 милиарда лева, говоря в едри цифри. В момента изпълнението на приходите на бюджета е в размер на 89 на сто. Когато вие знаете, че календарният фонд време, който е изтекъл тази година, до края на септември е само 86 на сто. Значи е налице определено, да го наречем преизпълнение или по-бързо изпълнение на приходите на бюджета.
При разходи, предвидени в Закона за бюджета 133 милиарда лв., в момента изпълнението е 114 милиарда лв. или 85 на сто. Значи вие виждате, че изпълнението на приходите по процент превишава процента на разходите. Поради това и бюджетният дефицит е намален. Не е на това равнище, на което би трябвало да бъде в края на м. септември.
В момента при плануван дефицит 33 милиарда лв., ние имаме 27 милиарда лв., което е в рамките на онези най-важни показатели, за които следим по искане на Международния валутен фонд. В момента сме в тези рамки, макар и накрая, но все пак в рамките.
Какво е бъдещето до края на годината? Това е изпълнението до момента. Аз не говоря по-подробно, тъй като ще дам този отчет, за който споменах преди малко и ви показах, ще го предоставя на стенографите.
Какво очакваме до края на годината и оттук зависи и отговорът на въпроса ще има ли актуализация или не, на който, разбира се аз сам не мога да отговоря, тъй като непременно тук трябва да бъде и министърът на финансите. Такива проблеми не могат да бъдат решавани без него. Иначе сто тояги на чужд гръб нищо не са.
И така, до края на годината ние очакваме поне няколко неприятни за бюджета неща.
Първото от тях е, че поради превишаване на лихвата по държавните дългове - вътрешен и външен, ние очакваме до края 31.2 на годината да платим около 30 милиарда лева повече от онова, което бе предвидено в бюджета. В бюджета бяха предвидени лихви общо на сума 42 милиарда лева. Ние очакваме още около 30 милиарда лева повече. Виждате, че не става дума за 1 или 2 милиарда лева, а за много по-голяма сума.
Второ, дължа да ви кажа, че преди една седмица или десетина дни бе проведено едно съвещание при президента, от което пролича, че на армията трябва да бъдат дадени допълнително около 3,1 милиарда лева. Говоря пак в уедрени цифри.
Освен това, без там да е взета такава препоръка, подобно положение се очертава и в МВР. Неизбежно! Някъде към 1 милиард лв. може би.
Тук бе споменато за дефицита на ДОО, на фонд "Пенсии". Мащабът, предполагам, ще бъде някъде около 3 милиарда лв., малко повече от 3 милиарда.
Освен това питат какво биха стрували едни избори. Направили сме предварително и тази сметка, без да казваме ще има избори или не, това не е наша работа. Тези избори в края на тази година биха стрували 1 милиард и 200 милиона лева, ако не предвиждаме някакво дотиране на отделните политически партии за тяхната предизборна агитация.
Значи както виждате, проблемът не е само за 1 милиард лева, а за много повече. 1,2 милиарда лева само за избори биха могли да бъдат намерени извън бюджета по линията на един заем, който БНБанка би дала на правителството, включая и това правителство, което провежда изборите. (Шум и реплики в блока на СДС: "На какво основание? Няма основание!") На базата на това, че догодина по Конституция трябва да имаме избори. Ще бъде даден заем за тази година, който ще бъде, разбира се, ползван предсрочно и ще бъде платен догодина от бюджета за догодина. (Шум и реплики в блока на СДС)
Такъв вариант е възможен. В общи линии, доколкото зная, БНБанка приема един такъв вариант, но трябва да изчакаме връщането на шефа на БНБанка Тодор Вълчев, който пристига в събота и в момента не е тук. 31.3
Така или иначе, има такава възможност. Дали тя ще бъде реализирана, това не е моя работа, тъй като не съм шеф на БН банка. Това е именно накратко по изпълнението на бюджета и по перспективите на бюджета до края на годината.
Дали ще бъде проведена актуализация на бюджета, аз ви казах, би трябвало непременно да изчакаме връщането в събота, тоест утре, на министъра на финансите и евентуално в понеделник или вторник тогава би трябвало да бъде поставен този въпрос, който в момента се дебатира. Това е съвсем накратко, което мога да ви кажа.
Ако желаете, един възможен график на изборите преди денят Х, когато ще бъдат насрочени изборите - това е налице.
Дадена е една прогноза дали в рамките на 60 дни биха могли да бъдат изпълнени онези мероприятия, които са необходими за изборите, а именно отпечатване на бюлетините, изготвяне на списъците, на избирателните списъци и т.н. И в това отношение имаме прогноза, която мога да ви предоставя. План-сметката на изборите също бих могъл да ви предоставя. Давам я на стенографите. (План-сметката е предадена на г-н Школагерски)
Благодаря за вниманието. Смятам, че обещанието да бъда кратък го изпълних. (Единични ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Имате думата за въпроси към министрите или евентуално други министри, ако желаят също да вземат думата във връзка с проблемите на ЕСГРАОН-а.
Господин Тотев. (Депутати от блока на СДС желаят да се изкажат)
След това..., нека да се изкажат всички министри, да дадат информация. Защото аз също не разбрах този 1 милиард за изборите, парламентарните, само ли е или и за местните избори, които стоят догодина в плана на държавата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ (от място): Само за парламентарните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Значи за местните сумата ще стане още повече. Така ли? (Шум и реплики) Не, просто да уточним този въпрос.
Заповядайте, господин Тотев. МС/ВЙ 32.1
МИНИСТЪР ХРИСТО ТОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Вчера беше поставен въпросът по отношение на състоянието на системата ГРАОН, която е в състава на Министерство на териториалното развитие и строителството и готовността за избори. Една информация, предварителна, беше дадена в парламента някъде в началото на месец май, където бяха фиксирани сроковете при спазване на всички технологични процедури, за да се получат списъци с една минимална грешка, някъде около 2 - 2,5 процента. В тази информация беше посочен един 6-месечен срок. Това е месец май. (Шум и реплики в залата)
Оттогава системата ГРАОН работи, актуализира се. Има доста трудности във връзка с непостоянното жителство, честите изменения. Затова имаме предложение, което по принцип е прието. Тази система и подобно наблюдаване в Министерство на вътрешните работи да бъдат слети в 1995 г. Но за да не се получи сътресение преди изборите, решихме дотогава такава подобна структурна промяна да не правим. Още повече, че единният граждански регистър се ползва и за нуждите на данъчната система, за да не бъде създаван и там един допълнителен масив, който ще утежни значително бюджета.
Така че част от операциите, които бяха в онзи 6-месечен срок и в стария доклад са извършени. Смятаме, че не е правен точен разчет, до понеделник съм поръчал да донесат подобен. За около 3 месеца може би, ако се върви с изискванията за една висока степен на точност, нещата ще бъдат изпълнени и ще могат да бъдат проведени съответно изборите.
Второ, което искам да добавя, че все пак нещата вървят. Ние предварително не можем, не е коректно при действащ парламенет, правителство, правителство, което трябва да се избере, да издавам каквото и да е нареждане да се готвят предизборни списъци. Това най-малкото не е коректно.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА СДС: Те са готови.
МИНИСТЪР ХРИСТО ТОТЕВ: Да, те са готови, но не е дадено нареждане за отпечатване.
После, много голямо значение има, ако тук се приеме някакво изменение на системата, тъй като в момента това, което 32.2 при нас е готово, това са 31 избирателни райони и отлагането на населението 1992-1993 г. върху тях. Никакво разместване от стария указ ние не сме правили по отношение на районите. Това са неща, които трябва да се погледнат. Вариантите, които са дадени, мисля, че в края на август бяха давани на ръководителите на парламентарните групи, беше дадена подобна информация. Това също може да бъде разгледано в близките няколко дни - какво, какви изменения са се получили.
Имайте предвид, че имаме доста голямо движение, а няма да се повтори картината от предшестващите избори по отношение на избирателен район и съответно мандати, които се падат на всеки от тези райони.
Така че до понеделник един от вариантите, които ще имаме за отлагане на население, райони, тук ще го има. Аз ще го предоставя на Председателството, за да може да се запознаете с тази информация и оттам нататък, ако се гласува тази поправка и тези изменения, вече може да се дадат нареждания за изготвяне и вече е реално изразходване на средства за организиране на изборите. Но считам, че това в момента е все още рано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Тотев.
Някой друг от министрите, ако желае да вземе думата по тези проблеми? - Няма.
Госпожа Вержиния Велчева, след това господин Венцеслав Димитров.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Съжалявам, че от това, което чухме, може да се направи една единствена констатация - просто, че това правителство показва в момента една пълна безотговорност.
Мисля, че още веднъж трябва да обясним каква е правната страна на този въпрос, защото явно тя не е ясна на правителството.
Господин министър-председател, ако в сряда или в петък, или дори след една седмица, се гласува мандатът на третата парламентарна група, и това гласуване приключи неуспешно, президентът по Конституция е длъжен да разпусне Народното събрание. Оттам нататък Народно събрание няма. Дори да се измени Конституцията, измененията са в смисъл, че то може да се свиква само при условията на чл. 64, ал. 2. Тоест, служебното правителство и при 32.3 най-голямо желание не може да реализира една актуализация на бюджета. И ако на някой това не е ясно, аз се учудвам, че това е именно правителството на България, макар и в оставка.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ (от място): Това е проблем на парламента.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА: Това е проблем на правителството, господин министър-председател, защото парламентът не може да прояви бюджетна инициатива. И аз се учудвам как се смеете на тези толкова важни неща.
Парламентът не може да внесе проект за актуализация на бюджета. По Конституция това е правомощие на правителството. И това, което се демонстрира в момента от страна на Вашето правителство, наистина е пълна безотговорност.
Какво значи това, че в момента финансовият министър не бил в страната? Вие вчера ли се сетихте, че такава необходимост съществува, че има недостиг на милиарди левове, както се вижда? Особено за обществено осигуряване, особено във всички тези сфери, които разчитат на бюджета, и да се казва сега, че това не е въпрос на правителството, това е въпрос на парламента или на някой друг, за мен е просто несериозно. За мен това е една подигравка изобщо с държавата като такава! 32.4 Аз наистина се учудвам на тази лекота, с която Вие днес излязохте тук, за да кажете, че това едва ли не не е Ваша работа. Защото до момента на назначаване на служебното правителство Вие сте длъжни да изпълнявате абсолютно всички правомощия, които са предвидени от Конституцията. Включително бяхте длъжни вече да сте подготвили и внесли в парламента тази актуализация на бюджета. (Ръкопляскания в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Велчева.
Господин Димитров, заповядайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги, господа министри! Все пак трябва да уточня моите въпроси, защото мисля, че господин министър-председателят не ги разбра.
Госпожа Велчева обърна внимание на едната страна. Аз бих казал, че ние днес трябва да създадем един прецедент, който сигурно и в следващи парламенти би могъл да бъде ползуван като прецедент. Защо? Защото той ще възниква винаги, когато се очертават предсрочни избори в година, различна от редовните избори. Защо? Защото в Избирателния закон, което е резонно, пише, че парите за избори се осигуряват за сметка на държавния бюджет. Естествено, те могат да бъдат предвидени в държавния бюджет, когато изборите са редовни. Не може всяка година, тъй като предсрочни избори винаги могат да бъдат хипотетични или очаквани, но не с голяма вероятност, да се предвиждат пари за избори в държавния бюджет. Но сега тези пари по някакъв начин трябва да бъдат осигурени.
Този вариант, който Вие споменахте, че може да се вземат пари на заем от Българска народна банка и да се върнат догодина, чисто и просто нарушава два закона - нарушава Закона за Българска народна банка и Закона за държавния бюджет.
Именно затова Ви обърнахме внимание, че ако такова нещо трябва да се случи, то трябва да бъде санкционирано посредством една актуализация на бюджета.
Българска народна банка по Закона за БНБ не може да дава кредити на Министерството на финансите и на Министерския съвет, на правителството и това Вие много добре го знаете. Ние обаче в порядъка на изключение го допускаме с гласуване всяка година на общия лимит на сумата, с която БНБ се задължава да кредитира СД/КТ 33.1 правителството в държавния бюджет. И при изчерпване на тази сума, доколкото знам вече Вие сте достигнали горната граница, повече не може да посягате към Българска народна банка. Вие може да искате пари, но тя да Ви каже: по закон нямам право, по бюджет също Вие не ме карате.
И въпросът - и моят, и на господин Костов, и на госпожа Велчева - беше следният: кой ще направи тази актуализация, след като Вие си отивате? Ние, ако апелираме към Вас, виждаме, че Вие сте последното за тази година, разбира се, може и другото правителство да мине, но ако не мине, Вие сте последното правителство, което е отговорно пред държавата заедно с този парламент да извърши актуализация.
Вие посочихте някакви цифри. Тук виждам господин Стоилов, който е от парламентарното мнозинство, които подкрепиха този бюджет. Аз за този бюджет не съм гласувал, обаче още тогава обърнах внимание, че основните параметри в макрорамката са нереални. Какво беше? - Тридесет на сто лихвен процент, 35 лв. курс на долара, 40 на сто инфлация. Сега виждаме, че това се сбъдва. Но ето, тогава господин Стоилов и всички ни убеждаваха, вземете протоколите от пленарната зала, вземете протоколите от заседанията на Бюджетната комисия: "Дайте да приемем този бюджет, за да сключим договорите с международните институции и сделката по дълга, пък септември месец ще го актуализираме!" Така ли беше, господин Стоилов? Това са Ваши думи. Но Вие сте подкрепили това правителство, Вие сте го извикали на живот, Вие го подкрепяхте, Вие подкрепяхте на държавния бюджет.
Мисля, че дълг на цялото това парламентарно мнозинство е да инициира тази дискусия и по някакъв начин да въздействува на правителството да внесе една актуализация, защото другото служебно правителство няма право на никаква актуализация, тъй като най-просто няма парламент. Не се притеснявайте да внесете една такава актуализация, предвиждаща увеличаване на дефицита, защото когато не се изпълни, ами какво по-хубаво от това, ако пари се намерят. Но отворете врата за служебното правителство да си гледа работата, да плати пенсии и евентуално, разбира се, това зависи от вас и от парламентарното мнозинство, да актуализира заплатите на служителите в бюджетната сфера и особено на пенсиите. 33.2
Но уточняващият въпрос е такъв: Вие не разбирате ли, че правителство след Вас не може да извърши актуализация? Казвате: "Финансовият министър ще дойде във вторник", но доколкото знам, даже имаше хора тук, които предложиха правителството да се гласува в понеделник. То сигурно ще се гласува, ако не във вторник, във вторник не, в сряда, то в четвъртък, ако не в четвъртък, в петък. Финансовият министър ще дойде във вторник. Тук нова ли дискусия да правим специално за финансовия министър? Вие трябва да предложите актуализация, трябва да се разгледа по комисиите и да се обсъди, да се мине в парламента на първо и на второ четене. Чисто и просто няма технологично време. Да оставим държавата на произвола на съдбата?!
Аз апелирам към Вас като институция и към Народното събрание като друга институция, които две институции заедно могат само да актуализират бюджета, да го направят, преди да бъдат разпуснати като такива институции и да бъде назначено служебно правителство. Служебното правителство ще подготви книжата и е естествено, но служебното правителство не може да намери парите. Ние трябва да ги намерим, докато сме тук. Друг не може да търси пари в тази държава. (Ръкопляскания в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
Господин министър-председател, заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Господин председател, дами и господа народни представители! Първо, никой не е казал, че няма да правим актуализация на бюджета. Аз казах, че това не може да бъде направено без министъра на финансите, който се връща не във вторник, но утре - утре, събота, в 14,00 ч. Първо, не мога да поема ангажимент в момента какви да бъдат мащабите на подобна актуализация и дали да има такава, поради простата причина, че една евентуална актуализация може да доведе до срив в нашите отношения с Международния валутен фонд, а зад него веднага са наредени като ремарке и Световната банка... (Реплики в залата) Аз Ви слушах внимателно. Зад него са наредени и Световната банка, и всички други международни финансови институции.
Доколкото имам информация, може да не е точна, в Мадрид са били водени разговори, тъй като знаете какво имаше там и на 33.3 какво съвещание, конференция бе нашият министър на финансите. Там са били водени разговори по дефицита и онези основни показатели, които са свързани със стенбай на Международния валутен фонд, а покрай това и със сделката по дълга.
Какви допълнителни евентуално споразумения са направени и обещания са дадени - това не мога да ви кажа, може да ви го каже министърът на финансите утре. Затова именно аз казах, че не мога да поема ангажименти по отношение на мащабите на една евентуална актуализация на бюджета.
А това, че трябва да бъдат осигурени пари за пенсиите и за избори евентуално до края на годината, разбира се, това е напълно елементарно. Но не мога да ви кажа мащабите и резона на една такава актуализация. Това може да бъде ясно евентуално в понеделник. Ако аз бях казал "Непременно сега трябва да го кажем, тъй като утре няма да има правителство", вие ще ме обвините, че аз съм против избирането на правителството на Димитър Луджев, за което аз нямам право, не съм депутат, нямам право да давам оценки. Затова именно говоря в този аспект, в който говоря.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Беров.
Господин Иван Костов, заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз първо искам да направя такава забележка, че се удивлявам от пасивността на лявата половина на залата (реплики от блока на БСП и коалиция: "Нямаме ли право?"), която казва, че ще спечели изборите, и изглежда не си дава сметка как, в какво състояние ще се отзове в края на годината.
Ако вие реално искате да управлявате тази страна, би трябвало да бъдете по-активни, когато се коментират тези проблеми. И аз искам да се спра сега на въпросите... (Реплика от блока на БСП и коалиция: "Това си е наша работа!") Това си е ваша работа, разбира се, обаче това показва колко малко си вярвате, че ще управлявате страната. (Шум и реплики)
Сега на въпроса. Тук се появиха няколко числа, които са изключително важни и нека да ги прокоментираме. 33.4
Първото число - това е сметката на правителството, че изборите ще струват 1 млрд. 282 млн.лв. Ако всичко друго на този бюджет е наред, една актуализация на бюджета с 1 млрд. 282 млн.лв. първо ще бъде приета от всички нас; второ, ще бъде приета като ненарушаваща международните споразумения на правителството с Международния валутен фонд и Световната банка по много проста причина: споразумението с Международния валутен фонд изтича през месец май. Тези пари, ако се изразходват сега, няма да се изразходват догодина. Тоест, това, което е предвидено като разход в следващата година, ще се направи само малко по-рано и това на практика не трябва да разруши споразумението. И аз не виждам кой би се противопоставил на такова изменение.
Така че по първия въпрос - ако няма пари за избори, а както се вижда от предоставения отчет за изпълнението на бюджета, такива наистина не се виждат като резерв в този бюджет, вие имате много лесно решение и сте длъжни да го направите предвид ситуацията, която... Ние нарочно поканихме Министерския съвет да разбере в каква ситуация се намира Народното събрание. 33.5 А ситуацията е една съвсем реална опасност ние да не гласуваме, да се окажем фактически разпуснати и да няма кой да гласува изменение и актуализация на бюджетния закон. Тогава има кой да направи спекулата и да обвини това Народно събрание, тези политически сили в него, че са си провели избори, а не са се погрижили за пенсиите. И ще кажат: служебното правителство взе пари, откъде взе пари, ами, взе пари от пенсиите, за да направи избори. Нещо, което е недопустимо. Абсолютно недопустимо е да се правят такива спекулации. Те още повече ще разрушават тази и без това разрушена държава.
Първият поглед, който аз хвърлих върху изпълнението на бюджетния закон показва тези две неща, които господин Венцеслав Димитров каза - да, законът е преизпълнен и ще бъде преизпълнен в приходите, тъй като поради инфлацията събираемостта на Данък добавена стойност е изключително висока, т.е. косвените данъци и акцизът вървят много добре.
От друга страна, обаче, вие сте гръмнали на две места в бюджета. Изгърмяли сте с всичка сила и това трябва да го кажете на Народното събрание.
Едното място това е значителното превишение на лихвите по заеми. И вие ще имате още по-голямо превишение, т.е. не вие, ние всички ще имаме още по-голямо превишение, тъй като Българската народна банка вдигна основния лихвен процент още веднъж в края на годината. Сега в момента този основен лихвен процент оскъпява още повече задълженията на държавата. И тия превишения тук, които вие имате, лихвите, вие сте надплатили вече по вътрешните заеми с 21.8 на сто. До края на годината ние ще имаме още поголямо превишение. Това е първото място.
Второто място е изгърмяването на лихвите по външни заеми, което беше наистина планирано, тъй като щом като валутният курс не е така, както вие го предвиждахте - 35 лв. за долар, а е 63 лв. за долар, ясно е, че разходите ви по обслужването на външни лихви са по-големи, ясно е, че и там сте направили тия 100 на сто превишения.
Обаче най-страшното място в този отчет, който аз виждам, това е, че вие сте привишили дефицита на Данък обществено осигуряване с 3 млрд. 162 млн. и 200 хил.лева. На практика вие сте НЧ/ЙА 34.1 платили цялата дължима субсидия, трансферът сте го прехвърлили от републиканския бюджет към Данък обществено осигуряване. Това са 5 млрд. 12 млн. и 300 хил.лева. Освен това сте дали още 3 млрд. 162 млн. и 500 хил.лева. При положение, че пенсиите не са актуализирани и при положение, че ви очакват едни плащания в края на годината, които по някакъв начин трябва да се изправят срещу тази инфлация, която се оказа по-голяма. Кой ще плати тези неща?
И въпросът, който Венцеслав Димитров постави тук, дори и на мене сега започва да ми изглежда много по-голям, отколкото въпросът за изборите. Защото тези пари за пенсии, след като не ви достигат, това означава, че вашите разчети и разчетите на мнозинството, което е гласувало този бюджет, не са били верни. Това е единственият извод.
Щом тези пари на вас не ви стигат сега, в този момент, и това е следствие на превишаване на предвидената в бюджетната макрорамка инфлация и предвидените лихви по плащанията, и предвидените плащания, свързани с валутния курс, т.е. вие не сте си направили сметката, вие и цялото поддържащо ви мнозинство.
Щом вие не сте си направили тази сметка, вие трябва да имате доблестта да излезете тук и да кажете както миналата година: не ни стигнаха парите, дайте да спасим тези хора да не останат без пари в последните дни на годината. Това е истината за този бюджет и аз разделям въпроса на две равни части.
Първо, искам да бъда съвсем ясен. Ако вие бяхте изправни, вие правителството и подкрепящото ви парламентарно мнозинство, единственият проблем пред вас сега щеше да бъде недостига на пари за избори. И този недостиг много лесно се преодолява, той ще бъде разбран, няма да пречи на никой. Тези 1 млрд. и 200 млн. лева ние ги гласуваме в сряда и четвъртък и проблемът се решава.
Но вашият голям въпрос е недостигът по пенсиите и аз мисля, че вътре в отчета е скрит и недостиг в плащанията към заетите в бюджетната сфера.
И третият момент, във връзка с появили се числа от вас: вие нямате право да плащате каквото и да било на армията. Никакви 3 млрд. 100 млн. и прочее. Това не е ваша работа. Не е работа и на президента, а е работа на това парламентарно мнозинство, което досега гласува за този бюджет. Ако са се появили остри нужди за националната сигурност в размер на 3 млрд. и 100 млн.лв., 34.2 както вие ги казвате, това са пак ваши недоразчети. Щом това са ваши недоразчети, влизайте в Народното събрание и си го признавайте. И мнозинството, а тогава и ние ще гласуваме за. Ние ще санкционираме това нещо, защото искаме пенсионерите да оцелеят, искаме армията - щом всички са сигурни, че е в такова бедствено положение - да си получи парите.
Но аз пак казвам, че това е съвършенно друг въпрос. И политическата отговорност за тази, втората страна, за пенсиите, за армията и за полицията си се носи от парламентарното мнозинство.
Така че, моля ви, господин министър-председател, проникнете се от отговорност от каквато са проникнати поне дясната страна от залата и направете тези предложения, защото в противен случай наистина страната ще се окаже в изключително трудно положение. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Иван Костов.
Сега нека да дадем думата на Парламентарната група "Нов избор", на господин Иван Пушкаров, бивш министър на икономиката.
ИВАН ПУШКАРОВ ("Нов избор"): Уважаеми господин председател, колеги! Мисля, че навлизаме в една абсурдна ситуация на много закъснял героизъм. Тук се правят едни много сериозни популистки изказвания от много компетентни хора, които мисля, че бяха задължени да видят дълбочината на икономическите проблеми на държавата далеч преди гласуването оставката на правителството на професор Беров.
Аз не видях нито един ред в решенията на Националната партийна конференция на СДС по въпроса за това как ще проведем предсрочните избори, откъде ще намерим парите. Аз не прочетох нито един ред от конгресните решения на Българската социалистическа партия за това откъде ще се вземат парите, за да се платят пенсиите, за които толкова сълзи сега се проливнат тук от тази нещастна трибуна. (Ръкопляскания от "Нов избор")
Искам да върна нещата обаче към много сериозните практически проблеми, които стоят пред нас сега.
ИВАН КОСТОВ (от място): Не са ви стигнали парите!
ИВАН ПУШКАРОВ: Много моля, аз изслушах внимателно господин Костов, който вчера обясняваше, че ще бъдат нужни 150 млн.лв. 34.3 само за изборите. Много моля!
Искам да върна нещата към много сериозни практически проблеми. Изправени сме пред много нестандартна ситуация. Правителството е в оставка и едва ли някой може да му наложи необходимостта да прави тези изменения, които са потребни на държавата и които едвам сега, след невероятни усилия, които положихме и трябва да кажа сега за пръв път, че и аз лично положих този въпрос само да влезе за разглеждане, най-после това стана. Благодаря за подкрепата.
Никой не може да наложи на правителството в оставка да поеме този ангажимент, който го изправя пред сериозните опасности да взриви взаимоотношенията с международните валутнофинансови институции - Международния валутен фонд и Световната банка. Защото при дефицит, който се отчертава от минимум 10 милиарда, а Венцеслав Димитров е прав, че трябва да бъде наймалко 15 милиарда, за да можем да издържим и с общественото осигуряване, това безспорно ще разтресе цялата рамка на споразумението. Значи този проблем е реален и това не е проблем на политически популизъм, а това е реален проблем.
От друга страна, искам да споделя с вас моите опасения, ако не приемем актуализацията на бюджета, нещо, което не беше казано сега и което се чувствам задължен да споделя с вас: аз мисля, че от политическа гледна точка двете централи се стремят към поставяне в невъзможност президента при едно служебно правителство да направи друго, освен да наруши Конституцията. Той трябва неизбежно да предприеме мерки, за които той няма правомощия, ако го оставим сега без гласувана актуализация на бюджета. Това цели да се разруши и последната институция в държавата, която ще остане тогава, когато няма да има парламент и няма да има правителство.
Много ви моля върху тези два проблема да съсредоточим нашето внимание и начина, по който трябва да излезем от тях. И би било добре закъснелият героизъм да се проявява навреме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Това е интересна мисъл. Благодаря на господин Иван Пушкаров.
Думата има професор Стефан Стоилов. 34.4
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господа министри! Изказването на господин Пушкаров всъщност изрази усещането у по-голяма част от депутатите, че днешната дискусия се използва като начало на една предизборна кампания. Това е повече от очевидно и никакви иронични усмивки няма да отменят това усещане. И това, разбира се, е евтин трик.
ИВАН КОСТОВ (от място): И скъп трик!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Но към въпроса. Ясно е, че двата въпроса трябва да бъдат разделени - парите за избори, тъй като политическата воля на повечето от представените в парламента сили е да има предсрочни избори. И вторият въпрос е да има или да няма актуализация на бюджета. 34.5
Прав е господин Пушкаров, когато отново и отново предупреждава, че тези въпроси не трябва да бъдат оставени на служебното правителство. Това е нещо като абсолютна истина. Плачът, на който бяхме свидетели от страна на бившия финансов министър за пенсионерите, е плач на нещо като циник - извинете ме за думата. (Шум и реплики в блока на СДС) Същият финансов министър преди две години излезе и си позволи да говори, че старци, пенсионери излезли на слънце. Човек трябва малко да съобразява, когато започва да плаче за пенсионерите.
Съвършено ясно е, че промяната в основните параметри на макрорамката, в която се изпълнява бюджетът, промениха и числата на приходита и на разходите. Това ни поставя в условия, когато наистина трябва да се обсъди въпросът за актуализация на бюджета. И господин министър-председателят даде да се разбере, че това ще бъде тема, обсъждана в следващите два дни от страна на правителството в оставка. (Шум и реплики в залата)
По въпроса за необходимите пари за избори. Проведените предварителни консултации показват, че в рамките на законите и като се има предвид, че през 1995 г. по Конституция трябва да има избори, на което обърнаха внимание господин Пушкаров, господин Венцеслав Димитров и господин Костов, правителството може да поиска от парламента да вземе решение-препоръка за отпускане на един заем от централната банка за разходи, които, повтарям, по Конституция трябва да бъдат направени през 1995 г., и този разход да бъде отразен в бюджета за 1995 г. Нещо повече, всички си даваме сметка, че този разход ще бъде по-голям с добавката, обслужваща местните избори през 1995 г.
Така че това правителство с помощта на този парламент в оставащите 3 или 5, или 7 дни може да реши въпроса за финансиране на изборите през ноември-декември. Затова сме всички и вие, и ние. (Шум в залата) Това сме го казали отдавна и по това правителството и част от парламента мислят.
А останалият въпрос, без да подхвърляме на такава политизация и демагогски предизборни речи, е да оставим правителството да обмисли в следващите два дни и да ни предложи в понеделник и вторник... (Неразбираема реплика от блока на СДС) Ако аз съм еди-какво си, този, който хвърля репликата, е глупак.
Благодаря, господин председател. БП/КП 35/1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стоилов. Трябва тези въпроси да се обсъждат по-спокойно, за да се намери точното решение.
Има думата господин Стефан Савов като председател на парламентарна група.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Аз се обръщам към господин Беров. Няма да говоря дълго и ви моля само за две минути внимание.
Мисля, че става ясно, че тук няма никаква предизборна агитация и т.н., господин Стоилов. Просто много е ясно, че преобладаващото мнозинство в Народното събрание е за избори и вие сами се съгласихте. Същото е настроените в страната, ако се съди по сондажите, които четем във вестниците. Така че правителството, макар и в оставка, това правителство на експерти трябва да намери начин да осигури тези 1 млрд. и 280 млн. лв. за изборите. То трябва да отговори на исканията както на парламента в неговото мнозинство, така и на исканията на страната. Мисля, че няма защо да се спирам на въпроса, че действително едно правителство, назначено от президента, вече няма никакви възможности да променя бюджета.
Но аз взех думата с оглед само на едно. Във Вашето изложение, господин министър-председател, се прокрадна една мисъл, която гласеше, че така или иначе може би ще има промяна на Конституцията и тогава Народното събрание ще продължи своята работа. Тъй като по този въпрос извънредно много се спекулира в страната от страна на журналистите, от страна на електронните медии и пресата, аз искам категорично да кажа, че парламентарната група на СДС, без която няма да може да мине една промяна на Конституцията, защото се изискват 180 гласа, е готова да направи такава промяна, която гласи: "Народното събрание продължава да изпълнява функциите си до избирането на ново Народно събрание, като се свиква на заседания в предвидените по ал. 2 случаи от президента на Република България" - чл. 64. А чл. 64 говори за война, извънредно положение и т.н.
Моля ви, затова недейте базира вашите пресмятания, вашите становища в бъдеще на тази възможност. Ние просто... Не, защото това се прокрадва. 35/2.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ (от място): Това съм го пожелал, но не е моя работа да го решавам.
СТЕФАН САВОВ: Вие казахте, че може парламентът да продължи да работи. Може някои други парламентарни групи, защото имаше и такива предложения, да имат такова намерение. Но тъй като обясних, че са необходими 180 гласа, няма да мине в никой случай парламентът да работи.
И затова искам да се обърна към слушателите, затова искам да се обърна към господа журналистите, които и днес във вестниците много превратно, бих казал, коментираха вота на парламентарната група на СДС в нейното мнозинство. Защото става въпрос за едно решение, което съвпада напълно с едно решение на Конституционния съд и което е, така да се каже, и прието от президента на републиката, в което той казва, че ако тези промени на Конституцията съвпадат с промените, които предвижда Конституционният съд, то той няма нищо против да ги приеме. Не че има право, но няма нищо против.
Ние стоим на тази позиция, ние стоим на позицията, че Народното събрание, така да се каже, е на разположение, но само в случаите на чл. 64, ал. 2. Значи, нека във всичките тези, така да се каже, разисквания, които тук имаме, да не оставаме ни за момент с мисълта, че ще може да има Народно събрание, което да работи. Няма да има такова Народно събрание, народните представители няма да имат свои заседателни пари и каквото и да било, а ще бъдат свиквани само от президента в онези случаи, когато действително се изисква една ратификация, така да се каже, една подкрепа от парламента.
Това е, което исках да кажа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефан Савов.
Сега за изказвания: доктор Васил Михайлов, Векил Ванов и Маргарит Мицев. (Шум в залата)
Има думата доктор Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър-председател, уважаеми министри! Моето изказване ще е по обсъжданата тема за бюджета. Искам преди това обаче да заявя, че според мене темата за бюджета се повдига наистина 35/3. с една загриженост, но ненавреме. И мисля, че в сегашния ден обсъждането на проблемите на бюджета съдържа в себе си и няколко спекулативни момента.
Първо, искам да кажа, че българската общественост се плаши с това, че едва ли не ако се тръгне на избори, това ще струва много скъпо, едва ли не пенсиите на нашите майки и бащи, баби и дядовци. Всичко това е много неприятно и доста нискокачествена спекулация. Истината е малко по-различна.
Вярно е, че има затруднения с компенсациите на държавните служители, с пенсиите като ритмичност на тяхното даване. От друга страна, ние трябва да си припомним, че бюджетът за миналата година беше актуализиран в самия край на годината на 30 декември, ако не ме лъже паметта или някъде там. Така че тази загриженост сега непременно да стане актуализацията на бюджета, не е особено адекватна. 35/4.
Какво имам предвид? Ако наистина е необходимо от бюджета да се заделят средства за провеждането на изборите, аз се съмнявам в много коректното изчисление колко ще струват наистина те - дали милиард и половина или повече, или даже по-малко. Аз не мога да преценя, това е въпрос на компетентните органи в Министерския съвет. Но определено мисля, че спекулацията върви и в тази насока. Едно служебно правителство може да намери начини - и законови, и конституционни, така че да осигури тези пари за изборите. В този смисъл актуализацията на бюджета може да стане, както стана и миналата година, с доста по-късна дата. Дотогава, ако е рекъл Господ и ако има наистина политическата воля на БСП, в което много се съмнявам, изборите ще бъдат и проведени, и правителство ще има, и актуализация на бюджета до края на годината е възможно да стане. Стига да има обаче тази воля, в което аз дълбоко се съмнявам.
Що се отнася до проблема с извънбюджетните сметки, това също е сериозен проблеми, който не трябва да се подминава. Проблем е на изпълнителната власт да осигури тези пари. Народното събрание има някаква загриженост, която е важна, но тя някак си е два дни, както се казва, преди гласуването на кабинета, предложен от господин Луджев. В това време ние трябва да приемем и някакви промени в Конституцията според желанието на БСП, ние трябва да направим актуализация на бюджета - с една дума, трябва да свършим много, много неотложни неща. За тези два дни! Всичко това идва да каже, чче някак си не е време изглежда да се тръгне на избори, а трябва да се избере нов кабинет. Всичко това изглежда има за цел да внуши точно тази мисъл!
Когато господин Пушкаров говори защо Националният координационен съвет и Конференцията на СДС не са преценили откъде да се вземат парите за изборите, искам само просто да му напомня, че става дума за конференция на СДС, а не конгрес на Българската комунистическа партия, 12-и или 11-и. Така че това са смешни реплики наистина, които приличат на предизборно студио.
Що се отнася до проблема, повдигнат за промяната на конституционния текст, странно и опасно е да се пипа с лекота Конституцията. Не е нормално ние да сме за една промяна, която, общо взето, гласи: водата е мокра. Решението на Конституционния съд # 20 е много ясно. То определя, ама точно, и прави много СБ/КП 36/1. точен анализ и съответно тълкувания, че чл. 64, ал. 2 се отнася и за разпуснато Народно събрание при наличието на служебно правителство. Така че какво правим ние? Тези, които желаят да променят Конституцията, по същество отварят вратата (защото само на първо четене е минала, по принцип промяната), отварят врататата за допълнителни и всякакви други промени. Така че, както се казва, дребните хитрини не могат да бъдат аргумент и да заблудят българската общественост.
Промяната на Конституцията е вредна сега и е спекулативна. Не че Конституцията е съвършена и не трябва да бъде променяна, но сега това е просто обикновена спекулация, печелене на време и, както се казва, в един за мое съжаление парламентарен покер коз, който се хвърля в замяна на друго. Това са нечисти сметки, които имат точно определени адресати.
Вчерашната срамна за мен сцена, която се разигра в Народното събрание, където се гласува на първо четене промяна в Конституцията с карти, не с хора, Конституция, която е подписвана...
РЕПЛИКА ОТ БСП: От някои!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: От някои, слава Богу, и слава Богу не от други, е нещо, което според мен излиза извън нормалните рамки на парламентарния живот.
И сега, когато говорим за бюджета, ако беше от загриженост за бюджета на Република България, не бих бил против, но когато това става с цел да внуши, че това правителство трябва да го актуализира сега, а кога е това сега? Кога може въобще да стане? Само и само да се гласува правителството на господин Луджев. Това е просто ненормално! Още повече, за да се спазят конституционните текстове, би трябвало гласуването на правителството да стане в понеделник, а не във вторник, не в сряда, не в четвъртък.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (от място): Няма такива срокове!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Така е, точно така е! Щом няма срокове, в такъв случай ние можем да го гласуваме след седем месеца! Несъвършенствата на Конституцията все пак не я правят съвсем безумна!
Благодаря ви за вниманието. 36/2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на доктор Михайлов.
Има думата господин Векил Ванов.
ВЕКИЛ ВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми министри, уважаеми господин министър-председателю! Ние се обръщаме към вас за актуализиране на бюджета и от гледна точка на един друг много сериозен проблем, който тук не бе поставен на вашето внимание от преждеговорившите. Става дума, господин министър-председателю, за задълженията на ДОО към фонд "Професионална квалификация и безработица".
Какво е състоянието във взаимоотношенията между двата фонда? В момента, към днешна дата системата на ДОО дължи на фонд "Професионална квалификация и безработица" една огромна сума в размер на 4 млрд. и 400 млн. лв. Още по-страшното е това, че взетите като безлихвен заем средства не са върнати и в момента във фонд "Професионална квалификация и безработица" има само 500 млн. лв., като към 14-и този месец Националната служба по заетостта към Министерството на труда и социалните грижи трябва да преведе на бюрата по труда 400 млн. лв. за изплащане на обезщетенията за месец октомври на безработните. И ако ние гласуваме сега една актуализация на бюджета да се върнат заемите от пенсионния фонд към фонд "Професионална квалификация и безработица", тогава рискуваме през следващия месец със 100 млн. лв., които остават като рекапитулация към този фонд, да не можем да изплатим както обезщетенията за безработните, така и за пенсионерите. И тогава става нещо страшно, господин премиер! Ще се надигнат както безработните, така и пенсионерите и тогава всички ние ще се чудим накъде да хванем. Защото ние сме отговорни пред хората, които нямат средства, с които да се издържат. А това са пенсионерите, които разчитат на пенсиите, и безработните, които разчитат на средства от обезщетенията като такива.
Освен това, господин премиер, актуализация на бюджета се иска и поради още един много сериозен проблем. Става дума, господин премиер, за около 1 млрд. лв., които, позволете ми да ги прочета с точност, "Народното събрание да гласува допълнителни средства от 262 млн. лв., начислени, но неизплатени средства за социално подпомагане за първото полугодие на 1994 г., 36/3. които до края на годината се очертава да възлязат на около 524 млн. лв. И още една сума от 500 млн. лв. неизплатени детски добавки по Указа за насърчаване на раждаемостта за деца на двама безработни родители за периода октомври 1993 г. - септември 1994 г.".
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Ванов.
Има думата последен господин Маргарит Мицев.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Господин председателю, господин професоре председател на Министерския съвет на Република България! Водени от максимата "Фиа политика, ферия Булгария", господин Сталийски ще го преведе, някои политически сили желаят изключително много прекратяване на иначе съзидателната и полезна работа на Тридесет и шестото Народно събрание. Нито едно Народно събрание през изторията на нашето отечество не е направило толкова много за полагането на основите на просперитета на България за ХХI век! И това е факт! 36/4.
Аз не се интересувам от т.нар. нисък рейтинг на Народното събрание, който е предмет на журналистически спекулации и на злонамереност от някои от политическите сили.
В момента се искат 1 млрд. и 300 млн. лв., което прави 65 млн. лв. месечна лихва или пенсиите на 37 хиляди пенсионери. Изчислявам го в момента. Може би и да бъркам с малко.
Всеки "прогоно публикум" за общественото благо преследва свои интереси в този парламент!
Г-н професоре, не се съмнявам, че правителството ще може да намери пари за избори от брашнения чувал, наречен държавен бюджет на държавата. Това е факт. Но по този начин се залага една мина, която българското гражданство трябва да предвижда.
Разбира се, г-н проф. Стоилов е изключително прав като се казва: "Е, да, ще се вземе заем.", но всеки заем, г-н професоре, се връща. Така както натрупаните в миналите години заеми сега трябва да се връщат и ни тежат като воденичен камък, така и този заем ще се връща. Разбира се, по него ще текат лихви.
От друга страна аз се радвам да намерите пари, г-н професоре, и да се проведат така желаните от т.нар. политически сили в България избори. Да видим след това какво ще стане! Че чак Че чак февруари-март ще има правителство, а бюджет ще има чак декември месец. Че ще се конституира парламентът в разстояние на поне 3-4 месеца и отслабената държавна машина няма да води към нищо добро, а тъкмо напротив! Но тогава питам аз тези, които говорят за програми за борба с престъпността, за ограничаването на мафия, а мафия е чужда дума, значи "морте а ла франче италианелла" не значи нищо друго. Та, питам ги как ще се справят тогава? И пак ли ще се намери вината в парламента? И питам ви тези, които стоят тук, в залата, ние най-големите калпазани ли бяхме, че бяхме охулени и оплюти и че когато народен представител отиваше до тоалетната журналисти го чакаха и след това на първа страница се появяваше, че народните представители като ходели до тоалетната не си миели ръцете. Е, това ли бяха най-големите проблеми в държавата, че народът беше развратен и Народно събрание стана синоним на някаква менажерия и котерия, а думичката "народен ВЙ/МД 37.1 представител" - мръсна дума, а думата "депутат", символ на идиот, на простак и на дивак!?
Това ли се цели с намирането на средствата, г-н професоре?
Мисля, че в това отношение разсъждаваме аналогично. Мисля и друго нещо, че тези, които толкова много искат сега избори нямат представа за създадените от някои сили франкенщайновци и групировки. Трябва да четете Мери Шели, господа!
Трябва да четете, да - за лицето Франкенщайн, което щяло да убие след това създателя си.
Говорите Вие за икономически групировки. Говорите за престъпност. Но щом държавата е силна - няма престъпност - "ил префетто ди феро чезаре мори". За нула време ликвидира мафията в Сицилия. Разбира се, не без помощта и на една българска патриотична организация, наречена ВМРО. И това е факт!
Но, кажете ми как ще се справите с това? Къде са ви средствата?
Или какво ще стане? На гол корем - чифте компютри!
И много е лошо, когато от тази трибуна всеки говори в името на българския народ, в името на този беден български народ, а се оказва например, че в Завода за компютри в Правец от 4 години заплата не вземат, но няма нито една молба, подадена за напускане по взаимно съгласие. Как се живее с 800 или 1000 лева?
Аман от този популизъм, защото вие, тези, които ще бъдете в следващото Народно събрание - аз нямам голямо желание по простата причина, че видях какво е. Стига толкова! Аз си имам достатъчно хубава професия и имам акъл в главата и ще бъда много по-добре! Но въпросът е вие, които обещавате изключително много неща след бъдещите избори - ами, ако не ги изпълните?! Тогава какво ще стане!?
Или пак ще намерим някакви причини?
Много Ви моля, г-н професоре, начешете им крастата за избори! Намерете им пари! Да се удавят дано!
Благодаря ви. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на г-н Мицев. 37.2
За пенсиите? Заповядайте, г-н Шотлеков. И да приключваме, защото има и други актуални въпроси.
ИЛИЯН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми г-н председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги. Тъй като аз не можах да разбера какви спекулации се правят с пенсиите, сега ще обясня какво е състоянието с пенсиите в момента. Пък, най-хубаво е г-н премиерът в оставка той да каже какво е състоянието на пенсиите.
Състоянието е трагично! До края на този месец трябват 2 млрд., които ги няма Главно управление "Социално осигуряване". Това беше казано от неговия председател в Комисията по труда и социалното осигуряване. В резултат на това Комисията по труда и социалното осигуряване, която не може сама да предложи актуализация на бюджета сезира правителството с предложение то да внесе предложение до Народното събрание за актуализация в частта относно бюджета на Главно управление "Социално осигуряване".
Защо се е стигнало до това положение?
А, пропуснах, че до края на годината ще трябват около 8 млрд. при реални постъпления на Главно управление "Социално осигуряване" за този период не повече от 2-2,5 млрд. при темповете, по които се събират вноските в бюджета на социалното осигуряване.
Първата причина е разбира се по-голямата инфлация от тази, която е предвидена в проектобюджета и не беше превидена в бюджета за 1994 г.
Освен това редица постановления на Министерския съвет, с които бяха актуализирани пенсиите, незначително, разбира се, като процент, също допринесоха за това - да няма предвидени средства в бюджета на Главно управление "Социално осигуряване". Поради тази причина и поради намалената събираемост, ако можем така да го наречем, на вноските в бюджета на Главно управление "Социално осигуряване", ако бюджетът на страната не бъде актуализиран, Министерският съвет - сегашният или бъдещият - ще бъде принуден да вземе заем от БНБ, за да плати пенсиите. Само че този заем ще бъде със сериозна лихва и той трябва да бъде отразен отново в бюджета на Главно управление "Социално осигуряване", в следващия бюджет на Главно управление "Социално осигуряване", 37.3 т.е. сегашният парламент и сегашното правителство ще заложат един скрит дефицит в следващия бюджет на Главно управление "Социално осигуряване", който няма как да бъде покрит. Тоест, пак трябва да бъде покрит с печатане на банкноти.
Следователно, ние неприемайки така, както предложи тогава парламентарната група на...
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): 8 млн. не даде на времето Филип Димитров!
ИЛИЯН ШОТЛЕКОВ: Г-н Димов, аз не говоря в момента за Филип Димитров, а говоря за това как ще трябва да бъдат платени пенсиите!
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Нека да чуе българският народ!
ИЛИЯН ШОТЛЕКОВ: Нека да чуе българският народ какво ще стане, ако примерно не бъде актуализиран бюджетът за 1994 година. Просто няма да бъдат платени пенсиите или ако бъдат платени чрез заем лихвите по този заем ще трябва да залегнат в следващия бюджет на Главно управление "Социално осигуряване", откъдето отново е ясно, че пак няма да могат да бъдат увеличени пенсиите и аз лично съм много песимист, ако така продължава дали до края на годината ще може Главно управление "Социално осигуряване" да плати.
Защо министърът на финансите е прав като казва, че той не е задължен да даде средства от бюджета? Ами, защото в бюджета пишеше, че трансферът от републиканския бюджет към бюджета на Главно управление "Социално осигуряване" е 5 млрд. и 700 млн. лева. И тези 5 млрд. и 700 млн. лв. коректно Министерството на финансите е превело. Оттам-нататък то по Закона за бюджета повече няма задължения да превежда пари, да прави трансфер към бюджета на Главно управление "Социално осигуряване". Ето защо някой друг трябва да поиска актуализация. Този друг може да бъде само Министерският съвет.
Затова аз Ви моля, г-н министър-председател, да направите такова предложение.
Благодаря ви. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на г-н Шотлеков. 37.4
Ако няма други изказвания...
Вчера тези проблеми, които днес така подробно и задълбочено тук се обсъждат и справедливо - бяха обсъдени и на Председателски съвет. В резултат на това обсъждане, а и на днешната дискусия днес в 13,30 ч. Председателският съвет на Народното събрание, т.е. представители на всички парламентарни групи и на ръководството ще имат среща с президента на Републиката д-р Жельо Желев.
Аз искам да подчертая, че първо по отношение на фактологията е пределно ясно в какво състояние се намира нашият парламент. Той е парламент, който участвува в третия тур от конституционната процедура на чл. 99 по съставяне на правителство.
Логично е, ако се състави правителство, парламентът да продължи редовния си мандат и тогава възможности за решаване на проблемите, които обсъждаме има.
Ако не - следва разпускане на парламента, служебно правителство и предсрочни избори в срок от 2 месеца.
В каква ситуация се намира правителството? То е с прекратени пълномощия поради гласуваната оставка и то само изпълнява функции на правителство.
И в двата случая - ако се избере правителство или се назначи служебно правителство много важно е да се разбира и това правителство трябва да го разбира, че то като правителство, ръководено от г-н Беров няма за задача да осъществява организационно-техническата подготовка на изборите по смисъла именно на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове - чл. 7, ал. 1.
Това е така, защото при ситуацията на избиране на правителство, например от парламента, няма да има предсрочни избори. И обратното, при ситуацията, че се назначи служебно правителство тази задача вече е възложена по Конституция на служебното правителство като негова служба и това е решение на Конституционния съд, публикувано в "Държавен вестник" бр. 1 от 1993 г. 37.5
Сега моля за внимание, защото това са важни неща.
По отношение обаче на служебното правителство трябва добре да се разбира и да не се смесват тези неща, и хората да го разберат, че то е особен вид правителство. И то встъпва в длъжност само по ограничен кръг въпроси, свеждащи се до текущи въпроси на вътрешната и на външната политика. И тази му ограниченост произтича от непарламентарния ред за неговото съставяне, от временния му характер и от невъзможността върху него да се осъществява парламентарен контрол.
С други думи, с оглед на конкретната ситуация, която ни интересува, едно такова служебно правителство не може да внесе законопроект, включително и за актуализация на бюджета, тъй като парламентът ще бъде разпуснат.
Същевременно обаче стои и въпросът за финансирането на евентуални предсрочни избори. Казано е, че това се урежда в рамките на държавния бюджет. Обаче именно този въпрос за финансирането на предсрочни, а не на редовни избори, не е уреден в действуващото ни право. И затова идват тези различия в мненията и противоречия.
Ако отиващото си правителство в този смисъл не внесе проект за актуализация на държавния бюджет, парламентът не може нищо да предприеме. И това трябва добре да се разбира, за да не се хвърля вината върху парламента. Тъй като инициатива по бюджетния закон принадлежи само на правителството. И това е чл.87, ал.2 от Конституцията.
Забележете, обаче, от друга страна правителството, което си отива, не може да внесе законопроект за изменение на Закона за годишния държавен бюджет, с оглед на перото "Предсрочни избори" в тази година, преди да е приключила самата конституционна процедура по съставяне на правителство в рамките на същия парламент. И това е така, както от коректност, парламентарен морал, държавни съображения, то е просто от логиката на ситуацията.
И от това вече логически следва, че е налице празнина в самата правна система. И за да не се получи пропаст между отиващото си правителство и евентуално назначеното служебно правителство, относно актуализацията на бюджета, а оттам и относно Сл.Р/ЗТ 38.1 финансирането на изборите, трябва да се предвиди определен срок или период, който да тече от неуспеха, например, на съставяне на правителство в третия тур до разпускането на парламента по смисъла на чл.99, ал.5 и ал.6 от Конституцията.
Такъв срок между несъставянето на правителство и разпускането на парламента, респективно назначаването на служебно правителство, произтича от самата конституционна уредба и от принципа за правовата държава, залегнал в Конституцията и в цялата ни правна система.
Разбира се, въпросът колко дълъг да бъде този срок отново е оставен без отговор в Конституцията. Конституцията мълчи по този въпрос. Безспорно е, че той не може да е дълъг. Защото нормата на Конституцията в чл.99, ал.5 и ал.6 практически кани президента да осъществи своето правомощие. Но не следва и да е много къс, например един-два дни само, тъй като в един такъв срок не е реално да се вместят действията и процедурата по актуализацията на бюджета. И един разумен прочит на Конституцията, а ние сме парламентаристи и трябва да насочим погледа си именно към Конституцията, насочва практически към един срок не помалък от две седмици, което има практически аналогия в сроковете, предвидени и в рамките на чл.99 от Конституцията, в които рамки формално се вместват всички тези сложни и неизяснени проблеми.
Трети въпрос. Какво трябва да направи нашият парламент в тази ситуация? Първо, наистина да се погрижи за финансовото обезпечаване на евентуални избори, като осигурим актуализацията на бюджета чрез Закон за изменение на държавния бюджет, внесен от сегашното правителство на господин Любен Беров.
И второ, ако е възможно, за да подпомогнем самия процес на тези избори, и ако има воля за това, такава очевидно няма, могат да се направят съответни промени в избирателния закон, без които провеждането на изборите също може да бъде значително затруднено. Но това е също въпрос на политическа воля.
И от четвърта страна, по отношение на готовността за изборите, парламентът трябва да влезе в ролята си на контролиращ орган дейността на съответните министерства, с оглед констатираната тук, специално от господин Тотев, като министър, който наблюдава този сектор и отговарящ за него, практическа неготов38.2 ност и лошо състояние на сегашните избирателни списъци.
ИВАН КОСТОВ (от място): Това е дело на БСП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Това е въпрос на парламентарен контрол.
СТЕФАН САВОВ (от място): Какъв контрол, няма парламент?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Казвам в момента, в който все още го има - една-две седмици. Такъв контрол просто е необходим.
Всички тези проблеми, както и днешните изказвания, така систематизирани трябва на всяка цена да бъдат обсъдени и с президента на страната, за да се вземе най-точното и правилно решение и държавата просто да запази своите сериозни функции и на контролиращ орган, и на организиращ орган, и на гарантиращ живота и спокойствието на гражданите институция.
С това закривам първата част.
Давам 15 минути почивка, след което ще продължим с парламентарния контрол (звъни).
(11 ч. и 15 м.)
38.3
(След почивката)

11 ч. и 35 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Продължаваме заседанието. Има думата народният представител Емил Капудалиев да зададе и уточни своя актуален въпрос относно незапочнал строеж на р. Дунав в областта на Видин-Калафат.
Заповядайте, господин Капудалиев.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председателю, уважаеми дами и господа депутати! През м. май миналата година в деня за парламентарен контрол запитах какво възнамерява да прави Вашето правителство по отношение строежа на жп и шосеен мост на р. Дунав между България и Румъния в областта на Видин-Калафат. Тогава, на 28 май 1993 г. Вие отговорихте: "През май 1993 г. в Букурещ се проведе среща за доуточняване на текста на споразумението между двете правителства за изграждането на моста и преди два дни Румъния подписа това споразумение. Мога да Ви кажа, заявихте Вие, господин министър-председателю, че срокът на проектирането ще бъде поне около четири месеца, тъй като все пак съоръжението не е малко. Вероятно началото на конкретното изграждане на моста ще започне някъде към ноември-декември т.г.", сиреч 1993 г.
Уважаеми господин министър-председателю, още тогава аз Ви възразих, че тази Ваша декларация е прибързана и повърхностна. До този момент, вече сме октомври 1994 г., проектирането не само не е завършило, но въобще не е и започвано. Да не говорим за конкретното изграждане на моста, което Вие така щедро отпуснахте за някъде ноември-декември 1993 г. Тогава, на 28 май 1993 г. в тази зала, от това място Вие лично уверявахте народното представителство, че, цитирам: "Правителството на България много добре разбира необходимостта от изграждането на мост в района на Видин-Калафат и то в едни възможно ускорени срокове". След осем месеца, на 14 януари 1994 г. аз Ви зададох втори път същия въпрос и Ви запитах какво разбирахте тогава, през 1993 г . под термина "възможно ускорени срокове"? Вие, господин професоре, тогава сметнахте за странно такъв въпрос да се отправя към Вас, тоест, да се дири сметка за Вашите нелепи ББ/ЗТ 39.1 обещания през 1993 г. Кой, ако не Народното събрание, държи сметка от министър-председател, който не знае какво става в поверената му държава, в съседната държава и в междудържавните им отношения? Още повече, че през 1993 г., държа да Ви напомня, за да не би да сте забравили, че тогава Вие бяхте и министър на външните работи, Вие не знаехте, че Вашият заместник-министър председател Нейчо Неев е изградил Дирекция "Дунавски мостове", която дирекция е усвоила за 1993 г. 3 млн.щ.долара. За какво, господин професоре? Вие се измъкнахте от отговора на този въпрос и сложихте на топа на устата министъра на транспорта господин Кирил Ерменков. Тогава той заяви някакви срокове, които също отминаха, някакви документи, които никой не е виждал, но не можа да Ви прикрие.
Въпросът, който задавам, не е само транспортен, за да прехвърлите щедрите си обещания само на министъра на транспорта. Той е международен, финансов, строително-технически, екологически, туристически и не на последно място - социален. Тоест със социалната си значимост той е единствено от Вашата - на министър-председателя, заемащ довчера и още министър-председател - компетентност.
Повтарям въпроса си от 14 януари т.г. Господин министърпредседателю, че Министерският съвет не бърза да строи мост с Румъния е видно и с просто око. Но продължавам да се питам на чии, небългарски интереси служеше Министерският съвет под Вашето управление и кога в края на краищата ще започне да се строи във Видин?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Капудалиев.
Господин министър-председателю, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председател, макар и малко присъстващи - дами и господа народни представители! Аз добре разбирам нуждата от това всеки един депутат да се изявява отвреме навреме и по този начин да поддържа своето име пред избирателите.
Вярвам, аз съм почти напълно убеден, че господин Капудалиев разбира каква е разликата между това да бъде построен мост 39.2 на р. Искър, като двата бряга на р. Искър са български, и мост на р. Дунав, при което единият бряг е български, а другият не. И е необходимо съгласие на друго правителство, към което аз винаги съм бил толерантен и съм гледал по някакъв начин да улесня постигането на съгласие, каквото обаче до момента не е дошло.
Вярно е, че с протоколно решение от юни 1993 г. министърът на транспорта бе упълномощен да проведе разговори с чужди инвеститори и румънската страна за построяване на мост в района на Видин - Калафат. На проведените срещи румънското Министерство на транспорта постави въпроса за изграждането на мост в района на Орехово - Бекет, което намери отражение и в протокола за срещата на двете министерства през юли във Видин. Необходимо е да се поясни, че българската страна никога не е приемала изграждането на мост при Орехово - Бекет, както че е нужно построяването на два моста върху р. Дунав.
Анализът на експертите и на двете страни показаха, че мостът при Орехово - Бекет ще е значително по-скъп поради липсата на подходящи жп и шосейни връзки. Освен това той се различава от нашата концепция за транспортни коридори север-юг.
По-нататък диалогът между нас и румънската страна продължи. С протокол, подписан на срещата между двамата министри през януари 1994 г. бе потвърдено извършеното от експертните групи и прието от двамата министри проекторешение да бъдат проведени международни търгове за два моста, а не за един. За целта се искаше упълномощаване от съответните правителства да бъде избрана една международна компания, която да проведе проучванията за двата моста. Развитието на контактите между двете страни по реализацията на проекта през цялото време бе наблюдавано от европейските комисии и от нейните специализирани органи. Нашата страна непрекъснато на всички двустранни и многостранни срещи е информирала за своето неудовлетворение от неспособността на двете страни - България и Румъния - да се договарят. От страна на Европейската банка през есента бе предложено посредничество, но румънската страна не прие такова. В резултат на засиления натиск Румъния официално прие на мястото на моста да бъде направен оглед и това място на моста да бъде определено на базата 39.3 на технико-икономическо проучване, разработено от независим консултант, финансиран от програмата "ФАР".
От своя страна ние подкрепихме такова решение, тъй като нямахме друг възможен избор. С това кръгът се отложи до завършване на проучването. През май т.г. в Брюксел смесена комисия от представители на програмата "ФАР" и съответно представители на българското и румънското транспортно министерства избраха английската консултантска фирма "Сър Александър Гит" да извърши проучването на конкретното място на моста.
С подписан през юни в София протокол на втората сесия на междуправителствената българо-румънска комисия е предвидено двете страни да съдействат на консултантите и експертизата по определяне място на моста да завърши през септември (вече изтеклият месец септември) тази година. За съжаление изграждането на втори мост на р. Дунав зависи от волята на две суверенни държави, чиито транспортни интереси невинаги са еднопосочни.
Ето защо и в бъдеще сроковете за решаване на този проблем могат да бъдат продължавани.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Капудалиев, заповядайте да изразите отношението си към отговора.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председателю! Не аз имам нужда да се изявявам от тази трибуна, а България и Румъния, Европа и Азия имат, ако щете, нужда, остра нужда от мост на Видин - Калафат. Това виждат всички, но не и очевидно Вашият министерски кабинет. Оряхово - Бекет не е съоръжен нито с добри пътни, нито с жп артерии, но започна прокопаването на тунел под Шипка, а не под Петрохан. С което магистралата север-юг вече е предопределена. Тя е по-скъпа и по-неефективна от българска гледна точка. Но вероятно Вашата гледна точка е друга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Капудалиев.
НЕЙЧО НЕЕВ (от място): Мога ли да взема думата? 39.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не, сега е време за въпроси и отговори, моля Ви господине!
Атанас Матеев в залата ли е?
Народният представител Лъчезар Тошев в залата ли е? - Няма го.
Има думата народният представител Клара Маринова да развие своя актуален въпрос относно мерките на Министерския съвет за изплащане на пенсиите до края на 1994 г. Струва ми се, че доста се дискутира.
Заповядайте. 39.5
КЛАРА МАРИНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, аз исках да започна с фразата, че не само миналия петък, но и днес сериозно се дискутира проблемът, който съм поставила в моя актуален въпрос. Съжалявам, че занимавам професор Беров с този проблем, но бих желала още веднъж, въпреки всичко, да получа отговор на въпроса си относно изплащането на пенсиите до края на 1994 г.
Сами разбирате колко негативен е общественият резонанс на тази тема, особено след публикациите от 29 септември, че финансовият министър Стоян Александров с писмо 04-13-01-29 уведомява господин Евгений Матинчев, че: "Министерството на финансите няма да бъде в състояние да предостави на Главно управление "Социално осигуряване" никакви допълнителни извънпланови суми под формата на безлихвени заеми за изплащането на пенсиите за октомври и вероятно и за оставащите месеци до края на 1994 г."
Във връзка с този проблем, въпреки широките дискусии днес в тази зала, настойчиво Ви моля да вземете отношение по въпроса и да заявите в крайна сметка какви мерки обсъжда и ще вземе правителството, за да се изплатят пенсиите за месец октомври и до края на годината и дали ще бъде възможно да бъдат изплатени с техните компенсации?
Предварително Ви благодаря за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! От днес в цялата страна изплащането на пенсиите вече функционира. Смятам, че този процес ще протече нормално, защото ние вече имаме осигурени и преведени повече от половината от необходимите 4 млрд. и 400 млн. лв. До края на плащането, а именно 25 октомври т.г., се очаква в бюджета на Главно управление "Социално осигуряване" да постъпят останалите около 2 млрд. лв. извън вече преведените. При евентуален недостиг в края на периода правителството има готовност да гарантира ползването на заем от други източници. Така че за октомври въпросът е уреден.
Изплащането на пенсиите за ноември и декември, още повече с нови компенсации е невъзможно без актуализиране на държавния ЦМ/КП 40/1. бюджет за тази година. Такава крайна мярка е възможна, но това е целесъобразно да се осъществи в близкото бъдеще, когато ще бъде ясно равнището на приходите и разходите в бюджета и евентуалните разговори по промени на параметрите и на нашето споразумение стендбай с Международния валутен фонд. Така че смятам, че и този въпрос ще бъде уреден.
Мога да ви уверя, че правителството няма да допусне пенсионерите да останат без пенсии както през октомври, така разбира се и през ноември и декември.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председателю.
Ще изразите ли отношение към отговора?
КЛАРА МАРИНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Отново ще благодаря на професор Беров за известното спокойствие, което създава в обществото и най-вече сред хората от третата възраст. Аз се надявам, че и средствата за информация ще бъдат така любезни още днес да огласят становището на министър-председателя, за да има възможност в почивните дни да не се спекулира с темата изплащане на пенсии, така както беше направено в последните две седмици.
Благодаря Ви, професор Беров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожо Маринова.
Атанас Матеев? Лъчезар Тошев? - Не са в залата, господин министър-председател, поради което техните въпроси не могат да Ви бъдат поставени. С това изчерпахме въпросите към Вас.
Преминаваме към отговори на актуални въпроси от заместник-министър председателя господин Кирил Цочев.
Има думата народният представител Емил Капудалиев да постави своя актуален въпрос относно цената 184 лв. за бутилка олио, продавана в ЦУМ.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър! На фона на многообещаващата в хор и солово акция на Вашето министерство за снабдяване на населението с нормално, достъпно по цени олио за българските граждани на цена 37 лв., на 26 юли, тогава когато зададох актуалния си въпрос, в партера на ЦУМ се продаваше някакво слънчогледово 40/2. не маслиново, зехтиново и т.н., подчертавам: най-обикновено слънчогледово олио на цена 184 лв.!
В коя страна се намираме, господин министър? Такъв бандитизъм, безпомощност и безотговорност спрямо населението досега никой висок държавен служител не бе проявявал. Вие се заклехте тук, от тая трибуна пред Народното събрание, пред всички българи, че във всичките си действия ще се ръководите от интересите на народа. На кого служат днес търговците, Вашето министерство и лично Вие, господин министър?
Това тогава, на 26 юли. Днес в София олио се намира на 60, 70 и повече лева. Но Вие отменихте ли цената 37 лв.?
Във всички случаи аз твърдя, че Вие не се ръководите от интересите на народа и Ви обвинявам в клетвопрестъпничество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Силни думи, господин Капудалиев. Това е престъпление.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Клетвата е клетва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин заместник-министър председател.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Капудалиев! Вие пропуснахте във Вашия актуален въпрос само последното изречение: оправдавайте се...
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Е, мина време, няма смисъл.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Аз ще ви отговоря, независимо че ако се бяхте постарали през това време да четете средствата за масова информация, щяхте да разберете, че точно Министерството на търговията и лично аз бяхме против понятието пределни цени на олиото и го защитавахме през цялото това време на силова стока на това правителство. Колкото до това дали в момента се продава по 60 лв., точно миналия петък имах отговор, но Вас Ви нямаше - разбрах, че сте имали неприятности, съжалявам за тях - беше отменено понятието пределна цена на олиото и то е свободно в стоката на наблюдаваните цени на олиото.
Сега отговора, който Ви бях подготвил за деня, когато бях питан в Народното събрание - 29 юли.
В интерес на разглеждането на проблемите по същество ще игнорирам текстовете на въпроса на уважавания от мен народен 40/3. представител, с които съм обвинен в бандитизъм, безпомощност, безотговорност и в клетвопрестъпничество. Преценка за истинността на тези обвинение оставям на уважаемото Народно събрание.
Поставеният от уважаемия народен представител въпрос започва с една съществена неточност. Нито Министерството на търговията, нито аз като негов ръководител сме предприемали акция за снабдяване на населението с олио. Това може да бъде правено от българските производители или търговци, които са регистрирани по реда на Търговския закон. Министерството на търговията няма за свой предмет на дейност снабдяването на населението с една или друга стока, защото в такъв случай то би носило името Министерство на снабдяването или комисариат по изхранването.
По конкретния въпрос дали в ЦУМ е продавано олио по цена 184 лв. за една бутилка на датата, която Вие посочвате юли месец, искам да Ви уверя, че това е така. През месец юли в гастронома на ЦУМ - лично аз съм ходил да проверя, а имам и справка от генералния директор на ЦУМ за 240 бутилки, които са се продавали там. Там са продавани две стоки: рафинирано царевично-рапично масло и соево-рапично-слънчогледово рафинирано масло, които имат една и съща цена - 184 лв. за бутилка. Тези продукти имат световноизвестната марка "Криско". Върху етикетите на бутилката на английски език са посочени наименованията и съставките на продуктите, като за още по-голяма нагледност върху етикета на царевичното масло, подчертавам не слънчогледово масло, е изобразен царевичен мамул. (Оживление)
Бих искал да обърна внимание, че посочените два продукта нямат нищо общо с рафинираното слънчогледово масло, за което правителството въведе пределните цени - пак с уговорката: въпреки нежеланието на Министерството на търговията и лично на мен за тези пределни цени.
Тези продукти имат състав, хранителни и вкусови качества различни от тези на рафинираното слънчогледово масло, което може да се види от придружаващия ги сертификат и аз го предоставям на вашето внимание. (Смях от блока на БСП)
Благодаря ви. 40/4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин заместник-министър-председателю.
Имате думата, господин Капудалиев, да отговорите. 40/5. ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Аз Ви благодаря, господин министре, въпреки че ЦУМ е магазин # 1 в България и мисля, че се намира под Вашето управление. Аз този сертификат, не знам, поставяте ми мъчната задача, как да го разпространя примерно в един милион тираж да го има всеки софиянец поне, за да знае какво точно изобразява мамула и какво не, когато касиерът му обяснява, че това е слънчогледово олио с цена 184 лева. Ще се опитам да разпространя Вашия сертификат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин заместникминистър председател, поради отсъствието от залата на народния представил Емил Цочев не мога да поставя неговия въпрос и към Вас въпросите се изчерпаха.
Преминаваме към отговори на въпроси към министъра на земеделието господин Георги Танев.
Има думата народният представител Георги Петров, за да уточни неговия въпрос за хидромелиоративния фонд в страната. Заповядайте.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Георги Петров, народен представител от 26.избирателен район София-окръг - БЗНС "Никола Петков".
Господин министър, знайно е, че до миналата годитна у нас около 12 милиона декара обработваема земя се поливаше. Това представлява горе-долу една трета от цялата обработваема площ в страната. В последните години обаче хидромелиорациите в България не са в добро състояние. Обяснението е просто. През същите тези няколко години нови обекти почти не влизат в работа, а старите не се поддържат и не се стопанисват както трябва, т.е., те са оставени в едно безстопанствено положение.
Това нещо се потвърждава и от нарочно назначената централна комисия към Министерство на земеделието и още 23 работни групи от всички напоителни райони в страната. В зависимост от източниците на инвестициите и от начина на строителство и експлоатация поливните площи се разделят на два типа. Площи, финансирани и строени от държавата - те сега се експлоатират от напоителна система ЕАД и тип "Б" - площите, изградени със средства на бившите ТКЗС и АПК и които в момента се стопанисват от ликвиРД/ЙА 41 дационните съвети. Всеки отделен тип се разпределя при преброяването на четири основни групи:
Първо, напълно годни за напояване площи.
Второ, поливни площи, възстановими с минимални капиталовложения.
Трето, площи, за които са необходими средства за сериозна реконструкция и модернизация.
И четвърто, негодни и неподлежащи за възстановяване поливни площи.
Няма да е тайна, ако заявя, че ако площите от година на година от трета и четвърта група се уголемяват, а намаляват площите от втора и най-вече от първа група. Достатъчно е да спомена като процент, че общия процент на предложените за изключване от поливния фонд земи през 1994 г., спрямо преброяването от 1990 г. е 36,48 на сто. Явно е, че при тази безстопанственост поливните площи се увеличават. Губим милиарди всяка година именно от непроизведена продукция.
Въпросът ми е, господин министър, можете ли да дадете информация за състоянието на хидромелиоративния фонд и защо се допусна неговото разрушаване и калкулирането на водата на недостъпни цени. Знайно е, че този проблем беше решен още по времето на управлението на Александър Стамболийски със специално внесения закон на Райко Даскалов. Този въпрос е изключително важен, защото поливното земеделие загива, а виновниците за това все още не са открити.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин министър, заповядайте, имате думата. (Реплики от залата) Много ви моля, колеги, за тишина.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ТАНЕВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Вероятно за последен път съм пред вас, за да изпълня конституционното си задължение по парламентарния контрол. Преди да започна отговорите по същество позволете ми само няколко думи в тази връзка.
По статистика аз съм министърът, към когото са отправени най-много актуални въпроси и питания. В това няма нищо лошо, не се оплаквам. Лошо става обаче като погледнем съдържателната 41.2 страна на този иначе най-демократичен процес, протичащ между законодателната и изпълнителната власт. От близо 170-те пъти когато съм заставал на тази трибуна, за да отговарям, с мъка откривам пет-шест действително достойни за нея. Въпроси държавнически, кардинални за земеделието въпроси, които трябва да прозвучат в пленарната зала на Народното събрание, да се чуе по микрофоните на Националното радио. Всико останало долу-горе се свежда до следното: господин министре, защо махнахте нашия човек? Господин министре, човекът на другите чухме, че е откраднал, продал, харизал и т.н.
Пълно скудоумие, господа народни представители! Тесногръдие, партизанщина от най-долна проба. Липса на чувство пред историята, на чувство за истинските потребности на народа, на чувство защо вие, пък и ние сме в тази зала. И най-важното, липса на национални приоритети, за които всички трябва да сме на едно мнение.
Знам, че хвърлям тежки обвинения, но започвам с отговорите.
Съгласно последното преброяване на площите в Република България от 1990 г. в страната са изградени съоръжения за напояване на 12,3 млн. декара. Размерът на реално поливните декари през различните години се мени, което се дължи основно на вида на засетите култури, влажността и климатичните условия на съответната година, интересът на стопаните към поливния процес и не на последно място състоянието на хидромелиоративния фонд. Найобщо изградения хидромелиоративен фонд у нас може да се раздели на две групи: такъв, който е изграден с държавни средства и изграден с кооперативни средства.
Първата група включва основните съоръжения и се стопанисва от напоителни системи ЕАД. В него влизат 173 язовира, 847 помпени станции, 346 водохранилища, 543 километра канали, 6926 клм. открити канали, 7099 клм. напорна мрежа, 2960 километра корекции на реки, 350 клм. предпазни диги, 270 клм. дунавски диги и други.
Напоителни системи ЕАД чрез съоръженията си е в състояние да подаде необходимите водни маси за напояване. Те могат да изпълнят предназначението си.
Като изключение от тази констатация трябва да се посочи 41.3 масовото напоследък разбиване и ограбване на помпените станции и значителните трудности при тяхното опазване. Въпреки това с цената на много средства в районите с подчертан интерес към напояването разрушените обекти бяха възстановени и поливния процес не е нарушен.
Втората група беше стопанисвана от бившите ТКЗС и АПК, а сега от ликвидационните съвети. Тя включва вътрешностопанската мрежа и съоръженията: над 1800 язовира, близо 2000 помпени станции и други. Нейната балансова стойност при сегашни цени е над 3 милиарда лева. Реалното състояние на тези фондове като цяло не е добро. Причините за това са много, но главните от тях са: по-голямата част от него е изграждан кампанийно преди 30-40 години и е значително амортизиран. Бившите собственици - ТКЗС и АПК не са отделяли средства и внимание за поддържането и ремонта им, като са ги използвали без да се интересуват от прогресивното влошаване на тяхното състояние. През последните две-три години се наблюдава и умишлено разрушаване на съществуващите съоръжения от страна на въведения във владение собственик.
Съгласно чл. 52-4 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, когато върху възстановената земя има трайни насаждения и стационарни, и полустационарни напоителни системи, и други подобрения, тяхната стойност се заплаща от собствениците на земята. С цел да не заплащат подобренията новите стопани на много места просто ги разрушават и премахват.
Министерството на земеделието предложи изменение на този член, но досега правилникът не е изменен.
Тук мисля, че трябва да прекъсна и да кажа, че по-скоро вие, господа народни представители, трябва да ми отговорите на мен, отколкото аз да ви отговарям на вас.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (от място): Някой от нас.
МИНИСТЪР ГЕОРРГИ ТАНЕВ: Някой от вас, да, извинявайте.
Именно за да се съхранят все пак съществуващи хидромелиоративни фондове на ликвидационните съвети за тези, които са изграждани с държавни средства Министерство на земеделието издаде нарочна заповед # ВС 003 от 29.07.1993 г., с която се нарежда те да бъдат предадени за стопанисване на напоителни системи ЕАД до появата на реален собственик, като сдружение на водоползвателите - кооперации или други подобни. 41.4
В момента тече процедура по изпълнение на тази заповед. Заедно с нея беше разработена програма за съхранение и възстановяване на приемания фонд. По предварителни разчети, за това ще са необходими над 1 млрд. лева (ето къде са ви изборите, господа), за следващите три-четири години или по около 250300 млн. лева годишно. Много средства ще са необходими и за възстановяване и опазване на повредените помпени станции. Налага се изграждането на сигнално-охранителна техника или да се осигурява физическа охрана. За осигуряване на средствата за възстановяване и съхранение на хидромелиоративния фонд, приеман от ликвидационните съвети, многократно са отправяни искания до Министерския съвет и Министерство на финансите, занимавани са Комисията по земеделие и Комисията по бюджета на Народното събрание.
За 1994 г. беше внесено мотивирано искане за осигуряване от бюджета на 200 млн. лева за ремонт на вътрешностопанската мрежа, стопанисвана от ликвидационните съвети, 120 милиона лева за обекти с общонационално значение и 550 млн. лева за капитално строителство.
Във връзка с това излезе решение # 555 от 27 декември 1993 г. на Министерския съвет, но то не намери място в бюджета. Отново при вас бяха осигурени едва 9 млн. Народното събрание просто не оцени важността на тази дейност. Министерство на земеделието, използвайки оскъдните средства от фонд "Мелиорации", заложи в план-сметката пари за тези обекти, но поради нередовното му захранване, успя да осигури за 1993 г. 40 млн. лева и за 1994 г. 30 млн. лева, което е изключително малко за цялостното решаване на проблема.
Липсата на достатъчно средства затруднява поддържането и нормалното функциониране на хидромелиоративните съоръжения и съществува опасност състоянието да се влошава допълнително. Логично е при поддържането на държавни и основни фондове да участва и държавата. Така е в почти всички страни с модерно и съвременно поливно земеделие, така би следвало да бъде и у нас. За да може все пак да се осигурят известни възможности за поддържане на изградения хидромелиоративен фонд "Напоителни системи" - ЕАД, е принудено да включи необходимите разходи в таксите за напояване и отводняване, както и текущите разходи ВТ/ВЙ 42.1 да заложи в цената на водата. Това определя и размера на таксата за напояване на 24 лева на декар, и за отводняване на 21 лев на декар, утвърдена от постановление # 242 от 23 декември 1993 година на Министерския съвет.
При определяне цената на водата за напояване са взети предвид само разходите за извършване на услугата "водонапояване". Не се начислява никаква печалба, дори не се натрупват и инвестиционни фондове. През 1994 г. е изчислено, че средната цена за страната е 0,69 лв. на кубичен метър, като за различни райони тя се движи между 0,60 и 1,60 лева, съобразно условията и спецификата на района.
И тук, извън този формален отговор, искам да ви кажа нещо. Обсъждането на тези цени, според мен показва, че хората, които ги обсъждат, все още не са излезли психологически от ТКЗС, защото в ТКЗС те смятаха, че водата идва без пари, защото не бъркаха в джоба си, за да я платят. Но самото ТКЗС винаги е плащало водата и тези пари винаги са се събирали, за да има с какво да се поддържат и строят тези изброени пред вас огромни напоителни съоръжения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър, и аз. Само едно не приемам. Вие внесохте бюджета от правителството. Ние не сме ви орязвали перото за мелиорациите и затова както сте го предложили, така сме го гласували. Народното събрание не произвежда пари.
Заповядайте за отношение към отговора.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Господин министре, въпросът за напояването на земеделските земи не е маловажен. Напротив, от този въпрос зависи дали ще се получат по-големи реколти или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Петров, отношение към отговора.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ: Сега, по отношение на отговора, аз не съм доволен, тъй като Министерството на земеделието е тази институция, която следи за работата на отделните ликвидационни съвети, в това число и за напоителните системи и аз смятам, че Министерство на земеделието, и в частност министърът на земеделието, можеше да отдели повече сили именно за градивното в област42.2 та на земеделието, а не затова да се уволняват членове на ликвидационни съвети, не в това да се направят над 1000 орсови кооперации, които според мен не са нищо ново, освен бившите ТКЗСта и аз се надявам, че тези кооперации ще бъдат премахнати в най-скоро време след това, по време на СДС, в парламентарните избори. Благодаря ви. (Шум и реплики в блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това ли Ви е отношението към отговора? Добре е, че поне след три години...
Заповядайте, Вие винаги можете да вземате думата, господин министре.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ТАНЕВ: Не искам да влизам в никакви пререкания, но понеже това звучи по националното радио, съм длъжен да съобщя: Министерство на земеделието нито организира, нито регистрира, нито разтуря кооперации. Може би някои хора си мислят, че Министерство на земеделието трябва да организира хвърковати чети, които да разтурят кооперации от бабички по селата. Вероятно на знамето трябва да бъде извезана акулоподобната усмивка на Анастасия Мозер! (Смях и весело оживление в блока на БСП)
Но Министерство на земеделието нито сега, нито в бъдеще ще се занимава с тези неща, защото това е незаконно. (Ръкопляскания в блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Стойчо Шапатов не е в залата. Извинявайте, Милко Енчев да е в залата? - Няма го.
Тогава има думата който пожелае от двамата народни представители Маньо Манев или Тодор Тодоров, за да уточнят своя актуален въпрос относно записването (регистрация) на земеделски земи.
МАНЬО МАНЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3): Благодаря. Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министре, нашият въпрос е свързан със следното: по смисъла на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи те се възстановяват на техните вносители в ТКЗС, ДЗС и други сродни организации. Това означава, че тъй като около 75-80 на сто от вносителите са починали, земята се възстановява в собственост на техните наследници, а те са 42.3 по 3-4 и повече, даже стигаше до 10 човека.
Получава се така, че непосредствено след одобряването на плана за земеразделяне и издаване на документи по чл. 27 или чл. 18ж, ал. 1 от правилника, започват делби, покупко-продажби, замени, дарения, ипотеки и други правни действия. 42.4 Макар и този процес все още да не е получил пълно развитие, по данни в редица съдилища се констатира, че ежемесечно готовият план за земеразделяне се променя с 5 до 6 на сто.
При това положение, към момента на завършване на реформата ще се окаже, че над 60 на сто от всеки план за земеразделяне ще отразява само историческата истина за възстановяването на земеделски земи, а не реалното, фактическото състояние на собствеността. Или ще се окаже, че държавата е изхарчила над 3 млрд. лева за изготвяне на едни картинки, които не могат да бъдат основа за регистрацията на собствеността, не биха могли да служат за нуждите и на данъчната система, пазара на земята и пр., и пр.
При това, попълването на плановете, кадастрите с настъпилите изменения ще бъде по-бавен и по-скъп процес от тяхното първоначално изготвяне.
Господин министър, нашите въпроси към Вас са следните.
1. Какви са конкретните намерения на Министерството на земеделието за бързото и ефикасно излизане от сложилото се неблагоприятно положение в страната ни, свързано с регистрацията на възстановената земя по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи?
2. Не считате ли, че към блокирането на посочения погоре процес пряко отношение имат и специалистите по линията на ФАР, предложили помощта си за ускоряване на реформата в българското село?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Манев.
Господин министър, имате думата.
Колеги, апелирам към всички ви за краткост при възпроизвеждането на въпросите.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ТАНЕВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители!
Понеже тръгнах по тази пътека, ще ви кажа, че редно би било вие, седящите в тази зала, преди да приемете Закона за земята, най-късо казано, да приемете Закона за комасацията, Закона за кадастъра, Закона за регистъра. И сега не се сърдете на това, че тези закони не съществуват. МС/ВР 43.1
КРЪСТЮ ТРЕНДАФИЛОВ: Те бяха внесени.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ТАНЕВ: Внесени са.
Точна е преценката в актуалния въпрос за проблемите, свързани с регистрацията на възстановените земеделски земи.
Неоспорима е констатацията, че със създадените и събрани от поземлените комисии сведения за земеделските земи, граници, местонахождения, категория, начин на трайно ползване, собственици, административни ограничения на ползването при осъществяван е на поземлената реформа бързо губят своята актуалност.
Свободният поземлен пазар променя данните, установени в процеса на поземлената реформа, за чието създаване до момента са изразходвани около 1,5 млрд. лева и те остаряват толкова по-бързо, колкото по-интензивен е той.
Очевидно пътят за закрила на тази значителна инвестиция и повишаване на нейната ефективност не може да се търси в ограничаването на правата на собствениците и свободата на пазарните отношения.
Министерство на земеделието като орган по поземлената собственост не е отговорно за обновяването на информацията за земеделските земи както в процеса на поземлената реформа, така и след цялостното й осъществяване.
Поземлената реформа, извършена в България, не включва по-нататъшно управление на създадените данни за земеделски земи - графични и текстови, които от информационна гледна точка представляват нейното съдържание.
Независимо от това, с оглед уникалната историческа ситуация, създаването в относително кратки срокове на актуална база данни за границите, местоположението и собствениците на земеделските земи в цялата страна, в цифрови, където всеки земеделски имот е обозначен със своя неповторим идентификационен код, Министерство на земеделието, съвместно с Министерство на правосъдието, предприеха конкретни действия по отношение на регистрацията на земеделските земи. Бяха изготвени указания до поземлените комисии и районните съдилища за експериментално съставяне на регистър на земеделските земи.
Указанията подробно уреждат взаимоотношенията между поземлените комисии и нотариалните служби, с цел данните за сделките със земеделски земи, набирани в районните съдилища, 43.2 да бъдат своевременно и точно отразени в регистрите, водени от поземлените комисии.
Продажбата, замяната, дарението и други сделки със земеделски земи, извършвани по нотариален ред, се вписват в публичните нотариални книги.
Данните, които поземлените комисии ще получават от районните съдилища, ще се подреждат в техните регистри по имоти.
Тези регистри, разбира се, нямат правно значение на публичните нотариални книги, съобразно разпоредбите на Закона за собствеността и Правилника за вписванията.
Както вече споменах, всеки земеделски имот има свой неповторим номер. Това прави възможно както поддържането на актуалността на данните за земеделските земи, така и полагането на стабилна основа за нов тип система за вписване имотната система.
Указанията, утвърдени с моя заповед от 7 юни 1994 г. и със заповед на министъра на правосъдието от 1 юли 1994 г. предвиждат пробно въвеждане на системата в пет поземлени комисии, където възстановяването на собствеността е приключило или е в напреднала фаза.
За разясняване на указанията са проведени семинари с участието на районните съдилища, поземлените комисии и всички заинтересовани ведомства.
В зависимост от резултатите от експеримента и наличието на финансиране, регистрите ще бъдат въведени и в останалите поземлени комисии.
От страна на Министерство на земеделието съществува ясното съзнание, че това е решение с временен характер.
Това е наложено от необходимостта да се предприемат незабавни действия за съхраняването на информацията на земеделските земи и по такъв начин да се постигне в по-голяма степен оправдаване на вложените в поземлената реформа инвестиции.
Министерството на земеделието активно сътрудничи при изработване на концепция за закон за бъдещия единен поземлен регистър.
Създаването на необходимата нормативна база за регистрация на недвижимите имоти изисква приемането на закони за поземлен регистър и нов - за кадастъра, както и финансовото им осигуряване. 43.3
До утвърждаване на тези дейности като самофинансиращи се това ще създаде яснота за реда и начина на набиране, актуализиране, ползване и управление на данните за недвижимите имоти и ще повиши правната сигурност на поземления пазар.
Наложително е изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, регламентиращо начина, не само за това, но начина за промяна на плановете за земеразделяне, вследствие на делбите и други сделки със земеделски земи, за което е внесен проект в Министерския съвет.
По линията на ФАР е разработен проект за единен национален кадастър.
Създадена е междуведомствена комисия, включваща представители на министерствата на земеделието, правосъдието и териториалното развитие и строителството, която да го прецени и да предложи на Министерския съвет проек за нормативен акт.
И преди да ви поблагодаря за вниманието искам да ви кажа, че голяма част от българските специалисти, занимавайки се с личните си интереси, до голяма степен объркваха нашите отношения с групата на ФАР по тези въпроси.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Манев, заповядайте за отношение към отговора.
МАНЬО МАНЕВ: Уважаеми господин министър, благодаря за отговора и благодаря преди всичко за мерките, които Вие предприемате в тази насока. Но от трибуната на Народното събрание искам едно уточнение, което просто е необходимо.
Лично аз и моята партия не е гласувала за този закон, който в момента се провежда и който на практика разори българското село.
И още нещо. Моята партия внесе и подкрепяше идеята за приемането на поредицата от закони, които да предшестват този закон, включително и Закона за комасацията. И ние имахме готовност още във Великото Народно събрание.
Затова, нека да са ясни отговорностите в това отношение.
Аз Ви благодаря още веднъж за отговора. 43.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Манев.
Минаваме към въпроси - два въпроса на народния представител Иван Будимов.
Имате думата, господин Будимов.
Те са конкретни въпроси и предполагам, че ще вървят кратко.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър!
Моят актуален въпрос е по отношение регистрацията на агрофирма "Оранжерии" - гр. Петрич.
С Разпореждане # 69 от 15 април 1966 г. на Министерския съвет започва строителството на Оранжериен комбинат - гр. Петрич, на площ от 480 декара.
От 1967 до 1971 г. Оранжериен комбинат - гр. Петрич, функционира като стопанско предприятие "Оранжерии" - гр. Петрич, към ДСО "Оранжерии" - София. 43.5 От 1971 г. до 1985 г. Стопанско предприятие "Оранжерии" - Петрич, след интеграцията на ТКЗС преминава в системата на промишлено-аграрен комплекс "Бесалица" - Петрич като растениевъдна бригада "Оранжерии".
На 21 март 1989 г. растениевъдна бригада "Оранжерии" с протоколно решение на общо събрание прекратява членството си в ПАК "Беласица".
На 13 март 1990 г. растениевъдна бригада "Оранжерии" се регистрира като агрофирма "Оранжерии" - Петрич на основание чл.9, ал.3 от Указ # 922 от 1989 г., чието действие вече е прекратено, и във връзка с чл.11, ал.2 от Указ # 56 за стопанската дейност.
След приемане на Закона за земята, най-кратко да го кажем, и Правилника за неговото приложение следваше фирмата да се пререгистрира. Капиталът на фирмата, без стойността на земята, е 70 520 000 лв.
С Ваше писмо # 110034 от 15 април 1994 г. уведомявате Окръжен съд в град Благоевград, че въз основа на експертно заключение е подготвено и внесено предложение в Министерския съвет за образуване на търговско дружество на основата на агрофирма "Оранжерии" - гр.Петрич, и че след приемането на съответното разпореждане на Министерския съвет ще представите необходимите документи за регистрация на дружеството в търговския регистър.
Земята, на която са построени оранжериите, е частна собственост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Но все пак знайте, че имате две минути за уточняване на въпроса. Много Ви моля!
ИВАН БУДИМОВ: Ето го, точно толкова е. Приключвам.
На проведеното събрание на собствениците на земята е предложено на Министерството на земеделието създаване на акционерно дружество "Оранжерии" с участие на държавата със 70 520 000 лв. и на собствениците на земя със стойността на същата 51 млн.лв.
Кметството в град Петрич и общинската поземлена комисия подкрепят това предложение, защото общината не разполага с фондова земя за обезщетяване на собствениците.
Във връзка с това моля Ви, господин министър, да отговорите на следния въпрос: какво е становището на Министерството на земедеСД/КТ 44.1 лието по отношение на пререгистрацията на агрофирма "Оранжерии" - град Петрич?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имате думата, господин министър. Заповядайте.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ТАНЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Във връзка с актуалното питане относно регистрацията на фирма "Оранжерии" - град Петрич, изразявам следното становище. Съгласно Постановление # 201 на Министерския съвет от 23 октомври 1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването и преобразуването на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, правото на собственост върху земята се внася в капитала на тези дружества.
Оранжериите в град Петрич не могат да се преобразуват в еднолично акционерно или с ограничена отговорност дружество с държавно имущество, ако не се включи в капитала и стойността на земята, а тя е частна собственост и подлежи на възстановяване на правоимащите. Иначе ще ги ограбим. Поради това считам, че фирма "Оранжерии" - град Петрич, следва да се преобразува в акционерно дружество със смесено имущество - държавно и частно, след установяване на реалните собственици на земята. Това ще стане с изготвянето и приемането на плана за земеразделяне от общинската поземлена комисия в град Петрич. Дотогава, в съответствие с – 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Търговския закон, оранжериите в Петрич ще функционират като фирма с Управителен, Контролен съвет и директори.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата, господин Будимов.
ИВАН БУДИМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, благодаря за отговора. Това задоволява собствениците на земя и аз искрено се надявам, че процедурата по регистрацията на тази фирма ще бъде достатъчно бърза, за да може хората от следващата година съответно да станат пълноправни акционери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Следващият Ви въпрос? 44.2
ИВАН БУДИМОВ: Да, ще започна веднага със следващия въпрос.
Уважаеми господин министър, следващият актуален въпрос е относно агрофирма "Агро-юг" - град Петрич.
В град Петрич се намира и извършва своята дейност агрофирма "Агро-юг". В началото на 1994 г. е направена експертна оценка на капитала на фирмата със заключение, че в структурата на фирмата няма държавно участие, т.е. собствеността е кооперативна.
Фирмата е наследник на Стопанско предприятие "Реализация" на бившия Аграрно-промишлен комплекс "Беласица" - град Петрич. Предметът на дейност на фирмата е преработване, замразяване, съхранение и продажба на замразени и пресни плодове и зеленчуци с цел използуване селскостопанската специфика на района на град Петрич.
След приемане на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и Правилника за неговото приложение следваше Министерството на земеделието да назначи ликвидационен съвет, който да определи етапите и сроковете за ликвидация, конкретните подходи за прехвърляне разпорежданията с отделните видове активи на фирмата към правоимащите до заличаването й.
Въпреки многобройните настоявания от кметската управа ликвидационен съвет не беше назначен и правоимащите кооператори не са получили своето дялово участие.
Фирмата е приключила 1993 г. със загуба от 14 697 000 лв. Получени са банкови кредити, стойността на които надхвърля капитала на фирмата. Тоест, фактически имуществото на фирмата е притежание на банките.
Във връзка с всичко гореизложено, моля Ви, господин Танев, да отговорите на следните въпроси:
1. Каква е регистрацията на фирмата и съответствува ли тя на разпоредбите на Закона за земята и Правилника за неговото приложение?
2. Какво е икономическото състояние на фирмата за първото полугодие на настоящата година?
3. Какво е становището на Министерството на земеделието по отношение бъдещето на фирмата, като се има предвид, че според експертната оценка имуществото на същата е кооперативна собственост? 44.3
4. Възнамерявате ли да назначите ликвидационен съвет, който да осъществи процедурите, предвидени в Закона за земята и Правилника за приложението му?
Ще използувам 30 секунди за едно допълнение, че на същия адрес, в същия град, със същия предмет на дейност са регистрирани още две паралелни фирми, едната от които е от 15 работници в хладилника, а другата е на частни лица. Едната се нарича "Агроюг", другата се нарича фирма "Калисто", акционерна фирма с един милион уставен капитал.
След месец януари започва прехвърляне на акции - на акции, казвам само документално - от фирма "Агро-юг" на фирмата "Агроюг", от "Агро-юг" на "Калисто" и всъщност е извършена една незаконна приватизация. За щастие окръжният съд в своето решение отказва да впише обстоятелствата по това прехвърляне на акциите.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ТАНЕВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Във връзка с актуалния въпрос на господин Будимов относно агрофирма "Агро-юг" - град Петрич, мога да ви информирам, че след закриване на АПК предприятието е регистрирано като агрофирма "Агро-юг" с Решение # 464 от 27 май 1990 г. на Благоевградския окръжен съд по фирмено дело # 56 от 1990 г.
Имуществото на фирмата, в съответствие с чл.54 от Правилника за прилагане на Закона за земята, подлежи на възстановяване на правоимащите. Извършена е преоценка и разпределение на имуществото на основата на приноса и участието на ТКЗС и други в създаването на предприятието.
На основата на направеното разпределение на имуществото е подписано на 7 юли 1994 г. споразумение между ликвидационните съвети на ТКЗС в ликвидация в град Петрич, Кърналово, Марикостиново, Кулата и Тополница за запазване на предприятието като акционерно с дялово участие на правоимащите.
Агрофирмите и предприятията с по-малко от 50 на сто държавно участие не представят счетоводен баланс за първото полугодие на 1994 г., поради което не можем да ви дадем информация за финан44.4 совото му състояние.
Капиталът на предприятието е 42 млн.лв. и ликвидационните съвети са се споразумели да послужи за основа за образуване на дружество с ограничена отговорност, в което дял има и община Петрич.
За извършване ликвидацията и заличаване на агрофирмата от търговския регистър бе назначен ликвидационен съвет на 23 август 1994 г. от двама души - председател и член.
Поради напредналата работа по разпределението на имуществото, зануляването на счетоводния баланс и заличаването на агрофирмата, Министерството на земеделието не счете за необходимо понататъшното действие на ликвидационния съвет. Той беше освободен на 25 август 1994 г. и заличаването на организацията е възложено на ръководителя на новообразуваното дружество с ограничена отговорност.
А около тази фирма, това е малко извън формалния отговор, според мен се водят гангстерски войни, в които са заплетени и доста хора, управляващи в Петрич.
Аз смятам, че само ликвидационните съвети на бившите ТКЗС-та, които са дали пари за изграждането, имат право да участвуват в това акционерно сдружение и в никакъв случай никакви административни личности не бива да се бъркат в работата на това предприятие.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Будимов, да изразите Вашето отношение към отговора на министъра. Моля да бъдете кратък.
ИВАН БУДИМОВ: Уважаеми господин министър, аз като народен представител дължа да кажа, че не съм доволен от Вашия отговор. Предполагам, че и кооператорите, които имат дял в тази фирма, няма да бъдат доволни поради следния факт. 48 млн.лв. под формата на акции се прехвърлят, като се заплаща само сумата от около 8 млн.лв. Или има една чиста кражба, заявявам го от тази трибуна, на 40 млн.лв. 44.5
По отношение на това, че администрацията се намесва в работата на това дружество, аз искам определено да кажа, че кметът и общинският съвет не могат да останат настрана, когато се краде кооперативно имущество. Това е доказано от окръжния съд, който отказва вписването на новите акционери, които са всъщност на новата фирма "Калисто", в която участват - прав сте, господин министър - доста високи личности, но не от управлението на Петрич, а от икономическите групировки. В това сте абсолютно прав.
Ето защо аз ще помоля господин министъра да изпрати, ако вече не е изпратил, защото знаех, че господин Рогозански и господин Събев от Вашето ведомство, господин министър, трябва да отидат там, да направят проверка намясто и съответно да получите една по-точна информация. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Тази проверка може да направи прокуратурата. Тя има задължение.
ИВАН БУДИМОВ: Така че всичко документи са представени в Главна прокуратура, вече се работи по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Министърът е в оставка.
Има думата народният представител Ангел Димов.
АНГЕЛ ДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, уважаеми председателю. Уважаеми министре, в село Рогош, Пловдивско, правоимащите не са получили полагащото им се имущество на ТКЗС кравеферма, техника, летище, овчарници и други сгради. То е разпродадено на външни лица чрез незаконни търгове. Особено тревожен е проведеният на 19 юли тази година в това село фиктивен търг за продажба на кооперативно имущество. По сведения на мои избиратели, в него е участвала само една икономическа групировка със своите рекетьори. Местните селяни не могли да получат нищо за внесена земя и вложен труд в ТКЗС.
Моят актуален въпрос е: какви мерки ще вземете за анулиране на търга в ТКЗС - с. Рогош, Пловдивско и за наказване на нарушителите на действащите закони у нас. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Димов. Господин министър, имате думата. БП/НП 45.1
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ТАНЕВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Село Рогош е една тъжна гледка, когато се пътува покрай него, с абсолютно занемарените великолепни овощни градини. Това е моето впечатление от самото село. Но трудово-кооперативното земеделско стопанство в ликвидация в село Рогош, Пловдивска област към настоящия момент, след преобразуване на задълженията и лихвите по тях на 31 декември 1992 г. в държавен дълг има задължения към банките в размер от 9 млн и 500 хил. лв. плюс 1 млн. и 500 хил. лева други задължения или общо 11 млн. лева.
В чл. 48, ал. 2 и ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за земята е казано, че на разпределение в дялове подлежи остатъкът от имуществото след приспадане на задълженията към държавата и банките, което означава, че се разпределя имуществото толкова, колкото е и такова, каквото е. А това значи още, че ако размерът на задълженията е по-голям от стойността на всички дълготрайни активи по баланса на организацията, ликвидационният съвет е длъжен да продаде на търг - подчертавам, само на търг - всички активи, за да погаси задълженията.
На първо място се заделят сумите за изплащане вземанията на граждани от трудово възнаграждение и обезщетения за вреди от непозволено увреждане, вземания на бюджета, вземания, обезпечени със залог и ипотека, а остатъкът се разпределя между останалите кредитори съразмерно.
Съобразявайки се с действащите в момента законови и подзаконови актове и фактическите задължения на организацията, ликвидационният съвет в село Рогош е провел търгове за продажба на дълготрайни активи, собственост на ТКЗС. Търговете от 19 и 20 юли 1994 г. са проведени само между лица по чл. 27 от Закона за земята, тоест между правоимащите. Или информацията Ви, господин Димов, от Вашите избиратели е подвеждаща.
В Наредбата за търговете няма предвидено ограничение за партийната принадлежност на участните в търга. Във връзка с протести от някои лица, а такива са уважаеми само ако са направени от участниците в търга, за неспазване на изискванията по неговата организация и провеждане, чл. 13 от Наредбата за търговете, бе извършена проверка от трима експерти на Областната 45.2 земеделска служба в Пловдив. Тя не е установила нарушения. Напротив, заключението е, че търговете са проведени правомерно, спазени са изискванията на Наредбата за търговете - Постановление # 6 и # 161 на Министерския съвет.
Основавайки се на заключенията на експертите, не намирам основания за анулиране на проведените търгове, нито за налагане на наказания. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, господин министър. Заповядайте, господин Димов.
АНГЕЛ ДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми министре, Вие цитирахте чл. 48 от Правилника за прилагане на Закона за земята. Тъкмо този член подменя Закона за земята. Тъкмо този чл. 48 казва, че ликвидационните съвети имат право да провеждат търгове, а в закона такова нещо не е казано. Не е казано също в закона, даже изрично, обратното е казано в Преходните и заключителни разпоредби, че банките не могат да слагат ръка върху кооперативно имущество. И не може да се подменя законът с правилника, съставен от правителството на Филип Димитров. Това трябва да го научат служителите в областните земеделски служби. Но това потвърждава още веднъж, че трябва най-сетне в кратък срок да се разруши тази система на ликвидационни съвети и на областните земеделски служби. 45.3
Втората необходимост, която произтича от този случай е, че парламентът ако не сегашният, следващият парламент трябва да обяви за нищожни всички незаконно проведени търгове за разпродажба на имуществото на текезесе, и онези, които са ги купили по незаконен начин, да си носят последствията и да съдят ликвидационните съвети.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. И още един въпрос.
Господин министър, народната представителка Недялка Трайкова помоли за писмен отговор. Ясно е, че времето недостига.
Имате думата, господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): За протокола - Стоян Райчевски, 2.Бургаски избирателен район.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз предварително благодаря на министър Танев за желанието му да отговаря обстойно на значими въпроси и съм съгласен с неговото нежелание да отговаря на скудуумни въпроси, както той се изрази, които са тежко бреме за българския данъкоплатец.
Уважаеми господин министър, избирателите от град Поморие и Бургас поставят въпроса защо Вашето ведомство в лицето на господин Цанков, главен експерт, не е дало отговор на тяхно запитване, подкрепено със стотици подписи на собственици, които са внесли някога в текезесе лозя, градини и ниви съгласно встъпителни декларации. Поземлената комисия сега възстановява с протокол # 5 съответно лозя, градини и ниви. Собствениците, които получиха земята си съгласно чл.17 следва да получат и съответното количество лозя. За тяхна изненада от тях сега се иска да заплатят не само стойността на подобренията, тоест телени конструкции и колове, а и стойността на самите лозови насаждения. Тоест, иска се да закупят отново своите лозя.
Законът повелява да бъдат заплатени само подобренията. Защо се иска от тях да заплащат лозови насаждения, когато са внесли такива навремето?
Какво тълкувание ще дадете на чл.52, ал.4 от правилника за да успокоите собствениците на лозя? Кога Министерството на ВЙ/ЗТ 46.1 земеделието ще отговори на справедливите искания на лозарите на Поморийско и Бургаско и какво ще предприемете, за да се отстрани тази явна несправедливост?
Искам да подчертая, че този въпрос е от м. април още.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ТАНЕВ: Надявам се, че следващото Народно събрание ще бъде по-мъдро и ще разтури ликвидационните съвети, но също така се надявам, че мъдростта ще му стигне да не разтури областните земеделски служби, защото те са служби на Министерството на земеделието и са нужни.
Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Съгласно чл.18 от примерния устав на текезесе одобрен с постановление 1093 от 5 май 1950 г., в. "Известие", бр. 112 от 1950 г. за внесени в текезесе трайни насаждения кооператорите, които са внесли такива, получават рентата до 30 на сто от чистия доход на трайните насаждения или се начисляват от 2 до 6 трудодни на декар. Стойността на тези трайни насаждения ежегодно се намалява със сумата на годишната амортизация до окончателното им амортизиране. От това следва, че претенциите на вносителите и техните наследници са неоснователни.
Според сега действащото законодателство, когато върху възстановената земя има трайни насаждения, тяхната стойност се заплаща от собствениците на земя или се приспада от полагащите им се дялове.
Във връзка със заплащането на трайните насаждения, Министерство на земеделието с писмо # 60056 от 7.03.1994 г. до областните земеделски служби даде следните допълнителни указания: "Собствениците, получили трайни насаждения върху земеделските земи, собствеността върху които им се възстановява, могат да придобият и собствеността върху трайните насаждения, като по изключение при липса на друга възможност им се предостави правото да покрият цялостно или частично с всички притежавани дялове, получени по силата на чл.27, ал.1 от Закона за земята, стойността на трайните насаждения или ги заплатят с техни средства.
Второ. При невъзможност да получат трайните насаждения, собствениците имат право да отдадат под наем или аренда земите с трайни насаждения на сдружения и други юридически и физически 46.2 лица за период, през който ще се покрие тяхната стойност за сметка на наема. Наемът се внася предварително в пари или в притежавани дялове в организацията в ликвидация, което да е задължително условие в сключения за целта договор".
Министерството на земеделието подготви проект за изменение на Закона за земята, който е внесен за разглеждане в Народното събрание. В него въпросът за трайните насаждения има палиативно решение. Разбира се, нищо не пречи на всеки от вас, госпожи и господа народни представители, да внесете радикален законопроект. Но дали той ще намери пълна подкрепа, аз лично се съмнявам. И ще ви обясня защо.
Аз наредих да бъде направена една възрастова инвентаризация на трайните насаждения и се оказа, че повече от 70% от тях са амортизирани. Тоест, те са изплатили своята стойност и тогава аз предложих да се мине към безплатно връщане на трайните насаждения или тези, които са много млади, с една съответна на амортизацията намалена стойност. За съжаление, финансовите организации в тази държава не пожелаха да дадат до ден-днешен никакво становище. Не дадоха становище и юридическите организации до денднешен. При това положение аз не бях в състояние да ви предложа съответното изменение.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): И аз благодаря на господин министър Танев.
Искам да го уверя, че лозарите няма да са доволни от този отговор. Съгласен съм, че вината не е нито в министъра, нито в министерството и вярвам, че следващият парламент - това, което подсказа и самият господин Танев - ще приеме закони, които ще изправят тази несправедливост.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Всички се надяваме в това. 46.3
Това беше последният въпрос към Вас, господин министър. Благодаря Ви за отговорите.
Поради изтичане на работното време закривам днешното заседание на Народното събрание.
Следващото заседание, как то приехте, ще бъде извънредно, във вторник. (Звъни)
(Закрито в 12 ч. и 55 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:Йордан Школагерски
Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ:Трифон Митев
Илхан Мустафа