Председателствували: председателят Стефан Савов и заместник-председателят Снежана Ботушарова
Секретари: Трифон Митев и Илхан Мустафа
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (Звъни): Откривам заседанието.
Имате процедурен въпрос? Преди да сме започнали процедурата?
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (ПССД): Уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа! Позволете ми да започна втората сесия на нашия парламент с първото нарушение, което допусна нашият господин председател. Той ми даде възможност да изразя искрената радост от името на Парламентарния съюз за социална демокрация, че имаме такъв хубав празник - неговия рожден ден. Да му го честитим, да му пожелаем здраве, сили, бодрост и търпение! Тази зала много пъти ще поставя неговото търпение на изпитание. Надяваме се и на малко снизхождение, но вярваме в неговата толерантност.
Господин Савов, честит рожден ден! Желая Ви здраве, бодрост и много сили! (Всички стават и продължително ръкопляскат, госпожа Томова поднася букет на председателя на Народното събрание)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Преди всичко "Добре дошли!", започваме действително втората сесия. Нека да бъде плодотворна, ползотворна преди всичко за Родината ни.
Мисля, че започнахме с малко процедурно нарушение, но тъй като беше на добра воля, благодаря за букета и за думите на госпожа Томова.
Разбира се, благодаря и на групата на СДС, и на групата на ДПС, които също ме поздравиха. ЦМ/КТ 1001.1
Пред вас е проектът за
ДНЕВЕН РЕД:

1. Проект за решение за допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за защита на конкуренцията.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс.
4. Първо четене на Законопроекта за ратифициране на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Гърция, подписан в София на 7 октомври 1991 г.
5. Първо четене на Законопроекта за ратифициране на подписания на 1 юли 1991 г. в Прага Протокол за прекратяване действието на Договора за дружба, сътрудничество и взаимна помощ, подписан във Варшава на 14 май 1955 г., и на Протокола за продължаване на срока на неговото действие, подписан на 26 април 1985 г. във Варшава.
6. Първо четене на Законопроекта за ратифициране на Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Италианската република, подписан в Рим на 3 юли 1991 г.
7. Прекратяване пълномощията на народния представител Христофор Петров Дочев.
8. Информация на Министерския съвет относно икономическите и финансовите възможности за промяна на социалното и пенсионното осигуряване на гражданите във връзка с приетото на 17 декември 1991 г. решение на Народното събрание.
9. Избор на членове на Висшия съдебен съвет.
10. Второ четене на Законопроекта за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции.
11. Първо четене на Законопроекта за изменение на Наказателния кодекс.
12. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административното производство.
13. Първо четене на Законопроекта за отмяна на Закона за договорите между социалистическите организации.
14. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността на гражданите. 1001.2
15. Първо четене на Законопроекта за банките и кредитното дело.
16. Първо четене на Законопроекта за възстановяване собствеността на одържавени градски имоти.
17. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда и първо четене на Законопроекта за държавните служители.
18. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи.
19. Отговори на въпроси и питания.
Този дневен ред е разгледан в Председателския съвет.
Най-напред искам да ви прочета законопроектите, които са постъпили.
Господин Димитров за процедурно предложение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Господин Савов, искам да обърна внимание на Председателството, че току-що на таблото, което Вие не виждате, се изписаха инициалите на Парламентарния съюз за социална демокрация. Мисля, че съгласно правилника, който вече действува, такова име няма. Затова моля да бъде вкарано в компютъра както трябва и да се казва някакво друго име. Нека да предложат друго име. (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Постъпили са следните законопроекти:
- Проект за решение за мораториум върху легализацията на дипломи за научни степени и звания, присъждани в републиките на бившия Съветски съюз - вносител Георги Панев. Проектът е предоставен на Комисията по науката и образованието и Законодателната комисия;
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс - предаден е на Законодателната комисия;
- Законопроект за допълнение на Кодекса на труда - вносители група народни представители, предаден на Комисията по труда и социалното осигуряване и на Законодателната комисия;
- Законопроект за културните ценности - вносител Петър Балабанов, предаден на Комисията по културата и Законодателната комисия;
- Законопроект за допълнение на Закона за счетоводството - вносител Министерският съвет, изпратен в Законодателната комисия и в Икономическата комисия; 1001.3
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество - вносител Министерският съвет, изпратен в Законодателната и Икономическата комисия;
- Законопроект за отмяна на Закона за договорите между социалистическите организации - вносител Министерският съвет, предаден в Законодателната комисия;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарното дело - вносител Министерският съвет, предаден на Комисията по здравеопазването, Комисията по земеделието и Законодателната комисия;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за стандартизацията - вносител Красимир Стоянов, изпратен на Икономическата и на Законодателната комисия;
- Законопроект за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториалното и селищното устройство - вносители Александър Джеров и Георги Марков, изпратен на Законодателната и на Икономическата комисия;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния архивен фонд - вносител Министерският съвет, изпратен в Законодателната комисия;
- Законопроект за патентите - вносител Министерският съвет, изпратен на Икономическата и на Законодателната комисия;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи - вносител Стефан Чанев, изпратен на Законодателната комисия и на Комисията по земеделието.
Преди да започнем да раглеждаме точките от дневния ред, искам да ви запозная с решението на комисията, която ние избрахме за вестник "Дебати". Мисля, че дойде при мен, след като парламентът беше разпуснат. Ще го прочета:
"Решение на парламентарната Комисия за статута на вестник "Дебати" и вписването му в парламентарния живот:
Взимайки предвид значението на вестник "Дебати" в отразяването на парламентарния живот, необходимостта от гарантирането на условията за неговата независимост като част от демократичния печат в България и като част от изграждането на демократичен дух и традиции в обществото, зачитайки усилията на колектива 1001.4 от журналисти и технически персонал в тази посока, парламентарната комисия намира за необходимо да окаже временна материална подкрепа на неговия колектив до 1 февруари 1992 г., която да се изразява в следното:
1. Сдружението на журналистите и техническия персонал - "Дебати" ООД, да продължи да използува безвъзмездно, без наем заеманите помещения - 3 стаи: 603, 604 и 606 на I етаж в сградата на Народното събрание на бул. "Княз Дондуков" # 2, както и да ползува безвъзмездно комуникациите - директните и вътрешните телефони.
2. Да използува безвъзмездно транспорт, предоставен от Народното събрание - автобусче в понеделник за доставка на новия брой.
3. Препоръчва на ръководството на Народното събрание да възложи предпечатната подготовка на "Държавен вестник" на редакцията на вестник "Дебати" при същите условия, при които това е ставало досега, ако редакцията на "Държавен вестник" споделя мнението, че това би ги улеснило от технологична гледна точка".
Междувременно обаче, уважаеми госпожи и господа, вестник "Дебати", както и много работи в България, се разцепи и сега излизат два вестника "Дебати" - съвсем еднакви (показва ги), само че на единия пише: "Вие четете оригиналния вестник "Дебати"... И на двата вестника адресът е бул. "Дондуков" # 2, телефаксът е един и същ и т.н.
Мисля, че тази комисия, която е в състав: Стефан Стоилов, Велислава Дърева, Свилен Капсъзов, Исмаил Исмаил, Валентин Карабашев и Йордан Василев, но виждам, че тук има подпис и на Александър Йорданов - тази комисия час по-скоро да вземе решение по новосъздадената обстановка. Там има замесени някакви фирми, материалната част е иззета от едната фирма и т.н.
Вестник "Дебати" не е създаден с решение на Народното събрание. Смятам, че тази комисия може да вземе решение. Това е комисия от по двама представители на трите парламентарни групи. Този въпрос може да се реши, защото лично аз не мога да го реша. тази комисия е проверявала. Както виждате, решението й е до 1 февруари. Фактически обаче това са помещения на парламента, които се заемат. Това са телефони, факсове и т.н. Трябва да се разбере кой е там сега, какво е и въобще комисията да направи отново предложение за разрешение, защото мисля, че не бихме могли да 1001.5 да си позволим да излизат два вестника "Дебати" на наша територия. Мисля, че бихме могли да гласуваме същата тази комисия да се занимае с този въпрос и до една седмица да ни даде решение.
Има ли някакво друго становище? - Не. Нека да гласуваме и да се знае, че сме решили същата комисия да разгледа въпроса за вестник "Дебати" и ни даде някакво дефинитивно становище. Вие виждате, че утре можем да бъдем изправени и пред трети вестник "Дебати" в същия вид...
Моля, гласувайте. Гласуваме комисията да направи едно обследване и отново да излезе със становище.
От 180 гласували: 172 за, 2 против и 6 въздържали се.
Моля, членовете на комисията до една седмица да ни дадат някакво становище, за да може този въпрос да бъде решен. 1001.6 ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Виждам тук председателя на Комисията по радио и телевизия. Господин Неделчев, натоварен съм от Председателския съвет да напомня, че Комисията по радио и телевизия не изпълнява едно решение на Народното събрание, което беше от 6 ноември миналата година. С това решение се натоварва комисията да посочи председателя на телевизията. Моля Ви, мисля, че вече е време то да бъде изпълнено. Вие сте просрочили времето.
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! Комисията работи усилено по изслушване на кандидатурите за кандидати за поста председател на Комитета за телевизия. Процедурата е в ход. Утре ние имаме заседание и ще излезем със съответно становище, както и с конкретно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вие виждате дневния ред. Това е дневен ред, който е направен в съгласие с правилника. Това е дневен ред за две седмици, а може дори и за повече. Този дневен ред има не само основание, че е направен според правилника, но той е и едно подсещане към комисиите. Защото някои комисии не са достатъчно експедитивни. А в правилника има точно казано кога и как трябва да върнат изпратените от мен законопроекти или проекти за решения. Аз ги изпращам веднага след получаването - същия или следващия ден. Комисиите забавят работата. И сега, когато вече имаме правилник, трябва да се върви в крак, за да може законодателството да продължи. Във връзка с известни структурни промени, които Председателството смята да прави, а те се отнасят главно до така неречената "Приемна", аз отново напомням, че народните представители, без да са задължени действително по правилника, но в бюджета ясно е посочено, че всеки народен представител трябва да има своя приемна, където да приема своите избиратели. След дълго обмисляне, стана ясно, че Комисията по жалбите едва ли би могла да поеме цялата работа.
Така че народните представители би трябвало сами или може би по райони - изобщо по някакъв начин, да уредят този въпрос и да направят приемни.
Господин Аджаров, Вие за какво искате думата? По процедурен въпрос? - Добре. НЧ/КТ 1002.1
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ (ПССД): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Първо, искам да честитя Новата година на всички.
Нарекох въпроса си процедурен, въпреки че той би могъл да бъде и реплика, тъй като първият въпрос, който повдигна господин Венцеслав Димитров, беше за нашето име.
Но нека все пак се уточним за процедурата, която ще следваме на заседанието, тъй като виждаме, че има някои пречки как да бъдем изписвани.
Ще ви цитирам чл. 12, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Това е глава трета "Парламентарни групи". "Парламентарните групи и коалиции, които се формират въз основа на регистрираните предизборни партии и коалиции, приемат името, с което са получили мандата си в Народното събрание". Това е записано.
Можем ли ние, дори да искаме, да приемем името, с което сме записани в нашия предизборен съюз? Имаме ли това право? Не, ние нямаме това право, уважаеми дами и господа! Нямаме това право поради простата причина, че нашият парламентарен съюз не е възникнал въз основа на регистрираните предизборни партии. Той не е възникнал въз основа на регистрираните предизборни партии, защото в него не участвува "Ера-3". Така че ние не можем нито да се кръстим с девет партии, в които влиза "Ера-3", а тя не влиза в парламента, нито да приемем да нарушим тази процедура в чл. 2 и да се наричаме само с осем имена.
Затова преди да възникне точното тълкуване по нашия въпрос, защото виждате, че не можем да направим нито едното, нито другото, ако се придържаме към чл. 2, нека нещата останат така и да протича спокойно заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз мога да кажа, господин Аджаров, че Вие първо трябва да прочетете какво е процедурен въпрос. Аз Ви оставих. Не исках да Ви прекъсвам. Не исках да започна с прекъсване, но действително, че това не беше процедурен въпрос. Не беше процедурен въпросът и на господин Венцеслав Димитров. Той може би трябваше да намери другаде място, но и двете страни се изказаха.
Думата поиска господин Стефанов.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (ПССД): Аз смятам, че това е несериозно, дами и господа. 1002.2
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Искането е, защото е прието така в правилника.
СТЕФАН СТЕФАНОВ: Това си е ваш проблем в крайна сметка.
Упълномощен съм от името на Парламентарния съюз за социална демокрация да направя следното предложение към дневния ред.
Отчитайки важността на проблемите на националната сигурност и отбраната и изхождайки от разбирането за комплексността на мерките, за тяхното укрепване, в съответствие с курса на демократизация на българското общество на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията, предлагаме Народното събрание да обсъди и приеме мораториум за уволнението на офицери от системата на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Войските на Министерството на транспорта и Строителните войски, считано от 1 януари 1992 г.
Такъв мораториум според мен е нужен до приемането на Закона за военната служба и съответно Закона за полицията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Думата има господин Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПССД): За господин Венцеслав Димитров искам да кажа, че съм от ПССД.
Уважаеми дами и господа! Тази седмица ние бяхме ощастливени с едно заявление, което мисля, че има особено важно значение, тъй като за първи път, откакто имаме правителство, видяхме министър-председателят да произнася някои по-съществени слова относно състоянието на икономиката и другите сфери на обществения живот.
По този повод предлагам в дневния ред за този петък да бъде включен пункт, а именно министър-председателят да даде разяснение по някои от повдигнатите от него въпроси. Смятам, че това не е само елемент на законния и естествен парламентарен контрол, но е и нещо, което обществеността очаква.
Конкретните въпроси към министър-председателя ще бъдат предоставени на Председателството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: И господин Стефанов, и господин Томов, моля ви се, справете се с чл. 37.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Господин председател, аз Ви благодаря за разяснението, но когато правим план за своята работа за две седмици напред, аз мисля, че е абсолютно естествено да бъдат правени допълнения тук, в пленарната зала. 1002.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Естествено. Само че за това си има определен ред.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Ще се гласува ли дневният ред?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Думата поиска господин Русев.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПССД): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Предлагам да се включи в дневния ред за следващите дни решение на Народното събрание за създаване на Временна комисия за планинските райони на страната. За такава комисия аз смятам, че много от депутатите, особено тези, които са от планинските райони, съзнават нейната целесъобразност и необходимост.
Ако такава точка се включи в дневния ред, аз бих могъл да изложа по-подробно някои съображения.
Господин председател, връчвам Ви официално предложението.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Може ли някой да прочете чл. 37?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Думата има госпожа Йовкова.
САВКА ЙОВКОВА (ПССД): Уважаеми господин председател! Точно преди един месец се обърнах с лична молба към Вас да направите проверка защо радиопредаванията на парламентарните заседания не покриват всички райони на страната и особено Добричкия?
Моля Ви да възложите на председателя на Комисията по радиото и телевизията, ако за Вас не е възможно това, във всички случаи да се направи тази проверка и в дневния ред в близките дни да се докладва пред народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз съм говорил с господин Владков и с господин Софиянски. Те ще дадат писмен отговор в петък по този въпрос.
Думата има господин Филипов. 1002.4 ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПССД): Уважаеми колеги народни представители, честита на всички ви Нова година!
Господин председател, аз имам колебания относно т. 2. Точка втора се отнася до Законопроекта за изменение на Закона за защита на конкуренцията. Известно е, че този закон беше разработен в предишното Народно събрание съвместно със Законодателната и Икономическата комисия. Проектът, който ни е представен за обсъждане и включен като т. 2 в дневния ред, е гледан само в Законодателната комисия. Част от предложенията за изменение имат чисто икономически характер и смятаме, че ще бъде неправилно и неуважение към Икономическата комисия и към пленарната зала да обсъждаме този проект на закона, без да е минал през Икономическата комисия.
Поради тази причина предлагам да не бъде включван на второ място в днешния дневен ред, а да бъде изтеглен по-назад в програмата, включваща тази и другата седмица, и преди неговото окончателно обсъждане в пленарната зала, да мине през Икономическата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Джеров, Законодателната комисия има ли становище по въпроса?
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! В тази част на законопроекта изменението е чисто юридически въпрос. Не мога да си припомня наизуст какво е било разпореждането на господин председателя на Народното събрание, господин Мичковски би трябвало да вземе отношение, но според мен въпросът е чисто юридически и няма причина друга комисия да бъде изчаквана. Разбира се, винаги бих уважил становището на всяка комисия, но случаят тук е чисто юридически и затова независимо от другите становища, струва ми се, че този законопроект би могъл да бъде разглеждан тук. Още повече, че става дума за разглеждане на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Джеров, какво е Вашето становище? Действително е изпратено само на Законодателната комисия и това е достатъчно според Вас.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз точно това споделих. Въпросът е чисто юридически и може би затова е изпратено само на Законодателната комисия. СтБ/КТ 1003.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Мичковски, Вие имате ли становище?
АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Този Законопроект за изменение на Закона за конкуренцията не е разпореден на Икономическата комисия. Той е чисто правен закон. По силата на това обстоятелство не са изработени и становища на Икономическата комисия, тъй като това не е разпоредено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Пирински има думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПССД): Госпожо председател, обръщам се към Вас и чрез Вас към колегите, председатели на Законодателната и на Икономическата комисия по въпроса, който повдигна колегата Емил Филипов за т. 2 - Закона за защита на конкуренцията.
Бих помолил и двамата председатели, и първоначалния вносител на законопроекта господин Георги Марков все пак да се съгласят с разбирането, че едно такова изменение не е само и чисто юридически въпрос, тъй като то касае състава и функционирането на Комисията по конкуренцията и касае един съществен конкретен въпрос за преценка има ли или няма конфликт на интереси във второто изменение, което се предлага. И първият, и вторият въпрос са безспорно юридически, но в не по-малка степен са въпрос и на организация на пазара, на установяване на това дали има, или няма нарушения на изискванията за лоялна конкуренция.
Смятам, че е необходимо и настойчиво ви приканвам да отложим и да включим по-назад в програмата за работа на Народното събрание в периода до 17 януари гледането на този законопроект на първо четене. Икономическата комисия да има възможност да се запознае с него и да изработи становище, което да ви представи в Председателския съвет. За тази цел моля Ви, госпожо председател, да разпишете законопроекта за разглеждане и в Икономическата комисия. Аз вярвам, че с ръководството на Икономическата комисия ще съумеем да се уточним да се ускори разглеждането му.
Бих си позволил да подкрепя и предложението на господин Александър Томов за точка в дневния ред за петък за изслушване на господин министър-председателя във връзка с неговото обръщение. Действително господин Савов цитира чл. 37, в който е описан начинът 1003.2 за включване на допълнителни точки в дневния ред, но, госпожо председател, моля за Вашата преценка дотолкова, доколкото ние получихме тази програма за работа днес, т.е. вчера до 18,00 ч., както изисква правилникът, нямаше начин да дадем писмени предложения за включване или отпадане на точки от дневния ред, тъй като получихме тази програма буквално преди 30 минути, ето защо Ви моля да прецените като правомерно предложението на господин Александър Томов и да го подложите на гласуване, когато гласуваме проекта за тази програма. Моля да дадете възможност на представителите на различните парламентарни групи да формулират конкретните си въпроси към господин министър-председателя до края на днешния ден, с оглед още в края на деня той да ги получи, за да може да се подготви в течение на утрешния ден.
На трето място, бих Ви помолил за Вашето съдействие във връзка с изясняването на въпроса за постъпилите досега питания в Председателството на Народното събрание от края на миналата календарна година - месеците ноември и декември. Като че ли няма достатъчна яснота, включително и у главния секретар на Народното събрание, за това кои питания са отправени до съответните министри, по кои питания тези министри са потвърдили готовност да дадат отговори и как се подреждат евентуалните отговори на министрите в петък на заседанието.
Така че на трето място Ви моля за Вашето съдействие в хода на днешното заседание да получим по-точна информация по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Георги Марков има думата.
ГЕОРГИ МАРКОВ (СДС): Уважаеми колеги, наистина аз съм вносител на този законопроект и във вида, в който той беше внесен, буквалното изменение касаеше отпадането словом и цифром на три думи, а именно "за срок от 5 години". Става дума за това председателят на Комисията за защита на конкуренцията да няма мандат. Затова именно и председателят на Народното събрание е адресирал законопроекта ми само до Законодателната комисия. В течение на разглеждането в Законодателната комисия бяха направени някои допълнителни предложения. Аз като вносител се съгласих с тях и затова законопроектът в този вид, в който сега се предлага, е всъщност законопроект на Законодателната комисия. 1003.3
Трябва да поясня още нещо. Фактически в чл. 15, ал. 2 е променена само една дума - "осъществявана". За по-голяма яснота обаче е преписан целият текст. Аз мисля, че няма никаква пречка законопроектът днес да се гледа на първо четене. Сигурен съм, че един икономист, и то добър като господин Пирински, много лесно може да се ориентира в материята, да чуем становищата и на други колеги-икономисти, а на второ четене ще конкретизираме нещата. Но истината е тази, че моят законопроект касаеше само отпадането на тези три думи "за срок от 5 години". Затова не е гледан в Икономическата комисия, никакви икономически сложни проблеми не поражда, освен една дума в чл. 15, ал. 2, по която вие можете да вземете сега отношение на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Пирински. 1003.4 ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПССД): Господин председател, няма да злоупотребя с времето.
Господин Марков, Вие действително сте прав. Става дума за мандата. Но Ви моля да прецените, че промяната в понятието за мандат поставя в друга икономическа ситуация и председателя, и членовете на комисията. Те могат да бъдат освобождавани, така да се каже, месец за месец. А целият смисъл на мандата е те да имат тази независимост на преценката, която да им позволи да бъдат безпристрастни при присъждането на мнения за това дали е лоялна или не дадена конкуренция, тъй като по един начин съди човек, когато има един петгодишен гарантиран мандат, и по друг, когато е заплашен от уволнение, от освобождаване в зависимост от това как конкретно прецени даден въпрос.
И второ, все пак от гледна точка на добрата процедура, независимо че в случая може би би могло да се мине и без, аз съм убеден, че не бива, нека един такъв въпрос за конкуренцията, колкото и да е маловажен, да бъде разгледан и от двете комисии като добър ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Исках само да ви осведомя, че напуснах заседанието, защото получих една бележка, че пред Народното събрание се е събрала голяма група от хора - пенсионери, които са казали че "няма да мръднат от входа, ако Вие лично не излезете и не Ви връчат лично на Вас протеста си".
Излязох, обаче никой не се яви да връчи протеста. Така че в Народното събрание не е внесен никакъв протест. Това са главно пенсионери. (Гласове от залата: "Нищо не се чува!")
Действително трябва да се оправи техниката. Аз обикновено не говоря тихо.
Получих бележка, че пред Народното събрание има голяма група хора - пенсионери, които искат да връчат протест, иначе нямало да си отидат.
Аз излязох, обаче никой не ми връчи такъв протест. Стоях 5 минути. Имаше неодобрителни викове и т.н., но протест не е връчен. Така че просто ви осведомявам за това, което е станало вън.
Първо, имаме няколко предложения за нови точки в дневния ред. Защото тези предложения могат да постъпят по правилника и до 18,00 ч., утре ще ги гласуваме (новите предложения). А би трябвало да гласуваме дневния ред. СД/КТ 1004.1
Фактически има предложения от двама народни представители, доколкото разбрах, ако няма някаква промяна, докато бях навън, да се отложи гледането на т. 2, за да мине през Икономическата комисия.
Тъй като други предложения няма, аз бих казал да гласуваме предложението на господин Пирински и вече не помня на кой народен представител беше, дали да мине през Икономическата комисия.
Моля, гласувайте, а след това ще гласуваме вече целия дневен ред, защото други промени няма. (Шум в залата и реплики, които не се разбират)
Тези предложения се правят до 18,00 ч. Обаче ние не можем да правим непрекъснато предложения. И се казва в правилника: "Предложенията по ал. 3 се поставят на гласуване в началото на пленарното заседание, без да се обсъждат".
Явно е, че се разбира, че през целия ден. В правилника според мен това е ясно: може до 18,00 ч. да се правят всякакви предложения. Още повече, че Председателският съвет е утвърдил една програма за две седмици.
Имате думата, господин Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПССД): Господин председател, Вие отсъствувахте, когато господин Пирински направи разяснения. Ние не можехме вчера до 18,00 ч. съгласно чл. 37 от правилника да направим каквото и да е предложение, затова защото нямахме никакъв дневен ред. Върху какво да го правим, когато не знаем какво ще бъде включено!? Това е изключение от гледна точка на практиката, защото просто е имало ваканция на парламента. Следователно има възможност днес да го направим. Така че няма нищо нелогично в това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте, господин Томов, предложението в Народното събрание от госпожа Ананиева днес е получено. Заведено е на 8 януари. Значи ние непрекъснато ще си гласуваме предложения за дневен ред.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Последна реплика, извинете, и повече няма да коментираме въпроса. Само си позволявам да кажа за това, защото въпросът е принципен и за бъдещето.
Там е казано съвършено правилно: "За изменение в дневния ред". Но когато ние приемаме нов дневен ред и никой от народните представители не е в курса какво се предвижда за две седмици... (шум в залата, реплики, които не се разбират), говоря за народните 1004.2 представители като такива, като единици. Ето за това. Следователно при нов дневен ред е възможно такова тълкуване.
Така че нарушение няма и аз Ви моля да подложите предложението на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: В Председателския съвет участвува и председателят на Вашата парламентарна група.
НОРА АНАНИЕВА (ПССД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпросът е наистина принципен. Първо, правата дори на председателя на Народното събрание не могат да заменят правата на народните представители, да не говорим за ръководител на парламентарна група.
Второ, наистина вчера заседава Председателският съвет. Беше предложен един вариант за програма за едната и за другата седмица. Разменихме идеи, мнения, аз внесох някои предложения. Сега заедно с всички останали народни представители аз получавам какво е станало от това обсъждане. Естествено е ние да го гласуваме тук, да внесем промени, размествания, ако възникнат актуални въпроси, да ги включим допълнително в дневния ред.
Моля нещата да не се отменят. В противен случай става безсмислено участието и изобщо тези пълномощия на Председателския съвет започват да изместват едни конституционни права на Народното събрание. Аз също, повтарям, за пръв път виждам в този вид аранжирана програмата на Народното събрание за следващите две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Мисля, че все пак тук има някаква не много ясна позиция, може би и затова ще трябва да направим някаква промяна. Защото изрично е казано така: "Предложения за отпадане (това е ал. 3 на чл. 37) или за включване на нови точки в дневния ред или за други промени в него извън утвърдената програма, могат да се правят само писмено".
ФИЛИП БОКОВ (от място): Програмата не е утвърдена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре, тя не е утвърдена. Всъщност трябваше тогава да утвърдим програмата. Може би действително има основание. Аз ще поставя едно по едно предложенията за дневния ред на гласуване.
Мисля, че първото по ред е за мораториума, което прочете господин Стефанов - "Обявява мораториум за уволненията на офицерите от системата" - дали да влезе в дневния ред.
Има думата за процедурно изказване господин Сугарев. 1004.3 ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Предлагам да не гласуваме предложението на господин Стефанов. Това, което той предлага, е не само несериозно, но и опасно именно за националната сигурност. Станахме свидетели на това за какъв морал може да става дума у бившите, а и все още настоящи служители на Държавна сигурност и на системата на милицията.
ФИЛИП БОКОВ (от място): Това не е процедурен въпрос!
ЕДВИН СУГАРЕВ: Съвсем наскоро видяхме, че един бивш министър на МВР е подписвал заповеди за унищожение на досиета. И този бивш министър сега е вицепрезидент. И все още не си е подал оставката!
Това, което иска господин Стефанов, е просто опасно за нашата национална сигурност и затова аз предлагам да бъде отхвърлено неговото предложение. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Сугарев, ние все пак трябва да вървим по правилника. Действително, че това не е процедурно предложение. Вие, обаче като заместник-председател на парламентарна група имате право да вземете думата. Това ще го гласуваме сега, защото то е една практика, която вече е въведена. Аз мисля, че за да очистим дневния ред и да започнем разглеждането на дневния ред - защото - ето на колко време загубихме - моля едно по едно да се гласуват предложенията за включване в дневния ред на измененията и допълненията.
Първото предложение е за мораториума. Моля да гласуваме по това предложение.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Значи нарушаваме правилника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Предложението е направено от Парламентарната група на ПССД и е подписано от госпожа Ананиева, а прочетено от господин Стефан Стефанов. Моля ви, гласувайте!
От общо 191 гласували, за 86, против 105, въздържали се няма.
Господин Русев, Вие искате ли Вашето предложение за създаване на комисия, да бъде включено в дневния ред? - Искате.
Второ по ред предложение беше това на господин Йовчо Русев, който предлага да се създаде Временна комисия за планинските райони на страната. Моля, гласувайте дали да включим в дневния ред този въпрос. А всъщност дневен ред означава програмата за работа. ВЙ/КТ 1005.1
Господин Томов, ако обичате, дайте Вашето предложение в писмен вид. Вие искате господин Филип Димитров да отговаря на въпросите ни в петък? Това е най-лесното. Вие поставяте актуален въпрос и господин Димитров ще дойде. Вие си направете искането по реда.
От общо гласували 189, за 96, против 90, въздържали се 3.
Предложението на господин Йовчо Русев се приема, така че Председателският съвет вече ще вмъкне това решение в дневния ред.
Остава третото предложение - предложението на господин Пирински и на още един народен представител, с което се иска т. 2 да не се разглежда и да бъде препратена на Икономическата комисия. Моля, гласувайте по това предложение за отпадане от дневния ред. Гласува се дали т. 2 да отпадне от дневния ред.
От общо гласували 191, за 86, против 103, въздържали се 2. Отклонява се предложението на господин Пирински.
Разбрах, че за питанията имало въпрос. Питанията са всеки петък. Те се четат. Ако искате по друга процедура, тогава то ще бъде актуален въпрос. Питанията и актуалните въпроси са всеки петък.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Поне приоритетно да се разгледа въпросът...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ето вече имаме писмено и предложението на госпожа Ананиева и на господин Томов - включване на точка в дневния ред в петък, 10 януари: "Изложение на господин министър-председателя по въпроси на обръщението му към народа от 6 януари 1992 г.". Аз предполагам, че това ще бъде не само изложение, но сигурно ще има и въпроси по обръщението му. Вие ще зададете въпроси. Всъщност това ще бъде.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Но каква е тази процедура?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това е, защото те го искат за този петък. Само заради това, защото то е приоритетно, го подлагам на гласуване. Подлагам на гласуване дали да включим като точка в дневния ред приоритетно в петък министър-председателят да отговаря на въпроси. Моля, гласувайте.
Иска се нова точка в дневния ред. Моля, гласувайте!
Резултат: от общо 187 гласували, за 95, против 91, въздържал се 1. Ще помолим в петък господин министър-председателят да дойде, за да отговаря на въпроси. 1005.2
При това положение в дневния ред ще се включат две нови точки - едната е в петък, в рамките на питанията, да дойде господин Димитров и да отговаря на зададените му въпроси и другата е на господин Йовчо Русев, която ще отиде като т. 19, така че отговори на въпроси и питания си остава т. 20.
Моля сега да се гласува дневният ред така, както се оформи. Това всъщност е с двете поправки, които имаме. Моля, гласувайте за дневния ред. Моля, гласувайте!
От общо гласували 181, за 152, против 4, въздържали се 25. Дневният ред се приема.
ДНЕВЕН РЕД:

1. Проект за решение за допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за защита на конкуренцията.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс.
4. Първо четене на Законопроекта за ратифициране на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Гърция, подписан в София на 7 октомври 1991 г.
5. Първо четене на Законопроекта за ратифициране на подписания на 1 юли 1991 г. в Прага Протокол за прекратяване действието на Договора за дружба, сътрудничество и взаимна помощ, подписан във Варшава на 14 май 1955 г., и на Протокола за продължаване на срока на неговото действие, подписан на 26 април 1985 г. във Варшава.
6. Първо четене на Законопроекта за ратифициране на Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Италианската република, подписан в Рим на 3 юли 1991 г.
7. Прекратяване пълномощията на народния представител Христофор Петров Дочев.
8. Информация на Министерския съвет относно икономическите и финансовите възможности за промяна на социалното и пенсионното осигуряване на гражданите във връзка с приетото на 17 декември 1991 г. решение на Народното събрание.
9. Избор на членове на Висшия съдебен съвет. 1005.3
10. Второ четене на Законопроекта за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции.
11. Първо четене на Законопроекта за изменение на Наказателния кодекс.
12. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административното производство.
13. Първо четене на Законопроекта за отмяна на Закона за договорите между социалистическите организации.
14. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността на гражданите.
15. Първо четене на Законопроекта за банките и кредитното дело.
16. Първо четене на Законопроекта за възстановяване собствеността на одържавени градски имоти.
17. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда и първо четене на Законопроекта за държавните служители.
18. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи.
19. Създаване на комисия за планинските райони на страната.
20. Отговори на въпроси и питания.
Преминаваме към разглеждането на точка първа от дневния ред -
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
В Заключителните разпоредби на правилника се дава право на председателя да прави предложения, както и на една десета от народните представители. Това е по правилника. С това гласуване ние просто ще узаконим една практика, която беше установена и във Великото Народно събрание, а и тук, която всъщност се спазва, и това е, че: "Председателят на Народното събрание дава думата на председателите на парламентарните групи, а при тяхно отсъствие - на заместниците им или на упълномощен от тях народен представител, когато я поиска". Фактически в пет или шест члена на правилника това е дадено просто като право на парламентарните групи. Мисля, че в Председателския съвет нямаше никакъв спор по този въпрос, но добре е да го има и в правилника, за да можем да се движим действително в ред. Ако има някой, който иска да се изкаже 1005.4 по тази точка, моля. Не виждам. В такъв случай моля, гласувайте за допълнението в правилника. Мога да добавя, че това допълнение е минало и през Законодателната комисия. Моля, гласувайте!
При предишните гласувания бяха до 190 депутати, а сега общо 165.
Резултатът от гласуването: от общо 171 гласували, за 170, против няма, 1 се въздържа.
Господин Орсов и още двама депутати бяха направили справедлива забележка, че в правилника е допусната грешка. Това е оправено в "Държавен вестник". Мисля, че вече излезе поправката. Приема се и това допълнение на правилника.
Минаваме към разглеждането на точка втора от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА.
Господин Джеров, имате думата. 1005.5
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Пред вас е законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, който беше гласуван от Великото Народно събрание и обнародван в бр. 39 от 1991 г.
Направено е предложение за промяна на няколко текста.
Първо, чл. 2 с две промени в ал. 2 и 3 и след това в чл. 15, също така две промени, отнасящи се към двете алинеи - 2 и 3.
Законът за защита на конкуренцията, гласуван от Великото Народно събрание, създаде Комисия за защита на конкуренцията. Съгласно чл. 2, ал. 2 от така гласувания закон тя се състои от председател, заместник-председател и членове, които се избират от Народното събрание за срок от 5 години. Също така се постави изискването членовете на комисията, не председател, не заместникпредседател, а членовете на комисията да бъдат правоспособни юристи. Считаме, че в случая има две неправилности, именно поради което се предлага промяна на закона.
Още тогава, когато беше поставен въпросът за избор на ръководството на Комисията за защита на конкуренцията, аз застанах на това място и помолих Великото Народно събрание да обърне внимание на този важен момент, че след като работата на тази комисия е чисто юридическа, донякъде икономическа, бихме могли да приемем: не може да се назначи или да се избере ръководител, който да е далеч от тази специалност. Разбира се, прилага се дял от правото. Прилагат се правни норми. Струва ми се, че е крайно време тогава, когато има специфичен орган, той да бъде ръководен от хора, които знаят, които могат и които са правоспособни от гледище на професията.
Поради това именно беше съвсем неправилно гласуван текстът, че членовете на ръководството на комисията да бъдат юристи, а всъщност за ръководството такова изискване няма. А именно специфичността на комисията изисква да бъде ръководена от лице с юридическо или икономическо образование.
В тази насока е едно от предложенията.
На второ място, председателят на комисията трябва да има определен трудов стаж. Много е специфична работата, извиняББ/МД 1006.1 вайте, че повтарям пак този аргумент, и затова ако съответният ръководител няма такъв трудов стаж, то не би могъл да бъде действително ръководител на тази комисия.
Именно тези две изисквания, които бяха пропуснати в разпоредбата на чл. 2, сега се поставят. И именно с оглед на тях се прави съответно предложение за промяна.
На трето място, председателят, заместник-председателят, членовете на комисията трябва да бъдат избирани за срок от 5 години. Всъщност, като имаме предвид мястото на тази комисия в йерархията на държавния апарат, ще видим, че тя не е на такова място, на такава висота, че да бъде налице изискването да бъдат избрани ръководството и цялата комисия за срок от 5 години. Те са много близки до обикновените служители и затова за тях такъв срок не трябва да има. Мнозинството от членовете на Законодателната комисия в доклада посочва 13 - за, 8 - против, 1 въздържал се, предлагат тези изменения в законопроекта, както ви го докладвах.
На второ място, в ал. 2 на чл. 15 е предвидено като основание за прекратяване на трудовия договор без предизвестие от страна на ръководителя за лицата, намиращи се в трудовоправни отношения с работодателя, да съществува като определена възможност. Но в текста така, както е сега, както той сега действува, не се държи сметка дали въобще такава дейност, такава стопанска дейност за свои или за чужда сметка в пределите на предмета на дейност се осъществява. Възможно е лицето да бъде регистрирано като търговец или като участник, или член на дружество, които имат регистриран предмет на дейност, но да не съвпада с дейността на работодателя.
Виждате, има много неща, които сочат в една обосновка да направим съответна промяна. И затова, променяйки ал. 2 на чл. 15, ние задължително трябва да вървим и към промяна на ал. 3.
Моля така докладваният законопроект да бъде обсъден от уважаемите народни представители и гласуван в предложения вид.
Законодателната комисия, предлагайки ви точно тези разпоредби, счита, че те са обосновани, те са и необходими и промяната на закона ще доведе само плюсове в приложението на същия и в работата на Комисията за конкуренцията. 1006.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Досега са се записали оратори - господата Йовчо Русев, Георги Пирински... (чете списъка на записалите се.
ВАСИЛ НИКОЛОВ (от място): На 18 декември съм се записал за изказване при госпожа Ботушарова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Да, записвам Ви.
Това са 6 оратори, които имат право за изказване. При това положение парламентарното време от час и половина е разпределено за този закон. Шестимата имат по 5 минути възможност да говорят.
Господин Йовчо Русев има думата.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПССД): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз съм изненадан от начина, по който представи тук характера на комисията господин Джеров. Комисията по защита на конкуренцията е свързана с изграждането на пазарните структури у нас на този етап. Изненадан съм още повече от това, че ние всички - и от ляво, и от дясно, и от центъра - се стремим към бързо развитие на пазарните механизми, към утвърждаване на необходимите пазарни институции, а с това предложение за изменение на Закона на Комисията за защита на конкуренцията, по същество се дестабилизира нейната дейност.
Една от основните задачи на тази комисия е да следи и да овладее до най-големите подробности различието на пазарните структури, на сливанията и на взаимните подчинения на фирмите, за да не допусне естествения стремеж на всяка фирма да овладее, да стане монополист на пазара. Ставайки монополист, да диктува цените, да определя такива качества на стоките, които най-добре съответствуват на нейния интерес за печалба и най-често са в разрез с интересите на потребителите. Докато ние нямаме закон все още за защита на интересите на потребителите, единствената независима институция, която защитава тези интереси, е Комисията за защита на конкуренцията.
И аз смятам, уважаеми дами и господа народни представители, че ние ще допуснем една изключителна грешка, ако дестабилизираме тази институция, подлагайки на чести промени нейния ръководен състав. Процесите, които тя трябва да наблюдава, са толкова сложни, че всеки период - по-кратък от този, който е предвиден в закона, не позволява да бъдат овладени тези сложни 1006.3 и съответствуващи на обществения интерес процеси, които протичат в пазарната икономика.
От друга страна, аз смятам, че най-малко пък може би е необходим юрист да ръководи тази комисия. Тъй като става дума за стопански процеси, за сложни взаимоотношения на капитала в процеса на развитие на пазарната икономика. И аз бих искал да добавя още, че председателят на тази комисия, който беше избран от Великото Народно събрание, е човек-инженер, със стопански опит, който показа и на обществеността, че е висококвалифициран стопански деятел и освен това е един демократ, утвърден сред нашата общественост.
В заключение бих искал да ви кажа, че многократно четох проекта за изменение на закона и не видях никакъв друг смисъл освен в кадровата промяна на ръководството на комисията.
Господа, следващото ръководство ще бъде от вас избрано, но и ако то бъде подложено на такава нестабилност, ние всъщност няма да имаме стабилни пазарни институции, които могат да проведат реформата, към която всички се стремим и сме недоволни от това, че нейният темп е толкова бавен. Затова моля народните представители да не приемат това изменение на закона, защото то има други политически, партийни цели и не съответствува на интересите за провеждане на реформата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Георги Марков има думата. 1006.4
ГЕОРГИ МАРКОВ (СДС): Господин Русев беше прав в това, че комисията има много важни задачи. Първо, защото трябва да прилага закона, който урежда защитата срещу злоупотреба с монополното положение на пазара, нелоялната конкуренция и други действивя, които могат да доведат до ограничаване на конкуренцията в страната. Но съвсем не е прав, че не трябва юрист да води тази комисия и аз ще ви дам само два примера от закона.
Чл. 18: "Комисията за защита на конкуренцията предлага по съответния ред отменянето на административни актове на органи на държавно управление, издадени в нарушение на закона. Изисква по съдебен ред налагането на санкции."
И най-вече вижте чл. 21, който говори, че комисията може да предявява и искове пред съда. Не е казано изрично (трябва да се допълни може би чл. 2), че тя е юридическа личност, но без съмнение тя има процесуална правоспособност като орган на държавно управление. Наред с това ми се струва, че е юридическа личност, но при всички случаи тя ще бъде представлявана пред съда именно от нейния ръководител.
И кажете ми как господин Нешев, който е инженер, ще представлява пред съда тази комисия?
И второ, лично аз се чувствувам обиден от това, че той един инженер, и то точно той, е началник на един човек (и аз веднага ще покажа, че не съм партийно пристрастен) като проф. Таджер. Аз разбирам проф. Таджер - един изключително вещ юрист, независимо че е социалист, да е председател на тази комисия.
Господин Нешев беше награден, както бяха наградени и няколкото "тирета" на господин Дертлиев. Ами, отнемаме му наградата. (Ръкопляскания от СДС)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Точно така. И аз му го казах, браво.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Думата има господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПССД): Господин председателю, в изложението на господин Джеров, представяйки законопроекта за първо четене, не прозвуча мотивът, който току-що чухме от господин народния представител Георги Марков. Той беше аплодиран от неговите колеги, които са в залата. Те не са така многобройни. ЦМ/МД 1007.1
Но аз бих задал въпроса, господин председателю, преди да направя своето изложение: дали не считате, че е необходимо да бъде върнат законопроектът в Законодателната комисия, за да се произнесе тя по този мотив, който господин Марков изложи - дали законопроектът има гражданскоправен или наказателноправен характер. Тъй като аз разбрах от господин Марковото изложение, че той има за задача да накаже един народен представител от Великото Народно събрание, а сега председател на Комисията по конкуренцията.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Некомпетентен! Изключително некомпетентен!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПССД): Не се говори за компетентност. Господин Димитров повдига нов аргумент - четвърти, за некомпепетнтност. Но както стана ясно от изложението на господин Марков - и може би, след като завърша, аз няма да говоря дълго - да помолите господин Джеров да вземе отношение по повдигнатия от мен въпрос, защото аз така разбрах - че въпросът е до наказание на един човек, който, според господин Марков, заслужава такова наказание.
Аз ще се спра на два въпроса в изложението си, като ще се постарая да не се дублирам с господин Йовчо Русев, защото той в основата си заяви онова, което и аз исках да кажа тук.
Господин председателю, ще си позволя да Ви предоставя, може би го нямате пред себе си в момента, "Държавен вестник", бр. 39 (подава го на председателя), в който е отпечатан Законът за конкуренцията, както съобщи господин Джеров. За да се убедите отново, че се касае за един твърде съществен закон, който има за задача да създаде началото на правовото уреждане на условията за пазарна конкуренция в нашата национална икономика.
От тази гледна точка безспорно, щом се касае за правово уреждане на условията на конкуренцията, юридическото присъствие в тази комисия трябва да е особено съществено и осезателно. И смятам, че законът съвършено основателно предвижда една втора от състава на комисията да бъдат юристи, и то с 10-годишен стаж. Както спомена и господин Марков, между тях има безспорни водещи специалисти в гражданското право на България, които не се оспорват от никого. 1007.2
Неговият аргумент за това председателят на комисията също да бъде юрист, се сведе, доколкото аз успях да проследя аргументацията му, до това, че председателят би трябвало да бъде способен да представлява комисията в съда, т.е. да има грамотността в процесуално отношение да отстоява исковете на комисията. Бих помолил господин Джеров да се произнесе и по този въпрос - дали това е единствената възможност - председателят на комисията да представлява исковете на комисията или, както всяко друго лице - юридическо или физическо - то може да наеме професионална помощ в това отношение. Иначе ще трябва всички да станем юристи, за да можем да се явяваме в съда.
Но по същество въпросът за мандатността, за 5-годишния срок - съгласете се, че без тази гаранция за независимостта на отсъждането на членовете на комисията по една или друга отправена към тях молба за решаване на даден спор, тази безпристрастност ще бъде една, ако членовете на комисията знаят, че за 5 години те спокойно могат да се отдадат на професионалните си задължения, и друга, ако се чувствуват във властта на политическата или стопанската конюнктура. Ето защо ми се струва, че е безспорно от гледна точка на изискванията на самия закон да има такава мандатност.
И последните няколко думи за председателя на комисията сегашният председател господин Стефан Нешев. Да, той не е юрист, но струва ми се, че притежава качества, които дават превес над това обстоятелство в полза на неговата кандидатура за председател. Преди всичко той е с дългогодишна стопанска практика. И тук за разлика от господин Джеров, а и от господин Мичковски считам, че председателят на комисията не е достатъчно и не е дори необходимо да бъде юрист. В определен смисъл може би е по-добре да не е юрист, защото в сегашните пазарни условия в България, когато най-малко законът се спазва, наред с борбата за законовата уредба трябва да има и една достатъчно ясна представа председателят как всъщност протича пазарната конкуренция. Това може да го знае единствено стопански ръководител, какъвто е господин Нешев, с дългогодишна практика и с продължаващ текущ контакт със стопанските субекти в страната. И то именно като стопански ръководител. 1007.3
И не по-малко важно за разлика от мнението може би и на други колеги в залата, но смятам, че те не са прави. Господин Нешев се показа в работата на Великото Народно събрание като човек обективен, който много аргументирано защищава своята позиция, но винаги е готов да чуе и другата. И когато бъде убеден в противното, да приеме това друго мнение. Той е човек с необходимия интегритет.
Ето защо завършвам с молба към Вас, господин председателю, да приканите Законодателната комисия отново да разгледа законопроекта, преди да го поставите на гласуване на първо четене, и отново повтарям молбата си да бъде изпратен и в Икономическата комисия за разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Думата има госпожа Свободка Стефанова. 1007.4
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС): Досега имах някакви съмнения относно личността на господин Стефан Нешев, но слушайки бляскавата защита от представителите на опозицията, всякакви съмнения отпаднаха. Затова много благодаря за това, което чух!
Мисълта ми е за самия Закон за конкуренцията. Господин Стефан Нешев имаше възможност като председател да свърши някаква работа от така приетия закон от Великото Народно събрание, който освен великата Конституция, прие и други велики закони, които не вършат никаква работа.
Надявам се, че ще бъдат благоразумни представителите на опозицията, след като господин Стефан Нешев им свърши вече необходимата услуга, поне заради бъдещето на конкуренцията да прогласуват промяната, която е необходима, за да има наистина конкуренция в България. А не комунистическите фирми да бъдат все по-забогатяващи за сметка на тези, които едва се опитват с лични средства да прохождат.
Благодаря Ви! Разчитам, че ще има разум у вас, а не само партийни пристрастия. (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Думата има господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Искам да обърна внимание на колегите народни представители, които са забравили - тези, които са от Великото Народно събрание, и тези, които са новоизбрани, да знаят, че в края на срока на действие на Великото Народно събрание бяха извършени няколко партизански назначения. Ще обърна внимание само на две от тях.
Едното беше господин Нешев с двама души заместници. Един социалдемократ и двама души от Българската социалистическа партия.
Другото беше - Захари Карамфилов с двама заместници от Българската социалистическа партия.
Тоест хора, които работиха в тези комисии, които трябваше да дават предложения, се сложиха самите себе си. Аз още тогава им казах: "Господа, къде отиваме!" Спомням си, че в пленарната зала им казах: "Недейте така да правите. Този човек е некомпетентен за тази длъжност (ставаше дума за Стефан Нешев). Утре, като изберем новото Народно събрание, ще трябва да го сменяме." НЧ/МД 1008.1 Няколко пъти казах и на самия господин Нешев. Аз обичам господин Нешев. Ние сме приятели с него, но той не е за тази длъжност. Казах му: "Дай да потърсим друга длъжност. Дай си оставката, за да не правим такъв закон." Значи това трябва да стане със закон. Всичко става. И със закон ще стане. Но тогава им казах така: "Вие, господа, сте службогонци. Не ви ли е неудобно!" И имаше един честен човек, той е от Българската социалистическа партия, всички го знаете - господин Иван Тенев, който беше така благороден да си подаде оставката още във Великото Народно събрание. За съжаление другите не го направиха. Сега какво трябва да правим? Ще оправяме така законите, за да сложим компетентни хора.
Аз ще ви дам един пример. Защо никой не атакува, да речем, ръководството на Българската народна банка? Защото то беше избрано с консенсус. Бяха сложени наистина хора, които знаят какво да правят. Случаят не е такъв. Случаят сега е ясен - едната политическа сила не го иска, другата - го иска. Какво ще стане? Ами ще стане това, което искат двете политически сили от Народното събрание, които имат мнозинство. По това трябва да сме наясно.
Между другото, когато избирахме господин Нешев, нямаше кворум. Аз апелирах тогава към Гиньо Ганев да провери кворума. Той го провери, обаче по карти. А иначе в залата имаше 160 човека.
Моля ви, да приемете предложението, защото и вие, и ние, и всички, целият български народ сме заинтересувани от това - тази комисия да бъде оглавена наистина от хора способни. И аз ви уверявам, че ние не сме за партизанщина. Ние сме за компетентност. (Смях от ПССД) Не се смейте, така е. Вие сте проводници на партизанщината в това Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Думата има господин Емил Филипов.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПССД): Уважаеми господин председателю, ходът на дискусията по т. 2, струва ми се, доказа, че моето първоначално предложение - въпросът да не се обсъжда в пленарната зала днес, е било правилно. Аз съм абсолютно убеден, че ако този законопроект беше минал през Икономическата комисия, нямаше да се стигне до този разговор, който не почива на съвсем принципна основа. 1008.2
Очевидно и самият законопроект, който господин Марков е направил, не бих казал, че почива на изцяло принципна, държавническа мъдра основа.
Поради тази причина аз считам, че не би трябвало да се приема на първо четене целият – 1. Той да остане такъв, какъвто е бил приет в предишния вариант на закона. Поддържам варианта на – 2 и считам, че той отговаря на днешната ситуация в страната.
В случай на обсъждане и приемане на – 1, предлагам към него следните две конкретни предложения:
В ал. 2 да се добави в края: "за срок от 5 години". Когато става дума за този срок, това ми напомня за факта, че преди известно време в това Народно събрание е бил гласуван Закон за изменение на Семейния кодекс заради една действително високопоставена личност. Ние като Народно събрание не трябва да допускаме нито един закон да бъде обсъждан само заради една отделна личност.
В т. 2 предлагам ал. 3 да получи следната редакция (ако тя въобще бъде обсъждана и приета, тъй като аз съм по принцип против нея): "Председателят на комисията трябва да има висше образование с 10-годишен трудов стаж. Половината от членовете на комисията трябва да бъдат правоспособни юристи с не по-малко от 10-годишен стаж по специалността."
Възразявам категорично против текста: "да има висше юридическо и икономическо образование". По този начин ние скоро ще вкараме в законите това, че народен представител може да бъде само този, който е с висше икономическо или юридическо образование, президент, министър и т.н.
Имаме примери в нашата родина - от нейната над 100 години свободна история. Имаме световни примери, когато хора от други специалности - инженерни, филологически и други, са създавали успешно крупен бизнес и са създавали цели отрасли в промишлеността. Нямаме право да ограничаваме за ръководител на тази комисия по конкуренцията само две специалности. Поради това възразявам, ако този текст остане - да се включат ограниченията за другите видове висши образования.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Филипов, ако обичате да дадете в писмен вид предложението си. 1008.3
Думата има господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПССД): Господин председател, колеги! Нещата добиха своя разголен вид. И да не губим време за общи приказки, особено след изказването на господин Марков и на госпожа Стефанова. Междупрочем искам да направя една скоба по неин адрес. Аз съм от тези граждани на страната, които много повече уважават мнението на председателя на Френския конституционен съд за т.нар. "Велика Конституция", в сравнение с мнение като Вашето. (Ръкопляскане от ПССД) Не са ми необходими ръкопляскания.
Вижте какво, с този кратък законопроект се практикува (Венци, ние с тебе сме стари приятели)... един разголен политически геноцид. Това е истината! Стефан Нешев за тези, които не са били в парламента, беше един уважаван, обичан човек от тогавашната опозиция.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (от място): Питайте русенци за него.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПССД): Човек, който беше уважаван до момента, както се изразиха тук високомерно - са се появили в политическия живот двете тирета. Това е истината!
Следователно, няма защо да губим време в приказки има ли квалификация, няма ли квалификация. Човек с опит, човек, който цяла година демонстрираше, че и в икономиката той иска да се отива към демократични структури, че е за изграждане на ефективно работещи пазарни, институционални структури. И изведнъж след промяната в политическата обстановка Стефан Нешев става нежелан, неподходящ и неквалифициран.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (от място): Защото той беше вас шпионин.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПССД): Много Ви моля, Вашите подмятания са прекрасна характеристика за прекалено ниско равнище.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (от място): Не ме учете на равнище.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПССД): Аз никога не съм си поставял за задача да уча такива като Вас. Но оставете ме да си използувам 4-те минути, дявол да го вземе.
Ако вие искате да отивате към такава разправа с хора като Стефан Нешев, като Захари Карамфилов - направо го мотиви1008.4 райте. Както беше казано: нека да се знаят нещата. Нека знаят самите те, нека знае обществеността, нека знаят и журналистите.
Вие по същия начин внасяте един кратък законопроект за сваляне на ръководството на Националния статистически институт.
ГЕОРГИ МАРКОВ (СДС, от място): Аз съм го внесъл вече.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПССД): Да. Казвам, че по същия начин внасяте. Вие друго не можете да внесете, освен такива закони.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Ние ще ви свалим системата!
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПССД): Системата аз я свалям преди вас. (Смях в залата)
Приключвам. Стана малко весело. То е и необходимо.
След като се отива към такава политика - действително до политически геноцид, нещата са ясни. Направо да отиваме към гласуване, господа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Думата има господин Васил Николов. 1008.5
ВАСИЛ НИКОЛОВ (ПССД): Уважаеми господин председателю, както казах, бях се записал още на 18 декември, но благодаря на случая, че ме остави последен, тъй като това, което ще внеса писмено, беше обосновано от редица изказали се депутати - господин Георги Марков, госпожа Свободка Стефанова и господин Венцеслав Димитров.
Още по време на обсъждането на дневния ред се чуха някои бележки, които засягаха съществото на настоящия законопроект и го характеризираха като юридически. Това бяха думите на господин Джеров. Чуха се и други реплики, които го определиха пък като кадрови. Смятам, че предложението ми ще внесе и яснота за това какъв е този закон в духа на всички изказали се.
Внасям писмено предложение за изменение на заглавието на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, като предлагам след досегашния текст на заглавието да се добави в скоби "Закон за уволнение на социалдемократа господин Стефан Нешев".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Георги Николов има думата.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПССД): Уважаеми господин председателю, уважаеми колежки и колеги! Мисля, че в този момент, обсъждайки изменение на един закон, разработен от миналото Народно събрание, ние не бива да караме такива силни квалификации велики или невелики са тези закони. Практиката ще покаже колко от тях ще удържат на времето.
Аз уважавам господин Димитров, но няма да забравя репликата му във Великото Народно събрание, когато, предлагайки кандидатурата на господин Стефан Нешев (тук не се явявам като защитник в абсолютния смисъл на думата), а кандидатурата беше одобрена и от ляво, и от дясно, още тогава се постави въпросът, че той ще бъде първият, който ще бъде сменен. Питам се как можахме да преценим липсата на качества у Стефан Нешев като непрофесионал, а подтекстът е ясен? Моля за извинение, но преди две седмици господин Марков изрично каза вместо Закона за защита на държавните служители, да влезе Законът за защита на конкуренцията, за да сменим Стефан Нешев. Ст.Б/МД 1009.1
В този смисъл мисля, че Законодателната комисия не би трябвало да прави по-елегантна форма на закона на господин Марков, а трябваше да се внесе директно това, което той предложи.
Аз си мисля дали действително има основание господин Джеров да говори за две неправилности в този закон, а именно, че председателят трябва да бъде с юридическа или икономическа квалификация, тъй като въпросите, които ще се решават от тази комисия, са от такава компетентност. По силата на същата логика би ли трябвало министърът на земеделието да бъде с аграрна квалификация, а не юридическа? А и някои други министри, които избрахме, не би ли трябвало да бъдат със съответната квалификация? Нима министърът не трябва да бъде професионалист, нима трябва да работи с преводач? В този смисъл не мога да приема като аргумент, господин Димитров, изискването да има 10 години трудов стаж по специалността. Получава се разминаване. Когато трябваше да уточняваме кои имат право да участвуват в общите събрания за избиране на Висшия съдебен съвет, там гласувахме хора без всякаква квалификация да избират членовете на Висшия съдебен съвет. А тук се поставя изискването за 10-годишен трудов стаж на председателя, за членовете пък е обратно - този стаж се намалява. Аз предлагам да оставим 10-те години трудов стаж и за членовете, и за председателя.
От друга страна, смятам, че в закона трябва да остане мандатността от 5 години. Това е порок на миналото, когато един можеше да бъде несменяем во веки веков. Но тук в закона очакват Законодателната комисия да включи разпоредба кога предсрочно може да бъде прекратен мандатът, да вкара като условие и изискванията, на които да отговаря председателят. В този смисъл вече може да се прецени дали са налице основания за предсрочно освобождаване на дадено лице. Питам се дали не трябва по силата на същата логика освен очакваната промяна в Закона за статистикатта, там вече пак свързана с определена личност, да не внесем и Законът за банката? Там също е за 5 години. Законът за Сметната палата също. Господин Мичковски вероятно ще каже, че в Закона за приватизацията се предвижда председателят на Комисията за приватизация да бъде избиран за срок от 5 години. Значи тогава ще трябва да подходим по еднакъв принцип към всички закони. 1009.2 В този смисъл аз ви моля: нека не премахваме мандатността като принцип, а да потърсим възможности и в този закон кога тя може да бъде прекратена предсрочно. Иначе се опасявам, че можем просто да тръгнем да насочваме отделните закони към личности. А следващото Народно събрание пък може да прави по същия начин промяна спрямо личностите, които ще бъдат избрани от това Народно събрание. Нека времето да покаже, господин Димитров, компетентността. Сега е още рано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Гоцев има думата.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Що се касае до това дали министърът на земеделието трябва да бъде юрист или агроном, аз искам да кажа на младите и да припомня на старите, че когато господин Димитър Крушев и господин Христо Петров - единият инженер, а другият - юрист, когато бяха министри на земеделието в годините 1941 - 1943 г., в България имаше много да се яде! (Викове в Парламентарната група на ПССД) Да, имаше много да се яде в България. И България беше благоденствуваща страна от гледище на селското стопанство.
А що се касае за Комисията по конкуренцията, там се изискват професионални качества не на политик, а на специалист. Специалист в тази област може да бъде икономист или юрист.
Що се касае пък до третия въпрос - за продължителността, за който се говори и се прави сравнение с други институции, където също има мандат, сигурно ще трябва да бъдат огледани и тези закони, които Великото Народно събрание е създало мандатност, а не е имало нужда да бъде създавана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Сугарев.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Аз имам чувството, че ние като че ли се отклонихме от предмета на своето обсъждане. Някак си парламентарната група на БСП вместо да се занимава с обсъждане на закон, изнася пред нас непрекъснато възхвали на господин Стефан Нешев. Ако проблемът касае само неговата личност, то той наистина е лесно разрешим. Първо, става дума за компетентност. Все пак конкуренцията е нещо малко по-сложно от боксов мач. И ако става дума за практиката на Великото Народно 1009.3 събрание, то основанията ни да протестираме срещу тази практика са наистина сериозни, защото това е една практика, възнаграждаваща определени политически услуги, правени на мнозинството в бившето Велико Народно събрание.
Ето защо аз правя процедурно предложение да преустановим дебатите и да преминем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Такова процедурно предложение не може да се направи, защото съгласно новия правилник на първо четене ние определяме колко време има всяка група. Групата на БСП вече запълни своето време, другите две групи имат време. Мисля, че не можем да прекъсваме на първо четене.
Има думата господин Пирински за реплика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПССД): Господин председателю, репликата ми е по повод думите на господин Сугарев за личния елемент, който се внася в дискусията. Той се съдържа в мотивите на вносителя на законопроекта господин Марков, в които се казва, че 5-годишният срок, предвиден в Закона за защита на конкуренцията, бе приет от Великото Народно събрание, за да се гарантира несменяемостта на избрания от него ръководител (тогавашен депутат) на Комисията за защита на конкуренцията. Подобни гарантирани награди не бива да има. Този мотив липсва в мотивите, предложени от господин Джеров на нашето внимание.
Ето защо, господин председателю, чрез Вас отклонявам упрека на господин Сугарев, че Парламентарният съюз за социална демокрация внася личен елемент. Той се съдържа в първоначалните мотиви. Но вземам повод от тази теза, за да ви предложа още веднъж да върнете законопроекта в Законодателната комисия, за да се изяснят там мотивите за внасянето му в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата за реплика господин Георги Марков.
ГЕОРГИ МАРКОВ (СДС): Господин Николов спомена моето име. Аз трябва да докажа, че това, от което не се е ръководело Великото Народно събрание, когато е избрало Нешев, е било компетентността. Много некомпетентен човек е в тази материя. Ние ще изберем компетентен човек и с това ще ви докажем, че имаме и други критерии за компетентност. Но наистина е тази - във Великото Народно събрание последните два месеца се раздаваха неистово награди. И вие подходихте много некомпетентно, формирайки 1009.4 и Конституционния съд. Избрахте хора, аз казах, че дори един Иван Първанов си е въобразил, че това е Конституционен съд на град Перник, а не на България. Оставихте на заден план такива юристи и аз просто се чудя как не им е удобно на колегите юристи, които бяха в миналото Народно събрание в блок БСП, да сложат и такива хора в Конституционния съд. Да не говорим за Захари Карамфилов, който беше пак награден от вас като председател на Националния статистически институт. Омагьосахте се в един кръг на депутати и започнахте да ги награждавате, като че ли в България в тази зала бяха единствените способни хора да бъдат било в Конституционния съд, било в други институции. И им направихте мандати. Защо не направихте мандат на Агенцията за чуждестранна помощ? Така че и Захари Карамфилов ще го сменим! Това трябва да ви е ясно! (Ръкопляскания в сДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли други желаещи да се изкажат? Ако няма други желаещи, ще преминем към гласуване на закона на първо четене.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПССД): Няма ли да чуем господин Джеров. Все пак има два въпроса към него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Джеров. 1009.5 АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Аз слушах внимателно изказването на господин Пирински и поставените от него въпроси. На мен ми се струва, че нещата трябва да бъдат поставени на чисто юридическа база. Не от чувства трябва да се работи, когато сме народни представители и когато изработваме правни норми. Това съм го казвал много пъти. Не от симпатия към хикс или игрек ще изменяме закона, а ще изменяме закона винаги тогава, когато се налага. Но не мога да приема, че на една институция, която е изцяло с юридически оттенък, ще сложим един математик отгоре. Примерно поставих нещата. Нека да се разберем - професионализмът ще надделее над всичко. (Реплика на Филип Димитров, която не се чува)
Аз не се казвам Марков, аз се казвам Джеров, господин Боков. (Весело оживление) Нека да се разберем. Мисля, че няма защо да ни бъркате. Всеки тук застъпва собствената си позиция и аз докладвах законопроекта и в личното си качество, и като председател на Законодателната комисия. И ако сте слушали внимателно изказването ми, аз акцентирах на това: професионализмът, не личността. И докато сме тук, мисля, че не трябва да работим с оглед , както казваме ние, юристите. Не може една такава институция, пак ще повторя, да бъде ръководена от човек, който не отговаря професионално и с оглед на трудовия си стаж на съответните изисквания. Не с оглед на това, че е хикс, но такава една институция трябва да работи като хората. Ние създаваме институция не в името да има институция, а създаваме институция да работи. И едно ръководство трябва да бъде съответствуващо на профила й.
Това е моето становище и това е моето виждане. И в този смисъл аз подкрепям законопроекта по отношение на първата част и моля същият да бъде гласуван точно така, както е. И като го погледнете внимателно, ще разберете: принципът трябва да бъде заложен вътре, образованието, професионалният ценз. То ще ни командва, не друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Пирински за процедурно изказване.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПССД): Господин председателю, господин Джеров като председател на Законодателната комисия и Законодателната комисия нямат право на законодателна инициатива. Инициаторът на законопроекта е господин Марков. В мотивите, СД/ЙА 1010.1 които Законодателната комисия ни предлага, отсъствува мотивът, който е в законопроекта, представен от господин Марков.
Ето защо моето процедурно предложение, господин председателю, е да не подлагате на гласуване на първо четене законопроекта, той да бъде върнат в Законодателната комисия и да бъде внесен с мотивите, които вносителят на законопроекта е отразил в своя проект.
Ето защо убедително Ви моля да поставите на гласуване първо предложението ми за отклоняване на законопроекта от гласуване на първо четене и връщането му в Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Пирински, аз вече поставях този въпрос на гласуване и Вие знаете, че Вашето предложение не получи мнозинство.
Това, което трябва да направя според правилника, е да попитам господин Георги Марков, който е вносител, дали е съгласен със становището на Законодателната комисия, така както се представя пред парламента. Това е единственото, което в момента ме задължава процедурата да направя.
ГЕОРГИ МАРКОВ (СДС): Когато взех отношение още по дневния ред, споменах, че всъщност Законодателната комисия промени, по-скоро добави моят проект, което стана с изричното ми съгласие.
Що се касае до мотивите на Законодателната комисия, аз мисля, че моите мотиви, които са на законопроекти, са добре известни и имплицитно се съдържат в мотивите на самата Законодателна комисия, която изисква председателят на Комисията за защита на конкуренцията да е юрист. Ноторно известно е, че господин Нешев е инженер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, господа народните представители да гласуват на първо четене законопроекта за изменение на Закона за защита на конкуренцията. Моля, гласувайте.
(Поради неизправност в компютърната система гласуването се повтаря)
От общо 195 гласували, за 110, против 85, въздържали се няма.
Законопроектът се приема на първо четене.
(Мотивите и текстът на законопроректа - Приложение # 1)
Има думата госпожа Младенова за обяснение на вот. 1010.2 СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПССД): Колеги, може би малко ще развеселя залата, едно случайно съвпадение с желанието ми да обясня своя вот, оказа се, че новата електронна система, работеща в новото Народно събрание, доказа на практика, че не всяко ново нещо работи добре.
И тук искам да обясня своя вот така. Гласувах против предложеното изменение на закона, който току-що гласувахме, защото, първо, не мога да приема аргументацията на уважавания от мен Васил Гоцев, че идиличното минало пред 40-та година, е нашето с вас общо прогресивно и градивно бъдеще. Поради простичкия факт, че са минали вече 50 години ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Реплика на реплика не може.
СОНЯ МЛАДЕНОВА: Аз обяснявам вота си ... и не бива да се връщаме назад в желанието си да вървим напред. Защото другото би означавало окови на краката на Икар и той не би излетял.
И искам да ви кажа още нещо. В годините, когато аз седях там (сочи към балкона) безпомощна по времето на управлението на Живков като експерт по законодателство, на десния балкон, много страдах, повярвайте ми искрено, когато той измени Семейния кодекс, за да може да осинови внучка си.
И аз сега се чудя. Да ви поздравя ли днес за това, че живковизмът не е умрял, или да ви ръкопляскам, че просто преписвате начина на поведение от него.
Но ще завърша по друг начин. Един духовник във Велика Германия в 30-те години на този век беше казал така: "Господа, когато преследваха евреите, на мен ми беше безразлично и аз не реагирах срещу това. Не бях евреин. Когато преследваха комунистите, мълчах, защото не бях комунист и това беше далеч от мен. Когато преследваха мен, нямаше кой да ме защити".
Вие извадихте своето отмъщение на един от вашите хора и според мен е редно да се замислите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПССД): Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Стоилов, обаче само трябва да Ви предупредя, че Вие имате право да изразите своя вот, само ако Вие сте гласували по друг начин от това, за което ББ/ЙА 1011.1 говорихте. Народният представител ...
СТЕФАН СТОИЛОВ: Аз Ви благодаря за обяснението, но ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля Ви се, да го прочета. Все пак добре е да се учим на тези неща.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Благодаря за внушението, но ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: В рамките на две минути. След гласуването само, ако ...
СТЕФАН СТОИЛОВ: Аз Ви уважавам, но ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Момент, момент. Не е позволено в Народното събрание, когато председателят говори, моля Ви изслушайте го!
Моля Ви, изслушвайте го. Казва се изрично "само ако при обсъждането на въпроса не е изразил същото отрицателно становище или не се е изказал". А Вие се изказахте.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Добре де, оставете ме да кажа две думи. Аз Ви изслушах.
Благодаря за внушението, но аз се отнасям уважително към Вас. Това не можете да го отречете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз също уважително се отнасям ...
СТЕФАН СТОИЛОВ: Трябва да Ви призная, че такова дребно опекунстване ме дразни. Макар и малко, но ме дразни, тъй като аз се отнасям уважително, откакто Вие ръководите този парламент.
ДЕПУТАТ ОТ БЛОКА НА СДС: Уважавайте правилника!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Защо искам да кажа две приказки. Дълбоко съм убеден и слушателите ще се съгласят, че наистина депутат, който се отнася нормално към задълженията си и към същността на обсъждания проблем, не може да не гласува отрицателно.
Това, което аз не казах, а искам да кажа сега, е: преследването действително приема застрашителни размери. Един Стефан Нешев, който може би само на градус се различава от вашите разбирания по големите, фундаментални проблеми, за които парламентът работи, господин Сугарев, и вършеше далеч, далеч многократно по-полезна работа от вашите непрекъснати предложения за прекратяване на пренията, се оказва обект на гонения. Това е ненормално. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Давам почивка 30 минути. (Звъни) 1011.2(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Заседанието продължава. Уважаеми колеги, моля заемете местата си.
Продължаваме със следващата точка от дневния ред - точка трета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС
Докато заемете местата си - има няколко съобщения:
Комисията за младежта, спорта и туризма ще проведе заседание на 9 януари, четвъртък, от 11 часа в стая 521 на бул. "Дондуков" # 2.
Комисията по бюджета и финансите ще проведе заседание на 9 януари в сградата на бул. "Дондуков" # 2, стая 503, от 9,30 часа. На заседанието ще бъде разгледан законопроектът за банките и кредитното дело.
Комисията по земеделието ще проведе заседание на 9 януари, четвъртък, от 9,00 часа в зала 510 на бул. "Дондуков" # 2. На заседанието ще бъде обсъждан Законът за собствеността и ползуването на земеделските земи.
Пристъпваме към първо четене на законопроекта. Съгласно Конституцията и правилника разглеждането на законопроекта ще започне, след като се изслуша докладът на Законодателната комисия и становището на вносителите. Моля, господин Джеров, заповядайте да съобщите становището на Законодателната комисия.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Съобразно дневния ред предстои разглеждане на законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс. Тук има няколко неща, които ще докладвам подред. Част от тях са безспорни, по другите ще има, предполагам, различия в становищата. Предложенията за изменение можем да групираме в две насоки.
Първата група, това са именно прекалено политическите текстове в Семейния кодекс. Семейният кодекс, както сами съзнавате, е един закон, който като всички други закони трябва да урежда съответно визираната от него материя. За съжаление този ВЙ/ВЙ 1012.1 закон е толкова силно политизиран от гледище на текстовете, че шокира всеки, даже неюрист, който го прочете. Прекалено много "социалистическото общество", "социалистическото семейство", "социалистическият морал" са навлезли в него. На всичко отгоре въведението в Семейния кодекс изобилствува със социализма. Споменаването на Деветосептемврийската социалистическа революция, ленинската априлска генерална линия, социалистическия начин на живот, ръководната роля на Българската комунистическа партия изобилствуват и поради това ми се струва, че ние просто задължително ще трябва да отменим именно тези части или, както казах - първата част се отнася до комунизма и социализма, който е намерил прекалено място в един закон, където въобще независимо от политическия момент такива неща не трябва да намират място.
На второ място или втората насока на предложението за промяна е чисто юридическо. Става дума за издръжката на децата от родителите. В момента при сега действуващия Семеен кодекс, а той е втори по ред в нашата правна система, родителите дължат издръжка на своите деца до навършване на 18-годишна възраст. Ако се върнем с един Семеен кодекс назад, т.е. предходния от 1967 г., там ще намерим друга уредба. Там се предвиждаше децата в правния смисъл, разбира се, да бъдат издържани до навършване на 25-ата си годишнина, когато учат. Ние обсъждахме доста предложенията на двамата вносители. А това са именно Велислава Гюрова и господин Пламен Вълканов, които горе-долу мислят в една насока и направихме необходимото. Разбира се, направихме го със съгласието на вносителите. Ние никой път (става дума за Законодателната комисия) не бихме направили някакви изменения, които да не са съгласувани с авторите, с вносителите. Затова предлагаме чл. 82 независимо от изменението на заглавието - това е нещо, което сами ще видите, че е наложително - да се създадат нови две алинеи - втора и трета. Като погледнете така предложените от нас две алинеи мисля, че ще разберете за какво става дума "родителите дължат издръжка и на своите навършили пълнолетие деца". За неюристите трябва да кажа, че пълнолетието е навършването на 18 години. И да продължа "дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използуване на имуществото си, когато учат редовно във висши или полувисши учебни заведения за предви1012.2 дения срок на обучение; до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение в полувисше или висше учебно заведение". Умишлено ограничихме задълженията на родителите до това, че първо, фиксираме максималния срок по възраст, но не повече от необходимия срок за завършване на съответното средно, полувисше или висше образование. Тук в никакъв случай не се дава възможност на децата да прекалят в следването, т.е. да използуват крайния предел на възрастта.
На второ място: издръжката на пълнолетните деца се дължи само тогава, когато последните не могат да се издържат от доходите си, евентуално, ако имат такива, или от използуване на имуществото си. Вие виждате - немалко деца могат да имат имущество, на немалко деца сега по силата на законите, свързани с реституцията, ще се върнат имоти и в такъв случай не би било редно или социално оправдано, когато едно дете има имущество, от което може да се издържа, неговите родители, които все пак са родители, да трябва да го издържат.
И още едно ограничение "издръжката се дължи, ако тя не съставлява особени затруднения за родителите".
Или, както ви поясних от тези няколко уточнявания, предложението е да се увеличат възможностите за издръжка на децата не само до 18 години, но в някои случаи при ограничаващи условия и до 20-годишна възраст, респ. 25.
И последният момент, който трябва да ви докладвам, е, че предлаганият чл. 89 да се измени, че "издръжката се изплаща ежемесечно, като при забава се дължи законна лихва". При сега действуващия текст паричната издръжка се плаща ежемесечно, но искаме да премахнем: "при забава се дължи 1 на сто месечна лихва". Този текст при сегашните лихви не може да остане, затова предлагаме той да бъде заменен. Вместо "1 на сто месечна лихва" "при забава се дължи законната лихва такава, каквато е в момента", такава, каквато ще бъде определена, а не да бъде фиксирана. Моментът е такъв, че не бихме могли да поставим определен лихвен процент тогава, когато процентът се движи и за другите граждани.
Моля за становището на колегите, след което да преминем към гласуване на законопроекта на първо четене.
Благодаря, госпожо председател. 1012.3
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Вносители на законопроекта са госпожа Велислава Гюрова и господин Пламен Вълканов. Всеки е направил поотделно своите законопроекти за изменение на Семейния кодекс. Те съгласни ли са със становището на Законодателната комисия? Има ли различия от това, което бе казано?
В правилника сме записали така, че ако вносителят е и съответно други комисии имат становище, различно от това на комисията, могат да го изразят.
Госпожо Гюрова, имате думата.
ВЕЛИСЛАВА ГЮРОВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители!
Аз подкрепям законопроекта, поддържам го и в мотивите на законопроекта съм изложила основните причини, които налагат изменението и допълнението на Семейния кодекс.
Наистина въведението на Семейния кодекс не отговаря на реалностите в нашия живот. То съдържа изречения, които са изпразнени от своето съдържание и, както подчерта и господин Джеров, те са изключително силно идеологизирани. Бих казала - смешно идеологизирани и затова те трябва с въведението да бъдат отменени.
Аз ще се спра малко повече на института за издръжката и създаването на двете нови алинеи, които се надявам в крайна сметка да поправят една съществуваща вече шест години социална несправедливост. 1012.4 Действително още при обсъждането на проекта на Семейния кодекс през 1985 г. в трудовите колективи, навсякъде имаше възражения относно уредбата на института на издръжката. Затова смятам, че с предложеното изменение ще можем да изравним децата на разведените родители в това отношение с децата на неразведените родители. Нека не забравяме, че законът и сега, и в бъдеще ще държи сметка за нуждите на този, който иска издръжка, който има нужда от издръжка, и за възможностите на родителя, който трябва да даде тази издръжка.
Неслучайно в ал. 3 на чл. 82 е предложено издръжката да се дължи само, ако тя не съставлява особени затруднения за родителите. Така или иначе законът ще държи сметка за нуждите на този, който я иска и за възможностите на даващия родител.
Господин Джеров говори с оглед на новия лихвен процент и изменението на чл. 89 от Семейния кодекс, но аз искам само още нещо да добавя. То е свързано с отмяната на чл. 108 от Семейния кодекс, който според мен представлява анахронизъм, тъй като не бихме могли да оправдаем от никаква гледна точка решението на съда да се изпраща до трудовия колектив, където работи съпругът, който е виновен за разстройството на брака... Това смятам, че също не отговаря на реалностите на нашия живот. И в крайна сметка ще обобщя становището си за внесения законопроект с думите, че наистина съществуват различни мнения относно института на издръжката и неговата уредба сега. Но се надявам, че народните представители ще оценят положителния ефект на законопроекта и ще гласуват за него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има господин Пламен Вълканов.
ПЛАМЕН ВЪЛКАНОВ (ПССД): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Преди да кажа няколко думи, искам да заявя пред пленарното заседание, че приемам изцяло подобренията, които бяха направени допълнително във внесения от мен законопроект и законопроекта, внесен от колежката от Парламентарната група на СДС, като изключително разумни и точни както от законодателно гледище, така и от гледище на търсене на баланса между интересите на родителите и на децата, които ще искат издръжка от тях. ЦМ/КТ 1013.1
Бих искал да поясня, че в търсенето на този баланс бяха направени множество предложения от колегите от Парламентарния съюз за социална демокрация в Законодателната комисия. Те бяха подкрепени и от колегите от СДС и в крайна сметка се намери именно тази балансирана норма, която да уреди по един нов начин института на издръжката по отношение на децата, които навършват пълнолетие.
Ограниченията, които са предвидени в този текст, са малко повече от тези, които са съществували в първия Семеен кодекс (1968 г.), но тук трябва да е ясно, че сега всъщност се прави една инвестиция чрез изплащането на издръжка за децата, които са навършили пълнолетие, и по този начин родителите, които биха изпитали особени затруднения с даването на издръжка, не би следвало да ги натоварваме с такива тежки грижи.
Ето защо в заключение бих искал да добавя, че този социален баланс ми дава основание да смятам, че предлаганият законопроект е достатъчно ясен и категоричен и че не представлява нито едната крайност на либералния възглед за издръжката - че не се дължи издръжка за лица, които са навършили пълнолетие, както представлява баланс с другия краен възглед, който някои наричат комунистически - въобще да се дължи издръжка при каквато и да е възраст. Така че на мен ми се струва, че този законопроект е достатъчно ясен и бих искал колегите както от моя парламентарен съюз, така и колегите от мнозинството, да го подкрепят както на първо, така и на второ четене.
Приключвам с моето становище, като още един път заявявам, че подкрепям като автор на законопроекта всички изменения и допълнения, които се направиха в първоначалния вариант. Моля колегите да възприемат законопроекта и се надявам да гласуват положително за неговото приемане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли постоянна комисия, която също е разглеждала законопроекта? - Господин Матинчев, заповядайте.
Моля колегите, които искат да се изкажат по законопроекта, да направят своите заявки. Всяка парламентарна група има по 30 минути. Така ще можем да разпределим времето между депутатите на всяка от групите, които желаят да се включат в обсъждането. 1013.2
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ (ДПС): Уважаеми колеги! От Председателството на Народното събрание и двете предложения - на госпожа Велислава Гюрова и на господин Пламен Вълканов, бяха предоставени за обсъждане на Комисията по труда и социалното осигуряване като водеща комисия. Проектът беше обсъден на 8 декември много оживено и искам да съобщя пред вас нейната оценка по предложените два законопроекта.
И двете предложения не даваха отговор на въпроса в случаите, когато младите хора учат задочно в една или друга форма на обучение и това им създава възможности да получават доходи от заемана от тях длъжност, да имат други постоянни доходи също, включително например и от недвижимо имущество, които да осигуряват изцяло тяхната издръжка.
Второ, едното от предложенията не конкретизираше лимитирането на възрастта при обучението в средно учебно заведение и това се предлага правилно в окончателния проект на Законодателната комисия.
На трето място, комисията също преценява като целесъобразни направените предложения за изменения от редакционен характер. Няма да повтарям, но действително Семейният кодекс е един от тези, които изобилствуват с твърде много излишни изрази.
В предложения законопроект на Законодателната комисия в окончателния текст тези препоръки, които сме направили, са отразени. Но бихме направили съобразно нашите бележки две предложения: по – 5, чл. 82 новата ал. 3 ние предлагаме да отпадне, тъй като не ни се струва достатъчно изяснен въпросът какво се включва в понятието "издръжката се дължи". Трябва да обърнем внимание, че в чл. 84 на Семейния кодекс проблемът е решен много по-добре със следния текст, който ще ми позволите да цитирам: "Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможността на лицето, което я дължи".
Втората ни забележка е по – 6, по който говориха както вносителите, така и господин Джеров. Отнася се за термина "дължи се законно установена лихва". Комисията предлага на второто изречение да се даде следната редакция: "При забава се дължи текущо определената лихва по спестовните влогове за съответния период". 1013.3
При гласуването на тези предложения комисията ги прие с 10 гласа за, 1 против и 2 въздържали се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Друга комисия не е разглеждала законопроекта. Засега заявки за участие в разискванията са направили двама народни представители от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили - господата Павел Шопов и Едвин Сугарев. Други заявки за участие в разискванията ще се правят ли?
Господин Шопов, имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Уважаеми колеги, напълно подкрепям необходимостта от внасянето на този законопроект и гласуването му с оглед на изчистването на сега действуващия Семеен кодекс от много текстове, които нямат място в него съобразно изменените обществено-политически условия. Излизам пред вас обаче да изкажа своите резерви и да заявя твърдото си намерение да не гласувам текста, който предвижда даването на издръжка след навършването на 18-годишна възраст.
Уважаеми колеги, преди 6 години, когато се прие сега действуващият Семеен кодекс, според мен това беше едно от малкото верни, правилни и хубави неща, които бяха въведени. Тоест, отпадането на издръжката, която допреди 6 години се дължеше и на навършилите пълнолетие деца.
Уважаеми колеги, този въпрос няма цвят. Не е нито син, нито е червен. Изправени сме пред обществени отношения, които са от много голяма важност за нашето общество и които ще засегнат много случаи. Затова смятам, че трябва да помислим сериозно във връзка с това.
За мен основната мисъл и идея на Семейния кодекс, на института на издръжката и неговото социално значение, етично значение е да се дава издръжка на децата. На децата, а деца според законодателството (разбира се, това на всички вас ви е ясно) са лицата, които не са навършили 18-годишна възраст. Оттам нататък смятам, че в нито една нормална правна система - моля, ако някой е в състояние, да ме опровергае, в нито едно законодателство не се предвижда даване на издръжка на навършили 18-годишна възраст деца. Дали родителите ще дават издръжка на своите деца - този въпрос е морален, този въпрос е и етичен, но според мен е непростимо и не може, не следва това да бъде въпрос на принуда - по силата 1013.4 на закон да се въведе това задължение на родителите да дават издръжка на децата си тогава, когато не желаят.
След 18-годишна възраст всеки човек е личност, има своя воля. След навършването на 18-годишната възраст нещата не могат да бъдат разглеждани както преди това.
При това положение и с оглед на изменените социални условия, с оглед на възможността да може всеки да запише да следва висше образование без конкурсни изпити, въпросното изменение ще внесе редица проблеми и ще донесе редица усложнения. Затова пак повтарям, че въпросът няма цвят. Нека помислим още веднъж!
Моля този въпрос да бъде обсъден още веднъж и в Законодателната комисия, защото ми се струва, свидетел съм на начина, по който се развиха разискванията и коментарите там и ми се струва, че там нещата се приеха механично. Нека да се излезе още веднъж със становище.
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (от място): Протестирам против това. Не беше механично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Сугарев има думата. 1013.5 ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Както каза преждеговорившият, този закон няма цвят. Той на практика е един закон-метла, която измита от съответния Семеен кодекс маса социологични неправни понятия. Вярвам, че всички ще се съгласите, че не само този закон, но и много други закони се нуждаят от такова измитане.
Съгласен съм с доводите, че реално един човек, навършил 18 години, трябва да се справя сам с това, което му предлага животът. За съжаление в икономическо отношение ние сме бавноразвиваща се нация и на практика не само до 18, не само до 25, но често и до 30-годишна възраст хората биват подпомагани по един или друг начин от своите родители. И всички сте запознати с това.
По конкретния закон нямам никакви забележки, с изключение на една. В – 5, ал. 3, която гласи: "Издръжката се дължи, ако тя не съставлява особени затруднения за родителите". Имам чувството, че тази алинея е правно неопределена. Кой и как определя кога издръжката съставлява или кога не съставлява особени затруднения за родителите?
Поради това аз предлагам ал. 3 да се измени така: "Издръжката се дължи, ако нейното изплащане не свежда доходите на родителите под социалния минимум. В такива случаи учащите получават издръжка от службите за социално осигуряване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата за изказване има господин Аджаров.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ (ПССД): Уважаемо Председателство, уважаеми колеги! Първо, вие виждате в мотивите, че този текст - да се дължи издръжка и на навършили пълнолетие деца, съществуваше в Семейния кодекс до 1985 г.
Беше зададен въпрос как се решава дали тази издръжка съставлява особени затруднения или не. Това се решаваше от съда.
Що се отнася до това дали един пълнолетен гражданин на Република България има право да получава издръжка от своите родители, има и за, има и против. Именно той като пълнолетен, само той, а не неговата майка, ще реши дали да съди своя родител. Това вече е и въпрос на морал, и въпрос на чисто конкретен случай. НЧ/КТ 1014.1
Ние не можем да отнемем възможността на едно дете, довчера дете, да се учи в случай, когато неговите родители, въпреки своите финансови възможности, отказват да му дадат своята помощ. Такива случаи има не един или два.
И затова повтарям - трябва да остане законопроектът в този вид, в който се предлага.
Имам едно съвсем конкретно допълнение и то е свързано с изказването на господин Матинчев. Господин Матинчев предложи изцяло ал. 3 да отпадне, че "издръжка се дължи, ако тя не съставлява особени затруднения" и се позова на чл. 84.
Аз предлагам следното: не издръжката, а "пълният размер на издръжката (по смисъла на чл. 84 на настоящия закон) се дължи, ако тя не представлява особени затруднения за родителите".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Пламен Йовчев.
ПЛАМЕН ЙОВЧЕВ (СДС): Аз искам да се спра само на този текст, в който се предвижда родителите да са длъжни да изплащат издръжка на своите деца до 25 години. Мисля, че по всичко останало няма да има проблеми.
Поначало, понеже става въпрос за студенти, за учащи се след 18-годишна възраст, студентите не само в България, а и в цял свят са една по-особена група и поради възрастта, и поради интелектуалния потенциал на тези хора. Студентите прекалено много искат своята независимост, своята самостоятелност. Така е в цял свят, слава Богу, започва да става така и в нашата страна.
Много ме смущава това, че ако по съдебен ред (аз не виждам по какъв друг начин) родителите се задължават да плащат на своите "деца", аз слагам думата "деца" в кавички (по ми е приятно да говоря за студенти), не зная по какви критерии ще се определя необходимостта и платежоспособността.
От друга страна, възниква поради голямата безработица една неравностойност в една и съща група от студенти, които имат приблизително или относително еднаква успеваемост в образователната си подготовка и в науката. На едни от тях родителите ще са в състояние да заплащат. На друга част те няма да са в състояние да заплащат. Така че стимулът започва да липсва. Това не е стимул. Стимулират се само тези, на които родителите са платежоспособни. 1014.2
От друга страна, за две години, може би и малко повече от две години вече, са направени доста стъпки в това отношение - за някакви стимули чрез преки контакти на студентските организации с Министерския съвет и съответните министерства - на социалните грижи, на финансите, на науката и образованието.
Именно затова бяха направени и мисля, че са в почти всички академични центрове така наречените "студентски трудови борси". Подготвя се кредитна система. Прословутото Постановление # 212 с измененията и т.н. - за стипендии, за кредитна система, за заплащане на квартирни помощи. Чрез този подход, от една страна, няма да бъде засегната доблестта на студентите, на тази група, която се засяга от промените в Семейния кодекс и, от друга страна, няма да се получи неравностойност на същите тези студенти, които помагат поради една или друга причина - платежоспособност или неплатежоспособност, или желание за дело в съда и т.н.
Накратко, подкрепям закона без текста, увеличаващ издръжката до 25 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Мичев неправилно е разбран от Председателството. Не е пожелал да се включи в разискванията.
Давам думата на госпожа Рашеева.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз си позволявам да взема думата, за да пледирам пред вас за законопроекта, който ние обсъждаме, и да не се съглася със съображенията на колегата, който говори преди мен - господин Шопов, от Парламентарната група на СДС.
Аз ще започна от това, че още през 1985 г., когато беше отменено задължението на родителите да издържат учащите се във висши и полувисши учебни заведения свои деца, се получиха едни много тежки неблагополучия. Аз съм работила много години като адвокат и зная момчета и момичета, които трябваше да напуснат своето следване дори в петата година на следването си, затова защото нямаха никакви възможности да продължат.
И сега си поставям въпроса дали ние с изменението, което предлагаме да се приеме, ще създадем тунеядци, както господин Шопов се произнесе. Аз смятам, че това не е така, защото трябва да разглеждаме този законопроект в светлината на ситуацията, в която живеем, социалната и икономическата ситуация на страната. 1014.3
Когато един млад човек навърши 18 години и завърши своето средно образование, ако той има достатъчния интелектуален потенциал, амбиция и трудолюбие и желае да продължи своето следване, какво може да направи той днес в България? Да отиде да работи и да следва? Не може, защото ние сме в една тежка безработица и точно младите хора поемат върху гърба си най-тежко ударите на тази безработица. Ние нямаме осигурена възможност за студентите да работят, въпреки че има изградени такива бюра, които уж да се грижат за намиране на работа. На колко студенти те са намерили работа? - Това също трябва да знаем. На един нищожен процент. Те не могат да намерят работа.
Как могат да бъдат кредитирани? Могат ли те да получат заеми при сегашните лихви? Това също не може да стане. И тогава се получава една ситуация, при която млади хора, интелигентни хора, имащи възможности хора, трудолюбиви, всъщност ще останат без възможност да повишат своето образование. Загуба за кого е това? Само за тях ли, уважаеми колеги, или и за нашата нация? Ние трябва да накараме тези родители, които имат възможност, да издържат своите деца и това ще бъде едно капиталовложение от полза за цялата нация.
Трябва да ви кажа още едно съображение, което не е без значение. По Закона за пенсиите, онези млади хора, чиито родители са починали, имат право да получават пенсия от своите родители до 25 години, ако следват. И сега с изменението от 1985 г. ние поставихме в едно неравностойно положение децата, чиито родители не са починали, но са разведени, спрямо тези, чиито родители са починали. Излеза по-добре на някого родителите да са починали, защото държавата му дава пенсия до 25 години, а този, който е имал нещастието да има разведени родители - на него му се отрязва издръжката и възможността да се учи.
Поставя се въпросът кой ще преценява нуждите на децата и възможностите на родителите. Аз желая да успокоя нашата аудитория, онези колеги, които не са имали възможност да работят в правосъдната система за това, че от много години вече нашата правораздавателна система и съдебните органи имат създадена трайно установена практика по този въпрос. Съдът е този, който преценява нуждите на децата и възможностите на родителите, за която преценка той събира всякакви допустими по Гражданско-процесуалния кодекс 1014.4 доказателства. С всякакви доказателства - писмени, свидетелски, може да се доказва нуждата, могат да се доказват и възможностите. Не става въпрос да се поставят родители в невъзможност да издържат своите деца. Нашият съд има достатъчно опит в тази насока и дълги години успешно преценява тези обстоятелства при определяне размера на издръжката.
Аз пледирам пред вас да гласувате за приемане на този законопроект на първо четене. Той е един закон, който е и социално оправдан, и справедлив и от който ще има полза цялата наша нация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има господин Невен Пенев. 1014.5 НЕВЕН ПЕНЕВ: Госпожо председател, дами и господа народни представители! Ще направя реплика към изказването на госпожа Рашеева. Госпожо Рашеева, аз уважавам Вашите чувства и на всички останали вносители на законопроекта, но съм длъжен да заявя, че съм категорично против чл. 82, ал. 2 и 3, така както те се предлагат. Въпреки че не съм юрист, текстовете в тези две алинеи са неясни, съдържат твърде много условности, предполагат тълкуване, което според мен, както казах, въпреки че не съм юрист, не е добро. Още повече, че в ал. 3 няма абсолютно никакъв критерий за оценка.
Искам да се спра на други моменти, които също смятам, че са важни. Според мен отношенията родители - деца почиват преди всичко на такива категории като етика, чувства, морал и т.н. И ако ние се опитаме да ги регламентираме насилствено, законодателно, с това според мен ще разрушим повече семейни отношения, отколкото ще раздадем социална с праведливост.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата за реплика господин Христо Марков.
ХРИСТО МАРКОВ: Аз също ще направя реплика на госпожа Рашеева, защото мен ме притеснява едно нещо в този закон. Всеки гражданин на Република България има право да встъпи в граждански брак, но и всеки гражданин на Република България има право да се разведе. В мен дълбоко е залегнало убеждението, че подтекстът на предлаганите две алинеи (2 и 3) понякакъв начин изкуствено целят да се ограничат разводите в България. Това, първо, не е честно спрямо родителите. Оставям настрана, че взаимоотношенията родители - деца почиват на съвсем други категории. Господин Пенев преди мен говори за това. Но не мога да се съглася и с друго. Вижте, частично съм бил точно в тази категория на деца с починал родител, за която говори госпожа Рашеева. Вярно е. Но вижте, госпожо Рашеева, с тези две алинеи ние изравняваме починалия и разведения родител. От чисто морална гледна точка за мен това не е справедливо.
И още нещо. Все пак, както спомена и господин Йончев, един младеж на 25 години вече е достатъчно зрял, за да прецени моралните ангажименти на родителя към него и съответно да реагира също по такъв начин към него. Има достатъчно други, чисто човешки 1015.1 Ст.Б/ВЙ регулатори, които не са за пренебрегване. Излишно е според мен да се поставят на гласуване алинеи 2 и 3.
Съгласен съм, обстановката в страната е такава, че младите хора са поставени в голямата си част в неравностойно положение с останалата част от населението. Но все пак младежът, дете на разведени родители, не бива да бъде третиран до 25-годишна възраст по този начин. Има съвсем други човешки, семейни взаимоотношения. Още повече, че тук лично за мен има доста неясни формулировки. Какво значи, "ако това не представлява трудност"? Ще направим така, че в семейните взаимомотношения да се стигне до много неприятни сцени родителят да доказва колко е социално слаб и т.н., и т.н. Уверявам ви, това няма да бъде приятно нито на родителя, нито на неговото дете.
Затова моля да бъде поставено на гласуване отпадането на алинеи 2 и 3. Съгласен съм, че от закона трябва да отпаднат всички тези езикови сугорати, рожба на социалистическия период, но алинеи 2 и 3 според мен не са справедливи и ще направим така, че бивши съпрузи ще стигнат до унизителни положения и в съда включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Георги Петров има думата също за реплика.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми колеги, аз поддържам този законопроект, тъй като той действително е социално справедлив. Но ние трябва да помислим. В моята практика и на съдия-изпълнител, и на главен юрисконсулт на различни фирми. Аз съм се сблъсквал с практическото изпълнение на тези неща, на вземанията. Има съдебно решение, осъден е даден родител да изплаща дадена издръжка, обаче реално тези вземания не могат да бъдат събрани. Отделно държавата има може би няколко милиарда държавни вземания от различни предприятия. Освен това има и частни вземания. Именно тези частни вземания не могат да се осъществят, тъй като някои родители просто са недобросъвестни - те напускат работата от едно място, сменят се на друго. Преди аз се принуждавах да пиша до началника на милицията, за да го издирваме, обаче след това МВР започна изобщо да не се занимава с тази дейност. След това прехвърлиха издирването на новата месторабота към общинските съвети. Обаче и те отказват. 1015.2
Така че много важно е да се помисли за една промяна на Гражданско-процесуалния кодекс, тъй като именно практическото осъществяване на тези съдебни решения е много трудна задача. Както казах, има добросъвестни, но има и недобросъвестни родители, а децата не са виновни затова, че са деца на разведени родители. Те също би следвало да имат възможност да продължат своето образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата за изказване господин Ненчо Ненчев.
НЕНЧО НЕНЧЕВ (СДС): Уважаеми Председателство, уважаеми колеги и колежки! Извън всякакво съмнение е, че този проблем в Семейния кодекс, който разглеждаме сега, интересува голяма част от българската общественост. Що се касае до проблема дали трябва да се премахнат по нятията, които бъркат в очите и в ушите на всички ни, спор няма и затова аз няма да се спирам на този въпрос. Но когато опираме дотам дали следва да дадем възможност на децата да учат, когато техните родители са разведени, или не следва да им дадем възможност поради това, че единият родител няма да участвува в издръжката, по този именно проблем ние трябва много добре да помислим. Сега е време, когато всеки иска да добие повече знания и само по този начин той ще може да се нареди добре в цивилизованото общество. Като излизаме от интересите на децата най-напред, аз считам, че това, което се предлага тук за изменение на Семейния кодекс, идва именно в тази насока - да гарантира законните и етичните интереси на младото поколение.
В тази връзка не мога да не се съглася и с другите опасности, които грозят някои от родителите, останали и без деца, сключили и втори брак и от този брак имат деца, и да се получат такива усложнения, които наистина да послужат, от друга страна, за разбиване на новото семейство.
Ето защо това, което привнесе уважаваният от мен колега Сугарев в текста на закона, а именно, че освен проблема за особеното затруднение, да се добави и тази прибавка, че съдията ще следва добре да прецени дали с присъдената издръжка няма да наруши социалния минимум на дължащия издръжката и на членовете на неговото семейство. При това привнесено ново нещо в проекта, 1015.3 аз мисля, че се задължават органите на съда добре да гарантират дължащия издръжка да не остане под социалния минимум. Затова смятам, че следва да дадем нашата поддръжка на това изменение с добавката, която господин Сугарев направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Тъй като няма направени предложения за изказвания по внесения законопроект, моля да се приготвите за гласуване, уважаеми колеги.
Моля, гласувайте за приемане по принцип на внесения законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс.
Със 134 - за, 15 - против, и 13 въздържали се законопроектът е приет на първо четене.
(Мотивите и текстът на законопроекта - Приложение # 2, I)
Има постъпили писмени предложения, които ще предоставим на ръководството на Законодателната комисия. 1015.4 Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРИЯТЕЛСТВО, ДОБРОСЪСЕДСТВО, СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ, ПОДПИСАН В СОФИЯ НА 7 ОКТОМВРИ 1991 ГОДИНА.
Уважаеми колеги, имате законопроекта, имате и становището на Комисията по външната политика.
Господин Джеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Пред вас е предметът на разглеждане - законопроектът за ратифициране на Договор за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност между Република България и Република Гърция. Този законопроект, първо, е внесен от Министерския съвет, второ, той е получил положително отношение от страна на специалната комисия.
При това положение Законодателната комисия има едноединствено задължение - на основание разпоредбите на Конституцията на Република България да предложи на Народното събрание за одобряване на законопроекта за ратифициране на този договор. От правна гледна точка, от гледище на Конституцията въпросът е екзактен и няма никаква пречка Народното събрание да одобри със своя вот законопроекта за ратификация на въпросния договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Чухте становището на Законодателната комисия.
Становището на Комисията по външната политика? Ще се взема ли отношение, или да го прочета? Имате го пред себе си.
Становището на Комисията по външната политика е:
"1. Намира, че горепосоченият договор полага трайна международноправна основа за развитие на двустранните отношения в различните техни аспекти. Договорът е израз на външнополитическа линия, освободена от блокови обвързаности и насочена към укрепване добросъседството, доверието и сътрудничеството на Балканите като част от общоевропейския процес на укрепване на сигурността и задълбочаване на сътрудничеството между страните-участнички в него.
2. Предлага Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира горепосочения договор." СД/ВР 1016.1
Това становище е гласувано на заседание на комисията на 12 декември м.г.
Има ли становища по законопроекта, различни от тези, които бяха изказани от двете комисии?
Думата има господин Генов.
ИВАН ГЕНОВ (ПССД): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Няма съмнение, че тази вечер Договорът за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност между Република България и Република Гърция ще бъде ратифициран от Народното събрание и аз призовавам съответният закон да получи максимална подкрепа.
Бих искал също така да предложа да се възползуваме от възможността на чл. 88, ал. 1 на Конституцията и да решим двете гласувания да се извършат в едно заседание. Така ние, от една страна, ще облекчим предстоящите контакти на министъра на външните работи с неговия гръцки колега, а, от друга страна, ще покажем по недвусмислен начин желанието и готовността на българската държава за по-нататъшно развитие на българо-гръцките отношения върху солидна международноправна основа, която се вписва в Парижката харта за нова Европа.
Господа народни представители, взех думата по тази точка от дневния ред, за да ви обърна внимание върху три неща:
Първо, за приемствеността в международните отношения и външната политика. От мотивите към законопроекта на министърпредседателя Филип Димитров може да се остане с впечатлението че летоброенето на добросъседските и, бих казал, нестандартните отношения между България и Гърция започва от 8 ноември м.г.
Искам да напомня, че на 11 септември 1986 г. в София бе подписана Българо-гръцка декларация за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Това беше смел и новаторски международен акт на външната политика на Народна република България, който надхвърли блоковото мислене. Чрез тази декларация се предвиждаха ефективни мерки за гарантиране и на взаимната сигурност на страните. Целият този комплекс от мерки и задължения за първи път се установяваше между балкански страни, свързани с различни отбранителни съюзи.
Искам да напомня също, че на 11 януари 1991 г. господин Мицотакис от трибуната на Великото Народно събрание се позова на мисълта на Демостен: "Да запазиш благата е по-трудно, отколкото 1016.2 да ги придобиеш". Това беше висока оценка на равнището на българогръцките отношения.
Трябва да кажа още, че договорът, който ще ратифицираме сега, бе подписан в София от правителството на Димитър Попов, в което социалистите вземаха компетентно участие. Българо-гръцките отношения трябва да се пазят и развиват. Те имат добра история.
Второ, за външнополитическия глас на България, за държавническото международно поведение. Някои министри от кабинета на господин Филип Димитров при срещите си със своите чуждестранни колеги, включително с гръцките си колеги, стават жертва на партийните си пристрастия и не могат да се издигнат на нивото на националния интерес. Особено фрапиращи в това отношение са срещите и разговорите на господин Луджев. Нека добре се знае, че в такъв случай губеща е България, а не една или друга политическа сила в нея. Нашите министри трябва да разберат, че на международната сцена България може успешно да се легитимира не с многогласие и още по-малко с разногласие, а като има един глас - този на министъра на външните работи, и, разбира се, на премиера.
Трето, за крещящата потребност от програма на цялото правителство, особено в областта на външната политика. Господин Филип Димитров заяви, че е делегирал и раздробил този цялосен въпрос между отделните министри и министерства. Тук само ще кажа, че подобен подход е абсурден и неприложим в областта на външната политика. И колкото по-скоро правителството разработи цялостна програма, толкова по-успешна и безконфликтна ще бъде неговата международна дейност.
И накрая, отново призовавам да подкрепим максимално закона за ратифициране на Българо-гръцкия договор за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност. Историята ни задължава да създадем достатъчно широки съвременни международноправни рамки за бъдещото развитие на българо-гръцките отношения.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други народни представители желаят ли да участвуват в разисквания или да вземат отношение? - Не.
Моля ви, пригответе се за гласуване, колеги. Гласуваме на първо четене законопроекта за ратифициране на договора с Република Гърция. Моля, гласувайте. 1016.3
За - 140 народни представители, против - 2, 5 се въздържат.
Законопроектът е приет на първо четене. 1016.4 Господин Генов направи в своето изказване предложение, което тук подсказаха и господин Сугарев, и господин Георги Петров на основание на Конституцията и правилника да пристъпим ведага и към второто гласуване на този законопроект. Трябва да решим това. Затова ви моля да гласуваме предложението да се проведе второто гласуване на същото заседание, сега. Моля, гласувайте!
Времето изтича. Прекратете гласуването и покажете резултата на таблото: за - 146 народни представители, против - 3, 3 се въздържат.
Законът е приет и на второ четене. По този начин ратифицирахме със закон Договора за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност... (Оживление в залата)
Извинете. Прие се да се гласува в същото заседание... извинете ме, но се разсеях. Правят се рекламации с няколко карти, които не гласували...
Колеги, пригответе се. Гласуваме второто четене на този закон. Моля ви, гласувайте!
За са гласували 140 народни представители, 3 - против, 2 се въздържат.
Позволете ми сега да обявя това, което одеве казах по погрешка и малко по-рано: с това гласуване на второ четене е ратифициран със закон Договорът за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност между Република България и Република Гърция.
Следва още един договор за ратифициране. Това е точка пета от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПОДПИСАНИЯ НА 1 ЮЛИ 1991 Г. в ПРАГА ПРОТОКОЛ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ ДЕЙСТВИЕТО НА ДОГОВОРА ЗА ДРУЖБА, СЪТРУДНИЧЕСТВО И ВЗАИМНА ПОМОЩ, ПОДПИСАН ВЪВ ВАРШАВА НА 14 МАЙ 1955 Г. И НА ПРОТОКОЛА ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА СРОКА НА НЕГОВОТО ДЕЙСТВИЕ, ПОДПИСАН НА 26 АПРИЛ 1985 Г. ВЪВ ВАРШАВА.
Имате пред себе си законопроекта. Имате и становището на Комисията по външната политика.
Моля, господин Джеров, за становището на Законодателната комисия.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Госпожо председател, дами и господа народни представители! ВЙ/ВР 1017.1
Законодателната комисия внася за разглеждане и естествено - гласуване, законопроект за ратифициране на подписания на 1 юли 1991 г. в Прага Протокол за прекратяване на действието на Договора за дружба, сътрудничество и взаимна помощ, подписан във Варшава през 1955 г., също така и на Протокола за продължаване на срока за неговото действие, подписан на 26 април 1985 година.
В Народното събрание е постъпило решение на Министерския съвет от 22 юли 1991 г., с което се предлага на Народното събрание да ратифицира тези два протокола, които преди малко споменах.
Комисията по външната политика на 5 декември 1991 г. е изложила своето положително отношение и предлага Народното събрание на основание чл. 85 от Конституцията да издаде закон, да одобри закон за ратификация на този договор.
Законодателната комисия, изхождайки от разпоредбата на чл. 85, ал. 8 от Конституцията на Република България и с оглед на това, че съгласно чл. 3 от протокола този протокол подлежи на ратификация, предлагаме законопроектът да бъде гласуван. Трябва да отбележа само за сведение, че съгласно цитирания от мен член на Конституцията - 85, т. 8, Народното събрание е задължено със закон да ратифицира онези международни договори, които подлежат на ратификация. В случая, както казах, съобразно чл. 3 от този протокол въпросът подлежи на ратификация. При това положение моля, уважаеми колеги, Народното събрание да гласува предложения законопроект за ратификация на двата протокола.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Джеров. Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение към законопроекта? Предложения не се правят. Желаещи няма. Моля ви, пригответе се за гласуване, уважаеми колеги, за първо гласуване на този законопроект. Моля ви, гласувайте.
Гласуването приключи. Моля, посочете резултата. Всички участвували в гласуването са за този законопроект - за - 148 народни представители, против и въздържали се няма.
Думата поиска господин Сугарев. Заповядайте.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като този законопро1017.2 ект не възбуди никакви спорове и беше гласуван на първо четене единодушно, предлагам да го гласуваме веднага и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, пригответе се за гласуване. Подлагам на гласуване предложението на господин Сугарев в следния вид: предложение на Народното събрание за решение на основание чл. 88, ал. 1 от Конституцията и чл. 65, ал. 2 от правилника - двете гласувания да се извършат в едно заседание. Моля, гласувайте!
За - 140 народни представители, 2 - против, въздържали се няма. Народното събрание реши и второто гласуване да се проведе на това заседание.
Моля ви, колеги, гласуваме на второ четене законопроекта за ратифициране на протокола, за който стана дума. Моля, гласувайте. Гласуваме на второ четене законопроекта за ратифициране на Протокола за прекратяване на действието на Договора за дружба, сътрудничество и взаимна помощ.
От всички гласували народни представители, всички са за законопроекта - 138, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене. По този начин е и ратифициран окончателно Протоколът за прекратяване действието на Договора за дружба, сътрудничество и взаимна помощ. 1017.3 Пристъпваме към точка шеста от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА, ПОДПИСАН В РИМ НА 3 ЮЛИ 1991 ГОДИНА.
Това е също един договор, който Народното събрание трябва да ратифицира със закон. Това е договорът за правна помощ по наказателни дела между Република България и Италианската република. Имате пред себе си текста на законопроекта, становището на Комисията по външна политика и давам думата на господин Джеров да изрази становището на Законодателната комисия.
Моля, господин Джеров, да изразите становището на законодателната комисия.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! И тук положението от правна гледна точка е същото. Налице е договор за правна помощ по наказателни дела между Република България и Италианската република. Този договор е съставен в гр. Рим на 3 юли 1991 г. Министерският съвет на нашата република със своето решение от 3 септември 1991 г. е решил, че одобрява договора за правна помощ по наказателни дела между двете републики. Комисията по външната политика с дата 5 декември 1991 г. е изразила също така своето положително отношение към този договор и предлага неговата ратификация.
Законодателната комисия в случая също така изхожда от разпоредбата на чл. 85, т. 8 от Конституцията. В същия текст от Конституцията се предвижда, че тогава, когато международните договори подлежат на ратификация, това трябва да стане със закон. Поради това и на основание на цитирания текст от Конституцията, и имайки предвид становището на Комисията по външна политика, Законодателната комисия предлага на вашето внимание законопроект за ратифициране на договор за правна помощ по наказателни дела между Република България и Италианската република.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Джеров. Колеги, чухте становищата на двете комисии - Законодателната и тази по външната политика. Имате пред себе си и писмено направени становища.
Моля, ако някой желае да вземе отношение по законопроекта, да вземе думата. ББ/ВР 1018.1
Желаещи няма.
Гласуваме на първо четене законопроекта за ратифициране на договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Италианската република.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 132 народни представители, 132 са гласували за, няма против, няма въздържали се.
Законът е приет на първо четене.
Господин Сугарев, може би отново ще направите Вашето предложение. Заповядайте!
ЕДВИН СУГАРЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Точно това беше и моята идея, тъй като този законопроект не предизвика никакви дебати, да го гласуваме на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Госпожи и господа, гласуваме следното решение на Народното събрание:
На основание чл. 88, ал. 1 от Конституцията и чл. 65, ал. 2 от правилника второто гласуване да се проведе в същото заседание.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 147 народни представители, 147 са гласували за, няма против, няма въздържали се.
Приехме решение второто гласуване да стане в същото заседание.
Моля ви, пригответе се за гласуване на второ четене на законопроекта за ратифициране на договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Италианската република, подписан в Рим на 3 юли 1991 г.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 142 народни представители, 142 са гласували за, няма против, няма въздържали се.
Законът е приет на второ четене.
И така, ратифициран със закон е Договорът за правна помощ по наказателни дела между Република България и Италианската република.
И може би за днес ще приключим с още една точка от дневния ред. Това е точка седма - 1018.2
ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ХРИСТОФОР ПЕТРОВ ДОЧЕВ.
Постъпила е молба от господин Дочев до Народното събрание. Позволете ми да я прочета.
"Уважаеми господа, на проведените избори за народни представители на 13 октомври 1991 г. бях избран за депутат от БСП от 15. Плевенски избирателен район в листата под номер 5.
Моля да бъда освободен от задълженията ми на народен представител, тъй като желая да продължа работата си като генерален директор на държавна фирма "Мизия" - гр. Плевен.
Такова е желанието на колектива и синдикалните организации във фирмата. Дата: 5 октомври 1991 г.
С уважение: (подпис)"
Към молбата има и становище на синдикалните организации. 1018.3 Искам да ви припомня чл. 72 от Конституцията, съгласно който пълномощията на народния представител се прекратяват предсрочно при: 1. подаване на оставка пред Народното събрание. Съгласно ал. 2 на този член решението се приема от Народното събрание. Следователно ние трябва да гласуваме оставката на господин Дочев със съответно решение. (Шум в залата) Доколкото разбирам, разговорите не са желание да се вземе отношение по микрофоните в залата.
Колеги, след като няма желаещи да вземат отношение към подадената оставка, моля да гласуваме следното решение:
Проект за решение за прекратяване пълномощията на народен представител.
"Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
Р Е Ш И :

Прекратява пълномощията на Христофор Петков Дочев, народен представител от 15. Плевенски избирателен район."
Моля, гласувайте!
За - 76, против - 67, 10 се въздържат. (Шум в залата)
Моля за тишина, господин Орсов иска думата за процедурно предложение.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Вземам думата по повод едно конкретно нарушение на процедурата, което току-що бе извършено, и на това основание искам проекторешението да бъде поставено отново на гласуване.
Нарушението на процедурата е, че не бяха изчакани трите минути, които правилникът изисква, от обявяване на гласуването до завършването му. Поради това че трите минути не бяха спазени, настоявам проекторешението да бъде поставено отново на гласуване. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Колеги, моля да седнете, господа квесторите да затворят вратите и ако там има народен представител, да го поканят вътре да гласува.
Приемам възражението на господин Орсов и отново подлагам на гласуване проекторешението за прекратяване пълномощията на Христофор Петков Дочев - народен представител. ЦМ/ВР 1019.1
Моля ви, седнете! Моля, гласувайте!
От участвували в гласуването 163, за - 78, против 80 и 5 се въздържат. (Ръкопляскания от СДС)
Молбата на господин Дочев не се уважава.
В Председателството постъпи информация, че министър Ванов е готов с информацията относно икономическите и финансовите възможности за промяна на социалното и пенсионното осигуряване на гражданите във връзка с решението, което приехме на 17 декември, и тази информация утре ще бъде изнесена пред Народното събрание.
В оставащите минути ще направя няколко съобщения:
Комисията по националната сигурност ще проведе своето заседание утре, четвъртък, от 10 ч. в зала 510 на бул. "Дондуков" 2.
Комисията по радиото и телевизията ще проведе утре, четвъртък, заседание от 10 ч. в зала 411 на "Дондуков" 2.
С това закривам заседанието на Народното събрание за днес.
Ще продължим утре от 15 ч.
(Закрито в 19 ч. и 45 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Стефан Савов)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАЕЛ:(Снежана Ботушарова)
СЕКРЕТАРИ:(Трифон Митев)
(Илхан Мустафа)