Председателствували: председателят Александър Йорданов и заместник-председателят Снежана Ботушарова
Секретари: Георги Петров и Христо Атанасов
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Откривам днешното извънредно заседание на Народното събрание.
Дневният ред е добре известен.
Точка първа - ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 1994 ГОДИНА.
Точка втора - ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АКЦИЗИТЕ.
Точка трета - ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА.
Точка четвърта - ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ НА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Точка пета - ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НАЦИОНАЛНАТА СЛУЖБА ЗА СИГУРНОСТ.
Преди да започнем работа по дневния ред, искам да ви информирам, че е постъпило заявление от народния представител Исмаил Мехмед Исмаил от Парламентарната група на Движението за права и свободи, избран от 20.Силистренски избирателен район.
Господин Исмаил заявява, че на основание чл.15, ал.3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание заявява, че считано от днес, 8 февруари 1994 г. напуска Парламентарната група на Движението за права и свободи. (Ръкопляскания от блока на СДС) Ще продължи да изпълнява компетенциите си като независим депутат. СМ/КТ 89.1
Също така той моли да бъде освободен и като член на Законодателната комисия и временната Комисия за разследване на корупцията.
Във връзка с това изявление, отново искам да обърна внимание на проблема за попълването състава и ръководствата на комисиите на Народното събрание.
Моля, господин Джеров да докладва становището на Законодателната комисия по Закона за държавния бюджет на Република България.
Господин Джеров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Преминаваме към първо четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1994 г. Съвсем основателно е вълнението, което съществува в залата, защото Законът за държавния бюджет на една страна, това е основният закон, това е базата за работата на тази държава през една бюджетна година. Действително малко по-късно започваме дебатите, защото бюджетът на нашата страна започва на 1 януари от съответната година и затова е най-полезно, когато една държава влезне с готов закон, с готов бюджет в съответната календарна година. Но все пак при това напрежение, при което работим, с оглед задачите, които са в ежедневието и на парламента, и на правителството, започваме разглеждането на Законопроекта за държавния бюджет на 8 февруари след започване на съответната бюджетна година.
Естествено е, че Законопроектът за бюджета е главно закон, който трябва да легне върху плещите на Комисията по бюджета и финансите. Един път в Законодателната комисия може да мине на по-заден план и въпреки това тя има своите задължения и в рамките на своите задължения към специалния закон, Законът за бюджета, си позволявам да докладвам следното становище на Законодателната комисия.
По принцип законопроектът много естествено, че е в изпълнение на изискванията на Конституцията, той е по-скоро цифров закон, с много по-малко правни норми, отколкото всеки един друг закон. 89.2
И поради това естествено е, че ние бихме могли да кажем само онова, което е свързано с правната страна на Закона за бюджета.
От правна гледна точка тази година Законодателната комисия не би могла да каже нищо повече, затова защото за първи път Законопроектът за бюджета е изчистен от онези преходни норми, с които се изменяха действуващи закони. И след като три пъти Законодателната комисия излизаше с едно идентично становище, тази година Министерският съвет не е включил в този законопроект промени на законите. От тази гледна точка Законодателната комисия няма никакви възражения срещу внесения законопроект.
Законопроектът е съобразен с Конституцията. Мисля, че това е съвсем логично. Той и по структура отговаря на изискванията на един закон.
Законодателната комисия обаче си позволява да акцентира само в една насока. Законодателната комисия освен във функциите, които й възлага Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание е съответно и юридическа комисия в това Народно събрание.
И в това си качество тя не може да не обърне внимание на тази част от законопроекта, която засяга Висшия съдебен съвет или съдебната власт, съдебната система.
В тази насока ние изразихме своето становище, което беше раздадено като едно от първите становища по този законопроект и там ние бихме помолили както министъра на финансите или министър-председателя на нашата страна, да изяснят мотивирано двете становища, свързани с разходите и приходите за Висшия съдебен съвет или съдебната власт, по-точно казано. 89.3 Съгласно Конституцията на нашата страна, съгласно Закона за Висшия съдебен съвет, той е този, който има право самостоятелно да внася в Министерския съвет своите предложения за приходи и разходи. Министерският съвет, както впрочем е направил, има правото да не възприема или да възприеме предложението на Висшия съдебен съвет. Тук, в представения законопроект, има различия между проекта на Висшия съдебен съвет и проекта, който е внесен от Министерския съвет. Поради това, че пред Законодателната комисия не бяха изнесени мотивите, съображенията, доводите, защо има различие, Законодателната комисия си позволи само да насочи вашето внимание, че би трябвало тогава, когато се разглежда законопроектът в тази насока, именно свързана със съдебната власт, ще трябва да се чуят становищата както на Висшия съдебен съвет, така и на правителството, за да видим, откъде идват различия и в приходите, и в разходите. За да може Законодателната комисия, като комисия, която трябва да защитава съдебната власт, да насочи вашето внимание към едното или друго виждане.
От тази гледна точка си запазваме правото в един последващ момент да вземем становище, специално в тази част, а по отношение на всички други пера в законопроекта останалите колеги - председателите на съответните комисии, ще изнесат своите бележки, своите доклади, своите становища, свързани с конкретния профил на държавна дейност.
Благодаря, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров!
Има думата вносителят на проекта за бюджет, министърпредседателят господин Любен Беров.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ще бъда кратък, вие знаете, че не говоря много. Няма да боравя с цифри, те са дадени в проекта и в мотивите.
Принуден съм отново да повторя защо определих като оптимална, крайна дата за приемане на бюджета 16 февруари. Датата не е избрана произволно и в никакъв случай не е насочена да упражнява натиск върху народните представители. ТХ/ВР 90.1
Впрочем, бюджетът се обсъжда в парламента вече от 8 декември м.г. Вие разбирате, че бюджетът на държавата е най-важният закон, който ще се приеме, и отношението към него естествено трябва да бъде най-отговорно. Посочената дата е свързана с една поредица от заседания на Съвета на директорите на Световната банка, на Международния валутен фонд и на други финансови институции, първото от които е определено на 4 март. Именно оттам нататък следва цяла верига от ангажименти за разглеждане финансовото отношение на България с международните финансови институции, които подробно си спомняте изясних в едно обръщение по телевизията.
Искам да насоча вашето внимание само върху няколко принципни съображения преди разискването по бюджета.
Първото от тях е политическо. Нека по повод на бюджета да проведем един спокоен разговор от разумни позиции, без политическо синьо, червено или зелено оцветяване на становищата с прикрити деструктивни помисли. Търсенето на евтин ефект поради очаквани дивиденти за сметка на незачитане на реалните интереси на страната като цяло, не е белег на политическа култура. Нека да говорим разумно за онова, което е възможно при нашите условия в този момент, изхождайки от погледа в общонационален мащаб, а не от това, което се вижда от по-ниската камбанария на отделния защитник, на повече или по-малко ограничени групови, професионални, съсловни или отраслови интереси. Тези интереси са твърде противоречиви и в повечето случаи не могат да бъдат едностранно съчетани в един национален баланс. Особено, след като изхождаме от някои общи ограничители на една вече утвърдена от парламента програма, в името на която е избрано това правителство. Тази програма не е изменена досега. Вярвам, че ще има един спокоен, неполитизиран диалог за възможното национално съчетаване на тези именно противоречиви интереси.
Второто основно съображение се състои в това, че правителството е предложило един оптимистичен бюджет с една определена сума на приходите. Това е максималното, което реално може да бъде събрано при наличното законодателство и данъчна администрация. Вероятно ще бъдем критикувани за това, че бюджетът не е реален, т.е. толкова приходи няма да бъдат събрани. 90.2
Искам да ви уверя, че към реализирането на приходната част от бюджета ще бъдат насочени всички усилия на Министерство на финансите, провеждането на структурната реформа и други мероприятия, с цел съживяване на производството и редица мерки в областта на вноса и износа. А критики в смисъл, че по отделни пера е възможно събирането на по-големи суми, сега биха били нереалистични лозунги, като прикритие за предлагане на допълнителни разходи.
Третото основно съображение е свързано с предходното. Повод за него дават многобройните искания на отделни депутати, парламентарни комисии, социални групи и т.н. за увеличаване на предвидените от бюджета разходи за някои ведомства или за негови поделения, като увеличението, което се предлага, понякога е с десетки или стотици милиони левове, понякога дори милиарди. Мотивировката във всички случаи е налице. Наивна или сериозна, понякога даже предвещаваща едва ли не трагедии.
Добре, в своето предложение правителството може да е надценило или да е подценило нуждите на дадено ведомство или обществена сфера при балансирането на разходите в национален мащаб. Корекции са възможни и обсъждането в Народното събрание е именно затова. Но корекции са възможни само в рамките на същата обща сума на държавните разходи в национален мащаб.
Щом предложената обща сума на държавните приходи следва да се приема като максимума на възможното, то това означава, че който предлага да се даде нещо повече на едно ведомство, трябва да посочи за сметка на това, чии разходи трябва да бъдат намалени, заради запазването на общия баланс. Условието е неприятно, но иначе исканията са неизпълними.
Четвъртото основно съображение е, че всички предложения за различни данъчни преференции за отделни професии, социални групи, отрасли и т.н. трябва направо да се предлагат като желание за допълнителни разходи, за държавна субсидия в рамките на този бюджет. Това именно е откровеният и ясен подход към такива въпроси. Тъй като всяка преференция на практика означава обществото като цяло да се лиши от своите бюджетни приходи, като косвен подарък за даден отрасъл, професия и т.н. Сериозният подход според мен е да се стремим към една прозрачност и яснота в бюджетните отношения, за да може да улесниме пазарните принципи. 90.3
На пето място е необходимо да взема отношение към евентуалните искания за увеличаване на бюджетния дефицит, като предпоставка за задоволяване на някои искания за допълнителни бюджетни кредити за някои ведомства и социални сфери. 90.4 Това не е възможно, поради две елементарни, поне според мен причини.
Първата от тях, е че нашият бюджет не може да превиши максимума от 6,7 на сто бюджетен дефицит предвиден в съгласуваната с Международния валутен фонд макрорамка на икономиката. Нарушаването на тази макрорамка означава отказ от финансова подкрепа на Международния фонд и реализиране на споразумението относно външния дълг. И заедно с това увеличаването на бюджетния дефицит би означавало, в съответна степен и отказ от нашата антиинфлационна политика.
Това правителство бе избрано на 30 декември 1992 г. в името на една правителствена програма, включваща борбата за намаляване на инфлацията. Това задължение ние неотклонно изпълняваме, независимо от това, че то ни изправя пред необходимостта от приемане на непопулярни мерки за сдържане на нарастването на паричното обръщение и цените.
През 1993 г. ние намалихме годишната инфлация от 80 на 64 на сто. А през тази година имаме намерението да я сведем до 35-45 на сто. Тази наша правителствена програма досега не е изменена. Ние едностранно, като правителство нямаме право на отказ от антиинфлационната политика.
Ако някои депутати или парламентарни групи смятат, че вече се налага отказ от борбата срещу инфлацията, то нека да бъдат откровени и да го кажат открито.
Не може парламентът да избира едно правителство в името на антиинфлационна програма, а същевременно да иска от него проинфлационни мерки от рода на завишаване на бюджетния дефицит. Това ще бъде двуличие, липса на смелост за поемане на отговорността. Най-лесно е да се върви по течението на водата - надолу, което означава към засилване на инфлацията. Правителството може много лесно да откликва на всички нужди на пенсионери, армия, здравеопазване и т.н., то може да стане уж, великодушно, милостиво, добро за сметка на увеличаване дефицита на държавния бюджет. Не може някои да се прравят на много добри, криейки се зад гърба на едно уж, зло правителство, на което те са поръчали да провежда антиинфлационна политика.
Вярваме, че борбата срещу инфлацията отразява волята на почти целия парламент. Волята за реформа, която проявяват ДВ/ЙА 91.1 повечето хора у нас, според анкета за изследване на общественото мнение се изразява в предпочитане на борбата срещу инфлацията пред раздаването, уж по-големи пенсии и заплати, но разводнени от обезценяването на парите.
И на последно място искам да не се съглася с възприетата напоследък от някои среди тактика, да се искат за отделни сфери на обществения живот да бъдат предоставени определени гарантирани проценти от брутния вътрешен продукт. Досега, публично са формулирани поне три такива големи искания. За отбраната и сигурността се искат твърдо 4,3 на сто, за образованието и науката - 7,5 на сто, за държавната система на здравеопазване - 6 на сто.
Ако съберете всички формулирани по такъв начин заявки на другите сфери на обществения живот, непременно ще се получи общо сбор повече от сто на сто от брутния вътрешен продукт.
Никой обаче не прави сбор и не се опитва да направи равносметка в национален мащаб. При това е пределно ясно, че държавата не може чрез данъци да изземе целия брутен вътрешен продукт. Това означава, че всеки дърпа чергата към себе си, без да се интересува, колко голяма е тя.
Призовавам всички да разглеждат въпросите от гледна точка на националния баланс, а не от позициите само на една парламентарна комисия.
Проблемите, към които насочих вашето внимание и които лежат в основата на проектобюджета са много сериозни. Те няма автоматично да намерят своето решение. Правителството поема неизбежно негативните дивиденти от решаването на парливите проблеми на този труден етап от прехода в нашата страна. Искам да завърша с това, че приемането план за бюджет не е самоцел на правителството. Подчертавал съм и пак ще кажа, че едва на основата на приет бюджет ще можем да продължим усилията си за реализация на нашата социална програма за излизането на България от финансова изолация, за приватизация, структурна реформа и постепенно съживяване на производството. За тях 1994 г. ще бъде решаваща година.
Искам да допълня и това, че заедно с подготовката на бюджета, правителството работи по различни конкретни предложения за неговата реализация. Набелязани са вече и конкретни стъпки по отношение на структурната реформа за съвземане на отделни печеливши за нашата икономика отрасли. Правителството разработи 91.2 своите виждания за управлението на държавното участие. Очакваме приемането на законовата база за масовата приватизация и практически сме подготвени за нейното провеждане. И ако сега приемем един действително оптимистичен бюджет, по отношение на неговата приходна част, то той е обвързан именно с комплексни икономически инструменти за неговата реализация.
Благодаря за вашето внимание! (Ръкопляскания от представителите на правителството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Има думата за становище Комисията по бюджета и финансите, която се явява водеща комисия при обсъждането на този законопроект.
Заповядайте, господин Димитров!
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, колеги, на няколко свои заседания комисията разгледа предложения от правителството Закон за държавния бюджет. Присъстваха министърът на финансите, негови заместници и специалисти, управителят на Българската народна банка и негови специалисти. Трябва да ви кажа, докладът е раздаден на народните представители, това което ще ви кажа не го пише в доклада, но за пръв път комисията нямаше възможност да обобщи мненията на другите комисии. И аз настоявам от името на комисията, поне това право да ни го дадете преди второ четене, когато се конкретизират всички числа. И моля тази практика да не се повтаря вече, вярно някои хора бързат, но трябва да се свърши работата докрай.
Комисията препоръчва на народните представители преди да приемат окончателния вариант на законопроекта за държавния бюджет да се концентрират върху приемането на два законопроекта, които са необходими, тъй като върху тях се изграждат и част от приходите на държавния бюджет. Това са законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху оборота и акцизите. Тоест, ние предварително трябва да фиксираме правилата, по които се събират приходите, съответно на това да се направят оценка за тези приходи, да се фиксират като число, да се поставят в бюджета и едва тогава да бъде подложен на гласуване държавния бюджет. Защото, иначе ще се окаже, че тези законо91.3 проекти ще влезат в сила от следващата година за следващия бюджет. Винаги сме постъпвали така, не виждам причина, защо да не постъпим така и по отношение на бюджета за 1994 година. Така че, аз бях изненадан, когато не видях в раздадената програма, господин председател, законопроекта за именение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход, а другия законопроект за изменение и допълнение на данъка върху оборота и акцизите, т.е., на действащия, не този който е на втора точка - само за акцизите, който ще влезе в сила заедно със Закона за данъка върху добавената стойност. Той е изместен някъде на заден план. Никой няма интерес, нито правителството, нито Народното събрание, нито нашата законодателна дейност, ако отлагаме приемането на тези законопроекти в името на някакво проформа приемане на държавния бюджет, който на практика се окаже законно необвързан с приходите.
Връщам се на нашия доклад. Оживени дискусии предизвикаха параметрите на предложената от правителството тъй наречена макроикономическа рамка. По отношение на оценката на брутния вътрешен продукт, в тази рамка оценката е 501 милиарда лева. Бяха изказани значителни резерви, които се поддържат също така и от други национални институции. Например Националният статистически институт и Агенцията за икономическо програмиране и развитие. Съмненията са, че оценката е завишена, което от една страна намалява относителния дял на дефицита в предложения бюджет, а от друга, което по-важно, от наша законодателна гледна точка, а от друга подсказва, че в състава на брутния вътрешен продукт има доста съществен дял на неиндентифицирани доходи. Тоест, доходи, от които не могат да се предвидят данъчните отчисления и съответно да се приберат пари. Да се увеличат приходите.
В рамката се предвижда реалната работна заплата да се увеличи с 1 на сто, реално, т.е., номиналната, като се корегира с инфлацията. Но при направения анализ се оказа, че не е взето предвид прогнозираното от правителството увеличение на данъчното бреме върху работната заплата. Чрез рамката, правителството си поставя амбициозни цели по посока на финансово стабилизиране на страната. Средногодишна инфлация - 45 на сто, инфлация в края на периода под 30 на сто, основен лихвен процент 32 на сто и среден валутен курс, лева към долара - 35 лева. 91.4 Преобладаващото мнение на членовете на комисията е, че тези величини до значителна степен са нереални, особено що се касае до последните две - основният лихвен процент и валутния курс.
Следващото е, че последните две величини не зависят пряко от правителството, макар и косвено да зависят от неговите действия. Отговорна за тяхната промяна е Българската народна банка. При дискусията обаче ръководството на банката не успя убедително да защити реалността на тези проектирани величини, а те са от съществено значение както за приходната, така и за разходната страна на бюджета.
В процеса на дискусията стана ясно, че една голяма част от членовете на комисията, въпреки че виждат нереалистичността на предпоставките, настояват за приемане на бюджета, така както е предложен, като впоследствие очакват да бъде поискано неговото актуализиране съобразно променилите се условия.
Мнението на правителството е, че в самия бюджет има заложени компенсаторни механизми, които осигуряват повече или по-малко автоматично увеличение на приходите при промяна на тези параметри.
Предвидените в законопроекта приходи са с около 40 на сто повече от предвидените в миналогодишния законопроект - 40 на сто и повече от 50 на сто от фактически реализираните през миналата година приходи. Защото - едно уточнение, това е по предварителния отчет на правителството - приходната част на миналогодишния бюджет е изпълнена 81 на сто. Очевидно, правителството залага на по-висока степен на финансовата дисциплина, на по-висока степен на събираемост на доходите, а така също може би и на по-високи данъчни ставки. Като се имат предвид несполуките със събирането на данъците през миналата година, приходите бяха събрани едва 82 на сто от предвиденото, в комисията се наложи мнението, че предвижданията на правителството са силно оптимистични и едва ли те ще могат да бъдат изпълнени 100 на сто. Част от по-високите приходи се предвиждат да дойдат от въвеждането на новия вид данък - данък върху добавената стойност, което се предвижда да стане от 1 април тази година. Приходите от данъка върху общия доход се предвижда да бъдат 73 на сто повече от миналогодишните - 73, което предполага и по-висока данъчна ставка МК/КТ 92.1 при облагането на работните заплати. Конкретно ставката остава да бъде обсъдена, както отбелязах и приета със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход, което непременно трябва да стане преди второто четене на Закона за държавния бюджет.
Комисията настоява за една значителна по-активна роля на правителството при изпълнение на неговата функция на субект на държавната собственост. Сега на практика "доход" върху държавната собственост се събира в символични размери и то в извънбюджетни сметки. Например: за покриване на загубите от ликвидирането на уранодобива. Приходите от наеми на държавно имущество също са символични - едва 30 млн.лв. са предвидени.
Комисията препоръчва на правителството да определи минимални цени за наемането на държавно имущество и поне 50 на сто от сумите да отиват директно в държавния бюджет.
Освен това приходите от собственост по Постановление # 27 на Министерския съвет, следва да бъдат посочени явно в бюджета в неговата приходна част, а не с извънбюджетни сметки.
Неприемането на тези препоръки ще означава безстопанственост и неизпълнение на функцията на правителството, като субект на държавната собственост.
Предвижда се разходите да възлязат на обща сума с 35 на сто по-голяма от миналогодишната. Също ясно е, че е недостатъчна сума за компенсиране на инфлацията, която се очаква да бъде средногодишно 45 на сто. Разходите са недостатъчни във всичките си позиции, т.е. всички сфери са значително ощетени.
Субсидиите възлизат на същата сума в абсолютни измерения, каквато и през миналата година. За тях естествено поради това не се предвижда никакво увеличение, на практика има реално намаление. Над средното са увеличени само лихвените плащания - 53 на сто спрямо миналогодишния бюджет. Следва да се отбележи, че плащанията по лихви заемат около една трета от разходната страна на бюджета. Без тях бюджетът би приключил с актив около 10 млрд.лв. Тук основната част се пада не толкова на плащанията към външни кредитори, тъй като преговорите още не са завършили, колкото по вътрешния дълг. Плащанията по вътрешния дълг възлизат на 33,6 млрд.лв., и сигурно ще бъдат с минимум 10-15 млрд.лв. 92.2 по-високи, тъй като е почти невероятно през годината да имаме среден лихвен процент от 30 на сто - както са разчетени.
Крайно време е, макар и за това да се говори от няколко години насам, Народното събрание да сложи таван на неконтролираното нарастване на вътрешния държавен дълг и свързаните с него лихвени плащания. Към края на годината, тази година, се предвижда вътрешният държавен дълг да възлезе на общата сума от минимум 230 млрд.лв. при 83,4 млрд.лв. в края на 1993 г. и 40 млрд.лв. в края на 1992 г.
Очевидно, обслужването на такъв огромен дълг ще тежи и на бюджетите през следващите години и ще ограничава силно възможностите на всяко едно следващо правителство да провежда някаква финансова политика.
За социалното осигуряване са предвидени с около 2 млрд. лева по-малко субсидии, отколкото през миналата година. Надеждите на правителството и тук са свързани единствено с една по-висока степен на събираемост на вноските към социалното осигуряване. Общо субсидиите за общините също са съкратени значително, като се предвижда увеличение само с 30 на сто - доста по-малко, отколкото е предвижданата инфлация.
Предвижда се дефицитът в Републиканския бюджет да възлезе на около 6,7 на сто от изчисления от Министерство на финансите брутен вътрешен продукт. По отношение на финансирането на дефицита, след като анализира мнението на Българската народна банка, комисията препоръчва Българска народна банка да се въздържа от операции с държавни ценни книжа на първичния пазар, тъй като може да повлияе върху цената да се ограничи, да въздействува, да купува само и естествено да продава само на вторичния пазар.
Комисията препоръчва на пленарната зала чрез гласуване да приеме един от вариантите - те предложили два варианта - на бюджет за съдебната власт. Нито един от тях не получи пълна подкрепа.
Ограничителният характер на разходната част на бюджета проличава навсякъде - както при финансиране на бюджетните организации, така и при определянето на субсидиите за общините. На този фон обаче предвиденото минимално увеличение на разходите 92.3 на Народното събрание, не може да осигури неговото нормално функциониране. Предвидени са само 9 на сто, като другите две основни институции Министерски съвет и Президентството, за тях се предвижда двадесет и няколко и тридесет и няколко на сто увеличение на субсидиите. Необходимо е увеличението за Народното събрание, Президентството и Министерския съвет, да бъде едно и също - пропорционално спрямо миналата година. Макар, разбира се, с цел икономии, да е значително по-малко от предвижданата 45-процентна инфлация. Би следвало да бъде поне с 30 на сто.
Конкретните суми за финансиране на отделните бюджетни организации следва да бъдат уточнени преди второ четене, след като бъдат разгледани евентуалните възражения и от Министерство на финансите бъдат защитени онези институции, за които бюджетната сметка се предвижда да надвишава средното нарастване на разходите. Това е предполагам, че нашата комисия ще направи между първо и второ четене.
Тъй като бяха изказани известни съмнения относно реалистичността на действуващата в момента методика за определяне общинските субсидии, беше изискана справка от Министерство на финансите за общините със значително неизпълнение на приходите за миналата 1993 г., за да се потърси подходящо решение за настоящата година и евентуално да се прехвърлят средства.
Подобно нещо би могло да се предвиди в Преходните и заключителни разпоредби. В тези разпоредби е необходимо също така да се посочи и срок за погасяване на прекия кредит към Българската народна банка. Например: минимум 10 години.
По време на дискусията около приемането на изпълнението на бюджета за 1992 г., бяха повдигнати редица въпроси от народния представител Георги Николов, а така също и предварително от министър-председателя.
Комисията препоръчва тези въпроси да бъдат изяснени един път завинаги в пленарната зала - сега е мнението за обсъждане и приемане отчета на изпълнението на бюджета за 1992 г.
При проведеното гласуване комисията с 10 гласа за и 2 против реши законопроектът да бъде предложен за приемане на първо четене, като работата върху него продължи и след това. 92.4
Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров!
Има думата за становище Икономическата комисия.
Заповядайте, господин Мичковски! 92.5
ДОКЛАДЧИК АСЕН МИЧКОВСКИ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! На няколко свои заседания Икономическата комисия в присъствието на представители на Министерството на финансите обсъди внесения от правителството законопроект за държавен бюджет на Република България за 1994 г. Комисията преценява макрорамката на бюджета за 1994 г. като твърде напрегната и счита, че тя може да бъде реализирана само при условие, че правителството осъществи действени мерки за ускоряване на структурната реформа и въвеждането на строга финансова дисциплина в реалния сектор на икономиката.
Комисията счита за необходимо между двете четения на бюджета да бъде обсъден проектът за писмо на българското правителство до Световната банка относно политиката за развитие, което да представи и структурната политика на кабинета за 1994 г.
В хода на обсъжданията беше обърнато внимание на необходимостта от спазване на графика за подготовка за влизането в сила от 1 април на Закона за добавената стойност и Закона за акцизите, както и на измененията на другите важни действуващи данъчни закони.
Икономическата комисия преценява, че приходната част на бюджета може да бъде реализирана само при строги мерки от страна на правителството за подобряване на финансовата дисциплина в държавния сектор на икономиката и за закриването на губещи предприятия при едновременното увеличение на ефективността на управление на държавната собственост чрез осигуряване на автономност на българските предприятия.
Комисията прие, че едно от важните условия за изпълнението на бюджета за 1994 г. е Българската народна банка да води парична и валутна политика, отговаряща на макроикономическата рамка на бюджета, както и да положи усилия за повишаване на финансовата дисциплина в банковия сектор и засили банковия надзор.
Икономическата комисия настоява да се запознае преди второто четене с програмите на правителството за преструктуриране в бюджетно-финансираните сектори с оглед минимизиране на разходите.
Доколкото бюджетът покрива минималните, а в някои случаи и критичния минимум на разходите, възможностите за оживление чрез инвестиции в българската икономика ще зависят от бързото и ефективно усвояване от правителството на средствата, постъпващи СД/НП 93.1 по линията на външното финансиране.
В заключение. Икономическата комисия подкрепя по принцип проекта за държавен бюджет за 1994 г. Гласували за 15, против 2 и предлага той да бъде разгледан на първо четене от Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Мичковски.
Има думата за становище Комисията по административнотериториално устройство и местно самоуправление. Имате думата, господин Тодоров.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ТОДОРОВ: Уважаеми господин председателю, колеги! Становището на Комисията по административно-териториално устройство и местно самоуправление, внесено на 28 януари е следното:
"На четири поредни заседания с участието на експерти от Министерството на финансите, МТСУ и други представители на изпълнителната власт, комисията счита, че предлаганият от Министерския съвет държавен бюджет съответствува на стремежа за ограничаване преразпределителната роля на държавата в икономическия живот на страната и ограничаване бюрократичните и други нецелесъобразни разходи. Бюджетът отговаря на сложната икономическа и политическа обстановка, когато новите структури не функционират ефективно, а старите продължават да се рушат. Към законопроекта има приложени необходимите справки и пояснения, които осигуряват съпоставимост с предходни периоди и дават възможност за изводи.
Комисията констатира, че въпреки законовите разпоредби за автономия на общинските бюджети, поради икономическата криза, острия недостиг на средства в последните години със Закона за бюджета се засилва зависимостта на общините от Републиканския бюджет. Тази тенденция решително ограничава възможностите на местните органи да провеждат ефективна регионална политика.
По приходите. От законопроекта се забелязва определена тенденция за преместване на относителното тегло на данъчните приходи от данък върху печалбата към косвените данъци. Това е обяснимо, особено като се има предвид изпълнението на бюджета за 1993 г. и промените, които се очакват от приетите нови данъчни закони.
В същото време ние считаме за неоправдано чувствителното намаляване на данък печалба при условие, че вече са изчистени 93.2 със закон лошите кредити на предприятията и фирмите. Това найсилно се вижда с намалението на постъпленията от печалбата на финансовите институции и особено за търговксите банки и банките с държавно участие.
Предвидените постъпления от данък общ доход са завишени с процент, който според нас превишава реално възможните приходи в бюджета от този данък за 1994 г., а това е основен приходоизточник за общинските бюджети, 60 на сто от така наречените "собствени приходи".
Твърде оптимистични са прогнозите за приходите от данък върху добавената стойност в размер на 26 млрд. 854,8 млн. при условие, че този данък ще се въведе след 1 април 1994 г. и реалните резултати биха могли да се очакват едва през второто полугодие. В същото време трансферът на субсидиите за общините зависи от постъпленията през първото полугодие.
По приходите на общинските бюджети. Предвиденият трансфер от държавния бюджет за фонд "БКБ" е в размер 82 млн. лв. Предлагаме да се предостави на общините за компенсиране влиянието на изменения Указ за насърчаване на раждаемостта. Комисията предлага от подлежащите на внасяне от фирми и организации начисления в размер на 7 на сто от фонд "БКБ" 6 на сто да постъпят във фонда и 1 на сто в приход на съответната община, преразпределен чрез целева субсидия. Основания за това ни дава фактът, че основният контингент от социално слаби граждани подлежи на социално подпомагане от общините и се формира от безработни след изтичане срока за обезщетяване по фонд "БКБ" и липсата на собствени приходи за социално подпомагане в общините, което е предпоставка за сериозно социално напрежение.
Със Закона за държавия бюджет предлагаме да се задължи Министерството на финансите да осигури 100 на сто изпълнение на разчетените суми като собствени приходи на общините от данъчната администрация за общинските бюджети, а при неизпълнение средствата да се осигурят от републиканския бюджет. За целта е необходимо към – 1 от Преходните разпоредби да се добави: "Неизпълнение на заложените в този закон приходи за общинските бюджети".
По разходите. Преобладаващата част от общините са ползували краткосрочни безлихвени заеми през 1992 и 1993 г. Голяма част 93.3 от тях не са погасени. Комисията предлага проблемът по издължаване на ползуваните от общините безлихвени заеми през 1992 г. да се реши чрез трансформирането им в държавен дълг и увеличаване на касовия дефицит по отчета на бюджета за 1992 г.
За уреждане на проблема с общата задлъжнялост на общините в размер по окончателни данни над 4 млрд. лв. комисията предлага завишаване трансфера от републиканския бюджет за 1994 г. в размер на неизплатената субсидия по бюджета за 1993 г., което е основната причина за пораждане на тази задлъжнялост.
За подобряване работата по формирането и изпълнението на общинските бюджети предлагаме към Закона за бюджета нов текст, условно номериран 8а: "Министерският съвет до приемането на устройствен закон за местните финанси да осигури чрез Министерството на финансите примерна наредба за реда и начините за съставяне и изпълнение на общинските бюджети и взаимоотношението им с държавния бюджет. А общинските съвети в едномесечен срок от влизането на закона в сила да актуализират бюджетите си за 1994 г. като утвърдят свои наредби".
В бюджета са предвидени вноски от общините, чиито приходи надвишават утвърдените с бюджетите им разходи в размер на 282 млн. 146 хил. лв. Предлагаме тези средства да се изземат от общините в зависимост от изпълнението на приходите през 1994 г., а да не се прилага общовъзприетият принцип за формиране на бюджетното взаимоотношение на база 85 на сто от предходната година.
Във връзка със строителството, реконструкцията и поддържането на четвъртокласната пътна мрежа и местните пътища, които са над 65 на сто от пътищата в страната, предлагаме и тази година разпределението на средствата да става като целева субсидия от междуведомствена комисия, утвърдена от Министерския съвет, а размерът на сумата да се завиши на отделен ред към чл. 1, ал. 2, т. 1, 4, 7, или да се чете така: "Ремонти - 1 млрд. 441 млн. 700 хил. лв., на пътищата - 1 млрд. 37 млн. 300 хил. лв., в това число за четвъртокласна пътна мрежа 300 млн. лв. За поддръжката на четвъртокласната пътна мрежа да се осигурят 150 млн. лв., като се намали субсидията за автотранспорта." 93.4
Вече трета година е блокирано жилищното строителство в общините. В съъщото време Националният компенсационен жилищен фонд реално не се попълва със средствата, предвидени в бюджета. Системно вече две години не се изпълнява законът, без да е потърсена отговорност за това.
Предлагаме средствата за Националниня компенсационен жилищен фонд да се превеждат в зависимост от изпълнението на приходната част, регулярно, всяка тримесечие в течение на бюджетната година, а не както досега в края на годината.
Проблемите с осигуряване на питейна и битова вода за населените места стават все по-тежки. Комисията предлага 50 на сто от фонд "Мелиорации" да се предостави на Министерството на финансите за преразпределение като целева субсидия за общините, които са в състояние в рамките на бюджетната година да осигурят пускането в експлоатация на малки локални водоснабдителни обекти, които са с ниска стойност.
Комисията изразява остро безкопойството си, че отново в Закона за бюджета липсва текст, който да защити общините от решения на Министерския съвет или Народното събрание, с които се увеличават разходите за сметка на общинските бюджети, без да са обезпечени със средства.
Комисията предлага, когато с постановление на Министерския съвет или решение на Народното събрание се извършват промени в нормативни актове, с които се налага увеличаване на разходите за заплати, социални помощни или други от общинските бюджети, средствата да се осигуряват целево от републиканския бюджет.
Комисията смята, че предложеният бюджет, макар и с много въпросителни, може и трябва да бъде приет и да започне неговото изпълнение, за да се осигури функционирането на всички структури в държавата, особено в общините, където се реализира социалната функция на държавата в момента.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Йордан Тодоров.
Предстои да изслушаме становището на Комисията по външна политика, което ще бъде представено от изпълняващия длъжността председател на комисията господин Юнал Лютфи. Заповядайте, господин Лютфи. НЧ/КП 94/1.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги народни представители! На свое заседание от 20 януари 1994 г. Комисията по външна политика в присъствието на ръководни представители на Министерството на външните работи обсъди проекта за бюджет като цяло и в частност проектобюджета на Министерството на външните работи и прие следното становище:
"Проектобюджетът е разработен на основание (става въпрос за Министерството на външните работи) чл. 8 от Закона за съставяне и изпълнение на държавния бюджет, съобразен е с утвърдените от Министерския съвет лимити за разходите, предлага политика на ограничаване на разходите.
Второ, проектобюджетът на Министерството на външните работи за 1994 г. е в размер на 852 млн. 745 хил. лв. Бюджетът за 1994 г. е увеличен номинално спрямо 1993 г. с 18 на сто и е разчетен при курс 30,65 лв. за 1 щатски долар.
80 на сто от бюджета на Министерството на външните работи са свързани с издръжката на дипломатическите представителства и заплащането на общодържавни разходи, членски внос в международните организации. Спрямо 1993 г. размерът на вноските за членски внос е увеличен с 14 на сто. Увеличението не е свързано с увеличение на щата на централното управление. Задграничният щат е увеличен с 10 щатни бройки поради разкриване на нови дипломатически представителства.
Предлаганото номинално увеличение практически вече е неутрализирано от промяна на курса на българския лев спрямо конвертируемите валути. На тази база спрямо 1993 г. бюджетът на Министерството на външните работи за 1994 г. е запазен на същото ниво.
В тази връзка комисията подкрепя предложението на Министерството на външните работи да продължи установената практика общодържавните разходи за членски внос и национални програми, координирани от Министерството на външните работи, както и част от издръжката на дипломатическите представителства да се заплашата със средства от реализираните собствени приходи. Конкретният размер да се съгласува с Министерствотот на финансите по съответния ред. Тази практика е в съответствие с активизирането на външната политика на Република България, което води до разширяване на членството на Република България, което 94/2. води до разширяване на членството на Република България в международните организации и съответното увеличение размера на заплащания членски внос.
Четвърто, на основание на гореизложеното Комисията по външна политика подкрепя проектобюджета на Министерството на външните работи в рамките на предвидените за 1994 г. мероприятия и препоръчва Министерството на финансите да одобри на Министерството на външните работи ползването на най-малко 350 млн. лв. от собствените приходи за 1994 г. с цел облекчаване на държавния бюджет и обезпечаване нормалното функциониране на Министерството на външните работи.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Юнал Лютфи.
Има думата председателят на Комисията по национална сигурност господин Николай Слатински да представи становището на комисията по проектобюджета за 1994 г. 94/3. НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (СДС): Уважаеми господин председател! Ще ви запозная със становището на Комисията по национална сигурност относно проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 1994 г. с вносител Министерския съвет.
Комисията по национална сигурност разгледа подробно проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 1994 година. Бяха изслушани неколкократно представители на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Националната служа за охрана, Националната разузнавателна служба, Националната следствена служба, Националната служча за сигурност и гражданска защита на Република България.
Комисията по национална сигурност отчита сериозните трудности, свързани с тежката икономическа ситуация в страната. Водени от съзнанието за необходимостта от осигуряване на институциите, отговорни за отбраната, сигурността и обществения ред, със средства, гарантиращи нормалните им дейности, депутатите от Комисията по национална сигурност изработиха и приеха следното становище.
I. По проекта за бюджет на Министерството на отбраната.
1. От няколко години основните средства, отделяни за Министерството на отбраната, се изразходват изключително за заплати и поддържане на сравнително нормални условия на живота на личния състав на Българската армия. Продължава крайно незадоволителното финансиране на редица основни за системата на националната сигурност ведомства. Като се отчита инфлацията и ако разчетите се основават върху реалната покупателна способност, се забелязва прогресивно спадане на бюджета на Министерството на отбраната. В редица отношения това създава кризисна ситуация, обхващата постепенно цялата армия и то в период, когато тя е изправена пред една от най-дълбоките реформи през времето на своето 100-годишно съществуване.
2. В чл. 4, ал. 1 на законопроекта за държавния бюджет на 1994 г. за Министерството на отбраната са предложени 11 млрд. 627 млн. 870 хил.лв., които ако бъдат получени в целия си обем, биха задоволили преди всичко елементарните нужди за поддържането на нормален живот в Българската армия. Около половин милиард СтБ/ЙА 95.1 от тези средства ще бъдат изразходвани за погасяване на неиздължени средства като наследство от бюджета за 1993 година. Армията няма да бъде в състояние да извършва плановите ремонти на въоръженията и бойната техника, да провежда в пълен обем мероприятията на учебния процес и пподдържането на бойната готовност, да попълва мобилизационните и военновременните запаси, да развива изследователска и приложна дейност независимо от ключовото значение на кякои от тези дейности за сигурността и бъдещето на България.
В условията на необходимост от структурна реформа Българската армия продължава да изчаква по-благоприятна възможност за извършването на тази реформа. Същевременно обстановката в региона и необходимостта на обща сигурност налагат много порешителни действия по провеждането на реформата в армията и въоръжените сили като цяло. Необходимо е тези проблеми да тревожат не само командването на армията, но и правителството и Народното събрание. Всички те носят пряка отговорност за суверинитета и ненакърнимостта на Република България. Това налага тези въпроси за бъдат обсъдени на закрито заседание на Народното събрание по време на приемането на бюджета. Резултатите от това закрито заседание би трябвало да бъдат уеднаквяването на възгледите и позициите за сегашното състояние и перспективите в развитието на армията, сроковете, в които тя ще бъде мобилизационна, професионално набрана в необходимия състав. Без определянето на тези приоритети в развитието на армията е невъзможно да се предприемат мерки по нейното текущо и перспективно финансиране. Тоест искам да ви обърна внимание, че Комисията по национална сигурност предлага на закрито заседание да бъде изслушана информация за актуалното състояние и за тежките проблеми на Българската армия.
3. Комисията по национална сигурност изразява задоволството си от готовността на Министерството на отбраната и Генералния щаб да представят разходите си през 1993 г. за административните ръководства на министерството, Генералния щаб, командването на сухопътните войски и другите видове въоръжени сили, както и за някои други техни структури, с които облекчават работата на комисията върху становището по проектобюджета за 1994 година. За съжаление тези справки се отнасят само до заплатите на щатния състав. Комисията препоръчва на ръководствата на всички звена 95.2 да помислят за съкращаване на чиновническия състав, за разкриване на вътрешни резерви, които да бъдат насочени към най-застрашените места в системата на бойната готовност.
Комисията смята, че са целесъобразни съкращения в офицерския и сержантския състав, но главно като резултат от структурните промени в духа на извършващата се реформа в Българската армия.
Комисията по национална сигурност смята, че част от средствата от бюджета за Министерството на отбраната трябва да бъдат специално предназначени за доставка на акумулатори, гуми и вериги за автомобилната и бронетанковата бойна и спомагателна техника. За целевото изразходване на тези суми пряко отговорни да бъдат министърът на отбраната и началникът на Генералния щаб.
4. Комисията по Национална сигурност се солидаризира с предложенията на Комисията по отбранителната промишленост в частта от нейното становище, озаглавено "По пътищата за търсене на резерви". А именно през 1994 г. е нужно да се осигурят необходимите законодателни и други мерки за по-пълно събиране на данъчните вноски в бюджета на общественото осигуряване. При изпълнение на тази задача значителна част от предвидения трасфер от Републиканския бюджет в размер 5 млрд. 347 млн. лв. трябва да бъде насочена както следва: 3 млрд. - към Министерството на отбраната и 1 млрд. към Министерството на вътрешните работи, в т.ч. към Националната следствена служба, Националната разузнавателна служба и гражданска защита на Република България. Ако обективните трудности попречат за реализацията на този трансфер, не следва да се изключва възможността за насочване на необходимите средства към гореспоменатите ведомства от други източници.
Министерският съвет спешно да утвърди програма за приватизация на ненужни обекти и призводствени мощности от системата на Министерството на отбраната, като придобитите средства се преотстъпят изцяло на министерството. Успоредно с разработването на програмата да се уреди с нормативен акт използването в пазарните условия на материално-техническата база, на управлението за предказармена подготовка и на други подходящи структури с цел осигуряване на самоиздръжката на тези структури и получаването на допълнителни приходи. 95.3
В рамките на общите договорености с Русия правителството да проведе преговори за издължаването от Русия на изнесената през 1991 г. специална продукция чрез доставка на резервни части за около един милиард лева. Да се създаде междуведомствена комисия за военнотехническо и военноикономическо ссътрудничество с Русия.
Министерският съвет да утвърди наредба за задоволяване на текущите потребности на армията чрез организиране на търгове или по друг подходящ начин с цел най-икономично изразходване на наличните средства. Независимо от реализацията на предложението за трансфер на средства от Данък общ доход Комисията по национална сигурност настоява предложените от Министерството на отбраната средства във връзка с изпълнението на задълженията на Република България по договора за обикновените въоръжени сили в Европа, Виенския документ, договора "Открито небе", заложени в проекта за бюджет на министерството, както следва: за договора за обикновените въоръжени сили в Европа и Виенския документ - 13,2 млн.лв.; по договора "Открито небе" - 18,3 млн.лв.; за унищожаване на техника във връзка със съкращаването на ограниченията от договора за обикновените въоръжени сили в Европа, въоръжение и техника в размер на 21,1 млн.лева. Всички тези средства да бъдат удовлетворени в пълния им обем. Комисията разглежда това като особено важно за външната политика на България и за националната ни сигурност.
Комисията смята, че е целесъобразно и друго решение на този въпрос. Ако България се присъедини към инициативата "Партньорство за мир", то тези средства биха могли да бъдат включени към разходите по тази инициатива като позиция в Републиканския бюджет.
5. Комисията по национална сигурност настоява да бъдат гарантирани финансови средства за изследване и разработки в размер на 150 млн.лв., като предлага тези средства да бъдат обособени в самостоятелна позиция от Републиканския бюджет. Контролът за изразходването на тези средства да се осъществява от правителството чрез междуведомствения съвет по въпросите на ВПК и мобилизационната готовност на страната.
II. По проекта за бюджет на Министерството на вътрешните работи.
В проекта на Закон за държавния бюджет на Република 95.4 България за 1994 г. за МВР са разчетени 5 млрд. 91 млн. 840 хил. лева, в т.ч. 199 млн. и 125 хил.лв. за Националната следствена служба. Това означава, че за нуждите на вътрешната сигурност на страната са отредени 1,13 на сто от брутния вътрешен продукт. Предвидената сума е недостатъчна и не е в състояние да удовлетвори нарастващите потребности на борбата с престъпността, обезпечаването на вътрешния ред и сигурността на гражданите. Недостигът възлиза на около 975 млн.лв. и обхваща всички показатели в проектобюджетната сметка на министерството. Анализът на разходите по бюджета на Министерството на вътрешните работи за периода 1989-1994 г. също така показва утвърждаването на една неблагоприятна тенденция, изразяваща се в непрекъснато увеличение на относителния дял на средствата за заплати на личния състав за сметка на намаляването на средствата за останалите разходи. Така например докато през 1989 г. средствата за заплати са били 39 на сто от общия бюджет на МВР, в проекта на Министерския съвет за 1994 г. те са вече 82 на сто, а средствата за останалите разходи намаляват от 61 на сто през 1989 г. до 18 на сто през 1994 година. В този смисъл бюджетът за 1994 г. носи преди всичко характер на бюджет за оцеляване.
Отчитайки тежкото икономическо положение на страната, Комисията по национална сигурност смята, че резерви следва да се търсят и вътре в самото в Министерство на вътрешните работи. Те могат да се реализират в следните основни направления:
- поддържане на непопълнен, недокомплектован щатен състав на министерството с 10 на сто. По този начин е възможно да се реализират около 220-240 млн.лв. и те да се насочат за покриване на част от недостига за текуща издръжка.
- предоставяне на част от конфискуваните автомобили и горивно-смазочни материали за нуждите на МВР;
- полагане на усилия за набавяне на допълнителни средства по извънбюджетните сметки на Министерството на вътрешните работи.
Необходимите по проекта за бюджет на МВР допълнителни средства следва да се използват за сметка на предложения трансфер на средства от Данък общ доход. Ако обективните трудности попречат за реализацията на този трансфер, и тук не следва да се изключва възможността за наросчване на необходимите средства към гореспоменатите ведомства от други източници. 95.5
Пункт трети по проекта на бюджет за Националната разузнавателна служба. Комисията по национална сигурност настоява към предложения съгласно чл. 4, ал. 1 на проектозакона, бюджет за Националната разузнавателна служба да бъде добавена допълнително още една сума. Имате становището. И за Националната разузнавателна служба остава в сила изискването ни за осигуряване на тези суми от трансфера на средства от ДОО. Ако трансферът не се осъществи трябва да се търсят други източници за обезпечаване на нормалното функциониране на тази изключително важна за сигурността на държавата ни структура.
Пункт четвърти по проекта за бюджет на гражданска защита на Република България.
Комисията по национална сигурност предлага към предложения съгласно чл. 4, ал. 1 на проектозакона бюджет за гражданска защита в размер на 182 млн. 610 хил. лв. да бъдат добавени допълнително 22 млн. 561 хил. лв. със същите изисквания и условия при осъществяване или неосъществяване съответно на трансфера на средства от общественото осигуряване.
Пункт пети по проекта за бюджета на Националната служба за охрана Комисията по национална сигурност приема по принцип предложението на Министерския съвет за разходите на Националната служба за охрана за 1994 г., съгласно чл. 4, ал. 1 на проекта на закон в размер на 152 млн. 250 хил. лв.
Комисията по национална сигурност предлага в бъдещия закон за съставяне на държавния бюджет да бъде определен минималният процент от брутния национален продукт отделен за отбраната и сигурността, който на сегашния етап не бива да бъде по-малък от 4,3 на сто.
Комисията настоява в този бъдещ закон да бъде включен механизъм за формиране на бюджета на Министерство на отбраната и въоръжените сили като в общите разходи на републиканския бюджет се предвидят допълнителни позиции специално предназначени за програми за развитие на въоръжаването и превъоръжаването на Българската армия в духа на провежданата реформа.
Комисията смята за целесъобразно включването на подобни позиции и за отделни перспективни научни изследвания и развойни програми в областта на националната сигурност, под контрола естествено на правителството. СМ/НП 96.1
За пореден път Комисията по национална сигурност работи върху държавния бюджет, без да са приети основните документи уреждащи основните въпроси на системата за национална сигурност, като концепция за национална сигурност, военна доктрина и други.
Комисията е особено разтревожена от факта, че в процеса на работата върху бюджета беше констатирано пасивното отношение на правителството към високата степен на несъбираемост приходната част на бюджета, което затруднява изключително много нормалното функциониране на системата за национална сигурност и укрепването на българската държавност.
Правителството, финансовите институции, компетентните парламентарни комисии са длъжни да разгледат с необходимото внимание направените от нас предложения, които са продиктувани от грижите ни за Българската армия, полицията и специалните служби. Тези предложения са породени от общата ни тревога за състоянието на Националната сигурност.
Въз основа на така изложените съображения и предложения, Комисията по национална сигурност предлага на Народното събрание, проектът на Закон за държавния бюджет да бъде разгледан на първо четене.
В заключение, уважаеми дами и господа, съм длъжен да ви кажа, че този бюджет нагледно демонстрира, че българската държава е вече в насипно състояние.
Ние се натъкваме на необяснимо подценяване на значението на ключовите структури от системата за национална сигурност. Нашата комисия се опита да намери изход, макар че в тази рамка на бюджета това беше изключително трудно. Нейните препоръки са може би отчаян опит да се поправи днес онова, което утре може да се окаже непоправимо. Тези, които възнамеряват да участват и по-нататък в политическия ни живот са длъжни да преосмислят основните принципи по които функционира нашата страна. Тези принципи сега са очевидно сгрешени. Поставя се на карта оцеляването и изцеждат се съпротивителните сили на България. Ако рухнат нейната армия и нейната полиция, ако остане безнадежден защитник срещу външните заплахи, без решителен защитник срещу престъпността всичко останало се обезсмисля и преходът към демокрация може да се изроди в непосилна тегоба за нашите граждани. 96.2
Аз съм против извличането на евтини политически дивиденти, защото отчитам съществуващите тревожни реалности. Но в този му вид, при тези недопустимо малки нищожни разходи, предвидени за отбрана и сигурност при критичното състояние на армията и по полицията човек, който разполага с информация, така както аз няма друг изход, освен да гласува против този бюджет.
В същото време съм наясно, че ако страната ни не включи инстинкта си за самосъхранение и ако политическия елит не се опомни навреме, всеки от нас, дори гласувалият против, рискува да се превърне в съучастник в съсипването на жизнено важни структури на държавата, в оголването на най-болезнените и чувствителни нерви. Поне за мен е твърде голям лукс, едната част от нас да докаже правотата си на другата върху развалините на българската държавата.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря господин Слатински.
Становище на Комисията по труда и социалното осигуряване ще представи господин Никола Койчев - заместник-председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Благодаря Ви госпожо председателстваща.
Господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Комисията по труда и социалното осигуряване концентрира обсъждането върху четири основни параметри на проектобюджета - индексът на потребителските цени, инфлацията, приходите и разходите на социалното осигуряване, средствата за социално подпомагане и субсидиите за икономическите услуги в енергетиката, транспорта и съобщенията.
Комисията приема че:
1. При изпълнението на другите два макроикономически разчетни показателя - брутен вътрешен продукт и валутен курс на лева, предвиденият средногодишен индекс на потребителските цени в размер на 45 на сто е постижим.
Същевременно се изразява съмнение към разчетната му стойност от 29,5 на сто, в края на 1994 г.
2. При тези изходни макроикономически параметри, бюджетът на социалното осигуряване коректно е увеличен с 47 на сто спрямо 1993 г. 96.3
Поради чувствително променената социално-икономическа характеристика на населението разходната част в общи линии е преструктурирана правилно. Средствата за пенсии нарастват за с 58 на сто, а за помощите на краткосрочното осигуряване с 22 на сто. Малко е увеличението само с 6 на сто на средствата за помощи по Указа за насърчаване на раждаемостта и особено на перото за месечни добавки за децата само с 4 на сто. Това има своите икономически и социални обяснения.
Правилно е завишен размерът на трансфера от републиканския бюджет към бюджета на социалното осигуряване.
На практика той покрива разходите за помощите за раждане и семейни добавки. Макар и увеличени над два пъти, разчетните приходи от осигурителни вноски на частни лица са недостатъчни. Те са само 7 на сто от общите осигурителни приходи, докато заетите в частния сектор граждани са вече около 20, а доходите им са над четвърт от сумарните доходи на населението в страната.
3. Комисията изразява безспокойство от недостатъчния размер на разчетните средства за социално подпомагане.
Броят на безработните с изтекъл срок и право на парични обезщетения расте. Расте и броят на нискодоходните граждани с право на социални помощи.
Едва ли общините със собствените си приходи ще осигурят недостигащите още около 3 млрд. лв. за социални грижи.
Освен това, комисията препоръчва в Преходните и заключителните разпоредби на закона и в Постановлението на Министерския съвет за изпълнение на бюджета за 1994 г. да се запишат текстове, които да задължат общинските съвети да осигурят минимални суми или минимални дялове от общинските бюджети за социални помощи.
4. Комисията не споделя политиката за реално намаляване на субсидиите на енергетиката, транспорта и съобщенията и поемането на загубите в техните дейности с увеличение на цените. Без механизми за компенсация, обявените от правителството намерения за повишение на цените на електро- и топлоенергията, твърдите горива и на тарифите за пътническите превози предопределят ново понижение на жизеното равнище на населението. 96.4
Пето, по искане на Съюза на инвалидите в България комисията предлага в републиканския бюджет да се предвидят 55 млн. лв. за рехабилитационни дейности. Основания за това искане са отнетите със Закона за данъка върху добавената стойност преференции за данък оборот на трудовопроизводителните кооперации на инвалидите и обещанието нужните средства да се осигурят от бюджета.
В заключение, Комисията по труда и социалното осигуряване прие, че законопроектът за държавния бюджет за 1994 г. може да бъде обсъде на първо четене в Народното събрание.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Койчев.
Следва Комисията по правата на човека. Нейното становище ще докладва господин Друмев.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ ДРУМЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважеми колеги! На свое заседание, проведено на 12 януари 1994 г., Комисията по правата на човека обсъди внесения от Министерския съвет законопроект за държавния бюджет за настоящата година. Отчитайки голямото значение на държавния бюджет за по-нататъшното провеждане на икономическата политика и структурната реформа, комисията преценява, че проектозаконът следва да бъде подкрепен. Успоредно с това комисията намира за необходимо да отправи следните препоръки.
Първо, още веднъж да се огледат разходите, предвидни за задоволяване на неотложните нужди на гражданите, свързани със социалните грижи и образованието. Считаме, че политиката за ограничаване на разходите не следва да се отнася и за тези сфери, предвид очерталите се неблагоприятни тенденции.
Второ, да се направи по-прецизен анализ на предвижданите разходи на висшите държавни органи - Народно събрание, Министерски съвет и президентската институция, и се определят разходни части от бюджета, отговарящи на реалните им нужди и възможности на страната.
Трето, да се преценят още веднъж възможностите за евентуални, допълнителни средства, за здравеопазването. Целесъобразно ще бъде в бюджета на Министерството на здравеопазването ТХ/КП 97/1. да бъдат осигурени средства за финансирането на национални програми за приоритети в здравеопазването, предвид влошеното здравно, демографско състояние на населението, в съответствието с проекта, представен от Министерството на здравеопазването.
Със Закона за държавния бюджет за настоящата година да се представят целеви субсидии на бюджетите на общините, на чиито територии са разположени специализирани здрави заведения с национални и междурегионални функции. Предлагаме компетентните държавни органи през идващата година да разработят окончателно системата, по която ще се извършва финансирането на здравните и социални и заведения с регионално значение.
Четвърто, препоръчва да се извърши анализ на разходната част за 1993 г. на някои звена от нематериалната сфера, подчинени директно на Министерския съвет с оглед възможното ограничаване на техните управленски разходи за настоящата година.
Пето, Комисията по правата на човека намира за необходимо да се огледат още веднъж предвижданите средства в републиканския бюджет за рехабилитационни дейности и социално подпомагане на инвалидите.
Шесто, законосъобразно е в законопроекта да се употребяват точните наименования на учрежденията, а не неприети по установения нормативен ред имена, например Университетът за национално и световно стопанство.
Комисията предлага на Народното събрание в законодателната програма за 1994 г. да се включи разглеждането на онези законопроекти, които са свързани с реалното изпълнение на бюджета, като проектите за закони за данъка върху печалбата, данъка върху доходите на физическите лица, местните данъци, такси и други. Необходимо е да се поставят на обсъждане и законопроектите за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход, Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол, Закона за събиране на държавните вземания, Закона за административните нарушения и наказания, Закона за счетоводството и т.н.
Като настоявам за съобразяване с направените препоръки и имайки предвид настоящата тежка икономическа конюнктура в страната, комисията предлага внесеният законопроект за Закон за държавния бюджет за 1994 г. да бъде разгледан на първо четене.
Благодаря. 97/2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Друмев.
Следва становището на Комисията за контрол над приходите, разходите и имуществата на политическите партии. Неин председател е господин Мицев, но становището на комисията ще докладва господин Любомир Начев.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБОМИР НАЧЕВ: Госпожо председател, дами и господа, господа министри! На свое заседание на 26 януари 1994 г. Комисията за контрол върху приходите, разходите и имуществата на партиите разгледа проекта за Закон за държавен бюджет на Република България за 1994 г. и смята, че в този вид законопроектът може да бъде внесен за разглеждане и обсъждане на първо четене в пленарната зала.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодар Ви, господин Начев.
Следва Комисията по земеделие. Нейното становище ще докладва заместник-председателят й господин Георги Николов.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ, Силистра: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа министри! Позволявам си да изложа пред вас становището на Комисията по земеделие относно законопроекта за държавен бюджет на Република България за 1994 г., внесен от Министерския съвет.
На пет свои заседания Комисията по земеделие обсъди внесения проект на Министерския съвет за Закон за държавния бюджет на Република България за 1994 г. При обсъждането му взеха участие заместник-министърът на земеделието и представители на Министерството на финансите. Главната цел при обсъждането бе до каква степен със законопроекта се осигуряват необходимите средства за поземлената реформа. Решава ли се окончателно проблемът на кредитната задлъжнялост на организациите по – 12 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи? Осигуряват ли се финансовите средства за мероприятията с общонационално значение, свързани преди всичко с ветеринарно-медицинското обслужване, запазване и поддържане на националния генофонд, борбата с градушките, поливното земеделие? 97/3.
На отделно заседание бе разгледан проектът за бюджет на Селскостопанската академия, като се анализираха доколко предвидените средства осигуряват развитие на аграрната наука и осъществяването на ефективно научно обслужване на производството. При обсъждането на законопроекта комисията се съобразяваше като цяло с макроикономическата рамка, въз основа на която е съставен проектозаконът за бюджет при ограничените възможности на преразпределението на средствата.
В тези направления народните представители изказаха свои виждания и направиха предложения по внесените текстове от законопроекта. Като цяло общият извод е, че бюджетът може да бъде подкрепен.
В сферата на селското стопанство са предвидени разходи в размер 3 млрд. 396 млн. лв., като освен разходите за финансирането на поземлената реформа са включени и разходи, произтичащи от прилагането на Закона за тютюна и тютюневите изделия и Закона за финансовото осигуряване на есенните пролетните селскостопански работи за 1993 и 1994 г.
На основата на станалите разисквания Комисията по земеделие прави следните предложения.
1. Предвидените в чл. 1, ал. 2, точка 19 средства по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи в размер на 868,4 млн. лв. следва да се запазят и осигурят, без да се коригират в зависимост от изпълнението на приходната част на бюджета, и евентуално, ако се наложи, намаление с 10 на сто. С тези средства ще се обезпечи реалното възстановяване на собствеността на земята около 75 на сто, за което са налице и практически инженерно-технически условия.
Същевременно препоръчваме на Министерството на земеделието да преразгледа всички сключени договори за изразходваните досега средства по тях и приеме конкретни мерки за тяхното понататъшно рационално използване, става въпрос за фирмите за земеразделяне.
2. Целесъобразно е предвидените средства за издръжка на общинските поземлени комисии да се отделят на отделен ред от бюджета на общините и се даде право на Министерството на земеделието да се разпорежда с тях. Практиката досега показва, че когато те са слети с бюджета на общините, се отклоняват и използват за други цели. Освен това различните темпове на приключване на работа по земеразделянето налагат преразпределение на тези средства от комисии, които са приключили, в комисии, където обемът е изключително голям и е необходимо ускорение. 97/5.
Трето, Комисията по земеделие счита, че тази година трябва окончателно да се реши проблемът за ликвидиране на кредитната задълженост на организациите по – 12 от Закона за собствеността и ползване на земеделските земи, натрупани до 31 декември 1992 г., включително и начислените лихви, след това за тях до края на 1993 г. В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет да се създаде параграф със следния текст:
"– 1, ал. 1. Дава съгласие за поемане като държавен дълг в размер на 2 млрд. и 200 млн. лева за неплатените лихви, установени от правителствената комисия до 30 ноември 1993 г., които се дължат от организациите по – 12 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, от тяхната кредитна задлъжнялост до 31 декември 1992 г.
Ал. 2. Начислените лихви след тази дата са за сметка на държавните банки и тези с държавно участие над 50 на сто.
Ал. 3. Задълженията по направените лихви да се покрият с дългосрочен облигационен заем, като условията и редът на погасяването се определят от Министерския съвет в срок до един месец, след обнародването на Закона за държавния бюджет в Държавен вестник."
Четвърто, подкрепя искането на Комитета по горите за завишаване с 3 млн. лева сумата, предвидена в чл. 4, – 1, ред 37 от 86 млн. 706 лева. Същите са необходими за преобразуването на учебното производство в дървообработването поради реституиране на досегашната база.
Пето, предвидените средства за Селскостопанската академия в чл. 4, ал. 1, ред 42, да се завишат с 60 млн. лева само за материални разходи, свързани с научноексперименталната работа, с цел създаване на минимални условия за ефективна изследователска дейност.
Шесто, комисията изразява остро безпокойствие, че в разходната част на бюджета не са предвидени средства за развитието на планинското и полупланинско земеделие.
В заключение, уважаеми госпожи и господа народни представители, становището на Комисията по земеделие и нейното виждане по предложените нови текстове в проектобюджета е мотивирано ДВ/ВР 98.1 единствено от професионалното начало и общо желание, той да бъде по-реален и по-съвършен, въпреки неговите ограничени възможности. Само този подход би ускорил започналите процеси по осъществяването на приватизацията на отрасъла и би го извело в приоритетното направление, без което не може да се излезе от катастрофалното състояние на земеделието. За становището на Комисията по земеделие гласуваха единодушно всички народни представители, без нито един да се е въздържал или да е гласувал против.
Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Николов!
Следва да чуем становището на Комисията по културата. Думата има нейният председател господин Йордан Ганев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ГАНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа министри! Комисията по културата, на четири свои заседания разгледа предложения проектобюджет и становището на всички народни представители, колеги, които участват в тази комисия, е единодушно.
Предвидените за нуждата на културата средства са крайно недостатъчни и ще бъде застрашено съществуването на редица културни институти и много дейности не ще могат да бъдат осъществени. Във връзка с това комисията прави някои конкретни предложения.
Първо, да се огледат още един път някои от бюджетите на висшите държавни ръководни органи. Ние считаме, че там има заложени възможности, могат да се получат някои пари, които да бъдат прехвърлени за покриване на неотложни нужди в областта на културата. Още от миналата година, от много време ние настояваме да бъде създаден фонд на културата. Този фонд и досега не е създаден. Ние знаем, че този фонд трябва да бъде създаден с министерско постановление, и затова ние молим народните представители да подкрепят нашето искане, и да бъде задължен Министерския съвет да осъществи един такъв фонд.
Има един момент в нашето искане, който е от изключителна важност, сега в настоящия момент. Дворецът, Националната художествена галерия се нуждае от незабавен ремонт, ако искаме да го спасим. За нуждите на този ремонт са необходими 10 млн. лева. 98.2 Ние молим народните представители при гласуването на бюджета, при второто четене, разбира се, да се има предвид това нещо, защото това е една изключително важна цел и задача. Нима, ние ще чакаме този дворец да рухне, покрива да рухне и тогава да тръгнем да го оправяме. Само че, тогава ще бъдат необходими много повече средства, а не се знае и при рухването, дали няма някои неоценими произведения на изкуството да бъдат окончателно унищожени.
Когато става дума за повишаване на цени, ясно е, че ще има компенсации. Обаче ние искаме, тези компенсации да бъдат давани с предимство на националните институти на културата. Защото не може да се чака задвижването на тежката бюрократична държавна машина. Ние искаме тези институти да имат предимство.
Също така ние ще направим искане пред Министерския съвет, но молим народните представители, на всяка цена да подкрепят това наше искане. Да бъдат изведени на отделна бюджетна сметка тези национални институти, които са представителни за нашата култура. Защото, в края на краищата, нека не забравяме, че ние с пари и със стопанство трудно можем да се представим пред света, но с културните си институти се представяме, и то много добре.
И накрая, комисията смята, че всяко шестмесечие Министерство на финансите трябва да прави своя отчетен доклад пред Народното събрание. Доколкото разбрахме от тези представители на Министерство на финансите, които участваха в работата на комисиите и без това министерството е готово да направи едно такова нещо. Нека ние да го задължим всеки шест месеца Министерството на финансите да отчита изпълнението на бюджета и да ни представи своите планове за следващото изпълнение. А от друга страна, всяка от комисиите, която има интерес към това, може да призове съответните представители или даже министъра на финансите, за да разгледа тази част от бюджета, която я интересува специално.
И накрая искам да кажа, че след проведеното съвещание беше гласувано общо отношение към бюджета. Както знаете, това е вече политически въпрос. С 9 гласа за, това са гласовете на депутатите от Българската социалистическа партия и от Движението за права и свободи, и със 7 гласа против гласовете на Съюза на демократичните сили, комисията остана на становище, че трябва да подкрепи бюджета. 98.3
Бих искал да заключа с две думи, които са мое лично становище. За мен този бюджет, е абсолютно нереален. За мен този бюджет няма да издържи много и ще бъде необходимо много скоро да се правят промени в него, да се прави актуализация. Искам при това, да обърна внимание на господа народните представители, че при тази актуализация ние отново ще поставим нашите искания, ще ги поставим и пред правителството, и пред вас. И много ви моля да имате впредвид това огромно значение, което имат културните институции за нашата нация. По-нататък вече, ние ще представим някои конкретни предложения, и самият аз ще ги представя, защото, по мое мнение, това което каза д-р Тодоров тук, като становище на Комисията по териториално и селищно устройство са действително много важни, много ценни, много навременни и много полезни неща, защото ми се струва, че в някои сметки за приходите и в някои разпределения на разходите може да се потърсят още доста много резерви.
Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Ганев!
Следващата комисия, чието становище ще чуем, е Комисията по образованието и науката. Има думата нейния председател професор Димитър Сепетлиев.
Поредността за докладване на становищата, е така, както комисиите са гласувани в правилника. 98.4
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, драги колеги, представям ви становището относно проектозакона за държавния бюджет за 1994 г.
Комисията по образованието и науката на няколко свои заседания разгледа предложения законопроект за държавния бюджет за 1994 г. Комисията е на мнение, че проектобюджетът за тази година, запазва подходът към финансирането на образованието и науката наложен през последните няколко десетилетия.
Образованието и науката се третират като периферни сфери, чието функциониране не е свързано с икономическите цели на обществото и не формира гаранции за бъдещата икономическа независимост и стабилност на страната. Подходът споделя остатъчният принцип на финансиране, неаргументирано представен за философия на оцеляването.
Предложеният бюджет за Министерството на науката и образованието е с 397 млрд. 500 млн. 857 хил. лв. по-малък дори от сумата, предложена от Министерство на финансите по време на изработването на предварителните разчети. Проектобюджетът за Министерство на образованието и науката би осигурил средства единствено за заплати, осигурителни вноски, храна, канцеларски и стопански разходи и то не в пълноценен размер за всяко от посочените пера. По разчети на Министерството на науката и образованието няма да достигнат средства за храна в учебните заведения на държавна издръжка в размер на 84 млн. лв., за ток и отопление в размер на 275 млн. лв. и за ремонти в размер на 10 млн. лв. В подкрепа на посочените цифри е достатъчен следният факт: бюджетът на Министерство на науката и образованието за 1994 г. обхваща 368 училища повече от бюджета за 1993 г., въпреки това и въпреки неизбежната инфлация, проектът за 1994 г. предвижда намаление на средствата за храна с 1620 хил. лв., въпреки това и въпреки неизбежната инфлация, проектът за 1994 г. предвижда 40 млн. 332 хил. лв. намаление на средствата за стопански разходи, които включват разходи за ток и отопление.
С предложения бюджет остават под въпрос разходите за стипендии в техникумите и полувисшите учебни заведения, за медикаменти, за учебници, за изработването на държавни образователни изисквания, за провеждане на конкурсни изпити за гимнации и техниМК/НП 99.1 куми, за електронизация на учебния процес и други подобни.
От гледна точка на тази преценка, Комисията по образованието и науката не приема за вярно твърдението на Министерския съвет, че единият от двата приоритета при съставяне на бюджета е следният, цитирим: "Преструктуриране на отделните бюджетни системи с цел рационално използване на ресурсите и извличане на максимален обществен ефект от единица разходи", завършвам цитата. По отношение на образованието ще пострадат именно тези пера, без които е невъзможна качествена и ефективна дейност.
Ако за образованието може да се твърди все пак, че е следвана философия на оцеляването, за науката това не може да се каже. Отношението към науката като към някакъв декоративен обществен елемент без собствена стойност за развитието ни, личи от самата структура на бюджета и от доклада за бюджета.
В проекта функцията "науката" не съществува. Тя не е представена самостоятелно дори и в приложението "Справки за разходите на консолидирания държавен бюджет по функции". В проекта липсва на самостоятелен ред и Фонд "Научни изследвания". За доклада за държавния бюджет за 1994 г. науката също не съществува. Спестено е дори кратко обяснение за критериите, въз основа на които се определят проекторазходите за наука.
Научните центрове са оставени практически без средства за научни изследвания, за научна литература и за поддържане на контакти с чуждестранни научни общности. Осигурените заплати ще поддържат научните звена, които всъщност ще бъдат лишени от средства за "правене" на наука.
Отношението на проектобюджета към науката е демонстрирано в най-чист вид чрез отношението към Националния фонд за научни изследвания. В проекта са записани 99 и 100 хил. лв, тоест 99 млн. Впредвид на бъдещата инфлация тази сума означава драстично намаление на средствата в сравнение със средствата отделени за тази цел през 1993 г.
Разчетите показват, че с предвидените средства ще се извърши практическа ликвидация на фонда. Само по сключени договори фондът трябва да изплати около 113 млн. лв. Това са договори за 1991 г., 1992 и 1993 г. Те не са финансирани, поради неизплащане на целите субсидии, гласувани в съответните бюджети. 99.2
Ако не бъдат увеличени средствата за фонда:
Първо - няма да бъдат изплатени средствата по сключени те договори.
Второ, през 1994 г. ще бъде невъзможно сключването на нови договори.
За просто възпроизводство на фонда, тоест без разширяване на неговата дейност, са необходими около 148 млн. лв. Тази сума представлява спрямо 1991 г. увеличение от 225 на сто. За сравнение бихме припомнили, че за този период увеличението на средствата за Народното събрание е 1517 на сто, за Министерския съвет 985 на сто и за Президенството - 715 на сто.
Една значителна част от научните разработки, финансирани от фонда, предлагат не само възвращаемост, но и пряк икономически ефект. Нереализирането на други разработки ще наложат внос, който ще струва на страната много по-скъпо. В тази група са редица разработки на нови лекарства, нови сортове селскостопански култури, разработки в областта на екологията и други подобни.
Като отчита плачевното финансово състояние на страната и недостига на средства за нормално функциониране на всеки отрасъл, без изключение, Комисията по образованието и науката смята за реалистични следните промени в проектобюджета, които засягат образованието и науката:
1. Да бъдат осигурени допълнително около 162 млн. лв. целево за отопление и осветление в перото "Канцеларски и стопански разходи". Така ще бъде записана сумата, предложена в проекта на Министерството на финансите, която представлява 147 на сто спрямо сумата от бюджета за 1993 г. Предвид на това, че Министерството на науката и образованието ще осигурява 368 училища повече в сравнение с 1993 г., предлаганата сума ще бъде далеч под средствата, необходими за посрещане на инфлацията.
2. Да бъдат осигурени допълнително около 59 млн. лв. в ред 14, ал. 1 "Храна". Това всъщност ще бъде приемане на предложението на Министерството на финансите.
3. Да се отпуснат 86 млн. лв. допълнително на Българската академия на науките, което би покрило прогнозната инфлация за 1994 г.
4. Фонд "Научни изследвания" да се изведе на самостоятелен ред в бюджета, като се запише в раздел I, чл. 1, ал. 2, т. 1.9, 99.3 на стр. 3 от закона.
5. Да се осигурят за националния фонд "Научни изследвания" около 148 млн. лв., които ще разрешат неговото съществуване за 1994 г. Тази сума е с 49 млн. лв. по-голяма от записаната в проекта на Министерския съвет. 99.4 6. На страница 17 от доклада за държавния бюджет за 1994 г., в предпоследния абзац изброява средствата, които ще ползуват данъчни преференции, да се запишат "средствата, инвестирани в образованието и науката".
7. В раздел първи, чл.9, ал.3 от Закона за бюджета да се запише нова точка трета със следния текст: "Органите на финансов контрол да осигурят спазването на изискванията по т.1". С това настояваме за контрол върху изразходването на средствата за образование, планирани в общинските бюджети.
8. В същия раздел, чл.9, ал.3 да се добави нова точка четвърта със следния текст: "Относителният дял на разходите за образование в общинските бюджети не може да бъде по-малък от този, направен през 1993 г.". Не е целесъобразно Комисията по образованието и науката да посочва без експертна намеса на Министерството на финансите откъде тези средства могат да бъдат осигурени. Още повече, че по-голямата част от исканите допълнителни средства са заложени в предварителния проект на Министерството на финансите. Ако Министерството на финансите не може да посочи източниците за исканите допълнителни средства, на второ четене ще бъдат направени предложения за ограничаване субсидирането на управленската сфера, която единствена през последните години се оказа солидно защитена от инфлацията".
Становището на комисията е прието единодушно при един глас въздържал се.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, професор Сепетлиев.
Следва да се чуе становището на Комисията по вероизповеданията. То ще бъде докладвано от нейния заместник-председател Милен Чакъров. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Комисията по вероизповеданията на заседание на 20, 25 и 27 януари 1994 г. обсъди проекта за бюджет за 1994 г. в сферата на религиозното дело в присъствието на представители -експерти на Министерството на финансите, Министерството на СД/КТ 100.1 културата, Дирекцията по изповедания и констатира следното:
В проекта за бюджет не е предвиден самостоятелен раздел "Религиозно дело", което препятствува законодателната дейност и парламентарния контрол в тази област. Залегналите в бюджета 6 500 000 лв. не отразяват и не могат да задоволят най-необходимите и неотложни разходи на държавата за издръжка на Дирекцията по изповеданията и за подпомагане на религиозните организации, институции и дейности. В тази връзка комисията насочва вниманието на вносителя и на Народното събрание към особената отговорност на обществото и държавата за преодоляване на разкола в традиционните основни изповедания; за прекратяване нашествието на верски и други подобни образования, неприсъщи и противоречащи на националните традиции, дух, морал и здраве; за запазване на религиозното културно-историческо наследство; за нравственото възпитание на нацията и особено на подрастващото поколение.
Ето защо комисията препоръчва на вносителя и на Народното събрание да обсъди и приеме следните допълнения:
I. Създава се раздел "Религиозно дело" в чл.2, ал.1 от закона със съответната систематична номерация и подраздели, както следва:
1. Издръжка на Дирекцията по изповеданията - 1 800 000 лв. (Сумата включва трудови възнаграждения на служителите, осигурителни вноски, командировъчни, стопански и канцеларски разходи и е съгласувана с Управление "Държавен разход" на Министерството на финансите.)
2. Субсидии за религиозни организации - обща сума 22 млн.лв.
а) Българска православна църква - 8 млн.лв. (Сумите са за реконструкция, реставрация и поддръжка на съществуващите 2500 манастири и църкви, за изграждане на нови обекти и създаване на неделни православни училища в страната.)
б) Поддръжка на Храм-паметник "Александър Невски" 2 млн.лв. (Сумите са за издръжка на 30 работници, 50 хористи, охранителни съоръжения, застраховки, поддръжка и вътрешна реставрационна дейност на храма.)
в) Поддръжка и реконструкция на български църковни имоти, подпомагане на свещенослужители и църковни настоятелства в чужбина 100.2 с предимство по предложения ред: Бесарабия, Одрин, Истанбул, Западни покрайнини - общо 6 млн.лв.
г) Главно мюфтийство на мюсюлманите в България - общо 4 млн.лв., като сумите са за част от издръжката на мюфтиите и за ремонт и строителство на джамии при липсата на финансиране от собствена стопанска дейност на мюсюлманското изповедание, както и за учебна дейност.
д) Израелтянски духовен съвет, арменска църква и други регистрирани изповедания - общо 500 000 лв.
е) Изследователска дейност, издаване на учебно-религиозна и друга просветна литература, в това число православен учебник по вероучение - общо 1 500 000 лв. (Сумите са за издаване на учебно-религиозна и друга религиозно-просветна литература, за социологически изследвания на сектите и за изследване на Института за териториално и селищно устройство.)
II. Чл.4, ал.1 от закона се изменя и допълва така:
1. Създава се нова точка трета "Дирекция по вероизповеданията и религиозно дело". Срещу името сума 23 800 000 лв.
2. Сумата в т.58 - "Рилска света обител - Рилски манастир", се увеличава от 9 679 000 лв. на 10 754 000 лв.
Посочените суми не се дублират с други предвидени суми за опазване на културно-историческото наследство по ведомството на Министерството на културата.
Комисията намира резерви за задоволяване на неотложните потребности на религиозното дело в завишените размери на субсидиите на Комитета по стандартизация и метрология, които предлага да се намалят.
Комисията вярва в националната отговорност на народните представители и се обръща с молба към тях да подкрепят Закона за бюджета за 1994 г. с така направените предложения.
КОМИСИЯ ПО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Становището на Комисията по радио и телевизия ще докладва нейният секретар господин Емил Капудалиев. Господин Капудалиев, имате думата. 100.3
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! На своето заседание на 3 февруари 1994 г. парламентарната Комисия по радио и телевизия единодушно прие следното становище:
"При съставянето на проектобюджета на Република България за 1994 г. ръководството на Българската национална телевизия представи на Министерството на финансите своя проектобюджет в размер на 1 260 779 000 лв.
След разглеждане в Министерството на финансите, а покъсно и в Министерския съвет, така заявената сума от Българската национална телевизия бе намалена на 766 551 000 лв.
На свое заседание от 11 ноември 1993 г. парламентарната Комисия по радио и телевизия единодушно прие становище, с което препоръча да се проведат нови разговори между ръководството на Българската национална телевизия и Министерството на финансите с цел увеличаване на така определения от правителството проектобюджет.
Комисията бе на мнение, че дори при нереалистичната, прекалено оптимистична макроикономическа рамка, обявена от правителството за 1994 г., определените за Българска национална телевизия средства в размер на 766 551 000 лв. са крайно недостатъчни за нормалното функциониране на двете програми и съставляват едва 61 на сто от предварително поисканите средства.
Неприятно сме изненадани от факта, че след проведените нови разговори вместо да бъде увеличен, проектобюджетът на Българската национална телевизия бе отново намален, този път на 689 896 000 лв. Драстично са намалени разходите за командировки на телевизионните екипи в страната и в чужбина за филмопроизводството, за телевизионните български оригинални постановки, за техническите материали, за заплащането на международните трасета, за ремонти и капитални вложения, за изплащането на авторски хонорари на български автори. Не са предвидени никакви средства за погасяване на заема от Международната банка за реконструкция и развитие, който е гарантиран от правителството на Република България. 100.4
Всичко това поставя под въпрос нормалното съществуване на двата канала на Българската национална телевизия, ограничава присъствието на българската култура на малкия екран, отразяването на най-важните вътрешни и международни събития, както и отразяването на предстоящите зимни олимпийски игри и световното първенство по футбол. 100.5
След обстоен анализ на най-належащите нужди на Българската национална телевизия, направен заедно с представители на Министерството на финнасите и с оглед тенденциите към увеличаване на инфлационните процеси в страната Комисията по радио и телевизия предлага:
В чл. 4, ал. 1, ред 40 сумата 689 млн. 895 хил. лв. да се измени на 980 млн. 885 хил. лева. По този начин на Българската национална телевизия се осигуряват 100 на сто от предложените в проектобюджета на правителството средства и допълнително 230 милиона за покриване на най-належащите нужди на Българската национална телевизия. Тези бюджетни средства ще задължат ръководството на Българската национална телевизия да създаде най-малко 6200 часа телевизионна програма.
За Българското национално радио Комисията по радио и телевизия предлага:
В чл. 4, ал. 1, ред 39 сумата 510 млн. 103 хил.лв. да се измени на 566 млн. 781 хил. лева. По този начин на Българското национално радио се осигуряват 100 на сто от предложените в проектобюджета на правителството средства и допълнително 50 милиона за доизграждането на националната радиомрежа, предаваща програмите "Хоризонт" и "Христо Ботев", за да могат те да се изравнят и да достигнат поне 90 на сто от българското население.
Тъй като с така направените промени се осигуряват 100 на сто от предвидената за Българската национална телевизия и Българското национално радио сума, Комисията по радио и телевизия предлага в чл. 10 след думите "по чл. 4, ал. 1" да бъде направено и следното допълнение: "Това не се отнася за Българското национално радио и Българската национална телевизия".
За Българската телеграфна агенция парламентарната комисия по Радио и телевизия, която е упълномощена по – 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията на Република България, предлага да бъдат отпуснати 40 милиона лева за обновление на техниката.
Обръщам се към уважаемите народни представители от Тридесет и шестото Народно събрание да подкрепят становището на Комисията по радио и телевизия. Защото нека си припомним мисълта на Сократ: "Това, което те прави грък не е кръвта, а културата!", НЧ/ЙА 101.1 а Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция са част от българската култура.
Затова, моля ви, подкрепете българщината, уважаеми колеги! Благодаря ви! (Ръкопляскания отдясно)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНАЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Капудалиев.
Следващата комисия е Комисията по околната среда. Има представено становище от нейния председател госпожа Свобода Стефанова.
Заместник-председателят на комисията господин Илхан Вели е депозирал днес до председателя на Народното събрание мнение, че той оттегля подписа си от становището на Комисията по околната среда във връзка с проектозакона за бюджета за тази година.
Има постъпило и друго становище от страна на членове на комисията. Ще давам думата последователно.
Госпожо Стефанов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СВОБОДКА СТЕФАНОВА: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги! Съгласно все още действащият правилник на Народното събрание, когато се четат становища и доклади, те се четат или от председателя на комисията, и по този начин те изразяват не мнението на председателя на комисията, а на тези депутати, членове на комисията, които са уважили правилника на Народното събрание.
В този смисъл искам да ви уведомя, и това е записано в протоколите на заседанието от петък на Народното събрание и на всички петъци, в които се правят съобщения за заседанията на комисиите, че Комисията по околната среда съобщава, съгласно правилника и организира работата си съгласно правилника на Народното събрание.
И тук искам сериозно да подчертая, за да влезе в протокола на Народното събрание, че не депутатите от Съюза на демократичните сили не посещават заседанията на Комисията по околната среда, а това правят депутатите от Българската социалистическа партия. Точно заради това Комисията по околната среда проведе заседанията си на 19 януари и на 2 февруари в състав на представителите на Съюза на демократичните сили. Тяхното присъствие на тези заседания не може да бъде отречено, тъй като са приложени списъци 101.2 към становището на присъстващите представители на Министерството на финансите, Министерството на околната среда и Комитета по горите, които в никакъв случай не могат да се свържат със Съюза на демократичните сили. Те просто бяха представители на изпълнителната власт и като такива бяха изслушани от представителите на Комисията по околната среда.
А що се отнася до подписа на господин Илхан Вели, много съжалявам за това момче, но при положение че това, което се случи с господин Свилен Капсъзов би могло да се повтори и на господин Вели, аз го разбирам затова, че си е оттеглил подписа. Защото той днес сподели това. И не бих искала да му се създават неприятности.
Така че становището, докладът на Комисията по околната среда е гласуван с кворум много близък до кворума, с който напоследък се гласуват законите в пленарната зала, т.е. без физическото присъствие на народните представители.
На проведените заседания на Комисията по околната среда, в които беше разгледан проектобюджета на Република България за 1994 г., бяха изслушани подробно в делова атмосфера представителите на Министерството на околната среда, Комитета по горите и Министерството на финансите. Основна тяжест беше дадена на изказванията на представителите на Министерството на околната среда, които дадоха и своето писмено мнение за това дали бюджетът е достатъчен за техните действителни нужди.
За да не бъда упрекната в политизиране, ще ми разрешите, ако обичате, да прочета становището на Министерството по околната среда, което, съгласете се, не би могло да се свърже като изпълнителна власт със Съюза на демократичните сили, а това е едно професионално мнение, подписано от министър Босевски. И другото становище, което е на Комитета по горите, подписано от инж. Христо Тодоров, който също не може да се свърже със Съюза на демократичните сили.
Министерството на околната среда предлага да отпадне текстът към чл. 8 от проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 1994 г., гласящ, че размерът на целевите субсидии, отпускани от бюджета за изграждане на екологични обекти не трябва да надвишава 50 на сто от общата субсидия на общината, 101.3 в територията на която е разположен обектът. Спазването на изискването на горепосочения член ще доведе до намалението на годишната субсидия за осем от обектите, включени в Приложение # 4 към закона, част от които са с предстоящ пусков срок през 1994 и 1995 г. - градските пречиствателни станции в Поморие, Обзор, Бяла, Грудово, Тервел, Каварна и Кубрат.
Като последващ резултат от едно четвърто по реда си намаление на годишната задача за 1994 г., ще бъде нарушена създадената организация по строителството на обектите, а въвеждането им експлоатация ще се отложи за неопределено време, 2 февруари 1994 г., подписано от министър Босевски.
С дата 2 февруари 1994 г., подписано от инж. Христо Тодоров е становището на Комитета по горите:
"В проекта за държавен бюджет на Комитета по горите представлява интерес чл. 4, в който се определят разходите за финансиране на министерствата и ведомствата, съгласно Приложение # 1. При разработване на бюджета за 1994 г. Комитетът по горите предложи бюджет в размер на 140 млн. 980 хил. лева. След съгласуване в Министерството на финансите беше определена сума в размер на 96 млн. 340 хил. лв., т.е. намаление в размер на 44 млн. 640 хил. лева. 101.4
В проекта за бюджет на Република България за 1994 г. на Комитета по горите са определени 86 млн. 706 хил. лв., т.е. сума по-малка с 9 млн. 634 хил. лв. спрямо уточнената с Министерството на финансите.
Комитетът по горите възразява по определената сума по следните причини. В абсолютна сума плануваното увеличение спрямо 1993 г. е в размер на 23 млн. и 18 хил. лв. или с 26,54 на сто. Като се има предвид нивото на инфлацията, увеличението на електроенергията с 34,34 на сто, на топлоенергията с 81 на сто, на транспортните услуги с над 30 на сто, предложеният от Министерския съвет бюджет в размер на 86 млн. 706 хил. лв. е крайно недостатъчен и не може да обезпечи нормалната дейност на Комитета по горите. Намалението от 9 млн. 634 хил. лв., залегнало в проекта на Министерския съвет, не е конкретизирано по разходни параграфи. Не са предвидени необходимите разходи за капитални вложения в размер на 3 млн. лв., необходими за СПТУ по дървообратване в Бургас, за изграждане на учебно-производствени работилници.
Като се има предвид обстоятелството, че в СПТУ и техникумите по горско стопанство осъществяват прием на ученици от цялата страна, се налага необходимостта от задължително осигуряване на общежитие и стол за учащите се. В тази връзка Комитетът по горите настоява съгласуваният с Министерството на финансите бюджет в размер на 94 млн. 340 хил. лв. за 1994 г. да не бъде намаляван с 9 млн. 634 хил. лв., поради това че значителна част от тази сума ще покрие разходите по поддържане на материалната база на тези училища и нормалното функциониране на местата за храна на учениците.
Като се имат предвид гореизложените становище и отказът на прпедставителя на Министерството на финансите да вземе под внимание изложеното мнение от двете ведомства, като се има предвид и миналогодишният горчив опит с писмата, които двете ведомства бяха предоставили, и как в пленарна зала никой не пожела да чуе техните професионални вопли само и само да мине един бюджет, който в крайна сметка показа, че не задоволява нуждите в страната, присъстващите депутати от Комисията по околната среда, които, бих си позволила да кажа, тежат много повече от цялото мнозинство на Комисията по околната среда, тъй като те наистина идват редовно на заседанията на комисита, за да си СБ/КП 102/1. свършат работата, а не участват в комисията, само за да получават заплати, на базата на тези разисквания, тяхното становище е, че бюджетът трябва да бъде върнат в Министерския съвет, да бъдат отчетени действителните нужди на ведомствата. Доколкото оставам с впечатление, всички говорили преди мен председатели на комисията имат предложения за много големи суми, които трябва да бъдат отчетени. Ако трябва те честно да си свършат работата на прпедседатели на комисии, биха казали същото - че просто проектобюджетът трябва да се върне в Министерския съвет, защото той не отразява реалните нужди на никое ведомство.
Много ви моля, като имате предвид и алтернативното становище, което не отговаря на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да не подлагате на обсъждане и на дискусия становището на група народните представители, които, както е видно и от разписанието на комисиите, не са се събирали редовно съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Благодаря за вниманието! Надявам се, че въпреки че, господин Беров, желаете да ликвидирате България, поне ще се опитате в рамките на бюджета да не го правите това!
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За да отпочинем малко и продължим със становищата, давам половин час почивка. (Звъни)
(17 ч. и 35 м.)
102/2.
(След почивката)

18 ч. и 15 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Към становището на Комисията по околната среда има едно допълнително становище, подписано от осем народни представители. Това са господата Георги Божинов, Петър Балабанов, Тодор Тодоров, Бахри Юмер, Костя Караиванов, Милен Чакъров, Илхан Вели и госпожа Велислава Дърева, независимо че не е съвсем точно според правилника като част от комисията, която е депозирала, част от народните представители, които са депозирали свое мнение. Ще дам думата на Георги Божинов, който ще докладва това мнение. Аз ви моля по различията от доклада на председателя на комисията да се спрете.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Становище на мнозинството народни представители, членове на Комисията по околната среда, относно проекта за Закон за държавен бюджет на Република България за 1994 г.
Настоящото становище е изработено след консултации, дискусии и обсъждания с експерти, със специалисти и с представители на Министерството на околната среда, Комитета по горите и Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ще моля господин Божинов, където има различия, защото е ясно, че становището на комисията е такова.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаема госпожо председател, след оттеглянето на подписа на господин Илхан Вели, от другата страна стои само и единствено един подпис. Така че аз не зная по кой правилник вие искате да отчетете само различията. Още повече това, което беше прочетено от тази трибуна, беше част от становището на председателя на Комитета по горите господин Христо Тодоров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Което Вие сигурно сте го включили.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Не е включено. Ако погледнете разпределения текст, там тези пасажи, които се четоха от тази трибуна, ги няма. Аз ви чета текст на становище, зад което стоят подписите на болшинството народни представители от тази комисия, и затова ви моля да го чуете, тъй като там общият извод е да СМ/Кп 103/1. не се подкрепя бюджетът, а тук става дума за конкретен анализ.
И така, първо по бюджета на Министерството на околната среда.
Предварителните разработки и разчети на Министерството на околната среда се свеждаха до предложения за бюджет от 140 млн. лв. В проектозакона за държавен бюджет на Република България за 1994 г. на Министерството на околната среда е предвидена сумата 84 млн. 869 хил. лв. Разликата е чувствителна и съществува опасност да се наруши не само функционирането на системата за наблюдение и контрол на околната среда, но и дейностите, пряко свързани с опазването и възпроизводството на българската природа.
Последните възможности за облекчаване на бюджета са намаление на стопанските и канцеларски разходи и консумативите за мониторинг и откриването на приходно-разходна сметка на Министерството на околната среда за внасяне на дължимите суми съгласно чл. 18, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда и от други постъпления.
След това, критичната, крайно необходима, допълнителна сума се изчислява на около 9 млн. лв. Без тези 9 млн. лв. има реален риск да бъдат компрометирани изграждането и работата на националната мониторингова система за контрол на състоянието на околната среда. Основното оборудване на тази система е осигурено чрез програмата "ФАР" за околна среда през 1994 г. и е на стойност 540 млн. лв. Аз ви моля да обърнете внимание, уважаеми господа народни представители, става дума за 9 млн. лв. като условие да функционира апаратура, подарена на България за 540 млн. лв. Невъзможността да бъдат експлоатирани тези системи ще има крайно отрицателни последствия. Спирането на системата за мониторинг и контрол на околната среда поради неосигурени средства за функциониране ще компрометира и започналия процес на предоставяне на безвъзмездна помощ за България за екологически обекти, която към настоящия момент е над 220 млн. лв.
Съхраняването на околната среда е една от малкото области пряко или косвено свързани с инвестиционните програми на международните финансови институции.
Подкрепяме минималните искания на Министерството на околната среда и предлагаме да се коригира неговият бюджет с 9 млн. лв. Тук ставаше сума за десетки и за стотици милиони. 103/2. Тази цифра показва, че анализът е бил прецизен и аз ви моля да подкрепите този първи пункт от нашето становище.
По осигуряването на средства за изграждането на екологически обекти чрез целеви субсидии на общините съгласно приложение # 2 на бюджета за 1994 г.
Строителството на екологичните обекти с общинско значение, каквито са градските пречиствателни станции за отпадни води, довеждащите колектори към тях и депата за твърди битови отпадъци, се финансират почти изцяло от държавния бюджет.
Установената практика целевите субсидии за общините да се формират в зависимост от общата субсидия за осъществяване цялостната инвестиционна дейност на отделните общини е сериозна бариера срещу провеждането на екологическа политика, насочена към постигане на максимален ефект в условията на ограничени ресурси.
Като резултат от този подход на финансиране редица обекти по опазване на околната среда се изграждат в България за 10 до 20 и повече години, а въвеждането им в експлоатация се отлага ежегодно. Завишаването на сметните стойности на обектите поради инфлационните процеси е още една сериозна причина за удължаване на пусковите им срокове и за неопределено дълго време тези обекти да стоят замразени.
Целесъобразно ще бъде да се осигури концентрация на по-голям обем субсидии към по-малък брой обекти с оглед ускоряване на пуска им в реализиране на бърз и чувствителен ефект в поречия, басейни и райони с утежнена екологическа обстановка.
Във връзка с това предлагаме и това е единственият текст, който се припокрива, да отпадне чл. 2, ал. 8 от проекта за Закона за държавен бюджет на Република България за 1994 г.
Текстът гласи, че размерът на целевата субсидия, отпусната от бюджета за изграждането на екологически обекти, не трябва да надвишава 50 на сто от общата субсидия на общината, в територията на която е разположен обектът.
Спазването на изискването на горната алинея ще доведе до намаляване на годишната субсидия в осем общини и ще отложи пуска на градските пречиствателни станции в Поморие, Обзор, Бяла, Грудово, Тервел, Каварна, Кубрат и Исперих. 103/3.
По бюджета на Комитета по горите. Подкрепяме искането на Комитета по горите и точка 4 от становището на Комисията по земеделието за завишаване с 3 млн. лв. сумата, предвидена по чл. 4, – 1, ред 37. Сумата е необходима за изграждането на нов учебно-производствен корпус поради реституция на съществуващата база.
И последно, по разпространения доклад на Комисията по околната среда относно законопроекта за бюджет на Република България за 1994 г.
Първо, не е ясно от колко народни представители е приет и от колко народни представители се подкрепя докладът.
Второ, загрижеността за осигуряване на финансовите условия за функциониране на Министерството на околната среда и Комитета по горите не може да скрие факта, че с предложението за връщане на бюджета в Министерския съвет преди гледането му на първо четене се създава риск за още по-голям финансов колапс със системата за опазване на околната среда и другите подсистеми на обществото.
Междувпрочем тази дилема стои пред всички нас и ние ще подкрепим бюджета, за да дадем шанс на второ четене за известно оптимизиране, за да има възможност чрез неговата реализация страната да излезе от това състояние.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Становището на Комисията по здравеопазване ще докладва нейният председател доктор Георги Карев.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ КАРЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господа министри! Оказа се, че в списъка на Народното събрание Комисията по здравеопазване е на едно от последните места. В това, разбира се, няма нищо страшно. Това е чисто формален въпрос. Страшното е там, че здравеопазването като функция очевидно заема също такова място в ценностната скала на това правителство, което се доказва и от факта, че от Министерския съвет в момента в залата останаха двама господа министри, на които благодаря. И папката на някой трети, но собственикът на папката го няма.
Представяйки пред вас становището на Комисията по здравеопазване относно законопроекта за държавния бюджет на Република 103/4. България за 1994 г., започвам с изричната уговорка, че редица позиции, застъпени в това становище, не съвпадат с моите собствени като народен представител и като представител на политическата сила, към която принадлежа. Поради което по тези въпроси аз ще се изкажа отделно. 103/5. В момента ви представям това становище, в битието си единствено на председател на Комисията по здравеопазване.
Комисията по здравеопазване на шест свои заседания, с участието на представители на Министерството на финансите и Министерството на здравеопазването обсъди проекта за Закон за държавния бюджет на Република България за 1994 г. При анализа на предоставените данни, прави впечатление несъразмерното съкращаване на разходите в отделните бюджетни сфери. Здравеопазването при завършила финансова 1993 г. с неразплатени над 2 млрд. лева, получава намаление на процента от общите разходи с 0,40 на сто сравнени с предходната година, докато намалението при образованието е 0,25 на сто, т.е. двукратно по-малко. Процентът на разходите за отбрана е увеличен с 0,32 на сто, а за пенсиите с 4,81 на сто и т.н.
След разплащане на консумираните през миналата година средства, реалната сума за здравеопазване е незначителна и не отразява нито инфлационните процеси, нито нарастването на курса на долара, което пряко рефлектира върху цените на медикаменти, консумативи и медицинска техника. Приложената методика и формулата за определяне на субсидията, не отразяват съществените различия в разходите на общините, в зависимост от здравните заведения, финансирани от техните бюджети. Твърде недостатъчни са обективните критерии във формулата, които отразяват тези различия.
Друг е въпросът, че методологичният подход при съставянето на бюджета, може да бъде качествено различен, когато това бъде уредено с бъдещия устройствен закон за държавния бюджет. Законопроектът за държавния бюджет за 1994 г. не е съобразен с препоръките на Комисията по здравеопазване от м. октомври 1993 г., за промяна в подхода при определяне на обходимите средства за здравеопазване с преминаване от принципа на издръжка на здравни заведения към заплащане на извършената от тях дейност. Над 70 на сто от средствата за здравеопазване се управляват от общините. В тяхната администрация обаче липсват структури, оторизирани да контролират разпределението и разходването на тези средства. Държавата не разполага с механизми за контрол върху динамиката на цените на медикаментите, включително и на тези, които тя заплаща. Определената в проектобюджета сума за медикаменти е произволно избрана, поради липса на информация на национално ТХ/ВР 104.1 равнище, както за разходваните количества лекарствени средства, така и за изплатените за тях суми през миналата година.
Наред с горните данни, процентът от брутния вътрешен продукт, който според сравнителната таблица на приходите и разходите на консолидирания бюджет за 1994 г. - 4,04 е далеч под критичния за нормалното функциониране на системата на здравеопазването. Това налага, както разумни мерки от страна на Министерство на здравеопазването за намаляване на разходите, така и внимателно наблюдение на отрасъла от правителството и корекция на бюджета в раздел здравеопазване, с цел недопускане на принудително преустановяване на здравни дейности.
Освен направените оценки, като приема по принцип Закона за държавния бюджет за 1994 г., Комисията по здравеопазване прави и следните конкретни предложения за промени в закона.
Параграф 1. Към чл. 7 да се създаде нова ал. 2 със следното съдържание: до приемането на своите бюджети, общините получават субсидии от републиканския бюджет в размер, определен с постановление на Министерския съвет, # 262 от 1993 г.
Параграф 2. Към чл. 7 да се създаде нова ал. 3 със следното съдържание: общините определят за здравеопазване относителен дял от своите бюджети за 1994 г., който не може да бъде помалък от относителния дял на отчетените разходи за здравеопазване, спрямо общите отчетени разходи по бюджета им за 1993 г. Като в отчетените разходи за здравеопазване се включват и допълнително приведените суми за подпомагане на здравните заведения, по постановление на Министерския съвет, # 151 от 1993 г., както и неразплатените разходи до 31 декември 1993 г.
Параграф 3. Към чл. 8, да се добави нова ал. 3 със следното съдържание: средствата за капитално строителство за здравеопазване се изваждат от републиканския и общинските бюджети и се предоставят за разпределение от Министерството на здравеопазването.
Параграф 4. Към чл. 10, да се добави нова ал. 2, със следното съдържание: условието по предходната алинея не се отнася за разходи за здравеопазване.
Това становище бе прието със 7 гласа за, 3 гласа против и 3 гласа въздържали се. 104.2
Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, д-р Карев!
Следва за становище Комисията за младежта, спорта и туризма. Думата има нейният председател д-р Рашко Рашков.
ДОКЛАДЧИК РАШКО РАШКОВ: Уважаема госпожо председател, господа министри, дами и господа народни представители! Комисията за младежта, спорта и туризма на три свои заседания разгледа проекта за Закона за държавния бюджет на Република България за 1994 г. в присъствието на представители на Комитета за младежта и спорта, Съюза на българските автомобилисти, Българският туристически съюз и Министерството на финансите. По предложения проект комисията констатира.
Първо. Проектобюджета на Комитета за младежта и спорта за 1994 г. няма предвидени средства за младежки дейности. Комисията получи уверение от Министерство на финансите, че средства в размер на 9 млн. 381 хил. лева за младежки дейности са предвидени в централния републикански бюджет - функции образование, целеви общодържавни разходи.
Второ. Предвидените средства за Съюза на българските автомобилисти в размер на 2 млн. и 700 хил. лева са крайно недостатъчни и не покриват нормативно предвидените 50 на сто от разходите за пътна помощ, а едва 10 на сто от тези разходи.
Средствата предвидени за Българския туристически съюз в размер на 2 млн. и 700 хил. лв. са също недостатъчни за покриване нуждите за маркировка, радиовръзки и други дейности на планинските спасителни служби.
Четвърто. Не са индексирани средствата по бюджета за 1994 г., в сравнение с тези за 1993 г. на Комитета за младежта и спорта, за спортна дейност, което ще доведе до силно затруднение на изпълнението на държавната политика и в областта на спорта. Нещо повече, в бюджета за 1994 г. се предвиждат по-малко средства в сравнение с предишната година.
Пето. Намалението на средствата за издръжка на Комитета за младежта и спорта като ведомство от 8 млн. и 500 хил. лева през 1993 г., на 7 млн. 763 хил. лева през 1994 г. ще го постави в тежко положение при изпълнение на задачите.
Шесто. Крайно недостатъчните средства, а те са 900 хил. лева за капитално строителство и основни ремонти, поставя сериозни 104.3 проблеми пред поддръжката на спортната база и ще наложи отклоняване на други средства за спортна дейност за тази цел.
Седмо. Проектираните средства в общинските бюджети за 1994 г. за спортна и младежка дейност са също недостатъчни. Но и дори за тяхното осигуряване и изразходване няма гаранции.
След така направените констатации и отчитайки недостатъчността на средствата, предвидени в проектозакона за държавния бюджет на Република България за 1994 г., Комисията за младежта, спорта и туризма предлага.
Първо. Смята за неоснователно забавено преструктурирането на средствата за младежка дейност и предлага по чл. 1, ал. 2, т. 148, други разходи, централен републикански бюджет, целеви общодържавни разходи, средствата от 9 млн. 381 хил. лева да се прехвърлят в т. 32 на чл. 3, ал. 1 за Комитета за младежта и спорта.
Второ. Комисията предлага към чл. 9, ал. 3, т. 1 към края на изречението след думата заведение да се допълни "спортна и младежка дейност". Такава промяна, впрочем беше направена и в Закона за държавния бюджет през миналата година.
Трето. Поради описаното тежко финансово състояние на осигуряването на спортната дейност на страната, комисията настоява Преходните и заключителни разпоредби на проектозакона за държавния бюджет в отделен параграф да се реши: средствата за спонсорирането за участието на българските спортисти за световни първенства през 1994 г. да се приемат като необходимо присъщи разходи на съответните предприятия и фирми. 104.4 Четвърто, обложената сума от доходите от премии и награди от световни първенства през 1994 г., да се предоставят на съответните български спортни федерации във фондове за развитие на детско-юношеския спорт.
В заключение, комисията изразява надежда, че при разкриване на резерви и при евентуалната актуализация, проблемите на спортната и младежка дейност ще бъдат решавани с приоритет.
Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, д-р Рашков.
Комисията по жалби, предложения и петиции на гражданите също е представила своето становище. Неин председател е отец Стефан. Господин Стефан Стефанов, не го виждам.
Докато дойде председателят на тази комисия, нека чуем становището на Комисията по енергетика и енергийни ресурси. Становището е подписано от заместник-председателя й, господин Денчев. Имате думата, господин Денчев, да чуем становището.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! В проекта на Министерския съвет за държавен бюджет на страната за 1994 г. е предвидено за енергетиката да се осигурят общо 2 млрд. 891 млн. лева субсидии, при очаквано изпълнение за 1993 г. от 2 млрд. 343 млн. лева, които са съответно 0,6 на сто и 0,7 на сто от брутния вътрешен продукт.
Предвижда се още от началото на 1994 г. да се увеличат продажните цени на електроенергията средно с 25 на сто, а на топлоенергията, въглищата и брикетите с около 40-50 на сто.
Покриването на останалия финансов дефицит се предвижда да се извърши с мерки от страна на държавните органи и стопански организации от отрасъла. По разчетите на Комитета по енергетика, намалението на производствените разходи на търговските дружества за 1994 г. възлиза на 2 млрд. 76 млн. лева, в т.ч. за топлофикационните - 908 млн. лева; за Националната електрическа компания - 674 млн. лева и Въглища - Холдинг - 521 млн. лева. Което представлява 4,4 на сто от общите разходи.
Това намаление не е достатъчно, за да покрие изцяло финансовия дефицит. В тази връзка, е необходимо Министерският съвет да разработи специални програми за допълнително намаляване на разходите на търговските дружества в системата на Комитета ДВ/ВР 105.1 по енергетика, включително за заплати, фонд СБКМ, за ликвидиране на губещи и нерешаващи за енергетиката производства, участъци и мини. Особено внимание трябва да се обърне на нивото на цените на енергийните въглища, които са определящи за цената на електроенергията.
Министерски съвет трябва неотложно да предприеме необходимите мерки за решаване на проблема за взаимните плащания между държавните фирми и търговските дружества от енергетиката. Отлагането на този проблем може да се отрази фатално на Националната електрическа компания, имайки предвид големия размер на кредитите за оборотни средства, които компанията е принудена да ползва по тази причина.
Особено важно е обвързването на предвидената субсидия с мерките за снижаване на финансовия дефицит на дружествата, повишаването на цените на енергията и горивата, както и компенсацията за поскъпването общо за населението, и целево за социално слабите слоеве.
Не е възможно да се избегне или отложи за дълго време повишение на цените и да се търси покриване на дефицита и финансовата стабилизация, само чрез разкриване на резерви за намаляване на разходите, имайки предвид темпа на инфлацията и зависимостта на енергетиката от курса на лева при закупуване на вносни горива и материали.
Необходимо е да се направи точна оценка на влиянието на валутната компонента в цените на енергията и се разработи механизъм за тяхното актуализиране, и търсене на възможности за намаляване на този дял в полза на националните енергоресурси.
Повишението на цените не би следвало да се решава без паралелно приемане на разработените от Министерство на труда и социалните грижи, с участието на Комитета по енергетика и подчинените му дружества, компенсационни мерки за защита на битовите енергопотребители, особено на социално слабите, както и да се определят целите и параметрите на социалната защита. С оглед на това, е целесъобразно да се въведат диференцирани тарифи, според курса на потребителите, лимити за потребление, компенсиране на част от цената на енергията за социално слабите и др. 105.2
Комисията приема въвеждане на нова, социалнообоснована, тарифна политика за СЕК - София, предвид чувствителното увеличаване цената на топлоенергията.
Комисията приема предложената макрорамка в частта й за енергетиката, както и параметрите, чрез които се търси финансово стабилизиране на търговските дружества. В същото време, отново изразява становище, че с това няма да се решат сериозните финансови проблеми на енергетиката, а ще бъде само поредна стъпка в това направление.
Становището е прието с 8 гласа за. При гласуването представителите на Съюза на демократичните сили не участваха.
Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Генчев!
ПЕТЪР ТОДОРОВ (от място): Тъй като ние не сме участвали, имаме специална позиция по това, което току-що чухме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Може би като почнат дебатите, да кажете, господин Тодоров, тази позиция.
ПЕТЪР ТОДОРОВ (от място): Аз и тогава ще се изкажа като депутат, а сега като представител на Комисията по енергетика от Съюза на демократичните сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Вие становище подготвили ли сте?
ПЕТЪР ТОДОРОВ (от място): Ние имаме позиция, която е готова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля Ви, накратко, само че! Става дума за позиция на народните представители, които не са участвали в гласуването в тази комисия.
Моля, само накратко!
ПЕТЪР ТОДОРОВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател, уважаеми колеги, въпросът с енергетиката в България е прекалено сериозен, за да може да мине така бързо, с едно такова становище на комисията. Това е нещо, като да пълним каца без дъно. Непрекъснато, откакто помним цените растат и загубите растат, непокритите загуби растат, и цените растат и края му не се вижда. Не се прави нищо, за да се сложи ред в този отрасъл и ние тук чухме, че комисията одобрява, първо, рамките на бюджета отнасящи се до енергетиката. Тези рамки са нереални, всички ги знаеме, 105.3 защото не може да се прави бюджет при трийсетина процента инфлация или 35 лева за долар, за годината, когато още отсега е ясно, че сме ги минали. Не може да се вдигат цените за отоплението на софиянци два пъти, при условие, че 50 до 60 на сто от топлоенергията се губи на тези няколко километра, които делят ТЕЦовете от жилищата на потребителите и тези нещастни хора трябва да плащат два пъти повече, и повече от два пъти повече, от това, което консумират, защото има некадърни чиновници, които години наред наблюдават това нещо и не си мърдат пръста, и защото никой до този момент не е направил нещо, за да въведе ред в този отрасъл.
Това е един пример, примерите са много и повтарям, бюджета по отношение финансовото състояние на Комитета по енергетика прилича на каца без дъно. И тази година ние ще увеличим цените, ще натоварим гражданите, в края на краищата загубите ще растат. И накрая на годината ще констатираме, че много, много милиарди са се добавили към тези, които в момента са предвидени. Затова, ние не участвахме в гласуването, тъй като ни беше отказана една по-реална и по-сериозна дискусия по тези въпроси. Просто гласуването беше претупано, за да се мине, за да се изпълни задачата, бюджета да се приеме.
Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря!
Следващата комисия е Комисията по транспорта. Становището е подписано от нейния председател господин Ремзи Осман.
Господин Осман, имате думата!
И остава становище на още една комисия да бъде чуто. 105.4 ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател! Комисията по транспорта разгледа на свои заседания проекта за закон за държавния бюджет.
Основно беше разгледана разходната част на бюджета и в частност предвидените разходи и субсидии за транспортната инфраструктура и транспортната дейност.
Вземайки предвид възможностите на бюджетната рамка и нуждите на транспорта за инвестиции, текущо поддържане и субсидии за превозите със специална насоченост комисията
РЕШИ:

1. Предложеният текст в чл. 1, ал. 2; 1.4.7 "Ремонти" редът "На пътища" да бъде по-ясно диференциран, като същият придобие следния вид:
Точки 1.4.7 "Ремонти на пътища - в т.ч. за I клас пътища, втори ред"
Предлаганото допълнение е в съзвучие със Закона за пътища. От друга страна средствата за тази четвъртокласна пътна мрежа се осигуряват в бюджетите на общините, а за I, II и III клас пътища средствата са от бюджета на Министерство на транспорта, респективно Главно управление на пътищата. Следователно, различната ведомствена подчиненост на инвеститорите за ремонти на пътища налага те да бъдат отделени още в самия закон.
В тази връзка предлагаме в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета да се запише параграф със следното съдържание: "Средствата за строителство, реконструкция, ремонт и поддържане на четвъртокласните пътища и местните пътища се разделят по общини от междуведомствена комисия, определена от Министерския съвет".
Относно размера на предвидените средства за ремонт и поддържане на четвъртокласната пътна мрежа и на местните пътища, комисията счита, че те са крайно недостатъчни с оглед състоянието на тези пътища. Поради това предлагаме сумата да бъде увеличена със 150 млн. лева. Това увеличение да бъде за сметка на намалението на субсидиите по другите пера на т.1.6.1, ал. 2 на чл. 1.
При това положение т. 1.4.7 на ал. 2 от чл. 1 на закона да се установи на следните размери: МК/ЙА 106.1
Ремонти 1 млрд. 591 млн. и 700 хил.лева.
Ремонти на пътища 1 млрд. 187 млн. и 300 хил.лева.
В т.ч. I клас пътища 450 млн. лева.
На бюджетни организации 404 млн. и 400 хил.лева.
2. Предвидената сума за субсидии на фирма "Български държавни железници" по чл. 1, ал. 2 на проектозакона е крайно недостатъчна за покриване нуждите на тази фирма. Предлагаме след едно обстойно обсъждане на състоянието на "Български държавни железници" да се потърсят допълнителни възможности за увеличение на сумите за субсидии на тази фирма.
Комисията по транспорта, счита че като се вземат предвид направените препоръки за 1994 г. във връзка с проектозакона за бюджета, то може да бъде приет на първо четене.
Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Осман!
Становището на Комисията по жалби и предложения и петиции на гражданите ще докладва господин Кирил Желев.
И последното становище ще бъде на Комисията по отбранителната промишленост.
Господин Желев имате думата!
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Комисията по жалби, предложения и петиции на гражданите на свое заседание, проведено на 27 януари 1994 г., обсъди внесения от Министерския съвет законопроект за държавния бюджет на Република България за 1994 година.
Комисията, не е обвързана пряко с никоя от структурите на изпълнителната власт. При изработване на своето становище ние изхождахме от характера на ежедневно постъпващите в нея предложения, жалби, молби и петиции на гражданите.
Темпът на нарастване на разходите, предвидени за Министерския и Президенството, това е нашето предложение, да бъде намален и изравнен с този на Народното събрание. От тази база да се предвиди 5 на сто намаление на разходите на трите институции.
Икономиите, реализирани от разходите на трите институции, да се се пренасочат към социалната сфера и по-специално към социалните домове в страната за инвалиди, възрастни хора, деца 106.2 сираци, "Майка и дете", психично болни и други. Комисията намира за необходимо и предлага средствата, предвидени за Националния компенсационен жилищен фонд, да се предеждат по фондова сметка ритмично, след изтичане на всяко тримесечие.
Членовете на комисията са единодушни, че средствата предвидени за Рилския манастир, са недостатъчни и с оглед неговия статут следва да се завишат с 1 милион лева.
Да се предвидят средства за финансиране дейността на Агенцията за българите в чужбина, като се конкретизира целевото им предназначение.
В бюджета следва се планират и средства за избори.
В заключение, Комисията по жалби, предложения и петиции на гражданите счита, че предложеният законопроект за държавния бюджет на Република България за 1994 г. може да бъде внесен за обсъждане в пленарната зала, като се вземат предвид всички направени бележки, препоръки и предложения.
Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Желев!
И последната постоянна комисия, чието становище ще чуем сега е Комисията по отбранителната промишленост. Становището е подписано от неиния председател господин Мухтанов.
Имате думата!
ДОКЛАДЧИК ТОШО МУХТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър на финансите! Становище на Комисията по отбранителната промишленост.
На 21 декември 1993 г. и 18 януари 1994 г. Комисията по отбранителната промишленост в присъствието на представители на Генералния щаб на Българската армия и на Министерството на финансите обсъди законопроекта в частта му, отнасяща се до финансирането на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Главното управление "Държавен резерв и военновременни запаси".
Акценът при обсъждането беше поставен върху материалното осигуряване на двете министерства. Комисията по отбранителната промишленост прие следното
СТАНОВИЩЕ

По състоянието на Българската армия и Министерството 106.3 на вътрешните работи
Заложените в бюджета 12 млрд. 966 млн. лв. дори и при тяхното пълно осигуряване, при 100 на сто изпълнение на бюджета, биха запазили през 1994 г. недостатъчната степен на финансиране потребностите на Българската армия. Нещо повече, неиздължените средсства от около половин милиард лева по бюджета за 1993 г. биха намалили със същата сума предвидения бюджет за 1994 г., тъй като се касае за извършени към 31 декември 1993 г. ремонти и услуги на армията.
Пета поредна година армията няма да бъде в състояние да закупува нова техника и въоръжение и ще бъде принудена да нарушава текущи неснижаеми и мобилизационните неприкосновени запаси в стремежа си да поддържа бойната готовност на войските. Ще бъде спряна научноизследователната и развойната дейност, въпреки че няколко приоритетни програми имат важно значение за националната сигурност в средносрочен план.
Ако бюджет бъде приет в предложения му вид Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи не само, че няма да могат да направят почти никакви поръчки пред отбранителната промишленост, но дори няма да могат да изкупят част от готовата налична продукция, която им е необходима.
Наложително е тези проблеми подробно да бъдат обсъдени на закрито заседание на Народното събрание преди цялото обсъждане на Закона за бюджета. Това се налага, тъй като ако не бъде намерен изход за осигуряване на минимално необходимите средства ще бъде неизбежно приемането на политическо решение относно националната сигурност и бъдещето на армията.
Комисията по отбранителната промишленост възприема позицията на правителството през 1994 г. да не се натрупват нови държавни резерви и военновременни запаси, а да се осигуряват текуща поддържка и освежаване на наличните.
По пътищата за търсене на резерви
Комисията по отбранителната промишленост, счита че през 1994 г. трябва да се осигурят необходимите законодателни и други мерки за по-пълно събиране на данъчните вноски в бюджета на общественото осигуряване. При изпълнение на тази задача значителна част от предвидения трансфер от Републиканския бюджет (5 млрд. 347 млн. лв.) може да бъде насочено към Министерството на отбра106.4 ната и Министерството на вътрешните работи.
Министерският съвет спешно да утвърди програма за приватизация на ненужни обекти и производствени мощности на Министерството на отбраната, като придобитите средства се предоставят изцяло на Министерството на отбраната. Успоредно с разработването на програмата да уреди с нормативен акт ползването в пазарни условия на материално-техническата база на Управлението за предказармена подготовка с цел осигуряване на самоиздръжката му и получаването на приходи.
Трето. В рамките на общите договорености с Русия правителството да проведе преговори за:
- издържаването от Русия на изнесената през 1991 г. специална продукция чрез доставка на резервни части за армията за около 1 милиард лева.
- създаването на междуправителствена комисия за военнотехническо и военноикономическо сътрудничество. 106.5
4. Министерският съвет да утвърди наредба за задоволяване на текущите потребности на армията чрез организиране на търгове или по друг подходящ начин с цел най-икономично разходване на наличните средства в бюджета.
5. Ограниченията по чл. 10 от законопроекта за бюджета да не се отнасят за Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи.
И последно по приемането на бюджета. Успоредно с приемането на бюджета Народното събрание да приеме собствена програма за законодателните си приоритети през пролетната сесия на 1994 г. Изпълнението на тази програма да способства изпълнението на бюджета.
Второ, правителството да утвърди пакет от мерки със срокове и отговорници, които да осигуряват изпълнението на бюджета, и да информира Народното събрание."
С това свое становище комисията е изразила с консенсус мнение, че законопроектът трябва да бъде внесен в Народното събрание за обсъждане на първо четене.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Мухтанов.
С това приключваме за днес по въпроса за държавния бюджет. Чухме становищата. Утре от 15 ч. ще продължим с дебатите.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Когато ще гласуваме? Вота кога ще гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: И вота ще гласуваме, разбира се. Няма проблеми.
Поискал е думата господин Иван Пушкаров. Тук ли е господин Пушкаров? - Да. Заповядайте. Той иска думата, като се ползва от времето на Новия съюз за демокрация.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ама не сме започнали дебатите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Не е по дебатите, а по друг въпрос. Не ми каза по какъв въпрос. Сега ще чуем.
ИВАН ПУШКАРОВ (независим): Спокойно, господин Димитров, ще обясня за какво взимам думата!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не сме обсъдили още дневния ред, Вие давате думата по нов законопроект, и то по процеСД/КП 107/1. дурен въпрос!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Димитров, следващата точка е Законът за акцизите. Дневният ред е приет миналия път. Сега нека да чуем какво иска господин Пушкаров.
ИВАН ПУШКАРОВ (независим): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Ползвам делегирано право за вземане на думата от Председателството на Новия съюз за демокрация по чл. 38, ал. 5 на правилника.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Кога влезнахте в него?
ИВАН ПУШКАРОВ: Господин Димитров, аз смятам, че с Вас отделно ще уточним Вие къде сте влезли и излезли и ние къде сме влезли и излезли. Това не занимава публиката.
Уважаеми колеги! Искам да прочета обръщение, подписано от 65 души депутати от Народното събрание. За съжаление, като наблюдавам оредялата зала на парламента, започвам да се тревожа, че парламентът дава сериозни загуби в жива сила. Но аз се надявам, че тук се намира по-добрата част от народните представители и те ще ме разберат. (Шум в залата)
И така: "Госпожи и господа народни представители! Ние, депутатите, подписали настоящото обръщение, сме убедени, че 1994 г. може и трябва да стане година на поврат към политическа и икономическа стабилизация, да положи началото на излизане от дълбоката криза на обществото. Но съвсем не е изключено партийни сметки и предизборни страсти да я превърнат в още една загубена за реформите година. Това би имало наистина драматични последици за бъдещето на България.
Времето за отлагане на трудните решения се изчерпа. Нямаме право на нито един загубен ден. Корупцията се разраства, авторитетът на институциите ерозира, сигурността на отделните граждани и на страната е застрашена, периметърът на управляемите процеси се смалява. От това печели само тънък слой от стари и нови спекуланти. Губят всички останали.
Чувството за безизходица предизвиква растящо недоволство, неверие в реформите въобще и настроения за връщане към старата командна и уравнителна социално-икономическа система. Мнозина се отдадоха на самоохулване и самосъжаление.
Българският дух, българската наука и култура не заслужават участта да бъдат затривани от безпаметни хора. Категоричното 107/2. желание за поврат към реформи в интерес на голямото мнозинство у българските граждани отчетливо звучи днес в обществото независимо от цвят, възраст и професия и в града, и особено в селото.
Но има една стихия, която е в състояние да надвие дори еднозначните предпочитания на огромното мнозинство от хората. Това е партизанщината.
И друг път в българската история интересите и маниите на партийни котерии, на клики и личности, болни за власт, са подривали националния интерес, довеждали са страната до ръба на пропастта.
Днес тази опасност се надига с нова сила. И в двете основни политически сили - СДС и БСП - достатъчно влиятелни кръгове виждат политическото си бъдеще на основата на противопоставянето, на сблъсъка, чрез който едната по-ярко се откроява на фона на другата.
Този модел в кавички, съчетан със задкулисни маневри, интриги и манипулации, прави парламента непродуктивен и срива остатъците от неговия авторитет.
Госпожи и господа народни представители! Днес въпросът за България не е дали да тръгне надясно или наляво, на изток или на запад. Днес въпросът е дали ще вървим напред към едно действително демократично и икономически конкурентоспособно общество или ще потъваме в анархия и бедност.
Като споделяме убеждението, че през тази година парламентът има да изпълни мисия с трайно значение за бъдещето на нашия народ и на страната ни;
- като имаме предвид, че България се намира пред решаваща фаза на преговорите за външния дълг, което ще ни даде отсрочка от 5 до 7 години за съживяване на икономиката;
- като оставаме верни на положената от нас клетва пред българския народ;
- като се обявяваме против опитите да се търгува с интересите на България и българската нация заради вътрешнопартийни интереси, ние призоваваме всички народни представители с чувство за отговорност пред отечеството си да се противопоставим на всякакви опити за блокиране работата на Народното събрание; да не допуснем Народното събрание да стане заложник на политическата парти107/3. занщина; да противодействаме на подклажданата от партийните централи война между държавните институции; да работим единствено по законите, осигуряващи действителна реформа на икономическата и политическа система в България, националната сигурност и социалната стабилност на българското гражданство.
Националните интереси на България не са едноцветни. Опитите от последните години показаха убедително, че няма една политическа сила в страната, която е способна сама да извърши реформите. Затова, уважаеми колеги, отправяме към вас апел за постигане на парламентарно споразумение за приемането на закони и решения по следните жизненоважни проблеми: националната сигурност, външния и вътрешен дълг на страната, държавния бюджет и местните финанси, социалното и здравно осигуряване, заетостта и социалното подпомагане, ускоряването на приватизацията и разширяването на формите за нейното осъществяване, аграрната реформа, гаранции и стимулиране на частния сектор в икономиката на страната.
Тези проблеми не се поддават на степенуване. Но успешното им решаване изисква друга нагласа, друга организация на нашата работа в парламента.
Предлагаме това парламентарно споразумение, защото всички ние, народните представители, сме длъжни:
- да укрепим българската държавност, като пресечем тенденциите на неуправляемост;
- да работим за възстановяване доверието на гражданите към Народното събрание като върховна държавна институция;
- да гарантираме законовата основа за работата на изпълнителната власт, без която нито едно правителство не би могло да действа ефективно и енергично;
- да осигурим необратимост на прехода към гражданското общество и пазарната икономика;
- да гарантираме онази социална сигурност, която ще затвърди вярата в предимствата на демократичното общество;
- да работим за осигуряване на международния авторитет на България.
Нека мнозинството в полза на разумната алтернатива в този парламент съединим усилията си в името на България, на нейните днешни и утрешни интереси!" 107/4.
Този документ е подписан и разработен от 65 народни представители, както казах, от следните групировки: от независимите депутати, от Новия съюз за демокрация, от ОСД, от ГОР и от ДПС.
Искам накрая само няколко думи, за да завърша. В историята има много примери, когато политически противници, политически партии и политически опоненти са намирали сили да надмогнат своите политически пристрастия. Един от най-хубавите примери в това отношение е Великата китайска стена. Тя е изграждана 350 години. В продължение на тези 350 години са се сменили над 30 императора. Половината от тях са били убити от своите приемници. И въпреки това Великата китайска стена е построена, защото тя е представлявала сигурната бариера срещу нападенията на хуните, на варварите срещу Китай.
Аз мисля, че ние можем да поставим началото на изграждане на такава китайска стена срещу реставрацията.
Благодаря ви. (Ръкопляскания от средата на залата) 107/5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Иван Пушкаров.
Това е едно обръщение. Член 71 урежда материята с решенията, декларациите и обръщенията и ако, господин Пушкаров, желаете Вашето обръщение реално да влезе в парламента, има разписано правило по чл. 71: вие можете да внесете официално това обръщение, то да бъде разпределено на съответни комисии, макар че е трудно в момента да разбера на кои комисии, и да върви по съответния ред. В противен случай аз го разглеждам по-скоро като един морален призив. Това е. Благодаря за вниманието!
Заповядайте, господин Савов!
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всъщност това, което каза господин Пушкаров, то се и очакваше. Очакваше се, че ще се образува президентската партия, очакваше се да чуем тези думи тук. Господин Пушкаров забрави само освен китайската стена да спомене и пирамидите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: И там е било голям зор!
СТЕФАН САВОВ: Имах възможността да видя китайската стена. Но ако господин Пушкаров мисли, че китайсксата стена или пирамидите са някакъв признак или символ на народен консенсус, извинявайте но така да се каже в основите и на китайската стена, и на пирамидите са закопани много кости на хора, които въобще не са искали да работят там. Но да оставим тези исторически факти.
Като слушах господин Пушкаров, който е млад човек в сравнение с мене, се сещах за трубадури на надпартийността, подобни на господата Кимон Георгиев, Димо Казасов и компания, които именно в 1934 г. ни вкараха в една каша, от която след това мъчно излязохме. Защото на мене ми се струва, че в един парламент, когато започне да се говори за надпартийност, това вече е предателство към парламента, към парламентарния строй.
В един парламентарен строй няма консенсус. В един парламентарен строй ние можем да постигаме съгласие по известни въпроси, но именно в тази свободна парламентарна игра се изковават найдобрите закони и бих казал най-доброто бъдеще на нацията. Не в онези надпартийни позиции!
Господин Пушкаров, почетете малко българската история. НЧ/НП 108.1 Ние и в нея имаме доста примери именно за надпартийност, за опити тази надпартийност след това да унищожава партиите, след което идват тежките събития, когато изведнъж се разбира, че тази надпартийност в името на родината, в името на отечеството, в името на България, в името на обединените хора и така нататък, тя не води доникъде. Тя е понякога демагогия, а понякога нещо много по-лошо. Тя е сливане на парламентарната система.
И за мене е страшно това и за двете страни, че от четири години ние имаме непрекъснати атаки главно срещу народните представители, или с други думи главно срещу парламента. Защото ако имаме нещо ново в тези четири години, имаме един парламент, който работи, може незадоволително, обаче работи демократично.
И аз много се надявам, че както от дясната страна, така и от лявата страна няма вашата група да получи онова одобрение, за което вие апелирате.
Аз лично, като човек, който се занимава с история, мога да ви кажа: не тръгвайте по този път! Не тръгвайте по пътя на надпартийността! Това не е позиция. Прочетете Стефан Попов и неговите "Безсъници", един автор, който действително заслужава да се прочете и там ще видите при онези тежки условия за България, действително, през 1934 г. или да започнем дори след войната, че с нищо не сме допринесли като сме делегирали властта на този или онзи, а не сме оставили властта в ръцете на тези, които са именно носителите на националните интереси. Защото не е казано, че националните интереси винаги са еднакви. Затова има партии. И аз мога да кажа, че слава Богу, примерът на всички тези страни, за които ние сега говорим, че са цивилизовани, нормални и така нататък показва именно, че в този привиден парламентарен "хаос" са се раждали най-добрите закони и са се раждали най-добрите режими. И по този начин именно е била изграждана една демокрация.
Аз лично мисля, не мога да говоря сега от името на групата изцяло, мисля обаче, че групата ще сподели това, което казвам и се радвам, че от нашата група никой не участва в този списък, защото ние не бихме могли да се съгласим именно с тези празни думи на демагогия.
Защото, господин Пушкаров, когато се основа Демократическия сговор, пак в името на някакви идеи, пак в името на България 108.2 само след три месеца Демократическият сговор беше разделен на племена, които враждуваха помежду си така, както и Вие ще враждувате помежду си - Мичковски, Луджев и компания и така нататъкСамо след три месеца тези 65 души ще се разделят. Благодаря ви за вниманието!
И да пазим парламентарните принципи! (Бурни ръкопляскания отдясно)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефан Савов.
Господин Виденов, заповядайте! Господин Жан Виденов има думата от името на Парламентарната група на БСП и коалиция.
ЖАН ВИДЕНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми дами и господа! Депутатите социалисти посрещаме с разбиране апела на нашите 65 колеги. Българската социалистическа партия и нейните коалиционните партньори винаги са отстоявали разбирането, че в определен параметър на социалните проблеми - проблемите на икономиката, на националната сигурност и функционирането на демократичните институции политическо примирие, политическо разбирателство и взаимодействие са не просто възможни, те са задължителни при такива трудности на кризата, при такива предизвикателства на прехода.
И в същото време ние трябва да направим ред важни уточнения. Освен политическата партизанщина, голяма беда на България днес е и политическата безотговорност. А тя за жалост твърде често е обратно пропорционална на политическото влияние.
Ние отчитаме, че сред подписалите този документ са и хора, които твърде често са работили за блокиране работата на парламента, за дестабилизиране на функционирането на институциите, за навличане на купчина проблеми на страната, от които днес се мъчим да излезем с огромни усилия. Затова ние приемаме техния апел като техен ангажимент.
Бъдете добри да изпълните този свой много сериозен политически ангажимент, уважаеми колеги! За някои от вас той е нещо съвсем ново. И не със своите думи, а със своето поведение би трябвало да доказвате, че сте на страната на градивността, тъй като Българската социалистическа партия отказва да бъде обвинявана, че е на страната на разрушението. И когато даваме своите образни 108.3 примери, освен със зидове и стени, крепости, с които се обграждаме от всички околни и се извисяваме над тях, нека си спомним, че градим дом! Благодаря ви! (Ръкопляскания отляво)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Жан Виденов. 108.4 Преминаваме към точка втора от дневния ред.
Моля, господин Венцеслав Димитров да продължи доклада си по Законопроекта за акцизите.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председателю, колеги! От този законопроект остана да се гласуват акцизите върху тютюневите изделия. Миналия път имаше известни разногласия и затова сега текстът, който се предлага като т.7, не изменя същността на предложението, т.е. числата, определенията остават същите, само класификацията се изменя. Премахва се "цигари местно производство или внос", за да не се прави на тази основа някаква разлика или дискриминация и се предлага следния текст. Чета цялата точка 7 от Тарифата за акцизите:
"7. Тютюневи изделия.
7.1. Цигари луксозни - 1000 лв. за 1000 къса.
7.2. Цигари обикновени с филтър - 300 лв. за 1000 къса.
7.3. Цигари обикновени без филтър - 100 лв. за 1000 къса.
7.4. Пури и пурети - 400 лв. за 100 броя.
7.5. Тютюн за цигари, лула, дъвчене и смъркане - 1000 лв. за 1 килограм".
Това е текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Има ли някакви предложения и изказвания?
Господин Будинов, заповядайте.
ИВАН БУДИНОВ (СДС): По-скоро бих желал някой от Икономическата комисия да вземе отношение, но искам да дам една справка. При така направената класификация излиза, че за български лицензионни цигари... Господин председател, решава се един много важен въпрос за тютюневия отрасъл и ако обичате, да призовете народните представители да внимават какво ще гласуват след малко.
Колеги, българските лицензионни цигари, които се водят също луксозни, при тях, при най-елементарната сметка, която съм направил като математик, излиза, че акцизът заедно с БДС става 73 на сто, а акцизът заедно с данък добавена стойност за цигари "Марлборо", "Ротманс" и т.н. е 55 на сто. Тоест ние сега, ако приемем тази класификация, наказваме българските произСБ/КТ 109.1 водители с акциз близо 18 на сто по-голям от акциза, който слагаме на луксозните вносни цигари.
Аз разбирам много добре, че съгласно търговските споразумения, сключени с Европейската общност, ние като парламент нямаме право да делим цигарите на вносни и местни. Но ние много добре познаваме марките цигари, които съществуват в България, марките цигари, които се внасят, познаваме тяхното качество и предполагам, че няма да представлява абсолютно никаква трудност да можем да намерим разделителната линия между тези цигари. Какво ще стане в противен случай? Цигари "Виктори", които са също луксозни цигари, в които основната съставка са български тютюни, на тях ние ще наложим акциз 72 на сто заедно с данък добавена стойност, а цигари "Марлборо", в които също влиза малко български тютюн, а във "Виктори" основното е български тютюн, има само около 5-6 на сто американ бленд...
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "Виктори" са обикновени цигари.
ИВАН БУДИНОВ: Не са обикновени. То тогава върху тях акцизът ще стане огромен.
Ето защо аз предлагам следното. Колкото и да бавихме този въпрос, нека тук да сме наясно: ние като парламент ще защитим ли нашият тютюнев отрасъл? В момента цяла България е на нокти, тютюнът не се изкупува, българското цигарено производство е в колапс, крият се цигари, чакат се цените от Министерството на търговията, от Министерския съвет. И ако и този удар, който тук се предлага сега, ние нанесем на нашия тютюнев отрасъл, мога да ви кажа, че от догодина в този парламент, независимо дали ще бъдем ние или ще бъдат други, за тютюн и за тютюнево производство, колеги, няма да има смисъл да се говори. То ще бъде унищожено!
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Будинов.
Има думата за реплика господин Венцеслав Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Една реплика към изказването на господин Будинов, която е по-скоро обяснение, защото ние тези проблеми ги дискутираме много в комисията. 109.2
Господин Будинов, аз съм сигурен, че като дадем правото на Министерството на финансите да определи кои цигари в коя категория да влязат, "Виктори" никога няма да бъдат сложени в луксозните цигари.
Напротив, "Виктори" ще минат в обикновени с филтър цигари и ще струват 15,00 лв. Докато "Ротманс" или "Марлборо", когато се произвеждат в България, т.е. с лиценз, ще струват 45,00 лв., а ако се внасят, цената ще бъде някъде между 55,00 и 60,00 лв.
Ето това е разликата. И от това по-голяма защита на родното производство, здраве му кажи!
Господин Будинов, с въвеждането на новата Тарифа за акцизите, тази, която Ви се предлага, със затягането на дисциплината и задължаването на вносителите да плащат акциз на границата заедно с митото и допълнително с митото, което се плаща, това е най-добрата защита на българските производители. По-добра от тази, здраве му кажи! Защото каква защита има, когато се продават луксозни цигари на безценица, когато луксозните цигари ги внасят с фактурна стойност, минаващи през границата, с цена един цент за един пакет. И затова се съсипа родното производство. Напротив, с една цивилизована система и с едни наистина добри служители, които знаят как да събират данъците, ние ще защитим родното производство. Иначе то може би няма да може да се защити.
Това е, което мога да Ви отговоря. Горе-долу обикновените цигари без филтър ще бъдат по 10,00 лв. Това е съгласно таблицата, която Вие гледате, ако е последната, която са Ви дали от Министерството на финансите. Обикновените цигари с филтър, българско производство ще струват около 15,00 лв. Луксозните цигари "Марлборо" и "Ротманс", които са българско производство дай, Боже, да има и такива, с лиценз, те ще струват 45,00 лв.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Ротманс" няма.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ще има и от тях.
А тези, които се внасят, ще бъдат освен това, освен с този голям акциз ще бъдат допълнително натоварени и с митата. Каква по-голяма защита искате - българските цигари струват 15,00 лева, другите - 45,00 и 60,00 лв.! Аз не знам в момента Вие какво предлагате. И ако предлагате нещо, наистина го предложете. Вие не предлагате в момента нищо, Вие изказвате съображения. 109.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, господин Будинов, за отговор.
ИВАН БУДИНОВ (СДС): Колеги, аз имам право на дуплика. Абсолютно съм съгласен с това, което казва господин Венцеслав Димитров, обаче аз просто, така да ви кажа, не вярвам в тези неща. Такива далавери станаха точно с цигарите и сега ние тук да се заблуждаваме, че, видите ли, така ще направим, просто не вярвам.
Ето защо най-добре е да прецизираме нещата. Аз имам следното конкретно предложение: лицензионни цигари, това са пак "Марлборо" това е пак "Кемал", на тях да бъде 700 лв. на 1000 къса. Така беше първоначалното предложение. Имаше едно първоначално предложение, където беше 700 лв. на 1000 къса. По какви причини следващия път излиза 1000 лв. на 1000 къса? Явно тук има някакви игри. Аз не мога да упреквам никого, но самата тази промяна изведнъж от 700 лв. на 1000 лв. за 1000 къса за българските лицензионни цигари, където, колеги, работят българи, използува се българска енергия, използува се българска вода, използуват се български комуникации, използуват се български сгради. Това са българи, които работят там. И ние трябва да защитим тези хора, които произвеждат тези лицензионни цигари, за да може тези цигари да се харчат и да може да се набира повече работна ръка, да може да се увеличава производството на качествени, хубави български лицензионни цигари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Господин Будинов, разбирам Ви, че Вие предлагате по т.7.1. Вашето предложение е 700 лв. за 1000 къса.
Има думата господин Емил Костадинов. 109.4
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз имам депозирано предложение по т. 7.1. Не зная защо не беше прочетено. На 1 февруари е депозирано. Аз ще прочета предложението. Те са обхванати общо взето. Ще кажа защо държите да не бъдат диференцирани.
Предложението касае тарифата на акцизите т. 7.1., която засега беше записана - цигари от местно производство по лиценз, цигари местно производство 120 мм и цигари от внос. Аз предлагам да се промени така:
Точка 7.1.1. Цигари "Марлборо", "Уинстън", "Ротманс", "Дънхил", "Кент", "Бенсън енд Хеджис", "Джон плеър Спешъл", "Кемъл"
Точка 7.1.2. Цигари "Лексингтън", "НВ", "Ким", "IМ", "Лъки страйк".
7.1.3. Цигари "Еве", "Хи лайт", "Уейв", "Аспен", "Холивуд" "Карелия", "Асос", цигари от местно производство, тук може да се коригира по лиценз, цигари 120 мм, както и другите, неспоменати марки (класове). Не съм ги изписал тези марки и класове произволно, а съм се базирал на публикуваната в 80-ти брой на "Държавен вестник" Заповед на Министерството на търговията и тя е база за диференциране на цигарите от внос на база минималното равнище на цените по внос, определено с тази заповед за групиране по класове.
Групирал съм точка 11.1, точка 11.2, при които минималното равнище на цените по вноса е 66 щатски долара за една кутия. Те отиват в точка 7.1.1. - 1000 лв. на 1000 къса, или 1000 лв. на килограм.
Точка 11.3., която е 40 цента на кутия.
За 7.1.2. 900 лв. на 1000 къса.
И за 11.4, 11.5, които са 20 - 30 цента на кутия.
Точка 7.1.3 от предложението - 800 лв. на 1000 къса или на килограм.
Считам, че от скъпите цигари, които държат монополно високи цени държавата трябва да печели и чрез това предложение се отчита и влиянието на цената, защото без диференциране създаваме преференциални условия за най-скъпите цигари. Тоест цигарите на "Филип Морис" са облагодетелствани от досегашното предложение.
По 1000 лв. на 1000 къса, 20 лв. на кутия за всичките цени независимо от цената. СМ/НП 110.1
Разбира се, според мен би могло да се намери друго попрецизно решение, да се разчете като вариант, при който общият размер на акциза да се определи, например като 500 лв. за 1000 къса, едната част от акциза, а другата като процент. Примерно аз съм смятал с 30 на сто върху цената за внос, включително и митото. Този вариант дава малко по-добър резултат. Тук трябва да се направят точни разчети. Допускаме обаче, че по този начин ще бъдат затормозени обективно данъчните администрации и едва ли ще бъде приложимо в момента.
Елементарната сметка, заради която държа да извършим тази промяна, това диференциране, аз поддържам предложенията, които бяха предложени за точка 7.2 и точка 7.3 - 300 лв. за нашите цигари на 1000 къса, тоест 6 лв. на кутия е добро и ефективното производство ще бъде удовлетворено и мисля че и производителите ще бъдат удовлетворени.
Елементарната сметка показва, ако вземем цигари от двата крайни класа, от тези които са на "Филип Морис" да речем, "Марлборо" при 60 цента цена за деклариране, с митото, сега 40 на сто - 24 цента, общо 84 цента.
Акцизът 55 цента на кутия, долари 39 на кутия при курс 36 лева за долар излиза 50 лв. по предложението.
А досега при 60 на сто акциз с процент от 100 излиза 45,36, досега ако го смятаме. Значи има увеличение с 5 лева.
В същото време цигарите, при които минималните цени по вноса за тях са примерно 20 цента, а другите марки, които в последната група и на заповедта на Министерство на търговията и в това предложение съм изписал, досега изчисленията показват минимална цена и се получава 15 лв. и 12 ст. Сега с предложението 1000 лв. на 1000 къса са 30 лв. Двойно се увеличава.
Ето това е въпросът, който си задаваше колегата Будинов и вероятно не може да намери отговор на него, че "Филип Морис" е заинтересован точно от едно такова решение. Това е моето убеждение и затова поддържам предложението си. А такива услуги, колеги, се плащат. Може да се говори по другите неща. Ние как ще защитим, аз предлагам колеги да се изкажат. Нашето мито сега е 40 на сто за внос. Лицензните са 15, това са преференции и затова допускам лицензиите в точка 7.1 могат да варират от 7.1.1 до 7.1.3. Да 110.2 не останат само на 800 лв., но това е друг въпрос. Няма какво да се притесняваме. Другите страни си защитават пазарите. Ето Гърция, Германия имат от 90 до 117 на сто навлизане. Няма какво да се безспокоим, трябва да го изчистим текста от това, което ни принуди миналия път да спрем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Костадинов. Реплики?
Господин Праматарски има думата.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодяря господин председател. Уважаеми колеги, аз мисля че в залата трябва много внимателно да се слуша тези неща, които бяха казани от трибуната от колегите.
По принцип моето изказване не е реплика, защото голяма част от аргументите аз ги споделям. Тук се чуха контрааргументи. Разговарях и с някои други хора, че това може да се коригира с митата. Нека все пак не забравяме и се обръщам към министъра на финансите, че действа Споразумение с Европейския съюз, където ние не можем произволно и ние както решаваме да коригираме и по този начин да държим нивото, подкрепяйки местното производство.
И затова аз смятам, че много внимателно наистина трябва да се прецизират нещата, защото наистина е парадоксално, нека си го кажем, когато в България по неофициални данни, но може би те да бъдат и повече да има внесени над 7000 тона тютюн при годишна консумация 14 000. И когато наистина "Булгартабак" поради редица причини, на които не искам да се спирам, в момента е изправен наистина в състояние да блокира цялата тази огромна част от българския народ, която така или иначе единствено се препитава чрез тютюнопроизводството.
Затова аз предлагам всички тези неща много внимателно да се огледат, да се имат предвид и редица други неща, които не бяха казани и ако е необходимо да се отложат разискванията, да бъдат координирани всичките тези фактори, които влияят върху българското производство. Защото наистина, аз съм съгласен тук, не може цигарите примерно от внос да са по-евтини от местните цигари и то при по-добро качество. Ако са с по-ниско качество, защото и за това има стандарти, да, бих се съгласил. Но има, Венци 110.3 Димитров, и лоши, има и хубави цигари, има и вносни, има и местни. Затова не съм съгласен така с лека ръка ние да решим този въпрос отраз. После ще бъде много трудно, господин министър на финансите, с митата да бъдат коригирани всичките тези неудачи, ако сега с акцизите не се обърне необходимото внимание. Това ми е бележката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Праматарски.
Господин Венцеслав Димиторов втора реплика и трета реплика господин Емил Бучков.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Колеги, много ви моля да се съсредоточите. В един закон, ние не можем да слагаме марки. Това се разбра. Не може да пишем цигари местно производство, внос, също и лицензни. Не може марки да пишете. Това е дискриминация към едни и фаворизиране на други. Ние не искаме да пише внос. Господин министърът на търговията онзи път възрази и господин Папаризов също. Съжалявам че го няма. И той възрази. Не може да пишем нито внос, нито местно производство, нито марки, нито лиценз.
Какво се предлага в това допълнение, което днес излезе от Министерство на финансите. Вижте колко е просто. Има три категории. Ако искате да ги направите четири. Предлага се едни луксозни, едни обикновени с филтър, едни обикновени без филтър. Ние сме законодатели. Ние трябва да направим един закон. Да наредим на изпълнителната власт да го изпълнява. Нека изпълнителната власт да си пусне вътрешни разпоредби коя марка към кои спада. Имайте предвид, че изпълнителната власт е тази, която ще се свърже с цигарените заводи, с "Булгартабак", с тютюневите производители у нас в България, ще им защитава интересите. Тя затова е изпълнителна власт. Ние не нареждаме на някой друг да върши тази работа.
Това което се предлага вярно е най-малкото, което може да се приеме в един закон. Класифицират се в три категории различните цигари и се дава право на правителството да определи коя марка къде да я сложи. А другият подход, който беше развит от господин Костадинов, виждате ли такива са митата и такива закони ще правим. Вижте, ние сме един орган, който е над митническите органи, който е над Министерския съвет, който определя. Ние сме законодателен орган. Нека ние да направим това което се иска 110.4 от нас, а после те да сортират марките, да ги разпределят по тези три, ако искате и четири стълбички ще направим и да се свържат с органите в Министерския съвет и да определят митата и да определят как ще защитят българското производство. Ето това ви се предлага. Другите неща искате да влезнете във функциите на изпълнителната власт и да им вършите работата. Ако искате им я вършете. Спрямо всички онези, които днес тук предлагат съвършено различни начини за облагане с акциз, бих им препоръчал да дойдат в нашата комисия и когато наистина нещата се обсъждат професионално да вземат отношение и да изразят своите съображения. А иначе, аз призовавам министърът на финансите също да каже своето мнение, да призове парламентарното мнозинство и до някакво решение да се стигне за да имаме един Закон за акцизите и хората да знаят какво да правят. Мен лично този въпрос въобще не ме засяга, защото не пуша цигари. Това е което мога да ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Димитров.
Третата реплика господин Бучков. След това има думата отново Емил Костадинов. 110.5 ЕМИЛ БУЧКОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпросът, който разглеждаме е много сериозен и касае хиляди или стотици хиляди български семейства производители на тютюн. Касае се за един отрасъл, който е бил винаги на първо място в нашата износна листа. А сега е на първо място в износната листа все още на земеделските продукти. И не бива с лека ръка да унищожаваме един отрасъл.
Ето защо, аз предлагам следното и поддържам и господин Костадинов, но в следния аспект. Би могло да се класифицират цигарите - луксозни - първи клас, обикновени без филтър. Обаче, в самия закон да се дадат критериите към кои цигари, към кой от тези четири класа ще се приравнят. Би могло да се направи и така, цигари от тази, тази, и тази марка или подобни на нея, или по технология еди си какви, но в никакъв случай не бива да остават без критерии в самия закон. Щом правим класификация, тази класификация трябва да има критерии и тя не бива да бъде определена по-късно от някой друг орган. Аз не се съмнявам, да кажем, с необходимата отговорност Министерския съвет би пристъпил към това определение, но ние сме длъжни като законодатели още отсега да определим критериите на тези отделни класове на цигарите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря, на господин Бучков!
Господин Емил Костадинов, за да отговори на направените реплики.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз съм съгласен с господин Бучков!
Ако обичате да слушате.
Господин Димитров? Него не го интересува!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Как да не ме интересува? Аз не чувам!
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Дайте да се чуем тогава!
Аз съм съгласен с това, което каза господин Бучков! Имам едно опасение обаче, кога и за колко време ще приключим тази работа. Мисля, че се оформи едно предложение да отложим днес разискванията, за да можем да приключим в следващите дни. Обаче и по повод на казаното от господин Димитров на изпълнителнаТХ/ВР 111.1 та власт... да разбира се, да се свърши работата!
Но колко време чакаме наредбата за минималните цени? Даваме ли си сметка какви са последиците от това?
Когато една кутия хубави български цигари излиза на 13 лева от фабриката, от които 4,29, 4,30 са на фабриката, останалите се преразпределят и излизат на пазара 23 лева и нагоре, и тези 10 лева вместо да отидат към бюджета, отиват в един човек, който ги е изнесъл от фабриката до магазина. И милиони, бих казал десетки милиони ежедневно не влизат в бюджета. И тук министърът на търговията не, не мога да разбера, защо повече от два месеца бави тази наредба.
Аз не мога да се съглася при тази само диференциация - луксозни, обикновени с филтър, обикновени без филтър! Хиляда триста и сто лева на хиляда къса - това обслужва друг интерес!
Поддържам позицията, че българските цигари, тук можем да си говорим за какво става дума, трябва да бъдат приети тези ставки - 300 лева луксозни или как ще ги наречем, но останалите трябва да бъдат диференцирани. Не може всички да ги поставим при 1000 лева на килограм! Това не е в защита на българското производство, ако свалим на 700 или по-надолу, тогава тези цигари от по-евтините цигари, които вносната им цена сега е по 20-30 цента, ще се окажат по-евтини от българските цигари.
Затова и правя процедурно предложение да отложим обсъждането и да вземем решение в следващите дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря!
Този въпрос за отлагане на обсъждането прозвуча в две изказвания.
Моля режим на гласуване. Гласуваме това предложение за отлагане на обсъжданията за следващо заседание.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 155 народни представители, за - 153, против - 2, въздържали се няма. Предложението за отлагане на разискванията се приема.
Сега, преди да закрия заседанието искам да ви информирам, че утре от 15 ч., най-напред ще приемем програмата за работа на Народното събрание. И ще решим веднага часа за провеждане на гласуването. 111.2
Моля, парламентарните групи да се въздържат от предлагане на часове, които прехвърлят рамките на редовното заседание, тъй като има редица причини, които налагат утрешния ден да протече много организирано. Тъй като в рамките освен на нашите проблеми, които имаме да решаваме, гост на нашия парламент ще бъде официална делегация на парламента на Албания. Има много депутати, които ще бъдат ангажирани със срещи и контакти.
В този смисъл, гласуването по предложението за вот на недоверие на Министерския съвет, трябва да се проведе утре, но след като се приеме програмата за работа на Народното събрание за следващите две седмици, която днес ви е раздадена.
Ще гласуваме съответните предложения и след това ще преминем нататък.
Сега, чета и последните две съобщения.
Комисията по здравеопазване, ще проведе заседание на 9 февруари, сряда, от 10 ч. в зала # 412 на бул. "Дондуков" - 2, при дневен ред: първо, законопроект за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина.
Комисията за младежта, спорта и туризма ще проведе заседание на 10 февруари, четвъртък, от 9 ч. в кабинет # 521 на бул. "Дондуков" - # 2.
Господин Хубенов, заповядайте!
РОСЕН ХУБЕНОВ (ПС на БСП, бЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Съобщение за парламентарната група на БСП и коалиция - заседание утре от 13 ч. в зала "Запад".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря!
Закривам заседанието.
Утре заседание от 15 ч. (звъни).
(Закрито в 19 ч. и 50 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Снежана Ботушарова
СЕКРЕТАРИ:Георги Петров
Христо Атанасов