Председателствували: заместник-председателят Снежана Ботушарова и заместник-председателят Кадир Кадир
Секретари: Руслан Семерджиев и Илиян Илиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): В залата има необходимия кворум. Откривам заседанието. Получихте проекта за програма за работата на Народното събрание до края на седмицата:
1. Второ четене на законопроекта за държавния бюджет за 1992 г.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите.
3. Второ четене на законопроекта за допълнение на Наказателния кодекс.
4. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарното дело.
5. Законопроект за ратифициране на Спогодба с правителството на Република Индонезия за предотвратяване на двойното данъчно облагане.
6. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и на Протокола за статута на бежанците от 1967 г.
7. Проект за решение за даване съгласие по принцип за участие на български военен контингент в операции на ООН.
8. Проект за решение за вземане на акт от международни конвенции и препоръки на Международната конференция по труда.
5. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за наследството.
10. Проект за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. ББ/ЙА 1072.1
11. Отговори на въпроси и питания.
12. Проект за решение за насрочване на разисквания по питане.
13. Проект за решение за промени в съставите на постоянните комисии.
Също съгласно правилника в началото на заседанието всяка седмица ви уведомяваме за новопостъпилите законопроекти за обсъждане в Народното събрание. Те са следните:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за наследството. Вносители са народните представители господата Манол Тодоров и Константин Размов. Законопроектът е разпределен в Законодателната комисия и Комисията по земеделието.
Постъпил е законопроект за допълнение на Наказателния кодекс. Вносители са група народни представители от Съюза на демократичните сили. Предоставен е на Комисията по националната сигурност и на Законодателната комисия.
Постъпил е Проект за решение във връзка с отмяна на Решение на Великото Народно събрание от 24 април 1991 г. относно злонамерено огласяване на данни за народни представители. Вносители са група народни представители от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили. Разпреде4лен е в Комисията по националната сигурност и Законодателната комисия.
Внесен е законопроект за изменение на Кодекса на труда от народните представители господата Емил Капудалиев и Георги Панев. Предоставен е на Комисията по труда и социалното осигуряване, както и на Законодателната комисия.
Постъпил е законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс от народните представители господатта Александър Джеров и Йордан Школагерски. Предоставен е в Законодателната комисия.
Постъпили са и два писмени отговора на питания, отправени от господин Васил Златаров до министъра на териториалното развитие, жилищната политика и строителството. Моля господин Златаров да вземе отговора!
Господин Александър Маринов в пленарната зала ли е? Господин Маринов, Вие в петък благодарихте на министър-председателя, но писменият отговор връчен ли Ви беше? Връчен Ви беше. 1072.2 Понеже сега е представен в Председателството, заповядайтте Вашия писмен отговор.
Уважаеми колеги, разполагате с проект аза програма за работа на Народното събрание за тази седмица. Моля, имате ли предложения към нея?
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПСБСП): Госпожо председател! Георги Божинов, Българска социалистическа партия. На основание чл. 37, ал. 3 от Правилника за организацията ие дейността на Народното събрание съм направил писмено предложение за включване на нова точка в дневния ред. Представил съм също така въз основа на чл. 29, ал. 1, 2 и 3 от същия правилник писмен Проект за решение на Народното събрание относно създаването на временна комисия за изясняване на обстановката и причините за социалното напрежение в община Самуил, Разградска област.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Божинов, може ли да Ви кажа по повод на Вашето предложение. Днес се разгледа в Председателския съвет. Необходимо е да направите едно допълнение към него, след което ще се постави на гласуване. Моля от ръководството на Вашата парламентарна група да научите какво е необходимо да се допълни за включването в дневния ред. Това може да стане за гласуване и утре.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ако ми разрешите по-малко от една минути да изложа мотивите за това решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не, господин Божинов, моля Ви. Това е дневен ред. Ние не обсъждаме и не отхвърляме по същество въпроса. Утре също може да се гласува, няма проблем. Допълнете предложението, ще се постави на гласуване.
Заповядайте, господин Караиванов.
Господин Караиванов има думата за предложение по дневния ред.
КОСТЯ КАРАИВАНОВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата не за да правя предложение по дневния ред, а за да обърна внимание на Председателството за втори път по едно мое процедурно предложение. Да се спазва чл. 37, т. 1 и 2 от Правилника за 1072.3 организацията и дейността на Народното събрание, а именно предлаганата ни програма да бъде разпределена по заседания и в края на всяко заседание председателствуващият да обявява освен датата и часа, а така също и дневния ред. Аз вече за втори път правя това предложение. Считам, че нарушаваме правилника и то постоянно с това, че програмите, които ни се представят от Председателството, не са разпределени по заседания. мисля, че няма нужда да обосновавам, че за народните представители ще бъде улеснение в тяхната подготовка за заседанията, ако тази програма е разпределена по заседания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Караиванов, как да го разпределим по заседания, когато това е програма за седмицата и след като се гласува, е възможно това да стане. Правихме вече опит за подобна разбивка, но след като се приеме програмата.
Господин Шапатов има думата.
СТОЙЧО ШАПАТОВ (ПСБСП): Стойчо Шапатов, Парламентарен съюз за социална демокрация. Уважаема госпожо председател, ува- жаеми снародни представители! Съгласно решението на Народното събрание от миналата седмица за избирането на господин Агов за председател на Българска телевизия в едноседмичен срок той трябваше да представи в Народното събрание структурните промени в телевизията. Предлагам в нашата седмична програма да бъде включена точка за изслушване на председателя на Българската национална телевизия господин Асен Агов и за утвърждаване на структурните промени от Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Шапатов, когато се представят и комисията го предложи, ще го поставим на гласуване и ще се го включим в дневния ред. Но няма изпълнение на това решение. Така че ние включваме неща, за които има вече становище.
Господин Неделчев има думата.
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, предложението на господин Шапатов е съвсем уместно. Постъпило е такова предложение, такова изложение от страна на господин Агов. То ще бъде разгледано утре в комисията и ние ще вземем решение кога ще го предложим на вниманието на пленарното заседание. 1072.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други становища по проекта за програма?
Заповядайте
ТОШО МУХТАНОВ (ПСБСП): Тошо Мухтанов, ПССД. Уважаема госпожо председател, съгласно правилника, за да се гледа един законопроект, трябва да има становище на комисиите. Ние имаме само две становища по предлагания законопроект за държавния бюджет (по първа точка). Моля да бъде проверено има ли становище от другите комисии и по-специално мен ме интересува - от Икономическата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Мухтанов, ще Ви отговоря. Днес на Председателския съвет беше господин Мичковски. Може би той ще вземе отношение. Има някои неща, както обясни той, за които Икономическата комисия ще даде становище допълнително към тях, но тъй като се очаква законът да се гледа повече от един ден, в случай, че даден текст е спорен или има предложение, ще може да се отложи гласуването за следващия ден.
Други предложения? Не се правят.
От това, което уважаемите народни представители предложиха досега, не се съдържат промени в проект аз апрограма. Има предложение за допълнителните точки, които след кат объдат оформени, ще се поставят на гласуване. Вероятно утре или тогава, когато се предложат.
Заттова моля да гласувате проект аза програма така, както е предложен.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 183 народни представители 166 са гласували за, 3 против, 14 се въздържат.
Приема се следната
П Р О Г Р А М А

за работата на Народното събрание

8-10 април 1992 г.

1. Второ четене на законопроекта за държавния бюджет за 1992 г.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите.
3. Второ четене на законопроект аза допълнение на Наказателния кодекс. 1072.5
4. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарното дело.
5. Законопроект за ратифициране на Спогодба с правителството на Република Индонезия за предотвратяване на двойното занъчно облагане.
6. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и на Протокола за статута на бежанците от 1967 г.
7. Проект за решение за даване съгласи епо принцип за участие на български военен контингент в операции на ООН.
8. Проект за решение за вземане на акт от международни конвенции и препоръки на Международната конференция по труда.
9. Първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за наследството.
10. Проект за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
11. Отговори на въпроси и питания.
12. Проект за решение за насрочване на разисквания по питане.
13. Проект за решение за промени в съставите на постоянните комисии.
Господин Йорданов поиска думата по процедурен въпрос. Аз малко късно го видях. Заповядайте! 1072.6 АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Както е известно, народните представители, освен че работят, понякога се случва и да почиват. Така в програмата на парламента, е предвидена Великденска ваканция. Обаче работата, която предстои да извършим и все още е в дневния ред, е толкова голяма и толкова важна, че би било истински лукс да си позволим да почиваме.
Затова предлагам да работим и следващия вторник, вторник да бъде работен ден, за да можем евентуално да приключим с приватизацията и със Закона за държавния бюджет.
Също така предлагам, при положение че днес и утре не успеем да гласуваме на второ четене бюджета, в петък също да работим по бюджета до неговото приемане и да отложим въпросите и отговорите за събота. Но аз се надявам, че днес и утре ще бъде достатъчно време за приемане на Закона за бюджета и по този начин петък ще бъде нормален парламентарен ден за въпроси и питания, събота и неделя - почивни дни, както е редно, и във вторник да работим редовно пленарно заседание, за да започне разглеждането на Закона за приватизацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В предложението на господин Йорданов има два момента за гласуване. Единият е вторник да бъде работен ден за парламента. И другото предложение на господин Йорданов е: в случай, че не гласуваме Закона за бюджета, до четвъртък не успеем с него, да продължим и в петък. Господин Йорданов, така ли е - да продължим и в петък?
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласуваме първо предложението... (Реплика от блока на ПСБСП: "Има противни мнения")
Противните мнения са в случай, че прекратяваме разискванията.
Господин Хубенов, по процедурата. Заповядайте.
РОСЕН ХУБЕНОВ (ПСБСП): Аз бих искал да внеса едно терминологично уточнение. Зная от заседанието на Председателския съвет за виждането на Парламентарната група на СДС за това предложение. Това, което много ясно трябва да се каже и в тази зала, и да го чуят и нашите избиратели, е, че вторник винаги е работен СД/КТ 1073.1 ден за парламента, работен ден, който започва още от 9,00 ч. сутринта. Ако има някои изключения от хората, които сега предлагат вторник да стане работен ден, то е отделен въпрос. (Шум в залата) Нещо повече, понеделник е работен ден за всички депутати. И понеделник е ден за срещи с техните избиратели и ден да изпълнят своите задължения като народни представители в избирателните си райони. Така че това още веднъж много ясно трябва да се каже. Няма да говоря за събота и за неделя, които също са работни дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Хубенов, мисля, че никой не оспорва това, че и в понеделник се работи. Даже този понеделник заседаваха две комисии.
Но по направените две предложения. Имате предложение? Заповядайте.
ВАСИЛ ДОНЧЕВ (ПСБСП): Васил Дончев, Парламентарен съюз за социална демокрация.
Аз приемам тези становища, че може би трябва да се интензифицира нашата работа. Затова аз предлагам, за да не губим и парламентарния контрол, още сега да гласуваме не толкова за вторник, колкото за събота като работен ден на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Вие предлагате събота да е парламентарният контрол.
Моля, направени са три предложения, които ще гласуваме.
Най-напред гласуваме във вторник - да се проведе заседание, не да бъде работен ден за парламента, парламентът работи и в понеделник, включително има комисии.
Гласуваме във вторник да има пленарно заседание. Моля, гласувайте.
От гласували 184 народни представители, за - 99, против 65, въздържали се - 20.
Вторник ще бъде ден за пленарно заседание.
Второто предложение, което ще гласуваме, е следното: в петък да продължим второто четене на Закона за държавния бюджет в случай, че не успеем до четвъртък да направим това. Моля, гласувайте.
От общо гласували 195 народни представители, за - 110, против - 69, въздържали се - 16. 1073.2
Приема се предложението в случай, че не приключим с второто четене на Закона за държавния бюджет в четвъртък, да продължим и в петък.
Бе направено още едно предложение - събота да бъде парламентарен работен ден за Народното събрание и този ден да е посветен на парламентарния контрол. Моля, гласувайте.
От общо гласували 196 народни представители, за - 55, против - 126, въздържали се - 15.
Отклонява се предложението.
Има още един въпрос, който трябва да решим, той остана от петък. Поради липса на кворум не се гласува кога ще се проведе разискването по питането, внесено от народния представител Андрей Луканов. (Шум в залата)
Моля за внимание! Съгласно правилата, които сме приели за процедурата по чл. 82 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в т. 2 е казано (прочитам го, извинете, че трябва да ви напомня, но може би не разполагате с текста пред себе си): "Разискванията се насрочват с решение на Народното събраниен най-рано за следващото пленарно заседание, определено за парламентарен контрол".
Така че решението, което следва да вземем, е със следното съдържание:
"Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 82, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и правилата (които споменах),
Р Е Ш И:

Да се проведе разискване по питането, внесено от народния представител Андрей Луканов (като тук възможността е да се следва текстът на процедурата) най-рано на следващото пленарно заседание, определено за парламентарен контрол". Другата възможност е да се посочи дата.
Имате думата по този проект за решение, ако нещо Председателството е неточно в предложението си.
Тогава да гласуваме това решение с допълването от правилата: "най-рано за следващото пленарно заседание, определено за парламентарен контрол". Моля, гласувайте. 1073.3
От общо гласували 197 народни представители, за - 83, против - 104, въздържали се - 10.
Проектът за решение с това съдържание се отклонява. Допълнението ще се постави на гласуване друг текст на проект за решение. 1073.4 Продължаваме по приетата програма - първа точка е
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ ЗА 1992 г.
Давам думата на господин Венцеслав Димитров, председател на Комисията по бюджета и финансите.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В Комисията по бюджета и финансите на две заседания бяха разгледани направените предложения от народните представители по време на първо четене заедно с представители на Министерство на финансите и заедно с председателя на Българската народна банка проф. Тодор Вълчев. Това, което ви е предложено на вниманието, са фактически резултатите от обсъждането. Има нанесени неособено съществени корекции, духът на бюджета не се е променил и имаме наистина един, бих казал реален бюджет, в трудно време и просто мога да ви кажа, че няма доволни от този бюджет. Всички са недоволни. И нашето разбиране беше хората да са поравно недоволни. Или комисиите и представителите на отделните сфери по възможност да са еднакво недоволни. Все пак това е единственият, не бих казал единствения, все пак могат да се променят още цифри, но това е един реален бюджет за това време, затова апелирам към колегите да го приемат на второ четене така, както е предложен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, становището на Законодателната комисия, ако обичате.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Уважаема госпожо председателствуваща, дами и господа народни представители! Законодателната комисия е дала своето становище и все пак трябва да изхождаме от обстоятелството, че тук се касае до бюджета на страната, при което господин Венцеслав Димитров и Комисията по бюджет и финанси имат безспорно водещата роля. Ние, юристите, малко трудно можем да намерим своето място тук и все пак ще ми позволите с няколко думи да изразя становището, което Законодателната комисия изразява във връзка с така внесения законопроект.
Първо, относно заглавието - Комисията по бюджета и финансите изменя заглавието на този законопроект в рамките на нормалното, на допустимото и може би по-прецизно, отколкото заглавието на внесения законопроект. ДЕ/ВР 1074.1
Същевременно, все пак Законодателната комисия е задължена да държи връзка със съответните институции - Върховен съд, Главна прокуратура, Конституционен съд, Следствие, тъй като имаше различия между първоначално предложените суми и исканията на тези ведомства, които споменах. Беше направена среща лично с ръководството на Министерския съвет и с председателя на комисията господин Димитров и съответните искания бяха уточнени, за което, разбира се, трябва да изразим и благодарността.
На второ място - тогава, когато беше поставен на обсъждане законопроектът за първо четене, направих възражение, че този законопроект е временен законопроект. Той е само за една година и е свързан с времето на изпълнение на бюджета. Поради това, от правна гледна точка в него и по-специално в неговите Преходни и заключителни разпоредби, не може да има предложения за промени и за допълнения на основни закони. Това наше предложение беше възприето и както виждате в раздадения ви проект тези изменения и допълнения вече не съществуват. Държим пряка връзка с министър-председателя, с министъра на финансите и тогава, когато те счетат, че е належащо да се извърши съответната промяна на казаните нормативни актове, ние ще направим необходимото.
Тъй че предлагам сега така предложеният ви законопроект да бъде гласуван. От правно гледище той е екзактен и отговаря на всички изисквания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Давам думата и на господин Мичковски, председател на Икономическата комисия.
АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Икономическата комисия разгледа за второ чете законопроекта за държавния бюджет на страната и констатира, че в общи линии всички забележки, направени от Икономическата комисия върху първия вариант на законопроекта, са отчетени и изпълнени.
В края на миналата седмица обаче, по нареждане на Председателството на Народното събрание, във връзка с постъпили многобройни петиции и жалби на работещи във Военнопромишления комплекс на страната, Икономическата комисия направи две свои извънредни заседания - вчера и днес, на които бяха обсъдени всички проблеми, свързани със задлъжнялостта на фирмите от военнопромишления 1074.2 комплекс, породена от разходите им за поддържане на мобилизационни мощности и запас. В резултат на тези обсъждания, в присъствието на представители на Министерството на индустрията и търговията, на Министерство на финансите, както и на Министерството на отбраната, Икономическата комисия предлага включването на нов – 8 в Преходните и заключителните разпоредби на бюджета на мястото на съществуващия сега, който да стане – 9 със следния текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Мичковски, ще може ли този текст да се даде на народните представители и да се обсъжда, когато стигнем до Преходните и заключителните разпоредби?
АСЕН МИЧКОВСКИ: Разбира се, това е абсолютно възможно. И тъй като заключителното заседание на Икономическата комисия беше днес, за утре е становището - цялостно, както и този текст, който беше съгласуван и приет на заседанието на Икономическата комисия и предложението за нов – 8 ще бъде предоставено на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, благодаря Ви. Също други допълнения, които комисията в хода на дискусията ако прецени, че е необходимо, ще може да направи.
Това бяха становищата на част от комисиите. Министър Костов поиска думата. Заповядайте, господин министре.
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми дами и господа депутати, уважаема госпожо председател! Изразявам становището на Министерския съвет, че така предложеният проект за Закон за държавния бюджет на Република България за 1992 г. отговаря на вижданията и на позициите на Министерския съвет при внасянето на законопроекта. Настъпилите изменения и промени, които предлага в окончателния вариант Комисията по бюджет и финанси и санкционирани и приети от законодателната комисия, отговарят и на нашите виждания, ние ги приемаме без резерви и ще пледираме пред вас за приемането на закона в този му вид, в който той сега е представен на вашето внимание.
Едновременно с това съм упълномощен да отговоря за предложението за поемането на допълнителен дълг или в рамките на петте и половина милиарда дълг, който се предвижда от проекта, да бъде поет за държавен дълг само за държавните фирми от отбранителната промишленост. Предлагаме, тъй като се разбира от диску1074.3 сията, че не става въпрос за допълнително поемане на дълг, а за поемане на дълг в рамките на тези 5,5 милиарда лева, ние предлагаме това да стане по общия ред, в зависимост от двата критерия, които са застъпени в – 3 и – 4 на Преходните и допълнителните разпоредби на закона, а именно, че този дълг може да бъде поеман в случаи, както гласи – 3, в случай на несъстоятелност и приватизация на длъжниците и както гласи – 4, ако този дълг бъде обявен за несъбираем кредит по линията на работата на специалната комисия, която Министерският съвет предлага да бъде съставена от Управлението по банков надзор и предполагам Министерството на финансите и някои други заинтересовани ведомства. Така че не виждаме особена необходимост да се създава даже предположение, че е възможно да се направи изключение или определено да се фиксира режимът за отделен отрасъл или за определени предприятия, тъй като това ще породи нови искания за фиксиране наименованията на отделни отрасли, на отделни предприятия, които ще искат и за себе си подобна привилегия. Ние считаме, че режимът трябва да бъде общ. Той е добре уреден в – 3, – 4 и разбира се - в – 5. И не считаме, че е необходимо да бъде създадена особена клауза в закона.
Друг е въпросът, ако в предложението на Икономическата комисия се има предвид увеличаване на сумата от 5,5 милиарда на 7,5 милиарда, т.е. като допълнително поемане на кредити или до 7,5 милиарда. Ние считаме, че такъв текст е категорично неприемлив. Държавата не може да поеме дълг в такива крупни размери за сметката на определен отрасъл. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Кой ще води от председателите на комисии второто четене? Господин Димитров, заповядайте. 1074.4 ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Колеги, пристъпваме към четене на текстовете. Смятам сега да не четем всички цифри, защото има голяма опасност при самото четене да се направи някаква грешка, която да влезе в протокола и след това да я поправяме. Затова предлагам да чета само членовете и алинеите. Всички вие имате пред себе си текстовете с цифрите.
Най-напред ще прочета заглавието, което гласи: "Закон за държавния бюджет на Република България за 1992 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласуваме на второ четене заглавието на закона.
От 177 гласували, 175 народни представители са гласували за, против - няма, двама се въздържат.
Заглавието на закона е прието на второ четене. Моля, господин Димитров, имате думата по текстовете на раздел първи.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Член 1 е най-обемист, завършва на страница 9. Обръщам ви внимание за това.
"Глава първа
Чл. 1. Ал. 1. Приема Републиканския бюджет за 1992 г. по приходите на обща сума 44 124 300 000 лв., както следва... (Всички виждате цифрите)
Ал. 2. Приема Републиканския бюджет за 1992 г. по разходите на обща сума 53 293 000 000 лева, както следва: (...)
Ал. 3. Утвърждава дефицита на Републиканския бюджет за 1992 г. в размер на 9 167 700 000 лева.
МИНИСТЪР ИВАН КОСТОВ: 9 168 700 000 лева.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "Ал. 4. Утвърждава операциите по финансирането на дефицита, както следва: (...)
Ал. 5. Приема разпределението на разходите на Републиканския бюджет за 1992 г. по функции, както следва: (Записани са на следващите 5-6 страници. Всички имате пред себе си цифрите)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате думата по този текст.
БОНЧО РАШКОВ (ПСБСП): Аз съм от 28. Търговищки многомандатен избирателен район, БСП.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Позовавайки се на чл. 65, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, с колегата Захари Захариев на 24 март 1992 г. внесохме предложение за промени и допълнение СР/ВР 1075.1 към текстовете на законопроекта за правителствен бюджет на Република България за 1992 г., което адресирахме до председателя на Народното събрание.
Първото предложение е във връзка с чл. 1, ал. 2, точка 1.3.7 и звучи така: "Фонд "Стихийни бедствия" от 200 милиона лева да бъде увеличен на 396 милиона лева."
Нашето предложение е направено на основание, че част от тези средства, предвидени от този фонд, ще бъдат вложени за възстановяване на щетите от земетресението от 1986 г. за Стражица, Попово и Опака. Минималните разчети на общините показват, че са необходими за тази година 326 милиона лева. Това означава, че този фонд само по посочените съображения би следвало да се увеличи със 196 милиона лева.
Освен това колегите от Силистренски избирателен район - Миленкова и Георги Николов, ме помолиха да предам на пленарната зала, че те по същия ред са направили предложение за възстановяване на щетите от земетресенията в Алфатар, Тутракан и Силистра, за което за тази година са необходими минимално 120 милиона лева.
При това положение би следвало този фонд "Стихийни бедствия" да бъде 516 милиона лева.
Ние, четиримата колеги, направили тези предложения, подкрепяме предложенията си, държим на тях и молим процедурно те да бъдат предложени за гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Рашков, Вие предлагате сумата да бъде 516 милиона лева. Така да се гласува, нали?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господа, аз бих предложил да процедираме по следния начин. Бюджетът в края на краищата е един баланс, има приходи, има разходи, има дефицит. Нека този, който прави предложения, а сигурно ще има и други предложения, да каже какво точно се предлага. И предложенията да се правят пълно.
Сега се предложи разходите да се увеличат с известна сума. Нека господата да бъдат така добри да предложат как това нещо да се обвърже в бюджета. Кои приходи да увеличим, кои данъци да увеличим или да увеличим само дефицита. Моля ви, това 1075.2 трябва да се направи така, както би следвало да бъде. Необходимо е пълно предложение. Аз не бих се съгласил ние въобще да подлагаме на гласуване такова едно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Йовчо Русев.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председател, аз съм от Парламентарния съюз за социална демокрация.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да обърна вашето внимание върху ал. 2 на чл. 1 от закона. В предишния вариант бяха предвидени 400 милиона лева за стимулиране и осигуряване на селскостопанската продукция от планинските райони на страната.
Предполагам, че мнозинството от народните представители знаят какво е състоянието на земеделието сега в планинските райони на България. Лишено от досегашните канали на обезпечаване на фуражите, земеделието в планината е в бедствено състояние. Причините за това могат да се търсят и да се анализират, но за 1992 г. селскостопанските производители от планинските райони са поставени в изключително тежки, бих казал трагични условия на гарантиране на своето производство. И затова бих желал или министърът на финансите, или господин Димитров, да даде обяснение тези 400 милиона лева къде са заложени сега и как се предлага те да бъдат изразходвани, за да могат да гарантират минималните условия за селскостопанското производство в планинските райони.
Имам един втори въпрос и аз се обръщам към министърпредседателя господин Филип Димитров. Господин Димитров, аз разбирам, че бюджетът на България за 1992 г. не удовлетворява никого. Но и в най-бедния бюджет, най-оскъдния бюджет трябва да проличава приоритетът, който правителството дава на развитието на някои от отраслите.
И аз смятам, че този бюджет с тези ресурси, с които разполага, би следвало да даде известен приоритет на земеделието на България. Тъй като без осигуряване на продоволствената сигурност на страната през 1992-1993 г. аз смятам, че се създава опасност да бъде дестабилизиран целият бюджет, ако ние се изправим пред една слаба реколта, при 3 милиона декара незасети есенници, при условие, че има опасност да не се засеят всички пролетници, 1075.3 има опасност да не се осигурят продоволствените ресурси за 1992 г. И ако това стане, тогава ще се наложи бюджетът да мобилизира ресурси, за да може да посрещне продоволствения проблем.
И аз ви предлагам, господин министър-председател, да помислим докато трае гласуването и обсъждането на второ четене на бюджета: не е ли възможно да се създаде, макар и минимален резервен фонд, който да гарантира минималните изкупни цени на някои основни продоволствени стоки, за да могат производителите още отсега да направят своите разчети и да осигурят тези производства, без които България не би могла да мине, без да прибегне до покупки на световния пазар на продоволствени стоки. 1075.4 И аз ще си позволя да ви предложа един текст. Нека господин Димитров, може би и господин Костов да помислят къде му е мястото, ако той се приеме по принцип: за създаването на един фонд, който да гарантира тези минимални изкупни цени. Този фонд би могъл да се създаде на базата на фонда за реконструкция и развитие, на сбора от мита и такси, които според мен би следвало да бъдат завишени за вноса на продоволствени стоки и които да отиват да стимулират българското производство на хранителни стоки, от някои икономии на бюджета, в това число и от ресурси, които могат да се наберат от Агенцията за чуждестранна помощ.
Предлагам текста и ви моля да бъде проучен, тъй като проблемът според мен е изключително сериозен. Всъщност този текст е въз основа на становището на Комисията по земеделието и Временната парламентарна комисия по развитие на планинските райони, което е направено по време на първото четене на законопроекта за бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Вие сте посочили на кое място в законопроекта да отиде този текст?
ЙОВЧО РУСЕВ: Може би чл. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Давам думата на господин министър-председателя.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Надявам се, че с този отговор ще мога да спестя евентуални дебати по въпрос, който по наше мнение едва ли заслужава това.
Ако става въпрос за отразени в бюджета приоритети, то приоритетният интерес към селското стопанство се изразява в ни повече, ни по-малко 3,5 милиарда лева субсидиране на селското стопанство под формата на поети разходи или отстъпени приходи.
Що се отнася до конкретното предложение, което се прави, а именно предложението за отделяне на фонд, който да гарантира минимални изкупни цени, моля да бъде хвърлен поглед върху Декларацията за констатациите и намеренията на правителството, защото ние там сме развили своето виждане за начина, по който смятаме, че ще бъде по-успешно развитието на селското стопанство у нас. И там, ако не ме лъже паметта, подробно, но може би все пак и да не е толкова подробно, че да бъде напълно разбрано от всички ЦМ/ВР 1076.1 представители на опозицията, е развита тезата за това, че ние няма да залагаме върху лоста минимални изкупни цени. Напротив, ще търсим други, в по-висока степен пазарни лостове за въздействие върху селското стопанство.
При това ми се струва, че не един път досега и в пресата, и на кръглите маси, които се правиха във връзка с развитието на земеделието заедно с представители на програмата ФАР и на Световната банка, беше обсъждан този въпрос. И стана ясно, че когато се говори за минимални изкупни цени, в държавите примерно от Европейската общност, се разбира нещо, което по същество е много по-различно от състоянието у нас. Защото тези минимални изкупни цени, които съществуват там в условията на тяхната развита вече икономика и нивото на селското стопанство могат да гарантират определено субсидиране от страна на държавния бюджет на стопаните.
Това, което ние бихме могли да гарантираме тук с тези цени, практически би означавало в състоянието, в което сега се намират нещата, ние да фиксираме едни цени, което едва ли ще бъде от особена изгода за самите селски стопани.
Но дори и да бихме приели, че ще има такава временна изгода за тях, във всеки случай, със своето отклонение от пазарния принцип, въвеждането на такъв механизъм би могло да има вредно въздействие върху цялостното образуване на цените на пазара и следователно върху самото приложение на пазарния принцип.
Ето защо ние не възприехме този подход, а напротив възприехме друг подход и той е изразен в това, което представя бюджетът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, имате думата.
ГЕОРГИ ПОПОВ (ПСБСП): Парламентарен съюз за социална демокрация.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, колежки и колеги! Правя предложение в чл. 1, ал. 2 "текущи разходи" от проекта за правителствен бюджет сумата по т. 1.3.7, предвидена за фонд "Наука и научни изследвания" да се промени от 53 милиона лева на 72 милиона лева. Това предложение беше подкрепено от Комисията по образованието и науката и бе изложено от председателя й при първото четене на законопроекта. То е внесено по надлежния ред и в комисиите. 1076.2
Позволете ми съвсем накратко да обоснова своето предложение. Мисля, че не е необходимо да ви убеждавам, че инвестирането в този вид човешка дейност дава своите плодове не само в близкото бъдеще, но и в далечна перспектива и резултатите от нея оказват решаващо влияние върху начина на живот на цялото човечество.
В своето изказване при първото четене на законопроекта за бюджета министър Николай Василев посочи, че законопроектът за бюджета вещае вероятен залез на фундаменталните научни изследвания. И е напълно прав. Защо?
В утвърдения актуализиран бюджет за 1991 г. предвидените средства за фонд "Наука и научни изследвания" са 58 милиона лева. Следователно за 1992 г. е предвидено намаление на тази сума с 5 милиона лева. С отчитане на инфлацията, това намаление фактически е много по-голямо.
В резултат на проведените конкурси през 1991 г. - а това е много подходяща форма за финансиране на научни проекти, са сключени 1033 договора и са предоставени съответните средства за тяхното изпълнение. За окончателното разплащане по тези договори през 1992 г. са необходими 8,5 милиона лева.
Към фонд "Научни изследвания" има и сателитен фонд "Млади учени". По него в момента има сключени 69 договора. За окончателното разплащане по тези договори са необходими 500 хиляди лева и 2 милиона за нови през тази година.
За международно научно-техническо сътрудничество, издателска дейност, стари плащания към задълженията на Комитета по наука са необходими 9 милиона лева. В резултат на това за финансиране на нови проекти през 1992 г. остават около 30-33 милиона лева. В проведения конкурс в началото на 1992 г. са постъпили 1350 научни проекта. Очаква се 60 на сто от тях да бъдат класирани. Всеки може да направи елементарна сметка по колко средства ще се паднат на един научен продукт. Посочената картина красноречиво говори за това, че не само че не могат да се финансират национални приоритетни проекти, но е и под съмнение възможността за разумно финансиране на проекти, свързани с международното научно сътрудничество - един от начините за приобщаването ни към световните стандарти и изисквания в областта на науката. 1076.3
В основата на предложения бюджет, както бе подчертано, е заложена идеята за разумната достатъчност. Направеният анализ за възможностите, които се дават на фонд "Наука и научни изследвания" недвусмислено говори за това, че тук тази идея е видоизменена в "неразумна недостатъчност". Ето защо аз се обръщам към всички колеги народни представители да подкрепят направеното предложение за увеличаване на сумата, необходима за фонда, за да може все пак да се достигне до някаква разумна недостатъчност, ако има такава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Николай Слатински има думата. 1076.4
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, СДС): Дами игоспода! Колебаех се дали да взема думата, защото Комисията по национална сигурност се отнесе с изключително голяма отговорност към бюджета. Направи поредица от заседания, изслуша всички възможни служби и министерства, при това някои по няколко пъти, а се оказа, че всъщност не е имало смисъл от цялата тази дейност. нито едно от нашите искания не е срещнало разбиране. Това го казвам с ясното чувство, че България е в трудна ситуация, бюджетът се нуждае от нашата подкрепа и в края на краищата този бюджет подлежи на актуализация и може би нищо фатално не се е случило. Но, тъй като съм убеден, че прецедентите винаги водят до неприятни последици, искам да направя тази констатация, че нашата комисия ще остане с чувството, че върши работа на халос.
Няма да коментирам сега въпроса с мобилизационните кредити, защото дебатите по него ще продължат и аз си бях помислил днес, че с присъствието на министър Луджев днес и онзи ден в Икономическата комисия и с господин Мичковски постигнахме едно максимално добро за бюджета, значи за страната, решение. Искам само да кажа, че цифрите, които сега ще прочета, не ме задължават мен лично да покажа, ако те бяха удовлетворени, откъде трябваше да се вземат. В края на краищата това е работата на Комисията по бюджет и финанси. Нашето желание беше да влезем в положението на заинтересованите ведомства. И ако с Министерство на отбраната всъщност няма различия, касае се за една сума от 5 500 000 лева, която с господин Луджев уточнихме, че не е фатална, и ако намаляването на Националната служба за охрана също може да бъде преглътнато, аз се притеснявам и тъй като ще гласува парламентът и цялата отговорност ще се окаже, че пада върху него, аз искам правителството, в лицето на уважавания господин Филип Димитров, също да сподели нашата отговорност, затова че парламентът няма да отпусне нито един лев повече от тези, които бяха предложени за Министерството на вътрешните работи.
Това е една болна точка, болно министерство, болна ситуация в странатат и дори минималните искания за това министерство не бяха удовлетворени. РД/ВЙ 1077.1
Аз си спомням как министър Соколов апелираше за снизхождение към парламента. сумата не е помръдната.
Искам да напомня, че Комисията по национална сигурност доста оживено дебатираше въпроса, свързан с Министерство на вътрешните работи, ясно съзнавайки, че това е министерството, което отговаря за реда и сиурността в страната и дори предложи алтернативни варианти на вниманието на народните представители. Ясно е, че нашият глас е останел нечут.
И тук един принципен въпрос искам да повдигна. Той се отнася до Националната разузнавателна служба. Всички знаете, че е твърдо намерението, най-малкото Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, въпросът с тези служби да бъде уреден и тези служби действително да работят за националните интереси на страната, да бъде уреден законодателно. Получи се така, че въпреки становището на комисията, че бюджетът на тези служби трябва да бъде удовлетворен във вида, в който е поискан от Националната разузнавателна служба, нейният бюджет дори е намален. Аз мога отговорно да кажа, че с такъв бюджет Националната разузнавателна служба не само няма да свърши своята работа, но нейната дейност ще почне постепенно да запада (реакция от СДС) и може би вероятно да отмре.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Как може такова нещо!
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: Да, господин Димитров. Това мнение не е лично мое, а е мнение на Комисията по национална сигурност. Аз лично ще апелирам, съзнавайки трудната сигуация, нашата парламентарна група да подкрепи бюджета, дори в този вид, в който той е внесен, но искам да поставя въпроса принципно - смисълът на парламентарния контрол и смисълът на тези продължителни дебати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, господин Денчев.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПСБСП): От Парламентарния съюз за социална демокрация. Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми дами и господа! Аз искам да изясним един въпрос, свързан със субсидията, предвидена за горива и енергия, която е 1 443 000 000 лева и която е значително по-малка от миналогодишната, близо три пъти. 1077.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това коя точка е, господин Денчев?
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПСБСП): Прибързаното приемане на бюджета според мен не изясни достатъчно добре въпросите, свързани със състоянието на енергетиката в България. Според мен тази цифра предопределя едно значително повишаване на цената на електроенергията и на топлоенергията в страната. Предвижда ли правителството такова увеличаване на цените и до каква степен?
Имам предвид и сериозния дълг на отрасъл "Енергетика" към държавата, който е около 7 милиарда. И този дълг би трябвало да изясним предвижда ли се неговото погасяване, кога се предвижда и по какъв начин?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Извинявайте, но на второ четене сме на закона и тези въпроси сега просто не са уместни.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ: Според мен те са много важни въпроси. Те са свързани с едно мое предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Безспорно са важни, но са за съвсем друго време и място.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПСБСП): Аз зная, че има предвидени средства от Европейската банка за развитие към този отрасъл, но според мен те също не са достатъчни за приоритетното развитие на отрасъла, така както е заложено в програмата на правителството.
Според мен, за да се снижи темпът на инфлация, имам предвид, че цените на електроенергията и топлоенергията се мултиплицират изцяло в икономиката, предлагам увеличение на субсидията за отрасъл "Енергетика" поне на нивото на миналата година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Много моля точно да посочите кой параграф и коя точка и цифрата, понеже става дума за второ четене и аз след това няма да зная какво да поставя на гласуване. Така че моля, уточнете по точно - текста, коя алинея, точка и подразделение.
Давам думата на госпожа Йовкова.
САВКА ЙОВКОВА (ПСБСП): Добрич, БСП. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз не допускам, че в тази зала има депутати, които ще се опитат да направят политика от дебатите по бюджета. Всички съзнаваме трудността и никой не завижда на 1077.3 кабинета, който трябва от малкото да разпредели на много хора. Все пак обаче има области с висока обществена значимост, каквато е образованието. Ако си спомняте, когато разглеждахме становищата на комисиите, то едно от най-критичните становища беше становището на Комисията по образование и наука и подплатено с достатъчно доказателствен материал, с достатъчно добър сравнителен анализ.
Моята изненада е, че не само, че не се е запазир първоначалният вид и вариант на бюджета, но са намалени средствата със 7 милиона.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Това къде е ?
САВКА ЙОВКОВА (ПСБСП): Това е "Образование" - трети раздел. 1077.4
Правилно е да се иска становище откъде могат да се вземат тези средства. Това е почти невъзможно, но на мен, господин Димитров, ми направи впечатление колко средства са заделени за ликвидационна комисия на Министерството на образованието и науката, за ликвидационна комисия на Министерството на индустрията, търговията и услугите.
Така че едното ми предложение е да се помисли дали оттам можем нещо да вземем.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Каквото може, всичко ще се вземе.
САВКА ЙОВКОВА (ПСБСП): Много ви благодаря, че го разбирате.
И най-странното за мен е съществуването на перо "Национален поземлен съвет", след като той вече приключи своята дейност с влизането на закона в сила. Ако можем оттам да вземем малко, аз ще ви бъда безкрайно благодарна.
МИНИСТЪР ИВАН КОСТОВ: Но това не е точно там.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Още не сме стигнали дотам - аз ще ви обясня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Йовкова, някои цифри ще предложите ли? След това при гласуването ли? Сега сме на второ четене, трябва да бъдем точни при цифрите.
Господин Конакчиев, имате думата. След това да се готви госпожа Виткова, след това господин Тодоров.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Благодаря ви. Уважаема госпожо председател, дами игоспода! Дончо Конакчиев, Българска социалистическа партия, град София.
По чл. 1 на предложения законопроект аз имам предложения за поправки, които се основават на изказването, което направих на първо четене. Те засягат позиция # 1, точка 2 в ал. 1 - Данък върху общия доход, и свързаната с това позиция 3.3 в ал. 2, която е за общинските съвети, в това чи сло субсидии в размер -да не ви чета числата: 9 млрд. 200 и нещо.
Ако си спомняте, на първо четене аз защитавах пред вас тезата не за увеличаване на средствата, а за преразпределение, тоест без да нарушаваме деликатния баланс, който тук съществува, но да можем в рамките на възможното да защитим правото на самоМР/ВЙ 1078.1 управление - правото на органите на местната власт все пак посамостоятелно да решават някои въпроси.
Аз бях предложил тогава и засега поддържам своето предложение да не се централизира в Републиканския бюджет 30 на сто от прихода на Данък върху общия доход, като се надявах, че съответни вариантни разчети ще покажат, че е възможна пониска граница на това централизиране. Тъй като в този пункт фактически разпределителните функции или по-точно преразпределителните функции на бюджета са увеличени спрямо предходните години. Тъй като за съжаление преработката на проекта за бюджета на второ четене получихме минути преди това заседание и аз в момента не съм в състояние в по-голям детайл върху многото на брой - стотици субсидии на общините, да вляза в детайла, аз бих искал да ви предложа на основата на тези разчети, които имаме - и ако се приеме, разбира се, това от вас - пункт 1.2 в ал. 1, който сега е в размер на приблизително милиард и 800 да бъде намален на милиард и 200, тоест централизацията да бъде не 30 процента, а 20 процента. Съответно това да се приспадне от субсидията.
И твърдя, тъй като моите анализи показаха, че с това няма да се наруши балансът, тъй като огромната част от общините в момента са на субсидии. Просто тогава по-малка част от общините биха били на субсидии и биха могли самостоятелно да вземат по-свободно решение, съответно и да отговарят пред своето население за добрите или за недостатъчно добрите свои решения.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря и аз! Значи, предлагате от позиция 1.2 да се намали, а ...
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Той предлага на практика изменение на чл. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Член 7. Още не сме стигнали до чл. 7.
Госпожа Виткова има думата, след това е господин Тодоров.
МИМИ ВИТКОВА (ПСБСП): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мими Виткова, Парламентарен съюз за социална демокрация. 1078.2
На първо четене на законопроекта за правителствения бюджет на Република България изразих своето становище по някои пунктове от бюджета за здравеопазването. Направих и своето писмено предложение до Комисията по бюджет и финанси между двете четения.
Днес в раздадения ни минути преди началото на заседанието проект за държавен бюджет установявам единствено, че с 42 милиона лева ве завишен бюджетът на здравните заведения на подчинение на Републиканския бюджет и с 20 милиона - на болницата "Света Екатерина". Отбелязах при първото четене, че най-тежък е дефицитът по основните параграфи: "Медикаменти", "Храна и издръжка" на здравните заведения на общинско подчинение, които представляват над 70 процента от цялата система на здравеопазване в страната.
Този дефицит с нищо не е коригиран, като в неговата обща цифра 5 милиарда и половина той не е съобразен нито с официално заявения ни процент на и нфлация от финансовия министър, нито с реалните тенденции в това направление.
Как е възможно средствата за медикаменти в общинските здравни заведения да се увеличават само с 22 процента, за храна - с 5,6 процента и за издръжка - с 10,3 процента?
Общините не са в състояние да осигурят допълнителни средства, съществено различни от предложените за здравеопазване при сегашното състояние на икономиката в тях.
Твърде несъразмерно е увеличението на бюджета за заведенията на централно подчинение - 86 процента, и на общинско подчинение - 39,6 процента. Разликата е изключително голяма, за да се компенсира от общините.
Убедена съм, че минималните нужди за здравните заведения, особено на общинско подчинение, не са реално определени и това ги поставя в много тежки условия. Не зная как ще се запази социалното спокойствие сред медицинските среди при средна работна заплата 1420 лв.
На тези въпроси аз не мога да отговоря. И не мога да отговоря как да стане прехвърлянето на средства от един към друг параграф в бюджета. Но като медицински специалист мога 1078.3 да кажа, че средствата са недостатъчни по основните параграфи: "Медикаменти", "Храна и издръжка", особено за здравните заведения на общинско подчинение. Това не е само мое мнение, а и на почти всички членове на Комисията по здравеопазване, чието становище не зная по какви причини липсва днес в пленарната зала.
Министерството на здравеопазването, което дълго време не ни представи своето становище, се оказа, че определя дефицита по всички параграфи като трагичен. Не бих искала поне за здравеопазването на хората държавата да бъде за едни майка, а за други - мащеха.
тъй като обяснението от председателя на Икономическата комисия за 20-те милиона допълнителни средства за "Света Екатерина" е, че 10 от тях се дават за медикаменти, а 10 милиона - за "да покрият вече направени разходи и задължения към Маймекс", при този подход аз съветвам колегите от здравните заведения да купуват от фирмите медикаменти и консумативи на вересия, а след това Комисията по бюджет и финанси ще ги погасява.
Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Това е на Медицинската академимя, госпожо Виткова, не е на клиниката.
МИНИСТЪР ИВАН КОСТОВ: Това са безотговорни изказвания! Как може такова нещо? Как може да призовава да вземат на вересия? Как може такова нещо? Това не е парламентарна демокрация. Това е хулиганство - да ги кани да вземат вересия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, госпожо Виткова.
Имате думата, господин Тодоров.
ТОДОР ТОДОРОВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, Тодор Тодоров - Добрички избирателен район, Бъллгарска социалистическа партия.
Моето предложение ще бъде съвсем кратко и то се отнася по повод на възможностите за насърчително кредитиране на стопанската дейност.
Когато става дума за държавното кредитиране и насърчаване на производството през 1992 г., имам предвижение в специален параграф, отделен, този фонд от порядъка на 5 милиарда и 700 милиона лева, който е създаден, да се даде известна част от 1078.4 него - в п орядъка на 30-35 процента или приблизително около 1 милиард и 500 хиляди за реформата и насърчаването на производството в селското стопанство. Тъй като много добре знаем - това е извън бюджета, но във връзка със специален параграф.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Ама, на първо четене!
ТОДОР ТОДОРОВ: Да, точно защото е на второ четене. Точно това имам предвид: да се включи директно от фонда. Аз разбирам, че са чужди пари.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Какво да се включи?
ТОДОР ТОДОРОВ: Да се включи директно от фонда. Да се в ключи специално с допълнителен параграф към бюджета - от фонд "Развитие и реконструкция".
Аз ви разбирам, че сме на второ четене, но след като първия път сме пропуснали, може ли сега заради пропуск първия път да не дадем на селското стопанство - евентуално допълнителните средства? Това ми е мисълта - заради това, че сме пропуснали на първо четене. Благодаря ви!
Имаме възможности, господин Костов, предполагам.
МИНИСТЪР ИВАН КОСТОВ: Но нали увеличавате де факто това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ако обичате, конкретно Вашето предложение.
Моля Ви, госпожа Виткова - на второ четене сме. Нека предложенията да бъдат конкретни. И аз искам да припомня: понеже става дума за бюджета и е трудно обсъждането, само по писмено направени предложения вземайте думата до началото на обсъждането, за да не се получи излишно напрежение. те са правени до днес. Явно не възникват днес, в момента у Вас. Вие сте работили в комисиите по тях, така че могат да се потвърдят. И затова каквото предложите, моля в края на изказването отново да го повторите, защото трудно ще става гласуването. То наистина трябва да го има в писмен вид, но да се потвърди.
Това са направените дотук предложения по текста.
Заповядайте и Вие.
Господин Пандов, на Ви видях от толкова далече, заповядайте. 1078.5 ТОДОР ПАНДОВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз действително първо, поддържам и приканвам колегите да обсъждаме член по член и да не се отклоняваме, защото бавно се върви. Има много неща и по другите членове, които се казаха, които също ще ги кажем. Но конкретно по раздела на чл. 1, свързан със селското стопанство, аз и на първо четене се изказах, и ще моля тук и господин министър Костов да даде едно по-точно тълкувание, тъй като само преди няколко минути и господин министър-председателят каза, че ние подпомагаме приоритетно селското стопанство с 3 млрд. и 600 млн.лв. Трябва точно и ясно да говорим, още повече, както знаем, този въпрос сега интересува всички в нашата страна.
Каква е ситуацията? И в тази връзка предлагам, когато дойде място за предложението, което господин Йовчо Русев направи, за нов, допълнителен член (мисля, че за допълнителен член го направи), тогава да говорим конкретно по него. Но тук да помислим за раздела на Министерството на земеделието и въобще за раздела "Селско стопанство". Затова, защото действително проблемът за минималните цени, е проблем, който пряко... Аз мисля, че тук господин министър-председателят не съвсем точно даде постановката. Той не засяга бюджетните разходи. Ние ако приемем минимални защитни цени, те ще бъдат базата, върху която ще калкулират или при пазарната икономика ще започнат и другите по веригата цени да отиват. Ако въпросът е да се засегне спекулативният капитал и не се даде възможност на големия оборот, Министерският съвет може да търси прогнозни цени на потреблението. Вярно е, че тогава, когато няма купувачи, не може да се реализира продукцията, тогава ще трябва бюджетът да субсидира. И затова става дума за този фонд.
Но конкретно въпросът е сега за тези субсидии на земеделието.
Господин министър, общо за раздела "Селско стопанство" са записани всичко разходи 1 382 000 000 лв. От тях "Други разходи" - 1 352 000 000 лв., в това число за поземлена реформа 819 000 000 лв., или остават 530 000 000 лв. Това са парите, чрез които ние ще поддържаме и планинското земеделие, ние ще субсидираме, ако трябва, отделни мероприятия, ние ще покриваме ББ/КТ 1079.1 и разходите. И аз не знам дали в тези разходи, господин министър, се включва и това, което говорихме на първо четене - и парите за мелиорации, и парите за мероприятия за ветеринарната медицина по отношение на поддържането на селскостопанските животни особено в частния сектор.
Моля този въпрос да се изясни.
Това, че ние разчитаме, че даваме 3 600 000 000 лв., защото сме облекчили българското земеделие с 1,5 млрд.лв. данък, т.е. те нито се разчитат като приход, нито като разход в бюджета, това в случая не е пряко бюджетно подпомагане. Аз мисля, че тук не трябва да говорим, и ако проблемът е да ги вземем от единия джоб като данък и да ги дадем в другия - тогава вече това е съвсем друга тема. Ясно е, че реално с пари ние даваме това на отрасъла. Тоест, преразпределителните функции, колкото и да искаме да ги освободим на бюджета, но все пак от гледна точка на този етап - подпомагане на приоритетите, не са изразени за селското стопанство.
Моля да бъде изяснен преди гласуване въпросът точно колко пари се дават за отрасъл "Селско стопанство": 819 000 000 плюс 500 000 000 за всичко друго. Това трябва да се разбере.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Пандов, малко поставяме нещата на въпроси и отговори. Но аз Ви моля тази дискусия нека да не я пренасяме тук. Понеже е второ четене, става дума за позиции и цифри. Кажете освен това, че имате възражения и въпроси точно по т. 8, буква "в".
ТОДОР ПАНДОВ: Нашето предложение беше казано още в Комисията по земеделието.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ето тук е предложението на господин Йовчо Русев.
ТОДОР ПАНДОВ: Не, освен това на Йовчо Русев, на министър Костов. Бюджетът да намери възможност от другите пера за 400 млн.лв., с които да увеличи субсидиите, за да субсидира разликата в лихвата за пролетната сеитба на кредита, който Българска народна банка трябва да отпусне съответно, за да може да стане пролетната сеитба. Тоест, това да не стане за сметка на прехвърляне на субсидиите от планински и други (райони), а бюджетът да намери допълнително средства и ние да гласуваме още 400 млн.лв. целево за облекчаване кредита по пролетната сеитба... Милиарда кредит, който трябва да бъде даден. 1079.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За да ме улесните в гласуването, ми посочете позицията. Напишете и ми посочете позицията, за да можем след това да я гласуваме. Позицията и парите.
Господин Койчев има думата.
МИНИСТЪР ИВАН КОСТОВ (от място): И той ще иска пари.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПСБСП): Няма да искам, само ще питам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Вие по-добре предлагайте, вместо да питате.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Не, ще питам.
Госпожо председател, ще задам само въпрос към министъра на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Койчев, нека да следваме реда. На второ четене сме. Това, че министрите са тук, е много добре, но Вие имате законопроект...
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Точно за това, тъй като на първото четене комисията изрази едно свое становище, което не е взето под внимание, искам да уточним дали Министерството на финансите е право или не достига компетентността на Комисията по труда и социалното осигуряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Вие трябва да направите Вашето предложение, да се чуе, след това го коментирайте.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Получаваме варианта, сами разбирате, не по наша вина, един час преди заседанието. И трябва да реагираме. След пет минути може да се наложи да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, заповядайте.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Искам да обърна вниманието на колегите и отдясно, и отляво за съмненията, които имам. Става дума за този трансфер от 1 600 000 000 лв. във Фонда за социално осигуряване и помощи. Простите сметки показват, че за военни пенсионери са предвидени 1 194 000 000 лв. и сумата до 1 677 000 000 лв. е 483 000 000 лв.
Господин Костов, въпросът ми е: не са ли тези 483 000 000 лева парите, които ги гласувахме през януари за 200-те лв., които дадохме на всеки пенсионер? И защо се залагат втори път? Коректна ли е тази цифра в бюджета, разработен от Вашето ведомство?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Къде е тази точка? 1079.3
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Точка 3.1, съпоставена с т. 1.7.1 на страница 3. (Реплика от блока на СДС, която не се чува)
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Аз мотивирах, господине, защо задавам въпроса си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Други предложения към текста? - Не се правят.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Имам процедурно предложение. Днес не е петък - ден за питания и отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, неприятно е да се прави забележка, че не се спазва правилникът от госпожица Русева.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Аз ли не разбирам правилника?!
След като ръководството на парламента не си е свършило работата, такъв отговорен закон се внася пет минути преди обсъждането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не, не, към нас е. Моля Ви, господин Койчев, не ми се карайте. Бележката беше към Председателството, не ни се карайте на нас. Според подаването на законите, те се и представят.
Ще има гласуване. Моля, народните представители да влязат в пленарната зала.
Текат трите минути. Моля, заповядайте в пленарната зала, ще започне гласуване по чл. 1.
Сега ще започне гласуването. Нали трябва да се уточни начинът, по който ще става гласуването.
Господин Димитров, моля за Вашето съдействие. 1079.4 ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Колеги, най-напред искам да кажа няколко думи за предложението на Комисията по земеделието, изразено от господин Йовчо Русев и после от Тодор Пандов (мисля, че още едно имаше, тук даже две предложения с идентичен текст получих), за нов чл. 13, макар че става дума за нов член, но може и сега да се каже.
Вижте, господа, тук се предлага пари да се вземат от Фонда за реконструкция и развието, да се създаде на практика един извънбюджетен фонд. Ами, ако питате мен, това е един обект на нов закон! Предложете си закон, да се създаде фонд, да получи финансиране.
Връзката на този фонд, който се предлага, с бюджета... Аз го виждам тук, че пише: "От икономия на разходи по бюджета". Ами, кажете откъде да ги икономисаме? И Ако наистина пленарната зала се съгласи тези пари да се икономисат, да ги насочим натам. Ние точно това правихме в Комисията по бюджета и финансите.
Аз мисля, че едно такова предложение сега, тъй като не е дефинирано и не е в подходяща форма, ние въобще не можем да го подложим на гласуване.
На господин Попов - за увеличение на разходите за науката. Но тези 50 млн.лв., предполагам, че знаете, че не са разходите за наука. Ето, ако обърнем нататък цифрите, виждаме, че само за общите държавни служби разходите за наука са 879 млн.лв. Даже са повече. А какво сме се хванали за тези 53 млн.лв.! Те са някакви извънбюджетни фондове. Аз даже не можах да разбера точно за каквоо става дума. Но това са много малко, като имате предвид, че Българската академия на науките само, основното научно звено у нас има предвидени субсидии от 476 млн.лв. Така че ние нататък гласуваме много по-големи разходи за науката. Това не са разходи за наука.
Струва ми се, че и другите предложения имат същия характер, защото те не са обвързани с намаление на разходите или нарастване на дефицита и ние не можем да ги подложим на точно гласуване.
По предложението на господин Дончо Конакчиев - за прехвърляне на част от данък общ доход в общините. Това би могло, естествено, да бъде направено, но би трябвало да бъде поднесено под СД/КТ 1080.1 формата на закон. И аз бих казал на господин Конакчиев, че и аз съм за това наистина да се създаде солидна данъчна база на общините да действуват самостоятелно и да имат собствени приходи, а не да разчитат само на държавните субсидии, или не да разчитат на 30-40-50 или 80 на сто, каквито общини има, на държавни субсидии. Но, господин Конакчиев, нека да изчакаме няколко месеца и аз ще съм този, който ще настоява в отделните закони за данъчното облагане. Сега нашето данъчно облагане не е съобразено с изискванията на пазарната икономика и не е съобразено с онова изискване, с което ние дадохме право на общините фактически да действуват самостоятелно. Именно затова в чл. 7 Министерството на финансите предлага такова разпределение - 70:30. И ако се предлага друго разпределение, сигурно и той има, обаче трябва да бъдат направени нови преизчисления на субсидиите и съответно корекции в бюджета. Нека това да го оставим за догодина, когато наистина влязат пазарни закони, пазарни закони, в които точно да се дефинира. Примерно: данък общ доход така се разпределя, данъкът върху добавената стойност така се разпределя, другите данъци, съответно, и наистина общините да действуват самостоятелно. И аз съм за това и да дадем възможност на общините да събират допълнителни данъци, такива, каквито те намерят за добре. Разбира се, това нещо трябва да бъде дефинирано законодателно. Но мисля, че сега със Закона за държавния бюджет ние това нещо не можем да го направим.
На въпроса на госпожа Виткова. Ние имахме разговор. Аз й обясних как е станало. Мисля, че тя прояви разбиране и знае, че примерно за тази болница, за която говорихме, надвишението не е повече от 60-63 на сто спрямо миналата година, каквато се очаква да е нормата на инфлацията. Докато за другите здравни заведения, които са на държавно подчинение, самата госпожа Виткова каза, че увеличението е 86 на сто. Тях сме възприели - предложенията на Министерството на финансите.
Наистина ние в комисията не можахме да намерим други източници, които да позволят повече от 42 млн.лв. да намерим допълнително за здравеопазването. Между другото мисля, че 25 млн.лв. намерихме за образованието, 42 за здравеопазването, около 50 млн.лв. за съдебната система, която беше оформена съгласно и предложението, мисля, на господин Росен Хубенов. Даже то датира отпреди няколко месеца - за обособяването на съдебната 1080.2 система в отделен бюджет. И това е направено. И още известни суми бяха дадени за..., а, преди всичко за данъчната администрация, защото данъчната администрация, ако не си събере приходите, целият бюджет увисва.
Така че аз предлагам да тръгнем и да гласуваме чл. 1, тъй като конкретни, обвързани предложения съгласно приходи, разходи, дефицит и т.н. няма. Вие ако смятате, че някое от тези предложения може да бъде подложено на гласуване, моля, заповядайте. Но имайте предвид, че трябва да е обвързано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димитров, аз искам да уточня някои неща преди да започнем гласуването.
Господин Рашков, моля.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Момент! На госпожа Йовкова трябва да отговоря за ликвидационните комисии на различните министерства. Това е предложение на Министерството на финансите. И ние им казваме: "Тези пари наистина да се дадат". Те казват: "Ако се реализират някакви икономии, те естествено ще бъдат трансферирани обратно в Министерството на финансите". И обърнете внимание на – 1 от Преходните и допълнителните разпоредби, с което ние отстъпихме от нашето първоначално предложение бюджетът да е повече фиксиран от Народното събрание. И дадохме възможност на правителството, когато има реализирани икономии, когато има някакви структурни преустройства или в институциите, или в границите на самите общини, да се прехвърлят пари от една община в друга или от една институция в друга. Така че има някакви възможности.
За Националния поземлен съвет исках да го кажа, когато стигнем до тази точка. Но наистина, когато подготвяхме законопроекта за второ четене в Комисията по бюджета и финансите, тогава Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за селскостопанските земи все още не беше публикуван. Тоест, ние не можехме да изхождаме, че той е в сила и да се съобразяваме с него. Сега, естествено, когато стигнем до точката, ще предложим парите от Националния поземлен съвет директно да влязат в Министерството на земеделието, защото те фактически трябват за аграрната реформа.
Това са моите обяснения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: На господин Русев, господин Димитров. 1080.3
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, на господин Русев го казах това нещо - че би трябвало да бъде обект на отделен закон създаването на такъв един фонд.
Господин Русев, аз ще Ви кажа, че се предвижда и със закони да се създаде пенсионен фонд, здравни фондове или здравните каси и т.н. Това е на практика едно извънбюджетно образувание, което може да се създаде, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Русев, виждам, че искате думата, но само ако дадете текст. Да не правим дискусия повече. Господин Пандов току-що ми даде текст, с който предлага да се допълни чл. 1, буква "б" - селско и горско стопанство, с нова точка 1.3.9, субсидии 40 хил.лв. А Вие обещахте текст за чл. 13.
ЙОВЧО РУСЕВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ама не сме стигнали до чл. 13.
ЙОВЧО РУСЕВ (от място): Не, той може да не бъде чл. 13...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Но няма да е в този текст, нали?
ЙОВЧО РУСЕВ (от място): Защото той е в разходната част на бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре. Но нека сега по текста, тъй като е много трудно да гласуваме.
ЙОВЧО РУСЕВ (от място): Аз бих помомил, госпожо председател, нека да се подложи на гласуване текстът така, както е предложен, а след това ще му се намери систематичното място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, да, добре. Сега първо, което е по самия предложен текст, след това допълнителни.
Господин министър Костов. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАН КОСТОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Има два начина да продължи обсъждането оттук нататък - или да се влиза в дискусии и да се отговаря на въпроси, или да се стараем по същество да решим проблемите, които са поставени вече и са предложени от господин Венцеслав Димитров по гласуването на чл. 1 с неговите 5 алинеи.
Аз със съжаление констатирам, че което и предложение да се вземе, то не съдържа цялостно изменение на всички алинеи в чл. 1. Невъзможно е, очевидно, да се прави предложение за 1080.4 увеличаване на разходите, без това да се отрази, и то точно да се покаже с какви числа това се отразява или върху приходите, или върху бюджетния дефицит. Тоест, предложенията, които се правят, са некомплексни, непълни. И аз предлагам те изобщо да не се подлагат на гласуване, тъй като те по същество ще разстроят целия чл. 1, който в този вид е балансиран.
С огорчение искам да кажа, че тук чух слова, които не подобава да бъдат казани при разискването на бюджета - да се призовават стопанските структури да правят разходи на вересия, а Народното събрание да ги покрива след това. Това е просто неприлично като израз тук за Народното събрание. Аз считам, че такива изказвания не правят чест на никой народен представител. Това е просто беззаконие и подтик към беззаконие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Направени бяха всички предложения. Господин Конакчиев, има го и Вашето. Аз съм отбелязала за увеличението, което имате. Но, не, не, моля ви, разисквания няма да се правят. Дайте само текста на господин Димитров.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (от място): Няма разисквания. Текстът аз съм го предал още при изказването си на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ще го гласуваме. Много моля, няма повече разисквания. Ще гласуваме.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (от място): Ще гласуваме при положение, че аз го изтегля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ще гласуваме, да, да. Ще гласуваме предложенията.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (от място): Но тук се елиминираха всички наши предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля ви, всичко ще се гласува, знаете какъв е редът в пленарната зала.
Сега, моля ви, заемете местата си, ще уточняваме това, което се гласува, може би по-бавно, за да не се получи грешка. 1080.5 Пристъпваме към чл. 1, ал. 1. Моля отворете текста пред себе си. На първата с траница бе направено предложение от господин Конакчиев по позиция, може би не съм точна в изказа, но т. 1-2 - Данък върху общия доход. Цифрата да бъде 1 млрд. и 200 млн. лева. Гласуваме най-напред тази промяна в цифрата.
МИНИСТЪР ИВАН КОСТОВ (от място): Не е допустимо. Това разстройва всички бюджетни субсидии за общините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте.
От 195 гласували, за са 79, против - 112, въздържали се - 4.
Отклонява се предложението.
По ал. 1 няма направени други предложения за промяна в цифрите. затова ви моля - гласуваме ал. 1. Текстът, както е предложен от комисиите. Моля, гласувайте.
От 188 гласували народни представители, за - 110, против - 49, въздържали се - 29.
Текстът на ал. 1 е приет. Моля посочете резултатите по партии.
Моля, пристъпваме към ал. 2. Това е страница 2-3 до средата. Там са направени следните предложения: господин Бончо Рашков предлага пункт 1-3-7 - фонд "Стихийни бедствия", цифрата да бъде променена на 516 млн. лева.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: от 200 на 516 млн. лева.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): След като ще има цялата година хубави дни за демокрацията, не е нужно това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не, извинявайте, но точките - 1-3-7. На 516 млн. Моля, гласуваме това предложение.
От 196 гласували народни представители, за - 77, против - 114, въздържали се - 5. Моля, дайте резултатите по партии.
Предложението се отклонява.
В същия текст 1-3-7 фонд "Наука и научни изследвания" има предложение от господин Георги Попов да бъде цифрата 72 милиона. Моля, гласувайте.
От 194 гласували, за - 81, против - 108, въздържат се - 5.
Това предложение се отклонява. ДЕ/ВЙ 1081.1
По същата алинея господин Йовчо Русев имаше предложение, но господин Пандов го допълни като нов текст, а господин Русев предложи друг текст, който ще се гласува отделно, така че при мене господин Димитров, няма записани по ал. 2 други предложения за промяна.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте ал. 2 така, както е предложена от комисията и я имате пред себе си - стр. 2 и 3 до средата.
От 196 гласували народни представители, за - 117, против - 47, 32 се въздържат. Текстът се приема. Моля посочете резултатите по партии.
Гласуваме текста на ал. 3. Не се правиха никакви допълнения.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: То освен това е и функция от първите две - разлика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Намира се на стр. 3 по средата. Моля, гласувайте текста на ал. 3.
От 193 гласували, за - 119, против - 44, въздържали се - 30. Текстът се приема.
Параграф 4. Господин Димитров, има ли при вас отбелязани предложения?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: По ал. 4 няма предложения. Това са операциите по финансиране на дефицита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласуваме текста на ал. 4 както е предложен от комисията. Намира се на стр. 3 от средата надоллу и на стр. 4 до средата. Моля, гласувайте.
От 195 гласували, за са 131, против - 30, въздържали се - 34. Приема се текстът.
Ал. 5. По ал. 5 бяха направени няколко о бщи и няколко конкретни изказвания. Моля, господин димитров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ако ми позволите, госпожо председател, ние вече приехме ал. 1, 2 и 3. Ал. 1 и 2 са найважните за приходите и за разходите. Аз мисля, че направените предложения по ал. 5 по принцип не можем да приемем, защото значи да нарушим това, което сме приели досега. Така че, би трябвало само да я подложим на гласуване. Защото навсякъде имаше предложения за увеличаване на разходите. Фактически сме гласували разходите, общата сума на разходите. Гласували сме известно 1081.2 разпределение на разходите, гласували сме общата сума на дефицита, така че не можем да мърдаме вече. Трябва да ги одобрим така, както са разпределени, тъй като предложенията не се отнасяха за преразпределение на разходите, а само за увеличение - за здравеопазване или о бразование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това означава, че предложенията на господин Пламен Денчев и на господин Тодор Пандов не могат да бъдат включени поради вече очертания...
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, не могат да бъдат включени, рамкатае очертана на бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, в такъв случай гласуваме текста на ал. 5, намиращ се на стр. 4, 5, 6, 7, 8, 9 до края. Така, както е предложен от комисиите. Моля, гласувайте.
От 193 гласували народни представители, за - 114, против - 57, въздържали се - 33. Моля посочете резултатите по партии. Текстът е приет.
Господин Емил Филипов иска думата по процедурен въпрос. Заповядайте. 1081.3
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПСБСП): Благодаря Ви, госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз съм от Парламентарен съюз за социална демокрация, Михайловградски окръг.
Струва ми се, че трябва да отдадем дължимото за сериозната работа на Бюджетната комисия на Министерството на финансите по подготовкта на бюджета за второ четене. Но аз съм притеснен, че още в самото начало никой от нас нямаше сърце да стане и да каже, че ние, започвайки неговото обсъждане, нарушаваме своя правилник, без да го огледаме 24 часа преди да сме го получили.
По обсъждането на чл. 1 пролича, че има моменти, които вълнуват народните представители. Предлагам да дадем възможност да се помисли до утре и утре да продължим работата по бюджета.
А тъй като зная, че е безкрайно важно, излагам и второ процедурно съображение. Утре да започнем от 14 ч. работа, за да компенсираме, ако сега прекратим малко по-рано. Но ни очакват текстове, които е добре да преосмислим нощес и утре до обяд. Благодаря ви. (Шум в мнозинството, неодобряващ предложението)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Направено е процедурно предложение второто четене на законопроекта да се отложи за утре. Но аза бих казала на господин Филипов само това, че днес се обсъждат предложения, които вече са направени. Така че има възможност специално вие от комисията да вземете отношение не само днес, но сте могли да го направите и преди това. Но аз ще поставя на гласуване Вашето предложение.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС, от място): Утре ще има митинг на БСП, затова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата за обяснение на отрицателен вот господин Денчев.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПСБСП): Уважаеми дами и господа! Аз зная, че е много трудно да се приеме моето предложение при изграждането на един такъв бюджет. Но все пак се надявах, че ще чуя становището на уважавания от мен финансов министър за цената на електроенергията и топлоенергията до края на годината и за нейното влияние върху темпа на инфлацията. Благодаря. (Шум в залата) СР/ВЙ 1082.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не се иска думата за друрго обяснение на отрицателен вот. Направено е процедуррно предложение второто четене по законопроекта да продължи утре. Ние имаме пред себе си програмата, има достатъчно други законопроекти, по които можем да продължим работа. Аз правя това уточняване.
Гласуваме процедурното предложение на господин Филипов второто четене на закона да продължи на утрешното пленарно заседание. Моля, гласувайте.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: С червено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, посочете резултата от гласуването.
За предложението са гласували 78 народни представители, против 114, 1 се въздържа, от общо 193 гласували. Отклонява се предложението разискванията да продължат утре.
Моля, господин Димитров, продължете със следващия текст.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Колеги, предстои да гласуваме текста на чл. 2. Той има две алинеи и касае социалното осигуряване. "Чл. 2, ал. 1. Приема бюджета на социалното осигуряване за 1992 г. по приходите, както следва: (намира се в първата половина на стр. 10. Виждате всички цифри).
Ал. 2. Приема бюджета на социалното осигуряване по разходите, както следва:" (на стр.10 долу и на стр. 11, първата половина).
Бих желал само да направя едно пояснение. Вече сме гласували трансфера от държавния бюджет. Това е точка втора в приходите. Така че предложенията трябва да касаят точка първа от приходите или по разходите, естествено. Като имате предвид, че трябва да има баланс. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате думата, господин аджаров.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз съм от Християнрепубликанската партия.
Имам бележка по чл. 2, ал. 2, т. 1.4.1. Става дума за пенсиите. Предвидени са 16 млрд. 947 млн. лв. за пенсии. Това са близо 32 на сто от разходите на бюджета. И в проценти не изглежда никак зле, особено ако направим сравнение с разходите за отбрана, които са само 5 млрд. лв. 1082.2
Дотук всичко е добре. Но ако разделим тази цифра на 2,4 млн. пенсионери, а всъщност те са не 2,4 млн., а 2,474 млн., ще получим средна пенсия 588 лв. на месе 588 лева на месец, уважаеми дами и господа, всички знаете, че са много под социалния минимум, който се изчислява на 850 лв. (Неодобрителен шум в мнозинството)
ГЛАСОВЕ В МНОЗИНСТВОТО: Откъде ще се вземат?
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ: Зная, аз не съм излязъл на тази трибуна, за да правя евтина популистка пропаганда. (Гласове в блока на мнозинството: "Е-е-е!")
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Но я правиш.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ: Защото, ако ще правя такава пропаганда (продължва шумътв мнозинството. Председателствуващата призовава за спокойствие в залата). На всеки, който се е занимавал с бюджета, му е ясно, че е необходимо бюджетът да се увеличи с 6 млрд. лв., за да достигне. аз зная, че това е невъзможно. Ето защо съм излязъл със съвсем конкретно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Кажете го, господин Аджаров.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ: Зная, че не можем да увеличим бюджета с 6 млрд. лв. Предложението ми е да направим увеличение само с 831,3 млн. лв. за сметка на бюджетния дефицит...
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ние вече го гласувахме.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ: ... при което положение бюджетният дефицит ще стане точно 10 млрд. лв. т.е. цифрата да бъде 17 млрд. 778 млн. и 400 хил.
Уважаеми дами и господа, ако приемем това, ние фактически ще увеличим средната пенсия с по 28 лв., т.е. точно с по седем хляба на месец за всеки пенсионер. Смятам, че бихме могли да дадем по седем хляба на всеки пенсионер месецно отгоре, с това увеличение, което предлагам за сметка на дефицита. Благодаря ви за вниманието. (Продължава неодобрителният шум в блока на мнозинството) 1082.3 ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Колеги, аз вече ви казах, че гласувахме бюджетния дефицитк, така че господин Аджаров би трябвало да каже откъде да вземем тези 831 млн.лв. Ако прави предложение за прегласуване, това е друг въпрос. Но мисля, че изпусна времето. Така че мисля, че едно такова предложение не можем да гласуваме, затова дайте да гласуваме направо чл. 2, ал. 1 и 2. Нека да правим предложенията така, както трябва. В случая, господин Аджаров, би трябвало да кажете от кое от другите пера да вземем, да увеличим осигурителните вноски или нещо такова, закони и т.н. (Константин Аджаров иска думата за реплика)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Аджаров, аз записах Вашето предложение. Имате думата за кратко обяснение.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ (ПСБСП): Господин Димитров, ако е така, след като сме гласували вече бюджетния дефицит, ние просто е безсмислено нататък да продължаваме закона и да правим каквито и да било промени. Така излиза.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: И Вие чак сега ли разбрахте?
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ: Защо вървим точка по точка? (Оживление в залата) Нека прегласуваме накрая предложението. Иначе това е безсмислено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Аджаров, трябва да се гласуват текстовете един по един. Ако нещо друго имате като идея, някъде другаде да се направи тази корекция...
Господин Костов, заповядайте. Има думата министърът на финансите.
МИНИСТЪР ИВАН КОСТОВ: Уважаема госпожо председател и уважаеми депутати! Искам да обясня смисъла на процедурата, която сега се прави. Приема се бюджетът за социално осигуряване с неговите приходи и разходи. Приходите на социалното осигуряване и разходите за социалното осигуряване са свързани с бюджета на правителството или Републиканския бюджет в един общ бюджет и тази връзка беше гласувана заедно с тези разходи, които бяха гласувани в чл. 1.
Ето защо в този момент могат да бъдат направени промени вътре в структурата на приходите и в структурата на разходите, да се направят размествания в отделните пера на разходите на бюджета за обществено осигуряване. Това е във възможностите ЦМ/КТ 1083.1 на господата народни представители и те трябва да се възползуват от тях.
Искам да кажа, че сметката, която тук беше направена така импровизирано, не отговаря на реалностите, тъй като е много далече от тях. Искам да кажа, че правителството гледа и вероятно в утрешния ден ще приеме предложение за Законопроект за осъвременяване и актуализация на Закона за пенсиите, според който по нашите предварителни разчети увеличението на средната пенсия ще бъде в порядъка на около 180 лв. Така че сметката на господина изобщо не е вярна. Вие ще имате възможност да се убедите в това, когато гледате законопроекта за допълнение и актуализация на пенсиите. (Единични ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има господин Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПСБСП): Парламентарен съюз за социална демокрация. Аз няма да пледирам за увеличаване на сумата, тъй като очевидно това няма да се приеме. Но чл. 2 е грешен както в ал. 1, така не е приемлив и в ал. 2 - и по приходите, и по разходите. И при първото четене на законопроекта обърнах внимание на вносителите, че не е стъпено на общоприетото от правителството, от компонентите на правителството - от труда, от финансите, индустрията и другите отраслови министерства, на броя на заетите. Не е приета вече определената в резултат на подзаконови решения на правителството средна годишна работна заплата, върху която да се определят приходите в държавното обществено осигуряване.
Господин Костов, една елементарна сметка показва, че ако регулираме работната заплата през 1992 г. така, както е приело правителството, средната работна заплата ще бъде от порядъка на 1750 лв. в течение на годината. Тогава тези 22 690 000 000 лева ще бъдат с около 2 млрд.лв. повече.
Мене ми е обидно да подкрепям господин Аджаров за 28 лв. повишение на пенсиите. Честно ви казвам. Но това, което Вие пояснихте с новия законопроект, който ще гледаме, също не съответствува на цифрата, която е заложена в законопроекта за бюджета. Елементарната сметка показва 20 780 000 000 лв. при 180 лв. средно повишаване на средната месечна пенсия. Ето това е, а Вие внасяте предложение за 17 млрд.лв.... 1083.2
Просто трябва да изберем: или сега да приемем невярната цифра, която животът ще обори с последващия законопроект, който ще гледаме, или авансово, след като се знае от правителството каква ще бъде средната пенсия, още отсега да предвидим и да коригираме бюджетния дефицит, като предвидим общата сума.
Това поставям на вниманието на уважаемите колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Тъй като няма конкретни предложения по текста...
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Нека вносителите да преценят. Аз обръщам вниманието като професионал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димитров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, уважаеми народни представители, гласуваме чл. 2, ал. 1 и 2, така както са предложени от комисиите. Намират се на страница 10 и 11 до средата.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 193 народни представители, за - 108, против - 70, въздържали се - 15.
Приема се чл. 2.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "Чл. 3. Определя разходите за 1992 г. по бюджетите на:
1. Народното събрание - 107,2 млн.лв.;
2. Президентството - 8,3 млн.лв.;
3. Министерския съвет - 74 млн.лв.;
4. Конституционен съд - 5,2 млн.лв.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По този текст има ли предложения? - Няма.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 186 народни представители, за - 118, против - 38, въздържали се - 30.
Този текст е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Следващият чл. 4 се отнася до съдебната власт и беше съществено коригиран съгласно постановките на Конституцията, според която съдебната власт има отделен бюджет, обаче съгласно която Министерският съвет е в правото си само той да предлага бюджета. Тук, понеже има трансфер от Републиканския бюджет към съдебната власт, е ясно, че трябва да се гласува заедно с бюджета. 1083.3
Чл. 4 се състои от три алинеи:
"Ал. 1. Приема бюджета на съдебната власт за 1992 г. по приходите, както следва: като приходите се състоят от две пера:
1. Такси от дейността на съдилищата.
2. Трасфер от Републиканския бюджет".
Всички виждате цифрите на страница 12.
"Ал. 2. Приема бюджета на съдебната власт за 1992 г. по разходите, както следва: разписани са разходите на страница 12, втората половина.
Ал. 3. Определя бюджетните разходи на органите на съдебната власт, както следва:
1. Висш съдебен съвет
2. Министерство на правосъдието
3. Главна прокуратура
4. Върховен съд
5. Върховен държавен арбитраж".
Тук имаше възражения, че Върховен държавен арбитраж вече няма. Те са напълно справедливи, но тази сума е предвидена за ликвидация на институцията, като се предполага, че реализираната икономия ще бъде прехвърлена обратно в Министерството на финансите за финансиране на други разходи, които се финансират от държавния бюджет.
Това е текстът, направени предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По текстовете на чл. 4 не се правят предложения.
Моля ви, гласувайте чл. 4 с трите алинеи, така както е предложен от комисията.
От общо гласували 181 народни представители, за - 119, против - 27, въздържали се - 35.
Текстът на чл. 4 е приет. 1083.4 ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Чл. 5 има две алинеи.
"Ал. 1. Определя разходите от Републиканския бюджет на министерствата, ведомствата и висшите учебни заведения за 1992 г. на сума 19 237 960 000 лв., както следва: (Разписани са на 13, 14 и 15 страница с тази корекция, която ще бъде направена в перо 55, което е Национален поземлен съвет, като разходите отидат към Министерството на земеделието)
Ал. 2. Утвърждава разходи на горните институции в размер на 90 на сто от така определените, като останали 10 на сто се изразходват само в случаи, че не се превиши одобреният от Народното събрание бюджетен дефицит".
Това е текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По този текст? Сега аз само искам да попитам, извинете ме, господин Димитров, това, което Вие казахте за пункт 55 той изрично трябва да се гласува.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вижте, госпожо Ботушарова, от Преходните и заключителните разпоредби – 1 дава възможност на Министерския съвет в бъдеще, ако се получат такива случаи, ако се получи преструктуриране или изменение, закриване и т.н., да се прехвърлят разходи. Така че, не беше трагедия дори и да остане перо 55.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Давам думата на господин Пандов.
ТОДОР ПАНДОВ (ПСБСП): Госпожо председател, уважаеми колеги и колежки, господин министър! Предлагам в ал. 1 на чл. 5, ред 36 да бъде коригиран, вместо "148 000 800 за Селскостопанска академия", да стане 200 000 000". А ред 55, това, което предложи господин Венцеслав Димитров - Национален поземлен съвет - действително да премине, но вече вместо "414 317", да се намали на "363 117" и това да премине заедно с другите 819.
Колеги, само една минута. За 1992 г. сегашният състав на Селскостопанска академия, която, аз като всички вас, съм твърдо убеден, че трябва да претърпи сериозни промени и в организационно-структурно отношение, и проблемно-тематично насочване, и по кадрово обновяване, и това трябваше още преди година да стане (за целта аз бях пуснал и докладна до съответни ведомства, не стана), но засега, при сегашното състояние издръжката на РД/КТ 1084.1 академията е 331 млн.лв. при средна заплата 17 626 лв. и численост на персонала 7380 души.
В първия вариант на бюджета с Министерството на финансите беше постигнато споразумение за 220 млн.лв., намаляване числения състав с 400 души, при запазване средната заплата и намаляване материалните разходи от 140 на 44 млн.лв.
Със сегашното предложение, което се прави, 148 млн.лв. означава вече численият състав да се намали на 2842 души от 7000 и материалните разходи също да се намалят на 19 млн.лв.
Уважаеми колеги, ние точно сега сме в прехода и точно сега нашите фермери и частници ще имат нужда и от племенни животни, и от семена, и от помощ. Вие сами разбирате какво значи прекъсване на един селекционен процес, какво значи прекъсване на една племенно-подобрителна работа.
Аз мисля, че в случая, независимо какъв е цветът, ние дълбоко трябва да бъдем убедени, че, повтарям, кадрово, организационно академията трябва да претърпи сериозни преустройства, но цялостно всъщност ликвидиране на научни системи, крайно необходими, и отиване така, както сега чужди фирми ни предлагат на десет пъти по-скъпи семена, сортове, ние да отидем..., това е едно вече не знам как да го оприлича, тъй като това е косвено дотиране реално на нашия производител.
Моля ви в случая действително да подходите от позициите на интересите на страната и бъдещето на земеделието. Не поставяме въпроса за 220 млн.лв. Господин Венцеслав Димитров в една реплика каза "с 50", намаляват се със 70. Нека ги направим 200 млн.лв. Това е близо от 330 на 200, близо 50 или 45 на сто едно съкращение, господин Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Пандов, коя точка?
ТОДОР ПАНДОВ: Аз съм написал - чл. 5, ал. 1, стр. 14, ред 36 да се измени, а ред 55 съответно...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Аз съм си записал.
ТОДОР ПАНДОВ: И моля отделно да бъде гласуван този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Естествено, че ще се глалсува отделно. Госпожо Виткова, имате думата. 1084.2
МИМИ ВИТКОВА (ПСБСП): Госпожо председател, уважаеми колеги! Имам предложение по процедурата на гласуване на ал. 1 на чл. 5, като предлагам да се прогласува процедурното ми предложение Центърът по сърдечно-съдова хирургия и кардиология да се гласува отделно от останалите, тъй като не бих искала да дам своя отрицателен вот за всички останали изредени в списъка.
Мотивите ми за това. Нека цифрата да остане 63 млн.лв. така, както беше в проекта за бюджет при първо четене и да приложим същия принцип към това здравно заведение, както към всички общински болници в страната да търсят от 39 на сто, които ние им дадохме увеличение на бюджета, до техните нужди и допълнителни източници.
Искам да обясня и на аудиторията, и на слушателите, че тези 42 млн.лв., които се дадоха явно допълнително от Бюджетната комисия на здравните заведения на републиканско подчинение, просто догонват увеличението, което се дава на "Света Екатерина".
Затова предлагам разделно гласуване за това здравно звено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: А предлагате ли намаляване на средствата?
МИМИ ВИТКОВА: Предложих 63 млн.лв., както при първото четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Стефанов, съжалявам, видях Ви малко по-късно, може би пръв сте вдигнал ръка, но погледнах първо наляво.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председателствуваща! Уважаеми колеги! Конкретно тук господин Венцеслав Димитров засегна въпроса пункт 55 в чл. 5, ал. 1 да се отнесе в пункт 13. Всички знаем, че срокът за конституиране на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи вече е изтекъл. Така че може спокойно сумата от 414 млн. и 317 хил.лв. да се отнесе към Министерството на земеделието, което поема функциите и задачите, които бяха отнесени в Националния поземлен съвет.
Тук можем да прибавим и още едно ново допълнение по пункт 56, чл. 5, ал. 1 - Управление "Геодезия, картография и кадастър" да се отнесе към пункт 21 - Министерството за териториално развитие, жилищна политика и строителство. 1084.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Лъчезар Тошев има думата.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! В ал. 1 на този член предлагам да се извършат някои изменения, тъй като алинеята е озаглавена "... министерства, ведомства и висши учебни заведения" има шест поне такива, които не могат да се вместят в посочените три категории.
Националният институт за изследване на младежта - предвидени са 716 хил.лв. за него. Предлагам просто да се махне от бюджета.
Второ, тук има едно ООД "Главбулгарстрой". То не е нито министерство, нито ведомство, нито е висше учебно заведение. За него 6 млн. и 200 хил.лв. са предвидени.
След това има една Национална постоянно действуваща изложба. Какво е това нещо - постоянно действуваща изложба? Това не се вмества изобщо в тази глава. И дали изобщо е нужно да се правят тези разходи в бюджета?
По-нататък. Институтът за чуждестранни студенти - за него се отпускат 10 млн. и 333 хил.лв. Този институт беше навремето направен, за да се обучават разни партийни активисти от комунистическите партии и от братските африкански държави и разни други такива. Сега в момента този институт може да се самоиздържа, като се взема необходимата такса, както е навсякъде по света. Няма нужда бюджетът да спонсорира това учебно заведение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Той ще се закрие.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да, но Институтът за чуждестранни студенти съществува в текста, съжалявам.
По-нататък. Съществува един съюз - Съюз на българските автомобилисти. Съюзът на българските автомобилисти, ако получи пари по същото основание може да иска и Ловно-рибарският съюз да получи пари от бюджета. Може да поиска и "Екогласност" да получи пари от бюджета. Това са организации на граждани, конституционни, обаче няма нужда да бъдат бюджетни.
Има още една организация, наречена "Федерация на потребителите". Какъв е смисълът да се спонсорира от бюджета такава федерация, която е един вид сдружение на практика. 1084.4
Така че, изобщо като се извадят от бюджета тези пари се получава 20 млн. и 558 хил.лв., които аз предлагам да се извадят от тази точка, изобщо да се извадят от бюджета и предлагам да се преразпределят:
Към чл. 7, ал. 2 на община Червен бряг да се отпуснат целево 4 млн.лв. за довършване на болницата, която е в момента разделена в три сгради, едната от които е бивша конюшна, втората подлежи на реституция и третата е просто в ужасно състояние. Така че, до края на годината те трябва да имат болница и имат нужда от още тези 4 млн.лв.
И останалите 16 млн. и 558 хил.лв. предлагам да бъдат дадени на обезманганителната станция в град Свищов. Тя се нуждае от 21 млн.лв. Отпуснати са само 1 млн.лв. А освен, че е вреден мангановият окис, който се съдържа в питейната вода и никой от вас не бих желал да го пие, той се натрупва по стените на тръбите, които започват да се пукат и след това разходите ще бъдат много по-големи.
Така че, аз изпълних изискванията на господин Димитров да посоча откъде да се вземат суми и къде да се дадат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Тошев, може ли да посочите точките?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Аз ги знам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре. За реплика думата има господин Маринов.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПСБСП): От ПССД. Реплика на господин Тошев по първото му предложение за отпадане от бюджета на Института за изследване на младежта.
В Комисията по младежта, спорта и туризма стана въпрос за този институт и аз мисля, че отпадането на института от бюджетно финансиране е неправилно, още повече, когато в правителството и в комисията се дискутира въпросът за специализиран държавен орган по проблемите на младежта, да се ликвидира единственото в страната специализирано звено за изследвания в тази област. Би могло да се търси някакво намаление на бюджетния разход, но категорично съм, че би било неправилно да се спрат всякакви субсидии от бюджета за това звено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За втора реплика думата има господин Урумов. 1084.5
РУМЕН УРУМОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам реплика съвсем конкретно по предложението на господин Тошев в частта за работата на Института за чуждестранни студенти. Той очевидно не е запознат с това какво представлява този институт. И той говори само в частта на така наречения Център към Института за чуждоезиково обучение на българи. Като цяло това е около една трета от преподавателския състав на института, господин Тошев. Но като цяло този институт носи приходи на държавата - валутни приходи на държавата, които за миналата година възлизат някъде на около 2,5 милиона долара.
Те по принцип могат да се самоиздържат, но те получават сега за първата година на езиково обучение на чужди студенти в страната - нулевата година, преди да започнат в следващите вузове обучението си, само за тази нулева година досега те получаваха средно около 16-17 на сто от това, което всъщност носят на държавата.
Другото разпределение - не искам да се разпростирам, то отива, осигурява на Министерството на външните работи тези търговски представителства, които договарят приема на чужди студенти, и също така по-голямата част се разпределя и насочва към вузовете, в които от втората година на тяхното присъствие в България, продължават своето обучение.
Така че тук има едно двойно намаляване от първоначалното предложение. Ако не греша, то беше 21 милиона, а сега има намаление два пъти, бюджетно, в левове, което предполага понататък един нов механизъм при всички случаи, едно процентно завишаване, завишаване на процентното участие в това, което те осигуряват валутно за страната.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Тошев, трета реплика ли? - Няма трета реплика.
Господин Тошев, ще отговорите ли? Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Една съвсем кратка дуплика. Просто тези лаборатории от Института за младежта отиват всъщност към различните учебни заведения. Моето лично мнение е, че младежта няма нужда от особено изучаване. Просто тези хора не се нуждаят - те не са нито бели мишки, нито морски свинчета. А по второто нещо самият господин Урумов каза, че институтът МР/НП 1085.1 може да се самофинансира и няма нужда да бъде в бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има господин Будинов, след това господин Христо Иванов и господин Аспарух Панов.
ИВАН БУДИНОВ (СДС, Петрич): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Предложение относно необходимостта за целево отпускане на допълнителни средства за закупуване на реактиви и медикаменти за Центъра за бъбречна трансплантация към Медицинската академия.
Уважаеми дами и господа! Ще бъда кратък. Хемодиализното лечение, по принцип навсякъде поето от държавата, е най-скъпото лечение на хронично болни хора. По данни на Европейската асоциация по органна трансплантация, в Европа има над 490 000 болни, нуждаещи се от органно-заместителна терапия, като всеки един хемодиализиран болен струва 25-30 000 щатски долара на година. Една бъбречна трансплантация в западноевропейските страни струва 30-40 000 щатски долара, след което пациентът трябва да приема непрекъснато противоотхвърлящи медикаменти на стойност 3-4000 щатски долара за една година. При нашите условия всеки един успешно трансплантиран пациент с прекратяване на хемодиализното лечение спестява на държавата около 10 000 щатски долара за една година.
Затова във всички развити страни с пазарна икономика се дава приоритет на бъбречната трансплантация като по-евтин и по-ефикасен метод на лечение.
Ето защо с цел повишаване ефективността на работата на Центъра по бъбречна трансплантация към Медицинската академия предлагам: да се отпуснат целево за закупуване на реагенти и биопродукти за имунологичните изследвания на 200 нови пациенти и донори за 1992 г., за определяне на НIА - формулата на чакащите трансплантация, за определяне на тъканната съвместимост между болния и донора, както и следтрансплантационен имунологичен контрол, за закупуване на жизнено необходими аминосупресивни медикаменти...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Будинов, кажете към тоя точка и какво се изменя.
ИВАН БУДИНОВ (СДС): ... хемодиализен апарат и апаратура за оборудване на реанимационен сектор- 3 млн. лева. Предлага се 3 млн. лева. 1085.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Към тоя точка?
ИВАН БУДИНОВ: Конкретно: предлага се в чл. 5, ал. 1 от пункт 62 и пункт 64 да се отнемат 3 милиона лева, които да се дадат на Центъра по бъбречна трансплантация, а за съответните центрове да останат останалатие 2 100 000 лева.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Този център отделен ли е, към кого е, в коя точка е? Не, той е към Медицинска академия.
Моля ви, предайте текста на господин Димитров.
Има думата господин Христо Иванов, след това господин Аспарух Панов и господин Йордан Ганев.
ХРИСТО ИВАНОВ (СДС): Госпожо председател, аз имам един въпрос към министъра на финансите господин Костов.
Бих помолил за разяснение във връзка с т. 37 от една страна и от друга страна - точки от 70 до 76.
Имам предвид следното: в нашата Комисия по образованието и науката вече се обсъждаха различни проекти, свързани с ликвидацията на Медицинската академия, обособяването на самостоятелни медицински институти, като въпросът за така наречените клинични центрове все още поне в рамките на тези въпросни законойпроекти оставаше нерешен. Тоест, дали те ще бъдат прикрепени към тези институти, или ще се обособят като самостоятелни единици.
В тази връзка искам да запитам министъра на финансите какво означава това, че Медицинска академия в т. 37 се финансира със самостоятелен бюджет от кръгло 720 000 000 лева, а в точки от 70 до 76 са изброени съответно средствата, полагащи се на различните висши медицински институти.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Господин Иванов, защо не попита Иван Костов за тези неща, той го има?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Аспарух Панов също иска да вземе думата, както и господин Йордан Ганев. Това са засега заявилите желание за поправки към текста.
АСПАРУХ ПАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз имам едно предложение по повод бюджета на Българската академия на науките, което е съгласувано в Комисията по образование и наука и беше внесено освен това като писмено предложение от трима народни представители: проф. 1085.3 Попов, госпожа Михайлова и от мое име.
Вижда се от данните, които са ни дадени, че бюджетът на БАН се намалява с 25 000 000 лева. Имам следните предложения: първо, да не се намалява в настоящия момент бюджетът на БАН, а това да стане след приключване на процедурите по закриване на институтите, които сега текат, тъй като академията и без друго не може да използува спестените от това закриване бюджетни средства. Това е по-драстичният вариант, ако мога така да кажа.
Имам и едно второ предложение, което е по-меко: бюджетът на БАН да се намали с 12 000 000 лева, а не с 25 000 000 лева. Ние имахме идеята тези средства да се пренасочат към фонд "Научни изследвания", обаче това вече приключи и не се прие. Затова защитаваните от нас 13 000 000 лева ще бъдат необходими именно за окончателното закриване на институтите, които вече са извадени от системата на БАН - 8 000 000 лева, както и 5 000 000 лева за Института по хидро- и аеродинамика във Варна, който според решението на Общото събрание на БАН ще бъде изваден от системата заедно с бюджета си.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: И последен има думата господин Йордан Ганев от записалите се. 1085.4
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Вземам думата с една молба към Народното събрание. В Пловдив има един Висш музикално-педагогически институт, който е основната единица за създаване на учители по музика. И не само по музика, но и по различни инструменти, по различни музикални специалности. Насоката на Българската държавна консерватория в София е по-друга.
След дълги борби на този Музикално-педагогически институт му бяха отпуснати най-после крайно необходимите м, 18 щатни бройки. Обаче бюджетът му е съкратен. Това значи, че при найдобро желание, тези 18 щатни бройки не могат да бъдат осъществени. Не могат да бъдат приети.
Затова, от името на комисията и от мое име, правя предложение: от сумите, предвидени за Националния поземлен съвет, които са 414 млн., смятам, че достатъчно ще бъдат реализирани икономии, когато този институт се прехвърли към Министерството на земеделието най-малко от административните разходи, да се вземат оттам един милион и половина лева. Това е по т. 55 и да бъдат прехвърлени към т. 76 - Висш музикално-педагогически институт. Това е абсолютно необходимо, ако ние искаме да затвърдим обучението по музика в нашата нация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други предложения? - Не се правят.
Господин Димитров, много предложения бяха направени.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Може ли да сумирам предложенията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, ако ще гласуваме сега, тъй като все още са в паметта ни тези предложения, аз моля народните представители да влязат в пленарната зала, да се гласува този текст, след което ще има почивка - може би малко по-голяма, за да можем да се възстановим.
Моля народните представители до 3 минути да заповядат в пленарната зала, за да направим гласуването по чл. 5.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Колеги, искам да взема отношение и същевременно да сумирам направените предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димитров, аз това ще Ви моля да направите. ББ/НП 1086.1
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Направеното предложение от господин Пандов да се увеличи на Селскостопанската академия на 200 милиона лева, да се намали от Националния поземлен съвет от 414 на 363 милиона лева.
Господин Пандов, ние върху тези проблеми се спирахме. Смятаме, че в условията на пазарно стопанство не могат да съществуват такива образования, каквито са: Селскостопанската академия, Медицинската академия, Българската академия на науките. Ние рано или късно, и колкото по-рано, толкова по-добре, трябва да отидем към директно финансиране на отделни институти, защото ние не знаем (не го виждам господин Пандов) какво става в тези грамадни структури.
Аз знам, че в Селскостопанската академия има (между другото аз не знам къде точно работите, но знам, че сте заинтересован, и затова бих призовал народните представители да не вземат предвид това, което вие казахте) ... Естествено човек, който работи на едно място, ще иска колкото се може повече пари.
... има структури, които се занимават, да кажем, да правят икономиката на ТКЗС или на АПК и т.н. Никой от Селскостоппанската академия никъде не се е обявил за частното земеделие, което ние тук го гласувахме. Трябва да се отиде към разпадане на Селскостопанската академия, към директно финансиране или субсидиране на институтите, да се види кой институт може да изкара пари, кой не. И тогава ние да вземаме отговорни решения. В случая ние не можем да вземем отговорно решение. Затова им помагаме по този начин. Този бюджет, който им се отпуска сега, е равен на миналогодишния бюджет. Нека те да направят всички усилия да се преструктурират. Това не е малко, което им се дава - близо 150 млн. лева. А, ако намалим парите на Националния поземлен съвет, каквото предложение имаше направено, това значи в края на краищата да намалим шансовете Законът на земята да влезе в сила. И ние много добре знаем, кой агитира против Закона за земята. Кой плаши хората със Закона за земята и кой ще направи всичко възможно този закон да не влезе в сила. Моля ви се. Ние ще го гласуваме, обаче аз призовавам нашата парламентарна група да гласува против едно такова предложение. 1086.2
На госпожа Виткова. Аз мисля, че й обясних много добре за какво става дума. За болницата. Ние й даваме 60 на сто повече от миналата година, ако не смятате този дълг, който не е само дълг на нея, а е дълг на Медицинската академия и който хората са си го прихванали, защото те са превели парите, защото искат да купят клапи за сърцата на децата. Какво да направя? Дава им се 60 или 63 на сто повече, докато Вие самата казахте, че за здравните заведения на държавно подчинение средно се дава 86 на сто повече. Извинявайте, но един Център по сърдечна хирургия не може да го приравнявате с общинските болници. В края на краищата там правят операция и не каква да е операция, а операция на сърца. Даваме им средната инфлация. Не повече.
Естествено предложенията на господин Красимир Стефанов трябва да бъдат приети, защото те произтичат от това, което вече е направено, структурните промени.
На господин Тошев ще отговоря следното: господин Тошев, на Института за младежта ние препоръчахме да се спре всякакво финансиране, но така или иначе по ред причини този бюджет, който го гласуваме, се отнася за тази календарна година. Тоест в този институт вече текат разходите от 1 януари. Вече са направени разходи. Предложеният бюджет беше 2 милиона и 100 хиляди. Значи две трети им се отрязват, остава само една трета, колкото са му необходими. Досега са плащани заплати, извършвани са разходи. Колкото са необходими за неговото закриване.
За "Главбулгарстрой" - предложението най-напред беше 7 милиона и 200 хиляди. Миналата година финансирането е било много по-голямо. Ние получихме сигнали, че има грамадни резерви в това предприятие. Има нереализирани запаси, естествено извън територията на България. Но Министерството на финансите пое ангажимента да направи всичко възможно, за да реализира поголеми икономии, които ще отидат по общия ред.
Институтът за чуждестранни студенти. Нашето становище е, че този институт трябва да мине на самофинансиране. И наистина той има възможност. Само трябва да сключи по-изгодни договори с Министерството на образованието или конкретно с висшите учебни заведения и естествено вече да не приема студенти на езиково обучение безплатно от бюджетните институции, както 1086.3 беше досега. И Народното събрание, когато си праща там негови специалисти, нека бъде така добро да плаща за тези специалисти и институтът да мине на пълна самоиздръжка. Ние смятаме, че той може да мине на пълна самоиздръжка. Обаче до средата на тази година това нещо не може да стане поради ред причини. Затова предлагаме само половината от първоначално предложеното финансиране. А от втората половина на тази година той минава на самофинансиране.
Намалихме разходите също така на СБА и на Федерацията на потребителите.
Така че тази сума, която господин Тошев предвижда като реализирана икономия, чисто и просто не може да бъде осъществена, за да може да се пристъпи към финансиране дйността на общините.
Предложението на господин Будимов за Медицинската академия. ние затова сме против Медицинската академия, ние затова сме за разчленяване на отделните институции. Да се види на клиники, на кой какво се дава, а не да потъва в Медицинската академия. Целево - да. Ще го прогласуваме. 62 и 64 да отидат по 1 милион и половина целево за програмата "Бъбрек". Но аз мисля, че Медицинската академия, след като има 724 милиона, те биха могли както се преустройват, така и да отделят от тези 724 милиона 3 милиона за програмата за изкуствен бъбрек.
На Аспарух Панов предложението за БАН. С 25 милиона или с 12 милиона - все пак то не е обвързано. Да видим как ще стане намаляването. 25 милиона от 500 милиона не са чак толкова много. И в БАН има толкова много излишни хора и би трябвало също институтите да бъдат разчленени. Да се види кой институт трябва да мине на държавно финансиране, кой може да работи на самоиздръжка и кой не.
Извинете, но предложенията бяха много. Почти завършвам.
На господин Ганев за Музикално-педагогическия институт. Аз обясних и на господин Ганев, че ние възприехме малко формален подход, но все пак мисля, че напълно справедлив. Спрямо миналогодишното финансиране да отпуснем на висшите учебни заведения с 60 на сто по-високи разходи, които евентуално да покрият инфлацията, а останалите разходи, господин Ганев, ние не ги пренасочваме на друго място. Ние ги даваме в Министерството 1086.4 на образованието. Тоест Министерството на образованието да реши какво да ги прави. Господин Ганев, аз мога да Ви говоря много за този институт, защото ние наистина загубихме много дни и нощи, бих казал, да седим над цифрите за тези институти. Миналата година те са имали разходи 5 милиона и 167 хиляди лева. Тази година някой искаше да им отпуснем близо 10 милиона. това няма да стане. Ние им даваме парите за инфлацията и им даваме 8 милиона и 267 хиляди лева.
Ето това са предложенията и аз ви призовавам да ги гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: А господин Христо Иванов имаше въпрос за Медицинска академия, т. 37. Медицинските институти.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Медицинските институти имат отделно финансиране.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС, приближава се към катедрата): Предложението е от Министерството на културата. И ако ги търсите към Министерство на образованието, няма да ги видите.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ами като не ги видят, ще отидат за образование. Няма да ги изяде някой там, господин Ганев. Това е подходът. Това е правено и с други институти и аз не бих искал да ги изреждам всички онези, на които са им съкратени разходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В такъв случай това са всичките предложения.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да пристъпим към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, да пристъпваме към гласуване.
Моля господа квесторите и госпожи квесторките да поканят народните представители да влязат в пленарната зала. Ще се гласуват най-напред предложенията за промяна във финансирането на тези министерства и институции и след това ще се гласува целият текст. 1086.5 Моля, заемете местата си. Започваме с предложенията. Най-напред предложението на господин Пандов.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Предложението на господин Пандов за увеличаване финансирането на Селскостопанската академия от 148 на 200 млн. лв., за сметка на намаляване на парите, които са предоставени сега на Националния поземлен съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това е т. 36. Гласуваме предложението да се увеличи на 200 милиона.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: За сметка на 55-та.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Точка 36, отворете, моля ви! Моля за достатъчно внимание в залата. Гласуваме предложението: Селскостопанска академия, т. 36 - да се увеличи бюджетът на 200 милиона за сметка на бюджета на Националния поземлен съвет, т. 55. Моля, гласувайте.
От 201 гласували, 84 са за, против - 115, 2 се въздържат. Предложението се отклонява.
Давайте го по партии на таблото след всяко гласуване.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Следващото предложение е на госпожа Мими Виткова, т. 60. Това е болницата "Света Екатерина", да се намали финансирането от 83 милиона на 63.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Освен това ще има и отделно гласуване. Тя така пожела да бъде.
Моля, гласувайте да се намали бюджетът на 63 милиона. Точка 60 е това. Моля, гласувайте.
От 202 гласували, за са 92, 106 са против, 4 се въздържат.
Предложението се отклонява.
Следващото предложение.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: На господин Стефанов. Мисля, че него може да не го гласуваме, то е ясно, след като са закрити тези институции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не, предложението е направено, нека да се гласува.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ако искате, 56 минава към 21, 55 - към 14. Те са две предложения фактически.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Гласуваме първо предложението бюджетът на Националния поземлен съвет, т. 55 в текста да отиде към т. 13 (това е Министерство на земеделието). Моля, гласувайте. СД/ВР 1087.1
От 198 гласували народни представители, за са 146, 18 са против, 34 се въздържат.
Приема се предложението.
Второто предложение е бюджетът на управление "Геодезия, картография и кадастър" да премине към Министерството за териториално развитие, жилищна политика и строителство. Моля, гласувайте.
От 189 гласували, за са 139, против - 12, 38 се въздържат.
Предложението се приема.
Господин Лъчезар Тошев е направил няколко предложения - да не се финансира, да не се предвиди бюджет за съответните институции. Господин Димитров обясни състоянието на финансирането им към момента. Поддържа ли господин Лъчезар Тошев своите предложения?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Господин Димитров каза, че парите са изхарчени вече. Аз мисля, че не е било хубаво да се изхарчват по тия пера, обаче вече са изхарчени и затова си оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Тошев оттегля предложенията си поради това, че част от парите вече са изхарчени от началото на годината.
Господин Будимов.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин Будимов има конкретно предложение - да се дадат пари на Медицинската академия целево за реализиране програмата на изкуствен бъбрек.
ИВАН БУДИМОВ (от място): За хемодиализа и трансплантация.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно така - за хемодиализа и трансплантация, в размер на, доколкото разбрах, Вие коригирахте на 2,5 милиона.
ИВАН БУДИМОВ (от място): На 2 милиона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Поддържате, господин Будимов, но за 2 милиона. А откъде ще се вземат тези 2 милиона?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: 2 милиона - той предлага от Българския туристически съюз да се вземе 1 милион и от Съюза на българските автомобилисти - 1 милион. От двете институции по 1 милион и програмата става 2 милиона. 1087.2
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): "Главбулгарстрой" какво е това?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ами, те обещаха, че ще направят всичко възможно, за да намалят финансирането на "Главбулгарстрой". Това е цялото строителство в Съветския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Гласуваме предложението, тъй като господин Будимов го поддържа - да се предвидят целево 2 милиона за хемодиализа и трансплантация, като се вземе 1 милион от Български туристически съюз (това е т. 62) и Съюз на българските автомобилисти - 1 милион (т. 64). Моля, гласувайте.
От 191 гласували народни представители, 141 са за, 28 са против, 22 се въздържат.
Приема се направеното предложение.
Господин Панов има предложение. 1087.3
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин Панов има две предложения обаче той не казва откъде да ги вземем. И аз не знам как можем да гласуваме това предложение, тъй като балансът ще бъде нарушен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Йордан Василев може би има предложение, вдига ръка.
ЙОРДАН ВАСИЛЕВ (СДС): Благодаря ви, госпожо председател. Моето предложение е от ликвидационните разходи за закритото Министерство на външноикономическите връзки. Те възлизат на 14 млн.лева - твърде скъпа ликвидация, ми се струва това. И предлагам да се намалят наполовина.
Искам да поясня на колегите, че от искания бюджет на Българска академия на науките бяха съкратени първо 150 млн. и сега се предлагат допълнително още 25 млн. и затова аз поддържам предложението на колегата Аспарух Панов това да бъде намалено поне наполовина. Тоест, това означава на практика колеги, бюджетът на шест института. Свиване - да, но все пак 25 млн. е много. От тези 14 ликвидационни милиона за закриването, да останат 7. Ето ги веднага 7 милиона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: А останалите?
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС, от място): Т. 22.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин Василев, понеже току-що изниква този въпрос, обаче ние не сме проучили въпроса колко от тези 14 млн. са вече похарчени. Дали можем да ги върнем.
ЙОРДАН ВАСИЛЕВ: Това мога да ви кажа - точно една четвърт имат право да похарчат за три месеца и не повече.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Чакайте, Ликвидационната комисия предполага, че за няколко месеца ще закрие министерството, а няма тези хора да стоят 12 месеца там без работа. Вие така гледате цифрите и казвате, а ние, когато сме правили някакви корекции, винаги сме беседвали с представители на Министерство на финансите, които носят цели папки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Сега, предложението е да се увеличи бюджетът на БАН, само че проблемът е откъде да се вземат парите.
Господин Конакчиев, по този ли въпрос имате мнение? Предложение? Заповядайте. ДЕ/ЗТ 1088.1
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПСБСП): Уважаеми дами и господа! Моето предложение, ако е възможно процедурно, да отложим гласуването на бюджета на БАН, за да могат да се проучат тези неща, тъй като току-що направеното предложение за вземане на средства от Ликвидационната комисия не е възможно. Аз имах честта за една година да работя в три ликвидирани институции - едно министерство и два института. Тези средства са от друг харакстер и те не могат да ни бъдат полезни. Но тъй като лично аз подкрепям всичките тези предложения за БАН, бих помолил да отложим този ред за гласуване за утре и допълнително да се проучи.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС, от място): Не, не. Днес приемаме целия бюджет. Няма никакво време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Направено е процедурно предложение т.35 - бюджетът на БАН, гласуването да бъде отложено за утре, като се помисли увеличение откъде може да се направи. Моля, гласуваме това процедурно предложение - т. 35 - Българска академия на науките - гласуването на бюджета и да се отложи за утре. Моля, гласувайте.
От общо гласували 197, за - 88, против - 89, въздържали се - 20. Предложението се отклонява, така че остава...
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Предложението на господин Ганев - за Музикално-педагогическия институт да бъде отпуснато ...
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Какво остава?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Отклонява се бюджетът да се гласува утре, така че е направено предложение бюджетът да се увеличи, но не е аргументирано откъде да се намалят парите, така остава открит въпросът. Предложението е от Ликвидационна комисия на Министерство на външноикономическите връзки - да се намали наполовина и оттам със 7 млн. да се увеличи бюджетът.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ето тук е господин министърът. Нека да каже дали това е възможно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Министърът на финансите има думата.
МИНИСТЪР ИВАН КОСТОВ: Аз моля да бъдете внимателни, защото Ликвидационната комисия има почти нееластични разходи. Това са разходи за работна заплата, за издръжка на специалисти, които се привличат за извършване на инвентаризация и т.н. Тези разходи 1088.2 са свързани с приключване на значителни имуществени и други въпроси и всяко тяхно намаляване на практика препятствува извършването на ликвидацията. Ликвидацията винаги струва някакви пари. И аз ви моля, да бъдете много внимателни, когато правите съкращения именно на такива разходи. Ние там не си позволяваме никакви излишъци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Василев, поддържате ли да се вземе половината от тази комисия? Чухте...
ЙОРДАН ВАСИЛЕВ (от място): Да, поддържам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Поддържате го? Поддържа го господин Василев. Подлагам на гласуване предложението на господин Йордан Василев - да се увеличи бюджетът на Българска академия на науките със 7 млн., които да се вземат от бюдюжета на Ликвидационната комисия на Министерсвтото на външноикономическите връзки, т.е. от т. 22 да отидат 7 млн. към т. 35. Моля, гласувайте.
От общо 199 гласували народни представители, за са 77, против - 80, въздържали се - 42. Предложението се отклонява.
Има още едно предложение.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: На господин Йордан Ганев - за Музикално-педагогическия институт в Пловдив - финансиране. Аз не знам каква точна сума предложи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Милион и половина.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Милион и половина, които да се вземат от Поземления съвет. Ние вече гласувахме само преместването на Поземления съвет, така че можем да го подложим на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Гласуваме предложението на господин Йордан Ганев. Висш музикално-педагогическия институт, който е по т. 76.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Допълнително милион и половина, които да се вземат от Националния поземлен съвет, т.е. от Министерство на земеделието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте. Гласуваме увеличението с милион и половина на бюджета на Висшия музикалнопедагогически институт от парите на Министерството на земеделието. Моля, гласувайте.
От общо гласували 190 народни представители, за са 59, против - 96, 35 се въздържат, така че предложението се отклонява. 1088.3
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Има и едно предложение от госпожа Мими Виткова. Внимавайте обаче във формулировката. тя предложи да гласуваме отделно предложението на Комисията по бюджет и финанси за финансирането на Центъра по сърдечносъдова хирургия и кардиология "Света Екатерина". Ние сме направили предложение за 83 милиона лева. Тя настоява да го гласуваме отделно от другите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димитров, предлагам да гласуваме сега текста на ал. 1 с всичките й точки, без точката за Центъра "Света Екатерина". Моля, гласувайте.
Резултати от гласуването: от 188 гласували, 109 са гласували за, 52 са против и 27 се въздържат.
Гласуваме бюджета на Центъра по сърдечно-съдова хирургиуя и кардиология "Света Екатерина", т. 60. И така, гласуваме отделно т. 60 с бюджет 83 милиона лева. Моля, гласувайте. Това е предложението на Комисията по бюджет и финанси.
Резултати от гласуването: от 188 гласували, за - 94, против - 82, въздържали се - 12.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ/ Бих желал да направя ново предложение, защото те нямат бюдже
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Сложи 1 милион лева повече.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз предлагам да гласуваме 84 милиона лева. Защото дори да гласуваме 85 милиона лева, те пак ще бъдат по-малко от увеличението на онези лечебни заведения, които са на държавно подчинение, те имат 86 на сто повече от миналата година.
ГЛАС ОТ МАЛЦИНСТВОТО: Това не е вярно! Това не е вярно!
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз предлагам да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предлагам комисията да даде мнение, тъй като в момента съм затруднена да направя предложение. Предлагам да помислим и да направите предложение, включително и процедурно предложение. Моля, гласувайте и ал. 2.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ние оставяме тази клиника без финансиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предложение ще се направи след почивката. Сл.Р/НП 1089.1
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Сега се прави предложение, защо след почивката. Нека да приключим. Ако гласуваме ал. 2, вече отиваме напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре. Направено е предложение. Връщаме се на т. 60. Моля ви за внимание. Ако не успеем да решим въпроса сега, ще го решим след почивката. Направено е предложение от господин Димитров бюджетът вместо 83 милиона лева да бъде 84 милиона лева.
Господин Димитров, имате ли някакво становище? Ако нямате, има думата господин Велев по процедурен въпрос.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПСБСП): Аз съм от Парламентарния съюз за социална демокрация, БСП. Колеги, аз категорично се противопоставям на предложението, което беше направено от господин Венцеслав Димитров, по следните съображения. Първо, не може по време на гласуване да се правят каквито и да е предложения. Второ, по въпроса за Центъра за сърдечно-съдова хирургия и кардиология "Света Екатерина", т. 60, вече има гласувано решение. Единствената възможност е да се прегласува, но няма основание за това.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: И какво е решението?
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Това е решението, което приехме преди малко. Следователно, на никакво основание не могат да се правят предложения за ново гласуване по този текст. Благодаря ви. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Куртев, имате думата по процедурата.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Аз имам предложение, тъй като не може да остане без никакви средства, за 82 милиона и 950 хиляди лева. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате думата, госпожа Виткова. 1089.2
МИМИ ВИТКОВА (ПСБСП): Колеги, аз не желая да обсъждам юридическата страна на нещата. Просто като използвам начина, по който се предлага 84, 82 милиона, искам да ви помоля да помислите за принципа, по който е предложено увеличението от 20 милилона лева. Той е точно толкова сериозен, колкото и сега се подхожда към този въпрос.
Ако, госпожо председател, се премине към прегласуване на взетото решение сега, веднага, по предложение на господин Димитров за 84 милиона, с неговата логика аз ще предложа да се прегласуват 63 милилона, които аз предложих и се базирам на становището на Икономическата комисия, което тя е дала при първото четене на бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Друго предложение към Председателството има ли?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз оттеглям своето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Венцеслав Димитров оттегля предложенето си, но господин Куртев поддържа неговото предложение. (Смях и реплики от опозицията)
Друго предложение за бюджет на този център има ли? Госпожо Виткова, друго предложение за бюджет...
МИМИ ВИТКОВА (от място): Да се върне в комисията и да се обсъди отново въпросът.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ние сме го обсъдили и сме взели решение.
МИМИ ВИТКОВА: Предлагам отново да се върне в комисията и да се обсъди въпросът. Първо, не е истина, че се дават 60 на сто увеличение на въпросната болница. 84,4 е точният процент. Корекцията на здравните заведения, на техния бюджет е направена при второ четене, за да може да се догони същият процент, който е даден на болницата. А общинските болници, в които се извършва не по-малък обем дейност, са оставени на 39 на сто, колеги. Само 5 на сто от сърдечно болните се нуждаят от оперативна интервенция. Не можем да работим в здравеопазването на парче - кой на кого се обадил. Диализните центрове дълбоко уважавам, сърдечно болните - това е моя специалност, дълбоко уважавам техните проблеми, но така не може да се работи. Предлагам да се върне проблемът за въпросната болника в комисията. Цв.М/НП 1090.1
ПРЕДСЕДАТЕЛЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Направено е предложение да се върне за обсъждане в комисията бюджетът на този център. Моля, гласувайте това предложение.
От 194 гласували, 89 са за, 101 са против, 4 се въздържат.
Предложението се отклонява.
Гласуваме предложението на господин Куртев - 82 милиона... (Недоволство от опозицията) На същото основание, на което се искаше и нов бюджет, и да се върне в комисията. Предложете решение, кажете какво да се направи.
Не се връща в комисията, бюджетът вече е вързан. На тази цифра застанаха половината от гласувалите. Предложи се намаление. Гласуваме по-малък бюджет - 82 милиона 950 хиляди лева. Това предлага господин Куртев. Моля, гласувайте! (Недоволство от опозицията) Не може да остане без бюджет, разберете! Каквото предлагате, това подлагам на гласуване.
Моля, гласувайте - 82 милиона 950 хиляди лева.
От 194 гласували народни представители, за - 100, против - 86, въздържали се - 8. (Ръкопляскания от мнозинството)
Текстът се приема.
За обяснение на отрицателен вот има думата господин Пандов.
ТОДОР ПАНДОВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председател, уважаеми колежки и колеги! Гласувах против по ал. 1, защото се учудих от лекотата, с която народните представители от Съюза на демократичните сили и Движението за права и свободи се отнесоха към един изключително важен и жизнен проблем за една стогодишна партия.
Беше преди 18 години, когато едно волунтаристично решение на Тодор Живков разтури Селскостопанската академия и съсипа българското земеделие. (Оживлелние сред мнозинството) Точно сега, когато 90 на сто от сортовете на България са български сортове, когато 40 на сто от слънчогледа на Франция е български сорт, когато нашите сортове в междунаордни конкурси взеха редица първи места, вие искате да прекъснем заради това, че имало да поддържат определена форма ...
Не, колеги! Точно обратното. Селскостопанската наука е тази, която беше и е единствената засега - фактор, който може да подхрани новото земеделие. (Оживление сред мнозинството) 1090.2
С гласувания бюджет господин Венцеслав Димитров трябва да има предвид, че това не е икономическата наука, включително и в областта на селското стопанство, която може да вземе една книга отляво и отдясно - или на руски, или на английски и немски, и да прави наука. Това е приложна наука, където клас по клас, зърно по зърно работят хора и се правят разходи. Не може с тези средства!
Аз много моля по-нататък да имате предвид, че това съкращение, което се гласува, влиза в сила след един месец понеже има процедура по съкращаване. Четири месеца вече са правени разходи и това означава не 40 на сто, а замразяване на цялата наука до края на годината. (Реплики от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Виткова има думата за обяснение на отрицателен вот.
МИМИ ВИТКОВА (ПСБСП): Колеги, искам да обясня своя отрицателен вот при прегласуването на бюджета на "Света Екатерина".
Мисля, че с това прегласуване и с подхода за гласуването изобщо на този бюджет, българският парламент претърпя още една сериозна загуба в своя морален облик. Стана ясно на целия български народ, че бюджетът в този парламент се гласува по системата на търга - с наддаване кой както му хрумне в момента. Така гласувахме бюджета по т. 60 на здравното заведение "Света Екатерина". Ако стенографката добре е стенографирала, тя трябваше да стенографира и заплахата от мястото на господин Венцеслав Димитров. Не мога да кажа към кого е отправена: "И твоя бюджет ще намаля!"
Бюджетът на държавата се раздава от нечий джоб. Затова гласувах против. Гласувах против, защото здравното заведение "Света Екатерина" не е единственото в тази страна. Защото никой не помисли какво е състоянието на психиатричните болници, на Детската онкохематологична болница, на здравните заведения на общинско подчинение. Затова гласувах против и действително се срамувам от резултата от това гласуване. (Реплики от СДС: "Срамувай се!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Трето обяснение на отрицателен вот.
ТОШО МУХТАНОВ (ПСБСП): Парламентарен съюз за социална 1090.3 демокрация. Аз работя в съвсем друга област и не съм свързан с медицината, но имам приятели в Медицинска академия, от които мнозина членуват в Съюза на демократичните сили и информацията ми е от тях.
По две причини гласувах против. Първо, несериозно е да гласуваш против 83 милиона лева, а след пет минути да гласуваш за 82 милиона и 950 хиляди лева. Мисля, че за тая работа хората имат основание да ни се смеят. Второ, ние гласувахме един завишен бюджет на доктор Чирков. Може би, заради самото име на доктор Чирков, тъй като против тоя човек още миналата година имаше заведено дело, което непонятно защо се потули някъде (реплики в СДС) ... Моля ви, изслушайте ме. Той е доказал, че не умее да борави добре с много пари, които му се предоставят безвъзмездно от бюджета. И преди му се предоставяха, и сега. Междупрочем трябва да ви каже, че сред лекарските среди, в Медицинска академия се говори, че той е финансирал с част от средствата кампанията на СДС нещо, което аз не съм възприел, но сега начинът, по който се завишава бюджетат на Чирков, ме кара да вярвам, че е така... (Реплики от СДС) Закупени за 60 милиона лева сърдечни клапи, не е известно къде са. Това пристрастие, с което се завишава бюджетът на доктор Чирков, показва, че ние не гласуваме за здравеопазването, а за доктор Чирков и за неговия бюджет. (Оживление сред мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Мухтанов, обяснението на вот не беше свързано с избирателна кампания или нещо друго, а защо се въздържахте или бяхте проти. (Шум в залата)
Тъй като днес до този момент работихме без почивка, продължаваме в 19,20 часа. (Звъни) 1090.4
(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Продължаваме заседанието. Няколко съобщения, докато се съберат народните представители.
Комисията по радиото и телевизията ще проведе утре, 9 април, от 11 часа в Огледалната зала на парламента заседание. Информация от председателя на комисията, във връзка с получените възражения и подкрепата на проекторешенията. Второ, изслушване председателя на Българска телевизия господин Асен Агов за структурата и управленския екип на Българската телевизия. Продължаване разискванията по вариантите на законопроекта за радио и телевизия. Продължаване разискванията по законопроекта за авторското право и сродните му права.
Имат право да участват всички народни представители, които се интересуват от структурата и екипа на Българска телевизия.
Следващо съобщение. Комисията по вероизповеданията заседание на 8 април, сряда, от 20 ч. в сградата на Народното събрание в Огледалната зала.
На 9 април от 9,30 ч. в зала "Изток" заседание на Комисията по външната политика.
Комисията по земеделието ще има заседание на 9 април от 10 ч. в зала 507 на бул. "Дондуков" 2.
Обявеното за 9 април заседание на Комисията по национална сигурност се отлага за 15 април, сряда, от 9 ч. в зала "Изток" на Народното събрание.
Комисия по труда и социалното осигуряване на 9 април, от 11 ч., на бул. "Дондуков" 2. Дневен ред:
Проект за решение за вземане акт от конвенции на Международната организация на труда.
В петък постъпи петиция от жители на с. Копривлен с искане да бъдат отпуснати дотации за селското стопанство и един литър мляко да не се продава за 2,50, а както лимонадата да бъде 5 лв. В този смисъл. Също се настоява за запазване на земеделските кооперации.
Продължаваме с ал. 2 на чл. 6. Господин Венцеслав Димитров. РД/ЗТ 1091.1
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Прочитам я пак, ал. 2 на чл. 5: "Утвърждава разходи на горните институции в размер на 90 на сто от така определените, като останалите 10 на сто се изразходват само в случаи, че не се превиши одобреният от Народното събрание бюджетен дефицит".
Една допълнителна гаранция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложение няма. Моля, гласувайте. Текат 3 минути за гласуване на ал. 2 на чл. 5.
Гласували общо 165, за 115, против 22 народни представители, 28 се въздържат. Приема се текстът.
Следващият текст.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "Чл. 6. Приема субсидиите за 1992 г. от Републиканския бюдюжет за областите на сума 141,1 млн.лв., както следва: (изброени са областите)." това е на стр. 16 в средата. Предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Райчевски ще направи предложение. Господин Райчевски, за коя област ще искате средства?
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (от място): За Бургаска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Бургаска, заповядайте да искате.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Още при първото четене на законопроекта бе обърнато внимание, че за община Бургас не се предвиждат никакви субсидии.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Сега е за областите.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Да, сега за областите, обаче тази субсидия за областта е сумарна и ако това увеличение, което ние искаме не бъде включено тук, следователно ние вече няма да можем да направим това предложение за общината.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Въобще не е сумарно. Съвсем различно е.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Добре. Щом не е сумарна, тогава предложението ще го направя, когато коментираме общините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма предложения, моля гласувайте чл. 6, съгласно текста, който имате, без промени.
Гласували общо 155, за - 92, против - 33, 30 се въздържат.
Продължаваме. 1091.2
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Чл. 7. Касае се за общините и има три алинеи.
"Ал. 1. На основание чл. 53, т. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация установява разпределение на приходите от Данъка върху общия доход в размер на 70 на сто за бюджетите на общините и 30 на сто за Републиканския бюджет.
Ал. 2. Приема за 1992 г. субсидиите от Републиканския бюджет за бюджетите на общините, както следва: (те са изписани всичките на стр. 17, 18, 19, 20, 21).
Ал. 3. Общините с превишение на приходите над разходите не получават субсидии от Републиканския бююджет. От превишението на приходите над разходите то бюджетите на общините за 1992 г. се правят вноски в Републиканския бюджет, както следва: (изписани са тук общините Несебър, Девня, Троян, Сливница с точните цифри в хиляди левове за съответните общини на стр. 22)."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Чл. 7 от три алинеи. Господин Райчевски има думата. 1091.3
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Демократическа партия, 2.Бургаски избирателен район.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! При първото четене на законопроекта беше обърнато внимание, че за община Бургас не са предвидени никакви субсидии. Това е всъщност дискриминационен подход към Бургаската община. Без субсидии Бургаската община не може да реши две основни задачи: първо, по жилищната политика и второ - по програмата за пречистване на водата и финансиране на екологични обекти. За тези цели са необходими минимум 127 000 000 лева, които ние предлагаме да бъдат взети пропорционално от другите общини. Защо? Защото тези средства са необходими за финансиране на дейности не по обща програма, а за спасяване на екологичната обстановка в града и за решаване на жилищни проблеми.
Град Бургас е не само екологично застрашен град. Той е всъщност екологично поразен град. В пресата се изнесоха много факти, а и много не се изнасят поради ред причини, които не искам да излагам тук - за пораженията върху здравето на хората, върху питейната вода, върху почвата и морската вода. Положението в Бургас е многократно по-тежко от екологичното положение в Русе. Водата не може да се пие - не става нито за пиене, нито за битови нужди. Хората се редят на огромни опашки, за да купуват вода от цистерни или пътуват по 15-30 километра. Миналото лято плажът не се ползуваше поради замърсяване.
Всичко това е резултат от една недалновидна политика на предишното ръководство на града и от една дискриминационна политика, която се провеждаше спрямо общината и спрямо Бургас.
Бургаската община в миналото всяка година отделяше по една трета от бюджета си към Републиканския бюджет, а не получаваше никакви субсидии. А сега виждаме, че на Бургас не е отделен нито един лев. Точно сега, когато ние си поставяме за задача да решим поне елементарни екологични проблеми.
Тук не става въпрос само за възстановяване на справедливост, не става въпрос за местен патриотизъм. Тези поражения в екологията и в жилищното осигуряване, са в резултат на решаване от няколко национални програми. Те са в резултат на един НефтоМР/ЗТ 1092.1 химически комбинат, който не е само бургаски проблем и не решава само бургаски проблеми. Той е от национално естество и носи приходи по националния бюджет.
Тези екологични поражения са резултат от дейността на един Металургичен комбинат - Дебелт, който също не е само бургаски, а решава национални проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Райчевски!
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): И ред други. Добре - ще ги преустановя. Те са известни на всички присъствуващи тук: големите национални обекти.
По отношение на жилищното строителство - по същия начин: поради това, че Бургас изпълняваше една огромна строителна програма на национални обекти, каквито са Нефтохимическият комбинат, какъвто е Дебелт, каквито са международните курортни комплекси - за града все не оставаше време да се построят жилища.
От всичко това се вижда, дами и господа, че спрямо този град е вършено не само престъпление. Времето ми не позволява да изброявам всичко това. Ако трябва, аз ще отговоря конкретно.
Но считам, че да не се предвидят необходимите субсидии към бюджета е отново престъпление към град Бургас и към неговите жители. Затова предлагам - писмено ще ви дам предложението да бъдат предвидени субсидии от 127 000 000 лева, от които 58 000 000 лева за жилищно строителство и 69 000 000 лева за провеждане на екологичната програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви много. Няма реплика.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ:... които да бъдат взети пропорционално от субсидиите на останалите общини в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви много, господин Райчевски. Има думата другият бургазлия, господин Караджов.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Това ние го разгледахме в комисията, искам да кажа становището.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Иван Костов е тук, той също ще вземе отношение.
СТЕФАН КАРАДЖОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз ще засегна същите въпроси - за проблемите на град Бургас, като ще допълня това, което колегата Райчевски не успя да каже, защото не му достигна времето. 1092.2
Един от проблемите, които трябва да се решат в Бургас, е свързан с язовир "Камчия". Не трябва да се забравя, че язовир Камчия водоснабдява не само град Бургас, а водоснабдява и още 70 селища, в това число - голяма част от бившия Бургаски окръг, в това число - по-голямата част от Южното Черноморие и големите национални туристически комплекси, водоподава и част от водата, необходима за Варненски окръг и за град Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Караджов, ние сме на второ четене. Дайте: колко пари искате, за да гласуваме. И ние да можем да гласуваме. Второ четене е. Направено е предложение. Много Ви моля.
СТЕФАН КАРАДЖОВ (СДС): В тази връзка ние сме направили програма, започнали сме инвестиции със средства на Бургаската община, които ще бъдат вложени в района на град Котел и Градец и селището, в което се намира водосборната зона на язовир Камчия. Тоест ние тези пари няма да ги употребим конкретно в града, а ще ги употребим за Котелската община, тъй като тя няма възможност да се погрижи за чистотата на водите, които се влизат в язовир "Камчия". Там няма никакво пречиствателно съоръжение. Става въпрос за капитални вложения, които изискват освен ресурса "пари" - и ресурса "време".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Какво ви е предложението, господин Караджов? Кажете Вашето предложение.
СТЕФАН КАРАДЖОВ (СДС): Ако те не дадат сега, ще свършат работа до две години. В тази връзка аз предлагам конкретно:
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Досега предлагал ли сте? Или сега ги предлагате за първи път.
СТЕФАН КАРАДЖОВ (СДС): Сега предлагам за гласуване. Първо, към ал. 1 на чл. 7 да се прибави следното изречение:
"За бюджета на община Бургас се установява 100 процента разпределение на приходите от Данъка върху общия доход." И това ще бъде като изключение - това не е тайна за никого - през последните десетилетия.
Второ, предлагам 58 000 000 лева за обезщетяване с жилища във връзка с натоварената жилищна програма от фонд "Национален компенсационен фонд". Предлагам 69 000 000 лева за програма за пречистването на водите и финансирането на екологични обекти именно в района на Камчия - не в района на Бургас, от фонд "Сти1092.3 хийни бедствия", тъй като в с лучая Бургас може да се третира, че го е сполетяло стихийно бедствие за последните 45 години.
И последно, предлагам от предвидените за националния бюджет 2 663 000 лева, които Несебър трябва да върне, тъй като има големи приходи именно от комплекса "Слънчев бряг", който се водоснабдява също от Камчия, да не се внасят в бюджета, а да се дадат за проблемите около язовир "Камчия".
Моля тези предложения да се гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин Димитров, Вие ги записвайте и ще вземете отношение. Реплика ли имате?
ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ (СДС): Реплика имам. Обръщам се само към представителите на Варненска община, за да им кажа да прочетат Приложение 2, където за Бургас се дават 30 000 000 лева за екологични обекти, а общо за Бургаска област някъде над 40 000 000 лева. Така че средствата, които те искат, всъщност са дадени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Друга реплика? - Няма.
Госпожа Стефанова, заповядайте.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС): Вземам думата като председател на Комисията по околната среда.
В Комисията по околната среда този въпрос беше разглеждан с много голямо внимание - въпросът за екологията в Бургас. И както каза и господин Харизанов, това намери отражение в Приложение # 2 към екологичните обекти, които трябва на всяка цена да бъдат довършени - започнатото строителство или т акова строителство, което е наложително.
Така че излишна е тревогата на народните представители от Бургас. Въпросът с разрешаването на екологичния проблем стои на вниманието на Министерския съвет, не зная защо трябва да се подаваме на тази паника, която е съвсем неоснователна в момента - това е отразено в бюджета и доколкото ми е известно, по този въпрос ще вземе отношение, ще вземе думата и господин Иван Костов. Но искам да говоря като народен представител от град Русе - аз също бих могла да повдигна такъв въпрос, но тук сме народни представители в един парламент, който много добре знае хала на България. И факир да е министърът на финансите, не е възможно да разреши един въпрос, който е трупан с години.
Благодаря ви. 1092.4 ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Стефанова, и министърът е ваш, и предложенията са ваши, и репликите са ваши. Разберете се помежду си. Много ви моля. (Шум в залата)
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС): А тези, които ни докараха до тоя хал, не са наши! (Шум, ръкопляскания и скандирания от групата на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Конакчиев, имате думата. Господин Конакчиев, на Вас не Ви върви. Прощавайте.
Министър Иван Костов има думата.
МИНИСТЪР ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз искам да ви обърна внимание на две обстоятелства. Първото е, че по тези въпроси, които повдигат народните представители от Бургас, и които многократно се повдигат пред правителството и пред Министерството на финансите, а и пред председателя на Комисията по бюджет и финанси, далеч не сме използували всички варианти и всички възможности, които създава една по-свободна система, каквато е пазарната икономика, направила вече стъпки в нашата страна.
Как решаването на проблеми от типа на този за водоснабдяването - аз това ще го кажа за всички, тъй като въпросът се поставя многократно - решаването на проблеми на водоснабдяването в този момент, какъвто е сегашният, вече не представлява онази трудност от икономическа и финансова гледна точка, каквато представляваше в миналите години. Ще обясня защо това е така. Защото в миналото на водата се поддържаше изключително ниска цена за консумацията и всички инвестиции, които се правеха за водоснабдяване, бяха инвестиции за оказване на една губеща комунална услуга.
Сега ситуацията в страната въобще не е такава. Всички водоснабдителни фирми в момента са създали такива цени - а ицените в цялата страна са даже различни - които дават възможност на водоснабдителните фирми да реализират дори до 20 процента норма на рентабилност. 20 процента норма на рентабилност убеждава всеки един инвеститор, че вложенията във водоснабдяването имат силна обратна възвръщаема способност.
Ето защо вкарването на инициатива за водоснабдяването на който и да било район със силите на местната общественост, със силата на местната банкова система, на предприятията и на общината, разбира се, в последна сметка - и на бюджета, е нещо, което досега никъде на практика не е прилагано напълно. 1092.5
Аз искам да ви кажа най-убедително, че ако банките, които са в Бургас, решат да инвестират един такъв проект, те ще си получат парите обратно, защото цената на водата дава възможност да се затвори финансово проектът. Така е навсякъде.
Освен това аз считам, че самото население, ако има много голямо желание и се чувствува особено притеснено във водоснабдяването, също може да участвува в един такъв консорциум, който прокарва вода в района, като получи акции срещу участието си в компанията, която ще прокарва водата, и с лед това тези акции или могат да се използуват като средство за получаване на дивиденти, или като начин да не се плаща водата в един дълъг период от време в следващите години.
Тези възможности по принцип не са използувани от нас досега, но те вече реално съществуват. Аз считам, че това, за което трябва сега да пледира Народното събрание, е да се създават само минимални възможности от страна надържавния бюджет за изграждане на глобалната система или на носещата система или дори само на водохващането и оттам нататък цялата система може да бъде изградена и следва да бъде изградена с местни усилия.
И накрая системата, която завършва в самите домакинства, в самите дворове, тази система сега до самия водомер отново става нейното финансиране чрез бюджетите на общините и държавния бюджет. Това е нещо, което не си позволяват и най-богатите страни в света. Системата, която отвежда водата до самия дом, трябва да бъде поддържана и да бъде за сметка на гражданите. Всеки може да даде тези малко средства, които са необходими, за да се завърши една такава водоснабдителна система.
Ето защо аз предлагам: аз зная нуждите на всички в това отношение, особено с водоснабдяването - нашата страна е наистина в много тежко положение. Но ви призовавам да приемете бюджета така, както се предвижда сега, без да се правят промени, особено в такива невралгични зони и с такива емоционални искания, каквито се отправят тук. Защото аз съм сигурен, че няма народен представител, който да не е в състояние да постави такива искания пред Народното събрание. А намаляването на бюджетите на всички ви с 5 процента, за да се дадат на една община, аз не вярвам, че вие сте в състояние да приемете. 1092.6
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Искам реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Реплика на министър не може!
МИНИСТЪР ИВАН КОСТОВ: Освен това искам да обърна внимание на господата от Бургас, че в момента Бургаската община има значителна наличност по сметките си в банката - над 40 000 000 лв. държи наличност и неотдавна даже бяха направени...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ЗАЛАТА: 43 000 000.
МИНИСТЪР ИВАН КОСТОВ: 43 000 000 лева. А неотдавна даже бяха направени депозити 30 000 000 лева в Първа частна банка. (Оживление в залата) Това не е крайна нужда, в която се намират повечето от общините, които даже не могат да си плащат заплатите.
Така че ние считаме, че сравнително добре сме решили задачата за разпределяне на недостатъчните средства. Димитровград е също в изключително тежко положение. Русе е също в много тежко положение. Има бедстващи райони, попаднали наистина в екологична катастрофа, каквато има общината в Куклен, общината в Долни Воден, които са в зоната на действието на различни фактори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина от дясната част на залата!
МИНИСТЪР ИВАН КОСТОВ: ... които са наистина в зони, е доказано поражение върху гражданите, с високо оловно съдържание - тежкият метал е почти до водоносните слоеве. Оттам се вади вода и тежкият метал може да слезе във водата и направо да изтрови и самите градове и така нататък.
Това са все въпроси, които ние разбираме, но предлагаме да се подходи разумно и да не се поддавате на емоции. Да подкрепите както първа, така и втора, и трета алинея на този проект.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Колко ще продължи Вашето изказване? Остават само пет минути. Моля, заповядайте, господин Конакчиев.
Господин Пандурски, от лявата страна също трябва да има. Двама бяха от дясната страна. Трябва да има равнопоставеност в залата. Вие ще бъдете, господин Пандурски, първият за изказване утре. 1092.7
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПСБСП): Уважаеми дами и господа, за да спестя време, защото виждам неумолимия ход на часовника, прескачам протоколната част от изказването си.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Казвай колко пари искаш и за какво!
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПСБСП): Не, господин Димитров, не съм дошъл да искам пари.
Бих искал с най-голямо съжаление да кажа, че министър Костов е прав. И аз моля уважаемите депутати от дясната страна да го чуят добре какво им говореше.
Но, аз взех думата за друго нещо. На първо четене внесох писмено предложение, тогава това беше чл. 6, да отпадне ал. 1, която сега е също ал. 1. След като гласувахме приходите и разходите на Републиканския бюджет, това предложение губи смисъл, тъй като вече там реално тези неща са предопределени и аз след като съм депозирал това предложение, излизам пред вас, за да кажа две неща.
Първото е, че оттеглям предложението си, тъй като няма смисъл да го гласуваме при тази ситуация.
И второто е, че в същото писмено предложение под # 3, аз предполагам, че господин димитров го има при себе си, предлагам един такъв текст. Може би систематичното място да му е по-нататък, но е свързан точно с този чл. 7. Той е:
"До края на м. май 1992 г. Министерският съвет да внесе законопроект, с който да се определят критериите, редът и организацията на работата за разпределение на държавните субсидии между общините".
Това е законово изискване от Закона за местното самоуправление. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Уважаеми колеги, за днес приключваме. Утре продължаваме с изказванията по чл. 6.
Едно съобщение: Комисията по младежта, спорта и туризма ще проведе заседание на 9 април, четвъртък, от 11,00 ч. ББ/ЗТ 1093.1
Утре заседанието започва от 15,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни).
(Заседанието е закрито в 20 ч. и 00 м.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ (п) Сн. Ботушарова
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ (п) Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ (п) Руслан Семерджиев и Илиян Илиев