Председателствували: заместник-председателят Снежана Ботушарова
Секретари: Илиан Илиев и Георги Петров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Добър ден, уважаеми колеги! Откривам днешното заседание.
Ще прочета новопостъпилите питания след 1 април.
Постъпило е питане от народния представител Веселин Иванов към министъра на транспорта Кирил Ерменков относно изясняване на отговор на питане с невярно съдържание. Срокът за писмен отговор е 14 април.
Постъпило е питане от народния представител Веселин Иванов към министъра на финансите Стоян Александров относно изясняване детайл от платежно нареждане за закупени от Фондация "Демокрация" леки автомобили. Срокът за писмен отговор е 14 април.
Народният представител Веселин Иванов е отправил питане към министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов относно издирване на лек автомобил. Срокът за писмен отговор е 20 април.
Постъпило е питане от народния представител Златимир Орсов към министъра на земеделието Георги Танев относно целта на парцелирането на стопанския двор от ликвидационния съвет в село Кляновик, община Радомир. Срокъът за писмен отговор е 20 април.
Народният представител Златимир Орсов е отправил и питане към министъра на земеделието Георги Танев относно мерки на министерството за извършване на анкетиране и за спиране обнародването в "Държавен вестник" на одобрения проект за план за земеразделяне в землището на село Николаево. Срокът за писмен отговор е 20 април.
Народният представител Красимир Найденов е отправил питане към министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов относно причините за забавяне на проверката на решение за освобождаване от работа на служител от Министерството на вътрешните работи. Срокът за писмен отговор е 20 април.
Постъпило е питане от народния представител Стоян Райчевски към министъра на финансите Стоян Александров относно изплащането на бежанските облигации по Спогодбата "Моллов - Кафандарис". Срокът за отговор е 15 април.
Народният представител Тошо Пейков е отправил питане към министъра на отбраната Валентин Александров относно неустановяване на причината за смъртта на старшина Атанас Тонев в Камбоджа Срокът за отговор е 15 април.
Също народният представител Тошо Пейков е отправил питане към министъра на правосъдието Петър Корнажев относно санкциониране на съдии и съдебни състави, станали съучастничи в скритата приватизация на огромно количество имущество от страна на някои банки. Срокът за отговор е 15 април.
Постъпило е питане от народния представител Златимир Орсов към министъра на земеделието Георги Танев относно мерки на министерството във връзка с нарушенията на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Правилника за неговото приложение от Георги Игов, председател на Ликвидационния съвет в село Добревци, община Ябланица. Срокът за писмен отговор е 21 април.
И последното питане, постъпило в този период, е на народния представител Стоян Райчевски към министъра на земеделието Георги Танев относно жалба на собственици на лозя в Поморийско и Бургаско при прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Срокът за отговор е 22 април.
Постъпил е писмен отговор от господин Евгений Матинчев заместник-министър председател, на питане на народния представител Веселин Иванов. Моля господин Веселин Иванов да заповяда да получи писмения си отговор.
Уважаеми колеги, искам да ви уведомя, че са направени няколко предложения. Първо искам да ви уведомя за тях, а след това - гласуването.
Припомням, че в програмата за днес точка първа е отговори на въпроси и питания и точка втора - доклад на Анкетната комисия за установяване обстоятелствата, свързани с износа на хлебно и фуражно зърно от България през 1992 г.
Предложенията са следните.
Направено е предложение от народния представител Иван Куртев на основание чл. 37, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от дневния ред на заседанието днес да отпадне точка втора - доклад на Анкетната комисия за установяване обстоятелствата, свързани с износа на хлебно и фуражно зърно от България през 1992 г.
Мотивите са: докладът на Анкетната комисия бе раздаден на 6 април тази година. Неговият обем от 45 страници и големият брой приложения се нуждаят от повече време за народните представители, за да могат те да се запознаят с материалите, включени в доклада.
Второто предложение по същия въпрос е от д-р Йордан Тодоров от името на Парламентарната група "Нов съюз за демокрация" който предлага тази точка - доклада, да стане точка първа, като в заседанието бъде осигурено присъствието на министъра на земеделието, той е тук, министъра на търговията, началника на Главно управление "Митници" към Министерството на финансите и началника на Националната следствена служба, а също така да бъде поканен главният прокурор на Република България.
Моля да чуете всички предложения.
Направено е също предложение от господин Мичковски точка първа в днешната програма да бъде обсъждане на програмата за приватизация на държавни предприятия за 1994 г. и приемане наа решение на Народното събрание за одобряване на програмата.
Така че има две конкуриращи се предложения за точка 24.3 първа плюс предложение да отпаднат.
Направено е предложение от госпожа Митева точка втора да бъде второ четене на Законопроекта за устройство на съдебната власт. Не смятам да повтарям дебатите от вчера, но може би ще припомня докъде се стигна в Председателския съвет като мнение.
Направено е предложение за включване в седмичната програма решение за освобождаване на заместник-председателя на Законодателната комисия господин Спас Мулетаров.
ИВАН КУРТЕВ (от място): Това е за следващата седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За следващата ли? Понеже ми го представиха, искам просто да Ви кажа, господин Куртев, че този вид промени стават след консултации с председателя на Народното събрание. Но Вие уточнявате, че е за следващата седмица. Така че предложението за комисията явно не е засега.
Господин Куртев, като вносител искате да уточните нещо? Много Ви моля накратко.
Поддържате предложението си ли?
ИВАН КУРТЕВ (от място): Просто да направя пояснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Защото по принцпин ние не дебатираме тези предложения. 24.4
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Аз знам, уважаема госпожо председател, знам, че по дневния ред обсъждания не се правят.
Просто искам да дам само мотивировката с две-три изречения. Искам да разширя мотивировката по моето предложение.
Не знам дали господин... (Шум и реплики в залата)
НОРА АНАНИЕВА (от място): Но за какво става дума?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Става дума да уточним точката...
ИВАН КУРТЕВ: Госпожа Нора Ананиева! Моля Ви се, слушайте ме една минутка! (Шум и реплики в залата) Няма да ви отнема никакво време.
Предложението, което съм направил по дневния ред, се основава на това, че аз се качих в библиотеката и се опитах да се запозная с тези два тома приложения. Просто физическа възможност за това няма. Ако някой от вас се опита да направи същото, ще види, че е така. И не знам господин Йордан Тодоров кога е успял да се запознае с материалите.
Никой от нас, най-малко аз бих желал този доклад изобщо да не се гледа. Напротив! Ние държим да се запознаем много обстойно с всички документи по него, да се направят обсъждания в пленарна зала, но за да стане това, е необходимо едно съвсем, дори най-минимално време, за да могат хората наистина да се запознаят с тези документи. Съмнявам се дали половината от депутатите са прочели и самия доклад, защото и той е доста обемист. (Шум в залата)
Затова, ако има здрав разум у всички нас и искаме наистина да вършим някаква работа, не само тук да си провеждаме политическа пропаганда, моля господа народните представители да подкрепят моето предложение и тази точка да отпадне от дневния ред за днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Фактически уточнението беше, че е имало затруднение по ползването на материалите.
По процедурен въпрос - заповядайте, господин Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председателстваща, след като започнахме да обсъждаме предложенията за промяна в дневния ред... ВЙ/КП 25/1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не ги обсъждаме, господин Орсов! Само ви запознах... (Шум на недоволство от БСП и коалиция, реплики)
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Господин Иван Куртев направи точно това и Вие не го прекъснахте.
Аз искам да кажа следното: намерението на нашата парламентарна група по повод на доклада на анкетната комисия, ръководена от професор Марков, е именно да се свърши онази работа, която следва, не да се прави пропаганда.
И второ, ние разбираме, че приложенията към доклада са много и не позволяват на народните представители да се запознаят с тях в едно кратко време и както се вижда, те наистина не са успели да се запознаят.
Затова смятаме, че днес трябва да започне обсъждането на този доклад в смисъл, че председателят на анкетната комисия да го представи пред залата на Народното събрание, пред народните представители и самите обсъждания по този доклад да станат на следващо заседание на Народното събрание, когато народните представители - онези, които желаят - ще имат възможност да се запознаят с приложенията.
Но пак ще кажа, че днешното прочитане на доклада от господин Марков или от някой друг член на комисията ще спести на народните представители усилията да четат 43-те страници, за които стана дума. А приложенията - те имат възможност цяла седмица, за да се запознаят с тях и след една седмица - следващия петък, на 15-и, да станат дебатите по доклада на анкетната комисия.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Моля, режим на гласуване. Гласува се предложението първо на господин Куртев точка втора: "Доклад на анкетната комисия за установяване на обстоятелствата, свързани с износ на хлебно и фуражно зърно от България през 1992 г.", да отпадне от програмата за днес. Моля, гласувайте!
Ще изчакам три минути като първо гласуване за деня. Гласува се точка втора да отпадне.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. 25/2.
Гласували са 199 народни представители, за 81, против 117, 1 се въздържа.
Предложението се отклонява.
Гласува се следващото предложение тази точка - за доклада - да стане точка първа в днешното заседание.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте. Гласува се точка първа да стане докладът...
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 196 народни представители, за 116, против 79, 1 се въздържа.
Предложението се приема.
От името на парламентарна група думата има господин Костов.
След това ще я дам на господин Орсов.
Господин Иван Костов има думата.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, колеги народни представители!
От името на парламентарната група искам да изясня мотивите, с които парламентарното мнозинство налага да се прочете докладът на комисията за износа на зърното... (шум в залата, реплики на недоволство от блока на БСП и коалиция), тъй като за парламентарната група на Съюза на демократичните сили тези мотиви са прозрачни!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за тишина!
Говори се от име на парламентарна група! Моля за тишина и уважение! (Силен шум в залата)
ИВАН КОСТОВ: Желанието на мнозинството е да се прочете един доклад, съдържащ много голословни обвинения... (Шум и реплики в залата) И вместо да се започне разискване по този доклад, за да се изяснят истинските обстоятелства, които са предизвикали този проблем, и да се обсъди, както трябва, предложеното в него решение, управляващото парламентарно мнозинство предлага първо да се даде храна на пресата с тези обвинения. Една седмица пресата да се занимава с това, за да не се занимава с един друг въпрос, който ние искаме да поставим. А това е въпросът за цените и доходите на хората, който се съдържа в нашето питане. (Шум, реплики, провиквания) 25/3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за тишина!
ИВАН КОСТОВ: Ще ми дадете ли възможност да говоря, госпожо председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за тишина!
ИВАН КОСТОВ: Самото обстоятелство, че се реагира по такъв начин, говори, че съм съвсем на прав път!
Какво всъщност иска да направи парламентарното мнозинство с тези предложения от всички страни да се изтласка питането на господин Стефан Савов, на господин Иван Костов, Златка Русева, Екатерина Михайлова, Николай Христов? Дали ще бъде с изслушване на доклада за зърното или ще бъде с гласуване в нарушение на процедурата в Законодателната комисия на Закона за съдебната система - за мнозинството няма никакво значение, тъй като основната причина, поради която тези предложения се правят, е да бъде изтласкано това питане на заден план и ако е възможно, да не му се отговори въобще! 25/4.
Искаме да подчертаем, че това питане чака своя отговор от две седмици. То е зададено на 23 март 1994 г. и крайният срок за неговото отговаряне е 8 април, тоест днешния ден.
Правителството използва максимално продължителен срок за да протака отговора на тези въпроси и това е обяснимо. Защото тези въпроси поставят на дневен ред въпросите, които вълнуват всеки български гражданин. Всеки български гражданин се вълнува защо през 1992 г., когато третира темата докладът за зърното на г-н Марков, хлябът за зърното е бил 4 лева и защо сега, като не се изнася зърно, е 9 лева. (Шум и реплики, възгласи на одобрение от блока на БСП)
КЛАСА МАРИНОВА (от място): Преди да станеш министър, беше 40 стотинки, но не казваш това, нали?
ИВАН КОСТОВ (СДС): Аз си мисля, че е най-добре да се даде възможност на правителството да отговори на тези въпроси. (Шум и реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за тишина! Искате ли да работим или просто трябва да прекъсна?
Моля за тишина! (Шум и реплики)
ИВАН КОСТОВ: Мнозинството от бившите комунисти и техните сателити... (Шум и реплики, възгласи на неодобрение от блока на БСП)
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Ти какъв беше, бе Иване?
ИВАН КОСТОВ: ... се опитва да скрие няколко пъти в последните дни истината за положението, в което се намира страната.
И аз искам да ви обърна внимание, че с първия въпрос, който ние поставяме, ние се интересуваме от това каква беше истинската цел на правителството и на БНБ да представя валутния курс на лева на равнище 36-37 лева за долар, след като веднага след приемането на бюджета започна този процес на неговото обезценяване.
Питаме се с какви законови мерки беше въведено това джентълменско споразумение, за което никой не поиска да понесе отговорността в Бюджетната комисия и не намираме отговор защо това е направено така. А този въпрос е същият въпрос защо вие бягате от истината за сегашното положение в страната. Защо представяте нещата такива, каквито не са. Защо трябваше да се приема МС/ВЙ 26.1 бюджет в една изкуствена ситуация, която не отговаряше на действителността, за да стане ясно след няколко седмици, че този бюджет е бил лишен от една от своите опори - валутният курс.
И, както виждаме, вие от отговора на тези въпроси въобще не се интересувате. Единственото, което ви занимава, е да направите своята пропаганда и да се стремите да отложите по всякакъв начин отговора на тези най-важни за българския народ въпроси.
С въпроса за курса на долара и с тази изкуствена, фашива обстановка, в която вие поставихте обсъждането на държавния бюджет, който се намира в крайно трудни условия в момента, вие отказвате да обсъждаме фактически основния въпрос - защо правителството не можа да спре или защо то причини по-нататъшното разрушаване на стоковия и паричния пазар, започнал през 1993 година? Поставихме своите въпроси една седмица преди първи април, а именно, че значителното поскъпване на електрическия ток и отоплението, въвеждането на данъка върху добавената стойност и покачването на цените на течните горива ще причинят един ценови шок. Прави ли бяхме да поставим този въпрос? Сега, две седмици след поставянето на въпроса, е ясно, че той е имал всички основания. Пресата непрекъснато се интересува от отговора на тези въпроси и факторите, които социологическите проучвания посочват като причини за сегашния ценови шок, са точно същите.
И ние питаме, след като цялата общественост, след като радиото и телевизията знаят, че това са факторите, знаят, че това са причините за ценовия шок, защо вие отказвате да се обсъждат в Народното събрание?
НОРА АНАНИЕВА (от място): Не сме отказвали! Ще ги обсъждаме, още днес ще ги обсъждаме! Никой не е отказвал! (Шум и реплики, възгласи на неодобрение от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за тишина, колеги.
Говори представител, заместник-председател на парламентарна група. (Шум и реплики) Моля ви се да има толерантност!
ИВАН КОСТОВ: Ясно е, госпожо Нора Ананиева, че няма да има време за обсъждане на тези въпроси така, както Вие поставихте дневния ред на Народното събрание за днешния ден. И това е очевидно за всички народни представители, които знаят парламентарните процедури. 26.2
Днешното заседание на Народното събрание ще трае в рамките, които са определени от правилника, и в тези рамки няма да има възможност да се постави нашето питане на дневен ред.
ТОДОР ТОДОРОВ (от място): Досега половината доклад можеше да бъде прочетен. (Шум и реплики)
ИВАН КОСТОВ: По линията на заблудата на общественото мнение ние видяхме и обяснението, което господин Матинчев даде по телевизията затова, че скокът на цените бил между 0 и 78 на сто.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ (от място): Толкова ще бъде.
ИВАН КОСТОВ: След това неговият подчинен - господин Васил Пехливанов, каза, че това са данни до 31 март т.г. Тоест, той не взе предвид и не говореше за реалното поскъпване, което беше предизвикано от тези три фактора.
И аз си мисля, че въпросът на истина, на възстановяване на представата ни за професионалните качества на господин Матинчев, е да му се даде възможност да отговори защо той въведе в съзнателно заблуждение хората по телевизията, или е бил самият той подведен с постановката за това увеличаване.
Господин Матинчев, само цените на строителните материали са се увеличили средно с 45 на сто!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: Аз по-добре ги знам!
ИВАН КОСТОВ: С 45 на сто, да! Вие ги знаете, но ги знаем и ние, което е много неприятно. Знае ги и опозицията!
И много ще бъде добре Вие, като знаете с каква цена са поскъпнали строителните материали, да отговорите на въпроса как българинът ще си купува с 45 на сто по-скъпи жилища, след като цените на жилищата и без друго бяха непоносими за него. (Шум и реплики, възгласи на неодобрение от блока на БСП)
Добре би било да Ви се даде възможност да отговорите и на нещо друго, което Вие твърдяхте, според мен, и според нас всичките, напълно голословно, а то е, че въвеждането на данъка върху добавената стойност щяло да причини само 4 на сто обезценяване на домакинския бюджет. В тази връзка е нашият седми въпрос. 26.3
Аз съм убеден, че тези въпроси няма да прозвучат в днешния ден и заради това съм длъжен от името на парламентарната група да ги поставя. (Шум и реплики, възгласи на неодобрение от блока на БСП)
Може ли да ми дадете възможност да говоря?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Аз моля, колеги, за внимание!
След малко и г-н Пирински даде заявка, че ще говори от името на парламентарна група.
Мисля, че уважението, което си дължим, е взаимно. Въпросите са изключително важни, моля за вашето търпение!
Няма ограничаване за времето за парламентарна група. Моля ви!
Имате думата, господин Костов.
Но, просто напомням, че ако така продължава, ще трябва да прекъсна за няколко минути! (Възгласи на неодобрение от блока на БСП, шум и реплики)
Знам, че не сте съгласни, затова ви моля за тишина и спокойствие, да се чуят аргументите.
След това ще има думата групата на БСП и коалиция. Приех заявката!
Моля за тишина и спокойствие!
ИВАН КОСТОВ: Трябва да се даде думата на господин Матинчев днес, за да отговори на въпроса как разходите за домакинствата за електроенергия, отопление, за течни горива, които са твърди и нееластични разходи в домакинските бюджети, които не могат да бъдат отложени, които не могат да бъдат заместени, ще доведат до 4-процентно намаляване покупателната способност на домакинския бюджет, господин Матинчев, след като е известно, че тези пари не могат по никакъв начин да бъдат компансирани от самото домакинство. Все едно, то трябва да изразходва тока, все едно то трябва да плаща таксата за отопление, все едно то ще купува течни горива и няма как да икономиса тези разходи. 26.4 Тези твърди разходи на домакинските бюджети, които са се повишили поради повишената цена са основната причина за олекването на потребителската кошница в България. И аз не виждам на кого е изгодно да отклонява дебатите по тези въпроси (шум и реплики в блока на БСП), още повече, че самият господин Георги Пирински в разговор с мен, както той обича да се аргументира тук, от тази трибуна, каза, че Парламентарната група на Българската социалистическа партия също е заинтересована да чуе отговора на тези въпроси, и нещо повече - заинтересувана е от дебати по тези въпроси.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Така е! Така е!
ИВАН КОСТОВ: Ето защо аз не разбирам вашата реакция. Значи очаквам едно пълно взаимно разбиране и желание да се упражни контрол върху изпълнителната власт, тъй като за нас е очевидно, че изпълнителната власт е склонна да представя действителността такава, каквато тя я вижда, през някакви специални, розови, правителствени очила и не е в състояние или отказва да постави въпросите такива, каквито те са. За нея има известно оправдание, но няма оправдание за Българската социалистическа партия и мнозинството, което гласува с нея, тъй като е съвсем очевидно, че всички политически минуси, всички политически пасиви от закрилата на тази политика, която е антисоциална, и тези последици, които ние наблюдаваме в момента и за които искаме отговор на въпросите, са типично антисоциални, във всички случаи ще се напишат в пасивите на Българската социалистическа партия и подкрепящите я партии от мнозинството.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Добре, хубаво! Избирателите ще кажат!
ИВАН КОСТОВ: Вие ще носите отговорност за всички тези неща пред избирателите рано или късно.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Избирателите ще кажат!
ИВАН КОСТОВ: Независимо дали сте склонни да понесете отговорността или не, независимо дали ще се опитвате да представяте, че правителството от някаква много голяма дистанция и неконтролирано от вас, изпълнява своите функции. Независимо дали също създавате видимост, че упражнявате някакъв контрол, че поставяте някакви псевдоултиматуми на това правителство. ВТ/КТ 27.1
Правителството изглежда е наясно, че вашите псевдоултиматуми и заплахи не струват нищо и продължава своята политика такава, каквато я вижда. (Реплика от блока на СДС: "Камуфлаж! Чист камуфлаж!")
Не мога да не поискам отговор от вас и от господин Матинчев за начина, по който си представяте развитието на пазарната реформа, възстановявайки контрола върху почти всички или хайде да кажем върху 48 на сто от стоките в стокооборота на дребно. (Възгласи: "А-а-а" в блока на БСП)
Това в никакъв случай не е свободна пазарна икономика, но това не е и социална пазарна икономика, госпожо Нора Ананиева. Вие ги разбирате тези работи, защото сте професор в тази област.
ТОДОР ТОДОРОВ (реплика от място): Бъркате понятията, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: Не е социална пазарна икономика, когато в един месец цените се вдигат с такъв изключително висок темп и нещо по-лошо, не е най-страшното това, че обществото трябва да преживее може би този ценови шок. Може би това не е найстрашното в тази ситуация.
Най-страшното и най-измамното пред хората е това ваше поведение да представяте нещата като че ли те не се случват въобще, да не се подготвят хората да посрещнат тези ценови условия и това намаляване на техните доходи, на което ние сме свидетели. (Шум и реплики в блока на БСП)
Защо не бяха взети мерките, например, които от синдикатите са настоявали към правителството, за да бъде блокиран ценовият шок, примерно две или три седмици преди той да се случи?
Защо не беше използувано питането на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили като предупреждение за мерки, които следва да бъдат взети превантивно, предварително, за да може да бъде оповестено на населението какво действително ще стане, за да бъде готово то да реагира?
Защо вие съзнателно вкарвате в заблуждение тези хора и сега отказвате да дебатирате въобще по техните проблеми?
НОРА АНАНИЕВА (от място): Не се отказваме!
ИВАН КОСТОВ: Можеше ли хората да бъдат предупредени, че тези фактори ще бъдат в действие, и че те ще причинят това,което 27.2 причиниха? Можеше ли да се каже това на хората? Можеше ли предварително правителството и вие да вземете съответните мерки в Народното събрание и в изпълнителната власт? (Шум и реплики в блока на БСП)
И това беше възможно да стане, но както се разбра... (Шум в блока на БСП)
ТОДОР ТОДОРОВ (от място): 20 минути! Може ли такава пародия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за тишина, колеги! (Шум и реплики в блока на БСП) Е сега и друга група ще има думата. Моля за тишина! Помолих за тишина!
ИВАН КОСТОВ: Аз много се радвам от тази реакция, че е пародия да се поставят въпросите за цените и доходите от страна на Българската социалистическа партия.
Господа, когато този въпрос става пародия за вас, вие наистина преставате да бъдете каквато и да било лява партия. (Шум и реплики в блока на БСП) Не модерна, не модернизираща се, не нова, не каквото и да било!
Вие не можете да наричате поставянето на въпроса за цени и за доходи пародия, тъй като това е въпрос на социалната политика.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Поставянето от Вас е пародия!
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Извинявайте, до края на работното време само той ли ще говори, за да знаем? (Шум и реплики в блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Сега мисля, че и друг път са говорили ръководителите на парламентарните групи, така че моля ви се!
ИВАН КОСТОВ: Аз не чета доклад, а изразявам становището на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили за промените в дневния ред, току-що гласуваните промени в дневния ред, които правят невъзможно изслушването на отговорите на питането на ръководството на парламентарната група на 7 въпроса, свързани с най-болезнените проблеми на днешния ден на страната.
Ако не е вярно това, вие трябва да позволите да минат първо питанията и да минат отговорите на тези въпроси и след това да дебатирате каквото искате. Ако вие смятате и това е въпрос наистина на акценти, а не е въпрос на капризи и на каквото и да било друго, ако вие искате акцентът да бъде поставен върху 27.3 въпросите, които са социални и болни за страната в този момент, вие ще приемете да започнат отговорите на въпросите. Така че да се стигне и до отговора на питането на ръководството на парламентарната група до Министерския съвет.
Вие обаче отказвате да дебатирате това и поставяте акцент върху въпроса за това какъв е бил режимът за износ и дали е бил нарушен режимът за износ на фуражно и хлебно зърно през 1992 г. (Шум и реплики в блока на БСП)
Вие считате, че въпросът за 1992 г. и за зърното е поважен, отколкото въпросът за сегашните цени, за сегашния скок на цените, за сегашното обезценяване на доходите на хората, за валутния курс, за изчерпването на валутния резерв и т.н. Това е въпрос на акцент.
ТОДОР ТОДОРОВ (от място): Една от причините!
ИВАН КОСТОВ: И тъй като въпросът на акцентите и въпросът на ценностите е изключително важен и той е политически въпрос, вие трябва да чуете политическата позиция на Съюза на демократичните сили и на неговата парламентарна група.
Нашата политическа позиция е, че няма в момента поважни въпроси от тези дебати. Защото тези дебати ще покажат на хората къде е точно причината за сегашната социално-икономическа ситуация в страната. Те ще подготвят хората да реагират на тази ситуация и ще ориентират правителството, ако това правителство въобще иска да вземе мерки, какви меркии да вземе, за да бъде адекватно на мнението на парламента.
В противен случай вие се опитвате да прикривате с парламентарния щит действията на правителството или по-точно неговите бездействия и неговата безпомощност да овладее ситуацията. Това прави в момента парламентарното мнозинство днес. Вие се опитвате в този парламентарен щит да включите и Парламентарната група на Съюза на демократичните сили и ние не можем да приемем това поведение. Ние няма да бъдем защита на мнозинството и на правителството в такава ситуация, защото това ще бъде престъпление спрямо нашите избиратели. (Шум и реплики в залата)
Много странен за нас е опитът да бъде замаскирано състоянието на валутния пазар и на валутния резерв на страната, независимо че информацията, която стана известна на народните предста27.4 вители по време на дебатите в Бюджетната комисия, посочих, че наистина не е изпълнена точка втора на решението на Народното събрание от 10 декември за предоставяне на 300 млн.щат.дол. от собствения валутен резерв на Българската народна банка в съвършено ликвидна форма под разпореждане на Министерство на финансите. 27.5
Необяснимо е защо не искате да чуете отговора защо в Българска народна банка няма ликвидни и свободни парични средства на стойност 600 млн., за да започнат сделките по операцията с уреждането на дълга с Лондонския клуб на банките кредиторки в страната. Стана ясно, че ликвидният резерв и при това не съвсем в ликвидна форма в Българска народна банка е под границата от 600 млн. щатски долара, след като правителството на Съюза на демократичните сили остави резерв от милиард и 200 млн. щатски долара.
Ние не може, за разлика от вас, да не се вълнуваме от въпроса къде са тези пари, които ние с толкова труд съумяхме да спестим. Къде е половината от тази сума, защо един резерв, който беше подготвен за сделка по дълга, беше изразходван по такъв начин и вие не давате възможност да се търси обяснение тук, в пленарната зала.
В момента на Народното събрание и на обществеността не се дава каквото и да било разумно обяснение по този въпрос. Ние не сме видяли официалната позиция нито на правителството, нито на Българска народна банка. Царят слухове, всевъзможни обяснения се носят във въздуха и тези обяснения за нас са абсолютно несъстоятелни. И тъй като този резерв е нещо, което беше постигнато от правителството на Съюза на демократичните сили, ние не сме безразлични към начина, по който вие сте го разпиляли. Ние искаме да се отговори къде са тези пари, защо тези пари не са в ликвидна форма, защо по такъв начин се стопанисва валутният резерв на страната. И задаваме този въпрос не въобще, а защото се интересуваме от другия въпрос: как ще се постигне едновременно сделка с Лондонския клуб на банките кредитори и едновременно с това ще се поддържа валутната и парична стабилност в нашата страна. Как управляващото мнозинство и правителството считат, че едновременно ще решат тези въпроси при положение, че в момента са им необходими парите, за да започне сделката, тъй като обезпеченията, които трябва да бъдат дадени на банките, трябва да се закупят поне един месец преди тази сделка и трябва да бъдат налични парите, за да може да бъде направено предложение за обратно изкупуване на дълг.
Ако ние се задълбочим в тези въпроси и ако чуем тук истински отговори и след това разискваме по тези въпроси, вие ББ/ЛТ 28.1. ще разберете, че целите, които в момента преследва правителството и мнозинството, са абсолютно несъстоятелни. И за мен това е истинската причина да не допускате отговорите на нашето питане и евентуално дебати след тези отговори. Защото ще стане ясна политиката ви, която напълно не отговаря според средствата, с които разполага, на поставените едновременно две цели.
Може да чуете от нас следното предупреждение, че нито сделка с Лондонския клуб ще има до 30 юни, нито ще има парична и валутна стабилност в тази страна. Ние желаем дебатите да започнат още сега, за да не се причинят крайно тежки и невъзвратими последици върху външнополитическото и външноикономическо състояние на страната. Защото един провал в тези две цели, който е съвършено очевиден за нас, ще доведе до пълно обезличаване на страната и до поставянето й в състояние на последен аутсайдер на преговорите с банките кредиторки и в Парижкия клуб. По такъв начин вие ще пресечете всички възможности да бъде постигнато икономическо и финансово стабилизиране на България и интегриране на страната ни в Европа, по какъвто след това няма да може да бъдат намерени средства да бъде разблокиран.
Ние ще заварим след вашето управление, ако вие направите тези фундаментални грешки в икономическата политика, една напълно неуправляема, опустошена и обезверена страна.
Ние искаме да започнат тези дебати още днес, за да имате време да осъзнаете грешките, които тепърва предстои да извършите. Искаме да ви предупредим за това, което се опитвате да направите. Предупреждения, които идват не само от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили и не само от хора, които симпатизират на Съюза на демократичните сили.
Ако се дебатира по този въпрос, ще станат ясни и истинските причини за оставката на господин Венцеслав Антонов и на господин Чавдар Кънчев от делегацията за преговорите по дълга. Истинската причина са не пошлите слухове, които разпространявате вие, господа бивши комунисти, че Иван Костов бил обещавал някакви постове на Венцеслав Антонов и Чавдар Кънчев. Защото тези от вас, които познават Венцеслав Антонов и Чавдар Кънчев, много добре знаят, че тези хора не ще приемат каквито и да е постове от когото и да било. Истинската причина са не тези пошли обяснения, които вие давате, не тази кал, която лепите върху тези 28.2. хора, не върху мен, защото върху мен не можете да залепите каквато и да било кал, а истинската причина са принципните несъгласия на тези хора с това възможна ли е в момента сделка по дълга в това състояние на валутния резерв на страната, възможно ли е едновременно да има сделка по дълга и възможно ли е да има финансова и парична стабилност в нашата страна. На този принципен въпрос тези хора считат, че отговорът е отрицателен. Тоест, отговорът е този, който и Парламентарната група на Съюза на демократичните сили дава. Затова предупреждението, което ние искаме да ви отправим и най-сериозно да дискутираме в тази зала, не идва само от политически съображения. Вие отказвате обаче да чуете тази истина. Вие искате да представите поведението на едни достойни хора, на едни достойни експерти - специалисти като продукт на някакви пошли сделки, на някакви смехотворни обяснения, които могат да станат аргумент само в ушите на някаква... и аз не знам в какви уши могат да бъдат аргументи вашите обяснения.
Много ни смущава начинът, по който Българската социалистическа партия, нейната преса, в това число и жълтите вестници, обясниха ситуацията във валутния пазар, разпадането на валутния пазар. Това е четвъртият въпрос, който ние искаме да поставим.
Питаме се и вие трябва да се питате заедно с нас: верни ли са смешните обяснения на господин Александър Томов, че едно изказване на Иван Костов по телевизията е взривило валутния курс. Ами нека да отговори господин Матинчев. Вярно ли е, господин Матинчев, че Иван Костов с изказването си по телевизията е взривил валутния курс и при какво ниво на валутния курс беше направено изказването на Иван Костов по телевизията в "Отзвук"? При колко лева за долар? При колко лева за долар беше направено това изказване? Спекулации ли са това на високопоставени политици за състоянието на валутния пазар? Защо отказвате да дебатираме по тези въпроси? Може ли това да бъде спекулация? Може ли един опозиционен политик да се яви и с репликите си по телевизията да събори вашата крехка сграда? Възможно ли е?
По-страшният въпрос: възможно ли е всички операции и сделки на валутния пазар да бъдат наречени спекулации. Възможно ли е да бъдат обяснени измененията във валутния курс и дестабилизацията на валутния и на паричния пазар вследствие на този 28.3. курс само следствие на спекулации? По тази линия, господа, вие ще се върнете точно там, откъдето тръгна реформата през 1990 г.: фиксиран валутен курс, такива неща, каквито пишат вашите професори и тези, които го бяха фиксирали преди - в миналото. Ще фиксирате валутния курс и ще се радвате отново на черен пазар на българската валута. Не може да се обяснява със спекулации такова гигантското деструктуриране на паричните пазари в нашата страна.
Ние сме длъжни да ви предупредим и заради това не искаме да ни използвате като политически щит. Длъжни сме да ви предупредим. И не искаме да ни използвате за политически щит, за да наричате спекулации това, което става на валутния пазар. Да не обяснявате по такъв смехотворен начин на българския народ причините за собственото си безсилие и неспособност да се управлява страната. Ние не можем да не възразим тук срещу тези опити. Защото това си е откровен комунизъм. Това даже не е социализъм. Фиксирането на валутния курс, обявяването на всички оператори на валутния пазар, сделките на всички субекти на валутния пазар като спекулативни сделки и накрая наглостта да бъде обвинено в спекулации българското население - за мен е върхът на наглостта. А такива са обясненията, които се чуват от вашата преса, от червените и жълти вестници и журналистите, на които вие диктувате. 28.4.
Много интересно за нас е и обяснението на въпроса: беше ли обезценяването на българския лев очаквано от правителството или не беше? Защо не дадете на господин Матинчев възможността да каже и да се ангументира курса на долара ... (Шум и реплики в блока на БСП, възражения) ... от 40 (Шум в залата). Моля ви се, толкова е просто това, което ще попитам господин Матинчев. (Шум в залата) Моля ви се, хората трябва да чуят поне въпросите и тяхната мотивировка. (Шум и реплики в блока на БСП) Оставете ме да попитам господин Матинчев!
Господин Матинчев, когато все някога вие ще дойдете до отговора на тези наши въпроси, много интересно за нас е да отговорите как Вие съчинихте курса от 40-42 лева за долар, като обяснявахте на хората, че това е бил реалният курс, като ги заплашвахте да не купуват долари, защото все едно курсът е 4042 лева за долар? Можете ли да обясните защо примерно тия 4042 лева, дето Вие ги обяснявахте, не се схождаха с твърденията на господин Карабашев например за валутния курс? Ако за Вас това, което стана на валутния пазар, е било неочаквано, само за Вас ли е било неочаквано, или е било очаквано за някои членове, или е предизвикано от тях, пък Вие не сте знаели какво е положението? Защото ето, доларът скочи, върна се, но сега е на ниво 52 лева за долар. Не на 40-42, а 52 и днес ще се качи отново вероятно. Нека Вие отново да не считате, че Иван Костов вдига този долар. Но най-вероятната тенденция от вчера, от завчера след обяд е на ново покачване на цените на долара. (Шум в залата) Та аз се питам и питам Вас и искам възможност на господин Матинчев да отговори откъде се появи при него 42 лева за долар, а на ниво 55 господин Карабашев каза, че нищо особено не се е случило и така нататък?
Ще има ли обяснение на тези въпроси? Изобщо има ли правителството представа къде е валутният курс на страната? И ако за вас като комунисти, бивши комунисти и настоящи ли (Шум сред блока на БСП) валутният курс няма значение, всички хора на валутния пазар са спекуланти, всички субекти, включително държавните банки, а може би и Българска народна банка - напоследък се прокрадва и такава идея във Вашата пропаганда, и тя е спекулант на валутния пазар, значи само вие не сте спекулантите тука, в цялата страна останалите са спекуланти и единствени сте вие БП/НП 29.1 тези, които не са спекуланти. (Шум в залата)
Не сме ли жертва на една голяма политическа спекулация от ваша страна? Политическата спекулация, която ни води точно към възстановяване на вашите прийоми на управление и контрол върху икономиката на страната.
Очевидно това е една гигантска политическа спекулация. Защото ако Вие отказвате да говорите за нещата, които за нас са болни, а това е валутният курс, валутният пазар, паричният пазар, валутният резерв, това са цените, това са доходите на населението, защото това са нашите стойности...
ТОДОР ТОДОРОВ (от място): Не се изкарвай светец!
ИВАН КОСТОВ: Никой не е светец, господине, не Ви знам името и сигурно няма да го науча. Нямам такива претенции. Човек, живял дори един ден на грешната земя, вече е грешен, така че най-малко от мене може да се очаква такова намерение. Но аз съм чист, за разлика от Вашата Комунистическа партия (Възражения и шум в блока на БСП) и това нещо е известно на всички.
И тъй като поставяте въпроса за моята святост, това е въпрос, който, разбира се, ме интересува, да Ви попитам, господине, какво става с вилата ми в Банкя? Господине, обърнете се, какво става за вилата ми в Банкя? Има ли Иван Костов вила в Банкя? Кажете, има ли вила господин Иван Костов в Банкя? Станете и кажете имам ли вила! Така, както Ана Караиванова не пожела да стане и отговори, има ли Иван Костов вила в Банкя? (Шум и реплики в блока на СДС, възгласи "У-у-у") Станете и кажете ето сега, в момента, кажете имам ли вила в Банкя! Нещастник! Вие сте един нещастник, жалък нещастник! (Ръкопляскания от блока на СДС, възгласи "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕАЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за спокойствие в залата.
ИВАН КОСТОВ: Кой от вас тук е в състояние да стане и да повдигне срещу мене обвинение, че имам нарушение по Закона за собствеността на гражданите по чл. 334? Кой от вас тук е в състояние да стане и да каже една дума срещу мен! Питам Ви, ще станете ли Вие, нещастникът, ще станете ли да повдигнете обвинението? Нещастник! Ще станете ли да повдигнете обвинение? (Шум в блока на СДС, възгласие "У-у-у")
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля Ви да се придържате към въпроса, господин Костов. 29.2
ИВАН КОСТОВ: Извинявам се на всички заради репликите си, но бях предизвикан по един недостоен начин. Никой от вас не е в състояние да предизвика обвинение и да повдигне обвинение срещу Иван Костов по Закона за собствеността на гражданите. Няма доход на Иван Костов, който да се докаже, че е незаконен. За всичките пари, които съм получил и съм похарчил, съм си платил данъците, за разлика от повечето от вас и мога да докажа с фактури произхода на всяка вещ, която се намира в дома ми. Да го запомните това, нещастнико! (Ръкопляскания и възгласи в блока на СДС)
И сега се връщам на ... (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля все пак да имате предвид, че времето не е неограничено.
Но ви моля за тишина.
ИВАН КОСТОВ: И сега се връщам на това. Пак повтарям, ако за вас валутен курс, валутен резерв, паричен пазар, цени и доходи представляват маловажно, нещо, заради което не си заслужава въобще да се обръща внимание, нещо, което може да бъде обяснено със спекулации, с липса на силна ръка, на контрол, на управление и така нататък, ако за вас това е така ...
НОРА АНАНИЕВА (от място): Не е така.
ИВАН КОСТОВ: ... то няма никаква основа за каквото и да било национално съгласие. Вие това нещо трябва да си го вкарате в главите. Нямате каквато и да било основа, нямате каквито и да било претенции, нямате основание за каквито и да било претенции вие да искате да участвате в изграждането на демократична България с нейната пазарна икономика. Ако тези неща вас не ви интересуват и ви интересуват само политическите ви лъжи, защото вие лъжете наистина политически непрекъснато, преди малко вие се опитахте много несръчно да излъжете отново, господине, ако Вас Ви интересува само политичеката демагогия и лъжи, подхвърлянето на балони на този народ, нас ни интересуват ето такива реални и сериозни неща. И заради това ние искаме да дебатираме. (Реплики от СДС, "Браво") Искаме да чуем резерва, искаме да чуем курса, искаме да чуем доходите, искаме да чуем цените, искаме да чуем това, от което хората се интересуват, а не вашите безкрайни увъртания, лъжи и демагогии. Това иска да чуе Съюзът на демократичните сили. (Възгласи "Браво", продължителни ръкопляскания в блока на СДС) 29.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата от името на Парламентарната група на БСП и коалиция има господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожо председател, струва ми се, че трябва да се успокоим преди всичко, защото емоционалните речи и предизборната агитация не са добър аргумент в тази зала.
РЕПЛИКА ОТ СДС: А лъжата?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Първо, госпожо председател, искам да Ви напомня, че беше гласувана точка първа от днешния дневен ред - изслушване на доклада за резултатите от работата на Анкетната комисия по въпросите на зърното. (Шум в залата) Вие, госпожо председател, допуснахте господин Иван Костов по най-груб начин да злоупотреби с правото на парламентарната група да говори от трибуната. Той очевидно въобще не си даваше сметка къде се намира. Намира се в парламент, който има правилник, и който работи по дневен ред. Той говори някъде към 45 минути, (Шум в блока на СДС) през цялото време твърдейки, че нашата парламентарна група пречи на дебатите. 29.4
Искам съвършено ясно да кажа - въпросите, които постави господин Костов, свързани с валутната, ценовата политика на правителството, са въпроси, по които ние ще участваме в дебата еднакво активно.
За да може този дебат да се осъществи днес, госпожо председател, имам пълномощното от нашата парламентарна група да оттегля нашето процедурно предложение за точка втора от дневния ред днес да бъде по-нататъшното второ четене на Закона за съдебната система. Така че ние оттегляме това предложение за нова точка втора. Подкрепяме предложението точка втора да бъде питането на групата народни представители от СДС по въпросите, които бяха повдигнати.
Предлагам, госпожо председател, да дадете думата на господин Петър Марков, който да запознае пленарната зала с доклада. Като преди да отстъпя трибуната, искам само да обясня и на онези, които не се досещат, а и на онези, които слушат и наблюдават това заседание, защо беше разигран този цирк от господин Костов. (Шум от блока на СДС)
От доклада на господин Марков съвършено ясно проличават три прости факта.
Първо, че правителството на Филип Димитров хабер си е нямало от зърнения баланс на страната и въобще не е имало представа колко зърно е произведено, колко е необходимо и колко може да се изнесе и дали въобще да се изнася.
Второто нещо, много интересната представа на това правителство за свободна пазарна икономика, в която по най-безразборен начин и по най-съмнителен начин стотици фирми се разрешава да търгуват с основната стратегическа суровина, осигуряваща продоволствената сигурност на една държава - зърното.
Трето, разбира се, немаловажният факт, че от всички призовани да се явят пред комисията, да обсъдят с нея въпросите, единственият, който не е извършил това, е господин Иван Костов. Единственият, който е отказал въобще да се яви. (Смях от блока на БСП) Господин Филип Димитров се е явил, господин Праматарски, наистина не са казали кой знае какво, но поне са се явили. Господин Костов не се е явил. Има ли защо да се чудим тогава, че 45 минути се мъчи да отклони прочитането на този доклад. Очевидно не.
И накрая, за избирателите и за това кой пречи. СМ/ЛТ 30.1.
Имайте предвид, уважаеми дами и господа, че в момента пред България се разкрива една възможност да постигне споразумение с Международния валутен фонд, да постигне споразумение със Световната банка, че другата седмица ще посети за два дни България, федералният министър на външните работи на Германия Клаус Кинкел. И като представител на Германия, и като представител на Европейския съвет той ще иска да дискутира със своите български партньори ускоряването на присъединяването на България към европейските структури, положението на Балканите и сътрудничеството между България и Германия.
И тук тази демонстрация, това представление, което ви беше изнесено, е най-актуалното и последно проявление на една деструктивна, убийствено деструктивна линия на СДС, които заемат позицията или ние, или никой, които заемат позицията никой друг няма право, дори и да се опитва съвместно със СДС да се мъчи да действа за стабилизиране на страната и за получаване на външна помощ за България.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Видяхме как я стабилизирахте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това, което СДС води като политика вчера да блокира започването на второто четене на Закона за приватизацията, добре знаете, че валутният фонд наблюдава дали ще тръгне това второ четене. Блокирайки второто четене на Закона за съдебната система, за да продължи пълната парализа в тази система, е абсолютно национално безотговорно. Не искам да говоря повече. Нека всеки, който следи този дебат, реши за себе си кой има право. (Ръкопляскания от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Костов, лични обяснения накрая. Не мога да Ви дам втори път думата на Вас от името на групата. По процедурен въпрос. Но да бъде процедурен, иначе ще прекъсвам.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Госпожо председател, Вие не си изпълнихте задълженията и допуснахте господин Пирински да отправи лични намеци по собствената ми персона. И аз Ви моля, истината е, че аз не съм получил покана от господин Петър Марков, за да се явя в комисията. Истината е, че този човек ме отминава по коридорите, гледа ме като че ли съм откраднал леката кола на сина му. Истина е, че не ми е казал нито една дума, за да ме призове. Аз не съм получил неговата покана. Това е истината, 30.2. а Вие оставихте господин Пирински тук да прави инсинуации. Наистина много му прилича да го прави, но това е истината. Моля Ви да имате предвид и да изпълнявате задълженията си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Напомням, че правилникът е за всички и най-малко председателстващата ги е нарушила дотук.
На основание чл. 38, ал. 5 е дала думата на представители на ръководствата на парламентарните групи. Личните обяснения са накрая.
По процедурен въпрос, ако не е процедурен, и на Вас ще направя напомняне, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Възразявам, госпожо председателстваща, срещу начина, по който водите заседанието, тъй като лично обяснение Вие много добре знаете, се иска в края на заседанието. Аз в края на заседанието ще поискам лично обяснение от господин Костов, а не сега. (Шум от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Именно затова, господин Пирински, напомних на господин Костов, че личните обяснения са накрая.
Моля да не ме подвеждате, че искате процедурни въпроси да поставяте. Уважавам възражението Ви. Напомням, личните обяснения се правят накрая.
И още едно предложение има на господин Мичковски, ако не го оттегли, трябва да се гласува. Оттегляте го.
Това е за днес. Започваме с представяне на доклада на Анкетната комисия за установяване обстоятелствата, свързани с износа на хлебно и фуражно зърно от България.
Сега ще получа информация дали се предава директно по телевизията. Не се предава.
Госпожа Клара Маринова има думата.
КЛАРА МАРИНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, госпожо председателстваща. От името на една голяма част от народните представители правя процедурно предложение. Поради важността на обсъждания днес проблем, изслушването на доклада на Временната анкетна комисия, Българската национална телевизия да предава директно днешното заседание, като настоявам преди това Вие да проверите в момента, в който започне директното излъчване, тогава 30.3. да предоставим думата на председателя на Временната анкетна комисия, проф. Петър Марков. Тъй като има няколко минути, период, в който теливизията трябва да се подготви. Надявам се, че не е необходимо да се гласува това процедурно предложение. А Вие като председателстваща заседанието, ще възложите на телевизията директното предаване.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Въпреки всичко, аз все пак съм председателстващ, но не председател на Народното събрание. Ще поставя предложението на госпожа Клара Маринова на гласуване.
Предложението е да се излъчва директно по телевизията изслушването на доклада. Точка първа от дневния ред днес.
Моля режим на гласуване. Моля гласувайте.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 187 народни представители, за предложението са 121, против 61, 5 се въздържат.
Народното събрание реши да се предава директно тази точка от дневния ред. 30.4. Сега искам също още нещо да уточним. Гн Йордан Тодоров в своето предложение за точка първа е предложил да се поканят... Господин Тодоров, не могат да бъдат "осигурени", както Вие казвате. Най-много, което е, да реши Народното събрание да покани. Министът на земеделието и министърът на търговията - те са поканени и могат да присъстват винаги, когато пожелаят. Но началникът на Главно управление "Митници" и началникът на Национална следствена служба и Главният прокурор могат да бъдат поканени да присъстват, ако желаят, но след решение на пленарната зала. (Шум и реплики)
Понеже е предложено. Тук е казано: "да се осигури присъствие". Не може да се осигури, тъй като не е изслушване на тези лица. Но дори и да са поканени, те могат да присъстват, но не могат да участват в дебатите. Затова моля режим на гласуване. Гласува се предложението да бъдат поканени да присъстват началникът на Главно управление "Митници" към Министерство на финансите, началникът на Националната следствена служба и Главният прокурор на Република България. Уточняваме: да бъдат поканени. Това не е тяхно изслушване, просто присъствие в залата, ако желаят.
Моля режим на гласуване. Гласува се да бъдат поканени прочетените длъжностни лица.
СТЕФАН САВОВ (от място): По кой член от правилника? (Шум и други реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предложение да бъдат поканени. Не могат да бъдат изслушвани, господин Савов. Иначе за изслушване си има специална процедура...
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (от място): На какво основание? (Шум и други реплики от залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Тодоров, на какво основание предлагате тези хора да бъдат поканени? Понеже ми се възразява, че трябва текст от правилника... (Шум и реплики)
Спрете гласуването, моля!
Господин Йордан Тодоров, да уточните на кое основание предлагате да бъдат поканени! СД/ВЙ 31.1
Господин Христов по процедурен въпрос. Заповядайте.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, въпросът ми наистина е процедурен, тъй като всички въпроси, свързани с реда на провеждане на заседанието са такива. Ние се интересуваме на основание на кой член от правилника тук се канят гореизброените лица.
Друг е обаче въпросът, че на господата от НСД господин Петър Марков и господин Харизанов постоянно някакви съдилища са им в главите. Те отново искат да обърнат пленарната зала на съд, канейки тук представители на прокуратура, следствие. И Правният отдел на Народното събрание, още преди решение на залата, се произнася сам по този въпрос и кани тези хора предварително. Това е скандално вмешателство в работата на Народното събрание.
Нека да престанат на тези хора съдилища да им се въртят в главата! Съд наистина ще има, но този съд не е от Закона за съдебната система. И този съд за вас, господа, вече заседава и той е навън, на улицата.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля да се уточни основанието за поканата.
Давам думата на господин Петър Марков да докладва... (Шум и реплики)
Спряхме гласуването! Не се обсъжда въпросът. Чакам да се уточни на какво основание министрите са тук. Тук е министър Танев, вицепремиерът Карабашев.
Господин Петър Марков има думата да докладва становището на Анкетната комисия за установяване обстоятелствата, свързани с износа на хлебно и фуражно зърно от България през 1992 г. Той е председател на тази временна анкетна комисия. (Шум в залата)
Вече се предава директно в ефир заседанието от пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МАРКОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Позволете ми преди да започна четенето на доклада, да направя няколко забележки във връзка с твърде обширната пледоария на господин Иван Костов. 31.2
СТЕФАН САВОВ (от място): Как може да прави забележки по това нещо?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля да не се отклонявате от точката в дневния ред, тъй като докладвате становище на комисията. Лични обяснения накрая. Не желая председателстващата да е виновна за нарушаване на правилника. Напомних Ви. Имате думата. (Шум и реплики в залата)
Професор Вълканов, моля Ви за прилично държание, днес чак тук Ви чувам! (Шум в залата) Ако има нарушение на процедурата, ще кажа.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МАРКОВ: И така, имам ли правото да кажа няколко думи по отправените директно към мен обвинения, госпожо председател? (Шум и реплики в блока на СДС)
Бях обвинен, че господин Иван Костов не е получил редовно заверена покана. Това е абсолютна лъжа! Тази покана е в моя архив и мога да я покажа на всички, които желаят да я видят. А затова, че той не ме забелязва вече от две-три години, то значи, че и аз не го забелязвам.
Аз оставям на вас да прецените експресивния, да не кажем нервозен тон на неговото изказване. Сигурно има защо... (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля Ви по доклада, професор Марков!
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МАРКОВ: И накрая искам да кажа, госпожи и господа народни представители, че господин Иван Костов иска да разглежда края на една история. А обикновено един роман се чете не от края, а от началото. Нека да видим какво е било началото, госпожи и господа!
СТЕФАН САВОВ (от място): Началото е, че те избраха със синята бюлетина и си предател. (Шум в залата и други реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за тишина! Имате думата за доклада, професор Марков.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МАРКОВ: Господин председател, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 29 от правилника за организацията на дейността на Народното събрание бе образувана Анкетна комисия за установяване обстоятелствата, свързани с износа на хлебно и фуражно зърно от България през 1992 г. На комисията бе възложено: 31.3
- да установи какви количества хлебно и фуражно зърно са изнесени от България през 1992 година;
- кои са износителите;
- кои лица или органи са дали разрешение за износа и при какви обстоятелства е извършен той;
- спазени ли са нормативните актове, регламентиращи износа на зърно;
- при какви условия е бил осъществен износът.
Тъй като нормативните актове, които регулират режима на износа на хлебно и фуражно зърно, се отнасят и до износа на слънчогледово семе и пшенично брашно, тези хранителни продукти също така бяха обект на изследване от страна на комисията.
Нейният състав бе определен с решение на Народното събрание от 24 юни 1993 г., както следва: двама от Парламентарния съюз на Българската социалистическа партия и коалиция; двама от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили; един от Парламентарната група на Движението за права и свободи и един от Парламентарната група на Нов съюз за демокрация.
За членове на комисията бяха избрани следните народни представители: Йовчо Маринов Русев - Българска социалистическа партия, Зия Осман Дишли - Движение за права и свободи, Петър Йорданов Марков - Нов съюз за демокрация, и Тодор Йорданов Тодоров - Българска социалистическа партия. 31.4
Парламентарната група на СДС не излъчи свой представител в комисията.
За председател бе определен Петър Йорданов Марков, а за заместник-председател - Йовчо Русев.
Решението за образуването на комисията е прието на 24 юни 1993 г., публикувано в "Държавен вестник", бр. 58 от 6 юли 1993 г. Поради изключително големия обем и значителната сложност на възникналите проблеми срокът за представянето на този доклад - 30 ноември 1993 г. - не можа да бъде спазен.
В процеса на работата на анкетната комисия бе потърсено съдействието на Министерския съвет, както и на министерствата на земеделието, на търговията, на финансите, на вътрешните работи и на правосъдието. Тези ведомства оказаха изключително полезно и навременно съдействие, за което комисията им изразява благодарност. Същевременно посредством националното радио и телевизия се обърнахме към всички заинтересовани лица в страната. В резултат на това бе получена значителна информация, за което също така изразяваме своята благодарност.
С оглед детайлното изясняване на обстоятелствата по износа на хлебно, фуражно и слънчогледово зърно и на техни производни бяха проведени разговори с членове на бившото правителство, техни съветници и служители в министерствата, включително и с експремиера господин Филип Димитров. Всички поканени, с изключение на господин Иван Костов - народен представител и бивш министър на финансите, се отзоваха на отправените им покани. Списъкът на лицата, дали показания пред комисията, се съдържат в приложение # 1 към този доклад.
Работата на комисията, която фактически бе инициирана от недвусмислено изразената реакция на българската общественост срещу корупцията в сферата на търговията със зърнени храни, бе следена с неотслабващо внимание от всички информационни средства и може да се твърди, че тя предизвика широк обществен резонанс.
Списъкът на изнесените и внесените през 1992 г. зърнени храни и техните количества са систематизирани в приложение # 2 към доклада.
През наблюдавания период (1992 г.) износът и вносът на проверяваните стоки е регламентиран със следните нормативни СБ/ЛТ 32.1. актове:
Постановление на Министерския съвет # 119, в сила от 24 юни 1991 г. до 30 юни 1992 г. Забранява износа на хлебно и фуражно зърно и маслодаен слънчоглед (глава десета без позиция 1006 от митническата тарифа). Допуска се по изключение износ на забранените стоки срещу внос на готови изделия от тях или износ за преработка на ишлеме. За осъществяване на износа се изисква удостоверение. Това е чл. 2 от въпросното постановление.
Постановление на Министерския съвет # 73, в сила от 15 май 1992 г. до 30 юни 1992 г. Забранява износа на всички видове брашна.
Постановление # 114, в сила от 1 юли 1992 г. до 2 октомври 1992 г. Определя квоти и плафони за износ на хлебно и фуражно зърно, пшенично брашно и всички видове черен маслодаен слънчоглед. Разпределението на квотите е извършвано от Министерството на търговията чрез конкурс.
Решение на Министерския съвет # 263, в сила от 9 юли 1992 г. Предоставя допълнителни целеви квоти за износ на: ЕООД "Зърно" - София в размер - хлебна пшеница 30 хил. тона, фуражна пшеница 70 хил. това, ечемик 30 хил. тона, брашно тип "700" 8 хил. тона; фирма "МИТ-87" - пшеница мека - 100 хил. тона.
Постановление # 128 на Министерския съвет, в сила от 13 юли 1992 г. Регламентира наредба за вносно-износния режим и реда за получаване на квотите за износ на хлебно и фуражно зърно, пшенично брашно и слънчогледово семе.
Постановление на Министерския съвет # 191, в сила от 2 октомври 1992 г. Отменя режима на квоти и плафони за хлебното, фуражното зърно и брашното, като същевременно въвежда регистрационен режим. В режим на квоти остава маслодайният слънчоглед. В това постановление се добавя ново приложение, # 10 - "Стоки, за които се събира експортна такса", в което се включват стоките, предмет на проверката.
Постановление на Министерския съвет # 212, в сила от 29 октомври 1992 г., с което се уточнява текстът на – 10 на Постановление на Министерския съвет # 191, както следва: "... експортните такси не се прилагат за получени квоти за износ, който е бил разрешен до влизането на Постановление # 191".
Комисията направи опит за по-конкретно проучване на мотивите за издаване на тези постановления на Министерския съвет 32.2. под председателството на Димитър Попов и на Филип Димитров, както и на процедурите по тяхното приложение. Бе установено, че в досиетата към основните нормативни актове, респективно постановления # 119, 114, 191, приложения 3, 4 и 5 към настоящия доклад липсват данни, анализи или друг вид материали, които да аргументират тяхната целесъобразност. Така в доклада на бившия министър на земеделието Георги Стоянов до Министерския съвет по повод изменение и допълнение на Постановление на Министерския съвет # 114 с цел пълна либерализация на износа на хлебно и фуражно зърно (писмо # 03-06-21 от 24 септември 1992 г.) липсва каквато и да било мотивировка на това фатално за зърнения баланс на страната решение. В общ план мотивите за либерализацията на търговията с хлебно, фуражно зърно и техни деривати са представени от бившия министър на търговията господин Александър Праматарски в писмо # 03-00-13 от 19 юни 1992 г. Основен аргумент да не се въвеждат ограничения във външната търговия на България е свързването с необходимостта за либерализация в рамките на Европейската общност.
Това е, което, така да се каже, директно се отнася до третираната материя.
В една систематизирана форма по-съществените недостатъци на постановленията, с които е бил регламентиран износът на хлебно и фуражно зърно, слънчогледово семе и пшенично брашно, се свеждат до следното.
В Постановление на Министерския съвет # 114 липсва разпоредба за валидността на вече издадените по силата на Постановление на Министерския съвет # 119 удостоверения, по които износът не е приключен. В редица удостоверения, издадени на основание на Постановление на Министерския съвет # 119, срокът на доставката е бил 31 декември 1992 г. В Министерството на търговията са презаверявани експорт-лицензии, издадени на основание на отменен нормативен акт.
Установеният през 1992 г. ред за събиране на митата съществено е затруднил провеждането на ефикасен финансов контрол. Митата са плащани директно по сметките на републиканския бюджет. При обмитяването в митническото учреждение са били представяни платежни документи. Въпреки многобройните искания на Главно управление на митниците митата да се заплащат по сметка 32.3. на митниците преди стоката да се освободи от митнически контрол това искане не е било прието от правителството. В резултат на това и досега не са преведени дължими на държавата суми в размер на 30 на сто от общата облагаема стойност на износа на хлебно и фуражно зърно през 1992 г.
Неблагоприятен фактор, допуснат от правителствата на Попов и на Димитров, е установеният 30-дневен срок за внасяне на митата в републиканския бюджет - чл. 68 от Правилника за прилагане на Указ # 56. 32.4.
Тази разпоредба противоречи на чл. 41 от Закона за митниците, съгласно който митническите сборове се заплащат преди изнасянето на стоките от митницата.
Конкретните данни и обстоятелства, отнасящи се до износа на стоките - обект на разследване от страна на комисията - ще бъдат систематизирани и обсъдени в съответствие с хронологическата последователност на нормативните актове, регулиращи този износ.
Първо. От 1 януари 1992 г. до 1 юли 1992 г. е в сила Постановление # 119 от 1991 г. Изнесени са фуражна и хлебна царевица, пшеница и ечемик за пивоварни цели, ечемик за фураж, овес, царевица за посев, царевица за фураж. Общото количество на изнесените стоки през този период - забележете - само в рамките на интервала от 1 януари 1992 г., а постановлението е в сила от 24 юни 1991 г., но данните се отнасят до периода, който е обект на изследване от страна на комисията. За този период са изнесени 278 хил. 327 тона.
Износът е извършен от 50 фирми. Тези стоки са изнесени при изрично упоменатото условие, че това са забранени за износ стоки, което се допуска по изключение. Подчертавам: само срещу гарантиран внос на готови изделия от тях или износ за преработка на ишлеме и внос на преработената продукция.
В хода на извършената проверка по изпълнението на това изискване бе установено, че то е единствено от компетенцията на Министерството на търговията, но по същество такъв контрол изобщо не е провеждан.
Условието, визирано в забележката към Приложение # 1 на Постановление 119 за внос на хлебни произведения срещу износ на хлебно и фуражно зърно или преработка на ишлеме, е останало извън контрола на господин Иван Пушкаров, бивш министър на промишлеността до 20 май 1992 г., и от господин Александър Праматарски, бивш министър на търговията от 20 май до 30 юни 1992 г.
С писмо # 02-01-0017 от 6 октомври 1993 г. Главно управление на митниците уведоми комисията, че само 3 от всичко 50-те фирми, осъществили износ в условията на Постановление на Министерския съвет 119, са реализирали внос на бартерна основа. ВЙ/КП 33/1.
Учудващо и будещо известно недоумение е обстоятелството, че и понастоящем висши служители на Министерството на търговията не приемат за тяхно задължение контрола за изпълнение на подписаните именно от тях документи, разрешаващи външнотърговския износ.
Типично в това отношение е писмо # 02-00-61 от 22 декември 1993 г., подписано от началник управление "Външнотърговски режим". В него комисията се уведомява, че управление "Външнотърговски режим" няма задължение да контролира бартерни сделки, поради което не разполага с необходимите документи.
Заключението на комисията е, че Постановление на Министерския съвет # 119 от 24 юни 1991 г. не е било обезпечено с адекватен контрол от правителствата на Димитър Попов и Филип Димитров.
Конкретна вина за това носят съответните министри на индустрията и търговията.
Това постановление е представлявало една удобна формула за спекулантите и свързаните с тях чиновници да бъде осъществен практически безконтролен и същевременно особено доходоносен износ на дефицитни хранителни продукти.
В държавната хазна не са постъпили никакви приходи, но затова е трудно да бъдат пресметнати спекулативните печалби на износителите и на техните помощници.
Уважаеми госпожи и господа, естествен е въпросът кои са те.
В Приложение # 6 на настоящия доклад са систематизирани фирмите, изнесли хлебно и фуражно зърно номинално по Постановление # 119 на Министерския съвет.
Комисията ще представи този списък на органите на Стопанска полиция към Министерството на вътрешните работи и ще сезира органите на прокуратурата с оглед установяване на виновни и наказуеми действия от страна на фирмите-износителки. И евентуално на чиновниците, съдействали за това.
Степента на користното отношение, да не бъде употребена квалификацията корупция, на съответните държавни институции с цел заобикаляне изискването на Постановление # 119 може да бъде илюстрирано с начина, по който е "урегулиран" законно износът на царевица от страна на фирмите "Когари" - Пловдив, и 33/2. "София-Нада" - София.
С експорт-лиценз # 456 от 1 февруари 1992 г., издаден от Министерството на индустрията и търговията, фирмата "Когари" ООД и фирма "Когари" - те са две с едно и също име, но с различни регистрационни номера, са изнесли в Ливан 21 хил. 24 тона царевица и в Либия 13 хил. 908 тона царевица. Забележете - за посев, господа!
Можете да направите сметка, че става дума за 40 хил. тона царевица за посев!
Разрешенията са били издадени след съгласуване със съответните отдели на Министерството на селскостопанското развитие.
Освен очевидния факт, че изнесеното количество царевица е достатъчно да бъде засята поне половината от площта на Сахара, комисията установи, че не са спазени условията на – 11 от Закона за посевно-посадъчния материал, въз основа на който компетентните органи на двете министерства успешно и в очевидна полза на предпривчивите собственици на фирма "Когари", са преодолели бариерите на закона. Конкретните обстоятелства и евентуално реализираните ползи би трябвало да бъдат обект на специализираните органи.
Аферата около износа на около 20 хил. тона фуражна царевица от страна на фирмата "София-Нада" е значително по-комплицирана и също би трябвало да бъде на вниманието на въпросните органи.
С писмо # 269 от 2 юни 1992 г. до Министерството на селскостопанското развитие ръководството на фирмата иска разрешение за износ на 15 хил. тона фуражна царевица. Това се иска от бившия министър Георги Стоянов, въпреки че добре е известна забраната за износ на хлебно и фуражно зърно.
В писмото на фирмата не се упоменава нищо, което поне формално да мотивира това абсурдно искане!
В доклада на главния секретар на министерството - господин Найденов, който е направен след разговор с управителя на ЕООД "Зърно" - София, Любомир Драганов, се предлага искането на "София-Нада" да бъде удовлетворено и то в нарушение на всички съществуващи нормативни разпоредби от ниво постановление на Министерски съвет. 33/3.
Главният секретар на министерството внушава на бившия министър на селскостопанското развитие господин Георги Стоянов, че сделката на "София-Нада" е изключително полезна за държавата. Без, разбира се, да се привеждат аргументи. В резултат на това ексминистър Стоянов подписва писмо # 90-0-132 от 23 юни 1992 г., с което препоръчва на управителя на ЕООД "Зърно" - София, Любомир Драганов да прехвърли определената му - забележете! - по министерско Постановление # 73 от 1992 г. целева квота на държавна организация! Но той от своя страна е прехвърлил на очевидно фаворизираната по засега неизяснени пътища фирма. 33/4. Въз основа на това писмо на 7 юли 1992 г. е сключен договор между ЕООД "Зърно", представлявано от нейния управител, от президента на фирмата "София-Нада" Светомир Гоцов, за продажбата на 15 хиляди тона царевица. Остава да бъдат уточнени от съответните органи методите на въздействие от страна на заинтересованата фирма, довели до този "акт" от страна на бившия министър Георги Стоянов и неговите непосредствени подчинени. При тази оценка е необходимо да бъдат взети предвид нарушенията на постановление # 73 от 1992 г.
Следва да бъде потърсена строга отговорност на следните фирми, нарушили в особено големи размери постановление # 119, тъй като не са реализирали насрещен внос.
Това са фирмите:
- "Аглая-90" - за 34 хиляди тона хлебна пшеница;
- ЕТ "Захари Захариев" - за 20 хиляди тона хлебна пшеница;
- ЕООД "Шуменско пиво" - за 10 805 тона пшеница;
- ЕТ "Мариана Петрова" - за 8842 тона ечемик;
- ЕФ "Силви" - за 10 хиляди тона ечемик за фураж;
- СД "Лъки-4" - за 7145 тона ечемик за фураж;
- ЕФ "Ненко" - за 7904 тона царевица за фураж;
- КВ "Варда-тур-комерс" - за 3310 тона царевица за фураж;
- ЕФ "Сафари-юг" - за 8164 тона царевица за фураж;
- СД "Лъки-4" - за 8316 тона царевица за фураж;
- ТД "Хранекспорт" - за 32 374 тона царевица за фураж;
- "Агрекс" - за 25 890 тона царевица за фураж;
- ЕФ "Марти" - за 11 824 тона царевица за фураж;
- ЕФ "Силви" - за 2865 тона царевица за фураж;
- ЕТ "Вастекс-Стефанка Георгиева" - за 3383 тона царевица за фураж;
- ЕФ "Детелина 90" - за 1190 тона царевица за фураж;
- ЕФ "Сафари-юг" - за 6046 тона царевица за фураж.
Комисията установи, че бившият началник на управление "Външнотърговски режим" Пирин Ценков е съдействал в много голяма степен за незаконния износ на хлебно, фуражно зърно и слънчоглед. Някои от закононарушенията, извършени лично от него, са документирани със следните факти: МС/ВЙ 34.1
1. Удостоверение за износ, издадено под # 1574 на фирма "Марти", гр.Плевен, с управител Мартин Николов за 50 хиляди тона фуражна царевица. Заверено е от Пирин Ценков - началник на управление "Външнотърговски режим" в Министерството на търговията, в нарушение на служебните му задължения, като при наличие на мораториум лично той е заверил удостоверението.
2. Удостоверение за износ, издадено под # 1755 на фирма "Лъки-4" - гр.Шумен, за износ на 25 хиляди тона ечемик. Пирин Ценков е нарушил служебните си задължения, като при режим на мораториум е заверил удостоверението, по което са изнесени 7 хиляди тона.
3. Удостоверение за износ, издадено под # 3474 на фирма "Аглая-90", гр. Варна, филиал в гр. Попово, за 10 хиляди тона слънчоглед и 10 хиляди тона пшеница. Заверено е лично от Пирин Ценков при същите условия.
4. Удостоверение за износ под # 3238 на фирма "Торекс" - София, с управител Чанев, за 15 хиляди тона хлебна пшеница и 10 хиляди тона ечемик. Пирин Ценков е извършил същото нарушение.
5. Удостоверение за износ, издадено под # 1612 на фирма "ТТАГ-ИМПОРТ-ЕКСПОРТ" АГ, София, с управител Стефан Георгиев, за 2 хиляди тона царевица. Пирин Ценков постъпва по същия начин. Изнесени са 7339 тона.
6. Удостоверение за износ, издадено на фирма "ВастексСтефанка Георгиева", гр.Добрич, за 5 хиляди тона слънчоглед, 5 хиляди тона хлебна пшеница и 5 хиляди тона фуражна пшеница. Пирин Ценков извършва същото нарушение.
7. Удостоверение за износ, издадено под # 3067 на ЕТ "Интермидия", София, с управител Владимир Златев, за 10 хиляди тона фуражна царевица. Пирин Ценков постъпва по същия начин.
8. Удостоверение за износ под # 1478 на фирма "Вардатур-комерс", София, с управител Чочев, за 10 хиляди тона фуражна царевица. Пирин Ценков извършва същото нарушение против служебните си задължения.
9. Удостоверение за износ, издадено под # 2709 на фирма "Агрекс", София, бул. "Цар Борис III" # 41. Пирин Ценков извършва същото. 34.2
При всичките девет удостоверения господин Пирин Ценков, преди да ги завери, е трябвало да изисква съгласуване в Министерството на земеделието с тогавашния началник управление "Външноикономически режим" Димитър Андреевски.
II. От 1 юли до 2 октомври 1992 г. е в сила постановление # 114, издадено на 25 юни 1992 г. Комисията установи, че това постановление на Министерския съвет е формално прието на негово заседание, състояло се на 25 юни 1992 г. По същество обаче не е регистрирано ясно писмено основание за неговото приемане, с изключение на едно твърде общо формулирано писмо на тогавашния министър на селскостопанското развитие Георги Стоянов (докладна записка # 03.06.65/24.06.1992 г. до председателя на Министерския съвет (приложение # 7), в която се говори за необходимостта режимът да бъде либерализиран. Други мотиви за въпросното постановление няма.)
В протокол # 56 от 25 юни 1992 г. на заседанието на Министерския съвет се отбелязва - цитирам: "... т. 25. Предложение за износ на фуражно зърно и пшенично зърно тип "700"." Детайлното запознаване със стенограмата (приложение # 8) към доклада показва, че по същество постановлението, което се свежда до отмяна на забранителния режим за износ на зърнени храни с въвеждането на режим на квоти и плафони, изобщо не е обсъждано по същество. Разговорът с бившия министър-председател Филип Димитров за съжаление не допринесе с нищо за изясняване на мотивите за либерализиране на износа на хлебно и фуражно зърно. Той заяви, че не се спомня добре дебатите и основанията за тази стъпка на своето правителство.
Разпределението на квотите за износ на зърно, определени с постановление # 114 са в размер на:
- хлебно зърно - 50 хиляди тона;
- фуражно зърно - 250 хиляди тона;
- пшенично брашно - 50 хиляди тона е извършено по реда на Наредбата за реда и условията за регистриране и разрешаване на износа и вноса, приета с постановление # 128 о т 17 юли 1992 г. Съгласно чл. 6, ал. 1 от същата наредба квотите са били разпределяни чрез конкурс от Министерството на търговията. При работата си комисията се е ръководела от 34.3 критериите, определени в чл. 6, ал. 3 от наредбата.
В конкурса за разпределение на квотите за зърно са били приети заявки от около 600 фирми. Спечелили дял от квотите за хлебно зърно, фуражно зърно, слънчогледово семе в размер на 10 хиляди тона и пшенично брашно са фирмите, включени в (приложение # 9) на настоящия доклад.
Сравняването на данните от митническата администрация за извършения износ на хлебно и фуражно зърно (приложение # 10) на този доклад с тези на издадените въз основа на конкурс за експорт-лицензи от Министерството на търговията, (приложение # 9) показва, че в периода от 1 юли до 2 октомври 1992 г. е осъществен незаконен износ на хлебно и фуражно зърно в следните размери:
- хлебна пшеница - 67 136 тона;
- фуражна пшеница - 10 000 тона;
- ечемик за фураж - 1100 тона;
- царевица за фураж - 20 135 тона;
- ечемик за пивоварни цели - 77 139 тона.
Общото количество на хлебното и фуражното зърно, изнесено в нарушение на постановление # 114, възлиза на 175 512 тона. Това представлява 79,5 на сто от износа на тези хранителни култури в периода на действие на постановление # 114. Във връзка с констатираните съществени несъответствия комисията предлага да бъде извършена проверка от страна на специализираните органи на основанията за издаване на експорт-лицензи за износ на:
а) хлебна пшеница на фирмите:
- "Ненко" - Разград, разрешително за износ на 5 хиляди тона, изнесени 12 480 тона;
- "Стоянстрой" - изнесени 19 933 тона (разрешителното не е регистрирано в списъците на фирмите, получили квоти за износ);
- ЕООД "Зърно" - изнесени 8512 тона (не фигурира в списъка за квоти);
- КФ "Нава" - изнесени 17,8 тона (без квота);
- ЕООД "Семена" - изнесени 30 245 тона (без квота);
б) фуражна пшеница - всички фирми, включени в раздел I на приложение # 10 към този доклад - те са много и не мога да ги изброявам; 34.4
в) ечемик за пивоварни цели - всички фирми, включени в раздел III на приложение # 10;
г) царевица за фураж и царевица друга - фирмите:
- ДФ "ТТАГ-ИМПОРТ-ЕКСПОРТ" - изнесени 7339 тона (без квота);
- "ЕМ плюс три комерсиал" ООД - изнесени 1377 тона (без квота);
- "Когари" - ООД, (без квота) - 11 420 тона.
III. В процеса на обследване нормативната база, регламентираща износа на хлебно, фуражно зърно, брашно и слънчогледово семе, бе установено, че на 9 юли 1992 г. Министерският съвет е приел решение # 263.
По силата на този акт за целево предоставяне на допълнителните квоти за износ на хлебно и фуражно зърно и брашно Министерският съвет е определил допълнителни квоти за износ на:
1 ЕООД "Зърно" - София:
- ечемик - 30 хил. тона;
- хлебна пшеница - 30 хил.тона.
2. Фирма "Мит-87":
- пшеница мека - 100 хил.тона. 34.5
С решение # 263 Министерският съвет е нарушил Постановление # 114. Главната тенденция в действията на Министерския съвет, отнасящи се до износа на хлебно и фуражно зърно в случая с Решение # 263, е целенасочено облагодетелстване на определени лица, за което са използвани различни правни подходи. Типичен е примерът с поправката на Постановление на Министерския съвет # 114, публикувана в брой 98 на "Държавен вестник" от 17 юли 1992 г., тоест осем дни след Решение # 263.
С тази поправка Министерският съвет променя стойностите на плафоните за износ на зърно: от 150 000 т. на 250 000 т., без при това да се фиксира точната митническа тарифа. Логически и в резултат на добилите популярност в средите на Министерския съвет частни бизнесмени с тази промяна общият плафон за износ на зърно става 300 000 тона.
При публикацията на тази поправка съзнателно е допусната грешка по отношение на пшеничното зърно. Без да е описана митническата тарифна позиция на тази стока (предполага се, че се отнася до пшенично брашно, защото се променя т. 4 от Приложение # 4), се променя съдържанието на т. 4 и е записано "пшенично зърно", всички видове, със съответното изменение на количеството - от 50 т. на 50 000 т.
Тази грешка води до някои правни и фактически последствия. От една страна, след тази поправка издадените разрешения за износ на пшенично брашно са фактически незаконни, а от друга - поправката в този си вид води до ново увеличаване на плафона за износ на зърно - до 350 000 т., което създава допълнителни възможности за спекулации по отношение на количествата за износ.
В резултат на тези манипулации се покрива даденото с Решение # 263 разрешение за износ на фирмат "МИТ-87" извън квотите, предвидени в Постановление # 114 на Министерския съвет.
Тези предварителни резултати от обследването на решение # 263 на Министерския съвет породиха основателни подозрения относно неговите действия, както и обстоятелствата, при които е било оформено. Бе преценено, че е целесъобразно този акт на бившото правителство да бъде проучен в детайли.
В докладната записка изходящ # 150 от 4.06.1992 г. (Приложение # 11) управителят на ЕООД "Зърно" инж. Любомир Драганов ВТ/НП 35.1 до тогавашния министър на земеделието Георги Стоянов изразява необходимостта от износ на 50 000 т. фуражна пшеница, 30 000 т. фуражен ечемик и 8000 т. пшенично брашно.
С друга докладна записка, заведена под # 205 от 6 юли 1992 г. (Приложение # 12), инж. Драганов търси съдействие от министър Стоянов с цел потвърждаване на съгласуван вече износ.
На основание информацията от докладните записки на инж. Драганов, а както в последствие се оказва и по други причини, господин Стоянов е отправил до министър-председателя Филип Димитров два доклада. С Докладната записка # 03-06-65 от 24 юни 1992 г. (Приложение # 7), се внася за разглеждане в Министерския съвет искане за разрешение на целева квота за износ от страна на ЕООД "Зърно" - София.
Министър Стоянов мотивира това искане с твърдение, забележете, че фуражният баланс на страната е гарантиран и се очаква излишък на около 300 000 т. фуражно зърно. Този доклад се съпровожда от проектопостановление за износ на 50 000 т. фуражна царевица, 30 000 т. фуражен ечемик и 3000 т. брашно от ЕООД "Зърно".
Докладната записка е разгледана в Министерския съвет на 25 юни 1992 г. в отсъствието на Георги Стоянов, който е заместван от заместник-министъра Владимир Костов. При дебатите, в пълно противоречие с предлагания писмен проект на постановлението, Владимир Костов предлага включването на нов параграф, който да разреши допълнително целеви износ на ЕООД "Зърно" - Добрич, в размер на 60 000 т.
В крайна сметка при разискванията се стига до становището положителните ценови разлики между продажната и изкупната цена на зърното да бъдат внесени във Фонд "Зърно", като се възлага на вносителя да изготи проект за решение. В протоколното решение от заседанието на Министерския съвет не се конкретизират количествата зърно, определени за износ, което, както се вижда впоследствие, дава възможност за спекулации по този въпрос.
При прегледа на стенограмата към Протокол # 56 (Приложение # 8) бе установено следното:
1. В разискванията са взели участие Владислав Костов - заместник-министър на земеделието, Иван Костов - министър на финансите, Филип Димитров - министър-председател, Илко Ескенази 35.2 - заместник-министър председател, Валентин Василев - министър на околната среда, Александър Александров - министър на транспорта, Михаил Вълчев - министър на правосъдието, Александър Праматарски - министър на търговията.
2. От стенограмата не става ясно кой е конкретният документ - обект на обсъждане. Говори се за възможност да бъде възложено на ЕООД "Зърно" - Добрич, да изнесе хлебно и фуражно зърно и брашно.
3. Фирма "МИТ-87" изобщо не фигурира в стенограмата. Липсва дискусия относно възможността за възлагане на целеви износ на зърно от страна на частните износители.
С Писмо # 0200434 отдел "Правен" към Министерския съвет (Приложение # 13) пояснява, че обект на обсъждане е била докладна записка на ексминистър Стоянов относно износ на фуражно зърно и пшенично брашно.
На 8 юли 1992 г. постъпва нова докладна записка - # # 03-06-3 от 8.07. (Приложение # 14) от министър Георги Стоянов до Министерския съвет, придружена с проект за решение.
В тази докладна записка и съответно проект за решение на Министерския съвет освен количествата зърно и брашно, предназначени за износ от ЕООД "Зърно", като точка втора се предлага да се отпусне целева квота за износ на мека пшеница на фирма "МИТ-87" в размер на 100 000 т. Мотивът за това е възникналата възможност за осъществяване на триъгълна операция за бившия Съветски съюз с италиански платец, осъществено от фирма "МИТ-87"
На 9 юли 1992 г. излиза Решение # 263 на Министерския съвет. Прави впечатление, че в този вариант на документа отсъства клаузата за постъпления във Фонд "Зърно" от разликата на изкупните и продажните цени. Отсъства необяснимо и ЕООД "Зърно" - Добрич, въпреки че в дискусията в Министерския съвет (Протокол # 56 от 25.06.1992 г., Приложение # 8), се обсъжда основно неговото участие в сделките.
Липсата на документация в Министерския съвет, свързана с подготовката и оформянето на целевата квота, предоставена на фирма "МИТ-87", наложи допълнително проучване на обстоятелствата, отнасящи се до въпросното постановление. (Приложение # 15)
Запознаването с оригинала на Решение # 263 на Министерския съвет показа следното: 35.3
1. Решението е издадено въз основа на Протокол # 56 от 25 юни 1992 г. от заседание на Министерския съвет.
2. Окончателният проект за това решение е изготвен от Атанас Чуприбашиев - съветник в Министерския съвет, което личи от инициалите на оригинала. Посоченият съветник е положил своя подпис на съответното място.
3. Решението е изготвено без участието на Правния отдел на Министерския съвет. Документът не е подписан от представителя на Правния отдел, отговарящ за земеделието. Той обаче е подписан от началник отдел "Правен" Андрей Делчев. С Писмо # 0200434 от 2.11.1993 г. (Приложение # 13), той обяснява наличието на неговия подпис по следния начин: "Началникът на отдел "Правен" подписва всички актове на правителството". Това твърдение е странно, защото би трябвало да се разбира, че началник отдел "Правен" е длъжен да парафира съответното решение на правителството, даже ако то е явно незаконосъобразно.
4. Решение # 263 на Министерския съвет е взето срещу подписка, което се практикува при невъзможност да бъде разгледано на заседание на Министерския съвет. Същевременно решението се базира на Протокол # 56 от 25 юни 1992 г. Това прави необяснима горната процедура.
5. Решението е подписано от следните министри: Александър Сталийски, Светослав Лучников, Иван Костов, Александър Карадимов, Йордан Соколов, Георги Стоянов, Александър Праматарски, Илко Ескенази, Румен Биков, Валентин Василев, Александър Александров и Векил Ванов. То не е подписано от министрите Николай Василев и Елка Константинова.
6. Датата на Докладната записката # 03-06-3 на министър Георги Стоянов (Приложение # 14), послужила за основание на решението е, забележете госпожи и господа, от 8 юли 1992 г. Този факт беше проверяван нееднократно. Същевременно подписът върху решението на министър Иван Костов е датирано с дата 2 юли 1992 г. (Шум и реплики в блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не коментирайте, моля ви!
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МАРКОВ: 7. От направената проверка в архива на Министерския съвет за месеците май - юни 1992 г., забележете, не се установи наличие на доклад, писмо или друг 35.4 материал преди докладната записка на министър Георги Стоянов от 8 юли 1992 г., в която за първи път фигурира фирмата "МИТ87". 8 юли 1992 г.! Решението е от 9 юли 1992 г. То е базирано и е антидатирано по отношение на Протокола от 25 юни 1992 г., а между временно господин Иван Костов го подписва на 2 юли 1992 г. (Шум и реплики в блока на БСП: "Къде е Костов? Къде е?")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви, тишина!
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МАРКОВ: Така. Бяха потърсени пътища за да се изяснят ... Вижте, уважаеми госпожи и господа, тук нещата се развиват в известен смисъл каскадно. Ние попадаме на случай, който няма обяснение. Търсим по-нататъшно обяснение, попадаме на друг случай, който също така няма обяснение. И по такъв начин нещата се развиват. Не бих искал да разбирате това като някакъв специфичен подход на комисията. Той е просто единствено логичния начин за разглеждане на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Така. Продължавайте, проф. Марков, точка седма.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МАРКОВ: Бяха потърсени пътища, за да се изяснят подбудите за явно неправомерните действия на Министерския съвет, ръководен от тогавашния министър-председател Филип Димитров.
На 20 октомври 1993 г. собственикът на фирма "МИТ-87" Ваньо Митов Ламбовски съобщи пред комисията, че от формална гледна точка кандидатурата на неговата фирма за разрешение заа износ на хлебно зърно е представена в Министерския съвет с молба от негово име до бившия министър-председател. 35.5
Това бе потвърдено пред комисията от неговите (на Ваньо Митев) съдружници Константин Георгиев и Васил Филипов. Впоследствие господин Филипов представи копие от молбата до господин Филип Димитров. (Приложение # 16) Проверката в Министерския съвет показа, че тази молба не е била редовно заведена. Според казаното от Константин Георгиев и Васил Филипов тя е била предадена лично на съветника Кюприбашиев. От показанията на Константин Георгиев и Ваньо Митов се изясни, че Кюприбашиев е посещавал забележете - офиса на Константин Георгиев, т.е. имал е предварителни контакти с въпросното лице.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (от място): Това е цяло следствие.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МАРКОВ: На въпроса дали това е вярно, Кюприбашиев в крайна сметка отговори утвърдително. Призна си.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (от място): Ха така! (Смях от СДС) Бихте ли го?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МАРКОВ: Не сме го били, сам си призна. (Оживление)
Изключително голямата заинтересованост и активност на Кюприбашиев в защита на интересите на фирма "Мит-87" се потвърди и от показанията на бившия министър на земеделието Георги Стоянов и бившия завеждащ управление "Външнотърговски режим" при Министерство на търговията Пирин Ценков.
Първият потвърди пред комисията, че Кюприбашиев е ходил нееднократно при него във връзка с проблемите на "Мит-87". Уверявал го е, че става въпрос за триъгълна операция за помощ на ОНД при някакви благоприятни условия. Проявявайки в най-добрия случай наивност, трудно обяснима за юрист с многогодишна практика и същевременно министър на земеделието, Стоянов - забележете! без да поиска доказателствени материали и вярвайки на думите на министър-председателския съветник, приел всичко казано за безспорна истина. Впоследствие е било установено при проверка в Министерството на търговията, че препоръчаната от Кюприбашиев сделка не е от категорията на триъгълните операции, т.е. той съзнателно е заблудил лековерния ексминистър.
Очевидно е обаче, че не става дума за лековерие, а за съзнателно затваряне на очите пред очевидните факти. Те се свеждат най-общо до това, че господин Стоянов е изработил проект за нормативен документ в противоречие на чл. 15 от Закона за ЦМ/ЛТ 36.1. нормативните актове и чл. 114 от Конституцията на Република България. На тогавашния министър е било добре известно съдържанието на изискванията на Постановление на Министерския съвет # 114 от 25 юни 1992 г. Сигурно е, че натискът на министърпредседателските съветници Кюприбашиев и Алекс Алексиев (Васил Филипов твърди, че е разговарял с последния по въпроса за "Мит87"), е казал своята тежка дума.
Активните и безспорно ефективни действия на Кюприбашиев се потвърждават и от показанията на Пирин Ценков - бивш началник управление при Министерство на търговията. Той заяви пред комисията, че съветникът настоятелно е търсил възможност за разрешаване на целева квота за толерираната частна фирма.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Документи има ли?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МАРКОВ: Ще дойдем и до тях.
Показателни за действия на Кюприбашиев са сведенията, приведени от Иван Колев - началник управление към Министерството на търговията (приложение # 17). Решението на Министерския съвет от 9 юли 1992 г. постъпва в кабинета на бившия началник управление "Външнотърговски режим" Пирин Ценков, където по информация е донесено на ръка от господин Кюприбашиев.
Симптоматичен е фактът, че Решение # 263 излиза на 9 юли 1992 г. В същия ден вече е изготвен експорт-лицензът за износ на 100 хил. тона пшеница от "Мит-87". Едва ли е необходимо да се подчертава обстоятелството, че това е технически невъзможно, ако не е имало предварително съгласуване между заинтересованите ръководни лица в Министерския съвет и в Министерството на търговията. В писмо # 02-00-48 от 3 ноември 1993 г. началник управление Иван Колев (приложение # 17) заявява следното: "Удостоверението за износ на пшеница е подписано от мен на 9 юли 1992 г. в съответствие с вътрешния ред на Министерството на търговията за издаване на вносно-износни разрешения. Същото е подписано на 9 юли 1992 г., въпреки че постъпки за това бяха направени по-рано".
Решението на Министерския съвет е получено в управление "Страни в преход" на ръка, а не по служебен път, което е видно от датата на издаване на решението на Министерския съвет.
Този уникален правителствен продукт в някакъв смисъл се самозаражда. Официалната причина за неговото появяване на 36.2. бял свят е докладната записка на министър Стоянов от 8 юли 1992 г. Но очевидно воден от своето вътрешно чувство, че се отнася до един действително уникален документ, бившият министър на финансите, както вече отбелязах, го подписва на 2 юли 1992 г. Този факт обяснява степента на подготвеност и убеденост на правителството в полза на каузата на митичната фирма "Мит-87". Затова, госпожи и господа народни представители, не бива да се учудваме на обстоятелството, че още неизсъхнало печатарското мастило върху решението от 9 юли 1992 г. и Кюприбашиев в същия този ден взема от канцеларията на Министерството на търговията скъпоценния експорт-лиценз. Той го получава само срещу един-единствен подпис в съответната книга в деловодството на министерството (приложение # 18 на скъпоценния подпис).
Господин Кюприбашиев веднага го е предал на тогавашния съдружник на собственика на фирма "Мит-87" Константин Георгиев, чиято кантора, както вече бе отбелязано, той е посещавал. Каква е цената на тази услуги, комисията се надява в обозримо време да бъде уточнено от специализираните органи.
Но кой е господин Кюприбашиев, ползвал се в определен период от време с почти неограничени възможности бързо и лесно да урежда делата на ловки бизнесмени? Тук трябва да се признае, че отговорът на този въпрос, образно казано, "нокаутира" свикналата на най-неочаквани обрати комисия.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Живи ли сте?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МАРКОВ: Да, оживяхме.
Защото твърде трудно е, да не кажем невъзможно да си представим, че от гледна точка на нормалната административна практика в най-отговорната институция на изпълнителната власт се е подвизавал така да се каже господин Никой. Атанас Кюприбашиев не е бил назначен с трудов договор в Министерския съвет, а само на граждански договор, подписан от него и неговия работодател ексминистър-председателя Филип Димитров. В приложение # 19 е представено факсимилето на договора. Вижда се, че новоизпеченият специалист по търговия със зърнени храни е бил назначен със задача да изработи оптимална система за функционирането на администрацията на Министерския съвет. Вместо това обаче господинът "оптимизира" интересите на определени кръгове в тогавашния Министерски съвет по отношение на тези на заинтересовани частни 36.3. фирми.
Комисията предлага компетентните правни органи и институции от Министерството на правосъдието да се произнесат по въпроса доколко правомерен е актът на бившия Министерски съвет, каквото е Решение # 263 от 1992 г., като се има предвид следното:
а) че то е утвърдено срещу подпис от някои министри без обсъждане и без всякакви документи, свързани по същество с него, за което липсват каквито и да било материали в архивите на Министерския съвет;
б) че то е подписано от бивши министри преди да е внесено официално писмено искане за неговото обсъждане и евентуално приемане от съответния ресорен министър, какъвто е Георги Стоянов;
в) че то не е оторизирано от съответния, отговарящ за направление "Земеделие" член на Правния отдел към Министерския съвет, а е подписано на доверие от началника на отдел "Правен" на Министерския съвет (приложение # 20); 36.4. г) че то е подписано и редактирано от назначен по граждански договор от бившия министър-председател полуотговорен съветник, какъвто е бил Атанас Кюприбашиев.
Опасявайки се, че ще бъде обвинена в пристрастно и непочтително отношение към тези "искрени" усилия на бившия Министерски съвет за съчетаване на държавния и частния интерес, комисията потърси някои допълнителни факти и обстоятелства около Решение # 263 на Министерския съвет.
В разговор със собственика на фирма "Мит-87" В. Ламбовски, проведен на 20 октомври 1993 г., той изцяло потвърди казаното в интервюто пред "журналиста от вестник "24 часа" Иванов предния ден (в. "24 часа", бр. 283 от 19.10.1993 г.) Според Ламбовски, по негово искане с въпроса за обезпечаване на разрешителното за износ на 100 хил.т зърно се е заел собственикът на еднолична фирма "Теракомерс" - Константин Симеонов Георгиев. Във връзка с това Ламбовски му е подписал нотариално заверено пълномощно на 26 юни 1992 г. (Приложение # 21). За отбелязване е обстоятелството, че това пълномощно е издадено един ден след заседанието на Министерския съвет (25 юни 1992 г.), която е и датата на излизане на Постановление # 114, регламентиращо износа на зърно само въз основа на квоти и плафони от Министерство на търговията.
В същия смисъл пълномощно за уреждане въпросите, свързани с административната власт е т.16 на подписания между В.Ламбовски и ръководителя на държавната фирма "СПС-Елис" Васил Крумов Филипов, договор (Приложение # 22) е отбелязано: "... да разрешава всички проблеми по започване и хода на сделката с администрацията и властите".
Пред комисията Георгиев и Филипов потвърдиха в общи линии сведенията, получени по този въпрос от Ламбовски - в частта им, отнасяща се до поемане ангажимента за уреждане на разрешението за износ. Това се удостоверява и от обстоятелството, че в долния ляв ъгъл на оригиналния експорт-лиценз, издаден за износ на 100 хил.т пшеница на фирмма "Мит-87" (Приложение # 23), стои подписът на Константин Георгиев.
На Георгиев и Филипов бе зададен въпросът: по какъв начин са процедирали в съответствие с писмено документираните ББ/КТ 37.1 техни задължения да издействуват експорт-лиценз за фирма "Мит87"? Тези господа дадоха един достоен за приказка на Андерсен отговор. Почукали на вратата на Министерския съвет, появил се един добър човек с брада - господин Кюприбашиев, той взел молбата им до бившия министър-председател Филип Димитров. Само след десетина дни излязло въпросното разрешение. За да се придаде и библейски отенък на странните еволюции на емисарите на "Мит87" в Министерския съвет, посредниците в сделката Георгиев и Филипов, независимо един от друг, се позоваха и на Библията, където било писано: "Поискай и ще ти се даде!".
За съжаление в своите обяснения те се ограничиха само в този библийски вариант за обяснение на почти чудотворния резултат от техните усилия.
Продължавайки да проявява осъдителна невяра към "благочестивите" похвати на съдружниците, комисията все пак установи, че след извършването на въпросното "чудо" са били изтеглени от неговите автори следните суми от сметките на "Мит-87": на 27 юли 1992 г. - 50 000 лв. (Приложение # 24); на 30 юли 1992 г. - 50 000 лв.. (Приложение # 25); на 5 август 1992 г. - 50 000 лв. (Приложение # 26); на 6 август 1992 г. - 50 000 лв. (Приложение # 27); на 10 август 1992 г. - 20 000 лв. (Приложение # 28).
Сумите са изтеглени в брой от сметката на ЕТ "Мит-87" в БСО "Минералбанк" - Каварна, от Константин Георгиев.
На фирма "СПС-Елис" и по-конкретно на нейния управител Васил Крумов Филипов са направени от страна на "Мит-87" следните банкови преводи:
- На 4 август 1992 г. от БСИ "Минералбанк" - София е издаден чек серия А-90 # 315756 за сумата 800 000 лв. Парите обаче не постъпват в касата на държавната фирма, а тръгват по своите неведоми пътища посредством друга, вече частна фирма "Крама Файненшъл" ЛТД - София. Номерът на сметката е: А-950180-729-000-6 при Първа частна банка (Приложение # 29). Допълнителната справка (Приложение # 30) показва, че парите са получени от Васил Филипов.
- На 26 август 1992 г. е направен валутен превод в полза на "СПС-Елис" ООД в размер на 100 000 щатски долара (Приложение # 31). 37.2
Задоволителен отговор на поставения от комисията въпрос: "за какви цели са били използувани тези суми, изтеглени от сметките на "Мит-87", не бе даден. Константин Георгиев и Васил Филипов не представиха документи, от които да е видно по какъв начин и за какво са изразходвани сумата от около 4 млн.лв.
На въпроса на журналиста от вестник "24 часа" Йово Николов (вестник "24 часа", бр.283 от 19 октомври 1993 г.) - "Много усилено през пролетта се спрягаха имената на лидери на СДС: Давали ли сте подкупи", собственикът на "Мит-87" - Ваньо Ламбовски, заяви: "Аз подкупи не съм давал. Константин Георгиев и Васил Филипов от "Теракомерс" и "СПС-Елис" на няколко пъти ми искаха пари, като твърдяха, че ги искат за това".
Рабира се, на въпроса "давали ли сте подкуп" всеки нормален човек ще отговори, че не е давал.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: "Казал", това доказателство ли е? Как може да говорите такива глупости? Не Ви ли е срам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за тишина, колеги! Нека да се прочете доклада.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МАРКОВ: Господине, не казвам, че едикой си е получил подкуп. Казвам това, което е казал Ваньо Ламбов Митовски, това е, което казвам.
Това твърдение беше изцяло потвърдено от Ваньо Ламбовски пред комисията. Той заяви също така, че неговите бивши съдружници не разполагат с документи, с които да покажат за какво са изразходвани изтеглените суми.
Освен обстоятелствата, отнасящи се до Решение # 263 на Министерския съвет, комисията констатира още редица други закононарушения, свързани с дейността на облагодетелствуваната от бившето правителство фирма на Ваньо Ламбовски и неговите съдружници. Те се свеждат до две документни престъпления. Пирин Ценков, бивш началник управление "Външнотърговски режим" при Министерството на търговията върху оригинала на удостоверение # 004507 (експорт-лиценз на фирма "Мит-87") извършва следните допълнения на графа "купувач": допълва "и други". В графа "странаполучател" допълва "и други". В графа "Срок на доставка" допълва "25.12.1992 г.". 37.3
Модифицираният по такъв начин експорт-лиценз-фалшификат е представен в Приложение # 32. Основанията да се твърди, че Пирин Ценков е фалшифицирал удостоверение # 004507 се свежда до следното. С писмо # 02.00.45 (Приложение # 33) началникът на управление "Външнотърговски режим" П. Семерджиева представи на комисията фотокопие от единствения оригинал на удостоверение # 004507, издадено на фирма "Мит-87". Вижда се, че нанесените от бившия началник Пирин Ценков допълнения не са отразени в оригиналния документ. Поради това няма съмнение относно виновното поведение на Пирин Ценков, за което би трябвало да му се потърси отговорност.
При проведения с него разговор по този въпрос той не отрече, че е направил собственоръчно въпросните добавки. Обясни, че не си спомня лицето, което е представило удостоверението, нито можа да мотивира своите действия. Впоследствие се установи, след разговор с Васил Филипов, че той именно е поискал да бъдат направени съответните добавки в експорт-лиценза.
С фалшифицирания документ е бил осъществен износ на пшеница за Румъния. Това е нарушение на Заповед # РД 16-06 от на Министерство на търговията. Съгласно тази заповед по чл.1 "всяко удостоверение важи само за една фирма-износител и само за една страна, и само за един потребител". В хода на обследване действията на собственика на "Мит-87" и неговите бивши съдружници комисията установи някои допълнителни факти. Те са показателни за размаха и обхватността на действията им.
На 8 декември 1992 г. между Центъра за нова политика и ЕТ "Мит-87" е сключен договор. Предмет на този договор е използуването на разработените проекти, анализи, прогнози, програми и база данни от информационната банка на центъра за нуждите на потребителя. По-конкретните задължения на центъра са фиксирани в раздел III на този договор (Приложение # 34).
Те се свеждат до следното:
1. да се предостави при поискване от потребителя един екземпляр от свои разработки, анализи и т.н.;
2. да не разпространява сведения, засягащи интересите на потребителя. 37.4
3. да се оказва помощ за съдействие на потребителя в случай, че последният има нужда по отношение разработките, предмет на договора.
В точка 3 от раздела, отнасящ се до потребителя, се фиксира задължението той да помага финансово на дейността на Центъра за нова политика.
Във връзка с това на Центъра за нова политика е преведена с платежно нареждане сумата 50 000 лв. (по сметка # 180 095 2019 - "Туристспортбанк" - София (Приложение # 35) 37.5 В разговор с изпълнителния директор на Центъра за нова политика Емил Мингов и съветника към същия център Васил Владимиров комисията не получи конкретни данни за предоставяне на материали от страна на Центъра на фирма "Мит-87". Данни за искания на материали от страна на фирмата с Центъра за нова политика също така не бяха представени.
Същевременно обаче Васил Владимиров, съветник към Центъра за нова политика и бивш началник на отдел "Външнотърговски дружества" в Министерството на търговията "случайно" се е запознал в Центъра за нова политика с Ваньо Митов. В разговор с него Митов го помолил за съдействие за изваждането на дубликат на разрешението за износ на зърно. Господин Владимиров по човешки откликнал на неговата молба и на 20 ноември 1992 г. заедно със сестрата на Митов госпожа Таня Манчева се явява в Министерството на търговията при служителката Ани Петкова. Тя заверява дубликат под # 4507, като същевременно удължава валидността на удостоверението до 31 декември 1992 г. Остава, разбира се, открит въпросът доколко тази услуга не е включена в подписания между Центъра за нова политика и "Мит-87" договор.
С писмо # 0201289 от 1.11.1993 г., Приложение 36, министър Георги Танев уведомява комисията за това, че в края на първото шестмесечие на 1993 г. група лица, включително собственикът на фирма "Мит-87" Ваньо Митов и бившият съветник Кюприбашиев - той пак се появява - са се представили при него. Те са обяснили, че са крайно заинтересовани от бъдещето на българското земеделие и по-специално от търговията на зърно. След дълго проучване и обмисляне те сътворили проект за търговска стратегия по въпроса, който материал е връчен, за да бъде обсъден от министър Танев и неговите колеги. Без да е необходимо конкретното обсъждане на този материал то е Приложение 37 - естествено се налага изводът, че връзката между бившия съветник Кюприбашиев и собственика на фирмата "Мит-87" са били толкова стабилни, че те са станали основа за нов опит при нови условия отново да се влезе в благословената сфера на сделките с хлебно и фуражно зърно.
Типичен пример за връзките, с които е разполагала фирмата "Мит-87", е опитът да бъде въвлечен в незаконни сделки на тази фирма народният представител Емил Цочев. При него БП/ЗТ 38.1 се е явило лицето Георгиев, представлявало се е като бодигард във фирмата "Мит-87". В присъствието на други двама народни представители - Марин Маринов и Стефан Божилов, въпросното лице, с което Емил Цочев се е запознал в централата на КТ "Подкрепа", е предложило сумата от 8 хил.щ.долара, носена в куфар, срещу услуга във връзка с уреждане на износа на зърно. Според господин Цочев, който не е приел предложението, въпросното лице е бивш съпруг на секретарката на Филип Димитров. Това е станало през м. септември или октомври 1992 г. Допълнителната справка потвърди, че лицето Георгиев е бил действително известно време на работа във фирмата "Мит-87".
Четвърто. От 25 септември до 31 декември 1992 г. е било в сила Постановление 191, публикувано в "Държавен вестник" бр. 80 от 1992 г. С него се отменя режимът на квоти и плафони за хлебно и фуражно зърно, брашното и някои други стоки, като същевременно се въвежда режим на регистрация а също така и определени експортни такси. Забранителният режим за износ остава в сила за черния маслодаен слънчоглед.
Както и в предходните постановления на Министерския съвет, регулиращи външния режим относно продуктите, обект на проверката, така и в това решение на предходния кабинет не бяха намерени мотиви за него. В досието на това постановление, Приложение # 5, не бяха намерени аргументи, довели правителството до това фатално за зърнения баланс на страната решение. Напротив, имало е достатъчно данни за обратното - че безотговорното отношение на правителството в периода януари-септември 1992 г. е причина нещата да стигнат до кризисно състояние. Така в началото на м. ноември 1992 г. на колегиум в Министерството на земеделието се е обсъждал въпросът за очертаващия се по това време значителен дефицит на хлебно и фуражно зърно - Приложение 37а.
На въпроса дали неговото правителство е имало ясна стратегия относно зърнения баланс на страната, господин Филип Димитров отговори, че не си спомня ясно дали такъв проблем е обсъждан. По всяка вероятност той не е бил обсъждан, защото в резултат на пълната либерализация на търговията с хлебно и фуражно зърно изтичат и последните резерви. 38.2
На комисията бяха предоставени от сегашното Министерство на земеделието сведения, които документират степента на проявената безотговорност. В анализа на баланса за фуражното и хлебно зърно през първото полугодие - забележете - на 1993 г. до новата реколта, Приложение # 38, се отбелязва следното: "Общото необходимо зърно през първото полугодие на 1993 г. е 1 млн. 385 хил.т или съществува недостиг на 548 хил. 888 тона. За покриване на недостига е направено предложение до Министерския съвет да деблокиране на 70 хил.т хлебна пшеница и 60 хил.т царевица. Освен това на Народното събрание бе утвърдена кредитна линия в размер на 10 млн.щ. долара за 100 хил.т царевично зърно.
Въпреки тези мерки, общият недостиг на зърно през първото полугодие на 1993 г. е общо 330 хил.т. Резултата ние всички добре знаем - масово клане на животни или тяхното измиране от глад.
В Приложение # 39 са представени данни от фирмите -износителки по Постановление 191 на хлебно и фуражно зърно, както и изнесените количества. Към тях е необходимо да бъде добавен и осъщественият от 380 фирми износ на 58 хил. 645 т пшенично брашно. Получената от митническите власти подробна документация показва, че през 1992 г. са изнесени от страната 77 090 т черен маслодаен слънчоглед. Това количество се равнява приблизително на 19 хил.т олио. Като се има предвид, че месечната потребност на олио за населението е 6 хил.т, то ясно е, че безогледният износ на слънчоглед е лишил това население от олио за повече от едно тримесечие. Това обяснява неговия недостиг през 1993 г., а оттам и почти двойното поскъпване на неговата цена. Спекулативният износ на черен слънчоглед е осъществен в нарушение на всички изброени вече постановления на Министерския съвет от 1992 г. При обследване на този износ комисията в значителна степен беше улеснена, тъй като няма ден от 1992 г., през който износът на черен маслодаен слънчоглед да е бил законно разрешен, освен 10 хил.т по Постановление 114. Два са основните прийома, използвани от търговци и чиновници с оглед предаването на псевдозаконен облик на драстичните нарушения на закона. 38.3
Първият вариант се свежда до използването на забележка към Постановление # 119, позволяващи износ на слънчоглед, по изключение срещу внос на продукти от нефт. Не е направена проверка доколко това условие е спазено и контролирано от страна на Министерство на търговията.
С писмо # 02-061 от 22 декември 1993 г. комисията бе уведомена, че въпросното министерство няма задължения да контролира бартерни сделки. Аналогичен отговор бе даден и от Главно управление на митниците. Тези отговори не се нуждаят от коментар. Както това вече бе отбелязано, оказа се, че вратата за заобикаляне на нормативните актове, регулиращи износа на хлебно и фуражно зърно, слънчоглед и други стоки, са били широко отворени за всички, за тези, които знаят как да се възползват.
Запитан за това парадоксално състояние, бившият министър на търговията господин Праматарски заяви, че той е като шеф на ведомството не е бил в състояние да се занимава с подобен род проблеми.
Налага се изводът, че отново комисията трябва да търси съдействието на специализираните органи за тяхното изясняване. Предлагаме ви да бъдат установени обстоятелствата, при които извършеният износ на особено големи количества маслодаен слънчоглед от фирмите "Биолена", изнесла 14 940 тона; ЕООД "Семена" 13 092 тона, разрешение за 6000 тона; "Булгарплодекспорт универсал", изнесени 1856 тона; ВТО "Булгаркооп", изнесени 2466 тона; "Арис импорт-експорт", изнесени 1776 тона; "Арис импортекспорт" - Пазарджик, изнесени 10 314 тона; "Шипка инженеринг", изнесени 1048 тона; "Вилком бизнес", изнесени 1988 тона; "Вастекс - Стефанка Георгиева", изнесени 4026 тона; "Капо" ООД, изнесени 25 хил. тона; "Миура", изнесени 1210 тона; "Агритрейд", изнесени 1848 тона; "Булспед", изнесени 1142 тона.
Вторият вариант за заобикаляне на закона е да се обяви обикновеният черен маслодаен слънчоглед за слънчоглед за посев. Това дава възможност формално да бъде приложен – 11 от Закона за посевно-посадъчния материал и да се получи, при добро разположение от страна на чиновниците в Министерството на земеделието и Министерството на търговията, необходимият експорт-лиценз. Направеното от комисията проучване показа, че през 1992 г. са изнесени, забележете, 14 770 тона семена от слънчоглед за посев. СМ/КП 39/1. Износът е осъществен от 10 фирми. Основното количество слънчоглед е продадено от следните фирми: "Тара екс" - 2939 тона; "Ники-Стил" - 1236 тона; "Капо" ООД - 10 034 тона.
Необходимо е специализираните органи и в този случай да разследват обстоятелствата, при които е станало възможно да бъдат утвърдени от страна на съответните органи на Министерство на земеделието и Министерство на търговията съответните разрешения за износ на тези огромни количества слънчоглед "за посев". По всяка вероятност и Главно управление на митниците има какво да каже по този въпрос.
Опитът на комисията да вникне в процедурата, в резултат на която обикновеният слънчоглед се превръща в "слънчоглед за посев", след което безметежно преминава през митническите бариери, а съответният успял да стори тази метаморфоза щастливец се превръща в милионер, даде неочакван резултат, който бе и продължава да бъде обект на значителен интерес от страна на обществеността. Тъй като случаят с неуспялата да трансформира обикновения слънчоглед в семе за посев госпожа Мариана Петрова добре охарактеризира използваните начини за преодоляване на и без това ниските бариери, поставени от закона, комисията намери за целесъобразно този случай да бъде по-обстойно проучен.
През септември 1992 г. Петрова чрез фирмата си "Мариана Петрова" сключва бартерен договор с италианската фирма "Сарок" за износ на 15 хил. тона черен маслодаен слънчоглед срещу внос на соев шрот.
На 16 октомври 1992 г., преди да е получила удостоверение за износ, моторен кораб, нает от нейната фирма, плаващ под кипърски флаг, акостирал в пристанище "Варна-запад". Петрова представила в Митницата - гр. Варна, митническа декларация, в която потвърждава неистината, че изнася "шарен слънчоглед". Въз основа на тази декларация Петрова получила разрешение за товарене, тъй като износът на шарен слънчоглед не е бил обект на разрешителен решим. С това тя е осъществила от обективна и субективна страна нарушение на чл. 313, ал. 1 от Наказателния кодекс. При извършената митническата проверка е установено, че изнасяната стока не е "шарен слънчоглед" и митницата спряла товаренето. 39/2.
С помощта на висши служители като заместник-министър на земеделието Румен Христов, началник отдел "Растениевъдство" Вертер Въндев, началник отдел "Външноикономически" на Министерство на търговията - Пирин Ценков и други, собственицата на фирмата се сдобива с удостоверение за износ # 020518 от 28 октомври 1992 г., с което й се разрешава да изнесе 15 хил. тона слънчоглед за посев въз основа на – 11 от Закона за посевнопосадъчния материал.
След като било установено недвусмислено (заключение на Районна инспекция по карантина на растенията - Варна), че на кораба, нает от Мариана Петрова, "Сии-шампион" се товари черен маслодаен слънчоглед, с наказателно постановление # 1030 от 1992 г. (Приложение # 40), подписано от началника на Митница - Варна, са конфискувани в полза на държавата 4 млн. 229 хил. 150 кг слънчоглед на стойност 22 млн. 737 хил. 136 лв. и на Мариана Петрова е наложена глоба в размер на 4 млн. 547 хил. 136 лв.
С решението си от 23 декември 1992 г. (Приложение # 41) Варненският районен съд потвърждава административното наказание, наложено от Митница - Варна. В мотивите за това решение се отбелязва, че "Петрова е осъществила от обективна и субективна страна състава на чл. 51, ал. 1 от Закона за митниците, като не е предявила по установения ред стоки за износ, а именно документи и стока в съвкупност, които да не са в нарушение на законоустановените норми в страната".
Впоследствие обаче настъпва странна еволюция на правораздавателните органи, документирани с решение на Варненския окръжен съд (Приложение # 42). Крайният резултат е един юридически фокус. Оказва се, че Мариана Петрова е неправомерно наказана, а варненските митничари са действали безотговорно и немотивирано, когато в съответствие с дефинитивните изисквания на чл. 51, ал. 1 от Закона за митниците са конфискували лъжливо манифестираната стока. 39/3.
В крайна сметка с Постановление # 8927.93.III от 7 юли 1993 г. главният прокурор на Република България постановява Република България да възстанови в пълен размер сумата 22 млн. 737 хил. 136 лв. на Мариана Петрова (Приложение # 43). (Реплика от блока на ПС на БСП: "Позор!")
Въпреки пълната прозрачност на този юридически фокус, комисията счете за необходимо да се запознае със становището на Министерството на правосъдието. С писмо # 83-01-55 от 3 ноември 1993 г. (Приложение # 44) министърът на правосъдието господин Петър Корнажев потвърждава следното:
1. От фактическа гледна точка поведението на Мариана Спасова Петрова - едноличен търговец, във връзка с осъществявания от нея износ на черен маслодаен слънчоглед е изяснено напълно и описано точно и цялостно в постановлението от 31 май 1993 г. по преписка вх. # 209 от 1993 г. на Варненската районна прокуратура. При така описаната фактическа обстановка е необходимо да се вземе отношение по правната страна на въпроса.
2. Издаването на наказателното постановление по чл. 51 от Закона за митниците при наличие на висящо производство за установяване дали Мариана Спасова Петрова е подала митническа декларация с невярно съдържание (престъпление по чл. 313, ал. 1 от Наказателния кодекс) не е незаконосъобразно, както е приел Варненският окръжен съд с решението си под # 57/93 г. от 10 май 1993 г., защото административното нарушение по чл. 51 от Закона за митниците не се покрива със състава на чл. 313, ал. 1 от Наказателния кодекс. Само ако се водеше следствие за установяване престъпление по чл. 242, ал. 1 от Наказателния кодекс, което е квалифицирано като престъпно деяние, идентично с митническото административно нарушение по чл. 51 от Закона за митниците, издаването на наказателното постановление би било недопустимо, защото лицето ще понесе по-тежката наказателна отговорност, която поглъща административно-наказателната. В случая има две деяния: административно нарушение - непредявяване на стоката на митницата по надлежния ред, и документно престъпление по чл. 313, ал. 1 от Наказателния кодекс, целящо да улесни административното нарушение.
3. Предявяването на стоката включва всички действия по декларирането й и представяне на възможност за проверка. СД/ЛТ 40.1.
В случая са от значение както невярното деклариране първия път, когато слънчогледът е посочен като "шарен", така и използването на официален документ с невярно съдържание - удостоверение # 020518, където посредством допълването на митническия код "1206" с цифрите "0010" от длъжностно лице слънчогледовото семе е обявено за посевен материал. Първия път действието е насочено към първоначално осигуряване на пропускането на стоките през митниците, а втория път към продължаване на неговото пропускане и товарене, което е било спряно поради съмнение, че е в нарушение на режима за износ. Междувременно издаването на наказателното постановление не е пречка за търсене на наказателна отговорност по чл. 313 и 316 от Наказателния кодекс; за отговорностите по чл. 51 от Закона за митниците то е от значение, защото се отнася до осигуряване износа на една и съща стока и лицето не може да бъде санкционирано втори път по същия повод.
4. Твърде странно е поведението на длъжностните лица, които са услужили на Мариана Петрова с оформяне на удостоверение # 020518, и това, че не им е потърсена никаква отговорност.
5. Наказателното постановление не е отменено от Варненския окръжен съд. Отменено е само решението на Районния съд за потвърждаването му. Това е станало, за да се изясни въпросът за евентуална наказателна отговорност по чл. 242 от Наказателния кодекс. След като този въпрос е приключен с отказ на прокуратурата да образува предварително производство, следва жалбата срещу наказателното постановление да се разгледа от друг състав на Районния съд, като се вземе под внимание, че отговорност по чл. 242 от Наказателния кодекс Мариана Петрова няма да носи.
Варненският окръжен съд е прекратил делото при себе си и след становището на прокуратурата то трябва да продължи пред Районния съд, чието решение е отменено и няма решение по повод жалбата срещу наказателното постановление.
6. Наличието на предварително производство по чл. 313 от Наказателния кодекс не е пречка за отговорностите на Мариана Петрова по чл. 51 от Закона за митниците, защото с деянието й се нарушава режимът на износа, а с документното престъпление се накърнява удостоверяващата функция на документа. Това разбиране съответства на тълкувателно решение на ОСНК. 40.2.
7. С предоставянето на митническата декларация, изготвена и подписана от Мариана Петрова, независимо дали тя е присъствала при физическото предаване на декларацията на митническите органи, следва да се приеме, че стоката се предявява пред митницата от Мариана Петрова. Предявяването не е станало по надлежния ред, а с използването на декларация с невярно съдържание.
8. При положение, че наказателното постановление не е отменено (обратното приема прокуратурата), задържането на стоката от митническите власти не е без или с отпаднало правно основание и може да продължи до окончателното решаване на спора за законосъобразността на наказателното постановление.
При детайлното проучване на обстоятелствата, свързани с опита за незаконен износ на маслодаен слънчоглед, бе установено, че на 23 октомври 1992 г. собственичката на фирмата-износител Петрова е внесла във фондация "Демокрация" сумата 100 хил. лв. Това се потвърждава от издадената квитанция, редовно подпечатана с печата на фондацията (Приложение # 45).
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Хляба на народа взимат!
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МАРКОВ: В дарителския протокол госпожа Мариана Петрова декларира, че дарява на фондация "Демокрация", представлявана от изпълнителния директор Иван Стефанов, сумата 100 хил. лв. в брой.
Уважаеми госпожи и господа! Едва ли биха възникнали съмнения относно безкористните дарителски изяви на госпожа Петрова в полза на демокрацията, ако те бяха извършени по друго време и при други обстоятелства. Комисията се постара да намери мястото на този благороден жест в хронологическата последователност от събития, довели до неприятната за собственичката на фирмата развръзка - конфискуването на стоката й при опит за осъществяване на незаконен износ.
Събитията, уважаеми госпожи и господа, се подреждат в следната хронологическа последователност:
16 октомври 1992 г. - Нареждане за товарене от "Деспред" - "Варна-запад", на 12 хил. т слънчоглед на кораб "Сии Шампион". Подадена е опростена митническа декларация за износ на шарен слънчоглед. Декларатор Мариана Петрова.
22 октомври 1992 г. - Митница - Варна спира товаренето на кораба, защото служителите са констатирали визуално, че се 40.3. товари не шарен, а черен маслодаен слънчоглед, чийто износ се извършва само с квоти от Министерството на търговията (ПМС # 191). 40.4.
23 октомври 1992 г. - собственичката на фирматаизносител, чиято стока се товари незаконно на кораба, след подаване от нейна с трана на митническа декларация, в която заявява неистина, внезапно забравя за своите нелеки проблеми и, обладана от идеята незабавно да подкрепи демократичните устои на българското общество, дарява 100 хил.лв. на Фондация "Демокрация". (Ръкопляскания, "Браво!" в блока на БСП и коалиция)
28 октомври 1992 г. - госпожа Петрова се сдобива с удостоверение 20518 за износ на 15 хил.т слънчогледово семе.
Към тази хронологическа последователност, която говори сама за себе си, комисията констатира и следните доуточняващи обстоятелства и факти.
От забележката към експорт-лиценза, заверена от тогавашния началник управление "Растениевъдство" господин Вертер Въндев и от заместник-министъра на земеделието господин Румен Христов, е видно, че Министерството на земеделието не възразява да бъдат изнесени 15 хил.т слънчогледово семе за посев на основание чл. 11 от Закона за посевно-посадъчния материал.
Необяснимо е защо Министерството на земеделието в лицето на гореспоменатите висши негови служители не възразява срещу този акт, който е очевидно недопустим както от фактическа, така и от нормативно-правна гледна точка. На тези квалифицирани служители не прави впечатление обстоятелството, че с 15 хил.т слънчогледово семе за посев може да се засее, както това вече бе отбелязано, площ, равна на териториите на Франция и Германия. Те междувременно са "забравили", че Постановление на Министерския съвет # 114 постановява квота за износ на черен маслодаен слънчоглед до 10 хил.т за цялата 1992 г. и за всички български износители.
Смутен все пак от необичайното количество на посевния материал на госпожа Петрова, Въндев предложил на Петрова и подписал няколко бланки на удостоверения за износ, в които "разпределил" неприятно голямото количесво от 15 хил.т в партиди по 1000 тона. Така че да изглежда малко по-приемливо. СБ/ЗТ 41.1
Пирин Ценков - бивш служител на Министерството на търговията, който се оказал добър съветник на собственичката на фирмата-износител, подписва експорт-лиценза, а неговата подчинена Ани Петкова заверява промяната в митническата позиция така, че да съответства на твърденията, че става въпрос за разрешен износ на слънчогледово семе "за посев".
Комисията предлага по достойнство да бъде оценен благородният дарителски порив на собственицата на фирмата, в резултат на който на 25 октомври 1992 г. тя брои 100 хил.лв. на споменатата фондация, както и произтичащите в следните дни благотворни за нея последствия.
Известна ориентация, за да бъдат обяснени нейните дарителски пориви, представлява пояснението, направено от нея пред комисията. Тя заяви, че й било внушено да направи това, ако иска работите й да се оправят. (Оживление в залата)
Допълнителното проучване показа, че конфискуването от митница - Варна, слънчогледово семе на 11 ноември 1992 г. е престояло на борда на кораба "Сии Шампион" до 29 януари 1993 г. За чия сметка? На този въпрос не бе даден отговор от началника на митница - Варна. С договор, сключен на 29 януари 1993 г. между началника на митницата господин Крайчев и директора на маслодобивния завод "Слънчеви лъчи" инж. Караянев (Приложение # 47), конфискуваното количество слънчоглед, над 4 хил.т, било продадено по 2,95 лв. за килограм. Не е бил проведен търг. Основанията за фиксирането на тази цена не са ясни. Срокът за изплащането на сумата от 12 млн. и 500 хил.лв. (28 февруари 1993 г.) не е спазен. Бе уточнено впоследсвие, че директорът на завод "Слънчеви лъчи" инж. Тодор Караянев вместо да вложи закупеното количество слънчогледово зърно в производството, го е препродал на фирмите, включени в Приложение # 48.
Следва Министерството на промишлеността да се занимае с тази "специфична" дейност на директора на завода, още повече, че има данни за това, че цитираните фирми са осъществили износ на слънчоглед. 41.2
В едно от своите последни разпореждания - Постановление на Министерския съвет # 264 от 28 декември 1992 г. предишното правителство отменя забраната за износ на черен маслодаен слънчоглед. От това се възползват всички клиенти на завод "Слънчеви лъчи". В Приложение # 48 е представена справка за фирмите, закупили маслодаен слънчоглед от завода и съответно изнесли го по силата на въпросното постановление. В резултат на този финален държавнически акт дебалансът на слънчогледово семе през 1993 г. бе увеличен с нови 26 хил.тона.
Както това бе отбелязано, пълната либерализация на износа на хлебно и фуражно зърно и брашно е манифестирано от бившото правителство с Постановление # 191 от 25 септември 1992 г. За три месеца са изнесени 97 174 т зърнени храни и брашно, с което окончателно е нарушен зърненият баланс на страната.
Същевременно са въведени експортни такси, които варират от 8 до 12 на сто. Можеше да се очаква, че усилията на износителите в този период са били насочени към заобикалянето на това изискване с оглед невнасянето на експортни такси. Типичен е случаят с фирмата "Лъки-4".
По искане на комисията бе извършена предварителна проверка от специализираните органи на Дирекция на Стопанската полиция и бе документално установено, че за износа на 26 хил.т пшеница цитираната фирма с президент Димитър Игнатовски, доцент в Педагогическия институт в Шумен, е използвал фалшифициран експорт-лиценз # 2779 от 22 май 1992 г., Приложение # 49. Господин доцентът очевидно е съобразил, че ако използва за осъщесвяването на износа експорт-лиценз, издаден по силата на Постановление на Министерския съвет # 191 от 1992 г., ще се наложи да се заплати експортна такса. Поради тази причина са били взети мерки тези пари да не постъпят в държавния бюджет.
С оглед на това е използван експорт-лиценз, редовно заверен на фирмата "Булгарплодекспорт", регистрирана под същия номер - 2779 от 22 май 1992 г. за износ на 1200 т пшенично брашно. Износът е реализиран през КПП "Гюешево" срещу този експорт-лиценз. След фалшифициране в "База данни" в 41.3 компютърната система на Министерството на индустрията и търговията и подправяне на дневника към съответния отдел на министерството вече небезизвестният Пирин Ценков слага подписа си под фалшификата. Подробностите по този оригинален принос на президента на фирмата "Лъки-4", както и относно оказаното му съдействие от страна на отговорни, полуотговорни и безотговорни чиновници от бившото Министерство на индустрията и търговията и това на търговията, са представени в Приложение # 50 към този доклад.
Комисията се надява, че случаят ще предизвика известен резонанс в средите на прокуратурата. Специалистите от "Лъки4" са се снабдили - отново незаконно - с удостоверение # 1755 от 8 април 1992 г., този път за износ на 25 хил.т ечемик, Приложение # 51, без разрешение на Министерството на земеделието, но с подписа на Пирин Ценков. 41.4
. По данни на Информационния отдел към Главно управление на митниците през 1992 г. без удостоверения за износ, издадени от Министерството на търговията или от Министерството на индустрията и търговията, от страната са изнесени 8830 тона от стоките, обект на проверката. Този износ е осъществен от 21 фирми. Техният списък, видът на изнесените стоки и количествата им са представени в Приложение # 52 към доклада.
Комисията предлага Министерство на финансите, респективно Главно управление на митниците да предприеме необходимото с оглед изясняване обстоятелствата, свързани с този нерегламентиран вариант за износ на хлебно и фуражно зърно.
Като се отчитат значителните слабости, допуснати в нормативната уредба, регулираща износа на зърнени храни през 1992 г., същевременно не може да не бъде подчертано, че данните от проверката показват наличието на занижен контрол от страна на митническата администрация. Между многобройните примери, които потвърждават тази констатация, има няколко типични случая.
С писмо # 04-19-76 от 25 август 1992 г. на министъра на промишлеността Румен Биков до министъра на финансите Иван Костов (Приложение # 53)...
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (от място): Но той е от АСП!
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МАРКОВ: Няма значение! За мен няма значение дали е от АСП, дали е син, червен или розов! (Шум и реплики в залата)
Така че с въпросното писмо на министър Биков до министъра на финансите Иван Костов - Приложение # 53 - се настоява да бъде допускан износ на черен маслодаен слънчоглед, разрешен от Министерството на търговията след 1 юли 1992 г. - подчертавам, - само в рамките на определените квоти и плафони по Постановление # 114. В съответствие с това искане на министъра на промишлеността е издадено писмо # 44-00-0161 от 10 септември 1992 г. Забележете датата - 10 септември 1992 г.! То е от началника на Главно управление на митниците господин Кулишев до началниците на районните митници, с което се разпорежда износът на черен маслодаен слънчоглед да се извършва само при стриктно спазване на Постановление # 114 - Приложение # 54.
Това очевидно не се е харесало на някои заинтересовани и очевидно влиятелни личности, защото още на следващия ден с ВЙ/КП 42/1. писмо # 44-00-0162 от 11 септември 1992 г. господин Кулишев бърза да го отмени - Приложение # 55.
Такава личност е собственикът на фирма "Капо" - София, Румен Попов. Може би това име се среща в съзнанието на някои господа тук.
РЕПЛИКИ ОТ БСП: Това същият ли е?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МАРКОВ: Същият!... Сега, същият или не - има върху какво да се помисли!
На 25 май 1992 г. фирмата се снабдява с експорт-лиценз # 2836 за износ на 20 хил. тона слънчогледово семе за посев. По такъв начин бившият началник на отдел "Външнотърговски режим" към Министерството на търговията обезпечава допълнителна възможност за незаконен износ на слънчоглед от фирмата - веднъж с основния документ, Приложение # 56а, в размер на 9737 тона през Митница - Бургас, и втори път още 14 хил. 803 тона посредством подправения документ - Приложение # 57 - през Митница - Варна. Общото количество на незаконно изнесения от фирмата "Капо" слънчоглед възлиза на 24 хил. 640 тона и има стойност около 5 млн. щатски долара.
Показателна в много отношения, операция "Капо" включва следните по-съществени закононарушения:
а) Издаден е експорт-лиценз за износ на огромното количество от 20 хил. тона слънчогледово семе за посев без необходимата заверка от Министерството на земеделието;
б) Митница - Бургас, е допуснала да бъде извършен износ на слънчогледово семе за посев в нарушение на чл. 11 от Закона за посевния материал без необходимия сертификат, издаден от Главна инспекция по апробация и семеконтрол към Министерство на здравеопазването - Приложение # 57а;
в) Използван е документ, който е издаден на основание на вече отменено постановление на Министерския съвет в периода на действието на ПМС # 191, което предвижда внасянето на експортна такса от 12 на сто. По такъв начин собствениците на фирмата са ощетили държавата със сума в размер на около 500 хил. щатски долара;
г) Бившият началник на отдел "Външнотърговски режим" при Министерството на търговията е подменил оригиналния код на митническата позиция в експорт-лиценз # 2836; 42/2.
д) Митническите власти са допуснали съществено нарушение на Постановление # 128, което изисква с един експорт-лиценз да бъде извършена търговска операция само с отбелязания в документа контрагент.
Комисията констатира, че във ведомството на бившия министър Александър Праматарски е било извършено действие за прикриване на закононарушенията, в резултат на което фирмата е била облагодетелствана. При опит да бъде сравнено копието на експортлиценза, иззет от Митница - Варна - Приложение # 57 - с оригинала на документа, съхраняван в Министерството на търговията - забележете, - бе установено, че последният липсва!
От обясненията на главния специалист към отдел "Външнотърговски режим" - Приложение # 58 - се вижда, че оригиналът на експорт-лиценза е бил изискан от тогавашния главен секретар на Министерство на търговията Иван Дочев. От неговите обяснения - Приложение # 58а, а те са приложени към документалния материал - се установява, че той действително го е взел за справка, но не е в състояние да го представи. Изчезването на оригинала на експорт-лиценза на фирма "Капо" прави трудно, ако не и невъзможно търсенето на отговорност от чиновника, фалшифицирал този документ в полза на същата фирма.
Ниското ниво на контрол от страна на митническата администрация по отношение перфектността на документите на фирмитеизносителки на хлебно, фуражно и слънчогледово зърно е създало допълнителни благоприятни възможности за облагодетелстване.
Тази констатация се основава на факта, че при очевидна липса на необходимите атрибути върху експорт-лицензите - заверка от страна на Министерството на земедиелото и други - е бил допускан износ. Ето защо комисията намира за целесъобразно да бъде извършена експертиза от страна на независими специалисти.
I. Друга държавна организация, която би трябвало да бъде включена в обсега на извършваната от комисията проверка, е ЕООД "Зърно".
Възникнала след преобразуването на ДО "Зърнени храни" като дружество с ограничена отговорност, ЕООД "Зърно" е една от 74-те държавни организации за търговия със зърно и с неговата преработка. 42/3.
През 1992 г. от ЕООД "Зърно" са били извършени опити да бъде регулиран и ограничен дебалансът на хлебно и фуражно зърно. Същевременно обаче бе документално установено, че ЕООД "Зърно" е сключвало договори с частни фирми за продажба на зърнени храни, които впоследствие са ги изнасяли, като по такъв начин са реализирали значителни печалби, а са лишавали от приходи фонд "Зърно".
За отбелязване е обстоятелството, че държавната фирма ЕООД "Зърно" не е получила квота за износ на хлебно и фуражно зърно в периода на действието на Постановление # 114, т.е. за времето от 1 юли до 25 септември, въпреки неколкократните искания за това и въпреки че това е единствената фирма, която внася средства във фонд "Зърно".
Освен вече обсъдения в доклада случай с продажбата на отпуснатата по Постановление # 73 целева квота за пшеница на фирма "София-Нада", случай, който, надяваме се, специализираните органи ще изяснят докрай, бе констатиран аналогичен договор, подписан от управителя на фирмата инженер Драганов със собственика на фирма "Чавор" - Перник. Продадени са 9000 тона фуражна пшеница. Бе установено, че значителна част от дължимата сума не е постъпила.
Значителен интерес представлява фактът, че ЕООД "Зърно" е било един от основните доставчици на фаворизираната от бившото правителство частна фирма "Мит-87". Както това се вижда от сключения с ЕООД "Зърно" - Балчик, договор, тази фирма е получила 50 хил. тона, но частично не ги е платила.
С писмо комисията бе уведомена, че по този контракт фирмата "Мит-87" дължи сумата от 788 хил. 962 лв. на ЕООД "Зърно" - Балчик.
В Приложение # 59 са представени сключените от ЕООД "Зърно" договори за продажба на зърно на частни фирми. Общата стойност на извършеното от ЕООД "Зърно" - София, препродаване на зърнени храни възлиза на 58 млн. лв.
Прави впечатление обстоятелството, че измежду собствениците на фирми, на които ЕООД "Зърно" е препродавало, е "Балканагро". Понастоящем тази формация по същество дублира дейността на държавната организация. 42/4.
Доколко в тази сфера не протича процес на скрита приватизация, е може би въпрос, на който трябва да отговори Комисията за защита на конкуренцията. Между купувачите на зърно от ЕООД "Зърно" фигурират фирмите на Михаил Трифонов - бивш заместникминистър на земеделието, Петър Койнев - бивш директор на "Родопа" - Добрич, Атанас Голомеев - син на бившия заместник-генерален директор на "Хранекспорт", Веселин Павлов - бивш министър на Транспорта, и други бивши висши функционери през времето на тоталитарния режим.
Поради изключителното многообразие от дейности, извършени от ЕООД "Зърно", и поради техния специфичен характер и обем комисията не бе в състояние да направи точна преценка на действията и бездействията на тази основна държавна организация в сферата на търговията със зърнени храни. Ето защо по наше настояване е назначена финансова ревизия, резултатите от която се очаква да бъдат обявени. Те вече са обявени и ако трябва да се коментира, те са катастрофални за тази организация! Поне така, от най-общ поглед. Може би има неща, които ще се коригират.
Изнесените документални данни показват наличие на финансови нарушения в особено големи размери. Окончателното становище на комисията по отношение на ЕООД "Зърно" ще бъде представено допълнително след официално връчване на ревизионния акт от страна на ревизионната комисия. Понастоящем има данни за престъпни действия от управителя на Фуражно-мелничен комбинат в Разград.
В отговор на наше писмо Окръжна прокуратура - Разград, информира комисията, че е образувано следствено дело срещу Иван Тодоров Стойчев - управител на ЕООД "Подем", за това, че е присвоил държавно имущество в особено големи размери - 3 млн. и 54 хил. лв. С определение на Окръжния съд в Разград мярката за неотклонение "задържане под стража" е потвърдена.
Дотук, уважаеми госпожи и господа, бяха обсъдени варианти в известен смисъл на легализиран грабеж посредством фалшификации, благотворителни мероприятия в полза на демокрацията, връзки с подкупни чиновници, преднамерена липса на механизми за контрол, рехави места в митническите ограждения и други все пак обясними похвати. Това обаче очевидно не се е оказало достатъчно за крадците на хляба и олиото на хората, преминали са към директно ограбване или, другояче казано, към пладнешки грабеж. 42/5.
След обръщение по Българската телевизия от всички крайща на България за една седмица в комисията се получиха многобройни писма с молби за помощ. Оказа се, че редица фирмиизносителки на зърнени храни са прибирали стоката, но са забравили да я заплатят на производителите. В (Приложение # 61) са сумирани най-типичните посегателства към чуждата собственост, които възлизат на 29 млн. 57 хил. 515 лв. Кои са фирмите - най-активни поддръжници на метода на пладнешкия грабеж? По размери на неизплатените суми тези фирми, някои от тях, разбира се, се подреждат по следната последователност:
1. "Аглая 90" - Попово - дължи 12 млн. 199 хил.лв.;
2. "Когари" - Пловдив - 2 млн. 184 хил. 102 лв.;
3. "ПМП" - Димитровград - 1 млн. 645 хил. 770 лв.;
4. "Мит-87" - 788 хил. 962 лв.;
5. СД "Алас и сие" - 755 хил.лв.;
6. ЕТ "Ники" - Варна - 647 хил. 962 лв.;
7. ЕТ "Помика" - Варна - 616 хил. 224 лв.;
8. "Рилон Сирант" - 473 хил.лв.
Списъкът продължава още твърде дълго, но нямаме възможност да го прочетем, макар че предполагам засегнатите хора в този момент внимателно следят за въпросните фирми -хищници.
Комисията използва възможността, която й дава тази трибуна, за да увери всички засегнати организации и частни лица, които се обърнаха с молба към нея, че ще бъде направено това, което е в кръга на нейните възможности, за да бъдат защитени интересите и правата им.
II. Представлява известен интерес отношението на бившия министър-председател към някои съществени въпроси, възникнали в хода на извършената проверка. Пълният текст на проведения с него разговор е даден в (Приложение # 62) към доклада. Подчертавам - този разговор представлява само известен интерес, тъй като ексминистър-председателят по същество не можа да си припомни нищо или почти нищо, свързано с катастрофалното състояние на нещата, довели до недостиг на над 500 хил.т хлебно и фуражно зърно през първата половина на 1993 г. Той така и не бе в състояние да отговори на въпроса МС/ЗТ 43.1 как и поради какви причини се е появило злополучното решение # 263 на Министерския съвет от 1992 г., без да бъде обсъждано и мотивирано, но прието от ръководения от него Министерски съвет. Той не обясни защо служител, назначен с граждански договор от него, е имал изключителните пълномощия да оформи и подписва основни решения на Министерския съвет, елиминирайки оправомощени за това служители. Господин Филип Димитров не намери за нередно внасянето на суми във Фондация "Демокрация" с последващо уреждане на проблемите на вносителя от висши чиновници от Министерството на земеделието и на търговията. Той не можа да обясни липсата на механизми, гарантиращи спазването на постановленията, регламентиращи режима на търговията със зърнени храни.
Със съжаление комисията бе принудена да констатира, че "хлябът наш насъщни", а бихме добавили и олиото, са били твърде далеч от полезрението на бившия министър-председател. Но дали това е така, кой ще ни каже? Защото фрапантното нарушение на чл. 15 от Закона за нормативните актове, в резултат на който са облагодетелствани определени фирми и личности са скрепени с неговия, на господин Филип Димитров, подпис.
Проведеният с бившия министър на търговията Александър Праматарски разговор също така, поради същите причини не представлява особен интерес. И при този разговор бяха демонстрирани признаци на частична амнезия, твърде обезпокоителна предвид годините на бившия министър. Демонстрирана бе и нео.риентираност в делата на повереното му министерство. А тези дела, както това бе отбелязано, понастоящем представляват изключителен интерес за специализираните органи. Научихме, че господин ексминистърът не бил задължен...
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (от място): Какво значи "научихме"?
ПЕТЪР МАРКОВ: ... да следи за правомерността на издаваните в неговото ведомство документи, както и да контролира изпълнението на правителствените разпоредби в областта на външната търговия. На въпроса кой е задължен да следи за това не последва ясен отговор.
По-значителен интерес представляват многобройните разговори с бившия министър на земеделието Георги Стоянов. Той призна, че е бил неподготвен за поста си и освен това, 43.2 че проявявал доверчивост и на моменти - наивност. С тези си недостатъци господин Стоянов обясни някои свои решения, като например това да включи в проекта за решение на Министерския съвет и фирма "Мит-87". Така той просто повярвал на Кюприбашиев, който виждал за първи път, и без да поиска какъвто и да било документ от въпросния господин, тъй да се каже, на "юнашко доверие", направил исканата услуга, довела в джоба на корумпирани чиновници и спекуланти сумата, превишаваща 1 млн.щ. долара. По аналогичен начин той разрешил въпроса за прехвърляне на ц
Комисията намира, че въз основа на наличните данни, както и в резултат на направения анализ, може да бъде формулирано следното
З А К Л Ю Ч Е Н И Е:

1. Комисията установи, че през 1992 г. правителствените постановления и решения са вземани с изключителна некомпетентност, без предварителен анализ на състоянието на производството, наличностите и потребностите. Въпросът за зърнения баланс на страната през 1992 г. по същество не е бил обект на обсъждане и адекватно решение от страна на предходното правителство. В резултат на това в началото на 1993 г. се появи недостиг на хлебно и фуражно зърно в размер на 500 хил. тона. Последствията - масово ликвидиране и измиране на селскостопански животни, повишаването на цената на хляба, месото и олиото - са пряк резултат от действията на това правителство.
2. Правителството, респективно Министерството на търговията и индустрията и Министерството на земеделието, не са разработили и не са провеждали държавната политика в износа и вноса на хлебно, фуражно зърно и маслодайни семена през 1992 г.
Предумишлено е насърчаван хаосът чрез открито неспазване и отричане на собствените постановления и решения, поощряване на манипулациите на квоти, лицензи и разрешения, извършвани от високопоставени чиновници в министерствата на търговията и земеделието.
В периода от 1 януари до 31 декември 1992 г. са изнесени 907 хил. 642 тона зърнени храни и техни производни. Износът е осъществен от 631 фирми. Той е на обща стойност (по цени от 1992 г.) 1 млрд. 690 млн. 794 хил. 796 лв. Без приходи в държавния бюджет, по специален ред (квоти, плафони, бартерни сделки) е изнесена продукция за 1 млрд. 557 млн. 663 хил. 908 лв., което представлява 92 на сто от общото количество на експорта през 1992 г.
3. От възприетата форма за износа на зърнени храни (Постановление # 119, Постановление # 114, Решение на Министерския съвет # 263) от правителството на Филип Димитров държавата е загубила около 190 млн.лв. Износът на близо 1 млн. т зърнени храни е донесъл на държавата от експортни такси от очакваните около 25 млн.лв. само 17 млн. 955 хил. 227 лв. Не са събрани ВТ/ЛТ 44.1. 7 млн. 281 хил. 915 лв. експортни такси, дължими от фирмите износителки.
4. Правителството, управлявало страната през 1992 г., не е обезпечило необходимия контрол върху приложението на нормативните актове, които са регламентирали износа на стоките, обект на проверката. Поради това приблизително 90 на сто от износа на зърнени храни е реализиран в нарушение на съответните министерски постановления.
5. Решение # 263 от 1992 г. на Министерския съвет е прието в нарушение на Постановление на Министерския съвет # 114, чл. 15, ал. 1 и 2 от Закона за нормативните актове и чл. 17 от Закона за защита на конкуренцията.
Доказано е, че това решение е подписано без обсъждане в Министерския съвет. Основанието за неговото оформяне - протокол # 56 от заседанието на правителството, проведено на 25 юни 1992 г., не отговаря на истината, т.е. отнася се до фалшификация, в резултат на което незаконно е облагодетелстван едноличният търговец "Мит-87".
6. Комисията установи, че частни фирми - износителки на хлебно и фуражно зърно, по непълни данни все още дължат на производителите на зърно 30 млн.лв.
7. Дейността на комисията получи широка обществена подкрепа и породи надежда, че Народното събрание е в състояние да упражнява реален контрол върху изпълнителната власт и че може да се пристъпи към реални действия за контрол на държавните институции срещу беззаконието, корупцията и спекулата.
Изразяваме нашата голяма благодарност на всички журналисти, които обективно информираха българската общественост за работата на парламентарната комисия.
Комисията предлага следния проект за
Р Е Ш Е Н И Е

на Тридесет и шестото Народно събрание:

1. Приема доклада на Анкетната комисия по установяване обстоятелствата, свързани с износа на хлебно, фуражно зърно, техни производни и слънчогледово семе през 1992 г. като цялостно изпълнение на възложения мандат от Народното събрание.
2. Докладът, заедно с приложенията към него да бъде предаден на Главната прокуратура на Република България, Нацио44.2. налната следствена служба и Дирекцията на Националната полиция.
3. Въз основа на чл. 15, ал. 1 и 2 от Закона за нормативните актове и във връзка с чл. 17 от Закона за защита на конкуренцията предлага на Министерския съвет да отмени Решение # 263 от 1992 г.
4. Намира за целесъобразно да бъде установен постоянен парламентарен контрол върху баланса на хлебното и фуражно зърно, техни производни и маслодаен слънчоглед. За тази цел продължава мандата на анкетната комисия до края на 1994 г.
Благодаря за вниманието. (Бурни ръкопляскания от блока на БСП, възгласи "Браво")
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има господин Филип Димитров. Заповядайте. От името на парламентарна група ли, господин Димитров? От името на парламентарна група.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, говоря от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили и естествено няма да влизам в дебати по проблема, защото те ще бъдат проведени съобразно решението на Народното събрание в следващия петък.
Но парламентарната група не може да не изрази своето отношение към представения доклад, защото за нас очевидно се касае за политическа пропаганда (възгласи "Е-е-е" в блока на БСП). 44.3.
Не случайно говорившият, изгонен от СДС депутат господин Петър Марков посочи, че основен негов интерес е било как ще се отразяват нещата от медиите. И понеже вие искате да се отразяват нещата от медиите, ние ще изразим своето становище.
Ако не бяха мръсните инсинуации, които има в този доклад, човек би могъл да отдаде голяма част от неговото съдържание на невежество или откровена глупост. Когато обаче в доклада се говори за това, когато се инсинуира, че бивш мъж на секретарка на премиера - мъжете на моите секретарки са един жудожник и един журналист - бил бодигард на фирма, която се била облагодетелствувала и когато в същото време се пропуска един толкова съществен факт като обстоятелството, че опитът на госпожа Мариана Петрова да изнесе слънчоглед, различен от този, за който имала разрешение, беше възпрян с личното участие на министър-председателя след доклад, че има такъв случай от страна на областния управител (недоволство от блока на БСП), когато се пропускат такива факти, явно е, че става въпрос за политическа поръчка.
Иначе разбира се би могло да прозвучи като обикновено невежество твърдението, че Министерският съвет на България по това време не е боравел с разработен документ за това каква да бъде стратегията му по отношение на зърнения баланс.
Дами и господа, страшно ми се иска да видя документите на правителствата преди и след това, които са боравели с подобни доста своеобразни късове хартия. Може би господин Танев ще извади сега от джоба си някой да ви го покаже.
Подобно твърдение очевидно не би могло да има смисъл, защото действията на едно правителство се бележат от актовете, които то издава.
Още по-странно е разбирането, което демонстрира говорившият за начина, по който следва да се отнасяме към либерализацията на търговския режим. И когато се стигне до дебатите, вие вероятно ще имате възможност да чуете доста интересни неща.
Също така като въпрос на невежество могат да се изтълкуват и твърденията, че българската държава била загубила - цитира се сумата от 190 млн. лв., когато, както сами можете да разберете, българската държава не е имало как да загуби това.
И тук вече стигаме до нещо, което не е въпрос на невежество, а което би било просто глупост, ако не беше политическа Цв.М/НП 45.1 машинация. Говори се за някакви 500 млн. т. хлебна пшеница, които недостигали. И забележете как са компенсирани те - чрез деблокиране на 70 000 т. от държавния резерв, от които са използвани само 10! Дами и господа, и първокласник би разбрал, че сметката не излиза.
Нещо повече! Става ясно, че това, което ви развива като така наречена принципна позиция изгоненият от СДС депутат господин Марков, е една позиция, която въобще не издържа. Защото в същото време, когато той пледира за пълно ембарго над износа на тези стоки, и в момента правителството е принудено да започне износа на такива стоки, затова защото в противен случай те се развалят и вие вероятно сте следили полемиката вътре в самия Министерския съвет. (
Оживление в залата)
Би било интересно, ако ни беше казал господин Марков аджеба колко тона хлебна пшеница са били внесени през 1992 или през 1993 г., за да разберем за какво става дума. Защото такъв внос няма.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ БЛОКА НА БСП: Има.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: И когато при това вие отчитате, че днес цената на хляба след мъдрото управление на господин Беров е 10 лв., а тогава когато бил рухнал балансът, той е бил 4, то вероятно не може да не си направите извода, че някой тук лъже.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ БСП: При Живков беше 15 стотинки.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Нещо повече! Говорят ни за това, че към загубите на държавата следвало да се третират и тези постъпления от експортни такси, които не били събрани по времето на правителството на Съюза на демократичните сили. Дами и господа, тези задължения съществуват. Господин Беров да беше дошъл да целува ръка, че сме му оставили още 7 млн. (силен шум от блока на БСП), които той да събере и да може да ги използва, за да закърпи по някакъв начин и без това безнадеждната си финансова политика.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ БСП: А за прасетата?
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Винаги, когато се заговори за хлебно зърно, вие започвате да говорите за прасета. А ако стане думата за прасета, сигурно ще заговорите за хлебно зърно...
Оттам нататък се поставя още един интересен въпрос, който засяга проблемите, свързани с царевицата. Дами и господа, 45.2 да си спомняте случайно, че през този период България имаше да получава една сериозна пратка от Съединените щати (оживление), за която и вие говорите и която представлява по същество - казвам по същество, а не по форма, помощ. Да, помощ, защото има гратисен период и защото, когато след това седнем да изчислим печалбата от лихвите ще видите, че българската държава наистина е спечелила доста. (Реплики от блока на БСП)
При това положение вие би трябвало да се радвате и да ръкопляскате тук, в тази зала за това, че някое българско правителство е намерило начин да вкара в страната известна сума пари, която да може при гратисния период на споменатата сделка да бъде използвана.
Всички тези неща разбира се, ще бъдат обект на нашите конкретни доводи тогава, когато ние дебатираме по същество. Но трябва да бъде ясно едно: този пасквил ...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ БСП: Не е пасквил ...
ФИЛИП ДИМИТРОВ: ... представлява един опит да се отклони вниманието от реалните политически проблеми в момента, да се извършат политически инсинуации по отношение на Съюза на демократичните сили и неговото правителство и в крайна сметка, ако може, по някакъв начин да се задуши гласът на недоволството на хората, които протестират срещу това, което правите вие и си спомнят с носталгия това, което правеше Съюзът на демократичните сили. (Смях от блока на БСП и ръкопляскания в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Времето изтече.
Комисиите, както обикновено ще заседават. Следващото парламентарно заседание е в сряда от 15 часа, Председателски съвет от 12,30 часа.
Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 13 ч.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Снежана Ботушарова
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Йордан Школагерски
СЕКРЕТАРИ: Илиан Илиев
Георги Петров