Председателствали: зам.-председателят Йордан Школагерски
Секретари: Илиян Илиев и Георги Петров
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (звъни): Моля, колеги, имаме необходимия кворум. Откривам днешното заседание на Народното събрание.
Най-напред информация за постъпилите законопроекти. На 3 юни е постъпил проект за решение за преобразуване и даване на статут на висше училище от народните представители Стефан Стефанов, Захари Райков и Христо Марков. Проектът е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по образование и наука.
Постъпил е законопроект за ползване и за защита на българския език. Вносител - Гинчо Павлов. Разпределен е на Законодателната комисия и Комисията по културата.
Раздадена ви е програмата за работата на Народното събрание от 8 до 17 юни. Моля ви, режим на гласуване за приемане на програмата, така както сте я получили. Моля, режим на гласуване. Приемаме програмата. Гласувайте за приемане на програмата за периода от 8 до 17 юни.
Уважаеми колеги, днес ни чака една интензивна работа. Много ви моля, съсредоточете се и ускорете гласуването.
От общо гласували 122 народни представители, за 122. Програмата е приета.
Има постъпило предложение от проф. Нора Ананиева на основание чл. 37, ал. 1 да бъде включен като точка трета проект за решение за установяване на мораториум върху изпълнението на реституционните закони по отношение на имущества, които ВТ/ВЙ 51.1 съставляват национални културни паметници, за периода до приемане на закона за културните паметници.
Известно ви е, че това беше предложение, което се поддържаше от госпожа Елка Константинова. Затова обръщам внимание, в залата има много шум и не се чува какво се докладва. За това поставям на гласуване предложението за изменение на току-що приетия дневен ред - точка трета да бъде проект за решение за установяване на мораториум върху изпълнението на реституционните закони по отношение на имущества, които съставляват национални и културни паметници. Желаещи за изказване? - Няма.
Моля, режим на гласуване, гласуваме това предложение.
Господин Сепетлиев, попитах и започна гласуване. Спрете гласуването, има думата господин Сепетлиев. Отказвате се. Продължаваме гласуването.
Моля ви, гласувате, за да бъде включена като точка трета решение за мораториум на културните паметници.
От присъстващите в залата гласували 120, за 104, против 9, въздържат се 7. Точка трета ще бъде решението за мораториума. (Реплика на депутат от СДС, стоящ до вратата: "Няма кворум")
Хайде, моля ви се, за кворума това е ясно нещо.
Сега уведомявам ви за постъпилите молби за напускане на парламентарна група. Постъпило е заявление от народния представител Красимир Найденов Стоянов...
Да, забравих да ви уведомя, че Червенко Крумов е гласувал без карта. Коригирайте данните в протокола.
Гласували 121, за 105, против 9, въздържат се 7. 51.2
Уведомявам ви за постъпилите заявления:
Красимир Найденов Стоянов - народен представител от 36-о Народно събрание, уведомявав, че на основание чл. 14, ал. 3 напуска парламентарната група "Нов съюз за демокрация".
Народният представител Георги Костов уведомява, че напуска парламентарната група "Нов съюз за демокрация".
Професор доктор Николай Василев уведомява, че напуска парламентарната група "Нов съюз за демокрация".
Стефан Божилов уведомява, че напуска парламентарната група "Нов съюз за демокрация".
Радка Емилова Василева-Виткова уведомява, че напуска парламентарната група "Нов съюз за демокрация".
И Димитър Петров Луджев уведомява, че напуска парламентарната група "Нов съюз за демокрация".
Така както са подадени молбите, сочейки основанието, има допусната грешка. Трябва да се приеме, че те са по чл. 15, ал. 3 при изпълнението на чл. 13, ал. 3. Процедурата за напускането завършва с обявяването в залата, т.е. от днес.
Уважаеми колеги, пристъпваме към изпълнението на приетата програма. Точка първа от дневния ред е
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НАЦИОНАЛНАТА СЛУЖБА ЗА СИГУРНОСТ (ПРОДЪЛЖЕНИЕ).
Моля, кой ще докладва? - Господин Мулетаров. Законодателната комисия да изпрати своя секретар.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние приехме Закона за националната служба за сигурност, в който е възпроизведен изцяло текстът на чл. 14 от Закона за Министерство на вътрешните работи. При възпроизвеждането на този текст обаче бяха променени две думи, което налага тези изменения да бъдат отра.зени и в самия Закон за Министерството на вътрешните работиц
Ето защо Законодателната комисия в съответствие с приетия вече текст и употребенит изрази в Закона за националната служба за сигурност да се приеме – 2 със следното съдържание:
"– 2. В Закона за Министерството на вътрешните работи в чл. 14, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В буква "г" думите "и обществена система" се заменят с думта "власт".
2. В точка 4 думите "и животоосигуряващи" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това е, господин Мулетаров. Обяснихте на Народното събрание защо се налага гласуването на този текст.
Желаещи за изказване няма.
Моля, гласуваме така докладвания от заместник-председателя на Законодателната комисия текст.
От общо гласували 125 народни представители, за 124, против няма, въздържа се 1.
Приема се текстът и с това окончателно и законът.
По точка втора от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЕНСИИТЕ.
Имате думата, господин Мулетаров, за да докладвате.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пенсиите, внесен от народния представител господин Тошо Пейков и група от 68 народни представители.
Законодателната комисия на свое заседание разгледа внесения законопроект от групата народни представители за отмяна на чл. 50, ал. 1 и 2 от Закона за пенсиите, съгласно който пенсията се намалява с 0,35 лв. за всеки лев от заработената брутна заплата или реализирания доход от дейност.
Законопроектът е разпределен от председателя на Народното събрание на Комисията по правата на човека, която е изложила своите съображения, като предлага да се предвиди намаление с 0,50 лв. за всеки лев от реализираните доходи над необлагаемите с данък суми по чл. 4 и чл. 13 от Закона за данъка върху общия доход.
Законопроектът е разпределен и на Комисията по труда и социалното осигуряване, която предлага пенсионери, които упражняват дейност, да получават своята пенсия, ако месечният доход от тази трудова дейност не превишава двукратния размер на минималната работна запмата за съответния период от време.
Законодателната комисия не дискутира и не обсъжда становищата на двете комисиии. Тя разгледа законопректа само от гледище на неговата законосъборазност и прие, че промяната или 52/2. изменението на чл. 50 не е в противоречие с Конституцията или с действащите основни закони. Въпросът не е толкова юридически, колкото финансов и би трябвало при обсъждането му да се вземе предвид и становището освен на комисиите, на които е разпределен, още и на Комисията по бюджета и финансите, тъй като тези суми по всяка вероятност като приходи за държавния бюджет са включени в него.
Поради това Законодателната комисия счита, че няма пречка законопроектът да бъде разгледан в пленарната зала и обсъден на първо четен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, искам да Ви предложа, тъй като становищата на Комисията по правата на човека и на Комисията по труда и социалното осигуряване в известна степен дават нови идеи във връзка с предложенията за изменението на този текст...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ще ги разгледаме между първото и второто четене.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Да, а освен това да бъдат изслушани представители на тези комисии, за да могат народните представители да се ориентирнат при обсъждането на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Мулетаров, за мене е важно, че те не са против законопроета. Няма различни становища. Техните становища имат стойност на конкретни предложения.
Думата най-напред има вносителят. Заповядайте, господин Пейков.
ТОШО ПЕЙКОВ (независим): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! За мен изменението и допълението на Закона за пенсиите е важен законопроект, затова съв в залата на Народното събрание. Законопроектът, който внесох на 16 януари или преди четири месеца, е подкрепен от 68 народни представители от всички парламентарни групи, включително от Съюза на демократичните сили, Новия съюз за демокрация, Движението за права и свобод и Българската социалистическа партия, а също и от Парламентарния съюз "Независимост". 52/3.
Сега действащият чл. 50, ал. 1 и 2 от Закова за пенсиите и в частност текстът: пенсията и добавките към на пенсионерите, които упражняват дейност, нормативно определена като основание за осигуряване, независимо дали са осигурени, се намаляват с 35 стотинки на всеки лев от брутната заплата или реализирания от тази дейност доход.
Тоя текст противоречи на чл. 6 от Конституцията на Република България. Упражняването от страна на песионерите на дейност, нормативно определена като основание за осигуряване, не е причина те да бъдат дискриминирани чрез намаляване с 35 стотинки на всеки лев от заработената им брутна заплата или реализирания от такава дейност доход.
Съюзът на пенсионерите с цел защита интересите и правата на своите бедстващи членове е отправил доста отдавна искане до Конституционния съд да отмени противоконстуционния текст на чл. 50 от Закона за пенсиите. За съжаление обаче само Министерският съвет или група народни представители можем да сезираме Конституционния съд в горния смисъл.
Но за да съкратим процедурата и да облекчим страданията поне на пенсионерите, които имат запазена трудоспособност, без да нарушаваме правата на младите хора, които са защитени от чл. 72 от Кодекса на труда, при съответното спазване от бюрата по труда и от социалното министерство на тези техни права, аз ви приканвам да приемете законопроекта на първо четене. 52/4. За да ви убедя, искам да ви кажа, че получих десетки писма, които твърдят следното:
Господин Петко Драндийски, полковник-летец, юрист: "Прочетох в един вестник изявлението на Минчо Иванов, заместник-шеф на "Социално осигуряване", с което защитава удръжките. Той се обосновава, че такива се правели и в САЩ - 33 на сто, и в законодателството в скандинавските страни. Това, меко казано, е тъпо позоваване - така казва господин Драндийски. Нима уважаемият господин не знае, че в тези страни с пенсиите си пенсионерите могат да обиколят света, а с нашите пенсии не може пенсионер да си позволи да отиде, както се казва, и до Бусманци, за да изпие една ракия? От социално слабите има за жалост - продължава господинът - професори, хора - добри специалисти, на които им се връзват ръцете с удръжката от 35 ст. на 1 лев. Защо те тогава да пишат трудове, защо да се хващат на работа и да бъдат полезни на обществото? След като им излапаха фонда "Обществено осигуряване", пенсионерите, изглежда, че са виновни за икономическата разруха на страната. Сред тях може да има и такива - казва той, - но те са си оправили положението".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това представлява политика господин Пейков.
ТОШО ПЕЙКОВ: Аз искам още нещичко да ви зачета.
"Вие, господа народни представители, имате разбирането и доблестта да изнесете на показ една крещяща несправедливост, каквато е облагането на пенсионерите, които работят с 35 на сто удръжка върху заработеното възнаграждение. Ние сме четирима души лекари - пенсионери с ниски основни пенсии, понеже сме се пенсионирали доста отдавна при сравнително ниско заплащане. Дежурни лекари сме, работим пред нощта и доколкото можем помагаме по всички проблеми, които засягат Министерството на здравеопазването. Телефонът ни е открит за всички граждани в страната. Помагаме за настаняването на спешно болни в болнични заведения. За всичко това ни се плаща минимална заплата - последната бе 1414 лева. И като ни удържаха данъка ли, общественото осигуряване ли - ние не можем да го разберем, получихме 918 лева.
Това е положението, господин депутат. Ние ви молим да продължите започнатото дело. Нашето желание е то да влезе в пленарната зала. А то иначе много от депутатите в изказванията БП/ЙА 53.1 си не забравят да ни споменават, но не правят нищо за нас."
Благодаря. Това е мнението и на пенсионерите.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Кой внесе този закон и кой го гласува?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Господин Койчев, Вие искате думата, за да изразите становище на комисията.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители. Първо ще прочета становището на Комисията по труда и социално осигуряване. Тя единодушно счита, че законопроектът за изменение на чл. 50 от Закона за пенсиите е необходимо. Това ще намали масовото недоволство на работещите пенсионери от удържането на 35 ст. от всеки лев на трудовото им възнаграждение.
Същевременно комисията счита, че чл. 50 не може безусловно отменен. Необходимо е правно-икономическо ограничение за трудовата заетост на пенсионерите в обстановката на високия процент на безработицата в страната, от една страна, и социално-икономически компромис за възможности за допълнителни доходи на пенсионерите поради ниския размер на пенсиите, от друга.
Международното право, преди всичко Конвенция 35 на Международната организация за труда, ретифицирана от България още през 1949 г., разрешава пенсията (цитирам) "да бъде изцяло или частично спряна, докато заинтересованият заема длъжност, за която е задължително осигурен", т.е. получава доходи от труд.
В повечето държави от Европейския съюз не се разрешава получаването на пенсия и заплата. Комисията подкрепя законопроекта, но не с формулировката му чл. 50 да отпадне, а със следното изменение:
"Чл. 50, ал. 1. Пенсионерите, които упражняват дейност, нормативно определена като основание за осигуряване, независимо дали са осигурени, имат право да получат пенсията си, ако месечният доход от тази дейност не превишава двукратния размер на минималната работна заплата за съответния период от време;
Ал. 2. Когато доходът по ал. 1 превишава двукратния размер на минималната работна заплата, пенсията и добавките към нея се намаляват с размера на превишението;
Ал. 3. Пенсионерите на работа в чужбина не получават 53.2 пенсиите си, освен в случаите, когато със спогодба, по която страна Република България, е предвидено друго."
Господин председател, мога ли да изложа мотиви по това становище на комисията как би изглеждал законопроектът в това предложение в цифри и в левово изражение? Оттук нататък - изказване или след това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: След като законът се приеме на първо четене, Вие да обосновете Вашето предложение, защото това е предложение и има правната стойност на заместващ текст.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Това е предложение на комисията. Оттук нататък аз искам думата като депутат. Трябва ли да седна и пак да я искам, или да продължа да говоря?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Продължете да се изказвате.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Ето как би изглеждал законът, в предложения от нас вариант. Днес минималната работна заплата е 1739 лева. Това означава, че ако работещ пенсионер е назначен със заплата 3478 лв., той може да получава цялата си пенсия. Ако днес средната пенсия с добавките и компенсациите, които неотдавна правителството прие, е в размер на около 1995 лв., това означава, че без удръжки един работещ пенсионер може да получава 5480 лева. Ако заплатата му е по-голяма с пенсията, вече влиза режимът на удръжките.
Защо сме направили тази формула. Защото се съобразяваме с високия процент на безработицата в страната. И ако оставим пенсионерите да заемат работни места, високият процент на безработица сред младото население ще бъде тревожен. И морално, и икономически обосновано е, ако пенсионери са ценени като специалисти - тук господин Пейков изложи за хабилитирани учени, които, ако действително техните научни продукти са високо оценени, получават тези високи доходи, те имат интерес да се откажат от получаване на пенсията, Законът за пенсиите е благоприятен за тях, да работят една година и ще получат значително увеличение на собствените си пенсии. От друга страна, те освобождават пари за пенсии на неработещи пенсионери. И икономически ефективно, и морално.
Втора теза. Очевидно този законопроект ще бъде подкрепен 53.3 от Парламентарната група на Социалистическата партия, тук са и колегите от Движение за права и свободи, от Парламентарния съюз "Независимост".
Аз мисля, че днес се навършват точно две години от датата, когато приехме чл. 50. Тогава позицията на Парламентарната група на БСП беше против удръжките. Всички депутати без изключение, които са подписали, господин Пейков, законопроекта, са гласували единодушно за удръжки от 35 на сто.
Господин Пейков, не само това е дефектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за пенсиите от 1992 година. Вие правите действително едно предложение в името на справедливостта. Но Вие гласувахме и друго дискримиращо решение в тогавашния закон - става дума за максимално повишение на пенсиите не повече от 350 лева. В резултат на това ваше решение днес всички пенсионери са сбити в един ненормално малък диапазон между максимална и минимална пенсия. Защо не предложихте отстраняването и на тази несправедливост, която е взета с ваши решаващи гласове?
Ето, Вие ме питате: защо ние не го предложихме. Защото още на другия ден - законопроектът беше приет на 10 юни, на 11 юни - проверете в деловодството или ако имате добра архива на внесените законопроекти - сме внесли изцяло нов закон за пенсиите. 53.4И там нещата се предлагат именно в тази светлина, в която я предлагаме сега. Разликата е единствено в предложението ни, че сумата от пенсии и заплата може да бъде в рамките на три минимални заплати. Тук е две минимални заплати, плюс пенсията. Разликата е някъде около стотина лева към това тримесечие.
Освен това сме предложили една коректна формула, обективна формула за актуализацията на пенсиите на база на средна месечна заплата към датата на актуализацията и средна месечна заплата към датата на пенсионирането.
Очевидно този закон не можа да намери своя път към пленарната зала. Ние обещаваме на нашите избиратели, предлагаме и вие да обещаете на вашите избиратели, да се ангажирате и в найскоро време да почнем да обсъждаме изцяло нов закон за пенсиите.
Тази поправка, която вие предлагате и ние подкрепяме, мисля, че е 44 поправка на Закона за пенсиите. Не е нормално за един закон толкова много поправки. Дайте да приемем изцяло нов закон, който да съответствува на пазарните икономически отношения в нашата страна!
Благодаря ви. (Единични ръкопляскания в блока на БСП и коалиция)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Койчев.
Други желаещи? Има думата народният представител Георги Петров.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Георги Петров, БЗНС "Никола Петков" в СДС.
Аз подкрепям законопроекта, тъй като това е една справедливост. Ние всички говорим, че сме тръгнали към пазарно стопанство и не виждам защо на пенсионери, които желаят да работят и се намират в едно добро здраве, защото има хора, които въпреки че са навършили 60 години за мъжете и 55 години за жените, се намират в едно добро здравословно състояние. Ето защо според мен трябва да се премахнат тези ограничения от 0,35 лв. за 1,00 лв., тъй като това е една дискриминация. Във всички цивилизовани страни аз не зная къде се удържа така или има ли такъв момент СД/КТ 54.1 да се удържа на хората от пенсиите.
Аз съм съгласен с господин Койчев, че с приемането на новия закон за пенсиите ще се реши генерално въпросът и за тези 0,35 лв. и въпросът за пенсионерите. Разбира се, те трябва да получават диференцирани пенсии според това каква квалификация, според това какъв трудов стаж са имали, според това на какво място са работили и т.н., според това какви вноски дори са внасяли, тъй като би следвало да има и хора, които и желаят, в някои предприятия вече се прилага и това, че някои хора внасят пенсионни вноски над тези, които се удържат по ведомост, т.е. както е в Завод "Елтос" в град Ловеч.
Така че аз смятам, че тук нещата са правилно изложени от господин Койчев, но въпросът е кога ще бъде приет този закон за пенсиите, новият закон. И действително 44 поправки са много за един стар закон, но все пак до приемането на този закон ние може да приемем законопроекта на господин Пейков. В този контекст ние всички, разбира се... (Реплика от БСП и коалиция: "Ние, ние!") И вие, и ние може да приемем този законопроект. (Шум и други реплики в блока на БСП и коалиция) Не, тук сме, виждате...
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Петров.
Има думата народният представител Мехмед Ходжа от Комисията по правата на човека. Господин Ходжа, имате думата.
МЕХМЕД ХОДЖА (ПСН): Господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! На свое заседание, проведено на 23 март 1994 г., Комисията по правата на човека обсъди внесения от народния представител Тошо Пейков Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пенсиите.
Комисията прецени, че с оглед установяване на по-голяма социална справедливост спрямо работещите пенсионери действително са необходими промени в чл.50 от Закона за пенсиите. Той предвижда намаляване с 0,35 лв. за всеки лев от брутната заплата при реализация доход от дейност, нормативно определена като основание за осигуряване.
След проведените разисквания комисията реши, че с изменението на чл.50 е нужно да се създаде комплексна правна регулация на този проблем, която да е обоснована от социална, финансова 54.2 и икономическа гледна точка.
По-конкретно комисията предлага следните промени в чл.50, които се подкрепят от Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на финансите и са в съответствие с международното законодателство в социалната област:
1. Ал.1 да се измени така: "Пенсиите на всички пенсионери, с изключение на тези по ал.2 и 3, се намаляват с 0,50 лв. за всеки лев от реализираните доходи на необлагаемите с данък суми по чл.4 и 13 от Закона за данъка върху същия доход".
2. Ал.3 се изменя така: "Лицата, на които е отпусната пенсия въз основа на личната им нетрудоспособност, когато работят по трудово правоотношение, получават пенсията си в пълен размер, ако спазват препоръките на ТЕЛК или пенсията им е отпусната пожизнено".
3. Ал.4 се изменя така: "Пенсионерите на работа в чужбина не получават пенсиите си, освен в случаите, когато със спогодба, по която Република България е страна, е предвидено друго".
С оглед необходимостта от финансово обезпечаване с бюджета за следващата година, Комисията по правата на човека препоръчва предлаганият законопроект да влезе в сила от 1 януари 1995 г.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Ходжа.
Има думата народният представител Тодор Тодоров.
ТОДОР ТОДОРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, уважаеми господин председателствуващ! Изразявам подкрепата си по отношение внесения законопроект и се придържам към становището на комисията. Но изключително съм очуден от позицията на моя колега господин Тошо Пейков в това, че преди две години депутати от Българската социалистическа партия бяха изработили и внесоха законопроект, с който точно този вариант на законопроекта, внесен от колегата Тошо Пейков, се сезираше и тогава Парламентарната група на СДС (това го каза и господин Койчев) отхвърли категорично този законопроект. 54.3
В този смисъл и сега е редно да се чуе още веднъж, независимо че беше казано, че отново депутатите от Българската социалистическа партия и колегите им от ДПС и от Новия съюз, и от Парламентарния съюз "Независимост" ще подкрепят този законопроект и становището на Комисията по труда и социалното дело.
Във всички случаи, господин Пейков, това, което Вие внасяте, беше много добре, ако беше внесено преди две години или ако бяхте подкрепили, по-точно, преди две години поправките, които бяха предвидени с внесените законопроекти. Затова аз взимам отношение, защото популизмът трябва да има и памет, не само да се правят законопроекти, две години след като такива бяха внесени от депутати от Българската социалистическа партия.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Не е късно и сега да се измени.
Реплика? Добре, заповядайте за реплика, господин Пейков. 54.4
ТОШО ПЕЙКОВ (независим): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин Тодоров! Аз ще бъда съвсем кратък. Казах, когато защитих моя законопроект, че той е подкрепен и от депутати от Съюза на демократичните сили, които, както казвате Вие, през 1992 г. като управляващи са наложили едно съвсем друго становище. Но за две години аз мисля, че и Българската социалистическа партия и нейната парламентарна група узря и се радвам, че законопроектът е подкрепен и от Парламентарната група на БСП, които сега са управляващи.
Но справедливостта няма нищо общо с популизма. Аз си позволих да разговарям с министъра на финансите пред Министерския съвет. Той също така се съгласи с мен, че 201 милиона, които са разчетени в бюджета, "няма да направят чорбата блажна", както се казва понародному, защото те, първо, няма да могат да бъдат събрани. Затова по принцип той не възразява този законопроект да бъде гласуван.
И аз ви приканвам законопроектът да бъде подкрепен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Пейков.
Има думата народният представител Иван Пушкаров.
ИВАН ПУШКАРОВ (ПСН): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Парламентарният съюз "Независимост" подкрепя внесения законопроект. С този законопроект считаме, че ще се постигне решаването на един остър проблем, който има както социална, така и икономическа, а до голяма степен и политическа значимост, представлява израз на премахването на една тежка социалнанесправедливост към най-масовия слой от нашето население, който е в бедстващо положение.
От друга страна, искам да подчертая, че и от Комисията по труда и социалното дело, и от Комисията по правата на човека бяха изказани редица важни съображения, които засягат цялостната нормативна уредба на този проблем. И аз мисля, че ако тези предложения бъдат съответно дефинирани по подходящия ред и внесени в парламента, трябва да положим усилия още сега при корекцията на този закон да намерим измеренията и в останалите закони, които са свързани с прилагането на тази промяна в облагането на доходите на пенсионерите. НЧ/ВЙ 55.1
В този смисъл подканям колегите да не се занимаваме сега с политически популизъм, да политизираме този наистина остър проблем за такъв огромен брой хора, а да предприемем просто прагматични действия: между първо и второ четене да постъпят по надлежния ред предложенията на отделните комисии и те да бъдат отразени и в останалите законопроекти.
Само за сведение трябва да кажа, че в Комисията по бюджета и финансите този въпрос е обсъждан неколкократно. Ние имаме позиция по това по какъв начин да се отрази евентуално такава промяна и в останали закони и нормативни актове.
Приканвам ви да подкрепим внесения законопроект. Изразявам дълбоко съжаление, че в залата не присъстват колегите от Съюза на демократичните сили. Мисля, че това представлява един тежък удар върху идеята за СДС. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Други желаещи за изказване? Не виждам.
Уважаеми колеги, пристъпваме към гласуване на първо четене на Закона за изменение на Закона за пенсиите. Моля, режим на гласуване. Гласуваме законопроекта.
Гласували общо 134 народни представители. От тях 130 за, няма против, 4 въздържали се.
Господин Мулетаров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми народни представители! Тъй като предложенията по единствения текст на законопроекта бяха ясно изразени от името на Комисията по труда и социалното дело тук, аз считам, че не би имало пречка законопроектът да бъде обсъден и гласуван на второ четене на днешното заседание, поради което предлагам, господин председател, да подложите на гласуване предложението от името на Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Мулетаров.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме решението днес в това заседание Законът за изменение и допълнение на Закона за пенсиите да бъде поставен на разглеждане и приемане на второ четене.
Гласували общо 131 народни представители. От тях 129 за, 2 против, няма въздържали се. 55.2

Приема се решението.
Поставям за разглеждане и приемане на второ четене Закона за изменение и допълнение на Закона за пенсиите.
Господин Мулетаров, за да Ви улесня, получих сигнал от господин Мехмед Ходжа, че оттегля предложението на тяхната комисия и се присъединява към предложението на Комисията по труда и социалното дело.
Така че имаме предложение за един заместващ текст. Текстът, който се предлага в законопроекта на господин Пейков, е: отменя се чл. 50, ал.ал. 1 и 2. Заместващият текст, който се предлага от Комисията по труда и социалното дело, е това, което беше изразено от господин Койчев. Дадено е писмено, редактирано. Моля, прочетете го пред народните представители.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Заместващият текст за законопроекта, внесен от господин Пейков и останалите народни представители, предложен от Комисията по труда и социалното дело, се състои от три алинеи и има следното съдържание:
"Ал. 1. Пенсионерите, които упражняват дейност, нормативно определена като основание за осигуряване, независимо дали са осигурени, имат право да получават пенсията си, ако месечният доход от тази дейност не превишава двукратния размер на минималната работна заплата за съответния период от време
Ал. 2. Когато доходът по ал. 1 превишава двукратния размер на минималната работна заплата, пенсията и добавките към нея се намаляват с размера на превишението.
Ал. 3. Пенсионерите на работа в чужбина не получават пенсиите си, освен в случаите, когато със спогодба, по която страна е Република България, е предвидено друго."
Това е съдържанието на новия заместващ текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Мулетаров. Желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В становището на Законодателната комисия имаше препоръка между двете 55.3 четения законопроектът да бъде разпределен и на Комисията по бюджета и финансите, която от финансово-бюджетна гледна точка да даде становище. В нашата комисия, а ние претендираме, че стриктно следим втори раздел на държавния бюджет за 1994 г., имаме точна представа какви парични измерения има поправката на закона.
По статистически данни в България работят около 200 хиляди пенсионери. От тях около 150-160 хиляди работят в селското и горското стопанство. С едно изменение на този законопроект ние сме ги освободили от удръжки. Така че фактически бюджетът е разчетен на вноски от около 40 хиляди работещи пенсионери. Общата сума в приходната част на бюджета на Държавно обществено осигуряване е 201 млн. лева от тези 40 хиляди души. За сравнение искам да ви кажа, че дневният разход за пенсии в България през 1994 г. е 134 млн. лв. Така че от приходите от работещи пенсионери се покриват само за ден и половина изплащането на пенсии.
От финансова гледна точка нямаме опасение, че проваляме бюджета или изменяме неговата макроикономическа картина.
Затова мисля, че не е необходимо законопроектът да се преразпределя на специализираната комисия. Вярвайте на Комисията по труда и социалното осигуряване, която следи тази част от бюджета. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Койчев.
Други желаещи? Заповядайте, господин Пушкаров. 55.4 ИВАН ПУШКАРОВ (ПСН): Уважаеми господин председател, колеги! Подкрепям направените предложения от Комисията по труда и социалното осигуряване и считам, че с техното въвеждане се дава основа за едно справедливо третиране на работещите пенсионери.
От друга страна изразявам сериозна убеденост, че фактически тези около 200 млн. лв., които формално сега разчитаме, че се губят поради това, че ние премахваме облагането на дохода на тези 40 хиляди души, аз съм дълбоко убеден, че от увеличаването на броя на работещите пенсионери ще се получи повече приход в държавната хазна следствие на тяхното облагане с нормалния Данък общ доход.
Така че и от бюджетна гледна точка този начин на намаляване на рестриктивния натиск върху пенсионерите, върху една активна част от нашето население, ще даде по-добър резултат от досега вече показалия, че се е компрометирал начин за едно принудително намаляване на броя на работещите или отказване на пенсионерите да участват в активен стопански живот.
Мисля, че и от бюджетна, от макроикономическа гледна точка в случая ние имаме всички основания да подкрепим направените поправки в закона и най-вече - премахването на тази икономическа принуда, която досега възпираше много пенсионери да участват активно в стопанския оборот.
Благодаря. Приканвам ви към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Пушкаров.
Моля, квесторите, помолете народните представители да влязат в залата. Предстои важно гласуване.
Господин Христо Иванов, имате думата!
Повтарям молбата си: помолете народните представители да влязат в залата.
ХРИСТО ИВАНОВ (НСД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! За всички присъствуващи в залата е ясно, че с предлаганите поправки се отстранява една несправедливост, срещу която много народни представители реагираха още когато се приемаше закона в този му вид, в който съществува днес.
Разбира се, аз съм далеч от мисълта, че с поправката, ББ/ЙА 56.1 която в момента налагаме, ние решаваме проблемите на пенсионерите по принцип и в частност на онази част от тях, която активно желае, все още има възможност да се включи в трудовия процес.
Ето защо искам да дам някои пояснения като член на подкомисията, която разработваше този проблем и се ангажира с внасянето на конкретни предложения.
Ние от една страна категорично бяхме на становището, че трябваше да се отстрани тази несправедливост. От друга страна обаче трябваше да се съобразим с възможностите на бюджета и с още един проблем, който е свързан с това, че една голяма част от безработното население в нашата страна са млади хора. Тоест, ние трябва да помислим и за някаква ограничителна мярка, която да не позволи да се създаде в известен смисъл нелоялна конкуренция срещу онова активно, младо население у нас - млади майки, млади бащи, които сега отглеждат и семействата си, които са на възраст между 30, 40, 45 години и се намират на трудовата борса. Смятам, че компромисът, който намери комисията, отговаря на възможностите на бюджета, отговаря на реалната социално-икономическа ситуация в страната, съобразена е с наличната безработица. Разбира се, подкомисията е на мнение, че при една евентуална ревизия и актуализация на бюджета трябва да се помисли за още по-адекватни и за още по-сериозни мерки. Но на този етап смятаме, че това е една крачка напред, която дава шанс на работоспособните хора в пенсионна възраст да получат допълнителни възнаграждения за своя труд. Отстранява се тази несправедлива удръжка, която налагаше старият закон.
И аз ви моля да подкрепите тази поправка, предлагана от комисията. И искам да призова всички народни представители, които в момента се намират и в кулоарите, да не се отнасят с безразличие към проблемите на пенсионерите, а да влязат в залата и подкрепят предложението на комисията.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Други желаещи? Няма.
Поставям на гласуване за приемане на второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за пенсиите, като най-напред ще гласуваме заместващия текст, съдърржащ се в стано56.2 вището на Комисията по труда и социалното осигуряване. Текстът беше прочетен от господин Мулетаров. Ако считате, че има нужда да бъде прочетен отново? Не! Благодаря ви.
Моля ви, режим на гласуване! Гласуваме заместващото предложение на Комисията по труда и социалното осигуряване за ново изменение и нова редакция на чл. 50 с неговите три алинеи.
Има известна неизправност в техниката, имайте търпение, господа!
ХАСАН АЛИ (от място): Може ли докато чакаме да оправят техниката, да взема отношение по някои въпроси?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Искате да вземете отношение? Заповядайте, господин Хасан Али!
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По принцип депутатите от Парламентарната група на ДПС подкрепяме внесения законопроект от страна на господин Тошо Пейков и по-конкретно текста, който се предлага от Комисията по труда и социалното осигуряване - пенсионери, упражняващи дейност, да получават своята пенсия, ако месечният доход от тази дейност не превишава двукратния размер на минималната работна заплата за съответния период от време.
Аз обаче, уважаеми колеги, бях против това днес веднага да приемем на второ четене този текст. Защо? Защото смятам, че това, което прочете господин Мулетаров преди малко, се нуждае от допълнително уточняване.
Първо, имам претенции по отношение на пенсионерите, които работят в сферата на поземлената реформа. По отношение на тях изцяло трябва да се отмени чл. 50, ал. 1 и 2 от Закона за пенсиите. Няма да ви отнемам много времето, но само ще ви кажа с няколко приказки, че затова, че им се удържа по 35 ст. на всеки лев, в сферата на поземлената реформа - в общинските поземлени комисии работят само седем юристи и двадесет и девет души геодезисти. С толкова души специалисти поземлена реформа не може да се прави. Както виждате, тя е почти стопирана. Общинските поземлени комисии затова издават погрешни решения, а след това следват съдебни дела. Досега 110 хиляди броя дела, от които миналата година са разгледани едва 14 хиляди. Всичко това ще доведе до там, че дълги години още ще се занимаваме с проблемите на поземлената реформа. 56.3
Все пак аз се опасявам, че най-опасният текст от прочетения от господин Мулетаров, е текстът, който се отнася за пенсионерите, работещи в чужбина.
Моят въпрос е: понеже набързо приемаме този закон, моят въпрос към господин Мулетаров, като докладващ, е: засяга ли този текст онези туристи, които заминаха преди четири години и продължават да заминават, някои от тях работят, други не работят. Ще продължават ли да си получават пенсиите или с този текст от утре нататък ние спираме изплащането на техните пенсии.
Моля, колегите юристи в залата също да вземат отношение по този въпрос, тъй като аз не мога да гласувам за текст, който не е изяснен от юридическа гледна точка така, както трябва.
Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Хасан Али!
Господин Койчев? Заповядайте!
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател! По първия тезис на господин Али. Господин Али, действително текстът, който изключваше заетите в селско стопанското производството, отпада в новата редакция. И не мисля, че правим някаква несправедливост, тъй като непосредствено заетите в селскостопанското производство, какъвто беше замисълът, когато изменихме закона, не ощетяваше работниците, включително и животновъди, и механизатори, тъй като известно е, че равнището на заплащането на труда в селскостопанското производство не е високо.
С тази формула, която ние предлагаме, ние гарантираме един приличен доход от пенсия плюс заплата на работещи пенсионери по трудови договори в кооперациите, преди всичко. Не ощетяваме хората, заети в селското стопанство.
Що се касае до председатели, членове на ликвидационни съвети ...
ХАСАН АЛИ (от място): За общинските поземлени комисии!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: И от поземлените комисии!
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Този въпрос тук, когато разисквахме отмяната на санкцията, ако мога да я нарека, на удръжката, се имаше предвид само пряко заетите в производството. Тяхната привилегия беше добавена с подзаконов документ - с Правилника за приложение 56.4 на Закона за изменение и допълнение на пенсиите от правителството. Аз не мисля, че членове на ликвидационни съвети трябва да бъдат поощрявани за големите им заплати.
ХАСАН АЛИ (от място): Става въпрос за общинските поземлени комисии.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Да, първо говорим за ликвидационните комисии. Все пак ние гласуваме една сума от заплата плюс пенсия. Казвам - при средностатистическа 5 хиляди и близо 500 лева за това тримесечие. Очевидно другото тримесечие минималната заплата ще бъде много по-висока и ограничителната сума ще бъде по-висока. Има предвид за поземлените комисии, там, където работят пенсионери. Това са две минимални заплати плюс ... Предполагаме, че това са хора с висше образование и пенсията им с компенсациите става около 2 хиляди - две хиляди и двеста лева към днешна дата. Това е един приличен доход, който е някъде около 1,3 пъти над средната заплата, над 1,5 пъти над социалния минимум. Все пак в нашата страна, след като над 80 на сто от населението е под социалния минимум, ние осигуряваме едни прилични условия за живот. И ако трябва да разширим кръга на изключените от удръжките, аз бих поставил въпроса и за кметове на изборна работа - пенсионери. В много села има кметове - пенсионери. Те също недоволстват, че им се удържа. А с правилника и със закона те не бяха извадени от удръжката на 35 стотинки. Сега ги поставяме на равен режим с всички останали. 56.5 Що се касае до втория Ви въпрос, разбирането е хора, които работят в чужбина и в България има точна информация, че те са по трудови договори, това значи, че те са с фирма, която е оторизирана да изнася работна сила извън страната, с посредническа фирма. Иначе материята на пребиваващи в други страни български граждани се урежда, мисля, в чл.1 и чл.2 от Закона за пенсиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Той не е в този текст.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Той не се третира както през 1992 г. със Закона за изменение и допълнение, така и с тази материя, която обсъждаме тук сега.
Не мисля обаче, че административно контролът е прецизен за уточняване дали действително пребиваващите временно или продължително временно в чужбина, се контролират добре. Мисля, че регионалните служби "Социално осигуряване" без усложнения изплащат накуп по няколко пенсии на хора, които периодично се връщат в България. Тази материя тук не третира това нещо. Това е въпрос на организация, на административен контрол. Тук нещата са на база на достоверни трудовоправни договори, които трябва да служат за уреждане на удръжките.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ (встрани от микрофоните): На лица, живеещи в страната.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Да, на лица, живеещи в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Койчев. Мисля, господин Али, че нещата са ясни. Благодаря Ви и аз.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Аз моля господин Койчев да обясни, за да бъде пределно ясно на всички народни представители с този нов чл.50 действително предложението е да отпаднат ал.3 и 4 на действуващия текст, които уреждат правата на трудоустроените.
Моля Ви по този въпрос да поясните на народните представители.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Действително от Съюза на инвалидите в България имаше предложение за автономна алинея, която да урежда възнагражденията плюс пенсиите на инвалидизирани лица в България. ВТ/КТ 57.1
Има основание тяхното искане, тъй като пенсионери по инвалидност са не само възрастни хора, а и хора с придобита по рождение инвалидност или вследствие на трудова или гражданска злополука и т.н.
На този етап експертите и ръководителите от Министерство на труда и социалното осигуряване, все пак този закон е работен заедно с най-големите експерти в страната и хора, които ще го прилагат, това предложение се отклони, с една уговорка - да поработи в този половин-едногодишен период, а с окончателния закон там има подробна глава за пенсионния режим при инвалидност. Тогава нещата да бъдат уредени и трайно.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ (встрани от микрофоните): И да отпаднат двете алинеи.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Да, те си отпадат. Фактически чл.50 остава с диктуваните.
И още един въпрос, който единстено в доклада на Комисията по правата на човека съществува, е за влизането в действие на изменението. Аз предлагам да бъде от началото на календарен месец и това да бъде 1 юли 1994 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Койчев.
След разискването смятам, че всичко е ясно. Моля ви, режим на гласуване. Машината работи вече. Поставям на гласуване заместващия текст на чл.50 с неговите три алинеи. Гласуваме на второ четене приемането на текста.
От общо гласували 135 народни представители, за 129, против няма, въздържат се 6. Чл.50 с неговите три алинеи е приет.
Предлага се да се гласува и преходна разпоредба с оглед съдържанието и характера на закона да се определи влизането му в сила не по традиционните начини лис вакацио легис - 3 дни след публикуване или друга дата, а да бъде от начална дата на месец и затова се предлага законът да влезе в сила от 1 юли 1994 г.
Прочетете точната формулировка, господин Мулетаров. 57.2
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Направеното предложение би следвало да се формулира по следния начин:
"Преходна разпоредба, параграф единствен. Този закон влиза в сила от 1 юли 1994 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви, режим на гласуване, гласуваме Преходната разпоредба.
От общо гласували 127 народни представители, за 127, няма против и въздържали се. Тази разпоредба се приема единодушно. С това Законът за изменение и допълнение на Закона за пенсиите е приет на второ четене. Една несправедливост е отстранена. (Ръкопляскания в блока на БСП)
Благодаря ви, колеги. И аз се присъединявам към вашите ръкопляскания. 57.3
Преминаваме към разглеждането на точка трета от дневния ред, която според вашето гласуване е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА МОРАТОРИУМ ВЪРХУ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА РЕСТИТУЦИОННИТЕ ЗАКОНИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИМУЩЕСТВА, КОИТО СЪСТАВЛЯВАТ НАЦИОНАЛНИ И КУЛТУРНИ ПАМЕТНИЦИ, ДО ПРИЕМАНЕТО НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНИТЕ ПАМЕТНИЦИ.
Господин Мулетаров, имате думата да прочетете решението.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Решението, което е предмет на точка трета от днешния дневен ред, не е обсъждано, не е разглеждано от Законодателната комисия и по него не е изразено становище. При това положение ние сме изправени пред хипотезата на чл. 71, ал 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, съгласно която комисиите са длъжни в 15-дневен срок да разгледат проектите за решение. Тъй като това не е сторено в този срок, няма пречка съгласно възприетата практика от самото Народно събрание...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: И разпоредбата на текста.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Вносителите да направят предложение за решението и то да бъде обсъдено и гласувано от пленарната зала. Поради това аз не съм в състояние да го прочета и моля да възложите на вносителите да направят предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Кой от вносителите желае думата? - Господин Балабанов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: Господин председател, колеги! Историята на този проект за решение е илюстрация на дългия и мъчителен път на реализиране на националните приоритети в обстановката на политическа конфронтация в нашето Народно събрание. Поради това, че ръководството на Комисията по културата отсъства от заседанието и поради това, че Законодателната комисия не е разглеждала проекта за решение, искам да помоля, господин председател, за 15 минути техническа почивка, през която да подготвим документите и да ги докладваме на пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз не виждам защо да ви давам 15 минути. Документите са подготвени и се слагат на разглеждане в пленарната зала. Мен ме интересува дали подкрепяте ЦМ/ВЙ 58.1 това решение или не, а решението аз ще го прочета в залата. То е следното:
"Установява се мораториум върху изпълнението на реституционните закони по отношение на имущества, които съставляват национални културни паметници, до приемането на Закона за културните паметници."
За какво повече ви е нужно време, за да изразявате становище? Изразете становище дали поддържате или не поддържате. След това ще се изкажат колегите и ще решим въпроса. Волята е на залата.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: Благодаря, господин председателю, че Вие дадохте този текст, който ние технически нямаме.
Искам да повторя накратко многострадалната история на това предложение. Още при приемането на Закона за възстановяване на недвижимите имоти беше ясно, че по отношение на тези сгради, които са обявени за паметници на културата и като такива представляват квинтесенцията на архитектурното наследство на България, надвисва сериозна заплаха. Развиваните тези, че частните собственици ще се грижат много по-усърдно и много по-добре за
имуществото, което получават, не издържаха проверката на времето.
За изтеклите две години десетки сгради в България музейни, обществени и други, върнати на бившите им собственици, претърпяха чувствителни промени, престанаха да бъдат истински паметници на културата!
Още през 1992 г. група народни представители начело с госпожа Нора Ананиева внесоха проект за мораториум върху изпълнението на реституционните закони по отношение на сградите паметници на културата. Този проект беше отхвърлен от тогавашното мнозинство в Народното събрание.
Не след дълго практиката наложи госпожа Елка Константинова да внесе текст с подобно съдържание, подкрепено от значителна част от народните представители, включително по-голямата част от членовете на Комисията по културата. За съжаление, и този проект беше бламиран в Законодателната комисия.
Третият такъв проект обедини членовете на Комисията по културата и е един от малкото документи, приет с пълен консенсус от нея. Ето защо аз призовавам седящите в залата колеги да направим поне едно добро нещо за българската култура и 58.2 следвайки консенсуса в Комисията по културата, да приемем предложения проект за решение с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Балабанов. Чухме добри думи от Ваша страна.
Има ли други желаещи да се изкажат? - Има думата народният представител Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, колеги! Искам да кажа само едно изречение като заместник-председател на парламентарната комисия по културата.
Това законодателно решение, което се предлага, беше прието наистина с пълно съгласие от страна на всички политически сили, участващи в комисията - и на СДС, и на БСП, и на ДПС. Новият съюз за демокрация няма свои представители в тази комисия, но аз съм убеден, че неговите депутати днес ще подкрепят с гласа си решението, което се предлага.
Казвам това като становище на Комисията по културата и използвам повода и аз да призова всички колеги депутати да гласуват положително, тъй като решението е много навременно, много полезно и тъй като толкова рядко в нашата пленарна зала влизат проблеми, свързани с културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Желаят ли други да се изкажат? - Не виждам желаещи.
Ще гласуваме решението, така както го прочетох пред вас, но ще го повторя още веднъж:
"Установява се мораториум върху изпълнението на реституционните закони по отношение на имущества, които съставляват национални културни паметници, до приемането на Закона за културните паметници."
Моля гласувайте за това решение.
От общо гласували 126 народни представители, за 113, против 8, 5 се въздържат.
Приема се решението и от днес има мораториум за връщане по реституционните закони на сградите, представляващи национални паметници на културата. (Ръкопляскания от блока на БСП) 58.3 Господин Харизанов, стигнахме до точка четвърта, която е от Вашата изрична компетентност:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Колеги, предишния път стигнахме до – 31.
"– 31. Създава се нова глава осма със следното съдържание:
Глава осма. Приватизация чрез инвестиционни бонове".
Следват членовете от 36 до 45.
"Чл. 36, ал. 1. Приватизацията чрез инвестиционни бонове се осъществява въз основа на програма, предложена от Министерския съвет и приета от Народното събрание.
Ал. 2. Програмата съдържа:
1. списък с обща характеристика на държавните предприятия, които ще се приватизират чрез инвестиционни бонове;
2. етапите и сроковете за осъществяване на програмата;
3. съотношението между платени и неплатени бонове;
4. списък на държавните предприятия, които ще се предложат за приватизация на лица, чиято стопанска дейност е свързана с тях."
Това е чл. 36.
Предложения, внесени писмено до мене, по този член няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Остава да видим има ли желаещи за изказване. Не виждам желаещи за изказване. Подлагам на гласуване – 31, най-напред за създаване на глава осма със съдържанието, което беше прочетено от господин Харизанов, и чл. 36 с неговите две алинеи. Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 121 народни представители, за приемане на названието на главата и чл. 36 с неговите две алинеи са гласували 121 народни представители. Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: "Член 37, ал. 1. Придобиването на акции и дялове в държавни търговски дружества може да се осъществи и чрез инвестиционни бонове.
Ал. 2. инвестиционните бонове се издават във вид на бонова книжка с бонове на стойност 25 хил. инвестиционни лева. БП/ВР 59.1
Ал. 3. Инвестиционният бон е поименна ценна книга, която дава право да се закупуват дялове и акции, предназначени за продажба срещу бонове."
Предложения по този текст засега няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Желаещи да се изкажат? - Няма.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме чл. 37.
От общо гласували 123 народни представители, за приемането на чл. 37 са 123 народни представители. Приема се единодушно.
Имате думата за чл. 38. 59.2 ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: "Чл. 38, ал. 1. Боновете се издават от Министерския съвет.
Ал. 2. Редът за издаването, оформянето, получаването и регистрирането на боновата книжка се определя от Министерския съвет."
Няма постъпили предложения по тия текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: То е ясно защо няма - защото текстът е ясен и точен.
Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме чл. 38.
От общо гласували 125 народни представители, за приемането на чл. 38 са гласували 125.
Приема се единодушно.
Имате думата за чл. 39.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: "Чл. 39, ал. 1. Боновете могат да се наследяват.
Ал. 2. Те могат да се преотстъпват само на роднини по права линия или съребрена линия до втора степен.
Ал. 3. По друг начин и между други лица боновете не могат да се прехвърлят. Те не могат да служат за обезпечение срещу кредит."
Има направени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Докладвайте ги.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: В чл. 39, ал. 2 думата "преотстъпят" да се замени с "прехвърлят". И в същата тази алинея да се добавят думите "и на дружество или кооперация като непарична вноска - по номиналната им стойност".
Думата "прехвърлят" е употребена в ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това е за еднаквост в редакцията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Да. А за "дружество или кооперация като непарична вноска - по номиналната им стойност" се има предвид, че съществуващи или новоучредени дружества могат да участват в тази приватизация като набират по-голямо количество бонове, отколкото, да кажем, един или няколко човека.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Отколкото законът предписва. СД/ВР 60.1
ДОКЛАДЛИЧ ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Не, не "колкото предписва", а колкото случайна група от хора - близки и познати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Така. И Вашето становище към тези предложения?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Аз смятам, че предложенията са приемливи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Те са приемливи.
За ал. 3 има ли други предложения или това е единственото предложение?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Не, това е единственото, което се предлага. Предлагам да се гласуват двете предложения поотделно - за "прехвърлят" и за добавката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "Прехвърлят" е редакционна замяна, господин Харизанов. Няма да го гласуваме, ще го гласуваме с нормата. Най-напред дайте второто предложение, ако обичате, то е много съществено.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Мога да прочета целия текст така, както се предлага, как ще изглежда.
"Те могат да се прехвърлят само на роднини по права линия или съребрена линия до втора степен и на дружество или кооперация като непарична вноска - по номиналната им стойност." Това е заместващият текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Няма желаещи за изказване. Нека да гласуваме най-напред добавката...
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: "и на дружество или кооперация като непарична вноска - по номиналната им стойност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Гласуваме най-напред тази добавка, която се предлага. Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме предложението за добавка.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Може ли да се изкаже Пламен Вълканов?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: По това предложение ли? Тече гласуване! Ако е нещо съществено и което би улеснило залата, бих отменил гласуването.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Отменям гласуването. Моля Ви, господин Вълканов, заповядайте. 60.2
ПЛАМЕН ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, аз просто Ви благодаря и искам да ориентирам залата в мотивирането към гласуването на това предложение.
Първо, недопустимо е от законова гледна точка ценни книжа да се апортират в дружеството. Те могат да бъдат внесени като капитал, но не могат да бъдат апортирани, тъй като апортът е специално внасяне на недвижими имоти и движими вещи, които нямат естеството на паричен капитал или на друг вид ценни книжа, които материализират права. Поради това предложението е недопустимо от тази гледна точка и аз бих предложил на колегите да се въздържат от приемането на такъв текст.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Ето, това беше едно полезно нещо. Тогава поставям отново на гласуване същото предложение.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Вносителите може би искат да се изкажат!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: А кои са вносителите?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Вносителите са господин Златимир Орсов и госпожа Ана Миленкова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: И двамата не са в залата. Няма възможност да ги изслушаме.
Режим на гласуване. Гласувайте!
Господин Вълканов, Вашата теза е, че ние, приемайки го това, ще заобиколим онова, което преди това забранихме.
ПЛАМЕН ВЪЛКАНОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
От общо гласували 130 народни представители, за - 16, против - 28, въздържат се 86.
Отклонява се това предложение.
Внимателно! Сега ще чуете текста на ал. 2 с редакционната поправка. "Те могат да се прехвърлят само на роднини по права линия или съребрена линия до втора степен". Това е само редакционната поправка.
Подлагам на гласуване целия чл. 39 с неговите три алинеи. Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме. 60.3
От общо гласували 129 народни представители, за - 125, против - 4, въздържали се няма.
Член 39 с редакционната поправка във втората алинея и с неговите три алинеи е приет.
Имате думата за чл. 40, господин Харизанов. 60.4 ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: "Чл. 40, ал. 1. Правото да получи инвестиционен бон има всеки гражданин на Република България с постоянно местожителство в страната, навършил 18 години в срок за регистриране на боновите книжки.
Ал. 2. За обектите на програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове лицата по предходната алинея имат правото да получат допълнително срещу заплащане от пет хиляди лева по един инвестиционен бон с номинал пет хиляди инвестиционни лева."
Това е. Предложение по този член няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Желаещи да се изкажат - текстът е ясен - няма.
Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме за приемането на чл. 40 с неговите две алинеи.
Гласували общо 129 народни представители. От тях 125 за, 4 против, няма въздържали се.
Приема се чл. 40 с неговите две алинеи.
Имате думата за чл. 41.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: "Чл. 41, ал. 1. При регистриране на боновата книжка се заплащат 500 лева.
Ал. 2. Събраните суми постъпват в специална сметка "Приватизация чрез инвестиционни бонове" към Министерството на финансите."
Тук има едно предложение: за по-голяма яснота след "събраните суми" в ал. 2 да се допълни "по предходната алинея", за да няма двусмислие. Защото в предишния член имаше събрани суми по пет хиляди лева срещу бонове за заплащане. Те отиват на различни места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: ПРиемам Вашето предложение за редакция.
Кой би желал да се изкаже по съществото на текста? Други предложения няма. Има само редакционно предложение - чухте го.
Гласуваме чл. 41 с неговите две алинеи с редакционното допълнение на ал. 2. Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме.
Гласували общо 126 народни представители. От тях 121 за, 4 против, 1 въздържал се.
Член 41 с поправката в ал. 2 и двете му алинеи е приет.
Имате думата за чл. 42.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: "Чл. 42. Участието в приватиНЧ/ЙА 61.1 зацията чрез инвестиционни бонове се извършва пряко, за закупуване на дялове или акции от предприятия или чрез инвестиционни фондове."
Има едно предложение и то е запетаята между думата "пряко" и "за закупуване" да се заличи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, тя действително е недомислие. Нищо, това да бъде предложението. Не е предложение за гласуване.
Господин Пушкаров, заповядайте!
ИВАН ПУШКАРОВ (ПСН): Господин председателстващ, колеги! Тук безспорно трябва да се извърши най-малко редакция, ако не и съдържателно някаква корекция, тъй като членът не е ясен. Участието - ако приемем, че идеята е била участието в приватизацията с боновете да се извършва по два начина - пряко или косвено, тогава трябва ясно да се отграничат двата начина.
В такъв случай трябва да се махне запетаята и може би текстът да стане така:
"Участието в приватизацията с инвестиционни бонове се извършва пряко - чрез закупуване на дялове или акции от предприятие или косвено - чрез инвестиционни фондове", за да бъде ясно дали това е идеята.
Ако идеята е била да станат три форми - пряко (неясно как), чрез закупуване на дялове или акции - втора форма и трета форма - чрез инвестиционни фондове - това трябва също ясно да се подчертае. В противен случай остава доста голямо двусмислие, което не дава възможност по-нататък да работи този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Пушкаров.
Има думата господин Папаризов по същия въпрос.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Просто искам, господин председател, да ви предложа друга редакция, която ще е по-ясна: "пряко" да отиде след "за закупуване" и ще стане: "Участието в приватизацията чрез инвестиционни бонове се извършва за закупуване на дялове или акции от предприятия пряко или чрез инвестиционни фондове". Това се има предвид, че и в двата случая ще се закупуват дялове или акции от предприятия или пряко от гражданите, или чрез инвестиционни фондове. Тоест, думата "пряко" да отиде преди думата "или". 61.2
ИВАН ПУШКАРОВ (от място): Аз съм съгласен.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Аз също смятам, че това предложение е съвсем приемливо и изяснява по-добре текста: думата "пряко" да отиде пред думата "или" и текстът да стане така:
"Участието в приватизацията чрез инвестиционни бонове за закупуване на дялове или акции от предприятия се извършва пряко или чрез инвестиционни фондове."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ето това е редакцията. Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме последната редакция, която беше прочетена от господин Харизанов по предложение на господата Папаризов и Пушкаров. Режим на гласуване, гласуваме.
Извинявайте, колеги, спираме гласуването на чл. 42. Виждате, че техниката ни на два пъти отказва, а и доста интензивно работите от 15 часа.
Затова ви предлагам почивка от двадесет минути. (Звъни)
(17 ч. и 10 м.)
61.3(След почивката)

17 ч. и 45 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (Звъни): Продължаваме заседанието. Приключва обсъждането на чл.42. Предстои само гласуване и при това гласуване отказа нашата апаратура. Апаратурата е изправна.
Режим на гласуване! Гласуваме за приемането на чл.42 с редакцията, която беше прочетена.
Резултатът: от общо гласували 126 народни представители, 125 са гласували за, против няма, 1 се въздържа.
Чл.42 е приет.
Имате думата за чл.43, господин Харизанов.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Господин председател, постъпило е предложение за нов чл.42а, който има следния текст:
"Акции или дялове, придобити по този ред, не могат да се прехвърлят една година след тяхното получаване".
Този текст ние бихме могли да го направим като ал.2 към чл.42, ако не искаме още в началото на закона да имаме нови членове. Но може и като нов член да бъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Може. Най-добре е да бъде като нов член. Може и като преходна разпоредба, където е най-добро.
Господин Стоилов, имате думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да оттегля това предложение и мотивите ми са следните. Ние обезопасяваме притежателите на инвестиционните купони, като предвиждаме да бъдат поименни. Но по отношение на акциите, които ще се придобиват, възниква една трудност, ако заложим мораториума. По този начин ние връзваме ръцете и на инвестиционните фондове да променят структурата на тези акции, да играят на вторичния пазар. И за да бъде облекчен режимът, групата депутати, която прави това предложение, го оттегля. Моля да уважите съображенията. ББ/КТ 62.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Минаваме на чл.43.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Чл.43, ал.1. "През периода на тяхната валидност инвестиционните бонове могат да се ползуват вън от програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове:
1. От лицата по чл.5, ал.2 като допълнение към преференциите им по чл.22 и чл.23;
2. От лицата по чл.35 след внасяне на първоначалната вноска;
3. От лицата по чл.25, ал.1, т.5.
Ал.2. В случаите по предходната алинея един инвестиционен лев се приравнява на един лев".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Харизанов. Има ли предложения по текста?
КРЪСТЮ ТРЕНДАФИЛОВ (от място): Тук има грешка...
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Няма никаква грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Харизанов, разяснете.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Инвестиционните бонове могат да се ползуват за предприятия, които са включени в програмата за приватизиране чрез инвестиционни бонове (това е името на тази програма) и извън нея по тези три точки.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (от място): Това изречение не е ясно.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: "През периода на тяхната валидност инвестиционните бонове могат да се ползуват вън от програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Текстът е ясен, независимо че има привидността на повторението.
Прочетете го, ако обичате.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: В такъв случай можем да променим редакцията така:
"През периода на тяхната валидност инвестиционните бонове могат да се ползуват и вън от програмата за приватизация чрез инвестиционните бонове в следните случаи...". 62.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Сега вече е ясно.
Заповядайте! Има думата господин Димитър Велев.
Кажете, господин Велев. Ето това е, колективният ум така работи.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, аз мисля, че за да е по-ясно отграничението от участие в приватизацията чрез инвестиционни бонове и същите тези бонове да могат да се използуват и в други случаи - извън тази програма, да се каже:
"През периода на тяхната валидност инвестиционните бонове могат да се ползуват извън програмата за приватизация чрез инвестиционни фондове от следните лица...".
Но когато се каже "в следните случаи"... или не, просто да остане с две точки. Но когато се каже "извън програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове...", ясно се разбира, че те вече не се включват в тази програма. Така е по-ясно според мен.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Велев, "както следва", а не "в следните случаи".
Добре, други желаещи? Не виждам.
Режим на гласуване. Гласуваме чл.43 в неговата окончателна редакция, както беше уточнена.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Може ли да прочете още веднъж текстът?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Чл.43, ал.1 "През периода на тяхната валидност инвестиционните бонове могат да се ползуват извън програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове в следните случаи:".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "в следните случаи" или "както следва"? Кое според Вас е по-добре? "Както следва", добре.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 130 народни представители, 129 са гласували за, против няма, 1 се въздържа.
Чл.43 с уточнената редакция, както беше съобщено от господин Харизанов, се приема с неговите две алинеи. 62.3
Имате думата за чл.44.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Чл.44. "Придобиването на акции или дялове от предприятие, включено в програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове, става чрез централизирани търгове по ред, определен от Министерския съвет".
Тук има едно предложение за нова алинея втора от Министерския съвет. Поддържате ли го?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин Костя Караиванов.
КОСТЯ КАРАИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз нямам принципни съображения против чл.44, но този член поставя един въпрос, който искам да поставя на вашето внимание.
Чл.44 определя, че придобиването на акции или дялове от предприятие, включено в програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове, ще става чрез централизирани търгове по ред, определен от Министерския съвет. Знаете също, че в чл.18 от закона е предвидено, че собствениците на земята, които се включват в състава на тези предприятия, имаха право в определен срок да предявят своите претенции и да бъдат обезщетени чрез акции или дялове в приватизиращите се предприятия. В предприятията, включени в програмата за масова приватизация, има много такива предприятия, по които са подадени такива искания. Поради едно неправилно тълкуване на чл.18, където е казано, че тези собственици имат право да получат акции и дялове от приватизиращите се предприятия, се приема в практиката, че те могат да бъдат обезщетени с такива акции и дялове, но могат и да запазят собствеността си. И сега много такива собственици използуват това неправилно тълкуване на волята на законодателя и искат огромни наеми от предприятията, в които е включена тяхна собственост.
Именно поради това, че чл.44 поставя този сериозен проблем, а това е един от двата големи проблема, които спъват и досега приватизацията, от името на нашата парламентарна група аз правя формално предложение да бъде прегласуван чл.18, където думите "имат право да получат" да се заменят с "получават". 62.4 Аз имам и още едно сериозно основание за прегласуване на чл. 18 и това е официално становище на Парламентарния съюз за социална демокрация.
С изменението на чл. 18 с настоящия – 14, който беше гласуван, се възстановява един преклузивен срок. По стария чл. 18 се даваше право на собствениците да предявят своите претенции в едногодишен срок от влизане на Закона за приватизацията в сила. Този срок изтече на 12 май 1993 г. или една година след приемането на Закона за приватизацията.
Тъй като срокът беше преклузивен, тези, които не са подали подобни искания, фактически след изтичането на срока не могат да ги подават. Това формално е отразено във всички правни анализи, направени от юридически фирми и експерти както на приватизирани предприятия, така и на предприятия, които предстои да се приватизират.
С изменението, което според мен необосновано беше гласувано, на – 18, фактически отново се въвежда такъв срок до края на 1994 г.
Мисля, че това ще бъде една голяма грешка, ако ние не прегласуваме този текст. Никой не би купил, не би участвал в приватизацията, не би инвестирал в закупуване на едно предприятие, знаейки, че във всеки момент до края на 1994 г. някой може да предяви претенция и допълнително от сега предявените по законен ред в едногодишния срок и да иска да участва наново в получаването на акции и дялове в това предприятие.
С изменението, което беше гласувано, фактически този срок отново се създава. Това противоречи на практиката на Законодателната комисия, която досега поне в изключителни случаи е възстановявала или продължавала преклузивни срокове, предвидени в законодателството.
Ако не бъде прегласуван този текст, ще бъде създадено едно сериозно съмнение у чуждестранните инвеститори, които участват в приватизацията, защото те не биха били сигурни, че в един следващ момент едни такива стриктно установени преклузивни срокове в закона не биха били променени от Народното събрание. Ние трябва да се стремим в тези закони да правим колкото се може по-малко промени от такъв характер. Мисля, че последиците биха били и ВТ/ВР 63.1 невалидност на правните анализи, направени досега, необходимост да се правят нови правни анализи, да се дават нови средства, нова яснота за инвеститорите, както казах, и в крайна сметка забавяне на приватизацията поне до края на 1994 г.
Затова, господин председателю, аз предлагам, ако залата възприеме това, да прегласуваме – 14, който се отнася за чл. 18, като в стария текст на закона думите "имат право да получат" да се заменят с "получават", за да няма съмнение и се отхвърли предложението за промяна на срока, като остане старото положение с изтеклия вече едногодишен срок. Това е официално предложение от името на парламентарния съюз. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вие на кой текст от сега приетите смятате, че противоречи?
КОСТЯ КАРАИВАНОВ (встрани от микрофоните): Във връзка с чл. 44.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Доразвийте си идеята, защото аз мога да допусна прегласуване само при конфликт на две правни норми.
КОСТЯ КАРАИВАНОВ: Да, във връзка с чл. 44 ние бихме могли частично само да решим този проблем, като решим, че тези собственици, които са подали исканията в съответния срок, "получават", а не "могат да получат", какъвто е пропускът в чл. 18, акции или дялове на базата на оценката на тяхната собственост. Но тъй като това би било само едно частично решаване на проблема, то би се отнасяло само за предприятията, които се приватизират по Закона за масовата приватизация, а не би обхванало и останалите случаи, които са много, болшинство от случаите, затова, за да решим генерално проблема, а не палеативно, с една ал. 2 на чл. 44, каквото беше и предложението на Министерския съвет, ние предлагаме да се прегласува – 18. Има такива прецеденти, когато два текста от закона са свързани, да се допусне прегласуване. Мисля, че тези аргументи могат да се подкрепят и от министър Биков, който най-пряко се е сблъскал с подобни проблеми при провеждането на приватизацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, господин Караиванов. Министър Биков има думата. 63.2
МИНИСТЪР РУМЕН БИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, подкрепям така направеното предложение, изхождайки от реалната практика на провеждането на процеса на приватизация. Аз ще си позволя да разширява и по-нататък проблема.
Два са генералните проблеми, които спъват интензификацията на процеса на приватизацията. Един от тях е този, за който говори господин Караиванов.
Следващият проблем вероятно ще бъде засегнат малко понататък и ще взема отношение и по него. Той касае актуването на държавната собственост.
Противоречието с желанието ни за масова приватизация и фиксирано в глава осма и конкретно случаят за чл. 44 е това, че тези бивши собственици, нормата в сегашния чл. 18 е диспозитивна и казва "могат да получат", но в болшинството от случаите, да не кажа в 100 на сто от случаите, те не желаят да получат дялове и акции, а желаят да получат собствеността си и от нея да получават наеми. В много от случаите тази диспозитивна норма създава, бих казал, непреодолими пречки пред съответния орган по чл. 3, било то Министерския съвет или съответното ведомство да приключи правния анализ и да предостави на новите собственици за управление съответната държавна собственост.
Аз подкрепям направеното предложение и ви моля да го приемете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Сега, започваме да чистим нещата едно по едно. Какво трябва да се добави, господин Харизанов, в чл. 44?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: В чл. 44 аз съм получил предложение за нова алинея. Тъй като тази нова алинея касае фактически разпоредби на чл. 18, господин Караиванов предлага вместо да въвеждаме тази нова алинея в чл. 44 и това разпореждане да касае само масовата приватизация, да се измени чл. 18, с което въпросът да се реши по-радикално. Това е проблемът.
Сега Ваше право е да отсъдите дали да правим прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Следователно чл. 44 си остава така, както е. 63.3
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Не, има предложение за включване на нова алинея, ако не се прегласува чл. 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ако включим тази алинея, ние обаче въвеждаме един частичен принцип, а не общ принцип в целия закон.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: А тъй като проблемът, който трябва да се реши, касае общ принцип на закона, аз смятам, че това, което сме гласували в – 14, противоречи на общата постановка на закона, поради което допускам прегласуване на чл. 18 в – 14. Моля само да бъде точно формулирано, за да го съобщя в залата.
КОСТЯ КАРАИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): За прецизност на формулировката – 14 беше гласуван в следния вид: "В ал. 1 на чл. 18 думите "в едногодишен срок от влизането на закона в сила" се заменят със "срок до 30 декември 1994 г.".
Аз желая да прегласуваме този параграф, като съм против приемането на така предложения текст и вместо него предлагам – 14 да има следния вид: "В ал. 1 на чл. 18 думите "имат право да получат" се заменят с "получават".
Значи трябва да се направят две гласувания. Първо, да се прегласува предложението на – 14 така, както е гласувано. И ако се отхвърли, да се гласува вече редакцията вместо думите "имат право да получат", да се заменят с "получават".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това е едното. Получават, но имам другия въпрос. Чудесно, те получават, ние ще ги задължим в едногодишен срок след влизането на този закон в сила. Какво те трябва да направят, за да получат? Добре, този срок е изтекъл, какво ще рече? (Уточнения между председателя и Костя Караиванов във връзка с текста)
Добре, аз искам да ви поставя, уважаеми колеги, следната хипотеза. Аз приемам, че е необходимо, "имат право" да се заменя и с "получават", но тъй като те са имали и алтернативната възможност да искат да им се върне собствеността...
КРЪСТЮ ТРЕНДАФИЛОВ (от място): Трябва да отпадне... 63.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Един момент. И не са направили това свое искане именно поради алтернативната възможност, ние сега ще имаме хипотеза на одържавяване, в която тези хора ще бъдат лишени да получат акции. Затова нека да помислим още веднъж. Получават и даваме крайността на срока, както е даден, до 30 декември. Оттук нататък Господ на никого не може да помогне. Това е според мен най-справедливото решение. Защото иначе злепоставяме. Имаме хипотеза, при която злепоставяме.
Тогава прегласуваме чл. 18, ал. 1, като наред с допуснатото и гласувано "едногодишен срок от влизането на закона в сила" се заменя със "срок до 30 декември".
В предходния текст думите "имат право да получат" се заменят с думата "получават". Разбирате ли смисъла? Да. Добре, при това положение имаме основание да се върнем към прегласуването на чл. 18, като думите "имат право да получат" се заменят с думата "получават". Ясно за всички.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме това предложение.
Но още едно нещо може да се помисли. Срокът може да не бъде 30 декември, а може да бъде 30 септември,за да подсигурим ефективността.
Отменете гласуването. Господа, извинявайте, текстът е тежък. 63.5 Да си остане ли така както гласувахме? - 30 декември? Или бавим приватизацията?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Вносителите предлагат срокът да бъде 30 септември.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре, приемам го.
Следователно за последно – 14 добива следното съдържание: в ал.1 на чл.18 думите "имат право да получат" се заменят с думата "получават", а в приетия преди сегашните гласувания текст срок "до 30 декември", срокът е "до 30 септември". Ясно ли за всички, уважаеми колеги? - Ясно е.
Моля, гласуваме тази норма в този вид.
От общо гласували 124 народни представители, за 120, против 1, 3 се въздържат.
Прие се редакцията на – 14 с изменението на чл.18, ал.1.
Сега вече можем спокойно да гласуваме чл.44 без предложението за ал.2, тъй като принципа ние приложихме за целия закон.
Моля, гласуваме чл.44 с една-единствена алинея.
От общо гласували 132 народи представители, за 128, против 2, 2 се въздържат.
Приема се чл.44 с неговата една алинея.
Имате думата за чл.45.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Чл.45, ал.1. "Министерският съвет създава Център за масова приватизация като орган за управление на приватизацията чрез инвестиционни бонове.
Ал.2. Центърът за масова приватизация е юридическо лице със седалище в град София.
Ал.3. Издръжката на Центъра за масова приватизация се осигурява от средствата по чл.40.
Ал.4. Центърът за масова приватизация се ръководи от изпълнителен директор, назначен от Министерския съвет.
Ал.5. Министерският съвет приема устройствен правилник за работата на Центъра за масова приватизация".
В ал.3 има печатна грешка. Чл.40 трябва да бъде чл.41. Сбъркано е. ЦМ/КТ 64.1
Предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Тексът е ясен. Има ли желаещи за изказване? - Не виждам.
Моля, гласуваме приемането на чл.45 с неговите пет алинеи.
От общо гласували 127 народни представители, за 125, против 1, въздържа се 1.
Член 45 с неговите пет алинеи е приет.
Имате думата за – 32.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: – 32. Създава се нова глава девета със следното съдържание: "Глава девета "Административнонаказателни разпоредби.
Чл.46 /1/ Длъжностни лица от предприятията, за които има решение за приватизация, които не изпълняват или нарушават задълженията си по чл.28 от този закон за предоставяне на информация на органа по чл.3 или на упълномощени от него лица, се наказват с глоба от 1000 до 10 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
/2/ Ако нарушението по предходната алинея е довело до съществени изменения в оценката или до сключване на незаконосъобразна приватизационна сделка, наказанието е от 5000 до 50 000 лева.
/3/ Актовете по предходните алинеи се съставят от длъжностни лица, определени от органите по чл.3. Наказателните постановления се издават от органите по чл.3".
Уважаеми колеги, има едно несъответствие между глобите по ал.1 и ал.2. По-тежкото нарушение не може да има по-ниска глоба, отколкото по-лекото. Затова аз ви предлагам в ал.2 цифрата 5000 да се замени с 10 000, т.е. за по-леките нарушения - от 1000 до 10 000 лв., а за по-тежките - от 10 000 до 50 000 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Правилно.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Има и предложение от Министерския съвет за ал.4 със следния текст: "Длъжностни лица, които не изпълняват задълженията по – 15а от Преходните и заключителни разпоредби, се наказват с глоба от 5000 до 50 000 лв. Актовете се съставят от лица, упълномощени от областните управители, а наказателните постановления се издават от областните управители". 64.2
Тук може би трябва да има "длъжностни лица"...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Извинявайте, колеги! Аз не зная дали това е замисълът на Министерския съвет или на вносителите - вие не позволявате да бъдат обжалвани наказателните постановления. Тук ние нарушаваме една традиция на Тридесет и шестото Народно събрание. Те трябва да подлежат на обжалване по Закона за административното производство.
ОБАЖДАТ СЕ: То е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Как би могло да бъде ясно, когато за един акт не му позволяваш да бъде обжалван? И това ще бъде последна алинея. 64.3 Значи след трета имаме четвърта и пета алинея. Пета алинея е: "Наказателни постановления се обжалват по реда на Закона за административното производство". Така бихме завършили текста. Заповядайте, господин Мулетаров.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители. Този – 32 и главата, озаглавена "Административно-наказателни разпоредби" следва във всички случаи да бъде прецизирана и подобрена.
Първо, в ал. 2 от проекта се предвижда, че актовете и наказателните постановления се издават от едни и същи лица по чл. 3 от закона. Така е. Аз чета текста, който ни е раздаден, който аз го имам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "Актовете от предходната алинея се съставят от длъжностни лица, определени от органите по чл. 3. Наказателните постановления се издават от органите по чл. 3.
СПАС МУЛЕТАРОВ: Освен това не е определена процедурата, реда, по който ще се извършва това административно-наказателно производство, както приемаме във всички закони, и би следвало да стане, че установяването на нарушенията, съставянето на актовете и издаването на наказателните постановления става по реда на член еди кой си. Ако това кажем, то ще замести това, което Вие предлагате, господин председател - да вписваме, че подлежат на обжалване. Тъй като препращането към производство по ЗАН автоматично допуска и обжалване на наказателно постановление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Мулетаров, чакаме Вашите конкретни предложения.
СПАС МУЛЕТАРОВ: Така че трябва да се конкретизира точно кои длъжности лица ще съставят актовете, кои лица ще издават наказателни постановления, а нова четвърта алинея или пета респективно с оглед на проекта да препрати към ЗАН.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Защо не направихте конкретното предложение? Аз точно това Ви помолих - за редакция.
СПАС МУЛЕТАРОВ: Аз не мога да направя, господин председател, конкретно предложение ,защото на мене не ми е известна първоначалната редакция на чл. 3 - за кои длъжности лица става дума. Затова вносителите би следвало да конкретизират лицата, които има предвид чл. 3 от закона. БП/ЙА 65.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Колеги, аз очаквам от вас конкретизиране на предложението.
Уважаеми колеги, можем да излезем от това положение. В ал. 3 сте дали правомощия да се съставят актовете от упълномощени длъжности лица. А ще дадем правото наказателни постановления да бъдат издавани от ръководителя на органа по чл. 3.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Така става.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: За следващия момент господин Мулетаров не пожела твърде добре да ми помогне, но аз ще го поканя пак на трибуната.
Значи, става така: "Актовете по предходната алинея се съставят от длъжностни лица, определени от органите по чл. 3, а наказателните постановления - от ръководителите на същите органи".
С това приключихме.
Имаме една четвърта алинея. Прочетете я, господин Харизанов.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: "Длъжностни лица, които не изпълняват задълженията по – 15а от преходните и заключителни разпоредби, се наказват с глоба от 5 хиляди до 50 хиляди лева. Актовете се съставят от лица, упълномощени от областните управители ..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Чакайте, ние за длъжности лица досега само тях наказвахме. А 46 алинея говори за длъжностни лица от предприятията. А тези длъжностни лица кои са?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Тук се въвежда един нов – 15а. Този – 15а аз мога да ви го прочета. Ето какъв е текстът на – 15а: "В едномесечен срок от поискване от органа по чл. 3 общинските съвети се задължават да актуват като държавни предоставените на или придобити от държавните предприятия недвижими имоти, които се водят на отчет по баланса, включени са в уставните фондове на държавните организации или им са зачислени по разделителни протоколи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Чудесно. И сегашната четвърта алинея третира тези длъжности лица, така ли? Прочетете още веднъж алинея четвърта.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: "Длъжностни лица, които не изпълняват задълженията по – 15а от преходните и заключителни 65.2 разпоредби, се наказват с глоба от 5 хиляди до 50 хиляди лева. Актовете се съставят от лица, упълномощени от областните управители, а наказателните постановления се издават от областните управители".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата Костя Караиванов.
КОСТЯ КАРАИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги. И трета, и четвърта алинея фиксират административни нарушения на определени длъжностни лица. Няма никакъв проблем в една отделна алинея да се предвиди това, което Вие предложихте, господин председателстващ, че актовете ще се съставят от лица, упълномощени от органа по чл. 3, а наказателните постановления ще се издават от ръководителя на органа по чл. 3. Това ще се отнася и за ал. 3, и за предложената алинея четвърта. И допълнението, че процедурата си върви по административния ред, също би могло да се приеме.
Така ще избегнем необходимостта и в ал. 3, и в ал. 4 да определяме органите, които ще издават наказателно простановления, и ще обединим тези органи и по двете алинеи, тъй като няма никакви проблеми тези органи да бъдат едни и същи. Материята, която касае двете алинеи, е сходна и органите, които налагат тези административни наказания и издават наказателните постановления, могат да бъдат едни и същи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми колеги, извинявайте за моето участие, но защо ми се иска да направим малко по-сбити текстовете. В ал. 4, както се предлага, да вмъкнем същите лица в ал. 1 и ал. 2. 65.3 Ето как би звучало: "Длъжностни лица от предприятията, за които има разрешение за приватизация, които не изпълняват или нарушават задълженията си по чл. 48 от този закон за предоставяне на информация на органа по чл. 3 или на упълномощени от него лица, както и длъжностни лица по член еди кой си се наказват с глоба...". Там даже, в тази алинея, която Вие предлагате "както и длъжностни лица по член еди кой си, които не изпълняват задълженията по член еди кой си". Така ли е Вашата последна алинея?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Четвърта алинея?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: "Длъжностни лица, които не изпълняват задълженията по – 15а..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "Както и длъжностните лица, които не изпълняват задълженията си по – 15а". Въвеждаме едно наказание от 1000 до 10 хиляди лева. И второто решение: "ако нарушението в предходната алинея е довело до съществени...", уравновесяваме ги и става по-добре.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Искате да обединим алинея 1 с алинея 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, да, като включим и тези длъжностни лица там с техните нарушения.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Тук обаче, в алинея 1, се касае за длъжностни лица от предприятия, за които има решение за приватизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Така. И горе има: "от него лица".
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Докато тук...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Няма никакво значение, разберете го, това са наказателни разпоредби. "Упълномощени от него лица, както и длъжностни лица, изпълнили задълженията си по член еди кой си", който е при Вас в четвъртата алинея. И с това изчерпваме целия проблем.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Мисля, че обектите са различни. СД/ВЙ 66.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Никакво значение няма. Говорим за нарушения. Тук не е интересен обектът, интересно е неизпълнението на задължението, то се санкционира. (Реплика от блока на БСП и коалиция, която не се разбира.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре, добре. Тогава аз имам предложение, последно вече - че алинея 3 трябва да стане алинея 4, а алинея 4, както се предлага, да стане алинея 3, защото третата алинея сега диктува процедурата.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: И в такъв случай искате да отпадне последното изречение на предложената алинея четвърта и да се обедини с...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не, не, тя става алинея 3, сегашната алинея.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Значи алинея трета да стане така: "Длъжностни лица, които не изпълняват задълженията си по – 15а от предходните и заключителни разпоредби, се наказват с глоба от 5 хиляди до 50 хиляди лева."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Точка. Дотук. Актовете по предходните алинеи се съставят от длъжностните лица, а наказателните постановления - от ръководителите на същите органи.
И сега имаше една алинея, която предложи господин Мулетаров, прибавяйки я, за обжалването.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз не съм убеден, че тези алинеи, които се прочетоха, са съвсем прецизни. Но тази последна алинея, която аз предлагах, е: "Установяването на нарушенията, съставянето на актовете, издаването на наказателните постановления се извършва по реда и условията на Закона за административните нарушения и наказания".
Тази алинея задължително трябва да съществува. Тя решава въпроса с обжалването и с процедурата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: А кой ги съставя? Кой? Кой съставя и кой прави и кой не прави?
СПАС МУЛЕТАРОВ: Кой съставя актовете трябва да кажат вносителите. Аз направих моята бележка, че актосъставителите трябва да бъдат конкретно определени във всеки закон, в който има административно-наказателна разпоредба. 66.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Успяхме да ги определим, господин Мулетаров...
СПАС МУЛЕТАРОВ: Ако са определени, тази е заключителната алинея, която ви предлагам - че съставянето на актовете, издаването на наказателни постановления се извършва по реда и условията на Закона за административните нарушения и наказанията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "По реда", няма "и условията". "По реда на закона за...". Чудесно! Сглобихме текста. (Реплики в залата, които не се разбират.) Да, щом е "по реда", той вече дава и обжалването, и реквизитите, и всичко, което е необходимо.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: В този сглобен текст влезе ли и моето предложение за поправка на цифрата "5000" на "10 000"?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, да, влезе - вместо "5000", "10 000". И сега започваме спокойно да гласуваме.
Много ви моля режим на гласуване. Гласуваме в ал. 2 цифрата "5000" да бъде заменена с "10 000". Това е наказание, нека да го гласуваме.
От общо гласували 124 народни представители, за 124. Вашето предложение, господин Харизанов, се приема единодушно.
Отиваме в ал. 3. Алинея 3 от дебатите добива следното съдържание: "Актовете по предходните алинеи се съставят от длъжностни лица, определени от органите по чл. 3, а наказателните постановления от ръководителите на същите органи".
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Това да бъде алинея 4?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Пардон, това е алинея 4. Дайте алинея 3!
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: "Алинея 3. Длъжностни лица, които не изпълняват задълженията по – 15а от предходните и заключителни разпоредби, се наказват с глоба от 5000 до 50 000 лева."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Нямаме спор по тази алинея. Моля гласувайте това да бъде алинея 3 със съдържанието, казано от господин Харизанов.
От общо гласували 125 народни представители, за 123, няма против, 2 се въздържат.
Приема се алинея 3. 66.3
Алинея 4 - "Актовете по предходната алинея се съставят от длъжностни лица, определени от органите по чл. 3, а наказателните постановления се издават от ръководителите на същите органи или от упълномощени от тях лица".
Моля режим на гласуване. Гласуваме тази четвърта алинея.
От общо гласували 123 народни представители, за 121, против няма, 2 се въздържат.
Прие се четвъртата алинея.
И последната, пета алинея, господин Мулетаров. 66.4
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Последната пета алинея следва да има следното съдържание: "Установяването на нарушенията, съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. По-ясно от тази алинея - здраве.
Режим на гласуване. Гласуваме и последната пета алинея.
Гласували общо 124 народни представители. От тях 123 за, няма против, 1 въздържал се.
Приема се и ал. 5.
И тъй като, господа, приемахме текст по текст, много ви моля, гласуваме за приемането на чл. 46 със своите пет алинеи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Предлагам да приеме нова глава девета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, – 32, глава девета с наименованието "Административно-наказателни разпоредби" и чл. 46 със своите пет алинеи.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме.
Гласували общо 128 народни представители. От тях 126 за, няма против, 2 въздържали се.
Приет е – 32.
Сега преминаваме към – 33, господин Харизанов.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Параграф 33. Параграф 1 от допълнителните разпоредби се изменя, както следва:
"– 1. Държавно предприятие или общинско предприятие по смисъла на този закон е:
1. юридическо лице, което осъществява стопанска дейност, чийто капитал е държавна или общинска собственост;
2. държавен и общински нежилищен имот, невключен в състава на лицата по точка 1, който се използва за стопански цели
3. имущество на лице по точка 1 след ликвидирането му;
4. незавършен обект на капиталното строителство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Всичко това е много добре, но ме смущава за "лицата", става дума за "юридическите лица". НЧ/КП 67/1.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Да, "лица" по точка 1, а точка 1 е: "юридическо лице, което осъществява"...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре.
Господин Караиванов, заповядайте. Но дайте да вървим малко по-интензивно. Трябва да изчистим само това за "лицата". Кои са тия лица - физически, юридически?
КОСТЯ КАРАИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Имам предложение да отпадне този параграф по няколко съображения.
Първо, терминът "държавно предприятие или общинско предприятието", както и "обособена част" и сега е дефиниран в – 1 на закона. В правото юристите знаят, че терминът "държавно предприятие" се използва с определено съдържание. Това е едно юридическо лице, което осъществява стопанска дейност. То е държавно или общинско, защото неговото имущество е държавна или общинска собственост.
Необходимостта да се прави такава промяна в същността на понятието "предприятие", която според мен е юридически нецелесъобразност и ще доведе до смущения в практиката. Защото трудно един юрист би могъл да обоснове, че имущество от ликвидирано предприятие представлява само по себе си предприятие, или един незавършен обект на капиталното строителство представлява предприятие. Твърде голяма фикция ще бъде по този закон ние да приемем, че те са предприятия.
Аз мисля, че проблемът възниква поради това, че в глави 6 и 7 беше използван терминът "държавно или общинско предприятие", а още с измененията в началото на закона ние казахме, че по този закон може да се извършва и приватизация на незавършени обекти за капитално строителство, както и на държавни и общински нежилищни имоти със стопанско предназначение. И аз мисля, че това противоречие може много лесно да бъде избегнато, без да въвеждаме този нов параграф и да въвеждаме ново съдържание на термина "предприятие", "държавно и общинско предприятие" извън общоприетото юридически, а като просто в допълнителните разпоредби въведем една нова допълнителна разпоредба, в която да кажем, че "по реда на глави 6 и 7 могат да се приватизират и незавършени обекти на капиталното строителство, и 6:/2. държавни или общински нежилищни имоти, невключени в състава на държавни или общински предприятия, които се използват за стопански цели (магазини, ателиета, складове, сервизи, цехове и др.)."
Ако се приеме предложението ми за отпадане на този параграф, аз ще предложа един нов параграф в преходните и заключителни разпоредби и проблемът ще бъде решен, без да се вмесваме в юридическото понятие за предприятие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Караиванов.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Аз искам да дам също някои обяснения по този въпрос. Колизията тук, уважаеми колеги, не е в глави 6 и 7, а е в заглавието на закона, който е Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и в чл. 1, който казва, че "приватизирането на държавни и общински предприятия прехвърлянето на физически или юридически лица на..." и изрежда вече неща, които вече не са държавни или общински предприятия по смисъла на – 1 от допълнителните разпоредби. Тоест – 1 от допълнителните разпоредби определя предприятието като юридическо лице, което извършва стопанска дейност, а в чл. 1, ал. 3 се говорят съвсем други неща, които излизат извън това определение и което изкарва тези обекти извън заглавието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, заповядайте, господин Караиванов.
КОСТЯ КАРАИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз мисля, че няма такова противоречие, не можем да се безпокоим за това, защото наистина заглавието на закона е "Закон за преобразуване и приватизацията на държавни и общински предприятия". Но чл. 1, ал.3 ни казва, че "приватизирането на държавни и общински предприятия е прехвърляне на физически или юридически лица на дялове и акции, цели предприятия или отделни техни части", беше допълнено и "имущество на ликвидирани предприятия и нежилищни обекти, които се използват за стопански цели, които са държавна или общинска собственост+.
Така че под преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия самият закон ни е казал още в ал. 3, 67/3. че той разбира не само преобразуването на цялото държавно предприятие, а и приватизирането на отделна негова част, приватизирането на обект на капиталното строителство, както и приватизирането на нежилищни държавни и общински имоти, които се използват за стопанско предназначение.
Мисля, че колегите юристи ще ме подкрепят. На тази основа и при този чл. 1 с допълненията, които направихме в сегашната редакция на закона (които вече приехме на второ четене), ние не влизаме в някаква колизия, ако приемем да отпадне параграфът, който в момента обсъждаме, и го заменим с един допълнителен параграф, в който кажем, че по глави 6 и 7 могат да се приватизират и обекти на капитално строителство, имущество на ликвидирани предприятия и нежилищните имоти със стопанско предназначение.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Караиванов. Вие считате, че не трябва да се дефинира какво е това държавно предприятие и общинско предприятие. Не зная. Господин министър?
МИНИСТЪР РУМЕН БИКОВ (от място): Подкрепям това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Подкрепяте предложението на Костя Караиванов.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАНИЗАНОВ: То е дефинирано в – 1 на сегашния закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре, тогава да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Там пише така: "Държавно предприятие или общинско предприятие по смисъла на този закон е юридическо лице, което осъществява стопанска дейност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това е в – 1?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: То е в досегашния – 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: О, добре. Режим на гласуване. Гласуваме предложението на народния представител Костя Караиванов за отпадането на – 33. Щом и господин министърът ходатайства за това, мойто е по-лесно.
Гласували общо 123 народни представители. От тях 122 за, 1 против, няма въздържали се.
Отпада – 33. 67/4.
Имате думата за – 34.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Параграф 34. Параграф 3 от допълнителните разпоредби се изменя, както следва:
"– 3. Сумата от брутните работни заплати за последнитсе 24 месеца за лицата по чл. 5, ал. 2, точки 2 и 3 е сумата от средното брутно трудово възнаграждение в съответното предприятие за последните 24 месеца, но не по-малко от сумата от средните работни заплати за страната за същия период."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Според мен параграфът е ясен, точен.
Заповядайте, господин Караиванов.
КОСТЯ КАРАИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, аз направих предложение на базата на отпадането на предишния параграф, което се прие, да бъде включен един нов параграф. Нямам никакво отношение по тази промяна в – 3, но предлагам този нов параграф, който прочетох, да бъде включен като един нов параграф 2а, който да гласи:
"– 2а. По реда на глави 6 и 7 могат да се приватизират и незавършени обекти на капиталното строителство и държавни или общински нежилищни имоти, невключени в състава на държавни или общински предприятия, които се използват за стопански цели (магазини, ателиета, складове, сервизи, цехове и др.)."
Това е възпроизвеждане на даденото в чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Без "и други" ми се ще.
КОСТЯ КАРАИВАНОВ: Така е в чл. 1. Аз прецизно съм го преписал оттам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре. Това е Ваше предложение за създаване на – 2а.
Желаещи да вземат участие в дискусията? Или считате, че това е допълнение.
Господин министър, Вашето мнение? - За, така го разбирам.
Моля ви, режим на гласуване. Предлагам за приемане предложения от господин Костя Караиванов – 2а. Гласувайте.
Гласували общо 130 народни представители. От тях 126 за, 4 против, няма въздържали се. 67/5.
Приема се допълнителният – 2а, както беше изложен от господин Костя Караиванов. 67/6. Параграф 34 беше докладван, уважаеми колеги. Ако е необходимо повторно да го докладваме?
Моля, режим на гласуване. Гласуваме – 34. Изменението на – 3 от Допълнителните разпоредби.
Резултатът: от общо гласували 124 народни представители, 117 са гласували за, 4 - против, 3 се въздържат.
Приема се – 34.
Параграф 35. Внимавайте, ще се наложи редакция на този параграф.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Параграф 35. В Допълнителните разпоредби се създава нов – 3а:
"– 3а. Работници и служители на обособената част по смисъла на този закон са всички лица, чието място на работа към момента на взимането на решение за приватизация е в тази част".
Има едно допълнение от господин Тодоров, което аз имам тук и което гласи:
"Част от работниците и служители в централното управление на предприятието могат да участват в приватизирането на обособената част при спазване на съотношението между работниците и служителите на централното управление и общия брой на работниците и служителите в предприятието".
Още веднъж? Да!
"Част от работниците и служителите в централното управление на предприятието могат да участват в приватизирането на обособена част при спазването на съотношението между работниците и служителите на централното управление и общия брой на работниците и служителите в предприятието".
При спазване на съотношението на броя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз бих го подпомогнал господин Тодоров: не част от работниците, а "работници и служители". Неопределено, колкото са, толкова.
Вие искате думата, господин Тодоров?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Смисълът на този текст е следният. В едно предприятие има съотношение между броя на работниците и служителите на предприятието и броя на работниците и служителите в централното му управление. В приватизирането на ББ/ВР 68.1 обособената част това съотношение би трябвало да се спазва. Тоест, не може в една обособена част да се запише цялото централно управление на предприятието.
МИНИСТЪР РУМЕН БИКОВ (от място): Колко е границата?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: При спазване на съотношението между броя на работниците и служителите на централното управление и общия брой на работниците и служителите в предприятието.
МИНИСТЪР РУМЕН БИКОВ: Къде е дефинирано това понятие "централно управление"?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: В текста, който се предлага от Министерския съвет (трябва да ви кажа за един – 3б) се казва, че всички, цялото ръководство на предприятието има право да се включи в обособената част. Което дава една изключителна възможност всички обособени части, които представляват някакъв интерес и са атрактивни, да се изпразнят от това същото ръководство, да се изпразнят от работници и служители и да се приватизират от самото ръководство. А тук се дава възможност, и то справедлива, да участват работниците и служителите от централното управление при същото съотношение, каквото има в рамките на цялото предприятие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, госпожа Ана Миленкова. Имате думата.
АНА МИЛЕНКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Първо, колеги, аз мисля, че ако приемем един такъв текст, ще създадем излишни затруднения по прилагането на закона, защото трябва да дадем и дефиниция кое е централно управление, кои предприятия имат такива. Дали в едни случаи то се счита за такова, в други дали пък не се счита. И освен това, ако пък желаещите в това така наречено централно управление, да участват в приватизацията са по-голям брой, отколкото е съотношението между работниците и служителите в съответното предприятие и управлението, то тогава кой ще бъде този орган, който да определи кои от желаещите, които безспорно ще имат противоречиви интереси помежду си, биха могли да участват и кои да бъдат изключени от това участие.
Така че, аз мисля, че такъв текст не следва да приемем. 68.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин министър, много бих желал да Ви чуя по този текст.
Заповядайте на микрофоните!
МИНИСТЪР РУМЕН БИКОВ: Аз разбирам мотивите на господин Тодоров и добрите намерения, но по този начин приет текстът би създал доста проблеми по отношение на определянето, първо, на квотите. Тук се солидализирам с преди мен изказаното мнение, че би трябвало да бъде въведен някакъв принцип на тяхното определяне и т.н.
Второ, задавам си въпроса къде е дефинирано това централно управление и що е това "централно управление". Тогава ние някъде в Преходните и заключителни разпоредби трябва да запишем що е централно управление. А не навсякъде има такива управления.
КРЪСТЮ ТРЕНДАФИЛОВ (от място): А има и обслужваща сфера!
МИНИСТЪР РУМЕН БИКОВ: Да, а има и обслужваща сфера и т.н. И става много сложно. Просто не бихме могли да обхванем идеята, която в своето съдържание е добронамерена.
Така че, аз ви предлагам да гласуваме предложения текст от работната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Доктор Тодоров, желаете ли да се изкажете?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Уважаеми колеги, трябва да имате предвид, че има цели акционерни дружества, които ще се приватизират като обособени части - изцяло. Така например се предвиждат разни хотелски комплекси от по 20, 30 или 100 хотела да се приватизират на обособени части. Тогава тези, които работят в централното управление - това са плановици, счетоводство, изобщо се лишават по този начин къде да отидат. Защото те не са работници или служители в обособена част. Те не работят в конкретна част. Това също трябва да се има предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да го кажем с две думи, господин Харизанов. "Работниците и служителите в предприятието могат да кандидатстват при приватизацията и на обособена част" - и с това свършваме.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: "Работниците и служителите на обособената част по смисъла на този закон са всички лица, чието място на работа към момента на вземане на решение за приватизация, е в тази част". 68.3
Тук става въпрос за тези хора, които директно работят в тази обособена част. Но ако имаме предприятие, което се приватизира, като се разделя на няколко обособени части, тогава централното му управление - това са материално-техническо снабдяване, планови отдели, счетоводни отдели - те остават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ето министърът идва, той сега вече нещо постигна.
МИНИСТЪР РУМЕН БИКОВ: Благодаря Ви. Аз ви предлагам следния текст - в смисъл да обхванем общия случай.
"Работници и служители на обособената част по смисъла на този закон са всички лица, чието място на работа към момента на вземане на решение са служители на приватизиращото се предприятие".
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Това е абсолютно изключено, защото това означава, че всички работници и служители могат да се натикат в една обособена част и цялото останало предприятие да няма никакви работници и никакви служители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ще го приватизират на общо основание тогава. Това не е страшно.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Не е вярна тази идея, защото тези хора вече няма да имат право на еднократно ползване на тази привилегия.
В следващите приватизации вече няма кой да участва. Има смисъл да се участва в обособената част, особено за хората, които работят в нея, за да могат да станат реални собственици на машини, съоръжения и др. на техните си работни места. Сега ще дойдат хора, които нямат нищо общо с тях.
Естествено, останалите, които работят в други части, които могат да бъдат обособени, или при приватизиране на цялото предприятие, техните права се запазват напълно.
МИНИСТЪР РУМЕН БИКОВ (от място): Поради този проблем е продължението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата господин Кръстю Трендафилов.
Господин Харизанов, аз мисля, че избистряме идеята.
КРЪСТЮ ТРЕНДАФИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз мисля, че би могло да се добави: "Работниците или служителите на обособе68.4 ната част по смисъла на този закон са всички лица, чието място на работа към момента на вземане на решение за приватизация е в тази част, както и относителният дял на обслужващите и ръководни звена на предприятието".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Доктор Тодоров, елате на микрофона, за да се разберем. Вие сте вносител. И да приключим, защото да Ви редактираме мислите ни е малко по-трудно, отколкото Вие самият.
(Господин Тодоров, господин Харизанов и председателят господин Йордан Школагерски се уточняват по текста) 68.5 Извинявайте, колеги, продължаваме. Сега подлагаме на гласуване ...
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Допълнението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: То допълнение към същата алинея ли е?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Допълнение към същия параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре, какво беше то?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Допълнението е следното: "Част от работниците и служителите в централното управление на предприятието могат да участват в приватизирането на обособена част при спазване съотношението между броя на работниците и служителите на централното управление и общия брой на работниците и служителите на предприятието".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: А ако ви предложа един компромис, за да прескочим и да вървим нататък? Че "работниците в централното управление могат да участват в приватизирането на части и други при условията, определени в правилника".
И тогава в правилника да се определят по-динамично, могат да се описват, може всичко.
Предвиждате ли накрая правилник тук?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: По този параграф - не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "По ред, определен от Министерския съвет". Хайде, добре, вече направихме го, господин Харизанов.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Значи "част от работниците и служителите в централното управление на предприятието могат да участват в приватизирането на обособена част при ред, определен от Министерския съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "По ред, определен от Министерския съвет".
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: "... по ред, определен от Министереския съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме – 35 с добавката, както беше направена. Режим на гласуване. Гласувайте за този параграф.
От общо гласували 127 народни представители, за 124, няма против, въздържат се 3. Приема се – 35 с допълнението.
Параграф 36. Заповядайте, господин Харизанов. ВТ/ЙА 69.1
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: В такъв случай – 36.
"Параграф 6 на Преходните и заключителните разпоредби се изменя както следва: алинея първа се изменя както следва:"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не "както следва", "се изменя така", щом горе имаме "както следва".
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: "... се изменя така:
1. "Ал. 1. Лицата, чиято собственост е възстановена по Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти (обнародвано в "Държавен вестник", бр. 15 от 1992 г., изменение бр. 28 от 1992 г.) могат да заявят своите вещни права пред органа по чл. 3 най-късно в двумесечен срок след обнародване на решението за приватизация на предприятието, в което е включен съответният имот. Лицата, незаявили правата си по предходното изречение, имат право само на обезщетение. Обезщетението се дължи от органа по чл. 3, освен, ако със закона не е установено друго.
2. В ал. 2 думите "в рамките на едногодишния срок" се заличават.
Трябва да ви кажа, уважаеми колеги, че тук има нанесени две корекция. Първо, че в закона пише "вещно право", тук са "вещни права".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Правилно.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: И последното изречение "Обезщетението се дължи от органа по чл. 3, освен ако със закона не е установено друго". Министерският съвет възразява срещу последното изречение, тъй като казва, че органът по чл. 3 няма предвидени средства, за да изплаща такива обезщетения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Харизанов. Има думата госпожа Ана Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, аз предлагам – 36 с предложеното изменение на ал. 1 да отпадне, тъй като различието между сега действащия текст и това предложение е изменяне на вещно право в множествено число. И освен това определянето, че някакво обезщетение ще се плаща от органите по чл. 3 на закона.
Излишно е такова определяне, че органите по чл. 3 ще плащат обезщетения, защото поначало обезщетение се дължи от лице, което е виновно за това, че е нанесло някаква щета. А 69.2 ние в закона да презюмираме, че органите по чл. 3 започват да ощетяват някого, та да му дължат обезщетение, е абсолютно абсурдно.
Съгласна съм обаче да остане това, което се предлага за изменение в ал. 2, като се каже, че в ал. 2 на – 6 думите "в рамките на едногодишния срок" се заличават, защото ние вече приехме един друг срок в чл. 18 на закона, с който би следвало да се съобразим, а не с едногодишния. С други думи до края на месец септември 1994 г. трябва да бъдат подадени тези искания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, благодаря Ви.
Уважаеми колеги, предложението на госпожа Ана Миленкова е да отпадне в – 36, ал. 1 и той да остане с една единствена алинея - съдържанието на алинея втора.
Заповядайте, господин Димов.
АНГЕЛ ДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми председателю, уважаеми народни представители, аз бях направил писмено предложение в ал. 1 да отпадне един текст от "могат" направо да се отиде на "имат право на обезщетение", тъй като се предполага, че ако се приеме в такъв вид този закон, той ще бъде блокиран. Около 1500 заявки са дадени за реституция на индустриални предприятия и около 20 хиляди на разни други такива парцели и обекти.
Но сега аз оставям юристите да решат дали да се направи тази поправка от "могат" направо "имат право на обезщетение". Така е било във всички източноевропейски страни.
Но аз имам предложение да се създаде една трета алинея, а именно:
"Чрез приватизационни бонове държавата издължава и обезщетява за похабени земеделски земи, съгласно чл. 10, ал. 10 и чл. 10б и 10в от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи".
Става дума за тези хора, чиито земи са били похабени екологично, и второ, за тези македонски и други бежанци, чиито земи са били използвани за изплащане на контрибуции през Втората световна война. 69.3 Мисля, че трябва да дадем възможност на тия хора да ползват приватизационни бонове и държавата да им се изплати. Знаете колко митинги, колко акции се направиха и ние трябва да откликнем на техните искания.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Оформиха се вече три предложения. Първото предложение е на госпожа Ана Миленкова и тя предлага да отпадне цялото предложение за изменение на ал. 1.
МИНИСТЪР РУМЕН БИКОВ (от място): И на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Алинея 2 да остане във вида, в който е и тогава да решим въпроса за създаването на ал. 3. Ако не отпадне изменението на ал. 1, тогава ще поставим на гласуване предложението на господин Ангел Димов за същата алинея.
Моля, гласуваме предложението на госпожа Ана Миленкова за отпадане на предложението за изменение на ал. 1 на – 6. Моля, гласувайте това предложение.
От общо гласували 122 народни представители, за - 108, против - няма, въздържали се - 14.
Отпада предложението за изменение на ал. 1.
Сега гласуваме, тъй като ал. 1 в основния текст си остава, в ал. 2 думите "в рамките на едногодишен срок" да се заличат. Гласуваме това изменение на ал. 2.
От общо гласували 123 народни представители, за - 118, против - 1, въздържат се 4.
Приема се изменението в ал. 2 на – 6.
Заповядайте, господин Татарлъ, от името на парламентарната група.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): Уважаеми председателю, уважаеми народни представители! Днеска разглеждаме един приоритетен закон, който има голямо значение за продължаването на реформата. Мисля, че днес Народното събрание свърши добра работа. Остават още около десетина параграфа, които са много сериозни.
Аз смятам, че тези въпроси трябва сериозно да се обсъждат и от името на парламентарната група на Движението за права и свободи искам половин час почивка. ЦМ/ВР 70.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Ангел Димов, моля Ви спокойно да направите редакцията на ал. 3 и я представете на господин Харизанов.
Комисията по бюджета и финансите ще проведе заседание на 9 юни, четвъртък, от 10 ч. в зала 411 в сградата на "Дондуков" 2.
Комисията по здравеопазването ще проведе извънредно заседание на 9 юни, четвъртък, от 9 ч. на бул. "Дондуков" # 2 в зала 412.
Давам 30 минути почивка и закривам днешното заседание.
Утре заседанието на Народното събрание ще бъде от 15 часа. Продължаваме разглеждането на законопроекта за приватизацията.
Благодаря на всички колеги за днешния труд и приетите закони.
Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 19 ч. и 32 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Йордан Школагерски
СЕКРЕТАРИ:Илиян Илиев
Георги Петров