Председателствували: председателят Александър Йорданов и заместник-председателите Кадир Кадир, Йордан Школагерски и Снежана Ботушарова.
Секретари: Трифон Митев и Илхан Мустафа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Откривам днешното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание.
Радостен съм да ви съобщя една вест, която току-що получихме. Вчера сутринта Комисията по външните работи и сигурността на Европейския парламент е приела с единодушие договора за асоцииране между България и Европейската общност. (Ръкопляскания)
Решението на комисията предстои да бъде одобрено с квалифицирано мнозинство в Европейския парламент на следващата му пленарна сесия на 27 октомври и нашата надежда е, че това наистина ще стане.
Най-напред ще ви запозная с новопостъпилите питания след 1 октомври.
1. Постъпило е питане от народния представител Петко Гинев към министър-председателя Любен Беров относно изпълнението на постановление # 7 на Министерския съвет от 22 януари 1993 г. Срокът за отговор е 15 октомври.
2. Постъпило е питане от народния представител Петко Гинев към министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов относно данни за безследно изчезнал български гражданин. Срокът за писмен отговор е 20 октомври.
3. Постъпило е питане от народната представителка Мариела Митева към министър-председателя Любен Беров и министъра на културата Ивайло Знеполски относно приложението на Закона за авторското право и сродните му права. Срокът за отговор е 15 октомври. РД/ЗТ 55.1
Започваме парламентарния контрол. Най-напред ще... (Маньо Манев иска думата по процедурен въпрос) Процедурен въпрос ли? Заповядайте, господин Манев.
МАНЬО МАНЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моя процедурен въпрос е свързан с писмено предложение, внесено от мен и колегата Коста Андреев. Позволете ми, господин председател, съвсем кратко да поднеса проблема.
Свързано е с необходимостта за съдействие от ваша страна, от ръководството и лично от председателя на Народното събрание по повод на законопроект, който има изключително важно значение за селското стопанство. Позволете съвсем кратко. Благодаря.
Господин председател, на 15 септември 1993 г. от група депутати, представители на Социалистическата партия, Новия съюз за демокрация и Движението за права и свободи се внесе проект за Закон свързан с финансовото осигуряване на есенната и пролетната сеитба за стопанската 1993-1994 г. До настоящия момент становище по законопроекта е дадено от страна на Комисията по земеделието и Икономическата комисия. За съжаление отношение по проекта не е взето от Комисията по бюджет и финанси, с което се отнема възможността за разглеждане на проекта от Законодателната комисия и респективно внасянето му в пленарната зала.
Господин председател, предвид фаталността на сроковете за извършването на есенните селскостопански дейности и острата необходимост от финансови средства за това, молим за Вашето съдействие и разпореждане Комисията по бюджет и финанси спешно да проведе заседание и изрази становище, след което Законодателната комисия също по спешност да обсъди и вземе отношение по проекта.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, господин Манев.
Започваме парламентарния контрол с два актуални въпроса към министъра на транспорта господин Кирил Арменков.
ИВАН БУДИНОВ (от място): Нали решихме първо да гледаме планинските комисии, а после парламентарния контрол?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Да, пояснявам. Господин Будинов, вчера на Председателския съвет се предложи и се прие единодушно да се започне с парламентарния контрол. Той да продъл55.2 жи до почивката, след което преминаваме към въпросите, свързани с анкетните комисии.
Господин Капудалиев, процедурен въпрос? Заповядайте.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател! На 28 септември зададох актуален въпрос към министъра на вътрешните работи господин Виктор Михайлов във връзка с безбройни нарушения от страна на служители на Министерството на вътрешните работи в моя избирателен Видински район.
Миналата седмица, когато господин Михайлов трябваше да отговори, той поиска отсрочка от една седмица. Днес отново ли имаме молба за отсрочка, защото не виждам господин министъра да е готов да отговаря на въпросите ми?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Капудалиев.
Господин Русев, по какъв въпрос? Процедурен въпрос. Заповядайте. Досега нямаше нито един процедурен въпрос.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател! Аз още в началото на заседанието пожелах да ми дадете думата. Аз уважавам решението на председателството, уважавам тук присъствието и на министър-председателя, но с консенсус беше решено в началото на това заседание да бъдат взети решения по предложенията на временните парламентарни комисии, така както са предложени. Вие знаете практиката обикновено в края на заседанието една значителна част от депутатите пътуват.
Затова много Ви моля първо за кратко време, дискусии няма да има, да се вземат решения по временните парламентарни комисии и да се продължи с парламентарния контрол. Смятам, че това ще бъде по-удачно за добрата работа на днешното заседание на Народното събрание.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Русев. Той прави процедурно предложение за промяна в дневния ред или по-точно за отпадане на това решение на Председателския съвет. 55.3
Моля режим на гласуване. Гласувайте предложението найнапред да се започне с въпроса за временните анкетни комисии. Гласувайте това предложение.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували: 157 народни представители, за - 122, против - 16, въздържали се - 19 народни представители.
Приема се.
Първа точка от дневния ред е -
ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА РАБОТА НА АНКЕТНАТА ПАРЛАМЕНТАРНА КОМИСИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ЗА ИЗНОСА НА ХЛЕБНО И ФУРАЖНО ЗЪРНО ПРЕЗ 1992 Г.
Удължаване се иска с два месеца до 25 ноември 1993 г.
Има ли други предложения? - Няма други предложения. Моля режим на гласуване. Гласувайте това предложение за удължаване на срока на анкетната комисия.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували 164 народни представители, за - 129, против - 8, въздържали се - 27.
Приема се. 55.4
Следващата точка, която изисква само даване на имена, това е решението за подобряване състоянието на отбранителната индустрия и попълването на комисията.
Ние вече сме гласували комисията да има следното разпределение: от ДПС - 1 народен представител, от Нов съюз за демокрация - 1 представител, Съюза на демократичните сили - 3 и от БСП и коалиция - 4.
Постъпили са имената на Съюза на демократичните сили, трима представители. Другите парламентарни групи имат ли своите имена?
Ако другите две парламентарни групи, получи се предложението и на БСП, нямат предложение, тогава преминаваме нататък. Имате ли предложение господин Найденов? Дайте го това предложение.
Този въпрос още не е готов с предлагането на имената и с уточняването на проблемите.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред. Въпросът за планинските райони.
Решението е раздадено за планинските райони. Моля председателят на комисията да докладва проекторешението.
ПЕТЪР МАРКОВ (НСД): Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! След проведеното обсъждане на доклада на Временната парламентарна комисия за развитие на планинските райони и обобщаване на предложенията направени от народните представители, ние предлагаме на вашето внимание проект за решение на Народното събрание във връзка с доклада на Временната парламентарна комисия.
Проектът се свежда до следното.
1. Приема доклада на Временната парламентарна комисия за развитието на планинските райони, като цялостно и срочно изпълнение на възложения й мандат.
2. Оценява необходимостта от разработване на проект за планината, Закон за планината.
3. Препоръчва на Министерския съвет да разработи и приложи срочни мерки за преодоляване на най-острите проблеми на населението по отделни планински масиви и да предвиди целеви средства за планинските райони в проекта за Закона за бюджета за 1994 г. СМ/ЗТ 56.1
4. На основание чл. 20 от Конституцията на Република България и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание създава Постоянна парламентарна комисия за развитие на планинските райони в състав от 9 народни представители, със задача да осигури обобщаването на всички законодателни инициативи свързани с разработване на проект за Закон за планината. Да изготви становища по други закони, които пряко или косвено са свързани с проблемите на планинските райони на страната.
Да установи полезни контакти и взаимодействие със западноевропейските парламентарни институции, свързани с развитието на планинските райони.
5. Докладът на комисията да бъде изпратен за сведение на общините в планинските райони.
Във връзка с това решение би трябвало да се припомни може би и становището на Комисията по административно-териториално устройство и местно самоуправление. То се свежда до следното:
1. Да приеме доклада на Временната парламентарна комисия за развитие на планинските райони като цялостно изпълнение на възложения й мандат.
2. Да възложи на правителството в кратки срокове да изготви програма за преодоляване на най-острите и актуални проблеми на населението по отделни планински масиви.
3. Да изготви проект за Закон за планината.
По третото предложение свързано с образуване на постоянната комисия при гласуването това предложение не е получило необходимия брой гласове. Това е, което бих могъл да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Проектът за решение е пред вас. Становището на комисията е ясно. Започваме да гласуваме решението.
Заповядайте господин Будинов.
ИВАН БУДИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Колеги, аз нямам намерение отново да започваме дебати. Но миналия път по време на дебатирането бяха поставени някои проблеми, които не виждам да са залегнали в така предложеното решение. 56.2
Един от проблемите, който в момента много притеснява жителите по отношение на това дали ще имат вода през лятото е проблемът за сечта във вододайните и водосборни зони.
Ето защо миналия път, аз направих едно предложение, което не го виждам в решението, искам да го подновя. То е направено на първото четене, а именно.
Възлага на правителството да предприеме срочни мерки за забрана сечта във вододайните зони.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Започваме гласуването. Господин Стоилов, заповядайте. 56.3 ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, дами и господа, аз не искам да навлизам в обсъждане на проблемите по същество. Това по-добре са направили колегите, които са се занимавали като специалисти в областта, която е изследвана от Временната парламентарна комисия.
Аз искам да предложа да не бъдат приемани т.2 и 4 от проекторешението, тъй като те няма да доведат, почти сигурен съм, до никакъв практически резултат. Защо?
Точка втора оценява необходимостта да се разработи проект на Закон за планината. Не би могло да има такъв комплексен нормативен акт, който да реши всички въпроси, защото проблемите на планинските и полупланинските райони са главно икономически и в съответните данъчни закони, в законите, които регламентират стопанската дейност, би трябвало там да бъдат дадени разрешения. Подобно е положението в областта на транспорта, социалното осигуряване и т.н.
Следователно, както навремето някои бяха решили да правят Закон за младежта, проблемите на младежта трябва да намерят своето специфично третиране, но те са въпроси на съответните отрасли от правното регулиране.
Що се отнася до т.4 тук вече се формира една практика всяка една анкетна комисия да прераства в постоянна парламентарна комисия и смятам, че това по-скоро ще се отрази отрицателно върху ефективността на дейността на парламента. Практиката на други парламенти е да формират подкомисии към съответните съществуващи основни комисии, и ако направим една справка, аз мисля, че българският парламент дори с този брой вече на постоянните комисии ще се окаже световен рекордьор по броя на постоянните самостоятелни звена. Въпреки че дейността на всяка една от комисиите засега е по-тясна, отколкото е необходимо да се решат проблемите на планинските и полупланинските райони, това поскоро е проблем да бъдат създадени едни много по-функционални звена и постоянни комисии. Смятам, че без преструктуриране това може да се постигне със създаването на именно такива подкомисии, както можеше да бъде решен например и проблемът с военнопромишленото производство. ВТ/КТ 57.1
Затова моите предложения в крайна сметка са да останат т.1, 3 и 5, които могат да дадат засега, макар и минимален, но практически резултат, а да отпаднат пожеланията, съдържащи се в т.2 и 4. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стоилов. Много ръце се вдигат. Господин Райчевски, заповядайте. След това господин Русев, след това господин Али, след това проф.Марков. Но не виждам какво има да се дискутира.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, господа министри! Аз взимам думата, за да изкажа противно мнение.
Вярно е, че един такъв Закон за планината, ако така го наречем, ще е многообхватен, многостранен, но мисля, че това е решение, до което се стигна след близо двегодишна работа на тази Временна комисия.
Искам да припомня, че страни като Франция и като Швейцария и другите европейски страни, към които се стремим да отиваме, имат такива закони и то не от вчера, не от онзи ден. Затова аз настоявам тази точка в проекторешението да остане.
Вярно е, че в цялото законодателство ние ще се стремим, т.е. конкретната комисия и цялото народно представителство ще се стремят да прокарват текстове, които ще защитават и ще създават едни по-благоприятни условия за икономически, стопански и културен живот на планинското население, но това не значи, че ние не трябва да работим и да подготвим подобен закон.
Освен това смятам, че постоянна комисия по проблемите на планината трябва да има, защото е малко, как да ви кажа, несериозно по отношение към може би 60 на сто от територията на България и особено към планинското население, ние да правим постоянни комисии за какво ли не. Направихме Комисия за производството и търговията с оръжие и ред други подобни сфери, към които има особен интерес, а да не създадем Комисия за планинското население и за планината, е действително може би, да не кажа по-тежка дума, безотговорно.
Затова предлагам да се приеме предложението така, както е направено от комисията. А тук става въпрос не за създаване на нова комисия, а за прерастване на Временната анкетна комисия в постоянна. Това е. Благодаря ви. 57.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Райчевски. Господин Райчевски, Вие сте от Бургас, знаете колко проблеми има и морето. (Оживление в залата)
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Господин Йорданов, Вие ме предизвиквате. Действително има проект за закон и за Черно море. Искам да припомня. И за него ще говорим, когато дойде време за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Точно така. Закон, естествено, но не знам дали комисия трябва да направим за Черно море. Заповядайте, господин Русев.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, уважаеми колеги! Аз взимам думата просто да предпазя някои от народните представители от вземането на едно погрешно становище. Многократно в това Народно събрание през последните десетилетия се е обсъждал частично проблемът за планинските райони и се е стигало в по-голяма степен до демагогия, отколкото до реално решаване на проблемите.
Има опасност и сега, когато създадохме известна надежда у населението в планинските райони, че парламентът се интересува от неговите проблеми и че може да изпълни своя дълг, дългът на парламента е да създаде закони и условия за развитие, а изпълнителната власт решава конкретните проблеми. И аз смятам, че ще бъде дълг на нашия парламент след като е казал "а", да каже и "б", за да стигне до края в своята законодателна отговорност пред населението от тези райони.
И затова много моля народните представители в името на авторитета на парламента, в името на надеждата на хората от планинските райони, че нещо за тях би могло да се направи в тази държава, да подкрепите предложението на комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Русев. Господин Али и след това господин Марков. След това господин Конакчиев.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Парламентарната група на Движението за права и свободи е на становище, че трябва да бъдат приети предложените от Временната комисия за планинските и полупланинските райони решения.
Моите колеги от парламентарната група са на мнение, че трябва да се ускори приемането на Закона за планината. Също 57.3 така ще подкрепим евентуално, заедно, разбира се, с участието на всички колеги, и превръщането на Временната комисия в постоянна комисия. Дори бихме подкрепили едно предложение за създаване на Министерство на планината. (Единични ръкопляскания в залата, възгласи: "Е-е-е!") Като се има предвид, че по-голямата част от територията на нашата страна се намира именно в такива райони, това никак не е смешно и бихме подкрепили и едно такова предложение.
Уважаеми господин председателю, аз правя и процедурно предложение да прекратим по-нататъшните разисквания по въпроса и да преминем към гласуване на предложените решения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Али. Направено е процедурно предложение за прекратяване на дебатите. Моля, режим на гласуване.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (от място): Противно мнение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Противно мнение? Да продължат дебатите?
Заповядайте, господин Конакчиев.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, дами и господа! Аз възразявам на направеното предложение, защото считам, че в проекта за решение има потребност да се прецизират някои текстове, да се уточнят някои термини. Ще ви обърна внимание, тук е употребен терминът "планински масиви", който е географски термин и няма ясно юридическо значение, а още по-малко може да бъде ползуван за целите, за които тук се предлага. Рило-Родопският масив ли ще обхванем или някой друг?
Така че просто формално да бързаме, без да уточним в съдържателен и редакционен план решението е неоправдано. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Конакчиев. Предложението за прекратяване на дебатите е направено. Моля, режим на гласуване, гласувайте това предложение.
Гласували 172 народни представители, за - 139, против - 12, въздържали се - 21. Предложението се приема. 57.4 Започваме да гласуваме решението точка по точка.
Най-напред гласуваме т.1, а именно:
"Приема доклада на Временната парламентарна комисия за развитие на планинските райони като цялостно и срочно изпълнение на възложения й мандат".
Моля, гласувайте т.1 на решението!
Резултатът: от общо гласували 183 народни представители, 177 са гласували за, 1 - против, въздържали се - 5.
Точка първа на решението се приема.
По т.2 бе направено предложение за отпадане на точката от Янаки Стоилов. А именно - да отпадне т.2, която твърди, че "оценява необходимостта от разработване на проект за Закон за планината".
Гласуваме за отпадане на тази точка.
Който е за отпадането, гласува със зелено, който е за оставането на точката - гласува с червено.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 183 народни представители, 50 са гласували за, 97 - против, въздържали се - 36.
Предложението се отхвърля.
Сега гласуваме т.2.
Моля, гласувайте т.2 на решението!
Резултатът: от общо гласували 182 народни представители, 132 са гласували за, 21 - против, 29 се въздържат.
Точка втора се приема.
Точка трета е свързана с препоръката към Министерския съвет "да разработи и приложи срочни мерки за преодоляване на най-острите проблеми на населението по отделни планински райони".
Моля, гласувайте т.3 на проекторешението!
Резултатът: от общо гласували 187 народни представители, 178 са гласували за, 2 - против, 7 - въздържали се.
Точка трета се приема.
Тук бе направено предложение от народния представител Иван Будинов, а именно предложение да се възложи на правителството да предприеме срочни мерки за забрана на сечта във вододайните зони. ББ/КТ 58.1
Нормално е да се предположи, че този проблем се включва в понятието "най-остри проблеми", съществуващо в т.3 на решението.
Но тъй като е направено конкретно предложение, мястото на тази точка всъщност е четвърто - непосредствено след въпроса за най-острите проблеми.
Затова, моля да гласуваме предложението на народния представител Иван Будинов за една нова точка четвърта на проекторешението.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 185 народни представители, 135 са гласували за, 10 - против, 40 се въздържат.
Предложението се приема и става т.4 на решението.
Направено бе предложение следващата точка, а именно - тя вече ще бъде по поредност 5 - да отпадне. Предложението е на народния представител Янаки Стоилов и е свързано с искането за създаване на постоянна парламентарна комисия за развитие на планинските райони.
Предложението е за отпадане.
Който е за отпадане на тази точка, гласува със зелено, а който е против - гласува с червено.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 180 народни представители, 92 са гласували за, 68 - против, 20 се въздържат.
Точката отпада.
Господин Али, по какъв въпрос? По процедура ли? Заповядайте. 58.2 ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Току-що гласувахме за едно много важно проекторешение. Моля Ви, господин председателю, моля ви, уважаеми колеги народни представители, от името на Парламентарната група предлагам да прегласуваме тази точка от проекторешението. Аз смятам, че тук имаше някакво объркване - дали да гласуват за комисията или против комисията.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Али.
Заповядайте, господин Савов, по този процедурен въпрос.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги и специално господин Хасан Али! Аз смятам, че никой от нас няма нищо против да бъде постоянна. Но станаха вече над 20 постоянни комисии. (Глас от залата: "Двадесет и две!") Двадесет и две, точно така, с отбранителната.
Просто нямаме възможност да попълним състава, защото повечето хора вече са с две комисии, вие знаете...
Аз смятам, че на една временна комисия правата й са горе-долу същите. Мисля, че има консенсус, че по този въпрос трябва да направим нещо. Аз говорих и с Йовчо Русев днес. Мисля, че и гласуването показа... Но просто е невъзможно! Разберете! Ние, въпреки че имаме 86 депутати, се чудим вече как да извадим, дори и при пропорционалната система, която приемаме сега и по която вървим. Само заради това!
Нека господин Русев също да си каже думата. Но въпросът тук е за една просто невъзможност нещо да направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Савов.
Искам да поясня, че в един по-късен етап парламентът може отново да постави въпроса специално вече за създаване на комисия и да не е свързано конкретно с това решение.
Заповядайте. Господин Марков по-напред поиска думата.
ПЕТЪР МАРКОВ (НСД): Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители!
Първо, по отношение на прегласуването мисля, че има достатъчно аргументи, тъй като по същество не се разбра за какво ясно се гласува. СД/ВЙ 59.1
Второ, по отношение на това, което господин Савов преди малко каза. Действително има двадесет и две постоянни комисии. Но дали тези комисии могат да бъдат сравнени с тази комисия, която всъщност би трябвало да има отношение към 60 на сто от територията на България и към съдбата на 2 милиона и половина българи. Нека да оценим какво представляват другите комисии. Ако трябва, от тях да съкратим, но тази комисия би трябвало да остане.
По-нататък. Тук става дума за едно, бих казал, волунтаристично отношение от страна на някои народни представители. Аз не мога да се съглася с лековатото отношение на народния представител Янаки Стоилов. Какво значи това той да сравнява един закон, който фиксира 60 на сто от територията на страната, с някакъв празен закон за младежта?! Такива сравнения са неправомерни.
Бих искал да кажа също така, че има и конкретни обстоятелства, които ни диктуват да приемем една такава постановка. Алтернативната постановка за това тези проблеми да се разглеждат паралелно в рамките на други законодателни инициативи са нежелателни поради следните причини:
- липсва на възможност за цялостно и балансирано и вътрешно добре мотивирано решение;
- липсва също така време дотолкова, доколкото тези проблеми на планинските райони се нуждаят от спешно решение, което в рамките на другия подход, който тук се предлага, е абсолютно невъзможно.
Ето защо, уважаеми господа и госпожи народни представители, ви моля да вземете адекватно отношение към поставения въпрос.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Марков.
Господин Русев, заповядайте.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов и СДПД "Ера-3): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз чувствам колебанието включително и на тези депутати, които са склонни да подкрепят създаването на някаква комисия и се безпокоят. Особено тези, които са по59.2 бюрократично настроено депутати, се безпокоят от това, че са станали много комисиите.
Аз смятам, че може да намерим едно компромисно решение. Ако не възразявате, в търсенето на някакво удачно решение предлагам решението да бъде променено в следния текст:
"Създава самостоятелна подкомисия в рамките на Комисията по земеделието по развитието на планинските райони."
Смятам, че една такава самостоятелна подкомисия би могла да изпълни същата функция и същите задачи, каквито изпълнява постоянната комисия, без да увеличава броя на постоянните комисии.
Моля Ви, господин председателю, да направите това предложение за гласуване. Предполагам, че то би могло да обедини всички в тази зала.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Русев.
ХАСАН АЛИ (от място): Тези проблеми, господин председателю, не засягат само земеделието. Аз държа да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ще се гласува подред. Господин Али иска да се прегласува, защото твърди като представител на парламентарна група, че има объркване и неяснота при гласуването.
Най-напред тогава ще гласуваме за отпадането на точката за постоянната комисия. Тоест този, който иска да няма постоянна комисия, гласува червено. Този, който иска да има постоянна комисия, гласува зелено. Ясно ли е вече? Моля гласувайте.
След това ще поставим евентуално предложението на господин Русев.
Гласували 192 народни представители, за отпадането 94, против - 66, въздържали се - 32.
Точката не отпада.
Преди да гласуваме точката, предложението на господин Русев, а именно: същата точка, но в смисъл създаване на подкомисия към Комисията... Ние първо гласуваме направеното предложение. Накрая гласуваме вече последното. Първо гласуваме предложението на господин Русев за създаване на самостоятелна подкомисия...
Господин Трендафилов, заповядайте, По същия въпрос ли? 59.3
КРЪСТЮ ТРЕНДАФИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След като се прие вече да има постоянна комисия ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Не се е приело.
КРЪСТЮ ТРЕНДАФИЛОВ: Тогава аз препоръчвам да се запише не "Решение на Народното събрание за създаване на подкомисия", тъй като това е в прерогативите на самата комисия, а: "Препоръчва на Комисията по земеделие и Комисията по териториално и селищно устройство да имат подкомисии, едната по регионална политика, а другата по полупланинското и планинско земеделие". (Единични ръкопляскания от залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Чуват се ръкопляскания в залата.
Гласуваме уточненото предложение, а именно: "Препоръка към комисиите по земеделие и териториално и селищно устройство за създаване на подкомисии за регионална политика и полупланински и планински райони". Моля, режим на гласуване. Гласуваме това предложение. Моля, гласувайте!
Гласували общо 186 народни представители. От тях 159 за, 15 против, 12 въздържали се.
Приема се това предложение.
Сега гласуваме цялата точка, по поредност пета, заедно с вече гласуваното предложение за създаване на подкомисии. Моля, режим на гласуване. Гласувайте точка пета на проекторешението.
Гласували общо 164 народни представители. От тях 139 за, 9 против, 16 въздържали се.
Точка пета се приема.
И последната точка шеста - "Докладът на комисията да бъде изпратен за сведение на общините в планинските райони". Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте тази точка на проекторешението.
Гласували общо 150 народни представители. От тях 142 за, няма против, 8 въздържали се.
Точка шеста се приема.
С това решението е окончателно прието. НЧ/НП 60.1
Преминаваме към
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ
Актуален въпрос от народните представители Пламен Денчев и Красимир Найденов, относно финансовите проблеми на енергетиката. Актуалният въпрос е към министър-председателя Любен Беров.
Моля, народният представител Пламен Денчев, да развиете Вашия въпрос.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПС на БСП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, уважаеми господин министърпредседател! В програмата за дейността на правителството на Република България през 1993 г. относно енергетиката на първо място е записано следното, цитирам: "Въвеждане на система за пренасочване на средствата за дотиране производството на въглища и енергия от производителите към потребителите, с цел стимулиране ефективното използване на енергията и горивата и прилагане на пазарните лостове за намаляване на загубите при производството и разпределението на енергията".
От това програмно намерение ние разбираме, че най-после изпълнителната власт е решила да промени политиката на финансиране на енергетиката, с цел да се отстранят социалните функции, които досега изпълнява, за да се адаптира този отрасъл към нуждите на едно национално стопанство, функциониращо в реални пазарни условия. Изхождайки от направеното досега ние оставаме с убеждението, че правителството не действа достатъчно решително за изпълнение на своето иначе добро номерение.
Основание за това ни дава на първо място, неясната и колеблива политика по отношение на цените и тарифите на горивата и енергията. Негативните финансови резултати на търговските дружества в отрасъла и значително по-големите загуби, които те ще реализират до края на годината от предвидените, сериозните ангажименти, поети от правителството към външните кредитори, пълната пасивност на Министерството на социалните грижи относно изграждане на система за социална защита на населението.
Нашият въпрос е: какви мерки ще предприеме правителството във връзка с изпълнение на поетите задължения в раздел 3.03 от Закона за ратифициране на гаранционното съглашение "Проект Енергия" между Република България и Международната банка за 60.2 възстановяване и развитие?
Второ, каква е политиката на правителството, насочена към финансово стабилизиране на енергетиката и нейното постепенно преминаване към самофинансиране.
Трето, каква ценова политика правителството ще води през този есенно-зимен сезон? И в крайна сметка ще остане ли вярно на своята програма в този раздел? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, господин Беров, имате думата за отговор на актуалния въпрос. 60.3
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Намеренията на правителството са постепенно и в съответствие със социалноикономическата обстановка в страната да бъдат прекратени субсидиите за основните търговски дружества в Комитета по енергетика. Може би не е нужно да се споменава, че това не може да стане изведнъж, поради натрупаните за 45 години непазарни, антиикономически и социални функции на нашата енергетика.
В съответствие с изискванията на международните банкови институции и логиката на преследването на действително достижими резултати, а не утопични химери, е възможно, на първо място, да бъдат предприети мерки за превръщането на най-голямата енергийна компания, именно НЕК, в негубещо търговско дружество. Съображенията са няколко.
На първо място НЕК е в основата на икономиката на страната по мащаби и по значимост на всички отрасли и за бита.
На второ място, диспропорциите в цените към крайните консуматори не само че не стимулират намаляването на енергоемкостта, която е от три до пет пъти по-висока от световните стандарти, но даже правят обратното - задържат всякаква активност в посоката на намаляване на енергоемкостта.
И, на трето място, трябва да се отбележи, че възпроизводството на обществената услуга "електроснабдяване" има най-висок приоритет, а инвестиции в това електропроизводство за съжаление в обозримо бъдеще може да се очакват само от крупни международни банки, които обаче поставят условие да имат негубещи заемоискатели.
На следващия етап ще се разгледат и внедряват привеждането на цените в съответствие с разходите на топлофикационните дружества, които освен това съгласно опита на развитите държави, трябва да бъдат предадени на общините, за да има мотивация и инициатива в регионалното развитие. Вие разбирате, че все пак по-добре е кметът на една община да се занимава с топлофикацията, отколкото това да го прави Комитетът по енергетика.
Както ви е известно, правителството увеличи от 1 май тази година цените на електро- и топлоенергията. Правителството подписа до Народното събрание и след това Народното събрание Ст.Б/НП 61.1 ратифицира договор "Енергия" с Централната банка, който предвижда през 1994 г. НЕК да не е губеща компания и да бъде въведен пазарен механизъм за привеждане цените на електроенергията в съответствие с действителните разходи по нейното производство.
Одобрен и внесен е в Народното събрание Закон за електростопанството, в който процедуратие за ценообразуване и регулиране на монопола съответстват на най-съвременните стандарти. До приемането на закона с Решение # 236 на Министерския съвет бе създадена Комисия по енергийно държавно регулиране, която, представлявайки форум на останалите потребители и производители на електроенергия, ще предлага на правителството национална енергийна стратегия. В момента в комисията се обсъжда повишаване на цените на електроенергията средно с 10 на сто, или от 2,72 цента на около 3,1 - 3,15 цента за киловата, а на енергийните въглища се предвижда едно увеличение на цената с 12 на сто.
Има спорове между представители на Комитета по енергетика и други участници в комисията само по най-подходящата дата на увеличението. Правят се вариантни изчисления как ще се отрази забавянето на увеличението от есента на тази година до пролетта на следващата година. Комисията ще внесе в правителството до края на октомври своите предложения и ще бъде взето съответно отговорно решение. За 1994 г. няма две мнения, че НЕК следва да престане да бъде губеща компания. За 193 г. има три възможности, които правителството ще разгледа. Тези три възможности са:
Първо, да бъдат повишени цените от 1 ноември тази година и да бъдат намалени по този начин загубите на НЕК за 1993 г. Повишение, компенсиращо вече понесените загуби за 1993 г., е обаче социално неприемливо.
Втори вариант - компенсиране на загубите на НЕК от бюджета.
Трето, компенсиране на загубите на НЕК за сметка на намаляване на неговия основен капитал и опрощаване на взаимните задължения между НЕК, неговите длъжници и неговите кредитори, които всички са държавни институции.
Правителството ще разгледа внимателно тези три възможности и ще вземе решение, ненарушаващо поетите от него договорености с банките, от една страна и в съответствие с неговите намерения, относно постепенното самофинансиране на нашата електроенергетика.
Благодаря. 61.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин министърпредседател.
Господин Денчев, имате думата.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин министър-председател. Този въпрос не е зададен случайно, той е свързан с работата на Комисията по енергетиката и енергийните ресурси и комисията вчера даде своето съгласие, така че въпросът се смята, че е от името на цялата комисия.
Не мога да бъда напълно доволен от отговорите, тъй като все още правителството няма ясно решение по тези въпроси. Вие казахте, че ще се вземе решение, но не казахте точно кога. Аз мисля, че тук не става дума ние да притискаме правителството да повишава цените самоцелно само заради енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Денчев, много Ви моля, имате право само да заявите дали сте доволен или не. Понеже има доста въпроси.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ: Очевидно социалните проблеми са на първо място и затова нашата молба, и не само молба, ние настояваме, социалното министерство да се ангажира пряко с решаването на тези проблеми.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Ангел Димов и Георги Божинов ги няма в залата.
Преминаваме към въпроса на народния представител Стоян Райчевски.
Господин Райчевски, имате думата да развиете въпроса си. 61.3 СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председа- телстващ, уважаеми дами и господа народни представители, господа министри.
За протокола - Стоян Райчевски, 2. Бургаски избирателен район.
Защо Министерският съвет допуска да продължават да се застрояват и усвояват свободни земеделски земи от държавни или общински фирми, преди да е завършило земеразделянето, което е в противоречие със Закона за земеделските земи, пречи на аграрната реформа и накърнява интересите на собствениците на земята?
Въз основа на жалби и сигнали от граждани и от самите поземлени комисии, понякога изпращани и до вас, и до Министерството на земеделието или Министерството на финансите ще ви посоча няколко случая в Бургаски избирателен район, които са аналогични с много такива в цялата страна.
Безмитна зона Бургас, например, която от декември 1992 година има изградени само две халета, след тази дата разширява своята територия за сметка на свободни земеделски земи и вече се изграждат шест халета, продължава бетонирането на нови земеделски площи за изграждането на допълнителни складове, създават се нови ограждения.
В квартал "Меден рудник" в Бургас, преди да е завършило земеразделянето, се изгражда производствен цех и се строи депо за пясък. Променят се регулационните планове на селища и крайградски квартали преди да е завършило земеразделянето и други подобни.
Моят въпрос е какви мерки ще вземете, господин Министърпредседател, по този и всички други случаи, за да се спре застрояването и заграбването на земеделски земи от държавни и общински фирми преди да е завършило земеразделянето и собствениците да са получили земята си в реални граници, както повелява законът?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря.
Господин министър-председател, моля да отговорите на актуалния въпрос. ВЙ/ВЙ 62.1
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Господин председателстващ, дами и господа народни представители. След прегледна на наличните книжа за строителство на безмитната зона в Бургас и на основа на кадастралните данни за терена на зоната се установиха следните факти.
Съгласно Постановление 24 от 1989 г. и с Постановление 64 от 1991 г. на площадката на зоната в Бургас са общо усвоени 231 декара в северната промишлена зона, за което има одобрен от община Бургас генерален план от октомври 1991 г. Около 131 декара от тази северна част на площадката, в която е започнато строителство от страна на свободната безмитна зона... Тези 131 декара попадат в държавна земя, която е отчуждена с едно разпореждане на Министерския съвет от 1967 г. в рамките на една покрупна, бих казал, заявка за 140 декара земя от ТКЗС Бургас. Тази земя е платена в брой.
По съществуващия кадастър от 1945-1946 г. съпоставени с генералния план на свободната безмитна зона, е видно, че засега в площадката попадат 4 бивши земеделски имота, от които три са възстановени от общинската поземлена комисия, за четвъртия, който е попаднал и под новопостроените складове, до момента не е постъпило искане от бивши собственици или техни наследници. А в момента има искане за попълване на кадастъра от собственици на земеделски имоти за 100 декара извън споменатите преди малко 340 декара, отчуждени по разпореждане от 1967 г. Те влизат в двора на безмитната зона в Бургас.
Съгласно писмо на Министерството на земеделието относно земи на ТКЗС, вкючени в строителните граници на населени места, връщането на такива земи следва да става на принципите на реституцията чрез общината и в този смисъл тя, общината, трябва да отсъди при започнатото строителство на площадката на зоната и при вложени десетки милиони лева за строителство дали следва да бъдат възстановявани бивши земеделски имоти, с което да се компрометира плановото и комплексно изграждане на безмитната зона.
Относно изграждането на производствен цех и депо за пясък в "Меден рудник" експертният съвет към дирекция "Териториално развитие" е дал принципното съгласие за временното негово 62.2 разполагане след, подчертавам, след изпълнение на процедурите по Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата. На производствения цех, споменат в питането на депутата Райчевски, вероятно има съвъпадение с корпуса за производство на фармакопейни соли и концентрати за хемодиализа на едноличната фирма "Солимекс". За тази фирма е отредена част от площадката на учебния полигон на Гражданска отбрана в промишлено-складова зона "Меден рудник". Този терен още след отреждането му за нуждите на Гражданска отбрана е изключен от земеделските земи.
Питането на депутата Райчевски постави проблемите на земеделските земи в непосредствена близост до строителните граници на населените места. Член 2, ал.1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи определя тези земи като земеделски, тоест, подлежащи на възстановяване. Евентуалното им включване в строителните граници се извършва с изменение на дворищно-регулационните планове, измененията на тези планове не е от компетенция на правителството.
Съгласно чл. 6 от съответния закон органите на местната власт и самоуправление са компетентни да одобряват изменението на регулационните планове.
Правителството смята като своя основна задача да се ускори процесът на възстановяването на собствеността. По този начин собствениците най-добре сами ще могат да защитят своите интереси, а до влизане в сила на плановете за земеразделяне се осъществява необходимият контрол върху извършваните работи в отклонения от законните норми.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин министърпредседател.
Думата е на господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Аз благодаря на господин министърпредседателя за уверението му, че правителството ще следи стриктно за изпълнението и прилагането на Закона за възстановяването на земята и мисля, че от общините и от общинските администрации по места също трябва да се съблюдава този принцип. 62.3
А относно подробностите, които бяха споменати за безмитна зона Бургас - преди малко ми позвъняха по телефона, че този отговор, може би Ваш, може би на министерството, е получен, но те също имат някакво несъгласие, тъй като се касаело за това, че огражденията включвали земя, която подлежи да бъде възстановявана.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз.
Следващият въпрос, питане, е от народния редставител Манол Тодоров относно мерки на правителството за намаляване автопотока през Княжево.
Заповядайте, господин Тодоров.
МАНОЛ ТОДОРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господин министър-председател.
С протокол # 10 от 4 февруари 1993 г. Министерският съвет е взел решение, съгласно което решение предвижда до края на месец юни 1993 г. да се извършат довършителните работи по пътя Мало Бучино - Голямо Бучино и този път да бъде въведен в редовна експлоатация. По този начин с това министерско решение, предписано на Главно управление на пътищата, да пренасочи една част от движението, минаващо в югозападна посока през квартал "Княжево". Главно управление на пътищата обаче е направило едно възражение и с оглед на това възражение на Главно управление на пътищата Министерският съвет не е привел в изпълнение своето решение и го е оставил така повече от осем месеца от неговото постановяване и четири месеца от крайния му срок за изпълнение. Касае се да се довърши един път от 300-400 метра разстояние, за да може да бъде използвана цялата връзка, пътят Суходол Мало Бучино - Голямо Бучино - Перник.
Целта е да се отклони движението в югозападна посока и специално транспортът, който сега е особено усилен по пътя Лом - Берковица - Петрохан, продължава надолу за Благоевград и Солун.
Възражението, което се прави от Главно управление на пътищата, се състои главно в това, че кръстовището на Суходол с околовръстния път около София било на едно ниво и че ако се направи оттам отклонение, щяло да бъде затруднено цялото движение 62.4 по околовръстния път, защото трябвало да се взема ляв завой. Това е неправилно твърдение, защото ако се направи отклонение то поне в една посока, примерно идващите коли от Петрохан, товарни коли и откъм Враца по Искърското дефиле, влизайки в околовръстния път, стигайки до Суходол, те се отделят веднага вдясно и по този начин няма да се създаде абсолютно никакво затруднение за движението по пътищата.
Пътят София - Княжево... Княжево е израснало като първото курортно селище към столица София. Този път е такъв, с тези данни, с каквито е създаден навремето още от Димитър Петков в края на миналия век. 62.5
Във върховите часове, понеже в самото Княжево, където се намира и двупосочната трамвайна линия на трамвай # 5, около 4-6-7 часа следобед е много мъчно за обикновения пешеходец да пресече от изток на запад или от запад на изток. Така се образува плътна стена от товарни коли.
Това пренатоварване на движението води до редица смъртни случаи. Миналата година, 1992 г., е имало 5 смъртни случая в тази отсечка на територията на Княжево, а тази година само до м. май те са 5.
При положение, че с програма "Фар" се предвижда да бъдат отпуснати суми за екология, в случая се касае именно освен за транспортното пренатоварване и затруднение на движението и за особеното замърсяване с бензинови изпарения на Княжево. Жителите му вече са поставени в едно много неблагоприятно положение. От отпуснатите суми за ФАР 60 млн.екю местните жители смятат, че Министерският съвет можеше да намери средства, да отдели за тази екологична необходимост.
С оглед на това питане, господин министър-председателю, смятате ли да изпълните това решение, което сте взели на 4 февруари 1993 г. или ще се подчините на отговора, който дават Вашите подчинени от Главно управление на пътищата и не го изпълняват?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Тодоров, стана цяла пледоария.
Господин министър-председател, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Господин председател, дами и господа народни представители! Политическите промени в страните на бивша Югославия и силното влошаване на условията за транзитно преминаване на пътници и товари, включително и по причина на наложеното ембарго срещу бивша Югославия, предопределят насочването на транзитните товари от Гърция през КПП-Кулата към Благоевград, София и Видин, и евентуално Лом, за към страните на Централна и Западна Европа.
Вътрешните товарни и пътнически превози до и от населените места и промишлените райони в Софийска област по пътната мрежа обективно се насочват към и през югозападния вход на София до останалите части на страната. РД/ЗТ 63.1
В този смисъл в констативната част на питането на господин Манол Тодоров правилно са отразени проблемите на югозападната входна магистрала на столицата, вече с изчерпана пропускателна способност в отсечката Владая - Княжево - Горнобански път, или околовръстния път.
Предложеният вариант за временно отбиване на транзитното и товарни движения по маршрута Можено - Голямо Бучино - Мало Бучино - Суходол - околовръстен път, е единствената възможност до окончателното решаване на проблема на направлението "север - юг". И поради това подкрепям това решение.
Необходимите средства за довършителни работи на пътя 4-18-017, с. Мало Бучино - Голя Бучино смятам, че следва да се предостави от София, Градската община, тъй като на нормативно основание четвъртокласната пътна мрежа от 1988 г. не се финансира от Главно управление на пътищата.
На основание на чл. 13, ал. 2 от Постановление на Министерския съвет # 151 от 1993 г. Министерство на финансите определя реда за предоставяне на такива средства.
По-нататък конкретното ревизиране на необходимите работи по реконструкция, ремонт и обезопасяване на път - четвърта категория 18,011/18,017 от кв. "Суходол", Мало Бучино до Голямо Бучино за поемане на товарния транзит и неговото извеждане извън Княжево е от компетенцията на Софийската голяма община.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин министърпредседателя. Господин Манол Тодоров, имате думата.
МАНОЛ ТОДОРОВ (СДС): Господин министър-председател! Не съм доволен от Вашия отговор, защото Вие сега с Вашия отговор прехвърляте изпълнението на Вашето решение, на Министерския съвет, на Столичната голяма община.
Но във Вашето протоколно решение # 10 Вие изрично казвате: до края на юли Главно управление на пътищата да довърши един четвъртокласен път в една отсечка от 300 м, най-много 400-500 м, в никой случай непълни 500 м. И това Ваше разпореждане не е изпълнено. Или, когато Вие сте приели жителите, като делегация, на Княжево при Вас, с която са искали това отклонение, ако не изцяло, то поне еднопосочно, за изход през Мало и Голямо Бучино, а да 63.2 влизат през Владая - Княжево за София, Вие можехте да направите това. Но Вие не сте проучили тогава въпроса, може би, с цел на това, че наскоро като дойдохте на власт, станахте министър-председател, сте искали да спечелите техните симпатии сте им дали обещания и не сте могли да се наложите на Главно управление на пътищата да изпълни Вашето решение. Хората изчакваха Вашия отговор, но вероятно сега ще има затваряне на пътя така, както стана модерно за цяла България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: В Голямата община нали Вие сте на власт? (Смях в залата) В Голямата община, нали Вие сте на власт. Възлага на нея да изпълнява, господин Манол Тодоров.
МАНОЛ ТОДОРОВ (СДС): Голямата община, господин председател, не е на власт, защото в решението...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Как, нали от СДС е избрана?
МАНОЛ ТОДОРОВ: Не е на власт, защото в решението...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Как? От СДС е избрана.
МАНОЛ ТОДОРОВ: Министерският съвет го решава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Забравили сме да раздадем писмените отговори. Господин Лъчезар Тошев, имате четири отговора-писмени от министър-председателя, от министъра на финансите, от министъра на здравеопазването. Емил Костадинов го няма. Петър Балабанов също.
Има думата народният представител Борис Александров по актуален въпрос, отправен към министъра на транспорта господин Ерменков.
БОРИС АЛЕКСАНДРОВ (СДС): Господин председател, колеги! Господин министър-председател, господа министри! Актуалният ми въпрос засяга генералния директор на СО МАТ Анастас Вълканов, за неговото поведение като генерален директор и финансовите нарушения през 1990 г. в СО МАТ.
Господин Вълканов е в системата на СО МАТ от 1981 г., когато е бил директор на Дирекция "Развитие в системата и фериботни превози".
През 1990 г. при направената ревизия на основа на заповед # 2268 от 15 май 1990 г. на Министерство на финансите, ревизия 4004/1990 г., е констатирано: поради лични действия на служебно лице щета в размер 257 196 лв. Стр. 11, т. 3 и 2, ал. 2 от ревизионния акт. 63.3
А така също и сумата от 43 918 щ.долара, стр. 9, ал. 4 от ревизионния акт.
Със заповед # 692 от 31.08.1988 г. генералният директор на СО МАТ господин Вълканов заедно с господин Димитър Рангелов са били натоварени да уредят начина за заплащане на положения труд от екипажите в укрепване и разкрепване на товарите по линията "Патрас-Триест" и да се прецени целесъобразността на тези разходи.
На 1 април 1990 г. се е установило, че дадените задължителни указания във връзка с въпросното заплащане на екипажите, не само че не е изпълнено от господин Вълканов, но са настъпили щети. В ревизионния акт т. 3.1, стр. 10, сумата в размер от 112 577 лв. равна на 93 млн.италиански лирети. Стр. 11 от същия протокол, 26 286 лв. равни на 23 млн.италиански лирети. Стр. 13 от същия ревизионен акт е нанесена щета в размер на 1 695 000 валутни лева.
През 1990 г. господин Вълканов регистрира първата си лична фирма по фирмено дело # 5004 на Софийски градски съд с предмет на дейност "Организиране и осъществяване на вътрешен и международен транспорт". Предметът на дейността му е равен с този на СО МАТ, където същият по това време държи изцяло възможностите за използване служебното си положение за нуждите на фирмата му. 63.4
В периода май 1992 до март 1993 г., господин Вълканов не е генерален директор на СО МАТ.
Преди това на 8 април 1992 г. е основана фирма в Ротердам - Холандия с наименование СО МАТ БВ, с основен капитал 200 000 гулдена.
През 1992 г. господин Вълканов завежда фирмено дело # 24231-1992 г.- I състав на Софийски градски съд за регистрация на фирма "Меделник" ООД.
На 26.II.1993 г. фирмата е регистрирана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Александров, Вашият въпрос е подробно развит в писмена форма. Сега разширявате въпроса си още повече. Не е необходимо това нещо.
БОРИС АЛЕКСАНДРОВ (СДС): Аз съм накрая и бих Ви помолил да ме оставите да приключа. Друга молба нямам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Трябва да се съобразявате с правилника.
БОРИС АЛЕКСАНДРОВ: Тъкмо наличието на тези три фирми в България и една в чужбина, където е сътрудник дават основание да се приеме, че същият не може добросъвестно да изпълнява служебните си задължения, тогава, когато ръководи едно огромно предприятие със същия предмет на дейност.
А лицето Вили Бец е основен партньор са СО МАТ. С него има сключен договор, който подлежи на преоценка във връзка с предоставянето и използването на Бец да бъде монополист за сметка на СО МАТ и оттам да извлича печалби.
Това е лицето, което насочва чрез Вълканов да се приватизира СО МАТ като от една страна се намали броя на работниците. Това господин Вълканов се опита да направи и го направи, поради което бяха протестните действия. С това приключвам и очаквам съответния отговор. Вие ми съкратихте времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да бяхте повторили поне въпросите. БОРИС АЛЕКСАНДРОВ: Въпросите са категорични. Те са три, които аз ги доразвих. Господин Вълканов - генерален директор на СО МАТ е допуснал финансови нарушения.
Вълканов и Рангелов законосъобразно ли са действали при уреждане заплащането на екипажите. СМ/НП 64.1
Господин Вълканов участва ли във фирми със същия предмет на дейност и това не е ли нарушение по Закона за конкуренцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, господин Арменков, да отговорите на трите въпроса, които са поставени писмено.
МИНИСТЪР КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми господин Александров, уважаеми дами и господа народни представители! Съжалявам, че не притежавам цялата информация, достоверна, както каза господин Александров за деянията или за създадените дружества, фирми на управляващия директор на СО МАТ, господин Вълканов. Така ще се опитам по-кратко и по-конкретно да отговоря на въпросите.
В действителност са поставени три въпроса. По първият въпрос допуснал ли е финансови нарушения през 1990 г. господин Вълканов, известен ли е ревизионния акт от проведената ревизия през същата година.
Да, запознах се вчера с ревизионния акт от 1990 г. от извършената ревизия в СО МАТ за периода 1988 - 1990 г. и заповед # 4004 от 27 март 1991 г. на Главно управление държавно-финансов контрол на Министерство на финансите за допуснати във финансовостопанската дейност нарушения на финансовата дисциплина и щети, които са отразени в акта и вие подробно ги съобщихте на уважаемите народни представители. В тази връзка със заповедта са санкционирани седем длъжностни лица от ръководството на фирма СО МАТ, между които под # 4 е господин Анастас Вълканов Николов, тогавашен директор по развитие на системата с три брутни месечни заплати, цифрите за нарушенията и щетите вие ги споменахте, за неправомерно изплатено трудово възнаграждение на екипажа на РОРО-кораби и изплатени повече от договорените комисионни. Така са формирани в заповедта нарушенията.
Документи за финансови злоупотреби и присвояване от страна на господин Вълканов в Министерство на транспорта и при министъра на транспорта няма. Знаете че има възражение от господин Вълканов до Главно управление "Държавен и финансов контрол", но досега решение по неговото възражение няма, така че и изпълнение на санкцията вие знаете че няма.
По втория въпрос, който е свързан с ревизионния акт, дали са действали законосъобразно господин Вълканов и Рангелов 64.2 при уреждане заплащането на екипажите по укрепване на товарите.
Но едно от заключенията на ревизията в цитирания ревизионен акт е било свързано със заплащането на екипажите на собственика на СО МАТ РОРО-кораби за укрепване на натоварените на кораба автомобили. Ръководството на фирмата е решило в интерес на намаляване на разходите си, вместо да плаща на гръцки докери по 20 щатски долара на камион, да плаща по 4 щатски долара на собствените си екипажи.
По действащите нормативни документи, ревизията е счела, че на български моряци не може да се плаща извън работната им заплата, поради което е санкциониран господин Вълканов, като наблюдаващ дейността на корабите на СО МАТ.
Казах ви, че реализация на нарушението и заповедта все още няма.
По третия въпрос за участието на господин Вълканов във фирми със същия предмет на дейност и това нарушение ли е на Закона за конкуренцията.
Аз притежавам различни информации във връзка с участието на господин Вълканов във фирми със същия предмет на дейност. Знаете продължителните разговори с представители на колективи, стачни комитети в клон "Хаджи Димитър" в това число се проверява и тази информация за участието на господин Вълканов във фирмите.
Последната информация е от отворено писмо на работници и служители на клон "Хаджи Димитър" затова, че е регистрирал четири собствени фирми с аналогична дейност с тази на СО МАТ.
Не бих се наел да бъда следовател или адвокат на господин Вълканов. Съществуват обаче законови форми за проверка на информация и ако такава има при вас, аз моля да я предоставите на съответните органи.
Какво показа нашето проучване на въпроса, за което бих искал да информирам уважаемите народни представители.
Първо, през 1990 г. със съгласието на тогавашното ръководство на фирма СО МАТ, господин Вълканов наистина участва като съдружник в регистрираната по Указ 56 Дружествена фирма "Експрес 2000", с уговорката, че фирмата няма да започне дейност, докато той работи в СО МАТ. Това все пак не е доказано. 64.3
По договореност тогавашният министър на транспорта, господин Александров през апрли 1992 г., документ, който съществува, с протокол подписан между сътрудниците, той излиза от фирмата, която през настоящата година е подадена за ликвидация, без изобщо да е извършила дейност.
Второ, след като напуска през месец септември 1992 г. СО МАТ, господин Вълканов регистрира, като едноличен търговец, търговско наименование "Клипер", през октомври 1992 г. и като съдружник на новосъздадената ООД през 1993 г.
При назначаването му за управляващ директор на СО МАТ на 10 март, тази година, на същата дата, внася със съдружниците си документ за закриване на дружеството, което съдът ликвидира на 27 март 1993 г.
При разговорите преди назначаването с министъра на транспорта по това време господин Неев е договорено с господин Вълканов да запази регистрацията без да извършва никаква дейност по време на мениджърския едногодишен срок на управление.
Други подробности около условията за назначаване на господин Вълканов и разговорите с господин Неев не бих могъл да дам. Но уважаемият народен представител господин Неев би могъл допълнително да ви информира.
В заключение все пак искам да кажа, че наистина господин Вълканов е участвал като съдружник и участник във фирми, извършващи не само транспортни, но и други дейности. И ако Вие, господин Александров, или който и да е друг ми представи доказателства в противното, че е работил и пречил на фирмата, на акционерното дружество, аз съм готов, поемам тази отговорност пред вас, да го санкционирам и да го освободя от съответната длъжност.
Благодаря ви. Все пак моля за конкретни документи, да не тълкуваме писанията и изказванията в декларации и вестници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря господин министре.
Господин Александров, имате възможност да кажете доволен ли сте или не от отговора на актуалния Ви въпрос. 64.4 БОРИС АЛЕКСАНДРОВ (СДС): Аз благодаря на господин министъра, защото потвърди именно тези три пункта, които аз поставих пред него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Следващият актуален въпрос, е от народните представители Петър Марков и Иво Атанасов относно трасето на бъдещата железница между София и Скопие. Заповядайте, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ПС на БСП, БЛП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НВП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министре, както вече беше съобщено, актуалният ми въпрос е свързан с определянето на маршрута на бъдеща железница София-Скопие-Тирана-Дурас и оттам с ферибоот до Бари - Южна Италия.
Като представител на един град - Кюстендил, който има известни предимства в географско отношение, ние с колегата ми депутатът професор Петър Марков сме спокойни, тъй като при всички варианти до скорост 120 км/час Кюстендил просто няма конкуренти.
Единствено при желана скорост 160 км/час Благоевград се конкурира с Кюстендил по разходи за капитално строителство, но и в това отношение, по експлоатационни разходи кюстендилският вариант е по-икономичен, тъй като просто нашето трасе е по-късо с 160 километра. И няма как Благоевград да се премести по на север.
На всички разговори, на всички равнища, в които участвахме с професор Петър Марков, получавахме уверение, че експертите ще определят технико-икономическите показатели на двата проекта, а те вероятно са три, тъй като и гр. Петрич е конкурент, а решението ще бъде взето от политиците, което е нещо нормално.
Тази седмица получихме информация, че сега, след пет минути може би, в министерството ще има технико-икономически съвет, на който кой знае защо ще се разглежда само Благоевградският вариант.
Въпросът ми към господин министъра е: така ли е? Точна ли е информацията? Може би с професор Марков нямаме най-точни данни, първо.
И второ, ще удържите ли на думата си политиците да вземат ВТ/ЙА 65.1 решението в края на краищата, а не решаването на въпроса да бъде фактически предрешавано на експертно равнище. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Господин министре, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: Благодаря за зададения въпрос.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Марков, не го виждам, уважаеми господин Атанасов, уважаеми дами и господа, въпросът който се поставя е актуален не само за транспортната система, но и за цялата страна. Бих искал съвсем накратно да информирам, че проучванията и проектите по формирането на транспортния коридор запад-изток между България, Македония и Албания се извършва в изпълнение на тристранна договореност на министрите на транспорта на трите страни.
Прието беше, че между българските черноморски пристанища и албанските адриатически пристанища следва да се предоставят достатъчно конкурентоспособни транспортни възможности за избор на трасета и превозни системи. Всички планови проучвания се разработват от съвместни експертни групи и който има желание аз бих му предоставил цялата разработка от съвместното проучване на български и английски език с подробности около резултатите.
Железопътната връзка между София и Скопие е важен елемент на транспортния коридор. По това направление движението се е увеличило повече от шест пъти в сравнение с 80-те години и понастоящем се извършва само с автомобили. За проучванията и проектите на бъдещата връзка железопътната администрация на България и Македония съгласуваха методики и оценки, които са готови и както разбрахте днес ще се обсъждат основните резултати.
Технико-икономическите проучвания за железопътната връзка се извършват от "Транспроект" по възлагане на фирма "БДЖ". Проучвателните и проектните работи обхващат технически и експлоатационни параметри, прогнози и икономически разчети. Вариантите, които са проучени, са сравнени при пълна равнопоставеност без толериране на никой от тях, господин Атанасов. Разгледани са основните направления София-Кюстендил-Гюешево-Беляковци-Скопие и София-Благоевград-Делчево-Кочани-Скопие, с възможности за връзки и през Дупница-Кюстендил.
Разглеждането на технико-икономическите аспекти на проекта ще извърши, както знаете, както разбрахте, започва след четири 65.2 минути в Министерство на транспорта, с участието на представители на заинтересовани ведомства от системата на транспорта и извън нея. Поканени са и уважаемите народни представители Марков и Атанасов за участие в експертния технико-икономически съвет.
Повтарям, съветът ще оценява всички варианти, разработени от нашите проектанти. Така че не зная откъде Ви е информацията за едностранно становище или разглеждане само на единия вариант.
Съгласно постигнатите вече работни споразумения между министрите на транспорта на Македония и България през следващата седмица ще се проведе експертен съвет в Македония по същия проект, а в периода 19-21 октомври сме поканили македонския министър на транспорта, съобщенията и урбанизацията в София, заедно с подписването на една спогодба за международни автомобилни превози да обсъдим и състоянието на проекта за железопътната и автомобилната връзка между двете страни.
Така че считам, че информацията Ви е неточна в двустранно отношение. 65.3 Що се отнася до вземане на окончателно решение от политиците, бих се въздържал. Аз такова изложение или изказване не бих могъл да направя, но считам, че след решение на двете правителства по проекта за транспортните връзки с Македония, вероятно трябва да вземе решение и уважаемото Народно събрание, когато се разчита и утвърждава бюджета за 1994 г.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Атанасов, имате думата.
ИВО АТАНАСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин министър. Ние с професор Петър Марков не искаме нищо друго, освен една честна конференция между трите състезаващи се града и Ви благодарим за това, че със сегашното си изявление Вие гарантирате една именно такава демократична надпревара.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Продължаваме с питанията към министър-председателя господин Любен Беров.
Следващото по ред питане е отправено от народните представители Жан Виденов, Нора Ананиева, Дончо Конакчиев. То е относно жилищната политика на правителството, решаване въпросите на гражданите с дългогодишни жилищноспестовни влогове и изпълнение на Постановление # 370 на Министерския съвет от 29 октомври 1991 г.
Господин Конакчиев, заповядайте от името на питащите да развиете въпроса.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, дами и господа, уважаеми господин министър-председателю! Държавната жилищна политика до 1989 г., съчетана с традиционния стремеж на българина за собствен дом, създадоха значителен за мащабите на страната жилищен фонд. Независимо от някои недостатъци на тогавашната система за изграждане и разпределение на жилищата, в резултат на интензивното жилищно строителство, днес над 90 на сто от населението на България живее в собствени жилища. И това е един от най-високите проценти в света. За любителите на факти аз държа в ръцете си данни, официални - от статистиката ББ/КТ 66.1 и ако се върнем само десетина години назад, ние ще видим, че България е имала темп на жилищно строителство, т.е. брой новопостроени жилища на хиляда човека от населението 8,4, докато други страни са имали: Белгия - 4,9, Дания - 5,9, Франция - 7, Германия - 6,3, Полша - 6,1, Съединените щати - 6,6, Великобритания 4,5 и т.н.
Разбира се, това не е показателно за жилищната задоволеност, но показва какъв е бил темпът на жилищното строителство.
Бих искал да посоча, че е всеизвестно пословичното положително отношение на българския народ към собствения му дом. Тежката икономическа криза от последните три години и нейните последици ограничиха чувствително предлагането и платежоспособното търсене на жилища, без да са намалели реалните жилищни нужди, породени от миграция, увеличаване на домакинствата, поява на нови семейства и т.н. Известно е, че всички развити европейски страни провеждат от десетилетия последователна дългосрочна, независимо от икономическата и политическата конюнктура, държавна жилищна политика. Там не се робува на илюзията, че само пазарът (а аз подчертавам, че в България няма формиран жилищен пазар) на този етап може да реши жилищния проблем. Отчита се важното обстоятелство, че достъпността на жилището в обозрим срок е стимул за трудова активност и дава благоприятно отражение върху икономиката на цялата страна. Както стореното досега, така и действията и бездействията на изпълнителната власт в нашата страна по въпросите на жилищната политика, подбуждат към изясняване позицията на правителството по този жизнен въпрос.
Във връзка с това отправяме следното питане:
1. Каква дългосрочна държавна жилищна политика формулира и следва да реализира воденото от Вас правителство? Какви бюджети и други средства смятате да насочите и насочвате към жилищния сектор? Какви ще бъдат във връзка с това законодателните инициативи на правителството за стимулирането на инвеститори, предприемачи и граждани при извършване на жилищно строителство или модернизация на жилищата?
2. Как се решават въпросите на гражданите с дългогодишни жилищноспестовни влогове? Какво е състоянието на извънбюджетния национален компенсационен жилищен фонд, за който през 1992 г. 66.2 в бюджета бяха предвидени над 400 млн.лв., а за 1993 г. са предвидени нови 713 млн.лв.? Колко граждани са ползували средства от фонда и какви са прогнозите до края на годината? Ако има затруднения при реализацията на средствата от фонда по предназначение, какви са причините за това?
3. Какво е състоянието на жилищните проблеми на гражданите, които през 1991 г. гладуваха в палатките срещу Софийския университет и за решаването на които правителството тогава специално прие акт под # 370 от 29 декември 1991 г.?
Благодаря ви. Това са нашите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Конакчиев.
Господин министър-председателю, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Госпожо председател, дами и господа народни представители! Зададени бяха всъщност 3 отделни въпроса, на които ще отговоря съответно.
Първо, по основните положения на държавната жилищна политика. На основата на принципите, заложени в проекта за ръководни насоки на жилищната политика на Икономическата комисия за Европа при ООН, както и на основа на редица наши и чужди разработки, в Министерство на териториалното развитие и строителството и в Националния център за териториално развитие и жилищна политика се разработва и през ноември тази година ще бъде завършен проект за Основни положения относно държавната и жилищна политика в България. Проектът ще съдържа и предложения за налагащите се промени в нормативната уредба както по отношение на специфичните за жилищния сектор нормативни актове, така и относно някои закони, засягащи аспекти на жилищната политика. Имам предвид Закона за наемните отношения, Закона за жилищностроителните кооперации, Закона за собствеността, Закона за местните данъци и такси, Закона за ДСК - също и т.н.
Изходните позиции при провеждането на жилищната политика на правителството се състоят в следното. Жилищните потребности на населението да се задоволяват предимно чрез пазара на жилищни имоти.
Второ, общините да изграждат общински жилища за отдаване под наем на неплатежоспособни граждани или граждани със специфични нужди. Държавата да осигурява определени финансово-кредитни 66.3 и данъчни облекчения за граждани с ограничена платежоспособност.
Важен момент при формирането на жилищната политика е разпределението на задълженията в жилищния сектор между централните държавни органи, общините и бих го нарекъл - третият сектор, като имам предвид в случая банки, финансови учреждения, строителни фирми, посредници в търговията с недвижими имоти и т.н.
Тенденцията при определяне на функциите е към намаляване степента на централизация и по-слабо детайлизиране на нормативните актове. Тоест, решението да се приема на такова ниво, което е най-близко до онези, които решението засяга.
В съответствие с тези позиции се разработва нормативната основа на жилищната политика, с която ще бъдат създавани условия за 6, бих казал, основни направления.
1. Осигуряване на достатъчно терен за ново жилищно строителство, разбира се, този терен трябва да бъде съоръжен с необходимата техническа и социална инфраструктура. Ще бъдат предложени алтернативи за управление на тези процеси от страна на общинските власти чрез плановете за градско развитие.
Второ направление - усъвършенствуване на финансовокредитната система. Ще започне експериментирането на алтернативен ипотечен механизъм за жилищното кредитиране, при който по-големите в номинални изражения погасителни вноски ще бъдат отлагани до момента, който е поносим за длъжника.
Трето направление - изменение в системата на наемните отношения. Подготвен е проект за нова Наредба за настаняване в общинския жилищен фонд, в която наред с доказаните жилищни нужди, като основен критерий за наемането на общинско жилище се определя доходът и имущественото състояние на домакинството. Експериментира се система, при която се интегрира обществения наем за жилищния сектор с частния пазар на наемни жилища и в същото време наематели с ниски доходи се защитават от високите наеми чрез въвеждане на една програма за жилищни надбавки. Обсъжда се и промяна в Тарифата за наемите.
Четвърто направление - превръщане на жилищния сектор в привлекателен за инвеститорите чрез подходящи изменения във финансово-кредитната и данъчната система, които да стимулират влагането на капитали в тази сфера. 66.4
Пето направление - подобряване състоянието и ефективно използуване на наличния жилищен фонд чрез въвеждане на преференциални кредитни механизми при реконструкция, модернизация, пристрояване и т.н. на налични жилища, както и диференциация на данъка върху собствеността на недвижими имоти, която диференциация да насърчава тяхното преразпределение.
И накрая шесто, последно направление - стимулиране изграждането на жилища на сдружения и самоучастие, бих казал, на гражданите в строителството.
Бюджетните средства за осъществяване на мероприятия в жилищния сектор през 1993 г. са утвърдени, както знаете, със Закона за държавния бюджет. Те са, подчертавам, съвсем недостатъчни и са насочени само за частично решаване на някои остри проблеми, оставени като наследство, а именно инвестиране влоговете на дългогодишни жилищноспестовни вложители, покриване разликите в цените на жилища на отчуждени собственици на недвижими имоти, решаване жилищните проблеми на граждани, пострадали от природни бедствия. 66.5 Със средства от държавния бюджет сега не може да бъде финансирано ново жилищно строителство.
При изграждането на общински жилища за отдаване под наем на домакинства с ниски доходи общините следва да съвместяват собствени средства, усилия и терени с наличните възможности на юридически и физически лица чрез договаряне на взаимна изгода.
Изложените основни принципи на жилищната политика очертават една по-дългосрочна програма, осъществяването на която изисква време и значителни средства. Очевидно е, че тя ще се прилага постепенно. А в този момент усилията на правителството са насочени главно към премахването на законодателните пречки пред функционирането на нормалния жилищен пазар и създаването на една нова правна уредба в жилищния сектор.
По втория въпрос, а именно решаване проблемите на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове, е направено следното.
Първо, утвърдени са общините, към които следва да се създадат местни комисии. Това са общо 164 общини.
Второ, утвърдени са поименно 128 местни комисии.
Трето, задължени са клоновете на ДСК да извършат еднократно тиражиране на жилищно-спестовните влогове с времепрестояване над пет години и да изготвят списъци на подредените по групи вложители.
Освен това открити са сметки за местни и
централизирани средства по фонда. Изготвени и доведени до знанието на длъжностните лица са указания и методики по набирането на такива средства.
И накрая, определен е и левовият индекс за 1993 г., а именно 40 стотинки за едно спестовно число.
Прочем пропуснах да отбележа, че са проведени срещи по места с кметове, заместник-кметове, секретари на общини и други за оказване на практическа помощ на общините. Такива срещи има проведени в шест области.
По информация на Централното управление на ДСК, жилищноспестовните вложители с влогове, престояли в ДСК над пет години, към края на 1990 г. възлизат общо на 330 хиляди души. СД/ВЙ 67.1
От юли тази година започна реалната продажба на жилища на правоимащи по Закона за реалната индексация на влоговете. Индексират се влогове на граждани, закупили от общината и на свободния пазар жилища, както и на тези, които са започнали индивидуално, групово или кооперативно жилищно строителство. За два месеца индексация на влоговете са получили 273-ма вложители от шест общини.
Готовност за продажба на завършени жилища имат и местните комисии в девет общини (около 520 апартамента).
Финансовото състояние на националния компенсационен жилищен фонд към 30 юни т.г. бе наличие на средства 343 милиона лева, а към края на септември тази година - 322 милиона лева.
В Закона за държавния бюджет за тази година са предвидени средства в размер на 713 милиона лева като постъпления във фонда. Тази сума предстои да бъде преведена съобразно постъплението в държавния бюджет.
Прогнози за очаквани разходи до края на календарната година не могат да се направят, тъй като те са в пряка зависимост както от наличния, готов за продажба жилищен фонд, така и от желанието за индивидуално, групово или кооперативно жилищно строителство.
И накрая по третия въпрос - за изпълнението на решение 370 от 29 октомври 1991 г. Трябва да отбележа, че с това решение се предлага на кмета на Столичната голяма община да потърси възможност за задоволяване на жилищните нужди на най-нуждаещите се от жилища граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове по определен списък, ако обаче отговарят на условията, установени в Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с такива влогове. Задължение на централната местна комисия към Столичната голяма община е да прецени дали посочените от списъка лица отговарят на условията, посочени в закона, и дали ще бъдат включени в окончателния списък, одобрен от кмета на София.
По информация, получена от общината, този списък е в процес на обработка. В него ще бъдат включени и граждани от списъка, приложен към решение 370 на Министерския съвет от 1991 година, ако отговарят на условията, постановени от закона.
Благодаря. 67.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председателю.
Има думата господин Конакчиев.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов и СДПД "Ера-3): Господин министърпредседателю, аз изслушах внимателно Вашия пространен отговор. Имам два уточняващи въпроса с молба, ако е възможно, да получа отговор на тях сега, ако не е възможно в момента, то по Ваша преценка по-нататък.
Първият ми въпрос е свързан с приходите в националния компенсационен жилищен фонд за 1992 г. Аз чух Вашия отговор за 1993 г., но 1992 г. ние също гласувахме 440 милиона да бъдат преведени в този фонд. Преведени ли са и какво е състоянието
по този въпрос.
И вторият ми въпрос е следният: какви са намеренията на правителството, работи ли по практическо удовлетворяване жилищните потребности на някои слоеве от населението. Аз само ще илюстрирам: като многобройното циганско население, което се нуждае и от терени, и от много други неща; като тези хора, които след една година реституцията ще ги извади на улицата, тъй като изтича тригодишният срок, а това са към 80 хиляди семейства общо в страната; или като военните, които бяха възпрепятствани със закон да придобиват жилища преди определена възраст, днес излизат в пенсия и не са в състояние да решат жилищния си въпрос.
Моля Ви за отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Конакчиев.
Господин министър-председател, сега ли ще отговаряте?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ (от място): Министър Тотев!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Конакчиев, министър Тотев... Приемате ли да отговори той на този въпрос? (Утвърдителен отговор)
Заповядайте.
МИНИСТЪР ХРИСТО ТОТЕВ: Господин Конакчиев, 400 милиона са и от миналата година - 700. Още милиард и сто трябва да постъ67.3 пят. Не са постъпили все още. Обективните причини да не ги изтъквам, смятам, че са известни.
Второто, на което обърнахте внимание. Действително в момента възможностите за поевтиняване са единствено в някои елементи от разходите за изграждане на този жилищен фонд. Имаме предвид стойността на земята, отстъпеното право за строеж, което може да бъде получено като едно улеснение от общините. Други обективни възможности в момента няма.
Компенсационният фонд вече заработи, самостоятелно управление, ситуиране. И може би след около месец ще чакаме първите резултати. Но все още (конкретният въпрос, който е) не са постъпили средствата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Тотев.
Имате думата, господин Конакчиев, да изразите отношението си към отговорите.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов и СДПД "Ера-3): Да, съжалявам, но аз оставам с голяма тревога. И тук споделям и тревогата на многото избиратели, които са се обръщали по жилищни въпроси към мен, тъй като ми се струва, че в обозрима перспектива реални възможности за задоволяване на жилищните потребности на гражданите няма.
Не съм удовлетворен от отговора на уважаемия министър Тотев относно 400-те милиона за миналата година. Сигурно е имало някакви обективни причини, но добре беше да се чуят тук, в парламента, какви са те. Защото, съгласете се, 400 милиона лева не е малка сума и тази сума е била предназначена не за какво да е, а за подпомагане решаването на жилищните проблеми на гражданите.
Оставам с една надежда, че правителството ще активизира своята дейност по отношение на жилищната политика както със законодателни инициативи, създаващи по-добри възможности за инвеститори, за предприемачи и за граждани да решават жилищния си въпрос, така и с практически мерки и с подпомагане органите на местната власт в това направление.
Благодаря Ви. 67.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Конакчиев.
Преминаваме към следващото питане на Парламентарната група на СДС относно провеждане на референдум за освобождаване на кметове.
Има думата народният представител госпожа Вержиния Велчева. 67.5
ВЕНЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Благодаря, господин председателстващ! Господин министър-председателю, във връзка с постъпили сигнали за насрочване на референдуми за освобождаване на кметове, Парламентарната група на СДС моли да дадете информация какви мерки предприема правителството било пряко, било чрез своя апарат, или чрез областните управители за точното спазване на законите. Член 42, ал.1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл.98 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, изчерпателно посочват основанията за предсрочно прекратяване на мандатите на кметовете. Между тях не фигурира референдум. Не случайно тези, които желаят такава възможност да бъде предвидена, като господин Премянов например, са внесли съответен законопроект за това.
Конституцията предвижда референдумът като форма на участие на гражданите в управлението на общината. Но според действащите закони той може да се проведе само по въпроси от компетенцията на общинския съвет. А общинският съвет единствено може да констатира наличието или отсъствието на предвидените в закона основания за прекратяване на кметския мандат, тъй като тяхното действие е екслеге. Но не може да въвежда нови основания за прекратяване на мандат, освен посочените в законите. Следователно дори да се проведе един подобен референдум, то неговото значение може да бъде само със значение на едно проучване на общественото мнение, без да може да произведе правни последици. При евентуално оспорване на правомощията на кмета, след такъв референдум, или при лишаване от възможност той да упражнява своите функции, вън от съмнение е, че съдът ще обяви един такъв референдум за незаконен. Между прочем вече Бургаският окръжен съд взе такова решение, а едва ли в страната ще има съд, който да вземе някакво друго решение, тъй като то не е възможно според законите.
Провеждането на такива референдуми или дори създаването на илюзията, че е възможно да бъдат провеждани такива референдуми обаче означава една нестабилност на местната власт за един сравнително дълъг период от време и освен това разходване на средства от общинските бюджети за едни напълно безмислени действия. Не на последно място това ще е и спекулация с чувствата на гражданиНЧ/НП 68.1 те, защото те ще бъдат принуждавани да отиват да гласуват и след това ще се окаже, че тези техни действия всъщност са били напълно безсмислени.
Допускането на такива референдуми би означавало и едно мълчаливо възстановяване на марксистко-ленинския институт на отзоваване. Особено сме разтревожени от факта, че подобни прецеденти вече са допуснати въз основа на дадени указания от началника на отдел "Местна администрация и обществен ред" на Министерския съвет господин Димитър Бонгалов, който пренебрегвайки законовите положения, чрез едно доста фриволно тълкуване на Конституцията не само не предприема необходимите действия за спазване на законността, но на практика чрез едни подобни указания и мнения, изпращани до общински съвети, провокира именно тази нестабилност на местната власт.
Известни ли са на министър-председателя и правителството тези указания и каква отговорност ще бъде потърсена от този служител?
Особено обезпокояващо е, че явно такива съвети се дават и на членове на правителството, защото след отправяне на това наше питане в свое изявление вицепремиерът господин Матинчев също един вид отправи нещо като заплаха към кметовете - да внимават, че могат да бъдат сменени чрез референдум. Затова парламентарната група настоява за Вашия отговор-.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имате думата, господин министър-председателю!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Повод за последното питане е проблемът около референдума, подготовката на референдума в село Каменица, Бургаска област. Това бе един въпрос, зададен по-рано от депутата Иван Куртев.
От проверка, извършена от служители на Министерския съвет се установи, че обстановката в това село по повод на референдума е била спокойна, там е проведен референдум по искане на 350 избиратели от общо 595 в общината. Видно е от публикация на в. "Демокрация" от февруари тази година, че около месец и половина кметството в това село е било окупирано. При една спокойна обстановка, искам да подчертая, че всички служби на кметството, 68.2 както и намиращите се на територията предприятия и учреждения са функционирали нормално.
Инициативният комитет за сваляне на кмета в по-голямата си част е съставен от Инициативния комитет, издигнал независимата кандидатура на същия този кмет. С писмо от 12 януари тази година на Постоянната комисия по административно териториално устройство и местно самоуправление жителите на селото се уведомяват, че действащата нормативна уредба относно прекратяването на правомощията на кмета е непълна и ще се усъвършенства с предстоящите изменения и допълнения на Закона за местното самоуправление.
Още на 14 декември миналата година инициативният комитет се е обърнал към председателя на Народното събрание за предсрочно прекратяване правомощията на кмета на село Каменица. Както виждате това е било по време на предишното правителство. Едновременно с това са сезирани Министерството на вътрешните работи, Окръжната прокуратура, МВР - Ямбол, областния управител, кмета на общината и Районното полицейско управление в Стралджа. На 28 януари тази година, след като са се обърнали за съдействие до президента на Републиката, до министър-председателя, отново до Народното събрание и до редакцията на в. "Земя", инициативният комитет преминава към декларираното отпреди това гражданско неподчинение, изразяващо се в поставянето на пост пред входа на кметството. В тази връзка кметът на населеното място е образувал гражданско дело по описа на Ямболския окръжен съд. С определение # 2 този съд намира искът за недопустим и прекратява делото.
С писмо от февруари тази година до господин Стоян Кунев, член на инициативния комитет, началникът на отдел "Местна администрация" е изразил своето становище по случая. В него съвпадат становищата, че по чл.42, ал.1 от Закона за местното самоуправление изчерпателно са изброени основанията за предсрочно прекратяване правомощията на кметове.
Различията в становищата, изложени в настоящото питане и гореуказаното писмо се свеждат до възможността по силата на прекия вот на избирателите да бъдат предсрочно прекратени или не правомощията на кмета.
Действително в чл.21, т.11 от Закона за местното самоуправление е предвидено общинският съвет да приеме решение за 68.3 провеждане на референдум и общо събрание на населението по въпроси от компетенцията на съвета. 68.4
Съгласно чл. 136, ал. 1 от Конституцията гражданите участват в управлението на страната както чрез избираните от тях органи за местно самоуправление, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението. Член 17 от Закона за местното самоуправление възпроизвежда този текст на Конституцията, като в нещо е указано, че гражданите участват в местното самоуправление, като решават непосредствено чрез общи събрания, референдуми или по друг начин въпроси от местен характер или чрез избраните от тях органи, които формират и провеждат местната политика в съответствие с интересите на населението.
Правомощие на общинския съвет е по чл. 20, ал. 1 от Закона за местнвото самоуправление да решава и проблеми от местно значение, които не са изключителна компетентност на други органи. Проблем от местно, а не национално значение е кой ще бъде кмет на населеното място или кмет на общината и дали този кмет действа или не действа в съответствие с интересите на населението. Единственият орган, който решава въпроси от местно значение, е общинският съвет. И следователно той е органът, който може да вземе решение за провеждане на референдум. Дали решението на общинския съвет за провеждане на референдум съответства на интересите на населението или не е въпрос на целесъобразност и не подлежи на контрол от страна на областен управител по чл. 72, ал. 2 от Закона за местното самоуправление.
В тази връзка не мога да приема позицията, че резултатите от референдума имат единствено психологическо значение като вид проучване на общественото мнение, тъй като изрично е предвидено в чл. 18 от Закона за допитване до народа, че чрез референдум гражданите пряко, независимо и окончателно решават с гласуване въпроси от компетентността на общинските съвети. А както беше казано преди малко, и по всички проблеми от местно значение, които не са от компетентност на други органи. Тъй като решението на избирателите е окончателно, правомощията на кмета се прекратяват с обявяване резултатите от референдума.
По сега действащия чл. 42, ал. 1 от Закона за местното самоуправление не е необходимо решение на общинския съвет в тази насока. Самият общински съвет е орган на местното самоуправление и няма за какво да се произнася, след като избирателите Ст.Б/ЙА 69.1 са се произнесли пряко.
Във връзка с чл. 30, ал. 2 от Закона за допитване до народа, изискващ резултатът от местния референдум да се обявява в съответния общински съвет и да се обнародва в печата, е внесено предложение до Народното събрание за допълване на чл. 42 от закона за местното самоуправление.
По повод решението на Общинския съвет в Созопол за предсрочно прекратяване правомощията на кмета на общината бяха изнесени данни в печата за решение на Бургаския окръжен съд, с което се обявява решението на общинския съвет за незаконосъобразно. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
От 20 септември 1993 г., като отчитат невъзможността да изпълняват своите правомощия и да работят в защита на интересите на общината, общинските съветници заявяват, че преустановяват своите редовни заседания. Заявлението е изпратено до Народното събрание, до Министерския съвет, до Националната следствена служба, до областния управител, до централите на КНСБ, Подкрепа и прочие и до вестниците.
Във връзка с решенията за референдуми не са давани никакви задължителни указания до общинските съвети, кметове или областни управители. Писмо до началника на отдел "Местна администрация" е адресирано до гражданин с копие до Общинския съвет Неделино, Пловдивска област, и до канцеларията на президента. Задължителни указания по прилагането на Закона за местното самоуправление съгласно – 8 от Преходните и заключителните разпоредби на този закон могат да бъдат давани единствено и само от председателя на Министерския съвет. Изразходването на средства за референдуми не може да бъде оценявано като престъпно. Разбира се, смятаме, че при сегашното затруднение на бюджета в сферата на здравеопазването, образованието и социалните дейности изразходването на средства за референдуми и евентуални частични избори за кметове е нецелесъобразно, поради което призовавам общинските съвети да се въздържат от такива действия и от такива разходи.
В тази връзка яснота по проблема би внесло евентуално разглеждане и приемане на предложените изменения и допълнения към Закона за местното самоуправление. За сведение на уважаемите господа народни представители чл. 98 от Закона за избиране на 69.2 народни представители, общински съветници и кметове е мълчаливо отменен с влизането в сила на Закона за местното самоуправление. Аргумент от чл. 30, ал. 2 и чл. 42, ал. 1, поради което този текст не е обсъждан в настоящия отговор.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Беров.
Има думата госпожица Велчева.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Аз не знам кой Ви е подготвил това становище, господин министър-председателю, но просто този човек се налага да бъде върнат в юридическия факултет, ако изобщо го е завършил, и да започне да учи нещата отначало. Слава богу, наистина че не зависи от това какво Вие приемате и какво не кое е законно в България и съдилищата в тези случаи много правилно ще преценят какво е съдържанието на закона. Аз разбирам, че Вие не сте специалист и не можете да бъде специалист по тези въпроси, но много Ви моля, потърсете си специалисти. Ако нямате такива в апарата на правителството, ето, попитайте парламентарната група на СДС. Ако не искате нея да я питате и не й вярвате, попитайте господин Янаки Стоилов, господин Премянов, който добре е разбрал, че за тая работа трябва да се изменят законите, или който искате друг. Има и други независими добри специалисти, които ще Ви обяснят тези неща. Но недейте като министър-председател да се ангажирате с такива балони, на които всеки юрист ще се смее, защото по Вашата логика излиза, че след като има достатъчно хора в България, които не само кметовете не си харесват, сигурно не си харесват и народните представители, сигурно някои не си харесват и президента, други пък не си харесват министър-председателя, по Вашата логика ще излезе, че те могат да спретнат по един референдум и по този начин да прекратят правомощията. Сигурно и това е възможно, социалистическото право предвиждаше един такъв институт на отзоваването, но ние всичик решихме, че България трябва да се движи към европейското право, към съвременните демократични тенденции и че отзоваване не може да има.
Затова Вашият отговор естествено не може да ме задоволи, освен може би само в тази част, в която сте дали препоръка подобни глупости да не се правят или временно да бъдат задържани, но 69.3 пак Ви призовавам: намерете на това правителство по-добри съветници, защото с такива отговори просто Вие се излагате. И ако нямате в правителството, търсете мнението на други добри юристи, но недейте така, защото ако този случай не е фатален и съдът може да спре тези глупости, сигурно ще има други случаи, от които последиците могат да бъдат фатални и то не за Вас, а за България. (Ръкопляскания в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожице Велчева.
Преминаваме към следващото питане - на народния представител Христо Марков относно съществуването на "Металхим холдинг".
ХРИСТО МАРКОВ (СДС): Благодаря за готовността на господин премиера да отговори наистина експедитивно на питането ми. Става въпрос за един проблем, поставян ми вече три години в община Карлово, където работещите в ВМЗ "Сопот" поставят въпроса за съществуването на "Металхим холдинг" и персонално за господин Илия Гунчев. За да изпълня задълженинето си към избирателите от гр. Сопот, правя настоящото питане и желая да получа отговор на носещите се слухове за подвизите на господин Гунчев.
На 23 юли 1993 г. отправих питане към Министерството на промишлеността с конкретни въпроси, отнасящи се до "Металхим холдинг", но удовлетворителен отговор така и не получих поради стеснения обем на информация, с която разполагат в Министерството на промишлеността. Това е причината да отправя същите въпроси сега към господин Беров. А те са:
Вярно ли е, че основната месечна заплата на господин Гунчев е 16 хил. лв.; коя е базата, на която е определена? Получава ли господин Гунчев като член на управителния съвет 150 на сто от средната работна заплата на 60 души, работещи в шапката на "Металхим холдинг"? Получавал ли е през 1992 г. господин Гунчев хонорари и от "Елметинжинеринг"? Има ли информация Министерството на промишлеността дали господин Гунчев може да посочи поне едно заседание, без да са се събирали подписи на коляно при надзорните и управителните съвети при решаване на наболели проблеми на военните заводи, влизащи в състава на прословутия холдинг? Вярно ли е, че на господин Гунчев е гласуван вот на доверие от управителния съвет, защото според устава на холдинга е противоуставно, а той размахва документа през депутати? 69.4
Нормално ли е след като има тотални съкращения във военнопромишления комплекс, когато служители и работници с месеци не получават минималните си доходи, господин Гунчев и членовете на Управителния съвет и Надзорния съвет да получават в пълен обем хонорарите си?
Вярно ли е, че 26 на сто от фонда на холдинга отиват за изплащане на хонорарите на членовете на Управителния съвет?
В Надзорния съвет има доста любопитни фигури, няма да ги чета поименно защото се опасявам да не би да е държавна тайна това. Но въпросът ми е колко от членовете на съвета работят в държавни предприятия или учреждения? Допустимо ли е лица, които са извън този бранш, а някои дори в частния сектор, да бъдат членове на холдинг, точно за военнопромишления комплекс?
И накрая, истина ли е, че господин Гунчев е член и на управителните съвети на "Авиационна техника", "Електроконсорциум", "Елметинженеринг", "Металхимтрейдинг", "Металтад", "Меахел" и има ли участие в българо-руски смесени предприятия, като "Бамос" и други подобни?
Това са ми въпросите. И след непълния отговор на Министерството на промишлеността, надявам се да получа от господин министър-председателя такъв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви господин Марков. Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители!
По този повод аз запитах министъра на промишлеността, тъй като той би трябвало да работи по-пряко със споменатия холдинг "Металхим-холдинг". Ние с него нямаме общи преки отношения. Аз се надявам да имам отношения - преки с него, след като започне да функционира онзи междуведомствен съвет по производството и търговията с военна и специална продукция, който ние създадохме преди няколко дни, в изпълнение, знаете, на решение на Народното събрание по доклада на Комисията "Пушкаров".
Ние от Министерство на промишлеността бяхме уведомени, че при изпълнение на своите функции - по оперативен контрол на холдинга, те изпитват, меко казано, големи затруднения. МС/ЗТ 70.1
Налице са парадоксални случаи на несъответствие между документи по учредяване на холдинга, утвърдени от неговия устав и практиката на органите за управление и действащото законодателство в страната.
С писмо от август тази година, получихме становището на отдел "Правен", с което се потвърждава и доразвива мнението за необходимостта от отстраняване на тези противоречия, с оглед осигуряване на възможност за осъществяване на правомощията на Министерския съвет, предвидени в 265-о постановление, знаете го, от миналата година.
Смятам, че решението на Народното събрание по доклада на Комисията "Пушкаров" за подобряване състоянието на отбранителната индустрия е добър повод за преразглеждане на статута на "Металхим-холдинг".
Бих казал, че до момента Министерският съвет не разполага с формални и правни средства да упражнява контрол върху работата на холдинга, нито да изисква даже и информация от него, тъй като това е нещо като един своеобразен консорциум. Той даже не е и толкова холдинг.
Всеки опит в тази насока среща възражението, че единствено оторизиран да изисква такива данни е Министерският съвет, обаче на практика такива данни не са предоставени нито на Министерството на промишлеността, което е наш орган, на Министерския съвет, нито пък пряко. Имаше само един единствен случай, по повод на предприятието, то точно не е предприятие, а цех "ЗИНО", който е към "ПИМА" в Монтана - предприятието "ПИМА" в Монтана, фирмата "ПИМА" и само тогава холдингът ни отговори писмено, че... То не даде пряк отговор за съдбата на "ЗИНО", но от него проличаваше ясно, че именно те само имат правото да вземат решение дали споменатият "ЗИНО" да остане като отделно предприятие към "ПИМА" или пък евентуално да бъде закрит.
Знаем, че в заседание на Управителния съвет на холдинга през февруари т.г. не гласува вот на доверие на холдинга като форма на организация и към ръководството на холдинга, а именно към председателя на неговия Управителен съвет. 70.2
Ние нямаме правната възможност да анулираме такива решения.
В протокол от септември миналата година на Управителния съвет е вписано изрично, че "Министерство на промишлеността няма правото да упражнява правата на притежател на капитала". Може би това Министерство на промишлеността не спада към Министерския съвет.
Оттам произтича и затварянето на дружеството и невъзможността поне да бъдем информирани за неговите дела.
Вземани са решения за конкурси за управители, за назначаване на управители, които, смятам, че отговарят формално на Търговския закон, обаче не отговарят на интересите на отбранителната промишленост като цяло.
Данни за възнагражденията, които получават членовете на Надзорния съвет и на Управителния съвет, и в частност заплатата на Илия Гунчев, аз поне нямам.
С едно постановление, 265 от миналата година, е определено какви ще бъдат максималните размери на възнагражденията на лицата, на които е възложено управлението на еднолични дружества с държавно имущество. Обаче "Металхим холдинг" не е еднолично дружество и регулирането на възнагражденията на неговите служители не се подчинява от цитираното постановление # 265.
Не е ясно, включително и за мен, какъв принцип е възприет при определянето на тези възнаграждения, нито пък какъв е техният размер.
Така че, аз смятам, че конкретизирането на Правилника за работата на този междуведомствен съвет, за който споменах преди малко, ще доведе до изясняване на позициите на "Металхимхолдинг" като една, бих казал шапка на една част от предприятията на нашия военнопромишлен комплекс. И тогава вече ще бъде поставен и персоналният проблем за това кой ще отговаря за управлението на тази функционално определена група предприятия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател. Имате думата, господин Марков. 70.3
ХРИСТО МАРКОВ (СДС): Няма да задавам уточняващи въпроси, защото от отговора на господин Беров разбрах, че в случая се сблъскваме с един парадоксален факт - Министерският съвет на България няма права да контролира, може би най-голямото обединение във военнопромишления комплекс, включително и не знае по какъв начин се формира възнаграждението на управителя на този холдинг.
А що се касае до гласувания вот на доверие от Управителния съвет на господин Гунчев, това по устава на самия холдинг е недопустимо.
Господин Беров е запознат с правните възражения от страна на Министерството на промишлеността, относно особения статут при създаването на този холдинг, който хем е холдинг, хем функционира като еднолично дружество с ограничена отговорност, хем в същото време не се получава никаква информация нито в Министерството на промишлеността, нито в Министерския съвет.
Аз ще продължа да задавам тези въпроси - персонално, а що се касае до създаването, функционирането и управлението на господин Гунчев на "Металхим-холдинг", но и се надявам найпосле да получа вече, след три години, информация за съдбата и въобще за целесъобразността от съществуването на този холдинг. Още повече, че има няколкократно изразени становища от страна, да кажем, на ВМЗ - Сопот, относно нефункционалността при работата на "Металхим-холдинг". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Има думата народният представител Минчо Минчев. Неговото питане е относно мерки на правителството за предотвратяване на последици от действия на радиацията по Черноморския басейн, причинена от складираните отпадъци на територията на Сръбска Крайна.
МИНЧО МИНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател!
Отечествената партия на труда разполага с данни, според които на територията на Сръбска Крайна, в планината Папук се складират ядрени отпадъци в големи количества. 70.4
По реките Сава и Дунав радиацията се разпространява в България и Черноморския басейн.
Знаем също така, че правителството на Република България е получило официална информация от правителството на Сръбска Крайна, още през м. януари 1993 г.
Моят въпрос, господин министър-председател, е какво прави българското правителство за предотвратяване на пагубните за българския народ последици от действията на радиацията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Имате думата господин министър-председател. Това е последното питане към министър-председателя. 70.5 МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вие работите вече 3 часа без почивка и ще ми позволите малко озониране на атмосферата.
Преди да дам отговор дайте да сключим или аз да сключа с вас един договор в духа на Търговския закон. Хайде да ме питате тогава по всички проблеми на всички министерства и всички комитети понеже това е проблем на един от комитетите. И тогава няма да има нужда другите министри да идват тук. Аз непрекъснато ще отговарям. Ех, ако не стигне един полуден, ще бъде евентуално цял ден. Както кажете. Но да има все пак някакъв ред. Или аз да отговарям за всички, или тогава евентуално всеки министър или председател на комитет да дава писмен или устен отговор.
Второ, дайте все пак да има някаква предварителна не казвам цензура, тъй като вие разбирате, че не мога да кажа подобно нещо, но да има някаква елементарна предварителна проверка. Да се прави това питане до съответното ведомство и да се каже има ли наистина някаква следа поне от подобни неща. Тъй като аз мога да запитам утре да кажем някой от вас дали е починал!?... (Оживление)
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Не е прието това нещо. Къде го има? (Господин Владислав Даскалов казва нещо от място, но не се разбира)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Аз го казах в рамките на добрата шега. (Смее се. Реплики.)
Добре, аз не намирам за нормално министър-председателят да бъде питан по всички проблеми на всички министерства, ведомства и комитети.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (от място): Той отговаря за дейността на целия Министерски съвет.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Добре, ще Ви отговоря конкретно на въпроса.
Не е възможно да се складират европейски радиоактивни отпадъци на тия територии, които са споменати в искането, тъй като транспортирането на отпадъците е обект на международен контрол и разрешителен режим и това в никакъв случай не може да стане неотбелязано никъде. В данните на всички инстанции е отбелязано, че такъв транспорт не е извършен. ЦМ/ВР 71.1
Второто, което искам да отбележа, е, че комитетът никога не е бил уведомяван, в т.ч. и неофициално - не говоря за официалното, че на въпросната територия в Сръбска Краина са складирани радиоактивни отпадъци. До днес данните, които постъпват в Комитета по контрола на радиоактивността на р. Дунав показват отсъствие на каквито и да е повишения на нормално наблюдаваните стойности на радиоактивност.
При разговори с харватската и словенската делегация във Виена е получена следната информация. В планината Папук никога не са складирани каквито и да е отпадъци, в т.ч. и радиоактивни. Районът на планината Папук е бил проучван преди много години - още по времето на Тито, като една евентуална бъдеща площадка за построяване на национално - за нуждите на Югославия, хранилище за радиоактивни отпадъци поради подходящата за тази цел геология на района. Районът е със сух гранит.
Освен това дължа да съобщя, че в резултат на тези контакти с хърватската и словенската делегация е установено, че по мнение и на двете делегации случаят може да бъде квалифициран само като поредна пропагандна кампания.
Благодаря за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател! С това въпросите и питанията към Вас завършиха.
Господин Минчо Минчев има думата да вземе отношение към отговора.
МИНЧО МИНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин министър-председател, аз изключително много уважавам чувството за хумор у хората, но в случая шегата Ви не беше добра. Действително има изпратено предупреждение към българското правителство. Действително то е от м. януари. Аз съм разговарял с дипломати от нашето посолство в Белград, които са изпратили това предупреждение до българското правителство през м. януари.
Разбира се данните са сериозни, затова защото в Югославия и в района е забелязано едно повишаване на заболяванията от левкемия и от тумори в мозъка, особено у децата.
Аз нямам представа защо Вие сте говорили с хърватската и словенската делегация, тъй като по повод на този склад за 71.2 ядрени отпадъци трябва да Ви кажа, че е проведена една широкомащабна операция за обезлюдяване на местността и заличаване на всички постройки, които са били там. Но това е отделна тема.
Трябва да Ви кажа, че подобни предупреждения и известия са получили всички световни организации, всички държави, които се намират по Дунава. Съобщено е на Съединените американски щати. Изобщо ръководителите на Сръбска Краина са отправили предупреждението към всички държавни ръководители и организации, за да могат да вземат отношение.
Аз си мисля, че не бива да се шегуваме изобщо с тези неща, тъй като на всички ни са известни последиците от аварията в Чернобил. Двама български политици, бивши разбира се, тръгнаха към затвора, затова че са затаили истината само за няколко дни. А тука става реч за едно предупреждение, което е изпратено още през м. януари!
И аз бих предложил да бъде изпратена комисия, която все пак да замери нивото на радиацията. Вие се усмихвате, но днеска по радиото съобщиха за завишена радиация в Черно море.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ (от място): Очевидно не е от това.
МИНЧО МИНЧЕВ: Нямам представа от какво е. Аз не съм специалист. Просто съм разтревожен като депутат и като гражданин на тази държава. Аз ще направя необходимото да Ви представя и документа. Не мислех, че е моя работа, не мислех, че е необходимо, но щом отговаряте в тон на една добра шега, аз ще Ви представя и документа, според който е предупредено българското правителство.
Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ (от място): Господин председател, може ли министър Босевски да даде пояснение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Приемате ли, господин Минчев?
МИНЧО МИНЧЕВ: Да, разбира се. Само две думи искам да кажа. Аз нямам никакви претенции който и да е от правителството да отговори компетентно, тъй като смятам, че това е един изключително важен за страната ни въпрос. Изключително важен и смятам, че господин Босевски... 71.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: На уточняващия въпрос, който зададохте, ще отговори министър Босевски.
Заповядайте, господин Босевски!
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН БОСЕВСКИ: Уважаеми господин председател! Господин Минчев, аз разбирам подобни състояния, в които изострената чувствителност на един политик или на един обикновен гражданин винаги поставя на такова особено тревожно ниво проблемите, свързани с радиацията. Като един проблем, който е стресов проблем за българската нация, тъй като тя има добър опит с лъжата и дезинформацията тогава, когато се говори за този феномен.
Но аз искам да ви убедя, че не е възможно при една нормално функционираща система за радиационен контрол, каквато имаме ние, ако тя работи нормално и компетентно, подобни ефекти на замърсяване и контаминация на дунавски води, а оттам така мащабно и на Черно море, да бъде пропусната, тъй като става дума за пренос на радиоактивни компотенти чрез р. Дрина, заустване на замърсени води в Дунава и оттам в Черно море.
Ние имаме една добра, бих казал белязана с обица на ухото система, с която следим много скрупольозно, много стриктно радиоактивността на Дунава - не само за да отговорим на ония изисквания, които поставя обществеността към нас в настроенията си след 1986 г., а защото ние имаме отговорности по париране на други упреци, които се стремят да ни лишат от топлите радиатори и електрическите крушки - говоря за Козлодуй. Аз искам найотговорно да ви заявя, че системата за контрол върху радиоактивността на Дунава на Министерството на околната среда, системата за радиационен контрол на регулиращия орган в България по проблемите на ядрената безопасност - Комитетът за използване на атомната енергия за мирни цели, с който работим много тясно поради общата идеология на нашите ангажименти в това отношение... 71.4
Мога да ви заявя най-отговорно, че радиоактивността на дунавските води от Ново село до Силистра, през последните месеци не превишава по основните параметри, които ние контролираме - сумарна-алфа и сумарна-бета активност, непревишава едни вариации от 75, 76 до стотина милибекерела на литър, при норма за питейни води, господин Минчев, 760 милибекерела на литър, тоест една десетократно по-ниска радиоактивност. Не е възможен значим пренос на радиоактивност, без той да бъде анализиран.
Това - по фактологията. Аз съм прагматик и ще ме извините, ако внушавам у вас някакви намерения чрез цифри, за да ви успокоя. Аз не мога да ползвам друг език, защото съм експерт. Аз тук не заставам като министър, но аз заставам и като член на кабинета на един премиер, който ме постави тук, за да ви дам един експертен отговор.
Искам да напомня нещо друго. Планината Папук е известна с това, че към нея имаше технологични намерения. Премиерът каза някои неща във връзка с това, но аз искам да ви запозная - и завършвам с това, какви бяха тези намерения.
Ядрено-енергетичната програма на бивша Югославия беше твърде амбициозна и когато се обсъждаше въпросът за изграждане на едно национално хранилище за радиоактивни отпадъци, планината Папук беше много удобна. Става дума за една гранитна кариера, чиято геоложка формация и структура на конкрецията е такава, че е извънредно удобна за депониране на радиоактивни материали. Тя е просто една херметична и непропусклива камера, един натурален кавитет, който е удобен за това. Когато се прецизираше изграждането на атомната централа в Кръшко като технологичен ансамбъл се мислеше и използването на премоделирането на този природен гранитен кавитет за склад за радиоактивни отпадъци. Със започването на войната и с някои други политически сътресения всички тези технологични идеи завършиха. И не се реализираха изобщо.
Ние когато получихме вашите тревоги в пресата твърде скрупольозно, пак ползвам този израз, даже обсъдихме някои варианти дали в този кавитет някои администрации не складират, не депонират фосфатни торове.
Ние в България също имаме проблеми с фосфатните торове, тъй като те съдържат натурални радиоактивни емители като уранови ВЙ/НП 72.1 и радиеви компоненти. И това е също един проблем и за България, та ние с това торим своите ниви. И това много малко хора го знаят. И върху това упражняваме контрол, за да имаме един лимит, до който може да си позволим това.
Оказа се, че и това не е. От Експерименталния център във Винча също ни отговориха - и колегиално, и категорично, и официално, че те не разполагат с данни за това.
Ако вашите тревоги продължават аз бих помислил какво предложение да дам до моя премиер, но тук има известни деликатни моменти, в които аз не съм компетентен дали можем ние да искаме чрез някакво официално присъствие на комисии в една чужда, в една суверенна територия да извършваме свои проучвания.
В Международната агенция по атомна енергия ни отговориха по същия начин, че такива данни за такъв стокаж на радиоактивни материали няма.
Колкото до Черно море, вероятно вие визирате радиоактивността в залива Вромос. Това е един сериозен, много тежък проблем и нямаме пари да го решим със своя джоб. Вчера имахме среща с мисията на ФАР. Искам да уведомя парламента, че мисията на ФАР в индикативната програма за околната среда на стойност около 7 милиона екю ще отделим една значителна част и ФАР ще протежира технологични действия в залива Вромос, за да можем да премахнем тази язва, която ни безспокои.
Това мога да ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Босевски.
Господин Минчо Минчев има думата за отношение към отговора.
МИНЧО МИНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз мога само да благодаря на господин Босевски за обстойния и компетентен отговор, който получих.
Разбира се, аз нямам основание да не вярвам и на другия сигнал, който е подаден. И това е основанието ми аз да се обърна към правителството на България, но все пак оставам доволен, ако действително е такава реалността по отношение на екологичната и радиационната обстановка в България. 72.2
Нека все пак имаме едно на ум за това, че в съседни нам страни би могло да се злоупотребява с подобни неща и тези злоупотреби биха могли да имат невероятни последици за България като държава.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Минчев.
Преминаваме към отговора на актуални въпроси от министъра на отбраната господин Валентин Александров.
Първият актуален въпрос е на народния представител Мирослав Дърмов относно мерки на министерството за финансово, техническо и кадрово осигуряване на Българската армия.
Имате думата, господин Дърмов.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги!
Още когато се обсъждаше проектът за бюджета на Република България, ръководството на Министерството на отбраната и началника на Генералния щаб заявиха, че в рамките на предявения бюджет те трудно биха могли да изпълнят своите задължения по осигуряване на суверенитета на Република България.
В средствата за масова информация се появиха много сериозни сигнали за неща, които не биха се случили в нито една цивилизована държава - това е забяване на заплатите на военнослужещите, това са проблеми с изхранването на Българската войска, това са проблеми с поддържане в бойна готовност на техниката и в тази връзка аз бих искал да отправя моят актуален въпрос към господин министъра на отбраната, господин Александров, относно намеренията на ръководеното от него ведомство за осигуряване финансово, технологически и кадрово ръководеното от него ведомство, за да може то да изпълни своето задължение по гарантиране сувенитета и сигурността на България.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители. 72.3
Благодаря ви, че ми се даде възможност да взема становище по някои важни въпроси на Българската армия в един тежък за нея момент.
В последните девет месеца като министър на отбраната имах възможност да давам отговори само на второстепенни и малозначими въпроси. Сега за пръв път получавам възможността да споделя или да поставя пред вас проблеми, които пряко засягат не само бъдещето на армията, но и бъдещето на националната сигурност на тази страна, която засега се казва България.
Няма да скрия от вас, че сегашният момент е тежък за офицерския корпус и въоръжените сили като цяло.
Третият подред цивилен военен министър е длъжен да решава болезнени въпроси и проблеми, натрупвани с години. Всеки един от моите предшественици се опитваше да даде своя принос за тяхното решаване. Искам да ви уверя, че сериозността на материята и огромната отговорност на министъра на отбраната пред вас, пред целия български народ по принцип предполага консенсус на представените в парламента политически сили по въпросите на въоръжените сили. За съжаление през последните години такъв трудно се забелязва и това усложнява мнойго и нашата работа.
По този повод искам да ви уверя, че армията като цяло, офицерският корпус болезнено изживяват споровете, нападките, обвиненията и лековатите оценки давани по наш адрес.
Когато след малко докладвам по пунктовете, съставляващи същността на актуалния въпрос на господин Мирослав Дърмов, вие ще чуете неща, които вероятно ще ви накарат дълбоко да се замислите.
Предварително искам да кажа, че аз няма да мога да бъда напълно изчерпателен. Темата е огромна, така че очевидно може би господин Дърмов няма да бъде напълно доволен от това, което ще чуе. Но се надявам, че след моето експозе, най-накрая ще бъде разбрано, че Българската армия не е армия на Валентин Александров, нито на Александър Сталийски, нито на Димитър Луджев! Тя не е и армия на върховния главнокомандващ! Армията е на целия български народ! Там всички са наши синове. И затова много се надявам, господа народни представители, че вие като политическа еманация на българския народ ще разберете правилно проблемите, 72.4 които ще поставя пред вас.
Ще обърна вашето внимание върху три пункта, които всъщност съдържат очсатчи отговорите на въпросите на господин Дърмов, които той зададе писмено.
1. Образът, който се дава на армията в средствата за масова информация, свързани пряко или косвено с всички политически организации в България.
2. Финансовото състояние на армията и възможностите, които ни гарантират това, с което разполагаме.
3. Кадровите проблеми, произхождащи от военната реформа.
Тези три пункта са общо становище на министъра на отбраната и на ръководството на Генералния щаб. По нито един от тях между нас няма съществени спорове. А това, че понякога в разговори на Висшия военен съвет или в други кръгове от по-малък състав се стига до обмен на различни мнения, не означава, че има противоречия, както твърдят някои вестници.
Най-накрая ще си позволя да обърна вашето внимание върху някои мои лични виждания, като министър на отбраната, на базата на опита, който съм успял да натрупам осем месеца като съветник в Комисията по национална сигурност във Великото Народно събрание, една година като държавен секретар и сега десет месеца като министър на отбраната.
По първия въпрос. От началото на годината досега печатът систематично се пълнеше със стаатии, засягащи войската. Само за месеците юли, август и септемврри по адрес на Въоръжените сили са публикувани общо 706 вестникарски материала. От които 247 са положителни, 116 отрицателни, 100 грубо тенденциозни, 136 критични, а тези, които поставят проблемни въпроси, са едва 110. Това означава, че 249 статии са пряко насочени срещу Въоръжените сили. Те носят антивоенен, антинационален характер. Тяхната компетентност е съмнителна. Интрига и злостна тенденция далеч надхвърлят обективния, дори желан от нас, критичен анализ. Това рефлектира пряко върху общественото съзнание и особено върху младото поколение.
Затова не бива да се учудваме, че и тази година не успяхме да съберем близо 5000 от призованите донаборници. Това не е държавна тайна, пише го във вестника, затова го казвам.
Намя да се спирам повече върху ролята на печата, тъй като не бих искал да излизам с критичен анализ в становището РД/КП 73/1. на някои отделни политически сили, които очевидно се стремят да набират дивиденти на гърба на българския войник.
По точка втора. Тя фактически е и най-важната. Какво е финансовото състояние на армията.
Утвърдените 8 млрд. и 654 млн. лв. по Закона за държавния бюджет за 1993 г. са крайно малко. По този въпрос е говорено. Аз не желая да го поставям, нито пък знам, че въпросът може да бъде решен с магическа пръчка. Но искам да знаете какво можем да направим с тези пари и можем ли да направим нещо въобще. Ще ви дам само процентите, за да не ви обърквам с толкова милиона за това или за онова.
И така: разходите за текущата издръжка на армията, това означава да се нахранят, облекат войниците и офицерите, заема 94 на сто от бюджета. Разходите за техническо снабдяване възлизат на 5,4 на сто от бюджета. И смешната сума от 2 на сто са заделени за изследвания, разработки и модернизация на Въоръжените сили.
С този бюджет армията с големи затруднения успява да осигури само разходите за текущи издръжки - заплати, храна, облекло, електроенергия, горива и други неотложни твърди разходи. И изобщо не е в състояние, моля обърнете внимание, изобщо не е в състояние да осигури техническата си готовност на необходимото ниво. Това го заявявам съвършено ясно, поемайки отговорност за това, което говоря. Тези проблеми на армията не са характерни само за тази година. Така беше през 1992, така беше и през 1991 г. Сега аз лично и нашият кабинет имаме да решаваме лавинообразно натрупани проблеми в продължение на три години в условията на много тежка икономическа криза.
Няма да ви кажа точния процент на количествено неизправно оръжие и военна техника, тъй като те представляват държавна тайна. С това ще запозная колегите-депутати като дойдат в Министерство на отбраната. Ще ви кажа една обща цифра обаче.
Фактически армията ни, без да е водила бойни действия, е в невъзможност да използва между 20 и 30 на сто от своята бойна техника и въоръжение. Или казано обратно, ако бихме водили боеве, ние воюваме вече седми ден с пълни загуби. Може да си представите какво ни остава. 73/2.
Допълнително затруднение създават нередовното финансиране по бюджета през текущата година. Отбраната на страната не е изведена като приоритет при извършване на държавните разходи. По тази причина в момента Министерството на отбраната има задължение към доставчици и е поставено в унизителното положение на просяк, който дължи 200 млн. лв. Не са преведени около 120 млн. лв. от текущата издръжка на армията, поради което в поделенията са натрупани задължения, става дума за поделенията по места.
Вече стана дума за това, че закъсняваха, в момента там въпросът малко е решен в добрия смисъл, заплатите на личния състав. Не се разплащат своевременно разходите за текущи сметки. С големи усилия централните разпоредителни органи и тиловите служби осигуряват храната и най-неотложните битови нужди на армията. Подчертавам, най-неотложните битови нужди на армията.
За да се справи с положението, Министерството на отбраната предприема драстични мерки за икономии на средства. Намалени са до критичния минимум мероприятата по бойната подготовка, полевите учения, кормуванията на учебните и бойни машини, летателните часове на реактивната авиация, както и при хеликоптерите. Излишно е да ви обяснявам, че още няколко процента под това и армията няма да може да бъде в състояние да направи абсолютно нищо.
Всички тези проблеми се отразяват крайно неблагоприятно върху моралния дух на армията и главно на офицерския корпус, който е нейният гръбнак.
Липсата на средства замразява и социалните програми. Строителството на жилища присъства в бюджета само с 15 млн. лв. Това е една смешна сума, като се има предвид, че огромната част от младите офицери са без жилища. Ниските пенсии на уволнените офицери ги поставя в едно унизително и недостойно материално положение. Това допълнително намалява мотивацията за служба в армията. Намаляващият брой на кандидатите във военните училища говори за това красноречиво, но това е друга тема на разговор.
Увеличават се драстично рапортите за напускане на млади офицери. За последните три месеци аз съм уволнил повече от 170 души с чин "капитан", "капитан-лейтенант" и по-младши, т.е. бъдещето на армията. А в замяна на това пък полковниците стават 73/3. все повече и повече по обясними причини.
Очевидно е, че не може да се иска финансовото състояние на армията да е добро, при положение, че икономиката на страната е в окаяно положение. Ние разбираме това. Но в края на краищата в момента България има такава армия, за каквато може да плаща.
Какви са вижданията на Министерство на отбраната за излизане от това положение?
Големи надежди възлагаме на приемането от парламента на концепция за национална сигурност и военна доктрина и непосредствено след тях на закона за отбраната, за въоръжените сили. Това ще създаде необходимата правна основа за реформиране на армията, т.е. за довършване на военната реформа, предислокацията на офицерския корпус, свързан с това съкращение, и т.н., и т.н. 73/4. Това ще даде необходимата правна и социална гаранция на военнослужещите и приетата концепция за национална сигурност ще даде възможност да се разработи бюджет, адекватен на потребностите на страната от отбрана.
Аз разбирам, че и при нас има неща, които могат да бъдат намалени и ограничени. Това е безспорен факт. За това ще говоря малко по-късно. Но при този бюджет може да изпълним тези задачи.
Второ, необходима е подкрепа на правителството и парламента за приемане на такъв бюджет на армията през следващата година, който да съответства на поставените отбранителни задачи.
Господа народни представители, ние нямаме илюзията, че като през 1913 г. може да се бием на три фронта едновременно. Но поне за един трябва да бъдем гарантирани и то максимално. С другите два ще се оправяме с военни и политически средства. Не с бойни.
Отговорно мога да заявя, че ако през следващата година бюджетът не осигури средствата за излизане от тежкото състояние, армията няма да може да изпълнява възложените й от Конституцията задължения по запазване на националния суверенитет. Казвам това съвършено ясно.
Трето. До края на годината е необходимо да се направят промени в Закона за бюджета, като разходите за отбраната на страната се изредят в полагащия им се приоритет предложения, за които правителството ще направи в най-скоро време.
Четвърто. За да се спре продължаващото влошаване на състоянието на въоръжението в техниката до края на годината са необходими близо два милиарда лева. Както и един милиард лева за текуща издръжка. Ако такава сума не може да бъде осигурена, армията няма да е в състояние пълноценно да изпълнява задачите си по защита на страната. Тук вече отговорността не може да бъде само на министъра на отбраната и началника на генералния щаб, а на Народното събрание и на върховния главнокомандващ.
Третият много важен въпрос, който господинът поставя, е проблемът с окомплектуването на българската войска.
Няма да скрия от вас, че това е един проблем, по който в разговорите на висшите военни съвети при мен и в тези на видовете въоръжени сили се водят сериозни анализи, стигащи до спорове. СМ/ВР 74.1
България наследи от Варшавския договор една структура, която отговаряше на огромни стопански възможности. И това рефлектира върху размера на офицерския корпус.
В момента съотношението между офицерския и войнишкия състав е един офицер на 2,7 войници. А при сержантите - един сержант на 1,13 души войници.
Вие разбирате, че в момента това положение на мен не ми се струва за напълно нормално.
Веднага ще подчертая, че по този въпрос се водят сериозни спорове. Четиридесет и седем на сто от личния състав на армията е кадрови. Общо казано: 22 хиляди офицери, 27 хиляди подофицери, 45 хиляди войници. Това е армията в момента. Не е държавна тайна. Пише го във вестника.
Лично това е модел, който мен не ме задоволява. Искам да кажа, че това е един от въпросите, по които се води систематична дискусия от времето, когато министър на отбраната беше господин Димитър Луджев.
Основните аргументи на военните специалисти са това, че навлизането на високоспециализирана техника в авиацията, флота, определени части на сухопътните войски налага тя да бъде управлявана от офицери, а не от сержанти и старшини.
В определена степен това е вярно. Въпросът обаче е каква точно е тази степен. И тук понякога аналитичният разговор преминава в спор, тъй като става дума за хора, които може би ще трябва да си вземат чантата и да си отидат още в понеделник.
Същевременно некомплектът на армията е 19 на сто, което по нейните мирновременни щатове надхвърля със 7 до 8 на сто допустимото. Недостигът на офицери също е доста голям, но мен не ме притеснява толкова много недостигът на офицери във висшите щабове, колкото това, че в момента ми липсват взводни и ротни командири, цифра, която не смея да ви кажа.
Следователно тези, които трябва утре да поведат армията в бой, ги няма.
От друга страна, войнишкият състав на армията се комплектува с известни затруднения. Налице е неблагоприятна тенденция от демографски характер. Броят на родените момчета намалява. Рязко се намалява годността за военна служба. Здравословно в момента 10 хиляди младежи са негодни за военна служба по обективни 74.2 медицински показатели. Оставям настрана колко от тях срещу определен плик, даден на ръка в комисията, могат да не ходят войници. Така че, пак ви казвам, в момента комплектуването с войска е много тежък проблем.
Много тежки са проблемите с образованието. Тази година в армията постъпиха 10 хиляди души, това значи една комплектна дивизия, с основно и по-ниско образование. Практически това означава, че там, където може да заместим сержанта или офицера с школник, или с интелигентен срочнослужещ войник със средно образование специалист, на мен тази възможност ми е отрязана, поради това че тази сума наистина е огромна - 10 хиляди души с образование основно и по-ниско от основното. Тоест нищо.
За подобряване кадровото осигуряване на армията се преустанови уволнението на офицери по общи показатели. Създават се механизми за защита правата на военнослужещите, като особено внимание се обръща на войнишкия състав. Тази година спря тенденцията за намаляване на броя на кандидатстващите във военни училища. Но това до голяма степен е плод на стопанска криза. При подобряване на конюнктурата цифрите веднага ще се върнат към старите, ако не станат по-лоши.
През миналата година рапорти за напускане подадоха 183 млади офицери. Тази година досега са 187 със стаж по-малко от 10 години. Въпреки безкрайните дълги разговори, които и аз съм водил с някои от тях, само 30 на сто оттеглиха своите рапорти за напускане.
Иначе при годишното разместване през тази година бяха уволнени 373 човека по професионални показатели.
Има и други два проблема. Те са чисто военни, но искам да ви обърна внимание върху тях, тъй като на тях се крепи управлението на въоръжените сили.
Няма да се спирам на причините, но двата основни фактора, които направиха Българската армия основен военен елемент на Балканите в един по-стар период - стриктното съотношение на чин и длъжност, спазването на старшинството и ротацията на кадрите, в момента на практика не съществуват или не могат да бъдат приложени.
Копирането на съветски опит тук и, на първо място, копирането на опита на огромните щабове на Варшавския договор, направо казано ни направи много лоша услуга. 74.3
В момента аз имам полковник, който е началник на свинарник и старши лейтенант, който има длъжност на командир на бригада. Това са невъзможни неща. В старата армия чинът и длъжността бяха пряко заковани. В момента възможността хора с един вид ниски чинове да заемат висши длъжности и обратното почти не се случва, нанасят на армията много тежък удар. Множеството млади офицери бързат по разни начини, невинаги най-адекватните, да се изкатерят нагоре по стълбицата на военната бюрокрация, оголвайки частите. С това се води сериозна битка, в това отношение с Генералния щаб ние имаме пълно единство. Обаче поетата инерция е толкова силна, че този процес ще трае най-малко година до две години и няма да крия от вас, че ще бъде необходимо да се налагат силови методи, за които вие ще разберете, и аз съм сигурен, че след половин година ще дойдете и ще кажете - господин министър, не може ли този да го оставиме, оня да го махнем, и т.н. 74.4 Уважаеми господин председателю, уважаеми господа народни представители! Очевидно е едно: при това положение, с тези средства модерна армия не може да бъде изградена. Финансовата криза прави невъзможна спешната и крайно необходима предислокация на войските, създаването на корпусите, прикриващи сръбската и румънската граница. Ако утре се наложи да действуваме, ще повторим грешката, която направихме на 16 юни 1913 г., за която блестящият български пълководец генерал Мерезов каза: "Вместо да ударим със стоманен юмрук, ние ударихме с ръка с разтворени пръсти".
Сега аз не искам да кажа, че смятам да водя с никого война, но принципът е този. Войската е разпиляна по цялата територия на страната и това струва още повече.
Разбира се, не бива да оставате с впечатлението, когато казах, че армията се готви да води активни бойни действия. Но това, което току-що казах за състоянието на офицерския състав, показва едно: съществуващият във всички европейски армии пирамидален строеж на старшинството, където по-старшите офицери стават все по-малко, а основата са младшите офицери и капитаните, у нас, ще си позволя тук да употребя един геометричен израз, е добил вид на правоъгълен четириъгълник. Количеството старши офицери се придвижват систематично нагоре и тук аз ще си позволя да кажа един виц, че ние заприличваме вече горе-долу на армията на барон Врангел, с тази разлика обаче, че онези полковници бяха на по 30 години и се биеха като обикновени войници, а не седяха горе, по щабовете. Казвам го така за смях, никого не обвинявам, но положението горе-долу, ако си го представите, нарисувано на една схема, отива натам. А така не може!
Ще дам само три примера от различни етапи в развитието на европейската и българската армия, за да демонстрирам своята мисъл.
След загубата на войната през 1918 г. Българската армия беше сведена до 20 000 души войници и 1200 офицери. Тоест, пирамидалният принцип беше спазен абсолютно. В германския Райхслер, сведен до 100 000 войници, имаше 4000 офицери. ВТ/КТ 75.1
В навечерието на нападението срещу Франция...
НОРА АНАНИЕВА (от място): Затова загубиха войната.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ: Не, аз говоря за предишния момент.
В навечерието на нападението против Франция, германският Вермахт - Сухопътните войски, има 4 175 000 офицери, като в Главното командуване на Сухопътните войски служат само 480 от тях. Не искам да ви давам цифрите на хората, които работят в Генералния щаб. Но общо взето тук има някои несъответствия и дадените ми обяснения, че технологията е голяма и сложна, мен не ме задоволяват.
Претоварването на щабовете, централните управленски органи е пряка последица от гигантоманските амбиции на бившия Варшавски договор. Но това е крайно неблагоприятно за една съвременна война, особено такава, каквато би могла да се води на Балканите. Тоест, с малки механизирани съединения, с висока степен на мобилност, висока степен на огнево насищане, които могат да водят самостоятелни бойни действия и които се командуват от ротни и батальонни командири, не по-старши от капитан или майор. А тези офицери трябва да могат да взимат самостоятелни решения, да ги прилагат в боя и да носят отговорност за тях. В момента армията може да се справи с такава една задача трудно. Причините за това са много и затова аз бих искал да изслушате на закрито заседание началника на Генералния щаб армейски генерал Петров, който може да каже доста неща, които засягат също военната област като последица от това, за което аз говоря в момента.
Това налага от само себе си известни радикални решения за преструктурирането на висшия команден състав. Излишно е да ви обяснявам, че ако приложа днес, след като се върна на работа, сега действуващия закон, от армията ще бъдат освободени всички полковници, навършили 50-годишна възраст. Веднага ще бъда обвинен в чистка. Естествено, аз не съм на мнение, че един полковник на 50 години е стигнал своята пределна възраст. В новия закон тя е вдигната на 55. Обаче има хора, които 2 години треперят законът да бъде приет, за да могат да изкарат останалите 34 или 1 година, законът не минава и се стига до положение, оставяме Иван, понеже е наш човек, а Драган, понеже не е симпатичен - си отива от войската. Така не може! 75.2
В момента, пак ви казвам, законът ми дава право да уволня всички офицери, които са на 50-годишна възраст, без да давам никакво обяснение за нищо. Не го правя от хуманитарни съображения, понеже знам, че ще ви хвърля в мизерията.
В заключение ще кажа само едно и с това приключвам: ако това се проведе, ще бъде възможно редица функции в ръководството на въоръжените сили да бъдат изпълнявани от волнонаемни служители и така да бъдат освободени офицери за строя. При сегашното финансово състояние на въоръжените сили и концепцията за бъдещото развитие на една модерна армия, друго решение трудно би могло да се възприеме. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви и аз, господин министър. Има думата народният представител Мирослав Дърмов да вземе отношение към отговора.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин министър, аз искам да изразя моето задоволство от изчерпателния отговор и същевременно да изразя моето сериозно безпокойство от информацията, която Вие изнесохте пред народното представителство, и аз много съжалявам, че банките са толкова редки и същевременно бих искал все пак нашият разговор да продължи, предполагам следващата седмица в Министерство на отбраната и поне на първо време в три аспекта, непосредствените мерки за приключване на тази финансова година. Тук ставаше дума за два до три милиарда допълнителни средства. Това е нещо много сериозно и неминуемо ще трябва да се ангажира цялото народно представителство и целият български парламент, тъй като ние сме все пак една парламентарна република.
На второ място, проблемите на военната реформа трябва да бъдат обсъдени с пълната политическа отговорност на всички парламентарни политически сили и в тази връзка нито една политическа сила не може да избегне такъв сериозен въпрос като военната доктрина и не би следвало да се прикрива зад някои много общи постановки или принципи. Това е елемент на националната отговорност на всяка една политическа партия, представена в парламента на републиката. 75.3
Същевременно аз мисля, че от особено значение и от особена полза е тази информация за бъдещото структуриране на този дял от бюджета на републиката, който касае проблемите в Българската армия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Дърмов.
Минаваме към втория актуален въпрос към министъра от народния представител Николай Добрев относно мисията на американски военнослужещи, пребиваващи в България, ръководени от полковник Гари Чембърлейн.
НИКОЛАЙ ДОБРЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин министър, моят въпрос не е толкова фундаментален и толкова съдбовен за страната, но позволете ми да Ви го задам.
Още през лятото на тази година редица средства за масова информация съобщиха, че в България пребивава група американски военни специалисти. При прямия отговор на Пресцентъра на Министерство на отбраната, че групата се намира в България по решение на американското правителство и ще работи за демократизирането на въоръжените сили, би задоволило интереса на обществото, ако не съществуваха два малки нюанса.
Първият. За изпълнението на тези безспорно демократични задачи групата американски военни специалисти трябва да изучава структурата, състоянието, системата за оперативна и бойна подготовка на Българската армия, да познава състоянието, възможностите и нуждите на армията от въоръжение и бойна техника.
И вторият. Самият Чембърлейн има намерение не само да осъществява програма за военни контакти, но и, цитирам, да подпомогне стабилността и мира в страната. Тоест, да решава и други задачи.
Поради тези нюанси най-любезно Ви моля, уважаеми господин министър, да разясните на народното представителство следните въпроси: по решение на коя държавна институция групата американски военни специалисти пребивава постоянно в нашата страна?
И второ, какви са действителните функции и задачи на групата и кой ги е определил? Това военна мисия ли е на чужда държава на територията на България или не? Благодаря ви. 75.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ: Въпросът не е важен, обаче много пикантен.
Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, уважаеми господин Добрев! Разбирам напълно Вашата тревога. Затова без да бъда многословен ще Ви кажа за какво става дума точно.
Не е тайна, че Министерство на отбраната води активна международна дейност в рамките на своите ведомствени прерогативи и компетенции. Подчертавам, като ефективна форма на обичайно двустранно сътрудничество между военните ведомства Висшият военен съвет със свое решение от 12 юни утвърди разработения от Министерството на отбраната модел, моля да ме слушате внимателно, модел за информационно и експертно осигуряване на международното сътрудничество, основаващо се по същество на създаване на постоянно действуващи двустранни координационни групи за осъществяване на специфични програми.
Това е нормативната база.
Обърнете внимание, това решение го взехме на 12 юни. Бившият американски посланик господин Хил изпрати писмото с предложението за тази програма в Министерство на отбраната на 3 февруари тази година, т.е. 2 месеца след моето встъпване в длъжност.
Аз счетох, че не е целесъобразно да занимавам кабинета с един второстепенен въпрос, затова решението за това те да работят тук беше взето лично от мен.
Конкретно какво вършат тези хора? Живеят в бившия хотел "Синдбад", където плащат толкова, колкото биха плащали в "Шератон". Така покриват трите стаи, които използуват за бюро. Значи армията тук финансова загуба не претърпява. 75.5
Какво се върши конкретно? Има разработен съвместен план. Към тях има аташирани само двама души български офицери, които ги придружават непрекъснато. Тези хора нямат право да ходят по частите, посещават сградите на МО-2 и МО-1 само с разрешение по установения ред, както може да прави всеки военен аташе и под формата на помощ и съвети оказват ... общо взето дават съвети, когато ги питаме по проблеми, свързани с тиловото и техническото осигуряване на войските от гледна точка на неговата компютъризация. Тук не съм много добре.
Управлението за подготовка и развитие на личния състав - става дума за подготвянето на документи, регламентиращи кариерата на офицера, имащи за цел да избегнат хаоса, който в момента съм наследил.
Трето, пак казвам, комуникационни и компютърни системи и проблеми на военната медицина. Подобни военни контакти са реализирали много преди нас Румъния, Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Литва, Латвия, Естония и Албания. И след като вече и албанците приеха армиева група, аз сметнах, че не бива да оставаме толкова много назад.
Искам да подчертая, че тук няма никакъв политически подтекст. В общи линии, пак ви казвам, основната работа е свързана с езиковото обучение на нашите хора и с това, че ние ще проведем едно мероприятие до края на годината, което до голяма степен ще повиши преквалификацията на офицерския корпус и тук тези хора могат да бъдат полезни. Става дума за следното нещо. Изпращането на офицери на преквалификация във всички западноевропейски страни, вече като практика изчерпа своите възможности, тъй като владеещите езици хора се изчерпиха. Налага се вместо, когато се върне човек, завършил някое европейско учебно заведение, вместо да го пратят да работи, аз трябва да го пратя във втори курс, за да не изпусна дадената ми бройка, тъй като хората, говорещи езици, са сравнително малко - процентът е такъв, че това е без значение за армията.
До края на месеца ще бъде създаден един център за национална сигурност - за подготовка на кадри за националната сигурност, където ще бъдат организирани 45-дневни курсове за преподББ/ЗТ 76.1 готовка на висшия ръководен състав от въоръжените сили и с някои от тези хора се работи и по проблемите главно в областта на материализирането на гражданския контрол - нормативна база, практика, културно-парламентарен опит. Искам да подчертая, че нито една от тези дейности, до които те имат достъп, няма пряко отношение с организацията на въоръжените сили, с бойната подготовка, по никакъв начин с оперативното планиране, тоест с преките области, които имат решаващо значение за националната сигурност.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър!
Има думата народният представител Николай Добрев.
НИКОЛАЙ ДОБРЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря за отговора на господин министъра. Той разсея създалото се впечатление, че в България работи военна мисия на друга държава. Още повече, че състава и задачите, които аз изброих, показват, че това трудно може да бъде някаква координационна група. Да не говорим, че злите езици казват, че те са нараснали на 10-12 души. Аз Ви благодаря и Ви вярвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Добрев.
Останалите въпроси към министъра на отбраната са от народните представители Тошо Пейков и Емил Юруков и Тошо Пейков, които не са в залата, поради което, господин министър, към Вас въпросите са изчерпани.
Имаме 10 минути и бих пожелал да ги използваме като министърът на науката и образованието отговори на актуален въпрос на народния представител Захари Захариев относно мерки на министерството за облекчаване режима на обучение на македонски и чужди граждани у нас.
ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин министър, уважаеми господа! България беше една от първите държави, които призна суверенитета на Република Македония. Не би трябвало да има нищо по-естествено от приятелството между двете страни и именно един по-реален израз на нашата подкрепа на тази страна. 76.2 Днес българското общество като цяло се стреми към устройство, съответстващо на новите европейски и световни реалности. С тази цел, между другото, ние откликваме и на реалните потребности на македонската общественост да намери своето достойно място в една действително мирна и обединена Европа. Но колкото и странно да е, България все още на практика не прави почти нищо реално за подпомагане на усилията на много млади хора от Македония, които биха желали да получат своето образование в нашата страна. Доказателство за това е, че те се третират като всички други чужденци, които желаят да се учат у нас, тоест, от тях се изисква да внасят 4500 щ.долара годишна такса, за да получат правото да учат в България. Нещо, което, мисля, че дълбоко не съответства на обявените досега намерения на нашата страна и на особеното място, което заема темата Македония в съзнанието и в сърцето на българската нация.
В същото време годишната такса за обучение във висше учебно заведение в съседна Съюзна република Югославия за млади граждани на Македония е само 500 немски марки или 309 щ.долара. Напълно ясно е накъде ще се ориентират онези млади хора в Македония, които желаят да получат едно по-високо образование.
Ето защо си позволявам, господин министър, да Ви запитам: въпреки многократните запитвания и протести от страна на македонската общественост, седи ли този въпрос вече на вниманието на министерството и какво възнамерява да направи министерството по въпроса за облекчаване режима на обучение на млади македонски граждани у нас.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Захариев.
Има думата господин министъра на науката и образованието.
МИНИСТЪР МАРКО ТОДОРОВ: Уважаеми господин председател, господа народни представители! Изненадан съм малко от фактите, които изнесе господин Захариев. Нещата изглеждат по малко подруг начин.
Отивам обаче направо към отговора на въпросите, за да не губя време. 76.3
На първия въпрос: дали проблемът за възможността младежи от Македония да се обучават в България - дали този въпрос стои на вниманието на министерството. Разбира се, че седи и трябва да кажа, че с постановление на Министерския съвет има цялостна програма за обучение на младежи от български общности в чужбина и ще цитирам конкретни цифри и числени стойности: за тази година от общо 240 места, определени за обучение в България, за Република Македония бяха определени 15 места, от явилите се на конкурс - 6 бяха приети и с това всъщност останаха дори свободни места.
Освен това съгласно постановление на Министерския съвет съществува и друга форма за обучение - срещу 30% заплащане на таксите "платено обучение", където не съществува ограничение за броя на приеманите студенти. Така че без да са положили изпит, могат да кандидатстват само по документи студенти от Македония и другите съседни нам държави, в които е и българската диаспора. И по тези критерии таксата за обучение например във Висшия икономически институт - Варна е 750 долара. В това отношение смятам, че възможностите са дадени. Друг е въпросът, че може би трябва да се предприемат повече стъпки за привличане на студенти от тези места и една по-добра разяснителна кампания.
Ще приключа с това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър!
ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз съм много доволен от това, което Вие казахте, но Вашият отговор може да бъде изтълкуван, че македонските граждани се третират в България като част от българската диаспора. Нещо, което според мен навежда на много опасни мисли и едва ли би зарадвало и нашите съседи от Скопие. Това е първото, което искам да кажа. 76.4 Второто нещо, искам да Ви уведомя, господин министър, че вузовете в България и чиновниците в министерството обаче не третират македонските граждани като представители на българската диаспора. Те ги третират именно като чуждестранни граждани. И на тази база фактически им изискват въпросната такса, за която става дума, т.е. таксата, която се иска за Габон, Руанда, Орунди и т.н.
Така че аз мисля, че тук това трябва да бъде въпрос на решение може би на Министерския съвет или пък на подписване на специален документ между Скопие и София, който да позволи действително да се създадат максимално благоприятни условия за обучението на млади македонски граждани в нас.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Захариев.
Остават пет минути до края на работното време на парламента, поради което прекратяваме с актуалните въпроси.
Моля ви чуйте следното съобщение:
Анкетната комисия относно българските имоти в чужбина ще има редовно заседание в сряда, 13 октомври от 11.00 ч. в зала 242 на втората сграда на парламента - бившия партиен дом.
Комисията по вероизповеданията ще проведе заседание на 14 октомври, четвъртък от 9.00 ч. в зала 206 на "Дондуков" 2.
Заседание на Комисията по околната среда ще се проведе на 13 октомври, сряда от 9.00 ч. в зала 411 на "Дондуков" 2.
Комисията по земеделието ще проведе заседание на 14 октомври 1993 г., четвъртък от 10.00 ч. в зала 507 на "Дондуков" 2. СД/ЙА 77.1
Поради изтичането на работното време закривам заседанието на Народното събрание. Следващото заседание ще се състои на 13 октомври, сряда от 15.00 часа. (Звъни)
(Закрито в 12 ч. и 55 мин.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Александър Йорданов)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:
(Кадир Кадир)
(Йордан Школагерски)
(Снежана Ботушарова)
СЕКРЕТАРИ:
(Трифон Митев)
(Илхан Мустафа)