Председателствували: председателят Александър Йорданов и заместник-председателят Йордан Школагерски.
Секретари: Руслан Сербезов и Илиян Илиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Откривам днешното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание.
Пред мен са бюлетините, с които ще се гласува вота на недоверие към Министерския съвет. На едната бюлетина е написано: "За недоверие на Министерския съвет". На другата бюлетина е написано: "Против недоверие на Министерския съвет".
Току-що разговарях с членовете на комисията. Те са в пълен състав.
Гласуването ще се извърши в зала "Изток" на Народното събрание. Желателно е гласуването да приключи по-бързо.
Заповядайте да гласувате (звъни).
(15 ч. и 10 м.)

(След гласуването)

(17 ч. и 8 мин.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Продължаваме заседанието.
Давам думата на члена на комисията господин Христо Марков да прочете протокола от проведения вот на недоверие към правителството.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО МАРКОВ: Днес, 9 февруари, се произведе тайно гласуване по предложението за вот на недоверие на Министерския съвет относно изпълнението на задълженията му по опазване на обществения ред и сигурността на гражданите, внесено от Парламентарната група на СДС на 28 януари.
Комисия в състав: Христо Марков, Руслав Семерджиев, Мариела Митева, Кирил Желев, Ремзи Осман обявява следните резултати:
Общ брой на гласувалите народни представители - 228
Брой на бюлетините за недоверие на Министерския съвет - 89
Брой на бюлетините против недоверие на Министер- ския съвет - 135
Брой на празните пликове - 3
Брой на пликовете с две или повече различни бюлетини, недействителни - 1
Въз основа на резултата от произведеното тайно гласуване Народното събрание на основание чл. 81, ал. 1 и 2 от Конституцията на Република България и – 4 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организация и дейността на Народното събрание
РЕШИ:

Не гласува недоверие на Министерския съвет на Република България.
Следват подписите на членовете на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Христо Марков.
Позволете ми сега да ви запозная с постъпилите законопроекти и проекти за решения за обсъждане от Народното събрание в периода 1-9 февруари.
На 1 февруари е постъпил проект за решение за налагане ББ/ЙА 113.1 мораториум върху изпълнението на присъди срещу бивши държавни глави. Вносител е народният представител Гинчо Павлов. Проектът за решение е разпределен на Законодателната комисия и на Комисията по правата на човека.
На 2 февруари Иван Куртев и група народни представители са внесли проект за решение за спиране на по-нататъшната дейност на хазартни игри. Проектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по бюджета и финансите.
На 2 февруари народните представители Александър Джеров и Александър Йорданов са внесли законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по правата на човека.
На 2 февруари народните представители Александър Джеров и Александър Йорданов са внесли законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по правата на човека.
На 2 февруари народните представители Йордан Школагерски и Александър Дджеров са внесли проект за решение за преобразуване и даване на статут на висши училища. Проектът е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по образованието и науката.
На 7 февруари Министерският съвет е внесъл законопроект за подземните богатства. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по околната среда, Комисията по енергетика и енергийни ресурси.
На 9 февруари председателят на Народното събрание е внесъл проект за решение по изпълнението на бюджета на Народното събрание за 1992-1993 г. и за бюджета на Народното събрание за 1994 година. Проектът е разпределен на Комисията по бюджета и финансите.
Общо в този едноседмичен период са постъпили седем законопроекта и проекта за решения.
Пред вас е програмата за работа на Народното събрание за в периода 9-18 февруари.
Моля, гласувайте за тази програма.
Резултатът: От общо гласували 193 народни представители, 172 са гласували за, 3 против, 18 се въздържат. 113.2
Програмата се приема.
Постъпило е предложение от група народни представители, между които Тошо Мухтанов, Николай Слатински, Юнал Лютфи, Суави Хаджи, Едвин Сугарев, Лъчезар Тошев, Николай Добрев и други общо 28, утре (те не предлагат за утре), правят предложение да се проведе закрито заседание, на което да се изнесе съответната информация, която не е възможно да бъде съобщена на открито заседание от представители на Министерство на отбраната и началника на Генералния щаб във връзка със състоянието на министерствата на отбраната и на вътрешните работи и проблемите, които възникват във връзка с тяхното финансиране в контекста на обсъждането на проблемите за бюджета за тази година.
На Председателски съвет бе разгледано това предложение на народните представители и предлагам утре от 15 ч. да се проведе закритото заседание по този въпрос.
Това бе становището и на парламентарните групи.
Моля, режим на гласуване! Гласувайте утре от 15 ч. да има закрито заседание по предложението на групата народни представители.
Моля, гласувайте!
Понеже го казах малко сложно, става дума за проблеми, свързани с бюджета на тези министерства.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Бюджета го предлага Министерският съвет. Или има Министерски съвет, или няма. Ако няма - назначете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Резултатът от гласуването: от общо гласували 188 народни представители, 142 са гласували за, 14 против, въздържали се 32.
Предложението се приема.
Започваме дебатите по т. 1 от програмата, а именно
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЮДЖЕТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 1994 г.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Господин председател имам процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Процедурен въпрос? Господин Димитров, заповядайте.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА БСП: Господин министър-председателят поиска думата! 113.3 ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Добре де, министър-председателят ще вземе думата след процедурния въпрос. Процедурният ми въпрос е... (Реплика от БСП и коалиция: "Кой си ти, бе?")
Ти кой си, бе? Я стани да те видя, бе! Кой си ти? Аз съм народен представител, от София избран. Разбра ли? Като ви казах, че сте гадни комунисти, такива сте и ще слушате като говоря? (Шум и реплики в блока на БСП и коалиция) Точно така е! Гадняри! (Шум и реплики в блока на БСП и коалиция)
Слушайте сега какво ще кажа! Уважаеми господин председателю... (Шум и реплики в блока на БСП и коалиция)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Димитров, продължете си мисълта!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин председателю, ще продължа мисълта си, когато възстановите реда в пленарната зала. Ако позволявате такива реплики, кажете! Кои са тия хора, та ще ми дават те право да говоря или не?! Има Председателство на Народното събрание и то ще си реши. (Шум и реплики в блока на БСП и коалиция)
Ти, господине, с очилата, я трай! Ще траеш! И ще слушаш какво ти говоря! Даже ще си извадиш писалката и ще си водиш записки! (Смях в залата, ръкопляскания в блока на СДС) Знаеш ли, че миналата година имаше тук един от вашата група, в миналото Народно събрание, беше бивш министър на отбраната. Винаги, щом съм говорил, непрекъснато пишеше. (Смях в залата) Знаеш ли? И знаеш ли какво пишеше? Ще ти го кажа. Пишеше кръгчета и квадратчета, обаче се правеше, че пише, за да не изглежда глупав като тебе. (Смях, шум в залата, реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Димитров, взехте думата по процедурен въпрос!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Процедурният ми въпрос е следният. Аз го повдигнах още вчера, когато излагах становището на Комисията по бюджета и финансите. Тук е господин министър-председателят. Аз въпреки че казах, че ще гласувам против бюджета в комисията и го направих, обаче има нещо друго. Казах ви, че ние не може да разглеждаме бюджета, без да приемем два закона. Единият е Законопроектът за данъка върху общия доход, който между другото, е внесен от господин Георги Николов и господин Асен Мичковски от парламентарното мнозинство. Другият е Законопроектът за допълСД/КТ 114.1 нение и изменение на Закона за данък оборота и акцизите. Внесен е от Министерския съвет.
Аз ви казвам, че тези законопроекти трябва да влязат на едно от първите места в нашата програма. Иначе чисто и просто не може да стане придвижването на Закона за държавния бюджет. Това ви го казвам не като принадлежащ към дясната страна на залата, от Съюза на демократичните сили, а като председател на Комисията по бюджета и финансите, казвам ви го в интерес на законността, в интерес на реда, в интерес на събирането на приходите на тази страна. Ако искате, подлагайте го на гласуване, ако искате, правете закрити заседания, но аз тук ще предложа за всяко едно министерство да се направи по едно заседание. И трябва да бъдете сигурни, че тогава министър-председателят всичките ще ви обяви за национални предатели, защото бюджет няма да има до края на годината.
Това е, което искам да ви кажа. (Единични ръкопляскания в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
Господин министър-председателю, имате думата. Заповядайте.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Бележка няма ли да направите? (Шум и други реплики в блока на БСП и коалиция)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Готов съм да дам думата за лично обяснение на този, който се чувствува засегнат от думите на господин Димитров. (Шум в залата) Има едни народни представители, които са по-емоционални, и други, които са по-рационални. Господин Димитров съчетава двете качества. (Клара Маринова, от място: "Има правилник за по-емоционалните!")
Господин министър-председателю, заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Виждате, аз няма да правя театър. Искам да кажа, че поддържам предложението, което бе направено - и двата финансови закона да влязат с предимство. Това е нормално.
Искам да благодаря на мнозинството в този парламент, което отново ни гласува доверие. Отхвърлянето на петия вот за недоверие на правителството дава още по-голяма отговорност на работата на правителството. 114.2
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в блока на БСП и коалиция)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, госпожа Ананиева, от името на парламентарна група.
НОРА АНАНИЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, господин министър-председателю, колеги! Аз също искам да поздравя от името на нашата парламентарна група правителството с полученото доверие и едновременно с това да споделя нашето виждане, че ние не разглеждаме поредния вот, поредното искане за вот на недоверие като някаква легитимация, алиби за по-лека политика, а по-скоро като обица на ухото и като мотив и стимул, надявам се, за много по-активна работа, една политика, която трябва да подкрепи внесения законопроект. Ние претендираме за сериозна политика, която да направи реален представения бюджет.
Но поводът, по който вземам думата, е недопустимото поведение на председателя на Народното събрание, който не приложи правилника дори в най-малката му част - да направи бележка. Да не говорим за това, че можеше и да изключи микрофона, за да не се чуват подобни думи в Народното събрание.
А иначе, че някои господа са разбъркали ценностите до степен, че едно светло, чисто понятие, символ на саможертвата, каквото е "комунист" (силен шум в блока на СДС, думкане по банките, викове: "У-у-у!"), им изглежда обида, че са разбъркали понятията (много силен шум в блока на СДС, свиркания, викове), разменили са ценностите... По силата на тази логика, господа, вие ще разпънете на кръст... (Силен шум в блока на СДС, думкане по банките) По силата на тази логика вие ще разпънете на кръст още един път Христос и ще издигнете в герой Юда, който се продава за тридесет сребърника. Ние сме за друга скала на ценностите! (Силен шум, викове, думкане по банките в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля за спокойствие в залата!
ФИЛИП ДИМИТРОВ (от място): В този парламент се води антидемократична пропаганда. (Шум и други реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля за спокойствие в залата! Очевидно е, че думата "комунист" вълнува все още народните представители и отляво, и отдясно. 114.3
Господин Стефан Савов, заповядайте. Но все пак призовавам към разум, а не към чувства. (Викове от блока на БСП и коалиция: "Буш!", "Буш!")
СТЕФАН САВОВ (СДС): Господин председателю, бихте ли пратили в кочината някои (смях в залата), там, където заслужават да бъдат? Те са си свикнали, между другото, да бъдат на храна, давана им. И да си отидат в кочината. Защото тези хора не са свикнали, явно, да работят самостоятелно.
Аз няма да говоря тук надълго. Искам да кажа само едно - че ако госпожа Ананиева нарече много нежничко този вот на недоверие, че бил "обица на ухото" на господин Беров и неговото правителство, аз мога да ви кажа, че нашето мнение, на групата на Съюза на демократичните сили, е, че този вот на недоверие е вече воденичен камък, който ще ви тегли все по-надолу. Прегледайте вотовете за недоверие и вие ще разберете, че много скоро, следващия вот на недоверие вас вече няма да ви има тук. То е съвсем ясно, но има още господа, които на всяка цена искат да спасят още няколко месеца до изборите.
Тъй че мисля, че този вот на недоверие, в който много хора просто гласуваха насила, против собствените си убеждения, само и само да спасят партийната дисциплина, би трябвало да ви накара да се замислите много добре. (Викове от блока на БСП и коалиция: "Буш!", "Буш!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля!
СТЕФАН САВОВ: Емоционален ли е господинът, рационален ли е или просто е човек, който въобще не може да мисли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля за спокойствие в залата!
СТЕФАН САВОВ: Не може да направите, може би, една квалификация.
Аз искам само да кажа още нещо. В този парламент ние поне чухме отново, че се възхвалява комунизма от хората, които се отказаха от комунизма. Значи трябваше да минат четири години и вие като вашия вожд да приклекнете (весело оживление), за да мине малко бурята... Добри уроци ви е давал той, много добри! И когато сметнахме, че бурята е минала, вие сега надигате глава и отново почвате да говорите за комунизма.
Ами аз смятам, че не е лошо пък ние да внесем един вот 114.4 на доверие на господин Мирчо Спасов, Газдов, Гогов и вашата компания там, защото те осъществяваха реалния комунизъм заедно с господин Тодор Живков. 114.5 Аз съм безкрайно щастлив, че българският народ чу тук възхвала на комунизма. Аз съм безкрайно щастлив, че все още има от групата на ДПС хора, които бяха избрани, за да се борят с комунизма и те не реагират на тези думи. Защото комунизмът избиваше вашите деца. Аз се чудя докъде стигна наглостта и се радвам много, че българският народ в този момент чу всичко това.
Господин Ангел Димов, разбира се, клати глава. Той си е чист комунист. Винаги е бил. Той утвърдително си клати глава. (Шум в залата) Известно е това нещо.
Разбира се, много по-добре е да имаш нещо общо с Буш, отколкото със Сталин, уважаеми господине с голата глава. (Ръкопляскания от блока на СДС)
Така че, срамота е това правителство тук, господата Корнажев, господин Александров и други господа, които зная, че претендират, че не са комунисти да се чувстват изведнъж подкрепени не от други, а от поддръжниците на комунизма. И това ги легитимира. И това е добре. И днес бих казал, че колкото един тъжен ден да е за правителството, защото този вот на недоверие е тъжен за нас, уважаеми господа, толкова пък е и поучителен и, бих казал, радостен. Не става въпрос за демокрацията, а за онези хора в България, които са си сложили за цел да разградят тоталитарната комунистическа система докрай и които няма да позволят на хора, като госпожа Ананиева, отново да възкресяват видове от небитието. Няма да стане това, госпожа Ананиева.
Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефан Савов. (Шум от блока на СДС) Започваме дебатите по точка първа от дневния ред.
Преди това искам да ви информирам, че на Председателския съвет постигнахме разбиране. Времето за дискусия да бъде разпределено по следния начин.
По един час на парламентарните групи на БСП и на СДС и по половин час на останалите парламентарни групи - Движението за права и свободи, Новия съюз за демокрация и на независимите депутати. СМ/ВЙ 115.1
Разбира се, няма пречка според съответния член на правилника, времето да бъде увеличено с 1/3, ако някоя парламентарна група пожелае това в хода на дебатите.
Искам да ви информирам, че в момента и от известно време наши гости, които присъстват на заседанието на парламента и са станали свидетели на нашата оживена дискусия, са председателят на Народното събрание на Република Албания г-н Пиетър Арбнори и ръководената от него делегация. (Ръкопляскания от блока на СДС. Всички стават и с ръкопляскания аплодират гостите)
В лицето на г-н Арбнори и ръководената от него делегация ние приветстваме усилията на парламента на Република Албания и на целия албански народ да върви по пътя на демокрацията и пазарната икономика. (Ръкопляскания от блока на СДС)
Давам думата за изказване на първия депутат, записан за участие в дискусията. Това е народният представител Никола Койчев от БСП.
За да има яснота в дискусията, следващият депутат ще бъде народният представител Венцеслав Димитров.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа депутати! Току-що бяха обявени резултатите от поредния несполучлив опит за дестабилизация на политическата обстановка в нашата страна.
РЕПЛИКА: Това не е вярно.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Я си гледай работата! (Шум от блока на СДС и възгласи: "Браво!") Започва обсъждането по един истински за всяка цивилизована страна формален вот за доверие към една изпълнителна власт. Това е вот за финансовата политика на правителството в течение на една календарна година. Това е вот за съдбата на държавността през тази година. Това е вот за функционирането на обективно необходими за всяка цивилизована страна социални системи, каквито са здравеопазване, образование, армия и полиция, централни и местни органи на държавната власт.
Законодателят е изправен пред голяма отговорност. В страната трябва да има държавен бюджет. Но не и какъвто и да
бюджет. Всички искаме бюджетът да удовлетворява потребностите на всяка една сфера, която разчита на неговите разходи. Това 115.2 обаче е трудно. Известно е икономическото състояние на страната и ненормално високия за мирновременна обстановка спад на произ- водство и търговия, спад на жизнено равнище, спад на трудова заетост и други макроикономически показатели.
Представеният от правителството проектозакон за държавния бюджет има своите достойнства. Той е съобразен с възможностите на реалната българска икономика през 1994 г. Негово достойнство е, че продължава провежданата антиинфлационна политика в условията на тези ненормално високи икономически спадове.
Проектозаконът предлага и приемливи решения за сложни за българското стопанство икономически проблеми, каквито са външният и вътрешният дълг в страната.
Проектозаконът удовлетворява и ограничителните условия за доверието към България на международните капиталови пазари.
Този проектозакон обаче има и спорни по своето съдържание моменти. Спорни са макроикономическата рамка и преди всичко при доказуемост за стойността на брутния вътрешен продукт, основен показател, върху който са направени разчетите на целия проектобюджет, още първите седмици на календарната, а тя е финансова година, породиха съмнения върху обективността на определения валутен курс на лева към долара.
Има и своите слаби страни. Тук бих посочил, че годишният бюджет за 1994 г. е разработен сам за себе си, без да отчита икономическото наследство от 1992 и още повече натрупаното изоставане от 1993 г.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: За 1991 година какво ще кажеш?
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Отговарям на въпроса отдясно, че в 1991 г. България се упралвяваше от гениалния син икономически екип, в коалиционното правителство на Димитър Попов. Спадът на брутния вътрешен продукт беше 18 на сто в мирновременна обстановка. Това е един от големите икономически приноси на демократичното управление на СДС.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Заради комунистите!
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Очевидно хората, които сега следят дебатите в нашия парламент, очакват да чуят как ще се отразят преди всичко на тяхното жизнено равнище заложените показатели в бюджета за 1994 г. Много хора се надяват, че жизненият стандарт ще бъде 115.3 повишен. Като законодатели, като честни политици трябва да съобщим, че и през тази година подобрение на жизненото равнище няма да има. Но достойнство на този проектобюджет е, че предвижда и прекратяване на спадането на реалните доходи на населението. 115.4
При 45-процентова средна годишна инфлация, средната работната заплата се увеличава с 42,8 на сто. Това е една приемлива социална цена в условия на предкатастрофална икономическа криза.
При 45-процентова средна годишна инфлация, средната пенсия се увеличава с 42,9 на сто. Но нека 2,5-милионното пенсионно население на България обърне внимание, че сумата на средствата за пенсии в проектобюджета расте с 59 на сто. И това при приетите неотдавна от същото правителство режими за компенсация на доходи в съответствие с инфлацията, гарантира по представените разчети запазване на реалната покупателна сила на пенсиите и обективно недопустимото понижение на техния реален размер.
Бюджетът на социалното осигуряване е вътрешно правилно разпределен в съответствие с настъпилите резки промени в демографската структура и социално-икономическата характеристика на населението. Намалява раждаемостта. Увеличават се общите средства, намаляват средствата за детски добавки не поради тяхното неувеличаване, а поради намаляване броя на децата, които ползват право на детски добавки. Намалява и броя на заетите в обществения сектор на производството, а това са осигуряваните хора. Те консумират и по-малко разходи на държавното обществено осигуряване за краткосрочното осигуряване.
В разчетите за социалното осигуряване, социалните грижи, обаче има и тревожни показатели. Това са преди всичко предвидените средства за социалното подпомагане. Страната ни се обхваща от масова бедност. Расте контингентът на хората, които се нуждаят от социално подпомагане в пари и в услуги и натура.
Повишението на средствата в бюджета само с 19 на сто е тревожно. Очевидно отговорността за намирането на тези средства се прехвърля от централната власт към бюджетите на общините, от които трябва да се осигурят тези средства. Недостигът от около 3 милиарда лева тревожи и очевидно трябва да се търсят по-приемливи решения за предотвратяване на евентуални социални недоволства.
Във връзка с това, държавният бюджет може да бъде оценен двояко по отношение на връзките си с бюджетите на общините. ТХ/ЗТ 116.1
Аз приветствам обогатяването на формулата, по която се изчисляват бюджетите, субсидиите към общините. Тя е неутрална към политическата принадлежност на ръководствата на общините в лицето на техните кметове и колективни органи на управление. В същото време, това, което съм проиграл за около 50 общини от всички функционални типове, показва, че формулата има някои дефекти, вероятно в определянето на коефициентите на тежест на всичките 17 обективно и необходими показатели, по които се определят тези коефициенти.
Бих препоръчал на Министерство на финансите между двете четения на проектозакона, тази формула да бъде проиграна и обективирана в съответствие с реалните потребности на страната.
Известно е, че проектобюджетът и неговата рамка бяха съгласувани с международните финансови институции. Макар и препоръчителни, техните ограничителни условия звучат доста твърдо. Може би, най-основното у тях - бюджетният дефицит да не надвишава 6,5 на сто, помага на съставителите и на вносителите на бюджета да неутрализират прекомерни апетити към разходната част на бюджета. Но не споделям за коректни икономически отношения между независими международни институции и една национална, суверенна политически-икономически държава, да бъдат определяни режимите на компенсации на доходи, режимите за определяне на цените на основни стоки, услуги и т.н.
Твърде много се критикува България, че бюджетът е разточителен по отношение на социалните си разходи. Цитира се цифрата, че сумата на социалните разходи е 40 на сто от разходната част. Да, така е, но има и друг международно признат критерий за социална ориентираност на бюджета. То е сумата на разходите към брутния вътрешен продукт. При нас той е около 17 на сто - социално осигуряване, социално подпомагане, безработица и здравеопазване. Нека да е 18 на сто с разходите за ведомственото здравеопазване, което се плаща от средства на предприятията и учрежденията. Средно за Европейската общност този процент е 23,8 на сто. За една Холандия около една трета от брутния вътрешен продукт. Така че, по отношение и на най-големия ни в пазарно измерение брутен вътрешен продукт това не е разточителство за социални нужди. 116.2
Уважаеми дами и господа, лично аз ще гласувам на първо четене за проектозакона за държавния бюджет за 1994 г. И лично аз бих поставил допълнителни условия към вносителите, към правителството на страната, за изясняване на икономическите мерки на правителството, за оперативните действия на изпълнителната власт, за осигуряване изпълнението на този бюджет.
Миналата година ние приехме един бюджет с очевидно занижени норми на събираемост на данъците и бяхме изненадани с още по-ниска практическа събираемост на тези данъци.
И в този проектобюджет разчетите за приходи от обективно съществуващия частен сектор в нашето стопанство също имат скромен дял. Частният сектор е вече обективна икономическа действителност в нашето общество и по всички правила на пазарните икономически отношения, той трябва да бъде обхванат от данъчните отношения на страната.
Държавната хазна трябва да престане да бъде своеобразна благотворителна касичка и в нея да пуска който иска, а този, който иска, да пуска колкото иска.
Всяко цивилизовано общество се гради на своята данъчна система, на своята данъчна дисциплина. Това осигурява нейната държавност, това осигурява прилични жизнени условия за нейното население.
Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Никола Койчев.
Има думата за изказване народният представител Венцеслав Димитров.
Спокойно!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Разбира се, аз съм най-спокойният в тази зала, както виждате. (Реплика от блока на БСП)
Като не ти харесва, можеш да излезеш! (Реплика от блока на БСП: "Ще направя това след малко!")
Направи! Засега си записвай! Те и без това го дават по телевизията!
Уважаеми господин председател, колеги! Вчера, вече се изказаха доста мнения и то преобладаващата част критични по законопроекта. Няма пари, няма какво да правим. Изказаха се 116.3 също така и някои уж критични, но не чак дотолкова, тоест дайте сега да приемем бюджета, верно няма пари, после някак си ще се оправим. Да вземем парите от международните институции, с тях ще направим чудеса. България ще цъфне. Въпросът е за дватри месеца. Ще попълним дупките. 116.4 Даже министър-председателят преди известно време взе, че направи един ултиматум, как да го кажа иначе, към Народното събрание - правете си сметката, ако не вземем парите и вие не приемете бюджета, аз ще ви обявя за национални предатели, тия дето пречат! Мисля, че така беше. "Национални предатели" обаче са тези колеги, тези, не казвам тези колеги, а се обръщам към вас, колеги, тези, господин министър-председателю, които си правят с държавния бюджет това, което искат, които бъркат в държавната хазна, все едно, че е тяхна бащиния и спрямо които Вие нищо не може да направите. Нищо не можете да направите, не защото не знаете какво или нямате воля, не искам да отправям никакви обиди към Министерския съвет, а към формулата, по която беше създаден този Министерски съвет. Това е, че нито министър-председателят, нито министърът на финансите могат да се опълчат срещу тези, които бъркат в държавната хазна, които ходят с неговия кабинет и които тук официално приемат най-различни решения и законопроекти, които нарушават финансовата дисциплина в България.
Ето това е. Защо? Не че не знаят, но знаят друго, че те светят с отразена политическа светлина, нито господин професор Беров, нито господин доцент Александров имат политическа сила, която да стои зад тях и която да може да се изправи срещу всеки, който им пречи да си вършат работата.
Не затова онези, които ги подкрепят, си правят каквото си искат с държавния бюджет. И хората, които знаят за какво става дума, мисля, че ще ме подкрепят.
Тук се приемат най-различни закони - за сеитбата ли не, за оръжейната промишленост ли не, за пълно опрощаване на вересиите на комунизма ли не, за финансиране на орсовите кооперации ли не, и какво да правят тези хора, откъде да намерят пари, за да вържат бюджета? Вие кажете!
В края на миналата година, въпреки противодействието на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, така нареченото парламентарно мнозинство - то си е и такова - прие Закона за лошите кредити и то го прие в един вариант, макар да имаше по-лош, за пълно опрощаване на вересиите на комунизма, който тук някои го защитават, защото това са вересиите на комуМК/ВЙ 117.1 низма, вътрешния и външния дълг. И тия вересии на комунизма вие ги прехвърляте на всички онези, които чакат днес бюджетни средства. Това са отбраната - правете закрито заседание, направете и за образованието, направете и за здравеопазването, направете и за пенсиите, направете и за социалните помощи - обаче пари няма да намерите! Защо? Защото, и тогава ви казах, вие предварително ги взехте и ги взехте не от бюджета за миналата година, но ги взимате от бюджета за тази година, за следващата, а не дай Боже, да не говоря за след пет-шест години, когато тези вересии ще започнат да се плащат в 100-процентен размер, и не дай Боже да говоря за тогава, когато те ще трябва да се връщат. Засега ние се ограничаваме да плащаме само лихвите. Ето това е.
Тези са национални предатели, които накараха това правителство да отстъпи още първата година, когато управляваше от икономическата реалност, да прави някакви леви завои, да говори против Международния валутен фонд, да се опълчва срещу него. Вземете и страниците на вашия вестник, да видите сега какви небивалици се пишат. Вие сега защитавате правителството, защото то знае, че това е икономическата реалност, да тръгне с международните институции, а не против тях. Но вие ли бяхте тези, които казваха: "Ами, те ще ни казват какво да правиме!" Сега си носете последиците. Но вие, понеже нямате съвест, понеже не знаете какво сте говорили преди една година, или поне вашите специалисти, какво сте говорили, тогава говорите едно днес говорите друго.
Днешният бюджет за вас и за нас, и за цяла България е символ, аз бих го нарекъл на финансовото не отрезвяване, а изтрезняване, защото един човек, като се напие, една година или един ден вечерта, на другата сутрин го боли глава. Това е финансовият махмурлук и вие сте длъжни вие да го понесете, защото с едно кафе, ако може един министър да се оправи, една България не може! Една България трябва да страда и тя трябва да страда 25 години. (Ръкопляскания от блока на СДС)
Финансовата стабилизация, господа, не се прави от година за година. Тя се прави за няколко години една след друга. И министър-председателят е икономист, и министърът на финансите - го знаят. Обаче те нямат свобода да го прокарат. 117.2
Сега, като ви накараха да изрезнеете, вие се чудите защо става така и вие трябва да подкрепяте това, което те предлагат. Финансовата стабилизация трябва да продължава няколко години, защото догодина, когато вие се каните да вземете властта, вие ще завиете пак наляво и какво ще стане? - Дестабилизиране. Ама това не е. Сега се качвате на коня, а после слизате. Това се прави за две-три години подред. Затова ние, когато ще трябва да обсъждаме устройствения закон за държавния бюджет, трябва да приемаме, че е необходимо, независимо от това дали е едно правителство или друго, но отговорността ще носи целият парламент - да приеме една финансова програма за няколко години напред, която трябва да се спазва. Иначе ще става това, което стана миналата година и сега. Една година разпускане и следващата година затягане. И понеже разпускането е по-силно, отколкото трябва, - затягането ще е по-силно, отколкото трябва. Ето в тази посока аз искам да извърша и критика на държавния бюджет, защото не си правете илюзии, Съюзът на демократичните сили, ако продължаваше да управлява, и тогава в политиката си щеше да продължава да е рестрективна, но толкова много рестрективна нямаше да е, защото миналата година нямаше да е налице такова разпускане, каквото беше направено по ваше настояване, не бих казал с ваша помощ, точно по ваше настояване.
Кой е виновен? Казах ви - виновен е не толкова правителството, което свети с отразената от вас политическа светлина, а парламентарното мнозинство, което го подкрепя и не говоря за тези малки групи, една част от които нямат на практика политическа подкрепа сред електората си, защото бяха избрани с друга бюлетина, аз говоря за тези, които осъществяват основната подкрепа на това правителство - Българската социалистическа партия, което днес виждам, че още продължава да изповядва идеите на комунизма.
Сигурно се радвате. Това е тъжно, господа. Тъжно е за цяла България, защото вече не ви е срам да признавате, че сте комунисти, (шум и реплики от залата) ... за макрорамката.
Вече имах възможност да кажа становището на комисията за макрорамката. Макрорамката, да не говорим за спорния показател на брутния вътрешен продукт - дали ще е 500, дали ще е 117.3 400, за какво е направен така? Но има показатели, които взаимно се изключват, средни показатели за годината. Валутен курс 35 лева, за долара инфлация 45 на сто, в края на годината 30 на сто, лихвен процент 32 на сто. Ето го господин професорът по икономика, господин министърът на финансите и той е доцент. Най-простото нещо, това е достъпно за всеки един. В момента първите два месеца на годината - колко е лихвеният процент, господин Филипов, Вие гледате умно - 56 на сто. В края на годината колко трябва да бъде, за да е средно 32 на сто? Аз ще ви кажа - ако приемем, че се намалява плавно, трябва да е 8 на сто.
Има ли някой в тази зала, който вярва, че лихвеният процент през декември ще е 8 на сто? Ако има, да си вдигне ръката, аз ще го почерпя една бира. (Шум и реплики от блока на СДС) ... Не вдига, защото той не е толкова глупав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Сега, господин Димитров, продължете!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Сега, все едно, че сме си заровили главата в пясъка, пускаме ги тия параметри и очакваме Международният валутен фонд, Световната банка, Г-24 и всички да ни дадат 1 милиард и ние с тези 1 милиард - ще ги раздадем.
За тези, които не разбират, ще кажа - не си правете илюзии, че тия 1 милиард ще бъдат вкарани по перата на държавния бюджет. Това няма да стане! Но не си и мислете, че ще стане, както става досега, защото ние в нашата комисия имаме намерение да превикаме Управителния съвет на Българската народна банка и да ги питаме как провеждат валутната политика, защото повече не може така да става. Не може те да изчерпват, да изгребват до дъно натрупания валутен резерв, за да създадат една привидност, докато се приеме държавният бюджет и после да го отпуснат и да чакат 1 милиард, и пак да задържат валутния курс. Това, естествено, не може да стане, защото това е подигравка с интересите на всички българи. 117.4
Ако намалим лихвите, какво ще стане, господин професоре? Ами валутният курс ще се увеличи. Валутният курс като се увеличи и от намалението на лихвите, инфлацията ще се увеличи. Тези показатели не можем да ги сложим на едно блюдо, защото чисто и просто фундаменталните параметри отдолу са се изменили така, че вече не позволяват тяхното поддържане и Вие го разбирате много това.
Сериозни хора в нашата комисия, съжалявам, че не ги виждам някои. Казват дайте да приемем бюджета, пък след половин година ще го разглеждаме пак. За пръв път чувам това в тази страна, че бюджетът трябва да се прави за половин година. Ако искат да предложат това, приемаме бюджет за половин година или за три месеца и оттук нататък вървим. Обаче да не го казват това нещо, защото бюджетът се приема за една година.
За брутния вътрешен продукт. Миналата година също се изказах, губят се и то се губят около стотина милиарда, къде са тези милиарди, аз не мога да разбера. А защо е необходимо да се идентифицират? Ами най-просто, за да се обложат. За да се обложат и да се преследват тези групи, фирми и хора, и т.н. да се взимат парите, за да има за раздаване, иначе не може да стане. Идентифицираният доход от работни заплати е само 118 милиарда от 500 милиарда. Ами че къде са другите пари? В нормалните държави около 70-75 на сто от доходите са като работни заплати и там наистина може да се разчита на приходите от данък общ доход.
Приходите при предвиждана 45 на сто инфлация се смята да се увеличат с 50 на сто. Тоест, излиза някакъв, извира може би, дано да е обоснован оптимизъм, обаче аз не виждам на какво се обосновава този оптимизъм, след като миналата година приходите бяха събрани 82 на сто. Тоест, и от тази страна има едно затягане. Ако е само за финансова дисциплина, много хубаво, затова сте изпълнителна власт, за да затягате финансова дисциплина и ние сме длъжни да ви искаме отчет за това как я затягате. Но мисля, че не я. Оказва се, че ставката по данък общия доход вие я предвиждате с около 2 на сто по-високо от миналогодишната. Хубаво, три години аз в тази зала предлагам нови ставки за общия доход, които привеждат облагането на общия доход в съответствие с инфлацията. Две години министър беше от нашата парламентарна сила ДВ/ЛТ 118.1. Иван Костов, имайте предвид, че и с него съм имал противоречия, но той винаги се е съгласявал. Тази година трябваше да направи господин Николов и господин Мичковски, аз даже ги критикувах, че са били малко стиснати, са взимали повече доход, но сега разбирам, че финансовото министерство не е съгласно с тях. И аз подкрепям техния проект, въпреки че е от парламентарното мнозинство. Подкрепям го, но се съмнявам дали те ще го подкрепят и това е куриозът.
Приходите от данък общия доход преди 1992 г. бяха 10 и половина милиарда лв., 1993 г. бяха 15 млрд.лв., тази година сте ги предвидили да бъдат около 26 млрд. Увеличени са 73 на сто при инфлация 45 на сто. Много трудно изпълнимо нещо. Базира се на какво? На надежда, че ще съберете 6,5 млрд., както каза преждеговорившият, може би от частния сектор. Може би, но не знам. Миналата година той имаше смелостта или не знам как да го кажа, да не употребя по-лоша дума, с по-лошо значение, да предложи увеличение на приходите в държавния бюджет. Забележете, увеличение на приходите в държавния бюджет, забележете, увеличение на приходите, предвидени от Народното събрание. Нека да предложи още, там е работата обаче, че няма да се изпълни и той се изненадва защо. Ами защото сигурно той не отговаря, а защото вие отговаряте. И по Конституция само вие имате право да предлагате как да се увеличава приходната страна в бюджета.
Данъчното бреме върху работната заплата, това което го предвиждате, не е било никога толкова голямо, поне откогато имаме парламентаризъм в България, от четири години насам. Не посягайте върху големите доходи, макар че върху това също има известен резон, но аз знам, че вие не изповядвате тази идеология, но посягате върху доходите на работни заплати и особено върху ниските доходи, което е неоправдано.
Данъкът печалба. Лъха оптимизъм от тези числа. Ами че то държавните предприятия се съсипаха. Сега в процес на съсипване са и държавните банки, защо? Защото частният сектор, вече съм се изказал, седи отпред, седи и отзад, сега се е впил като кърлеж в държавните банки. Частни банки, брокерски институции, разни други там обменни бюра и т.н., и вие понеже не давате възможност за никаква приватизация и в този сектор, и утре ще 118.2. стане така, че ние ще трябва да поемем задълженията на всички държавни предприятия и на всички държавни банки, и затова естествено няма да ни стигне целия брутен вътрешен продукт на България. Само да плащаме лихви по тези задължения.
Контролът върху държавното имущество. Тази критика съм я отправял и когато СДС беше на власт, не е на необходимото равнище. Пак ли да ви казвам, че приходите от наеми сте ги предвидили само 30 милиона. Приходите от цялата държавна собственост, това е единственото богатство на всички нас, на цялата страна. Едно време при социализма, който беше много лош, той вярно само на това разчиташе, но от държавната собственост се хранеше целият народ. Сега вие така сте я зарязали, така сте я оставили в ръцете на всякакви... Не знам и аз как да ги нарека вече, че от нея за куриоз се оказва, че парите, прихода от държавна собственост, ние в една извънбюджетна сметка, която се използва за ликвидиране последиците от уранодобива. Че затова ли е цяла България тази, дето казват някои, е 90 на сто в държавна собственост, да ликвидира последиците от уранодобива. Аз не знам, но трябва да се направи нещо. И трябва да се направи нещо кардинално, и не постановление. А трябва да се затегнат всички тези хора, които вие сте пратили да участват в надзорни съвети, управителни съвети, една част може да са някакви наследени отпреди, обаче тези хора не защитават държавни интереси. Те защитават интересите, даже не бих казал толкова на държавните предприятия, в които са членове на управителни и надзорни съвети, а защитават най-различни частни интереси. И вие, ако не тропнете по масата и да им кажете правете това, което ние ви кажем, вие ще трябва да си отидете. Защо, защото вие сте субектът на държавна собственост. Вместо да хванете и малките хотели да раздържавявате, сега сте се хванали с единствения хотел в София и в България, който работи свестно. Който е лице на България. Толкова малки хотели имаме, ами продайте ги, да тръгне туризмът. Но не. Защото сигурно така ви е полесно.
Затова аз поддържам направеното предложение и от нашата комисия, може би и от Икономическата комисия, тези приходи да се отделят в отделно перо, да се запишат и да има истински контрол върху тях. И поне 50 на сто от приходите от наеми да отидат 118.3. директно в държавния бюджет. Виждаме, че държавата чисто и просто иначе не може да се издържа. Вие разчитате само на данъци от държавните предприятия. Но данъци трябва да плащат всички. Данъци се плащат, защото държавата е една обществена форма на организация на цялото общество. И всеки е отговорен за нея. Частни и държавни фирми, всички плащат данъци. Държавните предприятия отделно трябва да плащат нещо, именно защото са държавни. Защото, ако аз имам мое частно предприятие, аз ще искам да имам доход. Ако не, ще го зарежа и ще кажа - не ща да се занимавам. Точно това искаме да направите за държавните предприятия. Онези, които са безнадеждни, ги продавайте, отървете се от тях, оставете ги да фалират. Тези обач, които могат, изстисквайте ги, защото тези пенсионери, тази армия чакат пари. Откъде ще ги вземете?
Социалното осигуряване. Вярно, че и тук оптимизмът в приходната част е твърде голям.
Миналата година субсидиите за социално осигуряване бяха в края на годината коригирани на 7 милиарда. Тази година са само 5 милиарда. Каква е надеждата? Че ще повишите събираемостта. Дано да е така, стискам ви палци да е така и да увеличите. Но се съмнявам, че ще е така, защото практиката от миналата година показва, че не е толкова просто. Тук наистина трябва да се предприемат крупни мерки. С 5 милиарда сигурно няма да минете.
Разходната част. Увеличена е с 35 на сто, вчера го казах също, при инфлация, предвиждана 45 на сто. Тоест, всичко се подлага на рестрикция, на затягане на колана. И аз се съмнявам, че и тези 35 на сто ще бъдат изпълнение, защото приходната част е твърде оптимистична. Ето го, министър на отбраната, откъде ще вземем пари. Може и десет закрити заседания да направим. Народното събрание пари няма да ви намери. Освен ако кажете - отрежете здравеопазването, хората да умират. Или отрежете образованието, хората да не учат. Или отрежете пенсиите, хората да не получават пенсии. Това е, защо, има ли приоритет в разходната част? Някой ще каже няма. Има един-единствен приоритет, кой е този приоритет - плащането на лихви. Плащането на лихви единствено увеличено над инфлацията. Плащането на лихви е увеличено 53 на сто в сравнение с миналата година и бъдете сигурни, че всяка година в близките 15-20 години ще бъде така. 118.4.
Това, което вие приехте, тази грамадна глупост миналата година, да опростите напълно вересията на комунистическите управления, ще се плаща и ще се плаща от всички нас, и ще намалява възможностите на всяко едно правителство, ако щете да съберете върха на компетенцията в целия свят. Няма да може, няма друг начин, ще се плащат лихви за това. Защото такъв е държавният дълг. Пак ли да ви кажа цифрите за държавния дълг? (Реплики: "Да")
В края на 1992 г. - 40 милиарда. В края на 1993 г. 83,4. В края на тази година се предвижда, знаете ли колко? 230-240, а може би и 250, ще зависи от лихвения процент как се натрупва, защото дефицитът ще бъде преизпълнен. Как става?
Аз бих приел, както е нормално в редица от страните, държавният дълг леко да се увеличава, но държавният дълг не бива никога да се увеличава с по-голям процент от инфлацията. Вижте как е: 80 на 240. Не говоря за външния дълг. Защото външният дълг е едно бреме, натоварено върху нас всички от някои, които стоят между вас и които даже се опитват да дават компетентни мнения днес по въпроса. Защото и там са доста от парите. И там са: 8 по 4 - 320 и ще станат около 600 млрд., което е повече от брутния вътрешен продукт. Но този дълг, забележете, той не може да се обслужва. След две-три години ние ще плащаме 50 на сто от бюджетните приходи само за лихви и за нищо друго няма да има пари. И това всички вие, които гласувате разни такива закони, като финансиране на Орсовите кооперации, трябва да го знаете. Вие обаче не обръщате внимание на тези неща.
Едва ли някой е доволен от разходната част в бюджета. Никой няма да е доволен. Реално съкращаване има във всички сфери.
Аз не искам да се спирам по отделните пера на разходната част в бюджета. Предполагам, че колегите от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили ще вземат отношение, но то няма да е положително. Вярно е, че и Съюзът на демократичните сили не би могъл да направи много повече от това, но би могъл да направи малко повече от това. А малкото повече е, което е балансът. Но това вашето махало един път на ляв завой, друг път на рестрикция, доникъде няма да доведе страната. И отговорността ви казвам, пак повтарям, не е на правителството, а е на вас, които го поддържате. РД/ЛТ 119.1.
В заключение искам да ви посъветвам да не подкрепяте този бюджет. Защо? Защото след него ще следва сигурно още пожесток. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
Има думата за реплика господин Методи Ташев.
МЕТОДИ ТАШЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, господин Димитров! На Вашите епитети, грубост и арогантност няма да се спирам. Това не е от емоционалност, както елегантно определи господин председателят. Това е болестно състояние, за което Вие нямате никаква вина и аз не мога да Ви се сърдя.
Що се отнася по същество, господин Димитров. Парите, които се търсиха не само от едната, а от двете или трите страни за кооперациите, не са кооперации на Орсов, а български кооперации, за които аз мисля, че Вие не сте против.
Когато се търсят средства за военнопромишления комплекс, не се търсят от партийни позиции, а затова че този военнопромишлен комплекс е разгромен и Вие знаете много добре от кого.
Но я кажете, господин Димитров, спомнете си, че когато министър-председателят тръгваше в отговорния път да оглави правителство, бившият министър-председател каза: "Това, което посяхме, желаем да пожънете". Сега е време да кажем, че много вятър пося правителството на Филип Димитров и много тръни и бурени се родиха. (Шум и реплики от блока на СДС) И затова Вие сте прав в констатацията, че правителството наистина не е виновно. Други са виновни и Вие като специалист много добре знаете. (Шум и реплики от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Ташев.
Има думата за реплика народният представител Никола Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин Димитров, дами и господа, колеги! Всички знаете какъв отговор дава популярната телевизионна реклама на въпроса: с какво пере Европа? - С "Ариел". А малко от вас знаят с какво пере България? Със законите на 119.2. Венцеслав Димитров. (Реплики от блока на СДС: "Е-е-е")
Конкретно. През 1992 г. приехме така наречения "Закон Венцеслав Димитров за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход". По чл. 13 на така наречения закон "Венцеслав Димитров" миналата година в хазната постъпиха само 0,9 на сто от доходите на българите през цялата календарна 1992 г. Това какъв закон е? И това закон на председател на Комисията по бюджет и финанси ли е? (Реплики от блока на СДС: "Кой го гласува?") СДС го гласува. Аз знам моите хора какво са гласували.
Втори закон с поправка на председателя на Комисията по бюджет и финанси - Закона за оборота и акцизите. (Шум и реплики от блока на СДС) Хранителните стоки са с оборот, а леките коли, луксозните, бяха освободени от оборот и акцизи. Луксозни коли! Това ли е грижа за националния бюджет и за нацията, и за неговите приходи?
Бях цитиран тук, че съм имал смелостта миналата година да предложа 300 млн. увеличение на приходите в Държавно обществено осигуряване от осигуряване на частни лица. Това не беше допълнително данъчно натоварване. Това е една грижа за хората, които рано или късно ще изпадат в неблагоприятни житейски ситуации, поради възраст, дай Боже да не е поради болест. Осигуряването е своеобразно застраховане. И в новите предприемачи трябва да се култивира чувство за социална сигурност и за коректно отношение.
И, господин Димитров, за разлика от това, че мога да приказвам, мога и да смятам. Тази година при минимално осигуряване от една минимална работна заплата при разчетените около милион, заети в частния сектор, нека да са половин милион, 1 милиард и 100 млн. трябва да бъде завишена сумата от 3 милиарда и половина в ДОО. При една средна заплата три-три и половина. При всички осигурителни случаи към 5 млрд. допълнителен приход. И това трябва да бъде записано в приходната част на проектобюджета. А господа предприемачи трябва да бъдат убедени да се грижат за своите бъднини и бъднините на своите семейства. (Ръкопляскания от блока на БСП и коалиция)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Койчев.
Има думата за реплика народният представител Ангел Димов. 119.3.
АНГЕЛ ДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми господа народни представители! Преди две години в тази зала имахме една кратка словесна схватка с господин Венцеслав Димитров. След нея аз мислех, че той се е укротил, вразумил, а вместо това в последно време, последните му изяви - той се държи неадекватно в тази зала, обижда неоснователно моята партия, лепи етикети. Но най-тревожното и най-смущаващото за мен е това, че той продължава да държи антинароден курс (смях и неодобрителни възгласи от блока на СДС).
Господин Димитров, нашият народ отлага, но не забравя. Нашият народ никога няма да забрави, че Вие сте идеолог на парично-кредитната политика, която съсипа българското производство (смях и неодобрителни възгласи в блока на СДС). Вие бяхте апологет на фалшивата теория, че инфлацията може да се спре чрез високия лихвен процент. И сега критикувате един бюджет, който е продължение на тази политика. Вие трябваше да го хвалите този бюджет!
Второ, когато се приемаше Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, ние предложихме да се опростят на текезесетата няколко стотин милиона лева. Вие прокарахте една клауза и за тези три години, откакто се прие закона, сега дълговете на текезесе са над 4 милиарда лева. Кой ще плаща тези пари сега? Обикновените данъкоплатци!
И най-незабравимото за мен е това, че когато се приемаше Закона за закрила на чуждестранните инвеститори, вие в тази зала пак прокарахте една клауза, с която нарекохте чуждестранен инвеститор онзи, който си дава парите на влог в банките и след това ги обръща в левове и изсмуква труда на българския народ чрез високия лихвен процент. Милиарди левове се изнесоха по този начин, господин Димитров!
Така че, не е важно кой е социалист, кой е седесар, а важно е кой какво дава за своя народ. Само за няколко години вие нанесохте на този народ толкова материални и морални щети, колкото не са нанесени през двете световни войни взети заедно (шум и неодобрителни възгласи от блока на СДС). ББ/ЗТ 120.1
С право обикновените хорица започнаха вече да гледат на централния Координационен съвет на СДС (движение) и на 2.Софийски адвокатски колектив като на напаст божия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Димов, времето Ви изтече.
АНГЕЛ ДИМОВ: С нетърпение чакат изборите, за да се отърват от тях.
Благодаря ви за вниманието. (Шум и неодобрителни възгласи от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Димов.
Господин Димитров, имате думата за отговор на направените реплики.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Радвам се на репликите. Но ще Ви моля и на мен да ми дадете малко повече време, както дадохте на репликантите.
Така е, господин Димов, аз ако си позволих някакви критични бележки в емоционален план, те бяха срещу комунистите. Вие сам казахте, че сте член на Социалистическа партия. Аз не зная дали сте били преди това член на Комунистическата партия, но ако сте били, то си е за Ваша сметка. Срамувайте се! (Ръкопляскания и викове: "Браво!" от блока на СДС)
Аз съм бил идеолог - хубаво, Вие ме величаете. Едно е идеолог, друго е да изнесеш пари, да ограбиш страната, да съсипеш хората, да ги убиеш, да ги вкараш в лагери и да ги изгониш. Спрямо тези се опълчете!
Това, че съм развил няколко идеи тук, ами то затова е Народно събрание! Ако съм бил неправ, но съм убедил мнозинството от народните представители да гласуват за това, което аз съм предложил, това не говори добре за тях, а не за мен. Тук и Вие, и господин Койчев ме обвинявате, че съм прокарал закони, но извинявайте, тия закони ги гласувате вие. Само СДС е малко. Само СДС мнозинство няма. Една част от тези хора, които днес ви подкрепят, ами те гласуваха законите. През 1992 г. трябваше да се дадат стимули за частния бизнес. И аз не съм съгласен, че част от тях сега по такъв безогледен начин се орязват. 120.2
Колите - ами разбира се, че ще вкараме колите без данък оборот. Аз даже сега пледирам да се вкарат и без акциз. Защо? Ами какъв е акциза върху бензина? Ами не може от едно и също нещо да взимате и от колите, и от бензина, и от гумите, и пътен данък. Взимайте тогава данък затова, че хората са се родили! Това искате вие! И така го правехте непрекъснато.
Предприемачите, ми каза господин Койчев, да бъдат убедени да плащат. Жалко, че не го виждам този човек. Вижте, законът за държавния бюджет дава задължения за Министерския съвет да събира приходи и им разрешава да правят разходи. Това, че ние сме приели в държавния бюджет една цифра, не значи, че някой си предприемач ще каже: и-и-и, тия хора какъв държавен бюджет са приели! И веднага да търчи към банката да си плаща данъците! И, господин Койчев, щом сте толкова загрижен за тях, ами предложете тези социални закони, които толкова време ги чакаме. Ами защо не ги предложите?
За тези текезесета, дето си увеличаха дълговете толкова време - вие се мотате там из Пловдивско с нашите. Знаете ли какво става, кой граби и кой краде. Кой граби? Грабят партийните секретари, които изнесоха продукцията, които съсипаха текезесетата. Грабят председателите на текезесетата - това са общо всички бивши членове на коя партия, господин Димов? На коя партия? Те може би вече не са членове на Социалистическата, но са бивши членове на Комунистическата.
И затова аз смятам, че тези хора не могат да бъдат уважавани, нито този идеал за честния комунист, защото такъв няма. Покажете ми един!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има ли желаещи за изказвания от други парламентарни групи?
Давам думата за изказване на народния представител господин Атанас Папаризов. Следващият ще бъде господин Владимир Абаджиев.
Заповядайте, господин Папаризов. 120.3
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Въпросът, който стои пред нас, е действително изключително важен не само, защото, както говори тук господин Венцеслав Димитров, се предлага един бюджет, изискващ строги ограничения и една много трудна политика, но и защото този бюджет би могъл да бъде реализиран само, ако ние, като парламент, подкрепим със закони и с конкретни действия, а не с такива пререкания като тези, които слушахме, цифрите, записани в него. Това преди всичко се отнася за законите за фалитите и предпазния конкордат, за Закона за Сметната палата, за останалите данъчни закони. Без тях бюджетът няма да бъде реалност.
Защо аз мисля, че колкото и труден и напрегнат да бъде този бюджет като цифри, той заслужава да бъде подкрепен?
На първо място, защото основната цел на бюджета и на неговата макрорамка е два пъти да намалее инфлацията през тази година. При сегашната инфлация у нас можеха да се развиват главно търговия и финансова дейност. За съжаление ние нямаме институциите, разбира се, и правителството тук е длъжник, за инвестиционно финансиране. Има редица държави по света, които и при 60% инфлация се развиват и произвеждат, но в България такива структури и институции няма и е ясно, че ако инфлацията продължи да бъде на равнище 60%, пак ще говорим само за търговия, за банково дело и ако искате, и за мафии, както говорим напоследък, а не за производство.
Така че тази важна цел на бюджета в българските условия има две последствия.
Първо, възможност за оживление на производството и второ, все пак по-малко обедняване на хората, които са на заплата. Колкото и социалната страна на бюджета, както спомена господин Койчев, да е максимално разработена от гледна точка на защитата на реалните доходи, от равнището на инфлацията ще зависи това ще остане ли пожелание или това ще бъде реалност.
Втората причина да подкрепя бюджета, е според мен реалният шанс и редкият шанс, който сега има България, да реши отношенията си с външните кредитори. Това е, разбира се, един процес, 120.4 който няколко правителства подготвяха, но така или иначе това правителство има възможността, отговорността да завърши основните преговори. И аз считам, че би било безотговорно ние да не дадем този шанс на страната да излезе от финансовата изолация, в която тя беше през миналата година, това трябва точно да го кажем, и да реши въпроса не само с частните банки-кредиторки, но да осигури и външно финансиране за една целенасочена политика за спиране разпада в икономиката и за начало на стабилизацията.
Мисля, че заслужава да бъде подкрепен бюджета и затова, че е редно да имаме бюджет в началото на годината, а не юниюли. Тогава е ясно, че неуправляемостта на разходите с един бюджет, приет второто полугодие, не може да бъде спряна.
В същото време бюджетът поставя много въпроси. Той като цифри е една строга необходимост, но той поставя въпроси по отношение на политиката на правителството и аз бих искал да се спра на няколко от тези въпроси и на тази политика, която очаквам от правителството, за да може този бюджет да бъде реализиран.
Преди всичко бих искал да кажа във връзка и с въпроса, който повдигна господин Димитров, че цифрата за това дали брутният вътрешен продукт е 501 милиарда или 360 милиарда през 1994 г., няма практическо значение за отношението към бюджета, защото бюджетът я е използвал само в един случай, когато определя очаквания данък от добавена стойност. И въпреки всичко той се е съобразил и с други фактори. 120.5Но тази цифра показва, че в България има поне 30 на сто сенчеста, паралелна икономика, необхваната от службите на Министерството на финансите, необхваната от статистиката. И тук правителството трябва да ни каже с каква политика ще започне да обхваща тези 30 на сто от икономиката, които не плащат данъци.
На второ място ми се струва, че този бюджет може да бъде изпълнен, само ако приказките, и ще си позволя тази дума за "програми", които чухме през миналата година от правителството, станат реалност. Мисля, че структурната политика на правителството досега беше повече фрази, отколкото реални действия. И това е ключът за изпълнимостта на бюджета.
В сегашния Закон за бюджета, или в доклада за бюджета по-скоро, е записано, че правителството възнамерява да закрие 231 неефективни предприятия. Добре, но тези предприятия не съществуват нито в програмата на госпожа Инджова за приватизация, нито в някаква друга реална програма, нито в Министерството на индустрията има отношение към тази цифра. Аз се питам: как тогава тази декларация на правителството ще бъде осъществена? Ако тя остане само на думи, ясно е, че в тези предприятия ще продължат да се трупат загуби, ясно е, че ще продължи неуправляемостта на икономиката. А бюджетът зависи именно от този фактор. Ще съумее ли правителството да преодолее факта, че половината от държавните предприятия в момента носят загуби за 28,9 милиарда, докато другата половина печелят 9 милиарда; в губещите предприятия се начисляват заплати за 24 милиарда, в печелившите - само за 12 милиарда?
Ясно е, че без ясна политика за финансово оздравяване на предприятията пожеланията, които има в бюджета за закриване на ефективни предприятия, за структурна политика ще останат на книга.
Засега на книга останаха заявленията за ускоряване на приватизацията и масовата приватизация. Обвиняват ни, че в парламента стои Законът за приватизацията няколко месеца. Но аз не съм видял паралелно правителството да е разработило практическите стъпки и след това да осъществява тоя закон. За всички е ясно, например, че не може да има хибрид между двата метода - полския и унгарския, както правителството продължава да държи да извършва СД/ЙА 121.1 масовата приватизация. И създаденият от него център, който стои в един от най-големите кабинети на Министерския съвет, е на същото мнение. Но от това не са последвали действия и реални предложения.
Не по-добър е въпросът и с лошите кредити. Аз не съм съгласен с това, което казва господин Димитров, че тези кредити и решението за лошите кредити непременно с нещо ще доведат до загуби за страната. И ще си позволя тук, в тази част, да цитирам изследването на Агенцията за икономическо програмиране и развитие, в която ясно се казва, че дали лошите кредити ще се дължат на банковия сектор или на Министерството на финансите, в крайна сметка няма никакво значение, тъй като и в двата случая или банките ще се рефинансират от Народна банка и ще се печатат нови пари, или чрез бюджета дългът ще се монетизира и пак ще се печатат нови пари.
Така че ефектът от това при кого ще бъдат лошите кредити, за общия съвкупен баланс в обществения сектор е нула, както твърди агенцията. По-важно обаче е, че когато не се решават лошите кредити и не се решаваха, правителството губеше от данъци. Например според агенцията затова, че въпросът не е решен 1992 г., загубата от несъбрани данъци от предприятията, а след това и от банките, е 11,2 милиарда лева.
Същата агенция твърди, че ако 1993 г. законът беше приет по-рано, приходите от печалби щяха да бъдат с още един милиард лева повече.
Аз недоумявам обаче защо правителството бави всички наредби, свързани с лошите кредити. Най съм изумен от проекта за използване на облигациите от лошите кредити при приватизацията.
Тук имахме една широка дискусия, повдигната от господин Пушкаров, в която стана ясно, че тези облигации ще се използват по пазарна цена. Какво е моето изумление от документа на господин Карабашев, разпратен на банките, където той твърди, че тези облигации щели да бъдат приемани по номинал. Ами, то ще бъде много странно банките да ги продават за 30 на сто на някакви частници и те да участвуват със 100 на сто след това в приватизацията! Това е чл. 7 от принципните положения, разпратени от господин Карабашев.
Много съжалявам, но очевидно в правителството няма единен център. Едно говорим тук с министъра на финансите, друго 121.2 разпраща зам.-премиерът. И ако така правителството смята да прилага Закона за лошите кредити, естествено, че резултатът ще бъде плачевен и това ще остане само на книга.
Ето, това е един от многото въпроси, които ние ще имаме, въпреки че ще подкрепим бюджета, към правителството и ще съдим по това дали то има политика, която действително да подкрепи тези цифри.
Затова аз твърдо считам, че е необходимо в средата на годината не за да ревизираме бюджета, а за да си изясним дали правителството, предлагайки ни тази отговорност с бюджета и поемайки тази отговорност, води действена политика. Затова мисля, че би трябвало тук министър-председателят да докладва за политиката, която правителството прилага за изпълнение на бюджета. Не за ревизия на бюджета, а предлагам това да е в края на юли, защото цифрите за първото полугодие и статистиката ще бъде ясна до средата на юли. Нека ние да имаме тук ясен отговор за отговорността, която ще поемем да подкрепим бюджета, ясен отговор правителството ще извърви ли своя път по тези много важни въпроси на структурната реформа. Иначе ще бъде прав господин Димитров,у че ние в средата на годината ще трябва да говорим, че бюджетът е нереален, че той се е продънил от всички страни, че приходите не са дошли.
Затова аз смятам, подкрепяйки бюджета, непременно да настоявам за такъв един анализ на политиката на правителството. Неслучайно Икономическата комисия ще настоява преди второто четене да се запознае и с писмото на намерения на правителството по политиката на развитие. В това писмо са изброени към петнадесет мерки, които правителството се ангажира да предприеме, за да оздрави финансовата дисциплина в предприятията и банковия сектор. Това са и тези мерки, които могат да направят бюджета реален. И преди окончателното му гласуване аз ще бъда много заинтересован да съм запознат с конкретните решения, които правителството е взело вчера, като е разглеждало тоя документ (едва вчера!), и с конкретните министри, които ще отговарят за тези мерки, за да мога, гласувайки за бюджета, след това чрез парламентарния контрол да знам изпълняват ли се тези му добри намерения.
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от БСП и коалиция) 121.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Реплики? Желаещи за реплики не виждам.
Има думата народният представител Владимир Абаджиев.
ВЛАДИМИР АБАДЖИЕВ (СДС): Господин председателствуващ, дами и господа! Проектобюджетът се основава на една твърде оспорвана макроикономическа рамка. Предвижда се брутният вътрешен продукт да нарасне на 500 милиарда, при 345 милиарда през 1993 г., и спадът на производството да бъде спрян, за да настъпят наченки на оживление и растеж.
Съмненията за реалността на тези предвиждания идват от това, че половината от нашите производствени предприятия са пазарно неадаптирани. Те пряват по-големи разходи от възможните приходи от реализацията.
През миналата година тези предприятия отчетоха нетна загуба от 13 милиарда лева. При такива агонизиращи и икономически неефективни стопански субекти стимулирането на растежа е невъзможно.
Съмнения за реалността на предвиденото нарастване на брутния вътрешен продукт се корени и в силно рестрективния характер на проектобюджета. Възелът, в който се сплитат проблемите, е бюджетният дефицит. Предвижда се дефицитът да е е 6,7 от брутния вътрешен продукт, респективно с 5 пункта по-нисък в сравнение с миналата година. Това предполага рязко увеличаване на приходите и драстично намаление на разходите.
Увеличаването на приходите е свързано със съмненията за нарастване на брутния вътрешен продукт и във възможността да настъпи коренна промяна в събираемостта на данъците. Но голямото намаление на бюджетния дефицит се обуславя преди всичко от крайно големи бюджетни ограничения. 121.4
И като се прибави към това промяната в структурата на бюджетните разходи, именно увеличаването на дела на разходите за лихви по държавния бюджет, които представляват една трета от общите разходи, съкращенията на останалите разходи стават относително още по-големи.
Изоставена е грижата за ефективно функциониране на образованието, на здравеопазването, на сигурността и отбраната. Но израз на драстичната рестрикция са разходите за инвестиции - 1,4 на сто от брутния вътрешен продукт. А това не просто ограничава, а ликвидира възможността за излизане от кризата.
Тази политика на рестрикция има граници на въздействие. През нашите специфични условия тази политика не може сама по себе си да доведе икономиката до разтеж към иновационна структура, към конкурентоспособност. Не може да бъде пренебрегнат основният двигател на растежа и инвестициите, респективно образователното равнище и науката. Точно драстичната рестрикция на тези разходи прави илюзорна правителствената хипотеза за начало на оживление, за растеж в икономиката.
Застъпва се становището и изпълнението на бюджета ще зависи от мерките за задвижване на двата главни процеса - приватизацията и структурните реформи. Твърди се, че има, ако правителството даде тласък на тези процеси и бюджетът е изпълним. Считаме, че на тази теза също трябва да се погледне с голяма скептичност, защото дори и да получат решителен тласък в приватизацията и структурната реформа, ефектът от тях не е непосредствен.
Положителният резултат може да се очаква по-късно, но не през тази година.
Следователно надеждата за изпълнимост на бюджета, позоваваща се на решителен тласък на приватизацията и структурните мерки е неоснователна.
Очевидно балансирането на ключовите проблеми на икономиката, паричната стабилност и растежа не е по силите на правителството. Със силно рестриктивният си проектобюджет правителството съсредоточава усилията си твърде тясно върху поддържането на относителна финансова стабилност, докато проблемът за стопанската активност остава открит. СМ/ЗТ 122.1
Съмнение поражда и един друг показател на макроикономическата рамка - 30-те процентовата инфлация в края на годината. Това означава по-ниска инфлация с около 30-35 на сто от достигната та от миналата година.
Кои са основанията за толкова силно намаление на инфлацията?
Очакванията за настъпване на някакви реални промени в икономиката са неоснователни. Остава натиска върху заплатите на държавните служители и пенсионерите.
Проектобюджетът предвижда задържане растежа на фонда "Работна заплата" в държавните ведомства и определяне на тавани на заплатите в останалия държавен сектор, както и корекция на средствата за социално подпомагане в съответствие с бюджетните ограничения. Но това не би довело до задържане на растежа на цените. След като е предвидено покачване на цените на електроенергията и горивата и въвеждането в действие на данъка върху добавената стойност, който неминуемо ще доведе до повишаване на цените на потребителните стоки.
Следователно и този показател от макроикономическата рамка, на която се основава проектобюджета е нереален.
Вярно е, че макроикономическите параметри 6 на сто дефицит и 30 на сто инфлация са изискване на международните финансови институции, за да получим подкрепа на платежния им баланс. Но за постигане на тези цели не са намерени адекватните инструменти за балансиране на антиинфлационната рестриктивна политика с политиката на стимулиране на растежа.
Политиката е отговорна за рамковите условия на икономиката. Мисля, че правителството не се е справило с тази отговорност.
Затова проектът, според мен е неизпълним и поради това не препоръчвам да бъде гласуван. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Желаещи за реплики няма. Има думата народният представител Кръстьо Трендафилов.
Следващият оратор е Емил Капудалиев. 122.2
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Може ли да призовете народните представители да присъстват в залата? Гледа се по телевизията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Отговорността за присъствието е лична. Вие знаете.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, господа министри! Преди да взема отношение по проблема на общинските бюджети, за което бих искал да споделя моето разочарование от начина по който беше представен вчера в пленарна зала бюджета. Страната е в тежка икономическа криза. Резултатите от дейността на три правителства след началото на реформата са пред очите ни. Ръст на цените 15 пъти спрямо цените през 1990 г. Реализация на външния и вътрешния пазар намалена над 2 пъти. Безработица достигнала 800 хил.души. Реалните доходи спаднаха над 2 пъти. Явно полученото равновесие в първоначалния етап между парична маса и фонд "Стоки и услуги" не е решение на проблема.
Очакваното спадане на спада и оживление на икономиката вече трета година не идва. Явно така повече не може. Но ако се запитаме проектът за новия бюджет дава ли отговор на този въпрос и какво мисли правителството. Отговор няма.
Програмата на проф. Беров от 1992 г. вече не може да даде отговор на този въпрос.
Моето мнение е, проектът за нов бюджет в общи линии запазва досегашните тенденции и приоритети. И в този смисъл ми беше чудно поведението на Венцеслав Димитров.
Смятам, че ни е нужен нов подход към проблемите на кризата и прехода към пазарна икономика. Нов приоритет, реализиран от правителството с помощта на финансови икономически лостове. Този приоритет трябва да бъде производството и размразяването на пазарите. Оттам може и трябва да очакваме да се пълни държавния бюджет и тогава да спорим как да се разпределят средствата.
Аз исках да чуя има ли воля правителството за такива действия през 1994 г. и какви са конкретните намерения за действия на правителството не в далечна перспектива, а сега през 1994 г. Зад общите цифри, които има в бюджета и в извънбюджетните сметки, това не може да се види. 122.3
Конкретно по обсъждания законопроект. Приходната част е твърде оптимистична по отношение косвените данъци и с определени резерви, според мен за данък печалбата, както от фирмите, така и особено финансовите институции.
Рязкото намаляване на данъка от финансовите институции, според мен е повод, Министерството на финансите или да ревизира отношението си към тази цифра, или да надникне в банковата система, или ние да надникнем в банковата система, ако трябва, за да видим как стоят нещата.
От 1992 г. се заложи началото на относителна автономия на общинските бюджети за приходите и разходите.
Целта беше да се даде възможност на общините да провеждат регионална политика, съобразно конкретния потенциал и нуждите на населението от всяка териториална общност. За съжаление от 1991 г., когато се прие Закона за местното самоуправление делът на субсидиите в общите разходи на общините непрекъснато нараства. 24 на сто - 1991 г., 35 на сто - 1992 г., 48 на сто за 1993 година по реални отчетни данни, а сега се залагат 50 на сто.
В същото време общинските бюджети като относителен дял
към брутния вътрешен продукт от 11,1 през 1991 г. спадна на 8,6 през 1994 г. в заложения проект. Като се добави фактът, че така наречените собствени приходи, умишлено казвам така наречените, също са своего рода трансфер, но вече от събирани и привеждани от данъчната администрация суми за самоуправление на общините за собствена политика и инициатива, според мен е твърде смело да се говори.
За съжаление за това сериозен принос има и парламентът, който узакони закононарушението на правителството от 1992 г. и вместо да му търси отговорност със Закона за данъчната администрация ние узаконихме това нарушение.
При тази ситуация, когато се сблъскват много сериозни субективни и обективни фактори, за да се подобри състоянието на общините чрез финансовата система, мисля че трябва да се направи, поне моето предложение е следното. 122.4
Първо, да се очистят, ако мога и аз така да се изразя, лошите кредити, които съществуват в общините. От безлихвени заеми общините дължат за 1992 г. 745 милиона. Предлагам това да се отчете в касовия дефицит за 1992 г. и този дълг на общините да се премахне.
1992 г., пардон!
В същото време за 1993 г. има неизплатени 1 млрд. и 450 млн.лв., които са за дълготрайни активи. Това са средства, които реално са разходвани и не са платени поради непреведените субсидии, които са в приблизителен размер милиард и половина от дължащите от републиканския бюджет трансфер, който трябваше да се направи към общините. Смятам, че сега трябва да се намери решение на този въпрос, тъй като общините не са виновни. Те са изразходвали средствата си в продължение на цялата година, а бюджетът, знаете беше приет през юни-юли, а същевременно неизпълнението се отчете в края на годината.
На второ място, субсидията на общините предлагам да се завиши с 1 млрд. и 45 млн. лв., които да се осигурят от фонд ПКБ - 963 млн. и фонд - 82 млн. от предвидените средства за трансфер от бюджета към този фонд. Основанията ми да направя това предложение е наличието на близо 800 хил. безработни, от които почти половината трайно безработни. Които попълват хилядите социално слаби в общините и тези хора търсят помощ от тях, а общинските съвети не са в състояние да намерят допълнителни приходоизточници за решаване на тези изключително тежки проблеми, които хората не могат да решат сами. Според мен тези средства от фонда по-добре биха се оползотворили, ако се разходват от общинските съвети и общинската администрация.
На трето място, за да формират своите бюджети, общините получават информация за собствените им приходи, пак в кавички слагам собствените приходи, от териториалната данъчна администрация. Тази информация първо е ненавременна. Второ е със силно занижени показатели. И трето, парадоксът е, че общинските съвети и общинските администрации нито могат да предлагат, нито могат да оспорват сумата, която им се спуска от данъчната администрация, а не могат да влияят и в процеса на събирането на данъците, таксите и другите източници, които постъпват пряко в общинските бюджети. ТХ/ЛТ 123.1.
Ето защо, предлагам в закона за бюджета да се впише нов член, условно наречен 6а, с приблизително следното съдържание: "Териториалните данъчни управления да осигурят разчета за предвидените постъпления в общинските бюджети и след утвърждаване на бюджетите от общинските съвети, при неизпълнение на предвидените субсидии, приходи на сто на сто, неизпълнението да се покрива от републиканския бюджет. В същото време да се завиши сериозно контролът по разхода на средствата в общинските бюджети, не да се дават за преименуване на улици и бутане на паметници, а да се дават за лекарства, да се дават за здравеопазване и образование.
Следващ въпрос. Жилищното строителство в общините е блокирано вече три години. Ние приехме закон, с който макар и трудно се дава възможност да се строи за социално слабите хора, хората с дългогодишни жилищни влогове и тези, които са отчуждени и канкретизирани, но без да са реално обезщетени с жилище. Това са хиляди хора. Ако вървим с този темп, тези хора и след 50 години няма да получат жилище. За съжаление правителството няма политика по този проблем. В същото време фонд, националният компенсационен жилищен фонд системно не се попълва и отново съм принуден да напомня, че никой не потърси отговорност нито от това, нито от предишното правителство защо не се изпълнява законът.
Предлагам попълването на този фонд да става в зависимост от изпълнение на приходите, но ритмично по тримесечия. А не в края на годината да се казва просто няма пари. И тук искам да подкрепя господин Абаджиев, въобще за инвестиционната политика и така наречените фондове. Ние не чухме от правителството, а бих искал да чуя между първото и второто четене как се използва и фондът за развитие и останалите фондове, които са с огромни суми, акумулирали в себе си огромни суми. Явно, често се ползват за финансиране на недостига, периодично от средства и т.н., но без инвестиционна политика, господин Абаджиев е прав, едва ли бихме очаквали съживяване на производството.
Уважаеми колеги, проблемът с формирането и изпълнението на общинските бюджети, независимо че те засега представляват 20,6 на сто от консолидирания бюджет на страната, е трудна и особено отговорна задача. В общините са съсредоточени 72 на 123.2. сто от работещите в сферата на образованието и 80 на сто от учащите се. 77 на сто от здравните работници и 83 на сто от легловия фонд на болничните заведения. 47 на сто от работещите в сферата на културата. В общините се решава по същество основните проблеми за качеството на живот на гражданите на Република България. Ако осигурим при този недостиг на средства завишаване на трансфера за общините, ние ще помогнем за решаване на голяма част от проблемите, които стоят и пред Министерство на просветата, и пред здравеопазването и културата.
Готов съм въпреки многото въпросителни да подкрепя бюджета на първо четене при условието и ако между първото и второто четене правителството даде отговор на редицата въпроси, които аз и колегите поставяме при обсъждането на бюджета за първо четене.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви и аз, господин Трендафилов.
Не виждам желаещи за реплики.
Народният представител Емил Капудалиев не го виждам в залата.
Има думата следващият народен представител от Съюза на демократичните сили господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Ще бъда банален, ако кажа, че така предлаганият бюджет е несъстоятелен. Това стана ясно и от становищата на редица комисии, прозря и в редица от дебатите днес. Така че евентуалното приемане на този бюджет ще бъде по-скоро един съмнителен политически акт...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Извинете, господин Панев, картата, ако обичате!
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Да, господин председател, да си завърша изречението.
Евентуалното приемане на този бюджет ще бъде по-скоро един съмнителен политически акт, отколкото държавнически такъв.
Сега ще я дам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не! Извинявайте, говорете, ние мерим времето на уредбата.
Бъдете спокоен. За да пестим време. 123.3. ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Благодаря, господин председателстващ, наистина това не е толкова важно. Тук се отчита времето и на уредбата.
Тъй като това вероятно може да се случи, този съмнителен политически акт да стане действителност, аз по тази причина именно съм тук, за да изложа някои сериозни, бих казал не съображения, а факти от сферата на висшето образование и науката. Какво имам предвид?
Единствено и най-вече това, че висшето образование и науката според представения бюджет за това правителство и за този министър-председател, който е професор по икономика, т.е. учен, учен в битността си вън от властта. За това правителство и за този министър-председател висшето образование очевидно, не само че не са приоритет, както е в нормалните страни по света, а нещо повече - като субсидия, като предпочитания те са на последно място. И аз ще приведа конкретни факти: увеличаването на субсидиите спрямо 1993 г. за висшето образование и науката е само 9,7 на сто спрямо едно увеличение между 50 и 70 на сто за останалите пера, за останалите сфери, според справката за консолидирания бюджет, предаден от правителството. Само 9,7 на сто.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Къде го прочете това?
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Като част от брутния вътрешен продукт средствата отделени за висше образование и наука през 1992 г., по време на правителството на Съюза на демократичните сили са представлявали 1,28 на сто. През 1993 г. спадат на 1,19 на сто, а в предвидения за 1994 г. бюджет са само 0,9 на сто.
Очевидна е тенденцията към спадане на относителния дял на субсидията за висшето образование и наука, т.е. и това искам ясно да се разбере, не само от нас всички тука, за нас това е ясно, но от хората, които ни слушат. Не е въпросът в липсата на пари, не е въпросът в това, че държавата е бедна - държавата е бедна, всички ние го знаем, нещо повече - ние знаем защо е бедна тази страна - но не в това е въпросът. А в това, че правителството пренебрегва тази най-важна сфера, може би една от най-важните сфери в обществения живот - сферата на висшето образование, което е една инвестиция в бъдещето и в развитието на една нация. И ние сме свидетели, и всички го знаем, че голяма част от нашата будна младеж, нашите най-добри студенти - напускат МК/ВР 124.1 страната, напускат не случайно, именно поради това отношение на властващите днес.
Бих привел още данни: по разходи за един студент според предвидения бюджет имаме 570 долара. За Конго това са 250 долара, за Индия са 990 долара. Мисля, че това сравнение също е многозначително.
На фона на тази наистина тъжна картина, тъй като да се пренебрегне това, от което зависи наистина бъдещето на нацията, контингентът от тези млади хора, които след време, след няколко години ще творят и ще създават, това което очаква цял народ от тях, да се пренебрегне тази сфера - говори, че наистина правителството не гледа на висшето образование и науката, като на приоритет.
Мога да приведа много примери, но знайно е, че в моменти на най-тежки кризи страните, които имат чувство за самосъхранение, тези народи, които имат това чувство за самосъхранение, тези правителства, които се вслушват в това чувство за самосъхранение, са отделяли необходимите, пропорционално необходимите тази част от бюджета средства, за да могат да запазят на едно щогоде добро равнище образованието и науката в своите страни.
Един сравнителен анализ на базата на съпоставяне на данни от много страни, ще цитирам по памет, но някъде около 18, при това както в групата на силно развитите, така в групата на развиващите се и на средно развитите страни. Един такъв сравнителен анализ показва, че за нашата страна, като се има предвид че последните четири години, субсидирането на висшето образование специално, а на науката в частност, беше далеч под необходимия минимум и това обстоятелство има акумулиращ ефект - това са вече четири години. Като се има предвид и това, се стига до заключение, че за да просъществува висшето образование и да не се стигне до катаклизъм в тази толкова важна сфера от обществения живот, за висше образование са нужди 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт на страната, който е 500 милиарда, което означава 7,5 милиарда за висше образование. В момента предвидената в бюджета сума е 2,9 милиарда - според справката, дадена лично от господин министъра.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА БСП: Зависи как я изчисляват. 124.2
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Това е справка, дадена лично от господин министъра. Ето "Справка от Министерство на науката и образованието - справка до господин министъра" - 2,9 милиарда.
Въз основа на същия сравнителен анализ минималните необходими за просъществуването на науката средства, за съхраняването на тези остатъци от горещия резерв, бих казал, на нашата наука, тези лаборатории, които все още дават нещо, които биха могли да дадат, както и наши известни научни колективи, е 0,8 на сто от брутния вътрешен продукт, което прави около 4 милиарда лева или общо 11,5 милиарда лева за сферата на образованието, на висшето образование и науката.
Следователно, като заключение трябва да се намерят отнякъде още около 7 милиарда лева и това трябва да бъде направено.
Аз имам конкретното предложение, като разбира се се спра на някои очевидни, поне за мен като не икономист, очевидни несъвършенства в приходната част на бюджета. Аз не мога да разбера, защо в приходната част на бюджета не са предвидени приходни средства от приватизацията - ще има ли приватизация в тази страна или няма да има. Това правителство не се ли обяви за "правителство на приватизацията"? Там не са предвидени такива средства. Има и друг въпрос - пак казвам аз не съм икономист, но говорих с експерти и хората разсъждават така - една голяма част от държавните предприятия са "Дружества с ограничена отговорност", в които участва и държавата. Тези предприятия имат някакви печалби, чисти печалби, имат някакви дивиденти. Част от тези дивиденти не отиват ли в държавата, тя няма ли право да се разпореди по целесъобразност с някои от тях? Ето и това е въпрос.
Поставя се и въпросът с изкупуването на външния дълг. А не може ли както в някои страни е практика, някои страни от Южна Америка - това се знае, че го има - част от средствата от изкупуването на външния дълг целево да отиват за образование? Ето тези неща в приходната част на бюджета ги няма.
Що се касае до разходната част, и тук са моите конкретни предложения. Като имам предвид и си спомням, и наистина си спомням, с едно така неприятно чувство за прочутите четиристотин души увеличаване на персонала на Министерския съвет в миналогодишния бюджет, които четиристотин души, май че не бяха назначени, но бяха реализирани икономии от работна заплата, фонд "Работна заплата" - благодарение на които икономии, вероятно бяха раздадени 124.3 допълнителните премии за материално стимулиране на членовете на Министерски съвет. Та като си спомням тези неща и като имам предвид, че процентът, частта от брутния вътрешен продукт, която се пада на държавната администрация в Европа, максимално е 0,7 на сто и като виждам, че тук в справката за консолидирания бюджет са дадени 1,3 на сто, аз предлагам тези 1,3 на сто да спаднат до 1 на сто, което в абсолютна цифра прави 1,5 милиарда лева. 124.4
Ако намалим лихвите, какво ще стане, господин професоре? Ами валутният курс ще се увеличи. Валутният курс като се увеличи и от намалението на лихвите, инфлацията ще се увеличи. Тези показатели не можем да ги сложим на едно блюдо, защото чисто и просто фундаменталните параметри отдолу са се изменили така, че вече не позволяват тяхното поддържане и Вие го разбирате много това.
Сериозни хора в нашата комисия, съжалявам, че не ги виждам някои. Казват дайте да приемем бюджета, пък след половин година ще го разглеждаме пак. За пръв път чувам това, в тази страна, че бюджетът трябва да се прави за половин година. Ако искат да предложат това, приемаме бюджет за половин година или за три месеца и оттук нататък вървим. Обаче да не го казват това нещо, защото бюджетът се приема за една година.
За брутния вътрешен продукт. Миналата година също се изказах, губят се и то се губят около стотина милиарда, къде са тези милиарди, аз не мога да разбера. А защо е необходимо да се идентифицират? Ами най-просто, за да се обложат. За да се обложат и да се преследват тези групи, фирми и хора, и т.н. да се взимат парите, за да има за раздаване, иначе не може да стане. Идентифицираният доход от работни заплати е само 118 милиарда от 500 милиарда. Ами че къде са другите пари? В нормалните държави около 70-75 на сто от доходите са като работни заплати и там наистина може да се разчита на приходите от данък общ доход.
Приходите при предвиждана 45 на сто инфлация се смята да се увеличат с 50 на сто. Тоест, излиза някакъв, извира може би, дано да е обоснован оптимизъм, обаче аз не виждам на какво се обосновава този оптимизъм, след като миналата година приходите бяха събрани 82 на сто. Тоест, и от тази страна има едно затягане. Ако е само за финансова дисциплина, много хубаво, затова сте изпълнителна власт, за да затягате финансова дисциплина и ние сме длъжни да ви искаме отчет за това как я затягате. Но мисля, че не я. Оказва се, че ставката по данък общия доход вие я предвиждате с около 2 на сто по-високо от миналогодишната. Хубаво, три години аз в тази зала предлагам нови ставки за общия доход, които привеждат облагането на общия доход в съответствие с инфлацията. Две години министър беше от нашата парламентарна сила ДВ/ЛТ 118.1. Иван Костов, имайте предвид, че и с него съм имал противоречия, но той винаги се е съгласявал. Тази година трябваше да направи господин Николов и господин Мичковски, аз даже ги критикувах, че са били малко стиснати, са взимали повече доход, но сега разбирам, че финансовото министерство не е съгласно с тях. И аз подкрепям техния проект, въпреки че е от парламентарното мнозинство. Подкрепям го, но се съмнявам дали те ще го подкрепят и това е куриозът.
Приходите от данък общия доход преди 1992 г. бяха 10 и половина милиарда лв., 1993 г. бяха 15 млрд.лв., тази година сте ги предвидили да бъдат около 26 млрд. Увеличени са 73 на сто при инфлация 45 на сто. Много трудно изпълнимо нещо. Базира се на какво? На надежда, че ще съберете 6,5 млрд., както каза преждеговорившият, може би от частния сектор. Може би, но не знам. Миналата година той имаше смелостта или не знам как да го кажа, да не употребя по-лоша дума, с по-лошо значение, да предложи увеличение на приходите в държавния бюджет. Забележете, увеличение на приходите, предвидени от Народното събрание. Нека да предложи още, там е работата обаче, че няма да се изпълни и той се изненадва защо. Ами защото сигурно той не отговаря, а защото вие отговаряте. И по Конституция само вие имате право да предлагате как да се увеличава приходната страна в бюджета.
Данъчното бреме върху работната заплата, това което го предвиждате, не е било никога толкова голямо, поне откогато имаме парламентаризъм в България, от четири години насам. Не посягате върху големите доходи, макар че върху това също има известен резон, но аз знам, че вие не изповядвате тази идеология, но посягате върху доходите на работни заплати и особено върху ниските доходи, което е неоправдано.
Данъкът печалба. Лъха оптимизъм от тези числа. Ами че то държавните предприятия се съсипаха. Сега в процес на съсипване са и държавните банки, защо? Защото частният сектор, вече съм се изказал, седи отпред, седи и отзад, сега се е впил като кърлеж в държавните банки, частни банки, брокерски институции, разни други там обменни бюра и т.н. И вие понеже не давате възможност за никаква приватизация и в този сектор, и утре ще 118.2. стане така, че ние ще трябва да поемем задълженията на всички държавни предприятия и на всички държавни банки, и затова естествено няма да ни стигне целия брутен вътрешен продукт на България. Само да плащаме лихви по тези задължения.
Контролът върху държавното имущество. Тази критика съм я отправял и когато СДС беше на власт, не е на необходимото равнище. Пак ли да ви казвам, че приходите от наеми сте ги предвидили само 30 милиона. Приходите от цялата държавна собственост, това е единственото богатство на всички нас, на цялата страна. Едно време при социализма, който беше много лош, той вярно само на това разчиташе, но от държавната собственост се хранеше целият народ. Сега вие така сте я зарязали, така сте я оставили в ръцете на всякакви, не знам и аз как да ги нарека вече, че от нея за куриоз се оказва, че парите, прихода от държавна собственост, ни е в една извънбюджетна сметка, която се използва за ликвидиране последиците от уранодобива. Че затова ли е цяла България тази, дето казват някои, е 90 на сто в държавна собственост, да ликвидира последиците от уранодобива. Аз не знам, но трябва да се направи нещо. И трябва да се направи нещо кардинално, и не постановление. А трябва да се затегнат всички тези хора, които вие сте пратили да участват в надзорни съвети, управителни съвети, една част може да са някакви наследени отпреди, обаче тези хора не защитават държавни интереси. Те защитават интересите, даже не бих казал толкова на държавните предприятия, в които са членове на управителни и надзорни съвети, а защитават най-различни частни интереси. И вие, ако не тропнете по масата и да им кажете правете това, което ние ви кажем, вие ще трябва да си отидете. Защо, защото вие сте субектът на държавна собственост. Вместо да хванете и малките хотели да раздържавявате, сега сте се хванали с единствения хотел в София и в България, който работи свестно. Който е лице на България. Толкова малки хотели имаме, ами продайте ги, да тръгне туризмът. Но не. Защото сигурно така ви е полесно.
Затова аз поддържам направеното предложение и от нашата комисия, може би и от Икономическата комисия, тези приходи да се отделят в отделно перо, да се запишат и да има истински контрол върху тях. И поне 50 на сто от приходите от наеми да отидат 118.3. директно в държавния бюджет. Виждаме, че държавата чисто и просто иначе не може да се издържа. Вие разчитате само на данъци от държавните предприятия. Но данъци трябва да плащат всички. Данъци се плащат, защото държавата е една обществена форма на организация на цялото общество. И всеки е отговорен за нея. Частни и държавни фирми, всички плащат данъци. Държавните предприятия отделно трябва да плащат нещо, именно защото са държавни. Защото, ако аз имам мое частно предприятие, аз ще искам да имам доход. Ако не, ще го зарежа и ще кажа - не ща да се занимавам. Точно това искаме да направите за държавните предприятия. Онези, които са безнадеждни, ги продавайте, отървете се от тях, оставете ги да фалират. Тези обаче, които могат, изстисквайте ги, защото тези пенсионери, тази армия чакат пари. Откъде ще ги вземете?
Социалното осигуряване. Вярно, че и тук оптимизмът в приходната част е твърде голям.
Миналата година субсидиите за социално осигуряване бяха в края на годината коригирани на 7 милиарда. Тази година са само 5 милиарда. Каква е надеждата? Че ще повишите събираемостта. Дано да е така, стискам ви палци да е така и да увеличите. Но се съмнявам, че ще е така, защото практиката от миналата година показва, че не е толкова просто. Тук наистина трябва да се предприемат крупни мерки. С 5 милиарда сигурно няма да минете.
Разходната част. Увеличена е с 35 на сто, вчера го казах също, при инфлация, предвиждана 45 на сто. Тоест, всичко се подлага на рестрикция, на затягане на колана. И аз се съмнявам, че и тези 35 на сто ще бъдат изпълнение, защото приходната част е твърде оптимистична. Ето го, господин министър на отбраната, откъде ще вземем пари. Може и десет закрити заседания да направим. Народното събрание пари няма да ви намери. Освен ако кажете - отрежете здравеопазването, хората да умират. Или отрежете образованието, хората да не учат. Или отрежете пенсиите, хората да не получават пенсии. Това е, защо, има ли приоритет в разходната част? Някой ще каже няма. Има един-единствен приоритет, кой е този приоритет - плащането на лихви. Плащането на лихви единствено увеличено над инфлацията. Плащането на лихви е увеличено 53 на сто в сравнение с миналата година и бъдете сигурни, че всяка година в близките 15-20 години ще бъде така. 118.4. Искам да довърша своя въпрос за фонд "Научни изследвания". Вие много добре знаете каква е ролята на фонд "Научни изследвания" в развитието на българската наука. При същата инфлация 573 на сто фондът беше съкратен и оттук тръгнаха големите трудности на нашия парламент да увеличаваме средствата за наука. Тогава, когато вие говорите толкова ентусиазирано, много ви моля, проследете историята на проблема и кажето откъде този проблем започва с тази острота, с която тук той е поставен.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател! Уважаеми господа депутати! Просто смятам за свои дълг да взема отношение по повод изказването на господин Панев, отчитайки много обстоятелства, в т.ч. и стачката на студентите и това, че това, което се казва в момента в парламента тече в ефир.
Жива спекулация са цифрите, които Вие казахте, господин Панев. Казвам го съвсем откровено. И затова съм длъжен да прочета точните цифри. Има стенограма, нося пълната отговорност за това, което казвам.
Ще взема само висшето образование, а след това науката и висшето образование.
Общо разходите за всички висши учебни заведения от 2 млрд. 5 млн. и 44 хил., които са по бюджета за 1993 г., по бюджета за 1994 г. те са 2 млрд. 953 млн. 294 хиляди. Тоест, ръстът в абсолютна сума е 948 млн. и 250 хиляди, или общото увеличение на разходите е 147,29 на сто. В това число заплати на преподаватели. Може веднага да вземем и да го изчислим, ако искате, и ако аз бъркам, ще се извиня.
В това число заплатите на преподавателите от 672 млн. 350 хиляди през 1993 г. те стават 1 млрд. 57 млн. 321 хиляди, или увеличението в абсолютна сума е 384 млн. 971, увеличението на заплатите на преподавателите във висшите учебни заведения е 157,26 на сто.
За стипендии на студентите от обща сума 304 млн. 376 хил. през 1993 г. абсолютната сума е 501 млн. 789 хил. по бюджета РД/ЙА 126.1 за 1994 г., абсолютно увеличение 197 млн. 413 хил., или увеличението в проценти е 164,86.
Един норматив, който показва много, това е норматив общо разходи на средно приравнен брой студенти. Мисля, че ви говори най-добре - от 17 хил. и 15 лв. издръжка на един студент през 1993 г. - през 1994 г. са предвидени 25 хил. 725 лв., или увеличението е с 8 хил. 710 на един студент, което дава 151,19 на сто.
Това са реалните факти, господин Панев. Вие както искате ги тълкувайте и каквито искате политически девиденти извличайте от това нещо. Но не искам проста да се злоупотребява.
И още няколко цифри. Относителният дял на разходите за висше образование от приходи по консолидирания държавен бюджет през 1993 г. бяха 1,47 на сто, през 1994 г. те са заложени на 1,60 на сто.
Общо, включена и науката, разходите от 3 млрд. 101 млн. 513 хил. нарастват на 4 млрд. 513 млн. 372 хил., или общото увеличение е 1 млрд. 411 млн. 859 хиляди. Тоест, общо за наука и образование увеличението или процентът е 145,52.
За съжаление нямам пред себе си данните за 1992 и за 1991 година. Обещавам, че между двете четения ще направя и тази справка. Но този извод, който беше направен, че от 1992 г. започва тенденциозно някакво отношение към науката, е абсолютно погрешен.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата народният представител Георги Панев за дуплика.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): По репликите на господин Георги Божинов и господин Юрий Борисов аз отношение няма да взема, няма да взема и дуплика, тъй като ние с тях много пъти пред лицето на цялата наша общественост, и по телевизия, и по радио, сме спорили. Ясно е за какво става дума. В крайна сметка думата по този въпрос за закона, който въздаде някаква справедливост и внесе някакъв ред и успокоение в сферата на висшето образование и науката, в крайна сметка думата по този въпрос имат колегите, има научната общественост, имат тези хора, които имат отношение към висшето образование и наука. 126.2
По репликата на господин Венцеслав Димитров.
Господин Димитров, твърдейки че 0,7 на сто от брутния вътрешен продукт е максималната част от този продукт, която се дава за сферата на държавната администрация. В Европа това е прието. Аз се позовах на цифра, която ми е дадена от експерти и която е такава. Но аз не се спрях на нея. Намалението е само с 0,3 на сто до 1 на сто от брутния вътрешен продукт. И в това намаленние в никой случай не визирам Народното събрание и ще кажа защо. Този парламент, добър или лош, е наистина обект на атаки от всички страни. И в никой случай не може да се каже, че средствата за този парламент са достатъчни, в смисъла, в който пледира господин Димитров, за всичките странични дейности, за пълноценната техническа и прочие помощ, която трябва да имат народните представители, за кабинет и т.н. Но наистина страната е бедна и тези въпроси сега не могат да бъдат решени. В обозримо бъдеще те може би ще бъдат решени. Не затова е думата. Аз неслучайно обаче се спрях на тези 400 души увеличение на персонала на Министерския съвет, спрямо 700 при правителството на господин Филип Димитров, което прави около 50 на сто увеличение. Какво означава това?
Освен това, имам предвид и тази част от държавната администрация, която включва областните управи. Спомняме си промяната, която беше извършена преди известно време от правителството в екипите на областните управи, назначени много нови хора, разрастване на бюкрацията там, нови работни места. Всичко това е добре известно. Това имах предвид, а не Народното събрание, господин Димитров и тук напълно разделям Вашето мнение.
Говорейки за проценти бих искал съвсем така коректно към господин министъра да уточня, че когато се взима динамиката на нарастването или намаляването на нещо като процент, то се взима абсолютното нарастване и се отнася към първата величина, а не към втората. А Вие го отнасяте към втората и получавате 150, 180. Няма такова нещо. Тридесет на сто, 40 на сто, 10 на сто ... (Реплика от блока на БСП) Който разбира от математика разбира за какво говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Изтече Ви времето.
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Завършвам, господин председател. Това е справка, дадена от министъра на образованието и науката. Там 126.3 цифрата е вярна и тя е тази, която Вие казахте - 2,9 милиарда за 1994 г. за висшето образование и 1,5 милиарда за наука. Но за 1993 г. е дадено 2,9 милиарда и 1,2. Въз основа на тези цифри излиза, че нарастването на субсидията е само 9,7 на сто, докато ввъв всички други пера е между 50 и 70 на сто и това може да се провери.
Благодаря ви. С това завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Панев.
Има думата народният представител професор Стефан Стоилов. Следващият оратор е народният представител Векил Ванов. 126.4
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да продължа за няколко минути изложените съображения от моите колеги от Парламентарната група на БСП във връзка с онези условия, които според нас са абсолютно необходими, за да може да бъде изпълнен този труден, тежък бюджет.
Неслучайно ние обръщаме внимание на тази страна от кръга от въпроси, които трябва да бъдат разисквани, когато пред нас е поставен бюджета за 1994 г. Излишно е да се привеждат числови характеристики за финансово-икономическото положение на страната, да се надават вопли, че сме притеснени. Достатъчно е да се посочи, че ние живеем в условия, когато производството на тази страна се е свило с над 50%, а брутният вътрешен продукт, който се изчислява четвърта година у нас, с около 45 на сто. Образно казано, ние сега разполагаме с половината от баницата, която сме имали в 1990 г. Това е ресурсът, с който можем да разполагаме за потребление и натрупване. Спасява ни в някаква степен това, че натрупването в тази страна е сведено до минимум.
Този бюджет по наша оценка има характеристики, които особено силно ще се изявят в живота по посока на провеждане на една антиинфлационна и антикризисна политика при твърдо осъществяване на редица ангажименти, които бяха обявени от правителството през изминалата година в най-обща форма, а през 1994 г. те трябва да получат едно разгръщане, конкретизация и да ни бъдат представени като една сериозна, прагматична политика.
Първото нещо, на което ние си позволяваме да обърнем внимание, е, че с цената на всичко трябва да се провежда политика на сдържане на дефицита в рамките, които са обявени в този проектобюджет. Това, което започна преди два месеца Министерският съвет по линията на сработване на програми за рационализиране и минимизиране на разходите в редица бюджетни сектори, според нас е едно начало, което трябва да бъде доведено докрай. Тази работа е изключително сериозна и сериозността се определя от сериозността на обстановката. Има разработени програми, които заслужават внимание и обещават да осигурят ефекта, който се преследва. Но и има и програми, дотолкова, доколкото сме запознати ние, които сега-засега са само едно пожелание, едно най-общо виждане във връзка с тази изключително сериозна задача. ББ/ЗТ 127.1
Съвършено ясно е, че бюджетът налага да се реже на живо при тази финансово-икономическа обстановка. Целият въпрос е да не се стигне зад тази критична граница.
Много се говори от три месеца в пресата, изявленията на министрите изобилстват с оценка на това, че през 1994 г. едно от спасенията ни е да постигнем по-висока степен на събираемост на приходите. Абсолютно верно. Но това е една трудна област. В една обстановка, в която държавността, както някои образно се изразяват във вестниците, се търкаля по улицата и парламент, изпълнителна и съдебна власт трябва да направят всичко възможно лека-полека да възстановят държавността, Министерският съвет и по-специално Министерство на финансите трябва да осъществят в темпо няколко неща.
Първо, пълен пакет от мерки за закърпване на данъчната система, допълнения и изменения, които ние сме започнали още от м. октомври-ноември, повтарям, в темпо трябва да продължат и да бъдат открити всички дупки в това данъчно законодателство и своевременно запушени.
Второ, въпреки самоуспокоението, ние забелязваме, че има известно изоставане спрямо графика за подготовка на въвеждане на данъка върху добавената стойност. Това трябва да бъде преодоляно. Министерство на финансите, всички икономисти знаят колко е трудно подготовката на страна за въвеждането на този данък. Затова тук не трябва да плащаме данък на никакъв напудрен оптимизъм. В противен случай вместо очакваните увеличени постъпления, можем да се издъним и по тази линия.
И когато говорим за необходимостта от укрепване на финансовата дисциплина в реални сектори на икономиката, също са необходими в някаква степен драстични мерки. Това, което от есента се обсъжда в Министерския съвет на базата на предложения на отделните министерства и ведомства за бройката предприятия, при които положението е безнадеждно и от тази гледна точка при тях трябва да се приложи радикалната мярка за закриване, също трябва в темпо да бъде направено. Всеки един месец бавене в тази област означава прахосване на пари. Толкова повече, и тук заслужава адмирация, че в самия бюджет са предвидени средства, които да потушат неизбежното социално напрежение във връзка със закриването на около 250 предприятия. Една сума, без малко 127.2 половин милиард лева, която увеличава ресурсите за начално обезщетяване на тези, които ще се окажат зад вратите на закритите предприятия.
Друг един момент, за който икономисти от нашата парламентарна група в течение вече на, може да се каже, десет месеца обръщат внимание на правителството и по-специално на онези министри, които имат отношение към реалния сектор на икономиката и свързан с необходимостта да се отиде от общите приказки за разработване на мерки на структурната програма към, нека бъдат 5-6 целеви програми за важни сектори, отрасли, бих казал - комплекси, които и сега разполагат с переспективен потенциал, имат и сега неслаби пазарни позиции и много лесно могат да излезат на силни позиции на базата на сравнителни преимущества.
В това отношение не предлагаме нищо българско, оригинално. Целевото програмиране, знаете, че е нещо старо. Родено е преди всичко в развитата част на този свят, в който живеем ние. И още нещо. Чехословакия, която се оказа в по-стабилно икономическо положение, със значително по-ниска инфлация при провеждане на една по-умна стопанска политика още от 1990 г. и при една по-друга формула на осъществяване на реформите, втора година вече на базата на такива целеви програми, прагматични, с осигуряване на минимума необходими финансови ресурси, успя да превърти в 5-6 важни сектора на икономиката: специалното производство, биреното производство, някои сектори на машиностроенето.
Тук не трябва да се съпротивляваме, а трябва да се отиде към използване на този инструмент.
Говоря всички тези неща затова, защото без осъществяването на този пакет от мерки и бюджета, тоест и приходната част на бюджета ще се окаже наистина нереализируема, дефицитът не може да бъде спазен и оттук по веригата ние нарушаваме всички онези условия, спазването на които осигурява на страната сключване на споразумението с фонда и задействането на цялата система от споразумения, за които говориха вече колеги от двете страни на пленарната зала. 127.3
Един пример. Карното производство на България продължава да има около 15-16 на сто от световния пазар. Но миналата година този сектор на нашата икономика беше на колене и изпадна в един омагьосан кръг - при наличие на сключени договори за експорт в размер на около 146 млн.долара (а ние разчитаме на заеми), то трябваше да получи средства, за да може да завърти. Много късно ги получи и голяма част от тези договори останаха неизпълнени.
В подобно положение се намират, повтарям, сектори, които, ако успеем да превъртим, по веригата на междуотраслевите връзки много силни импулси ще получи икономиката като цяло.
Говори се вече по това, че е необходимо в рамките на възможното страната да задели ресурси за инвестиционно осигуряване на програмата за преструктуриране на българското производство. Това, което ставаше през миналата година с Държавния фонд за реконструкция и развитие, не трябва да се повтаря. И още нещо, средствата, които ще постъпят от външни източници, трябва максимално и във възможно най-краткия срок да бъдат въведени в оборот, да бъдат използвани. Това са средства, които ще осигурят финансиране както на дълготрайни инфраструктурни проекти, така именно и чрез фонда за реконструкция и развитие да се получат свежи средства за онези сектори, в които е особено необходимо технологичното обновление.
Една тема, която се разисква и във вестниците, понякога намира място и в нашите дискусии в пленарната зала, но във връзка с която все още са слаби практическите стъпки на изпълнителната власт; за 1994 г. тя се превръща в изключително актуална - осъществяване в рамките на възможното на една реална, действена протекционистична политика спрямо българските производители.
Давам си сметка, че се намираме пред редица ограничители, произтичащи от нашите споразумения с Европейския съюз, с други международни организации. Но възможностите са далеч неизчерпани. И в нашето положение, при тази притесненост на българския производител, такава една политика е абсолютно необходима. Това е един инструмент, който слабо се използва. Това е непростимо. И в това отношение, намирайки се в най-трудно положение, ние по-слабо използваме този инструмент, отколкото други централноСД/ЙА 128.1 и източноевропейски страни.
И накрая. Също много се говори за това, че държавата с разполагаемите средства и инструменти трябва да бъде активна сила за провеждане на една агресивна експортна политика за стимулиране на износителите чрез кредитиране, държавни гаранции и прочие, и прочие, бързо усвояване на заема, който ни се предлага в тази област. Тъй като е съвършено ясно, че без увеличаване на експорта, да се разчита само на външно финансиране тази държава далеч не може да отиде. Толкова повече, че (и на това ние последните две години не обръщаме внимание) външният дълг на страната застрашително се приближава към 15 милиарда долара.
Ние наистина сме окриляни от това, че някъде в средата на годината се очертава реална възможност да сключим сделката по дълга. Но външният дълг наистина застрашително се увеличи. Това именно налага една непрекъсната грижа за завръщане на пазари, които сме загубили поради дива политика през 1991-1992 г. и завоюване на нови пазари. Всички инструменти и възможности на държавата, на изпълнителната власт и на парламента трябва да бъдат мобилизирани за подкрепяне на такава една политика.
И накрая само една минута, и обещавам ви, че ще засегна този въпрос, за така наречените закони, които продупчват бюджета, както е в случая със Закона за финансиране на селскостопанските работи.
Уважаеми колеги, дайте да престанем (ето, влезе и моят колега Венцеслав Димитров), дайте да престанем да политизираме тази тема! В тази страна четири години всички се кълнат в това, че селското стопанство е приоритетен отрасъл. Всички хленчат за това, че е оставено само на себе си. И когато още през есента на 1993 г. се предвидиха средства за субсидиране кредитирането на селскостопанските производители - частни, семейни сдружения и кооперации - изведнъж започва една демагогия, която прераства даже в цинизъм, че едва ли не това издънва бюджета, след като ние нищо друго през тези две-три години не можахме да направим и не правим по линията на подпомагане на земеделеца. Това е минимумът. И дайте да не политизираме затова, защото хората са със стократно по-големи претенции към нас, на които ние не можем да отговорим.
Благодаря, господин председателю. (Ръкопляскания от блока на БСП и коалиция) 128.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Три реплики има. Заповядайте, господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателствуващ, колеги! Аз искам да репликирам преждеговорившия, който даже ме спомена. Аз не разбрах той дали подкрепя бюджета или не. Защото той всичкото това, което го каза, може и да е хубаво, може да е лошо, но в бюджета го няма. Бюджетът пари за това няма! И той трябваше да завърши с едно изречение и трябваше да каже: да, това са моите възгледи, че трябва да се подкрепя това, това, това ... Това в бюджета го няма, затова не гласувайте за тоя бюджет, а искайте бюджет, който иска нещо друго.
Аз, естествено, щях да възразя, ако той беше направил такива работи. Но аз също ви казах, че не подкрепям бюджета. Но това нещо, което той се опитва тук - да демагогства по отношение на Орсовите кооперации, по отношение задържането на ТКЗСта, по отношение на защитата на селските стопани - това е чиста проба комунистическа демагогия. Това е, което исках да ви кажа.
А другото показва какво ще стане, ако бившите комунисти дойдат пак на власт. Защо? Аз бях в Парламентарната група на СДС. Един човек, записал съм го, ми се обади от Габрово и каза: "Вие Народното събрание ли сте?" Не знам кой ме свърза. Викам: "Да." "Абе, как така тия хора, дето ни управляваха 45 години, пак им давате възможност да говорят и да искат и те да направляват нашата икономика?!"
Ето това е трагичното! И това ви казвам: вие като се върнете на власт, наистина ще стане пълна трагедия! Не че сега сме цъфнали, обаче комунистите са показали, че освен бедност друго не могат да произвеждат. (Единични ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата народният представител Христофор Събев.
ХРИСТОФОР СЪБЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! За протокола: Христофор Събев, народен представител от СДС.
Господин Стоилов, професор Стоилов, аз ще Ви репликирам само за две неща съвсем накратко. Вие посочихте като пример Чехия. Неудачен пример, господин професоре, защото там преди всичко основата беше пълната декомунизация. Там стана всичко благодарение на пълната декомунизация на нещата. Това е цялата работа. (Реплики от блока на БСП и коалиция) 128.3
Вижте какво, вижте, вие сами се отричахте от това. Аз не искам сега да ви давам уроци по това-онова. Не! Обаче искам да кажа нещо съществено. Той е ясен, въпросът. Там и ченгетата ги разкриха, и други работи, но ... (Неразбираеми реплики от блока на БСП и коалиция)
Така. Сега аз искам да ви кажа нещо много съществено. И вече обръщението ми е и към министъра на финансите. Само две думи ще кажа. И искам да ме чуе целият български народ също: че всъщност главната грешка на всичкото, което направихме досега всички (и в т.ч. и този бюджет е слаб в това отношение) е, че се даде преференция на частния среден производствен бизнес. Никакви преференции по отношение на данъци, данъчни облекчения, а също и на кредити, които да бъдат нисколихвени, това, което Ерхард направи в Германия след войната, това, което беше нормално да го направим, а се отпуснаха юздите на спекулантите, на безнравственото постъпване с народното стопанство.
И затова именно аз ви казвам: затова ще отговаряме всички. Аз апелирам към вас и бог ще ни съди, ако не дадем преференции на този бизнес. Защото това е моралното, скъпи колеги - хората да се научат честно да си изкарват хляба, а не само да се стрелят и да си правят разни далавери.
Прощавайте за ... (неразбираема реплика от блока на БСП и коалиция, ръкопляскания от блока на СДС) Моля ви, не ме реплекирайте от място за "Сапио", защото нямам никаква вина! Нямам, дайте доказателства! Нямам. Не сте прав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Извинете, недейте влиза в пререкания със залата!
ХРИСТОФОР СЪБЕВ: Не сте прав, защото един лев нямам спестени пари нито в банкова сметка, нито в спестовна книжка. Никакви! Извадете ги на бял свят?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля Ви, недейте влиза в пререкания със залата! (Шум и реплики)
За трета реплика има думата народният представител Емил Юруков. 128.4 ЕМИЛ ЮРУКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпреки призива да не се политизират някои от законите, колегата Стоилов, тук наистина пак с политически мотиви успя да защити тези недоносчета орсови.
Днес имахме една среща и колеги от БСП присъстваха и от ДПС, от СДС бях аз с 50 частни фермери, които се оплакаха точно от тези орсовки, заради които все още кредити никой не може да получи. И тези хора плакаха със сълзи на срещата, защото тези кооперации вземат големите дълготрайни активи на бившите ТКЗС-та. Не дават възможност на тези фермери дори и на търгове да участват, за да вземат и те като дял имащи право в това имущество и с думите, че да не се политизира орсовият закон, вие наистина искате да дадете пари по този закон точно на тези комунистически кооперации орсови, които ги създавате. Те пречат именно и за връщане на земята, и за оземляване на безимотни и малоимотни. Така че, господин Стоилов, не познавате добре проблема. Тези 50 човека от цяла България най-добре го казаха днес на нашата среща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, господин Юруков.
За дуплика има думата професор Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Вие продължавате да се намирате в болезнена идеологизация. И от това само губите. Вас ви боли, че селото и селянина ви обърнаха гръб и те ви обръщат през тази година още повече гръб, след като приказвате по този начин. (Ръкопляскания от блока на БСП) Вашата политика и вашето законодателство, касаещи селското стопанство, както се произнасят даже депутати от дясната страна на френския парламент, е една безумна политика.
Господин Събев, в Чехия нещата са далеч по-добре, отколкото в България. И тук ще приведа една оценка, която не е моя, а на международни организации, на европейски икономисти. В Чехословакия, сега в Чехия икономическата реформа се провежда по начин по формула, която е много, много различна от тази, по която стартира у нас в България. Там макар че от първия ден в изпълнителната власт са неолиберали, консерватори, както искате ги наречете. СМ/ВР 129.1
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Но комунисти няма.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Но като по-умни хора провеждат една реформа по един умен начин, а не така както у нас стартира реформата в 1992 г. Това е оценка и на международни делегации, които идват тук, и на икономисти в България и извън България. Това е причината.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов. Това е трета процедура.
Заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Парламентарната група на СДС иска половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви съобщение за утре.
Десети февруари, 16 ч., зала "Запад" - пресконференция.
Други съобщения нямам.
Давам по искане на парламентарната група на СДС половин час почивка и закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 19 ч. и 50 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Йордан Школагерски
СЕКРЕТАРИ:Руслан Сербезов
Илиян Илиев