Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ДВЕСТА И ДВАНАДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ

София, петък, 9 април 1993 г.

(Открито в 9 ч. и 20 м.)
09/04/1993
Председателствали: председателят Александър Йорданов и заместник-председателят Кадир Кадир
Секретари: Руслан Семерджиев и Ведат Сакаллъ
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, започваме днешното заседание.
Най-напред ще помоля народните представители, които очакват писмен отговор на свои въпроси към съответните министри, да заповядат да получат тези отговори.
Отговор на питането на господин Пламен Денчев от министъра на вътрешните работи.
Господин Денчев, заповядайте за отговора.
Питане от господин Иво Атанасов към министъра на правосъдието. Господин Атанасов да заповяда да получи своя отговор.
Също питане от Иво Атанасов до министъра на отбраната. Заповядайте.
Питане от госпожа Соня Младенова до министър-председателя. Заповядайте, госпожо Младенова.
Питане от народния представител Иван Будимов до министъра на вътрешните работи. Заповядайте, господин Будимов.
Питане от народния представител Златимир Орсов до министър-председателя. Заповядайте, господин Орсов.
Питане от народния представител Стойчо Шапатов до министъра на финансите. Заповядайте, господин Шапатов.
Преди да започнем работата върху парламентарния контрол искам отново да информирам, че държавният бюджет е постъпил вчера в парламента. Аз съм го разпределил на всички 20 комисии. Моята молба е комисиите да започнат неговото гледане по възможност още от понеделник. СБ/ЛТ 397.1.
Същевременно е постъпило предложение за днешния дневен ред, а именно на основание чл. 32, ал. 2 от правилника на 13 април (вторник) и на 14 април (сряда) да не се провеждат пленарни заседания. Постоянните комисии на Народното събрание, на които е разпределен проектът за закона за държавния бюджет да представят становищата си до 10 часа на 15 април. (Шум в СДС) И проектът за закон за държавния бюджет заедно със становищата на комисиите да бъде внесен за разглеждане в пленарната зала като точка първо от дневния ред на 15 април.
Това е проект за решение на Народното събрание с вносител Парламентарната група на Новия съюз за демокрация.
Заповядайте, господин Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз исках процедурно да взема думата по един въпрос, но сега, като чух това предложение за дневния ред, се възползвам да взема отношение и по него. Очевидно е много несериозно. Очевидно тази парламентарна група не е наясно, че в целия християнски свят великата и светлата седмица са дни, в които парламентите не работят. Така е поне в християнския свят, господине, не викай "Ей", комунистите бяха забранили да го празнуваме изобщо този ден и хората се криеха да ходят по черкви. (Шум в цялата зала) И онзиден тук големи християни се пишехте, но това е истината. Затова аз предлагам това предложение да бъде отхвърлено.
Но поисках думата по друг въпрос. Снощи беше приета за член на Организацията на обединените нации Република Македония. Заслугата за приемането на Македония се дължи и на България. България беше първата страна, която призна Македония. Мисля, че ние можем да се гордеем с това нещо и предлагам още днес да бъде създадена една комисия, която да изработи едно обръщение до македонския парламент, с което да поздравим македонския парламент за приемането им в Организацията на обединените нации. (Ръкопляскания в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
По процедурен въпрос има думата господин Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): От името на Парламентарния съюз за социална демокрация бих искал да изразя подкре397.2. па на това предложение и готовност да се включим, както предполагам, и представители на другите групи в подготовката на това поздравление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Камов. Както винаги, България е единна по този въпрос.
Госпожице Русева, заповядайте.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Мисля, че е дошло времето да гледаме нещо, което е много важно за нашата страна - внесения законопроект да бюджета. Отделно е, че той ни е поднесен в един момент късен, но явно такива са възможностите били на правителството да се справи с това. Но ние не смятаме, че не би могло в понеделник да работят комисиите, тъй като обсъждането в комисиите на бюджета е една сложна и тежка работа и много отговорна, бих казала, но за вторник и сряда биха могли да се направят тези заседания целодневни - и сутринта, с едно прекъсване по обяд, и следобед да заседават комисиите, за да могат да се произнесат.
Ние смятаме, че разглеждането на бюджета е нещо много отговорно за нашия парламент и смятаме, че пренията, които и в пленарната зала ще станат, трябва да има достатъчно време, за да бъдат проведени.
Затова в комисиите подробно трябва да бъде разгледан този въпрос и ние смятаме, че едно целодневно заседание във вторник и сряда на комисиите би могло да има едни добри резултати.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожица Русева.
Господин Орсов, по същия въпрос ли? Заповядайте.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, упълномощен съм от ръководството на Парламентарния съюз на БСП да заявя, че Парламентарният съюз ще подкрепи едно решение във вторник да няма пленарно заседание, а постоянните комисии на Народното събрание да работят, за да разглеждат законопроекта за бюджета. Но подкрепяме да няма пленарно заседание само във 397.3. вторник. Ние сме против и в сряда да няма пленарно заседание следобяд, тъй като постоянните комисии биха могли да работят по бюджета и в сряда преди обяд и да представят своите становища.
Настояваме в сряда да има пленарно заседание, като подкрепяме във вторник да няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Внесено е предложението. Предлагам ви да започнем гласуването по неговите три точки.
Мисълта ми е да не губим време за отговор на актуалните въпроси, които са отново много и са се натрупали.
Процедурен въпрос ли? Заповядайте, господин Ганев.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря, господин председателю. Поначало аз приемам този ускорен ход на разглеждането на бюджета. Но за да стане това, в тези два дни - вторник и сряда - аз смятам, че е абсолютно необходимо да се направи един точен и строг разчет и разписание на заседанията на комисиите. Защото в противен случай ще се явят застъпвания, ще се явят изпускания и т.н.
Затова моля, господин председателю, да съберете председателите на комисиите, за да се установи точен график в провеждането на заседанията.
Благодаря. 397.4. ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Сега, за да не влизаме повече в дискусии, това проекторешение съдържа три точки. Всяка парламентарна група и народните представители да се ориентират как ще гласуват по тези точки.
Що се отнася до последната точка - трета, Народното събрание може да приеме решение кога една точка да бъде внесена за разглеждане, но ние не можем да задължим комисиите точно в определен срок да си свършат работата. Защото все пак това е и един субективен проблем - примерно могат да нямат кворум и т.н. Всичко се случва.
Така че за мен е съществена тази част от решението, която дава възможност на комисиите да работят и затова да кажем - вторник и сряда да няма пленарни заседания.
Подлагам на гласуване най-напред предложението на господин Орсов, тъй като то е предложение само за вторник.
На основание чл. 32, ал. 2 от правилника на 13 април вторник да не се провежда пленарно заседание.
След това ще предложа основното предложение за вторник и за сряда.
Гласувайте за това предложение! Първо, за вторник само гласуваме.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата!
Гласували 179 народни представители, за това предложение - 106, против - 71, въздържали се - 2. Предложението се приема.
Сега гласуваме основното предложение. А то е - и във вторник на 13 април, и в сряда на 14 април Народното събрание да не провежда пленарни заседания.
Моля, режим на гласуване, гласувайте това предложение! (Шум и неразбираеми реплики в залата)
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата!
Гласували 184 народни представители, за това предложение - 92, против - 75, въздържали се - 17. Предложението се отклонява.
Пристъпваме към гласуване на точка втора. Всъщност пояснявам, че тя не може да има задължителен характер. Тя има само препоръчителен. МС/ЛТ 398.1.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Ама не може да се гласува такова нещо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Препоръчва на постоянните комисии да представят становищата си до 10 часа на 15 април. (Шум и неразбираеми реплики в залата)
Само това, ами такова е предложението!
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Ама ние всякакви щуротии ли ще гласуваме в това Народно събрание?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги!
Ами, да гласуваме да работиме и нощем, да гласуваме въобще какви ли не щуротии, за да се знае, че това 36-то Народно събрание може такива неща да гласува.
Как може сериозно да се говори, че до 15 часа или до 16 часа, или че дори за два дена една комисия ще може да изработи своето отношение към бюджета! Че бюджетът е най-важният акт в тази страна!
Вие сигурни ли сте, след като вие всичките почти участвате в по две комисии как ще тичат тези хора от едно място на друго, за да има кворум. Как ще се изказват? Моля ви се, нека да бъдем сериозни!
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Има правилник!
СТЕФАН САВОВ: В края на краищата не може, а по правилник въобще никой не може, никоя комисия да бъде задължена с някакви часове. Ако господата от Новия съюз за демокрация, Съюз за нова демокрация не са чели въобще правилника, това си е тяхна работа.
Ами тогава дайте бюджета и да почнеме да гласуваме. Бюджетът не е раздаден още, господин председател! Така ли е?
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Не е раздаден!
СТЕФАН САВОВ: Не е раздаден! Не са се запознали хората! Вижте, в края на краищата трябва да има някакво сериозно отношение към работата в този парламент. Това е невъзможно!
А искам тука да кажа, че ние бихме категорично се противопоставили против това - християнските да... (Неразбираеми реплики от залата) ...Буш, но беше християнин, а не като тебе атеист, който е гонил християните. (Неразбираеми реплики от залата) 398.2.
Ние категорично ще се противопоставим на това, на християнските празници да се работи. Ние направихме всичко възможно и малцинствата да имат право своите празници да ги празнуват.
И затова аз се обръщам с молба и към Движението за права и свободи да подкрепи и нас, които сме християни, да бъдат празниците запазени.
Не само празниците! Ако някои господа мислят, че след като правителството се бави толкова време, ние сега може да отменим тази отпуска. Тогава преди всичко да се гласува промяна на правилника, защото в правилника пише "десет дни по великденските празници". И ние, ако започнем да заобикаляме правилника, което има една такава тенденция се очертава, то аз смятам, че този парламент пак вече действително няма място и би трябвало да се разпусне по-скоро. (Весело оживление в залата, неразбираеми реплики, ръкопляскания от блока на СДС)
(Неразбираеми реплики от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря! Става дума не за задължителна, а за препоръчителна норма. Но добре е вносителите да вземат отношение и да се съобразят с...
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Не може такива препоръчителни норми! Вижте си правилника!
РАДКА ВАСИЛЕВА (НСД): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
Това, което предлага Новият съюз за демокрация, първо не е свързано с великденските празници и ние в никакъв случай не казваме, че по време на великденските празници Народното събрание трябва да работи. Много ви моля, просто да спрете спекулацията по този въпрос!
Второ, това което предлагаме, е свързано с работа на Народното събрание на постоянните му комисии и е препоръчителна онази норма, която ние ви предлагаме.
СТЕФАН САВОВ (от място): Думата "норма" не може да бъде препоръчителна!
РАДКА ВАСИЛЕВА: В никакъв случай ние не задължаваме! След това това, което също ние ви предлагаме, то е свързано с една продължителна работа на Народното събрание, която вече тече в постоянните комисии. Тук много ви моля да не се спекулира с този въпрос, че ние като че ли за първи път се запознаваме 398.3. с проектобюджета.
Проектобюджетът в комисиите се обсъжда много дълго преди неговото внасяне. А той вече е внесен!
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Госпожо даскалице, нямаме проектобюджет! (Шум и неразбираеми реплики, "Браво!" от блока на СДС)
РАДКА ВАСИЛЕВА: Специално в Комисията по образование и наука проектобюджетът се обсъжда от около месец. Така че трябва да стане ясно и това. (Шум и неразбираеми реплики от блока на СДС)
Препоръчвам ви да спрете, господин председател, трябва да се въведе все пак ред в залата.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Госпожо даскалице, дайте ни бюджета!
РАДКА ВАСИЛЕВА: Госпожо Русева, бюджетът е внесен. Благодаря ви за вниманието! (Оживление, шум и неразбираеми реплики от залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Давам на госпожа Михайлова. Сега, нека да разискваме, да не разискваме юридически неща! Проблемът не е на председателя, проблемът е на вносителите и на пленарната зала. Това е!
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): И какъв е тоя термин?
СТЕФАН САВОВ (от място): Препоръчителна норма не може да има!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Няма да е норма, препоръка е, без думата "норма", така може. 398.4.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз се обръщам с молба към парламентарната група на Новия съюз за демокрация да си изтегли тая точка, поне нея, ако не цялото решение, защото една част беше гласувана, просто защото вече се явява абсурдна. Тя и преди това беше абсурдна, но сега, след като гласувахме само вторник да бъде ден да работят комисиите, как ще стане да може да се гледа в еди колко си часа на еди коя си дата бюджетът?
Тези комисии имат възможност да работят една сутрин, вторник сутрин, вторник следобед и в най-добрия случай в сряда сутрин. Двадесет комисии, колеги! Как ще разгледат бюджета?
Аз не знам кой е правил бюджета на правителството. От думите на госпожа Василева излиза, че Новият съз за демокрация е правил бюджета (реакция в блока на СДС, ръкопляскания), тъй като твърди, че те знаели бюджета. Аз лично не съм го видяла до ден днешен. Може би вчера е постъпил следобяд, но не ни е раздаден. В нашата комисия проектобюджет не е разглеждан и няма как да е разглеждан, защото такъв нямаше. Може би вече има постъпил! Самият Министерски съвет прие проектобюджета, който ни представя, онзи ден. Как една комисия се е занимавала с тоя бюджет?!
Извинявайте, и още нещо - препоръчителни норми. Но попитайте юристите. Няма и не може да има, защото те нямат правно действие. Не може да гласуваме неща, които са безсмислени, които нямат абсолютно никаква логика да се гласуват. Какво ще стане, като не изпълним тази препоръчителна норма? Отговорете ми! Какво ще стане? - Нищо. Абсолютно нищо.
И нека се отнасяме по-сериозно към бюджета. Не може двадесет комисии да го разгледат. Ако искате сериозно отношение към бюджета и към правителството, оставете комисиите да го разгледат и наистина да дадат своето отношение. Останалото е смешна история и аз лично смятам, че дори е подигравка към бюджета, който е внесен. Как си го представяте за осем часа?!
Много ви моля, колеги, оттеглете тези неща, защото вие поставяте в смешно положение парламента и правителството. (Единични ръкопляскания в блока на СДС) СД/ЙА 399.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Така. Загубихме достатъчно време.
Сега по въпроса за препоръка и т.н. Аз съм противник на това пленарната зала да се превръща в съдебна зала. Организацията на Обединените нации много често излиза с препоръка, общото й събрание ... (Златка Русева, от място: "Ние не сме ООН.") Моля ви се! Е, не сме и съдебна зала! И в тази зала не са само юристи. И не е казано, че трябва да бъдат само юристи. (Шум и реплики в блока на СДС) Така. И организацията на Обединените нации много често препоръчва на цели страни, а не само на отделни комисии, да гледат един или друг въпрос. (Шум и реплики в блока на СДС) Така, така ...
По този въпрос има внесено предложение от парламентарната група Нов съюз за демокрация. Изказаха се достатъчно различни становища. Чета точния текст на предложението. Ако те не го отнасят, гласувайте го и точка.
"Постоянните комисии на Народното събрание, на които е разпределен проектът за Закон за държавния бюджет, да представят становищата си до 10.00 ч. на 15 април."
Аз виждам също известен абсурд в цялото това нещо. Но повече от това - да го прочета и да го поставя на гласуване, не мога да направя.
Моля режим на гласуване. Гласувайте това решение. (Шум и реплики в залата) Лично председателят гласува против. Това е. И поясних, че едно такова решение не е задължително за никого. Да не превръщаме мухата в слон. Това е.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 188 народни представители, за тази точка на решението - 108, против - 73, въздържали се - 7.
Последната точка вече насочва вниманието към това, решението да има абсолютно задължителен характер (Златка Русева, от място: "Ама няма такова нещо!") и по този начин аз не мога тази точка да я поставя на гласуване. Благодаря.
Заповядайте, господин Стоянов, процедурен въпрос.
МИЛЕН СТОЯНОВ (СДС): Милен Стоянов СДС.
Тъй като се заговори даже за задължителен характер, много моля някой от това събрание, който и да е той, каквато 399.2 и позиция да заема, да обясни каква ще бъде санкцията за неизпълнението на това решение. (Единични ръкопляскания в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Стоянов, пояснявам специално за Вас, че се заговори за това, че няма задължителен характер, а не, че има задължителен характер. Тоест, за точно обратното тук се говори, в тази зала.
Сега новопостъпили питания след втори април:
Постъпило е питане от народния представител Никола Мишев към министъра на транспорта Нейчо Неев относно правомерността на заповед на министъра във връзка с железопътна катастрофа в района на Химическия комбинат в гр. Дупница. Срокът за отговор е 16 април.
Постъпило е питане от народния представител Никола Мишев към министъра на образованието, науката и културата Марин Димитров относно проблеми от компетентността на министерството, засягащи учител в гимназията "Христо Ботев" в гр. Дупница. Срокът за писмен отговор е 21 април.
Постъпило е питане от народния представител Бончо Рашков към министъра на земеделието Георги Танев относно законосъобразността на преобразуването на общинска агрофирма "Бекон" - гр. Търговище в ЕООД "Държавно угоително стопанство". Срокът за отговор е 16 април.
Постъпило е питане от народния представител Стоян Иванов към министъра на търговията Валентин Карабашев относно износа на черен маслодаен слънчоглед в нарушение на разпоредбите на Министерския съвет. Срокът за отговор е 16 април.
Постъпило е питане от народния представител Тошо Пейков към министъра на финансите Стоян Александров относно възстановяването на парични средства от председателството на БДМ и съдбата на оставените парични средства на фондация "Еврика". Срокът за отговор е 16 април.
Постъпило е питане от народния представител Красимир Премянов към министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов относно кадровата политика на Министерството на вътрешните работи. Срокът за отговор е 16 април.
Постъпило е питане от народния представител Бончо Рашков 393.3 към министъра на финансите Стоян Александров относно крайния срок за изземване на държавно имущество от общинските съвети на БСП в регион Търговище. Срокът за писмен отговор е 21 април. 399.4 Внесено е предложение за разискване по питането на народния представител Владислав Даскалов и на народния представител Петър Тодоров. Става дума за следното.
Проект за решение на Тридесет и шесто Народно събрание по повод направените изявления на президента на Република България д-р Желев на пресконференция в Давос - Швейцария, във връзка с външната ни политика по проблемите в бивша Югославия.
Сега ще подложа на гласуване това предложение, като народните представители могат да посочат дата за провеждане на разискването.
Моля, режим на гласуване! Гласуваме по повод на това питане да се проведат разисквания.
Моля, гласувайте!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата!
Гласували 175 народни представители. За това предложение - 75, против - 74, въздържали - 26. Предложението не се приема.
Актуален въпрос от народния представител Гинчо Павлов, относно предприетите конкретни мерки от правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Процедурен въпрос, заповядайте, госпожа Стефанова. Извинявайте, господин Павлов.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС): Моля да бъда извинена, че нарушавам регламента на Народното събрание.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министърпредседател, уважаеми колеги! Бих искала да помоля извън регламента на Народното събрание да бъде допуснат един актуален въпрос, във връзка с радиологичната обстановка в страната. Този въпрос не можех да задам писмено, тъй като не съм знаела, че в днешния вестник "24 часа" ще се появи едно тревожно съобщение, което е възможно, както всички писания в този вестник да е един сапунен мехур, който ще бъде пукнат.
Но аз моля господин министър-председателят, тук, от тази трибуна, да внесе едно разяснение във връзка с обстановката в страната, във връзка с взетите мерки от страна на правителството. И се надявам, че това ще го направи. Много Ви моля да бъде допуснато за разглеждане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви.
Очевидно е за отговор на такива въпроси има съответния ред, за да се вземе съответната информация. Но аз също моля господин министър-председателя, ако има предварително случайно СМ/ВР 400.1 информация по тези въпроси, да вземе отношение веднага. Защото това е въпрос, който може да разтревожи нашата общественост.
Заповядайте, господин Беров!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Изключено е, поне според мен, да бъде направен точен разчет откъде ще мине радиационният облак, който знаете, че е тръгнал от хиляди километри далеч от България. Беше дадено съобщение, че той ще мине точно над София. Вие разбирате, че това не могат да бъдат сериозни изчисления.
Правителството свика още вчера съответната комисия. Нямаме още някакви достоверни данни за пътя, степента на разсейване, отклонение, ветрове и т.н. Така че не може да кажем този облак дали въобще ще премине над България. Но за по-точен отговор, ако искате, бихме извикали министъра на околната среда. Той все пак е по-компетентен от мен, тъй като е човек, специализиран именно в тази област. Ако настоявате, нямам нищо против. Ще направя необходимото. Но според мен реална опасност няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Беров.
Актуален въпрос от народния представител Гинчо Павлов, относно предприетите конкретни мерки от правителството за спиране на процесите на турцизиране в България.
Заповядайте, господин Павлов, да развиете Вашия въпрос в рамките на три минути.
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПС ан БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председателю! Въпросът губи част от своята актуалност след посещението на главния прокурор господин Татарчев в Западните Родопи, след неговите констатации и след изявлението му, че Главна прокуратура няма да остане безразлична към процеса на насилствено турцизиране.
Но все пак чрез т. 19 от Програмната декларация на правителството, Вие поехте ангажимент, че ще спрете този процес. Затова най-учтиво Ви моля да отговорите, в какво се изразява и какви са размерите на констатираното от Вас турцизиране и какви мерки е предприело, ще предприеме или ще предложи правителството за спиране на този процес. 400.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Павлов. Моля, господин министър-председател, заповядайте за Вашия отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Позволете ми в началото на своя отговор на въпроса на господин Павлов, да припомня т.18 от Програмната декларация на правителството, която гласи: "Правителството няма да допуска прояви на национализъм и опити за манипулиране на населението и турцизиране в смесените етническо-религиозни райони. Както сами се убеждавате, формулировката в тази точка изхожда не от презумпцията на констатирани факти, а по-скоро от презумпцията определени процеси да се пресекат, ако те бъдат констатирани.
Искам пред вас да изразя разбирането си за това, в какво се изразява онова турцизиране, спрямо което аз сега изразявам готовност да реагирам в рамките на моите пълномощия. 400.3
На първо място това е злоупотребата с административна власт по посока към насилствено променяне на етническата идентичност на български граждани, подчертавам, става дума за злоупотреба в рамките на правомощията, приписани на едно или друго длъжностно лице по силата на закона.
Би било злоупотреба, което аз също съм готов решително да пресека, ако дадено длъжностно лице употреби административна принуда в рамките на своите правомощия в опитите си да промени етническата идентичност на български граждани.
На второ място, злоупотреба би било бездействието на държавните органи при случаи, когато български граждани, които не са овластени, упражняват насилие на други български граждани с цел те, последните, да променят тяхната етническа идентичност.
Ако държавните органи са известени за такива случаи и те не реагират, това би било бездействие, което аз също съм готов да пресека, упражнявайки пълния обем на своите правомощия.
Въпросът на господин Павлов се отнася до обстоятелството, че понастоящем голяма част от живеещите в Западните Родопи и поречието на Места мюсюлмани, чийто майчин език е българският и които според преобладаващото мнение на специалистите имат български етнически произход, определят себе си като турци.
Мисля, че ще бъде повърхностно, ако не се опитаме да изясним комплекса от причини, пораждащи това явление. И затова моля да ми разрешите накратко да скицирам тези причини така, както аз ги виждам.
Първо, нека не забравяме сложната историческа съдба на българомохамеданите през последните осемдесет години, която съдба нанесе тежки рани върхя тяхната душевност. Колко пъти досега им бяха сменяни имената?
Ще отбележа, че съществуват документи, от които се вижда, че себевъзприемането като турци е било характерно за тях и през други периоди - през средата например на 30-те години. С брутални форми на насилие бе проведен възродителният процес сред тези наши сънародници от началото на 70-те години. Имаше убити, ранени, пребити от бой, изпратени на лагер и хвърлени в затвора. ВТ/ЗТ 401.1
Втори момент, втора причина, на която искам да се спра, това е фактът как ги възприемаме ние, българите, свързани с християнската религиозна традиция. За да бъда разбран, ще отбележа, че даже от доклада на работната група на Софийската областна администрация при една проверка, продължила от 2 до 4 декември миналата, 1992 г., проверка по сигнали за турцизиране на българското население в община Сатовча се съдържат не на едно място изрази, като например: "Новоназначени са 12 души, от тях 2 българи". Това е на стр. 12 от доклада на комисията. Интересно е какви са останалите десет от новоназначените, според авторите на доклада, ако не са българи.
Трето. Мюсюлманите от този край приеха с надежда и ентусиазъм промените, започнали след 10 ноември 1989 г. Колко голямо обаче беше тяхното разочарование, когато процесът на възстановяване на човешките им права и по-специално правото на свободен избор на име срещна яростна съпротива. Особен двигател на тази съпротива бяха онези, на които господин Павлов също така по това време бе секретар. Може би Вие не съзнавате това, но между организираната и ръководената от Вас и от народния представител Евгени Друмев Разградска република и проблемът, който днес дискутираме, имат пряка причинно- следствена връзка.
Четвърто. Голяма беше съпротивата, осъществена с Вашето най-голямо участие, господин Павлов, и също въвеждане изучаването на майчиния език в българското училище като реализация на едно основно човешко право. Тази съпротива предизвика ответна реакция и в нарушение на закона местните структури на ДПС организираха бойкот на учебните занятия. Бойкотът при това беше организиран така, че в него бяха въвлечени голяма част от мюсюлманите в Западните Родопи, при това без никакво основание, тъй като няма никакво съмнение, че съгласно приетото в ООН и ЮНЕСКО определение, майчиният език на тези наши сънародници е българският. По този повод аз апелирам към ДПС да подпомогне правителството в усилието му това да бъде разяснено сред членовете и симпатизантите на това движение в Западните Родопи и по поречието на река Места.
Пето. Важна роля играят социално-икономическите фактори. Икономическата криза е засегнала особено силно този край и това поражда у хората съответно чувство на несигурност. 401.2
Шесто. Не може да бъде премълчано и отражението на политическите борби върху душевността на българо-мохамеданите. Стремежът на политическите сили да мобилизират и втвърдят своя електорат понякога струва твърде скъпо на отношенията между различните етнически и религиозни групи у нас. Аз вече дадох конкретни примери за това в своето изложение дотук.
Що се отнася до проявите на насилие, заплаха, злоупотреба с власт и други незаконни действия, нарушаващи правото на гражданите свободно да определят етническата си принадлежност, включително и правото на свободен избор на име, правителството в изпълнение на т. 19 от своята програмна декларация ще бъде, както вече казах, категорично.
Вие сте запознати с резултатите от проверката на комисията, назначена на 16 март от софийския областен управител, която извърши проверка в община Сатовча във връзка със създалото се социално напрежение около приложението на Закона за имената на български граждани. От Главна прокуратура бяха любезни да ни отговорят, че по сигнали за закононарушения в района се извършва предварителна проверка. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин министър-председателя. Господин Павлов, заповядайте. Имате думата.
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин министър-председателю, независимо че по мое мнение на няколко пъти сменихте местата на причината със следствието, аз съм изключително доволен от този Ваш отговор, от констатациите, съдържащи се в него и Ви благодаря, както и за това, че нарушихте за първи път табуто, едно психологическо табу върху този проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Павлов.
Актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов относно развитието на българо-руските отношения във връзка с намеренията за демонтиране на паметниците на съветските воини у нас. Заповядайте, господин Вълканов, за да развиете Вашия въпрос. (Шум и възгласи: "Е-е-е" в блока на СДС) 401.3
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председателю, от известно време, вече година и половина, в страната господства неовладян разрушителен дух, руши се нашата промишленост, селското ни стопанство, културата ни, разгражда се националната ни сигурност, внесен бе разкол в Българската православна църква, в науката, в спорта и къде ли не още.
Духът на разрушението е насочен и срещу националната ни памет. Рушат се паметници на поети и на борци за социална справедливост. Напоследък стихията на разрушението се насочи срещу паметници на българо-съветската, респективно българо-руските отношения. (Шум и реплики в блока на СДС) Взето е решение до 1 май тази година да бъде разрушен и паметникът на Съветската армия. (Шум и реплики в блока на СДС)
Позволявам си да изкажа мнението, уважаеми колеги, че това решение съставлява една огромна провокация. Най-напред провокация спрямо собствения ни народ. Очевидно е, че някои сили желаят да внесат конфликт вътре в обществото ни, за да попречат на правителството на господин Беров да изведе страната ни от състоянието, в която беше вкарана, от правителството на Филип Димитров. (Шумно изразено неодобрение и реплики в блока на СДС) 401.4
На второ място, без съмнение това е провокация, насочена срещу българо-руските отношения, особено в този момент, когато предстои посещението на министър-председателя в Москва.
Аз не вярвам руският народ и неговите политически представители да приемат с въодушевление подобни прояви на враждебност. И без това не съвсем блестящите отношения - политически, икономически и духовни с Русия съвсем ще бъдат разстроени, което не би могло да ни радва. Дори чисто прагматично погледнато, ние трябва да признаем, че имаме и винаги ще имаме нужда от Русия, от нейното приятелство, от нейния огромен духовен и материален потенциал. (Непрекъснати реплики от СДС)
Ето защо си позволявам, господин министър-председателю, да Ви поставя следните въпроси:
Как се отнасяте към намерението да бъде демонтиран Паметникът на Съветската армия?
Второ, как смятате ще се отрази разрушаването на този паметник върху развитието на нашите отношения с Русия?
Трето, смятате ли за възможно правителството на Република България да предприеме някакви мерки, за да предотврати разрушаването на паметниците на съветските войни и какви могат да бъдат тези мерки?
Искам, господин министър-председателю, да Ви поставя още един въпрос с оглед на конкретната обстановка, която възникна в момента. Вие знаете може би, че всяка събота организацията "Южен парк" и Комитетът за защита на съветските паметници и Паметникът на Съветската армия организират митинг пред Паметника на Съветската армия. Това трябваше да стане и тази събота, утре. Но утре (силният шум и репликите от страна на СДС продължават) общината е разрешила хепънинг на привържениците на СДС пред Паметника на Съветската армия. Аз сериозно се опасявам, че утре ще бъде направен опит да се извърши вандалско посегателство върху този паметник и ще започне неговото разрушаване.
С оглед на това Ви питам дали правителството е готово да вземе мерки, за да охрани тази обществена собственост, свързана с извънредно високи нравствени за България и за българския народ ценности? НЧ/КТ 402.1 Визирам още няколко въпроси: проверени ли са ликвидационните съвети в гр. Сепарева баня и с. Сепарево. Те са проверени всъщност, а селата Ресилово и Овчарци господин министърът е оставил може би за мен.
Питам, коя е фирмата "Г. Васев", изрядни ли са й правните взаимоотношения с Министерството на земеделието и какви приходи е реализирала тя в полза на държавата?
Последно, може ли да докладвате в Народното събрание какво е състоянието на сушилните за тютюн? Кой е отговорен за състоянието им и какви са загубите за държавата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Иванов.
Моля, господин министър-председател, за Вашия отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, по поставения от Вас актуален въпрос относно работата на ликвидационните съвети в община Сепарева баня бе поискана информация и извършена проверка на място от областната управа на Софийска област, при която се установи следното ще се спра на шест резултата:
По въпрос първи: твърденията за увеличен брой животни към декември 1992 г. в частните стопани се потвърждават от областния управител, както следва:
крави - увеличени с 69 бр.;
свине-майки - увеличени с 22 бр. и
птици - увеличени с 561 бр.
По въпрос втори: извършена е цялостна проверка за дейността на областната администрация, както в селата Ресилово, Овчарци, Сепарево и самия гр. Сепарева баня, и се установиха постъпили осем преписки във връзка с дейността на ликвидационните съвети.
Установени са от контролната група правилни действия от страна на областния управител и неговата администрация.
По въпрос трети: ябълковата градина в с. Сепарево е раздадена за временно ползване от поземлената комисия. В гр. Сепарева баня поради липсата на финансови средства за обработване над 1000 дка ябълки и 350 дка черешови насаждения, същите са раздадени за временно ползване на бивши собственици, като въпросът е обсъждан на общоградско събрание в Сепарева баня. ЦМ/ВР 403.1
По данни на кмета на гр. Сепарева баня оранжерията е в същото състояние, в което е заварена от ликвидационния съвет: имало извадени метални тръби, изгнили поради съдържанието на сяра в минералната вода, които са били в двора на местното ТКЗС.
За разграбване на обори и евентуалното унищожаване на оранжериите компетентен да даде отговор на въпроса, кой ще носи отговорност, е районният прокурор, ако му бъдат предоставени достатъчно данни за това.
По въпрос четири - за провежданите търгове, не е установено да са участвали членове на ликвидационни съвети, независимо че законът не забранява това им участие, ако те са с права на собственици.
Фирмата "Георги Василев" е регистрирана в Министерство на земеделието на 8 май 1992 г. Фирмата е извършвала оценка на имуществото на ТКЗС, което представлява услуга, която се заплаща. Поради което въпросът, какви приходи е реализирала в полза на държавата тази фирма, е неясен.
По отношение на павилиона тип "Пирин" смятаме, че сте прав, поради което е поискано от ликвидационния съвет да се извърши преоценка, тъй като първата оценка не е била извършена от експерти.
По въпрос пети - по данни на областния управител оборите и сушилните за тютюн са наследени в това състояние от ТКЗС. Сушилнята е за основен ремонт, тъй като всички горелки са били разбити. Такъв ремонт не е направен от ликвидационния съвет поради липса на съответни финансови средства.
По въпрос шест не се установи Координационният съвет на СДС да е давал указания за дейността на ликвидационния съвет. Ако такива указания съществуват, то моля да ни бъдат предоставени съответните данни.
Работната група, извършила проверката по цялостната дейност на областния управител, не е установила дейност, подчинена на политическа сила.
Ликвидационните съвети са назначени по предложение на кмета на общината с писма # 504, 772, 1255 от 1992 г.
Не е установено и депутати от СДС да са давали писмено съгласие за освобождаване и назначаване в тази област. 403.2
Посоченото решение на Общинския съвет в Сепарева баня, с което се предлага на областния управител да анулира търговете, проведени от ликвидационните съвети, е отправено от орган на общинското самоуправление. Такова искане би следвало да отправят участниците в търга, поради което областната администрация не е предприела никакви действия по този въпрос.
По въпрос седем. В момента финансоворевизионните органи са засипани с искания за извършване на ревизии по дейността на ликвидационните съвети. Такива искания има стотици. Само с ревизия могат да се установят евентуални щети, тяхната стойност и лицата, които следва да възстановят нанесените загуби.
Предпоследен, осми въпрос: до влизане в сила на Постановление # 6 на Министерския съвет от 1993 г. с Министерството на земеделието се съгласуваха продажбите само на племенни животни и стада. От зададения въпрос не става ясно за кои населени места и в какъв период са раздадени животни, както и кои текстове на закона са нарушени.
По последния, девети въпрос: този актуален въпрос, по който отговарям, е заведен в Министерския съвет на 6 април т.г. Предоставеното време за отговор до тази сутрин не дава възможност за задоволителен отговор относно проведените търгове в общината, както и за проверка относно начина на тяхното одобряване.
По мое мнение не смятам, че е уместно за изясняването на тези въпроси да бъде използван апаратът на Министерския съвет, както и на тях да се дава отговор пряко от министър-председателя.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на министърпредседателя.
Моля, господин Иванов - дали сте доволен или не от отговора. 403.3
ВЕСЕЛИН ИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз няма да правя оценка на моя отговор. Това ще го направят хората, които ни слушат. Уважавам мнението на министър-председателя, че наистина не трябва министър-председателят да отговаря на такъв въпрос. Но след като един министър не е дал отговор, аз мисля, че следващата инстанция е министър-председателя.
В отговорите, които бяха посочени на актуалните въпроси са пропуснати, умишлено или не, примерно, че овцете са намалели около 2500 за една такава малка община. Също така ябълките в миналото са носили и валута за този район. Членовете на ликвидационните съвети се поощряват, господин министър-председател, от един такъв отговор, но времето и сигурно най-късата ни следвременна история ще ни даде най-точния отговор за това кой как е отговарял и кой какво е вършил в този период от време.
Все пак аз благодаря и се извинявам още веднъж, че найточния адрес на въпроса не беше към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНЪДР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Иванов.
Искам да поясня, че днес най-напред отговаряме на въпросите, които са със срок на отговор - 9 април. Така е гласувало Народното събрание за най-спешните актуални въпроси. Затова моля министър-председателят да остане, тъй като има още отговори и питания към него.
Актуален въпрос от народния представител Емил Капудалиев относно невъзможността на Софийския районен съд, Софийския нотариус и други служби на Министерство на правосъдието да работят след телефонния тероризъм и заплахите с бомби. Въпросът е към министърът на правосъдието, господин Мишо Вълчев. Заповядайте, господин Капудалиев, да развието Вашия въпрос.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа депутати, уважаеми господин министър-председател, господин министре! Телефонният тероризъм напоследък става ежедневна практика. Той не само спъва работата на съответните организации, за които се твърди, че има поставена бомба, но пречи и на гражданите. Това особено ясно личи в работата на Районния съд в град София. Във връзка с това Ви питам: известно ли ви ББ/НП 404.1 е колко дни от 20 януари насам е работил Районният съд в София, Можете ли да съобщите датите, на които той е работил, по колко часа на ден са допускани граждани и адвокати в сградата на съда, за да свършат своята текуща работа. Какви мерки сте взел за обезпечаване нормалните условия на работа в тази толкова важна за столицата съдебна институция.
Уважаеми господин министре, спестявам Ви същите по ред въпроси, които се отнасят и до Софийския нотариус, защото там положението е същото. Надявам се прочее, че ще вземете отношение и ще заявите за своите отговорни мероприятия, които сте свършили и по отношение на тази сграда, а и на други сгради, в това число и в провинцията, на Вашето министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Капудалиев.
Моля, господин министър, заповядайте за Вашия отговор.
МИНИСТЪР МИШО ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Капудалиев! Аз напълно споделям загрижеността, която Вие изразихте тук за състоянието на работата в съдебните институции и не само в София, но и в провинцията. Една ненормална обстановка е създадена благодарение на това, което ние обикновено наричаме телефонен тероризъм. От данните, с които разполагам, мога да ви кажа, че след 20 януари само за месец януари в продължение на три дни съдът не е работил в различни часове. Имам ги точно и ако Вас Ви интересува, бих могъл да Ви ги предам. За месец февруари в продължение на осем дни. Било по-рано, било по-късно, е била давана тревога в Районния съд. През месец март - това са също така осем дни, през които Районният съд не е работил поради заплаха от бомба. И в началото на месец април, досега, имаме два дни. Това безспорно е, че предизвиква загриженост, причинява загуби не само на съда, защото вие можете да си представите какво означава отлагането на делата, каква загуба на средства, и в последна сметка какъв психологически ефект има това върху хората, които работят там.
Ние неведнъж сме се занимавали с този проблем и конкретно мога да ви кажа, че в много скоро време ще бъде монтирана там една инсталация за сигурност, която да проверява влизащите, подобно на тази инсталация, която съществува и тук, в Народното 404.2 събрание. Това - от една страна. От друга страна - засилена е охраната, ще бъдат взети и някои допълнителни мерки за сигурност. И се надяваме, че това ще доведе до едно нормализиране на обстановката в съда и в нотариата. Но искам да споделя с вас, че най-добре биха се решили тези неща, ако тези институции бъдат върнати в сградите, които бяха построени специално за тях. Мисълта ми е за Съдебната палата, която дава много поголеми възможности и за охрана, и за работа. Защото независимо от тези психологически ефекти на телефонните обаждания, искам да споделя с вас, че съдиите в Районния съд работят при едни наистина изключително трудни условия и не е за учудване, че расте броят на тези, които желаят да напуснат, което предизвиква сериозна загриженост у нас. Ние няма да се откажем да търсим разрешение на въпроса за съдебните сгради и се надявам, че ще стигнем до едно сполучливо разрешение.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Вълчев.
Моля, господин Капудалиев, за Вашето отношение към отговора на министъра.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Аз благодаря за изчерпателния отговор на господин министъра, но се питам: че в работата на съда сега делата се отлагат - не само се отлагат, но не се и насрочват. Разстройва се работата на съда за месеци напред и ще могат ли подобни проверителни инсталации, които Вие искате да сложите в сградата на Районния съд, да се поставят във всички градски и районни съдилища в страната - нотариус, в други помещения на съдебната институция? Задачата е доста тежка и ми се струва, че не е лесно осъществима.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Капудалиев.
Актуален въпрос от народния представител Петър Балабанов, относно реализиране на нови аспирантури у нас през тази година.
Заповядайте, господин Балабанов, да развиете Вашия въпрос.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера.3"): Господин председател, колеги, господа министри! С изненада научих, че за последните 404.3 две години в България не са приемани държавни аспиранти. Това може да се обясни с различни обстоятелства - и обективни, и субективни. Но аз бих искал да поставя един допълнителен въпрос на господин министъра. Става дума за това: след като неговото министерство твърдо застана зад реализацията на закона "Панев", дали той ще бъде използван и при приемането на нови аспиранти, каквито аз не се съмнявам в България ще има в близката година. Защото се получават странни възможности. Примерно уволнението вчера проф. Соломон Паси, ако защити дисертация или доктора отново, ще избегне ударите на закона. Ако един бивш служител на Министерството на вътрешните работи, като известните агенти примерно "Николай", "Павел" и така нататък, защити дисертация сега ...
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (от място): И "Александър"...
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: И "Александър" също. Ако защити дисертация сега, той също така не попада под ударите на закона и може да направи академична кариера дори в рамките на тези пет години.
Ето това е уточняващия ми въпрос.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Балабанов.
Моля, господин министърът по образованието, науката и културата Марин Димитров да отговори на въпроса на народния представител.
МИНИСТЪР МАРИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Първо бих желал да отговоря, че аспирантури в България имаме с тези държави, където имаме установени отношения на междуправителствена основа и понастоящем имаме такива аспирантури в Китай, в Съветския съюз. Характерно е, че от Съветския съюз има известно отказване, от Русия, бившия Съветски съюз, тъй като условията не са много благоприятни за продължаване на техните аспирантури. В България за аспирантури в чужбина, за пълна аспирантура, както при нас съществува за три години - не е изпращала, по простата причина, че системата за добиване на определени звания в тези страни е уредена с техния Закон за висшето образование, за характерното училище, с което обикновено се завършва с докторат, като последна степен сна на тяхната образователна система. Ние изпращаме обикновено аспи404.4 ранти по-скоро за кракотрайни специализации по отделен проблем на хора, които са подготвени в нашата страна за точно определена специалност.
Що се отнася до аспирантури в нашата страна, ще има, като това зависи от автономните висши учебни заведения, където ще имаме свободни аспирантури, ще имаме и аспирантури, някои от които по възможност ще бъдат финансирани от висшето учебно заведение, а други аспирантури могат да бъдат дори и платени аспирантури по определен проблем, който иска дадена личност да специализира. Средства за тези аспирантури ще бъдат отделяни от автономните учебни заведения, които са на отделен бюджет и имат възможност академичните съвети и ректорския съвет да преценят необходимостта от тези специалисти. Несъмнено такива аспирантури трябва да бъдат насочени с обективна и реална възввръщаемост в този ВУЗ, където работят, защото много жалби идват до мен да бъдат подпомогнати аспирантури за хора, които са заминали за чужбина по един или друг начин, успели да се включат в някаква специализация. Последният случай беше за аспирантура в Испания, която третира проблема за лиричната поезия през ХII век при царуването на Алфонс ХII. Естествено, една подобна аспирантура едва ли ще се нуждае да бъде финансирана от българската държава. Затова Министерството на образованието и културата насочва финансиране на краткотрайни специализация с помощта и на програмите "Темпос", "Фар", с двустранното сътрудничество - една система, която естествено ще дава резултати. 404.5 Недейте забравя, че друга форма на специализация, това е двустранното сътрудничество, което несъмнено е най-ефективно посредством двете висши учебни заведения - в България и в чужбина, където има традиционно добри връзки, при които могат да бъдат установени контактите и финансовите условия, при които да бъдат осъществени тези аспирантури.
Такъв е проблемът, като естествено най-доброто разрешение ще бъде с приемането на Закона за висшето учебно заведение с акредитациите, с начините, по които могат да се получат тези звания, които понастоящем се получават до голяма степен с аспирантурите.
Това е като отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Димитров.
Моля, господин Балабанов, за Вашето отношение към отговора на министъра.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Честно казано, аз съм озадачен, че не получих отговор на въпроса дали държавата ще се грижи директно за аспирантурите оттук нататък, за осигуряване на някакви аспирантури по линия на бюджета, по линия на правителството и не получих отговор на това ще се прилага ли законът "Панев" и по отношение на аспирантите. Затова не мога да бъда доволен.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Балабанов.
Актуален въпрос от народната представителка Савка Йовкова... (Георги Панев иска думата)
Не, не! Моля Ви се, господин Панев, седнете си на мястото!
ГЕОРГИ ПАНЕВ (встрани от микрофоните): Как може!? Как може да се лъже от микрофоните на Народното събрание!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Има правилник! Има правилник.
Актуален въпрос от народната представителка Савка Йовкова относно назначаването на господин Димитър Тренчев за учител по история в Гимназията за изучаване на чужди езици в гр. Бургас, който е уволнен през 1989 г. за побой на ученици и учители-колеги. ВЙ/ВР 405а.1
Заповядайте, госпожа Йовкова.
САВКА ЙОВКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Савка Йовкова, Добрич, БСП.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър.
Моят актуален въпрос е продиктуван от професионални и морални мотиви.
Напоследък и в бургаския местен печат, и в бургаското радио "Гларус", както и в централния печат се заговори за нов конфликт на господин Димитър Стоянов Тренчев с учителка от Гимназията за изучаване на чужди езици "Васил Левски", гр. Бургас. Това безспорно уронва престижа на българското училище и учителите. Досега няма данни за проверка и намеса от повереното Ви министерство.
Господин Димитър Стоянов Тренчев е уволнен дисциплинарно на 27 февруари 1989 г. Завежда дело в Бургаския районен съд за отмяна на заповедта. След преценка на доказателствата съдът отхвърля иска като неоснователен поради неколкократно нанесени побои от страна на ищеца на ученици и учители-колеги. Иск за отмяна на заповедта е отправен към Бургаския окръжен съд, а след това и до Върховния съд. С решение # 276 от 21 май 1990 г. Трето гражданско отделение на Върховния съд постановява - оставя без уважение молбата на Димитър Стоянов Тренчев, налице е укорно поведение на молителя.
Моят въпрос е, кога, как и с чия помощ лицето Димитър Стоянов Тренчев е назначен отново за учител по история в едно от най-реномираните учебни заведения в гр. Бургас?
На отправените до министерството жалби от учители и ученици до момента никой не е отговарял. Как с такива учители ще укрепваме престижа на училището и на учителската колегия?
Моят въпрос беше свързан и с молба да извършите проверка по случая и да дадете обективен отговор. Приложила съм и копията от решенията на съда към актуалния въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Йовкова.
Моля, господин министър, за Вашия отговор.
МИНИСТЪР МАРИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители. 405а.2
Бих желал да отговаря, че началното дисциплинарно уволнение на посочения учител е извършено правомерно още през 1989 г., като той е бил отстранен от училище. С дисциплинарното му уволнение той не е лишен от учителски права, поради което той е бил назначен по-късно в това престижно училище. Естествено, назначаването се извършва от директора, който е правомощен да извърши съобразно законите назначаването на един учител, който в миналото е бил уволнен дисциплинарно.
Проблемът е от характер на регионалните инспекторати, от характера на директора, който трябва да реши проблема, и за настъпилите нарушения, ако той пак има подобни прояви, могат да бъдат решени дори и по съдебен ред.
Бих желал да обясня следното, че всички тези проблеми биха могли да бъдат разрешени, ако нашата администрация на ниското ниво - директори, регионални инспекторати, адекватно реагира и взема управленски решения. Мисля, че съвсем не е работа на такава институция като Народното събрание да се занимава с проблеми, които биха могли да бъдат разрешени от директора на училището, от регионалния инспекторат, а при необходимост има и правна защита или правни изисквания към дадената личност.
Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Димитров.
Моля, госпожа Йовкова да заяви дали е доволна или не от отговора на министъра.
САВКА ЙОВКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, сМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин министър, но аз очаквах да заявите и своята лична позиция за авторитета на един такъв учител в българското училище.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Йовкова.
Актуален въпрос от народния представител Хасан Али относно приложението на – 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за данък върху общия доход от данъчните служители спрямо селскостопанските производители. Въпросът е към министъра на финансите господин Стоян Александров. 405а.3
Заповядайте, господин Али.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, господа министри!
Съгласно – 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за данъка върху общия доход в сила от 1 април 1991 г. доходите на селскостопанските производители, реализирани от производството на растителна или животинска продукция, от пчеларство и бубарство се освобождават от данък върху общия доход за първите пет години от влизане в сила на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Законът за собствеността и ползването на земеделските земи в сила от 4 март 1991 г. и измененията и допълненията на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от 3 април 1992 г. само удължиха този срок, като освободиха от данък върху общия доход физическите лица, земеделски производители на растителна и животинска продукция, за срок от пет години от въвеждането им във владение върху земята.
Тълкувайки неправилно текстовете от двата закона, данъчните служители събират данък върху общия доход от земеделските производители. Зачестиха оплакванията от страна на тютюнопроизводители и други земеделци.
Въпросът ми е: защо данъчните служители събират данък върху общия доход от селскостопанските производители при положение, че е в сила – 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за данъка върху общия доход?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Али.
Моля, господин министър, за Вашия отговор. Имате думата.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа депутати, уважаеми господин Али.
Въпросът, който задавате, е поставян многократно в Министерството на финансите и аз ще се опитам да дам един отговор, който може би предварително съзнавам, че няма да Ви удовлетвори, но просто ще акцентирам върху правната уредба на материята. Ние сме изпълнителна власт и спазваме законите такива, каквито са. 405а.4
Проблемите за облагането на доходите на физическите лица и по-конкретно на земеделските производители са регламентирани в два различни нормативни акта: – 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за данък върху оборота посочва, че доходите на селскостопанските производители, реализирани от производството на растителна и животинска продукция, пчеларство и т.н., както Вие го посочихте, се освобождават от данък върху общия доход за първите пет години от влизането в сила на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
С – 7 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи пък се регламентира, че физическите лица, земеделци, земеделски производители се освобождават от данък върху общия доход от производството на растителна и животинска продукция за срок от пет години от въвеждането им във владение върху земята. – 7 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи представлява специфична разпоредба по отношение на още текстове, съдържащи се в Закона за данъка върху общия доход.
Заложената идея в – 8 от Закона за данъка върху общия доход е свързана с възможността земята да бъде възстановена в сравнително кратки срокове, от което биха могли да се ползват селскостопанските производители. Процесът на възстановяване на собствеността върху земите практически се оказа продължителен, което наложи и изменението, направено с – 7 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. От разпоредбата на – 7 се фиксира срок за ползване на данъчното облекчение, който започва да тече от въвеждането във владение върху земите за физическите лица, селскостопански производители. Тоест, не е това, което Вие казвате, че с – 7 се удължава действието на – 8 от Закона за данъка върху общия доход. Просто няма такъв текст. И оттук идва разминаването в тълкуването - Вашето и това, което юристите тълкуват.
Тъй като разпоредбата на – 8 от Закона за данъка върху общия доход е свързана с приложението на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който беше изменен с "Държавен вестник" бр. 28 от 1992 г., изменението касае облагането с данък върху общия доход, именно това е основанието приложение да намира специфичната разпоредба, съдържаща се в – 7 от Закона за собстве405а.5 ността и ползването на земеделските земи. На облагане с данък общ доход подлежат доходите на физическите лица, земеделски производители, реализирани от производство на растителна и животинска продукция на земи, върху които не е възстановена собствеността. Данъчното облекчение се отнася за доходите, реализирани от момента на въвеждане във владение на земеделските земи. Това е тълкуването на нашите юристи на Министерството на финансите. Ако прецените, че не точно така трябва да се тълкува, аз бих помолил тогава да се даде тълкуване на тези два нормативни акта, тъй като не споделяме Вашето, че със закона се удължава срокът на действието на – 8 от Закона за данъка върху общия доход.
Това е отговор, който бих могъл да дам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Александров.
Моля, господин Али, за Вашето отношение към отговора на министъра.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Аз благодаря на уважаемия господин министър за изчерпателния отговор, но земеделците едва ли останаха доволни от този отговор...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ами да си върнат тогава земята!...
ХАСАН АЛИ: Господин Димитров, моля Ви! В предишния закон нямаше такова условие - дали земеделците са въведени във владение или не са въведени във владение, но въпреки това, вкл. и за 1991 г., уважаеми господин министър, господин Венцеслав Димитров, колега, защо бяха им прибрани паричките за данък върху общия доход. Това е истината!
Група депутати, в т.ч. и моя милост, още на 30 септември внесохме един законопроект по този въпрос за изменение и допълнение на – 7 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и аз смятам, че ще имам подкрепата на уважаемите колеги депутати за ускорено приемане на това изменение и допълнение в закона, за да не бъдат ощетени повече земеделците, които ни хранят.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Али.
Актуален въпрос от народните представители Тошо Мухтанов и Димитър Михайлов относно мерките на Министерството на промишле405б.6 ността за натоварването и ефективното използване на съществуващите мощности на търговските дружества, образувани на базата на ЗТМ, Радомир.
Заповядайте, господин Мухтанов, за да развиете актуалния въпрос. 405б.7
ТОШО МУХТАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
Преди около 15 години в България се започва строителството на няколко крупни обекта. Това са заводите в Хасково, Русе и Радомир. Най-големият от тях е радомирският комплекс. Той е проектиран с помощта на чуждестранни фирми, има внесено много чуждестранно оборудване. Забавя се изграждането му. И в средата на 80-те години той е в общи линии завършен.
Последната генерална сметка на обекта по стари цени е 1 650 000 000 лв. А сега би трябвало да се предполага, че е между 10 и 15 милиарда лева.
Целият комплекс е технологически свързан и проектиран. Той има мощно леярско производство, което на практика може да произвежда всякакъв вид стомани, в това число и неръждаеми, инструментални, лигирани. Има ковашки комплекс, след това механически мощности и мощности за изработване на металоконструкции.
Преди една година този комплекс, по наше мнение, не много удачно, без добра оценка, беше преструктуриран на четири или пет фирми. Отделено е леярското и ковашкото производство и част от механическите мощности, които на практика задоволяваха потребностите на металургията от прокатни валци. Отделени са част от механическите мощности - тая първа фирма се казва "Лекоко", има създадена транспортна фирма, инженеринг и т.н.
От това неудачно разделение и от сложната обстановка в страната, рецесията, в която се намираме, не особено благоприятната конюнктура, тия фирми са във финансова несъстоятелност. Особено "Лекоко", което получи по-голяма част от дълговете и произвеждайки отливки и евентуално изковки, трябва да изплаща тия дългове.
Това е едно огромно национално богатство, което за жалост въпреки че някои от машините са уникални и за Европа, някои образци са по няколко в Европа, имам предвид западногерманският обработващ център, който е около 15 млн.западногермански марки, пустее и носи загуби на държавата. МС/ЗТ 406.1
Преди две-три години имаше виждания как да се организира използването, експлоатацията на тези мощности. Това е големият проблем - да се търсят пазари - с помощта на японски фирми, които са участвали в изграждането, на западногермански, на германски фирми. Но тия проекти не бяха реализирани. И сега останали сами, работниците в тия дружества се вълнуват както за собствената си съдба, така и за ползването на това национално богатство.
Около тоя кръг въпроси, аз бих помолил, министъра на промишлеността да каже какви са вижданията на министерството и мерките, които вземат за ползване на тия мощности - самостоятелно или с външни организации, чужди, или да продадем, ако не можем да използваме тия мощности за няколко милиарда и да помогнем на връщането на дълга. Но вероятно ще се съгласите, че тяхното пустенее и неизползване не носи нищо добро за държавата. Благодаря!
Тошо Мухтанов, 15.Плевенски избирателен район, БСП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Мухтанов! Моля, господин министъра на промишлеността Румен Биков да отговори на актуалния въпрос!
МИНИСТЪР РУМЕН БИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
На площадката на завода за тежко машиностроене в град Радомир фактически са изградени и узаконени с разпореждане # 10 на Министерския съвет от 1986 г. огромните за нашите мащаби производствени мощности за годишно производство на следните количества: 66 млн.т машини, съоръжения и резервни части; 41 хил.т стоманени фасонови отливки; 22 хил. т изковки; 11 хил. т заготовки от разкрой, заварени конструкции и 100 хил.т стомани от машини за непрекъснати лети заготовки.
С така узаконената производствена програма освен, че се е получило завишение на предвидените с разпореждане # 170 на Бюрото на Министерския съвет от 1976 г. производствени мощности се е стигнало и до голям дебаланс между механомощностите и заготвителните мощности. Като за покриването на този дебаланс се е разчитало изцяло на количество отливки и изковки да се реализират като стокова продукция. Тоест, да се реализират за други предприятия извън комплекса, в това число и за износ. 406.2
На практика не съществуват реални възможности за реализация на излишните количества отливки и изковки.
Така например, досега не съществува никаква потребност от фасонни отливки за формовъчната линия от фирмата "БДМ", която съставлява 43 на сто от цялата мощност за отливки.
Неотчитането на възможностите за реализация на голямо количество заготовки и невъзможността да бъдат осигурени ресурси за вноса на специфични материали, предопределя хроничното незначително натоварване на мощности на леяро-ковашкия комплекс.
Това ненатоварване на мощностите се усилва и от липсата на потребности от такива заготовки за водещия завод в комплекса "Радомир- тежко машиностроене".
През 1989 г. е постигнато следното натоварване: за отливки - 12%; за изковките - 33%; а за 1990 г. са съответно 7 и 11%.
Изпълнените поръчки през 1991-1992 г. на водещо машиностроително дружество са за "Хиостелпине", "Даниели", "Ателие дюгу досиен", "Тисан" - Германия, "Горубсо" - Мадан, Езерово, Вархим,"Кремиковци" и Метко.
Не са създали предпоставка за съществено изменение на натоварването на производствените мощности на леяро-ковашкия комплекс - "Лекоко". Относителният дял на националния пазар съставлява не повече от 5% по стойност. Поради липса на средства не постъпват съществени поръчки от традиционните клиенти на дружеството - "Кремиковци"АД, "Стомана"АД, "Марица-Изток", "Горубсо", корабостроителния завод и др.
Причина за ниската степен на натоварване на мощностите са комплексни. Ограничените потребности на страната от инвестиционно оборудване през последните няколко години и утвърдени позиции на международния пазар. Загуби на поръчки, поради лошо изпълнение на вече осъществени поръчки по срокове, качество, ценово, неконкурентоспособност. Ненатовареност на технологическите мощности за инвестиционно оборудване във водещите западноевропейски страни.
Конкуренцията от страна на аналогичните производствени комплекси в страните в Източна Европа.
Недостатъчна квалификация на изпълнителските и управленски кадри. Несъответстващи на изискванията на подобен вид производство. 406.3
Погрешна техническа политика. Като голяма част от неусвоените изделия са по съветска документация с ниски технологични показатели. Например, конусни трошачки, топкови мелници, клапани за горещо вдухване, машини за запушване и т.н., които са безперспективни за бъдещи периоди.
Затруднения за ресурсното обезпечие на вноса на значителни количества специфични материали и резервни части. Недостатъчна квалификация, принизените технологична и трудова дисциплина пораждат висок брак и влошено поддържане на технологичното оборудване, съпоставимост от части и аварии.
"Радомир - Лекоко-ООД" е в състояние на фактическа несъстоятелност, породена от голямата задлъжнялост, надхвърляща 1 милиард лева. Частта на краткосрочните задължения е в размер на 304 млн.лв., разделени както следва:
- задължение към доставчици - 48 млн.лв.;
- задължение към бюджета - 81 млн.лв.;
- кредити за оборотни средства - 175 млн.лв.;
- договорената обезпеченост на производството за 1993 г., към 31 март 1993 г. - е 105 млн.лв.
Предложените досега оферти за износ на фирмите "Роберт" - Холандия, "Аварко" - Турция, "Членхоф" - Германия, "Бернхайн" - Германия, "Садефа-е" - Франция, пет фирми от Македония и българската "Кинтекс", за които все още няма сключени договори не дават основания за съществено нарастване на производствената програма.
В настоящия момент в складовете на дружеството се намира готова продукция, или са дължими от страна на клиенти плащания по експедирана продукция за Русия в размер на над 60 млн.лева.
Като се има предвид задълженията на дружеството към доставчиците като "Булгар газ", "Електроснабдяване" и други, в размер на 48 млн.лв., кредитите по незавършено строителство - 44 млн.лв., ползваните кредити по завършени капитални вложения от стопанска банка - 215 млн.лв.; Стопанска банка - Радомир - 120 млн.лв.; задължения към персонал - 4 млн. лв.; задължения към бюджета - 113 млн.лв.; социалното осигуряване - 16 млн.лв.; лихвите на краткосрочните заеми в размер на 184 млн. лв.; лихвите по дългосрочните заеми в размер на 273 млн.лв.; просрочия - 49 млн.лв. може да охарактеризираме, финансовото състояние на дружеството като особено тежко. 406.4
Министерството на промишлеността като е имало впредвид тежкото финансово състояние и неизяснената производствена програма, и технологическата обвързаност между дружества на бившата фирма "Радомир - метал" се е разпоредило за създаване на мораториум върху по-нататъшно преструктуриране на дружеството и разпродаването на имуществото му.
За изясняване на взаимообвързаността на петте дружества с ограничена отговорност, наследили бившата фирма "Радомир-метал" е организирана и проведена среща с експерти от бранша в Министерския съвет.
В Министерството на промишлеността е създадена работна група специалисти, която подготвя доклад до Министерския съвет и цялостна концепция за по-нататъшно развитие на бившата фирма "Радомир - метал".
В доклада са засегнати следните проблеми:
- близкосрочната и перспективна производствена програма по отношение производството на фасонни и стоманени отливки, прокатни валци и други заготовки;
- направление на развойна дейност за усъвършенстване на продуктовата структура;
- списък на обекти от незавършено строителство, които да бъдат завършени за осигуряване на перспективна производствена програма;
- географски пазари, на които дружеството ще оферира своята продукция и лимитифициране на конкурентите на съответните географски пазари;
- определяне на десетте най-големи клиенти, действителни или потенциални за всеки вид продукция, от производствената листа;
- начин на излизане на избраните географски пазари с избраните главни продукти от производствената листа;
- определяне на главните конкуренти от бившия СИВ за близките една-две години;
- ценова политика за повишаване конкурентоспособността на дружеството;
- асортимент на производството след три години по натури;
- определяне числеността на персонала и нова организационна структура на бившата фирма "Радомир - метал".
Благодаря Ви! 406.5
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря! Сега, с това изчерпихме актуалните въпроси, които са за този ден.
Преминаваме към отговори на актуални въпроси и питания към министър-председателя, които са общо 14 на брой; към министъра на правосъдието - 2 на брой; към министъра на вътрешните работи - 3 питания и въпроси; към господин Димитров - министъра на образованието, - 3 питания; към господин Биков - 3 питания; към господин Александров - 1 питане и т.н.
За да въведем някакъв ред и, за да могат повече от министрите да отговорят, ще процедираме по следния начин:
На няколко въпроса ще отговори министър-председателят, ще дадем думата и възможност и на другите министри да отговорят. И докъдето стигнем в днешния ден.
Започваме с питането на народния представител Руслан Сербезов, относно възможността чрез решение на Министерския съвет да се закупят по стари цени жилища, намиращи се в блок "Пежос" в гр. Пловдив.
Заповядайте, господин Сербезов, да развиете Вашето питане. В рамките, имате възможност на 5 минути. 406.6 РУСЛАН СЕРБЕЗОВ (СДС): Господин председател на Народното събрание, господин министър-председател, дами и господа! Случи се много неприятно с обитателите на този блок. Поради вина, която не е в тях, този блок стана необитаем поради дефекти, които даде от проектантска гледна точка и изпълнителска гледна точка на строителите. Тези хора бяха настанени в жилища, които общината отдели от фонда си, обаче тези хора изпуснаха всички срокове да ги закупят по едни цени, които все пак да са изгодни за тези хора, докато през това време други хора си закупиха жилища по старите цени. Аз много добре знам, след като съм проверил, че според сегашното законодателство и подзаконови актове тези хора не могат да закупят тези жилища по старите цени.
Господин министър-председател, има ли възможност чрез министерско решение или някакъв друг акт на тези хора да им се даде по някакъв начин възможност да закупят тези жилища по старите цени? Знам, че някой ми беше казал, че Вие имате правителство, което било социално. Мисля, че ще отговорите удовлетворително на иска на тези хора, което представиха чрез моето питане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Сербезов. Моля, господин министър-председател, за Вашия отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители. Въпросът, който се поставя, е пряко свързан със строителството и експлоатацията в Пловдив на експериментален жилищен блок "ПЕЖОС" - пулсираща единна жилищна отворена система, това е съкращението. Замисълът на тази експериментална архитектурно-строителна система е бил да реши някои проблеми за осъществяване на експлоатационна гъвкавост по отношение на вътрешното разположение на помещенията в жилищата, присъединяването на нови помещения към тях и на нови секции към отделни сгради. Конструктивното решение е предизвикало предварително много спорове между специалистите. Изпълнението на блока е започнало през юли 1978 г., през 1981 г. е подписан приемателен протокол образец # 16, като държавната комисия е приела обекта като годен да изпълни своето предназначение, независимо от констатираните редица слабости на проекта и дефекти на изпълнението. Това бе обичайна практика тогава.
Отчитайки неблагоприятните условия за обитаване на блока и вредните въздействия на шума, превишаващ хигиенните БП/ЛТ 407.1. норми, комисията е препоръчала на инвеститора да предаде обекта за експлоатация на СМК - Пловдив, като го задължи да извърши необходимото за постигане на нормативната шумова изолация, на изменения и допълнителни работи. Министерският съвет със заповед от 1982 г. определя срок от две години за наблюдение, оценка и установяване на евентуално появили се скрити дефекти в този експериментален обект. Тези жилища са били предоставени на инвеститора - ОНС - Пловдив и на СМК - Пловдив за настаняване под наем на работници и служители от комбината. Блокът е населен, но никакви практически действия за подобряване на условията за обитаване не са били извършени. Продажбата на жилищата не е разрешавана, тъй като поради сериозни конструктивни дефекти сигурността на сградата не е била напълно гарантирана.
През април 1992 г. Общинският съвет - Пловдив взема решение за опразване на този жилищен блок и настаняване дотогавашните наематели на сградата в други жилища, собственост на общината, които са били снети от нейния оборотен жилищен фонд. Основният принцип при разпределянето на новите жилища е бил да има равностойност на предоставеното жилище с това, което гражданите са наемали в блок "ПЕЖОС". Настанителните заповеди са издадени в периода април-май 1992 г., като от тогава са възникнали нови наемни договорни отношения. Правото да искат закупуване на жилищата, в които са настанени, гражданите имат след издаването на настанителни заповеди. Продажбата на държавни и общински жилища на техните наематели по цени, определени по отменената наредба за цените на недвижимите имоти, става само по условията на – 5 от заключителните разпоредби на Постановление # 8 на Министерския съвет от 1991 г. за либерализиране на цените и социалната защита на населението. Съгласно разпоредбите на този параграф продажбите на държавни или общински жилища по цени, действащи до влизането в сила на Постановление # 36, т.е. по стари цени, се извършва, ако до 4 март 1991 г. е постъпила молба от наематели за това до съответния общински съвет, независимо от това дали е дадено съгласие за продажба до тази дата. В случая бившите наематели на жилищен блок "ПЕЖОС" са настанени в новопредоставените им общински жилища след 4 март 1991 г. и след тази дата са направили или са могли да направят искане за тяхното закупуване. Това значи, че жилищата могат да бъдат закупени по цени, определени по наредбата за базисните пазарни цени на 407.2. недвижимите имоти.
Поради това че при определяне на цената на жилищния фонд следва да се преценява неговото физическо състояние и се признава неговата износеност, тази преценка се прави от комисиите по чл. 159 от Наредбата за държавните имоти. Както се разбира от питането на господин Сербезов и от направените проучвания, непредоставените жилища на бившите наематели в жилищен блок "ПЕЖОС" са общинска собственост и не попадат под разпоредбите на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове и правилника за неговото прилагане.
От изложеното до тук следва, че не съществува нормативно основание за продажба по цени, определени по отменената наредба за цените на недвижимите имоти на новопредоставени общински жилища на техните наематели, обитавали преди това жилища в експериментален блок "ПЕЖОС".
Няма съмнение, че поради виновно поведение на редица държавни органи и длъжностни лица бившите наематели на жилищен блок "ПЕЖОС" в гр. Пловдив са били поставени за дълго време в неблагоприятни условия за обитаване и са били поставени в обективна невъзможност да се възползват от преференциите, създадени с Постановление # 8 от 1991 г. За съжаление съществуват доста подобни примери на такива действия или бездействия, ощетяващи гражданите. В Министерския съвет, в Министерството на териториалното развитие, това на финансите и това на труда постъпват много жалби с искания за разрешаване по изключение на отделни конкретни случаи в нарушение на наличната нормативна уредба. 407.3. Всяко решение обаче е прието в отстъпление на възприетите принципи и норми и би създало прецедент, би предизвикало също вълна от нови искания.
С оглед на изложеното Министерският съвет не намира правни и фактически основания за разрешаването на закупуването на посочените жилища по старите цени.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин министърпредседател.
Господин Сербезов, имате думата.
РУСЛАН СЕРБЕЗОВ (СДС): Господин министър-председател, аз тези неща ги знам и бях ги написал в аргументацията към въпропа. Просто Вие повторихте това, което бях написал аз в този въпрос. Вие по този начин не давате по никакъв начин възможност на тези хора да разрешите техните проблеми. Може да има други изключения. Мисля, че Вашето правителство трябва да се помъчи да реши и тези исключения. Все пак тези хора не по тяхна вина са поставени в такива условия. Малко или много, все пак това трябва по някакъв начин да се разреши.
Аз не мога да бъда доволен от такъв отговор.
КИРИЛ НИКОЛОВ (от място): Докато бяхте на власт, защо не го разрешихте вие?
РУСЛАН СЕРБЕЗОВ: Ние го разрешихме и дадохме жилища на тези хора, господине! Само че Вие не знаете това нещо. Дано го разберете сега, след като го казах.
Така че аз не съм доволен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Народният представител господин Пандурски има думата да развие питането си към министър-председателя.
РАДКО ПАНДУРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми народни представители! Известно е, че след 9-ти септември 1944 г. започна едно хищническо изсичане на горите, в резултат на което през последните 10-12 години в страната ни настана незапомнена сума. Освен че валежите намаляха катастрофално, но пресъхнаха и поточета, малки рекички и извори. Пред прага СБ/ЙА 408.1 сме на небивала екологическа катастрофа.
В последно време в Севлиевска община, а сигурен съм, че и в много други райони на страната, е настъпило жестоко, бих казал, катастрофално изсичане на горите, най-вече на тези, които предстои да бъдат върнати на бившите стопани.
Моето питане е за къде е предназначена изсечената дървесина и след като лично се запознаете с горепосоченото, какви мерки ще вземете за пресичане на по-нататъшното унищожаване на горите.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Беров, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! По повод на питането на депутата Радко Пандурски дължа да заявя следното.
Първо, горите на територията на община Севлиево, област Ловешка, заемат 38 на сто от общата територия на общината. За последните две години от тези гори е отсечена 92 хиляди кубика дървесна маса, което представлява около 65 на сто от предвиденото по лесоустройствения проект за използване и една 45 на сто от средногодишния прираст на насажденията.
От добитата дървесина една част е реализирана в дървообработващи и целулозни предприятия в областта, а друга част е била предоставена "Горивни и строителни материали" в гр. Габрово и Севлиево. Пряко за предприятия, детски градини, фирми, училища и на населението в тридесет и пет кметства. Износ на такава дървесина не е извършван.
Второ, при изясняване на въпроса за засушаванията трябва да се отбележи, че световната тенденция към засушаване не е отминала и нашата страна. Това доведе до влошаване на здравословното състояние на някои от горските екосистеми, в които се провеждат и съответните санитарни сечи след екологична и фитосанитарна експертна оценка. Влошеното санитарно състояние доведе до значително увеличаване на процента на съхнене на насажденията, в които се налага и незабавно провеждане на съответна сеч.
Трето, що се отнася до провеждането на сеч в горите, които предстои да бъдат върнати на бивши собственици, Комитетът по горите съвместно с Министерството на замеделието изпрати писмо до районните дирекции по горите, държавните лесничейства 408.2 и ликвидационните съвети, с което се разпорежда до изясняване на собствеността на земите и горите да не се провеждат мероприятия върху спорните площи независимо от предвижданията по лесоустройствени или други проекти или други нормативни актове.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз.
Господин Пандурски имате думата.
РАДКО ПАНДУРСКИ (СДС): Благодаря, господин министърпредседател. Извинете, но не мога да бъда удовлетворен. Недоволни и неудовлетворени остават и избирателите, които слушат в този момент в Севлиевския район.
В края на 1990 или началото на 1991 г. лесничействата са минали на стопанска сметка, което значи, че техните заплати зависят именно от дърводобива, може би и от залесяването. Вие казахте, че сте наложили мораториум. Тъкмо това щях да Ви помоля да наложите временен мораториум на изсичането на горите, докато се установи истината.
Аз бих Ви помолим да назначите една комисия, която лично да се запознае. В тази комисия бих участвал с удоволствие и аз самият, за да установим истината. Защото хората, които гледат какво става, как безмилостно се изсичат горите, идват при мен, плачейки. Това нещо е не само в нашия район, господин министърпредседател. Ето тук имам списък, на моето питане имам и подписи на други народни представители, включително и на такива, които подкрепиха и подкрепят Вашия кабинет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Приключихте ли, господин Пандурски? Приключихте.
Има думата народният представител Стоян Иванов да развии питането си. 408.3 СТОЯН ИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, уважаеми господа министри, господин министър-председател, уважаеми колеги! Аз съжалявам, или може би съм улеснен от факта, че преди малко зададеният от господин Мухтанов въпрос засяга горе-долу сходен периметър на отговор, защото касае производството на държавна фирма "Промет". Тя беше построена край Бургас, по-точно край с. Дебелт като Трета металургична база, основна част от която се явява Прокатен стан-300.
Станът, заедно с обслужващите го инфраструктурни звена, струва до момента около 1 млрд. лв.
Още със започването на работата на прокатното производство стана ясно, че липсват стабилни условия за неговата работа, т.е. осигурени доставки на суровини, ясна пазарна стратегия, които, особено след разпадането на СИВ, го поставиха в много неизгодно икономическо, финансово и производствено състояние.
През последната година са произведени около 40 хил. тона прокат, при проектна мощност около 600 хил. тона. Това предопределя и особено тежкото положение на фирмата "Промет" в сегашния момент.
Аз разбирам, че сегашното състояние на фирмата е заложено още в момента, в който е взето решението за изграждането на трета металургична база. Но не това е обектът на моето питане. Както и да са били взимани тези решения, резултатът от тях е налице - една сериозна, модерна производствена мощност, чиято продукция е основа на отрасли като машиностроенето, строителството и други, и един трудов колектив от над 1200 души, основната част от които висококвалифицирани специалисти, които бяха квалифицирани именно за това - да бъдат металурзи. И всички те са поставени в една тежка за своето бъдеще ситуация.
Моите въпроси след всичко казано мога да формулирам най-общо както следва:
1. Какви са вижданията на правителството за бъдещето на прокатното производство в страната и по-специално бъдещето на Стан-300 във фирма "Промет" - Дебелт?
2. Какви най-спешни мерки ще препоръча правителството на ръководството на фирмата и каква помощ ще му окажете по отношение на финансовото оздравяване и осигуряването на суровини СД/ЛТ 409.1. по линията на междуправителствени договори и споразумения?
3. Има ли намерение правителството да предлага фирмата за приватизация и има ли данни за намерението на чужди фирми за участие в този процес?
4. Считате ли, че е необходимо да се въведат защитни протекционистични мерки за местното прокатно производство от вноса на по-евтина и в много случаи субсидирана от държавитевносителки чужда продукция?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз. Господин министър-председател, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Господин председателстващ, дами и господа народни представители! Състоянието и перспективата за развитие на фирма "Промет" - Дебелт, трябва да се разглежда в контекста на цялата наша черна металургия, която на този етап е в тежко икономическо и финансово състояние. Много са факторите, повлияли за това, но като по-основни могат да се определят следните:
Първо, силно намаляване на потреблението на прокат от черни метали в страната поради общия спад от производството на структуроопределящи отрасли като машиностроене, строителство и други.
На второ място - загуба на традиционни външни пазари за нашата продукция.
На трето - голямата кредитна задлъжнялост на предприятията, основно за капитално строителство.
Четвърто, ограничената конкурентоспособност на нашата продукция при намирането на нови външни пазари.
Всичко това доведе до рязък спад в производството на прокат от черни метали. От тези процеси фирма "Промет" е засегната в по-голяма степен, тъй като не разполага с мощности за добив на метал и за заготовки, необходими за нейното прокатно производство.
Изходната суровина - тя трябва да се осигурява от "Стомана" АД - Кремиковци, и от "Кремиковци" АД или пък евентуално от внос.
Засега основни доставчици на заготовки са нашите предприятия, които работят също с намален капацитет на прокатни 409.2. мощности. При тяхното по-пълно натоварване суровини за фирмата "Промет" следва да се осигуряват по линията на вноса, тъй като в страната има дебаланс на добивно-подготвителните й и на прокатните й мощности. Това е положението, което ние заварихме.
При решаване проблемите на отрасъл "Черна металургия" в новите пазарни условия трябва да се подхожда както взаимнообвързано за оптималното използване на всички мощности, така и диференцирано съгласно възможностите на всяко предприятие от този отрасъл поотделно.
В тази ситуация вижданията и подходите на правителството за развитие и преструктуриране на прокатното производство, в това число и производството на фирма "Промет", по поставените в питането Ви въпроси, са следните:
Първо, започна цялостно обследване на предприятията от отрасъл "Черна металургия" по програмата "Фар" при Европейската общност и по програмата "Джайка" с японски средства. Тези обследвания се реализират с финансови средства и висококвалифицирани специалисти на споменатите организации.
На база задълбочен анализ ще се определят възможностите на всяко предприятие при вариантност на инженерните решения.
Второ. За финансовото оздравяване на фирмата определящи фактори са увеличаване на производството и намиране решения за преобразуване на инвестиционните кредити и лихвите по тях.
Правителството създава необходимите условия и търси вариантни решения за освобождаване на перспективните производства от така наречените "лоши кредити".
За фирма "Промет" също ще се търси решение, обосновано от разработките за нейното бъдещо развитие и преструктуриране.
Осигуряването на полуфабрикати от страните на ОНД се поставя на правителствено ниво при водене на преговори за икономическо сътрудничество с тези държави. Те ще бъдат предмет на договаряне в бъдещи междуправителствени споразумения.
Взаимноизгодно сътрудничество на база внос на полуфабрикати и износ на сортов прокат за трети страни се търси с фирми от Украйна, Молдова, Русия и Казахстан.
Засега има възможности за бързо решаване на проблема в страната чрез реализация на съвместни договори между българските металургични предприятия за производство и износ на продукция. 409.3. На тази основа през последните месеци има постигнати положителни резултати. Докато за деветте месеца на 1992 г. фирмата е произвела само 7 хил. тона прокат, то за четвъртото тримесечие на миналата година производството е увеличено на 35 хил. тона, а само за януари 1993 г. то е 16 хил. тона.
Полуфабрикатите за това производство са доставени от "Кремиковци" и от "Стомана" - фирми в София и в Перник. В тази насока Министерството на промишлеността ще окаже максимално съдействие с оглед осигуряване на по-добро натоварване на мощностите в страната.
Трето. Приватизацията на предприятията от отрасъл "Черна металургия" е по-труден процес предвид на големите капиталовложения. По-бърза и подходяща форма е създаването на смесени предприятия с чуждестранно участие съгласно наличните закони в страната.
Интерес към фирма "Промет" е проявен от италианската финансово-икономическа групировка "Рива". С Разпореждане # 64 от миналата година правителството е дало съгласие за образуване на смесено предприятие с една трета дялово участие на нашата страна в общия и акционерен капитал. Разговорите за това участие още не са финализирани.
Четвърто. Въвеждането на протекционистични мерки за защита на местните производители е отговорен и сложен елемент от пазарния механизъм на всяка страна. Той е тясно свързан с подписаните международни споразумения и договори с други страни и групировки.
На този етап считаме, че въведените с Постановление # 35 15 на сто импортни такси за прокатно-черни метали създават нормална защита на местните производители предвид ограниченото потребление в страната и по-високите световни пазарни цени.
Известни трудности сега се създават от съществуващите безмитни зони за реекспорт на стоки от страни на ОНД за трети държави, с което се нанасят щети и на наши производители и износители на метална продукция.
С очакваното в близко време нормализиране на пазара на тези страни, в резултат на предприети мерки от техните правителства за ограничаване и контрол на производството на стоки, тези неблагоприятни за нас проблеми трябва да намерят своето решение. 409.4.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин министърпредседател. Господин Иванов, имате думата. 409.5.
СТОЯН ИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, господин министър-председател! Аз с удоволствие слушах това, което казахте. Искам да представя пред вас тревогата на този колектив и да възприема мерките, които е планирало правителството, Министерството на промишлеността да бъдат реализирани колкото се може по-скоро. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря. Господин Стоян Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин премиер, господа министри! Не е моя мисълта, че България е единствената страна в Европа, която в исторически план граничи сама със себе си. Сложната историческа съдба на Балканите, водените войни и несправедливите международни договори доведоха в умалена България стотици хиляди българи бежанци от Македония, Тракия, Добруджа и западните покрайнини. Въпреки че от тези събития са минали много години и десетилетия, и досега не е намерено справедливо решение в социалните проблеми на българските бежанци и на техните потомци. Нещо, към което не можем да останем безразлични.
Открит стои въпросът с обезщетяването на хиляди бежанци от Западна Тракия, Егейска Македония, които през 1944 г. напуснаха принудително родните си места, а оставените от тях имоти послужиха за погасяване на репарации, т.е. на български държавен дълг към Гърция.
Подобен е проблемът и с необезщетените имоти на бежанците от Източна Тракия и Мала Азия.
Конкретният повод, по който сега се обръщам към Вас, господин премиер, се отнася до изплащането на така наречените "бежански облигации". Необходимо е преди това обаче да кажа няколко думи за какви облигации става въпрос.
Първо, облигациите са издадени въз основа на Конвенцията между България и Гърция за изселване на малцинствата, подписана в Ньой на 27 септември 1919 г. С тях се възмездяват движимите и недвижимите имоти на българите бежанци от Беломорска Тракия, оставени до 1928 г. Общата стойност на тези имоти е около 20 милиона долара. СМ/КТ 410.1
Второ, според спогодбата, подписана в Женева на 9 декември 1927 г., изплащането на имотите на бежанците се наблюдава от Обществото на народите.
Трето, бежанският заем е отпуснат въз основа на международни съглашения и не може да се сравнява с вътрешните държавни заеми.
Четвърто, съгласно Спогодбата от Женева, погашенията на облигациите се извършват по номиналната им стойност.
С Постановление (п), т.е. поверително или с други думи казано, тайно от народа под # 290а от 7 февруари 1950 г., правителството на Отечествения фронт спира изплащането на облигациите по бежанския заем.
Чрез този си акт то превърна ценните книжа в ненужна хартия. Номиналната стойност на неизплатените на бежанците по този заем облигации възлиза на 100 милиона лева по курс от 1928 година плюс 6 на сто лихва. Чрез тези облигации по българския държавен заем следваше да се изплатят 90 на сто от стойността на недвижимите имоти на бежанците от Гърция, съгласно подписаната в Женева спогодба, известна под името Моллов-Кафандарис. Спирането на изплащането на купоните, облигациите и тяхното замразяване през 1950 г. е един административен акт, който без всякакво правно основание ощетява правоимащите притежатели, каквито са хилядите бежанци. Това е всъщност една експроприация, която по нищо не се отличава от национализацията на частните предприятия и от още 13 други такива закони.
Като се има предвид социалния статус на изстрадалото бежанско население, това бе всъщност и акт на репресия спрямо него.
За поправянето на тази несправедливост от страна на тогавашното отечественофронтовско правителство, не е необходимо да се изчаква приемането на законите за обезщетенията и компенсациите, които един Бог знае кога и дали въобще ще бъдат приети от това Народно събрание. Защото с Постановление # 160 от 1991 г. се отменя т.20 на поверителното постановление от 1950 г.
Следователно, този въпрос с изплащането на облигациите не може повече да се отлага за законодателно решение. Тъй като вече има нормативен акт, който смята да се изпълни. И неговото 410.2 изпълнение няма да е някаква преференция или милостиня, нито подпомагане, а само закъсняло изпълнение на едно задължение към бежанците и техните потомци от страна на държавата. Възстановяване на едно грубо погазено от комунистическия режим право.
Недоумение буди у мен, господин Беров, и още един факт. И ще искам да чуя и по него Вашето становище. От Вашия кабинет е изпратено писмо на жалба от бежанците под # 309 от 5 февруари 1993 г., в което се казва, че поставеният въпрос не е нормативно уреден.
Как да не е нормативно уреден? Нали има постановление на Министерския съвет # 160 от 1991 г., което отменя т.20 от поверителното постановление от 1950 г.? Ще се върна към моя непосредствен въпрос към Вас.
Кога ще започне да се изпълнява отменената точка 20 на Постановление # 290а от 1950 г., с което бяха спрени изплащанията на облигациите за недвижимите имоти на емигриралите от Гърция бежанци по спогодбата Моллов-Кафандарис от 1928 г. Това е моето питане към Вас, господин Беров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин министърпредседател, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Господин председателю, дами и господа народни представители! Аз усещам, че започвам да ви омръзвам днес сутринта, обаче вината не е моя. Но всички питания все към мен се отправят.
По повод на последното питане, държа да съобщя следното.
Първо, питането относно плащането на държавни облигации издадени през 1928 г. за изплащане на недвижими имоти на българи емигранти от Гърция, съгласно Конвенцията между България и Гърция от 27 ноември 1919 г.
Второ, питането, макар и да се отнася за конкретни облигации, има принципен характер. Тъй като освен тези облигации не са изплатени и други държавни ценни книжа от държавни заеми, сключени от Княжество или Царство България. По-точно това са облигации, емитирани в периода 1892-1947 г. по силата на законови разпоредби на 9 вътрешни и 8 външни държавни заеми. Плащанията по тези заеми са били временно преустановени с Постановление # 290а от 1950 г. Поради което са останали неуредени много ценни 410.3 книжа, притежавани от населението.
В последните години в Министерство на финансите започнаха да постъпват многобройни писма от граждани за съдбата на притежавани от тях държавни ценни книжа. В резултат на това, през 1991 г. с Постановление # 160 се отмени съответният текст на Постановлението от 1950 г., което вече споменах.
В същото време обаче, не бе установен нормативен ред за ликвидиране на тези стари задължения.
На четвърто място, трябва да отбележа, че Министерство на финансите не бе в състояние да предложи нормативен ред за изплащане на старите задължения, без да се извършват подробни проучвания на архивните материали, документиращи тези задължения на държавата. Проучванията бяха сериозно затруднени от липсата на пълна и систематизирана документация, каквато не съществува и понастоящем.
Извършена е известна систематизация на данни по старите заеми въз основа на обобщени справки, отчети на ДСК и на бившата Главна дирекция на държавните дългове, която обаче е прекратила своето съществуване през 1951 г.
Набраната досега документация далеч не е пълна и достатъчна за установяването на точния размер на задълженията и промените, настъпили в тях, в резултат на допълнителни законови промени.
Документацията има ориентировъчен характер и не може да бъде окончателна база за подготовка на нормативен акт за уреждане на споменатите задължения.
Независимо от това приключва работата върху един доклад до Министерския съвет относно резултатите от извършените проучвания от този род.
Във връзка с плащането на двете стари задължения, възникват сериозни проблеми, които вероятно ще се наложи да бъдат решавани със закон на Народното събрание. Такива са проблемите, свързани главно с преоценката на номиналната стойност на ценните книжа, някои от които са издадени преди около 100 години. А също така и проблеми около реализацията на останалите условия на тези стари заеми като лихви, давност на плащанията и т.н. 410.4
В едномесечен срок Министерство на финансите ще внесе в кабинета своя доклад с предложения за законодателно уреждане на плащанията по старите заеми, в това число и по споменатия заем от 1928 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз.
Преминаваме към министрите. Да дадем малко почивка на министър-председателя. Господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Господин председател, колеги! Уверението, че до 1 месец ще бъде внесен доклад в този смисъл, до някъде би могло да бъде задоволителен отговор. Стига този доклад да бъде взет предвид и след него да се пристъпи веднага към изпълнение на тези задължения.
Във връзка с това, аз използувам случая да прочета три искания, които поставят бежанци на срещи с тях в Бургас, Хасково, Кърджали във връзка с изплащането на тези облигации.
Първо облигациите да се изплатят по номинална стойност, преизчислена по пазарни цени, вземайки предвид инфлацията. Така че стойността им да покрие недвижимите имоти, оставени в Гърция и признати и гарантирани от държавата именно с тези облигации.
Второ, да се начислят пропуснати ползи от лихви за времето от 7 февруари 1950 г. до 14 август 1991 г.
Трето, да се начислят лихви от датата на отменянето на Постановление # 290а, т.е. от 14 август 1991 г., с осъвременен среден лихвен процент.
Благодаря за вниманието. 410.5 ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Райчевски. Сега ще помоля народните представители да заповядат в залата.
По предложение на народни представители в началото на днешното заседание се стигна до идеята нашият парламент да поздрави събранието на Република Македония с приемането на страната в Организацията на обединените нации. Предложението беше подкрепено от парламентарните групи. Работна комисия от парламентарните групи е подготвила текста. Сега ще ви го прочета и той ще бъде гласуван като декларация на нашето Народно събрание.
Текстът е следният:
"Тридесет и шестото народно събрание на Република България поздравлява събранието на Република Македония с приемането на страната в Организацията на обединените нации. Този акт е победа на принципите на самоопределение и на демократичния дух на нова Европа и ще способства за стабилизиране на обстановката на Балканите.
Като парламент на първата държава, признала независимостта на вашата република, ние се обявяваме за активизиране на връзките между нашите два парламента. Необходими са съвместните ни усилия за възстановяване на мира и сигурността на Балканите и за развитието на приятелските отношения между всички страни в тази регион".
Моля, режим на гласуване. Гласуваме тази декларация на Народното събрание. Моля, гласувайте. (Ръкопляскания в залата)
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 123 народни представители, за тази декларация - 122, против - няма, въздържал се 1 народен представител. Декларацията се приема с единодушие. (Ръкопляскания в залата)
Продължаваме нашата работа.
Питане от народната представителка Ана Караиванова относно избора на съдебни заседатели за Военната колегия на Върховния съд на Република България. Питането е до министъра на правосъдието господин Мишо Вълчев.
Моля, госпожа Караиванова, заповядайте да развието Вашето питане.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, ВТ/ЙА 411.1 господин председателю. Ще се постарая даже по-кратко да го развия, за да оставя време и на другите колеги да зададат въпросите и питанията си.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, близо четири месеца престоя във Военната колегия на Върховния съд на републиката така нареченото от пресата "Генералско дело" против генералите Чергиланов и Коцалиев и полковниците - Първанов и Спасов, без да е насрочено за разглеждане.
Оправданието за това беше, че не са избрани съдебни заседатели - генерали, за да може да се сформира законен съдебен състав, с оглед изискванията на чл. 71 , ал. 2 от Правилника за организацията на работата на съдилищата, който гласи, че съдебните заседатели във военния съд не могат да бъдат по-младши звания от подсъдимия, когато е военнослужещ. Едва когато чрез пресата се алармира обществеността, едва когато се намесиха правозащитници, едва когато шестдесет и девет годишния генерал Чергиланов обяви в Софийския затвор гладна стачка, с единствено искане не да му се измени мярката за неотклонение - задържане под стража, той дори не е подал такава молба, а с настояване да се разгледа делото, да се осъществи правосъдието, съдът върна делото за допълнително разследване на прокуратурата, като чак на четвъртия месец откри съществени процесуални нарушения.
Това, господин министър, не е единственото дело, което стои ненасрочено във Въоенната колегия по същата причина. По едно от тях един от подсъдимите почина в затвора, очаквайки правосъдието. По други има лица, по които не е взета такава тежка мярка - задържане под стража.
В същото време на нашата общественост е известно, че делото срещу генерал Владимир Тодоров също беше разгледано във Военната колегия на Върховния съд и за това дело се намериха достатъчно съдебни заседатели. Съпоставката на тези два случая ми дава основание да се съмнявам, че всъщност не липсата на съдебни заседатели - генерали, е основната причина да не се разглеждат висящите пред Военната колегия дела, а това, че съдебните заседатели не са се оказали достойни да съдят както трябва според нечии, не знам кои, критерии. 411.2
Ето защо първият ми въпрос към Вас е: какъв е точният брой в момента на съдебните заседатели-генерали към Военната колегия на Върховния съд?
И на второ място, господин министър, ние всички се кълнем в европейските ценности и стандарти за правовата държава напоследък забравяме да говорим, но в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която ратифицирахме и стана част от вътрешното ни право, в чл.5, т.3 и чл.6 е записано изрично, че всяко лице при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
Съгласно действащото ни все още законодателство, което с еднакво упоение от всички страни в тази зала заклеймяваме като тоталитарно и създадено доста преди одобряването, ратифицирането на Конвенцията в чл.55, ал.2 от Правилника за организацията и работата на съдилищата е посочено, че делата, които представляват голям обществен интерес и делата, по които е взета мярка за неотклонение задържане под стража, се насрочват с оглед да бъдат решени в едномесечен срок. А в ал.4 е посочено, че във военните съдилища делата се разглеждат, с оглед да бъдат решени, в 15-дневен срок, а само тези, които представляват фактическа или правна сложност - в едномесечен срок.
И тъй като според досега действащия Закон за устройството на съдилищата съдебните заседатели все още се избират от Народното събрание, вторият ми въпрос е: кой и кога ще направи предложения за избирането на такива съдебни заседатели, за да бъдат не само решени, насрочени най-напред за решаване на делата и докога подсъдимите ще очакват разглеждането на обвиненията им от независим и безпристрастен съд?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви!
Господин Вълчев, имате думата!
МИНИСТЪР МИШО ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Караиванова! Преди всичко струва ми се, че коректността налага да изкажа моето съжаление, че толкова много се забави отговора на това Ваше запитване, но уверявам Ви, причините не бяха в НЧ/НП 412.1 мен. Бих желал да бъда много кратък, защото времето изтече.
По отношение на първия въпрос - колко съдебни заседатели има понастоящем във Военната колегия - в настоящия момент са цифром и словом само четири, единият от които е началникът на Генералния щаб, армейския генерал Любен Петров. До това положение се стигна след като 14-те избрани съдебни заседатели бяха уволнени и бяха лишени от звание, което им даваше възможност да участват и в разглеждането на делата. Това наложи да се попълни техният брой и аз мога да ви уверя, че вече е направено такова предложение пред народното събрание. След като беше предаден от Министерството на народната отбрана списъкът на всички генерали, които биха могли да участват като съдебни заседатели, Върховният съд е отправил искане пред Народното събрание, представяйки тези списъци, да бъдат избрани съответните заседатели. И аз се надявам че Народното събрание в непродължителен срок ще реши и този въпрос. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз!
Госпожа Караиванова, заповядайте! Може да развиете след това и следващото си питане, за да освободим министър Вълчев.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин министър! Ще ми се да се надявам, че освен тревожните сигнали в пресата и моето питане, също така и направеното обръщение на колеги от тази зала пред Висшия съдебен съвет, изиграха своята роля, за да се премахне това тревожно явление да не се правораздава поради формални пречки, което обезсмисля високата идея на правосъдието, като раздаване на справедливост, а не волоотмъщение и унижаване на човешкото достойнство. Ще ми се да не е прав ген. Чергеланов когато твърди, че съдиите се страхуват всъщност да вземат решение, основано на съвестта си, на данните по делото и закона. Ще ми се, макар че у мен остава едно такова дълбоко съмнение. Благодаря ви!
И, за да развия вторият си въпрос: господин министър, от срещите, които имам с мои избиратели, от това, което следим всички по пресата, по телевизията, от моите лични впечатления, защото и аз съм гражданин на тази страна и се прибирам вечер пеша от работа, от спирката поне до дома си, знам, че след въпросите за работата, за изхранването, вторият по значимост въпрос, 412.2 който вълнува нашите граждани, е този за сигурността. Хората вече се страхуват да се прибират когато притъмнее по улиците. Хората се страхуват когато се приберат вкъщи да не намерят дома си разбит. Невиждана вълна от престъпност залива нашата страна. Само през 1992 г. от последните данни, които излязоха, тя се е увеличила в сравнение с 1991 г. с над една четвърт. Над 224 000 са общо извършените престъпления, и то главно криминалните. Стопанските почти никой не ги разкрива и не се занимава с тях.
Проблемът с разкриваемостта е от компетенцията на министъра на вътрешните работи и аз няма да ви питам за него. Но все пак, при тази дори още повече намаляла разкриваемост от 35 на сто, броят на осъдените лица, доколкото чувам от неофициални места, все още е тревожно нисък. Съдилищата са блокирани. Оттам не излизат присъди, в затворите не влизат осъдени лица, а напротив, половината от обитателите им са лица с висящи предварителни производства, или подсъдими с невлезли в сила присъди. 412.3
За да не бъда голословна в тези твърдения, аз искам да ми посочите с конкретни числа, господин министър, колко дела са внесени с обвинителни актове през 1992 г. от прокуратурите за разглеждане в съдилищата; колко от тях са прекратени и върнати за допълнително разследване и колко е общия брой на издадените присъди - и оправдателни, и осъдителни - за цялата 1992 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
За процедурен въпрос има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Уважаеми господин председател, думата ми е към Вас. Моля да следите за спазването на правилника. Аз имам чувството, че тази зала стана трибуна за изказвания днеска. Ето, виждаме на таблото, че госпожа Караиванова говори девет минути. Това е време за парламентарен контрол, а не са изказвания по същество. Аз не можах да разбера Вие задавате въпрос ли и очаквате отговор, или просто искате да кажете нещо?
Затова се бавят и отговорите на въпросите. Затова и парламентарният контрол върви толкова мудно. Аз имам чувството, че с микрофона просто се спекулира и по този начин се отминава истинската същност на нашето заседание.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз.
Госпожа Караиванова разви две питания - по пет минути по правилник. Освен това има право на четири минути за двете питания. Освен това има право на уточняващи въпроси. Това е общото време, което се отрази. Нормално е всичко. Даже спестихме парламентарно време, че ги събрахме заедно. Господин Шопов, ще се отговори и на Вашите въпроси, ще стигнем дотам.
МИНИСТЪР МИШО ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Караиванова! Действително за всички нас представлява голям проблем престъпността, която се извършва в нашата страна. Безспорно е, че с отварянето на нашите врати към свободния свят, към Европа, освен хубавите страни идват и не толкова хубави. При нас започнаха да се появяват нови видове престъпления. Започна да се проявява организирана престъпност. И това ни безспокои твърде много.
Но вие знаете нашите затруднения във връзка със заплащането на труда на работниците в съдебната система, което е една от главните пречки да попълним нейния състав.
Конкретно на вашите запитвания колко обвинителни актове ЦМ/НП 413.1 са внесени през 1992 г.: по сведения от прокуратурата те са 10 235. От тези обвинителни актове, внесени в съда за разглеждане, 1651 са били върнати за допълнително разследване. Въз основа на така внесените обвинителни актове са били образувани наказателни процеси, в резултат на които през 1992 г. в страната са осъдени 9400 души. 247 са били оправдани.
С това мисля, че отговорих на вашите въпроси. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
Госпожа Караиванова, моля - и за уточняващи въпроси, имате и още две минути.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПт, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Да не отнемам времето на колегата Шопов.
Един уточняващ въпрос, господин министър. Стояли ли са на вниманието на Висшия съдебен съвет причините за сравнително големия процент върнати дела за допълнително разследване и сроковете за разглеждане на делата? Разглеждан ли е този въпрос от Висшия съдебен съвет?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин министър, заповядайте!
МИНИСТЪР МИШО ВЪЛЧЕВ: Искам да уверя Народното събрание и госпожа Караиванова, че този въпрос почти на всяко заседание на Висшия съдебен съвет се разглежда и се обсъждат всички възможни начини и средства, за да се намали броят на върнатите представени обвинителни актове за образуване на процеси, но това в голяма степен се дължи на съществуващата сега нормативна уредба, която ние се стремим да подобрим. И се дължи на състава на следствената служба, в която много хора напуснаха и сега има предимно хора без много опит, а това разбира се дава отражение в резултатите от тяхната работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Госпожа Караиванова!
АНА КАРАИВАНОВА: Благодаря, господин министър.
Вярвам, че и занапред Висшият съдебен съвет ще проявява такава загриженост, защото, освен напускането на следователи, тези дела минават и през прокурори. А само в Софийската градска прокуратура за миналата година са върнати 83 на сто от внесените дела за разглеждане в съда. Това е нечувано досега в историята 413.2 Само преди три години този процент беше 11,6 и той се смяташе за доста висок.
При това положение на съдебната система, при това трагично бих казала състояние на липса на правораздаване, господин министър, бих искала да Ви кажа, че малко цинично ми прозвуча наскоро размаханият назидателно пръст на Висшия съдебен съвет към парламента, че забавял работата на правосъдието, тъй като не се е занимавал със снемането на един депутатски имунитет, при наличието на толкова много несвършени дела и присъди.
Нашият Висш съдебен съвет, който общо взето е един колективен кадровик на съдебната система, господин министър, твърде често взе да се занимава с политика напоследък и често отправя декларации ту към президента, че не му харесвало интервюто, ту към Министерския съвет. А напоследък си позволи да определя и дневния ред на парламента.
Аз бих искала Вие като председателстващ този Висш съдебен съвет, макар и без право на глас, да предадете моето, а надявам се и на целия парламент желание за в бъдеще не по-малко, а въобще да не се занимава с политика, което му е забранено и по закон, а да се заеме с изключително тежките проблеми на съдебната система, която се нуждае не само от сгради, а от кадри, и то висококвалифицирани и високоотговорни кадри.
Благодаря. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз.
Господин Капудалиев има едно единствено питане към министъра на финансите и за да освободим господин Стоян Александров, господин Капудалиев, елате. Надявам се, че ще бъдете кратък, за да могат всички колеги да получат отговор от министрите. 413.3
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Към средата на март тази година по данни на данъчното управление във Видин неизплатените задължения към бюджета за 1992 година само от държавните фирми възлизаха на над 25 милиона лева. Най-тревожното е, че от тях данък общ доход по член 4 е в размер за над 15 милиона лева, а в същото време фирмите изплащат заплати. Данъчното управление, което не ви е непознато, не е в състояние да събере задълженията на фирмите, тъй като в съответствие с член 13, алинея 6 от Наредбата за плащанията същите се извършват по хронологичен ред от постъпването на документите в банката.
Господин министър, аз съм убеден, че без ускоряване на стабилни постъпления от собствени приходи общинските администрации не са в състояние да отговорят на постоянно нарастващите искания към бюджета от страна на образованието, здравеопазването, социалните заведения и т.н. Вие прекрасно знаете, че средствата, с които разполагат общините, са недостатъчни, за да подсигурят изплащането на приоритетни разходи - медикаменти, заплати, стипендии, социални обезщетения и помощи. В същото време укриването на горните разходи, което така или иначе по някакъв, макар и труден начин, се върши, но става пък за сметка на инвестирането - ремонт на пътни настилки, на сгради със социално значение, изграждане на инженерна инфраструктура, в т.ч. водоснабдяване на няколко градове - Видин, Кула и други селища от района. Но не на последно място бих искал да споделя и факта, че на териториалните данъчни управления само седмица след като бяха съгласували приходната страна на бюджета на общините за 1993 г., им предоставиха нов план със значително занижени цифри.
Поради това аз ви питам, господин министре:
Първо, кой план за приходите по местните бюджети за 1993 г. ще бъде меродавен? Приетият с бюджета на съответната община или този, изготвен от териториалните данъчни управления?
Второ, какви организационни мерки предвижда Министерството на финансите за приоритетно събиране на бюджетните взимания за срочното и ритмично набиране на приходите по местните бюджети на териториалните данъчни управления? ББ/МД 414.1
Трето, предвижда ли се при изплащане на задълженията на фирми по чл. 4 от Закона за данъка върху общия доход за 1992 г. постъпленията на местните бюджети да се запазят на 70% от сумата? Същият процент е определен със Закона за държавния бюджет за 1992 г. с оглед попълването на и без това ниските приходи в местните бюджети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин министре, имате думата!
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа депутати, уважаеми господин Капудалиев! Аз съм Ви безкрайно благодарен за въпроса, който зададохте. Съжалявам единствено, че аудиторията е полупразна, за да изразя по-обстойно виждането по този въпрос, който мен ме безпокои близо от две години. Именно тази събираемост на данъците и главно проблемите, които възникват около събирането на данъка по Закона за данъка върху общия доход и отчисленията за общественно осигуряване. Аз съм имал възможност и в тази зала, и в Министерския съвет, и в тристранната комисия да изразя крайно лошата финансова дисциплина, която съществува в тази страна. Посочил съм, че в последните години социалното напрежение беше туширано благодарение на натрупаната задлъжнялост към държавата и към банките. Защото предприятията започнаха да елиминират банките и осъществяват разплащанията помежду си изключително по наличен начин. По този път те имат възможност да плащат работни заплати, но не и да плащат задълженията си към обществено осигуряване и към държавния бюджет.
Нещо повече. За тях не представлява определена трудност дори да вземат кредит от банката за плащане на заплати, а банката не предявява вече никакви искания да бъдат платени отчисленията за обществено осигуряване и данъците. Нещо, което никога не е било в нашата история с изключение на последните 1-2 години, за съжаление, най-вече миналата година.
Аз тук не искам да развивам тезата защо предприятията не се страхуват да вземат кредити и защо банките ги дават с лека ръка. Защото и едните, и другите знаят, че рано или късно тези кредити ще бъдат обявени като лоши кредити и ще бъдат обърнати в държавен дълг. За съжаление обаче положението стигна дотам, че туширането на социалното напрежение по този начин вече е почти невъзможно, защото освен за заплати, пари вече за нищо друго не остават. Поради което и бюджетът на общественото 414.2 осигуряване, и въобще държавният бюджет изпитват изключително големи трудности.
На тази основа аз помолих и получих едно разбиране от тристранната комисия за социално партньорство да въведем определени административни мерки, за да можем по някакъв начин да тушираме този проблем и да въведем някакъв ред. И с постановлението, с което ние приехме Наредбата за регулиране на средствата за работна заплата, там предвидихме и изричната забрана, че предприятията нямат право да изплащат работни заплати, без да са платили отчисленията за обществено осигуряване и дължимия данък по чл. 4. Това е заложено в постановлението. Даже нещо повече. В постановлението ние сме забранили да се плащат заплатите по извънбанков път. Друг е въпросът доколко това постановление ще бъде изпълнявано, защото аз веднага бих могъл да ви посоча, че тук има един друг сериозен проблем, който ще възникне, а именно минаването вече на реализацията през банката. Това означава, понеже предприятията са задлъжняли към нея, да си осигури първо своите вземания и да не изплаща работни заплати. И сега ще назрее един изключително силен социален взрив, защото просто банките няма да дават на предприятията средства за работна заплата поради голямата задлъжнялост и нищо чудно това постановление да бъде взривено. Аз съм длъжен пред вас да бъда откровен и не зная действително сега от тези две злини коя ще е по-малката. От една страна да се опитаме да гарантираме приходи за общественото осигуряване за държавния бюджет и да въведем определен ред в заплащането на труда, а от друга страна евентуално банките имат също своето право, тъй като са давали тези пари взаимообразно, те трябва си ги съберат, да се получи така, че просто да няма пари за плащане на работни заплати. Това е един сериозен проблем. Аз разбирам, че този проблем ще бъде използуван и за политически шантаж, това напрежение, което ще се създаде в един или в друг колектив, веднага ще се обвини правителството или някой друг. Но това е състоянието. Просто нормативната уредба, която съществува у нас, доведе до такава финансова дисциплина, която даже бих казал, че просто липсва. 414.3 И аз затова многократно съм апелирал тук, в парламента, че приоритетни трябва да бъдат тези закони, които ще стегнат трудовата и финансова дисциплина. Без това нещо държавата върви към разруха, в т.ч. и икономиката.
Конкретно на въпросите, които Вие поставяте в питането. Уведомяваме Ви, че съгласно чл.52, ал.1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация общинският съвет съставя самостоятелен бюджет на общината, извън републиканския, на основата на собствени приходоизточници и субсидии от държавата, разпределени на общините по критерии, определени със закон. Тази година, когато внесем бюджета, а Вие може би сте се запознали вече с него - там имаме четири критерия. Проектозаконът е донесен вчера в парламента. Там има четири критерия, на база на които единни критерии ние отпускаме за 1993 г. субсидиите на отделните общини.
Териториалните данъчни управления са предоставили на общините проектоплан за приходите по местните бюджети с предложение размерите, посочени в него по видове данъци и такси, както и общата сума на постъпленията да се използва при изготвянето на самостоятелните бюджети. Тук искам изрочно да подчертая, че посочените данни не са задължителни за приемане от сесиите на общинските съвети, а имат само разчетен характер. Те се явяват в помощ на новите общински администрации.
В този смисъл е и изпратеното писмо от Министерството на финансите до началниците на териториалните данъчни управления, копие от което ще Ви предоставя.
При изготвянето на прогнозата са взети предвид тенденциите в изменението на макроикономическите показатели, оценките за досегашното изпълнение на отделните приходоизточници и т.н. Тук, обаче, аз съм длъжен да отбележа пред вас един друг факт. Общините имат силен интерес, криворазбран и завишават приходите, за да ги заложат в бюджета, на тази база да им бъдат разчетени големи разходи и утре просто ще обвинят държавната администрация, че не е събрала тези приходи, които общината е планирала, а ще настояват да им бъдат платени необходимите разходи. Това е големият въпрос и в отчета, който представям аз за бюджета за 1993 г., Вие ще видите през 1992 г. именно с колко са завишили общините например инвестициите над разчетеното им и именно завишавайки инвестиции и други разходи се оказа така, че те не можаха ВЙ/ВР 415.1 да платят накрая заплатите на учителите, безплатните лекарства, заплатите на лекарите и т.н. Това е вече друг въпрос, който също заслужава сериозно обсъждане, именно тази криворазбрана самостоятелност на общините до какво води, защото просто това е една форма за упражняване на натиск върху правителство, върху парламент и т.н. И оттук е това разминаване между едни разчети, които са подадени от компетентни служители, отчитайки много фактори и просто криворазбрани местни интереси, които след това да бъдат използвани за натиск.
По втория въпрос от питането - съгласно сега действащото данъчно законодателство, в чл.55 от Закона за данъка върху общия доход е предвидено фирмите и организациите едновременно с инкасирането на средства за заплата от банката да депозират и платежни нареждания за полагащия се данък върху общия доход. Аз малко отговорих на въпроса, но искам по-конкретно да се спра. Тъй като законът предвижда символични санкции за неизпълнение на това задължение - от 100 до 500 лв., на виновните длъжностни лица, а също така и отсъствието на контрол от страна на обслужващите банки, които смятат, че това вече не е тяхна задача, резултат от това състояние на нещата е неритмичност в постъплението на приходите в местните бюджети, а някъде въобще и липсват.
Министерството на финансите чрез специализираните си контролни звена, териториалните данъчни управления, осъществява контрол по събирането на данъците и налага предвидените санкции, но досега те просто не даваха резултат. Именно с новото постановление - там ние предвидихме едни значителни санкции и аз миналата седмица помолих началника на Данъчното управление да извърши тотална проверка, доколко се спазва това постановление, за да бъдат наказани някои стопански ръководители, които не го спазват, а продължават със старата инерция. За резултатите при интерес от Ваша страна ще Ви докладваме.
Генерална мярка обаче, която би решила повечето от въпросите, свързани с администрирането на данъците, е приемането на пакета от данъчни закони, най-вече проектозаконът за данъчната администрация и данъчното производство, където са заложени много текстове, именно водещи до затягането на финансовата дисциплина.
По третия въпрос в питането: в момента разпределението на постъпленията от данъка върху общия доход по чл.4 със съответно 415.2 70 на сто за общинските бюджети и 30 на сто за републиканския бюджет - това е на база на днешното законодателство. Със законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1993 г. бе разработен вариант за разпределение на постъпленията от общия доход по чл.4 в пропорция 50 на 50. В зависимост от вас, ако вие подкрепите това наше предложение - на Министерството на финансите и на Министерския съвет - през 1993 г. ще бъде тази пропорция.
Конкретният размер на отчисленията от данъка върху общия доход по двете направления ще бъде определен от Народното събрание с евентуалното приемане на Закона за държавния бюджет и ако вие приемете и критериите за субсидиране на общините, на база на които критерии ние искаме да имаме по възможност единен подход, отчитайки обаче спецификата на инфраструктурата на отделните общини и потребността от средства.
Благодаря. Това е отговорът, който бих могъл да Ви дам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Капудалиев, сигурно ще бъдете кратък. Чакат и други колеги.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Господин министре, това, че Вие две и повече години се тревожите за данъците, е добре. Но не е добре, че не е направено нищо за реалното подобряване на данъчните вземания. Аз искам да знам какви бяха Вашите лични усилия като отговорен по тези данъчни въпроси в министерството на господин Иван Костов, а и сега - какво нещо ново, качествено сторихте вече като министър на финансите. Постановленията и тяхното изпълнение са задължения на министерството, нали? Независимо от резултатите. Но законите трябва да се спазват, особено финансовите в тази обрулена и все по-обрулваща се държава.
Ако признавате, че липсва финансова дисциплина в повереното Ви ведомство, то какво да кажем за другите министерства, където финансите не са първа дейност и финансовата дисциплина там най-лесно се нарушава.
И по третия въпрос, за който Вие твърдите, че е предложено сумите да се разделят 50 на 50 в полза на местните бюджети и на националния бюджет, то никой не може да бъде доволен от това, че Вие на местните бюджети тази година сте решили, имате намерение да предоставите по-малко средства. Това естествено ще възбуди местните органи, ще им попречи да изпълняват и без това ограничените функции, които имат, защото бюджетът не стига. 415.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин Капудалиев.
Ще вземете ли някакво отношение, господин министър?
Господин Павел Шопов да се готви.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Само две думи ще кажа. Аз не бягам от отговорност, господин Капудалиев, че може би не съм направил всичко възможно и като началник на Данъчното управление, и сега като министър. Приемам критиката Ви, макар че мисля, че не беше направено малко. Самият факт, че ние сме подготвили пакет от данъчни закони, които правителството на господин Филип Димитров още юли месец е внесло в парламента и мисля, че това е един добър пакет от закони, който има точно тази задача да сложи ред във финансовата дисциплина, не е малко, тъй като Вие сами разбирате, че никак не е лесно да бъдат подготвени шест или осем, а вече станаха десет закона, които са тук и които имат непосредствено отношение към поставения от Вас проблем.
Освен това ние почти винаги сме давали указания за тематични проверки, но, казвам Ви, данъчната администрация в момента е с орязани пълномощия. Мен това ме боли, че времето между първото четене и евентуалното второ четене на Закона за данъчната администрация законът до такава степен е окастрен, че по-добре е да не бъде приет от парламента в този вид, в който ни е подаден в последния момент. Именно тези пълномощия, които ние бяхме дали на данъчната администрация, са уплашили някои от депутатите. Те са се уплашили от правата и са се постарали те да бъдат орязани и смекчени. Липсва искането ни да има финансова полиция, липсват много други неща.
Съжалявам, но ако правим такива закони, които още при самото им приемане е ясно, че няма да работят, трудно би могъл, който и да е на моето място, било то в данъчната администрация или в Министерството на финансите да сложи ред в тази държава!
Що се касае до втория въпрос за тази пропорция - 50 на 50 - не трябва да се разглежда този факт сам за себе си, тъй като аз Ви казах, че ние за първи път тази година въвеждаме това нещо. Това беше подготвено, разбира се, още от предишния кабинет и от предишния министър. Аз искам да изразя тук пред всички, че ние сме работили съвместно една нова система на регулиране на общинските бюджети и една нова система на субсидиране, така че ако тази система е работеща и добре обмислена, а да 415.4 се надяваме, че е такава, тя би трябвало да компенсира тази пропорция. Нещо повече, да даде по-голяма възможност да се финансират отделните общини, а да не зависят само от един данък, например какъвто е данъкът върху общия доход, защото когато ние им даваме субсидии от републиканския бюджет, възможността те да получат тези средства е малко по-голяма, сигурността им е малко по-голяма, отколкото например да разчитат на данъка върху общия доход, който може да не бъде събран по редица причини - поради спада на производството или неплатежоспособност на предприятията и т.н.
И ние имаме конкретни доказателства - една община Казанлък, например, изпада в изключителна несъстоятелност именно на база на това, че военнопромишленият комплекс е в криза, няма заплати, няма данък върху общия доход, а бюджетът им е вързан на база на този данък върху общия доход.
Сега при новата система има едно субсидиране, което би трябвало да облекчи малко тези условия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Капудалиев, ще продължите разговора извън залата, може би.
Сега има думата... (Шум и реплики в залата)
Искаме да изслушаме поне отговорите на въпросите, отправени към министъра на вътрешните работи и министъра на образованието.
Господин Шопов докладва бързо и задава въпросите. 415.5 ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателстващ!
Първо, моето голямо неудовлетворение е от това, че въпросното и настоящо, пред мен стоящо питане, актуален въпрос е подаден на 23 февруари. А днеска сме вече 10 април.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: По вина на парламента е, знаете.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Въпросът не е деактуализиран, разбира се, аз ще изложа по какви съображения. Във връзка с един конкретен инцидент. Става дума за протестния митинг-шествие на 17 февруари 1993 година в центъра на столицата пред Министерския съвет и Народното събрание от група граждани от Пловдивска област, които протестираха против политическото уволнение на управителя на Пловдивска област.
Въпреки че протестът беше мирен и без каквато и да е опасност за обществения ред и спокйствие и за намиращите се наоколо граждани, както и за представителите на държавната институция от страна на органите на реда от повереното Ви министерство, господин министър, бяха ангажирани безпрецедентни по численост полицейски сили.
Безконфликтността на протестиращите беше безспорна. Те се съобразяваха напълно с обществения ред и спокойствие, но органите на редагрубо се намесиха при движението на групата от района на Министерския съвет към Народното събрание.
Гражданите бяха грубо изблъсквани и заплашвани, включително и от офицери, командващи акцията. Стигна се до заплахи от рода на тези, че "протестиращите ги оправяло само олово". И това беше изречено от офицер. А двама от гражданите - Димитър Комушлиев и Димитър Чмихов от Пловдив, бяха контузени - единият в рамото, а другият в ръката. По отношение на контузения в ръката имаше и видими последици. (Неразбираема реплика от блока на БСП)
Отправям този въпрос, по който желая да ми отговорите дали Ви е известно за горните инциденти, имате ли отношение към тях, известни ли Ви са мотивите и причините за прибягване към горните радикални действия, които можеха да бъдат опасен прецедент. МС/ВЙ 416.1
И ако горното Ви е известно и приемате, че отговаря на истината и какви мерки сте предприели.
Въпросът не е дезактуализиран, тъй като такива действия текат през цялото това време - протестни действия, те ще предстоят такива действия и затова аз считам, че трябва да си вземете бележки от случилото се и от станалото, за да не се повтарят подобни инциденти.
Ако можете, отговорете ми по въпроса. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви! Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ВИКТОР МИХАЙЛОВ: Господин председател, дами и господа народни представители!
Аз този отговор го нося в чантата си от доста време. Извинявам се, ако сме се разминали с господин Шопов - единият път аз отсъствах, той - другите пъти.
Уважаеми дами и господа, за да си припомните и за да ви стане по-ясно за какво става въпрос, малко ще ви върна във времето и ще ви запозная с обстановката в София сутринта на 17 февруари 1993 година, за която дата говори господин Шопов.
На 17 февруари 1993 година, около 9 часа в дежурната част на Софийската дирекция на вътрешните работи е получена информация от регионалната дирекция в град Пловдив, че организирана група от около 300 граждани, водени от кметове и общински съветници от община Пловдив са тръгнали с автобуси към София.
Целта на групата е била да изрази протест пред Министерския съвет във връзка с уволнението на пловдивския областен управител. При направеното запитване в Столична голяма община е установено, че при тях не е постъпила заявка за провеждане на такова мероприятие, съгласно Закона за събранията, митингите и манифестациите. Такова заявление от пловдивската група не е бил направено и до приключване на мероприятието.
Секретарят обаче на Столичната голяма община е разпоредил на столичната полиция да вземе мерки за осигуряване на мероприятието, на което искане столичната полиция е откликнала.
Към 13 часа в дежурната част на Столичната дирекция е получена информация, че колона от шест автобуса с пловдивска регистрация се намират на контролно-пропускателния пункт Враня. С автомобили на Пътна полиция на Столичната полиция е било осигу416.2 рено придвижването на колоната до паркинга в североизточния край на площад "Александър Невски".
Със съдействието на служители на полицията е било осигурено безпрепятствено придвижване пеша на участниците в протестната акция по маршрута от площад "Александър Невски", улица "Раковски" и булевард "Цар Освободител" до площада пред зала "Света София".
През това време пред сградата на Министерския съвет се е събрала неорганизирана група от около 30 души, протестиращи срещу увеличението на цените на течните горива. По този повод е предложено на водачите на пловдивската група да останат пред зала "София", а по тяхно желание представителна група от 5 човека да внесе протеста в Министерския съвет.
По време на внасянето на протеста в сградата на Министерския съвет групата от Пловдив, по искане на един от организаторите, с помощта на лек автомобил с говорящо устройство, изразява своя протест против правителството, скандирайки лозунги и искания.
Към 15 часа, след връчване на протеста, представителната група от Пловдив е излязла от сградата на Министерския съвет и се е присъединила към останалата група. Те обяснили, че в момента не са осъществили контакт с отговорен служител на Министерския съвет, което предизвикало бурни протести.
Служителите на полицията, намиращи се пред Министерския съвет, са установили, че част от протестиращите софийски граждани са се присъединили към тези от Пловдив. По същото време от лекия автомобил с говорящо устройство са били отправени призиви към участниците в протеста да отидат пред сградата на Народното събрание, където да изразят своето недоволство.
Получавайки тази информация, ръководителят на охранителните сили на Столичната полиция е разпоредил част от подчинените му да поемат охраната около сградата на Народното събрание с цел недопускане нарушение на обществения ред.
Това задължение на охранителната полиция произтича от член 7, алинея 2 от Закона за събранията, митингите и манифестациите.
Забелязвайки действията на полицията и техният намален брой около сградата на Министерския съвет от групата на протестиращите се чули възгласи: "Сега е времето да влезем в Министерския 416.3 съвет! Полицията си отиде!"
Тази част от протестиращите, които са тръгнали към Народното събрание, се върнала обратно и се насочила към Министерския съвет. Останалите няколко униформени полицаи пред сградата на Министерския съвет, с помощта на служители от Пътната полиция са предотвратили нахлуването на хора в сградата, като със своите действия са осигурили запазването, живота и здравето им предвид интензивното движение на моторните превозни средства в района.
При тези свои действия Полицията не е използвала физическа сила и помощни средства.
Предвид факта, че мероприятието е било нерегламентирано и в момента не е подлежало на контрол от страна на организаторите, ръководителят на полицейските сили взел решение групата да бъде съпрводена от негови служители до охраняваната зона около Народното събрание.
Това свое решение той съгласувал с водачите на пловдивската група и получил тяхното съгласие, след което започнало придвижването по маршрута - "Цар Освободител", улица "Раковски" до североизточния ъгъл на Народното събрание.
Това наложило спиране на движението в централната част на столицата. След пристигането на това място напрежението в групата ескалирало и някои граждани, между които Димитър Комушлиев и Димитър Чмихов направили опит да проникнат насилствено в охраняемата зона. Този им опит бил предотвратен от служители на специализираното поделение с външна охрана на Народнто събрание. 416.4
Със съдействието на ръководители на полицейските сили бил осигурен достъп до Народното събрание на няколко общински съветници от Пловдив за осъщесвяване на контакти с народни представители, намиращи се пред северния вход на Народното събрание.
След приключване на протестните действия на групата от Пловдив, нейните ръководители изказали благодарност на служителите от Столичната дирекция на вътрешните работи за оказаното им съдействие и проявената толерантност.
Относно изложеното в актуалния въпрос за отправени заплахи от страна на полицията бе извършена проверка, която установи, че такива не е имало. За обезпечаване на това нерегламентирано мероприятие са били ангажирани общо 47 полицаи. По всички тези въпроси, с които ви запознах, МВР разполага с аудиовизуален запис и ако искате, можете да го прегледате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Михайлов. Господин Шопов, само с две думи дали сте доволен или не.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Благодаря, господин министър, за подробното изложение и за хронологията, която ни разказахте, за това, че пловдивската група е била зорко следена още от тръгването от Пловдив, като че ли е била толкова опасна. Но тук някои неща откровено не отговарят на истината и аз самият бях свидетел на много от тези инциденти, за които Вие разказахте. Откровено считам, че не е вярно, че е имало някакви опити за нахлуване в сгради на Министерския съвет и на Народното събрание, за които Вие говорихте и явно желаете да оправдаете някои неправомерни действия от страна на Ваши органи. Моят въпрос беше насочен - и не ми се отговори - относно най-вече това дали са били ударени тези двама граждани, не за подробностите, ние ги знаем много добре, а дали са получили някои контузии. Също не отговаря на истината обстоятелството, че и двамата цитирани граждани са направили опити за проникване. Аз бях наблизо през цялото това време, нямаше през цялото време никакви опити за проникване. Известно ли Ви е дали някой от тях е бил блъснат, ударен, контузен, за което аз говоря. БП/ЗТ 417.1
От друга страна, не е вярно, че 47 полицаи са охранявали...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Отклонявате се, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: ... но там се наброяваха повече от 300 души в този случай. Не е вярно и това, че е била изказана благодарност изобщо на полицията. Въпросът е, че пътната полиция, която е съпровождала...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Шопов, много Ви моля, актуален е въпросът, не е питане.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ако може да кажете известен ли Ви е този инцидент, при който са ударени граждани, блъснати граждани, един контузен в рамото, друг в ръката, както Ви казах. Това е найсъщественото и важното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Шопов. Не е нужно да се отговаря, актуален е въпросът. Искате думата ли? Имате думата.
МИНИСТЪР ВИКТОР МИХАЙЛОВ: Господин Шопов, когато някой иска да преодолее преградите пред Народното събрание, аз просто мисля, че съм длъжен да разпоредя на полицаите да го върнат обратно вероятно не с проповеди, ако онзи напира здраво. При това нещо може и да се контузи.
И второ, ако някой проявява интерес, аз съм готов още следобед да му прожектирам запис на цялото мероприятие. Така че Вие, ако искате, заповядайте, ще Ви осигуря да гледате записа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Има думата по процедурен въпрос госпожица Вержиния Велчева.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Господин председателствуващ, аз Ви моля като представител на ръководството на Народното събрание да се вземат спешни мерки за изпълнение на това решение, което беше гласувано в началото на днешното заседание. Защото бюджетът не е раздаден на народните представители. Аз не знам как ще започне разглеждането. Сега аз научавам, че в отделни комисии, но само в няколко комисии той се раздава на членовете на комисиите. Но ние знаем, че има и народни представители, които не са членове на комисии, които също имат право да се запознаят с бюджета, да присъстват на заседанията на тези комисии и да изразяват своите мнения. И мисля, че това трябваше да бъде днес първата задача на председателството - да осигури раздаването на този бюджет. 417.2 Как искате другата седмица ние да дискутираме по него и да има становище, след като народните представители до този момент изобщо не са видели бюджета? Как ще изразят те своето мнение по него?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви много. Всичко е разпоредено. Първо се раздава на председателите на комисиите и продължават да печатат. Ангажирали сме допълнителна печатница.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (далеч от микрофона): Добре, но кога ще получа екземпляра, както и останалите народни представители?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Всеки народен представител ще има екземпляр.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Стефан Савов, СДС, говоря като председател на парламентарната група.
Вижте, просто това е един много важен въпрос. В момента са получили председателите на комисиите, което още нищо не е. Всеки един народен представител трябва да получи. Това са 100 страници. Аз го погледнах. Аз лично дори като председател на парламентарна група не съм получил. Моля Ви се, как ще почнем да гледаме. Сега хората заминават в провинцията, ако имат бюджета, ще могат в събота, неделя и понеделник да го разгледат. Направете каквото е възможно, защото действително така не може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин Вълканов, имате думата. Всичко е разпоредено според нашите възможности, ще получите пълния текст на бюджета. Не са 100 страници, а 1500, доколкото знам.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, уважаеми господа министри, вече няколко пъти аз поставям въпроса за корупцията в системата на държавния апарат. Стана ясно, че корупцията е обхванала всички звена на държавното управление - от Народното събрание до долу.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): С изключение на Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Да, госпожице, точно така.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Да, затова го казвам.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Съвършено права сте.
Искам да попитам, господин министър, дали корупцията в някаква степен е обхванала и Министерството на вътрешните работи. 417.3 В средствата за масово осведомяване се появяват съобщения за подобни прояви, засегнали служители на Министерството на вътрешните работи. Споменават се и конкретни имена. Неотдавна в. "24 часа" публикува материал, който уличава бившия главен секретар на Министерството на вътрешните работи ген. Бонев в тежки престъпни прояви, прояви на корупция.
С оглед на изложеното си позволявам да Ви отправя, господин министър, следните въпроси:
Съществуват ли прояви на корупция в системата на МВР и в какво се изразяват те?
Второ, съответстват ли на истината публикуваните в печата данни за престъпни прояви на ген. Бонев и ако съответстват, какви мерки сте предприели в тази насока?
Трето, какви общи мерки Вие смятате да предприемете, за да предпазите вашето министерство от проявите на корупция?
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Михайлов, имате думата.
МИНИСТЪР ВИКТОР МИХАЙЛОВ: Господин председател, дами и господа народни представители! Проблемът с корупцията в сферата на държавния апарат е не само актуален, а и твърде сериозен и тревожен въпрос. За голямо мое съжаление трябва да отбележим, че това явление се наблюдава и сред служителите на Министерството на вътрешните работи. Безспорно е, че Министерството на вътрешните работи разполага с данни за прояви на корупция сред служителите във ведомството, но по наше мнение наличните данни не отразяват действителното състояние на обстановката по линия на проблемите, свързани с корупцията сред нашите служители. Това е така, защото, както специалистите знаем, деянията, включващи се в понятието "корупция", са трудно доказуеми. Но когато става въпрос за обсъждане на такова явление, изнесените данни трябва да се основават на конкретни факти.
В структурите на МВР не съществува обособено звено, което да работи по проявите на корупция сред служителите на Министерството на вътрешните работи. Характерни прояви на корупция, които се наблюдават в органите на МВР, са получаването на подкупи, злоупотреба с власт и служебно положение за лично облагодетелствуване, изнудване. През периода от м. април 1992 до март 1993 г. 417.4 са регистрирани десет случая на получаване на подкупи от служители на Министерството на вътрешните работи, в които са участвали 1 офицер, 14 сержанти и 1 служител на гражданската администрация. За същия период са регистрирани три случая на злоупотреба с власт и служебно положение за лични облаги, в които са участвали 1 офицер, 3 сержанти и 1 случай на изнудване, извършено от сержант. 417.5 Спрямо нарушителите е взето дисциплинарно отношение, материалите са изпратени на органите на Военна прокуратура. За отбелязване е, че извършителите са преимуществено от служителите, работещи по линия на КАТ и небюджетна издръжка.
Отчитайки факта, че извършените от служителите на Министерството на вътрешните работи прояви на корупция в по-голямата си част получават широк обществен резонанс, уронват престижа на органите на МВР, оказват негативно влияние върху личния състав, ръководството на МВР изисква стриктно спазване изискванията на Наредба # 2 от 1993 г. за дисциплинарната отговорност на офицерите и сержантите. Но очевидно е, че само с това не може да се постигне изкореняване на проявите на корупция сред служителите на министерството.
Общата превенция от наложените наказания на провинилите се служители не се явява този необходим възпиращ фактор, който може да реши проблема при сегашните условия. Този вид престъпления заедно с техните характеристики се изменя в зависимост от измененията на социалните условия на живот в обществото. Служителите на Министерството на вътрешните работи като социален субект също се влияят от промените на социалните условия.
Мисля, че не е необходимо да декларирам, че ръководството на МВР стои твърдо на позицията на безкомпромисна борба срещу корупцията във всичките й форми на проявление. В министерството се разработва комплекс от различни мерки, които по наша преценка ще намалят предпоставките, водещи до корупция сред служителите. Гарантирането на стабилност и установяването на продължителност на служебната кариера е едно от важните условия служителите на МВР да не се поддават на корупция, тъй като несигурността води включително до корумпиране на някои служители с оглед подсигуряване на бъдещето си.
В МВР се стремим да спрем необоснованите рокади и уволнения, което като цяло ще успокои и стабилизира служебното положение на служителите. Това от своя страна ще ги мотивира за стриктно изпълнение на служебните им задължения.
Направените от нас анализи показват, че условия за развитие на корупцията има там, където е нарушен или занижен контролът. В тази връзка предприемаме мерки за инвентаризация на всички отчетни, удостоверителни и други документи, създаване СБ/ЛТ 418.1. на ред и строга отчетност, което ще намали предпоставките за нарушения при боравенето им.
Прави се необходимото за разработване и нормативно регламентиране на възможността за полагане на извънреден и допълнителен труд от служителите на МВР.
В заключителен етап е изготвянето на наредба за извънредния и допълнителен труд.
Предвиждаме извършване на активни действия сред обществеността за насочване към мотивиране на гражданите да отхвърлят всякакво предложение на служителите на полицията, което е в разрез с неговите служебни задължения, и своевременно да информират компетентните органи. В тази насока са предприети мерки и за откриване на постоянна приемна за граждани в Дирекция на националната полиция, където ще действа и постоянен телефон през цялото денонощие за получаване на директна информация за всеки случай на правонарушение от служител, в това число на корупция.
Все пак ще си позволя да изразя мнение, че от извършилите такива деяния служители не трябва да се правят изводи за всички и за МВР като цяло, защото не те дават облика на министерството. Той се определя от всички служители, които работят честно и при спазване разпоредбите на закона и които са огромната част от личния ни състав.
Позволих си да обединя отговора на двата въпроса, господин Вълканов, тъй като според мен те са взаимно свързани.
По втория въпрос, господин Вълканов, мога да кажа, че с моя заповед на основание чл. 55 от Закона за МВР назначих комисия, която да извърши проверка относно достоверността на данните, фактите и сигналите, изнесени в средствата за масово осведомяване, за сделки на МВР, включващи и тези данни и факти, свързани в публикациите с генерал Бонев. Работата по проверката продължава и едва след нейното приключване ще мога да отговоря точно на въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря.
Господин Вълканов, имате думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин министър. Аз, общо взето, съм доволен от Вашия отговор, макар 418.2. че, струва ми се, Вие не засегнахте всички възможни форми на корупция, например комисионите, които се вземат тук и там от този или онзи. Страхувам се, че невидимата част на корупцията е огромна.
Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз.
Имахме желание да изслушаме и министъра на образованието и културата, но просто нямаме време. Часът е 13.
Ще ви прочета съобщенията:
1. Комисията по радио и телевизия ще заседава в сряда от 11 часа в Президентството, зала 206.
- На 15 април второ събиране от 11 часа в същата зала, в същата сграда.
2. Комисията по бюджета и финансите ще заседава на 15 април, четвъртък, от 10 часа в кабинет 503 с дневен ред разглеждане законопроекта за държавния бюджет за 1993 г.
3. Комисията по младежта, спорта и туризма ще има заседание на 13 април, вторник, от 15 часа на "Дондуков" 2.
4. Комисията по националната сигурност ще заседава:
- на 13 април от 10 часа в зала 510;
- на 14 април, сряда, от 10 часа в зала "Изток";
- на 15 април, четвъртък, от 9,30 часа в зала "Изток".
5. Комисията по образование и наука ще има извънредно заседание на 13 април от 11 часа.
6. Комисията по културата ще има заседание на 14 април, сряда, от 12 часа.
7. Комисията по опазване на околната среда ще има заседание в сряда от 10 часа.
8. Комисията по земеделието ще има заседание:
- във вторник от 15 часа;
- в сряда от 10 часа.
9. Икономическата комисия ще проведе извънредно заседание във вторник, 13 април, от 10 часа в Пленарната зала.
10. Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 14 април от 10 часа в зала 412.
Господин Савов ми напомня, че всички комисии трябва да работят във вторник, така че тези съобщения едва ли ще имат някакво значение при наличието на подобно решение. 418.3.
Може би най-достоверното съобщение ще бъде сега:
Пресконференция по проблемите на енергетиката в България с участието на народните представители Красимир Найденов, Пламен Денчев и Петър Тодоров ще се проведе в понеделник, 12 април от 11 часа в зала "Запад".
На 15 април ще се проведе в зала "Изток" среща на Ван дер Бург, комисар на Европейската общност с Комисията по външната политика, Комисията по националната сигурност и Икономическата комисия.
Госпожице Русева, можете да получите законопроекта по бюджета в стая # 4. Всеки народен представител може да получи такъв законопроект.
Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 13 ч. и 4 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ: Руслан Семерджиев
Ведат Сакаллъ
Форма за търсене
Ключова дума
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ