Председателствали: председателят Александър Йорданов и заместник-председателят Йордан Школагерски
Секретари: Ведат Сакаллъ и Илиян Илиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми колеги, има необходимия кворум, откривам заседанието на Народното събрание. (Звъни)
Програмата за днешния ден е приета. Най-напред искам да ви прочета съобщения за утрешния ден за парламентарен контрол.
Когато приемахме програмата за 10 септември, приехме
ДНЕВЕН РЕД:

1. Годишен отчет на председателя на Националния статистически институт.
2. Годишен отчет на директора на Агенцията за чуждестранна помощ.
3. Проект за решение и декларация по доклад на Временна анкетна комисия за проучване и установяване на факти, свързани с нарушаване принципа на доброволността при определяне етническата принадлежност на учениците от общините Якоруда и Гоце Делчев.
4. Проект за решение по предмета, числеността, срока и състава на Временната анкетна комисия относно провежданата социологическа анкета в армията.
5. Доклад на Временната парламентарна анкетна комисия за изясняване на обстоятелствата, при които пострадаха народни представители.
6. Отговори на въпроси и питания.
Ако стигнем до точка шеста, утре ще отговарят, на 10 септември, както следва:
Министърът на правосъдието Петър Корнажев следва да отговори на актуален въпрос на народния представител Златимир Орсов.
Второ, министърът на вътрешните работи Виктор Михайлов следва да отговори на актуални въпроси на народните представители Петя Шопова, Христо Марков, Павел Шопов, Васил Златаров, Васил Михайлов, Петър Тодоров, Илко Илиев и Стоян Райчевски. И на питанията на народните представители Стоян Райчевски и Лъчезар Тошев.
Трето, министърът на земеделието Георги Танев следва да отговори на актуални въпроси на народните представители Минчо Минчев, Златимир Орсов, Трифон Митев и на питане на народния представител Йордан Куцаров.
Четвърто, министърът на науката и образованието проф. Марко Тодоров следва да отговори на питане на народния представител Минчо Минчев.
Министърът на културата Ивайло Знеполски следва да отговори на актуален въпрос на народния представител Иво Атанасов.
Министърът на териториалното развитие и строителството Христо Тотев следва да отговори на актуален въпрос на народния представител Захари Захариев.
И министърът на отбраната Валентин Александров следва да отговори на питания на народните представители Тошо Пейков и Емил Юруков.
Министър-председателят и министърът на финансите нямат възможност да отговорят поради служебен ангажимент - вън от столицата.
Министърът на промишлеността поради отсъствие от страната също няма възможност да отговаря на актуални въпроси утре.
Постъпило е предложение, вписано до 18 ч. вчера, от народните представители Велислава Дърева и Георги Тамбуев, с което предлагат да бъде включена като точка първа в днешната ни програма създаване на анкетна парламентарна комисия за проучване на сигналите за корупция в ръководните ешелони на властта. Това е единствената молба за изменение в дневния ред. 36/2.
Тъй като е постъпила в изпълнение на правилника, не бих могъл да я отклоня и ще я поставя на гласуване.
Които са съгласни да бъде включена като точка първа за днешното заседание създаването на анкетна парламентарна комисия за проучване на сигналите на корупцията в ръководните ешелони на властта, моля да гласуват.
Обявете режим на гласуване и гласувайте, които са за включване на тази точка в дневния ред.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 178 народни представители, за 176, против 1 народен представител и 1 народен представител се въздържа.
Приема се точка първа от днешната ни програма да бъде
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА АНКЕТНАТА КОМИСИЯ.
Уважаеми колеги, моля ви за внимание!
Извън така приетия дневен ред за днес поставям пред вас следния въпрос. Вие избрахте управителя и подуправителите на Българската народна банка. В изпълнение на чл. 13 от закона "При встъпване в длъжност управителят, подуправителите и останалите членове на Управителния съвет полагат клетва да спазват законите, да съдействат за осъществяването на поверените на банката функции и да пазят банковата и търговската тайна".
По силата на ал. 2 на същия текст управителят и подуправителите полагат клетва пред народното събрание, а останалите членове на Управителния съвет пред управителя на банката.
За да завършим процедурата по избирането и встъпването в длъжност на управителя и подуправителите, които ние избрахме, следва да положат днес пред вас клетва.
Клетвата е изготвена. Моля господата Тодор Вълчев, Милети Христов Младенов и Ганчо Борисов Колев да заповядат с лице към залата и да повтарят клетвата, която ще прочета. (Управителят и подуправителите на Българската народна банка застават с лице към залата, народните представители и Председателството стават прави. Председателят чете клетвата) 36/3.
"Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната, да работя за осъществяване на поверените на Българската народна банка функции и да пазя банковата и търговската тайна.
Заклех се." (Управителят и подуправителите на Българска народна банка повтарят клетвените думи)
Благодаря ви. (Ръкопляскания)
Господа, ако обичате да подпишете клетвените листове. Заповядайте. (Тодор Вълчев, Милети Младенов и Ганчо Колев подписват клетвените листове)
Пристъпваме към точка първа -
ПРОЕКТ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА СИГНАЛИ ЗА КОРУПЦИЯ В РЪКОВОДНИТЕ ЕШЕЛОНИ НА ВЛАСТТА
Давам думата на госпожа Дърева с оглед уточняване на предмета на дейност на комисията.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателстващ.
Искам да направя само някои корекции по предложената формулировка, за да бъде просто текстът по-прецизен, защото като един от вносителите смятам, че текстът ни не е особено добър.
Затова предлагам, господин председателстващ, следния текст в проекторешението: "Създава Временна анкетна парламентарна комисия за проучване истинността на сигналите за корупция в законодателната, изпълнителната и съдебната власт". (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Извинете, колеги, имаше шум в залата. Уточнява се нещо много важно.
Ако обичате, госпожо Дърева, да го повторите.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА: Да го повторя ли?
"Създава Временна анкетна парламентарна комисия за проучване на истинността на сигналите за корупция в законодателната, изпълнителната и съдебната власт".
"На истинността" - правя тази поправка, защото и преса, и радио, и телевизия, всичко е залято с какви ли не сигнали, които са със и без кавички и аз съм повече от сигурна, че голяма част от тях нямат нищо общо с истината. Затова Народното събрание, народното представителство не може да приема априори всички ВЙ/ЛТ 37.1. тези сигнали, не може да ги приеме така - на вяра, че са истина. Затова предлагам тази поправка в текста. Надявам се да го приемете.
Освен това предлагаме седем души като състав.
Срокът сме го предложили - 31 януари 1994 г... (Реплика от място на Стефан Савов)
Ами от деня, в който създадем комисията, господин Савов.
Разбира се, ако имате предложения, ги кажете.
Предлагаме седем души за членове на комисията. Ако има предложения за промяна в броя, моля те също да бъдат направени. Заповядайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Госпожо Дърева, ако обичате, моля да дадете последната редакция на текста.
Уважаеми колеги, решението, което се предлага, е за създаване на Временна парламентарна комисия за проучване истинността на сигналите за корупция в съдебната, изпълнителната и законодателната власт. Предлага се тя да има седем члена, да се състои от седем човека - председател, секретар и петима членове и срокът на действие на комисията да бъде до 31 януари 1994 г. (Шум в залата)
По отношение на разпределението на членовете на комисията се предлага по двама от парламентарните групи на СДС и ПССД, по един от Парламентарната група на ДПС, НСД и един независим депутат.
Най-напред думата е на господин Савов като представител на парламентарна група.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Мисля, че се постига едно съгласие тук с предложителите да бъде разпределението три към три към едно към едно. Това ще рече... (Шум и реплики в залата)
Ние предлагаме разпределението да бъде 3:3:1:1... (Шум и реплики в залата) Двете големи групи да имат по трима души, а от двете малки - по един човек. (Златимир Орсов репликира от място)
Кажете, господин Орсов. Не ми е ясно.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): И един независим депутат да има.
СТЕФАН САВОВ: И един независим - добре, за да бъде съставът от девет души. Точно така. Добре - 3:3:1:1:1. 37.2.
Много важно е нещо, което го няма в предложението тази група не може да започне да разглежда нещата от, да кажем, от 1908 г., примерно казано. Ние трябва да определим този срок. Аз предлагам този срок да обхваща времето от Великото Народно събрание насам. Нека да се обхванат тези сигнали, които се отнасят за времето между двете народни събрания. Това е предложение, което прави нашата група, защото иначе въобще ни би могло да се извърши никаква работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте. Има думата народният представител Будинов.
ИВАН БУДИНОВ (СДС): За протокола - Иван Будинов, СДС.
Уважаеми колеги, историята на това решение е малко интересна. Още преди една седмица във вестник "Струма" аз публикувах един проект, който абсолютно съвпада с този проект, т.е. искам да кажа, че идеята за тази комисия отдавна назрява в средите на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили. Това е причината Съюзът на демократичните сили да подкрепи единодушно предложението на госпожица Дърева и господин Тамбуев.
На какво друго искам да обърна внимание - тук се каза вече, че седемчленният състав е малък и се предложи комисията да бъде от девет човека при съответното разпределение.
Срокът на действие също се уточни.
Много се страхувам от следното - да не би тази комисия да завърши така злополучно, както Комисията за досиетата на господин Тамбуев. Очаквам от тази комисия действително да има някакъв резултат.
Предлагам да влезе в решението до един месец от влизане на това решение в сила да бъде изготвен правилник за работата на комисията и този правилник да бъде сведен на вниманието на народните представители, т.е. че ние няма да работим зад гърба на народните представители, а да се знае по какви процедури ще работи тази комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, да се направи процедура, по която да работи тази комисия?
ИВАН БУДИНОВ: Да. Тук да бъде приета процедурата, по която ще работи тази комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Праматарски има думата. 37.3.
(Шум в залата)
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (СДС): Не разбирам шума от лявата страна на залата и затова казвам, че аз категорично подкрепям създаването на тази комисия и гласувах за нея. Смятам, че тя е необходима и, дай Боже, да може да стигне до някои истини, които станаха предмет на дискусията във връзка с оставката на господин Неев вчера.
Моето предложение е, тъй като не е уточнено така, както е дадено, да се съберат парламентарните групи или техни представители и да уточнят предмета на дейност, защото аз се опасявам комисията да се впусне в дребните неща, а големите да не ги обхване. Какво имам предвид? Казва се: "изпълнителни органи". Кой е висш, кой е низш, защото и пъдарят към кметството е също някакъв изпълнителен орган. Нека да не се занимаваме с пъдарите, а да гледаме по-едрите неща. Затова моето предложение е да се излъчи по един представител от всички парламентарни групи или тези, които ще участват и да бъде точно формулиран предметът на дейност на комисията, срокът на нейната работа, а така също и периодът, от който тя ще обхваща сигналите. Това е моето предложение.
И утре няма никаква пречка да го гласуваме или ако можем до края на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Праматарски.
Александър Маринов има думата.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, бих искал две неща да кажа - едното като представител на моята парламентарна група и второто - лично.
Първо бих искал да уточним нещо, тъй като тук вече двама представители на Съюза на демократичните сили казват, че подкрепят идеята за комисията, а днес сутринта по радиото прозвуча друго становище като проблем, който ще предизвика конфронтация. Бих искал да се уточни дали това е проблем, който предизвиква конфронтация или наистина е въпрос на единодушие?
Ако съдим от вашите изказвания, това е проблем, който предизвиква консенсус в парламента. Това е чудесно. Аз се радвам, че парламентът наистина ще допринесе за решаването на този проблем. 37.4.
Второ - ние подкрепяме срока, който предложи господин Савов за дейността на комисията.
И трето, което искам да предложа вече от свое собствено име - когато подкрепяйки промяната в броя на членовете на комисията, който беше предложен от господин Савов, бих искал, когато стигнем до гласуването на членовете на комисията, да гласуваме членовете на комисията персонално. (Златка Русева репликира от място)
Защо? Защото беше изразено съмнение, че тази комисия... (Шум в залата)
Изслушайте ме!... Че тази комисия ще бъде използвана за политически спекулации. Аз нямам предвид правото на всяка парламентарна група да излъчи своите представители. Аз лично обаче бих имал резерви към някои представители, да кажем, от моята парламентарна група. Ние трябва да бъдем убедени, че хората, които ще влязат в тази комисия, ще бъдат абсолютно безпристрастни. Абсолютно безпристрастни и няма да използват комисията за злепоставяне на нито един член на парламента, независимо от това от коя парламентарна група е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Савов, заповядайте. 37.5.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това сега ми хрумва - имаме ли ние право да правим една такава анкетна комисия за съдебната власт?
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА БСП: Имаме.
СТЕФАН САВОВ: Чакайте, вижте, да викаме така, ама дали имаме? Защото тя е независима. Не знам, господин Школагерски, така бързо не мога да го реша този въпрос. Не знам. Мисля, че докато ние имаме право изпълнителната власт, имаме право нас лично да се обследваме, така да се каже, но става въпрос за законодателната власт. Нека и по този въпрос юристите да помислят. Аз нямам нищо против поначало. Вие казвате, че имаме право, ама аз не съм сигурен в момента, защото просто не съм проверил как стои конституционно този въпрос.
Струва ми се, че това, което каза господин Маринов, аз се надявам, че всяка една парламентарна група ще избере хора, които са максимално чисти от подозрения дори или както каза госпожица Дърева има много неистини, които са се говорили. Предполагам, че всяка парламентарна група ще избере хора, за които се смята, че не е говорено дори нещо, но нека това оставим на самите парламентарни групи, както винаги това е било за всяка една анкетна комисия, било постоянна, било временна. Ние избираме нашите хора и пленумът гласува. Не е имало поотделно. Това е било много рядко някъде да имаме такива проблеми.
Но нека оставим всичко това за вторник или за сряда, хората, които ще бъдат, защото така бързо не може да представим хората.
Приема ли се това мое предложение и от другите групи да обхване този период - Великото Народно събрание и това Народно събрание, за да може да бъдат решения на парламентарните групи.
Това е, което искам да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Савов.
Аз мисля, че по отношение на съдебната власт тя е независима при приложението на закона, при формирането на своя бюджет и при упражняване на своята дейност. Но тя не е независима от извършване на такива нарушения. РД/ЛТ 38.1.
Аз Ви благодаря за разсъжденията.
Постъпили са две предложения, те са процедурни предложения, с които се иска отлагане на този въпрос и разглеждането му в следващото заседание на парламента.
Господин Савов предложи това да бъде вторник, но ние нямаме решение вторник да заседаваме, господин Савов. Вероятно за следващата седмица за първото заседание. Противно становище? Заповядайте, госпожо Дърева.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Приемам предложението на господин Савов периода, с който ще се занимава комисията да обхваща времето от Великото Народно събрание и според мен не бива да го разширяваме повече, напълно нормално е. Даже и това е доста широко време.
Също така приемам предложението за увеличаване на броя да бъдат девет души и по този начин да се разпределени участниците в комисията по парламентарни групи.
Господин Праматарски, мисля, че пределно ясно е, че комисията няма да се занимава с пъдарите, както Вие се изразихте, с хора действително от по-висшите етажи на властта, това е напълно естествено и това самата комисия ще го направи.
Разбира се, комисията ще има правилник. Колега, както знаете временните парламентарни комисии се подчиняват на същите правила, на които и постоянните комисии. Така че тази комисия, когато бъде съставена, ще има естествено такъв правилник.
Аз предлагам, може би за да не отлагаме, сега в нормалната почивка на парламента да се съберат представители на четирите парламентарни групи и независимите колеги, хората, които са свързани с тази проблематика и представителите на ръководствата на тези групи да се уточним, ако искате, по детайлите и до края на работния ден днес да изгласуваме тази комисия, а и да бъдат определени хората. Това е моето предложение, за да не отлагаме. Защото е прав господин Школагерски, че във вторник не работим.
Това е моята идея днес, ако успеем да се съберем в една от почивките да поговорим и да се консултираме взаимно. Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Госпожо Дърева, искам да ме чуете добре. Ако днес ще се занимаваме с тази точка, ние 38.2. ще се занимаваме като точка първа. Започне ли да работи Народното събрание по точка от програмата нямам процесуална възможност, която бих могъл да ви оставя да решавате този въпрос по време на почивката.
При това положение струва ми се, че няма нищо неразумно в това, както е и решението, виждате го как е изписано пред мен, аз не съм убеден дали няма да продиктувам нещо, което не е точно, да отложим разглеждането на тази точка в първия работен ден следващата седмица и така да бъде прието. Тя е включена в дневния ред, но разглеждането й да отложим за първия работен ден следващата седмица. Струва ми се, че това е най-разумното, колеги.
Обявете режим на гласуване. Гласуваме предложението на господин Савов да бъде отложено разглеждането на тази точка като точка първа в първия работен ден на Народното събрание следващата седмица. Моля гласувайте.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. От общо гласували 189 народни представители за - 113, против 44, 32 се въздържат.
Приема се направеното предложение точката да бъде разгледана като точка първа в първото заседание на Народното събрание през следващата седмица, което вероятно ще бъде в сряда.
Моля минаваме към сегашната, при раздадената ви програма, точка първа -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА УКАЗ 56 ЗА СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ.
Кой ще докладва? Моля да заповяда.
Александър Маринов има думата по процедурно предложение.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател! Предлагам народното представителство да гласува в залата да бъде допуснат господин Евгени Тодоров, началник Управление "Данъци" на Министерство на финансите, изпълняващ длъжността, извинете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми колеги, чухте предложението. Моля режим на гласуване. Гласувайте да бъде допуснат в залата и участва при разискванията господин Евгени Тодоров. 38.3.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. От общо гласували 155 народни представители, за - 143, против 4, въздържат се - 8.
Предложението се приема. Моля поканете господин Евгени Тодоров да влезе в залата.
Имате думата, господин Димитров. 38.4.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин Школагерски, ако обичате, поканете и господин министъра, той е в сградата на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин министърът и без покана може да влезе, но ако обичате, поканете господин министъра да влезе.
По моите бележки е приет – 3, включително точка 3. Сега сме в точка 4.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ако ми позволите да прочета уточнения текст на ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имате думата, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: След консултации текстът е следният:
Алинея 4: "Юридическите лица без държавно или общинско участие, извършващи стопанска дейност:
1. заплащат данък върху печалбата в размер на 30 на сто, ако годишната им облагаема печалба е до 1 млн.лв.;
2. намаляват облагаемата си печалба със средствата и или погашенията по банкови кредити за придобиване или създаване на материални и нематериални дълготрайни активи в страната, налични в края на годината, в размер непревишаващ положителния годишен резултат, установен като разлика между общите суми на приходите и разходите по раздели първи, втори и трети на отчета за приходите и разходите. Намалението се прилага за сгради с производствено и търговско предназначение; съоръжения, машини и оборудване; транспортни средства (без леки автомобили), предназначени за превоз на товари и пътници за извършване на услуги, продуктивни и работни животни, както и нематериални дълготрайни активи;
3. не включват като разходи при определяне на облагаемата печалба амортизационните отчисления за дълготрайните активи, за които са ползвани данъчни облекчения до размера на ползваните облекчения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това ли е, господин Димитров?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Това е уточненият текст. Напомням, че от народния представител господин Иван Костов имаше БП/ЛТ 39.1. предложение за включване на земята в дълготрайните активи, за които могат да се ползват облекчения при инвестиции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Искате ли думата, господин Костов? Има думата народният представител Иван Костов.
Вие сте направили това предложение.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Аз предполагам, че ще ме подкрепят и други народни представители за това да включим точка, в която се казва, че земя за инвестиционни цели, както тук е казано: "намалява се облагаемата печалба със средствата и погашенията по банкови кредити за закупуване на земя с инвестиционни цели", аз мисля, че може да бъде дефинирана "земя за инвестиционните цели". Не е толкова сложен проблемът. Или ако искате да наложим ограничения, примерно върху тази земя не могат да се преотстъпват вещни права, право на строителство и така нататък. В противен случай това облагодетелстване да падне, така че да се съобразим и с възраженията на господин министъра. Аз мисля, че може да стане просто с една допълнителна точка, специално за земя, за земя за строителство на предприятия, а не за земя в регулация, въобще за земя за строителство.
Така че аз мисля, че това нещо просто може да бъде добавено в един текст, защото, колеги, земята е земя, за да може да се строи на нея. И ние големите резерви да се раздвижи икономиката сега, е да предоставим тези земи на хората, които имат с какво да я раздвижат. Ами ние ако уредим сервитутите покрай шосетата и дадем възможност на хората да инвестират там, само бензиностранции и кафенете да направят, животът ще потече да речем по долината на Струма и тук по големия диагонален път и така нататък. Така че дайте да го направим това облекчение, аз мисля, че може да бъде дефинирано.
Предлагам текст: "земя с инвестиционно предназначение, която не може да бъде продавана в определен срок и не могат да бъдат отстъпвани - тук ще ми помогнат колегите - ограничени вещни права".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Костов, аз разбирам Вашата идея така: да бъдат включени разходите за земя за строителство на сгради, свързани с производствената дейност на юридическото лице. Така ли да го разбирам? Заповядайте, господин Николаев. 39.2.
КРАСИМИР НИКОЛАЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Вземам думата не за да репликирам господин Костов, а просто да внеса едно уточнение, до което в края на краищата стигнахме с Ваша помощ, господин председател. Може би точният коректен термин е "земя, върху която ще бъде извършвано строителство на сгради с производствено предназначение". Вярно е, че имаше опасения в нашата парламентарна група най-вече от съображения, касаещи събирането на данъците в бюджета и така нататък, че временно може да бъде наложен някакъв ограничителен режим върху земята. Но общото мнение и на други колеги, аз смятам, че всички ще се съгласят, е, че след като ние правим закон, трябва да го направим както трябва, а не ръководени от някакви временни конюнктурни съображения да въвеждаме този ограничителен режим. Мисля, че всякакви опасения, свързани с това, че освободени тези земи или с някакви преференции, ползващи се гражданите, които ще закупят такива земи за строителство на сгради с производствено предназначение, със спекулативна цел могат да ги трансформират в някакво друго строителство. Това е просто невъзможно, защото то е защитено в други закони и Законът за териториалното и селищно устройство, който все още действа, дава такава защита и отнема възможността така елементарно да бъде правена промяната на производствена зона в жилищна или обратно.
Освен това смятам, че лицата, които ще бъдат освободени или ще им се таксува това, този инвестиционен разход ще им се признае като такъв само в случаите, когато на тях по съответния надлежен ред бъдат издадени съответните строителни разрешения с необходимата валидност, визи, скици, одобрени архитектурни проекти и разрешителния режим, който е точно регламентиран и упоменат в текста на строителното разрешение. Ако те нямат такива документи, просто на тях няма да им бъде признато това като инвестиционен разход.
Аз смятам, че можем да приемем едно такова разумно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Николаев, моля Ви, спрете се и за срока за осъществяване на това строителство с оглед нормативите на другите законови разпоредби. 39.3.
КРАСИМИР НИКОЛАЕВ: Сроковете са няколко, те са регламентирани в няколко закона. Лицето, което претендира да му бъде призната земята като инвестиционен разход, ще се позове на няколко разрешения, които имат различен срок. Издадената строителна виза има определен срок на годност, строителното разрешение - едногодишен срок на годност, а предприемането на реални мероприятия за застрояването на терена, ако то не предприеме в срок от три години, може спокойно този, който е отредил терена за такава цел, да извърши съответно преотреждане. Но мисля, че това не следва да го поясняваме тук. Важен е принципът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата народният представител господин Бучков.
ЕМИЛ БУЧКОВ (независим): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги. Въпросът, който тук се разисква, има много по-просто разрешение. Поначало земи, върху които може да се изградят сгради с производствено предназначение, са предварително определени. Не във всяка зона може да се строи промишлено предприятие. 39.4.
Така че когато се касае за отреждане на терен, този терен трябва да попада в така наречената "индустриална зона" или зона, позволена за строеж на промишлено предприятие. Това е едно.
Второ. Закупуването на тази земя става през текущата година. След като се закупи земята, тогава вече се правят всички постъпки за разрешение за изграждане на съответната производствена мощност.
Кога трябва да се признае разходът? Ами, разбира се, че когато е направен. Тук обаче би могло да се постави една уговорка. Ако след получаване на разрешението, защото разрешението е една процедура, свързана със съответните разрешителни ХЕИ и други институти, с които трябва да се съгласува, ако той, да кажем, след получаване на разрешението за строеж не започне строителството в продължение на една година, този разход ще се приспадне и ще си плати данъка за него. Едно такова разрешение е и нормално, и законно оправдано.
Но когато аз направя един разход, аз трябва да платя тази земя. Явно е, че аз няма да почна строителството. Но щом съм я платил, мой интерес е колкото може по-скоро да започна.
И тук от фискална гледна точка се поставя въпросът кога този разход трябва да бъде признат. Тогава, когато е направен за земя, отредена и предназначена за промишлено производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Бучков.
Нека да чуем господин Ескенази.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Първо искам да предложа чисто редакционно, за да няма повторение, текстът да бъде: "Намалението се прилага за сгради с производствено и търговско предназначение, както и земя, предназначена за построяването на такива сгради", за да не се повтаря "производствено и търговско предназначение". Това е първото предложение - чисто редакционно.
Второто нещо е: обръщам внимание, че в редица случаи се закупува не земя, а се учредява право на строеж. Би следвало да бъде "земя или вещно право на строеж".
Освен това използвам още едно редакционно предложение по текста. То не е свързано специално със земята. И тук се обръщам към господин председателстващия. От чисто законодателна СД/КП 40/1. гледна точка не е редно в първото изречение да се казва, че "се намаляват от облагаемата печалба средствата за дълготрайни материални и нематериални активи" и второто изречение казва: "Намалението се прилага за тези дълготрайни материални активи всъщност, както и нематериални". Текстът трябва да бъде без "както и нематериални дълготрайни активи", а отпред да се каже в изречението: "Намалението за дълготрайни материални активи се прилага за...". Това е просто като юридическа техника. Не може да има повторение в две изречения - в първото да се дават двете категории, във второто да се изяснява само втората категория...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Прав сте, господин Ескенази.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: И последното предложение по същото това изречение. Мисля, че не е редно да се слага в скоби "без леки автомобили", тъй като когато едно предприятие извършва стопанската си дейност с лек автомобил, представете си куриерска служба, защо да не му се приспадне стойността на лекия автомобил?!
Защото, забележете, има сега една промяна... Добре, това, което беше предложено поначало е "транспортни средства, предназначени за превоз на товари и пътници или за извършване на услуги". А сега се добавя "без леки автомобили". Ами когато лекият автомобил е предназначен точно за това?! Типичният случай е куриерска фирма, "Ди Ейч Ел" и сие, някаква местна... С лек автомобил! Вие не може да го карате пикап да си взема, за да може да приспада...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: А мерцедесът?
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Вижте, в този случай данъчният орган е оправомощен да види дали това се използва за тези нужди. Защото ако е въпросът, има хиляди възможности да се заобикалят данъчните закони. Важното е дали ще му го признае. И тогава му казва: тоя мерцедес ти не го използваш за такива нужди, както и в други случаи, и просто не ти го признаваме. Но не може да бъде по принципа на марката.
Аз, разбира се, тук обръщам внимание, че именно поради тези мерцедеси се премахва едно важно облекчение за частните фирми. Редица от тях имат нужда от автомобили, както например това е едно списание или един вестник - репортерски автомобили. 40/2. Случва се също, защото имало мерцедеси, дай да ударим всички и да не им признаем това, което им е необходимо. Но аз не искам да го поставям този въпрос, тъй като ще има много дълга дискусия. Само искам да обърна внимание на народното представителство, че заради мерцедесите и изобщо заради луксозните коли, които можеха тук да бъдат отрязани, лишаваме частните фирми от възможността да си приспадат придобиването на автомобили, които са свързани с дейността им. Подчертавам, това е, да речем, един вестник. Ами без репортерски автомобил закъде е?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Ескенази, аз Ви благодаря и Ви моля, ако имате готов текст, да го дадете.
Има думата проф. Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, уважаеми колеги! Това беше тема на големи дискусии и в двете комисии, и в Комисията по бюджета и финансите. Там се постигна пълно единодушие. В Икономическата комисия тази тема също беше разисквана.
Аз съм съгласен с господин Ескенази, че, ето, конкретният случай на една куриерска кола някак си не се вмества в онова, което ние искаме да нормираме - без леки автомобили. Но ви предлагам да проявите готовност да пожертваме случая на тези куриерски коли, за да избегнем другото, за което сме свидетели - че и експерти, които идват от Европа от 1991 г., ни се присмиват, че сме допуснали поголовно разходване на огромни средства или както се изразява и сам господин Димитров, отчитат загуба, а купуват за милион и три четвърти суперлуксозни коли. Извинявайте, и тази кола се изплаща не само от тазгодишната печалба, но понеже тя не стига, за три години в перспектива се изяжда печалбата и в бюджета не влиза нито лев.
Моля ви, дайте да решим този въпрос, да отстраним поголямото зло. А след време, когато и цялата данъчна система ще бъде много по-стройна, изпипана, тогава може да се отиде към някакви изключения.
Моля колегите да подкрепят този текст, тъй като в комисиите нямаше различни мнения. Обществеността също не изисква да отидем към такава една норма.
Благодаря. 40/3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, професор Стоилов. Не виждам и аз големи противоречия.
Министърът на финансите господин Александров има думата.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председателю. Уважаеми господа депутати, аз искам само едно уточнение да направя. Вярно, бихме могли да приведем много примери в отделни случаи при таксиметрови услуги, куриерски услуги и т.н. Но действително въпросът е как на практика ще бъде прилагано едно ограничение. Няма ли да бъде обвинена утре данъчната администрация, че тя преценява, че колата е използвана неефективно, не по предназначение или е използвана по предназначение?
Но не това е най-важното. Аз искам да обърна внимание върху следното. 40/4. Тук става въпрос не за ограничаване въобще, за осъществяване на такива инвестиции. Тук става въпрос за ползване на данъчна преференция. Когато една държава е в тежко икономическо, финансово състояние би трябвало парламентът, би трябвало тази държава да си даде приоритетите. И ако прави някакви преференции, то да бъдат за приоритети. Аз даже бих ограничил да няма въобще търговската дейност да ползва приоритети, макар че хиляди аргументи ще се дадат, а само производството. Утре живот и здраве, когато стъпи тази държава на краката си, тогава да се дадат по-големи възможности. Ние тук сме принудени просто да търсим баланса между фиска и насърчаването на инвестициите. И затова не трябва да се разсъждава по този начин. Никой не е лишен от възможността да си купи автомобил стига да си заработи доход. А тук става въпрос за преференция.
Ако тръгнем по тази линия, всяка една дейност да ползва преференция, това ли е целта? Аз мисля, че парламентът има достатъчно такава отговорност, действително в този момент да прецени, да определи приоритетите. А за мен на настоящия етап, приоритетите това са производството преди всичко. Всичко друго на един покъсен етап. Това е, което исках да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър!
Заповядайте, господин Мицев.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, аз съм по-склонен и съм убеден, че онова, което господин Ескенази каза, се доближава в максимална степен до реалностите, отколкото онова, което господин министърът при цялото уважение, което имам към него, каза. Това е така, защото ако разсъждаваме по този начин, то тогава ще ограничим правото и ограничаваме съществено правото на един човек, пък било той едноличен търговец или на дадено юридическо лице да се разпорежда със своите средства.
Имайте предвид, че той щом като предварително тук от нас е осъден на това, че няма да му се признаят като разходи и няма да получи данъчна преференция от закупуването примерно на автомобили, той сериозно се ограничава.
от друга страна, Вие казвате само за производствена дейност. Търговският закон и по смисъла на Търговския закон и производствената дейност е пар екселанс търговска дейност. СМ/ВР 41.1 Ако четем правилно Търговския закон. И е много трудно на практика да се разбере, кое ще бъде използвано за търговската дейност и кое за производствената дейност.
Най-общо казано и така е и в цивилизованите страни към търговската дейност се включва и реклама. А и Господ Бог се нуждае от биене на камбани са казали специалистите по реклама. Не може една фирма, която държи на себе си, да си посреща гостите с автомобил, който буди съмнение от страна на нейните евентуални съконтрагенти досежно платежоспособността и някои др.
От друга страна имайте предвид, че в много разговори и със специалисти, а тук криво да седим, право да съдим, но този пакет данъчни закони не е само плод на това правителство. Тези данъчни закони, помнете ми думата, няма да способстват за създаването на една средна класа в страната. По-скоро Народното събрание тук не трябва да се раздира от противоречия, а трябва да допълва и да приемем един закон за защита на местната индустрия и търговия и да си протекционизираме нашите стоки, а не да внасяме чуждестранните буклуци. И тогава вече ще се създаде възможност, така е, господин Мулетаров, тогава ще се създаде възможност вече да облагаме богати хора, а не и от тези, които с труд са спечелили нещо да им го вземем, прикривайки се зад пробонопубликум, фискалните интереси. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Мицев!
Господин Николаев, заповядайте! Готови ли сте с текста, господа?
КРАСИМИР НИКОЛАЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Реплика на изказването на господин Ескенази. Аз по принцип абсолютно споделям добавката, която той направи, че бихме могли, понеже тук малко неточно казахме, че определихме сгради с производствено, те могат да бъдат и с друго предназначение, търговско и неговата добавка е много правилна. Но той направи едно допълнително предложение, което в основите си аз споделям, само искам да уточня.
Става дума и за отстъпеното право на строеж. Както знаете, отстъпеното право на строеж е върху общинска земя. Това, което поражда проблем, него изтъквам. Още във Великото Народно събрание беше въведен, може би правилно, с оглед на това, че тогава същест41.2 вуваха временни управи и т.н., нямаха тази легитимност да се разпореждат с общинската земя и общинското имущество, беше въведен един мораториум, който още е в сила. А има и едно предложение на колегата Кръстю Трендафилов за отпадане действието на този мораториум, общината да има възможността да се разпорежда с общинската земя. И много правилно би било това предложение на господин Ескенази, ако инвестирането е свързано с дейности, които решават проблеми на социалната инфраструктура на общината, след редовно спечелен търг за терена. Общината да е в правото си да има възможността да обезпечи тези терени за това строителство и този, който го извършва, да има тази преференция. Аз споделям това виждане. Но има нещо друго, че тази територия, говоря специално за общинската, можеше да бъде консумирана за дванайсетте подсистеми на т.н. комплексно обществено обслужване, от която функция на общината останаха само три - училища, детски и здравни заведения. И може би някои видове услуги, които са свързани с ежедневното обслужване на трудещите се.
Ако трябва да преценим точно да кажем за какво. Защото аз не съм съгласен същата преференция, това ми е репликата, да бъде ползвана да кажем от строителството на администрации и разни други неща, които нямат отношение към задоволяване социалните потребности на хората в общината. Зависи каква администрация. Ако е общинска администрация, това да. Може би трябва да се направи и е редно господин Ескенази да направи това уточнение. Това ми е репликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви!
Има думата за реплика народният представител Иван Костов.
Мисля с това да приключиме, колега.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Реплика към господин Мицев. Аз съжалявам, че той не е в залата. Обаче господин Мицев, изглежда подведен по действащия закон, нарече тези пари своите средства, да инвестира своите средства. Това не са свои средства. Това са средства, които се полагат на държавата като данък върху печалбата. Тези средства държавата ги връща привилегировано на собственика, за да осъществи определени инвестиции. Обаче нека да не изкривяваме нещата дотам, да не кажем това, че досега всички тези средства бяха привилегировано третирани. Старият текст на закона е: разходи за инвестиционни цели без вложенията в 41.3 дялове и ценни книжа. Тоест всички инвестиционни разходи се признаваха, преференциално се третираха в тези фирми. Заради това се накупиха тези грамадни автомобили. Заради това бяха направени тези разходи и се дразни обществото, че някой кара "Мерцедес" и т.н. Затова аз си мисля, че трябва много внимателно наистина да се прецени, репликата на господин Ескенази е основателна. Аз не мога примерно да взема право да построя бензиностанция и да нямам камион да я зареждам примерно. Или камион, който да я обслужва. Или леко транспортно средство, с което да се придвижвам примерно, ако е на 15 или на 20 или на 30 километра.
Тук има някаква тънка мяра, която според мен е редно да се хване.
Разбира се, ако местните данъци и такси, ако бяха третирали мощните автомобили много по-сурово, което аз мисля, че трябва да стане така, както е на Запад, да се карат тези, които карат големите автомобили, да плащат големи местни данъци, тогава може би нещата щяха да отидат натам, че хората да инвестират в коли, които са малколитражни, харчат малко и т.н. Но добре би било все пак да съобразим с това да не затваряме тази възможност, защото притежаването на лек автомобил е абсолютно необходимо за търговската дейност на нова фирма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Мичковски искаше третата реплика.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Господин Стоилов, аз казвам, че досега фирмите можеха да го правят това нещо, но оттук нататък те няма да могат. Тези фирми, които сега ще искат да извършат тази инвестиция, ще Ви зададат въпроса, защо досега можеше, а сега не може. И е редно. Вие отговорете тогава на този въпрос на тези хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Мичковски искаше реплика и с това свършваме трите реплики.
АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Аз мисля, че трябва да се намери разумен баланс между това, което каза министърът на финансите и предложението на господин Николов.
Когато се формира дейността на една фирма и тук господин Костов е съвършено прав, когато в по-голямата си част търговските 41.4 фирми, фирмите на едноличните търговци и т.н. се създаваха, те си накупиха тези автомобили. За никого обаче не е тайна, че това е елемент на паразитно потребление. Аз не мисля, господин Костов, че ако тази преференция отпадне за сметка на засилването на други преференции, които са толкова добре и ясно разписани в предложението, ще се наруши кой знае по какъв начин инвестиционната активност на българския предприемач. Така че аз споделям становището, изложено в предложенията на господин Николов. Това, което каза министърът на финансите, и ви призовавам да гласувате за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря! Има думата господин Ескенази понеже Ваше предложение се обсъжда.
След това, господин Димитров, имайте възможност да докладвате. 41.5
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Първо, искам да кажа, че по редакцията се уточнихме с господин Венцеслав Димитров. Не искам да губя време. Тука, обаче, по отношение на транспортните средства искам да обърна внимание на две неща. Лекият автомобил представлява средство за производство на този, който кара такси. И сега, ако купя кафе-машина, това ще ми се приспадне.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Става въпрос за превоз на хора.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Моля?
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Става въпрос за превоз на хора.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Ама пише "транспортни средства, в скоби без леки автомобили.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): В текста пише "на стоки и превоз на хора".
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Да. Но "без леки автомобили" пише. Разберете, това е новото, което е внесено. Аз предлагам да отпадне "без леки автомобили" и още веднъж подчертавам, че независимо от това нещо, дори и да отпадне, се създава един режим с тая промяна, която фирма досега си е взела бързо, бързо, те ще имат едно предимство пред следващите.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Пробутахте го преди това и ви се смяха.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Така. Освен това, запомнете по каква причина тогава се гласува и доколкото си спомням, почти единодушно, тази преференция. Преференцията беше, че частните фирми са твърде слаби за да могат да изразходват средства за машини и т.н., които са им необходими. Така ли беше? Всички го гласувахме. Защото те са слаби затова се дава тази преференция.
Сега вече има фирми, които са станали силни, те са се възползвали. Който се е възползвал, възползвал, следващите не. Тука не е въпрос за луксозни и нелуксозни. Дайте, покрай сухото да не гори и мокрото.
Но, така или иначе, твърдото ми предложение, най-малкото да отпадне това в скоби "без леки автомобили", за да може хората, които сега, при приватизацията, ще им се предложи да си изкупят такситата, тези шофьори. Ами, че поне те да могат да използват това нещо сега. Бива ли пък толкова да се прекалява? Толкова МС/ЗТ 42.1 ли сме врагове на тия шофьори на таксита?
СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): Не си прав! Какво искаш? Искаш да се възстанови старото положение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Ескенази. Имате думата, господин Димитров. Струва ми се, че обсъждането на този текст беше подробно.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Колеги, преди да прочета текста бих желал да обърна на всички вас внимание, че кърпиме Указ 56. Кърпиме го с надеждата, че ще действа до края на годината. С темпото, обаче, с което работиме има опасност да го приемеме след като изтече годината.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Прав си.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Имайте това нещо предвид! Моля ви се, въпросите са много важни. Знам че на първо четене указът не беше обсъден, поправките към указа не бяха обсъдени както следва. Но сега наистина заприлича на дискусия в една специализирана комисия. Моля ви, всички колеги да използват съображенията си, когато обсъждаме Закона за данъка върху печалбата. Той предстои да го обсъдим в близките месеци и нека там да насочим усилията си, да направим един перфектен закон. Не казвам, но един по-добър от този закон.
Сега, нека да видим какво да направим, че този закон да действа малко по-добре през тази година или през оставащото време, отколкото действаше досега.
Затова си позволявам да прочета пак текста, уточнения, и да сумирам предложенията, които бяха направени за включване и изключване.
Между другото, господин Ескенази, и господин Николов, това предложение, което беше направено "без леки автомобили" е ново предложение към предложението на Министерския съвет. В предложението на Министерския съвет изразът в скоби "без леки автомобили" го нямаше. Така че би трябвало да го гласуваме отделно, като предложение на господин Георги Николов, а не като предложение на господин Ескенази за отпадане.
СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): Правилно. 42.2
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Напротив, трябва да гласуваме предложението на господин Георги Николов понеже се различава или допълва. Това е предложение за допълване. И предложението за допълване на господин Костов и мисля, че предложението на господин Ескенази за уточненията не предизвика никакви възражения, затова ще го прочета. Прочитам внимателно целия текст, и след това гласуваме двете предложения - допълнението на господин Костов, за добавяне, и предложението за добавяне, също и на господин Георги Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГАРЕСКИ: Аз Ви благодаря, Вие вършите моята работа.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: По първа точка няма никакви предложения. Чета втора точка с уточнението на господин Ескенази. "Намаляват облагаемата си печалба със средствата и или погашенията по банкови кредити за придобиване или създаване на материални и нематериални дълготрайни активи в страната, налични в края на годината в размер непревишаващ положителният годишен резултат, установен като разлика между общите суми на приходите и разходите по раздели I, II и III на Отчета за приходите и разходите".
Тук мисля, че трябва да има и Законът за счетоводството, но е ясно, за какво става дума. До тука е същото.
Сега, моля за малко внимание, защото тука ще се вмъква уточнението на господин Ескенази. "Намалението се прилага при придобиване на следните дълготрайни материални активи: (и изброяваме)
- за сгради с производствено и търговско предназначение;
- съоръжения, машини и оборудване;
- транспортни средства, предназначени за превоз на товари и пътници и за извършване на услуги;
- продуктивни и работни животни."
Това е така да се каже оригиналният текст на закона, макар и уточнен от господин Георги Николов. И сега, двете допълнения, които би трябвало най-напред да гласуваме. Защото, мисля, че с уточнението на господин Ескенази всички са съгласни.
Допълнението, първо на господин Костов, ако се приеме, ще звучи по следния начин. Моля ви се, защото го отредактирахме. 42.3
"Намалението се прилага при придобиване на следните дълготрайни материални активи:
- за сгради с производствено и търговско предназначение и за земя и отстъпено право на строеж за строителство на такива сгради".
Ето това е предложението на господин Костов. Предполагам, всички други работи, които казаха и господин Николаев, и господин Бучков, биха могли спокойно да се третират в правилника, защото този указ, за разлика от други закони има правилници и предполагам, че Министерският съвет може да направи необходимите уточнения как се признават, как се възстановява, примерно, ако някой продаде тази земя и т.н.
Пак прочитам предложението за допълнение на господин Костов. "и за земя и отстъпено право на строеж за строителство на такива сгради". Това са сградите за стопанско, за производствено и търговско предназначение. Сега, можем да гласуваме предложението на господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (от място): И една реплика още. Редакционно уточнение по текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ще гласуваме вече.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Нали го прочетох, вече три пъти го прочетох. "Намалението се прилага при придобиване на следните дълготрайни и създаване....".
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Не, не. За уточнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Елате и го кажете. Това е за редакционно подобрение на текста, прави господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Аз много се извинявам, че за трети път взимам думата, но вчера се разбрахме за нещо, което изглежда господин Николов не е отразил. Става въпрос да отпадне думата "банкови" във втория ред на т. 2. "Погашенията по кредити за придобиване", защото се получава преференциално третиране само на кредити, взети от банки. А с министъра говорихме, че ако се вземат кредити от други фирми или се привлечат средства по друг начин, като кредит от фирмата, те трябва да бъдат третирани по същия начин, както и банковите кредити, тъй като тук става въпрос за нещо, което се дава за инвестиционни цели. А не откъде точно се вземат тези заемни средства. Така че аз предлагам, просто 42.4 думата "банкови" да отпадне и няма текст.
СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): Как ще докажеш?
ИВАН КОСТОВ: Министърът каза с договора се доказват взетите назаем средства. А те са водат чужди привлечени средства и взет кредит. Това е напълно нормална практика.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Ако са фиктивни договори.
ИВАН КОСТОВ: Не, не може да бъде фиктивен договор, защото някой е дал кредита и няма как да... (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господа, почваме да гласуваме. Заместник-председателят на Законодателната комисия желае думата. Заповядайте, господин Мулетаров!
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател уважаеми народни представители!
Последното предложение, което направи господин Иван Костов по принцип има логика, но същевременно то създава една опасност за заобикаляне на закона. Тъй като няма никаква пречка да се споразумеят две лица - приятели, близки, роднини или други да изготвят един договор за предоставен кредит, без изобщо да е дадена стотинка. Това нещо в нашата практика в живота е известно. И тогава вече ние ще имаме един документ, който ще облекчава лицата без действително да са извършени или получени такива кредити. Затова, аз ви моля да се съгласите да остане само "банковите" където вече няма съмнение, че действително той ползва такъв кредит.
ИВАН КОСТОВ (от място): Има, как да няма?
СПАС МУЛЕТАРОВ: Другото, би следвало, но ние нямаме форма и възможност да докажем, че той е ползвал този кредит по официален път.
ИВАН КОСТОВ (от място): Това не е вярно.
СПАС МУЛЕТАРОВ: И затова аз моля, да остане текста в тая му част, така както е. Това е моята реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Мулетаров! Господин Костов иска дуплика.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Това някъде в правото, господин Мулетаров, може би е възможно, но в икономиката е невъзможно. Защото ако се вземе кредит той автоматически се отчита в счетоводството 42.5 на фирмата. Ние говорим тук за юридически лица, които водят счетоводство. Не може той да не вземе парите, а да начислява лихва, защото никъде няма да му се видят парите в счетоводството. Тоест, парите трябва да са влезли във фирмения оборот, за да се начисли кредита. (Шум и реплики) Става въпрос за погашения и за заплащане на този заем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: А този, който дава кредита? Трябва ли и той да го отрази?
ИВАН КОСТОВ: Сега, аз се извинявам, затова че отново, за четвърти път взимам думата, но по стария закон за задълженията и договорите има само едно ограничение, че лицата могат да сключват договор за заем и тогава процента на този договор се определя там по някакъв начин от изпълнителната власт. Това е старият закон в момента.
Това, което сега е пуснато за обсъждане, втората част на Търговския закон, няма тези ограничения. Така че, сделката - предоставяне на заем и средства си е абсолютно уредена и ще бъде уредена и не е нищо особено това нещо да бъдат привлечени средства не от банка, а от друга фирма и т.н., или дори от частни лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вие не ме разбрахте. Аз Ви казвам, че още един път ще бъде отразена в счетоводството - и на фирмата, дала заем.
ИВАН КОСТОВ (встрани от микрофоните): Да, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин министърът иска да вземе думата. 42.6
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, отново навлизаме в една сложна материя и тази дискусия би могла да продължи до безкрайност.
Първо, по принцип фирменият кредит - това обикновено е краткосрочен кредит, а тук става въпрос за придобиване на дълготрайни активи.
От друга страна, независимо че има счетоводно отразяване, не представлява никакъв проблем две фирми взаимно да си предоставят дългосрочен кредит - аз подписвам на Иван Костов за 10 млн. договор и той на мен. Това трудно може да бъде уловено.
И другото, което е много страшно - става въпрос за частните фирми, които имат холдингова структура - те взаимно ще си трансферират резултата и взаимно ще се кредитират и ще си избягват данъчното облагане. Тоест, идеята е прекрасна, но начините да бъде заобиколена са изключително много. Българинът е предприемчив. Дайте да държим сметка за реалността.
(Венцеслав Димитров репликира от място)
При краткосрочния кредит лихвите, които реално са минали по банков път - да..., а тук става въпрос за инвестиционни кредити, фирмени, които по принцип ги няма. Но, ако ги има, ще се създаде това положение, за което казах - фиктивно ще се дават кредити с фиктивни дори банкови преводи. Това е от рода на "бронзовите" полици, финансовите полици, когато взаимно се преподписват и така нататък... По същия начин се прави, за да се скрие печалбата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Нейте да влизате в пререкание... Става въпрос за октомври, ноември и декември... (Шум в залата)
Хайде да приключим. (Реплики от залата)
Почивка? Какво сме свършили, за да вземаме почивка? Извинявайте!
Господин Димитров, моля Ви четете и ще приемаме това, което Народното събрание трябва да приеме.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Най-напред аз прочетох текста. Понеже се появи и ново предложение, мисля, че най-напред трябва да се подложи на гласуване предложението на Иван Костов за отпадане на думата "банкови". След това трябва да се гласува предложението на Иван Костов за добавяне на онези думи и след ВЙ/ЛТ 43.1. това предложението на господин Георги Николов за без "(леки автомобили)". Така че най-напред да гласуваме предложението на господин Костов за отпадане на думата "банкови" пред "кредити".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре. Започваме. Внимателно!
Квесторите, поканете народните представители да влязат. Започваме гласуване по приемане на текста.
Режим на гласуване. Господин Димитров, прочетете точно какво гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "Намаляват облагаемата си печалба със средствата или погашенията по банкови кредити". Да отпадне думата "банкови". Да остане: "погашенията по кредити за придобиване или създаване на материални или нематериални активи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Гласуваме предложението за "кредитите" да отпадне определението "банкови".
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Режим на гласуване. Гласувайте!
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо 180 гласували народни представители за предложението 57, против 113, въздържали се 10.
Отклонява се предложението.
Следващото предложение.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Следващото допълнение е пак предложено от господин Иван Костов и се отнася за вмъкването на думите: "и за земя и отстъпено право на строеж, за строителство на такива сгради".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме това предложение.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 177 народни представители за 120, против 40, въздържат се 17.
Приема се това предложение. То се включва в текста.
И по третото предложение...
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Третото предложение е на господин Георги Николов - вмъкване в скоби на думите "без леки автомобили" след "транспортни средства". Значи, "без леки автомо 43.2. били" да се вкара. Това е предложението на господин Георги Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви, обявете режим за гласуване. Гласуваме предложението на господин Георги Николов да бъдат изключени леките автомобили. Нали така, господин Димитров?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля, гласувайте.
Моля, прекратете гласуването. Обявете резултата.
От общо гласували 177 народни представители за 99, против 64, въздържат се 14.
Приема се това предложение.
Господин Димитров, много Ви моля, прочетете целия текст.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Целият текст го прочетох. Нека не го чета пак. (Шум и реплики в залата)
Направо да гласуваме, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Прочетете текста така, както е с приетите поправки.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Алинея 4: "Юридическите лица без държавно или общинско участие, извършващи стопанска дейност:
1. заплащат данък върху печалбата в размер на 30 на сто, ако годишната им облагаема печалба е до 1 млн. лв.;
2. намаляват облагаемата си печалба със средствата или погашенията по банкови кредити за придобиване или създаване на материални или нематериални дълготрайни активи в страната налични в края на годината в размер не превишаващ положителния годишен резултат... (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви за внимание в залата!
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "...установен като разлика между общите суми на приходите и разходите по раздели първи, втори и трети на отчета за приходите и разходите. Намалението се прилага при придобиване на следните дълготрайни материални активи: сгради с производствено и стопанско предназначение и за земя и отстъпено право на строеж за строителство на такива сгради; съоръжения, машини и оборудване; транспортни средства (без леки автомобили), предназначени за превоз на товари и пътници и за извършване на услуги; продуктивни и работни животни; 43.3.
3. не се включват като разходи при определяне на облагаемата печалба амортизационните отчисления за дълготрайните активи, за които са ползвани данъчни облекчения до размера на ползваните облекчения".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме целия текст.
Моля ви, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 179 народни представители за 165, против 2, въздържат се 12.
Приема се текстът на ал. 4 на – 3.
Благодаря ви. 43.4.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Стигаме до точка трета на този същия параграф. Създава се нова ал. 5. Текстът е следният: "Отрицателният финансов резултат (загубата) за една данъчна година може да се пренася за сметка на печалбата през следващите пет години по ред, определен с Правилника за прилагане на Указ 56 за стопанската дейност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има ли предложения по него, господин Димитров?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Който има предложения, да ги направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не, ако не са направени писмено...
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Той има за нова алинея пета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имате думата, господин Костов, а след това има думата господин Николов. Но ако не са направени писмено, прилагаме правилника и движим напред.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Господин председател! Аз искам да обърна внимание на обстоятелството, че в Закона за счетоводството на частните фирми или фирмите с преобладаващо частно участие е дадена възможност да намаляват със загубата своя собствен капитал, уставния капитал, ако не се лъжа, така се наричаше в Закона за счетоводството. Има го дадено правото...
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Основният капитал.
ИВАН КОСТОВ: Основният капитал, точно така. Имат го това право. Сега, според мен, това право на частните фирми се отнема, което според мен не е редно да се направи в един такъв кратък период. Защото указът ще падне, а оня Закон за счетоводството ще продължи да действа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имате думата, господин Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз имам предложение за нова редакция на прочетената от господин Димитров ал. 5. Но преди това аз съм направил още оня ден писмено предложение за второто четене. Предлагам нова ал. 5, а сегашната да стане след РД/КП 44/1. това шеста със следния текст: "Ал. 5. Облагаемата печалба на лицата по предходната алинея се увеличава с ползваните данъчни облекчения за материалните и нематериалните дълготрайни активи при продажба на същите през следващата година."
Мотивите ми да предложа тази алинея са извлечени от съществуващата практика за закупуване в края на годината дълготрайни активи, които през следващата година се продават с цел избягване на данъчно плащане.
Ето защо, без да лишаваме по приетата вече алинея форма от преференции, ал. 4, частните фирми, предлагам да гласувате за тази ал. 5, с което ще затворим именно една от възможностите за избягване на данъчно плащане.
Благодаря ви. А след това по сегашната ал. 5, новата редакция.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Имам един въпрос към господин Николов. Вие искате през следващата година, т.е. от миналата година, някой да е ползвал нещо, което е ползвано миналата година - за тази година, защото догодина се предполага, че ще действа друг закон. И трябва да има не "през следващата година", а "през следващите години". Обаче, от друга страна, част от тези дълготрайни активи вече са ползвани като ползван капитал, като консумация на капитала. Значи те трябва да се приспаднат. Тоест идеята Ви я разбирам, но мисля, че това съвсем спокойно могат да го правят и самите данъчни служители, които виждат, че когато е ползвано някакво облекчение, когато се продаде... (Реплика от залата) Има го, защото по-надолу пише за заобикаляне на закона. Обърнете внимание: "Когато една или повече сделки са предприети с цел заобикаляне на данъчния закон". Тогава се начисляват данъци. Така че предполагам, че това покрива Вашата идея. (Реплики и шум в залата)
Това е заобикаляне, когато купувате дълготраен актив, а го продавате. Вие не го купувате като дълготраен актив.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Данъчната година е изтекла и трябва да е следващата година.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз нямам нищо против, но трябва да прецизирате текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Сега, вижте. Имаме предложена ал. 5. Слушайте ме, господин Димитров. Ние ще приемем 44/2. тази ал. 5, а след това ще обсъдим предложението на господин Николов за създаване на нова ал. 5 и тази да стане ал. 6 при преномерирането. Затова дайте готовия текст да го приемаме.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Тогава мисля, че също така трябва да обясним какво е това "отрицателен финансов резултат", както направихме по-горе за положителен финансов резултат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля Ви, кажете го.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин Николов го е казал: "Отрицателният финансов резултат (загубата) за една данъчна година, установен като разлика между общите суми на приходите и на разходите по раздели първи, втори и трети на отчета за приходите и разходите, може да се пренася за сметка на печалбата през следващите пет години по ред, определен с Правилника за прилагане на Указ 56 за стопанската дейност".
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (от място): Не "пренася", а "приспада".
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "Пренася" е предложението на Министерския съвет, а "приспада" е предложението на господин Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Разбирам Ви и все пак...
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Уважаеми колеги! Въпросът възникна в Бюджетната комисия. Добавката тук е по отношение на отрицателния финансов резултат. Тук не е нужно да се обяснява, че има различни категории загуба. Става дума именно за тази, която се установява като разлика между първите три раздела на отчета по приходите и разходите. (Реплика от залата) Ако е така, нямаше в Бюджетната комисия да възникне въпросът. Има нетна загуба, има и брутна загуба. В случая ние правим уеднаквяване на подхода при ал. 4 и сегашната ал. 5.
Затова предлагам да приемете това, което гласувах, това е коректният текст. Не противоречи и не би създал проблеми на данъчните органи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: По процедура има думата проф. Михайлов.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! 44/3. Предлагам да преминем към гласуване на предложената преди това още ал. 5 от господин Николов и след това да пристъпим към изменение на съдържанието и разместването на сегашната ал. 5 като ал. 6.
Възражението, че имало текст за заобикаляне на закона, е една обща норма, а господин Николов ни предлага един конкретен текст за конкретни случаи.
Поради което, господин председателю, аз Ви моля найнапред да подложите на гласуване предложението на господин Николов и след това промяната на съдържанието и на мястото на сегашната ал. 5 като ал. 6.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря.
Господин Ескенази, противно становище ли?
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Ако се възприеме такъв начин на гласуване, аз обръщам внимание, че не само по същество има спорен момент в предложената ал. 5, но чисто и по същество. Не може да има в един закон според мен текст, че облагаемата печалба се увеличава с ползваните данъчни облекчения. Не са данъчните облекчения, с които се увеличава.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): А с кои?
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Това е със сумата, която е била приспадната. Не може да приспадате облекчения, не може да приспадате преференции. Господин Николов не е виновен, защото това е юридически език, обаче в този вид просто не може да се гласува, че се приспада ползвано данъчно облекчение, както преференция не може да се приспада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата народният представител Иван Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Какво обсъждаме? Дали предложението на Министерския съвет или предложението на господин Николов? Трябва да се разберем, защото иначе става каша. Нека подред да вървим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз предложих един ред. Има и процедурно предложение на проф. Михайлов. 44/4.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Аз точно по предложението на проф. Михайлов искам да взема реплика и репликата ми е такава. Господин Михайлов, общите юридически познания не са много добър съветник в обсъждането на такъв конкретен текст със стопанско значение. Даже текстът на господин Николов не е достатъчно добър във вида, в който той го е предложил, тъй като фирмите могат да покажат по начина, който той казва, по-висока загуба, отколкото реално тя следва да бъде призната от данъчните органи и по този начин да завишат разходи и срещу тези извършени разходи да получат облекчения и в продължение на пет години да ги приспадат. Фактически финансовият резултат, за който той говори, подлежи на определени корекции, които са дадени в Правилника за приложение на Указа за стопанската дейност. Ако се приложат тези корекции, на някои фирми даже въобще загубата може да не се окаже загуба, може да излязат и на печалба.
Така че вие просто бързате в момента. Аз в случая няма да атакувам текста на господин Николов, защото този текст е достатъчно добър за частните фирми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: При това положение има процедурно предложение на проф. Михайлов да обсъдим най-напред предложението на господин Николов за новата ал. 5, а след това да обсъдим сегашния текст на ал. 5, който е предложен от правителството. Така ли е, господин Димитров? Такова беше предложението.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: По принцип е така, но аз имах възражения срещу текста на господин Георги Николов, че би трябвало да се прецизира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ние не сме започнали да го обсъждаме. Може би ще ни бъде по-лесно, защото няма да имаме повторно решение за преномерирането на алинеите. Които са за предложението на проф. Михайлов, моля да гласуват. Може и да не се гласува, мога да го обявя и аз, но обявих, че ще гласуваме.
Гласуваме да обсъждаме най-напред новата ал. 5 и след това сегашната, да вървим по хронология.
От общо гласували 150 народни представители за 105, против 19, 26 се въздържат. БП/ЛТ 45.1.
Започваме обсъждането на предложената от господин Георги Николов ал. 5.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Може ли аз да направя своите възражения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: То има нова редакция, може да няма нужда от възражения, господин Димитров.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Предлагам следната редакция на ал. 5: "Облагаемата печалба на лицата по предходната алинея се увеличава с размера на ползваните данъчни облекчения за материални и нематериални дълготрайни активи при продажба на същите през следващата данъчна година". Мисля, че е достатъчно ясен текстът.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): А ако ги предаде през по-следващата?
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: През по-следващата се освобождават. Тук идеята е ясна - просто това да не се прави с цел избягване на данъците. През следващата, втората и третата - никакви облекчения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имате думата, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз, господин Николов, ще Ви кажа какви са моите възражения, които са по същество. Те са три възражения. Като ви казах, че е непрецизен текстът, не ми бяха възраженията от рода на тези на господин Ескенази.
Най-напред различните дълготрайни материални активи се амортизират, знаете, с различно темпо, т.е. на някои се амортизират с една десета, на някои - с една трета, на някои - с една двадесета. По този начин за една и съща простъпка вие ще утежните положението на стопанските обекти по различен начин.
Втори тип възражения. Да кажем, на практика тук се прави заобикаляне на данъчния закон или тоест се лъже държавата. Нали така, лъже се държавата. Миналата година сте излъгали държавата със сто лева, искате тази година ние да върнем сто лева. Обаче, господин Николов, в една инфлационна обстановка това не би трябвало да се допуска. Сто лева миналата година са равни, знаете, на повече от сто лева. Затова текстът не Ви е прецизен. 45.2.
И трето, няма бенализиращ елемент. Когато лъжеш държавата, държавата обикновено си прибира вземането с наказание. Неслучайно този, който не си плаща данъците, ги плаща плюс наказателна лихва.
Ето тези три елемента ги няма във Вашия текст. При Вашия текст: излъгали сте държавата, дайте нещо да дадем, което е по-малко от това, с което сте я излъгали.
Аз Ви разбирам. Затова аз мисля, че без един такъв текст Министерството на финансите трябва да може да запълва тези неща, след като ние им даваме специално право в отделен текст в този същия закон. Иначе текстът е непълен и на практика се получава облагодетелстване на тези, които заобикалят закона и лъжат държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря ви, господин Димитров. Господин Ескенази има думата.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Аз обръщам внимание на обстоятелството, че доста дилетантски се навлиза в една сфера, която е изключително сложна. Вие казвате, господин Николов, че това било насочено, за да се заобиколи избягването на данъчно облагане. Ами аз веднага ще Ви кажа: този, който прилага тази норма, няма да го продаде, ще го даде на лизинг, ще го продаде на изплащане за запазване на собствеността до изплащане на сумата, ще го отдаде под наем и така нататъка. Така че нека да не се лъжем, че този текст първо действително ще предотврати избягване на данъчното облагане, второ, питам ви, ако този текст остане, защо пък в предния текст беше казано, че дълготрайните активи трябва да са налични в края на годината? Вие давате принципа. Щом като си ползвал преференция, след това си продал, защо го свързахме тогава с края на календарната година в предния текст? Все пак вие предлагате нещо, което трябва да е свързано с гласуван вече текст.
И най-накрая, аз обръщам внимание специално на юристите. В тези случаи може да има хипотези, при които човекът не е виновен. Примерно са му го изнесли на публична продан. Той е заложил вещта, ипотекирал вещта и тъй нататък. Това не е негово доброволно действие. И аз мисля, че специалистите, особено пък по административно-наказателен процес, по наказателно право трябва да кажат дали тези случаи не трябва да бъдат свързани именно със 45.3. заобикаляне на закона. Толкова много са хипотезите, че е редно да има този момент, да се установи, че тази последователност от операции е направена именно да се заобикаля законът, а когато не е направена с тази цел, да не се санкционират изрично хората.
Така че аз мисля, че този текст просто не е готов за гласуване в този вид. От една страна Венцеслав Димитров обърна внимание, че в крайна сметка нарушителят се обогатява, от друга страна, аз ви показвам, че има много случаи, в които ще се постигне същият ефект, без да бъде по същество продажба, а от трета страна, ще бъдат бенализирани съвсем добросъвестни хора, на които не по тяхно желание вещта по някаква причина е изчезнала от техния патримониум. Да не говорим пък за случаите на кражба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Чухте двете реплики. Министърът иска думата. Заповядайте, господин Александров.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател. Това, което посочи господин Димитров, е точно така, че парите струват различно във времето. Но все пак по-добре е нещо да се събере, отколкото нищо. Затова този текст, който се предлага, е именно равностойността на ползваната преференция да бъде включена в облагаемата основа, когато се начислява дължимият данък през следващите години.
Аз искам да изложа един казус на господин Ескенази. Купувам една кола или, да кажем, друг дълготраен актив, колите вече ги изключихме, на 25 декември, има го в наличност на 25 декември и след това го продавам на приятеля си на една нищожна цена, символична цена - това, което правят в момента фирмите: купи като служебна кола, удари я леко и след това я продаде на жена си или на приятеля си на съвсем символична сума. Това са неща, с които се прави някакъв опит да се предотврати една несправедливост. Че не е идеално, безспорно, той е многоаспектен проблемът, но това се има предвид. Затова се казва продажба. Не се изключва да се даде на лизинг, не се изключва принудително да бъде осъществено действието и така нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: А след като се продаде, на следващата година вие ще си вземете ли съответните данъци и такси по продажбата?
За да излезем от това положение... 45.4.
ПРОФ. СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Предложено е, трябва да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, благодаря Ви, господин професоре. Но преди това искам да попитам вносителят поддържа ли си текста? Поддържате го.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): От това, което прочетох, смятам, че текстът е ясен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Явно, че ние няма да направим един перфектен закон, издържан отвсякъде. Дайте да вървим напред. Ще се срамуваме уутре или няма да се срамуваме, е отделен въпрос. Има предложение да разглеждаме предложената пета, нова алинея на господин Георги Николов.
Други желаещи за изказване и реплики няма. Моля, преди да поставя на режим на гласуване, прочетете още веднъж тази алинея, след което режим на гласуване, гласуваме и вървим напред. 45.5.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): "Ал. 5. Облагаемата печалба на лицата по предходната алинея се увеличава с размера на ползваните данъчни облекчения за материални и нематериални дълготрайни активи при продажба на същите през следващата данъчна година."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Режим на гласуване. Гласуваме.
От общо гласували 167 народни представители, за 125, против 23, 19 се въздържат.
Приема се ал. 5, както я предложи господин Георги Николов. Сегашната ал. 5 или която става в действителност ал. 6.
Господин Димитров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Има два варианта. Единият е на Министерския съвет, другият - на господин Георги Николов. На господин Георги Николов се отличава от този на Министерския съвет с една дума и едно необходимо пояснение. Пояснява какво е това "отрицателен финансов резултат".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това да се направи в преходните разпоредби е по-добре, а да се гласува чист текст тук.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Чета текста на Министерския съвет: "Отрицателният финансов резултат (загубата) за една данъчна година може да се пренася за сметка на печалбата през следващите пет години по ред, определен с Правилника за прилагане на Указ 56 за стопанската дейност."
А на господин Георги Николов е: "Отрицателният финансов резултат (загубата) за една данъчна година, установен като разлика между общите суми на приходите и на разходите по раздели първи, втори и трети на отчета за приходите и разходите, може да се приспада от печалбата през следващите пет години по ред, определен с Правилника за прилагане на Указ 56 за стопанската дейност."
На мен ми се струва обаче, че тук може да се направи една прецизация и преди "отрицателния финансов резултат" да се сложи "с отрицателния финансов резултат". И да се каже: "Може да се намалява облагаемата печалба през следващитне пет години", което е по-добър текст, защото не се знае какво значи "да се СД/КП 46/1. пренася", "да се приспада" и т.н. Ако не възразявате...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вие сте прав, господин Димитров, отивате от един счетоводен към един правен термин.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз предлагам: "с отрицателния финансов резултат може да се намалява облагаемата печалба през следващите пет години".
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, от място): Дайте да започнем с подлога тогава: "Облагаемата печалба може да се намалява през следващите пет години..."
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ние тук третираме, господин Николов, отрицателния финансов резултат, загубата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имам един спокоен въпрос към вас: можете ли да стигнете до една разумна редакция, такава, каквато се предлага и в двата, или да гласуваме подред всичко, както е? (Шум и реплики) Да, но за да приема да гласуваме това, което предложи господин Димитров, което и на мен ми харесва, тогава вносителят на предложението господин Николов трябва да каже, че приема тази редакция и оттегля...
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Той не е вносител. Вносителят в случая е Министерският съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вносителят на поправката, господин Димитров! Слушайте внимателно, когато говоря.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "С отрицателния финансов резултат (загубата) за една данъчна година може да се намалява облагаемата печалба през следващите пет години по ред, определен с Правилника за прилагане на Указ 56 за стопанската дейност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Перфектно е според мен.
Заповядайте, господин Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Уважаеми колеги, аз ви моля да се съсредоточим. Предлагам текст, съгласуван с Министерството на финансите. Отчетът за приходите и разходите, първи, втори и трети раздел, фактически отразява резултата от дейността на фирмата. Като прибавим в разходите и платените данъци за сметка на печалбата, след изравняване четирите раздела, отчета за приходите и разходите, се получава балансовата загуба. Пита се коя загуба ще пренасяме за следващите пет годи46/2. ни - и тази, която е след платени данъци, или тази, която е в резултат на стопанска дейност поради една или друга причина.
Второто - "поради стопанска дейност поради една или друга причина" е текстът, който аз ви предложих. Това именно трябва да подкрепите. "Установена като разлика между общата сума на приходите и разходите по раздели първи, втори и трети на отчета за приходите и разходите". Иначе рискуваме загубата и в резултат на данъци да я пренасяме, а това не е добре за нашия парламент и за бюджета.
Затова се налага по-подробно уточнение какво е имало и Министерството на финансите, с чиято помощ е предложен този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Димитров...
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Тоест господин Николов предлага задължително да влезе и неговото удължение на текста след "за една данъчна година" се слага запетая и се слагат думите "установен като разлика между общите суми на приходите и на разходите по раздели първи, втори и трети на отчета за приходите и разходите".
Дайте да гласуваме най-напред предложението на господин Николов и после целия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Съгласен съм.
Чухте предложението на господин Николов. То е фактически допълнение към текста, нали?
Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме предложението на господин Николов.
От общо гласували 163 народни представители, за 117, против 21, въздържат се 25.
Приема се поправката.
Много Ви моля, господин Димитров, прочетете целия текст с поправката!
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "С отрицателния финансов резултат (загубата) за една данъчна година, установен като разлика между общите суми на приходите и разходите по раздел първи, втори и трети на отчета за приходите и разходите, може да се намалява облагаемата печалба през следващите пет години по ред, определен с Правилника за прилагане на Указ 56 за стопанската дейност." 46/3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров. Режим на гласуване. Гласуваме цялата алинея.
От общо гласували 163 народни представители, за 154, против няма, въздържали се 9.
Приема се.
Следващата точка... 46/4.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Следващата точка четвърта досегашната ал. 5 става ал. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Дайте и т. 5 господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ал. 6 става ал. 8, като в нея думите "от печалбата установена" се заменят с "върху положителния финансов резултат установен".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Няма предложения. Моля режим на гласуване. Гласуваме т. 4 и т. 5.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 155 народни представители, за - 152, няма против, въздържат се 3.
Приемат се точки 4 и 5.
Параграф 4.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Преминаваме към – 4. Създава се нов чл. 87а със следния текст: с три алинеи.
Ал. 1. Когато икономически свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия отличаващи се от условията между независими лица печалбата и доходите им се установяват и се облагат с данък при условията, които биха възникнали за независимите лица.
Ал. 2. Когато една или повече сделки са предприети с цел заобикаляне на данъчния закон, дължимият данък на тези лица се определя, без да се вземе под внимание, частично или напълно резултата в тези сделки.
Данъчното задължение се определя в размерите, които биха възникнали при обичайния вид сделки, предвидени за постигане на стопанския резултат.
Ал. 3. Ако чрез привидна сделка се прикрива друга сделка, данъчното задължение се определя при условията, които биха възникнали, ако е осъществена прикритата сделка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Има ли предложения.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Законодателната комисия няма възражения по същество. СМ/ЗТ 47.1
В Комисията по бюджета и финансите се изказаха съмнения относно термините - икономически свързани лица, заобикаляне на данъчния закон, привидни сделки и прикрити сделки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Най-напред в първата алинея вие имате два антипода - икономически свързани и независими.
Има думата народният представител Илко Ескенази. Има нужда от редакция.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Не че има нужда от редакция, а просто такъв текст не може да се гласува и като законодателен текст е според мен абсурдно. Но първо да обърнем внимание на икономически свързани лица. Това че е неясен терминът, е неясен.
Второ, нормално е между икономически свързани лица да се продава на по-ниски цени. Нормално е след като има една фирма производител, която си е направила дилърски фирми, дистрибутори, които са свързани с неикономически, нормално е на дистрибуторите си да продава по-евтино. Това е основата на бизнеса. Те са икономически свързани. В много случаи дори те представляват филиали на производителя. Това е всъщност търговията. На свой дистрибутор ти даваш при условия, които са различни, отколкото ако това е някакъв обикновен купувач. Това е по икономическата страна на въпроса.
Юридически да се прави едно разграничение и да се употребява терминът "независими лица", като че ли другите са зависими, това също е ненормално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Икономическите свързани са зависими.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Освен това ал. 3 и тук се обръщам специално към председателстващия като юрист, да прецени. Ако съдът признае, коя сделка е валидна със съдебно решение и дори с това съдебно решение цената се потвърждава, защото примерно има съдебно решение да се плати цената, данъчният орган казва не, съдебното решение не важи.
Ние смятаме, че тази сделка е прикрита и затова трябва да се плаща съобразно или обратно, тази сделка е привидна. Ние навлизаме в компетенциите на съдебната власт. 47.2
Аз не мога да си представя, че една квалификация каквато е прикрита и привидна сделка, което само съдът може да прецени, ще се даде на данъчните органи, аз направо смятам, че целият този параграф не може да бъде гласуван и апелирам просто да го отминем. Ако имат някакви предложения вносителите да си обмислят с други специалисти и допълнително следващата седмица във вторник или сряда да гласуваме този текст. Но сега просто ще загубим време, ако започнем да го обсъждаме. Просто не е нормален текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин Мулетаров.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, уважаеми народни представители! Аз най-напред искам процедурно да поставя въпроса, затова което Илко Ескенази в момента предлага. Нито след първо четене, нито досега, нито в Икономическата комисия, нито в Комисията по бюджета, нито в Законодателната комисия този въпрос е поставен. Становището на трите комисии е позитивно.
По първото възражение, за икономически свързани лица има – 6 от Преходните и допълнителните разпоредби, който в Законодателната комисия беше прецизиран, с оглед пълна яснота какво значи това понятие. Така че това възражение в случая е неоснователно. Има текст, който обяснява – 6.
По отношение независими лица, като понятие е ясно, но ако се поражда съмнение, че в текста то би затруднило практикуващите, тези които ще прилагат закона, аз моля да вземат отношение Министерство на финансите и ако е необходимо до приемането на закона да дадем също обяснителна разпоредба за независими лица по смисъла на този текст и на този закон.
Ако те ни убедят, че е ясен текста в тази насока, ние бихме го приели.
По отношение като цяло текста ние нямаме основание, поради това, че не се харесва на господин Ескенази и становището на трите комисии да се съгласяваме и да го отменяме или да го отминаваме, тъй като конкретни предложения не са направени с изключение на двете части. 47.3
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (от място): Да гласуваме глупоси.
СПАС МУЛЕТАРОВ: Да си дошъл на комисията, а не да идваш тук в последния момент.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Господин Мулетаров, становището на нашата комисия е, че ние не можем компетентно да се произнесем дали създаването на тези нови категории е целесъобразно. Това са икономически свързани лица, заобикаляне на данъчния закон, привидни и прикрити сделки. И това го предоставихме на Законодателната комисия да го решава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имате думата господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Аз искам да обърна внимание, господин председателстващ, първо на обстоятелството, че Законодателната комисия си е поизмила ръцете като е казала, че за изясняване понятието "икономически свързани лица" предлагам на вниманието на народните представители от специализираните комисии да дадат своята редакция. А самата редакция, която е дадена в текста на Министерския съвет, първо, обвързва дефиницията на икономически свързани с "независими лица". Не е ясно какво е "независимо лице", логически е така господин Мулетаров. Не може да определите нещо с едно неизвестно като в дефиницията използвате друго неизвестно нещо. Това е непозволено, това е непозволен ход. Където и да е Вие това нещо не може да го дефинирате. Трябва да има дефиниция на икономически независими лица, за да се работи този текст.
Освен това в самата редакция, според мен има едно противоречие. Прочетете го внимателно. Става въпрос за "икономически свързани лица", които участват пряко или непряко в управлението контрола. За какви лица питам аз, става въпрос, за фирми ли става въпрос, за юридически или за физически лица.
Тези връзки за кого точно се отнасят. На Вас текста харесва ли Ви в този вид, в който е записан?
Едното лице, ако примерно юридическите лица нямат връзка, но един от собствениците на едното физически участва в другото, тогава тази дефиниция ще работи. Как ще работи? На какво основание? Помислете за текста. 47.4
Физическите лица не се уреждат тук в този текст. Как юридическо лице участва в управлението. Как една фирма управлява друга фирма. Не е добра дефиницията с тези две сериозни слабости вътре в нея. Така че Илко Ескенази е прав, ако искате гласувайте ги тези неща, но те не са изпипани. По никакъв начин не са добри текстовете.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА БСП: Кажете текстовете.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Как ще ви казваме текстовете на законите. Ние сме опозиция. 47.5 ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вижте, без обаждания от място. Който желае думата, давам му я веднага. Действително, аз самият имам колебания в текста. Не е редно да вземам думата и да ги излагам, защото "икономически свързани лица" противоположните на тях са икономически несвързани лица. А "зависим" и "независим" - това е друго отношение. Но, кой иска думата? Господин министър, заповядайте! Пардон, иска да отговори на репликите, извинявайте! Грешката е моя, господин Александров.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз също, господин председател, бих предложил да вземе отношение министърът на финансите, по тези въпроси, но искам да се спра по трите термина, за които тука едва ли не се твърди, че някакво откритие се прави. Пак повтарям, че на понятието "икономически свързани лица" му е дадено точно обяснение в Преходните разпоредби, – 6. Ако то е неточно и несъвършено, това е отделен въпрос. За неговото прецизиране и подобряване. Но, то като понятие е намерило отражение на обяснението му. Друг е въпросът, че може би трябва да се подобри. А те ще ми обяснят, в Министерство на финансите, какво значи "независими лица". Аз го разбирам, че това са лицата, които извъникономически несвързани. Но ако се налага, пак повтарям, не е невъзможно да се даде определение и на този текст.
Само преди малко господин Венцеслав Димитров, а и други народни представители цитираха понятието "заобикаляне на данъчния закон". Може ли да се питаме какво значи заобикаляне на един закон и да правим от това проблем? Кой изразява съмнение какво значи заобикаляне на един закон, за да искаме тълкуване на понятието "заобикаляне на закона"?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Професор Михайлов току-що. Професор Михайлов.
СПАС МУЛЕТАРОВ: Аз досега не съм чул. А не в десетки, а в хиляди съдебни решения и актове понятието "привидна сделка" се употребява в съда. Това е постоянен гражданскоправен термин, който съществува изцяло в съдебната практика.
ИВАН КОСТОВ (от място): Заобикаляне на данъчен закон е нещо като вселена, господин Мулетаров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Трябва ли да се спрем на това? МС/ВР 48.1
СПАС МУЛЕТАРОВ: Вижте, аз предлагам господин Костов да даде определение на понятието "заобикаляне на закон", тъй като юристите не са в състояние да дадат такова определение, понеже то е натурно известно. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заобикаляне на закона може да има със серия на перфектни сделки, тогава, когато целеният резултат, крайният целен резултат е в противоречие на закона. Нещо по-друго да ви кажа? Заповядайте!
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател! Аз ще се опитам да внеса малко яснота. Това, което господин Костов посочи, между кои лица - имат се предвид лицата, между които се сключва сделката. Тази сделка може да е между юридически лица, а може да е между юридическо лице и физическо лице или едноличен търговец. Но тук става въпрос за манипулиране на резултата. Така че лицата са, между които се сключва сделката. И не е нужно сега да диискутираме юридически, физически и т.н.
Второто, което искам да отбележа, но не мога да гарантирам дали българският израз е най-добрият, това са текстове, които ги има в почти всички закони на развитите страни. Именно, това са за трансферни цени и др., където се прави възможност да се манипулира финансовият резултат и да се избегнат съответни данъчни задължения. И ние имаме случаи при нас, в нашата практика, когато да кажем в структурата на един холдинг има фирми, осъществяващи селскостопанска дейност, които са освободени от данъци, и фирми, осъществяващи търговска дейност. Какво правят, тази, майката? Фактически манипулира. С приходите, печалбата - селскостопанската, а товари другата фирма с разходите. Другата фирма регистрира с милиони загуба, която ще бъде покривана евентуално в следващи години, когато ще изтече срокът за предимство на селскостопанската фирма. Това го имаме в данъчната практика, ние сме го коментирали миналата година и не е нужно да цитирам фирми тука. Има се предвид това - да предприемем някакви мерки, естествено тука това е текст, който ще затрудни изключително много данъчната администрация, защото тя трябва да има изключително много доказателства, за да докаже, по безспорен начин, тъй като това ще бъде оспорвано в съда и трябва да бъде убеден съдът, че действително тук има манипулиране на резултата. 48.2
Аз даже се страхувам, честно казано, че на много места данъчните ще го минават гратис. Няма да се задълбочават толкова, за да не си усложняват живота. Но просто все пак в един закон трябва да го има, защото някъде ще има дори фрапиращи случаи. Смисълът беше такъв, затова ние помолихме и юристите да дадат редакцията, за да звучи на български и в същото време да е в синхрон с нашето законодателство.
Понеже се постави въпросът какво значи "независими", действително мен ме смущава. Аз го разбирам така, може би дилетантски. Тъй като ние дефинираме "икономически свързаните лица", значи, другите, които имат отношение към сделката, но не са икономически свързани, тук са поставени като независими лица. Сега, дали трябва да стане "независими" или трябва да го кажем по друг начин, но се има предвид именно другите - тези, които не са икономически свързани, но са участници в сделката. Това е. (Неразбираема реплика от Иван Костов)
Не споря по редакцията. Не споря. Аз искам смисъла какъв е, нали, и необходимостта от такъв текст. И затуй ние помолихме и в комисиите, и в Законодателната, и в Икономическата да прецизират този текст, за да бъде работещ. И затова, ако прецените, че е нужно да прескочим гласуването и да се потрудим още малко да го редактираме, възможно е, но да се отхвърли текстът, мисля, че...
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (встрани от микрофоните): А принципно, но принципно го приемаме.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Може ли един въпрос, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Едно предложение направете, господин Димитров, и да не губим времето.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Сега, вижте, аз виждам така проблема. Поне от формална гледна точка, както беше зададен от Вас, господин председател, всъщност от самото начало.
На практика, когато съпоставяме и противопоставяме четири двойки понятия, това са "икономически свързани лица" и "независими лица", ние бихме могли да развием противопоставянето по следния начин. Най-напред, така, както е предвидено във Вашето предложение - "свързани" и "независими". Нали така? "Икономически свързани" и "независими". Ние бихме могли да пишеме "свързани" 48.3 и "несвързани", бихме могли да пишеме "зависими" и "независими", защото тези две двойки покриват 100 на сто от пространството. Но аз не съм сигурен, че "свързани" и "независими" и "зависими" и "несвързани" покриват 100 на сто. Да не изпуснеме! Когато аз ви казвах миналия път, това е сходен проблема. Недейте да изпускате акцизите върху бензина, който няма октаново число в българския държавен стандарт. Вие, тука някой се обади от Българската социалистическа партия и каза - такъв бензин няма. Ето сега господин министърът ще ви каже, че такъв бензин има. И за съжаление, тоя бензин не плаща акциз, защото трябва, когато сме в парламента, да се мъчим да покриваме всички казуси. А така може да остане нещо непокрито. Ето върху това ви обърна внимание господин Ескенази и ви предложи да се обмисли още един път въпросът. Да се отложи за вторник, или сряда, или четвъртък, когато имаме заседание, и да преминем нататък. 48.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: При наличие на това процесуално предложение нямам основание да не го поставя на гласуване. Направено е предложение приемането на – 4 да се отложи за следващото заседание на парламента.
Моля, режим на гласуване. Гласувайте за това предложение.
Моля, прекратете гласуването. Обявете резултата.
От общо 172 гласували, за предложението 96, против 54, въздържали се 22.
Приема се предложението.
Отлагаме приемането на – 4.
Параграф 8?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не, сега сме на – 5. Параграф 5 за съжаление не може да бъде гласуван, защото пише, че ал. 2 на чл. 88 се отменя. Такава алинея е отменена, няма я в закона.
Минаваме към – 6: "Алинеи 2 и 3 на чл. 89 се отменят". Тук няма никакви възражения. Аз ще си позволя да ви ги прочета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не ни губете времето. Нека към – 7: "Ал. 4. ...".
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не! Чакайте! Дайте да го гласуваме това нещо, защото...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Сега, най-напред кой ще ни потвърди, че – 5, ал. 2 на чл. 88 е отменена?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз ще ви потвърдя. Ето ви закона. Няма я. Отменена ли е? Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре. Тогава гласуваме – 6, който в поредицата ще бъде – 5.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Нека да го прочета, защото хората не знаят за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре, прочетете го. Вие го четохте.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "Чл. 89. Фирмите продават част от валутните си постъпления на държавата по ред, установен от Министерския съвет, с изключение на фирмите на граждани, произвеждащи стоки и извършващи производствени услуги."
И ал. 3: "Фирмите могат да купуват и продават валута чрез валутни търгове, организирани от банките". Сега има друг ВЙ/КП 49/1. ред за търговия с валута.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме – 6, който в номерацията ще бъде вероятно – 5.
Моля, прекратете гласуването. Обявете резултата.
От общо гласували 168, за 168.
Приема се единодушно.
Ако обичате, прочетете – 7.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Параграф 7 касае изменението на ал. 4 на чл. 90... (Шум в залата)
На практика има доста текстове. Така че се успокойте.
На практика не става дума за някакво дребно изменение, а за пълна подмяна на текст.
Подмяната на стария текст гласи следното: "Фирмите могат да бъдат освобождавани изцяло или от участие от данъци за отделни дейности, производства или територии от Министерския съвет". Правилно е това нещо да отпадне, защото противоречи най-малкото на Конституцията и се предлага друг текст за тази ал. 4: "Разпоредбата на предходната алинея не се прилага за юридически лица без държавно или общинско участие, извършващи стопанска дейност".
Каква е предходната алинея?
Чета я: "Ал. 3. Министерският съвет определя частта от лихвите по кредитите, които фирмите изплащат преди облагане на печалбата с данък". Тоест предполага се, че без държавно и общинско участие не се определя нищо, защото те 100 на сто минават в разходите съгласно Закона за счетоводството, така че тук проблеми няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Предложения има ли?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Няма предложения. Какви предложения? (Георги Николов репликира от място)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин Николов.
Писмени предложения има ли направени досега?
ГЕОРГИ НИХОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Предложението ми е направено писмено. Аз казах, в началото ви предлагам да отменим... Това е моето предложение - да имаме текст, 49/2. че в чл. 90 се правят следните изменения: първо, ал. 2 да отпадне.
Алинея 2 гласи: "За определени от Министерския съвет производства и дейности погашенията по инвестиционни кредити могат да се изплащат от печалбата преди облагането й с данък".
Мотивите ми - те са в това, което господин Димитров каза, че данъчните облекчения това са по същество облекчения с уреждане на въпроса за тези погашения на инвестиционни кредити и този текст да отпадне на същото основание... Кои са тези "определени"?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Това е техен проблем. Ето го Министерският съвет... Ние приехме само за частните фирми изричен текст. Тук става дума за държавните фирми, че Министерският съвет определя... Не знам той какво е определил. Не съм бил никога в Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Предложението го чухме. Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз вече казах няколко думи. Ние създадохме преди малко - преди около един час, облекчения за частните фирми. Те действаха и преди. Тук става дума, че с ал. 2 се уреждат облекченията за държавните фирми, фирмите с държавно и общинско участие. Даже не е и на 50 на сто, защото там се отнася за фирми, за юридическите лица без държавно и общинско участие, т.е. от 1 на сто нагоре се уреждат ето с тази алинея. Ние тогава ще отнемем възможността на Министерския съвет да продължи да дава облекчения, които може би вече е дал. Не знам.
Съгласно направеното предложение на господин Николов, което мен лично ме изненадва, защото ако беше направено в комисията, аз щях да го питам най-напред господин министъра какви облекчения досега са давали. Ако не са давани никакви облекчения, нямам нищо против да го гласуваме, но ако има действащи... И без това толкова фирми закъсват, защо сега из един път да ги утежняваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви за подробния отговор. 49/3.
Министърът на финансите господин Александров има думата.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Тук явно става въпрос за две неща. Това, което се предлага като уточнение, касае лихвите по краткосрочните кредити по същество и при тях за тези, които са държавни или с преобладаващо държавно или общинско участие знаете, че имаше един период, когато 50 на сто от лихвите се признаваше, след това 75. Сега се предвиди със Закона за бюджета и разчетът е направен да бъде признат като присъщ разход 75 на сто от лихвата и само 25 да увеличава печалбата, която е показана като резултат по отчета за приходите и разходите.
Това, което господин Николов посочва, касае вече една преференция, която по принцип при фирмите с преобладаващо частно участие съществува, тук ставаше въпрос за държавни, а именно погашенията по инвестиционни кредити да могат да се ползват като една преференция, т.е. да се приспадат от печалбата при нейното облагане.
Ако лично мен ме питате, аз винаги съм защитавал тезата да бъдат отнети права на изпълнителната власт да дава блага и да се разпорежда, макар че в определени случаи, доколкото провежда правителството определена политика, като че ли е подобре, но понеже натискът е невероятен - всяка една фирма, знаейки, че Министерският съвет има такава възможност, започват нескончаеми искания да се възползват и сърцераздирателни истории веднага описват, разбира се... Така че аз мога да ви кажа, че откакто аз съм в този кабинет нито една фирма не се е възползвала от такава възможност. Такова право досега не сме дали. Тези права се дават за годината. Те се дават ежегодно, може би, не знам... (Реплики от залата) Може би са дадени, не мога да кажа. От началото на тази година не са давани. Мисля, че нямаме и такова намерение. Сега, за да не усложняваме нещата, дори да остане, доколкото казваме, че това е временно... Това си е право на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Николов оттегли своето предложение. При това положение гласуваме – 7 така, както е раздаден в проекта.
Изменяне на ал. 4: "Разпоредбата на предходната алинея не се прилага за юридически лица без държавно или общинско 49/4. участие, извършващи стопанска дейност".
Моля, режим на гласуване. Гласуваме!
Прекратете гласуването. Обявете резултата.
От общо гласували 164 народни представители, за 162, няма против, въздържат се 2.
Приема се.
Имаме пет минути до почивката. Предлагам Ви, господин Димитров да докладвате – 8 само за създаването на чл. 90, ал. 1. Струва ми се, че тя е безспорна и бихме могли да я приемем за това време. 49/5.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не знам, сега ще видим какво ще каже пленарната зала.
Предлага се създаването на чл. 90а с две алинеи.
Алинея 1 най-напред ще прочета: "В случаите на прекратяване на стопанската дейност на местни и чуждестранни лица и на клонове на чуждестранни лица дължимият данък върху печалбата, съответно върху доходите им, се установява към датата на решението за прекратяването им."
И тук аз го прочитам, но казах ви, че нямам възражения, обаче за съжаление Указ 56 определя данъка върху печалбата, а не данъка върху дохода. Данъкът върху дохода се определя със Закона за данъка върху общия доход.
Така че такъв текст в този указ не може да има.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА БСП: Гледали ли сте го в комисията или сега го казвате?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Какво се карате, господине?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Димитров, да не се касае до грешка?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин министърът да каже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин министър, да не се касае до грешка? Не за данъка върху печалбата, а да става дума за данъка, както казвате господин Димитров Вие. Кой данък? (Реплики от залата)
И после "доходите им"?
Дължимият данък не се установява, а се налага.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз предлагам да оставим текста, да го оправим и тогава, за да не вземем да сбъркаме нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре.
(Реплики от блока на БСП)
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Защото госпожо, как Ви беше името, господин Георги Николов беше отговорник по Указ 56 и стига сте ме държали мене отговорен за този закон. Разбрахте ли? Защото правителството е ваше. То е предложило този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Димитров, не ми отнемайте думата. РД/ЛТ 50.1.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не стига, че ви седя да ви правя закон и вие с цялото си нахалство се карате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Димитров, моля Ви.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вървете си празнувайте 9 септември и махайте червените знамена. Това е, което мога да ви кажа. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Димитров, не ми отнемайте думата. Досега вървяхме добре, сега ли да го направим...
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Предлагам да отложим обсъждането на – 8 за следващото заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Понеже сме стигнали до – 8, по който започват спорове, затова половин час почивка. (Звъни)
18 ч.

Извинявайте едно съобщение.
Когато приемахме решенията по доклада на комисията, ръководена от господин Пушкаров - в точка 3 е записано "в съответствие с чл. 17, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание до 1 октомври 1993 г. да се създаде постоянна комисия по отбранителната промишленост, мобилизационната готовност на отделните отрасли на икономиката".
Отправяме покана до парламентарните групи да дадат предложения за създаване на постоянна комисия по отбранителната промишленост, така както я прочетох и този срок нека да бъде до 23 при председателя на Народното събрание. 50.2.
(След почивката)

18 ч. и 40 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Продължаваме заседанието. Господин Камов, заповядайте.
НИКОЛАЙ КАМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): От името на Парламентарния съюз за социална демокрация моля за половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Давам половин час почивка. (Звъни)
18 ч. и 40 м.

(След почивката)

19 ч. и 10 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Три минути за регистрация. Моля народните представители да заповядат в залата и да се регистрират. Моля народните представители, които са в залата, да се регистрират, за да не стане така, че тези, които са извън залата, да се регистрират, а тези, които са в залата, да не се регистрират.
Времето за регистрация изтече. В залата няма необходимият кворум. Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 19 ч. и 12 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Йордан Школагерски
СЕКРЕТАРИ:Ведат Сакаллъ
Илиян Илиев