Председателствали: председателят Александър Йорданов
Секретари: Руслан Сербезов и Илиян Илиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Откривам днешното заседание на 36-то Народно събрание.
Най-напред искам да ви запозная с постъпилите законопроекти и проекти за решения за обсъждане от Народното събрание в периода 3 - 9 февруари 1993 г.
На 3 февруари е постъпил законопроект за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Вносители са народните представители: Стефан Стоилов, Пламен Вълканов, Росен Хубенов и Красимир Премянов. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по бюджет и финанси.
На 5 февруари народният представител Стоян Райчевски е внесъл законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия.
Народният представител Лъчезар Тошев на 9 февруари е внесъл законопроект за изменение на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия.
Преди началото на днешното пленарно заседание искам да изкажа моята благодарност като председател на парламента на българските парламентаристи, които през миналата седмица осъществиха посещение на нашите парламентарни официални делегации в Германия и в Италия. Тези посещения издигат престижа на нашата страна и създават възможност за нови контакти, които са за доброто на целия наш народ.
Същевременно искам да подчертая, че както много пъти досега е било, а така ще бъде и по-нататък, ще направим всичко възможно в тези дни, в които се е случило парламентът да не работи поради едни или други причини, да се проведат извънредни заседания и народните представители да работят. (Шумна неодобрителна реакция в блока на ПС на БСП) Защото парламентът в тези дни не е работил (реплика от блока на ПС на БСП: "Защо?"), защото народни представители са били в чужбина (реплика от блока на ПС на БСП: "Не е вярно!"), а не е работил поради други причини. (Реплики от блока на ПС на БСП: "Не е вярно това!". Клара Маринова, от място: И да им се удържи от надниците! Шум и други реплики)
Моля за спокойствие в залата! Не обсъждаме този въпрос и думата не давам на никого. (Шум в залата)
Моля за спокойствие и тишина в залата! Както сами ще се убедите, очаква ни много тежка законодателна програма и аз съм убеден, че всички вие сами ще желаете повече да работите и по-малко да почивате. Не са малко парите, които получаваме.
Пристъпваме към програмата за работа на Народното събрание в периода 10 - 19 февруари. Програмата е раздадена. Аз предлагам най-напред да се гласува тази програма и след това да гласуваме поотделно предложенията за промяна в нея.
Веднага искам да подчертая, че в тази програма, която се предлага, са включени законопроекти, които вие ще видите отразени и в законодателната програма на Народното събрание до края на месец юли 1993 г. Всъщност за първи път в този парламент се предлага да се приеме законодателна програма, и то в определен срок, със съответното решение на Народното събрание.
Моля режим на гласуване. Гласуваме двуседмичната ни програма.
Заповядайте, господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм съгласен, сега разбира се ще гласуваме тази двуседмична програма, но защо само за една сесия? Тогава петгодишна програма да си направим, както правеха комунистите 161.2. на времето! Ама разберете, че вие нямате по правилник право да го правите това нещо! Променете правилника и тогава ще можете. В правилника изрично е казано: програмите се правят за една или две седмици. Ако промените правилника - добре. А иначе това може само да бъде като една директива, като една идея, но не може да бъде програма. Как може така да се нарушава че и Конституцията, че и правилникът?! Моля ви се, аз съм абсолютно против този начин и ви предлагам да си направим отново една петгодишна програма напред към светлите бъднини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Това предложение може да се обсъди допълнително. Но във всички случаи аз ви насочвам вниманието към допълнителните разпоредби на нашия правилник, където е казано: "По въпроси, неуредени с този правилник, Народното събрание приема решение." И второ... (Шум и реплики) Моля ви се!
И второ, по чл. 62 искам също да ви обърна внимание. Аз не съм от авторите на този правилник, други са авторите, но аз само го чета и го уча много добре.
В чл. 62 е казано изрично, че "Постоянните комисии обсъждат законопроектите, представят на председателя на Народното събрание и на председателя на Законодателната комисия мотивирано становище в срокове (забележете, в срокове!), съобразени със законодателната програма и приетите едно- или двуседмични програми за работа на Народното събрание." Тоест, понятието "законодателна програма" е разделено от понятията "едно- и двуседмични програми". (Ръкопляскания в блока на ПС на БСП) И ако четете правилно текста, така ще го изтълкувате.
Това е специално малка реплика към Вас, господин Стефан Савов, знаете колко много Ви уважавам. Двете неща са разделени. А защо досега ние не сме имали законодателна програма, това е съвсем друг проблем. Въпросът е, че можем да имаме, можем и да нямаме - както реши пленарната зала.
Господин Карев, заповядайте.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Аз предлагам и насрещни планове да има.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Като се присъединявам напълно с казаното преди малко от господин Савов, искам 161.3. да направя и една по-техническа бележка. Вие разпределихте тази законодателна програма по комисиите и Комисията по здравеопазване разгледа тази програма и направи редица бележки по нея както по принцип, по същество, така също и по отношение на законопроектите, които директно касаят здравеопазването в страната.
Тук като говоря с колеги, които са председатели на други комисии, разбирам, че в техните комисии тази програма също е обсъдена съобразно вашето писмо - че вие очаквате становище по тази програма.
Предполагам, че у част от комисиите поне тези становища са постъпили, обаче на никоя комисия становището аз не съм видял тук раздадено, в парламента. И затова смятам, че трябва всички становища да бъдат налице, за да може дори и проформа да се поставя въпросът за обсъждане на тази програма.
И като така правя процедурното предложение за отпадане на точка първа от тази седмична програма, докато бъдат спазени всички изисквания за работата на Народното събрание, т.е. докато бъдат налице всички становища на всички комисии.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Орсов, заповядайте. 161.4.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, аз взимам думата по процедурен въпрос, за да обърна внимание, че тук преди да бъде приета програмата за работата на Народното събрание, се обсъжда по същество точка първа от предложената програма. Аз Ви моля да спазвате досега приетата практика да се гласува предложената програма, след което да се гласуват направените до вчера в 18 ч. предложения за изменение и допълнение в нея. И като пристъпим към точка първа от дневния ред, тогава господин Карев и господин Савов могат да направят своите възражения по същество. Моля Ви, господин председателю, да пристъпим към онази отработена процедура, която имаме за приемане на програмата на Народното събрание от 10 до 19 февруари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Пределно ясно е, че тук се предлага да се приеме решение на Народното събрание, с което да се приеме една законодателна програма. Председателският съвет обсъди всички предложения, направени от комисиите. И ние тук предлагаме като Председателски съвет една програма, по която Председателският съвет е постигнал консенсус. Няма противоречия по тези законопроекти между парламентарните групи. Ние предлагаме само това. Всяка парламентарна група, всеки народен представител е в правото си да поиска и включването на нови законопроекти в законодателната програма на парламента. Това ще стане тук, ако тази точка се приеме да бъде точка от дневния ред и тези законопроекти ще бъдат включени след съответното гласуване. Но всеки народен представител трябва да си даде ясната представа дали неговите предложения и новите предложения са реалистични, дали са изпълними. Със своите предложения той ще отговаря и пред своите избиратели. Това, което се предлага, е максимално необходимото за осъществяване на целия процес на промяна в нашата страна и по него има консенсус от парламентарните групи. Всяка парламентарна група по принцип е предложила същите закони, които виждате тук отразени. Другите, по които има различия, да се предложат сега в залата и ще се включат или няма да се включат в програмата.
Заповядайте, госпожица Русева. СМ/КП 162/1.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Господин председател, уважаеми народни представители, вземам думата във връзка с предложената ни програма за разглеждане на законопроектите за идващите две седмици. По-точно искам да се спра на точка първа и парламентарната група на СДС по изказани вече съображения счита, че тя не може да влезе в дневния ред, тъй като е против правилника и няма никакъв такъв консенсус, за който вие говорите, че трябва да има такава програма. Това е било винаги становището на нашата група и винаги сме го потвърждавали. И снощи също на нашето заседание го потвърдихме. Искам да ви кажа нещо друго - под каква форма ние ще процедираме по точка първа, която ние смятаме, че не трябва да бъде в този дневен ред, след като това е някакъв проект за законодателна програма. Вие говорите за решение на Народното събрание. Как може върху този проект Народното събрание да приема решение. Знаем кой по какъв начин може да внася решение и в какъв вид те се внасят. Председателският съвет, който е само един орган, който подпомага председателя и точно е казано в този правилник, за който вие казвате, че не сте създател и го четете, ако го прочетете по-внимателно, ще видите, че той не може да изработва никакви проекти за решения, като никакъв орган и да ги внася и да иска Народното събрание да си гласува. Има си ред, по който се правят тези проекти. А също така бихме искали да получим и становището на комисиите, защото ако се стигне до гласуване на тази точка, ние трябва да знаем какви са били становищата на комисиите. Вие сте си ги преценили в Председателския съвет, а не давате възможност на народните представители да преценят и те аргументите на различните комисии. Така че техните становища, ако това влезе в дневния ред, също трябва да бъдат раздадени. Но според мен това ми прилича на проект за насрещен план. Ако има решение, да е внесено по съответния ред с цитат на съответния текст от Конституцията и съответните разпоредби и да ни бъде раздадено, и едва тогава да го разглеждаме. Така ние просто ще си говорим пожелателно. Можи би както по времето, когато имаше едно Велико Народно събрание, ръководено от господин Гиньо Ганев. И той тогава правеше такива програми. Не искам ние да приличаме на Великото Народно събрание.
Благодаря. 162/2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Точно тогава нямаше законодателна програма. Искам да Ви го напомна, защото Вие, госпожице Русева, бяхте заедно с мен в този парламент. Историята трябва да се помни добре. Значи при Гиньо Ганев е нямало законодателна програма, при Александър Йорданов ще има. Това е истината.
Сега подлагам на гласуване предложението за отпадане на точка първа от предложената програма за работата на Народното събрание. Моля, режим на гласуване. Гласуваме за отпадане на точка първа, а именно проекта за законодателна програма. Моля, гласувайте. Който е за това да отпадне тази точка, гласува за. Който е за това да има законодателна програма, гласува с червено.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 203 народни представители. За отпадане на тази точка гласували 61. Против 135. Въздържали се 7.
Точката си остава на своето място, както ви казах.
Гласуваме цялата двуседмична програма. Моля ви режим на гласуване. Моля, гласувайте. 162/3.
Гласуваме цялата двуседмична програма. Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте.
Гласували 202 народни представители, за двуседмичната програма 154, против 27, въздържали се 21.
Приема се.
Пристъпваме към разглеждане на...
СТЕФАН САВОВ (от място): Искам думата. Имам право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Аз искам отново категорично да се обявя против това предложение, защото Народното събрание не може да работи против правилника си. Член 64 съвсем не дава такава представа, както вие я казвате. Там е казано законодателна програма, но никъде не е обявено каква законодателна програма има. Важното е, че има чл. 37, в който се казва, че Народното събрание изготвя и приема програма за една или две работни седмици. Ние направихме преди известно време, уважаеми господин председател, един противоконституционен акт, сега правим против правилника актове. Аз категорично протестирам това ще остане, разбира се, в стенограмите - и смятам, че ако ние почнем по този начин да вървим, ние не можем въобще да работим като Народно събрание. Предложете промяна на правилника, това - да, обаче не може когато правилникът е ясен и категоричен, да се тълкува по един такъв начин.
За протокола: Стефан Савов (СДС).
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. За протокола Александър Йорданов (СДС). (Оживление, шум в залата) Член 62, искам да поясня, много ясно казва: срокове, съобразени със законодателната програма.
СТЕФАН САВОВ (от място): Къде е казано?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Член 62, ал. 1: "Срокове, съобразени със законодателната програма". Авторите на правилника са имали идея парламентът да приема законодателна програма.
СТЕФАН САВОВ (от място): Няма такова нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Затова са включили и израза "законодателна програма". Ако са нямали такава идея, БП/КП 163/1. просто нямало е да го включат. За мен това е единствената логика и аз им благодаря, че са имали такава идея и са я отразили.
Второ, искам да ви обърна внимание на чл. 44, в който се казва в ал. 3, че право на обяснение на отрицателен вот има само този народен представител, който при обсъждането на въпроса не е изразил същото отрицателно становище или не се е изказал.
СТЕФАН САВОВ (от място): Трябваше да ми отнемете думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз не съм Ви отнел думата. Аз оставям всички да се изкажат, но истината е, че по принцип трябва да се знае, че когато един народен представител вече е изразил своето отрицателно становище, правилникът не разрешава след това да се взема думата отново. Но въпреки това, за да се изясни отвсякъде въпросът, за да стане ясно за какво става дума, Ви дадох думата. И така ще правя с всеки народен представител, за да се чуе на всеки народен представител думата.
Четем по-нататък предложенията по дневния ред. Има постъпило предложение от народния представител Гинчо Павлов в дневния ред да бъде включено решение на Народното събрание за недопускане използването на държавната ни територия от чужди военни сили за участие в конфликта между воюващите в бивша Югославия страни. Предлага се проект за решение. Проектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по национална сигурност, Комисията по външна политика. Становища от тези комисии няма, не мога да го подложа на гласуване.
Народният представител Васил Златаров, председател на Анкетната комисия за проучване и установяване на факти, свързани с нарушаване принципа на доброволността при определяне етническата принадлежност на учениците в общините Якоруда и Гоце Делчев предлага докладът на тази комисия да бъде предвиден като точка първа от дневния ред на Народното събрание за днес. Моля, режим на гласуване.
Гласували 198 народни представители, за 90, против 88, въздържали се 20.
Предложението не се приема. 163/2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Постъпило е предложение от госпожа Нора Ананиева. Някои от тези предложения фактически вече са залегнали в тази програма. Затова няма да ги чета. Например предложение за Законопроект за Консултативен съвет за национална сигурност. То е влязло в програмата.
Постъпило е предложение от госпожа Ананиева като председател на Парламентарната група на БСП и коалиция - да се включи точка в дневния ред, свързана с проекта на Решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на основата на следните внесени проекти. Изброяват се тези проекти и датите, на които те са внесени. Решенията са разпределени на Законодателната комисия. Становище по този въпрос няма. Натрупват се много предложения за изменения на правилника. Необходимо е Законодателната комисия наистина да ги разгледа и да се произнесе по тях.
Постъпило е предложение също от госпожа Ананиева за Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Висшия съдебен съвет. Законопроектът е внесен на 27 януари 1993 г., разпределен е на Законодателната комисия. Няма становище по този законопроект.
Предлага се от госпожа Ананиева да се включи точка в днешния дневен ред - точка седма: промени в ръководството на Народното събрание и в ръководствата на постоянните комисии на Народното събрание.
Моля режим на гласуване. Моля гласувайте за това точка седма да стане промени в ръководството на Народното събрание и в ръководствата на постоянните комисии на Народното събрание.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували 203 народни представители, за включването на тази точка като точка седма - 105 народни представители, против - 92, въздържали се - 6. Приема се това предложение.
Постъпило е предложение от госпожа Нора Ананиева точка осма в програмата на Народното събрание да бъде решение на Народното събание за освобождаване на генералния директор на Българска национална телевизия - господин Асен Агов. Това е проблем, който трябва да се реши най-напред в Комисията по радио и телевизия. Този въпрос не е решен. ЦК/НП 164.1
НОРА АНАНИЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", от място): Въпросът е решен. Има становище на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Затова не мога да го подложа на гласуване.
Заповядайте госпожа Маринова.
С това фактически приключихме предложенията по дневния ред.
КЛАРА МАРИНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми колеги, във връзка с последното предложение, внесено от проф. Ананиева, от името на Парламентарния съюз за социална демокрация бих настоявала да подложите на гласуване това предложение, господин председателю, тъй като вече няколко месеца подред Вашето решение предложението да бъде разгледано най-напред в комисията, след дълги обсъждания в нея то все още не придобива формата на решение.
Използувайки прецедента, който досега сме създали в Народното събрание, с решаването на кадрови проблеми, свързани с генералните директори на Българската национална телевизия и Българското национално радио, направихме необходимите справки, с които установяваме, че не за първи път направо пленарната зала може да вземе решение във връзка с подобно предложение. Такъв беше случаят с Александър Владков, такъв беше случаят с Огнян Сапарев. Така че, господин председателю, ние настояваме след няколкомесечно изчакване на решение от Комисията за телевизия и радио да предоставим възможността пленарната зала, което е наистина в контекста на демократичното решение на този проблем, пленарната зала да реши със своето гласуване проблема с ръководителя на Българската национална телевизия. В този смисъл правя процедурно предложение - предложението на проф. Нора Ананиева да бъде подложено на гласуване, сега, когато определяме нашата програма за работа.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Не намирам смисъл да разгръщаме дискусия, защото няма нито проект за решение ... 164.2
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Като го включите в дневния ред, ние ще внесем проекторешение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Проектът за решение трябва да го види Комисията за радио и телевизия и да се произнесе по него. Ако комисия иска да каже нещо по този въпрос, но да ...
Заповядайте, господин Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз приемам тази програма и гласувах за започване работа по нея. Моля ви точка втора, която е: Законопроект за данъчно производство да се размени с Законопроекта за данъчна администрация. Найнапред трябва да дискутираме по органите, които ще съществуват в данъчната администрация изобщо, а след това на кого, пред кого ще се обжалва, кои ще имат право да съставят актове и така нататък.
От втора гледна точка, струва ми се, че ако ние днес бъдем достатъчно експедитивни и съумеем като по чудо да се спрем на първите четири закона, това ще бъде едно формално обсъждане.
Моля Ви, господин председателю, да разгледаме законите по двойки така, както са свързани, за да могат депутатите действително да се подготвят и тук ефективно да участвуват в обсъждането на законопроектите, с които искаме да направим реформа в данъчната система. В противен случай едно вяло обсъждане на първо четене а след това вероятно ще възникнат и много други въпроси, които не са били тук изложени в залата. Молбата ми е да започнем с със Законопроекта за данъчната администрация, а след това със Законопроекта за данъчното производство.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Този въпрос мисля сега да не го обсъждаме. Той трябваше да се постави много по-рано. Във всички случаи, ако тази промяна, ако е толкова наложителна, ще чуем и представител на Комисията по бюджета и финансите. Това ще се направи, когато се стигне до съответната точка от дневния ред.
Господин Мичковски, заповядайте. По същия въпрос. 164.3 АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Искам да се присъединя към изказаните съображения от господин Николов. Това е и становището на Икономическата комисия. Трябва да започнем да разглеждаме пакета от данъчни закони именно със Закона за данъчната администрация. Наш пропуск е, че не сме направили писмено предложение според изискванията на Правилника за работа на Народното събрание, но логиката на нещата е такава и затова ние се присъединяваме като комисия към направеното от господин Николов предложение. Просто такъв трябва да бъде редът, по който да се разглеждат данъчните закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Когато се стигне до тази точка в дневния ред, просто се прави едно предложение да се премине към следващата точка от дневния ред и тогава става именно точката за данъчната администрация.
Заповядайте, господин Димитров по същия проблем.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги!
Аз се обръщам към Вас, господин председателю, да призовете вносителя също да присъства, защото това са закони, които са внесени от правителството и нека те да кажат кой закон го искат по-рано. Мисля, че те имат приоритетно искане в тази област.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
С това програмата е приета.
Започваме работа по точка първа от дневния ред
ПРОЕКТ ЗА ЗАКОНОДАТЕЛНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ (ДО 31.07.1993 Г.)
На Председателския съвет стана ясно, че е желателно по решението за тази програма да се изкаже по един представител на парламентарната група, който да обобщи вижданията на съответната парламентарна група по идеята за законодателна програма, да изложи разгърнато становището на групата по отделните аспекти на тази програма, след което да преминем към нейното гласуване.
Искам да ви обърна внимание, че практически ние вече приехме част от тази обща законодателна програма като наша работна програма за следващите две седмици. Законопроектите, които ще видите в текста на законодателната програма до края на лятната ВЙ/ЛТ 165.1. сесия, са отразени и започват да се гледат и през тази работна седмица на парламента.
Мнения?
Доктор Карев, заповядайте.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Доктор Георги Карев, 3. Варненски избирателен район, СДС.
Уважаеми господин председателю, позволявам си отново да Ви напомня, че след като становища от комисиите не са раздадени в Народното събрание, такава една процедура - по един човек от парламентарна група да изразява отношението си към една програма, където има много специфични законопроекти - да ги има, както и много важни неща - да ги няма, смятам, че е меко казано нецелесъобразно. Просто тук трябва или да се изчака, което се отхвърли, да дойдат становищата на комисиите или пък да се определи време по парламентарни групи за изказвания, за да се чуят мненията в различните области, в които ние работим. Това не е чисто политически въпрос - да може един представител на парламентарната група да дискутира една програма, обхващаща толкова разнообразни законопроекти от толкова различни сфери на дейност.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря за това мнение.
Заповядайте, госпожа Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
От името на Парламентарната група на СДС искам да изразя отношението към предложения проект за решение, който включва и законодателна програма. Според мен това решение трябва при всички положения да бъде разпределено на комисиите и по съществото си то представлява изменение на правилника.
На няколко пъти на Председателски съвет от страна на СДС и аз лично, която присъствах, поставях този въпрос, че именно това решение представлява изменение на правилника и не може директно да влиза в залата и да се решава по този начин. Затова след като вече е внесено, най-малкото, което трябва да се направи, е да се разпредели на комисии, в това число и на Законодателна комисия, защото действително в решението просто има текстове, които ако ги приемем директно в залата, има опасност да се блокира работата на парламента и да се явят в противоречие с текстове 165.2. на правилника.
Невъзможно е да приемем това решение и предложената законодателна програма към него, защото тя се явява приложение към това решение, без да е минало през комисиите. Още повече, че част от тези закони - ние не сме по принцип против гледането на много от тези закони, те вече са влезли в програмата, която гласувахме в момента - за двуседмичната програма... Четири от данъчните закони са готови. Готов е на първо четене Законът за авторското право, готов е за първо четене и Законът за патентно право. Готов е Законът за Международния търговски арбитраж. Готови са много още закони. Работи се на второ четене Законът за устройство на съдебната система.
На практика това, което е включено в законодателната програма, вече е свършено от комисиите в голямата му част и е готово за залата, но това решение, което в момента го виждаме точно като текстове, смятам, че не може да се гласува директно в залата, без да е минало през комисия, какъвто е редът и в правилника ни, защото на всичкото отгоре то представлява изменение на правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: В първото почти съм убеден.
Във второто не съм убеден, защото отново насочвам вниманието ви към този чл. 61, където е записан изразът: "Законодателна програма".
Разбира се, много пъти в пленарната зала са гласувани решения, без да минават през комисии. Много пъти! И то по настоява не на различни парламентарни групи.
Становищата на комисиите - тук отговарям и на д-р Карев бяха обсъдени многократно на разширени заседания на Председателски съвет, бяха обсъдени с участие на всички председатели на комисии...
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Щом си го решил - карай нататък! Ясно е! Ясно е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: И по този въпрос не трябва да има неяснота! Сега да се заблуждаваме в този смисъл, че комисиите не са наясно със законодателната програма, която се предлага, след като чуваме дори становището на Парламентарната 165.3. група на СДС, че много от тези закони вече са влезли в комисиите, минали са през комисиите, имат становища по тях - аз това не мога да го разбера!
Аз нямам нищо против господин Джеров да заповяда като председател на Законодателната комисия и да вземе отношение към това проекторешение. Още повече, че само по себе си то не изключва приемането и на други закони. Там много ясно е фиксирано, че по законодателната програма ще се работи само в определен отрязък от време и всички други проекти за решение, други законопроекти от народни представители, ратификационни законопроекти доклади на анкетни комисии ще се приемат през останалото време, както е било досега. С други думи, тази програма не блокира работата на парламента, а улеснява работата на парламента. И ако това не се разбира, просто нямам думи!
Заповядайте, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Да отговоря на въпроса, поставен от председателя на Народното събрание.
Има действително немалко законопроекти, които чакат нас. Те са в рамките на около 300 законопроекта. При това положение винаги се поставя въпрос от народните представители защо този или друг законопроект не се поставя на разглеждане, защо дадена комисия не го е разгледала. Това беше съображението на Председателския съвет да изиска изработването на законодателна програма.
Беше проведено едно заседание от ръководството на парламента с всички председатели на парламентарните комисии - постоянни и временни - всеки от тях представи своята програма или онова, което той счита за приоритетно. Въз основа на това беше изработен материалът, който е раздаден днес за пленарната зала, като проектопрограма.
Тази проектопрограма обхваща няколко пространства, няколко области. На първо място това е данъчната област или това е данъчното законодателство, по което ми се струва, че ние различия нямаме и еднакво би трябвало да мислим, защото тези шест законопроекта трябва не само да влязат, но и да излязат от пленарна зала. 165.4.
Същевременно по силата на Конституцията ние трябва да изработим и устройството на новата съдебна власт, новата съдебна система. Това е може би една втора приоритетна област. Върху нея твърде много се работи от Законодателната комисия, защото това е също така много тежка област. Трудна е, защото тя трябва да бъде устроена цялостно и наново.
Същевременно има няколко законопроекта, които са свързани с вечното право на собственост, ако мога така да се изразя. Това е законопроектът за компенсациите, защото тогава, когато гласувахме законите за реституцията, във всички от тях сме заложили изработването на закон за обезщетяването тогава, когато имуществото не може да бъде върнато. Наред с това Законът за собствеността не удовлетворява в никакъв случай нуждите и е внесен пак от правителството един проектозакон за собствеността, имуществата и сервитутите. Това е също един закон, който приоритетно трябва да мине през пленарната зала, да не говорим за законопроекта за общинската собственост и свързаните с тях други законопроекти. 165.5. Не бих оставил настрана и законопроекта за застраховането, защото застрахователното дело трябва да бъде уредено по нов начин.
И една четвърта област, една четвърта плоскост, както виждате пред вас, това са законопроекти, които също така трябва да влязат в пленарната зала и които еднакво са приоритетни.
Пропуснах да кажа в първата област, в данъчната област - и законопроекта за бюджета, който и макар и невнесен, трябва да бъде внесен, защото държава без бюджет няма.
Това бяха разсъжденията, които направихме с оглед изготвяне на тези закони, които трябва да влязат като задължителна основа на нашата работа. Те не са ситуирани вътре в тяхната поредност, защото някои от тях ще минат по-напред съобразно подготовката им.
Същевременно, изтъквайки тези съображения, трябва да кажа, че законопроектите не са малко. Това трябва да го осъзнаем съвсем обективно. Те изискват едно голямо напрежение, едно голямо натоварване и след като последните месеци от нашата работа, след месец септември, ние малко игнорирахме законодателната функция на Народното събрание, ще се наложи през предстоящите месеци да отделим малко повече време. Или това са законопроектите, които се счита на базата на разсъжденията на председателите на комисиите, че са приоритетни, които трябва да влязат като задължителна основа на нашата работа, които да отнемат и поголямата част, или по-точно казано - да запълнят по-основната част на нашите среди и четвъртъци. Същевременно, разбира се, мислим и по въпроса, че идват непрекъснато и ратификациите, те не могат да бъдат програмирани от сега. Те също така, когато бъдат готови, ще влязат в пленарната зала. Същевременно свободното време, което остава, ще трябва да бъде отделено и за законопроекти или за проекторешения, които ще бъдат налагащо се бързи. Има моменти, когато идва нещо ново, което ние не можем да програмираме от началото.
Това бяха няколко думи, за да бъде правилно разбрана така съставената законодателна програма. И пак повтарям, тя е съвместно дело на ръководството на парламента и на председателите на всички постоянни комисии. Взето е предвид и тяхното становище, взето е предвид и становището на правителството. Благодаря Ви, господин председател. ББ/ЛТ 166.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Като отново подчертавам, че това са само тези 23 законопроекта, по които парламентарните групи бяха на едно и също становище. За другите законопроекти имаше различни становища. Затова Председателският съвет не може да ги предложи, но парламентарните групи в техните изказвания могат да ги предложат и ако сега се постигне разбирателство вътре в залата, добавят се към съответния раздел или към нов раздел и т.н.
А всичко това, което не влезе в тази законодателна програма, не означава, че няма да бъде гледано от парламента. Напротив. Парламентът задължително ще гледа всичко това, което не влиза и в законодателната програма във времето, през което той няма да гледа законодателната програма. Две трети от времето работи законодателната програма, една трета работи задължително това, което не е в законодателната програма. И примерно, за да съм ясен още повече, Законът за досиетата да приемем, че не влиза в законодателната програма. Това означава, че той може да стане още днес точка първа във времето, в което няма гледане на законодателна програма. И човек трябва просто много ясно да ги разбира тези неща.
Професор Марков, заповядайте.
ПЕТЪР МАРКОВ (независим народен представител): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! В известен смисъл учудващо е обстоятелството, че извън полезрението на съставителите на програмата, която ни се представя за обсъждане, е излязла една много важна категория проектозакони или закони. Това са така наречените конституционни закони. Един от тях е Законът за Сметната палата. Този закон беше внесен за разглеждане във Великото Народно събрание и беше гласуван, но беше върнат след това с президентски указ във връзка с някои неконституционни негови параграфи.
Ето защо аз обръщам внимание на уважаемите народни представители, че Законът за Сметната палата според мен е един приоритетен, предвиден в Конституцията закон, който във всеки случай би трябвало да бъде разгледан приоритетно.
Второ, във въпросната проектопрограма не фигурира категорията закони от социално законодателство. Мисля, че също така 166.2. би трябвало този вид закони да бъдат включени като приоритетни закони в представената ни програма. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Господин Аджаров има думата.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ (независим депутат - Християн-републиканска партия): Благодаря Ви, господин председателю, в предлаганата законодателна програма са влезли наистина приоритетни закони, които засягат данъчната система, съдебната система, авторското право, земята. Земята е тази, която ни храни, но искам да припомня на всички дами и господа народни представители, че е писано, че не само с хляб живей человек. И в този смисъл, като се вземе под внимание, че през лятото предстои Църковният народен събор на Българската православна църква, а знаете, че източното православие по Конституция е традиционно вероизповедание у нас, смятам, че като пети раздел и моля това да бъде подложено на гласуване, да бъде записано: законопроекти, свързани с вероизповеданията и религиозните паметници на културата. На първо място Законът за изповеданията. Знаете, че има внесени четири законопроекта за Закон за изповеданията и все още нито един не е влязъл в дневен ред. Така че, моля като пети раздел да бъдат приети законопроектите, свързани с вероизповеданията. И второ, един законопроект в този раздел, свързан с религиозното обучение в българските училища. Защото ще започне учебната година през септември месец и ние отново няма да имаме преподаване на вероучение. Благодаря ви за вниманието. Писмено да го приложа ли? Но моля да бъде поставено на гласуване - този пети раздел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви.
Господин Николай Слатински, заповядайте.
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Въпреки еднаквата ни убеденост с част от Председателството, в това число и с председателя на Народното събрание, явно Председателският съвет не е подкрепил нашите идеи и в законодателната програма изобщо липсва раздел, свързан със законопроекти, свързани с отбраната, сигурността и обществения ред в страната.
От тази гледна точка аз предлагам просто такъв раздел да бъде включен и ползвайки се от уверението на господин предсе166.3. дателя, че не само законопроекти, включени в програмата, ще бъдат разглеждани, предлагам в този раздел засега да бъдат вписани като особено приоритетни два закона: Закон за Консултативния съвет за национална сигурност и Законът за отбраната и въоръжените сили на страната.
Като се надявам, че следващите законопроекти, законопроектът за полицията, законопроектът за Националната служба за сигурност и останалите законопроекти ще се ползват със съответен приоритет и невключени в законодателната програма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Слатински.
Госпожа Стефанова, заповядайте.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! На 19 януари председателите на комисии бяха поканени, но не редовно призовани и някои от председателите не се явиха на тази среща да предявят претенциите на комисиите към законодателната дейност. Но това все пак стана и всички председатели изявиха желание законопроектите, които са разглеждани в техните комисии, да имат някакво място в законодателната програма на парламента. Тази програма, която днес се предлага, аз я смятам като една препоръчителна програма, защото в тези рамки, в които тя се предлага за периода от февруари до 31 юли, липсват например законопроектите на екологичното законодателство. Има един законопроект, който е внесен още през миналата сесия, законопроектът за опазване на морската среда. И аз на това събиране, на което бях поканена като председател на комисията, изрично напомних, че този законопроект е внесен от Министерския съвет, имаме становище и би следвало да намери място в предложените законопроекти.
Освен това имаме становище и по законопроекта за опазване на земеделските земи. Така че този законопроект също не е намерил необходимото място в законодателната програма.
Освен тези закони СДС има задължение към своите избиратели и затова тук искам изрично да подчертая, че Вие, господин председател, като представител на СДС, би трябвало да обърнете внимание и на това, което напомних на тази среща - законопроекта за компенсациите, законопроекта за конфискация на имущество 166.4. поради неплатени данъци и такси, законопроекта за конфискация на имуществото на съдените от Народния съд. 166.5.
Освен това има един законопроект, внесен под номер 379 на 22 септември 1992 г., за възстановяване на някои търговски дружества, и друг законопроект под номер 380 от 22 септември за прекратяване пререгистрирането и предаването на имуществото на държавата на някои сдружения с идеална цел.
Имам предвид някои дружества, които обсебиха имена на съществуващи търговски дружества от преди 9 септември, които по един мошенически начин бяха закрити, а сега молловци и сие са им обсебили имената. Става въпрос за търговско дружество "Болгария"; става въпрос за т.нар. Първа частна банка, която нито е толкова първа, нито е толкова частна. И затова много ви моля, нека, понеже няма установена процедура, понеже сме и в нарушение на правилника, ако е необходимо поне за днес тази точка от дневния ред да отпадне, да се установи една процедура, както предложи и д-р Карев, да се върне в комисиите за разглеждане, за да може законодателната програма наистина да е законодателна програма, а не някакъв документ, който няма да се спазва.
И ще обърна внимание на още нещо като председател все още на Комисията по околната среда. Ако някой не толкова компетентен и недобросъвестен вицепремиер реши да пусне една атомна електроцентрала и друг недобросъвестен премиер реши това да стане, нима ние, Комисията по околната среда, няма да имаме право да внесем законопроект, който да бъде разгледан спешно тук, в залата, да се преустанови това безумие?!
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ще давам думата. Има много записали се за изказване. Но отново повтарям: става дума за определен отрязък от работата на Народното събрание, а не за запълване на цялото време на Народното събрание сега със закони. Те са 300 на брой. Естествено, до 31 юли никой нормален човек не може да смята, че може да приемем 300 закона. Голяма ще бъде благодарността и на избирателите на СДС към СДС, ако приемем 23 закона до 31 юли. (Реплика от блока на СДС: "Зависи от законите.") По тези закони има консенсус. Разбира се, зависи от законите.
Просто предлагам да се гледа реалистично. Има наистина СД/МД 167.1 пропуски, но те не се дължат на пропуск на председателя или на ръководството на парламента. Те се дължат на това, че може би това е наборът само от закони, по който никой не възразява. И аз дотук не чух нито едно възражение, някой да каже: този закон да се махне от законодателната програма. И затова ние сме предложили само минимума от закони, по който има разбирателство. По който няма, тук сега, чрез гласуване ще влезе в програмата. А ако не влезе в програмата, отново повтарям, пак ще се гледа, когато се приема седмичната програма, във времето, определено за работа върху закони, невлезли в законодателната програма.
Има думата госпожа Ананиева. След това господин Йордан Ганев.
НОРА АНАНИЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние приемаме по принцип и идеята, и текста на законодателната програма, съдържанието. Смятаме, че беше крайно време да се целенасочи, ориентира, организира работата на събранието така, че тя да подпомага ускоряването на реформата и едновременно да внася яснота сред нашите избиратели с какво се занимава и има намерение да се занимава Народното събрание. Тоест, има достатъчно мотиви за това да приемем такава законодателна програма, още повече че тя, съгласно решението, ще заеме 2/3 от времето. Тя дава възможност за всякакви спешни, невключени в нея закони, допълнително да бъдат разглеждани.
Що се отнася до аргумента, че по някакъв начин противоречи тази идея и приемането на програмата на правилника, струва ми се, че би следвало да си припомним едно златно правило на международните организации, към които се стремим и към които вече сме се присъединили, като Организацията на обединените нации. В това правило се казва, че всяка организация е господар на своята процедура. Ние не би следвало процедурните правила да превръщаме в окови на дейността си, а по-скоро чрез тях да стимулираме и организираме дейността. А още повече че такова противоречие по същността на работата няма.
Втората ми бележка е свързана с, разбира се, доста голямата празнота в тази програма от гледна точка на социалните 167.2 закони. И тук бих желала да се присъединя към вече изказаното гледище.
Известно е, че ние сме внесли още в началото на миналата година, тогава започна внасянето на такива социални законопроекти, и те са близо 40. Част от тези законопроекти вече започнаха да се обсъждат, в т.ч. и на форуми с участието на експерти от различни парламентарни групи, от различни политически партии и с участието на международни експерти, какъвто беше случаят с нашия законопроект за здравното осигуряване. Той беше един от законопроектите, депозиран на този семинар, наред със законопроекта на правителството и законопроекта на лекарския съюз.
Такива намерения, доколкото съдим от програмната декларация на правителството, от изявленията на някои министри, предстои да се доработят или да се ускори разработката например на законопроект за трудовата заетост, законопроект за пенсионното и социалното осигуряване.
В този смисъл ние не предлагаме сега в програмата да влязат социалните закони, а смятаме, че по реда на тяхното постъпване от Министерския съвет ние ще се включим активно, даже на предварителната фаза на обсъждане, и ще ги включваме като събрание. Мисля, че тук може да има консенсус по една такава проблематика, която засяга избирателите на всички парламентарни групи.
Третият принципен въпрос е за гаранциите - че тази програма наистина ще заеме основната част от времето и че ще организира и работата на парламентарните комисии. Струва ми се, че в проекторешението са създадени такива гаранции чрез една поголяма отговорност, поета отговорност от страна на Председателския съвет.
Накрая няколко предложения за допълнение. Казвам, ние няма да бъдем максималисти. Приемаме, някои от нашите идеи вече бяха лансирани, като например законопроектът за Сметната палата. Ние също предлагаме още в първия раздел като т. 8 да влезе законопроектът за Сметната палата, тъй като контролът върху бюджета е от изключително значение. Мисля, че това беше предложението на проф. Марков.
Към Четвърти раздел е станал пропуск. В предложението 167.3 на Министерския съвет фигурира такъв законопроект и ние настояваме да се гласува отделно. Това е законопроектът за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Имаше го в първоначалния вариант. Ние настояваме да се включи, тъй като и Министерският съвет преценява, и ние имаме някои виждания, че има нужда от отделни корекции на този закон.
Поддържаме предложението за законопроекта за отбраната и въоръжените сили. Също е отпаднал според нас случайно в голяма степен.
Единствената по-сериозна корекция, която предлагаме, е да се приеме Раздел пети - законопроекти за местното самоуправление. По този въпрос стана разговор на Председателския съвет. В този раздел предлагаме два законопроекта, които са готови, които чакат отдавна, които са свързани с приложението на Конституцията и с развитието на местното самоуправление, а именно: законопроектът за общините с районно деление и, второ, законопроектът за местните финанси.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Ананиева. Господин Йордан Ганев, заповядайте. 167.4 ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! За съжаление тук се получава така, че всеки председател на комисия дърпа чергата към себе си и това е съвсем нормално. Не бих взел думата и не бих злоупотребявал с Вашето търпение и с времето, ако не беше работата за един малък законопроект, който обаче от гледна точка на Комисията по културата е много важен. Става въпрос за законопроекта за промяна на Закона за връщане на одържавени имоти. Така нареченият Закон за реституцията. Много моля този законопроект, за който не един път става дума тук, все пак да бъде предвиден, защото той е един много важен закон и нещо повече, ако той не бъде приет своевременно, ще загуби значението си. Много моля този законопроект да бъде включен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Има думата народния представител д-р Георги Карев.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Има две неща, които според мен представляват известно противоречие между технологията, която според вас е използвана, за да се получи тази законодателна програма и самата програма, която ние държим в ръцете си. На първо място, както каза господин Марков, целият раздел от социални закони отсъства в тази програма. А Вие казахте, че всички закони, по които в Председателския съвет е имало съгласие, са влезнали в програмата. Следователно, като слушам госпожа Ананиева, също става въпрос за едно уважение към социалните закони и се чудя или ако е имало съгласие, защо тези закони не са влезнали в програмата, или ако е нямало съгласие, бих искал от вас да чуя, коя от трите парламентарни групи е възразила срещу тези закони. Обаче в първия проект, който ние обсъждахме в комисията, тези закони ги имаше, а тук в тази програма цялата тази група закони отсъстват.
Второто противоречие, което виждам между изложената от Вас технология и самата програма, която държим в ръцете си, това е Вашето твърдение, че становищата на комисиите са взети предвид, когато Председателският съвет е разработвал този проект за законодателна програма. Добре обаче Комисията по здравеопазване изрично настояваше за включване в програмата на три законопроекта. Единият дори го имаше в първия вариант и тук го няма. СМ/ЛТ 168.1. Следователно в този вариант е налице едно по-голямо неглежиране на цялото здравеопазване, отколкото в първия работен вариант, който ние обсъждахме в нашата комисия. Става въпрос за законопроекта за лекарствените средства, който нашата комисия е внесла преди лятната ваканция и който се забави по вина на друга комисия. Сега и тази друга комисия си е свършила работата, обаче в проектопрограмата този законопроект го няма.
На второ място, става въпрос за законопроекта за кръводаряването, върху който също ние сме си свършили работата. И накрая, стратегическият за нашето здравеопазване законопроект за здравното осигуряване.
От страна на господин министър Гугалов ние имаме уверение публично направено пред цялата комисия, което ние изнесохме и в масмедиите. В двумесечен срок той се ангажира да внесе един законопроект в Министерския съвет. И той скоро ще дойде в Народното събрание. И смятам, че ако това нещо, което е от колосална важност за нашето здравеопазване го има в законодателната програма, това създава един допълнителен морален ангажимент на Министерство на здравеопазването за внасянето на този законопроект. Да обаче, както казах, и трите законопроекта, касаещи здравеопазването, тук ги няма никакви в тази програма. Добре, по някакъв начин тази програма не изразява ли отношението на един парламент към българското здравеопазване. И аз се питам, ако нито един от тези законопроекти го няма, за какво толкова натискаме в комисиите и за какво толкова бързаме и работим и редовно, и извънредно, само и само да придвижим нещата напред. Аз смятам, че тук е налице едно неглежиране, което на никого не прави чест, нито на Председателския съвет, нито на нашия парламент, ако приеме тази програма без въпросните три законопроекта да фигурират в нея. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на д-р Карев. Има думата народния представител господин Будинов.
ИВАН БУДИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Като депутати и като Народно събрание трябва да правим всичко възможно, за да намаляваме социалното напрежение, което може да възникне в някои области. Една такава област, където може да възникне само след няколко 168.2. месеца едно такова социално напрежение, това е въпросът за сервитутите около сградите, закупени, т.е. продадени на търг от ликвидационните съвети. След влизането на Закона за земята в сила и приемане на наредбата бяха продадени хиляди сгради, бивша собственост на текезесе. Например, закупува се един хамбар и собственикът на този, който е закупил хамбара, иска около него 5 декара земя. Направих справка с господин Джеров. И той каза, че от Министерския съвет преди три месеца е внесен Закон за собствеността и сервитутите. А той определя точно тази материя. Ето защо, с цел да избегнем този опасен момент, който ще настъпи, аз предлагам приоритетно в програмата да влезе, постигнат е някакъв консенсус мисля в Председателския съвет, но не зная как този закон е отпаднал от програмата. Моля Ви, господин председател, този закон да бъде внесен с предимство в законодателната програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Будинов. Има думата народния представител Христо Марков.
ХРИСТО МАРКОВ (СДС): Благодаря, господин председателю! Аз имам следното предложение по законодателната програма, а именно за създаване на една трета глава, която да касае законите, свързани с местното самоуправление. По необясним начин тези закони са пропуснати и това за съжаление пренебрежение към законите, касаещи местното самоуправление, върви още от Великото Народно събрание. Така че правя предложение за нова глава трета след законопроектите, свързани със съдебната система, за да се обособи една нова глава трета, свързана със законите за местното самоуправление и да влезнат следните закони там. Голяма част от тях са разглеждани неколкократно в комисията и има готовност да бъдат внесени в пленарна зала. На първо място това е Законът за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление приет от Великото Народно събрание. Той е обсъждан в комисията. Няма някакви драстични различия между парламентарните сили в комисията и би могъл да бъде приет от народното представителство доста бързо, още повече че не е обемен като характер.
На второ място, също един много важен закон, който правителството трябва да внесе, а това е именно Законът за местните финанси. Такъв закон за местните финанси беше предложен от колегите от лявата страна, беше разглеждан от комисиите. 168.3.
На второ място също един изключително важен закон, който правителството трябва да внесе, е именно Законът за местните финанси. Такъв закон за местните финанси беше предложен от нашите колеги от лявата страна, разглеждан е в комисията и с един закон на правителството за местните финанси, където да бъдат успоредени двата законопроекта, също би могъл да мине до 31 юли. И на последно място - този прословут закон за ново административнотериториално деление на страната и на големите градове, още повече, че всички изброени закони дотук така или иначе са обвързани със срокове в Конституцията. Надявам се, че ще бъде прието предложението ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Христо Марков. Има думата народният представител Константин Тодоров.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предложенията, които искам да направя по така представения ни проект за законодателна програма до 31 юли, са главно в две насоки.
Първо, мисля, че предвиденият в проектопрограмата раздел трети съдържа законопроекти, които макар също да са много важни и спешни, по своята важност не могат да съперничат на тези, които са залегнали в раздел четвърти - законопроектите, свързани със земята и собствеността. Затова раздел трети предлагам да стане раздел четвърти, т.е. да си сменят местата двата раздела.
Втората насока, в която искам да направя няколко конкретни предложения, е законопроектите, които чакат и които касаят местното самоуправление. Аз съм приятно впечатлен, че тази досега незаслужено пренебрегвана материя беше засегната в изказванията вече на двама колеги - госпожа Ананиева и господин Христо Марков. Само че аз до известна степен се различавам от становищата, които те изложиха, основно в това, че и двамата предложиха да бъде оформен отделен раздел, който да включва законопроектите, касаещи местното самоуправление. Аз считам, че по-добре и по-удачно ще бъдат решени проблемите с тези законопроекти, ако те бъдат включени в другите раздели, които са предвидени досега. Защото характерът и спецификата на тази проблеБП/КП 169/1. матика на местното самоуправление е такава, че проблемите могат да бъдат решавани само в контекста на по-общи закони. Така например законът, който беше пропуснат, за общинската собственост може да бъде включен в сега четвъртия, както предлагам евентуално да стане трети раздел, законопроекти, свързани със земята и собствеността. Законът за местните финанси може да бъде включен в първи раздел "Данъчни и бюджетни законопроекти". Така че, считайте това за конкретно формално предложение. Значи в първи раздел предлагам да влезе законопроектът за местните финанси, а в трети, ако се възприеме, законопроектът за общинската собственост.
Освен това искам да подкрепя предложението в тази законодателна програма да влезе и законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и за местната администрация и предлагам той да бъде включен също в първи раздел като законопроект, който ще реши доста от наболелите проблеми на местното самоуправление.
И най-сетне искам да предложа и нещо друго. Днес нашата Комисия по административно-териториалното деление и местното самоуправление на заседанието си прие становище - макар становището все още да не е гласувано, поне в тази част беше постигнато съгласие да изискаме от Министерския съвет в определен срок до края на м. март настоящата година - обърнете внимание да бъде внесен законопроект, който да уреди проблемите на градовете с над 100 хиляди жители. Тук просто правя малка реплика към изказването на госпожа Ананиева, която засегна, предлагайки включването на един проект от група народни представители от БСП, уреждащ същите проблеми. Аз предлагам точно този проект, вече внесеният, да не бъде включван в тази законодателна програма. Мога да развия много съображения, в комисията ги развивахме и днес, и на предишни заседания. Мисля да не утежнявам с това дискусията сега. Просто предлагам внесеният законопроект да не влиза в законодателната програма, а да изчакаме евентуалния законопроект на Министерския съвет.
И най-сетне искам да предложа законопроектът за административно-териториалното деление също да не влиза в настоящата законодателна програма до края на първото полугодие, тъй 169/2. като - това е мое лично становище, вече не ангажирам комисията - за мен то е една, фигуративно казано, най-обща законодателна рамка, която трябва да бъде наложена върху вече приетите закони, уреждащи въпросите на местното самоуправление - този за местните финанси, за общинската собственост, за местната администрация и местното самоуправление и т.н.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Тодоров. Има думата народният представител Емил Бучков.
ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, дами и господа! Като един от участниците в съставянето на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание искам само да трасирам и да подчертая значението на чл. 62, ал. 1 от този правилник. В него се говори за програма. Има се предвид програмата, която ще се осъществява от изпълнителната власт и затова е заложен именно този текст. Законодателната дейност на Народното събрание не е една самоцел, тя е свързана с един определен резултат. А резултатът е този: да се осъществи реформа, да се демократизира обществото, което естествено ще става въз основата на една програма. Така че когато говорим за програмата, се има предвид това дали ще бъде отделно гласувана или първоначално приета от Народното събрание, но явно е, че ще има програма. И след като ние вече сме в един такъв етап, в който трябва да степенуваме нещата, предложената програма днес заслужава нашето внимание и трябва да я обсъдим. Защото по проста сметка, която аз направих, до 31 юли остават 42 пленарни дни. И когато ние ще приемаме тази законодателна програма, т.е. ще приемаме тези законопроекти на първо и второ четене, трябва да бъдем достатъчно реалисти, за да видим можем ли да ги приемем всичките или не. 169/3.
Тук се изказаха много колеги, всеки в зависимост от своята комисия, от своята професия и, разбира се, с известна така да се каже пристрастност към някои неща. Действително промяната на нашето законодателство като цяло е една необходимост. Но това не може да стане за един кратък период. Това, което някои предлагат, е просто неосъществимо, не защото е необходимо гласуването на отделни закони, а защото почти е невъзможно. Тогава за нас остава другата алтернатива - да степенуваме, да преценим кои са най-необходимите законопроекти, които трябва да гласуваме.
На първо място всички сме убедени, че това са данъчните закони и бюджетът. Защото, както за всеки от нас е важно, когато работи дали си получава месечно заплатата, така и за държавата е крайно необходимо да получава доходите от данъци, за да може да съществува и да реализира това, което е необходимо. Така че на първо място са данъчната система и бюджетът.
Тук обаче е съществено важно, че би трябвало да се прибави и Законът за Върховната сметна палата. Когато ще поставим данъците на една демократична, на една правова основа, Върховната сметна палата, тоест съдебният контрол върху изпълнението на бюджета е особено необходим.
На второ място така, както са подредени действително съдебната система. Това е необходимо с оглед на няколко аспекта. Аз няма да говоря само за престъпността. Аз няма да говоря за създалите се гражданско-правни отношения между хората във връзка с възвръщане на имоти и така нататък. Тук е и въпросът за Върховния административен съд. Върховният административен съд е необходим за това, защото той ще се произнася както по актовете на Министерския съвет, така и по отделни актове на министри, дали те са законосъобразни. Така че, ако някой министър издаде наредба да се събират данъци или нещо друго в несъответствие със закона, единственият компетентен орган е Върховният административен съд.
Също така законите, свързани с приобщаването ни към Европа, с приватизацията, за която става дума в правителствената програма. Без Закона за авторското право, за патентите, за стандартизацията, чуждестранните инвестиции няма да намерят гаранции ЦК/НП 170.1 за своите действия и дейността, която ще развиват в нашата страна. Явно е, че те също са необходими. Едновременно с това ще вървят и въпросите, свързани със земята, както са посочени враздел четвърти. Тук искам да ви кажа, че се налагат някои дребни изменения и допълнения на Закона за местното самоуправление относно кворума. Такъв проект е внесен и може да мине бързо - за кворума на съветите при вземане на решения.
Също така по приватизацията и въоръжените сили, и полицията. Но тези закони бихме могли да ги разгледаме при положение, че ни стигне пленарното време за този период до 31 юли. В противен случай те ще трябва да останат за следващия период.
При това положение предлагам следното. Да приемем програмата такава, каквато е предложена, като предложенията, които се направиха от отделните колеги народни представители, да бъдат разгледани от една комисия - или обобщени от Председателството, и евентуално да се нанесат промени, когато вече започне. Защото ние не сме в състояние да преценим дали ще ни стигнат тези 42 пленарни дни да приемем само това, което е посочено, а не това, което се даде като допълнение.
Тъй като почти всички теми се изчерпаха, предлагам да прекратим разискванията по този въпрос и да гласуваме, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Бучков. Има предложение за прекратяване на дискусията.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", от място): Имам реплика по същество на това, за което говори господинът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, дами и господа, искам да изкажа несъгласието си с един пункт от изложението на предходния оратор. Тези предложения, които бяха направени в залата, да бъдат предоставени на една комисия, която да прецени тяхната целесъобразност и евентуално да бъдат допълнително включени, или да не бъдат включени в законодателната програма на парламента.
Моето възражение е, че не би могло да има такава комисия, 1170.2 която компетентно от гледна точка на организацията на реформата, която тече в страната, да може да прецени тук изказаните съображения. Всъщност с това си предложение ораторът отрече своята теза за необходимостта от степенуване.
Касае се за следното. Има законопроекти, които са свързани с носещата конструкция на реформата. Има и друг вид законопроекти, макар и неотложни, но по-второстепенни от гледна точка на цялостното придвижване на реформата. Не може комисия да прецени, че се налага, примерно казано, спешна промяна в начина на вземане на решение в съветите, както тук беше илюстрирано, че това се налага, защото е спешно. Докато примерно законовата материя, свързана с управлението на големите градове, да бъде преценено от комисия, че тя не би могла да бъде включена в тази наша програма.
Възразявам на предложението за организацията на работа. Смятам, че всички предложения, които бяха направени тук в залата, трябва да се решават тук в залата, а не да ги прехвърляме към някаква друга комисия. Всички депутати, избрани на еднаква основа, да могат да вземат тук участие не само в разискванията, но и в гласуването. А не да прехвърляме към някакъв помощен вторичен орган.
Това е моето възражение под формата на реплика.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте господин Бучков. Имате право на реплика. 170.3 ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС): Явно е, че не съм бил разбран, но това не е беда, тъй като смятам, че сега ще се изяснят нещата.
Казах, че програмата в този вид, в който е предложена, с тези приоритети така, както е дадена, ще запълни пленарните дни, които ни остават до 31 юли.
Може би неправилно съм се изразил, но аз разбирам обобщение на предложенията, които биха могли да бъдат включени само при положение, че останат свободни пленарни дни, а това ще се разбере още по средата на този период, за който става дума.
При това положение, ако вие искате всяко едно от предложенията да се гласува първо, то ще трябва да се гласува, да се приеме и второ, да се гласува и по място - кое да измести или кое да остане, ето затова аз предлагам да гласуваме програмата така, както е предложена. Ако вие не приемете това, тогава трябва да гласуваме всяко едно от предложенията с посочване на мястото и кой законопроект да измести, което за мен е направо неприемливо.
Ние всички се обединихме, че трябва да гледаме данъчните закони, след това се обединихме, че трябва да се гледа съдебната система, законите за земята, отношенията ни с другите страни във връзка с приватизацията.
Ако действително се настоява тези предложения така, както са дадени, да се гласуват, би трябвало първо да се гласуват и да се посочи на мястото на кой от законопроектите те да залегнат. Това е нещо, което считам, че не бихме могли да го направим сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Направено е предложение най-напред за прекъсване на дискусията. Гласуваме за прекратяване на разискванията.
Резултати: гласували 168 народни представители, за 163, против 2, въздържали се 3.
Какво трябва да направим оттук нататък? В резултат на дискусията се направиха необходимите предложения. Ако всичко това беше свършил Председателският съвет, не би трябвало да има дискусия. Но парламент без дискусия не е парламент! В този смисъл - направиха се предложения. Всички чуха и разбраха какви са вижданията и на отделни народни представители, и на парламенВЙ/ЛТ 171.1. тарни групи. Затова разумът сега подсказва, че тези предложения трябва да се обобщят, да се систематизират, защото различни народни представители направиха сродни предложения, тези предложения ще се обобщят, ще се систематизират и утре в заседанието отново ще започнем със същата точка - за законодателната програма и с гласуване ще можем...
НОРА АНАНИЕВА (от място): Само с гласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Само с гласуване без нови дебати всички направени предложения ще могат да заемат своето място в съответните раздели или да се обособят нови раздели като всеки от тези депутати, който е направил предложение, може до утре да премисли с оглед на времето, реалността на работните дни и с оглед на това, че все пак това е програма само до юли месец. Нека не се опитваме да вкараме в нея всичко това, което трябва да свърши един парламент за целия срок, за който е избран.
Затова моето предложение е следното: нека сега да се премине към точка втора от дневния ред. Нека предложенията да бъдат обобщени и утре ще се гласува проекторешението заедно с направените предложения.
Господин Михайлов, заповядайте.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Димитър Михайлов, 14. Пернишки избирателен район, БСП.
Уважаеми господин председателю! По принцип аз споделям Вашето предложение. То е разумно, но аз мисля, че ние утре ще бъдем изправени пред същата ситуация, пред която сме и сега.
Според мен, ние трябва да приемем предложената програма така, както е и всички направени предложения да ги приемем като допълнителна програма на Народното събрание и когато тези законопроекти бъдат готови, за всеки един парламентът ще се произнася приоритетен ли е той или не е. Аз мисля, че по този начин ние ще си спестим различни други дебати и разисквания.
Предлагам ви две гласувания - с едното да се приеме предложеният проект, а с едно второ - всички направени предложения за допълнителна програма на парламента. А когато ще трябва да ги подреждаме, тъй като това нито комисия, нито Председателски съвет може да го реши, това ще го реши парламентът, когато тези закони бъдат готови и когато се внесат в самия парламент.
Благодаря Ви, господин председател. 171.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Господин Аджаров, заповядайте.
Уточняваме процедурата.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател!
За протокола - Константин Аджаров, независим депутат.
Искам да изкажа несъгласие с направеното процедурно предложение, тъй като то първо противоречи на правилника. Вие знаете, че навсякъде - било при законопроект, било при решения - първо се внасят за гласуване поправките, новите неща и когато те минат или не минат, се гласува вече целият законопроект или дневният ред нацяло.
Току-що ние гласувахме, че всички направени поправки и нови предложения към законодателната програма трябва да бъдат обобщени, иначе още сега щяхме да започнем да ги гласуваме едно по едно и едва тогава - цялата законодателна програма. Тъй като това сега е невъзможно, поради причината, че някои от тях си схождат и трябва да бъдат обобщени, проведохме гласуването и смятам, че въпросът, който поставя господин Михайлов, просто не бива да се подлага на гласуване. Ние вече гласувахме! Това е, което исках да ви кажа.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Аджаров.
Предложенията ще бъдат систематизирани според стенограмата и така, както са направени от народните представители. Те ще ви бъдат раздадени утре преди началото на заседанието. Ще се постараем това да стане много по-рано дори и ще имаме възможност да ги гласуваме. Залата вече е наясно и с проблема за времето, и с проблема за това, че става дума за законодателна програма, която ще вземе две трети от времето на Народното събрание, а не цялото време на Народното събрание, така че не е фатално един закон дали точно в законодателната програма ще се приеме или ще бъде извън нея.
Затова поставям на гласуване предложението утре след представяне на направените предложения да се гласува като точка 171.3. първа от дневния ред: "Приемане на решение за законодателна та програма на Народното събрание". Моля, гласувайте!
Резултати: гласували 182 народни представители, за това предложение 120, против 28, въздържали се 34.
Преминаваме към точка втора от дневния ред...
Извинявам се на народните представители. То станало време за почивка! (Весело оживление в залата)
Давам половин час почивка! (Звъни) 171.4.
(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми господа народни представители! Продължаваме заседанието.
Моля да се загасят лампите в пленарната зала.
Продължаваме със следващата точка. Господин Джеров, заповядайте.
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАНЪЧНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В България в момента няма изградена данъчна система и истинско данъчно законодателство. Въпросите се уреждат в някои закони съвсем специализирани и за съжаление в Указ # 56 и в правилника за неговото прилагане.
Това налага гласуване от Народното събрание на внесените от предходното правителство законопроекти. Те биха могли да бъдат разделени на две групи.
Едната група включва в себе си Закона за данъчното производство и Закона за данъчната администрация.
Втората група включва законопроектите за данъка върху стоките и услугите, законопроекта за акцизите, законопроекта за облагане доходите на физическите лица и законопроекта за данъка върху печалбата.
По този начин се реализира виждането на Законодателната комисия целият пакет от данъчни закони да бъде гледан заедно. Този начин на обсъждане на шестте законопроекта постига една основна цел - получава се унификация в бъдещото българско законодателство, а същевременно всяка от отделните нормирани области ще отиде на своето място. Ще бъде регламентирана конкретно и ще се избегнат както повторения в правните норми, така и във възможностите за допускане на противоречия в тях.
Законът за данъчното производство е първият закон, поставен на нашето внимание. С този закон се урежда данъчната регистрация, производството по издаване, обжалване и изпълнение на индивидуалните актове на данъчната администрация. Конкретно са уточнени в чл. 2 от закона кои са индивидуални актове на данъчната администрация. Също така веднага след това е посочено кои органи на данъчната администрация са овластени да ги издават. ББ/КП 172/1.
Глава втора съдържа регламентация на данъчната регистрация. Съвсем точно е определено данъчно задълженото лице, както и кога и къде трябва да се подава декларация за данъчно регистриране.
Важен раздел е обжалване на данъчните облагателни актове, тяхното изпълнение. Специално внимание следва да се обърне на административно-наказателната отговорност за извършени данъчни нарушения, които не са престъпления по Наказателния кодекс.
Законопроектът за данъчната администрация естествено е свързан с предходно наречения закон. Законът за данъчната администрация урежда структурата, организацията и дейността на данъчната администрация. Тя се явява структурно звено в Министерството на финансите и е юридическо лице и се ръководи от министъра на финансите. В законопроекта подробно се урежда структурата и дейността на данъчната администрация, включително и нейните правомощия.
Време е да бъде отделено специално място и на защитата и стимулирането на данъчните служители. Тази данъчна администрация, която сега се създава, заслужава съответна защита и стимулиране, защото от нейната ефикасност в работата зависи събирането на данъците.
Втората част на данъчното законодателство започва с внесения законопроект за данъка върху стоките и услугите. Този законопроект урежда данъчното облагане на стоките и услугите, някои промени на вещни права върху недвижими имоти, предмет на сделки.
Следващият законопроект е този за акцизите. Съгласно него с акциз се облага потреблението на стоки и услуги от местно производство и внос, посочени в приложената към закона тарифа за акцизите.
Следва законопроектът за облагане доходите на физическите лица. Той ще бъде внесен допълнително за разглеждане в пленарната зала. Както това е казано в чл. 1 от проектозакона, той урежда облагането на доходите на местните и чуждестранни физически лица. 172/2.
Съвсем полезно се определя, че данъчните задължения на физическите лица са лични.
И последният закон в разглежданата област е законопроектът за данъка върху печалбата. По този закон се облага печалбата на местните и чуждестранните физически лица с изключение на събирателните дружества.
Умишлено си позволих да хвърля един общ поглед върху шестте данъчни проектозакони, които все още са в пленарната зала. И бих помолил уважаемите колеги народни представители, когато вземат отношение по един от законите, да имат предвид и другите, защото точно това, което казах преди малко, това е ползата от общото включване в пленарната зала, разбира се, в тяхната последователност, на шестте данъчни закони. И когато гледаме единия, ние трябва да мислим и за другите, за да можем да направим онова, което е най-доброто.
С предлагания законопроект се цели изграждането на единна, централизирана данъчна администрация като отделно структурно звено. Предлага се регламентиране на правомощията на данъчните органи. Аз пак акцентирам на тези въпроси, защото те са извънредно важни. Осъвременява се функционално дейността на данъчната администрация чрез предвидените за нея задължения за контрол посредством осъществяване на данъчни проверки, данъчни ревизии и чрез създаване на данъчна полиция с цел разкриване на нарушения и престъпления в данъчната област.
Законодателната комисия обсъди така внесения законопроект от правителството. При обсъждането бяха изразени мнения, че предлаганият законопроект поражда сериозни възражения от редакционно-техническо естество. От по-точна регламентация се нуждае статутът на данъчните служители и ограниченията, които могат да се наложат за заемане на такава длъжност. От правна гледна точка не са достатъчно изяснени взаимоотношенията между данъчната полиция и прокуратурата и между данъчната полиция и органите на националната полиция. Необходимо е по-прецизно да се очертаят правомощията на данъчните органи, да се регламентират и разграничат способите и методите за извършване на данъчни проверки и данъчни ревизии. Сериозни проблеми съществуват по отношение на предвидените в законопроекта възможности 172/3. за достъп на данъчните органи до информация, която съгласно материално-правните закони представлява банкова тайна.
Считаме, че при обсъждането на първо четене по този въпрос трябва да бъдат изслушани управителят на Българската народна банка и министърът на финансите.
Законодателната комисия предлага законопроектът да бъде приет по принцип на първо четене, като се вземат под внимание изложените съображения и становищата на двете специализирани комисии. Очакваме също така полезното съдействие на народните представители, които ще вземат думата и ще ни подпомогнат при разработка за окончателна редакция на законопроекта за второ четене.
Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Председателят на Комисията по бюджета и финансите - господин Венцеслав Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Най-напред искам да изразя задоволство, че най-накрая в Народното събрание влязоха част от законопроектите за данъците - пакетът, който беше предложен от миналото правителство.
Същевременно бих желал да направя едно уточнение, продължение на това, което каза председателят на Законодателната комисия, че засега на Законодателната комисия от нашата комисия са предадени с доклад само четири от шестте законопроекта, които са в пакета. Тоест все още не сме взели окончателно становище и не сме написали изискващия се доклад за законопроектите за данъка върху печалбата и за облагането на физическите лица - така наречения сега Закон за данъка върху общия доход.
Все пак, позволете ми също така да изразя своето учудване, че когато се вкарват едва ли не най-приоритетните, найважните закони, не става дума за това правителство или онова правителство, а така, както са формулирани в законодателната програма на Народното събрание, учудването е, че не присъстват вносителите, т.е. представители на правителството, на Министерство на финансите и аз вече не знам кой отговаря в Министерския съвет за тази материя, която днес разглеждаме. 172/4.
Затова аз Ви моля, господин председател, да поканите чрез Вашите служби представители на правителството, които да вземат отношение по тези законопроекти, които днес ще обсъждаме. Предполагам, че това ще бъдат освен Законът за данъчната администрация, и Законът за данъчното производство.
Позволявам си да обърна вашето внимание върху доклада на Комисията по бюджета и финансите върху законопроектите за данъчната администрация и данъчното производство.
На няколко поредни заседания нашата комисия разгледа тези два законопроекта в присъствието на министъра на финансите (бившият, разбира се, на предишното правителство), управителя на БНБ и техни служители. Бяха проведени обстойни дискусии при сравняване на световния опит в решаване на някои от проблемите.
Комисията счита, че тези два законопроекта - за данъчната администрация и данъчното производство - следва да бъдат предложени на пленарната зала за приемане на първо четене, тъй като те създават необходимата законова уредба за организирането на събирането на данъците в съответствие с изискванията на пазарното стопанство.
Същевременно обръщаме внимание, че проблемите в тези два законопроекта са предимно административни, юридически и са от компетенцията не толкова на нашата комисия, на Комисията по бюджета и финансите, колкото от компетенциите на Законодателната комисия. Така че техните съображения би трябвало да се ползуват с предимство.
Необходимо е да се отбележи, че по един извънредно важен въпрос (той беше указан и от г-н Джеров) в комисията не беше постигнато съгласие. Това е относно правото на данъчната администрация за достъп до информацията, съдържаща се в банковите сметки. Това право засега е съществено ограничено от т.нар. банкова тайна, която се съдържа в разпоредби в Закона за банките и кредитното дело. Различни позиции по този въпрос се застъпват от представители на Министерството на финансите и съответно на Българска народна банка, която защитава интересите на банковата система. СД/МД 173.1
В закона (това е нашето становище) следва да се предвиди някакъв баланс. От една страна е необходимо да се събират данъците и колкото е по-всестранна информацията за стопанските субекти, толкова по-добре.
От друга страна обаче следва да има някакви гаранции за съхраняване на банковата тайна и за доверие на служителите. Ако Министерството на финансите има пълна свобода да гледа в сметките, има голяма опасност да се понижи степента на доверие в банковата ни система и част от парите избягат навън или да бъдат държани извън банките.
От друга страна обаче поддържането на пълна банкова тайна предполага превръщането на страната в оазис за прането на пари.
В хода на дискусията в нашата комисия се оформиха три възможни варианта за решение в закона:
Първи вариант - "Да се запази сегашното положение, без промяна на Закона за банките и кредитното дело, предвиждащ разкриване на движението по сметките само след намеса на съдебната власт." Това е, ако не се лъжа, чл. 46 от Закона за банките и кредитното дело.
Втори вариант. Той предвижда задължения от страна на банките за разкриване на тайната пред началника на съответното териториално данъчно управление, ако проверяваното лице е извършило данъчно нарушение, за което е издадено наказателно постановление от данъчния орган.
И трети вариант, също като втория вариант, но проверяваното лице е извършило данъчно нарушение, което е установено само с акт или е унищожена отчетната документация за проверяваното лице.
Ако се възприеме някой от последните два варианта, е необходима промяна съответно в Закона за банките и кредитното дело, тъй като в тези случаи не се изисква намесата на съда за разкриването на банковата тайна.
Комисията по бюджет и финанси предоставя правото на избор между така предложените варианти на Законодателната комисия и в крайна сметка, разбира се, на пленарната зала. 173.2
Комисията счита за целесъобразно търсенето на решения на този проблем да става чрез създаването на специализиран финансов съд по подобие на практиката в някои други страни с развито пазарно стопанство. Сегашната практика обаче у нас показва, че може би поради липса на квалификация и на съответна практика данъчни дела се протакат с години, което дава кураж на тези, които не искат да си плащат данъците, да не си ги плащат наистина.
Същевременно може би с право от Министерството на финансите се възразява, че настоящата ни съдебна система въобще не е подготвена да поеме тежестта и отговорността да бъде ефективен орган, съдействуващ на фиска за събиране на данъците и наказване на виновните. Но тази система трябва да бъде същевременно и сигурна гаранция, и преграда за своеволия и субективизъм от страна на изпълнителната власт.
Комисията препоръчва приемането на първо четене на тези два законопроекта, като обаче се положат усилия за намиране на задоволително решение на повдигнатите проблеми.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Венцислав Димитров. Господин Вълканов има думата.
ПЛАМЕН ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Вземам думата, за да изкажа своето становище по предложения първи законопроект от пакета данъчни закони - Закон за данъчната администрация.
И веднага бързам да направя първото си процедурно предложение. Освен казаното от председателя на Законодателната комисия и от председателя на Комисията по бюджет и финанси, аз мисля, че приемането на първо четене на този закон и на останалите закони трябва, може би, да стане последователно, едно след друго. И затова бих помолил колегите да обсъдят изключително задълбочено този въпрос, за което ще приведа и своите аргументи.
От една страна първите четири закона, които имаме като пакет, един с друг не са синхронизирани поради обстоятелството, че в Закона за данъка върху стоките и услугите и Закона за данък върху печалбата, които са материално-правни закони, от една 173.3 страна, и Законът за данъчната администрация, който урежда статута на данъчната администрация и нейните правомощия, и също така Законът за данъчното производство, които са процесуални закони, съществува липсата на синхрон между разпоредбите на тези закони. Защото в материално-правните закони се съдържат много процесуални правни разпоредби, чието място е в Закона за данъчната администрация, част от тях, а друга част да намерят своето място в Закона за данъчното производство.
Като пример ще посоча за краткост само разпоредбите по регистрацията. Така например регистрацията на данъчно задължените лица по Закона за данъка върху стоките и услугите следва да бъде само част от общата регистрация на данъчно задължените лица и да не се предвижда един специален и отделен ред за данъчна регистрация за всеки отделен данък.
Съществуването на цяла глава "Данъчна регистрация" в Закона за данъчното производство ще създаде възможност за унифициране на данъчната регистрация на данъчно задължените лица и по този начин ще се избегне съществуването на процесуални норми в отделните материално-правни норми.
Разбира се, по Закона за данъчната администрация аз ще направя, като спазвам една последователност на разглежданите глави, отделни предложения. Затова моля, когато се приемат тези закони на първо четене, да се даде възможност на народните представители да направят своите предложения по всеки един от отделните закони във връзка със синхрона, за който стана реч преди малко, за да има възможност Народното събрание, приемайки по принцип тези закони, да извърши необходимите действия по синхронни прехвърляния на една част от разпоредбите, които са процесуално правни, от материалните закони в процесуално-правните закони.
И така, конкретно по предложенията ми по Закона за данъчната администрация. Така например в Глава първа - Общи положения, в чл. 2, където се предвижда, че "данъчната администрация е структурно звено в Министерството на финансите и е юридическо лице". Това е един от най-важните аспекти на статута на данъчната администрация. Предвижда се тя, отделно от Министерството на 173.4 финансите, да бъде обособена като юридическо лице, което на практика означава, че данъчната администрация ще има собствена структура и собствена финансова независимост от Министерството на финансите и същевременно ще представлява част от структурата на този държавен орган.
Питам се дали тази редакция и идеята за съществуването на данъчната администрация като юридическо лице е достатъчно удачна в случая и съвместима със статута на Министерството на финансите като държавен орган. Възможно ли е в рамките или в структурата на Министерството на финансите да съществува данъчна администрация с обособено юридическо положение със статут на юридическо лице? И ако това е възможно, какви ще бъдат отношенията между това юридическо лица и държавния орган - Министерството на финансите, което не е ясно от съдържанието на чл. 2, тъй като той обособява само статута на юридическо лице на данъчната администрация. 173.5 В глава втора - "Структура на данъчната администрация", към Главно управление на териториалните управления се създава данъчна полиция. Това е свързано конкретно с правомощията, които по-нататък в закона са предвидени за данъчната полиция. Тези въпроси вече и други такива за правата на данъчните органи бяха повдигнати от председателите на двете комисии, които изнесоха докладите по становищата на комисиите. И аз на тях специално няма да се спирам. Само ще се спра извън повдигнатия въпрос за правомощията на данъчните служители относно банковата тайна. Но възникват и други въпроси.
В Закона за данъчната администрация, както и Закона за данъчното производство липсват определения на понятията проверки и ревизии. Дали в тези понятия ще се влагат досегашните понятия, които съществуват в сегашното законодателство, или при ново данъчно законодателство ще е необходимо определение. Защото проверките имат един обхват, ревизиите също имат друг обхват. И най-важната разлика между тези две понятия е, че поне досега действащата правна уредба ревизиите включват и проверка на собствеността. А това е изключително важно като правомощие на данъчните служители от данъчната администрация.
Глава трета - дейност на данъчната администрация, още в чл. 8 се казва, че данъчната администрация, точка първа, определя, събира и отчита данъчните задължения. Очевидно е, че данъчната администрация не може да определя данъчните задължения. Данъците и задълженията се определят със закон. Следователно този термин трябва да отпадне като част от правомощието на данъчната администрация. Такъв е въпросът и по ал. 2. Казва се, че началникът на Главно управление данъци определя реда и условията за извършване на данъчни проверки и ревизии. Очевидно е, че щом данъчната администрация се намира под контрола на министъра на финансите, не е възможно началникът на Главно управление данъци да определя реда и начина за извършване на проверките и ревизиите. Какъв ще бъде този ред? С какъв акт ще определя този началник? Очевидно е, че той няма достатъчно правомощия, за да извършва такава дейност. Докато министърът на финансите би могъл да определи реда и начина за извършване на данъчните проверки и ревизии със съответен акт. Например с наредба на СМ/ЛТ 174.1. министъра на финансите. И аз правя такова предложение да бъде взето предвид при разглеждането на второ четене.
В глава четвърта - "Правомощия на органите на данъчната администрация", възникват редица въпроси, част от които бяха вече казани и аз няма да се спирам на тях. Те очевидно ще търсят разрешение, защото този специално въпрос за правомощията на данъчната администрация при разкриването на банковата тайна, наистина се нуждае от едно по-задълбочено разглеждане. Не може да се смята, по мое скромно мнение, че банковата тайна трябва да бъде абсолют, защото няма права, които да бъдат доведени до техния абсолют. Но намесата в разкриването на банковата тайна трябва да бъде строго, отчетливо регламентирана както по основания, така и по ред и форма на достъп до съответната банкова информация, свързана с банковата тайна за клиентите на отделните банки, когато те се явяват данъчно задължени лица.
Също така необходимо е да се прецизират и някои понятия в тази и предишните и следващи глави, където се говори с общото понятие "лице" и на някои места е упоменато само юридическо лице. Като в обхвата на закона в един или в друг случай са вкарани само юридическите лица или е употребен общият термин лице, от което не е ясно дали се отнася само за физически или само за юридически лица.
Също така в глава четвърта в чл. 12, точка 4 не са достатъчно изяснени правомощията на данъчната полиция и отношенията й с прокуратурата и другите органи, чийто обхват на правомощия имат пресечни точки с органите на данъчната администрация и при тези пресечни точки не е ясно какви са точно взаимоотношенията на зависимост или на ясни взаимоотношения между органи на данъчната администрация като органи на изпълнителната власт в структурата на Министерството на финансите и органите на прокуратурата, като част от органите на съдебната власт.
В чл. 15 е предвидено, че служителите на данъчната администрация не могат да работят за други лица, освен като сътрудници в научни институти и преподаватели в учебни заведения. Едва ли тази формула е достатъчно удачна, защото са предвидени две единствени хипотези, възможно е и друго. И аз изразявам съмнение, че изказът е много точен, като и самата идея на автора на законо174.2. проекта не е достатъчно избистрена.
В чл. 16 се предвижда, че при данъчната администрация не могат да се създават политически и синдикални организации. По повод на първото, създаване на политически организации, въпросът е ясен и аз няма да го коментирам. Що се отнася обаче до синдикалните организации, аз не виждам пречка при данъчната администрация да бъде създадена синдикална организация. Друг е въпросът дали данъчните служители, като част от държавните служители, ще имат право да стачкуват или не, но това не е въпрос на този закон и не е въпрос на принципния въпрос за съществуване на синдикални организации в данъчната администрация.
Имаме някои бележки по глава пета, свързани със защитата и стимулиране на данъчните служители. Мисля, че системата, която е посочена в първоначалния проект, поначало по принцип се споделя като начин за защита и стимулиране на данъчните служители. Но Министерството на финансите още при разглеждане на закона при първо четене, в Законодателната комисия даде ясно да се разбере, че е еволюирала в своето становище и вероятно, ако бъдат поканени тук представители на Министерския съвет, те ще наведат нови доводи и вероятно ще дадат своите предложения за изменение на системата за стимулиране.
Бих отбелязал само, че в чл. 21, ал. 3 твърде неудачно е изказано, че средствата от фонда се разходват за развитие на материалната база за повишаване на квалификацията и за стимулиране на данъчната администрация. Този общ израз не дава да се разбере какъв е начинът, какъв е редът, кой ще разпределя тези средства и как ще се решава разпределението за отделните цели, за които е предвидено. Очевидно е, че това е необходимо да бъде извършено със съответна наредба от Министерство на финансите или с постановление на Министерския съвет. Законодателят трябва да направи ясен изказ, че средствата по фонда се разходват за развитие на материалната база, за повишаване на квалификацията, стимулиране на данъчната администрация по ред и начин, определени от Министерския съвет или с наредба на министъра на финансите.
Административно-наказателните разпоредби предизвикаха доста спорове в Законодателната комисия. 174.3.
Административно-наказателните разпоредби предизвикаха доста спорове в Законодателната комисия, а доколкото и аз имам информация - и в останалите комисии, защото първоначалната идея на автора на законопроекта - Министерския съвет беше да се вкарат и така наречените имуществени санкции по отношение на юридическит лица. Защото в западната данъчна практика на базата на законите предимно от Европейската общност има достатъчно богат опит в това, че големите и завишени имуществени санкции, които са предвидени в съответните данъчни законопроекти и данъчни закони, които действат там, дават изключително добри резултати за финансова дисциплина на стопанските субекти в тези страни.
Примери в това отношение биха могли да бъдат посочени много, но независимо от това лично моето становище е, че съгласно правните традиции и правната уредба на административно-наказателната материя в нашата страна, не ни се дават възможност да се налагат глоби на юридически лица, тъй като принципът е, че глоби се налагат само на физически лица. Очевидно е, че в главата "Административно-наказателни разпоредби" трябва да бъдат отделени само глобите, които се налагат на физическите лица, а да се постави заглавие с една нова глава "Имуществени санкции", които да се отнасят за налагане на съответни имуществени санкции при данъчни нарушения на самите юридически лица, като се предвидят и отделните хипотези.
Освен това считам, че предвиденото в Преходните и заключителните разпоредби, където се предвиждат текстове за изменение на други закони, трябва да се прибегне само към отмяната или изменение на части от други закони, които са абсолютно свързани с този закон. Но поначало аз неодобрявам тази правна техника, с която в Преходните и заключителни разпоредби се отменят или се изменят и други закони, без да се внасят отделни законопроекти за измяната или отмяната на тези други закони.
С това приключвам макар и кратките си бележки на първо четене, тъй като смятам, че тези закони са от изключително значение за нашето общество и те ще положат основата на един нов начин на отношение на държавата към гражданите и на гражданите към държавата в сферата на данъчното облагане. БП/НП 175.1
Бих желал да повторя това, което казах в началото, завършвайки, господин председател, че на мене ми се иска днес да не бъде приет този закон на първо четене, както и другият закон, за да могат тези закони да бъдат приети в пакет на първо четене с оглед именно на този синхрон и за да могат народните представители да представят ясни и конкретни формулировки на отдели текстове, които да бъдат обсъждани при второто четене, да ги систематизират, а и отделните политически сили да изразят становището си не само с общи фрази и по принцип, но и да дадат конкретни законодателни предложения. Благодаря ви за вниманието. (Частични ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Вълканов. Трябваше по-напред - прощавайте, да дам думата на Икономическата комисия за становището й. Искам да поясня, че ние се намираме на първо четене на Законопроекта за данъчното производство...
РЕПЛИКА: Администрацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: ... както е прието по програмата.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, от място): Ние говорихме за администрацията.
РЕПЛИКА ОТ МЯСТО: Като дойде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Като дойде, но никой не направи предложение да се смени редът.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Пламен се изказа за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз го чух, че се изказва и не исках да го прекъсвам. Във всички случаи обаче е логично макар че се намираме на тази точка и сме я започнали, всеки може да направи предложение и други виждания и за следващата точка, както и по тази се правят, тъй като очевидно са свързани, тъй като законодателната комисия също не раздели тези два законопроекта и председателят на Комисията по бюджета и финансите. Но за да има яснота, ние се намираме на Законопроекта за данъчното производство, а всеки изказващ се по този закон може да препраща вниманието на депутатите и към следващия закон, който можем да разглеждаме, ако има воля на парламента, още тази вечер, тъй като всички предложения по закона могат да се направят писмено 175.2 до началото на второто четене, съответно в Законодателната комисия. Заповядайте сега за становището на Икономическата комисия.
РЕПЛИКА ОТ МЯСТО: По кой закон?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: По Закона за данъчното производство във връзка със Закона за данъчната администрация. Има думата господин Георги Николов от Свищов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов
): Уважаеми господин председател! Явно се пообъркахме, тъй като самият Вие казахте, че като дойдем до тези точки, ще направим възможното. И такова предложение беше направено и аз мисля, че не беше нужно някой наново да става да прави предложение. От тази гледна точка аз мога да изразя становището, което е на Икономическата комисия, по Законопроекта за данъчното производство. Но фактът, че господин Пламен Вълканов направи основно изказване по Закона за данъчната администрация, само по себе си подсказва, че ние вече разискваме главно по този закон. Ако искате и по двата да караме паралелно, нямаме такива прецеденти. Но предлагам да отложим разискването по точка втора, да преминем точка трета - Закона за данъчната администрация и след това ще се върнем да продължим по точка втора, което е недоизказано от колегите, които са готови по този закон именно - за данъчното производство, включително Икономическата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Това е вече сериозно предложение, точно според правилника и затова го поставям на гласуване - да преминем към гледане на точка трета от днешния дневен ред. Моля гласувайте за това предложение.
Гласували 175 народни представители, за 164, против 2, въздържали се 9.
Преминаваме към трета точка от днешния дневен ред. Моля председателят на Законодателната комисия да докладва становището на комисията.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Той го е докладвал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Той докладва двата текста заедно по точка втора от дневния ред. Сега, ако желае, ще докладва пак двата текста заедно по точка трета от дневния ред. Заповядайте, господин Джеров. Точка трета - това е 175.3
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАНЪЧНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ Вие може да повторите Вашите думи, може само да информирате че вече сте ги казали. 175.4
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не става дума да повтаряме тук, защото това, което беше казано, е отразено и в протокола. То е отразено и в съзнанието на народните представители, които присъствуват тук.
Още от началото поставих нещата на една такава плоскост.
Два закона са свързани помежду си. Говоря общо за законодателството във връзка със създаването на нова данъчна система у нас. Два закона са свързани. Това са законите за данъчната администрация и Законът за данъчното производство. Те трябва да бъдат заедно гледани и обсъждани, не да бъдат един закон, разбира се. Това са два отделни закона, но тогава, когато има преливане в тази материя, в тази област, трябва много внимателно да базираме материята във всеки един от тях, за да може те да бъдат отграничени един от друг. Това беше моето виждане. Мисля, че това виждане не е лично. Мисля, че то е виждане на Законодателната комисия, на цялата Законодателна комисия. Това е виждане и на Комисията по бюджета и финансите. Затова докладвах умишлено целия пакет от данъчни закони, като ги разграничих в две групи и помолих уважаемите народни представители, когато вземат думата, просто да имат предвид и другите нормирани области в областта на данъчното законодателство, да могат да вземат общо отношение. Нашето виждане на Законодателната комисия е, че след като минат дебатите, изказванията и получим съответните предложения, ние ще направим необходимото всеки един от законопроектите да застане на своето място, имайки предвид изразените тук виждания от уважаемите народни представители.
Затова с внимание очакваме изказванията и последващия законопроект, които ще бъдат взети под внимание. Не бих искал да повтарям онова, което преди малко казах от трибуната. Не бих искал да повтарям и онова, което е раздадено като материал на уважаемите народни представители. Но полезността от общото гледане на тези законопроекти е явно. След приключването на първото четене на втория законопроект естествено върху нас ляга задължението да ги преработим, за да добият онзи вид, който трябва да приеме.
Благодаря ви. ЦК/МД 176.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров.
Очевидно сега става дума за едно допълващо и изясняващо предложение, че двата законопроекта е невъзможно да не бъдат гледани едновременно. Затова по принцип господин Джеров прави предложението те да бъдат гледани заедно. Народните представители заедно да правят предложенията и по единия, и по другия. След това в Законодателната комисия тези предложения се обобщават, разпределят, когато се стигне вече на второто четене на тези законопроекти. Актът на гласуването на законопроектите на първо четене ще бъде естествено поотделно така, както са точките в дневния ред. Ще има две отделни гласувания за тях. Първо гласуваме предложението на Законодателната комисия - т. 3 и т. 2 да се гледат едновременно.
Моля гласувайте за това предложение. (18,55 ч.) Моля прекратете гласуването и посочете резултата. (18,59 ч.) Гласували 160 народни представители. Гласували за това предложение 132, против - 10, въздържали се - 18. Сега вече е ясно, че ще говорим по двата законопроекта.
Има думата Икономическата комисия.
КИРИЛ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Натоварен съм като председател на подкомисията по държавно регулиране на икономиката да запозная Народното събрание със становището на Икономическата комисия по законопроекта за данъчната администрация.
Комисията оценява положително разработването на специален Закон за данъчната администрация, какъвто досега не е съществувал в нашата страна. С този закон се създават възможности за изграждане на единна система от данъчни органи в страната със съответни права и задължения, което е важно условие за осигуряване на редовни приходи в бюджета.
Комисията смята, че във варианта, който е обсъден, е необходимо да се внесат редица подобрения и уточнения с цел той да бъде много по-ясен, а не както е сега да има подчертан рамков характер. 176.2
Накрая ще взема отношение и като член на комисията, като моя лична позиция.
Тук искам да споделя, че комисията предлага ръководителят на данъчната администрация - началникът на Главно управление "Данъци", да се назначава от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите, който пък от своя страна - шеф на данъчното главно управление, назначава ръководителите на териториалните данъчни управления. По този начин ще се постигне по-голяма независимост на началника на Главно данъчно управление и същевременно по-голяма отговорност. Комисията смята, че е правилно Данъчната полиция да бъде подчинена на началника на данъчната администрация - в случая на началника на Главно данъчно управление.
Като съществен недостатък на обсъждания проектозакон комисията смята, че не са конкретизирани основните права и задължения на отделните структурни звена на данъчната администрация. Може би по-ясно трябва да се опишат правата и задълженията на Главно данъчно управление, териториалните данъчни управления и данъчни служби и то в случая става дума за специфични права извън тези, които са валидни като изобщо органи на данъчната администрация. Също така комисията предлага да се защитят подобре правата на юридическите и физическите лица при условията на чл. 12, ал. 1, т. 5, като правото на запечатване да се ограничи до 24 часа. Става дума за офиси, фирми и магазини, с което могат поради неправилни действия от страна на данъчните органи да се нанесат съответно щети на съответните лица. Затова предлагаме да се ограничи до 24 часа, който срок да може да се удължава само с разрешение на Прокуратурата и то при доказани сериозни нарушения.
Имаме резерви по отношение забраната на синдикалните организации в данъчната администрация. Това, което каза и господин Пламен Вълканов. Но в крайна сметка комисията ще се подчини на това, което пленарната зала реши. Ако се приеме, че в данъчната администрация не могат да се създават синдикални организации, ние още тук, в закона, трябва да решим пред кого могат 176.3 съответно да се защитават правата за неправилни действия - уволнени и други случаи.
Също така в законопроекта трябва да се конкретизира в кои случаи да се извършват данъчни проверки и в кои данъчни ревизии. Това трябва да се регламентира именно в самия закон, а не това да се определя от началника на данъчната администрация или от министъра на финансите, както предложи колегата Вълканов.
Тези две форми на контрол - данъчни проверки и данъчни ревизии, трябва да бъдат по-ясно разписани в закона.
Имаме доста резерви по отношение на предложения текст за разкриване на банкова тайна. Ще дадем конкретни текстове по този член, поради което тук не искам да ангажирам пленарната зала.
Бих си позволил накратко да изразя и някои лични съображения по законопроекта.
Мисля, че още чл. 2, който регламентира, бих казал статута на данъчната администрация, трябва да има по-голяма яснота. Този член би трябвало да звучи примерно по този начин: данъчната администрация е йерархично изградена система от специализирани органи и служби на Министерството на финансите, които извършват дейност по определяне, събиране и отчитане на данъци, такси и други държавни вземания. В сегашния текст в чл. 2 е записано, че данъчната администрация е структурно звено в Министерството на финансите и е юридическо лице.
Какви са основните задачи - това е пропуснато.
Също така от прецизиране се нуждаят и чл. 3 и 4. Ще предложа конкретни бележки след това на Законодателната комисия.
Чл. 4 трябва да отпадне от глава "Общи положения", тъй като той се отнася до случаите кои лица не могат да бъдат назначавани за данъчни служители, а такава уредба, такава регламентация съществува в чл. 15. Така че чл. 4 трябва да се прехвърли като отделна точка към чл. 15.
Глава трета е по-добре да се наименува "Обхват на дейността на данъчната администрация" вместо "Дейност на данъчната администрация". Тук също имам конкретни бележки. 176.4
По Глава четвърта "Правомощия на органите на данъчната администрация" ще представя бележки.
Предлагам Глава пета, озаглавена "Защита и стимулиране на данъчните служители", да стане "Права и задължения на служителите на данъчната администрация", като в тази глава се включи именно това, което казах - редът за назначаване на началника на Главно управление "Данъци" от Министерския съвет. По-нататък да се разпише норма, която да регламентира как става назначаването на служителите, на помощния и техническия персонал в данъчната администрация. Може би е нужно да се запише и текст, че това става при условие и ред, определени с правилник или наредба. Данъчната администрация все по-голяма тяжест си придобива в обществото. И в нея трябва да работят не случайни хора, а хора професионалисти, независимо от какъв политически цвят са те.
По отношение на чл. 21, уреждащ поне засега въпроса за създаване фонд "Стимулиране на данъчната администрация", в който фонд се предвижда да влиза определен размер - 5 на сто от допълнителните приходи. Практиката показва, а и наблюденията, които имам, че именно тези 5 на сто създават напрежение в много колективи по отношение на разпределението на средствата съобразно приноса на едно или друго лице. Предлагам този член да отпадне изобщо от закона, а давайки статут на данъчната администрация на структурно звено в системата на Министерството на финансите на бюджетна издръжка, то съобразно други критерии да намери възможност и за изграждане на материалната база, и за стимулиране на данъчните служители, а не чрез този фонд "Стимулиране на данъчните служители".
Имам доста конкретни бележки. За да не отнемам времето и на други колеги от парламента, които желаят да се изкажат по този закон, аз ще ги предоставя, както казах, писмено и в Икономическата, и в Бюджетната комисия, и в Законодателната комисия. Мисля, че за по-голяма ефективност на работата по данъчните закони комисиите, които са били определени да изразят становище по законопроектите, трябва най-малко съвместно след това да обсъдят всички бележки, които ще бъдат направени тук в пленар176.5 ната зала и съответно постъпили в Законодателната комисия, за да се изгладят текстове още на равнище отделните комисии. И тук да покажем по-голяма ефективност само по тези спорни текстове да подложим на гласуване текстовете, а по отделните глави, а може би и по целите закони да отиваме анблок гласуване, за да може час по-скоро тези закони, които са важни за реформата и за осигуряване на средства за бюджета, да стартира. Забавянето им в интервала между първо и второ четене, не е желателно. Аз съм убеден, че колегите, които имат конкретни бележки, ще ги направят до края на седмицата, за да може съответните комисии да ги обсъдят и да подпомогнат работата на Законодателната комисия за следващата сесия.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Николов.
Чл. 68 дава тази възможност - на второ гласуване да се приемат законите глава по глава, раздел по раздел или текст по текст. Няма никаква пречка от гледна точка на правилника да приемем законите и по глави, и по раздели.
Заповядайте господин Гоцев за изказване.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам да споделя с вас най-напред известни колебания, за които не настоявам много от необходимостта на един статутарен Закон за данъчната администрация, т.е. ние имаме в този закон казано какви са службите на тази администрация, без да определяме функциите, които в същност ги виждаме повече във втория закон, който заедно разглеждаме. Задавам си въпроса: ако ние направим Закон за данъчната администрация, за отделните служби в Министерството на финансите, защо да не направим например Закон за администрацията в едно друго ведомство? Там също, ако кажем можем да имаме. Например за администрацията във ведомството по териториалното и селищно устройство. Това е първата ми бележка. Казвам, че на нея не настоявам. Ако такъв статутарен закон приемем, че трябва да имаме, но той трябва да бъде очистен от тази материя, която 176.6 е вече материя не до статута, а до функциите, свързани с процедурата по данъчното облагане, която е предмет на втория закон.
Тук ще вървя конкретно.
Например правомощията, които са на данъчната администрация. Искам да спра вниманието ви на някои от тях. В чл. 12, ал. 1, т. 5 е казано: "да осъществява предвидените от закона действия по обезпечаване на доказателства, включително запечатва и т.н.". По-надолу е казано да налага запор и забрана по установения от закона ред. Като вземем първото независимо от второто, означава ли, че по някакъв друг закон, не по предвидения закон на ГКП ще се обезпечават доказателствата? Как всъщност това ще стане? Ако вземем това, че има право да търси помощта на полицията, ще излезе, че данъчният чиновник може сам да върши онова, което в други случаи се върши чрез съдията изпълнител и от съда по реда на Гражданско-процесуалния кодекс - нещо, което по мое мнение нарушава гаранцията за правата на гражданите.
И във всеки случай това е материя, която трябва да се уреди в следващия закон, който разглеждаме, и там вече ще се даде какъв е пътят при реализацията, при процедурата на осъществяването на данъчните вземания. Всички тези разпоредби би трябвало да отидат там и те да бъдат едни и същи - и при обезпечение на доказателства, и при налагане на запори. Дали вече те ще бъдат по общия на Гражданско-процесуалния кодекс, или трябва да има някакавъ специален ред, е въпрос, който при второ четене Законодателната комисия ще го разгледа. Предлагам това да отиде във втората част.
В ал. 5 на същия този член е казано, че правомощията по предходните алинеи не могат да бъдат използувани срещу личността. На мен не ми е ясно какво иска да каже - срещу коя личност да не могат да бъдат използувани? И тук ми се струва, че трябва Законодателната комисия да помисли какво е имала предвид като е посочено това? 176а.7
Поне мен ме смущава цялата глава пета, където има защита на данъчните служители. Предвижда се нещо, което аз, доколкото си спомням го има само в Закона за Министерството на вътрешните работи и в Закона за всеобщата военна служба, където при злополука или при нещо случило се във връзка с работата на военнослужещ се плаща обезщетение. Аз не виждам защо трябва да се плати обезщетение за неимуществени вреди извън нормалната процедура, с която се обезщетяват неимуществените вреди на служители от данъчната администрация. Служител в данъчната администрация, когато върви с колата и става нещастие, той бива ранен или почива. Налице са общите правила на закона, на гражданскя закон, тук той получава едно обезщетение, което само при военните съществува. Доколко то трябва да продължи да съществува при военните, ще бъде въпрос, когато се обсъждат тези закони, но аз съм категорично против тази привилегия за данъчните служители, защото тя със същото основание може да важи и за един лекар, който спасявайки живота на човека поради непредпазливост на друг, бива увреден или почива във връзка с изпълнение на своята служба.
По-нататък. Във втория закон за данъчното производство има един чл. 6, на който също не му е мястото тук според мен, той трябва да си отиде в Закона за данъка върху добавената стойност. Тук се определя кой е задължен по така наречения Закон за добавената стойност или Закона за оборота. Няма защо в Закона за процедурата да съществува какъвто и да било материално-правен текст за това кои са данъчно задължените лица.
По-нататък. В издаване на данъчно облагателните актове тук ме смущават много разпоредбите на чл. 18 и чл. 19. В миналото, който е работил данъчно право знае, че имаше така нареченото облагане по външни белези. То не беше в този вид, в който е тук, той беше още по-драстичен и беше много страшен. За един лекар, който има частна практика, трябваше данъчният началник да каже, че "твоята декларация не е вярна, защото по начина ти на живот, по това къде ти е кабинета и колко хора комшиите казват, че ти го посещават, ти си реализирал по-голям доход, отколкото си декларирал". И това нещо ставаше причина за налагане на други суми за облагане, а заедно с това и откриваше възможВЙ/КП 177/1. ност за корупция.
В тези два текста аз виждам зачатък на същата опасност. Вижте го текста: "Началник на данъчна служба или бюро може да определи в облагателния акт данъчна основа и размер на данъка, различни от посочените в декларацията, когато са налице основания за това". Какво значи "основания"? Кои "основания"?
Аз предлагам на Законодателната комисия - такъв текст е необходим, - но да каже само така, - когато в данъчните декларации, с които се облагат, и доказателства, които са приложени към тях, се види, че те са неверни. Когато аз представя документи, че съм реализирал наеми за 100 хил. лв., а аз съм реализирал наеми за 200 хил. лв. - взимам цифри, които не са реални, но така ми дойдоха на ума - тогава ще бъде променен, но не той да ми каже, че аз съм неправилно обявил и по някакви други белези да определи, че друго съм декларирал.
В тази насока и от опита, който имам, и като адвокат виждам, че данъчните органи не се интересуват от разписките, които наемодатели дават в момента. И понеже е тук министърът на финансите, ползвам случая да го кажа. Данъчните органи нито заверяват договорите, които сключват наемодатели и наематели, нито прошнуроват квитанциите, с които се плащат тези наеми. И така всеки наемодател сега може да каже, че какъвто наем му дойде на ума получава и данъчният орган наистина няма начин да го провери. И това нещо трябва да намери своето място в закона, за да бъде контролирано, но не да се даде на произвола, който дава чл. 19 и който казва - когато не е подадена декларация или когато доходът е открит, започват вече външните белези да се дават. Някои от тях са съвършено разумни и съществуват в тях гаранции. Други не са достатъчно сигурна гаранция и аз мисля, че Законодателната комисия ще трябва да диференцира това.
Когато гледахме санкциите в изменението на Наказателния кодекс, аз бях един от тези, който се противопоставих да се приемат преди да се приемат тези закони, защото ме смущаваше, че могат да се определят санкции, които да не са в съответствие със справедливостта на данъчния закон и сега виждам наистина, че съм бил прав. 177/2.
Виждам и тук - в чл. 20, ал. 3, че когато е платен повече данък, отколкото е деклариран и отколкото трябва да се събере, е уреден въпросът за прихващането. По-нататък е казано, че има някакво връщане, но няма ясен текст, в който да се каже, че незабавно данъчната администрация, след като прихване задълженията, които има, трябва веднага да върне това, което дължи, и ако не го върне, да плати същата лихва, която плащат банките, ако тези пари бяха в банка, защото гражданинът, ако е сгрешил, няма защо държавата да бъде обогатена от това.
Не е ясна и ал. 3 на чл. 26, който казва, че актът по предходната алинея - става дума за данъчно облагателния акт подлежи на обжалване по общия ред. Кой общ ред? За нас, юристите, общият ред е съдебният ред - обжалване по реда на Гражданско-процесуалния кодекс. По-нататък се вижда, че някои работи се обжалват по реда на Закона за административното производство, а други работи се обжалват пред окръжния съд и вероятно се има предвид по реда на Гражданско-процесуалния кодекс. Но трябва да се каже и едното, и другото! Аз лично стоя на становището, че данъчно облагателният акт - последният - трябва да се обжалва не по реда на ЗАП, а да се обжалва по реда на Гражданско-процесуалния кодекс пред един съд, който не е административен съд, обикновения граждански съд, където вече бъдещето ще създаде, разбира се, и специализирани данъчни отделения, които да познават данъчната служба.
В допълнителните разпоредби ме смущава разпоредбата на – 1, точка 1. Там се казва: "свързани лица по смисъла на данъчното законодателство". Определя се един термин, който досега го нямаме в данъчните закони. Него вероятно ще го има в някой от следващите закони, които ще приемем. Аз винаги съм привърженик на това, че трябва първо да се приеме законът, а после да се използват термини, които той употребява, но тук разбирам, че за свързани лица се имат предвид хора, които не може данъчната администрация да приеме, че заедно са раелизирали дохода. Вероятно това се има предвид. За тях вече съпрузите, роднините по права линия, ама разберете, и по съребрена линия до шеста степен - това значи вторите братовчеди... Аз не знам какво имат предвид и може би ще го каже господин Филип 177/3. Димитров, който като министър-председател е взел участие при създаването на този проект, но да се отиде до вторите братовчеди при какъвто и да е случай смятам, че е неоснователно. Толкова повече, че в следващата точка втора например се казва: "лица, едното от които само или съвместно с други лица упражняват контрол над другиго". Ами сигурно точка втора може да замести вторите братовчеди. Там връзката ще бъде налице.
Тези са бележките, които имам предвид и ако ги казвам така подробно, то е защото Законодателната комисия, за да работи, трябва да има казано нещо на първо четене, за да бъде повод за обмисляне при втория път.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Васил Гоцев.
Господин Трендафилов, заповядайте за изказване.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Първо искам да изкажа едно съжаление и малко лека критика към ръководството на Народното събрание, че данъчните закони не бяха разпределени официално към Комисията за териториално и селищно устройство, административно-териториалното устройство, а голяма част от бюджета и като приход, и като разход се реализира в общините и ние като комисия реално сега нямаме официално становище по тези законопроекти.
Второ. Закъсняхме с приемането на данъчните закони, особено що се отнася до законите, свързани с местните данъци и такси. Вижте, колеги! Ако закъсненията, свързани със Закона за общия доход, Закона за печалбата и така нататък все пак отчитат измененията, които са настъпили с инфлационните процеси, с увеличаването на заплатите и така нататък, онзи данък, примерно данък сгради - типично местен данък, който е основното и най-бързото постъпление в общините, се плаща върху оценка, която отдавна е загубила своята реална стойност. И сега в момента в общините се събират данъци за сгради от по 100-120 квадрата по 9-15 до 20 лв., което е просто недопустимо. В този смисъл казвам, че закъсненията са почти фатални за бюджета за 1993 г., особено що се отнася до така наречените автономни или 177/4. относително автономни бюджети на общините, т.е. те отново в основната си част ще легнат върху субсидията, която трябва да се дава от републиканския бюджет.
Конкретно по Закона за данъчната администрация... Министър Стоян Александров е тук и аз използвам неговото присъствие, за да изразя неудовлетворение от факта, че в Закона за данъчната администрация се прокрадва - не, а се налага едно изключително централизиране на администрацията. Тя е подчинена изцяло на Министерството на финансите и е юридическо лице, което концентрира в себе си цялата власт по изпълнението на приходите за бюджета от данъци и такси, включително.
Интересно е това, че данъци, привилегии за данъчната администрация... Аз бих попитал - добре, а онези хора, които работят в общинските финанси, те няма ли да ползват тези привилегии? И въобще: смятат ли вносителите на законопроекта, че както е записано даже в чл. 8, данъчната администрация - разбирайте централизираната данъчна администрация - определя, събира и отчита данъчните задължения, държавните и местни такси и други държавни вземания, възложени със закон. 177/5. Аз не мога да приема тази централизация. Това нещо се прокрадва почти във всички закони, които се внасят от различните министерства. Знаете, че миналата година утвърдихме Закона за народното образование, съгласно който министърът назначава всички директори и се стигна до неща, които не са най-добрите за образованието. Сега отново отиваме на една пълна централизация на данъчната администрация, отново казвам - близо 25 на сто от приходите общо в бюджета на страната заедно с местните бюджети и републиканския бюджет, се реализира чрез общините. Ако ние оставим местната власт отново да не е заинтересована, да не участва в събирането, в определянето, ние влизаме в противоречие с вече действащия Закон за местно самоуправление. Да не говоря за това, че ако те се изолират изцяло и не са заинтересовани от събирането на данъците, от това ще губи като цяло държавата и отново местните бюджети изцяло ще легнат върху републиканския бюджет.
В този смисъл аз не мога да приема и смятам, че в структурата на данъчната администрация трябва да намери място и структурно звено, което да се намира в общините. Данъчната полиция, изцяло подчинена на Главно управление на данъчната администрация. А искаме съдействие от местната власт за събирането на данъците! Това се отнася особено за онези предприятия, които са пряко на общинско подчинение, а често са и с участието на общинска собственост при изпълнение на тяхната дейност. Трябва да се намери някаква стиковка между тази централизация в данъчната администрация и взаимоотношенията й с местните органи на властта. От този закон това не личи и аз в този смисъл не мога да приема, че този закон може успешно да изпълни задачата, която си е поставил. Да не говоря, че по принцип думата "община" и в двата закона - и в Закона за данъчното производство, и в Закона за данъчната администрация - поначало отсъства, което за мен е ненормално. И заради това аз предлагам и ще направя конкретни предложения за второ четене да се изясни първо структурата на данъчната администрация, регионалните звена в тези данъчни служби и бюра, какви ще бъдат техните взаимоотношения с местната власт и едва тогава бих подкрепил този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Трендафилов. ББ/ЛТ 178.1.
Господин Филип Димитров, заповядайте, имате думата.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се постарая да бъда максимално кратък.
Като ви приканя, взимайки предвид и без това огромната забава, която настъпи по отношение гласуването в парламента на внесените в него данъчни закони, да направите всичко, което е по силите ви, за да бъдат те приети на първо четене днес.
Логично е да се започне с устройствения и общ процедурен закон и в този смисъл някои от съображенията, които бяха развити тук, едва ли трябва да притесняват народните представители особено. Бяха изказани съображения от господин Вълканов в смисъл, че съществували опасения от наличието на процедурни разпоредби както в Закона за данъчното производство, така и в съответните материални закони за всеки един от съответните данъци. Бързам да ви успокоя с нещо, което вероятно юристите в залата ще разберат, Законът за данъчното производство урежда една обща процедура за осъществяването на данъчното облагане на данъчно задължените лица. Естествено е във връзка със спецификата на всеки от съответните данъци да бъдат предвидени и специални норми и е естествено те да се намират в онези закони, които регламентират съответния данък. Така че не би следвало да изпитвате опасения в тази насока.
Също към съображенията на господин Вълканов беше поставен и въпросът за това, че не било достатъчно ясно и изчерпателно определено какви са характеристиките на юридическото лице данъчна администрация, и едва ли не как можело да има юридическо лице в рамките на едно министерство или ведомство. Предполагам, че тези опасения също се дължат на недоглеждане. В други министерства и ведомства също съществуват такива обособени структурни звена, които са правно персонифицирани, а от друга страна съвършено естествено е, че квалификацията на това звено като юридическо лице, достатъчно ясно посочва - поне на юристите, какви са неговите параметри.
Процедурата по регистрация на данъчно задължените лица, както вече споменах, би могла да намери своето място в специалните случаи и към специалните закони. А що се отнася до опасения178.2. та за това, че щели да останат без правна защита и интересите на лицата, които няма да могат да образуват синдикални организации в данъчната администрация, моля почитаемите народни представители да имат предвид, че и в други звена на държавната администрация или на ведомства и министерства съществуват такива изисквания и толкова по-естествено е подобни изисквания да бъдат поставени и по отношение на данъчната администрация по няколко съображения.
Първо, те са свързани с особената функция на органите на данъчната администрация. И второ, което произтича от първото, те са свързани с това, че в някои случаи органите на данъчната администрация получават права и прерогативи, които напомнят донякъде на тези специализирани органи, които се характеризират с това, че подобни синдикални права не са им дадени. Тук не става въпрос за някакво ограничаване на правото на синдикална защита. Става дума за това, че спецификата на определена професия може да бъде свързана с някои повишени права и респективно с някои повишени задължения, респективно невъзможността да бъдат упражнявани някои удобства на качеството служител, характерни за други професии. В този смисъл би трябвало да се схващат и специалните права, които са предвидени по отношение на обезщетенията за лица, работещи в данъчната администрация тогава, когато при и по повод изпълнение на своите служебни задължения са претърпели неимуществени вреди. Бих искал да обърна внимание, че се касае за такива случаи, и основно са имани предвид такива случаи, в които изпълнението на служебните задължения на лицето е свързано с поемането на риска от неговото увреждане от лица или организации, които искат да препятстват събирането на данъци.
Сами разбирате, че оформянето на някаква много казуистична уредба по тези въпроси едва ли би била от полза за закона, тъй като тази разпоредба цели гарантиране на инициативността и ако щете - смелостта на данъчните служители. Много по-добре е тя да бъде поднесена в този общ вид, отколкото те да бъдат изправени пред необходимостта в случай на нужда казуистично да доказват попадането на конкретния случай в някоя от възможните, изброени в закона хипотези. Тоест, това би било едно допълнително затруднение, свързано с доказателствената тежест, свързано и с липсата 178.3. на чувство за сигурност, което е тъкмо обратното на целта на законовата разпоредба.
Що се отнася до правомощията, които лицата, свързани с данъчната администрация, имат, би следвало да се има предвид обстоятелството, че Законът за данъчната администрация се създава в момент и държи сметка за социални условия, които са специфични. Очевидно е, че, и неведнъж в тази зала бяха чувани доста укори, аз си спомням, че няколко пъти представители на лявата страна на залата отправяха своите упреци към досегашното правителство за това, че то не успявало да реализира в необходимия обем предвидените данъчни приходи. 178.4.
Ясно е, че правната уредба, която съществува сега, дава възможност не само за отклоняване от събирането на такива данъчни приходи, но създава и определени процедурни затруднения при тяхното събиране. В този смисъл са насочени и една голяма част от разпоредбите на Закона за данъчното производство и, разбира се, правата, които са предоставени на данъчната администрация.
С оглед на тези конкретни обстоятелства и с оглед на специфичната психологическа нагласа, която, трябва да признаем, комунизмът и дългият период от време, в който данъците и касов данъкоплатец бяха разглеждани по един съвсем различен от нормалния цивилизован начин, би следвало да се имат предвид. И от тази гледна точка психологическото подпомагане на процеса на промяна е свързано с даването на едни по-осезаеми права на данъчната администрация.
Тук чух, разбира се, някои странни съждения, като например това, че се наблюдавала опасна централизация на данъчната администрация. Мисля, че едва ли е сериозно да се впускам в даване на доводи по този въпрос. Предполагам, че това, което господин Трендафилов имаше предвид, беше само процедурната възможност за събирането на местните данъци да бъде избистрена от гледна точка на правата на лицата и техните отношения с общинските органи. Да се пледира обаче за някаква децентрализирана данъчна система, без да правя квалификации, във всеки случай едва ли е уместно. Така че предполагам, че вие няма да отдадете особено внимание на такъв тип доводи.
Става дума обаче за това, че данъчната администрация, естествено, има своите общи и, разбира се, някои специални прерогативи. Те, естествено, ще бъдат свързани с качеството на някои данъци, респективно ще намерят своето отражение в специалния закон. И вероятно в закона за местните данъци и такси неизбежно ще има разпоредба, дори и тя да има процедурен характер, която ще визира начина, по който ще бъдат уредени тези отношения между общинските органи на самоуправление, от една страна, и данъчната администрация, от друга.
Искам да обърна внимание върху една разпоредба, която беше визирана от господин Гоцев и която вероятно е събудила известно смущение. Става въпрос за възможността на началника СД/НП 179.1 на нашето управление да определи по-високия данък, независимо от подадената декларация.
Бих възприел тезата, че хипотезите, при които е възможно това, биха могли да бъдат формулирани в някакъв по-казуистичен и изчерпателен вид. Това има своите недостатъци, има и своите положителни страни. И при положение, че бъдат направени такива предложения по отношение на второто четене, няма нищо затруднително в това те да бъдат обсъдени.
Бих бил обаче решително притеснен, ако формулата, която се възприеме, засяга само случаите на даване на неверни данни. Приемането на една такава хипотеза би означавало по същество да бъде изместена доказателствената стойност или доказателствената тежест върху лицата, които трябва да докажат неверността на съответните данни. Поднасянето на декларация, съдържаща неверни данни, само по себе си попада в кръга на съставомерните деяния и оттук нататък се отключва една верига от хипотези, която в крайна сметка ще ни доведе до съда. Ще се окаже, че се касае за деяние, което оформя някои от съставите на Наказателния кодекс. Както знаете, по него не може да бъде прието, че то е налице, без да има влязла в сила присъда. И въобще би могло да се окаже че практическата възможност на началника на данъчната служба да направи това всъщност би отпаднала.
Ето защо, дори и да се приеме идеята за едно по-казуистично описание на хипотезите, струва ми се, че в никакъв случай не трябва да бъде намесвана формула, която да създаде риска от препращане към Наказателния кодекс.
На последно място искам да обърна внимание върху една очевидно печатна грешка, тя не беше спомената в никое от изказванията, но в чл.32 от Закона за данъчното производство се говори за закона, написано с главна буква, за лихвите и прочие. Очевидно става въпрос за изискванията на закона като такъв, свързани с лихвите върху държавни вземания и така нататък. Търся текста в момента, но същественото в него е, че се касае за закона като съществително нарицателно, а не за закона като съществително собствено, в смисъл на елемент от заглавие на някакъв специален закон, какъвто действително не съществува в момента в българското законодателство. 179.2
И на последно място въпросът за преходните разпоредби на Закона за данъчното производство, а именно разпоредбата, свързана с дефиницията на понятието "свързани лица" и в частност на шестата степен по съребрена линия. Би могло да се приеме, че една такава висока или по-скоро далечна степен на родство действително може да създаде обърквания.
Идеята, която, взимайки предвид съображенията на господин Гоцев, виждам, че би могла да остане двусмислена, е била, че в тази последна хипотеза би трябвало да са налице и някои от предпоставките на следващите текстове. Действително вероятно една по-стесняваща формулировка би могла да бъде обсъдена и евентуално възприета.
Като цяло обаче бих приканил почитаемите народни представители да вземат предвид обстоятелството, че фискът се нуждае сериозно от тези закони и изхождайки от този интерес на фиска да помислят върху една максимална бърза в рамките на закона процедура за тяхното приемане и да гласуват за приемането им на първо четене.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Димитров. Заповядайте за реплика, господин Мулетаров.
Струва ми се, че няма повече желаещи да се изказват.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Моята реплика е свързана със становището като цяло, което изрази господин Филип Димитров в подкрепа на внесения законопроект. Разбира се, с репликата си съм далеч от мисълта да предложа, или да не подкрепя идеята да бъде приет той на първо четене. Но в никакъв случай ние не трябва да допускаме един закон, в който има съществени непълноти, слабости, пропуски и грешки, а такива са доста в този, да бъде отминаван с лека ръка на първо четене.
Аз възприемам почти всички критични бележки, които бяха отправени, и в подкрепа на тезата си, че действително законът се нуждае от много съществено преработване (преработване!), ще посоча три примера, с които се създава прецедент в нашето законодателство. 179.3
Първият от тях е: за първи път се допуска освен органите на съдебната власт друг орган да влиза в тайните на влоговете в банките и в Спестовна каса. Това е един изключително спорен въпрос и ние не знаем какво отношение по него ще вземат найнапред институциите, които съхраняват тези парични средства. И надали някой ще се съгласи по този начин тези органи да могат да боравят.
На второ място. Втори прецедент: дава се възможност на данъчните органи да спират моторни превозни средства и да ги проверяват. Никой досега в нашата страна това не можеше да върши освен контролните органи на Министерството на вътрешните работи и контролните органи на Министерството на транспорта. Дори следствените органи, ако трябваше да спрат превозно средство, те се обръщат към контролните органи на Министерството на вътрешните работи и чрез тях осъществяват това свое желание, а не сами. Това просто е недопустимо.
На трето място. Въвежда се за първи път у нас, след като преди години беше изменено изискване в Наказателно-процесуалния кодекс и беше закрито дознанието и беше отнета възможността на финансовия контрол да бъде орган на дознанието, сега не само че се въвежда отново данъчният орган да бъде орган на дознанието, а дознание в България няма и затова го правят органи на предварителното производство, но орган на предварителното производство в нашата страна може да бъде само прокурорът и следователят в сегашното законодателство. Без ние да изменим разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (които стоят тук, в тази зала), не може с този закон да го вършим. 179.4
Нещо повече, предвижда се, че за определен род престъпления като валутни, хазартни, спекула данните трябва да се предоставят на данъчната полиция. Аз не мога да приема, че ние не можем да правим такова деление в нашето законодателство в борбата срещу престъпността. Определени престъпления да ги разследват едни органи, които нямат статут на предварително производство, а други - специализираните органи на предварителното производство. Това е просто недопустимо.
В тази връзка аз споделям изцяло критичните бележки, които бяха направени от колегите, и ако посочвам тези особености в репликата, то е, че този закон ако ние нормално го разглеждахме и не бързахме с внасянето на данъчните закони, в никакъв случай не би следвало да бъде в пленарна зала. Той просто не е готов и за първо четене.
Затова моето предложение е най-подробно във второто четене да бъдат привлечени институциите - Министерство на вътрешните работи, Главна прокуратура, Управлението на банките, Управлението на Държавна спестовна каса, чийто интереси и правомощия се засягат в този закон, за да може да се стигне до действително едно разумно увеличаване на цялостните правомощия на органите на финансовия контрол, на данъчния контрол, но в никакъв случай да не се създава неразбория и да не се увредят действащите законодателни норми при осъществяването на функциите на други държавни органи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. За реплика ли става дума? Заповядайте, господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председател. Страхувам се, че ще се създаде едно усещане за изключително висока степен на недоработеност на закона, който разглеждаме. И за да покажа, че според голяма част от тези, които са участвували в работата на двете комисии - Бюджетната и Икономическата, това не е така, аз искам например да оспоря мнението, изказано във връзка с един от случаите, а именно текстовете на закона, които предвиждат процедурата за разкриване на банковата тайна. Господин Мулетаров, това, към което се насочват БП/НП 180.1 законодателите чрез разглеждания проектозакон, е практика в много страни. Практика десетилетна, отработена и законово регламентирана. Така че решенията, които съдържат този проект, не са просто измислени от съставителите и приети на вяра от хората в двете комисии. Моля това да се има предвид от колегите, когато се разисква материята. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря, господин Стоилов. Сега часът наближава 19,50. Има един вариант да гласуваме и тази вечер можем да продължим дискусията, и утре, ако има още желаещи да се изкажат. Аз мисля, че можем да продължим и утре тази дискусия, защото понякога бързата работа е срам за майстора.
Пристъпвам към четене на съобщенията за днес, след което ще си кажем довиждане.
Комисията по труда и социалното осигуряване ще проведе заседание на 11 февруари, четвъртък в стая 412 от 11 часа при дневен ред: Законопроект за фонд "Рехабилитации" и разни.
Комисията по бюджет и финанси ще проведе заседание на 11 февруари, четвъртък, от 10 часа в кабинет 503 при дневен ред: Ратификации и данъчни закони.
Комисията по земеделието ще проведе заседание в четвъртък, 11 февруари от 10 часа в зала 507 на бул."Дондуков" 2. Присъствието на членовете на комисията е задължително.
Комисията по външна политика ще проведе редовно заседание на 11 февруари, четвъртък, от 9,30 часа в зала "Изток".
Комисията по национална сигурност ще проведе свое редовно заседание за законодателната дейност на 11 февруари от 10 часа в зала 510 на бул."Дондуков" # 2.
Пресконференцията на Народното събрание и Клуба на парламентарния журналист канят всички акредитирани колеги на пресконференция на тема: "България на редовната сесия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа". В пресконференцията ще вземат участие господата Аспарух Панов, ръководител на делегацията, Васил Гоцев, Лъчезар Тошев, Иван Генов, Филип Боков и Юнал Лютфи. Това ще стане в четвъртък, 11 февруари от 11 часа в Клуба на народния представител. 180.2
Благодаря за вниманието. Закривам днешното заседание. (Звъни)
(Закрито в 19 ч. и 50 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:Ал. Йорданов
СЕКРЕТАРИ: Руслан Сербезов
Илиан Илиев