Председателствали: председателят Александър Йорданов и заместник-председателят Кадир Кадир
Секретари: Трифон Митев и Илхан Мустафа
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Откривам днешното юбилейно заседание на 36-то Народно събрание. На днешния ден преди 115 години във Велико Търново се открива първото събрание на народните представители от българското княжество на брой 231. Това събрание има задача да разгледа органически устав за държавното устройство на Третата българска държава. С това се слага началото на парламентарната демокрация в новата българска история. И нека когато си припомняме за този славен ден от нашата история, да се проникнем и от съзнанието за историческа отговорност, която носим към нашия народ и родина днес.
Сега ще ви запозная с реда за парламентарен контрол за утре, 11 февруари. След това ще ви запозная и с предложението да няма парламентарен контрол.
Утре, 11 февруари, следва да се отговори на следните актуални въпроси и питания:
1. Министър-председателят Любен Беров следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Велко Вълканов, Елена Поптодорова, Борис Александров, протойерей Стефан Стефанов и народните представители от Пловдивския регион, също така на питания от народните представители Клара Маринова и Димитър Велев.
2. Министърът на транспорта Кирил Ерменков следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Стойчо Шапатов, Борис Александров, Емил Капудалиев и Тошо Пейков и НЧ/ЛТ 130.1. на питания от народните представители Маньо Манев и Васил Златаров.
3. Заместник-министър председателят и министър на труда и социалните грижи Евгений Матинчев следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Георги Петров и Стоян Иванов и на питане от народния представител Христофор Събев.
4. Министърът на здравеопазването Танчо Гугалов следва да отговори на актуален въпрос от народния представител Стефан Стефанов и на питания от народните представители Георги Карев и Васил Златаров.
5. Министърът на културата Ивайло Знеполски следва да отговори на актуален въпрос от народната представителка Елка Константинова и на питане от народния представител Петър Балабанов
6. Министърът на науката и образованието Марко Тодоров следва да отговори на питания от народните представители Елка Константинова, Петър Марков, Васил Златаров и Тошо Пейков.
7. Министърът на отбраната Валентин Александров следва да отговори на актуален въпрос от народния представител Иван Тосев и на питания от народните представители Васил Михайлов и Христо Бисеров.
8. Министърът на промишлеността Румен Биков следва да отговори на актуален въпрос от народната представителка Елка Константинова и на питания от народните представители Ивайло Ловджиев, Васил Златаров, Невен Пенев и Златимир Орсов.
9. Министърът на земеделието Георги Танев следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Илко Енчев, Йордан Куцаров, Георги Николов и Мими Виткова и на питания от народните представители Тошо Пейков, Иво Атанасов, Стоян Райчевски и Васил Златаров.
10. Министърът на финансите Стоян Александров следва да отговори на актуален въпрос от народния представител Гинчо Павлов и на питания от народните представители Маньо Манев, Тодор Тодоров и Петко Гинев.
В заседанието утре не могат да участват министрите Станислав Даскалов, Виктор Михайлов, Христо Тотев и министър Валентин Босевски поради заболяване.
Прочетох това съобщение за парламентарен контрол, тъй като така изисква правилникът, но същевременно, за да ви обърна внимание колко много въпроси и питания са се събрали към представителите на правителството.
След тази информация ви запознавам с предложението на народния представител Златимир Орсов утре, 11 февруари, петък, да не се провежда заседание за парламентарен контрол, а да продължи обсъждането на първо четене на проекта за закон за държавен бюджет на Република България и на останалите законопроекти според приетата програма за работа. Тоест, предлага се да няма парламентарен контрол, а да има редовен работен ден. Предложението е на господин Златимир Орсов. (Шум и реплики в залата)
Госпожа Русева, заповядайте!
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Нека да дойде господин Орсов да си поддържа предложението. Няма никаква грешка. Всеки народен представител, който прави предложение, трябва да си го поддържа. Това не е предложение от името на парламентарна група, не е и от името на ръководството. Иначе не може да се гласува. (Шумът и репликите в залата продължавата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Предложението е направено писмено до 18 часа на предния ден и в този смисъл то е резонно.
Затова, моля режим на гласуване. Гласувайте това предложение.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Как може Орсов от Пловдив да командва парламента! Това е срамота! Как може такова нещо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували общо 201 народни представители. От тях 122 за, 79 против, няма въздържали се.
Предложението се приема.
Господин Матинчев, заповядайте! Господин Евгений Матинчев има думата като вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Изпратен съм пред вас от името на министър-председателя и министъра на отбраната, за да отправя една молба от тяхно име към вас всички и най-вече към предложителите за днешното закрито заседание: закритото заседание да се проведе от 18 часа.
Причините са две: съвсем неочаквани и неотложни служебни ангажименти, но което е по-важно - и сега дойде, преди да отиде 130.3. за съответната среща министър Александров - необходимо е да се уточнят някои становища и детайли по проблемите на заседанието. И просто министър Александров помоли това нещо да не стане по-рано от 17-17.30 ч.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (от място): Тепърва ще уточнявате бюджета, боже мой!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Матинчев, Вие сте в правото си да отправите такова обръщение - молба до парламента, но единствено вносителите на предложението за закрито заседание са тези, които могат да направят предложение за промяна във времето, тъй като ние вчера вече гласувахме днес от 15 часа да започне именно закритото заседание.
Думата има господин Мухтанов, а след него господин Лютфи като вносител. 130.4. ТОШО МУХТАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Матинчев! Ние в нашето предложение не бяхме фиксирали деня на изслушването. Вчера беше гласувано това изслушване да бъде днес. Аз смятам, че най-важното е то да бъде направено, да бъде проведено и от името на Парламентарната група на БСП и коалиция смятаме, че това може да бъде направено от 18,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Отново се налага да поясня нещо важно.
Първо, не става дума за изслушване. Ние се намираме в точката "Дебати по бюджета". В този смисъл всеки министър или всеки упълномощен от министъра, може да взема отношение по всеки един въпрос от бюджета. Но дискусията, която може да се завърже по повод на едно или друго изказване на министъра тук, времето се приспада на парламентарните групи, така както вървят обсъжданията по бюджета и както е направен списъкът. Освен ако парламентарните групи не решат да променят този списък.
Изслушване ние не правим. Ние искаме в рамките на бюджета специално въпросът за военния бюджет да се гледа може би на закрито заседание, като се изслушат някои становища, както бе казано, на министъра на отбраната, на началника на Генералния щаб и др.
Господин Лютфи, заповядайте като вносител. (Протестни реплики в СДС)
Първо вносителите. Вносители има от всички парламентарни групи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, аз споделям изцяло това, което казахте Вие. Тук не става въпрос за изслушване. Това е едно продължение на дебатите по бюджета като цяло. Аз подписах подписката в частта, която касае бюджета на армията да се гледа на закрито заседание. И още смятам, че това трябва да стане на закрито заседание. Мотивите, които тук изложи господин Матинчев от името на правителството и от името на военния министър, предлагам да бъдат уважени. СБ/КТ 131.1
Защо? Нека министърът, когато излага свои становища и защитава онази част от бюджета, касаеща армията, да бъде добре подготвен. И аз предлагам наистина да подкрепим това предложение на правителството и да го подложим на гласуване - закритото заседание да се проведе след 18,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Филип Димитров има думата като представител на парламентарна група.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Вземам думата от името на парламентарната група, защото това, което става тук, прилича на тъп виц. Аз не мога да разбера и бих помолил най-учтиво господин председателя да се опита поне той да разбере...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз разбирам всичко.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: За какво всъщност става дума? На нас ни съобщават току-що съвършено хладнокръвно от името на министърпредседателя на България, че внесеният вече и поставен на първо четене бюджет се доизработва. На нас ни съобщават, че се уточняват...
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ (от място): Не доизработва.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Е, какво значи да се уточняват някакви неща? Това означава, че има неща, които са внесени, но те не са точни. Прощавайте, но ако ние искаме поне да изглеждаме като парламент, ако не друго, то трябва поне да се спазват някои елементарни правила, а именно, когато е внесен на първо четене Закон за бюджета, да не се правят оттук самопризнания, че той още не е уточнен. Мисля, че това е скандално.
И аз най-учтиво моля господин председателя, ако не му е ясно, да си изясни, ако му е ясно - да ни каже на нас за какво всъщност става дума. Защото, пак повтарям, намирам за обида към парламента идеята, че ние разглеждаме вече втори ден един проектобюджет, който не е уточнен и който до 18,00 ч. ще продължава да се уточнява. (Частични ръкопляскания в СДС)
Аз искам да знам тези пера в бюджета, които са свързани с охраната, сигурността и прочие, те приблизителни ли са, условни ли са? Кога ще бъдат измененията в тях, какво ще стане след като се уточнят, по каква процедура ще бъдат внесени в парламента. Тук някой подсказва: на второ четене. Ами ако е на второ четене, тогава защо на първо са ни го показали по друг начин? И въобще 131.2 за какво става дума, извинете ме! (Ръкопляскания в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Димитров, Вие сте прав да задавате тези въпроси. Очевидно отговорът може да се получи само ако започне заседанието. И ако започне именно това закрито заседание. Аз не мога да знам какви са всички причини освен тези, които тук изложи господин Матинчев. Но истината е, че вносителите искат закритото заседание да стане 2-3 часа по-късно.
Вчера ние сме гласували при едни мотиви, при едни аргументи заседанието да стане днес. Сега има други мотиви, други аргументи да стане малко по-късно, но пак днес. Вносителите са в правото си да искат това. Те са вносители, а пленарната зала е тази, която ще реши кога да бъде заседанието.
Господин Видев, заповядайте.
ВИДЬО ВИДЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Аз като един от вносителите протестирам за този фарс, който се разиграва тук. И съжалявам, че господин Мухтанов и някои от другите вносители се присъединяват към него. Аз не мога да си обясня как ние тези въпроси, които ги разглеждаме повече от половин година, да не кажа, и една в отделните комисии, как цялата общественост се подготвя от представителите на военното министерство, началника на Генералния щаб и от целия кабинет, бих казал, изведнъж тя се оказва в една ситуация, когато едва ли не не е готова и не знае за какво става въпрос и някакви си два часа не й стигат да си изясни нещата и да се подготви. Това ми прилича на онзи слаб студент, на когото никога не му стига последният час и последният ден преди изпита.
И понеже, господин председател, Вие казахте, че господин Матинчев бил ясен, на мен като на един от вносителите не ми стана ясно какво каза той и какви са тези мотиви. Какви са тези мотиви, които в продължение на половин и на една година не са изяснени и сега за някакви два часа ще решим всички проблеми на силовите министерства. Това е толкова смешно и несериозно. И не зная всички, които ни слушат и си градят мнението за парламента и за държавата, какъв авторитет изобщо ще имат институциите пред обикновения данъкоплатец. 131.3
И ако не са някакви кой знае какви експресни причини, които представляват държавна тайна, моля господин Матинчев все пак да изясни за какво става въпрос. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, господин Савов. 131.4
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Аз се обръщам към господин председателя с молбата действително да сложи ред, защото не са вносителите тези, които започнаха с това искане. Искането беше на господин Матинчев. А след това, разбира се, червените вносители го подкрепиха, обаче както виждате, други пък не го подкрепят. (Неразбираема реплика от Тошо Мухтанов от блока на БСП) Ами, червени, така е, господин Мухтанов. (Шум и реплики от блока на БСП)
Така че Вие трябва да сложите някакъв ред - или да прекъснем заседанието (възгласи на неодобрение от блока на БСП) до 18 часа. Но ние ще поискаме във всеки случай почивка, ако се гласува, за да дадем пресконференция и да кажем тук какво става.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Точно така!
СТЕФАН САВОВ: Но аз мисля, че преди това, защото това е една подигравка с парламента. А още повече е така подигравка пък за депутатите, че са готови коленопреклонно, така да се каже, да изпълняват всички желания на кабинета. Как може въобще да става въпрос? Първо на първо господин Матинчев каза "ангажименти". Никой не може днес да има ангажименти от вас, никакви! (Реплики от блока на БСП) Ние знаем какво става и ние си имаме някои сведения. Така. Защото в България... (Възгласи от блока на БСП: "А-а-а!") ...А, а, а - да!
А, а, а и ще ви излезат доста неприятни за вас. Там е цялата работа! И ще излязат доста неприятни за вас.
Така че господин Матинчев или трябва да обясни какви са тези ангажименти, какво става, или въобще не може да се поставя на гласуване дори. Защото виждате, че вносителите не са единни по този въпрос.
Благодаря!
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА БСП: Буш! Буш! Буш!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Други мнения има ли?
Тъй като вносителите не са единни по този въпрос, има един-единствен път - да направят ново предложение за друг ден за закрито заседание. (Шум и реплики) Да се уточнят, защото очевидно, че тяхното предложение за днес вече не важи. Едните приемат, другите не приемат, но устно. А предложенията се правят МС/ЛТ 132.1. писмено до 18 часа.
В този смисъл имаме само една възможност - сега да започнем заседание, закрито, така както вчера, напълно законно Народното събрание е гласувало.
Втората възможност е да продължим да си губим времето с процедури.
Затова в момента тук е и министърът на отбраната, тук е и началникът на Генералния щаб, цялата подготовка за закрито заседание е извършена и няма никаква пречка то да започне като закрито. Народното събрание се е произнесло и лично аз не виждам какъв е проблемът. Единствено можеше да няма тези дебати, ако всички вносители единодушно променят своето становище и предлагат друго. Те биха имали това право. Но когато едни приемат, а други се отказват, най-добре е тези, които са да се проведе такова заседание, да си направят ново писмено предложение и да го внесат отново. Това е.
Госпожа Митева, заповядайте. Но това е един процедурен спор, който пак ще остане в историята.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председа-От елю, съзнавам, че с искането в рамките на дебатите по приемането на първо четене на законопроекта за бюджета да се провежда закрито заседание е прецедент в нашата практика. Може би поради това се породиха и толкова много спорове. Но все пак аз бих искала да призова към здравия разум на народните представители и да помислим заедно. По същество това искане на вносителите е искане да се чуят министърът на вътрешните работи, министърът на отбраната и началникът на Генералния щаб. Разбира се, те могат да бъдат чути само ако самите те дойдат и пожелаят да говорят. При положение, че тях ги няма, извинявайте, как ще ги задължите да дойдат и да говорят? (Възгласи на неодобрение от блока на СДС)
Естествено е, че те ще дойдат и ще говорят тогава, когато преценят за добре. Това първо.
Второ, бих искала да кажа, че тук нямаме някаква друга процедура на закрито заседание. Просто част от дискусията по бюджета, поради това че ще бъдат изнесени факти и обстоятелства, представляващи държавна тайна, ще бъде проведена при закрито заседание. Но това е част от дискусията по бюджета. Това е пред132.2. ложение по реда за провеждане на тази дискусия и няма нужда от ново предложение за друг ден. Това си става днес. Щом се разкриват такива факти и обстоятелства, задължение на всеки депутат и министър е да поиска заседанието да стане закрито. То след това отново може да продължи открито. Но поради това, че се изнасят факти и обстоятелства, представляващи държавна тайна, то се провежда закрито.
Заради това, според мен, господин председателю, Вие имате две възможности.
Първо, тъй като ги няма министърът на отбраната, министърът на вътрешните работи...
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА СДС: Те са тук!
МАРИЕЛА МИТЕВА: ...и началникът на Генералния щаб, да продължи дискусията по бюджета, без да се гласува каквото и да било. Това е първата процедурна възможност. И едва когато се появят и пожелаят да говорят, на закрито заседание да им дадете думата. На министри думата се дава веднага и тя не може да им бъде отказана.
Втората процедурна възможност, тъй като съществува разногласие между вносителите, е днес да гласуваме за часа на закритото заседание - дали то да бъде от 15 или от 18 часа, тъй като вчера ние не сме гласували часа на закритото заседание, а само дали днес да има такова или не. (Възгласи на неодобрение, шум и реплики от блока на СДС)
Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Внасям отново разяснение. Разбира се, че е право на министъра, когато желае, да вземе участие по бюджета на страната. Макар че морално задължение е всички министри да седят тука, на тези столове, когато се обсъжда техният бюджет. Няма друго по-важно събитие днес в България от обсъждането на бюджета на страната. Това първо.
Второ, права е госпожа Митева, когато казва, че те могат сега да не влязат и никой не може реално да ги задължи, освен с изрично решение на Народното събрание те да бъдат тук. Това е ситуацията!
Вчера обаче приехме, че от 15 часа ще има такова заседание. В момента тук са и началникът на Генералния щаб и министърът на отбраната. (Шум и реплики) 132.3.
Аз моля парламентарните секретари да проведат една среща с тях и да ги попитат желаят ли сега министърът на отбраната и началникът на Генералния щаб да влязат и да бъде заседанието закрито. Ако не желаят - техен проблем. Продължаваме си като открито заседание.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Не е точно така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: И, това е.
Господин Сугарев, по какъв въпрос? По същия ли?
Господин Сугарев е също вносител на предложението. 132.4.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Като един от вносителите не мога да се съглася с мнението на госпожа Митева, че работата, видите ли, на министрите било да решат дали да дойдат тук или да не дойдат. Имаме ли гласувано решение да се обсъжда определена част от бюджета, която засяга техните министерства? Имаме. Казано ли е, че това ще стане от 15 ч.? Казано е. Те са длъжни да бъдат тук и са длъжни да бъдат подготвени.
По този начин, неприсъствайки тук, те проявяват драстично неуважение към нашия парламент. Това е нещо, което не може да се търпи.
И аз Ви призовавам, господин председател, да ги задължите да дойдат в тази зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Дърмов, заповядайте.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги! Аз се учудвам защо от дясната страна продължават с процедурни аргументи да спират работата по четенето на бюджета.
И тъй като аз съм един от вносителите на това предложение, искам да обърна внимание на народното представителство, че под това, под което се подписаха уважаемите колеги, беше за провеждане на закрито заседание преди окончателното гласуване на първо четене на бюджета.
Ние вчера решихме да проведем това изслушване днес. И аз не виждам какъв е проблемът, след като има предложение от Министерския съвет, да се проведе това заседание. След два часа ние да правим всичко възможно, за да губим и време, и пари на българския народ, вместо да продължим с дебатите... (бурни възгласи от блока на СДС) и да отидем към разглеждане на въпроса по проблемите на сигурността.
И в тази връзка, уважаеми господин председател, не става дума дали някой от вносителите, подписали това предложение, са съгласни или не, след като акта е приет от събранието за провеждане на заседание от 15 ч., Вие следва да поставите на гласуване и пленарната зала да реши дали това да бъде от 15 ч., а вече е 16, или от 18 часа. РД/ЗТ 133.1
Затова много Ви моля, господин председател, нека да пристъпим към гласуване на предложението това да стане от 18 ч. (Шум и реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Чета ви чл. 37: "Предложение за отпадане или за включване на нови точки в дневния ред, или за други промени в него, извън утвърдената програма, могат да се правят само писмено пред председателя на Народното събрание най-късно до 18 ч. на деня предшестващ заседанието".
Във връзка именно с Вашето предложение е гласувано днес от 15 ч. да има закрито заседание.
Аз моля, ако са тук министърът на отбраната и началникът на Генералния щаб, да заповядат в пленарната зала. За началника на Генералния щаб ще гласуваме специално, разбира се, и започваме закритото заседание. Какво има толкова да се караме за ясни неща.
Моля парламентарните секретари да си влязат в задълженията.
Гласуваме в залата да заповяда господин Любен Петров, началник на Генералния щаб.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 205 народни представители, за 201, против 2, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Моля, господин Петров да заповяда в пленарната зала.
Гласуваме за това господин Петко Ангелов, заместникминистър на вътрешните работи, да заповяда в пленарната зала и вземе участие.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 195 народни представители, за 190, против 1, въздържали се 4.
Моля, господин Ангелов да заповяда.
Също така ще вземе участие господин Владимир Пенчев, заместник-министър по финансовите въпроси на Министерство на отбраната. 133.2
Моля, режим на гласуване. Гласуваме господин Пенчев да заповяда в пленарната зала.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 194 народни представители, за 174, против 15, въздържали се 5.
Приема се.
Моля, господин Пенчев да заповяда в пленарната зала.
Поканата е и към министъра на отбраната.
Тук е и господин Орлин Маринчев, началник "Финансово управление". Господин Маринчев, ще Ви помоля да излезете, тъй като не е гласувано за Вас да влезете.
Сега гласуваме за господин Орлин Маринчев, началник "Финансово управление" в Министерство на отбраната да заповяда в пленарната зала.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 185 народни представители, за 163, против 13, въздържали се 9.
Предложението се приема.
Моля, господин Маринчев, да заповяда в пленарната зала.
Моля, квесторите, да напуснат. Те са напуснали вече. Заседанието е обезопасено.
Продължаваме като закрито заседание.
(15 ч. и 58 м.)
133.3(След закритото заседание)

18 ч. и 55 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (звъни): Продължаваме заседанието. Давам думата на народния представител Георги Карев от парламентарната група на СДС. Да се готви Юрий Борисов. Заповядайте, господин Карев. Те ще се съберат. Моля за тишина в залата.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, господин министре, бях дълбоко трогнат от вчерашното изказване на господин Койчев и по-специално от начина, по който той съчета отговорността на парламента при гласуването на бюджет и необходимостта на една държава да има бюджет с една много нежна, така под сурдинка, критика към проектозакона, който в момента разглеждаме.
Някои от нещата, отнасящи се до бюджета за здравеопазване, бяха казани в становището на нашата комисия. Разбира се изразът "бюджет за здравеопазване" е относителен, защото е известно, че бюджетът не е съставен по този принцип. Това може да се реши от един бъдещ устройствен закон за държавния бюджет. Но и при сегашния си начин на съставяне законопроектът би могъл да бъде направен много по-добре. Затова, ако изразът "бюджет за здравеопазването" е една метафора, съвсем спокойно може да се говори за този законопроект като израз на отношението на това правителство към функцията "здравеопазване".
В Методиката за определяне на субсидиите за общините, а над 70 на сто от разходите за здравеопазване се реализират чрез общините, се дава твърде голям относителен дял на миналогодишната финансова ситуация и твърде малък относителен дял на обективните критерии, свързани със здравеопазването.
Да не говорим за това, че критериите, които са включени в методиката, далеч не са най-добрите, най-обективните и найточните. И ако правителството може да предявява претенции към устройствения закон за бюджета и ако представителят на Министерството на финансите каза в нашата комисия, че не правителството, а парламентът определя приоритетите, то аз се питам, питам и правителството, защо все пак от препоръките към бъдещия проектозакон за държавния бюджет, които нашата комисия направи още през октомври, и много от тях като позиция съвпадаха с вижданията ВТ/ВР 134.1 на Министерство на здравеопазването, практически нищо не беше съобразено при разработването на проектозакона за държавния бюджет.
От гледна точка на дадена сфера от живота на някаква функция един бюджет се оценява по два показателя: размерът на средствата за тази функция и начинът на тяхното разпределяне. По размера на средствата при тази конструкция на бюджета при отпускане на общините на една субсидия, в която разходите не са диференцирани по дейности, единственият източник, по който може да се съди за това, е таблицата за приходите и разходите по консолидирания държавен бюджет. Изводите, които могат да се направят оттам, никак не са в полза на здравеопазването, а много по-точно ще бъде, ако се каже, че никак не са в полза на правителството от гледна точка на здравеопазването.
Първо, като процент от общите разходи само една от десетте функции, а именно икономически услуги, е в по-неблагоприятна ситуация от здравеопазването, за което процентът от общите разходи е с 0,4 на сто по-нисък от миналогодишния.
Второ, като нарастване спрямо миналогодишните разходи тези за здравеопазване са на седмо място в подредбата на функциите.
И трето, като дял от брутния вътрешен продукт разходите за здравеопазване са 4,48 при 100 на сто и 4,04 при 90 на сто, както е предвидено в проектозакона, макар че чл. 10 дава една теоретична възможност при наличие на определено условие останалите 10 на сто от резерва да бъдат също дадени.
По този показател - процента от брутния вътрешен продукт, бяха изказани от хора от министерствата, които участваха в заседанията на нашата комисия, доста странни тези. Включително и това, че този процент бил нисък, защото средствата, които се разпределят, били малко. Това е някаква паралогика, това е антилогика, според мен.
Затова кратко и ясно трябва да кажа следното: по каквато и методика да е съставен един проектобюджет, тези показатели, за които споменах, и особено процентът от брутния вътрешен продукт представляват един израз на отношението на Министерския съвет като вносител към дадена сфера. Като имаме предвид с какъв процент от брутния вътрешен продукт се прави нормално здравеопазване 134.2 и се изразява нормално отношение към здравеопазването, а това най-често е между 8 и 12 на сто в нормалните страни при бюджетно финансиране, то показателите, които споменах, ясно показват една проста истина - че здравеопазването не само не е приоритет, а е антиприоритет за сегашното правителство на България. И тук във връзка с това правя едно конкретно предложение. Увеличават се разходите за здравеопазване до 5 на сто от брутния вътрешен продукт, което е една повече от скромна, да не кажа мизерна цифра, което дава едно увеличение от 2 млрд. и 310 млн. лева. Тази сума да се снеме от общите разходи на функциите, чийто процент на нарастване е над средния процент на нарастване, и да се въведе като основна изходна сума за стартиране на здравноосигурителната система.
Що се отнася до разпределението на тези оскъдни средства, основният въпрос, който стоеше миналата година пред Министерския съвет и Министерският съвет тогава заяви, че вече е късно да го решава, не е решен и сега, една година по-късно. Този принцип гласи: не издръжка на здравни заведения, а заплащане на извършени здравни дейности. Така че потокът от финансови средства да следва потока от пациенти. И този принцип е до голяма степен осъществим още преди въвеждането на здравноосигурителната система. Но за да бъде решен, трябваше да се реши големият въпрос за диференцираното субсидиране на заведенията с междуобщински, а особено с регионални функции. Защото само един от стотиците примери вземам, общината в Бяла - Русенско, освен собствената си общинска болница, която обслужва няколко селища, издържа от субсидията си и психоболницата в Бяла, която пък обслужва около една четвърт от територията на страната по отношение на най-тежките, най-безнадеждните и най-безсперспективните психично болни, много от които прекарват в тази болница последните 15-20 години от своя живот.
Освен това показателят "преминал болен" е повече от относителен, защото едно е преминал болен през едно терапевтично отделение, съвсем друго е "преминал болен" през Болницата по ортопедия и травматология в Горна баня. Който знае или може да си представи колко струват сега материалите и протезите за травматологична и ортопедична хирургия, разбира за какво става дума в момента. 134.3
Аз няма да говоря за влошаващото се здравно състояние на населението на страната и за изключително тежката демографска картина. Няма да говоря за десетките писма от здравните заведения в страната, за тяхното катастрофално състояние. Няма да говоря за общата сума от 2 млрд. лева неизплатени дългове на здравните заведения. Няма да говоря за от никого ненаблюдаваната и неконтролирана стихия, спекулантска стихия с цените на лекарствените средства. За всичко това няма да говоря поради липса на време, но не мога да не реагирам на думите на господин министърпредседателя, че не бивало всеки да дърпа чергата към себе си, колкото и малка да е тя.
Нито аз, нито някой от колегите ми в тази зала дърпат чергата към себе си, но нашите пациенти съвсем очевидно вече остават извън параметрите на тази черга.
При това положение аз нямам моралното право да гласувам за този проектозакон и не знам дали колегите, които ще го подкрепят, осъзнават огромната отговорност - морална и политическа, която ще поемат с този си вот. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Карев. Реплики няма.
Има думата народният представител Юрий Борисов. 134.4
ЮРИЙ БОРИСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми дами и господа! Аз ще говоря за отношението на бюджета към интелекта. И поточно за сферата, в която през последните години той е уязвен най-силно. Това е науката.
След това заявление мога да посоча поне три причини, поради които вие ще ме слушате с отслабен интерес или изобщо няма да ме слушате.
Първо, икономистите твърдят, че изказванията се делят на общи и частни. Общите се произнасят по макрорамката, по съответствията между бюджет и реална икономика, по взаимната обвързаност на различните крупни бюджетни пера. Частните говорят за нуждите на отделна сфера и по принцип са консумативни. Техният девиз е: трябват ни повече пари... Отговорът е: пари няма. И: нито сте единствени, нито сте най-важни...
От гледна точка на този стереотип моето изказване изглежда частно.
Второ, като моя уважаем колега Панев, а и като древните гърци ще кажа, че инвестициите в интелекта са инвестиции в бъдещето. Веднага обаче ще се сблъскам с друго препятствие: на нас са ни нужни инвестиции в настоящето, а за бъдещето ще мислим утре... Или: нека съживим икономиката, интелектът ще почака...
Това препятствие е плод на философията, според която духовната сфера е декоративна и остатъчна. Сфера, която няма отношение към преодоляване на кризата.
Трето, в нашето общество пусна дълбоки корени разбирането, че финансирането на интелекта може да търпи регрес без долни граници, защото все някак ще оцелее. Друго е да обясняваш, че токът ще спре, че болният ще умре, че за автоматите няма патрони, че за комбайните няма гориво.
Това което може да се види и пипне, вълнува. От гледна точка на тази нагласа науката е някакво полумистично шахматно занимание.
Ако приемете посочените препятствия за съществуващи и основателни, ще разберете защо няма да отправя критика към това правителство. Ще разберете защо ние като депутати нямаме особено основание нито политическо, нито морално, да искаме ЦМ/ЗТ 135.1 от него коренно по-различен бюджет за образование и наука от този, който ни е предложен.
Правителството прилага една философия, която е изработена и се поддържа от това Народно събрание, независимо каква изпълнителна власт е излъчвало и излъчва. И ако искаме нещо от някого за духовната сфера, то трябва да го поискаме от себе си.
Само няколко щрихи за финансовото положение на науката. И ги давам не самоцелно, за да ви убедя колко положението е тежко - това е известно, а бих казал, че и банално. Давам ги, за да мога след това да задам няколко въпроса, които засягат всички депутати, независимо от какво се интересуват.
Националният фонд за научни изследвания, който харчи не за ток и заплати, а директно за научни разработки на конкурсна основа, е пред закриване. Предвидените за него средства няма да покрият дори сключените вече договори. Нови договори няма да сключи.
Миналата година Българската академия на науките отдели 1 на сто от бюджета си за научни изследвания, въпреки че направи сериозни съкращения и затвори институти поради липса на парно и осветление. Така Българската академия на науките превърна своите учени в чиновници на заплата.
С бюджета за тази година Българската академия на науките ще трябва да съкрати още 1800 щатни бройки. Това са 15 средни пълноценни научни институти!
Положението с науката във висшите учебни заведения е също толкова окаяно. Ще ви спестя цифри, защото около стачката тези цифри станаха много добре известни.
Това са щрихите. А сега няколко казуса и въпросите.
В момента се работи по теми, свързани с продуктивността на зърнено-житните култури, с повишаване на добива от и качеството на зеленчуци, плодове и тютюн, съхраняване на генофонда в животновъдството. Парите за тези теми пари за какво са? - За наука или за селско стопанство? 135.2
Отговорът е: за селското стопанство чрез науката.
В момента Институтът по инженерна химия няма средства да продължи изследвания върху икономия на електрическата енергия, очистване на отпадни води и димни газове. Ако бъдат осигурени пари, те за какво ще бъдат? За наука или за енергетиката или екологията?
Отговорът е: за енергетиката и за екологията чрез науката.
Днес у нас за защита от корозия се използват вносни инхибитори. В Института по полимери се разработват наши - равностойни по качество и двойно по-евтини. Ако спрем финансирането, кой ще пострада? - Науката или промишлеността?
Отговорът е: промишлеността чрез науката.
В момента текат разработки за производство на нови лекарства. Пари няма. За кого няма? - За науката или за здравеопазването?
Отговорът е: за здравеопазването чрез науката.
Тъй като няма пари за наука, утре Комисията по здравеопазването ще иска двойно и тройно повече средства за лекарства, защото, ако ние не ги произвеждаме, те ще бъдат внасяни.
Активният въглен, разработван в Лабораторията по химия на твърдите горива към Института по органична химия, се използва в медицината, фармакологията, хранително-вкусовата промишленост, пречистващи технологии за отпадни газове. Ако нямаме пари за неговата разработка, който ще пострада? - Науката ли? - Всичко изброено по-горе чрез науката.
Мога да продължа да задавам подобни въпроси с часове. За какво ще бъде моето изказване? - За наука ли? Не за наука, а за всичко чрез науката: за промишленост, селско стопанство, транспорт, здравеопазване, енергетика, военно дело и т.н. В този смисъл имам претенции, че не правя частно изказване, че не говоря за някаква сфера, която витае в облаците, за да задоволява своето любопитство.
Уважаеми колеги, преди месеци седем академици, седем член-кореспонденти и 14 професори са се обърнали към господин Пейчинов за пари за откриване на производство у нас на препарати от микроводорасли. Продуктите могат да конкурират продуктите на досегашния монополист - Япония. Чрез тях ние можем да печелим. 135.3
Отговор от господин Пейчинов няма. Това не е страшно обаче. Страшното е, че няма отговор от България. Не говоря просто за достойнство. Говоря за наш дълг към всяка обществена сфера, защото и най-прозаичната, и най-осезаемата изисква да инвестираме в сивото вещество.
Ще кажете: хубави приказки, но пари няма. Науката и образованието имат нужда от милиарди, за да функционират нормално... От допълнителни милиарди се нуждаят и другите сфери. Явно, не можем да ги осигурим.
Затова аз и мои колеги ще пледираме за далеч по-скромни цифри. Ако науката ги получи, има механизни, които ще гарантират, че средствата ще бъдат използвани за научни изследвания, а не за поддръжка, че средствата ще бъдат отпускани чрез и след сериозна селекция. И накрая, че средствата косвено ще обслужват цялата ни икономика и социална сфера.
С това ние няма да решим проблемите на духовната сфера. Ние ще дадем просто знак за промяна на погрешната философия, заложена в тази пленарна зала. (Ръкопляскания от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин Райчевски, имате думата за реплика.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! По въпроса как този бюджет, предложен от правителството, третира проблема с науката и по-конкретно с Българската академия на науките, аз съм се записал да се изкажа, когато ми дойде времето. И ще говоря много обстойно по него.
Аз взимам думата за реплика, за да възразя на господин Борисов, че отговорността и вината за този бюджет... Да, да, господа - ... този бюджет за наука не носи това правителство и това парламентарно мнозинство.
Мисля, че за всички е ясно кой седи зад това правителство, кой стои зад този бюджет. (Недоволство от блока на БСП)
Аз искам тука, взимайки думата, да обърна внимание на това, че ако ние сравним коефициента на нарастване на бююджета за отделните отрасли от 1991 до 1994 г., ще видим, че тъкмо за Българската академия на науките и за наука този процент на нарастване е най-малък. Съдете сами какво е отношението на тези, които предлагат този бюджет. Но за това ще говоря, когато му 135.4 дойде времето. (Реплики от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин Борисов, имаше ли реплика? Аз не можах да разбера. 135.5
ЮРИЙ БОРИСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Имаше, господин председателстващ, една много принципна реплика. И принципът на тази реплика е следният. Вина за всичко носи това правителство и това парламентарно мнозинство. И най-много вината може да се прехвърли на Тодор Живков и на никой друг. Това е принципното в изказването и в репликата на господин Райчевски.
Аз се опитвам да ви убедя, без да използвам... (Реплика от залата, която не се разбира) Не, аз това ви го казах вчера и ви го показах с цифри. Не искам да повтарям, че най-големият удар срещу науката беше направен от правителството на Филип Димитров. Но и това не е толкова важно затова, защото след 10 ноември 1989 г. беше заложена една изключително извратена философия в пленарна зала по отношение на духовната сфера. И независимо дали е Филип Димитров, независимо дали е Попов, независимо дали е проф. Беров, тази философия се следва. Това е остатъчният принцип. Това е отношение към образованието, науката и културата като към нещо, което ние можем да го сложим във фризера, да изчакаме пет-шест години, десет-петнадесет години и след това да го размразим.
Но знаете ли какво се получава? В Института по биология поради спирането на тока и спирането на хладилниците измряха щамове, които са отглеждани 30 години. И за това ли носи вина Тодор Живков и това парламентарно мнозинство?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря.
Има думата народният представител Векил Ванов.
ВЕКИЛ ВАНОВ (СДС): За протокола: Векил Ванов, 25. Софийски район, СДС.
Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър Александров, обръщам се само към Вас, тъй като само Вие присъствате в тази зала. Предложеният на нашето внимание проектобюджет бе обект на специално внимание в последните два месеца във всички средства за масова информация - печат, радио, телевизия. В нито едно от изказванията, нито пък в писанията във вестниците, аз не срещнах и не чух, а и не видях някой от господата, които взеха отношеСД/ЛТ 136.1. ние по този проектобюджет, да каже, че той е добър. Нещо повече, в последните два-три дни изтъкнат наш синдикалист просто нарече, на два пъти определи този проектобюджет като "къс хартия".
Аз изразявам също своето становище. На фона на всичко това аз останах изненадан от вчерашното изказване на депутата от БСП, че с този проектобюджет правителството продължава антиинфлационната си политика.
Това не е вярно! Защо? Защото известно е, че има три котви на инфлацията. Едната - това е лихвеният процент. Всички вие знаете, че той е 56 процента. И го определиха като рекорден ако не в цялата история на България, то поне за последните четири години.
Втората котва - това е валутният курс на лева. Сега той е 37:1. Когато е правен този проектобюджет, е предвидено средногодишен курс на лева към долара 1:35. Ако направим една проста сметка, че доларът се повишава с 3 стотинки на ден, до 30 юни са 170 дни, по 3 стотинки, това е 5 лева. Което значи, че към 30 юни тази година курсът ще бъде 1:42.
Третата котва - това е размерът на работната заплата. Вчера същият депутат от БСП спомена... (Реплика от БСП и коалиция: "Кой е?") Не го виждам тук, но става дума за господин Койчев.
Спомена се 45 процента средногодишна инфлация и 42 процента средногодишен прираст на работната заплата. Звучи добре, защото средногодишният прираст на работната заплата е по-малък от този на инфлацията. Звучи добре, но при условие, че имаме пари за изплащане на работни заплати. Аз лично се съмнявам в това, защото го имаме примера от 1993 г.
Каква е истината? Само за деветте месеца на 1993 г. в ДОО не са постъпили средства за осигурителни фондове само от неизплатени заплати в размер на 2 млрд. и 400 млн.лв. Това означава, че при 35 процента ДОО само за деветте месеца на миналата година не са били изплатени работни заплати в размер на 6 млрд. и 600 млн.лв. И сега все още има работници по предприятия, които не са си получили заплатите от миналата година.
Така че предвиденият прираст на работна заплата за 1994 г. няма да бъде изпълнен и ще бъде провалена политиката на правителството по доходите от работна заплата. 136.2.
Аз имам много предложения, които ще предложа за второ четене. Сега обаче искам да се спра само на някои от тях.
По раздела за социални грижи. Аз предлагам да се възстанови практиката за диференцирано изразходване на средствата по общини за здравеопазване, образование и социални грижи. В Закона за бюджета за 1994 г. да се предвиди резервен социален фонд, който да се използва само при нужди, възникнали от непредвидими ситуации, свързани например с масова безработица или природни бедствия като земетресения, какъвто случай имаше преди години с Дома за възрастни хора в гр. Свищов, или при пожари, какъвто е случаят с Дома за душевно болни в гр. Провадия, където загинаха 18 души.
Предлагам Народното събрание да гласува изплащането на неизплатените средства за социални помощи за 1993 г. в размер на 500 млн. лв.
Предлагам също така коригиране на средствата за социално осигуряване и социални грижи съобразно промените в минималната работна заплата и в базовия минимален доход. Предвидените с проектобюджета средства са нереални и крайно недостатъчни, тъй като същият е разработен, първо, при минимална работна заплата в размер на 1353 лв., а през месец ноември бе увеличен на 1414. Сега правителството предлага минималната работна заплата да се повиши на 1565 лв.
Второ, проектобюджетът е разработен при база на гарантирания минимален доход от 850 лв., който също през ноември бе увеличен на 880, а сега е 980 лв.
И трето, защото месечните добавки за деца са повишени на 261 лв. сега. И всичко това четири месеца след разработването на проектобюджета.
Имам сериозни предложения, а и възражения (ще става дума за какво), по проблема за безработицата и социалните помощи за безработни.
През 1993 г. фонд "Професионална квалификация и безработица" беше като че ли един фонд на бюджета. Той е самостоятелен фонд и никой не може да разполага с него, включително и Министерството на финансите.
Какво е положението през миналата година? Шестдесет милиона лева са изплатени неправомерно от този фонд за изплащане 136.3. на парични обезщетения за освободените от бюджетната сфера. 227 млн.лв. са изплатени за социални помощи на млади специалисти и квалифицирани работници. Голяма част от фонд "ПКБ" са изразходвани и за програми за заетост, квалификация и преквалификация. 136.4. Ето защо аз предлагам програмите за алтернативна заетост в общините Мадан и Рудозем, приети с решения на Министерския съвет # 444 и # 445 от 1 ноември 1993 г., да се финансират от бюджета в размер на 374 млн.лева. Същото се отнася и за програмата за младежка заетост, която включва средства за помощи за включване на продължително безработни младежи, които нямат трудов стаж, а така също и за изграждане на специализирани предприятия, разкриващи работни места за безработни младежи, завършили социани учебно професионални заведения, сираци и други.
Главният мотив на моите предложения е свързан с това, че те имат икономически ефект, тъй като тези средства са възобновими, т.е. гарантират приходи в държавния бюджет още през 1994 година, а също така те имат и социален ефект, защото осигуряват заетост на безработни младежи както от групата на социално слабите, така и с придобита квалификация.
Искам да изразя и становището си по някои предложения, свързани с фонд "ПКБ". През 1994 г. се предвижда увеличаване на безработните с 50 хиляди души. Тази безработица ще нарасне от предвиденото пак с проектобюджета закриване на 231 предприятия и фирми, които през 1993 г. са доказали, че не могат да осигурят изплащането на работни заплати и да правят задължителните социални осигуровки на персонала. По наши пресмятания, които не съвпадат със заложените в проектобюджета, съкращаването на 50 хиляди работници ще доведе не до 400 милиона лева, както е записано в проектобюджета, а до 540 милиона лева увеличаване на разходите за социални обезщетения на безработните.
Различията между моите пресмятания и тези, предвидени в проектобюджета, идват от това, че Министерството на финансите е неправилно направило разчетите си при минимална работна заплата 1353 лв., а сега тя е 1565 лева.
Изразявам несъгласие със становището на господин Трендафилов от БСП, както и на Комисията по териториално и селищно устройство един процент от фонда да постъпва като приход на съответната община под формата на целеви субсидии за безработни с изтекъл срок на обезщетение. Това противоречи както на действащата нормативна уредба в социалната сфера като цяло, така и на Наредбата за управление на фонд "ПКБ". Нещо повече, това предложение влиза СБ/ЙА 137.1 в противоречие с изискванията на пазара на труда и по-конкретно на връзката между социалното обезщетение и времето или продължителността на това обезщетение, от една страна, и стимула, т.е. насърчаването на безработните към активно търсене на работа - от друга страна.
Ето защо аз предлагам народните представители да не гласуват направеното от комисията и от господин Трендафилов предложение.
Имам и едно сериозно предложение към Преходните и заключителните разпоредби. Защо предлагам промени в – 4? Защото, както стана през миналата година, само за деветте месеца на 1993 г. не са направени осигурителни вноски в размер на 4 млрд. и 200 милиона лева и то от работодатели, които са изплатили работни заплати. При 35 на сто ДОО това означава, че работодателите са изплатили 12 млрд. лв. работна заплата, без да са направили осигурителни вноски в ДОО.
Моето конкретно предложение е при теглене на парични средства за изплащане на заплати и други възнаграждения или части от тях работодателите задължително депозират пред банките съответните платежни документи за внесените в приход на осигурителните фондове и държавния бюджет на дължимите суми за осигурителни вноски, фонд "Професионална квалификация и безработица", възстановените суми по чл. 50, ал. 1 от Закона за пенсиите за работещи по трудови правоотношения пенсионери и данъците по чл. 4 във връзка с чл. 6 от Закона за данъка върху общия доход.
Като заключение. Обсъждаме проектобюджет без социална политика. Проектобюджет, който финансово ще издържи най-много до средата на годината. Проектобюджет, който ще разруши и без това изпадналата в колапс система на социални грижи, в резултат на коет още се повтори историята от миналата година, а именно през второто полугодие на годината средства за социални помощи няма да има, а бедните слоеве от населението, двете трети от което живее в границите между и под социалния и жизнения минимум, ще понесе най-тежко цената на прехода.
Аз лично ще гласувам против този проектобюджет и приканвам към това и останалите депутати в това Народно събрание. 137.2 Защото моралът стои над политическите ангажименти.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Ванов.
Има думата за реплика госпожа Клара Маринова.
КЛАРА МАРИНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател. Просто се удивлявам с каква лекота някои хора тук от тази трибуна говорят за морал, когато само преди малко повече от година със същите проблеми ги занимавахме тях като министри.
Господин Ванов, когато бяхте министър, ако бяхте проявили такава голяма професионална подготовка, каквата проявихте сега, с толкова много цифри и аргументи, сигурно нямаше ръководеното от Вас министерство да създава толкова много проблеми на Народното събрание и толкова много питания, на които Вие просто нямахте отговор.
Спомням си, че кабинетът, в който Вие участвахте, а предполагам, че и Вие помните добре, изкара целия си мандат без програма, в т.ч. и на Вашето министерство. Да не говорим, че бюджета го приехме, когато бяхме преполовили годината. И просто се удивлявам, господин Ванов, как може министри, които са участвали в съсипията на икономиката на България, с такава лекота сега да обявяват, че няма да гласуват за бюджета. Ами сигурно няма да гласувате, господин Ванов, защото отново искате някъде може би през юли месец пак да приемем бюджета.
Удивлявам се как така бързо забравихте за състоянието, в което оставихте Вие Вашето министерство. Имам предвид и социалните фондове, за които говорите, трудовата заетост, за която споменахте, работните заплати и техния ръст, размера на пенсиите и т.н., и т.н. - все неща, които започнаха да затъват в тресавището, когато Вие бяхте министър.
Изумена съм и от още един факт - как се преобразяват хората, когато са министри, и когато не са министри. Цялата злоба се настройва срещу онези, които са били преди тях в креслата, и които са седнали след тях в креслата. Има нещо неморално в това, господин Манов, но Вие сте наполовина виновен за това. В крайна сметка другата вина носи сегашният кабинет, защото 137.3 не каза истината за състоянието на България такова, каквото завариха те, когато приеха от Вас България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Койчев, имате думата за реплика.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПС на бСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин Ванов, с голяма част от Вашите предложения аз съм съгласен. Преди всичко с предложенията, които правите по отношение на бюджета за социално подпомагане. Аз вчера също изразих тревога от недостига на разчетните средства за тази нерадостна картина в нашето общество, каквато е разширяващата се бедност и имущественото и доходно разслоение на обществото.
Вие обаче правите някои методически грешки. Останали сте с впечатленията на политиката на доходите, която провеждаше правителството, на което Вие бяхте член. Вие тогава оставихте цените в либерален режим, а на практика бяхте замразили заплатите и социалните плащания. 137.4 Това пролича сега и от Вашето изказване. Вие боравите с цифри за минимална работна заплата, доколко засегнахте средната работна заплата в статика. В началото на тази година дори стъпихте накрая на 1993 г. Ако бяхте проявили по-голям професионализъм, щяхте да видите, че средната разчетна минимална заплата за годината е 1840 лв. През четвъртото тримесечие, ако инфлацията върви по разчетния график тя ще бъде над 2000 лв., 2030 лв.
ВЕКИЛ ВАНОВ (от място): Коя заплата?
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Минималната месечна работна заплата 1564 лв. И това е едно коректно увеличение на работната заплата в съответствие със средногодишната инфлация.
Това, което Вие говорите за котвата - вярно е. Но, при достигнатото дъно и липсата вече на възможности за отстъпление по отношение на реалните доходи на населението, мисля, че експертите, които са работили по проектобюджета, обективно са приели един минимален процент, разчетен естествено за намаляване на реалните доходи - от работна заплата и още по-малко от пенсии. И това ние трябва да го отчетем. И преди всичко, Вие като бивш министър по социалната политика в избраното уж завинаги, но за малко велико правителство на СДС. И накрая, и когато не ме виждате, позволявам Ви да ме цитирате. Така изказванията Ви ще бъдат по-професионални.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Има думата за реплика народният представител Йордан Тодоров.
ЙОРДАН ТОДОРОВ (НСД): Уважаеми господин председател, уважаеми колега Ванов! Аз съм съвсем съгласен с това, което казахте Вие, но не съм съгласен с извода Ви, че това не е законно и ще цитирам точно за какво става дума. И се обръщам към министъра на финансите да размислят добре как да осъществят това, което ние предлагаме, за да се получи така, че когато социално слабият отиде в общината и в касата на "Социално осигуряване" няма никакви пари, общината да има малко пари, за да му даде от тези пари.
Става въпрос за следното. Ще го прочета, то е 5 реда. МС/КТ 138.1
"Комисията предлага от подлежащите на внасяне от фирми и организации начисления в размер на 7 на сто във фонд "ПКБ" 6 на сто да постъпват във фонда и 1 на сто в приход на съответната община, преразпределен чрез целева субсидия...", точно затова, за което Вие казвате, че не бивало да се разпредели. А то е - основание за това ни дава факта, че основният контингент от социално слаби граждани, подлежащи на социално подпомагане от общините, които нямат пари със специален фонд, точно затова, което казваме, се формира от безработни след изтичане на срока за обезщетението. Какво да ги правим? Да ги оставим да умрат от глад? От фонд "ПКБ" и липсата на собствени приходи на общината за социално подпомагане, което е предпоставка за сериозно социално напрежение.
Мисля, че няма нужда да го обяснявам повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин Ванов, имате думата да отговорите на репликите.
ВЕКИЛ ВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, искам да взема отношение по въпросите, които се поставят от госпожа Маринова.
Госпожа Маринова, едно нещо ще Ви кажа. По време на нашето правителство в системата на "Социални грижи" са изплатени абсолютно всички социални помощи и при нас нямаше оплаквания, че не са изплатени пари за социални помощи.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА БСП: Не е вярно!
ВЕКИЛ ВАНОВ: Аз ще ви кажа. Господин Савов е тук и има и други колеги. Когато бяхме през лятото в едно село до Казанлък, Манолево ли се казваше?
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА СДС: Манолово.
ВЕКИЛ ВАНОВ: Манолово. Да. При нас дойдоха над 50 души с малки деца да се оплакват, че не са си получили помощите. И още не са си ги получили! И 500 млн.лв. дължи сега бюджетът на тези хора, които аз неслучайно предлагам да бъдат изплатени, защото това са задължения на миналогодишния бюджет. И ще бъдат изплатени! И трябва да бъдат изплатени, защото тези хора са живели на вересия. При нас нямаше оплаквания за социални помощи. Това само мога да Ви кажа. 138.2
КЛАРА МАРИНОВА (от място): И това не е вярно. Това въобще не отговаря на истината.
ВЕКИЛ ВАНОВ: На господин Койчев.
Господин Койчев, не е вярно и това, че при нас са били замразени работните заплати.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Замразени бяха, разбира се!
ВЕКИЛ ВАНОВ: Нищо подобно! Направете статистика. Ето тук е и господин министърът на финансите. Той тогава беше заместник-министър в нашето правителство и ще Ви кажа, че не са били замразени.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Не бяха замразени на министрите.
ВЕКИЛ ВАНОВ: Но, аз изразявам своите опасения, господин Койчев, от това, че през тази година, както и през миналата година няма да има пари за работни заплати. Това е факт! И ние през юни или юли месец ще трябва да се съберем или да актуализираме този бюджет, или да правим друг бюджет. Това е факт, който го признават всички тук специалисти по проблемите на бюджета.
Господин Тодоров, това, което го предлагате Вие е хуманно, но то не може да се осъществи. Защото работодателите навсякъде по света, в Англия например, е също, както в България - изплащат се социални обезщетения само за една година. Най-много до една година. След това те влизат в системата на "Социални грижи", което се поема от бюджета на страната. Но не може от този фонд ние един процент да заделим за тези хора. Още повече, че там не са само безработни. В системата на "Социални грижи" по общини попадат и пенсионери с ниски доходи. Там попадат и хора, които въобще нямат трудов стаж. И знаете ли какво ще стане? Кметът на общината ще бъде принуден и на тях да даде пари. И ако разбере работодателят, че има такова нарушение, той ще спре с пълно основание да прави вноски във фонд "ПКБ". И какво ще стане тогава с този фонд? Направо ще се разруши. Още повече, че се предвижда с 50-60 хил.души да нарасне безработицата за тази година. И при положение че имаме регистрирани 625 000 към 31 декември. Ще станат 700 000 официално, а неофициално, както ги води статистиката. Защото те включват и селяните, които са безработни. 138.3
Значи можем да отидем тази година към 900 000 души безработни. И ако ние нямаме пари за тези хора, ами ето откъде ще дойде социалното напрежение и социалният взрив.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
Госпожица Златка Русева по процедурен въпрос.
Имате думата.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, от името на Парламентарната група на СДС искам половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Аз съм длъжен да дам почивката.
Давам 20 минути за почивка.
Утре от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 19 ч. и 40 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ:
Трифон Митев
Илхан Мустафа