Председателствували: председателят Александър Йорданов и заместник-председателите Снежана Ботушарова и Кадир Кадир.
Секретари: Трифон Митев и Илхан Мустафа
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, откривам днешното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание.
Най-напред ще ви запозная с постъпилите законопроекти и проекти за решения за обсъждане от Народното събрание в периода 23 февруари - 10 март тази година.
На 23 февруари Министерският съвет е внесъл законопроект за ратифициране на Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда и на съвместния протокол за прилагане на Виенската конвенция и на Парижката конвенция.
Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по външна политика, Комисията по околната среда, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по енергетика и енергийни ресурси.
На 23 февруари народният представител Сашо Стоянов е внесъл законопроект за защита правата на потребителите.
Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по правата на човека.
На 24 февруари народните представители Емил Бучков и Екатерина Михайлова са внесли законопроект за изменение на Закона за националната полиция.
Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по националната сигурност.
На 25 февруари Министерският съвет е внесъл законопроект за ратифициране на протокол относно Европейската конвенция на министрите на транспорта.
Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по външната политика и Комисията по транспорта.
На 25 февруари Министерският съвет е внесъл законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия.
На 25 февруари Министерският съвет е внесъл законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността.
Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по административно-териториално устройство и местно самоуправление.
На 25 февруари народният представител Асен Мичковски е внесъл законопроект за насърчаване на местната индустрия, занаятите и земеделското производство на българските граждани.
Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по административно-териториално устройство и местно самоуправление.
На 25 февруари Министерският съвет е внесъл законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за правна помощ по наказателни дела и допълнителния протокол към нея, конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадация с двата допълнителни протокола към нея.
Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по външна политика и Комисията по правата на човека.
На 26 февруари народният представител Стефан Стефанов е внесъл проект за решение за отпускане на персонална пенсия.
Проектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по труда и социалното осигуряване и Комисията по културата.
На 28 февруари народният представител Васил Михайлов е внесъл законопроект за изменение на Закона за нормативните актове.
Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия. 1.2
На 2 март Министерският съвет е внесъл законопроект за комасацията.
Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по земеделието, Комисията по бюджета и финансите, Комисията по административно-териториално устройство и местно самоуправление.
На 7 март Министерският съвет е внесъл законопроект за ратифициране на договор между правителството на Република България и правителството на държавата Израел за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.
Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика.
Общо в този период са постъпили 12 законопроекта и проекта за решение.
Получено е писмо от Министерския съвет с подписа на министър-председателя, с което Министерският съвет на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията и чл. 69 от правилника на Народното събрание оттегля проекта на Закон за герб на Република България, одобрен с решение # 35 на Министерския съвет от 1994 г. Оттегля графичния проект и пластичния проект на герба на Република България, одобрен с протоколно решение от заседанието на Министерския съвет на 22 юли 1993 г. и оттегля графичния проект и пластичния проект на герба, одобрен с протоколно решение от заседанието на Министерския съвет на 28 септември 1992 г.
Ще ви запозная с парламентарния контрол за утре, 11 март.
Утре, 11 март, петък, следва да се отговори на следните актуални въпроси и питания.
1. Заместник министър-председателят и министърът на търговията Валентин Карабашев следва да отговори на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов и на питане от народния представител Руслан Сербезов.
2. Министърът на правосъдието Петър Корнажев следва да отговори на питане от народната представителка Мими Виткова.
3. Министърът на външните работи Станислав Даскалов следва да отговори на актуален въпрос от народната представителка 1.3 Елка Константинова и на питане от народния представител Иван Генов.
4. Министърът на транспорта Кирил Ерменков следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Стойчо Шапатов, Борис Александров, Емил Капудалиев, Тошо Пейков, Трифон Митев и Стефан Стефанов и на питания от народните представители Маньо Манев и Васил Златаров.
5. Министърът на околната среда Валентин Босевски следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Стоян Райчевски и Снежана Ботушарова и на питане от народния представител Невен Пенев.
6. Министърът на вътрешните работи Виктор Михайлов следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Гинчо Павлов и Едвин Сугарев и на питане от народния представител Васил Златаров.
7. Министърът на териториалното развитие и строителството Христо Тотев следва да отговори на актуален въпрос от народната представителка Елка Константинова и на питания от народните представители Елка Константинова, Румяна Куртева и Велко Вълканов.
8. Министърът на отбраната Валентин Александров следва да отговори на актуален въпрос от народните представители Клара Маринова и Златимир Орсов.
9. Министърът на финансите Стоян Александров следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Гинчо Павлов и Стефан Стефанов и на питания от народните представители Маньо Манев, Тодор Тодоров, Петко Гинев и Васил Златаров.
10. Министърът на културата Ивайло Знеполски следва да отговори на актуален въпрос от народната представителка Елка Константинова и на питане от народния представител Петър Балабанов.
В заседанието утре няма да могат да вземат участие министрите Георги Танев, Танчо Гугалов и Марко Тодоров - поради отсъствие от страната, министър-председателят Любен Беров - поради 1.4 заболяване, министрите Евгений Матинчев и Румен Биков - поради изключителна служебна заетост.
Пред вас е програмата за работата на Народното събрание в периода 10-11 март.
Моля, гласувайте тази програма.
Гласували 199 народни представители, за 193, против 1, въздържали се 5 народни представители.
Програмата се приема. 1.5
Сега ще ви запозная с постъпилите предложения за промени в програмата.
Постъпило е предложение от народния представител Асен Мичковски, точка първа от дневния ред днес да бъде проект на решение за одобряване програма за приватизация на държавни предприятия през 1994 г.
Становища засега по програмата са представили от Икономическата комисия. Липсва становището на Комисията по бюджета и финансите. А Законодателната комисия заяви на Председателския съвет, че може да даде становище и в пленарната зала. В този смисъл днес това предложение не може да се гласува.
Постъпило е предложение от народния представител Георги Марков, точка от дневния ред на парламента да бъде проект за решение за провеждане на национален референдум за мажоритарен избирателен закон.
Проектът е внесен още на 20 май 1993 г. Няма пречка да се гласува. Остава да се уточни дали господин Марков поддържа да бъде точка първа или е само за включване в програмата.
ГЕОРГИ МАРКОВ (независим): Уважаеми госпожи и господа народни представители, не съществува никаква пречка и по правилник, председателстващият е длъжен да предложи проекта за решение на гласуване. Аз мисля, че няма нищо по-демократично от това хората да определят каква избирателна система искат избирателите и в зависимост от това ние да направим съответния закон. И тъй като най-късно догодина в България ще има избори, аз предлагам да се гласува това мое решение, а то трябва да се гласува по правилник. Нека хората да видят кои са за това демократично решаване. Няма по-висш форум от един референдум.
Второ, да не бъдем обвинение, че теснопартийни и лични интереси ни карат да възприемаме една или друга избирателна система.
Аз не държа това да бъде обезателно първа точка, предвид на това, че се приема на първо четене важен законопроект. Но моля да бъде предложено за включване в дневния ред като точка девета.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Колко пари? СМ/НП 2.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Марков.
ГЕОРГИ МАРКОВ (независим): Тъй като се постави въпроса от госпожа Ананиева за парите, аз мисля, че е много по-евтино един референдум, от това да се правят на всеки две години избори.
Второ, винаги ще се намерят спонсори.
Трето, един месец депутатите може да не пътуват в чужбина и Народното събрание да спонсорира един референдум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Георги Марков.
Моля режим на гласуване. Гласувайте това предложение.
Гласуваме за включване на такава точка в програмата, а именно проект за решение за референдум, а не самия референдум.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Моля поканете квесторите да изгонят този човек от нашата парламентарна група. Той е независим. Поканете господин Васил Михайлов да напусне местата предназначени за групата на СДС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 195 народни представители, за 92, против 28, въздържали се 75 народни представители.
Предложението не се приема. Отклонява се.
Господин Димитров, първо да приключим с гласуването. Много Ви моля.
Заповядайте господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, взимам думата по процедурно предложение. Процедурни са всички, които касаят начина на провеждане на заседанията.
Много Ви моля, господин председателю, да кажете на квесторите да отстранят господин Васил Михайлов от местата предназначени за Парламентарната група на Съюза на демократичните сили и да му посочат свободно място, там където са независимите народни представители. Защото виждам, че дни наред той създава напрежение и пречи на хората нормално да гласуват. Много Ви моля да се разпоредите на квесторите да вземат господин Васил Михайлов и да го поставят на местата на независимите. Това е. (Ръкопляскания в залата) 2.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля за спокойствие в залата. Според чл. 8, т. 6 на ал. 1 на чл. 8, председателят определя местата в заседателната зала за народните представители, разпределени по парламентарни групи, за членовете на Министерския съвет, президента и вицепрезидента. По парламентарни групи председателят е определил местата. А това къде ще седи господин Михайлов не решава председателят, за съжаление. Ако господин Михайлов не е член на парламентарната група, той трябва да види къде другаде да седне на мястото, но не председателят може да му определи мястото в залата. Това е като свободните атоми, никой не може да им определи мястото във вселената. (Смях от блока на БСП) Нямам друго обяснение.
Преминаваме по-нататък. Господин Михайлов иска лично обяснение. Накрая на заседанието ще има думата.
Получено е предложение от народния представител Златимир Орсов точка първа на днешното заседание да бъде второто четене на проекта за Закон за изменение на Закона за финансово осигуряване на есенните и пролетни селскостопански работи. През стопанската 1993 - 1994 г. Този законопроект няма становище за второ четене от Законодателната комисия. Не мога да го подложа на гласуване.
Предложенията не се обсъждат, господин Орсов.
Давам Ви думата. Нека да чуем какво ще каже господин Орсов. Той иска думата по процедурен въпрос. (Шум в залата) 2.3 ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "СТефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю! Моят въпрос е процедурен, тъй като представлява възражение срещу начина на водене на заседанието. (Реакция от блока на СДС)
Вие обичате да Ви бъдат цитирани основанията от правилника, на които се правят едно или друго процедурно предложение. Това ще направя в момента и аз.
Погледнете чл. 67 от правилника. Там е казано, че "След приключване на първото гласуване, когато сметне за необходимо, Народното събрание може да реши допълнително обсъждане на законопроекта, като го предостави отново на Законодателната комисия."
Очевидно Народното събрание не е сметнало за необходимо, след като приключи гласуването на първо четене на този законопроект, а това беше на 3 февруари, да го предостави на Законодателната комисия, тъй като няма такъв акт на Народното събрание. Народното събрание не е взимало решение "Предоставя този законопроект на Законодателната комисия". Тоест, то не се е възползвало от правото си по чл. 67, ал. 1.
Аз съм сигурен, че ще ми възразите, че досега практиката е била да не се приемат такива решения. Ако практиката обаче е била такава, една неправилна практика не може да бъде основание да продължи нарушението на Правилника.
И друго. Вие преди малко казахте, че когато изтече срока, в който един орган, постоянна комисия на Народното събрание трябва да вземе отношение към даден въпрос и не е го е взела, то няма пречка той да бъде включен в дневния ред и поради това подложихте проекта за решение на господин Георги Марков на гласуване.
Погледнете сега чл. 67, ал. 2. Дори и да имаше решение на Народното събрание да предостави този законопроект на Законодателната комисия преди второто гласуване, то тази комисия трябваше в седемдневен срок от получаването на приетия проект да представи своя доклад пред Народното събрание. Много пъти по седем дни минаха, господин председателю, и Законодателната комисия не го е представила този доклад.
Ето защо, това е още едно основание да се подложи моето предложение на гласуване. РД/ЙА 3.1
И трето основание, господин председателю. Този законопроект, за който Вие точно твърдите, че няма решение и доклад на Законодателната комисия преди второто гласуване, вече е бил в програмата за работата на Народното събрание, въпреки че такъв доклад на Законодателната комисия липсва. И тогава, преди три седмици, Вие не сте правили такива възражения.
В програмата за работа на Народното събрание от 23 февруари до 2 март под т. 8 стои точно този законопроект. Ще припомня, че тогава той е включен в тази програма пак по мое предложение със същите мотиви писмено написани, които стоят при Вас в кабинета. Народното събрание е одобрило тази програма и е решило, въпреки че няма становище на Законодателната комисия, да го включи в програмата за работа на Народното събрание.
Така че, господин председателю, поставете на гласуване моето предложение, а дали ще стане, дали няма да стане, ще се реши с гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Орсов. Няма да поставя на гласуване неговото предложение.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Това е произвол, господин председателю!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Вашият законопроект, господин Орсов, аз разглеждам наравно с всички останали законопроекти на народни представители. Той не може да бъде привилегирован само защото Вие го предлагате.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА БСП: Ти не си го прочел. Той не го предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Законопроектът ще си върви по реда, както са законопроектите на всички останали народни представители.
Други предложения за дневния ред няма. Започваме работа по дневния ред.
Госпожа Томова, заповядайте.
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Правя процедурно предложение да променим реда, по който да заседаваме до края на работната седмица. Само за точност ви напомням, че работен ден тази седмица е и съботният ден. Затова моето предложение, 3.2 на основание на текстовете на правилника, е следното: утре да се проведе парламентарно заседание от 9 часа сутринта до 13 ч. по законодателната програма, която току-що приехме, а в събота от 9 ч. до 13 ч. да проведем тогава деня за парламентарен контрол.
Не виждам основания, които да попречат да бъде гласувано това предложение и Ви моля, господин председателю, да го поставите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Томова. Не можах да разбера по кой член е Вашето предложение. По кой текст на правилника?
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (от място): По това, че Народното събрание може да реши и друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Въпросът е по кой член го предлагате? Тъй като по силата на чл. 37 ние вече сме утвърдили една програма и Вашето предложение, в този смисъл, може да се гласува утре сутринта, тъй като предложенията постъпват до 18 ч. и се гласуват на следващия ден.
РЕПЛИКА В БЛОКА НА БСП: Къде пише, че е на следващия ден? Няма такъв текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Това е по силата на чл. 37, ал. 3, 4 и т.н.
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, аз се извинявам, ако не съм била достатъчно коректна. Става дума за чл. 32 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, където се определя деня за пленарни заседания. Там има една алинея, в която пише, че "Народното събрание може да реши и друго".
Точно това друго ви предлагам аз да решим. Мисля, че нямаме аргументи да спорим, защото българската държава в събота не празнува, тъй като вече отбелязваше националния празник с по-сгъстени почивни дни и затова ние също бихме могли да работим съвсем нормално, след като събрахме достатъчно сили през изминалата седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Николай Христов от името на парламентарна група.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Тук се смесват много неща. 3.3
Предложението на госпожа Томова, копие от което имам пред себе си, не се основава на никакъв текст на правилника и обърква доста работи. (Реплики от блока на БСП: Кажете, че не искате да работите.) Ще кажа точно това, господине, което смятам за уместно, а не това, което Вие ми кажете.
И умолявам Ви, господин председателю, да направите надлежно напомняне на господина, който крещи от лявата страна на залата.
Уважаеми господин председателю, чл. 37 от парвилника казва много категорично: "Предложения за отпадане или за включване на нови точки в дневния ред или за други промени в него, извън утвърдената програма (обръщам ви внимание на тези две думи "утвърдената програма") могат да се правят само писмено пред председателя на Народното събрание най-късно до 18 ч. на деня предшестващ заседанието".
Утвърдената програмата, която държа в ръката си, която току-що гласувахме, включва за 11 март, петък, отговори на актуални въпроси и питания. Тоест, ако госпожа Томова иска и нейната парламентарна група утре да няма парламентарен контрол, тя добре си е направила предложението, хубаво е да го аргументира малко по-прецизно и това предложение може да бъде поставено най-рано утре, петък, на гласуване. Ще си започнем утре в 9 ч., ще си дойдат министрите, ще си подновите предложението днес и то ще бъде гласувано утре. Ако се приеме, друг въпрос. Това е първият проблем. 3.4 Вторият проблем е свързан със събота. Това е извънредно заседание, госпожо Томова, и неговото гласуване, евентуално приемане би следвало да бъде извършено също утре.
Искам да ви напомня, че Народното събрание работи извънредно в събота, неделя и проведе две извънредни заседания в понеделник. Освен това Вашият арргумент, че утре е работен ден, това е с решение на Министерския съвет и ние не можем да се подчиняваме както на Министерския съвет, така респективно и на Кодекса на труда тук в това Народно събрание.
Така че от името на парламентарната група, господин председателю, Ви призовавам, първо, днес да не се поставя на гласуване предложението на госпожа Томова.
Второ, това предложение, разчленено по съответния начин, да бъде поставено на гласуване след неговото подновяване утре в началото на пленарното заседание, което, повтарям, в приетата програма е обявено за парламентарен контрол.
И аз отново напомням на народните представители от всички парламентарни групи: два месеца, уважаеми господа, ние нямаме парламентарен контрол. Член 62 на Конституцията е категоричен по този въпрос - че освен законодателната власт Народното събрание упражнява и контрол върху изпълнителната власт. Една функция, поставена наравно с приемането на законите. Моля ви да си помислите по този въпрос и да отговорите кого ползва в крайна сметка липсата на този парламентарен контрол.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Няма да разгръщаме дискусия по този въпррос. Как стоят нещата? Имаме утвърдена програма. За да се промени дневният ред на тази програма, включително и дневният ред за утре, предложението на госпожа Томова трябва да бъде гласувано утре.
Това е по въпроса за промяната на дневния ред.
По въпроса за провеждане на извънредно заседание в събота Народното събрание може да гласува и сега, като дневният ред се определя от госпожа Томова. В случая тя предлага събота да бъде ден за парламентарен контрол. Но тогава стават два дни за парламентарен контрол.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Не, утре - законодателен, а в събота да бъде ден за парламентарен контрол. Ст.Б/ЙА 4.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Утре не може да е законодателен и това да се определя от сега. Утре си е ден за парламентарен контрол и това не може да се промени. Единственото, което сега можем да гласуваме, е предложението за извънредно заседание в събота от 9 ч. за парламентарен контрол.
Съгласна ли сте, госпожо Томова? Съгласна сте.
Моля, гласувайте предложението в събота от 9 ч. да се проведе извънредно заседание на Народното събрание за парламентарен контрол.
От общо гласували 206 народни представители за 90, против 99, въздържали се 17 народни представители.
Предложението не се приема.
Започваме работа по дневния ред.
Моля господин председателят на Законодателната комисия да докладва на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход.
Преди това моля да гласуваме в залата по време на първото четене на този законопроект да присъства заместник-министърът на финансите господин Бисер Славков.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 185 народни представители за 164, против 10, въздържали се 11.
Предложението се приема.
Моля господин Славков да заповяда в пленарната зала.
Господин Джеров, заповядайте да докладвате на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дсами и господа народни представители, преди няколко дена беше гласуван Законът за бюджета и се налага в тази връзка Народното събрание да обсъди и да разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход. Или този законопроект е свързан пряко с изпълнението на Закона за държавния бюджет за 1994 година.
Законопроектът е дело на двама народни представители. Това се господин Георги Николов и господин Асен Мичковски. 4.2 Те са внесли в края на месец декември свое законопроект, който е разположен в двадесет и пет параграфа и третира доста изменения.
Като представител на Законодателната комисия аз няма да говоря за съдържанието на този законопроект, защото той е в приложното поле на Комисията по бюджета и финансите, евентуално и Икономическата комисия. Моето становище ще бъде изразено като председател на Законодателната комисия с оглед законосъбразността и свързаните с него моменти.
Двете комисии, които са обсъдили законопроект, дават своето положително становище. Законодателната комисия констатира, че се предлагат две много съществени изменения в действащия закон. Става дума за промяна на таблиците по чл. 4 и чл. 13. А това е може би основната същност на този закон, защото точно в тези две таблици се съдържа основата за определяне на дължимия данък от съответния гражданин или юридическо лице.
В тази връзка законопроектът предлага необлагаемият минимум за месечните и годишните доходи да се увели съответно на 1800 лв. или на 21 хиляди и 600 лева.
Предлагат се промени в начина за образуване на облагаемите доходи с оглед ограничаване на възможностите за избягване плащането на дължимия данък.
Предлага се също така да се въведе еднократно и окончателно облагане под формата на патентен данък на доходите от някои дейности, като постъпленията от този данък се предвижда да бъдат изцяло в приход на общините, които ще могат да увеличават размерите на данъка над определените минимални размери.
С проекта се предлага освобождаване от облагане на обезщетенията, изплатени на репресираните лица.
В хода на дискусията в Законодателната комисия по този проект бяха поставени редица въпроси. Първо, относно същността на патентния данък. Обсъдено беше понятието "пазарна цена" и неговата връзка с употребените в проекта понятия "цена на придобиване" и "тръжна цена".
Поставен беше и въпросът за неприемливостта на предлаганата нова алинея десет на чл. 13 от закона, която предвижда включването в облагаемия доход на дохода от приръст на капитала, изразен в разликата между пазарната цена и цената на придобиване на притежаваните дялове и участие в търговски и неперсонифицирани дружества и кооперации. 4.3
Законодателната комисия счита, че законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход не противоречи на Конституцията и действащото законодателство и предлага на народните представители да го обсъдят и приемат на първо четене, като вземат предвид направените бележки и препоръки както от Законодателната комисия, така и от Комисията по бюджет и финанси, а също така и от Икономическата комисия.
Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров. Законопроектът е внесен от господата Георги Николов и Асен Мичковски. Иска ли някой от тях думата като вносител? Господин Георги Николов иска думата. Заповядайте.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги! Основният текст на внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход беше предоставен още миналата година като становище на Икономическата комисия по повод на промените в таблиците по чл. 4 и чл. 13. Цяла година измина оттогава и не бяха направени промени в този закон, а нуждата от такива е повече от очевидна.
Най-напред се правят предложения за промени в таблиците по чл. 4 и чл. 13 предвид на това, че необлагаемият минимум по двата члена вече е твърде изостанал. В законопроекта, който имате, за месечни доходи се предлага необлагаемият минимум да бъде 1800 лв. От времето на изработване на таблиците до обсъждането се промениха условията и разчетите на Министерството на финансите са, че средната минимална работна заплата в България през 1994 г. ще бъде около 1813 лв. Ето защо в последния вариант, който ще имате тук за второ четене, необлагаемият минимум за месечни доходи ще бъде повишен на 1850 лв., тоест средногодишно той да изпреварва средната минимална работна заплата, а съответно за годишни доходи - 22 200 лв. вместо сега предлаганите 15 000 лв.
Във втората част на законопроекта, за което господин Джеров каза, по-важни са като че ли основните неща от таблиците по чл. 4 и чл. 13. Струва ми се, че по-голямо внимание парламенБП/ЗТ 5.1 тът трябва да отдели на предлаганите промени главно по чл. 13, тъй като не е тайна, аз ще приведа някои конкретни данни, че към м.май 1993 г. са декларирани доходи за 1992 г. в размер на 52 милиарда лв. Поради прекалено либералния режим или характер на ал. 5 на чл. 13 са начислени, съответно внесени около 360 млн.лв. данъци или средногодишно едно лице, подало декларация, е внесло 1120 лв. годишен данък, което при нормални условия при доходи от трудови правоотношения почти се внася ежемесечно.
Ето защо Бюджетната комисия, след като обсъди въпроса, тук ще се чуе становището й, се обедини всички тези законно съществуващи вратички за избягване неплащането на данъци по възможност да бъдат затворени.
Аз съм убеден, че с такова едно решение на парламента, при запазване на основните преференции, дадени със закона, но пък затваряйки вратите за избягване плащането на данъци всички ние тук ще демонстрираме едно уважение към бюджета, едно уважение към сферите и дейностите, които разчитат на повече средства през настоящата година.
В хода на второто четене ние с господин Мичковски като вносители на законопроекта ще отразим всички тези бележки, които бяха направени от Бюджетната комисия, от Икономическата комисия, подкрепяме ги. Бих предложил в списъка на доходите, които не подлежат на облагане с данък върху общия доход, да включим и нещо, което е записано в Закона за земята: доходите от рента от земеделски земи. Тъй като в този специален закон за земята е казано, че не се облага с данък върху общия доход получената рента от земеделските земи, така както възпроизвеждаме текста за освобождаване за пет години на селскостопанските производители след въвеждането им във владение върху земите от данък върху общия доход, и тук на второто четене на законопроекта да включим този текст именно, че не се облагат с данък върху общия доход доходите от рента от земеделски земи.
Призовавам колегите депутати да подкрепят законопроекта на първо четене. Ние закъсняхме доста с него, защото таблицата по чл. 4 е за месечни доходи и от това, което е казано, че тя се прилага за доходи, фактически реализирани от 1 март, това е невъзможно, още отсега ние трябва да се ориентираме за прилагането на таблицата по чл. 4 от 1 април 1994 г.
Благодаря ви. 5.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Становищата на комисиите също са представени.
От името на Икономическата комисия ще докладва ли някой становището й? Не виждам господин Мичковски, затова питам. Проф. Стоилов има думата да докладва становището на Икономическата комисия.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, госпожо председателстваща. Уважаеми колеги, Икономическата комисия на свое заседание на 19 януари обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход, внесен от народните представители Георги Николов и Асен Мичковски. На заседанието присъства и господин Димитър Костов, първи заместникминистър на финансите.
Комисията подкрепя законопроекта и препоръчва да се ускори неговото приемане от Народното събрание. Това ще позволи да се отстранят по-голямата част от сега съществуващите възможности за избягване плащането на данък върху общия доход поради прекалено либералния характер на ал. 5 на чл. 13, както и да се приведе необлагаемият минимум в съответствие с промените в работната заплата.
Икономическата комисия ще изрази окончателното си становище по таблиците по чл. 4 и чл. 13 при второто четене на законопроекта, след допълнително съгласуване с Министерството на финансите, за да не се намалят значително приходите на бюджета, разбира се, и да не се допусне увеличаване на ефективната ставка спрямо равнището й от миналата година.
Комисията предлага да се регламентира авансово плащане на данък върху общия доход 20 на сто за възнаграждения от участие в управителни, контролни и надзорни съвети и съвети на директорите. Лицата, които получават такива възнаграждения, да нямат право за приспадане на разходи в размер на 30 на сто, както е сега.
Беше направено предложение на тях да им се признават 10 или 15 на сто разходи, което не получи нужната подкрепа.
26 януари 1994 г.
Благодаря. 5.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, проф. Стоилов.
Становището на Комисията по бюджет и финанси ще докладва господин Венцеслав Димитров. 5.4
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председателствуваща, колеги! На две свои заседания, още преди да започне да обсъжда законопроекта за държавния бюджет, нашата комисия обсъди предлагания от господата Николов и Мичковски законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход. На заседанието присъстваха и заместник-министри на финансите - господин Бисер Славков, господин Димитър Костов - и експерти от финансовото министерство.
Комисията подкрепя законопроекта и предлага той да се приеме. Разбира се, това вече не може да стане, съжалявам, защото предложението беше преди второ четене на законопроекта за държавния бюджет, което би следвало да е нормално и което ставаше в течение на последните три години, точно така, четвъртата година се отклонихме. Подкрепят се по принцип предложените таблици по чл. 4 и чл. 13 и ние изразихме надежда господата Николов и Мичковски да не се откажат от тях, защото исканията на финансовото министерство бяха за по-тежки условия за облагане, тоест при по-висока данъчна тежест.
Така че комисията наистина подкрепя тези таблици и ще настоява те да влязат така, както са предложени, за второ четене.
Комисията не възприема предлаганите от Министерството на финансите таблици по горните членове (това са по чл. 4 и чл. 13), тъй като при тяхното прилагане се получава увеличаване на данъчната тежест.
Комисията прави следните предложения по законопроекта:
В – 2 т. 1 да отпадне.
В – 7 в т. 2 да се направят следните изменения и допълнения:
а/ в буква "а" изразът "реализиран от едноличен търговец" да се замени с израза "едноличен търговец".
б/ в буква "б" изразът "за реализирана продукция и стоки и услуги" да отпадне.
в/ в буква "г" изразът "успешното им завършване" да се замени с израза "завършването им".
г/ буква "д" да отпадне.
д/ да се създаде нова буква "л" със следното съдържание: СД/ЗТ 6.1. "л/ т. 12 се заличава".
3. В чл. 13 новите алинеи 8, 9 и 10 от закона да се доуточнят с Министерството на финансите, за да не се затрудни практическото им прилагане.
4. В – 7 т. 6 числото "10" да се замени с числото "20", а второто изречение да отпадне.
Това предложение не се възприе от всички членове на комисията, но все пак получи мнозинство.
5. В чл. 13, ал. 13 изразът "от същата дейност" да отпадне.
6. В чл. 7, ал. 4 да отпадне второто изречение.
7. В чл. 19 от закона да отпадне второто изречение.
8. В – 14 числата "10 000" и "15 000" да се заменят съответно с "20 000" и "50 000".
9. Параграф 8 от Преходните и заключителни разпоредби на закона да се приведе в съответствие с разпоредбите на – 7, ал. 1 и 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
10. В – 22 изразът "– 3 от 151-о постановление на Министерския съвет от 4 август 1993 г. за изпълнение на Закона за държавния бюджет за 1993 г." да се замени с израза "чл. 82, ал. 2 от Указ 56 за стопанската дейност".
11. – 23 да има следното съдържание: "– 23. Параграф 3 се прилага за доходи, реализирани след 1 март 1994 г.".
Но тук аз си позволявам да направя една корекция, която предполагам, че членовете на комисията ще подкрепят и народните представители ще проявят разбиране. Не "1 март", а "1 април" най-просто, защото 1 март вече мина. Докато мине второ четене, ще мине 15, 20 март, може и да стигнем до края на месеца (става дума за прилагане на таблицата по чл. 4, тоест облагане на текущите доходи) и няма да може да стане ефективно с новата таблица облагането на доходите през м. март, а да стане от 1 април. Това, естествено, ще даде малко повече приходи в държавния бюджет от предвидените за м. март. Но затова смятаме, че те няма да бъдат много остро критични, когато се приемат предлаганите таблици по чл. 4 и чл. 13. Тоест една дванадесета ще имат повече доходи от предвидените. 6.2
12. Да се създаде нов – 23 със следното съдържание: "– 23а. Параграф 7, т. 2, 3, 5 и 6 и – 8 се прилагат за доходи, реализирани след 1 януари 1993 г. (това са облекчения и третиране на доходите по чл. 13), а – 7, т. 1 за доходи, реализирани след 1 януари 1994 г.".
Понеже тук струва ми се, че господин Джеров спомена за така наречения патентен данък, аз искам да ви кажа, че комисията отношение на патентния данък, прие го просто за сведение, но не е взела, общо взето не получи необходимата подкрепа, защото мястото му не е в този закон. Подобно предложение не е внесено по официалния ред и който иска да направи, мисля, че сега е моментът на първо четене да се направи необходимото предложение. Но ние общо взето сме на мнение, че патентният данък по-скоро има характер на такса и би трябвало може би в Закона за местните данъци и такси да му бъде намерено място на друго място, защото на практика това не е облагане на общия доход в истинския смисъл на думата.
Това е мнението на комисията. Аз си запазвам правото като народен представител по време на обсъждането да изразя своето собствено мнение по предлагания законопроект.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Димитров.
Уважаеми колеги, имате думата за дебати по законопроекта на първо четене. Моля парламентарните групи да представят ораторите си.
Кой иска думата по законопроекта? Господин Васил Гоцев има думата.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, дами и господа народни представители! Аз искам да обърна вниманието ви на чл. 13, ал. 10, т. 1, буква "а" и "б", където се казва, че "дължимият данък по предходната алинея се определя върху дохода за облагане, който включва и пазарната цена и ц цената на придобиване на ценните книги и пазарната цена и цената на придобиване на притежаване дялове и участие в търговски и неперсонифицирани дружества". 6.3
Пазарната цена на ценните книги, различна от стойността, която е отразена в ценната книга, може да се определи с оглед на фондовата борса тогава, когато тя съществува. Вероятно ще трябва да се види кой е моментът, към който да се определи тази пазарна цена, защото тя винаги играе. Ако трябва да се запази този текст, трябва да се каже към кой момент на тази пазарна цена - към момента на края на годината ли, към момента на облагането ли, към момента на декларирането ли. Затова аз изразявам известни резерви, че в настоящия момент, когато ние нямаме една истинска фондова борса за ценни книги, трябва да стане облагането по този начин.
Колкото се касае до второто, до буква "б", аз мисля, че то е първо неосъществимо, а като е неосъществимо, води до определени трудности. Пазарната цена на дела на един участник, примерно в неперсонифицирано дружество, това е единствено участието в гражданско дружество по Закона за задълженията и договорите на един от съдружниците, този дял не може да има пазарна цена, която да бъде определена, защото за него изобщо пък фондовата борса не може да играе.
Ако се касае до дяловете на други съдружници в едно дружество, което е юридическо лице, също така пазарната цена е трудно да бъде установена при нашите условия. В такъв случай щем не щем ще трябва да се предостави на данъчния служител да определя каква е пазарната цена на това дялово участие. А това води до възможност и за арбитрерност, за злоупотреба от негова страна, и за корупция. Поради това предлагам при второто четене тази формулировка с пазарната цена да отпадне. 6.4 Също така в проекта, който ни е раздаден, няма нещо за този патентен данък, за който говори господин Венцеслав Димитров.
Аз също имам резерви към патентния данък. Той не е данък в техническия смисъл на думата. Щом се раздава по общините това ще бъде такса, но трябва веднага да се види този данък какво означава или тази такса. Те ще бъдат освободени от заплащане на друг данък, на данък общ доход.
В такъв случай, дали с неговото въвеждане данъчната администрация няма да иска да замени трудностите по определяне на данъка и по контролиране на данъчната декларация с едно натоварване на лица да платят нещо, което не съответства на получения доход.
Според мен, един човек, който извършва определена дейност и който ще има задължението да плати този патентен данък предварително, е изправен в настоящия момент, когато още частната инициатива тепърва пристъпва към риска да плати много повече, отколкото е спечелил, а в някои случаи да плати много по-малко, отколкото би реализирал. Вместо да направи това законът, много по-добре е Министерство на финансите да организира добре своята данъчна администрация и да контролира декларирането на доходите и облагането им с един действителен размер на онова, което действително е получено.
А колкото се отнася до разпределението между общините, ние сме поддържали, така гласува и нашата парламентарна група, по-голяма част от постъпленията по данъците да бъдат заделяни по общините. Това е политика на Съюза на демократичните сили, която ние ще изпълняваме и за в бъдеще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Думата има госпожа Свобода Стефанова.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги!
За протокола Свобода Стефанова, Русенски избирателен район.
Твърде скоро сме във времето след гласуването на държавния бюджет, след като този бюджет стана факт и не сме забравили още дебатите, в които Съюзът на демократичните сили обърна внимаМС/ВР 7.1 ние за това, че този бюджет е всъщност такъв унищожаващ културата, образованието, науката, екологията и други дейности.
И сега е моментът да поговорим за това по какъв начин може да се поощри една типично българска черта, която би могла да подпомогне определени дейности, за да не се наредим сред народите, за които е по-удобно да живеят по клоните на дърветата, отколкото на земята. Имам предвид това, че с този бюджет твърде много е възможно да заприличаме на бананова република. (Реплики от блока на БСП)
А, тъй като изчаквах вашите реплики, господа комунисти, има предложение във връзка с възможностите за поощряване на благотворителността. Една черта, която е чужда вам, защото вие сте готови да извадите хапката от устата на обикновения българин, за да я вкарате във вашите уста. (Реплики от блока на БСП)
В момента има една възможност да се поощри благотворителността във връзка със спонсориране на екологичните проблеми, на проблемите от социалната сфера, на здравеопазването, на науката и културата.
Моето предложение, което ще направя в писмен вид за второ четене, ще бъде подкрепено и от колегите ми народни представители от СДС - Русе, тъй като повод за настоящото ми изказване е едно писмо от директора на Средно музикално училище - Русе, господин Хачик Михранян, който е изпратил това писмо не само до мен, до Отец Стефан и до Едвин Сугарев, а и до вас, господа от БКП. Но, за вас благотворителността е празна приказка, а в момента, според мен и екологията, и културата, и науката единствено от благотворителността могат да живеят.
Затова предлагам да бъде включен текст, който да дава възможност на лица, желаещи да спонсорират екологични мероприятия, дейности, свързани със здравеопазването, науката, културата и образованието, да бъдат освободени от данък в размер, който вероятно все пак ще определи Комисията по бюджет и финанси. В разговор с господин Венцеслав Димитров говорихме за 20 на сто, обаче, аз смятам, че не би могло да се слага таван на благотворителност при положение, че има хора, които са готови да подпомогнат, особено говоря за опазване на околната среда, защото за Националния фонд за опазване на околната среда, който се формира към Министерство на околната среда, оттам едва ли ще 7.2 бъдат финансирани екологични дейности, а се финансират разни доклади. Три-четири доклада на една и съща тема, което събужда в мен съмнението, че не се финансират доклади, а личности, които стоят зад докладите.
Затова много ви моля, за второ четене ще бъде направено и конкретно предложение да бъде предвидено благотворителността да бъде поощрена именно като бъде освободена от данъка, за да се създаде възможност в България тези дейности в сферата на образованието, науката, културата, опазването на околната среда, здравеопазването и социалните дейности, които бяха лишени от възможност да съществуват от този бюджет, който в скоро време, преди една седмица, стана закон на България - да бъдат осигурени със живот.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, госпожо Стефанова.
Думата за реплика има господин Георги Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Прощавайте, госпожа председателка, не разбирайте това като реплика.
Очевидно, като съвносител на законопроекта, аз нямах възможност да се спра подробно.
Най-напред искам да подчертая, че за първи път в досегашния законопроект право на дарителство имаха само регистрираните търговци, а в този законопроект се предлага вече: "Всяко лице, което реализира доходи от хонорари, от наеми, от свободни професии...", т.е. извън трудови правоотношения, също да има право на дарение.
Действащият чл. 13, ал. 5 дава възможност: "... до 20 на сто...". Тук можем да оспорваме размера "... дарение в полза на държавата..." и това е в същия законопроект изваден "...от облагаемия доход на лицата по предходната алинея се приспадат следните данъчни облекчения:..." Това го има в законопроекта.
"- дарение в полза на държавата;
- на Българската православна църква;
- на учебни, научни, културни, просветни, здравни, социални...", нещо, което се включи сега като разширение на обхвата. 7.3
"- спортни и туристически институти с идеални цели или на бюджетна издръжка;
- на фондации с благотворителни, природозащитни...", може би трябва да уточним "и екологически".
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (от място): Културни.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Културните са преди това записани. И т.н.
За първи път се включва и деца с увредено здраве или без родители, да се правят дарения в полза на децата, на домовете за такива деца и от отделните граждани, без да се изисква дори документ, когато от хонорара си примерно, или от някакъв друг доход...
Това, мисля, че е едно положително в законопроекта и аз ви моля, нека да разширим обхвата и в този аспект да прецизираме кръга, но да кажем, че в сегашния законопроект това го е нямало, това не е вярно. Просто, в момента се отграничават вече данъчните облекчения от необходимо присъщите разходи и разширяваме кръга на институциите, на сферите, на дейностите, които могат да ползват дарение.
Що се отнася до спонсорството, мисля, че парламентът трябва да приеме действително специален закон за спонсорството, тъй като дарителството и спонсорството като правни понятия са различни. В случая, в този закон става дума само за даренията и аз съм склонен да приема да включим освен природозащитните и екологически, ако те не се покриват - природозащитни с екологически.
Това е едно уточнение, което просто се налага да направя като съвносител на законопроекта.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: С други думи, Вие не репликирате госпожа Стефанова?
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Не. Просто едно уточнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За реплика ли, професор Стоилов?
Реплика към изказването на госпожа Стефанова. 7.4
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Всъщност аз искам чисто професионално, а не да оспорвам мотивите, които предизвикаха изказването на госпожа Стефанова. Това са мотиви за уважение. Те се съдържат и в предложението на организациите, които искат такова преференциално третиране на тези разходи.
Но вижте, тук възниква един остър въпрос, с който се сблъскват бюджетарници, изобщо икономистите, да се намери този баланс между данъчно облекчаване на разходи, правени за тези цели и да не ликвидирате данъчната основа. Следователно, давайки възможност до 20 на сто да бъде намалена данъчната облагаема основа, вие не лишавате лицата след облагането за сметка на своя доход да правят каквито искат дарения. Но ако вие вдигнете понеже улових и такова настроение - числото 20, което изглежда на някои малко (тези дискусии се водиха и в комисиите), ако вие качите това число на 30, на 40, вие силно удряте по облагаемата основа.
Повтарям, трябва да се намери баланс. И изглежда, ползвайки и опита на другите страни в Европа, това число според нас е достатъчно - до 20 на сто. Оттам нататък, без да лишаваме държавата от приходи, всеки може да се подвизава на полето на благотворителността, на дарение. Моля, тези съображения да се имат предвид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Стефанова, искате ли думата?
Заповядайте, господин Неделчев. Госпожа Стефанова направи изказване, репликата Ви е към нейното изказване.
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (СДС): Да, благодаря! Аз всъщност съм съгласен с позициите, които изложи госпожа Стефанова до голяма степен, но репликата ми има и характер на конкретно предложение.
Към ал. 6, която се изменя по съответния начин, да бъде записано освен "институции", "институции и сдружения с идеална цел", защото институцията има характер на държавна институция. Или пък би могло "фондации и сдружения с благотворителни, правозащитни и така нататък".
На две места би могло да бъде записано, просто защото иначе ограничаваме кръга или само във фондациите, или само в НЧ/НП 8.1 институциите, които са просто държавни институции. Съществуват и сдружения с идеална цел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре ще бъде, господин Неделчев, ако формулирате и писмено предложението си. То ще се вземе от стенограмата, но все пак е добре да има и текст.
Кой още иска думата, уважаеми колеги! Господин Илиан Шотлеков, заповядайте!
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги! Аз имам някои конкретни предложения по законопроекта, свързани преди всичко с възможността работодатели (в случая ще бъдат еднолични търговци) или работници, които ще плащат по чл. 4, или по чл. 13 по-скоро, които са реализирали доходи от свободни професии, да могат да се осигуряват доброволно. И доброволните осигурителни вноски, примерно в размер до 20 на сто от минималната работна заплата, да бъдат признати за разходи.
Сегашният законопроект третира като разход само задължителната осигуровка. Аз не виждам защо Народното събрание да не подкрепи едно такова предложение, което аз правя, тъй като това означава акумулирането на средства за точно определени цели, а именно за осигуряване на работници и служители. И то допълнително над размера на задължителната осигуровка.
В крайна сметка по-добре да стимулираме акумулирането на тези средства в такива фондове, отколкото да стимулираме едноличните търговци, пък и работници и служители да правят фиктивни договори за прикриването на доходите.
Тук аз искам да се обърна към колегите от Комисията по бюджета и финансите и към колегите от Икономическата комисия да помислят по едно такова предложение и на второ четене евентуално да го подкрепят, тъй като в много страни, вие знаете добре, разходите, които се приспадат, са за цялото социално осигуряване, а не само за задължителното социално осигуряване.
Така или иначе при положението, в което се намира страната в момента, а именно липсата на възможности да бъдат увеличени пенсиите, защо да не дадем възможност на определени категории работници или на определена категория еднолични търговци, тъй като законът третира тях (аз ще направя предложение и тогава, когато стигнем до облагането на печалбата на юридическите лица), 8.2 те да заделят определени суми, които по-късно да бъдат използвани за повишаване именно на пенсиите или краткосрочните осигуровки на осигурените лица.
В крайна сметка в това предложение има голяма доза социален елемент. И ако то не бъде подкрепено, аз съм дълбоко убеден, че тези средства, които ще се икономисат по този начин, няма да бъдат обложени и отново няма да влязат в бюджета. Защото вие знаете достатъчно добре колко е събираемостта на данъците.
Второто предложение, което ще направя конкретно, това е в ал. 6 на чл. 13, т. 3, където е посочено, че за разходите се приспадат само закупените облигации и акции (става въпрос за едноличния търговец). Аз не зная защо съкровищните бонове не са включени. В крайна сметка съкровищните бонове също биха могли да бъдат един начин за рефинансиране на бюджета, един инструмент, така да се каже, за рефинансиране на бюджета. И ако едноличен търговец желае да закупи съкровищни бонове, по този начин аз смятам, че би могло това да се признае за един разход. Тъй като това са ценни книги, които в крайна сметка по нищо не се различават от облигациите. Идеята на съкровищните бонове и на облигациите е една и съща, съществуването им преследва едни и същи цели в крайна сметка да бъдат набрани средства за бюджета и да бъдат покрити дефицитите на бюджета.
Благодаря ви. Вие разбирате, предложенията ще ги направя конкретно за второто четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Шотлеков.
Заповядайте, господин Димитров, имате думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Госпожо председателстваща, колеги! Искам да направя реплика по първата част от предложението на господин Шотлеков, защото с втората напълно се солидаризирам.
Господин Шотлеков, това предложение, което направихте, е много хубаво, но мисля, че мястото му не е в този закон. Напротив, трябва да има един закон за социалното осигуряване, където да се регламентират социалните плащания, тяхното данъчно третиране и да се знае. Даже и в развитите страни никой не може да прави неограничени по размер социални отчисления, които са освободени 8.3 от данък. В този закон именно ще бъде дефинирано колко доброволни социални осигурявания могат да имат благоприятно данъчно третиране. И те трябва да бъдат еднакви - както за юридическите лица, които сега се третират данъчно по Указ # 56, така и за физическите лица, които се третират по Закона за данъка върху общия доход, а по-точно в бъдеще и то в близко бъдеще се надявам, защото предстои обсъждането на тези важни закони - в Закона за данъка върху печалбата и Закона за данъка на физическите лица заедно със законите за социалното осигуряване мисля, че тези въпроси могат да бъдат третирани.
Обаче, господин Шотлеков, моля ви, не настоявайте това нещо да влиза именно в този закон, защото ще обърка много неща, тъй като ще има неправилно третиране. Ако Вие настоявате за него, трябва да настоявате заедно с него да променим и Указ 56 в една пропорция и така нататък. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Господин Шотлеков, имате думата за дуплика.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаема госпожо председателстващата, уважаеми колеги! Аз бих се съгласил с репликата на председателя на Бюджетната комисия, ако нямаше внесен Закон за отделянето на фондовете, в който същият текст съществува, а именно да се приспадат и доброволните вноски от данъчното облагане. И тъй като в момента обсъждаме един данъчно облагателен закон, аз считам, че за едноличните търговци и за лица, които са реализирали доходи от свободна професия, именно тук е мястото да признаем доброволната вноска като разход.
В противен случай аз казах, че ще направя такова предложение и когато дойде обсъждането на Закона за печалбата на юридическите лица. Но така или иначе този законопроект в момента не се разглежда. И тъй като този закон няма да бъде променян всеки месец аз считам, че Народното събрание тогава, когато приеме Закона за отделянето на осигурителните фондове ще бъде късно да променя Закона за данъка върху общия доход.
И освен това, господин Димитров, аз направих предложение за 20 на сто от минималната работна заплата. Не повече от 20 на сто от минималната работна заплата на тези лица да бъде призната 8.4 за допълнителна осигуровка и тя да бъде освободена от данък. Ако той иска да внася ... Разбира се, има такива бизнесмени, които могат да пожелаят цялата печалба да я прекарат през социалното осигуряване. Аз разбирам, че това е недопустимо и затова предлагам именно един такъв минимален размер - 20 на сто от минималната работна заплата, който, разбира се, може да бъде дискутиран.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Трябва да го предложиш и към чл. 4 тогава.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ: И към чл. 4 го предлагам, и към чл. 13. Разбира се, те са паралелни текстове.
Освен това тук има един текст, който не е достатъчно прецизен, но аз не бих желал сега да го коментирам, например що е това възнаграждение от работа без трудово правоотношение. Това не е никакъв легален термин и той просто би могъл да предизвика много съмнения.
Примерно какво значи работа без трудово правоотношение? Има договор за изработка по гражданско право и нищо повече. Тоест, значи бихме могли детайлно да го определим в закона и да не се допуска едно произволно тълкуване на тези текстове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Кой още иска думата?
Господин Венцеслав Димитров има думата вече не от името на комисията, а като един от народните представители. 8.5
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, колеги! Знаете, че всяка година в продължение на четири години се занимаваме с поправките в един такъв закон. На практика ние поправяме един закон, който се предполага, дай Боже, да действа само до края на годината, като се надяваме, че от 1 януари следващата година вече ще бъдем способни с един приет закон да облагаме общия доход по нов закон. Закон, който е съобразен с практиката в развитите пазарни икономики и преди всичко в западноевропейските страни.
Така че се налага по необходимост да поправяме един закон, който действа сигурно от преди повече от четиридесет години.
По ред по различните елементи от закона.
Най-напред за таблиците. Най-напред, когато видях предложените от господин Георги Николов и Асен Мичковски таблици, аз си направих труда и направих изчисление при 60 на сто инфлация, знаете че миналата година имаше 65 на сто инфлация, да видя как се разпределя данъчната тежест. Установих, че в тяхната таблица данъчната тежест в сравнение с 60 на сто инфлация, в сравнение с миналата година е увеличена с около 1 на сто и затова най-напред, естествено протестирах. Аз също мога да предложа таблица. Въпросът е такъв, коя таблица ще бъде приета зависи най-вече от парламентарното мнозинство.
След това обаче, когато видях какви са възгледите на Министерство на финансите, си промених мнението и реших да поддържам таблицата по чл. 4 и тази по чл. 13 предложена от господата Николов и Мичковски, защото те дават едно по не бих казал благоприятно, отколкото по-ниско облагане на доходите в сравнение с това, което се предлага от Министерство на финансите, което е по-близко до данъчната тежест с миналогодишната таблица коригирана с 60 на сто.
Така че моето желание, господин Николов, господин Мичковски не го виждам е вие да си поддържате първоначалната таблица така както я предложихте на народното представителство с вашия законопроект датиран от 23.12.1993 година. Ако вие предложите така, аз също ще я поддържам, макар че има известни корекции, които не ми харасват много. Това са например вкарването на междинната ставка за облагане 22 на сто, между 20 и 24 на сто. И разбира СМ/ЙА 9.1 се, това съм го изразявал миналата година ставките, които предвиждат облагане на високите доходи над 40 на сто. Вярно, че миналата година имаше друго предложение, което беше прието 52,5. Аз се съмнявам доколко тези ставки работят, доколко еднолични търговци или други, които получават високи заплати декларират подобни доходи или реализират под формата на доходи с размери, които ги облагат с над 50 на сто.
За мен нормално, пак повтарям е максималната ставка да бъде 40 на сто, доколкото това е съобразено с препоръките на международните финансови институции. Максималната ставка при облагането на личните доходи да бъде равна на облагането на ставката при облагането на печалбата, т.е. на данъка върху печалбата, което у нас сме го приели за 40 на сто и сигурно повече няма да е.
Най-простата философия е, че колкото и да ти е голям доходът, нека по-голяма част да седи зад този който реализира, а не за държавата, която на практика не прави кой знае колко нещо за реализирането на тези доходи. Така се реализира и социалната отговорност.
Аз пак ще си направя труда, макар че се съмнявам, че ще бъдат приети, предлагането на социалните елементи в Закона за данъка върху общия доход, което знаете от миналата година, но може и да сте забравили, т.е. една сума да се предвиди за увеличаване на необлагаемия минимум, както по чл. 4, така и по чл. 13 при неработещ член на семейството, а също така и при издържане на деца или учащи до 18 години. Като предложенията не съм ги увеличавал сравнение с миналата година, това са 1200 лева за неработещ член месечно и 1000 малко повече от това, което предложих миналата година беше осемстотин за всяко дете или учащ до 18 години и съответно по чл. 13 предложението е естествено умножено по 12, за 12 месеца с 14 хиляди и 400 за неработещ член на семейството и с 12 хиляди за дете учащ се съответно до 18 години.
Естествено имаме и още предложения, но най-напред бих желал да се спра на духа на промените, които се правят в законопроекта, особено тези, които касаят различните алинеи, преди всичко ал. 5 на чл. 13 - необходимо присъщи разходи и облекчения.
Господа, какво правим точно в момента и какво са направили 9.2 вносителите на законопроекта.
Може би са направили нещо добро, но то е, че привеждат законодателството в съотвествие с практиката. Забележете, аз не зная друг законопроект в нашата пленарна зала да сме го поправяли по този начин.
Имаме един закон който действа, но имаме и една практика която действа. За съжаление практиката не съвпада със закона. И какво правят вносителите. Вносителите казват: нека да поправим закона в съответствие с практиката.
Аз не зная, сигурно има юристи в тази зала, които подобре разбират от законодателна техника, от законодателен процес и т.н., но наистина смятам, че ако продължим да се плъзгаме по тази плоскост, ние на добре няма да отидем. Защото с миналогодишната декларация, която беше подкрепена от парламентарното мнозинство, ние всички узаконихме една практика - данъчна практика с подзаконов един нормативен акт, каквато е данъчната декларация, която се разхожда с приетия закон.
И сега предложението е може би трябва да се съгласим с него, след като виждаме, че в тази зала законите се стимулират да не се спазват, нека по-добре да приведем закона така, както той се прилага, макар че той се прилага незаконосъобразно. Ето това е което правим.
За съжаление, това не е единствения случай. И аз бих желал да обърна внимание на парламентарното мнозинство на две неща, които гласува в последно време и които станаха закони, и които въпреки това не се спазват. Тук благодарен съм, че виждам господин Йовчо Русев.
Господин Русев, кажете спазва ли се това което Вие го предложихте да се гласува за забрана на рекламата на цигари? Напротив, не се спазва никъде. Вижте колко трамваи вървят с "Марлборо", въпреки че на никого на е дошло на ум да произвежда цигари "Марлборо" или да ги продава в трамваите, но те си вървят. Рейсовете си вървят. Такситата с "Ассос" или "Кемъл" си вървят. Направете нещо да се спазва това което ние го правиме. Защото това е едно неуважение към Народното събрание, към законодателен орган. Ние си гласуваме нещо и никой не го спазва.
Съжалявам че го няма тук господин Хасан Али, но по негово предложение ли беше, или по нечие друго беше приет един такъв да не се изразявам с някакви квалификации, Министерският съвет 9.3 определя фиксирани цени на цигарите. Хубаво, Министерският съвет най-накрая няколко месеца след като беше приет закона определи фиксирани цени на цигарите. Мислите ли, че те се спазват? Казахме от 1 март, че ще се спазват. Идете тук на две крачки из бюфета на Народното събрание и ще видите, че дори и в самото Народно събрание тези разпоредби на Министерския съвет за фиксирани цени на цигарите не се спазват. Няма да се спазват, защото никой няма да ги купува. И какво трябва да направим. Дали да ги накараме всички тези хора да спазят законите, или да изменим законите. В случая правим точно обратното. Изменяме законите, съобразно практиката, която беше в Министерство на финансите. Толкова за юридическия казус. Повече няма да се спирам.
Но наистина в чл. 13 се премахват определени облекчения.
Имаме естествено конкретни предложения за представителни, т. 6. Това е ал. 5 на чл. 13 се предлага до 3 на сто от нетния доход. Според мен това е много малко. Според мен, ние трябва да преминем към друг принцип. Принципът на покриване на представителните разходи до определен процент, каквато е практиката например в Германия. В Германия 80 на сто от предварителните разходи се признават за разходи, 20 на сто не се признават и те ще се покриват за сметка на печалбата или кой както намери за добре. Но това е практиката и ние би трябвало да се стремим да се придържаме към нея.
По отношение на предложението на госпожа Свободка Стефанова. Ние в досегашния закон имахме 20 на сто за благотворителни цели, дарения и т.н., екологически обекти, цялото това нещо е изписано и това го приехме, забележете, спомням си, че и господин Петър Берон тук дебатираше по този въпрос още във Великото Народно събрание. После кой знае защо Министерството на финансите, господин Николов, а не законодателният орган определи ли, че приспаданията се отнасят само за регистрираните търговци. Те го определиха. И затова аз сега ще подкрепя вашето предложение или така както го коригирахме в нашата комисия, 20 на сто при спадания за благотворителни цели да се признават не само на едноличните търговци, защото ние наистина слагаме такова ограничение за всички приспадания и ограничения, но те да се признават за всички които реализират. 9.4
Но аз пък не мога да се съглася и с това, което може би поради невнимание Вие отбелязахте по отношение на предложението на Свободка Стефанова. Естествено е, че без документи нищо не може да стане. Който си направи дарение, нека да бъде така добър да си вземе документ, за да има признание.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Да има отчетност.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Отчетност - да, обаче документи трябва да има.
Между другото аз предполагам, че много народни представители са получили едно циркулярно писмо, за което инициатор, доколкото разбрах, е господин Августин Пейчинов. И от различни хора, които се занимават с култура, със спорт, здравеопазването и т.н., се отправят апели към народните представители, аз имам поне двайсетина подобни писма - дайте да направим нещо, да облекчим законодателно даренията. Ами ето това е едно облекчение, което действа вече три години. 20 на сто мисля, че е достатъчно.
Вярно е, че има една постановка в Указ 56, където се признават, господин Славков, само 3 на сто от даренията, обаче то е за юридически лица, но мисля, че когато разглеждаме новия Закон за данък върху печалбата, знаете, че ние го обсъждахме още в началото на миналата година, аз предложих тези 3 на сто да станат съобразно практиката в една страна, каквато е Германия, 10 на сто. И дайте всички да се обединим и да им кажем, че Закон за спонсорството не е необходим. Това, което искат всички, да се стимулира спонсорството, това са ето тези два закона - Закона върху данъка върху общия доход и Закона за данъка върху печалбата. Ако се уреди спонсорството ще върви. Но този, който наистина има благородни цели и иска да дава пари, той ще дава..., недейте да разбирате, че ограничаваме спонсорството до 20 на сто или благотворителните цели до 20 на сто от дохода. Той ако иска може да даде и 50 на сто, може да даде и 100 на сто, целият доход, може и двойно повече от целия доход, откъдето иска оттам да намери пари, да ги дава. Става дума за данъчно облекчение, че получава 20 на сто. И това да се говори, че в България въобще няма стимулиране на спонсорството, не е вярно. И нека да се обединим за това и регистрирани, и нерегистрирани, и всички, да им дадем право на 20 на сто приспадане, естествено, срещу представяне на документи. РД/ЗТ 10.1
Аз пледирам тук за 30 на сто приспадане на всички, които не са регистрирани търговци. Защо? Защото това най-напред ще облекчи самия процес на събиране на данъци, изчисляване, включително и на тези, които дават под наем. Сега за някои от наемодателите се предвижда приспадане 20 на сто, така както беше гласувано преди 3 години, за целите на вътрешния и международния туризъм, дайте за всички наемодатели да сложим 30 на сто, защото някои им ги признават тези приспадания, на други не им ги признават, създават се колизии, пишат писма и ние не знаем как да им отговаряме. Нека да има еднакво третиране на всички.
А това, което е предложила Икономическата комисия, господин Стоилов, за различното облагане на доходите от получаване от управителни съвети и т.н., нека да го оставим засега и да бъде обект на едно прецизно третиране в новия Закон за облагане на доходите на физическите лица, където ще има, и господин Славков ще ви каже, и облагане на прираста на капитал и може би тях ще ги приравним към прираста на капитал или нещо такова. Нека там да потърсим най-прецизната обосновка. Тук да не хвърляме неща, които не са пробирани, не са изпитани в практиката, за да не се наложи по средата на годината да правим разни поправки, каквато беше поправката например, миналата година ли беше, за предварително удържане на 10 на сто от данъка, с което и Министерство на финансите прояви разбиране и тогава беше отменено.
В този смисъл аз се противопоставям и на облагането на дохода от прираст от капитал, който е предвиден тук, макар че се предвижда само при решение на прекратяване на едноличните търговци, тоест на фирмите на физическите лица.
Така че пледирам наистина за 30 на сто приспадане на всички, които не са регистрирани търговци и които имат доходи по чл. 13 подават данъчна декларация и т.н.
Вярно е, че законът е стар и мисля, че ние бихме могли да се ограничим и да не поправяме онези категории, които принадлежат към изминалия период, защото наистина тогава много ще трябва да се занимаваме. Целият закон е направен през 50-те години и т.н. 10.2
Аз все пак се съмнявам в правомерността, господин Славков, на предложението за вкарване на нов чл. 41а, при който се удържат 32 на сто, еднакъв данък, тоест най-прогресивен, на лекторите-чуждестранни физически лица, данък върху полученото възнаграждение преди изплащането. Вярно е, че някои говорят, че аз вземам такива лекторски в чужбина, но мисля, че по този начин ние като че ли дискриминираме чуждестранните лица. Нека да си плащат по нашата ставка. Има си Закон за данъка върху, общия доход. Казва се там кой и как плаща, а не така да се определя. Мисля, че е малко репресивна тази разпоредба и няма да ни представи много добре.
Аз се противопоставям също така и на – 21, господин Николов, от закона, където пише как да се освобождават на практика обезщетенията от репресираните. Не че пледирам да се облагат с данък, но за мене едно обезщетение е обезщетение, то не е доход. И това е един проблем, с който ние трябва да се занимаем и в бъдещия закон да дефинираме точно какво е доход. Обезщетението по принцип не е доход и няма какво да го третираме. Но ако наистина Министерството на финансите настоява, аз също ще настоявам да приемем това, защото не е нормално едни такива обезщетения да бъдат облагани. Но ви казвам, че проблемът е сериозен.
По-хубаво от 1 март да действа облагането по новата ставка. Но след като нямаме възможност, нека да го прилагаме от 1 април.
И пожелавам на колегите от комисията през следващата седмица да проявят разбиране и да разгледаме наистина закона сериозно и да го предложим на второ четене с оглед по-скорошното му приемане.
Аз пледирам за приемане на законопроекта на първо четене. На второ четене вече ще изразя своите възражения по отделните текстове, с които не съм съгласен.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата за реплика има господин Шотлеков.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз взимам повод за реплика от изказването на господин Димитров, във връзка с това, което той каза за обезщетенията. 10.3
Ако приемем, че философията на закона е, че обезщетенията не са доход, то тогава аз питам каква е ролята на чл. 6, новата ал. 2, която се създава, а именно, че обезщетенията, които се изплащат от работодателя при прекратяването на трудовото правоотношение с тях, така да се каже, се увеличава трудовото възнаграждение. Аз съм абсолютно съгласен с това, което каза господин Димитров, че обезщетението не е доход. След като не е доход то още по-малко може да бъде трудово възнаграждение, уважаеми господа вносители, вследствие на което пък то не може да бъде облагано по чл. 4, във връзка с чл. 6, или пък по чл. 13. Това е абсурд. Обезщетението се дава за това, защото лицето престава да получава доходи от трудово възнаграждение. Той компенсира трудовото възнаграждение. То не е трудово възнаграждение. В противен случай вие трябва да кажете, че Кодекса на труда урежда обезщетенията по чл. 222, който вие визирате тук, или пък други обезщетения, свързани с 12-те месечни заплати по закона за пенсиониране на военните и т.н., това имате предвид предполагам, че това са трудови възнаграждения и тогава те трябва да отидат по облагането по чл. 4. Това е абсурд, на който тук аз се натъкнах и използвах повода от изказването на господин Димитров, това, което той каза, или обезщетението е доход и се облага по общия ред, или то не е доход, което е нормалната логика на закона. И не може да бъде третирано нито като трудово възнаграждение, нито пък като доход по чл. 13.
Именно от тази гледна точка явно е изхождал законодателят в – 21, който посочи господин Димитров, че обезщетенията за репресираните са изключени от облагането. Ерго вносителят смята, че другите обезщетения са доход. За мен това е парадоксално. Обезщетения се дават да обезщетят нещо, а не за някакъв доход.
Поради което аз предлагам чл. 6, ал. 2 въобще да отпадне. Новата ал. 2 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Друга реплика ще направи господин Йовчо Русев. След това проф. Стоилов ще има думата. 10.4
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожо председател, уважаеми колеги! В своето изложение господин Димитров обърна внимание на един много важен проблем в законодателната дейност на парламента - механизмите, които принуждават към изпълнение на законите. Ако няма такива механизми, действително, господин Димитров е прав, че по Закона за тютюна, ограниченията за забрана, а забраната за реклама не е пълна, не подействаха изобщо По софийските булеварди, по трамваите на широки платна се рекламират цигари. Очевидно някой има личен интерес да не прилага духа на закона и този интерес не може да бъде на никого друг освен на кмета на София. И той трябва да докаже - ако действително няма личен интерес, да снеме всички платна на рекламата за цигари.
Но аз Ви питам, господин Димитров, така стои въпросът и с прилагането на Закона за борба срещу спекулата. Един закон, който беше гласуван от Великото Народно събрание. Защо се разрушиха всички структури, които трябваше да контролират прилагането на този закон? И това беше направено от предишното правителство. И последната инспекция, която трябваше да контролира прилагането на закона, беше ликвидирана. Ами Вие, господин Димитров, сте един от хората, които направиха съучастник в хаоса по изразходването и осигуряването на приходите на бюджета и президента на републиката, който отмени Закона за Сметната палата.
И аз съм напълно съгласен с Вас, но бих искал да чуя и Вашето мнение какви механизми трябва да има и този закон, за да се осигури действително неговото реално прилагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има за трета реплика проф. Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря.
Две малки несъгласия искам да изразя. Макар че надълго сме обсъждали и числата, и духа на този закон в Бюджетната комисия, няма никакви основания при личния доход, който получават членове и на управителни, надзорни и пр., и пр. съвети, мисля, че е 150 спрямо средната заплата в съответното търговско друСБ/ЗТ 11.1 жество, твърде често срещу 3-4-5 максимум заседания в годината, което признават участници в такива съвети, да бъдат освободени.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Аз не казвам да бъдат освободени, а да плащат по общия ред.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Става дума да му се признават и на него такива необходими разходи. Няма никакви основания, тъй като те нямат никакви разходи. Всички останали алинеи предвиждат случаи, в които наистина трябва да бъдат признати такива разходи.
И вторият въпрос. Ще се съгласи господин Димитров, че при доходите от отдаване под наем наистина има всички основания приспаданията да бъдат в размер по-малък, отколкото в случаите, които се имат предвид в алинеите по-горе - при скулптури, художници и т.н. Анализите на това какви са разходите дават основания за едно такова по-ниско число. И аз смятам, че ние в Бюджетната комисия ще се разберем в периода след първото четене да приемем това, което се предлага от вносителите на закона.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Господин Димитров, имате думата за дуплика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Ще се постарая да бъдат кратък.
Започвам отзад напред.
Господин Стоилов, сега ако направим нещо ново, ето го тук господин Бисер Славков, в средата на март сме. Срокът за подаване на декларациите е 15 април. Хората няма да отидат на 15 април, хората ще отидат сигурно на 10, а може би и на 5. Те не могат да направят нов образец на декларация, ако тя трябва да се направи съобразно с това, което искате. После някои ще протестират, че ги облагаме за доход със задна дата. Може би, господин Стоилов, ако искате да направите това свое предложение, би трябвало да е за доходи, които са реализирани след 1 януари 1994 г. Направете това и за наемите. Но недейте пипа старите декларации, защото те не могат да извършат. Аз даже си спомням и Вие знаете много добре, че по време на заседанието на комисията предложих всички, които си платят данъците до края на март, да имат възможност да платят с 5% премия, тоест с 5% по-малко. Защо? Защото знаете, че се предполага, че ще подадат декларации до 15 април, а ще платят до 15 май. Инфлацията ще бъде много 11.2 по-голяма от 5% и нека да ги накараме да внесат по-рано парите. Не знам защо финансовият министър не подкрепи това искане и с това мисля, че не подкрепи събирането на пари в бюджета точно в момента. Аз ще ви кажа, че в момента в касата, откъдето тегли пари и парламентът, пари няма. Защо няма пари? Защото няма кой да си плаща в момента данъците. А можеше да има, ако бяхме малко по-мъдри всички ние с вас.
Толкова по Вашата реплика.
Репликата на господин Русев.
Господин Русев, както обвинявате кмета на София за рекламите, може би ще обвините и председателя на Народното събрание, че не упражнява контрол върху бюфетите и цигарите се продават на двойно по-ниски цени, отколкото са обявени от Министерския съвет. След всеки закон ние пишем кой трябва да го изпълни. Във всеки случай нито е председателят на Народното събрание, нито е кметът на София. Има си Министерски съвет, но виждате, че и те имат сериозни проблеми и не могат да правят тези работи. Вижте какво пише в "Малкия принц": "Един добър генерал дава само такива заповеди, които ще бъдат изпълнени". Аз тук ви предупреждавах: не приемайте безумни постановки, които няма да могат да бъдат изпълнени.
По възражението на господин Шотлеков. Господин Шотлеков, Вие сте напълно прав и ние този въпрос го разисквахме в нашата комисия. Но вижте какво пише в ал. 1 на чл. 4. Наистина това го пише. Именно затова ние сме принудени да слагаме други неща. Ето: "Лицата, които получават доходи по силата на трудови правоотношения - заплати, надници и приравнени към тях възнаграждения и обезщетения без възстановените суми и т.н., се облагат по следната таблица". Тоест те пишат, че и обезщетенията се облагат по следната таблица. Едно безумие, което едно време са го приемали кой знае как. Но сега това ни е натресено на нас и ние трябва да се оправяме.
Така че трябва да направим изключение и ако правите предложение, направете предложение думата "обезщетения" да отпадне. И наистина това нещо трябва да го гласуваме следващия път - ал. 1 на чл. 4, господин Стоилов.
Това са моите възражения. 11.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Иска ли още някой думата по закона?
Господин Бисер Славков иска думата. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал накратко да се спра на основните въпроси, около които се водиха предложенията и дискусията.
Първият от тях, може би най-важният, това е за таблицата, която е предложена към този проект. Тук се спомена, че има и един вариант, предложен от Министерството на финансите. Разликата в двата варианта на таблицата по чл. 4 касае единствено изтеглянето с един етаж на ставките и съответните размери за облагане. Искам да споделя, че при варианта, който е разработило Министерството на финансите, при едно средно данъчно облагане от 14,2 средна данъчна тежест за 1993 г., тази таблица предлага едно минимално намаление и средната данъчна тежест по нея за 1994 г. ще бъде 13,48. Предвид на това, че тя е обвързана и с разчета по приходите от данък общ доход, аз бих предложил просто сега при обсъждането между двете четения да се направи един анализ по всеки един етаж от основните, в които е основната маса данъкоплатци за страната, за да може наистина реално да се прецени какъв ще бъде резултатът при облагане с предложените две таблици.
Вторият съществен въпрос, около който се водиха интересни дебати, в началото беше предложената идея за патентен данък. Бих искал да споделя, че този вариант е изграден преди всичко на няколко принципни предложения.
Първо, той засяга един ограничен кръг от данъкоплатци. Това са преди всичко лица, които извършват определени занаятчийски услуги и таксиметрова дейност с лек таксиметров транспорт.
Вторият момент е, че с този патентен данък се предлагат едни минимални размери за облагане като сума в лева и се предлага да се предостави правото на общините с решение на техните сесии да определят крайния размер на този патентен данък. Целият размер на патентния данък се предлага да бъде в приход на местните бюджети. Тоест това е едно предоставяне на възможност на местните управи да увеличат приходите си в местния бюджет. 11.4
И третият принцип, че във всички случаи когато лице, което упражнява определено занаятчийство в този кръг, може да заплаща този данък от момента, в който почва да действа през годината и обратно, ако предварително, преди изтичане на годината приключи своята дейност, ще му бъде възстановена съответната част.
При това положение се създава изключително лек механизъм, който ще бъде за облагане на тази категория данъкоплатци.
По отношение на следващия въпрос - за предложеното облагане на чуждестранни лица, които тук под формата на лекторски, консултантски и други услуги ще бъдат облагани, трябва да спомена, че при сегашните механизми на действащия Закон за данъка върху общия доход подобно облагане реално не се върши и всички тези чуждестранни лица идват при вас, взимат си хонорарите и си отиват, тъй като те реално трябва да подадат декларации по чл. 13 след изтичане на годината. Сами разбирате, че физически това не е възможно и никой чужденец няма да дойде, за да си подаде тук декларацията и да бъде обложен. При това е въведен един справедлив принцип, тъй като се приема една ставка за облагане при мястото на източника на получаване на дохода, която е съобразена със средната тежест за облагане като ставка по таблицата, която в момента се предлага.
По отношение на следващия въпрос, който беше дискутиран - нарастване на капитала, аз мисля, че първо трябва да се има предвид, че става дума само за онези случаи, когато определено лице - едноличен търговец ликвидира своята дейност. В останалите случаи въобще не се облага нарастването на капитала.
И второто е, с оглед да се избегнат евентуалните затруднения при ползване на пазарна цена, ние бихме могли да обсъдим и да предложим текст, с който вече да се борави с дялове на съответните съдружници, които участват в тези дружества, а също така да се преложи и допълнително текст да бъдат сторнирани или поточно коригирани в случая всички онези данъчни облекчения, които е ползвало едно такова лице, което ликвидира своята дейност през годината. Мисля, че това е значително справедливо и може обективно и точно да бъде определено. БП/НП 12.1
И още един последен въпрос. Бих искал да обърна внимание специално на поставения накрая от господин Шотлеков проблем за обезщетенията. При сега действащия режим на облагане в тази част следва да се гледат във взаимна връзка чл. 4 и чл. 2, буква "з". Така че при всяко положение в момента тези уточнения са необходими, иначе би се получило едно, буквално казано, объркване, тъй като поначало обезщетения имаме, свързани и със задължителнни имуществени застраховки, имаме обезщетения, свързани с доброволни застраховки, имаме обезщетения по линията на социалното осигуряване. Това са реално три клона, бих казал, които трябва да бъдат прецизно дефинирани. Ако това не бъде направено, всяка фиктивна промяна с махане на думичката "обезщетение" в чл. 4 би довело до абсолютно объркване.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Славков.
Иска ли още някой думата? Тъй като повече никой не иска думата, пристъпваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход.
Моля режим на гласуване. Гласува се на първо четене законопроектът. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход.
От общо гласували 187 народни представители, за 184, против няма, 3 се въздържат. Законопроектът е приет на първо четене.
Моля господин Джеров или господин Мулетаров да заповядат в пленарната зала, за да кажат възможно ли е да се продължи с второ четене на Законопроекта за съдебната власт, тъй като това е следващата точка от днешната програма.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Госпожо председател, аз ще моля да бъде отложена тази точка за следващото заседание, когато ще имаме законодателна работа, евентуално сряда, за да може да се доокомплектова главата, която следва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Моля режим на гласуване. Гласува се отлагане разглеждането на точка втора за следващо заседание. Моля гласувайте. Няма текстове, по които да работим, но не можем да решим въпроса без волята на залата. 12.2
От общо гласували 169 народни представители, за 98, против 31, 40 се въздържат. Приема се предложението. Благодаря ви.
Преди да продължим със следващата точка, ще има почивка. Моля да се подготвят докладчиците по нея. Ще продължим с второ четене на Законопроекта за специалните разузнавателни средства. Ще присъства министърът на вътрешните работи Виктор Михайлов.
Давам 30 минути почивка. (Звъни)
(17 ч. и 10 м.)
12.3(След почивката)

17 ч. и 50 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Заседанието продължава. Кой ще докладва второто четене? Господин Джеров дава знак, че ще е той.
Господин Джеров, имате думата.
Тук е и министърът на вътрешните работи Виктор Михайлов.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При 45 души дали има кворум, госпожо председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Кворумът бавно нараства.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преброих ги. Засега са 45 души...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Преди гласуване може да се поиска проверка на кворума.
Аз моля господа квесторите да поканят народните представители да влязат в пленарната зала.
Господин Джеров, моля да заемете мястото си и да започнете докладването на второто четене на законопроекта.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Аз искам думата по процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Процедурен въпрос? Заповядайте, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председателстваща.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Моето процедурно предложение е дебатите по второто четене на Закона за специалните разузнавателни средства да бъдат отложени, тъй като в Законодателната комисия направените предложения, а те не са никак малко, ще се убедите по-нататък, не са били разглеждани и не са били гласувани.
Що се отнася до това, че аз съм ги внесъл, разбира се, на 2 февруари 1994 г., това е достатъчно, както се казва, рано, за да могат тези мотиви да бъдат обсъдени в Законодателната комисия и съответно Законодателната комисия да вземе отношение по този въпрос.
Аз прегледах старателно стенограмата на Законодателната комисия. Там поставените въпроси по точки от мен не са гласувани и мотивите не са прочетени. В този смисъл ми се струва и за СД/ВР 13.1 порочна практиката така щото народните представители да не могат да се запознаят със съответните мотиви, които предизвикват внасянето на промени в законопроекта (специално в случая става дума за законопроекта за специалните разузнавателни средства), и биха могли да гласуват, без да са запознати с конкретните текстове и най-вече с мотивите към тях.
Това е моето предложение, уважаема госпожо председателстваща - да се отложи разглеждането, тъй като зная, че и други предложения, доколкото ми е известно, също не са били разглеждани в Законодателната комисия.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Противно становище? Господин Мулетаров.
Направено е предложение да се отложат разискванията. Правилникът дава възможност да се чуе и обратното становище. Думата има господин Мулетаров.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, нЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Спас Мулетаров, Парламентарен съюз за социална демокрация.
Всички предложения по този законопроект, приет на първо четене, направени в съответния срок и писмено съгласно правилника, видно от стенограмата, която съществува и мога да ви представя, госпожо председател, са обсъдени, гласувани, приети или отхвърлени от Законодателната комисия.
Ако господин Михайлов действително има предложения и те по някаква техническа причина или грешка са пропуснати, няма никаква пречка да бъдат гласувани в пленарната зала. Но при обсъждането на второ четене на законопроекта в стенограмата не съществуваща негови писмено направени предложения. И пак повтарям: няма пречка той, ако ги е направил и докаже това, да ги мотивира тук и те да бъдат поставени на гласуване.
Затова считам, че следва, госпожо председател, да не поставяте на гласуване предложението, тъй като то не отговаря на реалната действителност. Да започнем обсъждането на законопроекта по доклад на председателя на Законодателната комисия. А господин Михайлов не е лишен от възможността да направи предложенията си, ако те са извършени в съответствие с правилника. 13.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Господин Джеров, и Вие искате думата. Заповядайте. Процедурният въпрос ще се гласува.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Според чл. 39, ал. 2 това не е направено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре, господин Михайлов. Понеже ще се постави на гласуване Вашето предложение, преди това нека да чуем председателя на Законодателната комисия. Кажете, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това, което каза господин Мулетаров, е перфектно, разбира се. Към него бих добавил и следното. Има предложения от нашия колега господин д-р Михайлов, но те са по съществото. След като има законопроект, който е съвсем специфичен, Законодателната комисия не може да разглежда по същество предложенията, направени от един народен представител. Както когато гледахме законопроекта за кръвта, ние се съобразихме със специфичните виждания на специалната комисия. Но Законодателната комисия не може по същество специализиран закон да гледа.
И затова тук би трябвало, това, което каза д-р Михайлов, по този въпрос да вземе отношение съответната специализирана комисия по националната сигурност. Тя може по съществото да каже дали една теза или друга е правилна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Моля, режим на гласуване. Гласува се предложението на д-р Васил Михайлов да се отложат разискванията по законопроекта, т.е. да се отложи второто четене на законопроекта.
Гласували са 191 народни представители, за са 67, против - 95, 29 се въздържат.
Предложението не се приема.
Започваме с второто четене на законопроекта. Имате думата, господин Джеров. 13.3 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При положение, че започваме второ четене на нов законопроект първо трябва да се постави на гласуване заглавието.
Предложено е от двете комисии, тази по Националната сигурност и Законодателната комисия заглавието на закона да гласи: "Закон за специалните разузнавателни средства".
Има предложение, постъпило от д-р Михайлов за друго заглавие. Ще моля той да си го докладва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Михайлов, имате думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви госпожо председателстваща!
Моето предложение е за друго име на заглавието на този законопроект, тъй като и Комисията по национална сигурност станаха доста сериозни дебати дали това име съответства на материята, която е обхваната от проектозакона.
От друга страна, разбира се в "Държавен вестник" Наредба # 12 от 6 януари 1994 г. урежда материя, която е със същото име, т.е., материята е за използване на специалните разузнавателни средства. Това е Министерството на вътрешните работи и почти изцяло проектозакона повтаря тази Наредба # 12.
Има, разбира някои моменти, които са по-различни, но в крайна сметка включително и представителите на Националната разузнавателна служба поставиха въпроса дали не е удачно да се запази в някаква форма старото название на тези средства, като след консултация със специалисти в тази област, моето предложение е за едно заглавие, което по същество точно обхваща материята на законопроекта, с който се занимаваме. А именно, наименованието да стане така: "Закон за използване на информацията, придобита с технически средства за разузнаване".
По този начин ние поставяме, както се казва нещата по местата им.
Аз разбирам, че Законодателната комисия не е разглеждала тези предложения по същество, но в някаква степен тя трябваше да заеме своето становище именно от юридическа гледна точка. А така нареченият Закон за специални разузнавателни средства определя един кръг възможности, които не са много ясни - за предмета на дейност ли става дума, за резултатите ли, иформационМС/ЙА 14.1 ните, от вече извършена дейност със специални средства и в крайна сметка какво точно регламентира този законопроект.
Считам, че това име, което предлагам отговаря много точно на същността на законопроекта. Това не е само мое становище, а е становище на хора, които се занимават в тази област, включително е съобразено и с чуждестранните законодателства в този аспект. Така че това е моето предложение за заглавие на този закон.
Ако е необходимо, аз бих могъл и в хода на по-нататъшните дебати да обясня защо все пак в подробности е необходимо да се промени това заглавие и да бъде "Закон за използване на информацията, придобита с технически средства за разузнаване", а не въобще "Закон за специалните разузнавателни средства".
Благодаря ви за вниманието, уважаеми колеги и господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Дърмов, Вие ли ще вземете думата?
Нека министърът да чуе и други аргументи.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП, "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз ще се противопоставя на така изложеното становище от господин доктора Михайлов, тъй като ако проследим по-нататъшното изложение и логиката на закона ние ще видим, че тук става дума не само за технически средства, ами за специфична, бих казал традиционна полицейска практика и в тази връзка, ако ние променим заглавието до голяма степен ще изместим предмета на закона, който ние вече сме гласували по принцип на първо четене и ще го ограничим единствено и само до използването на информацията от техническите средства.
Целта на закона е не да обхване реда на използването на информация, а да регламентира цялостния процес по средствата и методите, и начините за тяхното прилагане и едва в последствие за използването на тази информация, поради което, аз моля народното представителство да подкрепи заглавието, внесено от Законодателната комисия и от вносителя - Министерският съвет, а именно да се нарече "Закон за специалните разузнавателни средства".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Господин Слатински иска думата. 14.2
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (СДС): Госпожо председателстваща, аз предлагам да се разберем помежду си и да изхвърлим всякаква самодейност в обсъждането на този законопроект. Изказването на господин Васил Михайлов изобщо не ангажира Комисията по национална сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Министър Виктор Михайлов има думата.
МИНИСТЪР ВИКТОР МИХАЙЛОВ (от място): Отказвам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Отказва да се аргументира.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): За дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това реплики ли бяха или изказвания?
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (от място): Моето беше изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Изказвания бяха. Не, не, изказвания бяха, господин Михайлов.
Господин Джеров, аз Ви моля да заемете мястото си.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Ами това не беше ли реплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Никой не Ви репликира, доктор Михайлов.
Гласува се предложението на господин Васил Михайлов за заглавие на законопроекта.
Моля, режим на гласуване. Моля гласувайте!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Той предлага - закон за използване на информацията, придобита с технически средства за разузнаване - за да знаем за какво гласуваме. (Шум и реплики от блока на СДС)
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (от място): Какъв е предмета на този закон? Информация ли е предмета? (Шум и реплики от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В процедура на гласуване сме. След това ще Ви дам думата, господин Драгиев. (Шум и реплики в блока на СДС)
Моля, спрете гласуването! Спрете гласуването!
Господин Драгиев, заповядайте, но моля да се реагира по-бързо.
Кажете какъв е основният проблем при определяне на наименованието.
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (СДС): Вижте, колеги, аз неслучайно възразявах и в Законодателната комисия. 14.3
Трябва да се уточним, тук господин министър Михайлов може да ни помогне най-добре. Какъв е предмета на този закон? Информацията ли е предмет на закона или средствата са предмет на закона? Ето това е важното, господин Дърмов. И това го разберете най-накрая. Защото има специална материя, но има и чисто юридическа проблематика, която трябва да покрие тази специална материя. Това е проблемът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Министър Виктор Михайлов иска думата.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ВИКТОР МИХАЙЛОВ: Госпожо председател, дами и господа народни представители!
Аз считам, че предложеното от Законодателната комисия заглавие е най-точно, тъй като се касае за използването на специални разузнавателни средства, а информацията, добита от специалните разузнавателни средства се използва по определен, посочен в закона ред и от други закони, ако някога приемем както в западните страни да ползваме тези средства и като доказателства в процес.
Този закон регламентира точно използването на специалните разузнавателни средства, а не доказателствата и данните, събрани по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Господин Джеров, заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, на мен ми се струва, че просто не може да се приеме заглавието. Моите уважения към доктор Михайлов изцяло, но просто не може да се приеме заглавието - Закон за използване на информацията на резултатите. Това не е предмет на закона. Той не се занимава с получената информация, а с начините за събиране. Тъй че ако възприемем заглавието - за информация, за използване на информация - трябва да спрем гласуването и да направим нов закон, който да третира резултатите.
Затова, моля да не бъде възприето предложението на доктор Михайлов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Гоцев иска думата.
Заповядайте. 14.4
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз поддържам заглавието такова, каквото е. Какво пише по-нататък в закона: пише какви са средствата, пише при кои случаи могат да се използват, пише кой може да разпореди да се използват. А как да се използва информацията е въпрос на Наказателно-процесуалния кодекс и ако ние тук някъде имаме възражения, казвам ние, нашата парламентарна група, то е защото има отклонение от Наказателно-процесуалния кодекс.
Следователно, където има отклонение ние ще си кажем думата, но заглавието отговаря на онова, което е съдържанието на закона и аз моля да го гласуваме така, както е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Иска ли някой думата?
Моля, режим на гласуване. Гласува се предложението на гоподин Васил Михайлов, тъй като то се явява заместващо предложение.
Гласували общо 194 народни представители. От тях 17 за, 157 против, 20 въздържали се.
Отклонява се това предложение.
Сега се гласува заглавието, предложено от Законодателната комисия и от вносителя. Моля, гласувайте!
Гласували общо 178 народни представители. От тях 155 за, 19 пхротив, 4 въздържали се.
Приема се на второ четене заглавието на законопоректа.
Господин Джеров, следващия текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Законодателната комисия предлага следното съдържание на чл. 1.
"Чл. 1. Този закон урежда условията, реда и контрола за използването на специалните разузнавателни средства".
Д-р Михайлов предлага в чл. 1 след думите "използването на" ... "Този закон урежда условията, реда и контрола за използването ...", той предлага да се допълни с думите "използването на информацията", придобита с техническите средства за разузнаване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Гоцев има думата.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми госпожа и господин председателстващи, дами и господа! Аз бих предложил този член въобще НЧ/НП 15.1 да отпадне и затова не е необходимо писмено предложение. Какво се урежда в един закон следва от текстовете, които има в него (Шум и реплики в залата) Един момент, така е. И ако вземете което и да е модерно законодателство, няма да видите в текста на чл.1 на съответния закон да пише какво се урежда в закона. Това се използваше в миналото и според мен беше дефект на законодателството.
Какво пише в един закон личи от текстовете в него. Ако в този член пише, че се урежда едно, а в текстовете се вижда друго, тогава текстът на чл. 1 не значи нищо. А сега ако започнем да гледаме детайлно, ще видим, че този текст нито е пълен, нито е най-точен.
Поради това предлагам текстът да отпадне, а следващите разпоредби ще ни покажат какво урежда този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря. Думата има господин Дако Михайлов.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Аз донякъде подкрепям предложението на д-р Михайлов поради други съображения. Вижте чл. 14 - "контролът по използването на специалните разузнавателни средства и на събраните данни се осъществяват от министъра на вътрешните работи", а в чл. 1 говорим само за разузнавателните средства. При това положение ние просто в целия закон имам чувството, че объркваме разузнавателните средства и събраните данни от тях. Трябва да бъдем много внимателни в това отношение.
Или трябва да се допълни чл. 1 така, както той предлага, или предложението на господин Гоцев - дали е правилно, вие ще прецените - следва този текст да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Михайлов, министър на вътрешните работи.
МИНИСТЪР ВИКТОР МИХАЙЛОВ: Аз мисля, че и да остане, и да го махнем този текст не е от особено значение, защото понататък материята е развита изцяло. Но добавката на д-р Михайлов просто не е необходима ако се приеме чл. 1, тъй като позоваването на чл. 14, че министърът на вътрешните работи преценява използването на тези средства и данните е развит в предни текстове, където е казано, че тези, които не вършат работа, се унищожават и така нататък. Този въпрос е уреден в закона. 15.2
Така че дали ще падне или ще остане текстът не е от особено значение. Нататък нещата се развиват в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Дърмов, имате думата по чл. 1.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги! От законодателна техника чл. 1 е необходим. И както виждам, че е тръгнало, нека все пак нашата аргументация против приемането на този закон и регламентацията на тази материя да бъде пренесена по същество, а не да използваме чисто формални моменти и до голяма степен да изнасяме проблема на спора извън предмета на разглеждания от нас закон.
Затова аз призовавам народното представителство да приеме чл. 1 така, както е представен от вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Соня Младенова, ще вземете ли думата. Министърът беше ясен - и да отпадне текстът важно е съдържанието.
Не Ви видях, господин Савов. Госпожа Младенова, прощавайте, нека като председател на парламентарна група първи да вземе думата господин Стефан Савов. 15.3 СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Господин Дърмов, разберете, че в случая ние не правим тук някакъв театър, за да можем да разтеглим закона. Все пак този закон е от огромна важност и разбира се, както по чл. 12, ние ще видим, че днес ние, утре вие, и т.н. може да бъдат заплашени. Така е. Обаче в политиката ние не трябва да правим тези неща, с оглед на политиката, защото вече сме една парламентарна демократична страна или най-малко се опитваме да бъде такава.
Но искам да разберете, че тук, когато спорим по този въпрос, информация, данни и т.н., те не са толкова безобидни и просто би трябвало да обмислим хубаво целия този проблем. На мен ми се струва, че предложението на господин Гоцев, както и господин министърът каза, може да отпадне чл. 1 въобще, защото в края на краищата ние няма защо тук сега да гласуваме, за да внесем един нов момент, какъвто е информацията, и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Савов. Нека госпожа Младенова вземе думата. Тя разбира от законодателна техника.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз се изправям пред вас с молба да не приемате становището на господин министъра Михайлов за отпадане на чл. 1. И на господин Гоцев е предложението, но някак си, считам, че не е колегиално да атакувам господин Гоцев, защото той участваше в сътворяването на един друг закон за нормативните актове, не искам там да се впускам в подробности.
Уважаеми колеги, ключовата дума на чл. 1, освен че е необходим чл. 1 от чисто законодателнотехническа гледна точка, ключовата дума е и контролът за използването. Защо? Става дума за подслушващи и други специални средства, с които хората се поставят в една доста неизгодна позиция. Вие правилно, колеги от СДС, констатирахте за използването на данните и как тези данни и на какво депо отиват. Но за да стигнем до възможност за контролиране на тази информация, ние трябва да приемем именно чл. 1.
И тук господин министър Михайлов прояви завидна за мен гъвкавост, за да избегне именно от отговорността на контрола. СМ/ВР 16.1 Конституцията ни дава правата и затова аз ви предлагам, нека да приемем чл. 1 такъв, какъвто е предложен от Законодателната комисия и така внимателно да следим развоя на събитията надолу, разгръщането на закона, за да осъществим правилно нашите конституционни правомощия по защита правата и интересите на гражданите в страната, независимо от това коя политическа власт управлява.
Благодаря ви.
Нека да гласуваме за чл. 1 така, както е предложен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Въпросът за контрола е решен в чл. 14 от закона.
Имате думата, господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, в Закона за нормативните актове не съм имал никаква възможност да участвам, но го познавам добре. Именно в Закона за нормативните актове е казано, че всеки текст трябва да има нормативно съдържание. И ако госпожа Младенова познаваше по-добре този закон, щеше да види, че моето предложение е да отпадне в съответствие със Закона за нормативните актове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Младенова направи изказване, на него направи реплика господин Гоцев. За реплика заповядайте, господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че никой народен представител не би се противопоставил поначало на нашата колежка Соня Младенова. Обаче работата е там, че думите имат магическо съдържание само сред първобитните народи. А тук думата "контрол" като я кажем, а след това в целия закон въобще не се разбира къде е този контрол и как се провежда, в такъв случай какъв смисъл има като кажем "контрол". Да помислим по този въпрос. Имаме за контрол, че министърът има известни права да унищожава и т.н., но къде е контролът. Има ли казано, че този контрол се осъществява от Народно събрание или по някакъв начин. Мисля, че, господин Дърмов, ще приемете това нещо. Направете изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Минчо Минчев ще направи изказване. Ще Ви дам думата, господин Минчев. Благодаря Ви.
Други реплики няма.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, 16.2 аз съжалявам, че ще трябва да отговоря малко по-остро на господин Савов, заради него ползвам правото си на дуплика.
Уважаеми колеги, нашето право на контрол е ексконституцио и когато ние следваме Конституцията и даваме правомощия във всеки закон на държавния орган по приложението на закона, в случая специалните служби под ръководството на господин министъра Михайлов, ние после чрез парламентарния контрол и с другите средства, производни на този контрол, упражняваме непосредствено въздействие върху крайния резултат на неговата дейност.
Аз предлагам процедурно да спрем дебатите и да гласуваме текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате думата, господин Савов, като председател на парламентарна група.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Госпожа Младенова, Вие сте съвсем права, че контролът е ексконституцио. Обаче, кажете ми, когато тук се казва в чл. 1, не се казва нищо за Конституцията, а се казва "Този закон урежда условията, реда и контрола". Добре, обаче ние не виждаме тук контрола. Тогава ние можем да кажем: "Този закон урежда условията и реда за използване на специалните законодателни средства." А да кажем, да допълним с едно изречение, че правата на гражданите са запазени с Конституцията, с нормите на основния закон. По този начин да го кажем. Но не, че контролът от този закон зависи, това е мисълта ми. Това е, което пледирам, може да бъде прието като една обща теза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Минчо Минчев, имате думата за изказване.
МИНЧО МИНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Аз съм напълно съгласен с това, което господин Савов предлага, с това, което и колегите казаха. Но имайте предвид, че става въпрос не само за парламентарен контрол, но става въпрос за един контрол за използването на оперативно-техническите средства именно в оперативно-технически порядък. Това също трябва да се има предвид, когато четем чл. 1 от закона. А това е една съвсем специфична материя и мисля, че ние не може да я пренебрегнем, тъй като в крайна сметка Министерство на вътрешните работи е този орган, който трябва да контро16.3 лира използването на оперативно-техническите средства, а те са една твърде сложна и многообразна гама. Така че в никакъв случай ние не може да избегнем термина "контрол".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Михайлов, Вие се изказахте по чл. 1 и втори път не може да вземете думата.
Има думата господин Дърмов и да приключваме, за да гласуваме.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин Савов, аз искам да Ви направя реплика. Съжалявам, че трябва да навлезнем в теорията на контрола. Контролът може да бъде предхождащ, текущ и последващ. Това, което госпожа Младенова приведе като пример, това е последващият контрол, така нареченият парламентарен контрол върху дейността на министерствата. Освен това в текста на закона, чл. 6 имплицитно се съдържат контролът, осъществяван от прокуратурата, където именно разрешенията на специализираните органи се санкционират за прилагане от прокуратурата, която има основното задължение да следи и да контролира законността в тази държава, поради тази причина. А текущият контрол се осъществява от администрацията. Има едно своеобразно разпределяне на властите. Но аз мисля, че все пак Софийският университет е от другата страна на улицата.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Дако Михайлов, имате думата за изказване по чл. 1. 16.4
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Господин председател, колеги! Ние поначало отклонихме темата. Господин Джеров докладва предложението на колегата Васил Михайлов за допълнение на чл. 1, че освен условията и реда, и контрола за използване на специалните разузнавателни средства, колегата предлага "и получените данни". И при това положение чл. 1 е основен текст и аз не виждам как няма да включим в този контрол и данните, при положение, че в чл. 5, аз ви прочетох чл. 14, но вижте чл. 5: "Право да използват специални разузнавателни средства и събраните чрез тях данни". Става въпрос тук кой ще осъществява контрол и какъв контрол. Не става въпрос за контрол върху какво? От една страна върху средствата, от друга страна, върху получените данни.
И при това положение предложението на колегата Васил Михайлов е съвсем правилно, а ние просто отклонихме въпроса. Трябва да се подложи на гласуване именно това допълнение, което колегата Михайлов прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Първо трябва да подложим на гласуване предложението на господин Васил Гоцев за отпадане на чл. 1. Ако не се възприеме, тогава ще предложим на гласуване предложението на господин Васил Михайлов за допълнение.
Моля, режим на гласуване. Чухме и министърът на вътрешните работи. Гласуваме предложението на господин Гоцев за отпадане на текста на чл. 1.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 191, за отпадане са 61, против 94, 36 се въздържат.
Отклонява се предложението.
Следващото предложение е предложението на господин Васил Михайлов за допълнение на текста, предложен от Законодателната комисия.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме предложението на господин Васил Михайлов за допълнение на текста.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 181, за 75, против 91, 15 се въздържат.
Отклонява се и второто предложение.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста, предложен от Законодателната комисия. Текст, който ви е раздаден.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 185 народни представители, за 115, 60 са против, 10 се въздържат.
Приема се текста, предложен от Законодателната комисия. РД/ЗТ 17.1
Заповядайте, госпожице Русева, за обяснение на вот.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Гласувах срещу този текст не само защото имаше чисто юридически възражения, а защото в този закон има едно узаконяване, едно връщане, едно даване на прекалено много власт в лицето на един министър на вътрешните работи. Далеч съм от мисълта да засягам личността на господин Михайлов. Той в момента е министър, утре може да е някой друг.
Какво представлява контрола върху този закон? Контролът по използването на специални разузнавателни средства и на събраните данни, забележете, се осъществява от министъра на вътрешните работи.
Госпожа Младенова ме убеждава, че чрез парламентарни питания аз мога да контролирам министъра. Къде има в Конституцията отговорност, че министърът трябва да ми отговори точно и дали аз мога да проверя по някакъв начин дали неговата информация е точна, дали той не ме заблуждава. Така че единственият човек, който ще е въздесъщ по този закон, ще бъде министърът на вътрешните работи. Това е вече повече и от старата Държавна сигурност.
Аз нямам нищо против, утре министърът може да е от СДС, другия ден от НСД и т.н., това няма значение, но не мога да си представя, че само едно единствено лице от правителството ще контролира как да се използва това и цялата информация от него. Това ако не е отваряне на врата за една полицейска държава, здраве му кажи. Тежко и горко на гражданите, защото няма нито съдебен контрол, нито така наречения "прокурорски надзор", както се опитват да ни заблуждават.
В момента в тази зала се приема един много опасен закон, който застрашава конституционните права на гражданите.
Аз искам да се обърна към всички мои колеги да внимават по-нататък в гласуването на текстовете, защото в този закон има противоконституционни текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, госпожице Русева.
Господин Джеров, продължаваме, следващият текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чл. 2. Той има две алинеи.
Първата алинея на чл. 2 гласи: "Специални разузнавателни средства" по смисъла на този закон са средствата и методите, които се използват за проследяване, фотографиране, филмиране, 17.2 записване, или извършване на други подобни действия, без знанието или въпреки изричното несъгласие на контролираните лица."
И втора алинея: "При използването на специалните разузнавателни средства временно се ограничават неприкосновеността на личния живот, жилището, свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения".
Има постъпило предложение от господин Васил Михайлов. Ще моля да го докладва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, господин Михайлов, да докладвате Вашето предложение.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми дами и господа народни представители, моето предложение по чл. 2, ал. 1 е да има известна промяна в изписването и да се добави следното. Аз в Законодателната комисия разбира се съм приемал в текстовете, че има възможност да се приеме новото заглавие, което съм предлагал, затова вие ще разбирате, че когато чета "технически средства за разузнаване" имам предвид "специалните разузнавателни средства".
"По смисъла на този закон са средствата, които се използват за наблюдение, проследяване, проникване, фотографиране, филмиране, видио или звукозапис и други подобни действия, предназначени за получаване на необходимата информация, без знанието или въпреки изричното несъгласие на контролираните лица."
Смисълът от това мое предложение е, че в чл. 2, ал. 1 се появяват "методи". Законът урежда въпроса със средствата, а не с методите. Тук е пропуснат и момент, в който освен всичко изброено като средства, които се използват, изпуснато е участието в начина на проникване, да речем, в жилищата. Нещо, което е според мен от изключителна важност.
Ако се вгледаме внимателно в предложения текст, ще видим, че тези методи, за които става дума, са конвенционални, както се казва. Ако това е проследяването без технически средства за разузнаване, това както се казва, не е предмет или не би трябвало да бъде предмет на този закон.
Това е и моят замисъл, за който исках и настоявах в заглавието на законопроекта, а и още повече, както прекрасно моите колеги от дясната страна изразиха в чл. 1, опасностите, които крие този закон. 17.3
Така че това е моето предложение по чл. 2, ал. 1. Имам, разбира се, предложения и по-нататък, които ако трябва, сега да ги прочета, ако трябва, ще стана след това по чл. 2 и ще прочета моите допълнителни предложения.
Бих желал да се добавят към чл. 2 и две нови алинеи.
"Ал. 3. (нова) Забранява се използването на психотронни, психотропни и психогенни средства, въздействащи върху психиката или мозъка или имащи вредни последствия върху здравето на засегнатите за получаване на информация."
Мотивите мисля, че са ясни. Това, което има сега като възможности, говоря го това и с известна сигурност, с известна компетентност, тъй като съм лекар, е, че психотропни вещества могат да бъдат използвани и информацията, която ще се извлече, така да се каже от човека, от който ще се стремят тя да бъде получена, може да бъде изкривена и даже дирижирана, което е изключително опасно състояние. Няма да говорим за вариантите с психотронните въздействия, няма да говорим за възможностите, които предлага тази област на медицината - въздействията на хипнозата, въздействията, когато един човек може да бъде накаран да дава показания по същество или да се получава от него информация под въздействие на психотронни средства. Да не говорим за възможността от психотронни въздействия.
Това са възможности за въздействие с електро- и други видове полета, които също могат да променят психиката, могат включително да потискат така психиката и да лишават от воля тези, върху които се въздейства, щото информацията да бъде, както се казва, такава, каквато е необходима например на службите. Изключително опасен момент е това! Защото това се прави и в целия свят го има. Но трябва в този закон да залегне забраната за подобен начин на въздействие, особено пък за вещества, които са психогенни и които нарушават здравето на човека, от който би трябвало да се получи информация. И ако си приведем вариант, в който например тези данни, които ще се получат по този начин, в Наказателния кодекс или пред съда представляват доказателства, тогава нещата биха били изключително опасни и не за подценяване.
Затова аз ви моля, уважаеми дами и господа, наистина да се съсредоточим върху подобна възможност и да се обърнем към Ст.Б/НП 18.1 чл. 29, ал. 2 от Конституцията.
Новата ал. 4, която предлагам, мисля, че трябва да има възможност и за защита на информацията например от юридически или физически лица. Ще се появят нови банки, супермаркети. Тези нови юридически лица или фирми ще имат, да речем, телевизионни уредби, те ще имат подслушвателни уредби, за да не се краде, ако се влиза и се играе хазарт, да се знае кой е влязъл в заведението, където се разиграват, да речем, много големи средства. И това се практикува в цял свят.
Следователно тези фирми трябва да имат възможността и правото да защитят себе си чрез използване на такива средства. И това трябва да бъде добре регламентирано в закона.
В този закон, това е моето предложение като текст, не отменя правото за независима защита на собствената информация от всяко юридическо и физическо лице. Физическото или юридическото лице има правото да защитава своята информация със съответните средства. Има такива средства и господин министърът, и тук присъстващите знаят, някои от тях по-добре от мен, че такива средства има и те могат да бъдат използвани.
Така че такъв един регламент според мен е задължителен.
Що се отнася до неща, които тук бих могъл още да се опитам да развия, но по-нататък, уважаеми дами и господа, ще се изкажа по чл. 3. Просто искам да обърна вниманието по тези текстове на уважаемото народно представителство.
Благодаря ви, дами и господа, за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата за реплика господин Димитър Йончев.
ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз ще оставя настрани историята със супермаркета и с телевизионните камери на хазарта, защото в "Младост" караме с един супермаркет. Засега там не е страшно с човешките права. По-нататък нека се развие този въпрос.
Но понеже тук господин Михайлов спомена една теза, с която той е занимавал нашата комисия и други комисии, затова че не бива да се включват в методите, където са средствата, аз искам да му дам нещо за домашно: между субекта и неговата цел 18.2 се разполагат разни неща. Разполагат се средства, примерно, пистолет или, да кажем, мотика. И е много важно за онзи, който ги ползва, да не държи пистолета със спусъка от другата страна или пък с мотиката да ходи да жъне. Разбирате ли? Има много голямо значение как ще употребиш средството. Е, това е методът. Не съм медик, обаче искам да подчертая този факт.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин Мулетаров, имате думата за реплика.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз съм изненадан в известна степен от предложенията, които прави господин Михайлов, и оставам с чувството, че той сякаш е в някаква друга комисия, но не в Комисията по национална сигурност. Ние имаме по всеки текст предложения от Комисията по национална сигурност, които са обсъждани от тях, взето е отношение и повече от 80 на сто са възприети от Законодателната комисия.
Има един принцип в нормотворчеството. Той е следният. Когато в един текст се изброяват изчерпателно какви са целите и възможностите и какви са средствата, които се използват в него, не е необходимо да се посочва в друг текст какво не може да се върши. Ако тръгнем по тази логика, това означава, че ние трябва да изпълним целия закон със свободни съчинения и текстове, каквито тук предлага господин Михайлов, които нямат нищо общо с целта на закона. Член 2 изброява точно какво значи специално разузнавателно средство и какви са ограниченията, които произтичат от това. Всичко останало, което вие говорите, са предположения, хипотези, приумици, но те нямат място в закона.
Това е моята реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Има думата господин Минчо Минчев за реплика.
МИНЧО МИНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, аз имам претенции да съм по-голям специалист от госпожата, която се обажда отсреща, и затова искам да кажа, че подкрепям господин Васил Михайлов в частта, която се отнася до проследява18.3 нето. Той добави "проникване и наблюдение". Това най-вероятно е изпуснато, бихме могли да го включим.
Но всичко останало, за което той говори - за използването наа психогенни и психотропни вещества, въздействие чрез някаква черна магия, както тук подсказват, това няма нищо общо с оперативно-техническите и специалните средства. Господин Михайлов, аз се извинявам, но това е може би информация, която четете от някои криминални романи. Искрено се извинявам, но такова чудо в оперативната практика не се използва. Тогава, когато трябва да се придобие информация, това е една предварителна информация. Тук не става въпрос за човек, аз така го разбирам, човек, който е задържан, и върху нещо трябва да се използват различни лекарствени средства, за да се получи признание и така нататък. Това са неща, които се коментират в обществото, но, повярвайте ми, те не се използват в оперативната практика.
Това ми е репликата към господин Михайлов. Но съм съгласен с проникването и наблюдението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Михайлов, имате думата да отговорите на репликите.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
На репликата на господин Йончев нямам намерение да отговарям. Тя в себе си съдържаше присмех. Аз не съм бил политически офицер, нито марксистко-ленински философ, не ги разбирам тези неща наистина.
Но що се отнася до психотропните и психогенните средства, моля да ми повярвате, че това е сериозно и че това се използва. Наистина е спорно за психотронните средства, въпреки че и те се използват изключително много. Може би още не у нас, но това сигурно скоро ще стане. Но за психогенни средства, това е абсолютно сигурно, че се използват. Опиятите и ред други психомиметици се използват, които могат да предизвикат състояния, при които човешката личност не е под собствен контрол. Може да бъде накаран един човек от семейна среда да говори невероятни неща и да бъде записан с технически средства какво говори. И всичко това да бъде използвано срещу него.
Затова е разумно да има този текст. 18.4
А що се отнася за пистолета и мотиката, аз ще го оставя на тези хора да преценяват репликата на господин Йончев.
Що се отнася до проблема със защитата на информацията от юридическите и от физическите лица, наистина ние ще се сблъскаме с този проблем. Неминуемо е! Ще има банки, които са частни банки и които ще защитават собствената си иформация. Как иначе? Тук трябва просто да се каже, че това е допустимо. И ще се използват технически средства за придобиване на информация. Дали те се наричат технически средства за разузнаване или специални разузнавателни средства, това е така.
А що се отнася до чл. 1, ал. 1 това, което аз предлагам, господин Мулетаров, е точно изброяване на всичко това, което е необходимо да се смята като средство за разузнаване. И тук нещата са записани ясно. Това са средствата, които се използват за наблюдение, проследяване, проникване, фотографиране, филмиране, видео- или звукозапис и действия, предназначени за получаване на необходимата информация. И така нататък. В този смисъл аз не пропускам предмета на обсъждането, а напротив, както каза господин Минчев, го допълвам.
Извинявайте затова, че удължих малко изказването си.
Благодаря ви за вниманието, дами и господа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря.
Думата иска министър Виктор Михайлов по чл. 2. Имате думата.
МИНИСТЪР ВИКТОР МИХАЙЛОВ: Господин председател, дами и господа народни представители! Вземам думата във връзка с второто изказване на господин Михайлов. Моля да ме извини, но ми се струва, че той не разбира за какво става въпрос в този закон.
И аз искам да ви кажа с няколко думи, макар и да отегча по-голямата част от залата, че този закон има за цел да уреди ползването на специални разузнавателни средства за добиване на информация с цел предотвратяване или разкриване на някои престъпления с едни средства, които нямат доказателствена сила в наказателния процес. 18.5
Всичко това, което ще се събере с тези специални разузнавателни средства, е оперативна информация, която ще служи да се предотврати или разкрие престъпление и по-нататък със средствата на наказателния процес, описани подробно в НПК, да се съберат тези доказателства, ако е възможно, и този човек да бъде осъден или неосъден и т.н.
Така че ние тук няма какво да пишем. За какво му е на оперативния работник да ползва психотропни или магически средства, за да накара някого да говори някакви щуротии, ние после да го снимаме и да не можем да ги съберем в процеса. Това са неща, които звучат малко научнофантастично. Извинявам се, господин Михайлов, но не е това целта на закона. Целта на закона е да осигури гаранции да не бъдат нарушавани правата на гражданите произволно при събирането на такава оперативна информация. В немското право има един закон, който е същият като нашия. Там заглавието на закона не е "ползване на специални разузнавателни средства", а е "Закон за нарушаване на чл. 10 от Конституцията на германската република". И там са изложени точно тези неща, както в нашия чл. 32, че кореспонденцията и всичко друго е неприкосновено. И този закон урежда кога тези неприкосновени неща могат да бъдат нарушени въпреки или против интереса на гражданина. И това е отразено в този наш закон.
Затова дайте да не отиваме към такова разширително тълкуване на нещата, а да ги сложим в ред, за да има гаранция за тези граждани в крайна сметка. Ние правим първия опит този въпрос да го уредим със закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата председателят на Парламентарната група на СДС господин Савов. Така е по правилника, госпожа Караиванова, разбирам Ви.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз се чудя, че и господин министърът, и много от нашите колеги се правят на щраусови птици. Да, госпожа Караиванова. Нима не е истина, че в миналото в много от нашите тъй наречени страни от социалистическия лагер, действително лагер, се употребяваха точно такива средства? Нима Вие не сте чули за световни конгреси на психиатри, в които са свидетелствали БП/ЗТ 19.1 хора именно от нашите страни, които са били обработвани с всички тези средства? И, господин Дърмов, аз нарочно ще кажа, за да се запомни, че Вие се смеехте в този момент. Защото това е една жалка история, която сме имали. И защото, както каза и преди това друг оратор, разберете, че ние с този закон отваряме вратите отново на един тоталитарен произвол. Какво значение има, че в НПК или в Наказателния кодекс и т.н. щял да бъде защитен гражданинът, когато тук ще има има възможност да бъдат употребени именно тези методи, за които говори господин Михайлов? Какво Ви пречи? Аз апелирам към всички, защото всеки един от нас може да бъде жертва в даден момент в зависимост от политическата сила на такива средства. Какво ни пречи да сложим неща, които не са от света на фантастиката, господа?
Вие знаете много добре, че такива средства са били употребявани и в България, а да не говорим - в бившия Съветски съюз. Защото въздействието - не е въпросът чрез психотропни средства, психогенни и т.н. ... Аз не съм, слава Богу, нито бивш офицер от разузнаването, но, разберете, че има достатъчно много данни, че такива средства са били употребявани. Слава Богу, сега не се употребяват, но ние трябва да затворим вратата на всяка възможност за такъв произвол. Към всички вас апелирам.
Някои казват: Съединените щати. Сигурно и там е имало такива и има. Но защо ние да бъдем една страна, която да даде пример, че ние в един закон за тези специални средства слагаме и това, че не може да бъдат употребявани точно тези средства? Защото едно е да бъдеш проследяван, едно е да бъдеш засниман, доколкото го позволява Конституцията, с разрешението, да речем, на прокурора и т.н., обаче все пак едно е да бъдеш подложен на едни средства, които действително могат да те накарат да говориш какво ли не.
Защото, уважаеми господа, може би в 40-те години или в 50-те години беше достатъчен един побой да накара един човек да изкаже и майка си, въобще да каже какви ли не работи. Та нима Трайчо Костов не си признаваше? Или Никола Петков? И да говорим и за миналото. Не защитавам това, което е правила полицията. Обаче сега вече няма нужда от такива неща, няма нужда да пребиваш един човек, достатъчно е да го сложиш под светлината на един прожектор, да го държиш три дена без сън и да почне да говори, просто защото му се замъглява съзнанието. Защо ние 19.2 да не сложим действително една алинея в смисъла на това, което предложи господин Михайлов?
Апелирам към всичките. Разберете, че това е въпрос за запазване на свободата и на демокрацията в тази страна. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Това беше становище на парламентарна група по чл. 2.
Госпожа Караиванова, имате думата по процедурата.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателстващ.
Моето процедурно предложение е да прекратим разискванията по този текст. Няма нужда от лаически позиции, от това кой какво е чел по вестници, по книги, какво е гледал по филми, да ни излага тук опасенията си. Извинете ме, но досега оплаквания, че вкъщи психотропни вещества, различни рентгенови лъчи им се пускат, различни прахове в прокуратурата правеха само лица с явни психически отклонения. Сега го чувам в тази зала. А това, че лица са били вкарвани в психиатриите и там обработвани, то е предмет на съвсем друг закон, господин Савов.
Аз не съм сигурна, но това, че бяха обвинени много психиатри в тази дейност, доведе в момента до положението, че явно психически болни лица се разхождат спокойно по улиците и никой не смее да приложи съответните процедури по Закона за народното здраве (шум сред депутатите от СДС) и по други.
Затова аз предлагам да прекратим разискванията и да преминем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Обратно становище някой има ли? Господин Гоцев, имате думата за обратно становище. Прави се предложение за прекратяване на дебатите по чл. 2. 19.3 ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Аз съм против прекратяване на дебатите чисто, ако щете, по формално юридически съображения. Ако ние започнем да разглеждаме тази ал. 2 и ал. 3, има много неща да се кажат и ние просто ще направим правна грешка, ако не ги кажем. В кой закон е казано: във втория член обяснение на думите? Не е ли във всички закони това накрая?
Аз не бих искал да давам аргументи, защото съм взел думата само за обратно становище. Иначе бих казал, че си спомням и за случая с Иванчо Александров, който, вие знаете, особено прокурорите в 1988 г. Ние, адвокатите, знаехме, че един инженер от МВР е получил рационализаторска награда и удостоверяване на измисляне на машина за измъчване. И това беше ясно за всички юристи. Господин Мулетаров го знае може би по-добре от мен, защото беше в Главна прокуратура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме предложението на госпожа Ана Караиванова.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (от място): За отлагане...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не за отлагане. Тя не иска отлагане.
Моля, отменете гласуването! Председателят на Законодателната комисия има думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Имам само едно възражение. Постъпили са две предложения. Първо се докладва предложението, което е внесено от д-р Михайлов. Тъй че ако се гласува прекратяване на дебатите, това може да стане само по предложението на д-р Михайлов. Следва предложението на Комисията по националната сигурност. И затова не би било правилно да приключим с нещо, което още не е докладвано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Тогава как ще гласуваме?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Може да се гласува само за прекратяване на дебатите по предложението на д-р Михайлов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме това уточнено предложение от господин Джеров по предложението на господин Михайлов.
От общо гласували 171 народни представители, за предложението на госпожа Ана Караиванова, уточнено от господин Джеров, 69, против - 71, 31 се въздържат. СД/ВР 20.1
Дали няма да е по-правилно да прочетем и следващите предложения по чл. 2 и да проведем изцяло дебатите, господин Гоцев? Нека да прочетем, има още едно предложение от друг народен представител...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Сега следва по чл. 2, ал. 1 предложението на Комисията по националната сигурност. Аз ще ви го прочета, а господин Слатински като председател на комисията трябва да го обоснове.
Комисията предлага: "Специални разузнавателни средства по смисъла на този закон са средствата и методите, които се използват за събиране и обработване на информация за лица, подлежащи на контрол по този закон".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин Слатински, искахте думата по този текст. Не желаете.
Има ли някой друг, който да желае думата? - Господин Начев. След това господин Дърмов. Това са постъпилите предложения по чл. 2. Дебатираме по тях, гласуваме предложенията...
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, дами и господа! Взимам думата, защото наистина трябва да бъдем много внимателни при гласуването на този текст. С този закон ние ограничаваме правата на гражданите, признати от Конституцията. И в него изчерпателно, прецизно трябва да бъдат уредени всички случаи, когато тези права ще бъдат ограничавани.
В този смисъл аз взимам думата, за да предложа в текста на чл. 2...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не е ли късно, господин Начев?
ЛЮБОМИР НАЧЕВ: Не е късно. В текста на чл. 2 предлагам да отпадне изразът "Извършване на други подобни действия". Ние ще направим огромна грешка и ще открием една врата за възможен произвол, ако оставим в този закон "други подобни действия". Какво означава "други подобни действия"? Може ли някой да обясни?
Ето защо, според мен, би следвало в текста на ал. 1 на чл. 2 да бъде следното съдържание: "Специални разузнавателни средства по смисъла на този закон са средствата и методите, които се използват за проследяване: 20.2
1. фотографиране;
2. филмиране;
3. звукозаписване."
А на мястото на текста, който предлагам да отпадне, да се добави "или проверка на кореспонденцията". Това е петото действие, което може да се извършва. И по-нататък текстът продължава: "без знанието или въпреки изричното несъгласие на контролираните лица". По този начин ние фиксираме, че чрез тези специални разузнавателни средства и методи могат да бъдат извършвани точно пет вида ограничаване на правата на гражданите по реда, който по-надолу е предвиден.
А що се отнася до това, което госпожица Русева спомена за контрола, аз ще взема отношение, когато стигнем до чл. 14. Но още тук искам да кажа, че ако добавим, че контролът по използването на тези средства и данните се осъществява от министъра на вътрешните работи и главния прокурор, нещата може би ще намерят едно удовлетворително решение, защото това ще означава, че в изпълнението на този закон министърът и главният прокурор ще трябва да утвърдят една съвместна наредба, която да задължава както органите по чл. 6, така и службите за оперативно-техническа информация.
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от СДС)
Господин Джеров, заповядайте писмените текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Гоцев, Вие за реплика ли?
ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): За изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате думата.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, аз искам отново да се върна на мястото на чл. 2, ал. 1.
Член 2, ал. 1, каквато и да му е редакцията, трябва да отиде в Допълнителните разпоредби, защото във всеки закон обясненията на думи и изразите са накрая, а не са в началото на текста, в какъвто случай текстът на чл. 2 ще има една-единствена алинея и това ще бъде ал. 2.
По характера на съдържанието на ал. 1. Аз съм съгласен, че трябва да отпадне "методите", защото "методите" е нещо много повече от средствата и защото "методите" не влиза в синхрон със специалното заглавие на закона и с чл. 1, който приехме. Ние 20.3 в чл. 1 приехме, че се уреждат средствата и не сме казали, че се уреждат и методите. А тук вече говорим за методи. И ако отидем при ал. 2, където се казва, че се ограничава и свободата, представете си как би звучало това, като свържете, че може да се регламентират тук "методи" и че може да се стигне до ограничение на свободата.
Следователно аз предлагам да се гласува да отпадне "методите".
На второ място. Аз съм абсолютно съгласен и без да давам повече аргументи с това, което каза господин Начев - как трябва да се комплектува допълнително тази алинея.
Колкото се касае до ал. 2, трябва да отпадне "свободата". Прочетох още веднъж внимателно целия закон сега, докато бях отпред, и никъде не виждам ограничение на свободата. Ограничение на свободата може да има само в случай, че оставим "методите". И по този начин, като има и други подобни действия, можем чрез определени методи и други подобни действия да ограничим и свободата. Но мисля, че никой тук, в тази зала, няма да бъде съгласен по този закон да се въведе начин и възможност да бъде ограничавана свободата.
Следователно от ал. 2 предлагам да се премахне "ограничаването на свободата".
Това е, което имам да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин Минчо Минчев иска да направи реплика по изказването на господин Начев. 20.4 МИНЧО МИНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз искам да изкажа едно принципно несъгласие с това, което каза господин Начев. Искам също така да внеса и малко разяснение по въпроса.
Най-напред сигурността на България не е приоритет нито на сини, нито на червени. Тя е приоритет на всеки български гражданин, затова няма от какво да се опасяваме когато разработваме една материя, която се касае от средствата и методите.
Господин Начев, има доста технически мероприятия, има доста технически средства, доста технически методи, които в една или друга степен ограничават правата на човека. Не са само тези пет, които Вие изброихте тук. Така че, аз не знам защо чрез закон ние трябва да се лишаваме от средства, които биха ни дали допълнителна информация.
Искам да кажа също така, че на органите за сигурност е необходимо и единствено необходима е само обективната информация. На никому не е необходима информация, която след това няма да може да се докаже. Това първо.
И, второ, или пък на следващо място, бих казал, че ние не можем да вкараме и прокурора в една предварителна разработка защото тези средства, специални разузнавателни технически средства се използват за разкриване, предотвратяване и пресичане на престъпления. Следователно ... (Неразбираема реплика от госпожица Златка Русева)
Един момент само, госпожице Русева. Може да се употребяват такива средства при получаване на сигнал за такава дейност и ние не можем да вкараме прокурора в цялостната разработка. Прокурорът може да бъде запознат едва когато има една реализация, т.е. има доказано престъпление - и тогава може. Не може при един сигнал за една престъпна дейност да вкараме и прокурора вътре. Разбирате ли? И все пак, искам да кажа, че ние не можем по презумпция да приемем, че органите за сигурност - дали ще бъде министър господин Михайлов, или ще бъде министър господин Соколов те просто трябва да бъдат лоялни към България, а не към една или друга политическа сила. (Шум и реплики от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Много ви моля, нека да оставим да вземат отношение повече юристи.
Господин Начев, много Ви моля накратко.
МС/ЙА 21.1
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Само с две думи ще отговоря на господин Минчев.
Това, което аз предложих е в съответствие с чл. 32, ал. 2 от Конституцията, който гласи: "Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без неговото знание или въпреки неговото изрично съгласие, освен в предвидените от закона случаи".
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (от място): Ето го закона!
ЛЮБОМИР НАЧЕВ: Ето този закон, този закон ние трябва точно да упоменем при кои действия могат да се прилагат специалните разузнавателни средства и методи. (Шум и реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Начев.
Господин Дърмов, имате думата за изказване.
Да се готви народният представител Бучков.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин Начев сам илюстрира, че фактически не беше направил нормалната справка с Конституцията, но аз искам да обърна внимание върху следните проблеми.
Ако се абстрахираме от това, което доктор Михайлов направи като изявление от тази трибуна пред нас има два основни текста, върху които ние трябва да концентрираме своето внимание - текстът на вносителите, подкрепен от Законодателната комисия и текстът, който господин Слатински прочете, заявявайки, че това е от името на комисията. Когато разглеждахме този проблем в комисията именно, базирайки се на конституционните разпоредби ние настоявахме в чл. 2 на закона да бъде приложен казуистичният метод, а именно изброяването на тези средства и методи, които ще бъдат използвани за да не се получи произвол.
И в тази връзка, ако се абстрахираме от разсъжденията за психотропни и за злоупотреба в следствието, но тука става дума за действия на изпълнителната власт, предхождащи предварителното производство. Така че, аз настоявам, уважаеми колеги, ние да приемем именно този казуистичен подход и да отхвърлим бланкетната формулировка, която се опитват колегите от СДС от името на господин Слатински да ни предложат и оттук да отворим вратата за произвола. Защото когато ние поименно сме изброили какви средства и методи ще се използват после те могат да бъдат реално 21.2 конкурирани. Така че, аз искам да ви помоля ние да гласуваме към текста, който е предложен от вносителя, от Министерския съвет и подкрепен от Законодателната комисия. По този начин ние ще гарантираме правата и свободите на гражданите, регламентирани в Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще бъдат подложени на гласуване всички предложения.
Господин Бучков, имате думата.
ЕМИЛ БУЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги!
Трябва да бъдем особено внимателни при разглеждането на този закон защото тук действително се докосваме с отнемане на конституционно признати права и свободи на гражданите. Без значение е кой ще използва този закон и върху кого ще се стоварят тези тежести. От изказването на господин Дърмов, на господин Минчев останах с впечатление, че се намирам на оперативно съвещание на държавна сигурност или ... (Единични ръкопляскания от блока на СДС) ... някакво полицейско управление. Тук става въпрос за следното нещо. Доколко може да се използват тези средства без да се наруши Конституцията. Става дума затова.
Ние се намираме, първо, при нова обстановка, а не при оперативната работа, която те са извършили в продължение на толкова години и второ, при една нова Конституция.
Не бих искал, но се налага да ви прочета един текст от самата Конституция, а именно чл. 57. Който има от вас може да го отвори за да види за какво става въпрос.
Член 57 изрично казва следното: "Основните права на гражданите са неотменими. Не се допуска злоупотреба с права както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други".
И ал. 3 казва така: "При обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите, с изключение обаче на правата, предвидени в чл. 29, 28, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37.
Веднага ще ви обърна внимание. Член 28 казва така: "Всеки има право на живот ..." Разберете, посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление! Дори във време на война това право не може да бъде отнето! Какво предвижда този 21.3 закон? Вижте го, моля ви!
Алинея втора "При използването на специални разузнавателни средства временно се ограничава неприкосновеността на личния живот". Е, извинявайте! С това не може да се накърнява личният живот на хората защото той е свързан и със самото здраве, и със самия живот! (Шум и реплики от блока на БСП)
Второ, вижте чл. 29. Какво ви говори? И тук се учудвам, че хора, които са юристи и, които са били в Главна прокуратура като господин Мулетаров се смеят. Смейте се, бе, господин Мулетаров! Вие не признавахте никакви права преди, сега, при наличието на тази Конституция пак не искате да ги признавате! (Шум и реплики в блока на БСП)
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (от място): Ти къде беше през това време?
ЕМИЛ БУЧКОВ: Бих ви ги прочел всички текстове, но няма да го направя и трябва, може би тука, от тази трибуна да поздравя господин Начев за неговата гражданска доблест. (Ръкопляскания от блока на СДС, реплики: "Браво!", "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Нека да изслушаме и другия Михайлов - министърът на вътрешните работи.
Дако Михайлов, Димитър Михайлов, Виктор Михайлов ... (Шум и реплики)
Ще ви дам думата. 21.4
МИНИСТЪР ВИКТОР МИХАЙЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз ви предлагам да се върнем към темата на днешното ни упражнение тук. (Смях и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това не е кабинета на министърпредседателя и тук не се водят упражнения, господин министър!
МИНИСТЪР ВИКТОР МИХАЙЛОВ: Много се извинявам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: По този начин приемаме ние законите. Много Ви моля да се въздържате от оценка на работата на Народното събрание!
МИНИСТЪР ВИКТОР МИХАЙЛОВ: В чл. 32, ал. 2, е казано точно за нарушаването на този текст от Конституцията - приемаме този закон. В него е казано: "Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрични несъгласие, освен в предвидените от закона случаи". В момента ние правим това обсъждаме един закон, който да предвиди случаите, в които ще може да бъде нарушен чл. 32, ал. 2.
СТЕФАН САВОВ (от място): Не може! Никой закон не може да нарушава Конституцията!
МИНИСТЪР ВИКТОР МИХАЙЛОВ: Самата Конституция казва "освен в предвидените от закона случаи". Аз се надявам, че никой от вас не иска да бъде заклан, убит или да му бъде направено нещо друго и ние да не можем да предприемем към този, който заплашва живота му, някакви действия, с които да нарушим неговите права. Да речем вашият съсед иска да ви убие, ние имаме оперативна информация и не можем да използваме никакви права да ограничим неговото действие и да му попречим да ви убие. Кой би искал да го направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря.
Има думата проф. Димитър Михайлов по чл. 2.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Аз взех думата най-напред, за да се съглася с бележката на колегата Бучков, че в чл. 2, ал. 2 е неточнен изразът "неприкосновеността на личния живот". Този израз е неточен. Става въпрос, че се ограничава неприкосновеността на личността, а не на личния живот.
И аз предлагам, господин Джеров, да внесем тази редакционНЧ/НП 22.1 на поправка. Тя е основателна.
Второ, аз мисля, че тук има едно самозаблуждение, тъй като текстът на Конституцията е възпроизведен в чл. 2, ал. 1. Обърнете внимание, става дума за същия текст - "Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия, без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи" чл. 32, ал. 2 от Конституцията.
Чл. 2, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства гласи: "Специални разузнавателни средства по смисъла на този закон са средствата и методите, които се използват ..." и нататък следва буквално текста на Конституцията - "... за проследяване, фотографиране, филмиране, записване или извършване на други подобни действия без знанието или въпреки изричното несъгласие на контролираните лица".
Аз мисля, че ако ние променим текста "други подобни действия" с нарушаване неприкосновеността на кореспонденцията само, ще изпуснем някои други важни методи и средства, които трябва да се използват, за да се разкрие престъпността. (Шум и реплики отдясно)
И второ, ще влезем в противоречие със самата Конституция. Следователно, Конституцията дава възможност за подобни действия, а законът не дава такава възможност.
Ето защо аз смятам, че трябва да се приеме чл. 2, ал. 1 така, както е предложен от Законодателната комисия. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Карев има думата за реплика.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Аз моля да бъда извинен, че репликирам такъв мастит юрист като господин Михайлов, но аз разсъждавам не като юрист, а като един добър гражданин и депутат.
Идеята е следната: в никакъв случай не може да се говори тук, че включването на "и други подобни действия" в ал. 1 на чл. 2 понеже възпроизвеждало Конституцията, трябвало да бъде запазено в този си вид. В Конституцията е една забрана, която това "други действия" разширява забраната, за да охранява по22.2 добре правата и свободите на гражданите. Тук когато се регламентира именно нарушаването на техните права от Конституцията в никакъв случай не трябва да има "и други подобни действия", защото това създава една широка гама, едни широки възможности за нарушаване на конституционни права.
И аз смятам, че нормалната гражданска логика (нямам претенции за юридическа), но нормалната гражданска логика оправдава присъствието на "и други подобни действия" в Конституцията, но изключва присъствието на "и други подобни действия" в този текст на този закон.
И тук в никакъв случай не можем да говорим за възпроизвеждане на конституционен текст. Онзи е забранителен, а този е разрешителен. Моля да бъда извинен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Втора реплика по изказването на проф. Михайлов ще направи господин Начев.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Д-р Карев с последното си изречение каза това, което аз възнамерявам да противопоставя на уважаемия проф. Михайлов. Текстът на Конституцията налага забрана за предприемане на други подобни действия, които могат да ограничат правата, а този закон дава разрешение за ограничаване на правата. Това е погледнато от другата страна. И тъкмо затова ако в текста на Конституцията е наложена рамката, която недопуска да се ограничават правата на гражданите, тук ограничаваме правата на гражданите и тъкмо затова трябва да бъдем изчерпателни. (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Думата има господин Бучков за реплика по изказването на проф. Михайлов.
ЕМИЛ БУЧКОВ (СДС): Господин Михайлов, искрено съжалявам, че аз трябва да Ви опонирам, тъй като Вие сте професор, а съм един най-обикновен редник като юрист.
Когато в Конституцията е казано "и други подобни действия уредени със закон" Конституцията предвижда, че законът ще конкретизира. Защото тези действия дори може да не са очевидни, когато Конституцията е гласувана и приета.
Така че когато се посочва "със закон" самият закон вече конкретизира на базата на достигнатото от съвременната техника. 22.3
А това, което Вие искате да принесете, значи да направите законът абстрактен, а не конкретен, както препраща Конституцията. (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Михайлов, имате думата да вземете отношение по възраженията. С оглед на техническите новости беше тълкуването на господин Бучков.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю! По отношение на трите реплики - най-напред бих изразил съжаление, че трудно ми е да отговоря на господин дд-р Карев, тъй като той разсъждава като гражданин, а не като юрист, а спорът тук е чисто юридически. Ние ще приемем ли текста на Конституцията така, както той регламентира този въпрос, или ще създаваме други текстове, които противоречат на Конституцията. Ето защо аз не искам да вземам отношение към неговите човешки възражения, които поначало аз уважавам и всеки колега депутат има право да изрази от тази трибуна.
Що се отнася до репликата на колегата Начев, аз бих казал, че именно Конституцията посочва, че не може да се изброят изчерпателно всички случаи и затова именно Конституцията посочва "и други подобни действия". Аз съжалявам много, че един юрист един следовател, един научен сътрудник, какъвто е господин Начев, в случая не може да схване, че тук не става дума за права на човека извън тези, които се ограничават по този закон и по установения ред и форма на този закон.
И третото съображение, уважаеми колеги, този текст на самата Контитуция не е оригинален. Той произтича от международни конвенции, в които е употребен същият израз. Така че всеки има право да гласува така, както иска, но според мен това, което ви предлага Законодателната комисия след обстойни обсъждания напълно съответства на Конституцията, на международните конвенции и на практиката по прилагането на този закон. Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин Николай Христов има думата.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Събраха се доста предложения в една област, 22.4 в която много малко от нас са наистина специалисти и нека да дадем възможност тези предложения да бъдат обобщени, нека се размисли още върху тях.
Затова от името на Парламентарната група на СДС Ви моля за половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Още повече, че касае основните права на гражданите.
Няколко съобщения, тъй като наближава 20 часа. 22.5
Комисията по национална сигурност в четвъртък, 17 март от 10 ч.
Комисията по правата на човека - на 16 март от 10 ч. ще проведе заседание. Дневния ред допълнително ще се обясни.
Комисията по радио и телевизия ще има извънредно открито заседание в петък, 11 март от 13 ч. в зала "Изток".
И още едно съобщение, Комисията за контрол на приходите и разходите на имуществата на партиите ще има заседание на 16 март 1994 г. в зала "Запад".
Утре заседанието ще започне от 9 ч. Давам половин час почивка и закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 19 ч. и 30 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Снежана Ботушарова
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ:Трифон Митев
Илхан Мустафа