Председателствували: заместник-председателят Кадир Кадир
Секретари: Трифон Митев и Илхан Мустафа
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (Звъни): Имаме необходимият кворум. Откривам днешното заседание.
Новопостъпили питания след 3 юни 1994 г.:
Питане от народния представител Емил Костадинов към министъра на науката и образованието Марко Тодоров относно обстановката в ОУ "Климент Охридски", село Добринище, област Софийска. Срокът за писмен отговор е 22 юни 1994 г.
Питане от народния представител Минчо Минчев към министърпредседателя Любен Беров относно бъдещата политика на правителството по отношение на бежанците и емигрантите. Срокът за отговор е 17 юни 1994 г.
Питане от народния представител Минчо Минчев към министъра на промишлеността Румен Биков относно мотивите на Заповед # Р-17-114 от 1994 г. за преобразуване на "Инсист"-АД чрез вливане в ДЗУ - ЕАД - Стара Загора. Срокът за отговор е 17 юни 1994 г.
Питане от народния представител Емил Костадинов към министъра на здравеопазването Танчо Гугалов относно решение в Обединена районна болница - Благоевград. Срокът за писмен отговор е 20 юни 1994 г.
Питане от народния представител Маньо Манев към министъра на отбраната Валентин Александров относно изпълнението на чл.24, т.3 от закона - определяне на правото на собственост върху земеВТ/КТ 86.1 делски земи, предоставени на Министерство на отбраната за военни цели. Срокът за отговор е 24 юни 1994 г.
Питане от народния представител Емил Костадинов към заместник министър-председателя Евгений Матинчев и министъра на промишлеността Румен Биков относно слабости и нарушения в ЕООД "Пирел" - град Гоце Делчев. Срокът за писмен отговор е 22 юни 1994 г.
Едно решение на Централната избирателна комисия.
Решение # 360 от 7 юни 1994 г.
С Решение # 1 от 8 март 1994 г. по конституционно дело # 22 от 1993 г. Конституционният съд на Република България е обявил за незаконен изборът на Георги Милчев Георгиев за народен представител в 15.избирателен район - Плевен с листата на СДС на мястото на Марин Димитров Тодоров и е прекратил пълномощията му на народен представител.
На основание чл.96, ал.1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове Централната избирателна комисия
Р Е Ш И:

Обявява за избран за народен представител в 15.избирателен район - Плевен Никола Андреев Мошев с листата на СДС на мястото на Марин Димитров Тодоров.
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (от място): Листата им свърши с Марин Димитров. Освен, ако Централната комисия го дописва наръка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма, сега се попълва свободното място.
Актуални въпроси и питания, отправени към министрите. В залата е Виктор Михайлов - министър на вътрешните работи.
Актуален въпрос от народния представител Едвин Сугарев. Отсъствува, няма да се отговаря.
Актуален въпрос от народната представителка Елена Поптодорова. Също отсъствува.
Лъчезар Тошев - отсъствува, Тошо Пейков - отсъствува.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Евентуално само за Елена Поптодорова след малко. 86.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да, евентуално, ако се яви. Министърът има работа.
Към министъра на териториалното развитие и строителството Христо Тотев има актуален въпрос, който е отправен от Емил Капудалиев - отсъствува. Елка Константинова - отсъствува.
Маньо Манев в залата ли е? Актуален въпрос от народния представител Маньо Манев.
Моля, господин Манев, да развиете въпроса си към министъра на териториалното развитие.
МАНЬО МАНЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят актуален въпрос е относно проектирането и строителството на свързващ път между селата Съдийско поле и село Научене - община Нова Загора, Бургаска област.
Господин министър, към мен бе отправена молба от инициативен комитет от село Научен - община Нова Загора, за оказване на помощ относно проектирането и строителството на свързващ път между посоченото село и село Съдийско поле.
Горепосочените села се намират в полите на Средна гора и са откъснати от магистралния път. Същите се обслужват от автобуси много рядко, поради отсъствието на свързващ път между тях. На практика такъв е започнат да се изгражда преди повече от 60 години с усилията на тогавашните селяни, които са се задължавали във вид на трудова да извършват определени строителни процеси, но така и до днес неголямата - 4-километрова пътна връзка между двете села, не е направена.
Господин министър, моят въпрос към Вас е следният: предвидени ли са по 4-класната пътна мрежа за страната средства за проектиране и строителство на горепосочения обект и ако ли не, какви са възможностите такива да бъдат заложени за 1994 г.?
Искам да Ви уверя, господин министър, че ако бъде направена свръзката между селата Научен и Съдийско поле, то се създава възможност за образуването на един околен пътен пръстен, с който рязко ще се подобри качеството на обслужване на хората и ще се реализира сериозен икономически и социален ефект за страната. 86.3
Приложил съм и списък на инициативния комитет, който се обръща за помощ по проектирания обект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Манев.
Господин Тотев, имате думата.
МИНИСТЪР ХРИСТО ТОТЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа депутати, уважаеми господин Манев! Съгласно – 11 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за ремонт и поддържане на четвъртокласна мрежа по общини и обекти са предоставени средства в размер на 450 млн.лв. от Републиканския бюджет. Сумарно исканията на кметовете, областните управители възлизат някъде на около 3 млрд.лв. Така че това, което е дадено от бюджета и това, което е реална потребност, се разминава в невероятен размер.
Независимо от това, в министерството от миналата седмица започна работа тази междуведомствена комисия, която трябваше да разпредели тези пари. До 30 е срокът да бъдат разпределени. Така че твърда гаранция дали обектът, за който ме питате, ще влезе там или не, не мога да дам в момента. Това е решение на комисията.
Имаше известни опасения, господин Ремзи Осман беше дошъл да провери, не го виждам тук, как и по какъв начин е приета методиката за разпределяне на тези средства. Имаше едно разминаване между Министерство на финансите и становището на Министерство на транспорта и нашето министерство. Оттам по формулката, по която се разпределят общинските бюджети беше направен един аналог и горе-долу, ако бяхме приели тяхното искане, трябваше да раздаваме така наречените "пари на калпак", т.е. за всекиго по малко и в крайна сметка никакъв обект нямаше да бъде завършен.
Критериите са в зависимост от степента на изграденост, степента на захраненост на даденото място, размерът на инвестицията и по този начин се стремим реално отпуснатите средства тази година да бъдат усвоени тази година, така както стана и миналата - 1993 г. На 100 на сто са усвоени средствата и за водоснабдяване, и за пътища четвърти клас, за да може действително в края на годината от тези средства да имаме един реален ефект, а не да започваме поредицата от обекти, от които не се знае какво ще излезе. 86.4
И затова искам още един път да използувам случая и да отговоря, че водещите критерии тази година това са, на първо място, незавършени обекти от 1993 г. и преходни години, финансирани от четвърти клас пътна мрежа, регионално насочване към пътни обекти без трайна настилка в общини от планински, полупланински и крайгранични райони, в случая по втория критерий попада обектът, който Вие споменахте, степента на изграденост на четвърти клас пътна мрежа по общини и региони и експлоатационно състояние (тук Вашият обект също отговаря на този критерий), и последното, за текущи ремонти и поддържане, включително снегопочистването, дължината на съществуващата четвърти клас пътна мрежа, както и природогеографското разположение на общината.
И по трите тези критерии Вашият обект отговаря и аз смятам, че комисията ще бъде обективна. Всичко зависи от общия размер на средствата.
Използувам случая да отговоря и на многобройни питания на над 300 кмета на общини и всичките областни управители са минали по отношение на другото разпределение, което е подобно. Това е водоснабдяването на малките обекти. Там състоянието е същото. Двеста милиона, уважаеми господа депутати, вие приехте. Два милиарда и 400 хиляди лева е реалната потребност.
Критериите там са абсолютно същите. Ние ще даваме пари само за действително малки населени места, сравнително малки по обем инвестиции, за да имаме реален ефект към края на годината. А останалото, по-едрите, по-крупните обекти ще бъдат по линията на това финансиране, за което приехте единодушно решение и което предстои вече да бъде пуснато реално, това е така наречения "воден заем", който чакаме от Световната банка. Но там положението е абсолютно същото.
Като прибавим и данъкът, т.е. около 20 на сто грубо от тези пари отиват, т.е. с идването на парите аз започвам да пиша фактури в министерството, средствата де факто, реално намаляват.
Имахме една подготовка на предложението с господин Ерменков. Ако има възможност тази година на бюджетно финансираните средства да получим известно облекчение, специално за тези 18 на сто. За съжаление от Министерство на финансите не стана и 86.5 не се прие. Мисля, че и от комисията при вас също не е прието едно подобно облекчение - принципът на данъчното облагане да не бъде единен и да не бъде атакуван от едно или друго тесноведомствено искане. Но действително и там смятаме, че по линията на формалната логика ние сме прави, тъй като става въпрос за преместване на средства от единия в другия джоб. Но въпреки това, ще си изпълняваме това, което ни повелява законът.
Така че 30 е крайният срок. Текущо обектите, които са уточнени, започват малко по-рано. Комисията ще бъде запозната. Председателят на Комисията по транспорта беше с много сериозни опасения и беше дошъл преди няколко дни да провери дали това, което е чул като методика или като предложение за методика от финансите ще бъде прието. Просто няма, не искаме, още един път подчертавам, ние не искаме да даваме пари на калпак и да закопаваме наново средства в незавършено строителство. Всичко ще бъде приоритетно и ще бъде дадено там, където има възможност за реализация на строителната програма до края на годината.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Манев, вземете и другия въпрос, да го докладвате към министър Ерменков.
МАНЬО МАНЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър! Благодаря за отговора.
Аз благодаря за Вашето благоразположение, което се изрази може би в разяснението, че посоченият обект попада с 3 от критериите си в евентуалната възможност да бъде включен именно като обект, който ще получи средства по четвъртокласната мрежа. Но аз Ви моля, господин Тотев, извинявайте, към тези критерии да вземете предвид и може би не вписаният засега в рамките на Вашите разпореждания и това, че във времето, повече от 60 години, хората са отнасяли молбата си към различни институции, народни представители и министри, влагали са свой личен труд и са готови и сега със свой личен труд да продължат, но да направят този път. Моля Ви, включете и това нещо. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. 86.6
Преминаваме към актуалния въпрос, поставен към министъра на транспорта от народния представител Маньо Манев. Имате думата, за да го развиете. 86.7
МАНЬО МАНЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин Ерменков, моят въпрос е свързан с подобен въпрос или по-точно близък до първия, а именно: довършването на път под кодовото заглавие III-534, това е пътят Елена-Симеоновград и специално за участъка с. Баня - град Нова Загора.
Господин министър, на територията на община "Нова Загора" е разположен път под кодово название III-534 от км 55+995 до км 64+307. Същият е започнат с подписването на акт образец 4 от март 1984 г. и се състои от два участъка:
Първият участък - от км 60+470 до км 64+307. Пътят е завършен до запечатка, включително е изградено съоръжението - мостът на р. Тунджа с 90% годност за експлоатация;
Вторият участък - от км 55+995 до к м 64+470; по участъка не е работено.
Горепосоченият обект е замразен през 1988 г. и оттогава не се поддържа и опазва.
Господин министър, въпросът ми към Вас е следният:
Като се отчита фактът, че действащият участък е в крайно тежко и опасно състояние - износени пътни настилки и криви с радиуси по-малки от 40 м и най-вече изключително критичното състояние на железния мост на р. Тунджа в с. Баня, който е строен през 1911 г., с малка товароносимост - едва 4 т - и с еднопосочно движение, какви са възможностите обект "Път III-534" да бъде размразен и включен в плана за строителството на Главно управление на пътищата за 1994 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Има думата министър Ерменков да отговори на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Манев. Със Закона за бюджета за 1994 г. за създаване на дълготрайни активи (изграждане и реконструкция на пътища от републиканската мрежа), са определени 630 млн.лв. Същите са разпределени за покриване на българското участие в размер на 120 млн.лв. по ратифицирания от Народното събрание договор с Европейската БП/ЗТ 87.1 банка за възстановяване и развитие и Европейската инвестиционна банка, за кредитиране довършването на автомагистрала "Тракия" в участъка от Пловдив до Оризово, който вече е в работна фаза, и за продължаване строителството на следните приоритетни обекти от републиканската пътна мрежа:
- автомагистрала "Марица" - участък "Харманли-Любимец", която е част от Трансевропейската магистрала "Калотина-Капитан Андреево";
- автомагистрала "Марица", участък "Свиленград-Капитан Андреево", също част от Трансевропейската магистрала;
- автомагистрала "Хемус", участък "Яна-Правец-Боаза";
- автомагистрала "Хемус", участък "Шумен-Девня";
- път I-1 "Перник-Владая";
- околовръстния път на София, участъка "Джулюница-Кесарево", който е последният участък от цялостната реконструкция на този път I-4, обходния път на гр.Килифарево, една конфликтна точка, с която Вие сте запознат, и още няколко отсечки от пътищата, включени в европейската пътна мрежа и решаващи, жизнено важни, свързани с безопасността на движението проблеми.
За съжаление средствата, предвидени със Закона за бюджета през тази и последните няколко години, са крайно недостатъчни и независимо от обстоятелството - аз съм и председател на Националната комисия по безопасност на движението - многократно сме разглеждали състоянието там и сме търсили възможности за реконструкция на някои конфликтни пътни участъци, именно поради недостиг на средства в момента има 114 обекта от републиканската пътна мрежа, които са замразени и в средносрочната ни програма нямаме възможност тяхното строителство да бъде възстановено.
Какво е конкретното състояние на пътя, предмет на Вашето питане, господин Манев?
Строителството на обекта е започнато през 1984 г., като от км 55+995 до км 57+712, на който километър е мостовото съоръжение, за което става дума, е изградена конструкцията на пътното тяло и е положен предпоследният пласт с асфалтобетон. 87.2
Мостът при км 57+712 е изграден и предстои да му се направи хидроизолация и се асфалтира, така че той ще влезе в експлоатация.
След моста до км 60+470 са извършени значителна част от земните работи, но по конструкцията на пътното тяло и асфалтовите работи не е изпълнено нищо. След км 60+470 до км 64+307 участъкът е реконструиран и въведен в експлоатация преди десетина години и по наша оценка е в добро състояние.
За строителството на обекта по цени, предвидени към днешна дата, са усвоени около 116 млн.лв. и при сметна стойност общо 180 млн. и 200 хил.лв., също приведена към сегашни цени, за довършване на обекта са необходими още около 63 млн.лв., които за съжаление не сме в състояние да заделим през тази година от крайно ограничените бюджетни средства, разпределени, както вече споделих, за участъци от главните пътища на Република България.
С цитираната по-горе конкретна краткосрочна програма за реконструкция на републиканската пътна мрежа предвиждаме през следващата година да започнем размразяването на въпросния участък и в рамките на няколко години да реализираме неговото завършване и въвеждане в експлоатация. Аз поемам ангажимент да потърсим възможности за ускоряване на реконструкцията на този участък, в това число използвайки някои възможности по проекта на транзитните пътища, които се финансират от Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската инвестиционна банка.
Бих желал да Ви уведомя, че участъкът от съществуващия път, който следва да отпадне след завършване на обекта, макар и с лоши елементи - радиуси на хоризонтални и вертикални криви, не позволяващи движението с по-висока скорост, е със сравнително добра асфалтова настилка. Съществуващият стоманен мост, макар и строен през 1911 г., е с добре запазена конструкция. Налага се само ремонт на пътната плоча и асфалтовото й покритие, проект и средства за които са усвоени за тази година и тя ще се реализира. С проекта се решава и въпросът за повишаване носимоспособността на съоръжението. 87.3
С предоставената информация бих желал да съм удовлетворил Вашите въпроси. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин Манев, имате думата и Вие да благодарите на господин министъра.
МАНЬО МАНЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър Ерменков, действително изразявам благодарността - моята и на населението - за ангажирането, което Вие изразихте към обекта на равнището на тази година, каквото Вие имате, разбира се, така и разбрах от Вашето изказване, да се създадат допълнителни възможности за реконструкция, особено на моста, който е строен през 1911 г., а това е единственият мост, който свързва южната със северната част на страната и по него има много интензивно движение.
Заедно с това аз Ви благодаря сърдечно за ангажирането, че през следващата година ще бъде размразен този основен път, който се проектира, и новото съоръжение, с което рязко ще се увеличи движението и ще се създадат нормални взаимоотношения между северната и южната част на страната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз. С това актуалните питания и въпроси приключиха. Тъй като ги няма народните представители в залата, преминаваме към точка втора.
Господин проф. Петър Марков, моля да докладвате решението, за да го гласуваме. Решението ви е раздадено, остава само да се гласува. Господин професор, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МАРКОВ: Господин председателю, госпожи и господа народни представители. На 8 април т.г. бе прочетен докладът на Анкетната комисия за установяване обстоятелствата, свързани с износа на хлебно и фуражно зърно през 1992 г. След неколкократни отлагания относно дискусията по този доклад, бяха предоставени на вашето внимание и съответно пълният комплект от документи, свързани с изнесения доклад. 87.4
Надявам се, че колегите са се запознали с тези материали и остава да се гласува решението, което като проект има следния вид:
1. Приема доклада на Анкетната комисия по установяване на обстоятелствата, свързани с износа на хлебно, фуражно зърно, техни производни и слънчогледово семе през 1992 г. като цялостно изпълнение на възложения мандат от Народното събрание.
2. Докладът, заедно с приложенията към него, да бъде предаден на Главна прокуратура на Република България, на Националната следствена служба и Дирекцията на Националната полиция.
3. Въз основа на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от Закона за нормативните актове и във връзка с чл. 17 от Закона за защита на конкуренцията, предлага на Министерския съвет да отмени Решение # 263 от 1992 г.
4. Намира за целесъобразно да бъде установен постоянен парламентарен контрол върху баланса на хлебното и фуражното зърно, техни производни и маслодаен слънчоглед. За тази цел продължава мандата на анкетната комисия до края на 1994 г.
Това е предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Дебатите приключиха. Гласуваме текста на това решение.
Текат трите минути. Моля, квесторите, поканете народните представители от съответните кабинети. Поканете народните представители от ДПС да влязат в залата.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
С карти са гласували 119 народни представители. Без карти са Стефан Караджов, Марин Маринов и Ремзи Осман, които гласуват "за".
Или от общо гласували 122 народни представители, за 120, против 1, въздържал се 1.
Решението е прието. (Ръкопляскания(
Давам думата на господин Савов, председател на Парламентарната група на СДС.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Натоварен съм да ви предам една тъжна вест. Снощи е починал нашият колега Константин Размов - един етичен народен представител, един отличен специалист в областта на юриспруденцияСт.Б/НП 88.1 та и в областта на земеделското стопанство.
Моля ви с една минута мълчани е да почетем паметта му. (Всички народни представители стават прави и с едноминутно мълчание почитат паметта на господин Размов)
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Преминаваме към точка трета от дневния ред - ГОДИШЕН ОТЧЕТ НА АГЕНЦИЯТА ЗА ЧУЖДЕСТРАННА ПОМОЩ.
Моля да гласуваме първо за допускането на господин Чанев в залата. Може би не е необходимо да се гласува допускането му, тъй като докладът е негов. Дневният ред е приет, така че не е необходимо гласуване.
Моля, отменете гласуването.
Поканете господин Чанев да влезе в залата. Щом е приет дневният ред, фактически той е допуснат в залата.
Докладът ви е раздаден. Запознати сте със съдържанието на доклада. Той е доста обемист.
Имате думата, господин Чанев. 88.2 СТЕФАН ЧАНЕВ - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АГЕНЦИЯТА ЗА ЧУЖДЕСТРАННА ПОМОЩ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Преди да кажа нещо за доклада, искам да изразя недоумението си, че в дневния ред е включено изслушване на доклада на агенцията, а тук когато аз идвам да ви го прочета, става дума да вляза или да не вляза. Тук ли ще го чета или отвън? Нещо малко на мен поне не ми е ясно.
Докладът е раздаден. Далеч съм от мисълта, че трябва да го четем целия. Той е написан сравнително не много, но сравнително обстоятелствено, тъй като е документ на който ще се спират и връщат и след нас други хора.
Току-що бях помолен от господин Школагерски предвид претрупаната програма изобщо да не го чета, а да направя едно експозе. И аз ще направя точно това. Ще се помъча да импровизирам моментите, които доминират в тази работа в агенцията.
Първият въпрос е, имала ли е място агенцията, свършила ли е нещо и оттам следващия въпрос, има ли нужда изобщо от тази агенция.
В доклада е казано, че през годината са получени материални помощи за 238 млн. 987 хил. лева.
Искам да кажа, че реалната стойност на тези помощи е далеч по-голяма, тъй като оценката им е съвсем провизорна, съвсем символична и т.н. Въпреки това тя възлиза на 238 млн.лева.
Има в доклада тази помощ по страни, по видове 4 хил.кг. не само храни и т.н., по държави, по отделни дарители, което ако ви представлява интерес да се надяваме, че сте го прочели. След това има такса разпределяне, такса насочване помощите, система на отчетност, лични молби и т.н. Също за лекарства как е постъпвано, кои заведения по области, по министерства са получили и т.н.
Един важен момент, на който искам да спра вниманието ви, това е за фондовете, които се набират и управляват в агенцията. В агенцията се набират фондове от дарения и те се водят на името на отделните дарители. Така има тук десетина фонда такива по-малки и по-големи. Като се започне от фонда на Европейската общност, който е 50 млн. към 1 януари, Щатите 108 млн. от царевица, 3 млн. от масло, фонд Италия-България, също голям около 80 млн. и т.н. СМ/ЙА 89.1
Даден е и остатъкът, който имаме към 1 януари.
Има една друга много опорна за мен точка, която искам да споделя и на която ви моля да обърнете внимание. Освен стари дрехи, лекарства, храни и т.н. от агенцията са отпуснати 111 милиона лева за 1993 г., като инвестиционни хуманитарни помощи. Това е за строителство на болници, за ремонт на социални домове, за постройка на отопление, покриви и т.н. - 111 млн.лева.
Дадено е кои от коя година как минават по министерства, по обекти и т.н.
Има един много труден момент за агенцията, който искам да го знаете. Това е че агенцията в момента извършва две съвсем различни функции едновременно. Приема големи количества от правителства помощи, които разпределя и в същия момент приема много малки пратки от отделни лица, организации, общности и т.н. това поставя в изключителна трудност нормалната работа на агенцията. Имаме случаи когато отделни изпращачи адресират пратките си до отделни лица и ние се превръщаме в едно бюро, което трябва да пренесе без мито до определени личности или дружества определени количества материали.
В доклада ще намерите и писмата на министерствата, които оценяват и отчитат помощта от агенцията. Говорим тук няколко раздела за отчетността, а след малко ще ви кажа няколко думи за нея. Няма да ви занимавам сега. Въведена е и оперативна отчетност, за да имаме възможност да следим ежедневно как вървят нещата.
Другият въпрос, който е текущ и с който трябва ви запозная, това е въпросът със старите вземания на агенцията. Това е разделът - разчети. Тези стари вземания все още не могат да се реализират и вероятно голям ачаст от тях няма да се реализират, защото когато е трябвало не са създадени документи с доказателствена стойност, които да ни дадат основание да ги събираме по съдебен ред.
В доклада има подробно колко дела, кои не могат да се заведат и т.н.
Тук има една интересна цифра, че за събиране на тези вземания само за две години от агенцията са изплатени 925 хил.лева за хонорари, за адвокати и т.н.
В това число 175 хиляди са платени само за последната ревизия, която беше направена на агенцията. 89.2
Един много важен момент отразяване работата на агенцията в масмедиите, особено във вестниците. Тук мога да ви кажа, че много вестници и много журналисти са нанесли и нанесоха сериозни удари, сериозни вреди на нашата държава със своите писания. Пише се, че ни изпращат гладни бълхи, че това е отрова, че някой си чистел дворовете, че българите аборигените получавали боклуци и т.н. и т.н. И всичко това се чете и се пише в чужбина и се знае. 89.3
Българска телеграфна агенция, заявявам тук най-отговорно, дезинформира по отношение на агенцията.
Няколко пъти давам опровержения. Не се публикуват опроверженията. Българското радио правело анимация, тоест, ретушира го, та прави въпросите още по-конфликтни и остри. И всичко това трябва да знаете вие като народни представители, че не допринася за името, за ползата, за интересите на нашата държава. Ако някой журналист може да изнесе някоя злоупотреба срещу мен или срещу друго службено лице и от тази негова работа да произлезе дело, оставки, затвор - да, моите поздравления. Но когато се пише без всякакви адреси, а за държави, а за дейности, които заслужават похвала, да се ругае, това е просто ... Нямам думи да го характеризирам.
И последното, за което искам да кажа, това са ревизиите. Когато тук миналата година четохме доклада за 1992 г., господин Стефан Стоилов заяви: "Аз съм скандализиран от чутото". Аз съжалявам, че той не е тук. По повод на което и по предложение на когото Народното събрание гласува да се излъчи комисия, която да провери дали наистина това, което аз казах тук, е вярно или не е вярно. Разбира се, такава комисия нито беше назначена, нито проверка беше направена. А това трябваше да бъде първата ревизия, макар и нефинансова, на агенцията.
След много искания, както знаете, в агенцията дойде ревизия. Тя продължи от 9 март до ноември, малко по-малко от година. Аз съм писал тук доста за нея, но явно времето не позволява. Крайният резултат е, че се установиха, освен това, което аз ви прочетох тук, още много подобни неща, които са свързани в една голяма папка. И в резултат на нея дойде заповед, която поставя мен и може би други хора в недоумение. На нас ни се предписват девет точки, в които пише: да се направи всичко, да се събре всичко, да се установят всички, да се уредят всички нередовни договори - неща, които всеки от вас може да напише за всички предприятия в държавата, без да ги е посетил. Абсолютно нищо конкретно, което ревизията със своя статут можеше не, трябваше да реши как да се съберат вземанията на агенцията.
Обаче тази ревизия се използва нечистоплътно за други, странични интереси. В тази заповед се казва, че за периода от август до 9 март 1993 г. в агенцията няма отчетност, няма контрол, СД/НП 90.1 няма порядък, не се спазва Законът за счетоводството и така нататък.
Тук по най-официалния начин аз протестирам срещу едно такова становище и моля Министерството на финансите да изпрати свой представител да установи (не ревизия!) води ли се счетоводство, има ли отчетност, спазен ли е Законът за счетоводството.
Нещо повече, председателят на финансовите ревизори, така да ги нарека, господин Кирил Генов 15 дни преди да излезе заповедта и 20 дни преди ние да я получим дава интервю пред БТА, в което казва, че е ревизиран периодът, воден от Петко Симеонов и Стефан Чанев, и на очи бият същите тези нарушения, за които току-що казах. Нещо повече, там има един злокобен, един зловещ, неверен намек или тон, че вместо да раздаде помощите на нуждаещите се, агенцията ги продава и парите се насочват в нейната депозитна сметка.
Господа, аз недоумявам как може един човек от това офицално място! ... Ако той като личност беше го казал, аз в спор с него няма да влизам, както с всички други останали. Но когато председателят на финансовите инспектори заявява нещо, което е лъжа, аз тук не мога да не го изразя пред вас.
Агенцията няма нито една депозитна сметка. Агенцията е бюджетно учреждение и има една единствена бюджетна сметка за своята издръжка. И това господин Генов и всички негови ревизори знаят много добре, още повече, че той посети агенцията три четири пъти през време на ревизия.
Тук депозитните сметки това са сметките на дарителите, които ние харчим, разходваме именно тия 111 млн. лв., за които стана дума.
Защо са в депозитна, а не в разплащателна сметка? Смятам, че всеки от вас, който има елементарна финансова ориентация, не казвам "подготовка", ориентация, ще разбере, че когато човек има 50 или 100 млн. лв., е много по-изгодно от финансова гледна точка да ги сложи на срочен влог, отколкото на безсрочен, и да получава 50 или 60 на сто лихва за тях вместо 12 или 13 на сто.
Този намек, че агенцията ограбва нуждаещите се и внася в разчетна сметка, е недостоен. Нещо повече, господин Генов 90.2 си позволява да прави държавна политика, като осъжда факта, че се продавали стоки. Това нещо е решено с министерско постановление, с министерска заповед впрочем, и ако той се интересуваше, щеше да види. Така също господин Генов си позволява да продължава да прави държавна политика като казва, че агенцията не трябвало да участвува в селскостопанска кредитна централа. Тази централа е рожба на министър-председателя проф. Беров и аз не мога да ги сравнявам двамата по икономическа подготовка и съображение и считам, че това, което е направено, е полезно. И не само аз, а всички, които ползват тая централа. Но господин Генов вместо да реши въпросите от контролна финансова гледна точка, ни заплашва, че трябвало и там да погледнат неговите органи.
Изобщо тонът, съдържанието, тенденцията е да се заличат границите между двата периода.
Аз съм длъжен тук да ви кажа, че от тази ревизия найголемият начет е 9000 лв., най-малкият е 2000 лв. И с това се приключва онази гюрюлтия, за която хартията и мастилото, изписани за нея, струват далеч, далеч, далеч повече от тия 9000 и 2000 лв.
Този господин Генов казва, че тъй като щетите били много големи, преписката щяла да отиде в прокуратурата. Няма и такова нещо досега. Това само го поставям за информация.
В заключение. Господа народни представители, вие трябва да имате ясно отношение: ще има ли или няма да има агенция. Тук, от тази банка, се изказаха държавници, даже и държавнички, които взеха становище, че агенцията не е актуална, няма място вече в нашия живот.
Да се говори така по държавни въпроси, без всякаква информация и ориентация, за мен е непростимо. И може би това е част от обясненията за всички наши трудности, в които ние се пържим сега. Но замислете се и решете: не измъчвайте дарителите! Агенцията, държавата хем да я има, хем да я няма.
Агенцията не намира подкрепа нито от президента в състава на управителния съвет, който той трябва да осигури.
Агенцията не намира подкрепа в Министерския съвет, който не подкрепи нито веднъж за един квадратен метър площ, която е необходима на агенцията. 90.3
Агенцията не намира подкрепа в общините нито веднъж. Имаме сключен договор с общинска фирма, в която в момента не могат да влязат и да се разтоварят тировете от чужбина. Да не ви занимавам защо - от чисто спекулативни, търговски съображения на фирмата.
Агенцията не намира подкрепа от Министерството на финансите. Един месец ние трябваше да спорим и да губим време дали линейките за нашите болници, които ще отпусне агенцията с парите на дарителите, да платят мито или не. И за голямо съжаление, господа, за част от линейките беше платено мито. 90.4 Този бюджет, който беше длъжен да осигури на болниците линейките, няма средства. Да, дотук разбирам. Знаем всички защо. Но когато от чужбина са пратени пари и ние купуваме линейки за тези болници, да кажем в този момент дайте мито върху тези линейки, това не разбирам.
Така бих могъл да продължа и надолу. Всичко това казвам с молба: моля ви, преценете да има или да няма. Ако има, отделете й внимание и съответното място. Ако няма, ние сме развалили толкова работи, защо да не развалим и това. Закриваме и работата е най-лесна. Това е най-лесната работа. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Въпроси и разисквания. Има думата народният представител господин Кюранов.
ЧАВДАР КЮРАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин Чанев, аз разбирам, че Вие трябваше да ни кажете за своите болки и трудности и също така, че сте разпространили доклада на комисията, който ние трябваше да прочетем, но аз все пак очаквах, че Вие тук ще ни кажете три-четири главни цели, които агенцията си е била поставила за отчетния период и доколко ги е изпълнила. Защото тези подробности, които Вие давате, разбира се, имат своя смисъл и значение, но за да получим представа за необходимостта от тази агенция, щом като и някои я поставят под съмнение, мисля, че трябва така да направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Думата има господин Пушкаров.
ИВАН ПУШКАРОВ (ПСН): Господин председател, имам един въпрос към господин Чанев, в допълнение на това, което каза професор Кюранов.
За да се убедим, че всичко, което е извършено е било целесъобразно и законосъобразно и главно да се убедим в необходимостта от бъдещото съществуване и развитие на агенцията и дейност, ние трябва да знаем каква е нейната стратегия.
Аз изпитвам много дълбоки съмнения, че в агенцията започва един процес на превръщането й в търговски център, което ми се струва, че в определена степен измества нейните основи цели. Всички разбираме, че в тези условия на преход към нови пазарни структури е невъзможно да се откъсне дейността на агенцията от пазарно поведение. Но заедно с това едно ясно очертаване НЧ/ЙА на стратегията в развитието на агенцията мисля, че ще допринесе за сваляне на недоверие или съмнение относно нейната дейност, ще допринесе за създаване на по-добър климат за дейност на тази агенция.
Искам веднага да кажа, че аз разбирам необходимостта и подкрепям необходимостта от съществуване на такава агенция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Пушкаров.
Господин Маньо Манев, имате думата.
МАНЬО МАНЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, господи Чанев! Аз първо искам да изразя благодарност за това, че агенцията се отнесе изключително благоразположено към един проблем, който вълнуваше нашата общественост в Нова Загора оказа ни помощ за българчетата от Бесарабия, които учат в гр. Нова Загора. Вие се вдигнахте, посетихте Нова Загора и конкретно помогнахте.
В подробности не познавам проблемите на агенцията, но споделям част от това, което каза господин Пушкаров - за една по-голяма яснота в стратегията и целите, които се преследват.
Също така искам да направя едно конкретно предложение: тъй като се сблъсках на фона на потребности на избирателите и търсенето за разрешение от страна на агенцията, оказа се, че ние почти нямаме никаква яснота за онзи поток или приток от съответни помощи, които пристигат от чужбина и когато се потърси от служителите, те се отнасят с изключително голяма резервираност, една потайност и по-същество бих казал, че отклоняват да откликнат на такива потребности.
Моето предложение е следното: не би ли следвало в рамките на вашата дейност Вие да помислите за издаването на един периодичен бюлетин за основните видове помощи, които се получават, например конкретно ние имаме изключително голяма потребност имаме много инвалиди, които се нуждаят от създаване на условия за тяхното придвижване. Вие получавате такива помощи във вид на колички. Но се оказа, че почти не можем да пробием път като информация. Но това е един от малките проблеми. Става въпрос и за лекарства и други помощи, а на нашата територия има и много деца - сираци, имаме съответни домове, които също, разбира се, 91.2 получават някаква помощ и от вас.
И отново искам да конкретизирам моя въпрос: би ли било възможно агенцията да поднася периодично на тримесечие някаква информация за основното, което се получава, или това, което вие очаквате, което да бъде на разположение на народните представители, на общините, за да могат те да кореспондират по-ясно с вас? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Други желаещи? Нека да приключим с въпросите, да му дадем да отговори и след това да приемем решението.
Докладът ви е раздаден още през месец март. Той е от 46 страници и всичко е описано подробно в него.
Господин Чанев, имате думата да отговорите на въпросите.
СТЕФАН ЧАНЕВ: Уважаеми господа, всички въпроси като че ли се свързват в едно общо заглавие, че няма подробности, няма тенденциите. Аз дойдох тук с тези четиридесет и няколко страници, от които съм отбелязал да не ви чета десетина, където става дума за конкретни имена, обекти и т.н. Но там, където става дума за тези тенденции, господа, за които ме питате, има цели раздели, в които въпросът е изложен съвсем подробно. И аз смятах, че днес тук ще ви ги прочета.
Бях помолен в рамките на десет минути да направя експозе. Ако вие смятате, че в десет минути аз мога да развия по четири-пет направления стратегията, положението ни, извинявайте, но дори и да направя това, щом вие от заседание на заседание през година идвате на въпроса агенция, а няма определени хора, които да проявят интерес, да видят какво става и когато дойде тук отчетът да знаят какво ще кажат, резултатът ще бъде същия.
Но аз няма да отбегна въпросите и ще отговоря на всички.
Превръщане на агенцията в търговец - е ли това така или не е. Не е, господа! Всичко, което идва и може да се раздаде, е раздадено. И ако вие бяхте прочели този доклад, щяхте да видите, че от помощите са продадени само три на сто. Три на сто - вижте го на коя страница е тук. Хайде да не ви отнемам времето. Пише колко са продадени на половин, на социална цена на столове, на детски градини, които нямат пари да си купят по пазарната цена. Там е около половин, един процент. И всичкото продадено, по всички начини на фирми и в наш магазин е няколко процента. 91.3 Извинявайте, господа, аз ви се чудя как вие може да ми задавате въпроса, че сме станали търговци, когато ние 96 на сто от получените помощи сме ги раздали на хората? Като имате предвид, че тези продадени неща покриват тези 110 милиона лева, които са дадени също за хуманитарни помощи. Те не са отишли да платят заплатите на директора или на някой там, който не ви е посрещнал добре, господин Манов. Аз си взимам много сериозна бележка от Вашата констатация и ще проверя това.
Но ние сме на бюджет. Всички тези средства, всеки лев и стотинка отиват в съответния фонд и той се отчита и контролира. Може и трябва да бъде контролиран и трябва да отиде за социални нужди.
Така че какво значи, че ние сме продали 4 на сто от получените помощи? Значи това, че има наши дарители, които ни казват: господа, в Германия има една фирма, която прави изложби прави модели, които не иска да пуска на германския пазар, защото не са най-фини, най-на ниво на фирмата. Те са годни, добри и т.н. Вие съгласни ли сте да вземете и да ги продадете? Това са неща, например получаваме от Швейцария едни кожени елегантни и скъпи облекла, които в никакъв социален дом не могат да се дадат. Много примитивно приемате нещата, господа. Ние ще ги продадем и с тези пари ще купим мляко, ще купим линейки, ще им построим парно. Идете в Петково - Родопите, идете в Бата - Бургаско, идете в Русокастро, идете в Странджа - не мога да се сетя за името в момента, за да видите какво е направено. Елате в агенцията да ви затрупаме с писма, в които хората пишат: благодарение на вашите средства... Не на агенцията, а от тези продажби.
Ами моля ви, проявете малко разбиране! Какво значи търговия? Търговия значи ние да правим някаква печалба, рентабилност и т.н. Няма такова нещо. Ние продаваме и ако сте чели тук пише и как продаваме. Как се продаваше и как, защо продаваме сега на пазарни цени, какъв е резултатът и т.н. Не мога в момента, нямам време, за да ви го чета отново.
Поначало, за да се почне да се продава, е решено с протокол на Министерския съвет и се създава фонд, за разходването на който ние получаваме от Министерство на финансите план-сметка. ЦМ/ВЙ 92.1 Тук присъстват членове на управителния съвет, които познават този документ. И всеки разход по този фонд се разглежда на управителен съвет и се гласува. Какво значи, че агенцията е станала търговско предприятие? Това са одумки, това са неща, които се внушават на хората, за да бъде ударена агенцията - било като агенция, било като нейния директор и т.н. Но от това губи само
страната. Директорът ще си отиде, закон за агенцията ще се сменя, но България със своите нужди остава, господа. А ние по този начин си затваряме вратите за малкото, което можем да осигурим. Така че тук не се касае за някаква стратегия, в която агенцията да е минала в търговска дейност...
Освен това от Италия ни предлагат: имаме 2 хиляди тона картофи, можете ли да ги поемете? Ще ви ги дадем без пари. Ние ги вземаме. След месец и половина картофите ще поникнат. Какво правим? Раздаваме 500 тона по заведенията без пари. Остават още. Другите заведения, които купуват по 7-8 лева картофите, им казваме: по 2 лева ще ги вземете ли? - Разбира се. Ето това е нашата търговия, господин Пушкаров. Това търгуваме ние. И тези 2 лева, взети от 500 тона, се отишли в Петрич - 14 милиона лева за болница, в археологическия музей - 5 милиона лева, и да не изброявам тук още 30-40-50 обекта. Това е нашата търговия. Това сме ние като търговци.
Наистина аз поддържам и съм убеден, че е съвсем необходимо да се говори конкретно тук, а не само изводи. Но, извинявайте, това не е моя воля. Така бях помолил от председателството да постъпя: да направя само някакви изводи по работата. И аз се спрях на два-три, а те са може би осем-девет. Действително прочетете доклада, ако ви интересува, и ще ги намерите там.
Стратегията на агенцията. Тук бих искал да ви запозная с нещо, което не е през 1993 година, а тази година се мъчим да го оформим по някакъв начин.
Като използвахме повода, примера, който имахме със селскостопанската централа, където по нареждане на Министерския съвет са вложени 100 млн. лева, пак от такава продажба, господин Пушкаров. Сто милиона лева в селскостопанска централа, която раздава нисколихвени заеми. Може да са малко. Не са 10 милиарда, а 100 милиона, но ги раздаде и хората си купиха с тях трактори и работят 92.2 с тях. Идват и казват, че са благодарни.
Като използвахме този модел, този пример, ние допуснахме да разговаряме с други дарители, които имат нещо излишно и които поставят условията: ние ще ви помогнем с тази помощ, ако вие не я изядете (защото хората вече казват: е, докога ще ви храним?), а започнете нещо да генерирате вие с тези пари. Вие да започнете да правите нещо, за да печелите и да се изхранвате с тази помощ, а не да ви я раздадем като калории, да я изядете и на другия ден: пак дайте...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Чанев, може ли пократко да отговорите на въпросите, тъй като трябва да се гласува решение?
СТЕФАН ЧАНЕВ: Аз съм готов веднага да приключа, ако задалите въпросите са доволни. Моето време е ваше. Аз не държа да говоря много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да отговорим на въпроса на господин Пушкаров, може би. Той много държи за конкретен отговор.
СТЕФАН ЧАНЕВ: Господин Пушкаров - аз досега точно на него отговарях: процес на превръщане в търговски център. Аз смятам, че цялото време, което ви отнех, беше главно за това, защото и господин Любен Генов говори това и го внушава: защо да седят милиони в агенцията, а не ги прехвърлите в бюджета?...
Господа, за съжаление, аз смятах да не го казвам, но ще ви го кажа. Вие сте гласували 50 млн. да се вземат от чуждите пари и да се прехвърлят в бюджета. Аз не знам вие можете ли да си дадете оценка от юридическа, от дипломатическа, от икономическа, от социална, от каквато и да е гледна точка? Как си представяте, че ще вземете 50 милиона на дарителя, който има с нас договор как ще ги харчим тия пари? Вие давате ли си сметка какво правите?
НОРА АНАНИЕВА (от място): Защо ни се карате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Чанев. Отговорихме на въпросите.
СТЕФАН ЧАНЕВ: Не ви се карам, но това, което е станало, е нещо, което не може да става. Така че ние не сме станали никакъв търговски център.
ИВАН ПУШКАРОВ (от място): Може ли да ми дадете възможност да кажа две думи? 92.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Пушкаров, елате. Господин Пушкаров, има подробен доклад. Днес няма да решаваме съдбата на агенцията - приемаме отчета. 92.4
ИВАН ПУШКАРОВ (ПСН): Господин председател! Искам да кажа, че аз изразих категорична подкрепа на съществуването на агенцията и да ми се кара господин Чанев за това, просто най-малкото е некоректно.
Освен това, когато зададох моя въпрос за меркантилизирането в дейността на агенцията, аз великолепно знам защо го зададох, господин Чанев. Защото това, което Вие ми обяснявате, че продавате картофите по 2 лв., олиото го продадохте не знам по колко - поне три пъти по-ниска цена - разликата е отишла някъде. Защото част от тези картофи са препродадени от посредници, господин Чанев, разбирате ли? Вие не сте организация, която може да контролира този процес, ето това е, Вие не сте търговски агент по смисъла на Търговския закон. И аз се опасявам, че ако нататък при тая неуредена законова и нормативна дейност на агенцията продължи, независимо, че е 3%, натискът да става повече е естествен и трябва да става така, но трябва да става при ясни правила на играта. В България още не сме приели Закон за държавните поръчки. Вие не обявявате вероятно и търговете. Просто няма такива структури, които да извършват тази дейност. Ето това е, което исках да кажа, да Ви подскажа. Много деликатно го намекнах, че тази дейност възбужда в много случаи основателни съмнения и възражения от страна на обществото. Значи трябва да бъде осветена тази дейност.
И аз мисля да спрем дотук. Мисля, че това, което казвам, може да послужи нататък във Вашата дейност, евентуално ако прецените, да направите така, че да се освети изцяло и тази част от Вашата дейност.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Чанев, във Ваша защита е всичко. Просто казва, че има празноти.
СТЕФАН ЧАНЕВ: Аз първо дължа да се извиня за тона си. Простете ми, господа, този тон е резултат на това, че аз съм по 10 часа на ден под непрекъснат натиск и аз съм разкъсан. Моля ви, най-човешки да разберете тона ми.
Но аз също много ви моля вие да вникнете не в тона, а в това, което ви казвам. Ако господин Пушкаров може да докаже ББ/ЗТ 93.1 половин случай, че тези картофи са препродадени и за това има вина агенцията, той изпреварва моето изказване да си подам оставката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря.
СТЕФАН ЧАНЕВ: Моля Ви се.
Но, господин Пушкаров, тези картофи не са продадени. Те са дадени на столове срещу декларация на управителя на стола, че той ще ги вложи в менюто и че той няма право да ги препродава. Ако някой продава това нещо, аз ще Ви питам: има ли някои други държавни банки или магазини, които да продават държавно? Ние там нямаме дял в тази работа. Провеждаме контрол колкото можем и не сме установили.
Господин Маньо Манев каза, че служителите нещо не са посрещали добре. Това малко ме изненадва, защото агенцията е залята по цял ден от хора и непрекъснато се дава информация. Ще обърнем внимание на това нещо, но не съм забелязал или поне като тенденция, като линия - няма такова нещо. Който гражданин се обади, има ли ги това лекарство - отговаря му се. Ако го има, донася рецепта или бележка от поликлиниката и го получава безплатно. Това е абсолютно порядъкът ни и аз нямам установени случаи това да е нарушавано. Просто ме учудва това, което чувам.
Колкото се касае до информация, ние даваме такава в "Държавен вестник", но тези информации са повече насочени. Идват с адреси. И това, че ние ги публикуваме, няма никаква обществена стойност, защото отиват на адреса, където е изпратено.
Колкото се касае до печата - имаме бюлетин. Това също струва средства. Аз не мога да си позволя сам, трябва някой друг да реши, за да се похарчат средства за този бюлетин, след като ние публикуваме.
Но аз много Ви моля, господин Манев, поне Вие елате. Аз ще Ви покажа някои неща, от които Вие ще разберете, че нещата не са така, както изглеждат, когато човек не ги познава.
Колички. Да, идват колички, но госпожата от Англия ги изпраща на онези хора, които са посочени поименно и които са болни от мускулна диструкция затова, защото нейното дете е болно от тази болест. Господин Джон Станчов изпрати шест колички за Свищов за определен човек. И когато един служител е сбъркал и е изпратил едната количка на друг, защото имената на управителя 93.2 на инвалидния дом и на този, били едни и същи. Стана дипломатически скандал. Така че ние не можем да отклоним тези колички, когато те са пратени за определени места и хора. Те са дошли в България. Но не аз или някой друг да ги разпределя. Така че и там има известни бариери.
За поднасянето на информацията мисля, че казах.
Преди всичко това, господа, аз ви моля да приемете моята оставка и да изберете човек, който може при тези ужасни, невъзможни, недопустими условия да прави нещата така, както вам се харесват и то без да ви се кара, и то без да ви казва неприятни неща. Моля ви само за едно: когато ще избирате нов човек, направете това да стане едновременно с освобождаването. Защото месеци без директор в агенцията, е нещо много опасно. Имаме платен данък на това.
Моля ви, благодаря за всичко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Чанев.
Точката от дневния ред е приемане на отчета. Има думата господин Илхан Вели.
Изчерпахме въпросите. Дайте да прочетем решението.
ДОКЛАДЧИК ИЛХАН ВЕЛИ МУСТАФА: Във връзка с отчета на господин Чанев предлагам следното решение.
Р Е Ш Е Н И Е

във връзка с доклада на Агенцията за чуждестранна

помощ

Народното събрание на основание чл.86, ал.1 от Конституцията на Република България във връзка с чл.4, ал.3 от Закона за Агенцията за чуждестранна помощ
Р Е Ш И:

Приема за сведение отчета на Агенцията за чуждестранна помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме това решение.
Гласуваме решение за приемане на отчета. Моля, режим на гласуване. 93.3
Текат трите минути. Моля, квесторите, поканете народните представители.
Приема за сведение отчета на Агенцията за чуждестранна помощ - това е решението.
И нищо повече - казва господин Вълканов. Така сме приели и преди.
Резултатът: при регистрирани в началото на заседанието 126 народни представители, в гласуването са участвали 96, от тях 91 са гласували за, 1 против, 4 се въздържат.
Решението се приема, господин Чанев. Отчетът се приема за сведение.
Благодаря ви много.
Да дадем ли почивка или да преминем към следващата точка? Не желаете.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ПРИЕМАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ПО ОТЧЕТА НА НАЦИОНАЛНИЯ СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ ЗА 1993 ГОДИНА И ПЛАНА ЗА ИЗСЛЕДВАНИЯТА ПРЕЗ 1994 ГОДИНА.
Имате думата, господин Карамфилов. 93.4 ЗАХАРИ КАРАМФИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважеми народни представители, дами и господа! На вашето внимание е представен отчета за изпълнението на плана за статистическите изследвания през 1993 г. и плана за 1994 година. Аз ще си позволя да резюмирам основните моменти в дейността на Националния статистически институт през 1993 г. и предстоящите задачи и насоки за развитие на реформата в статистиката през 1994 година.
Започналата през 1992 г. цялостна и многопосочна реформа на статистическата система продължи и в значителна степен се задълбочи през 1993 година. Тя се осъществява съгласно приетия от Народното събрание план за статистическите изследвания и множеството програмно-методологически разработки на Националния статистически институт, в основата на които стои методологията, прилагана в международните статистически организации в страните с пазарна икономика.
Ще си позволя да отбележа основните моменти на извършеното през 1993 г. в областта на методологията и организацията на статистическите изследвания, империчните статистически изследвания, преброяването на населението и жилищния фонд, участието в програмата за европейски сравнения на брутния вътрешен продукт, аналитичната и прогнозна дейност, информационното обслужване на потребителите на статистическа информация, международното сътрудничество, материално-техническата база и най-вече на нерешените проблеми и трудностите в дейността на института.
В методологическата област през 1993 г. се направи съществена крачка към изграждането на системата на националните сметки. Може да се смята за завършен цикъла на изграждането на сметкопроизводство по отрасли и по институционални сектори. С това на практика се осъществи внедряването на производствения метод за изчисляване на брутния вътрешен продукт. Използваните сметки, формирани по този метод, осигуряват информация за изследване на редица икономически процеси, пропорции и взаимозависимости. Вече е възможно да се разполага с информация за мащабите, структурата и динамиката на производството, факторите на производството, съотношението между междинно потребление и крайно търсене, елементите на продукцията и междинното потребление, структурата на икономиката по отрасли, икономически и институционални сектори. РД/ЙА 94.1
Постави се и началото на тримесечните оценки за размера и структурата на брутния вътрешен продукт. С това стана възможно осигуряването на информация за характеризиране на текущите изменения в икономиката и за изработване на краткосрочни прогнози. Освен това тримесечното изчисляване на брутния вътрешен продукт улеснява получаването на предварителните данни за размера на брутния вътрешен продукт и за следващата година. От производствените сметки се получа много богата информация за анализа на различните структури в икономиката и за моделиране на редица зависимости. Разработени са методологическите принципи и технологията за формиране на дохода на икономическите субекти - производители и за съставянето на сметка "Формиране на дохода" по отрасли и институционални сектори.
Изяснена е също така технологията за съставяне на натурални стойности и стойностни баланси по определени стоки и групи стоки, необходими при съставянето на сметка "Стоки и услуги", като елемент на таблицата "Ресурси" в баланса на междуотрасловите връзки.
Националната методология на националните сметки е разработени въз основа на методологията на ООН версия 1993 г., както и методолическото ръководство по националните сметки в преходния период, съставено от ЕВРОСТАТ.
С поетапното въвеждане на националните сметки в икономическата статистика се постави началото на съответни изменения и в отраслевите статистики.
Следващото направление в методологическата област е изграждане на класификации, номенклатури и регистри, които създават технологичните условия за сравнимост на статистическите показатели на България с другите страни. През 1993 г. в тази област са изпълнени следните задачи:
1. Разработен е проект за Национална класификация на отраслите, която експериментално ще бъде приложена през 1994 година след утвърждаването й от Министерския съвет. Този проект е разработен в съответствие с изискванията на Европейския съюз към националните класификации.
2. Започната е работа по съставянето на Национална класификация на продуктите и услугите, като се използва подхода и инструментариума на ООН и ЕВРОСТАТ за изграждане на продуктови класификатори за статистически нужди. 94.2
3. Разработен е също така проект за класификация на институционалните сектори на националните сметки. В областта на статистическите регистри работата се съсредоточи главно в разработването на общите принципи и подходи за поддържане на единна система от съгласувани регистри, съобразени със специфичните потребности на използващите ги институции. Основно внимание бе отделено към технологията на поддържане и актуализиране на регистъра на стопанските субекти, като основа за поддържане на различните административни регистри за нуждите на финансовата и банковата система, на митниците, КАТ и други организации. Въз основа на сравнителния анализ е постигнато възможното хармонизиране на характеристиките на нашия регистър с тези, които са формулирани в изискванията на Европейския съюз.
В края на 1993 г. нашият регистър съдържа характеристиките на над 350 хиляди стопански субекта, от които над 300 хиляди са частни фирми.
Създаването на този регистър е съществено постижение и затова ние предлагаме в плана за статистическите изследвания през тази година този регистър да получи статут на държавен регистър.
В началото на 1993 г. започва разработването на цялостна средносрочна, а в някои отношение и дългосрочна стратегия и методология на статистиката на отделните отрасли. Приоритет беше даден на селското стопанство и търговията поради по-бързото протичане на процесите на приватизация в тези отрасли и създаването на многобройни нови субекти и организационни форми на стопанска дейност.
През 1993 г. се постави начало на статистиката на насалените места чрез изграждането на така наречените "географски информационни системи".
Националният статистически институт през 1993 г. осъществи множество емперични статистически изследвания, някои от които са нови за българската статистическа практика и имат за обект характерните за прехода икономически процеси.
Тук бих искал да отбележа значимостта на такива емперични изследвания като първото от нас репрезентативно изследване на работната сила чрез домакинствата, извадковото изследване за разпределение на заетите лица по размера на получаваната 94.3 брутна месечна заплата, серии изследвания на частната стопанска дейност в различните отрасли, текущо наблюдение на приватизацията, реституцията и хода на аграрната реформа, текущо характеризиране на стопанската конюнктура, потребителските цени, финансовото състояние на предприятията и други.
През септември 1993 г. приключиха обработките по проведеното на 4 декември 1992 г. преброяване на населението и жилищния фонд. Резултатите от преброяването са оформени в 245 основни таблици за населението и жилищния фонд. Част от тази огромна по обем и съдържание информация ще бъде публикувана в 60 самостоятелни тома с данни за населението, семействата, домакинствата, безработицата, жилищата, жилищните условия на населението и вилния фонд.
В това число като самостоятелни издания ще бъдат публикувани резултатите за 9-те области и 28-те региона на страната. За първи път ще бъде издадена и сборна публикация на английски и френски език, предназначени за институциите, с които Националния статистически институт осъществява международен статистически обмен.
През 1993 г. България официално се присъедини към Международната програма за сравнение на брутния вътрешен продукт и стана равноправен участник в групата на европейския регион. Първият етап от тази програма приключи през 1993 година. През този етап България участва в международната програма в тясно сътрудничество с Централното статистическо управление на Австрия и международните органи, ръководещи това изследване.
Особено внимание през 1993 г. бе отделено на аналитичната и прогнозна дейност, която непрекъснато се утвърждава като важно направление в работата на института. Общо са разработени и публикувани около 30 аналитични ипрогнозни изследвания, като с особен интерес се посрещат местните конюнктурни анализи, анализа на пазарната атрактивност на промишлените фирми, анализът на финансовото състояние на предприятията, анализа на просрочената задлъжнялост между фирмите, анализът за инвестиционната активност в промишлеността и т.н.
Не бих пропуснал да отбележа и разработената макроикономическа прогноза за 1993-95 г., както и прогнозите за развитието на основните отрасли. Прогнозната дейност заема все по-важно 94.4 място в дейността на института през 1993 г. и през 1993 г. се поставиха принципните основи за изграждането на аналитикопрогнозен монитуринг, който ще улесни аналитичната и прогнозна дейнност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Карамфилов, отчета е раздаден, както беше при чуждестранната помощ. Планът също е раздаден на народните представители. Много Ви моля по-накратко. 94.5
ЗАХАРИ КАРАМФИЛОВ: Благодаря, ориентирам се към приключване.
Уважаеми дами и господа, въпреки широкомащабната, интензивна и в много отношения новаторска дейност през 1993 г., все още не са получили решение някои съществени проблеми, а именно:
Първо, недостатъчният обхват на частния сектор в икономиката. Оказа се, че той не може да бъде обхванат само със средствата на отчетността, затова извършихме поредица от извадкови изследвания.
Разрушаването на старите структури в селското стопанство и все още неизградените нови силно затрудняват изследванията в този отрасъл. През 1993 г. възникнаха изключителни трудности при преброяването на посевите и трайните насаждения. Много остро стои проблемът относно статистиката на външнотърговската дейност.
Някои проблеми, свързани със статистическите изследвания, се нуждаят от цялостна нормативна уредба. Това се отнася до стопанските преброявания, които би следвало да съпътстват непрекъснато нашите статистически изследвания.
Както се вижда от изложеното дотук, бих могъл да кажа, че се направиха успешни стъпки в цялостната реформа на статистическата система, както и наличието на нерешени проблеми. Основните насоки в дейността на института през 1994 г. произтичат от общата стратегия за развитие на статистическата система и от необходимостта и възможностите да се продължи и задълбочи реформата.
Ще отбележа само някои по-важни моменти, отнасящи се до дейността през тази година. Преди всичко искам да ви информирам за това, че от януари тази година Националният статистически институт се присъедини към така наречената "Брюкселска седморка" това са страните от Вишеградската четворка, България, Румъния и Словения. Подписаният договор за сътрудничество на статистическите институти на тези страни се разглежда като част от процедурата за приобщаване на тези страни към Европейския съюз.
През тази година ще продължат изследванията в областта на методологията на националните сметки, ще продължи нашето участие в международните сравнения на брутния вътрешен продукт. Дълбоко съм убеден, че тази година Националният статистически институт ще направи съществена крачка напред в областта на реформата на статистическата система. БП/ЛТ 95.1.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Карамфилов.
Отчетът ви е раздаден и планът ви е раздаден. Моля само за конкретни въпроси. Господин Кюранов, имате думата.
ЧАВДАР КЮРАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз благодаря на проф. Карамфилов за неговия интересен отчет, разбира се, и за доклада. Но искам да попитам следното.
Аз мисля, че е положителен факт преминаването към метода на националните сметки. И все пак искам да знам дали напълно сме се отказали от баланса на народното стопанство и от отчисления на националния доход на база материално производство. Казвам това, защото аз мисля, че е една слабост на западната статистика това, че не използва метода на материалното производство. И ще дам един пример.
Преди години Индия, която има много добра статистика, тъй като е принудена чрез извадкови изследвания да се ориентира за процесите, които стават в икономиката при тази огромна страна, и която естествено си беше приела статистичческите принципи на ООН, специално националните сметки, поиска от нас да направим едно изчисление на индийския национален доход на базата на материалното производство. И когато ние ги попитахме: защо все пак правите това, казаха: абе имаме чувството, че тук по-реално се хващат нещата. Когато се отдели преразпределението, можем да знаем горе-долу в тази страна реално какво идва от производствените сектори, а не да речем само и включително от финансите, услугите и т.н., без да отричат значението на това.
Това е единият въпрос.
И вторият въпрос: при тази система, която вие имате сега на отчетност, хващат ли се големите социални групи и традиционният подход ли се следва - работници, служащи, заети в селското стопанство, или правим опит да имаме по-различен подход, примерно да уловим това, което се наричча средна класа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Кюранов. Има думата господин Георги Николов от Свищов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Уважаеми господин 95.2. председателстващ, уважаеми колеги. Икономическата комисия обсъди на свое заседание отчета за изпълнението на плана за статистическите изследвания в Националния статистически институт през 1993 г. и плана за статистическите изследвания на същия институт през 1994 г.
Комисията оценява положително изпълнението на плана, с който фактически ние бяхме подробно запознати от председателя на Националния статистически институт проф. Захари Карамфилов.
Положителна оценка се дава и за плана за статистически изследвания на Националния статистически институт през 1994 г.
Тъй като ние в решението трябва да приемем фактически позиция на Народното събрание и по двата проекта, аз бих желал накратко да спомена няколко основни момента, които правят впечатление в този план.
На първо място, продължаваме внедряването на световните статистически стандарти и привеждането на статистическата методология в съответствие с характера и особеностите на пазарната икономика.
На второ място и като втора основна задача - ориентиране на статистическите изследвания към актуалните процеси, които сега протичат в страната: това са приватизацията, реституцията, развитието на частния сектор, аграрната реформа, установяване на доходите и потреблението, заетостта и безработицата, финансовото състояние на фирмите и т.н. 95.3.
На трето място, приключване работата по преброяване на населението. Това беше действително един процес, който статистиката за кратко време успя да приключи - най-напред да даде предварителната информация, вече публикувана сега и окончателните данни. С радост споделям това, защото при предните преброявания информацията от окончателното преброяване се получаваше 4 - 5 години след приключването на преброяването.
На четвърто място като положителен момент в плана за 1994 г. е разширяване на аналитичността и прогнозната дейност на Националния статистически институт.
На пето място, изграждане и усъвършенстване на материалнотехническата база на статистическата система и внедряването на съвременни информационни технологии.
Положителна оценка заслужават и включените в проекта за план все още методологически разработки емпирични статистически изследвания, анализи и прогнози, а така също и обширния списък на публикациите, които ще прави Националният статистически институт. И ние тук трябва да благодарим на проф. Карамфилов, че голяма част от тези публикации достигат и до депутатите, а съответно и до комисиите за използване в нашата пряка работа.
Аз ви призовавам да подкрепите проекта за решение, който от името на Икономическата комисия ще си позволя да прочета.
"РЕШЕНИЕ

по отчета за изпълнението на плана

за статистически изследвания през 1993 г.

и плана за статистически изследвания през 1994 г.

на Националния статистически институт

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 5, ал. 1 от Закона за статистиката
Р Е Ш И:

1. Приема отчета за изпълнението на плана за статистически изследвания през 1993 г. на Националния статистически институт.
2. Утвърждава плана за статистическите изследвания през 1994 г. на Националния статистически институт.
3. Утвърждава списъците на статистическите изследвания, при които ще се събира информация от предприятията, организаСт.Б/НП 96.1 циите и населението, и на обектите и процесите, за които ще се предоставя от Националния статистически институт информация за ползване. Списъците да се обнародват в "Държавен вестник"."
Мисля, че с такова едно решение Народното събрание ще оцени по достойнство и работата на Националния статистически институт по отношение на приемане на неговия отчет, а надявам се, с твърде подробния план, който ще утвърдим сега, също ще дадем възможност на Националния статистически институт за още по-голямо обогатяване на неговата дейност.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други желаещи?
Имате думата, господин Койчев.
След приключване на точката ще закрия заседанието, тъй като по следващата точка докладчикът е извън страната.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, обсъждаме важен въпрос в камерен състав.
Господин Карамфилов, аз имам три препоръки, не толкова въпроси. Изразих ги пред проф. Гатев на заседанието на Икономическата комисия. Искам да бъдат поставени и на Вашето внимание.
Първият кръг въпроси е по отношение на статистиката на труда. Някак си не се затваря веригата между отчета на заето население, безработни и население в трудоспособна възраст. По мои разчети се губят някъде около половин милион граждани в трудоспособна възраст, които статистиката не определя къде са. Най-общо, на база на разчети за бюджета, предполагам, че от ваша изходна информация, бюджетът е разчетен на 2 млн. и 200 хил. заети в обществения сектор, 1 млн. - в частния. Съмнителна цифра. Общо 3 млн. и 200 хил. Нека да сложим 800 хиляди безработни, по вашето наблюдение, аз го смятам от септември за по-меродавно от статистиката на Министерството на труда, остават някъде около 700 хиляди. Да сложим войниците и учащите се студенти в трудоспособна възраст, както и да намаляваме, 400 - 500 хиляди българи от това население в трудоспособна възраст 4 млн. и 700 хиляди се губи. Единственото логическо обяснение, за да няма социален взрив, е те да са заети в сенчестата икономика. 96.2
И в този ред на мисли бих апелирал: може би не съм се докоснал до ваши изследвания в областта на баланса на труда, но това не е излишно любопитство на депутат, това е фундаментален показател, въз основа на който ние градим своята позиция по отношение на приходи в бюджета от данък върху общ доход, обществено осигуряване. Онзи ден бяхме пред решение колко са работещите пенсионери, по експертно определени цифри разсъждавахме и приемахме решението.
Втората ми препоръка е за, ако мога така да я нарека, непрекъснатост на статистическата информация. Вярно е, в оперативните ви статистически обзори вие стъпвате преди всичко на сравнение спрямо предшестващ период. Приветствам този сборник, който издадохте за опит за проследяване развитието на икономиката ни за последните четири години. Но, струва ми се, че информацията е недостатъчно полезна само в този критерий - на оперативните бюлетини само предшестващ период. Примерно спадът на производството спрямо предшестващата година дори и в натура (сутринта по друг повод четох Програмата за реформи в индустрията) не показва нищо. Какво показва примерно 25-процентен спад на производство на телфери спрямо миналата година? А спрямо 1989 г.? Тук също не е един каприз и едно любопитство, но ми се струва, че на база на стойностни показатели в съпоставими цени, а аз бих препоръчал и натурални показатели, ще има ясна представа за капацитета на нашата икономика и обективна оценка за нейното равнище днес или през 1995 г. в сравнение с това, което би могло да бъде. Базата естествено трябва да бъде 1988 и 1989 г. с промените, които са в кадрови състав, загуби против ниска инвестиционна активност и така нататък.
И третата ми препоръка е в областта на по-оперативно определяне на промените в инфлацията. През месец април вие направихте положителни стъпки в това направление, макар и на база на непълни изследвания, но с едни двуседмични съобщения ориентирахте накъде вървят промените на цените и общо ръстът на инфлацията. Дай Боже, да сме преживели кризисните моменти в шоковата промяна на ценовите показатели, на инфлацията, но възможно е да има и нови изненади, преди всичко от валутния курс. И препоръката ми в този ред на мисли е да има оперативна, пак повтарям, може би на непълната ви методика, както е за месечно определяне 96.3 на инфлацията, за да има поглед и правителството, и ние като законодателна власт с право на контрол над изпълнителната власт за своевременно вземане на решения и евентуално прилагане на по-оперативни механизми за компенсиране на доходите.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Койчев.
Други желаещи няма.
Господин Карамфилов, ще вземете ли кратко отношение по препоръките преди да гласуваме решението?
ПРОФ. ЗАХАРИ КАРАМФИЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа! Проф. Кюранов зададе два принципни въпроса. Методологията на националните сметки не изключва съставянето на материалните баланси и изчисляването на националния доход. И ние го правим.
Що се отнася до социалните групи и дали ние можем да направим един такъв статистически разрез на социалната структура на обществото, бих казал, че това е възможно. Миналата година, както съобщих, направихме първото изследване на заетостта и доходите на населението. Сега ще го правим още веднъж. И може би в края на годината - още веднъж. По-богатите държави правят това изследване всяко тримесечие, а някои и месечно. То именно съдържа характеристиката на социалната структура на обществото. Но и в този анализ, проф. Кюранов, който ние ви предложихме има оценки, за съжаление неблагоприятни, за разрушаване на средната класа.
Аз благодаря на господин Койчев. Приемам всички препоръки, които той направи, особено първата - за статистиката на труда. Това изследване ние ще го допълваме с много други репрезентативни изследвания, за да можем действително да определим реалната заетост и реалните доходи на нашето население.
Господин Койчев, срещаме много големи трудности по отношение на сравнимостта, или на статистически език казано, поддържането на динамичните редове. В много отношения сегашните показатели, които ние наблюдаваме, не се съдържат в досегашните динамични редове. И ние обикновено се ориентираме и за себе си сме приели, че 1990 г. ще бъде нулевата година за изграждането на новите динамични редове, за новите процеси, които се развиват в България. 96.4
Напълно съм съгласен с препоръката за инфлацията. Когато наблюдаваме явления, които не сме предвидили, или които се появяват нерегулярно, веднага имаме механизъм, имаме възможност и на 10-дневки и на по-кратки периоди да даваме оперативна информация за инфлацията.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря.
Господин Николов, бихте ли повторили текста на решението, за да можем да го гласуваме. Не се направиха други предложения. Изглежда ще остане този текст, който вие предлагате.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): "Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 5, ал. 1 от Закона за статистиката
Р Е Ш И:

1. Приема отчета за изпълнението на плана за статистически изследвания през 1993 г. на Националния статистически институт.
2. Утвърждава плана за статистическите изследвания през 1994 г. на Националния статистически институт.
3. Утвърждава списъците на статистическите изследвания, при които ще се събира информация от предприятията, организациите и населението, и на обектите и процесите, за които ще се предоставя от Националния статистически институт информация за ползване. Списъците да се обнародват в "Държавен вестник"." 96.5
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Чухте проекта за решение.
Моля режим на гласуване. Гласуваме текста на решението.
Моля квесторите поканете народните представители отново да влязат в залата. Госпожа Гюрова също може да влезе в залата. Последно гласуване, госпожа Гюрова.
Приключваме за днес, ще ви обявя защо.
Моля поканете народните представители да се явят на последното гласуване в залата. Ще има няколко съобщения. Моля да гласуват всички регистрирани присъстващи в залата. Петата точка няма да може да се изпълни. Караджов е в чужбина. При регистрирани 126 народни представители в гласуването са взели участие 103 народни представители. Обявете резултата. От тях за решението са 103. Решението се приема.
С това за днес приключваме, тъй като по точка пета доклади на Временната анкетна комисия относно неправомерни намеси на неоторозирани лица и институции, накърняващи Конституцията, разделението на властите в Република България. Докладчиците отсъстват - и госпожа Рашеева, и господин Караджов.
Няколко съобщения.
Комисията по опазване на околната среда ще има заседание на 15 юни, сряда, от 9.00 ч. на "Дондуков" 2.
Комисията по бюджета и финансите ще проведе среща с мисиите на Световната банка на 14 юни, вторник, от 14.00 ч. на "Дондуков" 2.
Моля за вашето присъствие.
Закривам заседанието. Следващото заседание сряда от 15.00 ч. (Звъни)
(Закрито в 11 ч. и 15 м.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ:Трифон Митев
Илхан Мустафа