Председателствали: председателят Александър Йорданов
Секретари: Руслан Семерджиев и Христо Атанасов
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, откривам днешното заседание на 36-то Народно събрание.
Най-напред ще ви информирам за новопостъпилите питания след 16 юли 1993 г.
Постъпило е питане от народния представител Хасан Али към министъра на финансите Стоян Александров относно мерки на министерството за преодоляване заобикалянето на закона при внос на тютюневи изделия. Срокът за отговор е бил 30 юли 1993 г.
Постъпило е питане от народния представител Красимир Премянов към министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов относно наличие на официална информация за факти и сведения, доказващи, че народният представител Андрей Луканов е създавал и създава опасност за националната сигурност.
Постъпило е питане от народния представител Николай Добрев към министъра на финансите Стоян Александров относно облагане на течните горива с акциз. Срокът за писмен отговор е 17 септември 1993 г.
Постъпило е питане от народния представител Златимир Орсов към министъра на външните работи Станислав Даскалов относно задържане на български гражданин от гръцките власти. Срокът за писмен отговор е 14 септември 1993 г.
Постъпило е питане от народния представител Стефан Караджов към министъра на териториалното развитие и строителството Христо Тотев относно изразходваните средства от бюджета за 1992 г. за строителство на екологични обекти. Срокът за писмен отговор е 23 август 1993 г.
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов относно следене, подслушване, преглеждане на кореспонденцията на народните представители и политически дейци от подразделенията на МВР след 13 октомври 1991 г. Срокът за отговор е 10 септември 1993 г.
Постъпило е питане от народния представител Велко Вълканов към министър-председателя Любен Беров относно ръководните идеи, към които ще се придържа правителството в областта на икономиката. Срокът за отговор е 10 септември 1993 г.
Постъпило е питане от народния представител Константин Тодоров към министъра на транспорта Кирил Ерменков относно обявена в Дружествена фирма "Автотранспорт" - гр. Първомай гладна стачка. Срокът за писмен отговор е 14 септември 1993 г.
Постъпило е питане от народния представител Халит Гаази към министъра на правосъдието Петър Корнажев и министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов относно установяване на периоди на наложени репресии. Срокът за писмен отговор е 13 август 1993 г.
Постъпило е питане от народните представители Жан Виденов, Нора Ананиева и Дончо Конакчиев към министър-председателя Любен Беров относно жилищната политика на правителството, решаване на въпросите на гражданите с дългогодишни жилищно-спестовни влогове и изпълнение на Постановление # 370 на Министерския съвет от 29 октомври 1991 г. Срокът за отговор е 10 септември 1993 г.
Постъпило е питане от народния представител Христо Марков към министъра на земеделието Георги Танев относно проверка на работата на общинска поземлена комисия гр. Луковит. Срокът за писмен отговор е 6 август 1993 г.
Постъпило е питане от народния представител Манол Тодоров към министър-председателя Любен Беров относно действия на правителството за намаляване на автопотока през Княжево. Срокът за отговор е 10 септември 1993 г.
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към министъра на финансите Стоян Александров относно поискана ревизия на Стопанската академия "Димитър Ценов" - гр. Свищов. Срокът за писмен отговор е 6 август 1993 г.
Постъпило е питане от народния представител Петър Балабанов към министъра на отбраната Валентин Александров относно 52.2. възможността напусналите армията офицери да постъпят отново на служба. Срокът за писмен отговор е 6 август 1993 г.
Постъпило е питане от народния представител Христо Марком към министъра на промишлеността Румен Биков относно състоянието на "Металхим-холдинг" - гр. Сопот. Срокът за писмен отговор е 6 август 1993 г.
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към министъра на здравеопазването Танчо Гугалов относно критичното състояние на районната болница "Д-р Димитър Павлович" гр. Свищов. Срокът за писмен отговор е 5 август 1993 г.
Постъпило е питане от народния представител Иван Генов към министъра на отбраната Валентин Александров относно обстоятелствата около смъртта на редник Валентин Вълков. Срокът за писмен отговор е 22 септември 1993 г.
И последно, постъпило е питане от народния представител Любомир Начев към министъра на здравеопазването Танчо Гугалов относно възможността за заемането на длъжността медицински управител на Диспансера за онкологични заболявания - гр. Бургас, от д-р Мария Тодорова. Срокът за отговор е 22 септември 1993 г.
Моля народните представители Красимир Премянов, Стойчо Шапатов, Христо Марков, Петър Балабанов и Халит Гаази да заповядат, за да получат писмените отговори на своите питания към правителството.
Започваме работа по днешния дневен ред. Точка първа е
ГОДИШЕН ОТЧЕТ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ
Моля господин Карамфилов да заповяда на трибуната на Народното събрание, за да представи отчета на института.
ЗАХАРИ КАРАМФИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На вашето внимание са предоставени отчет за извършената работа и планът на Националния статистически институт. Това са документи, които съгласно Закона за статистиката ежегодно Народното събрание трябва да разглежда и утвърждава.
Ще си позволя само едно кратко резюме за основните проблеми на реформата в статистическата система през отчетния и плановия период. 52.3.
В предоставените ви материали е отбелязано, че реформата на статистиката обхваща методологическите основи, организационните принципи, обхвата на статистическите изследвания и мащабите на информационното обслужване на потребителите на статистическа информация. През отчетния период акцентите в дейността на Националния статистически институт биха могли да се систематизират в следните направления:
Първо, започнаха и се провеждат изследвания в нови, считани досега за нетрадиционни за статистиката области, характерни за новите процеси, които се извършват в прехода на нашата страна към пазарна икономика. В момента Националният статистически институт вече разполага с динамична информация за хода на приватизацията, реституцията и аграрната реформа.
Съществен проблем, който се мъчим да разрешим, е непрекъснатата динамика и значителното разширяване на статистическите субекти, което води до разширяване на обхвата и изменения на досегашната методология и инструментариум, използвани при провеждането на статистическите изследвания.
Преминаването от централизирана планова икономика към пазарно стопанство наложи съществено изменение на цялостната методология на статистическите изследвания. Приложението на фундаменталната методология на системите на национални сметки вече не е само пожелание, а могат да се отбележат и конкретни резултати. Направени са конкретни изчисления на брутния вътрешен продукт през 1990 и 1991 г. по сметките за производството, доходите и разходите и разпределението на продукцията и добавената стойност. 52.4.
Същевременно е отбелязан значителен напредък при използването на новите европейски стандарти и класификатори. По-конкретно тук имам предвид използването на така наречения бизнесрегистър, класификатора на отраслите, класификатора на професиите и длъжностите, националните класификатори за продукцията и услугите и други.
Може да се каже, че през отчетния период са поставени новите методологически основи на статистическите изследвания и тяхното приближаване до европейската методология и стандарти.
По отношение на аналитичната и прогнозна дейност, което е едно ново направление в дейността на статистиката, биха могли да се отбележат два основни момента.
Първият е прогнозата на Националния статистически институт за икономическото развитие на страната за периода 19921995 г. Тази прогноза е разработена на основата на принципни прогностични признаци и тя непрекъснато се сравнява и актуализира с отчетните данни.
До този момент бихме могли да кажем, че основните тенденции, съдържащи се в прогнозата, в общи линии се потвърждават при сравненията с отчетните данни.
През тази година България се включи в системата на международните сравнения, провеждани по линията на Организацията на обединените нации. Това стана възможно със съдействието на австрийската статистика, като в конкретния случай Австрия се използва като страна-мост за нашето участие в международните сравнения.
Разшириха се мащабите на информационното обслужване и изграждането на съвременна компютърна система. В момента се работи за изграждане на автоматизиран интерфейс за приемане и предаване на статистическа информация както в рамките на страната, така и с международни институции.
Подготовка за такъв автоматизиран интерфейс вече се осъществява между Националния статистически институт и Информационното бюро на Народното събрание.
Националният статистически институт разработи проект за автоматизирана система, който бе рецензиран от британската статистика и Евростат - Европейската статистическа организация. С този проект нашият институт участва в конкурс за получаване ВТ/ЛТ 53.1. на техническа помощ по линията на ФАР. До този момент процедурите се развиват успешно и съществува реална възможност в близките две години нашата страна да разполага с една модерна компютърна система за автоматизирана обработка, приемане и предаване на статистическа информация.
През отчетния период се осъществи интензивно международно сътрудничество на Националния статистически институт с такива престижни институции като Евростат, Националния институт за статистика и икономическо развитие на Франция, Департамента за селскостопанска статистика на Съединените щати, Фондът "ноухау" на Великобритания, Конференцията на средиземноморските статистики, Статистическия офис на Канада, Програмата "ФАР" и други.
Водят се преговори за двустранно сътрудничество с италианската статистика и статистическите офиси на Португалия и Испания. Осъществени са контакти и се извършва размяна на статистическа информация с Турския национален статистически институт. Това сътрудничество се оказва изключително полезно както в областта на методологията, така също и в използването на съвременни техники и инструментариум на статистическите изследвания.
В Националния статистически институт още през 1991 г. е изградена нова управленска структура, съответстваща на структурата на европейските статистически офиси и отразяваща спецификата на организацията на статистическите изследвания в нашата страна. Въведено е изцяло конкурсното начало и се осъществява програма за квалификация на кадрите.
Бих искал да отбележа някои конкретни резултати, постигнати през отчетния период в изпълнението на оперативни задачи.
На първо място искам да отбележа, че през 1992 г. за периода 4 - 14 декември, както е известно, беше извършено преброяване на населението и жилищния фонд в страната. Преброяването се проведе по усъвършенствана методология и със значително разширен обхват.
Бих искал да отбележа като факт, без да звучи помпозно, че преброяването и обработките се извършиха в значително кратки срокове - 14 дни след датата на преброяването на 28 декември 1992 г. бяха обявени предварителните резултати. Три месеца след това, на 2 април 1993 г., бяха обявени резултатите от така наре53.2. чената бърза обработка и до края на този месец по график трябва да завършат всички обработки. Вече са отпечатани пет публикации и до края на годината и началото на 1994 г. ще бъдат публикувани всичките 35 публикации по преброяването. Отбелязвам тези моменти, защото при предшестващите преброявания само обработките са продължавали две-три и повече години.
Ускоряването на обработките се постига в резултат на сравнително модерната техника, с която разполагаме, и бих искал да отбележа, дължи се и на високия професионализъм на специалистите, както и на добрата организация.
Тук искам само да маркирам, че Централната комисия по преброяването има известни резерви относно резултатите от преброяването в някои райони на страната. Но този въпрос знам, че ще се разглежда в точка трета днес и там бих могъл да отбележа, да дам допълнителни пояснения. Във всички случаи има решение на Централната комисия по преброяването за тези резултати да се официализира и да се публикува статистическо комюнике, в което да се отразят анализите, които Националният статистически институт извършва на тези резултати.
През отчетния период се работи по усъвършенстване на методологията и инструментариума в областта на изследването на стопанската конюнктура, цените, инфлацията, външнотърговската статистика, статистиката на външната миграция и условията на живот на домакинствата. В момента се извършва едно мащабно изследване на заетостта на работната сила в различните отрасли на националната икономика по видове собственост.
Искам да отбележа, че все още нерешени проблеми си остават обхватът на статистическите изследвания и главно в областта на частния сектор и услугите.
На второ място, нерешен все още проблем е цялостната квалификация на кадрите в системата и разбира се не на последно място изграждането на материалната база, в частност на съвременната компютърна система.
По отношение на плана на Националния статистически институт бих си позволил да отбележа няколко принципни момента.
Основните задачи, заложени като принципи на статистическата реформа продължават през настоящата и ще продължат и през следващите години. В този смисъл през 1993 г. продължи внедрява53.3. нето на съвременната методология на статистическите изследвания в областта на националните сметки, където се работи заедно с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Евростат. Работи се по усъвършенстване и развитие на методологията на статистиката на отраслите и специфичните статистически изследвания като приватизация, частен сектор, реституция, аграрна реформа, финансово състояние на фирмите, цени и инфлация, доходи и разходи, потребление, заетост на работната сила и безработицата и външноикономическите отношения.
Принципно нови са изследванията в следните две области. Както вече споменах, международните сравнения на реализирания брутен вътрешен продукут и на паритетите на покупателната способност. Тук се предвиждат многостранни и двустранни сравнения.
На второ място е разработването на глобален модел за развитието на статистическата система и обхващане на статистическите изследвания в средносрочна и дългосрочна перспектива.
Искам да отбележа, че започват експерименти за квантифициране параметрите на фактическите траектории на икономическата, социалната, демографската и екологическата субсистеми. Целта на този експеримент е симулиране на алтернативни траектории при различни хипотези за среда, ресурси и други фактори.
Това са основните моменти, дами и господа, които бих искал да отбележа. Детайлите се намират в материалите, с които вие разполагате. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин Карамфилов. Господин Георги Николов има думата. Вие по новия план ли ще говорите?
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (встрани от микрофоните): Ще прочета становище на Икономическата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да, имате думата, господин Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, от името на Икономическата комисия ще прочета становището по отчета и плана за статистическите изследвания на Националния статистически институт.
"Икономическата комисия на свое заседание на 30 юни 1993 г. обсъди отчета за изпълнението на плана за статистическите 53.4. изследвания през 1992 г. и плана за статистическите изследвания през 1993 г. на Националния статистически институт. На заседанието присъства председателят на Националния статистически институт проф. Захари Карамфилов.
Комисията констатира, че основните задачи, залегнали в плана за статистическите изследвания през 1992 г., са изпълнени. Наред с традиционните статистически изследвания са проведени и нови изследвания, като реституцията, възстановяването на собствеността върху земята, формите на бъдещата организация на селскостопанското производство, антикризисните намерения на фирмите, условията на живот на домакинствата, мястото на частния сектор при производството на промишлена продукция и продажбите на вътрешния пазар и други. 53.5. Осъществено беше преброяване на населението и жилищния фонд по широка програма в сравнително кратки срокове. Публикувани са предварителните резултати от това преброяване, които са предоставени на съответните органи за ползване.
Икономическата комисия оценява положително разработения план за статистическите изследвания през 1993 г. Той предвижда продължаване на работата по внедряването на Системата на националните сметки, приватизацията, реституцията, аграрната реформа, бизнес наблюденията, усъвършенстване статистиката на цените и характеризирането на инфлацията, разработването на дългосрочна стратегия и методология на статистиката на основните отрасли, увеличаване и разширяване на репрезентативните наблюдения на домакинствата, изследване на заетостта и безработицата чрез извадка от домакинските бюджети и редица други изследвания.
Предвижда се също така осъществяването на редица анализи и прогнози, както и публикуването на резултатите от повечето статистически изследвания.
Комисията препоръчва на Народното събрание да приеме отчета за изпълнение на плана за статистическите изследвания през 1992 г. и плана за статистическите изследвания през 1993 г. на Националния статистически институт, макар и с известно закъснение. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Николов.
Желаещи за изказвания? - Няма.
Господин Кюранов, имате думата.
ЧАВДАР КЮРАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, уважаеми колеги! Аз с голям интерес изслушах доклада на господин Захари Карамфилов за работата на Националния статистически институт и трябва да кажа, че съм доволен от този доклад.
Но същевременно аз имам и два въпроса към господи Карамфилов.
Първият е, как той преценява надеждността и достоверността на първичните данни, получавани от юридически лица, и ако може да се даде едно сравнение на данните, получавани от държавни предприятия, и данните, получавани от частни фирми. Дали може да се установи някаква приблизителна еднаквост в достоверността на тези данни. Той загатна нещо по този въпрос, но бих го помолил да каже нещо повече. ББ/ВР 54.1
Аз приветствам това, че нашият националностатистически институт възприема една общоприета статистическа методология на всички европейски страни, и не само европейски страни, нещо, което не се правеше преди. Нашата статистика в това отношение се отличаваше.
Но същевременно аз мисля, че ние не трябва да пренебрегваме някои предимства, които съществуваха в предишната статистика и специално отношението към показателя "национален доход". Аз много добре си спомням как в 60-те години индийският статистически институт, който изцяло работи по западна методология, направи едно специално искане към нас да направим едно изчисление на индийския национален доход по тогавашната наша методология, т.е. въз основа на материалното производство. И тъй като се случи така, че аз имах непосредствено участие в това изчисление, знам с какъв интерес те посрещнаха такова едно изчисление, тъй като така или иначе брутният обществен продукт може да ни даде една не съвсем вярна представа за материалната основа на икономиката.
Затова аз бих попитал дали не е по-правилно да се направи (особено по макропоказателите) една комбинация между методите, за да не се лишим от предимствата на изчисленията, да кажем, на такъв показател, като национален доход, основан на сферата на материалното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Кюранов! Заповядайте, господин Златаров, имате думата.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз имам два въпроса към господин Карамфилов. Защо в статистическите документи не беше предвидена по разни поводи графата "българомохамедани" и ще продължава ли това в бъдеще? Това създава изкуствени напрежения на определени места в страната.
И второ, в преброяването се предвиждаше да се установят жертвите у нас преди и след 9 септември. Аз имам данни, че тези преброителни документи, които първоначално бяха отчетени в ограничен размер, не са били предлагани навсякъде, а само когато съответното семейство е питало - са били представяни. Вярно ли е това? 54.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Златаров! Други желаещи да задават въпроси към господин Карамфилов? Или изказвания? - Няма.
Господин Карамфилов, Вие имате опит от Великото Народно събрание, заповядайте на трибуната.
ЗАХАРИ КАРАМФИЛОВ (директор на НСИ): Уважаеми господин председател, аз напълно споделям съображенията на проф. КЮРАНОВ, че наред с изчисляването на брутния вътрешен продукт по методологията на Системите на национални сметки, да се изчислява и националният доход. Всъщност тези два макроикономически показателя дават една взаимно свързана картина на макроикономиката в нашата страна. Ние го правим и ще го направим при изчисленията на брутния вътрешен продукт по Системата на националните сметки за 1992 г., включвайки и показателите на националния доход. Това се прави и в другите страни, професор Кюранов, и европейската методология не изключва изчисляването на националния доход и въобще следене на неговата динамика.
Що се отнася до това дали аз мога да дам някаква гаранция за надеждност на статистическата информация, бих казал, че гаранция за надеждност от гледна точка на определянето на тенденциите на икономическото развитие, аз мога да дам. Не мога да дам гаранция за абсолютната коректност и точност на данните. За точност на данните в статистиката се говори в рамките на различните методи за верификация и затова има понятието "статистическа грешка". Аз разбирам и подтекста на този въпрос. Имаме проблеми с точността на данните преди всичко от частния сектор. Там проблемите не са само с точността на данните. Проблемите са с обхвата. Все още нашите съвременни, нови български бизнесмени не могат да разберат ползата от статистическа информация - както те я предоставят, така и да я ползват. 54.3
Но пак искам да повторя: това, което ние публикуваме като статистическа информация, от гледна точка на методологията и от гледна точка на определяне на тенденциите на нашето развитие тази информация е надеждна.
По отношение на въпроса на господин Златаров (аз предполагам, че в т. 3 ще се развие дискусия по този въпрос) съгласно нашата методология българомохамеданите не са етническа група. Това е становище не само на Централната комисия по преброяването, това е становището на Комисията по демографските проблеми от Великото Народно събрание, това е становището и на всички научни изследвания, които са извършвани в тази област в нашата страна.
Не мога да приема, може да има такива случаи, но преброителните карти за загиналите от 1918 до 1992 г. бяха отпечатани в достатъчно екземпляри, бяха разпространени. Може би господин Златаров има предвид, че понякога в разпределението по преброителни участъци в някои участъци да не са достигнали тези карти. Но предварително не можеше да се предвиди, да се прогнозира къде колко карти ще бъдат необходими. И затова ние създадохме една организация - там, където не достигат картите, да бъдат предоставяни и отпечатвани даже на място и своевременно.
Може би господин Златаров има определени случаи. Ако той ги беше сигнализирал... Ние имахме и други такива случаи...
Вижте, преброяването е едно толкова мащабно мероприятие. В самата организация на преброяването и в извършването на преброяването участвуваха около 60 хил. души и по същество цялото население. Но ние сме извършили и продължаваме да извършваме обработките и ще ги предоставим на вниманието на Народното събрание и на нашата общественост.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Карамфилов.
Господин Николов, някакво предложение за решение от името на вашата комисия?
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Предлага се следният проект за решение по отчета за статистическите изследвания през 1992 г. и плана за статистическите изследвания през 1993 г. на Националния статистически институт: СД/ЗТ 55.1
"Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 5, ал. 1 от Закона за статистиката
Р Е Ш И:

1. Приема отчета за статистическите изследвания през 1992 г. на Националния статистически институт.
2. Утвърждава плана за статистическите изследвания през 1993 г. на Националния статистически институт.
3. Утвърждава списъците на статистическите изследвания, за които ще се събира информация от предприятията, организациите и населението, и на обектите и процесите, за които ще се предоставя информация от Националния статистически институт.
Списъците да се публикуват в "Държавен вестник"."
И съответно традиционния текст - "Решението е прието от ...".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Моля режим на гласуване. Гласуваме предложения проект за решение.
От общо гласували 141 народни представители, за - 135, против - няма, 6 се въздържат.
Приема се решението.
Господин Карамфилов, останете за т. 3.
Преминаваме към точка втора -
ГОДИШЕН ОТЧЕТ НА ДИРЕКТОРА НА АГЕНЦИЯТА ЗА ЧУЖДЕСТРАННА ПОМОЩ
Господин Чанев! Господин Чанев е тук. Миналия път пристигна от Хисаря, а сега от София, доколкото знам.
Господин Чанев, имате думата.
СТЕФАН ЧАНЕВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изправям се пред вас една година след като бях освободен от вас и изпратен в Агенцията за чуждестранна помощ, за да дам отчет за това, което съм намерил там, и това, което сме се опитали да направим. 55.2
Отчетът беше готов още в началото на годината и февруари - март беше депозиран в Народното събрание, но по известни вам причини - липса на време - едва сега стигнахме до неговото четене. Една голяма част от неговото съдържание вече не е актуална - тази, която е свързана с отчетни периоди, с конкретни цифри за тези периоди и т.н. Но друга част си остава актуална, защото тя се отнася до материя, имаща постоянно значение, постоянна връзка даже в светлината на последните изказвания тук на министри, на президента и други за корупция във висшите ешелони. Тя става актуална в този смисъл, защото семената на това, което сега изкласи за хората, които почнаха да действуват след 11 ноември, това, което сега изкласи, беше посято именно от тази агенция в първите месеци на 1992 и края на 1991 г. 55.3 Отчетът се състои от две части. Едната част е годишен отчет за 1992 г. и втора част, която третира именно установените нередности.
С оглед да спра вниманието ви върху втората част, която именно аз считам, че е актуална във всяко време и във всеки момент, особено сега, аз предлагам да ви прочета втората част, а ако след това има въпроси към първата част - в кои месеци, в кои ведомства какво е отделено чисто статистически, това е пред мене, аз ще го направя.
Част втора от доклада - информация за установените нередности в дейността на Агенцията за чуждестранна помощ. Имайте предвид, че това е писано през м. март и когато се говори "сега" и т.н., се отнася за това време, а не за м. септември. Някои от действията на агенцията станаха обект на обществено обсъждане и критика и доведоха до смяна на ръководството. Пред новото ръководство беше поставена задачата да се отговори конкретно и отговорно на повдигнатите въпроси, доколко обвиненията отговарят на истината. В това отношение аз съм се старал да не изпадам в положението на следовател, прокурор и съдия. Позволявам си само да регистрирам фактите, да ги подкрепя със съответните документи. Допуснатите нарушения са били възможни вследствие на редица причини, някои от които ще се опитам да проследя поотделно.
Първата от тях това е вътрешната отчетност. Най-добрата защита срещу злоупотреби и нарушения безспорно е добрата отчетност. Правилата на счетоводната отчетност задължават да се отразяват чрез счетоводни записвания всяко движение на стоково-материални ценности и всяка промяна в отношенията с разчетите. Това означава, че всички получени стоки и материали задължително се заприходяват по счетоводен път, като се задължава материалноотговорно лице със стойността им. Това става на основание създадените първични счетоводни документи, а именно приходни складови разписки и разходни склрадови разписки за съответните операции, на основание на които документи се записват и изписват стоковоматериалните ценности. При предаване на материали със стойността им се задължава приемчикът, на който се открива партида. При получаване на суми от длъжника задължението му се намалява с платеното. Така във всеки момент остатъкът по партидата показва какво е задължението на клиента. БП/ВР 56.1
Всичко това е азбучно известно, то е много просто и аз не бих го писал, но се налага да го спомена, тъй като в агенцията не е водена такава отчетност. За получените хиляди тонове стоки не е правено счетоводно записване, те се предават в различни складове и хранилища и остават на разположение на заместникдиректорите, които с писма или устно, или по телефона нареждат до тези складове да се предаде едно или друго количество на една или друга фирма. Виж приложение 35, където има 15 бр. такива писма. За да не бъда голословен, събрал съм 65 приложения в тази папка със самите документи, така че всеки, който се интересува, може да се запознае с оригинала на документите, които цитирам. За да не бъда голословен.
В писмата-нареждания се разпорежда получателят да се разписва на гърба на писмото за полученото количество. По този начин в счетоводството не постъпва никакъв сигнал и основание за счетоводни записвания. Разбира се, не може да се открие партида на приемчика като длъжник. Когато някой приведе някаква сума, тя се отнася в заверение на един общ фонд, като не може да се отчете за каква стока и за кой дарител се отнася. Нито при приемането, нито при предаването се създава първична счетоводна документация. Това отнема възможността за проверка дали цялото дарено количество е прието в съответните складове или има отклонено такова, както и в кой склад какво количество е останало в наличност. Налице са много документи, които показват, че изпратените клиенти в даден склад не намират купената стока, препращат се в други складове, където те не намират същата. Приложение # 36 и 37.
Не липсват случаи на анулиране на сделките и връщане на парите, което продължава и до днес. Липсата на такава отчетност е главното условие, което позволява да се допуснат отклонявания на големи суми, неиздължавани в срок, както и обсебването на много стоки, каквито вече сме установили.
Ще цитирам две грешки, които не биха били възможни, ако се водеше една нормална отчетност. С помощта на насрещни ревизии е установено, че при разчитане с фуражните заводи за предадената им царевица от тяхна страна е допусната - аз го слагам в кавички - "техническа грешка", като вместо 33 млн. 253 хил. 267 лв. ни привеждат 32 млн. 532 хил. 677 лв. или със 720 хил. 590 лв. в по-малко. Обяснението е, че първата цифра 56.2 била изпусната, а десетичната точка се преместила един ред надясно. Приложение # 58.
Аз ви моля за малко внимание, тъй като ако не представлява интерес отчетът, вие го приемете, без да го чета, но ако ще го чета, моля ви да се държим като в парламент. 56.3 Вторият случай е със стокова борса "Оупън маркет", Приложение # 33. Допусната е също техническа грешка, като вместо "1 млн. 352 хил. 592 лв." ни привеждат "135 хил.259 лв. и 20 стотинки". Обяснението е, че десетичната точка е мръднала този път един ред наляво. Цената на тази грешка е малко по-висока 1 млн. 217 хил. 332 лв. и 80 стотинки.
Ако тези наши длъжници имаха открити партиди при нас с точно задължение приведените по-малко суми щяха да останат като салдо в сметките им. Но при съществуващата или по-скоро при липсващата отчетност ние просто не знаем колко ни дължат и не можем да засечем грешката.
Същото може да се каже и за фуражните заводи в гр.Дулово и гара Яна, Приложение # 64, които просто са си присвоили 270 хиляди, 270 млн. кг. царевица на стойност 367 хил.лева. Това е установено също при насрещна проверка в техните счетоводства. При нас няма никаква следа. При нас това вземане не е отразено и не знаем дали има още такива случаи и колко са те.
Друга сериозна слабост в отчетността е допуснатата с продажбите на консигнация.
Подписвани са договори за продажба на консигнация, Приложение # 40, при които са предавани стоки за стотици хиляди лева, без клиентите да бъдат счетоводно задължавани. Не е записан нито прихода, нито разхода на стоките, нито е задължен купувача, който ги е получавал, без да ги заплати. Това е уникален случай, за който трябваше аз да пусна заповед, с която да задължа счетоводителя да осчетоводи задължението на нашите консигнатори, които са получили за над милиони левове стока.
Така изградената вътрешна счетоводна отчетност е първата предпоставка, която позволява чрез нецелесъобразно сключените договори да се допуснат отклонения на средства и стоки, с които е ощетена агенция и компрометирана хуманитарната идея на получените помощи.
Както вече се каза в структурата на агенцията е имало направление "Фондове". Тук се казва в първата част, която ние не прочетохме. Направление "Фондове" с началник заместник-директора Дориян Аврамов. Въпреки това фондовете не са били диференцирани по дарители. Организацията и управлението на фондовете РД/ЙА 57.1се е свеждала до водене на две сметки - извънбюджетни приходи фонд "Европейска общност" и извънбюджетни разходи. Всичко каквото постъпи, на кой каквото му се е откъснало от сърце да приведе отива в сметката "Фонд" и всичко каквото се харчи отива в извънбюджетни разходи, които намаляват този фонд.
Впрочем тук пропуснах. Всичко това е много просто и лесно. Всичкото каквото идва в един кюп, всичко каквото се плаща е от другия кюп.
За всички дарения е следвало да се откриват отделни фондове, които се управляват съгласно волята на дарителя по подписани споразумения.
При съществуващата отчетност бях изключително затруднен когато дойдоха инспектори от Сметната палата на Европейската икономическа общност за проверка относно реекспорта на сухото мляко в Египет, виж Приложение # 38. Не разполагахме нито с Меморандума за дарението, нито някаква информация или документация за самия реекспорт. В деня на ревизията и двамата заместникдиректори отсъстваха по лични причини и въпреки положените усилия не можахме да ги намерим. И тези двама служители са били два пъти в Брюксел за да обясняват този реекспорт, но таково обяснение не е оставено в агенцията.
Тук искам да вметна нещо, което не съм писал, че нямаше приемане и предаване нито на документация, нито на информация на агенцията. Аз и до днес не съм получил нито един лист, в който да е написано какво е предадено от старото ръководство. И продължават да изникват отношения, плащания и т.н., които за мен всеки ден са нещо ново.
Втората причина - получаване и разпределяне на помощи.
В началото на 1992 г. в агенцията вече е получено съобщение за помощта, която се отпусна на България от Европейската икономическа общност. В два транша тази помощ обхваща следните храни: замразено месо - 11 млн.кг.; краве масло - 4 млн.кг.; мляко на прах - 7 млн. и 700 хил.кг.
Друго голямо дарение, получено по това време, е изпратено от Щатите - царевица 300 хил.тона.
Получени са и по-малки пратки. От Италия - ориз, от Германия - камиони и дрехи и други материали от Япония, Гърция, Кипър и т.н. 57.2
Започва разпределението на тези помощи, разбира се, по метода, който преди малко казах на отчетност.
В официалните отчети за този период се внасят абсолютни цифри за количествата, разпределени на различни места, което не позволява да се направи една относителна съпоставка. Полезно е да се проследи това разпределение в проценти, за да се добие представа за насоките на последното.
Така например ще цитирам само за сухото мляко. Разпределението е следното: дадено безвъзмездно на социални заведения от първия транш - 13 на сто, от втория транш също 13 на сто; за преработка от първия транш - 10 на сто, от втория транш 12 на сто; продадено на частни фирми от първия транш - 77 на сто, от втория - 75 на сто.
Това са същите частни фирми, които са препродавали на други фирми кога с фактура, кога без фактура, кога с фактура без обявени количества и цени и то за стойности над един милион лева. Виж Приложение # 8.
Уважаеми господа, това е един уникум - фактура за 1 млн. и 400 хил.лв., в която има две думи "Сухо мляко за 1 млн. и 400 хил.лв.". Нито килограми, нито цена, нито основание, нито договор, нито нищо. Един лист фактура, на който пише "Мляко за 1 млн. и 400 хил.лв.".
Докато една част от млякото е стигнала до Египет, а другата излиза сега, става дума за месец март, на пазара, но не по 15 лв., както е купена, а по 70-80 лева.
За няколко месеца получените помощи са разпродадени чрез комисионерите на техните клиенти, от които нито един не е платил при получаване на стоката, въпреки че т. 5 от договора, Приложение 3 гласи: "Фирмата може да продава стоките и на кредит", т.е. допуска се по изключение кредит.
Лесното получаване на големи печалби от частни лица и частни фирми сигурно е поставило на сериозно изпитание редица от служителите на агенцията. Дано са успели да устоят на съблазните. А ако някой не е могъл да стори това, той срещу получените пари е загубил най-скъпото и най-ценното за всеки нормален човек своята съвест. Искам да вярвам, че хората се били достойни. 57.3
За реализирането на млякото и месото, агенцията се е обърнала към предприятията "Сердика" и "Родопа".
С писмо # 348 от 19 април "Сердика" отказва да приеме внесеното мляко по причина, цитирам "че няма специализирана търговска мрежа за реализация на млечни продукти.", край на цитата.
Трудно е да си представим за какви продукти има мрежа това предприятие. Но така или иначе агенцията вместо да потърси участието на държавната власт за правилното решение на проблема, решава и продава млякото и маслото на подбрани частни фирми.
Продажбите се уреждат с комисионен договор, приложение # 3, за който ще стане дума по-късно.
Разбира се това са същите фирми, които допускат и осъществяват реекспорта на сухото мляко за част от което фламандският вестник "НАК" съобщава, че е продадено в Египет по 1200 долара на тон. Приложение # 4. И които подготвят нов реекспорт, за който Държавно обединение "Ветеринарно дело" дава писмено съгласие, виж. приложение # 5, да бъде изнесено за животновъдни цели в Иран 1200 тона сухо мляко от тази хуманитарна помощ.
Полученото замразено месо се предлага на предприятие "Родопа" по цена 14,08 лв. за килограм, което "Родопа" отказва да купи с писмо # 377, тъй като цената на местното производство месо е 12 лв. Въпреки това "Родопа" е готова да закупи 1500 т, ако плащането не става веднага след подписване на договора и има някаква разсрочка.
Вместо да реализира месото по този начин, ръководството на Агенцията по чуждестранна помощ търси отново решението в подбраните частни фирми. Като им го предоставя не по 12, а по 8 лв, срещу обещание (облечено в декларации), че същите тези купувачи ще произведат колбаси с намалени цени.
Този социален ефект за колбасите, аз не съм забелязал като гражданин, а по документи не можах да го отчета. Вероятно това ще бъде обект на финансовата ревизия.
А за получените от втория транж месо и мляко, въобще не са правени опити да се използват складовите и търговските възможности на тези две специализирани предприятия. СМ/ЗТ 58.1
На практика се получава така, че неразумното решение за отказ от "Родопа" се развява пред вестници и телевизия като оправдание за следващото действие, но да се върнем на това какво всъщност е станало, как и на какви цени хуманитарните помощи в страната стигнаха до гладуващия български гражданин. За тези храни изнесени в чужбина официалните власти все още не са дали никакъв отговор. Помощите пристигат с камиони и вагони. Това става в сравнително кратко време и не трябва нито да се спестява, нито да се отрича напрежението, което сигурно е съществувало при това приемане. Но организационното напрежение няма никаква връзка с клаузите на договорите, нито с факта, че постъпващите стоки не са записвани в счетоводството на агенцията. Където и да са съхранени, както и да са договорирани складови хранилища в счетоводството трябваше да постъпят първични складови документи с подписи на материално отговорно лице или предприятие, което да носи отговорност за тези получени стоки.
Същото се отнася и за разходите на стоките. Това не е направено и тук е вторият момент след злополучните договори, който позволява на много лица и фирми да търгуват неконтролируемо в цените с хуманитарните помощи, а така също и да присвоят големи количества без да ги заплащат.
Не зная как законът квалифицира това, кражба или присвояване, но много от хуманитарната помощ е взета от агенцията, без да бъде заплатена. Това се отнася за портокали на фирма "Феникс"Бургас, месо за фирма "КАРАЛ ОСИРИС II" - Велико Търново, царевиците, фуражни заводи - Яна, Тулово и други.
Голяма част от вземанията, вероятно няма да бъдат събрани, поради ловкото ползване на механизма за фиктивните фалити от някои наши длъжници, както и анемичните действия от страна на финансовите власти.
При такава безотчетност звучи хумористично като в приказка, казаното от господин Петко Симеонов пред радиото. Цитирам "Отиваш при момиченцето. То натиска копчето на компютъра и всичко излиза какво е дошло, какво е отишло". Край на цитата. Звучи замайващо ясно и въпреки това същият директор издава заповед # 46 от 7 май 1992 г., приложение # 9, с която изпраща ревизори в страната да търсят чрез насрещни ревизии отнесените и неплатени помощи. 58.2
Започва кампанията по втория транш на Европейската общност. В отчета за 1991 г., стр. 13 четем, цитирам: "При първия транш ползвахме услугите на държавни, на частни фирми, комбинирано участие. Сега при втория транш ползваме услугите на стокова борса.
При всички тези случаи целта на Агенцията за чуждестранна помощ е била стоките да се реализират при определени условия на по-ниски цени, да стигнат по-бързо до крайния консуматор и да се избегне спекулата". Край на цитата.
Както се вижда обявените цели на АЧП са много правилни, социално издържани и високохуманни. Но фактически резултатите от приетата практика показват нещо друго. И наистина по-нататък на същата страница, в същия отчет четем: "Независимо от всички тези условия в АЧП се получиха сигнали за злоупотреби. Виж приложение 11, 12, 13, 14 и още доста други.
Установихме, че с участието на бивши и сегашни полицаи и митничари от страната са изнесени от частни фирми 720 т сухо мляко, хуманитарна помощ от Европейската общност. Имаше и опит за реекспорт на 60 т краве масло през Румъния за Сирия от фирмата "ОАЗИС 2000". Случаят е предаден на съответните органи. Край на цитата.
От днес обаче, което важи не само за м. март, а и за м. септември съответните органи не са дали съответен отговор. Кой, кога и как ще ги раздвижи е въпрос извън моите задължения. Но аз твърдо вярвам, че обществото чака тези съответни отговори и ако не ги получи, то сигурно ще се реагира по съответния начин.
Ще си позволя да споделя моето лично отношение по този въпрос, което определя и моето недоверие към съответните "органи".
Как мога да очаквам от тези органи да вземат съответни решения по големи въпроси за милиони, когато по една дребна преписка, приложение # 65 с изх. # наш 1583 от 19 октомври, агенцията сезира Пета прокуратура със злоупотреба на 197 торти дарени от Германия за български деца.
Освен липсващите стоки в преписката е налице документалното престъпление подправка на документи.
Прокурорът, госпожа М. Георгиева от посочената прокуратура решава изключително експедитивно преписката. На 19 се извежда от агенцията, на 23 вече има следното постановление. Цитирам: 58.3 отказва да се образува предварително производство, тъй като, тя цитира, обясненията на отговарящ за съхранението на тортите, не искам да чета името му, сочат, че причина за липсите е неефективно упражняван в последствие контрол. Неефективно проявяван в последствие контрол."
Аз това не можах да го дешифрирам. 58.4
Еди-кой си, името му пак казва, е възстановил равностойността на 197 броя торти. А за допуснати от него нарушения е дисциплинарно санкциониран. Наказанието се състои в дисциплинарно уволнение, което аз нямах избор другояче да го осъществя.
Нямам формално право да оценявам професионализма на съответния прокурор, в скоби бих казал, за който професионализъм в тази зала се изговориха изключително много слова, но поне като счетоводител съм запомнил, че в текста на закона, уреждащ материята за подправка на документ, се казваше, че "престъплението е налице и е подсъдно, независимо дали е получена материална изгода от извършителя". Не зная, може би сега е обратното?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не е обратното, същото е.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ЧАНЕВ: Няколко думи за това и тогава питайте госпожа прокурорката защо ми пишат така. Няколко думи за това как са били инкасирани сумите, равностойност на продадените храни, било то комисионни договори, било чрез стокови борси.
Пак в отчета за 1991 г. е казано, че първият транш от царевицата е предаден и средствата вече са преведени в АЧП с изключение само на 5 млн. лв. от ЦКС. За втория транш на царевицата в същия успокоителен тон се казва, че 22 хил. тона са продадени на борсата. Общо са продадени 100 хил. тона. Другите са поръчани и до края на февруари 1992 г. ще бъдат изтеглени. Сумите от всичката царевица ще постъпят до края на м. март 1992 г.
Няколко месеца след написване на този доклад директорът на агенцията издава Заповед # 7, за която вече говорих, с която назначава ревизори, които да установят къде се намира царевица, в кой фуражен завод и кой фуражен завод колко ни дължи. Кои частни фирми са издължени и кои не.
Тази ревизия приключи преди 20 дни, става дума за м. март, и преди една седмица беше връчена на "Хрансервиз инженеринг" като приемник на СО "Зърнени храни и фуражна промишленост".
Материалите по тази ревизия представляват една внушителна папка по обем, даже ви я показаха по телевизията и се разминават с отчетите в доклада до степен на недоумение. МС/КП 59/1.
Преди всичко установено е, че в края на кампанията, когато фуражните заводи са приключвали продажбата на частните стопани, е разпоредено на заводите да отпуснат на 4 фирми по 20 хил. тона царевица. След сключен договор с обединението, с фуражните заводи, след завършване почти кампанията от тези фуражни заводи им се нарежда да отпуснат по 20 хил. тона на 4 частни фирми, които ние днес съдим и едва ще съберем парите си, за които не е установено на кого са ги продали и по каква цена. А в условията фигурира задължението, че тази царевица и тези смески могат да се продават не на държавни и обществени, а само на частни стопани.
Независимо от формата на търгуването тези фирми са начело във всяка търговия. Това са фирмите "Агромодул" - Бургас, "Кодин" - София, КД "Цеков" - Михайловград, ЕФ "Борислав Борисов" - Варна. Само първата фирма ни дължи, пак говоря за към март, защото лихвите вече са се удвоили, ни дължи сумата 9 млн. 740 хил. 757 лв.
По баланса към края на 1992 г. несъбраните суми за тази царевица са 140 млн. 235 хил. 089 лв. В отчета се казва, че сумата почти е преведена февруари, а в края на март ще бъде цялата осъществена. В края на годината 140 млн. лв. не са инкасирани от американската царевица.
Минавам на другия факт - договори. Агенцията е подписала много и най-различни договори. Най-важните видове и с найголямо значение са следните:
1. комисионните договори;
2. договорите със Стокова борса "Сателит дайг", в момента "Оупън маркет";
3. договори за консигнационна продажба;
4. договори за странична дейност и помощ.
Първо - комисионни договори. С тези договори се уреждат отношенията на агенцията с фирми, които продават като комисионери от свое име и за наша сметка предоставените им стоки.
Главните фирми, с които е извършена тази търговия, съгласно отчета на директора на агенцията: "Артемис" - София, "Милев" - Перник, "Цеков" - Михайловград, "Анфас" - Габрово и още някои по-малки. 59/2.
За тази цел е изработен фактически един типов договор, който е ползван във всички случаи (Приложение # 3).
Този договор има своя история и около него се повдигна един значителен спор относно авторството на същия.
Всички, особено ръководството на агенцията, бягат от това авторство, тъй като се оказа, че този типов договор е в разрез с държавните интереси и хуманитарния характер на помощите.
В последно време бившият директор на агенцията повтори няколко пъти по телевизията, че автор на този договор е господин Васил Гоцев, който тогава е бил неплатен съветник, юридически, на агенцията и който е парафирал, аз носят тук приложението, в левия горен ъгъл, че "договорът не противоречи на Закона за задълженията и договорите".
В началото на 1992 г. в отчета за 1991 г. този въпрос има друга интерпретация. На стр. 10 от отчета четем: "Съвместно с отдел "Правен" на Министерство на финансите беше изготвен образец за комисионен договор, който Агенцията за чуждестранна помощ трябваше да сключи с различни комисионерски фирми за реализацията на тези количества. Основната комисионерска дейност беше извършена от фирма "Артемис", която..." и т.н. Край на цитата. Основание за това е писмо без номер от 17 май 1991 г. на Министерство на финансите (Приложение # 10) до финансов контрол при същото министерство, в което се казва: "Договорът е комисионен и не противоречи на изискванията на Закона за задълженията и договорите".
Историята продължава още по-назад. Юрисконсулта на агенцията по това време Лъчезар Попов е изработил и предложил за продажба на тези стоки проект за договор, но не комисионен, а договор за продажба. Разбира се, този проект (Приложение # 60) не е бил приет, а е одобрен комисионният договор.
Всъщност кой е изработил този договор? На стр. 1 (найдолу) на ревизионния акт на ревизора Димитър Попов (Приложение # 8) за ревизията, проведена месец декември 1991 г., е записано. Цитирам: "За тази цел по предложение на бившия заместник-директор Спас Русев е приет разработеният на основание чл. 293 от Закона за задълженията и договорите типов комисионен договор, който..." и т.н. Оказа се, че договорът е подписан от същия 59/3. заместник-директор Спас Русев, който по това време е преминал на работа от фирма "Артемис" в агенцията.
Сега този господин е извън границите на България и не можем да го ползваме за информация.
Както е казано и в отчета за 1991 г., главен комисионер по този договор е фирма "Артемис" (Приложение # 39).
Явно това примитивно и тенденциозно изкривяване истината за авторството има за цел да отклони вниманието от истинските автори, истинските намерения и истинските резултати, които са се получили от създаването и подписването на този уникален договор, от който почва голямата игра, която впоследствие се разклонява в много посоки.
Естествено клаузите на договора са тези, които позволяват да се реализират желаните резултати по един "законен" начин, т.е. без да се нарушават договорите. Тези клаузи не защитават интересите на агенцията, респективно държавата. Те може да не са в противоречие със Закона за задълженията и договорите, но те явно консумират съставите на чл. 219, 220 и 221 от Наказателно-процесуалния кодекс.
В случая ръководството на агенцията застава на една абсурдна позиция, че Министерството на финансите и Васил Гоцев, изхождайки от Закона за задълженията и договорите, са наложили на агенцията този договор. Трябва да сме много наивни, за да се съгласим, че този, който подписва договора, не е имал възможност и задължение, ако е желаел това, да защити обществените интереси, вместо тези на фирмите. 59/4. Станали обществено достояние, неперфектно сключените договори вероятно са причината за последната тематична ревизия за сключваните договори. В акта на първата финансова ревизия (Приложение # 7) е отбелязано: "1.3. В договорите не е определена цената на дребно, по която следва да се продават съответните стоки на населението". Отбелязано е също, че на фирмите-комисионери се заплащат освен комисионна от 2 на сто, така също и всички направени разходи по изпълнение на поръчката, за които разходи именно се плаща част от тази комисионна.
Така например (цитирам ревизионния акт): "При извършената насрещна проверка в ДФГ "Артемис" - основен посредник - при реализацията на помощта, получавана от агенцията, се установи, че към 16 септември 1991 г. за сметка на агенцията са изплатени 295 770 лв. за наеми и хладилни помещения, въпреки че фирмата си е удържала 1 млн. 929 хил. лева за комисионна." Тази комисионна е именно да покрие тези разходи на нашите комисионери.
В името на истината тук искам да вмъкна, че тази фирма "Артемис", която тука се повтаря много пъти и която е играла една от основните комисионерски функции, в момента се държи лоялно, оказва ни сериозно съдействие при събиране по съдебен ред на нашите вземания и аз не искам да се загуби това впечатление от сегашното й поведение.
Каква сума е платена след тази дата на ревизията за такива разходи може би ще се установява в бъдеще.
В акта на последната ревизия (Приложение # 8) е отбелязано:
"1. В чл. 5 от типовите договори Агенцията за чуждестранна помощ с директор Петко Симеонов е дала право на комисионерите да продават предоставените им стоки и на кредит. Освен това с чл. 15 е предвидено фирмата-комисионер да превежда на агенцията сумите от реализираните сделки "до 5 дни" след получаване на плащането, без да е определен крайният срок за извършване на сделката, след който да се отчита спазването на посочените дни. От друга страна е дадено право на фирмите-комисионери получените по комисионен договор стоки да продават и на други фирми с договори за покупко-продажба, съгласно чл. 183 от Закона за задълженията и договорите, в резултат на което собствеността на стоката се прехвърля върху купувача срещу заплащане. При това обстоятелство ЦМ/ВР 60.1 се затруднява възможността на агенцията за контрол съгласно чл. 1, ал. 2 от специалния закон за агенцията.
В комисионните договори не е предвидена клауза, продажбите на помощите от комисионерите да се извършват само на фирми, разполагащи със собствена търговска мрежа... (шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина!
СТЕФАН ЧАНЕВ: В случая отделих доста редове за този въпрос, защото този договор отваря вратите за половината от това, което е станало в тази агенция. Другата половина урежда договора с другата фирма, за която става дума по-долу.
2. Договори със стокова борса "Оупън маркет". Моля ви за внимание, тъй като борсата е модерно и актуално нещо в момента.
"На 27 септември 1991 г. се подписват три договора между Агенцията за чуждестранна помощ и стокова борса ДФГ "Сателит Дайг". Във времето, тази фирма променя няколко пъти името си и сега се казва "Оупън маркет" - отворен пазар.
По отношение авторството на тези договори не се води спор, въпреки че полугласно се свързавт с комисионния договор, като се казва: "договорите са изработени заедно с Министерство на финансите", но затова пък по отношение на подписването им има някаква аналогия.
От страна на Агенцията за чуждестранна помощ договорите са подписани от заместник-директора Божидар Дръндаров, който веднага след подписването преминава на работа в същата стокова борса "Оупън маркет". По телевизията бяха прочетени мотивите на господин Дръндаров за напускането му от Агенцията за чуждестранна помощ, които сериозно засегнаха директора на агенцията в склонност към корупция.
Тези три договора отварят вратата за втората половина на големите щети, които са нанесени на агенцията по "законен" начин, т.е. при стриктно спазване клаузите на подписаните договори." Моля ви за внимание! Тука има твърде сериозни куриозни случаи.
"Първият от тях (Приложение # 17) е подписан на 27 септември 1991 г. като предметът на договора е определен в т. 2 от раздел "Предмет на договора", а именно:
"Възложителят възлага и Изпълнителят приема да създаде организация в духа на посочените цели за доставянето на преработе60.2 ната царевица в пълноценни фуражни смески чрез търговски механизъм до крайните потребители."
Разбира се не липсват текстове за ограничаване на спекулативните сделки, за публичност на разпределителния процес и пр. В действителност нито организация е създадена, нито смески са продадени.
В точка 4 - "Възложителят се задължава", намираме уникален текст. В подточка 4.2. е записано: "За извършените услуги да заплати на изпълнителя посредническо възнаграждение в размер на 0,5 на сто върху стойността на фуражните смески, при базисна цена 1650 лв. на тон, но не повече от 1,4 млн. лв. - внимавайте! - платимо в тридневен срок от подписването на договора по сметка # 423 130 418-0 на ДФГ "Сателит Дайг" при ТБ "Доверие" - София. Окончателното разчитане на страните по отношение на реалната цена на смеските ще се извърши след реализация на партидата (ориентировъчно към м. март 1992 г.)."
И това, господа, не само е записано в договора, то е изпълнено. "С бордеро от 18 септември 1991 г. (Приложение # 18) сумата от 1,4 млн. лева е преведена по сметката на "Сателит Дайг". Веднага прави впечатление, че датата на превода е 9 дни преди посписването на договора!
Вероятно е имало друг договор с дата 16 септември 1991 г., която дата е цитирана в едно писмо на "Сателит дайг" до агенцията (Приложение # 21), но който договор е бил унищожен или подменен с този от 27 септември 1991 г. Разбира се, това знаят само подписалите договор.
Тъй като договорът е за 210 хил. т и комисионното възнаграждение по договорирания процент надхвърля 3 млн. и 200 хил. лева, то или изпълнителят се е смилил над агенцията, или възложителят се е смутил, но така или иначе сумата е ограничена на 1,4 млн. лева, което е нанесено в договора като допълнителна поправка, разбира се, законно и редовно заверена от двете страни.
За защита интересите на агенцията тук не може и дума да става. По каква логика, по какъв държавен интерес може да се напише на един и същи ред, че възнаграждението ще се плати за извършените услуги и веднага след това да продължи, че сумата трябва да се преведе в тридневен срок!?... Аз не съм в състояние да оценявам договора в тази му част. 60.3
Точка 9 от договора малко разведрява мрачната атмосфера. Там е отбелязано: "Настоящият договор поставя началото на бъдещото сътрудничество и взаимодействие на страните, подписали същия." Този член от договора наистира е изпълнен "най-стриктно". Но ако не само действията, а и интересите бяха взаимни, сигурно договорът нямаше да намери място в този доклад.
И все пак необяснимите и уникални текстове в този договор, които не противоречат на Закона за задълженията и договорите, не свършват дотук. В чл. 10 е записано: "Изпълнителят (т.е. "Сателит-Дайг") се задължава до 25 декември 1991 г. да инвестира безвъзмездно чрез фондации и други организации с идеална цел 50 на сто от полученото посредническо възнаграждение по точка 4.2. за развитието на частното селско стопанство, образование, туризъм и други мероприятия, целещи либерализация на пазарните отношения по програмата на Агенцията за чуждестранна помощ."
Какъв смисъл можем да намерим в този текст? Дали се касае до силноразвито чувство на благотворителност при изпълнителя или безпомощност на възложителя да си направи сам програми и да ги изпълнява, та се налага да превежда на "Оупът маркет", респективно "Сателит-Дайг" 700 хил. лева, с които последният да изпълнява програмата на Агенцията за чуждестранна помощ. Труден въпрос за решаване. Затова пък настъпилите действия по договора правят нещата прости и лесни.
По този договор борса "Оупън маркет" не е оттъргувала никакво количество фуражни смески, нито е върнала предварително полученото комисионно възнаграждение. Единственото действие по този договор е нареждането на агенцията до "Сателит-Дайг" да преведе:
1. По сметка на госпожа В.Г.Б. от София за лечение на децата й в чужбина 3500 щатски долара и
2. На И.Д.Р. от гр. Перник сумата от 10 хил. щатски долара за лечение на сина й в чужбина или всичко 13 хил. и 500 щатски долара, равняващи се по курса на деня на 297 хил. 912 лева (Приложение # 21). 60.4 Впоследствие агенцията спира действието на договора, но платените суми остават невърнати и чакат сега своето съдебно решение.
Вторият от договорите (Приложение # 15) се отнася също за фунажни смески, но в целия договор не е определено какво ще свърши борсата "Сателит дайг" по него и за какво ще й се плаща някакво възнаграждение. След увода и точка 1, където се говори за хуманност, загриженост за намаляване на разходите и пр., идва точка, където цитирам: "Агенцията за чуждестранна помощ - София приема да заплати на ДФГ "Сателит дайг" сумата от 1 млн. 150 хил. лв., която е под посредническото възнаграждение за брокерските къщи. Същото следва да бъде внесено в тридневен срок от подписването на настоящия договор по сметка едикоя си на "Сателит дайг".
Следва точка трета: "Окончателното уреждане на финансовите взаимоотношения...", да не го чета отново, ще стане именно март месец, когато се очаква евентуалното завършване.
Затова договорът е подписан на 27 и в нарушение на срока сумата от 1 млн. и 150 хил. лв. е преведена с бордеро на 9 октомври, т.е. с девет дни закъснение. За това нарушение агенцията е минала без санкции.
Този договор също не противоречи на Закона за задълженията и договорите и от нас се иска да приемем, че подарената сума от 1 млн. и 150 хил.лв. е напълно законно преведена, тъй като е съгласно договора, но всеки член на това общество има право да си зададе въпроса: "А има ли закон, който разрешава така да се раздават обществени средства, макар и с договор и още повече, когато се касае за хуманитарна помощ, дадена за оцеляване". Тази сума подлежи на връщане, тъй като за нея не са извършени никакви услуги. За всички гореизброени неправомерни преводи е заведено дело, което чака насрочване.
Третият договор със "Сателит дайг", подписан също на 27 септември (Приложение # 19) е за продажба на борсата на предоставени от агенцията продукти. Първите два бяха за царевицата. По силата на този договор са продадени на борсата (Приложение # 33): краве масло - 1 млн. 680 хил. кг за 21 млн. 783 хил.лв.; замразено говеждо месо - 5 млн. 215 хил. кг за 42 млн. лв. и сухо мляко - 2 млн. 754 хил. кг за 18 млн. 105 хил.лв. Или общо за 81 млн. 952 хил. 330 лв. ВТ/ЛТ 61.1.
На 17 октомври 1991 г., след подписване на договор, е подписано, цитирам заглавието, "Указание за провеждане на борсовите сесии..." и т.н. (Приложение # 20), което се явява продължение на договора.
По този договор няма преведени предварително суми, но съгласно точка 8 от това указание закупените стоки се заплащат от дестрибуторите предварително, но не на агенцията, а по сметката на "Оупън маркет", която в продължение на десет дни следва да ги преведе на агенцията. Моля ви, обърнете внимание на следното: че във всички договори агенцията не претендира да се превеждат сумите по нейна сметка, а да се превеждат в сметките на дистрибуторите и те, единият в петдневен срок, другият в двадесет дневен срок трябва да ни ги дадат. Да не говорим, че тези 20 дни са установени на 100 и 120 дни и т.н. Но същият този дистрибутор, когато продава, изисква предварително плащане от купувача и то по неговата сметка. Не по сметката на собственика, те действат от наше име и за наша сметка, но сключват договор парите да отидат в тяхната сметка, държат ги и работят с тях колкото желаят и ги превеждат когато намерят и колгото намерят за възможно и удобно.
Това е твърде интересен финансов маньовър, който е много прост всъщност, но който го допусне, прави нещо много сериозно.
На 17 октомври е подписано указание, казахме това. От направената ревизия е установено, че това превеждане не е ставало на 10 дни, а сумите са задържани от 11 до 121 дни над този срок. При един превод фирма "Интрас" - Варна за 1 млн. 352 хил.лв. са преведени с 18 дни само 135 хил. или 1 млн. 217 хил. помалко, което се обяснява с техническа грешка. Малка грешка, с цена над 1 млн. и 200 хил. лв., които са преведени едва след 82 дни. Осемдесет и два дни 1 млн. и 200 хил.лв. се използват от една фирма, е, в резултат на някаква техническа си грешка. Изчислената лихва за тези закъснения възлиза на 4 млн. 209 хил.лв.
За тази сума заедно с дължимите по първите два договора е предявен съдебен иск.
Независимо от неизправните разчети, тази търговия чрез борсата е открила необхватни възможности за злоупотреби и присвояване на стоки чрез най-различни комбинации. Купувайки ги, дистрибуторите стават собственици и започват препродажбите, върху 61.2. които не може вече да се проведе контрол. Тук се явява една голяма разлика между двете цени - покупната и пазарната и тази разлика се оползотворява много рационално. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Колеги, много моля за тишина.
СТЕФАН ЧАНЕВ: Тази разлика се оползотворява много рационално, като се префактурира, седнат един до друг четири души, пишат си фактурите, тази цена се разпределя на законно основание в определения от закона процент за печалба и преди да си изпием кафето, сделката е станала и този вакуум между двете цени е запълнен. Това е простият механизъм на тази голяма разлика от 4 до 15 лв., от 8 лв. до 43 лв. за месото и т.н.
Особено това, което казах, важи за брокерските къщи в Пловдив и Велико Търново. Управителят на брокерската къща в Пловдив се разпорежда с продуктите на агенцията като със своя собственост, като продавал големи количества, които и до днес не са платени.
Управителят на брокерската къща във Велико Търново купува от собствената си борса, забележете, господа, нашият комисионер, брокер на къщата купува от собствената си къща стока за собствената си фирма, която той продава, по-нататък да не говорим по какъв криминален начин и която и до днес още не е платена. (Реплика от блока на СДС: "В затвора!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Комисията на господин Тамбуев ще реши въпроса за корупцията.
СТЕФАН ЧАНЕВ: Приложение # 26 е документът, с който той е регистрирал покупката за собствената си фирма от собствената си брокерска къща като наш комисионер. И след това го продава на частни фирми. (Шум и реплики в залата) Моля ви да ме изслушате. И след това го продава на частни фирми, които са замесени в неприятни истории, криминални, за присвоено и неплатено още досега месо.
В резултат на това са натрупани и продължават да се трупат все нови и големи несъбираеми вземания, много от които ще се окажат несъбираеми. За това съдейства съществуващото законодателство и доброто познаване от страна на клиентите ни материята за фиктивните фалити.
Упойващо звучи писаното в отчета за 1991 г. на стр. 10, цитирам: "При доставките стриктно бяха спазвани условията в 61.3. договорите за ценообразуването на продуктите". При тази "стриктност" как може четящият да допусне, че именно в тези договори никъде не е определена, нито спомената, цената на дребно, защитена за консуматора. Най-стриктно било спазвано това, което изобщо не е сключвано в договора.
Сключените неперфектни договори в ущърб на агенцията, липсата на отчетност и контрол са позволили в много случаи и направления да се допуснат злоупотреби и нарушения от най-различен характер, които ще бъдат обект на финансови ревизии и тяхното цялостно включване в настоящия доклад нито е възможно, нито е търсено. Ще посоча само един от тези случаи.
Реализирането, продажбата на получените от Италия 16 хил. тона ориз е станало чрез 14-те фирми комисионери и главно чрез фирмата "Артемис". 61.4.
Всичко е продадено на кредит и голяма част от сумите се събират сега по съдебен ред. Освен допуснатите спекулативни продажби при реализацията на ориза, се е стигнало до съставяне на документация с неверно съдържание за 275 т ориз. Лицето Петър Петров Карабойчен от Панагюрище се е представял като пълномощник на АЧП и е посетил 58 училищни и детски домове, от които е получил протоколи за предаден им безвъзмездно ориз срещу обещанието, че след няколко дни те ще го получат. Оризът е бил от продаденото количество на фирма "Меркурий-5" (пак няма анонимност) и съгласно приложеното към тяхно писмо (приложение 24) е видно, че става дума за 275 т 550 кг ориз. При направената проверка от страна на АЧП от служителя Георги Сергиев през 1992 г. (приложение # 23) (това става преди моето отиване, така че аз нямам никаква заслуга в него) в 11 от посочените заведения никъде не е доставен нито трошка ориз. Нещо повече, лицата са писали на гърба на протоколите декларации, че са подписали за много по-малки количества. Просто след подписите им е добавяна по една нула. На 9 от въпросните протоколи на гърба същите лица са декларирари, че са подписали за количества десет пъти по-малки и че не са получили никакви количества ориз.
Така например:
На футболен отбор "Чепинец" има документ за 94 т ориз;
на Обединено детско заведение # 3 - Генерал Тошево 10 т ориз;
на целодневна детска градина "Първи май" - Пазарджик - 21,5 т и др.
Аз не знам дали някой детски дом има къде да съхрани 20 т ориз в своите кюшенца, където едвам събира...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: По 1 тон на дете!
СТЕФАН ЧАНЕВ: Не е много различна и съдбата на другите помощи. Продажбата на месни консерви в Бургас, както и заловеното в момента сухо мляко от японската помощ, която се продава на пазара по 70 лв., вместо по 15.
Изключително характерен и с най-голямо стойностно значение е случаят с пласирането на замразеното месо. Доставените 11 млн.кг месо не са продадени на "Родопа", тъй като исканата цена 14 лв. ББ/ЗТ 62.1 е висока за тях, при наличие на местно производство с цена 12, което казах. Но същото месо се продава на борсата "Оупън Маркет" по 8 лв., като участниците в търга декларират, че ще произведат колбаси от това месо, като се състезават (нали на борсата трябва да има състезание) кой ще предложи най-ниска цена за отделния вид колбаси. Тук се разкриват необятни възможности. 11 млн. килограма! Месото се освобождава от данък върху оборота, защото ще се произвежда от него салам - тъй като ще се влага в производството. Цената му е ниска - 8 лв., за да може българският консуматор да се облажи с евтини колбаси. Въпросът е много социален. Производителите, които действително произвеждат, си правят добре сметката, но предлаганата от тях цена се оказва винаги по-висока от тази на конкурентите, които нито имат производствени мощности, нито имат производствени намерения. Подписват декларации, че ще произведат стотици тонове колбаси (виж приложение 25 и 30), подписват калкулации за образуване на ниската цена, пишат във фактурата че е "за влагане в производството", купуват месото по 8 лв. и го продават после на транжорните, където се харчи по 43 лв. Така една част от тази мрежа в момента се разследва във Варна, където има твърде високопоставени длъжностни лица от интелектуалния сектор.
Голяма част от месото същите хора, които го купуват по 8 лв. на борсата, след това го продават на същата "Родопа" по 12 и по 14 лв. и печелят тези 4 лв. на килограм без да свършат каквото и да е. Тъй като от нашите складове се отива в "Родопа", където е трябвало да отиде поначало, да се продаде и да се реализират... Дори и "Родопа" да беше платила една година по-късно, тези пари щяха да се ползват от държавните предприятия "Родопа", щяха да бъдат под контрол на държавата, щяха да бъдат консумирани за обществена полза.
Голяма част от месото се продава на "Родопа", но вече по цени 10, 11, 13 лв. Вместо тази продажба да стане директно, минава през фирмите, които само за да префактурират, приемат разликата от 2 до 4 лв. на килограм, която остава в тяхна полза.
Налага се (за всичко това, както ви цитирам, тук са документите) да се отговори на въпроса: защо агенцията не продаде на "Родопа" цялото количество по 12 лв., а го продаде чрез борсата по 8 лв., където се начисляват комисионни и се откриват много 62.2 възможности за незаконно обогатяване на фирми, както за сметка на консуматора, така и за сметка на бюджета, като не са плащали данък оборота. Преди няколко дни установихме (всеки ден излизат нови неща), ревизията, която тече в момента, установи, че в брокерските къщи на тази борса са предадени неизвестно колко броя кочани-фактури, предадени са печати на агенцията като наши комисионери и сега ние се мъчим да събираме тези фактури и да търсим някаква сметка за тях.
Апетитите растат с печалбите и се стига дотам, че започват да не плащат и тези 8 лв. на агенцията. Просто е присвоен цял камион от 18 т месо, продадено от една дама, продадено после на "Родопа"-Казанлък по 10 лв. Купува го по 8 лв. от агенцията, не го плаща, и до днес не е платено, но си е събрала сумата по 10 лв. от "Родопа"-Казанлък.
В сключените договори на брой 36 (папка # 3) за наемане на складови и хладилни помещения е допусната една голяма слабост, която позволява впоследствие да се загуби възможността за търсене на материална отговорност при движение на продадените на склад стоки. В почти всички договори не се определя и назначава материално отговорно лице. Само в два от тях се говори за това - "Булгарплод" - София и ЕООД "Волуяк" - София.
Оставените без материално отговорни лица стоки в последствие се предоставят на различни приемчици с отделни писма, без да се създава първична складова документация. Оттук тръгват всички беди: не може да се осчетоводи движението, не може да се търси отговорност. А това позволява да се стигне до казаните злоупотреби.
Могат да бъдат представени много подобни случаи на злоупотреби, но това нито е възможно, нито е повече необходимо за този доклад.
Последната точка - това са консигнационните договори.
Друг раздел от договорите, които рязко ощетяват интересите на агенцията, са продажбите на консигнация. Предава се стока за стотици хиляди лева на отделен човек, а сумата е за милиони, без да се заплаща. Договорът (приложение # 40) урежда плащането, като задължава купувача да превежда на 15 дни сумите, получени от продадените през периода стоки. Никакъв контрол! Аз ще кажа кога колко съм продал и след 15 дни съм длъжен да внеса парите. 62.3
При постъпването ми в агенцията с писмо (приложение # 62) бяха отменени всички консигнационни договори. Предписано беше да се върнат всички непродадени количества и да се отчете стойността на продадените. При издаване на това нареждане стойността на стоките на консигнация възлизаше на 16 млн. и половина лева, дадени на комисион. 62.4
До края на годината бяха отчетени 4 млн. и 700 хил. лв. Към 31 декември 1992 г. останаха неиздължени 11 830 000 лв. Явно тези хора не можаха да върнат стоките. Защо? Много просто - защото са ги продали. А не можаха да върнат парите, или не искаха да върнат парите, защото е по-удобно да са при тях.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Само лихвата прави 5 млн.!
СТЕФАН ЧАНЕВ: Само тя! От тази сума само на 18 фирми, дължащи по повече от 100 хил.лв., се падат 9 741 000 лв.
Най-сериозните длъжници (тъй като не искам да бъда анонимен, за разлика от много говорящи тук) са:
Фирма "Кодин" - 2 350 000 лв.;
Първи студентски форум - Варна - 1 165 000 лв. (тук е връзката и с оная варненска история.)
Фирма "СЕВТ-М" - Пловдив - 1 452 000 лв.;
Фирма "Полдин и сие" - 1 360 000 лв.;
Фирма "УОУ" - София - 1 777 000 лв.;
ЕФ "Еледжик-М" - София - 420 000 лв.;
Фирма "Родопски инженеринг" - Пловдив - 480 000 лв.;
Фирма "Моллов" - София - 356 000 лв.;
Фирма "Милвен" - София - 304 000 лв.;
Фирма "Макс" - Плевен - 179 000 лв.;
Фирма "Полипродукт" - София - 146 000 лв.;
Фирма "Голд Съни" - Пазарджик - 128 000 лв.
Посочените цифри показват в какво благоприятно печелившо положение са се намирали онези фирми, които са получавали стоки за над милиони левове и не са плащали за тях. Това особено важи за фирмата "Кодин" - София, която (забележете, аз не съм срещал такъв случай!) в продължение на години за милиони да получава, да продължава да получава стока и до днес не е внесла нито един лев по сметката на агенцията. Нито един лев нямаме получени, а ни дължи 2 300 000! И тя е получавала, въпреки че не е плащала! Която само е получавала стоки и въобще не е плащала!
И през това време агенцията стои индиферентно, без да предприема каквито и да било мерки.
Логиката ни принуждава да търсим зад тези фирми нечии интереси. СД/ЗТ 63.1
И като добавка - договори за странична дейност, които нямат връзка с пряката функция на агенцията.
Агенцията е сключила много и най-различни договори с различни организации, фондации и фирми. Голяма част от тях нямат пряка връзка с целите и предназначението на агенцията.
Договор с Фондация "Отворено общество" - 2 млн.лв. за разработване на теми по икономическото развитие на страната.
Сключен договор с господин Кульо Донев Кулев, председател на фирма "ВЕСТ-АЛ-РИ" - Шумен, комуто се отпуска безлихвен заем от 200 хил.лв. Безлихвен заем от 200 хил.лв.!
С редакцията на в. "Култура", на която се отпуска безлихвен заем от 100 хил.лева.
С редакцията на в. "1000 дни" за издаване на рекламен вестник на агенцията - "Образ и подобие" - 400 хил.лв.
С организацията "Агросистем" - за изработване система за разпределяне и отчитане на получената от САЩ 100 хил.т, първия транш, царевица на стойност 151 хил.лв.
При толкова майстори, които са изработили такъв хубав механизъм, са платени 151 хил.лв. на тази научна организация да ни разработи система как да разпределим стоте хиляди тона царевица! Разбира се, това нито е направено, нито е прието, нито е усвоено, но 150 хил.лв. са пропиляни. (Шум и реплики)
С редакцията на в. "Свят"за издаване на албум - 410 хил. лв., една добра инициатива, която аз подкрепих, но се оказа, че тези хора не могат да направят това и в момента се съдят.
В деня на напускането на Петко Симеонов заместникът му подписва договор за наемане на три магазина в квартал "Хаджи Димитър" за откриване на месарница, с месечен наем 30 хил.лв. (тоест 3 по 30 - 90 хил.лв.), които агенцията се задължава да ги ремонтира и преустрои. Аз като отидох, вече ми представиха по този договор изработен план за преустройството, за който трябваше да платим 5500 лв. за изготвянето му. Нито месарници ще правим, нито ни трябват тия, но това са чисти загуби.
Моля ви, чуйте също нещо много интересно! С Фондация "Надежда" има сключен договор за изграждане на център за трансплантация на костен мозък. Много важно, много хубаво нещо, но само по този договор агенцията се задължава да плати 5 млн.долара, ако се откаже от договора си. А тази фондация няма не 5 млн.д., 63.2 а няма 500 лв. в сметката си. И когато аз в разговор с тях ги попитах: "А вие ако се откажете, какво ще платите?", "А-а-а, това, казват, не се отнася за нас, това се отнася за агенцията, ако се откаже", тъй като те нямат нищо. Пет милиона долара, ако ние се откажем! И там се предвижда да се построи цял град от болници, с всичките му необходими, безспорно необходими неща, но извън рамките на възможностите на агенцията.
С кооперация "Крумово", с. Езерово за отпускане безлихвен заем - 300 хил.лв.
С хор "Христина Морфова" - договор за спонсорство - плащане на 12 500 долара за пътуване до Израел. Това може, такива неща могат, но те стават, когато са по воля на дарителя.
Със свинекомплекси са сключени договори за безлихвени кредити със срок 18 месеца. Сумите са както следва:
23 000 000 лв. със свинекомплекса в Пловдив;
23 000 000 лв. - със село Маноле;
20 000 000 лв. - със Силистра;
6 500 000 лв. - с Харманли.
Първият и вторият падеж вече минаха, но никакви постъпления от тия предприятия не са направени. Нещо повече, преди няколко дни по телевизията ни показаха бедственото положение на тези комплекси. Най-вероятно е и тези вземания да минат в групата "несъбираеми".
С кооперация "Крумово" - с. Езерово, предоставяне 300 хил.лв. безлихвен заем срещу (за какво са преведени?), срещу проверка кълняемостта на семената за пролетната кампания "Сеитба-92". Заемът не е върнат.
Господа, кампанията беше, че агенцията ще плати 60% от стойността на семената, които частните стопани ще закупят от "Сортови семена". И каквито сортови семена имаше предприятието "Сортови семена", такива купиха хората. И ние им платихме 60%. За каква кълняемост, за какво изследване? Изобщо не може да става дума!
С Фондация "Свят за всички" - за превозване на рекламния вестник от Солун, където се е печатал - 3 хил.лв.
С фирма "Енигма" за набиране на информация за фирми, контактували с АЧП - 15 хил.лв. Някаква фирма ще събере информация за тези, които имали кореспонденция с нас. Петнайсет хиляди! 63.3
И още други, които показват, че значителни суми са били изплащани за цели, които нямат директна и функционална връзка...
И последните една-две страници остават.
НЕЦЕЛЕСЪОБРАЗНИ РАЗХОДИ

Освен подписаните неблагоприятни договори, от агенцията са правени доста и то не малки плащания, които нямат връзка с целите и задачите на агенцията, определени от Закона за хуманитарната помощ. Една част от тях са регистрирани още от финансовата ревизия. Така например:
- за транспорт на 120 деца до Германия, където са гостували по покана на благотворителни дружества - 326 хил.лв.;
- на Фондация "Отворено общество" - 2 млн.лв.
С писмо еди кое си е наредено на фирма "Булгарплод" София да преведе за сметка на агенцията сумата от 300 хил.лв. на "Софийски музикални седмици".
Освен тези, включени в ревизионния акт (това са цитирани в акта), изплатени са още много други такива разходи, като например това спонсориране на хора, за което казахме; превод за сметка на Федерацията на дружествата за разпространение на знания относно доставена сгъвачна машина (каква е тая сгъвачна машина - никъде не можа да се установи) - 25 хил.германски марки. Сумата е преведена с бордеро еди кое си.
Преведено на Съюза за стопанска инициатива за проект сумата 200 хил.лв., изписана като разход.
Изплатено аванс и отнесено като разход 500 хил.лв. на фирма "Орел 13" - София, като комисионна за съхранение и обработка на стоки.
С всички тия имаме сега, в момента, дела. Стотици хиляди даваме само хонорари за водене на тия дела.
Преведени 592 000 лв. на СО "ЗХФП" - Варна, кантора "Вносизнос" - Варна, комисионна за проконтролиране, окачествяване и отчитане на царевица. Преводът е извършен еди кога си. Никакво окачествяване, никакъв контрол няма отчетени.
Изплатено на ВМЦ - Пловдив, за извършени ветеринарносанитарни услуги по фактура еди коя си, издадена срещу фирма "СЕВТ-М" - Пловдив, и теглено искане срещу агенцията. Тази фирма 63.4 полза услуги, но пише в искането номера на агенцията. И агенцията плаща на ветеринарната инспекция за името "СЕВТ-М" по сметката на агенцията. Финансистите могат да окачествят това нещо.
Изплатено по договор на в. "Свят", както казах, 114 хил. лв., въпреки че не са представени месечните отчети.
И една дума за ревизиите. За тях стана дума по телевизия, по радио няколко пъти.
В Агенцията за чуждестранна помощ са правени една проверка (по искане на агенцията) и две ревизии. Проверката е проведена от главен ревизор Йото Танов (приложение # 6).
Първата финансова ревизия е проведена от финансовите ревизори Николай Цолов Иванов и Иван Борисов Стоянов през времето от август до септември 1991 г. (приложение # 7) и втората - тематична ревизия за законосъобразното и целесъобразното сключване и изпълнение на договорите с фирми за реализация на получената безвъзмездно чуждестранна помощ, проведена от главен експерт Димитър Попов (приложение # 8), започнала декември 1991 г. и завършила март 1992 г. 63.5
Още при първата проверка са констатирани известни нарушения, като от продажбата на захар, дарение от Гърция, са преведени по указание на бившия министър-председател Димитър Попов 1 млн. 223 хил.лв. на месокомбинат "Родопа" са сметка на бюджета. Бюджетът е трябвало да компенсира някакви разлики на "Родопа" и чрез министър-председателя и Министерство на финансите е наредено това да се изплати вместо от бюджета от парите на агенцията.
В ревизиония акт на първата финансова ревизия са отбелязани редица конкретни нарушения както за самата агенция, така и за отношенията й с други фирми.
Същото се отнася и за ревизионния акт на втората ревизия.
Някои от тези нарушения бяха споменати по-горе, а ако се изложат всички, докладът ще нарасне неимоверно много. В светлината на констатираните в двата ревизионни акта щети - да не говорим за това, което не е отразено в тях и което е открито след тях, - изявленията на бившия директор Петко Симеонов, че в агенцията са правени три ревизии и нищо не е намерено, освен един излишък от 5 ст., звучат обидно и цинично нахално.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Обобщавайки изнесените факти и като имам предвид тези, които не са намерили място в доклада, чувствам се задължен да завърша със следното заключение:
Агенцията за чуждестранна помощ с начина на продаване и отчитане на хуманитарните помощи, както и с формата и степента на провеждания контрол е дала възможност на много фирми да се обогатят за сметка на хуманитарната помощ, което им позволява да имат днес едно стабилно финансово положение. В цялата дейност на агенцията има или неразбиране, или много разбиране. Много предприятия, които днес учредяват банки, дай боже да станат още по-богати, тръгват от този доклад, уважаеми господа народни представители. (Ръкопляскания от блока на СДС, възгласи "Браво")
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Чанев, благодаря Ви много. Може би ще има въпроси към Вас, намерете най-удобното място да седнете някъде, където желаете.
Господин Спас Мулетаров може би ще зададе първия въпрос.
СТЕФАН ЧАНЕВ: Само една секунда. Ревизията се е обърнала с едно обръщение до Народното събрание, като иска Законодателната комисия да вземе един акт за прекратяване давността на тези БП/ЙА 64.1 неща, които ние тепърва и много време още ще има да установяваме.
И втория документ, който вчера намерихме при ревизията, без да искам да политизирам: от Австрия, от фирма еди коя си се изпращат 40 т грах за българската политическа партия Християнрадикално демократическа, липсва само социалистическа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Такава партия няма в България между другото.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Има, има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли, Християнрадикално демократическа някаква. (Шум в залата) 40 т грах им пращат. Господин Мулетаров, имате думата.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители. Аз излизам най-напред, за да поставя три въпроса, които предполагам, че ще имат значение за допълнително ориентиране на народните представители. И преди да ги поставя, искам да споделя, че съм силно впечатлен от това, което чух, тъй като изнесеното, господин Чанев, по-скоро ми прилича на ревизионен акт, акт за начет, дори и на обвинителен акт, отколкото на отчет.
От начало до край констатациите са свързани с нарушения, престъпления, заобикаляне на закона и какви ли не други чудесии. Затова искам да задам три въпроса.
Първият. Господин Чанев, отчетът, който прочетохте, е ли това, което ние сме получили през месец април 1993 г. или е обогатен с допълнителни факти и материали?
Вторият въпрос. На стр. 12 от отчета, който ние притежаваме, в раздел "Ревизии" Вие посочвате, че на 9 март 1993 г. е започнала ревизия на вашата агенция. Моят въпрос е: тази ревизия приключила ли е, известни ли са резултатите от нея, ако е приключила, къде са тези резултати или не още?
И третият ми въпрос е във връзка с многобройните данни, които Вие изнесохте за задължения към агенцията от страна на различни частни лица, юридически лица, фирми агенцията осъществила ли е законните си правомощия да потърси по съдебен или по друг ред и по какъв начин да потърси вземанията си?
Това са моите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин Мулетаров. Димитър Куманов има думата. 64.2
ДИМИТЪР КУМАНОВ (СДС): Уважаеми господин подпредседател, уважаеми колеги, уважаеми господин Чанев - директор на агенцията. Моят въпрос е елементарен и прост: при тези потресаещи материали предали ли сте Вие някакво искане и тези материали на прокуратурата? Защото лично аз съм потресен от това, което чух.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин Златаров, имате думата.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, познавам доклада основно, а съм имал и лични обяснения с господин Чанев. Аз зная и съм убеден, че той лично е проверил всичко. Аз ще ви припомня как стана той председател на тази агенция. Госпожа Блага Димитрова като вицепрезидент търси почтен човек, който да застане начело на тази агенция и каква: ще намерите такъв, извинявайте, в средите на Българския демократически форум. И се спират на господин Чанев. Как стана вече по-късно, е техническа подробност. Обаче аз едно мога да ви кажа: ако търсите хора, които да разобличават корупцията, търсете ги в средите на Българския демократически форум.
И още нещо, понеже господин Мулетаров направи някакви алюзии. Не бих го казал при други обстоятелства. Стоях в килията като осъден на смърт с потвърдена смъртна присъда. И се отваря посред нощ килията и влиза бай Цветан, един добър надзирател. И ми казва: дай да стисна една честна ръка. Викам: защо бе, бай Цветане? Ами, казва: тук през няколко килии стоят. Аз отварям килията и питам: вие какви сте? - Ами, казват, ние сме съдии. - А вие какво търсите тук като съдии? Единият от тях беше Спас Мулетаров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Златаров. Спас Мулетаров е в залата и той може би разбра какво му казахте. Има думата господин Будинов.
ИВАН БУДИНОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважеми колеги. Всички сме в едно тягостно състояние от чутите данни и предлагам това да бъде първият материал към Комисията за борба с корупцията, тъй като господин Савов още от Великото Народно събрание каза. (Възражения в блока на СДС, шум в залата) Замесени са хора, членове от Великото Народно събрание. Колеги, аз предполагам, че това веднага ще внесе материалите в прокуратурата. Това е начинът. 64.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Има думата народният представител професор Стоилов. 64.4
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председател! Уважаеми колеги! Признавам, че и аз, както и голяма част от вас, са скандализирани от това, което беше изнесено. Тези неща ще станат достояние на широката общественост и в никакъв случай парламентът не трябва да остане безучастен. Ако ние не предприемем нещо, за да се убедим така ли е или не е така, контрата ще остане в събранието.
Става ясно, че десетки фирми са стартирали в условията на пазарната икономика по един мръсен или полумръсен начин. Стартовият им капитал така или иначе е понатрупан чрез тези малки и средни далавери. Ние сме морално задължени да хвърлим допълнителна светлина. И за да бъдем убедени накрая при вземане на отношение към изнесения от господин Чанев разширен отчет за работата на агенцията, в резултат на съгласувания между някои от парламентарните групи ви предлагаме за днес следното неформално решение.
Днес ние не сме в състояние да вземем отношение, да кажем "да" или "не". Затова предлагаме да излъчим една работна група, в която да попаднат представители на четири постоянни парламентарни комисии - Законодателна, Икономическа, по бюджета и финансите и социалната. Примерно по двама човека, както преценят, на едно съвместно заседание на председателите им и в рамките на непродължителен период от време, максимум 30 дни календарни, а не работни, максимум 30 календарни дни тази работна група да ни представи своята оценка. И само на базата на една такава оценка, която ще означава допълнително навлизане в материалите, с които разполага ръководството на агенцията, ние ще можем сериозно и без колебание да оформим своето становище. Това, както виждате, е неформална група. А това дали анкетната комисия, която ние предстои да създадем, ще прояви интерес, това си е нейна работа. Никой не може да й попречи, ако тя реши да вземе на прицел и този случай.
Аз ви моля да се обединим около едно такова решение и след месец ще можем да се произнесем.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Стоилов, Вие поставяте под съмнение отчетния доклад на господин Чанев ли? РД/ЛТ 65.1.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Господин председател, само две фрази. Аз не си позволявам да поставям ни най-малко под съмнение, както предполагам и голяма част от депутатите в залата, но съгласете се това са твърде много факти. Докладът беше обогатен днес при поднасянето му с привличане на материали от папка 1, 2, 3, 5 и т.н. Тази работна група ще може да хвърли поглед и върху тези материали и убедени ние да вземем едно окончателно решение. Аз смятам, че това е един по-разумен път на отреагиране спрямо този доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Савов, председател на Парламентарната група на СДС.
Господин Савов, аз Ви моля да вземете отношение по предложението на господин Стоилов.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Разбира се, за това идвам.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз смятам, че слабо е дори да се каже, че сме разтревожени от това, което чухме. Всъщност ние познавахме този доклад и трябва да кажа, че или ръководството, или ние самите сме виновни, че толкова време, от април е този отчет, и досега не сме се занимавали с него. Но каквото било, било. Днес имахме възможността да чуем този годишен отчет и да благодарим на господин Чанев за огромната работа, която е извършил.
Нашата парламентарна група подкрепя напълно това, което предложи господин Стоилов. Тук не е въпрос да проверяваме господин Чанев. Тук е въпрос, нали така господин Стоилов, аз ви моля да слушате, тук е въпрос тази група именно да може да подготви едно решение на Народното събрание, с което по-нататък вече да се сезира прокуратурата. Защото тези всичките злоупотреби, всичките тези невероятни, бих казал, нарушения на закона, най-общо казано, действително не могат да останат неогледани и дай Боже да не останат ненаказани.
Няма смисъл с това нещо да товарим групата, която вчера създадохме, Анкетната комисия за корупцията. Тя ще има достатъчно друга работа. Но тази група, за която става въпрос, в едномесечен срок, така както предложи проф. Стоилов, аз бих предложил към нея и двама души от Комисията за приходите и разходите на партиите, така ли беше точно, господин Мицев? И от нея, значи общо от петте комисии да излъчат по двама души и в едномесечен 65.2. срок да дадат своето заключение, да изработят едно решение на Народното събрание, което ние, предполагам, че ще гласуваме единодушно. Защото действително иначе би било срам за Народното събрание да остави една агенция, която фактически е създадена от Народното събрание и която е вършила, както виждаме, много закононарушения, без нашия контрол и без нашето решение.
Така че подкрепяме напълно създаването на тази група.
Моля господин Стоилов да приеме и тези двама души от петата комисия на Народното събрание. Така че тези десет души в едномесечен срок да могат да излязат с това решение.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Савов.
Господин Златаров иска думата за обяснение.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Аз не съм имал предвид господин Мулетаров, защото аз даже и малкото име не зная, но той ми припомни, че става въпрос за Атанас Мулетаров. Аз бях тогава съдебен кандидат, а той беше съдия и не е безинтересно да знаете какво ставаше тогава.
Една група съдии дават най-леки присъди по стопански процеси срещу рушвети, а дават най-тежки присъди по политически процеси, в които попаднах и аз. Аз бях осъден на смърт от Радослав Дончев, на който бях стажант.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин Трендафилов, имате думата. Нека да минат всички, господин Чанев, ще Ви дам думата.
Господин Стоилов, дайте някакво решение за това, което предлагате - състав на комисията.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз се присъединявам към това, което направи като предложение господин Стоилов. Искам да кажа само моето впечатление.
Вижте, колеги, аз разбрах, че в агенцията работи един добър счетоводител. Изнесе доста факти, в които нямам основание да се съмнявам. Но аз не разбрах от отчета на господин Чанев как функционира тази агенция и неговото становище има ли място тази агенция все още в нашия живот. (Реплики от залата: "Да, има") Дали има, аз не мога да кажа. Ако има място, за да осигурява и в бъдеще такива нарушения, по-добре да я няма. 65.3.
И аз Ви моля, господин Чанев, да изясните каква е структурата, какъв е характерът на дейността Ви сега, което би предотвратило евентуално такива нарушения, каквито Вие сега тук съобщавате пред нас, а би трябвало да са сезирани специализираните органи, защото ние не сме съд, който да се рови в папките и да определя на коя дата кой се е подписал грешно или грешно е взел пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Трендафилов. Отчетът касае 1992 г. За 1993 г. още няма.
Други има ли за въпроси? - Няма.
Господин Чанев, имате думата. 65.4. СТЕФАН ЧАНЕВ (директор на Агенцията за чуждестранна помощ): Господин председател, уважаеми господа народни представители! По реда на въпросите. По въпроса на господин Мулетаров, това същият отчет ли е или е актуализиран. Чета документа, който е фотографиран и който Вие имате от м. март, нищо не съм добавил, като изключим, че в разговор с Вас вметнах няколко изречения, които са настъпили от март досега. Но те не са част от доклада, който имате за 1992 г., а са малко светлина върху начина, формата, атмосферата и т.н. Считайте, че отчетът за 1992 г. е това, което Вие държите от м. март в ръцете си. Нищо ново не съм добавил в него. Това е първият въпрос. Не зная, господин Мулетаров не ме чу, дали е съгласен и дали е доволен.
Второ, за финансовите ревизии, извинявам се, простете ми, че пропуснах да кажа по този въпрос няколко думи, който не е вписан в отчета по простата причина, че тогава я нямаше още ревизията. От идването ми в агенцията от 4 септември, когато отидох назначен, а фактически от началото на август, когато парламентът излезна във ваканция, формално не можех да бъда назначен, защото не бях освободен оттук, но от 1 август фактически съм на работа, първата ми работа беше да искам финансова ревизия. Това правих словесно лично. Пет, десет, петнайсет пъти, това правих с писма, пет-шест пъти и накрая отидох при господин министъра на финансите и казах, че агенцията поема разходите да плати на хора, защото отговорът беше "Нямаме хора." Добре, имате Бюро за финансови инспектори, назначете ги със заповед, със статут на редовна финансова ревизия и ние ще платим сумите, необходими като възнаграждение за тази ревизия. Така от 25 март, мисля, дойде и в момента продължава да тече финансова ревизия. Аз за нея нищо не искам да говоря, нито имам право, нито имам желание. Те сигурно скоро ще завършат, нито искам да кажа и какво са установили, въпреки че съм в течение на това, но не е тук предмет на мое изказване. Така че в момента приключва финансова ревизия.
По този въпрос смятам, че се изясни.
Потърсени ли са вземанията по законен ред.
Първо, за да се потърсят по законен ред, ние трябва да имаме законен доказателствен материал. В нашето счетоводство ние нямаме подпис на човек, който да е получил нещо и да го съдим. Затова ние тръгнахме по пътя на насрещните ревизии и СМ/ВР 66.1 в счетоводството на други предприятия намираме документи с доказателствена стойност, че там са минали наши стоки и търсим трохите и се мъчим в момента да сглобим някакъв доказателствен материал за всичко, което имаме. Ние сме завели около 30 или 40 дела, да не ви излъжа, на сума около 80-90 млн. лева. В момента са в адвокати - 4-5 души сме ангажирали, в които има нови около 70-80 дела на стойност около двеста и толкова милиона лева. Така че правим всичко възможно въпреки голямата ангажираност на текущата работа на агенцията да може да съберем това. Имаме вече изпълнителни листове, имаме решение - в първа инстанция за 10-15 млн. лева. Чакаме Върховният съд да се произнесе.
Господин Куманов пита дали съм предал материалите на прокуратурата. Не съм предал нищо. Аз не се считам в положение нито на ревизор, нито на контрольор, за да предам това на прокуратурата. Аз исках ревизия и се наложи да дойде тази ревизия. Тази ревизия със статута си, назначена от министъра на финансите, тя ще сезира съответните органи. Аз бях длъжен, господа, като обществено лице, вие знаете, когато ме изпратихте там, нито съм имал претенции, нито съм имал нещо предвид, че някога ще правя служебна кариера или нещо подобно в някаква агенция. Аз бях изпратен там, защото имаше обществен спор, да не кажа скандал, за злоупотреби. И аз чувствах и продължавам да чувствам моето задължение само в тази насока. Доколкото като икономист мога да бъда полезен - ще бъда. И чакам с нетърпение първия възможен час, когато нещата излезнат в хоризонтала, аз да си взема чантичката и каскета и да напусна тази агенция. За мен тя нито е прицел, нито е цел, нито е някакво постижение, за мен тя струва доста част от живота ми, защото аз се съсипвам там. Така разбирам аз въпроса за прокуратурата.
Прокуратурата ще бъде сезирана, но не от мен.
Господин Златаров, той тук малко политизира въпроса, което аз искам да не правя. Въпреки това по този повод аз ще споделя с вас, че в целия този спор, да не го наречем скандал, аз бях непрекъснато провокиран да политизирам спора. От този спор да излезне не за какво се спори, а кой спори, кои спорят.
Извинявайте, господа, аз не съм толкова елементарен. Ако аз се бях хванал на тази въдица, ние щяхме да разгорим един бой, един вой. Петко е такъв, СДС - Чанев, е такъв, те защото се мразят, те това, те онова. 66.2
Аз се стремях и смятам, че успях да не политизирам този въпрос.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Вече го политизирахте.
СТЕФАН ЧАНЕВ: Не съм го политизирал. Аз изнасям факти, които са факти, независимо кой ги е правил. Кажете ми в кой ред в моя доклад има някаква квалификация персонална или към някоя група. Няма, господа. Има само изводи за действия, за актове. Това е, което аз успях. И ако тук говорех, именно искам да споделя с вас, че аз като директор на агенцията се изолирах от всякакви политически действия, влияния и направления. Аз там не принадлежах към никаква политическа организация. Аз там съм директор на агенцията. Агенцията е народна, национална, надпартийна. В момента работят 7-8 души от стария състав. Има комунисти, които работят. Има и некомунисти, които бяха уволнени. Постъпвам абсолютно с желание, доколко съм успял - това е втора работа, с желание нещата да вървят добре. Това по въпроса за политизиране на въпроса. Той безспорно има своето политическо съдържание. Но аз не искам в моя доклад, а вие да си направите оценка кой откъде излиза, от коя среда и как тази среда го е формирала и какво може да даде тази среда като продукт на средата си. Но това не е въпрос на цифрите и на моя отчет.
Господин Будинов, това да бъде обект, аз не споделям това. Поддържам становището на професор Стоилов и на господин Савов, че другият въпрос за корупцията си е тотален, голям, а това е част от материала, който безспорно смятам, че заслужава, ако преценят да бъде предмет на разглеждане заедно с всички други. Но пак ще се върна на това, което се каза, че първите семена на това, което днес берем като класове, започват от агенцията след 11 ноември.
Поддържам схващането, въпреки че не ме питат, да има група, която да провери. Лично аз и ръководството на агенцията искаме, колкото може повече отговорни хора да дойдат и да видят.
Господа, това се налага, защото става дума за нещо уникално, нещо, което никой човек, който се занимава от епохата на взел Колю, дал Колю, до компътърното счетоводство, никой не може да допусне, че могат да се приемат в едно предприятие за милиарди левове стоково-материални ценности, без да се създаде един първичен документ за счетоводна операция. Затова, моля 66.3 ви, не комисия, комисии направете, специалисти пратете, но елате и вижте дали това е така или не е така.
Поддържам становището на господин Савов да има допълнително от другата комисия. Каквато комисия прецените, за агенцията това няма никакво значение.
Господин Трендафилов не разбрал как функционира агенцията и може ли да се предотвратят злоупотребите.
Извинявайте, това ми звучи напълно неразбиране на нещата. Той схваща, че тези грешки, както господин Симеонов ми отговори в една реплика по радиото, имало, изтекло е и сега има и пак ще има. Тоест, това е нещо, присъщо на тази работа. И Вие ме питате, може ли, има ли смисъл да има агенция, щом има такива злоупотреби.
Господин Трендафилов, нашето общество може и ще живее честно. То е живяло хилядолетия честно. И ако то няма такъв потенциал честен, жизнен, човешки - днес нямаше да го има. Това, че някои хора някога си позволяват на гърба на обществените нужди и мъчения да търсят лично облагодетелстване, това не характеризира принципно, програмно статута на нашия народ като общество. Не само че може, то го имаше, то и сега започва да го има и ще го има. Затова защото правото да тържествува принадлежи само на истината. И аз не приемам Вашия въпрос, щом има злоупотреби да има ли агенция. Не само агенция ще има много работа. Те ще работят по различен начин. И ако Вие тук като парламент сте на нивото на изискванията, вие ще сложите всеки човек, който не върви по този път, на съответното място, което за съжаление и аз като довчерашен участник тук казвам, че не сме го извършили. 66.4
Така че агенцията, според мен, ако ви интересува, за структури и т.н., аз виждам нейното предназначение малко модифицирано. Нашата нужда от калорична хуманитарна помощ намалява и трябва да намалява, но нашата помощ за развитие се увеличава. Ние в момента правим опити да трансформираме малко линията на тази агенция, политиката й, за да почнат помощи да идват не за консумация, а да почне да генерира нещо тук, от отчисленията на което ние да решаваме нашите социални въпроси. Ако мога с две думи така да ви нахвърля. Но това е друга тема, която може, ако желаете, заповядайте да я дискутираме, да ми помогнете, ако искате, и т.н. Аз не виждам други въпроси. Ако някой не е доволен, съгласен съм да отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Чанев.
От искането, което направихте, господин Стоилов, не може да се приеме решение изглежда сега, за да приемем отчета. Или да приемем отчета след комисията?
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Можем да приемем следното простичко решение. Не се взирайте в редакцията. "Задължава председателите на Законодателната комисия, социалната, икономическата, бюджет, финанси, по приходи и разходи на политическите фартии да създадат работна група, която да се запознае с всички допълнителни материали във връзка с отчета и резултатите от финансовата ревизия, ако тя приключи в рамките на този срок, и да предложи на Народното събрание решение по отчета на Агенцията за чуждестранна помощ. Срок 30 дни." Мисля, че е ясно.
СТЕФАН САВОВ (от място): Ние сме съгласни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста, прочетен от господин Стоилов. Господин Савов? Да. Заповядайте, господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми депутати! Нашата парламентарна група абсолютно подкрепя това предложение. Ние го обогатихме, говорихме с господин Стоилов, така че всичките смятам, че ще гласуваме именно за едно такова решение. Моля, дайте три минути, защото има навън сигурно хора, да влязат, за да може да се реши.
Благодаря ви. МС/КП 67/1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване, гласуваме текста, предложен от господин Стоилов, за създаване на комисия. Текат трите минути. Моля, квесторите, поканете народните представители да влязат в залата. След гласуването ще ви дам половин час почивка.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От гласували общо 176, за 173, против няма, 3 се въздържат.
Приема се решението предложението за създаването на комисията.
Давам ви половин час почивка - до 12,10 ч. почивка, след което започваме с Якоруда и Гоце Делчев. Знаете за какво се касае. (Звъни)
11 ч. и 40 м.
67/2.
(След почивката)

12 ч. и 33 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Моля три минути режим на регистрация.
(Звъни) Продължаваме заседанието.
Намираме се в точката
ПРОЕКТОРЕШЕНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ДОКЛАДА НА АНКЕТНАТА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ И УСТАНОВЯВАНЕ НА ФАКТИ, СВЪРЗАНИ С НАРУШАВАНЕ ПРИНЦИПА НА ДОБРОВОЛНОСТТА ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ ЕТНИЧЕСКАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ОБЩИНИТЕ ЯКОРУДА И ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ.
Господин Лютфи, заповядайте.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Преди да пристъпим към тази точка, господин председател, аз предлагам от името на нашата парламентарна група преброяване на кворума, ако обичате. (Шум и реплики в залата)
СТЕФАН САВОВ (от място): Такова преброяване се прави само преди гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Лютфи, Вие забелязахте, че аз обявих режим на регистрация и регистрацията всъщност е и форма за проверката на кворума. В този смисъл регистрацията показа, че има кворум, освен ако не желаете по някакъв друг начин да се провери кворумът.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин председател, не са редки случаите, когато на таблото се изписват и мъртви души - гласува се от неприсъстващи лица... (Шум и реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Искате проверка на кворума фактически преди гласуването. Ние друго няма какво да правим, освен да гласуваме или решение, или декларация. Затова те искат преброяване на кворума.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Чакайте! Ние не сме влезли в точката, за да се иска това. Моля ви!
ЮНАЛ ЛЮТФИ (от място): Понеже ще се гласува, затова.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Нека да го постави председателят и тогава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ясно е, че господин Лютфи иска проверка на кворума преди началото на гласуването по въпроса дали ще има декларация или решение на Народното събЦМ/КП 68/1. рание.
Има ли някакви други становища? Вече сме в точката. Има предложение за решение и предложение за декларация.
Тогава преди това гласуване моля да се направи проверка на кворума. Да се затворят вратите и да се установи кворумът...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ БСП: На какво основание? (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля народните представители да заповядат в залата, а секретарите да започнат преброяването. Става въпрос за това, че господин Лютфи желае физическо преброяване в залата.
Заповядайте, госпожа Русева.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Господин председателю, мисля, че процедурно Вие трябва да прочетете окончателния текст на това, което ние ще гласуваме. Защото, доколкото си спомням, миналия път имаше някои неща за доуточняване, те бяха разгледани и в комисиите. Аз си спомням, че това се разгледа и в Законодателната комисия. Прочетете това, което трябва да гласуваме и тогава вече да се пристъпи към процедурата, която господин Лютфи поиска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Госпожа Русева, Вие сте права, но това е предварителната процедура - дали да има решение или да има декларация. Първото това ще гласуваме и в зависимост от това какво ще гласува Народното събрание, след това ще гласуваме съответния текст.
ЗЛАТКА РУСЕВА: Имаме два текст, господин председателю. Извинявайте, че втори път взимам думата. Защото поне през Законодателната комисия мина само един. Тогава трябва да ни прочетете и двата текста, за да изберат народните представители. С един и същ текст не може да има два акта на Народното събрание, защото имат различно съдържание. Това обяснете на народните представители - какви са текстовете на двете предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Точно така. На основата на доклада има предложено решение, а същевременно народните представители господин Премянов и господин Павлов са предложили и проект за декларация. И декларацията, и решението са раздадени. (Оживление) Това е реалното положение.
Давам думата на господин Друмев или на господин Павлов.
Заповядайте, господин Друмев. 68/2.
ЕВГЕНИ ДРУМЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз смятам, че достатъчно дълго протакахме приемането на решение по доклада на анкетната комисия. Както е известно, дискусията по доклада на анкетната комисия приключи. Имаше спор само дали да се приеме в този вариант проектът за решение, предложен от анкетната комисия.
Изказаха се съображения, че проектът за решение трябва да бъде разгледан в Законодателната комисия, за да се даде ход за гласуване на тези решения. Това нещо отдавна е направено. Достигнало се е до съгласие за частични корекции в текстовете. Така че нямаме никаква причина да пристъпим към гласуване на предложените решения.
Що се отнася до това дали трябва да бъде гласувана и декларация, освен решението, това е право на народните представители - да внесат своите предложения за декларация. Но нека да приключим с гласуването на решението, а след това да гласуваме ще има ли декларация и ще приемем ли тази декларация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Друмев.
Господин Лютфи, заповядайте.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От юридическа гледна точка по един и същ въпрос не може и не трябва да има два заключителни документа, колега. Трябва да бъде или декларация, или решение. Това първо.
Второ, господин председател, аз предлагам наистина да започне преброяването и решаваме, ако има кворум, да вървим нататък - към гласуване на декларацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Народното събрание ще каже, господин Лютфи, решение ли да бъде или декларация.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): От името на нашата група правя едно възражение. Имаме една анкетна комисия. Отворете главата за анкетни комисии и вижте с какви актове трябва да завърши. Декларацията е един акт на Народното събрание, с който се приема нещо, което е свързано с позиция на Народното събрание по определен проблем. Тя няма такъв характер, какъвто е характерът на акта, с който трябва да завърши една анкетна комисия. 68/3.
Помислете си, уважаеми народни представители, може ли докладът на анкетната комисия да завърши с декларация? И то от името на парламента... Аз мисля, че това е правен абсурд.
Затова нека докладва Законодателната комисия какъв е окончателният текст и тогава народните представители ще пристъпят към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Русева. Тя е много права, но тук има два проблема. Единият е, че анкетната комисия си е свършила работата и е предложила свое решение, но народни представители, които имат право според чл. 86, ал. 1 на Конституцията са предложили декларация на Народното събрание.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Те не могат да елиминират комисията. Една анкетна комисия не може да завърши работата си с декларация. Не може така да завършва работата на анкетна комисия!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Павлов, заповядайте. Обяснете защо сте предложили тази декларация.
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, никога не е стоял въпросът или-или. Съгласно правилника, който е пред мен, логичният завършек на една анкетна комисия е решението, което предлага анкетната комисия. И аз мисля, че декларацията първо е документ, който има друга стойност и друга тежест. Но нека спазваме правилника и нека най-напред пристъпим към гласуване на решенията, които са просто задължителен завършек на дейността на анкетната комисия. Защото ако разгледаме Конституцията, друг е характерът - решенията и законите са тези документи, които имат стойност за задължително изпълнение от страна на всички български граждани. А декларацията има друга, по-скоро морална стойност и стойност на отношения на Народното събрание към проблема. Нека не смесваме нещата. Нека да минем към гласуване на решението.
ОБАЖДАТ СЕ: Правилно, правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Павлов. Струва ми се, че той е прав в това отношение.
Заповядайте, господин Лютфи. 68/4. ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми колеги, аз само ще си позволя да ви прочета два реда от текста на проекторешението:
"Народното събрание не приема за действителни резултатите от извършеното през месец декември 1992 г. преброяване по графи 11, 12 и 13 от преброителните списъци на районите Якоруда и Гоце Делчев". (Шум в залата, реплики)
Господин председател, уважаеми колеги! Тук присъствува председателят на Централния статистически институт. Затова предлагам от името на нашата парламентарна група да дадем думата на господин проф.Карамфилов да вземе отношение по този въпрос и той да каже дали това решенине на Народното събрание може да се приеме и как то ще се отрази върху вече извършеното преброяване. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Лютфи. Друго мнение? Господин Савов, заповядайте.
СТЕФАН САВОВ (СДС): С всичките ми уважения към господин Карамфилов, той преди всичко не е поканен сега са присъствува. Той изнесе своя доклад, тъй че той няма специална покана сега да присъствува.
ЗАХАРИ КАРАМФИЛОВ (от място): Поканен съм.
СТЕФАН САВОВ: Кой Ви е поканил?
ЗАХАРИ КАРАМФИЛОВ (от място): Председателството.
СТЕФАН САВОВ: За това трябва да има решение на Народното събрание. Не, недейте става, моля Ви, се.
Второ, ние не можем да слушаме в случая една лекция от Статистическото управление. Народното събрание просто гласува по един въпрос, по който взима едно становище. Това е една анкетна комисия, която е минала през Законодателната комисия и т.н. Тъй че аз смятам, че въобще не може уважаемият господин Карамфилов в случая да взима думата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефан Савов. Господин Друмев, заповядайте.
ЕВГЕНИ ДРУМЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, тъй като обявената половинчасова почивка се проточи до 55 м. ВТ/КТ 69.1 и понеже остава съвсем кратко време и аз се опасявам, че някой може да поиска почивка, предлагам да удължим работното време до изчерпване на тази точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Друмев. Сега трябва да гласуваме за удължаване на работното време, но преди това ще проверим кворума, защото това е първото гласуване, което предстои. (Шум и реплики в залата)
Моля секретарите, които са за днес, да, господин Семерджиев, да започнат преброяване на депутатите в залата, физическо преброяване.
Господин Семерджиев, какво става? Каква е истината, господин Семерджиев?
В момента в залата няма необходимият кворум. Присъствуват 117 народни представители и закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 12 ч. и 50 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:
(Александър Йорданов)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:
(Кадир Кадир)
СЕКРЕТАРИ:
(Руслан Семерджиев)
(Христо Атанасов)