Председателствували: председателят Стефан Савов
Секретари: Христо Иванов Атанасов и Илхан Вели Мустафа
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (звъни): Имаме кворум. Откривам заседанието.
Приект за дневен ред ви е раздаден:
1. Проект за правилник за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Първо четене на законопроекта за изменение на Кодекса на труда.
3. Първо четене на законопроекта за връщане на отнето държавно имущество.
4. Второ четене на законопроекта за възстановяване на собствеността върху някои магазини и други помещения.
5. Законопроект за ратифициране на Факултативния протокол към Международния пакт за граждански и политически права.
6. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Висшия съдебен съвет.
7. Първо четене на законопроекта за отмяна на Закона за другарските съдилища.
8. Първо четене на законопроекта за стопанската дейност на чуждестранни лица и за закрила на чуждестранните инвестиции.
9. Първо четене на законопроекта за държавните служители.
10. Първо четене на законопроекта за имуществата на политическите партии. РД/ВР 37.1
Уважаеми народни представители, искам да направя една поправка, която е допусната по технически причини. Точка десета вместо "Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии" да се чете "Първо четене на законопроекта за имуществата на политическите партии".
Това е техническа грешка, която е допусната. Така че, моля ви, да я имате предвид. Това е дневен ред, както знаете, за седмицата, а може би и за двете седмици.
Постъпили са следните законопроекти за обсъждане от Народното събрание от 5 до 10 декември.
Проект за решение във връзка с разработването от компетентни държавни органи на статут на екологично застрашен район - вносител Стоян Иванов, Любомир Начев, Петър Балабанов.
Законопроект за банките и кредитното дело - от Министерски съвет.
Законопроект за изменение на Кодекса на труда.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи - от Георги Николов и Златимир Орсов.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за стандартизацията.
Проект за решение за удължаване срока на действие на решение на Великото Народно събрание от 9 април 1991 г., във връзка с освобождаване на работници и служители, които единствено осигуряват издръжката на семействата си - вносител Елисавета Миленова.
Законопроект за прехвърляне на собствеността на държавни и общински предприятия на частни физически и юридически лица - от група народни представители от ПССД.
Проект за решение за временно спиране разпореждането с движимо имущество на трудовокооперативните земеделски стопанства, машинно-тракторните станции и другите селскостопански организации - от Тодор Пандов и Георги Николов.
Законопроект за възстановяване собствеността върху одържавени градски имоти - Александър Джеров.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии - от Министерския съвет. 37.2
Моля народните представители да се регистрират. Знаете, че след регистрацията ще има санкции за закъснения и т.н.
Аз отново се обръщам към работната група по подготовка на проект за решение на Народното събрание за в. "Дебати". Тя се състои от: Стефан Стоилов, Велислава Дърева, Свилен Капсъзов, Исмаил Исмаил, Валентин Карабашев и Йордан Василев. Не знам, но мисля, че тази група не е почнала да работи. А виждате, че все пак тя трябва да го стори, за да може да изготви становище за в. "Дебати". Моля тази група да се заеме със задачата, която е възложена от Народното събрание. Знаете, че ние гласувахме по този въпрос.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, преди да пристъпим към дневния ред, разрешете ми с няколко думи да привлека вашето внимание върху бележитата годишнина, която човечеството чествува в дневния ден.
Преди 43 години Общото събрание на Организацията на обединените нации, свикано в Париж, в двореца "Шайо", прие Всеобщата декларация за правата на човека. Десети декември влезе в съвременния летопис като Ден на правата на човека. И днес, след повече от четири десетилетия, Всеобщата декларация за правата на човека се откроява в нашето съзнание като документ с изключително непреходно значение. Нейното въздействие се проявява както на международен, така и на вътрешнодържавен план.
Като провъзгласи основните права и свободи, за които всеки човек може да претендира, и като ги посочи като обща мяра, към постигането на която се стремят всички народи и всички държави, декларацията постави в действие принципа за зачитане правата на човека, залегнал в основата на Устава на Организацията на обединените нации, и съставляващ сърцевината на усилията на световната организация към мир, свобода и справедливост.
Идеите на Всеобщата декларация за правата на човека вдъхновиха и получиха конкретизация в много десетки международни договори, основно място сред които заемат двата пакта, образуващи заедно с декларацията Международната харта за правата на човека. Тези договори придадоха юридическа задължителност на предимно нравствените повели на декларацията и в много случаи създадоха механизми за осигуряване на зачитането на човешките права и свободи. 37.3
По този начин проблемите за правата на човека, които в едно недалечно минало спадаха към изключителната вътрешна компетентност на отделната държава, получиха днес и международни измерения, създаващи определени гаранции на тези права. Тази тенденция е особено подчертана в някои европейски структури, в които участвува или към които се стреми България, като например Общоевропейския процес и Съвета на Европа.
Всеобщата декларация за правата на човека намери отражение и в конституционната уредба, и в законодателството на много страни. Навсякъде тя е била опора и подтик за тези, които се борят за човешки права и свободи, за демокрация и справедливост. Нейните идеи изиграха огрома роля в разпадането на тоталитаризма и развитието на демократическите процеси в страните от Централна и Източна Европа, в това число и в нашата страна.
Денят на правата на човека обикновено е бил повод за равносметка на състоянието на правата на човека в различните страни в света. Картината, която тя е разкривала, най-често е била с доста остри контрасти. Наред с несъмнения напредък в тази област, осъществен от 1948 г. насам, налице са бивали винаги и широкоразпространени нарушения. И днес расовата омраза, нетърпимост и дискриминация, изтезанията, лишаването от найелементарни граждански, политически, икономически и социални права се ширят в редица страни. Такава равносметка се прави и у нас. Обаче доскоро, по време на годините на тоталитаризма, действителната картина на правата на човека биваше грубо изопачавана, особено чрез присъщия за този режим нагъл разрив между думите и делата.
Наред с флагрантните нарушения на международните стандарти по отношение на такива права като правото на сдружаване, свободата на мисълта, правото на информация, свободата на религията, правото на стачка и др., наред с такива неправомерни и други престъпни акции, като така наречения "възродителен процес", в много случаи, когато правната уредба на едни или други права и свободи се приближаваше към международните стандарти, на практика цареше произвол.
Тази тъжна картина беше коренно променена от необратимите демократични процеси, които се развиват в нашата страна през последните две години - зачитането на правата и свободите на 37.4 човека, съобразени с Международната харта за правата на човека, и основен стълб на изгражданото демократично общество в България, наред с политическия плурализъм и върховенството на правото.
Новата Конституция и извършените досега реформи в законодателството в политическата, икономическата, социалната и културната област внесоха принос в това отношение. Но още много предстои. Ние сме още в началото на трудния път към истинска демокрация. Важна роля по този трънлив път ще има да играят Народното събрание и неговото законодателно дело. От парламента много зависи, за да се използуват съществуващите благоприятни предпоставки за засилване и ускоряване на пълното скъсване с тоталитаризма и изграждането на демократично общество и за изравняване с общоевропейските стандарти в областта на правата на човека.
Особено важни в това отношение са премахването на каквато и да е дискриминация, осигуряване на пълното равноправие на всички български граждани без разлика на етническа, религиозна и политическа принадлежност. Това са необходими условия за приобщаването на страната към Европа.
Наред с усъвършенствуването на вътрешното законодателство по правата на човека не бива да се пренебрегват и възможностите на международните актове и механизми, от които още не сме се възползували. 37.5 Полезна стъпка в това отношение ще бъде присъединяването на България към Факултативния протокол към Международния пакт за граждански и политически права.
Процедурата за ратифициране на този международен договор от Народното събрание е вече в ход и ние ще бъдем щастливи, ако тя завърши положително в близките няколко дни.
Това е още едно свидетелство за нашата готовност да се придържаме към международните стандарти и утвърдените контролни механизми в областта на правата на човека. С поемането на задълженията по протокола не само ще предоставим на българските граждани още една възможност да търсят възстановяването на свои нарушени права, но и ще се повиши отговорността на държавните органи за спазването на правата и свободите на гражданите.
Следваща наша важна стъпка по този път се очертава присъединяването ни към Европейската конвенция за правата на човека - възможност, чрез която ще се открие възможност за приемането ни в Съвета на Европа - надяваме се в началото на идната година.
Демокрацията е процес, който никога не може да се смята, че е достигнал съвършенство. И това се отнася преди всичко за развитието и осигуряването на правата на човека.
Нека днес, когато чествуваме Деня на правата на човека, още веднъж да изкажем нашата решителност да живеем в условията на един вътрешен и международен ред, основан на зачитането на основните права и свободи на гражданите, на върховенството на правото, на свободното икономическо и социално развитие и осигуряването на стабилен мир. Благодаря за вниманието! (Ръкопляскания в залата)
Тази декларация, както разбрахте, надявам се, беше прочетена, защото днес е 10 декември - ден, в който чествуваме Хартата на свободата. Аз се надявам, че този ден действително заслужава и заслужаваше по-голямо внимание от страна на народните представители. Защото това е един основен момент в развитието на демокрацията по цял свят.
Думата има господин Боков.
ФИЛИП БОКОВ: Искам да се присъединя, господин председател, към Вашите думи, с които Вие отбелязахте 10 декември - деня, в който беше приета Всеобщата декларация за правата на човека НЧ/ВР 38.1 и да предложа на Народното събрание, тъй като ми се струва, че най-добрият жест, който ние бихме могли да направим днес, е да изнесем напред точката, която предвижда ретифициране на факултативния протокол към пакта - т. 5 от раздадения ни дневен ред.
Мисля, че с едно такова действие ще можем по достойнство да отбележим 10 декември, който е един забележителен ден. Правя това не за да затруднявам работата на Народното събрание, а просто защото въпросът според мен е безспорен, въпросът е ясен и ние ще трябва да вземем само следното решение: "На основание чл. 85, ал. 1, т. 6 от Конституцията на Република България Народното събрание ратифицира Факултативния протокол към Международния пакт за граждански и политически права, приет от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 19 декември 1966 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Боков, благодаря Ви! Моето становище беше същото. Въпросът е, че аз съм против този факултативен протокол на Комисията по външна политика и още нямам решение. Затова не сме го поставили на първо място.
ФИЛИП БОКОВ (от място): Имаше решение на предишната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ако искате действително, поради това че Народното събрание със своето решение може да замести комисията, и ако председателят на Комисията по външна политика няма нищо против, аз смятам, че предложението на господин Боков е съвсем уместно и ние можем да гласуваме. Предполагам, че ще гласуваме единодушно ратифицирането на договора.
Думата има господин Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Става дума за един дълбоко символен и същевременно изключително необходим акт на Народното събрание. Аз мисля, че няма никаква пречка този въпрос да бъде решен от всички народни представители и то още днес, за да се подчертае още по-добре тази наша воля - за наистина достойна защита и гарантиране на човешките права.
Вярно е, че този въпрос трябва да се разгледа от Комисията по външна политика и той е включен като точка от дневния ред за заседанието, което ще се проведе в четвъртък. Но моето дълбоко вътрешно убеждение е, че това може да стане и днес, тук. 38.2
Аз предлагам като първа точка от дневния ред да гласуваме ратификацията на този договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Георги Петров като заместник-председател на Комисията по човешките права иска да каже две думи. Мисля, че и тази комисия няма да се възпротиви.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ: Уважаеми колеги, има становище по това предложение на Министерския съвет - за ратифициране на Факултативния протокол към Международния пакт за граждански и политически права още от миналата комисия. Аз бих ви го прочел, ако вие нямате нищо против, тъй като ние днес не можахме да се съберем. Всъщност ние го получихме едва днес.
"България ратифицира Международния пакт за граждански и политически права с Указ # 1199 на Президиума на Народното събрание от 23 юли 1970 г. Факултативният протокол дава възможност на лицата, граждани на страните по пакта, които признават компетентността на Комитета по правата на човека, по силата на факултативния протокол да отправят молби във връзка с нарушение на техните права, прогласени в пакта.
Комитетът разглежда тези молби, уведомява и се консултира със заинтересуваната държава и излиза със свое становище, което съобщава на тази държава. Включва го в годишния отчет за своята работа, който се изпраща на Организацията на обединените нации.
По такъв начин комитетът е призван да консултира съответните държави и да насърчава спазването на правата на човека, предвидени в Международния пакт за граждански и политически права.
Съгласно нашата Конституция, Република България признава международните договори, ратифицирани по конституционен ред и те са част от вътрешното право на България. Имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Тази норма задължава да използуваме всички възможности за точно прилагане на задължителните за нашата страна международни стандарти, включително и отправяне от отделните граждани на молби и жалби срещу нарушенията от страна на държавата до Комитета по правата на човека.
Факултативният протокол вече е ратифициран от Унгария и Полша. Предстои и ратифицирането на протокола от Чехословакия и Съветския съюз. 38.3
С ратификацията на Факултативния протокол към Международния пакт за граждански и политически права България би изявила готовност да прилага в пълен обем международните стандарти в областта на правата на човека и процедурите за тяхното осъществяване, що се отнася до Международния пакт за граждански и политически права.
Това би било израз и закрепване на настъпилите в нашата страна демократични промени.
Ръководството на Комисията по правата на човека и националния въпрос по тези съображения подкрепя предложението на Министерския съвет за ратифициране на Факултативния протокол към Международния пакт за граждански и политически права."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Мисля, че няма нужда да го обсъждаме повече.
Слагам на гласуване предложението на господин Боков, подкрепено от господин Йорданов и от господин Петров, за ратифициране на Факултативния протокол към Международния пакт за граждански и политически права.
Кажете, госпожа Йовкова.
САВКА ЙОВКОВА: Уважаеми господин председател! Обръщам се към Вас с най-настоятелна молба. Моля Ви да направите спешна проверка как се осъществява решението на Народното събрание за директно предаване по Българското радио. Определените честоти на дълги вълни не покриват страната и това се отнася за целия Добрички регион.
Много Ви моля, до края на работния ден да направите необходимите справки и да ни уведомите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Йовкова, от уважение към Вас не Ви спрях да говорите. В момента аз поставих на гласуване ратифицирането на договора. За това нещо ще говорим след това.
Господин Джеров, имате думата с оглед на законопроекта, че няма никакви пречки да го гласуваме. 38.4 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважавеми госпожи и господа народни представители! Смятам от страна на Законодателната комисия, че така предложеният законопроект може и трябва да бъде гласуван от Народното събрание със закон. Съгласно чл. 85, т. 8 от Конституцията Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори, които изрично предвиждат ратификация. В чл. 8 от разглеждания протокол се предвижда ратификация. От тази гледна точка смятам, че може и трябва Народното събрание да гласува закон, с който да ратифицира въпросния протокол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Отново поставям на гласуване законопроекта.
Господин Златаров, Вие по кой въпрос искате думата?
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ: Аз искам да кажа само това, че този пакт беше гласуван в 1948 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не, този пакт е отделно. Господин Златаров, ние гласуваме в момента факултативния протокол. Ние сме гласували пакта отдавна, господин Златаров. В момента гласуваме факултативния протокол, който създава една нова институция, която дава на всеки гражданин право да се оплаква, да го кажем простичко. Моля, нека сега да гласуваме. И нека да се научим, че когато председателят поставя нещо на гласуване, не се дава думата.
Моля народните представители да гласуват законопроекта за ратифициране на факултативния протокол. Моля, гласувайте. (Глас от залата: "Дневния ред не сме гласували!")
Ще гласуваме дневния ред. Сега имат думата по дневния ред, господин Йорданов. Спокойно. В момента гласуваме нещо извънредно, бих казал. И затова се обърнах към народните представители, защото, струва ми се, че не обърнаха достатъчно внимание. Защото декларацията, Хартата на правата на човека и Факултативният протокол са основните документи, които осигуряват правата на човека. И затова просто извинявайте за забележката, която правя: в това време много от народните представители не внимаваха в един такъв важен, основен документ за демокрацията.
Моля, гласувайте.
От общо 202 гласували, за - 201, против няма, въздържал се 1. (Ръкопляскания) СД/ВР 39.1
Тъй като това е законопроект, имаме право да го поставим незабавно и на второ четене.
Моля, ако има някой против той да бъде поставен сега на второ четене, да вземе думата. Ако няма, поставям законопроекта на второ четене. Виждам, че няма възражения.
Моля народните представители да гласуват законопроекта на второ четене.
От общо 196 гласували, за - 195, против няма, 1 въздържал се.
Уважаеми народни представители, сега ние трябва да гласуваме дневния ред.
Първо искам да отговоря на госпожа Йовкова. Аз ще се свържа с радиото, за да изкажа Вашето становище. Мога само да допълня, за да не говорим след това и по този въпрос: предупредил съм телевизията да предава от втората част нататък, когато ще обсъждаме на първо четене законопроекта за връщане на отнето държавно имущество. Действително, че имат някакви проблеми със "загряване", както те казват технически, на кулата. Защото тогава, когато те не предават в редовно време, им трябва известен час. Затова аз им казах така, както реши Председателството, някъде от 5 часа нататък да имат готовност.
Сега ще имате думата по дневния ред. Господин Георги Николов се е записал за изказване по дневния ред. Предупреждавам ви за следното: могат да се правят нови предложения за дневен ред, ако са постъпили до 18 часа на предишния ден. Ако не (това е едно решение на Председателския съвет), бихте могли от името на парламентарна група да правите искания за пререждания.
Господин Николов, имате думата.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (20. Силистренски избирателен район, БСП): Господин председател, аз мисля, че отговарям на тези условия, които Вие казахте, тъй като аз съм от вносителите на проекторешение. Искам да помоля госпожите и господата народни представители да бъде включено като точка втора в днешния дневен ред приемане на решение от Народното събрание за временно спиране на разпореждането с движимото имущество на трудовите кооперативни земеделски стопанства, машинно-тракторните станции и други селскостопански организации. 39.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Николов, извинявайте, че Ви прекъсвам, но трябва да прочетете правилника, който все още не сме приели. Въпреки че сте вносител, Вие виждате, че в дневния ред го няма. Ние смятаме, че никой няма да има против това нещо, обаче това решение трябва да мине през съответните комисии, господин Николов. Затова аз моля народните представители да се съобразяват с парламентарната практика и правила, за да не губим време.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Аз исках само да помоля, ако не е възможно днес комисията в една от почивките да заседава, настоявам в седмичния дневен ред да му бъде даден приоритет, тъй като този въпрос е много актуален.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Николов, това сме го обсъждали в Председателския съвет. Щом получим становище от комисиите, ние ще го включим като решение. Защото това е решение, не е законопроект.
Заповядайте, госпожа Миленова.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз моля да бъде включен в дневния ред за предстоящия период до 20 декември проектът за решение, свързан с продължаване на срока за мораториум до края на 1992 г. на база на приетото решение на Великото Народно събрание от 9 април 1991 г., с което решение не могат да бъдат освобождавани при частична ликвидация на предприятия или съкращения в щата работници и служители, чиито съпрузи са регистрирани като безработни, както и работници и служители, които единствено осигуряват издръжката на семействата си. Тъй като времето много напредва и краят на 1991 г. се вижда, а всички сме наясно какво е положението с безработицата и с невъзможността тя да бъде възприета, ако щете, от социално-психологическа гледна точка, да не говорим от всички останали гледни точки, тъй като липсва промяна в мотивацията, с която е бил наложен този мораториум, аз моля, господин председателю, да бъде включен в дневния ред за периода, защото иначе просто няма как да бъде разглеждано това решение. Аз съм го внесла по определения начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Точно затова Ви спрях, защото този въпрос - за Вашето решение, също беше обсъждан в Председа39.3 дателския съвет. Имаме прадвид и Вашето решение, и на господин Пандов, и на господин Николов, и щом получим отговор, те ще бъдат включени в дневния ред екстрено, така да се каже.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВ: Много Ви благодаря, господин председателю, аз не знаех за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин председател, действително, както казвате, Председателският съвет е приел такова становище за включване при получаване на становища от комисиите. Проблемът е, че без да запишем тези решения в дневния ред за периода 10 - 20 декември, ние се опасяваме, че комисиите няма да се занимаят с тези решения. Освен това по някои от сега включените точки в дневния ред все още комисиите нямат свои становища. Такъв е случаят и със законопроекта за чуждестранните инвестиции, и някои други законопроекти.
Ето защо аз бих Ви помолил, господин председателю, да впишем в дневния ред на нашата работа за този период (10 - 20 декември) и тези две решения - предложените от господин Николов и от госпожа Миленова, с ясното разбиране, че съответните комисии, първо, ще се занимаят с тези решения, тъй като са от по няколко реда, не предизвикват нуждата от дълги дебати по тях и ние ще ги включваме в дневния ред на нашите заседания до края на седмицата по хода на тяхната подготовка за обсъждане. Но без да ги запишем в дневния ред, те остават настрани от нашето внимание.
Тъй че моля Ви да подложите на гласуване включване в дневния ред за този период на проектите за решения на господин Николов и госпожа Миленова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Пирински, Вие, предполагам, че говорите като представител на парламентарна група. Затова Ви изслушах, защото имате това право. Аз нямам нищо против, ако искате да гласуваме просто да влязат в дневния ред тези две решения. Те са дадени. Първото - на госпожа Миленова, е дадено в Комисията по труда и социалното осигуряване, другото - на Законодателната комисия, а пък на господин Пандов е дадено на Икономическата комисия и на Комисията по земеделието. Но ако народните представители нямат нищо против, ще го подложим на гласуване.
Господин Марков, Вие искахте думата по дневния ред. 39.4
ГЕОРГИ МАРКОВ: Аз подкрепям господин Пирински в неговото предложение въпросните две решения да влязат в дневния ред, тъй като те са кратки като съдържание и ще има възможност до 20-и да минат в комисията.
Правя едно конкретно предложение: по точка 8 заедно с първо четене на Законопроекта за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции, да се добави и закон за изменение на Закона за защита на конкуренцията, който ще бъде гледан утре в Законодателната комисия. Става дума за една дума. Там думите "пет години" да отпаднат, защото господин Нешев ще го освободим от председател на Комисията за защита на конкуренцията.
И правя предложение: чл. 9 - законопроектът за държавните служители да бъде заменен със Закона за изменение на Закона за земята.
И правя процедурно предложение да прекратим дебатите по дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: По втория въпрос, господин Марков, ще Ви дам ход, обаче по първия въпрос няма, защото Вие знаете, че трябва да получим в писмена форма предложенията за изменение на дневния ред. Моля това да се спазва. Бих могъл само да подложа на гласуване това, което предложи господин Пирински, защото то е по тази точка, която все още я нямаме, но е спешно и се предлага от представител на комисията. Затова аз поставям на гласуване предложението на господин Пандов и на госпожа Миленова за мораториум.
Трябва да ви кажа, че този дневен ред, както го виждам, той ще бъде за двете седмици. Няма да бъде само за една седмица.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Предложението на господин Марков в съответната писмена форма ще го подложим утре на гласуване.
След това ще гласуваме за прекратяване на дебатите.
Моля, предлагам на вашето внимание да се включи в дневния ред предложението на господин Пандов, което намирам, че е много уместно, защото става въпрос за едно разграбване на имуществото на ТКЗС. Моля, гласувайте!
От общо 201 гласували, 161 са гласували за, против 31, въздържали се 9. Приема се. Ще бъдат включени двете предложения. ББ/НП 40.1
Сега би трябвало да поставя на гласуване предложението на господин Марков за прекратяване на дебатите. Ако има някой, който е против, моля да вземе думата. Няма.
Моля, гласувайте за прекратяване на дебатите.
Резултатът: от общо гласували 187 народни представители, 163 са гласували за, 4 против и 20 въздържали се. Преминаваме към точка първа.
Господин Джеров, заповядайте. Трябва да продължим от чл. 105.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Трябва да гласуваме дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Да, от формална гледна точка съвсем е правилно. Трябва да гласуваме дневния ред.
Моля, народните представители, които са съгласни с този одобрен и разширен дневен ред, да гласуват.
От общо гласували 174, 159 са гласували за, против 8, въздържали се - 7.
Приема се следния
ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за ратифициране на Факултативния протокол към Международния пакт за граждански и политически права.
2. Проект за Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Първо четене на законопроекта за изменение на Кодекса на труда.
4. Първо четене на законопроекта за връщане на отнето държавно имущество.
5. Второ четене на законопроекта за възстановяване на собствеността върху някои магазини и други помещения.
6. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Висшия съдебен съвет.
7. Първо четене на законопроекта за отмяна на Закона за другарските съдилища.
8. Първо четене на законопроекта за стопанската дейност на чуждестранни лица и за закрива на чуждестранните инвестиции.
9. Първо четене на законопроекта за държавните служители.
10. Първо четене на законопроекта за имуществата на политическите партии. 40.2
11. Решение за временно спиране разпореждането с движимото имущество на ТКЗС.
12. Решение за продължаване срока на действие до края на 1992 г. на решението на ВНС от 9 април 1991 г.
Преминаваме към точка втора -
ПРОЕКТ ЗА ПРАВИЛНИК ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Продължаваме с чл. 105.
"Чл. 105. Порицание се налага от председателя на народен представител, който въпреки напомнянето или забележката продължава да нарушава реда на заседанието или е създал безредие в залата."
Това е съдържанието на чл. 105.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля народните представители да гласуват.
От общо 177 народни представители, 163 са гласували за, 4 - против, 10 въздържали се.
Моля, господин Джеров, по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Чл. 106. Председателят отнема думата на народен представител, който:
1. по време на изказването си има наложени две от предвидените в чл. 102 дисциплинарни мерки;
2. след изтичане на времето за изказване продължава изложението си въпреки поканата на председателя да завърши."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля народните представители да гласуват.
От общо 176 гласували народни представители, 164 са гласували за, 1 против, 11 се въздържат. Благодаря ви. Господин Джеров, продължете, ако обичате!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Чл. 107. Председателят може да отстрани от едно заседание народен представител, който:
1. възразява против наложената дисциплинарна мярка по груб и непристоен начин;
2. продължително и непрекъснато не дава възможност за нормална работа в заседателната зала;
3. гласува с чужда карта. 40.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли народни представители, които желаят да вземат думата? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 107.
От общо гласували 174 народни представители, 155 са гласували за, 6 - против, 13 въздържали се.
Господин Джеров, ако обичате, по-нататък. 40.4
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Чл. 108, ал. 1. Председателят може да отстрани за повече от едно заседание, но не повече от три заседания народен представител, който:
1. оскърбява Народното събрание или държавния глава;
2. призовава към насилие в залата или сградата на Народното събрание;
3. Повторно е гласувал с чужда карта.
Ал. 2. Отстраненият от заседанието народен представител по чл. 107 и чл. 108 не получава възнаграждение за заседанията, от които е бил отстранен."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли желаещи да се изкажат! Има думата господин Велев.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като това е последният текст от членовете на правилника, след което следват Преходните и допълнителни разпоредби, бих искал да обърна вашето внимание на една разпоредба, предвидена в бюджета. Бюджетът на Народното събрание е приложение към този правилник и в него не следва да се съдържат правила и норми за поведение, с изключение на бюджета на Народното събрание.
В чл. 14 от този бюджет се съдържат такива норми. Там е казано: "При неоправдано отсъствие на народния представител от пленарно заседание, се удържа сума, равна на 2/3 от дневното възнаграждение и от заседания на комисия - 1/3."
Мисля, че тази норма като санкция би следвало да бъде тук, в самия правилник, а не в приложението към правилника, което третира специална материя, а именно въпросите на бюджета. Затова, ако си спомняте, в чл. 98, където беше предвидено нещо подобно, където беше казано, че в случай на неоснователно отсъствие те не получават съответните възнаграждения (имат се предвид народните представители, когато не присъствуват на заседанията на Народното събрание и на комисиите), тогава беше направено предложение, което се гласува, и тази разпоредба отпадна. Редно беше тези разпоредби, които сега се съдържат в бюджета, да дойдат на мястото на чл. 98 като ал. 2. Тъй като това не стана, мисля, господин председател, че разпоредбата на чл. 14 от бюджета ние трябва да прехвърлим тук, в правилата, които се намират в глава десета "Парламентарно поведение". Именно поради определено парламентарно ДП/НП 41.1 поведение - неучастие в работата на Народното събрание или на комисиите, се предвижда и съответната санкция - удържане от възнаграждението в размера, който е предвиден в бюджета.
Предлагам именно като съответна алинея тази разпоредба да си намери мястото в правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Велев, не Ви спрях, но мисля, че имах основание. Защо? Вашето предложение може би е много правилно, че тук трябва да дойде, но в чл. 108, който сега ще гласуваме, става въпрос за наказания, докато в чл. 14 от бюджета става въпрос за неоправдано отсъствие, което още не е наказание, така че то може да стане чл. 109, а ние трябваше първо да гласуваме чл. 108.
Това, което Вие предлагате, не може да бъде в наказателните разпоредби, в които става въпрос за повторно гласуване с чужда карта, обида и т.н. Нека сега гласуваме чл. 108, след това Вашето предложение стои и може да мине към чл. 109.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (от място): Даже мястото му е в чл. 98, ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това го обсъждахме, не го приехме тогава. Господин Джеров, нали беше така в чл. 98?
Нека вървим по реда. По чл. 108 има ли желаещи да вземат думата? - Няма. Моля, гласувайте чл. 108.
От общо 169 народни представители, за - 133, против - 17, въздържали се 19.
Господин Джеров, има предложение за нов чл. 109 на господин Велев, който фактически замества чл. 14 от бюджета.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Нека да взема отношение и тогава вече ще поставите на гласуване. Санкциите бяха дадени дотук. Там са основанията за налагане на санкции. Бюджетът е този, именно така беше изработен, в който се конкретизира санкцията. С оглед на това, че там говорим за месечно възнаграждение и части от него, според мен мястото му е точно в бюджета и би трябвало да намери своето място, където е поставено в изработения бюджет от съответната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Джеров, според мен има едно противоречие, защото ал. 2 на чл. 108 казва, че "Отстраненият от заседанието народен представител по чл. 107 и чл. 41.2 108 не получава възнаграждение на заседанията, от които е бил отстранен", а ал. 2 на чл. 14 от бюджета казва: "При наложена мярка "отстраняване от заседания" се удържа сума в размер на 2/3 от дневното възнаграждение".
Ние би трябвало да уточним този въпрос.
Има думата господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председателю, не виждам някакво противоречие, защото това, което говорихме досега в чл. 108, се отнася за санкции. Тоест ние трябва да санкционираме някой човек, който е имал лошо поведение... (оживление в залата) и следователно можем да му удържим... Вижте какво се казва тук: "не получава възнаграждение за заседанията, от които е бил отстранен". Тоест не получава изцяло възнаграждението си. Другото, което го има в бюджета (ще кажете, че малко го усукваме, но според мен не е така) "при неоправдано отсъствие..." Едно е да имаш неоправдано отсъствие, а друго е да имате антипарламентарно поведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Димитров, става въпрос за втората алинея.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Втората алинея е правилна - не получава пълния размер от възнаграждението, което му се полага - 1/20, 1/21 или 1/22. Когато е бил зает (той може да е зает в избирателния район, може и на друго място да е бил зает, може да се е подхлъзнал, да е паднал и да не си е взел болничен и т.н.) неоправдано отсътвие, ще му се вземе 2/3 - т.е. когато един човек има антипарламентарно поведение тук, му се взима 100 на сто, а когато не е могъл да дойде, ще му се вземат 2/3 или 67 на сто. Аз не виждам противоречие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Димитров, погледнете текста. Ал.2 казва: "Отстраненият от заседания народен представител не получава възнаграждение." "Не получава възнаграждение" означава, че не получава никакво възнаграждение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Тоест 100 на сто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: 100 на сто. А ал. 2 от чл. 14 казва: "При наложена мярка "отстраняване от заседания" се удържа сума в размер 2/3 от дневното възнаграждение..."
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Извинете, тази алинея ще отпадне тогава, а не сега. 41.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Разбира се. Виждате, че има противоречие.
Господин Велев поддържа предложението си това да дойде като чл. 108. Така ли е?
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (от място): Ал. 2 на чл. 14 може да замести ал. 2 на чл. 108.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Тя би могла да отпадне след това в бюджета, защото противоречие безспорно има. Там може би ще отпадне. Всичко е ясно. Господин Велев, когато стигнем до чл. 14, ще гласуваме.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Тя е отпаднала. Господин Савов, аз мисял, че тази алинея е отпаднала в този проект, защото е гласувано нещо друго. Няма да я подлагаме на гласуване. Вече е отпаднала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Уважаеми колеги народни представители! Предлагам да помислим за създаването на една нова разпоредба преди преходните разпоредби - дали ще е 108 "а" или 109... може би 109... със съдържание (след малко ще ви кажа точно какво предлагам). Искам първо да се мотивирам.
Както се вижда, предлагат се 6 вида дисциплинарни мерки за нарушение на реда в парламента. Струва ми се, че в контекста на възможностите да бъдат защитени онези, които са наказани при допуснато нарушение, трябва да се даде възможност да се оспори такава дисциплинарна мярка. Не поставям под съмнение правилността на възможното решение от страна на Председателството, но е възможно да се допусне нещо под емоционално въздействие да се наложи по-тежко наказание и т.н. Затова смятам, че поначало, както това е защитено и в нашето законодателство въобще, да се даде възможност на този, който е наказан, да може да оспори пред самия преседател или председателствуващия наказанието и последният, ако реши, да се отмени наложеното наказание, или пък да замени по-тежко наложеното от него с по-леко - самият наказващ, в случая председателствуващият Народното събрание.
Такава защита на пръв поглед може би в очите на някого да изглежда илюзорна, но тя всъщност някой път може да се окаже и ефективна, ако той наистина приеме, че може да се замени или намали наказанието. 41.4
Освен това има две дисциплинарни мерки в т. 5 и т. 6 - отстраняване от заседание и отстраняване от няколко заседания, които освен чисто морално етични, имат още и материални последици за наказания, защото той за определено време няма да вземе трудовото си възнаграждение. Аз мисля, че ако преседателят откаже да уважи оспорването на народния представител по тези две точки, би могло при липса на друга комисия, за която ние гласувахме, че не трябва да има - тази по парламентарна етика, би могло да се помисли според мен (аз поне така предлагам) въпросът да се внесе да речем в Законодателната комисия. Тя е изключително от юристи (разбирам, че е много натоварена, разбирам, че дори може, дето се казва, да се види, че тази работа е допълнителна за Законодателната комисия), която ще може да се произнесе по този въпрос като орган.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Джеров има думата. 41.5
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз бих помолил да имам текста, за да можем по него да разсъждаваме и да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Даскалов, заповядайте за процедурно предложение. Нека да вървим днес в следния график - до почивката да завършим правилника. Остава ни толкова малко.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: Господин председателю, колеги! Аз моля да не подлагате предложението на колегата Георгиев на гласуване, тъй като тази материя е предмет на Закона за административното производство - във всеки един орган началникът, който е произнесъл заповед, има право да я отмени, така че по този закон ние имаме възможността да се обърнем към председателя на Народното събрание с молба да отмени собствената си заповед. И ние тук, в правилника, отново да го фиксираме - това нещо би било повторение на този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз ще си позволя една забележка, която не се отнася за председателя на Народното събрание. Аз знам, че винаги председателят на Народното събрание ще бъде неособено добре гледан от една част от народните представители, но все пак мисля, че в името на авторитета на Народното събрание, който ние непрекъснато искаме да издигаме, мисля, че да се оприличава ролята на председателя на Народното събрание и неговите решения да се решават по закони за административни... и тъй нататък, това въобще не би трябвало да бъде. Въобще трябва да се замислим малко върху това да се издига авторитетът на Народното събрание и на председателя, който някои може да не го харесват, но все пак той представлява Народното събрание.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Георгиев предложи. Бележката е от госпожа Нина Михайлова. Съдържание на чл. 109: "Народният представител може да оспори наложената му от председателя дисциплинарна мярка пред председателя. Той се произнася незабавно по нейното отменяне без разисквания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, гласувайте това предложение.
От общо 189, за - 87, против - 98, въздържали се - 4.
Предложението се отклонява.
Господин Джеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преминаваме към преходната ВЙ/НП 42.1 разпоредба, единствена.
"– 1. В 14-дневен срок от приемането на този правилник председателят на Народното събрание, след консултации в Председателския съвет внася предложение за правила за административните служби и вътрешния ред в сградите на Народното събрание."
Това предложение се обсъжда и приема по реда, по който се приема Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание.
Това е съдържанието на – 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Желаещи да се изкажат има ли? Господин Бучков, господин Неделчев - трети.
Има думата господин Георги Карев.
ГЕОРГИ КАРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имам предложение за една съвсем малка добавка към тази преходна разпоредба. Аз се консултирах с господин председателя на Законодателната комисия досежно това колко широко съдържание се влага в израза "вътрешен ред", защото в някои правилници той се разбира в смисъл и външния вид на съответните сгради и това, което става около тях и т.н. Оказа се, че в случая изразът "вътрешен ред" е употребен в неговия съвсем тесен смисъл. Поради това правя следното предложение: след "административните служби" да отпадне съюзът "и" и да се замени със запетая, а след "вътрешния ред в сградите на Народното събрание" да се добави "и техният външен вид". Давам предложението си писмено.
Мотивите ми са няколко, но най-същественият от тях е следният: чл. 164 от Конституцията гласи: "Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит". Пет месеца, след като тази Конституция е приета върху фронтона на сградата, в която работим, продължава да стои гербът на Народна република България, увенчан с печално известната по целия свят петолъчка. Затова аз правя това предложение и Ви моля, господин председателю, да направите съответните административни разпореждания, за да може този отблъскващ анахронизъм да бъде колкото се може по-скоро ликвидиран. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря.
Има думата господин Бучков. След него е господин Неделчев. 42.2
ЕМИЛ БУЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлаганата преходна разпоредба има предвид изготвянето на Правилник за вътрешния ред на службите и за порядъка в Народното събрание въобще. Предвиденият начин на одобряване на този правилник, а именно гласуването му от Народното събрание, смятам за неправилен и за незаконосъобразен. Касае се за правилник за вътрешния ред, който съгласно разпоредбите на Кодекса на труда се приема от колектива, работещ заедно с ръководител на предприятието на общо събрание на целия колектив. Затова смятам, че е неправилно Народното събрание още един път да гласува един допълнителен правилник. Смятам, че това не бива да стане, тъй като ние нарушаваме основните разпоредби на Кодекса на труда.
Затова предлагам следното: "Правилник за вътрешния ред на службите, на помещенията в Народното събрание да се обсъди от Председателския съвет и се приеме от техническия и друг персонал, т.е. от колектива на Народното събрание." Това е единственият път, по който може да се гласува и приема един такъв правилник, а не от Народното събрание, защото ще излезе един парадокс. Ще трябва да направим още един правилник, който визира друга материя или, с други думи, ние приехме правилника за работата и втори правилник как ще протича тази работа и при какви условия. Смятам, че това е неправилно и неуместно.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Неделчев има думата.
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, искам да предложа една добавка към първо изречение на преходната разпоредба, а именно "както и взаимоотношенията на Народното събрание и на народните представители с Министерския съвет". Имам предвид за възможностите да осъществяваме контакт с различните министерства, тъй като сега в момента сме много затруднени. Ако получим някаква жалба или някакво предложение от нашите избиратели, всеки път трябва да търсим контакт с министъра. Мисля, че бихме могли да уредим въпроса така, както е практиката в другите страни и бихме могли да го уредим като регламентираме тези взаимоотношения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Марков, имате думата.
ГЕОРГИ МАРКОВ: Аз ви моля да прекратим дебатите и това да се гласува. 42.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Искам да направя едно уточнение - чл. 8, ал. 3, който сме приели, казва, че председателят на Народното събрание предлага правила за вътрешния ред в сградите на Народното събрание, за организацията и щата на службите към него и за използуването на материалната база. Ние сме приели вече веднъж една такава разпоредба.
Второ, тук не става въпрос за едни обикновени отношения, каквито може да бъдат тези по Кодекса на труда. Тук става въпрос, да речем, за отношения за реда, в който пресата, радиото, телевизията имат достъп и какъв достъп. Това са много сложни отношения, които се уреждат във всичките страни със съответни правила и които не биха могли да бъдат решени само от председателя.
Затова се казва: "Предлага се". Аз съм съгласен и смятам, че като казваме "вътрешен ред", това означава, че председателят е ясно, че ще има грижа и за външния вид на сградата, но не мога да си представя, че тук, в тези правила, ще може да се уредят отношенията с правителствата. Аз лично съм предложил и искам от парламентарните групи, да речем, да кажат своето становище за институцията "парламентарен секретар". Въобще въпросът за взаимоотношенията между Народно събрание - правителство е много сложен и той не би могъл според мен така, както предлага господин Неделчев, да бъде изчерпан в един такъв правилник за вътрешния ред. Това е правилник на къщата, така да се каже. Аз лично смятам, че е по-добре този правилник да бъде гласуван в пленарна зала.
Господин Джеров, моля Ви, кажете какво смята Законодателната комисия, какво е нейното становище, като имате предвид, че вече сме гласували чл. 8, ал. 3, в която се казва именно, че предлага правила за вътрешния ред. А това се разбира - в сградите на Народното събрание. Това е точно текстът на тази преходна разпоредба.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Имам да кажа няколко неща, но подред.
Господин Георги Карев предлага едно допълнение: "и техния външен вид". Според мен това е правилно, основателно, защото все пак не само вътре в сградата, но бихме могли да имаме поглед и задължение и към външния вид на тази сграда.
Второ, което се предлага от господин Емил Бучков е 42.4 правилникът за вътрешния ред на службите, на помещенията на Народното събрание да се обсъди от Председателския съвет и се приеме от колектива на Народното събрание. На тази база господин Неделчев продължава: "както и взаимоотношенията на Народното събрание и на народните представители с Министерския съвет". Това са неща, които гласуването ще покаже за или против, но във връзка с казаното от господин председателя на Народното събрание. 42.5
Второто изречение на – 1: "Това предложение се обсъжда и приема по реда, по който се приема правилникът." Това означава да се съберем отново и да изкараме доста заседания, за да се занимаваме не с нещо, което е толкова специфично наше, но да се занимаем с въпроси, които и председателят би могъл, в рамките именно на чл. 8, да направи.
Изразявам моето лично мнение по чл. 8, ал. 1, т. 3 на вече гласуваната част от правилника: "Председателят на Народното събрание освен правомощията си по Конституцията, предлага правила за вътрешния ред в сградите на Народното събрание, за организацията и щата на службите към него и за използуването на материалната база."
И все пак моето мнение е, че тук не би трябвало да се занимаваме с подобен род правни норми. Защо те ще бъдат правни норми?
Господин Бучков предлага като трето изречение да се запише: "В 14-дневен срок от приемането на този правилник Председателският съвет обсъжда правилник за административните служби, вътрешния ред и порядъка около сградата, след което председателят на Народното събрание, въз основа на мнение на административния и техническия колектив го одобрява."
За приетия правилник председателят уведомява Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Председателският съвет има само съвещателен глас. Това сме го гласували.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това е така. И друго не можем да направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: А ние влизаме в няколко противоречия в желанието си да се определят правата на председателя по чл. 8, ал. 1, т. 3 именно беше казано "предлага". И бих казал, че това е много неясно, защото "предлага щата" и т.н., а кой фактически решава въпроса, не е казано. Но това тогава беше желание да се ограничат правата на председателя. Би трябвало Народното събрание да вземе становище.
"Предлага правила за вътрешния ред в сградите, за организацията и щата на службите към него." Предлага. А кой го решава? Сл.Р/НП 43.1
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ако пиремем да бъде така, както Вие в момента разсъждавате, трябва да коригираме и т. 3. И тогава ще получим синхрона.
ЗЛАТКА РУСЕВА: Колеги, ще бъда съвсем кратка. Наистина в чл. 8 се казва "предлага". Значи предлага на някого. Да приемем, че председателят е изготвил тези правила и ни ги предлага. Но дайте да не ги одобряваме така, както е в правилника, текст по текст, т.е. да направим един нов законопроект. Може би, след като е готов правилникът и той го предложи на вниманието ни, само да го приемем. Но да го приемем така, както е изготвен, или текст по текст - кое от двете? Иначе ще правим още един малък правилник специално за административното устройство, ако мога така да кажа. Ако кажем: "Предлага на Народното събрание, което го приема", това означава, че ще трябва на практика отново да приемем един малък правилник, и то за техническите служби. Или ще трябва да възложим на председателя да го изготви и да уведоми за това Народното събрание - това е друга възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз отново обръщам внимание, че по чл. 8 стигаме до парадокса, че вие ще трябва да одобрявате щата на Народното събрание. И с това да се занимава пленумът. Това е парадокс, но сме го допуснали. С други думи, не бюджетът на България, а щатът ще трябва да бъде...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, нека да изхождаме от гласуваното по чл. 8, ал. 1, т. 3: "Предлага правила за вътрешния ред и т.н. ..." Според мен това е нещо много неуточнено - на кого предлага, как предлага и т.н. Ако си позволим и "поставя на прегласуване", вместо "предлага" възприемем "утвърждава" правила и норми и т.н., в такъв случай – 1 от Преходната разпоредба ще бъде ненужен. Правата на господин председателя ще произтичат от чл. 8, ал. 1, т. 3.
ЗЛАТКА РУСЕВА: Точно така. Да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: В такъв случай да гласуваме. Има ли други предложения? - Няма.
Предлагам да гласуваме в чл. 8, т. 3 на ал. 1, като вместо "предлага" се запише "утвърждава".
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Кой ще ги изготвя? 43.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Как кой ще ги изготвя, освен Председателството, господин Стоилов? Апаратът на Народното събрание. Иначе аз нямам нищо против пленума..., но изслушайте ме, изслушайте ме, господин Янаки Стоилов. Как може да си представите както е - "предлага"? Примерно казано, аз сега имам намерение да намаля гаража. За това ще трябва да занимавам Народното събрание. Това са десетки и стотици въпроси. Но тогава желанието на част от народните представители да ограничат, колкото е възможно повече, правата на председателя е довело до парадоксални положения, бих казал.
Но ако искате думата, моля ви. И след това ще гласуваме.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря. Не искам да навлизаме тук в дискусия дали парламентът трябва да приеме тези правила или председателят. Но дори и да приемете промяната, ако кажем, че председателят утвърждава тези правила, все пак трябва да кажем кой ги приема. Защото утвърждаването е един акт, който само санкционира нещо, което е подготвено. И аз предполагам, господин председател, че Вие не бихте приел само ролята на човек, който ще подпише един документ, ако използувам примера за гаража, кой, директорът на гаража ли ще изготви тези правила, а Вие само да ги подпишете? Нали не е в това целта? Поради това предлаганият текст е неуместен. Аз казвам да се обмисли текстът и да се каже кой ще ги приема и кой ще ги утвърждава. Утвърждаването не е достатъчно, за да постигнем целта, за която се говори.
СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: "Приема".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не, той не може да "приема". Би могло да бъде "изработва и утвърждава". Защото, когато председателят изработва, ясно е, че не той сам изработва, а целият този апарат, който е към Народното събрание, той изработва.
Ако текстът остане така, утре ще имаме безкрайни дебати тук за това, че аз съм си позволил, да речем, да сменя някого. Вие виждате какви пропуски сме направили. Така че лесно е да кажем "да се гласува", но след това с часове ще разсъждаваме по този въпрос.
Има думата господин Ескенази. 43.3
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Напълно съм съгласен, че утвърждаването предполага някакъв друг орган, който да ги приема, тъй като става дума все пак за някакъв акт - издава правила.
СОНЯ МЛАДЕНОВА: И може би "приема".
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Определени правила..."
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: "... за вътрешния ред". 43.4
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Направихме малко дебати и невинаги на място е толкова лесно да се реши. Ако бихме заменили думата в т. 3 на ал. 1 на чл. 8 "предлага" - "одобрява", дали няма да получим съответната точност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: "определя" казахме.
(Златка Русева от място: Казахме да бъде "определя")
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Извинявайте, моя беше грешката. Думата беше "определя". Но понеже от няколко страни се правят предложенията...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте, да прочета текста: "Определя правила за вътрешния ред в сградите на Народното събрание, за организацията и щата на службите към него и за използуването на материалната база."
Ако няма други желаещи, моля, гласувайте за новото предложение на чл. 8, ал. 1, т. 3.
От общо 161 гласували, за - 126, против - 13, въздържали се - 22.
Предложението се приема.
При това положение, господин Джеров, Предходната разпоредба отпада, така ли е?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предходната разпоредба при това положение, имам предвид – 1, не може да съществува, защото чл. 8, ал. 1, т. 3 от правилника предрешава въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Минаваме, господин Джеров, към Допълнителните и заключителните разпоредби, като ще се промени, разбира се, номерацията.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Разбира се, това е наше задължение, господин председател.
"Допълнителни и заключителни разпоредби (ще ги номерирам така, както са дадени в раздадения материал.)
– 2. Ал. 1. Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание може да бъде изменян по предложение на председателя или по искане на една десета от всички народни представители.
Ал. 2. Предложението се внася за пленарно обсъждане в 14-дневен срок от постъпването."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли желаещи да вземат думата? - Няма. Моля ви, гласувайте! РД/МД 44.1
От общо 162 гласували, за - 154, против - 4, въздържали се - 4.
Господин Джеров, ако обичате, – 2
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: – 3 наречен, който ще стане – 2. "По въпроси, неуредени с този правилник, Народното събрание приема решения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли желаещи да вземат думата? - Няма. Моля ви, гласувайте!
От общо 161 гласували, за - 159, против -1 въздържали се - 1.
Ако обичате, господин Джеров, следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: – 3, който следва, написан 4-ти: "Председател" по смисъла на този правилник е председателствуващият съответното пленарно заседание на Народното събрание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли желаещи да се изкажат? - Няма. Моля, гласувайте!
От общо 162 гласували, з -а 152, против - 4, въздържали се - 6.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва – 4. "Под "присъствуващи" при тайно гласуване се разбира участвувалите в гласуването народни представители."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Иска ли някой думата? - Госпожица Русева.
ЗЛАТКА РУСЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук в тази норма се урежда какво се разбира под "присъствуващи" при тайно гласуване. Но за явното гласуване нямаме никъде такава уредба в този правилник.
В Допълнителната разпоредба на временните правила е дадено най-общо, където става въпрос за явното гласуване. Под "присъствуващи" се разбира броят на народните представители, които се намират в заседателната зала в момента на гласуването.
Аз предлагам – 5 да бъде в редакция така, както е записан за тайното гласуване и едно ново изречение, което токущо прочетох, което ще бъде: "Под "присъствуващи" при явно гласуване се разбира броят на народните представители, които се намират в заседателната зала в момента на гласуването." 44.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Други желаещи да вземат думата? - Моля, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предложението на госпожица Русева е съвсем основателно. Аз си спомням преди една седмица на друго място ние обърнахме внимание, че ще трябва да се изясни какво означава "присъствуващ при явно гласуване". И сега госпожица Русева беше така любезна да ни предложи съответния текст. Смятам, че той е съвсем на мястото си и би могъл да бъде гласуван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре, прочетете, ако обичате, още веднъж, господин Джеров, текста.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Текстът е: "Под "присъствуващи" при явно гласуване се разбира броят на народните представители, които се намират в заседателната зала в момента на гласуването."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Джеров, все пак може ли "присъствуващи" при явно и тайно гласуване да има разлика?
Господин Даскалов има думата. 44.3
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: Уважаеми колеги, ставаше въпрос за онази възможност на някоя част от народните представители да изразят своето становище по даден въпрос и с негласуване. При това положение те са в залата и са присъствуващи. Фактът на присъствието им не прави невъзможно гласуването - затова защото има кворум в Народното събрание. Но тогава, когато се решава въпросът как трябва да се постъпи - дали от всички присъствуващи или от гласувалите. И това противоречие според мен не е в полза на предложеното от колежката Русева. Затова, защото онези, които не гласуват, не могат да бъдат сметнати и отчетени по отношение на въпроса дали се приема решението, или не се приема решението.
Негласувалите играят една роля само по отношение на въпроса има ли или не кворум в залата.
Председателствуващият е установил наличието на кворум и подлага въпроса за гласуване. Това е вече един втори въпрос дали това решение се взема или не, е от значение колко души има за, против и въздържали се, а не негласували.
Затова аз моля колежката Златка Русева да оттегли предложението си.
ЗЛАТКА РУСЕВА: Господин председател, аз оттеглям предложението си, ако това наистина е неясно и съм била или не съм била права - имам възможност винаги да поискам допълване. Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Въпросът е да имаме и една норма за явното гласуване. Ние не можем да имаме норма само за тайно гласуване, а за явното гласуване да нямаме норма. Защото тогава всеки път този въпрос ще се подлага на спорове, така че народното представителство би трябвало да намери едно решение.
Господин Велев има думата.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! След като в Конституцията е казано, че Народното събрание приема решения с повече от половината от присъствуващите народни представители, аз мисля, че ние при всички случаи на гласуване трябва да изясним това понятие "присъствуващи". Затова мисля, че колежката Русева беше права, когато НЧ/МД 45.1 направи предложение да се даде някакво определение за просъствуващи при явно гласуване и присъствуващи при тайно гласуване. При всички случаи трябва да има такова определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: За председателя е ясно, че кворумът въобще не може да се постави под съмнение - това, което го имаме и в Конституцията.
Но, господин Велев, помогнете на председателя в случая. Все пак тогава ние ще въведем една четвърта категория. Ние имаме, да речем, 200 присъствуващи, от които 50 души не гласуват. Тях как да ги смята председателят? Става вече много трудно. Докато за тайното гласуване е ясно. Защото колкото гласове се подадат при тайното гласуване - това са присъствуващите.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Вижте, ето една норма: "Под присъствуващи по смисъла на правилника, се разбира броят на народните представители, които се намират в заседателната зала в момента на гласуването". Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Джеров, все пак мисля, че в Законодателната комисия се е разсъждавало по този въпрос.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да. И аз ви казах, че подкрепих с моето изказване предложението на госпожица Златка Русева. Аз взех становище независимо от нейното оттегляне. Защото говорим за "присъствуващи при тайно гласуване", а трябва да бъдем прецизни и да дефинираме какво означава "присъствуващи при явно гласуване". Необходимо е, налага се и мисля, че по този въпрос не помня кога и във връзка с кой текст от този правилник ние се произнесохме. И аз си взех бележка и съобразно нея госпожица Русева направи своето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Джеров, извинявайте, просто аз разсъждавам по този въпрос. Тогава би трябвало при много случаи непрекъснато да има една проверка на кворума, за да можем да установим колко са присъствуващите. Когато ще имаме тази четвърта категория, които не гласуват. Защото действително тук се връщаме към това, за което говорихме - че народният представител е длъжен да гласува. И затова са му дадени трите възможности. Защото народен представител, който не гласува, фактически той до известна степен излиза, че все едно е в кулоарите. На народния представител се дава възможност да гласува "за", "против" и "въздържал се". 45.2
Помислете го просто фактически въпроса.
Думата има господин Матинчев.
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: Господин председател, приемам Вашите съображения и Ви предлагам текст, който съответствува на целите, които искате да постигнете.
Предлагам текстът да придобие следната редакция: "Под присъствуващите при явно гласуване се разбира участвувалите в гласуването народни представители, намиращи се в залата."
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Значи, които са в залата и не гласуват, са отсъствуващи, господин Савов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Именно това е моята идея. Господин Димитров, елате да го кажете. Защото, докато аз разсъждавам по този въпрос, ми се струва, че тези, които не гласуват, фактически отсъствуват от залата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Обаче ние не можем да кажем на народните представители, които не са си сложили картата или не са си вдигнали ръката (ако възприемем този принцип на гласуване), че отсъствуват от залата и значи те не се броят, тогава нямаме кворум и трябва да разпуснем заседанието.
Има хора, които седят тук и не искат да гласуват. Те само присъствуват. Те са народни представители, не можем да им кажем: вие не сте тук.
Именно поради това поддържам предложението на госпожица Златка Русева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре. Думата има господин Николов.
ВАСИЛ НИКОЛОВ: Аз смятам, че предложението на господин Матинчев е неточно по две причини. Тъй като само тези, които са в залата, могат да гласуват, а никъде другаде нямаме машинки за гласуване. И второто, това, което каза и господин Димитров. Аз смятам, че предложението на госпожица Русева и тълкуванието на господин Велев е точно и може да се приеме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре тогава. Ако нямате нищо против, защото и от двете страни има същото предложение - госпожица Русева поддържа своето предложение, господин Велев го поддържа също.
Господин Джеров, прочетете предложението. 45.3
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При това положение, което и аз подкрепям и смятам, че от всяка гледна точка е правилно, можем да гласуваме следното съдържание на – 4 (нов), стар 5.
"– 4. Под присъствуващи при тайно гласуване се разбира участвувалите в гласуването народни представители. Под присъствуващи при явно гласуване се разбира броят на народните представители, които се намират в заседателната зала в момента на гласуването."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, гласувайте!
Гласували 184 народни представители. От тях 179 - за, 3 - против, и 2 - въздържали се.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "– 5. Този правилник се приема на основание чл. 73 от Конституцията на Република България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли желаещи за изказване? - Няма.
Моля, гласувайте!
Гласували 171 народни представители. От тях 170 - за, против - няма, 1 - въздържал се.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Последният параграф е – 6. Предлагам следната редакция на – 6: "Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му и отменя временните процедурни правила за работата на Народното събрание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли желаещи да се изкажат?
Думата има госпожа Трайкова.
НЕДЯЛКА ТРАЙКОВА: Уважаеми колеги, тъй като след гласуването на този последен параграф, ние вече няма да участвуваме в по-нататъшно обсъждане на правилника, защото той става вече наш основен документ и добър или лош върху него нашето Тридесет и шесто Народно събрание ще гради цялостната си дейност.
Във връзка с това искам да кажа следното. В нашата нормална работа демократичното Тридесет и шесто Народно събрание следва да приеме, изпълнява и оставя след себе си издържани във всяко отношение документи. В процеса на обсъждането се внесоха редица корекции в съдържателно и стилно езиково отношение. Непокътнати обаче останаха множеството правописни и пунктоационни грешки. А те, особено по отношение на членуването и употребата на запетая в простото и сложно изречение - изобилствуват. 45.4
По повод на това поддържам направеното от проф. Велко Вълканов предложение - да се формира специална комисия, господин председател, която да прецизира текстовете на правилника още веднъж, в т.ч. и в пунктоационно и правописно отношение.
И още нещо. Може би във вид на процедурно предложение, господин председател, смятам, че в духа на взаимното уважение, което следва да цари в нашето Тридесет и шесто Народно събрание, би било редно по ваше разпореждне естествено народното представителство да бъде уведомявано за протичащата извън залата дейност на Народното събрание в международен и друг план. Имам предвид ангажираността и на членовете на ръководството на Народното събрание - председател, заместник-председатели, ръководствата на комисиите и други депутати, за чието отсъствие ние нямаме представа и естествено можем само да гадаем.
Така че едно своевременно информиране на народното представителство би било полезно от всяка гледна точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви. Ако прилагахме вече правилника, трябваше да Ви прекъсна, защото се отклонихте от темата.
Но нека сега първо да гласуваме последния параграф.
Аз имам един въпрос към господин Джеров - действително смятам, че трябва да се създаде такава специална комисия, която да прецизира текстовете.
Думата има госпожица Русева. 45.5
ЗЛАТКА РУСЕВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! В – 7 е казано, че правилникът влиза в сила от деня на приемането му. Поне така е написано в текста, който ни е раздаден. А в чл. 5, ал. 5 от Конституцията е казано, че всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен ако в тях е определен друг срок.
Следователно не би трябвало да се каже "от деня на приемането", а от деня на публикуването или на обнародването. Поточно е от деня на обнародването. И съответно да се довърши изречението, че се отменят временните процедурни правила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожица Русева, това мисля, че прочете точно господин Джеров.
ЗЛАТКА РУСЕВА: Така е записано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Той прочете един нов текст, който влиза точно в тон с Конституцията, а именно, че влиза в сила от деня на обнародването, защото практически не би могло да бъде "от деня на приемането".
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Точно така го докладвах, защото това се налагаше по този начин да бъде редактиран текстът. А по отношение на направените предложения трябва да ви кажа, че никой гласуван тук закон или решение не остава да не мине през редактора, който се занимава именно с пълните членове, със запетайките. Това е било винаги и така ще бъде. Тук невинаги може да се изговори всичко, както е правилно или да се кажат запетайките.
Но мисял, че като прочетете в "Държавен вестник", ще видите, че всичко, което трябва, е спазено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: При това положение мисля, че можем да подложим текста на гласуване така, както го прочете господин Джеров, което е точно в съгласие с Конституцията.
Моля, гласувайте последния параграф.
От общо гласували 185 народни представители, 179 са гласували - за, 1 - против, и 5 - въздържали се.
Господин Джеров, ако обичате, сега приложението към правилника, бюджета на Народното събрание.
Извинявайте, господин Йорданов иска думата.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Предлагам да приключим ББ/МД 46.1 работата по правилника и да преминем към следващата точка от дневния ред. Това е предложение на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Йорданов, ще си позволя само това да кажа. С Вашето предложение Вие затруднявате извънредно много дейността на Председателството на Народното събрание затова, защото ние сме към края на годината. Бюджетът трябва да се гласува и ние, ако не направим този бюджет, ако не го гласуваме, както сега бихме могли в рамките на 20 - 25 минути, просто се затруднява много работата. Това е забележката ми. Помислете малко дали действително това е предложението на Вашата парламентарна група.
Днес предложението на Вашата парламентарна група на Председателския съвет беше, господин Йорданов, да минем и бюджета. Ако сте го променили, това е друг въпрос.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Да, но до 5 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това е до часа, до който председателят обявява почивката.
Има думата господин Виденов.
ЖАН ВИДЕНОВ: По повод на процедурното предложение, което господин Йорданов направи от името на парламентарната група на СДС, господин председателю, уважаеми колеги, бих предложил да не го приемаме и самият господин Александър Йорданов бих помолил да го оттегли. Доколкото съм в течение на позициите на основните парламентарни групи по бюджета, приложение към правилника, той май няма да предизвика почти никакви спорове и ще може да бъде съвсем бързо приет. Нека да опитаме и ако нещата стигнат до някаква безизходица, винаги можем да решим прекратяване на дебатите и преминаване към следваща точка. Струва ми се, че ще тръгне гладко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Йорданов, Вие поддържате ли? Добре, поставям на гласуване предложението на господин Йорданов да прекратим с работата по правилника и да оставим бюджета за утре.
Моля, народните представители, които поддържат предложението на господин Йорданов, да гласуват.
Резултатът: от общо гласували 196 народни представители, 94 са гласували - за, 99 - против, 3 - въздържали се. 46.2
Предложението на господин Йорданов се отклонява.
Господин Джеров,заповядайте!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да преминем към бюджета, който е неразделна част от правилника или, както е казано в него: "Приложение към правилника".
Чл. 1 от бюджета на Народното събрание: "Бюджетът на Народното събрание включва всички административни и стопански разходи, издръжката на Председателството, на комисиите, на народните представители и на Интерпарламентарната група."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли желаещи да се изкажат? - Няма.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 183 народни представители, 183 са гласували - за, няма против, няма въздържали се.
Господин Джеров, чл. 2.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Чл. 2, ал. 1. Бюджетът на Народното събрание се предлага от председателя и се приема със Закона за бюджета за съответната година.
Ал. 2. Отчетът по бюджета се приема от Народното събрание по доклад на председателя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли желаещи да се изкажат? - Няма.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 186 народни представители, 181 са гласували - за, 3 - против, 2 - въздържали се.
Господин Джеров, по-нататък. 46.3
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Чл. 3. Народните представители получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати на заетите лица в народното стопанство съобразно данни на Централния статистически институт. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се вземе предвид средномесечната заплата за последния месец от предходното тримесечие."
Това е съдържанието на чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли желаещи да вземат думата? Господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Освен формалното имам и известно морално основание за предложението, което ще направя.
Миналата година аз предлагах депутатите да не се съгласяват с приемането на един автоматично действуващ механизъм, а именно: заплатите всеки три месеца да се коригират с отчитане на измененията на средната работна заплата за страната, затова защото по този начин се поставят в едно привилегировано положение. Обърнете внимание: става дума за механизма. Поставя ги в привилегировано положение, тъй като за тях действува един механизъм, който непрекъснато осъвременява заплатата им, актуализира я.
Кой о отрицателният ефект от един такъв автоматично действуващ механизъм? Те стават все по-малко и по-малко чувствителни към проблемите в тази област, нещо, което е нежелателно. (Реакция от мнозинството: "О-о-о! Стига с този популизъм!")
Няма популизъм, тъй като това съм предлагал и ми налата година, когато мнозинството беше на БСП.
Мислещата част в обществото, интелигентната, своевременно обърна внимание на този, заложен в нашия правилник механизъм, и се отнесе отрицателно.
И така: заплатата може да стартира от три средномесечни заплати. Но депутатите ще се грижат за своята заплата по-нататък, така както това е грижа на всички останали работещи в страната. В този смисъл моето предложение е: на старта три средномесечни заплати, но да не се създава този привилегирован СД/ВЙ 47.1 режим чрез залагания автоматично действуващ механизъм за непрекъснато осъвременяване на заплатата.
Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Стоилов, бихте ли предложили все пак нещо конкретно. Например аз не знам точно как става преизчисляването, да речем, на заплатите на обикновените работници.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Господин председател, разликата е малка, но е съществена. Ние залагаме един автоматично действуващ механизъм, увеличаващ заплатата съответно на увеличаване на средната работна заплата. Това е добре за депутатите, но то именно провокира населението. В този смисъл моето предложение е: заплатата на депутатите стартира като размер три средномесечни заплати и оттам нататък както за всички останали граждани, така и за нас. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Но аз питах как става за всички останали граждани. Това ме интересува.
Има думата господин Димитров. Нека изказванията да бъдат кратки, просто да видим какъв е механизмът.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз апелирам към всички вас да не се впускаме в някакъв подобен популизъм, защото всеки може да каже: "Аз предлагам две заплати и половина", "Аз предлагам половин заплата". А някой може да каже: "Аз предлагам без заплата да се работи".
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Аз не предлагам това.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Добре, аз ще Ви кажа, господин Стоилов. Виве казвате, че ние се застраховаме. Застраховаме се от какво? Вижте, три средномесечни заплати, обаче не каквито са в момента, а каквито са били миналото тримесечие. Тоесет народните представители имат три средномесечни заплати, обаче винаги те закъсняват, защото цените се движат нагоре. И това аз очаквам в близките 10 - 15 години. Не очаквам цените и заплатите да почнат да се движат нннннадолу. Тоест народните представители получават по-малко, отколкото са три средномесечни заплати. Но казваме "три", колкото са били преди. 47.2
Аз бих се съгласил с Вашите доводи, ако тук беше писано, че не в зависимост от средномесечната заплата, защото това е заплата, която вече е взета, а ако бихме я сложили в зависимост от цените. Тоест ние се нагаждаме с цените и си пълзим заедно с тях. Ние обаче не искаме с цените. Това, което са постигнали хората предишните три месеца, ние го залагаме за това, което ни чака от днес до следващите три месеца. Ето това е. Какво сигурно нещо има тук!
Ако приемем Вашия довод "да се грижим кой както намери за добре". Как намират за добре? Някои стачкуват. А вие си представете народните представители да излязат да стачкуват за работна заплата! Няма ли да станете смешен в този случай? Или нещо друго: отиваме на договор. С кого ние можем да договаряме работната заплата, господин Стоилов? С нас, със самите себе си. Тоест ние тук, в Народното събрание, отново трябва да занимаваме хорта, да отнемаме законодателно време, защото ние си определяме работната заплата. Може би ние сме единственият орган, който прави така. Държавните служители намират начин да се договарят. Те се договарят. Ние сме също един вид държавни служители, защото черпим пари от държавния бюджет.
Аз ще Ви кажа, господин Стоилов, че ако министърът на финансите не беше достатъчно сговорчив, ние нямаше да имаме заплати, не само ние, а и служителите на Народното събрание, за последните месеци, защото беше приет един Закон за бюджета, и ние сега ще приемем също, с който се определя бюджетът на Народното събрание, и в този бюджет трябва да се сложат разходите на Народното събрание. Това е единственият начин да си осигурим заплатите. Друг аз не виждам. Освен от бюджета ние нямаме други източници на приходи. Ако бяхме в един научен институт, ние ще отидем им ще си сключим някой договор. Е, няма друга държава, за да сключим договор и да й бъдем Народно събрание. Това е единственият начин. И според мен принципът е възприет между другото след консултации с парламентарните групи. Ние се съгласихме с този принцип и аз Ви моля да не правите такива предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Мицев има думата. И нека все пак да бъдем съвсем кратки и стегнати в тези изказвания. 47.3
МАРГАРИТ МИЦЕВ: С оглед на това да не губим много време, просто недоумение буди едно, как да го нарека, дилетантско или по-скоро популистко изказване от професор по икономика. Не съм много наясно какво ще рече "три средни заплати в народното стопанство", когато частните фирми не дават данни на статистическия и нститут, а един инспектор в частна банка взима 7000 лева. Никой от нас не иска да работи тук на заплата. Нашата длъжност е преди всичко "на ползу роду", но да се правят подобни изказвания не е нищо друго, освен хляб за "добрите" журналисти на вестник "Дума".
Смятам, че най-добре е да прекъснем дебатите по този въпрос и да приемем о нова, което е записано като предложение в проектобюджета. Всичко останало е за недобросъвестните наши колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Мицев, правите ли процедурно предложение за прекъсване на дебатите?
МАРГАРИТ МИЦЕВ: Успоредно с това имам процедурно предложение, което прозвуча имплицитно, включено в моето изказване, да спрем дебатите по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли народен представител, който да се изкаже против процедурното предложение? Заповядайте, господин Премянов.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Уважаеми колеги, по повод на изказването на професор Стоилов искам да подчертая следното. Имам право на реплика, защото вероятно товав, което аз мисля по този въпрос, не съвпада по същество с изказаното от професор Стоилов. Но искам да подчертая и да коригирам опитите да се придаде популистки или некоректен характер към мотивите и о снованията, които го караха той да вземе това отношение. Професор Стоилов така мисли. Миналата година професор Стоилов го каза по същия начин и професор Стоилов се води от моралния императив по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Премянов, прекъсвам Ви, затова защото пак ще Ви помоля: като най-после излезе този правилник, всички да го прочетем. Репликата е кратко възражение по същество на приключило изказване. Вие не правите реплика, 47.4 господин Стоилов, Вие правите апология, може би. Така че трябва да включим може би нещо подобно в правилника!?
Моля, които са съгласни за прекъсване на дебатите, така както предложи господин Мицев, да гласуват.
От общо 201 гласували, за 142, против 35, въздържали се 24.
Моля, господин Джеров. 47.5 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чл. 3, както докладвах само с една корекция - не е Централно статистическо управление, а е Национално статистическо управление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля да гласуваме чл. 3 от бюджета.
От общо 197 гласували, за 148, против 23, въздържали се 26.
Господин Джеров, моля Ви, чл. 4.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чл. 4, с две алинеи.
"Чл. 4, ал. 1. Председателят на Народното събрание получава месечно възнаграждение със 70 на сто по-високо от основното месечно възнаграждение по чл. 3. Заместник-председателите на Народното събрание и председателят на Законодателната комисия - с 60 на сто. Председателите на парламентарните комисии, заместник-председателите на Законодателната комисия, членовете на председателския съвет, които не получават друго увеличение с 40 на сто. Заместник-председателите на комисиите и членовете на Законодателната комися - с 25 на сто. И народните представители, които участвуват в работата на постоянните комисии, - с 10 на сто.
Ал. 2. Ако един народен представител изпълнява две или повече функции, даващи право на увеличено основно месечно възнаграждение, той получава само по-високото."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Джеров, бих искал едно обяснение от Законодателната комисия. Какво значи "членовете на Председателския съвет"? Членовете на Председателския съвет би трябвало да бъдат точно определени. Това са председателите на парламентарните групи.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, на парламентарните групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Точно това да се уточни.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, само че по друг начин е казано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Пропуснали сме парламентарните секретари. атова предлагам, след като напишем "заместник-пред48.1 РД/ВЙ седателите на комисиите и членовете на Законодателната комисия - с 25 на сто, парламентарните секретари - 15 на сто и продължаваме нататък, както е - "и народните представители, които участвуват в работата на комисии - с 10 на сто".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Аз нямаше да се изкажа, ако, както очаквах, Вие сам бихте поставили въпроса какви са основанията, и моля добре да ме разберете, тази година да се отива към увеличаване на добавките към заплатите, основните възнаграждения на депутатите. Тъй като няма никакви мотиви и в доклада на председателя на Законодателната комисия нищо не беше казано, аз смятам, че възниква въпрос. Миналата година въпросът за тези добавки беше обсъждан. Тогава аз и много депутати от двете страни, именно когато председател на това събрание беше социалист и в ръководните структури, спазвайки пропорционалният принцип, имаше твърде много наши представители, добавките бяха значително по-малки.
Лично аз, а предполагам и много мои колеги, са очаквали да се ориентираме към същите добавки, тоест започвайки от 50 на сто и отивайки надолу с една стъпка от 10-процентни пункта за останалите структури на парламента.
Така че, изхождайки от изложените съображения, аз предлагам на вниманието на всички колеги да се възприеме системата от добавки, която действуваше в условията на Великото Народно събрание.
Позволете ми две думи само поповод на изказването на господин Мицев. Не става въпрос за дилетанщина и той нека да укроти малко своя полемичен плам, тъй като за три заплати става дума именно във връзка с предложението на Законодателната комисия. Това не предлага Стефан Стоилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Марков, имате думата за реплика.
ГЕОРГИ МАРКОВ: Репликата ми е към господин Стефан Стоилов. Ние искаме тази година по-високи възнаграждения, защото за разлика от миналта година, когато Великото Народно събрание 48.2 .2 имитираше дейност и прие няколко неприложими закона и господин Гиньо Ганев беше един велик имитатор, като каза "музиката да свири", а тя не свири, а ще свири сега, защото ние ви победихме и ще направим качествено и радикално законодателство, което трябва да ни се плати. (Оживление в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз се извинявам, че пак вземам думата по същия член, но то е по повод на изказването на господин Стоилов. Тук искам отново да уведомя колегите народни представители, че това беше обсъждано, не бих казал в контактни групи, но имаше представители от всички парламентарни сили и после мина в Законодателната комисия. Това е последното нещо, което беше утвърдено от Законодателната комисия. Ето тук е господин Школагерски и нека той да каже, че ние с него най-накрая уточнихме последните цифри и така го предложихме.
Затова мисля, че предложението отразява възгледите на преобладаващата част от народните представители. А това, което предлага господин Стоилов, е от негово собствено име.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Йорданов има думата.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, доколкото си спомням, ние сме дошли в това Народно събрание да работим, да гласуваме закони, а не да си гласуваме заплатите.
Затова много ви моля да дадете половин час почивка и след това да преминем към точка втора от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Естествено, господин Йорданов, ако Вие го правите това като председател на парламентарния съюз, Вие имате право. Но аз възразявам остро против това изказване, което наричам "популистко", че ние сме дошли да работим, а не да си гласуваме заплати. Ние рано или късно трябва да си гласуваме заплатите и аз смятам, че като председател на Народното събрание не бих могъл да приема такъв вид изказване. Но Вие имате право, Вашата група Ви поддържа предполагам, и затова давам половин час почивка. (Звъни) 48.3(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Заседанието продължава.
Имаше предложение от страна на господин Йорданов да прекъснем дебатите по точка първа и да продължим по точка втора. Такова ли беше предложението, господин Йорданов?
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Да!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Един има право на обратно становище. Господин Тошо Мухтанов от ПССД иска да възрази на предложението на господин Йорданов.
ТОШО МУХТАНОВ: Уважаеми колеги! Гледах съботното предаване "Панорама" на 8 декември, където участвуваше и госпожица Златка Русева. Тя недвусмислено пред целия български народ заяви, че Парламентарният съюз за социална демокрация с всевъзможни процедури и ненужни дебати се стреми да удължава приемането на правилника. Ние сме свидетели в пленарната зала, че поне четири пъти от страна на Съюза на демократичните сили чрез механично гласуване бяха прекъсвани тези дебати. Ето защо, ако сега ни слушат хората, ще изпаднат в недоумение, защото СДС прехвърля отговорността на парламентарния съюз, а те правят предложения отново да се прекъснат дебатите. Затова, възразявайки на предложението на господин Александър Йорданов, предлагам да продължим дебатите до приемането на бюджета на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Поставям на гласуване предложението на господин Александър Йорданов за прекъсване на дебатите. Изслушахме един народен представител, който възрази.
Моля, гласувайте.
От общо 203 - за 110, против 92, въздържал се 1. Предложението на господин Йорданов се приема.
Преминаваме към точка втора -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Има думата господин Александър Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги! Внесено е предложение, което се отнася изцзяло до промяна на празничните дни. Както заявих преди два дни, това не е юридически въпрос, поради което Законодателната комисия не се занима с него и ми се струва, че предложението може да влезе направо в пленарната зала и да бъде подложено на гласуване. ДП/ВЙ 49.1
Съществуват всички необходими предпоставки Народното събрание да измени празничните дни, да отмени даден празник и да определи други като празнични дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има мнение на Комисията по труда и социалното осигуряване. Има думата господин Матинчев.
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! На заседание на Комисията по труда и социалното осигуряване беше обсъден предложеният законопроект. В комисията след обсъждането се реши да се приеме предложението от групата народни представители, но с една малка редакция: предлага се в точка 2 на параграф единствен след думите "24 декември, Бъдни вечер" да се зачертаят думите "след 14 часа".
Това предложение се прие, след като в комисията се обсъди, че засега в българската практика нямаме такива полупразници. Съображенията са главно няколко:
Първо, поставянето на определен час, след който започва празникът, внася редица проблеми в производствената дейност. Има се предвид стопански предприятия, фирми и други, които работят на смени и икономическият фактор различно започване на работния ден.
Вторият мотив за това предложение е, че предвид реалните транспортни и битови затруднения, ако се приеме предложената редакция "след 14 часа", то фактически за много граждани в България това няма да бъде празник.
Третото съображение беше, че по броя на наминално заработваните часове България, като страна с най-малко официални празници, се нарежда на едно от челните места в класацията в Европа.
Едновременно с това бяха изказани и съображения, че дори и при така предложената редакция съществува някакво недоразумение, което ще моля компетентните лица да разяснят.
В комисията беше изказано становище, че Коледата действително не започна от 24, а три са дните, през които трябва да се празнува Коледата - 25, 26 и 27.
Беше изказано и съображението, че след като отпада като официален празник Ден на свободата 9 септември, е целесъобразно 27 за сметка на 24 също да се превърне в официален празник за чествуване на Коледа. 49.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата вносителят отец Христофор Събев, за да каже дали се съгласява със становището на двете комисии.
ХРИСТОФОР СЪБЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, братя и сестри! Ако питате мен, аз съм коледните празници да бъдат една седмица, тоест Рождество Христово да бъде "яко же подобает", но като се съобразихме с нашето икономическо състояние и се допитахме до Министерството на финансите и до Министерския съвет, които пък използуваха това допитване, за да изкарат, че това е тяхна идея и да изкарат на преден план тази работа.
Това не е празник, щом като трябва да се отработва. Ние предлагаме нещо, което ще отмени естествено тяхното, защото няма да се отработва, ами ще си бъде официален празник.
Съгласен съм с вас да бъде 25, 26 и 27 декември, но преди 9 септември, когато (всъщност, традицията е вековна) винаги на обяд са спирали работа, независимо дали това е било регламентирано или не, на 24 декември, за да се подготвят домакинствата за чествуване на Бъдни вечер.
От тези съображения ние предлагаме да се регламентира 24 декември от 14 часа да бъде почивен ден.
Все пак, предлагам вие, колеги, да решите този въпрос. За нас е по-важно Коледата или Рождество Христово да има подобаващо място. Все пак, това е алтернатива на един тоталитарен празник. Защо тоталитарен? Той беше еднопартиен празник, а се налагаше на цял народ - имам предвид 9 септември. Той вече може наистина да заеме достойно място и да бъде празник на тази партия, но без да се налага на целия народ. Ние искаме 9 септември да се отмени непременно като официален празник.
Нямам какво друго да кажа, освен Бог да пази България! (Частични ръкопляскания) 49.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: И все пак аз не разбрах, отец Христофор, Вие какво предлагате? Защото става въпрос Вие да кажете точно. Момент! Изслушайте ме, моля Ви се! Не е нужно да идвате. Моля Ви се! Моля Ви се, отец Христофор! Става въпрос за следното: Вашето предложение беше от 24 декември, 14 часа, докато Комисията по труда и социалното осигуряване предложи датата 24 - целия ден. Аз ще си позволя да кажа това, което предложи министърът на финансите, като знаем какво е положението в България и на което и Вие присъствувахте. Той ми каза, че е съгласен за 25 и 26. Аз съм длъжен това да го кажа. Законодателната комисия приема Вашето предложение така, както е. Моля Ви, отец Христофор, моля Ви се, ще Ви дам думата, ако трябва. Обясненията ги давам в момента, искам да уточня нещата.
Комисията по труда и социалните грижи увеличава празнуването с един ден. Моля по този въпрос да бъде категорично становището на вносителя - дали поддържа това, което е внесъл, от 14 часа на 24, 25 и 26 да бъдат Коледни празници, като 9 септември отпада така, както е предложението, или се съгласява с комисията по труда и социалните грижи. Това е много важен въпрос, като знаем отношението на правителството по него.
ОТЕЦ ХРИСТОФОР СЪБЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, все пак само заради тези икономически съображения ние сме съгласни да приемем предложението за 24 от 14 часа. Аз пак повтарям, ако може да бъде цял ден, но при това положение, съобразявайки се със състоянието на нашата икономика, поддържаме да бъде за 24 от 14 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви много, отец Христофор.
Госпожа Миленова има думата.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз ще се опитам да бъда категорична и ясна. Моето предложение е следното: предлагам и моля това да се запише като предложение, да бъдат признати за официални празници и неработни дни трите дни на Коледа. В целия християнски свят се празнуват трите дни на Коледа и на мен не ми се иска да се връщам на това какво е било преди 9 септември, а ми се ще да ВЙ/ВЙ 50.1 разширим нашата национална традиция така, както е в целия християнски свят.
Смятам, че при нашата нещастна икономика, която се и променя, и не държавата субсидира предприятията, а те заработват своите заплати - дали ще бъде половин ден, дали ще бъде един ден, ще се реши от самите предприятия и като се има предвид, че ние по време на тоталитаризма, жените в България се научихме да си подготвяме и Бъдни вечер и и Коледа, и Васильовден, и всички други празници, ходейки на работа, за мен това не е достатъчно стабилен аргумент, но аргументът, че християнска България се присъединява към Християнска Европа дори по този малък пункт на тези три дни - коледни празници - за мен е пооснователен и аз Ви предлагам да го подложите на гласуване заедно с всичките други предложения.
Смятам, че в парламентарната зала всеки в този смисъл ще гласува така, както сметне за правилно, и ще поеме рисковете на дадения си глас.
Що се отнася до 9 септември като Ден на свободата, аз не възразявам той да не бъде официален празник, защото трябва да се прекъсне традицията политически ден да бъде официален празник на цялата нация, ако ние искаме този разделен народ да бъде обединен около това, което е за всички еднакво. Лично аз ще продължавам да уважавам този ден, защото съм абсолютно сигурна, че на самия ден доста хора са си въздъхнали облекчено, че с един труден за тях период е приключено. И аз искам да попитам - дали ще се намери евреин, например в тази страна, който да не е бил щастлив на 9 септември 1944 година? Но това са други неща. Те не са обединяващи нацията, особено в този момент. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Миленова, като човек, който цял жвот е празнувал Коледа въпреки всичките премеждия, искам да Ви питам какво разбирате Вие под три дни Коледа? Извинявайте.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА: 25-и, 26-и и 27-и, господин председателю. 50.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Значи за 24-и нямате предложение? Трябва да ви кажа, че целият цивилизован свят празнува само 25-и и 26-и, но Вашите сведения са други, моите са други. Благодаря ви.
Думата е на господин Премянов.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз изразявам лично мнение, като подкрепям направеното предложение за разширяването на нашия празничен календар с включването на коледните празници. Но изразявам несъгласие с включването на предложението за отпадането на 9 септември като празник по две съображения.
Девети септември е исторически факт, който, да кажем, е свързан с част от българския народ и с част от политическите сили, които са довели страната и историческия процес до желаните резултати, които ние оценявахме исторически, политически, може би еднозначно, но аз искам да подчертая, че историческите факти не могат да бъдат коригирани. Те могат да еволюират и да се променят оценките за тях. В този смисъл аз съм съгласен, че може би този ден не е празник на цялата нация, но този ден е ден, който символизира едно съпричастие на цялата нация към включването й в антифашистката коалиция и за следвоенното устройство на Европа, и за сегашното състояние и място на България на географската карта на Европа този ден има решаващо значение. И в този смисъл аз мисля, че ние трябва да приемем две съображения.
Първо, 9 септември като ден, дата символ на нашето участие в антифашистката коалиция и, второ, 9 септември като ден, който традиционно е влязъл в празничния календар на българския народ и би могло не да стесняваме и редуцираме празниците, които отбелязваме, а да стъпим вече на създадената традиция. Да превърнем този ден в Ден на антифашиста. Припомням, че към историческите дати се връщат страни като Съединените щати даже. Наскоро видяхме, че събитията от Пърл Харбър бяха възъприети и оценени като основание за отбелязване на празник в Съединените американски щати. Защо един ден, който ние исторически можем да осмислим, да го превъплътим в днешните си разбирания за историческото развитие на България, за демокрацията и по-нататъшното развитие 50.3 на страната да го отменим, да го зачертаем, вместо да го възприемем като една даденост, да променим историческата оценка за него, да запазим онова виталното, жизненото, което има смисъл, и да увеличим нашия празничен календар с още няколко дни, с които отбелязваме една християнска традиция.
И затова аз предлагам, за да може всеки по съвест да оцени дали съм прав и дали има основание един такъв подход, ние да гласуваме разделено по двете предложения. Първото е да гласуваме за 9 септември да бъде променен като официален празник и да се превърне в празничен ден, в който отбелязваме а нтифашистката съпротива и, второ, да включим коледните празници в празничния календар. Аз нямам отношение към това, което госпожа Миленова предлага. Нямам даже достатъчно подготовка да възразя или да се съглася, но може би има смисъл да бъдем съвсем прецизни и да ползуваме съществуващия опит в това отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Премянов, благодарим Ви. Но моля следващият оратор вече да си слага картата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): За 9 септември няма да стане! Не си правете никакви илюзии! Няма да ви го простим никога!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Дал съм вече думата на господин Генов.
ИВАН ГЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господа от СДС, вашето намерение, поднесено като законопроект за изменение на чл. 154 от Кодекса на труда за заличаване на 9 септември, не е героична постъпка! За механичното ви мнозинство в съюз с ДПС и за първата ви сигнална система, с която постоянно си служите, това не е проблем. (Викове: "У-у-у" и освиркване от блока на СДС)
Но всички ваши законодателни стъпки и инициативи говорят не за сериозни реформи, а за реставрация, не за демокрация, а за неототалитаризъм. Сблъскваме се още от времето на Великото Народно събрание с болезнена упоритост 9 септември да изчезне от българската история. Аз зная как вие ще гласувате днес. И не само аз. Децата вече знаят по каква опростена методика натискате бутоните, затова аз взех думата не за да ви разубеждавам, а да ви обясня, че каквито и акции да предприемате, вие сте безсилни, господа, да заличите 9 септември, защото това е антиисторично и антинародно. Това е антинародно и антинародно, 50.4 защото 9 септември е големият антифашистки ден на България, който сложи край на българския вариант на фашизъм и ни позволи в голяма степен да избегнем позора на подсъдимата скамейка като сателити на Третия райх. Защото 9 септември не беше дело на една партия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля народните представители да заемат местата си. Отец Христофор, моля Ви се, заемете мястото си. В залата трябва да има ред!
ИВАН ГЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател,
Девети септември фокусира победата на цял един народ, който никога не може да се отрече от своето героично антифашистко минало. И нека добре се знае, че онези, които възстанаха срещу фашистката диктатура, не се примириха и с тоталитарния режим. Не вие, господа, а те направиха 10 ноември, те са в основата на последвалия го демократичен процес. (Викове на недоволство от СДС)
Законодателният ви опит, господа, да отменяте ярки страници от българската история не ви възвисява, а ви самоунижава. Той показва, че вие не правите елементарно различие между величаво събитие, каквото безспорно е 9 септември и последвалите го някои други наистина драматични събития. Невинаги след това означава поради това.
Спомнете си думите на Никола Петков по повод на 9 септември (викове на неодобрение), намерили място във вестник "Народно земеделско знаме". "Наистина - цитирам - голяма историческа дата. Цели 21 години българският народ се бори, за да я осъществи. На 9 септември 1944 г. българският народ, земеделци, работници и народнически интелектуалци събори фашистките управления, личните режими, монархиите и тури край на дворцовата външна политика, която бе обвързала България към тевтонската колесница и направи три народни катастрофи. На 9 септември българският народ възстанови свободата си и се върна с гордо чело в славянското семейство. Делото на 9 септември е народно дело!"
Господа от СДС, мотивите към законопроекта са несериозни, неубедителни и недостатъчни. Девети септември не може да бъде анахронизъм, но в анахронизъм действително ще се превърнат силите, които искат да го заличат. Всеки опит да се заличи 9 септември 50.5 е предизвикателство срещу народната съвест и е покана за реваншизъм. Това не е пътят, който води към храма на демокрацията. Много жалко е, господа от СДС, че днес вие искате да потвърдите думите на един известен българин, казани преди десетки години - цитирам - "Дай на българина власт и той се разпорежда като в неприятелска държава!" (Викове на неодобрение от залата)
Не противопоставяйте, господа, българската нация на самата себе си. Не отричайте нейната история!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря. (Откъслечни ръкопляскания от БСП)
Моля, отец Христофор, по една тема един оратор два пъти не говори! Моля Ви се! Мога да дам думата на господин Йорданов като председател на парламентарна група, но след това има хора, които са се записали.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Много думи се казаха, много мъдри мисли се поднесоха. Първо искам ясно да кажа, че предлаганият законопроект нито заличава 9 септември, нито прави този ден да изчезне от календара на България, а още по-малко от календара на света. Още по-малко от календара на Вселената. Девети септември винаги ще има в календара, както има и 10 септември, както има и 7 септември. Просто 9 септември става един обикновен ден за българския народ и вероятно празничен ден за Българската комунистическа партия. Целият въпрос е, че не може празникът на една партия да се празнува като празник на един народ. Това е важното! И още повече, не е възможно една партия да настоява целият народ да празнува нейния празник. Това е заложената идея в законопроекта. Докато това, което предлага законопроектът, е нещо съвсем различно - да се чествува Рождество Христово. Това е, което чествува целият християнски свят! Независимо от своите партийни пристрастия, различия и т.н.
Каква е ролята на 9 септември едва ли тук е мястото и денят, в който трябва да дискутираме и идва ли това е законопроектът, върху който трябва да дискутираме за този ден. Но, позволете ми, отговаряйки на някои вече казани думи тук, да споделя и аз някои свои мисли за този наистина славен ден в българската история. 50.6 Аз мисля, че след този ден се случи това, за което никой не мечта и не загина. Никой не мечта да се възстанови в тази страна тоталитаризъм, да се обвърже и подчини България тотално на Съветския съюз. Никой не мечта в тази страна хора като господин Лилов, Луканов и други да си построят дворци, вили, апартаменти (ръкопляскания в блока на СДС), да заграбят милиони и т.н.
Аз ви питам: за това ли загина Никола Вапцаров, за това ли загинаха тези млади идеалисти?
ГЛАС ОТ БЛОКА НА ПССД: Какво общо имаш ти?
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Затова ли бе унищожен Гео Милев? За да разполагат някои с милионите, с доларите и с неизброимите имоти, и с едно огромно имущество, което след час и половина в тази зала да бъде наистина конфискувано справедливо. (Ръкопляскания в блока на СДС)
Във всички случаи тези хора, тези герои, наистина герои от съпротивителното движение срещу фашизма - чумата на 20 век, не загинаха за това. Загинаха, защото вярваха в идеали, вярваха в ценности.
И аз много моля, хора, които вярват само в материалния интерес и които само след малко ще започнат да плачат за пари, за имущество, нека да не оскверняват с тези свои срамни плачове паметта на тези, които загинаха в наистина борбата срещу фашизма.
Завършвайки, искам да ви кажа да не драматизираме този въпрос. Девети септември от тази вечер е един обикновен ден в историята на България. А вие може да го канонизирате като изключителен ден за вашата партия. Но това само прави вашата партия - партия на непромяната. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в блока на СДС)
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Искам въпрос по процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Правя процедурно предложение, уважаеми госпожи и господа...
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Това е гилотина, демократи!
ПАВЕЛ ШОПОВ: ... предлагам разискванията да бъдат прекратени. (Ръкопляскания в залата) 51.1 Сл.Р/ВЙ
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли оратор, който е против това предложение?
КРАСИМР ПРЕМЯНОВ: Има три реплики!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Обаче би трябвало тези реплики да ги бяхте поискали веднага. След Йорданов, преди процедурата.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Първо репликите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли оратор, който иска да се противопостави на предложението на господин Шопов за прекъсване на дебатите? - Няма. Моля, при това положение...
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Има, как да няма! Вие ме гледате, господин председателствуващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: При това положение се гласува предложението на господин Шопов за прекъсване на дебатите.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Не погледнахте. Аз съм против предложението на господин Шопов. Нали сме демократичен парламент?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Премянов, трябваше да поискате думата за реплика навреме. Вие не я поискахте навреме. Нямате думата, нямате думата, господин Премянов. Давам думата на всекиго, стига да я иска навреме. Не можете да ме обвините. Моля, гласувайте. Не ме обвинявайте за неща, за които действително нямате право.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Не, гледахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Гледах към Вас. Нямахте желание. Имаше желание да вземе думата господинът. Господин Иванов, аз Ви дадох думата, но когато има процедурно предложение, то се прекъсва. Затова е така. Поискахте думата за процедура. А иначе Вие знаете добре, че аз Ви посочих като следващ оратор.
Моля, гласувайте за предложението на господин Шопов за прекъсване на дебатите.
От общо 212, гласували са за 125, 84 - против и въздържали се 3.
Предложението се приема.
Господин Иванов, ще Ви прочета текста от правилника, който би трябвало да четем всички: "По процедурни въпроси думата се дава незабавно." Моля ви, спазвайте правилата.
Има три предложения. Първото предложение е на вносителя, който продължава да го поддържа. 51.2
ОТЕЦ ХРИСТОФОР СЪБЕВ: Предложението е за дните 25-и, 26-и и 27-и.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Разбрах, че поддържате предложението на комисията.
Другото предложение е на госпожа Миленовав, която предлага да се почива на 25, 26 и 27 - три дни. Извинявайте, това не е предложението на комисията. Предложението на комисията е да се празнува в дните 24, 25 и 26. Изглежда, че доста хора тук все пак не знаят точно коледните празници. На 24 е Бъдни вечер, на 25 е първи ден, втори ден е на 26, третият ден е Стефанов ден. Мога едно да ви кажа, господа, че дълги години преди 9 септември третият ден не беше официален празник.
Господин Аджаров, много сте млад, за да давате съвети. Не гледайте календара, защото 27 декември сега се пада в неделя. Но аз все пак искам да ви обърна внимание, че действително три дни празници в момента почти никъде няма. Извинявайте, че си позволявам да кажа това, но не зная дали за икономиката на нашата страна ще бъде полезно, след като и 24 фактически ще бъде почти празник, дали можем да си позволим и за 25, и 26, и 27 същото. Защото ние не гласуваме за тази година, когато се пада неделя, ние гласуваме този въпрос по принцип, въобще. Разбира се, ще гласуваме това предложение.
Господин Матинчев, моля, уточнете още веднъж предложението на вашата комисия.
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: Господин Савов, предложението на комисията беше - 24, 25 и 26. Но аз поставих уговорката духовните лица да кажат как е най-правилно да се подредят тези три дни. Затова и комисията се присъединява към предложението за дните - 25, 26 и 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Рашков.
БОНЧО РАШКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа, тъй като отец Христофор Събев оттегли първоначалното си предложение, аз поставям същото - първото предложение на отец Христофор Събев като алтернатива на последното, а именно за дните 25 и 26 да бъдат неприсъствени, официални дни - първият и вторият ден на Коледа. Благодаря. 51.3
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Нали са прекратени дебатите! Дебатите са прекратени.
ЗЛАТКА РУСЕВА: Това не са дебати, това е предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Действително сте права, това е предложение, не са дебати.
Господин Джеров, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Във внесения законопроект тук...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: За какво искате думата, господин Орсов? По процедура ли? Заповядайте. Но не забравяйте, че има решение по процедурата, че повече дебати няма да има.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Разбира се, аз няма да наруша решението. Моето предложение е процедурно, защото е предложение за реда, по който ще бъде разглеждан и гласуван този законопроект. То е следното. Господин Джеров вече на два пъти каза, че Законодателната комисия се е дезинтересирала относно внесения законопроект, тъй като по него няма нищо юридическо. Аз не виждам основание той да бъде докладчик по този законопроект, затова предлагам докладчик по законопроекта да бъде господин Матинчев, защото комисията, на която той е председател, е разглеждала законопроекта и направи доклад по него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Орсов, Вие знаете, че съгласно правилника председателят на Законодателната комисия докладва.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Това не е проект. Правилникът не действува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Давам думата на господин Джеров за обобщение. 51.4 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Първо - заличава се 9 септември като Ден на свободата. Ако искате, можем да гласуваме точка по точка или текст по текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, гласувайте точка 1, параграф единствен: "В чл. 154 се правят следните изменения и допълнения: първо, заличава се 9 септември - Ден на свободата... (Гласове от ПССД: "Ние сме на първо четене.")
Разбира се, че сме на първо четене. Това, че е първо четене, означава дебати по същество.
Моля, гласувайте!
Гласували 209 народни представители. От тях 121 за, 86 против и 2 въздържали се. (Бурни ръкопляскания от СДС)
Моля ви, за уточнение. Фактически ние (нещо, което не се взе предвид) сме гласували още във Великото Народно събрание, че 25 е официален празник. Напомням ви, че за 25 ние сме направили съответната промяна. (Както за Коледа, така и за Великден.)
Всъщност сега ние отиваме към точка 2, за която има вече няколко тълкувания.
Господин Джеров, опитайте се да ги скицирате. Едното е на госпожа Миленова, другото е на отец Христофор Събев с комисията на господин Матинчев.
Думата за процедурно изказване има господин Виденов.
ЖАН ВИДЕНОВ: Ставам с молба за едно процедурно разяснение, което може би си струва да направи за народното представителство председателят и заместник-председателите.
Все пак на коя фаза от гласуването на този законопроект се намираме? Според Конституцията и временните процедурни правила, по които все още работим, на първо четене законопроект се гласува изцяло, едва на второ четене текст по текст. Струва ми се, че в момента ние смесваме процедурата и по този начин залагаме още в самото начало едно компрометиране на акта, с който се занимаваме.
Струва ми се, че гласуването, което проведохме, е гласуване на първо четене. А по текстовете... НЧ/ВЙ 52.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Виденов, какво предлагате като процедура? Вие искате да предложите процедура, а правите коментар. Ако сте за коментар - не Ви давам думата. Ако предлагате нещо процедурно - това е друг въпрос.
ЖАН ВИДЕНОВ: Това не е така, господин председателю. Според временните процедурни правила процедурен е всеки въпрос, който е свързан с провеждане на заседанието и реда, по който това става - коментар, въпрос или предложение.
Аз моля за отговор на въпроса, в коя фаза на обсъждане на законопроекта и неговото гласуване сме в момента?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте, никой не обърна внимание, че ние сме гласували веднъж за 25 декември. Тук се правиха какви ли не предложения. Всъщност все пак едното е зависимо от другото. И ако искате, след това ще гласуваме изцяло текста.
Господин Джеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин председател, поставен е на разглеждане законопроектът за изменение на Кодекса на труда. Ние сме при първото гласуване. Би било правилно да го гласуваме по принцип, защото се отнася до промени в един и същ член и по един и същ принципен въпрос. При това положение бихме могли да го гласуваме целия, така както е предложен от вносителите, а след това вече, ако гласуваме, да минем към второ гласуване, тогава вече ще разчленим точка 1 от точка 2.
Смятам за правилно да го поставим цялостно на гласуване - параграф единствен, защото всъщност това е законопроектът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Джеров, обаче тогава обяснете точно предложенията, защото ние трябва да отидем оттам, където може би има някакви изменения и т.н.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Може и тук, а може и при второто четене.
Да започнем подред с двете точки - така както са предложени от вносителите.
По отношение точка 1 - заличава се 9 септември - Ден на свободата. Засега в чл. 154 това е официален празник и при това положение тук не бихме могли да разсъждаваме, освен - въпрос на гласуване.
По отношение на втора точка - 25 декември - Коледа, се заменя с думите: "24 декември - Бъдни вечер - след 14 часа, 52.2 25 и 26 декември". Действително празник е 25 декември. Няма никаква пречка да приемем това предложение, така както е направено от вносителите - заменя се 25 декември с три други дати.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Това са две предложения. Това не е четене текст по текст. Много правилно гласувахме.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Те не противоречат на действуващия Кодекс на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Джеров, предложете какво да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моето виждане е такова...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ето защо аз исках да разделя нещата, за да бъдат ясни. Защото не знам дали ние може все пак и след като ви говори един човек, който цял живот е празнувал Коледа и е един може би от най-възрастните тук, все пак ми се струва, че четири дни празници тази страна не може да си позволи.
Моля ви, вносителите да кажат своето мнение.
ГЕОРГИ МАРКОВ: Уважаеми колеги, от името на вносителите, а вносител съвсем не е само господин Събев, а над 20 души народни представители ( 25 - уточнява господин Джеров). И тъй като сме на първо четене, аз моля нашият проект - 24 следобед, 25 и 26 декември по принцип да се подложи на гласуване. (Ръкопляскания в залата)
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това всъщност е единствено правилно, за което и преди малко казах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това ли е предложението на Законодателната комисия? Добре.
Моля, предлагам да се гласува текстът такъв, какъвто е направен от вносителите - от 24 от 14 ч., 25 и 26 декември.
Моля, който е съгласен, да гласува!
Гласували 208 народни представители. От тях 128 за, 58 против и 22 въздържали се.
Законопроектът се приема на първо четене.
(Мотивите и текстът на законопроекта - Приложение # 2, I.)
Господин Праматарски има думата.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като законопроектът беше приет вече на първо четене и той не породи никакви 52.3 особени дискусии, а както посочи и господин Джеров, това е един законопроект съвсем кратък, който не се нуждае от някаква особена законодателна техника и тъй като с волята си Народното събрание реши този въпрос, аз предлагам процедурно: първо, да се премине на второ четене сега и този законопроект, приет на първо четене, да бъде вече факт.
И второто ми процедурно предложение - с оглед на дългия дневен ред, който вече е приет, да удължим работното време с още 2 часа. (Ръкопляскания от СДС и протести от ПССД)
Моля тези предложения да бъдат поставени на гласуване, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Иванов има думата. 52.4 ВЕСЕЛИН ИВАНОВ: Обяснявам двойно отрицателния си вот с въпросителните към отец Христофор Събев. Можем ли да датираме кога е станало събитието, за което ние се произнесохме "за", за да го празнуваме? И успоредно с това - християнството като религия с Миланския едикт ли е датирано или датира от Перуанските ръкописи в пещерите? (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Иванов, Вие трябва да обясните отрицателния си вот.
ВЕСЕЛИН ИВАНОВ: Аз обяснявам отрицателния си вот, защото бях изправен пред противопоставяне на вяра срещу вяра. Защото аз лично в себе си дълбоко бях мотивиран да гласувам да се празнува Бъдни вечер. Но след като се противопоставяте на вярата на атеиста, която също е вяра... (Шумна реакция от мнозинството,, "Вяра на БКП") БКП - това е ваше твърдение, господа. Но в името на тоя ден, който ние така леко отхвърлихме, са падали святи жертви. Те също са имали своята голгота. Така че по най-лесния път, на най-лесното съпротивление ние много елементарно въвеждаме механичното мнозинство на гласуването. (Шум в залата) Това също е момент от моралното измерение, уважаеми дами и господа от едната страна на залата.
Аз приключвам, тъй като виждам отново неуважение. Но именно затова гласувах против двойно, защото, неуважавайки мен, вие ме принуждавате да не уважавам и вас. Но въпреки това да си дадем един ясен и категоричен отговор, че не можем да не уважаваме България като цяло. Защото в името на единия ден са падали и християни, и не само християни, вярващи във всички религии в тая страна са падали в името на Деня Девети. И това съвсем не значи, че ако някой е поставил началото на онова, което казваме "тоталитаризъм", то всички трябва да носим отговорност от лявата страна на залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Иванов, изтече Ви времето за лично обяснение. Имате две минути за обяснение на вот.
ВЕСЕЛИН ИВАНОВ: Господин председател, ако обстановката в залата беше нормална, времето нямаше да изтече. СД/ВЙ 53.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Дали е нормална или не, ще преценя аз. Не виждам безредие в залата, поради което не мога да се намеся.
Господин Орсов, имате думата по процедура. Заповядайте. Имате право да се противопоставите на двете процедурни предложения.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Моето изказване е по направеното предложение на господин Праматарски. И аз с удоволствие бих приел да гласуваме сега на второ четене, ако нямах някои процедурни съмнения.
Правилникът, както се изрази и преди малко уважаемият господин председател на Народното събрание, макар и да не е приет, той го спазва. А там беше записано и ние гласувахме затова, а освен това във временните правила също е записано, че не могат да се разглеждат въпроси, които не са включени в дневния ред. А в дневния ред, който ние гласувахме в началото на днешното заседание, е записано: "Законопроект за изменение Кодекса на труда, първо четене". Второ четене не е предвидено на заседанието до 20-и да се гласува.
Ето защо, господин Праматарски, аз съжалявам, че не бихме могли да разгледаме Вашето предложение, тъй като то не е включено в дневния ред. Би следвало най-напред да го включим в дневния ред и след това да преминем към второто четене на този законопроект. Така че Ви моля да бъдете така добър да следвате точно процедурата и да направите съответните формални действия, които да позволят да гласуваме това предложение на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това е и предложението на господин Праматарски, господин Орсов. Аз ще Ви цитирам Конституцията, която по този въпрос, Вие трябва да знаете, гласи: "По изключение Народното събрание може да реши двете гласувания да се извършат в едно заседание."
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Значи трябва да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Разбира се, господин Орсов, обаче трябваше първо да дам възможност Вие да се произнесете по този въпрос.
Господин Николов, Вие за какво? Имате право да изложите мотиви против второто предложение на господин Праматарски за продължаване на пленарното заседание с 2 часа. 53.2
ВАСИЛ НИКОЛОВ: Противопоставям се на второто предложение - за удължаване на работното време, и ще изложа две съображения.
Знаете, че вчера не работихме, но се учихме. За съжаление, господин Праматарски го нямаше. (Венцеслав Димитров: "Той се е изучил." Весело оживление) Той е учен, да разбрах го и затова няма да се спирам, че всичк процедури са направени за това законите да не се приемат на галоп.
Второ, искам да напомня на господин Праматарски, че ние дисциплинирано днес отидохме на заседание на комисията, която не се проведе от 10 часа. Аз смятам, че всичко това е достатъчно основание ние да работим в рамките до 20 часа, тъй като действително има работа и извън пленарните заседания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Първото гласуване е дали да гласуваме на второ четене. Кой направи коментара, че първо и второ не може? Как в дневния ред ще сложим първо и второ четене, господа? Нали първо трябва да стане първото четене, за да може да стане второто четене?!
Това е пределно ясно и е казано много ясно в Конституцията.
Моля тези, които са съгласни да преминем към второ четене на законопроекта за промяна на Кодекса на труда, да гласуват.
От общо 211 гласували, за 114, против 86, въздържали се 11 народни представители.
Предложението се приема.
Има още едно процедурно предложение. И него ще гласуваме. Второто процедурно предложение е да продължим днешната си работа с два часа. Моля, гласувайте.
От общо 202 гласували, за 110, против 89, въздържали се 3.
Приема се и второто процедурно предложение. Народното събрание ще продължи тази вечер да работи до 22 часа.
Господин Джеров, моля за второ четене на законопроекта. 53.3 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставя се на второ гласуване законопроектът за изменение на чл. 154 от Кодекса на труда. С оглед на това, че има един-единствен параграф, би следвало да го гласуваме наведнъж. Но тъй като по точка втора има две предложения, според мен ще бъде правилно да го гласуваме на две части. Като първата част ще бъде параграф единствен.
В чл. 154 се правят следните изменения и допълнения.
Точка първа. Заличава се 9 септември - Ден на свободата. (Ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, гласувайте по точка първа така, както я прочете господин Джеров.
От общо гласували 210 народни представители, 121 са гласували за, 83 против, 6 въздържали се.
Искате отрицателен вот? (Обръща се към господин Емил Филипов) Заповядайте.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги народни представители! Който ме помни от Великото Народно събрание, сигурно знае, че не съм бил от конфликтните оратори и винаги съм мислил тук да работим заедно и съм се старал да работя така. Струва ми се, че съм оценявал живота си досега като един обикновен човек, може да се каже като нормален мирянин в България. Всеки има своя съдба в живота си. Не можеш да избягаш от своята съдба и от своите родители. По-рано се срамувах да кажа, че в моето семейство има трима загинали - чичо - 1926 г., вуйчо - 1942 и тъст - 1944. Съдба. Мир на праха им. Но ми беше много неудобно, когато ние обсъждахме 9 септември и уважаваният от мен господин Александър Йорданов си позволи да говори с възторг за Гео Милев и Никола Вапцаров. Струва ми се, че аз имам право да говоря с възторг за тях и пред моята съвест аз съм чист за своя досегашен 30-годишен трудов и 53годишен житейски път. Искам само да напомня на увавжаемите колеги от дясната страна, че независимо от всичко Гео Милев и Никола Вапцаров не са били членове нито на Демократическата партия, нито на Радикалдемократическата партия, а са били просто членове на ДКМС, на Българската работническа партия и на БКП. (Шум от ББ/ВЙ 54.1 блока на СДС, неодобрителни възгласи) Благодаря ви, уважаеми колеги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожица Дърева има думата.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА: Благодаря, господин председателю. Уважаеми колеги! Аз гласувах против, уважаеми господа, бих могла да кажа, че гласувах против и по чисто егоистични причини, защото, ако го нямаше този 9 септември, аз просто нямаше да се родя и вие нямаше да имате удоволствието да ме виждате тук и аз нямаше да имам удоволствието да си говоря с вас.
Тъй като, уважаеми господа, главите на моите родители са стрували по 50 хиляди лева тогава. Аз гласувах против, защото днес вие зачерквате от календара следното изречение: Ден на свободата.
Аз гласувах против, защото господин Савов одеве, като говореше как са празнували Коледа някога, той не казваше някога, а казваше преди Девети.
Господа, този ден - Девети, така и ще си остане в историята като един знак.
Освен това аз гласувах против, защото така, както е тръгнало, не знам дали утре някой няма да поиска да зачеркнем 9 май или 2 юни.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Разбира се.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА: Чувам, че казвате "Разбира се". Прекрасно, господа. Значи моите очаквания не са били напразни.
Освен това аз гласувах против, защото живея с едно тръпнещо очакване. Знаете, че 9 септември се отбелязва в календара с червен цвят. И аз очаквам онзи момент, когато в календара ще се появят една дата или много дати, които ще бъдат боядисани в синьо. Чакам с трепет този момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, госпожице Дърева. Аз не знам доколко председателят има право на обяснение, но мисля, че ние с всичките тези коментари дълбаем отново дълбоки рани. Защото, госпожице Дърева, когато бях на празника на студентите и бях поканен за малко в кабинета на ректора на Софийския университет и видях там портрета на един голям български учен, госпожице Дърева, академик Балан, аз си спомних, че на 9 септември двамата синове на акад. Балан бяха убити. И аз не искам тук да изреждам колко много са убитите на 9 септември. (Ръкопляскания от блока на СДС) 54.2
Но, казвам Ви, че този път вече ще го направя в пресата, защото не бива по този начин да говорите. Винаги съм бил против тази спирала на насилието и не би трябвало само от едната страна непрекъснато да говорят за това.
Господин Премянов, имате думата.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз знам, че ще отегча с обясненията си една част от залата, но все пак държа да го направя.
Аз мисля, че днес въпреки нашите опити идейно да мотивираме нашето поведение, много трудно е на една част от залата да намери идейно основание да мотивира как гласува и как говори от тази трибуна. Аз не искам да се връщам към това как се заклевахме във вярност към комунизма. Всички тук присъствуващи с малки изключения, като бяхме комсомолци и партийни членове. Но това е било ваше право, разбирам, че системата ви е пречела да се реализирате по друг начин, но тя и тогава ви пречеше добре да се реализирате на някои от вас. Сега конюнктурата позволява да търсите по-добри изяви. Но не там е въпросът.
(Реплика от го сподин Владислав Даскалов, която не се чува)
Това е мое право да го кажа, господин Даскалов. Не към Вас, не към Вас. Към Вас нямам претенции в този смисъл действително.
Тук има хора, които са от Варненския край. Аз съм от там. Един дядо Трифон Милушев, земеделец изтъкнат, беше изгорен от фашисите жив. Вие казахте, че това е празник на БКП. На Българската комунистическа партия. Има турци, които са били убити о т фашистите тогава. Как те ще отбелязват делото на своите близки, как земеделците ще отбелязват изгорелия жив дядо Трифон, дядо Трифон Милушев, когато вие казахте, че този празник трябва да е оцветен само с червен цвят? Как ще отбележим децата - ястребинчета, които нямаха партийна принадлежност?
Аз искам само за това да ви помоля - вие може да ме
мразите. Аз не ви мразя. Аз ви обичам, защото сте българи, български граждани и скоро всички ще се обичаме. Няма друг път за България. Но аз ви моля да си уважаваме историята. Аз ви моля заради омразата си към мен да не изпитвате омраза към тези, които в името на свободата и правата на човека загиваха. 54.3
Затова гласувах против и винаги ще гласувам против, когато някой се опитва идейно да мотивира това, което му беше по-леко да го мотивира идейно и да прави кариера с това, когато се кълнеше в комунистическата вяра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: И все пак, аз отново, макар и да трябва да сляза от мястото си затова, защото това са неща, които би трябвало именно ние всички да бъдем против насилието, господин Премянов.
Аз ще Ви каже още нещо, госпожице Дърева. Че след Девети беше убит племеникът на Васил Левски. Бяха убити и двамата синове на Райна Княгиня, беше убит генерал Теодоси Даскалов, племеник на Бачо Киро. Аз мога да ви изредя една цяла редица. Това не бяха убийци, господин Премянов. И Вие не трябва по този начин да говорите. Защото аз уважавам господин Филипов, обаче уважавам и всички тези хора, които загинаха, и вие като млади хора не ги знаете тези работи. Нима това трябва да разравяме? Нима това трябва да разравяме? Вие не можете да си представите колко имена мога да кажа. Нима на проф. Шишманов, най-големият български учен, синът , не беше убит? Това все убийци ли бяха? Това е все след Девети.
моля ви се, затова да престанем с тези неща, защото само по този начин бихме могли да вървим напред.
Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС)
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (от място): Аз не говорих за това. 54.4
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При това положение би трябвало да се постави на гласуване докладваната разпоредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има още нещо. Трябва да запитам госпожа Миленова отказва ли се от 27-ми.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (от място): Не!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не се отказвате?
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (от място): 25, 26 и 27 декември.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре. Подлагаме на гласуване предложението на комисията, което гласи от 24 декември (14 ч.), 25 и 26 са празници.
Моля, гласувайте.
От общо 199 гласували, за - 11, против - 57, въздържали се - 31. Предложението се приема. (Частични ръкопляскания)
Поставяме на гласуване предложението на госпожа Миленова да се празнува 25, 26, 27 и 24 декември от 14 ч. на обяд.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (от място): Без 24-и!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: 24-и е Бъдни вечер, госпожо Миленова! А аз Ви питам искате ли и него или не?
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (от място): Не!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вие не искате Бъдни вечер да се празнува, Вие искате 25, 26...
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (от място): На 24 декември аз ще работя от 14 ч., господин Савов!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре, Вашето предложение е от 14 ч. на 24 декември до 27 включително. Един ден повече, ясно.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Миленова, която иска да си почива и на 27 декември, за което й благодаря, защото аз се казвам Стефан, а третият ден е Стефановден, но ще гласувам против.
От 190 общо гласували, 70 - за, 100 - против, въздържали се - 22. Предложението се отклонява.
Моля, господин Джеров, прочетете текста, за да го гласуваме изцяло.
СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): Имаше трето предложение за два дни - 25 и 26 декември.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Точно това гласувахме - 25 и 26. ДП/МД 55.1
СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): Не, ставаше дума само за два дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре и това ще подложим на гласуване. Щом има такова предложение, гласуваме само за 25 и 26. 24 декември, когато е Бъдни вечер, да е работен ден.
Моля, който е за това, да гласува.
От 191 гласа, за - 43, против - 120, въздържали се 28. Предложението на господин Мулетаров се отклонява.
СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): Не е мое предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Да, извинете, на когото беше.
Моля, господин Джеров, прочетете текста.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предлагам и още една разпоредба: "Този закон влиза в сила от деня на обнародването му." Имам предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля да се гласува и тази последна разпоредба.
От общо 186 гласували, за 145, против - 13, въздържали се - 28.
(Текстът на закона - приложение # 2, II)
Коледа става официален празник - двата дни и Бъдни вечер! (Ръкопляскания)
Преминаваме към точка трета от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВРЪЩАНЕ НА ОТНЕТО ДЪРЖАВНО ИМУЩЕСТВО.
Има думата господин Стефан Продев.
СТЕФАН ПРОДЕВ: Господин председател, господа! Досега всичко беше в рамките на нормалното. Дори и най-грубите обиди на господин Александър Йорданов бяха допустими от гледна точка на парламентарната търпимост. Това, което ставаше до вчера в тази зала, опъваше нервите и влияеше върху тона, но не подхвърляше на изпитание съвестта...
РЕПЛИКА ОТ СДС: Ти нямаш съвест!
СТЕФАН ПРОДЕВ: Днес, въвлечени в прения върху един законопроект, чиято същност е дълбоко тоталитарна, ние навлизаме в ада на парламентарния живот. Вече и най-невинната шега, произнесена от тази трибуна, ще звучи предизвикателно. Законопроектът за партийното имущество, предложен от водача на десницата, 55.2 господин Филип Димитров, ни хвърля в един бой, който ще изкопае пропаст между мнозинството и малцинството в днешния парламент...
РЕПЛИКА ОТ СДС: Няма да стане!
СТЕФАН ПРОДЕВ: Утре, след споровете и войнишкото "Ура!" от дясно, ние всички ще бъдем вече други...
РЕПЛИКА ОТ СДС: Правилно...
СТЕФАН ПРОДЕВ: Ще бъдем изпълнени с омерзение, което има опасност да ни разруши не само като човешка общност, но и като институция.
Изразявам тези страхове още в началото, за да подсетя най-десните защитници на законопроекта, получил вече прозвището Кенеди, че върху тях пада тежката отговорност. Съзнателно или не, те връщат България далеч назад в такива години, каквито бяха 1924, 1932, 1934, 1942 и 1947 г., когато едни други парламентаристи се опитваха да превърнат и превърнаха фактически Народното събрание в политически съд.
Историческите резултати от този съд са известни на всички. В този смисъл законопроектът на Филип Брадати... (Оживление и реакция на неодобрение сред народните представители от СДС), използувам шеговито популярен образ от средновековната историческа традиция... (Оживлението продължава) И аз имам брада, господа, господа... Независимо от своята юридическа санскритска фразеология, е един банален политически акт, който цели злепоставянето и парализирането на най-голямата обществена партия у нас.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Беше, беше...
СТЕФАН ПРОДЕВ: Въпреки нравствената патетика, с която някои оратори се опитват да го тълкуват, той е типична рожба на политическа ненавист и поради тази причина не излъчва нищо морално. Единственият му шанс е да остане в историята като пример на класово отмъщение, който тепърва ще оказва отрицателно въздействие върху нашите обществени нрави.
Във всички нормални държави имуществените дела, независимо от тяхната история и от тяхната същност са работа на съда...
РЕПЛИКА ОТ СДС: В Германия така ли беше?
СТЕФАН ПРОДЕВ: ... на онази независима трета власт, която стои над правителството и парламента.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Колко дела бяха заведени в Чехия? 55.3
СТЕФАН ПРОДЕВ: Всяко друго вмешателство в тях е противоконституционен произвол и води до открит политически или икономически тероризъм, господа.
По много стара наша традиция...
РЕПЛИКА ОТ СДС: Ограбихте България! Не ви е срам!
СТЕФАН ПРОДЕВ: Господа, политиците винаги са "яхали" българското правосъдие. Това става и днес. Един чисто юридически спор се отнема от ръцете на съда, след като му беше поверен, за да се превърне в политическа вендета. Това вече не е само удар срещу една партия, но съм дълбоко убеден, че е и удар срещу самата същност на демокрацията.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Срещу една котерия.
СТЕФАН ПРОДЕВ: Много преди 10 ноември моя милост се съпротивляваше срещу превръщането на бившата комунистическа партия в партия-държава. В много мои статии и есета, писани през 60-те, 70-те и 80-те години, тази моя съпротива е видима. Затова съдбата ми като гражданин и журналист бе много по-горчива от съдбата на някои господа в тази зала. Още тогава аз ненавиждах имуществената грандомания на тази партия, в която членувах.
Този класически белег на тоталитарната система ме отвращаваше. Ето защо веднага след падането на едноличния режим една от големите ми грижи бе бързото и справедливо решение на имуществения проблем. Редица статии във в. "Дума" и някои документи и протоколи могат да потвърдят тези мои позиции.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Защо не го решихте тогава?
СТЕФАН ПРОДЕВ: Казвам това не за да се хваля, а за да потвърдя тук, пред парламента, че като мен мислеха десетки хиляди социалисти и че под тяхно давление партията като цяло предприе съпки в това отношение.
Не е тайна, че още миналата година Българската социалистическа партия върна имущество за милиони левове...
РЕПЛИКА ОТ СДС: Колко?
СТЕФАН ПРОДЕВ: Не е тайна, че съвсем наскоро тя заяви още веднъж добрата си воля...
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (от място): Само заявявате, а нищо не връщате! 55.4
СТЕФАН ПРОДЕВ: ... и съвсем доброволно върна нови имоти на държавата. И най-вече не е тайна, и то именно за вас, че на предстоящия партиен конгрес...
РЕПЛИКА ОТ СДС: Няма да чакаме конгреса! Не ни трябват индулгенции!
СТЕФАН ПРОДЕВ: ... проблемът с имуществото щеше да бъде решен окончателно. Е, защо е тогава това бързане на тъмносиньото мнозинство, господа в парламента, сякаш социалистите се правят на слепи и на глухи?
РЕПЛИКА ОТ СДС: Две години имахте време да го решите този въпрос!
СТЕФАН ПРОДЕВ: Защо е този политически галоп? Убеден съм, че разумните и непредубедените граждани ще си отговорят много лесно на този лесен въпрос.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Ако има нови избори - ще си отговорят.
СТЕФАН ПРОДЕВ: За нашите противници имуществото е само повод за ново охулване на социализма, за нова непочтена атака срещу най-старата българска партия. 55.5
Тази партия им пречи! Те не могат да я преодолеят по нормален начин и затова превръщат парламента в политически съд. Излишно е да доказвам, че от това никой няма да спечели - нито държавата ще забогатее от конфискацията, нито пенсионерите ще получат някой лев повече, нито заплатите ще пораснат, нито стоките ще станат по-евтини. Отделни сини пропагандисти се опитват да правят подобни внушения, но това е нелепост. Единственият резултат от политическото насилие в парламента може да бъде сериозно нарушение на общественото спокойствие. Ето кое ме плаши, а не съдбата на една или друга партийна керемида.
Накря ще си позволя да засегна въпроса за съдбата на онова имущество, което е свързано предимно с идеите на БСП и произвежда интелектуален продукт. Тук материалните апетити на този или онзи отстъпват пред интересите на духовното. Според списъка, предложен към законопроекта от господин Димитров, конфискацията заплашва и маса огнища на българската култура.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Няма такъв списък!
СТЕФАН ПРОДЕВ: Това са издателства, издателски къщи, исторически музеи, библиотеки, научни институти. Ако политическата гилотина падне и върху тях, то тогава законопроектът ще се превърне в типичен нацистки закон, господа. (Викове на неодобрение от блока на СДС)
Тълпите вече горяха книги и вестници в центъра на София. Защо да не се заключат завинаги и някои врати?
Миналата година господин Христофор Събев благослови редакцията на вестник "Демокрация", като анатемоса на по-долния етаж редакцията на вестник "Дума". (Оживление в залата) Според логиката на законопроекта анатемата на черния йеромонах може да се осъществи с един полицай и с две лепенки, подписани от министър Костов. Може, но дано да не се стигне дотам, защото не само Господ, но и историята има памет. Аз вече съм работил в един забранен вестник. Името му беше "Литературни новини" и от личен опит знам, че в историята остават само имената на забранените вестници. Унищожението на "Литературни новини" бе един от най-тоталитарните актове в нашия културен живот.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Вече има 10 минути! Времето! Господин председател, времето! ВЙ/МД 56.1
СТЕФАН ПРОДЕВ: Ако днес някой се опита да унищожи "Дума" или "Вечерни новини", или "Земя", или други социалистически издания, трябва да отиде на улица "Секвоя" и да целуне ръка на г-н Тодор Живков. Независимо от цветовете тоталитаризмът си е тоталитаризъм! Казвам това неслучайно, защото в интервю пред в. "Зора" г-н Михаил Неделчев вече заплаши "Дума" с унищожение, а мене със затвор.
РЕПЛИКА: Ами ти си за затвор!
СТЕФАН ПРОДЕВ: Използувам случая, за да съобщя на господин Неделчев, че от вчера "Дума" има повече от 70 хиляди абоната. При такъв абонамент аз ще бъда най-веселият затворник в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Продев, с една минута вече надхвърлихте времето!
СТЕФАН ПРОДЕВ: Подобни заплахи срещу вестника се произнасят и от господин Александър Йорданов, и от господин Венцеслав Димитров, и от господин Георги Марков.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Глупости няма да слушаме! Този човек е виновен за онзиденшния случай!
СТЕФАН ПРОДЕВ: Тези мъже не само знаят да мразят, но и умеят да сочат с пръст, да викат: "Хванете тогоз!".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Продев...
РЕПЛИКИ: Те мразят гадовете като тебе! Времето ти изтече!
СТЕФАН ПРОДЕВ: Именно те и такива като тях стоят зад проекта на господин Филип Димитров и затова не очаквам никаква милост.
РЕПЛИКИ: Няма да има милост към тебе! С привилегии ли е този човек?
СТЕФАН ПРОДЕВ: Те и подобните им искат не само имуществото на БСП, но и гласа й, духовната й мощ и словото й. Те просто искат да я няма...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Продев, предупреждавам, че с две минути прехвърлихте времето.
СТЕФАН ПРОДЕВ: ... но едно е да искаш, друго е да можеш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля Ви, надхвърлихте времето. Моля Ви се, ако обичате, свършвайте! 56.2
СТЕФАН ПРОДЕВ: Зад партията на българския социализъм стоят милиони хора и в това е голямата надежда, че най-тежкият политически удар не ще сломи силата й. И без имущество духът, господа, по-жизнен от политическата... (Ръкопляскания от БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Момент! Ще давам думата. Първо думата има господин Илко Ескенази. След това господин Неделчев, а след това Георги Марков. Тримата. Отказвате ли се от реплика, господин Ескенази? Тогава остава да дам думата на господин Марков. Моля ви, тишина в залата.
ГЕОРГИ МАРКОВ: Уважаеми колеги! Венци, слушай да чуеш какво ще им кажа!
Репликата в рамките на две минути до господин Продев е следната. Абсолютно не е прав за това, което каза за пенсиите. Защото това не е въпрос, който зависи от Българската социалистическа партия. Ние ще дадем именно от приватизираното ваше имущество това на пенсионерите, което им се полага, а именно - увеличение на пенсиите. Това зависи от нас, защото ние сме повече и по-силни от вас! (Оживление в залата)
Второ. Господин Продев каза за съда. Господин Продев, съдът ще отнеме имуществото на Вашата дъщеря, която незаконно го получи и Вие много добре знаете това. Вашето имущество на партията ние ще ви го вземем и хич не ни е страх от вас и хич недейте да ни заплашвате, защото сме по-силни и ако трябва на улицата да ви плашим - свет ще ви се завие! Вие, общо взето, се изказахте като един средно образован човек, за което не се учудвам! (Бурно оживление в залата) (Стефан Продев се приближава към трибуната и иска думата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Продев, стойте! Моля Ви се. Господин Продев, за лично обяснение ще Ви дам думата в края на заседанието. Не Ви давам думата, господин Продев!
Господин Продев съобщава, че няма дъщеря, но аз за лично обяснение ще дам... (След думите на председателя в залата настъпва бурно оживление. От двете страни на залата - от страната на БСП и от страната на СДС се приближават по няколко депутати в спор помежду си. За да въдворят ред, към групата се приближават и квесторите) 56.3
Моля ви за тишина в залата!
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ: Господин председател!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Неделчев, изчакайте, за да въдворя тишина.
Моля ви! Моля ви! Квесторите да се намесят!
Моля ви, господа! Аз не знам какво става, но господинът...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Изгонете господина! Той е бивш милиционер!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Димитров, моля Ви, не ми давайте на мен ум.
Господинът народен представител, който се е облегнал там, Вие, Вие - да, господине, всеки път внасяте безредие в залата! Аз няма сега да Ви накажа. Не идвайте насам, господине! (Депутатът от БСП, за когото става дума, приближава към трибуната)
Не идвайте насам, господине! Ще Ви спра действително от три заседания! Моля Ви, не идвайте насам и се върнете на мястото си, господине! Вие тръгвате нататък...
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ: Няма ли квестори в тази сграда?! Какво значи това?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Върнете се на мястото, защото ще Ви изхвърля за три заседания! И сега отивате и се разправяте!
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Премянов, как се казва този ваш народен представител? Все пак той трябва да се представи. Как се казва? Как се казва, аз бих искал да знам името му! Моля Ви - безимен ли е?
Има още хора, които искат думата за реплики. Думата е на господин Неделчев и моля ви, действително, не правя в момента забележки защото още не сме го приели, но Вас - действително и миналия път Ви казах - Вие всеки път сте готов да налитате на бой. И тук, когато дойдохте, го направихте същото. Толкоз!
Моля ви, думата е на господин Неделчев. И тишина!
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател! Моята реплика ще бъде съвсем кратка. Тя е следната. Господин Продев говори за вестник "Дума" като за имущество на Българската комунис56.4 тическа, сега нарекла се социалистическа партия. Въпросът ми е следният: защо вестник "Дума" продължава да третира двата етажа, на които е разположена, като своя собственост и защо не плаща наем от толкова време за тези два етажа, в които е разположена, и в които, ако плаща според нормите, които плащат другите редакции, помещаващи се там, в. "Дума" доста много ще трябва да плаща за тези два етажа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Трети за реплика има думата господин Петров. Това е трета реплика. Госпожа Христова, мисля, че преди това прочетох текста за това, какво е реплика.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ: Казвам се Георги Петров. Член съм на Българския земеделски народен съюз "Никола Петков" и член на парламентарната група на СДС.
Уважаеми господин Продев, БКП подло излъга първите идеалисти. те или измряха за нея, или ги ликвидираха. След 9 септември 1944 г. тя унищожи над 30 хиляди човека и натика найбудните и силни хора в затворите и лагерите. Тя забрани БЗНС "Никола Петков", Демократическата, Радикалдемократическата и други партии. Тя ограби земеделеца до кости и го остави немилнедраг за цял живот. БКП забрани религията, замърси въздуха, отрови земята и е причината да умират децата. Тя окраде текезесетата, фабриките и заводите и стана богата партия с много милионери. БКП умъртви няколко поколения физически и духовно, като погази всички човешки права. Тя покръстваше 90-годишни старци тепърва да се казват от Осман на Иван или Драган.
Откъде произтичаше това арогантно самочувствие на червените узурпатори, с което сринаха психиката на едно поколение, и отговарям - преди всичко от тоталното господство на най-тираничната партия в човешката история, а именно - комунистическата, сега социалистическа. А сега вие роните крокодилски сълзи по вашето имущество. Обяснете на членската си маса, че техният членски внос не е стигал дори за заплатите на партийните дерибеи, камо ли за строеж на партийни домове. Смешен плач, господа! Ние ще ви вземем имуществото, а вие можете да се оплачете и на Ким Ир Сен, ако пожелаете. Това е положението! Ако искате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря. Минаха вече три реплики. Какво искате, госпожо? Приближете се, за да ми кажете 56.5 какво искате, защото реплика повече не може да правите, защото три реплики се направиха и аз прочетох какво значи да вземеш думата за реплика.
Госпожа Христова има да постави процедурен въпрос. 56.6
КЛАРА МАРИНОВА (към Александър Йорданов по отношение изказването на Георги Петров): Сашо, кой му го написа, да си вземе хонорара!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Има ли Стефан Продев висше образование?
КЛАРА МАРИНОВА (към Венцеслав Димитров): Ти му написа репликата?
МАРИАНА ХРИСТОВА: Колеги, тези от нас, които преди малко наблюдаваха малко по-спокойно обстановката, вероятно са се уверили, че така не може да се работи. Трябва да изчакаме доста изказвания, да ги слушаме. В тях има аргументи независимо дали сме съгласни с тях или не. Едва тогава, не по военна дисциплина, а по съвест да прогласуваме нещо, което може и да раздели нацията, а може и да увеличи състава на една партия неколкократно! (Смях и възгласи: "Хе-хе-хе!" в блока на СДС) По тази причина съвсем сериозно искам да поставя пред вас един процедурен проблем.
В началото на нашето заседание работихме по правилника и вече прогласувахме съобразно този правилник какво трябва да бъде парламентарното ни поведение в тази зала. Макар че правилникът все още не е публикуван, без спазване на тези норми, които вече сами прогласувахме, очевидно е, че работата в тази зала просто няма да върви.
И, господин председателю, имам една молба към Вас. В чл. 101 от проекта за правилник се казва, че "народните представители нямат право да прекъсват оратора или да извършват постъпки, които нарушават реда на заседанието". Това го имаше и във временните правила.
Аз Ви моля, влезте във Вашите функции. Аз Ви моля да не делите депутатите на сини и червени, стоящи отляво и отдясно. И тогава, когато всеки един от нас направи нещо, което е укоримо, нека Вие като председател обективно приложите просто правилника.
Моето искане да се изкажа днес пред вас по процедурен въпрос идва от голямото недоумение, което будят думите на господин Марков тук: "Ние ще ви вземем имуществото, пък свят ще ви се вие!" СлР/МД 57.1
Господин Марков, съгласно ал. 2 на чл. 104 това са оскърбителни думи и заплахи. И би било редно този председател да Ви направи бележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте, госпожа Христова, първо Вашият въпрос не беше процедурен. (Мариана Христова се връща към трибуната) Извинявайте, не Ви давам думата. Моля Ви се, изслушайте председателя. Вашият въпрос не беше процедурен. Вие практически изчетохте една лекция на председателя. Госпожа Христова, недейте се приближава, не Ви давам думата! Разберете! Просто въпросът Ви не беше процедурен. Вие много добре знаете, защото ако беше процедурен, трябваше да го подложим на гласуване.
Второ, това, че е отправена една нападка към една фракция в парламента, че ще й се вземе имуществото, това не е лична нападка, не е лична заплаха! Моля Ви се! Защото в самия закон пише, че ще й се отнеме имуществото. Така че, разберете същността. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на СДС) И друг път, моля Ви се, четете правилника.
(Мариана Христова се връща към трибуната)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вие имахте две минути.
МАРИАНА ХРИСТОВА: Моля Ви се, аз го направих, Вие се правите, че не ме разбирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не, аз не се правя, че не го разбирам. Имахте време, не можахте да го направите! Моля Ви се!
МАРИАНА ХРИСТОВА: Направих го и не можете да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля Ви, моля Ви се, заемете си мястото.
МАРИАНА ХРИСТОВА: Очевидно не е случайно това, че сте председател! Моето искане беше да се спазва положението в проекта за правилник. Нима не го разбирате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Капсъзов, Вие какво искате?
СВИЛЕН КАПСЪЗОВ: Реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Нямаме вече право на реплики. Направиха се три реплики. 57.2
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: По-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Следващият оратор е господин Велко Вълканов. (Шум в блока на СДС) Моля за тишина в залата!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Нали щяха да се редуват?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ще се редуват. Техният списък е много голям, ще дойде време.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Уважаеми колеги, съществува пункт в този законопроект...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не е ли кандидат за президент?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: ... по който ние всички, мисля, сме съгласни. Онова имущество на обществените организации и партии, посочени в закона, което надхвърля границите на необходимото за извършване на тяхната дейност, трябва да бъде върнато.
Може да се съжалява, че тези партии досега не успяха да уредят този въпрос и по този начин да ни избавят от тази мъчителна процедура. Но в предлагания законопроект има два пункта, с които не мога да се съглася.
Първият се отнася до основанията, на които се смята да се извърши конфискацията, а вторият - до формата, в която тази конфискация се смята да се извърши. Това не са маловажни, второстепенни въпроси. В една правова държава тези въпроси имат първостепенно значение. Всичко трябва да стане по реда, предписан от правото, още повече когато става дума за възстановяване, както се твърди, на справедливостта. Не може да се смята за нравствен този, който под предлог, че възстановява справедливост, сам извършва несправедливост.
Да развия своите основания. Първо, не съм съгласен, че всичко придобито от тези организации през посочения период, е незаконно. Има имущество, придобито преди установяване на бюрократично-тоталитарната система. И това имущество е очевидно законно придобито.
Второ, дори и имуществата, придобити и при действието на тази отречена вече система, не всеки път е придобивано по незаконен начин.
Днес бях помолен от един български гражданин, когато той ме посети в Комитета по правата на човека, да ви покажа тези квитанции, билети, купони, марки (държи ги в ръка), които 57.3 той е получил срещу сумите, които е платил за построяване на Партийния дом. Това са за около 15 000 лв. по стойността, която са имали тогава.
По-нататък бих искал да посоча, че дори и онова имущество, което е получено от държавата, не може да се смята на самото това основание, че е незаконно придобито. Вие самите знаете, че в много държави партиите, обществените организации биват субсидирани от държавата. Пред мен е например немският закон за политическите партии от 1984 г. ...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Там забраниха комунистическата партия.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: ... И тук можем да разберем, че партиите получават субсидии при извършването на определена своя дейност предимно и преди всичко при предизборната кампания.
Нашият собствен Закон за политическите партии в чл. 17, ал. 1, т. 4 изрично предвижда, че партиите могат да получават субсидии от държавата. Следователно фактът, че една партия, една организация е получавала субсидии, още сам по себе си не е осъдителен.
Вярно е, че тук става дума вече за размера на субсидиите, дали размерът не е толкова голям, че той да води до една отрицателна оценка. Но бих искал да отбележа, че съществува известна зависимост между функции и размер на получаване на субсидии.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Какви функции?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Ще кажа какви функции. Ние би трябвало да се ситуираме в онова време, когато действуваше системата, и от нейна гледна точка да видим как са стояли нещата. При действието на старата Конституция обществените организации извършваха държавни дейности. Това беше закрепено в чл. 10, ал. 3 от Конституцията, която беше отменена.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Чл. 1.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Не, ще кажа за чл. 1. Вие грешите. Ще кажа и за чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, не прекъсвайте оратора.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Ще кажа за член първи. Аз говоря за чл. 10, ал. 3 от тази Конституция: "Обществените организации 57.4 изпълняват и предоставените им с тяхно съгласие държавни дейности."
Искам да кажа на някои хора, които не са добре осведомени, че тук става дума за една философия, която тогава беше силно застъпена и развита и в теорията, и в практиката. Става дума за т.нар. държавно-обществено начало, когато някои обществени организации поемаха функции от държавата и вършеха дейности, които бяха от полза за цялото общество... (Шум в блока на СДС: "Ах!")
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Е, голямата полза.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: ... в реализация. Не, това е по теория, пък друг е въпросът, доколко това са успявали да го направят. Но това е теоретическото положение. Вие знаете това. И в реализацията на това правно положение идва вече чл. 78 от Конституцията, т. 10, която постановява, че "Народното събрание при съгласие на обществените организации може да им предостави извършването на определени държавни дейности".
И сега искам да ви кажа, че много обществени организации наистина извършваха огромна по съдържанието си държавна дейност. Например профсъюзите въз основа на Кодекса на труда, нормативен акт, приет от Народното събрание, се грижеха за социалното осигуряване.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Е, как се грижеха...
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Те извършваха всичко необходимо, свързано с охраната на труда, почивното дело и редица други още функции.
Отечественият съюз, тогава Отечественият фронт, също извършваше огромни...
ГЛАС ОТ БЛОКА НА СДС: Събираше яйца!
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Да, аз не бих отминал този въпрос, защото вие сигурно сте яли от тези яйца. (Смях в блока на СДС) Отечественият фронт извършваше огромна правозащитна дейност. Той се занимаваше например... Той координираше дейността на другарските съдилища. (Александър Праматарски: "Браво!" Ръкопляскания в блока на СДС) Вашето обаждане показва вашето невежество, господа! Защото аз съм бил председател на другарския съд и зная... Зная!... (Смях и ръкопляскания в блока на СДС) И зная чудесно! 57.5 Да! Аз не се срамувах от тази дейност, когато ходех вечер от къща на къща да оправям обществените отношения! (Смях и ръкопляскания в блока на СДС и възгласи: "Браво!" Смях) Да, Отечественият фронт извършваше и огромна стопанска дейнсот. Вижте ги, господин председателю, вижте ги, колко са образовани, Вашите съпартийци!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте, това вече е обида.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Кое е обида?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това е обида.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Добре, предупредете ме! (Смях в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не, няма да Ви предупредя. Аз, както виждате, когато се обажда някой и Ви прекъсва, аз въдворявам ред.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Но непрекъснато пречат да се изрази отношение! Моля Ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Смехът е позволен.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Бих искал да посоча още една много съществена функция на обществените организации. Много обществени организации имаха активно участие в нормотворческата дейност на нашата държава. Някои организации като Националният съвет на Отечествения фронт, Централният съвет на БПС, Управителният съвет на ЦКС, Централният комитет на ДКМС имаха правото на законодателна инициатива съгласно чл. 80 от Конституцията.
Тази законодателна инициатива е била използувана сравнително често. Централният съвет на БПС - 3 пъти, Националният съвет на Отечествения фронт - 4 пъти, Управителният съвет на ЦКС - 2 пъти и т.н.
Освен това тези организации са участвували в издаването на редица нормативни актове на Министерския съвет. Например Централният съвет на БПС е участвувал в издаването на 31 постановления на Министерския съвет, Националният съвет - в издаването на шест постановления и т.н.

БПС -Български професионални съюзи
ЦКС - Централен кооперативен съюз
ДКМС - Димитровски комунистически младежки съюз 57.6
Особен статут имаха в тази система на държавния апарат и двете единствени партии тогава - БКП и БЗНС. Сега ще спомена именно този чл. 1, който ви вълнува и който аз предлагах още преди 10 ноември да се отмени. (Шум в блока на СДС) Тези две партии бяха всъщност етаж от системата на държавния апарат и заедно с другите обществени организации извършваха стопанска дейност, културна дейност и пр. В техните структури имаше отдели за стопанска дейност и т.н. 57.7 Бих искал специално да отбележа, че всички тези организации поотделно и съвместно бяха инициатори и организатори на една огромна, нестандартна стопанска дейност с твърде полезен за цялата страна ефект. Имам в случая предвид бригадирското движение, в резултат на което бяха построени множество наистина национални обекти - линията Ловеч - Троян, Перник - Волуяк, язовир "Росица" и много други. Това са строежи, които възлизат на милиарди левове. Тази стопанска дейност беше изцяло на доброволни начала, беше безвъзмездна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Вълканов, времето Ви изтича.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Искам да спра Вашето внимание съвсем накратко още за формата... (Прескачам твърде много, защото просто няма време), но искам да се спра на формата, позволете ми, господин председателю.
Искам да кажа - има два начина на решение на този проблем. Ако ние третираме проблема като проблем на конкретни организации, ние трябва да препратим въпроса към съда. Ако ние запазим тази форма, която сега ни е предоставена на вниманието, това ще бъде всъщност по своята природа един съдебен акт. Вземете диспозитива на проекта и вие ще видите, че той по нищо не се различава от диспозитива на едно съдебно решение. Конфискува се имуществото на точно определена организация.
Ако ние искаме да действуваме като законодатели и да решим въпроса нормативно - тогава трябва да постъпим по друг начин. Да кажем, че имуществата на тези организации или организациите изобщо, което надхвърля необходимите граници, се връща на държавата. В този случай това вече би било правна норма, а не конкретно решение, не елемент от една съдебна процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Вълканов, моля, привършвайте вече, защото вече 2 минути надхвърляте определеното време.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Много съжалявам, господин председателю. Аз, както виждате, навеждам правни доводи. Може тези доводи да не се харесват на някого - те са чисто правни и аз се надявах, че поне колегите юристи от дясната страна ще проявят внимание.
В заключение, аз повтарям отново, че намирам за правилно това имущество да се върне, но не бива да нарушаваме правните принципи, защото нарушението на правните принципи утре ще се НЧ/ВР 58.1 върне с друг ефект върху самите нас с много по-голяма сила, с много по-неприятно действие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: За реплика има думата господин Сталийски.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ: Уважаеми господин прдседателю, уважаеми дами и господа народни представители! Нещата са много прости. Разберете, че това не е конфискация. Конфискацията е уредена в закона, в чл. 34, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите или чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наказателния кодекс.
Какво по същество представлява законопроектът? Това са нищожни сделки, които по реда на чл. 26 от Закона за задълженията и договорите няма нужда да бъдат прогласувани на друго място освен тук. Защото вие получавахте в продължение на толкова години пари, средства, имущество от гърба на вашите деди, вашите бащи и от вас самите. Заради Комунистическата партия!
Както много пъти съм казвал - "Болшевиките душа дават. Пари и власт - никога!" Запомнете го, господа! Това не е един репресивен закон, това не е конфискация. Това е един закон и справедливост. Защото за болшевиките справедливостта е да се запази имуществото.
Гласувайте за този закон, защото ще отворите очите и на тези, които са слепи. (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Думата за реплика има господин Ганев.
ЙОРДАН ГАНЕВ: Уважаеми госпожи и господа! Аз искам да възразя и да репликирам господин Велко Вълканов с един пункт. Той каза за Отечествения фронт, че е имал правозащитни функции. А спомняте ли си, господин Вълканов, за всичките тези ОФ-бележки, които трябваше да се издават? Без които човек не можеше да се запише в университета? Нека да попитаме всички тези, които не можаха да следват - способни български деца, които не можаха да следват, защото не получиха бележки - дали сте ги защитили правно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Думата има господин Семерджиев.
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: Много съм благодарен на господин Вълканов, че той напомни как Българската комунистическа партия се беше сраснала с държавата. Той напомни как тази партия наистина беше собственик на цялата държава. И ни прочете съответните членове на бившата Конституция. 58.2
И аз си задавам един такъв въпрос - всички ние знаем, когато един собственик фалира, какво става с неговата собственост. След като той не може да плати, то тази собственост му се отнема.
И аз моля уважаемите депутати от лявата страна, когато излизат да защитават своята собственост, нека защитят 12-те милиарда долара дълг на държавата, който те и тяхната партия натрупаха. И те са длъжни да ги изплатят, защото в една нормална държава, а ние ще станем такава и ние вече ставаме, който пие и яде, той плаща. А вие имате да плащате, господа!
И още един малък въпрос - тук непрекъснато се спекулира, че даденият проблем трябва да бъде решен в съда. Аз питам, миналата година - притежавам документ от 13 ноември 1990 г., подписан от заместник-председателя на Висшия партиен съвет на БСП, който дава разяснение какви сделки и прехвърляния са направени с имущества на общините в София, с партийните имущества. И в заключение казва следното (цитирам): "Разбира се, всичко това са предварителни стъпки. Цялостното решаване на въпроса за имуществото на БСП ще се реши от Народното събрание. Вярвам, по достоен и справедлив начин".
Аз питам - кога си сменихте мисленето? Когато искаха да ви съдят, вие искахте Народно събрание. Сега, когато сте в Народното събрание - искате да ви съдят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Думата има господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Пред вас се поставя за разглеждане един закъснял закон, един закон, който в други страни много по-отдавна беше поставен и нещата бяха много по-радикално решени.
Законопроектът, който представя Съюзът на демократичните сили, както вече се каза в репликите, които се направиха от народните представители на СДС, не е репресивен закон, затова защото той не конфискува цялото имущество на Българската комунистическа партия и нейните сателитни организации, които сега като правоприемници носят различни имена, а се взима в полза на държавата само онова, което е притежавала тази партия до 9 септември 1944 г. И то след като се връща имуществото, което е било отнето 58.3 в 1934 г. от правителството на Кимон Георгиев, при което се конфискуваха имуществата на всички политически партии.
Не е безинтересно да се знае, че с този закон, с който се върна имуществото на Комунистическата партия, по времето, когато тя управляваше България, не се върна имуществото на една друга демократическа партия, която носеше името демократическа. Защо? Затова защото управляващата Комунистическа партия преценяваше на кого трябва и на кого не трябва да се върне имуществото.
Желая да обърна вниманието ви на поверителното постановление на Министерския съвет # 360 от 21 януари 1950 г., което постановява връщането на съответното имущество, в което, след като се казва, че се връща онова, което е взето през 1934 г., има дословното отбелязване, че срещу тези имоти - един път се връщат имотите, а втори път да се заплати на Българската комунистическа партия сумата от 235 938 000 лева. 58.4 Следователно съпоставянето на закона с това постановление показва, че Комунистическата партия е получила не само онова, което е имала в 1934 г., а всичко, каквото е пожелала да има.
Законопроектът изключва възражението, че било събрано от членския внос това, което е построено. Тези тук разписки, които ни се посочиха, бих привлякъл вниманието на нашите колеги юристи от тази страна на залата (сочи лявата страна на залата), които познават съдебната практика, на една константна юриспруденция, която не признаваше като дарения, които се привнасят при завещания, при наследяване онова, което е давано в онези години на Комунистическата партия. Защото дори съдът от 70-те години, в които постанови тези решения, казваше, че това са принудителни изземвания, а не са дарения. Всеки практикуващ юрист, който е работил гражданско и наследствено право, може лесно да направи справката в сборниците за тези решения, които са публикувани.
Каква е разликата с иска, който е предявен от министъра на финансите? Министърът на финансите ще доказва онова, което държавата е давала и което е дадено незаконно по пътя на казаното и от колегата Сталийски във връзка с даденото без основание.
Този процес ще продължи и след гласуването на настоящия закон. И там вече, по пътя на състезанието, ще трябва да се види дали тази партия не е похарчила за своята издръжка повече, отколкото е онова имущество, което днес се предлага да бъде върнато на държавата.
Искам да спра вниманието ви на два въпроса, които са особено важни. Това е раздаването на имущества на фирми на разни организации и на физически лица, от които в страната и в чужбина днес е мъчно да се знае къде се намира това имущество.
Нашите избиратели ни питат: как ще приберете това, което е вън от България? Текстовете, които предвиждат декларация, позволяват министърът на финансите да попита всеки, когото подобира, че знае къде се намира партийно имущество, къде е това имущество и на кого то е предадено.
Ръководителите на всяка организация, у която има партийно имущество (аз казвам "партийно" общо, това значи имущество на сателитните организации), в краткия срок, който е посочен, са длъжни да обявят, че имат такова имущество. Всички онези, които СД/ВР 59.1 са получили такова имущество и не го декларират или дадат невярна декларация, ще носят наказателна отговорност.
Аз мисля, че това създава реални гаранции, тъй като не е тайна, че Съюзът на демократичните сили, който днес управлява България, разполага с немалко сведения за прехвърлено такова имущество. И запитаният, който не знае дали Съюзът на демократичните сили има или няма сведенията, за които е питан, вероятно ще предпочете да каже истината, отколкото да извърши престъпление, което по изменението на Наказателния кодекс, което се предлага, представлява тежко престъпление, престъпление, което се наказва с лишаване от свобода от 5 до 10 години. А това означава дори възможност за отнемане на депутатски имунитет.
Ако Съюзът на демократичните сили предлага да бъде гласуван този законопроект, това го прави не да санкционира тази партия, която може по много пътища и при много основания да бъде санкционирана.
Тогава, когато се говори за Отечествения фронт, за онова, което е станало в годините до 9 септември и в годините веднага след 9 септември 1944 г., не трябва да се забравя, че правителствата от онова време се бореха срещу една организация, която си служеше с терористични средства, със средства, които бяха извън закона. (Ръкопляскания от блока на СДС и на ДПС)
Затова нека да не ни изненадват обстоятелствата, че имущество на тази партия е било конфискувано навремето и нека сега се оцени жестът на Съюза на демократичните сили, че е готов да върне това имущество, което самата партия си взе отново в 1946 г.
Заедно с това няма никакво опасение, че тя ще престане да действува, ако наистина има желание да бъде една парламентарна партия. Съюзът на демократичните сили и партиите, които сега го съставляват, не притежават никакво недвижимо имущество. Демократическата партия, на която съм член, не разполага със средства за издаване на ежедневник, но въпреки това, за наша чест, така, както 24-тото Народно събрание - последното свободно Народно събрание в България, беше председателствувано от демократа Стойчо Мушанов, та сега и сега следващото след войната и събитията свободно Народно събрание е председателствувано от лидера на същата Демократическа партия господин Стефан Савов (ръкопляска59.2 ния от блока на СДС и ДПС), която не разполага с никакви средства, и вестникът на която се списваше доста месеци с пари, които ние събирахме помежду си.
Ако Съюзът на демократичните сили настоява за бързото гласуване на този законопроект, то е защото нашите избиратели ни питат: кажете с какво ще се подобри нашето състояние, когато вие поемете управлението на властта? Защото ние сме в разруха. Защото ние сме бедни. Онова, което ще бъде взето като имущество на Българската комунистическа партия и сателитните организации, Съюзът на демократичните сили в закони, които е подготвил и които ще ви предложи за гласуване в следващите дни, ще даде като осигуряване на социален минимум на тези, които днес страдат, като увеличаване на пенсиите и като създаване на икономически предпоставки, при които да възтържествува справедливостта. (Ръкопляскания от блока на СДС и ДПС) А справедливостта, уважаеми господа народни представители, е основният извор на правото. И ако правото се създава тук, в Народното събрание, нека справедливостта да бъде тези здрави основи, върху които ще се изгради една благоденствуваща България. (Възгласи от мнозинството: "Браво!", народните представители от блока на СДС и ДПС стават прави, ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля за внимание в залата!
Господин Орсов неведнъж е участвувал с успех в дебатите по правилника. Господин Орсов, репликата е кратко възражение по съществото на приключило изказване. На 54-тата секунда Вие ми донесохте една бележка, с която искате думата за реплика на господин Гоцев. Аз поначало не би трябвало да Ви дам думата, но тъй като живеем в ерата на екстрасенсите и полтъргайстите и аз виждам, че Вие четете мислите на господин Гоцев и всичко, което ще каже, и тъй като знам, че явно имате пророческа дарба, моля заемете мястото. Но след като винаги сте говорили за правилника, разберете какво е реплика. (Шум в залата, ръкопляскания от мнозинството) На 54-тата секунда писмено, господин Орсов!
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Може ли да започна, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Да, имате думата.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Аз Ви благодаря за доброто благоразположение към мен. Нямаше нужда да чакам края на изказването на господин 59.3 Васил Гоцев, защото на мен ми е пределно ясно какво ще каже той. (Весело оживление в блока на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Орсов, приключило! Тогава ще Ви взема думата, щом Вие пак твърдите. Изрично гласувахме: "на приключило"! Моля Ви се!
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Добре. Може ли да продължа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вие може, разбира се, но придържайте се към правилата!
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Ще се придържам към правилата и ще започна с репликата си по отношение на изказването на господин Гоцев.
Сега ние разглеждаме един законопроект, който беше внесен от председателя на Националния координационен съвет на СДС и министър-председател на Република България другарят, извинете, господин Филип Димитров. И аз не се учудвам, че законът има такова съдържание, с каквото беше внесен от господин Филип Димитров, защото знам, че един от неговите автори е господин Васил Гоцев - първи лакей на един от главните крепители на тоталитарната система в страната - академик Ярослав Радев, и самият той важно оръдие в укрепването и поддържането на тази система. Бившият доцент от Юридическия факултет господин Васил Гоцев друго не знае, освен да пише тоталитарни закони. (Шум в залата, гласове: "Това не е реплика!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Орсов, това не е реплика по същество! Ще Ви отнема думата, ако Вие не правите реплика по същество!
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Може ли да продължа, за да чуете...?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не, не може да продължите, ако не правите реплика по същество. Ще Ви отнема думата, ако не правите реплика по същество. Ще Ви отнема думата, ако не правите реплика по същество.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Господин Савов, Вие не знаете какво ще кажа докрая, нали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля Ви, много съм ясен и много съм точен, така, както Вие обичате да говорите за правилника. Правете реплика по същество. (Шум в залата)
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Да, продължавам нататък. И понеже Вие не знаете как ще продължа нататък, аз правя възражения и по 59.4 същество на изказването на господин Гоцев. Той подчерта, че СДС и неговата партия работи без недвижимо имущество. Но в замяна на това той забрави да каже, че СДС и неговата партия получават богати субсидии от чуждестранните посолства, което също е в нарушение на закона. (Шум в залата, реплики) И още нещо, той забрави да призове българските граждани утре сутринта или в следващия понеделник, когато влезе в сила този закон, който днес обсъждаме, да се наредят на опашка пред координационните съвети на СДС, за да си получат порцията тухли от партийния дом, с която може би ще се нахранят и ще увеличат пенсиите си. И понеже той забрави да го направи, аз ще ги призова: след гласуването на този законопроект нека те се наредят на опашка пред координационните съвети на СДС, за да подобрят своето благосъстояние. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Орсов, времето Ви изтече. Моля за тишина в залата.
Има думата госпожа Тачева. 59.5 НАТАША ТАЧЕВА: Господин председател, моята реплика е по повод на изказването на господин Гоцев, в което се съдържаха немалко изрази, говорещи за популистки ефект и евтина спекулация за колосалното имущество, заграбено от народа. За малките лъжи и търсения с тях голям политически ефект. За това как с конфискуваното имущество на БСП ще бъде погасен външният дълг на страната ни, ще бъдат решени редица социални проблеми и неотложни нужди на населението. Дали действително е така, колеги, или истината е тази, която господин Александър Йорданов, с присъщата му откровеност, сподели от екрана на Българска телевизия: "обещанието, дадено на електората на СДС в предизборната кампания". Аз поставям под съмнение социалния мотив, който се съдържаше в изказването на господин Гоцев, защото същата тази политическа сила е тази, която и до момента не вижда и не признава решенията на Българската социалистическа партия да се раздели с имуществото, което е придобито с държавни средства и което не е необходимо за осъществяване на дейността й.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (от място): Защо не го върнете?
НАТАША ТАЧЕВА: Господа, аз съм на микрофона, при това съм гръмогласна, ще ви надвикам.
И не само това, но не вижда и не признава, че в редица населени места това вече е факт. И докато БСП се разделяше и предоставяше имущество, на СДС се предоставяше такова. И временните изпълнителни комитети на общините, където много добре знаем какво беше съотношението на силите, го предоставяше безвъзмездно. Новото правителство от декември месец действува по същия начин.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Така ще е вече.
НАТАША ТАЧЕВА: Бих желала да зная по какъв начин е предоставена сградата на бул. "Дондуков" 39 с решение от 4 декември.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Тачева, времето Ви изтече.
НАТАША ТАЧЕВА: Аз ще привърша. С риск да предизвикам отново гнева на господин председателя и да стана прицел на неговите гневни обяснение, ще ви кажа, че моето морално право да претендирам наравно с вашите претенции за изплащане на обезщетения за изгорени партизански и яташки къщи и връщане на наградите, получени за партизанските глави, и внасянето им в държавния бюджет, ББ/ВР 60.1 господа, може би с тях ще можете да повишите пенсиите на нашите действително социално слаби пенсионери, но не и с тези обещания, които, търсейки единствено и само популисткия ефект, правите тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожица Дърева има думата.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА: Господин Гоцев, Вие правилно казвахте, че през 1924 г. партията е била забранена, тъй като по тогавашните закони тя си е служела със средства извън закона. По кой закон, господин Гоцев? По Закона за защита на държавата. Да Ви обяснявам ли как е бил приеман този закон в същата тази зала?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ти откъде знаеш?
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА: Чета, Венци, чета!
През 1946 г., господин Гоцев, наистина е било върнато имуществото на партията, но Вие забравихте да кажете как се нарича този закон. Това е закон за връщането на имуществата на противофашистките партии, господин Гоцев.
И последното, което искам да кажа, защото, пардон, пак щях да кажа другарите, господата отдясно май не чуха въпроса на колежката, която говореше преди малко. Много бих искала, господа, да получа един списък с всички тези сгради, които вие сте получили безвъзмездно, и също така ме интересува какъв номер носи разпореждането на новото правителство на господин Филип Димитров за сградата на бул. "Дондуков" 39.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не е крадено от държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Стоянов за процедурно предложение.
МИЛЕН СТОЯНОВ: От всичко чуто досега, дами и господа, установих, че действително могат да бъдат дадени много аргументи за и против. Убеден съм, че още повече могат да бъдат дадени.
Поради това предлагам да бъде съкратено времето за изказване на 5 минути, за да имаме още по-голямо разнообразие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Направено е процедурно предложение.
Господин Премянов ще изкаже противно становище.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние се опитваме по някакъв начин да съдействуваме с общи усилия на останалите ръководства на парламентарните групи да създаваме определен ред и улесняваме работата на Народното 60.2 събрание, да му създаваме благоприятен имидж, организираност и управленски ред. Това направихме и днес в Народното събрание, когато представителят на ръководството на парламентарната група на Съюза на демократичните сили най-отговорно заяви: "Ние разбираме, че е демократично. Всички, които имат думата по този въпрос от всички страни, да се произнесат по него". Този въпрос беше предхождан от една сериозна пропагандистка кампания, манипулации и тем подобни. Нека тук, ако вие държите на морала и на авторитета на Съюза на демократичните сили, да чуем истината действително по този въпрос, за да докажете своята теза или да дадете възможност тя да бъде опровергана.
Тъй като ние смятаме, че вие се страхувате от истината, както нееднократно го казахте това, и това ви е много неудобно като Съюз на демократичните сили и съюз с Движението за права и свободи, аз разбирам, че с механично гласуване можете да наложите волята. Аз ви призовавам да бъдете истински демократи, да чуете мнението на един перфектен специалист като господин Школагерски, това е моя оценка, мисля, че господин Гоцев не може да го опровергае. И тогава наистина можем да обсъдим въпроса дали е уместно, дали е демократично, дали е морално при условията на гласност, който е принцип на демокрацията, да прекратим тази дискусия. Ако сте демократи и аз твърдя, че ако сте демократи, трябва да държите на гласността и прозрачността, не поддържайте предложението, което беше направено от господин Йорданов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Йорданов, за момент. Смисълът на господин Премянов беше да не намалим регламента.
Имаме едно процедурно предложение, направено от господин Милен Стоянов, който предлага регламентът да се намали на 5 минути.
Господин Премянов възразява.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (от място): Да, против намаляването на регламента съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Димитров, мисля, че знам правилника, показал съм го. (Председателят се обръща към господин Венцеслав Димитров, който подхвърля реплика от място, която не се чува) Няма смисъл да ми подсказвате.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, Вие знаете, че понякога в залата не се чува добре и това, което 60.3 чух от господин Премянов, беше, че аз съм казал, че в тази зала трябва да се дискутира достатъчно пълно и цялостно този въпрос, защото наистина е изключително важен.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (от място): Ставаше дума за госпожица Златка Русева.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Само че аз, доколкото си спомням и не ме лъже паметта, казах, че този въпрос ще се дискутира днес и днес ще се гласува на първо четене законът. В този смисъл искам да кажа, че е добре да се изкажат още депутати и нека наистина да имат тези 10 минути, за да могат да се изкажат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Стоянов, Вие поддържате ли Вашето предложение за регламен от 5 минути?
МИЛЕН СТОЯНОВ (от място): След като желанието на Народното събрание е да слуша по-дълги изказвания, отказвам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, господин Стоянов. Имате думата, господин Школагерски. 60.4 ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа! Няма да скрия, че това е най-тежкият миг в живота ми. Независимо от тридесетте години, които съм отдал (а моите колеги, които са в тази зала, биха го потвърдили) в защита на хората, без да изневеря никога и по никакъв повод, пред мен е трудно не за това, че аз ще направя незаслужена защита, а имам смущението дали ще ме изслушате. Затова ви моля, слушайте внимателно какво искам да ви кажа.
Не заставам на тази трибуна да защитавам имуществото, което е придобито по времето на тоталитарния режим. Не заставам да защитавам онова имущество по вид, до което никога не съм се докосвал, нито са се докосвали моите другари, които седят от лявата страна. (Оживление сред народните представители от СДС)
Това имущество беше ползувано от други и определено за други цели и затова в никакъв случай това имущество не подлежи на защита и не го защитавам. Това е моята позиция, господин Йорданов...
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (от място): А Луканов, Лилов, Нора Ананиева?
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Първият въпрос, на който бих желал да се спра, е следният: господа, вие знаете историята на този закон много добре. Той беше внесен от моя колега, към когото, ще ви кажа истината, не изпитваме лоши чувства един към друг въпреки политическите ни различия - господин Филип Димитров, като мой колега - и той беше внесен със заглавието "Закон за връщане на отнетото от държавата имущество" и се изреждаха адресатите на закона.
При първото обсъждане, което ние направихме в Законодателната комисия, групата се акцентира (няма да скрия от моя страна) на основанието... това е така нареченото "отнето от държавата имущество", това е основанието за връщането.
Още тогава ние, четиримата или петимата, които работихме, видяхме това и затова се стигна до внасянето и промяната, за да се внесе този законопроект, който сега е пред нас и обсъждаме. Смути ме следното: в този закон той пише така, че е закон за имуществото на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС и еди-кои си (там са изредени, вие ги знаете добре). На таблото пред вас пише "Закон за връщане на отнетото имущество". Затова в интерес на юридическата точност ДП/ВР 61.1 обръщам вниманието на вносителя на този закон, че неговото заглавие не съответствува с основанието, което е прокарано в закона. Разбира се, може да остане и това заглавие, това е без значение, но ние говорим за една юридическа перфектност. Няма нищо страшно и аз не бих се противопоставил, ако в заглавието на закона намери място основанието "Закон за връщане на отнето имущество" от еди-кой си и как си.
Замислете се, но ми се струва, че ако тук беше колегата Филип Димитров, той би ме разбрал добре, защото един закон с това заглавие - "Закон за имуществото..." би означавало да има структура - какво е имуществото на тези организации, как може да се придобива, как може да се разпорежда с него. Целта на закона е справедливостта. Напишете я в заглавието, господа. Никой няма да ви се сърди.
Вторият въпрос, по който искам да спра вниманието (виждам, че времето лудо тече)...
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Ще напишем "Закон за справедливото връщане..."
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре, добре, напишете го, чудесно, нека да го има. Разбира се, няма да претендирам, ще движа малко по-бързичко нещата.
В този, втория законопроект, както чухте моя колега Гоцев, този принцип и това основание, по което се отнема имуществото, също е възпроизведено. Затова не се отнема цялото имущество, а се отнема имуществото, от което се изважда онова, което са получили като компенсация горните организации за конфискуваните им имоти от 1934 г.
Правя конкретно предложение и ние направихме това в законодателната комисия, но то беше в края на обсъждането и бе направено от Пламен Вълканов (и то съвсем точно) - да се посочи, не да се връщаме към конфискацията от 1934 г., а да се посочи, че това е имуществото, което е върнато със закон. То не е получено от държавата. Следователно то е вън от критерия.
В това отношение ние сме предложили редакционни промени. Те бяха приети, но не са намерили място. С този разграничителен критерий искам да ви поставя още един въпрос. Господа, ако трябва да бъдем точни, защото сме законодатели, смятате ли, че както е посочено в ал. 2, с цялото имущество до датата на влизане в сила на този закон. 61.2
Извинете, вие добре знаете, че след 10 ноември не са се получавали и не са се отнемали пари от държавата. Ако има такова отнето - да се върне, но щом няма отнето, нека да проведем принципа докрай. В тази насока също сме направили съответната редакционна бележка, която ще връча на господин Савов.
В следващия момент искам да спра вниманието ви на един много интересен въпрос, който беше третиран и в тази зала. Много хора говорят за имущество, изнесено зад граница. Много хора говорят, че Българската комунистическа партия по различни начини е изнесла милиарди. Вие какво смятате, че ние ще застанем да защитаваме тези милиарди? Ама тези милиарди, както са взети от вас, господа, са взети от мен, взети са и от всички останали. Този, който ги е взел, да отговаря. Затова ние, смятайки, че подобряваме редакцията на този закон, предлагаме след чл. 1 да бъде включен веднага чл. 2 със следното съдържание: "Цялото имущество на партиите и организациите по чл. 1, ал. 1, което се намира извън пределите на страната, по силата на този закон се обявява за държавно". Ето основанието, по което от мен и от моите другари ще намерите съдействие за осъществяването на това, защото едва ли някой би се съмнявал, че ако някой някога е изнесъл нещо, то ще бъде в полза било на партията, в която членувам аз, било на вас, или на цялата държава. В тази насока ние ви предлагаме текстуално съдействие с нов текст.
Дотук говоря 8 м. и 5 сек. Бих желал много неща още да ви кажа, но нека да отидем на третия главен проблем.
Вярно е, че всеки от колегите, с които ние обсъждахме този закон в Законодателната комисия, а чувам и сега в отделни изказвания разума, че това не е репресивен закон. Той цели възмездяването на нещо, което е получено. Добре. Обръщам ви внимание на един въпрос. Съжалявам за трактовката на моя колега Гоцев за иска, но обръщам вниманието ви върху следното: искът тече на друго основание. Колегата Гоцев е прав. Той тече на основанието на неоснователно обогатяване. Така. Вие отнемате и, бих казал, с наше съдействие, както ви показваме, онова имущество, което е придобито по времето на тоталитаризма. Добре. Дотук сме начисто.
Остава едно значително малко имущество, което е по закона от 1946 г. Остава възможността за членския внос, който, връщам 61.3 се пак, след влизането на този закон в сила, ми се струва, че той трябва да бъде коригиран в този момент.
Оттук нататък остава един иск, който е иск за над милиард и 300 милиона лева. Преценете реално, като здравомислещи хора, какво значи това. Това значи, че за десетки години за в бъдеще, най-напред не могат да постъпят пари от членски внос и дарения, защото те моментално ще отидат за погасяване на задължения. Това - първо. 61.4
Второ, онова имущество, което вие ще оставите на основание на Закона от 1946 г., следва веднага да бъде иззето за погасяване на това задължение, за което би се представил иск.
При това положение аз ви поставям въпроса така: вярно е, че при първото обсъждане на закона в нашата работна група беше това, че той отнема цялото имущество и забранява с отворения списък за в бъдеще да постъпва имущество в какъвто и да е вид в БСП. Ами с новия закон и с иска се стига до същия резултат. Следователно с гласуването на този закон и с висящия иск несъмнено се постига целта да се отнемат каквито и да са материални условия за съществуването на тази партия. Аз мисля, че вие не целите това, господа. Вие целите изравняване, както самите вие казвате, и което се постига, и затова ние, обсъждайки с моя колега Вълканов, ви предлагаме и такъв текст, в който се казва така: че "след влизането в сила на настоящия закон по отношение на партиите, организациите по чл. 1, ал. 1", текстуално решение, наймалко нми прилича да защитавам други, "се считат погасени и заведените дела се прекратяват". Разбирам каква реакция може да има, но помислете, защото обратното ... Господин председател, моля за една минута само. Даже по-малко от минута... Обратното води до следното - води до отварянето на една неприятна спирала. Всяка партия, която има болшинство след едни избори, може да се разправи с нейния най-голям опонент, без да я забранява, а като й отнеме материалната възможност тя да съществува. Аз мисля, че по този начин, господа, би се посегнало на демокрацията и не би се приело като един демократичен и точен закон, ако със закона не се очистят всички материални отношения между партии и държава такива, каквито са сложени не по наше желание, но трябва да бъдат ликвидирани един път завинаги.
Благодаря ви за вниманието. Връчвам предложенията на господин Стефан Савов.
А в интерес на истината аз уважавам много моите колеги. Вижте, беше ми процитирано едно поверително постановление на Министерския съвет. Не искам да предизвиквам сензации в залата, то е с точно обратно съдържание. То се намира при мен на разположение, за да не правя нищо друго. Това е постановление, с което се разрешава да бъдат изкупени от държавата и от други партийни имоти и действително то е за тази сума, но то не третира въпроси, ВЙ/НП 62.1 които не са предмет нито на закона, нито на обсъждането сега.
Още веднъж, извинете, господин председател, за моето просрочване. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Спасов, Вие какво искате - реплика, което е противно мнение по същество? Моля Ви, аз прочетох днес вече два пъти какво означава "реплика". Точно така - репликата е възражение по същество. Щом е за реплика - имате думата.
ДОБРИН СПАСОВ: Възразявам срещу един пункт от изказването на колегата Школагерски. Възразявам срещу неговото твърдение, че ако господин Филип Димитров беше тук, той щеше много добре да го разбере. (Оживление в залата)
Защо това е невъзможно, според мен? Защото вносителят на разглеждания закон имаше един главен мотив, чийто смисъл беше, а всички много добре си спомнят: българският народ прогресивно обедняваше, защото БСП и сателитните й организации прогресивно се обогатяваха. Нали това беше смисълът и всички сте съгласни?
Аз искам да си припомните, господа...
РПЕЛИКИ: Това не е реплика! Не е реплика! (Шум в залата)
ДОБРИН СПАСОВ: Обяснявам защо не е прав Школагерски, когато твърди, че Филип Димитров би го разбрал. И моля ви, не ми отнемайте времето, то е кратко!
Предполагам, че си спомняте, господа, че в БСП и сателитните й организации членуваха милиони български граждани заедно с техните семейства и те правят огромното мнозинство от българския народ. (Председателят се опитва да го прекъсне)
Така, че прочутият мотив на господин Филип Димитров се свежда до такава нелепост - българският народ прогресивно обедняваше, защото огромното мнозинство от него прогресивно се обогатяваше. Авторът на такъв мотив...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Спасов, не ме карайте да Ви отнемам думата. Господин Спасов, уважавам Ви, обаче накрая трябва да Ви кажа, че изказването Ви не е реплика на господин Школагерски. Вие много добре знаете, че това е реплика по същество на господин Филип Димитров.
ДОБРИН СПАСОВ: Господин Савов, аз имам голямо уважение към Вашето литературно умение и предполагах, че ще оцените формата. 62.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз оценявам формата, но съм тук сложен, за да действително спазваме правилника, защото Вие направихте реплика на господин Школагерски и Вие го знаете много добре.
ДОБРИН СПАСОВ: Едно изречение имам още само.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Един професор по философия не може така да постъпва. Мисля, че не е този начинът и така именно се създава тази атмосфера в залата, която бихме искали да избегнем. Моля Ви, повече не Ви давам думата.
ДОБРИН СПАСОВ: Само едно изречение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не. Повече не Ви давам думата. Действително не беше никаква реплика към господин Школагерски. Аз съм Ви предупредил, господин Спасов.
ДОБРИН СПАСОВ: Аз съжалявам, че тук се установяват такива порядки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Василев има думата.
ЙОРДАН ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин предедателю! Уважаеми колеги, моята реплика беше заявена преди господин Спасов, имах намерението да започна като антиреплика и с приветствие към това професионално и разумно изказване, което внесе наистина един не само парламентарен, но и професионално-юридически тон на обсъжданията. Но виждам, че в групата на опозицията има хора, които не желаят тук да има нито парламентарен, нито професионален тон и бързат да го развалят. И още повече, че имам реплика и по същество, но сега имам една съвсем не по същество. Умолявам ви като филолог всички колеги - нека да спазваме законите на българския език и когато се обръщаме, нека да използуваме звателната форма - не "уважеми господин председател", а "уважаеми господин председателю"! Така е по законите на българския език и ще ви благодаря, ако уважите тази моя молба.
Моята реплика по същество на господин Школагерски, макар той да е професионалист юрист и го показа блестящо, но тя е към неговото допълнение, което той предложи като чл. 2. Става дума за неща, които не са минали по този път и които предложеният от него текст изпуска. Защо? Той казва: "Имущества, които са партийни", т.е. минали през собствеността на една партия. Милиардите, които България в момента дължи във валута и част от които 62.3 са в чужбина, не са минали като имущество на тази партия, а са ограбени пряко от държавните предприятия, от отделни нейни членове и аз затова приветствувам неговата готовност да се върне на България и на всеки български гражданин това ограбено милиардно имущество в момент, когато страната страда и когато е в катастрофа. Тъй че моето възражение е срещу блокирането на възможността тези милиарди, които изтекоха през последните пет години от България и в която останаха само банковите гаранции за тях, за които ще плащаме всички, включително и вие, скъпи колеги, заради свои малко вероятно по брой съпартийци, но трябва да се намери друга форма, за да се осигури вземането на държавата върху тези огромни за нашата страна суми.
Струва ми се, че се чуха достатъчно мнения и особено след това изказване на господин Школагерски, което анализира юридически всичко, и аз затова завършвам с формалното предложение да прекратим разискванията на първо четене и конкретно по текстовете на второ четене всеки, който има конкретни мотиви, да се изкаже. Предлагам моето предложение да се гласува! (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Момент, моля ви се. Първо, искам да съобщя нещо, което мисля, че и двете страни ги интересува. Моля Ви, господин Виденов, млад човек сте. По-спокойно!
Искам да ви съобщя, че току-що дойде една бележка при мен, в която се казва, че току-що от телевизията са се обадили на нашите оператори, че всичко, което се случи в залата досега не е записано... (Нора Ананиева и десетина народни представители от БСП ръкопляскат)
Вижте, аз смятам, че и двете страни могат да съжаляват за това нещо. Досега не е записано... (оживление в залата), изслушайте все пак - нито пропаганда правя, нито нищо. Досега не е записано поради технически причини. Пита се: дали е случайно и то не от вашата страна (обръща се към Нора Ананиева), а от другата. Госпожа Ананиева, изслушайте ме малко, за да можем да вършим работа. Няма да се покаже довечера в обещаното време в 23 ч., а и не се излъчва на живо. Защо? С уважение, господин Капудалиев. А значи не оттук (сочи към блока на БСП), а оттук (обръща се към депутатите от СДС) се постави този въпрос. Моля ви! Момент, господин Стоилов, нека да завърша. 62.4
РЕПЛИКА: Кажете кой поставя този въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не мога да разбера кога и как се поставят тези въпроси... Господин Виденов, вижте сега, действително Ви моля да се успокоите. Не сте спокоен, все пак. Моля Ви!
Аз не знам как и какво. Днес съм говорил и с господин Станкушев, и с господин Остоич, въобще с всичките, от които мисля, че зависи този въпрос - да се предава, и то като съм казал, че във връзка с решението на Председателския съвет някъде от 5 часа да "затоплят" антени или не знам какво (бурно оживление в залата), но да подготвят предаването. Вижте, аз не знам защо се смеете, като че ли зависи от председателя или зависи от Александър Йорданов, или зависи от господин Палчев, или от когото виждам тук за мнение. Аз ви казвам в този момент какво става. Така че аз също сега като председател мога да ви кажа, че завчера, когато вие протестирахте и когато всъщност речта на господин Лилов бе предадена и когато аз като председател макар и с голямо нежелание, се разбра, че съм уж някакъв началник на телевизията, като председател на Народното събрание казах два пъти от тази трибуна, че тук каквото е записано, ще трябва да се предаде във време, по което се гледа телевизията. Предполагам, че помните. Това е записано и го има в протоколите. 62.5
Когато започна да се предава, аз се обаждах в телевизията 5 - 6 пъти и ме прехвърляха от човек на човек. Така че неедйте да мислите, че от страна на председателя или от една или друга страна се прави нещо. Аз не мога да разбера защо телевизията прави това. И затова, разбира се, мисля, че би трябвало да искаме наказание от страна на телевизията. Така че по този въпрос е ясно и не бива да се експлоатира от никоя страна.
Има предложение от господин Йордан Василев да се прекратят дебатите. Има право един оратор да вземе думата. Разберете се кой. Мисля, че госпожа Ананиева ще вземе думата, защото е председател на групата, за да изрази обратно становище на това, което каза господин Василев.
НОРА АНАНИЕВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители, ние току-що започнахме дискусията. Имаме още 20 изказвания на юристи от различни гледни точки. Всички тези изказвания, тъй като тук един колега, когото зная поне от Ловешката махала, че 12 години е учил право и затова не е научил, че това, което не се депозира на първо четене, не може да се вземе под внимание на второ четене.
Аз внасям противното предложение - да се изслуша цялата дискусия. Мисля, че има какво да се научи от нея. Ако не се приеме това предложение, предлагам всички подготвени изказвания да се депозират към протокола. Законодателната комисия при работата си върху втория законопроект да отчете едновременно и петициите, това е само част от петициите на тази тема. Да пожелаем успех на Законодателната комисия при работата й върху втория вариант, върху второто четене.
Освен това предлагам да формираме Анкетна комисия, която да проучи въпроса за загряването и прегряването на телевизията в точно определени часове, които поставят в много унизителна позиция председателя на Народното събрание, тъй като съгласно правилника негова е волята да разпорежда пряко предаване. В случая телевизията действува противно на волята на председателя на Народното събрание.
С това искане излизам в защита на председателя на Народното събрание с искане за парламентарна Анкетна комисия.
В зависимост от резултата от гласуването ние ще определим своето поведение по-нататък. Сл.Р/НП 63.1
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря. Ще поставя на гласуване предложнеието на господин Йордан Василев.
ЖАН ВИДЕНОВ: Може ли реплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: По чл. 20, ал. 4 - ако бъде прието предложението за прекратяване на разискванията, но има представители на парламентарни групи, които не са се изказали по разисквания въпрос, думата се дава по на един народен представител от всяка група. Тъй като от групата на ДПС не се е изказал никой, а аз тук имам представен списък и от тях, Ваш ред е господин Бучков, след гласуването за прекратяване на изказванията, ако господин Бучков иска думата или някой друг от ДПС, ще има думата.
Моля да се гласува по предложението за прекратяване на разискванията, направени от господин Василев.
От общо 213, за предложението са гласували 117, против - 96, въздържали се няма.
Господин Бучков се отказва да вземе думата.
Имате думата, господин Премянов.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Уважаеми господин председателю, уважеми колеги народни представители, тъй като в мотивите, които изтъкнахме, настоявайки за аналитичен подход към съображенията на народните представители, смятам че е логично да възприемете нашето искане за почивка и предложение за продължаване на дебатите утре.
Парламентарният съюз за социална демокрация иска 30 минути почивка. Обявявам за събиране на нашата парламентарна група в зала 130 извън парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: В момента Вие говорите не по процедурата, а искате почивка. Но няма значение, приемам господа, имате право. Но тъй като почивката ще бъде всъщност до към 22 часа, може би тогава би трябвало да продължим. Защото тук се прекъсва едно гласуване. В такъв случай няма да ви дам 30 минути за почивка, а 20 минути. Защото не може да се прекъсне гласуването, господин Премянов.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Вие знаете много добре, че е регламентирана 30-минутната почивка. И Вие сега се опитвате да внесете коректив в един лимит от време, който сме прогласували. Така 63.2 че моля за почивка от 30 минути. Дебатите да продължим утре. Уважете малко нашите процедурни права, колеги. Недейте така. Вие само злоупотребявате с процедурните си права.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: 10 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Йорданов, моля.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председателю, ясна е целта на тази почивка. Който иска, разбира се, може да почива. Във всички случаи обаче предлагам заседанието да продължи, докато се гласува. Внесено е предложение от господин Йордан Василев за прекратяване на дебатите и за гласуване на закона на първо четене. Именно заради това трябва да продължим заседанието, докато гласуваме закона на първо четене.
ГЛАС ОТ БЛОКА НА ПССД: Няма това да стане!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля Ви, господин Премянов, не съм Ви дал думата, ще Ви дам думата (към Красимир Премянов, който е тръгнал към трибуната). В чл. 21, ал. 2 се казва: "По искане на парламентарна група председателят прекъсва заседанието за определено време, но за не повече от 30 минути и само веднъж през едно заседание". Давам 10 минути почивка. (Ръкопляскания в блока на СДС)
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Аз призовавам колегите от Парламентарния съюз за социална демокрация да уважат своите права, своите мотиви, които изтъкнаха от тази трибуна, и да оставят демократите от Съюза на демократичните сили, които са в съюз с Движението за права и свободи, да гласувате...
(Венцеслав Димитров излиза на трибуната и прекъсва звука)
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: ... смятаме, че това е незаконно, не е демократично това.
(9 ч. и 30 м.)
63.3
(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, режим на регистрация Всички народни представители да се регистрират. Имаме кворум. Заседанието продължава.
Господин Джеров го няма. Господин Бучков, ако обичате да дойдете, за да докладвате закона на първо четене.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да приемем на първо четене Закона за имуществото на БКП, БЗНС, Отечествения съюз, ДКМС, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи.
Законът е притежание на всеки един от вас и предлагам да се приеме в текста, който е приет и предложен пред вас от Законодателната комисия. Направените бележки ще се вземат предвид и всичко ще ви се докладва на второ четене с тези, които писмено ще се дадат и тези, които се направиха в това заседание.
ЖАН ВИДЕНОВ (от място): Искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: По процедурен въпрос ли? За гласуването ли? Как за гласуването процедурен въпрос?
Аз подлагам закона за гласуване на първо четене и имаме доклад на Законодателната комисия.
Не Ви давам думата, господин Виденов. Моля Ви, Вие не можете да измислите нова процедура.
Моля, да се гласува законът.
(Жан Виденов и Нора Ананиева се приближават до трибуната и започват да спорят с председателя. Жан Виденов казва, че има предложение по гласуването.)
Момент, може писмено предложение. Това са предложения за допълнение, а не предложения за процедурата. Това е друг въпрос.
Заповядайте, господин Виденов. Господин Виденов, предполагам, че се придържа към чл. 22, ал. 2, която дава възможност за вид гласуване.
ЖАН ВИДЕНОВ: Уважаеми колеги народни представители! Съгласно чл. 22, ал. 2, който няма да мога да цитирам точно, тъй като предадох екземпляра си от Временните процедурни правила на ръководството на Народното събрание за справка, всяка парлаНЧ/НП 64.1 ментарна група или най-малко една десета от народните представители имат право да поискат гласуването да стане поименно.
От името на Парламентарния съюз за социална демокрация внасям предложние гласуването на първо четене на законопроекта, стоящ в тази точка от дневния ред, да стане поименно.
Според същия чл. 22, ал. 2 това предложение се поставя на гласуване без разискване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Имайте предвид, че това предложение се поставя на гласуване без разискване.
Моля, гласува се без разискване дали сте съгласни с предложението на господин Виденов.
Моля ви, анулирайте онова гласуване, за което стана въпрос.
Господин Виденов е направил предложение. То се поставя на гласуване без разискване. Гласувайте, моля!
Гласували 212 народни представители. От тях 90 за, 121 против, въздържал се 1. Предложението се отклонява.
Поставям на гласуване на първо четене закона, така както беше предложен от господин Бучков. Моля, гласувайте!
Гласували 212 народни представители. От тях 122 за, 89 против и 1 въздържал се.
Законопроектът за отнемане на имуществото е приет на първо четене. (С бурни ръкопляскания и ставане на крака депутатите от СДС прияветствуват приемането на закона)
Моля, в останалите 5 минути има две лични обяснения. (Александър Томов отива към трибуната и иска думата)
Моля Ви, господин Томов, седнете си на мястото, в този момент няма да Ви дам думата. Думата за лично обяснение накрая на заседанието ще имат, първо, Васил Гоцев...
Кой иска думата по процедурата? Ако няма процедурни предложения, тъй като накрая имаме 5 минути, иначе трябва да продължа времето, ако има трима души за лично обяснение. Вижте, господин Николов, моля Ви, седнете си на мястото. Защото, когато тук се тълпят хората, около трибуната, нищо не става. Седнете си на мястото и оттам ще искате думата за процедура.
Трима души имат право на обяснение на вот. Това значи 6 минути. След това сме длъжни да дадем думата на двама души 64.2 за лично обяснение. Това са още 4 минути. Или стават общо 10 минути. Аз имам нужда от 1 минута, за да прочета съобщенията.
Съгласни ли сте да просрочим времето с 5 минути?
Думата има госпожица Дърева. 64.3
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА: Господин председателю, много сте стриктен тази вечер. Велислава Дърева, БСП, обяснение на вот.
Уважаеми господа, слушайте ме внимателно... (Смях и оживление сред народните представители от СДС)
"Вие създавате един изключителен закон, господа, с който целите да преследвате своите политически противници; с който целите нещо много по-страшно - да унищожите политическите организации на своите политически противници; с който целите да посегнете на свободата на личността!" (Реакция на неодобрение от страна на мнозинството)
Напразно викате от онази страна! Аз ви чета думите на Петко Д. Петков, произнесени в тази зала през 1924 г.! (Бурни ръкопляскания от страна на опозицията. Викове: "Убийци!" от мнозинството и тропане по банките)
Тогава, през 1924 г., мнозинството е викало по същия начин. Тогава, през 1924 г. Законът за защита на държавата е бил приет за три заседания - втори, трети и четвърти януари; заседания, в които мнозинството е прекъсвало дебатите, когато си иска; заседания, които са продължавали ето до толкова часа, доколкото сега заседаваме ние.
И тогава, господа, мотивите на мнозинството са били, че този закон ще възстанови някаква справедливост.
И тогава, господа, мнозинството е предпочитало да слуша своите депутати, например като Григор Василев, който е казвал: "Те (комунистите) трябва да видят в този закон една готовност за репресия. Ние ви казваме един много строг закон, господа. Изключителен е той, неприятен е, но е необходим". Стилът на Александър Йорданов през времето... И тогава, господа, мнозинството е предпочитало да слуша своите министри, като генерал Русев, който е казвал: "Няма да се спрем пред никакви мерки, за да ви смажем главата. Тя ще бъде смазана".
В тогавашното мнозинство, господа, са били господата Венелин Ганев и господин Александър Сталийски. Днес в мнозинството са техните синове и аз въобще не се учудвам от вашата реакция. (Ръкопляскания от страна на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожице Дърева, действително историческите справки, които правите, не са обяснение на вот. ДП/НП 65.1 Вие трябваше да обясните вота си.
Все пак, имайте малко уважение към синовете на Петко Стоянов и Венелин Ганев, които бяха първи приятели на Никола Петков. (Нора Ананиева тропа по банката) Чукайте, чукайте, госпожо Ананиева, но те заедно с Никола Петков се мъчеха и трудеха. Малко уважение!
АНГЕЛ ДИМОВ (ПССД): Уважаеми председателю, уважаеми народни представители! Гласувах против този закон, защото в мотивите, които изложи избраният от Съюза на демократичните сили и Движението за права и свободи министър-председател Филип Димитров, се правят опити да се внуши на нашата общественост, че през 45-годишното управление на комунисти и земеделци България е доведена до най-тежката икономическа катастрофа...
ГЛАСОВЕ ОТ СДС: Разбира се!
АНГЕЛ ДИМОВ (ПССД): Това, господа, е нагла лъжа! (Викове: "У-у-у!" и смях сред депутатите от мнозинството) Лъжа, която не би могъл да произнесе човек, който уважава себе си, скъпи своята чест и държи на историческата истина.
(Народните представители от мнозинството скандират: "БКП! БКП!" и ръкопляскат за прекъсване на автора)
Искам да ви припомня, уважаеми председателю и господа народни представители, че България е доведена до най-тежката икономическа катастрофа при управлението на Фердинанд Кобурготски и раболепните му Национално-либерална и Демократическа партия, които управляваха в началото на ХХ век.
Искам да кажа в какво се състои тази тежка катастрофа: 400 000 български гроба като участие в Междусъюзническата и Първата световна война...
СТЕФАН САВОВ: Времето Ви изтече!
АНГЕЛ ДИМОВ: 30 млрд. държавен борч! Загуби на земи, в това число и излаз на Бяло море!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Времето Ви изтече!
Има думата господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ПССД): Уважаеми дами и господа! Гласувах срещу този законопроект, защото с него се създават предпоставки да се наруши общественото спокойствие в нашата страна...
РЕПЛИКА ОТ СДС: Стига сте плашили хората! 65.2
ИВО АТАНАСОВ: Поставя се под съмнение уникалната възможност поредният преход отляво към дясно в една страна да стане по един мирен път.
Гласувах против този законопроект, защото той е мотивиран по политически съображения и е израз на една политическа воля. В мотивите на господин Филип Димитров е записано, че преди 9 септември България е била на 10-то място в Европа. Мога да ви уверя, че ако България действително беше на 10-то място в Европа, у нас никога нямаше да има социализъм, дами и господа! (Смях и оживление от страна на мнозинството)
Другият мотив на господин Филип Димитров е, че страната е доведена до национална катастрофа. За национална катастрофа се говори обикновено тогава, когато има откъсване на територии от пределите на родината. До миналата година нямаше откъсване на територии и вие си спомняте как дори господин Кеворк Кеворкян не успя да изтръгне думата "катастрофа" от устата на господин Хю Кенет Хил.
Освен това с този закон се поставя (дай Боже да не е така) началото на едно извънредно законодателство в нашата страна.
Оттук до извънредната комисия на Филип Едмундович... (Реакция на неодобрение сред мнозинството) Извинете, на Феликс Едмундович... Извинявам се, грешката е моя... (Оживление в залата) Дано общото между Феликс Дзержински и Филип Димитров да бъдат само инициалите, господа! Страхувам се, че може да се премине към едно такова извънредно законодателство.
Накрая искам да предложа, уважаеми господин председателю, 25 000
срещу този законопроект на мои избиратели от Кюстендил и една телеграма, която получих преди малко от 564 членове на Общинската организация на Българската социалистическа партия в с. Невестино, Софийска област. (Предава телеграмата на председателя)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Гоцев за лично обяснение. 65.3
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател, дами и господа народни представители! Не бих се обърнал за лично обяснение, защото не съм свикнал да споря на много ниско ниво, от каквото беше направено оскърблението. Ако взимам думата, то е все пак да припомня или по-точно да осведомя тези, които не знаят, че след като години наред, от студентските години до зрелите години, в които успях в професията, бях преследван от хора, които бяха, които са и между вас и някои от тях го знаят много добре това.
В годините, в които беше най-тежко и се виждаше, че със системата е свършено и имаше нужда от специалисти по гражданско право, работих заедно с други, които не бяха членове на партията, които и сега са всеобщо уважавани от всички, и през това време не друг, а аз подадох справката, която стои в основите на законопроекта за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. Един законопроект, който се прие и който по настояването на Тодор Живков не се приложи във времето, когато вашата партия гонеше хората, които са сега на първите редове на тази маса - хората от Движението за права и свободи. Този Закон за отговорността за вреди, причинени на гражданите, тогава се знаеше, че ще създаде неприятности на мнозина. Това беше причина, поради която тогава се говори отново срещу мен, както сега, и мнозина от вас, които биха повторили от този род обвинения, може би знаят, че мнозина са тези, които могат да отговарят и които ще отговарят именно по този закон, внушен от мен, редактиран тогава от мен и гласуван, но останал неприложен до днес. Един закон, който вярвам, че бъдеща демократична България ще приложи и ще даде своя резултат.
Друго нямам какво да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Праматарски има думата.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! И в мой стил не е да се обяснявам, особено когато такива нискоинтелигентни хора поставят въпроси. Но искам да Ви кажа, уважаеми господине, че когато Вие сте се учили от американците, аз бях в тази комисия и чаках да дойдат останалите колеги. А това, че Вие все пак най-накрая разбрахте от кой трябва да се учите, аз Ви поздравявам. ББ/НП 66.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Йорданов има думата.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, мирни и спокойни госпожи и дами и господа! Днес е хубав ден. Хубава вечер. Винаги, когато човек се разделя с нещо, му е малко мъчно. Ето защо аз предлагам, за да остане спомен за тази вечер, да възстановим предложението от страна на БСП, на Парламентарния съюз за социална демокрация или не знам кой точно го направи, дано не греша, за Анкетна парламентарна комисия за това защо телевизията не е направила запис. Дали е получила разпореждане отнякъде и т.н. Тоест една Анкетна комисия да се занимае с поведението на телевизията в днешния ден. Извинявам се, че правя това предложение, без да съм се консултирал с председателя на комисията, но мисля, че ще срещна подкрепа.
И отново повтарям, преди да се разделим, днес беше хубав ден за демокрацията в България. (Ръкопляскания в блока на СДС и ДПС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Понеже предложението идва от двете страни, аз бих предложил да гласуваме Комисията по радио и телевизия в срок до 3 дни да даде отговор на въпроса. Въобще да се разбере защо не се предава днес, защо и завчера, когато изрично исках, пак не се предаде навреме, въпреки че 5-6 пъти се обаждах в телевизията. Именно Комисията по радио и телевизия е тази, която би трябвало да се занимае по въпроса и да ни докладва.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Анкетна комисия, а не постоянната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Анкетна комисия. Добре. Вие предлагате Анкетна комисия, така ли? Добре. Анкетна комисия. Ще продължим заседанието сега, обаче сега прочитам това и утре ще я изберем. Защото Анкетна комисия означава хора и т.н. Това означава да продължим още. Искате ли да продължим? Прави ли някой предложение да продължим още половин час или един час?
(Възгласи от залата: "Не!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Щом е не, тогава тази Анкетна комисия...
Господин Премянов, моля Ви се, Вие винаги ставате така смело, че все пак... Вдигнете преди това ръка и поискайте думата. Казано е, че народният представител вдига от място ръка и тогава 66.2 тръгва смело към трибуната.
Аз смятам, че и утре е ден. Утре пак можем да назначим тази комисия. Анкетна или както искате, а пък сега позволете ми ...
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Да гласуваме, че ще има Анкетна комисия и утре ще я създадем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, гласувайте, че ще има Анкетна комисия за телевизията. Моля, гласувайте!
Господин Премянов, имате навика винаги да тръгвате. Ето пак, пак тръгвате. Върнете се на мястото! Господин Премянов, седнете си на мястото така, както изисква правилника! Моля Ви! Изобщо не е точно този начинът за тръгване. Както господин Стефанов днеска го прави, прави го вече много пъти. Тръгва си с физиономия, която е едва ли не на бой. Моля ви се, това няма да го допусна, докато аз съм председател. Ако искате, гласувайте за моето сваляне, но няма да допусна тук да се идва, без да се е вдигнало ръка, и всеки да си върви насам и да се събират хора около трибуната. Това добре го разберете!
От общо гласували 175 народни представители, 148 са гласували за, 18 против, 9 въздържали се.
Приема се да има Анкетна комисия, а утре ще изберем състава й.
Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 22 ч. и 20 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефан Савов
СЕКРЕТАРИ: Христо Атанасов
Илхан Мустафа