Председателствували: председателят Александър Йорданов
Секретари: Трифон Митев и Илхан Мустафа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Откривам днешното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание.
Моля ви за малко тишина и внимание в залата.
На 5 декември т.г. при автомобилна злополука загина народният представител от 23 избирателен район в гр.София, председателят на Комисията по енергетика и енергийни ресурси към Народното събрание Красимир Чернев. Всички ние ще запазим в спомена си за инженер Красимир Чернев като един добър и справедлив човек, надарен с високи професионални качества, истински радетел за демократичните преобразования и утвърждаването на парламентарната демокрация в Република България.
Моля с едноминутно мълчание да почетем паметта на човека и народния представител Красимир Чернев.
(Всички депутати стават на крака и с едноминутно мълчание почитат паметта на загиналия народен представител)
Моля за малко тишина. Моля фотографите да напуснат пленарната зала.
Позволете ми най-напред да ви запозная с постъпилите законопроекти за обсъждане от Народното събрание в периода 2-8 декември т.г.
На 2 декември е постъпил проект за решение за изменение на списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България. Вносител е Министерският съвет. Проекторешението е разпределено на Законодателната комисия и Комисията по национална сигурност.
На 3 декември е постъпил проект за решение за националния фонд "Научни изследвания". Вносители са народните представители Георги Попов, Захари Райков, Георги Божинов, Аспарух Панов, Михайлова, Хюсеин Карамолла, Резми Осман. Разпределен е на Законодателната комисия, Комисията по наука и образование и Комисията по бюджета и финансите.
На 4 декември е постъпил законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху оборота и акцизите. Вносители: Асен Мичковски, Валентин Карабашев, Петко Гинев, Александър Томов, Георги Николов, Никола Койчев, Марин Маринов. Разпределен е на Законодателната комисия, Комисията по бюджета и финансите.
Народният представител Мирослав Дърмов е внесъл на 7 декември законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия.
Министерският съвет е внесъл три законопроекта. На 8 декември - проект за решение за даване съгласие за сключване на договор за заем за енергийния сектор с Международната банка за възстановяване и развитие. Проектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по бюджета и финансите, Икономическата комисия и Комисията по енергетика и енергийни ресурси.
Също така Министерският съвет предлага законопроект за разпореждане с признато право да се получи собственост върху земеделска земя. Този законопроект е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по земеделието.
Министерският съвет е вносител и на законопроект за отбраната и Въоръжените сили на Република Българи. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по национална сигурност, Икономическата комисия и Комисията по труда и социалното осигуряване. 44.2
Народните представители Константин Тодоров, Суави Хаджи, Трендафилов и Костадинов са внесли законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по бюджета и финанси, Икономическата комисия и Комисията по административно-териториално устройство и местно самоуправление.
Министерският съвет е вносител на законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица на мястото на оттегления законопроект от 26 февруари 1992 г. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по бюджета и финансите, Икономическата комисия, Комисията по труда и социалното осигуряване.
Народният представител Гинчо Павлов е внесъл проект за решение за недопускане използването на територията, акваторията и въздушното пространство на България от чужди военни сили, заявили намерение за участие във въоръжения конфликт между воюващите в бивша Югославия. Проектът за решение е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по национална сигурност и Комисията по външна политика.
Народният представител Екатерина Михайлова е внесла проект за решение за приемане на процедурни правила за избиране на министър-председател и Министерски съвет. Проектът е разпределен на Законодателната комисия.
И още една информация. Проектът за решение за осигуряване на средства за изкупуване на гроздето и извършване на есенната сеитба е оттеглен от вносителя на 8 декември.
Също така е оттеглен и законопроектът за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица и на негово място е внесен нов законопроект.
И последната информация за уважаемите народни представители е писмото на народния представител Константин Аджаров, с което той уведомява председателя на Народното събрание, че напуска парламентарната група на БСП и коалиция... (Ръкопляскания от блока на СДС) и моли подписът му в регистъра да се счита за невалиден.
Преминаваме към дневния ред. Програмата за работата на Народното събрание от 9 до 18 декември 1992 г. е раздадена: 44.3
П Р О Г Р А М А

за работата на Народното събрание

9-18 декември 1992 г.

1. Второ четене на законопроекта за финансовото осигуряване на есенната и пролетна сеитба за стопанската 1992-1993 г. (Продължение)
2. Ратифициране на международни договори:
- Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Султаната Оман за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии.
- Законопроект за ратифициране на Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската федерация.
3. Проект за решение за уреждане финансовите проблеми на енергетиката.
4. Обсъждане на:
- Проект за решение във връзка с уреждане дълговете на фирмите от военната промишленост, внесено от 37 народни представители на 8.07.1992 г.;
- Проект за решение относно търговията с оръжие и държавната политика в областта за износ на специална продукция, внесено от народните представители Валентин Карабашев и Асен Мичковски на 9.11.1992 г.;
5. Второ четене на законопроекта за допълнителни изисквания за дейността на научните организации и Висшата атестационна комисия (продължение).
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
7. Проект за решение за изменение на Решението на Народното събрание от 26 май 1992 г. за утвърждаване плана на Националния статистически институт за статистическите изследвания и преброяването на 4 декември 1992 г. (продължение).
8. Проект за решение за промени в Основните положения на Временния статут за дейността на Българска телевизия и Българско радио. 44.4
9. Първо четене на законопроекта за възстановяване на собствеността върху конфискуваните с Указ # 88 от 1953 г. на Президиума на Народното събрание недвижими и движими имоти, принадлежащи на католическата църква в пределите на Народна република България.
10. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (продължение).
11. Обсъждане на:
- законопроекта за разсекретяване на досиетата, внесен от народния представител Георги Марков;
- проекта за решение във връзка с утвърждаването на списък на народни представители, членове на Министерския съвет, президентската институция и т.н., внесен от народния представител Христо БИсеров;
- проекта за решение във връзка с отмяна на Решението на Великото Народно събрание от 24.04.1991 г. относно злонамереното огласяване на данни за народни представители, внесено от група народни представители.
12. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите.
13. Първо четене на законопроекта за държавния печат.
14. Обсъждане на:
- Законопроект за Националното разузнавателно управление;
- Законопроект за Националната разузнавателна служба;
- Проект за решение за Националната разузнавателна служба.
15. Проект за решение за приемане на процедурни правила за избиране на министър-председател и на Министерски съвет.
16. Първо четене на законопроекта за тютюна и тютюневите изделия.
Постъпили са съответните предложения по дневния ред. Те ще бъдат докладвани по реда на тяхното постъпване.
Аз ви предлагам най-напред да гласуваме програмата за работа на Народното събрание и след това да видим какво от нея може да отпадне, допълнително да се включи или да се размести.
Така че, който приема тази програма за работа на Народното събрание, моля да гласува за нея. 44.5
Резултат: от общо гласували 192 народни представители, 190 са гласували за, няма против, 2 - се въздържат.
Приема се следната
П Р О Г Р А М А

за работата на Народното събрание

9 - 18 декември 1992 г.

1. Второ четене на законопроекта за финансовото осигуряване на есенната и пролетна сеитба за стопанската 1992-1993 година (продължение).
2. Ратифициране на международни договори:
- Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Султаната Оман за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии.
- Законопроект за ратифициране на Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската федерация.
3. Проект за решение за уреждане финансовите проблеми на енергетиката.
4. Обсъждане на:
- Проект за решение във връзка с уреждане дълговете на фирмите от военната промишленост, внесено от 37 народни представители на 8.07.1992 г.
- Проект за решение относно търговията с оръжие и държавната политика в областта на отбранителната индустрия, внесено от 30 народни представители на 15.10.1992 г.
- Проект за решение за задължаване на правителството да издаде разрешение за износ на специална продукция, внесено от народните представители Валентин Карабашев и Асен Мичковски на 9.11.1992 г.
5. Второ четене на законопроекта за допълнитени изисквания за дейността на научните организации и Висшата атестационна комисия (продължение). 44.6
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
7. Проект за решение за изменение на Решението на Народното събрание от 26 май 1992 г. за утвърждаване плана на Националния статистически институт за статистическите изследвания и преброяването на 4 декември 1992 г. (продължение).
8. Проект за решение за промени в Основните положения на Временния статут за дейността на Българска телевизия и Българско радио.
9. Първо четене на законопроекта за възстановяване на собствеността върху конфискуваните с Указ # 88 1953 г. на Президиума на Народното събрание недвижими и движими имоти, принадлежащи на католическата църква в пределите на Народна република България.
10. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (продължение).
11. Обсъждане на:
- законопроекта за разсекретяване на досиетата, внесен от народния представител Георги Марков;
- проекта за решение във връзка с утвърждаването на списък на народни представители, членове на Министерския съвет, президентската институция и т.н., внесен от народния представител Христо Бисеров;
- проекта за решение във връзка с отмяна на Решението на Великото Народно събрание от 24.04.1991 г. относно злонамереното огласяване на данни за народни представители, внесено от група народни представители.
12. Второ четене на законопроекта за именение и допълнение на Закона за задълженията и договорите.
13. Първо четене на законопроекта за държавния печат.
14. Обсъждане на:
- Законопроект за Националното разузнавателно управление;
- Законопроект за Националната разузнавателна служба;
- Проект за решение за Националната разузнавателна служба.
15. Проект за решение за приемане на процедурни правила за избиране на министър-председател и на Министерски съвет.
16. Първо четене на законопроекта за тютюна и тютюневите изделия.
Господин Лютфи, заповядайте! Процедурен въпрос! 44.7 ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние гласувахме, както казахте Вие, първо, програмата по принцип, така както фигурират проблемите, да бъде приета, а след това евентуално да настъпят предложения за размествания, ако правилно съм разбрал.
В контекста на това правя официално предложение от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи, а именно предлагам точка 7 от програмата, а именно проект за решение за изменение на Решението на Народното събрание от 26 май 1992 г. за утвърждаване на плана на Националния статистически институт за статистически изследвания и преброяване на 4 декември 1992 г., да отпадне.
Мотиви. Уважаеми колеги, както знаете, преброяването започна фактически на 3 декември, а де юре на 4 декември. Според последното съобщение на Националния статистически институт вече са преброени 72 на сто от нашето население към днешна дата.
Ето защо нашата парламентарна група смята за нецелесъобразно повече тази точка да съществува в програмата за двуседмична работа на Народното събрание.
Предлагам това наше предложение да бъде гласувано за отпадане на точка 7 от програмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Доколкото разбирам, мотивът за отпадане е свързан с изтичане на срока, на времето и затова, че преброяването е вече в ход и искането да се заличат от преброителния лист определени графи е практически невъзможно, тъй като графите са вече попълнени.
Аз предлагам да постъпим така: да дам думата на вносителя и на по един представител от парламентарна група да вземе отношение по този въпрос и главно по мотива за срока, за времето.
Заповядайте, господин Друмев.
ЕВГЕНИ ДРУМЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да ви прочета точната формулировка на проекта за решение, внесен от нас на 2 октомври. Текстът гласи: "Заличават се от преброителния лист за жилищата и населението на Националния статистически институт в раздел "Карта за населението" въпроси # 11 - етническа група, # 12 - майчин език и # 13 - вероизповедание при преброяването на 4 декември 1992 г.". СБ/ЛТ 45.1.
Искам да уведомя уважаемите народни представители, че в съответствие с решението на Народното събрание за анкетна комисия, която трябва да провери наличието на факти за насилие при определяне на етническата принадлежност на учениците от Якоруда и Якорудско и Гоцеделчевско, в понеделник и вторник комисията в пълен състав посети редица селища, води разговори и с местната администрация, води разговори с българи-мохамедани (шум в групата на ДПС), с българи...
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Господин председател, това процедура ли е?
ЕВГЕНИ ДРУМЕВ: Моля, аз мотивирам защо отново съм внесъл това предложение и го поддържам. Успяхме да проведем срещи и разговаряхме с представители на Националния статистически институт, които също наблюдаваха как протича преброяването на населението.
Докладът ще бъде готов в срока, който Народното събрание утвърди, а именно до 15, след което вие ще получите точни резултати и нашите констатации (реплики в ДПС), а те са: недвусмислено население, което говори чисто български език и не знае дума турски, е записало, че неговият майчин език е турски. И на нашия въпрос защо е така, господата отговарят: демокрация е, всеки ще си определя етническата принадлежност, майчиния език и т.н. Без обаче да се коментира фактът, че международноправните документи, що се отнася до майчиния език, съвсем точно и ясно определят кой език е майчин. И точно по този въпрос никой не може сам да си определя кой му е майчиният език.
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Ха, а кой ще му го определя? Държавата, вашата държава!
ЕВГЕНИ ДРУМЕВ: Не държавата. Факт е, че в община Якоруда се оказа, че никой, включително и местната администрация, които не знаят турски език, също са записали, че техният майчин език е турски.
Бяха установени и редица други факти, за които аз моля народното представителство да има доброто желание да ги изслуша, да се запознае с тях. А някои от тези факти, аз ви уверявам, шокират!
Така че за нас информацията, особено в графата "Майчин език" и "Етническа принадлежност" при всички случаи ще бъде 45.2. силно деформирана. По предварителни данни около 90 на сто от населението по цялата долина на река Места, без да знае турски език, се е записало, че неговият майчин език е турски.
Предвид на това, повтарям, че тази информация, събрана от Националния статистически институт, е силно деформирана и при това доказано силно деформирана, ние настояваме тези графи при обобщаване на данните в Националния статистически институт да бъдат заличени.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря за мнението на вносителя.
Господин Сугарев, имате думата. Заповядайте.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Струва ми се, че в изказването на господин Друмев се смесват две различни неща - работата на анкетната комисия, която всички ние гласувахме, от една страна, и техният проект за решение за изменение на решението на Народното събрание от 26 май 1992 г. Анкетната комисия е добре, че си е свършила работата и ако е установила наистина насилия, аз не говоря не за това кой какъв език пише като майчин, но за насилие в това отношение, виновните за това трябва да бъдат наказани с цялата строгост на закона.
Що се отнася до точка 7 обаче, тук става дума за проект за решение за изменение решението на Народното събрание. Това решение е вече в ход. То е осъществено, приложено на практика. Затова според мен, ако се придържаме към необходимите процедурни правила, е редно вносителите да внесат ново решение, което да не предполага заличаване на отделни графи в анкетните листове, които вече са раздадени и попълнени, а да не се отчитат резултатите от тези графи. Това предполага ново решение, което да мине по съответния процедурен ред.
Ето защо аз също предлагам тази точка да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ако няма други мнения... Господин Павлов, заповядайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Въпросът е процедурен по две мнения и толкоз! Тук няма дискусия, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Няма дискусия. Спокойно. Да се чуят мнения. 45.3.
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председател. Вие всички помните по какъв начин беше отклонено разглеждането на този проблем в пленарната зала. Имаше едно много добро предложение от страна на господин Сугарев, а именно да се извика тук господин Карамфилов, за да даде точни обяснения как например се дава възможност на един слон да се самоопредели като антилопа. Но това, което бих искал да кажа, е, че в случая ние се разминаваме с определените в рамките на ООН стандарти, а именно: през 1988 г. Конференцията на европейските статистици при ООН взе решение, че не се препоръчват точно тези графи, както и всички останали графи, за които няма официални, общоприети квалификации и дефиниции.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (от място): Не е вярно!
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Стига сте лъгали!
ГИНЧО ПАВЛОВ: Тези графи не се препоръчват в Европа. Друг е въпросът, че ако вземем предвид решението на Статистическата комисия от 1980 г. пак при ООН, графите "Майчин език" се препоръчват за страните в Азия, Океания и Австралия. А за "Етническа принадлежност" - в Африка. Въпрос на нашия парламент беше да определи дали сме европейска или африканска държава. 45.4. Ние имаме налице и друг факт. Ние имаме налице интензивност от страна на страните-членки на Ислямската конференция, имаме основание да считаме, че всичко това, което става тук, е поръчка.
Във връзка с това аз мога да ви припомня, че в началото на август в Анкара имаше официално изявление от страна на господин Доган, че ДПС е най-голямата турска партия на Балканите. Това беше официално оповестено в нашата преса. И това, с което смятам да завърша...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Павлов, нека да не занимаваме Народното събрание с пресата.
ГИНЧО ПАВЛОВ: И това, с което смятам да завърша, господин председателю, имаме вече официално становище и то дадено доста по-отрано в този парламент, че българите в Родопите трябва да се наричат "родопски турци". Това е теория, изобретена от хората, които стоят в средата на този парламент.
И в заключение бих казал следното: че една коминтерновска политика дали се провежда от ЦК или от Цеко е еднакво гибелна за България. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Първо вдигаше ръка господин Мустакли. Един представител само от парламентарна група може да вземе отношение. Аз приемам, че господин Павлов говореше от името на парламентарната група на БСП. Ще изслушаме и един представител от ДПС и след това ще решим въпроса бързо.
АРИФ МУСТАКЛИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз вземам думата от името на парламентарната група на ДПС и като член на тази комисия, която обиколи Западните Родопи.
Комисията, която обиколи Западните Родопи, не установи насилие от Движението за права и свободи, макар че комисията определено, и аз казвам тенденциозно, търсеше такъв мотив, че Движението за права и свободи налага насилие. Такова насилие не беше установено от комисията в целия район, макар че в гр. Якоруда и в с. Сатовча господата от БСП ни посрещнаха и веднага казаха някои неща на комисията, които после тя установи, че не са истина.
Например, в с. Слащен беше накарано да се каже, че директорът на гимназията е наложил децата да се определят като турци. НЧ/ВР 46.1 Комисията установи, че това не е истина и господинът, който е председател на БСП в с. Сатовча, аз ще настоявам пред комисията да му се потърси отговорност, защото тези хора създават напрежението в този район.
В района няма никакво етническо напрежение, обаче отделни хора го създават.
От името на парламентарната група на ДПС настоявам тази точка да отпадне от дневния ред и да се гласува. Благодаря за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Предлагам да се подготвим за гласуване. Гласуваме да отпадне точка седма от програмата за работата на Народното събрание, приета от Народното събрание.
Моля, режим на гласуване, моля, гласуваме! Гласуваме за отпадането на точка седма от нашата програма.
Гласували общо 200 народни представители. От тях 95 - за, 94 - против, 11 - въздържали се.
Точката остава в дневния ред.
Продължаваме с другите предложения. Постъпило е предложение...
(Венцеслав Димитров иска думата.)
По кой въпрос, господин Димитров? Сега започвам да чета предложенията по дневния ред.
Постъпило е предложение от народния представител Лъчезар Тошев - в програмата да бъде включен и законопроект за изменение на Закона за реабилитация на репресирани лица. По този въпрос има още един внесен законопроект - вносител е Министерският съвет. Получени са становища от Комисията по правата на човека - на 3 декември, и от Комисията по жалбите, молбите и предложенията на гражданите. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия и всъщност все още няма становище на Законодателната комисия. Така че не мога да го предложа за гласуване за влизане в дневния ред.
Постъпило е предложение от народния представител Георги Панев - законопроектът за допълнителни изисквания към научните организации и ВАК да стане точка първа в днешното ни заседание.
Моля, пригответе се за гласуване. Режим на гласуване. Гласуваме за това законопроектът за научните организации и ВАК да стане точка първа от днешния дневен ред. 46.2
Гласували общо 205 народни представители. От тях 104 - за, 99 - против, 2 - въздържали се.
Точка първа става законопроектът за научните организации и ВАК.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): Това ли е най-важното сега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Продължаваме по-нататък дневния ред.
Предложение на госпожа Нора Ананиева - точката "Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс", която сега в раздадената и гласувана програма е точка шеста, да стане точка пета. Госпожа Ананиева поясни в Председателския съвет, че смисълът на това искане е точката да бъде преди законопроекта за научните организации и ВАК.
В този смисъл аз подлагам на гласуване следното: второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс да стане всъщност точка първа от дневния ред.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Точка първа вече я гласувахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз пояснявам какви са предложенията. Това е смисълът на предложението - точката да мине преди законопроекта за ВАК, т.е. няма никакъв друг начин да мине, освен ако се гласува да бъде точка първа. Тогава ВАК остава точка втора.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Точка първа вече сме гласували. Ние вече я определихме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ние правим размествания в програмата в момента. Тези размествания се смятат за окончателни и програмата се смята за окончателна, когато са минали всички предложения, защото може да има десет предложения по даден въпрос да стане точка първа. Единствено гласуването ще реши кое от тези предложения накрая ще остане точка първа. Това е логиката.
В този смисъл предложението според мен е напълно ясно. (Шум и реплики в залата.)
Господин Хубенов, заповядайте да уточните предложението. 46.3 РОСЕН ХУБЕНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю! Аз вземам думата по процедурен въпрос.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Аз имам предложение за отпадане.
РОСЕН ХУБЕНОВ: Може ли да ми осигурите спокойствие, за да изложа предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Да, заповядайте.
РОСЕН ХУБЕНОВ: Раздаден е проект за дневен ред, който е плод на колективен труд на представители на трите парламентарни групи. Има няколко предложения за точка първа, които са от отделни народни представители.
Логично е, господин председателю, най-напред да се гласува точка първа, предложена от Председателския съвет, за да стане ясно какъв е вотът на Народното събрание и ако това предложение на Председателския съвет бъде отклонено, тогава вече да вървим по другите предложения. Това е формалната страна на въпроса.
И съображението по същество - нима този закон, който сега гласувахме да бъде точка първа, е най-важното нещо за днешна България? Кога ще сеем и кога ще си прибираме реколтата от полето, за да има какво да ядем догодина? (Шум и реплики от блока на СДС) А това е предложено от Председателския съвет, господа. Това е предложено от Председателския съвет. Той предлага да се обсъди решението, за да има ток и да има топлина през близките седмици. Председателският съвет предлага да се обсъди проекторешението за решаване на проблема с оръжейната промишленост. Ами това са първите четири точки, които са поставени пред вас официално, и те трябва най-напред да се гласуват.
Затова още веднъж повтарям процедурното си предложение първо, да се гласуват предложенията, направени от Председателския съвет, и едва след това отделните предложения на отделни народни представители.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Това се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Малко пояснение. По време на Председателския съвет наистина бе постигнато едно разби ВТ/ПП 47.1 рателство и затова, това разбирателство е стигнало до всяка парламентарна група. И затова никой не възрази при началото на дневния ред да се приеме тази работна програма.
Смисълът на разбирателството е в следното: първата точка - за есенната и пролетната сеитба, международните договори за ратификация, обсъждане проблемите на енергетиката и проекта за решение във връзка с дълговете на военната промишленост, да бъдат подредени именно в този ред. Това беше постигнатият консенсус в Председателския съвет.
Не се постигна разбирателство единствено по въпроса дали Наказателният кодекс да бъде преди ВАК или след него. Но никой в Председателския съвет не е поставил въпроса законопроектът за ВАК да бъде първа точка преди решенията и т.н. Той възниква тук. И затова искането на професор Ананиева точката за Наказателния кодекс да бъде преди ВАК като пета точка, се базира на постигнатото разбирателство в Председателския съвет, тя просто да мине преди ВАК. Това е логиката.
Господин Стефан Савов иска думата.
СТЕАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Господин председател, погледнете какво сте ни дали програма и горе пише "проект". Мисля, че сте прочели правилника и знаете, че Председателският съвет само предлага на пленарната зала реда. (Шум и възгласи: "О-о-о" от блока на БСП) Само предлага, а тук се решават въпросите.
Ако има няколко предложения, не може, след като сме гласували точка първа, сега втори път - точка първа, трети път, защото може да се получи такъв парадокс, че ще имаме пет точки първи и тогава как ще решим - отново ли ще продължим да гласуваме? Естествено, че не.
Председателският съвет и пълен консенсус да има, той само предлага на Пленарната зала, на пленума на Народното събрание какъв ще бъде редът. Ние гласувахме точка първа да бъде този закон - за ВАК, и повече не може да има друга точка първа.
Благодаря ви. (Шум и реплики в залата) 47.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Има и друга логика.
Заповядайте, господин Сугарев.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Да, разбира се, има определени консенсуси, които могат да бъдат постигнати на председателски съвет. Точно затова господин председателят подложи на гласуване целия дневен ред такъв, какъвто е предложен от Председателския съвет и след това естествено се гласуват предложенията на отделните депутати.
Освен това аз държа да напомня, че още на Председателския съвет казах, че ще има такива предложения, като примерно по отношение на Закона за ВАК. Така че ние не можем да ги пренебрегнем.
А освен това аз бих искал да попитам на какво основание примерно в точка четвърта фигурират три проекта, след като само един от тях е минал през нужните комисии. Аз предлагам да отпаднат тези неща.
Освен това, извинявайте, на мен ми се струва, че отдавна вече засяхме каквото имаше да засяваме. (Шум и реплики от блока на БСП) И този текст, който трябва да гласуваме сега, е раздаден току-що на народните представители. Въпреки това, ако постигнем консенсус в тази зала да го разглеждаме, аз съм съгласен, но ако не постигнем консенсус - няма основания да го разглеждаме. (Реплика от блока на БСП: "Ще гласуваме солидарно.")
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Нека да не влизаме в други проблеми. Господин Панев, по какъв въпрос?
ГЕОРГИ ПАНЕВ (от място): По процедурен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, господин Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът е чисто процедурен. Безкрайно лаконичен съм: моля господин председателят да прочете предложението на госпожа Нора Ананиева такова, каквото то е внесено.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Председателят на Народното събрание не е четец на предложения. 47.3
ГЕОРГИ ПАНЕВ (встрани от микрофоните): Тогава нека аз да го прочета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз го поясних пределно ясно, господин Панев, пояснявам го и за Вас. Пояснението е следното: госпожа Ананиева е предложила Наказателният кодекс да бъде точка пета.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (встрани от микрофоните): И толкова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Преди Вашето предложение. Това е нейният мотив.
Заповядайте, господин Денчев. ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, аз искам да ви напомнян първото гласуване за днес, когато ние приехме предложения проект за програма на Народното събрание от Председателския съвет. Тогава всички депутати подкрепиха този проект, с изключение на двама въздържали се. Сега виждам, че има много хора, които са гласували за този проект, а всъщност не го одобряват. За разлика от тези хора аз уважавам вота на Народното събрание, но смятам, че първа, втора, трета и четвърта точки са от особена важност и не бива да бъдат отхвърляни назад за сметка на един закон, който не желая да коментирам. Моето процедурно предложение е следното: по точка първа днес да се работи половин час, за да може да преминем към следващите точки от вече приетата от нас с общо съгласие програма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Димитров, Вие искате думата във връзка с точка четвърта, нали? Искам да попитам Парламентарната група на БСП тя предлага ли на основата на мотивите, които бяха изложени в Председателския съвет за мястото на точката за Наказателния кодекс на основата на същите мотиви тази точка да бъде точка първа от дневния ред или не?
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (от място): Поддържаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Естествено ако тази точка стане първа, другата става втора. Ние в момента подреждаме дневния ред и това е логиката. И единствено след крайното гласуване можем да говорим как се е подредил дневният ред.
Моля, гласуваме за това точката за Наказателния кодекс да стане точка първа от дневния ред. (Шум в залата, възражения сред депутатите от мнозинството) Моля режим на гласуване.
Искам да ви информирам, че има и други предложения от парламентарни групи за точка първа, за да имате предвид и това.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Аз имам предложение за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Така че логиката е точно тази, която ви казвам. И в живота е така - всеки иска да бъде пръв, но животът го подрежда на неговото място.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (от място): Да, но животът продължава. БП/ЛТ 48.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Разбира се.
Гласували са 210 народни представители, за предложението 93, против - 111, въздържали се - 6. Предложението не се приема.
Продължаваме по-нататък.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Аз имам предложение за отпадане, господин председател, затова трябва да ми дадете приоритет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Виждаме, че точка четвърта се състои от три проекта за решения. Само по първия проект Комисията по бюджета и финансите се е произнесла и е дала становище, в смисъл, проблемът може да се обсъжда в пленарната зала. Другите два проекта за решение предлагам да отпаднат от дневния ред и когато му дойде времето, тогава да бъдат обсъждани. Това е моето предложение. Значи, второто тире и третото тире в точка четвърта да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз мисля, че те отпадат от само себе си, след като по тях няма становища на Бюджетната комисия и те са включени просто по логиката на техническото изписване на програмата. Във всички случаи те се смятат отпаднали и не могат да се гледат, след като няма становище на Бюджетната комисия. Това е пределно ясно.
И последното предложение е на Парламентарната група на СДС, на госпожа Екатерина Михайлова: точка първа да стане проект за решение за приемане на процедурни правила за избиране на министър-председател и Министерски съвет. Предложението беше разпределено на Законодателната комисия и тя има становище по него. Точката е включена в края на програмата, включително това може да се каже, че е предложение за преместване. Моето разсъждение по този въпрос е, че ако пристигне указът на президента, с който той възлага да се гледа този проблем, тогава по извънредни обстоятелства и по изключение е нормално тази точка веднага да започне да се гледа в дневния ред. Ако има друга логика обаче на разсъждение, моля да се направи и ако трябва, да гласуваме това да стане точка първа от дневния ред.
Има думата господин Сугарев. 48.2.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители. Точката така или иначе е включена в дневния ред. Естествено е, ако пристигне указ от страна на президента, то е едно събитие, което както по всичко личи, няма да се състои и ние можем веднага да я включим за разглеждане. В противен случай тя просто може да отпадне, след като мандатът изтече неуспешно.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Тогава предлагам да гласуваме следното...
Заповядайте, господин Маринов.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Александър Маринов, БСП.
Господин Сугарев, Вашата логика е много странна. Значи ако става дума за указ за кандидат-премиер с мандата на БСП, тогава трябва да се гласува решение за явно гласуване, а ако не - може да остане за тайно гласуване...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Само ако трябва да бързаме, господине!
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ: Или вие държите да се промени процедурата по принцип и тогава трябва да се гледа, или вие държите да се приеме едно решение специално за случая.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (от място): А, декларацията на господин Бояджиев!?
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ: Декларацията няма никакво значение! Вие не предлагате решение за избиране на Петър Бояджиев, а вие предлагате изменение в процедурата за избиране на премиер. Доскоро смятахте, че е належащо, а сега смятате, че не е належащо. (Шум и реплики от блока на СДС)
Вижте какво, господа! Или въпросът е принципен и той трябва да се разгледа, или трябва да заявите, че става дума за едно съвършено тенденциозно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Предложението е ясно. То беше уточнено.
Гласуваме за това, при положение че пристигне писмото на президента на Република България до Народното събрание именно ВЙ/КП 49/1. във връзка с извънредното обстоятелство тази точка да започне веднага да се гледа. Моля, гласувайте! Който е за това, да гласува със зелено, а който е против това, да гласува с червено. (Шум и реплики в залата)
В правилника - пояснявам - има съответното разсъждение при извънредни случаи и т.н. (Шум и реплики в залата)
Моля за тишина в залата! Моля за спокойствие и тишина в залата!
Гласовете не нарастват. Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 207 народни представители, за предложението 110, против 93, въздържали се 4.
Приема се.
Бе направено предложение... Още едно гласуване и, господин Школагерски, ще Ви дам думата... Бе направено предложение точка първа от дневния ред за ВАК и научните организации да се обсъжда само половин час. Направено е предложение - не мога да не го подложа на гласуване.
Заповядайте, господин Панев, за противно становище.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Основен принцип в работата на всеки парламент, а предполагам и на нашия, е, когато един закон е започнат и е започнало второто четене на един закон, особено когато то е в една напреднала фаза, този закон да бъде разгледан докрай и да бъде приет. Това е повече от естествено. (Шумно неодобрение от страна на опозицията)
Освен това подигравка с този пленум, подигравка с народните избраници е да се предлага половин час гледане на закон, който закон не крия, че засяга много силно интересите на комунистическата партия и на нейните симпатизанти, наследници и прочие, и прочие. Хайде да не се разпростираме натук и натам. Не е тайна обаче, че този закон се очаква с огромно нетърпение и надежда от хиляди учени и преподаватели в тази страна. Не е тайна, че този закон ще постави началото на закони, които радикално ще трябва да решат някои въпроси в тази страна - въпроси, които ако не бъдат решени, демократизация, демократични процеси, светло бъдеще в тази страна не може да има!
Благодаря за вниманието. 49/2.
Остро протестирам срещу една такава подигравка с българския парламент - половин час! Какво значи това, господа, половин час!? Ще се гледа докато се приеме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, пригответе се за гласуване. Гласуваме процедурното предложение точка първа от дневния ред да се гледа 30 минути. Моля, гласувайте!
Резултати: 212 гласували, за предложението 100, против 110, въздържали се 2.
Предложението не се приема. Точката си остава в нормално обсъждане.
Господин Школагерски има думата, заповядайте.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Вземам думата, за да изкажа едно съжаление. За първи път откакто съм в парламента след настоятелно искане от моя страна на думата - тя не ми беше дадена. Мисля, че Председателството забеляза това и затова сега това, което ще ви кажа, е насочено към вашата съвест, нека Председателството да прецени само какво ще предложи.
Уважаеми дами и господа, става дума за Наказателния кодекс и свързаната роля на същия по отношение престъпленията против личната собственост, като ще ви дам информация за престъпността към този момент, изхождайки от направения анализ на Съвета по криминологически изследвания при Главна прокуратура на републиката.
Господа, за периода от 1 януари до 30 септември т.г. в Република България са извършени 151 527 престъпления, от които само престъпления срещу собствеността или квалифицирани в общия народен език като кражба досега са извършени 119 144.
Известно ви е, че проектът за изменение на закона за изменение на Наказателния кодекс третира като основно негово съдържание защитата на личната собственост!
Ако искате, ще ви кажа още няколко неща - кражбите на личното имущество в България за този период са 77 154!
Обръщам се към вашата съвест да прецените, когато обсъждате на кое място да бъде Наказателният кодекс или дали въобще да бъде слаган и съотносим ли е той към другите проекти, които сега направихте, молбата ми към Председателството, тъй 49/3. като не ми беше дадена думата навреме, е то да направи съответното предложение така, както преценява според задължението, което то има.
Позволете ми само да ви покажа нещо, което не сте виждали, което не съм виждал и аз, въпреки че 30 години се занимавам с разглеждане на престъпления. Ето ви еднодневния бюлетин за София. Няма да можете да го видите добре. Ето го! (Показва дълъг лист с разпечатка с данните за извършени престъпления само в столицата) Това представлява престъпността за 24 часа в София! Ако искате, можете да го ползвате като допълнителен аргумент!
Благодаря Ви, господин председател! 49/4. ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Школагерски, Вие вдигахте ръка вероятно за тази точка, Председателството обаче не можа да разбере, че вдигате ръка точно за това. Но така или иначе ние поставихме на гласуване този въпрос да стане точка първа. Той не стана. Може би тези аргументи може би да помогнат за едно друго решение на Народното събрание.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (от място): Тогава предложете го на прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Започваме работа по днешния дневен ред.
Точка първа от днешния дневен ред
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ДЕЙНОСТТА НА НАУЧНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ И ВИСШАТА АТЕСТАЦИОННА КОМИСИЯ (ПРОДЪЛЖЕНИЕ)
Моля председателят на Законодателната комисия да заеме мястото си.
Има все още записали се оратори за изказване. В момента ние се намираме на чл. 3 от законопроекта. Всъщност продължават обсъжданията. Госпожа Виткова иска думата по чл. 3.
И нека да поясни председателят на Законодателната комисия.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Точно така стои въпросът. Докладвах чл. 3 така, както той беше предложен от Законодателната комисия. Господин Юрий Борисов докладва неговите предложения за промяна, допълнение и изменение. Господин Божинов също така и останаха да докладват своите предложения господин Дако Михайлов по точка седма, господин Христов по същата точка, господин Панев по точка девета и госпожа Нина Михайлова за нова ал. 2. Това предстои, след което вече ще трябва да се премине към гласуване на отделните предложения. Това е постановката към датата на доклада ми тук пред вас на чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Става дума за докладване на писмено внесени предложения.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Всички писмени предложения ги докладвах току-що.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Който не е внесъл писмени предложения, моля да не подвежда председателя и сега да ги прави в момента. ББ/ЛТ 50.1.
Заповядайте, господин Панев. Той е вносител на законопроекта.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! По процедурата. Предлагам да се определи лимит от време за изказвания, като за вносителите на предложения да бъде 5 минути, аз съм запознат с характера на предложенията и съм преценил трезво тези 5 минути, а за изказващите се да бъде по 3 минути. Ето това е процедурното ми предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Обратно становище има ли?
Има думата господин Борисов.
ЮРИЙ БОРИСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, предложението на господин Панев е уместно, ако ние разглеждаме законопроекта на първо четене. Тогава, когато има предложения за второ четене, те трябва да бъдат прочетени, съобщени пълно. Аз възразявам, защото само аз имам предложения, които горе-долу бих ги събрал в рамките на 18 минути. И вие отново ще ги чуете затова, защото не е възможно да се гласува текст на второ четене, след като е бил прочетен две седмици преди това. Най-малкото трябва да ви е неудобно, че вие не помните тези длъжности, които аз предложих да отпаднат от закона. Те просто не могат да бъдат запомнени. А вие ги нямате в себе си.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (от място): Затова не бива да се прекъсва второто четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Има процедурно предложение вносителят да говори 5 минути, изказващите се - 3 минути. И друг път процедурно парламентът е приемал и при второ четене такъв лимит.
Затова, моля ви, пригответе се за гласуване. Който е за това вносителят да има право на 5 минути, а направилите предложения - до 3 минути, моля да гласува.
Резултат: от общо гласували 186 народни представители, 94 са гласували за, 90 против, 2 се въздържат.
Тъй като, ако едно предложение излиза извън рамките на трите минути, то не може да бъде съкратено. Предложението е свързан текст и Народното събрание с никакво гласуване не може да съкрати предложението на народния представител. Аз прие50.2. мам, че става дума само за изказване върху предложението, неговата мотивировка. А самото четене на предложението ще бъде точно толкова, колкото е дълго предложението. И извън него имате право на 3 минути още по него да го мотивирате. Аз така възприемам гласуването, което е проведено.
Най-напред е логично да вземат думата тези, които са направили предложения по текста, а след това да се изкажат тези, които искат да дебатират по направените предложения.
Госпожа Виткова, аз Ви правя едно напомняне.
Такива народни представители са Дако Михайлов и Николай Христов, господин Георги Панев - направил ли е своето предложение? Значи - Дако Михайлов, Николай Христов, Георги Панев, Нина Михайлова имат писмени предложения по различните точки на чл. 3. И не са ги докладвали. Да заповядат да докладват тези предложения.
Господин Михайлов, първо Вие.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, предложението ми е в чл. 3, точка 7 да отпадне думата "политикономия". Струва ми се, че не е удачно да включваме в закона и преподавателите по политикономия, независимо от това, че 45 години тази наука служеше на една определена идеология, не можем да разграничим кога един преподавател е преподавал само политикономия на социализма и кога на капитализма. Поне в Юридическия факултет се изучаваше два семестъра. При това положение политикономията е наука, която се изучава във всички учебни заведения в света и при това положение ми се струва, че не е удачно да включваме в закона тези преподаватели.
Затова аз съм предложил да бъдат изключени от обхвата на закона именно преподавателите по политикономия.
НОРА АНАНИЕВА (от място): А тези, които са преподавали история на философията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Друго предложение от господин Христов. Заповядайте!
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина очакваше се, че точка 7 от чл. 3 на настоящия закон ще бъде най-бурно дебатираната точка. Дълго време този закон се отлагаше по различни причини. След като той не 50.3. можа да бъде отложен докрай, тук се направиха няколко опита, специално от господин Юрий Борисов, този закон да бъде профаниран, да бъде поставен в една игрова светлина. Получи се една почти бих казал раблезианска ситуация, господин Борисов, Вие знаете за какво говоря. Също така с опита за профанация на този закон Вие разкрихте поне две неща. Прочитайки списъка от по-предишното заседание (последното по-точно заседание) по закона Вие просто разкрихте ужасната система на кадрови контрол, обхванала цялата тази страна. И аз не вярвам някой нормален човек да може наистина да запомни всички длъжности. Достатъчно е да се помни, че там те варираха от председатели на ЦКС, до директора на Националната библиотека "Кирил и Методий".
НОРА АНАНИЕВА (от място): Но и сега е така!
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ: Нещо повече. В този закон се визират, макар и имплицитно, и първите секретари на общински и окръжни комитети на ДКМС. Вие не бяхте прав, че те не влизат, просто защото по право те бяха членове на съответните окръжни или общински бюра на партията. И чувам тук възгласи - Георги Кирков и т.н., това беше направено като реплика и миналия път към господин д-р Карев. Това означава, че просто депутатите от БСП добре се справят с кадрови характеристики на депутати от СДС. Имат си информационни банки и т.н.
Всъщност защо точно точка 7? Господа, обръщам се, както пишат някои полухумористични вестници, към господин Борисов, изобщо към философите тук и ви говоря като философ на философи. В крайна сметка ние имаме работа с една система от субектен порядък. Елементите на социално-икономическата система не са просто елементи на такава система, а субекти на такава система, на система социално-икономическа и формите, т.е. дисциплините в точка 7 всъщност са форми, с които тази система се саморефлектира. Това е първото основание тези точки да фигурират там.
На второ място, вие всички знаете, че студентите във висшите учебни заведения, по-специално техническите висши учебни заведения, казвам го най-отговорно, се водеха на отчет пред съответните градски (става дума за софийски, а където имаше вузове в окръжните градове - и в окръжните) комитети на партията по успеваемост по тези дисциплини. Тук може да се изтъкне, разбира се, аргументът... (Смях от групата на опозицията) ...Това е 50.4. точно така. Точно така е, разбира се.
Тук може да се изтъкне, разбира се, и аргументът, че навсякъде по света се преподават подобни дисциплини, но никъде по света тези дисциплини не са средство за политически контрол. И в крайна сметка какви са конкретните предложения?
Те са две: първо, научен атеизъм да отпадне от точка 7, просто защото там се визират преподаватели, а научен атеизъм не се преподава във висши и полувисши учебни заведения.
На второ място - конкретно предложение за замяна марксизъм-ленинизъм да бъде заменен с марксистко-ленинска философия и аргументите смятам са напълно ясни. Марксизъм-ленинизъм е едно пределно общо понятие, то засяга цялата хуманитарна сфера, засяга етика, естетика, включително някои частни правни науки в тази система. Така че предлагам то да бъде заменено, има внесено писмено предложение от господин Панев и просто съм упълномощен от него да го кажа тук - да бъде заменено с марксистко-ленинска философия.
По повод репликата, че някои хора - преподаватели от СДС в университета ще си загубят работата, искам да ви информирам, че в университета не се преподава марксистко-ленинска философия - поне по регистъра, който е там, а се преподава диалектически материализъм и исторически материализъм. И това също е точно така.
И в заключение, след като правя тези две конкретни писмени предложения, направени своевременно, искам да ви кажа, че аз също съм преподавател по подобни дисциплини, ще гласувам този закон с чиста съвест и ще спя спокойно. Призовавам ви всички да го направите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: За реплика има думата госпожа Станка Величкова. Заповядайте! 50.5.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз съм много доволна, че моите колеги философи правят необходимата еволюция. И сигурно знаят, че еволюцията може да бъде с положителен и отрицателен знак. В случая колегата Николай Христов...
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Еволюцията не може да бъде с обратен знак, госпожо!
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Не, не, може. Вие не правите разлика между еволюция и прогрес. Недейте, д-р Карев, навлиза в терминология, която няма нищо общо с Вашия апендикс. (Шум в СДС) Затова ви моля да замълчите сега, за да ви кажа следното. Колегата ми философ показа какво значи еволюция с отрицателен знак. В такъв случая той стига до онова, което аз първия път в един прекрасен четвъртък пледирах, т.е. да отпаднат именно тези дискриминационни текстове на точка 7 от чл. 3, защото това, което той каза за марксистко-ленинската философия и даде пример с диалектически и исторически материализъм, е относително вярно. Къде е Николай, не го виждам. Защото Николай, ако сега започва да се предава диаматът и исматът именно през погледа на критичното преосмисляне на Маркс и Енгелс, и дано да е така, то тогава, когато аз съм следвала във Философско-историческия факултет, това е 60-те години, и след това, когато се е преподавала тази наука, тя се е преподавала именно през призмата на марксистко-ленинската философия.
И затова аз миналия път казах и сега ще повторя, че тези, които са преподавали тази наука, но знаейки още от времето на идеите на Талес, Анаксимандър, Анаксимен, ще могат и да разберат, и да преосмислят кое днешното от Маркс работи и кое - не. Защото ако ние достигнем до другата крайност, дами и господа, да отречем онова, което е фактическо положение, което всички себеуважаващи се западни философи твърдят, че Маркс и неговото учение има своето значение като част от общата политическа теория, като обща теория на светоусещането, то означава, че ние нищо не сме разбрали от историята на политическата и философската мисъл. (Реплики в СДС)
Стига сте крещели, отново показвате, че нямате парламентарно поведение. СБ/КП 51/1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Госпожа Величков, времето Ви изтече все пак.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Само за секунда, господин председателю.
Искам да кажа, що се отнася до вашите субекти и обекти, като на философ Ви препоръчвам да имате предвид, че понякога обективното може да се субективизира и субективното да се обективизира. Жалкото е, че сега Вие правите най-вулгарна субективизация на обективните дадености, каквито са в момента в българската наука. (Ръкопляскания в опозицията. Шум и реплики в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Все пак ще помоля наистина тези, които репликират, да спазват времето от две минути.
Има думата господин Борисов.
ЮРИЙ БОРИСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз искам да благодаря на господин Христов за добронамерения тон, но не мога да се съглася с неговото твърдение, че нашите предложения профанизират законопроекта. Ако си сложите ръка на сърцето, ще признаете, че просто този законопроект е подготвен некадърно. И ние бихме могли да дадем някаква професионална консултация, но не ни отива да го правим.
И веднага искам да Ви задам следния въпрос: Вие сте напълно прав, че имаше една ужасна система за контрол на всички равнища и върху всички длъжности. Това е така. Но от това какво следва? Вие предлагате законопроект за декомунизация на науката. Това означава ли, че всички длъжности в нашата страна трябва да бъдат напъхани в един законопроект, който касае науката? Аз и миналия път Ви казах, че Вие се опитвате да правите закон за забрана на зайците да ядат месо, защото има такива длъжности, които никога не са имали отношение към науката. И Ви давам отново един от най-типичните примери. Да кажем, началникът на жп управление, Горна Оряховица, е включен в този законопроект.
Имаме два подхода или по-точно Вие имате два подхода или ще направите един цялостен, общ декомунизационен закон, в който ще попаднат всички длъжностни характеристики, които са контролирани, или съвсем логично ще подходите целево, по професии. Ако искате, правете закон за декомунизация на жп уп51/2. равление - Горна Оряховица, ако искате по коловози ги карайте. Това си е лично Ваш проблем. Но Вие не можете да поставяте в една сфера длъжности, които нямат нищо общо със самата сфера.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Има думата господин Балабанов.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, дами и господа! Разглеждането на този въпрос и начинът на поставянето на аргументите ме изпълниха с някои подозрения, които започват да се разсейват. Аз например бях много доволен, че под неговите удари попадат господин Стоян Ганев и госпожа Снежана Ботушарова, които...
ГЕОРГИ ПАНЕВ (от място): Не попадат!
РУМЯНА КУРТЕВА (от място): Той е мислил за това!
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: Попадат, попадат. Госпожа Снежана Ботушарова попада. Господин Панев, моля Ви се, после ще се обясним. Но много съм изненадан от неубедителните опити да бъде изключен и господин Иван Костов. Защо, господа? Ако става дума за конкретни хора, че те имат право да бъдат учени, въпреки този закон, кажете го направо!
Но аз искам да ви успокоя. Тъй като под ударите на този закон попада и президентът на Република България д-р Желю Желев, аз съм убеден, че той няма да мине, господа. Така че не се мъчете да ме убеждавате кое е субективно и кое е обективно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Христов, заповядайте.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Ползвам правото си на дуплика с най-добри чувства естествено да се обърна първо към госпожа Величкова.
Госпожа Величкова, спомнете си заседанието на Комисията по наука и образование, когато се приемаше този закон. Тогава моят апел, аз не помня дали вече бяхте излезли, беше просто да седнем над един суров текст и да мислим точно, както сега се опитваме да мислим. Просто Вие тогава излязохте.
Става дума през каква призма, на второ място, се е учила философията изобщо. Тук не става дума за някаква идеологическа призма, за някаква идеологема, в която определена наука е вка51/3. рана. Става дума за същностното използване на тази наука именно като средство за политически контрол. Преди три седмици бях поканен на едно общо събрание в Икономическия институт, където просто дойдоха студенти, притеснени от това, че се извършват определени, условно нека да го наречем, реставрационни процеси. Нека не звучи смешно, говоря на експромпт това нещо, може би не е дотам премислено в момента.
На трето място, нека да правим разлика, аз бих поговорил с Вас, именно както казах преди малко, между субективизъм и субектност. Това са две различни неща, можем да ги разграничим.
По отношение на господин Юрий Борисов. Господин Борисов, не става дума за някаква вулгаризация, за някаква, съвсем във вулгарния смисъл профанизация на този закон. Става дума за една абсурдна ситуация, която създадохте с прочитането на онзи огромен списък. Аз не смятам, че този списък е дискриминационен. Ами в България също така се забранява на всички да търгуват с наркотици. Това означава ли, че този закон, ограничаващ търговията с наркотици, примерно мен ме дискриминира, когато ми забранява да извършвам такава търговия в крайна сметка? (Бурни протестни реплики в опозицията)
На господин Балабанов не мога нищо да кажа в момента, тъй като той направи реплика по същество на господин Дако Михайлов, така че тук не бих могъл да отговоря нищо.
Благодаря ви.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Господин Христов, слушат Ви студентите в момента! Недейте се излага така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Продължаваме по-нататък. Господин Панев е вносител на предложение по чл. 3. (Реплики в опозицията: "Велик си, Панев!")
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение е по точка 9 на чл. 3. Касае се за уточняване на текста.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Не се "касае", а се "отнася".
ГЕОРГИ ПАНЕВ: А именно: "Не са били секретари или членове на партийните комитети на БКП (и тук предлогът "във" да се замени с предлога "на")", както и в последващото изречение, тъй като става дума за партийните комитети на цял факултет, на цял институт. Да сме наясно за какво става дума. 51/4.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (от място): Ясно е. Сега отпада Ботушарова. За нея е мислено.
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Така че предлогът "във" след "БКП" се заменя с предлога "на".
И следващото уточнение. В първоначалния текст е казано: "Не са били членове на кадрови комисии за хабилитиране на научни работници". Тук трябва да ви кажа, че бях просто зле информиран от моите експерти. Оказа се, че това са кадрови комисии изобщо към партийните комитети, а не специално за хабилитирани научни работници, които освен всичко друго са се занимавали и с делата на хабилитираните научни работници. Поради което предлагам думите "за хабилитирани научни работници" след думите "кадрови комисии" да отпаднат.
И още едно предложение. Значи не са били членове на кадрови комисии към партийните комитети на висшите училища, академиите и други научни организации, като думите "към районните, градските, общинските, окръжните областните и Централния комитет на БКП" отпадат.
Става дума за кадровата комисия към партийните комитети на висшите училища и академии.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Вдигат се ръце за реплики. Господин Орсов, заповядайте. 51/5. ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Вдигам ръка за предложение, не за реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Орсов, не може да имате предложение, защото не сте го направили писмено.
Думата за реплика има господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз бих искал да репликирам вносителя на основния текст. Очевидно е, че пародийната страна на този закон не се разкрива само в предложенията и изказванията на опозицията, но неговият основен вносител помогна много да се разкрие тази страна.
Какво предлагате Вие, господин Панев? Да се замени "на" с "в"? И тази поправка вече няма да е поправката - "Панев". Тази поправка трябва да има други конкретни имена и тя може да бъде поправката - "Ботушарова".
Ето, разбирате ли, Вие правите закон не за да решите определен тип обществени отношения, а за да репресирате определен кръг хора. И това, което правите, и аз Ви репликирам днес, е да извадите определен кръг хора от кръга обществени отношения, който Вие забърквате с този закон. Това е пародията, господа, и тя не може да бъде скрита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Орсов също искаше думата за реплика.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, вземам реплика по отношение на господин Панев, защото той засегна второто изречение на т.9, по която аз исках да направя предложение.
Във второто изречение в първия вариант, внесен от Вас, господин Панев, е записано: "секретари на партийни организации на БКП във факултети". В представения текст за второ четене е написано: "секретари на партийни организации на БКП на факултети". Това е в текста, раздаден за второ четене.
Сега разбирам, че Вие държите в текста да бъде: "секретари на партийни организации на БКП на факултети". "На факултети", така ли? Но е "на", а не "в".
Е, при това положение аз искам да Ви върна към Вашия автентичен текст и настоявам да бъде "в", а не "на" и ще Ви кажа защо: тук се разказаха толкова много лоши неща за партийните НЧ/ВР 52.1 секретари, че аз започнах да ги считам за нещо като уродливи чудовища от фантастичен филм на ужасите.
ГЛАСОВЕ ОТ СДС: Правилно!
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Е, щом е правилно, аз не искам моята партийна секретарка в първичната партийна организация на преподавателите в Юридическия факултет да се отърве от справедливата санкция по този закон. И след като Вие я считате за едно такова уродливо чудовище, аз искам предлогът да бъде "в", а не "на", за да може тя да попадне под справедливите удари на този закон.
И правя предложение в този смисъл: да си остане "в" и да не се заменя с "на".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Панев, заповядайте да отговорите.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Имам съвсем кратка реплика.
Аз просто съм демократ (смях от БСП), поради което след като очевидно има обществена необходимост дадени ръководни постове да бъдат освободени от определени хора, то ясно е, че този ред трябва да бъде прекъснат някъде в зависимост от степента на ангажираност на тези хора с политиката на комунистическата партия. Съвсем редно е когато има един институт или един факултет, в обхвата на закона да влезе партийният секретар на института, партийният секретар на факултета, а не отговорниците на партийните групи, които могат да бъдат много, и които все пак в този ред на обвързаност с политиката на комунистическата партия стоят доста по-надолу. Този ред някъде трябва да бъде прекъснат ако ние сме демократи, господа! Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Други предложения, господин Джеров, няма. Госпожа Михайлова оттегли предложението си.
Сега изказвания в рамките на приетия регламент от три минути.
Госпожа Виткова, заповядайте!
МИМИ ВИТКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Вземам думата по чл.3 на един противоконституционен проект, вече квалифициран и като недемократичен от международни институции, наблюдаващи 52.2 процесите на демократизация, в подкрепа на предложението на господин Божинов за отпадане на чл.3.
Единственият критерий за групиране в черно-бяла група на българските учени е този дали са били секретари и членове на партийни комитети и организации. От това произтича забраната за тези хора да заемат длъжности като ръководители катедра и нагоре, да влизат в състава на научните съвети, в ръководствата на научните институти и организации, както и в състава на Висшата атестационна комисия и специализираните научни съвети към нея.
Но ако за поддръжниците на този закон ръководител катедра е човекът, който трябва да бъде отстранен от пътя им, то в здравеопазването ръководителите на катедри са едни от най-добрите лекари в съответната област. Лекарят получава най-точната оценка от болния, така че тези хора не са станали ръководители единствено въз основа на партийната си принадлежност, а са признати специалисти в съответните профили на медицината.
За тези, които твърдят противното, искам да дам и конкретни доказателства: този закон засяга определени личности и в случая оценката трябва да бъде индивидуална - за професионални качества, а не за политическа неблагонадеждност. Ако уважаваме личността и нейния професионален пълнеж, защо повече не може да бъде ръководител катедра по хирургия професор Радослав Гайдарски, един от най-добрите хирурзи в областта на жлъчно-чернодробната хирургия и може би единствен специалист в областта на хирургията на задстомашната жлеза у нас? Той е избран и за директор на управителния съвет на Александровската болница през 1991 г. когато партийният комитет в Медицинска академия беше демократично син. Нима той е избран от своите колеги заради бившето си партийно секретарство или за сегашната си партийна принадлежност? На кой богоугоден ръководител на катедра ще трябва да атестира професор Гайдарски? Кой кого ще обучава?
Представяте ли си какво означава в медицината скалпелът да се държи не от най-добрия? Вероятно има и по-драстични примери от този. Но той е с непоправими последици, господа. Как може законът да противостои на желанието на хората да бъдат ръководени от професионалисти?
Този закон ограничава правата не само на бившите партийни секретари, но и на всички останали, които искат да бъдат ръководе52.3 ни от тях. Само в рамките на ВМИ в София около 12 катедри ще останат без ръководители. И то става дума за чисто клинични дисциплини: спешна гастроентерология, инфекции, очни болести, рентген, спешна хирургия, нефрология, дерматология и др. Основно структурно звено в медицинските научни институти е клиниката. Въз основа на това творение, което Вие наричате закон, ще бъдат отстранени над 15 ръководители на клиники и секции в София: Център по протезиране, Клиника по неврохирургия, по неврология, по спешна кардиология, ревматология, детска ортопедия, дерматология, неврология, белодробни заболявания, кардиология, завеждащите и на трите ушни клиники във ВМИ. В тази група е и заместникректорът на Висшия медицински институт, чието име умишлено не споменавам, който според Закона за закриване на Медицинската академия само преди два месеца, вие, господа от СДС, обявихте за член на единственото демократично избрано ръководство на това висше учебно заведение. Мотивите тогава бяха ясни. Трябваше да се узакони ВМИ заради неговия ректор. Днес вече заместникът не е необходим.
Този законодателен акт е не само груба дискриминация по политически причини, но подобно решение ще лиши медицинската наука и практика от специалисти, които са необходими най-вече на болните.
Абсолютно невярно е твърдението на господин Панев, че визираните в закона научни работници няма да бъдат и уволнени. Параграф 4 от Преходните разпоредби гласи, че с тях се прекратяват трудовите договори. И не само това, но по текста на чл.3 посочените лица не могат да заемат упоменатите ръководни длъжности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Госпожа Виткова, времето Ви за изказване изтече.
МИМИ ВИТКОВА: Приключвам, господин председателю.
Какво следва ако не уволнение, господин Панев? Имате ли представа какви непоправими вреди ще нанесе на здравеопазването подобно обезглавяване на здравните структури? Процедурата обслужва единствено войнстващата посредственост, на която вашият закон, господа, открива хоризонти.
Ако и към – 4 внесете такива корекции, както към чл.3, така че да не се разбира какво изобщо е прието, това ще е поредно52.4 то доказателство, че изобщо не си давате сметка какво правите. Идеите за разправа с българската наука ви осеняват в движение и вие решавате нейната съдба твърде лекомислено и безотговорно. Вместо научни критерии вие предлагате политически атестации. Потвърждение за вашата обърканост е становището на госпожица Русева в Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Времето Ви изтече отдавна, госпожа Виткова. Нека да не се впускаме по всички проблеми.
МИМИ ВИТКОВА: Свършвам, господин председателю.
Не се ли убедихте, че политиката на насилие има временен и то кратък успех, за да продължава надпреварата ви да измисляте различни нейни модификации? Авторите на политическо насилие, като вносителя на този законопроект и на серията от закони за декомунизация представляват опасност за демократичните процеси в тази страна. Озаптете страстите им, господа от Съюза на недемократичните сили!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Реплики към изказването на госпожа Виткова.
Господин Пенушлиев, заповядайте!
ТЕОДОР ПЕНУШЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, ще бъда съвсем кратък. Стана така, че аз често репликирам колегата доктор Мими Виткова. Не мога да се съглася с последните Ви думи, колега. Някак си неприлично е да се коментират отделни имена. Аз против професор Гайдарски няма да кажа нищо, защото уважавам този човек.
Но моля Ви, да се казва, че когато ще бъдат премахнати дадени хора, заради това че са имали такива изисквания, които сега ще отпаднат, а ще остане "войнствената посредственост", смятам, че много силно го казахте, колега. Просто в това вече се вижда... Боже, Господи! Кога най-после ще се отървете от този ваш императив вие да поставяте кое е посредственост и кое не е посредственост? Оставете най-после тези неща. "Войнствената посредственост", колега, това не Ви прави никаква чест! Никаква войнствена посредственост няма да остане. Това можем да Ви го гарантираме.
А професор Гайдарски има прекрасната възможност да бъде прекрасен и никой няма да му избие скалпела от ръцете. 52.5
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Доктор Карев, заповядайте!
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Аз разбирам партийния патос на доктор Виткова, но бих искал противно на апокалиптичния тон на нейното изказване да обърна внимание на това, че тъй както следва от нейното изказване, изглежда едва ли не, че ще бъдат лишени от живот всички тези хора, които попадат под ударите на закона, който обсъждаме. Говори се за обезглавяване на катедри, толкова катедри щели да останат без ръководители, говори се за обезглавяване на здравеопазването, че нямало да има кой да държи скалпела и т.н.
Обръщам внимание, че става въпрос само за възможността на тези хора да ръководят съответни звена, а не шефът на катедрата да държи скалпела, а го държи съответният хирург. И според това колко е отговорна операцията, го държи по-способен хирург. Така че изобщо не става дума за това да се отнеме скалпелът от ръцете на добрите хирурзи.
Този, който е достоен и квалифициран хирург, ще продължи да си държи скалпела все така уверено, както и преди влизането в сила на действието на закона.
Затова обръщам внимание, че става въпрос за ръководство на звена и за възможността именно на тази хабилитирана посредственост да се възпроизвежда чрез нови хабилитации на точно толкова или повече посредствени хора. 52.6 А що се касае до квалификацията "Съюз на недемократичните сили", българската общественост добре знае кой е управлявал България демократично и кой недемократично през последния половин век.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. И доктор Попов.
РОМИЛ ПОПОВ (СДС): Имам правото като хирург да взема отношение, понеже хирурзите бяха засегнати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, да.
РОМИЛ ПОПОВ: Уважаема колежки, само преди два месеца аз легнах под скалпела на член на вашата партия - проф.Минков, защото скалпелът цвят няма. Това ви го казвам аз. И ако аз съм застанал на тази трибуна, това е, защото вие сами трябваше да се очистите от тези, които недостойно по пътя на партийния билет държаха този скалпел. (Шум и реплики от блока на БСП)
Моля ви се, аз мога да ви докажа това. Няма да цитирам имена, защото, ако почна да цитирам, списъкът е огромен. Ще ви кажа само едно: че от моята група най-посредствените за съжаление станаха професори точно под закрилата на този партиен билет.
Искам да разберете едно: в медицината партийност не трябва да има. И ако ние приемем да се очистат от нея тези хора, които по пътя на кариеризма, постлан от партийния билет, заеха недостойно мястото си в катедрата, те трябва да си отидат. И апелирам вие да го извършите сами, а не ние да го правим чрез закон. Ако вие бяхте го направили, нямаше да стигнем до този закон. Бъдете поне честни да признаете това.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Ромил Попов. Госпожа Виткова, за да отговори на репликите.
МИМИ ВИТКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, аз мисля, че говорим едно и също, но се разбираме лошо.
Това исках да ви внуша в моето изказване - че не трябва със закон и с такава груба дискриминация действително да се оценяват хората за техните качества. И не трябва по партийна ВТ/ПП 53.1 принадлежност или за това, че някой е бил партиен секретар, ако той има професионални качества, да заема определена ръководна длъжност.
И затова ви цитирах и конкретното име, и се надявам, че професор Гайдарски ще ме извини. Защото вие против професионалното съдържание на професор Гайдарски няма какво да кажете. А те са стотици подобни хора, които ще бъдат отстранени със този закон.
Защо пречим със закон на хората долу да избират своите ръководители, независимо от техния партиен цвят или тяхното минало в партийната йерархия? Защо?
Ето това е общото, което ние изразяваме, но се различаваме по това, че вие подкрепяте този абсолютно недемократичен и дискриминационен закон, а аз подкрепям една демократична процедура за оценка на професионалните качества на тези хора. (Шум и реплики в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Госпожа Рашеева, заповядайте по процедура.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да ви обърна внимание на обстоятелството, че тук от половин час се говори по този закон като на първо четене.
Ние вече го разгледахме на първо четене и говорихме общо за закона. Затова аз моля да не си губим времето повече с такива пледоарии, които са пледоарии на първо четене и нямат място тук. И предлагам да се прекратят дебатите по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Гласуваме за прекратяване на дебатите.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (от място): При второ четене няма такава процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: По чл.3. Не изобщо да прекратяваме дебатите. Моля да се гласува за прекратяване на дебатите по чл.3 от законопроекта. Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители, за прекратяване 93, против - 86, въздържали се - няма. 53.2
Прекратяват се дебатите.
Моля, господин Джеров, да докладваме направените предложения.
Господин Орсов, по какъв въпрос? Заповядайте по процедурен въпрос.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, аз предлагам на основание чл.54, ал.1, точка 2 от правилника гласуването по чл.3 да бъде отложено за следващо заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Вие предлагате отлагане на гласуването?
(Златимир Орсов потвърждава)
Моля да се поканят народните представители да заемат местата си в залата. Гласуваме за отлагане на гласуването по чл.3 от законопроекта.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте.
Гласували 204 народни представители, за предложението 94, против - 107, въздържали се - 3.
Предложението не се приема.
Господин Джеров, докладвайте предложенията. 53.3 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По чл. 3...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Балабанов, по какъв въпрос?
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (от място): Имам предвид по начина на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Имате думата.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, дами и господа, тъй като ние сме на път да приемем един невероятен по своето съдържание текст, аз внасям предложение той да се гласува поименно, писмено и собственоръчно. Като музеен деец държа да показвам на внуците си подписите на хората, които се опитват да бъдат толкова енциклопедично знаещи и можещи, а като политически деец държа да имам документ, който да лансирам в Международния съд в Хага, за да разберат те защо експертът, който са поканили от България, не е учен всъщност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Балабанов очевидно прави предложение по смисъла на чл. 52 от правилника, който гласи, че предложение за поименно гласуване може да бъде направено от една десета от всички народни представители или от една парламентарна група. И аз го питам: от парламентарната група ли го прави?
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Той потвърждава. След това в текста на правилника е записано, че предложението се поставя на гласуване без разисквания. (Шум в залата) Затова поставям това предложение на гласуване. (Шум в залата) Моля за тишина в залата. Единствено представител на парламентарната група може да вземе отношение към направеното предложение.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (от място): Имената ще се появят на таблото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз съм ясен. Текстът е на чл. 52. Няма такива желаещи. Затова, госпожа Михайлова, заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, това предложение може да бъде направено само от ръководството на парламентарна група, а не от всеки един народен представител. Ако си спомняте, Вие направихте подобно възражение преди БП/ЛТ 54.1. време, когато ние искахме поименно гласуване, и тогава се наложи да се иска от ръководството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Въпросът е дали се прави от ръководството това предложение или не. Но да не изпадаме в такава дискусия.
Господин Желев, заповядайте.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): От името на ръководството потвърждавам това наше предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Пределно ясно. Моля да се приготвим за гласуване. Гласуваме предложението на Парламентарната група на БСП: гласуванията по чл. 3 на законопроекта да станат поименно чрез саморъчно подписване. Моля гласувайте. Броят на желаещите се да гласуват не нараства.
Гласували 208 народни представители, от тях 96 за, против - 109, въздържали се - 3. Предложението не се приема. Господин Джеров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Сега да преминем към гласуване. Става дума за чл. 3 от закона, който разглеждаме. съобразно правилника и в поредността предлагам на гласуване първо следните предложения.
Първо, господин Божинов предлага да отпадне целият чл. 3. Моля, господин председател, да поставите това предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля народните представители за внимание. Господин Божинов предлага чл. 3 да отпадне. Който е за отпадането на чл. 3, моля да гласува за, който е против, гласува против. Моля, гласувайте.
От гласувалите 211 народни представители, за отпадане са гласували 97, против 115, въздържали се няма.
Моля господин Джеров, продължете по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не се приема това предложение, поради което преминаваме по-нататък.
Господин Юрий Борисов е предложил на нашето внимание към чл. 3 нова точка 3, която той докладва в рамките на 3 машинописни страници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Борисов, виждам, че вдигате ръка и се досещам какво искате да кажете. 54.2.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Говорим само по точка 3. Господин Борисов е дал предложение за заместващ текст от три страници.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Той е прочетен.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Той е прочетен от господин Борисов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, господин Борисов.
ЮРИЙ БОРИСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз искам да успокоя уважаемите колеги от Съюза на демократичните сили и от Движението за права и свободи и няма да отекчавам вашия слух с тези три страници, по-скоро това са пет страници, които миналия път четох. Въпреки че трябва да признаете, че те са напълно удачни, затова защото между всеки две запетайки стои по една длъжност и зад всяка длъжност стоят хора. И ако вие уважавате личностите, би трябвало да се интересувате диференцирано от тези хора, които попадат под ударите на закона. Аз изтеглям всички свои предложения и ще ми разрешите само в три-четири изречения, които ще заместят тези 18 минути четене, да ви обясня защо ги изтеглих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля за тишина.
ЮРИЙ БОРИСОВ: Този законопроект просто не може да бъде ремонтиран, той така е заложен, така е направен и в момента лично аз изпитвам изключително голямо неудобство, че вместо да се занимаваме с тези проблеми, които вие много добре познавате, че са насъщни проблеми в нашата страна, като започнем със селскостопанските работи, с оръжейния комплекс и всичко това, което е до болка известно на всички, ние се занимаваме с един абсурден закон, с един закон, който вие вероятно ще го подпишете, но много скоро нашата общественост ще разбере какво точно сте подписали, ще разбере, че вие сте подписали един абсурд. Аз лично повече няма да участвам в това гласуване и призовавам Парламентарния съюз за социална демокрация също да не участва повече в приемането на такъв позорен проектозакон. (Шум в залата) 54.3.(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Заседанието продължава. Моля председателят на Законодателната комисия да продължи докладването на законопроекта.
Заповядайте, господин Джеров!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Продължаваме да работим все още в проекточлен 3, точка 7. Има предложение думата или понятието "марксизъм-ленинизъм" да бъде заменено с думите "марксистко-ленинска философия".
Моля да го поставите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, пригответе се за гласуване. Гласуваме направеното предложение. Моля, гласувайте!
Резултат: от общо гласували 122 народни представители, 115 са гласували за, 5 против, 2 се въздържат.
Приема се това предложение.
От 20 часа е насрочена среща на Интерпарламентарната група в тази пленарна зала, а членове на Интерпарламентарната група са всички народни представители. А въпросът, който ще се обсъжда, ако добре си спомняте, не е никак маловажен. Свързан е с някои процедури в Съвета на Европа.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващото предложение е последното. То е пак по точка 7. Да отпаднат от текста думите "научен атеизъм".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, гласувайте.
Резултат: от общо гласували 112 народни представители, 97 са гласували за, 11 против, 4 въздържали се.
Приема се.
Продължаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преминаваме към точка 9. Има две предложения, които последователно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Джеров, само за момент. Госпожа Йовкова, отрицателен вот ли искате или какво?
САВКА ЙОВКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, моля да разпоредите проверка на кворум чрез регистрация. ББ/ЛТ 56.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Това вече го правихме веднъж, ще го направим още веднъж.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДПС: Човек, който го няма в залата, може ли да иска такова нещо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Всеки народен представител може да поиска проверката на кворума.
Моля, режим на регистрация. Моля народните представители да влязат, има регистрация на кворума. Моля квесторите да поканят народните представители за регистриране на кворума.
Моля, режим на регистрация. Гласувайте за регистрация.
Искам също така да ви информирам (аз мисля, че всички са информирани за това), че тук, на масата на председателя има един технически уред. Той отчита всяка парламентарна група колко народни представители има в момента. Искам да ви информирам, че в момента има несъответствие между народните представители, които са в залата, с това, което се регистрира. И за да не навлизам в подробности, които след това могат да станат известни и на журналистите, аз не мисля, макар че ще завърши тази регистрация, не мисля дори да я съобщя. Просто, за да не се излагаме като парламент. И моля всички, които са в залата, да се регистрират.
Резултат: има необходимия кворум.
Продължаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В точка 9 се правят две предложения от господин Панев. На втория ред: "...членове на партийните комитети на БКП", вместо "във висшите училища и академии" се предлага "на висшите училища и академии".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, гласувайте предложението.
Резултат: от участвалите в гласуването 100 народни представители са гласували за, против 2, въздържали се 3. Приема се този текст.
По-нататък! 56.2.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И последното предложение за промени. То е пак в точка 9. Ще прочета само финала. В текста е: "... както и не са били членове на кадрови комисии за хабилитирани научни работници към партийните комитети на висшите училища и академиите или към районните, градските, общинските, окръжните, областните и Централния комитет на БКП".
Това е първоначално направеното предложение. Тази част господин Панев предлага да се измени. Ще ви прочета промяната: "... както и не са били членове на кадрови комисии към партийните комитети на висшите училища, академиите и други научни организации".
Моля, господин председател, да поставите на гласуване това изменение в текста на точка 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Поставям на гласуване изменението в текста на точка 9. Моля, гласувайте.
От участвалите в гласуването за 110, против 2, въздържали се 1.
Текстът се приема.
Продължаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Сега чл. 3 трябва да бъде поставен на гласуване с промените, които гласувахме преди малко. Други предложения за промени няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, гласуваме чл. 3 от законопроекта.
От гласувалите народни представители за 104, против 3, въздържали се 2.
Член 3 се приема.
Госпожа Йовкова поиска думата. Заповядайте, госпожа Йовкова.
САВКА ЙОВКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председателю, взех думата за отрицателен вот. Ще повторя нещо, което казах и на обсъждането на този член.
Господа, това е позор за българския парламент. И аз искам българските учени да го знаят. Вие приехте един текст антиконституционен, антидемократичен и неморален! Срам е в тази зала хора, които наричат себе си учени, да сложат името си под СБ/КП 57/1. такъв текст!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Балабанов, и Вие ли по същото искате думата? Заповядайте.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господа, пътят към ада е постлан с добри намерения, както знаете. В текстовете на този параграф се говори за тайни и явни сътрудници на Държавна сигурност. Както знаете, издаването на това дали един човек е бил таен или явен сътрудник на Държавна сигурност е издаване на държавна тайна. Тоест вие поставяте хората пред дилемата или да издадат държавна тайна, или да свидетелстват против себе си. Но може би, ако утре внесем решение за досиетата и отворим досиетата, това по някакъв начин може да се реши.
А виж, другото нещо е много трудно да се реши - взели участие или имали отношение към възродителния процес. Господа, как се установява това? Чрез съд? Чрез клетва? Ами ако аз намеря трима души, които кажат, че вие сте участвали във възродителния процес?
С текста на този параграф вие посягате върху международно признатите права на човека, които по силата на нашата Конституция имат преимущество спрямо вътрешното законодателство. И това е само един от частните случаи, които показват колко несъобразен с юриспруденцията е този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Джеров, заповядайте. Продължаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва чл. 4 с две алинеи, които имат следното съдържание:
"Ал. 1. Обстоятелствата по чл. 3 се потвърждават с писмена декларация.
Ал. 2. Отказът от писмена декларация се счита за признание, че лицето не отговаря на изискванията за участие в състава на организациите по чл. 3."
Тук има две предложения - от господин Харизанов и от господин Сепетлиев. Ако ги поддържат...
Господин Харизанов оттегля предложението. Господин Сепетлиев - също.
Моля да бъде поставен на гласуване. 57/2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Госпожа Величкова поиска думата. Заповядайте.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм против този текст и не е лошо да се размислим. Във всички случаи трябва да се откажем от неговото съдържание. Защо? Защото преди всичко този текст влиза в грубо противоречие с чл. 31, ал. 2 от Конституцията, а също така и с чл. 38. Член 31 регламентира, че никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен, а чл. 38 постановява, че никой не може да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за себе си или за чужди убеждения.
Същевременно искам да ви подчертая, че този текст влиза в грубо нарушение и със Закона за автономия на ВУЗ, чл. 7, ал. 2, където се заявява, че общото събрание определя числеността на академичния съвет и избира с тайно гласуване неговите членове и ректора.
С други думи, ако вие приемете чл. 4, ал. 1 и 2 и го гласувате, вие въвеждате учените в положение на виновност, но същевременно и в положение на колективна вина, въпреки че тя ще придобие персонифициран израз. Това е насилие и трябва да ви кажа, това е също репресия и дискриминация.
Същевременно с тези задължителни декларации вие въвеждате доносителството в ранг на държавна политика. И това ми напомня времето, когато попълвахме едни други декларации, а именно кой е при всички случаи в положение на засегнат или незасегнат от мероприятията на народната власт.
Дами и господа народни представители, обръщам се към вас да си припомним тези хора в Полша, Чехия и Унгария, които се обявиха против дискриминационните закони и против декомунизацията. Те се обявиха против начина, по който сега вие подхождате, т.е. че дискриминирате хората по политически причини. Защото и Михник, и Конрад, и Сухоцка, и Вацлав Хавел говорят, че декомунизацията като процес, смяната на системата, смяната на принципите се осъществява преди всичко чрез едно основополагащо изискване, а именно да се утвърди триадата от принципи - рационалност, хуманизъм и социализация. Веднага ви зая57/3. вявам, че под социализация не разбират социализъм. Тази рационалност е абсолютно необходима и сега да я проявим, за да разберем в какво положение поставяме научните съвети и учените, тези, които лишаваме да бъдат избирани, и тези, които трябва да избират. Хуманизмът, който няма нищо общо с тази дискриминация, която вие правите, и социализацията, която е свързана със социалните връзки, а социалните връзки - това е най-важното, което в крайна сметка предопределя развитието на обществените отношения.
Много ви моля, вникнете в това. Социалните връзки се осъществяват на базата на дейностния принцип, на базата на дейността, на базата на научната дейност в случая. Дискриминирате хората! Много ви моля!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Госпожа Величкова, времето Ви изтече.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Да, прав сте, господин председател. Аз приключвам.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря и аз.
Господин Джеров, заповядайте. 57/4. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При това положение моля да поставите на гласуване чл.4 така, както беше докладван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Моля, гласуваме чл.4.
От участвалите в гласуването: за чл.4 - 103, против - 3, въздържали се - 2.
Господин Джеров, само за момент.
Госпожа Йовкова иска думата. Заповядайте!
САВКА ЙОВКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Савка Йовкова, Социалистическа партия.
Уважаеми дами и господа! Налице е един странен парадокс. Вие от дни воювате да внесете законопроект за разкриване на доносниците, а в същото време приемате текст в нов закон за доносителство и превръщате българските учени в доносници, след като Конституцията забранява всякакво доносителство. Не е ли странно това, господа? Как можем да си обясним вашата логика и вашето поведение? Има нещо нелогично между текстовете и между вашите идеи. Но изглежда при сините демократи е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Джеров, заповядайте, продължаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Член 5 с две алинеи и това е последният текст от текстовете.
"Чл.5. (1) Спира се обявяването на конкурси и избори на научни преподавателски кадри и откриването на процедури за защита на дисертационни трудове от академичните, факултетните и научните съвети до изпълнението на изискванията по членове 3 и 4.
(2) Спира се откриването на процедури за защита на дисертационни трудове в специализираните научни съвети към Висшата атестационна комисия до изпълнение на изискването по членове 3 и 4."
Това е текстът. Към него господин Сепетлиев е направил предложение за промяна. Чувам го, че оттегля предложението си.
Господин Георги Панев също така е направил предложения, моля да ги докладва и да защити предложенията си. НЧ/ПП 58.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Панев, имате думата.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Поправката, която аз предлагам в чл.5, ал. 1 и 2, има единствено за цел да синхронизира съдържанието на члена и двете алинеи с вече гласуваното заглавие.
Поправката гласи така: след "за защита на дисертационни трудове" отпадат думите "от академичните, факултетните и научните съвети до изпълнение на изискванията по чл.3 и чл.4" и има заместващ текст, така че аз ще прочета целия текст.
"Чл.5. (1) Спира се обявяването на конкурси и избори на научни и преподавателски кадри и откриването на процедури за защита на дисертационни трудове (и оттук заместващият текст) до изпълнение на изискванията по чл.3 и чл.4 за членовете на съответните академични, факултетни и научни съвети."
По този начин този текст е синхронизиран със заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Става дума всъщност за прецизиране на текста с оглед на вече приети текстове.
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Текстът на ал.2 звучи по същия начин.
"Чл.5. (2) Спира се откриването на процедури за защита на дисертационни трудове до изпълнение на изискванията по чл.3 и чл.4 за членовете на съответните специализирани научни съвети към Висшата атестационна комисия."
С това и двата текста са синхронизирани със заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз мисля, че това са редакционни поправки.
Госпожа Величкова, заповядайте.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин Панев, това не е просто редакционна поправка. Разберете, че, от една страна, Вие предопределяте по силата на чл.3 и чл.4 кои да бъдат избирани и как да бъдат избирани хората в съответните научни съвети. Същевременно сега дискриминацията я прилагате и разширявате тези, които ги подлагате на репресия, т.е. младия научен работник, който примерно е готов със своя дисертационен труд 58.2 и няма абсолютно никаква вина, че е не сформиран този научен съвет или че в крайна сметка хикс или игрек като членове на научния съвет са отказали да дадат тази писмена декларация.
Вие разширявате субектите на репресия. Това е ужасно, разберете! Член 3 и чл.4 Ви прави мракобесник като автор на този закон! Казвам Ви го с тъга и с болка. Не искам да Ви обиждам. Същевременно Вие това го правите и към младите хора, които се готвят да станат научни работници и да получат дисертационните си звания, т.е. кандидат на науките и т.н. Защо? Кой е виновен за всичко това? Те ли в крайна сметка? Така ли ще ги правите да бъдат съпричастни към идеята на промяната и смяната на системата, като ги дискриминирате, като ги поставяте в икономическа принуда, като ги заклеймявате по силата на някакви псевдополитически причини?
Много ви моля, от сърце ви моля, в името на младите кадри, които ще трябва да се възпроизвеждат, защото науката няма да я правим ние с вас, а в името на възпроизводството на младите кадри и на науката взете и оттеглете този член 5! Той е синтез на вашето, пак повтарям, мракобесие и замъгляване на възможността да мислите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Джеров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля, в такъв случай... Господин Панев нали поддържа предложението си?
ГЕОРГИ ПАНЕВ (от място): Да, разбира се.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При това положение, моля първо да бъде поставено на гласуване предложението на господин Панев за двете промени в ал. 1 и ал.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте за направените предложения от господин Георги Панев.
От гласувалите: за - 103, против - 4, въздържали се - 3.
Предложенията се приемат.
Заповядайте, госпожа Трайкова! 58.3
НЕДЯЛКА ТРАЙКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Гласувах против този текст от закона ви, който вие така упорито приемате, и след няколко минути той ще бъде факт, с пълното съзнание за това каква нова психологическа бариера поставяте и пред младите дейци в научната сфера.
Аз не мога да допусна нито че Вие, господин Панев, нито че останалите тук господа, които гласуват така емоционално и устремно по този закон, не си давате сметка в каква психологическа криза се намират дейците на научата в нашата страна и какви са измеренията на тази психологическа криза, в това число особено на младите дейци. А тя намира израз в следните измерения: едно състояние на всекидневна тревожност, състояние на ценностна обърканост, състояние на страх от безработица, страх от репресии.
Аз ви питам: по кой начин с такава психологическа нагласа дейците на нашия научен фронт ще творят науката, която ще извежда нашата страна от кризата? И понеже моето разбиране за управление е такова: у хората да се мотивира адекватно поведение, аз не разбирам смисъла и съдържанието на този текст, който приемате.
Позволявам си и една препоръка, обяснявайки своя отрицателен вот към Вас, господин Панев, лично: за да не спада законотворческият Ви плам и в този апогей, в който той се намира на развитие сега, аз Ви препоръчвам, може би ще бъде добре да го съчетаете с този на госпожа Стефанова и ощастливите нацията в скоро време с един Закон за декомунизация на околната среда, та поне синхронът да бъде пълен.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря!
Господин Джеров, продължаваме по-нататък. 58.4 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При това положение е приет паралелният текст на чл. 5 в двете алинеи така, както той беше предложен от господин Панев и при това положение предложението на комисията вече отпада.
Преминаваме към преходните разпоредби.
Параграф 1. "Ръководителите на всички организации по чл. 2, ал. 1 се задължават в срок до 4 месеца от влизането на закона в сила да проведат избори за нови ръководства, академични, факултетни и научни съвети, съобразени с изискванията на чл. 3 и на Закона за академична автономия на висшите учебни заведения и Закона за Българската академия на науките".
Това е предложението на комисиите и към него не са постъпи някакви предложения, господин председател. Бихме могли да го поставим на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Госпожа Величкова, заповядайте.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Препоръчвам на всички колеги от синята коалиция да не гласуват този текст. Става така, че не само дискриминираме младите научни работници, които трябва да стават кандидати на науките и т.н. Дискриминираме съответните научни звена, като казваме кой как да бъде избиран и напъхваме хората в нови политически портрети със синя рамка. Ами сега отгоре на всичко пък им обясняваме в срок от колко месеца те да покажат и да реализират своята дискриминация. Е, това е вече наистина кощунство спрямо българската наука и спрямо българските учени, защото освен че е аморално, освен че е антидемократично, освен че е противоконституционно, разберете, вие ги въвеждате в невъзможност да работят и в крайна сметка ще ги съдите за това. Вие ги въвеждате в положение на виновност, без да са виновни и след това ще ги съдите за това. Вие мултиплитирате по същество тяхната невинност под формата на виновност. Ето това е трагедията на този – 1 от преходните разпоредби.
А освен всичко друго, искам да ви припомня, дами и господа народни представители, че Законът за академичната автономия на висшите учебни заведения и Законът за Българската академия на науките в никакъв случай не може, който и да е текст от тези два закона да ги съгласувате с този именно – 1. Това е невъзможно, защото академичната автономия няма нищо общо с репреВТ/ЛТ 59.1. сията. Науката затова е наука, защото има своите собствени механизми да се регулира и да възпроизвежда кадри. И същевременно да премахва тези дисфункционални отклонения, които, ако ги има, рано или късно ще бъдат отстранени.
Пак ви повтарям, замислете се върху това, че вие въвеждате в двойна вина невинни хора и ще искате утре да ги съдите за това. Плюс, че ги превръщате в доносници. (Шум и реплики от блока на СДС)
Много ви моля съвземете се, вземете се в ръце, ако ползвам старата руска поговорка, защото вие сте ги забравили тези руски поговорки... (Шум и реплики от блока на СДС) Ето, виждате ли, как ви подразних, което показва нивото на вашата адекватност. (Шумно изразено неодобрение от блока на СДС, реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Усещам добро настроение в залата. Господин Джеров, продължаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля да се постави на гласуване докладваният – 1 от закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, гласуваме – 1 от преходните разпоредби на законопроекта. От участвалите в гласуването, за - 101, против - 5, въздържали се - 3. Текстът на – 1 се приема.
Господин Божинов, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз прекратих моето участие в обсъждането на този закон, но гласувах против този – 1, за да се възползвам от правото си на обяснение на отрицателен вот и искам да ви кажа следното: тук с гласуването на този параграф вие влязохте в ситуация, която събира в себе си последствията от цялата правна несъстоятелност на този закон. Вижте за какво става дума.
Пишете, че ръководителите на всички организации по чл. 2, ал. 1 трябва да проведат избор, като приложат изискванията на чл. 3 в съответствие с Закона за автономията на висшите учебни заведения и Закона за Българската академия на науките. Но, господа, вижте какво сте приели в чл. 1 - ръководните органи на науката и висшето образование, т.е. вие систематично изключихте общото събрание и общото събрание е това, което по силата на Закона за висшето образование ще трябва да приложи вашата репресия. Няма да я приложи, господа, и вие сами влязохте в капана, в който 59.2. не искахте да чуете гласа на разума и да приложите малко що годе вътрешна логика. Общите събрания, които вие не прочистихте, няма да приложат вашата репресия по силата на двата закона, които гласувахте. Благодаря ви. (Шум и реплики в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Божинов. Господин Джеров, продължаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Продължаваме с втория параграф на преходните разпоредби. Той гласи:
"Висшата атестационна комисия в срока по предходния параграф определя и назначава нови специализирани научни съвети в съответствие с изискванията на чл. 3".
Предложения не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте за – 2 на преходните разпоредби на закона.
От участвалите в гласуването, за - 104, против - 4, въздържали се - 4. Текстът на – 2 е приет. Госпожа Величкова, заповядайте. 59.3.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Този път - отрицателен вот и ще ви кажа защо. (Шум сред мнозинството) Защото през лятото Министерският съвет назначи Висшата атестационна комисия и научните съвети - от сини по-сини. И аз сега, притеснена, че ще се измени цветът на вашия ВАК, гласувах против, защото съм лоялна към така наречения бивш министър-председател и неговата Висша атестационна комисия. Искам да ви кажа, дами и господа, че не може по този начин да се действа независимо дали правилно или неправилно не се спази никаква демократична процедура, не бяха свикани никакви научни съвети да излъчат съответните хора, които да бъдат препоръчани на министър-председателя, за да направи Висшата атестационна комисия. Независимо от всичко, все едно, има заповед за тези хора и те са встъпили в длъжност. Сега обаче те ще бъдат подведени в едно положение на безтегловност, вие ги правите смешни пред очите на техните колеги, защото в крайна сметка все някой от тези членове на Висшата атестационна комисия и на комисиите към ВАК ще попаднат по удара на "закона Панев". И понеже само господин Панев е най-чистоплътният от чистоплътните научни работници, ще му препоръчам едно: ако, господин Панев, Вие сте доблестен мъж (оживление сред мнозинството) и научен работник, слушайте ме внимателно, ще трябва да направите следното: откажете се от Вашите дипломи, те са Ви дадени от червени професори...
ГЕОРГИ ПАНЕВ (от място): Не са ми дадени, а съм си ги взел.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: ... присъдени от червени професори, които Вие сега дискриминирате. Защо тогава не се гнусихте от тези червени професори? Или Вие сте света вода ненапита, или Вие сте от чистите най-чистият? Това са безумия и Вие ще бъдете синтезираният израз на безумието. Няма да има човек в България, който да не Ви се присмива или да не Ви презира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Продължаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 3 от преходните разпоредби: БП/КП 60/1.
"Ал. 1. Членовете на Президиума и на научните комисии на Висшата атестационна комисия се освобождават от деня на влизане на закона в сила.
Ал. 2. Председателят на Министерския съвет в едномесечен срок от влизане на закона в сила назначава нов състав на Президиума и на научните комисии към ВАК съгласно чл. 33, ал. 2 от Закона за научните степени и научните звания и в съответствие с изискванията на чл. 3 от този закон."
Няма предложения. Това е текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Божинов, заповядайте, но няма предложения.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (от място): Искам да го подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, господин Божинов. Колкото повече мнения по този законопроект, толкова по-добре.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз излизам за първи път, за да подкрепя един текст. (Шум в залата) Аз ще гласувам за този текст, който беше прочетен: "Членовете на Президиума и на научните комисии на Висшата атестационна комисия се освобождават от деня на влизането на закона в сила". Аз ще гласувам за този текст. България през последните дестилетия не е имала по-партийно определен състав на Висшата атестационна комисия и назначените от нея специализирани съвети, като този, който има в момент, и той е резултат на друга, нова политизация. А България се нуждае от съвършено друга политика в областта на науката. Аз ще гласувам за този текст, господа. (Оживление, шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, гласуваме – 3 от преходните разпоредби на закона. Моля, гласувайте.
От участвалите в гласуването за законопроекта 108, против 4, въздържали се 6.
Текстът на – 3 се приема.
Има думата господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва – 4. Неговото съдържание е: "Трудовите договори с лицата, посочени в чл. 2, се прекратяват в едномесечен срок от влизане на закона в сила, ако лицата не отговарят на изискванията по чл. 3 и трудовите 60/2. им правоотношения не са възникнали въз основа на избор". Това е съдържанието на текста. Господин Георги Панев прави предложение за отпадане на текста.
РЕПЛИКА ОТ БСП: Не може да бъде!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, гласувайте предложението.
РЕПЛИКА ОТ МЯСТО: Да се мотивира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Предложението е ясно. Давам думата на госпожа Ана Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, госпоподин председател. Колеги, аз излязох, за да подкрепя оттеглянето на текста от господин Панев, въпреки че не знам дали едни и същи са намеренията ни, защото в този текст според мен найпълно се разкриваше демагогията на вносителите, които още от началото ни твърдяха, че никого няма да уволнят, видите ли, просто те няма да бъдат членове на научните съвети, хората, които са засегнати. А ясно и недвусмислено в този текст се сочи, че се прекратяват трудовите договори. 60/3. Колеги, аз бих искал да ви посоча, че правовата държава, която само преди седмица или две, тук обширно разисквахме във връзка с Анкетната комисия за земята, означава не толкова да спазваме несправедливите закони, но и всички граждани да бъдат равни пред законите, т.е. законите да важат еднакво за всички граждани. А щом в Наказателния кодекс съществува един текст - 172, който забранява, наказва със затвор до три години ръководители, които принудят някого да напусне работа, т.е. го уволнят, казано по-просто, поради членуването му в политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел или поради неговите политически убеждения, то лицата, които биха уволнили по този закон лицата заради членуването им в дадена политическа партия, биха попаднали под ударите на Наказателния кодекс и аз вярвам, че доста прокурори ще подведат под отговорност лицата, приложили този закон, който противоречи на Конституцията, противоречи и на Наказателния кодекс.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Сега най-напред гласуваме предложението на господин Панев.
Моля, гласуваме предложението за отпадане на – 4 от текста на закона.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Който е за отпадане - зелено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Резултати от гласуването: от участвалите в гласуването за отпадането на текста са 108, против - 1, въздържали се - 3.
Текстът отпада от закона.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Минаваме към административно-наказателни разпоредби.
"– 5. За подаване на декларация с невярно съдържание по чл.4, ал.1 се носи отговорност съгласно Наказателния кодекс."
Няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Госпожа Михайлова, заповядайте.
След това, заповядайте Вие, господин Балабанов. ВЙ/ПП
НИНА МИХАЙЛОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Нина Михайлова, БСП.
Аз се извинявам, че със закъснение се включих, но просто не участвам в гласуването. Бих искала да попитам защо в Преходните и заключителни разпоредби, господин Панев, в първия вариант на първо четене има два текста, които не съществуват във втория текст. А доколкото видях стенограмата, няма такова предложение те да отпаднат. Това е – 6 и – 7 от Заключителните разпоредби на първи вариант. В Преходните разпоредби...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Госпожа Михайлова, продължавайте, че ще Ви прекъсна...
НИНА МИХАЙЛОВА: Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет и на ръководителите... (Шум и реплики от мнозинството) Така ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Не сме стигнали дотам още.
НИНА МИХАЙЛОВА: Да, но аз тогава поставям въпроса този закон има срок на действие пет години... (Реплики от СДС) Така ли?
Аз се радвам, господин Панев, че Вашият закон вече е в ход и радвам се, че той може би ще бъде действително прогласуван, но радвам се, че може би и следващият закон "Панев" ще влезе и дано следващият закон "Панев" все пак се съобрази... Както Вие казвате, че Вие по дух сте демократ. Тук Вие не бяхте истински демократ! (Шум в залата)
Аз се позовавам и на това, че господин Джеров каза, че той държи тук законите, които влизат в тази зала, да бъдат стабилни закони, господин Панев. Аз не вярвам, че този закон, господин Джеров, може да бъде стабилен - за такива закони, за каквито Вие говорихте в едно интервю, дадено по Българското радио. Надали ще бъде стабилен... Той ще бъде наскоро променен!
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Михайлова.
2.
Животът само ще покаже кое е стабилно и кое не е. Живата практика, както се казваше...
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господа, тук авторите на закона надминават себе си!
Един въпрос: кой ще следи за това дали в декларациите са отразени вярно или невярно фактите? Кой ще следи дали ректорът на Софийския университет е попълнил декларация с вярно или невярно съдържание? Ако това са координационните съвети, то трябва просто да ги включим в текста на закона, ако не...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Прокурорът.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: А кой ще прецизира прокурора, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Всеки, който има интерес...
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: Тоест?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля да не се влиза в диалог. Не пречете на колегата Балабанов.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: Вие искате да кажете, че учените в България могат да бъдат подвеждани под следствие и да им бъде търсена съдебна отговорност от всеки гражданин на републиката. Така ли да разбирам? (
Шум и реплики в залата)
Прекрасно, господа! Вие се доближавате до мисълта на Ленин, че нещата ще се оправят, когато всяка кухненска работничка се научи да управлява държавата. От този текст личи, че вие плътно следвате заветите на Ленин.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля режим на гласуване.
Гласуваме текста на – 5 от Административно-наказателните разпоредби. Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте!
Резултат от гласуването: гласували общо 108 народни представители, за - 99, против - 5, въздържали се - 4.
Параграф 5 се приема.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 6...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Госпожа Величкова, заповядайте. Обяснение на вот.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Така е! Ще ни изстраете! Ние - господин Панев, а вие - мен! 61.3
И така - Станка Величкова.
Гласувах против, защото действително тези декларации са аналогични на онези, в които всеки един от нас удостоверяваше, че не е засегнат или е засегнат от мероприятията на народната власт. И ако се съглася с вашето твърдение, че засегнатите от народната власт не можеха да учат и да работят в миналите години, то тогава остава открит въпросът как успяхте, дами и господа, от дясната страна, да се сдобиете с висше образование, с научни титли и звания? (Шум от мнозинството)
Има две възможности, които обаче имат еднакъв резултат. Коя е първата възможност? Не сте били лоялни към властта и сте давали неверни сведения. Оттук следва, че щом това е оставало безнаказано и вие пак сте се сдобили с вашите си степени и звания, то тоталитарната власт не е била чак толкова тоталитарна.
Второ, ако сте давали верни декларации, в които удостоверявате, че сте засегнати от мероприятията на народната власт и въпреки това сте станали висшисти и учени, то отново стигаме до извода, че тази тоталитарна власт не е била чак толкова тоталитарна и зловеща. Тоталитарно и зловещо става сега това законодателство, което вие правите и гласувате.
Господин Карев, нали Ви обясних в коридора, че няма да ми викате! И вие тогава се съгласихте.
Та, сега, питам ви къде е истината? И затова - защото чрез този закон искате да внушите на обществото, че вие, нещаст- ните, потърпевшите от миналия режим, ставате сега носители на една зловещност, репресия и насилие, а моля ви сте, ставали сте носители на правда и справедливост. Не ви ли е ясно, че народът никога не може да бъде излъган. Той временно може да е в летаргичен сън, но рано или късно се казва истината. И затова истината ще бъде една, дами и господа, поне интелигенцията при всички случаи няма да гласува доверие на вас, защото интелигенцията винаги е била против насилието и против репресията. Времето, не разбрахте ли, че от днес е мое! Просто е мое! (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Госпожа Стефанова, заповядайте. Имате думата. 61.4
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС): Аз искам да направя едно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля за тишина в залата!
СВОБОДКА СТЕФАНОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Тук се цитира някакъв принцип на Ленин колко е лошо една слугиня или една готвачка да управлява и това изказването на госпожата го показва, но искам да направя една процедура, понеже имаме нещо много малко да приемем - още няколко текста, нека да удължим работното време, докато приемем законопроекта.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Предложението е направено. Отново обаче искам да ви напомня, че след това всички народни представители трябва да останат, защото ще се обсъжда изключително важен въпрос на Интерпарламентарната група.
Има процедурно предложение за удължаване на работното време до изчерпването на тази точка от дневния ред. Моля, гласуваме направеното предложение. 61.5 Резултат от гласуването: от гласувалите народни представители 99 са гласували за, 15 - против, въздържали се - няма.
Предложението на госпожа Стефанова се приема.
Продължаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "– 6. За неизпълнение на разпоредбата на – 1 от Преходните разпоредби на този закон ръководителите на научните организации се наказват с глоба в размер от 8 до 12-месечни щатни заплати. Актовете се съставят от органите на Министерството на образованието и науката, а наказателните постановления се издават от министъра на образованието и науката или от упълномощено от него лице. За състаяването на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания."
Беше постъпило едно предложение от господин Харизанов. Той го оттегля и остава за гласуване така предложеният текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте за – 6.
Резултат: от участвалите в гласуването народни представители 96 са гласували - за, 4 - против, 1 - се въздържа.
Предлаганият – 6 е приет.
Господин Николов, заповядайте, имате думата.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищовски избирателен район): Уважаеми господин председателю, искрено съжалявам, че не ми дадохте думата да се изкажа. Аз предоставих тази възможност на колегите от Комисията по образование, но като колега на господин Панев, работещ във ВУЗ, за мен не е безразлично именно как се прие този закон.
Аз се радвам поне, че дадохте възможност на такива ръководители, които реално оценяват нещата и своите кадри, които са потребни за ВУЗ-а, да платят глоба, но да си запазят част от кадрите.
Господин Панев, чудя се кое Ви даде основание да закрием един факултет от Свищовския институт (свободния факултет), чудя се откъде ще вземем ръководител на катедра "Обществени науки"? 62.1. ББ/ПП Трябва ли да сложим математик или физкултурник? Трябва ли да произвеждаме извънредни професори и доценти?
Ето, аз си мисля, че господин Панев иска да остане в историята като Херострат II. Честитя му това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Джеров, продължаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Минаваме към заключителна разпоредба, която е – 7, и гласи: "Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, гласуваме Заключителната разпоредба на закона.
Моля, гласувайте!
Резултат: от участвалите в гласуването народни представители 95 са гласували за, 7 - против, въздържали се - 2.
Този текст на Заключителната разпоредба се приема.
Аз ще дам думата за отрицателен вот, но по този текст само - по – 7, защото има още предложения за други текстове.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Още един текст има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ако искате сега, веднага ще Ви дам думата.
Давам думата на госпожица Дърева най-напред.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю! Аз съм един от тези седем, които гласуваха против въпросния параграф - да бъде възложено изпълнението на закона на Министерския съвет - по една много проста причина. Гласувах "против", защото изпълнението на този закон, уважаеми господин Йорданов, и най-вече, уважаеми господин Панев, би трябвало да бъде възложено на господин главния прокурор Иван Татарчев. Аз съм ви покорно благодарна, че не написахте вътре, че научните работници ще бъдат изпращани направо на "Развигор".
Освен това искам да честитя на всички този великолепен закон, който ще позволи ректор на Софийския университет вместо професор д-р Николай Генчев, да стане госпожа Свободка Стефанова.
Благодаря. 62.2. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Само за уточняване. Това, което аз ви прочетох, е писменият текст, получен на 3 септември от господин Панев. И аз точно го прочетох.
Господин Панев сега дава предложение за корекция или за уточняване на предложената от него разпоредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Орсов, заповядайте по това предложение.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, аз използвам правото си по чл.68 да направя предложение за промяна или добавка към вече писмено внесени предложения. Отначало се колебаех дали да не предложа изискванията по едикой си член на този закон да важат 45 години, но реших все пак, че няма да бъде сериозно.
Заради това аз предлагам думата "години" в предложението на господин Панев да бъде заменена с "месеци".
Благодаря ви за вниманието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ще прочета предложението на господин Панев с корекциите, които той даде. "Изискванията на чл.3 от този закон се прилагат за срок от 5 години от влизането му в сила".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Същевременно, господин Джеров, господин Орсов се позовава на чл.68, ал.2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, която гласи, че при второто гласуване се обсъждат само предложения, постъпили в писмена форма до началото на обсъждането. Но още гласи, че това ограничение не се прилага, когато се правят поправки и допълнения към писмено внесени предложения.
Тоест, най-напред гласуваме предложението на господин Орсов за поправка вместо "5 години" да бъде "5 месеца".
Моля, гласувайте предложението на господин Орсов за "5 месеца".
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата!
Гласували са 134 народни представители. За това предложение са гласували 36, против - 97, въздържал се - 1.
Предложението на господин Орсов не се приема. СБ/ВР 63.1
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля да поставите на гласуване уточненото предложение преди малко на господин Георги Панев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, гласуваме уточненото предложение на вносителя господин Георги Панев по текста на този член.
Моля, гласувайте!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата!
От участвалите в гласуването за този текст са гласували 95 народни представители, против - 16, въздържал се - 1.
Текстът се приема.
Госпожа Виткова, заповядайте за отрицателен вот.
МИМИ ВИТКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, много изненадващо е, както много от останалите текстове на този закон, че се променят в последния момент. Така в последния момент беше внесен и този 5-годишен срок, в който законът ще действа.
Аз лично си задавам въпроса: на какво разчита вносителят с този 5-годишен срок. Вероятно той смята да въведе карантина за този 5-годишен срок, което с думите на медицината означава, че той се опасява от епидемия на социалистическата идея. И може би има основание за това. А ако този 5-годишен срок се предлага с идеята за това да бъдат стерилизирани българските учени в това време, господа, няма да успеете с този законодателен акт. Напротив, вие ще настроите цялата научна общественост на България против вас като законодатели. Това исках да ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Госпожа Величкова има думата за отрицателен вот.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): След пет години ги пускаме отново! (Шум и реплики в СДС.)
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин Димитров, я се дръжте така, както трябва в парламента!
Дами и господа народни представители, аз гласувах против не за да обяснявам това, което няколко пъти казах - че законът е противоконституционен и антидемократичен. Искам да ви припомня две неща и ги казвам главно на уважаемия господин председател, защото ние с него си говорим понякога чрез метафори. Албер Камю в своето прекрасно произведение "Кризата на човешкото" говори, 63.2 че, когато хората ги репресират, когато хората ги въвеждат в положение на несвобода, то тогава ги превръщат в политически бройки, в политически човеци, цитирам почти дословно, които са готови да бъдат на едно или друго мероприятие. Но това нищо друго не е - казва Камил - освен криза на човешкия дух. И нещо повече, падение на нацията.
Дами и господа, вие искате сега да превърнете научната общественост в положение на политически хора и да демонстрирате, че те са тези, които по собствена вина ще стават носители на падението на нацията. След като е определено неправилно, тъй като преди това вие ги задължавате да подават декларации и да стават доносници.
И, второ, искам да ви кажа, че Ницше, този Ницше, който и до ден-днешен се тълкува твърде различно, в своята знаменита книга "Тъй рече Заратустра" говори за тарантула. А тарантулата - това е главно оня паяк, който непрекъснато разширява своята мрежа, защото това е мрежата на мъстта, мрежата на злодеянието.
Питам ви аз, дами и господа, вие в тарантули ли ще се превръщате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Божинов, заповядайте и Вие за обяснение на отрицателен вот.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми дами и господа! Господин Панев е внесъл още един закон - това е Законът за висшето образование, със злъчното име "Алма Матер". Този закон се разглежда в Комисията по наука и образование. Там, за разлика от тук заложените принципи, се залага на демократизма, на правото на автономия на научната общност.
Аз си задавам въпроса: кога се разкрива и в кой вариант истинската същност на представителя на Съюза на демократичните сили - днес, когато той предложи тук пред нас и вие приехте 5-годишния срок, в който господин демократът се разправи със своите конкуренти, към ръководните органи на науката в България и към инструментариума за присъждане на научни степени и звания? Аз разбрах, че двата закона, взети заедно, не са нищо друго освен израз на демагогията на хората, които искат да се наричат демократи.
Благодаря ви! 63.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Панев, ново предложение ли имате? 63.4 ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не става въпрос за ново предложение. Ние като парламент просто сме длъжни да представим в завършен вид един коректен текст. Оказа се, че при отпечатването на текста просто са пропуснати две думи.
Става въпрос за чл. 4, ал. 2 (чета) "Отказът от писмена декларация се счита за признание, че лицето не отговаря на изискванията за участие в състава на организациите по чл. 3" - "в състава на ръководните органи на организациите". Просто е пропуснато при отпечатването. Ясно е, че е в съответствие с цялостната материя на законопроекта, в съответствие със заглавието. Просто думите "ръководните органи" са пропуснати. Но така, без "ръководните органи" текстът няма завършен вид. Това очевидно трябва да се поправи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Госпожица Дърева вдига ръка. Заповядайте!
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю! Аз искам да обърна внимание на господин Панев, който одеве така усърдно търсеше някакви две думи. Според него тези две думи били "ръководните органи".
Господин Панев, двете думи са съвсем други - Конституционен съд. За това става дума, уважаеми господин Панев, защото всичко това, което става тук по този закон, извинявайте за едната дума, която ще кажа: това е просто една перверзия!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Джеров, заповядайте! Става дума според вносителя за редакционна поправка в ал. 2 на чл. 4.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (от място): Не е поправка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Технически пропуск. Има ли технически пропуск или няма?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Нека да се абстрахираме от политическите мотиви, които досега бяха от значение. Тук имаме едно уточняване, което господин Панев направи.
Тези две думи, които той сега предложи, действително създават едно необходимо уточняване на текста. Без тези думи текстът е непрецизен, неточен, защото говори за "организации", а в чл. 3 ние не говорим за организации. И ако държим на преНЧ/ЛТ 64.1. цизността, действително това, което предлага господин Панев, трябва да бъде гласувано, защото представлява едно необходимо уточняване. Без тези две думи е неточно, непълно и в приложението ще имаме много спорове.
Действително грешката се дължи на печатния текст, при който думите са изпаднали от съдържанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Да, грешката очевидно е свързана с техниката.
Господин Михайлов, заповядайте, имате думата.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Един приет текст на второ четене от Народното събрание вече не може да бъде уточняван и прецизиран.
Аз Ви предлагам, господин председателю, да отхвърлите Има ред за това, който трябва да се следва. Не може два пъти да се гласува на второ четене един текст в Народното събрание. Не стигайте поне до тези груби нарушения на установените правила и международни норми. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз вярвам на тези, които говорят от трибуната. Те казват, че това е техническа грешка. Очевидно ако става дума за един технически пропуск, нека да не се формализираме.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Това още не е станало закон. Не е публикувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, гласуваме пропуснатия по техническа непрецизност текст, който всъщност се състои от две думи, предложен от господин Панев.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Въпросът се свежда до това, че господин Панев е предал материала по този начин, без двете думи. И сега вече при уточняването той установява този пропуск.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господа, предлагам да изясним въпроса. Четири пъти ви обръщах внимание, че има логическо противоречие между чл. 1, чл. 2 и чл. 3. Вие записахте в чл. 1 "ръководните органи", изоставихте го...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Божинов, искам само да Ви обърна внимание, че в момента тече гласуване. 64.2.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Но какво гласувате? Това е нов абсурд, който гласувахте. Четири пъти ви предлагах да го видите този момент. Вие не искахте да чувате. А сега, когато абсурдът е факт, вие искате да се избавите. Не можете да се избавите, защото абсурдът е абсурд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Има гласуване в момента.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Дайте ми думата по процедурен въпрос след гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: От гласувалите народни представители: за изправянето на техническата грешка - 98, против - 4, въздържали се - няма.
Поправя се грешката.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (от място): Ако е само тази, ще я преживеем!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Джеров, с това, според мен...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: С това приключи гласуването на закона и всички предложения бяха обсъдени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, всички да останат по местата си. Само искам да съобщя за протокола, че Законът за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на ръководствата на научните организации и Висшата атестационна комисия е приет на второ четене.
Сега давам думата за отрицателен вот. Заповядайте! И отново искам да напомня за заседанието на Интерпарламентарната група.
МИМИ ВИТКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, Вие можехте да оповестите приемането на закона, след като изчерпате процедурата с отрицателните вотове.
По последното гласуване моят отрицателен вот искам да обясня с това, че проблемът не е в техническа грешка. Тук става дума за дълбоко логическо противоречие с процесите на демократизация в тази страна. И ако това господата от дясната страна на залата не разбраха, толкова по-жалко и за тях, и за онази политическа сила, която се отъждествява с демократичните процеси в тази страна. 64.3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Балабанов, заповядайте и Вие. 64.4.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господа, даже във вихъра на Октомврийската революция комунистът Владимир Илич Улянов с псевдоним Ленин не е оспорил, че видният физиолог Павлов е учен от световна величина. И не го е карал да подписва декларации. Никой не се е усъмнил никога в научните качества на нобеловия лауреат - Кюри, макар че е бил комунист.
Всъщност имаше една страна, в която учени като Айнщайн и Резерфорд не се признаваха за учени именно по такива формални съображения. Тази страна, както си спомняте, беше Германия по времето на Хитлер.
Но искам да ви предупредя за нещо, което пропуснахте. Един от видните поборници на синята идея, който попада под ударите на този закон, господин Ясен Златков вече е достатъчно богат, за да купи следващото Народно събрание и да го промени.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Госпожа Трайкова, заповядайте също за отрицателен вот.
НЕДЯЛКА ТРАЙКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, в обяснението, което направих преди малко във връзка с един друг текст, аз поставих акцент върху психологическата криза, в която се намират сега дейците на научния фронт у нас и която този закон сериозно ще задълбочи.
Сега искам да допълня следното: не с тези две думи, които вие внесохте като поправка, категоризирайки я с чисто технически характер, ще промените нещо от този закон. В цялата си същност от първата до последната буква, заедно с препинателните знаци, той е чисто антихуманен, нямащ нищо общо с демократичните принципи, с които явно, господа, които го приехте, и вие нямате нищо общо.
Но аз изказвам своя отрицателен вот и от чисто хуманни подбуди към вас, уважаеми колеги от дясната страна. На чисто колегиална основа искам да ви кажа, че ми е просто мъчно за вас. Тъжно ми става не само за тези хора, които вие сериозно погазихте, осакатихте с тези текстове, но и за вас, за това, ВТ/КП 65/1. че забихте още по-остро секирата в клона, на който седите. Наистина ми е много мъчно за вас. Ето затова за последен път гласувах против този закон. (Единични ръкопляскания от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. С това всъщност първа точка от дневния ред е изчерпана.
Сега ще ви прочета някои съобщения, след което ще закрия заседанието и ще има възможност за заседание на Интерпарламентарната група.
Първото е, че парламентарната група на СДС утре ще има заседание от 13,30 ч. в зала "Изток".
Комисията за младежта, спорта и туризма ще проведе заседание на 10 декември, четвъртък, от 9,30 ч. в стая 521 на бул. "Дондуков" 2.
Комисията по бюджета и финансите ще проведе заседание на 10 декември, четвъртък, от 10 ч. на бул. "Дондуков" 2 в кабинет 503.
И също така Комисията по национална сигурност съобщава, че нейното утрешно заседание ще бъде съвместно с Комисията по външната политика от 9,30 ч. в зала "Изток" на парламента.
И една информация за секретарите на постоянните комисии. Всички секретари на постоянните комисии да предоставят ежедневно най-късно до 15 ч. на Пресцентъра на парламента писмена информация за работния ден на комисиите. Тя е необходима за издаването на бюлетина на Народното събрание. Информацията може да се предаде по телефон, факс или лично на представител на Пресцентъра.
Закривам днешното заседание. (Звъни)
(Закрито в 20 ч. и 25 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Александър Йорданов)
СЕКРЕТАРИ:(Трифон Митев)
(Илхан Мустафа) 65/2.162
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ



СТО ШЕСТДЕСЕТ И ВТОРО ЗАСЕДАНИЕ

София, четвъртък, 10 декември 1992 г.

(Открито в 15 ч. и 10 м.)

Председателствували: председателят Александър Йорданов
Секретари: Руслан Сербезов и Илиян Илиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Откривам днешното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание.
Преди да пристъпим към предложенията по днешния дневен ред, които пак не са малко, въпреки моята молба в това отношение да се въздържаме от предложения, особено в дните, когато повече трябва да се работи и по-малко да се предлага.
Искам да ви информирам за две неща:
Първо, Народното събрание на Република България вече издава свой пресбюлетин. Той е на разположение и на народните представители, и на журналистите. Всеки от вас, който желае неговата официална дейност като народен представител или парламентарна група да бъде отразена в пресбюлетина, моля да се обръща към Пресцентъра и да информира за това.
Получено е писмо от президента на Република България до председателя на Тридесет и шестото Народно събрание, а чрез него и до всички вас. Писмото гласи следното: ВТ/ПП 66.1
"Господин председател,
Втората по численост парламентарна група - Предизборен съюз на БСП и коалиция, ми представи на 2 декември 1992 г. своето писмено решение, в което посочва, че след съответното обсъждане предлага за кандидат за министър-председател г-н Петър Тодоров Бояджиев." (Ръкопляскания и възгласи :"Браво!" в блока на СДС)
Моля за внимание.
"Основният закон поставя категорични изисквания кандидатът за министър-председател да не притежава друго гражданство освен българско, за да бъде избран за ръководител на българското правителство.
Винаги съм се придържал в изпълнение на своите правомощия към изискванията на българската Конституция. Официални документи, представени на 8 и 9 декември т.г. от компетентните фрески власти, удостоверяват, че господин Петър Тодоров Бояджиев от 3 май 1989 г. е френски гражданин по натурализация и до този момент той не е освободен от френско гражданство.
Официално документ за освобождаване от френско гражданство не ми бе представен и от господин Петър Бояджиев.
На 9 декември 1992 г., сряда, в последния ден, в който изтича предвиденият в Конституцията 7-дневен срок на проучвателния мандат, кандидатът за министър-председател, посочен от втората по численост парламентарна група - Предизборен съюз на БСП и коалиция, г-н Петър Бояджиев не предостави недвусмислен и категоричен отговор на въпроса успешно ли е приключил неговият проучвателен мандат.
В изпълнение на своите конституционни задължения аз поисках категоричен писмен отговор за резултата от неговите усилия да състави правителство, за да мога, ако мандадът е бил успешен и кандидатът отговаря на конституционните изисквания, да изпълня в предвидената в Конституцията процедура. Господин Бояджиев официално ми постави условие, че ще отговори на това конституционно изискване само, ако аз като президент на Република България, въпреки категоричните изисквания на чл.110 във връзка с чл.65, ал.1 от Конституцията на Република Българаия, се съглася 66.2 да издам указ, с който да го предложа като кандидат за министърпредседател пред Народното събрание". (Възгласи "Браво" и "Ашколсун" от блока на СДС, ръкопляскания)
Гореизложеното не ми дава основание в съответствие с Конституцията на Република България - чл.99, ал.4, да предложа на Народното събрание като кандидат за министър-председател господин Петър Тодоров Бояджиев."
Към това е приложено решение на парламентарната група на Предизборния съвет на БСП и коалиция, с което тя утвърждава господин Бояджиев за кандидат на парламентарната група за министър-председател. (Шум и възгласи в блока на СДС, весело оживление)
Това е, което имах да ви съобщя.
Сега пристъпваме...
Господин Сугарев, заповядайте.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз съм изключително учуден, че по повод на този документ никой от господа социалистите не си направи труда да вземе думата. (Оживление в блока на СДС)
На мен ми се струва, че партията, която по този начин се подигра с българската Конституция, все пак е длъжна да вземе отношение. Тъй като те не направиха това обаче, аз искам думата, за да изразя отношението от страна на СДС към този безпрезедентен политически акт. (Реплика от блока на БСП: "Хайде-де")
Ние сме неприятно изненадани от едно изменение на дневния ред, което не може да остане незабелязано. Днес избраникът на социалистите господин Бояджиев трябваше да представи пред нас своя кабинет, съставен уж в името на социалния мир, националното съгласие и бъдещето на страната. Това не стана и нашата общественост чака отговор на неизбежните въпроси защо и как отново бяха подиграни неговите очаквания, защо господа социалистите отново се погавриха с регламентите на нормалния политически живот, с политическата етика и с българската Конституцията.
Очакваме поемане на отговорност, а се сблъскахме с фрапираща наглост. Очаквахме национално съгласие, а получихме скандал - най-големия политически скандал в новата ни история. (Ръкопляскания и възгласи: "Браво!" от блока на СДС) 66.3
Съдбините на родината ни бяха подхвърлени в ръцете на една карикатурна фигура, която не отговаряше дори на конституционните изисквания, формулирани по най-категоричен начин спрямо този, който се кандидатира за премиерския пост.
Стана ясно, че злополучният кандидат за народен обединител не само, че продължава да бъде френски гражданин, но дори не е подавал молба за анулиране на гражданството си, до каквато между впрочем едва ли би могло да се стигне, предвид неговите заплетени задължения спрямо френски фирми и кредитори. 66.4 Стана ясно, че социалистическата партия е знаела за проблемите с неговото гражданство, но следвайки 100-годишните си традиции, е предпочела да стане за резил пред възможността да поеме политическа отговорност за бъдещето на страната ни. (Възгласи "У-у-у" и ръкопляскания от СДС)
Стана ясно, че зад разиграването на мандата на БСП се крият не почтени намерения, а долнопробен политически фарс.
Всичко това не ни учудва и не би трябвало да учудва никого. Ние държим да напомним, че след случая със съветския гражданин Андрей Карлович Луканов, това е вторият случай, в който Българската социалистическа партия предлага премиерското кресло на един чужденец. (Възгласи "Браво" и "у-у-у" и ръкопляскания от СДС)
Едва ли би трябвало да ни интересуват скандалните измерения в действията на БСП. С тях отдавна сме свикнали. Дължим обаче да подчертаем нещо много по-съществено. Чрез сагата на своя изкуствено проточен (недоволство от опозицията) и помпозно пропагандиран мандат за съставяне на правителство, БСП доказа за пореден път две неща, с които е време да свикнат и привържениците на тази партия, и българските избиратели:
Първото от тях е, че социалистите се намират в безнадеждна политическа изолация. В началото на мандата си те обявиха, че имат в джоба си няколко кабинета. Изиграха плиткия блъф с кабинет на националното съгласие и се опитаха да вмъкнат тази идея под шапката на президента.
После техните лидери бяха принудени като едни изтерзани диогеновци да обикалят в търсене на човека, който би се съгласил да изиграе главната роля в пародията, наречена съставяне на правителство. Срещаха все затворени врати и когато най-сетне намериха съответния субект, от това не се получи нищо друго, освен фарс. Кажи речи всички политически сили в страната или не го приеха, или го изслушаха само за сведение.
Второто е, че стана ясно и за слепите, че Българската социалистическа партия не иска, не може и не смее да управлява. (Възгласи "Браво" и ръкопляскания от мнозинството)
Това, на което станахме свидетели, беше не приемане на мандата, а бягство от него. Беше позорното му прехвърляне и подхвърляне в ръцете на една маргинална и обречена кандидатура. (Оживление) ЦМ/ЛТ 67.1.
Още при проф. Карамфилов БСП практически избяга от отговорност като се съгласи с правителство, в което да няма нито един социалист, което не прави никакви регламентирани отстъпки на социалистическата партия. (Реплики от БСП)
Какво по-ясно доказателство от това, че ангажиментът на Българската социалистическа партия с изпълнителната власт е нещо невъзможно дори и за самите социалисти? Ние обаче бихме искали да видим как те ще обяснят тази си политическа импотентност на своя електорат. (Възгласи "Браво" и ръкопляскания от СДС)
Как ще намерят в себе си сили да кажат: така и така, другари, ние теоретически можехме да бъдем отново на власт, да съставим правителство и да управляваме, но практически трябваше да се откажем, тъй като никой не иска да управлява с нас, да бъде управляван от нас и да свързва по какъвто и да било начин името на славната ни партия с изпълнителната власт. (Единични ръкопляскания от СДС)
Как ще говорят отново за своите социалистически алтернативи, след като всички видяха как вратите пред социализма са затворени и доверието в неговите последни мохикани окончателно е изчерпано?
Това е добър политически урок, но за съжаление неговата цена бе прекалено висока. Стана ясно, че единствената сила в тази страна, притежаваща достатъчен кредит на обществено доверие, за да поеме отговорността за изпълнителната власт, е тази, която управляваше и управлява България и до ден днешен. (Реплики от БСП)
Трябваше ли обаче да бъдат проиграни толкова шансове, да бъде пропиляно толкова време, тъй насъщно за провежданата у нас смяна на системата, за да бъдат потвърдени тези очевадни истини?
Политическата криза, трансформирана чрез мандата на БСП в абсурден фарс, е факт и тези, които провалиха чрез долнопробни агентурни старания първото демократично правителство в България от близо половин век насам, трябва да понесат своята отговорност. (Възгласи "Браво" и ръкопляскания от СДС)
Ние бихме искали да знаем защо и по чия политическа поръчка тайните служби на ген. Бригадир Аспарухов следяха какво 67.2. прави един съветник на премиера, натоварен с официална мисия, а не си направиха труда да проверят дали човекът, в чиито ръце предстоеше да попадне държавното кормило, отговаря на елементарните конституционни изисквания, както и какви тайни крие неговото френско битие и не са ли тези тайни скарани с френските закони.
Ние бихме искали да знаем и защо в този случай не се направи нищо, за да се провери дали човекът, на когото е възложено съставянето на кабинет и то от президента със специален указ, отговаря на конституционните изисквания или не и не е ли нарушил и самият президент тези изисквания, възлагайки му този мандат.
В заключение ние не можем да избегнем налагащия се от току-що приключилия политически фарс извод: Българската социалистическа партия е недостойна до поеме управлението на страната. Тя доказа и своята неспособност, и своето нежелание да поеме тази върховна отговорност, поради което ние смело можем да заявим, че вратите за реставрация на комунистическия режим във всичките му посткомунистически варианти са заключени завинаги. (Възгласи "Браво" и продължителни ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Виденов, имате думата. Заповядайте! (Възгласи "Браво", "БСП" и "У-у-у" и ръкопляскания от СДС)
ЖАН ВИДЕНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, аз разбирам, че Вашите литературни вкусове не Ви позволиха да прекъснете уводната статия, прочетена току-що от господин Едвин Сугарев, но не се чувствам задължен да отговарям на риторичните въпроси (смях и реплики от СДС), изпълнени с параноя и псевдодълбочина, които той зададе в нея. На тия въпроси ще отговори българският избирател в предсрочните парламентарни избори, към които господин Сугарев и хора като него неотклонно тласкат България през последните няколко месеца. (Реплики от СДС)
Искам да заявя от името на нашия Парламентарен съюз, че след провала на правителството на Съюза на демократичните сили ние, като парламентарна коалиция, приехме конституционното си право да предложим мандат за съставяне на Министерски съвет с отговорност не само пред своите избиратели, а пред всички граждани на страната. (Оживление сред СДС) 67.3.
Нашата политическа инициатива бе програмно правителство на националното съгласие. (Недоволство и възгласи "Оставка" от СДС) Единствено тази формула може да осигури стабилно управление на страната и да съхрани кълновете на демокрацията в изключително тежък за България период - опасна обстановка на Балканите. (Реплики от СДС)
Предложението на Българската социалистическа партия и нейните коалиционни съюзници срещна широка подкрепа, господа отдясно, от политически партии, от синдикати, сред обществените организации и особено широката поддръжка на населението. (Смях от СДС) Затова свидетелстват и социологическите проучвания. Вгледайте се в тях!
На това предложение единствено се противопостави Съюзът на демократичните сили и в това отношение той е действително в бляскава обществено-политическа изолация днес. (Смях сред СДС)
В хода на консултациите Парламентарният ни съюз предложи за министър-председатели личности с висок обществен авторитет (смях от СДС), професионални политически качества. Някои от тях бяха принудени да се откажат още преди възлагането на проучвателния мандат и не от друго, а поради ожесточената и неподбираща средства кампания срещу възможностите да бъде съставено правителство по инициатива на Парламентарния съюз за социална демокрация. (Реплики от СДС)
Тази кампания, която продължава и тук днес в изказването преди малко, придоби истеричен характер, след като президентът на републиката възложи мандат на посочения от Парламентарния съюз кандидат господин Петър Бояджиев - председател на партия "Обединение за България". (Реплики от СДС)
В определения от Конституцията срок той успешно проведе необходимите политически консултации (смях от СДС), които немалко от вас в центъра и в дясната страна на залата участваха (реплики от СДС), състави високопрофесионален екип и изготви програмна декларация, която предвиждаше управление много по-добро от това, на което се радваше страната ни през последната година, уважаеми господа отдясно! По ваша заслуга! (Реплики от СДС)
Реалната възможност да бъде внесено и гласувано в парламента правителство предизвика паника в ръководствата на СДС 67.4. и ДПС. (Силен смях от СДС) Това ги накара да предприемат безпрецедентни за демократичната парламентарна практика решения - явно гласуване или бойкот на гласуването и това е факт, който никой от вас няма да оспори. (Реплики от СДС) 67.5. Същата цел - да не се допусне съставяне на правителство в рамките на този мандат - преследваха действия и изявления, правени от името на държавния глава. Отказът на президента да предложи кандидатурата в Народното събрание почива на конституционни основания. Това е факт. Парламентарният ни съюз поема своята отговорност за възникналия проблем (смях от мнозинството). Той за нас е въпрос на доверието ни към кандидата.
Носейки своята отговорност, ние поставяме въпроса за отговорността на тези, които открито или скрито провалиха възможността да бъде съставено правителство на националното съгласие, в което включиха целия арсенал от средства за поредно насаждане на разделението и омразата в обществото, които утре отново ще направят компромис с националните интереси заради собственото си оцеляване и постове.
Следващата възможност, уважаеми дами и господа, да бъде преодоляна правителствената криза, ще изправи всички ни отново пред дилемата: отказ от конфронтацията, остракизма и от политиката на силов и монополен диктат или предсрочни парламентарни избори. Благодаря ви! (Ръкопляскане от опозицията и възгласи от СДС: "Слаб 2!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля за тишина! Аз не мисля, че по този въпрос трябва да се разгръща дискусия, още повече, че той не е в дневния ред.
Господин Бучков, имате думата. Изказват се ръководители на парламентарни групи. Друг ред за дискусия няма.
ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, дами и господа! Момента, който изживяваме, е действително сериозен, защото България в момента е с правителство в оставка и трябваше да се сформира нов кабинет.
Конституционно се спазва цялата процедура. Хубава или не, сбъркана или не, ние имаме една Конституция, която трябва да се спазва. А тя не само трябва да се спазва, а трябва да се и почита, въпреки известни несъгласия, които лично и аз имам към нея.
Има една сентенция: "Човек се ражда с роднините си, приятелите си избира сам!" В парламента ние сме с роднини, защото не може да си избираме с кого ще бъдем заедно. В парламента сме избрани от съответния електорат и сме такива, каквито сме. Но при всеки случай трябва да бъдем коректни и почтени! НЧ/ВР 68.1
Спомням си един фелдфебел в казармата, който казваше така: "Не ме е яд, че ме лъжеш, но ме е яд като мислиш, че ти вярвам!" (Възгласи: "Браво!" и ръкопляскане от мнозинството.) Ние тук се сблъскваме с един момент, който е действително много сериозен. Не може една партия, независимо от вековната й история, да предложи кандидат при такъв елит от юристи и професори и да не провери най-елементарни изисквания на Конституцията. (Ръкопляскане от мнозинството.)
Друг е въпросът ако ръководството не е счело за необходимо да се допита до своите квалифицирани и висококвалифицирани юристи.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): И разузнаването!
ЕМИЛ БУЧКОВ: Но то си е негов проблем. Пред нас стои една парламентарна група, която посочва кандидат, който няма качествата да бъде избран за народен представител, за президент, за вицепрезидент и за министър и министър-председател, защото той има и друго гражданство освен българското. Това е най-елементарното, което трябва да се провери за качествата на един кандидат - може ли да бъде предложен въобще, притежава ли качествата да бъде избран за министър, респективно министър-председател или народен представител, или президент и вицепрезидент. Това нещо не е направено.
Това не може да се окачестви дори с груба небрежност, защото действително е нещо, което уронва целия институт и на законодателната власт, и на изпълнителната власт. Как си представяте вие, че може една партия да си позволи лукса да се подиграе не с парламента, не с другите институции, а с целия български народ, че му предлага министър-председател, който не може да бъде такъв.
И ако към нас, тук присъстващите, не се дължи извинение, то извинете се на българския народ, че се подиграхте пред него и наведете глава! (Възгласи: "Браво!" и ръкопляскане от мнозинството.)
Нямаше да кажа тези думи ако господин Виденов, който изложи тезата на БСП и коалиция, беше поискал извинение. Той не поиска извинение, а той се оправда, започна да се оправдава и не с тези, които са виновни, а иска да прехвърли вината на другите.
Господа, разберете, ние трябва да бъдем правова държава! Никакви отстъпки в това отношение. Правният нихилизъм, който 68.2 е съществувал през време на вашето 45-годишно управление, разберете, вече умря! Зачитайте законите и вас да ви зачитат и да бъдете граждани действително на една демократична и правова държава. Не бих искал, не знам колко време ще бъдем тук, но да се повтори същият неприятен фарс. (Бурни ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Димитров има думата по процедурен въпрос. Заповядайте!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги народни представители! Искам да направя едно процедурно предложение, защото ми се струва, че е под достойнството на парламента, под достойнството на всички тези уважавани от мене народни представители е да се занимават с тази извънредно недостойна, унизителна за целия парламент история.
Затова предлагам да прекратим всякакви дебати по този въпрос, да го оставим без всякакви последствия и да преминем към дневния ред, защото имаме да приемаме важни работи. Моля Ви се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Димитров, Вие очевидно разчитате мислите на председателя.
Преминаваме към работата по дневния ред. 68.3 Постъпило е предложение от народният представител Ариф Мустакли от Движението за права и свободи точка втора в днешния дневен ред да стане първото четене на законопроекта за тютюна и тютюневите изделия.
Моля пригответе се за гласуване. Гласуваме това предложение.
Резултати: гласували 208 народни представители.
Народният представител от СДС господин Стефанов дойде тук, за да каже, че картата му в момента е неизправна и гласува като съобщава решението си.
Гласували са 208 народни представители. За това то да бъде първа точка... (Неразбираема реплика от дъното на залата, шум, ръкопляскания)... За това въпросът за тютюна и тютюневите изделия да бъде... са 105 народни представители, против - 52, въздържали се - 51.
Приема се това предложение.
Постъпило е предложение от народния представител проф.Петър Марков за включване в програмата на Народното събрание на законопроект, отнасящ се до изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Законопроектът предвижда удължаването на срока за уреждане на взаимоотношенията между собственици и ползватели в съответствие с – 4а, ал.1 от закона, който изтича на 31 декември. Спазването на този срок е невъзможно поради това, че наредбата, урегулираща тези отношения, е публикувана в края на м.август. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия и на Комисията по земеделието, а също така и на Икономическата комисия. Засега няма становище от Законодателната и Икономическата комисия, поради което не мога да го поставя на гласуване.
Постъпило е предложение от народния представител Златимир Орсов, който предлага да бъде включена точка: "Първо четене на проекта за Закон за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи". Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, на Комисията по земеделието и на Икономическата комисия. Получено е становище само от Комисията ВЙ/ПП 69.1 по земеделието. Няма становище от Законодателната и Икономическата комисия и затова не може да бъде включен за гласуване.
Заповядайте, господин Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболови" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, този законопроект, който аз настоявам да влезе в дневния ред, е същият законопроект, предложение за който прави професор Марков. Той, както казахме, се отнася за един малък проблем - удължаване с половин година на срока, в който ползвателите на земи по – 4 да могат да платят тези земи, и съответно удължа.ване с половин година на срока, в който бившите собственици на тези земи трябва да платят подобренията на ползвателите, ако ползвателите не придобият собствеността.
Вярно е също, че законопроектът е разпределен на Икономическата комисия. Аз обаче Ви моля да измените разпореждането, с което законопроектът е разпределен на Икономическата комисия, тъй като там няма никакъв въпрос, който да засяга пряко националната икономика, за да може Законодателната комисия да го разгледа и Народното събрание да вземе отношение по него до следващия петък.
Аз разговарях с председателя на Законодателната комисия и получих неговите уверения, че след като Икономическата комисия го разгледа, Законодателната комисия ще го разгледа веднага след това.
Говорих също и с няколко народни представители от Икономическата комисия, но фактът, че в сряда Икономическата комисия не е имала заседание поради някакви причини - аз не съм член на тази комисия и не знам - но това е попречило този законопроект да се гледа.
Следващото заседание на Икономическата комисия е следващата сряда, което означава, че има сериозна опасност до ваканцията този законопроект да не влезе в пленарната зала и ние да пропуснем уреждането на този въпрос, от който са заинтересовани милиони граждани.
Ето защо пак Ви моля - изменете разпореждането, с което законопроектът се разпределя на Икономическата комисия, за да можем следващата седмица да го гледаме тук, в пленарната зала. 69.2
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Орсов.
Постъпило е предложение от господин Тошо Мухтанов точка първа от дневния ред на нашето заседание да бъде разглеждането на проекторешението за дълговете на военнопромишления комплекс, внесено от 30 народни представители на 15 октомври 1992 г.
Това проекторешение е разпределено на Законодателната комисия, на Комисията по национална сигурност, на Икономическата и Бюджетната комисия. Все още няма становище на Комисията по бюджета и финансите.
В дневния ред за днес е включено друго проекторешение, също свързано с проблемите на военнопромишления комплекс.
Това бяха предложенията по днешния дневен ред. Сега започваме работа по него!
Господин Мухтанов, заповядайте.
ТОШО МУХТАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, аз направих предложението, след като се запознах, че Бюджетната комисия е гледала този проблем и тя има становище. И аз моля представители на Бюджетната комисия, господин Пушкаров е заместник-председател, понеже не виждам господин Венцеслав Димитров - нека да изразят позиция по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз нямам нищо против Вие да ги молите, но от тях зависи дали да вземат отношение или не.
Сега започваме точка първа от дневния ред:
ФИНАНСОВОТО ОСИГУРЯВАНЕ НА ЕСЕННАТА И ПРОЛЕТНАТА СЕИТБА ЗА СТОПАНСКАТА 1992-1993 ГОДИНА.
Моля господин Джеров да заповяда. 69.3
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, господин председател, дами и господа народни представители! Съгласно решението на Народното събрание преминаваме към гласуване на законопроекта за финансовото осигуряване на есенната и пролетната сеитба за стопанската 1992/1993 г.
Ако си спомняте, ние гласувахме заглавието, уточнихме го и по време на гласуването на чл. 1 господин Венцеслав Димитров като председател на Комисията по бюджета и финансите предложи отлагане на гледането на този член и оттам нататък на следващите текстове, тъй като трябваше някои моменти да бъдат преосмислени и огледани от Комисията по бюджета и финансите.
При това положение трябва да минем към чл. 1 от законопроекта за финансовото осигуряване на есенната и пролетната сеитба за стопанската година 1992/1993.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Димитров, Вие ли ще докладвате закона? Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Колеги, последният проект от закона, който е одобрен и от Законодателната комисия, е дело на цялата Бюджетна комисия. Ние нямахме разногласия, когато прецизирахме текстовете, конкретизирахме цифрите и т.н. Мисля, че този закон няма да предизвика някакви съществени противопоставяния вътре в парламента.
Затова предлагам да започнем да го четем. Засега е прочетено заглавието.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Някои уточнения трябва да се направят, защото това не съответства на истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Най-напред започваме и гласуваме заглавието.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Заглавието е гласувано. Като стигнем до текстовете, господин Николов, заповядайте. Даже ако искате, ако настоявате, Вие го докладвайте. Защото ние двамата го писахме. Ако желаете Вие да докладвата, заповядайте.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Не се натискам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Нека да не влизаме в диалог. Вървим текст по текст, каквато е практиката. Проблемите, които ще възникнат, ще ги изясняваме в движение.
Гласуваме най-напред заглавието. СБ/КП 70/1.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Мисля, че заглавието беше гласувано миналия път, господин председател. Заглавието е гласувано, не е претърпяло промяна.
Така че можем да преминем към чл. 1.
Мога ли да го прочета?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Да, разбира се.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "Чл. 1. ал. 1. Народното събрание дава съгласие Министерският съвет да гарантира целевите кредити за осигуряване на есенната и пролетната сеитба за стопанската 1992/1993 г. в размер до 320 млн. лв. за срок от една година. Гаранцията включва главницата и дължимите лихви по кредитите, отпуснати на организциите по – 12 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за земята.
Ал. 2. Кредитите по този закон се отпускат от търговските банки с държавно участие над 50 %.
Ал. 3. Министерският съвет извършва разпределянето на гаранцията по търговски банки, региони и субекти в зависимост от икономическата целесъобразност с оглед осигуряването на зърнено-фуражния баланс на страната.
Ал. 4. Търговските организации отпускат кредит на организациите по ал. 1 въз основа на технико-икономическа обосновка за размера на необходимия кредит.
Ал. 5. При недостиг на кредитен ресурс или липса на кредитен лимит Българска народна банка предоставя недостигащия кредитен ресурс, съответно увеличава кредитния лимит на търговските банки по ал. 2."
Това е текстът на чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Има ли постъпили писмени предложения?
Господин Николов, заповядайте. Намираме се на второ четене. Дискусия се прави само върху направени вече предложения.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Уважаеми господин председателю, аз исках преди това да внеса известно уточнение. За мен направените предложения са точно тези, които господин Димитров чете сега за второто четене. Официалният текст, по който трябва да се ръководим, е текстът на Законодателната комисия. И така трябваше да започнем, по силата на което господин Димитров 70/2. имаше основание да прави вече тези бележки.
С много от тях аз съм съгласен, ще ги приема и ще се мотивирам защо. Но сега става така, че именно предложенията, които трябва да се правят по раздадения ни вече проект от Законодателната комисия, а в заседанието на Законодателната комисия аз споделих кои от текстовете на Законодателната комисия ще предложим да се коригират, за да може законът да удовлетвори всички страни в пленарната зала.
В този смисъл аз не знам как ще процедираме по-нататък. Основният текст е този, който е на Законодателната комисия. И беше редно господин Джеров да започне с него и ще предлагаме паралелно, господин Димитров, заместващи текстове, които тук с Вас работихме наистина.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз не разбирам какво искате да кажете.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Кое сега е предложението? Това е предложението на Бюджетната комисия, което е уточнено. А основният текст е този на Законодателната комисия, раздаден на второ четене. Мисля, че тук изобщо няма спор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Джеров и господин Димитров да уточнят този въпрос.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин Николов, законът се казва за финансово осигуряване, не за законодателно осигуряване. Тоест ние трябва да осигурим финансите. След като водеща е Комисията по бюджета и финансите, след като този текст се прие от всички хора в Комисията по бюджета и финансите без възражения, мисля, че ние затова оформихме този закон като закон, а не като предложение, за да можем по него да се движим. Сега Вие ако искате да ни върнете на стария закон, ми кажете тогава да се уточняваме и да предложим в Законодателната комисия този закон да се гледа и да отложим пак гледането за другата седмица. Ако искате това нещо, го кажете - дайте да го прогласуваме дали да го дадем на Законодателната комисия да го оформи като текст. Обаче така ние да имаме един закон, господин Николов, и Законодателната комисия от преди това да има един закон, който го върнахме на разглеждане, мисля, че така доникъде няма да стигнем.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Това са само заместващи текстове, господин Димитров. 70/3.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Какви заместващи текстове? Ето вижте, това, което сме оформили ние с Вас двамата, пише отгоре "Закон". Тоест всички текстове са тук. Защо ни пращате оттам някъде? Не са само заместващи текстове, не са само поправки.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): А половината не са ли тези от Законодателната комисия?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ами обяснете го, ако не, пак да го дадем на Законодателната комисия да го гледа този. Но защо сега връщате нещата пак и да не можем да приемем закона? Ето, уточнихме се на един закон, даже го написахме от началото до края заедно с Вас на компютъра. Защо сега искате да ни пращате към стария текст, който като по-стар сигурно е по-лош?
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Не е вярно!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Е, щом не е вярно, кажете тогава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Очевидно се намираме в една малко деликатна ситуация. Смисълът на тази ситуация обаче е следният, че това, което ни предлага Комисията по бюджета и финансите, не е предложение, а е самият закон. Тоест предложението е законът. Тоест предложенията идват във вид на закон, а не във вид на редакционни поправки към текст.
В този смисъл особено що се отнася до финанси, пари, съвсем нормално е специализираната комисия да има тежест при поставянето на цифрите. Обратното би означавало, че всеки юрист се намесва в една сфера, която не е негова сфера.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Комисиите нямат право на законодателна инициатива!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Има думата господин Русев.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, аз смятам, че няма никакви причини да не разглеждаме този текст, така както е предложен от Комисията по бюджета и финансите. Формално ние сме установили една традиция. Но по същество ние гледаме един закон, който толкова много закъснява, че до голяма степен загубва част от своята актуалност и всяко негово отлагане ще бъде според мен една грешка, която можем да допуснем днес. 70/4.
Затова аз направо искам да дам бележки по текста на чл. 1 и моля да бъдат взети предвид.
В ал. 3 се казва: "Министерският съвет извършва разпределението на гаранцията по търговски банки, региони и субекти в зависимост от икономическата целесъобразност с оглед осигуряването на зърнено-фуражния баланс на страната".
Аз смятам, че това е един текст, който създава изключително големи трудности и бюрократизъм в механизма за разпределение на този кредит. И затова предлагам да остане само "Министерският съвет извършва разпределението на гаранцията по търговски банки". Останалата част от текста да отпадне, тъй като тя само усложнява целия механизъм даже по субекти да се разпределят кредитите. Това е невъзможно, това би отнело месеци, това би блокирало тази финансова помощ, включително и за пролетната сеитба. Едно опростяване на текста би създало много улеснения.
Моля, господин Димитров, да приеме това предложение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ако искате да отпадне само "региони и субекти".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз ви моля да не се влиза в този диалог.
ЙОВЧО РУСЕВ: Ние уточняваме текста. Аз смятам, че ако се сложи точка след "търговски банки", е напълно достатъчно. 70/5. ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: За мен обаче принципният въпрос продължава да стои. По кой текст трябва да се движим?
Господин Размов, заповядайте.
КОНСТАНТИН РАЗМОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Принуден съм да ви напомня какво гласи нашият Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.
В чл. 67, ал. 1 изрично се казва "че след приключване на първото гласуване, когато сметне за необходимо Народното събрание може да реши допълнително обсъждане на законопроекта, като го предостави отново на Законодателната комисия".
Ако някой от вас може да ми намери текст, че след като законът е приет на първо гласуване, той се предоставя на Бюджетната или на която и да е друга комисия, за да изготви съвсем друг нов неин закон и той да продължава да се разглежда в пленарната зала, нека излезе тук и да обоснове това.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Аз ще изляза.
КОНСТАНТИН РАЗМОВ: Да, обаче, намери ми текст в правилника.
Така че аз съм вносител на този закон и авторът на този закон. И ако тук се разглежда това, което от Бюджетната комисия е взето като решение, аз ви заявявам, че се оттеглям и като автор, и като вносител, и желая да заявя, че не желая да имам нищо общо с този законопроект.
Това е един законопроект, който рецидивира и повтаря негодното Решение 393 на Министерския съвет, което знаете не доведе до нищо и търговските банки отказваха кредитите, затова защото Министерският съвет не може да ги задължи да дават кредити. Това може да направи само Народното събрание със специален закон. И те спокойно отказваха, въпреки гаранцията, която правителството даде. И този закон ще има същата съдба.
Така че, господа, ако вие продължавате да разглеждате този проект на Бюджетната комисия, не желая да имам нищо общо с него. Защото аз съм автор и вносител на този закон, един от тримата вносители и не желая името ми да се свързва с такива негодни закони.
Благодаря ви за вниманието. РД/ЛТ 71.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Размов, моля да изслушате и мен. Вие сте напълно прав, когато цитирате чл. 67 и с това доказвате, че познавате правилника. Сега аз ще Ви докажа, че също го познавам, като Ви цитирам чл. 69, според който вносителят на законопроекта може да го оттегли до започване на първото гласуване.
КОНСТАНТИН РАЗМОВ (встрани от микрофоните): Аз не го оттеглям, господин председател. Аз заявявам, че не желая името ми да се свързва с този проект, тъй като аз не мога да го оттегля без съгласието на Народното събрание. Това го знам много добре. Затова не казах, че оттеглям закона, а казах, че не желая името ми, като автор и вносител да се свързва с това, което Бюджетната комисия ни предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: По въпроса за името нищо не пише в правилника. Заповядайте, госпожа Младенова.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги! Аз смятам, че има изход от така създалата се процедурна ситуация в Народното събрание и той би могъл да бъде изграден на основание чл. 65 и чл. 66 от правилника за нашата работа.
Ако господин Димитров бъде така любезен да направи своите корекции в становището на Бюджетната комисия, така че те да нямат характер на законопроект, господин председателю, а да имат характер на съществени бележки или редакционни бележки на внесения текст от Законодателната комисия. (Венцеслав Димитров реплекира от място) Момент, господин Димитров. Тъй като законопроектите се приемат на две гласувания, Вие сте се съобразили с изискванията на пленарната зала, направените предложения и тъй като проблемът не търпи отлагане, съвършено правилно е, че Вие трябва да се произнесете за това колко пари струва това на страната и на бюджета, но моята молба е да се обединим по този начин и да спрем дебатите на процедурна основа. Няма пречка с едно решение да продължим работата нататък.
Ще си спестя, господин председателю, добросъвестния прочит на всички текстове от правилника, тъй като виждам, че Вие сте добре запознат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Господин Джеров, като председател на Законодателната комисия, да изясни този казус в момента. 71.2.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, минахме на някакви спорове, но нека да се базираме на това, което пише в правилника и онова, което досега е било спазвано.
В случая има един законопроект, внесен от Законодателната комисия за второ четене. Тази разработка на проекта е направена съвместно. Много добре осъзнаваме, че юристите не можем да бъдем и финансисти, и лекари, и фармацевти, и архитекти, и всичко това. Това е нещо напълно естествено и това напълно го съзнаваме. И именно защото този текст, чл. 1, беше специфичен, ние поканихме да присъстват при разглеждането му както представители на Министерския съвет, и аз ви докладвах, че министър Лучников беше при нас, също така поканихме и ръководството на Бюджетната комисия и господин Георги Николов присъстваше на нашето заседание, като представител на Бюджетната комисия.
И тогава Законодателната комисия, изслушвайки становищата на специалистите, и разбира се, вземайки предвид онова, което е внесено, а мисля, че и господин Размов беше тогава, и единно мислихме, изготвихме и внесохме в пленарната зала проекта с подписа на председателя на Законодателната комисия. Това е законопроект, който е внесен в залата за второ четене.
При започване на гласуването народните представители решиха да възложат на господин Венцеслав Димитров и разбира се на комисията да обсъди някои въпроси, които бяха спорни в залата, специфични финансови. И тогава вече господин Венцеслав Димитров е внесъл в изпълнение на това решение на пленарната зала едно предложение и на тази база, това са фактите, от които трябва да изхождаме, на тази база има един основен проект на Законодателната комисия. Има и един заместващ текст, внесен от Бюджетната комисия.
И при това положение основният текст си остава, той не може да бъде заменен автоматически. Има и един заместващ текст на чл. 1 и доколкото помня и на чл. 2. И както винаги е било в пленарната зала - основен и заместващ текст. Първо ще се постави на гласуване заместващият текст. Ако той получи съответните гласове, приключва разговорът и чл. 1 остава, предложен от господин Венцеслав Димитров. Ако обаче заместващият текст не получи съответните гласове, ще се постави на гласуване и разглеждане текстът, предложен от Законодателната комисия. 71.3.
Затова ви моля да не изместваме нещата, а да си вървим по един утъпкан път при спазване на правилника.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Господин председател, аз доколкото знам, след като този текст беше изработен в Комисията по бюджета и финансите, доколкото достигнаха до моите уши сведенията, този текст е бил разгледан и в Законодателната комисия. Така че Законодателната комисия, след като е дала своето одобрение за този текст, този текст едва ли не има силата на, така да се каже, основен текст и няма какво да гледаме още един път стария вариант на Законодателната комисия. Аз гледам от гледна точка на Законодателната комисия. Най-напред са предложили един текст, който по една или друга причина е бил върнат или отхвърлен от пленарната зала, след това е бил предложен нов текст от Бюджетната комисия, който е бил съгласуван в Законодателната комисия. Така че този текст има и санкцията на Законодателната комисия и съвсем спокойно можем да се движим по него. Аз не виждам някакви сериозни причини да не се движим по този текст на Бюджетната комисия, който е получил и съгласието на Законодателната комисия.
Господин Джеров, мисля че е така. Ако не е така, кажете къде бъркам? Ако не е така, мисля, че би трябвало да прогласуваме дали този текст да мине пак в Законодателната комисия, за да се огледа наистина от юристи. Защото аз съм сигурен, че ние с господин Георги Николов и с цялата Бюджетна комисия можем да направим някакъв проект, но той от юридическа гледна точка да куца. Но мисля, че вие го гледахте след нас? Ако не сте го гледали, гледайте го пак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Русев, заповядайте. Аз мисля, че този спор вече трябва да приключи. 71.4. ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател! Пленарната зала има пълното право да определи процедурата по даден закон. И аз ви предлагам, ако е необходимо, да се подложи на гласуване тук разглеждането на текста на закона такъв, какъвто е, за да не се губи време. Да не се губи време, защото това забавяне уронва престижа на нашия парламент.
Всички си спомнят преди години, когато се говореше, че българското земеделие имало три беди - сушата, кишата и Гришата. А ние сега като че ли ще добавим една нова беда - нашето пренебрежение. И затова моля предложението ми да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз ви моля да изслушате мен, да изслушате всъщност Председателството.
Законът е гласуван на първо четене. Текстът на това първо четене е бил текстът, предложен от Законодателната комисия, т.е. от вносителите и Законодателната комисия. След това е започнало гласуването на закона на второ четене и е гласувано заглавието на закона. Заглавието е част от закона. То не е извън закона. В този смисъл е започнато четенето на закона според Законодателната комисия. Това е логиката.
И оттук нататък ние можем да имаме за основен текст само текста на Законодателната комисия. Той е започнат всъщност да се чете и на второ четене, когато е бил прекъснат. Текстовете, които всъщност се предлагат сега в техния цялостен вид, представляват форма на заместване на предложените текстове от Законодателната комисия. И затова трябва да ги гласуваме по реда, предвиден в правилника. И моля господин Димитров да прочете текста на чл. 1 (той всъщност го прочете). Това е един цялостен заместващ текст на чл. 1 от основния текст. И затова повече дискусия по този въпрос няма да има. Текстът, прочетен от господин Димитров, смятам за прочетен.
Има ли забележки по този текст? Заповядайте, господин Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, мисля, че можем да намерим компромисно решение, ние сме парламент. И аз предлагам това, което и господин Русев по принцип сподели - нека едновременно да оглеждаме и двата. Аз СД/ЛТ 72.1. също ще направя предложение към това като един от доработващите закона.
В интерес на истината трябва да кажем, че не цялата Комисия по бюджета е финанси. Тя не е виждала закона, а ние с господин Димитров останахме и го доработихме. И нека да бъдем коректни в това отношение.
Аз предлагам, господин Димитров, тъй като няма закон по земята, а има Закон за собствеността и ползването на земеделските земи, там, където сте записали, да стане: "...заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи". Да продължим това, което сте изпуснали от чл. 1, ал. 1 на Законодателната комисия, а именно: "Кредитополучателите гарантират получените кредити и дължимите по тях лихви с реализираната продукция". Това е гаранцията, която вие по-надолу сте я сложили и мисля, че тя може да отпадне още тук, от една от алинеите. Да си остане в чл. 1, където става дума изобщо за гаранциите по тези кредити.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Имам едно възражение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Момент. Нека да започнем от а и да вървим към я. А първото, което трябва да направим, е господин Джеров да прочете основния текст на Законодателната комисия. След това господин Димитров ще бъде поканен да прочете текста и да мотивира предложението за заместващ текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да минем към чл. 1, както е предложен от Законодателната комисия. Както ви казах, тя сама не е работила. Присъстваха специалистите, които можеха да ни дадат съответната помощ, за да стигнем до изграждане на един текст, който от всички гледни точки отговаря на съответните изисквания.
Или предложеният чл. 1 с четири алинеи:
"Ал. 1. Министерският съвет гарантира целевите кредити, които търговските банки ще отпуснат за осъществяване на есенната и пролетната сеитба за стопанската 1992-1993 г. на организациите по – 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Кредитополучателите гарантират получените целеви кредити с реализираната продукция. 72.2.
Ал. 2. Търговските банки с над 50 на сто държавно участие са длъжни да предоставят целеви кредити на организациите по предходната алинея.
Ал. 3. Търговските банки отпускат кредит на организациите по ал. 1 въз основа на технико-икономическа обосновка за размера на необходимия кредит.
Ал. 4. При недостиг на кредитен ресурс или липса на кредитен лимит Българската народна банка предоставя недостигащия кредитен ресурс, съответно увеличава кредитния лимит на търговските банки по ал. 2."
Това е редакцията, предложена от Законодателната комисия.
Господин Тодор Тодоров по чл. 1, ал. 1 прави предложение. Но доколкото виждам, това негово предложение не третира текста на Законодателната комисия.
Следва предложението, което Комисията по бюджета и финансите е внесла за разглеждане с чл. 1 с пет алинеи. Има следната редакция:
"Народното събрание дава съгласие Министерският съвет да гарантира целевите кредити за осигуряване на есенната и пролетната сеитба за стопанската 1992-1993 г. в размер на 320 млн. лв. за срок от една година. Гаранцията включва главницата и дължимите лихви по кредитите, отпуснати на организациите по – 12 от преходните и заключителни разпоредби по Закона за земята. (Заглавието трябва да бъде коригирано)
Ал. 2. Кредитите по този закон се отпускат от търговските банки с държавно участие над 50 на сто.
Ал. 3. Министерският съвет извършва разпределянето на гаранцията по търговски банки, региони и субекти в зависимост от икономическата целесъобразност с оглед осигуряването на зърнено-фуражния баланс на страната.
Ал. 4. Търговските организации отпускат кредит на организациите по ал. 1 въз основа на технико-икономическа обосновка за размера на необходимия кредит.
Ал. 5. При недостиг на кредитен ресурс или липса на кредитен лимит Българската народна банка предоставя недостигащия кредитен ресурс, съответно увеличава кредитния лимит на търговските банки по ал. 2."
Това е предложението, което господин Венцеслав Димитров поддържа. 72.3.
Казах ви с бележката в ал. 1, че трябва законът да бъде точно назован - Законът за собствеността и ползването на земеделските земи.
И още един момент, господин председател. Както ви казах, господин Тодор Тодоров предлага в ал. 1, вместо сумата от 320 млн. лева, да се измени на 500 млн. лв. Правилно ли Ви разбирам, защото е писано "до 500 млн. лв."? (Отговор на Георги Николов от място, който не се разбира) Добре, до 500 млн. лв. Това са дадености в поредността, в която те трябва да бъдат поставени пред вас.
Помолих за една промяна в ал. 1 с оглед точния цитат на закона. И може би ще трябва и уводът да бъде съответно изменен - не "Народното събрание...", а "Дава съгласие..." и т.н. Има място за корекции.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Димитров, заповядайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Аз бих желал да се уточнява винаги, че това не е мой проект, а това е вариант, ако искате да го наричате с някакво име, на Комисията по бюджета и финансите, защото там се възприе.
Би трябвало да обоснова защо ние даваме различни варианти от това, което се прочете от името на Законодателната комисия.
Предложението на господин Георги Николов, както каза - защо е изпуснато във варианта на Бюджетната комисия "гаранции за реализираната продукция". Ами че тая продукция, не се знае дали ще има продукция, как ще се продаде, кога ще се продаде. Нито една търговска банка не поема като гаранции продукция, която още не е реализирана. Ами тя не е реализирана! Разбирам, ако има доставено нещо, както една политическа партия например беше дала гаранции с някакви кашони с мастика ли беше... Обаче аз съм сигурен, че търговската банка е отишла и е видяла, че мастиката е налице. Разбирате ли? А тук за някаква продукция говорим, която я няма, която сигурно ще дойде хипотетично.
Най-важното тук е, че гаранцията се дава от Министерския съвет.
Защо ние отидохме на такъв вариант? Аз много съжалявам, че съм провокиран по този начин да говоря за обосновките на 72.4. чл. 1, ал. 1, а сигурно и на другите. Защото ние не можем да влезем в бюджета за следващата година, който все още не е гласуван. Има само един начин - съгласно днес действащата Конституция, днес действащото законодателство ние да бръкнем, така да се каже, в бюджета за следващата година. И ние го правим по идентичен начин за селското стопанство, за енергетиката и за военното производство. Даваме съгласие Министерският съвет един вид да сключи държавен заем. Тази гаранция, която ние днес даваме право на Министерския съвет да даде, има характер на сключен държавен заем. Това е съгласно действащата Конституция. Иначе ние не може да възложим на този Министерски съвет или на който и да е утре да включва нещо в държавния бюджет, ние да възлагаме на него.
Така че единственият начин да бръкнем в бюджета за следващата година, да направим задължение за следващото правителство, каквото е, да му дадем разрешение, даваме съгласие за сключване на една такава държавна гаранция.
Защо сумата беше 320? Ами казаха, че сумата е 320. Извинявайте, но този закон има характер на едва ли не заместване на изпълнителната власт. Ние не знаем колко точно пари ще струва тази работа. Даже нещо повече, ние възложихме на Комисията по бюджета и финансите, на господин Георги Николов да състави комисия, която именно да огледа цифрите заедно с представители на Министерството на финансите и на Министерството на земеделието или както там се казва и да каже за колко пари става дума, за колко площи става дума. Хайде, второто не го разбрахме, но за парите разбрахме, че имало някъде около 300 милиона. Тия 300 милиона ги прехвърляме с чиста съвест и за следващата година, но именно затова, понеже не знаем площите как са разпределени, в края на краищата Народното събрание има друга работа, не да изпълнява функциите на изпълнителната власт, затова предвидихме и ал. 3, която я няма в предишния вариант на Законодателната комисия, Министерският съвет да извършва разпределението на гаранцията. 72.5. Господин Русев, ако ме слуша, ние бихме могли да се съгласим. Аз не държа в края на краищата дали да ги разпределяме по търговски банки, региони и субекти. Даже да падне това подразделение на разпределянето си да кажем: Министерският съвет извършва разпределението на гаранцията, в зависимост от икономическата целесъобразност (мисля, че това е важно) и с оглед осигуряването на зърнено-фуражния баланс за страната.
Защо настояваме да влезе една такава постановка? Защото знаете, че тази година се изнесе доста зърно. Къде отиде валутата? Къде отидоха приходите? Аз не знам дали всички са се върнали обратно в ликвидационните съвети, в бившите ТКЗС-та или който я е изнесъл. Но именно с оглед на това да осигурим държавна поддръжка само за осигуряване на баланса, а не утре някои хора, които изнесат зърното, да си напълнят джобовете с пари, и които се вливат директно от държавния бюджет в техните джобове, именно за това трябва да имаме осигуряване на зърнено-фуражния баланс за страната.
Друго - търговските банки. Ние не можем да задължим търговските банки какво да правят. Но когато дадем дъържавна гаранция, бъдете сигурни търговските банки сами ще се натиснат да отпуснат кредити, защото по-сигурни кредити за тях от кредитите, гарантирани от държавата, няма.
Ако трябва да отпускат на двама или на трима души, или на организации, които искат, те естествено ще отпуснат найнапред на този, на който му е гарантиран от държавата, защото знаят, че нищо няма да загубят. Това е толкова просто.
Долу-горе това е. Последната алинея мисля, че не се нуждае от коментар. Тя е идентична в предишния закон и в този.
Това са моите възражения и затова аз държа наистина да се гласува целият текст, може би с поправката, която направи господин Русев - да махнем и търговските банки, и региони, и субекти. То е ясно, че при разпределянето те ще си изработят някакви критерии, още повече че ние възлагаме изпълнението на закона на Министерския съвет. Ясно е, че никой друг не може, нито една комисия или някакъв друг орган, да го извърши. Така ВТ/ПП 73.1 че те ще изхождат, предполагам, от тези критерии.
Но ако вие настоявате с оглед улесняването, могат да отпаднат "търговски банки, региони и субекти" и останалата част от работите да останат. Те са обяснителни, мисля, и могат да бъдат възприети.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Най-напред господин Джеров за уточнение.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Реплика по повод именно това.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Именно, именно по този повод. Разрешете ми само две думи. Няма да ви отнемам времето.
Чисто юридически си позволявам да поставя следния въпрос на уважаемите народни представители.
Внесеният дублиращ, заместващ текст казва така: "Народното събрание дава съгласие Министерският съвет да гарантира...". Това е началото. Трябва да се базираме на Конституцията. В чл.84 тя казва, че Народното събрание дава съгласие за сключване на договори за държавни заеми. Това е текстът, от който евентуално господин Димитров изхожда.
Но когато говорим за "дава съгласие", някой трябва да го е поискал. Аз не мога да давам съгласие на някого - на хиск, на игрек, ако той не го е поискал. Какво съгласие давам? За какво говорим?
Ако Министерският съвет е поискал нещо, Народното събрание може да му даде съгласие. Но когато никой не е поискал такова съгласие, аз просто поставям като въпрос моето изказване, тогава кому даваме и за какво даваме съгласие?
Извинявайте за тази реплика, но мисля, че съм длъжен, когато засяга Конституцията, да вземам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Госпожа Младенова, заповядайте. След това господин Николов.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Съвършено правилна беше репликата на господин Джеров. Вносителят не е Министерският съвет. Вносители са народните представители и поради това не се прилага разпоредбата на чл.84 от Конституцията. 73.2
Но аз очаквах от него, той да довърши мисълта си, защото господин Димитров, ние сме за Вашето предложение, но би следвало то да има ясен законодателен изказ. И предложението ни е следното: в чл.1 във Вашата хипотеза, защото приемаме, че хипотезата на Законодателната комисия е правилна, думите "Народното събрание дава съгласие Министерският съвет да..." да бъдат замемени с думите "този закон". И става така, че "Този закон гарантира целевите..." и нататък следва Вашето предложение.
,
Ще повторя. Ами защото всеки закон определя своите цели и задачи в чл.1. И тук предлагам думите в чл.1, ал.1, цитирам, "Народното събрание дава съгласие Министерският съвет да...", край на цитата, да отпаднат и да бъдат заменени с думите "този закон". И тогава текстът става законодателно правилно изграден и звучи така: "Този закон гарантира целевите..." и т.н. Това е във Вашата хипотеза.
В ал.3 на същия този член на мен ми се струва, че ще постигнете целта, за която Вие тук дълго се мотивирахте, по следния начин: като думите, цитирам, "региони и субекти в осигуряване на зърнено-фуражния баланс на страната" отпаднат и текстът има съдържанието: "Министерският съвет извършва разпределянето на гаранцията по търговски банки".
Господин Димитров, не бива да се страхуваме от това, че останалите думи ще липсват в тази алинея, по простата причина, че по този начин от ал.1 до 5 разгръщаме правомощията на Министерския съвет.
Допускайки изброяване в текста на нормата, ние бихме довели в прилагането на нормата до конфликти и до различни спорове, което ще доведе до изричната й несъстоятелност и неприлагане на практика. Мисля, че такава не е нашата цел с Вас.
Иначе аз държа пак да бъде първи текст на Законодателната комисия и след това предложението на господин Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Да, благодаря Ви.
Господин Николов, заповядайте и Вие.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Аз искам да обърна внимание на господин Димитров, че когато предложих в края на ал.1 да се сложи, така да се каже, двойната гаранция 73.3 за връщане на заемите, имах предвид и 393 решение, господин Димитров, където е записано, че организациите кредитополучатели по предходната точка гарантират целевите кредити с имущество
, включително растениевъдна и животновъдна продукция. Тя също не е произведена.
В чл.2, ал.2 Вие също пишете: "Лихвите се изплащат заедно с погасяването на главницата след реализирането на продукцията". Ако тя не може да се произведе и реализира, как още в закона ще казваме как ще се връща?
Така че логично е да приемете, логиката е абсолютно същата, вижте вашия член, ал.2, да си остане тази гаранция, тъй като тук вписваме и 393 решение, господин Димитров, в Преходните разпоредби. И хубаво е някои от разпоредбите на това решение да бъдат вплетени в този закон, за да има основание действително хората да ползват такива правомощия. 73.4
И ще си позволя тук да внеса още едно уточнение. Милия път спорът се завъртя около това, че няма конкретизиран размер на държавната гаранция. В прословутото Решение # 393 на Министерския съвет също е казано, че неиздължената част от кредитите се поема от държавата, без да е казано в какъв размер. Такава е логиката на целия наш закон, но в интерес на ускоряване на работата се съгласихме в Бюджетната комисия да фиксираме тавана, до който може да се поемат гаранциите от държавата.
Аз тук си позволявам да подкрепя предложението на колегата Тодоров за 500 млн.лв. Господин Димитров, 320 млн. лв. са действително са средства, които са осигурени за тази година по бюджета. От тях до края на годината могат да се използват около 5060 млн.лв. максимум за погасяване на лихвите. Нека да имаме една по-голяма възможност за маневриране. Не се знае какви ще бъдат природо-климатичните условия през следващата година.
Моля да се съгласите, колеги, да увеличим този таван до 500 млн.лв. Това ще се отнася и за 1993 г. Ще прехвърлим останалите от 1992 г. средства в бюджета за 1993 и за следващата година ще гласуваме само разликата.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Стефанов иска да направи реплика на господин Николов.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ (СДС): Господин Николов, ние сме говорили много с Вас по този въпрос, тъй като този въпрос наистина стана продължителен...
Условието ни беше такова - за извършване на есенни селскостопански мероприятия. Това, което го имаме в бюджета по информация от Министерство на финансите, са 300-те милиона.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): 320 милиона.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: 320 милиона лева. Аз разбирам, за пролетната - да, или пък средствата да бъдат увеличени. Но за да бъдат увеличени - това е въпрос на новия бюджет. Отсега ние не можем да заложим 500 млн.лв. (Несъгласие от страна на депутата Георги Николов от Свищов)
Аз мисля, че трябва да се придържаме към тази условност, тъй като с такива едни изкуствени завишения не бихме се съгласили. Това е така и това беше разисквано и в нашата комисия. 74.1. ЦМ/ПП
Благодаря ви.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (от място): Само инфлацията е 70 на сто!
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Инфлацията - да, но това е въпрос на новия бюджет. Новия бюджет, новата рамка и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Първо думата има господин Николов от Свищов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов): Колега Стефанов, аз се радвам. Вие станахте като председател на комисията да защитавате този закон, но дайте да сложим нещата във времето. Ние сега приемаме закона и ще съобразим закона за бюджета с този закон. Това е логиката, а не обратното - след това да върнем да поправяме този закон, след като приемем бюджета. И моля ви, приемете това нещо като нормално в законодателството. (Реплики)
Аз не съм убеден, че могат да останат дори средства, които да бъдат гарантирани. Само за лихвата да се поемат тук. Всеки един при тази строгост на закона ще си върне заема - главницата, голяма част от лихвите даже. Въпросът е за преференциалните лихви само, които искаме да им дадем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Думата има господин Георги Николов от Силистра този път. Заповядайте!
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Силистра): Господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Разрешете ми съвсем накратко да изкажа едно мое съображение по чл.1, въпреки че то може би ще бъде с унисон с това, което каза и господин Венцеслав Димитров.
Вижте, смисълът и философията на това, което залагаме в чл.1. Какво гарантираме ние? И аз искам да ми позволите с две-три изречения да се аргументирам.
Гарантираме съгласието си Министерският съвет да даде гаранции на организациите, които се прекратяват по – 12. Значи ние тук изключваме онези, които се въвеждат вече в собственост и за бъдещи производители. Даваме само на тях. И условието е, че се дава съгласието с този закон да се даде гаранция от правителството, която ще бъде предпочетена от всички търговски банки. 74.2
И второ, не подкрепям това, което се каза като допълнение, а подкрепям текста, който е на Бюджетната комисия: да се гарантира с продукцията. Ами ако тези организации по – 12 могат да гарантират този кредит с реализирането на продукцията, тогава отпада необходимостта от гаранциите, които трябва да се поемат от Министерския съвет. Така че текстът в това отношение е прецизен.
Трето, нали си спомняте, че предния път прекратихме разглеждането на второ четене поради това, че господин Венцеслав Димитров постави въпроса, че когато става въпрос за средства и се искат гаранции, те трябва да бъдат упоменати колко са. Разглеждайки в Бюджетната комисия и уточнявайки това, което се изнесе тук, се стигна до цифрата и до необходимостта от 320 млн.лв. Сега ние отново като че ли се връщаме на онова, което беше пред нас на дневен ред при предишното обсъждане - поставяме въпроса за 500 млн.лв.
Както виждаме, законът има своето еднократно действие. Той има един преходен характер и аз мисля, че достатъчно добре се изясниха нещата пред нас. Затова приканвам: нека да се позовем на текста, който е предложен като допълнение от Комисията по бюджета и финансите и да помислим, да гласуваме за това, а пък по-нататък да се стремим да съкратим този преходен период на действието на организациите по – 12 и да решаваме нещата потрайно със Закон за защита на земеделското производство. Ето това е моето предложение, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: За реплика има думата вносителят на предложението. Господин Тодоров, заповядайте.
ТОДОР ТОДОРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Като вносител на предложението за промяна на сумата, която трябва да се гарантира относно лихвения процент, аз поддържам становището си, защото съм абсолютно сигурен, че никой не може да гарантира през м.февруари, през м.март или април цените на средствата за производство и на суровините по-точно и казано на по-обикновен език какви ще бъдат. И тази сума от 320 млн.лв., която е визирана първоначално в текста, господин Димитров, мисля, че ще се окаже и съм убеден 74.3 90 на сто, че ще се окаже твърде малка и недостатъчна за осигуряването на тези средства.
И аз поддържам становището и на господин Георги Николов от Свищов, че всъщност сега трябва да се заложи в проекта за бюджет това -още отсега, защото ние след това няма да имаме никаква възможност да дадем тези гаранции.
И другото - нека да се обединим около една мисъл: да ни каже някой все пак на земеделието от бюджета какви пари се дадоха тази година и дали тази дума от 300-400 млн. е нещо смешно, което ние отделяме за земеделието просто, за да го подпомогнем да излезе от този период, в който се намира, и от тази фаза, в която се намира нашето земеделие.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Господин Пушкаров ще ви каже колко са дадени тази година в земеделието.
ТОДОР ТОДОРОВ: Добре, нека да каже господин Пушкаров, но твърдо поддържам тази сума от 500 млн., защото 300 млн. са общо есенниците и пролетниците. Направете една груба сметка, която имам - по 400 лв. на декар. Това са над 6 млрд. Вземете 10-те процента лихва, която трябва да платят...
Имайте предвид, че всички сега - есента и пролетта засяват с кредити, които получават. Много малко са тези, които разполагат със собствени средства, защото това е незавършено производство за следващата година. И всяка стопанска година, независимо дали е частен производител, дали е коопериран, той започва със средства, които се осигуряват от друго място и след време ги възвръща. Така че тези 320 млн. ще се окажат два пъти по-малко от необходимите количества. И аз призовавам не толкова от любов към този популизъм за 500 млн.лв.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аргументите и на двете страни стигнаха до съзнанието на депутатите. Господин Пушкаров последен има думата и след това да се ориентираме да гласуваме.
ИВАН ПУШКАРОВ (СДС): Уважаеми колеги, аз мисля, че наистина започваме да натоварваме един доста продължително дискутиран проблем популистки. Тук се изказват просто, меко казано, погрешни твърдения. Три пъти обсъждаме в Бюджетната комисия този проблем. Така и не можаха да ни кажат за колко милиона декара става дума. 74.4 Бяха 7 млн. дка незасети - нещо, което е смешно. После се оказаха 2,5 млн.дка по някои данни, а сега се очертават някъде около 2 млн.дка. (Реплики от опозицията)
Моля ви се, не ме прекъсвайте. Аз ви слушах внимателно.
Второ, подчертаваше се навсякъде доста успешно също една популистка теза, че става дума за хляба на народа. Това не е вярно, защото хлябът на народа представлява около 2 млн. т зърно годишно. България произвежда между 6 и 8 млн.т зърно годишно? За кой точно хляб става дума? (Реплики от опозицията)
Много ви моля! Разбира се, че не е само хлябът. Само че тази популистка концепция не може да се извежда така, за да се аргументира един опит за две неща.
Първо, да се укрепват чрез финансови инжекции едни структури, които очевидно ще бъдат разрушени и трябва да си отидат. Това е първото.
И второ, да се прокарва под формата на загриженост за селското стопанство, която наистина е реална и тя присъства в цялата законодателна дейност на парламента, един скрит пробив не само на бюджета за тази година, но и опит за пробив на бюдюжета за догодина.
Защото категорично е становището на единствената институция, която отговаря за бюджета - Министерство на финансите, че възможностите на бюджета за 1992 г. са в размер на 320 млн.лв. Останалата разлика от 180 млн.лв. трябва да представлява друг тип законодателно решение на Народното събрание, колеги. Друг тип! Не може с това решение ние да постъпим противоконституционно и да предопределим съставяне на бюджет, който още не е почнал. Това не можем да направим. 74.5
И трето, искам да кажа, че когато говорите за грижата за селското стопанство и свеждате нещата единствено до тези 320 млн. за лихвени облекчения, това просто не е вярно. Първо, защото трябваше да кажете, длъжни бяхте като професионалисти да кажете, че селското стопанство е освободено от плащането на данък. Второ, трябваше да кажете, че в селското стопанство за тази година е реализирана печалба от порядъка на 3 млрд. и половина лева и загуба от порядъка на 800 млн. лв.
За кои точно става дума? Къде да помагаме и на кого точно да помагаме? Къде да насочим средствата? Това е много важен въпрос, изключително важен въпрос, за да има резултат.
Следователно аз предлагам да не продължаваме просто безсмислени дискусии. Закъсняхме наистина доста много, тревожно много. Освен това трябва да ви кажа, че тълкувайки разходите, които ще бъдат подложени на инфлация през пролетта, ние отново застъпваме невярна позиция, защото ние искаме да изразходваме средствата сега за засяването, а за пролетта и за пролетниците естествено, че имаме пълната възможност да включим подобен ресурс в новия бюджет.
Предлагам ви да се обединим около предложението на Бюджетната комисия, което беше мисля, че цялостно и с пълно единодушие прието от всички членове на Бюджетната комисия. Много сериозно, много задълбочено осмислено от всички гледни точки: от гледна точка на съставянето на бюджета, от гледна точка на схемите за разпределение, за връщане на заема, за обвързване с вътрешната инфлация и т.н.
Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Отново се вдигат ръце. Във всички случаи по-добре е един закон да е приет, отколкото да не е приет. Затова аз давам думата за реплика на всеки, който поиска, но по-добре е да гласуваме този закон.
Господин Русев, заповядайте!
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Вземам думата по повод на изказването на уважаемия депутат Иван Пушкаров затова, НЧ/КП 75/1. че той представи в невярна светлина целия замисъл на този проект за закон.
Първо, господин Пушкаров, старите структури в земеделието на България повече не съществуват. И този закон не е направен за старите структури, а за земеделието на България.
И второ, когато става дума за бюджетните ресурси, ние не сме говорили в Бюджетната комисия, че те се определят на 320 млн. лв., а ние говорихме за много повече. Защото е известно, че 400 млн. лв., които бяха предвидени за оказване на помощ на планинските и полупланинските райони на страната по уверенията на министъра на финансите при гласуването на бюджета бяха предвидени в бюджета на Министерството на земеделието, а след това оттам изчезнаха. И Министерството на земеделието твърди, и Министерството на финансите, че такива 400 млн. лв. няма, а те съществуваха в проекта на бюджета и в основния бюджет, който ние гласувахме.
Така че да се политизира един проблеми, който беше толкова дълго време мачкан, отлаган в пленарната зала, това е наймалкото едно неразбиране на проблемите на земеделието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви! Господин Димитров, за отговор ли, понеже има още желаещи народни представители?
Нека да чуем господин Орсов и господин Ангел Димов, след което ще Ви дам думата.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Изказването на господин Пушкаров потвърди тезата на финансовия министър, че в страната всичко се прави в името на бюджета и за благото на бюджета.
Искам да припомня откъде дойдоха тези 320 млн. лв. Както правилно каза преди малко господин Русев, в първия вариант на Закона за бюджета те бяха предвидени за развитието на планинските и полупланинските райони, след което Министерският съвет взе решение те да бъдат предвидени за облекчаване на кредитните условия за частните производители на селскостопанска продукция. Оказа се обаче, че такива производители няма, тъй като обещаното бързо възстановяване на собствеността върху земята се провали. 75/2.
И след като министърът на финансите дълго време твърдеше, че няма пари от бюджета, с които да се осигури финансово този законопроект, който Комисията по земеделие одобри още в средата на септември, след като му беше припомнено, че всъщност има 400 млн. лв. за подпомагане на частното земеделие, той се съгласи те да бъдат използвани за облекчаване на кредитните условия на организациите в ликвидация.
Трябваше да бъде направена и проявена една много голяма настоятелност от страна на народните представители, за да се сети министърът на финансите, че такива пари има. Аз съм сигурен, че при една настоятелност от наша страна той ще се сети, че и други пари има, скрити някъде по извънбюджетни сметки и по тайните кюшенца на бюджета.
Ето защо аз не мога да се съглася с тезата на господин Пушкаров за тези 320 млн. лв. и настоявам да се гласува онова предложение, което беше направено от господин Георги Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Красимир Стефанов има думата по повод изказването на господин Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Каква реплика на репликата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Вие реплика ли направихте или изказване? Стига сте се карали, тази зала не е само за кавги. Направихте обстоен анализ на министъра на финансите, за да подкрепите 500 млн.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ (СДС): Това беше повече от изказване, господин Орсов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Извинете, господин Стефанов, това е било реплика на изказването на господин Пушкаров.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Тогава уточнение, госпожо председател: не може тук, от тази трибуна, много се извинявам, но меко казано, си е неистина. Протоколът е предаден в Председателството - точно какво господин Костов, като дойде при нас, сподели с нас. Спомняте си в комисията какво каза: средства има, пътищата и механизмите трябва да се уточнят. Първият вариант, ако си спомняте, много моля колегите, които са в Комисията по земеделие, нека да си спомнят, не вярвам, че сме толкова късопаметни. Тогава ставаше въпрос само за гарантиране и ставаше въпрос за изпълнителната власт да си поеме тази дейност в лицето на Министерския съвет. Тогава разисквахме прословутото 393-то поста75/3. новление и с тази тъпотия, с извинение, че до края на годината трябвало да се върнат кредитите. Нали така беше?
И след това стигнахме до първото искане, което беше само една гаранция от името на Министерския съвет. След това дойде и намесата на Националната банка, стигнаха до това да си вдигнат таваните и при гарантиране на самия кредит. Много се извинявам, но аз миналия път споделих тук с много колеги това, което беше залегнало в чл. 5, ако го видят добри финансисти, които се занимават с икономика, просто ще кажат, че е невероятно.
Затова много ви моля, нека да бъдем точни. Независимо дали е реплика или изказване, бъдете точни. Началният замисъл беше съвсем друг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Друга реплика на изказването на господин Пушкаров? Реплика на господин Ангел Димов на изказването на господин Пушкаров.
АНГЕЛ ДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз искам не толкова да направя реплика на моя стар приятел Иван Пушкаров, колкото да направя някои пояснения по това, което говори той.
Първо, колегата Иван Пушкаров каза, че с това субсидиране, с това преференциране, което даваме на нашите земеделци, искаме да закрепим сегашните структури. Напротив, неведнъж съм казвал, че сега има една екстремална ситуация в нашето земеделие и бих казал наложени едни феодални отношения. Един областен управител назначава свои наместници по села, които да ликвидират ТКЗС и получават заплати като продават тяхното имущество. Това са чисто казармени, даже феодални отношения. Те трябва час поскоро да се премахнат.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Направи предложение по текста!
АНГЕЛ ДИМОВ: Не, момент, аз правя реплика. Момент! Искам да се разберем по един въпрос: постоянно се казва, че се спекулира, като сме говорили за прехраната на нашето население и че 2 млн. тона зърно били достатъчни да се прехрани нашето население. Това не е вярно.
ГЛАСОВЕ ОТ СДС: Вярно е! 75/4.
АНГЕЛ ДИМОВ: Съгласно експертите на Организацията на обединените нации, за да се изхрани една нация, трябва да се произвежда годишно 1 тон зърно на човек от населението. 600 кг от този 1 тон отиват за превръщане в месо и само 200 кг за хляб, а другите остават за семена. Това трябва да се знае. Значи на нас ни трябват 9 млн. тона зърно годишно, за да се изхраним.
Благодаря ви за вниманието! 75/5. ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Бяха направени три реплики. Господин Пушкаров, ще се възползвате ли от правото си на отговор? Няма да се възползвате.
Продължаваме с разискванията. Господин Размов има думата. След това е господин Венцеслав Димитров.
Господин Размов, имате думата.
КОНСТАНТИН РАЗМОВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители. Тъй като ние още не сме гласували чл. 1, аз бих искал да запитам авторите на новия проект за закон, който не е внесен в Народното събрание, а е изработен от Бюджетната комисия, да кажат кога Министерският съвет е искал от Народното събрание съгласие да му даваме ние, за да прави еди-що си. Народното събрание дава съгласие тогава, когато някой го иска това съгласие. Аз не знам поне някой да е искал нашето съгласие.
И моля ви се, с такива изрази в закона - това е абсолютно недопустимо. Излиза така, че Министерският съвет е направил цялата тази работа и той иска от нас съгласие ние да се съгласим с него. Просто такива изрази не могат да фигурират в чл. 1. Това исках да кажа като първо.
Второ, искам да отговоря на господин Пушкаров. Този закон не е предназначен да подпомага някакви си стари структури колхози, совхози или текезесета. Това трябва добре да се разбере. Тия структури са разградени екс леге по силата на самия Закон за земята. Те са обявени в ликвидация, ликвидират се и повече не съществуват. Съществуват като организации в ликвидация. Тези пари са необходими на кого? Необходими са на ликвидационните съвети. Какви са те? Държавни органи, назначени от областния управител. За какво? За да засеят ничията земя, която нито е върната на хората, нито пък по някакъв друг начин има стопанин. Стопани на тази земя са ликвидационните съвети. На тях трябват тези пари в преходния период. Това трябва добре да се разбере, а не да се говори тук, че са подпомагани някакви си стари структури и се целяло тяхното реанимиране. Разберете, господа, че земеделието се нуждае в този преходен период от поддръжка.
И питам още нещо - ако наистина 2 млн. тона са необходими за изхранване на населението, това какво значи, че ние ще се задоволим да засеем толкова земя, колкото ще ни даде 2 млн. тона или ще засеем всичката земя, която трябва да се засее, за да ВЙ/ЛТ 76.1. получим 10 млн. тона, примерно. На това искам да ми се отговори.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димитров, имате думата, заповядайте!
Предполагам, че след изказването на господин Димитров ще гласуваме вече текста.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Колеги, аз ви предлагам уточнени текстове.
Първото е предложението на госпожа Младенова и на господин Размов. Уточнихме следния текст:
"Ал. 1. Този закон дава държавна гаранция за..." и продължава с: "целевите кредити". Значи, пак прочитам: "Този закон дава държавна гаранция за целевите кредити за осигуряване на есенната и пролетната сеитба по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи".
Мисля, че можем да се съгласим и с предложението на господин Русев и да спрем малко по-рано даже, да не споменаваме даже и търговските банки. "Министерският съвет извършва разпределянето на гаранцията". Това е ясно мисля даже и от заключителните разпоредби, където възлагаме изпълнението на закона на Министерския съвет, но не е лошо това нещо да се каже.
Предложението на господин Тодоров за 500 милиона. Господин Тодоров, ние предвиждаме гаранцията да важи само за неиздължените обратно кредити. Ще видите после, че ние имаме една провизия и за разпределяне на риска от увеличаване на цените и на лихвения процент. Това предполага, че Министерският съвет ще поеме само една доста по-малка и от половината, и от една четвърт, и от една пета от всички кредити, които ще бъдат отпуснати, но все пак, когато даваме съгласие за такава гаранция понеже това има един вид характер на сключване на държавен заем в бъдещето, ние трябва да изхождаме от някакви реални цифри. Тези цифри ни бяха подсказани от господин Георги Николов.
Но на вас искам да ви отговоря следното, на тези, които говорят за увеличаване на сумата на държавната гаранция - това означава същевременно, че тези пари, които бяха предвидени в държавния бюджет за тази година, ще бъдат взети или ще бъдат приспаднати с цел да се изплатят може би и другата година, и аз не знам как, но преди всичко от благоприятните кредити, които 76.2. се дават на производителите на животновъдна продукция, на месо, на птицевъдите, на свиневъдите и т.н. Така че имайте предвид, че става дума за баланс. Тук говорим за сеитба, а тези пари бяха предвидени да стимулират производителите на месо, така че моля ви се нека да имаме малко, така да се каже, срам и малко чувство за отговорност, че ние се грижим за всички, а не само за тези, за които е написан този закон. Ние се грижим същевременно и за другите и когато отнемаме една субсидия в полза на растениевъдството, ние ощетяваме в същия размер и животновъдството. Така че аз ви предлагам да гласуваме текста на чл. 1 с тези две поправки: "Този закон дава държавна гаранция за целевите кредити" в ал. 1 и т.н. и в ал. 3: "Министерският съвет извършва разпределянето на гаранцията".
Моля ви да подложите това предложение на гласуване, разбира се за сумата от 320 милиона лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Повече желаещи да се изкажат няма. Започваме гласуване. Моля всички народни представители да влязат в пленарната зала! Текстът е дълъг. Има съществени промени. Моля за вашето внимание!
Започваме гласуването на текста по чл. 1. Тъй като предложението на Комисията по бюджет и финанси се явява заместващ текст, предлагам ви първо да гласуваме него. Ако текстът се приеме, по него ще се направят тези изменения, че този закон дава държавна гаранция, ще направим гласуване и за парите и съответно промяната в ал. 3.
Единствената предварителна поправка е по заглавието на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Това се разбира предварително, така че моля ви, гласуваме найнапред заместващия текст, предложен от Комисията по бюджет и финанси. Ако той се приеме, значи той става основата на чл. 1 и върху него ще гласуваме направените допълнителни поправки и допълнения. Ясна ли е процедурата по гласуването?
Моля, гласуваме текста като заместващ текст, предложен от Комисията по бюджет и финанси. Моля, гласувайте!
Резултати: гласували са 205 народни представители, за 176, против 20, 9 се въздържат. Приема се като основен текст текстът на Комисията по бюджет и финанси. 76.3.
В този текст в ал. 1 се предлага думите "Народното събрание дава съгласие Министерският съвет да" да се заменят с думите "Този закон дава държавна гаранция за". За какво? Значи трябва да отпадне думата "да гарантира" и да се замести с: "Този закон дава държавна гаранция за" и продължава: "целевите кредити" и т.н.
Моля, гласувайте тази поправка в текста!
Резултати: гласували са 199 народни представители, за 195, против 2, 2 се въздържат. Приема се тази поправка в текста.
Прави се предложение в цифрите - вместо до 320 милиона, да бъдат до 500 милиона. Моля, гласувайте за това предложение. Които са да бъде до 500 милиона, гласуват със зелено, които са против - с червено. Който иска да гласува, но няма избор въздържа се. Моля, гласувайте!
Резултати: гласували са 200 народни представители, за 99, против 86, въздържали се 15. Отхвърля се това предложение. Остава до 320 милиона. сЛ вОМ.2.Ознам как Искам тук да уточня нещо с господин Георги Николов. Вие направихте предложението изречението в текста на Законодателната комисия да влезе тук.
Заповядайте, господин Николов!
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги. Очевидно ще намерим общ език по този закон. Аз искам да предложа и мисля, че ще се съгласите, госпожо председател, да дадете почивка от половин час. Нека да уважим и вносителите на закона, да седнем с господин Димитров и комисията, да огледаме текстовете и да ускорим приемането на закона.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Нека да приключим с чл.1.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Има и някои други спорни въпроси. Нека да не дискутираме сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Николов, разбирам Ви. Това ще бъде редовната почивка. Но имам още едно гласуване по текста, което е изчистено. То е по този текст, по чл.1.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Господин Размов реагира по отношение на банките. Искаме да запишем "са длъжни".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Николов, ще дам почивката, но исках, докато не сме забравили за какво става дума, да приключим.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Разговаряхме с господин Димитров, той също е склонен, независимо от изразения скептицизъм, че е гаранция срещу нещо, което не е произведено. Но все пак това трябва да имат предвид тези, които получават закона, че срещу нещо то трябва да бъде гарантиран и съответно върнат. Аз настоявам това изречение да остане в края на първата алинея, а именно: "Кредитополучателите гарантират получените кредити и дължимите лихви по тях с реализираната продукция".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Николов, аз само Ви моля да видите съотносимо ли е това с текста, който вече сме приели като изречение второ на вашата комисия. Този текст ще трябва ли да замести изречение второ или ще се яви като трето изречение?
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Това ще бъде трето изречение. Изречение второ уточнява какво се разбира под "държавна гаранция" от първото изречение, а второто е като двойна защитна гаранция на закона. СБ/ВР 77.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това е фактически ново изречение.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Това е ново, трето изречение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте това допълнение като изречение трето в текста на ал.1.
От общо гласували 181 народни представители, за - 132, против - 30, въздържали се - 19.
Приема се предложението на господин Николов.
Има още едно предложение в текста на ал.3 - да отпаднат думи.
Господин Димитров, моля да ми помогнете.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Министерският съвет да извърши разпределянето на гаранцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предложението е да отпаднат думите след "гаранцията", т.е. текстът да остане: "Министерският съвет извършва разпределянето на гаранцията". Останалите думи до края на изречението да отпаднат.
Моля, гласуваме да отпаднат думите след думата "гаранцията" до края на изречението.
От общо гласували 188 народни представители, за - 185, против - 2, въздържал се - 1.
Приема се предложението.
Други предложения по този текст няма.
Член 1 е приет.
Половин час почивка. Продължаваме в 17 ч. и 45 м. (Звъни.) 77.2(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля народните представители да заемат местата си в пленарната зала. Да продължим със Закона за финансовото осигуряване на есенната и пролетната сеитби за стопанската 1992-1993 г.
Нека да направим, господин Димитров, така - господин Джеров да докладва текста на Законодателната комисия, а след това Вие, Вашия текст, като заместващ и направените предложения.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ние постигнахме съгласие по спорните текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димитров, заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председателстваща, колеги народни представители! Стигнахме до чл. 2 от закона, който касае лихвените проценти, които ще се плащат по тези кредити.
Ние в Комисията по бюджета и финансите предлагаме един вариант на чл. 2, състоящ се от четири алинеи. Сега в почивката, съгласно предварително поетия ангажимент, ние се събрахме и уточнихме окончателните варианти на текстовете, които си позволявам да ги предоставя на вашето внимание.
Член 2, ал. 1. Лихвените проценти по кредитите не могат да надвишават с три пункта основния лихвен процент на Българската народна банка.
Ал. 2. Лихвите се изплащат заедно с погасяването на главницата след реализирането на продукцията, което става по цени не по-ниски от минималните изкупни цени за 1992 г.
Ал. 3. ...
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Трябваше първо господин Джеров да прочете основния текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Аз това предложих, ама...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Но господин Джеров го нямаше и аз казах, че ние сме постигнали съгласие по този текст, господин Николов. И тъй като той е заместващ и ще се гласува най-напред, аз си позволих да го прочета най-напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Продължете с текста, но пак господин Джеров ще трябва да вземе думата. РД/ЛТ 78.1.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Защото една от спорните точки беше именно въпросът за лихвените проценти. Мога даже и да дам пояснение. Използвам обстоятелството, че ме прекъснахте.
Предложението на Комисията по бюджета и финансите за лихвения процент, защото това е един от ключовите елементи в този закон, е рискът от увеличението или неувеличението на цените да се разпределя в една, така да се каже, балансирана степен между държавата и производителите. Тоест, ако се окаже възможно или ако се окаже реално цените през следващата година да са по-високи, става дума за минималните изкупни цени, отколкото цените през миналата година и тези цени покриват, разбира се, лихвения процент, т.е. когато се продаде продукцията, има възможност да се възстановят разходите и съответно да се възстанови и лихвата, тогава държавата да не поема част от лихвените проценти. Ако обаче се окаже, че изкупните цени, това е пазарът, не могат да се увеличат с толкова, че да покрият лихвените проценти, и държавата да участва. Ако въобще не се увеличат изкупните цени, кредитът да бъде олихвяван с 10 на сто, колкото се сметна, че е една нормална лихва.
Продължавам, ако ми позволите, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Чета ал. 3, която е найважната. Създава се механизъм за разпределяне на тази отговорност между държавата и селскостопанските производители.
Ал. 3. Кредитополучателите изплащат на търговските банки годишен лихвен процент по кредитите, както следва: (тук има известни дребни корекции, които са само редакционни и мисля, че не трябва да се гласуват).
1. ако минималните изкупни цени за 1993 г. не се променят - 10 на сто;
2. ако минималните изкупни цени за 1993 г. се увеличат с повече от средния основен лихвен процент на Българска народна банка за периода ноември 1992 - ноември 1993, договореният лихвен процент с търговските банки. Тоест, тогава никаква преференция относно лихвения процент не се дава, защото се предполага, че с увеличението на цените може да се покрие по-високият лихвен процент;
3. ако изкупните цени се увеличат под средния основен лихвен процент за периода по точка 2, то дължимият лихвен процент 78.2. от кредитополучателя за този период е равен на 10 на сто плюс процентът на увеличението на минималните изкупни цени, но общо не повече от лихвения процент по точка 2. (Аз ще ви го продиктувам още веднъж, за да го запишете)
Ал. 4. Останалата част от лихвата се покрива в рамките на дадената от Министерския съвет гаранция за сметка на държавния бюджет със средствата, предвидени за целта.
С това Комисията по бюджета и финансите предлага този текст на чл. 2 да замести текста, предварително предложен от Законодателната комисия, тъй като там не е предвиден механизъм за разпределяне на риска от увеличаването на цените и изменението на лихвените проценти между производителите и държавата и всичко се поема над 10 на сто от страна на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Димитров.
Господин Джеров, моля да изложите текста и на Законодателната комисия.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Паралелният текст или основният текст на чл. 2, ал. 1. Лихвените проценти за кредитите, предоставени по чл. 1, ал. 1, не могат да превишават с три пункта основния лихвен процент на Българската народна банка.
2. Кредитополучателите погасяват 10 на сто от договорената лихва, а останалата част се изплаща от кредитиращата търговска банка, от Министерство на финансите за сметка на осигурените средства в държавния бюджет за 1992 и 1993 г.
Това е съдържанието на първоначално предложения текст.
Моето виждане е, тук изразявам личното си виждане, че предложеният от господин Венцеслав Димитров текст е по-добър, по-отговарящ на изискванията в случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Становища поо текста? Спорни моменти има ли? Ако няма спорни моменти, да не губим време, а да гласуваме.
ТОДОР ТОДОРОВ (от място): Аз имам предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Тодоров, Вашето предложение направено ли е писмено?
ТОДОР ТОДОРОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре, заповядайте. На господин Размов след това ще дам думата, на господин Карев също. 78.3.
ТОДОР ТОДОРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги! По чл. 2, който се предлага от закона, свързан главно с лихвения процент, който следва да заплащат кредитополучателите, мисля, че доста неща усложняват целия механизъм на неговото приложение, особено в частта му, когато става въпрос за изменение на изкупни цени, господин Димитров. И целият механизъм на изменение на изкупните цени през 1993 г. е нещо, което е много трудно прогнозируемо, трудно е определянето като величина. И в една нормална практика лихвеният процент, който ще заплащат кредитополучателите, трябва да се обвързва със средния лихвен процент, който действа в рамките на банковата система, а не с изкупните цени.
И аз предлагам към този чл. 2 да се добави една нова алинея: "Ако средният основен лихвен процент или основният лихвен процент на Българска народна банка, съответно и другите, които отпущат кредитите, се увеличи до издължаването на кредита. Размерът на увеличението се изплаща от кредитополучателя."
Тоест, ако при 50 на сто лихва сега в момента получаваме кредита и плащаме 10 на сто, ако този лихвен процент през 1993 г. до издържаване на кредита е 55, тези 5 на сто от увеличението на лихвата или на лихвения процент се поемат от кредитополучателя, т.е. вместо 10 ще плаща 15 на сто, като за държавата гаранцията се запазва в рамките на 30 или 40 в зависимост от момента, в който се отпуща. Защото изкупните цени няма практика да се обвързват с лихвения процент. Защото едно е изкупна цена, друго е реализационна цена, друго е търговия с държавно предприятие, трето е търговия с частни фирми и т.н.
Този сложен механизъм така заложен в закона означава, че ако сме получили за пшеница, а нямаме увеличение на изкупната цена, а сме получили за царевица, а за там имаме увеличение, изобщо сложността на проблема ще постави пред свършен факт определянето и изплащането на това увеличение на изкупните цени.
Затова текстът е много опростен. Нека изкупните цени да не влияят, защото те могат да се увеличат с 10 на сто, но тези, които доставят торовете, да са увеличили с 20 на сто цената на торовете и да им изземем печалбата от това, че те произвеждат продукция с по-високи цени. 78.4.
Така че текстът е много опростен. Увеличаването на лихвения процент автоматично води до увеличаване на минимума, който ще заплащат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Реплика ли е, господин Димитров? Заповядайте. 78.5. ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Тодоров, аз много съжалявам, че Вие не присъствахте на дискусията в Комисията по бюджета и финансите, където ние разгледахме най-подробно подобен род възражения.
Защо правим ние този закон? Защо залагаме най-напред 10 на сто? Защото смятаме, че лихвеният процент е висок. Защо е висок лихвеният процент? Лихвеният процент е висок в България, защото има инфлация. Предполага се, че нещо, което е струвало миналата година 100, догодина ще струва 150. Тоест със самата реализация вие придобивате 50 лева в повече. Именно затова лихвеният процент защитава паричния капитал и една част от стоковия капитал, която се появява под формата на паричен чрез лихвата.
Затова Ви казвам, че ако производителят не си е мръднал пръста, направил е същото, което е направил миналата година, т.е. той е работил, разбира се, толкова, колкото е работил миналата година и е реализирал продукция, която е продал за 50 лева повече в сравнение с миналата година, когато я е продал за 100 лева, тази година я е продал за 150, той с тия 50 ще си плати лихвата и нещо ще му остане. Затова я връзваме и с изкупните цени. Това са едни финансови въпроси, които се дискутираха във финансовата комисия. И аз мисля, че господин Георги Николов тук, в този пункт, би могъл да ме подкрепи.
Именно в чл. 2 ние създадохме такава провизия, която да разпределя риска от увеличаването на цените. Какъв е рискът от увеличаването на цените или от неувеличаването на цените между производителите и между държавата?
Нещо подобно, господин Тодоров, във финансовите кръгове е известно. И то в момента се прилага точно по отношение на България. Примерно какъв лихвен процент да се плаща по евентуално след време разсрочените наши кредити, наши заеми, които сме заели от частните банки, ако може би икономическото развитие е по-добро, отколкото предвиденото. И сигурно, може би, не знам как ще действуват нашите хора, но ние сме подложени сега на натиск да приемем такова разпределение на риска.
Ето такъв един финансов инструмент, такова разпределяне на финансовия риск ние сме предложили. Мисля, че такова възражение бихте могли да направите в Комисията по бюджета и финансите. Защото наистина сега ако трябва да обясняваме всичко от самото СД/ЛТ 79.1. начало какво е това лихвен процент, какво е това цена, какво е това инфлация, ние бихме затормозили тук цялото пленарно заседание и не бихме приели закона.
Затова препоръката на цялата Комисия по бюджета и финансите по този пункт е да се приеме този вариант на чл. 2. Моля Ви се, господин Тодоров, оттеглете своето предложение, да вървим напред, да приемем закона, защото има още няколко члена, по които ние наистина постигнахме съгласие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Тодоров, ако искате, отговорете на господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Момент само. Тук секретарката ми напомни за още една неточност в текста на Законодателната комисия. Пише "10 на сто от договорения лихвен процент".
Доколкото знам, първоначалният вариант на господин Размов не беше от договорения лихвен процент, защото договореният може да е 41, плюс 3 - 44. Не става дума за 4,4 лихвен процент, а става дума за 10 на сто. Примерно вземете 100 лева и след една година връщате 110, а не след една година връщате 104,4.
Така че текстът на Законодателната комисия в този смисъл е неточен. Аз все пак ви препоръчвам да приемете текста на Комисията по бюджета и финансите, където наистина има балансиране между интересите на производителите и държавата.
Господин Тодоров, ако се окаже така, че изкупните цени следващата година не се увеличат, тогава производителите наистина ще платят само 10 на сто. Обаче ако те се увеличат и позволят на производителите да си поемат лихвата, нека те да я поемат. И ето ви точка 3, която предвижда, ако увеличението е под лихвения процент, т.е. лихвеният процент се движи средно около нормата за инфлация, ако цените на селскостопанските произведения се увеличат под, именно рискът е да се разпределя долу-горе балансирано между производителите и държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Тодоров, имате право на дуплика.
ТОДОР ТОДОРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Съжалявам обаче, че господин Венцеслав Димитров разсъждава по този начин. Не защото няма логика в разсъжденията му, а защото, господин Димитров, целта не е поначало ние само да спасим земеделието. Увеличе79.2. нието на изкупните цени в никакъв случай Вие не може да го гарантирате, че ще доведе до натрупване на повече доходи. Аз преди малко го казах. Дори и да предизвика натрупване на повече доходи, да речем, с 10 на сто, вие автоматично ще им ги вземете, за да погасяват лихвения процент с едно увеличение съобразно увеличението на цените.
Целта е съвсем друга. Ако реално имаме изменение на лихвения процент в банките, което е следствие на цялата икономическа ситуация в страната и по-специално на земеделието, тогава да понесат по-висок лихвен процент.
Ако целта е само да засеем и в края на краищата тези организации да няма какво да разпределят в края на годината, да работят пак на червено и следващата година отново да боравим с проектозакони, за да опрощаваме, та да подпомагаме и т.н., няма никаква логика. Логиката е един път да засеят и втори път да може това селско стопанство 1993 г. да тръгне.
Псле, има нещо друго. Вие говорите за преференциална лихва в селското стопанство. Ами това не е вярно. Преференциалната лихва се дава тогава, когато, знаете добре, имаме едни и същи призводствени условия и някой сме го облагодетелствували. А ние имаме различни условия и това не е преференциална лихвена политика, а това си е нормална лихвена политика. Защото производството е забавено в сравнение с промишлеността. Но аз ви казвам: при това положение дайте да определим таван на цените на горивата, които ползва селското стопанство, таван на торовете, за да можем да им гарантираме, че от увеличението на изкупните цени те ще натрупат малко повече пари и ще могат да си платят разликата в лихвения процент. Но ние не гарантираме на хората увеличението на цените на горивата и на другите суровини, които се употребяват, казваме: ако се увеличи. И цялата сложност вие ще я разберете следващата година, ако сте депутат или се занимавате с тези проблеми, че изкупните цени са нещо относително. Нормално е лихвеният процент, ако се промени, тогава да се променя и онова, което ще плащат.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): А сега да им дадем без лихва, нали? Защо на нас не ни дават? Моля Ви се, недейте така да говорите! 79.3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Карев.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Доктор Георги Карев, 3. Варненски избирателен район, СДС.
Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа! Имам една редакционна поправка по ал. 1 на чл. 2, където се казва, че лихвите по тези кредити не могат да надвишават с три пункта лихвите на БНБ. Ако формално се гледа на този текст, излиза, че с три пункта не могат, но с шест биха могли.
Затова предлагам да се уточни този текст - че не могат да надвишават с повече от три пункта лихвите на Българската народна банка.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Господин Размов, заповядайте.
КОНСТАНТИН РАЗМОВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, дами и господа народни представители! Взимам думата във връзка с твърденията, че при увеличаване на цените се получавало нещо, за което съответният производител ей така го получавал, изобщо паднало му от небето.
Дайте да се разберем. Тук, в тази зала има много хора, които претендират, че са икономисти, а всъщност разсъждават елементарно.
При инфлационно увеличение на цените има само увеличение на номиналната цена, а не и на покупателната. Така че това, което представлява увеличение на цената, всъщност е само номинално увеличение. С това нещо аз мога да купя толкова стоки, колкото и преди увеличение на цената поради общата инфлационна спирала в страната. И какво ще се получи всъщност? Всъщност цените ще се увеличат и аз вместо да получа 100 лева, ще получа 150 лева. Но с тия 150 лева аз няма да мога да засея следващата година, защото цените на торовете и на други неща ще се увеличат може би още повече.
И какви са тия разсъждения сега - щом се увеличат цените и те покриват лихвата, дайте, ще платим лихвата и ще останем без пари. И след това догодина с какво, откъде ще взимаме пари? Помислете върху това! Инфлационното увеличение на цените не увеличава покупателната стойност, а само номинала. Това вие 79.4. много добре го разбирате и като пазарувате. Така че такива разсъждения аз намирам за елементарни и за противопоказани.
Освен това просто няма практика и не виждам как може да се обвързва инфлационно увеличение на цените с лихви. И затова много по-правилно е, ако лихвеният процент бъде вдигнат, тогава именно разликата в тоя лихвен процент да се плаща от кредитополучателя.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Лихвеният процент е функкция на инфлацията, господин Размов. Недейте такива глупости да говорите!
КОНСТАНТИН РАЗМОВ: Хайде да открием един семинар по политическа икономия. И не ми разправяйте за тия неща, защото никъде в Европа няма такива лихви - нито в Чехия, нито в Полша, нито никъде.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Сигурен ли си?
КОНСТАНТИН РАЗМОВ: Да, сигурен съм. В Унгария са 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕАНА БОТУШАРОВА: Господин Размов, аз само искам да уточним какъв да бъде текстът. Какъв текст Вие предлагате? Моля да не спорите (обръща се към Венцеслав Димитров и Константин Размов, които спорят помежду си). Който е на Комисията по бюджета или на Законодателната комисия?
Реплика. Господин Димитров, заповядайте. Моля Ви в рамките на 2 минути обаче.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Размов! Само две минути ми дават. За две минути не може да се прочете една лекция какво е това лихва, какво е това инлация.
Аз ще Ви кажа, господин Размов, защо лихвите у нас са високи. Защото има инфлация. Ако нямаше инфлация, лихвите нямаше да са толкова високи. Когато инфлацията бъде намалена, и лихвите няма да бъдат толкова високи. И моля Ви се, господин Размов, моля Ви се, че текат моите две минути. 79.5. Аз един път казах, че съм готов събота и неделя да чета лекции по три-четири часа за народните представители, които имат нужда от това, обаче за тези, които наистина имат нужда. Които говорят по финансови въпроси, моля ви се, да отворят някоя книжка и да разберат за какво става дума. За това има Комисия по бюджет и финансите, защото там въпросите са разглеждани.
Господин Размов, има номинална лихва, има и реална. Има положителна реална, има и отрицателна реална. Вие ми кажете какви са лихвите у нас - положителни или отрицателни реални лихви? Вие естествено на този въпрос не може да отговорите. Като не можете да отговорите на този въпрос, моля Ви се да не взимате отношение.
Защо Вие, господин Размов, не отидете и да вземете заем от някоя банка с 10 на сто лихва? Много просто. Банката ще Ви кажа: защото ще ги сложите в друга банка или в същата и ще вземете 40 на сто лихва и разликата ще си я сложите в джоба. Ето за това се слагат такива провизии в този закон - за да се изключат злоупотреби с държавните средства.
Ние тук сме за това - да пазим държавните средства и в зависимост от скромните възможности на държавата да стимулираме това или онова производство, тази или онази дейност.
Аз смятам, че този закон е насочен именно към стимулиране на селскостопанското пропизводство в този труден период, в който държавата няма пари.
Имайте предвид, че ако вие насочите много пари към селското стопанство, вие в съответна степен намалявате парите на пенсионерите, на вашите колеги по възраст, господин Размов, намалявате парите на държавните служители, на лекарите, на учителите и т.н. (Константин Размов възразява шумно от място) Защото всички те черпят пари от държавния бюджет. Отдругаде няма откъде, господин Размов. Ако Вие имате много пари, дайте ги, държавата обаче няма и трябва да пести. Ето затова сме тук. (Константин Размов реплекира от място, единични ръкопляскания в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Георги Николов иска думата. Заповядайте. ВТ/ПП 80.1 ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Уважаема госпожо председател, позволете да благодаря на господин Димитров за лекцията по Георги Кирков малко, тъй като трябваше да снижава равнището.
Аз направих предложение пред Законодателната комисия
, моля господин Тодоров и господин Размов да слушат, очевидно ще трябва да потърсим пак някакъв изход от положението. Аз бях направил предложение, съгласувано с вносителите на законопроекта, и доклад в това на първото четене - че при промяна в изкупните цени след приключването на сеитбата, преференциалният лихвен процент да се увеличава пропорционално на изменението на цените. Долу-горе такъв механизъм е възприет и тук, само че диференциран вече в зависимост от равнища или степени на увеличение на цените.
Има основания колегите да изказват известно съмнение, тъй като увеличението на минималните изкупни цени обикновено е продиктувано от изменение в икономическите условия - цени на средства за производство, торове, заплати и т.н. Тоест, от реализацията на продукцията по тези цени те ще трябва да покриват увеличени разходи.
Но предлагам ви да се опитаме да приемем този текст.
Мотивите:
Първо, ние гарантираме минималните изкупни цени като база, а фактическите цени, по които ще се реализира продукцията, могат да бъдат по-високи.
Не отстъпвам от принципната си позиция, която заех в началото - да бъдат по-високи и да гарантират допълнителни доходи на тези организации.
Мисля, че това, което господин Димитров беше предложил отначало - изкупните цени, без да фиксираме кои са те - дали фактическите или тези, които са определени и могат да служат като база за сравнение, е отстранено с тази редакция.
Предлагам, в крайна сметка ще се гласуват и двата текста, тъй като и в единия, и в другия има логика, господин Димитров, да коригирате месеците. Тъй като вчера Вие бяхте направили едни други месеци - август-август, а после казахте: дайте да сложим ноемви-ноември, но очевидно, след като ще връщаме заемите до 80.2 1 ноември, в този период не може да фигурира м.ноември.
393-то решение е прието на 29 септември, т.е. кредитите вече започват от октомври 1992 г. Нека периодът да бъде м.октомври 1992 - октомври 1993 г.
Освен това по ал.4. Предлагам в редакционен план някои промени.
И още нещо, господин Димитров. Текстът на ал.4 да звучи така: "Останалата част от лихвата се покрива в рамките на дадената гаранция от Министерския съвет за сметка на предвидените средства в държавния бюджет за 1992 и 1993 г.".
Нека да не освобождаваме бюджета от 1993 г., от поемане на ангажименти за реализирането именно на тази гаранция.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Без Министерски съвет.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Да, да отпадне "Министерският съвет". "За сметка на предвидените средства в държавния бюджет за 1992 г. (такива вече имаме (320 млн.) и 1993 г.", частта, остатъкът от които, надявам се, ще прехвърлим в следващия бюджет, за да можем да гарантираме изпълнението на закона.
Така че нека с тези редакции, госпожо председател, да предложите гласуването както на предложението на господин Тодоров, така и на господин Димитров. В крайна сметка да си преценят депутатите в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Аз моля народните представители да влязат в пленарната зала, тъй като предстои гласуване. Ще помоля текстовете да се прочитат отново, за да може да се получи гласуването.
Господин Димитров, нека само да организираме предложенията. Има предложение на Законодателната комисия. Към него се предлага да има нова ал.3. Господин Тодоров, Вашето предложение ли е това? То важи и в случаи, че се приеме и заместващият текст на Комисията по финансите и бюджета.
Нова алинея на господин Тодоров.
Освен това има предложение за промяна в редакцията на ал.4.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз искам да кажа, че предложението на господин Тодоров противоречи и това е ясно на предложението на Комисията по бюджета и финансите. Така че те заедно 80.3 двете не могат да влязат в един текст. Нали така, господин Тодоров?
Предложението на господин Тодоров би могло да бъде като добавка само в текста на Законодателната комисия. 80.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре, в такъв случай следваме процедурата. Първо, гласуваме текста, който е заместващ и е предложен от Комисията по бюджета и финансите. Ако се приеме този текст, ще гласуваме допълнението в ал. 4, което предложи господин Николов. Ако не се приеме текстът, отиваме към текста на Законодателната комисия и тогава новата алинея на господин Тодоров.
Моля слушайте отново заместващия текст. Господин Венцеслав Димитров ще го прочете, защото така както е раздаден пред вас, има известни корекции към него.
Господин Димитров, нали ще вземете предвид и предложението на д-р Карев?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Предложението на д-р Карев е уточняващо, така че то би трябвало да бъде взето предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля Ви, четете текста, който ще се гласува.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "Чл. 2. Ал. 1. Лихвените проценти по кредитите не могат да надвишават с повече от три пункта основния лихвен процент на Българската народна банка.
Ал. 2. Лихвите се изплащат заедно с погасяването на главницата след реализирането на продукцията, което става по цени не по-ниски от минималните изкупни цени за 1992 г.
Ал. 3. Кредитополучателите изплащат на търговските банки годишен лихвен процент по кредитите, както следва:
1. ако минималните изкупни цени за 1993 г. не се променят - 10 на сто;
2. ако минималните изкупни цени за 1993 г. се увеличат с повече от средния основен лихвен процент на Българската народна банка (направо с корекцията на господин Николов, която възприемам) за периода октомври 1992 - октомври 1993 г. - договорения лихвен процент с търговските банки;"
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, от място): Трябва да е "търговската банка" - в единствено число, защото той договаря само с една банка.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Мисля, че е едно и също. Може и "търговските банки", и "търговската банка". Според мен е едно и също. ЦМ/КП 81/1.
"3. ако минималните изкупни цени се увеличат до средния основен лихвен процент на Българската народна банка за този период - 10 на сто плюс процента на увеличението на минималните изкупни цени, но общо не повече от лихвения процент по точка 2.
Ал. 4. (Ще я прочета заедно с корекцията на господин Николов, защото не виждам да има разлика. Корекцията е уточняваща) Останалата част от лихвата се покрива в рамките на дадената гаранция за сметка на средствата, предвидени в държавния бюджет за 1992 и 1993 г."
Това е текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте този текст, който е заместващ на текста, предложен от Законодателната комисия. Моля, гласувайте!
Гласували са общо 189 народни представители. За предложението 118, против 58, 13 се въздържат.
Приема се заместващият текст на Комисията по бюджета и финансите.
Тъй като господин Венцеслав Димитров взе предвид предложенията за редакционни уточнения в ал. 4, не се налага допълнително гласуване.
Предложената нова алинея на господин Тодоров не може да се постави на гласуване, защото се отнася за текста на Законодателната комисия.
Продължаваме по-нататък с чл. 3. Нека господин Джеров да заповяда, за да прочете текста на Законодателната комисия.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Член 3 е с три алинеи.
"Чл. 3. Ал. 1. За разходването на отпуснатите кредити по този закон и за реализираната продукция се води специална сметка, която може да бъде проверявана по всяко време от кредитиращата търговска банка и от Министерството на финансите.
Ал. 2. Кредитополучателите са длъжни да реализират продукцията си по цени не по-ниски от минималните изкупни цени и да издължат кредитите до 1 ноември 1993 г.
Ал. 3. Българската народна банка периодично уведомява Министерството на финансите и Министерството на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост за предоставените и издължените кредити по този закон." 81/2.
Това е съдържанието на предложения чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димитров, доколкото виждам, няма никакви различия в текстовете на Законодателната комисия и на Комисията по бюджета и финансите.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма постъпили други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли направени писмени предложения?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма постъпили пискмени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: И Комисията по бюджета и финансите не предлага никакъв текст. Това е чл. 3.
В такъв случай поставяме на гласуване текста на чл. 3. Моля, гласувайте!
Гласували са 174 народни представители. За - 172, против няма, 2 се въздържат.
Приема се на второ четене текстът на чл. 3.
Член 4 - господин Джеров, заповядайте със становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Член 4 - основният текст и две предложения за промени в него.
"Чл. 4. Ал. 1. Когато засятата или подготвена за засяване земя бъде предоставена на собственика й, на кооперации или дружества за съвместно обработване на земеделските земи преди прибиране на продукцията, за която е ползван кредит, те са длъжни да заплатят на кредитополучателя както извършените разходи, така и припадащата се до момента на предоставянето част от договорената лихва в размер на 10 на сто. В този случай кредитополучателят издължава незабавно получените суми на банката.
Ал. 2. Ако лицата по ал. 1 откажат да заплатят разходите и лихвата, земята им се предоставя след прибиране на продукцията."
Това е текстът на чл. 4.
Има две предложения за промени. Едното е в ал. 1 процентът "10 на сто" да се замени с "по чл. 2".
Второто предложение е думата "получените" (това е пак в ал. 1 в последното изречение, четири думи назад) да се замени 81/3. с думата "дължимите".
Това са двете предложенияа, които са направени тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: И една нова ал. 3 има. 81/4. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И предложение за нова, допълнителна ал.3 с редакция: "При ликвидация на организациите по – 12 от Закона за ползване собствеността на земеделските земи преди срока, издължаването на кредитите, задълженията се поемат от правоприемниците".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Може би "преди срока на издължаването"?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз точно това се замислих, защото го четох дословно, както е дадено, но ми се струва, господин Димитров, че има някаква неточност в редакцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: "Преди срока на издължаването на кредитите" може би.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не бих правил аз корекции. Господин Димитров би трябвало да предложи корекция на изречението. Изречението има нещо непълно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Николов има думата.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, действително можем, в икономическата теория и практика се използват и двата случая, но нека да бъде "срок на издължаване".
И предлагам в ал.1 "в размер на 10 на сто" да отпадне, тъй като ние приехме вече друга уредба на тези лихвени преференции и не е нужно тук да фиксираме.
"Частта от договорената лихва" може би "съгласно чл.2", тъй като по чл.2 тя не се договаря, а съгласно чл.2 се определя кой какъв размер от лихвата ще поеме при една или друга ситуация - "съгласно чл.2", "частта от договорената лихва съгласно чл.2", като уточнява как тя вече е определена.
Вижте, тук става дума, че организацията-кредитополучател взема средствата, получава средствата от лицето, което е въведено във владение. И получавайки тези средства...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Кое е по-добро?
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов): Дължи лицето, което е въведено във владение, разходите и лихвата, то ги плаща на организацията и фактически по-добре тук върви "получените". Организацията получава тези суми, които тя е длъжна да внесе в банката. НЧ/ВР 82.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Тоест, да остане същият текст, да остане "получените".
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Тоест, отклонявате предложението за промяна.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов): Аз не съм направил такова предложение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Вашата комисия го е направила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Комисията ви го е предложила.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов): Не, моят текст е това, което продължавам да твърдя: в този случай кредитополучателят издължава незабавно получените суми на банката, т.е. подкрепям текста на Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Сега по ал.3. Господин Николов, по ал.3.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов): Извинете, при обсъждането на законопроекта в Законодателната комисия е възникнала такава хипотеза и министър Лучников също е поставил въпроса, тъй като когато законопроектът беше поставен на първо четене в отделните комисии, се изхождаше от презумпцията, че ликвидационните съвети ще трябва да ги осигуряваме с кредити и за прибиране на продукцията през есента на следващата година.
Тъй като е напълно възможно някои ликвидационни съвети да преустановят своето действие, и това е общата ни грижа тук в парламента, преди 1 октомври, когато е срокът за издължаване на кредитите, ние трябва да предвидим именно и такава ситуация, при която вече организациите-кредитополучатели ги няма, някой да поеме именно тези задължения.
Така че аз ви предлагам да я подкрепите единодушно, тъй като така вероятно ще се развият нещата в страната до месец октомври.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други предложения няма. Господин Николов, имате думата.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Силистра, ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председател! Колеги, искам да привлека вашето внимание в следния аспект: направи се ново предложение за нова ал.3 82.2 на чл.4. При тази ситуация ние визираме вече в чл.4 две хипотези.
Първата хипотеза - след като сме дали възможността за получаване на кредит от кредитополучателя - ликвидационен съвет, на организациите по – 12, ние даваме отговор с чл.4, ал.1 как по-нататък в условията на този преходен период на възстановяване на собствеността, когато се въвеждат в собственост бившите собственици и, или ако те желаят да се стружават, как те по-нататък уреждат тези взаимоотношения като правоприемници на кредитополучателя. Това е текстът, който се доизясни и аз го подкрепям - в ал.1 на чл.4.
Но имайки предвид предложената нова ал.3 на чл.4, където вече развиваме хипотезата, че в този си период на издължаването на кредита ликвидационните съвети извършват действията по ликвидацията и стигат до заличаване, тогава ние казваме с новото предложение, че правоимащите продължават и издълженията си към банките от страна на направените досега кредити от кредитополучателя.
Мисля, че с тези две хипотези в чл.4, алинея и 1, и 3 (новата, която сега се предложи) изчерпват всички възможни ситуации на кредитополучателя от действията, които е получил ликвидационният съвет.
Моето предложение е следното: приемайки ал.1 на чл.4, предложената нова ал.3 да стане ал.2, а ал.2 "по желание или не по желание", както сега е фиксирано, ако лицата откажат да заплатят разноските по лихвата при възстановяване на правото им на собственост върху земята, да се предостави след прибирането на реколтата - аз считам, че тя е излишна.
Или предлагам в чл.4 да се приеме ал.1 с текстовете, които бяха уточнени, новата ал.3 да стане ал.2, а сегашната ал.2 да отпадне. Това е моето предложение и моите съображения за по-добра стиковка и яснота при по-нататъшното отчитане задълшенията на кредитополучателите в синхрон с възстановяване правото на собственост и организиране действията от страна на производителите, било то като частни фермерски стопанства или в сдружения - кооперации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други становища има ли?
Пристъпваме към гласуване. Гласуваме най-напред по текста на Законодателната комисия - ал.1... 82.3
Господин Джеров, прочетете допълнението.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Имаме две промени.
Първата промяна е в ал.1 - накрая на първото изречение: "Предоставената част от уговорената лихва в размер на 10 на сто" да бъде "на част от договорената съгласно чл.2 лихва".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Първо гласуваме тази промяна в текста: вместо "в размер на 10 на сто" да бъде "договорената съгласно чл.2 лихва". Моля, гласувайте!
Гласували общо 175 народни представители. Всичките за, против и въздържали се - няма.
Приема се тази промяна в текста. 82.4
Сега гласуваме текста на ал.1, както е предложен от Законодателната комисия с тази вече поправка.
Моля, гласувайте.
Резултати: гласували са общо 168 народни представители, за - 167, против - 1, въздържали се - няма.
Приема се текстът на ал.1.
Направено е предложение ал.2 да отпадне.
Моля, които са за отпадането, да гласуват зелено, които са против - червено. Моля, гласувайте предложението ал.2 от текста на Законодателна комисия да отпадне.
Резултати: от общо гласували 189 народни представители, за - 168, против - 10, 1 - се въздържа.
Приема се предложението - отпада ал.2.
Има предложение за нова алинея, която се явява ал.2. Текстът беше прочетен. Моля, гласувайте за новата ал.2.
Резултати: гласували 165 народни представители, за 164, против - няма, 1 - се въздържа.
Приема се тази нова алинея.
Текстът на чл.4 е приет на второ четене.
Господин Джеров, заповядайте за следващия текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Следва член 5 пак с две алинеи: "Ако след 1 ноември 1993 г. остане неиздължен кредит след проверка на кредитиращата банка, той се изплаща от Министерството на финансите, след което то осъществява вземането си по съдебен ред.
(2) Банката прихваща вземането си от дължимия данък върху печалбата, ако след 1 ноември 1993 г. в едномесечен срок от предявяване на искането й Министерството на финансите не заплати непогасената главница и договорената лихва."
Това е предложението в текста.
Постъпило е предложение за отпадане на чл.5 изцяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димитров, имате думата. Заповядайте!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Ние предложихме чл.5 да отпадне, защото смятаме, че е достатъчно наличието на държавна гаранция за гарантиране на вземанията на търговските банки и за уреждане на взаимоотношенията между държавата в лицето на Министерския ВЙ/ПП 83.1 съвет, респективно Министерство на финансите и търговските банки. Аз предполагам, господин Джеров, че има достатъчно юридически постановки, задължения, договори и т.н. Без текстове тази работа си е уредена и няма защо ние да я уреждаме по някакъв различен от уредените по друг начин, където имат залегнали гаранциите в закона правила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Георги Николов има думата.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги! Тук ние с господин Димитров се разделихме.
Мотивите:
Именно този текст е, така да се каже, надеждната гаранция на търговските банки, че техните евентуално неиздължени кредити не някога да бъдат поети във времето като държавен дълг, своевременно те да си получат вземанията. И, вижте, тук няма опасност това, от което министър Костов... Господин Димитров трябваше да каже, че и министър Иван Костов е бил против тази алинея. За мен е обяснимо. Той е министър на финансите в случая. Вижте механизма - ние казваме: "неиздължен кредит". Проверява се от Търговската банка кой е виновен за това. Значи безотговорния
т човек няма да се измъкне леко. Тогава той се изплаща от Министерството на финансите. Същевременно Министерство на финансите по съдебен ред може да си потърси отговорността от виновниците за издължаването. (Шум и реплики в залата)
Момент. Важна е втората точка. Ако банката фактически чака така, както е при всяка гаранция, то сигурно ще дойде време, когато банките ще бъдат затруднени поради лошите кредити, за които вие много добре знаете, че не са малко до този момент. И именно ал.2 гарантира или включва възможността по-нататък за образуване поне по този закон на лоши кредити, защото е казано, че след 1 ноември вече в едномесечен срок от предявяване на искането на тази търговска банка към Министерството на финансите, ако то не уреди въпроса вече с поетото като държавна гаранция, то търговската банка да има право от дължимия данък върху печалбата да си прихване вземането. 83.2
Аз не искам да оправдая министър Костов. В случая той изхожда от гледна точка на фиска - ще се намалят постъпленията фактически по данъка от печалбата, но защо да изключваме и Министерството на финансите да бъде активната страна по реализиране на тази гаранция докрай.
И за това аз Ви моля, господин Димитров, и вие тук да се съгласите да остане този член 5 с двете алинеи.
Господин Джеров, накрая предлагам вместо "договорената" да остане "дължимата", тъй като тук вече става дума за края на периода, а остатъкът от дължимата лихва ще бъде... Значи вместо "договорената" - "дължимата лихва".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, господин Димитров, за реплика. 83.3
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Аз искам да направя само едно възражение на основанията на господин Николов. Предполагам, че юристите биха казали как цялото това нещо може да стане.
От друга страна обаче, господин Николов, ние предвидихме кредитите по този закон да бъдат отпускани само от търговските банки с държавно участие. Предполага се, че Министерският съвет чрез банковата консолидационна компания и надолу чрез участие на банковата консолидационна компания именно в тези търговски банки може да контролира търговските банки какво и как да правят. Вашите възражения биха имали място, ако не са уредени в други юридически закони и ако и частните банки отпуснеха кредити на селските стопани. Случаят обаче не е такъв. Вие искате да защитите интересите на търговските банки, които са част от държавата на практика чрез увеличеното държавно участие.
Затова смятам, че този чл. 5 е безсмислен и нашето предложение е той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Николов, имате думата. Вие май взаимно си обяснявате с господин Димитров кой какво мисли.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Мисля, че в случая, господин Димитров, трябва да гледаме реално нещата. Вие ще отречете ли, че с този закон трудносъбираемите кредити могат да се увеличат? Тежките кредити? Разбира се, ние сме поели като гаранция, но кога ще се реализира тя. Виждате, ние поехме в бюджета, че в рамките на 5 млн. ще решим въпроса и на военниякомплекс. Още не сме го решили.
В този смисъл дайте един работен закон. Това е основното, което възпира търговските банки по 393-то решение да дават кредити. Моля Ви, просто проявете сега разбиране, нека поне във финалната част на закона да не се появи спирачката.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Вие искате да разпишете в чл. 5 какво означава държавна гаранция. Напишете го в дветри страници, след като не знаете какво е държавна гаранция!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Аз предлагам да продължите спора като седнете един до друг. СБ/КП 84/1.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Господин Димитров, мисля, че не е уместно от място да се репликираме. Но аз Ви препоръчвам пък тогава, в същия колегиален стил да видите точка 3 на 393-то решение, където пише, че неиздължената част се поема като държавна гаранция. Именно поради тази причина, само заради общия запис търговските банки не се съгласяват. Това е истината. Съжалявам, че не виждам господин Размов тук, за да потвърди, както и банкерите да кажат дали не стоят така нещата. Аз след разговор с представители на Българската народна банка с чувството на отговорност заставам пред вас да отстоявам този текст. Българска народна банка настоява да има този текст. Ако Вие, господин Димитров, който така обичате Българска народна банка, не искате да им помогнете, моля Ви тогава, кажете!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Искам. Но искам повече да помогна на бюджета, да не се продъни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, ние бяхме като че ли на заседание на Комисията по бюджета и финансите. Чухме становищата на двете страни във формата на реплики. Всъщност всеки един от тях изясни своето становище.
При това положение не остава нищо друго освен да гласуваме първо за отпадане на текста. Ако той не отпадне, да остане в сила. Самият текст не се явява пречка в някаква насока. Тук по-скоро господин Венцеслав Димитров смята, че въпросите не се нуждаят от специална регламентация, тъй като те от само себе си, и без този чл. 5 могат да намерят своята реализация.
От моя гледна точка като юрист това е един текст, който и да остане, и да не остане, ми се струва, че няма да навреди с нещо на закона.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Господин Джеров, ал. 2 е важната.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Много моля колегите народни представители да вземат предвид съображенията на господин Венцеслав Димитров и на господин Николов и да гласуват според своето разбиран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров. Надявам се, че уважаемите народни представители вече знаят 84/2. за какво става дума и че дебатите тук не бяха само между господин Димитров и господин Николов.
Така че гласуваме най-напред предложението текстът на чл. 5 да отпадне. Това предложение се поддържа от господин Венцеслав Димитров.
Моля, гласувайте това предложение. Които са за отпадане на текста, гласуват със зелено, които са против - с червено. Май ще има доста въздържали се, като гледам как се ослушват уважаемите народни представители.
От общо гласували 184 народни представители за отпадането на текста са 84, против 91, въздържали се 9.
Отклонява се предложението.
Сега гласуваме текста на чл. 5, като там се направи едно уточнение - да не се чете накрая на ал. 2 "договорената лихва", а "дължимата лихва".
Така ли е, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Нека да поставим на гласуване чл. 5 с двете алинеи и накрая "дължимата лихва".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте.
От гласували общо 186 народни представители за 100, против 77, въздържали се 9.
Приема се на второ четене чл. 5.
Господин Джеров, финалните текстове.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преминаваме към заключителните разпоредби.
Първия текст ще дам отделно, защото може да има някакви съображения за и против.
"– 1. Този закон се прилага и за кредитите, отпуснати при условията и по реда на Решение # 393 на Министерския съвет от 29 септември 1992 г. (Необнародвано)"
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По този текст има ли предложения?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте текста на – 1 от заключителните разпоредби.
От общо гласували 177 народни представители за 174, против 2, въздържал се 1.
Приема се текстът на – 1. 84/3.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "– 2. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет."
Това е един безспорен текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте текста на – 2.
От общо гласували 176 народни представители за 173, против няма, въздържали се 3.
Приема се – 2 на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 3 гласи: "Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте за този текст.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Господин Джеров, моля за едно уточнение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, да. Вие своевременно се обадихте, но аз исках да завършим преходните и заключителните разпоредби. Ако трябва, една нова гласувана норма ще измести останалите. Това е нещо съвсем логично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 162 народни представители за 157, против няма, въздържали се 5.
Господин Николов иска да допълни нещо.
Аз ще моля господин Венцеслав Димитров също внимателно да слуша. 84/4.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Уважаеми колеги, ще искам да обърна внимание на един факт, който вероятно ще породи трудности при прилагането на закона. И тук ми беше отправен въпрос: "Направено ли е писмено предложение?" Такова не е направено, тъй като то произтича от предложението вече на Венцеслав Димитров. Няма логика. За какво става дума?
Ние вече възприехме като критерии изменението на изкупните цени, съобразно което да се изменят фактически и преференциите, които се дават на отделните организации-кредитополучатели.
Но възниква въпросът: има осем култури, моля ви да внимавате кое налага да направим уточнение, има осем култури, за които се определят минимални изкупни цени. За всички ли? За една ли? За две ли? Ето тук законът ще постави в ситуация много от тези, които ще трябва да преценяват как да определят и доколко трябва да бъде преференцията.
Във връзка с това ви моля да включим нов параграф в Преходните разпоредби и неговото място е на мястото на – 2 със следния текста:
"Разпоредбите на чл.2, ал.3, точки 2 и 3, когато става дума за изменение за цените, се прилагат при увеличение на цените на повече от 1/3 от културите, за които са определени минимални изкупни цени."
Ясно е вече и никъде коя култура с колко, това фактически няма да се взема предвид, когато се изчислява очевидно средният процент.
Мисля, че се налага една такова уточнение, защото при тези осем култури при различно изменение в цените, а в някои случаи може само на една да бъде изменена цената, ще трябва ли да се приложи този закон?
Мисля, че можем да приемем един такъв уточняващ текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димитров има думата. След това господин Тодоров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председателствуваща, колеги! Смятам, че предложението на господин Георги Николов по принцип е разумно, но ние трябва да решим точно как да го формулираме. РД/ПП 85.1
За мен е ясно, че когато една организация от тези, които са цитирани в рамките на закона, вземе кредит в зависимост от това какво тя ще засее, каква култура, значи това ще бъде цената, която ще залегне в нейните условия за кредита, съответно за нейните лихви.
Примерно една организация има кредит и засява царевица. Естествено е, че ще зависи от съотношението между изкупните цени на царевицата за следващата година към цените за тази година. И тук нямаме какво да дискутираме. Дали цените, да кажем, на пшеницата или на слънчогледа, или на ечемика са се увеличили?
Мисля, господин Николов, че трябва да го прецизираме в такъв смисъл. Аз бих Ви направил следното контрапредложение:
"Изкупните цени в този закон се разбират конкретно за всяка култура." А не средно да ги теглим и т.н. Какво ме грее мен, ако цените на царевицата не са се увеличили, че цените на ечемика са се увеличи, че защо от мен ще искат по-голяма лихва. А ще кажа: щом царевицата не се е увеличила, ще плащам само 10 на сто лихва.
Ако Вашето предложение се приеме, аз бих направил следното тълкуване. Че Вие усреднявате всички цени и всички хора са длъжни да поемат средните рискове от увеличението или неувеличението на цените. Затова казвам всеки да си носи риска на това, което засее. Рискът в смисъл защитата от страна на държавата. Ако цената на царевицата не се увеличи, защо ще го карате да плаща по-голяма от 10 на сто лихва. Той ще плати само 10 на сто, както е предвидено съгласно точка 1 "ако изкупните цени не се променят 10 на сто". Ето толкова.
Затова ви предлагам следния текст: "Изкупните цени в този закон се разбират конкретно за всяка култура". И това изчерпва...
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Няма смисъл. Не се разбира.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Как да не се разбира? Ако искате, аз бих желал и господин Джеров да помисли малко, но дайте така да го направим. Кой каквото е засял, това са изкупните цени за неговата култура, когато се изкупят. Това е. А не средно за страната, да се усредняват някакви цени.
85.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Аз искам да попитам следното. Господин Димитров, моля да ме чуете. Понеже предложението се прави извън процедурата, може ли, ако законът остане без този текст в момента, той да бъде приложен?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Може, разбира се. Според мен може съвсем спокойно и всеки един нормален човек, всяка една нормална банка, Министерство на финансите ще го тълкува така, както аз ви казах. Каквото са засели и това е меродавно. А не къде някъде си са изкупните цени.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Средно увеличение на изкупните цени.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Къде сме сложили, господин Николов, средно увеличене на изкупните цени? Ние имаме среден основен лихвен процент, среден във времето, защото той днес е 41, а утре може да е 45 и т.н. Средни изкупни цени никъде не сме слагали, господин Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): А за всяка култура ли ще правим?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Разбира се, че за всяка култура ще направим. Една организация, да кажем, може да засее две култури, ще му се раздели на двете култури в зависимост от това...
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Усложняваш много нещата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Въобще не се усложнява цената, напротив, така се действа конкретно и точно, от гледна точка на интересите на всеки един селскостопански производител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Аз имам само един въпрос. И към господин Размов, понеже е вносител. Може ли текстът да се приложи без уточняващ текст "Какво е изкупна цена?". Защото предложението, което се прави, става в момента. Ясно е, че залата не е подготвена да го гласува, а вие самите не сте го уточнили. И извън процедурата е това. Правилникът не допуска възможнос да се правят приложение, които не са постъпили. Те не са и дискутирани. (Шум и реплики в залата) Ама моля ви, вие във вашето предложение на комисията сте въвели това понятие. А сега да го уточнявате в пленарна зала!
В такъв случай законът се смята за приет за второ четене, а ако вие желаете, ще направите допълнение към него, както е 85.3 редът. Иначе тази дискусия ще породи и между вас, а явно вашата комисия е особено активна и мислеща, ще е... (Шум в залата) Заповядайте, господин Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Вашитя
ят е съвсем различен. Може би Вие от Ваша гледна точка оценявате, макар че аз съм затруднен, господин Димитров, да приемам всичко, което казахте. Защото за някои култури, които се сеят, няма да има промяна. И представяте ли си банковите чиновници да почнат да смятат за всяко едно стопанство, за всяка една култура, доста много ще се затруднят и аз си мисля, че това ще направи закона неефективен.
Но в интерес на това да приемем закона още днес, защото твърде много загубихме, аз оставам трудностите на тези, които ще ги реализират. Искахме да потърсим възможност да ги облекчим. Оттеглям моето предложение с молба да оттеглите и Вашето.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Законът е приет на второ четене. (Откъслечни ръкопляскания от блока на СДС)
Продължаваме по-нататък.
Първо четене на законопроекта за тютюна и тютюневите изделия.
Има възможност и време да бъде приет днес. Кой ще го докладва? - Господин Джеров?
Искам само да представя законопроекта. Той е внесен от господата Красимир Стефанов и Хасан Али.
Има становище на Комисията по земеделието и на Законодателната комисия.
Започваме със становището на Законодателната комисия.
Заповядайте господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Госпожа председател, дами и господа народни представители! Знаете ли какво удовлетворение чувстват юристите, когато през залата минава закон след закон. Доста отдавна нямаше такова явление
Законопроект за тютюна и тютюневите изделия.
Както госпожа председателстваща ви докладва, той е внесен 85.4 на 28 май 1992 г. от двамата народни представители Красимир Стефанов и Хасан Али. Внасяйки този законопроект, той е бил разгледан и от Комисията по земеделието, председател на комисията е вносител, ще докладва съответното становище и Комисията по земеделието е потвърдила така внесения законопроект.
Законодателната комисия обсъди законопроекта, както и становището на специализираната Комисия по земеделието. В разискванията по подготовка за първо четене на законопроекта взеха участие и заместник-министъра на правосъдието госпожа Нели Куцкова, представителите на специализираното министерство и председателят на Стопанското обединение "Булгартабак" господин Иван Бичев.
С предлагания законопроект се цели създаването на условия за децентрализация и демонополизация на производството, изкупуването, промишлената обработка и търговията с тютюна и тютюневи изделия.
Със законопроекта се предлага създаването на нова правна уредба на отношенията и структурите в тютюневия отрасъл, като по този начин се отговаря на изискванията на икономическия преход към принципите на пазарното стопанство, стимулира се конкуренцията, между стопанските субекти и се създават условия за максималната им икономическа заинтересованост. 85.5 Един от основните проблеми, който бе обсъден в комисията и на който считаме, че трябва да се обърне внимание при обсъждането в пленарната зала, е за характера на държавната политика в тютюневия отрасъл, за вида на контрола, който държавата ще осъществява през различните етапи на производство, изкупуване, промишлена обработка, търговия, внос и износ на тютюн и тютюневи изделия.
Законодателната комисия се обедини около становището, че основният принцип, прокаран в законопроекта, а именно: пълна отмяна на стопанския монопол на държавата в тази област, следва да бъде подкрепен. Монополът на държавата както по отношение на тютюна, така и по отношение на производството и търговията със спиртни напитки би трябвало да се осъществява единствено чрез задълженията на стопанските субекти за заплащане на акцизи.
Едновременно с това, в условията на преход към пазарни отношения следва максимално точно да се определи от кой момент изцяло да отпадне контролът на държавата, осъществяван чрез съответните държавни органи.
Комисията счита, че в този смисъл е необходимо да бъдат изслушани и становищата на Комисията по бюджета и финансите и на Икономическата комисия, на които комисии този законопроект не е разпределен и поради това няма техни становища.
Изказани бяха и предложения във връзка с подобряване на структурата на нормативния акт, използваните правни техники и бе отчетена необходимостта от прецизиране на някои текстове. Тези предложения, които изхождат както от членове на комисията, така и от Министерството на правосъдието и от други специализирани министерства и ведомства, ще бъдат взети предвид от Законодателната комисия при обсъждане на закона за второ четене, заедно с всички предложения, които ще бъдат направени днес или евентуално и утре в пленарната зала.
Законодателната комисия приема по принцип законопроекта и предлага на народните представители да го подкрепят на първо четене.
Естествено, трябва да изразя становището на Законодателната комисия, че така внесеният законопроект е още в твърде сурова фаза и неговото дообработване и уточняване ще бъде наложително. Но все пак ние предлагаме той да бъде разгледан в пленарната зала, за да можем да чуем становището на уважаемите народни СД/ЛТ 86.1. представители, след което на базата и на тях, и на постъпилите вече предложения ние ще поемем ангажимента пред вас да го обработим и да ви го представим в завършен вид с оглед възможността за неговото гласуване на второ очетене.
Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров. Господин Красимир Стефанов има думата за становището на Комисията по земеделието. Господин Стефанов, аз ще Ви помоля да докладвате различията между Вашата комисия и Законодателната, така както правилникът го изисква.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, почитаеми колеги! Искам да ви представя становището на Комисията по земеделието. Искам да акцентирам върху момента, че на няколко наши заседания като специализирана комисия ние разгледахме проекта за Закон за тютюневите изделия и тютюна в нашата страна. С оглед на всички тези нови икономически моменти, настъпващи в нашия живот, сме изявили своята воля и желание да бъдем в унисон с измененията на основните икономически закони, към които естествено можем да отнесем и този съществено важен закон, имайки предвид (и това, предполагам, е известно на всички почитаеми колеги), че производството на тютюн и тютюневи изделия за страната ни много отдавна е едно от основните пера и фактически надеждите на много хора, свързани с това производство, производство, което е с най-голям обем трудоемкост, така да се каже, са свързани именно с един такъв нов закон, който да даде една нова регламентация, където ние като основна наша мотивировка сме си поставили да освободим възможността вътре в страната ни, а след това частично и в целостта си износът на тютюневи изделия да доведе до една такава резултативност, която да мотивира и да даде възможност за най-доброто, което трябва да плучи именно този начален производител на тази трудоемка култура.
Това е основният и водещ мотив в нашето нежелание. И тук искам да ви запозная основно с принципните различия, които Законодателната комисия тук докладва и от становището, което фигурира, в становището на нашата комисия в този проект за нов закон.
По принцип нямаме съществени различия, освен тези последни мотиви, които се докладваха тук, на уважаемите и почитаеми колеги 86.2. и колежки, че необходимо е с оглед на експорта на тютюневи изделия, с оглед на акцизите, които се налагат, и с оглед на подобрата икономическа резултативност от дейността на тези производители, заети в тютюнопроизводството, да имаме становищата и мненията на основните парламентарни комисии, които са към нашето Народно събрание. Това са Икономическата и Бюджет и финанси. Това е новият момент, който естествено ние като комисия бихме подкрепили. Това смятаме, че ще даде една по-добра яснота, ще даде една по-добра възможност за заплащане на този, както казвам, твърде обемист труд. И се надявам, че колегите, които са ангажирани в тези комисии, ще погледнат изключително сериозно върху предлагания им законопроект и ще дадат една по-добра и по-голяма възможност за всички онези, които са ангажирани с производството и реализацията на тютюна и тютюневите изделия.
В заключение ми позволете само да скицирам, че колегите в Комисията по земеделие почти във всички моменти от дадените постановки на проекта за закон имахме консенсус, нямаме съществени различия.
Също ми позволете да акцентирам и върху този момент (господин Джеров спомена, че проектът за закон е в доста посуров вид), надявайки се и ние на Вашата компетентна и ценна помощ, за да можем да получим един действително разумен, действуващ и най-вече ефективен закон за всички ангажирани в производството на тютюна и тютюневите изделия. Надявам се, че днес, след това кратко представяне, и колегата Али също ще вземе отношение, предполагам, да започнем за първо четене. Утре и в следващите пленарни дни да дадем възможност на всички онези, които са заинтересовани и предполагам, че с твърде голям интерес очакват нашата зала тук да даде едно решение. Или това ще бъде приемането на този закон, което във всички случаи ще подпмогне и тяхната работа.
Още веднъ, колеги, се надявам на вашия разум и съдействие за приемането на този закон. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефанов. Давам думата на вносителя на закона господин Хасан Али. Заповядайте.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Благодаря, господин председателю. Уважаеми госпожи и господа народни представители! На 27 май заедно 86.3. с колегата Красимир Стефанов, депутат от Съюза на демократичните сили, внесохме в Народното събрание законопроект за тютюна и тютюневите изделия.
Действуващият закон за държавния монопол на тютюна от 18 февруари 1947 г. вече не отговаря на новите икономически и пазарни условия. През последните 10 години рязко спадна производството на тютюн в страната. От 140-150 хиляди тона средногодишно производство спадна на 65-70 хиляди тона.
Намаленото производство на тютюн и тютюневи изделия води и до ограничаването она приходите за държавния бюджет. Намалява и авторитетът ни като традиционен износител на тютюн и тютюневи изделия. 86.4. Основна причина за това състояние е липсата на конкуренция и монополното положение на единствената държавна фирма "Булгартабак".
Без да има изричен текст в проектозакона, предвиждаме да се отнеме монополното право на стопанско обединения "Булгартабак", но заедно с това предлагаме държавата да запазва изключителното си право при вноса и износа на тютюн и тютюневи изделия. Стремежът ни е да съчетаваме интересите на тютюнопроизводителите с държавните интереси.
Настоящият проектозакон обхваща основните принципни отношения по производството, промишлената преработка, изкупуването и търговията с тютюн, както и производството и търговията с тютюневи изделия.
При задълбоченото му разглеждане в Комисията по земеделие взеха участие представителите на заинтересованите министерства - на Министерство на селскостопанското развитие, на търговията, на промишлеността, както и председателят на стопанско обединение "Булгартабак".
Проведена е и среща с ръководството на Научния институт по тютюна - Пловдив, и в Народното събрание са представени становищата на всички заинтересовани страни.
За сведение на уважаемите народни представители тютюнопроизводителите от страната проявяват много голям интерес към обсъждането и приемането на Закона за тютюна и тютюневите изделия.
През последните години сме свидетели на следния парадокс: на входа всички цени на материалите и услугите за тютюнопроизводство са либерализирани и са нараснали от 10 до 30 пъти, а на изхода - изкупните цени на тютюна, определени от единствената монополна държавна фирма - "Булгартабак", са се увеличили едва 6,5-7 пъти, а за реколта 1992 г. увеличението е едва 23 на сто при очаквана годишна инфлация по последните сметки над 80 на сто.
Назрява напрежение сред тютюнопроизводителите в страната, за което своевременно уведомихме ръководството на нашето Народно събрание.
С настоящия законопроект предвиждаме гарантиране интересите на тютюнопроизводителите чрез утвърждаване на защитни минимални изкупни цени, задължение на купувача да изкупи цялото количество ВТ/ВР 87.1 тютюн от договорените площи, окачествяване на тютюна с участието на независими експерти и др. С приемането на Закон за тютюна и тютюневите изделия няма да бъдат разрешени всички тежки проблеми на тютюнопроизводителите в страната, но смятаме, че в условията на конкуренцията ще се постигне по-реално заплащане на техния тежък физически труд.
Благодаря на всички колеги-депутати, които оказаха съдействие при изготвянето на този законопроект, както и за включването му в днешния дневен ред на Народното събрание. Вярвам, че уважаемите народни представители, както и експертите и специалистите по тютюна и тютюневите изделия със своите ценни предложения ще помогнат за приемането на един добър закон за тютюна и тютюневите изделия. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Хасан Али.
Сега започваме една кратка дискусия. Заповядайте, господин Димов. (Ръкопляскания и възгласи: "Браво!" от страна на депутати от СДС.)
Моля, да не изразявате вижданията си за национално съгласие с ръкопляскане.
АНГЕЛ ДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, безрезервно подкрепям внесения законопроект от народните представители Хасан Али и Красимир Стоянов. (Възгласи: "Браво!" и бурни ръкопляскания от страна на депутати от СДС и ДПС.)
Както и в Комисията по земеделие, искам и тук да подчертая, че това е много важен закон и може би един от най-полезните закони, които ще приеме нашето Тридесет и шесто Народно събрание. (Възгласи: "Е-е-е!" от блока на СДС.)
Нашата страна чрез износ на тютюн и цигари ежегодно осигурява по 800 млн.долара валутни приходи. Ако направим един анализ от износа на селскостопанска продукция, на първо място са тютюна и цигарите - с тези 800 млн.долара, след тях следват гроздето и вината, винените изделия и чак тогава вече са другите стоки - плодове, зеленчуци, месо.
Освен това тютюнът осигурява работа и заетост на стотици хиляди наши граждани. Затова смятам, че трябва да се отнесем 87.2 сериозно към този законопроект и като изтъкнем положителните и слабите страни в него, да допринесем за неговото по-скорошно приемане.
Смятам, че с този закон се постига нещо много важно. Първото е, а то е може би политическо, че се прави един пробив в досегашната аграрна политика, пробив по отношение на това, че за пръв път чрез закон ще се създадат условия за държавно подпомагане на земеделието.
А законът има тази положителна страна, че осигурява гарантирани изкупни цени на нашите тютюнопроизводители.
Законът обаче има и някои недостатъци. Първото нещо, първият основен недостатък е, че в него не се разглеждат и не се регламентират онези помощи на държавата, като изгодни кредити при ниски лихвени проценти, като облекчения по отношение на застраховките. Тези неща ние сме ги разработили в специален закон, който сме нарекли Закон за защита на земеделските производители. Този закон после може да се включи, но като начало аз смятам, че в него има много положителни неща.
Друг основен недостатък, според мен, е, че кредитирането на тютюнопроизводителите не е достатъчно обвързано с качеството на произвежданата продукция. Ако се вгледате в американския закон, това нещо е постигнато в Америка в много голяма степен. И ние трябва да се постараем при второто четене да обвържем тези държавни преференции с качеството на произвежданата и особено на износната продукция, която трябва да се конкурира на международните пазари.
Струва ми се, че голям проблем е да решим въпроса с държавния монопол върху тютюна. Искам да обърна внимание на нашите депутати, че в Съединените щати стриктно се спазва държавният монопол върху тютюна.
Другият въпрос, който трябва да се разработи, може би това е работа по-нататък и на изпълнителната власт, но това е въпросът за осигуряване пазари на нашите тютюни и цигари. Може би, когато разглеждаме ратификацията на някои договори утре, ще поговоря по-обстойно по тези въпроси, но ми се струва, че ако не осигурим чрез държавата пазари на нашите тютюнопроизводители, то този закон няма да изпълни предназначението си. 87.3
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Нищо ново не казваш. Защо губиш парламентарно време?
АНГЕЛ ДИМОВ: С това аз отново изразявам подкрепата си при първото четене на законопроекта. Ще гласувам за неговото приемане.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Димов.
Аз съм убеден, че всички предложения по законопроекта ще бъдат направени, както трябва, в писмен вид.
Моля за други изказвания. Господин Русев, заповядайте.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз също бих искал да заявя, че подкрепям изцяло проекта на този закон, но бих искал да обърна внимание и на становището на Законодателната комисия.
Демонополизация и деконцентрация на производството и търговията с тютюневи изделия е нещо много важно и нещо много сериозно. Да се демонополизира производството, преработката и търговията с тютюн - да, това е необходимо. Това напълно съответства с принципите на пазарната икономика.
Но много внимателно трябва да се подходи към децентрализацията. Световните тенденции са на изключителна централизация на преработката и търговията с тютюн и тютюневи изделия. И там където е централизирана тази преработка и търговия, се намира и върхът на техническия прогрес. Там са създадени най-стабилните условия за конкурентност на стоката, така че тя на пазара да защити интереса на тютюнопроизводителите от съответните райони. Ако ние допуснем в децентрализацията едно раздробяване, което би снело на по-ниско ниво технологичното равнище на преработка, включително и на търговия, това означава, че този закон ще се насочи срещу интересите на самите тютюнопроизводители. Те не биха могли да реализират своите интереси на международния пазар. Конкуренцията е жестока и от страна на нашите съседи: Турция е един от големите износители на тютюн, Гърция също е голям износител на тютюн, Югославия също. Така че тук не става ЦМ/КП 88/1. дума за увлечение. В закона трябва да създадем такъв механизъм, който до такава степен да децентрализира, за да може да вкара принципа на конкурентност и в същото време да съхрани условията за внедряване на техническия прогрес, за поддържане нивото на конкурентност на българския тютюн и тютюневи изделия на найвисоко ниво.
Аз смятам, че за много от вас не е тайна, че България беше не един, а най-големият износител на цигари. На второ място бяха Съединените американски щати. На нашите пазари сега се настаняват американските компании и се настаняват стабилно.
При второто четене на закона аз се обръщам към всички комисии, които ще разгледат отново текста и особено към Законодателната комисия, да не се допусне да настъпят такива тенденции, които ще се превърнат във вреда, ще се превърнат в ограбване на самия тютюнопроизводител, когото ние искаме да защитим с този закон. Към това трябва да се отнасяме с голямо внимание.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Русев.
Моля, пригответе се за гласуване. Ще гласуваме на първо четене законопроекта за тютюна и тютюневите изделия, внесен от народните представители Красимир Стефанов и Хасан Али. Моля, гласувайте законопроекта за тютюна и тютюневите изделия на първо четене.
Гласували 160 народни представители. За законопроекта - 159, против 1, въздържали се няма.
Приема се. (Ръкопляскания)
Уважаеми народни представители, днес Народното събрание прие два закона - и двата изключително необходими за нашия народ: Закона за есенната и пролетната сеитба и на първо четене законопроекта за тютюна и тютюневите изделия.
Остават само 15 минути. Позволете ми да напрява две съобщения:
Пресслужбата на Народното събрание и клубът на парламентарния журналист канят акредитираните колеги на пресконференция на тема: "България и европейските структури за сигурност - наблюдения и изводи от нашето участие в две парламентарни асамблеи на НАТО и на Западноевропейския съюз". 88/2.
Пресконференцията се дава от народните представители Николай Слатински - председател на Комисията по национална сигурност, Димитър Йончев - заместник-председател на тази комисия, и господата Тошо Пейков, Иван Гайтанджиев и Емил Филипов. Тя ще се състои във вторник, 15 декември 1992 г. от 11 ч. в зала "Запад".
И още една пресконференция, която дава Комисията по бюджета и финансите, ръководена от господин Венцеслав Димитров. Това е пресконференция на тема "Данъчното законодателство". Пресконференцията ще се състои в понеделник, 14 декември от 11 ч. в зала "Запад" на Народното събрание.
Закривам заседанието.
(Закрито в 19 ч. и 50 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Александър Йорданов)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Снежана Ботушарова)
СЕКРЕТАРИ:(Руслан Сербезов)
(Илиян Илиев)