Председателствали: председателя Александър Йорданов и заместник-председателят Кадир Кадир
Секретари: Трифон Митев и Илхан Мустафа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, започваме днешното заседание.
Най-напред ми позволете да ви информирам за заявленията на следните народни представители.
Постъпило е заявление от проф. д-р Николай Кирилов Василев, който на основание чл. 15, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ме уведомява, че напуска парламентарната група на СДС.
Заявление по същия член, на същото основание, е депозирал при председателя и народният представител Димитър Петров Луджев.
Заявление за напускане на парламентарната група на СДС на основание на чл. 15, ал. 3 от правилника е депозирал и народният представител Румен Стоянов Радушев.
Заявление за напускане на парламентарната група на СДС е депозирал народният представител Марин Пенев Маринов на същото основание.
Утре ще бъде ден, както винаги, за парламентарен контрол.
Разговарях с министър-председателя господин Беров по въпроса за това кога той ще представи своята програма в парламента. Във връзка с негови неотложни ангажименти утре, след 11 ч., се разбрахме, че това представяне на програмата пред народните представители ще стане следващия петък, а утре ще бъде ден за РД/КП 181/1. актуални въпроси и питания, като министър-председателят господин Любен Беров ще отговори на актуални въпроси от народния представител Лючезар Тошев, Христо Бисеров и Георги Петров и на питане от народния представител господин Александър Томов.
Министърът на вътрешните работи господин Виктор Михайлов ще отговори на актуален въпрос от народните представители Румяна Куртева и Велко Вълканов.
Министърът на правосъдието господин Мишо Вълчев ще отговори на актуален въпрос от народните представители Румяна Куртева и Велко Вълканов.
Заместник-министър председателят и министър на труда и социалните грижи господин Евгений Матинчев ще отговори на питане от народните представители Петър Балабанов и Стоян Иванов.
Министърът на околната среда господин Валентин Босевски ще отговори на питане от народния представител господин Никола Мишев.
Поради отсъствие от страната министърът на отбраната господин Валентин Александров няма да може да отговори утре в срок на питанията от народните представители Методи Ташев и Димитър Куманов. Той ще направи своя отговор на 19 февруари.
Утре ще се проведат и разисквания по двете питания от народните представители Венцеслав Димитров и Методи Ташев, съответно към министъра на финансите и към министъра на образованието, науката и културата.
Заповядайте, господин Марков, по процедурен въпрос.
ХРИСТО МАРКОВ (СДС): Господин председател! Има два актуални въпроса от мен и от господин Георги Игнатов, подадени в срок и този срок изтича утре. А би трябвало господин министърпредседателят утре да се яви да отговори на тях. И двата актуални въпроса са свързани с уволнението на пловдивския областен управител. В току-що прочетената програма за отговори на актуални питания аз не чух това и моля Председателството да уведоми господин Беров за двата актуални въпроса от мен и от господин Игнатов и да го помоли утре да отговори също на тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Така, благодаря. За това ще направим справка и ще информираме министър-председателя. 181/2.
Започваме работата за днес. Както никога досега, предложения по дневния ред не са постъпили.
Първа точка е проектът за законодателна програма на Народното събрание.
Този проект ви е раздаден с включените закони, законопроекти по предложенията, които направиха народните представители. Обособени са и съответните нови раздели.
Веднага искам да подчертая, че между направените вчера предложения има и такива, които предлагат законопроекти, които още не са готови, т.е. това не са внесени в Народното събрание законопроекти, а са идеи за законопроекти. Вчера не исках да прекъсвам дискусията по този въпрос, но очевидно е, че здравият разум показва, че по-добре е да се приеме това, което реално вече съществува, гледано е от комисиите, има го, отколкото да се включва в една програма нещо, което още не е създадено, не съществува, колкото и да е голямо желанието за това.
Вгледайте се сега в програмата и ще забележите, че в първи раздел "Данъчни и бюджетни закони" след номер 7 "законопроект за държавния бюджет" са отбелязани още 4 законопроекта: законопроект за Сметната палата, законопроект за местните данъци и такси, законопроект за данък върху имуществата и законопроект за местните финанси.
Няма да изброявам от кого те са предложени, защото бяха направени от различни депутати предложенията.
Втората част се запазва такава, каквато беше и вчера. Там предложения не са постъпили.
В част четвърта "законопроекти, свързани със земята и със собствеността" искам да обърна внимание, че под номер 3 "законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи" се включват и тези проекти, които тук госпожа Свободка Стефанова предложи като председател на Комисията по околната среда. Те влизат в общия този свод от законопроекти, които ще се внесат за изменение на този закон.
От точка 10 нататък - 10, 11 до 14, това са новите законопроекти, които вчера са предложени от народните представители. 181/3.
В пети раздел "законопроекти, свързани с местното самоуправление" са отразени всички вчерашни предложения, включително и # 4 и # 5 за административно-териториално деление и законопроект за общините с районно отделение, които не съществуват все още дори като проекти.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА БСП: Има ги! На 7 април са внесени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Така, след това - законопроекти за националната сигурност. Отразени са и трите предложения, направени и от господин Слатински, и от други народни представители.
В социалната сфера са отразени и трите законопроекта, предложени от председателя на Комисията по здравеопазването д-р Карев.
И в последния раздел са включени законопроектите, предложени от господин Аджаров. 181/4.
Ако трябва да мислим трезво и реалистично до юли месец ние не можем да приемем една такава програма. И имаме в случая, за да постъпим умно и мъдро, както винаги досега, две възможности - едното е да определим тази програма като програма за 1993 година на Народното събрание, за цялата година и да я приемем с едно общо гласуване.
Другото е да гласуваме това, което вчера предложихме, което е реалистично - тези 23 законопроекта и да приемем всички нови предложения като едно допълнение към програмата, ако имаме готовност и ако имаме възможности и работим по-добре отколкото се очаква от нас и тези допълнения ще влязат без проблемно понататък в законодателната програма с един акт просто на гласуване, че трябва да гледаме и тези законопроекти.
Третият вариант е за всеки един от предложените вчера закони поотделно да се гласува дали да бъде включен или не в законодателната програма.
Това са възможните варианти.
Господин Йордан Ганев, заповядайте.
Добре е да чуя предложения от парламентарните групи за начина, по който да стане приемането на законодателната програма.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Вчера аз направих едно предложение, което вече виждам като единственото, което не е включено в новопредставения списък. Това беше предложение да се гледа в пленарната зала Законопроект за измяна, за промяна на Закона за връщане на одържавени имоти,
така наречения, както казах и вчера, реституционен закон.
Много моля този закон въпреки всичко да бъде включен, а ако не - то много моля за българската общественост да бъде изяснено защо този закон няма да бъде включен.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Ганев, очевидно тук има някакво недоразумение. В четвърти раздел като шеста точка е: "Законопроект за обезщетяване на отчуждени имущества". Добре, дайте точния текст на закона и го покажете къде е този ВЙ/НП 182.1 закон! Дайте да го видим!
Господин Джеров, заповядайте да изясним за какво става въпрос.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги.
Не заради формализмът разбира се, но все пак заглавието даже да не е точно, то не е най-важното, но поне да бъде насочващо... Господин Ганев говори по раздел четвърти, точка шеста. Това е Законопроектът за обезщетяване на отчуждени имущества след 9 септември - това са онези случаи, които ние визирахме с мораториума.
Аз бих помолил обаче нещо друго и затова по-скоро взех думата. В раздел четвърти, точка 12 - казано е "Законопроект относно конфискация на имущества поради неплатени данъци и такси". Аз смятам, че никой тук не визира някакъв законопроект, с който да бъдат конфискувани имущества. По-скоро тук би трябвало да се уточни, че това е законопроект относно - да го кажа найобщо, защото законопроектът в момента не е пред мен - относно възстановяване на собствеността на конфискувани имущества поради неплатени данъци и такси и други такива случаи. Все пак поне заглавието да насочва.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, господин Ганев.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Не става въпрос за Закона за обезщетяването, става въпрос за Закона за сгради, които се използват за културни нужди да бъдат въведени под режима, който имат здравните и учебните заведения. Затова става дума. Той е един проектозакон от един-два текста, който може да мине много лесно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Лютфи, заповядайте.
Сега по този закон просто трябва да ми дадете конкретния текст, наименованието на текста.
ЙОРДАН ГАНЕВ (от място): Той е депозиран в Законодателната комисия с мнение от Комисията по културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Сега отново искам да повторя - по законодателната програма се работи две трети от 182.2 времето. Едната трета е за други законопроекти и няма никаква пречка да бъде приет и в тази една трета от работното време.
Заповядайте, господин Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважеми колеги народни представители!
Вчера ние доста време отделихме на тази проблематика за законодателната програма на 36-то Народно събрание.
Всъщност има два варианта. Парламентарната група на Движението за права и свободи предлага следното да подходим както следва при изготвянето и гласуването, разбира се, на законодателната програма: предлагам от името на нашата парламентарна група, господин председател, и евентуално да се подложи на гласуване следното - да приемем за първото полугодие тези 26 закона, които са дадени в проекта, който е раздаден вчера и второ гласуване да има за законодателната програма за цялата година, независимо че горе вие отново сте писали: "февруари - 31 юли" - предполагам, че това е грешка. До края на годината - това са 46 закона.
Аз мисля, че по този начин програмата ни ще бъде фиксирана и жалонирана. Защо? Защото тези законопроекти са съгласувани и с правителството, съгласувани са с трите парламентарни групи. Освен това ние сме ги обсъждали и в Председателския съвет.
Другото съображение, което ни дава право да направя това предложение от името на нашата парламентарна група е това, че една трета от нашата работа в парламента, когато имаме парламентарни съвещания, нормални парламентарни заседания, ще се посвещава на спешни законопроекти, решения, ратификации и така нататък. Аз смятам, че по този начин всеки ден можем да актуализираме някой спешен законопроект или друго решение на парламента.
Ето защо, позволете ми още веднъж да повторя своето процедурно предложение да направим две гласувания.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Лютфи. Това е процедурно предложение.
Само едно обратно мнение ако има?
Заповядайте, проф. Константинова. 182.3
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА (СДС): Аз искам да обясня за какъв законопроект става дума, за който говори господин Ганев. Това не е законопроект за освобождаване на паметниците на културата от реституция. А е само предложение, проектозакон за освобождаване на по-малко от 50 сгради само за най-крайните случаи, за тези сгради на които не намерихме никакъв друг изход и затова искаме да минат тези по-малко от 50 сгради към режима за сградите на училищата и на болниците. Това е всичко!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на проф. Константинова.
Отново повтарям, че няма никаква пречка този текст на закона за мине и извън тази законодателна програма и дори тогава той може да мине и по-бързо, защото задължително ще трябва да се гледа в тази една трета от времето, която остава.
Заповядайте, госпожа Ананиева.
НОРА АНАНИЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че по-разумно е да приемем мисля, че беше втория вариант, който предложихте - да гласуваме цялата програма, а да възложим на Председателския съвет да ни предложи едно конкретизиране само за тази сесия - до ваканцията.
В противен случай с едно редуцирано гласуване ще затвърдим някой от пропуските. Например, във вчерашния вариант от тези 23 беше пропуснат изключително важния законопроект, предложен и от Министерския съвет, по приватизацията. И сега, ако тръгнем да решаваме къде беше случайно пропуснато, къде нарочно някои законопроекти бяха отпаднали ще повторим вчерашната дискусия.
Мисля, че към проекта за решение бихме могли да прибавим едно задължение на Председателския съвет в близко време да ни предложи за тази сесия един редуциран вариант от десетина закона, които да ориентират и парламентарните комисии, а да приемем сега цялата законодателна програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Лютфи?
ЮНАЛ ЛЮТФИ (от място): Не възразяваме! Но тогава ние трябва за всеки две седмици да правим програма. Не възразявам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Не възразяват. Това, че ние приемаме законодателна програма не означава, че ние няма 182.4 да си подреждаме програмата всяка седмица, както досега. Тук става дума по-скоро за едни рамки, за един ориентир за нашата общественост.
Тогава поставям на гласуване предложения ви проект от 46 законопроекта за законодателна програма на Народното събрание за 1993 г.
Моля, режим на гласуване! Моля, гласувайте. 182.5
Междувременно, докато върви гласуването, искам да информирам господин Христо Марков и Георги Игнатов, че техните предложения за актуални въпроси са постъпили съответно - на Георги Игнатов в 10,30 ч. и на Христо Марков в 14,00 ч. А съгласно чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание 48-те часа за отговор се смятат от 9,00 ч. на същия този ден, 10 февруари, сряда. В този смисъл господин Беров ще отговори на въпросите на 19 февруари т.г.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (от място): Трябва ли за останалите областни управители отсега да пуснем питане, с изключение на русенските, които няма да бъдат махнати?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 182 народни представители, за законодателната програма 145 плюс гласа на Николай Слатински, който не е отразен на таблото, против 22, въздържали се 16.
С това законодателната програма е приета.
Минаваме към следващата точка от проекторешението. Гласуваме точките на проекторешението поотделно.
Следващата точка е, че определяме две трети от времето на редовните пленарни заседания, провеждани в сряда и четвъртък, съгласно чл. 32, ал. 2 от правилника за обсъждане и приемане на законопроекти, включени в законодателната програма. При изготвяне на двуседмичните програми, чл. 37, ал. 1 от правилника, се дава предимство на законопроектите, свързани със земеделските работи и с ускоряването на икономическата реформа.
Моля, гласувайте и за тази точка втора от решението.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 184 народни представители, за 145, против 18, въздържали се 21.
Тази точка също се приема.
И последната точка - предвижда се провеждане на извънредни заседания, чл. 32, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание когато това се налага по законодателната програма. СБ/КП 183/1.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме и тази точка от проекторешението.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 170 народни представители, за 117, против 30, въздържали се 23.
С това решението на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията и чл. 9, ал. 3 и чл. 62, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е прието.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред.
Тъй като министър Александров в момента провежда среща с областните управители, необходимо е да гласуваме за това по време на нашето заседание върху Закона за данъчната администрация и данъчното производство да присъства господин Бисер Славков, началник управление "Данъци" в Министерството на финансите.
Моля народните представители да гласуват за това господин Славков да присъства на нашето заседание.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 188 народни представители, за 148, против 27, въздържали се 13.
Моля господин Бисер Славков да заповяда в залата.
Преминаваме към следващата точка и по нея думата има народният представител Емил Бучков.
ЕМИЛ БУЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Дами и господа! Продължава дискусията по първото четене на два от законите за данъците. Тези два закона - за данъчната администрация и за данъчното производство - в общия контекст на останалите данъчни закони се явяват като организационни, докато отделните закони, с които се предвижда облагането с данъци, се явяват като материални закони.
Необходимостта от една стройна данъчна система е повече от очевидна и наложителна. Тя е наложителна заради това, защото държавата трябва да обхване данъчното облагане като единствен приход в държавния бюджет. Без пълното облагане на всички данъкоплатци, т.е. на всички, които осъществяват доход, държавата 183/2. не би могла да има бюджет в приходната си част, който да може да се развива и да прави съответните разходи.
Предложеният законопроект за данъчната администрация в този си вид, в който е пред вас, заслужава един анализ с оглед свеждането му до един модерен данъчен закон, такъв, какъвто съществува в съвременните държави. Все още използваната терминология и отделни похвати са повлияни от миналото, там, където се провеждаше един финансов контрол от страна на държавата върху всички държавни предприятия и навсякъде, тъй като се смяташе, че това е държавно имущество. 183/3.
Тогава, когато се намираме при една икономика, където фирмите ще бъдат частни, акционерни, ООД или еднолични търговци, събирателни дружества и други, един финансов контрол от типа на този, който съществуваше досега, е не само невъзможен, но няма да е и законен. Финансовият контрол трябва да се провежда само върху онези предприятия и онова имущество, което още е държавно.
Ето защо когато имаме предвид отделните глави и раздели на Закона за данъчната администрация, например чл. 8, точка 2: "упражнява предварителен текущ и последващ контрол по прилагането на нормативните актове", това данъчната администрация ще упражнява. Кои нормативни актове? По хигиената ли, по опазването на околната среда или някакви други, които нямат нищо общо с данъчното облагане? Ето защо точка 2 на чл. 8 следва да се допълни със следния текст: "свързани с данъчното облагане".
По чл. 9: "Контролът се извършва чрез проверки и ревизии". Касае се за дейност на данъчната администрация и макар в ал. 4 да е посочено, считам, че в ал. 1, чл. 9 трябва да добие следния текст: "Контролът се извършва чрез данъчни проверки и ревизии". С това се очертава обхватът на тази данъчна администрация, нейните права и компетентност.
По чл. 11. "На данъчен контрол подлежат местните и чуждестранни лица, които са данъчно задължени, длъжници на държавни и местни такси". И изведнъж идва: "длъжници по други държавни вземания". Действително тук трябва малко да прецизираме нещата. Всички други вземания, които нямат произход данъчно задължение, могат да бъдат възложени на данъчната администрация да предприема мерки и да ги събира, но трябва да се разграничи, че не се касае за данъчно задължение, а за друго задължение към държавата.
Ето защо, като имам предвид и проекта за изменение и допълнение на Закона за събиране на държавните вземания, където се заменят финансовите органи с данъчните органи, би могло в този проект, който ще се разглежда по-късно, точно да се очертаят данъчните органи, когато ще предприемат мерки и действия по други държавни вземания, какъв ще бъде обхватът на тяхната компетентност и ще се приравнят ли тези вземания с данъчните. ББ/КП 184/1. Нещо, което не бих споделил, тъй като се касае за вземане, което, видно от текста, е установено и има съответния способ за събирането му.
По отношение на правомощието на органите на данъчната администрация. Както и в началото отбелязах, за мен са смесени функциите на финансов контрол с данъчен контрол. Ето защо специално тази глава трябва да се преработи, като се има предвид и нещо друго - въпросът за данъчната полиция. Данъчната полиция, макар да се нарича полиция, не е нищо друго освен апарата от данъчни агенти и на нея не може в никакъв случай да й предоставяме правата на полиция: да провежда следствия, да вземат други мерки, което е типично и е в прерогативите на полицията. Данъчните агенти, макар и да бъдат наречени полиция или към данъчни агенти или данъчни органи, имат право да извършват проверките, да правят актове за констатации и там, където ще се предвижда наказателна отговорност, да предават съответните материали на компетентните органи. Там, където ще се търси административна отговорност, ще се предадат на съответните компетентни и административни органи за даване на наказателни постановления и налагане на глоби.
Ето защо цялата тази глава девета и чл. 12 трябва наново да се преработят и прерогативите и правата на данъчната администрация да се сведат само до една данъчна проверка, но не и да се излиза извън рамките на нея. А какво трябва да осигури тя? Тя трябва да осигури на първо място възможността да не се отклоняват или да не се правят машинации доходи, които подлежат на данъчно облагане, да бъдат укрити или да не бъдат обложени.
По отношение на чл. 19: "Защита и стимулиране на данъчните служители". Въпросът е много интересен, но същевременно ние, специално юристите, трябва да се замислим по него. Касае се за обезщетение за морални вреди и загуби, които са претърпели служителите от данъчната администрация при средна и тежка телесна повреда и близките на загинали служители от данъчната администрация. Мисля, че така, както е развит въпросът тук, поначало всички много добре знаем, че моралните вреди и загуби, които се търсят за това, че е причинена болка, за това, че са 184/2. изпитали мъка или други терзания и т.н., това са морални вреди, които не могат да бъдат оценени в пари. И заради това съдът определя обезщетение по справедливост. Тук изведнъж е фиксиран обаче размер.
Аз моля колегите да се спрат на този момент, защото ако се касае действително за обезщетение за морални вреди и загуби, при наличието на основния текст в Закона за задълженията и договорите, че те се определят по справедливост, изведнъж те са фиксирани в самия закон. Мисля, че по този въпрос би могло да се намери друго разрешение. Да се отпускат помощи на пострадали в тези размери дори, които са посочени в текста на чл. 19, но в никакъв случай да не се считат обезщетение за морални вреди и загуби.
Това е накратко становището ми по проекта на Закона за данъчната администрация.
По отношение на данъчното производство. Няма да се спирам подробно на него, тъй като вчера изказалите се колеги засегнаха голяма част от въпросите, поради което не искам да се повтарям. Обаче искам да се спра на един действително болезнен текст в този проект. Това е чл. 18, където е дадена възможност на началника на данъчната служба или бюро да определя в облагателния акт данъчна основа и размер на данъка, различни от посочените в декларацията. 184/3. Въпросът се свежда до следното. След като аз съм задължено лице да подам декларация, в която да посоча моя доход, и след като за неверни данни в тази декларация аз подлежа и на наказателна отговорност, не мога да разбера на какво основание началникът на данъчната служба или бюро ще определя друга основа за данъчно облагане. Дори и да има това право, така както го дава този закон, за мен въпросът се свежда до едно съвсем просто правило - дава се възможност на началника на данъчната служба и на данъчното бюро да проявява данъчен произвол. Ако той има някакви други данни за това, трябва да състави констативен протокол, който да замести моята декларация и да ме уличи, че аз съм дал неверни данни. Но така, по негово усмотрение, по целесъобразност - това не е нищо друго освен един произвол и ние не бива да го допускаме.
Ето защо аз предлагам чл. 18 да се заличи.
Член 20 - "Дава се възможност на някои лица, които ще бъдат овластени, да определят данъци и да приемат данъчни декларации."
Извинявайте много! След като имаме Закон за данъчната администрация, никакви други лица, които не са посочени в тази данъчна администрация, нямат право да се занимават със събиране и облагане на данък. Ако трябва да се възложи на някои лица, независимо кои са, това нещо трябва да бъде изрично предвидено в Закона за данъчната администрация. И в такъв случай те ще се явят оправомощени, овластени по силата на закона, ама на Закона за данъчната администрация, а не по Закона за данъчното производство. Това са две различни неща и трябва ярко да бъдат разграничени.
И накрая искам да се спра на допълнителните разпоредби. Там е дадено определение на определена терминология - "свързани лица", "ръководител", "данъчна година".
По отношение на свързаните лица. Първо, какво общо имат тези свързани лица с данъчното облагане? Ако се касае за някакви последици, те трябва да бъдат посочени в конкретния закон, за да може да се прецени там. Тук мястото на тези свързани лица като общо понятие, разпростиращо се върху всички данъчни закони, не само че не може систематично да бъде поставено, но би довлекло СД/ЛТ 185.1. до някои незаконни последици за отделни хора.
Ето защо – 1 изцяло трябва да отпадне и там, където му е мястото, при други закони, където биха се явили взаимоотношения, на което трябва да се определи и свързаните лица, там да бъде поставено това определение и там да бъдат изяснени тези понятия.
С това ми се струва, че ние бихме могли да приемем на първо четене двата предложени законопроекта, като се вземат предвид направените бележки по тези проекти.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Бучков. Госпожа Караиванова, заповядайте.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател. Ана Караиванова, 31. Ямболски избирателен район.
Уважаеми колеги, с риск да повторя някои от преждеговорившите, ще кажа също, че в Закона за данъчната администрация глава четвърта, третираща правомощията на същата, се нуждае от съществено, от основно преработване. В тази насока смятам, че би могла да се използва успешно глава пета - "Права и задължения на данъчните органи", предвидена в Закона за данък върху стоките и услугите, която по-успешно е разработена според мен. В този смисъл направих предложение и в Законодателната комисия.
В този закон за първи път се въвежда данъчната полиция и правомощията й като на всяка полиция трябва да бъдат точно определени. Вместо това, в чл. 12, ал. 3 четем, че данъчната полиция се ползва с правата на полицията, регламентирани в Закона за МВР. В Закона за МВР обаче не са изброени правата на полицията, а основно задачите й, като например: "организира и осъществява опазването на обществения ред", с което например данъчна полиция не би могла да се занимава, "защитава правата и свободите на гражданите; организира и осъществява охраната на обекти и учреждения; контролира безопасността на движението, техническата изправност и регистрацията на МПС..." и т.н. Очевидно от тези права наречени не би могла да се ползва една данъчна полиция. 185.2.
По-нататък правата на полицията пък, регламентирани в Закона за Националната полиция, ако към този закон са имали предвид да ни препратят вносителите, също смятам, че не биха могли да се използват от данъчната полиция, защото полицията в определени, точно посочени в закона случаи, може да влиза в жилищни и други помещения на граждани; да отвежда принудително в поделенията на Националната полиция определени лица; да настанява в заведенията за изтрезняване лица в пияно състояние. Могат в определени случаи да приложат физическа сила и да употребят помощни средства.
Извинете, данъчната полиция ще може ли да бие?
Така че не може, считам, с такова едно общо препращане да се регламентират правата на един такъв орган, който се създава (поне от дълги години на мен не ми е известно да е имало такъв), а трябва да бъдат точно и стриктно определени в закона, още повече че се предвижда административно-наказателна отговорност за превишаване на права.
Второто изречение пък на същата тази трета алинея, която прогласява данъчната полиция като орган на предварителното производство и събира доказателства за извършени престъпления по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, противоречи на чл. 128 от Конституцията, в който е посочено, че следствените органи са в системата на съдебната власт и само те осъществяват предварителното производство по наказателни дела.
Следователно цялата алинея като противоконституционна следва да отпадне.
Също така освен ал. 3 и свързаният с нея – 4 от преходните и заключителни разпоредби на закона, в който се прави изменение в чл. 48 от Наказателно-процесуалния кодекс, и към органите на предварителното производство се добавя и данъчната полиция.
Алинея 4 на чл. 12 също считам, че следва да отпадне, защото е посочено, че при разкрити престъпления и нарушения относно разпоредбите, регулиращи валутния режим, хазарта и борбата със спекула, данните се предоставят на данъчната полиция.
Уважаеми колеги, когато са разкрити престъпления, данните се поднасят единствено на прокурора или на следователя, имащ 185.3. право да образува предварително производство.
Съгласно чл. 191, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, освен органите на полицията е посочено, че и други административни органи по закон могат само да извършват така наречената предварителна, доследствена проверка. И до това следва да се сведат функциите на данъчната полиция.
Но затова уведомяват и прокурора, който трябва да упражнява все пак някакъв контрол, надзор за законосъобразност.
Също така смятам, че следва да отпадне ал. 5 на същия текст, тъй като за мен тя е неясна и декларативна. Какво означава това, че "правомощията по предходните алинеи не могат да бъдат използвани срещу личността"? Ами ако разкрият данни за престъпление и ги предадат на прокурора, естествено, че ще бъдат използвани против личността, против която ще се образува предварително производство. А и някои други точки също така. За мен тази алинея не означава нищо. 185.4.
По-нататък смятам, че следва да отпадне и целият чл. 16, в който е посочено, че в данъчната администрация не могат да се създават политически и синдикални организации. За политическите организации въпросът е решен със Закона за политическите партии, а що се отнася до синдикалните организации, мисля, че въпросът следва да се уреди изцяло със Закона за държавния служител, който е закон, предвиден и в Конституцията, и следва да се реши еднакво за всички служители в държавната администрация, а не така на парче - на едни да разрешаваме, на други да не разрешаваме да се сдружават професионално.
Например в Закона за устройство на съдебната система е предвидено, че могат да имат професионални организации, които да защитават синдикалните им интереси, но не могат да се сдружават с такива синдикати от други браншове или отрасли, с което се опазва независимостта им.
Според мен следва да отпадне и чл. 17, предвиждащ административно-наказателна отговорност, без да е предвидена в този закон никаква пък санкция за превишаване на правомощията, злоупотреба с права и издаване на служебна тайна, ако извършеното не съставлява престъпление.
Колеги, основният разграничителен белег между административното нарушение и престъплението е степента на обществена опасност. Но, когато се издава една служебна тайна, има предвидена наказателна отговорност в чл. 284 от Наказателния кодекс както за длъжностните лица, така и за недлъжностните, които работят в държавните учреждения, така дори и за вещите лица, за тълковниците, за преводачите, за всичките, които по някакъв начин могат да участвуват в една такава държавна дейност. Много трудно ще бъде на административно-наказващия орган да прецени кога се е издала малка служебна тайна, за да наложи административно наказание и кога се е издала голяма служебна тайна, за да бъде това престъпление.
Същото се отнася и за превишаване на властта. За превишаване на властта, за нарушаване на служебните задължения има предвиден престъпен състав по чл. 282 от Наказателния кодекс ВТ/МД 186.1 и не мисля, че следва да се въвеждат нови административно-наказателни състави. Ако това представлява някакво нарушение по служба, би могла, според мен, да се търси дисциплинарна отговорност за злоупотреба с доверието на учреждението, но не и административно-наказателна отговорност.
По същия начин бих искала да кажа и в Закона за данъчната администрация, където в чл. 37, струва ми се, да, са предвидени същите състави на административно нарушение - превишаване на правомощията, злоупотреба с права и издаване на служебна тайна, следва да отпаднат.
Следва да се промени или изцяло да отпадне ал. 2 на чл. 38, която въвежда нови изключително удължени срокове за съставяне на актовете и за издаване на наказателните постановления в нарушение на чл. 34 от ЗАН, където съставянето на акта е предвидено до 3 месеца от откриване на нарушението и до 1 година от извършването му. Една отговорност от 5 години след извършване на нарушението е неоправдано удължено, според мен. Освен това нарушава разпоредбите на един такъв основен кодификационен закон в областта на административното наказване, какъвто е Законът за административните нарушения и наказания.
В Глава седма на Закона за данъчната администрация смятам, че глобите следва да се предвидят в абсолютни числа, така, както сме правили във всички закони, а не в месечни заплати, тъй като това е една наказателна дейност и гражданинът трябва все пак предварително да знае за какво ще отговаря. Представете си наказващият орган колко време трябва да издирва каква е била средномесечната заплата или минималната заплата за този период, особено след като е разкрито по-късно нарушението, а да не говорим при обжалването в съда той пък също трябва да провери, да издирва каква е била тази заплата и дали наказанието е съобразено с предвиденото в закона, което ще създаде редица затруднения на органите, прилагащи тези наказания. Поради това смятам, че както и в други случаи досега, е възприет принципът на налагане, на предвиждане на глобите в абсолютни парични суми. Така следва да се постъпи и в този закон. Благодаря ви. 186.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Караиванова. Господин Йовчо Русев има думата. Заповядайте.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", 21. Сливенски избирателен район): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, аз искам да се спра само на два принципни въпроса, свързани с тези два законопроекта.
Господин председателю, по първия от тях Вие ми дадохте основание с начина, по който организирахте вчерашната и днешната дискусия по двата законопроекта. Вие сам се обърнахте към народните представители в своите изказвания да засягат принципите и същността на двата законопроекта, защото те по същество са органически свързани.
И аз си поставям въпроса, а предполагам, че и много от депутатите поставят пред себе си въпроса, защо тогава обсъждаме два законопроекта, които са органически свързани, а не един цялостен законопроект.
И моето предложение е, правя го и пред Вас формално, господин председател, в края на дискусията да се подложи на гласуване да бъдат сляти двата законопроекта и тяхното обсъждане на второ четене да стане съвместно, като един общ законопроект.
Смятам, че това ще бъде полезно, тъй като многозаконието в една държава не допринася за по-доброто познаване на законите и за по-добрата органическа връзка между тях, а за единството между законите и там, където те могат да бъдат групирани, би следвало това да се направи, за да бъдат органически единни и да бъдат разбираеми за обикновения гражданин.
Вторият въпрос, по който искам да се спра, уважаеми колеги, това е дали тези два законопроекта отговарят на принципите на демократичното държавно устройство, към което ние се стремим.
От текста на тези два законопроекта и от изказванията на редица колеги от тази трибуна се създава впечатлението, че тези два законопроекта като че ли не са се отърсили изцяло от 186а.3 философията на тоталитарната държава. И на мен ми се струва, че при подготовката на окончателните текстове и в Законодателната комисия, и в специализираните комисии би следвало много внимателно да се огледа всеки текст, който дава право на данъчната администрация дали е балансиран с правата на гражданите да се защитят от тази администрация. Защото прекалените права на една данъчна администрация така, както те се сливат с правата на националната полиция даже, означава, че е възможно чрез данъчната система, чрез данъчната структура да се прокарват тоталитарни принципи на управление на икономиката в страната.
И аз смятам, че много от вас ще се съгласят с усещането, че като че ли в текста на двата законопроекта към данъчната администрация се подхожда със стремежа да й се дадат по-широки, по-пълни права, и като че ли тя ще трябва да подхожда към данъкоплатци, които не са чак толкова честни към своята държава.
Даже и така да е на пръв поглед, даже и да има много примери, които могат да се подведат за това, че данъкоплатците бягат от задължението си да плащат своите данъци, ние като парламент сме длъжни да се отнесем с необходимото уважение, защото в основата на данъчната система на нашата държава не стои данъчната администрация, а стоят данъкоплатците. И ние трябва да направим така, че колкото права се дадат за натиск от данъчната администрация, толкова права трябва да имат гражданите да осигурят, да обезпечат своите лични права и да осигурят една стабилност в развитието на икономиката. 186б.4 На мен ми се струва, че върху тази данъчна администрация ще легне голямата отговорност за огромната, мащабна корупция, която се разви през последните две години в нашата икономика и в основата, в материалната основа на тази корупция е несъвършената данъчна система, отклонението главно на крупните фирми, на привилегированите фирми да плащат своите данъци и акцизи към държавата. И тези средства, които те натрупаха, ги използват масово, активно и агресивно за корупцията в държавата.
Така че в заключение бих искал да се обърна отново към Законодателната комисия и към специализираните комисии да обърнат особено внимание за съхраняването на демократичния характер на тези два основни икономически закона, ако те не се превърнат в един единен закон за данъчната администрация и данъчното производство.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Русев.
Има думата народния представител Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди всичко искам да отбележа, че законите, които сега разглеждаме, влизат в пленарната зала с едно много голямо закъснение както по отношение на реформите в страната и на хода на икономическата реформа, така и по отношение на тези предпоставки, които бяха създадени още преди две години за прилагането на материята, която днес обсъждаме.
Първите текстове за създаване на данъчна администрация датират от февруари 1991 г. Този закон е влязъл в парламента през август 1992 г. Аз мисля, че закъснението на обсъждането на тези закони се отрази печално както върху събирането на приходите за бюджета, така и върху реализацията на много мероприятия в социалната сфера.
Много има по този повод, господин председател, да се помисли върху хода на документите и на законопроектите вътре в самия парламент и особено в Законодателната комисия. РД/ЛТ 187.1.
Няколко неща по същество.
Първият въпрос, който искам да поставя, е въобще за разделението на функциите между данъчната администрация, от една страна, и останалите поделения на администрацията.
Трябва да кажа, че текстовете, заложени в чл. 12, особено в ал. 1, точка 7 пряко противоречи на Закона за банките. Не е възможно да се дават неограничени права на данъчната администрация по отношение на блокирането на банкови сметки, например. Това не само противоречи на вече приети от нас закони, но и самия дух, който ние заложихме с Конституцията и редица други закони, които приехме по-късно.
Текстът, който дава права на данъчната администрация е да изискват от банки сведения, необходими за извършване на насрещни проверки, както и текстовете в преходните и допълнителни разпоредби, които задължават ръководителите на банките да дават без отказ такива данни, според мен, противоречи на всички основни текстове и на самия дух на Закона за банките. Не можем да очакваме, че при нас ще бъдат направени капиталовложения, че ще имаме атрактивна и привлекателна банкова система, ако ние допускаме подобен текст.
И още едно нещо. Напълно съм съгласен с изказалия се преди мен депутат Йовчо Русев за това, че тук въпросът е още по-широк. Това е въпросът за правата на гражданите в България, за самата същност на гражданското общество. Не може да се поставя в неравноправно положение държавата и държавната администрация, от една страна, и тези, които плащат данъци, които остават незащитени пред текста на този закон и пред евентуалните злоупотреби на който и да е данъчен чиновник. Редът, по който трябва да се търсят данъци от такива, които не плащат, е съвсем друг и той трябва да бъде направен на базата на действия на прокуратурата, на действия на следствието, на действия в крайна сметка на съда. Има десетки други механизми, познати в света, за търсене на лица, които не плащат данъци или за търсене на тяхна отговорност.
Всички текстове в тази част трябва да бъдат преработени, включително текстовете в преходните и заключителните разпоредби. Това се отнася до точките 10 и 11 на чл. 12, които са направени 187.2. наистина в дух на стария тоталитарен закон, третиращ подобни материи.
Вторият принципен въпрос, който искам да поставя, е за независимостта на данъчната администрация. От само себе си се разбира, че в момента тази независимост е сериозно подронена, че в много случаи ние знаем сведения за корупция сред данъчните администратори за несвършена работа, за повърхностно свършена работа и т.н.
Резултатите от събирането на данъка върху печалбата за 1992 г. ясно показва това, както и за количеството на фирмите, които въобще не плащат данъци.
Следователно ние трябва да разширим текстовете, които гарантират независимостта и финансовата стабилност на данъчната администрация.
В чл. 16 се казва, че... (съвършено правилно и аз взимам отношение по този въпрос само защото вече бяха казани обратни съждения от някои депутати) ...в чл. 16 се казва, че "органите на данъчната администрация, в тях не могат да се създават политически и синдикални организации". Съвършено правилно. Така се практикува и в редица други страни и това не може да бъде подлагано на съмнение. Не е нормално данъчната администрация да се поставя дори в косвена зависимост от които и да са други органи. Ако това се допусне, следователно ние отново ще поставим в някаква друга, нека да я наречем, политическа или синдикална зависимост. Аз не споделям мненията, които вчера бяха изразени по този въпрос.
Второ нещо. Мисля, че трябва значително да се разширят текстовете за стимулирането на данъчната администрация, на служителите на данъчната администрация. Сега е казан само един общ текст, в който се дава, че това стимулиране може да стане на базата на 5 на сто от събраните допълнителни приходи върху неплатени данъци и други подобни. Това е недостатъчно според мен.
В постановление на Министерския съвет от 1991 г. беше разработена специална система за стимулиране, която обаче ще бъде надеждна, ако законово се гарантира. Вие сами, обръщам се към представителя на Министерството на финансите, сте заинтересовани от стабилност в това отношение, а не само от препращане 187.3. към изпълнителната власт и Министерския съвет специално. И това е наистина един пропуск в самия закон.
Третият принципен въпрос, на който се спирам, е за данъчната полиция. За радост изказалата се преди мен депутатка Ана Караиванова засегна този въпрос. Но вижте, това е едно недоразумение в този закон и аз не мога да го окачествя по друг начин. Орган с принципно важно значение в обществото, бих казал, централен орган на данъчната администрация се урежда с един текст и с един препращащ полутекст. Има достатъчно разработени документи, повтарям, 1991-1992 г. които можеха да бъдат използвани като основа за решаване на този въпрос в закона. Какви въпроси са по-специално тук, съвсем накратко ще маркирам, за да не повтарям изказали се преди мен депутати.
Първият въпрос е за правата и задълженията на данъчната полиция.
Второ, това е въпросът за устройството и механизмите, по които ще действа данъчната полиция.
Трето, това е за специалните взаимоотношения между нея и органите на Министерство на вътрешните работи.
Не мога да приема на никакво основание съображението, което го има и в мотивите, че едва ли не правата на данъчната полиция са уредени със Закона за МВР. Това е съвършено несериозно. Няма такова нещо.
На следващо място това са взаимоотношенията с органите на съда и прокуратурата. Тоест, серия от текстове, които въобще отсъстват от този закон.
В заключение, господин председателю, аз се присъединявам към тези от народните представители, които апелираха за гласуване на закона на първо четене. Но веднага искам да кажа, че правя това само по една причина - безкрайното закъснение на обсъждането на този закон в пленарната зала. Същевременно искам да кажа, че този закон на второ четене аз ще подкрепя само при положение, че той бъде значително обогатен и допълнен с тези пропуски, които сега съществуват.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Томов. 187.4.
Има думата народния представител господин Велко Вълканов. Заповядайте.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги! Споделям разбирането, че този закон е съвършено необходим, но подобно на тези, които вече говориха, искам да кажа, че законът е много несъвършен.
Законът използва много неуточнени понятия. Например той в чл. 12 използва понятието "данъчен орган", без да дефинира по някакъв начин какво значи това "данъчен орган". Преди това се говори за данъчна администрация и се сочат звената, които съставляват данъчната администрация, но какво е това "данъчен орган" остава съвършено неясно. 187.5.
Законът използва конструкции, които са съвършено непонятни за юриста. Например, в чл.2 се казва, че данъчната администрация е юридическо лице. Веднага след това в следващите текстове се пояснява какво значи данъчната администрация. Това са Главното управление, Териториалното управление и данъчните служби. И се пита какво от данъчната администрация е юридическо лице? Не тези трите структурни единици очевидно, а нещо от тях е юридическо лице.
Вече се говори за това колко неточно са формулирани правата на данъчните органи и респективно на полицията. Искам да посоча сега някои конкретни текстове, които са съвършено зле разработени. Например в чл.12, т.1 се говори, че данъчния орган има свободен достъп до подлежащите на контрол обекти. Веднага питам - означава ли това, че данъчния орган може да влезе в едно жилище по всяко време?
Не уредени са и други въпроси, свързани с твърде широките правомощия на данъчния орган и на данъчната полиция. Например, иска се тук да могат да изискват писмени обяснения от проверяваните лица. Питам веднага какво става, ако проверяваното лице откаже да предостави исканите сведения? Какъв е режимът на отговорността за тези, които са съответно субекти на задълженията по закона?
Намирам, че е твърде спорен проблемът по чл.16 - забраната за създаване на синдикални организации. Аз намирам, че има разум в това да не се допусне създаването на синдикални организации, обаче бих искал да посоча, че в това отношение затруднения създава самата Конституция. Би трябвало колегите юристи те го знаят, но останалите колеги да знаят, че всяка забрана, всяко ограничение, всяко изключение се тълкува строго ограничително и ние - вижте в главата за правата на гражданите - няма текст, който да казва, че това право на сдружаване може да бъде ограничавано по такива съображения.
Вярно е, че има един текст. Това е текстът на чл.116 от Конституцията, ако обаче внимателно прочетете този текст ще видите, че там всъщност става дума само за закон, който ще уреди условията, при които лицата могат да членуват или да упражняват своите права в синдикални организации. Там не се предвижда ВЙ/НП 188.1 изобщо забрана на правото да се участва в синдикални организации за някои категории държавни служители.
Така че като отчитам оправдаността на тези съображения аз искам да видите, че текстът тук среща конфронтацията на самата Конституция. Това никак не е просто за преодоляване и ако ние приемем текстът така, както е в случая, аз много се съмнявам дали ние няма да имаме неприятности по-нататък с международните организации, които следят този режим.
Мисля, че не е добре и структурирана самата материя. Вижте този чл.12 колко е огромен и колко всъщност е различен той по своите текстове. Мисля, че някъде до ал.3 това може да бъде един самостоятелен текст. След това ал.3 и следващите биха могли и би трябвало всъщност да бъдат съвършено самостоятелно уредени в отделен текст. Вижте ги. Те нямат нищо общо помежду си. Тези текстове, които са в ал.1 - 3 и след това 3 и следващите ...
Изобщо бих искал да кажа, че нашите колеги от Законодателната комисия ще има твърде сериозно да поработят с този закон, ако искат той да бъде приет без особени възражения от наша страна.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Има думата господин Георги Пирински. Заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, помолих за думата преди всичко за да ви припомня едно предложение направено в началото на вчерашната дискусия от господин Георги Николов как да организираме по-нататък работата си по тези два закона, които сега обсъждаме и по останалите закони от данъчната сфера. Той предложи да създадем една работна група от представители на различните комисии, не само Икономическата и Бюджетната, но при всички случаи и Законодателната. Господин Трендафилов отбеляза с неудовлетворение, че Комисията по териториално-селищното устройство не е била сезирана. Навярно и Социалната комисия ..., която съвместна работна група да се постарае след първото четене много експедитивно да организира работата по 188.2 доработването, а в редица случаи и преработването на внесените законопроекти и двата, които сега обсъждаме, и другите, които ни предстои да разгледаме на първо четене.
Защо правя това предложение?
Втората част от предложението ми, господин председателю, е да се възложи на господата Венцеслав Димитров и Георги Николов съответно като председател на Бюджетната и финансова комисия и зам.-председател - господин Николов - на Подкомисията за държавно регулиране да координират работата на тази съвместна работна група.
Но защо правя това предложение? Ако прецените бихте могли в края на дебатите по първото четене да подложите и на гласуване това мое предложение, въпреки че ми се струва, че по него не би трябвало да има спор. То е по следните причини: тук се изтъкна вече, че самите законопроекти са някои внесени още през юни миналата година. Първите два са внесени през септември, които са включени в точка втора и трета, а четвърта и пета са от юни и то са много съществени законопроекти! И мисленето в Министерството на финансите и самата обстановка, в която се прилагат тези закони се мени много бързо, много допълнителни идеи и предложения са се родили в хода на досегашната данъчна практика дотолкова доколкото тя се формира. Явно е, че трябва да бъдат направени редица усъвършенствувания просто от гледна точка на изтеклото време.
Второ. Тук от юридическа гледна точка бяха изтъкнати редица много сериозни аргументи за това, че правно тези закони много трудно могат да бъдат приложени, да не кажем, че направо не могат да бъдат прилагани в редица свои текстове така, както са предложени сега.
На трето място, господин председателю, аз съм сигурен, че ще се съгласите, че онези аргументи, които прозвучаха за този дебаланс между задълженията на гражданите като данъкоплатци и правата на данъкоплатците да имат съответна защита от държавните органи заслужават най-сериозно внимание, защото действително в миналото в един тоталитарен тип система имаше една субординация йерархична от горе на долу, докато сега ние трябва да създадем 188.3 един баланс между права и задължения на държавните органи и съответно на гражданите.
Господин Русев изрази предположение, че това е рецидив от тоталитарния период. Има и друга хипотеза, че тук е отразена философията на един нов вид икономически тоталитаризъм, както беше назован той в печата и през последните дни и ми се струва, че това законодателство, което сега разглеждаме носи белезите на това мислене, което явно трябва да претърпи много сериозна преоценка.
Поначало, господин председателю, дискусията, която сега водим по тези закони и тази степен на интерес, което личи в залата или по-скоро на липса на такъв говори, че имаме още много да осмислим за това каква е ролята на данъчните закони в една плуралистична държава с пазарна икономика. Тук става дума за сърцевината, ако щете, на договора, който гражданите сключват с държавата по една от най-важните повинности, които имат към нея - гражданите, физически и юридически лица да отделят част от доходите си за общодържавни нужди. 188.4 И тук са заровени много икономически, много социални и много правни проблеми. Затова апелирам към вас да настоявате и да помогнете за едно разширително тълкувание на правилника за нашата работа и да се даде възможност в тази съвместна работна група, която се надявам, че ще създадем, да могат да постъпват предложения - и писмени, и с пряко участие на народните представители в хода на нейната работа, по всички основни текстове, дори ако по даден конкретен текст на първо четене не е прозвучало изрично желанието на даден народен представител да внесе някаква поправка. Защото става дума за законопроекти, на които, както констатираме, трябва да се доосмисли философията, трябва да се сравнят с Конституцията, с действащото законодателство, да се прецени доколко те между себе си са обвързани и синхронизирани. Очевидно ако навлезем във всеки от конкретните случаи, когато такива въпроси възникват, няма да ни стигне и цялата следваща седмица да приемем тези законопроекти.
Затова ви моля да дадете едно такова разбиране за правомощията и мандата на работата по-нататък.
Предлагам колкото е възможно по-бързо да приемем на първо четене и тези два закона, които сега разглеждаме, и следващите два. Защото ние гласувахме по предходната точка една много амбициозна законодателна програма. В момента ми се струва, че дискусията, която водим, не е достатъчно продуктивна, защото тя не ангажира вниманието на болшинството народни представители и разточителстваме с времето, което можем да употребим за работа по-нататък. Струва ми се, че никой тук не спори, че трябва да се даде ход на доработката и преработката на тези закони.
Ето защо предлагам колкото е възможно по-бързо от процедурна гледна точка да пристъпим към гласуване на първо четене на тези два и на следващите два след необходимата дискусия.
Завършвам с две конкретни предложения, които предлагам по-нататък да обсъдим в работната група. Едното е свързано със служителите в митническата администрация. Струва ми се, че е правомерно тези придобивки, така както те бъдат уточнени за служителите в данъчната администрация, да важат и за служителите в митническата администрация. Защото по същество ние даваме тези привилегии, за да може да бъде изпълнен фискът. Митниците СБ/ЛТ 189.1. имат не по-малко важна роля за изпълнение на приходите в бюджета от митнически сборове. Освен това те имат една много важна функция като органи за регулиране на външноикономическите отношения нна страната в една отворена пазарна икономика, която и така безкрайно трудно се поддава на регулиране в сегашните условия.
И другият въпрос. В Закона за данъчното производство, може би пак в преходните разпоредби е нужно да се предвиди текст, който да даде да се разбере, че народните представители си дават сметка, че през последната година-две сме изправени пред масови, фрапантни и безпардонни нарушения на данъчните задължения на физически и юридически лица. Във всяка държава, в която има такива очевидни за цялото общество нарушения или пък има някакви други печалби, които възникват веднъж, примерно рязък скок на цените на нефтопродукти или други, поради което се реализират печалби далеч над нормалните, далеч над регулираните със законите за лоялна конкуренция, се предвиждат и процедури, и еднократно облагане с данъци на тези суперсвръхпечалби, бих казал.
В тази връзка стои въпросът за взаимодействие със съдилищата, които регистрират фирми като търговски субекти, и изясняването на практиката, която също е обществена тайна от последните една-две години, за безкрайно бързо регистриране и ликвидиране на фирми, които изчезват като данъчни субекти след извършването на една-две операции. Явно е, че ако ние не потърсим тези средства, които са дължими на държавата, нито Народното събрание, нито изпълнителната власт ще са си свършили работата както трябва.
Благодаря ви за вниманието, господин председателю и колеги. Моля ви да уточним как по-нататък ще работим, за да постигнем максимално бързо желания ефект и да дадем ход на новото данъчно законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Пирински. Други желаещи за изказване няма.
Направени бяха интересни предложения за обединяването например на двата закона в един общ законопроект. Предложението е на господин Йовчо Русев.
Направено бе предложение за създаване на специализирана работна група по проблематиката на тези два законопроекта, изобщо по цялата проблематика на данъчното законодателство. 189.2.
Ние не можем с гласуване да решаваме тези въпроси тук в залата. Желателно е Законодателната комисия, която ще гледа законопроектите на второ четене, ако те бъдат приети на първо четене, наистина да потърси съдействието на специалисти от специализираните комисии, да се формира една такава работна група. Според правилниците на постоянните комисии има такава възможност и според чл. 21 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание също. Тази комисия да започне по най-бърз начин работа. Аз мисля, че председателите на комисиите сами ще имат интерес от това.
Що се отнася до първото предложение - на господин Русев, това е въпрос, който ще бъде решен именно от Законодателната комисия. Тя ще реши след направените предложения дали е възможно да се обединят двата законопроекта и да ги представи като един общ закон на второ четене.
Сега моля квесторите да поканят народните представители в залата, тъй като предстои гласуване на два законопроекта.
Моля за внимание - гласуваме на първо четене законопроекта за данъчната администрация.
Моля режим на гласуване. Моля, гласувайте.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 189 народни представители. На първо четене законопроектът се приема със 189 гласа за, без нито един против, без нито един въздържал се.
Исторически резултат за този парламент!
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за данъчното производство.
Моля режим на гласуване. Моля, гласувайте.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 189 народни представители, за 186, против няма, въздържали се 3.
Приема се на първо четене и законопроектът за данъчното производство. 189.3.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ СТОКИТЕ И УСЛУГИТЕ.
Моля председателя на Законодателната комисия да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин председател, дами и господа народни представители! Аз ще си позволя няколко думи, едно отклонение. С много голямо внимание изслушах изказванията, които бяха направени във връзка с първите два законопроекта, становището, което беше изразено от колегата Велко Вълканов, от господин Пирински и от всички други, които се изказаха. Имам предвид това, че точно по този начин трябва да работим със законопроектите. Нашето становище беше малко по-меко изразено, че качеството на двата законопроекта е сравнително на много ниско ниво. И се радвам, че съвпаднахме с направените изказвания и, разбира се, Законодателната комисия с експертите към нея, с представителите на Министерство на финансите, с колегите от двете комисии - по бюджета и финансите и икономическата, ще направят всичко необходимо, за да могат тези законопроекти, внесени за второ четене, да отговарят на всички изисквания на нашия парламент. Още повече, че с тези два законопроекта, които минаха току-що, ние дадохме базата или началото на новото данъчно законодателство.
Аз бих помолил само двете комисии, за които стана дума, да помогнат за окончателното оформяне на становищата на последните два специални данъчни закони, за да могат те в поредността след четирите законопроекта да влязат в пленарната зала. Вчера изразих становището на Законодателната комисия, нашето виждане беше, че тези законопроекти трябва да вървят заедно, за да могат да бъдат обхванати и да могат да бъдат поставени в синхрон един с друг.
Поставя се на първо четене законопроектът за данъка върху стоките и услугите. Това също така е един много основен, много важен законопроект и също така ще моля уважаемите колеги да обърнат съответното внимание, защото ако в сравнение с другите два законопроекта този е по-добър, и той също така изисква немалко работа в бъдеще в Законодателната комисия съвББ/КП 190/1. местно с представителите от двете други комисии.
И това е един законопроект, внесен от Министерския съвет. Имаме становището на Комисията по бюджета и финансите, на Икономическата комисия и на Законодателната комисия. Положителното становище и на трите комисии е към първото четене, но разбира се, веднага с резерви за окончателната редакция на този законопроект. Разсъждавахме и по въпросите дали този законопроект трябва да запази названието, което му е дадено от Министерския съвет или названието на този закон трябва да бъде както в другите държави - закон за данък върху добавената стойност. То съответства, както казах, на аналогичните закони в другите страни. И тогава, когато господин Сингх беше преди две седмици и при нас, той, когато се интересуваше от данъчните закони, нарече именно този закон точно така: данък върху добавената стойност.
Моля за вашето становище и по този въпрос.
Използваните в законопроекта понятия, термини, трябва да бъдат прецизирани. Един закон, когато борави с едни понятия, трябва да бъде ясен за какво става дума. Още повече, когато говорим за данъчно облагане. Не трябва да се дава свобода за тълкуване от данъчната администрация на съответните понятия. Наше е задължението съвсем точно да ги отразим, да ги дефинираме и то последователно на едно място.
Също имаме възражения срещу глава пета - съдържанието на цялата глава пета от законопроекта, защото тук отново се третират въпросите на данъчната администрация. Мисял, че всички изказали се народни представители единно мислим, че Законът за данъчната администрация трябва да съдържа перфектно и цялостно въпросите за данъчната администрация, а не във всички следващи закони отново да повтаряме и да потретваме онова, което трябва да лежи в Закона за данъчната администрация.
Законодателната комисия в хода на обсъжданията твърде много време отдели по отношение на обхвата на закона от гледна точка на термина "услуги" като обект на данъчно облагане. Членовете на Законодателната комисия се обединиха около становището, че е необходимо допълнително уточняване точно на това понятие, главно защото то е основата в този закон. Необходимо е да бъдат актуализирани посочени в преходните и заключителни 190/2. разпоредби срокове за въвеждането на данъка върху стоките и услугите и за отмяна на действащите нормативни разпоредби. Не би могло един закон, който евентуално ще бъде одобрен, гласуван на второ четене през февруари или март, да влиза в сила от 1 януари 1993 г. и да отменя от 1 януари 1993 г. други нормативни положения, положения на законите, които му противоречат.
Моля уважаемите народни представители, имайки предвид и тези възражения, които се правят от двете комисии, да направят своите изказвания, които ние много внимателно ще проследим, за да може при обработката на законопроекта за второ четене да бъдат взети предвид и така направените разсъждения. Но същевременно, което казах и за първите два основни закона, и този законопроект да стане един действен и добър закон, който да прави чест на нашата страна.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата председателят на Икономическата комисия господин Асен Мичковски. Да се готви господин Венцеслав Димитров от името на Бюджетната комисия.
ДОКЛАДЧИК АСЕН МИЧКОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Икономическата комисия на четири свои заседания с участието на представители на Министерството на финансите и експерти обсъди внесения от Министерския съвет законопроект за данъка върху стоките и услугите и това стана още в м. юни миналата година. Комисията оценява положително законопроекта, който се доближава до световните стандарти за облагане на оборотите от продадени стоки или оказани услуги. С него се утвърждава многофазният режим на облагане с изключение на възможността за натрупване на данък. Създават се условия за равнопоставеност на данъкоплатците и за намаляване на разходите на държавата за събиране на данък. При обсъждането на законопроекта бяха направени и някои предложения, около които Икономическата комисия с консенсус се обедини.
Първо, Икономическата комисия одобрява предложението на вносителите да има една-единствена данъчна ставка в размер на 20 на сто.
Второ, по наименованието на данъка беше направена една обширна дискусия и в крайна сметка всички членове на Икономи190/3. ческата комисия се обединиха около становището, че законът трябва да се нарича Закон за данъка върху добавената стойност. И основният аргумент за това е, че на облагане подлежат не само стоки и услуги, а и оборотите от тях.
Трето, с цел да се дефинира по-ясно съдържанието на понятието "облагаема сделка" текстът на чл. 9 според Икономическата комисия трябва да добие следната редкация:
"Чл. 9. Облагаема сделка е всяка сделка, която не е сделка за износ, освободена сделка, сделка със злато за Българската народна банка и прехвърляне на собственост върху предприятие като цяло."
Четвърто, в закона да се предвиди възможност продажбите на дребно в търговията на дребно да се регистрират чрез фискализирани касови апарати. За тази цел в преходните и заключителни разпоредби да се създаде нова ал. 3 в чл. 17 със следното съдържание:
"Министърът на финансите в Наредбата за приложение на закона регламентира техническите изисквания, процедурата за издаване на лицензи и данъчната регистрация на фискализираните касови апарати на територията на страната."
Това са забележките, които Икономическата комисия направи в резултат на подробното и детайлно обсъждане на законопроекта.
Заключението е, че Икономическата комисия подкрепя по принцип законопроекта и препоръчва на Народното събрание да го приеме на първо четене.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Мичковски.
Има думата председателят на Бюджетната комисия господин Венцеслав Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, колеги народни представители! На няколко поредни заседания Комисията по бюджета и финансите още преди лятната ваканция разгледа предложения от правителството заедно, разбира се, с министъра на финансите, представители на Министерство на финансите и подробно обсъди този законопроект. За ваше све190/4. дение ще кажа, че доколкото разбрах, правителството вече е внесло някакъв нов проект. Ние обаче изхождаме от внесения преди лятото проект, който е обсъден, предаден на Законодателната комисия. Естествено, след като премине на първо четене, на второ четене ние ще се съобразим с новия проект и ще вземем отношение по направените там нови предложения или изменения. 190/5.
Комисията също така се запозна с пакета евентуални алтернативни решения, изготвени от специалисти от Министерството на финансите, и дискутира различните предложени варианти. Ние взехме нашето решение на заседанието си още от 7 юли.
Като цяло нашата комисия одобрява законопроекта и препоръчва на Народното събрание да го приеме на първо четене, като се вземат предвид следните забележки, препоръки и съображения:
Необходимо е ново заглавие на закона. Това вече се препоръча от Законодателната комисия и от Икономическата комисия. Този закон следва да се нарича "Закон за данъка върху добавената стойност", а не Закон за данъка върху стоките и услугите, тъй като в международен план е възприето именно това название на този важен данък и България не бива да прави изключение, ако иска да спечели доверието на международната общественост.
Приема предложената от Министерския съвет една-единствена ставка от 20 на сто. Тя е логично обоснована с предложените разчети и въпреки че има известен елемент на регресивност, единичната ставка по-добре защитава интересите на социално слабите, тъй като дава възможност за по-големи бюджетни приходи и оттук по-големи възможности на бюджета за социални разходи.
Едно допълнение или по-скоро разяснение бих желал да направя. Ако се възприеме принципът за ликвидиране на тази регресивност, т.е. да се въведат различни данъчни ставки и за масовите стоки, за стоките за масова консумация, да се възприеме (примерно за хляб, мляко и т.н.) една ставка, която е чувствително по-ниска, тогава се оказва, че бюджетните приходи значително ще се намалят и това, което печелят по-богатите слоеве от населението, ще е повече от това, което печелят по-бедните слоеве от населението. И това, което губи държавата, естествено, ще се отрази като намаляване на възможностите на самата държава за извършване на социални разходи в подкрепа на социално слабите.
Комисията счита също така за правилен подхода от обхвата на данъчно задължените лица по този закон да се изключват част от дребните търговци, което значително ще облекчи прилагането на самия закон и неговото администриране, което е по-важно, СД/КП 191/1. разходите по прилагането на този закон.
Необходимо е също така да се извърши прецизация на определения като: "свързани лица", "свободна пазарна цена" и някои други.
Препоръчва на Законодателната комисия да се произнесе по начина на разграничаването, дали по достатъчно прецизен начин е разграничен гражданският от стопанския оборот, тъй като логиката на закона предвижда облагането само на стопанския оборот. Например дарения между роднини не бива да бъдат облагани с такъв данък. Даренията за фондации също не бива да се облагат с данък върху добавената стойност.
Не е решен и проблемът с размера на данъка през преходния период, когато данъкът върху оборота ще бъде заместен с данък върху добавената стойност, тъй като част от разходите за регистрираните лица в този период няма да включват или ще включват в ограничен размер данък върху добавената стойност, а крайният потребител ще плаща целия размер на данъка. Хората, които извършват този междинен оборот, няма да могат да отбиват съответния данък, който те са длъжни да платят в държавната хазна.
В приложението към закона за освободените сделки да се обсъди целесъобразността от изключването на прехвърлянето на ограничените вещни права върху недвижими имоти (точка 1), както и целесъобразността в третирането на брокерските сделки като облагаеми такива.
Комисията не препоръчва допълнителното включване в списъка на необлагаемите сделки на адвокатските услуги.
Следва също така да се прецизира и формулировката в точка 4 от приложението за освободените сделки.
Като цяло Комисията по бюджета и финансите препоръчва на Народното събрание да приеме закона на първо четене.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин Димитров. Единствен оратор се е записал засега - господин Пламен Вълканов. Имате думата.
ПЛАМЕН ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, дами и господа народни представители! Вземам думата, за 191/2. да изкажа подкрепа на Закона за данъка върху стоките и услугите така както е внесен.
Аз лично не бих възразил, ако законът би се преименувал и на Закон за данък върху добавената стойност, тъй като икономическата същност на този данък би могла да предполага и двете на звания.
Струва ми се обаче, че останалите въпроси са от изключителна важност. И най-важното нещо в предлагания законопроект е това, че по същество в нашата данъчна система с този закон се въвежда един нов вид данък, който ще замени досегашния данък оборот. По своята икономическа същност и по своята природа този данък е съвсем нов. Той е непознат за нашата данъчна система, непознат е и за нашата правна система. Този вид данък, въведен чрез съответните закони, е познат в цялата Европейска общност и общо в над 60 страни в света се прилага.
Затова изключително важно е с оглед на някои неблагополучия в първите години на прилагането на този закон и на събирането на този данък в някои страни, включително и в една наша съседна страна, в Гърция, където въпреки добрите формулировки в закона, поради някои несъответствия между този материален закон и останалите закони в данъчния пакет са се получили обрати, които са довели в първия период до недостатъчно голям брой приходи в държавния бюджет.
Ето защо аз искам да се спра на няколко момента.
Изключително важно е да се хвърли много прецизен поглед преди второто четене и на второто четене върху обхвата на облагаемите сделки, както и върху обхвата на необлагаемите сделки. Да се прецизира изключително ясно, че става въпрос за облагане на стопанския оборот на онези лица, които се превръщат в данъчно задължени лица, чак когато е ясно за самите тях, че за последните 12 месеца те са имали оборот от своята стопанска дейност, който надвишава 1 млн. и половина български лева.
В Законодателната комисия се постави въпросът с оглед на инфлационния процес, който се разви у нас и поради изключително нарастващите бързо цени дали тази граница от милион и половина е достатъчна към този период, достатъчно висока или достатъчно ниска, за да обхване достатъчен брой стопански су191/3. бекти, които да бъдат данъчно задължени лица и да плащат този данък, да го начисляват и да го внасят в държавния бюджет.
Един от най-характерните моменти на този закон е също това, че стопанските субекти се превръщат в своего рода агенти на държавата по събиране на този данък.
Въпросът за ставката е много важен. Аз също считам, че еднократната ставка от 20 на сто е икономически и финансово достатъчно добре обоснована от вносителя и от разчетите, които са представени от Министерството на финансите. Ако сте обърнали внимание, към мотивите на законопроекта е даден достатъчно ясен отговор за нарастването на цените на всички стоки при въвеждането на този данък и процента на нарастването на тези стоки.
Освен това бих искал да изразя лично становище, че от обхвата на сделките, които трябва да се обявят за необлагаеми, трябва да излязат, или да не влезнат, по ясно казано с отрицателен знак, онези дейности, които нямат стойност на стопански оборот. Защото именно това е целта на този закон.
Този изказ обаче законодателят трябва да направи изключително ясно и отчетливо, за да не възникват спорове от вида на тези, които сега възникват в обществото с оглед приложението на една или друга разпоредба на Закона за данъка върху оборота, какъвто е случаят с адвокатските услуги, какъвто е случаят с проектантските услуги, каквито са случаите с много други дейности, част от които не представляват услуги по своята същност, а друга част, които представляват по своята същност услуги, и то стопански. И именно това разграничение, от една страна (това, което подчерта и господин Джеров в Законодателната комисия) - да се даде ясно законово определение на термина "услуга". Оттам да се изходи и към ясно определение на самото прилагателно и определяне на услугата като стопанска, за да може да се отграничат критериите за дейностите, които попадат в оборотите, ставащи за 12 месеца над изискуемата цифра 1 млн. и половина, и попадащи в обсега на данъка за облагане.
С това приключвам и призовавам колегите да гласуват за приемането на този закон на първо четене.
Благодаря, господин председател. 191/4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин Йордан Ганев. След него господин Емил Филипов. Понеже няма други желаещи, като приключат двете изказвания, да гласуваме... (Реплика от залата: "Има още.") Така ли? Тогава очевидно трябва да вземем почивка след неговото изказване.
Имате думата, господин Ганев. 191/5.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю, аз ще бъда съвсем кратък, защото не мога, нито имам квалификацията, нито имам знанията, за да се разпростирам върху техническите текстове.
Искам да обърна внимание на някои текстове. На едно от тях - терминологията - господин Джеров вече говори.
За термина "услуги" специално, това е абсолютно верно, защото така, както в законопроекта е дефинирана думата "услуги" и обикновеният трудов договор попада под тази категория. Това нещо трябва да се промени и да се прецизира много точно.
От друга страна аз бих искал да разбера дали от мотивите, дали от това, което ще ми се каже тук, какво всъщност значи "оборот" и какво всъщност значи "добавена стойност".
Когато говорим за оборот, аз разбирам, че става дума за някакви пари, които се въртят, или стоки, които се въртят, и дават печалба.
Добавена стойност - също. Имаме някаква начална стойност, върху която отгоре се слага друга и тази добавена стойност се облага. Това го разбирам.
Но когато става дума за някои услуги, при които няма такова нещо, аз не мога да разбера на какъв принцип ще почива облагането при тях. Бих искал това да бъде изяснено.
И с последното, което искам да кажа, то е в края на законопроекта има една глава - освободени сделки. В тези освободени сделки ние виждаме да фигурират учителските услуги, извършване на образователни услуги, както се казва в закона, и извършване на здравни услуги.
Мисля, че трябва много добре да се премисли, защото смятам, че някои услуги или някои произведения на изкуствата, които са не по-малко важни за съществуването на една нация, защото тук вече един път се цитира Додинчев, че само с хляб не се живее, смятам, че тези дейци на културата, тези произведения на изкуството също така трябва да се ползват с някакви облекчения, данъци в това отношение. И мисля, че много хубаво трябва да се помисли по този въпрос. ВТ/НП 192.1
Въпреки че Комисията по културата не беше сезирана с този законопроект, да даде мнение, ние разгледахме законопроекта в тази комисия и имаме няколко съвсем конкретни предложения. За съжаление това стана едва вчера и тези наши предложения и становища още не са готови. Но ние ще ги дадем, ще ги внесем в Законодателната комисия и много молим при второто разглеждане те да бъдат взети предвид. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Ганев. Има думата господин Емил Филипов.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, за протокола Емил Филипов, Михайловградски избирателен район, БСП.
Уважаеми колеги, всеки има различни критерии по законите, които обсъждаме. Аз смятам, че от целия пакет данъчни и бюджетни закони, които трябва да приеме това Народно събрание, този е възловият и основният, на който би трябвало да обърнем найголямо внимание. Този закон ще осигури едни от най-големите постъпления в бюджета в бъдеще. Този закон е типичен закон за непреки данъци. И просто искам да напомня това, което може би забравяме понякога. По този закон колкото повече консумираш, толкова повече отива в бюджета. По-рано, когато ние субсидирахме отделни производства, колкото повече консумираш, толкова повече ощетяваш бюджета и обществото. Очевидно това е закон, който е кръвно свързан с новата социална пазарна икономика.
Искам да се спра само на два въпроса, които бяха обсъждани в комисиите преди да влезе този проект на първо четене, и по които аз самият още нямам вътрешно спокойствие и вътрешна сигурност, че това са най-точните предложения в закона.
Първият се отнася до ставката 20 на сто. Аз се радвам, че тя беше снижена от 22 на 20, но независимо от всичко това е една твърде висока ставка при първоначално въвеждане на такъв непознат за обществото закон. Ще дам само един пример, че когато Япония преди четири години въведе такъв закон, след двугодишни обсъждания първата ставка беше 3 на сто. Тук разбира се отварям една скоба, за да бъда искрен, там бюджетът зависи, по-скоро 192.2 страната зависи много по-малко от държавния бюджет, отколкото в момента нашата страна.
Смятам също така, че трябва да се помисли, ако не се обсъжда проблемът за ставката - 20 на сто, да се помисли по проблема за две скали. Твърде висока е тази ставка за редица стоки от първа необходимост. И предлагам, ако бъде създадена комисия, която да организира цялостната работа по тези закони за в бъдеще, то още веднъж да се обсъди аргументирано проблемът за необходимостта от две скали с една по-ниска скала, която да включва стоки от първа необходимост, особено като имам предвид сега рязкото покачване на хляба, млякото и други крайно необходими стоки за изхранването на населението.
И едно предложение към ръководството на парламента и комисиите. Днес прегледах почти всички ежедневници и бях неприятно изненадан, че уважаемите колеги журналисти от всички уважавани вестници поместиха твърде малко неща за това, че ние вчера започнахме една сериозна и задълбочена работа.
И друг път съм казвал от тази трибуна, че ако ние не създадем условия в тази страна, да възпитаме себе си, парламента, тези около нас, с които живеем и работим, че когато се срещнем на улицата и се запитаме: "Какъв си?" да не отговаряме: "Аз съм от БСП или от СДС", а да отговаряме: "Аз съм честен данъкоплатец на Република България".
Докато ние съвместно не създадем атмосфера в страната за честно отношение към данъците, социалната пазарна икономика няма да я изградим.
И предлагам с този малък увод, когато завърши първото четене на тези закони, ръководствата на нашите основни комисии, свързани с тези закони, да дадат специална пресконференция, тъй като е очевидно, че нашите журналисти нямат особен интерес към тези въпроси. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Може би нямат съответната подготовка журналистите. Има думата господин Александър Томов, понеже има излизане и след това ще дадем почивката. 192.3
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз наистина ще отнема съвсем малко време.
Искам да се спра на два въпроса по този закон, който смятам също за един от най-важните, ключови закони в нашата нова икономическа система.
Първото нещо. Съжалявам, че господин председателят на Комисията по бюджета и финансите го няма в залата в момента, но много пъти и дълго разсъждавахме върху това какъв закон да бъде този - Закон за данък върху стоките и услугите и Закон върху добавената стойност. Разлика има в тези неща. И аз искам още един път без да привеждам за пореден път аргументите, които съм излагал нееднократно в комисията, че това, което трябваше да направим с този закон, е Закон върху добавената стойност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има такова предложение, господин Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Само искам да кажа обаче, че въпросът не е до заглавието. Заглавието е едно, аз се надявам, че самият господин Русев ще се изкаже, същността на материята е нещо подруго. Ако ние приемем, че това ще бъде Закон върху добавената стойност, тоест върху облагането на новата стойност плюс амортизацията, това означава вече да променим редица текстове в закона. И аз моля, ако се определи и се приеме принципното становище, че това ще бъде Закон за данъка върху добавената стойност, да се направят съответни поправки вътре в текста.
И второто ми съображение, понеже обещах да бъда кратък, е свързано със ставките. Веднага искам да кажа, че аз не вярвам, че при единна данъчна ставка 20 на сто са направени изчисленията за тези последствия, които ще понесе икономиката в определени направления. Няма такава страна, която изведнъж така бързо да премине от 22 на сто, от един вид данък към друг вид данък с единна данъчна ставка. Много по-добре беше да тръгнем първоначално с три ставки или с две ставки в най-лошия случай и след петшест години, когато системата се адаптира, да преминем вече 192.4 към това, което сега се предлага.
Веднага искам да кажа, моята убеденост е, че икономиката не е готова за това, което се предлага тук. И ако има възражения по това, което предлагам конкретно, аз съм готов да приведа и цифров материал по въпроса.
Предлагам конкретно да се отиде към три данъчни ставки, като има нулева данъчна ставка, макар и в редки случаи, има 10 на сто и има 20 на сто. Разбира се оставям отворена вратата за дискусии по конкретните размери на ставките. Но да се отива така изведнъж на единна данъчна ставка, значи да не се отчитат реалностите в българската икономика. Вижте опита на Унгария, опита на развитите страни като Япония, Франция или дори Финландия. И ще видим колко са съществени разликите между това, което тук се предлага, и това, което е като световен опит.
Завършвам, господин председателю, с убеждението, че дори да подкрепим днес на първо четене този закон, както и в пнедидущите два закона се налагат съществени промени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз. Почивка до 18,10 часа. (Звъни) 192.5(След почивката)

18 ч. и 10 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, уважаемите колеги, да заповядат в пленарната зала, продължаваме обсъждането на законопроекта.
Господа квестори, поканете народните представители да влязат в пленарната зала. Моля, уважаеми колеги, заповядайте в пленарната зала.
Давам думата на господин Георги Николов. Заповядайте, господин Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! Изпитвам известно удовлетворение, че най-после този закон, наречен "Закон за данъка върху стоките и услугите" влезе в дневния ред на Народното събрание, нещо което трябваше да направим още в първите дни на есенната ни сесия. Тъй като приемането на закона е важен момент, но по-важно е и създаването на инфраструктурата за неговото практическо приложение. При това положение, ако ние го приемем до края на месец февруари, аз изказвам съмнение дали той ще може да започне да действа от 1 юни или 1 юли тази година. Но така или иначе, дори и да започне да действа от началото на следващата година, ние трябва да направим възможното той час по-скоро да придобие оня вид, с който ще осигури значителни приходи в бюджета.
Този законопроект, който е новост за нашата практика, съдържа редица положителни моменти. Тук бих си позволил само на няколко да обърна внимание.
Преди всичко основно негово достойнство е доближаването му до световните стандарти за облагане на оборотите от продадени стоки и оказани услуги, ограничаване на данъчните преференции до възможния минимум. Като друго преимущество, достойнство, това е утвърждаване на многофазния режим при облагането на доходите от съответно стоки и услуги, а също така и създаване на възможности за намаляване на разходите, които държавата извършва по събиране на данъците. РД/ЛТ 193.1.
Не е маловажно и това, че в законопроекта е постигната равнопоставеност на данъкоплатците. Тъй като тук вече те не се различават нито по форми на собственост, нито по юридически отношения, юридически и физически лица.
Аз имам конкретни бележки, които ще ги дам в комисията, която ще продължи да работи, но тук бих решил да обърна отново внимание и може би от друга гледна точка да изразя съображение по някои вече повдигнати въпроси.
Аз се солидаризирам с господин Томов, първо, че трябва да преосмислим заглавието и съдържанието на тази основа. Тъй като най-малко така както е записано в чл. 1, този закон урежда данъчното облагане на стоките и услугите и ограничените вещни права върху недвижимите имоти, предмет на сделки, ако ние понататък отидем в глава трета, ще видим, че не се облагат самите стоки, а продажбите или стойността. И тук беше прав господин Ганев, като трябва да внесем уточнение дали оборотът от продажбите, което вече се разбира като икономическо понятие или продажбите на стоки и услуги или пък разликата между стойността на стоките и услугите, явяваща се като добавена стойност.
Не мога да се съглася с казаното от колегата Димитров, нче ще постъпят много приходи или повече приходи в бюджета и този закон ще бъде повече в ущърб на тези, които са по-богати.
Уважаеми колеги, сегашният Закон за данъка върху оборота, който ще отменим по същество, има нулева ставка, 2 на сто за строителните материали, 10 на сто и 22 на сто.
Аз разбирам съображенията на вносителя - Министерския съвет и по-конкретно Министерство на финансите, когато защитавайки мотивите си тук в същата зала, където заседава Икономическата комисия, казаха, че 20 на сто се прави основно за облекчаване на работата на данъчните органи. Мисля, че не трябва да бъде основното изчислителната работа, а как ще се отрази съответната данъчна ставка.
Съжалявам, това ще го направя на второто четене, че не си нося разчетите, които Министерство на финансите именно направиха, че ще последва увеличение с около 8,7 на сто по техни разчети увеличение на цените от първа необходимост, а това са стоки, които се консумират от абсолютно всички ни, и тези, които 193.2. имат милиони доходи, и които получават 415 лв. наследствена пенсия.
Затова аз ще си позволя да ви приведа, тъй като винаги казват каква е практиката в другите страни. Данните, които имам за 1990 г.
Франция, родината на този закон, има основен или нормален 18,6 на сто данъчна ставка, две намаления - 5,5 и 7 на сто, една повишена... (Реакция от блока на СДС) Това е родината на този закон и тези хора са преценили, че не трябва да има само една ставка. Повишена ставка - 25,8 на сто.
Съседна нам Гърция, хайде да не е Франция, искате с по-близка, Гърция - основният процент е 16 на сто, има две намалени ставки - 3 и 6, завишена - 36.
И други съседни страни, където имат и нулева ставка за вестници, медикаменти, а в някои случаи и за стоки от първа жизнена необходимост.
Ето защо, когато въвеждаме за пръв път закона и не знаем каква ще бъде неговата реакция по отношение на цените, засягащи всички ни, трябва като че ли да се обединим за диференцирани ставки по групи стоки, може да не повтарят същите, каквито са в данъка върху оборота в момента, но да ги диференцираме.
И това ми беше съображението, изхождайки от гледна точка на реалностите, да подкрепя предложението за диференцирани данъчни ставки.
Също така имам известно възражение относно задължителността на регистрацията за лица, които имат годишен оборот над един и половина милиона лева. Мисля, че Министерството на финансите трябва да преосмисли, първо, този таван или това изискване, тъй като той беше определен при условията на началото на 1992 г. или края на 1991 г. Другите, които не са задължени да се регистрират при този оборот, фактически губят правото да ползват данъчния кредит. Това ще ги принуди вероятно, така както и законът позволява, те да се регистрират, за да ползват данъчен кредит.
От гледна точка пак на разходите да преценим дали не трябва да дадем възможност изобщо или не трябва да се запише, че всички, които подлежат на облагане по този закон да се регистрират данъчно в съответните териториални управления. 193.3.
Като първи закон от "пакета" може би трябва да го наречем данъчни закони, тъй като още при първо четене се оказа, че те не са свързани логически всички, има противоречия между тях. Явно това, което констатира и Законодателната комисия, е необходимо да се внесат корекции като глава втора "Данъчна регистрация", глава пета "Права и задължения на данъчните органи", които вече са решени въпроси в Закона за данъчното производство да отпаднат тук, а в тези глави да остане специфичното, а именно за данъка върху стоките и услугите.
Препоръчвам на Министерството на финансите отново да прегледа то законопроекта, защото това беше първият вариант, който се внесе в Народното събрание. По него бяха направени доста бележки от Икономическата, от Бюджетната комисия и през следващата седмица да ни предложи целесъобразните промени в закона, с което ще облекчи неговото приемане на второ четене в най-скоро време.
Аз одобрявам по принцип законопроекта. Нещата, които са визирани в него, са сложни и желая час по-скоро той да бъде приет на първо и второ четене и ако трябва, Народното събрание да поеме допълнителни ангажименти за създаване на инфраструктурата чрез определяне на средства от бюджета на Министерството на финансите за закупуване на касови апарати, за които стана дума, за закупуване на компютри, за да може това да се реализира още тази година и в началото на следващата година ние да имаме един закон от европейски тип, с който закон този парламент ще може да се похвали.
Приканвам колегите депутати да гласуват с убеденост днес на първо четене да бъде приет и този законопроект.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Николов.
Думата има господин Йовчо Русев.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Йовчо Русев, 21. Сливенски избирателен район.
Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, ние обсъждаме сега един от най-важните закони ВЙ/КП 194/1. от комплекса данъчни закони, който обхваща целия стопански оборот в страната. От него са изключени само вътрешните обороти на производителите. И аз съм изненадан, че тук отсъства председателят на Бюджетната комисия, на Законодателната комисия, но проблемът, законът, който гласуваме днес, е изключително важен и аз бях изненадан, че председателят на Икономическата комисия господин Мичковски и председателят на Бюджетната комисия господин Димитров се колебаеха дали да предложат наименование Закон върху добавената стойност или Закон за данъка върху стоките и услугите. Между двата закона има огромна разлика и механизмите, върху които става данъчното облагане по двете системи са коренно различни.
Аз искам да ви дам само един пример - пшеницата производителя я предлага, продава на "Зърнени храни" в складовете и я облага с 20 на сто. Складовете я продават на мелницата и я облагат - цената на пшеницата плюс 20 на сто и върху цялата стойност се начисляват нови 20 на сто. Когато мелницата продава на хлебарните заводи, на производителите на хляб, тя върху всичките тези три начисления по 20 на сто, акумулирани върху цената на пшеницата и хляба, начислява още 20 на сто и ако си представим, че в хлебопроизводството се предлага тесто за производителите на други хлебни изделия, върху тази крайна сума се начисляват още 20 на сто. Ако сте проследили тези етапи, колкото пъти влиза в стопанския оборот една суровина, полуготов продукт или краен продукт, толкова пъти той се облага с 20 на сто и по същество примерно за производство на хляб облагането не е 20 на сто от пшеницата до хляба, а е някъде около 50-57 на сто.
Докато при Закона за данъка върху добавената стойност на всеки етап от стопанския оборот на суровината и на полуготовия продукт се изключва вече платеният данък, което означава, че с тази ставка се облага само новата добавена стойност. Оттам е и наименованието на данъка върху добавената стойност.
Ако ние приемем закона в този му вид, това означава силно нарастване на крайната цена на всички суровини, полуготови и готови изделия, които влизат в самостоятелен оборот. Това ще бъде един много силен тласък на инфлацията в страната, 194/2. силно оскъпяване на крайния продукт и всичко това ще се плаща от самия потребител.
На второ място смятам, че прилагането на тази единна ставка ще направи неконкурентоспособни редица от нашите стоки, които са подложени на самостоятелен оборот, многократен, докато стане крайна продукция.
От друга страна, тази единна ставка затруднява изключително много дребния производител, защото дребният производител е задължен да купува дребни стоки от различни доставчици. Той ще плаща на всеки един по 20 на сто, ще плаща и върху своя краен продукт с натрупаната акумулирана стойност още 20 на сто и неговата продукция - на дребния производител - ще бъде неконкурентоспособна. Този закон много добре би обслужвал аграрнопромишлените комплекси, много добре би обслужвал Кремиковци, Радомир и редица други крупни предприятия, но той е против интересите и против възможностите на дребния производител, когото ние искаме да стимулираме сега с новото законодателство.
Аз не мога да се съглася, че една единна ставка трябва да бъде прилагана и за хляба, и за златарските изделия, и за скъпите парфюми, и за модата, и за цигарите, и за пиенето. Съгласни ли сте вие всички тези групи стоки, които удовлетворяват различни кръгове, различни слоеве от нашето население и различни потребности да бъдат облагани с една и съща ставка? Аз смятам, че ако нашият парламент допусне тази единна ставка, това означава да облагодетелства богатите, да облагодетелства тези, които консумират луксозните стоки и да постави в трудно, изключително трудно положение хората с ниските доходи, защото не може храната, жизнените потребности да бъдат облагани по еднакъв начин с лукса, без който може.
И аз смятам, че примерите, които бяха дадени тук за Франция и Гърция, се отнасят към един среден процент - 18,6, както цитира господин Николов за Франция, но това означава, че има стоки с 8 на сто, има стоки с 12 на сто, има стоки с 28 и 36 на сто... Една Франция, страната на лукса, не жали тези, които консумират луксозните стоки. И там този, който консумира луксозни стоки, е облаган, тези стоки са облагани, защото консуматорът плаща, не плаща никой друг и са облагани с много по194/3. високи процент. В този смисъл, ако ние приемем еднаква ставка за всички стоки, ще допуснем една несправедливост, която ще срещне още в началото на прилагането на този закон... И аз смятам, че този закон е лошо подготвен. Той не трябва да бъде утвърждаван днес, защото и в Комисията по бюджета и финанси беше обсъждан един проект през есента, който изобщо не е отразен в този проект, който е внесен за днешното обсъждане от парламента.
Предлагам да се даде един срок да бъде обсъден отново в специализираните комисии този закон и едва тогава да бъде подложен на обсъждане в парламента. Ако това не стане, тъй като това зависи от всички вас в тази зала, аз ще запазя правото да направя предложение за четиристепенна или петстепенна тарифа за облагане на стоките и услугите. Освен това ще направя предложение за поетапно елиминиране на предишното облагане на стоките, за да не се стигне до тези резултати, за които аз ви казах - инфлацията и неконкурентността на крайните български изделия. Иначе, ако това не се приеме, аз решително ще гласувам на първо четене за приемането на този закон. Той не отговаря на пазарните потребности на страната, не отговаря на условията за развитието на пазарната икономика, насочен е срещу всички нови дребни производители и търговци. Той може да обслужва само крупните, само големите и носи в себе си, съдържа в себе си изключително остра нетърпима социална несправедливост.
Благодаря ви. (Ръкопляскания от залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли желаещи да се изкажат по законопроекта?
Господин Школагерски, изказване или реплика? Заповядайте за изказване.
Но преди това - в думите на господин Йовчо Русев аз разбрах, че той предлага да се отложат разискванията. Отлагане на разискванията ли предлагате? Просто по процедурните техники кажете какво е Вашето предложение.
ЙОВЧО РУСЕВ: Госпожо председател, аз предлагам да прекъснем разискванията по този закон днес, да помислим малко, и ако комисиите не смятат за уместно да преразглеждат законопроекта, тогава да продължи дискусията тук, но аз смятам, че 194/4. много от вас разбраха и са съгласни колко сериозни неща крие този закон. Не трябва да бързаме! Нищо не ни принуждава да бързаме и нищо не ни пречи спокойно, разумно да направим основния закон за данъчната система в България!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Русев прави процедурно предложение да се отложат разискванията.
Господин Джеров, виждам Ви, че вдигате ръка по същия въпрос. 194/5.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, действително това, което беше казано тук не само по този законопроект, но и по останалите данъчни законопроекти, е вярно. Тяхното качество в никакъв случай не може да бъде наречено много добре. Но все пак ми се струва, че ще бъде по-добре така, както започнахме - поред тези данъчни закони да бъдат приети на първо четене, като естествено Законодателната комисия съвсем точно взема бележки по всички критични моменти и ние ще ги вземем под внимание. Сега, когато се гледа един законопроект на първо четене, не бихме могли да търсим някакво особено качество в него.
Затова моля да приемете на първо четене законопроекта, като Законодателната комисия заедно със специалистите от останалите комисии ще направи необходимото, за да го поднесе на пленарната зала в един годен, нормален и добър вид.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми колеги, ще има гласуване, моля заповядайте в пленарната зала.
Ще се гласува предложението на господин Йовчо Русев да се отложат разискванията по законопроекта. Мотивите за това ги чухте, чухте и противно становище.
Моля, гласувайте, колеги, дали да се приеме предложението да се отложат разискванията по законопроекта за данъка върху стоките и услугите. Които са за отлагане, гласуват зелено, които са против - червено.
Гласуването приключва. Прекратете го и посочете резултата.
Гласували са 161 народни представители: за - 105, против - 41, въздържали се - 15.
Отлагаме разискванията по законопроекта. Изписвайте резултата на таблото.
Господин Николов, по процедурен въпрос ли? Заповядайте.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ, Свищов ((ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз гласувах против предложението, т.е. законът да бъде гласуван днес на първо четене. Трудно ми е да повярвам, че час по-скоро той ще бъде преработен СБ/МД 195.1 в този вид, в който господин Русев иска. Може би това, което господин Джеров каза, щеше да бъде по-разумно, но така или иначе вече е факт. И тъй като двата законопроекта - законопроектът за данъка върху стоките и услугите и законопроектът за акцизите са свързани, аз правя процедурно предложение да гласуваме за отлагането и на следващия закон, защото между тях има логическа връзка. Ние вчера приехме да разглеждаме законите по двойки, а именно тези двата са свързани.
Моля да подложите това на гласуване. Тук е и господин Славков, мисля, че е разумно точно така да се действува в случая и за следващата седмица евентуално да ги вкараме отново с някои корекции.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Противно становище? Има процедурно предложение да се отложат разискванията и по следващия законопроект, а именно законопроекта за акцизите. Смисълът на това предложение е да се разглеждат заедно, в смисъл последователно, но в едно и също време.
Така че предложението е да се отложат разискванията и по законопроекта за акцизите.
Моля режим на гласуване. Гласувайте, уважаеми колеги.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
150 са гласувалите народни представители, от тях за предложението - 126, против - 14, въздържали се - 10.
Отлагат се разискванията по този законопроект също.
Следващият законопроект е за консултативен съвет за националната сигурност. Аз моля за материалите по законопроекта, тъй като председателството ги няма в момента.
Моля господин Джеров да заеме мястото си и да каже какво е становището на Законодателната комисия.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, постъпили са два законопроекта, свързани с темата консултативен съвет за национална сигурност. Единият законопроект е внесен от народния представител господин Николай Слатински, другият законопроект - от народния представител господин Мирослав Дърмов. Двата законопроекта са раздадени на народните представители 195.2 и по тях има становище на Комисията по националната сигурност и на Законодателната комисия.
Комисията по националната сигурност в раздаденото становище прави предложения за немалко промени във внесения, доколкото виждам от господин Слатински, законопроект.
Законодателната комисия разгледа двата законопроекта. На заседанието на Законодателната комисия присъствуваха и двамата вносители. Всеки от вносителите обоснова своя проект, своите виждания, различията. И двамата вносители бяха единни в едно че такъв закон трябва да мине през пленарната зала и трябва да влезе в сила. Естествено, че базата за внасяне на този законопроект или на тези законопроекти лежи в чл. 100, ал. 3 от Конституцията на нашата република.
В развилата се дискусия в Законодателната комисия се обоснова тезата, че такъв закон следва да бъде приет от Народното събрание поради това, че в разпоредбата на ал. 3 на чл. 100 от Конституцията е визирано, че Консултативният съвет за национална сигурност, възглавяван от президента на страната, има статут, който се определя със закон. 195.3 Изказано бе мнение, че по законопроекта е необходимо да се произнесе и Комисията по външната политика, на която тези законопроекти не са дадени.
Структурата, функциите и целите на Консултативния съвет следва да бъдат формулирани точно и конкретно, за да се разграничи независимостта на отделните власти.
Народният представител господин Спас Мулетаров направи сериозно възражение срещу текста на чл. 2, ал. 2, изречение второ, в който е предвидено, че при отсъствие на президента от заседания на Консултативния съвет той се замества от вицепрезидента. Господин Мулетаров счита, че подобна разпоредба противоречи на Конституцията, тъй като правомощията на вицепрезидента са точно определени в нея и Конституцията според неговата теза не дава възможност или правото вицепрезидентът в този случай да замества президента.
Беше изказано и мнението, че в законопроекта трябва да се акцентира преди всичко върху статута на Консултативния съвет. А структурата, функциите и целите му трябва да бъдат ясно формулирани. Необходимо е да се конкретизират взаимоотношенията между отделните институти на изпълнителната и на законодателната власт. Становището на Законодателната комисия е, че проектозаконът трябва да се преработи основно. В него трябва точно и ясно да се определи статутът на Консултативния съвет, който не е постоянно действащ, а консултиращ орган. Така е по Конституцията. Недопустимо е член на съвета да бъде председателят на Народното събрание. Уместно е като член на съвета да бъде включен директорът на Националната разузнавателна служба.
Считаме, че е нецелесъобразно съветник на президента по националната сигурност да бъде член на Консултативния съвет по националната сигурност. Няма никаква пречка да бъдат привлечени съветници към този съвет, но не и те да бъдат негови членове.
При това положение предлагаме на пленарната зала да реши въпроса относно приемане на законопроекта на първо четене. И пак акцентирам на основното виждане на Законодателната комисия, че законопроектът се нуждае от една много сериозна преработка и то по отношение на неговата същност и изясняване на отделните постановки. Благодаря ви. ББ/ЛТ 196.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Слатински, като вносител ли на законопроекта ще вземете думата или от името на комисията? Заповядайте, от името на комисията.
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, забравил съм си моята карта и ползвам нова. На нея няма име и ако се случи да е на моя съсед господин Чародей Чернев, моля да бъда извинен.
Уважаеми дами и господа! Раздвоението, което изпитвам като вносител на законопроекта и председател на Комисията по национална сигурност не ми пречи да апелирам към вас да подкрепите законопроекта на първо четене и да помогнете той час поскоро да бъде приет и на второ четене.
Това е един изключително необходим закон. Именно затова Комисията по национална сигурност още през лятото на миналата година го разгледа и изработи становище по него. Веднага искам да кажа, че в становището на Законодателната комисия има поне една неточност и тя се състои в това, че се приема, че в Народното събрание са внесени два различни законопроекта - този, на който вносител съм аз и на който вносител е господин Дърмов. Всъщност това е един и същи законопроект. Най-напред той беше внесен от мен и в своите мотиви при внасянето аз обяснявам защо законопроектът се внася от мен, макар че е разработен в Президентството. Комисията по национална сигурност изработи становището си по него (аз сега ще ви запозная със становището) и фактически в началото на тази година беше внесен същият законопроект от господин Дърмов с една-единствена съществена разлика - това е, че в състава на Консултативния съвет са зачеркнати представителите на парламента. Но тъй като Комисията по национална сигурност е взела становище кои според нея трябва да бъдат членове на този Консултативен съвет, тя е със самочувствието и с увереността, че си е свършила работата по законопроекта за Консултативен съвет за национална сигурност. Становището на комисията е следното. Тя подкрепя законопроекта, като предлага в него някои изменения. Така например се предлага при отсъствие на президента съветът да се ръководи от вицепрезидента.
Госпожо председател, може ли ред в залата да се въдвори. 196.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Аз ви моля за тишина, уважаеми колеги, и внимание, тъй като след малко един правен спор ще възникне по този законопроект.
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (СДС): Мотивите на подкрепилите това предложение са, че съветът е консултативен, той не взима никакви решения и няма никакви причини в отсъствие на президента той да изработи съвета си към този президент. Предлага се също така в състава на Консултативния съвет да влязат вицепрезидентът (това е вече, когато се описва съставът) и председателят на Комисията по външна политика на Народното събрание. Тук аргументите са, че тъй като съветът е консултативен, в никакъв случай не може да става дума за смесване на властите по формирането на външната политика и на политиката по отношение на националната сигурност. Всички съвети, решения, предложения, игнориращи парламента, така или иначе могат да бъдат поставени под съмнение като легитимни.
Предлага се, това, което е подкрепено и от Законодателната комисия, от състава на съвета да отпадне съветникът на президента по националната сигурност. Това е естествено и не се нуждае от аргументи.
Направени са някои ограничения в изброяването на функциите, на задачите, с които трябва да се занимава Консултативният съвет, които по мнение на комисията не ограничават прерогативите и приоритетите на Консултативния съвет.
За улеснение на уважаемите господа депутати към становището е приложен и вариантът на законопроекта, след като в него са нанесени някои промени от страна на Комисията по национална сигурност.
Завършвайки с тези няколко думи като председател на Комисията по национална сигурност, ако възникне необходимост, ще взема отношение и като вносител, аз отново апелирам към вас, отчитайки и настоящата ситуация на Балканите, отчитайки конституционните изисквания за приемане на такъв законопроект и отчитайки важността на Консултативния съвет за национална сигурност, депутатите да приемат законопроекта на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми колеги, преди да дам думата, искам да обърна внимание на следното. Има два 196.3. законопроекта. Вносител на единия е господин Слатински, има и законопроект на господин Дърмов. Но становища на двете комисии на Законодателната и на националната сигурност, има само по законопроекта, който е внесен от господин Слатински. Така че дебатите, които започват, са на основата на този законопроект, тъй като по него има становища.
Разбира се, няма пречка и другият съвносител - господин Дърмов - да се обсъжда.
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (от място): Аз обясних преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, господин Слатински, още един път да уточните. Но в становището на Законодателната комисия пише, че вторият законопроект въобще не е обсъждан.
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (СДС): Уважаеми дами и господа! Аз не искам да ви досаждам, но отново обръщам вашето внимание на очевидния елементарен факт. Това е същият законопроект с изключение на задрасканите в него членове на парламента - представители в съвета. Това са два еквивалентни текста на един и същи законопроект. Просто е абсурд да се твърди, че те са различни. Защото винаги има опасност, когато една комисия се произнесе по един законопроект отрицателно по един дори параграф от него, недоволни от това становище на комисията да го внесат отново, твърдейки, че това е друг законопроект. Това са два еднакви законопроекта и аз моля това да не бъде формална пречка за тяхното обсъждане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Господин Добрев има думата. Заповядайте.
НИКОЛАЙ ДОБРЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, Парламентарният съюз за социална демокрация търси 30-минутна почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Намирате я. Продължаваме след 30 минути. (Звъни) 196.4.
(След почивката)

19 ч. и 32 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля народните представители да заемат местата си в залата. Няма да правим проверка на кворума. (Звъни) Продължаваме заседанието. Може би, господин Дърмов, знаете причините за спирането на работата временно.
Никой не е оспорил кворума, господин Татарлъ.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): За протокола - Мирослав Дърмов.
Уважаеми колеги! Днес на нашето внимание е един законопроект, който по моето скромно мнение има важно значение за демократичните прочени, свързани с ръководството и координацията на институциите, свързани с Националната сигурност на България. Няма да скрия, че този въпрос предизвика определени противоречия, определени емоции, определени спорове. И аз лично не мога да разбера коя е причината за тази емоционалност - дали това е нежеланието да бъде институционализирана една институция, която е записана в Конституцията, или има наистина спорове по същество.
Моето лично впечатление е, че има хора, не бих казал политически сили, защото аз мисля, че всички ние се ръководим от общото мнение, че колкото по-бързо институционализираме тези елементи, толкова по-необратим ще бъде демократичния процес в нашата страна, толкова по-ефективно ще работят структурите на Националната сигурност. В тази връзка аз искам да ви запозная малко с предисторията на тези два законопроекта.
Наистина първият от тях постъпи преди повече от шест месеца. И вие знаете, че това беше именно началото на така нареченото противопоставяне на институциите. И именно тогава е дин интелектуален кръг, който после намери своята формализация в една фондация, свързана с националната сигурност и външната политика, по време на обсъждане в Комисията по национална сигурност направи определени ... (Реплика от залата, която не се чува.) Ще ви запозная.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Фондацията коя е била? СД/НП 197.1
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ: Свързана е с националната сигурност и с външната политика на страната. Там участвува един номенклатурен кадър от АОНСУ, един неслужил математик и един психотерапевт, ако не се лъжа. Това са хора, които може би по-определени интереси, а може би и поради своите виждания наложиха в Комисията по национална сигурност определено схващане, с което аз не мога да се съглася и което ще се опитам да аргументирам пред вас.
Първо, беше поставен въпросът за заместника на председателя на Консултативния съвет по национална сигурност.
Уважаеми колеги, в Конституцията ясно е определено, че президентът определя по кои проблеми и по кои въпроси вицепрезидентът ще трябва да го замества. Мен ми се струва, че е сравнително наивно ние да смятаме, че когато ще заседава този Консултативен съвет, президентът ще си намери толкова важна работа, че няма да бъде в страната. Още повече се има предвид в закона, че заседанията ще бъдат веднъж на месец.
Другият спорен въпрос, с който аз не мога да се съглася, това е преплитането на властите. Моето лично мнение е, че това е един орган, където се консултират основните политически решения, които са от компетентността на изпълнителната власт, но тъй като е необходима координация, тъй като е необходим консенсус, там трябва да присъствуват именно компетентните органи, които имат екзекутивна власт. И в тази връзка мен ми се струва, че включването в състава, и то със закон, на председателя на Народното събрание и на председателите на определени комисии води до реално сливане на властите, нещо, което ние сме отрекли в Конституцията.
Мен ми се струва, че този въпрос може да го избегнем, когато запишем, че в Консултативния съвет ще бъдат представени политическите сили, които се намират в парламента. А именно това е пътят, по мое мнение, по който ще се даде възможност на политическите сили да изразят своето становище и да стигнат до консенсус под егидата на държавния глава.
А що се отнася за ролята на парламента, тя ще бъде осъществявана чрез контрол над актовете на администрацията. И в тази връзка мен ми се струва, че ние не трябва чрез закон да търсиме 197.2 решение, а именно чрез политически средства, именно чрез тези представители, които ще бъдат назначени от президента в изпълнителния съвет.
Друго, с което аз не мога да се съглася, това е стесняването на правомощията на този съвет. Ето, вижте, ще се опитам да го илюстрирам.
В предложението от господин Слатински, което е било изнесено пред вас, се предлага точки трета, четвърта и пета от чл. 4 да отпаднат. Сега ще ви прочета какво е тяхното съдържание.
Точка втора - "Устройството на въоръжените сили и военната дейност". Нима може върховният главнокомандващ да не се произнася в тази насока?!
Другото, което трябва да отпадне и да не се обсъжда в този съвет, това са структурите, подготовката и използването на други органи на сигурността. Имат се предвид службите за сигурност. Нима може човекът, който носи отговорност за сигурността на страната - върховният главнокомандващ, да бъде лишен от информация и от това, какво става?! Нима по този начин няма да се отвори вратичка за едно безконтролно използване на специалните служби от администрацията?!
Мен ми се струва, че тогава, когато бяха предложени тези поправки, се целеше именно това - изпълнителната власт да бъде безконтролна.
И трето (това беше отразено в т. 4) - "Оперативното оборудване на територията и подготовката на националното стопанство и населението на страната за отбрана".
Ами, искам да попитам тогава: с какво ще се занимава Консултативният съвет за национална сигурност? Може би с проблемите на екологията, макар че в един широк аспект екологията е също елемент от сигурността, тя спада към невоенните елементи на сигурността.
Мен ми се струва, че точно тогава бяха прокарани именно становища, които по мое мнение не допринасят за решаване на въпросите на сигурността и които още по-малко водят към демократизиране на институциите, свързани с националната сигурност. 197.3
Също така аз не мога да се съглася с опита финансирането на тази дейност, която е от особено важно значение за сигурността, да бъде осъществявана за сметка на бюджета на Президентството. Лично мое мнение е, че когато в този съвет ще има представители и на политическите сили, и на администрацията, трябва да има специфично перо в националния бюджет. И в тази връзка аз ще се опитам да поднеса на вашето внимание няколко редакции, които трябва да бъдат предложени за обсъждане и гласуване на второ четене, тъй като и в Комисията по законодателството, и в един последващ прочит се видя, че някои елементи трябва да бъдат усъвършенствувани. 197.4 В тази връзка аз правя следните предложения, които ще бъдат дадени на вниманието на Законодателната комисия и при второто четене ще трябва да намерят място и да бъдат обсъдени пред вас.
Първо, на мен ми се струва, че чл. 1 трябва да гласи по следния начин: "Този закон урежда статута на Консултативния съвет за национална сигурност".
Член 2 го разделям на две алинеи, от които ал. 1 гласи:
Ал. 1. "Консултативният съвет за национална сигурност е постоянно действащ съвещателен орган по въпросите на националната сигурност.
Ал. 2. Консултативният съвет за национална сигурност действа само в мирно време и прекратява дейността си с обявяването на военно време."
Искам да поясня, ние в скоро време може би ще обсъждаме един закон за отбраната и въоръжените сили и там тази материя ще бъде детайлно регламентирана - кой и как ще поема отговорността при военно положение и по време на война.
На чл. 3 предлагам следната редакция:
Член 3, ал. 1: "Председател на Консултативния съвет за национална сигурност е върховният главнокомандващ на въоръжените сили - президентът на републиката, който го възглавява и ръководи неговата работа.
Ал. 2. Членове на Консултативния съвет за национална сигурност са: министър-председателят, министърът на външните и вътрешните работи, на отбраната, на финансите, началникът на Генералния щаб, представители на политическите сили, намиращи се в парламента, други длъжностни лица по преценка на председателя на съвета, изпълнителния секретар на съвета, който е и съветник на президента по въпросите на националната сигурност.
Ал. 3. Членовете и изпълнителният секретар на Консултативния съвет за национална сигурност се назначават с указ на президента на Република България.
Ал. 4. За участие и подпомагане работата на Консултативния съвет за национална сигурност неговият председател може да привлича и други държавни и политически лица и експерти."
На чл. 4 предлагам друга редакция: ВТ/ЛТ 198.1.
Ал. 1. "Организационно-техническото осигуряване на работата на Консултативния съвет за национална сигурност се извършва от секретариат.
Ал. 2. Дейността на секретариата се ръководи от изпълнителен секретар на Консултативния съвет за национална сигурност.
Ал. 3. Финансирането на дейността на секретариата при Консултативния съвет за национална сигурност се осъществява от държавния бюджет."
Алинея 5 предлагам да запази тази редакция, която е посочена в чл. 4, а именно: "Консултативният съвет обсъжда въпроси, свързани:
1. с външната и вътрешната политика на страната във връзка с националната сигурност;
2. устройството на въоръжените сили и военната дейност;
3. структурите, подготовката и използването на другите органи на сигурността;
4. оперативното оборудване на територията и подготовката на националното стопанство и населението на страната за отбрана;
5. гарантирането на гражданския мир, обществения ред, правата и интересите на българските граждани;
6. дейността по пресичане или предотвратяване на възникнала опасност за националната сигурност или установения конституционен ред."
По-нататък предлагам една редакция на чл. 6:
"Ал. 1. Консултативният съвет за национална сигурност провежда редовни и извънредни заседания, които се ръководят от председателя на съвета. (Реплики от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Дърмов, това е Вашето...
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ: Това са моите предложения, които аз на първо четене мога да направя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Дърмов, Вашият законопроект е раздаден. Вие просто го четете.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ: Уважаема госпожо председател, по време на първо четене и съобразявайки се с направените бележки аз внасям моите предложения. 198.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Те могат да станат и преди второ четене.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (от място): Аз възразявам това да бъде четено. Няма да слушаме един нов законопроект. Аз възразявам срещу това и моля да се отбележи в протокола.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ: Аз много моля да не бъда прекъсван. (Шум и реплики в залата)
Член 6, ал. 1: "Консултативният съвет за национална сигурност провежда редовни и извънредни заседания..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за тишина в залата.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ: ...които се ръководят от председателя на съвета.
Ал. 2. Редовните заседания се свикват най-малко един път месечно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Дърмов, Вие просто четете законопроекта, с който разполагат всички колеги. Може би е по-добре да се аргументират. Тези предложения са внесени. (Шум и реплики в залата)
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ: Уважаеми колеги, аз съм длъжен да направя моите предложения. След като господин Слатински използваше своето служебно положение, за да попречи на един законопроект да влезе в пленарна зала със съответното мнение на комисиите, това е нормална процедура аз да направя моите предложения, нали? (Шум и реплики от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за тишина, моля за тишина.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ: Алинея 3. "Извънредните заседания се свикват по решение на председателя на съвета и в случаите, предвидени в чл. 100, ал. 5 от Конституцията на Република България.
Ал. 4. Въпросите и материалите за обсъждане от редовните заседания на Консултативния съвет за национална сигурност се предоставят на неговите членове най-малко три дни предварително."
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (от място, говори едновременно с Мирослав Дърмов): Моля, госпожо председател, защо трябва да се издевателства над нас?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има още два текста, нека да ги прочете господин Дърмов. 198.3.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ: Алинея 5. "Заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност се провежда при кворум най-малко от две трети от неговия състав.
Ал. 6. Решенията на Консултативния съвет за национална сигурност се вземат от присъстващите на заседание членове с обикновено мнозинство, имат препоръчителен характер и се оформят като становища или предложения на съвета."
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (встрани от микрофоните, говори едновременно с Мирослав Дърмов): Това въобще не е изказване по принцип на закона. Госпожо председател, трябва просто да прекъснете колегата и да ми дадете възможност да направя своето възражение. Моля да се отбележи в протокола, че това е издевателство върху търпението на хората.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ: Алинея 7. "Консултативният съвет за национална сигурност изготвя становища по законопроектите, свързани с националната сигурност, които предстоят да се обсъждат от Законодателната комисия на Народното събрание".
Член 6 запазва своята редакция. (Шум и реплики от блока на СДС)
В тази връзка, привършвайки колеги, искам просто да ви обърна внимание, че проблемите на сигурността изискват континюитет и приемственост на решенията. В тази връзка аз апелирам на второ четене да гласувате за така предложените от мен изменения на Закона за Консултативния съвет. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от блока на БСП, шум и реплики от блока на СДС)
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Това не са изменения, това е цял законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми колеги, мисля, че излишно се нарушава правилникът. Господин Дърмов прочете своя законопроект, но всички го имат. Той просто можеше да каже, че го поддържа. Но законопроектът, който ще послужи за първо четене и за гласуване е този, който предлага комисията.
Така че не виждам защо е необходимо да се губи време за нещо, което всеки може да чете. (Шум и реплики от блока на БСП)
Господин Савов има думата. Заповядайте. 198.4.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаема госпожо председателко, на всички е известно, че поголовието, особено свинското намалява много (смях от блока на СДС) и аз бих искал господинът, който грухти оттатък, да изпълнява две длъжности - едната като народен представител, другата като пастир на... (Шум и реплики от блока на БСП) За Вас се отнася, точно, грухтящия господин, от време на време да отива да гони там свинете и тогава ще има една отлична длъжност. (Реплики от блока на БСП, изразено неодобрение) Защото той грухти. Господинът грухти. Вие ще имате след това възможността. На всички е известно кой грухти. (Шум и реплики от блока на БСП, тропане по банките)
И да чукате, и да не чукате, грухтите. Какво да се прави? Така си е! И това е известно, господине! Аз не Ви знам името дори, защото толкова сте незначителен, че не Ви знам името.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за тишина и уважение в залата.
СТЕФАН САВОВ: Сега идвам към въпроса. Моля ви се. Аз имам няколко въпроса към господин Дърмов.
Господин Дърмов, Вие действително казахте, че в тази комисия, която оглавява господин Слатински, има хора, които действително не са специалисти. (Реплики от блока на БСП) Е, как ще бъдат специалисти, господин Дърмов? Те не са могли да получат чин като Вас. Те просто, ние като опизиция не сме могли да ставаме нито офицери, нито... (Възгласи "А-а-а" от блока на БСП) Моля ви се, това е. Така, че така, както е във всичките страни, ще търпите. Така стана след десенификацията в Германия, не бяха генералите еди-кои си и еди-кои си в Комисията по национална сигурност, а бяха хората, които излязоха от затворите, като Аденауер и т.н. Така че ще търпите известно време. Разбира се сега можете да ги смените, но след следващите избори отново ще търпите хора, които със страх са минавали край Министерството на вътрешните работи и Министерството на националната сигурност. (Шум и реплики от блока на БСП)
По втория въпрос. Господин Дърмов, спокойно. Спокойно, ще скочите, след това ще си кажете думата. (Шумно изразено неодобрение от блока на БСП) 198.5.
Второ, чл. 105, господин Дърмов, на Вас говоря, просто за Ваше сведение, чл. 105, ал. 2 казва: "Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на въоръжените сили."
Така че ние веднъж завинаги трябва да си изясним въпроса какво е това върховен главнокомандуващ? Защото Вие след като знаете тези неща едно е в една президентска република върховния главнокомандуващ, какъвто е да речем президентът на Съединените щати, друго е в една парламентарна република, за която ние се борим, там господин Вайцзекер, да речем, няма никакво право на върховен главнокомандуващ, освен по време на война или при положение, че идва война.
Този въпрос Народното събрание, като защитник на парламентарната република, трябва веднъж завинаги да го уточни. И това за всичките трябва да бъде ясно. Защото оттук-нататък ние можем да говорим за Националния консултативен съвет, обаче, аз бих ви казал едно нещо, господин Дърмов, как така във Вашия проект пък всички специалисти, военни и т.н. и не споменахте нищо за Народното събрание? Споменава се между другото - партийните сили, а не Народното събрание. Ами Вие можете да извикате Петко Симеонов, той е сигурно специалист, или може да извикате Каракачанов, обаче тук става въпрос за етаблираните парламентарни групи и то в лицето на председателя на Народното събрание, на председателя на Комисията по национална сигурност, на председателя на Комисията по външните работи. Утре Вие ще си ги назначите Ваши хора, но те трябва да бъдат, точно тези хора трябва да бъдат в този Консултативен съвет.
И с това завършвам, никога не съм говорил дълго, просто не съм съгласен с Вашите..., аз знам, че Вие имате дълбоки познания по този въпрос, това е друго, но ние още години няма да имаме такива познания, но ще се обучаваме постепенно и през следващите избори смятам, че отново ще сложим може би някой математик, пък може да бъде и икономист, и т.н., но действителон човек, който не е бил във войската, който не е участвувал в репресиите, който не е участвувал в цялата тази политика, която РД/МД 199.1 Българската комунистическа партия провеждаше в продължение на 45 години. (Ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: След изказването на господин Савов? По процедурен въпрос госпожа Младенова.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз ви моля да се концентрираме и да приемем, че след досега станалите разисквания ние с вас днес сме в състояние да приемем предложените законопроекти и вижданията на двамата и повече колеги на първо четене по принцип. (Реплики от блока на СДС)
Вижте, недейте да създаваме в пленарната зала онова, което ние, слава богу до голяма степен преодоляхме в Комисията по национална сигурност. Ако продължим дебатите тази вечер ние навлизаме в спор по същество, което е по същество работа, наша работа на второ четене.
Моля Ви, госпожа председател, да подложите закона на първо четене, тъй като различията са несъществени и онова, което се каза и влезе в стенограмата дава възможност на второ четене да се отстранят дефектите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
По процедурен въпрос? Заповядайте, госпожа Русева.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Тъй като залата е изключително оредяла, а се иска процедурно предложение за гласуване, аз моля да направите проверка на кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля режим на регистрация за проверка на кворума в пленарната зала. Три минути текът. Режим на регистрация за проверка на кворума в пленарната зала. Моля побързайте, уважеми колеги!
(Реплики и шум в залата)
Има още секунди до три минути. Ще изчакам. След това резултатът ще се изпише на таблото. Имайте предвид, че промените, които станаха, още не са отразени. Компютърът не ги е отразил за групата народни представители, които са извън парламентарната група.
Прекратете гласуването. Регистрирали са се 116 народни 199.2 представители. Моля изпишете на таблото резултата.
Закривам заседанието. Утре в 9 часа. Разискванията по този законопроект следващата седмица продължават. (Звъни)
(Закрито в 20 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (Ал. Йорданов) ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ: ((Снежана Ботушарова) (Кадир Кадир)
СЕКРЕТАРИ: (Трифон Митев) (Йохан Мустафа)