Председателствали: председателят Александър Йорданов и заместник-председателят Снежана Ботушарова
Секретари: Руслан Семерджиев и Ведат Сакаллъ
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, откривам днешното заседание на 36-то Народно събрание.
Процедурни въпроси, господин Карев има думата.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера след приключване на закритото заседание и след почивката, и след началото на откритото заседание първите десетина-петнадесет минути от него не са излъчвани по Българската телевизия, макар че тук камерите работеха, осветлението работеше и имаше пълна имитация, че това се излъчва.
Във връзка с това Ви моля от името на Парламентарната група на СДС да запитате и да уведомите пленарната зала за две неща.
Първо, защо този отрязък от време не е излъчван по телевизията?
И второ, кога този отрязък ще бъде излъчен?
Лично аз никога не съм смятал, че съм особено фотогеничен или телегеничен, но никой нормален човек в България няма да реши, че моята нефотогеничност е причина този отрязък от време да не бъде излъчван по Българската телевизия. Много ясно е, че когато опозицията казва в какво състояние е българското здравеопазване и какво го чака във връзка с новия бюджет, много по-добре е за управляващото комунистическо мнозинство и за неговото лоби в телевизията това нещо да не стигне до българските граждани.
След като вече с месеци опозицията е лишена от правото си на парламентарен контрол, със системно гласуване петъците да се използват за нещо друго, подобни неща, разбира се, идват в руслото и в контекста на нещо съвсем определено. А това определено нещо е запушването на гласа на българската парламентарна опозиция. Аман вече от фокуси и от манипулации в тази насока.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Георги Карев. Ще направим всичко възможно да разберем и изясним случая.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Да се изкаже още един път, за да го видят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Преди да започнем работа по дневния ред по бюджета, искам да ви запозная с постъпилото предложение от господин Златимир Орсов.
На основание чл. 32, ал. 2 от правилника господин Орсов предлага на 15 февруари, вторник, Народното събрание да проведе извънредно заседание със следния дневен ред:
1. Второ четене на законопроекта за съдебната власт.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху оборота и акцизите.
3. Първо четене на законопроекта за Националната служба за сигурност.
4. Второ четене на законопроекта за акцизите.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пребиваване на чужденци в Република България.
Обратно становище има ли? Заповядайте, господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз апелирам към вас да не се приеме искането на депутата Орсов. Ние говорим непрекъснато, че на бюджета трябвало да му се даде предимство. Отново сега прекъсваме бюджета. Днес, в петъчния ден, когато е ден за парламентарен контрол, ние ще разглеждаме бюджета, за да разглеждаме във вторник след това някакви други закони. Разберете, че няма логика. След това 139.2. следващия петък ще се иска отново бюджетът. Това не е начин да се работи в това Народно събрание. Ще станат пет седмици, в които да няма парламентарен контрол. Аз моля да гласуваме във вторник да нямаме заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Орсов, Вашето предложение е ясно. Няма защо Вие да излизате да го казвате. Прочете се. Мисля, че ако днес приключи въпросът с бюджета, добре е да има дни, като понеделник, вторник, които са свободни според правилника на Народното събрание реално, за да може Комисията по бюджета и финансите да работи. Очевидно, че на нейното заседание ще желаят да присъстват и това е така и представители от други комисии и други народни представители, които ще се опитват да защитават направените тук в залата предложения. Ние трябва да осигурим реално едно наистина творческо време за работа на тези комисии. Тъй като предложенията са много и наистина бюджетът е една приоритетна задача.
Искате думата, господин Орсов. Заповядайте като вносител на предложението.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Взимам думата по процедурен въпрос, за да приканя господин председателя да слезне от мястото си, докато се гласува предложението за извънредно заседание във вторник. (Шум от блока на СДС) Тъй като той взе отношение към това предложение и според нашия правилник щом е взел отношение по едно предложение, докато не приключи гласуването по него, не може да ръководи заседанието.
Преди известно време господин Йорданов заяви, че не е особено добре ориентиран в правилника и затова моли да му се помага. Ето един случай, когато той доказа това твърдение. Моля Ви, господин Йорданов, да слезнете от трибуната и да предадете ръководството на събранието на някой от Вашите заместници.
Що се отнася до моето предложение, то е направено с оглед на това, че днес най-вероятно гласуването на първо четене на бюджета ще приключи, тъй като времето за изказване беше изчерпано в много голяма степен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Орсов и му налагам наказание по чл. 103 - напомняне. Член 104 пояснява, че напомняне се прави от председателя на всеки оратор, който се отклони от предмета на разискванията или наруши реда 139.3. на заседанието по какъвто и да е друг начин. Господин Орсов със своите забележки към председателя се отклони от реда на заседанието. (Ръкопляскания от блока на СДС)
Моля, режим на гласуване. Моля гласувайте предложението на народния представител Златимир Орсов за извънредно заседание във вторник от 15 часа при прочетения от него дневен ред. Моля гласувайте. (Реплика от блока на БСП: "Сладка работа е властта")
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 195 народни представители, за 107, против 82, въздържали се 6 народни представители.
Предложението се приема. Във вторник ще има извънредно заседание при прочетения дневен ред от 15 часа.
Започваме работа по днешния дневен ред. Остават следните времена.
На Парламентарната група на БСП остават 10 минути. На Парламентарната група на СДС остават 19 минути. На Парламентарната група на ДПС остават 40 минути. На Парламентарната група "Нов съюз за демокрация" остават 32 минути. На независимите народни представители остават 40 минути.
Имате думата за изказвания.
Има думата господин Сепетлиев. Заповядайте. 139.4. ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разглеждаме може би един от най-важните въпроси тук през тази година, който ще даде насоки за по-нататъшното развитие на нашето общество. В тази насока длъжен съм като председател на Комисията по наука и образование да взема отношение по въпроса за средствата, които се отпускат в тази сфера. Средствата са изключително малко и ще трябва много пестеливо да се изразходват, за да можем поне да съхраним онзи научен потенциал, с който сега разполагаме. Ето това е основата, върху която трябва да бъде изграден бюджетът.
Комисията по науката и образование разгледа подробно предложението на правителството и реши, че отделяните средства са недостатъчни. Реши, че ще трябва да ни се дадат поне още около 400 млн. лева, за да можем да запазим онова, което е създадено в десетките години в миналото. Но заедно с това искам да направя и две забележки, които имат отношение към пестеливото изразходване на средствата. А тези забележки се отнасят до следното. Преди всичко ние имаме в редица висши учебни заведения, в редица научноизследователски институти една кохорта от хора, които не могат да бъдат преподаватели, не могат да бъдат научни работници.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Но нали законът "Панев"...
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ: Казвате, че законът "Панев" е в ход и действие. Нищо подобно. Законът "Панев" не реши проблемите на висшите учебни заведения. (Ръкопляскания от блока на БСП) Това нещо трябва да ви бъде ясно. Хората, които бяха неквалифицирани, хората, които не можеха да правят наука, не можеха да бъдат преподаватели останаха във висшите учебни заведения, останаха в научните институти.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Точно така...
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ: Те тежат като воденичен камък на бюджета, тежат като воденичен камък на нашата наука и нашето образование. Помислете, драги колеги, за въвеждане...
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Колко си прав, ако знаеш!
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ: ... на една реална преценка за качествата на научните работници. Ново атестиране е необходимо да бъде проведено. И това ново атестирано да послужи като база ДВ/ВЙ 140.1 за отстраняване на онези, които не са професионалисти. Това е моята първа забележка.
Втората ми бележка, колеги. По експертна оценка във висшите учебни заведения и в научноизследователските институти работят хора, които са защитили кандидатски и докторски дисертации на тема, крайно странична от науката. Тези хора са около 20 на сто, това е оценката ни. Заглавията на техните дисертации непрекъснато се обявяват във вестник "Начало", четете вестник "Начало", за да видите за какви дисертации става дума. За развитото социалистическо общество, а такова не съществува...
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Правилно!
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ: ... "За приноса на Кюстендилската партийна организация", "Борбата от 1941 до 1944 г. (смях в блока на СДС) ... против фашизма и капитализма" и т.н., и т.н. Това не е наука, драги колеги, това е партийна пропаганда. (Ръкопляскания от блока на СДС) И ние тези хора ги държим в научните институти и във висшите учебни заведения. На ясла ги държрим, колеги. Те ядат вашия хляб и когато говорите, че няма пари за провеждане на експериментални проучвания, на научни изследвания и т.н., трябва да имате предвид какви хора стоят на ясла във висшите учебни заведения. (Ръкопляскания и възгласи: "Браво!" от блока на СДС) И когато е необходимо правилно да изразходваме тези средства, ние трябва да имаме предвид и тези неща.
Вчера тук, колеги, бяха представители на Министерството на войната. Хубаво, те предявиха известни изисквания, които, с оглед на настоящия момент, са крайно необходими да бъдат осъществени. Но не чухме нищо, колеги, не чухме нищо за корупцията и как те ще се борят, тези ръководители на Министерството на отбраната, ще се борят против корупцията в армията. И разхищенията, и корупцията, и редица други язви, които разяждат нашата армия. Ето върху това трябва да помислят ръководителите и на висши учебни заведения, ръководителите и на научни институти, ръководителите и на армията. Ето това исках да споделя, колеги, с вас.
Благодаря за вниманието! (Ръкопляскания и възгласи: "Браво!" от блока на СДС) 140.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на проф.Сепетлиев.
Госпожа Савка Йовкова за реплика. Госпожа Станка Величкова след това.
САВКА ЙОВКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми професор Сепетлиев! Изслушах много внимателно Вашето трогателно слово и Вашата безапелационна оценка на научните кадри в тази страна.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Лъже!
САВКА ЙОВКОВА: Вие нееднократно развивате тази идея, че този, който е получил научна степен по тоталитарно време, е негоден учен. (Шум и реплики от блока на СДС) И аз питам: Вие по кое време получихте Вашата професура, това първо.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Демагогия!
САВКА ЙОВКОВА: Второ, от позицията на какъв и на базата на какви критерии Вие определяте 20 на сто негодна кохорта за научна работа. (Шум и реплики: "80 на сто!" от блока на СДС) Аз съм изненадана от професионалната нетолерантност към Ваши колеги, към хора, които не познавате и си позволявате от тази трибуна да раздавате такива оценки.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА СДС: Малко са 20 на сто. 80 на сто!
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин Сепетлиев, аз съм съгласна, че системата на висшето образование и науката се нуждаят от сериозно преструктуриране, от сериозни изменения, които обаче, според мен, не могат да се вършат от политици. Дори такива грамотни политици, каквито тук някои претендират, че са. 140.3
Науката и висшето образование са длъжни заедно с държавните институции да дадат своя дял, според мен, за да се изработи една действителна национална стратегия за развитието на науката и висшето образование. Затова защото днес ние сме свидетели, че в системата на висшето образование има 40 висши и 46 полувисши учебни заведения. По моя скромна преценка те са твърде много. Но не аз, не господин Сепетлиев, могат да кажат кои висши учебни заведения трябва да се закрият или не. Това е въпрос не на механично, а на много сериозно, на научна основа с определени критерии и преструктуриране.
В този смисъл аз съм съгласна, че трябва да има атестиране на научните работници. Съгласна съм, че трябва да има и акредитация за висшите учебни заведения, защото на много ж.п. гари вече има висши учебни заведения. И тази национална кредитационна комисия трябва със строго определени критерии да каже дали Американският свободен университет трябва да бъде отново университет, и дали Благоевградският институт "Неофит Рилски" трябва както искат някои наши колеги, които сега четат лекции там, да стане автоматично, защото те четат лекции - университет. Това не е наша работа. Но аз питам господин Сепетлиев, и това е скромната ми реплика към Вас - ние като комисия какво направихме, и Вие като председател, защо вместо да се приеме така необходимият закон за висшето образование, в който да влезе и акредитация и атестиране, и ако щете автономията на ВУЗ, защото сега в момента автономията е една свободия, а не автономия - на принципа на демократизма и комунизма във висшите учебни заведения. Защо Вие допуснахте да бъде приет един закон, наречен "Панев", който сега го критикувате? Не само че допуснахте в комисията да се разглежда, но отгоре на всичкото и гласувахте и сега ни назидавате. Но срещу Закона "Панев" аз реагирах, а не Вие, господин Сепетлиев. (Шум и реплики от блока на СДС) Така че би трябвало господин Панев да Ви пита същото, но аз ще Ви питам.
И трето. Трябва да заявя, господин Сепетлиев, че Вие като председател на комисията трябва определено да сложите ред там, за да може много от нещата да дойдат до своя успешен край. Защото вместо да ми давате тази цифра за 20 на сто. (Шум и реплики от блока на СДС) ...Кажете ми защо един физик в Софийския универМК/ЛТ 141.1. ситет преподава на един студент, т.е. в "Харвард" няма подобно нещо. Защо в Химическия факултет се водят потоци на пет души? Това оправдано ли е? Защо Софийският университет още употребява привилегията на Тодор Живков да има 240 часа нагрузка? (Възгласи от блока на СДС: "У-у-у") ...вместо другите висши учебни заведения, където имат 360.
Така е, колеги!
Това са господата демократи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Величкова!
Все пак ви моля да се съобразявате с времето за реплика, което е две минути.
Благодаря и на госпожа Йовкова.
Трета реплика - господин Векил Ванов.
ВЕКИЛ ВАНОВ (СДС): Господин Сепетлиев, аз Ви слушах внимателно и изцяло Ви подкрепям. Но имам една такава реплика към Вас - защо Вие не споменахте, че много от сегашните професори са станали професори, без да защитават даже и кандидатска дисертация, а не докторска? Защо Вие не споменахте, че много от доцентите - комунисти преди всичко - станаха доценти без да защитават кандидатска дисертация? И това е нарушение на Закона за научните степени и научните звания.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Защото бяха комунисти!
ВЕКИЛ ВАНОВ: И още една реплика към Вас - комунисти бяха, точно затова получаваха такива научни титли, защото бяха комунисти! И един от тях е тук между нас в Народното събрание. Професор, който не е защитил кандидатска, който не е защитил и докторска дисертация.
И още една реплика към Вас - съгласен ли сте Вие, господин Сепетлиев, да приложиме в предстоящия за обсъждане закон в Народното събрание на тези, които са придобили такива титли, да им бъдат отнети? (Шум и реплики от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Ванов!
Господин Сепетлиев, заповядайте за отговор на направените реплики.
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Аз съм благодарен на репликите, които направиха 141.2. колежките и то главно от лявата страна на залата, защото те ми дадоха възможност да говоря по-подробно за язвите на нашата наука.
Питате ме как съм станал в тоталитарно време професор? Станах с 20 книги, госпожо.
САВКА ЙОВКОВА (от място): Как ги издаваше?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Сепетлиев, продължете, ако обичате!
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ: Питате на каква база, госпожа Йовкова, на каква база съм определил тези 20 на сто. Ще имам възможност и в сряда ще Ви донеса мой труд върху "Качеството на научната продукция във висшите учебни заведения". Петстотин страници, госпожо, ще ги оставя да ги четете в събота, в неделя, пък и в следващите седмици, за да разберете по какъв начин аз съм определил тези 20 на сто. (Шум и реплики от блока на СДС)
По-нататък. По отношение въпросите, които постави господин Марков. Извинявам се.
Напълно съм съгласен с тези въпроси, обаче времето щеше да бъде много удължено на нашето заседание, ако вземеме да разглеждаме всеки един конкретен въпрос. Има хода без дисертации, които станаха не само професори, станаха и академици. И трябва да ви кажа - имахме двама академици в Българска академия на науките, които нямаха даже завършено висше образование. (Шум и реплики от блока на СДС) Не дисертация, а висше образование. (Ръкопляскания от блока на СДС)
За съжаление, тези хора вече са починали, на преклонна възраст и аз не искам тук, от тази трибуна, да споменавам техните имена. Вие ги знаете, те са ваши хора. Без висше образование как се става академик? Партията ръководителка даваше и такава възможност на своите членове. Много язви има в областта на науката и дайте възможност тук, в пленарната зала, да се приемат закони, които ще могат да отстранят тези язви, за да бъде науката така, както пише в песента "Науката е слънце".
С това привършвам моя отговор на репликите. (Ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на проф. Сепетлиев!
Има думата за изказване народният представител Валентин Василев. 141.3.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Аз виждам, че правителството вече съвсем е загубило интерес към най-важния закон на страната. Тук е само господин Александров и това е напълно обяснимо след вашето вчерашно решение да подкрепите този бюджет, което днес вие обявихте.
Това ме накара коренно да променя моето изказване, за да ви обясня съвсем принципно защо пък ние няма да гласуваме за този бюджет - най-важните причини. И ще бъда съвсем кратък, защото вие ограничихте времето, за най-важния бюджет на страната вие оставихте час и 20 минути дебати.
Преди два дни Венцеслав Димитров зададе въпроса - можеше ли този бюджет да бъде по-добър? Ние всички искаме този бюджет да бъде по-добър. И той каза две неща: "да, можеше да бъде малко по-добър, но не можеше да бъде много по-добър". Аз сега ще ви напомня защо не можеше да бъде много по-добър. 141.4. И не можеше да бъде много по-добър, защото вие, господа социалисти, управлявахте тази страна 45 години. И вие това си го признавате в самия бюджет. Отваряме вашия проектобюджет, защото той е ваш, на вашето правителство, и още в чл. 1 четем "Разходна част на бюджета". Вижте какво пише там - 133 милиарда разходна част за целия републикански бюджет. А малко по-надолу пише - 42 милиарда плащане на лихви, господа социалисти. Я да видим сега какви са тези лихви?
Значи Лондонският клуб лихви - 9 милиарда лева. Кой натрупа дълга към Лондонския клуб?
Парижки клуб - 2,5 милиарда лева. Кой натрупа този дълг към Парижкия клуб? Вие, господа социалисти!
По-надолу четем - лихви по вътрешни заеми - и вътре пише...
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА БСП: Изтърка се!
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Не се изтърка, не се изтърка, защото ще продължа!
Кой направи тези вътрешни заеми и дългове?
Лошите кредити.
След това, за възстановяване на собствеността на земите - 870 млн. лева. Ако вие не бяхте взели тези земи от хората, сега нямаше да ги връщаме и нямаше да харчим тези 870 млн. лева.
По-нататък, за репресираните - 400 милиона лева. Ако нямаше комунисти, нямаше да има репресирани и тези 400 млн. лева нямаше да бъдат дадени. (Шум и реплики от блока на СДС)
По-нататък, за компенсация на жилищния фонд - 1 милиард лева.
Кой изяде жилищния фонд? Кой ограби жилищата на хората? Един милиард!
За губещи предприятия - 5, 8 млрд. лева. Добре, щом не искате, аз ще ви кажа крайната цифра. 50 милиарда лева в тазгодишния бюджет плащаме за вашите стари грехове.
Хайде сега да видим какво е това 50 милиарда лева. Да обясним на общините, че те получават субсидии 16 млрд. лева. Това означава, че ако не плащахме вашите дългове, сега те щяха да вземат три пъти повече субсидии.
Заплатите на държавните служители - 10 милиарда лева, щяха да вземат пет пъти по-големи заплати. ТХ/ВЙ 142.1
Отбраната и сигурността - 18 милиарда. Три пъти повече и т.н.
Значи, аз ви напомням това нещо, защото вие отново, и отново с вашата наглост се опитвате да докажете, че СДС за 10 месеца е докарало страната до това положение. Това е истината и понеже вие не се вразумявате, ние всеки ден ще повтаряме тези числа, че половината от бюджета отива за плащане на ваши дългове. Точно така! И това ще бъде 10 години напред. И в народа ще ви се върне доверието тогава, когато вие си върнете тези дългове. Това няма да стане в този век.
Сега въпросът е - можеше ли този бюджет да бъде подобър? Можеше ли този бюджет да бъде по-добър? Да, можеше този бюджет да бъде по-добър и аз ще ви кажа само две причини.
Първо, той можеше да бъде по-реален и по-честен.
Господа, има ли някой в тази зала, който да застане тук и да каже "Да, доларът в края на годината ще бъде 30 лева".
Има ли човек, който ще излезе тук да твърди, че лихвеният процент ще се намали до 10 на сто до края на годината? Няма такъв човек! Има ли човек, който може да каже, че инфлацията ще стигне равнището, което ни обещават? И има ли, накрая, човек, който ще излезе да каже, че ние можем да удържим този дефицит от 6,5? Това е смешно!
В тази тесничка рамка, как ще сместим тази цяла голяма, широка картина, за която вие пледирате?
Сутринта чух по радиото, г-н Жан Виденов казва: "Да, ние на втор четене..., да, ще дадем на армията..." Откъде ще ги дадете при този бюджет?
Втората причина, поради която няма да гласуваме, вижте сега, втората причина е много важна и тя се отнася чисто до правителството. Този проект за бюджет не е подкрепен с никакви мерки за неговото изпълнение, дори и в този вид, в който е даден. Има един доклад, в който никакви гаранции не се дават. Министерството на финансите, аз не виждам никакви гаранции, да сочи точни, конкретни мерки как ще събере всички тези приходи и данъци и т.н. От митниците, където се говори за изнасяне и внасяне без да се плащат мита, от тези големи фирми, казина, където не могат да влезнат с армия, пък камо ли с данъчен инспектор. 142.2
Аз не виждам всяко едно министерство да е излязло с едни мерки за разкриване на своите вътрешни резерви. Вчера се каза, самият министър тук каза: "Има някакви вътрешни резерви в армията..." Но армията не ни ги показа тези вътрешни резерви.
Това е за всички министерства в тази страна.
Не се разбира как ще тръгне тази приватизация. Имаше тук преди три дни една програма, аз, като я прочетох, видях, че приватизация тази година пак няма да има.
Най-важното, не виждам в този бюджет как държавата ще децентрализира дейностите. Напротив, тя върви към по-голяма централизация.
Как ще се отделя финансирането на някои дейности от бюджета? Ами че, и това, което сме приели, не се изпълнява, аз ще ви дам пример с областта на околната среда. Вижте, преди година и половина, гласувахме един закон, в който се казва: "Финансирането на околната среда ще се отдели от бюджета" и ще се създаде един фонд. Създадохме го този фонд, предложихме точно как да се запълва с такси и т.н. До ден днешен това правителство не въведе тези такси. Празен е фондът и сега отново това тежи на бюджета. И какво дава бюджетът - 310 милиона на общините. Стойността на половин пречиствателна станция! И ако общините дадат още толкова, в което се съмнявам, ние тази година ще построим една малка пречиствателна станция.
Вижте, господа, това са несериозни работи. След като няма някакви гаранции и мерки за изпълнението дори на този бюджет, който вие ще подкрепите, това нещо е... Аз не мога да го разбера!
Кого се опитваме да лъжем с този бюджет? Нас ли? Всички го знаем, не! Финансовите институции ли? Финансовите институции много добре знаят. И на вас са ви го казали, че този бюджет няма така да се изпълни. Кого ще лъжем? Народа ли? Той си го усеща по джоба!
Ето защо, това са причините, поради които ние няма да гласуваме за този бюджет. Ние нямаме време сега да направим конкретни нашите предложения, но ще ги направим за второ четене. И аз се обръщам не толкова към вас, защото вие сте взели решение. 142.3 Аз се обръщам към средната част на залата. Господа, приканвам ви, след като сте се запознали с този бюджет, да не гласувате за него! Недейте още веднъж да гласувате с господа социалистите! Аз не ви съветвам за това!
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Валентин Василев!
Реплики? Господин Георги Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ, от Свищов, (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз така съм удивен, в кавички, от изказването на колегата Василев! Аз ще обърна нещата от другата страна.
Уважаеми господин Василев, как бихте ми обяснили защо стана така, че през 1991 г. всички държавни, общински и кооперативни предприятия у нас, без тези от селското стопанство, след като бяха приключили с 19,2 млрд. лева печалба през 1992 г., когато Вие бяхте министър, доведохте тези предприятия до загуба в размер на 8 млрд. и 300 млн. лева? Как стана така, че от задължение към бюджета и социалното осигуряване към края на 1991 г. около 9 млрд. лева в края на 1992 г. Вие ги направих те 19,3 млрд. лева? Случайно ли е, че само за последното, четвъртото тримесечие, когато вашето правителство беше с разклатено, така да се каже, положение, задълженията към бюджета и социалното осигуряване се увеличиха за едно тримесечие със 7 млрд. срещу близо 3,5 млрд. лв. за цялото деветмесечие? Не беше ли това съзнателно подриване на следващия бюджет от ръководители на предприятия, които бяха назначени от Вас? Вие говорите за националния компенсационен жилищен фонд. Защо не бяхте доблестни да кажете, че през 1992 г. от планираните и очаквани от много хора 440 млн. лева не внесохте нито лев? Защо министър Карадимов, който беше във вашето правителство, обещаваше тук, когато се правеха промени в Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни влогове, че право на преференции ще имат дори и тези граждани, чиито жилища тепърва ще се строят? Вземете стенограмите! Мисля, че трябва да видим реалностите. 142.4
Бюджетът е такъв, защото нашата икономика три години е на автопилот.
Откога започнаха загубите в националната икономика? Как стана така, че цялата наша икономика, всички отрасли през 1993 г. да изконсумират грешната политика и през предходните години и да загубят? Може ли да се прави бюджет без икономика? И аз ви моля, като хора, които сте били във властта, оставете политиканството, нека да видим реалностите. Това чакат от нас хората, които са ни избрали тук, защото и следващата година ние ще се питаме и ще говорим, че средствата са малко. А те казват сигурно: "Докога ще бъдат малко?". От нас зависи. И аз ви моля просто да пренебрегнем тук личните пристрастия, болните амбиции, ако щете, и да видим реалностите. Да работим в тази насока всички.
Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на г-н Георги Николов.
Господин Василев моли за отговор.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Къде е великата съветска икономика?
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Да, господин Николов, аз почвам отзад напред. Реалностите и аз искам да ги видя и точно затова беше моята втора част на изказването. Аз просто не виждам наистина мерките, ангажиментите на правителството да докараме този бюджет до някаква реалност, всяко едно министерство.
Миналата година правителството излезе с една програма, която, аз трябва да ви кажа, две трети беше преписана от програмата на СДС. Аз ви питам вас - попитахте ли правителството към коя точка от своята програма изпълни? Аз не виждам такава точка да е изпълнена. 142.5 Отново стигаме до твърдението кой докарал тези предприятия до фалит и до загуба. Вие казвате 1991 г. тези предприятия са печелили. Ами аз като се постарах да се върна в годините назад да прегледам отчетите на тази държава, видях, че всяка година тази държава е печелила. Печелила, печелила, печелила, обаче накрая имаме милиарди, милиарди дългове! Кажете ми вие как сте правили тази статистика!
Същото беше и в околната среда. Питаме в Женева какви данни има. Ами че ние сме били най-чистата държава в света! Дава ни данни: нищо няма тук, само слънце, въздух и вода. Оказа се, че всички тези данни са фалшиви.
Така че нека наистина да търсим реалностите. И ние найвече не подкрепяме този бюджет, защото не намираме вътре тези реалности, тези гаранции да бъдат изпълнени всички тези точки. Това е моят отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Василев.
Министър Стоян Александров иска думата. Заповядайте, господин Александров.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители! След изказването на господин Василев аз смятам за свой дълг да взема отношение, защото обръщението беше дали има поне един човек в тази зала, който да вярва на този бюджет. Аз съм този, който вярва в този бюджет, и заставам твърдо зад тези параметри, които са заложени в този бюджет.
Искам от тази трибуна тук да се обърна към всички парламентарни групи и към всички депутати да не се спекулира с това, че този бюджет е нереален и че този бюджет ще бъде ремонтиран юни, тъй като това само наслагва едни очаквания и всеки ще се юрне да си прави харча, да си разходва пари както намери, за да може да докаже на юни да вземе по-голям бюджет при евентуална корекция.
Аз мога да ви кажа, че може да не се наложи въобще корекция на юни. И ако се наложи корекция на юни, кой може да гарантира, че тя ще бъде именно в посока на подобрение, на удовлетворяване на искания на общини, на ведомства, на министерства и т.н.? СД/ЙА 143.1
Вижте, много се спекулира с някои параметри. Добре, господа, ангажирайте се и кажето колко е брутният продукт! Кажете, недейте само да критикувате! Вие сте също депутати, имате право да внесете корективи. За нас това е брутният продукт. Не може да не ни вярват, ние да сме такива мошеници, че и Световната банка, че и Фондът, че и Г-24 да ги излъжем с тези цифри! Те толко ли са големи наивници? Как си въобразявате това нещо? Защо не се поинтересувате на срещи, които имаме с Агенцията на прогресивно развитие, статистиката, банката, Министерството на финансите, да видите какви парадокси се получават например, когато обсъждаме това, което показва статистиката, изчислено само по производствения метод? Ами то е един куриоз!
Вижте, ако ние вземем данните на статистиката и реалните данни на бюджета за 1993 г., оказва се, че 60 на сто от брутния продукт е преминал през бюджета, което е един абсурд! Това не говори ли нещо друго - че и тия данни там не са реални? Добре, кажете колко е!
Освен това има едно виждане, че са завишени приходите. Дори да е така, но ако инфлацията ще бъде по-голяма от тази, която е заложена, ако валутният курс ще бъде по-висок от този, който е заложен, ами точно приходната страна става по-реална, точно тя ще бъде постигната като номинал! Но това има друга страна. Бюджетът става много по-рестриктивен. И въпросът е ние ще искаме ли да водим такава рестриктивна политика или не.
Прави сте тук, когато казвате "Какви са гаранциите?". По този въпрос аз имам едно лично мнение. Мисля, че се споделя от кабинета или поне от по-голямата част от кабинета.
Всички вие бяхте свидетели, или поне от средствата за масова информация бяхте информирани, че на две поредни заседания, след като беше депозиран бюджетът тук, Министерският съвет е обсъждал мерките на всяко едно министерство и ведомство, които гарантират побирането в този бюджет.
Всички тези мерки ние ги имаме. Моят призив, моята молба беше (аз тогава бях в чужбина, когато се обсъждаха в Министерския съвет) тези мерки да бъдат депозирани в специализираните комисии. Комисията по транспорта да види какво предлага Министерството на транспорта; каква политика има това министерство; как ще се пребори с нараснала конкуренция на частния автомобилен транс143.2 порт; какво преструктуриране ще направи на пътническия и железопътен транспорт; кои линии ще ги отдава под аренда ли, под лизинг ли и какво ще прави; какво ще приватизира, и то не глобално, а конкретно, община по община, транспорт по транспорт и т.н.
По същия начин Комисията по здравеопазване трябваше да вземе мерките: ще има ли в бъдеще съчетаване на държавна и частна практика на едно и също място или няма да има; ще има ли специален ред в търговията с лекарства или няма да има; ще има ли нова някаква политика на предислоциране на здравните заведения; ще има ли нов ред на снабдяване на здравните заведения.
Всичко това е предложено. Ако се прецени, че не е достатъчно, просто в правото, в пълномощията на комисията е да поиска от съответното министерство, от Министерския съвет да предложи още мерки.
И нещо повече, аз отивам в крайност може би, но точно тези мерки, които трябва да бъдат неразделна част от бюджета, се явяват своего рода програма на правителството. Защото тези мерки вие може да искате не да бъдат общи мерки, а да бъдат мерки със срокове и с резултати. И по-голяма програма от това няма, тъй като именно вие периодично, по време на парламентарен контрол или по някакъв друг повод, може да искате конкретно от всеки министър, всяко министерство и ведомство, Министерският съвет като цяло как се изпълняват тези програми. И това е атестатът за работата на всеки един министър, на кабинета като цяло. (Реплика от блока на СДС: "Ами направете го тогава!")
Искайте го! Аз това съм го предложил и ние имаме тази готовност. И между първо и второ четене аз съм дълбоко убеден, че действително промените в цифрите ще бъдат козметични. Повярвайте ми, няма да може да изсмучете нещо съществено! Няма да можете, защото хората, които са правили бюджета, са работили просто професионално от гледна точка на задоволяване на най,найнеотложни нужди. Те не са изпълнявали поръчки или нещо от този род. И вие ще видите, вие самите, когато се сблъскате, как да разместите цифрите. Има възможности някакви, има, но няма да бъдат големи.
И затова акцентът между първо и второ четене трябва да бъде именно на мерките. На мерките! Ако трябва, пет пъти ги връщайте тези мерки. Ако искате, викайте министрите денонощно 143.3 да стоят и да доказват, но това е атестатът.
И аз тук съм напълно съгласен. Но има такива мерки разработени. За мен обаче те не са конкретизирани и не са ангажиращи. Защото аз трябва да знам, правилно поставихте, вие трябва да имате списъка на тези 250 предприятия, които ще ликвидираме. И не само ще ги ликвидираме, а трябва да има график - първо тримесечие, второ тримесечие, трето тримесечие, четвърто тримесечие. И трябва да има и съответно решение какво ще правим с тези хора, които ще ликвидираме, в кои райони ще бъдат и т.н., и т.н.
Същото е и по отношение на всяко едно министерство. Но да се спекулира с това, че цифрите са измислени, че те са нереални, че, дайте да излъжем международните финансови институции, че имаме бюджет, за да ни дадат парите ... Вижте, това са несериозни неща, извинявайте!
Ето и снощи до 11 ч. бяхме с поредната мисия на Световната банка. И там говорим, че реалният паритет на валутния курс не е това. Той може да достигне и до 50 лв. примерно, но реалният паритет е съвсем друг и може още септември месец той да бъда със съвсем други измерения. Говорете с тези хора.
По същия начин основният лихвен процент сега е 56. Но аз десетки пъти съм казвал, че ние водим една грешна политика, защото лихвеният процент не действува антиинфлационно, а действува проинфлационно. (Ръкопляскания от БСП и коалиция)
И аз съм дълбоко убеден, че ако ние малко стабилизираме тази държава, ако дойде външно финансиране, даже съм го заявил в едно интервю, че още юни месец или юли ние можем да го свалим с 20 пункта този лихвен процент. И тогава всичките тия приказки тук, че средногодишният размер няма да бъде постигнат, не са много реалистични. И някои други такива параметри. 143.4
А защо смятате, че инфлацията е чак толкова? Ами ние имаме 45% средногодишна инфлация. Не 30, 30 е в края на годината. Защо смятате, че не е реалистично да постигнем 45% инфлация?
Ако ние тези мерки ги приложим, ако всички се обединим, и ако действително стегнем дисциплината, и ако най-накрая отделните министри, отделните стопански ръководители, отделните кметове разберат, че не могат да харчат повече от това, което им е дадено, че ще престане един път завинаги практиката да им се узаконяват. Какво значи неразплатени 500 млн.лв.? Кой им е дал право да ги харчат тия 500 млн.? Кой им е дал право на общината, на министерството и на ведомството, и т.н.? Това са парите, ще се побира в тази черга!
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Ще закрием болници!
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Ако трябва и ще закрием болници. Извинявайте! Но аз съм сигурен, че нямаше да се стигне до закриване на болници. Имаше други начини. Защото има разходи и разходи.
Защото отидох в Ямбол и там има един куриоз - строи се 14-етажен хирургически корпус в Ямбол. И се шегуват в общината и казват: "Ние първо ще открием фабрика за трошене на кости, за да може след това да задоволим този капацитет". И всяка година вече, три или четири години, харчим по 20-30 млн. и никой не вижда кога ще бъде построен този корпус. Защото на много места гигантоманията е нещо невероятно. Започнали са да се строят невероятни корпуси и други неща. (Шум и реплики в залата)
Просто, боли ме, когато се правят такива изявления, че това е ...
ПЕТЪР ТОДОРОВ (от място): Обяснете им на тях!
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Не, аз не искам към никой. - нито наляво, нито надясно. Аз искам просто да разберете същността на проблемите. И трява да разберем едно, че има изход от това състояние в което сме. Но, аз говоря и друго. Позволете ми само една минутка още да ви отнема.
Това, всъщност си позволих в средствата за масова информация да го кажа. В България има немалко сили, които искат дестабилизацията на тази страна. Това го знаете всички! Знаете го, МС/ЗТ 144.1 че редица от икономическите групировки са отдавна на доларова позиция зад граница. Че те са си осигурили до десето коляно издръжката на своите семейства. Обаче, те го направиха това за сметка на невероятните кредити, които са ползвали в България. Те нямат никакъв друг начин да върнат тези кредити, освен да предизвикат дестабилизация и един долар да струва 2-3 хил.лв. Това е истината, господа! (Ръкопляскания от депутати в залата, възгласи: "Браво! Браво!") И ние не трябва да допуснем това нещо! Не трябва да го допуснем!
Затова, аз ви моля, просто действително да обединим нашите усилия, да предотвратим това е най-страшното нещо, което може да се случи на тая държава. А мисля, че има възможност. Вярно, ще е с болки, ще е с лишения, но има възможност!
Благодаря! (Ръкопляскания в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на министър Александров. Хубаво е да се слуша финансов министър.
Има думата за изказване народният представител Константин Аджаров.
Заповядайте, господин Аджаров!
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ: Благодаря Ви, господин председателю! За протокола Константин Аджаров, Християнрепубликанска партия.
Уважаеми дами и господа народни представители, Комисията по вероизповеданията представи своите предложения за поправки към проекта за бюджет, които предвиждат помощи за традиционните вероизповедания у нас и за Българската православна църква.
Аз бих се радвал те да се приемат, но като помня какво стана миналата година, съм доста песимистично настроен. И затова отново ще повдигна предложението, което направих и миналата година - да се оправи поне едно малко нещо.
Отново повдигам въпроса за Араповския манастир край село Златовръх, Асеновградско, който е в окаяно състояние.
Отново ще ви припомня, с риск да стана отегчителен, че стенописите са от Георги Данчов-зографина, който е съподвижник на Левски, и представят само български светии, български патриарски и забележете, български царе. Апостолът неведнъж е намирал убежище в този манастир, където в двора Ангел войвода пък построява кула, голяма колкото Хрельовата кула в Рилския манастир и там зимува с четата си. 144.2
И още един път ще ви припомня, уважаеми дами и господа народни представители, че тогава, през 1856 г. когато е строен манастирът, той е построен на голо поле, въпреки че тогавашната турска власт е разрешавала само възстановяването на стари руини, стари църковни руини, но не и строителство на нови. Но, поради редица причини каймакаминът си е затворил очите. Тоест, властта, турската, е разрешила този манастир да се построи.
140 години по-късно представители на Движението за права и свободи, на Съюза на демократичните сили и независимите депутати подкрепиха моето предложение от миналата година - да се отпусне помощ за този манастир. Но, то не мина благодарение на отрицателните гласове на Българската социалистическа партия.
Не някой друг, а Българската компартия, комунистическата власт през 70-те години отпусна една малка помощ. И знаете ли докъде стигна тя? Точно за да се обзаведе кулата на Ангел войвода и да се превърне в резиденция на Окръжния комитет на БКП в Пловдив. И ако сега подложим на експертиза китениците от миндерите на тази резиденция те и сега ще ни разкажат за множество пиршества и оргии, които са ставали там. (Реплики от блока на БСП) Междувременно, и до ден-днешен игуменът на манастира няма ключ от кулата на Ангел войвода. И само при специални случаи отива при местния партиен секретар да го поиска. Ключът си стои още у партийния секретар. (Реплики от блока на СДС)
Дами и господа социалисти, оседейци, горяни!
Вие твърдите, че сте различни от старата партия, че сте различни помежду си, но в крайна сметка при гласуванията сте единни като бетон. Та ви питам, къде ще излеете бетонобъркачката сега?
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Имай малко морал, бе!
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ: В помийната яма на безродието, или ще хвърлите поне няколко колички пясък и баластра за заздравяване темелите на българските традиции, на българската държавност? Това ще видим!
Аз засега ще подновя предложението си от миналата година в бюджета за 1994 г., в неговия чл. 4, ал. 1 да се добави нова т. 111. А именно "Араповски манастир, село Златовръх - за ремонт 5 млн.лв.". Сумата да не бъде за сметка на бюджетния дефицит, а от предвидените разходи за националното бюро за териториално 144.3 убежище на чужденците, което фигурира като т. 15, пак в чл. 4, ал. 1. Тоест, правя предложение за пренасочване на средства от националното бюро към тази нова точка - 111.
И защо казвам пренасочване? Защото миналата година, вие господа, искахте да измародерствате тези средства от една страна те да бъдат взети от бюрото, а да бъдат насочени другаде. И затова предложението ми е общо - пренасочване от едно место на друго.
Благодаря ви за вниманието!
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Косьо, все едно в СДС няма да те приемат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Константин Аджаров.
Реплика, госпожа Величкова, заповядайте.
И господин Петър Тодоров реплика, също. 144.4 СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин Аджаров, аз приемам Вашите идеи във връзка с бюджета. Това е Ваше право. Но не приемам Вашето поведение, безцеремонността да ме назидавате мен, депутата от БСП, който отстъпи, за да влезете Вие в листата при 10 мандата в синя София! И аз на трета позиция можех въобще да не вляза в този парламент, убедена обаче, че трябва да имаме парламентарни партньори.
Така че Вие станахте депутат благодарение на доверието, което Ви ги дадоха социалистите от 25 избирателен район. Това, че Вие сега сте от другата страна, е Ваше право. Но нямате право да демагогствувате и да обиждате тези, които Ви облякоха с доверие. Това се казва политически цинизъм, заявявам Ви го ясно и категорично. Имате право на всякакви идеи, само едно не забравайте - че Вие стъпихте на раменете, паразитирахте върху доверието на българските социалисти. Това, което днес правите, е вулгарно! И Вие няма да ми говорите за морал, защото Вашето беше безморалие!
ИВАН КОСТОВ (от място): А тези отзад, госпожо? (Шум и реплики в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Има думата за реплика господин Петър Тодоров.
ПЕТЪР ТОДОРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз поисках реплика, за да репликирам не толкова по това, което беше казано, а по това, което не беше казано, а трябваше да бъде казано. Защото ние чухме един много добър урок от министъра на финансите към нас като парламентаристи как трябва да си вършим работата. И ние, тук присъствуващите, много добре знаем, че не я вършим както трябва. И понеже репликата е само 2 минути, аз ще бъда кратък и ще ви дам един малък пример.
Уважаеми господин министър, играе се с милиарди и се играе с милиарди най-безотговорно.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Аджаров не е министър!
ПЕТЪР ТОДОРОВ: В Комисията по енергетика ни казаха: един милиард и нещо си ще има икономия. И ги питаме, както Вие казвате, дайте да видим откъде ще получите тези икономии. Имате СБ/КТ 145.1 ли програма? Къде е тя? Няма я. Отговорът е: като няма, как сте ги сметнали? Ами ние изобщо имаме, ама тук я няма. Ами като я имате, донесете я да я видим. Дали е един, може би и половин, може би са два. И какво става? Това вече към лявата част на залата - представителите на лявата част, които имат мнозинство в комисията, казаха: не, разисквания няма да има по въпроса. Гласуваме, защото имаме мнозинство и решаваме, че приемаме на първо четене бюджета.
Господин министър, това мнозинство, което стои зад Вашия кабинет, то Ви готви нещо много лошо! То Ви готви един бюджет, който в комисиите не се обсъжда както трябва и който действително може да се провали, колкото и на всички да не им се иска това!
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Петър Тодоров. Отново напомням, че репликата е кратко възражение по съществото на направеното изказване, а не по съществото на въображаемото изказване.
Има думата госпожа Маринова.
КЛАРА МАРИНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател. Аз за разлика от господин Тодоров ще направя репликата на колегата Аджаров. Колега Аджаров, стана традиция хора, които общо взето трябва да се въздържат да говорят за морал като бивши министри и като депутати, които доста често си сменят политическия натюрел, те да говорят за морал от тази трибуна и за религия.
Господин Аджаров, Вие мислите ли, че за широката общественост, особено тази, която обвинихте нещо за бетонобъркачки и не знам какво си, не е известна истината, че Вие с претенциите си да ставате президент, министър-председател, министър и какво ли не още, общо взето нямате никакво морално право от тази трибуна да обвинявате точно тези, които имаха все пак разум и прецениха кои могат да бъдат президенти, министър-председатели и министри.
Господин Аджаров, има обаче още един феномен. Има и други разумни политически сили в този парламент. Колкото и да се натягате и с политически извъртания, за да не кажа една друга, 145.2 по-грозна дума, няма да Ви приемат. Защото в този парламент все още има хора с разум и с морал. Те оценяват депутатите и техните изказвания не по политическите извъртания, а наистина по морала и кредита, който е вложен в тях. Във Вас се вложи твърде много кредит, господин Аджаров. Спрете вече, защото става неудобно за всички нас, които Ви търпяхме твърде дълго. За религия и за морал Вие нямате право да говорите.
Благодаря.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Това не е по същество!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Маринова.
Господин Аджаров, заповядайте за отговор на направените реплики.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ (Независим): Госпожа Маринова, започвам с Вас. Говорите ми за президент и министри, министър-председатели. Цяла България знае кои се кандидатираха. Вярно е, че имахме 24-25 кандидати за президенти и цяла България ги знае.
Дали съм правил политически извъртания? Категорично не. Защото много добре знаете и избирателите знаят, че навсякъде излизах с програмата на Християнрепубликанската партия и навсякъде питаха кое е общото и различното.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Ти ни напусна, защото не те направихме министър-председател!
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ: Що се отнася до предизборното споразумение, него би го подписал днес всеки в тази зала, защото в него ставаше дума за най-общи демократични неща.
Защо съм ви напуснал? Именно когато дойдох, започнахте да идвате тайно на власт. Точно тогава ви напуснах - на 7 декември 1992 г. Бях с вас, когато бяхте в опозиция. Но когато започнахте да вършите явна рекомунизация, аз счетох за по-достойно да ви напусна и от тази трибуна да говоря срещу вас, отколкото, бидейки във вашите редове, да говоря срещу вас. Както и досега между вас е пълно с такива хора - стоят си в редиците, проявяват различие и накрая им се казва и гласуват като бетон.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Министър няма да станеш! И СДС няма да те приеме! Това да ти е ясно! (Шум в залата) 145.3
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ: Госпожо Маринова, не е Ваша работа кой кого приема и къде приема. Но пак Ви казвам, че имам програмата на Християнрепубликанската партия и на всички избиратели съм разяснявал, че ние например сме против ТКЗС-тата. Това го казах още през 1991 г. Казах, че е наивно, че е романтично да се връщат. Излезе, че не съм бил прав. Излезе, че съвсем реално започнаха да се връщат.
Така че смятам, че други изолираха доверието на избирателите. А вие се криете зад вестник "Дума", госпожа Маринова, като ме слушате!
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Аз не се крия, а чета вестник "Дума".
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ: Благодаря ви. (Ръкопляскания в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Аджаров.
Има думата за изказване народният представител Маньо Манев.
МАНЬО МАНЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предвид на краткото време, с което разполага нашата парламентарна група, ще се постарая в най-обобщен вид да спра вашето внимание върху три проблема, по които сме внесли съответно писмено предложение с колегите Димитър Велев, Коста Андреев и Тодор Тодоров. Струва ми се, че тези проблеми заслужават вашето внимание и ще се постарая в един, повтарям, обобщен вид да ви ги представя.
Първият проблем е свързан с данъка върху общия доход и по-точно с начина за неговото организиране и събиране. Известно е, че данъкът върху общия доход е една от най-съществените приходоизточни части за общинските бюджети и при това той е един от най-сигурните източници, който осигурява съответно бюджета на общините. В настоящия момент начинът на неговото събиране както по отношение изплащането на лицата, които получават доходи вън от работната заплата, така и тези, които са ангажирани непосредствено в производството, не осигурява както ритмичността на постъплението на този данък и особено не създава условия за онези данъкоплатци, които живеят и работят в съответните 145.4 места и върху тях се извършват конкретни разходи, те да получават или по-точно данъкът от тяхната заработка да попада в съответните общини. 145.5
Ето защо в нашето предложение, без в момента конкретно да го разчитам пред вас, по същество ние предлагаме съществено да се промени начина на събиране, като се прехвърли от месторабота да стане събирането по местоживеене.
Аз смятам, че примери в страната могат да бъдат дадени изключително много, конкретно и в нашия Новозагорски район, където повече от 6000 души, които работеха, в момента са около 2000, преобладаващата част от тях работят в "Марица-изток", при това с едни високи средни заработки. За съжаление основната част от прихода от този източник попада в "Марица-изток", в Раднево, а същите хора - за тях се полагат сериозни грижи в инфраструктурите във всяко отношение в Нова Загора. Подобни случаи, повтарям, има и на други места.
Ето защо заслужава при второто четене, между първо и второ четене да се погледне по-сериозно и да се потърси решение на този въпрос.
Слещващият, според мен, сериозен проблем, който заслужава внимание, това е да намерим съвместно, заедно с вас предпоставки бюджетът да стане стимулатор, да стане двигател за активизиране на производството. Мене ми се струва, че това е една от сериозните съществени части, или по-точно задължения, които ние можем да изиграем в това отношение.
Обърнете внимание, колеги, разходната част на бюджета е повече от 100 млрд. лв. Голяма част от тези пари са насочени в държавните институции, които сега ние обсъждаме: Министерството на отбраната, различни други институции. Но кажете ми в настоящия момент има ли някой, който да задължава и съответно да контролира как се разходват тези източници, или по-точно тези средства, които ние ще гласуваме? Дали ще бъдат 12 или 18 млрд. за Министерството на отбраната, или ще бъдат за съответните други министерства - на народното здраве, но така или иначе тези средства, тяхното разходване става по личното осмотрение на тези ръководители.
Често пъти се правят разходи, които действително не са в посока за раздвижване на нашето собствено производство. Аз имам информация, не твърдя, че е абсолютно достоверна, и съм готов да се направи една такава проверка в Министерството на народната отбрана, че значителна част от разходите, които те НЧ/НП 146.1 извършват и правят за придобиването и на хранителни продукти, консерви, за обувки, за облекло, включително дори и за оръжие, а също така и разходи за индивидуални защитни средства се купуват от чужбина, въпреки че тези средства могат да бъдат закупени от наши, родни предприятия, да се даде поръчка и да се съживи нашата родна промишленост, особено на хора, които имат увредена трудоспособност.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (от място): Кажете такъв случай.
МАНЬО МАНЕВ: Такъв случай ли? В момента има едно писмо, господин ексминистър, предоставено на министъра на финансите, с което се иска действително онова, което е замислено - да се вземат индивидуални противозащитни средства от чужбина (не мога да кажа дали точно от западногерманската фирма "Дрегер"), едни разходи, които ще бъдат в повече от 7 млн. долара, въпреки че тези индивидуални защитни средства по данни на самия предложител до министъра на финансите, могат да бъдат произведени в България и при това на много високо (аз разполагам с документа, момга да ви го предоставя), на много високо равнище, тъй като тези индивидуални противозащитни средства са разработени на базата на патенти от Съединените щати, от Канада и Унгария. Ако действително това стане и изтекат тези средства, това ще лиши около 106 работни места, освен валутния натиск, който ще се окаже върху валутния ни пазар. Отделен е въпросът, че ще се загубят около 28 млн. лв. приходи в бюджета от данъка върху оборота, данъка върху общия доход от 1 млн. и 500 хил. лв. Понеже вие искате примери.
Оказа се, че Министерството на народното здраве е закупило значителна част лекарства, които могат да бъдат произведени в България, дори включително и памук от Индия. Вземете случаи със София: закупуването на автобуси, когато може и същите автобуси да обслужат, независимо че няма да имат може би такива показатели и параметри, каквито се закупиха от Гърция и Италия, при това от втора и трета ръка.
Ето защо на мене ми се струва, че е редно ние да се замислим върху това. А международният опит дава основание ... Аз искам да ви обърна внимание, колеги, че в Германия от 40 години е разработен съответен документ за държавните поръчки. Разполагам с него, ще ви го предоставя, господин бивш министър на Министер146.2 ството на отбраната. Такива документи са приети в Гърция, ако не греша в Швеция, в Полша, съответно одобрени през 1990 г. с държавни укази. Тоест, време е да се създаде такава институция, която да регулира и да създава възможности нашите средства, които ние гласуваме за държавните институции, да бъдат насочени преди всичко за съживяване на родното производство.
И третия, последен проблем, върху който искам да се спра и да насоча вашето внимание, е за някои актуални проблеми, свързани с нашето българско земеделие. Сега много и навсякъде се говори, и преди всичко в средствата за масова информация, за тежкото катастрофално положение в българското село. Търсят се и се предлагат най-различни форми и подходи за неговото съживяване и извеждане от сполетялото го според мене най-голямо бедствие, което е в многовековната история на българското село, а именно създадените от Съюза на демократични сили ликвидационни съвети.
В този подход и подпомагане на нашето земеделие в последно време се включва все по-активно и президентската институция и лично господин президентът Желю Желев. Показателен пример за това е вчерашната среща, която се състоя в рамките на Министерството на земеделието, съвместно със специалисти от Комисията по земеделието и други специалисти в тази област. На пръв поглед в това няма нищо лошо. Работата обаче е там, че първо това е намеса от органи, които не са компетентни в тази област и своята некомпетентност те показаха с подкрепата на онази реформа, която не дава положителни и ефективни плодове, които ние всички очаквахме.
И второ, според мен това е намеса, както казва народът: "Подир дъжд - качулка!" Ще се подкрепя със следния пример: ние имахме с господин президента, както от страна на нашата парламентарна група, така и от страна лично на господин Тодоров и от мое име среща на 27 февруари 1992 г., среща, в която индивидуално и официално се обърнахме с обръщение, поместено допълнително (шум и реплики от залата) и в официалните вестници. Постарахме се да пренасочим вниманието на президента да спре пагубната политика на Съюза на демократичните сили в областта на селското стопанство. За съжаление не се получи.
Ето резултатите, които в момента ние сега обираме: в момента в началото, в сравнение с реформата, която започна, имаме 146.3 290 млн. литра мляко по-малко, 34 млн. броя яйца по-малко, 4 млн. овце по-малко, 2 млн. и 300 хил. свине по-малко, а да не говорим за унищожаването на лозарството.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Ще ти се смеят хората, които те слушат!
МАНЬО МАНЕВ: Унищожени са около 500 хил. дка. лозя. (Силен шум и реплики от СДС)
Господа, в настоящия момент се провежда национално съвещание в град Пловдов. Аз ще ви дам данни от доклада, който е изнесен и се изнася в настоящия момент.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Как нямате срам!
МАНЬО МАНЕВ: Съотношението между засажданите и изкоренените лозя е едно към шест. В настоящия момент маточната база, която е била 45 хил. дка. през 1969 г. е достигнала - това са официалните данни, другари, господа ... Господа, а когато цифрите говорят и боговете мълчат, както казват. Маточната база е намаляла от 45 000 дка на 800 дка.
Ето защо, за да се намери изход от това положение действително са необходими решителни мерки. Аз споделям и предлагам - това е и нашето предложение към господин министъра на финансите - да преоценим нашето виждане към т. 1.4.8. и сумата от 1 млрд. и 500 млн., която е предвидена за финансирането на земеделието, да се коригира до 700 млн. Досега разходите показват, а и миналогодишния опит, че повече от 500 - 600 млн. не могат да отидат за покриване на лихвата. Останалите разходи да бъдат пренасочени в посоките, които са необходими и изразени в становището на Комисията по земеделие. Аз конкретно ще дам своето отношение за съхраняване на генетичния фонд и лозарството - за сумата от 20 млн. лв. И накрая, във връзка с изслушаното от нас вчера отношение по проблемите в Министерството на народната отбрана искма да предложа в чл. 9, т. 2, където са посочени разходите на републиканския бюджет, ние да запишем (и това е много съществено според мен): "Разходите за отбраната и вътрешния ред и трансфери за социалното осигуряване на общините". По този начин ние ясно ще определим приоритетите, които трябва да спазваме в тази област. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Манев.
Имат думата за реплики Александър Сталийски, Борис Александров и Георги Петров.
Заповядайте, господин Сталийски! 146.4
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Умишлено вчера, когато беше така нареченото "закрито, секретно заседание", което е вече известно на половин България, толкова беше секретно, не взех думата и становище по две съображения.
Пределно ясно е моето отношение към началника на Генералния щаб и към българското офицерство от полковник нагоре. Аз никога не съм го крил и съм го поддържал.
Второ, не исках тук в тази зала при едно "секретно" заседание да изложа становище.
Но сега имам предвид това, което господин Манев каза и аз, независимо от това, че е комунист, съм съгласен с него. Но той трябваше да направи още една крачка. Тази крачка води към кабинет 29 на 4-ия етаж в Съдебната палата.
И вчера един човек, към който аз изпитвам особено уважение, който е сега срещу мен, само заради него, поради някакви сантиментални отношения с мой роднина, не казах нещо, но сега ще му го кажа, както аз си говоря.
Господин Продев, не Сталийски, не Луджев ликвидираха Българската армия, а цялата политика на болшевишката партия, която докара нашата страна във васал на болшевишка Русия. Сталийски и Луджев не изпратиха войски в Чехия. Сталийски и Луджев не крадоха. Тук срещу мен седи един, който ми беше помощник в Министерството на отбраната и нека да ви каже по мое време колко далавери е имало и кой от тези, които отговаряха за търговията, беше даден на прокурора. Ако беше тук генерал Петров щях да му кажа, че на четвъртия ден след като Сталийски стана министър го извика и го попита: "Шестнайсетте апартамента къде са?" Преписката е в Главна прокуратура и още седи.
Не е необходимо, господин Продев, за мен Вие сте един много добър, безкрайно добър журналист, не само затова, щото моя вуйчо Ви е учил, но така безотговорно не се говори. Сталийски и Луджев не продадоха България. А Джуров и компания ликвидираха нашата армия. (Ръкопляскания и възгласи: "Браво!" от блока на СДС) РД/ЗТ 147.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Дума за втора реплика има господин Борис Александров.
БОРИС АЛЕКСАНДРОВ (СДС): Господин Манев, лекарствопроизводството е един много сложен процес. Аз съм дълбоко убеден, че по принцип ние не сме в състояние да произвеждаме всичко. Дори, бих казал, че две трети от субстанция или лекарства трябва да се внасят. Туберколозата е в нашия двор. Старите схеми не действат. Причинителят поначало е резистентен. Какво ще правим?
За мен този бюджет, който е даден на здравеопазването, е един мрак пред здравеопазването.
Аз съм безкрайно щастлив, че ние притежаваме един изключителен потенциал от лекари, които спокойно бих казал, че са найсъвършените в Европа и най-качествените. Защото те компенсират най-страшното - липса на средства, липса на лекарства, липса на апаратура. (Реплики от залата) А, именно това е, че ако има индекс на интелигентност в Европа, това е българският лекар.
И моля ви, отговорете за лекарствата и по-точно ми кажете дали разполагате с някакви данни? И какво бихте ми казали за "Милки уел"?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата за трета реплика има господин Георги Петров.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Господин Манев, Вие заявихте във Вашето изказване, а ние с Вас сме в една комисия и аз Ви уважавам, че, видите ли, ликвидационните съвети са били унищожили българското земеделие. Аз не смятам това, че е истина, тъй като Вие знаете, че ликвидационните съвети два пъти засяха и два пъти прибраха реколтата. Вие също заявихте, че сега по-малко се произвежда месо, помалко мляко и т.н. Но Вие не казахте в частния сектор, че там също се произвежда и то доста килограми както месо, така и млеко, тъй като много от животните бяха раздадени чрез търгове от ликвидационните съвети именно на частните стопани.
Вие знаете кой трябваше да ликвидира текезесетата. Разбира се, че ликвидационните съвети. Та текезесета има сега в момента само в Северна Корея на Ким Ир Сен и в Куба на Фидел Кастро. Но там има купонна система. Вие знаете това. Мигар ние трябва 147.2 да отидем пак към купонна система, както беше през 1990 г. по времето на господин Луканов? Аз не смятам, че това е правилно, когато хората умираха за едно бурканче мляко в 4 ч. сутринта. (Шум и реплики) Аз не смятам това за правилно.
Но Вие ни заявихте и нещо друго, като специалист по земеделието. Нормално ли е за Управление "Поземлената реформа" в проектобюджета да са отпуснати само 15 млн.лв., в това число влизат и общинските поземлени комисии, а за управление "Земя и земеползване", което има чисто, така да се каже, административни функции, там са отпуснати 19 млн. Аз не смятам, че едното управление, каквото е управление "Поземлена реформа", което има далеч по-важни функции, тоест, да върне земята на собствениците, а това трябва да е ясно. Защото без реални собственици, господин Манев, не може да има поземлена реформа. Това трябва да е ясно. И аз съм сигурен, че вече и бай Ангел Димов е разбрал тази работа, тази проста истина, че без реални собственици, повтарям, бай Ангел е тук, не може да има просто поземлена реформа. И който си говори за това, и бай Ангел е съгласен с мен, че е така, тъй като и той, нали е мой приятел, той знае, че е така, не може да има просто поземлена реформа и ние трябва да се откажем от това.
Освен това нормално ли е това, раздадена е 2 млн.декара държавна земя под наем, а са получили само 20 млн.наем от това. Нормално ли е това? Отговорете просто на тези въпроси, защото Вие сте специалист. Но аз смятам, че и бай Ангел, и Вие ще сте съгласни с тези забележки, които направих.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Господин Манев, имате думата за дуплика.
МАНЬО МАНЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз Ви благодаря за репликите.
По отношение на репликата на господин Сталийски не мога нещо конкретно да кажа, тъй като това е негово отношение и виждане. Но, господин Сталийски, моето отношение е не към вашето ръководство, а по принцип тази институция, действително средствата, които са огромни, милиарди, част от тези разходи ние да ги насочим при възможност към нашето производство. И смятам, 147.3 че всички ще се съгласим с това. От това само ще спечели страната ни.
Що се касае до въпросите на господин Александров.
Господин Александров, аз смятам, че тази грижа и внимание, които Вие имате към българския лекар, я носим всички. А що се касае до възможностите да лекуват онези заболявания, които не са съответно покрити с наши лекарства, моето предложение не е против това за тотално, създавайки тази институция и приемайки съответните нормативи за държавните поръчки, тотално да се прекратят всякакви контакти и връзки с чужди или вносни препарати, които би следвало да се приемат. При всички случаи това ще има допуск и това ще се реши, съответно потребностите. Но когато е създаден подобен препарат, когато съществуват възможности в нашата страна, защо ние да не създадем производство и работа на тези хора, хляб, а ще го даваме и ще натискаме валутния пазар и с това ще качваме валутния курс в тази област.
Това е моето виждане по този въпрос.
Господин Петров, големият проблем ще продължи и няма да можем ние с Вас да разрешим тук, вероятно времето ще каже най-точната присъда, от гледна точка на ликвидационните съвети.
Искам да изразя една позиция тук и може би малка корекция. Не всички, разбира се, ликвидационни съвети, не мога да бъда и не искам да се абсолютизира това, на много места много от ликвидационните съвети бяха съвестни хора и се извърши нелоша работа. Но като цяло проблемът, подходът, с който се тръгна, е пагубен и погрешен. И ако ние търсихме разумния подход, следваше да видим какво правят онези напреднали страни в Европа. А в случая и подходите, които тръгнаха в тази насока - Чехия, Унгария, Германия показа, че може да се подходи и по-добре, отивайки към една друга система на обработване в тази област.
И що се касае до поземлената реформа. Вие казахте 15 млн.лв. Общо за поземлената реформа Вие знаете, че са над ... (Реплика от блока на СДС) Да, знам. Но за поземлената реформа са предвидени над 780 млн.лв.
Даже, ако рационално ние разсъждаваме, следва да се попитаме - действително необходими ли са такъв голям обем от средства, които не могат да се покрият от възможностите на с самите работещи институции в тази област. 147.4
Конкретно за поземлените институции, които са на общинско равнище, вие знаете моето отношение. Всички се съгласихме да се прехвърлят и да отидат на самостоятелен бюджет, за да може да има по-рационална и ефективна работа в тяхната област.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Думата за изказване има господин Емил Юруков. След това е господин Караджов. 147.5 ЕМИЛ ЮРУКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри!?
Уважаеми колеги, първо съм учуден, защото тук се занимаваме с един много важен закон, който тече в пленарна зала, а господин министърът на земеделието, който също знае, че ще вземем отношение и по проблемите на земеделието, не присъства в тази зала. Това показва колко това правителство е заинтересовано наистина от поземлената реформа и другите отрасли, които все още, като основни дебати не са минали.
В програмата това правителство, въз основа на която беше одобрено и избрано, бих казал, от мнозинството БСП, земеделието фигурира като първи приоритетен отрасъл. Това означава, че нуждите на земеделието трябва да бъдат задоволени преимуществено и в по-голяма степен от останалите нужди. Ако фактически не е така, това означава, че правителствената програма е била чист блъф и лъжа.
Веднага след избирането на правителството министърът на земеделието заяви, че до края на февруари 1993 г. щял да закрие ликвидационните съвети, а до края на март същата година щял да върне цялата земя и да приключи с поземлената реформа. Всичко това излезе пълна лъжа, пълен фарс, защото на нас ни беше пределно ясно колко трудности има в самия процес на връщане на земята.
Правителството излиза и съвсем безотговорно се хвали, че са върнали 60 на сто от земята, която подлежи на връщане на бившите собственици. Вижте какво, колеги, при предоставени средства за 1993 г. от 1 млрд. 115 млн. в същия този фонд "Земя" не дойдоха 419 млн., за което аз пледирах и миналата година, че това е лъжа, че в този фонд няма да дойдат тези пари, които бяха прехвърлени чрез енергетиката да се върнат в поземлената реформа. Това не стана. Значи бях погодил предварително това, което ... Колега, четете законите и ще разберете как го направихте миналата година, защото Вие сте един лумпен в тази зала, който винаги прекъсвате всеки един депутат.
След това останаха някъде от порядъка на 700 млн., от които даже 540 млн. бяха вложени в поземлена реформа. С това нещо се хвали и самият министър-председател, че 60 на сто от земята била върната. След като виждаме сега в предложения ни ББ/ЙА 148.1 бюджет от 868 млн. и 400 хил.лв. за поземлена реформа, аз се учудвам, като се казва: "И 75 на сто ще бъде върната земята". Просто това е поредният блъф, защото, ако вземем цифрата, ще 60 на сто , по думите на правителството, са върнати, остават 40 на сто. Дали трябва да изчислим, че от тях 75 на сто ще върнем, ако се върнем към общия 100 на сто процес на връщане на земята, то би трябвало да считаме, че 15 на сто са осигурени средства за връщане на земята през тази година. Или остават още 25 на сто, които не подлежат на никакъв коментар за идващата 1995 година.
Аз се учудвам, че наистина това правителство предвижда толкова много средства за едни кооперации на Орсов - 1 млрд. и 500 млн., и това може би е политическата поръчка и защита на това правителство от господа комунистите с цел да се спъва поземлената реформа, тези хора да владеят земи на собственици, които още не могат да си я получат и затова в макрорамката не съществува и може би нито един лев за планински и полупланински райони.
Аз в Закона за кредитиране на есенно-пролетната сеитба ще настоявам на единица продукция да се субсидират производителите, за да се дадат парите точно в селското стопанство, а не да отиват в търговски и други дружества, които се водят формално, че ще извършват някаква селскостопанска дейност.
По Закона за кредитиране са отпуснати досега само 670 хил. лева. Това е цялата тази пропаганда, която вие я водите с тези "Орсовки".
За това предлагам в Закона за бюджета от предвидените 1 млрд. и 500 млн. 500 млн. да бъдат насочени към планинските и полупланински райони. Знаете там обстановката. Тя е най-тежка в земеделието, там са най-бедните хора, а се занимават с култури, които на този етап, всички сте запознати, са основното тютюна и животновъдството. Нито животинската продукция е реализирана на пазарите, нито тютюните са реализирани. Така че би трябвало да подпомогнем в тези райони хората с едно кредитиране в планинските и полупланински райони.
И тъй като времето е ограничено, имаше още какво да се каже, бих приключил дотук. Заради тези неща именно резултатът е лавинообразен, увеличението на лошите кредити е лавинообразно, защото само покриваме лихви по тях, а не да покриваме самия кредит, затова този бюджет аз няма да го подкрепя. 148.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Юруков.
Има думата за реплика госпожа Миленова.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (от място): Пак ще се раздават шамари.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА ( ПС на БСП БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Не, няма да си раздаваме шамари. Някои хора даже и шамари не заслужават.
Но след изказването на финансовия министър, който се опита да каже на някои хора от дясната страна простично като подлог, сказуемо и пряко допълнение как стоят нещата, схванаха само най-умните от СДС, които бяха министри на най-важните места и много добре знаят за какво става въпрос, когато се произнесе думата бюджет.
Разбира се, че бяха пратени онези министри, които и като министри, и не като министри не стават за това, за което ги пращат. И Вас, господин Юруков, са Ви пратили тук да четете нещо, което Ви затруднява. И аз Ви разбирам напълно. Но това е отношението на парламентарната група на СДС към собствената си персона. Няма по-голям враг на Съюза на демократичните сили от собствените му депутати. Просто е срамота към държавата по този начин да се държите.
За протокола: Елисавета Миленова, червена депутатка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Тодоров, имате думата за втора реплика.
ТОДОР ТОДОРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз ще продължа почти в същия дух изказването или репликата на госпожа Елисавета Миленова към колегата Емил Юруков.
Господин Юруков, в България през 1993 г. в еднаква степен недостигаха пари за поземлената реформа във всички райони на страната. Нямаше пари примерно повече за Михайловградски регион или за Добрички, или за Варненски, или пък за Благоевградски да са по-малко, от който регион Вие сте народен представител.
В същото време и за 1994 г., ако приемем, че тези средства, заделени в бюджета, са в определена степен недостатъчни, с какво Вие тук пред народните представители и пред Вашите изби148.3 ратели ще обясните, че в Благоевградски регион досега публикуваните планове за земеразделяне и възстановената собственост върху земята изостава с около 5 пъти. Едва 20 плана за земеразделяне в целия Благоевградски окръг са публикувани. Хълмистият терен ли пречи на реформата или пречат тези, които са в поземлените комисии? А ние много добре знаем, че тотално в тези комисии в Благоевградския регион са представители на демократичните сили!
В същото време ще Ви посоча един пример, за да спре пропагандата от тази трибуна, че бюджетът е причина примерно за темповете на реформата. В Добрички регион от 220 землища, вече в 180 са публикувани плановете за земеразделяне. Дали в Добрички регион е имало повече пари? Но в Добрички регион, ако трябва да политизираме нещата, без да искам да ги политизираме, там политизацията е на много по-ниско равнище и хората си вършат работата.
Питам Ви като народен представител, ако Ви дадем целия бюджет за 1994 г., и това е реплика, на поземлената комисия в Гоце Делчев, дали ще върне 1 на сто от земята през 1994 г.? Ето на този въпрос отговорете, господин Юруков!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Пандов, имате думата за трета реплика. 148.4
ТОДОР ПАНДОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПт, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, госпожо председател.
Колежки и колеги, господин Юруков, хубаво е, когато се говори от тази трибуна, както вече се направиха някои реплики, да се говори истината и да се говори действително онова, което е реално.
Някои реплики се направиха, но аз искам да се спра върху два момента от Вашето изказване, да Ви направя реплика и да Ви обвиня в невярна информация.
Първо, въпросът за възстановяване собствеността на земята не е само паричен проблем, а е преди всичко технически проблем. (Реплика от блока на СДС: "И политически")
Второ, трябва да бъдем наясно, че когато говорим за дадени пари, тази проста аритметика да смятаме колко пари са дадени и дали толкова декари са върнали, също е неправилна и, бих казал, в това отношение е една заблуда, защото тези пари са вложени, процесът продължава и в края на финала ще дойдат плановете за земеразделянето на всички тези милиони, които са раздадени.
В това отношение вече не бива да се злоупотребява и да се иска, тъй като това, което се дава, е достатъчно и отговаря на техническите възможности.
Другата ми реплика е свързана с този милиард и половина. Недейте първо да обиждате кооперацията като бъдеща форма на свободна и демократична България при условията на частната собственост. (Шум и реплики в блока на СДС) И недейте да свъзвате кооперацията като форма за просъществуване на средния и дребен селянин в условията на пазарната икономика и да я идеологизирате. Тези милиард и половина не се дават за кооперации, а се дават за 11 млн. дка пшеница, която да се засее в България и съответно, да не говоря, за 5 млн. дка царевица и редица други култури, тоест за решаване на продоволствения проблем на българския народ, а не за отделната форма.
И не е вярно, че досега са дадени само 670 хил. лв. кредит. Това са платените от бюджета досега две трети от лихвите на дадения кредит, а не даден кредит. ВТ/НП 149.1
ЕМИЛ ЮРУКОВ (от място): Питай Коста Андреев, пише го в неговия вестник.
ТОДОР ПАНДОВ: Аз не зная кой го е публикувал, но когато говорим, нека да бъдем точни и правилно да информираме за нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Господин Юруков, имате думата за дуплика.
ЕМИЛ ЮРУКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, първата реплика, която беше направена от колежката Миленкова, беше точно в неин стил - от една жена, която тук нищо не работи, освен да се опитва да раздава шамари и това не й върви, защото може би се уплаши от мен, и това не ми се закани. Друго нищо съществено не каза. Просто тя е излишна в този парламент изобщо да работи. (Шум и възгласи в блока на БСП: "Ти ли ще кажеш?" От глупави хора акъл не искам. (Възгласи "У-у-у" в блока на БСП)
Господин Тодоров, различно скъпо струва реформата в България. Това е пределно ясно и на децата в първи клас, ако на Вас не Ви е ясно. Ако в Добруджа заснемането на земите струва 17 лв. на декар, в планинските райони един декар струва над 40 лв. Попитайте за това Министерството на земеделието, което разполага с договорите с фирмите, които правят плановете, защото ще ви дам един прост пример: една местност, в която има един декар обработваема площ, фирмата заснема 10 декара и след това се оспорват тези планове. Защото за един декар обработваема площ взема за десет по 40 лв. 400 лв. излиза един декар, господин Тодоров. Но Вашата глава тъпа само на студенти предава и нищо не разбира от това нещо! От самолети всичко може да се заснеме и да се направи като планове. Това не Ви ли е ясно? (Шум и реплиик в блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, коректният тон да не се нарушава, господин Юруков.
ЕМИЛ ЮРУКОВ: Господин Пандов, знам, че Вие защитавате тези кооперации. Ами, ще ги защитавате Вие, професор по селско стопанство сте станали заради тези кооперативи, дявол да го вземе! Обаче при срещата с частните фермери Вие много добре чухте, че тези хора Ви казаха и на Вас, професора, с който Вие сте приятел и работи 40 000 дка земя, че място за кооперативната собственост от този тип - "Орсов", няма в България. Сдружение на частници ще има, кооперации от частници ще има, обаче не от типа на "Орсов". 149.2
И аз Ви благодаря за тези реплики, защото имах възможност и това да Ви кажа. (Шумно изразено неодобрение от блока на БСП, единични ръкопляскания в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, уважаеми колеги, все пак да запазим парламентарния тон и тук ми се струва, че както моят син напоследък казва: "Май не става око за око, зъб за зъб", а става "Око - за две, зъб - за чене".
Моля ви да не прехвърляме тази норма на отношения. Много ви моля и в реплики, и в изказвания. Темата е бюджетът. Да се придържаме към тази тема. Останалото е въпрос на възпитание. Много моля, колеги. Думата има господин Караджов. След това е господин Райчевски. За последния оратор от БСП има още три минути - д-р Банков.
СТЕФАН КАРАДЖОВ (НСД): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, повечето от колегите обръщат внимание на разходната част на бюджета и обикновено се търси откъде да се вземат 50 или 150 млн. и да се сложат на друго място.
Аз ще обърна внимание на един от важните моменти от преходната част на бюджета.
Първо, искам да изразя, че съм склонен да се съглася почти напълно с финансовия министър господин Александров, затова че разходната част е добре балансирана, като се има предвид колко малка е питата, която ние трябва да разделим на различни парчета. Няма да се спирам на тази част на въпроса?
Проблемът е как да се реализира предвидената сума в приходната част и аз и тук съм готов да се съглася с него, че е възможно тя да бъде реализирана, въпреки че имам големи несъгласия по отношение на някои пера, които ще цитирам и ще дам за пример какво може да се получи в бюджета от "Нефтохим"-АД, Бургас.
Съгласно чл. 1 приема се по приходите обща сума от 99 млрд 887 млн. лв. Ще цитирам някои известни цифри, в това число: първо, данъчни приходи - 80 млрд. 153 млн., което представлява 80,24 на сто от общите приходи. От тези данъчни приходи в бюджета е предвидена точка 1.4. "Акцизи". Акцизи са предвидени в размер на 12 млрд. 822 млн. и 200 хил. лв. Това представлява 16 на сто от данъчните приходи. Аз смятам тази цифра за нереалистична и ще се аргументирам само по един единствен начин. Има достатъчно 149.3 точни данни каква е реализацията, какво е потреблението на течни горива в страната. Те са почти едни и същи за последните три години - 1992, 1993 и очакванията за 1994 г.
Тези прецени са следните: автомобилни бензини, потребности, тоест ще бъдат разходвани около 950 хил. т. годишно; гориво за дизелови двигатели ще бъдат разходвани или потребности - около 1 млн. 350 хил. т. годишно. Тези количества, като се сметнат какви са цените в момента (това разбира се не значи, че те не са променят през 15 дни, но аз само ще ги цитирам), за бензин А-98 те са 15,80 лв. на литър, А-96 е 15,40 лв, А-93 е 12 лв. и така нататък.
При действащите акцизи, които при А-98 и А-96 са 60 на сто, при А-93 и А-86 са 50 на сто, при дизеловото гориво са 30 на сто или това прави, че за всеки купен от всеки автомобилист или държавно предприятие един литър примерно А-96, защото такъв пример съм взел, от 15,40 лв., колкото струва литърът, 9,24 лв., тоест по-голямата част, отива в бюджета. Това е акцизът, който както знаете, е специален вид данък.
Като се вземат предвид общите количества и се умножат по цените и по действащите в момента акцизи, се получава, че в държавния бюджет трябва да влязат 12 млрд. 782 млн. лв. Случайно за мое учудване тази цифра почти съвпадна с предвидените в бюджета за всичките акцизи от всичките видове стоки, което мен ме шокира.
Та тези 12 млрд. 782 млн. лв. представляват две цифри - от бензините са 8 млрд. 39 млн. лв., от горивата за дизеловите двигатели представляват 4 млрд. 743 млн. лв. Тоест аз твърдя, че тази цифра за приход от акцизите е неалистична, защото тя отразява само тези горива, тоест примерно взимам отделното гориво, не се взимат цигари, алкохол и всички потребителски стоки.
Но продължавам примера, като го задълбочавам в посока към Нефтохимическия комбинат. Какви са данните от последните години и очакванията за 1994 г.?
През миналата - 1993 г., Нефтохимическият комбинат е внесъл в държавния бюджет и в общинския бюджет, разбити са по данък оборот, акцизи, данък общ доход, средства за социални осигуровки и отчисления за ПКП и така нататък, които няма да ги цитирам, но общата сума е 7 млрд. 866 млн. 740 хил. лв. Това е за 1993 г. 149.4
През 1992 г. тази сума е 2 млрд. 233 млн. 665 хил. лв. Независимо от инфлацията, явно е, че през 1993 г. в много поголяма степен "Нефтохим" е наливал средства в държавния и съответно в общински бюджет.
През 1994 г. една скромна прогноза показва, че могат да бъдат внесени в държавния бюджет 12 млрд., тук влиза всичко, 12 млрд. 240 млн. лв. Но какво представляват акцизите от така цитираните суми?
Ако приемем и ще кажа при какви предпоставки, внос в бюджета и в (?) предприятия 12 млрд. 240 млн. лв. само от "Нефтохим"-АД, това е без "Плама", без "Петрол" и така нататък, само акцизите са 10 млрд. 485 млн. лв. 149.5
През миналата година от внесените 7 млрд. 866 млн.лв. само акцизите са 6 млрд. и 71 млн.лв. и 240 хил. Тоест, акцизите са основното приходно перо от "Нефтохим" към държавния бюджет.
Цифрата, която цитирах за 1994 г., която може да се получи в нефтозавода, съвсем не е максималната. Тя е предпоставка, че нефтозаводът ще преработи 7,2 млн. тона нефт. Като неговият максимален капацитет ефективен е около 7,5-7,6, т.е. 7,2 е една доста добра цифра. Но при съотношение 60:40 по отношение на фирмения нефт, тоест, който той купува, и на процесинговия нефт, т.е. нефта на ишлеме.
Докато през последните две години положението е следното. 1992 г. са преработени 4 млн. 634 хил. тона. Почти 55 процента за съжаление и то при съотношение 37 процента фирмен нефт и останалото 63 процента процесингов нефт, от което собственикът губи, т.е. държавата и обществото. Същото е положението през 1994 г., макар в много по-добри цифри. Там са преработени 6 млн. 387 хил. тона, но съотношението е било същото. Цифрите не ги цитирам. 40 процента фирмен нефт, 60 процента процесингов нефт.
Искам само да подчертая, че работата на процеси за собственика показва неговата васална зависимост от друг господар.
Никоя държава, която уважава себе си и има такава собственост, не би работила при такова съотношение фирмен към процесингов нефт. Това означава за мен, че ние все още не сме суверенна държава, защото не може да пазим собственото си производство и собствения си пазар. Да не говорим за нашите интереси на външните пазари.
Цифрата, която споменах, че може да получим 1994 г., трябва да стане при положение, че 60 процента е собствен нефт и оставаме 40 процента процесингов нефт, което казвам не е найдоброто. Но не смея да дам по-оптимистични цифри.
За да се спази това и да влезнат тези средства в държавния бюджет, предварително заявявам, че не се предвижда в "Нефтохим" да има за цел да се прекрати изцяло вносът на горива в страната. Примерно от известния "Вардояниш" или от други фирми, както правят много бели хора в света. Тоест, тези, които имат нефтозаводи, не разрешават и със своето законодателство, и с СМ/ЛТ 150.1. цялата си данъчна политика внос на нефтопродукти, още повече когато собственият производител може да задоволи цялото пазарно пространство. А нашите производствени възможности осигуряват с 55 процента от натовареност на нефтозавода задоволяване на цялото българско пазарно стопанство.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА БСП: А мафията какво ще прави?
СТЕФАН КАРАДЖОВ: Понеже тук някой споменава мафия, има точни данни, от които може да се види, няма сега да ги цитирам, от които може да се види точно къде са отишли разликите между внесените миналата и по-миналата година акцизи и тези, които е трябвало да бъдат внесени, защото те са взети от купувача. Точно тези суми, тези милиарди, които могат много точно да се казват, отиват там, където ние би трябвало да не им дадем възможност да отидат, в частните джобове.
За съжаление в пресата се лансират много от тези, които за мен са за отклоняване на вниманието. Аз твърдя и това може да се докаже има цифри, че много малка част от тези разлики отиват в български частни джобове. Те отиват главно в чуждите фирми. И те са "Макрич", "Белоил" и "Бидрич петролиум" - 1992 г. Не успях да взема данните за 1993 г., но те са нещо подобно.
Така че там отива българският национален доход, който е в размери на милиарди само от акцизи. Там отива огромният пай от нашите средства, които ние не можем да ги дадем за армията, за полицията, за здравеопазването и за всички други сектори, за пенсионно осигуряване и т.н. Това може много точно да се изчисли. Защото продължава безакцизният внос, който потребителят го плаща, всеки от нас и всеки гражданин, и всяка фирма - държавна или частна, но те не отиват, подчертавам, в държавния бюджет.
Въпросът е какво да се направи. Темата е много дълга. Аз не искам да изчерпвам цялото време на Парламентарната група "НСД". Искам да ви кажа само, че ние се нуждаем от нестандартни идеи и нестандартни решения. Аз ще ви предложа една такава нестандартна идея, без да се опасявам, че тя може да бъде приета от парламентарната зала при това четене на бюджета. Тя е следната.
Ние вчера чухме представителите на Министерство на отбраната и чухме до голяма степен каква е жалката истина за нашата национална сигурност. Тя е още по-лоша и тя не беше казана в пълен размер и правилно, че не беше казана. Но аз предлагам 150.2. примерно да задраскаме в бюджета този ред, който предвижда към 11-12 млрд. за Министерство на отбраната, но и да им дадем като собственост да го ползват, не като собственост, а да ползват печалбите, приходите, целия нефтозавод за тази година. Офицерите да го командват. Плюс това да им дадем да контролират следните гранични контролно-пропусквателни пунктове - Варна, Бургас, Русе, Свиленград и Кулата. Оттам влизат безакцизно горива. И оттам се получават тези разлики. Контролът в нефтозавода Варна, Бургас, Русе, Свиленград и Кулата ще осигури постъпления за Министерство на отбраната, които ще дадат възможност да финансира с най-малко 3-4 млрд. над тази сума, които да отидат за военната промишленост, която ще ги снабди с необходимите оръжия, боеприпаси и резервни части. Това предлагам аз.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Иска ли някой думата за реплика? Заповядайте за реплика. Господин Денчев, имате думата. Господин Будимов, Вие също за реплика.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо председател! Аз искам да се върна към господин Караджов по въпроса за стандартните и нестандартни идеи. Смятам, че е по-разумно да не измисляме чудеса, а да се придържаме към една съвсем нормална практика, която съществува в целия свят. Проблемът с горивата е част от енергийните проблеми на държавата. Аз мисля, че основният проблем се състои в това, че държавата не е в състояние да осигурява един цялостен енергиен баланс при положение, че внасяме 80 процента от енергийните ресурси, а изнасяме по-малко от 4 процента, това означава, че държавата в никакъв случай не може да се дистанцира от тези проблеми. И мисля, че основният проблем се състои в това, че в България няма един държавен орган, който да провежда дългосрочна и дълготрайна политика в областта на енергийния баланс. И това е найважното.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Будимов, имате думата за втора реплика. 150.3. ИВАН БУДИНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, колеги! Аз бих желал да поставя следния въпрос към господин Караджов. Той спомена в своето изказване, че има безакцизен внос на петролни продукти. Това е едно сериозно обвинение и би следвало да се каже поне, в какво количество. Поне.
Второто, на което искам да обърна внимание, тук е министърът на финансите, смятам че лабораторния контрол на горивата на входа в България почти липсва. Непрекъснато в медиите излизат данни за внасяне на гориво дизел с фалшиви декларации, като промишлено гориво. Двадесет и пет на сто е по-нисък акцизът за промишленото гориво и по този начин от държавната хазна изчезват стотици милиони левове.
Господин Караджов, имате ли Вие данни или идея, как може да бъде спряна тази фалшификация на митницата?
Аз имам и едно конкретно предложение към господин министъра. Крайно наложително е лаборатории за анализ на петролни горива да има в митническите райони. Там където има митници.
Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви!
Заповядайте за трета реплика, господин Иванов.
СТОЯН ИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз не споделям първо, тази идея да дадем на военните да управляват нефтохимическия комбинат. Те си имат достатъчно други задължения, по-важни от това. Но аз искам да кажа следното, това което каза господин Будинов.
Господин Будинов, аз имам данни по повод на Вашия въпрос, извинявайте, че малко ще се отклоним. (Шум и реплики от блока на СДС) Може би колегата не е готов.
Миналата година ...
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Тук има правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, репликата на изказването на господин Караджов.
СТОЯН ИВАНОВ: Аз ще допълня това, което тогава господин Караджов не каза. Аз ще му кажа на него, че миналата година например, във второто и третото тримесечие "Нефхотим" е продал в страната три пъти по-малко дизелово гориво и бензин. А някой ДВ/ЙА 151.1 да е почувствал по движението на леките и товарните автомобили, че има някаква криза с бензина? Никой не почуствал. Тогава, този бензин откъде е дошъл? Дошъл е от внос. И ако се направи сметката в Министерството на финансите, то не е много сложно, да се види какви са тези количества и колко акциз би трябвало да влезе от тях в държавния бюджет, веднага ще стане ясно какво е вкарано и колко са спечелили тези, които са го вкарали безакцизно. Ето това е и отговорът ми и въпросът ми към господин Караджов. Не е въпрос само "Нефтохим", а въпроса е за затягане на целия режим на вноса по горива. И особено вносът на този газьол, който се внася като промишлено гориво, а е чисто за дизелови двигатели. Там се издъни бюджетът, според мен миналата година. Аз не мога да кажа цифра, но два-три милиарда сигурно са отишли оттам.
Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря!
Господин Караджов, имате думата за дуплика.
СТЕФАН КАРАДЖОВ (НСД): Колегите, които ми зададоха въпроса, аз не го смятам като въпрос, а като едно изказване, което беше уместно.
Какво да отговоря на господин Будинов. Тук става въпрос, че трябва да има контрол. Има много начини, но те не са найважното, трябва да има здрав митнически контрол. Примерно, българският бензин може да се оцветява, така че като излезе от Варна да не може да влезе в Бургас или обратното. Да се разбере, че е български бензин, както писа много сполучливо вестник "168 часа". Но не е това проблема, защото може ишлемето да излезе от България и да не влезе изобщо в България, а да отиде там, където му е предназначено. Може да влезе бензин произведен от атинската рафинерия, но той, ако влезе безакцизно, а се продава с акциза, естествено ние губим. Така че, не е важно дали бениза е български изнесен и пак внесен или е чужд. Просто важното е, като влизат да има контрол. Аз, като казах този пример с тези шест митници имах предвид, че изобщо трябва да се оорганизира контрол на всички наши митници, не само по отношение на нефтопродуктите, те са само на пет митници, а и по отношение на всички стоки, които влизат в страната. И на цялото потребление, което представлява, според мен най-малко два пъти или три пъти 151.2 по-голяма сума, отколкото предвидената в бюджета. Ако трябва да говоря с конкретни цифри и конкретни предложения, темата е много дълга, но ще кажа само още няколко думи.
За никого не е тайна безакцизният внос на газьол за промишлени и комунални цели с последваща морализация, като гориво за дизелови двигатели. Т.е, изнася се едно нещо, пък се продава като друго, защото няма лаборатория готова, както каза и господин Будинов, това е точно така. Но липсата на лабораторен контрол е само малката част от общо голяма липса. Само от неплатен акциз спекулативната печалба е около 3500 лв. на тон. За сметка на бюджета, т.е. за данъкоплатеца. Аз говоря за това, както преди малко казах, за примера ... Или създаване на документ за внос на газьол, а фактически се внася автомобилен бензин. Значи, по документи пише газьол, а внася бензин, който се продава и се взима акцизът по същия този начин. Тук печалбата е около 4 хиляди лева на тон. Представете си една цистерна, дори една автоцистерна, колко лева могат да се смъкнат от нея по този начин, да не говорим за влакова композиция или нещо друго.
Някои смесват газьола с горивото за дизелови двигатели, с котелно гориво, и по този начин "произвеждат" газьол за промишлени и комунални цели. Разбира се, това влошава двигателите, котлите, тя е безкрайна ... Влошава се екологията на градовете с бензин, дизелово гориво, които не са с качества по Българския държавен стандарт, което влошава горенето на двигателите. През 1992 г. имаше големи количества бензин, които бяха на много ниско качество, влошаваха двигателите и горенето.
И давам само един пример, защото имаме данни, във връзка с онази комисия, че през 1992 г. всъщност не е било нужно да се изнася бензин, а да се внася през митницата безакцизно. Тоест, просто от резервоарите на нефтозавода по документ се изнасяше и се внасяше, и се отиваше по бензиностанциите, и много попросто се реализираха печалбите. Миналата година те бяха доста затруднени, все пак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря!
Министър Стоян Александров иска думата. Имате я, заповядайте!
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря госпожо председател! Взех думата, за да внеса само малко яснота по поставения въпрос. 151.3 Той действително е много актуален и важен. Навярно милиарди левове е пропуснала хазната през 1992-1993 г., главно по линията на горивата. Истина е това и с газьола, затова правителството взе решение и може би, вече сте информирани, че първо ние забранихме всякакъв временен внос на горива в България.
И второ, изравнихме митническия акцизен режим на газьола и мазута. Така че, от тази гледна точка ...
Но това, което аз искам да споделя с вас са някои неща.
Действително лабораторият анализ. Нашите сигнали са, че първо, много недобросъвестно си изпълняват задълженията служителите в Комитета по стандартизация и метрология. Многократно сме се обръщали официално от страна на митниците към тях, за начина, по който те правят анализи. Те обикновено вземат проби от няколко вагона, смесват ги и правят анализ на смесеното, общо. То е достатъчно само в единия вагон да е газьола, в другото да е дизела и анализа е ясен. Просто ...
Освен това, имаме сигнали, че на много места са купени лабораториите, или просто са заплашвани. Когато се прави анализ, бодигардовете стоят и чакат резултата да го вземат на ръка.
Все още не ми е потвърдена информацията, но един наш градски, който е безизвестен бизнесмен в цялата страна, който раздава наляво и надясно милиони, има съмнение, че той прави тези фалшиви милиони. Първо, че завлякъл банките с милиони, стотици милиони вече кредити. И второ, че внася именно промишлено гориво с изключително ниско качество, от което са потърпевши разбира се потребителите, главно от Благоевградския район, болници, училища и т.н.
Но просто лабораторията винаги му изкарва качествен газьол, благодарение на тези мерки, които взема.
Затова ние действително стигнахме до извода и съвсем скоро имахме едно събиране с някои от началниците на митниците да пристъпим към откриване на наши лаборатории в системата на митниците за анализ. Разбира се, оказа се, че доста скъпо струва една лаборатория и ние не сме в състояние, в основните митници, там където минават горивата да разкрием. Но поне в две от митниците бихме могли и ще пращаме за анализ резултатите там, тъй като на всяко действие винаги, обекновено се намира противодействие. 151.4 Ние се опитахме с оцветяване, с някои други методи, но те не са най-ефективните. Засега това са мерките, които ние сме предприели. Но има нещо друго, което мен ме смущава. Това е, че някои далавери стават не без съгласието на, може би не цялото ръководство, но някои от служителите в "Нефтохим", а може би и с наши служители на митническото бюро на "Нефтохим", защото информацията, която имаме и която разследваме сега, е, че много от фирмите, които внасят нефта на процесинг, вие знаете, че те са задължени 70 на сто - по същество, след това от бензините и мазута да го изнесат, тъй като някъде около 30 на сто от производството на рафинерията задоволява вътрешните потребности - останалото трябва да бъде изнесено. И с много лека ръка тези фирми, които внасят нефта, делегират правата си за реализацията на бензините и на мазута на фирми фантоми. И това, не че не се знае от ръководството на "Нефтохим" и от митничарите, но просто не се обръща внимание, тези фирми фантоми, дори да ги открият след някой месец, че те не са направили износа, а горивото е останало вътре в страната, понеже тези са фирми фантоми, ние не можем да вземем нищо от тях.
С много лека ръка, просто с едно разпореждане, ние не сме потърсили отговорност на тези фирми, които са делегирали права на фирми фантоми за износ на тези горива. Сега отскоро сме по следите на някои такива случаи, мисля че ще излязат определени резултати, но аз се съмнявам, че ще можем да съберем средствата, но казвам ви - в цялата тази работа, за съжаление, участва самото ръководство или служители на рафинерията. И те не се грижат за собствения си хляб. Това е най-важното. (Шум и реплики от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин министъре!
Думата има г-н Хасан Али - поиска я за бележки, но не разбрах дали е за процедурно предложение или за нещо...
Заповядайте!
ХАСАН АЛИ ХАСАН (ДПС): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Преди няколко дни в Комисията по земеделие раздадохме програмата на Министерство на земеделието за развитието на земеделието в планинските и полуМК/ВЙ 152.1 полупланинските райони. За съжаление, в проектобюджета за 1994 г. не е предвиден нито един лев и аз смятам, че тази хубава програма ще остане само със своите теоретични постановки и хубави пожелания.
Ето затова предлагам в законопроекта за държавен бюджет, преди второто му четене, да се имат предвид и средства за развитието на земеделието в планинските и полупланинските райони. Смятам, че уважаемите колеги знаят, че за замеделието в тези райони и за произвеждане на земеделска продукция са необходими многократно повече средства за материали и услуги, за да се получи земеделска продукция.
Предлагам за това нещо Министерството на земеделието, ръководството на Министерството на земеделието да дадат необходимия механизъм за разходването на тези средства. По този въпрос се работи още от миналата година, имаха достатъчно време и възможност министри и специалисти в тази област да го направят - смятам, че ще го направят преди второто четене, заедно с програмата да дадат и конкретния механизъм за разходването на тези средства.
Какви могат да бъдат източниците за тези средства? Предлагам от тези предвидени 1 милиард и половина за кредитиране на земеделието, част от тях да бъдат заделени за планинските и полупланинските райони, конкретизиране на мероприятията, които са набелязали различните министерства за приходната част на бюджета.
Аз съм съгласен с онези колеги, които смятат, че те са едни общи мероприятия и пожелания. Предлагам също и съкращение 5 на сто на административно-управленческия персонал в изпълнителната власт, при положение, че в тези райони, в отделни региони, безработицата вече стигна 70-80 на сто. От по-доброто управление и стопанисване на държавното имущество, например: държавните земи - вместо да пустеят, наемите за тях могат да бъдат насочени за подпомагане на земеделието в планинските и полупланинските райони.
Благодаря Ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Али! 152.2
За реплика? Господин Йовчо Русев има думата.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожо председател, уважаеми колеги. Аз напълно подкрепям това, което предложи тук г-н Хасан Али, но що се отнася до източниците, трябва предложението да бъде направено малко по-конкретно. И аз смятам, че една сума от около 400 млн. лева са необходими минимално за поддържане на селскостопанската активност в планинските и полупланинските райони и тази сума да бъде със завишаване на приходите от мита, тъй като други източници аз не виждам, а е време една значителна част от хранителните продукти, които се внасят в България, да им се завиши митото. Не се срамувайте, не се страхувайте, господин министър, от обвинението за български протекционизъм. Това са фалшиви страхове и от едно допълнително облагане на вноса на хранителни продукти в България биха могли да осигурят тази минимална сума за подпомагане на земеделието в планинските и полупланинските райони.
И аз бих предложил на г-н Хасан Али да погледне един друг въпрос - въпросът с комуникациите и пътната мрежа в планинските райони, така наречената четвъртокласна пътна мрежа. Тя е 63 на сто от пътищата в България. В планинските райони тогава, когато има сняг, не като тази зима, стават непроходими, хората са изолирани, нито здравеопазване, нито образование може да функционира и аз смятам, че поне 40 на сто от средствата, които са заделени за Главно управление на пътищата, трябва да бъдат предназначени за поддържане на четвъртокласната пътна мрежа в планинските райони.
Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви!
Друга реплика? Господин Али, ако искате, можете да отговорите на тази реплика. Заповядайте!
ХАСАН АЛИ ХАСАН: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Съгласен съм с колегата, че проблемите на тези райони не се отнасят само до земеделието, тези проблеми ще бъдат решени едва след като приемем тук, в Народното събрание, закона за регионалното развитие. Дори и след това ще имат пак тежки проблеми. 152.3
Но все пак моето предложение се отнася за земеделието. Нашата страна има опит в това отношение, нищо не пречи и аз се радвам, че господин министър Александров проявява разбиране, обеща, че ще види отново този въпрос. Комисията по земеделие ще дадем нашето необходимо, конкретно предложение и аз смятам, че няма да сгрешим, ако още от тази година предприемем някакви мерки, тъй като, отново повтарям, в някои райони положението е направо бедствено.
А що се отнася за източниците, аз съзнателно не казах, бях си набелязал тук, в моето предложение "и източници, посочени от Министерството на финансите и земеделието". Смятам, че може да се направи нещо и по митата и акцизите, смятам, че нашите специализирани министерства могат да направят нещо за набиране на средствата.
Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря!
Думата има господин Райчевски.
След това, следващият оратор е г-н Йордан Тодоров.
Има още оратори...
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложен е проектобюджет за наука. Като казвам "наука", имам предвид бюджета на Българска академия на науките и на Министерството на науката и образованието, на практика не позволява през 1994 г. да се реализира научна дейност или, както е прието да се казва още - научна работа. Той ще позволи донякъде, но само донякъде, оскъдно да се изхранва армията от български научни работници и да се подмени някоя и друга счупена керемида или прозорец по сградата на Българската академия на науките или институтите. А за нормално отопление и осветление на работните места и на лабораториите българските учени през тази година едва ли ще смеят да мечтаят, ако се приеме този бюджет.
Някои от крепителите на така предложения бюджет ще ме реплекират, че същата е картината и в здравните заведения, в училищата и в детските градини или старческите домове.
Да, такава е тъжната картина, дами и господа, която ни рисува това правителство и подкрепящото го парламентарно 152.4 мнозинство. Но аз съм взел думата, за да говоря за съдбата на българската наука и затова съм принуден да припомня, че българският народ, в своето близко и далечно минало, е давал мило и драго за просвещение и благодарение на това той бързо е излизал от всякакви кризи и погроми, с които съдбата му го е надарила богато. Затова сега се гневя, като виждам как едно българско правителство забравя за основните български добродетели. Дали наистина ги забравя, или нещо друго? С такъв проектобюджет за наука то не може да прикрие, че не мисли за бъдещето на нацията и държавата, а по-скоро за това - как да се задържи по-дълго време на министерските кресла. 152.5 При поискан минимален бюджет от 1 млрд. и 250 млн. лева, правителството предлага само 930 млн. лева. А в него са заложени оценки за консумативи по текущи цени, които просто явно се покачват с всеки ден. При това положение още през м. юли-август няма да има средства за отопление. От предвидения за 1994 г. бюджет за БАН - 80 на сто са определени за фонд "Работна заплата". Така предложеният фонд "Работна заплата" предлага 18 на сто съкращение в щата. Съкращение не просто на щатни бройки в смисъл, който ги изказа господин Сепетлиев, а на 15 института от чистачката до професора в тях. А за научна работа с тях остава само 1 на сто. Обърнете внимание - 1 на сто за научна работа на армия български учени. Това превръща институтите в БАН в пансион, пансион, в който българските учени не желаят повече доброволно да стоят. И вероятно скоро ще започнат да напускат, да го напускат с всички отрицателни последици за българската наука, икономика, политика и държавност естествено.
Известно е, че един от малкото експортируеми и конвертируеми производи у нас е формираният български учен. Да споменавам ли, колко стотици хиляди от тях имат вече свое поприще в Европа и Америка. Останалите са още тук не затова, че не могат да си намерят място, а заради привързаността към проблематиката, колегиума и института в страната. Научният колегиум прецени, че е необходимо удвояване на средствата за наука и образование. Навсякъде по света фонд "Работна заплата" е 50 на сто от средствата за наука и образование. Без да се позовавам на световните стандарти, считам, че бюджетът конкретно за наука следва да се коригира така, че да се осигури и средства за научна работа. В този смисъл, считам за недостатъчна и поисканата от Комисията за наука и образование 86 млн. и 815 хил. лева, което е само една трета от действителните нужди. Правя предложение, да се осигурят допълнително за БАН 320 млн. лева, което съответства на минималните заявени средства.
Коефициентът на нарастване за бюджета на БАН през 1994 г. спрямо 1991 г. е 4,79, а вижте какъв е той по други направления. За МВР - 12,09. За Комитета по пощите и далекосъобщенията 19,64. За Министерството на териториалното развитие - 11,2. За Народното събрание - 13,65. За Министерския съвет - 8,86. Той е значително по-малък и от коефициента за Българското национално ТХ/ВР 153.1 радио и Българската телевизия. При все че вече се говори за частна телевизия и частно радио, докато в България още дълго време частна наука няма да се прави.
Недостатъчни са средствата и за фонд "Научни изследвания". Подкрепям предложението на комисията фондът да се изведе на самостоятелен ред в бюджета. В доклада на комисията не е казано почти нищо за висшето образование, за чиито нерешени проблеми сега достатъчно красноречиво говори стачката на студентите и преподавателите от Софийския университет.
Коефициентът на нарастване на средствата за бюджета за 1994 г. спрямо 1991 г. за Софийския университет и ВХТИ Бургас, са най-ниските спрямо всички останали ВУЗ-ове в страната. Какъв е този подход на дискриминация, питам се аз? Този законопроект е съсипителен за българската наука и затова няма да го подкрепя. Взимайки дума в подкрепа на българската наука, аз не пренебрегвам другите отрасли, но за тях вече говориха достатъчно народни представители. Знам много добре, че министърът на финансите и някои от защитниците на бюджета ще ме попитат откъде да се вземат парите. На този въпрос да отговори правителството и подкрепящото го мнозинство.
Ще си позволя само да припомня нещо, за което тук от тази трибуна вече се говори. За отговорността на тези, които имаха неразумното поведение по лошите кредити и фалшивите кооперации, които сега не се питат, откъде ще дойдат парите и кой ще ги плаща. За тях тогава беше по-важно пропагандният популистки ефект, а не съдбата на българското стопанство и държавност.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За реплика? Кой иска думата за реплика?
Господин министър, след това ще Ви дам думата. Да завършим процедурата.
Господин Стоян Иванов има думата за реплика.
СТОЯН ИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз искам да кажа на господин Райчевски следното. Българинът даваше и дава мило и драго за образование. Но дава това мило и драго от собствения си джоб, а не от джоба на държавата. А държавата вече не е общонародна. 153.2
Второ, защо всички вие, които говорите нали за ето какво е сега състоянието, ето няма пари, ето как беше преди това, не си задавате въпроса защо преди това имаше пари. Защо БАН от едно, да го наречем научно звено, в края на 1944 г. или в края на 1989-1990 г., 20 хил. души - 50 хил. души ли колко работят там? Откъде дойдоха тези пари?
Добре, 16 хиляди.
Защо тогава не се питахте, откъде идват тези пари да плащаме на нашите учени?
Бяха комунистите на власт. Взимаха отвън заемите и плащаха на учените. И тогава работехме повече, отколкото работим сега. И тогава учените работиха много повече, от които работят сега.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: С мизерни заплати работеха тогава!
СТОЯН ИВАНОВ: А, с мизерни заплати бяха!
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: А АОНСУ знаеш ли колко получаваха?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за тишина!
СТОЯН ИВАНОВ: АОНСУ получава, вероятно са получавали... сигурно са получавали.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Три пъти повече!
СТОЯН ИВАНОВ: Сигурно са получавали, не знам! Добре, три пъти!
Хубаво, съгласен съм с това нещо. Не го одобрявам, разбира се! Но когато се постави така въпросът... Аз защо исках да го кажа? Злоупотребата с този външен дълг и това, което...
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Това не е реплика.
СТОЯН ИВАНОВ: Какво е, че не е реплика?
Когато се говори..., защо преди не се говореше, защо имаше пари тогава? Исках да ви кажа следното. Тогава никой не си поставяше въпроса защо е имало пари. Дори малки, мизерни, хайде да кажем купуваме си по една кола, включително и научните сътрудници си купуваха коли, апартаменти.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Малки им бяха заплатите.
СТОЯН ИВАНОВ: Малки им бяха..., малки им бяха, да, да...
Разбира се по-некадърните си купуваха, имаше, които цял живот не можеха да си купят коли. 153.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за тишина!
СТОЯН ИВАНОВ: Освен това искам да кажа следното, когато се говори за бюджета, парите, които дава бюджетът за висшите заведения. Държавата ще дава пари за своите студенти, студентите по държавната поръчка. Всичко останало, който иска се прави... Тук се говори много за българина, дава мило и драго... Еми ще дава мило и драго. Ще дава мило и драго, защото щом няма пари и няма откъде да се вземат, ще се плаща и образованието включително.
Благодаря!
СТОЯН ИВАНОВ (встрани от микрофона): Вижте какво бе, госпожо, и вие станахте инженери и работехте при тази власт. Хайде стига бе!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Втора реплика към изказването на господин Райчевски ще направи господин Мицев.
Може ли дебатите да продължат поединично в кулоарите, за да може да се чува ясно за какво става дума.
Господин Мицев, имате думата за втора реплика.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Господин Райчевски, аз имам следната реплика към Вас. Вие трябваше малко по-обстойно да защитите своето становище и действително да ни убедите тук като народни представители в определени моменти на несъстоятелност на тезите в близкото минало. Защото действително не може да се субсидира в такава степен висшето образование, когато има преподаватели, които явно не отговарят на условията. Които все още са доценти, професори, а техните капитални трудове съдържат дълбокомислени определения от рода на това: "Вратата е отвор в стената, предназначена за свободна циркулация на стоки, материали и хора." Това е в учебника по складово стопанство. Или: "Асансьорът е вертикално превозно средство, а табуратката е уред за сядане без облегалка." И с това са станали професори, доктори на икономическите науки.
Все още в Икономическия например университет във Варна има професори, които предават материално-техническо снабдяване и пласмент. Та, господин Райчевски, в този дух би следвало да ни дадете малко повече разяснения. Или как да се дава за развитие на наука пари, когато този, който пише учебник, го пише наукообразно и витиевато. Казва "визуализация" и "актуализация" на селективната информация и хората си казват: "Леле, този професор 153.4 колко е умен!" А всъщност може да го каже с прости български думи "онагледяване" и "осъвременяване" на избраните данни. (Шум и реплики от блока на БСП)
Не, господин Шапатов, визуализация и актуализация на селективната информация. И представяте ли си, всеки един от нас е студент и преди изпит се побърква. И казва: "Този професор е много умен! Той ще ме скъса!" Всеки един от нас е преживявал такива моменти.
Господин Райчевски, малко повече информация по въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има възможност за трета реплика.
Заповядайте, професор Татарлъ.
На изказването на господин Райчевски.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): За протокола Ибрахим Татарлъ от Движението за права и свободи.
Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Ние всички споделяме тревогата за нашата култура и наука. Това, което беше казано от господин Райчевски, в много отношения разбира се е оправдано.
На мен ми се струва, ние трябва да слезем от абстрактните постановки до конкретно разглеждане на въпросите на науката и културата. 153.5
Според предложения законопроект за Министерството на науката и образованието са предвидени 3 млрд. 682 млн. и 304 хил.лв. За Министерството на културата са предвидени 912 млн. и 198 хил.лв.
Направете едно сравнение със средствата, които са предвидени за Българската академия на науките. 930 млн. и 9 хил.лв.! Тоест, за Българска академия на науките са предвидени повече средства, отколкото за цялата култура в България. И да се говори, че не са предвидени средства за науката, струва ми се не отговаря на истината.
Обърнете внимание пак на фактите, изложени в законопроекта. Ами тук са дадени, обърнете внимание, 32 висши учебни заведения (32!) на отделна бюджетна сметка, извън сметките, предвидени за наука и образование, освен за Българска академия на науките.
Вземете Софийският университет. Предвидени са 429 млн. 877 хил.лв.
Почти за всяко висше учебно заведение са дадени огромни цифри. Това показва, че крайно време е, изглежда трялбва да продължава реформата в областта на науката и културата, да се огледат звената на Българска академия на науките, действително да се сведат висшите учебни заведения на едно равнище, което отговаря на размерите на нашата страна. В противен случай всичко друго е популизъм.
Благодаря ви. Аз ще подкрепя бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Райчевски има думата да отговори на репликите.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! В отговора си ще бъда съвсем кратък към колегите, които ме репликираха.
Господин Иванов ми припомни миналото. Ако се впуснем да правим анализ на миналото, аз мисля, че данните, резултатите и изводите, които ще направим, няма да са в угода на политическата сила, която той представлява.
Тъй като аз тук не искам да политизирам, искам да направя конкретни предложения и направих такива в полза на българската наука, няма да се връщам на тази тема. СД/ЗТ 154.1
Подкрепям общо взето становището на господин Татарлъ дотолкова, доколкото би трябвало някои висши учебни заведения да се кредитират на необходимото ниво. Данните, които използвам, са абсолютно верни и аз ще Ви дам, господин Татарлъ, справката, за да ги сверите.
На репликата на господин Мицев. С нея съм съгласен абсолютно. В нашите научни среди има доста хора, които са влезли по пътя, за който говори господин Сепетлиев. Но не тях имах аз предвид, когато пледирах да подкрепим българската наука. Когато направих своите предложения и излязох на тази трибуна да говоря в полза на българската наука, аз имах предвид истинската българска наука, армията от истински български учени, които са действително от високо качество и ценени в целия свят.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Министър Стоян Александров има думата.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Райчевски, уважаеми дами и господа депутати! Тъй като ние искаме да водим коректен диалог, аз бих помолил господин Райчевски, не зная дали той работи в БАН (реплика от блока на БСП и коалиция: "Той сега ще работи!"), да даде отговор на няколко въпроса, за да можем евентуално в дискусията между първо и второ четене и по време на второ четене да бъдем по-обективно ориентирани.
Аз дадох една информация, ще повторя още веднъж, че бюджетът на Българска академия на науките е завишен от 599 млн. 603 хил. на 884 млн. 457 хил., тоест с 284 млн. 855 хил., което прави 147,51%.
Но моят въпрос е следният: БАН, както и вузовете са самостоятелни автономни звена. Всеки един от тях си прави самостоятелен бюджет. Републиканският бюджет е един от източниците само. Един от източниците! И за да бъдем коректни, аз бих помолил да дадете една информация за самостоятелния сборен бюджет на БАН за 1993 г., какъв е делът на източника, какъвто е Републиканският бюджет, и какви са другите източници. По проектобюджета за 1994 г. също, ако обичате, да дадете какво дава Републиканският бюджет и кои са другите източници. Това е едно. 154.2
Второ, поинтересувайте се само колко доклада има членкореспондент Юхновски до общото събрание и до отделните членове, в които той директно поставя въпроса: "Господа, крайно време е да кажете и да заявите кой къде работи, дали вие сте сътрудници на БАН или сте съдружници в едни или други фирми." Това са многократни доклади, в които той постоянно повтаря и отговор няма.
Аз обаче имам достатъчно голям списък на фирмите, регистрирани в БАН, ползвайки цялото имущество на БАН, отоплението, осветлението, сключвайки граждански договори. Но парите не идват в бюджета на БАН, а си идват по сметките на тези фирми. Разбирате ли? Но да не говорим за коректност. Аз не искам да кажа, че парите са много. Но просто вижте ги тези неща, колко договори има сключени, къде отиват тези пари и т.н.
И още нещо, с което ще направя мечешка услуга може би на академик Малиновски, но чест му прави, защото и при срещата, която имахме в Бояна с него и с ректора на Софийския университет, тъй като дискутирахме по проблемите, той сам сподели с мен. Мисля, че сега не е в България. Жалко е, че сега го казвам, но все пак. Той каза: "Александров, ако аз съм сигурен, че ще се промени подходът на съставяне на бюджета, аз с чиста съвест мога да съкратя с 30% разходите по бюджета на БАН, без това да даде никакво отражение върху качеството на работата на БАН". Това са негови думи. Извинявайте, че го предавам така.
Тоест, резерви там имат изключително много. И аз си задавам въпроса в това отношение и към господин Юрий Борисов. Вчера много пъти беше казано "развитие на промишлеността чрез науката", "развитие на икономиката чрез науката". А защо не поставим въпроса защо икономиката, защо индустрията, защо енергетиката не финансират науката? Защо трябва бюджетът да дава пари, а никой не знае дали резултатът ще обслужва тази икономика, тази енергетика, тази индустрия и т.н.
Явно, че трябва да се промени подходът на финансиране на науката. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин министре.
Госпожа Мариела Митева иска думата по процедурен въпрос. 154.3 МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, госпожо председател! Предлагам работното време днес да бъде удължено до гласуване на първо четене на Проекта за бюджет, но, разбира се, не повече от 2 часа.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Противно становище?
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (от място): Вижте колко човека са в залата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, режим на гласуване. Гласува се предложението на госпожа Мариела Митева да бъде удължено днес работното време до гласуване на бюджета на първо четене, но не повече от 2 часа.
Гласували са 177 народни представители, за 111, против 63, 3 се въздържат.
Приема се предложението.
Преди да дам думата на господин Йордан Тодоров, при мен има писмено предложение от господин Реджеб Чинар. Не мога да разбера дали е за изказване или за нещо друго.
Да, заповядайте, господин Чинар.
РЕДЖЕБ ЧИНАР: За протокола - Реджеб Чинар, депутат от Хасково.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На 13 март 1990 г. изгоря един мюсюлмански молителен храм в центъра на Хасково - Чаршъ джамия. Същия ден бившият наш президент на републиката обеща един милион лева в стари пари за възстановяване на джамията.
С Разпореждане # 13 на Министерския съвет от 14.03.1990 г. се набелязват условия за ускорено изграждане и възстановяване на обекта, но до ден-днешен нито един лев не е отпуснат.
Затова аз предлагам от името на гражданите на град Хасково тази година да отделим една минимална сума от 5 млн.лв. и ще ви кажа откъде. Два милиона лева от бюджета на Президентството, 3 млн.лв. от бюджета на кабинета, тъй като и президентът, и кабинетът бяха поели ангажименти. Следователно, предлагам МС/КТ 155.1 5 млн.лв. да отделим от бюджета на тези институции за възстановяването на този храм. Аз моето предложение писмено ще внеса за второ четене на бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Преди да дам думата, нека да ви кажа докъде сме стигнали с времето:
- на Парламентарната група на БСП и коалиция има време за един оратор, ако му стигне времето за 3 минути;
- на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили има още 6 минути;
- на Парламентарната група на Движението за права и свободи - 37 минути;
- на Парламентарната група на Нов съюз за демокрация - 20 минути - това е с удължението;
- на независимите народни представители - 29 минути.
Има думата господин Йордан Тодоров. След това е господин Банков.
ЙОРДАН ТОДОРОВ (НСД): Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми колеги! Очаквах много изказвания на народните представители от различните райони на страната да защитят интересите на своите общини, но това не стана. Причините са ясни и затова аз се чувствувам задължен да защитя, доколкото мога едно подобрение на бюджетната политика спрямо общините в сравнение с тази, която е заложена в представения от Министерския съвет проектобюджет.
На първо място искам да подчертая, че въпреки заложената в Закона за местното самоуправление и местната администрация автономия на общинските бюджети тя е по-скоро досега декларативна, отколкото реална. Острият недостиг на средствата в последните години със Закона за бюджета се засилва зависимостта на общините от Републиканския бюджет. Тази тенденция решително ограничава възможностите на местната администрация и местните органи на властта да провеждат ефективна регионална политика.
Тук искам да се спра накратко върху методиката за определяне на бюджетите на общините и затова много моля господин министърът на финансите да ме чуе. 155.2
Във формулата за определяне на средствата на общините първият показател е пряко свързан с размера на отпуснатите средства - 85 на сто през предходната година. Този факт води до това, че ако някои от общините са били ощетени или обратно - са взели повече средства от другите, то през 1994 г. автоматически се запазва същата диференциация. Тоест, някакво съществено подобрение в бюджетите на общините няма.
И понеже времето на нашата парламентарна група е късо, аз няма да продължа тук, но трябва да ви кажа, че съотношенията и процентите, които са дадени за здравеопазване, за легла, за социално осигуряване, за образование, не съответствуват на действителното положение. 155.3
Няколко думи по приходите. Смятам за неоправдано чувствителното намаление на данък печалба, при условие че вече са изчистени със закон лошите кредити на предприятията и фирмите. Това най-силно се вижда от намалението на постъпленията от печалбата на финансовите институции, особено за търговските банки и банките с държавно участие. Предвидените постъпления от данък общ доход са завишени с процент, който според нас превишава реално възможните приходи в бюджета от този данък за 1994 г. А това е основен приходоизточник за общинските бюджети - 60 на сто.
Твърде оптимистични са прогнозите за приходите от данъка върху добавената стойност. В същото време трансферът на субсидиите за общините зависи от постъпленията през първото полугодие.
По приходите на общинските бюджети. Със Закона за държавния бюджет предлагам да се задължи Министерството на финансите да осигури сто на сто изпълнение на разчетените суми като собствени приходи на общините от данъчната администрация за общинските бюджети, а при неизпълнение средствата да се осигурят от републиканския бюджет. Сега са заложени 90 на сто, ако ги изпълним още 90 на сто, те стават под 80 на сто.
По разходите. Преобладаващата част от общините са ползвали краткосрочни безлихвени заеми през 1992-1993 г. Голяма част от тях не са погасени. Предлагам проблемът по издължаване на ползваните от общините безлихвени заеми през 1992 г. да се реши чрез трансформирането им в държавен дълг и увеличаване на касовия дефицит по бюджета за 1992 г.
За уреждане на проблема с общата задлъжнялост на общините в размер по неокончателни данни над 4 млрд.лв. комисията предложи и аз също настоявам да завишим трансфера от републиканския бюджет за 1994 г. в размер на неизплатената субсидия по бюджета за 1993 г.
Искам да отбележа, че вече трета година е блокирано жилищното строителство в общините. В същото време националният компенсационен жилищен фонд реално не се попълва със средствата, предвидени по бюджета. Системно вече две години не се изпълнява законът, без да е потърсена отговорност за това. Предлагам средствата от националния компенсационен жилищен фонд да се превеждат в зависимост от изпълнението на приходната част регулярно, всяко СБ/ЛТ 156.1. тримесечие в течение на бюджетната година. Тук съкращавам изказването си.
Смятам да напомня, че за да успее този бюджет, трябва през настоящата година правителството да изпълни, първо, в максимална степен своите обещания за приватизация. За жалост го няма министър-председателя. Ако това не стане, спадът в производството няма да спре и оживление в икономиката няма да има. А без това приходната част на бюджета няма да бъде изпълнена.
И, второ, за изпълнение на бюджета в общините трябва спешно да се преструктурира тяхното финансиране, като се приемат някои основни закони: първо, законът за местните финанси; второ, за местните данъци и такси; трето, за общинските имоти; четвърто, за териториално-селищното устройство. И също така да се преструктурира данъчната администрация и се въведе данъчна полиция.
Колеги, аз смятам, че този бюджет макар и с много въпросителни, но съпроводен с добронамерени добавки, може да бъде приет и да започне неговото изпълнение, за да се осигури функционирането на всички структури в държавата, особено в общините, където се реализира социалната функция и политика на държавата в момента.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Иска ли думата някой от колегите за реплика? Няма реплики към изказването.
Думата има д-р Банков. Аз ще моля за толерантност колегите, ако в рамките на трите минути не завърши, за да чуем изказването.
БОРИС БАНКОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожо председател, аз също бих помолил предварително колегите да ми дадат възможност да завърша изказването си. Ще се стремя да бъда кратък и да говоря бързо. Благодаря ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Потребностите от средства за здравеопазването се определят от няколко основни фактора.
На първо място бих поставил неблагоприятните тенденции на здравно-демографските процеси в страната. 156.2.
На второ място - ефективността на националната здравеопазна система. А ефективност има тогава, когато има оптимална структура, организация, управление и най-вече ясна стратегия. По времето на три поредни правителства не само че не бяха осигурени тези оптимални условия за развитие на системата, но тя беше и тежко разстроена. Безпринципно за кратък период от време се подмениха управленческите кадри невинаги с подходящи хора. Двувластието директор - медицински управител доведе в много от случаите до некомпетентно и безотговорно управление на здравните заведения. При липса на национална стратегия на здравеопазването по места се правят хаотични опити за промени, които често не са съобразени с реалните нужди. Липсва управляемост и целенасоченост на тези процеси в национален мащаб.
Министерството на здравеопазването, което отговаря за политиката на здравеопазването, е лишено от възможността за намеса, а понякога и не проявява желание да стори това. Променя се ценностната система на здравните работници не в посока на най-доброто. В общините няма компетентни структури за решаването на проблемите на здравеопазването. Принизен е или даже отсъства контрол на разходите в здравните заведения. Говори се за преструктуриране, за структурна реформа. За мен това понятие в здравеопазването е с неясно съдържание. Каква е крайната цел, какъв е пътят до тази цел - за да го извървим, трябва да го знаем. Какво здравеопазване искаме - по-добро или по-лошо? Чакаме време, когато структурната реформа ще дойде и ще оправи всичко. А докато чакаме, системата се руши пред очите ни и не правим възможното поне да я съхраним.
Отговорна ли е изпълнителната власт? Безспорно - да. Независимо от обективните трудности у нас остава впечатлението, че е налице известна мудност и нерешителност в изпълнителната власт. Това понякога облагодетелства частногрупови, а не национални интереси. Допустимо ли е лекарят да поръчва лекарствата, пациентът да консумира, трети да взема парите - ясно кой - а държавата да плаща и да не знае какво плаща?
Няма ценова лекарствена политика и са създадени предпоставки за изтичане на огромни суми от бюджета. Цените се формират произволно и обикновено са спекулативни. Не е ли крайно време да се определят фиксирани или пределни цени на лекарствата? 156.3. Пазарният принцип не оправдава бездействието на държавата. Такова нещо не си позволяват дори и страни като Франция. Изпълнителната власт прие по принцип идеята за контрол върху цените на лекарствата, но практически резултат все още няма.
Не изтичат ли поради неефективен контрол бюджетни средства от безплатните рецепти и то в частни джобове, когато парите не стигат за безплатно лечение на децата? След като се ликвидира централната доставка на лекарствата, защо не се помисли как на държавните здравни заведения при нормални цени да се осигурят определени в необходим обем лекарства?
На трето място, от значение е сегашното финансово и ресурсно състояние на здравеопазването. Голямата част от неизплатените дългове на общините се пада на здравеопазването. Много дейности са свити до максимална степен, стига се дори до отказ за лечение на нуждаещи се. Разходите за 1993 г. като база не отговарят на потребностите. Много строителни здравни обекти поради липса на средства са замразени. Големи разходи са необходими за апаратури и консумативи. България има не излишък, аз ви моля да разберете това, а неравномерно разпределение и неефективно използване на ресурсите - кадрови и други. 156.4. През 1993 г. броят на лекарите е спаднал с 1600. Не до броя и съотношението на лекари и сестри, а легловата база и броят на лекарите е приблизително в европейските норми.
Сегашният начин за финансиране не отговаря на нуждите на здравеопазването. Необходим е нов подход с механизми и критерии за по-точно определяне на нуждите, гарантиращ не отклонение на средствата за други цели и съобразен с развитие на системата във времето.
Частта за здравеопазване в субсидията, определена по обективни критерии, е малка - една тридесет и осма, като основната част от средствата за здравеопазването се определят върху база 1993 г., Ц1. Няма никакви гаранции обаче в Закона за държавния бюджет, че определената сума за здравеопазване ще се използва, след като влезе в общинските бюджети, за нуждите на здравеопазването. На много места местните органи на самоуправление не проявяват добра воля да осигурят финансово здравеопазването. Издръжката на здравните заведения от общините, на чиято територия са, от една страна, те и регионалната функция, която изпълняват тези здравни заведения, това са общинските, районните, ОРП-тата, създават конфликтна ситуация като често интересите на общините се явяват против интересите на здравеопазването.
Специализираната и висококвалифицираната медицинска помощ става труднодостъпна или недостъпна за населението от малките селища. Основна причина в случая е начинът на финансиране. На тези заведения, които имат регионални функции, се дават средства за тези функции и то не директно, само чрез субсидията на общините.
Опитът да се централизират средствата би дал известна сигурност за неотклонението им, но това като принципен подход не е издържано. Министерството на здравеопазването е лишено от възможността да участва в определяне на средствата за дълготрайни активи, което смятам, че не е добре.
От предоставената таблица, господин министър на финансите, е видно, че показателите на здравеопазването, като процентно нарастване, процент на брутен вътрешен продукт, процент към общи разходи, които касаят здравеопазването, в сравнение с другите сфери са силно занижени. Ние не можем да си обясним на какво се дължи това, дали на отношение към здравеопазването, дали на натрупване от предходните години или на други причини. НЧ/ВР 157.1
Не е намерило място в държавния бюджет становището на Министерството на здравеопазването за резерв замразени разходи. Делът на фонда "Работна заплата" нараства в общите разходи над 50 на сто и за останалата издръжка средствата ще са крайно недостатъчни. Това поставя съществуването на системата на здравеопазването под въпрос.
Направените предложения от Комисията по здравеопазване дават частични гаранции за здравеопазването и аз ги подкрепям. Сигурен съм, че средствата за здравеопазване са недостатъчни и финансовото състояние на здравеопазването вече минава критичната граница. Това поражда необходимостта към здравеопазването да потекат допълнителни средства.
Въпреки недостигът на средства във всички сфери, аз предлагам чрез своя вот народното представителство да намери и подкрепи предложения, осигуряващи допълнителни средства за здравеопазването, включително и изтегляне и преразпределение на средства от други сфери като целеви за здравеопазването. Предлагам от неразпределените 10 на сто, което е в размер на 4 млрд. и 200 млн. лева, поне половината, ако не и всичко да се предостави на здравеопазването.
Завършвам, уважаеми колеги! Държавният бюджет за 1994 г. е отражение на българската действителност. Скромното ми мнение е, че този бюджет поне в частта му за здравеопазването не се различава съществено от онзи през 1993 г. и от този през 1992 г., тъй като принципният подход при съставянето му не е различен, въпреки някои промени.
Неприемането на първо четене на Закона за държавния бюджет ще го отложи за неопределено време, убеден съм, за дълго време. Тежките дългове на здравеопазването, възможността общините да харчат по една дванайста практически спират всички здравеопазни дейности. Болните обаче не могат да чакат! И от тази гледна точка аз ще гласувам "за" на първо четене Закона за държавния бюджет. Между двете четения има възможност за промени. И от тези промени ще зависи моето отношение към закона при второто четене. Благодаря ви за търпението. (Ръкопляскания от БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Банков! 157.2
Думата за реплика има д-р Борис Александров, след това д-р Карев.
БОРИС АЛЕКСАНДРОВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги! Уважаеми колеги, не смятате ли, че децентрализацията е първата крачка към по-правилното ръководство в здравеопазването?
Какво бихте ми отговорили на следния въпрос, т.е. какво е вашето мнение за такива болници мастодонти, които се намират в градовете Етрополе, Ботевград и Пирдоп и много други краища. Какви са вашите виждания относно поддържането на тези огромни излишни болници?
И не смятате ли, че преразпределението не трябва да бъде на базата на бройка, а трябва да бъде на базата на именно заболеваемост на съответен регион? Ако е необходимо и професионално да се ориентира съответната бройка.
Какво мислите вие по принцип за, което подчертавам, че уважението към лекаря е правопропорционална величина на културата на даден човек? И когато един лекар има много пациенти - не му тежи. Тежи му обратното. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Доктор Карев, имате думата и за Вашата реплика.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Доктор Банков, много от нашите оценки по отношение на състоянието на здравеопазването и по отношение на нуждата от някои промени в полза на здравеопазването в този проектозакон съвпадат.
Единствената голяма, кардинална разлика е, че Вие все пак ще гласувате за този проектозакон, а аз ще гласувам против него.
Ако Ви репликирам, то е по следната причина: много хора от вашата парламентарна група... Аз дори и не бих репликирал по такъв повод. Но понеже личните ми впечатления от съвместната ни работа в комисията са категорично във Ваша полза, не мога да приема Вашето твърдение, че се променя ценностната система на здравните работници в не най-добрата насока. Просто морално за мен съществува едно ограничение човек от вашата партия да говори за неблагоприятни промени в ценностната система на лекарите. И Вие знаете защо! След 45 години превръщане на лекаря в най-униженото и оскърбено същество в нашето общество просто 157.3 това не може да се говори. Знаете и за меда и безплатното... (Силен шум и реплики от БСП)
Недейте вика, господа, защото е точно така! Този абсурден и нелеп мит за безплатното здравеопазване, при положение, че само лекарският труд беше безплатен, вашата партия го създаде и го натрапи на обществото. И лекарят стигна до положение да бъде социално слаб. Аз не знам друга страна на света, където лекарят да е бил социално слаб. И ако нещо е накърнено в неговата ценностна йерархия, ясно е коя партия носи моралната отговорност за това.
Наша обща задача е да работим за възстановяване на нормалните морални ценности в това отношение. Но просто не бива Вие да поставяте този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Друга реплика няма да се прави.
Доктор Банков, имате думата за дуплика, т.е. за отговор на направените възражения.
БОРИС БАНКОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): На д-р Александров аз имах чувството, че ми задава питания, които би трябвало да отправи към министъра на здравеопазването.
Доктор Александров, моите мнения не се различават по съществените проблеми на здравеопазването. Аз също съм за излишното да се премахне. Но, излишното? Кой ще прецени, че е излишно и каква ще бъде методиката за преценка? Това са по-важни неща и аз не мога в движение да кажа кое в България в момента е излишно и кое не е. И именно това ни е грешката, че се мъчим умозрително, седейки на банките, да решаваме кое "да", кое "не".
Аз разбира се съм за заплащане и оценка на свършена работа, но в момента има ли пълна и точна възможност да бъде сторено това.
Доктор Карев, очевидно Вие не сте разбрали точно какво влагам, когато говоря за променяща се ценностна система в здравните работници. Ценностната система е засягана в неблагоприятна посока както преди, така и сега. Аз искам лекарят да получава, по достойнство да бъде възнаграден неговият труд, но не искам той да се чувства унизен като бакалин, да се крие и да получава възнаграждението за своя труд, или по най-такъв начин да поставя пациента в неудобното положение. 157.4
Аз затова говоря, защото всяко време оказва влияние върху ценностните системи. И за съжаление досега всяко време е деформирало ценностните системи. Аз съм против това. Аз говорих за оная опасност, която сега обществените отношения създават за промяна на тази ценностна система. Защото аз много държа именно на най-доброто в ценностната система на лекаря.
Направихте лек намек, че аз нямам право да говоря за ценностна система. Ако имате предвид конкретно моята личност...
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Не, аз подчертах, че нямам предвид Вашата личност.
БОРИС БАНКОВ: Но вижте, колкото и да се радваме на новите процеси на демокрация, ако срещнете обикновените хора и ако здравеопазването до 1989 г. го вземем, че е типичният модел на тоталитално здравеопазване, а сега точно състоянието на здравеопазването се вземе за типичен модел на демокрацията, аз ви заявявам, уважаеми колеги, че никой няма да го приеме сегашния модел. Тоест, едно искаме, а друго на практика се получава.
И аз ви моля да знаете, че що се отнася до медицината и здравеопазването интересите трябва да бъдат еднопосочни на всички честни лекари, на всички честни българи. Благодаря ви. (Ръкопляскания от БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: При мен има записани още трима оратори: професор Петър Марков, господин Георги Петров и господин Илиан Шотлеков. Ако други колеги желаят да вземат думата, нека все пак своевременно да направят заявления за това, за да можем да разпределим времето.
Професор Марков, имате думата. 157.5
ПЕТЪР МАРКОВ (НСД): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър на финансите! Добре известно е обстоятелството, че реализацията на бюджета за 1993 г. в неговата приходна част беше, да речем, ахилесовата му пета. Той беше реализиран в рамките на 80 на сто и при това нерегулярно. Имаше периоди, в които постъпленията бяха съвършено незначителни. Едва ли е необходимо да се говори за това, че този факт породи изключително големи проблеми във всички сфери както на материалната, така и на духовната сфера.
Ето защо беше за очакване в доклада за държавния бюджет за 1994 г. да бъде направен съответен анализ, във връзка с този факт.
Действително в раздел трети на доклада - изпълнение на държавния бюджет за 1993 г. - са изброени редица проблеми, които обясняват в известна степен това.
В точка 2 на този раздел се отбелязва "допълнителна роля за нереализирането на данъчните приходи има и влошената данъчна дисциплина и нелоялността на редица данъкоплатци както от държавния, така и от частния сектор на икономиката" - да не чета по-нататък.
Аз искам да обърна внимание на това, че тук има само една констативна част и в някакъв смисъл е малко наивно, защото да се разчита на лоялността на данъкоплатците при сегашното ниво на съзнанието им, е очевидно невъзможно. От друга страна, се говори за влошена данъчна дисциплина.
Ето защо, всъщност моят въпрос, който съм поставял и друг път, при други форуми, е това: какво трябва да се направи по същество за подобряване на финансовата дисциплина, данъчната дисциплина. Да се набележат съвсем конкретни мерки, за които мерки да бъдат информирани и народните представители.
И всъщност аз завършвам своето изказване с това, че поставям този въпрос отново на вниманието на правителството.
Използвам и случая да потвърдя, че аз ще гласувам за бюджета, представен от правителството, разбира се с някои корекции, тъй като не виждам никаква друга алтернатива, която да бъде възможно по-добра.
Благодаря за вниманието. РД/ЛТ 158.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, проф. Марков.
Иска ли някой да отправи реплика към изказването? Няма желаещи.
Давам думата на господин Георги Петров, като моля да съобрази времето, което остава, макар и удължено, заради удължаването на изказването на д-р Банков, но все пак броени минути. И ако господин Шотлеков също ще вземе отношение, трябва просто да бъдете кратък.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! За поземлената реформа през тази година се отпускат 868 млн.лв., с което по думите на правителството ще се върнат около 70 на сто от земята на собствениците. Ние знаем обаче, че Министерството на земеделието дължи около 200 млн.лв. на отделните фирми по земеразделяне още за извършването на земеразделянето през 1993 г. Така че тези средства от 868 млн.лв., които сега се отпускат, няма да бъдат достатъчни, за да бъде върната цялата земя на собствениците.
Освен това министър Танев заяви в няколко свои изказвания, че той досега има сведения, че е върната земя на собственици около 64 на сто. Какво значи това? Ако отсега се спазят тези проценти от 70, то значи, че ще бъдат върнати само 6 на сто, т.е. някой лъже - или министър Танев, или данните, изнесени в проектозакона за държавния бюджет не са верни.
Знаем също, че на много места в ликвидационните съвети се извършиха съгласно – 13 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи промени в състава на ликвидационните съвети и то по политически причини. Знаем как само в гр. Троян бяха уволнени 10 човека - председатели на ликвидационни съвети, само заради факта, че те бяха се обявили против министър Танев. В Старозагорската община са уволнени 15 председатели на ликвидационни съвети за това, че те също са поискали оставката на министър Танев. И той без да ги пита, без да ги изслуша, веднага ги уволнява по чл. 328, буква "а" от Кодекса на труда.
Аз смятам, че това са политически уволнения, които не бива повече в края на ХХ век, след като всички сме тръгнали към демокрация, господин Шапатов, смятам в това число и вие от гр. Първомай, да се правят повече политически уволнения. Защото знайно е, че след едни избори ще дойде друга политическа 158.2. сила и ако така се върви по този път, няма да се стигне доникъде. (Шум и реплики от блока на БСП и коалиция)
Знаете също, че частните стопани много трудно получават банкови кредити от търговските банки. На тях се искат 200 на сто гаранция и ипотека за недвижимо имущество, докато на кооперациите, на новите кооперации, така наречените "Орсови кооперации", на тях не се иска никаква ипотека. На тях се отпускат от бившите комунистически директори на тези банки се отпускат веднага заеми. Именно чрез тези кооперации, след като са подменени вече членовете на ликвидационните съвети с бивши председатели на текезесета, те подпомагат новите кооперации от несобственици с техника, за да могат да обработват те своята земя, а в същото време хората, които искат да станат частни фермери, са ощетени.
Аз също бих желал да се спра и на средствата, които се отпускат за военноинвалидите и пострадалите от войните в България в размер на 1 млн. 828.
Аз мисля, че е кощунство да не се впишат тук и репресираните, хилядите репресирани земеделци, демократи и социалдемократи през този 45-годишен период, след като знаем колко хора пострадаха по лагери и затвори.
Съвсем наскоро имахме също и среща с албанска делегация, където ми казаха, че техните репресирани по времето на Енвер Ходжа се пенсионират на 50 години, получават безплатни жилища, докато още средствата на нашите репресирани не са изплатени. Аз получавам много писма, макар че на някои са удовлетворени исканията, но на повечето от тях все още не са.
Аз мисля, че е съвсем справедливо в проектобюджета да се добави, нали: "Съюз на военноинвалидите и пострадалите от войните на България и репресираните по времето на комунизма". Разбира се, това е съвсем справедливо и би следвало да стане, тъй като земеделският съюз е една от организациите, която най е пострадала по времето на този режим.
Също бих поставил много важен момент. Министерството на земеделието е крайно време в най-скоро време да даде отчет относно използването на средствата по земеразделянето през 1992 1993 г. Как е възможно разходите, използвани за това изключително важно дело, да не бъдат публично все още огласени и да се пазят 158.3. в тайна от нашата общественост и от парламента. Това не е нормално явление и трябва да бъде час по-скоро решен и този въпрос.
Разбира се, аз се спрях и преди това в репликата си за това, че се отпускат повече средства за управление "Земеползване", отколкото за другото управление, което именно ще връща земята, затова няма да се спирам. Мисля, че на много места може да се подобри работата на отделните общински поземлени комисии. И най-главното е, пак ще повторя, поземлена реформа се прави от реални собственици. Тоест, крайно време вече е Министерството на земеделието да има политическа воля за връщането на земята, тъй като засега е върната в реални граници от порядъка от 67 на сто. Крайно време е хората до получават нотариални актове, било чрез това решение, което е според мен добро, чрез общинските поземлени комисии и след това те да заплащат в съда съвсем помалки средства в рамките на 300 лв., а не както е досега до 2000 лв., тъй като именно нотариалният акт за собственост удостоверява, че лицето е собственик на земя. Той по този начин може да я продава, да я ипотекира или тя да бъде унаследявана.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Георги Петров. Реплики - госпожа Савка Йовкова, Златимир Орсов.
САВКА ЙОВКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Георги Петров! Много е трудно човек да се ориентира в сложния лабиринт на Вашите мисли, но аз вложих старание да разбера, че от земеделието към репресията е много тясна връзката. Но моят въпрос към Вас е - Вие и в медиите, и от тази трибуна непрекъснато декларирате голямата си любов и грижа към земеделските стопани - кога на практика ще докажете, че това е така и ще останете да гласувате поне един закон за земеделието, закон, който облекчава и пролетната, и есенната сеитба. (Реплики от блока на СДС) Не за Орсовите кооперации, за всички земеделци в тази страна. Ще намерите ли куража веднъж да останете активно да участвате в дебатите и да гласувате такива закони?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Йовкова.
Господин Орсов, заповядайте. 158.4. ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Петров! Този член, 328а, за който проляхте сълзи, беше създаден от Вашата парламентарна група. Така че ако се сърдите на някого, че уволнява ликвидационни съвети по чл.328а от Кодекса на труда, сърдете се на себе си.
И второ, господин Петров, малко членове на ликвидационни съвети уволни министърът на земеделието. Повечко трябваше да уволни, всички трябваше да уволни! И не само да ги уволни, на тях мястото им е в затвора, господин Петров. Затова, което направиха, мястото им е само там, в затвора.
И искам един въпрос да Ви задам. След като проляхте сълзи за репресираните, искам да Ви попитам: щом репресираните са били цвета на нацията, Вие от цвета на нацията ли сте, щом не сте репресиран?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Орсов.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Госпожо Йовкова, това, че Вие трудно разбирате някои неща, си остава за Ваша сметка. Явно имате проблем с някои неща от тялото, но това е, пак казвам, Ваш проблем.
Що се отнася до това дали аз оставам да гласувам и дали оставам да вземам участие в дебатите, аз виждате, че два пъти днес вземам участие в дебати. Така че, това показва, че аз съм съпричастен към проблемите на земеделските стопани. А това, че на Вас не Ви изнася, това си е Ваш проблем. Вие си искате пак да се върне старото, макар че, пак Ви казах, и преди - в цял свят никъде няма ТКЗС-та. ТКЗС-та има само в Северна Корея и в Куба. А Вие искате пак да ги върнете под друга форма. Тоест, не врат, ами шия. Да станат повечето кооперации стари ТКЗСта. Ами няма да стане това, защото народът не го иска това.
Що се отнася до господин Орсов, че много малко членове са били уволнени от министър Танев. Аз мисля, че това е много цинично изказване, господин Орсов. Вие без това сте влезли в историята на земеделието, но не през парадния вход, а през задния, според мен. Така че сте станали нарицателно име в това отношение. ББ/КТ 159.1 Не бива все пак Вие да смятате, че това е начинът на уволнение. В края на 20 век, както Ви казах аз, когато ние всички искаме да приемем Закон за държавния служител, т.е. да не бъдат уволнявани по политически причини хората, а да бъдат уволнявани по техните професионални качества, аз искрено Ви казвам, че хората, които са били уволнени в Троянска община - 10 председатели на ликвидационни съвети и 15 председатели на ликвидационни съвети в Стара Загора, са хора с висше образование. Те не са бръснари или шивачи, както ги нарича господин Танев за свое оправдание. Той просто изпълнява една политическа поръчка и то поръчка на БСП. И Вие трябва да го знаете това.
Що се отнася до репресираните, естествено е, че те са от цвета на нацията. Аз не съм бил репресиран и естествено аз не мога да се причисля към тях.
Но все пак, естествено е, че те имат право да си искат своите права. Тоест, да им бъде изплатено това обезщетение, след като вие знаете колко години на вашите активни борци се плащаха пенсии и то незаслужени. Хора, които са излезли по дватри дни в Балкана. А сега тези хора, които са стояли като бай Милан Дренчев по 15-16 години в затвора, като един Никодим Попов, като един Крум Неврокопски и други, мигар тези хора не заслужават да бъдат обезщетени? Аз мисля, че това е също една гавра с техните страдания. Така че съвсем нормално е в този проектобюджет да бъдат включени средства именно и за тези хора, след като една Албания ни задмина. А ние доскоро имахме Албания като страна, която винаги трябва да бъде след нас. А сега стана обратното. Албанците, както ви казах, на 50 години пенсионираха техните репресирани и им дават жилища без ред и то безплатни. Така че все пак има какво да се поучим дори от Албания.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Георги Петров.
Има думата за изказване господин Шотлеков. За кратко изказване! Заповядайте.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще се съобразя с това изказването ми да бъде кратко и то ще бъде насочено преди всичко в социалната област. 159.2
В проектобюджета на социалното осигуряване разходната част бих казал е добре направена. Тоест, трябва да приемем, че ще има достатъчно пари за пенсии. Приходната част обаче ме смущава. Смущава ме това, че тя е завишена съобразно разходната част, разбира се. А миналата година, вие много добре си спомняте, в края на месец декември ние гласувахме актуализация на бюджета именно поради несъбрани приходи на фонд "Обществено осигуряване".
Излезе едно Постановление # 185 на Министерския съвет, в което, забележете, се задължава работодателят да заплаща осигурителни вноски и за лица, които работят по граждански договор, включително и когато те са навършили пенсионна възраст. Получава се един парадокс. Значи един работодател, който наема един пенсионер, ще трябва да заплати осигурителна вноска в размер на 35 на сто за нещо, което пенсионерът не може да получи. Той не може да получи нова пенсия. Не може да бъде пенсиониран отново. Така че тук правителството, струва ми се, че е надвишило правата си.
Сега конкретно ще предложа още нещо, което го предлагам при всеки проектобюджет и за съжаление то не се приема. Това е въпросът за детските надбавки. По Указа за насърчаване на раждаемостта, който е достатъчно стар, повишаването на раждаемостта беше задължение на социалното осигуряване. Тоест, задължение на работодателя. Е, това е парадоксално нещо. Не може да бъде задължен работодателят да плаща вноски за повишаване на раждаемостта в страната. Във всяка една страна това е държавна политика. Ето защо средствата, които са предвидени в бюджета за социалното осигуряване по Указа за насърчаване на раждаемостта, а те са в размер на 5 млрд. 250 млн.лв., трябва да бъдат давани от държавния бюджет. Тоест, те трябва да бъдат изкарани от бюджета на социалното осигуряване и при разплащанията да бъдат извършвани като трансфер от Републиканския бюджет в социалното осигуряване. Забележете, че трансферът от Републиканския бюджет за тази година е точно същият - 5 млрд. 350 млн.лв. Така че няма никаква пречка, т.е. няма нужда да се взимат отнякъде пари и да се дават за нещо друго. Просто един път завинаги трябва да се сложи ред в плащанията на детските надбавки. 159.3
И затова аз ще пледирам при приемането на бюджета на второ четене да има специален запис, че детските надбавки и плащанията по Указа за насърчаване на раждаемостта се извършват от държавния бюджет, а не от бюджета на социалното осигуряване. Системата на социалното осигуряване само ще извършва на практика плащанията, без да излизат, разбира се, средствата от нейния бюджет.
И ако в социалното осигуряване биха могли да се направят някои и други подобрения, на които аз сега няма да се спирам, искам да кажа две думи за социалното подпомагане. Тук вече положението наистина става трагично, тъй като по разчетите на Министерството на труда и социалните грижи са необходими повече от 6 млрд.лв. за социални помощи. В бюджета обаче за социални помощи са отделени по-малко от 3 млрд.лв. Това означава, че недостигът ще бъде повече от 3 млрд. и половина за социални помощи за тази година. Вие знаете, че през миналата година социалните помощи стигнаха в някои от общините до месец май, до месец юни. Някои общини въобще не изплащаха социални помощи.
Ето защо резонансът в българското общество беше много силен затова, че държавата няма достатъчно пари за социални помощи.
Аз предлагам в проектобюджета да бъде записан по някакъв начин един минимален размер за социални помощи за всяка община. В противен случай общинските съвети могат да използуват парите, които идват като трансфер от Републиканския бюджет, за други цели.
Ето защо аз се обръщам тук и към министъра на финансите, и към министъра на труда и социалните грижи, който отсъствува от залата, да намерят начин в графа, предвидена в проектобюджета, да има минимален размер за всяка една община за социални помощи. В противен случай просто трябва да си кажем честно, че социалните помощи този път може би ще стигнат само до март месец.
И накрая, като завършвам своето изказване, аз бих искал да изразя моето убеждение, че ако приемем този бюджет, ще се наложи да го актуализираме в частта му за социалната политика не по-късно от месец май.
Благодаря ви. 159.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Илиан Шотлеков.
Давам думата на народния представител Георги Карев да внесе определени уточнения в своето изказване. 159.5
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, искам да започна с едно уточнение по повод на нещо, което се подхвърли преди малко по време на репликата ми към д-р Банков.
Винаги съм казвал, че най-високо в ценностната йерархия на българския лекар стои човешкото здраве и живот, но някой, мисля, че господин Жан Виденов, подхвърли, че не съм казал нищо за корупцията, за вземането на пари наръка и т.н.
Подчертавам своето становище, че корупцията е патент на чиновническия апарат, а той е, господин Виденов, беше и е изцяло ваш. (Възгласи: "А-а-а" и единични ръкопляскания в блока на БСП)
А сред българските лекари корупция няма. В момента има черен пазар на лекарския труд и най-доброто средство срещу него е създаването на свободен пазар на лекарския труд. И затова искам да уточня някои неща от вчерашното си изказване. Изрично подчертах, че това нещо може да стане още преди въвеждането на здравно-осигурителна система и изрично подчертах, че изпълнителната власт не направи достатъчно в тази насока. Защото в тази насока трябваше, с този проектобюджет преди всичко да бъде уреден големият въпрос - за финансирането на здравните заведения с междуобщински и регионални функции. Това нещо не е направено и редица здравни заведения тежат като воденичен камък на врата на общините.
Освен това искам да подчертая, че като разпределение на средствата много малко е направено с този проектобюджет. И формулата, която определя субсидиите е далеч несъвършена, и начинът, по който се определя тази субсия, е далеч несъвършен.
И накрая завършвам с това, което каза господин премиерът, когато започвахме това обсъждане, защото го възприех като директна атака срещу исканията - моите и на нашата комисия, по отношение на бюджета за здравеопазване. Той каза, че не бива всеки да дърпа чергата към себе си, колкото и малка да е тя. А аз му отговарям, че тази черта може да е малка, но ние виждаме, че българските пациенти остават извън параметрите на тази черга. Поради което аз не мога да гласувам за този бюджет, нямам моралВТ/ЗТ 160.1 ното право на това и апелирам към хората, които милеят за българските пациенти, да осъзнаят своята отговорност при гласуването на бюджета.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на Георги Карев. Госпожа Виткова, заповядайте за реплика. Да, имате думата.
МИМИ ВИТКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Доктор Карев, принудихте ме да Ви репликирам. Вчера мисля, че съвсем толерантно постъпих, но днешното Ви изявление е жестока провокация.
Едва ли имате право да говорите по този начин, след като Вие добре знаете кой и под какъв натиск разреши и принуди лявата част на залата да гласува промяна в Закона за народното здраве с разрешение на частна практика без осигурителна система. Това е Вашата парламентарна група, д-р Карев. Тя доведе до този така наречен от Вас черен пазар на лекарския труд, а това е жива корупция. Вие добре знаете кой ликвидира управлението в здравните заведения. Под ваш натиск се уволниха всички главни лекари в страната и те са замениха с некомпетентни хора, замениха се с хора, които никога не са стояли в системата на здравеопазване и там потъват милиони левове.
Свободният пазар, който Вие наричате, доктор Карев, доведе до безконтролен пазар на лекарствените средства, където цените са невероятни. Това е част от вашата политика логика и от вашата политическа философия на пълна дезангажираност на държавата към всичко. Това са плодовете, които сега берем. (Ръкопляскания и възгласи "Браво!" от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Виткова. Доктор Карев, заповядайте за отговор на направената реплика.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): По правилник как се казва това?
ГЕОРГИ КАРЕВ: Казва се дуплика, госпожо Маринова.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Как дуплика, като ти не си се изказвал?
ГЕОРГИ КАРЕВ: Просто се казва дуплика! (Шум и реплики в блока на БСП) 160.2
Сега, ако става въпрос за пазара на лекарския труд, смятам, че това, което е решило Великото Народно събрание, точно нашата парламентарна група за него отговорност не носи, а затова че трябваше да се разреши частната лекарска практика, винаги с госпожа Виткова ще си останем на диаметрално противоположни позиции. Това е едно.
И второ, по отношение на замяната на бившите главни лекари с некомпетентни кадри, трябва да кажа, че единствената тяхна компетентност беше да уреждат едно по-диференцирано медицинско обслужване на партийната номенклатура преди 10 ноември. Там бяха много компетентни и това не може да им се оспори. Обаче медицинска компетентност в това отношение те нямаха абсолютно никаква.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Нали и ти си бил лекар по това време? Правил ли си разлика между болните си? Поне ти не трябваше да го казваш това нещо!
ГЕОРГИ КАРЕВ: Така че нека да не плачем толкоз много за бившите главни лекари, доктор Виткова. (Шум и реплики в блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на доктор Карев. Моля за спокойствие. Има ли други желаещи за изказване? - Няма. С това дебатите по бюджета приключиха.
Господин Николай Христов, заповядайте. (Шум и реплики в блока на БСП)
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги, от името на Парламентарната група на СДС моля за 15 минути почивка. Само 15 минути!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Да, благодаря. Давам 15 минути почивка. (Звъни)
(Почивка)

13,00 ч.
160.3(След почивката)

(13 ч. и 20 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Продължаваме заседанието. Както имаше предварително разбиране на Председателския съвет, след приключването на дебатите парламентарните групи имат възможност, ако желаят, разбира се, да изразят вече своите вече официални накрая становища като парламентарни политически сили по въпроса за бюджета.
Обръщам се най-напред към БСП, най-голямата парламентарна фракция. Обръщам се към Съюза на демократичните сили.
Иван Костов, заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители! От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили изразявам нашето общо отношение след завършването на дебатите за бюджета на страната за 1994 г.
Парламентарната група на Съюза на демократичните сили констатира вяла и неубедителна защита на проектозакона за бюджета от страна на парламентарното мнозинство. Този бюджет не стана ясно дали има нещо общо с обещания ляв завой. Дали левият завой вече е направен през 1993 г.? Дали предстои да бъде направен и как това нещо се съчетава с ценностите и целите на Българската социалистическа партия, която твърди, че поддържа тези ценности?
Ние не разбрахме също така този бюджет и тази програма, която стои зад бюджета, те ли са лявата алтернатива на икономическата реформа в нашата страна или представлявата нещо друго.
На тези прости политически въпроси в тази зала нямаше отговор, както нямаше отговор впрочем и през миналата година, когато се приемаше по същия начин Закона за бюджета на страната за 1993 г.
Така българските избиратели не могат да разберат дали в момента се осъществява алтернативна политика и дали тази политика ще бъде оценена утре като неуспешна, или нещо трето, нещо друго. Ние оставаме с впечатление, че Българската социалистическа СМ/ВЙ 161.1 партия направи всички усилия да спаси последните остатъци от своя политически имидж, като се дистанцира или направи опит да се дистанцира от това, което е съдържанието на бюджета. А бюджетът определено е рестриктивен, за разлика от 1993 г. Това е бюджет не само рестриктивен, но това е и бюджет, кой то си поставя цели, които бяха изоставени и заради които, аз искам да напомня, беше атакувано управлението на Съюза на демократичните сили. Тези цели бяха борба с инфлацията. Тези цели бяха подписване на споразумения с Международния валутен фонд с цел продължение на стабилизационната програма на страната. Тези цели бяха подписване на споразумения с банките кредитори от Лондонския клуб. Тогава, преди повече от година, Българската социалистическа партия яростно воюваше с тези цели. Тогава се лансираха тези, че българската държава няма нужда от тези споразумения, че даже държавата няма нужда от ниска инфлация. Още при своето назначаване правителство анонсира чрез свои министри едни числа за инфлацията, които за щастие след това не се сбъднаха.
Ето това ние обче констатираме. Констатираме липсата на ясна политика, липсата на силна икономическа политика и заедно с нея липсата на политическа сила, която да носи отговорност за тази политика. И веднага искам да напомня политическото уравнение, по което се правят добрите бюджети на страните. Един добър бюджет се прави винаги, когато има отговорна политическа сила, когато има силна изпълнителна власт и когато има ясна икономическа политика. Когато тези неща са налице, тогава има и един добър бюджет.
Ние констатираме липсата на тези съставни части, за да бъде добър проектозаконът за бюджета на нашата страна.
Този проект за бюджета беше констатирано в изказването на депутати от Съюза на демократичните сили, е свързан с свързан с повишаване на данъчното бреме.
Господин Венцеслав Димитров - председателят на Бюджетната комисия, посочи, че се предвижда, и между другото въпросът остана открит, известно увеличение с около 2 пункта на облагането на данъка върху общия доход, а също така се очаква чрез въвеждането на данъка върху добавената стойност и покачените от парламентарно 161.2 то мнозинство акцизи в страната, от обръщението в страната да бъдат извлечени значителни допълнителни данъчни приходи в бюджета. Това нещо не е жест към частния бизнес, не е жест към населението и ние това трябва да го констатираме тук.
Парламентарната група на Съюза на демократичните сили показа, че е в състояние конструктивно да опонира по време на дебатите на бюджета и аз искам да сонирам нашето най-важно може би предложение във връзка с приходната част на бюджета.
Ние настояваме между двете четения на отделни редове да бъдат извадени всички доходи от държавното имущество, в това число на отделен ред доходите от наеми. На отделен ред доходите от продажбата на газта, която страната получава, благодарение на инвестиции, направени в миналото. На отделен ред да бъдат представени доходите от приватизацията. Ние настояваме доходите от приватизацията, доколкото ги има, да се появят в бюджета и оттук да бъде да бъде посочено ясно къде те ще бъдат изразходвани.
И в тази група да бъдат посочени и очакваните приходи от държавата от дивидента, бившето 28 постановление на Министерския съвет, по силата на което държавата урежда изземването на благата от своята собственост.
Сега в този проектозакон за бюджета всички тези неща или не съществуват, или са пръснати в различни места, или не е ясно наистина какви доходи носи едно огромно по размери държавно имущество. Ще напомним само това, че за миналата година са отчетени само 30 милиона лева получени наеми от държавно имущество. Аз съм сигурен, че само по ул. "Раковски" частните собственици взимат повече наеми, отколкото тези 30 милиона, които са записани в Закона за бюджета.
Значи, парламентарната група настоява за това и ние считаме, че по този начин ще стане ясно в каква степен държавата е в състояние да контролира експлоатацията, извличането на полезните свойства от държавното имущество и в каква степен Министерският съвет е отговорен за това може или не може да изпълнява тази дейност, която му е възложена в Конституцията.
Ние констатираме също така, че няма яснота, никой не е виждал и не е запознат с мерките, които ще съпровождат изпълнението на бюджета и ще гарантират той да бъде приключен успешно. 161.3
Господин министърът на финансите, с една пламенна защита на тази кауза, настоя, че такива мерки някъде, по някакъв начин са създадени или са предвидени. Става въпрос за нещо много сериозно, което ние трябва да кажем на хората или по-точно вие трябва да кажете на хората.
Тези мерки, които трябва да гарантират изпълнението на бюджета, това са една дълбока, сериозна структурна реформа в областта на големите бюджетни сфери. Това правителство трябва да извърши тази реформа на тези бюджетни сфери и трябва, независимо от това каква е социалната цена, или каква политическа цена ще плати това парламентарно мнозинство за тези мерки. Ако не се извършат тези структурни, дълбоки и сериозни преобразувания в големите бюджетни сфери, ясно е, че бюджетът няма да бъде изпълнен и ние не сме видели досега програми, не сме видели и желание за поемане на отговорност за изпълнение на тези програми. 161.4 Ето защо, ние считаме, че от гледна точка на структурната реформа бюджетът не е подплатен с необходимите сериозни ангажименти и с необходимите критерии, или по-точно да кажем, че правителството не дава на Народното събрание тези критерии, които ще му позволят утре да потърси сметка за това, дали има напредък в областта на структурната реформа, или няма напредък в областта на структурната реформа. Когато по общо убеждение в средата на тази година ще бъде констатирано, че бюджетът не се изпълнява, нека да бъде много ясно защо. И за сметка на кого, защото това, което ние констатираме, като парламентарна група, е следното, че непрекъснато правителството прави опит да прехвърли своята отговорност или вината за паричния недостиг върху парламента, който трябва да намира пари независимо от правителството. Такава формула на разпределение на отговорността не е предвидена в българската Конституция и нека всички хора, които се надяват на парламента, да чуят това. Според Конституцията единствено правителството има право да изготвя и да предлага плана за разходите на нашата страна и за нейните приходи. Правителството е това, което е отговорно за съставянето на бюджета и за внасянето му в Народното събрание. Народното събрание не може, поради тази причина, да служи непрекъснато за оправдаване на бездействието на правителството и на неговите слабости.
Ние, разбира се, отчитаме, че единствената причина парламентарното мнозинство с такава охота да допуска обругаването на Народното събрание, е наличието на депутати от Съюза на демократичните сили в него. Така вие получавате илюзията, че някакси сте си споделили отговорността за управлението от това, че вътре в парламента значи има и от Съюза на демократичните сили и те са маскари, както всички останали, както може да се прочете в жълтата и червена преса.
Ние констатираме и следния крайно неблагоприятен факт. Бяха възстановени социалистическите дотации върху предприятията чрез поемане на дългове от фирмите и чрез нарастване на държавния дълг на страната. Един проблем, който е типичен и присъщ, който е иманентен на социалистическата собственост, който е начин за нейното упражняване, и който намираше в миналото решение чрез непрекъснати дотации и субсидии, сега намери заобиколно решение. Народното събрание с неговото парламентарно мнозинство ДВ/ВР 162.1 на практика одобри и създаде един цял механизъм, по който държавните предприятия да бъдат дотирани, или да бъдат субсидирани посредством поемането на техните дългове, или посредством обслужването на поетите от тях дългове. По този начин, само за 1993 г. държавният дълг се покачи от 40 милиарда на 84 млрд. лева, а се очаква в края на 1994 г. този дълг вече да бъде 230 млрд. лева.
Ясно е, че на практика това, което се опитвате да прикриете или да изгоните през вратата, се връща през прозореца и то като още по-страшно чудовище. Чудовището на социалистическата безстопанственост, на безкрайните дотации и на разхищението на имуществото се връщат при нас под формата на обслужване и на непрекъснато нарастване на държавния дълг.
Ако това нещо продължава, а то очевидно ще продължава, управлението на... или хайде да кажем така, контролираното от Българската социалистическа партия управление на страната ще доведе до главоломно нарастване на българския вътрешен дълг и невъзможност за провеждане в бъдеще на каквато и да е политика. Така, по този начин, господа от управляващото парламентарно мнозинство, може да се управлява само за кратко време. Може да се управлява за шест месеца, максимум за година. Но не може това да се превръща в стил на управление на финансите на една страна, защото това вече не е управление, а си е една законно установена безстопанственост. Във връзка с това ние считаме, че оборотът на облигациите, пуснати срещу лошите кредити, не трябва да бъде организиран по начина, по който правителството го организира сега, а именно като облигациите биват признати по номиналната им стойност на купувачите, които купуват с тях държавно имущество от приватизирани предприятия. Ако разликата в цената на тези облигации стане такава, каквато фактически правителството я постановява с тази наредба, а тази разлика ще бъде над 50 пункта, т.е. срещу 100 на сто номинал ще има стойност около 45 единици, значи лицата, които ще могат да купуват за 45 единици облигации, банките ще могат срещу тях да купуват със 100 единици държавно имущество. Което ние считаме за крайно неубедителен начин за създаване на оборот на тези държавни облигации и за едно узаконено разграбване на държавната собственост. 162.2
Ето защо считаме, че тези облигации, които ще бъдат и ще бъдат по възможностите на Министерството на финансите да управлява задълженията към фирмите, да дава възможност да се купуват с подобни облигации само от тези фирми, срещу които задължения те са пуснати.
В противен случай с много благи намерения, със социалистически лозунги и с популизъм, вие ще облагодетелствате тези, които много бързо и по много съкратена процедура ще разграбят държавната собственост.
И така, последният пункт, който предизвика негодуванието и на министъра на финансите, и който предизвиква и нашето негодование. Ние, господа, не знаеме какво значи да се прави бюджет сега и да се заявява, че на полугодието той ще бъде преразглеждан. Както е казал господин Жан Виденов по радиото, както е писано по вестниците от вашите експерти, специалисти и пр.
Какво означава, да се правят заявки още отсега, че в средата на годината може да бъде преразглеждан бюджетът. Ясно е, че бюджетът няма да издържи, но какво означава това парламентарното мнозинство да го заявява.
Това наистина означава всички държавни учреждения да бъдат настроени на вълна на очакване, че някой в средата на годината ще им даде други бюджетни кредити. Това ще ги напътства да извършат разходи, които иначе няма да извършат. Това ще накара общините да чакат нови бюджети в средата на годината и да се позовават на парламентарното мнозинство, и да казват: "Да, вие такова нещо обещахте", защото то, бюджетът все едно няма да издържи.
Представете си как представя физиономията на това правителство една такава теза пред външния свят, пред банките-кредитори и пред международните финансови институции. И накрая, представете си как се чувстват самите тези министри, които им е дигнат тук червен семафор или жълт семафор, аз не знам точно какво им се дига в момента, господин Доган е специалист по тези картони, за да обясни как тези хора ще се чувстват след така поставени рефери зад гърба им, как те ще осъществят тези тежки структурни мерки, които се очакват от тях. Значи, ние не направихме едновременно нито едното, нито другото. Нито, от една страна, вие поставихте вашите условия, като структурна реформа, като обективни 162.3 параметри, които трябва да достигне правителството, като своя собствена отговорност, за да гарантира изпълнението на бюджета. Нито правите противното със самото определяне, примерно, на бюджетни параметри, като критерий за изпълнение през юни месец на тази година.
При това положение на нашата страна могат да й се случат само лоши неща. И ще й се случат тези лоши неща, а вие ще имате грижата, както сте натрупали опит в последните 50 години, на контрол и управление, от тези 50 години само една година вие не сте имали контрол и управление в тази държава, да лъжете народа и да му обяснявате, че нещата вървят все по-добре и подобре, и че се намира изход от тази ситуация.
Поради всички тези съображения, понеже тук имаше известни подвиквания, и понеже имаше една тънка пресъхваща нишка в защитата на Българската социалистическа партия, аз ще си позволя накрая на отворя една скоба, за да кажа нещо за нея. Това е нишката, че именно в тази година от 50-те години са станали всички лоши неща, и че Съюзът на демократичните сили е виновен за всичко. Това е вашата приказка за краставицата. А аз искам да кажа простичко на хората на какво се дължи тази приказка за краставицата. 162.4
1989 г., уважаеми депутати, мойта майка вземаше 86 лв. пенсия. Един мой съсед, активен борец против фашизма вземаше 860 лв. пенсия. (Шум и реплики от блока на БСП) Едновременно с това, същият този човек, госпожа Цола Драгойчева, взимаше 1800 лв. пенсия. (Шум и реплики от блока на БСП) Когато същият този човек работеше, въпреки че беше млад пенсионер и вземаше 380 лв., тоест толкова, колкото ние получавахме двамата с жена ми заедно. Сега този човек взема 2200 лв. пенсия, моята майка взима 1300 лв. пенсия - разликата между тях, която беше десет пъти, се е стопила до 20-ина на сто, тоест тези хора бяха изпратени (шум от блока на БСП), тоест тези хора бяха изпратени в социалния ъгъл, там където им е мястото - от правителството на Съюза на демократичните сили. (Ръкопляскания от блока на СДС)
И искам да ви обещая още нещо, ако ние се върнем на власт, и децата на тези хора ще ги изпратим в същия ъгъл, по същия начин. (Ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Иван Костов!
Госпожа Нора Ананиева от името на Парламентарната група на БСП.
Моля за спокойствие!
НОРА АНАНИЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. (Шум от блока на СДС) Председателите на парламентарните групи, съгласно правилника, избират сами кога да говорят. Аз имам още две основания да избера сама едното основание е, че съм председател на най-голямата парламентарна група (шум и реплики от блока на СДС: "У-у-у") и второто основание, че съм дама.
Законопроектът за бюджета съдържа поредица от шансове. (Шум и реплики от блока на СДС)
Първият шанс - за пръв път в периода на този сложен преход, да бъде приет в самото начало на годината и да облекчи цялата бюджетна сфера, издръжката на бюджетните учреждения, от тежестите на една дванайсета част, при която те сега се задъхват. Така че този бюджет се очаква от учители, от лекари, от служители, от полицаи (шум и реплики от блока на СДС), от всички МК/ЗТ 163.1 хора, от пенсионерите, за които никога не намери добра дума господин Костов, очаква се от българския народ.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): А-у-у!
НОРА АНАНИЕВА: Вторият шанс, е шансът за външното финансиране, нещо което не можа да направи правителството на СДС, и което постигна в сложни преговори правителството на проф. Беров - това е шанс за държавата, шанс за нацията, това е шанс, който нито една уважаваща себе си държава не би пропуснала, да не говоря за един истински отговорен парламент.
Този бюджет дава шанс за намаляване на 50 на сто темповете на инфлацията и той неизбежно е рестрективен, но това е шанс да се спре спада в жизненото равнище, това е шанс да се спре обедняването на населението и разира се, това е малшанс за спекулантите, за онези, които живеят и, които натрупват милиони от неудържимия ръст на инфлацията.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Нали няма инфлация?
НОРА АНАНИЕВА: Ние... (реплики от блока на СДС) като отговорна партия и отговорна коалиция, не можем да пропуснем тези шансове, шансове за хората, шансове за държавата. (Шум и реплики от блока на СДС)
В същото време, именно като национално отговорна партия и коалиция, ние си даваме сметка за всички трудности на този бюджет, за всички слаби страни на този бюджет. Нашият анализ показва, че корените датират не от първите дни на това правителство и това беше достатъчно ясно показано (шум и реплики от блока на СДС), анализът се съдържа в отчета на бюджета за 1992 г., който предстои също да се гласува в тази зала. Анализът показва, че има нужда от някои сериозни преразпределения, при които да се даде предимство на общините, като интегрални бюджети за здравеопазването и цялата социална сфера, да се даде допълнителен въздух за националната сигурност, за отбраната и за науката. Ние определяме само тези три приоритета, но те имат интегрален характер и да ориентират нашите усилия в периода между първото и второто четене, ние ще имаме готовност да направиме такива предложения.
Но когато казвам, че става дума за момент на поемане на национална отговорност, аз ще разделя ангажиментите на правителството и на парламента (шум и реплики от блока на СДС), найсериозни разбира се, са ангажиментите на правителството. 163.2
Ние си даваме сметка, че бюджета може да остане само сбор от числа, ако той не бъде материализиран в една икономическа и социална политика и ние пледираме за такава политика, в която да се съдържат поне няколко основни момента.
Първо - истинска структурна политика, структурна и индустриална политика, една структурна реформа с необходимите алтернативни програми за оцеляване на хората и ценности. Ние очакваме от правителството една истинска програма или пакет от програми за преструктуриране в социалната сфера, бюджетната сфера, при всички необходими гаранции за социалните права и оцеляването на хората, за социалните права, които са записани в българската Конституция.
Ние пледираме за една истинска, а не мнима аграрна реформа, която не се свежда до колчета (шум и реплики от блока на СДС) и до защита на ликвидатори, а се свежда до политика на защита на българското селско стопанство, защита икономическа, защита финансова, защита с преференции, защита с пазари и не на последно място, защита чрез истинската свобода на селскостопанския производител, да работи земята, така както той намери за добре.
Ние адресираме към правителството искане за една данъчна администрация, която е безкомпромисна, която е силна, която е неподкупна и, която наистина може да гарантира необходимите приходи в бюджета, за да стане реалност и разходната част.
Ние пледираме за една политика на истинска битка с корупцията, истинска битка с каналите, механизмите на незаконно забогатяване, от което ножицата между пенсионерските доходи и доходите на ...
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): На госпожа Нора Ананиева.
НОРА АНАНИЕВА: ... красиво усмихващи се депутатки, нараства с милиони пъти. Ние пледираме за една политика, която да даде шанс на честните частни производители...
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Комунистите.
Кои са честни?
Къде са?
НОРА АНАНИЕВА: ... на хората на бизнеса и на производството, които работят за България, а не изсмукват печалбите на държавната собственост, не ги присвояват в размери, които 163.3 нашата държава не познава.
Ние пледираме за определени структурни и персонални промени в правителството, в това число и преди всичко в икономическата и социалната сфера, които да направят правителството по-дееспособно, повече работещо като екип, какъвто е конституционният принцип на неговото формиране, което да взаимодейства с всички парламентарни и извънпарламентарни, синдикални и други обществени фактори в името на националните цели и интереси. 163.4 Втората страна на нещата е нашата отговорност. Нашата отговорност е да искаме и да настояваме пред правителството чрез средствата на парламентарния контрол, чрез постоянен отчет и информация за тази политика, която е нужна на държавата и именно в този смисъл ние формулираме изискването си в края на първото полугодие - и моля господин Костов да слуша точно, мога да го запозная с нашето официално становище - правителството да направи отчет за своята икономическа и социална политика. Такъв отчет при необходимост можем да поискаме като парламент и по-рано.
А що се отнася до отговорността на парламента като законодателен орган, струва ми се, че поне по този въпрос би следвало да имаме съгласие. Има пакет от необходими икономически и социални закони, които подкрепят реформата и които облекчават и събирането на данъците, и по-точното им разпределение - разпределение на приходите. Има пакет от закони, които трябва най-сетне да въведат икономическата реформа в здравеопазването, в социалната сфера, в социалното осигуряване и подпомагане, има Закон за трудовата заетост, който трябва да даде защита на фирмите, в това число и на частните фирми, които ангажират работна ръка, има Закон за висшите училища, който би следвало да реши някои от въпросите, които сега се поставят, има и други законодателни актове - и в сферата на съдебната власт, за които е в дълг Народното съб
рание.
Така че, когато става дума за национална отговорност, тази отговорност лежи и върху плещите на цялото Народно събрание. И сега е моментът на проверка, господа отдясно! Сега е моментът, в който се проверява грижата и безгрижието за хората, които очакват този бюджет. Сега е моментът на проверка, когато светът е готов да ни подаде ръка, а вие сте готови да отблъснете тази ръка, само защото не сте на власт. Сега е моментът на проверка на истинската грижа за българската държавност.
А що се отнася до лявата алтернатива, господин Костов, лявата алтернатива, за която Вие доста активно поработихте за нейното утвърждаване в общественото мнение и сред българските избиратели, лявата алтернатива, разбира се, след изборите! ББ/КТ 164.1
Така че, сега е моментът всеки да поеме своята отговорност и именно като националноотговорна партия и коалиция ние ще гласуваме за този бюджет с всички изисквания, които съпровождат нашия вот.
Думата е ваша! От вашия вот ще зависи доверието на избирателите ви. (Ръкопляскания от блока на ПС на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Ананиева.
Господин Стефан Савов иска думата. Председателят на парламентарната група има думата, когато я поиска!
СТЕФАН САВОВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Аз ще бъда съвсем кратък затова, защото господин Иван Костов имаше възможността да изрази нашето становище.
Затова аз искам да кажа само няколко изречения.
Завчера...
Господин председател, не смятате ли, че овчето стадо трябва да се изведе? Какъв авторитет може да има един парламент, в който се звънти със звънци? Кога грухтят, кога звънтят! Това е възпитанието на лявата страна. Ето ви възпитаните хора!
Вие, уважаеми господа, нито със звънците си, нито с грухтенето можете да ме смутите, защото аз се радвам, че хората могат да чуят какво е вашето възпитание, за да въведете тук дори и звънци. Доведете си може би и овцете, и свинете, дето си ги гледате може би в апартаментите. (Смях в блока на СДС и единични ръкопляскания)
Аз се връщам към това, което исках да кажа. От няколко дни се чувства как се надига една вълна и тази вълна става все по-ясна, за което ние благодарим. Защото избори ще има и хората ще могат да направят своя избор.
Завчера госпожа Ананиева възхвали комунизма по найясен и категоричен начин. Днес тя държа една реч, която беше чисто комунистическа, пропита открай докрай с демагогия, добре известна. На това сте майстори. Уважавам ви затова, умеете да лъжете, умеете да демагогствувате, неведнъж в историята сте го правили. Интересно е, че сега, както ви казах, след като 164.2 премина голямата буря, вие подобно, както вашият шеф беше казал, дотегнахте и сега надигнахте нос. Но аз обещах, че няма да говоря дълго, защото страшното е това: госпожа Ананиева с думи, обаче други господа - с дела. Като господин Орсов с внасяне на закони и т.н., които са чисто рекомунизационни закони или закони, които целят връщането на комунизма. Именно заради това аз мога само едно да кажа, като се обръщам не само към парламента, а все пак към българските избиратели, към българите: бдете, комунизмът - една от най-големите язви на човечеството, се завръща! От вас зависи, българи, дали ще позволите този комунизъм отново да се върне. (Ръкопляскания и одобрителни възгласи от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефан Савов.
Господин Стефан Божилов от името на Парламентарната група на Нов съюз за демокрация има думата.
СТЕФАН БОЖИЛОВ (НСД): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Нашата парламентарна група като поглежда назад в тези няколко дни, оценява дебатите по проектобюджета като поредното средство за раздухване на определената тема, рамкирана в крайна сметка от "гадни комунисти" до "комунист, това звучи гордо".
Уважаеми дами и господа! Просто много малко бяха изказванията, по наша преценка, разбира се, които да открият и да откроят цялата истина. Извинявайте, господа отляво, но ние не можем да се съгласим, че единствено и само правителството на господин Филип Димитров е виновно. Това беше повтаряно много пъти.
Извинявайте, ако днес имаме този бюджет, в повечето, в огромната тежест той е такъв, защото такова е наследството от комунистическия режим. Не бива изобщо да се заблуждаваме. Всичко останало е демагогия. И много малко правителства могат да направят кой знае какво по-различно.
Аз няма да бъда дълъг и обстоятелствен. Нашите предложения са дадени както в писмена форма, така част от тях бяха изложени от господата Йордан Тодоров, Стефан Караджов. Но в крайна сметка 164.3 аз ви заявявам, че както и досега, въпреки че сме притиснати от неумолимите реалности и политическия цинизъм, ние ще гласуваме така, както повеляват нашите убеждения и нашата съвест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Божилов.
Господин Ибрахим Татарлъ от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи има думата. 164.4
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Разрешете съвсем накратко да изложа позицията на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Приемането на законопроекта за бюджета е важно събитие за всяка страна. Затова бюджетът се смята за основен закон. Естествено с най-голяма сериозност трябва да се отнесем към този въпрос.
Законопроектът за бюджета на Република България за 1994 г. беше внесен на 8 декември в Народното събрание. Така че парламентът имаше възможност близо два месеца да направи анализ и да оцени този проектобюджет.
Действително този проектобюджет е разгледан във всички парламентарни комисии. Становищата на комисиите са отразени, становищата на различните парламентарни формации. Като цяло оценката за проектобюджета е положителна. (Бурни реплики от блока на СДС) Аз говоря въз основа на становищата на парламентарните комисии. Аз в никакъв случай не отричам и не подценявам критиката, която беше направена върху слабостите на бюджета. Такива слабости без съмнение има. Но като цяло ние смятаме, че оценката за проектобюджета трябва да бъде положителна. Това е становището на Парламентарната група на Движението за права и свободи. Бих посочил известна аргументация.
Този проектобюджет отговаря на реалностите в нашата страна и, бих казал, на нашите международни финансови отношения.
Мисля, че е крайно време да изживеем представата, че преходът към демокрация и свободна пазарна икономика може да стане за шест месеца или една година. Мисля, че това трябва да се приеме, че е така. И преди мен са се изказали вече нпредставители на различни парламентарни формации, че това е така.
Следователно ние приемаме предложения проектобюджет като основа за продължаването на политиката на смяна на системата, на прехода към пазарна икономика.
Ако разгледаме доклада и като изслушахме изложението на премиера, видяхме, че всъщност това е основната цел на законопроекта. Сега друг е въпросът, аз напълно споделям това, което беше казано, причините за да имаме такъв бюджет... РД/ЛТ 165.1.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (от място): А възродителният процес?
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ: Ще Ви отговоря, ако искате, за възродителния процес. (Шум и реплики в блока на СДС)
Така че причини има вътрешни, има външни причини. Ние заварихме, както беше изтъкнато, ние споделяме това становище, един огромен външен заем, който тегне като воденичен камък на всички ни. Става въпрос за 12 млрд. борчове, които се увеличиха още повече. Същевременно югоембаргото също тегне. Това са огромни загуби. Същевременно аз напълно споделям, че реформата трябва да бъде ускорена в нашата страна. Споделям становището, че трябва да продължават структурните промени, приватизацията.
Следователно, ако този бюджет не отговаря на някои изисквания, то се дължи на това, че ние все още неможахме да проведем приватизацията.
Така че виждаме много съществени затруднения, които не могат да ни дадат възможност за един приемлив, напълно приемлив бюджет.
Така че Движението за права и свободи смята, че между двете четения трябва да се внесат някои поправки в духа на направените критични изказвания. Разбира се, ние приемаме по принцип границите на бюджета, но в рамките на този бюджет трябва да се внесат съществени промени и изменения. Имам предвид, че нашите представители застъпиха тезата, че трябва да се отделят повече средства, включително за планинските и полупланински райони, особено за земеделието. Какво значи това за земеделието да се отдели 1 млрд. и нещо средства? Това са съвсем недостатъчни средства. Така че ние смятаме, че трябва да се внесат поправки.
Аз в една реплика подсказах, че ние сме за развитието на науката и културата, за тяхното съхраняване, знаем приоритетното тяхно значение. Но обърнете внимание сумарно в бюджета са предвидени общо близо 9 млрд. лв. Обърнете внимание! Тоест, това е един бюджет, който се равнява близо на отбраната.
Така че на мен ми се струва, че в това отношение трябва сериозно да се прегледа бюджетът и да се намерят средства както за отбраната, така също и по отношение за селското стопанство.
Трябва да кажа, че бюджетът като цяло, ми се струва, че отговаря на изискванията на един бюджет за конституционност, за единство, универсалност и т.н., но има една съществена празни165.2. на в този бюджет и това се отнася за единството на бюджета. Все още не са предвидени достатъчни средства да се изземат от така наречените "държавни фирми", които не си изплащат дълговете. Следователно в това отношение търпи сериозна критика изпълнението всъщност на досегашния бюджет.
Аз смятам, че навярно парламентът има сили, които, така или иначе, подкрепят тази политика. Ние сме против това, т.е. трябва последователно да се провежда политика на приватизация. Друго спасение няма.
Един сериозен въпрос във връзка с бюджета, това е нашата центристка позиция. Ние поддържаме един преход към свободна пазарна икономика, но сравнително плавно. Ние сме против крайностите и затова ние поддържаме изискванията за индексация. Това е необходимо с оглед да се преодолеят поляризацията, крайностите. Но същевременно ние трябва окончателно да се откажем от някои идеи, от някои мисли, които сме унаследили от времето на тоталитарната власт. (Реакция от блока на СДС) Крайно време е сериозно да се огледат някои области. Имам предвид примерно областта на науката, имам предвид областта на просветата. Мисля, че висшето образование време е да се премине към платено образование и да се отпускат стипендии само на най-талантливите. В противен случай просто бюджетът не може да поеме тези разходи.
Аз смятам, че нещо подобно се отнася и за здравеопазването.
Така че ние държим да се внесат сериозни изменения в бюджета между двете четения.
Ние също смятаме, че една от причините за неизпълнението на бюджета е лошото състояние на селското стопанство. Правителството е в дълг към нашето селячество, защото то не е осъществило още оземляване на безимотни, на малоимотни, което се предвижда в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Ние смятаме, че това трябва да стане, за да може действително догодина поне да имаме един бюджет, който да отговаря на нуждите на нашата страна. Но една страна не може да остане без приемането на бюджет.
Ние, като имаме предвид слабите страни на бюджета, предлагаме да се усъвършенстват в много отношения до второто четене и да отидем към приемането на бюджет, защото това е един165.3. ственото, все пак, основна важна предпоставка за продължаването на политиката на смяна на систамата, на реформи, на преход към свободна пазарна икономика.
Ние затова ще подкрепим бюджета на Република България за 1994 г. 165.4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Татарлъ.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме на първо четене законопроекта за бюджет на Република България за 1994 г. Моля, гласувайте!
Гласували общо 213 народни представители. От тях 137 за, 75 против, 1 въздържал се.
С това Законът за бюджет се приема на първо четене. Следват съобщения:
Комисията по отбранителната промишленост - 15 февруари 1994 г., вторник, от 13.30 часа, кабинет 544 на бул. "Дондуков" # 2.
Комисията по национална сигурност - 17 февруари 1994 г., четвъртък, 10 часа в зала # 411 на бул. "Дондуков" # 2.
Комисия по националната сигурност - 16 февруари 1994 г., сряда, 9,30 ч. в зала 248 в сградата на "Княз Батенберг" 1.
Пресцентърът на Народното събрание кани акредитираните журналисти на пресконференция на тема "Съдбата на общините в светлината на проектобюджета за 1994 г.". В пресконференцията ще вземат участие народните представители Йордан Тодоров, председател на Комисията по административно-териториално устройство и местно самоуправление, Дончо Конакчиев, Константин Тодоров и други депутати, членове на комисията.
Пресконференцията ще се състои на 14 февруари, понеделник, от 11 часа в зала "Запад".
Следващото заседание - във вторник, извънредно, от 15 часа. Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 14 ч. и 15 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Снежана Ботушарова
СЕКРЕТАРИ: Руслан Семерджиев
Ведат Сакаллъ