Председателствували: председателят Александър Йорданов и заместник-председателя Снежана Ботушарова
Секретари: Руслан Семерджиев и Ведат Сакаллъ
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Уважаеми госпожи и господа, започваме днешното заседание. Тъй като имам определени чувства и разчитам мислите на някои парламентарни групи, преди да им дам думата по процедурен въпрос, ми позволете да съобщя какъв ще бъде редът на парламентарния контрол утре.
Дневният ред на заседанието е следният.
1. Разискване по питането на народния представител Методи Ташев към министъра на образованието, науката и културата Марин Димитров.
2. Отговори на актуални въпроси и питания. Това са следните питания и въпроси:
1. Министърът на отбраната Валентин Александров ще отговори на три питания от народните представители Методи Ташев, Димитър Куманов и Тошо Пейков.
2. Министър-председателят Любен Беров ще отговори на осем актуални въпроса от народните представители Гинчо Павлов, Евгени Друмев, Пламен Денчев, Стефан Стефанов, Звездалин Кафеджиев и Георги Панев и на питания от народните представители Тошо Пейков, Владислав Даскалов, Петър Тодоров, Вержиния Велчева, Любомир Начев, Радко Пандурски, Руслан Сербезов, Стефан Божилов, Стоян Иванов, Стоян Райчевски и Фидел Косев. СБ/КТ 62.1
Заместник-председателят и министър на труда и социалните грижи Евгений Матинчев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Васил Михайлов и Фидел Косев и на три питания от народните представители Звездалин Кафеджиев и Никола Койчев.
3. Министърът на правосъдието Мишо Вълчев ще отговори на един актуален въпрос от народните представители Минчо Минчев, Евгени Друмев и Гинчо Павлов и на питане от народната представителка Ана Караиванова.
4. Министърът на образованието, науката и културата Марин Димитров ще отговори на два актуални въпроса от народния представител Червенко Крумов и народната представителка Савка Йовкова.
5. Министърът на вътрешните работи Виктор Михайлов ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Павел Шопов и Георги Петров и на четири питания от народните представители Вержиния Велчева и Красимир Стоянов.
6. Министърът на финансите Стоян Александров ще има възможност да отговори на един актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов.
7. Министърът на здравеопазването Танчо Гугалов ще отговаря на един актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов.
8. Министърът на промишлеността Румен Биков ще отговаря на два актуални въпроса от народните представители Чародей Чернев, Филип Ишпеков и Колю Парамов и на едно питане от народния представител Стоян Райчевски.
9. Министърът на земеделието Георги Танев ще отговаря на 4 актуални въпроса от народните представители Емил Капудалиев, Велко Вълканов, Стоян Райчевски и Веселин Иванов.
10. Министърът на териториалното развитие и строителството Христо Тотев ще отговори на един актуален въпрос от народния представител Йовчо Русев.
11. Министърът на транспорта Нейчо Неев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Емил Капудалиев и на едно питане от народния представител Руслан Сербезов. 62.2
Дневният ред ви е познат. По част първа - законодателната програма - има готовност и са раздадени становищата за разглеждане на два законопроекта. Това са второто четене на Законопроекта за финансовото осигуряване на земеделието и второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход.
По дневния ред има постъпили и съответни предложения. Аз ви предлагам да гласуваме тези предложения, които ще влязат във втората част на програмата, и след това, ако парламентарните групи имат процедурни въпроси от типа вземане на почивка, то моля тази почивка да я вземат, след като се изчерпи първата част от законодателната програма. Тогава ще имат възможност да съчетаят исканата почивка и с редовната почивка и да обсъдят онези вълнуващи ги въпроси, които са свързани с втората част на програмата. Не с първата. Това е предложение на председателя.
Чета предложенията по дневния ред.
Постъпило е предложение от народните представители Стефан Караджов, Марин Маринов, Христо Тодоров, Свиляна Захариева. В дневния ред на заседанието да бъде проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Става дума за едно искане, свързано с изменение на тази точка от правилника, която определя необходимия брой народни представители за създаване на парламентарна група. Законодателната комисия е дала свое становище, според което тя смята, че този проект трябва да бъде включен и разгледан заедно с останалите предложения за промяна в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Но същевременно Законодателната комисия посочва, че само народните представители са тези, които имат право да решат какъв да бъде минималният брой народни представители, които да могат да образуват самостоятелна парламентарна група. Въпросът е дали да влезе тази точка в дневния ред или не.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Няма становище, как ще влезе?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Има становище на Законодателната комисия. 62.3
Заповядайте, госпожо Михайлова, ако има някакви възражения.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм член на Законодателната комисия и много добре си спомням заседанието на Законодателната комисия във връзка с този въпрос. Този въпрос беше поставен и се проведе гласуване дали въобще може да разглеждаме този въпрос в Законодателната комисия или не. И всъщност с гласуване се прие, че не можем да го разглеждаме, защото има множество изменения в правилника и ще го разглеждаме, когато се ще разглеждат всички изменения на правилника. Това стана с гласуване в комисията. Ние не сме вземали решение по този въпрос. Аз съм член на тази комисия и много добре си спомням как протече заседанието. Ако трябва, да се провери и стенографският протокол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Михайлова.
Становището е раздадено и моля господин Джеров също да поясни какво точно е становището на комисията.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Ама няма становище! Това са приказки!
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! В становището, което беше пуснато вчера от Законодателната комисия, са отразени двата момента в решението на Законодателната комисия и мисля, че съвсем точно е казано, че Законодателната комисия по същество не е гледала този въпрос, защото смята, че не е неин въпрос.
Съображенията са:
Първо, проекторешението не съдържа правни моменти и поради това Законодателната комисия не може да се произнесе относно това дали една парламентарна група може да се образува от двама, пет, десет или двадесет народни представители.
Второто, основното съображение на Законодателната комисия, това е отразено в раздаденото становище, е, че поставеният за разглеждане проект трябва да бъде включен и разгледан заедно с всички други предложения за промяна на правилника. Това е нещо, което е включено в самия правилник. Когато се разглеждат няколко проекта, свързани с изменение на един нормативен акт, 62.4 те всички се разглеждат съвместно.
Така че това сме изразили и съвсем като принципна позиция, без Законодателната комисия да навлиза в съществото на проблема.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров.
Има думата господин Премянов. 62.5 КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю! Мисля, че съобщението, което направи председателят на Законодателната комисия, още един път обосновава възможността именно днес волята на Народното събрание, изразена чрез вота, който ще дадат народните представители, да се произнесе по този въпрос.
Ние смятаме, че правилникът е отворена система и всеки въпрос, който е поставен във връзка с неговата промяна, не е задължително да бъде обвързан с други предложения, които ще възникват в хода на парламентарната практика.
Ето защо от името на Парламентарния съюз на Българската социалистическа партия и коалиция ние смятаме, че този въпрос трябва да бъде подложен на гласуване за включване в дневния ред и решен според волята на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря! Наистина чл. 66 от правилника насочва вниманието към това, че когато по една и съща материя се обсъждат в комисиите различни предложения, те трябва да се внесат, ако има такива различни предложения, в едно и също заседание на Народното събрание. Тук въпросът според мен е чисто логически - дали материята промяна в парламентарна група...
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Това е в правилника. Тя не е висяща материя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: ...се отнася до цялата структура на правилника или това е един частичен въпрос в правилника, който не засяга цялата материя на правилника. И на мене лично не ми стана ясно становището на Законодателната комисия.
За какво става дума, господин Тодоров, по същия въпрос ли? Заповядайте!
ХРИСТО ТОДОРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми колеги, аз считам, че всички ние от името на тези хора, които сме се подписали да искаме изменение на правилника, считам, че ние сме част от политическото богатство на този парламент. (Смях и подигравки от СДС) Точно така. Даже от политическото богатство на СДС, уважаеми колеги! Точно така! (Шум и реплики в залата) НЧ/ЛТ 63.1.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Нямате нищо общо със СДС!
ХРИСТО ТОДОРОВ: И считам, че този парламент няма правото да ни отказва ние да се организираме и да изложим нашите идеи.
Затова в съответствие с правилника, където се казва, че в 14-дневен срок парламентът е длъжен да разгледа нашето искане, моля да подложите на гласуване нашето искане. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Насочвам ви вниманието към допълнителните разпоредби от правилника, където в – 1, ал. 1 се казва, че "Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание може да бъде изменен по предложение на председателя или по искане на една десета от всички народни представители". Една десета в случая няма.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ (от място): Двадесет и пет души са подписали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: В – 2 се казва, че предложението се внася за пленарно обсъждане в 14-дневен срок от постъпването му. Четиринадесет дневният срок е минал. Въпросът е, че становището на Законодателната комисия очевидно не взема предвид точно тези два параграфа от допълнителните разпоредби.
Моля отново Законодателната комисия и господин Джеров да вземат отношение. Конкретно по въпроса, господин Джеров, – 1 и 2 от допълнителните разпоредби на правилника, който дава възможност една десета от народните представители да поискат промяна в правилника и в 14-дневен срок това предложение да бъде внесено за пленарно обсъждане и становището на Законодателната комисия, която смята в заключителния си текст, че поставеният от народните представители проект трябва да бъде включен и разгледан заедно с останалите предложения за промяна в правилника. Има известно противоречие тук между становището на Законодателната комисия, която от една страна твърди, че това проекторешение не съдържа никакъв правен проблем, а от друга страна тя твърди, че трябва да се разгледа заедно с другите правни, може би, проблеми.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Господин председател, аз не знам защо не бях разбран. Ще Ви повторя становището. Мисля, че обикновено ясно се изразявам, но някой път човек може да допусне да бъде неточен в становището. 63.2.
Имаме два извода от заседанието на Законодателната комисия.
Единият извод е малко повече по същество и той е, че в това проекторешение правен въпрос няма. Пак повтарям, дали една парламентарна група може да бъде съставена от 5-10 или сто души, ще реши Народното събрание със своя вот. Но и от двама души, и от десет души да е, тук правен въпрос няма. Просто това е един момент, който Народното събрание ще реши. Това е малко повече по същество.
Второ, от процесуална гледна точка: нормално е при спазване на правилника, когато има примерно десет предложения за изменение на един нормативен акт, те би трябвало да бъдат гледани в едно. Но ако Народното събрание реши, може да ги гледа и разделно. Това си е чисто въпрос на Народното събрание, не и на Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Повече мнения не са необходими. Доколкото разбирам Народното събрание първо трябва да гласува в момента дали да гледа този въпрос отделно или не.
Който е за това този въпрос да се гледа отделно - за състава на парламентарната група, брой, моля да гласува!
Гласували общо 208 народни представители. От тях 145 за, 58 против, 5 въздържали се.
Сега гласуваме този въпрос да стане точка в част втора от дневния ред. Коя точка обаче, нека да кажат вносителите. Те искат да стане точка първа.
Гласуваме за това проектът за решение за изменение на правилника по този въпрос да стане точка първа от част втора на дневния ред. Моля, режим на гласуване, моля, гласувайте!
Гласували общо 207 народни представители. От тях 138 за, 59 против, 10 въздържали се.
Приема се. 63.3.
Постъпило е предложение от председателя на Предизборния съюз на БСП и коалиция в днешния дневен ред т. 1 да бъде - избор на генерален директор на Българската национална телевизия. Става дума за част втора.
Съгласно основните правила на Временния статут на Българската национална телевизия и Българското национално радио избирането става по предложение на Комисията за радио и телевизия. Такова предложение не е постъпило. И понеже не е постъпило аз не виждам основание да включа такава точка в дневния ред.
С това дневният ред и предложенията по него са изчерпани.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Не е вярно. Има решение. Ние днес имахме заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Може да има решение, но няма предложения.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Председателят да излезе и да каже какво е решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ако председателят на комисията е тук, може да каже нещо допълнително, но във всички случаи писмено предложение няма внесено за такава точка в дневния ред.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Да се потърси отговорност от председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Хубаво е да се внесеи да се гласува. (Реплики от блока на БСП и коалиция)
Според мен дневният ред е изчерпан. Ако има някакви други разсъждения може да ги направите. Във всички случаи моля господин Джеров да заповяда на трибуната на парламента. (Реплики и шум в залата)
Заповядайте по процедурен въпрос. Все пак това е принципно положение.
ИВАН ПАЛЧЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вземам думата по процедурен въпрос, свързан с това, което вие преди малко споменахте, господин председател, че Комисията за телевизия и радио не е внесла своето предложение, поради което Ви моля за половин час почивка, за да бъде своевременно предложението направено.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Давам половин час почивка. (Звъни) РД/МД 64.1 64а(След почивката)

16 ч. и 37 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, продължаваме заседанието!
Аз очаквах да постъпи някакво становище от Комисията по радио и телевизия, но такова становище не виждам да постъпва. Но дори и да постъпи, разумът подсказва, че е по-добре този въпрос да се гледа следващата сряда.
Председателят на Народното събрание даде половин час почивка. Този час половин стана един час. Становище аз не съм видял. Имам голяма вяра и надежда в комисията, че ще го изработи, но тъй като такова становище няма, за мен дневният ред е приключил.
Моля, господин Джеров, да започнем работа по подточка първа от дневния ред.
И думата на никого по този въпрос за повече разсъждения не давам! За да няма недоразумения.
Заповядайте, господин Джеров.
"ЗАКОН ЗА ФИНАНСОВОТО ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО ПРЕЗ 1993 г."
Тук е министърът на земеделието.
Заповядайте.
И господин Венцеслав Димитров също да заповяда, за да участва в обсъждането.
По процедурен въпрос ли искате думата? Заповядайте.
В момента вече телевизията предава началото на заседанието по законодателната програма.
НИКОЛАЙ КАМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): От името на Парламентарния съюз за социална демокрация моля за 30 минути почивка. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Давам 15 минути почивка. (Звъни) ВЙ/ЛТ 65.1.(След почивката)

16 ч. и 55 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Уважаеми госпожи и господа, продължаваме незапочналото заседание. Получи се становището на Постоянната комисия по радио и телевизия, която в свое заседание днес е решила да предложи на Народното събрание да избере за генерален директор на Българската национална телевизия господин Хачо Кирилов Бояджиев. Ние обаче се намираме не в момента на избирането, който е още далече, а в момента на обсъждане на дневния ред.
Има предложение дневният ред да има такава точка - за избор на ръководител, и тя е към част втора.
Моля гласувайте. Предложението е това да бъде точка първа от част втора на дневния ред. Моля режим на гласуване. Моля гласувайте. (Глас от залата: "Още веднъж да формулирате. Не се чува.")
Гласуваме за това изборът на генерален директор на Българската национална телевизия да бъде първа точка в част втора на дневния ред. Ако сме приели първа точка, тази точка ще измести другата първа точка и тя ще стане втора, а тази - първа.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 177 народни представители, за - 114, против 48, въздържали се - 15.
Приема се това предложение.
Заповядайте за процедурно предложение.
НИКОЛАЙ КАМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, предлагам да започнем работа днес с част втора и след това да преминем към част първа. (Неодобрителна реакция в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Предложението е процедурно, но председателят смята, че едно такова предложение е против основната идея на този парламент - да работи върху законодателната програма и върху законите, от които зависи хлябът на хората. Аз чувствам, че вие желаете да се работи и върху нещо, което е свързано със зрелищата за хората (шум в залата), но по принцип първо е хлябът, после са зрелищата. СД/ЛТ 66.1.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Не-е-е, стачка, стачка има!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Що се отнася до стачката в телевизията, за която говорите, и аз съм за това хората в телевизията да получат своите пари. Но парите едва ли зависят директно от генералния директор. Не той ги дава от джоба си. По-скоро това е въпрос на правителството.
Процедурното предложение е направено. А моето предложение е да го оттеглите, да размислите. Защото днеска загубихме два часа с почивки и така нататък и е добре да започнем да работим поне по този Закон за финансовото осигуряване на земеделието. (Шум и реплики в залата)
Не оттегляте Вашето предложение... (Обръща се към господин Николай Камов)
Госпожица Русева.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз мисля, че не говори добре за нашия парламент, когато непрекъснато се занимава с политически въпроси, а демагогства през цялото време, че за него е приоритетна законодателната дейност.
Дайте да започнем така, както е. Ако всеки ден ще приемаме едната част да предхожда другата в зависимост от това на кой кога какво му се иска - дали да сваля или дали да избира някой, па било той директор на Българската национална телевизия, тогава питам аз народните представители уважават ли достатъчно себе си и защо гласуваха всеки ден да имаме две трети законодателна програма и една трета да бъде по други въпроси. Колкото побързо започнем с първите две трети, толкова по-бързо ще достигнем до втората една трета, където най-накрая първа точка е това, което вие искате сега да направите.
Аз се противопоставям и смятам, че ако Вие подложите това предложение тук на гласуване, ще нарушите именно онова решение на Народното събрание, според което се започва със законодателната програма и се... Решение има Народното събрание, всички го гласувахте в тази зала.
Освен това не може във всеки един ден да се прережда едната част пред другата. Тогава дайте да отменим това решение и да си нареждаме дневния ред така както искаме. 66.2.
Затова Ви моля да не го подлагате изобщо на гласуване, тъй като то противоречи на приетото от Народното събрание решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Така. Чуха се и обратните аргументи. Някой друг да вземе думата? - Няма желаещи.
Моля режим на гласуване. Гласувайте за процедурното предложение, направено от господин Камов.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 204 народни представители, за това предложение 125, против - 77, въздържали се - 2. Приема се.
Започваме с част втора на дневния ред. Първа точка ИЗБОР НА ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ
Моля председателят на Комисията по радио и телевизия да представи становището на комисията. 66.3.
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (СДС): Становище:
"На свое заседание на 11 март 1993 г. Постоянната комисия по радио и телевизия изслуша 12 кандидата за поста генерален директор на Българската национална телевизия.
След поредица от гласувания бяха излъчени две алтернативни кандидатури - на г-н Хачо Бояджиев и на г-н Венелин или Вили Цанков.
При проведеното тайно гласуване подкрепа получи г-н Хачо Бояджиев, когото комисията предлага да бъде избран от Тридесет и шестото Народно събрание за генерален директор на Българската национална телевизия."
Затова комисията предлага следния проект за решение:
"Тридесет и шестото Народно събрание на основание – 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Конституцията на Република България и въз основа на Основните положения на Временния статут на Българската национална телевизия и Българското национално радио избира за генерален директор на Българската национална телевизия г-н Хачо Кирилов Бояджиев.
11 март 1993 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Други предложения? Други мнения? - Няма.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме за проекторешението на Комисията по радио и телевизия за избирането на Хачо Кирилов Бояджиев за генерален директор на Българската национална телевизия. Моля режим на гласуване. Три минути за гласуване. Моля, гласувайте.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 205 народни представители, за това предложение - 173, против - 12, въздържали се - 20. Българската национална телевизия има за свой генерален директор г-н Хачо Кирилов Бояджиев. (Единични ръкопляскания в залата)
ИВАН ГАЙТАНДЖИЕВ (от място): Искам да направя изказване от името на парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, господин Гайтанджиев, от името на парламентарна група.
ИВАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин ВТ/МД 67.1 председател, уважаеми колеги народни представители, от името на парламентарната група на БСП и коалиция искам да кажа няколко неща, да споделя пред вас. Резултатът, който преди малко беше изписан на таблото, е доста красноречив и очевидно преобладаващата част, голямата част от всички депутати в народното представителство подкрепят и застават зад тази кандидатура.
Преди известно време пак в тази зала имаше гласуване за освобождаването на предишния председател и тогава също резултатът беше доста симптоматичен и показателен. Сега резултатът е още по-подчертан в полза на този, който избрахме за председател, което говори, че представители на всички политически сили в тази зала имат определено отношение.
Но ще ви кажа веднага, естествено, нормално е, логично е, ние, нашата група имахме среща с доскорошния кандидат, а вече генерален директор на телевизията г-н Хачо Бояджиев и в срещата, която беше макар и кратка, но според мен доста полезна и конструктивна, ние имахме възможност да изложим определени наши виждания, чухме определени идеи на вече генералния директор и за нас е от особено голямо значение това, което се каза и се чу. А именно, че телевизията трябва да работи за единението на тази нация и това е нашата дифинитивна позиция - че телевизията трябва да бъде българска телевизия, национална телевизия, да няма никакви условия, предпоставки или каквото и да било в посока на една скрита приватизация, на една корупция.
Така че, завършвайки моето изказване, искам да изразя една увереност и оптимизъм, че новият генерален директор, който е изправен пред изключително трудна ситуация, сложна е ситуацията в телевизията, би могъл да се справи и да разсее тази теза, която битува в кулоарите на парламента, че всеки председател или директор на телевизията е някакъв си жертвен агнец. И да пожелая успех в работата на господин Хачо Бояджиев, който е един доказан професионалист, разбира от телевизия, разбира от култура и още веднъж да се надяваме, че нещата ще се развият в добра посока и да му пожелаем успех. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на г-н Гайтанджиев. От името на парламентарната група на СДС - Емил Капудалиев. 67.2
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, от името на парламентарната група на Съюза на демократичните сили, от името на Комисията за телевизия и радио, която енергично работи още от септември месец във връзка с възникналата дестабилизация на положението в Българска телевизия (смях и весело оживление в блока на БСП), аз благодаря на всички, които този път, подчертавам, този път разумно избраха измежду най-достойните найдостойния.
В случая г-н Хачо Бояджиев декларира, че реформата, която г-н Асен Агов започна в Българската национална телевизия и не успя да продължи, ще бъде продължена под негово ръководство със същия екип, който засега работи в Българска телевизия до постигането на условия, които колективът на телевизията си поставя, а именно съставянето на Закон за радио и телевизия. 67.3 До този момент господин Бояджиев декларира пред нас, че няма да прави структурни, персонални промени, че няма да засяга интересите на работещите в тази телевизия и ще даде всички възможности те да се разгърнат в една спокойна, нормална творческа атмосфера за благото на тази наша изстрадала Родина.
Благодаря на всички, даже и на тези, които доста неприлично подвикват.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Капудалиев.
Господин Лютфи, заповядайте от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз бих искал от името на нашата парламентарна група да кажа мотивацията при гласуването за кандидатурата на господин Хачо Бояджиев. Нашият основен критерий беше професионализмът. Този човек в срещата, която имахме, ни каза, че е десетки години от неговия творчески и зрял живот са минали именно в телевизията и познава много добре телевизията като такава.
Освен това ние бихме искали под ръководството на новия генерален директор на Българската национална телевизия тя наистина да бъде национална телевизия, да бъде една телевизия надпартийна и която да отразява обективно развитието на политическия живот в нашата страна. Ние получихме уверенията, че господин Хачо Бояджиев като ръководител на тази четвърта власт има сили и възможности, и опит да се справи с това.
Пожелавайки му успехи в тази нелека, а много трудна задача, ние обаче като Народно събрание трябва да му дадем възможност и като генерален директор, както става във всички други цивилизовани демократични страни, сам да изготви своя концепция и сам да направи структура, с която той да проведе тази своя концепция.
Ето защо още веднъж пожелаваме на добър път и успех в работата на господин Хачо Кирилов Бояджиев.
Благодаря. СБ/КТ 68.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Лютфи.
Втора точка от дневния ред - Решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предложението е внесено от група народни представители. Текстът на решението се състои от един-единствен параграф, а именно чл.12, ал.3 от Правилника на Народното събрание се изменя, както следва: "т.3. Минималният брой народни представители за образуване на парламентарна група е 15".
Това е предложението. Моля, господин Джеров отново да представи, както и при обсъждането на дневния ред, становището на комисията.
Заповядайте, господин Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, преди малко изясних становището на Законодателната комисия. За мен беше учудващо, че колегите от лявата страна възразиха, че Законодателна комисия или юрист може да разсъждава от процесуална гледна точка и от материално-правна гледна точка и двете неща да не съвпаднат.
По единия проблем. Постъпило е предложение за проекторешение. Това проекторешение може да бъде разгледано от народните представители и те ще вземат онова решение, което смятат за правилно и целесъобразно. Или, от гледище на процедурата, няма никакъв правен проблем, след като е постъпило съответното проекторешение и оттам нататък Законодателната комисия по същество в областта на процедурата повече не може да се произнесе.
От друга гледна точка. При положение, че има доста предложения за промяна на правилника, в самия правилник е казано, че всички предложения се гледат заедно, в едно. Това беше второто становище, което изразих пред вас.
Така че едното е от едната страна гледна точка, другото е гледна точка от другата страна. Помежду си те не могат да си противоречат. Материално-правно съоръжение и процесуалноправно съображение. Извинявайте, че акцентирах малко повече на правната страна, но след като бях апострофиран преди малко, трябваше да изясня и от тази гледна точка позицията на Законодателната комисия.
Благодаря. 68.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров.
Господин Иван Куртев има думата за изказване. Заповядайте.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! По принцип аз нямам нищо против да се създават нови парламентарни групи. Очевидно този парламент е тръгнал към раздробяване. Но в правилника е казано, че те се обособяват на партиен признак и на политическа ориентация. Любопитен съм най-малкото да чуя коя е партийната принадлежност и каква е политическата ориентация на тази нова група.
Освен това, очевидно тук се подхожда по един много интересен начин. Понеже не достига числото 20 на хората, които искат да създадат нова парламентарна група, се прави промяна на 15. Тук знам, има между вас хора в залата, които по 5, по 6 също биха желали да си направят нови групи и спокойно можем да приемем бройката 5 народни представители, за да се състави нова парламентарна група.
Освен това, колкото и несериозно да прозвучи, но тогава наистина ще може да имаме и повече заместник-председатели и да направим един президиум по подобие на този, който беше по времето, когато Станко Тодоров председателствуваше Народното събрание. А много съм любопитен с нарастването на броя на групите как ще се оправим с почивките, защото днес вече две почивки бяха ползувани. И каквато е склонността повече към почиване в последните 5-6 месеца на Народното събрание, а не към работене, най-вероятно ще прекарваме времето си само в почивки.
Всичко това е, разбира се, уж в кръга на шегата, но това е и съвсем сериозно.
И аз бих желал все пак да чуя каква е политическата ориентация на тази нова група и чисто процедурно предлагам броят на народните представители, необходими за съставяне на парламентарна група, да бъде намален на 5 души. (Ръкопляскания в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Куртев. Той прави перфектно предложение по чл.54 от правилника - предложение за заместване. И това предложение ще бъде подложено на гласуване. 68.3
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, дами и господа! Този въпрос беше обсъждан в Законодателната комисия и той действително има както своята процедурна, така и своята същностна страна. Умишлено не казвам юридическа, защото въпросът за минималния брой на народните представители, които са необходими за една парламентарна група, в собствения смисъл не е юридически въпрос. Но той не е и чисто процедурен въпрос. Именно поради тази причина, че въпросът има и своя същностна, даже своя политическа страна, смятам, че е уместно той да бъде отделен от другите предложения за изменения в правилника и да бъде разгледан днес. 68.4 Лично аз мога да проявявам значителни резерви към хора, които чрез една пропорционална листа са попаднали в парламента и впоследствие са променили радикално своята ориентация. Но това е въпрос за личния избор на всеки един депутат, тъй като свободният мандат на народния представител не губи своето формално юридическо значение, независимо от особеностите в избирателната система.
Но пък след като тези хора са направили своя избор, те вече са един нов политически субект и правото на този нов политически субект трябва да бъде признато от парламента, ако той е достатъчно демократичен. Нека да не забравяме, че особено в своята по-стара история парламентите до голяма степен са формирали партиите и политическия живот, а не обратното. И при ситуацията, в която ние се намираме, до голяма степен днешните политически формации са и резултат от една случайна политическа ситуация. Има по-дълбоки тенденции, които тези партии ще изразяват. Но различните номинално съществуващи формации не са нещо веднъж завинаги определено.
И последно, с което завършвам, е предложението минималният брой на народните представители, които образуват една парламентарна група, да бъде десет. И за мен това не е произволно избрано число, както се казва - 5-15-100. В това отношение аз съм бил последователен и дори в работната група, която подготвяше проекта за правилник, настоявах на същата цифра. Но тогава тя беше отхвърлена, предполагам по определени политически съображения. Сега други политически съображения могат да наложат трима или пет души да образуват парламентарна група, което обаче наистина вече би сериозно затруднило ефективната дейност на Народното събрание.
Защо цифрата 10 не е случайна? Защото по нашата избирателна система при наличието на четирипроцентната бариера е възможно една политическа сила, която участва самостоятелно на изборите, да представи свои народни представители. И това именно са десет души при съществуващата четирипроцентна бариера от 240-членния състав на парламента. Е, как вие ще лишите една самостоятелна политическа сила от правото да образува след това парламентарна група, след като тя е получила гласовете на хиляди избиратели. НЧ/ЛТ 69.1.
ГЛАСОВЕ ОТ СДС: Коя е тази политическа сила?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това е политическата сила хикс, игрек или зет. Това няма значение. Ние този въпрос не трябва да го решаваме с оглед на променящата се ситуация в парламента.
Точно поради тази причина смятам, че предложението е по-уместно да бъде сведено до десет души, без оглед на това как ще се развиват нещата в това или в следващото Народно събрание. Защото минималният брой на народните представители, които образуват парламентарна група, не е независим от избирателната система и от всички тези въпроси, които опират както до политическа целесъобразност, така и до запазване на едно достатъчно високо число, което не би затруднило работата на парламента. Тъй като пък слизането под тази донякъде обективна и минимално определена граница, наистина вече ще доведе до едно прекалено раздробяване в парламента. Благодаря ви за вниманието! (Ръкопляскания от БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стоилов!
Господин Едвин Сугарев, заповядайте за изказване!
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Съжалявам, че ще трябва да възразя и на господин Стоилов, и на господин Куртев. Радикалната смяна на политическите възгледи не е проблем само на процедурни правила, господин Стоилов. Това е проблем и на политически морал. Защото всеки депутат е бил избран заради определена програма и е сключил със своите избиратели един вид обществен договор. (Шум и реплики от БСП) Никой не е изпращал тези хора, за които става дума тук, които бяха депутати от СДС, примерно за да подкрепят ОФ-правителството на професор Беров. Не за това са ги изпратили техните избиратели в този парламент. И преди да станат депутати всички тези хора са подписали една клетвена декларация, която ги задължава в случай, че напуснат парламентарната си група, да преосмислят и оставането си в този парламент. Те не спазиха тази клетвена декларация, поради което аз не мога да квалифицирам техните действия по друг начин, освен като политическа измяна спрямо техните избиратели.
Аз бих препоръчал обаче нещо друго. Вижте, господа, няма никакъв смисъл да го гласуваме това решение за промяна 69.2. в правилника. Дайте им пет човека назаем и нещата се уреждат. Или просто се обединете трите парламентарни групи. И без това няма никаква разлика между вас! (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря! Господин Стоилов, заповядайте за реплика!
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Тъй като в някаква степен изказването на господин Сугарев беше реплика, но дори и да е самостоятелно, аз пък тогава мога да го репликирам.
Има по-ефективни средства от подписването на клетвени декларации и това е предварителното прибиране на оставките. В българската политическа история това е практикувано. Може би с течение на времето вие бихте могли да измислите нещо по-сигурно, което няма да позволи да ви подвеждат по-нататък. (Шум и реплики от СДС) Точно така, да. Аз умишлено спестявам имената.
И по втория въпрос: действително може да възниква въпросът за политически морал, последователност, доверие на избирателите. И по този въпрос аз не искам да влизам в дискусия. Но все пак недейте да забравяте, че ние сме възприели института на свободния, а не на императивния мандат. Тогава ако се върнете към Лениновите постановки, такива въпроси няма да възникват. Вашите избиратели ще могат да правят преоценката не на избори, а в момента на всяко едно отклонение. И никакви други парламентарни групи впоследствие няма да възникват. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стоилов!
Господин Йовчев, Вие искате реплика към кого? Към господин Сугарев ли? Заповядайте!
ПЛАМЕН ЙОВЧЕВ (СДС): Тъй като стана въпрос - от чисто морална гледна точка - за някакъв вид обществен договор с избирателите си, репликата ми в този аспект е следната и се отнася лично и за мен като засегнат от това изказване. Аз за правителството, така нареченото "ОФ" на проф. Беров не съм гласувал и не съм нарушавал в този смисъл никакъв обществен договор като депутат от СДС, когато бях.
В същия дух искам да запитам: в обществения договор пък на НКС има ли такава постановка, чисто морална, да гласуват 69.3. и да подкрепят единствено Филип Димитров? Това беше репликата ми. (Ръкопляскане от БСП и коалиция)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Това беше втора реплика към господин Едвин Сугарев. Моля за спокойствие!
Господин Савов, Вие за реплика ли искате думата? В момента се правят само реплики.
Сега не може да се взима думата по процедурен въпрос, защото в момента бяха направени две реплики към господин Едвин Сугарев. Ако има някой за още една реплика? Господин Сугарев не взима дуплика.
Сега давам думата за изказване на господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Някои май се обаждат: "Буш! Буш!", но да не би след това да започнат да викат: "Клинтън!" Клинтън!" и да се хващат за главата!
Тъй като господин Стоилов е много млад и направи една историческа екскурзия, от която трябваше да се засрами, защото тук вашата група стана на крака преди известно време в памет на Никола Петков. Историческият случай за прибраните декларации е именно от Никола Петков и това беше едно от обвиненията, господин Стоилов, вие трябва да го знаете. Но това се направи, защото по това време режимът беше тоталитарен, комунистически, болшевишки. И все пак затова, защото и в групата имаше хора, които бяха внедрени, затова го направи Никола Петков.
Но аз мога да кажа, че може би е имало такива декларации. При нас имаше само просто едно морално задължение да се поддържа. С това ние нищо не правим, с което да нарушаваме закона. Но мога да кажа, че има много примери за болшевишки партии, каквато беше и вашата, в която тогава, когато един народен представител се противопоставяше на партията, падаше му главата. При нас такива неща няма. Благодаря ви! (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Савов!
Господин Стоилов, за реплика ли отново? Заповядайте!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Савов, аз умишлено не споменах името на един покойник. Но този политически факт вие сами го потвърдихте. Действително аз не оспорвам условията, в които тогава се е водил политическият живот и евентуалният натиск, на който са били подлагани едни или други политически лидери. 69.4. Но това е било едно действие спрямо членове на собствената партия. Така че това не трябва да бъде приписвано поне на приемниците на тази политическа сила в парламента. (Шум и реплики от СДС) Да, благодаря, че вдигате ръце! Вие с това може би признавате, че това не е факт, относим към тази страна. 69.5. И на второ място, за да ви кажа, че този факт не е бил безпрецедентен и сигурно също не по-зле от мен го знаете в българската история, пак в земеделски формации, без с това да слагам някаква оценка на дейността на тази политическа формация, тази практика е била използвана и в по-раншно време. Сигурно знаете кога. Така че нека да не обясняваме по най-лесния начин историческите събития.
Благодаря. (Ръкопляскания от блока на БСП и коалиция)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Петров, за дуплика господин Савов, ако желае. Заповядайте, господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Аз ще бъда съвсем кратък. Господин Стоилов, аз много се радвам, че Вие казахте, изплюхте камъчето, че вие сте точно наследници на тази партия, на тази партия, която е болшевишката партия. На онова време действително Никола Петков е трябвало така да постъпи. Лошото е, че и опитът от Великото Народно събрание, и от сегашното Народно събрание показва, че и ние може би трябваше така да постъпваме, защото все още живеем по времето на една неразградена болшевишка структура. Това е, което е истината. (Реплики от блока на БСП и коалиция)
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Савов.
Господин Петров, за изказване ли искате думата?
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Георги Петров - Български земеделски народен съюз "Никола Петков".
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин председател! Тъй като се хвърлиха тук едни обвинения върху един демократ и страдалец, разбира се и мъченик, какъвто е Никола Петков... (Смях от блока на БСП и коалиция) Не се смейте. Най-малко вие, господа от ляво трябва да се смеете или в средата. Аз смятам, че тези обвинения са безпочвени, тъй като никой не е доказал, че именно Никола Петков е държал оставките на своите депутати. Това никой не е доказал. Знаете как той беше зверски убит с чук, преди да бъде сложен на бесилото. Това много добре се знае от целия народ. Нали така? И то именно от тази комунистическа РД/ЛТ 70.1. партия, на която вие сега сте правоприемници, господа от БСП. (Реакция от блока на БСП и коалиция)
Освен това аз мисля, че господин Стоилов бърка и с това, когато казва, че виждате ли и преди в земеделското управление е имало такъв случай. Няма, господин Стоилов. (Реплики от блока на БСП: "Има.")
Ще ви кажа само това, че по времето на управлението на Александър Стамболийски през 1920-1923 г., което вие може би визирате, това беше управление, където..., запомнете много добре, не беше убит по политически причини нито един българин, повтарям, нито един българин, за разлика от вашето управление, където бяха убити над 30-40 хиляди човека без съд и присъда по времето на управлението на БКП. Така че недейте, недейте така прекалява с това демократично управление. Единственото управление именно от тогава започна тази трагедия на българския народ с този преврат. Именно тогава започна това кърваво хоро. (бурна реакция и протестни реплики от блока на БСП и коалиция), което се въртеше в България и което вие го продължихте и след 1944 г. (Шум и реплики в блока на БСП и коалиция) Превратът, това е друга страна, военният съюз го направи преврата. Вие го знаете много добре. Военният съюз, но не и Демократическата партия. Недейте обвинява други партии. Тя не е участвала в такива работи. (Шум и реплики в блока на БСП и коалиция) Военният съюз. Така че недейте обвинява такъв човек, такъв страдалец и такъв мъченик, какъвто е Никола Петков и също да хвърляте кал върху управлението на Александър Стамболийски. Едно управление, което остави закони, които и сега още ние ползваме. Знаете го това много добре.
Така че аз протестирам именно в този контекст и то от партия, която знаете колко злини... Та вие съкрушихте, именно вие, Българския земеделски народен съюз. И вие трябва, така да се каже, на колене да застанете именно пред този земеделски съюз, а не да се гаврите с тези герои, които (Бурна реакция и реплики от блока на БСП и коалиция) Недейте подвиквайте, недейте. Недейте, защото сте гузни и с гузна съвест. Така е. Така е, госпожа Поптодорова. Така е. (Бурна реакция и реплики от блока на БСП и коалиция) 70.2.
Благодаря ви. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Давам думата за реплики към изказването на господин Петров на Соня Младенова, Гинчо Павлов и Велислава Дърева.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател! Вие не разбрахте, може би, поради шума в залата, аз исках процедура.
Ние някак си изместихме темата на нашия спор. Предметът е да бъде ли изменен и как чл. 12 от нашия правилник. И тук ставаше реч за това, че Конституцията в чл. 67 казва изрично, че "Народните представители не могат да имат изричен мандат".
Аз съм съгласна, че Избирателният закон не можеше при тази Конституция да предвиди изричен мандат и сега тези проблеми, които се поставят, могат да ни наведат само на един-единствен извод: който и когато да е правил искане за предварителни оставки, това е недопустимо за днешното и следващото време и нашето стартово демократично мислене.
Моля Ви, господин председател, да подложите на гласуване промяната, предложена по чл. 12 от нашия правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Това е процедурно.
СОНЯ МЛАДЕНОВА: Да, всъщност само за протокола - моля да се прекратят дебатите с гласуване и след това да се подложи на гласуване текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз давам само възможност да се довършат репликите към господин Петров и едно обратно мнение на процедурното предложение на госпожа Младенова и това е Владислав Даскалов.
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, при кратка консултация с Велислава Дърева стана ясно, че госпожа Младенова горе-долу каза това, което искахме да кажем. Нека не превръщаме залата в семинар по история, а просто да се върнем към дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: След като не можем да я превърнем в симпозиум за бъдещето, може би в семинар по история. 70.3.
Госпожа Дърева, заповядайте.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председател. Аз не мога да разбера какъв е този странен навик, когато нашият парламент трябва да решава принципни и процедурни въпроси, тутакси да ги персонифицираме и да правим някакви дълги екскурзии в историята!
Аз искрено поздравявам СДС с дълбокия демократизъм, който е принудил депутатите да подписват декларации за вярност. Трябва да ви кажа, че в нашата парламентарна група никой не е подписвал такива декларации. (Реплики от блока на СДС)
От дебатите, които се развихриха тук, аз разбирам, че някои хора смятат, че народните представители, избрани със синята бюлетина, са не народни представители, а представители на Националния координационен съвет. И сигурно заради това е цялата тази бурна реакция. А ние имаме просто да извършим една процедурна промяна в правилника. Е, може би и от лявата страна някои хора смятат, че депутатите, избрани с червената бюлетина, са представители на Висшия партиен съвет, но съм сигурна, че те са в абсолютно малцинство.
Благодаря. (Ръкопляскания от блока на БСП и коалиция)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожица Дърева.
Господин Петров, ще отговаряте ли на репликите? (Шум в залата)
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Даскалов, заповядайте за изказване, свързано с процедурното предложение на госпожа Младенова. 70.4. ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Поради следните съображения се противопоставям на изложеното от госпожа Младенова предложение: в чл. 12 от Правилника за работата на Народното събрание в ал. 4 се посочва, че онази обосновка, която колегата Стоилов даде, е необоснована за необходимостта тази цифра от 20 да падне на 10, защото именно в ал. 4 са посочени онези обстоятелства, които колегата Стоилов наведе като доказателства за необходимостта за промяната на цифрата от 20 на 10.
Хипотезата, която колегата Стоилов предложи пред нас като задължителна необходимост да се смъкне тази цифра - тя е дадена в ал. 4, така че просто не е необходимо в ал. 3 цифрата да бъде сменяна от 20 на 10.
Но, уважаеми господин председателю, в ал. 1 се казва, че народните представители могат да образуват парламентарни групи според партийната си принадлежност или политическата си ориентация. Тогава, когато е бил съставян правилникът, и аз моля много да бъде направена справка с протоколите при изработването на този правилник, защото тези протоколи също са източник на право и би следвало да се разбере от какво са водени народните представители, законодателите при съставянето на тези правила, за да стигнат до заключението, че са необходими именно тези условия, за да има възможност една група от народни представители да образува парламентарна група при тези и тези фиксирани в чл. 12, в неговите алинеи, условия.
С други думи, аз питам какви са новите условия, които са настъпили сега, от тогава до сега, които карат, които налагат една промяна в правилника, каквато е тази, за да се намали цифрата от 20 на 10 за всяка една парламентарна група. Кои са тези нови условия, които налагат това?
И понеже колегата Стоилов, доколкото виждам, не е в списъка на авторите на това предложение, редно е някой от авторите на това предложение да даде една обосновка - първо, дали това представлява група, която има своя друга партийна принадлежност или това представлява група, която има една нова политическа ориентация. Ако това е така, то би следвало да знаем каква е тази политическа ориентация, които условия са необходими, за да може да бъде образувана групата, защото само тогава, уважаеми колеги, има смисъл... ВЙ/ЛТ 71.1.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Те ще обяснят, колегите...
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: Да, те ще отговорят колегите, но само тогава има смисъл да се намали тази цифра. Тогава, когато съществува една нова политическа ориентация или една нова партийна принадлежност - не съществува ли това, даже и 30 души да са тези колеги, които формират отделна група, те не биха могли да образуват своя парламентарна такава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Даскалов. Той направи обратното, процедурно, всъщност предложение на госпожа Младенова. Когато се стигне до това - да се образува група - лично председателят ще изиска едно изложение за тази група, за нейната политическа ориентация, защото така е според чл. 12, ал. 1. Наистина, тук господин Даскалов е прав.
Ние обаче сега трябва да се съсредоточим само върху формалната страна на въпроса - по принцип колко души могат да образуват парламентарна група и тук вече бяха направени три предложения. Започвам да ги подлагам на гласуване според реда и правилника на Народното събрание. Най-напред гласуваме за това минималният брой народни представители за образуване на парламентарна група да бъде пет души. Предложението е направено от Иван Куртев.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте за това предложение.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 210 народни представители, за това предложение 59, против 144, въздържали се 7. Предложението не се приема.
Направено бе второ предложение от народния представител Янаки Стоилов. Според мен то се покрива с това, което е текст на точка 4 на чл. 12 и това изтъкна и господин Даскалов, но предложението е направено. Гласуваме за това броят на народните представители за образуване на парламентарна група да е десет души. Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте за това предложение.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 211 народни представители, за това предложение 126, против 69, въздържали се 16. Предложението се приема. С това се приема и решението на Народното събрание минималният брой народни представители за образуване на парламентарна група 71.2. е десет.
Часът е 18 без две минути. Ние започнахме работа в 17 часа. Две трети от 17 часа до 20 часа - това са два часа. Ние работихме вече един час, една трета от времето измина за втора част на програмата. Затова сега започваме веднага с първа точка от първа част на програмата:
ФИНАНСОВОТО ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО
Моля, господин Джеров да докладва законопроекта.
ХРИСТО МАРКОВ (от място): Искам думата за процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: По процедурен въпрос господин Али.
Нека първо да вземе думата господин Али. Заповядайте, по процедурен въпрос. 71.3.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз моля в залата да бъдат допуснати господин министърът, той и без туй има право, и заместник-министърът на земеделието Румен Христов.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Гласуваме за това заместник-министърът на земеделието г-н Румен Христов да влезе в залата при обсъждането на законопроекта. Моля режим на гласуване. Моля гласувайте.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 170 народни представители, за предложението - 156, против - 12, въздържали се - 2. Приема се.
Процедурен въпрос искаше първо господин Марков.
ХРИСТО МАРКОВ (СДС): Благодаря, господин председателю. Моят процедурен въпрос е свързан също с един Ваш акт - да разпоредите пряко предаване по телевизията. Защото ми направи впечатление колко много от лявата страна моментално напуснаха залата, след като приключи "важната" част за тях, а именно - политическата част. Така че Вие бихте могли да го направите това. (Реплика от блока на ПС на БСП: "Направете му забележка! Даде невярна информация за залата!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря, господин Марков.
Пряко предаване... Ще се разпоредя за това. Господин Вергиев, пряко да се предава по телевизията. Благодаря.
Господин Димитров, заповядайте също по процедура.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! След като в залата присъствува министърът на земеделието и предполагам, че ще дойде и заместник-министърът, мисля, че изхождайки от характера на закона, който е финансово осигуряване, е редно да присъствува и министърът на финансите. Но изхождайки от съдържанието на закона, мисля, че трябва да присъствува и някой от ръководните лица в Българската народна банка. И бих желал, господин председателю, да поканим министъра на финансите и управителя или някои от подуправителите на Българската народна банка. Защото законът по своя характер е задължителен за банковата система и без тяхното мнение мисля, че ние няма да направим СД/МД 72.1 компетентен закон. (Реплика от блока на СДС: "И Нейчо Неев!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Димитров. Финансовият министър е поканен. Но той единствен може да реши дали да дойде или да не дойде.
Господин Джеров, заповядайте и докладвайте закона. Господин Христов е тук. Също така и представител на банката ще бъде поканен.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Нека да гласуваме представител на банката да бъде поканен...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ето тук е финансовият министър. Просто каквото Вие кажете, господин Димитров, веднага се случва. (Весело оживление)
Така. За банката...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): За банката трябва да се вземе изричното съгласие на пленарната зала, защото той не е министър. Трябва да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: В момента ще се разпоредя да се обадят в Българска народна банка да дойде техен представител. Когато той се появи, ние ще гласуваме да влезе в пленарната зала и да присъствува на заседанието, за да видим кой ще дойде, а не изобщо за някой представител на банката.
Започваме четенето на закона.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, пред нас е законопроектът за финансовото осигуряване на земеделието за 1993 г. Той беше раздаден вчера на уважаемите народни представители, тъй че те са имали възможност да се запознаят с него. Раздадени са и мотивите на Законодателната комисия, в които ние съвсем подробно вземаме отношение към всички направени предложения при първото четене и след това преди гледането му от Законодателната комисия и даваме съображенията си, поради които дадени предложения не намират своето място в предложения законопроект.
При това положение бих предложил да минем към второ четене на предложения от Законодателната комисия законопроект, като трябва да изтъкна, че той е съобразен с исканията и вижданията на Икономическата комисия, с предложенията на Комисията по бюджета и финансите. Това, което е пред вас, е изработено 72.2 съвместно с един от неговите вносители - г-н Размов, и с него няма никакви различия по отношение на внесените текстове. Или това е един съвместен проект, който е изработен в присъствието и със съгласието на вносителя г-н Размов, и всички корекции, които са направени, са одобрени от него.
При това положение, г-н председател, ще моля да минем направо към второ четене, като съответно по всеки текст, където има предложения, ще изслушаме авторите и техните аргументи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Гласуваме най-напред заглавието на закона.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Първо трябва да се гласува заглавието - "Закон за финансовото осигуряване на земеделието през 1993 г." Не са постъпили никакви предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля режим на гласуване. Гласуваме заглавието на закона. Моля гласувайте.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 152 народни представители, за заглавието на законопроекта - 149, против - няма, въздържали се - 3. Приема се.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Чл. 1. Този закон урежда финансовото осигуряване на земеделието през 1993 г."
Моля да го поставите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля режим на гласуване. Гласуваме чл. 1 на закона. Моля гласувайте.
Моля прекратете гласуването, без да показвате резултата.
Господин Пушкаров, заповядайте.
ИВАН ПУШКАРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Отново се натъкваме на елементарни противоречия. Законът, ако приемем, че се отнася до 1993 г., до осигуряване на земеделието за 1993 г., в такъв случай текстът по-нататък, в чл. 4, ал. 2 е неверен, тъй като ние ангажираме и бюджета за 1994 г. с ал. 2 на чл. 4.
Следователно или трябва да включим в заглавието на закона, т.е. в чл. 1, че урежда финансовото осигуряване на земеделието и за 1994 г. отчасти, може би, или трябва да изменим чл. 4, ал. 2, която казва, че кредитополучателите са длъжни да продадат продукцията еди-какво си, а да издължат до 1 април 1994 г. креди72.3 тите, получени за производството на тютюн.
Следователно трябва да има сходимост между чл. 1 и чл. 4, ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Според мен, господин Пушкаров, това не е точно така. Ще се издължава по закона за 1993 г., но законът е за финансирането през 1993 г. Но нека юристите (или специалистите) да пояснят.
Г-н Димитров, заповядайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Господин председателю, не се наемам да пояснявам. Искам, напротив, да изразя своите съмнения относно мястото на чл. 1.
Защо се слага този чл. 1? Уреждал финансовото осигуряване на земеделието. Това значи, че други финансови средства в земеделието не могат да влизат.
Ако трябва да сме точни, трябва да кажем "част от финансовото осигуряване на земеделието" и виждате какъв глупав текст става. Аз не знам кой го измисли този текст, но някой ако иска да си прави тук научни трактати, нека да знае, че мястото на Народното събрание е за закони, а не за научни трактати.
Според мен, не изразявам своето отношение към целия този закон, този закон, както е написан, спокойно може да мине без чл. 1. Ако се махне чл. 1, законът въобще няма да пострада. Така че не се притеснявайте. Напротив, той ни поставя в едно извънредно неудобно положение. Ще каже: какви са тия хора, дето пишат такива закони?
Аз за такъв член никога не бих гласувал. Моля ви се! Призовавам и вас към това. С нищо не ви обвързва този текст. Затова предлагам да го махнем, да отпадне този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Георги Николов има думата. Заповядайте. 72.4 ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги, Георги Николов Българска социалистическа партия, Свищов.
Аз подкрепям отпадането на чл. 1, тъй като това се подразбира от заглавието.
Но същевременно, господин Пушкаров, бих желал да внеса едно уточнение. Става дума за това, което и председателят на събранието каза, финансовото осигуряване на земеделието като дейност през 1993 г. само, а вече уреждане издължаването на кредитите, то се прехвърля фактически за бюджета на 1994 г., поради естеството на тютюневите изделия, приходите от които могат да бъдат получени по-късно.
Така че няма противоречия по-нататък в закона, като предлагам да гласуваме за отпадането на чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това, как ще гласуват народните представители, е техен въпрос, но ще ми позволите няколко реплики. Все пак трябва да бъдем прецизни.
Атакува се чл. 1. Право на всеки народен представител е да разсъждава върху същността, но процедурно той е залегнал в проекта. Така е влязъл, така е гласуван проектът на първо четене. Никой до този момент не го е атакувал и следователно той съвсем естествено си е намерил мястото там, където е поставен от вносителите без никакви промени.
И последното, впрочем трябваше да започна от там, възражението на господин Пушкаров не е екзактно, защото законът третира финансовото осигуряване, получаване на средства за кредитиране, а те се дават през 1993 и за дейността през 1993 г. А кога ще бъде издължен един кредит, един заем, е съвсем друг въпрос. И затова неговото възражение за несъответствие между чл. 1 и чл. 4 не е прецизно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Васил Гоцев има думата. Заповядайте.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа, аз искам да подкрепя това, което каза господин Венцеслав Димитров. Не толкова, че в конкретния случай ВТ/ЛТ 73.1. това има особено значение, защото репликата, която направи господин Джеров на господин Пушкаров, е вярна, но някак си да въведем един стил, който да се спазва и за другите закони.
Не е редно в един закон, в първия му текст да се пише какво урежда законът. Това ще се напише в учебника по тази материя, както някой тук каза. А какво урежда законът, то личи от текстовете на закона. Ако текстовете на закона уреждат нещо друго, а не това, което пише в чл. 1, очевидно е, че чл. 1 остава във въздуха. И обратно, ако всички текстове на закона уреждат онова, което би искал да каже чл. 1, ясно е, че законът си има своето място.
Затова аз смятам, че е добре ние да не гласуваме чл. 1, да гласуваме направо, да вървим с чл. 2 и да го имаме като принцип в бъдещото наше законодателство - да не започваме с една дефиниция, която е нужна за учебник, а за закон е просто излишна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Господин Пушкаров, заповядайте.
ИВАН ПУШКАРОВ (СДС): Колеги, аз се присъединявам към предложението на Венцеслав Димитров. То ще облети целия закон, но в интерес на точността трябва да кажа, че всъщност аз сбърках, чл. 3, ал. 2 ангажира бюджета както за 1993, така и за 1994 г.
И в този смисъл законът наистина финансово ангажира два бюджета - и 1993, и 1994 г., в интерес на точността.
Смятам, че процедурата ще се облекчи, ако премахнем чл. 1. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Георги Петров има думата. Заповядайте.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Георги Петров - БЗНС "Никола Петков".
Уважаеми дами и господа, уважаема госпожа председателстваща, моята забележка е това, че аз мисля, че в чл. 2, ал. 1 би следвало да се отпуснат средства и за животновъдството, тъй като ние знаем в какво окаяно състояние се намира то, така че аз смятам, че можем да добавим... (Реплика на депутат от блока на БСП: "Ние още не сме гласували чл. 1") Аз разбирам за чл. 1, но казвам, че трябва да добавим и за животновъдството. Дали е за чл. 1 или за чл. 2, става дума, че трябва да го добавим в този законопроект. (Възражения в блока на БСП) Аз говоря по принцип, че трябва да го добавим за животновъдството, а то трябва 73.2. да се добави в чл. 2, тъй като в чл. 1 няма как. Там, където се изрежда и където се отпускат средствата.
Освен това понеже съм взел думата, за да не я вземам пак, учудва ме и факта, че в чл. 2, ал. 2 се казва "без зеленчукопроизводството". Пак смятам, че не бива да се разделят нещата така, тъй като действително това са интензивни култури, но и на тях може да се отпуснат средства. Но аз смятам, че за животновъдството средства трябва да се отпуснат, тъй като то е действително в бедствено положение, виждаме как цената на млякото се вдига всеки ден, така че смятам, че може да се помисли и по този въпрос. Смятам, че и господата отляво няма да имат нищо против, тъй като и те се борят за същото. Нали така? Или не? Поне на думи дано, или на дела.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Много моля уважаемите колеги да не забравят, че обсъждаме първия текст на закона и становищата са две: едното е този текст да отпадне и другото този текст да остане.
Мисля, че постановката на въпроса е ясна. Като стигнем до следващия текст, тогава може би господин Петров, ако вече е депозирал своето искане за промяна, ще го гласуваме.
Моля ви нека да вървим делово и по съществото на текста. Чуха се аргументи.
Господин Пандов, заповядайте, но нека да е нещо поразлично. Това са двете позиции по този текст.
ТОДОР ПАНДОВ (ПС на бСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Точно това, госпожо председателстваща и колеги, щях да предложа - да прекратим обсъждането по чл. 1 и да преминем към гласуване.
Аз лично подкрепям позицията, че чл. 1 трябва да отпадне. Нито едното, нито другото е вярно. В смисъл, първо, той не урежда финансовото състояние на земеделието. Той урежда част от полските култури преди всичко и трайни насаждения.
Второ, съвсем правилно е, че този закон не може да уреди животновъдството и ако сега ние започнем да уреждаме проблемите на животновъдството, въобще се отклоняваме от първото принципно обсъждане.
Задачата беше един временен закон, който да реши належащите задачи на отглеждането на полските култури, есенната и 73.3. пролетната сеитба.
Затова предлагам да минем на гласуване, като първи член по същество отпадне. Тъй като, ако трябва да запишем, точно той урежда финансирането на растениевъдството и то не цялото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, благодаря, господин Пандов.
Господин министърът на земеделието има думата. Заповядайте.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ТАНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, аз благодаря на Георги Петров за това предложение. Аз смятам, че ако ние по каквито и да е причини не включим животновъдството в този закон, ще се наложи да приемаме втори закон за животновъдството, защото положението е бедствено. В свинекомплексите животните умират от глад и аз ви приветствам и ви каня да включите след 1993 г. в този текст, чл. 2, ал. 2, след зеленчукопроизводството и животновъдството.
Само с две думи ние ще решим един генерален проблем. Благодаря ви.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Заглавието вече е гласувано земеделието.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ТАНЕВ: Извинявайте, животновъдството е част от земеделието. Не е растениевъдството, а земеделието. Така че то е част от земеделието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата иска и министърът на финансите. Заповядайте, господин министре. 73.4. МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господа депутати, ако вие удовлетворите това искане на моя колега, министъра на земеделието, аз просто нямям думи въобще и нямам място да стоя тук. Нямам място и да бъда министър на финансите. Мога съвсем откровено да ви заявя. Това е, което исках да кажа. (Частични ръкопляскания в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Вижте, имаше процедурен въпрос да се прекратят разизскванията. Понеже се изказаха министрите, сега много ръце се вдигат, а ще поставя процедурното предложение за прекратяване на разискванията. Ако вие, уважаеми колеги, решите, че има още какво да се каже, ще гласувате против.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Искам думата по процедурен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Но това е процедурен въпрос. Става дума за прекратяване на разискванията. Това е първият процедурен въпрос.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): Искам да уточня нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Нека да гласуваме тозии процедурен въпрос, след това ще Ви дам думата.
Вие имате противно становище? Заповядайте. По повод процедурния въпрос за прекратяване на разискванията има думата господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, вижте какво, щом като няма съмнение и така казва министърът на земеделието, че в земеделието влиза и животновъдството, нека ние да решим да прекратим разискванията, да решим да има ли чл.1 или да няма чл.1, а при чл.2 ще развием дискусията, която се започна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Гоцев.
Моля, уважаеми колеги, гласувайте процедурното предложение да се прекратят разискванията по текста на чл.1.
От гласувалите 149 народни представители за са 146, против - 2, въздържали се - 1.
Приема се предложението. Прекратяваме разискванията по този текст. Сега гласуваме по текста. Първо, по чл.1. ПредложеСБ/КТ 74.1 нието е да отпадне този текст.
Моля, гласувайте за отпадането на текста. Който е да отпадне, гласува със зелено, който е против - с червено.
От гласували 172 народни представители, за - 138, против - 24, въздържали се - 10.
Текстът отпада.
Господин Димитров, имате думата по процедурата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Извинявам се много, госпожо председател. Колеги, в становището на Комисията по бюджета и финансите при първо четене на закона ние имахме една препоръка - Министерският съвет писмено да се ангажира с този закон. Доколкото разбрах от господин Джеров, Министерският съвет писмено се е ангажирал. Обаче понеже чух тук от двама министри противоположни мнения, аз бих искал недвусмислено да знам е ли Министерският съвет за този закон или е против този закон. За или против е Министерският съвет, господа. И аз запитвам министрите, тук има двама министри, не запитвам вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Извинете, днес не е днес за питане нито за парламентарен контрол. Въпросът е основателен, министрите са тук, ако желаят, ще вземат думата.
Има думата по процедурен въпрос господин Али.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Смятам, че не сте забравили, че министър-председателят от тази висока трибуна заяви, че подкрепя този Законопроект за финансовото осигуряване на земеделието през 1993 г.
Това - първо.
Второ, още същия ден, когато господин Димитров ни даде това становище, аз помолих наистина представителите на Министерския съвет да дадат в писмен вид своето становище по въпроса и господин Джеров ви прочете писменото становище в подкрепа на този законопроект. Става въпрос за писменото становище на Министерския съвет. Господин Джеров, нали получихте такова писмено становище?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ще отговоря.
ХАСАН АЛИ: Да, ще отговорите. 74.2
Така че няма никакви процедурни пречки да продължим по-нататък с приемането на останалите текстове на законопроекта.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Нека да спазим правилника, уважаеми госпожи и господа народни представители. Министърът на финансите поиска думата и според правилника веднага трябва да я получи.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря и се извинявам за повторното вземане на думата, но Министерският съвет подкрепи закона в този вид, в който беше депозиран в парламента. За съжаление, корекциите, които са направени, отклоняват далеч първоначалния вариант на закона, който беше приет и подкрепен от Министерския съвет.
Аз не мога да поема отговорност по тези допълнителни промени, които се предлагат тук, за включване на училища, научни институти, на животновъдство и т.н. Ако смятате, че по тозии начин ще се решат проблемите на цялото селско стопанство... За мен тук, извинявайте, се спекулира вече. Подадеш си ръката, те ти режат главата. Това се получава. (Частични ръкопляскания в СДС) Цялата работа беше да се осигурят средства за сеитбата. За сеитбата! Покрай сеитбата вие виждате какво става. Помислете малко. Действително този бюджет не само ще тече, а ще бъде потоп, ако се приеме това, което предлага министър Танев. Всички знаем какво е състоянието на животновъдството и т.н. Помислете какво би се получило. Аз казах, че при други условия никога не бих подкрепил такъв закон. Но отчитайки реалната ситуация в страната, въпреки всичко решихме да подкрепим законопроекта. Но дайте сега да не драматизираме нещата и да искаме невъзможното.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Колеги, ние сме на текста на чл.2. Реплики на министъра не се правят.
За изказвания по чл.2 първо поиска думата господин Русев, господин Маньо Манев. Нека да запиша всички желаещи да се изкажат.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз още не съм пуснал чл.2. 74.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Тогава, господин Джеров, заповядайте. И извинете, но много желаещи искат да се изкажат.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Само че не разбрах по какво, когато чл.1 отпадна, а по-нататък не сме минали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Може би народните представители, които са работили по него, го знаят вече наизуст поради работата си в комисиите, но нека да го чуят всички в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няколко уводни бележки, защото съм задължен да отговоря. Аз ви докладвах, но отново ще спра вашето внимание като отговор на поставения въпрос. 74.4
От главния секретар на Министерския съвет на 4 март 1993 г. получихме писмо, с което той заявява дословно: "Уведомявам Ви, че на заседанието си от 1 март 1993 г. по доклад на министъра на земеделието господин д-р Танев, относно проект за еди кой си закон, Министерският съвет прие следното протоколно решение:
1. Приема по принцип основните идеи, заложени в проекта на закона, внесен в Народното събрание от народните представители.
2. Членовете на правителството да представят бележките по законопроекта при обсъждането му в Народното събрание."
Въз основа на първото четене и това писмо на господин Стоян Денчев, главният секретар на Министерския съвет, направих устно запитване до правителството кои са конкретните бележки. Получихме веднага писменото становище на главния секретар на Министерството на земеделието с бележките на министерството. Господин министърът на финансите се обади тогава веднага в Законодателния отдел по телефона и той също така е продиктувал, защото просто времето беше такова, бележките на неговото министерство Така че сме направили съответен синхрон с Министерския съвет и с двете министерства, чиито представители са пред нас.
На второ място трябва да ви кажа, че в основния чл.2, към който сега тръгваме, почти промени няма направени. Така че по отношение на чл.2 не биха могли да бъдат направени атаки от членовете на правителството, защото той е приет и е представен при вас почти във вида, в който той е бил на първото четене. Това бяха няколко бележки, за да бъдем наясно, че имаме пълен синхрон в случая с водещите министерства.
По-нататък - чл.2. Той има осем алинеи.
"Чл.2, ал.1. Търговските банки отпускат целеви кредити за осъществяване на земеделието през 1993 г. на организациите по – 12 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, на земеделските стопани и на кооперациите, произвеждащи земеделска продукция, както и на научни институти, опитни станции и техникуми или НЧ/НП 75.1 учебни заведения, които се занимават със земеделско производство.
Ал.2. Кредитите се отпускат за отглеждане на есенните посеви от 1992 г. и пролетните посеви от 1993 г., включително и за прибирането на продукцията от тях, както и за обработката, торенето, резитбата и пръскането на лозята и трайните насаждения през 1993 г., без зеленчукопроизводството.
Ал.3. Кредитополучателите обезпечават получените целеви кредити с продукцията, за чието производство са изразходвани отпуснатите кредити.
Ал.4. Търговските банки отпускат всеки кредит въз основа на конкретна технико-икономическа обосновка за неговия размер. В договора за кредита се предвиждат и сроковете за неговото издължаване, които не могат да бъдат по-дълги от един месец след прибиране реколтата от съответната култура.
Ал.5. Всички търговски банки могат, а търговските банки с над 50 на сто държавно участие са длъжни да предоставят целевите кредити на организациите по ал.1.
Ал.6. Когато кредитополучателят използува отпуснатите средства за цели, непредвидени в технико-икономическия доклад, въз основа на който е сключен договорът, той заплаща пълния действащ пазарен лихвен процент и носи гражданска и наказателна отговорност.
Ал.7. При недостиг на кредитен ресурс или липса на кредитен лимит, Българската народна банка предоставя недостигащия кредитен ресурс, съответно увеличава кредитния лимит.
Ал.8. Този закон не се прилага за отпусканатите от търговските банки кредити за земеделието без технико-икономическа обосновка."
Това е предложеният от Законодателната комисия чл.2 с неговите осем алинеи. Както ви казах, много малко промени са настъпили. Само две думи още, ако ми разрешите.
В ал.1 отпаднаха "дружествата", защото дружествата са търговски дружества. Така е и при нас. Може ли да се кредитират търговските дружества, които в повечето случаи имат акции, имат средства, имат кредити и не би било правилно да получат кредити от държавата. Затова те направо отпаднаха. Не сме ги вписали в текста. 75.2
Към чл.2 са постъпили няколко предложения. Към ал.4 и ал.7 има предложения от Икономическата комисия. Към ал.1 има предложения от господата Тодор Тодоров и Константин Тодоров. Към ал.2 има предложения от Икономическата комисия.
И ще моля в този случай съответните комисии или еднолични вносители да докладват предложенията, да ги мотивират, за да може народните представители да обсъдят евентуалните варианти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Преди да дам думата по процедура на господин Емил Филипов искам да ви помоля да гласувате да присъствува на разискването на закона господин Ганчо Колев, подуправител на Българска народна банка.
Режим на гласуване, моля, гласувайте да присъствува господин Ганчо Колев.
Гласували общо 160 народни представители. От тях 159 за, 1 против, въздържали се - няма.
Поканвам господин Колев да заповяда в пленарната зала.
Господин Русев, преди да Ви дам думата нека от името на комисиите - на Икономическата комисия и Комисията по бюджета и финансите да дам думата на господин Георги Николов. Той я поиска от името на комисията. Тя има няколко предложения за поправки в текста.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХР СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): По този втори член нашата комисия има няколко предложения, които бяха направени още при първото четене и са депозирани по съответния ред.
Предлагаме в ал.2 на чл.2 "включително и за прибиране на продукцията от тях" да отпадне. Съображения: прибирането на продукцията за някои култури трае от една до две седмици. Това би могло да се осъществи с краткосрочни заеми. Тук ние искаме да помогнем фактически на земеделието поради спецификата със сезонния характер, дългият цикъл на засяване на продукцията и съответно прибиране на реколтата от продукцията. По този начин да ангажираме държавата да подпомогне замеделието.
От друга страна поради различните срокове за прибиране на продукцията е възможно част от реализираната продукция, средствата, които са постъпили, да бъдат използувани за кратко време и за решаване на някои въпроси във връзка с прибиране на самата 75.3 продукция. Тоест, да няма нужда от кредитиране още сега.
По ал.4 - това, което прозвуча като опасение от господин Пушкаров, че е възможно да има недобросъвестност по отношение на използуването на средства - Икономическата комисия предлага след конкретната технико-икономическа обосновка за неговия размер и "извлечение от разчетните сметки", за да се докаже, че тази организация или кооперация не разполагат с достатъчно собствени средства. Защото добре е тези средства да могат да бъдат завъртяни примерно за други дейности и да се ползват кредити, но нека да си даваме сметка, че се намираме в трудни условия и не бива там, където имат собствени средства да товарим бюджета с преференциални лихвени проценти. 75.4 По отношение на ал. 7. Ние, така да се каже, задължаваме Българска народна банка да предоставя кредитния ресурс и на частните банки.
Мисля, че това може да си прецени банката дали да даде или не, а може да задължим в централната банка само за банки с над 50 на сто държавно участие.
Поради тази причина Икономическата комисия предлага в края, след "увеличава кредитния лимит на търговските банки" - "с над 50 на сто държавно участие".
И още нещо, връщам се, четейки текста, господин Джеров, очевидно в ал. 6 трябва да внесем уточнение.
Записано е "когато кредитополучателят използва отпуснатите средства за цели, непредвидени в технико-икономическия доклад". Технико-икономическият доклад е етап проучвателен, а горе говоря за технико-икономическа обосновка. Да стане: "непредвидени в технико-икономическата обосновка, въз основа на която..." просто ТИД-а е съвсем нали друго.
И следващото, коетот е, изразявам лична позиция. Аз не бих желал да се включи тук и животновъдството, поради няколко съображения.
Уважаеми господин Танев, ние по този начин ще обърнем закона наопаки. Казано е, че "кредитополучателите гарантират получените заеми със своята продукция, която са длъжни да я продават." Ще задължим ли с този закон животновъдните ферми да бъдат разпродадени?
Първо, защото ние имаме стада, които ще ни останат като племенни и изобщо нямаме намерение да ги продаваме.
Второ, при едно разделяне на дяловете пита се не трябва ли да изменим тогава и чл. 5, където е казано "когато се ползва след това заем от лица, които преди прибирането на реколтата решат да бъдат въведени във владение". Ето тук е аналогичен въпросът, ако фермата се раздели и се предаде на дялове на отделните стопани. Значи и този въпрос трябва да намери разрешение.
Аз ви моля, въпреки общата ни загриженост тук да не разширяваме закона, защото не става дума за 1 милиард само, както тук фиксираме, а може би за стотици милиарди за животновъдство. И дайте да помислим по друг начин, ако трябва други закони РД/ВЙ 76.1 да приемем, но тук ние ще объркаме цялата логика на закона с включване и на животновъдството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Николов.
Думата има господин Венцислав Димитров. След това е господин Русев. След него е господин Манев. След това господин Юруков.
ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, колеги народни представители! В доклада на Комисията по бюджета и финансите ние препоръчахме в закона непременно да влезе, че Министерският съвет гарантира тези кредити. Освен че изплаща две трети от лихвата, то гарантира евентуалното неизплащане на остатъка една трета от лихвата и на самата главница от лихвата.
Поради това аз се посъветвах с господин Джеров и за да е перфектен закона, за да може да работи при пазарни условия следва да има следната постановка като ал. 1 на чл.2: "Министерският съвет гарантира кредитите, отпуснати по този закон, в размер до ... и една цифра трябва да сложим. Тук може да каже господин министърът на финансите или господин Паранов, с който правихме някакви сметки. Аз смятам, че цифрата трябва да е до 4 и половина милиарда лева. Защо 4 и половина милиарда? Защото вносителите, вярвам и на тях, че са направили разчети, казват, че двете трети от лихвата ще бъде 1 милиарад. Една проста сметка показва, че другата една трета - половин милиард и при една евентуална лихва от 50 на сто главницата е 3 милиарда. Тоест, трябва Министерският съвет да напише гаранция за цялата тази сума. Отделен е въпросът каква част от тази сума наистина ще бъде изплатена от Министерския съвет.
Но тук държа да напомня на уважаемите колеги народни представители, че в края на миналата година ние по същия начин процедирахме с кредитите, отпускани за енергетиката и за военнопромишления комплекс. След като се вкара една такава постановка в чл. 2 в началото, то тогава отпада необходимостта от съществуването въобще на чл. 6, където се поставя в задължение на търговските банки да поемат 50 на сто от кредитите. Защото в едно пазарно стопанство наистина Министерският съвет трябва да гарантира и търговските банки независимо от това дали са частни или 76.2 държавни да отпускат кредити.
Обаче, господа, ако не напишем гаранция, ние нямаме право да пишем "50 на сто държавно участие". (Реплики от блока на БСП и коалиция) не чувате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Микрофоните са силни.
ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ: Добре, господата, които не се интересуват от този закон, могат да излязат. Господин Боков, оставете си картата, предполагам, че гласуването ще бъде след 1015 минути. (Реплика от блока на БСП) Добре, аз ще застана надалеч. Искате ли вие да обсъждаме този закон или искате да викаме, да се надвикваме? Както виждате, аз мога да викам по-силно от вас. (Шум и реплики)
Продължавам. Добре, отдръпвам се от микрофоните, за да не ви преча. На спокойствие някои хора могат да искат да спят, някои да четат вестници, но ние сме дошли тук да приемаме закони.
Да продължа мисълта си. Ако Министерският съвет напише такава гаранция, тогава не е необходимо да спесифицираме какви банки имат право да отпускат кредити. Нека всички да ги отпускат и няма какво да задължаваме частни или държавни. Една частна банка с удоволствие ще отпусне кредит, който е гарантиран от държавата. И даже да ви кажа няма и необходимост от това да има с три пункта над основния лихвен процент. Защото един кредит, гарантиран от държавата, той ще бъде с нисък лихвен процент, защото на Търговската банка й е все едно дали кредитополучателят ще си върне заема или не.
Сега проблемът е такъв. Можем ли да вкараме такава постановка? Аз не случачйно още на първо четене исках правителството писмено да се ангажира с този закон. И аз бих желал господин Александров да покаже своята готовност да финансира сеитбата и другите мероприятия, като приеме необходимостта от написването на една гаранция на Министерския съвет по кредитите на този закон. И тогава други постановки, по които спорим - 50 на сто държавно или не 50 на сто или повече, тогава ще отпаднат.
Но, ако някой смята, че този закон може да действа без държавна гаранция, той горчиво се лъже. Чисто и просто банките ще намерят хиляди причини да не отпуснат кредити. И аз ви казвам, 76.3 господа, тези, които най-много искат да има такъв закон, че без държавна гаранция законът няма да може да работи.
Но, ако все пак, вие решите да гласувате против държавната гаранция, би трябвало да напишете "търговските банки със 100 на сто държавно участие". Защото не можем да задължаваме една търговска банка, в която има частно участие, да прави, един вид, да изпълнява държавна поръчка, която е свързана с финансови загуби. 76.4
Моля ви се, кой човек утре ще си сложи парите в банката, когато знае, че Народното събрание в началото на всяка година ще вземе едно решение, примерно, което ще води до това, че печалбите на банките ще бъдат малки. Никой няма да си вложи парите в банките. Моля ви се такива работи да не правим и аз ви казвам - нормалният подход е Министерският съвет да напише гаранция до определена сума. Тук нека да каже господин министърът на финансите дали да е 4 милиарда, 4,2 или 4,5 милиарда, но без това наистина не може да мине.
Благодаря ви.
И тогава ви казах, че чл. 6 ще отпадне, защото няма смисъл от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Реплики? Г-н Георги Николов... (Неразбираема реплика на Георги Николов от място)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Моля ви се! Това е становище на Комисията по бюджета и финансите, на която Вие не присъствувахте. Предпочитам реплика да направи г-н Русев, който се съгласи с всички тези постановки, защото Вие нарочно отсъствувахте, въпреки че искахте задължително заседание. Ние направихме това заседание, поканихме хора. Господин Хасан Али ще Ви каже. Господин Йовчо Русев дойде да защитава интересите на вносителите.
И сега, ако правите реплики, господин Николов, не е честно от Ваша страна, защото тези реплики можехте да ги направите на заседание на комисията, не да занимаваме цялото народно представителство с нашите спорове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре, ако приемем, че изказването на господин Димитров... (Шум и реплики в залата) Чакайте!... Както и Вашето е от името на комисията... (Шум и реплики в залата) След това ще Ви дам думата за изказване, господин Николов. Нека да не е реплика, но преди Вас има други колеги.
Не, каза и господин Димитров... Ще Ви дам думата за изказване, господин Николов. Нека да не е реплика!
Господин Русев има думата. След това е господин Маньо Манев, господин Емил Юруков, господин Мицев, господин Васил Гоцев, господин Георги Петров. Има и още. (Шум и реплики) ВЙ/МД 77.1
Нищо. Ще Ви дам думата за изказване и ще кажете...
Е, Вие казахте, че е от името на комисията, нали?
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Йовчо Русев, 21. Сливенски избирателен район.
Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители. По текста на този закон е мислено много, както в Комисията по земеделие, така и в Комисията по бюджета и финансите. Обсъждан е заедно с представители на банката и аз се обръщам с молба към всички вас да не внасяме каквито и да е било изменения, свързани с разширяване обсега на този закон, а да се концентрираме върху това, което е достатъчно добре обмислено и се съдържа в текста на закона.
В този смисъл аз бих искал да кажа, че Икономическата комисия съвършено неправилно определя разходите по прибирането на реколтата като 1-2 седмици. Всъщност става дума за ремонт на техниката, става дума за доставка на резервни части, които отнемат няколкомесечно финансиране на подготовката за прибирането на реколтата и аз още веднъж настоявам такива промени да не се правят в текстовете.
Но искам да обърна внимание на един въпрос, по койтосе изказах при първото четене на закона. В – 4 наред с другото, аз няма да чета целия текст, във второто изречение се казва: "в договора за кредити се предвиждат и сроковете за неговото издължаване, които не могат да бъдат по-дълги от 1 месец след прибиране на реколтата от съответната култура".
Дами и господа, това е един нереален срок, който ние поставяме на тези, които ще ползуват заемите. Само един пример ще ви дам. С оглед на хранителния баланс на страната правителството е взело решение до 1 септември, мисля, да не се изнасят зърнени храни, брашно и т.н. Жътвата приключва към края на месец юни. Това означава ли, че към 1 септември ще бъдат задължени тези, които са ползували кредити да ги възстановяват? И затова ви предлагам да се съгласите този текст да отпадне.
Тоест, текстът да бъде: "в договора за кредита се предвиждат и сроковете за неговото издължаване". Останалият текст да отпадне, тъй като той е предвиден в чл. 3, ал. 2 и не е 77.2 необходимо да се дублира.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (от място): Моля, повторете Вашето предложение.
ЙОВЧО РУСЕВ: В договора за кредита се предвиждат и сроковете за неговото издължаване. Останалият текст предлагам да отпадне.
И накрая, уважаеми колеги. Този закон финансира или осигурява кредитирането на тези неотменни селскостопански дейности, които са свързани с основата на продоволствената сигурност на страната, така че още веднъж ви моля да не изменяме обсега и да не правим други принципни изменения, да пристъпим към гласуването на чл. 2.
По отношение на гаранциите аз съм съгласен с г-н Димитров, но в чл. 6 ще ги обсъждаме, а не тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Реплика ли имате? Заповядайте, г-н Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин Русев, репликата ми е не само лично към Вас, а просто за да внеса известно уточнение.
Пределно ясно ни е, че с този закон ние не решаваме изцяло продоволствения проблем на страната. Не го решаваме. Защо? Ние се ангажираме с някои от дейностите, както каза господин Александров, това касае прибирането на есенниците и пролетната сеитба. По-нататък си позволяваме да пишем: "резитба, торене и лозя", без да пишем онова, което Вие казвате, че касае продоволствения въпрос, въпросите на животновъдството.
И Вие самия казвате, че трябва да се ограничим донякъде. Така, както ние дискутирахме на първо четене и на второ четене се изказаха някои съображения от Икономическата комисия и от Комисията по бюджет и финанси, но нека да кажем истината, че законът не финансира изцяло онова, което касае земеделието и не финансира изцяло продоволствения проблем на страната. Той финансира пределно ясно есенните и пролетните работи, които сега предстоят и не изцяло решава проблемите на селското стопанство в България. Това пределно трябва да е ясно! 77.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
За втора реплика има думата г-н Пушкаров.
ИВАН ПУШКАРОВ (СДС): Госпожо председател, репликата ми, уважаеми колеги, е отправена към г-н Русев. Аз не зная как трябва да говорим в този парламент!? Май, че е време да отправя един призив: популисти и отляво, и отдясно - да вземете да се обедините и да вкарвате такива закони, на които финансовата страна не е разработена!
Миналият път говорихме надълго и нашироко, доста хора се изказаха за това, че законът е много важен и го поддържаме, но за да работи той трябва много точно и ясно да бъде разработен финансово. Това не е направено и сега.
Чл. 2 по начина, по който е записан, е абсолютно неопределен. Това е гръцки храм. Колко ще бъде сумата, както на гаранциите, така и на главницата, която Министерският съвет ще се ангажира да поеме, за да може на тази база банката да определи размера на кредитния ресурс, който ще насочи към търговските банки и тези търговски банки в рамките на този кредитен ресурс да изпълняват кредитите за селското стопанство? Това не е направено и това трябва да бъде направено категорично. Затова Венци Димитров, което каза, е изключително важно: за да работи законът трябва да се определят 1,5 милиарда мисля, че беше сумата, която определи Министерството на земеделието миналия път - двете трети лихвата; още половин милиард за останалата 1/3 при неизпълнение 2 милиарда, значи около 4 милиарда и половина още в чл. 2 в началото трябва да бъде записано. Тази сума трябва да бъде предоставена на Българска народна банка като гаранция, те да определят ресурса и да го разпределят по банки.
Освен това ал. 2 и 3, ако не се лъжа, 3 - да, на чл. 2 е напълно безсмислена. Да се иска гаранция от самия получател на кредита срещу бъдеща продукция е меко казано смешно в термините на изискванията на Българска народна банка. Такава практика банката няма! Банката взема гаранция за продукция, която ще я държи в склад, която ще я проверява и която ще служи до края на изпълнението на кредита като такава гаранция, но бъдеща продукция - това е просто едно пожелание и затова трябва да отпадне тази алинея.
Благодаря ви. 77.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Реплика ли имате?
Това бяха реплики на изказването на г-н Йовчо Русев.
За трета реплика думата е на г-н Иван Будимов. Това е трета реплика.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Тук се подхвърли идеята да не разширяваме действието на този закон. Аз споделям това нещо, но това съвсем не означава, че пък не трябва и да стесняваме обектите, върху които действува този закон.
Така например е записано: "на кооперациите". На кои кооперации? Има кооперации, регистрирани съгласно Закона за земята, да го кажем най-просто.
Уважаеми дами и господа. В момента с кооперациите точно става голямата далавера в България. Това са нелегитимни, даже и несъществуващи кооперации, които получиха даже някои от тях кредити от кредитната централа. Аз искам да кажа да се стесни, да отпадне думичката "кооперация". (Шум и реплики в залата) ... Кооперация от собственици, кооперации от собственици, а не кооперации върху ничия земя!
Освен това: "техникуми и учебни заведения". Дайте да си говорим истината. Те имат много малко опитни участъци. Едва ли е необходимо да се субсидират те. Най-доброто е, според мен, да се субсидира частният стопанин, главният обект да бъде частният стопанин, който е получил 10-15 дка, не да насочваме средствата към най-различни други организации. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За дуплика има думата г-н Йовчо Русев. След това ще дам думата на министъра на земеделието. 77.5 ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз бих искал да споделя с последния оратор, че кредитиране в условията на този закон трябва да получат всички, които ще произвеждат селскостопанска продукция, независимо как и под каква форма те са регистрирани. Щом оре, сее и прибира реколта, той трябва да получи тази помощ, тъй като осигурява държавния баланс с потребителя.
Второ, господин Николов подложи на някакво съмнение финансирането на трайните насаждения. Господа, предполагаме, че много от вас са запознати. Лозарството е в упадък. И ако то не бъде подкрепено тази година, има огромна опасност големии ресурси на държавата да бъдат провалени. Затова именно е обсъждано и те са предвидени.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): А животновъдството не е ли в упадък?
ЙОВЧО РУСЕВ: Вижте, господин Николов, малко се замислете! Животновъдството е осигурявано от растениевъдството. И преди малко, когато се каза, че животни умират поради липса на фураж, именно това осигурява тоя закон - да има фураж.
И на господин Пушкаров. Аз съм изненадан от неговото упорито желание да не разбере елементарни въпроси на аграрната политика. Тук това, което се предлага, и това, което непрекъснато господин Пушкаров и при първото четене настояваше, е просто този закон да не мине, да не стане, ако може, да се провали земеделието на България през 1993 г. (Неодобрителна реакция в блока на СДС) И тук не става дума за популизъм.
Господа, ако искаме да имаме един действен закон, той трябва да бъде по най-простичкия начин направен, за да бъде оперативен, тъй като вече сеитбата е започнала в страната.
А що се отнася до гаранциите на бюджета, бюджетът предстои да бъде утвърждаван и там ще бъдат фиксирани всички суми, които са необходими за тази държавна гаранция, която осигурява кредитирането.
Благодаря ви. СД/КТ 78.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Министърът на земеделието поиска думата. Господин министре, заповядайте.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ТАНЕВ: Благодаря Ви, госпожа председателствуваща.
Уважаеми господа, аз съм напълно съгласен с господин Будинов, че трябва да бъде подпомогнат частният стопанин. Но къде го? 6,36 на сто от земята е върната през миналата година. 6,36 на сто! Може ли 6,36 на сто да изхрани България? - Не може, господа. И много ви моля, не политизирайте въпроса около изхранването на народа. Първо.
Второ, животните умират не от липса на фураж в момента, а от невъзможност на свинеугоителните стопанства да закупят, защото банките не им дават кредити.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има господин Маньо Манев. Следва господин Емил Юруков. След това е господин Маргарит Мицев.
МАНЬО МАНЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Аз искам да се обърна към всички вас с молба да прекратим обсъждането. Но преди това искам да взема отношение по ал.2 на чл.2. И много моля господин министърът на земеделието и неговият представител господин Румен Христов да отчетат един реален факт, който в продължение на повече от месец присъствуваше при обсъждането на този предварителен проект за законопроект.
Когато се подготвяше този законопроект, ние всички стигнахме единодушно до мнението, че предвид на ограничените финансови възможности, с които се разполага, главното и основното ще бъде именно обект на внимание - растениевъдството, и то в този му ограничен вид.
Аз много моля, за мен е много приятно, и за всички останали, да извършим именно този подход, този популистически, бих казал, подход, с който да създадем една представа, че може в настоящия момент нашата държава да поеме всички ангажименти, свързани със земеделието. Това е невъзможно. 78.2
Подкрепям мнението на господин Александров. По предварителни разчети, които се направиха, се предвижда лихвите да бъдат, заедно с отпуснатите по Решение # 393 на Министерския съвет от 29.09.1992 г., един милиард триста и петдесет милиона лева.
И искам да подчертая, че господин Пушкаров е абсолютно неправ. Или е чел закона само в началото, без да предвиди заключителните разпоредби. Именно в заключителните разпоредби ясно и точно е посочено в – 3, че Министерският съвет е задължен да предвиди необходимите средства в Закона за държавния бюджет за 1993 г. в размер на един милиард лева (вероятно ще трябва да се увеличи с тази сума, за която говорих, като се отчете и Решение # 393) и необходимите такива в бюджета за 1994 г. за изплащане на лихвите по този закон затова, че законът е предвидил, или по-точно проектът е предвидил съответно и финансовите средства, които трябва да се гарантират или да осигурят действието на този закон.
А що се касае до главницата, естествено на базата на тази лихва се очертава една главница в порядъка на три милиарда. Или общо ще бъде сумата около 4 милиарда и половина.
Затова аз моля, отново се обръщам към всички колеги: да не разширяваме действието на ал.2 в този вид; да осигурим в рамките на реалните възможности, с които разполага на този етап държавата, а допълнително да се търсят възможности и средства да се решат другите проблеми, особено свързаните и с животновъдството.
Искам да взема отношение още по два от текстовете, тъй като по тях и предварително съм направил съответно предложение. Те не бяха споменати от господин Джеров и аз смятам, че правилно, тъй като не беше необходимо да се излагат всички, които са направени. Но по ал.3 направих предложение на първо четене, което отново искам да подкрепя.
Става въпрос за следното. Кредитополучателите обезпечават получените целеви кредити с продукцията, за чието производство са изразходвани отпуснатите кредити. Искам да допълня отново и следния текст: "и с част от застраховките ще гарантират върху пълната стойност на продукцията в случай, че се получат неблаго78.3 приятни последици по отношение на селскостопанската продукция".
Аз държа на това нещо, защото по този начин се усилва гаранцията от страна на кредитополучателя и банката става посигурна и ще бъде по-действена при отпущането на този кредит. При това този момент е твърде важен, че ще задължи всички да гарантират и продукцията си съответно със застраховките, което е един много важен момент за селското стопанство.
Искам да взема отношение още по един въпрос, свързан с ал.4. Ставаше дума за "търговските банки (чета текста) отпускат всеки кредит въз основа на конкретна технико-икономическа обосновка за неговия размер". Моето предложение е да се допълни в изискването освен на технико-икономическа обосновка да се предвиди и искане за годишния счетоводен отчет за 1992 г. Това е необходимо, защото ще даде възможност действително да се отпускат кредити на онези, които реално имат нужда. В противен случай се създава една възможност съответни организации по чл.12, които разполагат със средства, да предпочетат да вземат един кредит, който е благоприятен за тях, примерно 20 на сто, а собствените си свободни средства да вложат и да печелят допълнително една лихва, примерно ако ги вложат в една банка - в размер на 40 на сто.
Ето защо изискването на такъв момент би осигурило една, бих казал, по-голяма сигурност да не се изплъзват средства, които да не отиват по своето предназначение.
Отново моля, правя предложение да се прекратят дебатите и по същество да преминем към гласуване на текстовете така, както са предвидени и предложени от господин Джеров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Манев, Вие се изказахте, но ако знаете колко още народни представители искат да вземат думата... Аз благодаря за думите Ви, но...
МАНЬО МАНЕВ: Уважаема госпожо председател, аз смятам, че с предложението залата ще вземе отношение дали е съгласна или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да. Първо ще дам думата за реплики. Господин Гоцев, заповядайте. Господин Маргарит Мицев - втора реплика. 78.4
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаема госпожа председателствуваща, уважаеми дами и господа! Дали да се финансира земеделското стопанство за сеитбата е въпрос, който ще го решат хората, които разбират от земеделие. Но как да се финансира те просто не могатт да го кажат, защото това е въпрос, който ще го кажат финансистите и юристите. 78.5 И сега тук искането да се прекратят разискванията означава да се приеме или не приеме един текст, който, ако се приеме, няма да функционира, а ако не се приеме, просто ще бъде лошо.
Заради това аз искам да взема реплика само по въпроса, който господин Манев казва - да се гарантира срещу евентуалното вземане от застрахователния институт.
Тук в залата няма юрист, който е работил право и който да може да потвърди, че такава гаранция е възможна. Не е възможна такава гаранция, защото просто не съществува технически правен способ за обвързване на тази гаранция. То е добро пожелание, може би един лаик или неюрист да мисли, че може, но тук всички юристи, ако има някой колега да каже обратното, ще го помоля да стане, за да каже, че това не е така, както казвам.
Както не е възможно обезпечаването да стане с бъдещата вещ по съображенията, които господин Пушкаров изложи. Обезпечаване със залог значи вещта да е там, в теб, който си залогодържателят, да я държиш, докато се изплатят. Като нямаш вещ, не мога нищо да ти дам.
И затова цялата тази ал. 3 е едно добро пожелание без никакво покритие, което министърът на финансите ще трябва добре да знае, за да не мисли, че ако се приеме тази алинея в този вид, с нещо ще е обезпечен кредитът, който банките ще дадат и който банките могат да дадат, само ако държавата го гарантира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Втора реплика. Има думата господин Маргарит Мицев.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председателстваща, по повод на пожеланието, което господин Манев направи, преди това искам да кажа, че аз съм категорично за приемането на този закон, с цялата отговорност, която всеки един от нас трябва да поеме.
Но недоумение буди наличието на ал. 3. Вие, господин Манев, казвате, че не само с една бъдеща вещ, което далеч не е сигурно дали тя ще бъде произведена или не, ще трябва да се обезпечи този кредит и с част от евентуалните застрахователни премии, които се получават.
Само че и застрахователният договор е един договор под условие, под едно бъдещо несигурно събитие - дали ще има застрахоВТ/ЛТ 79.1. вателен риск или не. Така че не можем с нещо, което отнапред не е известно, ние да обезпечаваме дадено вземане. Още повече, че сега действащият Закон за задълженията и договорите не познава института на залога с бъдеща вещ. И това всеки един юрист го знае.
В действащия до 9 септември Закон за задълженията и договорите това е описано. Но такава институция сега ние нямаме.
От друга страна, аз се чудя защо от първо до второ четене някъде се е изгубила възможността на търговските дружества също да получават кредити, ако те осъществяват земеделска или селскостопанска дейност. А има много такива.
И последното, което искам да Ви кажа, господин Манев, е, че действително по ал. 1 може да има някакво прецизиране и това е по отношение най-вече на това кооперациите да бъдат кооперации от собственици. Защото тук има юристи, въпросът не е нито демагогия, нито нещо друго. Но щом като по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е казано какви кооперации могат да бъдат образувани, то това означава, че с този закон се санира съществуването на нещо, което от гледна точка на правото е "корпус мистикум", нещо, което го няма.
Та аз предлагам, ал. 3 изцяло да отпадне, така както е и в становището на Законодателната комисия. Тук има много юристи, включително и от БСП, от ДПС, от СДС, които взимат много често думата, но нека да разсъждаваме като юристи, които са специалисти, а не като хора, които ето така сега, водими от някакви чувства, нарушават принципите на правото.
Пак повтарям, известно е от облигационното право на всеки третокурсник, че залог за бъдеща вещ нашето законодателство не познава. Това нека да го имате предвид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Трета реплика на изказването на господин Маньо Манев? Господин Хубенов, репликите са на изказването на господин Маньо Манев. Няма желаещи да се изкажат като трета реплика.
Господин Маньо Манев има правото на дуплика, след което ще се гласува процедурното предложение за прекратяване на разискванията. Господин Манев, заповядайте.
МАНЬО МАНЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз 79.2. не съм специалист по застраховките, но мога да кажа със сигурност, че в момента има един закон в областта на застраховането, който действа, ако не се лъжа, от 1969 г. А в момента лежи, използвам случая, отдавна в Народното събрание, един проект за застраховането, който ако беше приет, може би щеше да урежда много добре нещата.
Но по този закон, господин Гоцев, Вие, който не сте лаик, този закон, който действа в настоящия момент, всички са задължени да извършват застраховки в областта на селското стопанство. При това те извършват 40 вида рискове, които могат да бъдат поети.
За съжаление Държавният застрахователен институт, без разбира се да отчита действието на този закон, е намалил тези рискове до четири.
Но така или иначе тези рискове са нормални. Застраховките са нормални. И това е абсолютно реален факт, а не нещо, което да витае в облаците. (Шум и реплики от блока на СДС) За момент. Вижте, при съответното неблагоприятно действие се задействат всички механизми и насреща се получава именно възмездието, което може да влезе като риск или като гаранция.
По отношение на кооперациите. Аз искам да бъдем наясно: тук не става въпрос за земеделски кооперации. Тук става за търговско-производствени кооперации, които са изградени на принципа на Закона за кооперациите и са взели под аренда, както всеки частник може да вземе земя и да я обработва. И тези кооперации съответно имат правото да ползват заем, както всички останали. Ето за това става въпрос. А не за земеделски кооперации от този тип, от който вие говорите. (Шум и възражения от блока на СДС)
И понеже, за момент, понеже тук и господин Димитров няколко пъти взима отношение и иска обезателно Министерският съвет да поеме някакъв ангажимент, господин Димитров, Вие трябва да чувствате известно неудобство, че с вашия закон, който вие проведохте миналатта година, гарантирайки едва 320 милиона, включително и лихвите, т.е. едва една главница от 150 млн.лв., а сега министър Александров пое риска от 1 млрд. и близо 400 млн. или с главницата около 4 млрд. лв. Затова много Ви моля недейте да правите, бих казал, инсинуации, с което да не се приеме този така необходим за селското стопанство закон. 79.3.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Какви инсинуации, бе? Аз казах, че трябва да го приемем. Питай всеки човек, да ти каже, че това, което говориш, е голяма глупост. Като не разбираш, не говори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Направено е процедурно предложение да се прекратят разискванията. Ще дам думата на един народен представител за противното становище. Господин Тодоров, заповядайте. 79.4.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Колеги, аз уважавам мотивите на господин Манев да предложи да прекратим дискусията. Мисля, че той е бил воден от желанието да свършим по-бързо работата. Но аз ще ви помоля да гласувате против това предложение, защото има много други предложения по същество, по този чл.2. Колегите, които са ги внесли писмено, и аз съм в това число, биха желали, предполагам, да ги обосноват тук от трибуната, за да убедят всички останали колеги да гласуват за или против тях.
Затова много ви моля, гласувайте против предложението за прекратяване на дискусията по чл.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Моля, режим на гласуване. Гласува се процедурното предложение да се прекратят разискванията по текста. От гласували 166 народни представители, за прекратяване са гласували 91, против 69, въздържали се 6.
Предложението се приема.
Думата поиска министърът на земеделието господин Танев.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ТАНЕВ: Госпожо председател, господа народни представители! Аз не искам да се бъркам в работата на Законодателната комисия, но това определение, изреждане на организациите, които биха могли да получат кредити по този закон, ми се вижда малко странно. Защо не се напише: "всички организации, произвеждащи земеделска продукция"? Така ще се реши въпросът, без да се усложнява и затруднява финансирането на производството. А дали ще произвежда частен стопанин, кооперация... аз пак ви казвам, много ви моля, не политизирайте храната на народа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми народни представители, господин Ганчо Колев присъствува в заседателната зала но той иска и думата. Тъй като в нашия правилник нищо не е казано когато присъствува не министър, аз ще ви моля да гласуваме, за да е точно нашето становище.
Моля, гласувайте за това, господин Ганчо Колев да участвува в разискванията, като ползува думата така, както и министрите ползват думата.
Моля, гласувайте.
От гласувалите 164 народни представители, за 156, против 4, въздържали се 4. СБ/НП 80.1
Приема се това процедурно за случая правило.
Господин Колев, заповядайте.
ГАНЧО КОЛЕВ: Уважаеми господа народни представители, много се извинявам, че ще ви отнема няколко минути, но бих искал да изразя становището на ръководството на Българската народна банка по подготвения проект за закон за финансиране на селското стопанство през този период на 1993 г.
Аз съм участвувал лично в разработването на проекта за закон и за съжаление, от онова, което ние първоначално бяхме предвидили в закона, виждам, че липсват два основни момента.
Основният момент, който смятам, че ще върне нещата към позицията, когато миналата година Министерският съвет задължаваше банките да предоставят кредити на селското стопанство срещу залога от продукция, която ще дойде евентуално, законът, вие много добре знаете, не изигра своята роля. Тоест, не законът, а решението на Министерския съвет. Сега се очертава, така както чета проекта за постановление, тази история да се повтори и през тази година, което, ако се постигне, ще бъде много жалко за нашата страна.
Мисля, че основното, което трябва да предвидим, доколкото аз прегледах тук бележките и предложенията, смятам, че трябва да се върнем към онзи текст, който предвиждаше Министерският съвет да даде гаранция на банките, тъй като през миналата година без гаранцията, кредитите, които се дадоха срещу залог, така както е предвидено тук в проекта за закон, миналата година този залог се заобиколи от всички ликвидационни съвети. Продукцията, която се доби срещу кредитите, които дадоха банките, се продаде извън нормалната продажба, тоест разплащанията станаха извън банките. В резултат на което кредитите миналата година останаха непогасени и тези господа, с които работихме, аз и тогава ги информирах, и сега трябва да кажа тук, в Народното събрание, че около 2 милиарда от миналогодишните кредити останаха да висят непокрити и сега ние ще трябва да търсим начин с господин Александров по какъв ред, когато се ликвидират окончателно структурите, които ползваха тези кредити, тези кредити да се превърнат в държавен дълг. 80.2
Това - от една страна.
От друга страна, ползването на кредитите, ако остане без гаранция за 1993 г., мисля, че също така ще увисне във въздуха. Но докато все пак през миналата година имаше някаква гаранция със самия закон, че евентуално това, което не е издължено при ликвидацията на тези структури, ще бъде поето като държавен дълг, то сега вие с този закон дори не предвиждате тази възможност. Какво означава държавни банки, така както е записано в закона, с участие над 50 на сто? Този въпрос се опитвах да го разясня и в Комисията по земеделието, и в други случаи сме се опитвали да го изясняваме и в Министерския съвет. Такива банки с държавно участие над 50 на сто - това нищо не значи. Защото 50 е 50-те процента от 5-те процента капитал, който е собствен капитал на банката, при положение, че тя работи с парите на населението, парите на други фирми и организации, следователно от порядъка на 1 200 000 000 лева банките имат сега капитал, който е държавен капитал и който се централизира в обособената банкова консолидационна компания, с тези 1 200 000 000 лева ние искаме да посрещнат тези банки кредитите, които ще се дадат от 4 200 000 000, за което, както разбрах, е станало дума тук в разискванията. 80.3
Следователно банките, дори и да допуснем, че те ще кридитират селското стопанство без гаранция, те не могат в края на краищата, дори и да ги декапитализираме напълно, тоест, да останат без никакъв капитал, няма да могат да покрият евентуално ... (Реплика от Стефан Стоилов, която не се разбира) Господин Стоилов, моля Ви се! Следователно не можем да имаме тълкуване на банки, които са над 50 на сто държавни, докато другите, видите ли банки. Всички банки в нашата страна работят при едни условия, с един закон и следователно и с едни гаранции трябва да работят. Това, че има държавен капитал в тези банки не е гаранция ние да ги караме те насила да дават кредити, тоест, да влагат парите на населението там, където явно няма да бъдат гарантирани връщанията на тези пари.
Затова аз имам молбата отново, когато се разглежда вече доколкото разбирам вашата процедура - член по член, отново да се върнете към въпроса така, както е предложен тук, доколкото видях, за осигуряване гаранцията от страна на Министерския съвет. За да може действително законът да изиграе своята роля. Благодаря за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Колев! След като гласувахме, че се прекратяват разискванията, започваме текст по текст да гласуваме.
Изказаха се съображения тук, че някои от народните представители, които са направили предложения, не можаха да ги защитят. Може би когато се стигне до гласуване алинея по алинея, тогава тези от уважаемите народни представители, които не можаха да защитят своите предложения, ще могат накратко да ги аргументират. Иначе просто не бихме могли да подновим процедурата. Но тъй като в други случаи е имало такава практика, затова, за да успокоя тези от вас, които имат предложения и не можаха да говорят, можем да направим така.
Господин Тодоров, заповядайте по процедурен въпрос!
ТОДОР ТОДОРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми колеги! Мисля, че днес доста време загубихме с почивки. Да не говорим дали бяха обосновани или не. Считам, че е необходимо да направим всичко възможно тази НЧ/НП 81.1 вечер да приемем закона на второ четене, съгласно правилникът, който урежда нашата дейност.
Затова предлагам удължаване на работното време с два часа, така, както е по правилника, а ако е възможно и до приеманто на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, господин Гоцев за противно становище!
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Ние можем да работим до 10 часа и нищо лошо няма в това. Но да мислим, че можем да приемем закона днес, това е да се отнесем несериозно към един закон, който струва ми се, от всички страни на тази зала са категорични, че законът е сериозен. Само човек, който просто не си дава сметка какво значат текстовете на този закон, може да направи предложение днес да приемем закона. Оттам нататък, ако трябва да работим до 10 часа, но не да се мисли, че законът ще се приеме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля ви, не забравяйте че сме гласували във вторник да се работи по задължителната програма, така че този законопроект е от тази програма и ние във вторник ще продължим с него и с другите законопроекти. Аз само напомням, тъй като явно се поизморихме от работа, някой да не е пропуснал.
Моля ви, гласувайте предложението да продължим днес заседанието с два часа, тоест до 10 часа. Моля, режим на гласуване!
Гласували общо 166 народни представители. От тях 63 за, 76 против, 27 въздържали се.
Отклонява се това предложение.
Моля, господин Джеров, заповядайте да започне гласуването на всяка алинея.
Извинявайте, господин Юруков! Моля Ви, господин Джеров, господин Юруков отдавна вдигаше ръка. Той се е записал и за изказване. Има думата по процедурен въпрос.
ЕМИЛ ЮРУКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като досега само имаше политизация в този закон, вие сами бяхте свидетели когато дойде на дневен ред, голяма част от колегите наскачаха и напуснаха залата. 81.2
НОРА АНАНИЕВА (от място): Тук сме. Не губете време!
ЕМИЛ ЮРУКОВ: Госпожа Ананиева, не Ви подхожда да ме репликирате от място. Вие претендирате много за лоялност, а от Ваша страна я няма.
Мисля, че самият министър на финансите Ви каза, че в този си вариант, в който законът е предложен от Законодателната комисия, е невъзможно да се приеме.
ГЛАСОВЕ ОТ БСП: Не е казал такова нещо!
ЕМИЛ ЮРУКОВ: Каза само, че няма да е министър. така ли? Той самият ще потвърди това нещо, защото вие не внимавате в закона. Защото, погледнете в ал.1 какво се включва в този закон. И това са неща, за които на първото четене сме направили много конкретни предложения и точни, и мисля, че не се подават от Законодателната комисия. Затова искам сега да имаме възможност на второ четене, когато се предложи за гласуване алинея по алинея да направим тези предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Така ще бъде, господин Юруков. Благодаря Ви.
Предложението на господин Юруков беше тези от народните представители, които не успяха да представят предложенията си когато се обсъжда алинея по алинея да могат да я защитят. Мисля, че няма противно на това становище. Благодаря на господин Юруков.
Господин Джеров, моля Ви, заповядайте да започнем с ал.1.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да започнем с чл.2. Направи се предложение от народния представител господин Венцеслав Димитров да се създаде нова алинея, пред всички други, или неговото предложение е да се създаде нова първа алинея. Той даде следната редакция, но ще го помоля да я довърши: "Министерският съвет гарантира кредитите, отпуснати по този закон в размер до ..." или виждате, господин Димитров уточнява предложението си - нова алинея първа със съдържание: "Министерският съвет гарантира кредитите, отпуснати по този закон в размер до четири и половина милиарда лева".
ГЛАСОВЕ ОТ БСП: Няма писмено предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има постъпило писмено предложение. 81.3
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това е в доклада на Бюджетната комисия за първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Мога ли да Ви помоля да запазите тишина и малко повече внимание, защото гласуваме.
Предложението на господин Димитров е направено писмено, така че може да бъде поставено на гласуване. Необходимо ли е още веднъж да бъде прочетен текстът? Не е необходимо.
Моля, гласувайте за текста на новата алинея първа. 81.4
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, става дума за едно предложение, което е направено в писмена форма в становището на Комисията по бюджета и финансите за първо четене. Само че сега господин Димитров уточни цифрата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля побързайте с гласуването.
Прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували са 161 народни представители, за - 65, против - 72, 24 се въздържат.
Отклонява се предложението.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При това положение трябва да минем към ал. 1 на чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, моля Ви има искане за обяснение на отрицателен вот. Господин Гоцев, заповядайте.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаемам госпожо председател, уважа- еми дами и господа! Искам да обясня защо гласувах против. Не че съм против кредитирането на земеделското стопанство, което е необходимо, но поради това, че по един неудачен начин е поискано това, вероятно с прикритата цел да се реанимират прекратените ТКЗС-та. (Бурна реакция в залата)
Вижте как е направено. Казано е, че се отпускат кредити на организацията по – 12. (Реплики от залата) Ние този текст гласувахме. (Реплики от залата: не.) А какво гласувахме? (Шум и смях в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Един нов текст, първа алинея, нова алинея.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Моля да бъда извинен. Мислех, че сме гласували ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми колеги, мога да ви кажа, че освен, че е много шумно, мисля, че и не винаги разбираме за какво се гласува. Затова ви помолих за малко повече внимание и търпение. Още малко остана до 20 часа, но текстовете са важни. Моля за вашето внимание!
Господин Джеров, следващият текст. РД/ВЙ 82.1
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, продължаваме нататък. Но много моля за по-голяма тишина, защото действително трябва да работим, а текстовете са отговорни и една грешка би била не много полезна.
Сега продължаваме първо с предложенията, които бяха направени във връзка с ал. 1 на чл. 2.
Господин министърът на земеделието предлага замяна на текста в ал. 1 на финала, пети ред след думата "стопани" да отпадне цялата предложена част и да бъде заменена с думите: "и всички организации, произвеждащи земеделска продукция".
Това е заместващ текст, който обединява всичко. Моля да бъде поставено на гласуване, госпожо председател. (Реплики от залата) Ако е за по-добро мисля, че няма да загубим.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Никакво значение няма.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Нали търсим по-добър текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля уважаеми колеги, гласувайте за направеното предложение за промяна в текста на ал. 1. Моля гласувайте.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 148 народни представители, за - 81, против - 62, 5 се въздържат.
Приема се текстът.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващото предложение ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля ви, чакайте, обяснение на отрицателен вот. Има думата господин Юруков.
ЕМИЛ ЮРУКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважавеми колеги! Гласувах против това предложение, защото то не беше направено на първо четене. Това е първото нещо.
Второ, това, че се предлага един текст да се дават кредити на всички, само думичката "всички" може да ви говори, че регистрираме всички мафиоти в България да вземат кредити и да се подиграват със земеделието. (Частични ръкопляскания от блока на СДС)
82.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата иска и господин Владислав Даскалов.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Извинете думата ми е дадена, ако мога да я взема все пак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля ви за тишина.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: Уважаеми колеги, гласувах против поради процедурно съображение. Поради това, че предложението за текста... (Шум в залата) господин професоре, моля Ви се да ме чуете. Държа особено Вие да ме чуете. Гласуваха против, защото предложението за този текст беше дадено от господин министърът, а това противоречи на Правилника за работата на Народното събрание, както и на Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Русева по процедурен въпрос.
ЗЛАТКА РУСЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Аз искам прегласуване, тъй като веднага след гласуването се обясниха отрицателни вотове и имам право да поискам от името на парламентарната група.
Наистина предложението дойде от залата от господин министъра. Ако то беше направено по техния проект, така както е по нашия правилник, като вносители, те трябваше да си го направят по съответния ред писмено и да бъде разгледано. Не може сега тук министрите да правят допълнителни предложения по текста, тъй като времето за тези предложения е приключило. То е писмено до разискванията на второ четене.
И наистина по този начин, подлагайки го на гласуване, вие сте допуснали нарушения на правилника. Изобщо не може да бъде дори подлагано на гласуване.
Затова, с оглед на анулиране, искам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Русева, аз поставих на гласуване, защото се подаде предложението.
Господин Васил Дончев иска думата по процедурен въпрос. Заповядайте. След това на господин Тодоров и след това ще се произнеса по искането за прегласуване.
ВАСИЛ ДОНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Шуменски избирателен район): Аз искам не да отрека това, претенциите по отношение 82.3 на процедурата, но в писменото предложение, което сме представили с моя колега Бончо Рашков в Законодателната комисия, конкретизирайки субектите, които произвеждат селскостопанска продукция, фактически се покриват с понятието "всички". Така че то го има към другите. Има го, то е внесено писмено.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Тодоров, заповядайте.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моето процедурно предложение се различава от това на колежката Русева. Аз искам не прегласуване на предложението, а отменяне на гласуването, тъй като предложението беше направено от господин министъра.
Господин министърът дори да го беше направил, спазвайки правилника, писмено преди началото на дискусията по второ четене, все пак той нямаше да има основания да внесе такова предложение, тъй като отделните министри нямат законодателна инициатива. Такава инициатива има Министерският съвет като колективен орган.
Затова аз ви моля не да подложите на прегласуване предложението, а просто да обявите гласуването за недействително и да преминем към следващите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Сега моля за малко внимание. Имам въпрос към господин Джеров. Правено ли е писмено предложение в този вид, в който е било?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (от място): Не, не в този вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля Ви, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Отговарям веднага - писмено предложение за това предложение няма. Това предложение беше направено устно преди малко време. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля ви, в такъв случай считайте, че това гласуване е анулирано и не може да стане. Просто има не нарушение на процедурата, а нарушение на законодателния процес и става атакуемо по всички линии. Мисля, че това гласуване не можеше да стане, тъй като залата шумеше. Аз също не можах да чуя внимателно. Благодаря на колегите, които реагираха. Ясно е, че в пленарната зала предложения могат да се правят от народните представители, могат да се гласуват тези, които са постъпили до началото на разискванията. Така че моля, господин Джеров, да се върнем към текста на ал.1. Има малко минути до 20 часа.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва предложението на господин Константин Тодоров. Той предлага в чл.2, ал.1 думите "произвеждащи замеделска продукция" - това е пак на пети ред след "кооперации" да се заменят с думите: "с възстановено право върху земеделска земя или ползващи такава, предоставена за временно ползване".
СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Тодоров, Вие нямахте възможност да направите Вашето предложение. Искате ли съвсем накратко да го аргументирате.
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Но това е същото! Това е същото!
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Точно така, господин Димов! Вие много ме успокоявате, защото явно вече сте разбрали, че тук не става дума за политизиране на въпроса или за желанието на някакъв вид кооперации да не се дадат кредити, но все пак аз ще кажа, че не е точно съвсем същото, защото става дума за следното - да се очертае съвсем стриктно субекта. Защото, какво значи кооперация, произвеждаща земеделска продукция. Аз съм сигурен, че това е понятие, което не е нормативно фиксирано в нито един нормативен документ и не е ясно какъв е критерият, по който ние можем да оценим, че една организация отговаря на това нещо. Нали, то на пръв поглед понятието изглежда саморазбиращо се, но не е точно така. Произвеждаща земеделска продукция - кога? Миналата година или миналата година не е произвеждала, ВЙ/НП 83.1 ако сега е регистрирана кооперацията? Очаква да произвежда, кога ще произвежда и как ще произвежда? Така че просто, за да сме сигурни, че кредитът ще отиде у хора, които ще обработват земеделска земя, аз държа да се каже така, че е кооперация, чиито членове имат възстановено право на собственост върху земеделска земя или пък понеже това е много рядък случай все още да бъде кооперация, чиито членове им е предоставена земя за временно ползуване. Това няма да ощети никого, съвсем точно ще очертае субекта на получаване на кредитите. Още повече, че вие знаете - тези, които се интересуват от земеделската реформа отблизо и следят проектите, които влизат в Народното събрание и това, което се готви в Министерския съвет и в Министерство на земеделието - вие знаете, че се очаква промяна в правилника. Тук е и господин заместник-министърът, и господин министърът и те могат да кажат ...., с която да се облекчи възможността за даване на земя на стопани, на кооперации като съставени от правоимащи лица по смисъла на закона да получават земя за временно ползуване. Мисля, че това е само едно уточнение.
Аз се радвам, че вие много правилно разбирате намеренията на предложението ми.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми колеги, има три минути до 20 часа.
Преди това аз имам да ви предложа ... (шум и реплики в залата) Ние можем да продължим с репликите във вторник, понеже за утре има направено едно процедурно предложение от господин Георги Петров. Ако го приемем, то ще рационализира до известна степен работата ни утре. За това, позволете ми да прекъснем дотук дискусията по закона. Следващият път ще продължим с трите реплики към изказването на господин Тодоров.
Моля ви за още малко внимание!
Господин Георги Петров предлага утре вместо да се отговаря и на актуални въпроси и питания, утре да се отговаря от сткрана на министър-председателя и министрите само на актуалните въпроси и мотивите му са следните: за утре са предвидени отговори на 24 актуални въпроса и на 26 питания, освен че имаме и разискване, което трябва да се проведе. Затова той предлага утре да се отго83.2 варя само на актуалните въпроси, защото актуалните въпроси пише господин Георги Петров - имат актуален характер и забавянето на отговорите във времето ги лишава от смисъл и затова той предлага утре освен дискусията ... (Шум и реплики в залата)
Моля ви, да не го обсъждаме, защото ...
Кажете, господин Петров. Имайте предвид че две минути останаха.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожа председателствуваща. Тъй като в град Ямбол има един случай, където един член на БЗНС "Никола Петков" в СДС има избити два зъба от един милиционер на едно събрание, а този случай не търпи отлагане, тъй като човекът в момента е в болница на операция, ето защо министър Михайлов каза, че той ще разгледа случая и действително милиционерът е задържан, за ваше сведение. И след като го разгледа все пак, съгласете се, че тези отговори на въпросите не могат да бъдат повече отлагани. Ето защо такива ми бяха мотивите за моето предложение утре да се отговаря на въпроси, не на питания. Предполагам, че и вие сте съгласни, тъй като и вие имате много въпроси.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Петров.
Сега ще проверим дали са съгласни народните представители. Напомням ви, че утре започваме с разискванията към министъра на образованието по питане.
Моля, гласувайте за това предложение утре да се отговаря само на актуални въпроси от страна на министър-председателя и на министрите. Те са 24 на брой. Моля, гласувайте за това предложение.
Моля, побързайте с гласуването.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 122 народни представители, за 36, против 77, 9 се въздържат.
Не се приема това предложение. 83.3
Утре освен отговори на актуални въпроси ще има и отговори на питания. Докъдето стигнем.
Закривам заседанието.
Утре в 9 часа продължаваме. (Звъни)
(Закрито в 20,00 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Снежана Ботушарова
СЕКРЕТАРИ: Руслан Семерджиев
Ведат Сакаллъ