Председателствували: председателят Александър Йорданов
Секретари: Георги Петров и Илиян Илиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Откривам днешното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание.
Постъпили са две предложения за промени в дневния ред. Първото е на народния представител д-р Васил Михайлов за включване на нови точки в днешното извънредно заседание. Това предложение не може да се постави на гласуване, тъй като дневният ред е предварително гласуван и уточнен именно с оглед на извънредното заседание.
Постъпило е предложение от парламентарната група на Българската социалистическа партия и коалиция за разместване в гласувания дневен ред за днешното извънредно заседание. Както е добре известно, за днес дневният ред бе приет първа точка да бъде "Избор на конституционни съдии", а точка втора - "Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България". Сега се предлага точка първа да стане именно второто четене на Конституцията на Република България, а точка втора - избор на конституционни съдии. С други думи, предлага се точка втора да стане точка първа. И сега ще гласуваме това предложение.
Процедура преди това? Заповядайте, госпожа Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю. Аз взимам думата, за да изпълним един дълг, който според мен става още по-належащ, след като имахме един неотдавнашен прецедент по по-изолиран, единичен случай, бих казала. Ставам, за да помоля народното представителство и Вас лично да отбележим не толкова с думи, колкото с мълчание трагедията, която попари в буквален и в преносен смисъл българското общество. Мисля си, че трябва да го направим, защото, както казах вече, имаше подобен прецедент. Аз даже изчаках известно време, мислейки, че подобно предложение ще дойде от председателя на парламентарната група на СДС, защото аз искам да вярвам, че за него всеки живот е еднакво ценен, но така, както стояхме на крака за една невинно убита жена, мисля си, с още по-голямо основание имаме причини да отдадем почит към хора, станали жертва на една масова авария.
Искам да се надявам, господин председателю, че Вие вече сте направил формалния макар, но нужен акт на оказване на почит чрез съболезнователно писмо или телеграма от името на Народното събрание. Ако не сте го сторил, бих Ви помолила да го направите, защото, пак повтарям, всяка една драма е равностойна в очите на тези, които я преживяват. Не бих станала да правя това предложение, защото мисля, че както голямото щастие, така и голямата трагедия са нещо много дискретно, нещо, което няма нужда от думи, най-малкото от обществено раздухване и размахване като декларативна позиция. Но след като ние стояхме прави по политическа мотивация за един човешки живот, аз мисля, че по чисто човешка мотивация е редно отново да отдадем почит на невинно и безсмислено загинали хора.
Това е, господин председателю. Надявам се, че ще изпълните предложението ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Госпожа Русева, заповядайте.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Понякога нашият председател не гледа на всички страни. Аз също исках думата.
Искам съвсем човешки, без да правя популизъм, без да правя партийна пропаганда като госпожа Поптодорова, без да споменавам разни председатели на парламентарни групи и т.н., да изкажа нашите дълбоки съболезнования във връзка с тази авария, която отне толкова човешки живота, за първи път толкова масово от няколко години насам. 47.2
Мисля, че ние трябва да помислим повече за това в какво състояние са нашите фабрики, заводи, индустрията ни, преди да започнем да плачем за жертвите, защото сигурно има някаква връзка. Това, разбира се, не може да върне нито бащите, нито братята, нито съпрузите, тези, които са си отишли от своите семейства.
Така че аз също изказвам съболезнования от името на нашата парламентарна група и се присъединявам към предложението да бъде изпратена съболезнователна телеграма до близките. Част от народните представители от нашата парламентарна група вече заминаха за Гълъбово и там, на място, също ще изкажат нашите съболезнования, но също така съм за това с едноминутно мълчание да почетем паметта на тези хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля със ставане и едноминутно мълчание да почетем паметта на жертвите на промишлената авария в ТЕЦ "Марица-изток". (Всички стават прави. Едноминутно мълчание) Благодаря.
По процедурата? Заповядайте, господин Али.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз наистина поисках думата по процедурен въпрос, но преди това искам да изразя мнението и на нашата парламентарна група, че ние също споделяме скръбта на българския народ във връзка с жертвите при тази авария.
Уважаеми господин председател, от името на парламентарната група на Движението за права и свободи моля за половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Давам половин час почивка и каня на кратко съвещание Председателския съвет на Народното събрание. (Звъни)
(15 ч. и 20 м.)
47.3(След почивката)

16 ч. и 15 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля народните представители да заповядат в пленарната зала, за да продължим заседанието. Моля народните представители да заповядат. (Звъни) Продължаваме заседанието.
Процедурен въпрос. Господин Венцеслав Димитров, заповядайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Господин председателю, колеги, моля Ви да обявите режим на регистрация, защото на няколко души тук картите, включително и моята, ни ги няма на пултовете. Предполагам, че някой ни ги е взел, за да гласува с тях. Моля, като обявите режим на регистрация, ще видим от кой пулт кой гласува с тях. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Е, как са откраднати картите?
Друга процедура. Заповядайте, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (независим): Благодяра Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, моята процедура, съзнавам, след направената от господин Венцеслав Димитров може да се окаже много съществена, защото той постави и очевидно важния за избирателите въпрос кой кой е в тази пленарна зала. (Смях и оживление в залата, шум и реплики) Това е чудесен въпрос, който не може с лекота да бъде подминат.
И в този смисъл, съзнавайки много добре, че днес сме на извънредно заседание на Народното събрание и че то върви, както се казва, със своя дневен ред, позволявам си обаче да направя предложение за промяна и за допълване на този дневен ред, тъй като обстоятелствата и условията от момента на гласуване досега са се променили. Имам предвид например указа на президента във връзка с представянето на министър-председателя и новото предложение за българско правителство, за Министерски съвет.
В този смисъл си позволих вчера да внеса предложение, така щото една от точките на днешното извънредно заседание, за да се спази Конституцията и конституционните срокове, да бъде съответно гласуването на министър-председателя и на правителВТ/ВР 48.1 ството, което вече е предложено от уважаемия господин президент. Така че ние не можем да си позволим като Народно събрание да сме тези, които ще нарушат конституционните срокове. (Шум и реплики в залата)
И във връзка с първия проблем, който беше повдигнат, уважаеми господин председателю и уважавеми дами и господа народни представители, от господин Венцеслав Димитров, съм си позволил да предложа и още четири точки за днешния дневен ред (възгласи: "Е-е-е!" в блока на БСП, изразено неодобрение), считайки и разбирайки, че вероятно това Народно събрание скоро ще приключи своята дейност. Остават вероятно броени дни. Като първата точка е довършване на проекторешението за разсекретяване на досиетата. (Шум и възгласи в залата, реплики, викове) Без това не можем да тръгнем на избори (възгласи: "Браво!" в блока на СДС и ръкопляскания), както и господин Димитров правилно се притесни за това, че някой може да гласува от негово име или някой да му въздейства, за да гласува неправилно. Това е много сериозен въпрос, който не можем да отбегнем. Ние сме вече в процедура на разглеждане на проекторешението и по един странен начин това проекторешение се забрави. И въобще даже не е на вниманието ни. Така че преди, както се казва, парламентът да приключи своето съществуване, е редно да направим един последен опит, да видим кой кой е в българския политически живот.
По-нататък съм си позволил още три предложения. Аз ще бъда много кратък, господин председателю, и те са следните: обсъждане на проекторешение за правомощията на Народното събрание при извънредни обстоятелства, вместо да се занимаваме с промяна в Конституцията, което едва ли ще стане. За да се реши веднъж завинаги и да се регламентира този много опасен според някои период от два месеца.
Що се отнася до третото проекторешение, това е обсъждане за приемане на процедура за провеждане на тайните гласувания. Ако, недай си Боже, някоя парламентарна група забрави, че найдобре е за българската политика и за българското правителство да се гласува явно, за да види българският избирател кой поддържа политиката на едно бъдещо правителство и кой не, то най-добре е, ако ще има тайно гласуване, да се извърши по определени процедурни правила тук, в пленарната зала, така както е в целия свят. 48.2
И последно, уважаеми дами и господа, е обсъждане на процедурата, свързана с отговорността на изпълнителната власт. Това е проекторешение. Унищожават се ценни архиви, унищожават се архиви, които после ще са ни много необходими, когато Съюзът на демократичните сили има изпълнителната власт и мнозинството в парламента. (Шум и възгласи в залата) Може би това кара някои бързо да унищожават архивите. Точно това проекторешение е спирачката да се осъществи подобен процес.
Уважаеми господин председателю, благодаря Ви, че ми дадохте думата за процедурния въпрос, свързан с тези предложения за дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРАДНОВ: Сега ние се намираме в ситуацията на извънредно заседание с гласуван дневен ред. По принцип практиката на Народното събрание е била такава, че когато предварително се приеме извънредно заседание, гласува се и дневният ред и не се променя, водени именно от мисълта, че това са въпросите, които като са гласувани, те са обсъждани, тъй като към момента, когато се гласува за извънредно заседание, народните представители не могат да подозират, че други народни представители ще имат други идеи за това извънредно заседание. Ако те знаеха предварително тези идеи, може би нямаше да приемат в този ден да има извънредно заседание. Мисля, че съм ясен. В този смисъл такава е логиката всъщност на правилника, извънредното заседание затова е извънредно, защото народните представители преди да гласуват и да приемат да има извънредно заседание, те вече знаят всичко за това, което ще се обсъжда на извънредното заседание. И не могат да бъдат приятно изненадвани, както ги изненада днес господин Васил Михайлов. Така.
Значи тези предложения на д-р Михайлов с удоволствие предложени за утрешния дневен ред за редовното заседание.
Направено е обаче предложение за промяна и ние тук спряхме нашето заседание, за промяна в гласувания дневен ред, в поредността на точките. Пречка да се извърши такава промяна няма, тъй като въпросите за обсъждане си остават едни и същи, а кой от тях ще се разгледа по-напред, залата може да реши този въпрос отново. (Реплика от блока на СДС, която не се разбира)
По силата на чл. 37 от правилника, който казва, че предложение за отпадане или включване на нови точки в дневния ред 48.3 или за други промени в него, извън утвърдената програма, се правят най-късно до 18 часа. Такова предложение е направено вчера в 17 ч. и 20 м.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Не е така. Той си противоречи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Така, вчера в 17 ч. и 20 м. преди заседанието. Мога да изслушам и други мнения. Госпожа Михайлова, заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, аз смятам, че не може да се постави на гласуване и това предложение, защото всъщност няма никаква разлика между предложенията за допълнителни точки или за промени в дневния ред. И на практика нито едното, нито другото не може да бъде подложено на гласуване в едно извънредно заседание. Извънредното заседание, и такава е практиката в нашия парламент за този тригодишен мандат досега, както е протичало, винаги се е гласувало, когато се е приемало извънредното заседание и поредността на дневния ред. Никога след това не е допускано и това много пъти сме го коментирали и на Председателски съвет, и в пленарната зала, не може да се допусне никаква промяна от това, което е гласувано за извънредното заседание. Извънредното заседание може да разглежда само това, което е прието с гласуването. С едно гласуване става приемането на извънредно заседание и подреждането на точките.
Така че аз се противопоставям на това да бъде подложена на гласуване в този момент промяна в дневния ред, независимо че са същите точки, които са гласувани. Не могат да се подредят по друг начин.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Така е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Пленарната зала, ако реши, може да ги подреди и по друг начин. (Шум и възражения в блока на СДС) А може, ако има същата воля, да ги остави и по същия начин. По принцип проблемите, които се обсъждат, са едни и същи и те не се променят, те не отпадат. Разликата е единствено в тяхната поредност. (Шум и реплики в блока на СДС)
И смятам дискусия по този въпрос да не се разгръща.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Няма да обсъждаме дневен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Сега навлизаме в нещо като обсъждане на дневен ред.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Няма, то е ясно. 48.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Даскалов, заповядайте, но аз съм взел своето решение по този въпрос. Подлага се на гласуване и толкоз.
СТЕФАН САВОВ (от място): Как така ти ще решаваш този въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз не го решавам, а Народното събрание решава. (Шум и възражения в блока на СДС) Ами, това е вярно. 48.5 ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това, че вие сте си взели Вашето решение, господин председател, мене не ме уплаши и въпреки това аз се изправям и пред Вас, и пред останалите колеги, за да изразя пък собственото си отношение към процедурата. Какво е Вашето отношение, е твърде малко от значение, уважаеми господин председател, тъй като се касае за Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който правилник даже и Вие в качеството си на председател не можете да нарушавате. Нарушение на правилника е именно това Ваше еднолично решение.
Вие, разбира се, можете да направите всичко, залата може да реши също всичко, но това решение, което Вие искате да прокарате, преждевременно е обречено на противоречие с правилника. Вие с правилника се страхувате, че ще поемете в момента някаква отговорност, а тя - отговорността, не се носи от Вас, а се носи от правилника. Така че онзи, който е съставил правилника, той носи тази отговорност. Съвсем излишно е влагането на какъвто и да е страх за отговорност, защото тя действително не се носи нито от Вас, нито от народните представители, след като има вече указание за поведението им, което е регламентирано.
Така че, уважаеми господин председател, Вашето решение просто Вие не можете да го изпълните, защото противоречи на правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Даскалов. Само ще го помоля да посочи на коя точка от правилника противоречи.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (встрани от микрофоните): Госпожа Русева го обясни достатъчно добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: И понеже не можете да ми посочите такава точка, моля, режим на гласуване. Гласуваме предложението точка втора да стане точка първа.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: Вие не бяхте съвсем сигурен, господин председател, че не съм в състояние да Ви посоча точката поради същата причина, че и Вие не можете да ми посочите пък точката, въз основа на която вземате Вашето решение. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз посочвам, че в момента провеждаме гласуване на основание чл.37, ал.3 от правилника, БП/КТ 49.1 както и във връзка с ал.6.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме предложението точка втора да стане точка първа. Лично аз гласувам против тази промяна - за сведение, ако някой се интересува.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 224 народни представители, за 111, против 106, въздържали се 7 народни представители. Предложението не се приема.
Започваме работа по дневния ред.
Точка първа -
ИЗБОР НА СЪДИИ ЗА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД.
Най-напред трябва да се ориентираме към това какво предлагат парламентарните групи, кои са техните кандидати и да решим дали преди това или след това да се ориентираме към процедурните правила за избиране на конституционни съдии, тъй като в рамките на Тридесет и шестото Народно събрание ние вече веднъж сме попълвали квотата за конституционен съдия и това е станало с тайно гласуване, съответно с приемане на процедурни правила за тайно гласуване. Тези процедурни правила за тайно гласуване сега не могат да се приложат, тъй като тогава те се отнасят за един конституционен съдия, а сега трябва да се отнасят за двама. Промяната на цифрата е много важен факт. 49.2 Другият въпрос, който всъщност трябва да се реши е поредността, по която ще се подреждат кандидатите - дали по азбучен ред или по някакъв друг ред.
Ето защо Председателството е подготвило проекти за правила за избиране на съдии в Конституционния съд в два варианта - единият, ако парламентът реши този избор да бъде таен и другият - ако парламентът реши да се гласува така както е предвидено в Конституцията, а именно, явно.
Ако в момента няма предложение за тайно гласуване аз приемам, че ще има явно гласуване и тогава трябва да гласуваме само правилата за провеждане на явно гласуване за избор на конституционни съдии.
Няма други мнения.
Ето текста на решението за приемане на процедурни правила за избиране на членове на Конституционния съд. Решението гласи:
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 от Конституцията на Република България и – 2, ал. 2 от Закона за Конституционния съд реши:
Изборът на членове на Конституционния съд се извършва по следните процедурни правила:
1. Гласуването е явно.
2. Кандидатури се издигат от парламентарните групи.
3. Кандидатурите се гласуват по отделно по азбучен ред на имената на кандидатите.
4. Избрани са двамата кандидати получили най-много гласове, но при всички случаи не по-малко от половината от гласовете на присъстващите народни представители.
5. Когато броят на избраните членове на Конституционния съд съгласно т. 4 е по-малък от двама се допуска издигането на нови кандидатури за незаетите места".
Решението е перфектно. По същия начин се е процедирало при избор на членове за Висшия съдебен съвет.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме това решение, така както беше прочетено от председателя.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 226 народни представители, за 191, против 4, въздържали се 31. ВЙ/ЙА 50.1
Решението се приема.
Моля, предложенията на парламентарните групи евентуално представяне, разговори, дискусии ... Трибуната е ваша!
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Ние сме внесли предложението официално и сме го депозирали при Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Досега е внесено единствено предложението на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, писмено, за двама членове, а именно Димитър Бонев Гочев и Емил Георгиев Бучков.
Днес постъпи и предложенинето за господин Тодор Тодоров от Парламентарната група с хубавото име ДАР.
Презимето само на господин Тодоров, ако обичате ...
Заповядайте, госпожа Младенова, по тази точка от дневния ред
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ДАР): Доцент Тодор Енчев Тодоров, кандидат на юридическите науки. Роден е декември 1947 година. Заместникдекан е на Юридическия факултет, ръководител на катедра по международно право и международни отношения в същия факултет, заместник-председател на Арбитражния съд при Българска търговско -промиш лена палата. Доцент е от 1990 г. с открита процедура за присъждане на професорска степен. Автор е на множество статии и четири книги: "Законът за съда в българското международно частно право", "Международно частно право - субекти, имущества и задължения", "Обща част на международното право" и "Международни семейни и наследствени правоотношения".
Специализирал е в Люксембург и Хага в 1982 г., в Рим 1985 г., в Лайдън - след 1990 година. Пребивавал в САЩ в последните четири години по покана на ЮСА по линия на Държавния департамент на Съединените щати, както и по покана на университета.
Владее английски, френски и руски езици. Безпартиен. Женен с две деца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Младенова.
Господин Александър Джеров, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Уважаеми колеги, аз си позволявам да ви прочета биографичната справка за кандидата за член на 50.2 Конституционния съд Димитър Бонев Гочев.
Той е роден на 27 февруари 1936 г. в гр. София. Завършва средно образование през 1959 г. в София с отличен успех. През 1959 г завършва с отличен успех Юридическия факултет на Софийския университет.
От 1963 г. до 1966 г. е юрисконсулт в ТКЗС, с. Долна Диканя, Пернишки окръг. От 1966 г. е арбитър в Градския арбитраж в гр. София.
През 1990 г. преминава на работа във Върховния държавен арбитраж. През м. ноември 1990 г. е избран от Великото Народно събрание за член-съдия във Върховния съд. От м. май 1992 г. е председател на отделение във Върховния съд. От м. ноември 1993 г. е заместник-председател на Върховния съд. От м. октомври 1992 г. е избран от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за член на Европейския съд за защита на правата на човека в Страсбург.
Владее аглийски, немски и руски езици.
Познавам го, колегата Димитър Гочев. За мен той е един човек с много висок професионален опит и знания, с висока култура и с една абсолютна принципност.
Другият кандидат това е господин Бучков. Аз мисля, че за него няма защо да давам характеристика. Познавате го и имате представа за неговата професионална дейност.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров.
Господин Хубенов, заповядайте.
РОСЕН ХУБЕНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми дами и господа народни представители.
От името на Парламентарната група на БСП и коалиция имам удоволствието, и честта да издигна кандидатурата за член на Конституционния съд на професор Стефан Петков Стойчев.
Професор Стойчев е роден на 24 октомври 1933 г. в гр. Харманли.
Юрист по образование. Редовен аспирант по конституционно право през 1967 до 1970 година. Защитил кандидатска дисертация през 1971 година. Асистент в Юридическия факултет от 1968 до 50.3 1974 г. През 1974 г. е избран за доцент, а през 1983 г. за професор.
Ръководител на катедрата по конституционно право от 1974 до 1992 година. Член на Специализирания научен съвет по правни науки за същия период. Председател на съвета от 1989 до 1992 година.
Професор Стойчев е избиран в Академичния съвет на Софийския университет, в Академичния съвет на Института при МВР, в Академичния съвет на Института при БАН. Заместник-декан на Юридическия факултет в периода 1974-1981 година.
Автор е на два учебника по конституционно право за висшите учебни заведения и на един за средните училища. Съставител е на осем учебни помагала по конституционно право. Автор е на монографиите " Актове на Народното събрание", "Развитие на пряката демокрация", "Развитие на представителната демокрация", "Избирателната система на НРБ", "Избори и избирателна система в прехода към демокрация". Автор е на повече от 90 статии по конституционно право. Чете лекционния курс по конституционно право на Република България и курса "Избирателни системи и избирателни процедури". Чел е лекционните курсове по сравнително конституционно право и конституционно право на буржоазните страни.
Благодаря ви за вниманието. 50.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Росен Хубенов. Други предложения, ако няма, съобщавам поредността, по която ще се гласува. (Реплики от залата: "Няма ли да има дебати?") Моля? Ако има желаещи за дискусия, за дебати?
Господин Маргарит Мицев за изказване по тази точка от дневния ред.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Тъй като, господин председателю, с господин Росен Хубенов, с господин Николай Камов и с господин Христо Бисеров сме били от един курс на юридическия факултет, а и добре се познаваме, и за успокоение на парламента ще кажа, че и читиримата бяхме много добри студенти без връзки. (Шум и смях в залата)
Но мога да кажа също, че ако лично аз трябва да избирам в преходния период кой да бъде член на Конституционния съд като
бих си сложил ръката за Тодор Тодоров, нежели за моя преподавател по държавно право на социалистическите страни и на Съветския съюз, лицето проф. Стойчев. Защото вярно е, че може да преподаваш буржоазно право или конституционно право на буржоазните страни, но знам как беше. Когато се провеждал конгресът по елефантология, тоест, по слонология, българската научна делегация навремето заявила седем теми и ги питали - последните две кои са и те казали - ами това са превод от руски.
Познавам и двамата. Мога да ви кажа, че доц. Тодор Тодоров е много ерудиран мъж, който преподава международно частно право, който има изключителен поглед и то ясен и добър поглед и върху "Бритиш комън лоу" и също така в сферата на конституционното право и на тълкуването на законовите норми в страната ще бъде много полезен. Аз мисля, че някои ще се съгласят с мен, а така като гледам по весели погледи, че кандидатурата на доц. Тодор Тодоров, който също е бил член на БКП, между другото, но няма никакво значение за това. Ето госпожа Младенова казва, че не бил, аз мисля, че беше, това няма значение за мен в конкретния случай. Защото стига сме гледали хората по миналото, дайте да ги познаваме по делата им. (Бурна реакция в залата) РД/ЗТ 51.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Маргарит Мицев. И така, поредността е следната:
Димитър Бонев Гочев - предложен от Парламентарната група на СДС.
Емил Георгиев Бучков - предложен от Парламентарната група на СДС.
Стефан Петков Стойчев - предложен от Парламентарната група на БСП и коалиция.
Тодор Енчев Тодоров - предложен от Парламентарната група ДАР.
Това е поредността. Правилата са приети.
Господин Янаки Стоилов, във връзка с точката от дневния ред.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, дами и господа! Етиката, дори парламентарната, изисква когато се правят персонални предложения, тези, които ги правят, да дадат аргументи в подкрепа на различните кандидатури, които предпочитат.
Мисля, че ние трябва да се освободим от практиката всеки да оценява кандидатите, които други предлагат. Още по-необходимо е това, когато го правят хора, които в известен смисъл, дори формален, не говоря идеен и или научен, са били ученици, студенти на хора, за които се води дискусията.
Мисля, че кандидатурата, която предлагаме, тази на проф. Стойчев, не може да бъде оспорвана в професионално отношение, тъй като той работи точно в областта, в която са компетенциите на Конституционния съд. (Реплики от блока на СДС) Да, господин Костов, това е било и в периода на така нареченото "социалистическо конституционно право". Но в науката, освен чисто идеологическите постановки, има и нещо по-трайно, което е до известна степен независимо от това дали го наричаме буржоазно или социалистическо. И въпросът е да видим дали в творчеството на един човек присъстват тези по-трайни елементи. И затова когато от ваша страна се поставя този въпрос, защо не го задавахте на хората, които издигахте в своите депутатски листи, които са били също ученици на тези професори, и чието творчество не е достигнало даже тяхното оспоримо или неоспоримо. Затова бъдете коректни 51.2 и уважавайте себе си. Защото някои от тези хора стояха и повисоко от мястото, от което аз говоря.
Затова аз ви призовавам да прецените професионалните качества на хората, които се предлагат, да прецените кои от тях имат достатъчно лично достойнство и способност в трудна ситуация, включително и при силен, некоректен натиск, да отстояват и собствени позиции. Защото не е коректно, когато толкова оспорими личности отидоха вече в Конституционния съд да се води дискусията без да се прави поне сравнение между предлаганите кандидати и някои от вече представените в този орган. Тъй като тук може би не е много редно да се говори за моите лични впечатления, но аз съм имал възможност да следя творчеството и преподавателската работа и на доц. Тодор Тодоров. Тази кандидатура смятам, че е твърде солидна в професионално отношение.
Още повече на Конституционния съд е необходим и специалист в областта на международното право, който може да преценява съответствието между ратифицираните от България международни актове и нашата Конституция.
И затова аз бих ви призовал да подкрепите тези кандидатури, които и в професионално, и в лично отношение, могат да обогатят Конституционния съд, да запазят разколебаното доверие в него, ако щете, да запазят възможността той да действа като една вътрешна балансирана институция, която няма да бъде послушник на някои от другите власти.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Александър Сталийски, заповядайте по същата точка.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Вие знаете, че изпитвам симпатии към Янаки Стоилов, не го крия, но се чудя как може да се каже, че е разколебано доверието в Конституционния съд! Ами Великото Народно събрание, където болшинството бяха болшевики, гласува за тези, които фактически като теглиха чопа изпаднаха. За кой можете да кажете, че не е професионалист? За Асен Манов ли? За Цако Стойчев ли? За Чипев ли? (Клара Маринова реплекира от място) Морал разбира Клара Маринова едно, като 51.3 вдига ръка за червено, ама не е така.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): В червеното има морал, не само в синьото.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ: Ще Ви кажа две думи само.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Ти за Георги Марков ще гласуваш ли?
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ: За Георги Марков също мога да кажа, че разбира от административно право, а ти разбираш от телевизия (шум в залата) и телевизията, както върви, ще отече. (Смях в залата)
Искам да кажа две думи за Тодор Тодоров и за кандидата на БКП, не мога да кажа нищо, не ги познавам просто. Мога да кажа за един съдия от Върховния съд, председател на Пето гражданско отделение и заместник-председател, да оставим дали е комунист, дали не е комунист, както каза Янаки Стоилов, това няма значение. Да оставим кой е баща му, коя е майка му. Това е един блестящ, великолепен юрист. Рядко има юристи, които са били в арбитража да дойдат във Върховния съд и да раздават правосъдие. Мога с чисто сърце да гласувам за Димитър Гочев.
Същото мога да кажа и за моя приятел, който също дойде от арбитража, но не е бил съдия, Бучков.
Колкото се касае до вашите кандидати, аз не мога да ги оспорвам, не ги познавам. Но много добре знам какво беше социалистическо право. За голяма моя радост аз не съм го учил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Александър Сталийски.
Моля режим на гласуване. Гласуваме за избирането за член на Конституционния съд на господин Димитър Бонев Гочев. Моля, гласувайте.
За да бъдат поставени всички кандидати при равни условия, за всеки един от тях ще изчакаме по 3 минути. Защото тук всеки глас е важен.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 224 народни представители, за 111, против 22, въздържали се 91 народен представител.
Господин Димитър Бонев Гочев не се избира. За да бъде избран, трябва да събере половината от присъстващите. Такава е процедурата. Продължаваме по-нататък.... 51.4
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): От името на парламентарната група искам да прегласуваме тази кандидатура, защото Вие не обяснихте това, което сега казахте, че трябва да събере повече от половината гласове и точно за кой кандидат се гласува. Казахте, че започваме гласуването, дали са по азбучен ред или не, кой как има право да гласува и кой колко гласа трябва да събере по тези въпроси не стана ясно при първото гласуване. При първото гласуване трябваше да стане ясно кой кандидат по колко гласа и при по-малко... Това не беше направено.
Моля Ви, господин председател, да се прегласува, като стане ясно, че трябва да има повече от половината от общо гласувалите и ако няма, как ще се прегласува на втори тур.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Русева. Вярно е, тя е права, ние гласувахме правилата ад хок и е нормално не всеки народен представител да се е ориентирал в ситуацията.
Става дума за точка четвърта на нашето решение, което гласи: "Избрани са двамата кандидати, получили най-много гласове, но при всички случаи не по-малко от половината от гласовете на присъстващите народни представители". Според правилника при гласуване присъстващи са тези, които са взели участие в гласуването.
Затова давам пояснението: в случая се получи така, че за господин Гочев има 111 гласа, т.е. по-малко от половината, взели участие в гласуването. Но понеже не е ясно, моля, режим на гласуване. Гласуваме отново за член на Конституционния съд да бъде избран господин Димитър Бонев Гочев. Моля, гласувайте след тези разяснения. И отново давам пак три минути, за да е точна процедурата.
Гласували общо 224 народни представители. От тях 114 за, 26 против, 84 въздържали се.
Господин Гочев получава 114 гласа, т.е. повече от половината от гласовете на присъстващите и взели участие в гласуването народни представители.
Гласуваме за избирането за член на Конституционния съд на господин Емил Георгиев Бучков. Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте. НЧ/КП 52/1.
Гласували общо 221 народни представители. От тях 96 за, 84 против, 41 въздържали се.
Кандидатурата на господин Бучков не събира необходимия брой гласове.
От името на парламентарна група ли? Заповядайте, госпожо Русева.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): От името на парламентарната група на СДС искам половин час почивка. (Шум и реплики отляво)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Госпожо Русева, ние се намираме в процедура на гласуване. Моля Ви се!
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Гласуването свърши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Не, гласуването не е свършило. Намираме се в процедура на гласуване. Имаме да гласуваме още две кандидатури. Моля ви, нека да си завършим процедурата. Всичко разбирам от тези неща, но нека да караме по реда. Просто ние сме в точката за гласуване на това решение.
Пристъпваме към гласуване на кандидатурата за член на Конституционния съд на господин Стефан Петков Стойчев. Моля, гласувайте това предложение.
Гласували общо 223 народни представители. От тях 112 за, 105 против, 6 въздържали се.
Господин Стойчев получава необходимия брой гласове.
И гласуваме кандидатурата за член на Конституционния съд на господин Тодор Енчев Тодоров. Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте това предложение.
Гласували общо 221 народни представители. От тях 123 за, 10 против, 88 въздържали се.
Така за членове на Конституционния съд от квотата на Народното събрание се избират господата Тодор Енчев Тодоров и Димитър Бонев Гочев. (Ръкопляскания от СДС)
Давам 30 минути почивка. (Звъни)
(17 ч. и 15 м.)
52/2.(След почивката)

18 ч. и 15 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля народните представители да заповядат в пленарната зала, за да продължим заседанието. (Звъни)
Продължаваме заседанието.
Намираме се в ситуацията на точка втора от дневния ред.
Моля председателят на Законодателната комисия да докладва Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На първо четене по принцип беше приет законопроектът или двата законопроекта за промени в чл.64 от Конституцията. Въз основа на направеното гласуване, за което бяха дадени необходимият брой гласове - 180, Законодателната комисия днес се събра на заседание, за да се обсъдят направените предложения за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
В Законодателната комисия се очертаха становищата на двете парламентарни групи - становището на представителите на Българската социалистическа партия и становището на Съюза на демократичните сили, подкрепено от ДПС. При това положение Законодателната комисия предлага на уважаемите колеги и двата текста, които са внесени от съответните вносители. И двата текста от правна гледна точка могат да бъдат гласувани, могат да бъдат приети. Еднакво те ще влязат като естествена част от Конституцията. Така че не Законодателната комисия, а вотът на уважаемите народни представители ще реши дали да бъдат подадени гласовете в полза на единия или на другия вариант.
Какво бих могъл да кажа повече, освен това, че ще си позволя да прочета на уважаемите колеги двата текста.
Единият текст, който е внесен от народния представител господин Стефан Стоилов и приподписан от другите представители на Българската социалистическа партия, гласи: "Създава се нова четвърта алинея в чл.64 от Конституцията със следното съдържание: "Народното събрание продължава да изпълнява функциите си до избиране на ново Народно събрание". Едно изречение, което е това, което току-що прочетох. СР/КТ 53.1
Другото предложение, което е внесено от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, подписано от господин Стефан Савов и членовете на парламентарната група е малко поразширено. Първата част съвпада изцяло с предложението на господин Стоилов. А във втората част след изречението има едно допълнение. Или предлага се ново съдържание на ал.4 на чл.64: "Народното събрание продължава да изпълнява функциите си до избиране на ново Народно събрание, като се свиква на заседания в предвидените по ал.2 случаи от президента на Република България". Или основният текст съвпада, първото изречение, първата част от изречението, като предложението на Съюза на демократичните сили означава и два допълнителни елемента във фактическия състав на нормата. Първо, че Народното събрание в този период се свиква от президента на републиката и второ, че това може да стане само в предвидените в ал.2 на чл.64 от Конституцията случаи.
Това е докладът на Законодателната комисия. Оттук вече парламентарните групи са тези, които ще помогнат за евентуално обединяване на текста в една или друга посока. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Александър Джеров. Имате думата за изказвания, обсъждания и предложения. (Реплика от блока на СДС: "Хайде да гласуваме!")
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще бъда съвсем кратък. От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили искам отново да заявя това, което многократно беше казвано от тази трибуна, а именно, че Парламентарната група на Съюза на демократичните сили може да подкрепи единствено този текст, който тя предложи като допълнение към предложението на БСП. А именно: "Народното събрание продължава да изпълнява функциите си до избиране на ново Народно събрание, като се свиква на заседания в предвидените по ал.2 на чл.64 случаи от президента на Република България".
Това е текстът, който Парламентарната група на СДС може да подкрепи.
И на второ място, господин председател, ние настояваме, тъй като това е всъщност уточнение към основния текст, то да бъде поставено първо на гласуване. Благодаря. 53.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Николай Христов. Има ли други становища, мнения? Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, дами и господа народни представители! Позицията на нашата парламентарна група по въпроса е известна. Но аз искам да говоря в лично качество и подчертавам това.
Днес сме изправени да избираме пред две предложения за промени в чл.64 на Конституцията. Обективната преценка иска да признаем, че те в немалка степен се различават не само днес в Законодателната комисия, но и в предишните дни ние бяхме готови да търсим решение, което може да обедини парламентарните групи. Решение, което да запази отчасти идеите, заложени в двете предложения, но да не се стреми да възпроизведе един от двата първоначални текста. Нещо повече, ние дори бяхме готови да стесним обхвата на нашето предложение, но да запазим автономността на парламента като основна институция в парламентарния режим.
След като бяхме готови да търсим решение, и ако не е късно, нека то да бъде обмислено от тези, които вникват в дискусията, да преценим дали Народното събрание е уместно да запази пълномощията си до избирането на ново Народно събрание, но да се свиква на заседания само в случаите на извънредно положение, т.е. при условията на чл.64, ал.2, но по реда на чл.78 от Конституцията. Или ако искате, само по инициатива на част от народните представители и на президента. Но предлаганото от вас изменение, оставям настрана, че то съдържа едно вътрешно противоречие. Вие казвате, че парламентът продължава да изпълнява своите функции.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Това Вие го казвате.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, не, вижте вашия текст.
Ние сме го казали и продължаваме да го казваме. Вие твърдите, че парламентът продължава да изпълнява своите функции, но в тези случаи заседава само при условията на чл.64, ал.2. Ами какви функции изпълнява този парламент?
СТЕФАН САВОВ (от място): Такива едни функции!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Функциите - депутатите да бъдат депутати, а институцията да не съществува, дори при най-ограничени възможности за решаване на определени въпроси. Но, по-същественото... (От СДС правят реплики, прекъсват оратора) 53.3
Но по-същественото. Не, не е това Вашата грижа. Затова аз не искам да се блъскам по тази страна на дискусията, защото не знам дали тя е най-коректната.
Ясно е, че за част от хората отношението към промяната в Конституцията се формира не само за себе си като към основен закон на страната, а във връзка с различните варианти за гласуване на правителство. Този мотив не трябва да бъде пренебрегван и той не трябва да бъде адресиран само към една страна.
Следващият мотив би могъл да бъде, че запазването на пълномощията на Народното събрание запазва имунетата на депутатите. Това не е маловажен въпрос при сегашната ситуация. И аз знам колко тежко е да водим тази дискусия, защото тя може да бъде възприемана по различен начин както в залата, така и извън нея. Но забележете, даже тези, които може би очакват, че запазването на пълномощията на парламента осигурява неприкосновеността на неговите членове спрямо интервенция на съдебната власт, надценяват възможностите. Защо? Защото във времето, когато парламентът няма да може да заседава, естествено е, че предложения, формулирани от страна на главния прокурор, тогава ще трябва да бъдат решавани не от всички народни представители, а единствено от председателя на Народното събрание. Той е този, който дава или не дава такива разрешения във времето, когато парламентът не заседава.
Лично аз смятам, че който и да е председател в такъв париод, едва ли трябва да се ангажира с подобни действия. Но като имаме предвид, че мнозина ще участват и в следващите избори, дали тогава решенията на председателя няма да зависят от това да прави избор между своето оттегляне пред един груб политически натиск, или пък изкачване с по едно стъпало в изборната листа за всеки един платен депутатски имунитет. Това ще бъде дилемата, пред която той ще бъде изправен. Аз не искам да кажа как той ще постъпи, но това е една алтернатива и едва ли той може да избира нещо трето.
Поради тази причина аз смятам, че част от скритите мотиви, които тук няма да чуем, но които днес в явна форма можеха да бъдат предвиждани в Законодателната комисия, са, че част от сделката на това предложение е размяната на имунитети срещу попълване на състава на Конституционния съд. За две парламенБП/КП 54/1. тарни групи тази сделка беше удачна. Но тя е твърде съмнителна и едва ли обществото ще я приеме.
Съобщавам ви обаче и тези, които са участвали в нея, да знаят при какви условия ще бъдат поставени.
Остава и други практически въпрос, който може да бъде решен с подобен род промяна - че част от депутатите, респективно и парламентът, запазвайки своите пълномощия, ще могат да натрупат необходимия стаж за пенсия. (Възражения от блока на СДС, неразбираеми реплики) Те няма да могат да се събират на заседания... Да, да, точно Вие се обаждате и правилно, да, правилно съм адресирал своите думи. (Неразбираеми реплики от блока на СДС)
Защо твърдя това нещо? Защото вие не предлагате дори в най-тежките ситуации на извънредно положение парламентът да запази суверенната възможност да заседава, а подарявате тази преценка на президента на републиката, който е и органът, обявяващ извънредното положение. Защо, господа, след като в самото Решение на Конституционния съд # 20 от 23 декември 1992 г. по конституционно дело 30 за тълкуване на чл. 99 от Конституцията е казано: "Разпуснатото при условията на чл. 99, ал. 5 от Конституцията Народно събрание е с прекратени пълномощия. Пълномощията му могат да се възобновят само при възникване на обстоятелствата по чл. 64, ал. 2, като за целта то се свиква по реда на чл. 78 от Конституцията", т.е. по инициатива както на председателя на парламента, така и на президента, така и на правителството, и което е много важно - по инициатива на една пета от народните представители.
Защо вие, които се кълнете в привързаността си към парламентаризма, искате да омаломощите парламента, подарявайки една негова съществена функция на президента? Президентът е автономен да реши дали има обстоятелства при липсата на закон, при които да обяви извънредно положение. Но самият текст на Конституцията не посочва изрично кой е органът, който трябва да свика тогава парламента.
Аз ще ви прочета чл. 100, ал. 5 от Конституцията, който гласи: "Президентът обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно 54/2. положение, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението". Но не е казано "в тези случаи той свиква събранието".
Следователно важи общият режим на субектите, които имат права по чл. 78 от Конституцията. И защо след като е налице това решение на Конституционния съд, вие искате да ни предложите едно решение, с което не увеличаваме гаранциите за парламентаризма, а подаряваме едно съществено правомощие единствено на преценката на президента? Защо ви е необходим този подарък? Президентът има достатъчно правомощия, ние не предлагаме нищо, което да ограничи неговите права както по отношение на служебното правителство, така и във връзка с преценката на актуалната ситуация.
Ето, поради тази причина вие трудно можете да намерите солидни аргументи да защитите своето решение. А аз смятам, че тези депутати, поемайки всички рискове на бъдещата ситуация, които искат да се явяват с нужното себеуважение пред избирателите, би трябвало да отклонят такъв род поправка на Конституцията, която е дори по-лоша от съществуващия в нея текст.
Процедурно аз предлагам първо да се гласува предложението за промяна в текста, внесено по надлежния ред от парламентарната група на СДС, както е по изискванията на правилника, а след това да бъде гласувано основното предложение в законопроекта, което съответства на нашата начална позиция. След като нямаше воля да постигнем общо решение, включително доближавайки се твърде много до вашия вариант, тогава трябва да направим извода, че Конституцията се прави и се променя само със съзнанието за някакво съгласие. Това не може да бъде правено с изнудване и аз смятам, че много от народните представители ще отклонят тези опити.
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
Заповядайте, господин Куртев, за реплика.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аргументите, които изложи господин Стоилов, би било редно да ги изложи на първо четене, защото 54/3. той тогава знаеше проекта за предложение от страна на СДС. Но той тогава не направи това. И в същото време сега говори за някаква сделка.
Аз искам да припомня на господин Стоилов, че когато се гласува на първо четене, имаше 30 депутати, които бяха категорично против промяната. Но вие тогава се надявахте точно на сделка. Извинете ме, господин Стоилов, но сега се държите като излъган търговец, който не е успял в сделката, която е искал да направи. (Ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Куртев.
Има думата господин Йордан Ганев за втора реплика.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Много би могло да се възрази на това, което каза господин Стоилов, но няма да се разпростирам върху всичко, защото би било изказване, а не реплика. Ще го репликирам само в един пункт - финансовия пункт.
Струва ми се, господин Стоилов, че много държите вие лявата страна, на това да продължавате да получавате заплатите си. (Възражения от блока на БСП) Това е впечатлението, което ми се наложи, докато Ви слушах. А що се отнася до въпроса за пенсиите, за които директно казахте, мога да Ви успокоя: в България максималната пенсия е 2600 лв. и всеки един депутат като мене, който е пенсионер и престане да бъде депутат, ще получава 2600 лв., независимо от стажа.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Ганев.
Господин Стефан Савов, заповядайте.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз уважавам много ума и юридическите познания на господин Янаки Стоилов, но няколко пъти съм забелязал, че, предполагам, младостта го кара да говори неща, за които народът казва: куче, което не лае, знае да вкарва вълка в кошарата. 54/4. Защото аз бих напомнил на господин Стоилов, че този наш проект, за който сега говорим, беше предложен на госпожите и господата народни представители още преди една година може би, веднъж в един вариант, във втори вариант, винаги обаче същите.
Така че тук не става въпрос за сделка. Тук става въпрос за едно постоянство, става въпрос за нещо, което смятахме и смятаме, че трябва да бъде изпълнено. Нека не забравяме, че Конституционният съд действително има големи права, но добре е и в Конституцията да бъде закотвено именно това, че президентът трябва да бъде във всеки случай, ако щете санкциониран, ако щете поддържан, ако щете, както искате го кажете, но именно в тези върховни моменти за държавата парламентът да може да се събере и да каже своята дума. Това е същността на нашето предложение, защото тук не става въпрос за сделки, не става въпрос за пари и аз бих искал това да се чуе, защото знам какво значение има да речем за публиката, която ни слуша, когато става въпрос за нашите заплати.
Не, в нашето предложение няма такъв момент. Ние няма да получаваме заплати така, както Конституционният съд решава, но просто възможността да имаме един парламент, който в момент на война или други извънредни обстоятелства, да може да каже своята санкционираща дума.
И още нещо. Вижте, то е така и не е така. За съжаление в нашата Конституция има много неща, които са някак си плаващи. Добре е да ги закотвим, добре е да променим Конституцията, за да няма нужда Конституционният съд да дава своето мнение, защото щом той дава мнение, това значи, че има някъде някакъв проблем, който не е съвсем ясен в Конституцията.
Така че Парламентарната група на СДС поддържа това свое предложение, но в никой случай не сме съгласни, както вече каза господин Николай Христов, нито с дума да променим нашето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефан Савов. Отговор от господин Янаки Стоилов на направените му реплики.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви. Мисля, господин Куртев, че когато правите сравнения трябва поВТ/ЙА 55.1 добре да адресирате Вашите упреци към търговски интереси. Ще намерите доста по-подходящи хора в тази зала, така че не смятам да Ви възразявам, а да дам един пример кога и къде беше търговията. Политическата търговия, аз за другата няма да говоря. Когато завърши редовното гласуване по една от кандидатурите за Конституционния съд и ваши депутати с претенции за дълго познаване на парламентаризма, хора от ДПС се струпаха в най-лабилната част на парламента, за да премотивират решенията на няколко народни представители. Ето това е търговията. Аз не съм против парламентарните групи по официален ред да разговарят, да заявяват своите интереси, да търсят решения. Но когато това се прави по такъв груб начин в залата, това е политически пазар, а не парламент. (Шум и реплики в блока на СДС)
Що се отнася до заявеното от господин Йордан Ганев, да, благодаря, аз приемам казаното от него като искрен мотив и мисля, че след като той е искрен в мотивите си, няма да подкрепи предлаганото от своята парламентарна група изменение на Конституцията. (Шум и реплики в блока на СДС)
Що се отнася до репликата на господин Стефан Савов, ако и аз използвам една поговорка, защо вие искате да дадете и хляба, и ножа в едни ръце? Ние искаме, след като президентът има правомощията да обявява извънредно положение, както той да може да свика парламента, така и депутатите, ако той не извърши тези действия, да имат същото право. Или вие сте привърженици отново на единството на властите? Само че този път не единство на властите в името на безпогрешната партия, а на безпогрешната личност. Не знам, числя, че не трябва да сте обременени от това минало, от което искаме да се измъкнем.
А що се отнася до Вашето собствено предложение Вие или не си спомняте, или пък нещо докрай не сте разбрали, или пък сте стремите да подведете публиката. Вашето предложение от 19 януари 1993 г. гласи следното и то се доближава много повече до внесения от нас по-късно текст и се отнася до разпуснатото Народно събрание, което в този случай продължава да изпълнява функциите си до избора на ново Народно събрание. Господин Савов, кое е всъщност Вашата позиция? Или Вашата позиция е тази, която политическата конюнктура диктува? Благодаря. (Ръкопляскания в блока на БСП) 55.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стоилов. Господин Татарлъ от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): Господин председателю, уважаеми народни представители, Движението за права и свободи многократно обсъди предложенията за промяна в Конституцията. Ние подхождаме към този въпрос като търсим едно рационално решение. Струва ми се, че трябва да преодолеем партийните пристрастия, защото в момента става въпрос за демокрацията в нашата страна, за парламента, който действително е стълбът на демокрацията в нашата страна. Затова струва ми се, че тази трибуна не трябва да се използва за преизборна агитация от отделни парламентарни формации. Нека да потърсим разумно решение на въпросите.
Ние също така в Законодателната комисия обсъждахме въпроса. Там също търсихме рационално решение, но струва ми се, все повече крайни сили в левицата правят опит да наложат своята воля на парламента, което няма да се приеме. (Шум и реплики в блока на БСП)
Тази Конституция има сериозни недостатъци, но тази конституция до голяма степен беше изработена именно с ваше участие, на БСП, с вашето парламентарно мнозинство в Седмото Велико Народно събрание.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): И вашето!
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ: Разбира се една конституция, след като е приета, макар и с недостатъци разбира се, трябва да се изпълнява. Но в Конституцията има сериозни слабости, които естествено пак по силата на Конституцията могат да се допълнят и изменят. Струва ми се, че Тридесет и шестото Народно събрание има по принцип съгласие за промяна в Конституцията в този дух, в който се предлага.
Друг е въпросът, даже трябва да изтъкна, че имаше момент, когато беше постигнат консенсус между различните парламентарни формации за промяна в Конституцията. Така ли беше? Така беше! Да!
Така че на мен ми се струва, че по този въпрос всъщност спор няма. (Реплика от блока на БСП: "За кое?") Тоест да се внесе промяна в Конституцията в допълнение на чл. 64. (Шум и реплики в блока на БСП) 55.3
Струва ми се, че тук всъщност спорът се води по, бих казал, два компонента на промените, които се предлагат. Има единодействие, струва ми се, че първият компонент това е въпросът за продължаването на пълномощията на парламента. И в двете предложения такова продължение е залегнало.
Сега по втория въпрос, по въпроса за свикването на Народно събрание. Естествено, тук аз споделям становището, което е изложено в предложението на Парламентарната група на СДС (единични възгласи от блока на БСП: "Браво!"). БСП предлага свикването да стане при определени условия, т.е. една пета част от народните представители да имат правото да свикват Народното събрание.
В предложението на СДС се предлага парламентът да бъде свикан от президента и това напълно отговаря на принципите на Конституцията за разделението на властите. След като парламентът при определени условия се разпуска от президента, естествено е президентът да има правото да свиква парламента при определени условия, които са предвидени в Конституцията. (Реплика от блока на БСП: "А ако не иска?") Ето това е въпросът.
На мен ми се струва, че тук се прави опит именно да се посегне върху принципа на разделение на властите, опит за посегателство върху правомощията на президентството. (Единични ръкопляскания в залата) Това е същността на въпроса.
Следователно напълно обосновано и аргументирано е предложението да продължават функциите на парламента в латентно състояние и при определени условия, предвидени от Конституцията, да бъде свикан от президента. Другото според мен са пристрастия, които ние трябва да преодолеем. 55.4
Освен това, след като парламентът изрази волята за промяна на Конституцията, ние трябва да потърсим онзи разумен консенсус, който ще доведе до промяната в Конституцията. В противен случай тези, които апелират за промяна на Конституцията, всъщност правят опит да не се приеме промяната в Конституцията. Ето това, струва ми се, трябва да се преодолее. Ако искаме ние да променим Конституцията, трябва да стигнем до консенсус, този консенсус може да се постигне на основата на принципа на разделението на властите, на основата на принципите, които са залегнали в Конституцията от 12 юли 1991 г.
Смятам, че по този начин бихме намерили най-добрия начин за решаването на въпроса. Затова аз приканвам всички депутати от всички парламентарни групи да обсъдим въпроса и да стигнем почти до консенсус или консенсус за промяна на Конституцията, а редуцираното предложение на СДС отговаря на принципите на Конституцията.
Благодаря. (Ръкопляскания от СДС и ДПС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Ибрахим Татарлъ.
Има думата народният представител Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (НЕЗАВИСИМ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм независим народен представител и мога да говоря тук единствено от свое име.
Искам да споделя моето виждане, че предлаганите тук предложения за промяна на Конституция както в първия, така и във втория вариант, фактически влошават възможностите, които оригиналният текст на Конституцията дава на Народното събрание да поеме отговорността в ситуации, които действително налагат неговото свикване, независимо от изтичането на мандата му и на срока за неговите пълномощия. Това са случаите на война, "на военно и друго извънредно положение".
Конституцията е предвидила в такъв случай една пета от народните представители, председателят на Народното събрание, съответно президентът на Републиката, да могат да го свикват. Ето защо моето лично убеждение е, че с предлаганите промени фактически се подменя тази съществуваща възможност за един парламентарен вакуум в извънредна ситуация при възникване на опасност за сигурността на държавата. Смятам, че тези аргументи не са състоятелни. ВЙ/ЗТ 56.1
Освен това, не мога да приема съображенията, че има някаква необходимост в периода, през който Народното събрание се лишава от неговите пълномощия и ние се намираме в процеса на една предизборна кампания, че съществува необходимост от това да се продължи защитата, имунитета на народните представители. За мен имунитетът на народните представители има единединствен смисъл - да им даде възможност да изпълняват своите задължения като представители на народната воля.
Извинявайте, за какво ще служи имунитетът на народните представители в периода, когато Народното събрание не заседава? Аз дори бих отишъл по-нататък. Тъй като в момента ние не обсъждаме по принцип промени в Конституцията като цяло, но аз отдавна искам да поставя един такъв въпрос: защо, например, тези от нас, които се кандидатират за министри и впоследствие заемат определени министерски постове, след това се връщат отново тук, в парламента, под чадъра на имунитета, независимо, че се получават информации и сведения за много от тях, че са извършили очевидни нарушения на закона, лично облагодетелстване и много други нередности, които далеч не са в интерес на народа, който ни е изпратил тук, нито в интерес на държавата!
Следователно, аз не мога да приема всякакъв стремеж да се разшири във времето имунитета върху народните представители, да се търси някаква допълнителна защита. И аз се питам срещу кого всъщност и в името на какво?
И искам от свое име да ви призова да се откажем от внесените две поправки и да се върнем към оригиналния текст в Конституцията, който дава всички възможности на Народното събрание в случай, когато възникне заплаха за сигурността на страната - било то вътрешна или външна - Народното събрание да бъде свиквано и да влезе в своите пълни функции като защитник на националния суверенитет и на интересите на нашия народ!
Аз заявявам категорично, че ще гласувам против всякакви поправки в Конституцията по съображенията, които изложих.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Христо Иванов. 56.2
Процедура? Господин Лютфи, заповядайте за процедура.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Правя следното процедурно предложение от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи, а именно предлагам да се удължи работното време на парламента до приключване на избора, на второто гласуване на промяната в конституционния текст.
Да се гласува това мое предложение.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Но това е извънредно заседание! Това не е възможно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Естествено, това е логично предложение.
Удължаваме до изчерпването на точката от дневния ред, но не повече от два часа. (Шум и реплики в залата)
Какво като е извънредно?!
Госпожа Шопова, заповядайте.
ПЕТЯ ШОПОВА (ДАР): Благодаря Ви, господин председател.
От името на Парламентарния съюз "ДАР" искам половин час почивка. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Давам половин час почивка. (Звъни)
(17 ч. и 00 м.
56.3
(След почивката)

19 ч. и 25 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля народните представители да заповядат в пленарната зала, за да продължим заседанието.
Продължаваме заседанието (звъни). Процедура? Заповядайте, д-р Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (НЕЗАВИСИМ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Уважаеми дами и господа народни представители! В залата присъстват не повече от 56-60 човека и затова Ви моля, господин председател, нека да се провери дали в залата има необходимия кворум, тъй като напълно отсъства Парламентарната група на СДС, почти цялата Парламентарна група на ДПС, както и другите парламентарни групи, с изключение на Парламентарната група на БСП.
В този смисъл моето процедурно предложение е да се види дали в залата има необходимия кворум за започване на заседанието след обявената почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Моля режим на регистрация за проверка на кворума.
Прекратете регистрацията. В залата има необходимия кворум, но подчертавам, не за тази точка от дневния ред, а за всякакви други точки, които за съжаление обаче не могат да бъдат внесени в дневния ред. Мога да дам думата само по процедурни въпроси, ако някой желае. В противен случай просто трябва да закрия заседанието, тъй като по тази точка от дневния ред се иска да има 180 народни представители.
Заповядайте, господин Хубенов.
РОСЕН ХУБЕНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю! Щам като Вие констатирахте наличие на кворум в пленарната зала, сте длъжен да продължите работата по точка втора от днешния дневен ред, като подложите на гласуване вариантите за поправка в Конституцията. Това че в залата няма 180 РД/ЗТ 57.1 народни представители, означава, че при гласуването те няма да съберат три четвърти от гласовете на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Точно това искам да ви предпазя.
РОСЕН ХУБЕНОВ: Ние обаче заявихме, че няма да протакаме нещата и Ви предлагаме да пристъпим към гласуване. Това, което е намислим да направи господин Лютфи е отново да поиска половин час почивка и да бъде провален кворумът. (Шум и реплики в залата) А при положение, че вече е ползвано това право, Вие нямате друг ход освен да подложите на гласуване предложението на Съюза на демократичните сили за поправка към основния текст и след това евентуално и нашия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господинс Хубенов.
Сега в залата има необходимия кворум да продължим заседанието. Аз само казах, че този кворум в момента не е достатъчен евентуално да се съберат съответните гласове при гласуването. Проблемът може да се обсъжда, може да се дискутира. (Шум и реплики в залата)
Господин Христов, заповядайте.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! От името на Парламентарната група на СДС искам половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Давам половин час почивка и закривам заседанието (звъни).
(Закрито в 19 ч. и 30 м.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Александър Йорданов
СЕКРЕТАРИ:Георги Петров
Илиян Илиев