Председателствували: председателят Александър Йорданов
Секретари: Ведат Сакаллъ и Георги Петров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми дами и господа народни представители! Откривам днешното заседание. Най-напред искам да ви информирам, че утре за погребението на народния представител Красимир Чернев автобусите ще тръгват от сградата на Народното събрание в 10 часа. Погребението ще бъде от 11 ч. Речи могат да се държат на гроба.
Започваме работа по дневния ред.
Постъпило е предложение от народния представител Димитър Куманов точка първа от днешния дневен ред да стане Законопроектът за възстановяване собствеността върху конфискуваните с Указ # 88 на Президиума на Народното събрание недвижими и движими имоти, принадлежащи на католическата църква в пределите на Народна република България. Смисълът на това предложение ви е ясен. Става дума за преместване в дневния ред и поставянето на този законопроект като точка първа.
Веднага искам да ви кажа, че има и много други искания за точка първа.
Няма нужда от обсъждане, но заповядайте, господин Куманов, да мотивирате предложението си.
ДИМИТЪР КУМАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, 1953 година се извърши едно тежко посегателство, един истински съдебен терористичен акт срещу Българската католическа църква. С таен указ на Президиума на Народното събрание бяха отнети и конфискувани всички нейни имущества.
В началото на тази година, на 8 април внесох законопроект за отмяна на този таен указ. През м.юли той беше готов, а от м.септември и от началото на месеца е непрекъснато в дневен ред, като също така непрекъснато бива изтикван назад.
При това положение ние би трябвало час по-скоро, тъй като един законопроект стои три месеца и половина в дневен ред, без да бъде разгледан, това е един малък законопроект от само пет текста, срещу които смятам, че никой няма да възрази. Необходимо е да възстановим тази голяма несправедливост, която беше извършена от името на България, тъй като в сегашна демократична България трябва да заличаваме следите и престъпленията на комунистическия режим.
Освен това католическата църква в България е част от католическата църква в света, която единствена като религиозна организация има и свое държавно устройство. Отношенията ни с нея касаят и отношенията ни с Ватикана. А Ватикана това са 300 млн. европейци, много от които заемат видни места в политическия и икономическия живот на Европа, да не говорим за света.
Освен всичко това Ватикана е бил винаги една приятелски протегната ръка към България. В момента на най-голямата икономическа криза и недостиг на хранителни продукти, на лекарства в страната по линия на католическите международни организации бяха изпратени безвъзмездно десетки камиони помощи.
Ето защо, имайки предвид най-вече нашите външнополитически интереси и отношенията ни с Ватикана, апелирам да се гласува за влизане в дневен ред като точка първа на този законопроект.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Куманов. Има думата председателят на Законодателната комисия.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Бих помолил уважаемите колеги да правят всякакви други размествания, които те считат за необходими и за правилни, 89.2 но точка първа да останат тези ратификации. Това е и малко международен въпрос. И виждате, с първата ратификация за Договора за въздушни съобщения със Султанат Оман се занимаваме от м.септември. Струва ми се, че, първо, това не е някакъв дискусионен въпрос. Той е въпрос, който много бързо ще мине. Ако към него прибавим и ратификацията с Руската федерация, ще бъде по-добре, отколкото да вземем нещо друго и тези въпроси да стоят вечно на опашката на дневния ред.
Тъй че моята молба като председател на Законодателната комисия е тази точка първа с двете ратификации да остане първа. Оттам нататък каквото искат уважаемите народни представители, могат да правят размествания, но не в тази точка.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Куманов...
ДИМИТЪР КУМАНОВ (от място): Бих се съгласил, но да остане като точка втора. Това е един кратък законопроект, който няма да отнеме повече от четвърт час. (Шум в залата, реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Започваме нещо, което не трябва да започваме. Има искане да бъде точка първа. Вносителят поправя искането, готов е то да бъде точка втора. (Шум и реплики)
Господин Николов, чувам Ви много добре. Вие казвате: "Кое е по-важно - католическата църква или енергетиката?" За момента, нали задавате въпроса, само залата ще реши кое е поважно.
Господин Куманов уточнява своето предложение. Аз искам да ви информирам обаче, че след това ще има и други предложения за точка първа. Това е предложението на господин Школагерски Наказателният кодекс да стане точка първа и след това проекторешението за финансовите проблеми на енергетиката също да стане точка първа.
Заповядайте, господин Школагерски.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предвид програмата на днешния ден, която включва и един тъжен момент, на който ние трябва да отдадем нашето уважение и почит, и с оглед молбата на председателя на Законодателната комисия, аз оттеглям моята 89.3 молба Наказателният кодекс да се разглежда в днешния дневен ред, като моля да запомните това, защото аз ще пусна молба за сряда да разгледаме този въпрос. Той е един основен въпрос и ми се струва, че повече не бива да го отлагаме.
Благодаря ви. (Ръкопляскания)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря, господин Школагерски. Заповядайте, господин Денчев. 89.4
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз настоявам поне днеска да спазим в общи линии дневния ред, предложен от Председателството на Народното събрание. Ако ние бяхме спазили този ред, финансовите проблеми на енергетиката досега щяха да бъдат решени. Всеки ден ние изменяме дневния ред и поставяме някаква първа точка, която не е предвидена.
Моето конкретно предложение е следното: нека точка втора от програмата - ратифициране на международни договори, да стане първа - това, което предложи и председателят на Законодателната комисия, точка втора да бъде финансовите проблеми на енергетиката и оттам нататък нямам никакви претенции за програмата. Но разберете, че проблемите на енергетиката не търпят никакво отлагане. От това зависи нормалният живот на цялата държава и не бива с лека ръка да ги отхвърляме на заден план.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Пристъпваме към гласуване.
Най-напред гласуваме предлжението на господин Димитър Куманов точка втора от днешния дневен ред да стане разглеждането на законопроекта за възстановяване собствеността на конфискуваните с Указ # 88 на Президиума на Народното събрание недвижими и движими имоти, принадлежащи на католическата църква. Моля, гласувайте!
Гласували 187 народни представители, за това предложение 58, против 121, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Понеже и господин Денчев се съгласи въпросът за енергетиката да бъде точка втора, не подлагам неговото предложение на гласуване. Започваме работата по днешния дневен ред.
Точка първа от дневния ред е
РАТИФИЦИРАНЕТО НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СУЛТАНАТА ОМАН ЗА ВЪЗДУШНИ СЪОБЩЕНИЯ МЕЖДУ И ОТВЪД ТЕХНИТЕ СЪОТВЕТНИ ТЕРИТОРИИ.
Моля председателят на Законодателната комисия да докладва законопроекта. ЦМ/КП 90/1.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги! Аз благодаря за това, че тези две точки останаха в началото на дневния ред. Мисля, че няма да отнемат много време, но все пак са въпроси, към които ние имаме своя ангажимент.
Първият законопроект, който поставяме на разглеждане в днешното наше заседание, това е законопроектът за ратифициране на спогодбата между правителството на Република България и правителството на Султаната Оман за въздушни съобщения. Този законопроект е внесен в Народното събрание от Министерския съвет на 18 юни 1992 г.
Съгласно нашата Конституция - чл. 85, ал. 1, точка 5, следва да бъдат ратифицирани всички онези спогодби, договори и международни актове, в които има и съответно задължение за ратификация. В тази спогодба между двете правителства е предвидена ратификация в чл. 13.
При това положение съгласно, както вече казах, чл. 85, ал. 1, точка 8, след като договорът предвижда изрично ратификация, ние трябва да го ратифицираме със закон.
Както обикновено този законопроект, по-точно спогодбата, е изпратен първо за разглеждане в Комисията по външната политика. Комисията по външната политика е разгледала този законопроект на 30 юли 1992 г. и в раздаденото становище изяснява, че Комисията предлага на Народното събрание да ратифицира със закон съответната спогодба.
Законодателната комисия се присъединява към това становище и както ви казах, на базата на правните норми на Конституцията, предлагаме законопроектът да бъде приет на първо четене. Струва ми се, че ако няма възражения от уважаемите народни представители, бихме могли да преминем и към второ четене, както обикновено това става, за да може този законопроект или поточно казано спогодбата, да бъде ратифицирана изцяло още днес.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Становището на Комисията по външната политика е раздадено. Ще гласуваме на първо четене законопроекта за ратифициране на спогодбата между правителството на Република България и правителството на Султаната Оман за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии.
Моля, гласувайте! 90/2.
Гласували 171 народни представители. За законопроекта 171.
Трогателен консенсус по въпроса за въздушните съобщения с Оман.
Направено бе предложение да се премине към второ четене на това заседание. Моля тези, които са за направеното предложение законопроектът да се гледа на това заседание и на второ четене, да гласуват.
Гласували 162 народни представители. За предложението 157, против 1, въздържали се 4.
Приема се.
Преминаваме към второ четене на законопроекта. Заповядайте, господин Джеров. 90/3. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, предлагам да бъде гласуван на второ четене следният законопроект - Закон за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Султаната Оман за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии.
"Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Султаната Оман за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, подписана на 12 януари 1992 г. в Маскат."
Това е съдържанието на предложения законопроект.
Моля, господин председател, той да бъде поставен на гласуване при второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Гласуваме на второ четене Закона за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Султаната Оман за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии с член единствен.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 170 народни представители, за 169, против няма, въздържал се 1.
Приет е на второ четене Законът за Спогодбата между Република България и Султаната Оман за въздушните съобщения.
Преминаваме към следващата част от тази първа точка - законопроект за ратифициране на Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската федерация.
Моля, господин Джеров да представи закона.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви. Продължаваме да бъдем малко в международни води.
Това е един съвсем нов договор. Министерският съвет е внесъл законопроекта на 23 октомври за разглеждане от Народното събрание. Със своето решение Министерският съвет е представил и мотивите към сключения договор. Самото съдържание на договора също така показва неговото приложно поле.
Комисията по външната политика на своето заседание на 19 ноември е разгледала внесения законопроект и договора за ратификация и предлага на Народното събрание на основание чл. 85 от Конституцията да ратифицира със закон договора. СБ/ЛТ 91.1.
Законодателната комисия също поддържа това виждане. В случая основанието за ратификацията е, че този договор в чл. 17, ал. 1 изрично предвижда, че настоящият договор подлежи на ратификация и влиза в сила от деня на размяната на ратификационните документи.
При това положение сме изправени пред хипотезата, визирана от чл. 85, ал. 1, точка 8 от Конституцията и Народното събрание трябва да ратиицира със закон така сключения договор.
Предлагам на уважаемите народни представители да гласуват на първо четене предложения законопроект и при положение, че няма възражения, моля този законопроект, съответно ратификацията да бъде поставена за второ четене от Народното събрание.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Започваме дискусията по законопроекта.
Господин Ишпеков, заповядайте.
ФИЛИП ИШПЕКОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, колеги! Правителството е поставило и е предоставило за ратификация подписания на 4 август 1992 г. Договор за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската федерация.
В мотивите на правителството основателно се посочва, че този договор по категоричен начин изразява политическата воля на двете страни да изграждат отношенията си на качествено нова основа в съответствие с общоприетите норми и принципи на международното право и преди всичко Устава на Организацията на обединените нации.
Текстовете на този договор отразяват готовността на двете държави да съдействат за изграждането на нова Европа и да изпълняват своите задължения в рамките на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа.
Така че, уважаеми колеги, договорът се вписва напълно в европейските стандарти и подходи и по съдържание, и по дух отговаря на новите политически и обществени отношения и реалности в Европа и в света.
Ще ми се, уважаеми господин председателю и колеги, да отбележа, че, освободен от идеологизацията, този договор символи91.2. зира едно ново качество, предпоставка е за нови съвременни отношения между двете приятелски държави.
Същевременно бих искал да привлека вашето внимание, уважаеми колеги, върху следното. Сам по себе си този договор е само една стъпка, макар и много важна, една рамка за изграждане на активни отношения между двете страни - и в политическата, и в икономическата област. Трябва да се съжалява, че договорът се поставя за разглеждане и ратификация късно. Привличам вниманието на уважаемите си колеги върху активността, която проявяват в тази насока други страни от бившия така наречен социалистически лагер. Имам предвид Унгария, Чехословакия и Полша. Нещо повече, изпълнителната власт подцени според мен, за да не кажа по-силна дума, икономическите връзки с Русия и другите страни от бившия Съветски съюз. Крайно негативно в това отношение се отрази и решението от 1991 г. за закриване на търговско-икономическите служби в редица държави, с които България имаше активни икономически връзки. А ясно е, че при съществуващите все още структури в икономическата област, особено в преходния период към пазарна икономика, активното използване на търговските възможности, преди всичко използвайки регулатори на държавно равнище, е от особено важно значение за България преди всичко.
Уважаеми колеги, мисля, че договорът, който предстои да ратифицира нашият парламент, е една добра основа за изграждане на ясна стратегия на България за нейните отношения с Русия. Той отговаря на интересите на страната и приканвам своите уважаеми колеги да го подкрепят.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Ишпеков.
Давам думата на председателя на Комисията по национална сигурност господин Николай Слатински. 91.3. НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще говоря тук не като председател на Комисията по национална сигурност, защото по недоглеждане, само така мога да характеризирам решението на Председателството на Народното събрание, договорът не е разпределен за становище в Комисията по национална сигурност.
Освен това, залисани в политически борби в последните месеци, ние, народните представители, също носим вина наред с отговорните институции и други за провеждане на външната политика за това, че този изключително важен договор фактически е непознат на българското общество. Естествено, когато се сключва договор с някоя друга държава, която няма толкова силни геостратегически интереси в Европа и свое много важно геостратегическо място при разпределящата се карта на интересите, на амбициите и на стремежите в Европа, може да се допусне, че българското общество може да получи информация само при желание на всеки негов български гражданин за такава информация.
Аз обаче смятам, че ние, политиците, бяхме длъжни да обясним на българския народ същината на този договор. Именно това непознаване на договора породи някои недомлъвки и някои инсинуации в печата. Аз тук мога да кажа съвсем отговорно, че място за притеснение и за опасения няма, че този изключително важен за нашата страна договор, особено в настоящия момент, не може да бъде място за развихряне на политически страсти. Той трябва да бъде ратифициран от нашето Народно събрание.
Естествено, считайки се в неговите редове, ние можем да предявим претенции както към езика, така към стила, така и към някои непълноти в договора. Има моменти, които при желание могат да породят и спекулации. Например в чл.2 се казва, че двете страни уреждат своите спорове изключително с мирни средства. Не може да се каже, за мене поне, "изключително", може да се каже "само" с мирни средства. Но аз допускам, че това е един дипломатически език, който не се покрива винаги с представите за издържаност и стилистична оформеност от гледна точка на неговия език. НЧ/КТ 92.1
Искам освен това да кажа още няколко думи за договора от гледна точка на Комисията по национална сигурност, без да ангажирам нейното мнение, а като неин член. Този договор дори в този му вид е една добра изходна база за развитие на нашите отношения с една страна с много силно присъствие в политиката, една страна, която така или иначе запазва, независимо от икономическите сътресения, независимо от разпада на бившия Съветскки съюз, амбиции и претенции и за в бъдеще да играе място във външната политика като една велика сила.
Ето защо България трябва много внимателно да се взира във всяка дума на нашите взаимоотношения с тази сила и във всеки неин ход на международната арена. Още повече, че тази страна, по-точно Руската федерация, в голяма степен е близка на българския народ, най-малкото на огромна част от този народ в културно, религиозно и етническо отношение. И това е достатъчен повод ние да се отнасяме с уважение към нея, особено на фона на разиграващите се в последно време на Балканите събития.
Ето защо аз апелирам към залата да подходи достатъчно сериозно към този договор, да преглътне в някакъв смисъл недоизпипаните моменти в него, да приеме, че някои пропуски могат да бъдат допълнително регулирани по дипломатически път, с други споразумения. Имам предвид да речем неясната фраза за сътрудничество в областта на военните отношения и конверсията. Имайки предвид обвързаността на ситуацията в Европа, напреженията, които в момента непрекъснато извират на Балканския полуостров, имайки предвид необходимостта България час по-скоро да урегулира с нов договор взаимоотношенията с Руската федерация, аз апелирам към Народното събрание да ратифицира този закон днес с двете четения по него. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Слатински. Господин Гайтанджиев, заповядайте!
ИВАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, госпожи и господа народни представители! В самото начало искам да изразя едно съжаление, че един такъв важен въпрос, какъвто е въпросът с ратификацията на Договора за приятелски 92.2 отношения и сътрудничество между Руската федерация и Република България определено според мен се проточи и се отложи доста време. В това няма никакво съмнение за мен.
В същото време искам да отбележа, че явно динамиката на този сложен политически процес привлича твърде много нашето внимание и то не е оправдание, разбира се. Очевидно е, че не всички в тази зала могат и разбират и от външна политика. Това е съвсем нормално. Но този въпрос за мен - ратификацията на договора - не е само външна политика. Той зависи от много други неща.
Като член на Комисията за външна политика и член на двустранната делегация на Народното събрание в Североатлантическата Асамблея на НАТО в последно време имах възможност да мина два пъти през Москва. Искам да ви информирам, че установих просто невероятни факти. България се оказа една от малкото или единствената държава, която няма повече от трети месец свой посланик в руската столица. Едно посолство, което въобще не е окомплектовано: няколко младши дипломати (под младши имам предвид аташета и трети секретари) се опитват да поддържат отношения с такава важна и огромна държава. А на езика на дипломацията това означава един израз на отношение, на едно пренебрежение и една степен на принизяване на тези отношения. На практика за мен това е една крайна политическа недалновидност.
Напомням ви това, че редица източноевропейски държави, част от които в никакъв случай не можеха да бъдат обвинявани в някакво крайно русофилство, имат много мощни представителства в Москва и отдавна са регулирали своето отношение с Руската федерация в съответствие с новите реалности, в съответствие с международноправните норми. Просто, да ви призная, изпитвам известно неудобство да пледирам за необходимостта час по-скоро да бъде ратифициран този договор на фона на това, което става в България, тази сложна политическа и икономическа обстановка, на фона на взривоопасната обстановка на Балканите.
Последната година участвувах в редица международни форуми и имах възможност да разговарям с видни европейски и американски политици, между които такива като Ханс Дитрих Геншер, Егон Бар, 92.3 новоизбраният председател на Североатлантическата Асамблея на НАТО Бувоар, председателят на Сенатската комисия за външна политика на Съединетите американски щати. Няма да се впускам в подробности за тези разговори, но що се отнася до въпроса, който сега обсъждаме, тяхното мнение звучи така, че е нормално, логично и задължително час по-скоро България да орегулира, да оформи своите отношения с Руската федерация на една трайна и дългосрочна основа.
И на края бих казал, че лутането от едната към другата крайност е не само политическо късогледство, това е въпрос на национално достойнство, въпрос на национална сигурност. И ние затова сме тук, именно в тази зала, за да отстояваме и националното достойнство. В този смисъл ратифицирането час по-скоро на този договор е свързано и с националното достойнство, и с националната сигурност, и с хляб, бих казал. Зрелища ние твърде много дадохме.
Аз бих желал да гласуваме и да ратифицираме час поскоро този договор. Благодаря за вниманието! (Ръкопляскане от БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев!
Има думата народният представител Иван Генов. Заповядайте! 92.4
ИВАН ГЕНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, към този момент на нашите дебати могат да се направят три извода.
Първото е, че за сетен път представители на изпълнителната власт не смятат за необходимо да присъстват в залата и да защитават законопроекта.
Второ, прави впечатление, че заместник-председателят на Комисията по външна политика не е в залата и отказва да прочете положителното становище на комисията за ратифицирането на този договор.
И трето, вижда се как в дясната страна на залата редиците са прекалено оредели.
И така, уважаеми колеги, силна е онази външна политика, която разширява, а не стеснява външнополитическото и външноикономическото пространство на страната. Убеден съм, че предложеният за ратифициране договор за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската федерация дава реални шансове да се съживят и нормализират двустранните ни отношения, а това напълно отговаря на националните интереси на България. Продължителното подценяване на Русия като основен фактор в международните отношения не може да не води към отрицателни последици за българската държава. Другите бивши социалистически страни сравнително бързо изживяха антисъветския, антируския синдром. Новият българо-руски договор открива пътя за по-отговорна и ефективна външна политика.
Уважаеми колеги, не бих искал да се спирам на историята около изработването и сключването на договора, около опита да се стигне до един формален, крайно ограничен по съдържание и твърде отдалечен във времето договор, около антидоговорната кампания през целия този период, особено на страниците на официоза. Всичко това не е от полза за прагматичната и деидеологизирана външна политика. Последната се нуждае от поглед напред, а такъв поглед предполага срочното сключване на договора в оборота на международната дейност на държавата, за да се сложи край на по-нататъшното минимализиране на българо-руските отношения. РД/КП 93/1.
Новият двустранен договор по своята дълбока същност е базов политически договор. Той принципно регулира българоруските отношения в целия им спектър. Чрез него Република България прави важна крачка към формиращата се нова европейска система на международни отношения. Съдържанието на договора напълно отговаря на съвременните международни тенденции и на българските национални интереси. Във връзка с това специално внимание заслужават няколко основни негови норми.
Първо, юридически ясно е закрепено равноправието в двустранните отношения. Това е първият документ от този род на Русия с бивша социалистическа страна, в който формулата за равноправие е залегнала в основата на договора.
Второ, традициите на приятелските отношения между народите на двете държави и положителният опит на тяхното сътрудничество са друга важна опора на договора.
Трето, десетте принципа от Хелзинки и въобще европейският дух влизат във фундамента на договора.
Аз сега бих искал да се обърна към онези колеги, които имат някакво съмнение по отделни разпоредби на договора.
По повод на чл. 5, цитирам: "Договарящите се страни няма да допуснат тяхната територия да бъде използвана за въоръжено нападение или други насилствени действия против другата договаряща се страна."
Колеги, това е типична съответстваща на международноправните стандарти клауза за всеки подобен договор и само нейното отсъствие, а не наличие може да предизвиква безпокойствие.
По повод на чл. 6: "Договарящите се страни ще развиват двустранни отношения във всички области, представляващи взаимен интерес."
Подчертавам, че взаимният интерес е достатъчна гаранция за ползотворно сътрудничество, в която и да е област.
Някои опоненти на договора говорят срещу сътрудничеството във военна област, без да разграничават военно-техническо от военно-политическо сътрудничество. Затова нека се знае компетентното мнение на Министерството на отбраната, че военнотехническото сътрудничество с Русия дава възможност за необходимите доставки и ремонт на нашето въоръжение, без които националната ни сигурност ще си остане политически лозунг. 93/2.
По време на заседание на Комисията по външна политика възникна въпрос сред някои колеги, а именно не е ли възможно да се направят определени резерви към подписания вече българоруски договор? Аз оставям настрана политическата целесъобразност на подобни намерения. Достатъчно е да се знае, че това е абсолютно невъзможно по формални юридически причини. Резервите са важен институт на правото на международните договори, но той е приложим само към многостранните писани международни договори. Резервите са недопустими към нормите на обичайното международно право и към двустранните договори. Те са неприложими към двустранните договори, защото дори само една резерва би могла да разруши цялата система от балансирано съгласувани норми.
Искам да отбележа и още нещо. Подписването на договора на 4 август 1992 г. от президента на републиката е напълно легитимен акт. Той е извършен в съответствие с Конституцията и с Виенската конвенция за правото на международните договори от 1969 г., съгласно която държавният глава има право ексуфицио да подписва международни договори без изрични пълномощия.
Освен това, преди подписването текстът на проектодоговора е бил изцяло е съгласуван и приет както от Министерството на външните работи, така и от Министерския съвет.
Досега на практика парламентът е ратифицирал единодушно сключваните двустранни договори. Би било неразбираемо от гледна точка на националните интереси този път да се получи друг резултат.
Само за сведение ще напомня, че сравнявайки предстоящия за ратифициране българо-руски и вече ратифицираният българотурски договор, между тези два договора има съществени различия в полза на втория. Така договорът с Турция е сключен за 20 години, а с Русия се предлага само за 10. Заглавието на договора с Турция включва и сигурността, с Русия тя липсва. Самото съдържание на договора с Турция има повече военни аспекти, отколкото договорът с Русия.
В заключение смятам, че базовият българо-руски договор следва да заработи без забавяне, да се изпълни с реална политика, да се конкретизира с най-различни други споразумения. 93/3.
Присъединявам се към предложението за две четения в рамките на едно заседание.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Генов.
Господин Иван Пушкаров, заповядайте.
(Георги Карев иска думата)
Изказване ли, д-р Карев?
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Не, за реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Тогава, господин Пушкаров, изчакайте. Думата за реплика има д-р Георги Карев към изказването на господин Генов.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Уж казахме, че няма да идеологизираме нещата тук, а пък чухме едно изказване, което правеше точно обратното.
Освен това никак не е редно и никак не е красиво, когато се обсъжда подобна ратификация, да се сравняват договори, сключени с една страна, с договори, сключени с друга страна и да се казва кой е по-изгоден, кой е по-дългосрочен и т.н. Просто тези сравнения не са редни.
Аз се съмнявам и се страхувам, ако искате, че още едно такова изказване, като това на господин Генов, в полза на ратификацията и има сериозен риск тази ратификация да не получи нужния брой гласове, а е явно, че тази ратификация е нужна на България.
Затова моля да се внесе известен коректив, когато се защитава този въпрос, не по-този начин, както го направи господин Генов.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Иван Пушкаров, заповядайте за изказване. 93/4. ИВАН ПУШКАРОВ (СДС): Уважаеми господин председател и колеги, аз предлагам поне днес по този договор да не нагнетяваме обстановката, защото става дума за нещо изключително вожно и всички го знаете - да се печелят политически дивиденти от една такава сериозна работа аз мисля, че меко казано е некоректно. Обръщам се към господа социалистите: просто въздържайте се днес при обсъждането на този изключително важен акт, който е изключително чувствителен и за двете страни по понятни причини днес да нагнетяваме обстановката и да предизвикаме нежелани за цялата нация, за цялата страна последствия.
Господин Генов, Вие си давате сметка, че от тази трибуна Ви слушат и руснаците. Ако искате вие да се представите за единствената част от този народ, която има отношение към велика Русия, това просто е невярно, неточно е, защото този договор безспорно вината, която носи и парламентът, и правителството за неговото закъснение е много сериозна. Аз исках това да кажа.
Този договор поставя една нова страница, отваря нова страница в класическите, традиционните отношения между България и Русия. Едва ли някой в тази зала и от нашия народ се съмнява в неговата изключителна важност и целесъобразност.
Безспорно всичко онова, което доведе до неговото забавяне носеше както обективни, така и субективни фактори и те бяха причина за това забавяне. Ние трябваше да преодолеем, да изчистим онези наслоения, които бяха предизвикани от една неравноправна, неравностойна позиция в миналите времена и отношения от миналите времена. И това е понятно. Никой от нас не може да каже, че е безгрешен, разбира се в процеса на отстраняването на тези наслоения, но те неизбежно трябваше да бъдат отстранени, трябваше да бъдат преживяни и да се стигне до един договор, който наистина отговаря на съвременните стандарти.
Какво искам да кажа? Закъснението с този договор, което безспорно е факт, донесе много съществени щети и за двете страни. На мястото, което традиционно заемаше България в икономиката на Русия, постепенно и много активно се настаняват страни като Полша, като Унгария, като Чехия, които също имаха проблеми, но много по-бързо преодоляха тези проблеми. Трябва да се поучим от техния опит. И това е факт. ВЙ/ЛТ 94.1.
Сега пред нас предстои, след като стартираме с тази ратификация, след като отстраним най-сериозните проблеми - политическите, да се обърнем към много тежките икономически проблеми на взаимоотношенията на двете страни. Предстоят тежки разговори и преговори около уреждане на неразплатените взаимни плащания между България и Русия, българския дълг към Русия, руския дълг към България - нещо, от което зависят цели отрасли на индустрията и икономиката на България. Предстои възстановяването на цяла серия от традиционни връзки и взаимоотношения между наши фирми и руски фирми с оглед излизането и в трети страни.
Аз мисля, че този договор дава много голям шанс и в настоящия момент за нещо, което досега поне не беше казано шанса България да се превърне в моста между Русия и Западна Европа, и Европа и този договор открива възможността за реализиране на този шанс. Това има огромни икономически, социални и политически последствия за развитието на демократичния процес в България.
Защо казвам това? Искам да подчертая категорично, че ние, ако не използваме в максимална степен всичко онова полезно, ефективно, което е натрупано досега в нашите икономически взаимоотношения, е невъзможно да осъществим този преход, който сега осъществяваме. Невъзможно е да разчитаме на някаква помощ, защото никой в света не оказва такава помощ без пределени условия. Значи начинът да излезем от кризата, да извършим прехода е свързан със самопомощта, която ние можем да си окажем и то не на последно място, а на водещо място посредством взаимоотношенията с Русия, посредством икономическите взаимоотношения с Русия.
Благодаря ви.
Аз ви приканвам към ратифициране на този договор, като считам, че вашата оценка за изключителната му важност едва ли подлежи на съмнение. Благодаря ви. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Искам преди да дам думата на уважаемия заместник-председател на Комисията по външна политика господин Лютфи да внеса някои уточнения, за да се избегне в следващите изказвания твърдението, че договорът е закъснял, забавен и т.н.
Договорът е подписан на 4 август тази година от президентите на двете страни - доктор Желев и Борис Елцин. След това 94.2. договорът постъпва в Народното събрание на 22 октомври. Следователно, два месеца и половина след подписването му той идва в Народното събрание и ние тук разсъждаваме само от гледна точка на Народното събрание. В Народното събрание договорът не е забавен и не е закъснял. Постъпил е на 22 октомври и на 5 ноември, т.е. може да сметнете колко дни - само 10 дни по-късно, той вече се гледа от Комисията по външна политика и тя прави своето първо гледане на договора. На 19 ноември - още 10 дни по-късно, тя прави второ гледане на договора. И днес той влиза за обсъждане в началото на декември за гласуване. Така че нека да се избягва това твърдение, за да не остане впечатлението, че едва ли не България е забавила изключително много ратифицирането на този договор.
Сега давам думата на заместник-председателя на Комисията по външната политика господин Лютфи, а след това и на вас.
Реплика ли имате? Заповядайте, господин Конакчиев.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, дами и господа. Аз имам една малка реплика към оратора, който току-що чухме. Той разви пред нас тезата за предимствата, които ни дава този договор, откривайки възможност да реализираме една функция на България като посредник, като трансформатор на икономически отношения между Запада и Изтока, найобщо казано, а конкретно в случая - Руската федерация.
Тази теза сама по себе си не би предизвикала възражения, но тя е теза, която не изразява в достатъчна степен националния и икономическия интерес на България. България имаше, може да има днес и в бъдеще много изгодни икономически отношения с Руската федерация и в качеството на самостоятелен икономически субект. Ние не се нуждаем от никаква функция на трансформатор, когато се касае и ако се погледне структурата на нашите икономически отношения преди, а и възможностите сега с Русия по отношение на нашия тютюн, по отношение на нашите селскостопански продукти, по отношение на каростроенето, по отношение на много продукти на електрониката, на машиностроенето и т.н. В този смисъл напред би трябвало да излязат предимствата, които дава този договор за взаимноизгодни двустранни икономически връзки. 94.3.
За да завърша своята реплика бих искал да кажа, че именно тези взаимоизгодни двустранни икономически връзки бяха саботирани и провалени именно от представителя на тази политическа сила, която представляваше този оратор. Позволете ми да припомня, че тук от тази трибуна звучеше призивът Съветският съюз, на който Руската федерация в определен смисъл днес е приемник, да бъде даден под съд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Пушкаров, имате думата, за да отговорите на репликата.
ИВАН ПУШКАРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги. След този блестящ бисер на ортодоксално комунистическо мислене, разбира се и ограничено комунистическо мислене, аз мисля, че даже е смешно да се отговаря.
Господин Конакчиев, когато говорех за шанса на България чрез връзките си с Русия, чрез възстановяването на нова основа на връзките между България и Русия да се превърне в мост между Изтока и Запада, разбира се, че на първо място това включва априори развитието на двустранните отношения. Без такова развитие е невъзможен този преход, невъзможна е тази роля, но заедно с това, ако ние не разглеждаме този договор и тази роля на България в контекста на общото движение на Русия към Европа, на България към Европа и към структурите на цивилизования свят, значи ние пледираме за едно ново, на ново равнище затваряне на нашите страни вътре в себе си. Това означава реставрация на комунизма и винаги ще води до това.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря и аз.
Господин Лютфи, заповядайте. 94.4. ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Съжалявам, че по обективни причини се наложи днес да закъснея, но влязох навреме, когато доста патетично говореше моят колега и приятел господин Генов.
Позволете ми в качеството си на заместник-председател на Комисията по външна политика и като депутат от парламентарната група на Движението за права и свободи да кажа няколко думи във връзка с предстоящото приемане на Закона за ратификация на договора за дружба и сътрудничество, за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската федерация.
Договорът е подписан на 4 август в София, както казахте, господин председател. Вярно е, че имаше обективни причини, които забавиха да стигнем до това, което правим днес - ратификацията.
Мисля, че ратифицирането на договора можеше да стане по-рано, независимо че вие изтъкнахте тук редица обективни причини. Важно беше този договор да се ратифицира по-рано. Неговото ранно ратифициране има своето политическо значение, защото нека не забравяме, че този договор потвърждава по категоричен начин политическата воля на двете страни да изграждат отношенията си вече на качествено нова основа в съответствие с ценностите на демокрацията, правата и свободите на личността и общоприетите принципи и норми на международното право.
Преди всичко, нещо, което е много важно и искам тук да го подчертая, той е съобразен с настъпилите дълбоки промени в политическата и икономическата система на двете страни, а това обстоятелство вече предоставя нови възможности за равноправно, подчертавам, и взаимноизгодно партньорство и сътрудничество.
Един от важните, разбира се, акценти на договора е изразената готовност на двете страни да съдействат за изграждането на една нова Европа и да изпълняват поетите ангажименти и задължения в рамките на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа.
Позволете ми накрая също да апелирам, уважаеми колеги, днес всички със своя вот да гласуваме за ратифицирането на този много важен договор за бъдещото развитие на нашите всестранни взаимоотношения между България и Руската федерация. ВТ/ПП 95.1 И позволете същевременно да прочета и становището на Комисията по външната политика относно ратифицирането. А то е следното:
"На своите заседания от 5 и 19 ноември 1992 г. Комисията по външната политика обсъди предложението на Министерския съвет за ратифициране на Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската федерация, подписан на 4 август 1992 г. в София, и прие следното становище:
Първо, комисията е на мнение, че договорът е в съответствие с независимата българска политика и отчитайки традиционните българо-руски връзки, отговаря на националните интереси на Република България.
Второ, предлага на Народното събрание на основание чл.85, ал.1, точка 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската федерация."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Лютфи. Госпожа Поптодорова, заповядайте.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, аз няма да повтарям онези същностни оценки, които бяха направени на договора досега, присъединявам се към казаното от моите колеги. Иска ми се да взема повод от този договор, за да кажа няколко други неща.
На първо място, си мисля, че фактът, че този договор вече влиза за ратификация в пленарна зала, има повратно значение за българската външна политика и по-скоро за обстоятелството, че тя действително е извършила преоценка в своите ориентации, в своите приоритети. Доколко те са окончателно и детайлно разработени е друг въпрос, но според мен невралгичният пункт в това доколко България вече гради една нова политика, беше преоценка на отношенията с Русия. И очевидно документалното доказателство за една такава преоценка е този договор.
Радвам се, че успяхме или поне част от нас успяха да излязат от едно чисто емоционално отношение, каквото наблюдавахме в началото на мандата на новото, т.е. на последното правителство, 95.2 не зная точно как да го определя, и сега действащото правителство, за да стигнем до едно балансирано и по-разумно отношение към връзкит
е ни с тази страна.
А защо считам, че именно този договор е основен и повратен за външната ни политика? Защото очевидно по отношение на всички бивши социалистически страни беше възприето едно именно такова емоционално отношение и по-скоро отношение на отхвърляне на всякакви специфични взаимоотношения с тях, което беше един вид реакция на предишния вид обвързване, което съществуваше в рамките на Варшавския договор и, разбира се, в рамките на СИВ.
Какво се оказа обаче? Оказа се, че невъзможността не само нашата - на България, но и на останалите бивши социалистически страни да установят своите общи интереси в днешния свят и в днешната политика, беше изцяло за тяхна сметка.
И аз си мисля, че не съм единствената, която е отнесла не само това впечатление, а и подобни мнения от чуждестранни политици, дипломати и от чуждестранни участници в международни организации и форуми. Оказа се, че бившите социалистически страни поради невъзможност да идентифицират общите си интереси имат по-малък успех в тяхното осъществяване. Така че многократни бяха съветите в международните организации - там където участваме и защитаваме вече новото си положение в Европа и в света, да успеем да влезем в някакъв вид координация, в някакъв вид групово взаимоотношение.
Пак казвам, имаше едно чисто алергично отхвърляне на подобен вид координация и то за съжаление беше в наш ущърб. Показателен е фактът, че европейските страни - дванадесетицата, която се разраства все повече, продължава да провежда своите заседания ежедневно, бих казала, в дните, в които се провеждат международни съвещания и конференции, независимо дали е по линия на Съвета на Европа, дали е по линия на Интерпарламентарния съюз. Всеки ден от тези работни заседания те се събират, за да уговорят своето общо поведение в залата, за да защитават общите си интереси.
Оказа се, че бившите соцстрани, пак казвам, и България
, и останалите страни не успяха да видят едно очевидно обстоятелство - че чрез координирани действия те биха могли много по-успешно да проведат общия си интерес. 95.3
Мисля си, че всички ние пропуснахме едно време, което вече изтече от началото на установяването на тези нови взаимоотношения. И това доведе до все по-категоричното разделяне на тези страни, т.нар. вече Централна и Източна Европа на две групи Централна и Източна Европа.
Но аз бих искала да се обърна и към Комисията по външната политика, към нейните членове и към всички онези колеги, които участват в подобни форуми, а и към всеки един от нас, който по някаква линия попада в такива взаимоотношения със свои колеги и от страните от Централна и Източна Европа, и от т.нар. западноевропейски страни, нека да намерим най-добрия начин, по който да успеем да координираме тези интереси, за да могат те да бъдат най-малкото по-масирано доведени до знанието на европейските организации и институции. Това се отнася включително и за интеграцията ни в икономическите общности на Европа, и във всички останали организации, където България би желала да се присъедини.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Господин Школагерски, заповядайте да поставим гласуването на закона на първо четене. 89.4
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми господин председател, аз считам, че след направените изказвания следва и Ви моля да поставите Закона за ратификация на Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската федерация с неговия член единствен както го прочете председателя на комисията, и аз ще си позволя още веднъж да го прочета: "Ратифицира Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската федерация, подписан на 4 август 1992 г. в София" на първо четене. След това ще направя предложение в подкрепа на становището на нашия председател да бъде поставен за разглеждане и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, ще има гласуване. Поканете народните представители да влязат в залата. моля режим на гласуване. Гласуваме на първо четене Закон за ратифициране на Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската федерация. Моля гласувайте.
Гласували 183 народни представители, за приемането на договора 174, против 3, въздържали се 6.
Преминаваме сега към предложението. Господин Школагерски, формулирайте го.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Начинът, по който беше приет закона на първо четене, дава основание да направя предложение пред вас да вземете решение законът да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря, други мнения няма. Моля режим на гласуване. Гласуваме за преминаване на обсъждане и приемане на закона на второ четене. Моля гласувайте.
Гласували 177 народни представители, за преминаване на второ четене - 170, против - 2, въздържали се 5 народни представители.
Моля, господин Школагерски, да поставите закона на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми колеги, второ четене на СД/НП 96.1
"ЗАКОН ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА

ЗА ПРИЯТЕЛСКИ ОТНОШЕНИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ

Член единствен. Ратифицира Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската федерация, подписан на 4 август 1992 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Предложения няма. Моля да се подготвим за гласуване. Гласуваме на второ четене Закон за ратифициране на Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската федерация с член единствен. Моля режим на гласуване. Моля гласувайте.
Гласували 175 народни представители, за закона - 164, против 3, въздържали се 8. Законът за ратифициране на Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската федерация е приет. (Ръкопляскания)
Моля за малко внимание. Сега ще дам един час почивка. През това време народните представители ще бъдат помолени да останат в залата, за да може да се състои легитимно заседанието на Интерпарламентарната група. Такава е молбата на ръководството на Интерпарламентарната група.
Давам един час почивка. (Звъни) 96.2(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Уважаеми народни представители, продължаваме нашето заседание.
Точка втора от дневния ред е
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УРЕЖДАНЕ ФИНАНСОВИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ЕНЕРГЕТИКАТА.
Моля председателят на Законодателната комисия да представи проекторешението, председателите на комисии да вземат отношение, а също и народни представители.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Дами и господа народни представители! Министерският съвет на Република България е внесъл на 26 ноември 1992 г. проект за решение за уреждане финансовите проблеми на енергетиката. Този проект за решение е разпределен на Икономическата комисия, Комисията по енергетиката и енергийните ресурси, Комисията по бюджета и финансите и Законодателната комисия. Всичките четири комисии са дали своето становище. По принцип те ще докладват становището си. Становищата на комисиите са раздадени своевременно.
Комисията по енергетиката и енергийните ресурси прави бележки по точка 1 да се конкретизира годината, през която бюджетът на страната ще поеме обезпечаването; към текста на точка 2 не прави бележки, а по точка 3 - предлага да отпадне, тъй като представлява "неконституционна намеса в правомощията на изпълнителната власт".
Комисията по бюджета и финансите също така в две страници изразява своето отношение, като на финала дава съгласие Министерският съвет да предостави пълна и неотменяема гаранция на търговските банки за кредити на предприятията от топлофикацията и въгледобива в размер на 1 млрд. и 600 млн. лв.
Икономическата комисия също така по точки разглежда внесения документ. Тя предлага по точка 1 да има промени; по точка 2 подкрепя предложения текст и по точка 3 подкрепя, доколкото виждам, предложението на Икономическата комисия за отпадането на текста на точка 3.
Законодателната комисия предлага на Народното събрание да разгледа този законопроект и изразява следното становище: ЦМ/ЛТ 97.1.
Считаме, че предложението по точка 1 от проекта е в съответствие с правомощията на Народното събрание по силата на чл. 84, точка 9 от Конституцията, тъй като предоставянето на пълна и неотменяема гаранция по кредити от страна на правителството по същество представлява поемане на дълг, а съгласно цитираната разпоредба от Конституцията Народното събрание е органът, който дава съгласие за сключване на договори за държавни заеми. Още повече, че в случая става дума за една допълнителна гаранция от страна на парламента с цел уреждане на отношенията межжду правителството и банките.
По отношение на предложенията по точка 2 и 3 от проекторешението надделя виждането в Законодателната комисия, че Народното събрание не следва да се произнася. Това становище, както виждате, частично е подкрепено и от специализираните комисии.
Считаме, че за привеждане на цените на електроенергията, топлоенергията и въглищата в съответствие с инфлацията от 1992 г. не е необходимо съгласие на Народното събрание. Определянето и промяната на фиксираните цени е уредено в чл. 86, ал. 2 от Указ # 56 за стопанската дейност и е изцяло в правомощията на Министерския съвет. Такива цени са утвърдени с постановлението на Министерския съвет под # 64 от настоящата година за електроенергията, топлоенергията и твърдите горива.
Съгласно конституционния принцип на разделение на властите не би следвало да има изземване на правомощията на изпълнителната власт от страна на законодателната власт, след като предоставянето на такива правомощия е уредено със закон.
Това е най-общо първо становището на специализираните комисии, които смятам, че детайлно ще развият своите възгледи, и подробно становището на Законодателната комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: думата имат народните представители. Най-напред господин Венцеслав Димитров - председател на Комисията по бюджета и финансите.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Аз мисля, че в резюме докладът на Комисията по бюджета и финансите беше представен от господин Джеров като мнение на нашата комисия. Бих желал само да се спра на мотивите, поради които ние възразяваме на приемането на точка 2 от решението. 97.2.
Разбира се, подкрепяме едно такова решение. То е необходимо - да се даде една държавна гаранция. Мисля, че е достатъчно това, което каза господин Джеров, а именно да не уточняваме бюджетите - за коя година става дума, защото когато ние дадем съгласие за държавна гаранция, това има характер на заем на държавата. И щом това е заем на държавата, тя е длъжна да се съобразява във всички свои бъдещи бюджети със задълженията, които е поела по изплащането, независимо дали е 1992, 1993, 1994 г. и т.н. Това зависи от конкретните кредити, които ще сключат търговските банки. Така че по отношение на точка 1 въпросът е ясен.
Защо възразяваме срещу точка 2?
Най-напред не е необходимо изрично съгласие на Народното събрание за участие на Българската народна банка и банките с държавно участие над 50 на сто в програмата на Министерския съвет за редуциране обема на несъбираемите кредити. Няма изискване в закона на Българската народна банка, в съответствие с което Народното събрание следва задължително да даде такова съгласие. Нито такова се предвижда в Закона за банките и кредитното дело.
От друга страна обаче, Българската народна банка и без всякакъв закон най-малкото морално е задължена да участва в приетата от Министерския съвет програма, макар че тя е автономна институция и не е подчинена на Министерския съвет, тъй като именно тя е отпуснала преобладаващата част от днес вече превърналите с в несъбираеми кредити.
Търговските банки с държавно участие над 50 на сто могат да бъдат привлечени в участие в тази програма на основание на сега действащата нормативна уредба, а именно чрез участието на представители на Министерския съвет в Банковата консолидационна компания, а чрез нея и в ръководните органи на самите търговски банки.
Естествено е, че Министерският съвет съобразно разработената от него самия програма ще е тази институция, която ще определя за кой отрасъл какъв обем кредити и по какъв точно конкретен начин ще бъдат уреждани тези несъбираеми или както се казва още "лоши кредити".
Между другото използвам случая да кажа, че от Министерския съвет вече е получено искане към Народното събрание да 97.3. дадем мандат Министерският съвет да разговаря с представители на Световната банка за отпускане на един заем за развитие на нашата енергетика в обем над 50 млн. долара. Това горе-долу е над 1 млрд. лева. Тук виждаме една допълнителна възможност и аз ще помоля представителите на нашата Комисия по бюджета и финансите да бъдат така добри и да се отзоват на заседанието в четвъртък от 10 часа, където ще се разглежда този проблем, защото наистина той би следвало да бъде решен в най-скоро време, тъй като, кой знае - никой не знае нищо, но може би след две или три седмици това Народно събрание няма да продължи да работи, а е важно да оставим нещо за енергетиката, защото всички сме заинтересовани от това тази зима енергетиката да работи така както би следвало.
Затова приканвам народното представителство да гласува едно подобно решение, както беше формулирано от Законодателната комисия чрез господин Джеров.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Други мнения? - Господин Денчев, заповядайте! 97.4.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Аз не искам да поставим всички проблеми, които стояха пред енергетиката тази година, но искам да се обърна към вас с молба вие да подкрепите предложението, което беше направено, тъй като според мен за тази година това е последната възможност енергетиката да поеме глътка въздух и да продължи своята работа, снемайки значително напрежение в работата на всички нейни предприятия, особено във въгледобивната промишленост и в електропроизводството.
Искам да подчертая и това. Трябва да се знае, че тази сума, която предполагам, че днес ще гласуваме, вече не е достатъчна. Тя беше определена през м. септември, при положение че от октомври месец ще бъде повишена цената на електроенергията. Това не беше направено и аз се страхувам, че ние след известно време, разбира се, ако работим, ще се занимаваме с подобен проблем.
Искам да подчертая и това, че върху енергетиката тежат огромни дългове, които по принцип са държавен дълг по простата причина, че цената на електрическата енергия винаги досега се е определяла от държавата. И този проблем също трябва да бъде решен от изпълнителната власт.
Вярно е, съгласен съм с това, че Народното събрание не бива да се намесва в работата на изпълнителната власт, но така или иначе поне тази година изпълнителната власт не реши проблемите, които стояха пред нея, за енергетиката. И това е всъщност причината днес да се занимаваме с този въпрос.
В крайна сметка, още веднъж се обръщам към колегите да подкрепят предложението, което беше направено от Законодателната комисия.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: И аз благодаря.
Моля, председателят на Законодателната комисия да докладва проекторешението точка по точка и да бъде гласувано.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Проекторешението, както е предложено и както мисля, че е раздадено или е трябвало да бъде раздадено, има три точки. СБ/КП 98/1.
"Р Е Ш Е Н И Е

на Народното събрание за уреждане финансовите

проблеми на енергетиката

На основание чл. 84, точка 9 от Конституцията на Република България и – 4 и – 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 1992 г. Народното събрание
Р Е Ш И:

1. Дава съгласие Министерският съвет да предостави пълна и неотменяема гаранция на търговските банки за кредити на предприятията от топлофикацията и въгледобива в размер до 1 млрд. и 600 млн. лв. и предвиди необходимото обезпечение в бюджетите на страната през следващите години.
2. Дава съгласие Българската народна банка с част от своите резерви и търговските банки с повече от 50 на сто държавно участие със заделените провизии да участват в правителствената програма за редуциране на несъбираемите инвестиционни кредити на предприятията от енергетиката, взети до 31 декември 1990 г., включително и лихвите по тях.
3. Задължава Министерския съвет да приведе фиксираните цени на електроенергията, топлоенергията и въглищата в съответствие с инфлацията през 1992 г."
Това е цялостното решение, така както е подготвено, така както официално е внесено за народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Това е цялостното решение, но ние се връщаме на изходната точка и смятам да подложа решението на гласуване точка по точка.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Аз искам да се мотивирам за нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Аз мисля, че това, което каза господин Джеров, и предложението на Законодателната комисия, и нашето предложение е да отпаднат втора и трета точка и първа точка да бъде съкратена. Мисля, че това трябва да се подложи на гласуване, защото това е минало през Законодателната комисия, а не първоначалният вариант, както е внесен от Министерския съвет. 98/2.
Затова аз ви предлагам направо да приемем следното решение:
"Р Е Ш Е Н И Е

Дава съгласие Министерският съвет да предостави пълна и неотменяема гаранция на търговските банки за кредити на предприятията от топлофикацията и въгледобива в размер до 1 млрд. и 600 млн. лв."
И толкоз. Спираме и повече нищо не гласуваме. Защото това е приетото от Законодателната комисия и нашето становище. Мисля, че това е необходимо да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При такова положение точно дотук трябваше да стигнем, за да изясним на уважаемите народни представители какво те трябва да гласуват.
Има внесен основен текст от правителството. Наред с него има заменящ текст, поддържан от председателя на Комисията по бюджета и финансите и нашето становище също към него.
При това положение, първо, следва да бъде поставен на гласуване проектът, който току-що господин Венцеслав Димитров прочете. Ако това проекторешение бъде одобрено от уважаемите народни представители, другото отпада. При положение, че то не бъде възприето, ще минем към другите три точки подред, както каза и господин председателят.
При това положение моля да поставите на гласуване предложения текст от господин Венцеслав Димитров за единствена точка на решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля да се поканят народните представители да влязат в залата. Ще има гласуване.
Гласуваме точка първа и единствена на решението според направеното предложение за заместващ текст и тя е: "Дава съгласие Министерският съвет да предостави пълна и неотменяема гаранция на търговските банки за кредити на предприятията от топлофикацията и въгледобива в размер до 1 млрд. и 600 млн. лв.".
Има думата господин Русев.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз напълно подкрепям този текст, предложен от господин Димитров, но смятам, че ние внасяме едни ограничения. Би следвало средствата да бъдат 98/3. предоставени на енергетиката, а не да определяме, че са на топлофикацията и на въгледобива, тъй като нямаме разчети точно в кои направления енергетиката има най-остри проблеми. И ако заменим този текст с "на енергетиката", ние предоставяме възможност там, където има потребност, именно там да се насочат тези средства.
Аз смятам, че господин Димитров няма да има нищо против.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Искането на правителството е точно за тези два отрасъла.
ЙОВЧО РУСЕВ: Но понеже ние им даваме заместващ текст, господин Димитров, изменяме целия текст с един рационален текст, с който според мен би следвало да променим направленията, в които трябва да се изразходват средствата, за да могат да останат те на разположение на енергетиката там, където тя има реални потребности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Русев, Вие разбирате, че това е искане на Министерския съвет и той е преценил, че очевидно тези средства трябват единствено за предприятията от топлофикацията и въгледобива.
ЙОВЧО РУСЕВ: Но всичко е енергетика, господин председател - и топлофикацията, и въгледобивът. А има проблеми и с електроенергията сега, в този период. И ние ще развържем ръцете на хората от системата на енергетиката да изразходват средствата там, където има реални потребности. От досегашните информации в печата и от предаването снощи по телевизията с участие на председателя на Комитета по енергетика става ясно, че именно в такъв смисъл биха желали да им се предоставят тези средства. И аз смятам, че тук ние не изменяме по същество нашето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз не искам да влизам в спор. Ние ще се върнем тогава към вчерашния ден. Госпожа Младенова тогава правилно забеляза, че според съответния член на Конституцията ние можем само да дадем съгласие за това, което иска Министерският съвет. Ако той поиска нещо друго от нас, ние ще обсъждаме и ще решим да дадем. Но ние не можем да даваме съгласие за това, за което не ни се иска съгласие.
Господин Койчев, заповядайте. Мисля, че проблемът е пределно ясен. 98/4.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председателю! Уважаеми колеги, вярно е, че по нашите механизми за взаимоотношения с изпълнителната власт трябва да вземем отношение по техни предложения. Но в случая с предложения проект за решение от правителството аз виждам поредния опит на това правителство да ни постави в ролята на техен телохранител и на поемане на техните функции. Става дума за тази точка трета, която се предлага. (Шум в залата) Момент, аз я използвам като повод за принципа, който се отстоява.
Това, което се иска с точка трета ние сме го гласували с промените на Указ 56 и на правителството, на изпълнителната власт са дадени съответните компетенции да управляват цените, да ги определя, контролира и т.н.
Така че искам да обърна вниманието ви, че проектът за решение, който се внася от правителството не е коректен по отношение на законодателния орган и ние, държейки на своите отговорности, на своя авторитет, трябва да вземем отношение само по точка ъпрва в този по-широко формулиран вариант, който господин Русев предложи, а вече това е отговорност на разпоредителя на заема в лицето на ръководството на Комитета по енергетика. Това е, което искам да кажа.
Заставам зад предложението на Комисията по бюджета и финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Койчев!
Господин Денчев, заповядайте!
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз съжалявам, че се налага за втори път да взема думата. Смятам, че е излишно да утежняваме дискусията по този въпрос. Няма проблеми точка първа, така както е предложена от Комисията по бюджета и финансите и от Законодателната комисия да бъде приета, тъй като Националната електрическа компания по принцип получава кредити и от друг характер и не е нужно тя да бъде субсидирана в този момент, тъй като това ограничава възможностите да получава кредити от друг характер, които не са предмет на днешното обсъждане. НЧ/НП 99.1
Тъй като Комисията по енергетиката и Икономическата комисия са подкрепили и втора точка, моето предложение е все пак и точка втора да бъде подложена на гласуване. Докато точка трета - за цената - никоя от комисиите не е подкрепила и според мен не е нужно тя да бъде подлагана на гласуване. Благодаря ви!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Може ли една реплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ще стигнем и до втора точка, тогава ще има и реплики, господин Димитров. Добре, заповядайте!
Господин Димитров има думата за реплика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ
(СДС): Искам да направя една реплика по повод на желанието да се гласува и точка втора. Ние просто нямаме законово основание да гласуваме точка втора, защото ние не можем да задължаваме Българската народна банка да върши някакви действия, които тя не желае да върши. А тя и да не иска, ние не можем да я задължим, освен ако не изменим Закона за централната банка, Закона за банките и кредитното дело.
Именно от такъв характер бяха нашите възражения, че няма законова база за такова решение на Народното събрание. Ако имаше - с удоволствие. Обаче - няма. Наистина те трябва да помогнат наистина трябва да участвуват в преструктурирането, обаче си има механизъм и нека този механизъм да се изпълнява, а не да създаваме някакъв прецедент и да видим, че няма закон, по който да вършим това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля да се поканят народните представители в залата. Гласуваме следното решение:
"РЕШЕНИЕ:

Дава съгласие Министерският съвет да предостави пълна и неотменяема гаранция на търговските банки за кредити на предприятията от топлофикацията и въгледобива в размер до 1 млрд. и 600 млн. лева".
Моля, режим на гласуване. Моля гласувайте!
Гласували общо 180 народни представители. За решението на Народното събрание - 180 народни представители.
Това се нарича парламентарен консенсус.
Решението е прието. 99.2
Преминаваме към следващата точка от дневния ред.
ПРОЕКТОРЕШЕНИЯ ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА ВОЕННО-ПРОМИШЛЕНИЯ КОМПЛЕКС.
Аз моля господин Джеров, като председател на Законодателната комисия, да изложи становището на комисията и цялостната проблематика, свързана с тези решения.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря! Действително, че тук става въпрос за цялостната проблематика и може би оттам трябва да започнем.
Затова названието, което Законодателната комисия дава в заглавието на доклада си е проекторешения, свързани с проблемите във военно-промишления комплекс. До момента, когато Законодателната комисия постави на разглеждане проблематиката бяха постъпили три предложения.
Едното предложение, от 13 юли 1992 г. е проект за решение във връзка с уреждане дълговете на фирмите от военната промишленост, внесено от народните представители Стефан Караджов, Павел Шопов, Пламен Йовчев.
Вторият момент, на който трябва да спрем вниманието, това е внесеният на 16 октомври 1992 г. проект за решение относно търговията с оръжие и държавната политика в областта на отбранителната индустрия. Внесен е от трите парламентарни групи.
Третият проект, това е проект за решение за задължаване на правителството да издаде разрешение за износ на специалната продукция, внесен от народните представители господата Асен Мичковски и Валентин Карабашев. Внесен е на 10 ноември.
На тази база е работено от комисиите.
Също така обаче има и още три материала. В името на прецизността аз съм длъжен да ги споделя с вас. Те са проект за решение, внесен от господин Дърмов на 10 ноември, от господин Ганчо Павлов на 24 ноември и от господин Димитър Луджев на 25 ноември. Тези проекти не са били разгледани от комсиите доколкото имам представа (тук заангажирвам само Законодателната комисия), тъй като те са постъпили след заседанието на Законодателната комисия.
Станновищата на съответните комисии са раздадени. Имаме становище на Комисията по национална сигурост с дата 19 ноември 1992 г. В една малко по-дълга редакция е дадено становището на 99.3 съответната комисия. Имаме становище и на Икономическата комисия, което становище е раздадено в началото на месец ноември. Налице е становище на Комисията по бюджета и финансите, с което се препоръчва на Министерския съвет да трансформира като част от програмата по 234-то постановление в държавен дълг задълженията на държавните фирми от отбранителната индустрия и така нататък. Раздадено е.
Становище на Законодателната комисия:
Законодателната комисия в началото на своя доклад изяснява, че тя е разгледала трите проекторешения: това от 13.II. 1992 г., от 16.Х.1992 г. и от 10.ХI.1992 г. Знаете, че съгласно Правилника за работа на Народното събрание, ние сме длъжни да имаме предвид всички внесени законопроекти или проекторешения по даден въпрос. Затова Законодателната комисия поставя и трите на обсъждане.
Законодателната комисия от правна гледна точка, защото тук въпросите не са юридически, но Законодателната комисия в рамките на своите правомощия и права изразява следното становище. 99.4 По отношение на предложенията в точка първа на второто проекторешение смятаме, че това може да бъде направено само със законопроект, не и с решение. Това е едно категорично противопоставяне относно формата на документа, който трябва да излезе от Народното събрание.
Смятаме, че би било правилно Комисията по бюджет и финансите да се произнесе по съществото, тъй като въпросът е изцяло в нейна компетентност.
По точка седма от същото проекторешение относно налагане на мораториум върху приватизацията на предприятията от отбранителния комплекс, това изцяло е въпрос от компетентността на Народното събрание.
Поради това уважаемите народни представители следва да вземат отношение по предложението.
Изразяваме становище, че от гледище на Конституцията и от принципите на нашето законодателство, както и от гледище на законодателната техника, няма пречка за налагане на мораториум от страна на Народното събрание.
По останалите въпроси, поставени в разглежданото проекторешение, е допустимо Народното събрание да възложи на Министерския съвет да вземе определено решение или да предприеме определени действия.
Окончателното оформяне на проекторешението или на база на внесените документи тези части трябва да бъде съвместно от специализираните комисии и то след като съответно народните представители днес вземат отношение.
И на последно място, все пак, трябва да насоча вашето внимание и към създадената анкетна комисия от преди няколко заседания. Тази анкетна комисия има срок за работа 20 януари 1993 г.
Така че много моля уважаемите народни представители на базата на внесените три проекторешнеия плюс другите, които са обективен факт, независимо от вижданията на един или друг, да насочи окончателно към вземане или на решение по тези проекторешения, или да се вземат предвид от анкетната комисия, или тя да бъде насочена към по-конкретни или определени действия.
Благодаря ви. РД/ПП 100.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, обаче необходимо е едно уточняване. Когато се гласува по точката, господин Венцеслав Димитров като председател на Бюджетната комисия направи възражение, че само по едно от решенията се е произнесла Бюджетната комисия.
Така че ние без становище на всички комисии по всички решения не можем да ги обсъждаме. Така че аз предлагам пленарната зала да реши въпроси. Много ви моля.
Включени са за обсъждане в програмата три решения. Тогава господин председателят каза, аз си спомням добре, на възражението на господин Димитров, че ще се гледа само първото решение, защото само по него са се произнесли всичките комисии.
Така че много моля да е ясно в пленарната зала какво ще обсъждаме. Становище на всички комисии има само по първия проект за решение във връзка с уреждане дълговете на фирмите от военната промишленост, внесен от 37 народни представители на 8 юли 1992 г. Така че това е възможното, което ние сега можме можем да обсъждаме. Защото то има всички становища на комисиите. Ако пленарната зала реши нещо друго, за да се разглеждат и другите решения, това вече е отделен въпрос. Но в момента, съгласно правилника и нашата процедура, ние можем да гледаме само това първо решение.
Господин Димитров, имате думата. След това господин Мичковски и господин Слатински.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, колеги! Комисията по бюджета и финансите разгледа финансовите аспекти на предложените решения за решаване на проблемите общо взето на военнопромишления комплекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: На всичките ли решения?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не, ще ви кажа.
Ние излизаме с доклад или становище само по отношение на първа точка от тези предлагани за разглеждане три решения, т.е. за решаване на дълговете на фирмите от военнопромишления комплекс. По тях сме се произнесли. Това сме обсъждали в комисията и излизаме с проект за решение.
Тук трябва да кажа, че естествено, когато се изисква от комисия на Народното събрание, даже от цялото Народно събрание, да се предлагат решения по такива важни въпроси, следва 100.2 да се има предвид, че ние не сме изпълнителна власт и ние не разполагаме с цялата необходима информация, с всички необходими специалисти да вземем едно компетентно решение по всички повдигнати въпроси. Това, по което се уточнихме в Комисията по бюджета и финансите, беше следното.
Тъй като вече има определена от пленарната зала анкетна комисия, комисия, която се оглавява от господин Пушкаров, ние възложихме на господин Пушкаров заедно с неговата анкетна комисия по възможност да даде по-бързо едно предложение за уреждане на дълговете, имайки предвид, че идва краят на годината и че някои проблеми не търпят по-нататъшно отлагане. Работиха една седмица, направиха предложение, което беше подкрепено, тук държа да уведомя народното представаителство, от всички членове на комисията без възражения.
И затова ние предлагаме да се вземе следното решение:
"Р Е Ш Е Н И Е
Препоръчва на Министерския съвет в срок до 31 декември 1992 г. да трансформира като част от програмата по 234 постановление на Министерския съвет в държавен дълг задълженията на държавните фирми от отбранителната индустрия към търговските банки, включително лихвите към 31 декември 1992 г. само по ползваните кредити за оборотни средства по мобилизационните запаси в размер общо до 806 млн.лв., след извършване на обстойна финансова ревизия от страна на Министерство на финансите с цел потвърждаване на икономическата целесъобразност на направените разходи.
Това е нашето предложение. Но после се оказа, че господин Пушкаров в рамките на възложения му мандат от Народното събрание с неговите колеги от анкетната комисия са се натъкнали на нова информация, събрали са нова информация и той иска да направи известна корекция в това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Пушкаров, заповядайте. Тъй като един и същ е предметът на разговора сега, господин Пушкаров ще внесе уточнение. Заповядайте.
ИВАН ПУШКАРОВ (СДС): Уважаеми колеги! Трябва да подчертая, че проблемът за задлъжнелостта на фирмите от отбранителната промишленост е достатъчно сложен. Той се разпределя найобщо в две части. 100.3
Едната задлъжнялост е по инвестиционни кредити и лихви по тях, които не са плащани, и значителната част от които започва да се изплаща след 1993 г. Така че те сега не утежняват финансовото състояние на фирмите.
Втората група задлъжнялост или вторият вид задлъжнялост се касае до задлъжнялост по оборотните средства за поддържане и попълване на мобилизационните запази, за които се събират и лихвите, и главницата по тях и се оказват тежко бреме за фирмите от отбранителната промишленост.
Като имаме предвид, че възможностите на бюджета за тази година са общо за страната в рамките на 5 млрд.лв. за конверсия на дългове от фирмени в държавни, смятаме, че е целесъобразно сега, до края на годината, да бъдат преоформени от фирмен дълг в държавен дълг, само дългът на фирмите от отбранителната промишленост по кредитите за оборотни средства и лихвите по тях.
Анкетната комисия работи около една седмица, не само по този въпрос, разбира се. Ние поръчахме на всички фирми да подадат своята информация за състоянието - и дългово, и финансово. Успоредно се срещахме и с търговци, не искам да ви обяснявам, че току-що идвам от среща с Генералния щаб, нещата са свързани.
Заедно с това трябва да кажа, че поръчахме на Министерството на промишлеността като отговорност за държавното въздействие и регулиране в областта на отбранителната промишленост, да ни предостави информация за тази задлъжнялост, задлъжнялостта по оборотните средства.
Беше ни предоставена информация в размер на 806 млн.лв. като дългове по кредитите за оборотни средства и лихви по тях. По-късно, следващите два дни, буквално вчера, се запознахме с анализа на една междуведомствена комисия на правителството, която е действала до август, където размерът на тази задлъжнялост е значително по-висок. Оказа се, че Министерството на промишлеността е редуцирало по някакъв критерий броя на фирмите, за които предлага да бъде преоформен държавен дълг.
Смятаме, че този подход е неправилен. Парламентът принципно според нас трябва да вземе решение за трансформиране от фирмен в държавен дълг на кредитите по оборотни средства и лихвите 100.4 по тях за всички фирми от отбранителната промишленост, тъй като по принцип поддържането на мобилизационните запаси за всички фирми се явява еднакво бреме и освен това то е задължение на държавата.
Следователно всички фирми трябва да бъдат освободени според нас от тази тежест, финансова тежест.
За да няма недоразумение и тъй като проблемът е достатъчно сложен, той е възникнал от 1990 г. насам, натрупан, ние предлагаме записът в решението по точка първа да бъде "до размера на дължимите кредити за оборотни средства по поддържането на мобилизационните запаси и лихвите по тях". До размера, който размер, както сами разбирате, се различава, гледайки ги от различните ведомства, а тъй като има становище на Междуведомствената комисия, Министерският съвет по правило и априоре би трябвало да стъпи на междуведомственото решение
Правим това предложение с оглед да не се ощетяват някои от фирмите, останалите фирми, за които предложението на Министерство на промишлеността не се касае.
Това е нашето предложение. Дългът по кредитите за инвестиции, за капитални вложения предлагаме да се решава, това ще бъде предмет и на един от изводите на анкетната комисия, да се решава в рамките на бюджетите за следващата година. Ще предложим и съответно рамката, която анкетната комисия смята за целесъобразна.
Благодаря ви. Това беше предложението, което направихме в Бюджетната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Мичковски има думата.
АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! За разлика от Бюджетно-финансовата комисия Икономическата комисия разгледа всички представени проекторешения по поставения проблем, но тъй като проекторешението, внесено от 37 народни представители от трите парламентарни групи, изчерпателно включва в себе си и в своя текст всички останали напра.вени предложения, ние дадохме своето становище именно по него. 100.5 В случая обаче искам отново да подчертая, ние сме се ръководили и сме обсъждали всички внесени проекторешения по проблема.
На две свои закрити заседания Икономическат акомисия в присъствието на представители на Министерството на финансите и на Министерството на отбраната, на Правителствената комисия за контрол върху режима за износ на специално имущество, както и представители на по-значимите фирми, търговски дружества в областта на военното и специално производство. 100.5
Така че при нас проблемът беше обсъден всестранно с участието на различни институции и специалисти.
Ето и нашето становище по проекта за решение относно търговията с оръжие и държавната политика в областта на отбранителната индустрия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Мичковски, нека сме наясно: обсъжда се първият проект за решение, тъй като по него има становище на всички комисии. И аз го поставям в пленарната зала.
АСЕН МИЧКОВСКИ: Да, точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Възможностите са две: да се приеме решението, което е предложено от 37-те народни представители или другата процедурна възможност е да се отложат разискванията дотогава, когато има становище и на Бюджетната комисия, която още не е дала, и по останалите проекти за решение. Сега вие докладвате становище по решение, което не е предмет на обсъждане.
АСЕН МИЧКОВСКИ: Не е вярно. Не ме разбрахте. Напротив, в момента аз докладвам становището по предложението на 37-те народни представители ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, от 8 юли.
АСЕН МИЧКОВСКИ: ... от трите парламентарни групи и се опитах да обясня, че всъщност това проекторешение обединява в себе си и съдържа в себе си всички останали направени от други народни представители проекти за решения. Така че не виждам никакъв проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Мичковски, извинете, аз не искам да Ви прекъсвам, но Вие четете за решение относно търговията с оръжие и държавната политика.
АСЕН МИЧКОВСКИ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: А решението е във връзка с уреждане дълговете на фирмите от военната промишленост.
АСЕН МИЧКОВСКИ: Вие не сте ме изслушали и не сте чули съдържанитео на решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, заповядайте, но аз направих своята бележка и залата ще реши. ВТ/НП 101.1
АСЕН МИЧКОВСКИ: Да, Икономическата комисия разгледа яп проблема всестранно. Предметът на обсъждането, което Вие днес поставяте, се съдържа в точка първа от нашето становище, което след малко ще ви прочета. В случая няма никакво противоречие.
Вече казах, че Икономическата комисия на две свои закрити заседания обсъди проекта за решение, относно търговията с оръжие и държавната политика в областта на отбранителната индустрия, внесен от група народни представители от трите парламентарни групи.
Комисията подкрепя по принцип този проект за решение и предлага текстът на решението да има следната редакция:
"1. Задължава Министерският съвет в срок до 31 декември 1992 г. да трансформира в държавен дълг задълженията на държавните фирми от отбранителната индустрия и на други държавни фирми, свързани с отбранителната индустрия към търговските банки, включително лихвите към 31 декември 1992 г., по ползуваните кредити за капитални вложения и за оборотни средства в размер до 2 млрд. лева в изпълнение на задачите по специалното производство.
За целта Икономическата комисия предлага да се използуват възможностите, които предоставя – 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 1992 г.
2. В съответствие с изразената политическа воля за приемане на нова отбранителна доктрина, свързана с Парижкия документ, приет на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа и демократичната ориентация на вътрешната и външната ни политика, Министерският съвет до края на 1992 г. да промени военновременния план и нормативните инструкции и разчети по мобилизационните мощности и запаси.
Освободените от отчет технологични линии, машини, инструментална екипировка и материали да се реализират на вътрешния и външния пазар.
3. Задължава Министерския съвет до 30 ноември 1992 г. (разбира се и този срок вече и просрочен, но просто много отдавна ние работехме по това проекторешение) да предприеме мерки за изплащане на фирмите от отбранителната индустрия на левовата равностойност на изнесената през 1991 г. за бившия Съюз на съвет101.2 ските социалистически републики специална продукция в размер на 50 млн. щатски долара от източници, определени от заинтересованите министерства.
4. Министерският съвет да промени състава и статута на Правителствената комисия за контрол върху режима за търговия с военна и специална продукция, както и технологията на вземане на решение, за да се повиши нейната компетентност и ефективност. Съставът на комисията да бъде на равнище заместник-министри и или началници на управление.
5. Задължава Министерският съвет до края на 1992 г. да компенсира изцяло щетите на търговските дружества - производители, за провалените перфектно сключени сделки от Правителствената комисия за контрол върху режима за търговия с военна и специална продукция и от определени длъжностни лица.
6. Налага мораториум върху приватизацията на предприятията от отбранителната индустрия за срок от 3 години.
В нашето становище се съдържа и коментира и точка седма, но тъй като това вече е направено, създадена е Временна парламентарна комисия и с това се обезсмисля и нейното поставяне в нашето становище.
Това е, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Мичковски, аз искам само да уточня. От този Ваш проект за решение коя точка съвпада с проекта за решение във връзка с уреждане дълговете.
АСЕН МИЧКОВСКИ: Точка първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Точка първа, да, благодаря Господин Слатински, имате думата.
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа, аз тука мога да ви кажа становището на нашата комисия, ние сме разгледали всички законопроекти и проекторешения, но първо, часът е 12,45, и второ, залата е достатъчно празна, за да гледаме този много важен въпрос.
И аз Ви моля, да прецените дали има смисъл дебатите да се прекратят веднага, след като аз прочета това становище. Няма ли да има нужда на следващото заседание, в сряда, отново да прочета това становище? То е достатъчно дълго, за да завършим деня с него в празна зала. (Шум и реплики, възражения от страна на 101.3 депутати от БСП) Не, това не е опит да се забавят нещата. Просто няма смисъл в празна зала да свършваме посредата на становището. (Възражение на депутати от БСП)
Добре, аз ще ви чета, но това не е уважение към проблема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Чакайте. Господин Мухтанов, процедурен въпрос ли? Заповядайте, господин Мухтанов. Извинете, господин Слатински, тъй като и Вие имате едно процедурно предложение.
ТОШО МУХТАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз правя процедурно предложение да удължим работното време с един час и да изчерпим този въпрос. Започнали сме го, мисля, че можем да стигнем до споразумение от трите парламентарни групи, много са близки становищата, ще направя отделно изказване, ако се приеме такова решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Драгиев, също по процедурата.
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (СДС): Само една бележка. Аз смятам, че няма никаква пречка да се гласува решението по точка първа така, както е прието, понеже и представителите на БСП от комисията няма да отрекат, че по останалите точки продължаваме работата.
Така че ние да изчерпим точка първа - въпросът с дълга, който е най-важният въпрос за момента.
По точка седма, както каза господин Мичковски, въпросът е решен с комисията. По останалите въпроси ние и в момента работим, хората горе ни чакат, така че няма никакъв проблем. Да решим поне въпроса с дълга така, както господин Пушкаров го предложи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има процедурно предложение да се удължи работното време с един час или докато се изчерпи точката. Става дума за проекта за решение във връзка с уреждане дълговете на фирмите от военната промишленост. Кажете, господин Пушкаров. Но само по този проект за решение. 101.4 ИВАН ПУШКАРОВ (СДС): Колеги, налага се да се разгледа само въпросът за дълговете. Аз се обръщам към колегите, които проявяват една изключителна оръжейна активност. Тук са внесени няколко десетки предложения. Тази работа върви абсолютно хаотично. Създадена е една комисия, чиято цел е да оцени всичко, което е направено, е да се внесе обща система от мерки. Внасяйки по този начин парциално отделните проблеми, има опасност ние да повторим стари грешки. Затова единствено въпросът за дълговете е абсолютно належащ за фирмите от оръжейната промишленост. Останалото ще се разгледа обстойно в работата на анкетната комисия и ще излезе в срока, в който тя работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Гласуваме предложението да се удължи работното време до изчерпване на точката. Става дума само за проект за решение във връзка с уреждане дълговете на фирмите от военната промишленост. Моля, гласувайте. Няма пречка другата седмица да се занимаем и по другите решения. Господин Мичковски, няма становище на комисията. Чухте тукк, че има спорове. Моля ви, нека нещата да не се форсират в залата, когато не са подготвени.
От гласували 158 народни представители, гласували за - 151, против - 5, въздържали се - 2. Приема се.
Преди да дам думата на господин Мухтанов, господин Слатински, заповядайте да докладвате становището на Вашата комисия само по този проект за решение - за уреждане дълговете на фирмите от военната промишленост.
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, що се касае до уреждане на дълговете, комисията е дала своето заключение, базирайки се на предложението на 37-те депутати от тяхното решение, внесено в Народното събрание на 8 юли. По т.1 от проекта комисията смята, че трансформирането на задълженията на предприятията от отбранителния комплекс, натрупани за мобилизационни мощности и мобилизационни запаси, може да стане само с изменение на Закона за държавния бюджет и предлага на вносителите да изготвят такъв законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Искам да помоля колегите за спокойствие или внимание, за да е ясно какво в крайна сметка обсъждаме. Ние обсъждаме и ще гласуваме проекта за решение във БП/КТ 102.1 връзка с уреждане дълговете на фирмите от военната промишленост, внесено от 37 народни представители на 8 юли тази година. Това решение съдържа 3 точки. Моля ви, вижте го пред себе си.
След това има становище на Комисията по финанси и бюджет, която предлага един заместващ текст, състоящ се само от един параграф. Господин Венцеслав Димитров го прочете. Към него господин Пушкаров направи едно уточнение, с което аз не разполагам в писмен вид. По този проект за решение господин Мичковски докладва становище на своята комисия, но то съдържа становище и по останалите проекти. Господин Мичковски уточни, че само т.1 от това становище се явява заместващ текст на проекта за решение. И чухте становище на Комисията по национална сигурност от господин Слатински, която комисия заема позицията, че този проблем трябва да се реши с промяна в Закона за държавния бюджет. Това са възможностите, по които ще гласуваме. Аз ви моля да организираме нашето мислене така, че да се реши какво от всичко това ще бъде гласувано. Господин Мухтанов иска думата за изказване. Заповядайте.
ТОШО МУХТАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, госпожо председател. Колеги, ние интензивно работим по този проблем. Господин Пушкаров докладва. Тъй като е малко времето, а почти всички сме убедени, че е неотложно да решим въпроса за дълга, аз подкрепям неговото предложение. Нека да решаваме въпроса стъпка по стъпка, той е много голям. Затова аз подкрепям предложението, като правя една добавка. Аз връчих на господин Пушкаров и на господин Димитров едно предложение на фирмите, които имат такива дългове. За да нямаме съмнения после как са разпределени тия суми и къде са отишли, това да бъде приложение към нашия проект за решение. Това приложение е изработено от една междуведомствена комисия от представители на Министерството на отбраната, на Министерството на финансите и на Министерството на промишлеността по поръчение на Комисията за национална сигурност. Ние имаме пълно основание да вярваме на работата на тази комисия. Нека да приложим това към проекта за решение. Мисля, че с това можем да приключим.
Искам да кажа, че аз си търсих дълго проекта от месец юли и не го намерих и моля госпожа председателствуващата да 102.2 прочете текстовете, като ги гласуваме, за да сме наясно за какво гласуваме. И последно, като молба към Бюджетната комисия, към господин Венцеслав Димитров. Тъй като времето е малко, аз съм убеден, че сега не можем да решим още един въпрос. Вижте за какво става дума. Ние сега практически, като приемем това решение, не облагодетелствуваме кой знае колко много фирми, тъй като главницата от дълга - това са средства, които са взети от банките. Те ще бъдат върнати в бюджета и ще бъдат предоставени на Главно управление "Икономика на отбраната и държавен резерв" и то ще изкупи тия материали, те ще станат държавна собственост. Всичките тези 60 фирми ще получат в рамките на 500-700 милиона. Само лихвите, които са плащали. Обаче, тъй като ние не спираме действието на лихвите върху другия голям дълг - за капитални вложения, те трябва до приемане на новия бюджет, давайки им сега тия 500 милиона, да върнат 300 милиона обратно. Затова моля при следващото разглеждане този въпрос да намери своето място, а окончателното решение трябва да бъде постигнато с приемане на бюджета за 1993 година.
Поставям този въпрос принципно, той не трябва да пречи на приемането на решението за поемане на дълговете по мобилизационни запаси, т.е. това, което предложи господин Пушкаров. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Мухтанов подкрепя предложението на Комисията по финанси и бюджет, но прави предложение това да бъде едно приложение към решението. Само че ние не сме го виждали.
Има думата господин Стефан Караджов. Той е един от вносителите на този проект за решение. 102.3 СТЕФАН КАРАДЖОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Темата е много дълга и многократно е разисквана. Едва ли е необходимо тук да я повтаряме.
Аз подкрепям направеното предложение от господин Пушкаров, то отговаря на становището на Бюджетната комисия, с това условие, че не трябва да се споменава цифрата 806 млн., тъй като тази цифра е много по-голяма за оборотните средства. И предлагам да се приеме, без да се конкретизира точната цифра, а да се приеме по принцип всички оборотни средства, натрупани в резултат на оборотни средства, които са взети с оглед мобилизационната готовност на страната. Това е моето конкретно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Тоест Вие предлагате да няма размера на парите.
СТЕФАН КАРАДЖОВ: Да не се слага в решението размерът на сумата, тъй като тя всъщност е доста по-голяма.
Повтарям: подкрепям предложението на Пушкаров. И това ще бъде едно разумно решение на този етап. Това ще бъде първата крачка към решаване на въпроса.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Колеги, искам да предложа на вашето внимание пак решението на Комисията по бюджета и финансите, така както беше коригирано от господин Пушкаров, с което се съгласиха и господин Мухтанов, и господин Караджов, за да вземем решение наистина. Тоест цифрата отпада и слагаме "до размера".
"Р Е Ш Е Н И Е

Точка единствена. Препоръчва на Министерския съвет в срок до 31 декември 1992 г. да трансформира като част от програмата по 234 постановление на Министерския съвет в държавен дълг задълженията на държавните фирми от отбранителната индустрия към търговските банки, включително лихвите към 31 декември 1992 г., само до размера на ползваните кредити за оборотни средства по мобилизационните запаси, след извършване на обстойна финансова ревизия от страна на Министерството на финансите с цел потвърждаване на икономическата целесъобразност на направените разходи." СД/ЛТ 103.1.
Мисля, че това включва и предложението на господин Мухтанов. Наистина ние тук не може да препоръчаме списък, който са го виждали двама-трима души. Те ще си направят финансова ревизия и сигурно по списък ще действат. Аз не знам Министерският съвет как ще действа.
Тук се появиха възражения защо препоръчваме. Ами защото част от мобилизационните запаси някои могат да са си ги записали такива, а на практика да не са такива, или да са направили неефективни разходи и да кажат, че това са мобилизационни, а не са. На практика, след като отидат финансовите ревизори и установят, че това наистина са такива мобилизационни запаси, те ще ги поемат като държавен дълг. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Емил Филипов има думата. Моля за спокойствие в залата. Вероятно скоро ще гласуваме.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, госпожо председател. Емил Филипов, БСП, Берковица.
Уважаеми колеги, моля за внимание. Струва ми се, че това, което вече се получава като единодушно становище на залата, трябва да се приеме и предлагам следните конкретни редакции към текста:
Да отпаднат първо думите "препоръчва на". Направо:
"Р Е Ш Е Н И Е

Министерският съвет, в срок..." и т.н.
Така остава първата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Тоест да отпаднат думите "препоръчва на".
ЕМИЛ ФИЛИПОВ: Което означава, че ние си даваме императивните указания да отпаднат думите "препоръчва на".
Второ, в последната част на текста предлагам просто литературна редакция: "след извършване на ревизия от страна на Министерството на финансите...". Ясно е, че ще бъде и обстойна, и финансова, щом е Министерство на финансите. И до тук. Ясно е, че щом като направят ревизия финансите, ще се потвърди целесъобразността на направените разходи. Тоест в началото да отпадне "препоръчва на" и да бъде: "след извършване на ревизия от страна на Министерство на финансите". (Шум в залата, реплики) 103.2.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Добре, съгласен съм.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димитров, по предложенията към текста на Вашата комисия. Но Ви моля по-кратко.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Аз съм съгласен с предложението на господин Филипов относно последната част от изречението "след извършване на ревизия". Наистина. Другото беше по-скоро да ви стане ясно за какво става дума. Ревизия от Министерство на финансите. Тя ще си намери там за какво са харчили, дали не са крадени и т.н. Това всичкото се включва, разбира се. Но мисля, че все пак трябва да остане "препоръчва". (Шум в залата, реплики)
Защото, вижте, Министерският съвет е приел тази програма по 234 постановление на Министерския съвет. Значи това нещо да го включи. Ние му казваме да го включи. Как може, освен чрез препоръка?!
ИВАН ПУШКАРОВ (от място): "Министерският съвет да..."
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Добре. Тогава господин Пушкаров щом казва, съгласяваме се на следния текст. Хайде да го изчета целия:
"Министерският съвет в срок до 31 декември 1992 г. да трансформира като част от програмата по 234 постановление на Министерския съвет в държавен дълг задълженията на държавните фирми от отбранителната индустрия към търговските банки, включително лихвите към 31 декември 1992 г., само до размера на ползваните кредити за оборотни средства по мобилизационните запаси, след извършване на ревизия от страна на Министерството на финансите." (Реплики от залата: "Точно така!", ръкопляскания) И да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Като гледам колко одобрителни жестове има, предлагам да гласуваме този заместващ текст, последната редакция, която прочете господин Венцеслав Димитров. Моля гласувайте.
Гласували са 156 народни представители, за 152, 2 против, 2 се въздържат. Приема се решението. (Ръкопляскания) 103.3.
Преди да закрия заседанието, ще прочета съобщенията за комисиите:
Комисията по здравеопазването ще заседава в сряда от 10,15 ч. в зала 412 на "Дондуков" 2.
Комисията по земеделието ще заседава в четвъртък от 10 ч. в зала 507 на "Дондуков" 2.
Комисията по правата на човека ще заседава в сряда от 10 ч. в зала 510 по законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс и законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Комисията по околната среда ще заседава в петък от 13,30 ч. в зала 411.
Комисията по културата ще заседава в сряда от 12 ч. в зала "Огледална" по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
Комисията за контрол над приходите, разходите и имуществата на партиите ще заседава в сряда от 9 ч. в Огледалната зала.
Комисията по труда и социалното осигуряване ще заседава в четвъртък от 11 ч. в зала 412 на "Дондуков" 2.
Комисията по административно-териториалното устройство и местното самоуправление ще заседава в сряда от 9 ч. в зала 309 на "Дондуков" 2.
Комисията по националната сигурност ще има две заседания: първото е в сряда от 10 ч. в Инспектората на Въоръжените сили, за да разгледат техните проблеми. Автобусите ще чакат уважаемите народни представители в 10,40 ч. пред сградата на Народното събрание.
Второто заседание на Комисията по националната сигурност ще бъде в четвъртък от 9 ч. в зала 510 на "Дондуков" 2 при дневен ред: създаване на работна група по законопроекта за отбраната и Въоръжените сили и разглеждане на законопроекта за гражданска защита.
Икономическата комисия ще заседава в сряда от 10 ч. в Пленарната зала. ЦМ/КП 104/1.
Приятна почивка ви желая, уважаеми колеги!
Следващото заседание е в сряда от 15 ч.
Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 13 ч. и 5 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Александър Йорданов)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Снежана Ботушарова)
СЕКРЕТАРИ:(Ведат Сакаллъ)
(Георги Петров)