Председателствували: председателят Александър Йорданов и заместник-председателят Йордан Школагерски
Секретари: Трифон Митев и Илхан Мустафа
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министърпредседател! Откривам новата сесия на Тридесет и шестото Народно събрание на Република България.
Тридесет и шестото Народно събрание бе израз на волята на българския народ за промяна, за истинска смяна на икономическата и политическа система в страната. Пред нас е несвършеното, зад нас е това, което е вече част от биографията на нашата Родина.
Парламентът на Република България е една истински открита към проблемите на хората в страната институция. В него всичко става пред очите на хората - и сполуките, и несполуките, и решените, и нерешените проблеми ние поставяме и обсъждаме пред целия народ. Ние желаем така да работят и останалите държавни институции. Такова е желанието и на цялото ни общество.
При демокрацията трябва да съществува прозрачност и яснота както за намеренията на държавните институции и техните ръководители, така и за изпълненията на тези намерения. В демократичното общество не може да има неосветени дворове и затворени кабинети. Парламентът като основна институция на демокрацията е едновременно и основа, и инструмент за развитието на демократичния процес в нашата страна. И веднага искам да подчертая, че политическите сили, представени в българския парламент, са защитници на парламентаризма, на парламентарната демокрация независимо от острите, понякога актуални, политически проблеми.
Парламентът е това открито за всички пространство, в което чрез спора и диалога се ражда истината и където се отразяват всички реални обществени проблеми. В този смисъл ние можем да кажем, че няма демокрация без парламент. Опитите на други институции да се прострат извън демократичната черга, която им е отредила Конституцията на нашата парламентарна държава, ще бъдат винаги решително пресичани чрез силния парламентарен контрол на народните представители.
През 1993 г. Народното събрание е приело 75 закона и 75 решения. Между по-значимите от тях бих искал да спомена: Законът за патентите и Законът за авторското право и сродните му права, които представляват основни компоненти на пакета закони за провеждането на икономическата реформа и закрилата на интелектуалната собственост. Бих посочил също така и законите, които представляват съществена крачка в започването и извършването на данъчната реформа като базисен елемент от цялостната икономическа реформа, а именно Законът за данъчната администрация, Законът за данъчното производство, Законът за данък добавена стойност. Не бих искал да отмина изключително важният с оглед проблемите на престъпността, реда и сигурността в страната Закон за Националната полиция. Бих бил несправедлив, ако отмина два изключително важни законопроекта - Законът за тютюна и тютюневите изделия и Законът за уреждане на необслужваните кредити.
Нова и важна стъпка в посока на декомунизацията в страната представляваше приетият Закон за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на ръководствата на научните организации и ВАК. През този период Народното събрание прие редица закони, с които ратифицира важни международни договори за нашата страна, представляващи реална основа за придвижването на българските приоритети в европейски и световен план.
Когато говорим за законодателната дейност на Народното събрание, трябва да подчертаем, че според Конституцията на страната Народното събрание приема законите. Много често обаче законопроектите, които постъпват, постъпват в такава форма и съдържание, които принуждават съответните постоянни комисии да извършват една огромна и често оставаща невидяна и неоценена от обществото работа за подобряване качеството на тези законопроекти. Убеден 1.2 съм, че Народното събрание не трябва да приема некачествени новопостъпили законопроекти и във връзка с това искам да подчертая, че през миналата година всички искания за обявяване на противоконституционност на актове или отделни разпоредби от актове на Народното събрание са отхвърлени, а това е своеобразен критерий за качеството на работата на Народното събрание.
Парламентарният контрол е втората основна функция на Народното събрание. В периода от 1 януари 1993 г. до 16 декември 1993 г. към правителството на Любен Беров са отправени 364 питания и 296 актуални въпроса, или ако се изразим образно, нямало е ден без въпрос, нямало е ден без контрол. От тях правителството е отговорило на 289 питания и на 243 актуални въпроса, като най-много питания и актуални въпроси са отправени към министърпредседателя господин Любен Беров.
През същия период Народното събрание е създало 4 анкетни комисии, а също така общо 4 анкетни комисии през 1993 г. са приключили с доклад и приети решения за своята работа.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми да хвърля светлина и върху още един въпрос, който много често застава в центъра на общественото внимание - разходите на Народното събрание. През 1993 г. Народното събрание е направило икономии от заплати в размер на 18 на сто, от социално осигуряване 15 на сто, от разходи за жилищни нужди на народните представители, самолетни билети и други - 24 на сто. Съществени са икономиите, направени във връзка с разходите за изследователски проучвания - 31 на сто, капитални вложения и ремонти, постеловъчен инвентар и облекло за служителите в Народното събрание, командировки и др. Единственият преразход е за 1000 лв. и той е за канцеларски материали. Ние пожелаваме и на останалите бюджетни институции в страната същия отчет за 1993 г.
Доходите на народните представители са определени от Правилника на Народното събрание и в сравнение с други граждани на страната, в сравнение със стълбицата на заплатите в страната се намират след заплатите на директори на банки, промишлени предприятия, главни редактори на вестници, някои категории работници в промишлеността, министри, служители в сферата на туризма и услугите. 1.3
Подчертавам това в отговор на многократни запитвания, като веднага пояснявам, че народните представители нямат право да заемат друга платена длъжност освен възнаграждението, което получават като народни представители.
Що се отнася до другия въпрос - за работното време на народните представители, искам да подчертая, че то е в рамките на 10-12 часа дневно, значително над приетото за страната и гласувано от самото Народно събрание.
Споменавам всички тези данни и цифри, пледирайки за яснота и откритост на всички държавни институции.
През 1994 г. ние започваме своята работа, изправени пред още по-сложни и нелеки за решаване проблеми. Предстои да се гледа Законът за държавния бюджет. На дневен ред са законопроекти, свързани с продължаване на реформите в икономическата и социалната сфера. В много отношения Народното събрание е длъжник на нашето общество и особено на хората, свързани с интелектуалния труд - учители, лекари, инженери. Длъжници сме на българската култура и образование, на българското здравеопазване, на прекрасните български спортисти. Необходимо е да дадем ясен отговор на нашето общество за скритите истини на бившата тоталитарна комунистическа държава, въпросът за разсекретяване на досиетата, въпросът за незаконния и противоконституционен Народен съд, въпросът за реално продължаване на процесите на реституция и приватизация чрез намиране на формули за компенсиране, за обезщетяване на засегнатите от национализацията граждани и техните наследници. Защото днес декомунизацията, смяната на икономическата и политическа система означава смяна на собствеността, създаване, развитие, стимулиране на частната собственост и гаранции за нейната свещеност и защита. И същевременно пресичане пътя на корупцията, на "бизнесмените", които сладко преживяват върху гърба на държавната собственост.
Ето защо на България е необходимо рязко ускоряване на процесите на приватизация, на процесите на навлизане на чужди инвестиции. 1.4
Парламентът не може да си затвори очите пред въпросите, които хората задават в страната. Не можем да си затворим очите и пред въпросите, които дискутират политическите партии в страната.
В парламента са представени основните политически сили на страната и тяхната отговорност за днешния и утрешен ден на България е огромна. Разбира се, различна е отговорността на мнозинството и малцинството, на тези, които подкрепят правителството, и на тези, които са опозиция на правителството. Затова и въпросите, които политическите сили поставят при разговорите в партийните кабинети, трябва да звучат открито и ясно и от парламентарната трибуна.
Българската Конституция и законодателство дават ясни отговори на много от тези въпроси. Един от тях е въпросът за предсрочни избори. Този проблем, който общественото мнение поставя от месеци насам, трябва ясно да се формулира и да се изрази и в парламента. Като веднага искам да подчертая, формулировката и изразяването му трябва да станат по единствено възможния начин - чрез Конституцията, чрез принципите на парламентаризма.
В този смисъл, като председател на Народното събрание, не мога да не приветствам политиката на диалог и контакти, която се провежда особено в последно време от политическите сили, представени в парламента.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, парламентът е гаранция за демокрацията. Без парламент няма демокрация. Така е днес, така ще бъде и при следващия, и при бъдещите парламенти. Защитата и уважението към парламентарната институция е всъщност защита и уважение към българския народ. И аз отправям покана към президента на Република България да изложи ясно и открито проблемите, които и той решава в този сложен и противоречив период от развитието на страната и на демократичния процес именно тук, пред очите на българския народ, в парламента. Не война между институциите, а строго спазване на правомощията на институциите е необходимо на българската демокрация. И парламентът ще отстоява тази и само тази позиция. ВТ/ЗТ 2.1
И накрая преди да започнем работа върху своята нова програма, искам да подчертая, че както през изминалата година, така и в идващите сложни и трудни месеци, парламентът ще продължи да осъществява реалната политика, политиката, която предлагат политическите партии, представени в Народното събрание, ще продължи да осъществява и във външнополитически план политика на защита на националните интереси и осъществяване на националните приоритети, за интегрирането на България в Европейската общност, за стабилност и сигурност на Балканите, за диалог с всички демократични държави, за утвърждаване на българския национален образ, традиционен и съвременен образ на една модерна страна.
Пожелавам на всички ви здраве, добри парламентарни дни, политически успехи за доброто на България, за доброто на нашия народ. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в залата)
Има думата председателката на Парламентарната група на БСП и коалиция госпожа Нора Ананиева.
НОРА АНАНИЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю, колеги, господа министри, моментът е тържествен, думите са хубави, аз се присъединявам от името на Парламентарния съюз за социална демокрация към пожеланията за добра, ползотворна работа през настъпващата сесия. И в същото време, тъй като във встъпителното слово на господин председателя имаше някаква така присъща смесица между позицията на председателя на Народното събрание, на първия между равни, на защитника за парламентаризма, на защитника на диалога и позицията на силно партийно пристрастен човек, искам да изляза от този стил и да предложа нашето виждане за сесията, едно виждане, което е ориентирано изцяло около защитата на интересите на нацията, потребностите на хората, стабилността на институциите, стабилността на парламента, на правителството, правилното разпределение на компетенциите и взаимодействието, а не конфликта между институциите.
В това свое виждане ние предлагаме конструктивна програма, в която няма "ре", няма "де", няма "анти", а има два съществени конструктивни момента: 2.2
Първо, една законодателна програма, една програма за законодателни приоритети, която включва преди всичко държавния бюджет и то ускореното приемане на държавния бюджет, включва важните за икономическата и социалната реформа закони и преди всичко поправките в Закона за приватизацията, с оглед да се ускори процеса на приватизация и да се тръгне към крайно необходимата социална, масовата приватизация, Законът за предпазния конкордат, важните, забавяни досега социални закони, които не видяха бял свят две години и преди всичко Законът за трудовата заетост на хората. Ние отдаваме особен приоритет на законите за националната сигурност, за Консултативния съвет за национална сигурност, който би могъл да се гледа още следващата седмица, и да реши някои от спорните или конфликтни, още не е ясно защо са конфликтни, въпроси на мястото на институциите и мястото на съветниците в тези институции, въпросът за ускоряване на Закона за отбраната и националната сигурност и някои поправки в Наказателния кодекс, които да направят по-ефикасна борбата срещу престъпността, законите за местната власт и местното самоуправление, които да решат и финансовата самостоятелност на общините, и едновременно с това да създадат самочувствие и възможност на свободно избраните общински органи, на кметовете да управляват в съответствие с волята на хората, които са ги избрали.
Може би не казвам всичко, което е приоритет и би следвало да бъде приоритет в нашата работа, но както виждате в този набор от закони всичко засяга интересите на хората, интересите на нацията, интересите на държавата.
Второ, ние не сме изпълнени от самодоволство и бихме изглеждали смешни пред обществото, ако сме доволни от себе си, когато обществото не е доволно от нас. Затова ще кажа някои критични и самокритични думи за организацията и начина на работа на Народното събрание - за непопълнените състави на парламентарните комисии, за неработещите ръководства на парламентарните комисии, за недостатъчно промислените текстове, които ни бяха наложени, текстове в Правилника на Народното събрание, за което надявам се вече има консенсус, че трябва да бъдат променени. Тези поправки в правилника трябва да ускорят законотворческия процес. Тези поправки в правилника трябва да дадат свобода и самостоятелност 2.3 на парламентарните комисии и едновременно с това да не правят пленарната зала заложник на недостатъчно отговорни председатели на парламентарни комисии. И затова ние предлагаме още следващите седмици този въпрос да се реши и за поправките в правилника, и за попълване на състава и ръководствата на постоянните комисии. 2.4
И накрая, опитвам се от тези горчиви думи да извлека някакъв оптимизъм, някакъв оптимистичен завършек, за да да свържа пожеланието от името на нашата парламентарна група за ползотворна сесия. Имаме такива основания. Доста време пропиляхме, доста опозоряващи парламента закона приехме и не без отговорност на определени политически сили и в същото време ние се научихме на важни неща.
Последните седмици на Народното събрание показаха, че ние можем да се обединим около национални приоритети. Подписаните и благоприятно вървящите отношения, споразумения и отношения с международните институции показаха, че именно при този парламент България би могла да постигне необходимото отваряне за света и да получи подадена ръка от света. Миналата година, особено в края на миналата година, показа, че ние можем да приемаме с консенсус или с преобладаващо мнозинство важни парламентарни решения.
Затова от името на своите колеги бих апелирала към цялата пленарна зала: щом осъзнаваме своята отговорност за развитието на демокрацията в България, за развитието на парламентаризма, за формирането на парламентарна, демократична политическа култура в обществото, нека сме наясно, че всеки наш жест, всеки загубен ден, всяко поведение, което влиза в противоречие с традиционния морал и ценности на нашия народ, така или иначе забавя и демократичния процес, забавя и формирането на демократичната политическа култура. Всяка институция прави сама своя образ. Нашият образ зависи от самите нас. Нека си дадем сметка за това. На добър час в новата сесия! (Ръкопляскания отляво)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Ананиева.
Има думата господин Стефан Савов, председател на парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри! Аз бих искал да кажа от името на групата на Съюза на демократичните сили, че ние стоим твърдо на позициите на парламентаризма. Именно защото стоим твърдо на позициите на парламентаризма, аз не бих могъл да се съглася, може би това беше просто грешка на езика на господин председателя, който НЧ/КП 3/1. каза, че демокрация имало, когато има парламент. 45 години имахме парламент, а нямахме демокрация! (Ръкопляскания отдясно)
Такъв парламент ние не искаме. Искаме парламент многопартиен, такъв парламент, какъвто има във всички наистина демократични страни. И в такъв парламент, уважаеми колеги, ще има и неоползотворени дни, ще има. Защото просто групата, нашата група, на Съюза на демократичните сили, не може да сметне, че дни, в които ние се противопоставяме на закони, които целят връщането на комунизма, са неоползотворени. Напротив, според нас, от нашето гледище, те са точно най-ползотворните дни! (Възгласи: "Браво!" и ръкопляскания от СДС)
Аз, разбира се, говоря от името на опозицията, единствената опозиция между четирите парламентарни групи. Напълно нормално е една част или по-голямата част от народните представители да не споделят нашето гледище. Но аз смятам, че ще има парламентаризъм дотогава в България, истински, докато точно има противопоставяне на становищата.
Този парламент, Тридесет и шестото Народното събрание, беше избран с един ясно изразен вот от страна на народа. Този вот показваше, че хората в България, с изключение на около 34 на сто или 33 и нещо, не искат повече в България да има комунизъм. Това беше. А че след това вече са станали някакви промени, както и сега говорим за някакви парламентарни пространства и не знам какво си... Или с други думи, че някои хора за изневерили на своите избиратели, това е друг въпрос.
Да, вярно е, че новата конституционна практика не задължава никой народен представител да се съобразява с вота или желанието на своите избиратели. Но има места и страни, в които такъв народен представител си навлича такъв гняв, че повече въобще се прощава за век и веков с политиката. И аз се надявам, че и в България така ще стане. Просто това е въпрос на един морал. (Ръкопляскания отдясно)
И аз смятам, че парламентарният морал, моралът на демокрацията, започва постепенно да се създава, изковава и в това Народно събрание.
Аз смятам, и то не сам, а от името на тази парламентарна група, че нашата цел няма да бъде да поддържаме едно Народно събрание, което в момента не изразява вече волята на народа. 3/2. Ние просто, разбира се, ще гласуваме, ще изпълняваме нашата задача. Ние не сме деструктивна опозиция. Когато трябва, ще гласуваме. Но да очаквате от нас да гласуваме закони или бюджета, както го гласуваха някои, за което трябва да отговарят, разбира се, защото се оказа, че този бюджет е неизпълним, както ние казахме, това не може да искате от нас. В цял свят опозицията се противопоставя на закони, които не са в интерес на тези хора, които са гласували за тях.
А в случая на Тридесет и шестото Народно събрание аз смело мога да кажа и се радвам, че сигурно тези думи се чуват по радиото, че тези закони са против интересите на българския народ и ние гласуваме срещу тях! (Ръкопляскания отдясно)
Аз се надявам, че постепенно много и от господата, които сега не приемат с възторг моите думи, много скоро ще премислят и ще започнат може би да ръкопляскат на такива думи. Защото когато преди няколко месеца или вече стана почти година ние казахме: избори, тогава ние бяхме осмяни, охулени, оплюти, както искате. А сега кой не говори за избори? ДПС ли не говори за избори, независимите ли, Новият съюз да демокрация ли, вече не знам, президентът ли, синдикатите ли? Всички говорят за избори, включително и вашата лява страна.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Да, ама ставаше дума за ноември месец, а той отмина.
СТЕФАН САВОВ: Не, аз няма да влизам, госпожа Маринова, с Вас в диалог. Аз говоря това, което мисля. Няма да говоря много. Аз обикновено не говоря много.
Просто искам да кажа, че ние смятаме, като отхвърляме законите, които искат да възстановят комунизма, ние смятаме, че ще можем да допринесем това правителство да си подаде оставката затова, защото това ще бъде за доброто на България, това ще издигне авторитета на България, това ще направи така, че ние да отидем на нови избори. В тези нови избори ние отново ще видим много хора след това да се разхождат в кулоарите или да стоят горе, или може би доста ще стана посланици, обаче в края на краищата те просто ще останат вън от политиката. И то затова, защото в два избора българският народ ясно произнесе своята воля и тази воля е една: разграждане на тоталитарната комунистическа система! И ние ще продължим дотогава, докато 3/3. я разградим.
Благодаря ви за вниманието! (Бурни ръкопляскания отдясно)
ПРЕЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефан Савов.
Има думата господин Юнал Лютфи - заместник-председател на парламентарната група на Движението за права и свободи. 3/4.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Уважаеми господа министри! Уважаеми колеги! Аз съм улеснен след изказванията на двамата мои колеги - госпожа Ананиева и господин Савов. Те изказаха своите позиции в началото на зимната сесия на българския парламент.
В своето изказване господин председателят с цифри илюстрира каква работа е отхвърлило Тридесет и шеестото Народно събрание. Никак не е малко, трябва да ви кажа, от една страна. От друга страна, аз се присъединявам към думите на господин Савов. Парламентът наистина, господа, нашият парламент, Тридесет и шестото Народно събрание е точно такова, каквото е и времето ни, а то е преходно време. При това положение вярно е, че ще има дни бурни, ще има дни на противопоставяне на мнения, трудно ще се приемат някои законопроекти, но в крайна сметка ние трябва да работим, за да може от ден на ден този парламент да изпълни своята роля, която му е завещал избирателят, а то е ние да гласуваме законопроекти, които да съдействат за по-бързото осъществяване на реформата в нашата страна.
Движението за права и свободи със своето досегашно и бъдещо участие сега, през тази сесия, ще съдейства за утвърждаването на парламентарната демокрация в нашата страна. То ще се бори да не се допуска рекомунизация, да няма декомунизация, а България да се включи час по-скоро в семейството на свободните и демократични народи. Затова и ние сме призвани тук да работим и да отдаваме всичките си сили.
Казвайки всичко това, искам да уверя колегите, че Движението за права и свободи ще продължи да бъде една демократична парламентарна група и ще даде своя принос действително онези законопроекти, които ние ще гласуваме, да бъдат закони, които наистина да стабилизират свободата, демокрацията и парламентаризма в България.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Юнал Лютфи.
Има думата господин Христо Иванов - представител на парламентарната група Нов съюз за демокрация. СБ/КП 4/1.
ХРИСТО ИВАНОВ (НСД): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Господа министри, колеги, дами и господа! Тъй като някой от преждеговорившите пожела да имаме самокритичен тон, аз ще си позволя да кажа, че през изминалата парламентарна и политическа 1993 г. имаше често моменти, когато политическите партии се стремяха да развяват високо партийните си флагове, а националното знаме стоеше свито някъде в нозете ни.
Затова аз пожелавам 1994 г. да бъде година, в която, така както се полага на тази сграда, високо над всички партийни знамена да се развява националният флаг.
Ще си позволя да кажа, че така нареченият спор комунизъмантикомунизъм е нещо, в което хората извън тази зала вече не вярват. Защото това е една завеса, зад която се крие нещо друго, дами и господа, крие се разпределението на едно национално богатство, което беше натрупано с труда и усилията на целия български народ. (Ръкопляскания в БСП и коалиция) И ако говорим тук за парламентаризъм, то смисълът на парламентаризма ще бъде в това то да стане прозрачно и действително да стане така, че не политици да забогатяват, а да създадем в тази страна онази средна класа, без която политическа стабилност в България няма да има.
Тези, които имат намерение да решават в тази зала стари идеологически спорове, аз бих казал, нека си намерят спонсори за това, а редовното време на Народното събрание и парите на българските данъкоплатци трябва да се изразходват, за да се решават реалните проблеми на хората и на българските семейства, които чакат от този парламент, който е все още длъжник на нацията и на реформата.
Ето защо аз ви пожелавам, тъй като ни предстои една доста тежка и напрегната парламентарна година, а какво ще бъде наесен - това ще решим всички заедно тук, в този парламент, но дотогава ни предстои доста сериозна и напрегната работа, включително и за утвърждаване на позициите на България и контактите й с международните институции. Основни закони, без които няма да се осъществи преходът към частна собственост и да укрепне демокрацията в тази страна. 4/2.
Ето защо, скъпи колеги, аз си позволявам от името на Новия съюз за демокрация да ви пожелая много здраве и сили, за да работим за българския народ!
Новият съюз за демокрация е внесъл конкретни предложения за промяна в правилника с цел времето да се изразходва действително за разглеждане и приемане на законите. Противопоставяне ще има, противоречия ще има, но нека тази енергия да се изразходва в дискусията на законодателството, а не за безсмислени политически и идеологически спорове.
Ние отдавна апелираме към това да се предприеме необходимото, за да се повиши ефективността на работата на отделните комисии, но мисля, че длъжници в това отношение са основните политически сили, представени в този парламент. И нека да престанем единствено да говорим, а най-после да се обединим около така наречената приоритетна програма на българския парламент и през предстоящата година много по-достойно да се отчетем пред нашите избиратели.
Благодаря! Желая ви още веднъж много здраве и успехи! (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Христо Иванов.
Позволете ми сега да ви запозная с постъпилите законопроекти и проекти за решения за обсъждане в Народното събрание в периода 15 декември 1993 г. - 12 януари 1994 г.
На 16 декември Министерският съвет е внесъл законопроект за ратифициране на спогодбата между правителството на Република България и Кралство Холандия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода.
Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по външна политика и Комисията по бюджета и финансите.
На 17 декември 1993 г. народният представител Георги Марков е внесъл проект за решение за деклариране на задграничните командировки на депутати и министри на държавни разноски.
Проектът за решение е представен в Законодателната комисия.
На 17 декември 1993 г. народните представители Петър Балабанов, Елка Константинова и Йордан Ганев са внесли законо4/3. проект за допълнение на Закона върху възстановяване собствеността върху одържавените недвижими имоти.
Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по културата.
На 20 декември 1993 г. народният представител Филип Боков заедно с група народни представители е внесъл проект за решение относно сътрудничеството на България със Западноевропейския съюз и НАТО.
Проектът за решение е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по национална сигурност и Комисията по външна политика.
На 20 декември 1993 г. Георги Николов и Асен Мичковски са внесли законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход.
Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по бюджета и финансите.
На 20 декември народният представител Златимир Орсов и група народни представители са внесли законопроект за закрила на земеделските производители.
Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по земеделието и Комисията по бюджета и финансите.
На 21 декември народният представител Гинчо Павлов е внесъл проект за решение за целево пренасочване на нереализираните финансови средства от бюджета за парламента, президента и Министерския съвет за 1993 г.
Проектът е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по бюджета и финансите.
На 21 декември народният представител Стефан Караджов и група народни представители са внесли законопроект за Сметната палата.
Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по бюджета и финансите, Комисията по административно-териториално устройство и местно самоуправление.
На 21 декември Министерският съвет е внесъл законопроект за ратифициране на изменение на временното споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси между Европейската икономи4/4. ческа общност и Европейското обединение за въглища и стомана, от една страна, и Република България - от друга страна.
Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по външна политика и Комисията по бюджета и финансите.
На 21 декември Министерският съвет е внесъл законопроект за ратифициране на допълнителния протокол към временното споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси между Европейската икономическа общност и Република България и към Европейското споразумение между Европейската общност и техните страни-членки и Република България.
Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по външна политика и Комисията по бюджета и финансите. 4/5.
На 25 декември Министерският съвет е внесъл законопроект за изменение и допълнение на Закона за виното. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по земеделието и Комисията по здравеопазването.
На 29 декември Министерският съвет е внесъл законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по бюджет и финанси.
На 30 декември 1993 г. Министерският съвет е внесъл законопроект за горите. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по околната среда, Комисията по земеделието и Икономическата комисия.
На 31 декември 1993 г. Министерският съвет е внесъл законопроект за ратифициране на Конституцията на Международната организация по миграцията. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по външна политика и Комисията по правата на човека.
На 3 януари т.г. Министерският съвет е внесъл законопроект за електроенергетиката. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по енергетика и енергийни ресурси.
На 5 януари Министерският съвет е внесъл законопроект за ограничаване на временното въздействие на битовите, строителните и производствените отпадъци върху околната среда. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по околната среда, Комисията по здравеопазването и Комисията по административно-териториално устройство и местно самоуправление.
На 6 януари Министерският съвет е внесъл проект за Наказателен кодекс. Проектът е разпределен на Законодателната комисия.
На 11 януари Министерският съвет е внесъл законопроект за изменение на Указ 56 за стопанска дейност. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по бюджет и финанси. БП/ЗТ 5.1
Общо в периода 15 декември 1993 г. - 12 януари 1994 г. са постъпили 18 законопроекта и проекти за решение.
Постъпила е молба от народния представител от 10.Кюстендилски избирателен район Никола Иванов Мишев, който на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България моли да му бъдат прекратени пълномощията на народен представител поради преминаване на друга работа.
Моля режим на гласуване. Гласуваме тази молба на народния представител.
От общо гласували 158 народни представители, за 101, против 18, въздържали се 39. Приема се. Освобождава се господин Никола Иванов Мишев от пълномощията му на народен представител.
Пред вас е програмата за работа на Народното събрание в периода 12-14 януари 1994 г. Естествено като първи ден писмени предложения по програмата не са постъпили. Предлагам, ако има такива предложения за промени в тази програма, да бъдат направени днес според правилника, за да бъдат гласувани утре.
Моля режим на гласуване. Гласуваме тази програма.
От общо гласували 153 народни представители, за 151, против няма, въздържали се 2 народни представители. Програмата се приема.
Преминаваме към точка първа от дневния ред.
Моля председателят на Законодателната комисия да докладва за първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху оборота и акцизите. 5.2
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Да почнем тази сесия с гласуването на един закон. Аз смятам, че господин Венцеслав Димитров би трябвало да бъде също така тук или представител на комисията, защото въпросът е свързан с някои фискални и други моменти.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху оборота и акцизите. Този законопроект е внесен преди година и половина. Комисиите още в средата на миналата година са се произнесли и този законопроект продължава все още да стои в дневния ред.
Икономическата комисия и Комисията по бюджета, като специализирани в тази област комисии, са изразили положителното становище по законопроекта и не възразяват той да бъде приет.
Законодателната комисия разгледа също така законопроекта и членовете на комисията единодушно смятат, че предлаганите изменения и допълнения не противоречат на Конституцията и на действащото законодателство.
Смятаме обаче, че би трябвало да бъде направена една малка корекция, в смисъл, – 1, в който се предлага думата "малогабаритната техника се заличава" да приеме редакцията думите "малогабаритната селскостопанска" се заменят с думата "селскостопанската". Това е прецизно, това е точно. Защото, ако би паднала само думата "малогабаритната" ще се получи едно изречение, което няма да има точен смисъл.
Не давам повече никакви мотиви, защото става дума за нещо дребно. И бих помолил двете специализирани комисии да вземат думата да докладват по същество законопроекта.
От страна на Законодателната комисия предлагам, ако няма възражения, законопроектът да бъде минат не само на първо четене, а да бъде поставен незабавно на второ четене, защото става дума за едни елементарни, дребни промени.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не са дребни.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Те може да не са елементарни като значение, като смисъл, но за нас, в нашата работа имаме нещо, което би могло да мине на първо и второ четене. РД/ЗТ 6.1
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров. Има думата господин Венцеслав Димитров за процедура.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, взимам думата за процедурно предложение. Понеже вносител на този законопроект е Министерският съвет, тъй като министърът на финансите не е тук, преди малко забелязах в кулоарите господин Бисер Славков, началник Главно управление "Данъци", аз предлагам да се гласува да бъде допуснат в залата и евентуално да може да вземе отношение по предоставения на вниманието на народните представители законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров. Вие направихте това, което аз щях да направя. Благодаря Ви.
Моля ви, гласуваме решение за допускане в залата и участие в разискванията заместник-министърът на финансите господин Бисер Славков. Режим на гласуване, гласувайте това предложение.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 146 народни представители, за 143, против 3, въздържали се няма. Приема се.
Моля, квесторите, поканете господин Бисер Славков да заповяда в залата.
Господин Славков е вече в залата. Откривам дебати по закона за приемането му на първо четене.
Думата иска господин Венцеслав Димитров. Заповядайте, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател! В момента взимам думата от името на Комисията по бюджета и финансите да направя може би известни разяснения, защото докладът мисля, че не представлява кой знае какъв интерес. Съвсем накратко.
Комисията препоръчва на Народното събрание да приеме предложения законопроект със следните изменения:
Параграф 3, т. 2 се изменя както следва: "Автомобилни бензини и всички други видове автомобилни бензини с 50 на сто". Тоест, става дума за онези автомобилни бензини, които не се вмесват в така наречения "български стандарт" и естествено в т. 1., да се обложат с 50 на сто. 6.2
Между другото, по време на извънредната сесия на парламента, която се проведе в първата половина на август, аз обърнах внимание на уважаемите народни представители, че такава празнота не бива да се оставя. Въпреки това тук от някои народни представители от Българската социалистическа партия казаха, че имало държавен стандарт, който бил длъжен за всички да бъде спазван. Но както винаги става в такива случаи намериха се дупки, намериха се такива, които произвеждат бензин, който не съвпада с българския стандарт и поради това не би следвало да бъде обложен.
Ако се каже така: "всички други видове автомобилни бензини с 50 на сто" - тази дупка ще бъде запушена.
Това е по предложения законопроект от правителството, който е внесен по каналния ред. Той се състои от три параграфа.
Параграф 1 касае заличаване на думата "малогабаритна", тоест за цялата селскостопанска техника.
Параграф 2 се изменя съобразно промените вече настъпили в Закона за данък оборота и акцизите.
И – 3 касае промени в тарифата за акцизите за автомобилните бензини.
Обаче междувременно в комисията в неформален порядък, тук е господин Бисер Славков, който може би ще направи своите предложения, той има право за това, тъй като е вносител, може да направи допълнения и мисля, че ще ги направи, се появи един нов вариант. Ние за съжаление не можахме да го разгледаме формално, бих казал, макар че неформално дискусия се водеше в комисията, който се състои от 7 параграфа, горе-долу на две страници и половина. Мисля, че би трябвало да бъдат направени формални предложения за вкарване на тези допълнителни параграфи, за да можем да вземем отношение по тях.
Но пак държа да отбележа формално решение на членовете на Комисията по бюджета и финансите с гласуване и т.н. не е взимано по тези въпроси. Въпреки появилите се в средствата за масова информация съобщения, че Комисията по бюджета е решила да вдигне акциза на внасяните коли. Такова нещо не е направено. Нека господин Славков или колегите народни представители да го направят и да бъде подложено на гласуване и съответно по 6.3 каналния ред, тъй като сме на първо четене, това може в края на краищата да реши пленарната зала. Но от тази гледна точка аз се противопоставям на приемането на този законопроект на първо и на второ четене едновременно.
Между другото, нещо много важно. Дължа да уведомя колегите народни представители, които не са в течение, че това изменение и допълнение на Закона за данък оборота и акцизите се предвижда да действа до влизането в сила на Закона за данъка върху добавената стойност. Пленарната зала вече реши датата на влизане в сила да бъде 1 април. Така че остават някъде около два месеца и половина. Или ако направим сметка заедно със забавянето, поради публикуване в "Държавен вестник", законните срокове и т.н., около два месеца ще действа.
Затова лично моето мнение е, че би трябвало да се ограничим колкото се може по-малко днес върху този закон и да помислим повече върху основния закон, който ще действа заедно с данъка върху добавената стойност от 1 април нататък законопроектът за акцизите, който се предвижда да бъде обсъден, ако не се лъжа, след ратификациите, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Точно така, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Това е становището на нашата комисия. Запазвам си правото след като бъдат направени допълнителните предложения, да взема отношение и по тях, защото по формалните предложения, направени от правителството, мисля, че нещата са ясни.
Благодаря ви. 6.4 ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз се опасявам, че няма да има такива предложения, защото те илизат вън от законопроектите. Те са нови законопроекти и си имат собствен път, по който трябва да се движат.
Има думата народният представител Илко Ескенази.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Уважаеми господин председателствуващ, уважеми народни представители! Достатъчно ясно бяха изложени съображенията в подкрепа на представения законопроект. Специално по отношение на селскостопанската техника мисля, че не трябва да има никакви съмнения, че тя трябва да се ползва от известна преференция, а не само малогабаритната. Вероятно на второ четене ще бъдат уточнени предложенията, които бяха направени във връзка с акциза на горивата - размер, редакция дали да бъде "всички останали" или да бъдат уточнени точно кои видове бензини, поради което аз се съмнявам, че сме в състояние днес на две четения да минем този законопроект.
Но аз вземат думата по един въпрос, който по същия начин не търпи отлагане, а именно с предложения да бъдат отстранени два пропуска в Закона за данък оборота и акцизите, когато той беше гласуван през август месец.
Единият въпрос е свързан с чл. 7, при който в противоречие със самия Закон за данък оборот и акцизите се допусна в заведенията за обществено хранене да се плаща акциз многократно, акциз включително върху разликата между себестойността и продажната цена. По този въпрос достатъчно се говори в средствата за масова информация. Обясненията бяха, че в бързината се е допуснала грешка. Но това изобщо противоречи на същността на акциза. Акцизът затова е един висок данък, за да бъде еднократен. И мисля, че няма никакво съмнение в това, че когато се купува от едно заведение за обществено хранене акцизна стока, не може по-нататък отново върху надбавката пак да се дължи акциз. Или акцизът ако е 70 на сто, плащате 70 на сто върху цената, да речем, на алкохола и след това върху надценката също 70 на сто. И става една лавина, в която на всичкото отгоре държавата вече пък необосновано за сметка на потребителя взема от всичко 70 на сто.
Ето защо предлагам в чл. 7, ал. 3, на двете места, където се говори "или акциз" (там се говори за данък оборот или акциз), това "или акциз" да отпадне. При което данък оборот ще се дължи СД/ЙА 7.1 при закупуване на стоките, при закупуване на хранителните продукти, ще се дължи данък оборот и върху разликата, обаче когато става дума за акцизна стока, повече върху нея няма да се дължи акциз. Мисля, че това е безспорно, изменението е съвсем леко, защото се касае до заличаване в едно изречение на две думи с едно и също съдържание - или акциз, или акциз. Освен ако, разбира се, идеята е да се поддържа такава система на акциза, което обаче тогава от моя гледна точка представлява едно грабителство за сметка на потребителя.
И второто предложение е свързано с чл. 5. Вие си спомняте по същия начин в бързината, че се предвиди да се събира данък оборот или акциз при преминаване на стоките през митническата граница. Митническата граница на страната това е държавната граница. Обаче когато стоките влизат в страната и влизат в склад под митнически контрол или в безмитна зона, няма никакво съмнение, че данък оборот и акциз се дължи тогава, когато те бъдат освободени от митническия контрол.
Ето защо струва ми се, че в чл. 5, ал. 2 трябва да се добави накрая едно изречение, което е: "А когато те (става дума за тези внесени стоки) се съхраняват в безмитна зона или склад под митнически контрол, данъкът се дължи при освобождаване на стоката". Това е идеята. Но това ще бъде уточнено от Бюджетната комисия. Този режим, тъй като той е един и същ и за митата, и за данък оборот и акцизи, вероятно трябва да бъде направено в преходните и заключителните разпоредби една допълнителна разпоредба, която да приравни режима. Защото не е възможно да внасяте стока в безмитна зона и да дължите мито преди тя да влезе в страната. Същото се отнася и за склад под митнически контрол.
Така че струва ми се, че тези предложения едва ли би следвало да срещнат възражение. Аз моля да бъдат подкрепени, защото те са не по-малко спешни, отколкото, да речем, да се определят акцизите на горивата. Наистина ние ще въведем от април месец данък върху добавената стойност, но в това отношение и данък добавена стойност не е ясен. Разбира се, държавата има нужда от приходи, обаче не е коректно от търговците, били те държавни или частни, да се събират мита и данък оборот на границата, те да го съхраняват в безмитна ззона или в склад под митнически контрол и независимо от това дали те освобождават стоката или не, в това време всъщност те да кредитират държавата. 7.2 Това, че държавата има нужда от пари е безспорно. Но от друга страна не може пък да допускаме да се кредитира, частният бизнес, държавният бизнес да кредитира държавата, при това за срок от един, два, три месеца, особено при съществуващия лихвен процент.
Обръщам внимание също така, че достатъчно тежести се стовариха върху бизнеса с измененията, които бяха вмъкнати в Закона за данък оборота и акцизите, тъй като, може би сте обърнали внимание, всъщност вече елементи на данък добавена стойност бяха вмъкнати в този закон, преди да влезе в сила Законът за данък върху добавената стойност. Обаче бяха възприети неща, които са в тежест на търговците, но не и тези елементи, които в данък добавена стойност са свързани с облекченията. Например дължи се данък оборот, независимо дали стоката е за производствени нужди или пък за потребление, обаче търговецът няма право на данъчен кредит, т.е. да си приспада това, което той е платил като данък оборот или като акциз. Достатъчна е тази тежест, принципна, която е въведена, за да усложняваме нещата, особено когато става дума за стоки, които са под митнически контрол. И безмитната зона, и складовете под митнически контрол предполагат, първо, че са създадени с надлежен акт на държавната администрация и съществуват надеждни гаранции за охрана на стоката. Впрочем в почти всички страни с развита търговия системата на освобождаване на стока не при преминаване на границата, а в антрепозитни складове или след изваждане от безмитна зона представлява именно такъв буфер срещу тежкото задължение да се дължат тези оборотни данъци в момента, в който се внасят в страната.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Ескенази.
Господин Николов има думата.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз подкрепям внесения от правителството законопроект за промяна. А тук бих желал да допълня казаното от господин Димитров.
В Бюджетната комисия беше обсъдена възможността за внасяне и на други изменения и допълнения в закона. Част от тях произтичат от гласувания вече Закон за тютюна и тютюневите изделия, в който 7.3 записахме, че се въвежда при тютюневите изделия бандеролът.
Условията у нас налагат да се обмисли и редът за облагане с акциз на хазартните игри. Предполагам, че Бюджетната комисия (утре имаме заседание), част от членовете на комисията ще се опитаме да предложим за второто четене именно текстове, регламентиращи облагането на тютюневите изделия с акциз и при хазартните игри.
Аз подкрепям леките автомобили, това предложение, което е направено сега, да отпаднат, да не се въвежда отново акциз, или в този вид, както е сега, а така също и промените, предложени от господин Илко Ескенази.
Очевидно допълвайки отделните закони, коригирайки ги, ние трябва да създаваме предпоставка или връзка с приети вече данъчни закони. Това, което господин Ескенази говори за безмитните зони, въпросът е решен в Закона за данъка за добавената стойност. По подобен начин той ще бъде решен и в Закона за акцизите, с който ще започнем вероятно днес, поради което предлагам при второто четене, заедно с тези текстове, които са внесени от правителството, да намерим общ език с допълнителни текстове, регламентиращи именно тютюневите изделия и хазарта, като днес не подлагаме на второ четене законопроекта, а го оставим утре след заседанието на Бюджетната комисия.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Николов.
Заповядайте. Има думата народният представител Иван Костов. 7.4 ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги депутати!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин народен представител.
ИВАН КОСТОВ: Две реплики по повод това дали е много уместно Народното събрание да се занимава с ново изменение и допълнение на Закона за данъка върху оборота и акцизите сега, след като е известно, че от 1 април, т.е. след два месеца и половина, ще влезе в действие Законът за данъка върху добавената стойност и ще измени системата на косвените данъци. Трябва всички да сме с ясното съзнание, че в момента приемаме закон, който ще действува на практика 2 месеца и то след публикуването.
Народното представителство трябва да прецени внимателно дали си струва да упражни тези усилия сега, след като е ясно, че повечето от въпросите - има такива принципни въпроси, могат да бъдат решени само при положение, че се приеме нова принципна система на косвено данъчно облагане.
Въпросът, който постави тук господин Илко Ескенази, е един от многото въпроси, които възникват при приложението на данъка върху оборота и акцизите в сегашната система. Обстоятелството например, че няма зачитане навсякъде на система за данъчен кредит при платен данък върху оборота и акцизите и поставян много от производителите и превозвачите например в много тежки условия. Двата данъка в момента не са свързани един с друг, т.е. акцизът се плаща независимо от данъка върху оборота и съществува остър проблем при признаване на необходимо присъщи данъци и при признаване на платени акцизи да речем от превозвачите. Аз съм упълномощен тук да представя техните настоявания категорично и безусловно - при формирането на базата за облагане с данък върху оборот на техните услуги да бъде зачитан платения акциз за горивата, които те са платили на държавата. Но това е само един от въпросите, които се пораждат поради наличието на тази двойнствена система.
Искам освен това да обърна вниманието ви върху следния важен от правна гледна точка аспект. Ние сме приели Закона за данъка върху добавената стойност без да уточним, че той премахва ББ/КТ 8.1 Закона за данъка върху оборота и акцизите, като сме имали предвид, че премахването на този данък върху оборота и акцизите ще стане с приемането на хармонизирания с него Закон за акцизите. Там трябва да стане. Просто изрично трябва да се каже, че престава да действува този закон. И се получава следната уловка за правистите и за икономистите в нашата страна. Счита се, че този закон по някакъв начин може да продължи да действува отвъд границите, в които примерно е определен и които ние си знаем тук с вас. А не е казано изрично, че Законът за данъка върху оборота и акцизите, този закон, който действува сега, ще бъде премахнат. Колкото и да е странно, това нещо не е направено и между другото искам да обърна внимание на закъснялата подготовка от страна на Министерство на финансите за въвеждането на данъка върху добавената стойност. Може да се окаже например хипотетично, но е напълно възможно поради закъсняла подготовка за въвеждане на данъка върху добавената стойност, примерно при липса на масово разпространение на контролни касови апарати в местата, където те са необходими или техническа невъзможност всички платци да се снабдят с тези апарати или други такива причини да се отиде към удължаване срока на действието на този закон. Ние бихме породили по този начин една такава каша в уреждането на косвените данъци, което аз лично считам за напълно излишно. И нещо полошо. Считам, че сегашните ни занимания с този въпрос затвърждават тези убеждения у данъкоплатците и в юристите, които ги съветват. Затвърждават убеждението, че е възможно по някакъв начин и под някаква форма част от тези закони да продължат да действуват или те да удължат действието си във времето.
Искам да кажа, че този въпрос не е категорично решен.
Третият момент, на който искам да обърна внимание, е от техническо естество. Създава се нова трета или четвърта алинея в чл.3, в които наистина се създава схема за ново събиране на акцизите от тютюневите изделия. Това принципно предложение е правено от господин Венцеслав Димитров, доколкото аз знам, и от народни представители от лявата половина - да се отнася и за алкохола на същия принцип. Например брой цигари и т.н. 8.2
Но вижте, ако се приема тази нова схема, без да се показват точно размерите на облагането, аз мисля, че тя просто няма да работи. Приемат се някакви думи тук, но с думи не се събират акцизи по нова схема. Трябва просто да се каже като се създава част, която се събира по натурален признак или по физически признак и част от акциза, която се събира адбалорно, просто трябва да се каже кои са тези части. Да се каже колко е това нещо и аз пледирам това да стане и с алкохола - на алкохолен градус, и с цигарите - на базата на бройки цигари. Това е съвсем естествено да стане.
Обаче аз дълбоко се съмнявам, изразил съм това съмнение още навремето, когато вие приехте така скоропостижно и неразумно тезата за бандерола, че бандеролът ще заработи, ако се повтори такъв текст и тук се каже, че той се закупува от производители и прочее. Бандеролът няма да свърши работа. Аз много ви моля да разберете причината защо той няма да свърши тази работа, както е записано тук. Казано е, че той се закупува от производителя, вносителя и търговеца срещу банкова гаранция в размер на стойността на дължимия акциз, който се внася в срок до 60 дни. Добре, той подправя бандерола. Не закупува, а подправя и го налепва. Какво ще му направите? Нищо! Смисълът на бандерола е ценна книга и подправката на ценна книга се наказва със затвор. Нямаме Закон за ценните книжа. В момента бандеролът не е свързан със системата на санкции и то наказателни, санкции за престъпление, за подправка на ценни книжа и той няма да действува така. И аз не знам защо вие отказвате да разберете тази проста работа. И в Министерство на финансите също се отказват да я разберат. Те си мислят, че като напишат "бандерол" и всички масово ще хукнат да го лепят този бандерол. Добре, аз ви казвам. Няма да си налепят бандерола и предварително ви казвам - ще си изфалшифицират тези бандероли и санкцията е никаква. Затова просто това нещо няма да работи. Ако искате два месеца да работи, трябва да стане по друг начин.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Вие подбуждате към нарушение на закона.
ИВАН КОСТОВ: Не, не подбуждам, а обяснявам на народните представители откъде ще бъде подминат или откъде ще бъде просто неутрализиран този ход. Попитайте се просто какви са санкциите, 8.3 за да видите, че това ще бъдат последиците.
Следващият момент. Аз дълбоко се съмнявам в правната чистота на текста на чл.24е. Вижте какво пише там! "Данъчно задължените лица, които ще организират и провеждат хазартни игри, плащат предварително дължимия акциз" и то не на базата на оборот, не на базата на реализирани приходи, а на базата на наличието на автомати или наличието на самата игра. Това е патент, това не е акциз.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (от място): Това е патент!
ИВАН КОСТОВ: Чакай! Ще се изкажеш!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви, недейте да пречите.
ИВАН КОСТОВ: Но наистина предварително плащане и на друг принцип, различен от принципа, по който е дифинирано, че се събират акцизите, превръща този текст в някакъв много странен казус. Той според мен е неприложим.
Ние разглеждаме една чернова - излиза по думите на господин Георги Николов. Ами аз да си седна, като разглеждаме чернова. Аз не знам, ние Народно събрание ли сме или какво! Как чернова! Това е нещо, което ние обсъждаме на първо четене. Аз мисля, че просто сериозно е нарушен принципът на събирането на акцизи и това нещо вие трябва да го знаете, когато гласувате по принцип за тези поправки.
Категорично против съм...
Аз не знам как вие се разбрахте...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Костов, извинете. Това, което говорите, аз го поддържам. Аз разбирам. Но вижте какъв законопроект има при мен.
ИВАН КОСТОВ: Много се радвам, господин Школагерски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вижте какъв законопроект има при мен. Аз имам три текста. Това разглеждаме. Това са предложения, които ще се обсъждат на второ четене, господин Костов. Това исках само да Ви кажа. Иначе Вашите принципи аз ги разбирам.
ИВАН КОСТОВ: Всъщност кога ще се обсъждат тези предложения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Тези предложения ще се обсъждат, след като се депозират сега. Тези предложения са направени, аз приемам, че са направени, ще се обсъждат във Вашите 8.4 комисии и след това ще се докладват за второ четене.
ИВАН КОСТОВ: Разбирам, господин председателю. И тогава по принципа за внасянето на промени в Закона за данъка върху оборота и акцизите - аз не оттеглям нито една от думите си, казани за това колко уместно е сега просто да бъдат правени тези неща, които по принцип трябва да бъдат решени, аз мисля основно със Закона за хармонизираните акцизи към Закона за данъка върху добавената стойност, който много спешно трябва да бъде приет от Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Костов.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Уважаеми колеги! Явно похвално е желанието на правителството да събере някой лев повече до месец април. Но за мен има някои неща, които просто не мога да си обясня и те са във връзка с обстоятелства, които преди мен говорилите господа Костов и Венцеслав Димитров, загатнаха. 8.5
Става въпрос за това, че има вече закон, който ще влезе в сила от 1 април по същата тази материя. И за мен е просто невероятно как се приема този междинен закон във връзка със същата такава подобна материя.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Законът не е приет.
ПАВЕЛ ШОПОВ: В крайна сметка законът, който ще влезе в сила от 1 април, фиксира, има предвид същите тези проблеми и въпроси. И този закон, ако сега ние го приемем, аз мисля, че се получава една много странна фигура. С този закон може би, ако се вгледаме строго по Закона за нормативните актове, отменяме онази материя, която вече е регламентирана и която предстои да влезе в сила като обществени отношения от 1 април.
Но аз бих задал въпрос и по един друг начин: какво би се получило с този закон, който ние сега приемаме и който е предложен да се приеме, ако приемането му се проточи известно време? Ако например днес мине на първо четене, но второто четене не мине днес и се проточи дотолкова, че да остане след 1 април. Тоест получава се една правна фигура, която мисля, че е продиктувана от едно желание за бързо събиране, пак казвам, похвално на някой лев от страна на бюджета, но това са правни недомислици, които в крайна сметка се получават и не водят до никъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Аз мисля, че всичко, каквото има...
Вие желаете пак да вземете думата, вече като изказващ се. Заповядайте. Има думата народният представител Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, искам да направя някои предложения, защото все пак се намираме на първо четене. Ние можем да вземем отношение по оригиналните предложения на правителството, а също така и да правим допълнителни.
Първо четене - закон за изменение и допълнение, тоест можем да предлагаме изменения и допълнения. Аз очаквах, че правителството ще прояви инициатива и ще направи формално своите предложения. Има право мисля на първо четене, имат право естествено и на законодателната инициатива. Могат да допълнят, за да можем ние като народни представители да вземем отношение по тях. ВТ/ЗТ 9.1
Аз подкрепям това, което каза господин Ескенази за необходимостта от променяне и отпадане на думите "или акциз" в чл. 7, ал. 3.
Също така допълнително правя още две предложения. В чл. 1, ал. 5, това е наистина един реален проблем, който сме обсъждали и с господин Бисер Славков, и с представители на Главно управление "Митници" в Министерство на финансите.
Предлагам следното допълнение: да се включат думите "включително и в безмитните зони" там, където в момента ще посоча. Фирмите, които не са производители на дадена стока, я закупуват по цени с включен данък върху оборота и акцизите и при извършване на износ. И тук предлагам да се включат думите "включително и в безмитните зони", тоест износ в безмитните зони. Платеният от тях данък или акциз им се възстановява. И останалият текст остава. Защо? Защото това е реален случай, господин Славков знае, че възниква. Главно управление "Митници" и въобще Министерство на финансите не е готово да го третира. Представете си един търговец на едро закупува стока, плаща данък оборот или акцизи и я складира в безмитната зона. В безмитната зона я продава на други търговци, които я изнасят през държавната граница. На практика той може да си върне данъка оборот и акцизите, само ако е износител. По този закон обаче той не се третира като износител. А самите износители не се третират като съответни купувачи от производителите.
Така че, ако се прибавят тези думи, мисля, че всичко ще си дойде на мястото и интересите на фиска, тук е господин Славков, вижда, няма да бъдат нарушени. Мисля, че такъв текст е необходим, тъй като в Главно управление "Митници" са склонни да не третират границите на безмитните зони като митнически граници. Въпреки че безмитните зони са създадени с указ и би трябвало естествено границите на безмитните зони да се третират като митнически граници.
Но именно поради може би, не бих казал мудност, опасения или така нататък, но поради излишната предпазлизвост, може би имат донякъде известно основание митническите власти, този проблем не може да бъде решен. Мисля, че най-лесно може да бъде решен с тези няколко думи, добавени в закона и никой няма да бъде ощетен. Напротив, ще бъдат защитени интересите на тези, които 9.2 искат да изнасят български стоки, да дават валута на България, знаете проблема с платежния баланс и т.н.
Освен това искам да направя едно предложение в този раздел на тарифата, който третира акциза върху автомобилните бензини, да се добави т. 3. Сега имаме т. 1. "Автомобилни бензини, върху които се плаща 60 на сто акциз октаново число над А-93 - 60 на сто, всички други видове - 50 на сто, искам да предложа един намален акциз - 40 на сто, за безоловните бензини. Тръгнете по Европа, господа, колеги, и навсякъде ще видите, че безоловните бензини са по-евтини от бензините, които имат съдържание на олово. По този начин мисля, че всички ще проявите разбиране, ние защитаваме природата, защитаваме хората, защитаваме на практика България като стимулираме, макар, е не е чак толкова много - 10 на сто, но 10 на сто не са чак толкова малко, стимулираме потреблението именно на безоловни бензини.
Това са формалните предложения, които правя на първо четене и които ще искам да бъдат подложени на гласуване на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Димитров, ще Ви помоля да представите ...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Разбира се, ще ги представя преди второ четене писмено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, добре.
Заповядайте, има думата заместник-министърът на финансите господин Бисер Славков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, бих искал да отбележа няколко въпроса, които вече се разискваха. Първият е по отношение на третиране на въпроси в безмитни зони от гледна точка на външнотърговския режим. Безспорно този въпрос има място за регулиране, но аз бих предложил да имаме предвид, че първо тук ще действа Законът за митниците. Той установява съответния митнически режим и вече спрямо него трябва да се регулират въпросите за данък оборот и акцизи. От тази позиция трябва да се изяснят няколко вида операции. 9.3
На първо място това ще бъдат вносни операции, които се правят в зоната. Те се правят от територията на страната в зоната и се третират като износ. Втора операция това е стока, която от зоната се внася в страната и тя се третира от гледна точка на митническия режим като внос. И трети вид операции това са вече износните от самата зона за чужбина. Ето това са трите операции, които трябва да се регламентират, за да има конкретно решение на предложението на господин Ескенази.
Заедно с това трябва да се има предвид и четвъртата операция. Това е, когато в складове под митнически надзор се внасят стоки, за да бъдат освободени оттам за магазини за валутна търговия.
Така че, ако искаме да регламентираме нещата от тази позиция, пак казвам, трябва да се съобразим със Закона за митниците и режима, който внасят те.
Вторият въпрос е по отношение на предложението, което правим за въвеждане на така наречената смесена система за облагане на тютюневите изделия, на цигарите. Безспорно тук трябва да имаме предвид няколко момента, за да можем да си изясним този въпрос. 9.4
Първият е, че действително, за да има решение, трябва да има и определени ставки. Ние имаме едно предложение заедно с разработена разчетна таблица, в която се показват предложения, на базата на които може да се изчисли и твърдата сума, твърдата част или така наречена специална част от тази смесена система, както и втората - адвалорна част. Аз предлагам утре да бъде разгледана, за да може действително на базата на нея да се прецени тази система.
Вторият момент е, че смесената система реално ще бъде заложена, и тя е заложена фактически вече, и в проекта на закон за акцизите. Така че тук, когато се премине към Закона за акцизите и след това към данъка върху добавената стойност, реално ще действа тази система. И тук трябва да подчертая, че няма вече дублиране или взаимно изключване между тези два проекта, тъй като в Закона за акцизите акцизът е еднофазен, т.е. той ще бъде начисляван и внасян само при първа сделка, а при всяка следваща сделка с тази акцизна стока ще се начислява и внася само данък върху добавената стойност.
Третият въпрос, който беше поставен, е по отношение на облагането на хазарта. Действително, прави се едно предложение за въвеждане на т.нар. система от стикери. Това са определени квитанции, при които тримесечно се събира дължимият акциз. В този случай акцизът е определен вече на игрален апарат, или игрално съоръжение за казино, в твърда сума. Такава практика в света съществува и аз трябва да кажа, че ние сме ползвали опита на Швеция в това отношение.
Нещо повече, едно действащо у нас казино "Ч. Е. Андерсен" предложи тази схема, която е разисквана с тях, разисквана е и с други представители в този бранш. Така че на практика се ползва вече един опит от Западна Европа. Истината е, че с това реално се преминава вече от облагаем оборот към една определена сума, която е изчислена, разчетена на базата на определени фактори. На първо място това е факторът обороти и съответно брутоприходи на един игрален апарат или съоръжение. На второ място, това са разходи по поддържане на един такъв апарат или съоръжение, и на трето място, оставане на т.нар. нетен приход от експлоатацията на такъв апарат или съоръжение. НЧ/ЛТ 10.1.
Тази система е заложена и в новия Закон за акцизите. Така че реално и тук се минава към една система, която в рамките на тези два-три месеца ще бъде буквално казано тествана, пробвана, за да влезе в действие.
Четвъртият въпрос, който се поставя от гледна точка на ползване на бандероли и стикери - доколко те са ценни книги, доколко могат да породят санкции и т.н. Аз искам да отбележа, че поначало и в сегашната ни нормативна уредба ние имаме текстове, които регламентират въпросите за отчитането на ценни книги. Така че заедно със системата за бандероли и стикери ще се въведе и тази система за отчитане. По нея ще се проследява вече в аналитичен аспект движението на всички тези бандероли и стикери, които ще бъдат по серия и по номера.
Що се касае до санкциите, безспорно тук трябва да се направи едно изменение и ние сме подготвили изменение в Закона за тютюните, специално за бандерола при цигарените изделия, с които ще се въведат и текстове, свързани със санкции в случаите, когато ще има подправка на бандерол. Трябва да кажа и да призная буквално, че колкото и да вземаме мерки, каквито и защитни знаци да се въведат, макар че ние вече ще организираме специален печат за този тип ценни книги, вероятно ще има подправка на бандероли. Това трябва да го очакваме. Но независимо от това със защитните знаци, които са въведени, значително по-трудно ще става подправянето на бандеролите, респективно на стикерите.
Що се касае до последния въпрос, който беше поставен тук по отношение облагането на вноса на автомобили, то този въпрос наистина може да бъде оставен засега, тъй като реално решението е поставено и в Закона за акцизите и е въпрос наистина на два месеца за едно нормално регламентиране. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Славков, имам към Вас един въпрос.
Какво е Вашето отношение, считате ли, че направените предложения са необходими, с изключение на последното, и трябва да се обсъдят на второ четене, за да влязат в закона, или държите законът да бъде гласуван в този вид, в който е сега? 10.2.
БИСЕР СЛАВКОВ: Господин председател, аз просто в изказването си се опитах да кажа, че по отношение на облагането на цигарите, цигарените изделия с тази смесена система и облагането на хазартните игри със стикери е едно предложение, за което безспорно правителството и респективно Министерството на финансите държи и предлага да бъде обсъдено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Това решава въпроса.
Аз имам предложение да приключим и да приемем закона на първо четене с писмените предложения, които ще се обсъдят след това в комисиите и ще бъдат подготвени за второ четене. Затова запитах вносителя.
Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху оборота и акцизите.
През това време апелирам към председателя на Законодателната комисия или заместник-председателя, които ще докладват ратификациите, да имат готовност.
Гласували общо 172 народни представители. От тях 155 за, 10 против, 7 въздържали се.
Законът за изменение и допълнение на Закона за данъка върху оборота и акцизите е приет на първо четене.
Преминаваме към точка втора. Има думата председателят на Законодателната комисия да докладва
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КИТАЙСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА ЗА СЪДЕБНА ПОМОЩ ПО ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, названието на законопроекта беше казано от господин председателя. При това положение да минем по съществото. Това е един законопроект, който е малко изостанал. Министерският съвет е одобрил този договор със своето решение от 15 юли 1993 г. Одобрява го и го праща на Народното събрание. Председателят на Народното събрание го възлага, пак през месец юли, на Комисията по външна политика и на Законодателната комисия.
Комисията по външна политика в становището си, което е раздадено на 7 октомври 1993 г. счита, че този договор е съобразен с вътрешното ни законодателство и съответства на изискванията 10.3. на съвременното европейско и международно право, като улеснява икономическите отношения между двете държави и създава необходимите юридически предпоставки за облекчаване и защита на придобитите граждански, търговски, семейни и трудови права. Предлага на Народното събрание да го гласува.
Законодателната комисия също така разгледа и обсъди законопроекта за ратификация на този договор, международен договор между двете републики, и предлага на уважаемите народни представители да ратифицират договора на основание чл. 85, ал. 1, точка 8 от Конституцията.
Струва ми се, че бихме могли да продължим традицията от миналата година и ако няма някои съществени възражения или предложения, след като гласуваме законопроекта за ратификацията на първо четене да преминем и към второ четене. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви и аз, господин председател на Законодателната комисия.
Пълнотата на договора изключва коментара. Аз имах възможност и лично да го прочета. Затова ако има желаещи? Няма.
Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме на първо четене Закон за ратифициране на Договора между Република България и Китайската народна република за съдебна помощ по граждански дела.
Гласували общо 157 народни представители. От тях 157 за, няма против, няма въздържали се.
Законът се приема единодушно.
Поставям на гласуване предложението, направено от председателя на Законодателната комисия, законът да бъде приет на второ четене. Режим на гласуване. Гласуваме това предложение.
Гласували общо 156 народни представители. От тях 156 за, няма против, няма въздържали се.
И това предложение се приема единодушно. 10.4.
Имате думата, господин Джеров, да докладвате закона на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин председател. Заглавието на закона е:
"Закон
за ратифициране на Договора между Република България и Китайската народна република за съдебна помощ по граждански дела
Член единствен. Ратифицира Договора между Република България и Китайската народна република за съдебна помощ по граждански дела, подписан на 2 юни 1993 г. в Пекин".
Това е съдържанието на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Текстът на заглавието е ясен. Текстът и на член единствен е ясен.
Няма желаещи да се изкажат.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме на второ четене Закона за ратифициране на Договора между Република България и Китайската народна република за съдебна помощ по граждански дела.
От общо гласували 160 народни представители за 160. Няма против, няма въздържали се.
Законът се приема на второ четене единодушно. Дали за това не е повлияло нашето посещение на парламентарната делегация в Китай?
Благодаря ви.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред.
Имате думата, господин Джеров, да докладвате законопроект за ретифициране на двустранното споразумение за консолидация на задълженията по обслужване на външния дълг на Република България към Ниедерландше Кредийтверцекеринг Маатшапий НВ.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преди доклада трябва да се справим малко с нидерландския език, но ще опитаме с българските букви да го разчетем.
Законопроектът е изпратен от Министерския съвет след неговото решение от 7 октомври 1993 г., с което се одобрява двустранното споразумение за консолидация на задълженията по обслужване на външния дълг на Република България с Ниедерландше Кредийтверцекеринг Маатшапий НВ, подписано на 17 септември Ст.Б/ЙА 11.1 1993 г. в Амстердам.
Министерският съвет го изпраща на Народното събрание. Председателят на Народното събрание изпраща законопроекта на четири комисии - на Комисията по бюджета и финансите, на Икономическата комисия, на Комисията по външната политика и на Законодателната комисия.
По тази поредност Комисията по бюджета и финансите с дата 11 ноември 1993 г. прави доклад до народните представители, като предлага Народното събрание да ратифицира двустранното споразумение.
Икономическата комисия един ден по-рано, 10 ноември 1993 г., също разглежда законопроекта за ратификация и счята, че споразумението съответства на общите условия на съгласувания протокол за консолидиране на дълга на Република България, подписан в Париж на 14 декември 1992 година. В тази връзка Икономическата комисия препоръчва на Народното събрание да ратифицира двустранното споразумение.
Комисията по външната политика следва със своето становище, носещо дата 25 ноември 1993 г., смята, че двустранното споразумение е в съответствие с съгласувания протокол за консолидиране на външния дълг на Република България към държавите официални кредитори, подписан в Париж на 14 декември 1993 година.
В становището се отбелязва, че влизането в сила на предложеното за ратифициране споразумение ще даде възможност за пренасочване на средства от плащания по обслужване на натрупания външен дълг, попадащ под мораториума от 29 март 1990 г., за целите на стимулиране на икономическия растеж в средносрочен план. Предлага на Народното събрание да ратифицира.
Законодателната комисия, съобразявайки се със становището на трите специализирани комисии, смята за законосъобразно и необходимо ратифицирането на това споразумение и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицираме със закон двустранното споразумение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: БЛагодаря Ви, господин Джеров.
Желаещи за изказване?
Само за яснота на народните представители, колкото и 11.2 да ми е трудно да го произнеса Ниедеррландше Кредийтверцекеринг Маатшапий НВ е представител на холандското правителство. Казвам това, за да имате представа за това, което гласувате.
Моля, режим на гласуване.
Гласуваме на първо четене законопроекта.
От общо гласували 152 народни представители за 151, против няма, въздържал се 1.
Приема се на първо четене законопроектът.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин председател, позволявам си да направя предложение да гласуваме законопроекта и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме направеното предложение от председателя на Законодателната комисия.
От общо гласували 160 народни представители за 159, против няма, въздържал се 1.
Приема се предложението.
Имате думата да докладвате законопроекта за приемане на второ четене, господин Джеров. 11.3
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предлага се за гласуване следното заглавие и съдържание на закона: Закон за ратифициране на двустранното споразумение за консолидация на задължението по обслужване на външния дълг на Република България към Ниедерландше Кредийтверцекеринг Маатшапий НВ.
"Член единствен. Ратифицира двустранното споразумение за консолидация на външния дълг на Република България към Ниедерландже Кредийтверцекеринг Маатшапий НВ, подписано на 17 септември 1993 г. в Амстердам."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров. Желаещи да вземат думата народни представители? И това споразумение е ясно и не буди никакви съмнения, затова разбирам, че след запознаването с него вие сте наясно.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме на второ четене.
От общо гласували 158 народни представители, за 158, няма против, няма въздържали се.
Законопроектът се приема единодушно с неговото заглавие и член единствен.
С това, уважаеми колеги, ние изпълнихме и трета точка.
Точка четвърта -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ПОРТУГАЛИЯ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ И ВЗАИМНА ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Имате думата, господин Джеров, да докладвате този законопроект.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин председател.
"Законопроект за ратифициране на договора между правителството на Република България и правителството на Република Португалия за насърчаване и взаимна защита на инвестициите."
Одобрен е договор с решение на Министерския съвет от 18 август 1993 г. Трите комисии - Икономическата, Комисията по външна политика и Законодателната комисия, изразяват своето положително отношение към законопроекта и предлагат на народните представители да го гласуват. Икономическата комисия счита, че споразумението ще съдейства за развитието на икономическото сътрпудничество и съвместната стопанска дейност между предприяБП/КП 12/1. тия и фирми от двете държави.
Комисията по външната политика счита, че договорът създава необходимото рамково условие за извършване на инвестиции от физически и юридически лица от едната договаряща се страна на територията на другата договаряща се страна при отношения на равнопоставеност, недискриминация и добра воля.
Законодателната комисия също така поддържа виждането, че този законопроект следва да бъде одобрен, с което да бъде ратифициран договорът между двете държави.
Поради това се предлага на народните представители да одобрят законопроекта на основание чл. 85, ал. 1, точка 4 от нашата Конституция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров. Това е също една много сполучлива и хубаво написана спогодба.
Желаещи да се изкажат? Разбирам вашето нежелание. Режим на гласуване. Гласуваме на първо четене Закона за ратифициране на договора между правителството на Република България и правителството на Република Португалия за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.
От общо гласували 163 народни представители, за 162, против 1 народен представител, няма въздържали се.
Законопроектът е приет на първо четене.
Имате думата, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Отново правя предложение да бъде поставен на второ четене законопроектът, който токущо бе приет на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Поставям на гласуване това предложение. Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 165 народни представители, за 165, няма против, няма въздържали се.
Предложението се приема единодушно.
Господин Джеров, имате думата да докладвате законопроекта за второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪРД ДЖЕРОВ: "Закон за ратифициране на договора между правителството на Република България и правителството на Република Португалия за насърчаване и взаимна защита на инвестициите. 12/2.
Член единствен. Ратифицира договора между правителството на Република България и правителството на Република Португалия за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, подписан на 27 май 1993 г. в Лисабон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Няма желаещи за изказване. Моля, режим на гласуване. Гласуваме на второ четене Закона за ратифициране на договора между правителството на Република България и правителството на Република Португалия за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.
От общо гласували 166 народни представители, за 166, против няма, въздържали се няма.
Законопроектът за ратифициране на договора между правителството на Република България и правителството на Република Португалия за насърчаване и взаимна защита на инвестициите се приема единодушно.
С това изчерпихме и точка четвърта.
Последната ратификация е на законопроекта за оттегляне на резерви и декларации по международни конвенции относно задължителната юрисдикция на Международния съд и Международния арбитраж, един съвсем понятен законопроект. След интегрирането ни към Европа и отварянето на нашата политика юрисдикцията на Международния съд и Международния арбитраж трябва да се разпростре и върху нас, а ние приехме и закон за нашия арбитраж, в който признахме действието на Международния арбитраж. Имате думата, господин Джеров. 12/3.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Господин председател, законопроектът е одобрен от Министерския съвет през средата на миналата година на 30 юли 1993 г. Разпределен е на Комисията по външната политика и на Законодателната комисия.
Комисията по външна политика смята, че уреждането на спорове между държави посредством прилагането на принципа на задължителната международна съдебна процедура позволява по-пълното осъществяване на принципа на сувереното равенство между държавите и предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта.
Законодателната комисия подробно разгледа законопроекта, запозна се с неговите текстове, връзка с други закони и спогодби и предлага на уважаемите народни представители на основание чл. 85, ал. 1, точки 2 и 5 от Конституцията на Република България да гласува и одобри така внесения и предложен законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля режим на гласуване. Гласуваме за приемане на закона на първо четене.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. От общо гласували 162 народни представители, за 162, няма против, няма въздържали се.
Законопроектът се приема на първо четене единодушно.
Имате думата, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Правя предложение, уважаеми колеги, законопроектът да бъде поставен на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви режим на гласуване. Гласуваме предложението на господин Джеров.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 153, за 153.
Предложението се приема единодушно.
Имате думата, господин Джеров, да докладвате законопроекта за приемането му на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Закон за оттегляне на резерви и декларации по международни конвенции относно задължителната юрисдикция на Международния съд и на Международния арбитраж.
Член единствен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ще гласуваме заглавието заедно с единствения текст, господин Джеров. РД/ЛТ 13.1.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Член единствен, разпрострян на четири страници:
"Република България...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви за внимание. Съдържанието е изключително интересно.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Република България оттегля резервите и декларациите относно задължителната юрисдикция на Международния съд и на Международния арбитраж по следните разпоредби на международни конвенции:
1. Член 33 от Конвенцията за движението по пътищата, подписана в Женева на 19 септември 1949 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ # 445 от 1962 г., обнародвана в "Държавен вестник", бр. 88 от 1962 г.
2. Член 62 от Протокола относно сигнализацията по пътищата, подписан в Женева на 19 септември 1949 г. (необнародван), ратифициран с Указ # 445 от 1962 г., обнародван в "Държавен вестник", бр. 88 от 1962 г.
3. Член 21, ал. 2 и 3 от Конвенцията за митнически улеснения в полза на туризма, подписана в Ню Йорк на 4 юни 1954 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ # 403 от 1959 г. ("Държавен вестник", бр. 69 от 1959 г.)
4. Член 15, ал. 2 и 3 от Допълнителния протокол към Конвенцията за митнически улеснения в полза на туризма относно вноса на документи и материали за туристическа пропаганда, подписан в Ню Йорк на 4 юни 1954 г. (необнародван), ратифициран с Указ # 403 от 1959 г. (ДВ, бр. 69 от 1959 г.).
5. Член 40, ал. 2 и 3 от Митническата конвенция относно временен внос на частни шосейни превозни средства, подписана в Ню Йорк на 4 юни 1954 г., ратифицирана с Указ # 402 от 1959 г. (ДВ, бр. 69 от 1959 г.).
6. Член 6 от Международната конвенция за унифициране методите за анализ и оценка на вината, открита за подписване в Париж на 13 октомври 1954 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ # 1017 от 1984 г. (ДВ, бр. 28 от 1984 г.).
7. Член 33 от Конвенцията относно Международния институт по хладилно дело, заменяща Конвенцията от 21 април 1920 г., подписана в Париж на 1 декември 1954 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ # 80 от 1968 г. (ДВ, бр. 12 от 1968 г.). 13.2.
8. Член 17, ал. 2 и 3 от Митническата конвенция за контейнерите, с приложение и протокол за подписване, подписана в Женева на 18 май 1956 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ # 448 от 1959 г. (ДВ, бр. 78 от 1959 г.).
9. Член 38, ал. 2 и 3 от Митническата конвенция за временен внос на търговски шосейни превозни средства, подписана в Женева на 18 май 1956 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ # 404 от 1959 г. (ДВ, бр. 69 от 1959 г.).
10. Член 47 от Конвенцията относно Договора за международен превоз на стоки по шосе, подписана в Женева на 19 май 1956 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ # 1143 от 1977 г. (ДВ, бр. 61 от 1977 г.).
11. Член 14, ал. 2 и 3 от Европейското споразумение относно маркировката на пътищата, подписано в Женева на 13 декември 1957 г. (необнародвано), ратифицирано с Указ # 445 от 1962 г. (ДВ, бр. 88 от 1962 г.).
12. Член 44, ал. 2 и 3 от Митническата конвенция по международния транспорт на стоки с помощта на ТИР-карнетки (Конвенция ТИР), подписана в Женева на 15 януари 1959 г. (необнародвана), одобрена с Разпореждане # 456 на Министерския съвет от 14 април 1959 г.
13. Раздел 34 от Спогодбата за привилегиите и имунитетите на Международната агенция за атомна енергия, подписана във Виена на 1 юли 1959 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ # 56 от 1968 г. (ДВ, бр. 8 от 1968 г.).
14. Член 11, ал. 2 и 3 от Европейската конвенция относно митническия режим на палетите и използването им в международния транспорт, подписана в Женева на 9 декември 1960 г. (необнародвана), одобрена с Разпореждане # 286 на Министерския съвет от 21 февруари 1961 г.
15. Член 48 от Единната конвенция за упойващите вещества, подписана в Ню Йорк на 30 март 1961 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ # 634 от 1968 г. (ДВ, бр. 67 от 1968 г.). 13.3.
16. Член 13 от Спогодбата за създаване на Генерален съвет за риболов в Средиземно море от 24 септември 1949 г., изменена в Рим на 3 декември 1963 г. (необнародвана), одобрена с Решение # 186 на Министерския съвет от 16 май 1972 г.
17. Член 14 от Конвенцията за измерването на корабите от вътрешното плаване, подписана в Женева на 15 февруари 1966 г. (необнародвана), ратифицирана с указ # 60 от 1980 г. (ДВ, бр. 4 от 1980 г.).
18. Член 33 от Конвенцията за закрила на литературните и художествените произведения, подписана в Берн на 9 септември 1886 г. (но според мен трябва да бъде 1986 г.), ревизирана в Стокхолм...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: На следващата година. Ясно е, че е грешно там.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: На следващата, да. "... ратифицирана с Указ # 1389 от 1974 г. (ДВ, бр. 53 от 1974 г.).
19. Член 28 от Конвенцията за защита на индустриалната собственост, подписана в Париж на 20 март (пак 1883 г.), ревизирана в Стокхолм на 14 юли 1967 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ # 4 от 1970 г. (ДВ, бр. 5 от 1970 г.).
20. Член 52 от Конвенцията за движението по пътищата, подписана във Виена на 8 ноември 1968 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ # 1457 от 1978 г. (ДВ, бр. 66 от 1978 г.).
21. Член 44 от Конвенцията за пътните знаци и сигнали, подписана във Виена на 8 ноември 1968 г. (необнародвана, ратифицирана с Указ # 1457 от 1978 г. (ДВ, бр. 66 от 1978 г.).
22. Член 66 от Конвенцията за правото на договорите, подписана във Виена на 23 май 1969 г. (ДВ, бр. 87 от 1987 г.), ратифицирана с Указ # 503 от 1987 г. (ДВ, бр. 14 от 1987 г.). (Нещо датите не схождат, но трябва да ги проверим.)
23. Член 59 от Договора за патентно коопериране, подписан във Вашингтон на 19 юни 1970 г. (необнародван), ратифициран с Указ # 2933 от 1983 г. (ДВ, бр. 77 от 1983 г.).
24. Член 15, ал. 2 и 3 от Спогодбата за международни превози на лесноразваляеми хранителни продукти и за специалните транспортни средства, които трябва да се ползват при тези превози (АТР), подписана в Женева на 1 септември 1970 г. (необнародСД/КП 14/1. вана), ратифицирана с Указ # 1484 от 1977 г. (ДВ, бр. 81 от 1977 г.).
25. Член 12 от Конвенцията за борба с незаконното завладяване на самолети, подписана в Хага на 16 декември 1970 г. (ДВ, бр. 12 от 1972 г.), ратифицирана с Указ # 564 от 1971 г. (ДВ, бр. 29 от 1971 г.).
26. Член 31 от Конвенцията за психотропните вещества, подписана във Виена на 21 февруари 1971 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ # 690 от 1972 г. (ДВ, бр. 30 от 1972 г.).
27. Член 14 от Конвенцията за преследване на незаконните актове, насочени против безопасността на гражданската авиация, подписана в Монреал на 23 септември 1971 г. (ДВ, бр. 45 от 1974 г.), ратифицирана с Указ # 15 от 1973 г. (ДВ, бр. 6 от 1973 г.).
28. Член 13 от Международната конвенция за безопасност на контейнерите, подписана в Женева на 2 декември 1972 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ # 835 от 1976 г. (ДВ, бр. 52 от 1976 г.).
29. Член 10 от Протокола към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 2 ноември 1973 г. (МАРПОЛ), подписан в Лондон на 17 февруари 1978 г. (необнародван), одобрен с Решение # 122 на Министерския съвет от 26 юли 1984 г.
30. Член 57, ал. 2, 3, 4, 5 и 6 от Митническата конвенция за международен превоз на стоки под покритието на карнета ТИР (Конвенция ТИР), подписана в Женева на 14 ноември 1975 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ # 1144 от 1977 г. (ДВ, бр. 61 от 1977 г.).
31. Член 13 от Европейската спогодба за международните автомагистрали (СМА), подписана в Женева на 15 ноември 1975 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ # 940 от 1977 г. (ДВ, бр. 49 от 1977 г.).
32. Член 17, ал. 2 от Конвенцията за физическа защита на ядрения материал, подписана във Виена на 3 март 1980 г. (ДВ, бр. 44 от 1987 г.), ратифицирана с Указ # 341 от 3 февруари 1984 г. (Дв, бр. 12 от 1984 г.).
33. Член 12, ал. 1 от Конвенцията за международни железопътни превози, подписана в Берн на 9 май 1980 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ # 1439 от 1982 г. (ДВ, бр. 46 от 1982 г.). 14/2.
34. Член 66, ал. 2 от Виенската конвенция за правото на договорите между държави и международни организации или между международни организации, подписана във Виена на 21 март 1986 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ # 2765 от 1987 г. (ДВ, бр. 15 от 1987 г.).
35. Член 11 от Конвенцията за оперативно уведомяване при ядрена авария, подписана във Виена на 26 септември 1986 г. (ДВ, бр. 12 от 1988 г.), ратифицирана с Указ # 3514 от 1987 г. (ДВ, бр. 2 от 1988 г.).
36. Член 13 от Конвенцията за помощ в случай на ядрена авария или радиационна аварийна обстановка, подписана във Виена на 26 септември 1986 г. (ДВ, бр. 13 от 1988 г.), ратифицирана с Указ # 3514 от 1987 г. (ДВ, бр. 2 от 1988 г.).
37. Член 15 от Конвенцията за поставяне на Международната комисия по тополите в рамките на ФАО, подписана в Рим на 19 ноември 1959 г. (необнародвана), одобрена с Решение # 201 на Министерския съвет от 2 юни 1972 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров. Искам да кажа две думи само, преди да поставя на гласуване.
Виждате, че голяма част от международните актове са необнародвани. Нека с приемането на този закон да се сложи край на съществуването на подписани от българската държава международни актове и необнародвани.
Моля ви, режим на гласуване! Гласуваме.
От общо гласували 161 народни представители, за 160, против няма, въздържа се 1.
Приехме и последния закон за ратификации - това е Законът за оттегляне на резерви и декларации по международни конвенции относно задължителната юрисдикция на Международния съд и на Международния арбитраж.
Уважаеми колеги, благодаря ви за съзнателната и експедитивна работа в първата част на днешното заседание. Почивка до 18,30 ч. (Звъни)
(17 ч. и 40 м.
14/3.
(След почивката)

18 ч. и 40 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (Звъни): Продължаваме заседанието.
Поставям на разглеждане за приемане на второ четене на Закон за акцизите. Кой ще докладва?
Господин Джеров, нека ние поне с Вас да приемем заглавието на закона. Имате думата, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Преминаваме към второ четене на един нов данъчен закон. Става дума за Закон за акцизите. Или предлагам на вашето внимание за гласуване и за вземане отношение към проекта на заглавието: Закон за акцизите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има ли желаещи да се изкажат по заглавието на закона?
Господин Венцеслав Димитров, заповядайте!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Аз не искам да се изкажа точно по заглавието, но тъй като този закон не е целият приет, готов за второ четене, бих желал да обърна внимание на народните представители, същевременно да направя някои предложения.
Наистина ние пристъпваме към второ четене. Нека да пристъпим към второ четене със съзнанието, че законът все още не е готов докрая. Какво не е готово? Не е готово в тарифата облагането на цигарите и алкохола. Ние смятаме утре да се занимаем в комисията и ще бъдем готови в близките дни. Но именно поради това, че ние въвеждаме специфичен данък, а не адвалорен данък, аз предлагам днес да не обсъждаме членовете, които засягат облагането с акциз на подобни стоки. Това са пети, шести и осми. Да ги прескочим и да преминем нататък и в никакъв случай да не обсъждаме днес тарифата, за да можем наистина да приемем нещо и да вървим нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Става дума за заглавието.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, да. Но все пак да стане ясно какво точно става в момента. ББ/ЛТ 15.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Имам предвид Вашите предложения.
Уважаеми колеги, поставям на гласуване заглавието на закона. Законът се казва: Закон за акцизите.
Моля, гласуваме заглавието на закона!
Резултатът: от общо гласували 150 народни представители, 149 са гласували за, против няма, 1 народен представител се въздържа.
Приема се заглавието на закона. Законът ще се казва Закон за акцизите.
Имате думата за чл. 1.
Господа, имате думата за чл. 1. Докладвайте основния текст така, както е раздаден на народните представители.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Член 1, ал. 1. С акциз на територията на страната, включително континенталния шелф и изключителната морска икономическа зона, се облага потреблението на стоките и услугите, предмет на сделки от местно производство и внос, посочени в приложената към този закон тарифа за акцизите.
Ал. 2. Стоките и услугите по предходната алинея се облагат и с данък върху добавената стойност с изключение на лотариите, томболите, залаганията и другите хазартни игри.
Направено е от мен предложение в ал. 1 да отпадне думата "морска", за да има еднаквост с гласувания вече Закон за данъка върху добавената стойност. Това се приема от Министерство на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Само че аз бих ви обърнал внимание, че отпадне ли "морска икономическа зона", ще стане: "...шелф и изключителната...
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: "...и изключителната икономическа зона".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Тя една ли е зоната или са повече?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Една е.
И ето чета ви чл. 3 на данъка върху добавената стойност: "...включително континенталния шелф и изключителната икономическа зона", за да има еднаквост с гласуван вече текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре. Поставям на гласуване предложението, направено от господин Николов, да отпадне думата "морска", като определение към икономическа зона. 15.2.
Заповядайте, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Господин председател! От процедурна гледна точка Ви обръщам внимание, че когато се гласува един член, ние подлагаме на гласуване на практика една поправка, би трябвало докладчикът да изчете целия член и да събере всички предложения за отпадане и други поправки и тогава да преминем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има ли друга поправка?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Има. Аз имам още едно предложение, макар че е редакционно и може би не е важно. Но все пак би трябвало да се направи.
Понеже се казва, че се облага потреблението, не трябва да пише "се облагат", а трябва да пише "се облага" - потреблението е в единствено число и съответно глаголът трябва да е в единствено число, а не в множествено. Така че фактически това не трябва да се подложи на гласуване. Трябва да се пише: "с акциз се облага потреблението..." и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това е правописна грешка, господин Димитров, и аз не бих я подложил на гласуване.
Друго предложение към чл. 1 има ли?
Заповядайте, господин Русев. 15.3. ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболийски" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, колеги, имам едно редакционно предложение. Смятам, че текстът не трябва да започва с "Акциз на територията ...", а да започне така: "На територията на страната, включително континенталният шелф, изключителната икономическа зона се облага с акциз потреблението на стоките и услугите, предмет на сделки от местно производство". Текстът става по-ясен и по-точен.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): А по-точно е, господин Русев, да бъде: "Потреблението на стоки и услуги се облага с акциз ..." Това е нормалният български словоред.
ЙОВЧО РУСЕВ: Точно така. Така, както е започнато, съдържанието е много тромаво.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Русев.
Сега имаме две предложения. Първото е за отпадането на "морска" и второто е на господин Русев. Да започнем с: "На територията на страната, включително, се облага с акциз потреблението на стоки и услуги, предмет на сделки ...".
Най-напред поставям на гласуване първото предложение - да отпадне второто определение на икономическа зона, а това е думата "морска".
Моля ви, режим на гласуване, гласуваме.
От общо гласували 159 народни представители, за - 145 против - 2, въздържат се 12. Приема се предложението и думата "морска" отпада от текста.
Остава второто редакционно предложение на господин Русев.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Господин председателю, бихте ли позволили като имаме предвид от двете направени предложения на господин Димитров от място и господин Русев, да Ви предложа следната редакция:
"С акциз се облага потреблението на стоки и услуги от местно производство и от внос, предмет на сделки на територията на страната, включително континенталният шелф и изключителната икономическа зона" и нататък "посочени в приложената към този ВТ/ЙА 16.1 закон тарифа за акцизите".
Мисля, че това е по-доброто. Да, уточняваме: "С акциз се облага потреблението на стоките и услугите от местно производство и от внос, предмет на сделки ..." и нататък продължава текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Русев, съгласни ли сте? Господин Димитров? И Вие сте съгласен. При това положение подлагам на гласуване ал. 1 в редакцията, в която я предлага господин Николов.
Гласуваме за новата редакция на ал. 1. Моля, режим на гласуване, гласуваме.
От общо гласували 158 народни представители, за - 154, против - 1, 3 се въздържат. Приема се ал. 1 с редакцията, която беше докладвана от господин Николов. Господин Николов, докладвайте ал. 2 и предложенията по нея.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Още веднъж ви прочитам ал. 2:
Ал. 2. Стоките и услугите по предходната алинея се облагат и с данък върху добавената стойност с изключение на лотариите, томболите, залаганията и другите хазартни игри".
По тази алинея няма направени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: По тази ал. 2 няма направени предложения. Тогава гласуваме чл. 1 с ал. 1, както беше приета, и ал. 2 общо. Моля, режим на гласуване, гласуваме за целия чл. 1 с двете му алинеи.
От общо гласували 162 народни представители, за - 159, няма против, въздържат се 3. Член 1 с неговите две алинеи е приет.
Имате думата за чл. 2, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: "Чл. 2. Не се начислява акциз при:
1. Сделка със стоки или услуги, предназначени за износ.
2. Сделки със стоки и услуги, когато вече е бил начислен акциз.
3. Производство на вина и ракии от собствени суровини и материали в размер на 365 литра вино и 800 алкохолни градуса ракия годишно на семейство за лично потребление.
4. Сделка с вина за производство на високоалкохолни спиртни напитки и на оцет. 16.2
5. Сделка със стоки в безмитните зони и в антрепозитните складове, както и в търговските обекти за безмитна търговия".
По този член има направени няколко предложения.
На Икономическата комисия, което съвпада в цифрово изражение с мое предложение - 365 литра вино и съответно 800 алкохолни градуса да бъдат заменени с 400 и 1200. Това прави около 30 литра ракия.
Господин Тошо Пейков и господин Емил Бучков предлагат същите числа - 365 и 800, да се заменят съответно с 400 и 2000.
От група народни представители се предлага да се създаде нова точка шеста със следното съдържание:
"Изделията от сребро на майсторите на народните художествени занаяти, изработени ръчно по традиционни технологии и техники".
Аз своевременно съм внесъл веднъж септември месец, втори път - днес, предложение по този член. Предлагам точка първа да има следното съдържание:
"Стоки, предмет на сделки за износ".
Мотиви: услуги за износ няма. Освен това така, както е записано, "сделки със стоки, предназначени за износ ...", може да бъде разбрано, че става дума за многофазен данък, а акцизът е еднофазен. Затова по-правилно е, уточнено е с Министерство на финансите да бъде: "сделки, предмет на износ ..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Чакайте, извинете. Нека да бъдем точни. Вашето предложение е т. 1: "Сделки ..."
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Извинете. "Стоки, предмет на сделки за износ ..." Без услуги. Услуги не могат да се изнасят. (Шум и реплики от залата) Момент! Аз излагам съображението. Тук е и заместник-министърът на финансите.
Точка трета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Чакайте, чакайте, нека точно да запишем. Записахте ли точно? "Стоки ..."
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: "... предмет на сделки за износ ..."
Точка трета ... 16.3
Точка трета да има следната редакция (докладвам допълненията): "Производство на вина и ракии от физически лица (това е допълнението) от собствени суровини и материали (личното потребление вместо в края на изречението да дойде тук) за лично потребление в размер на 400 л вино и 1200 алкохолни градуса ракия годишно на семейство".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля Ви, кажете поточно пак т. 3.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: "Т.3. Производство на вина и ракии от физически лица от собствени суровини и материали за лично потребление в размер на 400 л вино и 1200 алкохолни градуса ракия годишно на семейство".
Освен това предлагам да отпадне сегашната т. 4...
ПРЕДЕСДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Чакайте. Фактически в т. 3 Вие предлагате само да се прибави "физически лица" и да се заместят цифрите.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: И "за лично потребление" редакционно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: И редакционно, добре.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: "Т. 4. Сделка с вина за производство на високоалкохолни спиртни напитки и оцет" - да отпадне, тъй като това е остарял текст и не е свързан със сегашния закон.
Това са предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Русев иска думата, след това господин Маньо Манев.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не споделям предложението на господин Николов услугите да отпаднат от ал. 1. Услугите са обект на външен обмен, външноикономически обмен. Не може да се облага примерно с акциз транспортната услуга или инженерен проект, или съобщенията като услуги и т.н.
Аз смятам, че текстът трябва да се запази така, както е в сегашния му вид. НЧ/ЗТ 17.1
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Те не са акцизни.
ЙОВЧО РУСЕВ: Те са свързани с материали, които са акцизни, не самата услуга, а са свързани с материали, които са акцизни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Но ние ще вложим материалите тогава.
ЙОВЧО РУСЕВ: Тогава, когато услугата е за износ и свързаните с нея материални разходи не трябва да се облагат с акциз. Тук достатъчно ясно и точно е казано.
По отношение на другите предложения - предложението от група народни представители като ал. 6. "изделията от сребро на майсторите на народните художествени занятия, изработени ръчно по традиционни технологии и техники" - самият текст съдържа в себе си противоречие. Какво значи ръчно със съответните технологии и техники? Това създава условия да минават за ръчно производство редица изделия от сребро, които се произвеждат машинно.
В случая или трябва да има ясно определени критерии за ръчно производство, или изобщо трябва да отпадне, защото става дума за произведения от сребро, които се явяват луксозни стоки. И тук се създава един отвор, една вратичка в закона, с него да се злоупотребява.
Затова аз смятам, че или едно такова предложение трябва да бъде добре гарантирано с механизъм за контрол и с ясни критерии за ръчно производство, или то не трябва да бъде приемано в този му вид, защото е една врата за избягване на акцизите на стоки, които не са за широко потребление. Те не са социални стоки. Изделията от сребро би следвало да се облагат с акцизи.
Що се отнася до предложенията за коригиране на цифрите за произведените вина и ракии от физически лица, аз смятам, че коригирането на 400 и 1200 е основателно, даже би могло да бъде завишено още. Но нека това да го направим тогава, когато коригираме Закона за акцизите.
По т. 3. - докладваната редакция от господин Николов - предлагам да бъде: "производството от физически лица на вина и ракии", а не "производството на вина и ракии от физически лица от собствени суровини". Просто текстът не върви. 17.2
Да стане: "производството от физически лица на вина и ракии от собствени суровини и т.н.". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Русев.
Има думата народният представител Маньо Манев, след това...
А, реплика? Пардон, господин Манев! Думата за реплика има господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Извинявам се, че вземам думата за такава дреболия, но искам да обърна внимание на господин Русев, че се предвижда, макар че сигурно днес няма да обсъждаме, в тарифата за акцизите има раздел втори "Услуги", господин Русев. Услугите, които са акцизни, са много малко и едва ли тези услуги можем да ги изнасяме, още повече да ги освобождаваме. Това са лотарии, томболи, залагания и други хазартни игри и входни билети за барове, вариетета, еротични и други подобни спектакли. Това са единствените услуги, които са акцизни. И мисля, че нямаме основание тези услуги да ги освобождаваме от акциз.
Така че тук ако премахнем "услуги" в т. 1. на чл. 2, той нищо няма да загуби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, благодаря Ви. Заповядайте, господин Манев!
Господин Русев, Вие ще отговорите ли? Заповядайте тогава. Да не Ви пресичам.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Не споделям позицията на уважаемия народен представител господин Димитров, защото може да са малко, може да са нищожна част, но износът на услуги ще расте и той ще включва акцизни елементи в себе си. Колокто и незначителен да е, нищо не страда законът от това, че предвижда да бъдат освободени от акциз услугите тогава, когато са предназначени за износ, когато са свързани със сделка за износ. Международната практика установява, че услугите, предназначени за външноикономическа дейност, обект на външнотърговска сделка навсякъде по света се освобождават от данъчните облагания. 17.3
Тепърва у нас има да се развива експорта на услуги. Той е един нов експорт, една нова за нас, за България, експортна дейност, която трябва да бъде защитена от този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Русев.
Господин Бисер Славков поиска думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз моля да се разграничат двата основни момента. Първият е услугите и както вече се отбеляза, само два вида услуги са предвидени като акцизни услуги. А другото вече са акцизни стоки, но пак трябва да имаме предвид, че става дума за онези стоки, които са включени в тарифата.
Следователно оттук нататък не можем вече да предвиждаме други услуги, които да бъдат акцизни, освен ако сега не ги включим.
Досегашната практика показва, че в частта на акцизни услуги няма други.
Що се касае до самите стоки, ако те влизат в тарифата на акциза, тоест като акцизна стока, те на общо основание ще ползват тази тарифа.
Така че хубаво е да останат разграничени тези два момента, иначе ще стане акциз върху акциз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз Ви разбирам, че Вие поддържате съдържанието на т. 1 така, както е внесена.
БИСЕР СЛАВКОВ: Да, така както е внесено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Значи "стоки и услуги".
БИСЕР СЛАВКОВ: Не, само "стоки". Да останат само "стоки, предмет на сделки за износ".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Вие подкрепяте предложението да отпаднат "услугите". Разбирам Ви.
Господин Манев, заповядайте! 17.4
МАНЬО МАНЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Безспорно точка 3, така както е предвидена в момента, крие в себе си една неяснота, тъй като е посочено производство на вина и ракии от собствени суровини и материали. В този вид вие всички знаете, че досега бяха освободени действително онези, които са производители. Под собствено се разбираха производителите, тези, които съответно се занимават с отглеждането, имат свои лозя и са гроздопроизводители. Това - от една страна.
Корекцията, която се направи, аз приемам за физически лица, т.е. да се изясни или да отпадне, да стане производство и вина, т.е. не се начислява акциз при производство на вина и ракии и съответно се изрежда с предложението, което се прави. Ще взема отношение по него.
Но поводът да изляза пред вас е трябва ли действително ние да създадем еднакви условия - за мен, който не се занимавам с отглеждането на лозя и съм си закупил грозде, и този, който целия си живот свързва с отглеждането и това му е основният поминък. На мен ми се струва, че заслужава да помислим и аз се обръщам към вас, да направим едно леко разграничение, да дадем възможност на тези, но които това е тяхната прехрана, тяхната съдба, да им дадем по-голяма възможност, т.е. да остане 400 и 1200 за физическите лица, така както колегите предложих, а тези, които са реалните производители, и до 10 000 градуса, т.е. в рамките на 50 градуса, т.е. 40 литра ракия, върху която да не бъде начисляван съответният акциз.
Това е конкретното ми предложение, като отново подкрепям числата долу да станат 400 и 1200 за всички физически лица и 2000 градуса до този обем, за който споменах. Това ще рече при 50 градуса 40 литра ракия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Никой не пие ракия 50 градуса, пият 40-градусова.
МАНЬО МАНЕВ: Вижте, основното е да се даде известен стимул на онези, които произвеждат. Позволявам си да отнема още една минута. Аз ще взема отношение и в рамките на обсъждането на бюджета. В момента лозарството се намира в изключително застрашено състояние. Над 300 хил. дка от лозята на унищожени, СБ/КП 18/1. средният добив падна под 350 кг спрямо миналата година. Да не говоря за другите негативни процеси в това отношение.
На мен ми се струва, че ние сме длъжни да дадем поне един малък стимул на тези, които се занимават с този важен отрасъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Манев, аз искам да уточня нещата за себе си, за да мога да си водя заседанието. Вие предлагате да остане 400 и 1200 за физическите лица, които произвеждат със собствени суровини, а за производителите да остане 400 и 2000. Тогава Вие повтаряте предложението на господин Бучков.
Има думата за реплика господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Господин Николов, бих желал малко внимание, защото наистина проблемът мисля, че така както е написан, не е правилно решен.
Вижте какво пише: "Производство на вина и ракии от собствени суровини и материали". Какво значи собствени суровини и материали? Аз мога да си купя суровини и материали и те да станат мои. Разбирате ли? Законодателят, господин Славков, е помислил може би нещо друго и аз затова ви предлагам редакция: "Производство на вина и ракии от суровини и материали собствена продукция". Тоест които самото семейство е произвело. Иначе какво ще стане? Ще се съберат 100 семейства, ще купят от магазина или от частни или не знам откъде си, ще направят една грамадна кооперация и ще си разпределят на всеки за собствено потребление.
Затова моля ви се да се обединим под редакцията "Производство на вина и ракии от суровини и материали, собствена продукция". Не казвам "собствено производство", защото горе има производство. Да не се повтаря.
А за числата не се произнасям, защото мисля, че тук има по-големи специалисти, които пият вино и ракия. Аз не пия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата господин Йордан Ганев.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Аз искам да взема отношение по един въпрос и да задама един друг въпрос. 18/2.
Искам да взема отношение по въпроса за текста на точка 6, предложена като нова: "Изделията от сребро на майстори на народните художествени занаяти". Тук се изказа съображение и това съображение според мен би могло да има основание, че е възможно да се заобиколи законът и да се започне фабрично производство именно под прикритието на тези текстове.
Но тук е казано така: "изработени ръчно". И след това "по традиционните технологии и техники". Ясно е, че става въпрос за тези технологии и техники, които подпомагат едно ръчно изработване, а не едно машинно изработване. Аз действително не съм специалист по тези неща, как точно се изработва, аз съм сторонник, както и цялата Комисия по културата е сторонник на това художествените български занаяти да бъдат освободени от акциз. Защото и без това тяхното положение е доста трудно и ако ги натоварим с акциз, това значи да ги съсипем напълно. Но ако може да се измисли някаква по-приемлива формулировка от тази, която е тук, например "ръчно по традиционни технологии". Евентуално "техника" може да отпадне. Традиционни технологии за мен е достатъчно.
Но така или иначе този текст трябва да се запази.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Колега Ганев, аз много уважавам Вашето предложение, но искам да Ви попитам: ами ако един майстор, който произвежда ръчно, реши да си създаде една собствена, негова технология, която пак обслужва ръчното производство, защо ще го ограничаваме с традиционни? Или техники? Ами чукчето е било напряко, той го е подострил и го е обърнал малко и произвежда по-хубави ръчни произведения. Защо ще го ограничаваме?
Аз разбрах смисъла на Вашето предложение.
ЙОРДАН ГАНЕВ: Въпросът, който аз искам да задам, е следният. Едно време, когато имаше данък за оборота и акциза, това, което се облага с акциз, не се облагаше с данък оборот. Спомням си, че беше така. Сега ние имаме Закон за добавената стойност. Ще се яви ли акумулация между акциза и данъка върху добавената стойност и няма ли това да доведе до твърде тежки последици?
Благодаря. 18/3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: На този въпрос аз ще помоля господин Бисер Славков да отговори. И веднага след това ще Ви дам думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително е така - акцизът е еднофазен. Той засяга всяка първа сделки с акцизна стока или услуга, а всяка последваща сделка с тези стоки подлежи на облагане само с данък върху добавената стойност. Поради това и разчетите, които са направени на Тарифата за акцизите, те се наричат хармонизиране, защото са съобразени с 18-процентната ставка.
Така че действително този момент е налице.
Що се касае обаче до другите две предложения, аз моля да имате предвид, че дори и когато става дума за производство на тези изделия от сребро по традиционни, класически технологии, както и разделянето на производство на вина със собствена продукция, респективно с друга, която е закупена, създава различни режими, които вече трудно се поддават на регулиране. А това от само себе си означава, че тук вече с тези две точки ние ще създадем възможности да се заобикаля законът и реално към тези две точки, към тези две категории стоки ще бъдат прикрепени много други, които ще минат в тази категория за освобождаване.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Чакайте още малко. Потрудничко е вече.
Най-напред се връщаме към точка 6. Вие поддържате и традиционни технологии и техники или ръчно изработване? Защото предложенията са две. Едното е традиционното, това, което наричаме традиционна технология в точка 6, както е предложена, изработени ръчно. Прибавено е "по традиционна технология и техники". Не е ли достатъчно определението "изработено ръчно"?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Господин председател, аз въобще бих предложил да отпадне цялата точка, тъй като сама по себе си тя вече създава такива възможности за заобикаляне. Още повече, че в това отношение вече имаме и практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата господин Стоян Иванов. 18/4.
СТОЯН ИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз искам да кажа няколко думи първо по тази точка 3 производство на вина и ракии от собствени суровини. Аз споделям това, което каза господин Димитров - не го виждам тук, но считам, че законодателят трябва да има предвид производството на вина и ракии от хора, които се занимават с производство на грозде най-вече. Тоест това да включва не собствени суровини, а да се каже суровини и материали собствено производство. Защото това отваря безкрайна възможност. Аз мога да отида и да си купя няколко пъти и кой ще ме хване, като сложа бурето на балкона, че си правя вино примерно.
Така че съгласен съм да се вдигнат малко необлагаемите литри и градуси от 400 и 1200, но да бъде записано, че става въпрос за суровини и материали собствено производство.
Второ, не съм съгласен с това да отпадне точка 4 - сделки с вина за производство на високоалкохолни спиртни напитки и на оцет. Може би се има предвид, че този процес, когато беше монополно производството на алкохол, се вършеше в едно и също предприятие, да кажем "Винпром" прави виното, от него прави след това примерно конячен дестилат или прави оцет. Но ако допуснем, че сега тези неща се произвеждат не само във "Винпром", а могат да се произвеждат и от частни лица, аз считам, че не е оправдано тази точка да отпадне. Защото тогава облагайки веднъж виното и после дестилата с 50 и другото с 60 процента акциз, ще се получи накрая, че това ще бъде непродаваемо. И оцетът също. Оцетът тогава ще струва не 10 лева, а ще струва 20 лева бутилката.
Така че аз мисля, че тази точка трябва да се запази.
За изделията от сребро на майсторите на народните занаяти считам също, че това е една излишна точка, за която контролът... Поне според мене - имам представа как се обработва желязо и въобще метали - много е трудно да се направи разлика между традиционните, ръчни и т.н. занаяти и обработените на машини с подходящи технологии. Така че това е една възможност да се пробие дупка в закона и особено когато става въпрос за изделия от ценни - да ги наречем така - метали.
Така че аз съм за това предложената шеста точка да не се приеме от събранието. Благодаря. БП/ЛТ 19.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви и аз. Мисля, че една модерна държава не бива да бъде обвинявана, че не може да различава ръчно от машинно производство.
Заповядайте, господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): За протокола - Стоян Райчевски.
Уважаеми господин председател, аз искам да направя едно предложение за терминологична промяна, когато става въпрос за традиционните занаяти. Мисля, че познавам труда на тези хора. Ние не бива да го пренебрегваме и трябва да уважаваме това искане. Ако думата "технология" пречи, аз предлагам думата "технология" да бъде заменена с "традиционни способи". След като отпадне "традиционна технология", мисля, че няма да има вече двусмислие.
Останах с впечатление, че когато кажем "технология", тя навява асоциации на техники, на усъвършенстване, на механизиране. Така че предложението ми е думата "технология" да бъде заменена с "традиционни способи". Това опасение ще отпадне и тогава ние можем да оставим този текст в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Мене ме смущава едно. Освобождавате майсторите на народните занаяти само за производство на стоки от сребро. А от друго произведени ще ги облагате ли с акциз?
Има думата за реплика господин Русев.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Моята реплика се състои в следното. Аз уважавам народните представители господин Ганев и господин Райчевски, които се застъпват за защита на художествените занаяти. Но защо само художествените занаяти на базата на сребро трябва да бъдат освободени? Има и други художествени занаяти - грънчарство...
РЕПЛИКА ОТ БСП: Те въобще не се облагат.
ЙОВЧО РУСЕВ: Но защо трябва да бъдат изрично освободени тези, които са на базата на сребро? На какво основание?
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (от място): Те не са акцизни.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ, Свищов: В тарифата е записано: сребро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре, разбрахме го вече. 19.2.
ЙОВЧО РУСЕВ: Съгласен съм. Но аз още веднъж искам да подчертая, че изделията от сребно - предмет на художествените занаяти, се явяват луксозни стоки и само по тази причина според мен е основание да не се приеме текстът на допълнителната ал. 6. Това е моето възражение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вие отричате първото си предложение и отивате към цялостно предложение за отпадане на точката.
ЙОВЧО РУСЕВ: Аз това вече го направих и сега обосновавам защо не подкрепям становището на колегата Райчевски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Русев. Има думата проф. Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Аз си позволявам да ви върна отново към нормата, заложена в точка 3 на чл. 2. Искам да споделя пред вас две съображения.
Първо, за да бъде работещ, да не създаваме трудности при прилагането й, проблеми пред данъчните власти и второ, отчитайки една практика, която е широко разпространена и неслучайно у нас е имала и има място, да не ограничаваме тази норма само до тези, които произвеждат предвидените количества спиртни напитки, концентрати и вина до онези, които имат собствено производство на суровината. Сами разбирате, че малък е процентът на онези граждани, които ще купуват грозде, за да правят ракия или вино. Но в реалния живот на село не са малко и случаите, когато хората работят в някакви обединения, сами не произвеждат грозде, но получават и могат да си произведат. Това са една категория съображения.
И втората, която е по линията на това да облекчим режима, налага всеки, който произвежда в тези количества със собствени суровини, а не произведени от него, със собствени суровини. И това е смисълът на законодателя. Досега беше такава практиката, такава е и в другите, поне балкански страни.
И второ, избягвайте безкрайните усложнения да търсите произвел ли е грозде, купил ли е грозде.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Кой да му даде бележка? 19.3.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Тъкмо, госпожо Русева, няма да ходите и да търсите бележки - произвел ли е, купил ли е. В условията на една пазарна икономика, в едно цивилизовано общество минимален е процентът на онези, които ще отидат да купуват половин каруца грозде, за да си произведат. И ако ще има такива случаи, те ще бъдат на село. И ако вие разчитате хазната да напълните с пари от тези там сто-двеста, хиляда човека, това е вятър работа.
Така че не усложнявайте нормата. Имайки предвид каква е била и практиката, каква е в съседните страни, аз ви моля да остане норма, която отразява замисъла на вносителя, т.е. произведено в такива количества - аз не споря по количествата - от собствена суровина. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви и аз. Заповядайте, госпожа Русева.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, аз излизам като един от вносителите на текста на точка 6, който се дискутира наред с този текст, за който преди малко проф. Стоилов говори.
Аз говоря за изделията от сребро на майсторите на народни художествени занаяти. Това предложение е внесено от мене, от Вержиния Велчева и Руслан Сербезов и аз ви моля да го подкрепите.
Тук искам да направя възражение, че това не са луксозни стоки, защото само по себе си това е едно произведение на изкуството и то по един начин, свързан с традиционната ни култура в това отношение. Така че ако говорим за подпомагане именно на културата и на традиционните обичаи, които са свързани с тези народни художествени занаяти, ние всички бихме могли да гласуваме за този текст. И аз ви моля да не го свързвате с понятието "луксозни стоки" или с някакви други стоки, изброени в тарифата. Това е част от нашата култура и то самобитна, така да се каже само за нас характерна. Мисля, че ако всички помислим по този въпрос, няма да смятаме, че с това би се нарушил някакъв голям интерес, свързан с уреждане на тази материя.
Затова от името на вносителите ви призовавам и ви моля да гласувате за точка 6, така, както е предложена. 19.4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Прибавете и това, госпожа Русева, че това е един изключително опасен за здравето занаят. Който е виждал как се произвежда...
ЗЛАТКА РУСЕВА: Вярно е. Медникарство - виждали сте. Ще ви припомня, в "Етъра" има такива работилнички, които са много. И ако искаме да запазим и културата, и традиционния дух там, трябва да стимулираме тези хора. Никак не е лек и никак не е чак толкова печеливш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря. Има думата народният представител Емил Бучков.
ЕМИЛ БУЧКОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Искам да взема отношение по точка 3 и предложението, което сме направили заедно с господин Тошо Пейков.
По отношение на количествата, произведени от собствени суровини, на вина и ракии, които не трябва да се облагат с акциз. Въпросът не е само данъчен, въпросът е свързан с дълбоки традиции на нашия народ. Кажете ми: има ли кръщене в селските райони, където се произвежда вино и ракия, и да не се почерпят близките? Има ли сватба, има ли погребение? Няма и няма да намерите.
Редно ли е тези производители, когато се касае само за 400 литра годишно, при което се пада близо по един литър на ден, да бъдат лишени от тази възможност да почерпят за здраве, да почерпят за помен? 19.5. И разберете, въпросът се свежда до традициите на един народ и не бива в никакъв случай ние да ги заличаваме.
Две хиляди градуса се равняват на 50 литра ракия от 40 градуса, което е нормалното и обикновеното.
Помислете си за бита на тези хора и особено в селата, където се произвеждат именно вина и ракии в зимния период, който се явява мъртъв за селското стопанство, че тези хора винаги трябва да се почерпят. Ако смятате, че нашият народ е толкова богат и главно по селата, то тогава всичко премахнете и ги карайте да си купуват. Но ако ги карате да купуват, вие затривате една традиция и затривате един занаят.
По отношение на т.6. Разберете, ръчните занаяти, които се предават от поколение на поколение, които са една традиция, ще изчезнат. И специално в изковаването от сребро. Това не е нещо, което се произвежда по промишлен път. Това всичко се изковава при тежки здравословни условия и други, но това крепи художественият усет на нацията. Това е изкуството, с което ние се представяме пред света. Спомнете си за пафтите на вашите баби, с които са закопчавали сукманите си. Спомнете си за това, което го имате в къщи, останало в някои къщи, като спомен. Не го затривайте. Оставете тези хора да творят, за да може още повече да се обогатява нашата култура.
Аз съм за т.6 и за т.3 така, както е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте за реплика, но нека да свършим с гласуването. Имаме 20 минути работно време.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Репликата е съвсем елементарна, но мисля, че е логична.
Вярно е, че взех отношение по т.3, но то беше по един текст на втория ред. Сега за третия ред. Вижте какво пише: "Годишно на семейство, и забележете, за лично потребление". Тоест, трябва да се създаде механизъм в този закон, който строго да следи дали това семейство потреблява или не. Какво значи? Като ти дойдат гости да не може да ги почерпиш! Моля ви се, гласувайте всички този текст да отпадне "за лично потребление". Иначе вие ще бъдете принудени да предвидите и санкции. Някой ви дойде на гости, не може да го почерпите с една чаша вино, защото това РД/КТ 20.1 ви е от контингента за така нареченото "лично потребление".
Това е безмислен текст и затова моля ви да отпадне. Даже това е, доколкото разбрах, мисля, че всички казахте, това е премия за производителите - да си произведат за себе си. Но ако не искат да го пият, нека да излязат на пазара и да го продадат, стига да е свестно. Ако искате, борете се за някакви санитарни норми и така, но недейте да пишете: "за лично потребление". Нима не може да занесе на комшията малко! Моля ви се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Славков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Господин председател, дами и господа народни представители! Ще бъда съвсем кратък. Моля да имате предвид, че когато става дума за производство и търговия с вина и спиртни напитки, действува лицензионен режим. Следователно, не може да смесваме двата режима. Тук става дума за лично потребление и нормалният вариант е наистина да се дадат едни количества и за вино, и за ракия, които могат да се ползуват. От тази граница нагоре всеки, независимо от това дали има собствено производство на плодове или ще го закупува, моля да бъде така добър и да спазва този лицензионен режим.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Ганев, заповядайте и с това ще прекратим вече. Моля ви. Имаме 20 минути за гласуване.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю! Аз ще бъда съвсем кратък. Най-напред много Ви благодаря за това, че обърнахте внимание защо само за сребро. Действително, ако погледнем таблицата отзад, тарифата за акцизите, виждаме изделия от благородни метали. Струва ми се, че изразът тук, за да бъде законът единен, трябва да бъде също така "благородни метали".
И второто, което исках да кажа, не мога да се съглася с логиката на господин Славков за това, че можело някъде си някои да използуват за това. Ами Вие ще си направите съответната организация, господин Славков, и няма да допускате злоупотреба, нарушаване на закона. Но това е Ваше задължение, на изпълнителната власт, а не наше. 20.2
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Всичко чухме досега. Започваме да гласуваме. И много ви моля за съсредоточаване, защото по този текст теоретично откакто работи парламентът има най-много предложения.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Но хубаво е за утре да се правят писмени предложения, господин председателю. Така всеки става. Време има да се подготвят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вижте, никой не е направил нищо друго, следя много внимателно, господин Николов, всичко е около писмените предложения, само че са предложения или за отпадане или за редакция. Моля!
Започвам с чл.2 и гласуваме: "Не се начисляват акцизи при:
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Не се начислява акциз при:
1. сделка (чета на Законодателната комисия) със стоки или услуги, предназначени за износ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Предложението.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Направено е да стане: "Стоки, предмет на сделки за износ".
Господин Русев, трябва да бъда коректен, допълни това да е: "Стоки или услуги, предмет на сделки за износ".
Чухте съображенията, още повече в тарифата няма такива услуги, които да подлежат на износ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви без коментар. Аз много точно слушам, защото предложението на господин Русев е за запазване на текста и няма защо да го коментираме сега. Това не е предложение.
"Стоки, предмет на сделки за износ". Това е предложението, което е едното от предложенията.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Заместващото на основния текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заместващото на основния текст.
Друго предложение към този текст няма и не съм отбелязъл.
Подлагам на гласуване заместващото предложение редакцията на т.1 да стане: "Стоки, предмет на сделки за износ". 20.3
Режим на гласуване. Гласуваме заместващият текст.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 160 народни представители, за предложението 131, против 4, въздържат се 25.
Приема се предложението. Точка първа става: "Стоки, предмет на сделки за износ". 20.4 По т. 2 няма предложения - "Сделки със стоки и услуги, когато вече е бил начислен акциз". Режим на гласуване. Гласуваме. Няма предложения и няма разум да има предложения.
От общо гласували 154 народни представители, за - 148, против - няма, въздържат се 6.
Приема се т. 2.
Отиваме в т. 3. По т. 3 има направени много предложения. Внимавайте, колеги, и ме поправете, ако греша! Систематизирани, предложенията са в три групи: първата, че се касае за производство от физически лица; второ, че се касае за производство от собствени или собствени произведени суровини. Третото предложение е по отношение цифрите за литрите вино и алкохолни градуси за ракия. И четвъртото предложение, което направи господин Венцеслав Димитров, е да отпадне "личното потребление". Струва ми се, че неговото предложение не беше добре редактирано, защото "лично потребление" е и когато си каня гости и ги черпя.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Разбира се, може да стане така, че да го продава в своите заведения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Оставете го. Следващият момент.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Това не бива да се допуска!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Нека да спрем и да започнем да гласуваме по така направените група предложения.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Най-напред с числата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не бих започнал с числата.
"Производство от физически лица". Които са за "физически лица", моля да гласуват.
От общо гласували 157, за - 145, няма против, въздържат се 12. Благодаря ви, "физически лица" влиза. Да се отбележи.
Гласуваме по проблема "собствени суровини" или "произведени суровини и материали собствено производство" или "собствени суровини и материали". Разликата беше да се даде възможност на по-широк кръг. Колегата Бучков я разви. Затова аз предлагам заместващия текст ...
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: "Собствени".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не, не, моля, моля! Заместващият текст е: "суровини и материали собствено производстСД/ЙА 21.1 во". Ето това е. Аз ви обръщам пак внимание, че колегата Бучков разви съображенията.
Които са да се ограничи само до производителите, произвели за собствено производство гроздето или кайсиите, може да е кайсиева ракия (весело оживление), моля да гласуват.
От общо 162, за - 21, против - 105, въздържали се 36. Благодаря ви, отхвърля се.
Следващото. Има една редакция, която ние ще оправим, след като приемем елементите.
Сега гласуваме "365 литра вино" да бъде заменено с "400". Това е във всички предложения. Понеже е еднакво предложението, гласуваме бързо за виното да бъде вместо 365 - 400. Режим на гласуване.
От 159, за - 152, против - 3, 4 се въздържат. Благодаря ви.
Внимателно сега! Имаме две предложения: едното предложение е на Икономическата комисия, дублиращо се с още, и предложението, което е на колегите Пейков и Бучков, което се подкрепя от колегата Манев.
Поставям на гласуване по-далечното предложение - това е ракиите да бъдат 2000 градуса.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Те бяха по друг режим в предложението на Маньо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Нищо. Да, то беше в друг смисъл. Но размерът е потвърден и от него.
Моля ви режим на гласуване. Гласуваме за 2000 градуса.
От общо гласували 157, за - 117, против - 15, въздържат се 25.
Приема се цифрата "2000".
Текстът на т. 3 добива следното съдържание: "Производство от физически лица на вина и ракии от собствени суровини и материали за лично потребление в размер на 400 литра вино и 2000 алкохолни градуса ракия годишно на семейство". Диктувам ви го с редакцията заедно.
Моля режим на гласуване. Гласуваме приетите елементи, както са сглобени с редакцията, която ви прочетох.
От общо гласували 152 народни представители, за - 146, против - 1, въздържат се 5.
Приема се редакцията на т. 3. 21.2
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Господин председател, остават три новопредложени точки, аз предлагам да подложите на гласуване да удължим работното време до приключването на тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да приемеме текста.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Текстът по тази точка - по този член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имаме четири гласувания, имаме пет минути, няма да смогнем. В 20,05 ч. ще свършим.
Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме това предложение - удължаване работното време до приемането на чл. 2.
Резултатът: от общо гласували 140 народни представители, 112 са гласували за, 23 против, 9 се въздържат.
Удължава се работното време.
По отношение на точка 4. Има прпедложение само да отпадне точка 4 и следващото е предложението, което се прави от Законодателната комисия.
Подлагам на гласуване предложението за отпадане на точка 4. Предложението е да отпадне точка 4. Които са за предложението да отпадне, гласуват зелено, които са против предложението да отпадне - гласуват с червено..
Резултатът: от общо гласували 146 народни представители, 93 са гласували за, 26 против, 27 се въздържат.
Точка 4 отпада.
Точка 5. За нея има ли предложения?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Единствено думата "сделки" да стане в множествено число.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това е редакция, която не подлежи на гласуване отделно.
Моля ви, гласувайте точка 5, която ще бъде фактически точка 4.
Моля, гласувайте!
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (от място): Преди да обявите гласуването, искам да оспоря предишното гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Какво има? Извинявайте. Съжалявам, аз съм виновен. Поемам вината, не съм Ви видял. Но в режим на гласуване няма да допусна оспорване.
Гласуваме точка 5. ББ/КП 22/1.
Резултатът: от общо гласували 138 народни представители, 133 са гласували за, против няма, 5 се въздържат.
И отиваме в най-спорната точка 6. За нея има предложение да отпадне, "технология" да се замени със "способи", а имаше и предложение да се спре до "ръчно".
Най-далечното предложение е да отпадне точка 6, защото били луксозни стоки.
Направете си сметка и аз давам режим на гласуване. Вие правете сметка за гласуването.
Гласуваме за предложението да отпадне точка 6.
Пардон, нямаме право да гласуваме. Чакайте, аз се обърках. Най-напред тя не е включена - точка 6, за да отпадне. Тя не е предложение. Тя сега е предложена за включване.
Поставям на гласуване най-напред да бъде включена, да има нова точка 6 със съдържание:
"6. изделията от сребро на майсторите на народни художествени занаяти, изработени ръчно, по традиционна технология и техники."
Гласуваме това, а след това гласуваме предложението за отпадане на частите от текста.
Режим на гласуване. Гласуваме за включване на точка 6. Да има и точка 6 в текста.
Резултатът: от общо гласували 151 народни представители, 85 са гласували за, 28 против, 38 се въздържат.
Гласувахме да има точка 6.
Сега за съдържанието на точка 6.
Имаме предложения за три съдържания на точка 6.
"6. изделия от сребро на майсторите на народни художествени занаяти, изработени ръчно."
"6. изделия от сребро на майсторите на народни художествени занаяти, изработени ръчно по традиционни способи."
"6. изделия от сребро на майсторите на народни художествени занаяти, изработени ръчно по традиционни технологии и техники."
Започваме да гласуваме. Гласуваме редакцията: "6. изделия от сребро на майсторите на народните художествени занаяти, изработени ръчно".
Това е първото, най-кратко предложение. 22/2.
Които са за отпадането на текста: "... по традиционни технологии и техники", да остане само до "ръчно", моля да гласуват. Това е първото, най-краткото.
Моля, гласувайте.
Прочитам още веднъж, за да не сгрешите:
"6. изделия от сребро на майсторите на народните художествени занаяти, изработени ръчно".
Които са за тази редакция, моля да гласуват.
Резултатът: от общо гласували 132 народни представители, 71 са гласували за, 22 против, 39 се въздържат.
Приема се да бъде текст само до "ръчно".
Има ли някой да оспори гласуването?
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (от място): Аз искам да оспоря гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Оспорване на гласуване може да има само от името на парламентарна група. Не виждам нито един ръководител на парламентарна група. 22/3.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Вижте какво, господин председателю, аз мисля, че много от колегите... Аз не оспорвам гласуването като кворум. Оспорвам затова, че много от колегите просто не разбраха за какво става въпрос. Ръчно още не значи спазване на традицията. Ние искаме да съхраним традицията. Затова трябва да остане "и по традиционни способи". Нека да има ръчно, ако държите да остане ръчно, но и по традиционни способи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Съгласен съм. Разбрах Вашите мотиви. Заповядайте, някой ще го направи ли от името на парламентарна група?
КОСТЯ КАРАИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, от името на нашата парламентарна група, на Парламентарния съюз за социална демокрация оспорваме това гласуване. Тук бяха изказани съображения и от заместник-министъра на финансите, затова че този текст би могъл да създаде някои възможности за заобикаляне на закона. Затова щом по принцип ние приехме да подкрепим производството по традиционни методи, щом решихме да подкрепим народните художествени занаяти, то ние трябва да изпишем целия текст, за да създадем максимално ограничение за заобикаляне на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Какво значи "традиционни технологии и техники"?
КОСТЯ КАРАИВАНОВ: "Изделия от сребро на майстори на народни художествени занаяти, изработени от ...".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Разбрах, моля Ви. Оспорва се гласуването. Допускам прегласуване. Моля, режим на гласуване. Гласуваме отново да се спре до ръчно. Оспорено е това гласуване.
Съображенията, които изложи господин Райчевски и колегата са убедителни. Ние пазим технологията. Това е майсторството. Разбирам ви.
Следващата редакция, която ще подложа на гласуване е "ръчно, по традиционни способи".
От общо гласували 134, за 16, против 60, въздържали се 58. Отклонява се.
Подлагам на гласуване редакцията със съдържание: "Изделия от сребро на майсторите на народните художествени занаяти, изработени ръчно по традиционни способи". Режим на гласуване, гласуваме. ВТ/ЗТ 23.1
От общо гласували 136 народни представители, за 111, против 4, въздържат се 21.
Приема се редакцията, която прочетох вече.
Сега които са за приемане на чл. 2 с всичките му точки - пет, защото т. 6, фактически става т. 5, за приемането на целия текст, моля да гласуват.
Докато завърши гласуването, извинявайте, колеги, съобщенията:
Комисията по бюджета и финансите - 13 януари, четвъртък, в кабинет 503.
Комисията по младежта и спорта ще проведе заседание в четвъртък, 13 януари, от 9 ч. в кабинет 521.
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание в четвъртък от 10 ч. в зала 412.
Комисията по национална сигурност на 13, четвъртък, 10 ч. в зала 510.
Комисията по земеделие ще проведе заседание на 13 януари 1994 г., четвъртък от 10 ч. в зала 507 на "Дондуков" 2.
От общо гласували 131, за 119, против 2, въздържали се 10.
Чл. 2 с неговите пет точки е приет.
Колеги, благодаря ви за усилията днес и благодаря ви за това, че още в първия ден удължихте работното време до завършване до определен вид днешната ни работа. Желая ви приятна вечер.
Заседанието е утре от 15 ч. (Звъни)
(Закрито в 20 ч. и 15 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Йордан Школагерски
СЕКРЕТАРИ:Трифон Митев
Илхан Мустафа