Председателствали: председателят Александър Йорданов
Секретари: Трифон Митев и Илхан Мустафа
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, откривам днешното заседание на 36-то Народно събрание.
Най-напред ще ви запозная с постъпилите законопроекти и проекти за решения за обсъждане от Народното събрание в периода 5 - 12 май 1993 г.
На 5 май е постъпил годишният отчет на Българската народна банка за 1992 г. Вносител е проф. Тодор Вълчев.
На 5 май е постъпил законопроектът за избиране на народни представители. Вносител на законопроекта е народният представител Велко Вълканов. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия.
На 5 май е постъпил законопроект за изменение и допълнение на Закона за имуществата на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи. Вносители са народните представители Ана Миленкова и Велко Вълканов. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията за контрол върху приходите, разходите и имуществата на политическите партии.
На 6 май е постъпил проект за решение за даване на мандат на народни представители от 36-то Народно събрание за водене на разговори с народни представители от румънския парламент. Вносител на проекторешението е народният представител Свобода Стефанова. Проектът за решение е разпределен на Комисията по външната политика, Комисията по околната среда и Комисията по правата на човека.
На 7 май е постъпил законопроект за горите. Вносител народният представител Йордан Ройнев заедно с група народни представители. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по земеделието, Комисията по околната среда и Икономическата комисия.
На 11 май е постъпил проект за решение за утвърждаване статут на висше учебно заведение и наименование на Варненския свободен университет "Черноризец Храбър". Вносител на проекта за решението е народният представител Гинчо Павлов. Проектът за решение е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по образованието и науката.
На 12 май е постъпил законопроект за отбраната и въоръжените сили. Вносител - Министерският съвет. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по националната сигурност и Комисията по правата на човека.
Проектопрограмата за работа на Народното събрание в периода 12 - 21 май ви е раздадена.
Както винаги сме процедирали, най-напред ще гласуваме този проект на програмата. След това започваме допълненията и измененията в нея.
Искам само да ви информирам, че става дума за голямо количество предложения за промени в седмичната програма. Затова ще ви моля за търпение.
Госпожа Стефанова, по какъв въпрос? - Процедурен въпрос. Заповядайте.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Наистина по процедурен въпрос - във връзка с това, че направеното предложение за решение, което е внесено съгласно правилника, изобщо не е включено в дневния ред. А освен това, спазвайки законния срок, аз съм внесла предложение да бъде включено като точка първа, част втора от днешния дневен ред поради това, че комисията фактически е разгледала този въпрос и за да спазя правилника, чл. 71, ал. 2, ако не се лъжа, го внесох от мое име.
Въпросът е много спешен, тъй като се отнася за три крайдунавски града и е необходимо да се вземе решение от парламента, за да може парламентарна делегация от нашия парламент да се срещне с парламентарна делегация от румънския парламент във връзка с нарушение на конвенцията, която е подписана от правителството на България заедно с правителството на Румъния. 173.2.
Така че предлагам да бъде включено в дневния ред това предложение за решение, и то като точка първа от част втора.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Така. Това предложение е пред мен. След това ще вземем отношение по него.
Най-напред гласуваме проекта за програма за двете седмици, така както ви е представена. Моля режим на гласуване. Моля гласувайте.
Гласували 196 народни представители, за тази програма - 178, против - 2, въздържали се - 16 народни представители.
Приема се.
Сега пристъпваме към предложенията.
Постъпило е предложение от Парламентарната група на СДС точка първа от част втора да стане решението за създаване на временна анкетна комисия относно провежданата социологическа анкета в Българската армия. Моля режим на гласуване. Моля гласувайте това предложение. В момента то е точка единадесета.
Гласували 202 народни представители, за това предложение 94, против - 92, въздържали се - 16 народни представители.
Предложението не се приема. 173.3.
Постъпило е предложение от парламентарната група на СДС точка първа от част втора да бъде: "Освобождаване на генералния директор на Българска национална телевизия".
Моля, гласувайте това предложение!
Резултатът: от общо гласували 207 народни представители 86 са гласували за, 104 против, 17 се въздържат.
Предложението не се приема.
Постъпило е предложение от парламентарната група на СДС точка първа от част втора да бъде: "Законопроекти и проекти за решение във връзка с разсекретяване на досиетата".
Моля, гласувайте това предложение!
Резултатът: от общо гласували 210 народни представители, 102 са гласували за, 70 против, 39 се въздържат.
Общо гласувалите са 211, прощавайте, Руслан Семерджиев няма карта. Обади се, че гласува за.
Предложението не се приема.
Постъпило е предложение от парламентарната група на СДС точка първа от част втора да бъде: "Законопроекти и проекти за решение, свързани с Националната разузнавателна служба".
Моля, гласувайте за това предложение.
Резултатът: от общо гласували 209 народни представители, 86 са гласували за, 97 против, 26 се въздържат.
Предложението не се приема.
Току-що ми представиха окончателния текст на решението на Конституционния съд, свързано с мандата на народния представител Манол Петров Тодоров. Длъжен съм веднага да ви го съобщя, тъй като е свързано по-нататък и с гласуванията.
Според решението на Конституционния съд -
"Р Е Ш Е Н И Е # 8

6 май 1993 г.

По конституционно дело # 5 от 1993 г. Конституционният съд обявява за избран за народен представител Манол Петров Тодоров, кандидат с пореден # 11 в листата на СДС в 23. избирателен район - София, на мястото на починалия на 5 декември 1992 г. народен представител Красимир Любомиров Чернев."
И втората част на това решение: "Прекратява пълномощията на народния представител Димитър Боянов Кантарджиев, кандидат ББ/КП 174/1. с пореден # 13 в листата на СДС за 23. избирателен район - София."
Решението влиза в сила от днес.
Моля господин Кантарджиев... Него го няма. Господин Тодоров е тук. Значи продължаваме работата.
Постъпило е предложение от парламентарната група на СДС точка втора от част втора да бъде: "Изслушване на годишния отчет на Агенцията за чуждестранна помощ".
Моля, гласувайте това предложение.
Резултатът: от общо гласували 205 народни представители, 88 са гласували за, 75 против, 42 се въздържат.
Предложението не се приема.
Постъпило е предложение от парламентарната група на Новия съюз за демокрация точка втора от част втора на програмата да бъде: "Проект за решение за промени в ръководството на Държавния застрахователен институт".
Моля, гласувайте това предложение.
Резултатът: от общо гласували 209 народни представители, 106 са гласували за, 21 против, 82 въздържали се.
Предложението се приема.
Постъпило е предложение точка втора от част втора да бъде: "Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния застрахователен институт".
Това е предложение на парламентарната група на СДС. В момента то фигурира като точка седма.
Моля, гласувайте за това предложение!
Резултатът: от общо гласували 208 народни представители, 96 са гласували за, 76 против, 36 се въздържат.
Предложението не се приема. 174/2.
Постъпило е предложение от народната представителка Свободка Стефанова в качеството й на председател на Комисията по околната среда. Това е именно предложението за проект за решение за даване на мандат на парламентарна делегация по въпросите на нарушаване на конвенцията за опазване на околната среда между Република Румъния и Република България от страна на Република Румъния.
Проектът за решение е постъпил на 6 май. Той е разпределен на Комисията по външната политика, Комисията по околната среда и Комисията по правата на човека. Няма становища от тези комисии и не е изтекъл 15-дневният срок за произнасяне на комисиите. Ако има изработени становища, днес тези становища ще бъдат раздадени на народните представители и утре госпожа Стефанова може да го предложи за включване в дневния ред.
Заповядайте.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС): Уважаеми господин председател, на 28 април Комисията по околната среда взе по принцип становище да се проведе такава среща. В резултат на това лично до Вас, до президента и до министър-председателя бяха изпратени писма и на следващото заседание на 5 май от страна на Министерския съвет и от страна на Президентството имаше участници в съвместното заседание на комисията. Това, че от Комисията по външната политика не беше изпратен представител, не означава, че сега трябва да се прехвърля това предложение за решение в определени комисии.
Много ви моля, съставът на предложението за делегация е уточнен, фиксиран е, би могъл да бъде попълнен в пленарната зала. Много ви моля, този проблем не е от ден-два, нека да не се прехвърля отново в комисии, за да не бъде разрешена никога. Още повече, че тук става въпрос за ежедневни нарушения на конвенцията. При положение, че в Никопол се надвишават пределно допустимите концентрации над осем пъти, не може така да се протака решаването на този въпрос.
Много ви моля да бъде включена точката в дневния ред, в противен случай, както съм писала и в искането си за включване в дневния ред, излиза, че вие омаловажавате работата на една комисия, която днес, още повече, че потвърждава собственото си решение.
Благодаря. СБ/ЗТ 175.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Председателят на Народното събрание не може да омаловажи работата на толкова важна комисия като вашата, тъй като тя му е като дясната ръка, тъй като е помощен орган. Въпросът е, че трябва да се произнесе и лявата ръка по този въпрос и аз очаквам Комисията по външната политика да даде веднага становище. Може да разговаряте и с Вашия колега, изпълняващ длъжността в момента ръководител на Комисията по външната политика господин Лютфи.
След като изтече предвиденият срок за произнасяне на комисиите, дори и да няма становища от комисиите, въпросът ще влезе в пленарната зала.
Постъпило е предложение точка трета от част втора от програмата да бъде избиране на съдебни заседатели във Върховния съд. Вносител на предложението е проф. Нора Ананиева - председател на Предизборния съюз на БСП и коалиция.
Моля, гласувайте това предложение.
От общо гласували 202 народни представители за - 110, против - 73, въздържали се - 19 народни представители.
Предложението се приема.
Постъпило е предложение от госпожа Нора Ананиева - председател на Предизборния съюз на БСП и коалиция, точка пета от част втора на програмата да бъде проекторешение за преустановяване за срок от три години демонтирането и разрушаването на паметници и мемориални сгради.
Моля, гласувайте това предложение.
От общо гласували 209 народни представители, за - 96, против - 106, въздържали се - 7.
Предложението не се приема.
Постъпило е предложение от председателя на Предизборния съюз на БСП и коалиция проф. Нора Ананиева точка шест от част втора да бъде проект за решение за изменение на решението за участието на Република България в операциите на Организацията на Обединените нации по поддържане на мира. Пояснявам, че проектът за решение е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по външна политика и Комисията по национална сигурност. Все още няма становища от тези комисии. Същевременно обаче срокът от разпределението е изтекъл. Затова няма никаква пречка Народното събрание да гласува за тази точка. 175.2
Гласуваме за това точка шест да бъде проект за решение за изменение на решението за участието на Република България в операциите на ООН по поддържане на мира.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 198 народни представители, за - 106, против - 28, въздържали се - 64.
Предложението се приема. 175.3
И последното предложение е постъпило от Предизборния съюз на БСП и коалиция - точка втора от част първа да стане второто четене на законопроекта за собствеността и ползването на земеделските земи. Става дума за законопроекта, който в момента е точка трета на част първа. Иска се размяна точка трета да стане точка втора.
Моля, гласувайте!
Гласували 206 народни представители. За това предложение 114, против 89, въздържали се 3.
Предложението се приема.
С това проблемите по дневния ред са изчерпани.
Пристъпваме към разглеждането на точка първа от част първа на дневния ред, а именно:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАНЪЧНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ, който е приет на първо четене на 11 февруари 1993 г.
Моля господин Джеров да заповяда и да докладва законопроекта.
Преди това моля да гласуваме в залата да присъства заместник-министърът на финансите господин Бисер Славков.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 183 народни представители. За това предложение 170, против 8, въздържали се 5 народни представители.
Приема се.
Господин Славков може да заповяда в пленарната зала.
Моля, господин Джеров, да докладвате второто четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, за трети път заставам пред вас за второто четене на законопроекта за данъчната администрация. Този законопроект е първият от осемте законопроекта, които трябва да бъдат евентуално разгледани от уважаемите народни представители. Законопроектът за данъчната администрация е първият, затова защото в него се съдържат принципите за устройството на нашата данъчна администрация.
Законопроектът в този му вид, с първите два текста, е внесен от Законодателната комисия в пленарната зала на 11 март 1993 г., т.е. преди малко повече от два месеца, за да може пленарната зала да се произнесе по въпроса: да имаме централизирана или децентрализирана данъчна администрация. ЦМ/КП 176/1.
Молбата ми към уважаемите народни представители е колкото може по-бързо да го гласуваме, за да бъде създадена възможност на Законодателната комисия да разработи вече цялата концепция на базата на гласуваното от вас.
Аз не бих си позволил за трети път да докладвам законопроекта, тъй като вече съм казал съображенията. Молбата ми към народните представители е да вземат становище, да решат въпроса централизирана или децентрализирана данъчна система ще имаме. Това е основата, на която трябва да стъпим и след като вие разрешите този въпрос и с вашето гласуване насочите към едната или другата система, оттук нататък вече Законодателната комисия ще може да приеме гласуваното от вас и да продължи работата си, за да може в най-скоро време да приключим с първия закон, т.е. законопроекта за данъчната администрация да стане закон за данъчната администрация.
Моят апел към всички вас е, ако има възможност да приключим днес с решението по този въпрос, защото вече повече от два месеца Законодателната комисия не може да придвижи нещата, тъй като няма съответно решение.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров.
Има думата народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги депутати! Аз мисля, че Народното събрание може да вземе едно компромисно решение по въпроса, който е от изключителна важност. И двете страни имат своите аргументи. И тези, които предлагат данъчната администрация да бъде централизирана, като бъде опора на изпълнителната и на законодателната власт, и тези, които пледират местните органи на властта да имат известен контрол или да могат да упражняват правата си по самоуправлението именно в областта на набирането на данъчни средства, тъй като в този случай те ще бъдат сравнително независими и ще може истински да бъдат приложени идеите за местното самоуправление.
Аз предлагам да се съгласим на едно компромисно решение и да не подлагаме този въпрос на гласуване по този начин, а именно дали да бъде напълно централизирана или да бъде децентрализирана данъчната администрация, като се съгласим данъчната 176/2. администрация да бъде централизирана, но едновременно с това да се дадат правомощия на министъра на финансите да оторизира местните органи на властта, общинските органи да събират приходите, които те събират по силата на Закона за местните данъци и такси и някои други приходи.
Данъчната администрация по своя замисъл е насочена предимно към събиране на данъчните приходи, които се централизират в републиканския бюджет и смисълът на оправомощаването на местната администрация е преди всичко свързан с приложението на Закона за местните данъци и такси. Ето защо, ако министърът на финансите има право да оправомощава местните органи на властта да изпълняват функции по събирането на тези приходи, а те там ще имат и правомощия да определят и местните такси, по този начин те ще могат да водят политиката така, както я виждат местните органи за самоуправление, струва ми се, че въпросът може да бъде решен на едно разумно основание. 176/3. Тъй като по този начин на местните органи на властта ще бъде дадено правомощие, което е свързано с управляването на местната власт и с осъществяването на определена политика на самите общини. Тъй като няма резон в обратното допускане - общините да бъдат натоварени да събират данъци, които са основно приход на републиканския бюджет. Тази функция, както показва времето, не се изпълнява добре от общини, които са независими от бюджета.
Ето защо нека да разделим по такъв разумен начин приоритетите и правомощията, като предоставим това право на министъра, а след това го закрепим в Закона за местните данъци и такси, а именно правото той да оторизира общинските органи да изпълняват приходите по бюджета.
Искам да кажа, че ако това право се даде на министъра, то няма да бъде в противоречие с общия дух на закона, тъй като самият Закон за данъчната администрация не предполага, че непременно данъчната администрация ще определя и събира всички приходи. Много от приходите на държавния бюджет се събират от съответно оторизирани органи в предприятията, които внасят например данъка върху общия доход. По същия начин е предвидено например да функционира и Законът за стоките и услугите, както е известен в Народното събрание, където самият платец определя, начислява и внася заедно с данъчна декларация самия данък. Така че не бива да се счита, че това право, което данъчната администрация има, е изцяло свързано с определянето и събирането на данъците. То е по-скоро в другия аспект - то е правно свързано с контрола, свързано с проверката на изпълнението на данъчните задължения на всички субекти в страната.
Така че като имаме предвид, че всъщност самите данъкоплатци са задължени и много от органите на фирмите и предприятията са задължени да осъществяват функции по определяне и събиране на данъците, нека да не мислим, че всъщност ние предоставяме кой знае какви големи права или на данъчната администрация, или на местните органи на властта.
Ето затова пледирам и ви моля да се съгласите с такъв вариант на решение. Повтарям го още веднъж: данъчната администрация е централизирана и министърът на финансите има право да упълномощава общинските власти да събират местните данъци и такси, или в този дух. Благодаря за вниманието! НЧ/ВР 177.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Костов, Вашето становище не съвпада точно, струва ми се, с предложението на Икономическата комисия? Вече сте запознат с него.
ИВАН КОСТОВ: Това е мое становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. То почти се покрива.
Има думата народният представител професор Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателстващ! Уважаеми колеги, от името на Икономическата комисия искам да взема отношение към обсъждания въпрос, толкова повече, че са направени писмени предложения.
Ние сме на второ четене, предварително искам да отбележа, и ми се струва, че трябва да отидем към вземане на отношение към напрадените конкретни предложения. Това първо.
И второ, в духа на апела на господин Джеров да се придвижим бързо към приемането на тези текстове, аз искам да ви запозная отново с предложението, което беше подкрепено от състава на Икономическата комисия и е в духа на преобладаващите настроения в повечето от постоянните комисии по обсъждания чл.1.
Това, което предлага Икономическата комисия, е следното:
"Ал.1. Данъчната администрация е:
1. Централизирано структурно звено в Министерството на финансите със самостоятелен бюджет.
2. Структурно звено в общинското управление и се издържа от бюджета на общините".
Аз мисля, че по-голямата част от това, което беше казано в пледоарията на господин Костов, се отразява от един такъв текст. Второ, след дълги обсъждания и в Икономическата комисия, с отчитане на позицията, съображенията в комисията, където се разискват проблемите на местните органи на властта, този текст задоволява едно решение, което позволява тези структури да бъдат изградени както в центъра, така и на местно равнище.
Аз ви приканвам, за да икономисаме време, да се насочим към приемане на този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Има думата народният представител Илко Ескенази. 177.2
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Само в порядък на реплика искам да кажа, че това, което ни се предлага в чл.2, което беше токущо казано, не се вписва в схващанията изобщо на правото за органите и техните компетенции. Вие го гледате чисто като един персонален състав. Не може един орган да бъде едновременно централизирано структурно звено в министерството и едновременно с това да представлява структурно звено в общинското управление.
Когато говорим за право, и тук чувствам опасността да настане пълна каша, трябва да имаме предвид, че органът се характеризира с неговите компетенции, с това кой назначава съответния орган, т.е. началникът на данъчната служба, и какви права имат тези лица. Оттам нататък, всичко друго може да се урежда по какъвто искаме начин.
Така че този чл.2, който ни се предлага, се предлага един орган да бъде едновременно и в Министерството на финансите, едновременно и в общината. Такова нещо просто аз не мога да си представя. Предполагам, че и господин председателстващият ще вземе отношение като юрист, тъй като това е неудържима конструкция. Дайте да се ориентираме към нещо, което все пак се вписва в основите на правото.
От тази гледна точка обръщам внимание, че противоречията, които възникнаха в този закон, са свързани с неща, които не засягат пряко мястото на данъчната администрация. Въпросите, които най-много се обсъждаха, са следните: кой ще назначава данъчния началник, регионалния данъчен началник и какви приходи от данъците ще отиват за общината и за републиканския бюджет. Това, разберете, няма абсолютно нищо общо със статута на данъчния орган. Тоест, данъчната администрация може да представлява една администрация, която е в рамките на Министерството на финансите и едновременно с това данъчният началник може да бъде назначаван със съгласие или след съгласуване на общинските власти. Да не говорим, че няма нищо общо с това колко, кой данък, кой ще го събира, в какъв размер, какъв размер от данък печалба ще отива за общината и какъв размер ще отива за републиканския бюджет.
Аз приключвам с това, че чл.2 според мен в този вариант, който се предлага от Икономическата комисия, просто не може да съществува. Такова нещо в правния мир няма. 177.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Ескенази. Мен ме безпокои и друго, че при обсъждането на законопроект за второ четене липсват представители на Законодателната комисия тук, отпред. Затова аз приканвам Законодателната комисия, нека да бъде така добра да си изпрати представител, защото се спори и за редакция на закона.
Имате думата.
КРЪСТЮ ТРЕНДАФИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз ще започна от това, с което свърши господин Ескенази. Струва ми се, че споровете, господин Ескенази, не са по това кой да назначава регионалния данъчен началник. Най-малкото това се е имало предвид, когато се спореше.
Става дума за нещо съвсем друго. Тук господин Костов го засегна, но аз искам да доразвия тезата, която съм застъпил в предложението, което съм направил за второ четене. Става дума, че има местни данъци, типично местни данъци и такси, които са като обем и като технология на събиране, изчерпващи половината от ангажимента на данъчната администрация като цяло.
ИВАН КОСТОВ (от място): Не е вярно.
КРЪСТЮ ТРЕНДАФИЛОВ: Ще ви посоча пример: партидите само за данък сгради са над 4 милиона, останалите такси и данъци са толкова пръснати, техният относителен дял е нисък. Те са около 20 на сто от приходите. Но, първо, информацията за тях се събира, обработва и актуализира в службите на общинската администрация. Тази информация трябва непрекъснато да се подава на регионалната данъчна администрация, която да ги събира и да ги предава на общината. Защо е необходимо това, когато ние не оспорваме, аз лично не оспорвам централизираната данъчна администрация. И тук спорът не е централизирана и децентрализирана данъчна администрация.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (от място): Точно така е.
КРЪСТЮ ТРЕНДАФИЛОВ: Централизирана данъчна администрация да си има, регионална данъчна администрация да си има, тя да се занимава със събирането на държавните данъци и такси, тя да събира поделените там данъци и да си привежда съответно сумата на общините така, както се полага и както това се прави от миналата година. 177.4
Но, според мен, е нелогично, когато информацията се набира в общината, когато общината е заинтересована и да определя местните такси, когато тя е заинтересована да събира колкото се може повече, защото от това се издържа общината и това са средства, които тя изразходва по целесъобразност, тези средства да се събират от един орган, който е извън общината.
В спора с министъра той каза: "Да, но аз ще ги задължа те да дават постоянна информация на общините, да подпомагат общините при разработването на бюджетите". Аз питам: защо трябва да се подпомагат, когато общините могат да имат едно такова звено, което да се контролира, което методически да се ръководи от министъра на финансите и същевременно то да е в системата на данъчната администрация? Още повече, че тези данъци и такси в повечето случаи се събират еднократно, натоварването в първото тримесечие е изключително голямо. В този смисъл централизираната данъчна администрация увеличава състава си, примерите от миналата година са, че в някои райони увеличението на данъчната администрация е повече от два пъти, за да покрият върховите моменти и в останалото време те не могат да бъдат натоварени. В същото време част от общинската администрация, която е разположена в кметствата, би могла, както и сега министърът й възлага често да събира определени такси, да се включи и да изпълнява тези задължения.
И аз мисля, че въпросът тук е по-сериозен. Той не опира само до това кой да назначава и кой да събира данъците. Въпросът опира до самочувствието на тези органи за местно самоуправление. Защото от последната година, от 1989 г. почти всички политици и държавници в тази зала се кълнат, че те са за децентрализация, за демократизиране на управлението на страната и в същото време в тези именно три години, като започнете с просветното ведомство, с Министерство на труда и социалните грижи, като минем през аграрната реформа, като част от провала на аграрната реформа стана заради това, че се откъснаха тези органи, които трябваше да движат аграрната реформа от местните органи на властта. И реално онези, които са най-заинтересовани от това да се решат проблемите в село, стоят настрана от решаването на тези проблеми. ВТ/ЗТ 178.1
По същия начин сега, когато трябва да създаваме нова данъчна администрация, когато трябва да създаваме ново отношение към данъците, към данъчната дисциплина, когато непрекъснато се формират нови групи от данъкоплатци, ние оставяме местната администрация и местните власти навън от данъчната реформа. Аз мисля, че това ще бъде непосилна задача за така наречената и сформираната с постановление 200 данъчна администрация.
И затова аз пледирам да се даде право на общините и общинската администрация да има такова звено, което да събира само възложените със закон местни данъци и такси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Трендафилов. Последен ще дам думата на представителя на Министерство на финансите. Заповядайте.
ЙОРДАН ТОДОРОВ (НСД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Трендафилов почти изцяло изложи становището на Комисията по административно-териториално устройство и местно самоуправление по този особено важен за общините въпрос. Аз ще прочета все пак едно кратко становище, за да затвърдя впечатлението, което се създаде от това изказване преди мен и благоприятното в тази насока изказване на ексминистър Костов.
Принципното предложение на нашата комисия е да се предвиди създаването на общинска данъчна администрация, която да определя, събира и отчита местните данъци и такси. За това става въпрос - за местните данъци и такси, включени в Закона за местните данъци и такси. С това ние искаме да принудим Министерството на финансите, колкото може по-бързо да представи този закон - за местните данъци и такси. Така наречените поделени данъци би следвало да останат в обхвата на централизираната данъчна администрация, тъй като това са държавни данъци. Мотивите за предложението са следните:
"В периода на прехода към пазарно стопанство, когато се формира ново данъчно законодателство, нови групи данъчно задължени физически и юридически лица и ново отношение към данъчната дисциплина, е необходимо да се осигури цялостно обхващане и на сочване на обществените промени. Това може да се осъществи чрез създаването на по-разгърната система от данъчна администрация, която да обхване всички видове данъчни плащания, в това число и постъпленията за местните бюджети. 178.2
Поради своя характер размерите на местните данъчни плащания са много малки в сравнение с държавните. Когато с тяхното събиране е натоварена една и съща администрация, тя естествено насочва своето внимание главно върху по-големите държавни вземания. В същото време обаче местните данъци и такси се явяват съществен приходоизточник в местните бюджети. И по внесения проект местното самоуправление няма никаква възможност за въздействие върху осигуряването на тези средства.
От друга страна, групата данъкоплатци по местните данъци и такси има своя специфика и е много по-широка от групата данъкоплатци по държавните данъци, с изключение на данъка върху дохода на физическите лица, чието събиране технически е решено. Това налага създаването на специализирана информационна база за жилищните и други недвижими имоти, за поземлената собственост в и извън населените места и т.н. Бързото създаване на такива информационни бази за данъчните служби може да стане от общинската данъчна администрация, която ще ползва данни непосредствено от другите общински служби, както подчерта и господин Трендафилов.
В заключение със създаването на общинска данъчна администрация ще се гарантира непосредственото включване на местното самоуправление в реализацията на данъчната реформа, ще се осигурят условия за неговото въздействие върху приходната част на местните бюджети и за намаляване на зависимостта му от централизираната държавна структура".
Конкретните ни предложения, които са включени и в предложенията при разискването в Законодателната комисия, са:
Чл. 2 да добие следното съдържание: "Данъчната администрация е структурно звено в Министерство на финансите и в общините на територията на Република България". 178.3
Член 3 да бъде: "Министърът на финансите методически ръководи и контролира дейността на данъчната администрация". А въпросът за това общинските данъчни администрации къде и как да се формират, може да придобие една нова ал. 3 в чл. 7: "Общинските съвети определят числения състав и издръжката на общинските данъчни служби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Тодоров!
Има думата за реплика народният представител Илко Ескенази. След това Вие и народният представител Иван Костов.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Аз наистина съжалявам, че още веднъж трябва да репликирам, но проблемът се поставя по следния начин - общинските данъци, местните данъци се събират от общинската данъчна администрация. Вижте, това, което се предлага, юридически означава, че законът ще бъде закон за данъчните администрации, а не за данъчната администрация. Ако искате това да направим - това е изходът. Предложенията, които идват и най-добронамерено да схвана, от страна на Комисията по териториално устройство, е следното - кой е органът, който събира данъците? А органът е този, който определя данъка, който го събира и който осъществява данъчния контрол върху данъкоплатците. Кой е този орган и този орган дали е включен в една-единна данъчна администрация или по отношение на едни данъци имаме една йерархия и органът е един, по отношение на други данъци имаме друга йерархия и други са органите.
Няма друг избор! Или имаме една-единна данъчна администрация, или имаме няколко данъчни администрации - една администрация, която събира републиканските данъци, друга администрация, която събира местните данъци. Това трябва да се изясни, защото спорът вече клони към един съвършено друг облик на закона - за данъчните администрации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имате думата.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, в моята реплика искам да обърна внимание на процентното изпълнение на данъчната администрация, на събирането на приходи за общините и за бюджета. Ако се направи внимателен анализ на това изпълнение, ще се види, че при 92 на сто средно изпълнение за бюджета данъчната администрация, срещу която толкова много се МС/КП 179/1. говори, е събрала 136 на сто приходи на общините, средно. 136 на сто! (Неразбираема реплика от блока на БСП) Важното е, че го е събрала, докато неизпълнението по републиканския бюджет е по-силно, т.е. ако гледаме проблема от гледна точка на това къде е слабото място на изпълнението на законите за данъчното облагане, слабото място е централизацията на приходи в републиканските бюджети и вие трябва да го разбирате това обстоятелство.
Сега, ако обърнем внимание на самата данъчна технология, тук се допускат някои смесвания на понятията. Определянето на данъка става на основата на закона. Всъщност органът, който определя данъка, основно казано, това е законодателят, това е Народното събрание.
В този смисъл на базата на закона всеки данъкоплатец е длъжен сам да определи и да начисли за себе си своите данъчни задължения или съответна администрация, която е упълномощена това да го направи. Това не е сложна работа! Това е нещо, което автоматически произтича от самото законодателство.
Ето защо тази функция се възлага и най-широко се разпространява върху различни органи. Това просто трябва да се разбира! Дали ще бъде в общината, където вие казвате 4 млн. партиди, да, но 4 млн. партиди и срещу тях има фиксиран данък, който си следва от закона, и човекът отива и си го внася. А касиерът на данъка на практика само го отчита. (Неразбираема реплика от блока на БСП) Това е смисълът специално на този закон.
Моля ви се! Когато обаче отидем нататък, навътре - внасянето на данъка, вие ще видите, че между начислените, т.е. определените данъци и внесените данъци, вече съществува едно значително различие.
На практика органите, които трябва да принуждават данъкоплатеца да внася начислените или определените данъци, трябва да има високите правомощия. Защото различието, което и сега отчита не по просрочията само на фирмите, дава да се разбере, че едно е начисленият определен данък, а другото е приложението на силата или приложението на административните методи за натиск той да бъде внесен.
И накрая, третата функция, за която трябва да се има предвид, че пак е различна функция на органите - това е функцията по контрола и определянето на санкциите. Това е самата 179/2. процедура на издаване на актове, на обжалването на тези актове и изпълнението на тези актове.
Въпросът е коя част от тези функции вие настоявате да отиде в данъчната администрация?
Това, за което аз пледирам, е първата функция и частично втората функция, която е свързана със Закона за местните данъци и такси, да бъде упълномощена общината да си ги събира и да си ги определя, и да ги отчита. В това няма нищо лошо.
Но общата функция по контрола и по приложението на административна принуда, за да бъдат осъществявани изпълнения по данъчно-облагателни актове или санкции, трябва да си остане на централната данъчна администрация. Ако не спорим по този въпрос, аз мисля, че вие можете да гласувате този текст в чл. 2, така както го предлага в Народното събрание правителството. Тоест това е администрация, господин Джеров, аз пледирам за това: "това е администрация на централно подчинение", както е записано в...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Костов!
Желание за реплики има ли? Няма.
Имате думата, заповядайте.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Константин Тодоров, 17. многомандатен район, СДС.
Колеги, аз съм член на Комисията по административнотериториалното деление и местното самоуправление и като такъв, а и не само като член на комисията, а и по убеждение, силно държа за местното самоуправление.
Въпросът е обаче дали това, за което се пледира тук наличието на местна данъчна администрация, общинска данъчна администрация, допринася за това нещо. Някак си като че ли наличието на общински орган се схваща като саморазбиращо се обезпечаване на самоуправлението. А всъщност обезпечаването, което се цели с всичко това, е финансово.
Тук господин Костов вече изложи аргумента, който произтича от практиката на миналата година, и процента на изпълнение на общинските и на държавния бюджети.
Аз бих искал да изложа още някои аргументи в полза на единната данъчна администрация. 179/3.
Тя наистина за мен трябва да бъде единна система и финансовото обезпечаване на самоуправлението може да стане не чрез една-единна структура, т.е. чрез местна данъчна администрация или което си е паралелна структура на сега съществуващата, а чрез даване право на общинските съвети да определят размера на данъците. Впрочем това го има и по действащото законодателство, би могъл да възрази някой. И това е в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Но аз имам предвид Закона за местните данъци и такси. За да имат общините в ръцете си един действен икономически механизъм за регулация на общинската политика, те биха могли да имат правото в едни по-широки граници, които би определил този закон - да определят размера на данъка за дадената община. Защото в крайна сметка за попълването на общинския бюджет не е важно кой е органът, който ще събира данъка, а е важно какво ще постъпва в този бюджет по силата на закона. Това е същественият момент, това е, което ще осигури прихода и напълването на бюджета.
Бих искал да поставя на вашето внимание още един такъв въпрос - наличието на паралелна структура на държавната данъчна администрация, местната данъчна администрация - води неминуемо до някакви разходи. Те са, разбира се, за сметка на общинските бюджети.
Сега, аз питам, тези, които твърдят, че когато ще има местна данъчна администрация, ще се събират данъците по-добре, т.е. ще има някакво постъпление. Наемат ли се, като твърдят и другото, че това подобрение на събирането на данъците ще покрие разходите по данъчната администрация и ще ги надхвърли, за да има някакъв смисъл от създаването й?
Искам да поставя на вашето внимание и още един проблем, а той е следният - всяко юридическо лице и едноличните търговци ще трябва да се регистрират при наличието на две данъчни администрации на две места данъчно. Те трябва да се регистрират в държавната данъчна администрация за изплащане на данъците, които вървят в републиканския бюджет и за така наречените поделени данъци, и отделно да се регистрират в данъчната администрация на общината за изплащане местните данъци и такси, които ще бъдат в приход на общинския бюджет. Като се има предвид, че търговските дружества, юридическите лица имат различни седа179/4. лища и клонове в страната, това още повече усложнява въпроса и затова мисля, че се създава по този начин - с паралелната данъчна структура - един много тежък проблем. Специално за данъчното регистриране.
А искам да кажа и на уважаемите народни представители, които след малко ще гласуват, какво е мнението на чуждите експерти. Защото преди около десетина дни в Министерството на териториалното развитие се проведе един семинар с участието на заместник-министъра на финансите на Дания, с господин Придом от Парижкия университет, с представители от Съединените щати, от Канада и т.н.
Бяха изтъкнати някои обстоятелства, които вие всички, гласувайки по този закон, трябва да имате предвид. А именно "Практиката показва (това са думите на господин Придом), че корупцията в местната администрация винаги е по-голяма, отколкото корупцията в централната администрация". Така че ако има криене на данъци, когато ги събира местен орган, криенето ще е по-голямо.
Освен всичко друго пък, канадският представител каза на семинара, че "местните администрации, кметовете на общините, общинските съвети, това показва практиката, в един последващ период, когато нещата улегнат, не желаят да поемат отговорност за увеличаване на данъците. Защото те трябва да се явят пред избирателите и да обяснят това". 179/5. И тогава, за да има по-голямо качество на комуналните услуги, по-удобно е размерът на данъците да се определя от един централизиран орган.
Това са аргументите, които исках да предложа на вашето внимание, за да ги имате предвид, когато гласувате по този закон.
Благодаря ви за вниманието. Аз уточнявам, ако някой не е разбрал: пледирам за единна данъчна администрация и за разрешаване на проблема в Закона за местните данъци и такси, който предстои също да бъде приет.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Има думата народният представител Дончо Конакчиев.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз мисля, че материята вече в значителна степен се изясни. И вземам думата и излизам пред вас с мисълта, че бих могъл да добавя няколко аргумента, които дотук не бяха засегнати, а те, според мен, имат съществено значение за решаването на въпроса, който ни занимава.
Преди всичко изхождам от предпоставката, че не противопоставяме централизирана на децентрализирана система, а противопоставяме на децентрализираната система една компромисна система, при която органите на местната власт - общините, имат възможност също да създадат свои структури.
Тук има два варианта. Единият беше развит от господин Костов - да се делегират права на министъра на финансите. Аз не изключвам този вариант, но лично аз поддържам другия вариант - директно с този закон да дадем такава възможност. А как това ще стане, естествено, ще се уреди в другите закони, с които се регламентира администрацията на местното самоуправление и съответно местните данъци и такси.
Бих искал да ви обърна внимание обаче върху следните аргументи, които дотук не бяха засегнати.
Първият е конституционен. В Конституцията местната власт е записана като самостоятелен вид власт. И дотолкова, доколкото я има и в Конституцията, и в реалността у нас, тя има право на самостоятелно съществуване с всички свои структури. Тук е СД/ВР 180.1 некоректна постановката за централизацията, след като е призната местната власт в Конституцията на България. Ако този факт не беше признат, тогава нямаше да има нужда от тази дискусия.
Вторият аргумент, който бих искал да ви посоча, да ви припомня, е традицията в България. Само преди година и половина бяха централизирани тези служби. Дотогава те тредиционно бяха местни.
Третият аргумент е за ситуацията в света. Преди малко чухме мотиви от Канада. Аз не зная как материята е уредена в Съединените щати и в Австралия, но призовавам към коректни сравнения. Нещо повече, България в този момент на своето развитие няма нищо общо и с Дания. Нека погледнем Европейската харта за местното самоуправление. От нея автоматично произлиза потребността местните органи на власт да имат възможност да създадат такива служби.
Четвъртият аргумент е този, върху който уважаваният оратор, преди мен който говори, се спря - за финансовата същност на нещата. Мисля, че и тук е нужна една по-голяма прецизност. Дали ще се набират повече или по-малко приходи, зависи от характера на данъците. Ето го данък общ доход - един стабилен приходоизточник в конкретните условия на България, доведе до преизпълнение през миналата година. Но обяснението не се корени в централизацията или в децентрализацията, а в характера на приходоизточниците и в други фактори, свързани със състоянието на икономиката и т.н. Специално за миналата година аз ще си позволя да кажа, че летвата беше поставена твърде ниско за местните приходоизточници и затова се получи такова надхвърляне.
Пето, кой ще ги издържа. Естествено ще ги издържат общинските бюджети, които също конституционно, а и законово, със Закона за местната администрация и местното самоуправление, са регламентирани като самостоятелни.
И шесто, последно, просто с две думи за някои от антимотивите на тази теза. Да, естествено, аз напълно съм съгласен с постановката за методическото ръководство, за единния контрол, който би трябвало да го има, за да бъде единна системата като система в държавата, но във всичките нейни структури на властта - и централизирани, и местни. Така че тук мотив не съществува, който по линията на методика или на контрол да елиминира тази теза. 180.2
За корупцията не бих искал да говоря. Тя се определя от други фактори, а не дали са централно или местно подчинени съответните органи. Във всеки случай априори да приемем, че в местната власт корупцията има по-благоприятна почва за развитие ми се струва недоказано.
Тук дори ще посоча и такива фактори, понеже дискусията тече отдавна и с много колеги и специалисти вече сме дискутирали, евентуалните органи в данъчни служби в местните органи на властта биха били затруднили предаването на достоверна информация на Министерството на финансите. Мисля, че това е също въпрос на регламент и на уреждане.
Евентуалното набъбване на органите. Ами в момента служителите в данъчната администрация са два-три пъти повече от тези, които бяха преди няколко години. И тук мисля, че разумната теза е, че те трябва да бъдат толкова, колкото е необходимо, за да работи добре системата, а не да имаме някакви предварителни критерии и след това да развиваме едни или други постановки. Толкова, колкото трябва да работи добре системата. По това мисля, че просто не е необходимо да откриваме тук евентуална дискусия.
И стана дума за двойната регистрация. Колеги, тя и в момента е такава. Ако аз живея в община "Х", естествено там ще имам своята данъчна регистрация за моите доходи. Но ако моят офис на моята фирма е в община "У", ами естествено аз и с данъчните органи на община "У" ще кореспондирам. Междупрочем така е и в целия свят. Не виждам защо и тук трябва да се отваря дискусия, след като нещата са ясни.
В заключение апелирам с дълбоко убеждение, че не само демократично, но разумното, рационалното решение е с този именно закон да се даде, подчертавам това, възможност на органите на местната власт да имат такива данъчни служби. Да се даде тази възможност, тъй като това е и в духа на тези демократични цели, които всички си поставяме.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Конакчиев. Има думата народният представител Емил Филипов.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми колеги, вземам думата по принципно процеду180.3 рен въпрос. Предлагам да прекратим дискусията по чл.1 и чл.2 от Закона за данъчната администрация. Мотиви: тези аргументи за една или друга теза бяха чути достатъчно подробно на първото четене. Бяха изложени достатъчно подробно и в тази кратка дискусия. А Законодателната комисия ни е предложила достатъчно ясни писмени текстове като варианти. Ако има някакви други текстове, могат евентуално и те да бъдат докладвани. Но трябва да работим само по точно предложени писмени текстове.
Разбира се, моето предложение за прекратяване на дискусията не означава да не дадем думата на уважавания господин заместник-министър Славков, за да изложи позицията на своето министерство.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Преди това за обратно становище има думата народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Аз считам, че в момента дискусията навлиза в дълбочина на проблема. Проблемът трябва да бъде изяснен пред Народното събрание, когато то гласува. В случая са особено важни и техническите аспекти на функционирането на данъчната администрация. Дори, ако щете, самата данъчна регистрация на фирмите или на данъкоплатците, създаването на единния данъчен регистър, компютъризирането на системата и ред други неща, които трябва да бъдат взети предвид, когато става въпрос специално за това дали да бъде разделена функцията на контрол. Точно тук трябва да се запише принципът на закона. И затова аз мисля, че е редно дискусията да продължи с още съображения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Костов.
Преди да поставя на гласуване този проблем, давам думата на представителя на Министерството на финансите господин Бисер Славков. 180.4 ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Бих помолил преди да гласувате да вземете предвид и някои фактори, които ще се опитам сега да изложа пред вас.
Първият фактор, който заслужава внимание, е добре да се разграничат моментите, свързани с установяването, определянето на данъците като видове данъци и техният размер. Това право е определено с Конституцията, чл. 60 и чл. 83, чл. 84, т. 3 единствено на Народното събрание. Така че тук не бива да оставаме с убеждението, че създаването на единна или обратно - централизирана и децентрализирана администрация - ще позволи на местните органи сами да определят видовете местни данъци, както тука се назоваха, видовете местни такси и техният размер.
Така че от тази позиция вероятно това е първият момент, който подлежи на изясняване. Ако ние искаме наистина да определим определени дейности да се вършат от местните администрации, то това явно трябва да бъдат по събирането и отчитането на местни данъци и такси. Тогава бихме били наистина в съответствие със закона.
Вторият фактор, който ще помоля също да имате предвид, когато гласувате, това е самият механизъм, по който в момента се определя финансирането на общините. Аз много моля да се има предвид, че понастоящем ние определяме чрез Закона за бюджета субсидия, която се предоставя или своего рода това са предостъпени приходи от републиканския бюджет на общините. И тези субсидии се формират чрез набирането на всички данъчни приходи и други приходи, предвидени по бюджета.
Следователно ние сме изправени пред една много деликатна ситуация. Ние трябва да имаме една система, която да има наистина цялостно наблюдение върху приходната част на този бюджет. Иначе ние ще се озовем в една странна ситуация. Ще трябва да осигуряваме субсидии на общините, в същото време те ще имат свои местни, както се казва тук, данъчни администрации, които ще си набират приходната част и ще искат допълнително субсидията в пълния й размер. Явно е, че тук организирано цялостната дейност по конкретното определяне на данъчните задължения, тяхното събиране и отчитане трябва да бъде в една единна централизирана данъчна СБ/ЙА 181.1 администрация.
Друг е въпросът вече, че ако се предоставят възможности на местните общини да имат звена, които събират и отчитат местни данъци и такси, да го вършат, а с оглед на това централизацията вече в по-нататъшната част по отношение на контрол върху данъчни задължения, по отношение на разчитане на крайни задължения, да се вършат от тази централизирана данъчна администрация. Иначе ние ще изпаднем в една ситуация, която ще позволи на един принцип да изграждаме държавния бюджет, а на втори принцип да администрираме приходната му част, т.е. ще се появят реално два закона, които трябва да регламентират тези въпроси. Ето още от тук ще допуснем според мен опасен дуализъм и аз наистина се притеснявам от предложението на господин Конакчиев тук да запишем един бланкетен текст, а в други закони да регламентираме цялостната организация и техника в този аспект. Мисля, че това наистина е опасен прецедент.
Също така искам да споделя с вас, че когато говоря за структурата и механизма на бюджета, не бива да забравяме и вторият факт, че реално почти всички общини на този етап се субсидират от републиканския бюджет. Ние нямаме възможност на този етап нашите общини в една значителна част да могат да се самофинансират, така че наистина да абсорбират в себе си и такива администрации в този завършен, окончателен вид, който тук се предлага.
Искам да споделя с вас, че например за 1992 г., забележете, приходната част в тези така наречени местни данъци и такси са: по отношение на такси от населението това са 569 милиона; по отношение на данък върху недвижими имоти - 75 милиона; по отношение на данък върху наследствеността - 10 милиона. И единствено данък общ доход, който между впрочем се разпределя между републиканския и местния бюджет, е около 11 милиарда. Много моля това да се сравни с приходната част на бюджета, за да видите, че не така стоят наистина нещата, когато трябва да търсим въпросите на самофинансирането и на тази база - администрирането на данъците.
Третият фактор, който ще помоля също да се има предвид, когато се гласува, това е вече засегнатият въпрос за единната данъчна администрация. Наистина тук се изказаха някои съображения, СБ/ЙА 181.2 но аз искам да споделя, че има много по-дълбоки фактори, които влияят и които ще създадат наистина неуредици. Например, нека да допуснем, че има две данъчни администрации - едната, както се казва, е местна, а другата е централизирана. Веднага ще възникне въпросът не само за самата регистрация като техника, но и въпросът за разчитане на данъчното задължение глобално на един данъчен субект. Как ще се разчете и как ще става прихващането? Ето, ние още от тук ще създадем възможност данъчните субекти да започнат да заобикалят данъчното законодателство, да заобикалят данъчните задължения и реално ние ще създадем още една форма на укриване на данъци. А бих казал, че досега си имаме достатъчно много такива, които наистина тормозят процеса на събиране на данъци.
Следователно този въпрос съвсем не е за пренебрегване и това е свързано със следващата фаза, именно след като се определи едно данъчно задължение, да се приведе в изпълнение това данъчно задължение.
Ето защо аз искам да предложа на вашето внимание чл. 2 да бъде редактиран за единна централизирана данъчна администрация и да се даде възможност на министъра на финансите да упълномощава определени структурни звена към общините, които да събират и отчитат местни данъци и такси. При това положение аз мисля, че вече е в унисон с някои от изказалите се господа народни представители ние ще предотвратим всички онези негативни страни, за които се говори, и ще запазим, от една страна, наличието на единна данъчна администрация, а от друга страна - ще се даде възможност наистина към общините да има звена, които да подкрепят процеса на събирането на данъци.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Славков.
При това положение естествено решение е това, което предложихте, господин Филипов. Но поради липса на желаещи за изказване, да съкратим времето.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Има желаещи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Кои са? Заповядайте, ако искате да се изкажете. (Неразбираеми реплики от СДС) СБ/ЙА 181.3
Добре, поставям на гласуване предложението на господин Емил Филипов.
Моля, гласувайте предложението за прекратяване на разискванията, направено от господин Филипов.
От общо гласували 179 народни представители за - 105, против - 71, въздържали се - 3.
Предложението се приема.
Господин Джеров, заповядайте за редакциите на текстовете.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Колеги, действително бих помолил за вашето внимание, защото със следващите гласувания ние решаваме формирането на данъчната администрация.
Първо, след като имаме нов закон, трябва да бъде гласувано заглавието на закона. Предлага се и мисля, че няма различие, за название: "Закон за данъчната администрация".
ИВАН КОСТОВ (от място): За данъчните администрации.
В такъв случай, тъй като има алтернатива, което ще зависи от следващото гласуване, аз бих помолил да не гласуваме както обикновено първо заглавието, а да преминем към чл. 1 и 2 и след гласуването, особено на чл. 2, бихме могли да се върнем на заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Джеров, това е едно решение. Мое право е да го възприема. Много ви моля, минете на чл. 1.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чл. 1. Глава първа. Общи положения. Тук мисля, че няма да има различия и за чл. 1 се предлага следното съдържание:
"Чл. 1. Този закон урежда структурата, организацията на дейността и правомощията на данъчната администрация".
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (от място): Данъчните администрации - те са две.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не, данъчната администрация аз я приемам като принцип. То е принцип. Може да са пет данъчни администрации, но е "данъчна администрация".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Джеров, моля Ви, повторете предложението, за да го разберат народните представители. Гласували сме решение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По заглавието. Пак повтарям - нямаме различия. Глава първа - Общи положения. Предлага се чл. 1 да има следното съдържание:
"Чл. 1. Този закон урежда структурата, организацията на дейността и правомощията на данъчната администрация".
Това е текстът, който е предложен.
ИВАН КОСТОВ (от място): Коя от двете? Те предлагат да има още една администрация! ББ/ЗТ 182.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Джеров, ако обичате, има ли друго предложение за чл. 1?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (извън микрофоните): Не, няма друго предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Няма друго предложение за чл. 1, направено писмено така, както изисква нашия правилник.
Заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! За съвсем кратко изяснение моля. Аз предложих към чл. 2 да има допълнителен текст,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ние гласуваме чл. 1!
ХРИСТО БИСЕРОВ: Не, да обясня само.
...министърът да бъде упълномощен да предоставя възможности и на структурни звена към общините да събират и отчитат данъци. Това означава, че ние говорим за една единна данъчна администрация, в която органите са в тази единна структура. А единствено към общините предлагаме да има звена. Може да е служба, може да е някакво направление, което се занимава с чисто оперативна, техническа работа по събиране и отчитане на местни данъци и такси. И ако това се възприеме, тогава ние наистина ще говорим за единна данъчна администрация и за един-единствен закон за данъчната администрация.
Да, иначе, както подсказа и господин Костов, отиваме към два закона за две данъчни администрации. Единият ще бъде за централизирана данъчна администрация, другият - Закон за местна данъчна администрация.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Според Вашето изказване значи, че с приемането на чл. 1 се решава този въпрос. Предопределя се какво да бъде нататък.
Дискусии да разкриваме отново, господин Костов? Нали гласувахме да няма дискусия?
Ако господин Джеров желае да докладва друго съдържание с оглед на направено писмено предложение, да. Ако не...
Процедурно предложение, заповядайте!
ИВАН КОСТОВ (СДС): Господин председателю, обръщам внимание на следното противоречие. Ако се създаде данъчна администрация 182.2 към общините, на практика се създава друго успоредно звено до централната данъчна администрация. Затова процедурното ми предложение е да се гласува първо чл. 2. Поне да излеземе от този трап. В чл. 2 да решим единна ли ще бъде данъчната администрация или данъчните администрации ще бъдат две - една централна и една местна. И в зависимост от това решение вече да наименоваме закона, да гласуваме чл. 1 и т.н.
Мисля, че това е естествено. Защото в противен случай вие наистина създавате две администрации, а гласувате за един закон, което е безсмислица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Джеров, по това предложение?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: След като колегите считат, че в този термин има предопределяне, съвсем основателно можем да минем към чл. 2. Да видим как ще се поставят нещата и след това да се върнем към заглавието и да помислим дали чл. 1 ще бъде така.
Добре, аз смятам, че съвсем единно можем да разсъждаваме.
При това положение, господин председател...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ако обичате, докладвайте чл. 2. Моля за внимание.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Тук има четири предложения по чл. 2. Последното предложение е на НСД, само че проф. Марков току-що дойде при мен и потвърди, че оттегля предложението.
При това положение имаме три предложения за чл. 2. Ще ги прочета отсега, за да може всеки от народните представители при гласуването да има предвид и другите предложения.
Първото предложение, това е основното тук в случая и то гласи:
"Данъчна администрация е структурно звено в Министерството на финансите и е юридическо лице".
Господин Иван Костов прави предложение към тази алинея да има и втора алинея със следното съдържание:
"Министърът на финансите упълномощава общински и други органи да събират и отчитат данъци и такси".
Това е първото. 182.3
Второто, предложението на Комисията по административнотериториално устройство:
"Чл. 2. Данъчната администрация е структурно звено в Министерството на финансите и общините на територията на Република България".
Третото предложение е на база на предложението на Икономическата комисия и гласи: чл. 2 с две алинеи.
"Ал. 1. Данъчната администрация е единно и централизирано структурно звено в Министерството на финансите със самостоятелен бюджет.
Ал. 2. Данъчната администрация осъществява дейността по прилагането на нормативните актове, свързани с определянето, събирането, отчитането и контрола на данъците, таксите и другите държавни вземания".
Това са трите алтернативи, като към първата господин Иван Костов предлага и втора алинея.
При това положение аз моля, господин председател, да бъдат поставени тези три предложения (първото - разчленено) на гласуване, за да се реши основния въпрос каква е системата на нашата данъчна администрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Кое предложение, господин Джеров, е на първо място?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Само за момент, за да видим. Третото предложение...
ИВАН КОСТОВ (от място): Третото предложение трябва да се гласува най-напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господа, всеки е бил на това място и знае, че това е и една форма на психическо притеснение и инквизиция.
Много ви моля, струва ми се, че разумът е надделял между народните представители и те биха могли за 15 мин. да стигнат до една-единствена редакция или поне до две редакции с алтернатива на база на направените предложения. И за да бъдем ефективни и точни, защото решаваме един от основните въпроси, аз давам 15 мин. почивка (звъни).
(17 ч. и 5 м.)
182.4
(След почивката)

16 ч. и 30 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (звъни): Продължава заседанието на парламента.
Господин Джеров, много Ви моля, докладвайте резултата от 15-минутния труд.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги! Видяхте, че докато течеше почивката, със специалистите в тази област и представителите на четирите парламентарни групи успяхме да създадем само два текста, между които вие да избирате.
Единият текст е на децентрализираната данъчна система или данъчна администрация по-точно. Другият текст е за централизираната данъчна система - администрация. Ще ви дам двата текста. Много моля с вашето гласуване да насочите към коя система да вървим в бъдеще.
Член 2 в едната негова редакция, първата алтернатива:
"Данъчна администрация е структурно звено в Министерство на финансите със самостоятелен бюджет и структурно звено в общинската администрация, което се издържа от бюджета на общините."
- Пак чл. 2 с първа и втора алинея:
"Ал. 1. Данъчна администрация е структурно звено в Министерство на финансите и е юридическо лице.
Ал. 2. Министърът на финансите упълномощава общините и други органи да събират и отчитат данъци и такси."
Това са двете алтернативи. Пак повтарям, че първата е структурно звено в министерството и в общините. Втората е само в Министерство на финансите.
Господин председател, много моля да поставите на гласуване първо текста: "Данъчна администрация е структурно звено в Министерство на финансите със самостоятелен бюджет и структурно звено в общинската администрация, което се издържа от бюджета на общините".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вие предлагате да бъде поставен на гласуване така прочетеният от Вас текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Който сочи към децентрализираната система. ЦМ/КП 183/1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля народните представители да заемат местата си в залата и да гласуват токущо прочетения текст.
От общо гласували 204 народни представители, за 108, против 88, въздържали се 8.
Предложението се приема в тази редакция.
Против са 89. Против е гласувал и народният представител Манол Тодоров, който не разполага с карта.
За обяснение на отрицателен вот има думата народният представител Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Имах вече възможността да посоча, че според мен този парламент е изчерпал своите възможности (оживление в залата), затова може да ви прозвучи странно, че искам да обяснявам негативния си вот. Но това, което става в този момент в тази зала, е изключително опасно за страната (смях от блока на БСП), защото в крайна сметка то ще ни доведе до една картина на невъзможност да се решат проблемите за данъчната администрация въобще.
Приемането и то странно за мен доста набързо, на този начин на правна уредба, при който фактически се получава едно разкъсване на функциите на данъчните административни органи, на практика ще доведе до няколко последици:
Първата от тях, разбира се, е, че данъците трудно ще се събират. Че местните структури, които са подчинени на съответните местни органи и на властта, ще бъдат по-малко ефикасни.
Това, което за съжаление обаче също ще стане и което струва ми се е още по-опасно, е, че парламентът, доказвайки, че не е в състояние да върши работата, за която е избран, ще се окаже в невъзможност въобще да гласува закон за данъчната администрация. Защото вие много добре разбирате, че приемането на този принцип фактически обезсмисля нормативния проект, който е предложен вече на вашето внимание.
Изключително интересно ми е да видя как точно ще бъде направен един нов законопроект на базата на това, което токущо гласувахте! И тъй като съм убеден, че това най-вероятно няма да стане, то аз си позволявам да пророкувам, че с този си вот парламентът доказа своята абсолютна негодност да решава проб183/2. лемите на България.
Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС, реплики от БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата за обяснение на отрицателен вот народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги депутати! Моето много сериозно притеснение по повод на това гласуване е свързано с обстоятелството, че от това гласуване произтича наименованието на закона, определението в чл. 1 и преработката на текстовете на целия закон в духа на определяне правомощията на двете структури, които се създадоха сега, с това гласуване, разпределяне на техните пълномощия, определяне на начините и на техниките на взаимоотношенията между тях, които са изключително сложни, многобройни и трудни въпроси.
Аз се опасявам, боя се направо, че това нещо няма кой да го направи, защото самата данъчна администрация не приема този вариант. Хората, които са работили върху законопроекта и които го предлагат на вниманието на Народното събрание, са свикнали да мислят за това, че ще има единна данъчна администрация. И аз се питам кой ще бъде в състояние сега да преодолее тази трудност по формулирането на текстовете на новия член на закона. 183/3. Защото господин Джеров в самото начало обясни, че в зависимост от начина, по който ще се гласува, зависи какво ще бъде нататък записано в текстовете на този закон. И много страшно е това, че няма да има кой да предложи тези текстове. Ако няма кой да предложи тези текстове в близкия месец-два, това означава, че самата данъчна реформа ще забоксува и на практика няма да продължава нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Костов.
Има думата народният представител Драгия Драгиев.
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (СДС): Колеги, аз мисля, че ще намерим сили да прегласуваме това, което се предложи. Съображенията ми за това са следните: ние в продължение на няколко месеца информираме нашата общественост, че данъчните закони са постъпили в пакет и в пакет те ще бъдат приети от Народното събрание. Макар че аз още от началото имах дълбоки съмнения, че ще стане именно това, което става в момента.
На нас ни предстои да създадем една фундаментална, нова данъчна структура в страната. Ние ще приемем данъчни закони, които досега са непознати, които дори и в развитите европейски страни срещаха изключителни трудности при приложението им. И неслучайно този пакет започва със Закона за данъчната администрация. Сега, когато правите това деление, оттук нататък ще се появят не само трудностите, за които ви говори господин Костов, оттук нататък няма да има никаква възможност за приложението, дори и да ги приемем, и на другите закони.
Затова, моля ви се още веднъж, намерете сили в себе си и прегласувайте текста. Не търсете никакви дивиденти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте!
БИСЕР СЛАВКОВ (Министерство на финансите): Уважаеми господа народни представители! Много ви моля по един въпрос: гласувахте за две данъчни администрации! Кажете, моля ви се, как сега ще се прави Закона за данъчното производство? Как ще се събира данъка върху добавената стойност? (Шум и реплики от БСП) Това е първият момент. Вие блокирахте реално целия пакет от данъчни закони.
И вторият въпрос: как ще събираме по Закона за събиране НЧ/ЙА 184.1 на държавните вземания всички данъци и такси? Оставам на вашето съзнание? (Ръкопляскания от СДС и ДПС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата народният представител Иван Пушкаров.
ИВАН ПУШКАРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Ще ме извините, процедурно искам да предложа да се прегласува настоящия текст. Мисля, че трябва да си дадете сметка, че разделяйки двете администрации сега ние създаваме основата, залагаме мина със закъснител за тяхното противопоставяне в найблизко бъдеще. Ще започнат да воюват между себе си. Тази война е неизбежна, тя е и обективно определена.
Освен това искам да кажа, че е израз на определен популизъм и на популиско мислене, че давайки допълнителна административна власт на общините, ние можем да осигурим тяхната икономическа самостоятелност. Това не е вярно. Това е абсолютно неправилно мислене.
Моля ви, с оглед осигуряване на приемането на всички данъчни закони в пакет и най-вече на реални и обективни възможности за тяхното изпълнение и реално прилагане в практиката, да преоцените вашата позиция и да прегласуваме за единна и цялостна данъчна администрация. Благодаря ви! (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Пушкаров.
Господин Савов, извинявайте, имате думата сега.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин председателю! Аз не знам дали не трябва да помислим отново. Защото вие видяхте, че заместник-министърът на финансите, неговите доводи мисля, че са убедителни. Извинете, тук не е въпрос да правим партийна политика. В никакъв случай. Нека помислим още малко. Защото действително вие чухте, че целият пакет от данъчни закони ще го взривим.
В края на краищата мисля, че предложението, което беше направено от господин Костов, дава възможност на общините да събират. Но да помислим още веднъж. Мисля, че ще дадем един добър пример. Ако помислим малко, ще стигнем предполагам до едно общо решение. Но да не направим нещо, от което въобще да не можем да излезем, да влезем в едно блако, от което не можем да излезем. Благодаря ви! НЧ/ЙА 184.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Савов, да приеемем ли, че Вие оспорвате гласуването и искате прегласуване?
СТЕФАН САВОВ: Това беше смисълът. Аз искам едно прегласуване с един апел към другите групи и въобще към народните представители да помислим отново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Бучков, имате думата.
ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! От името на Парламентарната група на движението за права и свободи поддържаме предложението за прегласуване на току-що гласувания текст. (Ръкопляскания от СДС)
Наличието на две данъчни администрации на една и съща територия означава освен негативните страни, които бяха посочени тук от господин Пушкаров, господин Костов и другите изказали се в тази насока, предполага и нови щатни бройки. Тоест, ние ще увеличаваме държавния апарат за съвсем ненужни цели.
Друг е въпросът ако се казае за постъпленията от местните данъци и такси да отиват в общинския бюджет, а останалите данъци - в републиканския бюджет. Но това са две различни неща и нямат нищо общо с този дуализъм, който се предлага и който ще доведе до едно блокиране на цялата данъчна система. От там ще се отрази и върху бюджета на страната.
Моля всички народни представители да преценят тези обстоятелства и да се прегласува този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви! Има думата народният представител Йордан Тодоров.
ЙОРДАН ТОДОРОВ (НСД): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Искам да ви кажа, че този спор в момента е кулминацията на спора между предишното правителство по въпроса за местните финанси, местното самоуправление и местната администрация. Без местни финанси не може да има местно самоуправление. Ако някой смята друго нещо, нека да го каже.
В момента групата на СДС е против общините и против тяхното местно самоуправление. Искам твърдо да го кажа. (Протести от СДС и ръкопляскания от БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви! И последно давам думата на Кръстьо Трендафилов, от Парламентарната група НЧ/ЙА 184.3 на БСП и коалиция, след което ще ви обявя моето решение.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз се очудвам, че тук се поставя въпросът едва ли не, че се противопоставя общинската администрация на държавната администрация. Вижте, отсега натататък ние смятаме, и тази година между впрочем бюджетът за пръв път се изгражда на тази основа, че субсидиите за общините ще бъдат изградени на базата на едни твърди критерии. Следователно подвижната част в така наречения "самостоятелен общински бюджет" остават местните данъци и таксите, особено таксите, тук господин Славков каза, че те са минимална част. Местните такси са 8,8 на сто от общинските бюджети. Като прибавите и неактуализирания данък сгради, който е 1,2 в момента, но той в никакъв случай не може да остане 1,2, защото данъчната оценка, върху която се прави, е от 50-те години, следователно и тази част ще се увеличи.
Следователно тези 20 на сто остават в рамките на възможностите общината да влияе върху тях. Когато се закове субсидията на базата на обективни критерии, които ще се утвърждават, сега са шест, тази година, догодина могат да станат повече. Във френската финансова система са петдесет и два. Ние не можем да стигнем до тях по простата причина, че нямаме обективни данни, нито статистически, нито други, които да дават една обективна информация за тези критерии. Казвам, когато тази част на бюджета, републиканския бюджет, субсидията от републиканския бюджет бъде закована по обективни критерии, общините ще имат възможност да маневрират само с онази част, тези 20 на сто, и от това зависи дали качеството на живота ще бъде по-добро или по-лошо. Това е смисълът на факта да се създаде една възможност общините със своя администрация и с решение на общинските съвети да влияят върху тези приходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: И последен има думата председателят на Комисията по бюджета и финансите. ННЧ/ЙА 184.4
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги народни представители, аз искам да кажа само няколко думи защо трябва да има само една администрация. Едно е финансова независимост на общините, друго е отделни две администрации. Не ме поставяйте в неудобното положение да защитавам един бюджет, против който съм гласувал. И в същото положение поставяте Парламентарната група на СДС. Бюджетът мина на първо четене. Ако съставите две администрации, ще трябва да върнем целия бюджет, защото той не е съобразен с две администрации. Ако искате, дайте да прекъснем заседанието, да поканим министъра на финансите да ни изясни тази елементарна истина.
Аз, ако ми дадете повече възможност, мога да ви кажа как общините ще станат финансово самостоятелни. Не с отделни администрации, а с устройствени закони на разпределянето на данъците. Но това са две различни неща. Лека-полека, дал ни Бог живот и здраве, ние ще ги приемем, обаче недейте да смятате, че като приемете две администрации из един път общините ще се напълнят с пари. Напротив, бюрокрацията ще стане двойна и ще се затормози събирането на данъци.
Но вие, господа, защитавате точно обратното. Вие защитавате несъбирането на данъците. Вие защитавате данъчната анархия. Вие защитавате създаването на две администрации, които да си противоречат.
Ако искате обаче този бюджет, който вие го гласувахте на първо четене, да не се преразглежда и да не се гласува пак на първо четене, моля ви се да прегласуваме това и да гласуваме за една администрация с разбира се гаранции за финансова самостоятелност на общините, която се постига по друг начин обаче. Моля ви се. (Ръкопляскания от блока на СДС)
ИВАН КОСТОВ (от място): Ако трябва, да дискутираме още.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля, бъдете спокойни. Господа, много ви моля. Аз разбирам, че въпросът е от изключителна важност. Но искането за прегласуване се прави от две парламентарни групи. (Шум и реплики от блока на СДС) Аз бих поел отговорността върху себе си и това е моето решение,н включете режим на гласуване, ще прегласуваме текста. Да няма съмнения, господа. (Единични ръкопляскания от блока на СДС) ВТ/ЛТ 185.1.
Добре, господин Джеров, прочетете още веднъж текста, за да няма никакво съмнение вече за вота на Народното събрание.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, ще ви прочета двата текста отново, за да може всеки народен представител действително да си изгради своето становище. Става дума да създадем децентрализирана данъчна администрация или централизирана данъчна администрация.
ИВАН КОСТОВ (от място): Как може такова нещо? Децентрализирана или централизирана - това не е вярно.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Първата алтернатива, чл. 2: "Данъчна администрация е...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Много ви моля! Тишина в залата!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Член 2: "Данъчната администрация е структурно звено в Министерство на финансите със самостоятелен бюджет и структурно звено в общинската администрация, която се издържа от бюджета на общините".
Това е едната алтернатива. Другата алтернатива е:
Член 2: "Данъчната администрация е структурно звено в Министерство на финансите и е юридическо лице. Министърът на финансите упълномощава общините и други органи да събират и отчитат данъци и такси".
Това са двата текста. Оттук нататък...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: И сега поставяме на гласуване, господин Джеров, първия текст. Процедурно предложение? Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, уважаеми колеги, процедурното ми предложение е да не пристъпваме към гласуване сега (шум и реплики в блока на СДС), а да си дадем още малко време, за да видим текстовете внимателно и по парламентарни групи, и да пристъпим към гласуване в началото на утрешното заседание.
Струва ми се, че стана ясно, че въпросът е за различни гледни точки, които се споделят в една парламентарна група от различни части на групите. И Парламентарната група на Съюза на демократичните сили даде да се разбере с реакцията си, че тя не е против местното самоуправление и против пълноценното 185.2. функциониране на местните органи на власт. Нека се убедим дали това е така на практика, като още веднъж видим такава редакция, която от една страна да не блокира данъчната система и данъчната реформа, което никой няма интерес да стане, и от друга страна, нашата парламентарна група категорично потвърждава своето разбиране, че местните органи на власт трябва да имат и своята финансова автономност, ако щете самостоятелност, с която да бъдат реални органи на властта.
Ето защо, господин председателю, споделяйки, струва ми се, желанието на всички страни на залата, този въпрос да намери едно разумно, обективно, вярно решение, Ви моля да поставите на гласуване процедурното ми предложение да се върнем по този въпрос по същество и да гласуваме дали да прегласуваме или не този текст утре, в началото на нашето следобедно заседание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Пирински. Противно становище? Обратно становище? Господин Костов. 185.3.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, колеги, аз предлагам този въпрос, който се отлага вече девет месеца, да бъде най-после решен. Това решение нас ни чака. Ясно е, че не сме против местното самоуправление, никой тук в тази зала не е против. Ясно е, че създаването на още една администрация не увеличава финансовата самостоятелност на общините, както елементарно си мислят някои хора. И това е ясно на всички.
Ясно е, че сме за това да предоставим достатъчно права на общините да определят местните данъци, такси, да ги събират и да ги отчитат. Ясно е, никой не възразява срещу това. Против сме само това - да се създават две администрации.
Затова, ако вие приемете моето предложение, то е контрапредложение на предложението на господин Пирински - да не отлагаме повече този въпрос, той няма да узрее до утрешния ден.
Моля ви, да гласуваме сега в полза на една данъчна администрация, с правомощията и с независимостта, която ние ще гарантираме на местните органи на властта. Благодаря!
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (от място): Няма перфектен текст, който да гласуваме сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Костов! Предложението, направено от господин Пирински е по чл. 54, ал. 1, точка 2 - предложение за отлагане за следващото заседание. Въпросът е за отлагане за утре само, а не за отлагане в безкрайността.
При направеното това предложение чухте обратното становище на народния представител Иван Костов. Затова аз подлагам на гласуване процедурното предложение.
Кои са за отлагане гласуването за приемането на чл. 2 за утрешното, т.е. следващото пленарно заседание, моля гласувайте!
Прекратете гласуването и обявете резултата!
От общо 208 гласували народни представители, за - 113, против - 89, въздържали се - 6.
Предложението да се отложи гласуването на чл. 2 и останалите текстове от Закона за данъчната администрация да стане в утрешното пленарно заседание се приема.
Минаваме към точка втора.
Процедурно предложение има да направи проф. Татарлъ. МС/ЛТ 186.1.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): Уважаеми председателстващ, уважаеми народни представители, Движението за права и свободи иска половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Половин час почивка, до 18,35. (Звъни)
(18 ч. и 5 м.)
186.2.(След почивката)

18 ч. и 40 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (звъни): Продължаваме заседанието. Господин Джеров, ще докладваме по точка втора. По част първа фактически от програмата остават още 15 минути по Закона за земята, след което минаваме към част втора.
Моля за тишина в залата! Имате думата, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преминаваме към
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ, ВТОРО ЧЕТЕНЕ
Законопроектът е раздаден на уважаемите колеги на 5 май 1993 г. и бихме могли да преминем направо към обсъждане на предложените текстове. Доколкото си спомняте, това бяха няколко законопроекта по отделните текстове. Законодателната комисия, всичко онова, което е за приемане, го обедини в едно тяло, защото ние не можем да излезем с четири или пет законопроекта за изменение на един закон. Следва всичко това да бъде включено в един.
При това положение можем да преминем направо към отделните параграфи.
Параграф 1. Член 10, ал.7 се изменя така: "Възстановяват се правата на собствениците върху земи, които са били включени в трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и понастоящем представляват незастроени терени, които са включени в строителните граници на населените места, освен ако са за задоволяване на жилищни нужни на лица, които нямат друг недвижим имот в строителните граници на населените места:
а) е отстъпено право на строеж и строежът на законно разрешена сграда е започнал;
б) е отстъпено право на строеж и строежът не е започнал в сроковете, предвидени от Закона за собствеността, Закона за териториалното и селищно устройство и Правилника за прилагане на Закона за териториалното и селищно устройство;
в) върху тези терени са проведени мероприятия, които не позволяват връщането им.
В случаите, когато не се възстановява собствеността върху земи по силата на тази алинея, бившите собственици се СД/ВР 187.1 обезщетяват със земи от общинския поземлен фонд, а когато това е невъзможно - по ред и условия, определени със закон."
Това е предложената от Законодателната комисия нова ал.7 на чл.10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата народният представител Манов Тодоров. Отказахте ли се?
Имате думата.
ИВАН ТОСЕВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Специално в т. "в" - "върху тези терени са проведени мероприятия, които не позволяват връщането им". Аз смятам, че тази точка е абсолютно излишна, защото досега, ако има някакво проведено мероприятие, разбира се тези терени не се връщаха и специално да упоменем в закона "проведени мероприятия"... Това понятие поначало е доста разтегливо и някакви дребни неща ако има там, започната е някаква градинка или нещо от тоя род, това означава, че не трябва да бъде върнато това място на бившите собственици.
Затова аз предлагам да отпадне т. "в".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Народният представител Красимир Николаев има думата.
КРАСИМИР НИКОЛАЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Красимир Николаев, Българска социалистическа партия.
Искам да взема отношение по чл.10, ал.7, тъй като самият аз съм автор на една редакция на този член и активен поддръжник на т. "в", т.е. невръщането на терените в случаите, когато са извършвани върху тях мероприятия, непозволяващи връщането.
Не правя реплика на колегата Тосев, а искам да направя едно изказване точно по този въпрос. Става дума за следното. Не направени там някакви градинки, а става дума за вложени средства, сериозни средства от обществото за подготовката на тези терени, извършени разходи по чл.15 и чл.17 от Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата, за превръщането на тези терени от терени извън селищната територия в строителни терени в строителните граници на населените места, инженерно-техническо обезпечаване, разходи по проектирането, възлизащи на огромни суми, за общи градоустройствени планове, подробни градоустройствени планове, правени през всичките тези години. 187.2
И затова аз предлагам, за да не съществува някаква неяснота по отношение на това какво трябва да се разбира под "проведени мероприятия, непозволяващи връщането на тези терени", да бъде въведен текст в Допълнителните и заключителни разпоредби на закона, който да изясни тази материя. Още на първо четене аз предложих този текст и сега ще си позволя да го прочета отново.
"По смисъла на този закон, терени, върху които са проведени мероприятия, непозволяващи връщането им, са:
1. за които са направени вноските по чл.15 и чл.17 от Закона за обработваемата земя и пасищата;
2. за които са направени разходи за проектиране и проведени мероприятия по подготовката, инженерно-техническото обезпечаване на строителството, в т.ч. и за строителство на обекти за обезщетяване на отчуждени собственици."
Това е текстът, който изяснява какво се разбира под "мероприятия, непозволяващи връщането на тези терени".
Иначе общо взето хората от първо четене искам да ви кажа, че са останали с впечатлението, че тук дебатираме как да не им върнем терените. Аз мисля, че това е несериозна постановка. В текста на този член трябва да обърнем сериозно внимание: връщат се терените на бивши собственици в строителните граници и т.н., освен в случаите...". И изброяваме само три случая, в които това не се прави.
Второто нещо - имам една бележка по т. "б" от редакцията, която е дадена от Законодателната комисия. А тя е следната: "е отстъпено право на строеж и строежът не е започнал в сроковете, предвидени по Закона за собствеността, Закона за териториално и селищно устройство и правилника за приложението му".
Аз бих казал, че коректният текст е следният: "е отстъпено право на строеж и строежът не е започнал, но сроковете, предвидени по ЗТСУ и т.н., не са изтекли". Става дума за неизтекли срокове, а не примерно, че строежът не е започнал в тези срокове. Мисля, че това е по-коректната редакция на т. "б".
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Други? Руслан Сербезов, имате думата. За реплика ли? Имате думата.
РУСЛАН СЕРБЕЗОВ (СДС): Руслан Сербезов. Господин председателю, господа депутати, госпожи депутати! Вижте какво, вие 187.3 с това предложение правите фактически, как да ви кажа, обхващате всичко, което обхваща думата "мероприятия". Това означава, че всяка инвестиция за вас е "мероприятие". Това означава, че много земя няма да се върне благодарение на това, което вие ужким уточнявате. (Реплика от залата) Защо да са глупости?! За едно косене на тревата вие ще искате фактически едва ли не да се извършва мероприятие. Това не може да стане! И това, което предлага Иван Тосев, е много разумно. И стига сте се напъвали да слагате спънки за връщането на земята. Стига вече това нещо! Може да се смеете, колкото си искате! Защото това голямо обхващане на мероприятието, което вие ужким уточнихте, просто е излишно. По-добре си го оставете така, защото няма никакъв смисъл. И не давайте подобни предложения!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин Красимир Николаев... Нещо като реплика беше...
КРАСИМИР НИКОЛАЕВ (встрани от микрофоните): Не, аз изказване направих, не реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли още реплики? - Не, няма други реплики. Имате думата за изказване.
КРАСИМИР НИКОЛАЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Правя реплика на господин Сербезов...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Николаев, господин Бучков имал реплика към Вас. След това ще отговорите...
Господин Бучков, имате думата. 187.4
ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз съм един от вносителите на това изменение, обаче редакцията, която сега се представя, е редакция по отношение на буква "б" от господин Николаев. Не може да се говори за мероприятие, тъй като това е по неопределено понятие. Мероприятие е, когато е отчужден теренът за училище, мероприятие е, когато са прекарани подземни комуникации. Обаче върху тях се строи, господин Николаев. Вие сте архитект и трябва да знаете това нещо. Извинявайте много. Значи всички подземни комуникации, които минават под сградите с канал, вода и други, тези сгради не трябва да съществуват там. Моля ви се. В строителството съм бил поне 25 години и много добре знам за какво става дума.
Тук обаче се поставя другият въпрос. Ние говорим за строеж на жилищни сгради на физически лица. Тоест, на хора бедни, които не са могли да си построят жилището там, където са им дадени тези терени. Мероприятия в никакъв случай не бива да се поставя, защото ако действително има забрана за строеж, тези места не биха били отстъпени с право на строеж. Извинявайте много, те са включени в населените места. Има дворищно-регулационни планове и в тези дворищно-регулационни планове щом е очертан теренът и е дадено право на строеж, това значи, че там е разрешен поначало строеж. Ако е построен път, това е строителство.
Така че от текста считам, че трябва да отпаднат "мероприятия", тъй като с това се ограничава правото на собственост и правото на възможност на тези, дори, на които са им дадени терени... Върху тези мероприятия... да си построят хората жилища. А щом им е разрешено от техническата служба, с предоставянето на самия терен... Този текст не бива да остане. Касае се за буква "в".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Бучков.
Трета реплика има ли? Имате думата, господин Красимир Николаев.
КРАСИМИР НИКОЛАЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Никак не ББ/ЛТ 188.1. ми се искаше в тази зала с техническа терминология да обяснявам проблема, тъй като не е прието в Народното събрание това да става. За съжаление обаче поради непознаване техническата страна на материята, колегите изпадат в заблуждение. Аз искам да внеса някои разяснения, за да не се вижда толкова абсурдно предложението по буква "в". Става дума за следното. Ние визираме два случая. Случаят, когато е отстъпено право на строеж - това да и примерно случаят, в който аз ви казвам - по точка "в" са извършени технически мероприятия, непозволяващи връщането, но те са факт. Това, че примерно господин Бучков смята, че върху тях може да се строи, това е негово лично станоовище. Но в Закона за териториалноселищно устройство, в правилата и нормативите за планиране на населените места в Наредба # 5, където са регламентирани техническите изисквания към бъдещото строителство, е казано следното. Най-малкото: имаме канал, от който имаме отстояние в едната и в другата посока 12 метра - изискващи се; водопровод - 8 метра изискващи се; сервитутни отстояния, които не могат да бъдат нарушавани и т.н. Значи, върху една част от терените е отстъпено правото на строеж. Върху друга част от терените са проведени тези общи комуникации и примерно вие изпадате в следното заблуждение: че цялата територия, планирана за нарастване на жилищната зона, ако върху нея е прокаран един канал, то тя не се връща. Става дума за следното.
Прави се една инвентаризация на терените, отделят се комуникациите, които вече са проведени, отделят се терените, върху които се разпростират сервитутите, които не могат да бъдат нарушавани, и санитарно-хигиенните отстояния, прави се един нов план за планирането на тази зона и тази част от терените, за които безспорно не съществуват никакви пречки да бъдат върнати, се връщат, а тази част, върху която са разпрострени тези мероприятия, просто не се връща. Защото няма начин един плавен профил - канализационен колектор, изпълнен, да бъде върнат на собственика и той да прави върху терен на собственика. Няма как един газопровод, разбирате ли, прокаран да бъде върнат на собственика като терен. Това е просто неразумно. Ще изпаднем в такова заблуждение, което не знам какви последствия би имало в реалната практика. 188.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Николаев, изтече Ви времето.
КРАСИМИР НИКОЛАЕВ: Много дълго може да се обяснява това, но за съжаление просто не искам да го разтеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата народният представител Манол Тодоров за изказване.
МАНОЛ ТОДОРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз моля да имате предвид следното. В чл. 10, ал. 7, така, както ни се предлага сега за изменението, се мотивира, че земите не следва да бъдат възстановени и върнати на собствениците тогава, когато са раздадени на хора за жилищни нужди, които нямат друго жилище.
Ето какво казва в самия текст на ал. 7: "...освен ако за задоволяване на жилищни нужди на лица, които нямат други недвижими имоти в строителните граници на населеното място".
Щом като това е така, явява се съвсем нелогично да се иска по буква "в" тези земи да не бъдат връщани тогава, когато върху тях са предвидени някакви мероприятия. Ако със Закона за градоустройството и регулационния план са предвидени някакви мероприятия върху тях, то безспорно е, че те няма да бъдат върнати. Не е необходимо тук, в този закон сега да се споменава това, че тези земи не следва да бъдат върнати.
Що се касае до буква "б", аз смятам, че тази буква също така следва да отпадне, защото се касае за запазване право на собственост върху земи, върху които не са започнали строежите. Отстъпено право на строеж, това право на строеж по Закона за собствеността, по ЗТСУ или правилника му за отстъпване, сервитутно право, трябва да бъде ползвано в пет години. Основното, което се цели тук и сега, е да се запази именно това право. Но общият дух и общата цел на Закона за собствеността на земеделските земи е да се възстанови собствеността на собствениците на тези земи, а не сега да се раздават земите. И тогава, когато този, на когото е предоставена част от тази земя, която следва да му бъде върната, не е започнал никакъв строеж и не се е ангажирал в него, аз не намирам абсолютно никакво основание сега да се продължава този сервитутен срок да се ползва правото пет години. Това е в противоречие със самите основни принципи на Закона за собствеността на земеделските земи. 188.3.
С оглед на това аз моля да остане само положението при буква "а". Другото да отпадне - "б" и "в" да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодяра Ви, господин Тодоров.
Има думата господин Николаев за реплика. 188.4.
КРАСИМИР НИКОЛАЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Значи пак не се разбрахме. Вие поддържате тезата, че щом е записан текстът, че е станало дума за тази вметка, която преди я нямаше - за жилищни нужди, това автоматически изключва терените, за които аз говоря, върху които е проведено някакво техническо мероприятие.
Аз искам да ви поясня следното нещо. Няма как да отделите терените, предвидени за задоволяване на жилищни нужди, от другите терени, за които аз говоря, по простата причина, че става дума за терени преди всичко в зони за така нареченото комплексно застрояване в регулационните граници. И това беше масовият способ в последните години да бъде извършена тотална отчуждителна операция и да бъде учредено право на строеж, в това число на жилищни кооперации и други в зона за комплексно застрояване. Точно по този начин не можем да правим някакво разграничение между терени. Това би могло да бъде в един друг режим - земеустройствен и урбанистичен, когато става дума за индивидуално жилищно застрояване, където има обособени парцели и където тази инфраструктура е рязко разграничена при наличие на диференциране на собствеността върху инженерната и техническа инфраструктура, което остава като общинска територия, и личните, индивидуални парцели, които може да са и частни, но те са друг вид собственост. Просто не правите тази разлика. А в голямата част от случаите става дума за жилищна зона за комплексно застрояване. Просто няма как да направим разликата, която вие влагате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата за реплика народният представител Емил Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз не мога да разбера упоритото нежелание на част от колегите да отстраним поне в известна степен абсурда, на който те станаха автори миналата година при приемането на закона.
Преди всичко трябва да се разбере, че тази земя днес е с друг статут. Тя е била някога в поземления фонд, сега е дошла в урбанизираната територия във фонда на неселените места. Освен това не става въпрос само и единствено за жилищните сгради, става дума за всички обекти за комплексно обслужване на населеСБ/ЛТ 189.1. нието, за цялостната инфраструктура и вие много добре знаете, че в новите комплекси общо взето такава е практиката. Тя в много голяма степен изостава. И ако не се приемат тези приложения, ще станем свидетели на нещо, което вече е факт - тотално объркване при приложението на застроителните планове, на тяхното бракуване и на загубата на много обществени и лични пари на тези хора, които са ги вложили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Костадинов.
Други реплики няма.
Има думата за дуплика господин Манол Тодоров, след което ще спрем работата си по част първа на програмата и ще преминем към част втора.
МАНОЛ ТОДОРОВ (СДС): Господа, ще отговоря на първата реплика. Трябва да се разбере основно, че се касае за земи, включени в строителните граници. Това е твърдо и щом като това са земи, включени в строителните граници, ние с тях се занимаваме. Ако са предвидени някакви мероприятия по регулационния план, ние върху тях не можем да действаме. Те няма да бъдат преотстъпвани на частни лица и граждани, които да ги застрояват сега. Те остават отчуждени по силата на регулационния план, който ги е заварил. Това е положението. Така че няма място да се занимаваме с тях и в този смисъл буква "в" се явява напълно безсмислена.
А що се отнася до буква "б", аз поддържам становището, че ние сега не можем да вършим нови отчуждения. Законът за възстановяване собствеността на земята има за задача да възстанови земята на селяните. (Шум и реплики в БСП и коалиция)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина в залата! Господин Тодоров, много Ви моля, не влизайте в диалог.
МАНОЛ ТОДОРОВ: Колега, столицата София, голяма София имаше регулационен план и всички села около нея имаха регулационни планове. Тези планове бяха обезсилени със Закона за планово изграждане на населените места, ако не се лъжа, чл. 96. Точно така. За да могат тези земи да бъдат включени в ТКЗС...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Тодоров. Изтече Ви времето.
МАНОЛ ТОДОРОВ: И след две-три години започнаха наново регулации. Затова се стигна до това положение за тези земи. 189.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Тодоров. Изтече Ви времето. За реплика времето е две минути.
Утре ще продължим.
Дотук спираме по точка втора на част първа. За утре остават за изказване от сега господин Иван Костов, госпожа Рашеева.
189.3.
Съгласно решението на Народното събрание преминаваме към точка първа на част втора от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВРЕМЕННО ВЪВЕЖДАНЕ НА НЯКОИ ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЧЛЕНОВЕТЕ НА НАУЧНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ И ВИСШАТА АТЕСТАЦИОННА КОМИСИЯ.
Остана да се изкажат госпожа Рашеева, Аспарух Панов, Илко Ескенази. Те са записани, но не са се изказали. От другите групи нямам заявка. Има ли други?
Госпожа Рашеева, Ваш ред е.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, колеги! По разглеждания от нас сега законопроект, така наречения "Анти-Панев", законопроект за изменение на Закона за въвеждане на допълнителни изисквания..., първото, което аз искам да ви кажа, е алогичността, която виждам в това предложение.
Пред нас вносителят на този законопроект доста обстойно, когато представяше своя законопроект, обоснова неговото внасяне с това, че предвидените в чл. 3 и изброените в този член точки ограничения за заемане на ръководни длъжности във висшето образование, били нарушение на човешките права, били недемократични, били едва ли не фашистки.
При така направените възражения против закона, аз се учудвам защо в същия законопроект този вносител - професор Василев - предлага същите ограничения по отношение на същите лица да бъдат въведени отново, т.е. на тях отново да им се забрани да заемат ръководни длъжности във висшето образование и във ВАК по същите съображения, които са посочени в точките на чл. 3, само че в бъдеще време - някога, когато бъдат гласувани някакви закони.
Ако той смята тези ограничения за недемократични, за нарушаващи човешките права, той въобще не би трябвало да предлага тези ограничения да бъдат въвеждани. В това аз виждам липса на каквато и да било логика. Да се отменят те сега, за да бъдат въведени същите, само че някога... Като стигнахме и до това, че същите ограничения се предлага да бъдат въведени, но след гласуване на редица закони, аз смятам, че в тази част законопроектът противоречи на закона, противоречи на Конституцията. ЦМ/КП 190/1.
В Конституцията е предвидено, че всеки гласуван от Народното събрание законопроект, станал закон, трябва да влезе в сила три дни след неговото обнародване или в друг срок, който Народното събрание определи. Но това означава срок, който Народното събрание ще определи - точен срок: в деня на публикуването или някакъв друг срок, но определен срок. А това, което вносителят предлага, не е никакъв срок, защото влизането в сила на този закон, ако той стане закон, ще зависи от бъдещи несигурни събития: от гласуването на едни закони, които ние не знаем кога ще бъдат гласувани и въобще дали ще бъдат гласувани някога. Това означава, че няма определен срок за влизането в сила на този законопроект, ако той стане закон. Това не може, това е недопустимо, тъй като противоречи, както казах, на Конституцията, а освен това противоречи и на всякаква правна логика.
Аз искам да се спра също така и на обстоятелството, че този закон, чието изменение се иска сега от нас, беше отнесен до Конституционния съд и той разгледа този закон по същите оплаквания, състоящи се в същите съображения, изтъкнати тук пред нас от вносителя.
Конституционният съд подробно се е спрял на всички оплаквания и се е произнесъл по това, че със закона не се нарушават никакви права и не се търси преследване по политически убеждения, тъй като той се интересува единствено от професионалните качества на лицата, които заемат съответните ръководни длъжности.
И моля, обяснете ми какви професионални качества може да има едно лице, което е станало професор в АОНСУ, което целия си трудов стаж е употребило за това да израства в партийната йерархия, докато стигне примерно до секретар на областен комитет. И по някакви причини сменен, изведнъж се озовава ръководител на висше учебно заведение. Каква работа е извършил той до този момент в науката, в съответното звено, в което той е професор или въобще хабилитирано лице, за да може да се говори тук за някакъв професионализъм?
Конституционният съд се е спрял също така на всички останали оплаквания, като противоречие с международни споразумения, осъждане на невинни хора и т.н. И в края на краищата той постанови едно решение, с което застана на становище, че зако190/2. нът не противоречи на Конституцията.
И тук се поставя вторият правен проблем: доколко Народното събрание и как Народното събрание е обвързано с решенията на Конституционния съд? Тогава когато един закон е бил атакуван като противоконституционен и по-конкретно в този закон, в случая са атакувани по същество отделни негови разпоредби и съдът се е произнесъл, може ли по-нататък да се поставят същите текстове на преразглеждане и Народното събрание да реши нещо противно на това, което Конституционният съд е решил?
Тук вече се поставя въпросът за задължителната сила на решенията на Конституционния съд. Решенията на Конституционния съд имат силата на тълкуване на Конституцията и в този смисъл те са задължителни за Народното събрание и го обвързват в неговата последваща законодателна дейност.
Поради това аз считам, че и на това основание този законопроект трябва да бъде отхвърлен. Трябва да гласуваме против него още сега, на първо четене и аз ви призовавам в този смисъл да гласувате.
Освен това аз искам да се спра накратко и на въпроса какво всъщност се цели с този законопроект. С този законопроект се цели тази желязна, тази бетонна партийна шапка, която тегнеше над нашето висше образование и над нашата наука в продължение на десетилетия, да остане отново. Тези, които ръководеха нашата наука и я доведоха до това състояние, в което тя се намира, да продължат да я ръководят.
Не става въпрос за уволнение на хора. Не става въпрос за отнемане на титли. Не става въпрос за ограничаване на никакви човешки права. Професорът си остава професор. Той може да се занимава с наука колкото си иска, но просто за 5 години няма да ръководи това учебно звено, това научно звено затова, защото примерно той е взел активно участие във възродителния процес, а сега иска да ръководи нашия исторически факултет. Кажете ми има ли логика в това? 190/3.
И тук се обръщам към нашите колеги от ДПС, с чиято подкрепа ние гласувахме този закон: как биха могли сега те да гласуват против този закон и да разрешат на онези учени, които се занимаваха с политика преди всичко и които взеха активно участие във възродителния процес, сега отново да останат на техните ръководни места?
Аз се обръщам към тяхната депутатска съвест и към тяхната отговорност към електората, който те представляват и защитават тук и моля да не гласуват този законопроект!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Осем минути. СДС разполага още с 12 мин., след удължаването.
Имате думата по процедура. За удължаване на работното време ще бъде сигурно процедурата.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Както разбрахме има още 12 мин. от времето на Съюза на демократичните сили. Виждам, че другите групи нямат желание да участват в дискусията.
Затова, след като остава толкова малко време, предлагам да удължим работното време до приключване на тази точка. Моля, да подложите това процедурно предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Обратното становище? Имате думата, господин Христов, за обратно становище. Достатъчно е времето, както казва господин Иван Куртев.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Обратното становище е ясно и токущо формулирано от господин председателстващия. Погледнато формално времето е достатъчно. Часът е 19,18, тоест спазвайки 12-те минути - 19,30. Не виждаме никакво основание за неговото удължаване и в този смисъл е нашето обратно становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви! Опасяват се от почивка, господин Христов.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме предложението за удължаване на пленарното заседание до приключване на т. 1 от дневния ред. Да гласуват само тези, които са в залата. Това е искането на господин Праматарски. СДС са над 60 души за момента, господин Праматарски. НЧ/ЗТ 191.1
СТЕФАН САВОВ (от място): Осемдесет и трима сме. Много сме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще изчакаме трите минути.
Гласували общо 192 народни представители. От тях 101 за, 86 - против, 5 - въздържали се.
Приема се предложението за удължаване на времето до приемане на точката.
Имате думата, колега, по процедурен въпрос. Господин Христов има думата от името на Парламентарната група на СДС.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Господин председателстващ, на основание чл. 49, ал. 2 от името на Парламентарната група на СДС искам половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате почивката. Половин час почивка (звъни).
(19 ч. и 22 м.)
191.2 ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (звъни): Продължаваме засе- данието.
Има думата за изказване народният представител Илко Ексенази.
Заповядайте по процедура.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, Николай Христов СДС, по възгласите в залата разбирам, че е ясно за какво става дума. Но .... (Шум и неразбираеми реплики в залата)
Уважаеми господин председателстващ!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля, моля за тишина!
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ: В момента ние обсъждаме закон, чийто вносител отсъства от залата. И тъй като беше гласувано и удължаване на работното време, до изчерпване на тази точка, и при липсата на вносителя на закона, то на основание чл. 39, ал. 2, т. 1 от правилника правя процедурно предложение за прекратяване на заседанието.
И тъй като процедурното предложение трябва да се подложи на гласуване, то настоявам преди гласуването да се провери кворума (Шум и неразбираеми реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да уточниме, извинете, Вашето процедурно предложение правите на основание чл. 39, ал.2 - за прекратяване на заседанието.
Господа, обратно мнение ли искате да вземете?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аргументите на преждеговорившия народен представител не са сериозни защото този законопроект се внася от осем народни представители и аз виждам колеги, подписали закона, които са тук в залата. Това е съвършенно несериозен аргумент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вижте, направено е предложение за прекратяване на заседанието. Това е процедурното предложение. Мотивировката, която е направена, затова че заседанието следва да се прекрати защото го няма един от вносителите. Вие сами разбирате нейното съдържание след като вносителят се изказа и изяви волята си, че поддържа закона. Така че това не е основание, но е направено предложение за прекратяването на заседанието на основание 39, ал. 2, т. 1. А това, тъй като предстои глаМС/ЙА 192.1 суване (неразбираеми реплики от залата) вижте, укорите, за правене на такива предложения са си укори, но правилника и процедурата ни задължават.
Затова на основание чл. 36, ал. 2, тъй като предстои гласуване по предложение за прекратяване на заседанието и има искане за извършване проверка на кворума обявявам регистрация.
Моля всички народни представители да се регистрират!
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА БСП: Николай, регистрирай се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Прекратете преброяването и посочете резултата!
В залата присъстват и са гласували 122 народни представители.
Кворум има, продължаваме заседанието.
Сега се поставя на разглеждане процедурното предложение за гласуване дали да се прекрати заседанието или да продължи заседанието така, както е решено.
В ход сме на гласуване на процедурно предложение, ваше.
Обявете режим на гласуване, моля гласувайте!
Гласуваме процедурното предложение за прекратяване на заседанието. (Шум и неразбираеми реплики в залата, "Буш!", "Буш!")
Моля, тишина в залата!
Прекратете гласуването, обявете резултата! (Неразбираеми реплики в залата)
Трите минути са за начало на гласуването, господа, недейте да си правиме ...
От общо гласували 191 народни представители, господин Манол Тодоров гласува с ръка, за - 78, против 110, въздържали се - 3.
При това положение процедурното предложение се отклонява.
Думата за изказване има народният представител Илко Ескенази.
Господин Ескенази,... (шум и неразбираеми реплики в залата) Много ви моля за тишина! От общо времето, което досега е използвала Вашата парламентарна група за Вас остават десет минути.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми народни представители, аз изобщо няма да коментирам МС/ЙА 192.2 съдържанието на този закон. Няма да коментирам, що е комунизация, е декомунизация и т.н.
Искам да обърна внимание само на един момент, който показва, че представеният законопроект представлява най-голямата опашата юридическа глупост, която се представя пред този парламент.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Точно така!
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: В два аспекта - по отношение сърцевината на този законопроект, а именно – 6 с двете алинеи.
Става дума за следното, че: "Провеждането на избори за нови ръководства ще стане след влизането в сила на този, този, този и еди си кой закон".
Аз се чудя, в Законодателната комисия как юристите от Българската социалистическа партия можаха да подкрепят такъв текст. Този текст се прилага когато бъде приет някакъв закон, който изобщо не се знае дали ще бъде приет. Забележете, че дори Народното събрание не може да се поставя над действащите закони. Ами на същото основание може да се каже: "Тези избори ще се проведат след като БСП стане модерна лява партия". Същото основание.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): В един момент така ще стане.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Ето защо, аз се смущавам, ...
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Така ще стане!
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Ще стане ли? Добре! А, е точно репликата, на Клара Маринова ме насочва към мисълта, която искам да изразя пред вас.
Че за съжаление юристите от Законодателната комисия се подчиниха на партийната дисциплина пред своите професионални убеждения. МС/ЙА 192.3
Такъв текст на първо четене, тъй като не става дума за редакция, просто не може да съществува. И защо Вие се спотайвате?! Ами излезте, обяснете, защитете го тоя текст! Тук има няколко души, които са наистина добри професионални юристи. Нито реплика, нито защита на текста, просто гласуване.
Така че аз съм убеден, че в този случай на тези мои уважавани колеги им нашепваше, гласувайки за тоя текст в Законодателната комисия, нито гласът на юриста, нито гласът на модерната лява партия, а на желязната БКП, която казва: правото е въздигнат във воля закон и т.н., и т.н. (Шум и реплики) Така. Аз няма да вземам отношение към тези нечленоразделни звуци, които идват от тая страна (обръща се вляво) на залата.
И вторият момент, на който искам да обърна внимание, това е придаването на обратна сила на закона. Чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове казва, че "обратна сила може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба".
Следователно, тълкуването е, че ние сме пред условията на това много голямо и много важно изключение. Ние наистина имахме мораториуми, ние имахме обявяване на сделки, извършени в миналото, нищожни сделки, извършени от ТКЗС и т.н. И те бяха подкрепени от всички в тая зала, защото те почиваха на предположението, че става дума за едни незаконни сделки.
Тук сме в обратната хипотеза - Конституционният съд потвърждава, че става дума за законосъобразно решение.
Така че специално по тоя текст аз искам да обърна внимание на вас специално, че политиката вече е да се придава обратна сила на законите, независимо от това, че в административното право пък това е най-опасната тенденция.
Тук се казва: "Обезсилват се всички действия по приложение на този закон." А обезсилват ли се решенията, които са взети от новите научни съвети, или не се обезсилват? (Реплики от залата) Така. Междувременно дали някой е избран или не е избран за научен сътрудник и т.н. - всичко се връща назад, назад, преди 10 ноември. Ура! (Силен шум в залата, ръкопляскания в блока на СДС)
Така. И за да приключа, аз все пак искам да ви кажа, че съм доволен от тази позиция, която ще бъде изразена, за придаване обратна сила на закона, защото съм убеден, че след няколко СД/ЗТ 193.1 месеца ще бъде подкрепен един закон, с който се обезсилват всички решения на партийни, държавни, общински органи, с които са предоставени за закупуване жилища на партийни и държавни ръководители. (Шум и реплики) Тогава ще ви слушам как ще говорите за обратната сила на закона и ще казвате: а това е изключителният случай, това е, от което пищят хората. Така че тогава ще сравняваме тази позиция
И най-накрая искам да кажа, повтарям още веднъж: не става дума за декомунизация, комунизация, става дума за един закон, който е представен пред нас и който представлява един пълен юридически скандал. За мен този законопроект представлява един венец. Това не е дори един смокинов лист, това е направо един венец на възраждащия се партиен подход в законодателството и правото, волята на партията с главно "п".
Повече нямам какво да добавя. (Шум в залата, ръкопляскания в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря. Благодаря, господин Ескенази.
Съюзът на демократичните сили има още 4 мин. Иска ли някой думата? (Шум в залата)
Господа! Моля обявете режим на гласуване, щом няма желаещи да вземат думата. Поставям на гласуване за приемане на първо четене Закона за изменение и допълнение на Закона за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на научните организации и Висшата атестационна комисия. (Шум в залата)
Моля? (Обръща се към господин Стефан Божилов, който иска думата) Нали питах? Ако искате, имате 4 мин. Моля, заповядайте. Спирате гласуване, но ...
СТЕФАН БОЖИЛОВ (НСД): Съжалявам, колеги. Мисля, че съвсем не се излагам. Стефан Божилов, Нов съюз за демокрация, 13.Пазарджишки избирателен район.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: О, извинете, Вие имате много време. Вие имате много време. Извинявайте.
СТЕФАН БОЖИЛОВ: Просто от нашата парламентарна група досега не е имало изказвания. Съжалявам, че докато се разберем, се получи това недоразумение. 193.2
Уважаеми дами и господа! При приемането на закона, по независещи от мен причини просто не присъствах при гласуването му. Твърденията, че това е един несправедлив закон, аз отчасти споделям, но не в цялата им пълнота, така както се представя от представителите на Социалистическата партия.
Уважаеми дами и господа! Законът, който сега се предлага, известен като "анти-Панев", се стреми на практика да възстанови една несправедливост, както се твърди, тоест да се върне старото положение. Но, уважаеми дами и господа преди всичко от Социалистическата партия, вижте, може ли да се отстрани една несправедливост, като се възстанови старата несправедливост? Мисля, че не може. Това не може да стане така. Не може да стане и с този закон, защото на практика той възстановява старото статукво такова, каквото беше преди прилагането на закона "Панев".
Извинявайте, вие нееднократно сте твърдяли, че да, има какво да се прави в областта на науката. Има, но извинявайте, вие през цялото време, докато се правехте на опозиция, уважаеми дами и господа, вие не предложихте конструктивно решение. Нека бъдем честни. Бъдете и вие честни, но вие наистина не предложихте такова конструктивно решение. И днес, когато има един закон "Панев", вие предлагате неговата отмяна на практика. Тоест заставате зад него. (Шум и реплики в блока на ПС на БСП, които не се разбират) Моля? Да, Николай Василев... Вижте, дори аз си признавам, че аз също съм подписал като вносител. (Реплика от блока на СДС: "И пледирате против него.") Да, но пледирам против него.
Но, вижте, освен всичко останало, аз държа да се добави в този закон в параграфа, последния, който се отнася до заключителните разпоредби, текстът, който да бъде следният: "Този закон е в сила до приемане на Закона за висшето образование и акредитацията."
Благодаря ви, уважаеми дами и господа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви и на Вас. Има думата народният представител Петър Харизанов. 193.3
ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ (СДС): Уважаеми колеги! Аз няма да се впускам в такива подробни изказвания във връзка със същността на закона "Панев" или със същността на закона "Анти-Панев". Но искам да отправя един въпрос към за съжаление неприсъстващия проф. Василев. Той твърди, че хората, които сега ще бъдат ощетени, нямат никаква вина. Може и да е така. И бих приел, че това е така. Но има ли някой виновен за нещо изобщо? Има ли? Няма. Няма, никой не е виновен за нищо. Ако той беше казал: "Ето, Иван, Драган и Петкан, които са сега в научните съвети, нямат никаква вина, всъщност бяха виновни Стоян и еди-кой си, но тях вече ги няма". Той обаче не иска да посочи нито един човек, който има вина. Той казва, че никой няма вина. А все едно, че това време изобщо не е съществувало. Все едно, че ръководната роля на Българската комунистическа партия в науката - не е имало такова нещо. А това е написано на много листа и всички ние го помним, господа. И вие го помните много добре. Сега няма защо да си кривим душата.
Бих искал между другото да го попитам и още доста други неща, но за съжаление го няма. Има други вносители тогава, които биха могли да отговорят на този въпрос.
Искам обаче да ви попитам за едно друго нещо. Ние сме решили да правим реформа. Всички тук не отричат, че трябва да се прави реформа на цялата ни страна, изобщо да се реформира цялото ни общество. Когато не сме в състояние да направим една реформа в една такава малка, сравнително ограничена област, като науката, не твърдя, че тази форма е оптималната, не го твърдя, че това е оптималното, но ние твърдим, че то няма нужда от никаква реформа, че всичко трябва да се върне в истинския му оригинален вид.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Не е вярно!
ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Тогава, господа, питам аз: как ще успеем ние да извършим реформа в значително по-трудни места, като например в туризма, в икономиката? Сигурно няма да можем да го направим това нещо!
Ето защо аз искам да ви предложа една-две идеи в това отношение. Но преди това също така бих искал да ви попитам: имало много учени, които били просто възмутени от това, че трябвало да подпишат някаква си декларация, която е възмутителна. НББ/ЛТ 194.1. Аз искам да ви попитам вие колко пъти сте подпълвали декларация, че нямате роднини в чужбина, че нямате хора - роднини, които са пострадали от Народния съд и т.н. Защо тогава не изразихте вашето възмущение? Изразихте ли го? Не го изразихте! А сега, когато искат да ви кажат, че не сте били например на работа в Политбюро или в ЦК, или че не сте служител или доносник на Държавна сигурност, вие се възмущавате от това нещо. Ето например, аз не се възмущавам, трябва да ви кажа. Не се възмущавам! И ако трябва да подпиша такава декларация, ще я подпиша и окото ми няма да мигне, защото действително не съм бил служител в Държавна сигурност, аз знам...
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (от място): Кой знае? Как станахте професор?
ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Затова не ми мига окото, аз знам. А това за мене е достатъчно. Също така не съм бил в Политбюро, не съм бил в ЦК, не съм бил и тяхна номенклатура. Значи мога да се подпиша. Изведнъж това, с което вчера се пишеше в автобиографиите с главни букви - че съм работил еди-къде си, еди-къде си, еди-къде си, за да се извоюват някакви позиции, сега изведнъж стана срамен факт. Тази работа, господа, аз не я смятам за морал. И не мога да сметна за морални хората, които не искат да подпишат тази декларация. Да не би всъщност работата да е по-друга? Защото тук имаше хора, които... (Реплика от блока на БСП, която не се чува)
Ако искате да ми отговорите, излезте вие тук. Но аз искам да ви кажа нещо друго. Навремето, когато по времето на правителството на Филип Димитров се издаваха бележки за неучастие в службите на Държавна сигурност, имаше доста колеги, които общо взето не падат в срамежливите, пък не отидоха да си извадят такива бележки. Да не би и сега да е така, питам аз? Може и пак да е така.
Аз искам да ви предложа следното решение на този въпрос. Струва ми се, че ще бъде разумно, тъй като вече фактически е останал само един институт, в който не е приложен този закон, фактически работата е минала и ако ние вземем такова решение, каквото се предлага тук, това означава да се отвори "троянска война" в институти в буквалния смисъл на думата...
НОРА АНАНИЕВА (от място): Сега не е ли така? 194.2.
ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Затова искам да ви предложа следната според мен разумна идея. Да направим една комисия, да изследваме какви са резултатите от закона "Панев" и ако има такива страни в този закон, които засягат хора, достойни, които действително няма нужда да бъдат засягани от какъвто и да било закон, да го поправим това нещо. Ако има извършена справедливост, да я поправим. И пред тази комисия да се изслушват хората, които лично считат, че са засегнати от този закон. А не представителите на така наречената научна общественост, защото тези представители общо взето са известни кои са.
Това е моето формално предложение към вас. (Единични ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: За реплика ли искате думата, господин Русев? Имате думата!
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз с голямо внимание слушах предишните оратори и специално господин Харизанов. Аз съм съгласен с него, че науката трябва да се реформира, но този закон, който е в сила сега, се отнася с неуважение към научните общности в страната. Нека да се реформира, нека да оставим сами те да го извършат това... (Шум и неодобрителни възгласи от блока на СДС) Господа, това е цветът на нашата нация. (Шум и неодобрителни възгласи от блока на СДС) Ако вие отречете това, вие унижавате най-доброто, което имаме като национална ценност. А за това, че трябва да се реформират, за това, че трябва да извършат своята реформа, нека да ги оставим сами да го направят. И те ще го направят много по-добре без закон, отколкото с такъв закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Премянов има думата. 194.3. КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Аз смятам, че нашият колега, който преди малко направи изказване, има своето основание. Но ние предварително коментирахме това, че става дума за съвършено различен подход към този въпрос. И тъй като в нашите свободни коментари, които имахме възможност да направим, той по същество не отрече логиката на този закон, аз предлагам така: нека това, което е плод на инициатива на различни парламентарни групи по този законопроект, преди всичко на вашата, да си съществува самостоятелно в правното пространство. Сега да го прогласуваме, а това, което вие предлагате, оформете го надлежно както подобава и аз предполагам, че всички ще се съгласим да проучим какви са резултатите от приложението на Закона "Панев" чрез анкетна комисия.
Правя процедурно предложение да прекратим разискванията и да пристъпим към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата за дуплика господин Харизанов.
ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ (НСД): Аз няма да правя пространни дуплики, тъй като срещу моето предложение фактически нищо съществено не се каза. Аз не смятам обаче, че неучастието в административната част на научните институти, в тяхното управление може да бъде някаква сериозна заплаха за учените ни.
Плюс това, голяма част от този цвят, уважаеми господа, на нашата наука трябва да ви кажа, че е червен. Това е истината.
И освен това искам да ви кажа, че Законът "Панев" не го засяга този цвят. Защото ясно е, че и сега избраните хора също са били членове на БКП и БСП. Това е съвършено ясно и никой не засяга този цвят.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Защо ги оскърбявате!
ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Не ги оскърбявам.
Ако след това правим някаква анкетна комисия, след като сме отменили този закон и след като сме възстановили целия проблем в неговия пълен блясък, аз смятам, че такова приложение няма нужна. Има нужда, ако направим тази комисия, ако тя действително работи и ако тя действително допринесе нещо за решаване СБ/ВР 195.1 на проблема. А след като няма какъв проблем да се решава, т.е. да бъде приет този закон "Анти-Панев", няма нужда и от такава комисия. То е съвсем ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Харизанов.
Има думата народният представител Векил Ванов.
Междувременно постъпиха писмени предложения от госпожа Рашеева по текстовете на закона, явно подготовка за второ четене.
ВЕКИЛ ВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм един от може би малко присъстващите тук, които в продължение на 20 години съм се занимавал в науката, работил съм в Икономическия институт на БАН. Познавам много добре системата за хабилитиране на научните работници. По силата на действащия Закон за научни степени и звания, който беше приет още по времето на Тодор Живков, не мога да кажа точно коя година, по силата на този закон лицата, научни работници, можеха да се хабилитират, т.е. да станат старши научни сътрудници втора степен или доценти, само след като са защитили кандидатска дисертация. По силата на този закон пак за професори или старши научни сътрудници първа степен можеха да кандидатстват и да бъдат присвоени тези звания само след защита на докторска дисертация. Това беше по силата на закона, който и сега действа.
Искам да обърна внимание, че много хора, научни работници, през времето на тоталитарното управление в България и малко след него се хабилитираха въз основа на нарушаване на този закон, т.е. без защита на кандидатски дисертации и без защита на докторски дисертации. Същите тези хора бяха дълги години в научните съвети, а също така и работеха във ВАК. Същите тези раздаваха правосъдието в системата на науката и затова аз предлагам и излизам със следното предложение: на всички тези научни работници, които са се хабилитирали без защита на кандидатска дисертация, респективно на докторска дисертация, да им се отнемат научните звания.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Други желания за изказване от другите групи? Не виждам, господа. 195.2
Поставям на гласуване за приемане на първо четене Закон за изменение и допълнение на Закона за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на научните организации и Висшата атестационна комисия.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 204 народни представители, за - 105, против - 94, въздържали се - 5.
Законът се приема на първо четене.
За отрицателен вот има думата господин Николай Христов. 195.3
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, с особено удоволствие гласувах против този закон, не че нямаше да гласувам против текста на господин Божинов, който директно отменяше закона на господин Панев. Но удоволствието ми от гласуването против идва оттам, че тук се направи опит да се маскира един наистина реставраторски закон. (Депутатите от всички парламентарни групи напускат местата си)
Но удоволствието ми идва оттам, че към отрицателния вот на СДС се опитва да се присъедини и отрицателният вот на новата парламентарна група. Новата парламентарна група по същество не гласува против този закон. Със своето присъствие в залата, с включването на закона в дневния ред с нейните гласове, тя всъщност подкрепяше този закон. Нейният отрицателен вот е само формален. СДС е това, което наистина гласува срещу този закон заради свите принципи.
Благодаря ви. (Депутатите продължават да излизат от залата, особено от БСП и коалиция)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви и аз, господин Христов.
Има думата доктор Карев.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах убедено против (подчертавам против, на "и" е ударението), а не както представителите на БСП казват против (ударението на "о"), но аз гласувах против този законопроект, защото съм убеден в неговата абсолютна реакционност и в реставрационната тенденция за възвръщане към принципите на социализма и комунизма, за които декларации, че са против тях, сме чували тук от представители на всички парламентарни групи.
Смея да се надявам, че хората, които биха се върнали в съответните ръководни звена въз основа на сега гласувания законопроект, тези от тях - а аз се надявам, че това са много от тях, които имат капка собствено достойноство и научна чест, няма да се възползват от разпоредбите на този законопроект, когато той стане закон, и няма да се върнат в съответните звена.
Благодаря ви за вниманието. (Депутатите от парламентарната група на БСП и коалиция почти изцяло са напуснали залата, депутати от СДС са събрани пред банките на своята парламенЦМ/КП 196/1. тарна група)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: И трети, последен има думата за обяснение на отрицателен вот народният представител Пламен Йовчев.
ПЛАМЕН ЙОВЧЕВ (НСД): Повод да взема думата за обяснение на отрицателния си вот бяха думите, че Новият съюз за демокрация, гласувайки против, е гласувал за. И ще бъда съвсем кратък: ако тези 14 човека от СДС бяха тук, просто резултатът щеше да бъде 113 против, 105 за и законопроектът нямаше да се приеме на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Йовчев.
Поради изчерпване на дневния ред закривам днешното заседание на парламента. (Звъни)
Утре заседанието на парламента е от 15 ч.
(Закрито в 20 ч. и 36 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Александър Йорданов)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:(Йордан Школагерски)
(Кадир Кадир)
СЕКРЕТАРИ:(Трифон Митев)
(Илхан Мустафа)