Председателствували: председателят Александър Йорданов и заместник-председателя Йордан Школагерски
Секретари: Руслан Семерджиев и Ведат Сакаллъ
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Откривам днешното заседание на Народното събрание.
Най-напред ще ви запозная с реда за парламентарен контрол утре, 13 май 1994 г.
Утре, 13 май, петък, следва да се отговори на следните актуални въпроси и питания:
1. Министър-председателят Любен Беров следва да отговори на питания от народните представители Захари Захариев, Бончо Рашков и Гинчо Павлов.
2. Заместник-министър председателят и министър на труда и социалните грижи Евгений Матинчев следва да отговори на актуален въпрос от народните представители Звездалин Кафеджиев и Захари Захариев и на питания от народните представители Христо Марков, Илиан Шотлеков и Гинчо Павлов.
С писмо # 103 0061 от 11 май 1994 г. е поискано отлагане на отговорите на народните представители Захари Захариев и Гинчо Павлов.
3. Заместник-министър председателят и министър на търговията Валентин Карабашев следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Гинчо Павлов и Тошо Пейков и на питане от народния представител Руслан Сербезов.
4. Министърът на вътрешните работи Виктор Михайлов следва да отговори на актуален въпрос от народните представители Едвин Сугарев и Елена Поптодорова.
5. Министърът на промишлеността Румен Биков следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Елка Константинова, Маньо Манев, Петър Балабанов и Христо Марков и на питане от народния представител Христо Марков.
6. Министърът на земеделието Георги Танев следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Милчо Енчев и Христо Марков и на питания от народните представители Тошо Пейков, Васил Златаров, Христо Марков и Стоян Райчевски.
7. Министърът на културата Ивайло Знеполски следва да отговори на актуален въпрос от народните представители Петър Балабанов и Елка Константинова и на питания от народните представители Иван Тосев, Невен Пенев и Иво Атанасов.
8. Министърът на териториалното развитие и строителството Христо Тотев следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Елка Константинова, Емил Капудалиев и Христо Марков и на питания от народните представители Васил Златаров и Елка Константинова.
9. Министърът на здравеопазването Танчо Гугалов следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Христо Марков, Петя Шопова и Захари Захариев и на питания от народните представители Христо Марков, Румяна Куртева и Донка Дончева.
В заседанието утре няма да участват министър Стоян Александров поради служебна заетост, министър Станислав Даскалов поради отсъствие от страната.
Искам да ви запозная с внесеното от парламентарната група на Съюза на демократичните сили проекторешение за гласуване на недоверие на министър-председателя господин Любен Беров. То е на основание чл. 89 от Конституцията на Република България и се предлага да се гласува недоверие на министър-председателя за неспособността му да организира и ръководи дейността на Министерския съвет.
Както добре е известно, разискванията по този вот на недоверие трябва да започнат не по-рано от три дни от постъпването му, а това означава - в началото на следващата седмица. Това е според чл. 85 от правилника. 25.2
Постъпили са предложения за промени в дневния ред.
СТЕФАН САВОВ (от място): А какво става с продължаването на нашето питане? (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Това е за утре сутринта първа точка. То е гласувано в дневния ред - питането и разискванията с гласуването на решението е точка първа от утрешния дневен ред.
Постъпили са предложения за промяна в дневния ред за днес.
Постъпило е предложение от д-р Йордан Тодоров като съпредседател на парламентарната група Нов съюз за демокрация точка първа да бъде проект за решение на Народното събрание за реда за приемане на второ гласуване на проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Вчера на Председателския съвет този въпрос бе обсъден и Председателският съвет с консенсус посочи мястото на тази точка в програмата, а именно да се гласува решението тогава, когато вече самият законопроект е готов. Ако господин Йордан Тодоров настоява тази точка при тези аргументи да се включи - аз ще я предложа за гласуване.
(Шум и реплики в залата.)
Господин Йордан Тодоров не настоява, значи няма да я поставяме на гласуване.
Същото предложение е и на господин Тодоров - точка втора да бъде второ четене на законопроекта за съдебната власт. Доколкото съм информиран, Законодателната комисия няма готовност за тази точка. Не мога да я подложа на гласуване.
Постъпило е предложение точка първа за днес да бъде - предложение на вносителите: госпожа Мариела Митева, Емил Костадинов и др., точка първа да бъде проекти за решение за преобразуване и даване статут на нови университети.
Става дума за решение за преобразуване на ВПИ "Неофит Рилски", Благоевград, в Югозападен университет "Неофит Рилски", Благоевград, и за даване на статут на висше училище на Варненския свободен университет "Черноризец Храбър". Вносители са Йордан Школагерски и Александър Джеров.
И проект за решение за даване на статут на Югозападен университет на ВПИ, Благоевград. Вносител е Ивайло Ловджиев. 25.3
Второ. Проект за решение за създаване на Славянски университет в Република България със седалище гр. София с вносител Иван Палчев и др., и проект за решение за създаване на Славянски университет с вносител Христо Иванов и други народни представители.
Трето. Проект за решение за създаване на Старозагорски университет на основата на съществуващите университети със седалище гр. Стара Загора с вносители професор Захари Райков и Юрий Борисов.
Четвърто. Проекторешение за създаване на Русенски държавен университет с вносител професор Георги Попов и други народни представители.
Пето. Проект за решение за преобразуване на ВПИ "Константин Преславски", гр. Шумен, в университет "Константин Преславски" с вносители Мариела Митева и група народни представители. И проект за решение за даване на статут на университет на ВПИ "Константин Преславски", внесен от народния представител Захари Райков и други народни представители.
Шесто. Проект за решение за преименуване на Висшия институт за физкултура "Георги Димитров" на Национална спортна академия. Вносител е д-р Рашко Рашков.
Седмо. Проект за решение за наименуване на висши учебни заведения - Българска държавна консерватория да се именува Държавна музикална академия "Панчо Владигеров" с вносител Александър Йорданов и други народни представители. (Шум и реплики в залата)
Моля сега да се запази известно внимание! 25.4
Вчера е гласувано днес точка първа да бъде проблема за моряшките паспорти - да продължи работата по законопроекта. Аз се обръщам с молба към вносителите и на основание дебатите, които станаха в Председателския съвет, където се постигна едно принципно решение, въпросът за даване статути, преструктуриране и преобразуване на учебни заведения, практически да се решава през следващата седмица в началото на програмата. Тъй като в случая са налице различни по характер проекти за решения - едните са за преобразуване, а другите са за даване на статут и е нормално те да бъдат разгледани в отделни точки. Не могат всичките да бъдат една точка.
И затова ви моля, ако вносителите са съгласни с това предложение и на Председателския съвет и на логиката на гласуване вчера, че днес трябва да се продължи работата по програмата с проблема за моряшките паспорти, този въпрос наистина да го отложим за следващата седмица.
Виждам госпожа Митева, тя е съгласна. Заповядайте!
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю! Това, с което бих се съгласила, е точка първа да бъде Законът за моряшките паспорти - продължение на второ четене. А нашето предложение да бъде точка втора. Лично аз не виждам какво ще се промени до следващата седмица, та трябва специално да се чака за това. Не мога да приема вашето възражение, че тези решения са различни по характер и заради това трябва да бъдат в различни точки в дневния ред, тъй като в основата си те третират една и съща проблематика. Още повече, че Народното събрание има много по-крещяща практика в това отношение относно принципа, по който се обединяват за едновременно разглеждане и законопроекти, и проекти за решение.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Вносителите настояват на своето предложение, но всъщност да бъде точка втора.
Проф. Марков, нека да гласуваме това предложение. Преди това искате думата? Заповядайте!
ПЕТЪР МАРКОВ (НСД): Уважаеми господин председателю! Вчера в 17 ч. и 55 м. внесох предложение за включване в днешната програма въпроса за изменение на Правилника за организацията ББ/ЗТ 26.1 и дейността на Народното събрание. Този проект беше внесен на 8 април 1994 г. 14-те дни, които трябваше да изминат, вече са изминали. Не чух обаче този въпрос да бъде представен за обсъждане пред народното представителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз докладвам направените предложения по реда на тяхното постъпване. Предложението на госпожа Митева е преди Вашето.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме точка втора от дневния ред да бъдат тези прочетени от мен проекти за решения за даване на статути и преобразуване на висши учебни заведения.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 193 народни представители, 115 са гласували за, 57 против, 21 се въздържат.
Предложението се приема.
Стигаме до предложението на народния представител Петър Марков. То е подписано всъщност и от голяма група народни представители - общо 76. Става дума за проект за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Това да стане точка втора от дневния ред. Изменението засяга проблема със Законодателната комисия и се предлага тя се трансформира в юридическа.
По въпроса за промените в правилника има становище на Председателския съвет, че трябва да се създаде една работна група между отделните парламентарни групи, тъй като има над 15 предложения за изменения на правилника на Народното събрание.
Струва ми се, че проблемът с основния закон, по който работи парламентът - правилника за неговата дейност, не може да се решава само по предложение на една или друга група народни представители. По този именно закон, който засяга всички, трябва да се чуят наистина становищата на всички и това може да стане в една работна група.
Господин Марков, просто от тези съображения струва ми се, че днес не трябва да се занимаваме с този въпрос и съм убеден, че през следващата седмица всяка парламентарна група ще излъчи своите представители за създаването на една група, която ще разгледа всички предложения за промени в правилника и ще ги представи на Законодателната комисия. 26.2
НОРА АНАНИЕВА (от място): Има такава група и тя е готова от преди шест месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Затова не мога да поставя това решение на гласуване.
С това проблемите по дневния ред са изчерпани.
Започваме точка първа -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА МОРЯШКИТЕ ПАСПОРТИ.
Моля господин Джеров да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Чл. 2 от Закона за моряшките паспорти. Предлага се следното съдържание на чл. 2.
"Чл. 2. (1) Моряшки паспорти се издават на морски лица, когато са:
1. български граждани;
2. вписани в списъка на екипажа на Български морски или речен кораб от задгранично плаване;
3. заведени на отчет в едно от районните поделения на Държавната инспекция по корабоплаване.
(2) С разрешение на министъра на транспорта или на упълномощено от него лице моряшки паспорти се издават и на български граждани, вписани в списъка на екипажа на чуждестранен кораб, както и на чуждестранни граждани, вписани в списъка на екипажа на български кораб по условията на чл. 88, ал. 3 от Кодекса на търговското мореплаване и на чл. 2 от Конвенция # 108 на Международната организация по труда при Организацията на обединените нации, ратифицирана с Указ # 1730 от 1976 г."
Това е съдържанието на чл. 2.
Предложения няма, господин председател. 26.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров. Други предложения и мнения - няма.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме чл. 2 от законопроекта. Моля, гласувайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: От общо гласували 150 народни представители, за 143, против няма, въздържат се 7.
Приема се чл. 2.
Господин Джеров, преди да докладвате чл. 3, моля ви, уважаеми колеги, да гласувате решение, с което да разрешите да участват в нашето заседание заместник-министърът на транспорта господин Харалан Хараланов и началникът на Държавната инспекция по корабоплаване господин Боби Мирчев.
Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме това предложение.
От общо гласували 150 народни представители, за 121, против 15, въздържат се 14.
Приема се решението.
Моля, квесторите, поканете господата Харалан Хараланов и Боби Мирчев да заповядат в залата.
Имате думата за чл. 3, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Чл. 3. Ал. 1. Моряшки паспорти не се издават на морски лица:
1. срещу които е образувано наказателно производство за престъпления от общ характер и на осъдени за такива престъпления, но неизтърпели наложеното им наказание;
2. които са осъдени да плащат другиму издръжка и не са я осигурили за срока на валидност на моряшкия паспорт;
3. чието пътуване застрашава сигурността на Република България;
4. които имат значителни парични задължения към държавата или към български юридически или физически лица, установени по съдебен ред, освен ако личното им имущество покрива задължението или ако представят надлежно обезпечение;
5. които са осъждани или наказвани за системно нарушаване на българското митническо или валутно законодателство една година от изпълнението на последното наказание;
6. които са наказвани за нарушаване на разпоредбите за митническия контрол върху наркотични вещества - една година от изпълнението на наказанието. ВТ/КП 27/1.
Ал. 2. Основанията за отказа да се издаде моряшки паспорт се съобщават писмено на лицето, поискало паспорта."
Постъпило е предложение от Комисията по транспорта точка 3 да отпадне. Аз ще моля представителите на тази комисия да вземат отношение по тяхното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Стойко Пенчев.
СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, Комисията по транспорта след консултации прие чл. 3, точка 3, ал. 1 да остане така, както е посочен текстът от предложението на Министерския съвет, тъй като на практика общият граждански закон обхваща тази разпоредба и нека тя да остане в чл. 3, ал. 1, точка 3. Оттеглям нашето предложение за промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
При това положение, господин Джеров, друго предложение да има?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (встрани от микрофоните): Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Няма. (Реплика от блока на СДС, която не се разбира)
Аз разбрах думите: "Оттегляме предложението".
Желаещи за изказване - не виждам.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Всъщност на репликата от място на двамата колеги. Предложението е оттеглено, при което положение няма друго освен самия текст, който е предложен от Министерския съвет, така както го докладвах, без никакви промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, благодаря Ви, господин Джеров.
Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме чл. 3 с неговите две алинея, като алинея 1 има шест точки.
От общо гласували 155 народни представители, за 150, против няма, въздържат се 5.
Член 3 е приет с неговите две алинеи, както беше докладван от председателя на Законодателната комисия.
Имате думата, господин Мулетаров, за чл. 4.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Да, следващият текст е чл. 4 с две алинеи и следното съдържание: 27/2.
"Чл. 4. Ал. 1. Моряшките паспорти се издават от районните поделения на Държавната инспекция по корабоплаване в градовете Варна, Бургас, Русе и Лом.
Ал. 2. Номерът и датата на издаването на моряшкия паспорт се вписват в регистрационната карта на морското лице."
Има предложения по текста. Постъпило е предложение в ал. 1 да отпадне изразът "в градовете Варна, Бургас, Русе, Лом". Предложението е на Комисията по транспорта.
Моля, господин председателю, неин представител да го обоснове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте. Има думата господин Ремзи Осман - председател на Комисията по транспорта.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Колеги, това предложение е направено с цел в близко бъдеще някои от градовете по Дунава отново да бъдат наистина едни много големи центрове, специално град Видин. Не е място в закона да споменем градовете и точно къде да бъдат тези дирекции. С тази цел е направено предложението и нашата молба е да подкрепите да отпаднат тези градове. 27/3. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Осман. Предложението ми се вижда разумно. Друго предложение има ли? Няма.
Поставям на гласуване предложението на Комисията по транспорта, подкрепено от председателя й, господин Ремзи Осман, в чл.4, ал.1 да завършва с "Държавна инспекция по корабоплаване", като отпадне текстът "в градовете Варна, Бургас, Русе и Лом".
Моля, режим на гласуване. Гласуваме за това предложение.
От общо гласували 159 народни представители, за 151, против няма, въздържат се 8. Приема се предложението за отпадане на излишното посочване "в градовете Варна, Бургас, Русе и Лом".
Подлагам на гласуване чл.4 с промените на ал.1, с двете му алинеи. Гласувайте за приемането на чл.4 с изменението от предишното ви решение.
От общо гласували 146 народни представители, за 140, против няма, въздържат се 6 народни представители. Чл.4 с неговите две алинеи е приет.
Имате думата за чл.5, господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл.5 е с три алинеи и следното съдържание:
"Чл.5 /1/ За получаването на моряшки паспорт лицата, които удовлетворяват изискванията по чл.2 и не са обект на забрана по чл.3, подават молба до началника на Районното поделение на Държавна инспекция по корабоплаване, където се водят на отчет, придружена с:
1. писмо-искане от собственика или арматора на кораба, което удостоверява, че на кораб по задгранично плаване лицето е назначено на длъжност, стажува или е включено в екипажа му на друго основание;
2. свидетелство за правоспособност за корабните длъжности, за които се изисква правоспособност;
3. личен паспорт;
4. невалиден моряшки паспорт, ако има такъв;
5. снимки 2 броя, ляв полуанфас с размери 3х4 см, направени през последните две години, със светла риза, вратовръзка и тъмно сако; БП/КТ 28.1
6. документ за платени такси.
/2/ Лицата по чл.2, ал.2, когато ще работят на чуждестранен кораб, подават писмо-искане от свое име с приложено копие от договора за наемането им на този кораб.
/3/ Писмото-искане съдържа данните за лицето, посочени в чл.7, т.1, буква "а-г" и "е". Преди подаването му в районното поделение на Държавната инспекция по корабоплаване то се заверява от Районната дирекция на вътрешните работи за липсата към морското лице на ограничения по чл.3".
По този текст има едно предложение, господин председател, а то е следното: в чл.5, ал.2 се предлага да отпадне изразът "с приложено копие от договора за наемането им на този кораб".
Извън това, господин председател, аз предлагам вносителите да преценят и да предложат друга дума вместо "удовлетворява" в ал.1: "за получаване на моряшки паспорт лицата, които удовлетворяват...". Би следвало да бъде: "лицата, които отговарят на изискванията", а не "удовлетворяват изискванията".
Моля вносителите да вземат отношение по това предложение, което аз правя по чл.1, за заменяне на думата по ал.1 "удовлетворяват" с "отговарят" и предложенията на Комисията по транспорта за отпадането на думите в ал.2 "с приложено копие от договора за наемането им на този кораб".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: По отношение на Вашето първо предложение - за "удовлетворяват" да се замени с "отговарят", е въпрос на редакция. Аз ще го подложа на гласуване заедно с ал.1.
По следващото предложение: "с приложено копие от договора за наемането му на този кораб" да отпадне, заповядайте, господин Пенчев.
СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Комисията по транспорта направи предложение да отпадне изразът "с приложено копие от договора за наемането му на този кораб" да се замени с: "приложено писмо от оправомощена организация, че работи по изпращането им на такъв кораб". Основанието е, че при подписване на договора трябва да бъде на практика в ход и проблемът по даването на моряшкия паспорт. Във връзка с това съгласувахме с представители на Мини28.2 стерството на транспорта, има консенсус по проблема и предлагам да бъде подложено на гласуване това предложение.
Предлагаме нова редакция. В чл.5, ал.2 да отпадне изразът "с приложено копие от договора за наемането им на този кораб" и се замени с израза: "с приложено писмо от оправомощена организация, че работи по изпращането им на такъв кораб".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Чухте предложението на комисията. Гласуваме най-напред за него. Моля, режим на гласуване. Гласуваме предложението на Комисията по транспорта, подкрепено от господин Стойко Пенчев.
От общо гласували 155 народни представители, за 144, против няма, въздържат се 11.
Заповядайте, господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Господин председател, в проекта на вносителите в ал.1, т.1 е употребена думата "арматори", която има неясно смислово съдържание в гражданския език. И аз моля вносителите или да предложат нейното заменяне, ако тя има синоним на български, или в противен случай да помислят в Преходните разпоредби за обяснение на тази дума, тъй като тя би породила затруднения у неспециалистите, които боравят с този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имате думата, господин Пенчев. 28.3 СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, колеги! Предлагаме "арматора" да се замени с "наемател", тъй като това е българската дума, да няма неразбираемост на смисъла на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре, благодаря Ви за превода. Разбрахте, че "арматора" означава "наемател" и текстът би звучал така: "Писмо-искане от собственика или наемателя на кораб, в който...". И продължаваме нататък.
В ал.1 има още един превод - вместо "удовлетворява", "отговаря на".
С тези две редакционни поправки подлагам текста на гласуване. Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме за чл.5 от закона с неговите три алинеи.
От общо гласували 131 народни представители, за 122, против няма, въздържат се 9 човека.
Чл.5 с неговите три алинеи е приет.
Процедурен въпрос? Заповядайте.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на СДС Ви моля за половин час почивка. И по време на почивката моля колегите от СДС в зала "Изток".
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Давам половин час почивка. (Звъни)
16 ч. и 5 м.
СД/КТ 29.1
(След почивката)

17 ч. и 25 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (звъни): Продължаваме заседанието. Имате думата за чл. 6.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Член 5 е приет, господин председател.
Уважаеми народни представители, чл. 6 се състои от единствена алинея и е със следното съдържание:
"Моряшките паспорти имат синя корица, изображение на държавния герб и надпис на български и английски език "Моряшки паспорт".
Броят на страниците, художественото оформление и защитните символи и знаци се съгласуват с компетентните органи на Министерството на вътрешните работи."
Предложения по този текст няма, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Някой, който желае да се изкаже по текста?
Предложения няма, господин Мулетаров.
Тогава режим на гласуване. Гласуваме чл. 6.
От общо гласували 125 народни представители, за 122, против няма, въздържат се 3.
Член 6 е приет.
Имате думата за чл. 7.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Член 7 се състои от единствена алинея, две точки с определен брой букви.
"Чл. 7. Моряшкият паспорт съдържа на български и английски език:
1. данни за морското лице:
а) собствено, бащино и фамилно име;
б) дата и място на раждане;
в) гражданство;
г) особени белези;
д) снимка;
е) единен граждански номер на морското лице;
2. други данни:
а) срок на валидност на моряшкия паспорт;
б) дата, място и издател на моряшкия паспорт; СД/КП 29а/1.
в) фамилия и длъжност на лицето, подписало моряшкия паспорт;
г) придружаващи лица;
д) записи за началото и края на заемането на съответната длъжност на кораба."
По чл. 7 не са постъпили писмени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин заместникпредседател, обръщам Ви внимание върху буква "е" - "единен граждански номер на морското лице", ако е български гражданин. Вие създавате хипотези, при които можете да издавате моряшки паспорт на небългарски граждани.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, аз бих предложил по този въпрос да вземат отношение вносителите на законопроекта, респективно Комисията по транспорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Защото има случаи с разрешение и на чуждестранно лице да се издаде. То няма единен граждански номер, има българският. И тогава паспортът ще бъде невалиден на чуждестранното лице.
След разяснението моята забележка е неоснователна. Желаещи да се изкажат няма, предложения няма.
Режим на гласуване. Гласуваме чл. 7 с неговата единствена алинея до буква "д" с две точки.
От общо гласували 129 народни представители, за 128, няма против, 1 се въздържа.
Член 7 с неговата единствена алинея и две точки е приет.
Имате думата за чл. 8. 29а/2.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми народни представители, преди да прочета чл. 8 искам да информирам, че в съответствие с приетия вече чл. 5, ние възприехме понятието - поделение на Държавната инспекция по корабоплаване и затова всички свързващи текстове, включително и чл. 8, където пише районна държавна инспекция е променено съдържанието на районното поделение на Държавната инспекция и така ще го чета. Това е за информация да се знае, че има разлика.
"Чл. 8. Моряшкият паспорт е валиден пет години от датата на издаването му. Срокът за валидността може да бъде продължаван два пъти по пет години в страната от районното поделение на Държавната инспекция по корабоплаване, който го е издал, а в чужбина от съответното българско или консулско дипломатическо представителство." Впрочем българско дипломатическо или консулско представителство, така както е възприета терминологията Министерство на външните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви господин Спас Мулетаров.
Има ли предложение по този текст? - Няма предложения.
Гласуваме текста в редакцията, в която го прочете заместник-прадседателят на Законодателната комисия.
Моля ви режим на гласуване. Гласувайте!
Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 130 народни представители, за 130. Няма против. Няма въздържали се.
Чл. 8 е приет.
Имате думата за чл. 9, господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл. 9 се състои също от една алинея и тя има следното съдържание: "Вписванията в моряшкия паспорт се правят от длъжностни лица в Държавната инспекция по корабоплаване и Министерство на вътрешните работи, а в чужбина от българските дипломатически или консулски представителства."
Предложения по този текст не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви господин Мулетаров.
Има ли някой който желае да се изкаже? - Няма. СМ/ЗТ 30.1
Моля ви режим на гласуване. Гласуваме чл. 9.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 126 народни представители, за 126, няма против, няма въздържали се.
Член 9 е приет.
Имате думата за чл. 10, господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл. 10 се състои също от единствена алинея със следното съдържание: "Моряшките паспорти се съхраняват от притежателите им."
Предложения по текста няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, текстът е ясен. С едно изречение.
Моля режим на гласуване. Гласувайте този текст.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 123 народни представители, за 123. Няма против и въздържали се.
Чл. 10 е приет.
По чл. 11, имате думата господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл. 11 се състои от две алинеи. В ал. 1 има редакционна поправка, с която ще прочета текста.
"Чл. 11. (1) Органите на Министерство на вътрешните работи отнемат моряшкия паспорт при условията посочени в чл. 3 до отпадането им, установено със съответните документи.
Ал. 2. Отнетите паспорти се изпращат в районното поделение на Държавната инспекция по корабоплаване, което ги е издало за съхраняване или унищожаване след изтичане на срока на валидност.
По този текст има направено предложение, като в ал. 2 на чл. 11 се предлага, след думите "отнетите паспорти" да се добавят думите: "в едномесечен срок". Текстът да стане: "Отнетите паспорти в едномесечен срок се изпращат ...." и текстът продължава до края, така както е в проекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Желаещи да вземат думата има ли?
Заповядайте, господин Пенчев. 30.2
СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, колеги, тази поправка Комисията по транспорта я внесе по съображения да бъде регулиран режима на употребата на моряшките паспорти, тогава когато те бъдат отнемани, действително да не дават възможност за осъществяване на определени действия, които нарушават интересите на самата или на съответната организация.
Може би в текста би трябвало да бъде: "отнетите паспорти се изпращат в едномесечен срок в районното поделение на Държавната инспекция."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Чухте изказаните съображения.
Господин Мулетаров, прочетете текста, за да го гласуваме с новата редакция.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Предложението, което направи господин Стойко Пенчев е съвсем правилно и коректно. При това положение ал. 2 следва да придобие следното съдържание: "Отнетите паспорти се изпращат в шестмесечен срок в районното поделение на инспекцията по корабоплаване, което ги е издало за съхраняване или унищожаване след изтичане на срока на валидност."
Ал. 1. остава без промени. Извинявам се, сега се коригира не шестмесечен, а едномесечен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Срокът се запазва, но редакцията се изчиства.
Моля ви режим на гласуване. Гласуваме чл. 11 с неговите две алинеи - ал. 1 и ал. 2, с редакцията, която беше уточнена от заместник-председателя на Законодателната комисия. Не се увеличават гласовете.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 129 народни представители, за 129, няма против, няма въздържали се.
Чл. 11 е приет.
Имате думата за чл. 12, господин Мулетаров. 30.3 ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл.12 е също с единствена алинея и следното съдържание:
"Всеки месец районните поделения на Държавната инспекция по корабоплаване изпращат в Районната дирекция на вътрешните работи списък на морските лица, на които са били издадени моряшки паспорти през периода с данните за тях, съгласно чл.7, букви от "а" до "г" и "е".
По този текст има предложение.
След чл.7 да се постави "т.1" и съответно буквите да станат: "а-г" и "е".
И това е в съответствие с приетия чл.7, тъй като е пропусната точката.
Фактически, бележката е редакционна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Желаещи да се изкажат не виждам.
Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме чл.12 с редакцията, която беше уточнена от заместник-председателя на Законодателната комисия господин Мулетаров.
От общо гласували 125 народни представители, за 123, против 1, въздържа се 1.
Чл.12 е приет.
Имате думата за чл.13, господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл.13 се състои от две алинеи, които имат следното съдържание:
"Чл.13 /1/ Който обяви неверни данни или обстоятелства за получаване на моряшки паспорт, както и който използува или допусне да се използува невалиден моряшки паспорт, се наказва с глоба до 5000 лв.
/2/ Който загуби или повреди моряшки паспорт, се наказва с глоба до 2000 лв.".
По този текст има единствено предложение, като се предлага да бъде увеличен размерът на глобата - вместо "до 5000 лв.", да стане: "от 5000 до 10 000 лв.", в ал.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Предложения няма. Желаещи за изказване няма.
Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме предложението глобата "до 5000 лв." да бъде: "от 5000 до 10 000 лв." и след това ще гласуваме целия текст. МС/КТ 31.1
Промяната е съществена. Не е редакционна, а е по съдържание.
От общо гласували 124, за 103, против няма, 21 се въздържат.
Приета е поправката.
Сега поставям на гласуване целия текст с двете му алинеи и поправката, която току-що приехме.
Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме чл.13 с двете му алинеи.
От общо гласували 126 народни представители, за 125, няма против, 1 се въздържа.
Чл.13 с неговите две алинеи е приет.
Имате думата за чл.14.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл.14 се състои с три алинеи, които имат следното съдържание.
"Чл.14 /1/ Нарушенията по този закон се констатират с актове, съставени от органите на Държавната инспекция по корабоплаване и на Министерството на вътрешните работи.
/2/ Въз основа на съставените актове министърът на транспорта или министърът на вътрешните работи, или определени от тях длъжностни лица издават наказателни постановления.
/3/ Съставянето на актове, издаването и обжалването на наказателните постановления става по реда на Закона за административните нарушения и наказания".
По текста няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Текстът е правилен.
Няма желаещи за изказване.
Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме текста.
Гласуваме за чл.14 с неговите три алинеи.
От общо гласували 125 народни представители, за 124, няма против, 1 се въздържа.
Чл.14 с неговите три алинеи е приет.
Имате думата за чл.15. 31.2
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл. 15. се състои от единствена алинея и тя има следното съдържание: "Отказът да се издаде моряшки паспорт, както и отнемането му се обжалва по реда на Закона за административното производство".
Предложения по текста не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Текстът е ясен. Това са правата на защита.
Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме чл. 15.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 124 народни представители, за 124, няма против и въздържали се.
Чл. 15 е приет.
Имате думата за чл. 16.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл. 16 е последният текст от този законопроект преди допълнителните и заключителните разпоредби. Той се състои от единствена алинея и има следното съдържание: "За издаване на моряшки паспорт, продължаване срока на валидност, изготвяне справки и други документи по приложението и във връзка с този закон се събират такси съгласно тарифа # 5 за таксите, които се събират в Министерството на транспорта".
Предложения по текста няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Текстът е ясен, затова няма и желаещи за изказване.
Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме чл. 16.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 125 народни представители, за 122, против 1, въздържат се 2.
Чл. 16 е приет.
Имате думата за допълнителните разпоредби.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Допълнителни разпоредби. – 1. По смисъла на този закон:
1. задгранично плаване е плаването, при което корабът ще посети поне едно чуждестранно пристанище;
2. морски лица са физическите лица, които изпълняват длъжностите на кораб или са включени в списъка на екипажа на някакво друго основание. Морски лица са и физическите лица, които на брега изпълняват длъжност, свързана с корабоплаването или контрола върху него; ВЙ/ЗТ 32.1
3. придружаващи лица са съпругите, съпрузите и децата до 16-годишна възраст на морските лица от екипажа на кораба".
По текста предложения не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин Пенчев.
СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, предлагам за изясняване на текста, който прибавихме към чл. 5, ал. 2 да добавим т. 4 от допълнителните разпоредби със следния текст: "Оправомощената организация по смисъла на чл. 5, ал. 2 е юридическо лице, което има разрешение от Министерството на труда и социалните грижи за извършване на посочения предмет на дейност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Разрешение - откъде?
СТОЙКО ПЕНЧЕВ: От Министерството на труда и социалните грижи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Разбрах, господин Пенчев. Тъй като ние днес направихме допълнението за наемателите - това се налага.
Моля ви най-напред да гласуваме предложението на господин Пенчев за създаване...
Заповядайте, господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Господин Пенчев предложи да дадем обяснение на термина "управомощени лица", но аз го моля да посочи къде точно в чл. 5 съществува това понятие за даване на обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Нали ние го преведохме?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Трябва точно да се посочи, за да знаем какво ще гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин Дърмов. 32.2
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Става дума за извършената промяна в чл. 5, ал. 2, където отпадна изискването за договор като се замени с писмо от управомощено лице, че е пристъпено към процеса на договаряне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
При това положение аз поставям на гласуване най-напред предложението на господин Стойко Пенчев за т. 4 със съдържанието, което той прочете.
Моля, режим на гласуване! Гласуваме за неговото предложение. След това ще гласуваме целия – 1.
Резултатът: от общо гласували 125 народни представители, 122 са гласували за, 1 против, 2 се въздържат.
Приема се т. 4 така, както беше предложена и редактирана от господин Стойко Пенчев.
Сега гласуваме за целия – 1 с неговите четири точки.
Моля, режим на гласуване! Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 126 народни представители, 125 са гласували за, против - няма, 1 се въздържа.
Приети са допълнителните разпоредби към закона.
Имате думата за заключителните разпоредби, господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Заключителни разпоредби, – 2.
– 2. Този закон отменя Указа за моряшките паспорти и моряшките книжки в Народна република България, обнародван в във в. "Известия" бр. 37 от 1956 г., изменен бр. 62 от 1961 г., "Държавен вестник" бр. 92 от 1969 г., "Държавен вестник" бр. 8, от 1975 г., "Държавен вестник" бр. 93 от 1976 г. и бр. 58 от 1977 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Мулетаров!
Моля ви, режим на гласуване! Гласуваме заключителните разпоредби, а именно – 2.
Ускорете гласуването и до редовната почивка ще ви сезирам с един извънреден въпрос. ББ/НП 33.1
Резултатът: от общо гласували 124 народни представители, 123 са гласували за, против - няма, 1 се въздържа.
Приема се – 2.
Имате думата за последния параграф, господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Параграф последен от заключителните разпоредби и от закона под – 3 има следното съдържание.
– 3. Изпълнението на закона се възлага на министъра на транспорта и на министъра на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 126 народни представители, 125 са гласували за, 1 против, въздържали се - няма.
Приема се последният – 3 и с това обявявам за приет на второ четене Законът за моряшките паспорти. ( 33.2 Уважаеми колеги, моля за внимание. Изправени сме пред една екстрена ситуация. Затова ще се обърнем към вас със следната молба. Имаме практика в парламента със звездичка, извън дневния ред, както е приет, да приемаме нормативни актове, разбира се, досега сме го правили главно за ратификациите. Току-що бяхме сезирани и докладът на Законодателната комисия е готов от днес относно приемането на законопроект за ратифициране на споразуменията за безвъзмездна помощ между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от свое име и като администратор на безвъзмездните фондове, отпускани от Япония.
Притеснени сме от срока, който изтича - 15 май. Имаме единствения работен ден днес като законодателна програма. До 18,00 ч. не са постъпили предложения за включване за утре в дневния ред. Затова аз ще ви моля със звездичка, извън дневния ред и само при консенсус от ваша страна, при единодушно съгласие, да подложим на разглеждане този важен закон. Фондовете, които са отпуснати по него, голяма част са изконсумирани и се касае по-скоро за одобряване на един договор за дарение.
Обръщам се към парламента с молба за изразяване на вашия вот. Ако един от вас не е съгласен и вдигне ръка, няма да подлагам на разглеждане този законопроект. Моля ви за вашето становище. (Реплики от блока на БСП: "Съгласни сме", "Няма възражения")
Няма против, виждам. Благодаря ви, уважаеми колеги.
Заповядайте, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Става дума за второ четене на законопроекта. Преди една седмица той беше гласуван на първо четене и Комисията по образованието направи няколко забележки.
Става дума за ратифициране на Споразумение за японска безвъзмездна помощ между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от свое име и като администратор на безвъзмездните фондове, отпускани от Япония.
Днес беше раздадено становището на Законодателната комисия. Вчера след обяд, по време на пленарното заседание, имахме среща с министъра на финансите, а също така и с представителите на Комисията по образованието, с които колеги уточнихме всички спорни въпроси. ВТ/КТ 34.1
Днес Законодателната комисия съвместно с проф.Попов - заместник-председател на Комисията по образованието и науката, господин Гаврийски - заместник-министър на финансите, и господин Кючуков - заместник-министър на образованието, съвсем подробно разгледахме това споразумение.
Действително, съвсем откровено ще поставя въпросите пред вас, не е много правилно тогава, когато е започнало изпълнението на една международна спогодба, тя да идва в парламента. Не е влязла в сила спогодбата, докато тя не бъде ратифицирана със закон на първо и второ четене. Няма закон, когато той не е минал на две четения през Народното събрание. Тук ви казвам една азбучна истина, но следва да я подчертая, тъй като се констатира и то специално от ръководството на Комисията по образованието, че изпълнението на това споразумение вече е започнало. И затова Законодателната комисия си позволява да отправи едно обръщение и към Министерския съвет, ако бъде то прието от всичките колеги в залата, това ще прозвучи много по-добре, че Министерският съвет, докато една международна спогодба не мине през пленарна зала, няма право да я смята за действуваща и няма право да започне изпълнението, докато парламентът не е казал своя вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Тоест, няма право да подлага на риск дарителите.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Точно, защото все пак парламентът може да каже "да", може да каже и "не".
Това е същото, аз пак правя аналогия, когато има един закон - докато не мине на второ четене, докато не бъде обнародван, нямаме закон и никой няма право да се позовава на една недействуваща до този момент правна норма.
Независимо от това, имаше доста спорове относно това дали трябва въпросната конвенция, споразумение, да бъде ратифицирано от Народното събрание. Мнозинството в Законодателната комисия се обединихме около виждането, че в случая задължително по силата на чл.85 въпросната конвенция трябва да бъде ратифицирана.
При това положение, след този кратък доклад, естествено при пълно единство с колегите от другите комисии, предлагаме на вашето внимание за второ четене законопроект със следното съдържание: 34.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Той е приет на първо четене, нали, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: На първо е приет, затова го докладвам вече направо, за да може да пристъпим към неговото гласуване.
"Закон за ратифициране на споразумения за японска безвъзмездна помощ между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от свое име и като администратор на безвъзмездните фондове, отпускани от Япония".
Член единствен. Ратифицира споразуменията за японска безвъзмездна помощ между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от свое име и като администратор на безвъзмездните фондове, отпускани от Япония, съответно за:
а) проект за преструктуриране на здравеопазването, подписано на 15 март 1994 г.; дарение в размер на 53 млн. 700 хил.японски йени;
б) проект за преструктуриране на финансите в предприятията, подписано на 1 март 1993 г.; дарение в размер на 38 млн. 600 хил.японски йени;
в) проект за развитие на човешките ресурси, подписано на 18 ноември 1992 г.; дарение в размер на 68 млн. 500 хил.японски йени;
г) проект за преструктуриране и развитие на водния сектор, подписан е съответно на 19 август 1992 г. и на 21 септември 1993 г.; дарение съответно в размер на 130 млн.японски йени и 36 млн. 900 хил.японски йени".
Това е съдържанието на законопроекта, господин председателю. Моля същият да бъде поставен на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): На първо четене аз изразих моите възражения, защото в частта за образование и наука към 300 хил.дол. са използувани преди да е извършена ратификацията.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): То и със 34.3 селското стопанство е така.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Да, господин Венцеслав Димитров. Ако желаете, ще вземете думата. Много моля, не ме разсейвайте.
Сега, днес, чета становището на Законодателната комисия и смятам, че има нещо много интересно, което ще го коментирам като логическо противоречие. 34.4
От една страна, се казва, че Законодателната комисия поддържа виждането, което трябва да се има предвид и от правителството, че не може да извършва изпълнение върху договор, който не е ратифициран. Абсолютно съм съгласна с това твърдение и това беше моят основен аргумент на първо четене. Но заключението е, че след разискванията Законодателната комисия смята, че от правна гледна точка няма причини този договор за дарения да бъде ратифициран.
Тук се осмелявам да заявя, че ако не от правна гледна точка, то от формално-логическа противоречие съществува и това довежда до един абсурд, в който се намира Народното събрание. Прецедентът, уважаеми колеги, е налице: ние ратифицираме нещо, което в по-голямата си част е изконсумирано.
Затова аз ще моля за в бъдеще подобни неща да не съществуват в нашия парламент и второ, с Министерството на образованието и науката, както сме се договорили, в комисията да разискваме подробно изразходването на тези средства.
Във всеки случай аз ще се въздържа от гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Величкова.
Заповядайте, има думата за реплика народният представител Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, колеги! Сигурно това е така, аз не съм проверявал точно случая, но щом министърът не възразява, може би са похарчени някакви пари. Но ние и миналата година имахме такъв случай с един заем за земеделието, някаква царевица от Америка се внасяше, изразходва се, без да бъде ратифицирано, госпожо Величкова.
Въпросът е такъв: кой е виновен - Народното събрание госпожо Величкова, ако обичате, изслушайте ме - или изпълнителната власт. Ние в Народното събрание, когато ни пита изпълнителната власт, си вършим работата, вярно е, че някой път може с известно закъснение, но причините са различни. Но ако вие сте ядосани на изпълнителната власт, недейте да отказвате тия пари, защото тия пари са похарчени и някой трябва да се бръкне и да ги плати. Кой ще е този? Дават ни ги хората без нищо. Вземете ги. Вярно, че има някакви клаузи за арбитраж. Ние в нашата финансова комисия като го разглеждахме, им казахме: това е юриБП/КП 35/1. дически въпрос, те ако нямат възражения, нека да вземем тези пари. Но в случая ние би трябвало да ратифицираме договора и вие, ако искате, се обърнете към правителството. Ние сме внасяли толкова вотове на недоверие, махнете го това правителство, защото наистина не си върши работата. Ние вече сме казали многократно, че то не знае как да управлява, не знае да си върши работата, не знае да работи с парламента, затова сме против него. Но не отказвайте пари, които ви ги дават без нищо. Това е пълна глупост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата за дуплика госпожа Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин Димитров, аз нямах намерение да навлизам в подробности, но Вие ако отворите законопроекта, ще видите, че в частта за образование и наука споразумението е сключено на 18 ноември 1992 г. и явно ще трябва да Ви напомня, че това беше правителството на Съюза на демократичните сили. А аз не възразявам, че е имало такова споразумение, много моля да ме разберете правилно. Но и до ден днешен смятам, че съм права. А явно текстът на Законодателната комисия потвърждава моя аргумент, че след като има такова споразумение, след като има арбитраж вътре в това споразумение, трябваше вашето правителство да внесе това споразумение за ратификация и тогава да започва изразходването на средствата. И, разбира се, в интерес на истината ще кажа, че и това правителство трябваше по-навреме да внесе ратификацията, а не сега да сме поставени пред втори прецедент, за който говори господин Школагерски и се искаше консенсус в залата, за да влезе като извънредна точка.
И трето, много интересен момент има, господин Димитров. Значи бързаме да получим дарение, за което ни молят час поскоро да го получим! Много благодаря на тия благодетели, но ще ви кажа, че в крайна сметка това дарение - знаете добре е за консултантска техническа помощ на чужди експерти. А 80те хиляди лева, които са използвани досега, са действително от български експерти.
Заради това аз пледирах да искаме да видим пълната документация за какво са изразходвани, отчетите и препоръките 35/2. и тогава вече да пристъпим към едно разумно решение на въпроса. Но явно конят се слага зад каруцата. Така че днешният прецедент е резултат от грешката и нарушаването на процедурата - за процедура говоря - от правителството на Съюза на демократичните сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата министърът на просветата господин Марко Тодоров.
МИНИСТЪР МАРКО ТОДОРОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господа народни представители! Първото нещо, което искам да кажа, е, че действително това споразумение е сключено през 1992 г. и правителството сега онаследява това споразумение. Вярно е, че и това правителство носи своята отговорност, че не е проверило ратифицирано ли е или не, а е продължило започнатата работа от правителството на Филип Димитров.
Искам обаче да ви уверя, че проектите, които се финансират, са финансирани - и то проучвателния етап - за нуждите на образованието. Така, както са формулирани от тогавашния екип на министерството, са формулиране много добре, проектите са в интерес на образованието, те засягат няколко важин теми. Едната е професионалното ориентиране, което трябва да се изгради в нашата страна в условията на една пазарна икономика, това е въпросът на националния тестов център, който непременно трябва да се създаде, това е въпросът с издаването на учебниците.
Напълно съм съгласен и комисията е в правото си да получи пълна информация за това как са изразходвани средствата от този безвъзмезден заем. Мога да уверя дамите и господата народни представители, че средствата са изразходвани рационално и резултатите, които са получени, са добри. И в момента, независимо от оскъдния бюджет и независимо от това, че не се предвижда заем от Световната банка, ние сме започнали и със системата за професионално ориентиране, миналата седмица издадох заповед за създаването на Националния тестов център, и системата за издаване на учебници я построяваме в момента така, както е подготвена от експертната група, работила благодарение на този заем. И аз съм уверен, че проверката, която ще бъде направена, ще докаже, че тези средства са били изразходвани целесъобразно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър. 35/3.
Други желаещи за изказване няма. Поставям на гласуване член единствен от закона, така както беше докладван от председателя на Законодателната комисия господин Джеров.
От общо гласували 180 народни представители, за 161, против няма, въздържали се 19.
Законът е приет на второ четене.
Уважаеми колеги, преминаваме към точка втора.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имате право, господа, на редовна почивка. (Шум в залата) Ако някой желае почивка, моля да го каже ясно.
ОБАЖДАТ СЕ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Само че редовната почивка този път ще бъде по-кратка. Щом се желае, има обявена редовна почивка. (Възражения в блока на БСП)
Тогава продължаваме. Има думата господин Попов да докладва по точка първа. 35/4.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПОПОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Постъпило е проекторешение от господата Джеров и Школагерски, което има следния текст:
"Р Е Ш Е Н И Е

за преобразуване и за даване статут на

висши училища

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 53, ал. 5 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 2, ал. 1 от Закона за висшето образование
Р Е Ш И:

1. Преобразува Висшия педагогически институт "Неофит Рилски" в Благоевград в Югозападен университет "Неофит Рилски" в Благоевград със съществуващите към 31 декември 1993 г. факултети и други самостоятелни звена.
2. Дава статут на висше училище на регистрирания по Закона за лицата и семейството Варненски свободен университет "Черноризец Храбър" със съществуващите към него факултети и други самостоятелни звена.
Решението е прието от Тридесет и шестото Народно събрание на еди коя си дата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Някой желаещ да се изказва по този въпрос? Заповядайте, господин Ловджиев.
ИВАЙЛО ЛОВДЖИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателстващ.
Уважаеми колеги, аз като един от вносителите на едно предложение, което предшества това предложение, което Вие подлагате на гласуване, бих искал да се изкажа и бих желал по някакъв начин нещата да се разделят. Тоест да подложите на гласуване отделните точки от това предложение разделно, защото те касаят два университета и по тази логика аз мисля, че ние не можем да подлагаме на гласуване в едно общо решение даването на статут...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ние още не сме го подложили на гласуване!
ИВАЙЛО ЛОВДЖИЕВ: Да, точно поради това бих искал да се изкажа. Редното е, един вид можете да го приемете като процедурно предложение, тези две точки да се гласуват като отделен СД/КП 36/1. проект за решение, защото мисля, че докато голяма част от залата са убедени в едва ли не необходимостта да се гласува първа точка, спрямо която Висшият педагогически институт в Благоевград да се преобразува и да се даде статут на Югозападен университет, то за втората точка мисля, че нещата не стоят така и мисля, че доста колеги изразяват съмнение относно необходимостта тези две висши учебни заведения да се поставят на една плоскост.
В подкрепа на моите тези аз бих дал някои потвърждения просто като фактология, за да убедя уважаемите колеги в това мое един вид процедурно предложение.
Висшият педагогически институт "Неофит Рилски" в Благоевград е единственото българско висше учебно заведение в този край на България, което има обща граница с две балкански държави - Гърция и Македония. Създаден е с Постановление 125 на Министерския съвет през 1975 г. като филиал на Софийския университет "Свети Климент Охридски". По-късно с Постановление 27 на Министерския съвет от 1983 г. е преобразуван във Висш педагогически институт като самостоятелно висше учебно заведение.
Съвременната структура на Висшия педагогически институт "Неофит Рилски" и застъпените в нея специалности вече не отговарят на неговото досегашно название. Обективната необходимост за даването на такъв статут бих могъл да мотивирам в краткост така:
1. Пиринският край със своите богати просветни и културни традиции е естествена среда за развитието на един югозападен университет. Геополитическото разположение на Благоевград създава благоприятна възможност и за тясно сътрудничество с университетите от Атина, Солун, Битоля и Скопие.
2. През последните 5-6 години настъпиха съществени промени в структурата на Висшия педагогически институт в Благоевград. В нея вече се утвърдиха заедно с педагогическите и университетски специалности, между които се осъществява приемливо съвместно сътрудничество.
В структурата на висшето учебно заведение в Благоевград има 10 факултета, като филологически, исторически, природоматематически и т.н. Общо взето 46 специалности, от които 20 (забележете 20!) с държавна поръчка. 36/2.
3. Висшето учебно заведение в Благоевград има необходимите научнопреподавателски кадри. Достатъчно е да спомена, че в този процес преподавателите са 546, в това число 62 професори, 117 доценти, а 140 преподаватели имат научни степени "кандидат на науките" или "доктор на науките".
Близостта на този град и на този университет до столицата София дава прекрасната възможност за една съвместна работа както в разработките, така и в преподавателската дейност. Става въпрос за Софийския университет и Българската академия на науките.
На четвърто място, в това висше учебно заведение се обучават студенти от съседни балкански страни като Гърция, Албания, Македония и Сърбия, които явно имат български произход. Това са деца, които са с ясно българско самосъзнание и които естествено приемат един такъв университет в близост до техните граници като естетвено висше учебно заведение, където биха могли да продължат своето образование.
В подкрепа на това мога да кажа, че са създадени традиционни международни връзки с университети от други страни като Германия, Русия, Полша, Чехия, Гърция, Турция, Македония, Холандия, Италия и т.н.
Що се касае до изградената материално-техническа база, аз мисля, че тези хора, които проявяват интерес от Благоевград, са се убедили в това, че реално това висше учебно заведение разполага с необходимата материална база, която е на доста високо ниво и е сравнително нова. Има учебен корпус с 16 зали, 12 кабинета, аудитории с по 200 места, студентски стол за 750 студенти и т.н., студентско общежитие с 450 места.
И за да не отнемам повече времето на уважаемата аудитория, аз подновявам моето процедурно предложение като предлагам тези две точки да бъдат гласувани отделно.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Има един списък тук сега от университети, които очакват решение на Народното събрание. Те ще бъдат гласувани поотделно, тъй като не може на едно общо място да сложим един хуманитарен ВУЗ с един чисто икономически ВУЗ, селскостопански и прочие. Ще се обърка мисленето на народните представители.
Заповядайте, господин Сепетлиев. 36/3.
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ (ПСН): Благодаря, господин председателю!
Драги колеги, искам да ви кажа, че през последните две години Комисията по образование и наука към Народното събрание е страшно притеснена от непрекъснатия натиск на различни висши учебни заведения да получат статут на университет. Досега ние издържахме на този натиск. Взехме решение още миналата година, в което се казва следното. От 26 май 1993 г. е решението на комисията. Цитирам решението:
"Комисия по образование и наука на няколко свои заседания разгледа посочените по-горе законопроекти (тук се цитират) за признаване статут на университети:
- на университета в Благоевград;
- на Варненския университет;
- на Старозагорския университет;
- на Висшия машинно-електротехнически институт;
- на Русенския държавен университет;
- на Варненския свободен университет;
- на Висшия институт за физкултура;
- на Висшия икономически институт, да им се признае статут на университети. (Те досега бяха институти, академии, висши училища и т.н.)
Комисията по образование и наука, се казва в нашето решение, на няколко свои заседания разгледа посочените по-горе законопроекти и проекторешения. Като преценява, че все още няма законодателна база съгласно Конституцията на страната, въз основа на която могат да се разкриват нови висши училища или преобразуват съществуващите, както и че не се разработени и утвърдени критериите за признаване на едно висше училище, комисията е на мнение тези проекторешения и законопроекти да се разглеждат след приемането на нов закон за висшето образование." 36/4.
Комисията по образование и наука поема своята отговорност за по-бързото придвижване на законопроекта за висшите училища, който ще спомогне за установяване на съвременна нормативна уредба, за съществуването и признаването на висшите училища.
Тук в нашата зала присъства министърът на науката и образованието. Моля господин Тодоров да изрази мнението на Министерство на науката и образованието по този въпрос, което съвпада напълно с мнението на комисията, а също така и да изрази мнението на Съвета на ректорите, които са заседавали днес и са разисквали този въпрос.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на проф. Сепетлиев.
Господин Марко Тодоров, заповядайте.
Господин Ловджиев има реплика към господин Сепетлиев.
Той представя становище на комисия, а не свое лично мнение. В този смисъл не може да има реплика.
Господин Тодоров, заповядайте.
МИНИСТЪР МАРКО ТОДОРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес се повдига един много важен въпрос свързан със системата на висшето ни образование и искам да ми разрешите да изразя становището на Министерството на науката и образованието и да кажа как по моя преценка трябва да се намери решение на този проблем.
Всъщност, днес се предлага да се вземат две принципни решения. Едно принципно решение за създаване на ново висше училище, каквото е предложението за Варненския свободен университет. Второто предложение, което се съдържа е за преобразуване и промяна на статута на съществуващо държавно висше училище.
Първо, по въпроса защо толкова се иска всички да се наричат университети. Безспорно, когато един студент каже, че учи в университет, това е малко по-различно, отколкото да каже, че учи в институт.
Искам да ви кажа, че това е една идеологема, която няма нищо общо със съдържанието на учебния процес. И това, което се предлага като решение тук, включително и за останалите висши СМ/ЗТ 37.1 училища, по принцип и по същество не променя нищо, с изключение на названието и ако трябва да се търси някакъв ефект, той е психологически.
Оправдано ли е да отиваме към едно преименуване на нашите висши училища, към университети? Оправдано е. Ще ви кажа защо.
Първо, ще ви кажа това на фона на това което съществува сега в България.
България има 40 легитимни висши училища и няколко нелегитимни. Едно от нелегитимните е Варненският свободен университет.
Освен това има няколко полувисши, които са създадени и действат и искам да ви кажа, че откакто съм министър за всички тези нелегитимни висши училища аз съм дал преписка към прокуратурата с желание да се уредят нещата както трябва.
От тези 40 висши училища в България 3 са недържавни. За тези 3 недържавни беше взето решение в последните дни на Великото Народно събрание.
Решението тогава беше взето общо взето при една обстановка, такава каквато цари в момента в тази зала. И няма да крия, че и тогава решенията се взеха от чисто популистки съображения. Аз съм един от тези хора, които сега тогава тук госпожица Златка Русева и господин Георги Игнатов много добре знаят, как на тези места говорихме по тези въпроси. Те знаят моето становище и аз тогава бях против. Не против това да се създават частни училища в тази страна, напротив и като министър в министерството, максимално подкрепям усилията за създаване на частни училища в средните образования, това което е в моите пълномощия и процесът върви добре.
Аз бях против тогава, защото решенията, които се поднасяха на Народното събрание в три реда, създаване на университет, без определяне на статут и редица въпроси, които останаха висящи не бяха перфектни и предполагах, че ще има последици. Тези последици ги сърбаме сега.
Не е уреден въпросът с Американския университет по отношение на държавното присъствие и участие, по отношение на материална база, статут на студенти, образователна степен и децата се тревожат какво ще стане. Защото те завършват със степен бака37.2 лавър, която в момента в българското законодателство не фигурира. В частните университети, които създадохме не държавните, а в Бургаския свободен университет, който обучава 2000 студенти и има 9 щатни бройки асистенти, които водят учебния процес и се пита откъде се взимат другите хора. В новия български университет има 20 щатни бройки и обучава също толкова.
Така че, аз мисля, решението което взехме тогава не беше добро. И не бива това решение да се използва като прецедент сега набързо да се решава въпросът с преименуването или създаването на нови висши училища. Обаче що е университет?
По този въпрос Комисията за наука и образование е казала така.
Университетът е висше училище, което има хуманитарна насоченост, има хуманитарен профил, непременно присъства, висше училище, което обучава най-високите образователни степени, включително и докторатура, висше училище, което се характеризира с една силна научноизследователска дейност. Това е дефиницията, която е дала Комисията за наука и образование, което е материализирано в проектозакона, който тя е разработила и народни представители, в закона известни под името Петър Марков, който е одобрен от комисията и е внесен за разглеждане в пленарната зала още миналата година.
Министерството на науката и образованието не се съгласява напълно с тази формулировка, като казва, че в съвременната трактовка на понятието университет се маха само първата част. Не е задължително да има хуманитарна насоченост. Това показва практиката на цяла Западна Европа и на Америка. Има университети с един факултет, наричат се университети.
И дефиницията, която се дава на понятието университет в западните държави съдържа само останалите три компоненти.
С други думи, най-високите образователни степени, включително и докторската и усилено присъствие на научна дейност. Това е съвременната характеристика на университет.
В Германия, почти всички висши училища са университети, Австрия, Швейцария, миналата година Англия преименува всичките си политехники на университети. 37.3
Тези три недържавни висши училища не съответстват на тази дефиниция, която ви дадох. Но ние сме ги нарекли университет. И Американския университет, който обучава само на ниво бакалавър и където няма присъствие, то е на ниво колеж. Следователно, нарекли сме го университет, но не съответства на нашето разбиране за понятието университет.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Няма статут на университет.
МИНИСТЪР МАРКО ТОДОРОВ: Но е наречен университет, Американски университет. Свободният университет, университета в Бургас, новият български университет, те могат да обучават по най-високите образователни степени, но изобщо никакво присъствие на научноизследователска дейност, но ги наричаме университет. На фона на тези три университети, как се чувстват нашите висши училища, които наричаме институти и които в международните си отношения се наричат училища, институти и разни такива неща и се чувстват, разбира се, притеснени от това, че нямат, не могат да се представят и във външния свят като университети.
Следователно въпросът за преименуването им като университети за тях е много важен. Той трябва да ги направи съпоставими на западните университети. А те като съдържание, структура на обучение, научен потенциал на практика съответстват.
Следователно ние действително трябва да отидем към преименуване на нашите висши училища и да ги направим университети.
Като казах, че имам далеч по-бих казал либерално виждане от това виждане, което е залегнало в сегашния Закон за висшите училища.
Повтарям, ние трябва да направим тази стъпка. Въпросът е обаче как ще направим тази стъпка. И кога ще направим тази стъпка. 37.4
Какви стъпки е предприело Министерството на науката и образованието с явното съзнание, че това трябва да стане?
Още октомври месец миналата година ние изпратихме до всички висши училища нашето послание и казахме: "Моля ви се, направете вашите предложения за преструктуриране, преименуване, консолидация на мрежата на висшето образование".
Получихме до момента от всички училища, които са искали да направят нещо. Те депозираха в Министерството на науката и образованието своите проекти и виждания. И трябва да ви кажа, че са направени добри проекти. Става въпрос за нашата държавна образователна система, за окрупняване на мрежата.
Много добър проект са представили висшите училища от Варна, Бургас, Търново има виждане, Стара Загора, Русе. И в момента една комисия, която е съставена от пет души народни представители, пет души от Министерството на науката и образованието и осем души от съвета на ректорите работят, възложено им е в срок до края на месец юни да преставят един проект за мрежата от висшите училища в България, тяхното окрупняване, название и т.н., който ние да внесем в Народното събрание. Защото само то може да вземе окончателното решение по въпроса.
Аз искам да попитам тук сега всеки един от вас, след като решаваме да направим, примерно взето, ВПИ - Благоевград, да го направим университет, защо да не направим университет ВПИ в Шумен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ще го направим.
МИНИСТЪР МАРКО ТОДОРОВ: Защо да не направим университет Висшия икономически институт?
Защо да не направим университет старозагорския и т.н.? (Шум и реплики)
В такъв случай, господа народни представители, ако вие сте солидарни с мен, възложете ми за срок от една седмица аз да ви представя решението за преименуване на всичките висши училища, които по този критерий съответстват на нашите изисквания, и тогава, както Англия миналата година си направи всичките политехники университети, и ние ще го направим.
Ако вие започнете селективен подход, това значи, че вие влагате оценка и аз ви питам: на базата на какви критерии вие ще направите тази оценка? МС/КП 38/1.
Моите предложения са следните: ако искате с решение да възложите, действително министерството в рамките до края на месец юни да внесе този проект в Народното събрание за окрупняване и преименуване на висшите училища.
Ако искате да помогнете на системата на висшето образование, приемете или този закон, който от една година чака да влезе в пленарната зала, защото макар и да имаме някои разногласия, този закон ще бъде една съществена крачка напред в реформата на висшето образование, или приемете проектозакона за изменение на Закона за академичната автономия, който до края на месеца ще постъпи тук, в Народното събрание, и който ще открие фронта за акредитация на висшето училище и тогава вие ще имате едни наистина добри основания да преименувате, преобразувате и създавате нови висши училища.
Искам да ви кажа, че когато ние създаваме едно недържавно училище, в което се учат може би 20-30 души ученици, този заявител трябва да отговаря на 12 критерия, за да създадем това училище.
Аз питам: какви са вашите критерии, когато взимате решение за създаване на един университет, едно ново висше училище? От какво се интересувате и как преценявате - да, трябва или не трябва?
И аз искам да ви попитам, уважаеми господа народни представители, след като Министерството на науката и образованието, което мисля, че подхожда отговорно към проблема, счита, че не е целесъобразно да се прави това нещо. Комисията по образование и наука, където вие сте изпратили хората, които считате, че са компетентни да преценяват тези работи, счита, че не трябва да се поставя така проблемът.
Аз ви питам: как ще вземете това решение?
И две думи искам да кажа още по повод на Варненския свободен университет.
Вие всички знаете проблемите и перипетиите на Варненския свободен университет.
Вие знаете, че многократно този въпрос беше обсъждан. Беше заявено, че този университет е нелегитимен. Въз основа на това преди две години студентите от този университет бяха разпратени по други висши училища и беше казано: "Вие нямате 38/2. право да провеждате учебен процес. Това е в противоречие със законите на страната".
РЕПЛИКИ: Така беше.
МИНИСТЪР МАРКО ТОДОРОВ: Въпреки това работещите там, все едно че няма закони в тази държава, си продължиха работата. Аз съм сезирал прокуратурата миналата година по надлежен начин.
И вие, уважаеми господа законотворци, създатели на закони, които трябва да имате и морала да спазвате тези закони, ще вземете сега решение да легитимирате едно незаконно висше училище, което е предупреждавано. Това не е заварено положение, на което трябва да му търсим решение! А искате да узаконите нещо, което е предупреждавано по различни начини и да кажете: "Да, досега ти си бил незаконен, а сега те правим законен!".
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Включително и с решение на събранието.
МИНИСТЪР МАРКО ТОДОРОВ: Вие създавате един прецедент и ще ви питам утре, когато други тръгнат по този път, за да се утвърждават.
Аз съм изправен пред този проблем с десетки училища, които са тръгнали по този път - създават се и ни поставят пред свършен факт какво да правим с децата, които сме приели.
Така ли ще правим законите в нашата страна и ще отстояваме законност и ред?
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА (от място): Не така!
МИНИСТЪР МАРКО ТОДОРОВ: Извинете ме, господа народни представители! Мисля, че ако вие днес вземете решение по какъвто и да е въпрос, свързан със създаване и преобразуване на висши училища, създавате отново една безпрецедентна практика. Аз бих се срамувал за такова решение на Народното събрание.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания)
ИВАН КУРТЕВ (от място): Ако Вие не сте съгласен с решение на събранието, дайте си оставката!
Вие морал на събранието няма да четете! Ако не сте съгласен, си отидете!
МИНИСТЪР МАРКО ТОДОРОВ: А, извинете!
Моята оставка, господин Куртев, е най-лесната работа. Ако с оставката ми се решават проблемите, имате я. 38/3.
Между другото, днес имаше съвет на ректорите. Аз поставих този въпрос. Съветът на ректорите е подписал едно становище, не знам дали имам право да го чета. Имам ли право да го чета?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: В Народното събрание няма тайни. (Весело оживление)
МИНИСТЪР МАРКО ТОДОРОВ: "Съветът на ректорите възразява срещу промяната на статута на съществуващите университети и висши училища, както и срещу откриването на нови университети, което трябва да бъде отложено до приемането на законова уредба за акредитация на висшите училища."
Има подписи от всички присъстващи ректори на това заседание. Подписано е и от ректори, които имат депозирани становища тук и искания за преименуване в университети.
Искам все пак да ви кажа, аз съм от Русе. Русе има също депозирано становище. Аз съм най-заинтересован Русе да стане университет. Но, извинявайте, аз имам съвест преди всичко и мисля, че ако се решават въпросите по популистки начин, аз ще бъда първият, който ще каже: "Искам и аз Русе да стане университет".
Но аз смятам, че това Народно събрание и това министерство трябва да има принципи.
Благодаря ви. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин министъра.
Госпожа Константинова, след това доктор Мими Виткова.
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА (СДС): Уважаеми дами и господа, уважаеми господин председателю! Наистина ние трябваше да приемем Закона за висшето образование. Това беше наш дълг. Беше влязъл в програмата този проектозакон. Защо се отлага е направо... Наистина носим вина за това отлагане.
Ако бяхме приели проектозакона и беше станал Закон за висшето образование, много от тези болни въпроси вече щяха да са решени.
Аз не съм съгласна обаче с едно нещо. Не бива да слагаме на едно ниво университети, които се създават без никаква законова уредба, на своя глава, както правилно каза господин министър Марко Тодоров. Университетът във Варна направи това без никаква законова уредба. И съвсем другояче стои въпросът 38/4. с онези институти, които работят повече от 10 години. Благоевградският висш педагогически институт, Шуменският висш педагогически институт са доказали, че са на нивото на университети.
Господин министър, там излизат аспиранти, защитават дисертации, по-добри от тези...
МИНИСТЪР МАРКО ТОДОРОВ (от място): Аз съм убеден в това нещо.
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА: Знам, че сте убеден и се радвам, че сте убеден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Стават дори председатели на парламенти. (Весело оживелние, шум и реплики)
Така е!
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА: Браво! (Ръкопляскания, весело оживление)
Тъй като ние сме длъжни да познаваме работата на всички учебни заведения, след като имаме кураж да вземем думата и да говорим от тази висока трибуна, значи познаваме работата на педагогическите институти и на университетите, които самозвано, наистина - университети самозванци.
Няма законова база и студентите учат, без да знаят изобщо ще имат ли някакъв, не става дума за официална диплома за висше образование, но те не знаят дали някакъв документ ще им се даде, че са учили. (Шум и реплики)
Сега разликата в какво е? Завършва учител, примерно, българска филология в Благоевградския висш педагогически институт, знае, може, защитава дисертация наравно с такъв, завършил софийския филологически факултет, а носи название, което леко понижава неговия авторитет. Ние трябва да ги превърнем тези два института в университети, защото те са университети. Фактически са! За останалите трябва специално много внимателно оглеждане наново. Времето трябваше да докаже. Варна още току-що прави първите си крачки. В Шумен вече 20-годишнина се празнува. Благоевград - повече от 10 години.
Какво искам да ви докажа, господин министър, в което не бяхте съвсем точен? - За американо-българския университет в Благоевград.
Той по закон няма статут на университет. Няма такъв статут! И нито един студент, който учи там, не живее с илюзията, 38/5. че има диплома за университет. (Шум и реплики от блока на БСП) Ами те всички знаят, че завършват колеж! (Шум и реплики, възгласи на неодобрение от блока на БСП)
Така беше в статута. Всички до един знаем това. Там няма никакво право за аспирантура, за хабилитации. Това е съвсем друг вид учебно заведение. (Неодобрение, шум и реплики в блока на БСП)
Моля ви, аз зная, защото участвам пряко в работата на настоятелството.
Който иска да има диплома за завършено висше образование, ще се яви отделно на държавен изпит. А всъщност това е един колеж и там измама никаква няма. Никого не лъжем в това!
Това, че се нарича университет, то е, защото така се наричат колежите там... (Неодобрение, шум и реплики от блока на БСП) обаче статутът...
Ама защото е американо-български, а не българо-американски и не можахме да наложим... (шум и реплики от блока на БСП), не можахме да наложим, аз лично съм се борила да наложим българския начин, както се борим да се преподава български език, българска стилистика, българска публицистика в този университет и се надявам, че ще се преборим, защото той е университет в България. И всеки, който го завърши догодина, ще го завършва, ще се явява, за да вземе държавен изпит към българския университет, защото това образование им дава завършен колеж. Тъй че тук сме наясно. Не сме наясно към онези, които сега са решили да се наричат университети, а нито един випуск не са завършили, нито един аспирант не са излъчили, нито един студент не сме видели да е излязъл оттам. Разликата е много голяма.
Моля ви да помислите върху тази разлика - какво е ВПИ Шумен и ВПИ - Благоевград, и какво са университетите като Славянският и други измислени, които ги няма още.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Константинова.
Реплика от госпожа Величкова. 38/6.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (от място): Имам процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Райчевски, досещам се какво предложение за процедура искате да направите.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): За почивка ли Ви е процедурата? Един момент!
Колеги, явно нещо тук не се разбираме.
Първо, когато се създава Американския университет и другите две заведения - Нов български университет и Бургаския университет по решение на Великото Народно събрание много ясно и категорично в решението е изразен статута и този статут е намерил отражение в наименованието. И действително това е университет. Така се нарича: Американски университет, но парадоксът, госпожа Констатинова, е в това, че в крайна сметка така нареченият Американски университет като структура и като съдържание за съжаление не отговаря на своето име.
И когато имахме разговор с господин Сол Полански аз препоръчах на него и на уважаемата госпожа ректор да имат предвид, че ние готвим Закон за акредитацията и при така действащото учебно заведение, най-общо да го нарека, той няма да издържи на тази акредитация. Това е първо.
Второ, искам да ви кажа, че вие правите една база за сравнение без да може да съществува такова сравнение. Най-напред говорите, че Свободния варненски университет, който евентуално трябва да се узакони днес, не знаете какви кадри е създал, и той действа. Нещо, което беше типично и за другите три, които ги създава Великото Народно събрание.
Мисля, че ако ще говорим точно - то е наложително и второ, помислете върху онези критерии и мотиви, които господин министъра изложи пред вас. Те са по-съществени, ако сте решили да опонирате на Варненския университет, но не с мотив на Американския, тъй като той въобще не е колеж и не отговаря на никакви регламентации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Друга реплика - от господин Захариев към госпожа Константинова. (Шум и реплики в залата) ВЙ/НП 39.1
ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, нямах намерение да се намесвам в тази дискусия до момента, до който нещата бяха поставени от господин министъра на една действително професионална основа. Това беше основа, на която ммогат да се водят съответно дискусии и на базата на която можем да стигнем до едно общо перспективно решение.
Но в момента, в който госпожа Константинова си позволи да каже, че имало измислени университети като Славянския, бих искал веднага да я опровергая с това, че това е точно случаят, който подсказва как трябва да се действа в изграждането на един нов частен ВУЗ - не зад гърба на официалните власти, а в найтясно съпричастие с тях; не зад гърба на обществеността, в това число и научната, а съвместно с нея.
И когато ние днес поставяме въпроса за решение относно правото на изграждане на Славянски университет в България, ние го поставяме в контекста на определеното, бих казал, признание на българската наука от страна на другите източноевропейски страни и в контекста на една програма, за която изглежда господата, които подвикват от залата не са никога чували, но госпожа Константинова знае добре. Става дума за Световното десетилетие за културно развитие в рамките на което действа така наречената славянска програма и в която чрез ЮНЕСКО, която се явява координатор на Световното десетилетие именно е включен, благодарение на усилията на всички славянски страни и проектът за създаване на Славянския университет в България, което е едно изключително високо призвание към факта, че славянската цивилизация и култура са намерили своята отправна точка от тази земя.
Така че моля за по-голяма точност и за по-голяма прецизност във воденето на тази дискусия.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Захариев.
Госпожа Константинова, можете да отговорите или не на направените реплики.
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги. Аз ще бъда съвсем кратка. 39.2
Мисля, че трябва да минем към гласуване, защото дискусията може много да се задълбочи и разшири.
Искам само да отбележа за Славянския университет един изключително важен за мене факт. В България има славянски филологии и във Велико Търново и в Софийския университет, и в Шуменския ВПИ.
Славянската катедра към Софийския университет има голяма нужда да бъде засилена, подсилена. Тя е една от най-добрите катедри в Софийския университет.
Във Велико Търново Факултета по славянска филология е на най-високо ниво. Мога часове да ви обяснявам, да ви запозная с работата на тази катедра.
Защо при такава славистика, при такава нужда тази славистика да бъде все повече и повече подкрепяна и издигана трябва да има и университет на всичкото отгоре?
И при това всички учени-слависти, възразиха на това. Сериозните учени като проф. д-р Боян Ничев, като Боян Биолчев, който завежда Катедрата по славянска филология - всички са убедени, че не бива да има такъв университет.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Малко да внесем едно разяснение. Ние вече водим дискусия по същество за един друг университет в рамките на една обща точка. Аз мисля, че трябва да се върви от университет към университет поотделно, а ако има изказвания по отделните университети - конкретно за дадения университет - да се направят, за да се отхвърля просто работата.
Имате процедурно предложение? Заповядайте, господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): За протокола: Стоян Райчевски СДС.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители.
Искам да направя едно процедурно предложение - дискусията за българските университети ще продължи сигурно много време. Тя може да продължи не само седмици, може би и години и то съвсем с основание.
Аз мисля, че тук трябва да подкрепим предложението на 39.3 господин министъра. Затова предлагам процедурно да отложим разискванията и докато бъде направено писмено предложение в този смисъл.
Процедурното ми предложение е да гласуваме отлагане на разискванията по този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Райчевски.
Ако има обратно мнение, моля.
Думата има господин Иван Будимов за обратно становище.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги.
Аз изразявам обратното становище: така както е предложено решението да гласуваме т. 1 - Благоевградския университет, втора точка - за Свободния университет, а след това за вече утвърждаването на висши учебни заведения.
Господин министърът мисля, че има право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Будимов.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме за отлагане на разискванията по тази точка до внасяне на съответното предложение от министъра на образованието и науката.
Моля, гласувайте това предложение.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 192 народни представители, за 85, против 78, въздържали се 29.
Предложението на господин Райчевски не се приема.
Продължаваме по точките.
Д-р Виткова, заповядайте за изказване. След това е госпожа Куртева.
МИМИ ВИТКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз искам да се обърна към всички присъстващи в залата, които само преди една година в този състав отхвърлиха внесен законопроект за преобразуване на Медицинска академия, в който една от точките предлагаше Софийското висше медицинско училище да бъде наречено Медицински университет.
Вие, колеги, отказахте на най-старото висше медицинско училище, датиращо отначалото на века да има статут на университет. 39.4 Вие лишихте българските медици от това да имат университетски дипломи, а в момента с едно от предложенията се предлага в Стара Загора да бъде узаконен университет.
Там Медицинският факултет и завършващите в него медици ще имат диплома от завършен университет. Как е възможно преди една година, без да са се променили всякакви обективни предпоставки решението да бъде едно, сега стандартът да бъде друг? Същото това събрание тогава отхвърли предложението за даване на статут на университет с аргумента, че няма закон и няма критерий. Сега, когато няма също нито закон, нито критерий се предлага друг стандарт.
И аз мисля, че всички депутати би трябвало да се замислят как се вземат решенията в този парламент! И никой от нас, колеги, не може да обясни на българските медици защо те бяха пренебрегнати преди една година и сега се взема абсолютно друго решение.
Как може най-младият или един от най-младите медицински факултети в Стара Загора да придобие статут на факултет от университет? ... (Шум и реплики в залата)
ЗАХАРИ РАЙКОВ (от място): Тук става дума не само за медицинския факултет! Тук става дума за други неща! ...
МИМИ ВИТКОВА: И още някои ..., но това ще бъде университет! Университет, в който ще има медицински факултет!
Аргументът - висше училище от 10 или 20 години не важи, тъй като в София Висшият медицински институт е с толкова голяма давност и такива традиции!
Аз мисля, че стандартът трябва да бъде един, колеги! Той не може да бъде двоен в различно време и поради различни мотиви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Виткова.
Реплика от проф. Захари Райков. 39.5
ЗАХАРИ РАЙКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като стана дума преди малко за Старозагорския медицински институт, искам да ви кажа следното. Тук не става дума за Старозагорски медицински институт, а става дума за Старозагорския университет, в който ще бъде включен Висшият ветеринарномедицински институт, който е най-старото висше учебно заведение в България. Искам това да се разбере много добре. И към този Висш ветеринарномедицински институт ще бъде присъединен Висшият медицински институт, който съществува досега.
Но това, което каза госпожа Виткова, е напълно правилно. Трябва да бъде признат университет по медицина или както вече ще решим нататък в София. Разбира се, че това би трябвало да стане. Но няма смисъл да сравняваме двете неща, които са несравними величини.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на проф. Райков.
Госпожа Виткова има думата за отговор на направената реплика. Заповядайте!
МИМИ ВИТКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Практически, колеги, проф. Райков се съгласява с моята принципна постановка. Но същата тази зала отказа със своя вот създаването или преименуването на Висш медицински университет в София. Такъв вот на този парламент има. И сега той използва абсолютно противоположен подход, когато в Стара Загора създава университет и там Висшият медицински институт става един от факултетите на този университет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Виткова.
Все още нищо не сме решили. Някои народни представители говорят сякаш че вече решението е взето. Народното събрание може и да не вземе решение. Сега се намираме във фазата на дискусиите.
Има думата за изказване госпожа Румяна Куртева. ББ/ЗТ 40.1
РУМЯНА КУРТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател! Вие преди няколко минути призовахте, ако можем, да се изказваме за отделните предложения, за отделните университети. Аз не бих се заела да правя такова изказване, защото съм убедена, че не е никакъв аргумент в днешната дискусия да дадеш пример как преди една година това същото Народно събрание не е решило нещо. За мен би било положителен аргумент и доказателство за израстването на Народното събрание, ако може при днешната ситуация за това, за което е казано преди една година не, днес да може да каже да.
Уважаеми господин министър! Искам да се обърна към Вас и към госпожа Елка Константинова. Съжалявам много, че точно от вас двамата трябваше да чуя толкова противоречи неща. Господин министре, в системата на висшето образование има изключително много проблеми. И аз не мисля, че това е особено силен аргумент да защитите авторитета на министерсвото. Защо например никой не обръща внимание, че държавните учебни заведения се пренатоварват, като капацитет, като база, като преподаватели със специалности платено обучение. Никой не казва не на тази практика. И защо днес, в наше време, поели пътя на демократичното развитие на обществото, ние казваме не на алтернативна форма на обучение - свободни университети, частно обучение, което се заплаща! А госпожа Елка Константинова, аз разчитах на нейната памет, но при предишни дискусии аз заставах тук с протокол от заседание на Великото Народно събрание. Изказването Ви гласи така, госпожо Константинова: "Днес да утвърдим Бургаския, Новобългарския и т.н. и Американския. На Варненския не му достигат някои неща в документите". И аз съм Ви казвала пък, че Бургаският сте го гледали без нито една страница документ тогава. На път е, казвате Вие, Варненският и дай Боже да се множат такива инициативи. Вие тогава съвсем правилно сте преценила обстановката, новата обстановка. Да се даде път на другите форми на обучение. Не бих давала други доказателства, които показват, че изказването на господин министърът беше първо критика и самокритика. Критика към Народното събрание, критика към комисията и много солидна самокритика към министерството. 40.2
Уважаеми колеги, ние изоставаме от темповете на живота. И ако сега се опитваме да се противопоставим, ние просто доказваме пред цялото общество, че точно тук сме ретроградни, че не можем да утвърждаваме новото, че не можем да даваме път на алтернативните форми - и в икономиката, и в образованието.
А колкото до Варненския университет, аз мисля, че никой от вас няма сили да застане срещу тези 2600 студенти и техните семейства. И апелирам: нека разумът преди всичко да надделее. Доктор Карев е тук. Той много добре знае, че нашата комисия, в която бяхме заедно, тогава имахме много съществени бележки. Но, господин Тодоров, няма предложения тогава и решения нито за закриване, което каза подчиненият Ви министър Гълъбов в пресконференцията. И аз отидох при него с препис от решение на Народното събрание. Напротив, там имаше предложение да се направи финансова ревизия. Предявиха се претенции към преподавателското тяло, към асоциацията "Наука и бизнес". Тази асоциация не съществува. Преподавателското тяло е напълно обновено. След изгонването от базата на АОНСУ, този университет ползва разкошна база на Института по хидродинамика в кв. "Аспарухово" на Варна и в община "Аксаково". Така че те си имат преподавателите, имат си уникалните специалности, които никого не конкурират. Бъдете спокойни за това. Никого не конкурират! И се хванете и спрете платеното обучение в държавните вузове, което обременява системата, и преподавателите, и всичко. Апелирам всички да подкрепим. И то не поотделно. Вижте, колеги, ние не поемаме някаква особена отговорност. Ние просто показваме, че сме съвременно мислещи. Да дадем право на тези млади хора, които са направили своя избор. Да дадем право и на тези, които искат да придобият статут на университет. А да си приемем бързо законите, нещо, с което сме задължени. И никой не е длъжен, ние като се бавим, да се ръководи във висшето образование от закон от 50-те години. Това е страшен анахронизъм. Непростим за нас анахронизъм. Да дадем път на всички, които са влезли в това предложение, а като приемем двата закона за висше образование и за акредитация, нека всички да попаднат под оценката по еднакви критерии и да доказват своите способности.
Благодаря ви. 40.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Куртева.
Доктор Карев, заповядайте! Имате думата за реплика.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Понеже госпожа Куртева спомена моето име, просто се чувствам задължен да отговоря като бивш председател на бившата комисия, която трябваше да разгледа ситуацията в този университет и няколко неща, които тя изнесе тук, просто не отговарят на истината.
Първо, ние не сме имали някои забележки към този университет. Това е университет в кавички, казвам. Не някои забележки от характера на препоръки как той да си подобри работата, а просто ние установихме там един управленски, преподавателски, финансов и всякакъв друг хаос, поради което Народното събрание реши, че не дава статут на висше учебно заведение на този, така наречен, университет. Това е първото.
Второ, тя твърди тук, че ние сме тръгвали срещу тези 2000 души. Ние не тръгваме срещу тях, а ние тръгваме за уважение към българските закони. След като това, така наречено учебно заведение, не е било легитимно, когато е започнало своята работа и след като една обстойна проверка бе направена и събранието реши да му откаже статут на висше учебно заведение, всеки, който е продължил да учи там или допълнително се е записал, той си носи своята собствена отговорност - кому дава парите си и срещу какво ги дава. Оттук нататък аз смятам, че всякакви пледоарии тук в защита на даването на такъв статут преди съответния закон да даде един ясен критерий за нивото и за акредитацията на съответното учебно заведение, смятам, че просто всякакви дискусии тук са излишни и безплодни.
И затова подобно на други от говорилите тук, например господин Райчевски, аз също бих подкрепил предложението на господин министъра.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на д-р Карев.
Поиска думата господин Хасан Али.
А, за отговор на репликата? Заповядайте. Да дадем думата и на другата парламентарна група. 40.4
РУМЯНА КУРТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин Карев, не бих Ви отговаряла, добре е, че варненската общественост Ви чу, но просто Вие в момента си послужихте с неистини.
Първо, че сте бил председател на комисия. Вие не сте бил такъв!
Второ, тази комисия и до ден днешен се води, обърнете внимание, преди няколко месеца господин Школагерски, давайки един отчет, не си спомням в кой вестник, за работата на комисиите към Народното събрание дава тази комисия и до ден днешен като "неотчела се". Значи Вие нито сте председател, нито комисията е приключила с работата си, което на мен изключително много ми тежи.
И другото, което Вие тук цитирате, знаете, че до ден днешен се подлага на съмнение кворумът, с който Съюзът на демократичните сили в наше отсъствие взе решение от няколко точки. Но точките наистина имаха за цел да се провери работата, да се докаже имат ли основание всички тези клевети, аз използвам тази дума - клевети, срещу Варненския свободен университет.
И ако Вие бяхте истински депутат, трябваше да настоявате тази ревизия да я направи министерството. То е записано като отговарящ фактор там, но никой нищо не е направил до ден днешен. И хората си учат, и първокурсниците са вече трети курс.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Това си е тяхна работа! Това си е техен проблем. (Оживление в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Заповядайте по процедурен въпрос. ВТ/НП 41.1
СВИЛЯНА ЗАХАРИЕВА (ПСН): Уважаеми господин председателю, от името на Парламентарната група "Независимост" моля за 20 минути почивка. (Единични ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Захариева. Давам 20 минути почивка и закривам заседанието.
Следващото заседание е утре от 9 часа. (Звъни)
(Закрито в 19 ч. и 40 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ал. Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Йордан Школагерски
СЕКРЕТАРИ: Руслан Семерджиев
Ведат Сакаллъ