Присъствували: председателят Стефан Савов и заместникпредседателят Кадир Кадир
Секретари: Христо Атанасов и Илхан Мустафа
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (звъни): Имаме необходимият кворум, откривам днешното заседание.
Преди всичко да ви прочета съобщения за отговори на питания и актуални въпроси за утрешния ден.
Утре, 14 февруари 1992 г., на питания и актуални въпроси ще отговарят:
1. Министър-председателят Филип Димитров - на Стойчо Шапатов, Иво Атанасов, Тодор Пандов, Христо Марков и Георги Николов.
2. Министър Стоян Ганев - на господата Иван Генов и госпожа Елена Поптодорова.
3 Министър Николай Василев - на госпожа Савка Йовкова.
4. Министър Иван Костов - на господата Едвин Сугарев и Иво Атанасов.
5. Министър Йордан Соколов - на господата Радко Пандурски, Едвин Сугарев, Велислава Дърева, Петя Шопова, господин Георги Канин, госпожица Велчева и Стойно Шапатов.
6. Министър Светослав Лучников - на Едвин Сугарев и на Велислава Гюрова.
7. Министър Валентин Василев - на Стойчо Шапатов.
8. Министър Александър Александров - на Стойко Пенчев и Лъчезар Тошев.
9. Димитър Доганов - председател на Комитета по туризма на Петър Балабанов.
Освен това има едно писмо от министъра на отбраната:
"Уважаеми господин Савов,
Във връзка с неотложното ми присъствие на 13 и 14 февруари т.г., в град Варна по повод посещението на отряд бойни кораби от военноморските сили на Федерална република Германия и участието ми в програмата по официалното посрещане на заместниккомандуващия флота на Федерална Република Германия, контраадмирал Ханс Йохан Майнхербер, моля за Вашето съгласие да бъде отложена предвидената за 14 февруари 1992 г. процедура по отговори на питания на народни представители към министъра на отбраната."
Мисля, че няма как да не се съгласим с молбата.
За питането на господин Пирински стана вече въпрос.
Моля, ако обичате, за малко повече тишина в залат, още повече, че ще гласуваме сега.
Уважаеми госпожи и господа народни представители. Вие имате изготвена още преди две седмици "Програма за работата на Народното събрание, 13 - 14 февруари 1992 г.
1. Първо четене на законопроекта за отмяна на Указ # 1104 за доброволните отряди на трудещите се.
2. Първо четене на законопроекта за отмяна на Закона за договорите между социалистическите организации.
3. Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Федерална република Германия за приятелство, сътрудничество и партньорство в Европа.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административното производство.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
6. Проект за решение за мораториум върху легализацията на дипломи за научни степени, присъдени в републиките на бившия СССР.
7. Второ четене на законопроекта за банките и кредитното дело.
8. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността на гражданите. 1040.2
9. Първо четене на законопроекта за допълнение на Закона за наследство.
10. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
11. Първо четене на законопроекта за държавните служители.
12. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на указ # 56 за стопанската дейност.
13. Първо четене на законопроекта за преобразуване и приватизация на държавни предприятия.
14. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
15. Проект за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
16. Отговори на въпроси и питания."
Но междувременно вчера - в срок, има внесено от пет народни представители (съвсем достатъчно), при мен дойде писмо.
"Уважаеми господин Председател,
На основание чл. 37, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внасяме следното предложение за промени в дневния ред, извън утнвърдената програма. Моля, те да бъдат поставени на гласуване в съответствие с чл. 37, ал. 4 от същия правилник.
Предложение за точка първа от дневния ред: първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход.
Точка 16 да стане точка 2 от дневния ред." Да обясня, т. 16, това са фактически правилата, които изготви Законодателната комисия и които трябва да станат част от нашия правилник, с което да гласуваме една процедура, по която да се разглеждат законите, които Президента връща. Защото ние сме изпуснали такава процедура. Това сигурно ще стане чл. 70а, ще му намерим точното място, след като го гласуваме. Така е, защото, както знаете, има вече върнат един законопроект.
"И трето - законопроект за изменение и допълнение на Закона за Агенцията за чуждестранна помощ". 1040.3
След като направих съответно всичките проверки, видях, че всичко действително е раздадено навреме. Имате законите, имате и становищата на комисията и по чл. 37 от правилника, след като е постъпило своевременно това искане, ние трябва да гласуваме промяната на дневния ред без обсъждане. Това е чл. 37, ал. 4.
Повтарям отново. Ние имахме досега първо четене на законопроекта за отмяна на Указ # 1104 за доброволните отряди на трудещите се, Закона за договорите и т.н. Всичко това вие го имате.
Предлага се т. 1, 2 и 3 да станат:
1. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход.
2. Процедурни правила за повторно обсъждане на закони, върнати от президента.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Агенцията за чуждестранна помощ.
Мисля, че ще бъде коректно да гласуваме точка по точка, а не ан блок. Затова първо предлагам, които са съгласни т. 1 от дневния ред да стане първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход, да гласуват.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо 169 народни представители, 149 са гласувалли - за, 5 - против, 15 се въздържат.
Точка първа от дневния ред става първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход.
Предлага се т. 2 да стане Процедурни правила за повторно обсъждане на закони, върнати от Президента.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо 158 народни представители, 140 са гласували - за, 7 - против, въздържали се - 11.
Приема се точка втора да стане обсъждането на процедурните правила.
И сега моля ви да гласуваме точка трета да стане законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Агенцията за чуждестранна помощ. 1040.4
Моля, гласувайте!
От общо 156 народни представители, 109 са гласували - за, 33 - против, 16 - въздържали се.
Дневният ред вече е оформен, имаме двата законопроекта и процедурните правила, които стават 1, 2 и 3 точки, и нататъка продължаваме по старата програма.
Господин Лютфи, Вие искахте думата, моля заповядайте. 1040.5 ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Позволете ми да отнема две минути от работното време на днешното пленарно заседание във връзка с един приятен повод. Днес уважаваният наш колега депутат и председател на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили Александър Йорданов навършва 40 години. (Ръкопляскания, възгласи: "Браво!")
Ето защо, позволете ми да кажа няколко думи от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Уважаеми господин Йорданов, с удовлетворение изпълнявам приятното поръчение на Парламентарната група на Движението за права и свободи да Ви приветствувам по повод навършването на Вашата 40-годишнина. Ние, депутатите от Парламентарната група на ДПС, Ви пожелаваме здраве и дълголетие, да продължите да бъдете такъв, какъвто сте, както и досега. СДС и ДПС заедно да продължат своето благородно и плодотворно сътрудничество в парламента и извън него, което ще бъде реална гаранция за продължаване на процесите на демократизация в Република България, както и за укрепване на социалния мир и сигурността в нашата Родина, Република България. Честито! (Бурни ръкопляскания, Юнал Лютфи поднася букет цветя на Александър Йорданов, прегръща го и го целува)
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Парламентарната група на СДС не посмя да наруши процедурния ред, но след като вече една друга парламентарна група направи този прецедент, и ние бихме искали да поздравим нашия председател на парламентарната група, който днес навършва възрастта, която вече му позволява да се кандидатира и за президент на републиката. (Весело оживление в залата, ръкопляскания) Надяваме се, все така мъдро да ни ръководи (оживление в залата), а също така се надяваме, че и останалите парламентарни групи ще се вслушват по-често в неговите думи, които звучат от тази трибуна. (Ръкопляскания, Вержиния Велчева също му поднася букет цветя, прегръща го и го целува)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: От името на Председателството аз само мога да си спомня един виц от моята младост, когато чехите и словаците все още бяха един народ и се казваха чехословаци. Тогава имаше един виц, че някакъв млад човек се представя в Париж и казва: "Аз съм чехословак", а той казва: "Толкова ВТ/КТ 1041.1 млад и чехословак", така че сега аз мога да кажа: "Толкова млад и радикалдемократ". (Бурни ръкоплясканияя, весело оживление)
Сега продължаваме работата си. Господин Джеров трябва да дойде. Доколкото виждам този Закон за общия доход е кратък. Аз предлагам да приемем така, както е по правилника, по половин час на парламентарна група, след като господин Джеров направи своя доклад, парламентарните групи да посочат своите оратори в рамките на половин час ще могат да се изкажат.
И да не забравя, накрая за лично обяснение ще имат думата господата Ангел Димов и Александър Лилов. Това ще стане накрая на заседанието.
Господин Джеров, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Народният представител Венцеслав Димитров, използувайки своето право на депутат и оттам на законодателна инициатива, е внесъл за разглеждане Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход.
Основното, което се предвижда в проекта на господин Венцеслав Димитров са двете таблици. Едната - по чл. 4 и другата по чл. 13. Има, разбира се, и още няколко неща, които съпровождат проекта за изменение на тези две таблици.
Комисията по бюджета и финансите при Народното събрание е обсъдила задълбочено направеното предложение от господин Венцеслав Димитров и освен предложенията за промени в таблицата както по чл. 4, така и по чл. 13, прави и още няколко предложения за промени и на други текстове, които, изхождайки от вижданията си, комисията счита, че също така трябва да бъдат променени.
Законодателната комисия изразява своето положително отношение към така внесения законопроект.
Във всъщност от какво трябва да изхождаме? Според мен съвсем наложителна е промяната на двете таблици. Те вече не съответствуват на движението на работната заплата и на доходите на хората, които работят у нас. Това са стари таблици - по чл. 4 и чл. 13. Те бяха съобразени с онези доходи, които получаваше българското население преди 2 години.
Ако си спомняте, във Великото Народно събрание, господин Илич Цветков мисля, също така направи едно предложение и по този начин общо бе покачено облагането не като стойност, а необлагаемата част. 1041.2
Все пак за една година имаме отново промени в доходите на хората. Затова необлагаемият минимум естествено трябва да се качи. Съответно на това трябва да се направят такива проценти за облагане, които да съответствуват на новосъздадените положения.
Затова предложението на Законодателната комисия е: независимо от това, че тя няма право да се произнесе по отделните таблици или по цифровите означения в тях, този законопроект да бъде внесен за разглеждане, да станат съответните дебати, които са наложителни, и след като мине първото гласуване, Комисията по бюджета и финансите да може отново да преразгледа, ако се налага, законопректа и той окончателно да бъде внесен в пленарната зала.
Моля този законопроект да бъде поставен на разглеждане и гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Уважаемми госпожи и господа, получих вече една заявка от господин Георги Николов, но знаете, че парламентарните групи при първо четене си разпределят времето. Това е един много малък закон. Времето е по половин час. Ако Георги Николов е от Парламентарния съюз на БСП, ако има още хора, ако са трима, ще имат по десет минути време, а ако са шест души - ще имат по-малко време. Просто, направете списък и от трите парламентарни групи, моля ви, дайте ми списък на ораторите, за да можем да определим времето. Защото, ако, да речем, ще говорят само по трима души, тогава ще могат да говорят по 10 минути, но ако са 6 души, тогава ще могат да говорят по 5 минути. Моля да изчакаме малко.
Дайте списъка, господин Димитров. Ето господин Александър Йорданов, все пак днес е рожденик, може би няма да може да направи списъка, но направете списъка Вие. Има ли желаещи, за да разпределим ораторите по време. Така ще ме улесните много.
Вижте сега от трите парламентарни групи има ли желаещи, за да ги разпределим? Ако няма, тогава още по-лесно ще стане всичко. Но просто трябва да се сложи ограничение на времето дали по 10 или по 5 минути. Шест души, ако има желаещи, разбира се. Господин Пандов, Вие давате списъка за групата ли? Стават вече 3. Ще има ли още желаещи?
Досега имам следния списък: Тодор Пандов, Никола Койчев и преди всичко Георги Николов, пръв. От дясната страна видях 1041.3 само един желаещ. Това е господин Венцеслав Димитров. Други желаещи има ли? Господин Венцеслав Димитров поначало има думата като вносител.
Господин Димитров, тогава Вие имате първи думата, за да кажете дали сте съгласни със становището на Законодателната комисия. 1041.4 ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, всички чухме становището на Законодателната комисия и аз нямам повод да не бъда съгласен с това, което беше изложено от господин Джеров.
Ако ми позволите и аз да кажа няколко думи. Не искам да затормозвам дискусията. Мисля, че този проект по своята идея е безспорен, тъй като през миналата година имаше доста голяма инфлация както на цените, макар и по-малка и на доходите и следователно таблиците за облагане на личните доходи би трябвало да бъдат приведени в съответствие с тази инфлация.
Още в началото искам да кажа, че се чувствувам малко неудобно аз да внасям този законопроект, защото аз го внесох, след като видях, че правителството се бави с бюджета.
Обикновено практика в страните с развито пазарно стопанство и, бих казал, още повече в страните, където инфлацията е доста по-висока от нормалната, каквато страна е и България от една година насам, е промените в данъчното, не толкова законодателство, колкото в самите скали на облагане да се предлагат едновременно с новия бюджет за годината.
Обаче, тъй като бюджетът за настоящата година се забави, а е нормална практика също така в края на предишната година да се правят онези данъчни промени, които ще засегнат данъкоплатците през следващата година, след като това не беше направено по разбираеми причини, аз се почувствувах задължен да направя минималното, което е необходимо, за да се възстанови по някакъв начин икономическата справедливост за хората, които получават заплати и за тези, които получават хонорари. Също така и за едноличните търговци, които се облагат съгласно чл. 13 на Закона за данъка върху общия доход.
От какво съм изхождал при изчисляването на скалите. Между другото Министерството на финансите чрез ръководителя на данъчното управление господин Стоян Александров взе участие на заседанията на Комисията по бюджета и финансите и изрази пълно съгласие със скалите, с изключение на последната ставка, която те предлагат и която, макар че имаше известни разногласия в комисията, но все пак в специалното становище ние приехме техните аргументи, че бюджетът е съставен при такива ставки и следователно сега не е препоръчително да се променят тези НЧ/КТ 1042.1 ставки. Затова приехме тяхната логика за максимална данъчна ставка от 40 на сто.
Моята първоначална идея (може би на някой е раздаден първоначалният вариант) е максималната данъчна ставка да бъде намалена от 40 на 38 на сто. Но аз не мога да поддържам това свое предложение, ако Министерството на финансите, което е отговорно за формирането на държавния бюджет (така е и по Конституция), е съгласно с данъчна ставка 40 на сто, а не 38 на сто. Затова оттеглих своето предложение.
При изчисляване на ставките аз изхождах от известно възстановяване на справедливостта при данъчното облагане, нарушена вследствие на инфлацията. Всички хора започват да плащат поголеми данъчни ставки, защото данъчните ставки са прогресивни и без да имат увеличение на реалните доходи, само с увеличение на номиналните доходи техните реални задължения към държавата са се увеличили.
Ето например как се изменят ставките съобразно предишната таблица и съобразно сегашната приложена таблица за месечното облагане, т.е. таблицата на чл. 4.
При 1000 лв. заплата преди облагането беше 12,6 на сто, сега е 5 на сто.
При 1500 лв. заплата преди 16,4 на сто - сега е 11,3 на сто.
При 2000 лв. заплата (това е една заплата над средната, но не е кой знае колко висока за един квалифициран работник или за един квалифициран специалист със средно образование) преди ставката беше 18,3 на сто, а сега се намалява на 14,5 на сто.
Горе-долу такава беше ставката за облагането на сравнително високите доходи преди направената последна поправка в Закона за данъка върху общия доход от месец март миналата година. Знаете, че тогава сравнително високите доходи се облагаха еднакво - с 14 на сто данък общ доход.
Освен това има и съгласувани също така с Министерството на финансите, направени допълнителни промени в някои текстове. Моето мнение е, че те биха могли все още да бъдат допълнени между първото и второто четене, защото това, което чувам през последните дни, че на редица облагаеми граждани по чл. 13 не 1042.2 се признават "необходимо присъщите разходи". Биха могли да бъдат разписани тези десетина точки, които са включени в чл. 13 и от които разбираме "необходимоприсъщи разходи", тъй като аз не вярвам това да е инструкция от министъра на финансите или началника на Данъчно управление, но се проявява на места. Дано това не е правило, но се проявява едно индивидуално тълкувание от страна на данъчните инспектори. Може би някои неща трябва да бъдат разписани. Имам и още едно допълнително предложение, за което ще настоявам. Това е вярно, че тук се слага постановка, че данъчните органи са длъжни да пазят в тайна данъчната информацияя. Защото има най-различни съображения, но едно от съображенията е, че някои лица с високи доходи могат да станат обект на шантаж с получена от данъчните органи информация, че те имат доста големи доходи през годината. Това нещо трябва да бъде изключено поне по законодателен път.
Аз бих казал, че и други лица са длъжни да пазят в тайна данъчната информация, които по силата на служебното си положение са се запознали с тази информация. Съвсем пресен пример в това отношение ни даде госпожа Нора Ананиева, когато съвсем некоректно атакуваше председателя на Законодателната комисия господин Александър Джеров, че бил укривал някакви доходи по данъците. Мисля, че така не може да се разпространява данъчната информация. И това се отнася за всички, включително и за министъра на финансите.
Аз призовавам уважаемите колеги народни представители, да гласуват законопроекта на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Нека още веднъж да уточним: Досега от страна на ПС на БСП съм получил три заявки. Има ли още желаещи, защото иначе тези трима души ще могат да се разпрострат в рамките на десет минути? - Няма. Значи може да излезе господин Георги Николов.
От страна на СДС съм получил заявка само от господин Василев досега. От ДПС също не съм получил заявки.
Думата има господин Георги Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПСБСП, Свищов): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Може би ще бъда по-кратък, тъй като законопроектът, който ни е представен, вероятно няма да породи такива дискусии и да изисква отнемане на парламентарно време, което може да бъде използувано за други закони. 1042.3
Аз бих отправил известна критика най-вече към господин Димитров, като един от вносителите на законопроекта - защо не осигурихме министър Костов на това наше заседание, тъй като става дума за законопроект който засяга именно бюджета. Надявам се, че при второто четене, където ще се направят конкретни предложения, този наш недостатък ще бъде отстранен.
Предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход фактически е една неотложна потребност. Този Закон за данъка върху общия доход е един от най-старите. Той е приет още през 1950 г. Впоследствие е изменян, допълван и поправян 31 пъти. И ако ние се върнем към първоначалния вариант, ще видим, че от него почти нищо не е останало.
Миналата година този икономически екип беше разработил Закон за данъците, който беше обсъждан в много от комисиите, но по необясними за мен причини той така и не можа да стигне до пленарната зала. А това, което господин Димитров е отбелязал в мотивите - че е наложително час по-скоро да започне разработването на Закон за данък върху общия доход, се отнася и за другите данъчни закони, които уреждат преките или косвени данъци.
Аз по принцип подкрепям този законопроект. Той до известна степен е съгласуван с Министерството на финансите, особено в частта след таблицата, тъй като това, което господин Димитров предложи, беше главно първите две таблици по чл. 4 и чл. 13.
Същевременно си мисля, че при второто четене трябва да се внесат някои допълнителни, неотложни, бих казал, изменения, тъй като нямаме гаранция, че до края на годината ние ще раззполагаме с данъчен закон, който да урежда много от въпросите.
Ето, чл. 3, който се предлага да придобие нова редакция: "Данъкът се дължи от лицата, реализирали доходи, подлежащи на облагане по този закон". Може би още сега ние трябва да разпишем кои са тези доходи, които подлежат на облагане по този закон. Защото пред мен е законът от 1950 г. още. Обърнете внимание - в чл. 1 е записано: "Облагат се с данък доходи на: кооперациите. Те не плащат данък общ доход". 1042.4
След това - чуждестранни юридически и физически лица в дял втори, чл. 15 е останал само за обществени организации - точка "г" - трудово-кооперативни земеделски стопанства още през 1972 г. - дял I, членове 21 и 26 са отменени. Очевидно досега погледът е бил впиван към таблиците, които ни засягат като данъкоплатци, но е изпусната много материя, която просто си е отживяла времето. И аз ще предложа конкретни текстове вече за второто четене, които, надявам се, ще спомогнат за изправяне на някои от недостатъците в сега действуващия закон.
В Комисията по бюджета и финансите в присъствието на началника на Данъчното управление господин СТоян Александров стана дума и за тези 750 лева, които се предлагат като необлагаем минумум. Просто на нас ни беше обяснено, че Министерството на финансите е възприело като необлагаем минимум 750 лева и годишният процент на инфлация - 60 процента. Но дали този размер, който е необлагаем минимум от 750 лева, е оправдан? Спомнете си миналата година като данъкоплатци на Илич Цветков - за 450 лева необлагаем минимум. След няколко месеца вече в България нямаше необлагаем минимум и аз тук изразявам известни опасения, че може би след месец-два минималната заплата ще бъде доближена до 1000 лева. При това положение в България няма да има хора, които да не попадат под такъв закон, именно - да не се облагат доходите им.
Разглеждайки внимателно закона, прави ни впечатление, че отделните му проценти са изградени под правилото на аритметичната прогресия - увеличението е през четири процента. Аз съм съгласен, че трябва да се стимулира частен бизнес, но не и с такъв данъчен закон, който облага потребителски доходи, не доходи, които са свързани с производството, с оглед да не стане така, че в скоро време всички да попаднем във втората, третата или четвъртата скала. Аз предлагам на вниманието на вносителя да се обмисли още веднъж не е ли възможно втората група, където обхваща сега от 1000 до 3000 лева и е увеличена в сравнение с досега действуващия закон - интервалът там беше 1400 лева, сега става 2000 лева. При това положение в тези по-широки граници в скоро време ще се вместят много повече хора. Предлагам да ВЙ/МД 1043.1 се обособи отделна група от 1000 до 2000 лева, като данъчната ставка за тази група бъде 22 процента и втора група - от 2000 до 3000 лива с данъчна ставка 24 процента, тъй като може би ние след недълго време ще се откажем от данъчната ставка - 20 процента, а ще трябва вече върху една по-голяма сума на работната заплата да търсим и по-голям данъчен процент. Подкрепям, ако законът остане в този вариант, данъкът на последната група да бъде 40 процента с оглед на това и физически, и юридически лица да бъдат поставени при еднакви условия, тъй като се предвижда максималният размер на данъците, които ще плащат тези лица да бъде 40 процента.
В таблиците от край време се употребява изразът "за горницата на определената сума". Мисля, че можем да покажем и тук усет за промяна и вместо утвърдилия се вече в банковата практика израз "за горница" да говорим "за разликата над съответната сума".
Имам бележки от редакционен характер, които ще ги споделя с господин Димитров по – 5. Мисля, че в – 5, т. 8, "кръгът на клиентелата" е един израз придобил гражданственост. Като че ли е по-добре да говорим за "брой на клиентите".
Също така по т. 12 трябва да се помисли в тази редакция всички други "обективни елементи", които могат да имат доказателствена цел за определен размер на данъка". Терминът или изразът "обективни елементи" няма добър смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Нека да вземе редакционните бележки за второто четене.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПСБСП, Свищов): Може би тук по същество – 13, където става дума за глобите. В сегашния закон глобата от 4 до 20 лева, се предлага да се увеличат от 20 до 500. Очевидно горната граница от 20 до 500 е увеличена 12 пъти и половина, долната граница - само 5. Мисля, че е много по-разумно да бъде от 100 до 500 лева, тъй като 20 лева при една по-голяма инфлация, която се очаква, ще бъде твърде символична санкция спрямо тези, които не си изпълняват задълженията.
От разговорите, които имах с представители на Министерството на финансите останах с убеждението, че не пречи нищо – 15, където е казано, че – 2 влиза в сила от 1 март 1992 г. и това, което господин Димитров използува като основание, за 1043.2 да настоява този законопроект да се гледа час по-скоро, а именно облагането по чл. 4, не пречи да се въведе и той заедно с всички изменения, които тук приемаме от 1 януари 1992 г., като по обратен път надвзетите суми като данък общ доход да бъдат приспаднати в съответните месеци. Мисля, че по този начин ще поставим при еднакви условия и тези, които са плащали данъка до приемането на измененията, т.е. по чл. 4, и тези, които предстои да плащат по чл. 13, тъй като това е една и съща данъчна материя. Идеята за промяна, именно настъпилите изменения в работната заплата, инфлацията засяга както доходите по чл. 4, така и доходите по чл. 13.
Мисля, че можем с убеденост да приемем този закон. За нас по-важно като граждани са първите части в таблиците, останалите въпроси могат допълнително, съвместно с Министерството на финансите, да бъдат съгласувани и предложени на вниманието на Народното събрание за второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Николов, ще Ви помоля само писмено тези работи да ги дадете в комисията.
Господин Йордан Василев има думата.
ЙОРДАН ВАСИЛЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, очевидно този закон беше крайно необходим и може би дори малко закъснял и аз нямам намерение да се изказвам по неговите финансови тънкости, тъй като аз не съм специалист. Но добре си спомням действуващия сега закон. Той е приет преди повече от 10 години. Той имаше една дори за неспециалиста характерна особеност - той поставяше в рязко привилегировано положение лицата с най-високи доходи, т.е. имаше една сравнително очертаваха социален слой граница, над която процентът не се повишаваше и данъкът не се повишаваше, т.е. бюджетът губеше и привилегироваше един съвсем тесен слой от хора, които получаваха най-високи заплати. Същото беше и по чл. 4 - таблицата за данъците върху хонорарите.
Внимателно прегледах предлаганите промени в новата таблица, която придружава закона. Имам опасение, че въпреки да е коригирана тази според мен социална неоправдана особеност и в сегашния проект има нещо останало от тенденцията, която има в действуващия закон. Забележете, че процентът на данъка, който 1043.3 се събира при нарастване на дохода независимо за коя от двете таблици по различните видове доходи - процентът, който нараства, всъщност бележи скокове в началото по 3 процента, тъкмо когато стига до размера на високите доходи спада на 2 процента. Струва ми се, че това е социално неоправдано и при очакваното, надяваме се, за цялата страна - повишение на тези толкова ниски заплати - напразни са тези легенди, които се носят за някакви наши фантастични депутатски заплати - това просто всички, а поне вие знаете, че не е истина, та при това очаквано повишаване на заплатите, мисля, че неоснователно между последните гранични зони нарастването е с 2 процента от 36 на 38 процента (доколкото си спомням). Процентите може би от 38 до 40 на сто, но струва ми се, че в долната зона би могло да се намерят по-малко скокове на процентите, а в горната зона, последните, да се намери разрешение с по-висок данъчен процент независимо че има една основна сума, която придружава и процента. Тя е нараснала, но смятам за неоправдано това различие между широкия слой, който е засегнат от началните граници, и техния социален слой, който ще бъде засегнат от високите граници.
Предлагам специалистите да обмислят това и социалното оправдание на едно такова мое предложение.
Когато законопроектът дойде на второ четене, аз бих се произнесъл вече след консултации, които правех със специалисти по тези проценти в горната граница. Иначе смятам, че колкото по-бързо приемем този законопроект, толкова по-добре за страната, за бюджета и за една яснота в данъчното облагане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Думата има господин Никола Койчев. 1043.4 НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще взема отношение по двете таблици от гледна точка на социалните интереси на населението в страната. Мисля, че към днешна дата таблиците са остарели. Известно е, че в развитите в икономическо отношение страни принцип е, че необлагаемият минимум е на равнището на минималната работна заплата. Минималната работна заплата в страната в момента изостава от определения социален минимум на около 38 на сто. Това е недопустимо. Последните официални данни, които бяха съобщени за социалния минимум, за месец декември обявяваха цифрата 1231 лв. на гражданин за месец. Вчера Националният статистически институт съобщи месечната инфлация за януари от порядъка на 4,77 на сто. Това предполага повишение на социалния минимум още с около 4 на сто, или от порядъка на 1280 - 1290 лв.
Също принцип, взаимствуван от развити в икономическо отношение страни, е, че минималната работна заплата трябва да бъде от порядъка на 0,7 от социалния минимум. Това означава, че към 1 февруари минамалната заплата в страната трябва да бъде от порядъка на около 900 лв.
Именно затова аз предлагам - и на второ четене ние ще предложим конкретни таблици и графики, за изменение на долната граница както по чл. 4, така и за облагането на годишните доходи по чл. 13 вероятно от порядъка на стартова необлагаема сума от порядъка на 900 лв., перспективно от порядъка на 10 800 11 000 лв. Освен това ще проиграем математически - днес ни свари неподготвени размяната на дневния ред на пленарното заседание, и графиката на изменение на данъците по прогресивната система с нарастването на месечните и годишните доходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Койчев, аз ще ви моля това, което предложихте, да го направите предварително, за да го има предвид при второто четене комисията.
Думата е на господин Тодор Пандов.
ТОДОР ПАНДОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз исках да отбележа три основни момента. Те вече почти се казаха. Искам само няколко неща да допълня.
По принцип приемам действително назрялата необходимост от промяната на Закона за данъка върху общия доход и считам, че този проект, който се предлага, особено двете таблици, не СД/ВР 1044.1 става дума за равнищата на абсолютните числа, а става дума за принципите, има две достойнства.
Едното достойнство е, че той все пак поставя на относително един еднакъв данъчен режим и облагането по чл. 4, и облагането по чл. 13, което дава вече уеднаквяване на данъчния режим.
Второ, действително има една скала, която в минималните или в долните групи отива на едно изземване от 13 до 15 - 20 на сто, а след това отива до 30 на сто на изземване на месечния или годишния доход в зависимост от това, кой в коя скала попада.
На трето място, напълно приемам и разчленяването на базата на една твърда минимална и една подвижна част в рамките на всяка група от минимума до максимума, която внася една социална справедливост вече от гледна точка на колебанията вътре в групата. Мисля обаче, че вносителите действително трябва да помислят още малко по отношение интервалите и на групите, а както вече се каза - по отношение и стъпката на подвижната част. Аз все още не мога да бъда убеден в това, че над 32 на сто, 36, 38... може би трябва една регресия да се види, още по-малка, тъй като вече ние отиваме на едно значително изземване, ако направим глобалното изземване с твърдата част и с подвижната част.
Вторият момент, който исках да отбележа и който господин Николов го отбеляза. Аз мисля, господин Димитров, че трябва да се приведе в единство с чл. 37, ал. 2 от Закона за кооперациите този закон, което не се направи. И в това отношение мисля, че в чл. 1, т. "б" трябва да отпадне в смисъл, че кооперациите не плащат данък върху общия доход или върху печалбата. В противен случай ние трябва да дебатираме отново този въпрос и съответно тогава да видим кой от двата закона трябва да коригираме. Но сега съществува противоречие между двата закона.
Третата ми бележка беше това, което постави и господин Койчев. Може би поради процесът на инфлацията, поради бързите промени, които стават в минималната заплата, аз не зная дали не може в преходните и заключителните разпоредби да се даде една постановка, че именно с промяната 250 или 300 лв., или 400 лв. да се променя може би на тримесечие съответно и скалата от гледна точка на групите и твърдата част. Тоест да можем ние необлагаемият минимум, винаги става дума за необлагаемия минимум, 1044.2 да го привеждаме в съответствие с настъпващи изменения в минималната заплата. Мисля, че това ще доведе до още по-голяма справедливост в този закон и той ще изиграе действително тогава и своята не само икономическа, а и социална роля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Други желаещи да се изкажат? - Няма.
Моля да гласуваме на първо четене законопроекта.
От общо 141 народни представители, за - 135, против - няма, въздържали се - 6.
Приема се на първо гласуване законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход. 1044.3 Преминаваме към разглеждането на точка втора от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Става въпрос за правилата за повторно обсъждане на закони, върнати от Президента. Ще моля от ораторите, които ще искат да вземат думата, да обърнат внимание и къде да вместим тези правила. На мене ми се струва, че може би това ще трябва да бъде чл. 68а, но не съм обсъдил всичко. Нека и ораторите, които ще вземат думата, да кажат своето становище. Аз смятам, че и тези правила не са много големи и можем да разпределим, ако приемем, времето на всяка парламентарна група по половин час.
ОБАЖДАТ СЕ: Много е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: В такъв случай нека, докато господин Джеров докладва, парламентарните групи да дадат списъка на своите оратори. Господин Джеров, имате думата. Парламентарните групи нека помислят за своите оратори: до 6 души и по 5 мин., до 3 по 10, 4 по 12 и т.н., в зависимост от желанието.
Господин Джеров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, правила за повторно обсъждане на закони, върнати от президента на Република България.
Съгласно чл. 101 от Конституцията на нашата Република цитирам дословно:
"Ал. 1. В срока по чл. 88, ал. 1 Президентът може мотивирано да върне закона в Народното събрание за ново обсъждане, което не може да му бъде отказано.
Ал. 2. Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители."
Това всъщност е конституционият текст, който създава права на президента на Републиката и след като той упражни това свое право, ние трябва да тръгнем по пътя на обсъждане на закона. Затова пред Законодателната комисия беше поставен въпросът да изработим някакви правила, по силата на които да бъде прегласуван законът или съответните норми, които президентът на Републиката е върнал на Народното събрание. ЦМ/ЙА 45.1
Изготвих съответните правила, които са ви раздадени. Имаше много спорове в Законодателната комисия, защото все пак трябваше, от една страна, да се спазват правилата на нашия правилник, а, от друга страна, трябваше да се помисли относно това, което е ново, което е характерно и трябва да бъде регламентирано.
Нашата работа започва от момента, когато указът на Президента за връщане стигне до Народното събрание. Ще видите пред вас раздадените правила - – 1, 2 и 3. Стигаме до – 4, който ние предлагаме в два варианта.
Всъщност въпросът, който си позволявам да поставя пред вас, е следният. Президентът на Републиката може да върне цял закон. Целият закон по принцип и ние откъде трябва да започнем? Президентът на Републиката може да върне един закон в един негов текст или два негови текста. Затова беше поставен пред нас въпросът: всъщност второ четене ли трябва да правим или първо четене? Ако правим едното или другото, целият закон ли трябва да бъде прегласуван или само онези текстове, които са атакувани в указа за връщане от Президента?
Струва ни се, че би било правилно, тогава когато Президентът на Републиката упражнява своето право по чл. 101 от Конститгуцията и върне целия закон по принцип, това означава, че Народното събрание би трябвало да започне разглежшдането на закона като законопроект на първо четене.
Втората хипотеза: тогава, когато имаме върнати един, два или повече текста от един цялостен закон, струва ми се, че е абсурдно целият закон да бъде поставен за ново обсъждане, а не само онези текстове, които са обект на атакуване от страна на Президента. Нека с два драстични примера да си послужа, за да бъда разбран. Търговският закон беше около 300 текста. Ако сега го гласуваме, Президентът упражни правото си и атакува чл. 2 и 4, разумно ли е, има ли някаква обосновка целият закон да бъде разглеждан на второ четене или само атакуваните текстове? Разбира се, има и друг пример, когато законопроектът е за изменение и обхваща един или два текста, които се връщат от Президента.
Затова, моля, при вашите обсъждания и при вашите разсъждения да насочвате вниманието именно към едната или другата 45.2 хипотеза. И все пак струва ми се, че целта на тези правила е не наново всичко да започне от "А, Б", а да започнем оттам, откъдето Президентът иска да започне нашата работа повторно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, сега парламентарните групи да представят списъците на ораторите.
СДС: Васил Гоцев, Вержиния Велчева, Веселина Рашеева.
От ПСБСП: Янаки Стоилов, Росен Хубенов и Димитър Михайлов.
Те ще имат по 10 мин. да се изкажат.
РОСЕН ХУБЕНОВ: Предлагаме проф. Михайлов да е пръв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Михайлов, заповядайте.
Моля господин Джеров да си взема бележки по предложенията.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПСБСП): Господин председателю, уважаеми дами и господа народн ипредставители! В Законодателната комисия обсъждахме внимателно тези процедурни правила. Сложността при тълкуването и на чл. 101 от Конституцията, и изработването на тези правила произтича от факта, че в Конституцията не се прави разлика между цялостно връщане на един, приет от Народното събрание закон, и неговото връщане в отделни само части или разпоредби.
И затова, следвайки текста на Конституцията, според мен, след като постъпи в Народното събрание, необходимо е да бъде предоставен на народните представители и да се внесе направо в пленарната зала. Смятам, че председателят има право да възложи и трябва да възложи това на председателя на Законодателната комисия. Едва след като пленарната зала, парламентът се произнесе по президентското вето, тогава според законопроектът трябва да отиде в Законодателната комисия. И в този смисъл – 2 от правилата, така както са предложени "в 3-дневен срок от постъпването му, за връщане на закон за ново обсоъждане, председателят го изпраща на Законодателната комисия..." В Законодателната комисия може да бъде насочен само от парламента, не и от председателя.
Аз мисля, че освен прочитането на съображенията, мотивите на Президента, председателят на Народното събрание има 45.3 право да поиска допълнителни обяснения, включително, ако е необходимо и президентът сам да даде тези съображения пред парламента.
Едва когато парламентът гласува, ако получи половината плюс един гласове, т.е. уважава се президентското вето, т.е. квалифицирано мнозинство, тогава вече парламентът ще реши може ли веднага да се произнесе, или трябва да изслуша консултации или консултативно мнение на Законодателната комисия.
Това е, когато се връща изцяло проектът, в много части или път разпоредбите, заради които се връща, са свързани с промени в други разпоредби на проекта.
Когато обаче се отнася само за отделни текстове, какъвто прецедент имаме сега, мисля, че ще бъдат усложение в работата на парламента да се обсъждат отново множеството от разпоредбите, срещу които Президентъот не възразява. И затова според мене, ако уважи президентското вето, парламентът трябва да прогласува онези разпоредби, които не смята да обсъжда в пленарната зала. Да потвърди своя вот на тези разпоредби.
Или пък обратното: да приеме решение, че ще обсъжда само тези разпоредби, които се протестират в президентското вето. 45.4 В този смисъл парламентът може да възложи на Законодателната комисия да даде своето компетентно мнение.
По този начин ние ще улесним процедурата и ще спазим смисъла и буквата на Конституцията. Това са моите съображения. Благодаря ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Михайлов, въпросът, който засяга мен... Тъ като член 8 на нашия правилник казва, че председателят разпределя законопроектите между комисиите, извинете ме, но аз искам да уточня някои неща.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПСБСП): Господин председателю, ще ви отговоря на вашия въпрос. Той е основателен. Аз мисля, че този текст не се отнася за президентското вето. Той се отнася за случаите, когато се внася един законопроект, а ние имаме тук особена хипотеза на член 101 от Конституцията, когато се връща приет закон.
Следователно поради тази причина ние изработваме и отделна процедура за член 101 от Конституцията.
Така че приемете, че тази разпоредба, на която вие се позовавате, е обща, а ние сега изработваме специална разпоредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Безспорно, тя е съвсем специална разпоредба. Аз просто разсъждавам.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПСБСП): По-скоро специални процедурни правила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Представете си, че това е един законопроект от външната политика, примерно казано, който Президентът връща, дали не е правилно да го разпределя и към Външна политика, и към Законодателна комисия. Тъй като това е и към моите правомощия, си позволявам да попитам за вашето мнение.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПСБСП): Господин председателю, вашият въпрос е основателен. Но понеже текстът на член 101 от Конституцията е специален и трябва да се изработят специални процедурни правила, аз мисля, че смисълът на Конституцията е, че само Народното събрание може да реши по-нататък какво да се прави, като най-напред се подложи на гласуване президентското вето. Могат да се направят някакви консултации за изясняване, да кажем, на мотивите, на съображенията на Президента, но Консти ББ/ЙА 1046.1 туцията не дава никаква възможност да правим обикновените предварителни подготовки по другите законопроекти. Законопроектът трябва да се внесе в пленарната зала, пленарната зала да го прогласува и само ако получи повече от половината от гласовете на списъчния състав на Народното събрание, тогава, понеже се уважава президентското вето, тогава вече следващите правила, които сме предложили, ще трябва да се следват. Но никакви други правомощия не може да има председателят и други органи на Народното събрание, преди Народното събрание да се произнесе по президентското вето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Ботушарова, Вие искахте реплика?
СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (СДС): Отказвам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Това е един въпрос, по който не са политическите различия, а чисто правно трябва да се поставят нещата. Аз лично споделям в генералните линии това, което каза професор Михайлов. Изхождам от текста на Конституцията. Текстът на Конституцията, си позволявам да го напомня, казва, че "Народното събрание приема повторно закона с мнозинство" (втората алинея). Първата - върнатият законопроект се обсъжда отново от Народното събрание. Следователно да се започне отново процедура, при което да има първо четене, второ четене, разглеждането на всеки един от текстовете на закона, независимо от това, дали президентът в мотивите си атакува само един текст, или е атакувал повече текстове, то просто не отговаря на онава, което е посочено в Конституцията. Президентът в определен случай не е съгласен с един закон. Той го връща. Тук сега вече може да се мисли дали е необходимо първо, да се отиде в Законодателната комисия и тогава председателят да го докладва или направо председателят на Народното събрание да възложи на председателя на Законодателната комисия да представи върнатия законопроект от президента. И едното, и другото, теоретически може да стане. Аз лично предпочитам второто - без да ходи в Законодателнат акомисия, защото първото пак не е в съответствие с онова, което се казва в Консти1046.2 туцията. Конституцията има за цел, когато Президентът наложи вето, да види пленарната зала дали повторно, с друго мнозинство ще гласува. Другото означава да се заплете в можество разисквания, отново дълги законопроекти да се гласуват текст по текст. Да се отиде, както е тук в определени случаи, към първо и второ четене. Тогава, когато законопроектът е върнат изцяло, обсъжданията ще вървят изцяло по законопроекта. Тогава, когато е върнат с мотиви само за един от неговите текстове, разбира се, обсъжданията ще се съсредоточат само до тези текстове, за които е върнат. Но във всички случаи пленарната зала ще трябва да гласува отново законопроекта не текст по текст, а изцяло и с едно гласуване или ще потвърди своя първоначален вот парламентът, вече с квалифицираното мнозинство, или пък, ако не го приеме, няма да има законопроект и тогава ще трябда, който желае, да внесе нов законопроект, за да бъде обсъждан.
Това е моето становище. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Гоцев, аз се обръщам към господин Джеров и към секретарната на Законодателната комисия. Нека не забравяме, че обсъждаме процедурни правила към правилника и това се гласува на едно четене. Моля ви се, всичко това трябва да се записва внимателно, за да можем да бъдем наясно.
Записвате ли, господин Джеров? Добре.
Господин Хубенов има думата.
РОСЕН ХУБЕНОВ (ПСБСП): Росен Хубенов, Парламентарен съюз за социална демокрация.
Аз вземам думата, за да изясня позицията на нашия парламентарен съюз по предлаганата ни процедура. Това, което трябва да се каже ясно от самото начало и аз се радвам, че вие също го подчертахте, господин председателю, е, че предложената процедура с оглед важността на регламентираната материя при всички случаи трябва да бъде част от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Тоест това, което ние сега обсъждаме, е проект за решение за допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Вторият важен момент, който трябва да бъде отбелязан тук, е, че предложеният ни проект в разширения му вид с вариантите е колективно дело на работна група, излъчена от състава на Законодателната комисия и включваща по двама представители 1046.3 на Парламентарния съюз за социална демокрация и Съюза на демократичните сили. Тази работна група обобщи дискусиите, проведена предварително в Законодателната комисия и без противоречия помежду си. Именно този разширен вариант подкрепя и сега Парламентарният съюз за социална демокрация. Отделни представители на СДС в Законодателната комисия, а както сега чувам от дебатите, и тук, промениха своята позиция и подкрепят един съкратен вариант. Този вариант ограничава по същество възможностите да бъде поправен един върнат от Президента законопроект, защото хипотезите, пред които можем да бъдем изправени, са две. Президентът да върне един закон изцяло, тъй като не е съгласен с неговите принципни постановки и да иска изцяло неговата отмяна или пък Президентът да върне един закон, той като не е съгласен с отделни негови текстове. Това, което тук застъпи ораторът на СДС, че независимо от това дали президентът не е съгласен с принципа, заложен в един закон или не е съгласен само с отделен негов текст, Народното събрание трябва буквално да реши въпроса дали заради "бълхата да изгори юрганът", което е позицията на СДС. Тоест заради една отделна разпоредба да гласува против целия закон или пък да гласува само за тази отделна разпоредба и ако тя не получи необходимото квалифицирано мнозинство, да предложи нови варианти. Явно е, че тази позиция не е работеща.
И аз бих искал тук да ви припомня едно много важно обстоятелство от правната теория. Понятието закон се използзува в два смисъла. Именно тези два смисъла са заложени в член 101 на Конституцията. В единия смисъл закон, това е цялата правна разпоредба като съвкупност от множество отделни текстове, а в другия случай закон, това е отделен текст от един законопроект. Гласувайки, аз още веднъж бих искал да подчертая и да ви призова да гласувате за разширение, за пълния вариант на процедурата, тъй като краткият вариант по същество е ограничение и на възможностите на Народното събрание, и преди всичко тук бих искал да обърна особено внимание и особено на депутатите на СДС, преди всичко това е ограничение на възможностите и на компетенциите на Президента, което ограничение би било и в нарушение на Конституцията. Гласувайки за краткия вариант, 1046.4 вие ще гласувате против компетенциите на Президента. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Драгия Драгиев. 1046.5 ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (СДС): Аз мисля, че колегата Хубенов малко усложни нещата и ги сложи в едно много крайно русло.
Аз, заедно с госпожица Велчева, бях един от тези, които участвувахме в групата и не ставаше въпрос за приемане единодушно или не единодушно, но ние просто съвсем колегиално споделихме възможните варианти, които биха могли да възникнат. Нещо повече, аз още от самото начало поддържах в Законодателната комисия и продължавам да поддържам, че законът като цяло трябва да влезе в парламентарната зала. Никаква Законодателна комисия не е необходимо да го гледа. Този закон, върнатият закон трябва да се докладва от председателя на Законодателната комисия, след което Народното събрание, обсъждайки го, да застане зад него с едно ново мнозинство, а именно половината плюс един от всички народни представители. Това е идеята на чл. 101 и тази идея най-добре е въплътена в ал. 2, където изрично се казва: "Народното събрание приема отново закона." Или пък, ако този закон не събере това мнозинство, той не може да влезе в сила. Така че независимо от това дали е върнат само в някои части, дали е върнат изцяло, той изцяло трябва да влезе в пленарната зала и да се обсъди от Народното събрание. Тук искам да отворя една скоба. Не е необходимо това обсъждане да стане текст по текст. Достатъчно е народните представители с едно ново мнозинство да застанат за закона или пък с вота си да го отвърлят.
Така че не е необходимо нито първо, нито второ четене. С едни такива правила, обединявайки се зад тях, ние ще достигнем до смисъла, който е вложен в чл. 101.
Противното, от което аз много се опасявам, означава чрез правилата да тълкуваме чл. 101, което за съжаление по Конституция нямаме право. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря ви. Госпожице Велчева.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Аз съм от Съюза на демократичните сили, 2.Бургаски многомандатен район.
Аз ще се съглася с колегите, които говориха преди мен. Наистина разискванията в Законодателната комисия бяха доста сложни и доста продължителни и най-вече една голяма част от членовете на комисията бяха повлияни от прецедента, а именно ВТ/ЙА 1047.1 от процедурата, която беше приложена във Великото Народно събрание в случаите на връщане на закон на Президента.
Естествено, че ние трябва да включим такива процедурни правила, но те не могат да имат друго основание, освен конституционния текст. В това отношение чл. 101 от Конституцията наистина създава някои проблеми при тълкуването. Но какво е основното?
Конституцията ясно говори за връщане на закона в Народното събрание за ново обсъждане, независимо какво в този закон е оспорено. Съвсем ясно е, че Президентът може да оспори един закон на различни основания. Той може да оспори както закона по принцип, така и отделни негови текстове. И това е нещо, по което никой не може да спори. Но правните последици, независимо каква част от закона е оспорена, са едни и същи. Този закон не влиза в сила, докато Народното събрание с предвиденото от Конституцията в ал. 2 на чл. 101 мнозинство не застане зад него.
Ето защо ние не можем да правим някаква разлика в процедурата, която трябва да се приложи в зависимост от това дали законът е оспорен изцяло, или са оспорени само отделни негови текстове, тъй като и самата Конституция не прави такава разлика.
Недопустимо е също така в тази процедура да повтаряме процедурата, която се прилага за приемането на законопроекти, тъй като в този случай Народното събрание е изправено вече пред хипотезата на един приет закон. Тоест всички фази на обсъждане, съответно в комисиите, в пленарната зала, двете гласувания, предвидени от Конституцията, първо и второ четене, вече са преминали.
Когато Конституцията говори за ново обсъждане, тя има предвид едно обсъждане, различно от обсъждането на законопроекти, тъй като Народното събрание вече е приело един закон. Това, което и Конституцията изисква от Народното събрание, да потвърди вече изразената от него воля.
Ето защо ние не можем да приемем варианта, който се предлага от някои народни представители от Българската социалистическа партия - да се връщаме отново на процедурата на първо и второ четене, защото законът вече е приет и тези две четения и гласувания вече са проведени. 1047.2
Нелогично е също така, под формата на президентското отлагателно вето, да се дава възможност на Народното събрание да променя вече приети от него закони, тъй като за това е предвидена съвсем друга процедура в Конституцията.
Аз бих искала накратко да се спра и на изказванията на преждеговорившите.
Преди всичко аз съм съгласно с професор Михайлов, че трябва да помислим още веднъж за това, наистина възможно е върнатият законопроект да се постави направо за обсъждане в пленарната зала и на гласуване, без той да минава в комисиите. Но не е изключено и другото. Ето защо този вариант може би трябва да бъде решен тук, от залата.
Аз по-скоро бих искала да се спра на един друг момент, залегнал в изказването на професор Михайлов, който по-скоро засяга втората алинея от първия вариант на – 4.
В Законодателната комисия надделя становището, че когато законът, който се подлага на гласуване, не получи необходимото мнозинство от 121 гласа, то следва да се счита, че Народното събрание не е потвърдило своята воля и този закон да се приеме за отхвърлен. Евентуално винаги съществува възможността отделен народен представител или група народни представители отново да упражнят своето право на законодателна инициатива и да се стигне до ново обсъждане на един законопроект.
Има логика, и то голяма, в това, което предложи професор Михайлов. А именно, да бъде включен един ноов текст на мястото на ал. 2 и след гласуването ако съответният закон не получи необходимото мнозинство от повече от половината народни представители, то той да бъде върнат в комисиите, където комисиите да се занимаят с тези текстове, или с онази част от закона, която е оспорена в президентското вето.
Така че би могло да се постави на гласуване и този вариант.
Категорично не мога да се съглася с едно твърдение, че предлаганият първи вариант в проекта за решение към правилника на Народното събрание, води до някакво ограничаване на президентските правомощия.
Президентските правомощия са дадени ясно в Конституцията. Президентът има право да налага това отлагателно вето и да мотивира своята позиция. Още повече, че в някои случаи много 1047.3 трудно би могло от самото вето и характера му да се определи каква точно част от закона се оспорва. Тъй като, както казах в началото, възможно е това оспорване да бъде както за законосъобразност, така и по целесъобразност.
И в заключение искам да призова народните представители да подкрепят първия вариант в предложения проект за решение, тъй като това е вариантът, който е в съответствие с Конституцията. Конституцията ясно говори за връщане на закон, проследиците независимо от това, коя част е оспорена, са едни и същи и аз мисля, че ние не бихме могли да отидем към едно разширително тълкуване, още повече, че Народното събрание няма такова право на ал. 2 от чл. 101.
Ал. 2 говори за повторно приемане на закона. Тоест Народното събрание чрез един акт на гласуване трябва да потвърди вече изявената от него воля, свързана с приемането на един закон, или да непотвърди тази воля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря ви, госпожице Велчева. Господин Анаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПСБСП): Господин председател, дами и господа, казаха се много от аргументите в тази дискусия, но аз ви предлагам, доколкото ни е възможно да я продължим без предубеждения, тя да бъде достатъчно свободна, но подчертавам не произволна, като свързваме текста на Конституцията с разпоредбите на правилника и с аналозите от чуждата практика, доколкото ние сме ги използували, подготвяйки самата Конституция и решавайки един проблем, с който други парламенти вече са се сблъсквали.
По-подробният вариант, на който текстуално не се спирам, тъй като се надявам, че всички от вас са се запознали или поне в момента го следят, дава възможност да отчетем реалното разнообразие на хипотезите на връщане на закон от Президента. А тези хипотези са основно две: оспорване на закона изцяло, т.е. по принцип, и оспорване на отделни текстове от него.
Интересното е, че точно в такъв смисъл е и френската практика, тъй като в – 16 от прави5лника на техния парламент, се предвижда, че Президентът може да оспори законът изцяло и отчасти. Забележете това е направено в правилника на основата на общия конституционен текст за възможността за връщане на законите за тяхното ново обсъждане. 1047.4 Съобразяването с характера на резервите към върнатия закон е необходимо, тъй като то може да изразява възражения от различен характер. Може поначало да се оспорва необходимостта даден кръг от проблеми да се уреждат по законодателен път или пък да се изразява принципно несъгласие с начина, по който даден закон отговаря на някаква обществена потребност. И тогава естествено сме изправени пред най-сериозната хипотеза на оспорване на закона, която изисква съответно отчитане в процедурните правила.
Следователно ние можем да избираме фазата, от която да започне новото обсъждане на закона, но избрали вече веднъж тази фаза от съответния процесуален стадий, трябва да го доведем докрай и да преминем към следващите процесуални фази. Разнообразието между връщането на закона изцяло и в отделни негови текстове може да бъде отразено чрез възприемане на обсъждането и гласуването на закона по принцип, т.е. както е на първо четене, а когато става дума за отделни текстове - връщайки се само към тези спорни текстове, провеждайки дискусия по тях и гласувайки приетия веднъж вече закон.
Другото предимство на предлагания по-подробен вариант е, че не се създава правен дакуум. Представете си само ситуацията с Избирателния закон, който миналото Народно събрание обсъждаше. Той съдържаше повече от 100 текста. Какво би станало, ако заради един или два текста, които бяха оспорвани, не бяха събрани необходимите гласове? Оказва се, че един значителен законодателен труд, в по-голямата си част обществено оправдан и парламентарно подкрепен, бива отхвърлен и по този начин не само се губи много парламентарно време, но и значителен кръг обществени отношения, които са твърде съществени, остават за продължителен период без правна уредба.
Заедно с това аз не ви призовавам да възприемем практиката на предишното Народно събрание, тъй като там се предвиждаше новопредложеният текст да бъде приет с квалифицирано мнозинство. А не такъв в действителният смисъл на Конституцията. Тя изисква квалифицирано мнозинство, за да се преодолее несъгласието на този, който е върнал закона, и ако събере повторно текстът тези 121 гласа, в случая, той се счита за окончателен. Едва ако НЧ/ЙА 1048 не получи предвидената парламентарна подкрепа, могат да бъдат положени на гласуване други, заместващи текстове и по този начин като цяло законът да продължи своето действие. А оспорването да може да бъде правен осам в частта на новите текстове. Така се създава единен режим за възможността на Президента да връща закони в парламента.
По-нататък предимство на предложения подобен вариант е, че той съответствува на, бих го нарекъл, отворения характер на конституционния текст. Това, което някои считат за недостатък, че текстът на чл. 101 от Конституцията е твърде кратък, смятам, че в нашия случай е по-скоро предимство, защото - и това е било нашата идея, тя, разбира се, не ви ангажира. Тя има фактическо значение, за да разберем какви са били реалните мотиви на тези, които са подготвяли Конституцията - че закон се употребява веднъж в буквалния смисъл, когато се има предвид изцяло неговото оспорване, а втори път, се има предвид в тесния смисъл.
Спомнете си разпоредбата на чл. 26 от Закона за задълженията и договорите, където се предвижда, че договорите, които противоречат на закона, са нищожни. Естествено е, че това противоречие в повечето случаи ще засяга отделни разпоредби, на отделни текстове на закона и този двойствен смисъл в терминологията съответствува на реалната двойственост и разнообразие на житейските случаи и на степента на оспорване на върнатия закон.
Най-накрая бих предложил систематично правилата, които приемаме, да бъдат поставени след глава шеста, която се отнася до обсъждането на законопроектите и преди главата за "Парламентарен контрол". Мисля, че това съответствува на логиката на процедурата, която до известна степен е самостоятелна, но продължение на проблема за приемането на законите. Само че вече в случая става дума не за обсъждане и гласуване на законопроект, а на приет вече, но не влязъл в сила закон.
Дотук мисля, че пред вас изложих по-съществените юридически мотиви.
Заедно с това обаче, аз мисля, че в дискусията се намесват и политически мотиви, коит одонякъде могат да обяснят и частичната промяна в първоначално взети позиции, включително 1048.2 и в работната група. И тъй като ние не се намираме само на научен семинар, а в политически орган, аз ще си позволя да предвидя и политическите мотиви, които могат да повлияят някои от депутатите да не подкрепят този подробен вариант, който току-що аргументирах пред вас. Тъй като с гласуваните сега правила в някаква степен се изразява отношение към президентската институция.
Нека да проследим историята на този въпрос. Когато Конституцията за първи път предвиди президентската институция, Съюзът на демократичните сили се стремеше тя да има възможно най-ограничен кръг компетенции. Когато по-нататък Президентът беше от Съюза на демократичните сили и се обсъждаше новата Конституция, спомнете си, много от вашите депутати поставиха на риск своето здраве, подлагайки се на гласуване най-вече в името на увеличаване на президентските правомощия. И сега, когато изборите за президент са минали, изглежда, навлизаме в трета фаза, когато се подценява балансиращата и възпиращата рола на президентската институция.
Пред вас съм бил коректен и това, което преди няколко месеца съм защитавал, поддържам и сега - че Президентът трябва да има достатъчно значителни самостоятелни компетенции, но те в никакъв случай да не бъдат прекалено големи, за да не се явяват спиращи, блокиращи и поставящи се над парламента и другите органи в механизма на разделението на властите.
Ситуацията в страната смятам не се е променила съществено и ние нямаме основание да се отклоним от тази позиция. А една по-подробна процедура винаги е средство да се гарантират в по-пълен обем правата на даден гражданин или на даден държавен орган. Следователно колкото по-подробна процедура приемем, толкова по-добре ще се уреди конкуренцията между парламента и между президентската институция и това смятам, че в крайна сметка ще бъде в интерес не на парламента или на Президента, а на реалното разделение на властите и възможността решенията да бъдат подлагани на един по-внимателен контрол и на едно позадълбочено обсъждане.
Именно тези неща смятам, че трябва да имаме предвид, когато гласувам еправилата. И затова в заключение аз бих ви помолил да подкрепите подробния вариант. Той не съответствува на интересите на БСП или на Парламентарния съюз за социална демокрация, в който участвува. Не бих могъл да се ангажирам 1048.3 да кажа, че един от двата варианта съответствува повече или по-малко на вашите политически интереси, въпреки че тази непоследователност в позицията ме кара да мисля, че аргументите да спрем само до – 3, както мнозина от вас предлагаха в Законодателната комисия, не са само юридически. Тъй като, спирайки до – 3 и възприемайки първия вариант на – 4, който е един буквален препис на Конституцията, ние реално уреждаме процедурата само в нейната подготвителна фаза: как председателят да оповести върнатия в парламента закон и как той по-нататък да бъде обсъждан.
Що се отнася до – 1 и 3 мисля, че спокойно може да ги подкрепите. Те до голяма степен съответствуват на франската парламентарна практика, която, казах, и преди ние сме използували, подготвяйки Конституцията, без да бъде тъждествено нашето решение. И може да бъдете спокойни за конституционната съобразност на един такъв вариант и за неговата парламентарна целесъобразност. Благодаря ви! (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: И аз ви благодаря, господин Стоилов, но тъй като пръв излязах на гладна стачка може би след известно време ще науча, че съм излязъл да защита, да речем, на дивите животни на гладна стачка, защото не си спомням да съм излязъл по тази причина, която вие казахте. Но това няма никакво значение. Имахме записани декларации по този въпрос.
Думата за реплика има госпожа Стефанова. 1048.4 СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
За протокола - Свобода Стефанова, Съюз на демократичните сили, Зелена партия.
Искам да репликирам господин Стоилов във връзка с мотивите му да направи това изказване относно политическата му пристрастност. Аз смятам, че първият вариант, предложен от Законодателната комисия, въпреки че се нарича съкратен вариант, е достатъчно добре обмислен, защото, за да отменим един закон, приет от Народното събрание, значи, че ние сме осъзнали, че не сме го обмислили достатъчно добре или някои от нас не са мислили, или под чуждо влияние са гласували. Аз виждам единството, с което гласуват господата от комунистическата част на залата, обаче ако се отнася за някого, че не гласува по разум - това се отнася точно за тях и не зная как ще се чувствуват пред избирателите си. В този смисъл подкрепям предложението на Законодателната комисия да се придържа към краткия вариант, защото всички други мотиви и в подкрепа на разширения вариант говорят, че тогава вече връщането на закона за ново разглеждане ще има някакви политически мотиви, продиктувани от гладуващи депутати от БКП-БСП, или подтикнати от тях разни техни приятели от Великото Народно събрание, може би. Благодаря за вниманието.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Но ние няма да гладуваме! Не!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Искате думата за дуплика? Добре.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПСБСП): Нямаше да отговарям с дуплика на госпожа Стефаноав, ако тя не засегна един принципен въпрос. Мисля, че нейното изказване не изложи сериозни аргументи срещу това, което казах, и бих се въздържал в други случаи да й правя дуплики, каквото и да говори. Но тя отново се опита да заблуди всички тук присъствуващи, които са очевидци на събития от близките дни и може би с известен успех нейната заблуда може да намери почва в съзнанието на някои от избирателите. Спомнете си вчера резултатите от гласуването на Закона за изменение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. Имаше 11 души въздържали се от Парламентарния съюз за социална демокрация, ВЙ/КТ 1049.1 един - за и тук, мисля, че не греша, 70 души, които бяха против. 90 бяха гласовете, т.е. всички други парламентарни групи гласуваха единодушно. Аз не казвам, че това е критерий за необмисляне.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (от място): С това ли се хвалите, че гласувахте против Закона за земята?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не казвам това, защото в някои случаи сплотеността на дадена политическа групировка може да бъде резултат от един обстоен и аргументиран анализ. Дано в бъдещите случаи вашето единодушно гласуване да бъде резултат от такъв анализ, но част от заклинанията, които чувахме, че вие винаги ще гласувате това, което сте решили, независимо какво се излага от отсрещната страна, ме кара да мисля, че поне за някои от вашата парламентарна група този факт не е комплименти и недейте да изтъквате неистини от парламентарната трибуна. Бъдете коректна към собственото си достойнство. Благодаря. (Овации от депутатите на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Трябва да се върнем към това, което обсъждаме, защото действително трябва да се справим и с Конституцията.
Сега думата е на госпожа Рашеева. Да се готви господин Близнашки.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Уважаемо Председателство, уважаеми колеги!
Аз ще се спра накратко на някои от текстовете на предложените правила. По – 2 не бих могла да се съглася с дадената редакция, която предлага върнатият законопроект да бъде изпратен от председателя на Законодателната комисия. Законодателната комисия нищо повече не би могла да прави по този законопроект. Тя би могла да го получи само за сведение и нищо повече. Възприемам и предлагам да гласуваме за предложението този законопроект да бъде изпратен на председателя на Законодателната комисия поради неговото право и неговата овластеност да докладва законопроектите пред нас в пленарната зала.
Що се отнася до възможността ние да искаме обяснения от президента, ако нещо има неясно в мотивировката за връщането на закона - изцяло или в отделни негови текстове, въобще не виждам такава възможност ние да водим кореспонденция с президента. Ние не можем да му пращаме писма, с които да го питаме: "Ама, Вие какво искате да кажете тук...", а пък той да ни отговаря 1049.2 и т.н. Никъде в Конституцията няма, както и в който и да е законодателен текст, предвидена възможност за кореспонденция между Народното събрание или неговото Председателство и президента. Така че президентът така, както благоволи да мотивира своето връщане на законопроекта - изцяло или отчасти - ние така ще трябва да го разглеждаме, да го тълкуваме, да го обсъждаме.
По – 4 в двата варианта - господин Стоилов доста обстойно мотивира пред нас своето предложение да приемем втория вариант като направи един обзор и на законодателството в някои западни страни. Но аз мисля, че колкото и удачно да е това законодателство и решенията там да са добри, хубаво би било те да са и в нашата Конституция, но ние все пак не можем да се ръководим от това. Единственото, което ни остава, е да се придържаме строго, стриктно към текста на чл. 101 от Конституцията и не можем да правим нито ограничително, нито разширително тълкуване, нито каквото и да било тълкуване. А този текст е категоричен и според мен достатъчно ясен. Той оставя възможността на Народното събрание да направи само едно - да подложи на гласуване целия законопроект отново и ако той получи мнозинството от 121 гласа - въпросът е приключен. Ако не получи мнозинството, всъщност закон няма. Съществува само един законопроект обаче. И в този смисъл аз бих предложила към първия вариант на – 4 на правилата една нова алинея. Защото президентът връща закон. Всички процедури са минали. Той е приет. Народното събрание обаче не потвърждава, не гласува, не дава вота си за този закон. Значи, че след това отрицателно гласуване, закон вече няма. Остава обаче един законопроект и поради това аз предлагам да се включи една ал. 3, според която в този случай председателят да върне обратно на Законодателната комисия текста и да се повтори цялата процедура по отново обсъждане на първо и второ четене, по принцип и т.н. - в Законодателната комисия, пленарна зала разглеждане на този законопроект.
Ще изтъкна още едно нетолкова мотивирано, обосновано от правна гледна точка, колкото практическо съображение против вариант втори. Представете си, уважаеми колеги, че президентът върне два законопроекта, да не кажем, че те ще са със 100 текста. Достатъчно е те да са с 50 текста. Това означава, че ако ние започнем първо четене в Законодателна комисия, приемаме по принцип в пленарната зала, отново Законодателна комисия - второ четене, 1049.3 отново пленарна зала - аз ви уверявам, че половината от нашата парламентарна година ще отиде, за да се занимаваме с тези два законопроекта. Това е още едно съображение и пак казвам, не правно, против приемането на вариант втори. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Даскалов, Вие какво искате да направите - реплика? (Велко Вълканов също иска думата)
Аз ще Ви дам и на Вас думата, както я давам на господин Близнашки, но това е последното, защото разпределихме парламентарното време. Не се обаждате, а сега идва за изказване още един човек. Господин Вълканов, защо не се записахте по-рано? Аз този въпрос го поставих още в началото. Но ще Ви дам думата. Моля ви все пак - ограничавайте се малко във времето.
Думата е на господин Близнашки.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (ПСБСП): Уважаеми господин председателю, дами и господа!
Не съм участвувал в предварителните разисквания в Законодателната комисия затова днешната дискусия ми напомни спомените, писани четвърт век по-късно, след приемането на Търновската конституция от един наш доброджанец, един от бащите на Търновската конституция - Тодор Икономов, който с голяма доза ирония споменава, че когато заминавал за Търново той взел със себе си няколко обемисти курсове по конституционно право, но нашите родни депутати - учредители тогава, се оказали такива специалисти, че тези европейски курсове и парламентарна практика станали напълно излишни при разискванията. Страхувам се, че сме на път да повторим това, което тогава се е случило - преди повече от 111-112, вече 113 години, тъй като става дума за една твърде фина материя. Ние не би трябвало в такава степен да я политизираме.
Аз бих искал да ви върна към изначалния смисъл на самия институт, който е възприет в Конституцията - за правото на президента да върне един закон за повторно обсъждане и бих ви помолил да не се впечатлявате толкова много от конфликта между Народното събрание и президента. Не този конфликт и желанието на някои наши колеги да се реши час по-скоро е в основата на това право. Разумът на този институт е друг. Смисълът е да се даде възможност на Народното събрание повторно да огледа, да премисли, да осмисли една нормативна уредба, която да защитава интересите на цялата нация. Твърде съществени са тези отношения и поради това би 1049.4 трябвало тя да се оглежда добре, по няколко пъти дори. Ние притежаваме една от най-либералните законодателни процедури. При повечето парламентарни демокрации, известно ви е, че парламентарните са двукамарни, минава се през дълги процедури, за да се стигне до приемането на един закон. Аз не пледирам за втора камара, но трябва да се има предвид, че президентът в немалка степен запълва една голяма празнина и това е една гаранция срещу едно прибързано, не добре обмислено законодателство от страна на нашето Народно събрание. 1049.5 И затова ви предлагам да не търсим възможно най-късата процедура, не само защото европейският парламентарен опит е друг. Една възможно най-съкратена процедура излишно ще политизира законодателната материя и няма да води до възможно най-добрите решения. Затова, след като сме дали правото на президента да върне един закон, и то с мотивирано предложение за връщане, то би трябвало добре да вникнем в характера на неговите възражения. И съвсем естествено, с оглед на тези възражения, с оглед на техния характер, оттук ще зависи и процедурата, през която трябва да мине законът отново тук, в Народното събрание.
Всъщност аз съм за един междинен вариант между тези два, които се предлагат, като считам, че задължително върнатият закон трябва да се изпрати най-напред на Законодателната комисия и на съответната друга постоянна комисия, от чиято компетенция, от чиято сфера на действие е този закон. Не би трябвало всичко да се съсредоточава в тази Законодателна комисия. И там вече да се чуят квалифицираните заключения и евентуално да се формулират алтернативните предложения на онзи основен текст, който се съдържа в закона. Защото именно в Законодателната комисия евентуалното малцинство, аз не казвам, че то ще бъде политическо малцинство, а малцинството, което поддържа, да речем, тезата на президента, би могло да формулира алтернативно законодателно предложение по съответния текст. Защото президентът не е длъжен, след като мотивирано връща един закон, да дава алтернативни текстове. Той в този смисъл не е един от нас, един от народните представители, за да формулира изрично текстове, които трябва да заместват едни или други алинеи, букви от закона.
Така че една по-разгърната процедура ще даде значително повече възможности тук, за да правим възможно по-добро законодателство. Нека се ръководим от дълбокия смисъл на тези взаимоотношения, на това право, което е предоставено на президента, на това негово отлагателно вето, да не се поддаваме на внушението на конфликта. Той е един конфликт, който е в името на благото на нацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: За реплика?
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (СДС): Само една бележка, ако ми разрешите, господин председател. СД/КТ 1050.1
Аз не разбрах иронията на господин Близнашки, с която той започна своето изказване, защото по-нататък, по начина на излагане става дума занещо съвсем нормално - да се постави на обсъждане един такъв въпрос, който действително заслужава да бъде обсъден. Търсим ли ние с по-краткия вариант да съкратим процедурата, както той се изрази? - Не! Ами нали това е целта на обсъждането! Народното събрание, народните представители, след като вземат становище при повторното разглеждане на закона, биха могли да стигнат и до това решение - да се върне отново в комисиите и след задълбоченото му вече преглеждане, наново той да се внесе в пленарната зала. Но ако пък Народното събрание със своя вот - 121 гласа, застане отново зад този законопроект, защо да усложняваме процедурата и на ко го е необходимо това?
После, питам ви аз: ако текстът събере 121 гласа, а законът не събере 121 гласа, или пък обратно, до какви хипотези можем да стигнем? И ние с господин Стоилов ги обсъждахме всички тези хипотези. Можем да стигнем буквално до задънена улица.
Така че, помислете и върху това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата за реплика господин Владислав Даскалов.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Може би ще бъде добре да вземете отношение, господин Близнашки, върху това, което бих искал аз да изразя.
Ако се приеме вариант втори, обезателно трябва да се приеме – 5, в който се казва, че ако са оспорени отделни текстове на закона, на повторно обсъждане подлежат именно тези, оспорените текстове. Нали така?
Представете си нещо съвсем практично, оставете интересите, някакви конюнктурни интереси, които често лошо човек преценява. Но представете си в един законопроект, в който се предвижда, да кажем, че земята може да бъде продавана на чужденци. Това е един текст, първи, да кажем, и в следващата глава се развива цяла една глава с условията и процедурите, при които чужденецът би могъл да придобие собствеността върху земя или върху някакви други обекти. В такъв случай да предположим, че президентът върне закона само досежно чл. 1, там, където законът казва, че може да се продаде земя. Ние уважаваме ветото на президента и приемаме, че този текст трябва да отпадне. В такъв случай 1050.2 остава необсъдена онази глава, която третира именно вече регламентираното в чл. 1. Става излишна, тя се обезсмисля. Какво ще стане тогава? Ще има регламентация върху нещо, което е изпразнено от съдържание, тъй като предходният член вече не съществува.
Затова може би, а не "може би", затова е по-разумно да се приеме вариант първи и тогава, когато Народното събрание приеме, че следва да се отхвърли предложението, няма нужда да пристъпва към изменение. Но ако Народното събрание приеме за уважителни аргументите на президента по отношение само на един атакуван текст, тогава Народното събрание само се задължава да преледа и останалите текстове, които са в логическа зависимост с атакувания текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Георги Близнашки. 1050.3 ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (ПСБСП): Аз съжалявам, че моята ирония не е била разбрана. Тя нямаше за цел да нарани някой от нашите колеги, а имах предвид нещо друго. И то е, че ние се опитваме да направим нещо, кето създава в българските условия една твърде уникална и, бих казал, примитивна законодателна процедура като цяло. Само един приммер ще ви дам за това, което стана преди час и половина.
Ние обсъждахме един финансов закон за намаляване на данъците в отсъствието на финансовия министър. Аз ще ви кажа нещо съвсем различно, което става в Европа. И то е, че народен представител по правило (правилото има изключения), но правилото е, че народен представител не може да внесе такъв законопроект. А такъв законопроект може да се внесе само от правителството, защото то подготвя бюджета. То трябва някак си да върже този бюджет, а не ние тук сами да решаваме да намаляваме данъците. Няма нищо по-близко до популизма от нашето желание да смекчим данъците за цялата българска нация. Така че в този смисъл аз имах предвид, че понякога импровизираме, без да се съобразяваме с елементарни рационални съображения, които стоят в основата на онези процедури, които се възприемат.
Що се отнася до възраженията, аз мисля, че те са основатени дотолкова, доколкото двете процедури, които се предлагат, не са взаимно изключващи се. И аз не виждам защо в такава степен трябваше да се политизира тази дискусия. Съвсем естествено е, че когато срещу един текст президентът има възражения, естествено е, че този текст, неполучил мнозинство отново, трябва да се намери някакъв компромис, за да се запълни тази празнина в закона, защото законът не може да влезне в действие. Аз не мога да си представя, че един закон може да влезе в действие без една твърде важна разпоредба, която е предизвикала президентското вето. В този смисъл примерът, който се дава, е доста силен, красноречив, но това не изключва тази по-разгърната процедура, защото, ако говорим за чл. 1 или чл. 2, там има обикновено принципи и когато се оспорва чл. 1 или чл. 2 на един закон, се оспорва една поредица от текстове мълчаливо, които следват по-нататък. Обикновено е така? Не става дума за един изричен текст.
Това е смисълът на моето предложение - с оглед на харакЦвМ/КТ 1051.1 тера на предложенията на президента ние да разгърнем нашата процедура. Но смятам, че задължително трябва да се мине през комисиите, за да се стигне тук, в камарата, да се постави въпросът на гласуване. Това е моята позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Вълканов последен има думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПСБСП): Уважаеми колеги! Аз смятам, че би трябвало да се ориентираме към разширения вариант, не за друго, а защото съм убеден, че в хода на нашата работа ние ще констатираме много съществени празноти, ако приемем първия вариант и ще трябва допълнително да приемаме норми, които да допълнят тези празноти.
Искам да спра вашето внимание върху три основни момента. Когато законът е гласуван на първо и второ четене, той трябва да се смята за приет. Това е вече един относително стабилен акт. Той се дестабилизира чрез акта на президента, който връща закона за ново разглеждане само в частта, която се атакува от президента. А оспорването може да бъде в две насоки: президентът може да оспори в цяло закона, т.е. неговите принципи, а той може да оспори и отделни разпоредби.
Ако президентът оспори в цялост закона, това означава, че ние се връщаме всъщност към първото четене на закона, защото при първото четене знаете, че се обсъждат именно принципните положения.
Какво трябва да бъде нашето становище, ако се атакува законът по принцип? Би трябвало следователно ние да приемем, че сме при първо четене. След това ще трябва да се гласува законът в цялост и ако вотът е отрицателен, т.е. ако законът не събере 121 гласа, това означава, че той всъщност е отхвърлен.
Неправилна е според мен тази позиция, това разбиране, че остава открита все пак законодателната инициатива - съответната законодателна инициатива и че може да се работи по-нататък по този закон. Не може да се работи повече по този закон. Искам да подчертая, че ние изцяло се намираме при онова положение, при което се намираме, когато гласуваме на първо четене законопроекта: ако ние на първо четене отхвърлим законопроекта, той се смята за неприет и второ четене няма. Край на процедурата. 1051.2 Буквално при същото положение се намираме и сега. Ако ние гласуваме отрицателен вот на този закон - край на всички процедури. Трябва да се внесе отново законопроект с нова законодателна инициатива и тогава вече отново може да се поставят всичките тези въпроси.
Какво трябва да бъде нашето становище, ако се атакуват отделните разпоредби? Ако се атакуват отделни разпоредби, според мен, ние сме вече при ситуацията на второ четене. И можем при това положение да решим вече по целесъобразност дали е разумно да връщаме законопроекта в Законодателната комисия или в други комисии, или не е разумно. Но във всички случаи ние сме вече при един нов етап. Това е всъщност второ или ако искате трето четене на законопроекта по отделните текстове.
И тук вече трябва да бъдем наясно по отделните моменти. Никакви предложения никой не може да прави. Алтернативата е само една: за или против текста, който се оспорва. Ако текстът събере 121 гласа, спорът се решава окончателно, законът се стабилизира в тази част. Ако обаче той не събере, се открива процедура за запълването на тази празнота. И тази процедура за запълване на възникналата празнота е в ръцете на отделните народни представители. Всеки народен представител вече може да прави предложения в тази част на закона. И вече новите предложения според мен трябва да се приемат с мнозинство по общия ред - половината плюс един от присъствуващите. И мисля, че проектоправилата в това отношение не са достатъчно ясни. Тези въпроси трябва да получат своето съвършено ясно решение.
Сега искам да отговоря на този въпрос, който ми се струва, че е много интересен. Въпросът, който постави колегата Даскалов. В една реплика с мои колеги чух да се казва, че тази ситуация не е възможна. Напротив, аз смятам, че е много възможна: президентът да атакува един текст, без да си дава сметка, че той е свързан със съдбата на други текстове. Атакува чл. 1, а не вижда, че чл. 1 е свързан логически с чл. 15, чл. 21, чл. 32 и т.н.
Аз смятам, че ако се окажем в такава ситуация, ние трябва да приемем, че законът е дестабилизиран и в другите си текстове, които са в логическа връзка с атакуваня от президента текст. Значи, ако той атакува само чл. 1, но чл. 1 е свързан с другите текстове, ние трябва да приемем, че има открита процедура за решаване съдбата на тези текстове. 1051.3 И накрая един много важен според мен въпрос е този: какво ще стане, ако Народното събрание по една или друга причина не приеме на разглеждане върнатия закон. Искам да ви кажа, че такъв прецедент вече има. Това беше за изменението на Закона за пенсиите. Той беше приет от Великото Народно събрание, беше върнат и досега от това Народно събрание той изобщо не е поставян на разглеждане. Не бива да допуснем непълнота в това отношение. Трябва да заемем ясна позиция - дали следващото Народно събрание има право да разглежда върнат законопроект, приет от предишното Народно събрание. Мисля, че нищо не пречи тук да решим и този въпрос, за да имаме необходимата пълнота.
Изобщо искам да кажа, завършвайки: нека не се плашим от подобни текстове. Това ще ни спести само една допълнителна бъдеща работа, когато ние констатираме, че всъщност тези правила, които са предложени сега в съкратения вариант, са крайно недостатъчни за решаването на проблема, който се поставя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: За реплика има думата господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПСБСП): Имам само едно възражение към изказването на господин Вълканов. То беше изтъкнато накрая възможността, когато е отпаднал един текст, без да са оспорени другите, в хода на новото обсъждане те да бъдат ревизирани...
Тази примамлива идея може обаче да бъде твърде опасна, тъй като, когато текстовете не са атакувани, недобросъвестни народни представители, които поддържат несъбралия квалифицираното мнозинство текст, могат под формата на изменение на други текстове да вкарат своето разрешение, за което вече ще се гласува с обикновено мнозинство, редакционно променено. Така че от формална гледна точка те могат да постигнат един резултат, който веднъж си спомняте, господин Венцеслав Димитров се опита да ни приложи: когато не беше прието неговото предлоение в основния текст, той го вкара някъде в преходните разпоредби.
Така че ограничеността на процедурата, въпреки недостатъците, има и далеч много предимства, стигащи до това да не се злоупотребява с определени права. А подробният вариант е необходим, защото става дума за съприкосновение и конкуренция между президент и парламент, т.е. между две институции. Това, което други колеги говореха за краткия вариант. Ние усложнихме излишно 1051.4 процедурата на парламентарния контрол, която по дефиниция е сравнително свободна процедура, защото е вътрешнопарламентарна, а искате сега да облекчим процедурно взаимодействието между две самостоятелни и в някаква степен конкуриращи се институции. 1051.5 РОСЕН ХУБЕНОВ (ПСБСП): Моята реплика беше към изказването на господин Даскалов, но тя спокойно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това беше реплика на господин Даскалов, той не направи изказване.
РОСЕН ХУБЕНОВ: ... може да бъде отнесена и към изказването на проф.Вълканов.
Аз Ви дадох знак, но Вие не ме забелязахте... (Обръща се към председателя Стефан Савов)
Искам да ви дам пример...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Защото искахте реплика, господин Хубенов. Разберете, затова не съм Ви забелязал. Реплика на реплика не се прави. Но ако искате на господин Вълканов, направете реплика.
РОСЕН ХУБЕНОВ (ПСБСП): Искам да ви дам пример за конкретната ситуация, която Народното събрание предстои да реши в единия или в другия вариант. И това е именно Законът за пенсиите. Около него има дискусия. Аз лично в Законодателната комисия няколко пъти настоявах той да бъде включен в дневния ред, за да се отмени текстът за привилегиите на народните представители. Именно около този текст с оглед на предизборната кампания се вдигна найголемият шум във връзка с този закон. Но в него има и други текстове, които биха могли да останат. Текстове, които са полезни. И аз ви питам би ли бил свободен президентът да върне един такъв закон в частта му за привилегиите на народните представители, ако той рискува, подлагайки го на гласуване в Народното събрание, да падне целият закон, в който има крайно необходими текстове за социално слаби пенсионери. Ето тук се накърнява свободата на президента. И аз съм сигурен, че ако този закон, за което още веднъж настоявам, бъде внесен пред нашето Народно събрание, ние ще отменим текста за привилегиите. Но ако гласуваме за кратката процедура, за първия вариант, ние няма да имаме тази възможност, без да накърним другия текст, който урежда съвсем друга материя. Така че нека да не си връзваме сами ръцете и като народни представители, и да не пречим на президента да направи конкретната преценка в единия или в другия варант. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожица Вержиния Велчева има думата за реплика. ББ/КТ 1052.1
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Използувам правото на реплика, тъй като е свързано със съществото на изказването на господин Вълканов. По-скоро това е един уточняващ въпрос към него, защото наистина това трябва да се уреди в това допълнение към правилника. Може ли да изложи с две думи своято позиция, следва ли едно Народно събрание да се занимава по законопроекти, закони, върнати от президента в предишното Народно събрание. Понеже е свързано със съществото, с две думи да поясни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Вълканов, ако обичате, дупликата и с това привършваме.
Господа квесторите, моля, потрудете се да помолите господа народните представители, а тези, които не са народни представители, могат да излязат от залата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПСБСП): Колеги, Янаки Стоилов направи репликата, която изхожда от предпоставката, че някои ще злоупотребят с предоставените правни възможности. Това, разбира се, е напълно възможно. Би могло това да стане. Но в случая ние не бива да изхождаме от подобна предпоставка, че някой ще злоупотреби. Напротив, ние трябва да изхождаме от друга предпоставка, че би могло да се сгреши, когато се оспорва текст чрез акт на президента. Това е по-реалната хипотеза. И вие знаете, че това наистина е много реално, защото едва ли най-добрите правни съветници са при президента. Не искам да кажа нищо конкретно в случая за никого. Но това е човешка дейност, може да се сгреши. И тогава вече проблемът възниква обективно и се пита какво ще правим, ако с отпадането на този текст, чл. 1, да кажем, целият закон се блокира, ако не се коригират другите текстове?
Следователно, проблемът е обективен. Той не бива да се свързва със залата воля на някого.
А що се касае до втория въпрос, който ми беше поставен, аз смятам, че ние трябва да приемем следното решение, следната позиция. Процедурата по приемането на закона не е приключила. И ние във всички случаи трябва да дадем своя отговор на президента, който ни поставя въпроса със своя акт за връщането на закона. Мисля, че ще бъде целесъобразно, правилно и ако следващото Народно събрание вземе отношение към указа за връщането на законопроекта. Нека да не разглеждаме тези два законодателни органа като самостоятелни. Те осъществяват една непреривна парламентарна 1052.2 власт. Те са органи на една и съща законодателна власт. И затова би трябвало следващото Народно събрание да се смята задължено да отговори на въпроса, който президентската власт е поставила на законодателната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Джеров, Вие, разбира се, ще имате думата да докладвате.
Първо, бих искал отново да повторя: квесторите да помолят господа народните представители, защото действително тези правила са от голямо значение и мисля, че независимо от коя страна какво се говори в момента, те са от значение за бъдещата ни работа и те ще останат в този правилник и може би нататък ще бъдат приети.
Сега ще ми позволите да направя едно разсъждение на глас относно Конституцията, защото ние действително трябва да се придържаме към Конституцията във всичко това, което ще правим. Особено ще помоля господа конституционалистите да внимават в това отношение.
Чета чл. 101, което ни е единствената опора в случая: "С оглед на чл. 88, ал. 3 президентът може мотивирано да върне закона в Народното събрание за ново обсъждане, което не може да му бъде отказано".
С други думи, действително трябва да има обсъждане. Това е ясно от ал. 1. Мисля, че по този въпрос няма спор. Спорът, който се разгаря, е практически...
Госпожице Велчева, знам, че Вие сте от конституционалистите, от специалистите по конституционно право и много Ви моля да изслушате това, което казвам, защото може би ще има някакво рационално зърно в това, което казвам.
Казвам и всички сме съгласни, че трябва да има ново обсъждане, защото към това ни задължава Конституцията.
Втора алинея обаче казва: "Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители".
Тук много моля да внимавате в думите "повторно", "закона". Не става въпрос за нов закон. Просто има едно "повторно", което изглежда, че неслучайно се повтаря и в ал. 3.
"Ал. 3. Повторно приетият от Народното събрание закон се обнародва от президента в 7-дневен срок от неговото получаване". 1052.3
Никъде не се говори за нов закон. Новият закон може да се внесе по-късно. Тук фактически обсъждането може да стане според мен, разбира се, това търпи и други становища, но два пъти се повтаря думата "повторно". Това е същият този закон, за който стават обсъжданията. Аз се питам тогава, дали редът не е следният? Председателят на Народното събрание получава върнатият закон от президента. Председателят на Народното събрание го представя на пленарната зала.
Пленарната зала го обсъжда във всеки случай, обаче взима становище по този закон, именно по този закон, който обсъжда, защото иначе двете алинеи в думата "повторно" не биха имали значение.
Чудесно, господин Вълканов, че ние сме заедно в това отношение. Струва ми се, че вярната процедура е тази. Законът влиза, той се обсъжда, той е обсъждан в комисия и т.н. Той се обсъжда тук в пленарната зала. Пленарната зала взима решение и вече решава дали да приеме повторно законът с мнозинство повече от половината. Но повторно приетият от Народното събрание закон се обнародва от президента. Но "повторно", това не е нов закон. Нов закон може вече да се внесе от група народни представители, един народен представител или от правителството.
Моля ви, съсредоточете се върху тези много ясни за мен поне конституционни текстове.
Струва ми се, че правилният път за решаване е именно този. Председателят на Народното събрание, когато получи този закон в съответния срок го раздава на народните представители и в пленарната зала става едно обсъждане, при което законът или се приема, или не се приема. Тогава вече остават другите алтернативи и другите хипотези. Но на мен ми се струва, че от гледна точка на Конституцията, е казано ясно и затова именно в две алинеи се говори за "повторно". Това не е друг закон, не е закон с изменение, просто Народното събрание има правото да приеме или да отхвърли този закон след обсъждане в пленарната зала. Той е минал през други комисии. Така че моето гледище е това.
Това е едно разсъждение върху конституционния текст.
Господин Джеров, моля Ви! 1052.4 АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Господин председател и колеги! Представените правила предизвикаха доста дебати в залата. Много от народните представители изясниха своето становище и направиха даже съвсем нови предложения.
Докато траеха дебатите една група от Законодателната комисия се опитвахме да следваме направените предложения едно подир друго. Но считаме за правилно, предвид на това, че някои от предложенията действително заслужават малко по-голямо внимание, да отложим гласуването на предложените правила, за да може спокойно Законодателната комисия да вземе предвид всички направени предложения.
Казвам това, защото действително не ед но от предложенията бяха интересни, заслужават внимание. А тогава, когато ще правим прередактиране и приемане на едно или друго решение, това означава да поразбъркаме малко текстовете и в целите правила. Затова моля да оставим окончателното довършване на тази точка от дневния ред за заседанието в сряда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: В такъв случай, господин Джеров, това, разбира се, можем да го направим, но аз бих искал да бъде прието за обсъждане и моето предложение, моите разсъждения, защото поставя се и следният въпрос - биха ли могли народните представители при тези обсъждания да правят нови предложения към закона? Това въобще изменя цялата работа. И неслучайно в Конституцията е казано "повторно, повторно...". А това е един закон, който или се приема, или се отхвърля. Това е съвсем ясна хипотеза, която е посочена в Конституцията. Моля, ако решим днес да не гласуваме, при обсъждането да бъде взето предвид това мое разсъждение, мое становище върху Конституцията.
Направено е предложение от господин Джеров да оставим гласуването за сряда. Вярно е, че може да се обсъжда още веднъж. Моля, гласувайте!
От общо гласували 166 народни представители, за - 152, против - 9, въздържали се - 5.
Предложението се приема.
Господа народни представители, сега давам редовната почивка. В момента е 17 ч. и 40 м., до 18 ч. и 15 м. (Звъни)
(Почивка)
ВТ/КТ 1053.1(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (звъни): Уважаеми народни представители, заседанието продължава със следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АГЕНЦИЯТА ЗА ЧУЖДЕСТРАННА ПОМОЩ.
Господин Джеров има думата като докладчик.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, законопроектът за изменение на Закона за Агенцията за чуждестранна помощ е с вносител народния представител господин Георги Марков, който трябваше да излезе, защото е служебно зает. Но предложението, което е пред вас, е съвместно на Законодателната комисия с народния представител Георги Марков. Различия няма.
С така внесения законопроект господин Марков предлага директорът на Агенцията за чуждестранна помощ да не бъде назначаван и освобождаван от длъжност от Президента на Републиката по предложение на председателя на Министерския съвет, а от Народното събрание.
Мотивите си за това предложение господин Марков е развил в раздадения ви законопроект.
Законодателната комисия разгледа законопроекта на заседанието си на 11 февруари тази година и предлага на народните представители да обсъдят направените предложения за изменение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Джеров! При мен има една бележка от народния представител Георги Марков до председателя на Народното събрание господи Стефан Савов.
"Уважаеми господин Савов, като вносител на законопроекта за изменение на Закона за Агенцията за чуждестранна помощ поддържам същия и мотивите към него. Не желая да вземам думата."
За изказвания по внесения законопроект всяка парламентарна група има по половин час.
Думата има народният представител господин Конакчиев.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПСБСП): Уважаемо Председателство, дами и господа! Аз се чувствувам задължен да изкажа съображения по законопроекта за изменение на Закона за Агенцията за чуждестранна помощ по две съображения: първото ми съображение е свързано с мотивите, които обосновават необходимостта от тази промяна, НЧ/ВР 1054.1 а второто е, че по силата на обстоятелствата, повече от една година съм член на управителния съвет на тази агенция и претендирам, че съм имал възможност да се запозная достатъчно отблизо със същността на дейността, която се извършва там.
Тъй като вносителят, както разбрах, по уважителни причини не е тук, потвърди своите мотиви и това, че той поддържа закона да бъде приет, аз ще се принудя тук съвсем накратко да кажа кое в мотивите за мен не е убедително и защо не мога да приема предложението за изменение на закона.
Мотивите се свеждат до следното: че е по-правилно, даже тук е казано "най-правилно директорът да се избира и освобождава от Народното събрание, каквато е практиката и за други важни държавни институции".
Аз бих искал да спра вашето внимание на спецификата на Агенцията за чуждестранна помощ като институция. Безспорно това не е класическа структура на изпълнителната власт и още по-малко на Министерския съвет. Мисля, че всички сме съгласни, че това е една институция, която е създадена предвид конкретната ситуация, която имаме в страната. Вероятно с временен характер. И много бих се радвал, ако времето, което наложи съществуването на тази институция, по-бързо изтече.
Така или иначе това не е институция, която налага към нея да бъде приложена процедурата на формиране на органите на Министерския съвет. Институция със специфичен, тясно определен обхват на своята дейност и институция с временен характер, институция не свободна в качеството си на изпълнителна власт, тъй като в значителна степен в своята дейност е предопределена от желание на дарители и от други специфични изисквания към една подобна дейност.
Така че аз не бих могъл да търся аналогия между другите важни държавни институти от този вид и Агенцията за чуждестранна помощ.
Едновременно с това не ми звучи убедително и втората тези в предложените ни мотиви, че "сегашното положение имаше смисъл до края на 1990 г., когато трябваше да се подчертае, че все пак Агенцията е под егидата на Президента, който не е комунист, а не на комунистическия парламент". Аз бих искал да кажа, без да правя анализ доколко тогава парламентът е бил кому1054.2 нистически, доколко сега е или не е комунистически, да кажа, че и тогава, и сега Президентът на България е Президент на България, независимо от това, дали ние го харесваме или не, независимо от това, дали ние сме гласували, или не сме гласували за него. Сегашният Президент е легитимен президент на нашата република и аз не виждам такива основания за подобно отношение, свързано с комунистически, некомунистически или някакви други разсъждения.
Бих искал да завърша с това, че не виждам достатъчно убедителни мотиви да се приеме този законопроект. Лично аз не бих могъл да го подкрепя и апелирам към всички да се замислим дали си заслужава да подкрепим със своя вот една такава промяна, каквато на нас ни се предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Думата има госпожица Вержиния Велчева.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Предложеното изменение от народния представител Георги Марков на законопроекта за изменение на Закона за Агенцията за чуждестранна помощ е също така в отговор и на една наложила се тенденция в нашето законодателство, а именно ръководителите на самостоятелни органи, създадени със закони от Народното събрание, да се назначават от самото Народно събрание.
Аз напълно подкрепям мотивите на вложителя, защото всички ние добре помним когато се създаваше тази агенция, че наистина в основата на едно такова решение, каквото е възприето в действуващия текст на закона, беше именно политическата обстановка и беше именно това, че евентуалните дарители желаеха тяхната помощ да не попадне в ръцете на хора, обвързани с комунистическото управление. Именно затова представителите на БСП много добре разбраха този мотив на дарителите и затова Велокото Народно събрание прие при това положение директорът на агенцията и нейният управителен съвет да се назначават от Президента.
Аз обаче бих развила идеята на народния представител Георги Марков и бих отишла по-далеч с още едно предложение. Ние следва да приемем предложението директорът на агенцията да се избира от Народното събрание, но ние трябва да внесем корекции в текста в смисъл, че Управителният съвет на агенцията също така следва да се избира от Народното събрание. 1054.3
И аз веднага ще обясня защо това се налага. В състава на този управителен съвет се включват и 6 народни представители. Особено с принципите на новата Конституция, когато Народното събрание наистина е върховен орган в тази държава, недопустимо е президентът да назначава народни представители. 1054.4 Именно затова аз предлагам при второто четене предложението на народния представител Георги Марков директорът да бъде избиран от Народното събрание да бъде разширено в смисъл, че и директорът, и Управителният съвет на агенцията се избират от Народното събрание. Паралелно с това искам да предложа при второто четене да бъдат направени изменения и в други текстове на този закон. Имам предвид по-точно да се отстранят тези вече остарели формулировки като "председателят (президентът) на Републиката", като "Великото Народно събрание" и ако ние приемем предложеното изменение, трябва да се внесат корекции в – 2 от заключителните разпоредби, с който се възлага изпълнението на този закон на председателя (президента) на Републиката като изпълнението на този закон да се прехвърли към Народното събрание.
Аз паралелно с направените предложения искам да предложа и нещо друго. Естествено то ще бъде внесено по съответния, предвиден в правилника ред, но искам да ви обърна внимание и на чл. 4 по-точно на неговата ал. 3, която предвижда агенцията да се отчита ежегодно пред Великото Народно събрание. До този момент такъв отчет не е направен от агенцията и именно аз ще предложа при второто четене и един проект за решение, с който Народното събрание да задължи директора на агенцията да се яви и да направи отчет за своята дейност. Това е още един мотив, за да приемем предложението на народния представител Георги Марков за изменение на Закона, тъй като практиката показа, че върху дейността на Агенцията за чуждестранна помощ до този момент не е осъществяван ефективен контрол. Ал. 4 на чл. 4 предвижда агенцията да се отчита ежемесечно и пред Президента на Републиката, но поне моята информация е, че писмени отчети за тази дейност не са представени на Президента, а сами разбираме, че когато става дума за огромни суми пари, когато доста често във вестниците излизат различни съобщения за нарушения, аз не бих се ангажирала да ги оценявам дали те са верни или абсолютно безпочвени, но такъв контрол е особено необходим и този контрол трябва да се изразява в една писмена информация с конкретни цифри. Дори отчетите, които излизат в "Държавен вестник" и които ние имаме възможност да следим, ако обърнете внимание - там помощта е дадена като кашони, като килограми лекарства и т.н. Това е нещо, което наистина не дава възможност за контрол, ето защо аз мисля, че ВЙ/ВР 1055.1 с направеното предложение ще се дадат и по-добри възможности за контрол върху дейността на агенцията и призовавам народните представители да подкрепят предложеното изменение на закона от народния представител Георги Марков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви. Нямаме нарушение на продължителността. Имаме само още един оратор. А за реплика имаме записани госпожица Велислава Дърева, госпожа Виткова и госпожа Петя Шопова.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (ПСБСП): Господин председателствуващ, аз искам да репликирам госпожица Вълчева. Госпожица Вълчева е права. Тя произнесе едно много интересно изречение. Налага се една тенденция в нашето законодателство... Права сте, госпожица Велчева, само че тенденцията се нарича персонално законодателство. Мина законът за Стефан Нешев, мина законът за Захари Карамфилов, сега идва ред на закона за Петко Симеонов...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Лъжеш - не е минал такъв закон! За Захари Карамфилов законът не е минал...
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (ПСБСП): Венци, докато ти викаш, аз ще си извадя картата.
Докато вървеше Великото Народно събрание депутатите, които бяха тогава, а те си спомнят много добре - те държаха председателя на агенцията да се избира от Президента. Сега същите депутати, които пак седят от дясно не искат вече да се избира от Президента. Дори Управителният съвет да се избира от Народното събрание - аз много добре разбирам, уважаеми господа, че не ви харесва Петко Симеонов. Това ми е ясно, но много ви моля...
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (от място): А на вас харесва ли ви?
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (ПСБСП): Все пак бъдете така доблестни и честни да кажете в очите на Президента, че и него вече не харасвате, след като непрекъснато се опитвате да ограничавате неговите функции.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Но това ти го казваш! Ние такова нещо не сме казвали! И вие си имахте собствен Президент, ама не стана!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, госпожице Дърева.
Госпожа Виткова има думата. 1055.2
МИМИ ВИТКОВА (ПСБСП): Благодаря ви, господин председател!
Колеги, от дясната страна на парламента! Аз съм страшно изненадана от вашата непоследователност. Няма да забравя миналата година във Великото Народно събрание колко време посветихме на създаването на тази агенция и колко се мъчихме ние от лявата страна да ви убедим първо, че такава структура не е необходима и че функциите, с които натоварваме Агенцията за чуждестранна помощ са практически функции на изпълнителната власт. В тази една година трябва да ви кажа, че поне по проблемите на лекарствоснабдяването се дублираше Агенцията за чуждестранна помощ с подобна структура в Министерството на здравеопазването. В същото време тогава, когато парламентът и Министерският съвет бяха с друг цвят, а не този, който вие харесвате и единствено Президентът беше с вашия цвят вие много настоявахте тази институция да бъде над правителството, че ако може и над Народното събрание и затова ние приехме вашите мотиви тя да бъде към Президентството. Сега нещата се промениха и вие сте готови, ако догодина изборите се спечелят от БЗНС, ние да натоварим ръководството на БЗНС да отговаря за Агенцията за чуждестранна помощ. В същото време в проекта, който господин Марков внася се предлага агенцията да се отчита ежегодно пред Народното събрание. Че никъде не е записано, колеги, дори Министерският съвет да се отчита ежегодно. Ние в Народното събрание искаме да вкараме Агенцията за чуждестранна помощ да се отчита ежегодно! Мотивите са абсолютно политически. Те са непрофесионални. Аз и сега твърдя, че такава структура не е необходима изобщо да съществува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, госпожа Виткова.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Значи банката може да се отчита, а агенцията - не...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Шопова има думата.
ПЕТЯ ШОПОВА (ПСБСП): Благодаря ви, господин председател!
Дами и господа народни представители, аз бих искала да възразя на госпожица Велчева в три пункта. Тя каза, че найправилно е важни институции да бъдат създавани от законодателната власт. Това е безспорно. Но Агенцията за чуждестранна помощ едва ли е такава важна държавна институция. Аз си обяснявам нейното създаване от Великото Народно събрание с необходимостта 1055.3 да се законодателствува в един сложен преходен период по един такъв начин, но това не прави агенцията един специфичен орган, който би трябвало да се създава от законодателния орган. Това е първото ми възражение. 1055.4 Второто ми възражение е свързано със закона, и по-точно с обличането в законова форма на един персонален въпрос. Това е законът Петко Симеонов, това е закон, който показва различията между партия "Либерали" и Съюзът на демократичните сили. И това ясно трябва да се каже и мисля, че тук не е необходимо с юридически съображения или със съображения от Конституцията да се опитваме да обосноваваме един очевиден за цялото общество факт.
И третото ми съображение е свързано с голямото ми учудване, и то е съвършено искрено, че днес за втори път вие изразявате съмнения към празидентската институция. Не казвам лично към Президента, защото не искам да обиждам и вас, и него. Струва ми се, че съмненията към президентската институция в период, когато трябва да има баланс на всичките власти, е опасно.
И в заключение бих искала да отправя апел към цялото Народно събрание: може би е хубаво да отменим целия закон за Агенцията за чуждестранни помощи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата за дублика госпожица Велчева.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Преди всичко искам да започна с това, че Съюзът на демократичните сили не може да не харесва Президента, който само преди броени дни издигна за свой кандидат и избра на изборите. Такива изявления е правила Българската социалистическа партия. И още по-малко аз мога да предлагам тук ограничения на неговите права.
А колкото до неговите права, ние наистина можем да съжаляваме, че нямаме необходимото мнозинство, за да изменим Конституцията и да дадем на един пряко избран от народа Президент такива права, каквито наистина му се полагат. (Ръкопляскания от СДС и ДПС.)
На госпожа Виткова ще кажа, че не ние предлагаме агенцията да се отчита пред Народното събрание, а това е текст, който е залегнал в сега действуващия закон. Ако тя не разполага с този закон, ще й го дам, за да го прочете.
Колкото до спекулациите, че това е закон за определена личност, преди всичко Петко Симеонов не е избран за директор на тази агенция поради някакво свое лидерство в една или друга партия. А ние не бихме могли да оценяваме неговата дейност, преди да изслушаме отчета му. Защото в този отчет именно той СД/ВР 1056.1 ще обясни каква е била неговата дейност, ще обясни доколко са основателни или не са основателни тези сигнали, които излизат по вестниците. А съвсем естествено е вследствие на този отчет да се приеме едно или друго решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата народният представител Кирил Желев.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Направили калпава Конституция, пък сега някой друг им виновен.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПСБСП): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Очевидно днес Народното събрание се е заело с една много интересна задача, която има желанието да решава, и тя е свързана преди всичко с преодоляване може би на някакви конфликти между отделните институции и органи, които съществуват в нашата страна.
В първа точка от дневния ред ние си позволихме и започнахме да уточняваме конфликти може би между правителството и Парламентарната група на Съюза на демократичните сили в икономическия екип на това правителство. Във втора и трета точка ние уточняваме може би засега възникващи конфликти между Президента и конкретни институции и отново между Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
Лично аз се противопоставям на този закон не за нещо друго, а заради това, че той реално може да бъде окачествен, както и тези други закони, които влязоха и бяха внесени по този начин в стил Георги Марков като закон "Петко Симеонов". Но може би не това е най-същественото. Вие виждате необмисления начин, по който се внася един законопроект за изменение и допълнение и неговата персонификация, опираща до конкретната смята на една личност.
Вижте, директорът се назначава и освобождава от длъжност от Народното събрание. Това ли е най-важното в закона за Агенцията за чуждестранна помощ, при условие, че през този период от малко повече от една година Агенцията за чуждестранна помощ вече натрупа над 300 000 000 лева? Законопроектът, който се внася, с нищо не допринася за съществени промени и подобрения в досега действуващия Закон за Агенцията за чуждестранна помощ. Ще ви прочета само чл. 1, ал. 2, в която са посочени основните цели на агенцията: 1056.2
"Агенцията за чуждестранна помощ е държавен орган по приемането, съхранението, разпределението и контрола върху използуването на предоставен набор за държава от чужди държави, организации и граждани помощи с хуманитарна цел."
Но тази агенция вече има възможност да промени основните си цели и да започне да работи с тези пари и да ги насочи именно към тези хуманитарни цели, с която е изградена Агенцията за чуждестранна помощ. Тук не става дума за промяна именно на същността на тази агенция, за възможностите и тя да допринася по най-справедлив начин не само да се разпределят тези помощи, но да се ползуват и парите, с които тя разполага. И в този смисъл аз изцяло споделям становището, че по-логично е промените, които трябва да се нанесат и да се направят в този закон за Агенцията за чуждестранна помощ, те да бъдат свързани преди всичко с намиране на точното й място. А точното място на тази Агенция за чуждестранна помощ е именно в изпълнителната власт и като държавен орган, свързан преди всичко с Министерския съвет. Това са структурите на изпълнителната власт, които са изградени не само на централно ниво, но и по местоживеене и съществено допринасят за този принцип на справедливост, който търсим всички.
И ако се прави предложение, необходимо е да се нанесат корекции не само по отношение на отчетността на агенцията за чуждестранна помощ, защото, госпожице Велчева, аз като член на Управителния съвет имам много по-сериозни претенции от вас, и само два факта ще ви споделя, колеги.
Не знам дали знаете, но от втория транш американска царевица и от натрупаните средства от първия транш американска царевица са преведени 41 000 000 лева на Американския университет в Благоевград. И това е станало само с еднолично решение.
Не знам дали знаете, но в 65 фирми са дадени на консигнация стоки, и то бързоликвидни стоки, които са продадени в рамките на ден до два, а средствата са издължени на Агенцията едва след 6 месеца. И причината не бих казал, че е в Петко Симеонов. Аз разбирам, че Петко Симеонов е този, който в една или друга степен пречи да се реализират политически цели и да се финансират политически действия на политически сили в нашата страна, но нека да вкараме тези неща под един друг контрол. 1056.3
Смятам, че най-малко Народното събрание като орган на Законодателната власт може да има претенции, че виждате ли, Агенцията за чуждестранна помощ е негов орган и да назначава неговия председател или неговия управителен съвет.
Завършвайки, бих искал да помоля колегите народни представители, независимо каква политическа принадлежност изповядват, да споделят мнението, че Законът за Агенцията за чуждестранна помощ се нуждае от съществени изменения и промени в него, а не от смяната на неговия директор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Реплики няма. Има думата госпожа Свободка Стефанова. (Бурна реакция от блока на ПСБСП, ръкопляскания.) Има направени писмени предложения от нея. Заповядайте да запознаете народното представителство.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС): Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! За протокола: Свобода Стефанова, Русенски избирателен район, Съюз на демократичните сили, Зелена партия. (Реплика от блока на ПСБСП: "Браво!")
Преди всичко искам да благодаря на комунистите от ляво, че оценяват, че освен тях има и други хора, които могат да работят по законите, а не само те, които са имали привилегията туктам да учат и най-вече в АОНСУ.
Искам да кажа нещо. Въпреки че не съм юрист, някои от нещата, които щях да кажа, съвпаднаха с предложенията на госпожица Вержиния Велчева. И мислех да се откажа, обаче в ролята си на оплаквачи на комунизма, социализма, Стефан Нешев, сега се оказва, че плачат и за другия техен послушник - Петко Симеонов. (Весело оживление в блока на ПСБСП.) Затова най-вече взех думата, за да кажа, че предложеният от господин Георги Марков законопроект не е насочен към една личност, а именно към Закона, създаден за Петко Симеонов, и цели на базата на съвсем демократичен принцип да бъде променен.
Подкрепям напълно предложението, направено от господин Георги Марков, но в хода на разглеждането на цитирания закон забелязах в чл. 2, ал. 2, че управителният съвет се състои от до трима представители на председателя-президента, и шест народни представители, определени от политическите сили, представени във Великото Народно събрание. 1056.4
Господа, вие плачете много често и за Великото Народно събрание, но тук има съвсем други политически сили сега и за ваше нещастие вече няма да има обрат; за ваше нещастие парламентът ще бъде 4-годишен, а не едногодишен, както прогнозирате... (Бурна реакция на ПСБСП, ръкопляскания.) Така че трябва да се съобразите с това и тук да бъде направена поправка в чл. 2, ал. 2.
Освен това в чл. 4, ал. 3 за своята дейност Агенцията се отчита ежегодно пред Великото Народно събрание. Вярно, че може това Народно събрание да работи като велико, защото наистина политическите сили са променени и се надявам, че ако си удължим мандата и вашите нерви, както не издържат, вече наистина не издържат и част от вас си отидат, а останат само тези, които нормално искат да променят България, е възможно да прегласуваме и Конституцията. (Бурна реакция от ПСБСП, ръкопляскания, "Браво!")
Благодаря ви! Благодаря ви, виждам, че има и мислещи между вас. (Весело оживление в блока на ПСБСП.) Що се отнася до чл. 4, ал. 3, предложението което съм направила, е да се направи поправка, не ежегодно, а на 6 месеца, и не пред Великото Народно събрание, а пред Народното събрание. Защото на практика волята на дарителите като че ли не е съобразена с този закон. Явно, че стават разни събития, които следим от пресата, че помощите които идват, не се разпределят така както трябва и след като досега няма никакъв отчет за това, по какъв начин са разпределени помощите, би трябвало най-после да се направи. (Шумна реакция на ПСБСП: "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Орсов за реплика. 1056.5 ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП): Парламентарен съюз за социална демокрация, Българска социалистическа партия.
Моята реплика към госпожа Стефанова е съвсем кратка. Първо, аз съм много доволен, че тя направи констатацията, че в това Народно събрание има съвсем нови политически сили, с които тя призна новия характер на БСП. И аз бих се учудвал оттук нататък, ако тя продължи да нарича БСП БКП. Бих влязъл в противоречие с думите си, които преди малко изрече.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ти не си ли комунист?
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП): Аз разбирам, че пречим на СДС да измени Конституцията, така както желае, но в стила на един мой колега тук, който се намира в дясната страна на залата, аз бих казал: ами това е положението, ще трябва да се съобразявате с него.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Думата има господин Красимир Стефанов.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ (СДС): Уважаемо Председателство, почитаеми дами и господа народни представители! Искам тук да запитам така развеселената част само да отговори на няколко кратки въпроса... (Недоволство от опозицията, сочат му към СДС, тъй като репликата е към оратор от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате реплика по отношение на изказалия се народен представител, господин Стефанов.
Много ви моля, няма да водите диалог с депутатите от БСП.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: На преждеговорившия исках да направя реплика... (Недоволство от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Може, да. Тогава имате право.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Добре, тогава не се притеснявайте. Предполагам, с тоя неистов плач, ще ми дадете възможност пак да ви запитам. (Оживление в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Друга реплика няма. Госпожа Стефанова, имате право на дуплика.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС, посрещната с възгласи "Браво!" и ръкопляскания от опозицията): Явно на господата от БКП им се иска именно те да са променената партия. И всички искат да ги смятат, че са нормални хора. Не, господа, има нормални, има ЦМ/ 1057.1 мислещи, но не сте всичките. И това, което казах преди малко, не се отнася за всички, просто за някои, които искат да променят нещата в България. А в голямата част от вас са тези хора, които ни накараха да просим хуманитарна и помощи и да търсим начина, по който да ги разпределяме, без да ги крадете, без да отиват във вашите частни фирми. (Шум в залата) Това е. Аз мога да ви кажа една фирма в Русе на една дама, която прави гладна стачка срещу президента Желю Желев - която получи ориз от хуманитарните помощи и го продаваше по 7 лева на комунистите като предизборна агитация. И господин Красимир Николаев много добре я знае коя е. ("Браво!" и ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Следващият оратор е господин Любомир Павлов.
ЛЮБОМИР ПАВЛОВ (СДС): Аз искам да изкажа няколко съображения и да предложа, общо взето, в съгласие с това, което предложи госпожица Вержиния Велчева, че на второ четене ние трябва според мен да направим и други изменения в Закона за чуждестранната помощ. Някои от тези точки и алинеи бяха цитирани. Първо, навсякъде трябва да се промени, където има председател (президент), а където е Велико Народно събрание с Народно събрание.
Същественият момент, на който искам да обърна внимание е: първо, казва се, че това е закон, създаден за Петко Симеонов. Колегите забравят, че всъщност първият директор на агенцията за чуждестранна помощ беше Теодор Цветков, а не Петко Симеонов. Така че просто Петко Симеонов е вторият директор на агенцията за чуждестранна помощ.
Защо според мен се предлага в момента директорът да се назначава не от Президента? Според мене логиката е много проста. Управителният съвет се състои от 13 души, единият от които е директор, 6 души са народни представители, 3 души са представители на Министерския съвет и трима на Президента. Логично е, след като присъствието на Народното събрание е най-голямо в Управителния съвет, съответно и директорът да се избира от Народното събрание.
Също така има и един втори момент. Би могло да се мисли евентуално, но такова предложение досега не беше направено, директорът да бъде назначаван и от Министерския съвет. Но няма никаква логика директорът да се назначава от Президента. Така 1057.2 че предложението на Георги Марков в това отношение е абсолютно логично.
Във връзка с това бих предложил Агенцията ежемесечно да информира не Председателя (Президента) на Републиката за своята дейност, а Министерския съвет. Това е много по-логично, отколкото да информира президента. Естествено ежегодно Агенцията трябва да информира Народното събрание, а не Великото Народно събрание, защото просто такова няма в момента.
Искам да подчертая и още нещо, на което всички обърнаха внимание. Така или иначе фигурата на Петко Симеонов е вече доста обсъждана. Аз предлагам тези дебати конкретно по фигурата на Петко Симеонов да се отложат за по-нататък, защото в момента се предлага една принципна промяна, която е абсолютно необходима, а вече на един по-следващ етап може да се обсъжда дали е правилно директорът на Агенцията да бъде социолог или е по-правилно да се намери някой икономист, юрист или човек с управленски качества. Но това е съвсем отделен въпрос. (Оживление.) В случая ние не можем да оставим закона в този вид, в който е, защото той вече влиза в противоречие. Агенцията трябва да се отчита пред Велико Народно събрание, а такова няма.
Аз мисля, че просто всички мотиви досега бяха изтъкнати и дори бих предложил на финала на моето изказване да се прекратят дебатите по въпроса и да се премине към гласуване на законопроекта на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не може на първо четене да се прекратяват дебатите. (Ръкопляскания и оживление от опозицията.)
ЛЮБОМИР ПАВЛОВ (СДС): Всички мотиви бяха изтъкнати. Абсолютно наложително е в момента да се промени този закон и то дори в по-разширен план от този, който предложи народният представител Георги Марков, имайки предвид всички предложения, които направи госпожица Вержиния Велчева, и някои, които бяха направени допълнително и ще бъдат представени за второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За реплика има думата госпожа Клара Маринова. 1057.3
КЛАРА МАРИНОВА (ПСБСП): Благодаря ви, уважаеми господин председателствуващ, уважаеми колеги! Аз просто се удивлявам. Използувам случая да отправя реплика към господин Павлов, защото той предложи още веднъж да се занимаваме едва ли не с този закон. Независимо от това дали със закона или с личността Петко Симеонов, мен лично личността ПеткоСимеонов не ми е нито братовчед, нито приятел, не ми е и съпартиец, за да ме обвинявате в някакви пристрастия.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС, от място): А симпатичен ли ти е?
КЛАРА МАРИНОВА (ПСБСП): Това от микрофоните на Народното събрание не бих си позволила да коментирам.
Но аз се удивлявам наистина и в момента просто съчувствувам на онези избиратели, които са ви изпратили тук, защото вместо да се занимаваме наистина със сериозни закони, представете си, колко време отделихме днес и ако приемем предложението на господин Павлов още веднъж да се връщаме към този закон, не рискуваме ли наистина да проваляме толкова много парламентарно време.
Второ, може би, след като такива грандиозни спорове възникнаха по този законопроект, който отново, подчертавам, това не е законодателството, за което сме изпратени тук. Тук предстоят закони за приватизацията, внесли сме закони за трудовата заетост, внесли сме закони, които се отнасят до социалната осигуреност. Господа, това са законите, от които има нужда България. А една Агенция за чуждестранна помощ и откритието - за четвърти път да ни се съобщава, че не сме Велико Народно събрание, това ли е големият проблем?
И последно дали пък тогава не трябва да обсъждаме и варианта времето, което използуваме сега за изказване, също да е съобразено с волята на дарителите.
И правя едно процедурно предложение, колеги, от Парламентарния съюз за социална демокрация, нека нашето време за изказване да го подарим на някои колеги от Съюза на демократичните сили...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Ние не щем повече.
КЛАРА МАРИНОВА (ПСБСП): ... да уточнят техните вътрешнопартийни проблеми, да се занимават само с този закон, за да ББ/МД 1058.1 може ние да участвуваме в законите, от които има нужда България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Дарението е двустранна сделка, нали знаете.
Госпожа Виткова, заповядайте!
МИМИ ВИТКОВА (ПСБСП): Реплика имам, колеги, не изказване. Загубихме ценно парламентарно време и днес така, както и миналата година, когато госпожа Константиновва и госпожа Коен ни убеждаваха, колко бързо трябва да решим този въпрос за създаване на агенцията, тъй като на Аерогарата се разваляше ваксина за холера. Тя слава Богу никому не беше направена и не е необходима. И питам се, като говорим толкова време за тази агенция като структура, за колко ли години и за каква продължителност я създаваме, след като всичко в нашата държава вече се нормализира. Тоест колко време още управляващата коалиция или партия смята да живеем с помощи?
А лично към господин Павлов бих искала да се обърна, че би помогнал сигурно повече, ако неговото семейство върне апартаментите, които получи от Гриша Филипов за извадените сливици на сина му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За трета реплика има думата госпожа Йовкова.
САВКА ЙОВКОВА (ПСБСП): Уважаеми господа, за разлика от много депутати в тази зала, аз не причислявам себе си към политиците, следователно не съм демагог. Не мога да бъда заподозряна и с голяма любов към господин Петко Симеонов. Напротив, тук става дума за принцип и аз ви питам, господин Павлов, винаги ли и при всяка семейна политическа крамола ще искаме законодателни промени? И това ли е нашата дейност? И какво пречи, ако вие не харесвате господин Симеонов, да повлияете на президента да го освободи. Той има тези правомощия.
И още нещо. Дълго време от тази трибуна вие приплаквате за ограничените правомощия на Президента. По каква причина сега отнемате едно от неговите правомощия?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Защото ги няма в Конституцията. Вземете да прочетете Конституцията! 1058.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, госпожа Йовкова. Имате право на дуплика, господин Павлов.
ЛЮБОМИР ПАВЛОВ (СДС): Първо, искам да отговоря на последната реплика. Ние не отнемаме в случая функция, която е присъща на Президента. Товав е една несвойствена функция за Президента. Логиката изисква директорът да се назначава или от Министерския съвет, или от Народното събрание. Това са двете възможности, между които бихме могли да избираме. Това е, от една страна. От втора страна - кое налага промяната на този закон? Това са, няма да повтарям това, което се каза преди, но ще кажа и още нещо. Фактът е следният. Тази агенция не изпълни задължението на закона да направи този отчет. Някой е виновен затова. Тук става дума за Агенция за чуждестранна помощ. Става дума за хуманитарна помощ. Хората искат да знаят къде отива тази помощ. Излязоха няколко скандала досега с преподажба, с реекспорт. Именно това е. Ние сме заинтересувани от това къде отива тази хуманитарна помощ. Ако има хора, които не ги интересува къде отива хуманитарната помощ, кой прави спекулации с нея, това вече е отделен въпрос. Това е проблем на нашата страна на залата. Но ние сме загрижени затова къде се разпределя тази помощ и именно затова настояваме да се направят тези промени в закона.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС, от място): За сливиците и апартаментите!
ЛЮБОМИР ПАВЛОВ (СДС): Освен това. Обсъждането, което аз предложих да се направи по-нататък за личността, то ще се наложи, ако този закон се приме така или иначе, защото Народното събрание ще назначи. Ако не се приеме, ние просто няма да обсъждаме. Това е. И не виждам за какво трябва да дискутираме.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС, от място): За сливиците! За сливиците!
ЛЮБОМИР ПАВЛОВ (СДС): Това е положението. За лично обяснение накрая на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Накрая може. Накрая след господин Александър Йорданов ще бъдете вие.
Последен оратор от записалите се е Красимир Стефанов. Отказвате се? Да.
Моля народните представители, които са извън залата, 1058.3 да влязат вътре. След 3 минути подлагам на гласуване законопроекта на първо четене.
Моля, гласувайте господа! Режим на гласуване.
От общо гласували 182 народни представители 100 са гласували - за, 68 - против, въздържали се - 14.
Законопроектът се приема на първо четене.
(Мотивите и текстът на законопроекта - приложение # 2, I)
За обяснение на отрицателен вот има думата господин Филипов.
ЕМИЛ ФИЛОПОВ (ПСБСП): Благодаря Ви, господин председател! Емил Филипов, Парламентарен съюз за социална демокрация, Михайловградски район.
Уважаеми колеги, законът вече е приет на първо четене и струва ми се, че може да се поуспокоим за няколко минути. Аз съм дълбоко смутен от гласуването на този закон. Тази агенция е агенция с временно и, много искам да вярвам, че всички желаем - затихващи в бъдеще функции. Нас трябва да ни вълнува как поскоро тези помощи от чужбина да не ни бъдат необходими. Това е специфична агенция и въобще не беше необходимо да се създава. Това всичко можеше да бъде извършвано от Българския червен кръст, както е във всички други страни с пазарна икономика.
Вместо да се занимаваме със сериозни закони, ние се занимаваме със закони и закончета. Знаете ли за каква агенция аз бих гласувал да бъде на подчинение на парламента? Бих гласувал за агенция, която дай Боже един ден, независимо от това коя политическа сила ще създава в България такива условия, че ние да гласуваме за агенция, която да дава помощи в чужбина, а не да взима помощи от чужбина.
Поради това ще бъде съвършено нецелесъобразно да бъде на подчинение на Народното събрание. ако трябва, обмислете, да бъде към Министерския съвет. Нямаме възражения. Но не й е мястото на подчинение на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Добрев.
НИКОЛАЙ ДОБРЕВ (ПСБСП): Николай Добрев, Парламентарен съюз за социална демокрация. 1058.4
Гласувах против, защото по вече утвърдила се традиция СДС-движение използува законодателния орган като маша, като оръжие за разправа с политическите си противници. Това е неетично. Още по-недостойно е Народното събрание да се превръща в свидетел и арбитър в политическите разводи.
Второ, гласувах против, защото с такива закони и закончета, насочени към притискане и обезкървяване на политическия противник, Народното събрание се отклонява от главното, от това да разработи законите на реформата, на промяната и се занимава с дреболии, които губят не само парламентарно време, но и обезверяват нашите избиратели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата за обяснение на отрицателен вот госпожица Дърева. 1058.5
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (ПСБСП): Аз съм от Парламентарния съюз за социална демокрация.
Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми колеги, аз гласувах против по простата причина, че днес отново Народното събрание гласува...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС, реплика от място): Тя се изказа по време на дебатите.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА: Аз не се изказах, а репликирах. Свършихте ли?
(Венцеслав Димитров апострофира от мястото)
Та днес нашето Народно събрание гласува поредния каприз на Съюза на демократичните сили. Аз разбирам, че там се случват всякакви неща - женят се, развеждат се помежду си разни политически сили, но ми омръзна Народното събрание да решава техните проблеми.
Освен това, обяснявайки своя отрицателен вот искам да кажа нещо на човек, който не присъствува в тази зала: "Скъпи Петко, тебе отново ще те направят десидент. (Реплики от залата, възгласи: "У-у-у!") И както е тръгнало същата съдба може би ще сполети и нашия президент Жельо Желев. Но какво по-добро от това Президентът да си стане отново десидент, такъв, какъвто си беше. (Ръкопляскане от страна на опозицията, шумно изразено неодобрение от страна на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви. Дано да ви е чул господин Петко Симеонов.
Колеги, приключихме с обясненията на вот.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОТМЯНА НА УКАЗ # 1104 ЗА ДОБРОВОЛНИТЕ ОТРЯДИ НА ТРУДЕЩИТЕ СЕ
Законопроектът е внесен от народния представител Тошо Пейков.
Господин Джеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Уважаеми колеги, внесеният от народния представител господин Тошо Пейков законопроект за отмяна на Указ # 1104 за доброволните отряди на трудещите се. Текстът е един-единствен - указът се отменя. ВТ/МД 1059.1
Законодателната комисия обсъди и мотивите, и предложението на народния представител и считаме, че този указ, първо, е изживял своето време, такава една институция повече не може да остане да съществува, и безспорно, споделяме виждането и предлагаме указът да бъде отменен.
Съображенията най-добре биха проличали, ако погледнете самите текстове на указа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Пейков, вие имате ли да кажете нещо различно от Законодателната комисия? Ако имате различно мнение, съгласно правилника... да подкрепите? Като вносител, моля!
ТОШО ПЕЙКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, правният ни мир, както и политическият сега е като една гора, от която внимателно трябва да отстраним мъртвите дървета, преди да засадим нови, живи. (Възгласи: "Браво!")
Аз поддържам законопроекта, който внесохме с колегите Мицев и Шопов и искам да ви убедя, да припомня някои основни аргументи. Искам да се извиня, че освен икономически между тях ще има и няколко политически такива.
Указ # 1104 и Правилникът за неговото приложение бяха приети на въоръжение преди около 15 години и имаха за цел да демонстрират привидно активното участие на трудовите колективи и на гражданите в борбата с престъпността и да възпитат у населението лоялност към репресивните органи, създадени в услуга на БСП.
Негласно указът не се изпълняваше след кръглата маса и след юнските избори през 1990 г.
След приемането на закона на Министерството на вътрешните работи от 1991 г. ролята на указа се обезсмисли. Законът наложи промяна в структурата и системата на Министерството на вътрешните работи. Сътрудничеството с гражданите трябваше да се осъществява на съвсем друга основа, както го налага професионализмът и надпартийността в работата на МВР. Предстои това да бъде законодателно регламентирано като допълнение на чл. 6, ал. 1 от закона на МВР.
Разточително на основание на все още действуващия указ 1059.2 указ се изразходваха по няколко хиляди лева месечно, които изплащаха общинските народни съвети от средствата за работна заплата. Обикновено средствата се получаваха от полковници в оставка и от други привилегировани категории граждани. Политическият архаизъм е все още действуващото в Правилника за приложение на указа тържествено обещание на отрядника да бъде беззаветно предан на Българската комунистическа партия.
Указът съществува в нарушение на чл. 3, ал. 3 от Закона за политическите партии, който гласи че: "Образуването и действието на политическите партии и дейността на политическите партии към тях не могат да се създават военизирани или тайни групи и организации". Това нарушение трае вече две години.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Господин Пейков, правилникът е много ясен. Когато вашето мнение се различава от това на Законодателната комисия, тогава имате право да говорите. Просто няма смисъл.
ТОШО ПЕЙКОВ (СДС): Тогава аз благодаря за вниманието и поддържам законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви.
Становището на Комисията по националната сигурност не се различава от това на Законодателната комисия.
Има думата за изказване господин Премянов.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, взимам думата по две причини.
Обсъждайки законопроекта, искам да изразя своето учудване и несъгласие с факта, че Законодателната комисия и всички ние работим непродуктивно по отношение на основната функция, която ни е отредена да вършим в това Народно събрание.
Второ, смятам, че всеки законопроект, който може да се впише в Законодателната дейност, трябва да влиза в подходящия момент. Днес всички сме убедени, че има приоритетни законопроекти, които биха могли да изместят подобен законопроект. И мен ме убудва, че тази диспечерска функция, която изпълнява Председателският съвет позволява подобни законопроекти да изместват нещо по-важно, какъвто е един Закон за държавния служител, внесен от Парламентарния съюз за социална демокрация. 1059.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Дневният ред се приема от Народното събрание, господин Премянов. Много ви моля.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПСБСП): Че логиката, която отделна група, отделен народен представител може да има, ако тя е в мнозинство при дадено гласуване, вече е известно кои са малцинство и кои имат нужното мнозинство, невинаги е уважавана. Във връзка с това аз искам да помоля подобни законопроекти и този в това число, биха могли да отпаднат и да освободят място и пространство за други, много по-важни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Премянов, моля ви се, по същество, по законопроекта, а не дебати по дневния ред.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПСБСП): Аз ви моля да не ме прекъсвате... но все пак, дайте да не влизаме в пререкация... Ако мислите, че говоря нещо, което противоречи на правото ми да взема отношение, моля!
Аз смятам, че това, което е призван един законопроект, то е да облече в правна норма определени обществени отношения. И следейки развитието на обществено-политическата обстановка в страната, се питам... да, очевидно в определена криза са и институциите на властта, Министерството на вътрешните работи често е под нашите удари, кадрови промени и тем подобни, но кои са тези, които ще допълнят така необходимото осигуряване на обществения ред и борбата срещу престъпността и отчитайки криминогенната обстановка в страната, ще видим, че ако едно лице, независимо дали е народен представител, или не е, си позволи да посегне или наруши обществения ред и ако наблизо до него няма представител на органите... коя е тази институция - може би тези организации за гражданско неподчинение, каквито създадохме, може би тях ще ги облечем в правата да осъществяват правосъдие и да осигуряват обществения ред.
Днес като много актуална още в самото начало беше поставена темата, като едва ли не едно сериозно основание да превърнем в национален празник рождения ден на господин Александър Йорданов. Нима с такъв жалък законопроект ще отбележим неговия 40-и рожден ден! (Весело оживление от страна на опозицията)
Затова аз като негов колега и варненец смятам, че трябва да удостоим с по-сериозно внимание неговия рожден ден. 1059.4
А Венци Димитров ще го помоля, първо, да не ме прекъсва, второ, ако иска да докаже, че е основният идеолог на синята идея, да си коригира връзката, нека тя да бъде изцяло в син цвят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Премянов. Думата има господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Ще бъда съвсем кратък, господин Премянов. Вярно е, че законопроектите са дребни, но покрай големите законопроекти ние трябва да гласуваме и някои дребни. И ако някой от лявата страна на залата може да отрече, че тези доброволни отряди бяха създадени като страж на онази именно класовопартийна борба, която трябваше да се води, нека да дойде и да ми каже.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Савов.
Процедурният въпрос по правилника, господин Орсов.
Заповядайте, по процедурен въпрос. 1059.5
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП): За протокола - Златимир Орсов, ПССД, БСП.
Аз вземам думата по процедурен въпрос, защото с моето изказване се възразява срещу конкретното нарушение на реда за провеждане на заседанията. И аз ще посоча текстоветте, за които става дума. Става дума за чл. 38, ал. 2 от правилника, чл. 40 от правилника и чл. 102 от правилника и, накрая. Ето тези трите текста днес през цялото заседание господин Венцеслав Димтиров грубо нарушава и ръководителят на заседанието на парламента нехае, не му обръща никакво внимание като че ли той се държи хрисимо като овчица.
Затова много ви моля, господин председателю, да въведете ред в залата предвид поведението на господин Димитров и да не му позволявате по този начин, както той досега прави, да пречи на заседанието на Народното събрание. Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Орсов! Ще имаме предвид вашето предложение.
Думата има госпожа Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! Аз се съгласявам с вносителите, че трябва да бъде отменен този указ за доброволните отряди на трудещите се, не искам да влизам в дискусии по същество, тъй като всички имаме различни възгледи. Не бих се съгласила с крайния възглед, че те са били вредни, но те изживяха своето време, както и много други т.нар. обществени органи от системата за социална профилактика.
Обаче аз искам тук да споделя нещо с вас и се равам, че господин Ненчо Ненчев влезе в залата, макар че не ме чува. Спомням си времето в Пловдив след 10 ноември, когато имаше много бурни обществени вълнения и вероятно и господин Павел Шопов като вносител си спомня това време: тогава лично господин Ненчо Ненчев предложи да се създадат със съдействието на политическите сили едни отряди от млади и силни мъже, които да имат дори съответния знак, знакът на трикольора на Република България, които да съдействуват на органите на реда и сигурността за нормализиране на обстановката. Дори отидохме още по-нататък в Пловдив. НЧ/МД 1060.1 Създадохме специфични норми на съгласие на политическите сили, за да могат органите на вътрешните работи да упражняват своите права.
Казвам всичко това с две цели: първо, подкрепяйки указа да създадем такава система за социална профилактика или да съдействуваме за такава система, при която органите на правораздаването и органите на сигурността да могат да вършат своята работа.
И, второ, когато обсъждаме законопроекта за изменение на Закона за МВР да бъдем много внимателни, защото превенцията е основно нещо в борбата срещу престъпността и аз се страхувам, че ако нямат пълномощия, самочувствие, необходимата законова основа, органите, които трябва да осъществяват тази дейност, това може да има много тежки последици.
Тока че подкрепяйки предложението, аз апелирам да бъдем много внимателни в бъдещата си законотворческа дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, госпожо Шопова! Има ли други изказвания? - Няма.
Подлагам на първо гласуване Закона за отмяна на Указ # 1104 за доброволните отряди на трудещите се. Моля, народните представители да влязат в залата. Започват да текат 3 минути. Моля, гласувайте!
145 гласували - за, 4 - против, и 22 - въздържали се.
(Мотивите и текстът на законопроекта - приложение # 3, I)
Законопроектът се приема на първо четене.
Думата по процедурен въпрос поиска господин Орсов.
ЗЛАТИМИР ОСРОВ (ПСБСП): Уважаеми колеги, искам да предложа на вашето внимание да се възползуваме от възможността, която ни дава Конституцията и сега да гласуваме този законопроект и на второ четене, за да не си губим времето друг път. (Бурни ръкопляскания от мнозинството) Така че моля ви, не възразявайте. 1060.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Някой да изкаже противно мнение? - Няма. Гласуваме процедурното предложение на господин Орсов да с приеме законът на второ четене. След това ще гласуваме вече второто четене, ако няма изказвания, разбира се. Моля, гласувайте направеното предложение.
Резултатът от гласуването: за - 154, против - 5, въздържали се - 3. Приема се направеното предложение.
Господин Джеров, моля докладвайте за второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Тук ми се струва, че сравнително лесно ще вървим напред. Заглавието не трябва да гласуваме, защото то е за отмяна. Член единствен: "Отменя Указ # 1104 за доброволните отряди на трудещите се." Това е съдържанието на единствения член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Подлагам законопроекта на второ четене. Моля, гласувайте!
Резултат от гласуването: от общо 162 гласували: за 145, против - няма, въздържали се - 17.
Законът за отмяна на указа е приет1
(Текстът на закона - приложение # 3, II)
Остава много малко време до края на заседанието. Предлагам да ви прочетем съобщенията и господин Александър Лилов има заявка за лично обяснение до 3 минути. Да го изслушаме. Заповядайте, господин Лилов.
АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми дами и госпад!
Ползувам се от правото на обяснение. На вчерашното вечерно заседание, което между прочем се предаваше по телевизията, господин Бучков заяви, че аз съм заплатил за вилното си място, цитирам стенограмата на заседаниет - "по 1,20 лв. за квадратен метър, общо към 4000 лв. при данъчна оценка през 1979 г. - 16 200 лв. и тарифна цена - 2,40 лв. за квадратен метър". Държа да знаете всички, уважаеми дами и господа, да знаят всички български граждани, които гледаха Българската телевизия снощи, че в това твърдение няма частица истина. Отначало докрай! Ето документираните факти, господа! Моля, да ги изслушате и да изработите своята преценка. ВЙ/МД 1061.1
Аз съм заплатил за вилното място не 4000 лв., а 17 000.002 лв. (Ръкопляскания от СДС) И не по 1,20 лв., когато се твърдят такива тежки обвинения, и когато се правят такива тежки обвинения, трябва да се държи сметка за фактите, господа, защото утре може на вашите глави да се стоварят такива обвинения. И не по 1,20 лв., а по 5 лв. на квадратен метър. (Ръкопляскания от СДС)
Това е най-високата тогавашна тарифа. Господин Бучков смята, че е трябвало да платя по 2,40 лв. Притежавам документи, оригинални документи от Българска народна банка и от Районен народен съвет за това. Не съм ползувал, уважаеми дами и господа, никакво намаление като тогавашен член на Политбюро, както твърди господин Бучков. (Ръкопляскания от СДС) Това можете да проверите, ако се интересувате от истината! Сумите съм изплатил с квитанция # 194 от 16 май 1979 г. и вносна бележка # 9362 за 3213 лв. от 1.2.1972 г. Те са на ваше разположение, уважаеми дами и господа! А също така са на разположение на всички, които се интересуват от истината!
Не желая извинения от господин Бучков за тази много груба лъжа. Желая да се знае истината, желая също така да се видят средствата, които се използуват, за да бъде опетнено моето име. Всеки човек може сам да прецени какво представлява и какво цели този недопустим според мен за един парламент случай. Безпокоя се, че такива случаи накърняват не моето достойнство, господа, а достойнството на българския парламент. Безспокоя се, че с такива измислени сензации се преследва целта да се отклони вниманието на селяните от последиците, които засягат голяма част от приетия закон.
Бих искал да поставя още един въпрос. В петък председателят на Народното събрание господин Стефан Савов заяви, че моят подпис стои под решение на Политбюро за превръщане на България в 16-а република на бившия СССР. Заявявам с отговорността на народен представител, че не познавам такова решение и моят подпис никога не е поставян и не може да стои под такъв документ. Тъй като и двете обвинения, господа, са от много сериозно политическо естество, предлагам ви да ги предадете и да ги докажете в български независим съд. Ако ги докажете, аз сам ще гласувам 1061.2 за моето лишаване от парламентарен имунитет, а ако не можете да направите това - тогава бъдете политически мъже и поемете своята отговорност, господа! Няма как да се избегне това. Нека най-сетне да спре тази недостойна политическа корида в нашия парламент. Това не само разочарова, това покварява нашата нация, господа. (Ръкопляскания от БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Лилов.
Има думата за лично обяснение господин Любомир Павлов. Други желаещи за лично обяснение има ли? Изчерпахме за днес всички точки.
ЛЮБОМИР ПАВЛОВ (СДС): Искам да кажа на госпожата или може би госпожицата, просто не я познавам, която каза няколко думи по мой адрес по време на днешното заседание. Просто предварително нека да събира по-точна информация. Аз ще й дам точният адрес, на който живея, а той е: "Хан Крум" # 10. Живея в апартамент, който е около 130 квадрата и е собственост на... (Бурни възгласи от БСП) Да, да, давам точна информация - около 130 квадрата и живея заедно с брат ми. Живея със собственото си семейство и с него. Апартаментът е разделен на две. Апартаментът е наш собствено - на брат ми и на мен и е строен в кооперация, като строежът е завършен около 1970 г. и няма нищо общо нито с Гриша Филипов, нито с който и да било от неговото обкръжение. Това е. Благодаря ви. 1061.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няколко съобщения.
Комисията по телевизията ще има заседание утре, петък, 14 февруари, от 8 ч. в Огледалната зала.
Комисията по културата ще има заседание в сряда от 12 ч.
Комисията по образованието и науката ще заседава на 19 февруари от 11 ч. в зала 309.
Комисията по правата на човека ще заседава на 19 февруари от 10 ч. в зала 510.
Ще има пресконференция на тема: "Катастрофата е налице, а виновниците за нея?" В срещата ще участвуват депутатите Румен Биков, Асен Мичковски и Маргарит Мицев - автори на доклада за анализ на икономическата катастрофа и виновните за нея. Пресконференцията ще бъде на 17 февруари, понеделник, от 11 ч., зала Запад на Народното събрание.
Закривам заседанието.
Продължаваме утре в 9 ч. (Звъни)
(Закрито в 19 ч. и 55 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (Стефан Савов)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: (Кадир Кадир) ПАРЛАМЕНТАРНИ СЕКРЕТАРИ: (Христо Атанасов) (Илхан Мустафа)