Председателствували: председателят Стефан Савов и заместник-председателят Снежана Ботушарова
Секретари: Георги Петров и Илиян Илиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Имаме необходимия кворум и можем да започнем своята работа.
Откривам заседанието.
Дами и господа народни представители! Починал е Иван Първанов Павлов, съдия от Конституционния съд, избран от квотата на Народното събрание, наш колега от Великото Народно събрание. Аз ще ви помоля да станем и да почетем неговата памет с една минута мълчание.
(Всички стават на крака. Едноминутно мълчание)
Благодаря.
Както обикновено, преди всичко ще ви прочета списъка на постъпилите законопроекти от 22 април до 12 май т.г.:
- законопроект за изменение на Закона за банките и кредитното дело. Вносители: Мирослав Дърмов и Васил Николов - народни представители. Разпределен в Комисията по бюджета и финансите и Законодателната комисия;
- проект за решение за изменение и допълнение на чл. 100 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание - група народни представители, разпределен в Законодателната комисия;
- проект за решение във връзка с упълномощаване на правителството да предприеме стъпки за присъединяване към Европейската социална харта - Нора Ананиева, председател на Предизборния съюз на Българската социалистическа партия. Разпределен в Комисията по външната политика, Комисията по труда и социалното осигуряване и Законодателната комисия;
- законопроект за изменение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи - Атанас Матеев и група народни представителии от СДС. Разпределен в Законодателната комисия и Комисията по земеделието;
- връщане за ново обсъждане от Народното събрание на Закона за Агенцията за чуждестранна помощ - президентът на републиката. Разпределен в Законодателната комисия;
- законопроект за ратифициране на Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Чешката и Словашката федеративна република. Вносител: Министерският съвет. Разпределен в Законодателната комисия и в Комисията по външната политика;
- законопроект за изменение на – 13 от преходните и заключителни разпоредби в Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. Вносители: Спас Мулетаров, Маньо Манев и Тодор Тодоров - народни представители. Даден е за разглеждане в Комисията по земеделието и на Законодателната комисия;
- законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносител: Златимир Орсов - народен представител. Разпределен е в Комисията по земеделието и Законодателната комисия. Но тук земеделието фактически отпадна, защото решихме на Председателския съвет, че не през земеделието трябва да мине, а само през Законодателната комисия;
- проект за решение относно реда за назначаване на ликвидационните комисии по Закона за собствеността и земеделските земи;
- проект за решение за създаване на анкетна комисия за изясняване на фактите и обстоятелствата относно нарушаване правата на собствениците на земя. Това са два проекта, които вървят заедно. Вносител: от Предизборния съюз на БСП - Нора Ананиева. Даден е на Законодателната комисия и на Комисията по земеделието.
Това са постъпилите проекти.
На вас ви е раздадена програмата и тя е фактически за една седмица. Господин Минчев иска думата по въпроси на дневния ред. 4016/2.
МИНЧО МИНЧЕВ (ПСБСП): Господин председател, депутатите от Отечествената партия на труда предлагат в дневния ред непременно да бъде включен законопроектът за пенсиите. Предлагаме Народното събрание да вземе отношение по меморандума на синдикатите - КТ "Подкрепа" и КНСБ - и настояваме за представянето на едно ново правителство, което да стане днес, едно коалиционно правителство, в което да влизат и извънпарламентарни партии, обществени движения (шум и неодобрение от блока на СДС и ДПС), представителите на синдикатите - КТ "Подкрепа" и КНСБ, а така също и на известни и компетентни български граждани.
Депутатите от Отечествената партия на труда излизат в тридневна предупредителна гладна стачка, докато не бъдат изпълнени нашите искания.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Минчев, просто на мен вече не ми стигат сили. Останете за момент само, преди да тръгнете на гладна стачка. Все пак трябва да се научим какъв е правилникът.
Господин Минчев внася някакви предложения, които е ясно с каква цел внася. Ние днес за пенсиите сме говорили на Председателски съвет, чакаме решенията за пенсиите на две от комисиите. Двата законопроекта се решават заедно точно по чл. 96 на правилника.
Какъв смисъл има ние непрекъснато да губим парламентарно време с това, като се правят предложения по дневния ред, които аз би трябвало да прекъсна? И тогава да започнат отново всичките тези скандали, които не дават най-добрия облик на този парламент.
Искате ли думата, господин Боков? Надявам се, че ще бъде в рамките на правилника.
ФИЛИП БОКОВ (ПСБСП): Благодаря ви, господин председател.
Аз искам да направя едно предложение по седмичната програма за работата на Народното събрание. Всъщност - две предложения. Едното фактически вие го прочетохте и то е проектът за решение за упълномощаване на правителството да подпише Европейската социална харта. Това е едно действие, което произтича от нашето присъединяване на 7 май - един много голям ден за България, към Съвета на Европа. 4016/3.
Но заедно с това аз искам да предложа през тази седмица Народното събрание да се занимае с един не по-малко важен проблем, какъвто е ратифицирането на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, която беше подписана от министъра на външните работи на България в Страсбург на 7 май т.г. Излишно е да говоря какво значение има конвенцията. Излишно е може би да говоря и за това, че Европейската социална харта представлява продължение на Европейската конвенция за правата на човека в областта на социалните и икономическите права. Смятам, че въпросите са от кардинално значение за развитието на българската демокрация и затова предлагам те да бъдат включени в седмичната програма, вероятно след точка четвърта или пета в този списък, който ние имаме.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Боков, извинявайте. Изслушайте ме вие поне.
Вие казахте, че ще правите предложения, които са в рамките на правилника. Тези предложения бяха направени и обсъдени в Председателския съвет и просто не влязоха, защото ги разписах днес, за да отидат в комисиите. Вие знаете добре, че не можем да предлагаме неща, които не са минали през комисиите, дори и по предложение на госпожа Караиванова, мисля, че беше, или не зная на кого, само преди три-четири заседания аз изключих от програмата един законопроект, който пък беше предложен от Съюза на демократичните сили. Така че нека спазваме най-после този правилник. Няма смисъл да влизаме в диалог сега. Недейте, господин Боков, не ви давам думата. Не ви давам думата. Не влизам в диалог.
ФИЛИП БОКОВ (от място): Става въпрос за това, което се предлага от 23 април.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: 23 април, но въпросът е, че не е минал през комисии. Разбира се, като мине през комисиите, ще бъде вписано и тук. Ваше беше предложението и аз го възприех. И го направихме просто като един ред: докато не е минало през комисиите, да не го слагаме в програмата.
Госпожа Караиванова или кой го предложи от депутатите от Предизборния съюз?...
ДЕПУТАТИ ОТ БСП: ... за социална демокрация. (Смях от БСП) 4016/4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не, господине. Не, социална демокрация. Вижте какво, ако искате сега да се дразним, аз бих ви казал, че дейсятвително просто ще сложа най-после ред. Вие сте задължени. Вижте, вие започвате сега с тези викове. Вие смятате, говорите за Европа, обаче не се придържате към един правилник. Извинявайте. Извинявайте, обаче един правилник трябва да се спазва. Този правилник може да е лош правилник, може да не ви допада, обаче този го има и вие трябва да го спазвате.
Аз не виждам защо трябва непрекъснато по този начин да започваме заседанията.
Други някакви предложения?
ЙОРДАН РОЙНЕВ (ПСБСП): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с предложената ни програма за работа на Народното събрание за периода 13 - 22 май 1992 г. предлагам да бъде включен и законопроектът за изменение и допълнение на Закона за ветеринарното дело в Република България.
След като мина на първо четене и след като от направените изказвания от редица колеги и дадените предложения се стигна до предложения, които в същността си не се различават коренно, аз считам, че изхождайки от важността на проблема, който трябва да решим като Народно събрание, от това, че трябва колкото се може по-бързо да се осигури здравното обслужване на животните и птиците в страната, освен това мероприятията, които има да се провеждат по отношение на профилактиката на заразните и паразитните болести през пролетта. Считам, че този законопроект трябва да бъде включен в дневния ред на Народното събрание и независимо от това, че проблемите, които се предлагат, са също много важни, аз предлагам той да бъде на трето място в работата на Народното събрание.
Това е, което моля да се подложи на гласуване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте, господа. Този закон, ако не сме го включили, не сме го включили за това, защото все още не е готов за комисия. Аз съм помолил комисията и се чудя защо тогава трябва да се събира този Председателски съвет и защо на този Председателски съвет трябва да присъствуват представители на партиите, когато тези всичките въпроси бяха раз4016/5. гледани? За да не губим парламентарно време, може би. Госпожа Ананиева знае много добре: никой няма нищо против Закона за ветеринарното дело. Обаче той просто не е готов и затова не го включихме. Ще го включим за другата седмица.
Господин Марков.
ГЕОРГИ МАРКОВ (СДС): Конкретно предложение по дневния ред имам - да бъде включена една нова точка шест, като останалите се преномерират. И тя да бъде - освобождаване на Александър Владков от поста му директор на Българското радио. (Шум от блока на БСП) Съображенията за това са, че още на 3 януари миналата година има политическо споразумение. То между прочем е подписано и от Александър Лилов, от Стефан Савов, Стоян Ганев и Елка Константинова, съгласно което още на 10 януари Александър Владков е следвало да бъде освободен като директор на радиото. Вън от изложеното, ние повече няма да го търпим - именно ние. И ние ще решим това.
Затова предлагам той да бъде освободен и на негово място Петко Бочаров да влезе. И това да се гласува. (Смях и негодувание от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Марков, изслушах и вас. Но вие трябваше може би да чуете това, което аз казах преди малко горе в заседателната зала. Реши се в Председателския съвет, че това проекторешение трябва да мине през Комисията по телевизия и радио. Това беше предложение на господин Кадир Кадир и аз смятам, че действително трябва да мине през комисията. Просто всички, които се изказаха тук, не съблюдават известно уважение към правилника, който би трябвало да се спазва.
Недейте, господин Неделчев. Няма смисъл да става диалог. Сега говорим по дневния ред. По дневния ред няма какво да кажете. Имате предложение ли? Но по дневния ред, който е тук... 4016/6.
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (СДС): Разбира се, господин председател. Аз просто искам да помоля господин Марков да оттегли това свое предложение. (Шум на недоволство от малцинството)
Просто искам освен това да отправя една покана. Аз благодаря на господин Марков за вниманието, което той проявява към дейността на нашата комисия и нейните правомощия. Утре имаме заседание, на което ще разглеждаме една платформа на Програмния съвет на Българско радио и се надявам, че съветите, които би ни дал господин Марков, ще бъдат много ценни, както и на всички колеги, които, разбира се, искат да присъствуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Неделчев, това е нещо, което не влиза в дневния ред. Аз ви казах, че в дневния ред не влиза това предложение, направено от Георги Марков. Защо трябва сега и вие да взимате думата?
Господин Пирински,... моля ви се, обаче дейстявително, ако не е по този дневен ред, в смисъл, ако не е по правилника, че предложенията трябва да се направят до 18,00 ч. и т.н. Моля ви се, господин Пирински, надявам се, че няма да... просто ще ви прекъсна,... ще ви взема думата...
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП): Именно по правилника е, господин председателю.
В чл. 37, ал. 2 от правилника: "В края на всяко заседание председателят обявява датата и часа на следващото заседание, както и дневния ред, съгласно приетата едно- или двуседмична програма". Вие в началото съобщихте, че ни се предлага едноседмична програма. Фактически тя е двуседмична, тъй като, както е отпечатана, обхваща периода 13 - 22 май. И в тази връзка, господин председателю, тъй като не искам да взимам думата по процедурен въпрос към края на днешното заседание и да ви напомням чл. 37, ал. 2, ви моля да включим в програмата за работата на Народното събрание за периода 13 - 22 май въпросъ, който вие отбелязахте, че е внесен в Народното събрание, а именно за съставяне на анкетна комисия за разглеждане на случаите на накърняване на правата на собствениците по Закона за земята.
Това свое предложение защитавам и от гледна точка на изискванията на правилника. Но, господин председателю, струва ми се, че освен формалните процесулни правила по правилника ние като парламент сме длъжни да строим своя дневен ред и във ВЙ/КП 4017/1. връзка с въпросите, които са най-остри в момента. Няма съмнение, че има определено напрежение. (Шум в залата)
Аз се извинявам, но чувствувам, че в залата има напрежение. Ще прекъсна, докато има възможност да се изкажа по-нататък. (Прекъсва изказването си)
Мога ли да продължа? Мога ли да продължа, господин председателю?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз въобще не съм ви спирал. Мисля, че можете да продължите.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тъй като явно се нарушава правилникът в момента, който ви призовава да направите забележка на хора, които викат и пречат на заседанието, мислех, че ще се намесите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Пирински, ако трябва през цялото време да се намесвам, и преди малко трябваше да се намеся във вашата група, но просто вече...
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Разбирате ме, че не остават сили...
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Накратко. Предложението ми, господин председателю, е да поставите на гласуване включването в дневния ред, по-скоро в програмата за работата на Народното събрание за периода 13 - 22 май като нова точка четвърта по тази програма онова предложение за анкетна комисия, което е формулирано и което вие съобщихте като внесено, тъй като има предостатъчно време през следващите 1 - 2 дни Законодателната комисия съвсем оперативно да се занимае с този въпрос, който е внесен по установения в правилника срок, и да внесе предложение в пленума на Народното събрание за съставяне, за избиране на такава комисия. Единственото ми съображение е, че ние виждаме в час по-скорошното вземане на решение по този въпрос нашата роля, която сме длъжни като парламент да изиграем за снемане на много острото напрежение в много райони на страната по един именно законов ред.
Така че, господин председателю, повтарям предложението си за нова точка четвърта: "Решение за съставяне на анкетна комисия по въпроса за нарушаване правата на собствениците във връзка с приложението на Закона за земята". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Пирински, ако се бяхте консултирали с госпожа Ананиева, може би нямаше да напра4017/2. вите това предложение. Защо? Тук действително има една грешка и това е, че е писано от 13 до 22 май. Този дневен ред, тази програма за работата на Народното събрание е само за една седмица.
Съгласете се, че не можехме след една ваканция предварително да знаем всичко, което ще постъпи, и всичките тези въпроси, които са по своята важност безспорно от значение. Мога да ви кажа, че тези решения, законопроекти и т.н., за които говорите, както за които говорят и другите народни представители тук, са предадени на комисиите и то днес, именно защото днес пристигнаха при мен, тъй като все пак имахме някаква ваканция. Бяхме в Страсбург. Тъй че бихме могли да включим и тези законопроекти другата седмица, след като получим решението, становището на комисията. Моля ви се, повече...
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП): Приемам, господин председателю, вашия упрек. Навярно госпожа Ананиева не можа да съобщи тази техническа грешка. В този смисъл се обръщам към вас с молба да потвърдите направлението, което сте дали на този проект за решение към Законодателната комисия с препоръка до края на тази седмица Законодателната комисия да се занимае с това предложение, за да можем да го включим в програмата като точка първа за следващата седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ние дори говорихме и за Закона за пенсиите, който знаете също, че е много важен.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И за него - също.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: И тъй като има два закона за пенсиите, по чл. 66 те трябва да бъдат гледани заедно и се надяваме много, че още другата седмица може би това ще бъде първа точка от дневния ред.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Нека народните представители знаят, че това е едноседмична програма.
Господин Камов има думата.
НИКОЛАЙ КАМОВ (ПСБСП): Уважаеми господин Савов, Вие сте председател на това Народно събрание и струва ми се бихте могли да допуснете едно, по моя преценка, малко нарушение. Убеден съм, че парламентът ще ви подкрепи в това нарушение, като дадете приоритет на Европейската конвенция за правата на човека пред нашия правилник. Аз въозобновявам предложението ни за рати4017/3. фикацията на този документ и ви моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Камов, отнемам ви думата, защото вие повтаряте това, което се каза. Преди всичко тази европейска конвенция трябва да се раздаде, трябва да се прочете, трябва да се преведе и аз се чудя дори досега, че още не можем да направим това нещо. За съжаление все още ни липсват достатъчно кадрни.
Пак някой ще повтаря ли неща, които... Господин Димитров, заповядайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Господин председателю, колеги, предлагам, тъй като са минали вече на първо четене измененията в Указ # 56, а те не са чак толкова много, биха могли да влезнат в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Димитров, и този въпрос беше обсъден. Този въпрос се предлагаше и в програмата, която предложи господин Джеров и която предложи и госпожа Ананиева, но стана така, че има някакви уточнения, които са с правителството. Моля ви, затова нека да остане така: другата седмица ще бъде поставен на едно от първите места този въпрос за Указ # 56. Добре.
Госпожа Стефанова, какво предложение имате вие? Моля ви, обаче съсредоточете се по дневния ред.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС): Свобода Стефанова, СДС, Русенски избирателен район.
Уважаеми господин председател, наше задължение като депутати е да се регистрираме, влизайки в залата. Тук има депутати, които, влизайки в залата, са се регистрирали, но правят демонстрации и отидоха на балкона. Предлагам да бъде прогласувано на тези депутати да бъде отнето днешното възнаграждение. В края на краищата, ако ние сме дошли да вършим работа, нашето място е тук, в залата, а не да се разнасят по кутиите ни такива предизвикателства, които би трябвало да се накажат съобразно Наказателния кодекс. (Шум на неодобрение от ПСБСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз ще прочета, разбира се, това, което е от Отечествената партия на труда. Не съм го чел, но ако има нещо, което действително би трябвало да бъде наказано - ще бъде наказано. Н амен ми се струва, че на балкона 4017/4. не е мястото на народните представители и щом са напуснали залата, би трябвало да отсъствуват... Разбира се, аз дори и днес обсъждах един въпрос в Председателския съвет. Искам да ви занимая с него.
Има едно несъвършенство (не е във връзка с момента и с тези трима народни представители), то е във връзка с много народни представители. Правилникът казва съвършено ясно, че народните представители трябва да присъствуват на заседанията пленарни и на комисиите. А след това е казано някъде в бюджета, че тези, които отсъствуват, получават само две трети, една трета и т.н. от възнагражденията си. Обаче аз знам, виждам, че има народни представители, които въобще отсъствуват за съжаление. Това са народни представители и от едната, и от другата страна и на мен ми се струва, че ние в най-скоро време трябва да направим едно допълнение. Не става дума за народен представител, който е болен или има някакво пътуване, но народен представител, който е избран и отсъствува систематично, без да дава обяснения - всеки народен представител е длъжен да иска от председателя разрешение. Ние мисля, че ще трябва да допълним правилника и такива народни представители не би трябвало да участвуват, защото с месеци, примерно казано, да отсъствуваш..., такива народни представители не би трябвало да има. С това ви запознавам, защото такива случаи има за съжаление. Запознавам ви с нещо, което предполагам, че ще намери подкрепата на голямата част от народните представители от всички парламентарни групи, защото народният представител е избран, за да участвува тук в заседанията.
Сега, господин Джеров, вие ли ще докладвате измененията от Кодекса на труда? (Шум в залата) Извинявайте, много правилно. Трябва да гласуваме дневния ред, защото фактически всички други предложения отпадат поради това, че те не са в рамките на регламента - нека сега гласуваме дневния ред. Моля ви се. Гласуваме за едноседмичната програма:
1. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
2. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за наследството. 4017/5.
3. Прекратяване на пълномощията на народния представител Йордан Василев.
4. Проект за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
5. Избор на съдия в Конституционния съд.
6. Проект за решение за закриване на Медицинска академия и първо четене на законопроекта за преобразуване на Медицинска академия.
7. Проект за решение за утвърждаване на годишен план на Националния статистически институт и отчет за статистическите изследвания.
8. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
9. Проект за решение във връзка с разработването от компетентни органи "Статут на екологично застрашен район".
10. Отговори на актуални въпроси и питания.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо 178 народни представители, за - 105, против 15, въздържали се - 58
Програмата е приета.
Господин Джеров, заповядайте. 4017/6.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На нашето внимание е поставено разглеждането на изменение и допълнение на Кодекса на труда. Внесени са в Народното събрание три отделни законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Народният представител господин Илиан Шотлеков е направил законопроект с 270 параграфа, който предвижда една цялостна промяна на Кодекса на труда. От своя страна госпожа Савка Йовкова предлага промяна на два текста - на чл. 330 и чл. 369 от същия кодекс, а господата Емил Капудалиев и Георги Панев предлагат промени в чл. 177 от този кодекс.
Основният проект е този на господин Шотлеков, който беше и водещ проект в нашата работа. Другите два законопроекта автоматически се включват на съответното си място и, разбира се, и те ще бъдат предмет на разглеждане и на вашите предложения, за да можем да стигнем във финала, т.е. след първото четене, за второто четене само до един законопроект.
Всъщност предложеният законопроект е твърде голям. Това трябва съвсем основателно да имаме предвид. Това са 270 параграфа. В Законодателната комисия на няколко пъти поставихме въпроса дали в този момент се налага една такава коренна промяна на Кодекса на труда, защото тя ще отнеме безспорно много време, а дали няма да бъде по-правилно да минем към основна промяна на този нормативен акт, неговата подмяна с нов закон. Установи се обаче, че в настоящия етап единствено промените и допълненията на Кодекса на труда биха могли да бъдат обект на разглеждане. Твърде далече е коренната промяна в тази законодателна област и ако чакаме, би могло да мине една година, без да имаме промени в Кодекса на труда. А такива промени се налагат безспорно. Също така в Законодателната комисия беше поставен въпросът дали следва в този момент, на този етап да се разгледа целият този законопроект, т.е. в неговите 270 параграфа. Изясни се, че те са така взаимно свързани, че отделна част от тях не би могла да бъде разглеждана - или всичко, или нищо. Това вече наложи Законодателната комисия да обсъди целия законопроект с всичките му предложения и да ги внесе на вашето внимание.
Трябва да ви кажа, че в случая беше направено едно много задълбочено обсъждане. Поканихме на това обсъждане всички онези ДЕ/ЛТ 4018.1. ведомствени ръководители и министерства, които имат отношение. Присъствуваха главният прокурор на Републиката, председателят на Върховния съд, председателят на Висшия адвокатски съвет и др., които тепърва ще представят допълнително своите писмени предложения и те ще бъдат взети предвид при второто четене на този законопроект.
Всъщност трудно бихме могли с няколко думи да обхванем законопроекта така, както той е внесен пред вас. От една страна, предложените изменения разширяват договорното начало в трудовите правоотношения и правят възможно формирането на пазар на работната сила, като се либерализират трудовите правоотношения. Това може би е най-необходимо и най на първо място трябва да стои като наша задача. Същевременно се търси намаляване централистичното и императивно регулиране на трудовите отношения за сметка на децентралистичното диспозитивно правно регулиране. Създава се нова глава с название "Колективен трудов договор", с която се търси възможност много от условията в трудовото правоотношение, в трудовия договор да бъдат решени чрез непосредствени преговори между двете договарящи страни по договора. При прекратяване на трудовото правоотношение се разширяват правата на работодателя да прекрати едностранно трудовия договор с предизвестие. Поради това са потърсени и намерени нови основания, при които това право може да бъде упражнено от страна на работодателя. Във връзка с контрола за спазване на трудовото законодателство се предлага да отпадне профсъюзният контрол. Контролът за спазване на трудовото законодателство е всъщност държавна функция, функция на държавата. И затова само държавни органи трябва да го упражняват. Професионалните организации съобразно тяхното място в държавата, съобразно техните права и задължения могат да имат само сигнални функции.
Законодателната комисия е представила своето становище, което е раздадено своевременно и с дата 10 април 1992 г. предложението на Законодателната комисия е, че този проект отговаря на конституционните изисквания. От нас също така бихме могли откровено да кажем, че Кодексът на труда се нуждае от много основни промени, защото все пак и той трябва да скъса с едно минало, което вече е никому ненужно и трябва да има предвид пазарната икономика и налагащите се в тази връзка новосъздадени трудови отношения. 4018.2.
Предлагам на уважаемите народни представители да направят своите предложения в своите изказвания и да гласуват законопроекта на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, господин Джеров. Господин Шотлеков, като главен вносител имате ли да добавите нещо, или сте съгласен с така представения от господин Джеров проект?
ДОКЛАДЧИК ИЛИАН ШОТЛЕКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди всичко искам да кажа, че този законопроект беше внесен от мен още през м. ноември и аз имах моралното задължение да го внеса. Имам такова морално задължение пред хората, които работиха по този законопроект, а те бяха, дължа веднага да ги кажа, проф. Милованов, проф. Мръчков и Атанас Василев - и тримата заедно с моя милост, специалисти в областта на трудовите осигурителни отношения. Тъй като по този проблем бяха направени редица инсинуации в средствата за масова информация, че, видите ли, аз съм имал наглостта да препиша някакъв законопроект, бих искал да се знае истината и да я кажа от трибуната на Народното събрание. Законопроектът е работен в продължение на повече от една година от тази група народни представители. В обсъждането на законопроекта са взели отношение двата синдиката, Съюзът на работодателите и именно този законопроект беше гласуван в Тристранната комисия. Оттам-нататък никаква парламентарна група на БСП във Великото Народно събрание не е внасяла законопроекта, а законопроектът беше внесен от тогавашното правителство на господин Попов по силата на задълженията на Тристранната комисия.
Аз като един от съавторите на законопроекта имах моралното задължение пред тези хора веднага да внеса законопроекта, въпреки че с някои от неговите текстове и принципи не бях съгласен.
Що се касае до така внесения законопроект, искам да ви обърна внимание преди всичко на следните въпроси.
Първо, от дълго време в България - от 1986 г. насам - господствуваше, а и преди това също - от 1951 г., т. нар. социалистическа организация на труда. Това налагаше трудовите отношения да бъдат регулирани по един централизиран начин, т.е. да се дерогира възможността на двете страни по трудовото правоотношение свободно да уреждат правата и задълженията си по това 4018.3. правоотношение и да отговарят на условията, при които се полага трудът. Този модел беше заложен и сега е заложен в досегашния Кодекс на труда. Досегашният Кодекс на труда е остарял в много от неговите части, но защо не се отиде към разработването на нов Кодекс на труда? Счита се, че преходът от централизирана икономика, социалистическа икономика към тип пазарна икономика не може да бъде направен с пълно освобождаване на трудовите отношения. Счита се също, че в момента, ако се пристъпи към пълна либерализация на трудовите отношения и премахването на закрилните функции на трудовото право и на трудовото законодателство, то би се стигнало до огромни уволнения, би се стигнало до конфликтни ситуации. Ето защо аз смятам, че на сегашния етап на развитието, една концепция за друго регулиране на трудовите отношения не може да издържи.
Естествено в по-далечно бъдеще ние трябва да мислим за създаването на нов Кодекс на труда, който ще съответствува на така сложилите се икономически отношения, на либералните икономически отношения. Това ще бъде възможно тогава, когато приватизацията стане факт, тогава, когато земята на село бъде наистина върната на техните собственици и според моите предвиждания в рамките на около три-четири години, така че ние сега извършваме една съществена промяна на сега действуващия Кодекс на труда с пълната отговорност, че след известно време, може би в края на мандата на това Народно събрание ще се наложи да приемем нов Кодекс на труда.
Кои са основните пунктове на проекта? Преди всичко трябва да кажа, че в него се урежда колективното трудово договаряне. Колективното трудово договаряне е основен институт на трудовото право, познат в страните с развита пазарна икономика. А нещо повече, той е основното средство за регулиране на тези трудови отношения.
В глава четвърта, която се предлага и която е съвсем нова, е намерен един подходящ начин за уреждане на колективното трудово договаряне. Естествено има различни спорни въпроси и те ще бъдат поставени пред вас на второ четене и всеки един от вас би могъл да се запознае със становището на Комисията по труда и социалното осигуряване, където са отразени различните виждания по въпроса и най-вече относно това дали трябва да има 4018.4. един колективен трудов договор в едно предприятие, или трябва да се допусне свобода на договаряне и да има повече от един колективен трудов договор, ако примерно съществуват две или повече синдикални организации.
Вторият изключително важен въпрос, който разрешава законопроекта, това е, че се уреждат по нов начин отношенията, свързани с контрола за спазването на трудовото законодателство. До този момент контролът по един закон, който беше приет през 1984 г., беше прехвърлен върху профсъюзите, т.е. профсъюзите изпълняваха държавни функции. Това е недопустимо и го няма в нито една развита и нормална държава. И тъй като ние се стремим да станем такава държава, трябва да се откажем от прехвърлянето на държавни функции на обществени организации. 4018.5.
Ето защо контролът се възлага на един специализиран орган, каквато е Инспекцията по труда, и ще бъде осъществяван именно от държавни служители.
Друг един важен въпрос, който стоеше пред законопроекта, това е да се даде възможност на страните по трудовото правоотношение свободно да договарят условията, при които ще се полага трудът.
С оглед на това броят на централистичните норми и броят на императивните разпоредби са намалени и се отнасят само до онези минимални условия на труда, които законодателят задължително трябва да регулира, а те са именно: минималната работна заплата, работното време, максималната продължителност - в случая, на работното време, хигиената на труда и т.н.
Във всички други институти на трудовото право е допуснато страните да уреждат отношенията си по една взаимна договореност.
Друг един проблем, който стоеше пред комисията, която изработи проекта за Кодекс на труда, беше, че трябваше да се либерализира режимът за прекратяване на трудовите правоотношения. Тук проблемите са на две плоскости.
Приетата от тях е, че в сега действуващия закон синдикатите имаха прекалено много права, тъй като те даваха съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение в много на брой случаи и де факто реален пазар на труда не би могъл да бъде формиран, тъй като в повечето случаи, когато работодателят пристъпваше към уволнение, се намираше някой синдикат, който защитаваше работника, и такива уволнения не можеха да бъдат извършвани.
В проекта обаче не се напуска идеята за законоустановеност на основанията за уволнение и тук чл. 328 е така разширен, че дава възможност на работодателя в много по-голям брой случаи да прекратява трудовото правоотношение и да го прави по един по-лесен начин. Но все още не се отива към режима на индустриалното предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя.
Също така бих могъл подробно да се спра и на много други въпроси, но аз считам, че това не е необходимо. Ако има, ако ВТ/КП 4019/1. се поставят такива въпроси, на второто четене ние детайлно ще обсъждаме текст по текст.
Бих искал от тази трибуна да благодаря на всички онези, които взеха отношение при изработването на проекта. Да благодаря на експертите на Комисията по труда и социалното осигуряване и на нейните членове, които на повече от десет заседания дадоха конструктивни предложения, които ще бъдат взети предвид при второто четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря ви, господин Шотлеков.
Госпожа Йовкова, ако имате различия, моля ви се, елате.
САВКА ЙОВКОВА (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Савка Йовкова - Добрич, БСП.
Законопроектът, който внасям, се отнася за промяна в чл. 330, ал. 2, точка 1 и чл. 369.
Този законопроект се налага по няколко съображения. В случая централното ръководство на Професионалните съюзи е страна в трудовия спор и не може да постановява окончателно решение.
Разпоредбата на чл. 330, ал. 2, точка 1 от Кодекса на труда е приета във времето, когато на Професионалните съюзи бяха възлагани държавни функции по управлението. Затова и Централният съвет на Професионалните съюзи изпълнява ролята на висшестоящия административен орган.
При новите условия обаче, синдикатите не могат изцяло и окончателно да решават въпросите за служебното положение на лицето, което е работодател и представлява интересите на собственика. Те се явяват страна в спора. Конкуриращите интереси на работодателя, от една страна, и на наемните работници в лицето на съответния синдикат трябва да бъдат решавани от независим и юридически компетентен орган, какъвто е съдът. Спорът следва да се решава по съдебен ред, по жалба срещу решенията на ръководителя на съответното ведомство и на бюрото на централния комитет на съответния отраслов професионален съюз. Този ред е уреден в чл. 368 и чл. 369 от Кодекса на труда. Затова предлагам и промяната в чл. 369 - да отпадне ал. 2. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, госпожа Йовкова. 4019/2.
Господин Капудалиев и господин Панев, имате ли различия? Господин Панев, имате ли различия с проекта на Законодателната комисия, защото само в такъв случай се дава думата? От това, което сте предложили. Нямате, благодаря. Тогава моля парламентарните групи да дадат своите листи на ораторите.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (от място): Нека господин Чанев да прочете становището на Комисията по труда и социалното осигуряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Да, разбира се, елате, господин Чанев.
СТЕФАН ЧАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, драги колеги! Стефан Чанев - СДС, 24. избирателен район - София.
Поради отсъствието на председателя на Комисията по труда и социалното осигуряване, възложиха на мен да прочета становището, което е приела комисията.
Няма да повтарям всички неща, които се казаха вече от господин Шотлеков, как протекоха разискванията, дискусиите, да бъде отделен или неотделен, поправки и т.н. Чета.
"Становище по законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда беше обсъден на единадесет заседания на комисията. При обсъждането бяха поканени и участвуваха представители на Министерството на труда и социалните грижи, Конфедерацията на труда "Подкрепа", Конфедерацията на независимите синдикати в България и други специалисти.
Народните представители в комисията и участвувалите в заседанията лица и експерти направиха общи бележки по проекта и предложения по отделни членове на Кодекса на труда, които се свеждат до следното:
1. Общи бележки:
Действуващият от 1 януари 1987 г. Кодекс на труда, независимо от направените в него досега изменения и допълнения, съдържа редица положения и принципи, които не съответствуват, а в някои случаи и пречат на икономическата реформа и прехода към пазарна икономика. Такива са: централизираното регулиране с императивни норми на трудовите отношения; нестоковият характер на работната сила; трудовият колектив, като страна в трудовите отношения; многобройните правомощия на синдикатите, които огра4019/3. ничават самостоятелността на работодателите; непълното отразяване на някои положения от ратифицираните от нашата страна международни конвенции; идеологизиране на правната уредба на трудовите отношения и др.
В перспектива на пазарната икономика ще бъде необходим нов Кодекс на труда, но на сегашния етап, в процеса на извършващата се икономическа реформа и динамичните промени, които се извършват с този процес, и обстоятелството, че пазарните механизми са в процес на създаване и не са трайно установени, налагат да се създадат условия за по-бързото приемане на предложените необходими изменения и допълнения в Кодекса на труда.
Внесеният законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда като цяло отговаря на тези изисквания. Неговото приемане ще улесни провеждането на икономическата реформа и прехода към пазарна икономика.
Комисията подкрепя законопроекта, който съдържа важни и неотложни изменения и допълнения на Кодекса на труда, и счита, че той съдържа необходимите норми за социална защита на трудещите се.
2. Комисията препоръчва да се ускори работата по обсъждането и приемането на законопроекта на пленарно заседание на Народното събрание.
Без тези изменения в Кодекса на труда осъществяването на икономическата реформа и прехода към пазарна икономика ще бъдат затруднени, тъй като няма да може да се проведе договарянето на работната заплата и колективното преговаряне, да се осигури социалното партньорство и осъществяването им на законова основа."
Вторият раздел са бележки по отделни параграфи, които са 13 страници. Смятам, че няма да бъде най-оптималното да ги прочетем тук, тъй като те ще бъдат представени на Законодателната комисия и всеки от авторите може и сигурно ще ги защити при второто четене на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря ви, господин Чанев.
Засега имам два списъка: от Предизборния съюз на Българската социалистическа партия - седем оратора, от Съюза на демократичните сили - досега трима оратора. Дава се по поло4019/4. вин час на всяка една парламентарна група. От Движението за права и свободи не съм получил.
Моля, господин Никола Койчев, който е пръв в списъка, да вземе думата. Картата, ако обичате, и трябва да се разпростирате в рамките на пет минути. 4019/5.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Шотлеков обясни, така да се каже, биографията на законопроекта, който има честта да бъде първи документ, който обсъждаме в пленарната зала на третата си сесия на нашето Народно събрание. Аз само ще внеса малки пояснения, че не претендираме, че това е законопроект на Българската социалистическа партия. Това е законопроект изцяло приет с постановление на Министерския съвет. Той е резултат от колективния ум на най-добрите специалисти - юристи по трудово право в страната, специалисти с международен опит и практика, и признание. И в това отношение хората, които са членове на Българската социалистическа партия и от тази гледна точка, ако някъде има изказвания, че БСП има участие в този законопроект, то е, че наши експерти са участвували в неговото разработване. Пак повтарям, законопроектът, който беше раздаден на всички вас в предната си версия, е утвърден с постановление на Министерския съвет от правителството на господин Димитър Попов.
Днес ние разглеждаме основен за всяко цивилизовано общество законопроект, закон, който урежда трудовите отношения във всяка модерна държава. Моето мнение е, че правилно пристъпваме към изменения и допълнения на сега действуващия Кодекс на труда, макар че измененията по своя обем са големи. От общо 416 члена в действуващия сега кодекс изменения претърпяват 240 члена, а впечатлява и цифрата на отменящите се постановки в сега действуващия кодекс - 132 члена.
Нашата позиция, на нашия Парламентарен съюз, е, че това действително е Кодекс на труда за преходния период. Не че не е ясно какви икономически и оттам трудови отношения ще има в нашето общество, но животът налага да се внесат тези изменения, които се предлагат със законопроекта, а изработването на нов Кодекс на труда или, доколкото знам за нашия Парламентарен съюз, доколкото знам и в Съюза на демократичните сили все още няма ясна концепция дали по-нататък трудовоправните отношения в страната ще се уреждат с Кодекс на труда или с пакет основни закони в областта на трудовото право, това изисква своето време и вероятно по-нататъшна дейност на Народното събрание.
ние ще подкрепим основните промени в предлагания законопроект. Смятаме като достойнство на предложения проект повишаване РД/ЛТ 4020.1. на правото на работодателите в уреждането на трудовите отношения. Особена заслуга на измененията са, че се въвежда трипартитният принцип при уреждане на трудовите и социалните отношения както на национално равнище, така и на равнище трудови колективи и подписването на колективните трудови договори.
Ценност на документа е, че регламентира правото на сдружаване на работници и служители и на работодатели, от друга страна, една празнота както в сегашното наше законодателство, а и празнота в практиката. Все още ние нямаме легитимни представителни органи на работодателите в страната.
Също към плюсовете на законопроекта трябва да прибавим минималните задължения, които са вменени за работодателите по отношение на продължителност на работно време, по отношение на заплащане на труда, отпуски.
Като положителни страни ще изтъкна и това, че се запазват някои верни постановки от сега действуващия Кодекс на труда, по-скоро социалната и трудовоправната защита на някои особени категории хора. Имам предвид бременните и майките, хората с намалена трудоспособност. И вероятно на второ четене ще получи доразвитие и въпросът за уреждане на отношенията с хора, застрашени от безработица, и уреждането на трудовоправни отношения в условията на критична норма на безработица в обществото.
Очевидно в някои членове въпрос на дискусии, вероятно при второто четене, ще бъдат измененията на фиксираните и непроменящи се в законопроекта процедури и регламенти за наказания, като нашето виждане ще бъде да се намали броят и разновидността на административните наказания и като страна, която навлиза в пазарни отношения, да се даде превес на икономическите санкции за нарушения на трудово-договорните отношения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Койчев, аз ще Ви помоля вече да приключвате.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПСБСП): Да, приключвам, господин председател.
И какви по-конкретни предложения от моя страна имам. Бих предложил на второ четене да имаме по-конкретни критерии за легитимност на представителните организации, преди всичко на работниците и служителите. Това е в чл. 4 на законопроекта. 4020.2.
Бих внесъл предложение за ограничаване на така големите права, които сегашният проект дава на Министерския съвет той да определя равнопоставени иначе по идея негови партньори в преговорите и колективното трудово договаряне. Очевидно това трябва да бъде някой по-висшестоящ орган.
И нещо, което ще отстоявам, аз и в Комисията по труда и социалното осигуряване го застъпих, предлагам в чл. 136 продължителността на работното време при петдневна работна седмица да бъде 8, а не 8 и 30 часа и продължителност на работната седмица - 40 часа. Вероятно ще има спорове от чисто икономическа гледна точка и ефективност от намаляване на номиналния фонд "Работно време" в рамките на годината, както в модерните страни това се смята. Веднага бих противопоставил тезата, че и от гледна точка на организация на труда непропорционалността на осем и половина часа в 24-часовата продължителност на денонощиято създава затруднения в организацията на трудовия режим. Най-широко е разпространена практиката на "черната събота", както някои я наричат, по една събота в месеца да се работи, а и моето убеждение е, че със съкращаване на продължителността с половин час дневно ще се освободят около 160 - 175 000 работни места при същата производителност на труда, каквато има днес в нашето общество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Абаджиев. Моля ви от групата на СДС е представен списък само от трима оратори. Има ли други желаещи? - Няма. Защото знаете, че сега при това положение тези трима оратори имат по 10 минути в рамките на половин час, с който разполагат.
ВЛАДИМИР АБАДЖИЕВ (СДС): Господин председател, уважаеми дами и господа! Кодексът на труда не е механичен сбор от норми, регламентиращи трудовите отношения и институциите, свързани с него. Кодексът на труда обединява тези норми под едно виждане, под една концепция. И както е отбелязано във въведението на действуващия Кодекс на труда от 1986 г., цитирам: "Този кодекс се основава на марксистко-ленинския анализ на процесите в областта на труда и трудовите отношения."
Следователно позитивноправното регулиране на трудовите отношения в действуващия кодекс е обусловено от началата на социализма. Трудовото отношение е регламентирано като статусно 4020.3. отношение, а не като договорно облигационно отношение. Работникът постъпва на работа и влиза в един правен статус, уреден от императивни норми. Волята на работника като източник на съдържанието на трудовото отношение е напълно елиминирана.
Предлаганите изменения и допълнения в законопроекта по същество засягат темите за организация на колективните отношения между работници и работодатели и правното регулиране на колективните трудови договори.
Що се касае обаче до уреждане на трудовия договор, на индивидуалното трудово отношение, измененията се свеждат до незначителни редакционни промени на отделни текстове, които с нищо не са променили неговата концептуална същност. А трудовото отношение в едно демократично общество трябва да бъде уредено позитивноправно, съобразно признатата от съвременните правни системи правна леревантност на автономията на личността и на частната собственост. 4020.4. Това отношение възниква и се осъществява между частни субекти на базата на тяхната правно призната автономия, с която се ползуват в обществото, която автономия е рефлекс от свободите, които ползува личността в съвременното общество.
Най-общо казано, в съвременния обществен и правен порядък трудовите отношения се осъществяват в частния сектор на обществения и правен живот. И не поради гола традиция, а защото се осъществяват на базата на съгласуваната воля на две лица и чието предметно съдържание е трансакция на икономически ценности - размяна на труда срещу възнаграждение, трудовото отношение е именно частно правно отношение.
На плана на правното мислене, на правните понятия това значи, че трудовото отношение не е статус, а договорно-облигационно отношение.
От тази гледна точка аз смятам, че чл. 61 от Кодекса на труда, от проекта, който се предлага, не само трябва да определя страните на трудовия договор, на трудовото отношение, но и неговия предмет, дължимите от страните престации и с това да даде не само дефиниция на трудовия договор, каквато в момента Кодексът на труда не съдържа, но и да определи недвусмислено неговия правен характер.
Смятам, че разпоредбите на членове 61, ал. 3, 62, ал. 2, 71, 75, 105, 106, 124, 127, 131 в редакцията им, предлагана с проекта, не отговарят на договорно-облигационното виждане на трудовото отношение.
Освен това Кодексът на труда като законник на цивилното, на гражданското право не може да си служи с понятията: трудова дисциплина и дисциплинарно наказание. Дисциплинарните отношения и дисциплинарните наказания са отношения на власт и подчиненост. Те са институция на административното право, респективно на публичното право.
Очевидно е, че тези институции са в пълно противоречие с договорния характер на трудовото отношение, каквато е неговата същност в свободното демократично общество.
От друга страна, в едно демократично общество нормите на трудовото право имат задължителен характер, но те не фиксират императивно условията за работа, а по социални съображения те СлР/ЛТ 4021.1. установяват минималните условия на работа. Тоест законните разпоредби се прилагат в случай, че липсва по-благоприятно за работника разпореждане в останалите източници на съдържанието на трудовото отношение. Касае се за дерогиране на законните норми, когато в клаузите на колективния трудов договор, на Правилника за вътрешния ред и на индивидуалния трудов договор са по-благоприятни от законно установените.
От тази гледна точка чл. 52, ал. 2 и чл. 66, ал. 1 в редакциите, предложени от законопроекта, са в противоречие с изложените виждания.
С тези забележки аз приемам по принцип предложения проект за изменение на Кодекса на труда. И ако се въведат съответните конкретни промени в цитираните текстове, по отношение на които имам забележка, смятам, че той ще получи една действително нова концепция по отношение на съществуващото изменение, което ние предлагаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря ви, господин Абаджиев. Ще помоля господин Койчев, господин Абаджиев и всички други оратори да предоставят писмени предложения пред комисията. Има думата господин Емил Костадинов, Господин Костадинов, горедолу в рамките на пет-шест минути, не повече.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПСБСП): Ще се постарая, господин председател.
Уважаеми господин председател, колеги, аз споделям изразеното в становището и на комисията, и в някои от изказванията мнение, че разглеждаме един важен и първостепенен законопроект. Той притежава необходимите достойнства и са налице всички основания да бъде приет при един висок консенсус в пленарната зала.
Принципна подкрепа заслужава възприетият подход да се внесат целесъобразните и неотложни изменения в действуващия кодекс, които да създадат правната основа за устройство на трудовоправните отношения в условията на прехода към пазарна икономика. Тоест налице е един сполучлив опит за преустройство на трудовото законодателство, което в по-пълна степен да отговаря на прехода и началния етап на установяването на пазарно стопанство. Към нов Кодекс на труда или към декодификация може да се премине едва след като се установят новите пазарни отношения на основата на цялостно стопанско законодателство. 4021.2.
Внесеният проект заслужава подкрепа, защото в общи линии отговаря на целта. И би било правилно към по-нататъшната уредба да вървим с парламентарен консенсус както по принципите на кодекса, така и при редактирането на отделните текстове.
Доколкото се обсъжда проекта на първо четене, могат да се отправят и някои принципни препоръки, които имат отношение към доработването на законопроекта.
Първо, трудовите правоотношения да се уреждат като отношения между две равнопоставени страни - работодатели и наети работници. Това изисква този принцип да се отстои от първия до последния член и да не се допуска друга страна да се намесва в тези отношения.
Второ, това предполага по-точна регламентация на тристранното сътрудничество, като основа за уреждане на индивидуалните трудови правоотношения, но и не като пряка намеса в тях.
Необходимо е вероятно вече правата на синдикалните организации да се уредят в отделен закон за професионалните сдружения със синдикален характер.
При реализацията на работната сила на пазара на труда да се осигури: от една страна, свобода при договарянето на условията за наемане на работника, от друга страна, ограничения по отношение на различни условия, като минимална заплата и доплащания към нея, допустима продължителност на работното време, регламентирана или рамкова продължителност на отпуски, почивки и други подобни условия.
И трето, стриктни задължения към работодателя да осигури безопасност и хигиена на труда и специално редица текстове в глава ХIII.
Четвърто, гарантиране правото и на работодателя, и на наетия работник да защитава интересите си в рамките на закона, в т.ч. и по съдебен ред.
Може да се обмисли и идеята да започне работа в Министерството на труда и социалните грижи по законопроект за трудовия съд. По принцип има и такава препоръка в становището на комисията. Може би със законова делегация юристите ще се произнесат в преходните и заключителните разпоредби.
Пето, стриктно да се разработят въпросите за единен държавен контрол върху опазването на трудовото законодателство 4021.3. от двете страни по трудовите правоотношения. В този смисъл да се прецени ролята на държавната инспекция по труда, чието място правилно се вижда в министерството.
Необходимо е паралелно с кодекса да се изяснят от теоретична гледна точка и да намерят законова уредба и такива въпроси като трудовата дейност под формата на граждански договори, които лишават работника от правото на социално осигуряване, характера на трудовите правоотношения между член-кооператорите, между съдружници в търговските фирми, дружества и т.н. А оттук и на осигурителните им отношения. Да не забравяме, че общественото осигуряване у нас се урежда все още по дял III от Кодекса от 1951 г.
Могат да се направят и други принципни препоръки. Ще направя писмено предложение по отделните текстове.
Все пак бих искал съвсем накратко да отбележа някои моменти, които според мен крият риск.
Първо, с новата уредба на колективния трудов договор, предложена в първия вариант на чл. 51, ал. 3 и следващи, бихме могли практически да обезсмислим неговата крайна цел, именно договарянето.
Можем да превърнем договарянето и колективния трудов договор в източник на напрежение, едно непрекъснато наддаване пред работодателя и нескончаеми спорове. Оттук и логичната връзка между чл. 51 и чл. 56, също в трети вариант.
Изключително важно е да възприемем подход, какъвто ни сочи практиката и какъвто в общи линии е предложен във вторите варианти на чл. 51 и 56, т.е. утвърждаване на принципа: в едно предприятие - един трудов договор.
Заслужава обсъждане и текстът на ал. 3, чл. 3, където на практика се легализира и може би оптимизира синдикалният монополизъм. Безусловно необходимо е преодоляване на крайните последици от синдикалния плурализъм, водещ до ярко политизиране на синдикалната дейност и в крайна сметка и до понижаване на нейната ефективност. Но предложените контролни цифри в този текст заслужават допълнителен анализ и обосновка.
Трето, много рискове за безконтролно развързване ръцете на работодателя носят някои от текстовете, предложени по – 77, чл. 144, точки 7 и 8, – 216, чл. 328, ал. 1, точка 5 и други, 4021.4. които следва да бъдат прецизирани или допълнени. Ще внеса писмено предложение.
И в заключение искам отново да потвърдя, мисля, че можем да подкрепим на първо четене законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря ви, господин Костадинов. Има думата господин Шотлеков.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, взимам думата за втори път, защото одеве говорих като вносител на законопроекта, а сега искам да изразя своето отношение като специалист по трудово право и социално осигуряване и като представител на групата на Съюза на демократичните сили.
Преди всичко искам да взема отношение по един теоретичен въпрос, а именно дали трябва да съществува един Кодекс на труда или да има пакет от закон. В световната практика в това отношение има две системи. Например в Германия има пакет от закони, докато във Франция Кодексът на труда е четири пъти или пет пъти по-голям от този, който виждате сега. 4021.5.
Затова това е един дискусионен въпрос и е въпрос, който трябва да реши правната доктрина, по който след това трябва да се произнесе Народното събрание. Но при всички случаи, струва ми се, че в този момент не е мястото тук да обсъждаме този въпрос.
Вторият въпрос, който постави господин Абаджиев и който също е дискусионен, е за това, доколко трудовото правоотношение трябва да има социалнозащитни функции. И доколко трудовото право въобще трябва да има социалнозащитни функции.
Искам да кажа на колегите, че трудовото право е възникнало именно от гражданското право не без съдействието на административното право. И затова в законопроекта понятието трудова дисциплина си е нормално използувано.
Също така бих искал да кажа, че такова понятие - трудова дисциплина, се използува и в други трудови законодателства в Европа.
Що се отнася до принципните въпроси - един от най-важните принципни въпроси на трудовите отношения е доколко те трябва да разрешават и социални въпроси. За съжаление нашата страна е изпаднала в такова положение благодарение на некадърното управление 45 години, че трябваше... Извинявайте, това е факт, няма какво да се лъжем..., че трябваше в Кодекса на труда да се установяват защитни механизми и с Кодекса на труда, който регулира изключително трудовите отношения, да се решават и социални въпроси. Този парадокс на социалистическото трудово законодателство, не само на нашата страна, такова беше същото законодателство и на Съветския съюз, и на другите социалистически държави. То беше по един модел. Именно със създаването на тази изкуствена трудова заетост, именно с големия брой пречки, които се установяваха при прекратяването на трудовото правоотношение, това беше един модел на поведение.
Сега обаче - аз одеве казах, не бихме могли да се откажем изведнъж от всички социалнозащитни функции. Защото, отказвайки се от всички социалнозащитни функции, ние значи да либерализираме напълно режима на труда.
Ето защо аз апелирам към известна по-голяма либерализация на чл. 328 и най-вече що се отнася до определени държавни длъжности. Може би по този въпрос ще имаме възможност да говорим на второ четене. ББ/ЛТ 4022.1.
Аз искам тук да се спра и на този въпрос, който се поставя в някои от изказванията, затова дали трябва да има един колективен трудов договор в едно предприятие, или трябва да има повече от един колективен трудов договор. Наистина практиката на колективното договаряне на повечето страни от Западна Европа е такава, че синдикатите предварително се договарят помежду си и сключват един колективен трудов договор. Искам да отбележа обаче, че нито едно трудово законодателство няма забрана за сключването на повече от един колективен трудов договор, т.е. императивна забрана за това няма. Така че ние в закона не трябва да установяваме такава забрана, а трябва да дадем възможност на работниците да преценят към кого от синдикатите да се ориентират. Вярно е, че има опасения, че ще се наддава и т.н., но този механизъм лесно може да бъде избегнат, когато насреща на синдикатите има не фиктивни работодатели, а истински работодатели.
Един друг голям проблем, който сигурно ще се постави на обсъждане и на второто четене на законопроекта, това е за работното време. Вярно е, че има направени предложения за намаление на работното време. Аз не бих се противопоставил на такова намаление на работното време, но това не е прост социален въпрос. Той е икономически въпрос. Ето защо би било добре, когато се обсъжда този въпрос, да се чуят становищата на Икономическата комисия на парламента и становищата на Бюджетната комисия на парламента, за да се разбере дали намалението на работния ден и на работната седмица би въздействувало върху приходите, които ще получи, да кажем, бюджетът от едно такова намаление.
Също така бих искал да отбележа, че в разработения законопроект има редица текстове, чието съществуване има преходен характер. Преходен характер именно за този преходен период. Такива са закрилните функции в чл. 313 и т.н.
Тук ще си позволя да взема отношение по повод едно обвинение, което беше отправено от страниците на вестник "Дума", че видите ли господин Шотлеков и Министерският съвет на Република България искали да уволняват жени и бременни работнички. Ами тогава, когато се пишат статии, когато се цитират видни депутати от страна на опозицията, нека тези депутати все пак да прочетат чл. 313 и тогава да вземат отношение дали има, или няма. И просто бих посъветвал господа журналистите по-добре да се справят със 4022.2. закона. Вярно е, че той е обемен. Вярно е, че трябва доста време да му се отдели, да се прочете, но все пак нека машинално да не се подхожда по един въпрос. Този текст, който закриляше бременните работнички, просто е преместен. Това е.
И накрая, за да завърша, искам да ви препоръчам да подкрепите законопроекта на първо четене, а на второ четене вече ще имаме възможност по спорните въпроси да направим една дискусия. И аз се надявам, че ще надделеят разумните становища. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря ви, господин Шотлеков.
Господин Чавдар Кюранов има думата.
Моля? Реплика? Има думата господин Емил Михайлов.
ЕМИЛ МИХАЙЛОВ (ПСБСП): Благодаря ви, господин председател, уважаеми колеги народни представители! Една кратка реплика към господин Шотлеков.
Слушах внимателно неговото професионално изказване. Считам, че се съдържат сериозни моменти, които трябва да ги имаме предвид при второто четене.
Искам да подчертая обаче един момент, който ми направи неприятно впечатление. Очевидно под влияние на своята амбициозна младост той си позволи да определи цялото наше законодателство досега за некадърно, при това свързано със социалните въпроси.
Искам само да подчертая, че в своя първи доклад Международният валутен фонд в т. 4 специално подчертава, че когато България минава към пазарна икономика и нови закони, ново законодателство и смяна на системата, трябва специално да внимава как да запази големите социални завоевания в България. Използувана е думата даже не големите, а дума, която може да бъде преведена като "великите" социални завоевания.
Аз считам, че когато се дават оценки за досегашни закони, един млад кандидат на науките би трябвало да бъде просто повнимателен в своите оценки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: За дуплика иска думата господин Шотлеков.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Извинявайте, взимам повод от репликата, която ми беше отправена. Изглежда, не сте чули достатъчно добре. Не съм казал за законодателството, че е некадърно, а казах, че за управлението е некадърно, в промишлеността например, 4022.3. което наложи да има такива социалнозащитни функции на трудовото законодателство.
А що се касае до това, дали законодателството е лошо или добро, аз го оставям на вниманието на колегите юристи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря ви, господин Шотлеков.
Господин Чавдар Кюранов има думата.
ЧАВДАР КЮРАНОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато разглеждаме новия Кодекс на труда, аз мисля, че трябва да направим едно малко сравнение със стария. Много неща в стария кодекс бяха добри. Особено социалната страна на трудовите отношения. Тук аз се различавам от някои от преждеговорившите.
Но това, което беше основният недостатък на стария кодекс, е, че той така, както и други наши закони, така, както и Конституцията, беше един етатичен трудов кодекс. Имам предвид това независимо от факта, че на профсъюзите там се даваше много голяма роля. Но ние не трябва да забравяме, че самите профсъюзи бяха етатични. И аз мисля, че този недостатък до голяма степен е избегнат в новия кодекс.
Същевременно аз ще се спра на някои от тези въпроси, които вече бяха поставени, но може би с малко по-друго съдържание, с малко по-друго становище.
Аз никак не смятам като положителен факт на новия проект на кодекса това, че се създава възможност да има няколко трудови договора в едно и също предприятие. Това е едно погрешно разбиране за конкуренцията. Това е вкарване конкуренцията между трудовите колективи и създаване на възможност за работодателите да играят между тях. И аз мисля, че един демократичен кодекс не би трябвало да изхожда от такива съображения.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС, от място): Не се забранява...
ЧАВДАР КЮРАНОВ (ПСБСП): Не е въпросът, че не се забранява. Много неща не се забраняват и въпреки това не трябва да се правят, господин Шотлеков.
Аз мисля, че в практиката е известно това, че има три подхода.
Единият подход е такъв, че различните синдикални организации могат да излязат с обща платформа и общи предложения, 4022.4. които да отиват към изработването на един колективен договор.
На второ място, работниците и служителите могат да гласуват коя синдикална организация ще ги представлява и по този начин да се изработи един трудов договор.
И на трето място, ако те не се споразумеят, да се изхожда от най-представителната организация. И аз тук имам известно различие с предложенията на комисията, която предлага един от критериите за представителност да бъде членството от 100 000 души на тази организация. Аз мисля, че това е прекалено висока цифра, тъй като едва ли в нашата страна ще останат само тези две големи синдикални организации.
Другите белези - изградени национални структури и териториални и също така да обхващат определен брой отрасли - аз смятам, че са правилни.
Интересно е и това, че в кодекса не се говори нищо, или поне аз, ако не бъркам, за това, какви трябва да бъдат синдикалните организации на работодателите. И в това отношение предложенията на комисията според мен са добри и би трябвало да се вземат предвид.
Вторият въпрос, на който искам да се спра и който според мен не е намерил място и съзнателно не е намерил място в кодекса, това е въпросът за участието на работниците в управлението. Знам, че някои смятат това за демагогия. Други смятат, че това ще отблъсне чуждия капитал и т.н. Обаче съвременната демокрация не може да не бъде демокрация на участието. Не може да не бъде партисипативна демокрация. И този въпрос, който започна още в 20-те години в Съединените щати с така наречените халтронски експерименти, показва, че работниците дават много повече резултати тогава, когато участвуват в управлението. Друг е въпросът, когато това участие е псевдоучастие, каквото в много случаи беше у нас в миналото. Но ако това е едно реално участие на базата на реални синдикати, ние нямаме никакво основание да не включим този съвременен и много важен елемент на демокрацията. Защото там, където няма демокрация на работното място, няма изобщо демокрация.
Така че аз смятам това като един много сериозен недостатък на предложението на кодекса. 4022.5.
Третият въпрос, който ще засегна, е, че, общо взето, в кодекса са запазени социалните права на работниците и служителите. И това е негов плюс. Но същевременно някои от тях не са запазени. Аз няма да се спирам тук. Вероятно при второто четене. Например сегашният чл. 201, ал. 4, отменянето на чл. 311. Тоест това е 201 към стария чл. 309, чл. 310 и някои други членове ограничават редица придобити права на работниците и служителите.
Аз трябва да кажа, че съм много смутен от това, което каза господин Шотлеков. Ако вярно го цитирам, той каза такова нещо: не бихме искали изведнъж да се откажем от социалните функции на кодекса. Тоест това ще ни се дава на части. Днес една част, едни права ще бъдат орязани, утре други права ще бъдат орязани, след това трети права ще бъдат орязани.
Аз мисля, че тази искреност на господин Шотлеков много сериозно тревожи сигурно не само мен, а и всички народни представители. А и всички хора, които имат отношение към този кодекс, т.е. които работят. Разбира се, и тези, които не работят.
Аз много се учудвам как господин Шотлеков е разбрал предложението на господин Койчев за намаление на работното време. Смисълът на това намаление не беше да се намалява работното време, а да се освободи време за нови работни места. И ако вие това не сте разбрали, аз мисля, че трябва сериозно да си помислите. Това е едно от средствата, което се препоръчва от редица специалисти във всички страни, обхванати от безработица. А така, както нашата страна сега е обхваната от безработица, никога не е била и да се надяваме, че никога няма да бъде. И в този смисъл беше направено предложението на господин Койчев и аз смятам, че по него трябва много сериозно да се помисли, а не толкова да се мисли как да се намаляват социалните права на работниците и служителите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря ви, господин Кюранов.
Думата за реплика има господин Шотлеков.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП, от място): Той няма право на реплика.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПСБСП, от място): Това е изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това е изказване - реплика. 4022.6.
Право на реплика има съгласно чл. 43 от правилника да направи господин Илиан Шотлеков.
Имате думата, господин Шотлеков, за реплика.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, вземам реплика по повод изказването на проф. Кюранов. И по-точно в частта му, че аз съм бил за орязване на социалните права на работниците. Такова нещо няма, професор Кюранов. Аз казах, че погрешна е практиката с Кодекса на труда да се регулират тези права. Кодексът на труда регулира трудови отношения, а всички онези социалнозащитни функции, които има и които трябва да съществуват във всяко едно законодателство, се уреждат с други нормативни актове. И поради тази причина аз ви казах, че в сега действуващия кодекс просто бяха вкарани както социалните функции, така и функции на социалното осигуряване, защото социалното ни осигуряване е слабо. И ние просто не можем да кажем на тези хора, които нямат работа, на тези бременни жени да им платим онова, което трябва да им дадем. Ето защо сега ние ги защищаваме, за да не бъдат изхвърлени от работа.
Но аз искам да ви попитам, примерно: все едно ли е, ако един специалист в дадена материя и една бременна жена единият работи много добре, а бременната жена не може да работи поради естеството на нейната функция в момента, мисля да ви попитам следното: трябва ли да защитим бременната жена да остане и да продължи да работи? Сега да, защото тя няма какво да прави, няма къде да отиде на пазара на труда. Но ако в една нормална държава всичките тези хора получават от социалните фондове ето защо ви казах, че в Кодекса на труда не трябва да има социалнозащитни механизми, тези, които са, а Кодексът на труда има социална функция, защото установява минималната защита на труда, а не социалните защити на определени категории работници и служители.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Кюранов има думата за дуплика. Заповядайте.
ЧАВДАР КЮРАНОВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз не искам да отдавам различието ми с господин Шотлеков на различните ни професии - това, че той е юрист и МР/ЛТ 4023.1. това, че аз съм социолог. Обаче да се откъсват трудовите отношения от социалните отношения - това е една много сериозна грешка с много сериозни отрицателни последици. Това е едно изкуствено откъсване, което вие искате да направите. И само един формален подход към този въпрос може да реши нещата по този начин. Защо? Затова защото тогава, когато ние свързваме в един кодекс социални и трудови въпроси, тези социални въпроси произтичат от труда. Разбира се, на бременната жена може да се помогне, но вие искате по друг начин да й помагате - чрез подаяния, а не като нещо, което е свързано с нейния труд. И освен това (негодувание от блока на СДС), защото аз зная идеята ви, господа, недейте да се сърдите. И освен това трябва да ви кажа, че в разпореждането на новия кодекс е отпаднало задължението на работодателя той да я трудоустроява в такива случаи, а казва, че той може да направи това. Така че при вас нещата са добре вързани, но са вързани по погрешен път и по погрешен начин. (Откъслечни ръкопляскания от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Йорданов иска думата по процедурен въпрос - даде ми знак, че иска думата. Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, от името на Парламентарната група на СДС моля за половин час почивка. (Неодобрение от блока на БСП) Само половин час. Чувам гласове от БСП, но според правилника не може повече от половин час почивка да се иска. Трябва да се спазва правилникът. Половин час почивка и ако може да се съчетае с реалната друга официална почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Преди да дам почивка, моля ви, уважаеми депутати, само да ви съобщя по колко време е говорено от парламентарните групи.
От Парламентарния съюз са говорили 20 минути. Остават им 10 минути при 4 заявени оратори още. Парламентарната група на Съюза на демократичните сили: говорили са 14 минути. Остават 16 минути за двама оратори.
Давам един час почивка. В 17,45 ч. продължаваме. Заповядайте да направите съобщение за парламентарните си групи. 4023.2.
НОРА АНАНИЕВА (ПСБСП): Предизборният съюз на Българската социалистическа партия, който постоянно се разширява, още повече пред избори, ще проведе заседание. Моля, колегите да заповядат в зала "Запад".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Един час почивка. 4023.3.
(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля уважаемите народни представители да влязат в пленарната зала!
Уважаеми колеги, моля влезте в пленарната зала! Имаме искане за процедурен въпрос.
Господин Бучков, имате думата за процедурен въпрос.
ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС): Уважаема госпожа председателствуваща, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи искаме половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Това е просто искане, което постъпи в Председателството и аз затова умолявам народните представители да влязат в залата, които са наблизо.
ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС, от място): Упражняваме правото си, което ни предоставя правилникът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, съгласно правилника, господин Бучков, благодаря.
Тъй като и трите парламентарни групи заседават, но има отделни представители от тях тук - бе направено официално искане от името на една парламентарна група - продължаваме почивката с още половин час. В 18 ч. и 35 м. продължаваме. (Звъни) ВЙ/ЛТ 4024.1.
(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, господа квесторите, помолете народните представители да влязат в залата, за да се регистрират. Ако нямаме кворум, ще трябва да вдигна заседанието.
РЕПЛИКА: Няма какво да ги чакаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не можем да продължим заседанието, ако нямаме кворум. Има народни представители в кулоарите аз ги виждам. Моля, поканете ги да влязат.
Откривам заседанието, имаме кворум (звъни).
Искам да ви прочета две важни съобщения.
В неделя от 18 ч. в Народния дворец на културата в зала # 1 по случай приемането ни в Съвета на Европа под патронажа на президента, на председателя на Народното събрание, на министърпредседателя, на министъра на външните работи с почетен гост госпожа Катрин Лалюмиер, генерален секретар на Съвета на Европа, ще има галаконцерт. Всички депутати са поканени да присъствуват. Това е симфоничен концерт, ще бъде изнесен от хора и оркестъра при Софийската опера с нашите най-добри певци и музиканти. Концертът ще има и благотворителна цел - за онкологичноболните деца. Местата на всички депутати са на първи балкон, вход "А-5". Това е информационният център, като при входа за първи балкон ще има две урни за лепти, тъй като депутатите няма да плащат билети. Умоляват се всички депутати да присъствуват, все пак по този начин ние ще отбележим нашето влизане в Съвета на Европа и както ви казах, почетен гост ще бъде генералният секретар на Съвета на Европа госпожа Катрин Лалюмиер.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС, от място): В петък и на рокконцерта да дойдат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Сега говорим сериозно за този въпрос.
Другото съобщение - на 14 май т.г., с други думи, в четвъртък, в 10 ч., посланикът на САЩ у нас господин Хю Кенет Хил ще направи дарение на библиотеката на Народното събрание. Церемонията ще се състои в Клуба на народния представител, с други думи, бюфета, който е до нас. Добре ще бъде народните представители, които имат възможност, да дойдат. Това е едно ДЕ/ЛТ 4025.1. голямо дарение от книги за библиотеката. Моля да бъдат представени всичките утре, 10 часа.
Сега продължаваме разискванията. Наред е да говори госпожа Мариела Митева. Заповядайте, госпожо Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПСБСП): Уважаеми дами и господа народни представители! Лично аз бих искала да поздравя този парламент за това, че все пак намери време да разгледа един законопроект, който, както отбеляза и неговият вносител, се обсъжда и готви от една година, беше внесен във Великото Народно събрание, не можа да бъде разгледан там и сега парламентът с него започва реформата в трудовите правоотношения.
Какви са според мен достойнствата на този законопроект?
На първо място, деидеологизацията на Кодекса на труда.
На второ място - преодоляване на централизираното и фиксираното регулиране на трудовите отношения, което става ясно от измененията в глава четвърта - "Колективен трудов договор", глава шеста - "Трудов договор", глава седма - "Отпуски".
На трето място, възприемането на една нова философия в уредбата на трудовите отношения и на класическите отношения и на класическите демократични принципи на съвременното трудово право в съответствие с новата обстановка в страната, опита в развитите демократични страни с пазарна икономика и на международните норми в областта на социалните и икономическите права. Тази насока на промени е осъществена чрез въвеждане на тристранното сътрудничество между синдикати, работодатели, държава, чрез въвеждане на двустранното сътрудничество между работодатели и синдикати. Провежда се едно ново съотношение между закон, колективен трудов договор и индивидуален трудов договор. В предлаганото изменение на Кодекса на труда, в Кодекса на труда се съдържат минималните стандарти, които са задължителни за работодателя, като се дава възможност в колективния трудов договор да бъдат договорени условия на труда, по-благоприятни от тези, които са предвидени в закона, а в индивидуалния трудов договор, условия на труда, които са по-благоприятни от тези, които са предвидени в закона и в колективния трудов договор.
Уредено е положението на социалните партньори, каквито са синдикатите и работодателите. В действуващия все още Кодекс 4025.2. на труда правомощията на работодателите далеч не бяха така пълно и подробно уредени.
Наред с това обаче законопроектът разкрива и редица недостатъци, първият, който според мен, е липсата на пълно съответствие между Конституцията на страната и проекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Тези несъответствия се проявяват в няколко насоки.
На първо място, в предлагания законопроект - чл. 1, ал. 2, се казва: "Този кодекс цели да осигури свободата и закрилата на труда, както и справедливи и достойни условия на труд." Конституцията на републиката говори за справедливо и достойно заплащане на труда и за безопасни здравословни условия на труд. В интерес на истината в по-нататъшните предложения на законопроекта тези понятия продължават да се използуват, но в чл. 1, където се уреждат предметът и целта на законопроекта, те липсват.
На второ място, когато се урежда материята за правото на сдружаване на работодателите, в законопроекта се казва, че работодателите имат право да създават свои организации за защита интересите на своите членове. Конституцията в това отношение е категорична, разпореждайки, че работодателите имат право на сдружаване, но за защита на своите стопански, а не какви да е интереси.
Въвеждането на тристранното сътрудничество и консултации на национално, отраслево и териториално ниво между държава, синдикати и работодатели е нещо, което безспорно за първи път се урежда в Кодекса на труда. Тук се предлагат два варианта - единият, който е залегнал в законопроекта, и вторият, който е предложен като вариант втори, ако не се лъжа, на Социалната комисия.
Лично аз подкрепям предложението на законопроекта, тъй като то съдържа опита на демократичните държави, а той е именно това сътрудничество да се осъществява от постоянни или временни тристранни органи с равно участие на държава, работодатели и синдикати.
Считам, че е пропуск на законопроекта уреждането на въпроса по какъв начин ще бъде постигнато съгласуване между тези три страни в това сътрудничество и консултации. В този смисъл не би била излишна една разпоредба, която да предвижда, 4025.3. че тези консултации биха могли да завършват с едно споразумение, което е задължително за страните, които са поставили своя подпис под него.
На второ място, считам, че е пропуск на законопроекта, който, разбира се, не е фатален и би могъл да се допълни, липсата на цел на това сътрудничество. Съгласно чл. 4 от рекомендация 113, глобалната цел на това консултиране и сътрудничество трябва да бъде съдействие за взаимно разбирателство и добри отношения между обществените власти и организациите на работодателите и трудещите се, както и между всички тези организации, с оглед развитието на икономиката като цяло или по нейните отделни отрасли, което води до подобряване на условията на труд и повишаване на жизненото равнище.
Считам, че в законопроекта не става ясно, когато става договаряне на териториално ниво, най-вероятно това ще бъде общинско, кой точно от страна на общинските власти ще участвува в това договаряне - дали това ще бъде кметът, дали това ще бъде председателят на общинския съвет или пък ще бъде упълномощен представител на общинския съвет - становище, което лично аз застъпвам.
Считам, че не е целесъобразно Министерството на труда и социалните грижи да определя синдикатите, с които общинските съвети ще договарят на регионално ниво.
Считам, че не е подробно уредена и материята за отраслевото договаряне, но, разбира се, това е пропуск, който би могъл да бъде избегнат при второто четене на Кодекса на труда.
Аз съм благодарна на вносителя на законопроекта, че постави като един от основните спорни проблеми проблема за това колко колективни трудови договора трябва да бъдат включени. Тези от вас, които следят тази проблематика, са наясно, че спорът възникна още при структурирането на тристранната комисия и започването на нейната работа. Единият от синдикатите настояваше да се сключва само един колективен трудов договор, а другият синдикат застъпваше становището, че няма пречки работодателят да сключва и повече от един колективен трудов договор.
Аз споделям разбирането, че работодателят в крайна сметка, ако не може да се постигне съгласие между синдикатите, трябва 4025.4. да сключва един колективен трудов договор, като се определи този синдикат, който е най-влиятелен. Разбира се, могат да се намерят и критериите за това, защото иначе би могло да се бламира работата на единия от синдикатите и да бъдат създадени привилегировани синдикати в България.
Член 12 от законопроекта прогласява, че на общо събрание на работниците и служителите от едно и също предприятие се избират представители, които защитават техните общи интереси по трудовите и осигурителните отношения и жизненото равнище пред работодателите им или пред държавните органи и организациите. Очевидно тези представители са по-скоро избрани представители по смисъла на чл. 3, буква "б" от Конвенция # 135 за работническите представители, която е от 1971 г., която обаче не е ратифицирана от България. Там, където са уредени тези избрани от работниците представители, съществува изискване функциите на представителите да не включват действия, които са признати като изключителни права на синдикатите. Подобно изискване в предложения законопроект няма.
Считам, че законопроектът не е достатъчно съобразен и с разпоредбите на Търговския закон. В Търговския закон, който по време предшества предложеното изменение и допълнение на Кодекса на труда, предприятието е определено като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, докато в настоящия законопроект предприятието се предлага да бъде разбирано като място, където работникът полага своя труд. Считам, че едно подобно разбиране би затруднило прилагането на този закон, защото въвежда двойственост в понятията за предприятие. За две различни неща се употребява един и същ термин. 4025.5.
Разбира се, тук се поставя въпросът за съотношенията между клон и поделение, тъй като клоновете, знаете, по смисъла на Търговския закон не са юридически лица - ще имат ли те правото да водят колективни трудови преговори или не, работниците от такъв клон или поделение ще имат ли право да сформират свое общо събрание или не.
Що се отнася до чл. 45, където се дава право на синдикатите или техните поделения да имат право по искане на работниците да ги представляват, считам, че текстът определено е взаимствуван от Гражданскопроцесуалния кодекс, но при това положение би следвало да се добави целият текст на чл. 22, ал. 2 от ГПК, като към ограниченията на правомощията на синдикатите при представляването на работниците се включи забрана за намаляване и оттегляне на иска и изобщо действия, представляващи разпореждане с предмета на делото.
Що се отнася до предложения в законопроекта режим за регистрация на синдикатите, считам, че по-приемлив в този случай е вариантът на Комисията по труда и социалното осигуряване, тъй като той осигурява липса на възможности от страна на държавната власт да пречат на правото на свободно сдружаване на работниците и служителите и в този смисъл не поддържам варианта на законопроекта и споделям становището на Комисията по труда и социалните въпроси.
В законопроекта се предлага да отпадне раздел пети настаняване на работа от бюрото по труда и социалните въпроси, както и възможността трудовото правоотношение да възникне със съдебно решение.
Наясно съм с това, че в крайна сметка бюрата по труда и социалните въпроси не бяха в състояние да упражняват тези свои правомощия, наясно съм също, че биха могли да бъдат отправени донякъде основателни упреци, че запазването на подобна разпоредба означава администриране, но все пак ми се струва, че в сегашната обстановка би могло да се остави тази възможност за тези категории лица, които имаха такива възможности и досега, а това са: бременни жени или майки с деца до 6 години, жена, чийто съпруг отбива редовната си военна служба, работник с намалена трудоспособност, подлежащ на трудоустрояване, и др., не бих искала да ги изброявам подробно. ВТ/ЛТ 4026.1.
Предлага се отпадането на разделите, свързани с възникването на трудовото правоотношение и уреждането на условията на труда на членовете кооператори. Не съм убедена обаче, че след приемането на Закона за кооперациите, в който този проблем е уреден съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 по следния начин: "Членът на кооперациите има право на социално и здравно осигуряване съгласно законодателството", та, не съм убедена при това регулиране, че тези разпоредби трябва да отпаднат напълно, тъй като в крайна сметка ще се получи вакуум в регулирането на тези процеси специално по отношение на членовете кооператори.
Разбира се, не пледирам те да останат в сегашния вид и точно по този начин, но би могло, след като се отчетат особеностите на сложното членствено правоотношение, това да бъде запазено.
Не приемам идеята на законопроекта за отмяна на забраната за едностранно изменение на трудовия договор от страна на работодателя. Според мен тази изрична забрана трябва да остане.
Приветствувам идеята за разширяването на чл. 123 - запазване на трудовото правоотношение при преустройство на предприятието, но текстът трябва да обхване не само случаите, в които се променя собственикът на цялото предприятие, но и на обособени части от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Митева, надхвърлихте времето, което беше за вашата група. Моля ви да привършвате.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПСБСП): Възможно ли е на основание чл. 42, ал. 2 да поискам удължаване на времето на парламентарната група с една трета?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате основание. Може би все пак трябва и другите групи да кажат.
Моля ви, продължете, но все пак се ориентирайте към привършване.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПСБСП): Що се отнася до измененията в чл. 138, ал. 2, предлага се да отпадне задължението с предимство за работа при непълно работно време и при равни други условия да се ползуват бременните жени, майките с деца до 10-годишна възраст, майките, които се грижат за деца инвалиди - независимо от възрастта им, учащите се през свободното от учеяние време и лицата с намалена трудоспособност. 4026.2.
Считам, че текстът трябва да остане, тъй като в крайна сметка с нищо не се накърняват правата на останалите граждани, доколкото предимството е при равни други, т.е. професионални условия.
Що се отнася до чл. 139, ал. 2 от законопроекта, там се предлага в случаите, когато е установено работно време с променливи граници извън времето на задължителното присъствие, работникът или служителят сам да определя началото на работното си време. Според мен работникът и служителят трябва да може да определя сам не само началото на работното си време, но и неговия край.
Разбира се, биха могли да бъдат направени и терминологични бележки във връзка с използуване на понятието, например "ненормирано работно време", но аз ще направя своите бележки при второто четене на законопроекта.
Бих искала да възразя срещу предлаганото изменение на чл. 144, с който се увеличават случаите на допустимост на извънредния труд. Става въпрос за една нова възможност за отработване на време, загубено поради престой. Според мен това е в пряко противоречие със самата идея за извънреден труд и би представлявало сериозно накърняване на правата на работника, който по време на престоя е предоставил своята работна сила на работодателя, бил е на негово разположение, но не е бил използуван. Не считам, че е особено справедливо като допълнение да му се възлага извънреден труд, макар и по-скъпо платен.
Разбира се, в тази връзка има бележки и по повод предлаганото изменение на чл. 145 от законопроекта.
Що се отнася до възприемането на така наречения "ваканционен принцип" при ползуването на отпуска, с предлаганото изменение на чл. 173, ал. 3, считам, че този случай специално би могъл да бъде спорен и аз лично го приемам по-скоро като необходимо зло, отколкото като нещо, което при една по-друга икономическа ситуация бихме могли да възприемаме.
Категорично протестирам срещу въвеждането на ново дисциплинарно наказание, каквото е "глобата", тъй като поначало тя представлява посегателство върху трудовото възнаграждение на работника, а оттам и върху доходите на неговото семейство. 4026.3.
От друга страна, глобата е типично наказание, което се използува при административните нарушения, и поради тази причина споделям едно от становищата на Социалната комисия, където се предлага наказанието "глоба" да бъде заменено с "последно предупреждение".
В заключение бих искала да кажа, че аз ще гласувам за този законопроект, тъй като очевидно той е необходим, бих казала дори закъснял, но в крайна сметка това е необходимата стъпка, която ще ни помогне и за в бъдеще да продължи реформата в трудовите правоотношения. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от страна на депутати от малцинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Само за сведение на ораторите, които са след госпожа Митева, въпреки удължението, което получиха, остават 3 - 4 минути. Двама са ораторите, моля да се съобразят с това.
Давам думата на господин Георги Петров. Заповядайте!
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми дами и господа народни представители, Георги Петров - СДС, 26. Софийски избирателен район, София-окръг.
Действуващият Кодекс на труда от 1986 г. бе създаден, за да обслужва плановата икономика на тоталитарната система. За изграждането на пазарна икономика е необходима нова правна уредба и на трудовите отношения. Цялостно решение на този въпрос е възможно с нов кодекс на труда. Изготвянето му обаче ще отнеме много време.
Проектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, който обсъждаме, решава редица неотложни въпроси и в значителна степен доближава нашето трудово законодателство до законодателството на развитите демократични страни.
Проектът очиства Кодекса на труда от неговата идеологическа окраска. Премахва се постановката за трудовия колектив като стопанин на социалистическата собственост и всички произтичащи от нея конкретни разпоредби.
Правата на професионалните съюзи се привеждат в съответствие с тяхната същност на защитници на интересите на трудещите се. Дава се изцяло нова правна уредба на колективните трудови договори по модела на развитите демократични страни. Създават 4026.4. се много по-големи възможности, отколкото досега, чрез колективните и индивидуалните трудови договори да се уговорят условията на труда и преди всичко размерът на трудовото възнаграждение. 4026.5.
Това е пътят за разкрепостяване на работниците и служителите, за установяване на пазарни отношения в областта на труда, за премахване на уравниловката и създаване на стимули за подобра работа.
Проектът предвижда редица промени в уредбата за прекратяване на трудовите правоотношения. Те отговарят на нуждите на настоящия етап, но не са достатъчни. Необходимо е да се установят по-лесни възможности за освобождаване от работа на некомпетентни, мързеливи и корумпирани лица. Необходимостта от по-голямо доверие за заемането и изпълнението на определени длъжности, ръководни, отчетнически и други, трябва да има за резултат и по-лесното прекратяване на трудовите правоотношения с лицата, заемащи такива длъжности. За такива случаи трябва да се установи, че трудовият договор се прекратява с предизвестие, щом като необходимото доверие не е налице.
Проектът предвижда всички трудови спорове да се разглеждат от съдилищата. Това е съществено подобряване на трудовото ни законодателство. Внасят се съществени промени в областта на контрола за спазването на трудовото законодателство, като се предвижда то да се осъществява преди всичко от държавата, а не от профсъюзите, както беше досега.
Тези две промени трябва да доведат до издигане на ролята на закона в областта на трудовите отношения, до установяване на действителна, а не мнима защита на правата на работниците и служителите, както и в много случаи беше досега.
Поради изложеното до тук, проектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда заслужава одобрение и следва да бъде приет в този му вид на първо четене. Отделно ще представя писмено конкретни бележки по отделни текстове, които ще моля да се имат предвид при подготовката на проекта за второ четене. Същевременно смятам, че е необходимо в най-скоро време да бъде създадена работна група от експерти със задача да изработи проект за нов Кодекс на труда.
Предложенията по законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, които аз ще направя, са следните:
По – 4 от законопроекта в чл. 3, ал. 2 да не се фиксират тристранни органи, тристранни комисии и други подобни, а да се остави възможност въпросът да се решава от Министерския съвет РД/ЛТ 4027.1. така, както е необходимо в даден момент. Това отговаря и на по-новата практика по този въпрос.
По – 34, в чл. 72 от проекта да отпадне ал. 1. Тя установява такова ограничение за работа на пенсионерите, което в сегашните условия е равнозначно на забрана за работа. Това не е оправдано нито юридически, нито социално, особено при сегашните размери на пенсиите и състоянието на пенсионерите.
По – 107, в чл. 188, ал. 1 да се предвидят следните дисциплинарни наказания: 1. забележка; 2. глоба; 3. последно предупреждение; 4. уволнение.
Знаем, че сега след забележката, следваше мъмрене, строго мъмрене, преместване на по-нископлатена работа в срок от един до шест месеца, което явно - а аз като юрисконсулт се уверих, не е достатъчно, за да може да се подобри трудовата дисциплина.
Мотиви. По този начин се съчетават и двата варианта, предложени от вносителя и от Комисията по труда и социалното осигуряване, и се постигат предимствата и на двата варианта. Постановява се и по-широка гама от различни по вид и тежест дисциплинарни наказания, което позволява тежестта на наказанието по-добре да се съобразява с тежестта на нарушението.
По – 158. В чл. 263 да се предвиди възможност на работниците и служителите с ненормирано работно време, имащи изпълнителски функции, да се заплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд и в работни дни, когато то е с повече от два часа дневно или с десет часа седмично. Това е справедливо, защото допълнителният платен годишен отпуск на тези работници и служители по чл. 156 от Кодекса на труда не компенсира в достатъчна степен положения извънреден труд. Това правило обаче не трябва да се отнася за ръководни лица, които сами решават докога да останат на работното си място след края на работното време, тъй като за тях в това отношение е невъзможен контрол.
По – 216. В чл. 328 следва да се предвиди възможност (от сега действуващия кодекс), следва да се предвиди възможност за прекратяване на трудовия договор с ръководни лица от предприятията и учрежденията с предизвестие, без да се изисква да е налице някое от основанията по този член. Това е особено необходимо за кадровото обновление с оглед на промените, които извърш4027.2. ваме. Това е напълно допустимо и от гледна точка на международните актове в областта на труда.
По – 229, чл. 349, ал. 1. В трудовата книжка да не се вписва основанието за прекратяване на трудовото правоотношение (точка 8), нито трудови награди (точка 10), нито наложени запори. Трудовата книжка трябва да удостоверява само данните относно трудовия стаж на работника или служителя. Другите данни или са излишни, или могат да навреждат на работника или служителя при постъпване на работа в друго предприятие. Недопустимо е трудовата книжка да бъде документ за гражданскоправни задължения на работника или служителя. Това се отнася, когато дадено лице е разведено и му се правят удръжки и т.н.
По – 232, чл. 358, ал. 1, точка 2. Удължаването на давностен срок от три месеца на една година не е необходимо на практика. Може или да остане сегашният тримесечен срок, или той да се увеличи най-много до шест месеца.
По – 269 трябва да се предвиди по-кратък срок за влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Например той да бъде две седмици или най-малко един месец от обнародването му в "Държавен вестник".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има господин Илко Илиев. От същата парламентарна група е записан и господин Фидел Косев. Ще моля двамата уважаеми колеги да се разберат с оглед на времето, което остава, как ще го разделят. Имате думата, господин Илиев, заповядайте.
ИЛКО ИЛИЕВ (ПСБСП): Българска социалистическа партия, 13. Пазарджишки избирателен район.
Едва ли в момента пленарната зала е особено заинтересувана от разглеждането на измененията и допълненията на Кодекса на труда, тъй като най-голямата парламентарна група има други въпроси, а пък най-малката въобще отсъствува.
След Закона за приватизацията, Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда е следващият основополагащ и надявам се по-добре издялан камък на икономическата реформа. Промяната във формата на собственост е необходимото, но не съвсем и достатъчно условие за ефективната работа на икономиката. Управлението, организацията и трудовите взаимоотношения са следващите наистина много важни и съществени елементи. 4027.3.
С разглеждания Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда е потърсен баланс между ефективност и социални права. В проекта, който е доста по-технократичен по дух, са разширени правомощията на работодателя. Той получава правото да договаря освен работната заплата, продължителността на работното време, отпуските, правата за обезщетение. Значително са разширени правата му при освобождаване на работници и служители. Предвидени са по-ефективни дисциплинарни наказания, в това число и глоба.
Работодателите в по-предишни времена, наричани "директори и стопански кадри", сега сме ги кръстили "стопанска средна номенклатура" и даже "мафия". В законопроекта те намират точното си наименование "работодатели". Тази категория хора и преди, и сега, са в унизителното състояние да носят пълна отговорност за всичко при пълна липса на права. Въпреки това мисля, че направеното от тях не е никак малко.
С настъпването на политическите промени, вместо нещата да дойдат на местата си, настроението, а и действията срещу работодателите добиха още по-драстичен вид. Стигна се до парадоксалната ситуация синдикалният лидер да бъде силната и решаваща фигура. Синдикатите с помощта на някои министри отсякоха доста директорски глави. С настоящия Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда законодателят дава необходимите права на работодателя. Надявам се, че Министерският съвет ще направи същата крачка към стабилизиране състоянието на работодателите сатърът, издигнат над техните глави, да бъде свален.
Подкрепям значително по-технократичния дух на законопроекта, но мисля, че и той в редица случаи може да бъде развит по отношение разширяване възможностите за вътрешно съвместителство и полагането на извънреден труд.
Предложенията ще бъдат направени на второ четене. И за да не бъда обвинен в симпатии само към работодателите, искам да се спра и на измененията, които са предвидени за синдикатите.
Част от неприсъщите за тях функции отпадат. За същото време синдикатите наравно с работодателите имат реални гаранции да бъдат основен регулатор на трудовите отношения. Създадени са гаранции за спазване на трудовото законодателство чрез осигуряване на съдебна защита за всяко накърнено право на работника 4027.4. или служителя. Законодателно е признато правото на синдикално сдружаване.
Въвежда се институтът на представителност на синдикатите или синдикати, които отговарят на определени критерии. Това е опитът на някои европейски страни.
Институтът на представителност има и своите положителни и отрицателни страни. Представителността консолидира синдикалното движение, препятствува силното му раздробяване, създава облекчения на правителството и работодателите с това, че стеснява кръга от организации, с които се преговаря.
Отрицателните страни - ограничаване на синдикалния плурализъм, фиксиране във времето само на съществуващите в момента структури, пълна невъзможност за създаване на нови синдикати. 4027.5.
Приемането на представителността според предложения Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, мисля, че е в доста крайна форма. Законопроектът предвижда пренасяне на представителността от централните структури на един синдикат до низовите му звена. Това според мен е доста крайно решение.
Според мен логиката на нещата е друга. Действително представителната организация в една фирма или учреждение е тази, която се ползува с най-голямо влияние. А коя е тя, това ще се определи с решение на общото събрание.
Сега приетият подход договарянето да се извършва само с представителните организации в редица случаи мисля, че може да обезсмисли и самото договаряне. Затова апелирам към нова редакция на параграфи 4 и 23, с цел ограничаване статута на представителност само за национално, регионално и отраслово равнище.
И накрая имам силните опасения, че някои колеги имат намерение да прокарат в Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда така наречените декомунизиращи текстове.
Препоръчвам им първо да помислят за декомунизацията на собственото си мислене, а след това и на законите. Благодаря. (Частични ръкопляскания в ПСБСП)
СВОБОДКА СТЕФАНОВА: Браво на БКП!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Давам думата за реплика на господин Георги Петров.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Имам реплика към господин Илиев. Той говореше за работодателите, но аз искам да допълня, че тук към законопроекта, който ние ще приемем, проектокодекса, който приемаме в момента, че майки с три и повече деца работят при намален работен ден, един час по-малко, като същият им се заплаща. същите имат право да ползуват и един ден платен месечен отпуск, който да отделят за своите деца, като този ден също се заплаща. Така е във Франция, уважаеми дами и господа. И аз мисля, че ние също можем да вмикнем това положение в проектокодекса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Следващият оратор е господин Георги Карев. След това е господин Фидел Косев, но за него време почти не остана. Затова ще помоля да бъде пократък. Заповядайте, господин Карев. СлР/ЛТ 4028.1.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, доктор Георги Карев, 3. Варненски избирателен район, СДС.
Като приветствувам този законопроект за неговата изчерпателност и прецизност, съзнавайки, че по описаните тук причини той не би могъл да бъде напълно изчерпващ, съзнавайки също така, че по ред обстоятелства той е определено закъснял, бих апелирал към всички присъствуващи да гласуват на първо четене този законопроект.
Имам две предложения. Едното касае организационни проблеми на здравеопазването, които биха могли да се решат с една малка корекция в този кодекс. Другото ми предложение касае вечно ощетяваните права на българския лекар.
В чл. 142 се определя, че работното време се изчислява в работни дни, подневно и т.н. Алинея 3 определя, че не се допуска сумирано изчисляване на работното време в редица случаи. Първият от тях е т. 1, ал. 3: "На работници, за които е установено намалено работно време."
Има редица работници в здравеопазването, които имат известно намаление на работното време. Но тази забрана за сумарно изчисляване на работното време поставя много високи бариери и непреодолими трудности пред осигуряването на 24-часово присъствие в съответните здравни заведения на тези здравни работници. При това положение организацията на Бързата и неотложна медицинска помощ определено страда.
Ето защо предлагам изменение в т. 1 на ал. 3, чл. 142: "На работници, за които е установено намалено работно време в този кодекс, с изключение на работещите в здравеопазването". Това, повтарям, би създало много по-добри условия за организация на бързата и неотложна медицинска помощ, без с нищо да ощетява работодателя, ако това се явява евентуално държавата.
Второто ми предложение касае чл. 144, в който се допуска по изключение полагането на извънреден труд в определени случаи. В т. 3 се казва, че "извънреден труд се допуска за възстановяване на водоснабдяване, канализация, електрификация и т.н." И съвсем логично накрая, защото това беше мястото на нашето здравеопазване, се отбелязва: "За оказване на бърза медицинска помощ". 4028.2.
Истината е, че 45 години комунистическо управление на България не успяха да ликвидират морала, етиката на българския лекар. И практически не са ми известни случаи, когато амбулаторен лекар да заключи своя кабинет при наличие на опашка, чакаща пред него. Или пък лекар в стационар да си тръгне точно на часа, когато му изтича работното време.
За жалост обаче точно във връзка с комунистическата ценностна ориентация и съответното място в обществото, когато същият този лекар отидеше пред хлебарницата или пред супера и се окаже, че е там в седем без десет, а този магазин затваря в седем часа, той заварваше вратата вече заключена, защото вътре трябва да се почисти. И понякога нямаше възможност да си купи една консерва или един хляб, за да се навечеря.
Освен това лекарската работа по същество винаги е бърза. И не може да става въпрос за едно такова съвсем частично отделяне на бързата медицинска помощ в случая, защото и работата при леглото на болния в неговия дом, и работата в стационара по същество е винаги бърза. Състоянието на болния понякога се променя не с часове, а с минути и се налага вземане на бързи, адекватни, верни решения.
Ето защо предлагам в тази точка 3, която дава една възможност за изключение за оказване на бърза медицинска помощ, думата "бърза" просто да отпадне и да остане позволението за полагане на извънреден труд за оказване на медицинска помощ. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря ви, господин Карев. Давам думата на господин Фидел Косев. Това е последният записал се оратор за първо четене на Кодекса на труда.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПСБСП): Дами и господа, аз съм от Федерацията на българската социалистическа младеж, 8. Добрички избирателен район.
Позволявам си в края на дискусията на първо четене на законопроекта за промени в Кодекса на труда да спра вашето внимание на два принципни проблема, които за съжаление като практика, като правило напоследък винаги остават на опашката на всички разглеждани промени и проблеми.
Тези два основни проблема касаят следните два въпроса. Ще ги спомена принципно, ще предложа и някои конкретни решения. 4028.3. Конкретните неща ще предам писмено.
Първият въпрос е свързан с проблема, който още преди 10 ноември имаше своето унизително решение. Става въпрос за вкараната и действуваща досега категория "млади специалисти", нещо което отдавна е отхвърлено. Един човек или е специалист, или не е, независимо дали е млад и независимо от неговата възраст.
В този смисъл аз приемам това, че се предлага да отпадне тази категория. Но не приемам отпадането със зачертаването на проблема, който е свързан с проблема на младите специалисти. Залитането от едната крайност в друга едва ли е полезно, особено в този преходен период, който изживява България сега.
Кои конкретни проблеми възникват тук?
Първо, балансът на постъпващите за обучение и на завършващите все пак и към днешна дата е необходим. И той трябва да се реши именно тук. Защото шокът на младите, излезли след своето образование, които е необходимо да продължат своята работа и своя живот в обществото на базата на своята квалификация едва ли е прост и едва ли трябва да се пренебрегва. 4028.4.
Второто, завършилите квалификация и преквалификация би трябвало да имат своя стимул да продължат работата си. А тук с предлагането да отпадне чл. 238 и 239 едва ли се създава възможността и едва ли се създава стимул за повишаване квалификацията и образованието, и то особено сега.
И следващият проблем от този общ принципен въпрос е свързан с условията за работа на младите. Досега действуващият кодекс в цитираните членове създаваше възможност и по-буйни условия, стимулиращи работата на младите в едно или друго предприятие, при един или друг работодател. Сега обаче се отхвърлят всякакви възможности за осигуряване на т.нар. младежка дейност, за осигуряване на т.нар. стимулиране на творчеството и науката при младите хора. Мисля, че този принципен проблем трябва да намери решение при второто четене на разглеждания законопроект.
И вторият принципен въпрос, с който завършвам, е свързан с допълнение към това, което каза госпожа Митева. Проблемът за защитата на бременните и на майките, който господин Шотлеков твърди, че той е прехвърлен от чл. 313 в друг. Това е така, но не е съвсем точно. Защото предлаганите промени орязват възможността и по-добрите условия, при които се поставят в чл. 313 бременните и майките с деца до три години. Лично аз считам, че ще бъде много по-правилно и по-нормално в нашата нормална държава, която строим, тези по-добри условия, които има за бременните и за майките с деца до три години, да се запазят в сега действуващия текст.
В заключение: не оставяйте младите в шок на прага на живота! Той не е оздравителен!
И дайте възможност на жените, решили да имат деца, да реализират свещената си детеродна функция, да имат по-добри условия за това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря ви, господин Косев.
С това списъкът на ораторите се изчерпи.
По процедурен въпрос? Господин Пирински иска думата по процедурен въпрос. Заповядайте. Надявам се, че ще е процедурен наистина.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП): Госпожо председател! В съответствие с разпоредбите на правилника, моля да дадете 30 минути почивка ББ/ЛТ 4029.1. за нашия парламентарен съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Пирински, в 20 часа приключва пленарното заседание. Вие искате почивката ви да бъде до 20 ч. и 10 м.
Давам 15 минути почивка. В 8 без 5 продължаваме заседанието. (Неодобрителни възгласи от блока на СДС)
Моля ви, уважаеми колеги! Стигнахме до гласуване на първо четене на законопроекта. Искането на почивка от вас означава, че искате да отложим гласуването.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП, встрани от микрофоните): Не, ние сме съгласни да гласуваме и след това да вземем почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Искате да гласуваме и след това - почивка. Добре, трябваше тогава да направим гласуването.
Господин Пирински уточнява искането за почивка да се счита валидно, след като гласуваме на първо четене законопроекта.
Моля, обявявам, че ще има гласуване. Уважаеми колеги, заемете местата си. Гласуваме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Моля, ще има гласуване, заповядайте в пленарната зала!
Гласуваме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Моля, гласувайте! Текат трите минути от обявяването на гласуването. Моля, гласувайте на първо четене законопроекта!
От общо гласували 189 народни представители, 171 са гласували за, 1 е против, 17 се въздържат.
С това законопроектът е приет на първо четене.
(Мотивите и текстът на законопроекта - Приложение # 1,I.)
Уважавам искането за почивка, но това означава и прекратяване на пленарното заседание за днес.
Преди почивката да бъде дадена, с което и прекратено пленарното заседание, искам да прочета няколко съобщения за заседания на комисии.
Комисията по жалби, предложения и петиции ще заседава в четвъртък, 10 часа, на "Московска" # 33, петия етаж. Обсъждане необходимостта от изработване на нов Закон за жалбите. Това е техният дневен ред. 4029.2.
Комисията по околната среда ще заседава в четвъртък в 9 часа, в зала 411.
Комисията по бюджета и финансите ще заседава утре в 10 часа в 503 стая при дневен ред: законопроект за пенсиите. Нейният председател господин Венцеслав Димитров моли членовете на комисията да присъствуват на заседанието.
Законодателната комисия ще заседава утре от 10 часа.
И последно съобщение. Ще има лекция на тема: "Системата на административното правосъдие във Федерална република Германия". Поканата се отправя от председателя на Върховния административен съд на провинция Райнлайтфалц. Лекцията ще се състои утре от 15,30 ч. в Центъра по демокрация - ул. "Лазар Станев" # 1.
Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 19 ч. и 45 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (Стефан Савов)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Снежана Ботушарова)
СЕКРЕТАРИ:(Георги Петров)
(Илиян Илиев)