Председателствували: председателят Стефан Савов и заместник-председателят Снежана Ботушарова
Парламентарни секретари: Илхан Вели Мустафа и Трифон Димитров Митев
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (Звъни): Откривам заседанието.
Проектът за дневен ред ви е раздаден.
1. Решение по чл. 31 и 32 от Временните процедурни правила за работа на Народното събрание във връзка с изработването на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Проект за решение за броя и вида на комисиите на Народното събрание.
3. Проект за решение за насрочване на избори за президент и вицепрезидент на Република България.
4. Проект за решение за пряко и цялостно предаване на пленарните заседания на Народното събрание по Българско радио.
5. Предложения за състави и ръководство на комисиите на Народното събрание.
Преди това ще ви прочета списък на постъпилите допълнително законопроекти:
Законопроект за имуществото на политическите партии вносител Парламентарният съюз за социална демокрация.
Проект за правилник на Народното събрание - от ПССД.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Република България - вносител Вержиния Велчева.
Проект за Правилник за организацията и дейността на Народното събрание - вносител СДС.
Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс - вносител Велислава Гюрова (СДС).
Законопроект за държавните служители - вносител ПССД.
Законопроект за стопанската дейност на чуждестранни лица и закрила на чуждестранните инвестиции.
За сведение на народните представители казвам, че всяка сряда ще чета постъпилите законопроекти, за да не се раздробява този списък, освен ако има нещо, което е извънредно належащо.
От Централната избирателна комисия постъпи следното решение:
"Решение # 311

На 8 ноември 1991 г. Народното събрание на Република България избра членовете на Министерския съвет. Между тях има и народни представители, поради което съгласно чл. 96, ал. 2 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, за времето, през което те ще изпълняват функциите на министри, следва да се заместят от следващите в избирателните листи кандидати.
По изложените съображения и на основание чл. 96, ал. 2 от закона, Централната избирателна комисия
Р Е Ш И:

Обявява за народни представители:
1. Манол Петров Тодоров - 23.избирателен район - София, на мястото на Филип Димитров Димитров.
2. Румен Георгиев Урумов - 23.избирателен район - София, на мястото на Валентин Илиев Василев.
3. Дончо Ботев Папазов - 25.избирателен район - София, на мястото на Стоян Димитров Ганев.
4. Румен Здравков Биков - 25.избирателен район - София, на мястото на Векил Василев Ванов.
5. Красимир Щилянов Стефанов - 22.избирателен район Смолян, на мястото на Николай Кирилов Василев.
6. Ненчо Петков Ненчев - 16.избирателен район - Пловдив, на мястото на Иван Йорданов Костов.
7. Иван Илиев Флоресков - 12.избирателен район - Михайловград, на мястото на Иван Николов Пушкаров.
8. Слав Василев Данев - 31.избирателен район - Ямбол, на мястото на Димитър Петров Луджев. 122.2
9. Цветан Иванов Димитров - 4.избирателен район - Велико Търново, на мястото на Елка Георгиева Константинова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лена Джелепова

СЕКРЕТАР: Румен Янков"

Моля господата народни представители, които си чуха имената, да излязат отпред, за да положат клетва.
Има и решение за господин Милко Ганев Енчев, който идва на мястото на кмета на Велико Търново. Имаме съответно писмо от избирателната комисия. Моля и той да излезе отпред.
(Новоизбраните народни представители застават в средата пред банките, всички народни представители стават)
Моля народните представители да повторят клетвата:
"Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!"
НОВОИЗБРАНИТЕ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В ХОР: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!"
(Председателят на Народното събрание поздравява лично новоизбраните народни представители и им стиска ръцете)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля да подпишете клетвени листове и да ги оставите в кабинета. Моля да заемете местата си. (Новоизбраните народни представители заемат местата си в залата)
Във връзка с изискването парламентарните групи да се регистрират, след като преди три дни се направи регистрацията на Парламентарната група на СДС, сега се получи и списъкът на членовете, заедно с решението на Парламентарния съюз за социална демокрация. Ще ви прочета решението:
"На 8 ноември 1991 г. народните представители, издигнати от Предизборния съюз на БСП: Българска социалистическа партия, Българска либерална партия, Отечествена партия на труда, Партия "Християнско женско движение", Християнрепубликанска партия, Народно-либерална партия "Стефан Стамболов", Социалистически младежки съюз, Федерация на българската социалистическа младеж и Съюз на партии и движения "Ера-3", избрани с червената бюлетина, се събраха на общо събрание и с общо гласуване и с пълно мнозинство събранието реши: 122.3
Учредява Парламентарен съюз за социална демокрация, в който ще членуват народните представители - изброяват се иманата им - общо 106.
Избира ръководство в състав:
Председател - Нора Крачунова Ананиева.
Членове на ръководството:
Александър Трифонов Томов, Велко Вълканов Иванов, Георги Георгиев Пирински, Жан Василев Виденов, Минчо Генов Минчев, Красимир Андреев Премянов, Кирил Стоянов Желев, Филип Георгиев Боков, Емилия Тодорова Томова и Росен Стоилов Хубенов".
Моля да се изясни, госпожа Ананиева, ясно е, че когато Вие сте тук, ще бъдете председателят, който ще изпълнява функциите, които правилникът предвижда. Но има ли някакво старшинство в списъка, защото това е важно за ръководството?
НОРА АНАНИЕВА (от място): Първи заместник е Велко Вълканов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля и Движението за права и свободи в най-скоро време да направи регистрация. 122.4 Едно напомняне във връзка с декларациите, които трябва да направят всички народни представители: "Председателският съвет на Народното събрание напомня, че в съответствие с чл. 95 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, народните представители са длъжни в едномесечен срок след изборите да декларират пред Народното събрание източниците на финансирането и разходите, които са направени по време на избирателната кампания". Срокът, предвиден в чл. 95, изтича днес, 13 ноември 1991 г., но до момента не е подадена нито една декларация. (Трябва да кажа, че и Председателският съвет не е подал декларации)
Председателският съвет призовава народните представители да изпълнят предвиденото в чл. 95 задължение.
Моля ви в срок от няколко дни (явно, че няма да можем да спазим законовия срок) да се подадат съответните декларации. Тези, които бяха народни представители във Великото Народно събрание, са подавали такива декларации. Сега също трябва да се изпълни това искане.
ЙОРДАН ВАСИЛЕВ (от място): Искам думата по този въпрос - за декларациите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Имате думата.
ЙОРДАН ВАСИЛЕВ: Уважаеми колеги, мисля, че постановката в закона не е съобразена с вида на изборите, които бяха проведени. Никой от присъствуващите в тази зала не е разходвал отделно средства, защото всички присъствуващи тук (този път няма независим депутат) са избрани в партийни листи и разходите са правени или централно (не зная как е в другите парламентарни групи), или по избирателни райони, както беше сега в Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
Бих предложил да постановим отчетите да станат по избирателни райони, ако, разбира се, колегите от другите две парламентарни групи възприемат тази идея, защото иначе декларациите ще бъдат една фикция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Действително ние получихме парите, които са отпуснати от държавата, по избирателни райони. Моля за становище от юристи, за да можем да вземем решение. ДП/КТ 123.1
Има думата господин Йончев.
ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Дали няма да облекчим този въпрос и ще удовлетворим ли изискването на закона, защото иначе би трябвало да внесем предложение за изменение на закона, да обобщим отчетите по парламентарни групи на базата на личните отчети, да ги представим на Бюрото и ако то сметне това за достатъчно... Така или иначе ние ще изходим от същия принцип, от който изхождате и вие - просто така действувахме през тези избори, поради спецификата на изборите.
Ако това удовлетворява Бюрото, предлагам да гласуваме нещо подобно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Доколкото разбирам, бихме могли да направим така: всяка избирателна листа за даден район да представи отчет какви пари е получила от съответната коалиция или партия за своята избирателна кампания, за да се обобщи, защото това ще улесни много работата. Имаме и заместване на народни представители, които са участвували в изборната кампания. Да речем, листата на Съюза на демократичните сили за първи избирателен район е получила еди-колко си пари, съответно на ПССД - толкова, на ДПС - еди-колко си. Сега нямаме независими кандидати. Мисля, че така бихме спазили закона, без да влизаме в ненужни мъчнотии и да даваме 240 декларации. Те ще бъдат повече, защото, макар и за една седмица, е имало вече 249 депутата.
Предполагам, че се приема така предложеното решение. Смятам, че е добре да гласуваме това.
Всички, които са съгласни декларациите да се подадат по листи на райони, да гласуват "за".
От общо гласували 202, за 189, против 1, въздържали се 12.
Искам да направя кратък коментар. Разбира се, в тази листа ще трябва да се дадат и средствата, освен тези, които сме получили от държавата, ако съответната листа е получила някакви други средства - това е ясно. Тъй като няма индивидуални депутати, а сме избирани в листи, то естествено е какво сме получили за листата.
Има думата господин Даскалов. 123.2
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: Госпожи и господа! Само за уточнение и за да бъдем перфектни по отношение на закона, бих предложил към това решение да се отбележи, че съответните депутати в съответната листа би следвало да удостоверят с подписа си онази констатация, която е направена в листата. По този начин констатацията ще има и характера на декларация. Така това ще бъде и перфектно, съобразно закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това е съвсем естествено. Ще носи подписа на всички избрани депутати в тази листа.
Постъпили са питания от народен представител до Председателството на Народното събрание:
Питане от народния представител господин Йордан Ройнев от ПССД към министъра на финансите господин Иван Костов относно формирането на автономни бюджети на общините.
Питането е постъпило на 8 ноември 1991 г.
Второ, питане от народния представител господин Йордан Ройнев към министъра на земеделието господин Станислав Димитров относно виждането на новия министър за данъчната и кредитната политика спрямо селскостопанските производители.
Питането е постъпило пак на 8 ноември 1991 г.
Господин Ройнев, ние във Временните правила не сме предвидили (тях ги направихме фактически за 4-5 дни) правилник и процедура как да се развият тези питания. Там ще имаме въпроси и питания. Молбата на Председателския съвет е, ако може, да отложите питанията, защото нямаме процедура, по която да се развият. Това ще стане много скоро и до другата седмица правилникът ще бъде изготвен. Съгласен ли сте? (Господин Йордан Ройнев отговаря от мястото си в залата, че е съгласен)
Преминаваме към дневния ред. Дневният ред, който е пред вас, е с дата 13 ноември 1991 г. Точка пета днес по всяка вероятност няма да можем да започнем да разглеждаме, но ние я включихме, за да имаме дневен ред за цялата седмица: "Предложение за състави и ръководства на комисиите на Народното събрание". Този въпрос ще се разгледа в парламентарните групи (не е разгледан в нито една от парламентарните групи досега). Предполагам, че утре в рамките на парламентарните групи ще има предложения, но сега ние имаме един дневен ред, чиито първи четири точки останаха от предишните заседания. 123.3
Този дневен ред е гласуван, но ако има възражения, моля да се изкажат становища.
Доколкото виждам, няма.
Преминаваме към точка първа -
РЕШЕНИЕ ПО ЧЛ. 31 И 32 ОТ ВРЕМЕННИТЕ ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА РАБОТАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗРАБОТВАНЕТО НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ И ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Няма ли да се гласува дневният ред?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Този дневен ред е гласуван, но ако искате - да го гласуваме.
Да гласуваме дневния ред, както е предложен.
ГЕОРГИ КОСТОВ (от място): Искам думата по дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Заповядайте, имате думата. 123.4 ГЕОРГИ КОСТОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да отпадне от проекта за дневен ред точка трета за насрочване на избор за президент и вицепрезидент на Република България, тъй като е направено предложение, внесено е предложение, за промяна на Закона за избиране на президент и вицепрезидент. При едно разглеждане на закона, предвидено е съобразно него да бъде избрана Централна избирателна комисия и процедура във връзка с нейното избиране и насрочване на избора, затова предлагаме най-напред да приемем измененията в закона, а след това да влезе тази точка за насрочване на изборите за президент и вицепрезидент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Доколкото се запознах с предложението на госпожица Велчева, в него няма предложение за изменение на срока. Имате ли някаква промяна? Защото така, както прочетох, имаше различни други точки.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА: Всъщност основанието да искаме отлагане и неразглеждане сега на тази точка в дневния ред, е нетолкова внесеният законопроект, колкото, че на практика насрочването на датата на изборите трябва да бъде съпътствувано с избиране на Централна избирателна комисия. В противен случай ние днес ще определим някаква дата, но никакви подготвителни действия не могат да започнат, тъй като няма кой да ги организира.
Както разбрахме обаче, днес няма готовност да бъде избрана такава Централна избирателна комисия. Именно поради тази причина предлагаме днес тази точка да отпадне от дневния ред и в найскоро време, след като се подготви предложение за състав на Централната избирателна комисия, паралелно да бъдат приети двете решения - за определяне датата на изборите и за избор на Централна избирателна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз, госпожице Велчева, не Ви разбирам лично логиката. Защото на мен ми се струва, че този въпрос би могъл да се обсъди за датата. Ние за датата все повече изпадаме в закъснение. А избирателната комисия е точно определена, че ще се избере от Народното събрание. Аз ще направя предложение трите парламентарни групи да представят своите кандидати, своите виждания за избирателна комисия. Но не виждам защо трябва да отпадне тази точка от дневния ред. Не е аргументирано. РД/КТ 124.1
Знаете ли, аз пак казвам, нека искането и старанието на Председателския съвет са действително тези неща да се решават за цяла седмица. Фактически тази точка я имаше в дневния ред и тя е гласувана веднъж.
Сега давам Ви думата, господин Орсов, но ще бъде лошо, ако ние почнем от една от най-неприятните практики, които имаше Великото Народно събрание, да почваме дискусии, които да продължават с часове и да губят от нашето парламентарно време.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Аз излизам на трибуната по повод повдигнатия въпрос за промяна в дневния ред. Предлагам да подкрепим онова, което каза председателят на Народното събрание господин Стефан Савов и да бъде оставена тази точка в дневния ред. Съображенията, които бяха изложени, че трябва заедно с насрочването на изборите за президент и вицепрезидент да бъде избрана и Централна избирателна комисия, нямат опора в закона. Няма никаква пречка днес да насрочим изборите, а следващата седмица в сряда, да изберем Централна избирателна комисия. Нещо повече, аз мисля, че ако днес насрочим изборите за президент и вицепрезидент, ще имаме един допълнителен стимул да не се разтакава въпросът с избора на Централната избирателна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Предлагам, първо, като поотдалечено тогава да се гласува предложението, което направи господин Костов, да се отложи точката. (Гласове от залата: Няма смисъл да гласуваме)
Господин Костов, поддържате ли предложението си?
ГЕОРГИ КОСТОВ (от място): Да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Гласуваме предложението на господин Костов.
Общо гласували 214, за 24, против 173, въздържали се 17. Предложението се отклонява.
В такъв случай, за да бъдем съвсем коректни, моля гласувайте дневния ред така, както е предложен.
От общо гласували 214, за 209, против няма, въздържали се 5. 124.2
Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Решение по чл. 31 и 32 от Временните процедурни правила за работа на Народното събрание във връзка с изработването на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Проект за решение за броя и вида на постоянните комисии към Народното събрание.
3. Проект за решение за насрочване на избори за президент и вицепрезидент на Република България.
4. Проект за решение за пряко и цялостно предаване на пленарните заседания на Народното събрание по Българско радио.
5. Предложение за състави и ръководства на комисиите на Народното събрание.
Преди да почнем пренията по точка първа, искам да направя няколко съобщения, които са във връзка с конституирането на някои комисии, невътрешни, а сега ще чуете.
Вие знаете, че България е приета като специално поканен гост в Европейския съвет. Европейският съвет е първата европейска институция, която ще ни приеме в бъдеще, ако, разбира се, успеем действително да докажем качества, че сме вече една истинска демокрация. Европейският съвет има своето седалище в Страсбург.
Съвсем накратко казано. Бил съм депутат в този Европейски съвет. Европейският съвет издава паспорта за демокрация на европейските страни и това е, както казах, първата институция, за да може и по-нататък вече в европейските общности и т.н. да се влезе.
Европейският съвет дава възможност на страните, които са със статут специално поканени, да изпращат делегация от 6 души. Тези шест депутати не се избират в преки избори, така както са депутатите в Европейската общност, в Европейския парламент, а се посочват от Народното събрание и трябва да отговарят приблизително по партийна принадлежност на представените групи в Народното събрание. Миналата година шестимата депутати на България бяха 3 от БСП, 2 от СДС и 1 от БЗНС. Сега Председателският съвет предлага да има такова разпределение между депутатите - 3 от СДС, 2 от ПССД и 1 от ДПС. Това приблизително дава една обща картина. Ние не можем да търсим пълна пропорционалност. Тя е невъзможна при 6 души. 124.3
Представителите в този Европейски съвет, това е Парламентарната Асамблея на Европейския съвет, трябва да знаят, бих казал, действително перфектно говоримо най-малкото и писмено един от двата езика - английски или френски. Това са официалните езици. Или в краен случай още испански, немски или италиански. Това е задължение, защото иначе действително отиването на депутат, който не знае този език, ще бъде абсолютно формално и в никой случай не се гледа добре на него в Парламентарната Асамблея.
Така че ще моля парламентарните групи да представят в срок от няколко дни своите кандидати, които след това ще ги гласуваме тук. Предполагам, че ще има общо съгласие. Но, моля ви много, действително кандидатите да отговарят на тези условия.
Нататък ще има, аз ще ви съобщавам, също една група за Атлантическия съюз, за НАТО, има една група за Интерпарламентарната, но това ще дойде постепенно. Сега това е задача номер едно, защото с Европейския съвет ние поддържаме много близки връзки и може би много скоро ще трябва една делегация да отпътува. Там има редовна сесия и т.н. 124.4 Освен това имам едно писмо от вестник "Дебати". Вестник "Дебати" е вестник, за който не мога да кажа какъв е точно статутът му. Той обаче е свързан с парламента. Неговите стаи, неговите канцеларии се намират в парламентарното здание на бул. "Дондуков" # 2, но не бих могъл да реша въпроса - те искат някои неща, искат въобще улеснение на техния статут. Предполагам, че това ще бъдат неща, които са свързани и с парични средства.
Аз ще моля трите парламентарни групи да определят по двама души (за предпочитане по един журналист и един икономист или юрист), които да образуват нещо като комисия, която да разгледа предложенията на вестник "Дебати", да огледа статута, да види бъдещата дейност каква ще бъде. Мисля, че тук в пленарната зала имаше и едно предложение на господин Василев, но до десетина дни да имаме едно предложение за вестник "Дебати".
Трето, когато взехме решението за директора на телевизията, ние не уточнихме кой ще го замества в този едномесечен срок. Пак моля, по двама депутати от всяка парламентарна група и то депутати, които имат представа от телевизията, свързани са по някакъв начин с работата в телевизията, депутати, които от друга страна имат и представа може би от трудово право - юристи, да се изберат от трите групи и още днес, ако може, да се представят тези имена, за да бъдат натоварени да изготвят едно предложение - кой ще замества господин Сапарев (досегашният директор на телевизията) в едномесечния срок, когато комисията, която ще отговаря за радиото и телевизията, така както е предвидено в Преходните правила на Конституцията, ще посочи кандидатурата за нов директор. Така че, моля парламентарните групи за тези три неща.
Думата има господин Шапатов.
СТОЙЧО ШАПАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз предупредих на 8 ноември, когато се обсъждаше въпросът за оставката на председателя на Комитета за радио и телевизия, че ще изпаднем в неудобно положение. И само пет дни след това мое предложение виждате, че поставяме на днешното заседание и председателят на Народното събрание в неудобно положение. Защо? По силата на какъв нормативен документ ще се създават групи или група от народни представители от различните парламентарни фракции, за да уточняват кой ще замества подалия оставка или НЧ/КТ 125.1 наложената със сила оставка на Огнян Сапарев.
Ние бихме могли да вземем решение той да изпълнява функциите си на председател на Комитета за телевизия до избирането на нов председател на Комитета за телевизия, въпреки че решението, което беше наложено със сила от мнозинството на Парламентарния съюз на демократичните сили и Движението за права и свободи е в абсолютно противоречие с – 6 от Преходните и заключителни разпоредби, а така също и с подточка "б" и подточка "е" на Временния статут за работата на радиото и телевизията.
В този смисъл аз считам, че предложението, което уважаемият председател на Народното събрание направи, също е неперфектно и не отговаря на временния статут. Това е единственият нормативен документ, по който работят тези две изключително важни осведомителни средства. Друг документ засега няма. Ние можем единствено да решим въпроса справедливо и законосъобразно, само ако се съобразяваме с този статут. Всичко останало е плод на фантазия, бих казал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз мисля, господин Шапатов, че не би трябвало да се казва "със сила", а просто "с избор". Защото "сила" в Народното събрание не се прилага. Прилага се изключително избор.
Така че тук само ще ви прочета решението от 22 декември 1990 г., в което се казва: "Председателите на Българското радио и на Българската телевизия се избират и освобождават от Великото Народно събрание".
СТОЙЧО ШАПАТОВ (от място): Прочетете го цялото: "по предложение на комисията".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Да, "по предложение на комисията". Но тъй като комисия нямаше, по предложение на Народното събрание.
Думата за становище поиска господин Димитров.
ТРИФОН ДИМИТРОВ: Мисля, че точно тук е моментът да уведомя и господин председателя на Народното събрание, и народните представители, преди парламентарните групи да се занимаят с този въпрос, за едно искане на 50 души народни представители до Конституционния съд на Република България относно установяване на противоконституционността на решението на Народното събрание от 6 ноември 1991 г. за освобождаване на господин Огнян Сапарев от длъжността председател на Комитета за телевизия. 125.2
"По наша преценка това решение противоречи на – 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Конституцията на Република България. Известно е...".
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Защо ни го четете? Това е за Конституционния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не, вижте, няма смисъл. Това няма нищо общо с темата.
Председателският съвет обсъди този въпрос и всички са на мнение...
ТРИФОН ДИМИТРОВ: Добре, аз няма да го чета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Все пак Вие не чухте какво е решил Председателският съвет.
ТРИФОН ДИМИТРОВ: Имам конкретно предложение: Народното събрание да не се занимава със заместник на господин Сапарев, а до становището на Конституционния съд той да продължава да изпълнява своите задължения. (Оживление в блока на СДС)
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми господин председател! Вземам думата във връзка с онова, което споменахте за обстоятелството, че Председателският съвет наистина се спря на този въпрос днес на консултациите при Вас. И според мен е твърде важно да потвърдим ефикасността на този Председателски съвет, тъй като той наистина може да ни помогне много, за да избегнем излишното губене на време в пленарната зала по процедурни въпроси.
И в тази връзка, поне аз останах с такова впечатление, господин председателю, моля да ме коригирате, ако съм разбрал неправилно, че на срещата при Вас ние се съгласихме за четири неща във връзка с този въпрос, който в момента разглеждаме.
Първо, че писмото на господин Сапарев ще бъде прочетено, евентуално от Вас или от някой друг, на когото бихте възложили тази задача.
Второ, беше направена констатацията и от председателя на Законодателната комисия, уважаемия господин Джеров, че решението, за което става дума, се оказва непълно. И тази констатация сме длъжни да я чуем тук, за да се предпазим от подобни решения в интерес на авторитета на Народното събрание.
Трето, възниква въпросът кой ще изпълнява функциите на председател на Комитета за радио и евентуално да се предложи някакво решение по този въпрос. 125.3
И четвърто, онова, което Вие съобщихте, евентуално да се излъчи работна група, която да съгласува текст за допълване на текста на решението за освобождаване на господин Сапарев.
Тези четири пункта бяха уточнени на заседанието при Вас. Затова аз бих предложил да направим онова, което съгласувахме - да чуем текста на писмото на господин Сапарев в пълния му вид, да чуем една констатация и на председателя на Законодателната комисия относно пълнотата на взетото от Народното събрание решение. Третият въпрос - кой да изпълнява функциите на председател, е твърде съществен и в тази връзка, според мен поне, господин председателю, интервенцията на господин Трифон Димитров беше уместна и по въпроса, който се разглежда, тъй като ако ние имаме предвид възражението до Конституционния съд и мотивите за него, трябва да преценим, че все пак един от избран от пленума на Народното събрание председател на Комитета за радио и телевизия, едва ли може да бъде заместван от длъжностно лице, назначено със заповед, дори и за известно време. Тук според нас трябва да важи принципът, че такъв избран от парламента председател, продължава да изпълнява функциите си до избирането на нов, независимо че е освободен.
Тъй че бих предложил да вървим по онзи порядък, който съгласувахме на днешното заседание на Председателския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Бих искал да направя следния коментар: че фактически действително не прочетохме цялото писмо. То не е и дълго. Защото мисля, че достатъчно ясно обясних в какво е същността. И защото ние решихме, че не може да се чака решението на Конституционния съд, затова всички юристи бяха наясно.
Второ, констатацията на господин Джеров беше, че действително ние трябва да допълним нашето решение. И затова аз помолих да се посочат по двама души от парламентарна група, като мислех, че ако тези посочени шестима души стигнат до съгласие или изготвят своето решение, тогава ще можем да говорим по този въпрос.
Думата има госпожица Русева. 125.4 ЗЛАТКА РУСЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз смятам, че ние наистина губим ценно парламентарно време. След едно съобщение на председателя и от негова страна молба към парламентарните групи влизаме по същество към обсъждане на едва ли не точка от дневния ред, каквато нямаме. Ако господин председателят започне да чете всички писма, които той получава в качеството си на председател на Народното събрание, мисля, че няма да ни стигне времето за законите.
Така че аз съм против да се разгръщат дебати. Ако има точка, посветена на господин Сапарев в дневния ред, ако трябва персонално с неговите писма и жалби да се занимаваме, нека тя да се предложи и да се гласува от Народното събрание. Сега имаме една много важна точка, до която все още не можем да стигнем, а именно постоянните комисии, където ще има и избор на Комисия за радио и телевизия или как ще я наречем, ще видим.
Затова протестирам, ако продължаваме да излагаме тук мотиви кое е правилно и кое не.
Що се касае, Вие, господин председателю, поставяте въпрос за допълване на едно решение, което Народното събрание е гласувало. Или го възложете на Законодателната комисия и тя да търси специалисти, защото става въпрос да се представи един проект, който да допълва вече взето решение и то пак ще бъде решение на Народното събрание. Знаем какъв е редът. Така че, протестирам срещу всякакви други обсъждания по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз ще дам думата на господин Капудалиев и на господин Боков, но действително по-нататък от едно писммо няма да оставя да се развият сега дебати, защото няма основания, нямаме дневен ред.
Има думата господин Капудалиев.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ: Уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Може би моето изказване няма да бъде юридически перфектно, но аз работя 22 години в Българска телевизия. През това време са били сменени 11 председатели на Комитета за телевизия. Изборът на последния председател беше рядко несполучлив. (Шум в залата, неодобрителни възгласи) Това доказаха и събраните подписи от 21 главни редактори и завеждащи отдели, които настояваха още през м. юни за неговата оставка. ББ/КТ 126.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Капудалиев, това са точно тези дебати, които искам да избегна и които нямат място сега.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ: Последното, което искам да кажа, е, че в понеделник в 14,00 ч. господин Сапарев се раздели с телевизията и каза, че не желае да има нищо общо повече оттук нататък с нея... (шум в залата, неодобрителни възгласи от блока на ПССД), събра си книжките и напусна Програмния съвет. Едва ли е нужно повече да му внедряваме в дълг нещо, което той не умее да върши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: В допълнение аз ще кажа: ако почна да чета всички писма... Господин Сапарев два дни преди да отправи това писмо, отправя писмо, в което иска полагаемата му се отпуска, считано от момента на освобождаването. Значи той от даден момент е смятал, че е освободен.
Господин Боков, но действително дебати по писмо няма да правим, защото председателят на Народното събрание получава десетки, десетки писма. Навън чакат сега хора, които са от "Булгаргеомин". Ние взехме едно принципно решение, че не можем да отговаряме по тези толкова многобройни писма.
Имате думата, господин Боков.
ФИЛИП БОКОВ: Благодаря Ви, господин председател! За разлика от госпожица Русева, аз смятам, че никое време, което е посветено на спазването на законите в тази страна, не е много, така че едва ли би следвало да се притесняваме от това, че тук се разгаря малка дискусия по този въпрос.
Цяло щастие е за нас, разбира се, че след 20 години работа в телевизията господин Капудалиев дойде на тази трибуна, за да го видим кой е и мисля, че това също ни доставя особено удоволствие.
При положение че в нашата парламентарна група не съществува яснота по отношение на законосъобразността на решението, което Народното събрание взе на 6 ноември т.г., аз се страхувам, че ние не сме в състояние да предложим двамата депутати, за които Вие настоявате, които да поправят решението, взето на 6-ти, когато ние предупреждавахме, че това решение не е перфектно.
Така че съжалявам много, че депутати от Парламентарния съюз за социална демокрация няма да могат да вземат участие в тази комисия, още повече, че тя е комисия ад хок, която е с неизяснени функции. 126.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, господин Боков, само че моето предложение беше не да поправят, а да допълнят. Бих искал просто за протокола това нещо да се разбере. И с това прекратявам, защото въобще не може да има дебати, не е точка по дневния ред. Предлагам все пак ПССД да обмисли и другите парламентарни групи да дадат по двама души.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
РЕШЕНИЕ ПО ЧЛ. 31 И 32 ОТ ВРЕМЕННИТЕ ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА РАБОТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗРАБОТВАНЕТО НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Вие знаете, имате правилника за Временните процедурни правила, ще ви прочета отново чл. 31 и 32.
"Чл. 31. Ако бъдат внесени повече от един проект за правилник за организацията и дейността на Народното събрание, то решава кой да бъде поставен на обсъждане. Вносителят на проекта, приет за обсъждане, е и докладчик по него.
Чл. 32. Законодателната комисия внася проекта за правилник в срок до 7 дни след постъпването на първия проект".
Постъпили са два проекта. Единият е от ПССД и един от СДС.
Моля, ако има някой от депутатите, който да се изкаже по този въпрос, по точка първа от нашия дневен ред, да вземе думата.
Господин Джеров, моля Ви!
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа! Благодаря за дадената ми дума. Действително миналата седмица ние обсъждахме въпроса, че на нас ни трябва правилник за работа на Народното събрание. Също така беше гласувано решение, по силата на което Законодателната комисия е тази, която трябва да внесе окончателен проект за разглеждане в пленарната зала.
Вчера, на първото си заседание Законодателната комисия, по единно мнение на всички членове на същата, включихме разглеждане на Правилника за работа на Народното събрание. В тази връзка беше образувана една работна група към Законодателната комисия със съответно представителство на трите страни в този парламент и до края на седмицата работната група ще трябва да даде окончателното предложение и Законодателната комисия в понеделник, в своето следващо заседание, ще започне разглеждането на проекта на работната група. И предполагам, че в рамките на два дни Законодателната комисия ще може окончателно от внесените проекти да даде едно 126.3 окончателно становище и един проект.
Така че разчитам, че идващата седмица от това място, на което съм сега, ще може от името на Законодателната комисия да докладваме проект за Правилник за работата на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: От името на членовете на нашия парламентарен съюз аз искам да споделя становището, което изложи председателят на Законодателната комисия. Действително такава група е сформирана и мисля, че тук няма да се налага сега да приемаме специално решение по точка първа. Още повече, че според мен правилото на чл. 31 от Временните правила има диспозитивен характер. То ще се прилага, ако възникне спор между депутатите, че непременно трябва да елиминираме един от проектите и да работим като основа върху другия.
След като ние сме започнали вече по същество работата и в понеделник в самата Законодателна комисия ще можем да продължим разискванията върху един проект, който, надявам се, че ще успеем да съгласуваме, смятам, че сега не е необходимо тук да се връщаме към тази процедура и да удължаваме с това работата на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Школагерски виждам, че вдига ръка. 126.4 ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми г-н председател, уважаеми колеги! Струва ми се, че тази точка от дневния ред се дължи на едно недоразумение във връзка с тълкуването на чл. 31 от Временните правила. Временните правила третират, че ако бъдат внесени повече от един проект за правилник за организацията и дейността на Народното събрание, то решава кой да бъде представен на обсъждане. В момента ние не сме изправени пред въпроса за поставяне на проект за обсъждане. Вносителят на проекта, приет за обсъждане, е и докладчик по него. Ние нямаме вносител и нямаме проект за обсъждане. Ние се намираме в една предварителна фаза, когато председателят на Народното събрание е препратил две предложения за проекти от двете парламентарни групи за обсъждане в Законодателната комисия. Когато тя излезе с проект, ако успоредно с него има внесен друг проект, то тогава ние ще гласуваме по него.
Ето защо ми се струва, че в този момент ние губим парламентарно време и се занимаваме с нещо, което не е предмет на регламентирането по чл. 31. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, г-н Школагерски. Има ли друго становище?
Г-н Джеров, в такъв случай мисля, че Вашето предложение се прие и от г-н Школагерски, и от г-н Янаки Стоилов. Бихте ли предложил как да гласуваме точно текста?
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Г-н председател, позволявам си да взема думата именно защото поставихте към мен въпроса. Наизуст е лошо, когато човек работи, но ми се струва, че Народното събрание взе решение, съгласно което възложи на Законодателната комисия да внесе в Народното събрание проект за правилник за работата на Народното събрание. И при това положение ми се струва, че ние освен да подкрепим това, което беше казано веднъж, не ни остава дрруго. А дали трябва да повтаряме един вот, също така ми се струва, че е излишно.
И ако приключим по този начин с единомислие, може би ще бъде най-правилно. Имаме решение и Законодателната комисия влезе в изпълнение на това решение. Благодаря ви. Сл.Р/ЙА 127.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, г-н Джеров. В такъв случай тези, които са съгласни двата проекта за правилник да бъдат внесени в Законодателната комисия и съответната работна група да започне да работи, така че в 7-дневен срок, като е ясно, че това са седем работни дни, да го представи в пленарната зала за обсъждане, да гласуват "за". Мисля, че няма някаква неяснота, нали?
От общо 202 гласували, електронното табло не отчита двама души, които в момента нямат карти, забравили са ги, 197 са гласували за, 1 против, въздържали се 4. При това положение се приема предложението.
Моля председателят на Законодателната комисия да се разпореди от утре да започне работата по правилника.
Преминаваме към точка втора -
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА БРОЯ И ВИДА НА КОМИСИИТЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Трите парламентарни групи са направили предложения. Предлагам, че сте ги получили. Господа народни представители, получили ли сте предложенията на трите парламентарни групи за броя и вида на комисиите. Имате ги.
От нашия Правен отдел направиха една справка, която ще ни улесни до известна степен кои са постоянните парламентарни комисии, предложени от трите парламентарни групи. Естествено, това не отнема правото на отделните депутати да направят и свои коментари и свои предложения.
Общо от парламентарните групи са предложени (първо ще прочета тези, които общо са предложени, а след това вече ще дам думата на депутати, които биха искали да изкажат мнението си).
1. Законодателна комисия - тя фактически е създадена.
2. Комисия по националната сигурност.
3. Комисия по външната политика.
4. По същество предложението е едно, но са направени предложения за различни наименования, а именно:
- Икономическа комисия - предложение на СДС.
- Комисия по икономическата политика - предложение на ПССД. 127.2
- Комисия по икономическата политика и финансите - предложение на ДПС.
5. Отново случаят е същият:
- Комисия по околната среда - предложение на СДС.
- Комисия по опазване на околната среда - предложение на ПССД.
- Комисия по опазване на околната среда - предложение на ДПС.
6. Комисия по земеделието - предложение на СДС;
- Комисия по аграрната политика - ПССД;
- Комисия по аграрната политика - ДПС.
7. Комисия по административно-териториално устройство и местно самоуправление - СДС;
- Комисия за административно-териториално устройство и местните органи - ПССД;
- Комисия за административно-териториално устройство и местните органи - ДПС.
Ако не възразяват уважаемите народни представители, бих предложил първо да коментираме по седемте комисии, по които няма разлика в предложенията, а след това да минем към другите комисии. Защото мисля, че така нещата ще се улеснят, още повече че парламентарната група на СДС и ПССД предлагат по 15 комисии, парламентарната група на ДПС предлага 17 комисии.
Ако сте съгласни мисля, че така ще бъде най-лесно и най-добре да работим.
Ясно е, че по Законодателната комисия няма необходимост да се провеждат обсъждания, защото тя е съставена.
За Комисията по националната сигурност и за Комисията по външната политика има ли народни представители, които биха искали да направят предложения, да защитят предложенията, направени от парламеннтарните групи или да предложат нещо друго.
ГЛАС ОТ БЛОКА НА ПССД: Няма различия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не, вижте, парламентарните групи е едно, но ние не бива да отнемаме правото на отделните народни представители да изразяват някакво свое становище. И тъй като г-н Любомир Павлов от Парламентарната група на СДС дойде тук, за да каже, че има някакво предложение, но добре е народните представители затова да стоят постоянно по местата 127.3 си, за да може след като са направили предложение, че искат да говорят по някакъв въпрос, да бъдат на място. Тук ли е г-н Любомир Павлов? Имате думата. 127.4 ЛЮБОМИР ПАВЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да направя предложението Комисията по външната политика и по националната сигурност да бъдат обединени в една Комисия по външната политика и национална сигурност. Мисля, че има много аргументи за това. Просто това може да бъде предмет и на по-обстойни дебати, но по принцип външната политика и националната сигурност са неразривно свързани и е много трудно да се взимат решения, които се отнасят примерно за вътрешния ред и за вътрешната страна на националната сигурност, без те да бъдат съгласувани с външната политика, защото винаги те ще рефлектират и върху външната политика, както и двата аспекта на националната сигурност - вътрешният и външният, също са неразривно свързани. Доколкото ми е известно, и във Великото Народно събрание тези две комисии са работили почти през цялото време заедно и са имали съвместни заседания.
При това положение според мен ще бъде по-целесъобразно, ако това бъде една комисия, независимо, че ще се изтъкнат аргументи, че са няколко ведомства и че е необходимо да работят повече хора. Може да бъдат включени повече хора, може по-нататък да се оформят подкомисии, но ми се струва, че трябва да се работи в постоянна координация и в синхрон в тези области, което ще бъде много трудно осъществимо, ако са две отделни комисии. При една комисия синхронът ще бъде много по-добър, пък и ще дадем един пример все пак там, където е възможно, да бъде намаляван броят на комисиите. Може това да стане, разбира се, и за сметка на увеличаване на членовете на съответните комисии.
Доколкото ми е известно, в различните парламентарни групи по този въпрос мненията също са разделени. Това е общо взето въпрос, който е, така да се каже, с баналния израз, надпартиен въпрос. Тук няма никакви политически или други мотиви и не би могло да има. Затова просто апелирам всички да подходят разумно към този въпрос как ще бъде по-добре за работата на съответната комисия в тази област.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други становища? Заповядайте.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаемо преседателство, уважаеми колеги! Мисля, че двете комисии не трябва да се сливат, защото обхватът, СД/ЙА 128.1 който те имат, е много обширен. Още повече, че има идея, тъй като гледам и двата проекта, проблемът с етническите въпроси да бъде включен в Комисията по националната сигурност. Ако това стане така, тогава много се разлива, проблематиката става много обширна при една такава комисия, която съчетава националната сигурност и външната политика.
Затова предлагам и настоявам двете комисии да бъдат отделни.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Премянов, ако е реплика, моля кратко, в определеното време.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Вече стана безсмислено да правя реплика. Аз просто приемам аргументите, които преждеговорившият изложи пред Народното събрание. Искам да кажа, че по логиката, която уважаваният от мен народен представител Павлов сподели пред народните представители, подобна логика има и между дейността на Икономическата или Бюджетната комисия и всички останали. Но все пак искам да споделя, че между методологията на дипломацията и на военното строителство има съществени различия. И ако ние възприемем проблемния подход към формирането на комисиите, мисля, че трябва докрай да бъдем единни в подхода към тяхното формиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте господин Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми колеги! Миналата година нашата работа показа, че трябва да има две комисии - Комисия по външната политика с ясно определени задачи, ясно определен ареал от проблеми, много специфични. И, разбира се, по националната сигурност също трябва да има отделна комисия, също да се занимава със строго специфични проблеми на сигурността, които са много на брой и много специфични. Вярно е, че имат общи точки, вярно е, че се допълват и всъщност работят, така да се каже, за националната сигурност, но това са два отделни проблема и Движението за права и свободи и неговата парламентарна група предлага да има две различни комисии по националната сигурност и по външната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ако има някакви други аргументи, различни от посочените, да ги чуем, ако не нека да пристъпим към гласуване. 128.2
Трите парламентарни групи предлагат да има две отделни комисии- Комисия по националната сигурност и Комисия по външната политика. Господин Павлов предложи да бъде една. Нека да гласуваме по-отдалеченото предложение, това на господин Павлов да бъде една Комисия по националната сигурност и по външната политика.
Моля, които приемат предложението на господин Павлов, да гласуват за него, съответно, които са против.
За - 19 народни представители, - против - 152, 8 се въздържат.
Така че предложението за една комисия се отклонява.
Моля ви да гласувате да има Комисия по националната сигурност. Моля ви, гласувайте.
За - 163 народни представители, против - 1, 1 - се въздържа.
Така че следващата постоянна комисия ще бъде Комисията по националната сигурност.
Следващото предложение - за постоянна Комисия по външната политика.
Моля колегите, които са съгласни с това предложение, да гласуват.
За - 175, въздържали се - 1 народен представител, против - няма.
Приема се да има постоянна Комисия по външната политика.
Следващата комисия, по която има спор за наименованието е: "Икономическа комисия" - предложение на СДС, "Комисия по икономическата политика" - предложение на Парламентарния съюз за социална демокрация. Движението за права и свободи предлага название "Комисия по икономическата политика и финансите".
Моля за становища. Господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Аз приканвам народните представители от трите парламентарни групи към подкрепа на няколкото уточнения, които ще ви предложа.
Първо. Може би моите колеги няма да се съгласят, но лично на мен ми допада повече наименованието "Икономическа комисия". Но същевременно моля Парламентарната група на ДПС да се съгласи да отпадне втората дума - "и финансите". Това е обща 128.3 икономическа комисия и да не й слагаме добавка, която й придава определен отраслеви аспект. Проблемите на финансите ще се гледат и в тази комисия, и в Бюджетната комисия.
Второ предложение. Обединявайки елементи от предложенията на трите парламентарни групи, внасям предложение Комисията по социалната и демографската политика да има едно наименование с три елемента: Комисия по труда, социалната и демографската политика. То обединява неща от предложенията на трите парламентарни групи и става много по-ясна, по-обхватна - трудът, социалната и демографската политика. 128.4 ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Стоилов, приемаме предварително предложението Ви, тъй като тази комисия ще се обсъжда по-нататък. Има различия, но го приемаме това изказване. Благодаря Ви.
Думата има господин Венцеслав Димитров, а след това господин Матинчев.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз държа в ръцете си предложенията и на трите парламентарни групи и моето предложение е сега да разгледаме наименованието не само на Икономическата комисия или поне тази комисия, която ще разглежда тази проблематика, но и на Бюджетната, защото това са две комисии, които са свързани помежду си. Трябва да има някакво разделение на функциите вътре помежду им. Ясно е, че трябва да има една Икономическа и една Бюджетната комисия.
Моето мнение също така съвпада с това на господин Стоилов да й казваме Икономическата комисия, защото другият вариант е - Комисия по икономиката. Това не ми звучи чак толкова добре, макар че това са формални разграничения. За мен няма никакво значение как се нарича.
Другото предложение обаче за другата комисия е "Бюджет и финанси". Това е нашето предложение. Защо? Защото когато разграничим бюджета и финансите от икономическата проблематика, ние можем да предположим, че в две комисии разграничаваме реалната сфера от паричната сфера или от финансовата сфера. В едната по естествен начин остават проблемите с движението на парите и държавните финанси, а в другите - реалните показатели, даже и приватизацията. Аз апелиррам към колегите и от другите парламентарни сили да подкрепят това предложение, защото знаят, че миналата година Икономическата комисия имаше доста затруднения. Хората, които работиха миналата година в тази комисия, ще работят и тази година сигурно в нея. Те знаят колко претрупана беше тази комисия и тя не можа да вземе становище по някои важни законопроекти.
От друга гледна точка, комисиите контролират по някакъв начин министерствата. Затова моето предложение е Икономическата комисия да постави за своя цел тази проблематика, която така ВЙ/ЙА 129.1 или иначе ще трябва да се контролира или онзи кръг от проблеми, които се решават от Министерството на индустрията и търговията, или както и то да се нарича за в бъдеще, а другата да решава проблемите на Министерството на финансите, но не само на тях, а и проблемите, свързани с движението на парите. Примерно Българската национална банка. Тя е независима сега. Тя е подчинена или се отчита поне директно на Народното събрание и тъй като ми се струва, че Икономическата комисия ще е по-натоварена, а пък на другата проблематиката ще й е по-близо до тази, която е на банката. Нека да се обединим към заглавието: "Бюджет и финанси", а другата: "Икономическа комисия". По този начин ще има баланс между работата на двете комисии.
Аз не се съмнявам, че преобладаващата част от хората ще работят и в двете комисии, но от гледна точка на придвижването на отделните закони, мисля, че е хубаво да има две комисии с това разграничение. Даже аз говорих с някои от представителите на опозицията - икономисти, и те се съгласиха. Мисля, че тук нямаме сериозни възражения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩА СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димитров, благодаря Ви. Вие фактически засегнахте и още една комисия, която е посочена с различия.
Господин Премянов, заповядайте.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Господин Димитров малко измени реда, който утвърдихме, но това е в неговия стил, няма нищо лошо. Аз имам пълномощията да подкрепя предложенията, които бяха направени допълнително в изказването на Венцеслав Димитров от името на нашето ръководство. Нека Икономическата комисия да се нарича така. Това не променя нейното съдържание. А Комисията по бюджета и финансите да бъде именно Комисия по бюджета и финансите още повече, че финансите са една перманентна дейност, която би могла да занимава системно, постоянно Народното събрание, докато подходът към бюджета изисква или неговият контрол, или неговото упражняване, или неговата подготовка, които са все пак едни периодични задачи. Смятам, че един такъв подход действително ще се окаже в полза на присъствието на парламента в тази дейност. Неговото постоянно присъствие. В този смисъл, ако няма възражения, 129.2 може би да пристъпим, господин председател, към гласуване на предложенията, които бяха направени, считайки, че те са подкрепени по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Извинете, господин Матинчев, пропуснах Ви.
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: Правилно е да се постараем да избягваме според мен термина "политика". Това е един остатък от миналото, когато Политбюро на ЦК на БКП правеше единствено политика, а държавните органи, включително и органите на държавната власт разработваха законите за съответната политика. Правилно е предложението, което се прави за Икономическата комисия да бъде Комисия по икономика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Господин Премянов, Вашето изказване завърши ли с процедурно предложение да прекратим изказванията? (Господин Премянов отговаря утвърдително от място)
Направено е предложение да се прекратят дебатите по наименованието.
Момент, господин Папаризов, виждам Ви, но тъй като има процедура, съм длъжна да я поставя на гласуване. Има ли някой народен представител, който е против това да се прекрати обсъждането на наименованието на тази комисия? Господин Папаризов, Вие ли?
По процедурата е така: тъй като има предложение за прекратяване, има право народен представител да се изкаже защо е против.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз, госпожа председателствуваща, бих призовал да не прекратяваме изказванията, защото нямам някакви забележки по същество, но бих искал да направя едно малко уточнение по наименованието. Аз по същество няма да се отклоня от това, което казаха колегите.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля ви, колеги, пригответе се да гласуваме. Процедурно предложение е направено за прекратяване на обсъждането за наименованието на тази комисия.
Които са "за" да се прекрати обсъждането, моля да гласуват. Които са против, също съответно да гласуват. 129.3
Трите минути изтекоха. Моля ви дайте резултата от гласуването.
За - 146, против - 30, въздържат се - 9.
Приема се процедурното предложение за прекратяване на дебатите.
Моля ви да пристъпим към гласуване по наименованието на комисията. Предложенията са следните, ще ви ги напомня, след което ще гласуваме за тях и това, което събере необходимото мнозинство ще бъде и наименованието на комисията: Икономическа комисия, Комисия по икономическата политика, Комисия по икономическата политика и финансите.
Поставям на гласуване първото предложение за наименование на комисията: Икономическа комисия. Моля, гласувайте!
За - 174, против - 15, 2 - се въздържат.
Приема се наименованието: Икономическа комисия.
Следващата постоянна парламентарна комисия, която е предложена и от трите парламентарни групи, се отнася до околната среда и нейното опазване. Тук няма спор. Остава да уточним как ще се нарича тя. Предложенията са да се нарича Комисия по околната среда. Това е предложението на СДС. Комисия по опазване на околната среда предлага ПССД и Комисия по опазване на околната среда е предложението на ДПС. Извинете ме, чесъкращавам наименованията, но то е за икономия на време, а не поради други причини.
Господин Сугарев, имате думата.
ЕДВИН СУГАРЕВ: Уважаемо председателство, уважаеми дами и господа! Както виждате - наименованията на комисията по смисъл се покриват. Предлагам все пак да бъде Комисия по околната среда, за да не бъде описателно наименованието, иначе трябва да бъде Комисия по опазване и възстановяване на околната среда. А така кратко се вмества всичко в нейното заглавие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Сугарев. Други колеги има ли, които искат думата? 129.4
Тогава ви предлагам да подложим на гласуване двете наименования, като първото е Комисия по околната среда и второто название - Комисия по опазване на околната среда. По-общото е Комисия по околната среда. Да започнем с него. Моля ви гласувайте - Комисия по околната среда.
За - 156 народни представители, против - 36, въздържат се - 7.
Приема се наименованието на тази комисия да бъде Комисия по околната среда. 129.5 Следващата постоянна комисия, по която също няма спор, е свързана със земеделието, аграрната политика. Това са всъщност и двете наименования. Предлага се да се нарича Комисия по земеделието от Съюза на демократичните сили и Комисия по аграрната политика от Парламентарния съюз за социална демокрация, и Комисия по аграрна политика на Парламентарната група на Движението за права и свободи. Имате думата.
ТОДОР ПАНДОВ: Уважаемо председателство, уважаеми колеги и колежки! Всъщност Съюзът на демократичните сили има още едно предложение, което е записано в проекта за правилник, който предлага - Комисия по аграрните въпроси.
След като разсъждавах за ширината на обхвата на едното и на другото понятие и същността на характера на комисията, че тя реално ще спомага за разработване и в известна степен за осъществяване, но не главно в провеждане на аграрната политика, а от друга страна пък изразът земеделието ограничава, защото тогава трябва да кажем земеделие и гори, и от гледна точка на краткост предлагам да приемем названието аграрна комисия. Имам предвид, че то в широта обхваща действително целостта и на политиката в широкия смисъл, на реформата, а и в отраслов план също обхваща широко аграрния сектор, в който се включват и горите.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩА СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Направи се още едно предложение, да се нарича аграрна комисия.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ: Смятам, че е най-хубаво тази комисия да се нарича комисия по земеделието, тъй като още от най-стари времена българският народ е прославен с това, че е добър земеделец. (Оживление в ПССД) Освен това земеделие е типична българска дума. Още повече, че в превод от френски аграрна означава земеделие.
ЧАВДАР КЮРАНОВ (от място): Не от френски, а от латински.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ: Ние няма защо да си служим с чуждици в нашя език и би следвало да приемем именно такова наименование на тази комисия, още повече че тя ще се занимава със земеделски въпроси.
ХАСАН АЛИ: Уважаемо председателство! Парламентарната група на Движението за права и свободи подкрепя предложението ЦМ/ЙА 130.1 тази комисия да се нарича комисия по земеделието. От една страна съм съгласен с проф. Пандов, че комисия по аграрната политика е по-широко понятие, но от друга страна комисия по земеделието звучи някак си по-български. (Ръкопляскания от СДС и ДПС). Не само затова, че вече имаме Министерство на земеделието. Просто трябва да се налага названието земеделие.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Уважаеми колеги, ако тръгнем да изчистваме думите с етомология, произхождаща от други езици, вероятно много трудно ще ни бъде да се освободим от латинския език или от турцизмите. Така че аз мисля, че в съдържателно отношение трябва да възприемем подхода, който възприехме: по-комплексно звучи аграрна комисия, както господин Пандов предложи, защото по логиката, която беше развита в изказванията на предишните оратори, беше съобщено, че земеделието е традиционният и авторитетният отрасъл за българския селскостопански труженик. Но не забравяйте, че има един голям отрасъл, в който ние също имаме големи успехи. Как да го обхванем? Отделна комисия по животновъдството ли трябва да създадем?
Затова моля конструктивно да реагираме на предложенията. По-комплексно и по-опростено звучи аграрна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩА СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не виждам други желания за изказване. Ето ги предложенията за наименование на тази комисия. Моля ви, колеги, да направите избора си как да се нарича тази комисия: Комисия по земеделието, Комисия по аграрната политика и Аграрна комисия. Тъй като съществена разлика в обхвата няма, да започнем гласуването по реда на постъпването на предложението.
Първото предложение, което предлагам да гласуваме, е за наименование Комисия по земеделието. Моля ви, гласувайте.
103 народни представители са за, 78 против и 13 се въздържат. В гласуването участвуват 194 народни представители. Предложението има необходимото мнозинство.
Приема се наименованието на тази комисия да бъде Комисия по земеделието.
Следващата постоянна комисия е свъррзана с местното самоуправление. Има предложение за две наименования. Първото предложение е да се нарича Комисия по административно-терито130.2 риално устройство и местно самоуправление. Това е предложението на СДС. Другите две парламентарни групи предлагат да се нарича Комисия за административно-териториално устройство и местните органи. Фактически разликата в двете предложения се отнася до втората част на названието.
КРАСИМИР НИКОЛАЕВ: Виждам, че прекратихме дебатите, но по всяко от наименованията на тези комисии като че ли отново се възобновяват дебатите. Позволявам си да взема думата, без да влизам в конфронтация с официалното предложение на ПССД и да изкажа мое частно мнение. Бих предложил въвеждането на по-коректен терминологичен речник. Какво имам предвид?
Названието на тази комисия и в трите предложения е комисия по административно-териториалното устройство. Това ни кара да мислим, че нейната дейност се изчерпва едва ли не с новия Закон за административно и териториално деление на страната, което не е така.
Аз искам да отворя една малко по-широка рамка и предлагам следното название: комисия по териториалното развитие и оррганите на местната власт, което включва и административнотериториалното устройство на страната, включва и въпросите на регионалната политика, които във всички случаи ще бъдат обект на третиране в тази комисия. Уточнявам и за кои органи става дума, защото в тези предложения са наречени местните органи. Става дума за органите на местната власт. Мисля, че това е покоректно като текст.
СТОЙЧО ШАПАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Исскам да направя предложение във връзка с наименованието на една комисия, на която в миналия мандат, по време на дейността на Великото Народно събрание бях член. Смятам, че няма съществена разлика в проекта за предложение на Парламентарния съюз за социална демокрация и Съюза на демократичните сили. Но тъй като в "Държавен вестник" бр. 77 от 17 септември т.г. беше обнародван приетият от Великото Народно събрание Закон за местното самоуправление и местната администрация, аз смятам, че ще бъде целесъобразно тази комисия, която ще обсъжда и в бъдеще ще решава именно проблеми от такъв характер и от такова естество, да се нарича постоянна комисия за 130.3 местното самоуправление и местната администрация. От името на тази комисия е подготвен и специален проект за закон за новото административно-териториално деление на страната, който съгласно Заключителните разпоредби, трябва да бъде приет до края на 1992 г. Така че това ще бъде комисията, която ще обсъжда и евентуално ще предлага за решаване в пленарно заседание на Народното събрание именно въпросите по териториалното устройство на страната и всички други въпроси, които опират до местното самоуправление и местната администрация.
Моето предложение е, че проектите, които се предлагат от ПССД и СДС, биха могли да се обединят в едно общо наименование, което да звучи: постоянна комисия по местното самоуправление и местната администрация, тъй като това дава една поширока възможност за разгръщане дейността на тази комисия в близко бъдеще.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩА СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Виденов има думата. 130.4 ЖАН ВИДЕНОВ: Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата, за да подкрепя направеното от колегата Николаев предложение названието на тази комисия да бъде Комисия по териториалното рразвитие и местните органи на държавната власт, добавяйки някои според мен достатъчно значими аргументи в полза на това предложение.
Вие всички забелязвате, че, наименовайки комисиите, ние се опитваме да бъдем максимално мащабни, всеобхватни в наименованията, така че комисиите да могат да обхванат широк кръг проблеми, характеризиращи като цяло цели сфери на общественополитическия и икономическия живот.
Така наименовахме Икономическата комисия, Комисията по външната политика, Комисията по въпросите на земеделието и т.н.
Ако искаме да спазим този подход и тук, безусловно трябва да вземем максимално широкия термин. Това не е нито административно-териториалното устройство, нито административнотериториалното деление, което пък не съвпада с термина административно-териториално устройство. Тук има специалисти и те биха могли да обяснят, но едва ли си струва да отнемат времето на Народното събрание.
Най-правилно ще бъде да приложим термина "териториално развитие", по същия начин, по който подходи и новият кабинет, формирайки новото, толкова нужно през изтеклия едногодишен период, Министерство на териториалното развитие.
Тъй като териториалното развитие е термин, обозначаващ политиката в дадена сфера, държавната политика в сферата на развитието на отделните региони и на техните органи за самоуправление, трябва безусловно тук да добавим местните органи на властта, като част от изпълнителната власт, допълващи и реализиращи първата част на наименованието на комисията - местната политика.
Упълномощен съм и от името на ръководството на Парламентарния съюз за социална демокрация да подкрепя предложението на господин Николаев наименованието да бъде Комисия по териториалното развитие и местните органи на държавната власт, изтегляйки нашето алтернативно предложение. ДП/ЙА 131.1
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Виденов, това означава ли, че се оттегля направеното предложение за комисията?
ЖАН ВИДЕНОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре. Има думата господин Мицев.
МАРГАРИТ МИЦЕВ: Госпожи и господа народни представители, госпожо председателствуваща! Позволявам си да подкрепя и да помоля господа народните представители, водени от чувство на прецизност и юридическа перфектност, да възприемат предложението за броя и вида на постояннните комисии на Народното събрание в пункт трети на парламентарната група на Съюза на демократичните сили, тъй като "и местно управление" включва, без да се нуждае от разширително тълкуване, местните органи на държавна власт и местните органи на държавно управление в тесен смисъл на думата като система от изпълнително-разпоредителните органи.
Много ще се радвам, ако бъде подкрепено това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Мицев, предложението Ви е да остане?
МАРГАРИТ МИЦЕВ (от място): Да остане така, както е формулирано.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Велев.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми народни представители! Бих искал само да подкрепя аргументите, които изложи господин Жан Виденов за наименованието на комисията като Комисия по административно-териториално развитие и местните органи на държавната власт. Не е необходимо да записваме "местното самоуправление" или "управление", когато говорим за местни органи въобще, тъй като основно самоуправлението се осъществява от общинските съвети. Ние имаме прредвидени и други органи на местната власт като областни управители, околийски управления и управители, които ще се създадат, а също така да не забравяме, че имаме и кметове в селата, които не могат да осъществяват самоуправление.
За да не стесняваме функциите на тази комисия, аз смятам, че тук въбще не трябва да се говори за самоуправление, незави131.2 симо че тази терминология е използувана в Конституцията, а да говорим за Комисия по административно-териториално развитие, която ще включва в себе си както териториалното устройство, така и новото административно-териториално деление, а така и проблемите, свързани с всички местни органи на държавната власт, каквито са и органите на самоуправление.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Велев, Вие предлагате Комисия по административно-териториалното развитие и местните органи на държавнната власт?
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате думата, господин Праматарски.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Уважаеми колеги народни представители! Чухме много аргументи, които се изтъкнаха в подкрепа на едно или друго наименование на комисията. Без да се спирам пространно на обратните аргументи, все пак искам да отбележа, че това, което напоследък се подкрепи като наименование, а именно постоянна Комисия по административно-териториално развитие и местни органи на държавна власт, също не е изчерпателно и бившите членове на тази комисия смятам, че ще се съгласят с мен.
Наистина малко относително е сега да говорим за органи на държавна власт, след като се прие от Великото Народно събрание Закон за местното самоуправление и местната администрация.
Наистина една заблуда идва от това, че кметовете бяха избирани пряко от избирателите, а не както беше досега и това наистина създава впечатление, че можем да говорим за чисти органи на държавна власт.
Смятам, че най-точното и най-широкото в същото време наименование на комисията, което да обема всички проблеми, които ще бъдат дискутирани в нея, е това, което е предложило парламентарната група на Съюза на демократичните сили и ви моля да го подкрепите със своя глас.
Основната проблематика, знаем това много добре, ще бъде именно тази - свързана с проблемите на новото административнотериториално устройство на страната. 131.3
Тук имаше предложение, което се даваше, а именно да бъде изключено административното устройство. Вижте какво ще стане - Комисия за местното самоуправление или за териториалното развитие. Проблемите, които според мен предстоят да бъдат разглеждани от тази комисия и необходимите законопроекти, които тя ще внася, ще бъдат най-добре олицетворени от това предложение за наименование, което внася Съюзът на демократичните сили.
Моля то да бъде подложено на гласуване, а именно заглавието Комисия по административно-териториалното устройство и местното самоуправление.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате думата.
ХРИСТО АТАНАСОВ: Предлагам да възприемем обратния подход, тъй като, ако възприемем подхода на описателството, можем да изпишем цял лист. Предлагам, както постъпихме при Икономическата комисия, така да постъпим и тук - да я наречем просто, кратко и ясно: Териториална комисия. Съдържанието, което ще вложим в нея, е вече отделен въпрос. То ще бъде въпрос на конкретните проблеми, които тя ще решава.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате думата.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ: Госпожо председателствуваща, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние трябва да се обединим около едно предложение, тъй като всички са близки.
Защо държа да остане предложеното от моите колеги Комисия по териториално развитие? Териториалното развитие включва в себе си териториалното и селещното устройство. Неведнъж ние в България сме правили административна реформа и нито веднъж в тези случаи не сме искали мнението, или по-скоро не сме зачитали мнението на архитектите, които се занимават с градоустройство. Много пъти то е било най-важното, тъй като са се създали по места в общините, в селищните системи, както по-рано ги наричахме, връзки, които трябва да се отчитат. Терминът "териториално развитие" предлагам да остане, както и "местни органи на властта". Това е най-общото. Местните органи на властта включват и кметовете, околийските управители, които могат да се назначават (ще видим как, ще решим) и тези, които са избираеми, и тези, които са назначаеми. В този смисъл е предложението ми към Съюза на демократичните сили "местно самоуправление" да бъде заменено с "местни органи на власт", защото това включва всичко. 131.4
Предлагам комисията да носи името "Комисия по териториално развитие и местни органи на властта". Можем ли да се обединим около такова предложение?
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (от място): Общинският съвет е орган на държавната власт.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ: Не говорим за държавна власт. Просто казвам "местни органи на властта", както е в Конституцията. Те са изборни, може да бъдат назначаеми - всичко включва това "местни орргани на властта". Ако сте съгласни, да се обединим около това предложение. Повтарям, териториално развитие и местни органи на властта. Държа на "развитието" именно поради тези причини. То включва и териториалното, и селищното устройство.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате думата. 131.5 СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Имам процедурно предложение. Госпожо председателствуваща, уважаеми колеги! Предлагам да се прекратят дебатите и нека да се пристъпи към гласуване, тъй като се направиха достатъчно предложения. Можем да се обединим около едно от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли някои против да прекратим дебатите? (Гласове от залата: "Няма!") Тогава нека да не гласуваме това процедурно предложение и без това желаещи да се изказват няма повече.
Най-напред искам да ви припомня отново какви предложения се направиха:
Комисия по административно-териториално устройство и местно самоуправление, както е предложено от парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
Комисия за административно-териториално устройство и местните органи - от парламентарната група на Движението за права и свободи.
Новото предложение на Парламентарния съюз за социална демокрация - Комисия по териториалното развитие и местните органи на властта.
Има предложение на господин Шапатов - Комисия по местното самоуправление и местната администрация - т.е. да се следва наименованието на закона.
И предложението на господин Атанасов - да се нарича Териториална комисия.
Да гласуваме може би както са постъпили. Аз мисля, че всеки е направил избора за наименование, то няма да се промени, за да не объркаме нещата. Нека както са постъпили.
Първото предложение, което подлагам на гласуване - Комисия по административно-териториално устройство и местно самоуправление. Моля ви да гласувате!
Моля ви, дайте резултата. За 102 народни представители, против - 77 и 7 се въздържат.
Предложението се приема така, както е направено - Комисия по административно-териториално устройство и местно самоуправление.
Това бяха комисиите, по които и трите парламентарни групи имаха сходни предложения, различаващи се само по нещо в наименованието. РД/ВР 132.1
Втората група постоянни парламентарни комисии, така както са предложени от парламентарните групи, имат различен обект и обхват на дейността в трите предложения, но все пак се обединяват около нещо общо. Ще ви ги предложа на вниманието.
Комисията, която е свързана с бюджета, финансите и сходни дейности.
Първо предложение на парламентарната група на Съюза на демократичните сили - да се нарича "Бюджет и финанси". Господин Венцеслав Димитров обоснова това предложение.
Второ предложение за сходен обхват на дейност на Парламентарния съюз за социална демокрация е да се нарича "Бюджетна комисия".
И същото предложение има парламентарната група на Движението за права и свободи - да се нарича "Бюджетна комисия".
Господин Премянов подкрепи предложението на господин Венцеслав Димитров.
Това е предложението за тази комисия - обхват и дейност. Има ли становища, предложения, или да се гласува направо? (Гласове от залата: "Да се гласува!") Добре, да се гласува.
По-отдалеченото е "Бюджет и финанси", тъй като включва и допълнително уточняване. Подлагаме на гласуване това предложение - "Бюджет и финанси". Моля ви, гласувайте!
161 народни представители са гласували за, против 16 и трима се въздържат.
Приема се това наименование - "Бюджет и финанси".
Заповядайте, господин Виденов.
ЖАН ВИДЕНОВ: Уважаема госпожо председателствуваща, и най-беглият поглед върху тази зала ще убеди всекиго, че доста от народните представители отсъствуват. От известно време насам констатирам неколкократно несъответствие между данните на електронното табло и броя на хората в залата.
Така че ви моля да се възползувате от правата си по Временните правила за нашата дейност и да призовете народните представители в кулоарите да дойдат тук и да работят заедно с нас. Или ако това е невъзможно да се осъществи в кратък срок, да обявите почивка. Дошли сме тук да работим, а не да пием кафе.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Виденов, трябва да Ви кажа, че от много време присъствието в залата е 132.2 постоянно и оттук не личи да е намаляло много. Ако искате можем да направим проверка на кворума, за да уточним колко са присъствуващите. Кворумът не е спадал под 180 народни представители, плюс двамата, които гласуват с вдигане на ръка. Ако искате да направим проверка на кворума, можем да го направим. Аз, разбира се, ще призова по ваша молба народните представители, които са в кулоарите, ако има там такива, да влязат в залата. Но оттук се вижда, че залата е пълна и е била пълна днес през време на цялото заседание. (Шум в залата) Оспорвате кворума? (Жан Виденов от място: "Не.") Не, не оспорвате, добре.
Що се отнася до втората част на предложението Ви - вопъл за почивка, той ще бъде уважен, но още не много комисии останаха, да приключим с тази точка от дневния ред, след което ще има време и за отдих.
Други процедурни предложения? За какво, господин Премянов?
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Като приемам част от процедурното предложение на колегата Жан Виденов, да го допълня със следното: в тази част, която ни остава да обсъдим предложенията за комисиите, виждам, че има известни различия. Струва ми се, че ако бъде прието предложението за почивка, парламентарните формации могат да си излъчат по двама свои представители, които да обсъдят отделните предложения и да излязат с единно становище, което значително би улеснило нашата работа и би подпомогнало тя да върви по-делово.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Премянов. Съображението Ви е разумно. Председателството моли парламентарните групи да направят това уточняване и дава половин час почивка до 17 ч. и 45 м. (Звъни) 132.3(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В залата има кворум. Моля, прекратете регистрацията.
Почивката е била ползотворна, тъй като е постигнато известно съгласуване за наименованията на комисиите.
ДОКЛАДЧИК ЕДВИН СУГАРЕВ: Уважаемо председателство, уважаеми дами и господа! В почивката бяха проведени консултации между всички парламентарни групи и бе постигнато съгласие за всички наименования на комисиите, освен една. Чета тези, за които сме постигнали съгласие: Комисия по жалбите, предложенията и петициите на гражданите, Комисия по труда...
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАНОВА: Господин Сугарев, ако искате да гласуваме за всяка комисия, по чието наименование е постигнато съгласие, за да не губим и време?
ДОКЛАДЧИК ЕДВИН СУГАРЕВ: Нямам нищо против.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Комисия по жалбите, предложенията и петициите на гражданите. Моля ви, уважаеми народни представители... да, господин Йорданов, възражение ли имате?
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Имам само една езикова забележка - да не бъде членувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Комисия по жалби, предложения и петиции на гражданите. Моля Ви, уважаеми народни представители, да гласувате!
183 народни представители са гласували за, 3 - против и 2 се въздържат. Приема се това наименование.
ДОКЛАДЧИК ЕДВИН СУГАРЕВ: Следващата комисия, по която постигнахме съгласие, е Комисия по труда и социалното осигуряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате ли възражения и други съображения? Нямате. Много ви моля, нека да гласуваме и тази комисия с наименование Комисия по труда и социалното осигуряване. Моля ви, гласувайте!
180 народни представители са гласували за, няма против, 5 се въздържат.
Прие се тази комисия да се нарича Комисия по труда и социалното осигуряване. НЧ/ВР 133.1
ДОКЛАДЧИК ЕДВИН СУГАРЕВ: Всички парламентарни групи подкрепиха искането на Лекарския съюз Комисията по здравеопазването да се нарича Комисия по здравеопазването и да не се занимава със странични дейности.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Карев имаше предложение за наименованието на тази комисия. Различно ли е? Не. Благодаря Ви!
Много ви моля, уважаеми народни представители, да гласувате предложението да има комисия и тя да се нарича Комисия по здравеопазването.
185 народни представители са гласували за, няма против, 1 се въздържа.
Приема се да се нарича Комисия по здравеопазването.
Господин Сугарев, по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ЕДВИН СУГАРЕВ: Следващата комисия е Комисия по науката и образованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Спор няма за това наименование. Моля, уважаемите народни представители да гласуват да има комисия и тя да се нарича Комисия по науката и образованието. Моля ви, гласувайте!
185 народни представители гласуват за, няма против, 1 се въздържа.
Приема се да се нарича Комисия по науката и образованието.
Господин Сугарев, следващата комисия.
ДОКЛАДЧИК ЕДВИН СУГАРЕВ: Следващата комисия е Комисия по радио и телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми госпожи и господа, моля ви гласувайте да има комисия и тя да се нарича Комисия по радио и телевизия.
170 народни представители са гласували за, 11 против, 15 се въздържат.
Господин Михаил Неделчев, искате да обясните вот ли?
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо председателствуваща, гласувах против, тъй като моето предложение беше тази комисия да се нарича Комисия за радио, телевизионна и информационна дейност. Аз направих подробно предложение в този смисъл и съжалявам, че то не е било възприето. 133.2
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: И аз съжалявам, господин Неделчев. Думата поиска господин Шапатов.
СТОЙЧО ШАПАТОВ: Присъединявам се към изказаното становище от колегата Михаил Неделчев. И тъй като считам, че все още не е късно, в – 6 от Преходните и заключителните разпоредби от Конституцията на Република България е записано, че до създаването на нова законодателна уредба за радиото, телевизията и Българската телеграфна агенция, Народното събрание осъществява правомощията, които има по отношение на тези институции Великото Народно събрание. Така или иначе ние ще дойдем пак след време до извода, че ще е необходимо една комисия при Народното събрание да подготви проект не само за радиото и телевизията, но и за информационните средства.
Считам, че все още не е късно да бъде допълнен текст: "и информационните средства за масово осведомяване или информационните агенции".
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Атанасов, и Вие ли ще обясните вот?
ХРИСТО АТАНАСОВ: Гласувах против, за това, защото считам, че телевизията трябва да бъде обществен институт, а не да бъде политически слуга на господарите на деня. Със свалянето на господин Сапарев ние видяхме, че телевизията се опитва да се използува за тяснополитически цели.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Атанасов, обяснете вота си по наименованието.
ХРИСТО АТАНАСОВ: Телевизията се издържа от данъкоплатци. Данъкоплатецът трябва да има именно пряко отношение към това. Точно затова съм против тази комисия. Считам, че това не е работа на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре. Господин Сугарев, продължете моля Ви!
ДОКЛАДЧИК ЕДВИН СУГАРЕВ: Следващата комисия е Комисия за контрол върху приходите, разходите и имуществата на политическите партии.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Виждам, че уважаемите народни представители са в готовност да гласуват. Моля Ви, гласувайте Комисия за контрол върху приходите, разходите и имуществата на политическите партии. 133.3
194 народни представители са гласували за, 2 против, 4 се въздържат.
Ще има комисия и тя ще се нарича Комисия за контрол върху приходите, разходите и имуществата на политическите партии. Господин Сугарев, продължете със следващите комисии. 133.4 ДОКЛАДЧИК ЕДВИН СУГАРЕВ: Следващата комисия, за която постигнахме съгласие, е Комисия по културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Комисия по културата. Моля ви, уважаеми госпожи и господа, да гласувате да има комисия и тя да се нарича Комисия по културата.
Резултат: 176 народни представители са гласували за, 12 против и 11 въздържали се. Ще има Комисия по културата.
Следващата комисия, господин Сугарев!
ДОКЛАДЧИК ЕДВИН СУГАРЕВ: Следващата комисия е Комисия по вероизповеданията.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Така е, Комисия по вероизповеданията. Моля ви, уважаеми народни представители, да гласувате!
Резултат: 133 народни представители са гласували за, 43 против и 29 въздържали се. Приема се да има комисия и тя да се нарича Комисия по вероизповеданията.
Господин Сугарев, имате думата!
ДОКЛАДЧИК ЕДВИН СУГАРЕВ: Следващата комисия, за която бе постигнато съгласие, се нарича Комисия по правата на човека и демографските проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля ви да гласувате! Предложението е да има комисия и тя да се нарича Комисия по правата на човека и демографските проблеми.
Има думата господин Стоян Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Има един въпрос, който държа да споделя с Вас, уважаемо Председателство и колеги! Подходих към него още в предишното си изказване. Това е проблемът с етнодемографските процеси или с етническите проблеми. Тук някак си стана едно смесване - демографски, само демографски проблеми или само по проблемите на вероизповеданията. Те са различни. Затова мисля дали само въпрос на правата на човека ли са етническите проблеми? Те са въобще проблеми на културата, проблеми в много по-широк аспект. Аз мисля, че въпросът с правата на човека - основателно се създава комисия, но въпросът с еднодемографските проблеми трябва да бъде фиксиран по-конкретно. Или към Комисията по националната сигурност, или към Комисията за вероизповеданията. Просто не е решен този въпрос. Мисля, че решаваме малко бързо. Съзнавам, че всички бързаме и искаме делово да подходим, но тук ми се струва, че проблемът не е изпипан. ББ/ВР 134.1
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Какво предлагате, господин Райчевски?
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Моето предложение беше да има Комисия по етнодемографските проблеми. Това беше първоначалното ми мнение. И предлагам да има такава комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Кюранов има думата.
ЧАВДАР КЮРАНОВ: Уважаема госпожо председателствуващ, уважаеми колеги! Аз искам да се изкажа в духа на народния представител, който говори току-що преди мен.
Аз не виждам логика в това да се съчетават такива проблеми, проблемите на човешките права с проблемите на демографията. Проблемите на човешките права, едва ли може да спорим по това, че за тях е необходима отделна комисия, но да се съчетават с демографските проблеми, според мен ще направим сериозна грешка.
Ние вече гласувахме някои комисии, които така или иначе не се отнасят до целия наш народ. Ще дам един пример: с Комисията по вероизповеданията. Има хора, които нямат вероизповедание, това е самата истина, може да не са мнозинство, но така или иначе такъв въпрос съществува. Същевременно ние досега не предвидихме една Комисия по демографските въпроси, която е от изключително значение. Аз първо исках да посоча досегашната работа на Народното събрание, където Демографската комисия беше една от най-активните. Тук има членове, които бяха в тази комисия, знаят нейната работа и освен това смятам, че демографските проблеми сега особено в нашата страна са изключително важни. Ние можем да говорим за демографски проблеми в широк смисъл на думата - въпросите на семейството, които фигурират в платформите на всички политически сили, представени в парламента; въпросите на жената; въпросите на детето. Това е в широкия смисъл на думата. А в тесен смисъл на думата, същинските демографски проблеми на раждаемостта, на смъртността и особено на приръста на населението в нашата страна, който е един тревожен въпрос и който ние не можем да избегнем, не би могъл да бъде прикачван като един проблем на човешки права. И затова аз смятам, че ние трябва или да присъединим тези проблеми с тяхното име към Комисията по труда, социалните въпроси и демографията, т.е. да включим и демографията и да направим едно второ гласуване по този въпрос, 134.2 или да обособим самостоятелно Демографска комисия предвид голямото значение на тези проблеми сега за нашата страна и нашия народ.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Кюранов, имам въпрос. Ако Вие предлагате да има отделна Комисия по демографските въпроси за първата част, както е Комисия по правата на човека в първата си част, да се разделят, така ли?
ЧАВДАР КЮРАНОВ: Смятам, че не можем да обединим правата на човека с демографията, защото правата на човека могат по този принцип да бъдат обединени абсолютно с всяка друга комисия. Права на човека е и социално решаване на проблемите, на труда и т.н., но те си имат своя специфика и трябва да съществуват като такива, особено от гледна точка на правата на човека и Конституцията, да кажем. Обаче демографските проблеми според мен тук нямат място. Просто е странно като идея и като съчетание. Те имат съвършено друг характер.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Сепетлиев има думата.
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ: Уважаема госпожо председателствуващ, други колеги! Тук системата на контактни групи пак ни изигра лоша шега. Не трябваше така да се постъпва. Прави са моите колеги, които се изказаха преди малко, че демографията няма нищо общо с човешките права. Тук се поставя въпросът за раждаемост, за смъртност, брачност, естествен приръст, проблеми, които имат отношение повече към работната сила, отколкото към човешките права. Разбира се, и други някои грешки се допуснаха, но поради бързата процедура, която се проведе, нямах възможност да се изкажа.
Защо трябва да съществува отделно Комисия по културата, а не отделно Комисия по науката? Много различни са проблемите и на науката, и на образованието и ние ги претупахме така набързо.
Но сега предлагам тук да има отделна Комисия по демографските проблеми и отделна Комисия по човешките права. Даже ви предлагам да помислите не е ли хубаво проблемите на религията да преминат към Комисията за човешките права.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Любомир Павлов има думата. 134.3 ЛЮБОМИР ПАВЛОВ: Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да направя реплика на господин Кюранов. Аргументът, че има комисия, която не е за целия народ, според мен не е състоятелен, защото ние имаме Комисия по радио и телевизия, а не всеки е длъжен да слуша радио и гледа телевизия, има предложение за Комисия по спорта, младежта и туризма, а не всички са младежи, не всеки е длъжен да спортува. Така че не може да се прилагат такива аргументи за една или за друга комисия. Благодаря ви. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: От тази комисия може да стане криза в парламента и в обсъжданията, вече немалко хора пожелаха думата. Имате думата, господин Атанасов.
ХРИСТО АТАНАСОВ: Аз ще формулирам просто по-ясно това, което казаха говорившите преди мен. Предлагам правата на гражданите да преминат към Комисията по жалбите и предложенията на гражданите, тъй като аспектът, в който те биха могли да третират, това е евентуално тяхното нарушаване.
Втората част - демографската политика да премине към Комисията по труда и социалното осигуряване.
По този начин те ще намерят най-точното си място.
А що се отнася до етнодемографски проблеми, извинете ме, но следващата стъпка ще бъде да има Комисия по етноавтономията. Благодаря.
(Гласове в блока на СДС: "Е-е-е! И-и-и!")
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате думата.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми колеги народни представители! Поисках думата само за да подкрепя необходимостта от отделна комисия по демографията. Няма нещо по-важно за едно Народно събрание, за един народ да знае своя статус и да се грижи съвсем точно какво става с демографските проблеми на нашата страна. Аз имам основание да се безпокоя, защото познавам съвсем малка част от това. Даже бих предложил на първото заседание тази комисия да извика специалистите-демографи, за да чуе и да види какъв е истинският статус в нашата страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Аджаров по процедурен въпрос. СР/ВР 135.1
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ: В момента виждам, че се предлагат на прегласуване комисии, които вече сме гласували. Смятам, че това е нарушение.
Процедурното ми предложение е да преминем към гласуване за две отделни комисии - по правата на човека и по демографските въпроси поотделно. Защото, ако тръгнем да прегласуваме всичко, което сме свършили досега, смятам, че е недопустимо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има процедурно предложение да се прекратят разискванията. Ако някой е против, да вземе думата. Има думата господин Сугарев.
ЕДВИН СУГАРЕВ: Също ще направя процедурно предложение. Струва ми се, че предишното процедурно предложение не беше направено съвсем коректно. Предложи се да се премине към гласуване на две комисии - Комисия по правата на човека и Комисия по демографските проблеми. Съжалявам, но има предложение, с което и господин Премянов, като представител на Парламентарния съюз за социална демокрация се е съгласил, и това предложение беше за Комисия по правата на човека и демографските проблеми. Така че, ако нещо трябва да се гласува, то е дали да бъде една комисия или да бъдат две комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Йордан Василев иска да направи обратно предложение.
ЙОРДАН ВАСИЛЕВ: Уважаеми колеги, мисля, че увеличаването на броя на комисиите не е твърде подходящо, да търсим колкото се може повече комисии. Една отделна комисия по демографските въпроси, първо, няма министерство, върху което да въздействува, или някакъв орган изобщо, към който да отправя своите предложения. Тя единствено може да апелира към тази част от населението в България от женски пол да ражда повече, но то едва ли ще я послуша при сегашното икономическо положение на страната.
Така че правя контрапредложение да няма отделна комисия. Не виждам нищо чак толкова странно. В изтеклото предишно Велико Народно събрание много пъти се преразглеждаха решения, които сме взимали, и обикновено второто беше по-мъдро.
Предлагам към Комисията по здравеопазването да има една подкомисия, която да се занимава и с тези демографски проблеми, които най-вече се отнасят до тази част. Наистина, че има допир и до социалната сфера, но в този смисъл има допир и до бюджета, а очевидно там това не може да се сложи. 135.2
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Премянов за кратка реплика.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Аз искам да потвърдя казаното от господин Сугарев, че в стремежа си да намерим най-благоприятната формула за представяне пред вас на предложения, които трябва да бъдат гласувани, ние отчитахме някои неща, които не бяха съвсем съобразени с логиката, по която можеше да бъде поставено подобно предложение. И аз мисля, че тази дискусия, която се разгърна, ни помогна и ние самите да отчетем, че действително механично много трудно могат да бъдат смесвани проблеми, ако сме възприели проблемния подход, на който стъпихме в досегашната си работа.
Ето защо смятам, че е коректно да уважим предложението на господин Кюранов и господин Сепетлиев и да приемем тези комисии. Естествено, една сборна комисия би била много по-голяма по количествения си състав. Две отделни комисии обаче пропорционално ще разпределят възможностите на една сборна комисия. Така че няма да ощетим Народното събрание, предполагам, с едни излишни по количество комисии. Проблемите на демографията са сложни, те изискват специфичен и проблемен подход, специалисти.
Предлагам нашите колеги да се съгласят с аргументите, които бяха представени в защита на предложението да бъдат две отделни комисии. Така че аз го подкрепям и моля господин Сугарев също да подкрепи това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми колеги, беше направено процедурно предложение да прекратим разискванията. Ако желаете ще го гласуваме. Но преди това искам да ви кажа, че бяха направени предложения, които ще изброя: от това да няма комисия, да няма две комисии по тези въпроси, след това да има една комисия, така както предложи господин Сугарев, още едно предложение - да има две комисии и да има само Комисия по демографските проблеми. Както виждате, много са нещата, за които трябва да гласуваме. Съображенията, които ще добавите, вероятно ще бъдат в полза на една или друга от тезите.
Предлагам ви да гласуваме това процедурно предложение...
Има думата господин Христо Атанасов.
ХРИСТО ИВАНОВ: Госпожо председател, дами и господа! Аз съм съгласен с проф. Сепетлиев, че проблемите на демографията 135.3 ще бъдат обект на разглеждания в много комисии. Такива са Комисията по административно-териториално устройство и местно самоуправление, Комисията по труда и социалното осигуряване, вероятно и Комисията по здравеопазването. С други думи за мен изглежда невъзможно проблематиката, свързана с демографията, да бъде фиксирана в една-единствена комисия.
В този смисъл моето процедурно предложение е да гласуваме за отпадането на такава комисия по демографията, тъй като нейната дейност ще се изчерпва от различни видове други комисии.
Следващото ми процедурно предложение е да гласуваме само Комисия по правата на човека. Това е свързано и със съображенията на господин Василев, че излишното увеличаване на броя на комисиите ще затрудни нашата работа и ще я направи по-малко ефективна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля ви да гласуваме процедурното предложение да няма повече разисквания.
За прекратяване на разискванията са гласували 189 души, 8 против и 9 въздържали се.
Пристъпваме към гласуване по същество. 135.4
Сега отново искам да ви кажа предложенията, които бяха направени, и да започнем от най-отдалеченото.
Има направено предложение да няма комисия по тези въпроси. След това ще ги разделим. Да подложим на гласуване да няма комисия. (Гласове от залата: "По кое?") Да няма Комисия по правата на човека и Комисия по... (Реакция в залата: "Ее-е!") Вижте, понеже има предложения, започвам от най-отдалеченото. (Шум в залата) Имаше предлолжения да няма комисии, понеже се разглеждаха като две. Нека да бъдем точни. Затова може да ви изглежда по-дълга процедурата, но да бъде точна. Изобщо да няма комисия по тези въпроси - това е едното предложение. Който е против това, ще гласува против. (Гласове от залата: "Кои са тези въпроси?", "Кой го направи?") Г-н Кумчев го направи. (Шум в залата, реплики, които не се разбират)
Добре, такова предложение не е правено - изобщо да няма, а само по едната част да бъде. Тогава се очертават две становища: да има една Комисия по правата на човека и демографските проблеми и да има две комисии - да има Комисия по правата на човека и отделна Комисия по демографските проблеми.
Част от народното представителство пък поддържа да има само Комисия по демографските проблеми. (Реакция в залата) А пък някои поддържат да има само Комисия по правата на човека. Е, днес много идеи има, сега трябва да ги гласуваме. (Шум в залата)
Сега може би основният въпрос е дали да има една комисия или да бъдат две. (Шум в залата, реплики, които не се разбират)
Предполагам, че народното представителство се е ориентирало. Ще се подложи на гласуване: отделна Комисия по правата на човека, съответно отделна Комисия по демографските проблеми и обща Комисия по правата на човека и демографските проблеми. Така може ли? (Реакция на одобрение)
Сега в зависимост гласуваме позитивния вот. Ако вече не се получи, ще се присъедини тази проблематика към другите комисии. Едното предложение е за обща комисия, другото е за две отделни комисии, като някои поддържат да има една, други - две, трети - само една. Но ето, г-н Атанасов ми припомни това, СД/МД 136.1 което казах в началото. Той е предложил изобщо да няма такава комисия по тези проблеми, а те да се разпределят за другите комисии, и поддържа предложението си. (Шум в залата) Така че това е най-отдалеченото - да не се създават отделна комисия по тези проблеми или комисии и изобщо да няма самостоятелна дейност.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Само по правата на човека!
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Момент, г-жа Русева. Това е предложението, което г-н Атанасов поддържа.
Много ви моля, уважаеми колеги, да гласувате. Предложението е изобщо да няма комисия или комисии по тези въпроси. Които са за това - тази сфера на дейност да не се контролира от комисия или комисии, моля да гласуват "за". Които са "против", т.е. искат да има комисии, да гласуват "против". И г-н Христо Иванов направи същото предложение. Така че моля ви да гласувате. (Шум в залата)
Уважаемо народно представителство, моля да разберете за какво гласуваме, за да няма след това оспорване на вота. Двама народни представители правят предложение да няма изрична комисия или комисии по същество по права на човека и демографски проблеми, изобщо да няма комисия. Така че ви моля да гласувате за това - подкрепяте ли това предложение или сте против. Моля ви, гласувайте!
Предложението се отклонява, тъй като за него са 35 народни представители, против - 159, 12 се въздържат.
Следващото гласуване ще бъде за разделни комисии - Комисия по правата на човека и Комисия по демографските въпроси. Част от народните представители поддържат да има само една комисия - Комисията по правата на човека, което беше предложението и на г-н Христо Иванов. Друга част от изказалите се народни представители държат да има комисия само по демографските въпроси. Ще гласуваме разделно, вие ще изразите своето предпочитание. И друга група от народните представители пък защитиха предложението да има една обща комисия. Моля ви, направете вашия избор и чрез гласуването ще определим как да бъде.
Подлагам на гласуване да има комисия само по правата на човека. Които са за такава, моля да гласуват. 136.2
ЖАН ВИДЕНОВ (от място): Г-жа Ботушарова, пояснете, че става въпрос за отделна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Гласуваме за отделна Комисия по правата на човека.
За - 151 народни представители, против - 41, 14 се въздържат. 136.3
Гласувахме да има отделна Комисия по правата на човека.
Има предложение да има отделна Комисия по демографските въпроси. "Проблем" е чуждица и затова нека да бъде "въпроси". Моля ви гласувайте за отделна Комисия по демографските въпроси.
Гласуването приключи. Моля ви за резултата. За отделна Комисия по демографските въпроси гласуваха 66 народни представители, против - 128, 13 се въздържат, така че не се приема предложението да има отделна Комисия по демографските въпроси. Сега демографските въпроси останаха под въпрос. (Оживление в залата)
Господин Матинчев, Вие искате да обясните вота си?
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми госпожи и господа! Демографските проблеми не могат да останат зад борда на дейността на комисиите.
Първо, Комисията по труда и социалното осигуряване ще се занимава с част от демографските проблеми, защото субект на труда - това е работната сила, а количествените характеристики на работната сила зависят от раждаемост, от условия, от семейство, от проблемите на третата възраст и т.н. Аз съм съгласен обаче с господин Кюранов, че има редица демографски проблеми, които не се изчерпват с работната сила като понятие. Тези проблеми ще бъде правилно да се приеме предложението да се обособят като подкомисия към здравеопазването. Може би този вариант е най-добрият. Считам, че ще бъде правилно да не гласуваме за обединяването на двете понятия.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има господин Василев.
ЙОРДАН ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, виждам, че има опасност да се разделят гласовете къде и в коя комисия да се разглеждат тези проблеми, които очевидно трябва да се разглеждат. И затова аз дойдох, за да оттегля моето предложение това да бъде към Комисията към здравеопазването. Може би наистина това ще обедини всички парламентарни групи към Комисията по труда и социалното осигуряване. Но за да не се стигне до прегласуване, аз бих предложил следното: названието й да остане същото, а ние да гласуваме и да вземем решение, че демографските проблеми ще се разглеждат в Комисията по труда и социалното осигуряване. Мисля, че така ще спестим нови разправии за името на комисията. Благодаря ви. ВЙ/МД 137.1
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: И аз Ви благодаря. И така - трябва да решим демографските въпроси в обсега на коя комисия ще бъдат. Остана предложението те да бъдат към Комисията по труда и социалното осигуряване, тъй като това предложи да се гласува г-н Йордан Василев. Не виждам нещо лошо това да го направим, така че ви моля нека да гласуваме дали тези въпроси да бъдат в обхвата на дейност на Комисията по труда и социалното осигуряване.
Които са "за", моля да гласуват. Моля ви гласувайте, колеги!
За - 171, против - 16, въздържали се - 14 народни представители.
Тези въпроси остават в обсега на Комисията по труда и социалното осигуряване.
Г-н Сугарев, моля Ви продължете по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ЕДВИН СУГАРЕВ: И последната комисия, по която постигнахме съгласие, е Комисията по младежта, спорта и туризма.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не виждам народни представители, които да искат думата. Подлагаме на гласуване предложението да има комисия и тя да се нарича Комисия по младежта, спорта и туризма. Много ви моля да гласувате!
За - 141, против - 31, 13 се въздържат.
Приема се да има комисия и тя да се нарича Комисия по младежта, спорта и туризма.
Г-н Сугарев, други предложения има ли?
ДОКЛАДЧИК ЕДВИН СУГАРЕВ: Има една комисия, по която не беше постигнато съгласие. Това е Комисията по парламентарна етика. Предлагам въпросът за нейното съществуване или несъществуване да се разреши чрез гласуване или чрез дебати, както предпочитат народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, г-н Сугарев. Комисия по парламентарна етика - ще правим ли разисквания или направо ще подложим на гласуване? - Добре. Моля ви, колеги, пригответе се да гласуваме дали да има Комисия по парламентарна етика. Които са "за" такава комисия, моля да потвърдят с положителен вот, които са "против" - с отрицателен вот. 137.2
Предложението се отклонява, тъй като за него са 84, против - 107, 11 се въздържат.
Уважаеми колеги, нека т. 2 от дневния ред да я приключим с едно решение, в което да се включат гласуваните комисии. Моля ви да ги чуете отново.
Решение за определяне броя и вида на постоянните комисии на Народното събрание.
"Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България реши: образува 18 постоянни комисии, които са следните: Законодателна комисия, Комисия по националната сигурност, Комисия по външната политика, Икономическа комисия, Комисия по околната среда, Комисия по земеделието, Комисия по административно-териториалното устройство и местно самоуправление, Комисия по бюджета и финансите, Комисия по жалби, предложения и петиции на гражданите, Комисия по труда и социалното осигуряване, Комисия по здравеопазването, Комисия по науката и образованието, Комисия по радио и телевизия, Комисия за контрол върху приходите, разходите и имуществата на политическите партии, Комисия по културата, Комисия по вероизповеданията, Комисия по правата на човека, Комисия по младежта, спорта и туризма."
Последният въпрос, за който гласувахме, беше относно демографските въпроси. Демографските въпроси са предмет на дейност на Комисията по труда и социалното осигуряване. Редно е да прогласуваме това, след като поотделно вече изразихме отношение. Моля ви, уважаеми госпожи и господа, да гласувате.
За това решение - 168 народни представители, против - 12, въздържат се 17.
С това т. 2 от дневния ред е изчерпана. 137.3
Преминаваме към разглеждане на следващата, т. 3 от дневния ред -
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА НАСРОЧВАНЕ НА ИЗБОРИ ЗА ПРЕЗИДЕНТ И ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-жа Ананиева е вносител на проекта. Ще го прочета, тъй като е раздадено и вие всички го имате, запознали сте се с него.
"Р Е Ш Е Н И Е

за насрочване на избори за президент и

вицепрезидент на Република България

На основание чл. 84, т. 4 във връзка с – 7, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Конституцията на Република България Народното събрание
Р Е Ш И:

Насрочва на 12 януари 1992 г. избори за президент и вицепрезидент на Република България."
Разисквания по това решение няма. Аргументите са ясни. Иска ли някой думата? - Не.
Моля ви да се приготвите за гласуване и да гласувате това решение.
193 - за, против - 3, 4 се въздържат.
Народното събрание насрочи изборите за президент и вицепрезидент за 12 януари 1992 г.
С това т. 3 от дневния ред е изчерпана.
Следваща т. 4 от дневния ред е -
ПРЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЯКО И ЦЯЛОСТНО ПРЕДАВАНЕ НА ПЛЕНАРНИТЕ ЗАСЕДАНИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО БЪЛГАРСКОТО РАДИО.
Вносители на това предложение са народните представители г-жа Клара Маринова и г-н Трифон Димитров. Имат думата. (Шум в блока на СДС)
КЛАРА МАРИНОВА: Благодаря Ви за предоставената възможност. Мисля, че в документа, който внесохме в ръководството на Народното събрание и до председателя му сме записали основните мотиви, които имахме предвид с народния представител Трифон Димитров, за да внесем за разглеждане от народните представители проблема ЦМ/МД 138.1 за прякото предаване на пленарните заседания на Народното събрание, използувайки възможностите на Българското радио.
На първо място поставяме проблема за пълната гласност, прозрачността на работата на законодателя като едно от основните граждански права на българското население, правото да получава пълна, точна и ясна информация, вкл. и по проблемите на законодателната дейност в България.
На второ място поставяме като основен мотив необходимостта нашите избиратели, или иначе казано обикновените данъкоплатци на България, да имат възможност за пълна информираност относно проблемите, които се разискват от народните представители - техните избраници. В същото време ни е ясно, че за поведението на народния представител, за това той доколко и как отстоява интересите на гласоподавателите, се съди и по неговата работа в пленарната зала на Народното събрание.
И не на последно място, уважаеми колеги, поставяме проблема, който възникна през последните дни при нашите срещи и разговори с голяма част от избирателите ни. Много често ни се задава въпросът: защо, за разлика от пленарните заседания на Великото Народно събрание, което след това премина в работата на обикновено Народно събрание и се предаваха пряко разискванията в пленарната зала, при сегашното Народно събрание възможността избирателите да следят разискванията в пленарната зала беше прекратена.
В този смисъл предполагам, че и други колеги ще вземат отношение по нашето предложение. Ние настояваме да се продължи и занапред създаденият вече добър модел от Великото Народно събрание и пленарните заседания да бъдат предавани пряко.
Мисля, че втората гледна точка е също много важна. Това е гледната точка на колегите журналисти от Българското радио. Във Временния статут за работата на Българската телевизия и Българското радио изрично е записано, че те са автономни, независими културно-информационни институти. И тук е справедливо да се запази тази автономност и тази независимост. Но аз мисля, че преките предавания от пленарната зала с нищо не нарушават тази автономност и независимост, защото, разсъждавайки заедно със специалисти от радиото и телевизията, бихме могли да постигнем съгласие по коя програма и точно как да бъдат излъчвани тези преки предавания. 138.2
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има г-н Стефан Савов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Смятам, че решението, което взехме във Временните правила и което огласи, че радиото и телевизията могат, когато поискат, сами да предават, и че председателят на Народното събрание може от друга страна да изисква да се предават важни заседания, е най-доброто. Ние непрекъснато говорим за нормална държава, за демократична държава, за демократични институции. Убеден съм, че радиото и телевизията постепенно трябва да излязат от опеката на всякакви държавни институции. Те са държавни институции, но това не означава, че както в миналото им заповядваше Политбюро, сега Народното събрание да има право да им налага свои решения.
Народното събрание е най-политизираният орган в държавата и това е съвсем естествено, защото в него са представени всички партии, които са участвували в изборите. Фактически, ако ние приемем такова решение, това ще бъде право на партията, която е победила, да налага своите решения на радиото и телевизията, да налага своята политика на радиото и телевизията. (Оживление в блока на ПССД)
Аз просто ви казвам, че това е моето дълбоко убеждение, защото винаги с един вот на мнозинството в такъв случай ще може да се декретира дейността на радиото и телевизията. Ако ние искаме радиото и телевизията действително да бъдат независими, ако искаме действително да създадем независим печат, независими масмедии, независими електронни масмедии, трябва да държим за това становище, което взехме.
Г-жа Клара Маринова каза, че е чула мнения и че радиожурналисти и журналисти от телевизията поддържат нейното предложение. Аз лично съм чул точно обратното. Разбира се, тук не може да става спор кой кого е чул. Би могло да се проведе и анкета, но мога да ви кажа, че и на вчерашната пресконференция голямата част от присъствуващите журналисти от телевизията и радиото изказаха задоволство от това, че им се дава право те да си решават въпросите. Това е една много важна, много решителна стъпка - на тях да им се създаде възможност, чувство, самочувствие, за да могат действително да изпълняват голямата 138.3 роля, която имат да изпълняват в това общество.
Целият световен опит показва, че там, където радиото и телевизията започват да предават, народните представители бързо влизат в ролята на артисти и започват да работят за издигането на своя имидж. Има анкети в Англия, които показват, че имиджът, рейтингът на английския парламент - този вековен инструмент на демокрацията, е спаднал решително от момента, в който се предават заседанията. И това е на много места и се поддържа действително от хора, които се занимават с тези въпроси.
Вие знаете, че има едно правило: когато двама преговарят, да не присъствува трети, защото когато преговарят двама и присъствува и трети, те започват да говорят за третия. Това е едно основно правило в преговорите. Затова например дипломатическите преговори се водят между двама души.
Убеден съм, че същото нещо е и с радиото и телевизията. Вярно е, че може би ние няма да се виждаме толкова често по екраните, няма да ни се чуват гласовете толкова често в ефира. Но това действително ще бъде от полза за нашата ефективна работа. Аз съм убеден в това. 138.4
Разбира се, когато ще се обсъждат някои извънредно важни закони, да речем Закона за имуществото, които ще предизвикат по-голям интерес, защото има искане от ПССД, да се предава в такива случаи ще се предава. Моля господата народни представители много зряло да помислят по този въпрос и да гласуват след това по съвест. Предаванията по радиото и телевизията повдигат себелюбието, суетата, но фактически това пречи на ефективната ни работа. (Частични ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Реплики поискаха трима народни представители - г-н Премянов, г-жа Петя Шопова и г-н Шапатов. Напомням, че репликите са до 2 минути.
Г-н Премянов има думата за реплика.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Уважаема г-жо Ботушарова, уважаеми колеги народни представители! Дълбоко уважавам безпокойството на г-н Стефан Савов в новите условия, когато всички се стремим към демокрация, както той се изрази, "управляващата партия, спечелила изборите" да не налага по тоталитарен начин своята воля. В дадения случай искам да разсея неговите безпокойство и съмнение и вашите - на тези, които принадлежите към формацията, която спечели изборите - затова, че в дадения случай ние можем да постигнем консенсус, като уважим волята на нашите избиратели, а ние имаме достатъчно индикатори за тази воля, че хората желаят този парламент, който решава съдбите на България и приема решения и закони, неговата дейност да бъде прозрачна, да е ясна и да дадем възможност на народа да бъде съпричастен към това, което става.
Така че, бъдете спокойни, ако ние вземем решение да се предават пряко заседанията на Народното събрание по радиото, а в някои случаи и по телевизията с едни достатъчно обширни и ясни репортажи, мисля, че ние по този начин, в никакъв случай няма да компрометираме вашата изборна победа, а по-скоро ще отнесем нашето решение към това, което изразява доминиращата воля и желание на нашите избиратели.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля народните представители да идват за реплики със своите карти, за да не поставят Председателството в неудобното положение да прави бележки. ДП/МД 139.1
Имате думата, г-жо Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА: Искам да се съглася с първото съобръжение на г-н Савов, че радиото и телевизията трябва да имат правила за своята работа, но искам да напомня на народните представители, че това ще стане чрез съответните нормативни актове - примерно, чрез законите, които ще бъдат приети в тази област.
Второ, бих искала да напомня на всички тук присъствуващи, които пледираха в предизборната си кампания за демокрация, че един от признаците на демокрацията е гласността.
Трето, искам да споделя с вас, че на среща с моите избиратели в Пазарджик в понеделник аз споделих, че има съмнения по въпроса трябва ли да бъдат предавани по радиото и по телевизията заседанията на Народното събрание. Моите избиратели реагираха бурно и само за едно денонощие събраха 1800 подписа... (Оживление сред народните представители от СДС), от които 600 само едно село, които са в два пункта. Единият пункт е да има преки радиопредавания на заседанията и вторият пункт - подробни репортажи от парламентарния ден, евентуално съпроводени с коментар на представители на парламентарните сили.
Освен това искам да напомня на колегите народни представители, че Народното събрание е под контрола на народа и освен това, ако направим аналогия със съдебния процес, той трябва да бъде публичен и да има възпитателен ефект. Предполагам, че нашите заседания няма да бъдат такива, че да имат отрицателен възпитателен ефект или да възпрат нашите избиратели да ни избират, ако чуят това, което говорим, така че нека нашето самочувствие и нашето желание да работим за нашите избиратели бъде свързано с откритостта, с прозрачността и с гласността в работата на Народното събрание.
Връчвам подписките на Председателството.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата г-н Шапатов.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Той отстъпва правото си на реплика на г-н Балабанов.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата г-н Балабанов. 139.2
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: Мисля, че нашите избиратели, всички наши съмишленици (и нашите опоненти, разбира се), хората от единия и от другия лагер... (Оживление сред народните представители от СДС)
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Стига с тези лагери...
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: ... хората и от единия, и от другия лагер искат да слушат в голямата си част. Такива са техните становища, които ние чухме по време на нашите срещи, когато нямаме пленарни заседания.
"Когато се предава една политическа дискусия, тя трябва да се предава изцяло, защото иначе се губи сюжетът на тази политическа дискусия. Трябва категорично да заявя, че работещият демократичен парламент е парламент, който внимателно, бавно и подробно обмисля всички решения, които приема. Само тоталитарният парламент препуска, приемайки закон след закон...
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): ... И Конституция - за един месец!
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: Ние сме длъжни да обясним, че вършим една трудна работа и никой не трябва да има право да ни обвинява, че работим бавно и недостатъчно. Именно прякото излъчване по радиото и по телевизията ще даде възможност за това."
Господа, прочетох ви част от изказването на уважавания от мен г-н Михаил Неделчев тук, от тази трибуна, преди една година.
Всъщност какво ще разисква нашият парламент през следващите няколко дни? Вашите съмишленици вероятно са заинтересовани от това как ще се развият дебатите по реституцията и приватизацията. Вашите съмишленици много държат да чуят как ще се развият дебатите по въпроса за имуществото на политическите партии. Не забравяйте, че една голяма част от политическите сили в България, поради една или друга причина не влязоха в този парламент, но те искат да имат информация за това как се развива работата в него. Можем ли ние да пренебрегнем интересите на всички тези хора?
И най-накрая, заседанията така, както ги гласувахме, пленарните заседания, ще бъдат по-редки и значително по-кратки от това, което беше миналата година, така че и от тази гледна 139.3 точка ще облекчим замърсяването на ефира с парламентарни дебати.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата г-н Димитров.
ТРИФОН ДИМИТРОВ: Уважаеми народни представители, като един от вносителите на проекта за решение ще допълня изказаното от г-жа Клара Маринова.
За времето на своя мандат Великото Народно събрание създаде един информационен феномен в нашето общество - постоянна и пряка информация за работата от пленарната зала. Нещо повече, тази постоянна информация стана съществен елемент от нашия политически живот - необходим елемент, който особено добре се доказа при подготовката и приемането на Конституцията на Република България. Благодарение на постоянната информация тогава не само се виждаше кой работи и кой не работи за Конституцията, какво е отношението на отделни депутати или на г-н президента към нея, но се формираха в обществото и в избирателите позиции и становища, необходими за тяхното участие в демократичните процеси в страната.
Създадена е вече една потребност от постоянна, пряка, неподправена и неусложнена информация за това, което се разисква в пленарната зала. Днес информационният вакуум в това отношение не е полезен за по-нататъшното развитие на демокрацията в България и по-точно за приобщаването към нея на всеки български гражданин и на всяка обществена формация, защото Народното събрание със своята работа учи на демокрация и нас, народните представители, както и нашите избиратели. Това може да става ефективно само при постоянна и пряка информация от тази зала.
Прякото предаване по Българското радио позволява и на международната общественост да получава по-пълна информация за нашата законодателна дейност и за позициите на парламентарните политически сили по различни въпроси. Това ще съдействува за по-нататъшно разкриване на демократичния лик на България пред световната общественост. Не е без значение това и за новото правителство, надявам се. Добре е и всички българи, които по едни или други причини са извън нашата граница, да знаят какво става в българския парламент... (Оживление и протести от парламентарните групи на СДС и ДПС) 139.4
ЗЛАТКА РУСЕВА: Нали беше реплика?
ТРИФОН ДИМИТРОВ: Не е реплика, изказване е.
Това може да стане само чрез преките и постоянни радиопредавания. Днес нашият парламент е в съвсем различна ситуация по отношение на Великото Народно събрание. Разменени са ролите на основните политически сили в него и тяхната динамика не може да остане скрита от избирателите.
Слушах доводите на г-н Савов по "Панорама" и с едно решение за пряко предаване по Българското радио на пленарните заседания. Без да мога сега дословно да цитирам неговите думи, приемам техния смисъл, че е добре за всички ни, ако работата в парламента не предизвиква толкова голям интерес сред обществеността, но не приемам това да се налага чрез прекратяване на предаванията.
Нека това стане естествено, като утвърди своето място в нашия живот, самият парламент със своята резултатност. Мисля, че като национален институт Българското радио трябва да съдействува на парламента за утвърждаване на демокрацията у нас и парламентът е в своето право да изисква от него това. Вярно е, че така се затрудняват програмите на радиото, но засега е така и когато се замогне държавната хазна, като резултат от мерките на г-н Костов, можем да мислим и за парламентарен канал. Дотогава мисля, че е по-демократично Народното събрание да изисква публичност за своята работа, отколкото Българското радио да избира само какво от тази публичност да бъде наяве и какво не.
Тук възникват много въпроси, но няма да се впускам в тях, те могат да бъдат предмет на един предстоящ Закон за Българското радио.
В заключение мисля, че едно решение на Народното събрание за постоянно и пряко предаване по Българското радио на пленарните заседания ще бъде полезно за всички ни тук, за всеки депутат поотделно и за демокрацията изобщо.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Трима народни представители поискаха реплика.
Давам думата на г-н Дончо Папазов. 139.5 ДОНЧО ПАПАЗОВ: Уважаема госпожа председателствуваща, уважаеми народни представители! Като заместник-председател на Съюза на журналистите "Подкрепа" зная много добре настроенията в радиото. Журналистите в радиото протестират против тези вечни еднообразни предавания от парламента, които им пречат да развиват своята програма. (Реакция в залата) Такива предавания имаха смисъл, когато нямаше свобода на печата, която между другото е записана в Конституцията, когато нямаше коректива на свободните журналисти. Ако някой наруши с нещо установения ред за демокрация, това ще бъде отразено в пресата. Нито радиото, нито телевизията са единственото място, където трябва да си личат тези работи. С това си искане вие подценявате вестниците, подценявате и другите средства за информация. (Шум в залата) Това искане е тенденциозно, за да можете Вие като опозиция да прокарвате своята позиция. (Смях и ръкопляскания в блока на ПССД)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Праматарски има думата за реплика.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми колеги! Може би едно такова безплодно изказване, каквато беше току-що направено от господина, не би трябвало да предизвика тези три реплики. Това е мое мнение. Но аз се почувствувах длъжен, защото се възмутих от това, което беше казано тук. Загрижили се някой от бившите и настоящи депутати за българите в чужбина, след като миналата година не позволихте на тези хора да участвуват в политическия живот на България. (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Стефан Чанев има думата за реплика - 2 минути.
СТЕФАН ЧАНЕВ: Уважаемо председателство, уважаеми дами и господа! След всичко, което се каза, малко може да се добави по същество. Аз ще се спра на една почти нелоялна постановка на въпроса.
Тук излиза - или ще има или няма да има. Като че ли е забранено! Тук или ще предаваме постоянно, или няма да имаме възможност да предаваме. Моля Ви, така ли седи въпросът? РД/ВЙ 140.1
Във вашите мотиви пише "прозрачността на парламентарната дейност". Някои даже пледират, че всички процеси, даже в съда, са публични. Нима това не е публичен процес! Нима това не е публично заседание! И възможността да се предава значи ли, че не може да се предава. Или трябва да има императив, или да, или не.
Получили сте 1100 или 1 млн. и 100 хил. подписи. Защо да бъдат до народното представителство, до Народното събрание? Ако този народ, тези хора искат наистина много да слушат, ще пишат на радиото. То има възможност да предава. Нека там да му въздействуват. Защо ние ще кажем императивно, задължително. Ние им даваме възможност, нещо повече, ние си запазваме правото, когато ние преценяваме, че трябва нещо да се предава, дори и те да не искат, да го предават. Е, какво повече от това можем да искаме?
По-нататък. Да имат практическа възможност да следят. Моля Ви, защо ако радиото има право да предава и да преценява, народът да няма практическа възможност. Нима е така? Не е така. Радиото има възможност да предава по своя преценка, както всеки вестник и да оцени кое от процеса е важно и кое не. Ако това радио не може да изпълни своите предназначения, явно, че трябва там да се направи нещо, но защо трябва императивно да се реши и да се налага.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩА СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Чанев, репликата Ви привършва като време.
СТЕФАН ЧАНЕВ: Това не е така - да има практическа възможност. Щом радиото има практическа възможност да предава, българският слушател и зрител имат практическа възможност да следят, и другите специалисти. Това важи за вестниците, това важи за радиото, това важи за всички.
Моля Ви, не смесвайте, че щом има право, значи, че няма да слушат. (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има господин Йордан Василев.
ЙОРДАН ВАСИЛЕВ: Уважаеми колеги, споделям напълно казаното от господин Чанев преди мен. Но бих искал да поставя още по-точно нещата на тяхното място. 140.2
От хода на дискусията, която тече, имам чувството, че този проект за решение цели нещо друго, а не това, което казва. Тоест, търси се някакъв повод за нещо и ние го чухме в изтеклите минути. Трябва да се намери повод, за да се твърди, че някой забранява в момент, когато никой нищо не забранява. Изказването на господин Савов преди това беше съвсем ясно - никой нищо не забранява. Радиото е една, както и телевизията, суверенна институция, която може да реши сама, а никой не я възпира. Но аз бих искал да прекъснем тази пропагандна кампания, защото за всички е ясно, че Съюзът на демократичните сили винаги е воювал за публичност, държи на нея както преди, така и сега. (Шум в залата)
Аз ще ви припомня моите думи преди около 4 дни, когато казах, че трябва да се предава, докато омръзне на хората. Мисля, че тогава получих от страна на опозицията одобрителни ръкопляскания.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Точно така.
ЙОРДАН ВАСИЛЕВ: Аз държа на тази постановка и затова бих искал да предупредя вносителите на проекта за това решение от една много сериозна, именно професионална опасност, не засега, не за тази седмица. Защото тази седмица ми се струва, че още има голям интерес и хората биха слушали с охота, дори целите предавания.
Но ето какво реши: "Пленарните заседания на Народното събрание да се предават пряко и изцяло по Българско радио".
Колеги, тук няма срок. Това ме безпокои. А когато настъпи този момент, да речем, след седмица, месец или два и публиката на радиото е отегчена от нашите дълги заседания, важни за нас и за законите, но едва ли толкова интересни вече за публиката, когато се разисква текст по текст, дори за мнозина тук присъствуващи става скучно, камо ли за милионите радиослушатели, директорът на радиото няма право да възрази на едно решение на Народното събрание.
А в този момент сега, той, ако би искал и колективът на радиото да предават изцяло, никой не му пречи. Нашият временен правилник, както и господин Чанев изтъкна, му дават всички тези права. И протестите, които се отправят, вероятно както 140.3 чухме, от определени райони или среди, би трябвало да бъдат адресирани до радиото и това да не бъдат протести, а искания, напомняния.
Трябва да ви кажа, ще бъда откровен, колеги от радиото пред мен направиха две категории изказвания. Едните със задоволство посрещат възможността програма "Хоризонт" да има и собствена програма, а не ние да я запълваме изцяло, следобедите, когато имаме заседание.
Другите смятат, че наистина липсват в този момент, сега, в началото на Народното събрание предаванията от парламента.
Така че нещата не са еднозначни и не са ясни. Приемането на такова решение означава до безкрай ние да обречем Българското радио да предава нашите заседания, дори когато те наистина са скучни.
И аз в заключение бих предложил следното. Ако нямате нищо против да се обединим около едно такова решение. Текстът, както е, с добавка една дума, за да не бъдам ние в ролята на узурпатори и командаджии върху радиото.
Първо, думата "предлага" да се добави "пленарните заседания на Народното събрание да се предават пряко и изцяло по Българското радио".
Предложението не е заповед. Дава възможност, когато радиото вече прецени или за ден, за който види, че дневният ред е скучен, не предвещава нищо интересно, просто да не го предава. Иначе, ако го приемем в този вид, радиото е задължено отначало докрай. Но всъщност, ако приемете това мое предложение, ние почти се приближаваме към формулата, която сме приели, че то може да предава.
Има още един чисто технически проблем. Аз съм бил малко и радиоработник. Вижте, програма "Хоризонт" покрива цялата територия на страната. Ако ние предложим, като се добави един текст "По една от своите програми", радиото може да възприеме да предава тези заседания, които реши всички в началото, по-късно по-рядко, както изобщо решат колегите журналисти, да предават по радио "Христо Ботев". Но тогава цели райони от страната няма да имат достъп до тези предавания. "Хоризонт е единствената програма, която покрива цялата страна или почти цялата страна. 140.4
Аз предлагам все пак да оставим и този проблем на ръководството, на колегите от Българското радио.
Затова предлагам, ако не се оттегли това предложение и да остане само решението, което сме взели във Временните правила, да се прибави думата "предлага" и да се добави в края "по една от своите програми". 140.5
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩА СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за порядък в изказванията. Следват три реплики, които са заявени от господин Виденов, господин Боков и господин Даскалов. Моля ви, спазвайте двете минути за изказване. Думата има господин Виденов.
ЖАН ВИДЕНОВ: Аз с удоволствие бих се съгласил с мотивите, които тук изложиха преди малко господин Чанев и господин Йордан Василев. Бих се съгласил при условие, че все пак най-важните кадрови въпроси в Българското радио, а пък и в Българската телевизия, се бяха в ръцете на мнозинството в това Народно събрание, и че то вече не демонстрира по един железен начин как употребява своите правомощия. За каква независимост, свободен избор и безпристрастна преценка какво да се предава или да не се предава от пленарната зала, господа, можем да говорим дотогава, докогато ръководителят на това звено, което трябва да прави тази преценка (т.е. човекът, който трябва да решава в края на краищата) е в края на краищата в ръцете на дясната и средната страна на тази зала.
Аз и отсега бих могъл да се обзаложа и с господин Йордан Василев, и с господин Чанев кога ръководството на Българското радио ще прецени, че въпросът е от изключителна важност, за да бъде той предаван изцяло и кога той не е достатъчно важен и не си струва с него да се замърсява българският ефир. Но трябва да ви кажа, че в тази му преценка, ако днес отхвърлите предложението на Парламентарния съюз за социална демокрация, няма да има нито грам безпристрастност, а ще има много страх.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има господин Боков.
ФИЛИП БОКОВ: Аз мислех да правя изказване по този въпрос, но ще се огранича с една реплика към изказването на господин Йордан Василев. И искам да приветствувам неговата принципна постановка за това, че Съюзът на демократичните сили е за гласност в работата на този парламент. Мисля, че много от аргументите, които тук се изтъкнаха, са доста противоречиви и трудно могат да бъдат защитени в една широка обществена дискусия. Аргументите, имам предвид, против радиопредаванията. НЧ/ВЙ 141.1
Ние едва ли би трябвало да се съобразяваме с това, което смята една или друга група журналисти в Българското радио. Тъй като радиото не съществува заради журналистите в радиото. Радиото съществува...
ЙОРДАН ВАСИЛЕВ (от място): Кой е казал "против" все пак?
ФИЛИП БОКОВ: Аз не говоря за Вас. Аз говоря за други хора, които се аргументираха така.
Така че аз мисля, че ние можем да приветствуваме позицията на господин Василев и мисля, че въпросът е принципен и единственият начин Съюзът на демократичните сили да докаже, че това е неговата принципна позиция, е да подкрепи това решение със или без поправките, които предложи тук господин Йордан Василев. Няма никакви задни мотиви в предложението, както се подозира. То е насочено към това - българската общественост да бъде информирана пълно за тези дебати, които решават съдбата на всички хора в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Владислав Даскалов има думата за реплика.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Всуе се морим да убедим лявата страна, че ние не сме против радиопредаванията. Това е всуе. Това ни стана известно. Който спокойно и внимателно прочете предложението, ще разбере неговата същност.
Но ние провъзгласихме свободата на радиото и свободата на радиожурналиста. Тази свобода (и на словото, и на всичко останало) се гарантира и чрез финансовата им независимост. Определяйки задължително прякото предаване, ние се намесваме именно във финансовата независимост на радиото. (Реплики на недоволство и несъгласие от блока на ПССД)
А що се касае до предложението на господин Йордан Василев, на мене ми се струва, че тъкмо онази възможност на председателя да реши тогава, когато се налага цялостното и целодневното предаване на дебатите в Народното събрание, тогава това предложение ми се струва, господин Василев, Вашето предложение го лишава от тази възможност.
Затова аз считам, че ние с едно задължение по отношение на радиото да предава цялостно в своята програма дебатите от 141.2 Народното събрание, се намесваме сериозно в неговата финансова самостоятелност.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има господин Сугарев.
ЕДВИН СУГАРЕВ: Уважаемо председателство, уважваеми дами и господа! Първо трябва да кажа, че ние винаги сме били за пълна прозрачност за дейността на Народното събрание и не бива толкова да се безпокоите, че тази прозрачност изобщо може да бъде отнета. По статут дейността в това събрание е публична дейност и мога да ви успокоя, че тук са акредитирани 850 журналисти. Така че да се говори за това как някой искал да замъгли или затъмни всичко, което говорим тук, е пълна демагогия.
За мен е много радващо, че партията на бившето мнозинство, която ако не се лъжа, някога гонеше журналистите от балконите и забраняваше преки предавания по телевизията, е еволюирала в такава насока, превръщайки се в опозиция. (Ропот в блока на ПССД)
Все пак аз смятам, че би било добре заседанията да се предават. Само че въпросът е следният: ние искаме да ни слушат, но дали някой иска да ни слуша? Искам да ви кажа, че този парламент не е както предишния, не е толкова атрактивен, като т.нар. Велико Народно събрание. Тук повече ще се работи, а по-малко ще се говори.
И затова аз смятам, че не е много честно да се отнема радиовреме и да се лишават журналистите от възможност за изява. Това е все пак четвърт от денонощието в най-слушаното време. Това не е никак малко.
Ако нещо трябва да се направи, то това е да се осигури специален парламентарен радиоканал, по който да се излъчват пряко пленарните заседания. Това мисля, че е една от първите задачи, които трябва да възложим на Комисията за радио и телевизия. Но така, както е формулирано в момента решението, ми се струва, че е малко неточно и не особено коректно.
Първо, не само не става ясно в какъв срок се взима това решение - дали за вечни времена или донякъде, или не.
Второ, не е ясно по кой канал на Българското радио ще се излъчват тези радиопредавания. 141.3
Затова аз смятам, че до момента, до който се осигури такъв парламентарен радиоканал, би трябвало журналистите да имат поне право на избор. А ако една парламентарна сила държи непременно да бъдат излъчвани тези или онези заседания, тя би могла да заплати за това примерно по цената на рекламите в радиото. (Ръкопляскания от СДС)
И тъй като това предложение не е особено коректно, аз предлагам алтернативно такова, което гласи следното:
Първо, пленарните заседания на Народното събрание се предават от всички масмедии винаги, когато последните изявят желание за това, освен ако Народното събрание не се е произнесло в противен смисъл от съображения, свързани с националната сигурност на страната.
Второ, председателят на Народното събрание може да задължи радиото и телевизията изцяло или отчасти да предават заседанията на Народното събрание.
Трето, Комисията по радио и телевизия да проучи възможностите за осигуряване на специален парламентарен радиоканал в най-къс срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата за процедурно предложение има господин Петров. 141.4
ГЕОРГИ ПЕТРОВ: Уважаеми колеги, аз мисля, че се изразиха различни становища в залата по този въпрос и правя процедурно предложение да се прекратят изказванията. (Ръкопляскания в блока на СДС) Моля, господин председателствуващ, да подложите моето предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има направено процедурно предложение за прекратяване на изказванията. Трябва да изслушаме становища на един народен представител, който не е съгласен.
Господин народният представител много отдавна искаше думата. Моля Ви, представете се за протокола.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Съвършено кратко. Искам три момента да подчертая.
Първо, ако е вярно това, което твърдите в няколко последователни изказвания, че Съюзът на демократичните сили е за гласност и прозрачност в този парламент, аз се присъединявам към вас да прекратим разискванията и да гласуваме, за да покажем какво е единството на думи и възможност да се гласува.
Второ, тук много хора говориха за правото на журналистите, те говореха за тяхната икономическа суверенност, аз искам да поставя на първо място правото на най-суверенния, това е данъкоплатецът, който иска да знае какво става.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Божинов, чуйте ме сега. Това не е възражение, а направено вече процедурно предложение.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Последно, аз силно се тревожа от мутантите на позицията на хора, които искат да се наричат демократи.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля да не поставяте Председателството в положение да натиска бутона, защото не е по същество. Моля за спокойствие и ред в залата.
Беше направено процедурно предложение за прекратяване на дебатите.
Господин Божинов уж щеше да възразява, пък взе, че се съгласи. ББ/ВЙ 142.1
Искате да възразите, господин Велев, на процедурното предложение да се прекратят разискванията? Заповядайте.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Искам да възразя на това предложение, тъй като след всяко едно изказване, когато има предвидени реплики, те трябва да приключат и тогава може да се прави процедурно предложение за прекратяване.
Така че, госпожо председател, Вие вместо да дадете думата на хората, които искаха реплики, и след това да дадете възможност за процедурно предложение, направихте точно обратното. Мисля, че по повод на последното изказване, хората, които искаха да репликират, имат право да направят това и след това да вземем отношение по процедурното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Велев, не е основателен направеният упрек към мен, тъй като това, което трябва да се чуе, след като има предложение за прекратяване, ако има някой против процедурното предложение, след което трябва да гласуваме и тогава, ако има представител на парламентарна група, който не е взел отношение, има думата. Става дума за разисквания, а не за репликите. Просто можете да го маркирате, че това е пропуск и в правилника да се регламентира. Но тъй като това не е регламентирано и няма подобно нещо, става дума за основни изказвания, не приемем упрека Ви.
Така че, моля ви, нека да гласуваме. Не можете да ме обвините в некоректност. Имаше реплики, но ставаше дума след изказванията.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Не обвинявам никого в некоректност, но аз мисля, че ако спазваме строго процедурата, би трябвало след всяко изказване да се даде възможност на онези, които искат да репликират. Затова аз моля да се даде думата и на тези хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Много ви моля, чуха се двете становища - за прекратяване и против. Подлагам го на гласуване това процедурно предложение.
Моля народните представители да влязат в залата, текат трите минути за гласуването. Моля ви да гласувате за процедурното предложение да се прекратят разискванията. 142.2
Моля ви, гласувайте!
Резултатът: 124 народни представители гласуваха за, 86 против и 3 се въздържат. Прекратяваме разискванията.
По процедурни гласувания не се обяснява вот, но има още едно продължение по нашите Временни правила. (Госпожа Ботушарова се обръща към господин Юрий Борисов, който иска думата, за да обясни вота си) Ако това предложение е прието, но има представители на парламентарни групи, които не са се изказвали по разисквания въпрос, думата се дава на по един народен представител от всяка от тях.
По реда на записването тук, както е при мен, аз мога да го представя, ще го запазя, думата има господин Емил Бучков. Досега от Парламентарната група на ДПС народен представител не се е изказвал.
Господин Бучков, имате думата.
ЕМИЛ БУЧКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Въпросът, който толкова дълго тук се разисква, смятам, че трябваше поне колегите-юристи да поставят нещата на правилни релси.
Касае се за един институт - автономен, т.е. независим, и аз се учудвам как може Народното събрание, след като във Временните правила е обявил този институт за автономен, да иска да го задължи. Явно е, че Народното събрание не спазва собствените си решения и освен това иска да въвежда задължителност там, където то няма такива прерогативи.
Оставена е възможността на Българското радио само да преценява кога, как и по кое време да предава заседанията на Народното събрание. Какво лошо има в това, питам?
От друга страна, аргументацията, която е в полза на твърдението, че трябва да се задължи Българското радио да предава заседанията на Народното събрание, е до болка позната от близкото минало. Така наречените "група възмутени граждани" или други, които непрекъснато бяха печатани във в. "Работническо дело", а по-късно и в "Дума". 142.3
ЖАН ВИДЕНОВ (от място): Има подписи събрани.
ЕМИЛ БУЧКОВ: Зная, че са подписи и зная как се събират тези подписи. Много трудно е да ме смятате, че съм толкова наивен.
Тези граждани имат възможността да се обърнат към ръководството на Българското радио и да го помолят като данъкоплатци Българското радио да предава заседанията на Народното събрание.
Много ви моля, когато ми говорите за демокрация, смятам, че съм на такава възраст, че не бива да бъда поучаван. Само бих Ви задал въпроса: къде научихте тази демокрация? В пионерските или комсомолските организации? В АОНСУ ли, в ЦК на БКП или в Политбюро? Ако е за такава демокрация, 45 години съм я изпитал на гърба. Не ме учете! (Ръкопляскания от блока на СДС и ДПС)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Много народни представители заявиха желание за реплика, записах първите трима. Ще ви моля обаче с картите, за да няма напрежение. Това са господин Юрий Борисов, господин Димитър Йончев и господин Любомир Павлов.
Имате думата, господин Павлов! 142.4 ЮРИЙ БОРИСОВ: Госпожо председател, Вие може би мислите, че ще използувам формата на реплика, за да направя изказването, което бях заявил. Ще направя реплика, която ще бъде много кратка.
Господин Бучков, това, което Вие твърдите, се основава на предпоставката, че цялото предаване на радиото ще бъде ангажирано с пленарните заседания. Между другото имахме достатъчно аргументи, но Вие просто не пожелахте да ги изслушате. Става въпрос за 15 часа, а само "Хоризонт" и "Христо Ботев" имат над 300 часа предавания.
ГЛАС ОТ БЛОКА НА СДС: Това си е тяхна работа.
ЮРИЙ БОРИСОВ: И още две изречения. Много ви моля, разрешете ми да направя поне четири изречения още в рамките на тази реплика. Ако искате, не ме слушайте, има и такъв начин на присъствие в залата. Между другото тези дебати, които ние проведохме, това, което каза господин Бучков, е илюстрация на практика на истината, че логиката представлява един деликатен начин за отвличане на интереси и нищо повече. Затова защото, тогава когато тези радиопредавания на вас ви бяха необходими, се говореше за следното: как ще ограничим достъпа или как ще ограничим правото на радиослушателите да имат достъп до тази информация? Тогава, когато на вас не ви е изгодно, вече твърдите как ние ще ограничаваме свободата на радиожурналистите. По силата на тази логика вие може да зададете въпроса: защо дойде 10 ноември, с това не ограничаваме ли свободата на Тодор Живков?
ЗЛАТКА РУСЕВА: За какъв 10 ноември говориш, бе? (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Димитър Йончев.
ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Аз благодаря на председателствуващия, че ми даде възможност да направя реплика. Малко стандартни бяха изказванията, защото почти за всички хора можех да направя тази реплика. Ще бъда съвсем кратък. Искам да кажа три неща.
Първо, мисля си, че ще ни е трудно да работим без комисия по парламентарна етика. Много сме сложни още и сурови. Може би не трябваше да бързаме толкова. Сл.Р/ВЙ 143.1
Второто, което искам да кажа, е, че как да ви кажа... Ще се опитам. Малко е сложно да повярваме на добрите намерения на радиото, макар че, предполагам, повечето хора имат добри намерения.
Аз изхождам от личния си опит. Преди кампанията за изборите участвувах в разговора между политическите сили, тогава имаше такава порочна практика, с ръководството на радиото, как да организираме кампанията така, че да бъде политически най-издъържана. Самият директор на музикалните програми ни предложи списък от 28 песни със съдържание в полза на СДС. И предложи да не правим такова състезание, а въобще по време на кампанията да не излъчваме такива песни. Радиото през цялото време изпълняваше "Последният валс" и аз още не мога да се отърва от тази мелодия. (Шум и аплодисменти в блока на СДС) Вашата радост, която е спонтанна, изразява една моя малка уплаха, че може би радиото ще продължи да действува по същата посока. Така че ето тази радост пък я подкрепят. Тоест, радиото още не е достатъчно зряло! (В блока на СДС шум и възгласи: "А-а-а!")
Добре, радиото е зряло.
И третият ми въпрос е много сериозен. Смятате ли, че това, което обсъждаме тук, е юридически въпрос, както някои оратори го казаха, което ме разсмива. Трогателно е. Или пък, че е въпрос на аргументи? Боже мой, това е чисто политически въпрос. Но аз мисля, че опозицията винаги има право да иска това нещо. Миналата година и ние искахме опозицията да не я чуват по радиото. Но гласувахме против това, което искахме, защото има някакво чувство на достойнство, когато си управляваща партия! Та, господа, да защитим достойнството! (Ръкопляскания в блока на ПССД)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля Ви, господин Павлов, един процедурен въпрос на Председателството. Ако обичате, изчакайте. Тъй като наближава 20.00 часът, трябва да поставя на гласуване да продължим ли, докато приключи и тази точка, тъй като това е последното изказване, след което трябва да се гласува решението. Затова аз ви моля да гласуваме да продължим, докато приключи тази точка от дневния ред, което се очертава да бъде няколко минути след 20.00 часа. 143.2
Но все пак ви моля, гласувайте за това предложение. Предложението е да продължим да работим, докато се гласува решението, което е внесено.
Гласували са 137 за, 65 против и 10 се въздържат. Председателството ви благодари.
Имате думата за реплика, господин Павлов.
ЛЮБОМИР ПАВЛОВ: Имам реплика по изказването на господин Бучков. С две думи, аз искам да акцентирам върху това, което той засегна и от юридическата страна... (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Павлов, репликата е възражение...
ЛЮБОМИР ПАВЛОВ: Естествено, че е възражение, но от друга гледна точка аз имам право да си изложа мисълта, както преценя.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, Вие трябва да го опровергаете.
ЛЮБОМИР ПАВЛОВ: Възразявам върху... Искам да възразя... (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за тишина!
ЛЮБОМИР ПАВЛОВ: Искам да възразя...
ЧАВДАР КЮРАНОВ: Нямате това право!
ЛЮБОМИР ПАВЛОВ: Искам да възразя именно от следната гледна точка. Не трябва да се акцентира само върху юридическата страна на въпроса. Тук има и един друг момент, когато говорим за данъкоплатците. Има данъкоплатци, които желаят да слушат радиопредаванията всеки ден, има данъкоплатци, които не желаят да ги слушат.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Ще го спрат, ако трябва!
ЛЮБОМИР ПАВЛОВ: Той може да спре радиото, но ние не можем да го задължаваме да плаща за тези радиопредавания.
От тази гледна точка радиото може да направи социологическо проучване и една тогава може да каже искат ли мнозинството от радиослушателите да слушат или не искат. Засега всичко са голи думи.
СТОЙЧО ШАПАТОВ: А миналата година правиха ли такова проучване? 143.3
ЛЮБОМИР ПАВЛОВ: Искам да допълня още нещо. Тук непрекъснато се подменя тезисът, никой не говори за прекратяване на радиопредаванията. Никой не говори за ограничаване на радиопредаванията. Тук става дума, че ние не можем императивно да задължаваме радиото всеки ден да предава нещо, за което данъкоплатците възможно е и да не желаят да плащат. Това имам предвид.
И искам просто да завърша с това, надявам се, в скоро време "Последният валс", господин Йончев, вече да звучи не само по Българско радио, а и по Българска телевизия. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на СДС) 143.4
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми госпожи и господа, с това приключиха разискванията. Сега пред вас е проектът за решение, внесен от госпожа Маринова и господин Димитров, който гласи следното:
"На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, Народното събрание
Р Е Ш И:

Пленарните заседания на Народното събрание да се предават пряко и изцяло по Българско радио."
По повод на така формулирания текст, господин Йордан Василев направи предложение да се предложи да се предават. Нали така беше допълнението? Но аз искам да му кажа лично като бележка, ако позволите, че това следва от така направената формулировка на Временните процедурни правила, тъй като там е предвидено, че те могат да бъдат предавани по радиото и телевизията. Така че това съвпада с вашето предложение "... се предлага да се предават". Но ако Вие настоявате, ще подложа на гласуване Вашето предложение.
Искам да попитам: настоявате ли на Вашата формулировка? - Настоявате.
Предложението на господин Василев, което се явява второ по ред (ще видим за гласуването как ще ги подредим), е "пленарните заседания на Народното събрание се предлага да се предават пряко и изцяло по Българско радио." (Шум в залата) Такава е формулировката.
Господин Едвин Сугарев също внесе проект за решение, само че не можем да го размножим сега. Ако искате, допълнително да го внесете за отделно решение, което да се разгледа. Или да го прочетем отново и да се постави и това решение на гласуване?
Ако обичате, прочетете отново вашите предложения.
ЕДВИН СУГАРЕВ: Моето предложение е следното:
1. Пленарните заседания на Народното събрание се предават от всички масмедии винаги, когато последните изявят желание за това, освен ако Народното събрание не се е произнесло в противен смисъл от съображения, свързани с националната сигурност на страната. СД/НП 144.1
2. Председателят на Народното събрание може да задължи радиото и телевизията да предават изцяло или отчасти пленарните заседания.
3. Задължава Комисията за радио и телевизия да проучи в най-кратък срок възможностите за осигуряване на специален парламентарен радиоканал. (Гласове от залата: "Да гласуваме!")
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това са трите проекта за решение.
Господин Стоилов, имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз взимам думата във връзка с направените формулировки на предложенията за решение и мисля, че господин Йордан Василев няма да настоява на своето предложение, защото ако ние го възприемем, то няма да има характер на решение. Ние не сме някакъв консултативен орган, който може да предлага. Той или може да реши въпроса, или да се оттегли от неговото решаване. Уважаемите депутати ще трябва да изберат една от двете крайности, ако мога така да окачествя въпроса. Опитът може би да намерим някакво съвместяване на своите вътрешни убеждения с такава модалност, мисля, че е недопустим.
А що се отнася до предложението на господин Сугарев, мисля, че то е по-грубо даже от решението, което отхвърли в своята аргументация. Защото ако ние кажем "Заседанията се предават от всички масмедии", означава, че ние въвеждаме всеобщо задължение за всички информационни средства... (Шум в залата)
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Когато те пожелаят.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ама те това право го имат и без да им го даваме! То е дадено от Конституцията. Защо трябва да им препотвърждаваме това право? (Шум в залата)
Господа, разберете, че има една конкуренция, тя е конкуренцията между парламента и конкуренцията между интересите на радиото и телевизията. Но тази конкуренция не може да се реши между тях. В критерия за разрешаване на тази конкуренция са интересите на суверена. Той е народът. И това е ограничителят на сферата на свобода и на парламента, и на радиото. И найдоброто решение е гражданите да могат да имат информация за дейността на своите избиратели. Вие може да изберете което и от двете да искате, но нека поне да бъдем достатъчно откровени. Дали избираме това, за което гласувахме миналата година с повечето 144.2 от вас, или вие се отричате от миналогодишния си вот - това е откровеният въпрос. (Ръкопляскания от блока на ПССД)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Но това изказване е по същество. Има все пак процедурен въпрос.
ЕДВИН СУГАРЕВ: Само с едно възражение. Това решение, което е предложено от Парламентарния съюз за социална демокрация, е на практика едно обвързващо и задължаващо една независима институция решение, докато решението, което предлагаме ние, не задължава никого. (Стойчо Шапатов: "Защо миналата година не предложихте същото?") Не задължава нито едно средство за масова информация да предава пленарните заседания. Ако има интерес към пленарните заседания, то ги предава, ако няма интерес не ги предава. Това е разликата между двете решения.
Аз не съм съгласен, че предлагането не може да бъде парламентарно решение, тъй като с това, което предлагаме ние, се гарантира пълната проницаемост и пълната свобода на средствата за масова информация да отразяват заседанията на Народното събрание, а включително и се задължава Комисията по радио и телевизия да осигури непрекъснато предаване на пленарните заседания.
СТОЙЧО ШАПАТОВ (от място): Това е чиста демагогия. Миналата година защо не предложихте същото?
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Повече разисквания няма за какво да се правят. Може да се гласува така, както са направени предложенията. Това на господин Сугарев го чухте, два пъти беше прочетено. Можем да го прочетем още веднъж (реакция в залата) и да се гласува. Другата възможност е да се направи почивка от 15 минути. (Реакция в залата: "А-а-а!") Моля ви, предлагам, пък вие ще решите. Да се направи почивка от 15 минути, за да се напечата и раздаде. (Реакция в залата)
Има думата госпожа Русева. 144.3
ЗЛАТКА РУСЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз смятам, че няма защо да се размножава, защото ние обсъждаме какво решение да приеме Народното събрание. Имаме един текст. Ние предлагаме не този текст, който е даден от БСП, за да осигурява редовни предавания по Българското радио, а всъщност ви даваме ново съдържание на текста така, че това не е ново решение. Това всъщност е нашето предложение това да бъде текстът по решението, псвързан с предаванията по радиото и телевизията.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Господин Иванов има думата.
ХРИСТО ИВАНОВ: Уважаема председателствуваща, дами и господа! Ние правим нещо абсурдно и си губим времето от един час - мъчим се с разни рамки да увеличим свободата на радиото и телевизията. Това с рамки не става! Те имат достатъчно свобода и особено в пазарната икономика на тях трябва да предоставим възможността да решат кога могат да предават, кога ще се предават тези предавания и затова, тъй като с рамки и ограничения свободата на радиото и телевизията, както и на журналистите не може да бъде увеличена, аз предлагам двете предложения, които се направиха от страна на СДС, да се оттеглят. Нека да остане единственото предложение, направено от лявата страна, и да го подложим на гласуване. (Оживление в залата. Частични ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има госпожа Блага Димитров.
Господин Балабанов, и Вие ли искате думата?
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: Уважаеми колеги, когато говорите за свобода на радиото и телевизията, не забравяйте, че Народното събрание беше свободно да уволни директора на телевизията само за една минута. За каква свобода говорите, господа!?
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Нека не коментираме сега този въпрос. Госпожа Димитрова, заповядайте.
С това приключваме. Все пак мнението трябва да се чуе.
БЛАГА ДИМИТРОВА: Благодаря, уважаема госпожо председателствуваща! Уважаеми колеги, искам да направя едно предложение, което се надявам да обедини и едната, и другата страна. Предлагам на първо време да изкажем едно пожелание към радиопредаванията ВЙ/НП 145.1 да включат по два или три пъти нашите сегашни пленарни заседания. Те не са всеки ден, а са три пъти в седмицата и защо да ги включват? Ние даваме, уважаеми мои съмишленици, с тази уклончива свобода на радиото възможност на нашите опоненти да ни обвиняват в забрана и не само това. Нещо друго има. Ако забелязахте вестник "Дума", "24 часа" и други вестници под шапката на Съюза за социална демокрация предават едностранчиво със съкращения, с особени акценти нашите разисквания и по този начин те дават свое тълкувание, своя насока и ни представят в невярна светлина. Аз моля за началото, докато ние тръгнем наистина към една делова, скучна за слушателите работа върху законопроектите, когато се съсредоточим върху истинската наша задача, тогава самите радиослужители и радиослушатели ще се откажат от тези предавания, но засега нека да не даваме възможност на нашите опоненти да ни обвиняват в забрана, в страх от това, че опозицията може да говори срещу нас и ние се крием от това.
Много ви моля, нека да направим един компромис, защото двата полюса тук при сблъсък винаги ще дават искри, а късото съединение не прави силата. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩА СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, госпожа Димитрова.
Има две предложения за гласуването.
Госпожа Ананиева, искате думата?
НОРА АНАНИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да подкрепя предложението на госпожа Блага Димитрова, тъй като наистина се поляризираха мненията. Ние си разменихме ролите. Така е и в политиката, така е и по този въпрос или както беше казал навремето един брадат мъдрец: "Битието определя съзнанието". (Възгласи в залата) Така че променихте си позицията, но - мисълта ми е, че наистина сега се измерва толерантността към политическия опонент. Това е точно намерено. Миналата година ние не бяхме заинтересовани. Гласувахме "за". Аз апелирам към демократичното чувство, убеждение, към демократичното поведение на нашите опоненти и в този случай предлагам да приемем предложената от госпожа Блага Димитров формула.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля народните представители да се приготвят за гласуване. 145.2
Има внесени две предложения, два текста. Единият е пленарните заседания на Народното събрание да се предават пряко и изцяло по Българско радио, а другото предложение, което господин Йордан Василев направи и не оттегли - същият текст, но: "Пленарните заседания на Народното събрание се предлага да се предават пряко и изцяло по Българско радио". Той го поддържа въпреки направените възражения. И третият текст на същото решение, което с други думи предлага подобен режим и той е на господин Едвин Сугарев.
Предлагам ви да започнем да гласуваме от най-отдалеченото предложение. (Многобройни реплики отляво)
Няма внесен текст, госпожо Ананиева. Това е предложението, става дума за покриване изцяло на направеното в изказванията така, както е внесено. "Пленарните заседания на Народното събрание да се предават пряко и изцяло по Българско радио". Това е найобщото предложение, най-пълното от така направените. Другото е да се предложи на господин Василев текстът. Третото предложение е на Едвин Сугарев. Много ви моля пригответе се за гласуване Текат трите минути. Моля всички народни представители да влязат в залата. (Репликите от блока на ПССД продължават)
Няма внесено решение, уважаеми господине! Това може да произтече от текста, който го има във Временните правила. Моля ви да гласувате предложението на госпожа Маринова и господин Димитров: "Пленарните заседания на Народното събрание да се предават пряко и изцяло по Българско радио". Това предложение подлагаме на гласуване. (Реплика от място: "На първо време! На първо време!")
Добре - "на първо време". Ще го прибавим към текста.
Моля ви, гласувайте!
За решението - 93, против - 120, 4 се въздържат.
Този вариант на решението не се приема. 145.3
Уважаеми колеги, не сме приключили с гласуването, има още два варианта.
Вторият текст на господин Йордан Василев е следният - кажете го Вие, господин Василев.
ЙОРДАН ВАСИЛЕВ: Предлагам да гласуваме следния текст: "Предлага на Българското радио да предава изцяло и пряко заседанията на Народното събрание до формирането на Комисия по радиото и телевизията, която да реши окончателно въпроса". (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми колеги, моля ви, заемете местата си в залата, трябва да гласуваме.
Предложението на господин Василев е: "На основание чл. 86, ал. 1 Народното събрание реши:
Предлага на Българското радио да предава пряко и изцяло пленарните заседания на Народното събрание до формирането на Комисия по радио и телевизия".
Моля, гласувайте.
За - 93 народни представители, против - 109, въздържали се - 8.
Предложението не се приема.
Колеги, моля заемете местата си. Вратата не е място, откъдето може да се гласува. Моля за търпение.
Остана третият вариант за решение, предложен от господин Едвин Сугарев. Да го чета ли отново?
РОСЕН ХУБЕНОВ (от място): Този въпрос е решен.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Решен е този въвпрос. Третото предложение не съществува. ЦМ/НП 146.1
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Този въпрос, доколкото се различава от предложените във Временните правила и се поддържа от народните представители, трябва да се гласува.
Тези ,които са за предложения текст за решение от господин Едвин Сугарев, моля да гласуват.
За - 75, против - 74, въздържали се - 9. Предложението се отклонява.
Моля ви за още малко търпение, има съобщения.
Най-напред искам да ви уведомя, че са постъпили няколко проекта за решения. Единият проект е внесен от господин Йордан Василев и господин Емил Капудалиев относно поемане на ръководството на Комитета за телевизия до избирането на председател. Това решение ще бъде размножено и внесено в дневния ред за утре. Наред с тези предложения, трябва да уточним и дневния ред.
Също така има предложение за решение, внесено от госпожа Ананиева, за временно преустановяване уволненията на държавни служители и стопански ръководители до приемане на закон за държавния служител и на закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Това решение следва да се даде на Законодателната комисия за становище. (Възгласи "Браво!" и ръкопляскания от СДС)
Заседанието на Народното съблрание е утре от 15 ч. За дневния ред остана днешната точка 5: предложение за състави и ръководства на комисиите на Народното събрание и внесеният проект за решение за временно ръководство на Комитета за телевизия. Разбира се, ако възникнат и други въпроси.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Уважаеми колеги, тъй като в късната част на днешното заседание обсъдихме всички предложения и ги подложихме на гласуване за предаването по радиото и телевизията, 146.2 госпожа Блага Димитрова направи предложение, което нямахме възможност по установения надлежен ред да обсъдим и гласуваме и затова смятам да остане открита тази възможност утре в дневния ред (несъгласие от СДС), след като бъде подготвено, да подложим на гласуване и това нейно предложение. Още повече че то срещна разбиране и в другите парламентарни формации, в случая - Парламентарния съюз за социална демокрация. Убеден съм в това, че и привържениците от вашия съюз - ДПС и СДС, сигурно ще проявят подобна логика и разбиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Закривам пленарното заседание.
(Закрито в 20 ч. и 33 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефан Савов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Снежана Ботушарова
СЕКРЕТАРИ:Илхан Мустафа
Трифон Димитров