Председателствували: заместник-председателите Снежана Ботушарова и Кадир Кадир
Секретари: Илиян Илиев и Георги Петров
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (Звъни): Добър ден, уважаеми госпожи и господа! Откривам днешното пленарно заседание на Народното събрание.
Както всеки първи ден от работната седмица, ще ви прочета постъпилите законопроекти. Постъпили са следните законопроекти:
- Законопроект за общините с районно деление. Вносители са група народни представители. Разпределен е в Комисията по административно-териториално устройство и местно самоуправление, както и в Законодателната комисия. Народните представители са от Парламентарния съюз на Българската социалистическа партия;
- Законопроект за допълнителни изисквания към научните организации към Висшата атестационна комисия - вносител господин Георги Панев и група народни представители. Законопроектът е разпределен в Комисията по науката и образованието, както и в Законодателната комисия;
- Законопроект за отменяне на Указ # 88 на Президиума на Народното събрание от 12 март 1953 г. Вносител господин Димитър Куманов. Разпределен е в Законодателната комисия, Комисията по вероизповеданията и Икономическата комисия.
Постъпил е проект за решение относно определянето за публични информации и документи във връзка с психическото здраве на политически лидери, народни представители, членове на Министерския съвет и други, заемащи ръководни длъжности - вносители са народните представители господата Мирослав Дърмов и Кирил Желев. Проектът е предоставен за разглеждане на Законодателната комисия, Комисията по здравеопазването, Комисията по правата НЧ/КТ 1132.1 на човека и Комисията по национална сигурност.
Законопроектът за допълнение на Закона за имуществото на БКП и другите политически партии и организации - вносител е Министерският съвет. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия и на Комисията за контрол върху приходите, разходите и имуществата на политическите партии.
Законопроект за авторското право и сродните му права вносител е Министерският съвет. Законопроектът е предаден на Законодателната комисия и на Комисията по културата.
Внесен е също така Законопроект за изменение на Закона за местното самоуправление и местната администрация - вносител е Министерският съвет. Законопроектът е разпределен в Комисията по административно-териториалното устройство и местното самоуправление, както и в Законодателната комисия.
Има още два законопроекта - Законопроект за застраховането - вносител е Министерският съвет. Законопроектът е изпратен в Законодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по бюджета и финансите.
Законопроект за Националното разузнавателно управление внесен от група народни представители от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили. Разпределен е в Комисията по национална сигурност, Законодателната комисия, Комисията по труда и социалното осигуряване.
Това са постъпилите законопроекти в Народното събрание от 7 до 13 април тази година.
Уважаеми колеги, имате проекта за програма за работата на Народното събрание от 14 до 24 април. Моля, имате думата по нея.
Заповядайте, господин Ройнев.
ЙОРДАН РОЙНЕВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми колеги! Искам да взема отношение по дневния ред, който ни се предлага от Председателството на Народното събрание. Предлагам на мястото на т. 3 да мине т. 10 - първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарното дело.
Уважаеми колеги, в момента сред тази категория специалисти в нашата страна има голямо напрежение поради настъпилите промени и преструктуриране в отрасъла. Става дума, отново повтарям, за 4000 практикуващи ветеринарни лекари и за 6000 средни специалисти. 1132.2
Предлагам това мое предложение да се прогласува, уважаема госпожо председателствуваща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Ройнев, ще се прогласува предложението. Моля само с представянето на парламентарната група да следвате разпоредбите на правилника.
Други предложения? Думата има господин Мицев.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми колеги! Предполагам, че не на зла воля се дължи обстоятелството, че в програмата за работата на Народното събрание е пропуснат един закон или законопроект, който е минал през Законодателната комисия, готов е да бъде вкаран на второ четене в пленарната зала. Това е Законопроектът за изменението на Закона за Агенцията за чуждестранна помощ. Изключително кратък законопроект с един-единствен текст.
Моля, моето предложение да бъде подложено на гласуване и той да влезе на четвърто място. След второто четене на Закона за приватизацията, за кооперациите и Наказателния кодекс - да бъде на четвърто място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има госпожа Миленова.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (ПСБСП): Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми колеги! Аз съжалявам, че май ще се наложи да ме свързвате мен, на моите 40 години, все със Закона за пенсиите, но съжалявам, че той отново не е включен.
Предлагам да бъде включен Законът за осъвременяване на пенсиите преди т. 5. Сигурна съм, че докато минат всички тези четири точки, които сега са изброени, ние в Комисията по труда и социалното осигуряване ще го подготвим. Още повече, че всички уверения на правителството и на пресата са, че този закон е готов. Моля, да бъде подложен на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми колеги народни представители! Аз предлагам т. 12 - първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда да отиде на пето място, тъй като ние знаем колко актуален е този проблем. И на конференцията онзи ден се говори много по този въпрос. (Възгласи от групата на ПСБСП) Благодаря за вниманието и за възгласите! 1132.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има господин Слатински.
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (СДС): Госпожо председателствуваща, искам да направя едно предложение, което няма да доведе до сериозни затруднения в дневния ред. То се касае за авторитета на нашата страна. Аз смятам, че можем много бързо с общо съгласие да го приемем.
Касае се за т. 7 и 8 - Проект за решение за даване съгласие по принцип за участие на български военен контингент в операции на ООН и Проект за решение за участие на Република България в операции на ООН по поддържане на мира в Камбоджа. Това решение трябва час по-скоро да бъде прието от нас, защото то блокира работата по създаването, формирането и комплектуването на този батальон.
Предлагам утре да намерим време, записвайки тези две проекторешения като т. 2 от общия дневен ред, утре да намерим време да ги прогласуваме. За това ще загубим максимум пет минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други предложения? Думата има господин Начев.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПСБСП): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги, предлагам като т. 15 в програмата за работа на Народното събрание да бъде включен Проект за решение във връзка с екологичната обстановка на територията на общините Бургас и Каменово. Миналата седмица внесох писмено предложение в Председателството на Народното събрание, но предложението не беше включено, тъй като липсваше становището на Законодателната комисия. Това становище вече е налице и възобновявам предложението си за включването в програмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПСБСП): Госпожо председател! (Възгласи от Парламентарната група на СДС: "Стига с тези изказвания! Нарочно го правите!") Да, разбира се, че нарочно се изказваме, а не без да искаме. И това е напълно явно.
Моето предложение е по-скоро да се подкрепят някои от предложените точки в дневния ред и по-специално т. 2, както сега е записана. Също така и предложението на господин Ройнев за преместване напред на въпроса, отнасящ се до Закона за ветеринарното дело. 1132.4
Накратко само, мотивите ми са:
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Стоилов, ще го гласуваме, нека да чуем само нещата по същество.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Искам да обясня само с едно изречение, защото господин Слатински предлагаше едно пренареждане в дневния ред, което за мен е неуместно, тъй като въпреки и да са много съществени въпросите, които се отнасят до ангажиментите на България във връзка със сформирането на контингентите, свързани с операциите в други страни, мисля, че нашите избиратели много повече се интересуват от това, което ние трябва да направим първо тук, а Организацията на ООН и различните й подразделения някак е успявала да действува и без нашето участие в последните месеци. Смятам, че два дни можем да изчакаме с това решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други предложения по проекта? - Не се правят. Тогава ще ги гласуваме.
Моля, уважаеми народни представители, обявявам гласуване. Текат трите минути. Затова, ако някой все още не е влязъл в залата, макар че тя е пълна, нека да влезе.
Подлагам на гласуване предложенията така, както са направени.
Господин Ройнев предлага Законът за ветеринарното дело от т. 10 да стане т. 3. Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 186 народни представители, за - 78, против 101, въздържали се - 7.
Предложението се отклонява. 1132.5 Направено е предложение да се включи в законодателната програма Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Агенцията за чуждестранна помощ и това да бъде т. 4.
Гласуваме първо за включването в законодателната програма на тази точка, а след това ще търсим мястото й.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 182 народни представители, за - 103, против - 64, въздържали се - 15.
Този законопроект се включва в законодателната програма.
Сега гласуваме той да бъде т. 4.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 173 народни представители, за - 95, против - 70, въздържали се - 8.
Приема се направеното предложение като т. 4 да бъде този законопроект.
Госпожа Миленова предложи Законопроекта за осъвременяване на пенсиите да бъде включен. За съжаление трябва да й кажа, че при председателя на Народното събрание не е постъпило становище на комисиите, така че съгласно правилника и практиката, която имаме, сега не можем да го включим. Ако междувременно постъпи становище по този законопроект тези дни, ще го подложим на гласуване и може да влезе в дневния ред.
Направено е предложение т. 12 - Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда - да стане т. 5, т.е. да мине преди ратифицирането на международните актове.
Моля, гласувайте, предложението т. 12 да стане т. 5.
От общо гласували 186 народни представители, за - 95, против - 70, въздържали се - 21.
Приема се предложението Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда да стане т. 5.
Господин Слатински направи предложение т. 7 и 8 поради неотложността на въпроса, както той го постави, да станат т. 2. Работим по проекта, който е пред вас.
Моля, гласувайте т. 7 и 8 да станат т. 2.
От общо гласували 186 народни представители, за - 100, против - 56, въздържали се - 30. СтБ/КТ 1133.1
Точка 2 стават т. 7 и 8.
Господин Начев направи предложение вместо т. 15, т.е. преди отговори на въпроси и питания, да се включи Проект за решение за екологичната обстановка в град Бургас и Камено.
Има ли становище на Законодателната комисия, господин Школагерски?
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (от място): Да, има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРРОВА: Има. Гласуваме направеното предложение т. 15 да бъде Проект за решение за екологичната обстановка в Бургас и Камено.
От общо гласували 170 народни представители, за - 101, против - 41, въздържали се - 28.
Приема се и това предложение.
Програмата придобива следния вид:
1. Второ четене на Законопроекта за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Както знаете, текстовете ще се подават на части, така че всеки ден ще се представят на народните представители дотам, докъдето са обработени от комисията и ще минат през пленарната зала.
2. Проект за решение за даване на съгласие по принцип за участие на български военен контингент в операции на ООН и Проект за решение за участие на Република България в операции на ООН по поддържане на мира в Камбоджа.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите.
4. Второ четене на Законопроекта за допълнение на Наказателния кодекс.
5. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Агенцията за чуждестранна помощ.
6. Проекти за решения за комисии.
7. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
8. Проект за решение за вземане на акт от международни конвенции и препоръки на Международната конференция по труда.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарното дело. 1133.2
10. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за наследството.
11. Проект за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
12. Прекратяване на пълномощията на народния представител Йордан Василев.
13. Проект за решение за екологичната обстановка в Бургас и Камено.
14. Отговори на въпроси и питания. 1133.3
Започваме с точка първа.
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИ- ЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Становището на всяка от комисиите, на които бе разпределен, ще бъде изложено от техните председатели. Давам думата на председателя на Икономическата комисия господин Мичковски за становището на тази комисия.
АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, на свое заседание на 10 април тази година Икономическата комисия обсъди всички направени предложения за изменение и допълнение на законопроекта за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и изработи следното становище. Направи и следните коментари по повдигнатите въпроси и препоръки за изменение на законопроекта.
1. Подкрепя предложението на госпожа Рашеева за синхронизация на процесите на приватизация с реституция в случаите, когато недвижими имоти, собственосотта върху които подлежи на възстановяване, т.е. съществуват реално до размерите, в които са отчуждени, но представляват част от дълготрайните активи на държавни и общински предприятия.
Предлагаме включването в закона на следния текст: "Собствениците на недвижими имоти, отчуждени по Закона за държавния монопол на тютюните, Закона за държавния монопол на петролните продукти, Закона за монопола на спирта и подсладените спиртни напитки, Закона за национализация на частни, индустриални и минни предприятия, Закона за кинематографията, Закона за книгопечатането, Указа за отчуждаване на складовете за съхранение на храни, които съществуват реално, но представляват част от дълготрайните активи на държавни и общински предпритяия, ако желаят получават съответно част от дяловете или акциите на дружеството преди неговата приватизация. Тази част се определя въз основа на балансовата стойност на недвижимите имоти или въз основа на експертна оценка по желание на собственика. Ако предпритяието не е преобразувано, собствениците на такива имоти могат да предложат пред съответния орган то да бъде преобразувано."
2. Икономическата комисия подкрепя предложението на господин Венцеслав Димитров 30 на сто от паричните постъпления РД/НП 1134.1 от малката приватизация да отиват директно във фондовете за социално осигуряване и предлага следното изменение в законопроекта:
В чл. 6 да се създаде т. 4, а именно: "Тридесет на сто от паричните постъпления от приватизацията по глава шеста на този закон се внасят във фондовете за социално осигуряване, а до тяхното създаване в специален извънбюджетен фонд."
Тези 30 на сто са извън процентите, предвидени в чл. 8.
3. Комисията не подкрепя предложението за изменение на границата от 10 млн. лв. по чл. 3, т. 1.
4. По чл. 8 от законопроекта са постъпили множество предложения за изменение на числото "20" в ал. 1 и за конкретизиране на процентното разпределение по ал. 3.
Комисията смята, че заделянето на 20 на сто от акциите или дяловете на приватизираните държавни предприятия, или пък техния паричен еквивалент в комбинация с останалите социални корективи на закона създава добър баланс между пазарния и социалния подход при приватизирането.
Комисията смята, че не е необходимо точно фиксиране на съотношенията при използуването на взаимния фонд за целите по ал. 3 преди съответната законова регламентация.
От членовете на комисията бяха изказани и други мнения по този въпрос.
Господин Филипов предложи числото "20" в ал. 1 да се замени с "35". А в ал. 3 да се запише, че за тези цели се използуват съответно 30 - 60 и 10 на сто от акциите на взаимния фонд.
Господин Маринов предложи в ал. 3 да се включи т. 4 за обучение и специализиране на управленски кадри.
Тези предложения не бяха подкрепени от комисията.
Комисията предлага и някои редакционни поправтки по чл. 8, а именно:
В ал. 1 да се добави: "Решението за предоставяне на паричен еквивалент, вместо акции и дялове, се взема от органа по чл. 3.
Точка 2 на ал. 3 да се измени: "За безвъзмездно участие на членовете на обществото в приватизацията." 1134.2
5. В чл. 9, ал. 2 комисията предлага числото "50" да се коригира на "30", във връзка с предложението на господин Венцеслав Димитров за по-добра защита на държавния интерес.
6. Комисията подкрепя първоначалния текст на чл. 10, ал. 3, относно възможността общинските съвети да се разпореждат с постъпленията от приватизацията на общинските предприятия, съгласно определените в закона приоритети.
7. Комисията подкрепя предложеният, направени по чл. 13, ал. 1, 5 от членовете на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация да се назначават от Министерския съвет, а 6 да се избират от Народното събрание.
8. Комисията предлага с цел ускоряване работата по изготвяне на правилник, относно реда за упражняване правата на собственост на държавата върху предприятията, срокът по чл. 22, ал. 1 да се измени на "до 30 октомври 1992 г."
9. Комисията отхвърля предложенията за изменение на размера на отстъпката от цената по чл. 26, 27 и 34.
10. Изискването, предвидено в чл. 26, ал. 6, а именно: "Акциите, придобити при преференциални условия, да са поименни", дава възможност в устава на съответното дружество да се предвиди редът за разпореждане с тях. Затова не е необходима изрична забрана за тяхната продажба.
В същото време комисията предлага да се добави към ал. 6 на чл. 26 следният текст: "След изтичане на три години от датата на продажба тези акции могат да се трансформират с акции с право на глас."
11. Комисията възприема предложението на госпожица Михайлова другите начини за приватизация, освен споменатите в закона, да не се определят от Министерския съвет, както изискваше чл. 28, ал. 1, т. 5 и чл. 33, ал. 1, а с отделен закон.
12. Комисията подкрепя предложението на господин Харизанов изискването на чл. 34, ал. 1 да се измени: "Ако повече от 30 на сто от" и да се добави нова ал. 4: "При приватизация на предприятия с производствена дейност органът по чл. 3 може да разреши покупката по този член да се извърши на изплащане, като цената се коригира с индекса на потребителските цени."
13. Комисията предлага да се създаде нова глава в 1134.3 закона, която да регламентира приватизацията с помощта на лизингов договор.
Всъщност в т. 13 ние се връщаме към първоначалния текст на законопроекта, който внесе Икономическата комисия.
14. Предлага се в – 3 от Допълнителните разпоредби да се извършат следните корекции:
В т. "а" вместо "работниците по смисъла на Кодекса на труда", да се запише "работниците и служителите".
В т. "в" текстът "до една година" да се замени с текста "до две години".
15. Комисията подкрепя многобройните предложения за включване на текст в закона, изискващ деклариране на законния характер на средствата, използувани при приватизацията.
Предлага се следният текст: "Физическите и юридическите лица декларират, че средтвата, с които участвуват в приватизацията, са законно придобити и данъчно обложени по съответния ред." 1134.4
16. Комисията подкрепя и предложенията за повишаване възможностите за контрол върху процеса на приватизация и пред лага следния текст:
"Органите по чл. 3 публикуват ежемесечно в "Държавен вестник" и един ежедневник подробни данни за сключваните приватизационни сделки."
17. Комисията предлага срокът по ал. 1 на – 8 да се коригира от 3 месеца на 1 месец.
18. Комисията подкрепя текста на – 6 и не възприе предложението на господин Башикаров и господин Филипов участието на чуждестранни лица на първи търг за даден обект да бъде забранено.
19. Икономическата комисия препоръчва на Законодателната комисия прецизиране на текста на – 5.
20. С цел да се улесни процесът на приватизация комиията предлага включването на следния текст:
"Срочните договори, имащи за предмет недвижими имоти, собственост на държавни или общински предприятия, се счита за безсрочно сключени от момента на вземане на решение за приватизирането им по предвидения в този закон ред."
21. Комисията препоръчва включването на текст, обявяващ за нищожни всички сделки от последните две години с държавно или общинско имущество, представляващо дълготрайни активи, сключени в противоречие с действуващото законодателство.
22. Комисията предлага и следните корекции в текстовете:
1. В чл. 5 да се добави "в приватизацията по този закон".
2. В чл. 26, ал. 3, последното изречение вместо "индекс на инфлацията" да бъде заменено с "индекс на потребителските цени".
3. В чл. 32, ал. 3 да се добави "цената се коригира с индекса на потребителските цени".
След отчитането на всички тези изменения и предложения, направени по време на първото четене, Икономическата комисия предлага на вас, уважаеми дами и господа, законопроекта да бъде внесен в пленарната зала за второ четене.
Господин Карабашев ще докладва текстовете на закона при тяхното гласуване алинея по алинея. ББ/НП 1135.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Мичковски.
Думата има председателят на Законодателната комисия господин Александър Джеров за становището на комисията по законопроекта.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Уважаема госпожо председателствуваща, госпожи и господа народни представители! Господин Мичковски като председател на Икономическата комисия съвсем подробно ви докладва предложенията, които комисията е направила във връзка с така внесения законопроект.
Законодателната комисия, както ще видите от раздаденото ви писмено становище, започна обсъждането на този законопроект. както винаги сега, тогава, когато става дума за нещо много сериозно, много задълбочено предпочитаме да дадем материала по глави, по части, за да може гласуването или уточняването на предходната глава да бъде задължителна за следващата наша работа. защото, ако бихме пуснали целия проект в залата, би имало опасността някои неща, които ще бъдат променени в началото да трябва след това да бъдат преработвани. Същевременно нашите съображения са и тези, че има много направени предложения, които детайлно трябва да бъдат разгледани.
При това положение и Законодателната комисия се присъединява към становището на Икономическата комисия. Предлага на вашето внимание така внесения законопроект. Същият е съобразен с Конституцията на републиката и следва да бъде гласуван в едно сравнително скоро време. Използувам тази дума не с оглед аз да ви подскажа нещо, а с оглед на това, че той е един законопроект, който много отдавна трябваше да влезе в живота. И неговото забавяне би имало отрицателно въздействие и върху нашето развитие, и върху нашето международно общуване.
Предлагам на уважаемите народни представители да обсъдят днес глава първа, част първа от така внесения законопроект, като останалата част - втора и трета, ще бъдат внесени за разглеждане в пленарната зала утре. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров. Господин Стоилов има думата по процедурата. Заповядайте.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПСБСП): Госпожо председател, уважаеми 1135.2 колеги. Ние сме съгласни, че работата по този закон трябва да върви в темпо. Всички знаем, че ни подпират срокове. Не сме ние виновните, за да стигнем до това критично състояние с времето.
Но моля да се има предвид, че поне възприетата практика с много малки изключения не се насочва към практиката да се разглеждат закони на парче. И съображенията на господин Джеров, че по този начин ние ще можем да вземем предвид бележките по първата глава, когато се работи над втора и трета, меко казано, са наивни. Повтарям. Ние сме за работа върху законопроекта от днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Стоилов, какво предлагате? Все пак имахте процедурно изказване?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Аз предлагам да работи със сериозни доводи, когато преминаваме към една практика, която не е типичнаСъображението, че като разглеждаме глава по глава, ще имаме възможност за по-добра работа върху следващите глави, е несериозна. Просто бързаме. И ние се присъединяваме към съображенията да се осигури приемането до определлена дата на този закон.
Ясно ли е какво казвам? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В процедурното изказване на господин Стоилов все пак нямаше конкретна процедура как да стане. Но като имаме предвид, че тове е второ четене и веднъж е гласуван по принцип, ще може отделни текстове, ако се окажат много спорни или има много предложения, комисията да ги види още веднъж и да се гласуват по-късно. Така че това е, което може да се каже. Друго предложение нямаше.
Давам думата на господин Карабашев, който ще води второто четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че имаме основание да бързаме с приемането на този закон, което не означава, че няма да работим сериозно и задълбочено по него.
Предлагам на вашето вимание заглавието на закона: "Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, народните предста1135.3 вители да влязат в пленарната зала. Гласуваме заглавието на закона - "Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия".
Моля, гласувайте.
От общо гласували 151 народни представители, за 146, против - няма, въздържали се - 5.
Приема се заглавието на закона.
Господин Карабашев, по-нататък!
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: "Чл. 1, ал. 1. Този закон урежда условията и реда за преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества и за приватизиране на държавни и общински предприятия.
Ал. 2. Преобразуването на държавни предприятия представлява разпределянето на имуществото, предоставено им от държавата, в дялове и акции, съгласно разпоредбите на Търговския закон.
Ал. 3. Приватизирането на държавни и общински предприятия е прехвърляне на физически или юридически лица на:
1. дялове и акции, собственост на държавата и общините, от търговски дружества;
2. цели предприятия, обособени техни части или имущество от ликвдирани предприятия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По този текст има ли постъпили писмени предложения, господин Карабашев?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: По този текст писмени предложения нямаше постъпили, но се извършиха известни изменения в редактирането на ал. 1 и ал. 3 от Законодателлната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Те са отразени?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Те са отразени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За становища? Заповядайте.
ТОШО МУХТАНВО (ПСБСП): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз предлагам в ал. 3, т. 1 едно редакционно уточнение, което ако се приеме, мисля, че ще бъде по-добре. Там, където е записано "дялове и акции, собственост на държавата...", да стане "дялове и акции от търговски дружества, собственост на държавата и общините".
Или се изменя смисълът?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други предложения? 1135.4 Заповядайте, господин Велев.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПСБСП): Аз участвувах в работата на Законодателната комсиия, когато прередактирахме този текст, но ми се струва, че там записахме нещо по-ясно и може би тук е правилно да го поправим.
Имам предвид ал. 3: "Приватизирането на държавни и общински предприятия е прехвърляне на собствеността на физически или юридически лица на:
1. дялове и акции..." и т.н.
Тоест, когато става въпрос за прехвърляне, асно да го кажем, ч естава въпрос за прехвърляне на собственост. Вярно е, че тук се наслегват много "на": на собственост, на физически лица, на еди-какво си. Обаче все пак за яснота ние трябва да го изгладим.
Тук е казано прехвърляне на физически или юридически лица...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Велев.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Аз точно това искам да чуя и от колегата Ескенази, защото там говорихме за прехвърляне... (господин Велев се уточнява с господин Илко Ескенази)
В крайна сметка прехвърляне на собственост имаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, да уточните.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Това е моето предложение: да се посочи собствеността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Велев, уточнете тук с господин Карабашев, господин Ескенази и господин Пламен Вълканов.
Господин Ганев, имате думата. 1135.5
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Имам по-скоро един въпрос. Забелязвам, че в новата редакция на няколко места в израза "държавни и общински" е отпаднало "и общински". Това случайно ли е, или има някакви съображения, бих искал да зная. Защото смятам, че все пак, когато се говори за тези неща, е необходимо да се подчертава, че има и за държавни, и за общински. Това е на първо място в ал. 1 - преобразуването на държавни и общински предпритяия. Така беше в стария проект. Сега "общински" е отпаднало.
В ал. 2 се говори за преобразуване на държавни предприятия. Не се ли отнася и за общинските предприятия? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли други мнения по текста или предложения? Не се правят. Имате думата господин Карабашев по направените предложения и отправения въпрос.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: По направените предложения и въпросите.
Първо, по т. 1 на ал. 3. Подобна редакция, както предложи колегата, беше дискутирана и в Икономическата комисия, и в Законодателната комисия. Обаче има значителна разлика между този текст, който е фиксиран тук, и този, който се предлага.
Този текст тук е по-широк. Става дума за продажба или за прехвърляне на собствеността и на дялове и акции от дружества, които не са изцяло общинска или държавна собственост. В противен случай, както предложи редакцията колегата, излиза че само от тези, които са изцяло общинска и държавна собственост, могат да се продават дяловете или акциите. Това е по първия въпрос.
По редакционната поправка, която предложи господин Велев. Тук след кратка консултация предлагаме, разбира се, че ще се подложи на гласуване, да се възприеме. Господин Ескенази ще уточни редакцията.
По питането на господин Ганев - защо от ал. 1 и ал. 2 са отпаднали думите "общински предприятия". Просто защото чл. 62, ал. 2 от Търговския закон не изисква отделен закон за преобразуването на общинските предприятия. И затова тук са отделени нещата - преобразуването на държавни предприятия и приватизиране на държавни и общински предприятия. Сл.Р/НП 1136.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, господин Ескенази, да прочетете текста, който е уточнен.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Във връзка с това, което предложи господин Велев, ние се разбрахме и аз предлагам следната редакция. Запазва се шапката на ал. 3, че "приватизирането на държавни и общински предприятия, прехвърлянето на физически и юридически лица на:
1. Дялове и акции, собственост на държавата". Тъй като върху тях право на собственост е трудно да се каже, че съществува, понеже собственост има само върху вещи. А собствеността фигурира в т. 2 - "Собствеността на цели предприятия, обособени техни части или имущество от ликвидирани предприятия".
Мисля, че юридически така е по-прецизно, още повече, че има случаи, в които се записват акции и още няма техен собственик.
Така че аз апелирам да се обединим около това - в ал. 3 единствената добавка да бъде в т. 2 "собствеността на ..." и продължава текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Мухтанов, поддържате ли Вашето предложение? Отказвате се, тъй като формулировката е по0широка и обхваща това, което Вие предложихте.
Предложението на господин Димитър Велев се възприе. Господин Велев, съгласен ли сте с редакцията на господин Ескенази?
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Ганев, доволен ли сте от отговора на Вашия въпрос? Изясни ли се?
ЙОРДАН ГАНЕВ (ПСБСП): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре. В такъв случай гласуваме първо допълнението към т. 2 на ал. 3 "собствеността на".
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Текстът на т. 2 се изменя и добива следния вид "собствеността на цели предприятия, обособени техни части или имущество от ликвидирани предприятия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Най-напред гласуваме тази добавка към началото на т. 2. Моля, гласувайте.
От 174 гласа за предложението са гласували 171 народни представители, против няма, 3 се въздържат.
Приема се тази добавка. 1136.2
В такъв случай, господин Карабашев, ще гласуваме целия текст.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Ще гласуваме целия текст, трите алинеи на чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласуваме целия текст.
От 159 гласа за предложението са гласували 157, против няма, въздържали се 3.
Приема се този текст.
Имате думата да прочетете следващия текст, господин Карабашев.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: "Чл. 2. Ал. 1. Приватизацията се осъществява въз основа на годишна програма, разработена от Агенцията за приватизация и одобрена от Министерския съвет.
Ал. 2. Програмата се внася от Министерския съвет в Народното събрание, което я обсъжда и приема едноврменно със Закона за държавния бюджет.
Ал. 3. Министерският съвет внася в Народното събрание ежегодно заедно с отчета за държавния бюджет отчет за изпълнението на приватизационната пхрограма, изготвен от Агенцията за приватизация".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли постъпили предложения при вас по този текст?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Писмени предложения не са постъпили. Но както на заседание на Икономическата комисия, така и на заседание на Законодателната комисия беше изказано едно мнение, което е свързано не само с чл. 2, а изобщо с цялостния проблем за мястото и статута на Агенцията за приватизация, агенцията да не бъде част от Министерския съвет. И във връзка с това да настъпят съответните изменения в чл. 2.
В Икономическата комисия, а после и в Законодателната комисия обаче надделя мнението, че за процеса на приватизация ще способствува по-тясната връзка на Агенцията за приватизация с изпълнителната власт. Предлага се да се запази този текст.
Едновременно с това настъпи едно редакционно изменение в последната алинея на чл. 2, където се изискваше по първоначалния проект този отчет да бъде внесен до 31 март. Но тъй като той е свързан с отчета на изпълнението на държавния бюджет, 1136.3 а той се внася винаги с едногодишно закъснение, се възприе идеята тези два отчета да бъдат внасяни за разглеждане едновременно в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Думата поиска господин Борисов. Заповядайте-
ЮРИЙ БОРИСОВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, писмено предложение по този проблем, който повдигна господин Карабашев, аз съм внесъл. Също така се опитах пред Подкомисията по приватизацията да изложа своето становище.
Фактически по ал. 1 на чл. 2 предлагам да бъдат заличени думите "и одобрена от Министерския съвет", т.е. "ПРиватизацията се осъществява въз основа на годишна програма, разработена от Агенцията за приватизацията."
Господин Карабашев обясни, че това е един принципен въпрос, а не е въпрос на някаква редакционна поправка, дали тази агенция трябва да бъде самостоятелен, независим от изпълнителната власт орган, или трябва да бъде фактически свързан с Министерския съвет или поделение на Министерския съвет.
Тъй като аз съм направил поредица от предложения, които защитават Агенцията за приватизацията като самостоятелен орган, ще се опитам малко по-подробно сега, на първото предложение да аргументирам своето становище, защото по-нататък вече ще бъде излишно. 1136.4Моите аргументи са от общ, принципен характер и бих помолил за по-разгърната икономическа обосновка господата Мичковски, Карабашев и Шотлеков, които много ясно и категорично са заложили в своя законопроект същата идея. Разбира се, това те ще го направят като частни лица, т.е. като депутати, а не като ръководители на съответната комисия, след като вече изразиха официалното становище на тази комисия.
Може би за народните представители ще бъде интересно да припомня, че независимостта на агенцията се защитава от всички или от почти всички досега внесени законопроекти, включително и от тези, които датират от Великото Народно събрание. Искам да припомня, че тази независимост се отстояваше от законопроекта на АСП, внесен от Теодор Тодоров и Теодоси Томов, и от законопроектите на СДС, внесени от Стефан Радославов и Стоян Ганев. Това е една кратка историческа справка, която след това, ако желаете, мога да я разгърна и защитя.
Първият ми аргумент е свързан с тезата, че ние трябва да разработим закон, който наред със своите достойнства, създава значителни прегради пред корупцията и личното облагодетелствуване за сметка на обществените интереси. Не страдам от илюзията, може би не е редно да отговарям, но на второ четене аз имам право да защитя и да аргументирам тези поправки, които предлагам. Още повече, че това е една принципна поправка. На първо четене съм изложил своето становище по целия проблем. Не страдам от илюзията, че корупция няма да има, но наш дълг е обаче да я затрудним.
Независимостта на агенцията и, разбира се, забраната на нейните чиновници да участвуват в процеса на приватизация ще помогнат за решаването на следния проблем: съвпадение на лицата, които се разпореждат с държавната собственост, които организират нейната продажба и лицата, които участвуват в приватизацията като купувачи.
Вече имаме доста примери за скрита приватизация или опити за такава, които показват как държавно имущество се самоподарява пряко или косвено чрез символични цени. Предполагам, си спомняте скандала около хотелите в Слънчев бряг. На 4 ноември 1991 г. беше сключен един договор с частни фирми, чрез който на практика 18 хотела се продадоха за 120 хил.лв. НЧ/КТ 1137.1
Сега искам да ви кажа само пет изречения за една старозагорска фирма...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Борисов, нека Вашето изложение да бъде по текста, защото това е второ четене. Вие сте казали на първо...
ЮРИЙ БОРИСОВ (ПСБСП): Много Ви моля да подходите, госпожо председател, съдържателно към проблема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Абсолютно съдържателно подхождам.
ЮРИЙ БОРИСОВ: Аз имам редица други предложения, които след това няма да ставам да ги аргументирам, затова защото цялата аргументация може да бъде изложена наведнъж. Затова много Ви моля за една-две минути ми дайте възможност да изложа няколко аргумента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Борисов, никой не Ви отнема думата, само Ви моля да се придържате към текста.
ЮРИЙ БОРИСОВ: Разбира се, че по текста. Аз направих своето предложение и сега защитавам своята идея за независимост на Агенцията за приватизация. В момента тези примери, които може би ви се струват излишни, ви показват, че ако се контролира целият процес на приватизация от Министерския съвет, ние рискуваме да се развихри твърде голяма корупция. И на твърде ниски цени да се разпродават големи фондове, големи стойности.
Затова ви моля да приемете този пример. С Постановление # 176 на Министерския съвет от 5 септември 1991 г. фирма "Берое", град Стара Загора, бе оценена за приблизително 20 млн.лв. Само оборудването на един от цеховете по второ направление е закупено за 15 млн.долара. Един друг цех - "Съчмено-винтови двойки", за 5 млн.долара. Цех "Вълнови редуктори" - за 1 млн. и 250 хил.долара. Вярно е, че това са амортизирани мощности, но те имат висока потребителна стойност.
Уважаеми дами и господа, вижте на какви цени се извършва това разпродаване на практика. Така както висшите чиновници на изпълнителната власт назначиха себе си и родата си в директорските и управителните съвети на фирми, така в процеса на приватизацията те могат да разграбят достатъчно имущество. А на тези, които ще ме обвинят, че се отнасям към висшите чиновници като към потенциални престъпници, бих казал: няма нищо ненормално 1137.2 на овластения да се гледа като на потенциален извършител на злоупотреба. От такова отношение, ако е фиксирано чрез ограничителни текстове в законите, обществото няма да загуби.
Чрез предлаганата поправка и следващите я логично ще се постигне още един ефект - ясно разграничаване на компетенциите между агенцията и Министерския съвет, една от основните идеи, залегнала в цитирания вече проект на депутатите от СДС.
В проекта, който обсъждаме, тези компетенции са напълно смесени. Това създава и условия за произвол и допълнително и ненужно ще бюрократизира процеса на приватизация.
Ще ви предложа и втори аргумент, с който ще приключа. Интересите и целите на Министерския съвет невинаги съвпадат със стратегическите интереси на икономиката. Например за министъра на финансите най-важен е бюджетът. Министърът ще се стреми на всяка цена към добра приходна част, към намаляване на бюджетния дефицит. Това е напълно естествено и да се очаква от него друго поведение е нелогично.
Възниква въпросът - възможно ли е такова поведение да противоречи на нашите стратегически интереси? Възможно е. Например първото може да изисква приватизация на губещи мощности на относително много ниски цени. А второто - известно стабилизиране преди решението за приватизация. Първото може да изисква например бърза разпродажба на фондовете от услугите и търговията, а второто - да се обърне особено внимание на обекти от сферата на производството. Тук вече не става въпрос за потенциална корупция, а за специфика на мястото в системата от властта и логиката на поведение, която тази специфика диктува.
Именно в името на тези разпоредби, които могат да ограничат корупцията, аз ви призовавам да създадем една Агенция за приватизация, която ще бъде подчинена не на Министерския съвет, а на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други предложения по този текст? Господин Карабашев, господин Борисов предлага да отпадне "и одобрено от Министерския съвет", тези думи от ал. 1.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Преди да отидем към гласуване на предложението на господин Борисов, ще си позволя да кажа няколко думи, за да се изяснят нещата пред народното представителство. 1137.3
Всъщност такава дискусия трябва да се води на първото четене, но след като се повдигна въпросът, съм длъжен да кажа няколко думи. Действително в проекта, който първоначално бяхме внесли с колегите Мичковски и Шотлеков, се предвиждаше една значително по-голяма самостоятелност на Агенцията за приватизация. Като не бих казал, че ставаше дума за някаква абсолютно независима от изпълнителната власт Агенция за приватизация. Тази независимост се изразяваше главно в това, че нейният Надзорен съвет, един от управителните й органи, се избираше изцяло от Народното събрание.
Разбира се, че не може с лека ръка да се отхвърли идеята, че една такава агенция би могла да бъде и един независим орган. Обаче има и плюсове, и минути зад тази идея.
Плюсовете на това да бъде независима е създаването на една относителна стабилност на приватизационната политика от известни флуктуации на икономическата политика на правителството.
Минусите са обаче, че в много случаи може да се стигне до някакъв дисонанс, недостатъчна съгласуваност между приватизационната политика и общата икономическа политика. Общоизвестно е, че приватизационният процес, отделен от останалите мерки на пазарната реформа и изобщо от останалите инструменти на икономическата политика, не може да протече.
Неслучайно в другите страни в Източна Европа, където тече този процес, всичките органи (те се наричат по различен начин), но тези, които отговарят за приватизацията, са част от Министерския съвет. Много показателен е примерът в Унгария, където се започна приватизация с агенция, отделена от Министерския съвет. След няколко месеца опитът показа, че тя трябва да влезе в Министерския съвет.
Освен това се наложи това изменение спрямо първоначалния ни проект и във връзка с компетенциите, които даваме на Министерския съвет или на неговите органи в чл. 3. Затова, ако сега се опитваме да отиваме към някаква независима агенция, ще се наруши логиката на целия закон.
Призовавам народните представители да гласуват текста, така както е предложен от Икономическата и Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Пристъпваме към гласуване. Господин Борисов поддържа предложението си. 1137.4
Подлагам на гласуване най-напред предложението да отпаднат думите в края на ал. 1 "и одобрена от Министерския съвет". Моля, гласувайте!
Гласували общо 171 народни представители, за - 84, против - 84, въздържали се - 3.
Предложението се отклонява.
Гласуваме текста, както е предложен от комисията. Господин Карабашев го прочете, имате го и пред себе си. Моля, гласувайте!
Гласували общо 168 народни представители, за - 99, против - 46, въздържали се - 23.
Текстът се приема.
Следващият текст, господин Карабашев.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: "Чл. 3. Ал. 1. Решение за приватизиране на държавни и общински предприятия се приема от:
1. определен от Министерския съвет държавен орган за държавни предприятия, ако стойността на дълготрайните активи на предприятието според баланса не надхвърля 10 млн.лв.;
2. Агенцията за приватизация - за държавни предприятия, ако стойността на дълготрайните активи на предприятието според баланса надхвърля 10 млн.лв.;
3. Агенцията за приватизация след одобрени от Министерския съвет - за държавни предприятия, определени от Министерския съвет, ако стойността на дълготрайните им активи според баланса е не по-малко от 200 млн.лв.;
4. общинските съвети - за предприятия, които са общинска собственост. 1137.5 Ал. 2. Органите по предходната алинея могат да сключват сделките за извършване на приватизирането на държавни и общински предприятия или да упълномощават други за това."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Карабашев, има ли постъпили писмени предложения по този текст?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Първо, имаше предложение да се измени границата от 10 млн.лв. в т. 1 на ал. 1. Икономическата комисия отхвърли това предложение и смята, че тази граница е подходяща за баланс между органите, които ще вземат решения.
Освен това настъпиха редакционни промени, извършени в Законодателната комисия, като началната част на ал. 1 беше прередактирана и известна част отиде в ал. 2.
Също така постъпило е писмено предложение от господин Урумов да се създаде ал. 3 към чл. 3: "Копия от всички документи по приватизационните сделки се предават в Агенцията за приватизация". Предложението е разумно, но според Икономическата комисия не тук е мястото за регламентиране на тази подробност по самия приватизационен процес. Чл. 3 фактически визира органите, които могат да вземат решения и да сключват приватизационни сделки, а не се занимава с други подробности, свързани с приватизацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Карабашев.
Има думата господин Георги Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПСБСП, Свищов): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Съгласно Закона за счетоводството дълготрайните активи на предприятията се посочват в баланса по отчетна и по балансова стойност. Ако направим аналогия с досегашните оценки, това са първоначална и остатъчна. С оглед на коректността на чл. 3, т. 1, 2 и 3 предлагам вместо текстовете, които са в тези три точки, ако стойността на дълготрайните активи на предприятието според баланса не надхвърля, преди "стойността" да добавим, "ако балансовата стойност на дълготрайните...". Моля Ви, господин Карабашев, и в т. 1, и в т. 2 да запишете "дълготрайните им активи", така както е в т. 3, за да не се повтаря няколко пъти думата "предприятието". Предлагам "ако балансовата стойност на дълготрайните им активи..." това да се отрази в т. 1, 2 и 3. СтБ/КТ 1138.1
По същия начин да употребите "балансова стойност" в т. 2 и 3.
По този начин ще имаме и съответствие със Закона за счетоводството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Владислав Даскалов.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Госпожо председател, госпожи и господа! Една редакционна поправка бих предложил - в ал. 2 да се заличи изразът "могат да" и по този начин ще стане: "Органите по предходната алинея сключват сделките...".
ПЛАМЕН ВЪЛКАНОВ (от място): В същата алинея на още едно място тряббва да отпадне "да".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Румен Урумов.
РУМЕН УРУМОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Картата ти е сменена.
РУМЕН УРУМОВ: Да, излиза, че съм взел чужда карта.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Тук не става ли дума за гласуване с чужда карта?
РУМЕН УРУМОВ: Не, извинявайте. Ние гласуваме с един и същ апарат. Неговата карта е била в апарата. Просто искам да ви обясня, моята карта винаги стои в джобчето на моето сако и аз, ставайки от мястото си, за да се придвижа на по-предно място, просто съм взел от апарата неговата карта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, ясно е, господин Урумов. Продължавайте.
РУМЕН УРУМОВ: Предложението, което господин Карабашев прочете и което аз писмено съм направил преди няколко дни и внесъл в Законодателната комисия, искам съвсем накратко да мотивирам. В глава втора на проекта, който ни беше педложен на първо четене, ясно е определено като функция на Агенцията за приватизация контролните функции върху процесите на приватизация. Така че тази агенция, за да може да осъществява своята дейност, тя трябва да разполага с необходимата информация.
По принцип по-нататък в самия закон според мен не е уточнено как ще се уточнява контролът върху приватизационните процеси специално на общинските предприятия. Тук в това предложе1138.2 ние, което съм направил, очевидно се визират общинските съвети по ал. 1, чл. 3, т. 4. Това е възможно, разбира се, да бъде регламентирано и чрез Правилника за работа на Агенцията за приватизация, но аз мисля, че систематичното място именно на такъв текст - всички документи по приватизационните сделки да бъдат при поискване предоставяни на Агенцията за приватизация, е именно тук, като нова ал. 3 на чл. 3.
Поддържам да бъде именно тук този текст като нова ал. 3: "Копия от всички документи по приватизационните сделки се предават в Агенцията за приватизация".
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други становища? Допълнения към текста?
Професор Марков, имате думата.
ПЕТЪР МАРКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Бих искал да насоча вниманието ви към обстоятелството, че визираната в т. 1 на чл. 3 стойност от 10 млн.лв. е една величина, която е твърде относителна и която за тази година, ако е 10 млн.лв., следващата година може да бъде 20 или 30 млн.лв. Просто ми се струва, че трябва да има някакъв коректив във връзка с инфлацията, която очевидно напредва. Може би тя трябва да бъде по някакъв начин актуализирана или просто да се има предвид, че тази величина в някакъв смисъл е абстрактна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предлагате ли някаква формулировка?
ПЕТЪР МАРКОВ: Може би е необходимо да се конкретизира 10 млн.лв. към определена година или нещо подобно. Но така предложението има абстрактен характер някак си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Други допълнения към текста? - Няма.
В такъв случай преди да пристъпим към гласуване, преди това господин Карабашев, имате думата, за да систематизирате направените предложения.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Първо, по предложението на господин Николов. То е напълно резонно. Действително по този начин ще бъдем в синхрон със Закона за счетоводството и аз предлагам да гласуваме изменението, което предлага господин Николов. 1138.3 Изменението настъпва във всичките три точки на ал. 1.
Чета: "1. Определен от Министерския съвет държавен орган - за държавни предприятия, ако балансовата стойност на дълготрайните им активи не надхвърля 10 млн.лв."
Същото нещо е и в т. 2 и 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Гласуваме предложението на господин Николов, за което и господин Карабашев казва, че трябва да бъде, за да е в съответствие със Закона за счетоводната отчетност. В т. 1, 2 и 3 на ал. 1 "балансовата стойност" и изменението, за да не се повтаря "предприятието", записва се "им".
От общо гласували 184 народни представители, за - 179, против - 2, въздържали се - 3.
Приема се това допълнение.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Следващото предложение беше на господин Даскалов - в ал. 2 да отпаднат думите "могат да" и в края на изречението също "да" да отпадне пред "упълномощават".
Подкрепям това предложение, така текстът става по-ясен и стегнат. 1138.4 ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте това предложение.
От общо гласували 185 народни представители, за - 162, против - 12, въздържали се - 11.
Приема се направеното допълнение.
Господин Карабашев, кажете сега за предложението, което господин Марков направи.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Господин Марков фактически не направи съвсем ясно предложение, но проблемът действително съществува и аз ще се опитам да дам следното пояснение.
Балансовата стойност на дълготрайните активи не се изменя автоматически в баланса във връзка с инфлацията. Знаете в момента все още е в сила Постановление # 179 на Министерския съвет, което изисква от предприятията преоценка на тяхното имущество, т.е. и на дълготрайните им активи. И в тези предприятия, където това е извършено, вече фигурира една осъвременена стойност в баланса и това съответно ще става и по-нататък, ако продължи функционирането на Постановление # 179 на Министерския съвет.
Действително дали по този начин или по някакъв друг начин в една инфлационна обстановка е необходимо от време на време и, това го изисква и самият Закон за счетоводството, осъвременяване стойността на дълготрайните активи. Но тъй като тук се има предвид именно малката приватизация, за която се предполага, че може да протече в един сравнително кратък период от време, аз предлагам на народните представители да поддържат тази стойност, която тук е фиксирана. Това беше мнението и на Икономическата комисия. Ако все пак по-нататък се наложи някакво изменение, това не е трудно да се направи. Затова предлагам да се запази този текст, който е предложен, по отношение на 10 млн.лв.
Сега нека гласуваме ал. 1 и 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Сепетлиев, в процедура на гласуване сме и не мога да Ви дам думата.
Моля, гласувайте ал. 1 и 2 в текста, в който вече бяха коригирани. Моля, гласувайте чл. 3, ал. 1 и 2.
От общо гласували 184 народни представители, за - 161, против - 5, въздържали се - 18.
Приемат се двата текста. РД/КТ 1139.1
Сега за новата алинея.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: По предложението на господин Урумов да се създаде ал. 3 с текст: "Копия от всички документи по приватизационните сделки се предават в Агенцията за приватизация".
Аз коментирах вече педложението. Сега поддържам това нещо, това е и мнението на Законодателната комисия, че не е тук систематичното място на този текст. Напомням на господин Урумов, че в становището на Икономическата комисия се предлага един текст, който изисква от органите по чл. 3 периодично ежемесечно да публикуват информация за всички сключени приватизационни сделки. Именно там, на това място може да се включи и този текст.
Призовавам господин Урумов да оттегли това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Урумов, поддържате ли Вашия текст да се гласува?
РУМЕН УРУМОВ (от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Оттегляте оттук да не бъде гласуван, добре. Благодаря Ви.
Следващият текст, господин Карабашев. Това е чл. 4.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: "Чл. 4. Ал. 1. Предложение за решение по предходния член могат да правят и:
1. органите за управление на преобразувани в търговски дружества предприятия и на непреобразувани предприятия;
2. работниците и служителите на търговски дружества и предприятия. Решението за предложението се взема с обикновено мнозинство от всички работници и служители;
3. Агенцията за приватизация в случай, че тя не е орган по чл. 3.
Ал. 2. Органът по чл. 3 е длъжен да се произнесе по предложенията по предходната ал. 1 в едномесечен срок. Отказът се мотивира."
Писмени предложения по този член не бяха постъпили, но се извършиха известни изменения в Законодателната комисия, просто редакционни изменения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Те са отразени.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Да, отразени са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми народни представители, имате думата по текста. Няма желаещи да правят допълнения 1139.2 към текста. В такъв случай да го гласуваме. Моля, гласувайте чл. 4 с ал. 1 и 2, както е предложен от комисията и беше прочетен от господин Карабашев.
От общо гласували 179 народни представители, за - 168, против - 1, въздържали се - 10.
Приема се текстът.
Следващият текст, господин Карабашев.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: "Чл. 5. Ал. 1. В приватизацията могат да участвуват при равни условия всички физически и юридически лица.
Ал. 2. Право на преференциално участие имат:
1. работниците и служителите в приватизиращото се предприятие, които са работили в него не по-малко от две години преди датата на обявяване на решението за приватизация;
2. лицата, чиито трудови правоотношения с приватизиращото се предприятие са прекратени по реда на Кодекса на труда до две години преди датата на обявяване на решението за приватизация и са работили в него не по-малко от две години, с изключение на дисциплинарно уволнените и лицата, осъдени с влязла в сила присъда за престъпления против собствеността, освен ако са били реабилитирани;
3. лица, които са били пенсионирани най-много 10 години преди датата на решението за приватизация като работници и служители в приватизиращото се предприятие, ако са имали най-малко 3-годишен трудов стаж преди пенсионирането си в него. Ограниченията по тази точка не се прилагат по отношение на работниците и служителите с призната пълна или частична нетрудоспособност, придобита при изпълнението на трудовите функции в това предприятие.
Ал. 3. Правото на преференциално участие по предходната алинея може да се упражнява еднократно.
Ал. 4. Юридически лица с над 50 на сто държавно или общинско участие не могат да участвуват в приватизацията на държавни предприятия, освен след получаване на писмено съгласие на Агенцията за приватизация за всеки конкретен случай. Същите юридически лица не могат да участвуват в приватизацията на общински предприятия, освен след получаване на писмено съгласие на общинския съвет за всеки конкретен случай." 1139.3
По чл. 5 писмени предложения не са постъпили, но след обсъжданията в Икономическата и Законодателната комисия настъпиха няколко значителни редакционни изменения и накратко ще запозная народните представители с тях, за да е ясно кои текстове откъде са дошли.
Първо, възприе се в ал. 1 да се започне позитивно. Изобщо целият член се възприе да регламентира участието в приватизацията, като първият член даде позитивно регламентацията на това кои ще участвуват. А в ал. 2 на члена вече се дава дефиницията на тези лица, които при преференциални условия могат да участвуват в приватизационния процес. Като текстовете, които досега бяха в допълнителните разпоредби, сега вече се намират в ал. 2 на чл. 5.
По същия начин част от бившия чл. 9, където пък има ограничение за юридически лица с преимуществено държавно и общинско участие да участвуват в приватизацията, този текст също премина в чл. 5.
Друго съществено изменение беше направено в Икономическата комисия, че в т. 2 на сегашната ал. 2 при лицата, които вече в момента не са в трудови правоотношения с дадено приватизиращо се предприятие, но са били съкратени в него, срокът за съкращаване от датата на обявяване на решението за приватизация е увеличен от една година на две години. Това е във връзка с многобройните писма, искания, които бяха стигнали до Икономическата комисия. И тези искания са напълно логични, защото действително голяма част от съкращенията са извършени още в началото на миналата година. И един срок от една година, както беше залегнал първоначално, би намалил значително кръгът от лица, които по този начин могат да участвуват преференциално в процеса на приватизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Карабашев. Думата има господин Тодор Тодоров.
ТОДОР ТОДОРОВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми колеги, във връзка с чл. 5, т. 3 на първо четене на закона беше предложено "лица, които са пенсионирани наймного 15 години преди датата на решение за приватизация" да бъдат също включени като имащи право на преференциално участие в приватизацията. Мисля, че господин Георги Николов го направи официално предложението. Заедно работихме по този въпрос. И 1139.4 И смятам, че е справедливо, тъй като структурата на промишлените предприятия независимо каква е, да не й правим оценка, е изграждана главно в тези години. И тук ние с 10 години изключваме една възрастова граница от 70 години нагоре, която не може да участвува в приватизацията и мисля, че не е справедливо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Манол Тодоров се отказва. Господин Илиян Илиев има думата. 1139.5
ИЛИЯН ИЛИЕВ (ПСБСП): Благодаря ви, госпожо председател, уважаеми колеги! Съображението ми и предложението ми е във връзка с т. 2 на ал. 1. Изхождам от следната ситуация. Ако в този момент, когато безработицата продължава да расте, дадено физическо лице работи в едно предприятие от една година или от година и половина, то преференциите по т. 1 не го хващат. И ако е имал една година "безработен", то и преференциите по втора точка не го хващат. Затова аз смятам, че срокът от две години по т. 2 е малък и трябва да се увеличи минимум на 5 години. Освен това никъде не е казано, а и на всички ни е ясно, че приватизиране на предприятията няма да завърши като процес за една или две години. Съответното предприятие би могло да се обяви за приватизация и в 1995, и в 1996 година. Тоест аз мисля, че по т. 2 преференции за участие в приватизация на съответното предприятие, когато съответният гражданин е прекратил трудовите си взаимоотношения според Кодекса на труда, трябва да "хване" и срока до 5 години. Още повече, че в ал. 3 се казва, че правото на преференции се упражнява еднократно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Илиев, вие имате предвид на втория ред: "... Кодекса на труда до 2 години..."? Да. Добре.
Господин Ангел Димов има думата.
АНГЕЛ ДИМОВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! На първо четене обещах да подкрепя разглеждания законопроект за приватизация на държавни предприятия, ако обаче бъде подчинен на идеята за превръщане на всеки гражданин в съсобственик и съразпоредител с държавната собственост.
Внесеният на второ четене законопроект продължава да почива само на една техника - покупко-продажбата.
Като се отчита безпаричието на населението у нас, работата на нашите предприятия с вносни енергоносители, суровини и материали, законът ще облагодетелствува ограничен кръг от хора. Те ще изкупуват печелившите ни предприятия, а след това държавата ще им върне парите, като ги обезщети за одържавени имоти.
Значителна част от перспективните ни предприятия могат да бъдат заменени и срещу външен дълг. Обаче съживяване на стопанския живот няма да има. ББ/ЗТ 1140.1
Ето защо предлагам в чл. 5 да се постави ал. 2: "Всеки български гражданин да получи безплатни приватизационни бонове в зависимост от неговото трудово участие и образование, с които да закупува акции или дялове от държавни предприятия." Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димов, искам да уточня. Това заместващ текста на сегашната ал. 2 ли е, или нова втора алинея? Нова втора алинея и да продължи. Добре, благодаря. Дайте на господин Карабашев текста.
Господин Димитър Куманов има думата.
ДИМИТЪР КУМАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Бих искал да предложа една допълнителна т. 4 към ал. 2 на чл. 5, която да даде допълнително преференциално участие на една категория хора, които пряко са участвували в производствените процеси и поддържането на техническото равнище на предприятията, но не са предвидени в закона.
Тази т. 4 я предлагам със следния текст:
"С правата на лица с преференциално участие в притавизацията на предприятията се ползуват и лицата от бившите ведомствени научни институти в съответния подотрасъл, отговарящи на изискванията на т. 1, 2 и 3".
Мотивите ми са следните. Ведомствените научни институти са по същество научноприложни поделения към производствените предприятия в подотрасъла, разработващи или предлагащи модерни технологии, контролни измервания, усъвършенствувани организационни форми за производствените процеси. Тези институти по същество представляват единна технологична система с прякото производство, осигуряваща крайния производствен резултат и конкурентоспособността на предпрятията.
Моля ви да се вземе отношение към това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Куманов, дайте го на господин Карабашев.
Господин Христо Иванов има думата.
ХРИСТО ИВАНОВ (СДС): Госпожо председателствуваща, уважаеми колеги народни представители, дами и господа! При едно внимателно четене на т. 1 и 2 от ал. 2 се вижда, че или т. 1 е излишна, или тя е в известен смисъл със заблуждаващо съдържание, тъй като в нея единственото изискване, което се поставя, е да имате не 1140.2 по-малко от 2-годишен стаж от датата на обявяване на решението за приватизация. Но по никакъв начин не е фиксиран, така да се каже, период, през който вие може да не сте работили вече в това предприятие. Тоест може да сте го напуснали преди 10 години. Преференцията остава в сила.
Очевидно тук се имат предвид случаите на работещи в момента в предприятието.
Затова аз предлагам следната редакция на т. 1 на ал. 2. Може би има някаква грешка, но все пак аз ви предлагам следната редакция:
"Право на преференциално участие имат работещите в приватизиращото се предприятие работници и служители, които до датата на обявяване на решението за приватизация имат не по-малък от 2-годишен стаж в предприятието." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ако вместо "които са работили в него" се каже "които работят в него"?
Господин Манол Тодоров има думата.
МАНОЛ ТОДОРОВ (СДС): При първо четене чл. 5 от законопроекта имаше една съвършено кратка редакция. Това, което сега е разширено в чл. 5, са взети постановките, които бяха в Преходните и допълнителни разпоредби в – 3.
Докладчикът обаче докалдва, че не е направено искане за изменение в тази насока. Нямало писмено становище. Нашето писмено становище, представено своевременно, беше в смисъл, че ако се запази редакцията на чл. 5 така, както беше досега, беше бемсмислено да се правят допълнения в него. И ние правим предложение за допълнение в – 3, б. "г", където да се отбележи като имащи право на преференциално обезщетение собствениците на земята, върху която е изградено приватизиращото се предприятие. Сега, когато в чл. 5 вие влагате условията на – 3, би следвало да сложите това предложение, което и ние сме направили. Или ако не го приемате, да се мотивирате защо отказвате. Защо давате правото на работника, който е работил 2 години в предприятието, да има право на преференция, а собственикът на земята, върху която е изградено това предприятие, да няма право да получи никаква акция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За реплика има думата господин Венцеслав Димитров. 1140.3
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Господа, една съвсем кратка реплика. Философията на този закон е, че пълна справедливост при приватизацията, господа, не може да има. На работниците се дава преференция за това, за да се съгласят с приватизацята, защото иначе могат да стачкуват. Бившият собственик на земята ще получи компенсация по друг закон, господин Тодоров. И ние ще го приемем този закон. Недейте така! И сега, който е работил в научни институти и т.н., ами дайте да сложим и депутатите от Великото Народно събрание, и т.н. Докъде ще стигнем? Ная работниците им се дава преференция, за да подкрепят процеса на приватизация и толкоз. Оттук нататък, който иска да участвува в приватизацията, да върви и да купува. Да наддава и така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Мичковски има думата за реплика. 1140.4
АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Всъщност от това, което исках да да кажа, в по-голямата част го каза господин Венцеслав Димитров. Става дума за предложението на господин Тодоров. Наистина собствениците на земя, върху която са построени промишлени обекти или някакви други, които подлежат на приватизиране, ще бъдат компенсирани по реда на друг закон, който е в процес на подготовка Закон за компенсациите. И те в този закон ще получат възможност да избират - или да участвуват с дялове и акции в предприятието, което е построено върху тяхната земя или по друг начин чрез получаване на бонове за участие в приватизацията на друго място.
Така че не виждам никакво основание точно в тези текстове на закона да се предвижда тази възможност. Тази възможност ще бъде уредена в друг закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Тодор Тодоров за реплика.
ТОДОР ТОДОРОВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, от името на парламентарната група подкрепям изказването на господин Димитър Куманов, който предложи в приватизацията преференциално да учасвтуват и кадрите, заети в научноизследователските институти, които са ведомствени по отношение на предприятията, които ще се приватизират.
Предлагаме едно разширение на този текст, като в правата за участие в приватизацията се включват и всички онези кадри, които са работили в научноизследователските, научно-проектантските институци и...
(Глас от блока на СДС, прекъсващ оратора.)
ТОДОР ТОДОРОВ (ПСБСП): Изчакайте да кажа становището си и тогава репликирайте, господине... и висшите учебни заведения, които имат конкретна практическа насоченост. Например един селскостопански ВУЗ, подготвящ кадри за селското стопанство има пряка обвързаност с приватизацията на предприятията, един икономически ВУЗ, един технически ВУЗ. Разбирам ви репликата. Но във всички случаи, ако приемем единия вариант, който е справедлив - този на господин Куманов, трябва да включим в разширената поза и тези кадри, които са включени в тези научноизследователски и дригу институти. Благодаря ви. Сл.Р/ЗТ 1141.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Дадох думата на господин Тодоров под формата на реплика. Това беше трета реплика. Реплика на реплика няма да може да се прави (към господин Венцеслав Димитров). Думата за изказване има господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПСБСП): Благодаря, госпожо председател. Аз искам да подкрепя съображенията на господин Куманов, неговите подбуди и същевременно да го помоля да подкрепи философията, от която се изхожда и в Икономическата комисия, и особено от нашата парламентарна група в исканията да бъде заделена по-голяма част от държавното имущество на Взаимния фонд.
Господин Куманов, вашите съображения за участие на онази част от научно-техническата интелигенция, която не е пряко ангажирана в предприятията и следователно не попада в преферентния режим на този член, който разискваме, тя наред с много други, така да се каже групи от населението - учители, лекари и пр., и пр., трябва да попадне в режима, който предвижда чл. 8. С оглед на това трябва да бъде заделена по-голяма част от държавното имущество за осигуряване на такова участие.
И една малка реплика по повод на изказването на господин Димитров. Да, вярно е, че всички тези преференциални режими за работещи в предприятията целят и привличането им за подкрепа на приватизацията, а оттам ми на реформата. Но едва ли някой ще оспори и това, че те като създатели на това имущество имат право на част от него.
Така че към първото съображение винаги трябва да имаме предвид и второто, когато решаваме и въпроса за конкретните числа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За реплика на изказването на господин Стефан Стоилов има думата господин Джаферов.
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ (СДС): Господин Стоилов, репликата ми ще бъде съвсем кратка. Аз моля господин Куманов да оттегли предложението си. Сега фактически остава само малка част от хората в страната - или от това, което вие предлагате, и това, което аз ще допълня, излиза, че трябва да гласуваме за предложението на Ангел Димов.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС, от място): Точно така. 1141.2
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ (СДС): Остава примерно само Светия Синод, детските ясли, детските градини, да кажем и студентите във ВУЗ и покриваме цялата страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата за реплика господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Реплика към това, което каза господин Стоилов. Наистина господин Джаферов каза вече, че ако ние тръгнем да определяме кой има принос, например в научния институт, а този, който го е образовал, няма ли принос, който му е натъпкал знанията в главата? А този, дето го е пазил като полицай или милиционер, няма ли принос? А граничарят няма ли принос?
Затова казвам на господин Куманов да оттегли предложението си. Защото по този начин ние отиваме към безплатното раздаване на собствеността. А социалният характер на собствеността нище ще зашитим по друг начин, господин Стоилов - чрез социалните фондове. Вижте - 50 на сто на практика от малката приватизация отиват в социалните фондове. Социалният фонд защитава всички, които имат нужда от зравеопазване, всички, които ще се пенсионират след време. За Взаимния фонд обаче трябва да останат само 20 на сто, защото в противен случай, ако се увеличи процентът и повече от 20 на сто от акциите се насочат към Взаимния фонд, това ще наруши интереса на хората, които ще отидат да инвестират в това предприятие. Ако отиде там и разбере, че 50 на сто се владее от някой друг, той чисто и просто няма да купи и да инвестира.
Ето защо моля народните представители от нашата парламентарна група да подкрепят предложението, както е направено от Законодателната комисия.
А ясно е, че Българската социалистическа партия (комунисти), ще си поддържа тяхната теза за безплатно раздаване на бонове. Но в края на краищата всичко е въпрос на съотношение на силите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Мицев имате думата за трета реплика.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, считам, че онова, което каза господин Стоилов, е хубаво 1141.3 по принцип и ние ще го възпроизведем в Закона за компенсациите, който, господин професоре, знаете, че се подготвя.
Що се отнася до другите предложения - на колегата Куманов, на колегата Тодоров и други лица, които са участвували като научни работници в така нареченото социалистическо възпроизводство, да получат част от приватизиращата се собственост, искам само да напомня, включително и на уважавания от мен господин Тодоров, с който сме били в една катедра, да си припомни как ставаше раздаването на така наречените теми по НИЗ и колко задочни студенти изкараха университета с това, че възлагаха на определени люде - преподаватели, срещу което те получаваха тлъсти хонорари от съответните предприятия без никакъв икономически ефект.
Ето защо считам, че подобни предложения не би следвало да се вземат предвид. И предлагам да се ориентират колегите както от дясната страна, както от центъра, така и от ляво към гласуване на текста, предложен от Икономическата комисия и от вносителите. Този текст между другото беше обсъден и в Законодателната комисия, където колегите членове от БСП по този въпрос нямаха никакви обструкции и постигнахме консенсус. Така че поне т е да гласуват за този текст. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата за дуплика господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПСБСП): Тази дискусия, уважаеми колеги, предизвиках не аз, а изказването на господин Куманов. Така че вашите реплики бият в отворен прозорец или вие не внимавате.
Аз заявих едно-единствено нещо. Уважавам съображенията на господин куманов за участие и на тази категория, и на много други категории от граждани на страната в процеса на приватизацията чрез система, която осигурява тяхното безвъзмездно икономическо овластяване. И заявих, че това е предмет на чл. 8. И помолих всички, които мислят като него, да подкрепят съображенията, които са за засилване на този Взаимен фонд. Толкова и нищо повече.
Всички тези приказки от рода на тези, които господин Димитров непрекъснато приказва, че БСП (комунисти) искали, са глупости. Затова защото това не е наше изобретение, това, бих казал, не е българско изобретение. И стига е политизирал работата по приемане на един сериозен закон. Това са идеи, това са съображе1141.4 ния, това е държавна практика в Европа. Ако той се намира в задната махала на Европа, нека да не го представя като решения, към които България трябва да се ориентира. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на ПСБСП).
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли други предложения по текста? Не се правят други предложения. Господин Карабашев, имате думата да систематизирате предложенията, след което ще гласуваме. 1141.5
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Имам няколко общи забележки по предложенията на господин Тодоров, господин Илиев, господин Димов, господин Куманов и господин Манол Тодоров, тъй като всички те са свързани с един общ проблем. Всичките тези предложения противоречат на основната логика, залегнала в този закон, който в момента гласуваме на второ четене. Тази логика е, че предлагаме пазарна приватизация, приватизация, при която държавното имущество се продава.
Не мога да разбера защо някой мисли, че този, който купува държавното или общинското имущество, е облагодетелствуван. Той не е облагодетелствуван. Той рискува своите пари и абсолютно няма никаква гаранция дали те ще му носят печалба или загуба. Всичко това зависи от неговото качество достатъчно ефективно да експлоатира съответното предприятие или обект.
Аз мисля, че българската общественост е достатъчно разумна да разбере това. Всъщност преференциите не са свързани с това, кой какво участие има в създаването на сега съществуващото държавно и общинско имущество. Те са свързани (и това го каза господин Венцеслав Димитров, господин Мичковски) главно със спечелването на тези, които в момента работят в приватизиращите се предприятия за каузата на приватизацията. Приносът на всички членове на обществото за създаването на това имущество се компенсира с постъпленията (и тук вече след това ще разсъждаваме, когато разпределяме постъпленията) от продажбата на държавното и общинско имущество.
Затова аз призовавам и двете страни на пленарната зала да подкрепят текста, така както е предложен от Икономическата и Законодателната комисия.
А сега по-подробно по отделните предложения:
Първо, на господин Тодор Тодоров за точка 3, където той предлага да се коригира - вместо 10 на 15 години. Неговите мотиви са също от гледна точка на това, че и тези, които са работили преди 15 години, имат принос. Действително това е така. Никой не го отхвърля. Но аз ви казвам каква е логиката залегнала тук. Така че ако гласуваме от тази гледна точка, ще тръгнем против логиката на закона. А логиката, специално за 10-те години, е, че, общо взето, в по-активна възраст, т.е. хората, които биха могли и да управляват тези ценни книжа, които ще получат, са тези, които са пенсионирани до 10 години. НЧ/ЗТ 1142.1
Затова препоръчвам да се запази числото 10. Разбира се, това ще бъде подложено на гласуване, ако господин Тодоров не се откаже.
По предложението на господин Илиев - за изменение в точка 2 на срока от 2 г одини до 5 години. Втора основна логика на този закон е - всички механизми, които са залегнали вътре, да бъдат максимално работещи. Ако въведем един толкова дълъг период от време от напускането на даден работник или служител от съответното предприятие и настъпването на приватизацията на това предприятие, ще настъпи пълно объркване. Той през това време ще работи вече на друго място. Къде точно той трябва да участвува при преференциални условия в приватизацията?
По принцип точка 2 е замислена за онези, които в момента не работят в приватизиращо се предприятие или само преди някакъв съвсем кратък период от време са променили своята месторабота. Точка 2 е замислена за онези, които в момента не работят. Освен това е замислена за предотвратяване на една явна несправедливост - ако някой бъде съкратен, да речем, дни преди приватизацията на предприятието, а такива случаи сигурно ще има, да не бъде лишен от това право на преференциално участие.
По предложението на господин Ангел Димов. Господин Димов, това нещо, което предлагате, е след това в чл. 8, ал. 3, точка 2 - почти съвършено същият текст. Затова там ще обсъждаме вашето предложение.
За предложението на господин Куманов вече стана дума.
Господин Христо Иванов предлага една редакционна поправка, но междувременно е оттеглил предложението си.
Предложението на господин Манол Тодоров за собствениците на земята - също стана дума. Този въпрос ще бъде решен в закона за компенсациите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В такъв случай да гласуваме предложенията, както са направени.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Ако тези господа не оттеглят своите предложения, да ги гласуваме по реда на постъпването им.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В такъв случай да започнем с предложението в точка 3 на ал. 2, направено от господин Тодоров, вместо 10 - годините да бъдат 15. Господин Тодоров, поддържате ли предложението си? Поддържа го. 1142.2
Гласуваме в точка 3 на ал. 2 - 15 години да бъде връщането назад при пенсиониране. Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 196 народни представители. От тях 97 - за, 98 - против, 1 - въздържал се.
Предложението се отклонява.
Следващото предложение е на господин Илиян Илиев. Отнася се за промяна в текста на точка 2 на ал. 2, вместо "до 2 години" да бъде "до 5 години" да са прекратени отношенията. Господин Илиев, поддържате ли го? Поддържа го.
Гласуваме предложението за промяна в точка 2 на ал. 2 - вместо "до 2" да се чете "до 5 години". Моля, гласувайте!
Гласували 194 народни представители. От тях 105 са за, 86 - против, 3 - въздържали се.
Предложението се приема.
Давам думата на госпожа Златка Русева по процедурен въпрос.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС) (шум и възгласи от ПСБСП): Мисля, че реакцията е неоснователна. Просто в съответствие с правилника от името на парламентарната група искам почивка до 30 минути!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Тридесет и пет минути почивка. В 18 часа продължаваме. 1142.3
(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, продължаваме с гласуването по чл. 5.
Господин Карабашев, имате думата по направените предложения към текста.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Стигаме до предложението на господин Димов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Може би трябва да гласуваме най-напред текста дотук, тъй като по него бяха приети някои поправки. Това е основният текст. След това предложението на господин Димов е нов текст, който ще се гласува.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Да, но той предложи всъщност да се вмъкне между ал. 1 и 2.
Господин Димов, аз все пак Ви призовавам да го оттеглите. В точка 8 ще го обсъдим, там му е мястото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, уважаемите народни представители да се приготвят за гласуване.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Нека първо да гласуваме ал. 1, по нея нямаше спор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не, ал. 2, която е на господин Димов, е допълнителна, нова алинея, тя не замества ал. 2.
Така че ал. 1, 2 с допълнението, точка 3 и 4 по така предложените текстове гласувахме вече допълненията. Така че тези текстове можем да гласуваме, това е основният текст.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Не, има едно предложение на господин Куманов.
СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Но то е допълнително предложение към текста.
Моля ви, колеги, преди да гласуваме направените нови предложения за ал. 2 и точка 4, гласуваме текста на чл. 5 с направените вече допълнения, т.е. една поправка към точка 2 "до 5 години". Гласуваме предложението така, както е представено от комисията.
След това ще гласуваме предложението на господин Ангел Димов за нова втора алинея, след това предложението за нова точка 4 на господин Димитър Куманов, тъй като това са нови текстове, които нито променят, нито са допълващи към основния. СБ/ЗТ 1143.1
Моля, гласувайте.
От общо гласували 193, за са 182, против - 2, 9 - въздържали се.
Сега ще гласуваме предложението на господин Ангел Димов за нова алинея след първата.
Прочетете го, господин Карабашев.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Предложението на господин Димов: "Всеки български гражданин да получи безплатни приватизационни бонове в зависимост от неговото трудово участие и образование, с които да закупува акции и дялове от държавни предприятия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте за това предложение.
От общо гласували 201, за - 88, против - 112, въздържал се - 1. Отклонява се предложението.
Има предложение, направено от господин Димитър Куманов за нова точка 4 към ал. 2.
Господин Куманов, поддържате ли предложението си?
ДИМИТЪР КУМАНОВ (СДС): Уважаеми колеги, предвид на развоя, който взеха разискванията около моето предложение, става ясно, че за да се фиксира то в този тесен смисъл на думата, който аз имах предвид, ще са необходими многобройни нови текстове и уточнения, които биха отнели много допълнително време за разисквания.
Поради това го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин куманов оттегля предложението си. Господин Тодоров имаше допълнение към това предложение. При това положение, господин Тодоров, какво е вашето становище за вашето предложение.
ТОДОР ТОДОРОВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председател, аз не оттеглям предложението си и не мога да приема такъв мотив или такъв аргумент, какъвто представи уважаемият колега Димитър Куманов.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Това си е негово право.
ТОДОР ТОДОРОВ (ПСБСП): То си е негово право, но по принцип аргументът пред залата, и аз искам да го чуят всички, че ще са необходими допълнителни текстове, време и т.н., което ще затрудни работата и едва ли не ние не можем да направим нещо подобно, което предложи господин Куманов и ние го подкрепихме.
Така че аз не оттеглям предложението си. 1143.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Тодоров, аз ви разбирам много добре, но на какво да прикачим вашето допълнение, когато текстът е оттеглен? Предложителят на текста го оттегля, а вашето предложение е за допълване към оттегления текст.
ТОДОР ТОДОРОВ (ПСБСП): Като разширим самия текст, предлагам да се включи това, което предложих аз. Ако господин Куманов не беше предложил тази първа част, бих станал и бих предложил първата част заедно с допълнението. Така че да се включи съвсем нова алинея или точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Прочетете текста, който се поддържа от господин Тодоров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Това е фактически текстът, предложен от господин Куманов, в който обаче се съдържа и допълнението на господин Тодоров: "С правата на лица с преференциално участие в приватизацията на предприятията се ползуват и лицата от бившите ведомствени научни институци..." Тук обаче не само по същество, но и формулировката не е точна. Изобщо не се връзва с останалите понятия и подредба, която сме гласували вече в предишните три точки на алинеята. Според мен не трябва да се подлага на гласуване, тъй като формулировката не е съобразена с проекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Тодоров, може ли да оформите вашето предложение. Ако ви е необходимо време, направете го.
ТОДОР ТОДОРОВ (ПСБСП): Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Възможностите са две - да гласуваме предложението на господин Тодоров или да се приведе във вид, който съответствува на...
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Уважаеми колеги, тук има подадена една идея, обаче изобщо не се изяснява даже минимално механизмът на участие на тази категория граждани в приватизацията при преференциални условия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Ескенази, имате думата.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Текстът не може да бъде гласуван по този начин, тъй като този род преференции са свързани с определено предприятие и работниците, които са в това предприятие. 1143.3
Не може просто абстрактно да се каже, че хората от ведомствения научен институт могат да участвуват изобщо в предприятията на отрасъла. Ами помислете какво ще стане: 500 души от един ведомствен институт отиват и се струпват на работниците, които са 200 души в едно предприятие!
Отделно че съм против тази идея, но просто става дума, че текстът, ако се гласува, все едно, че е нищо. Това е една неприложима норма.
Така че предлагам текстът да не се гласува, защото не може да се гласува, а утре, ако бъдат намерени някакви приложими текстове, да се потърси на други места да бъдат направени.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Тъй като идеята на самия текст беше отхвърлена в Икономическата комисия и след това и в Законодателната комисия, ние изобщо не сме тръгвали към уточняване на текста. Затова сега изведнъж се предлага текст, който не е съобразен с останалите точки в тази алинея и в този член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Тодоров,имате ли текст, който може да се гласува? Ако не, преминаваме към следващите разпоредби.
ТОДОР ТОДОРОВ (ПСБСП): Аз искам текста на господин Куманов и да прибавя добавката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Четете текста на господин Куманов. Господин Тодоров иска да се гласува с добавката.
Господин Карабашев предлага въпреки изказаните съображения, понеже се настоява от част от народните представители, да се гласува текстът, който господин куманов оттегли, с допълнението на господин Тодоров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Дължа да обърна вниманието на народните представители, че гласуваме текст, който не е съобразен нито с духа на закона, нито пък понятийно.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС, от място): За нас текстът е абсурден. Затова поставете на гласуване дали изобщо да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Направено е процедурно предолжение от залата, за да не идват колегите на микрофоните отново, дали да се гласува този текст, след като чухте, че е юридически несъстоятелен. За да не ни обвините, че се решават нещата еднолично и бързо, подлагам на гласуване следното предложение. Моля ви, уважаеми народни представители, ще гласуваме ли 1143.4 този текст, който бе прочетен с допълнението, или не?
Моля, гласувайте предложението дали да се гласува текстът. Моля, гласувайте. Има сериозни съображения, чухте ги в пленарната зала. Моля, гласувайте.
От общо гласували 201, за - 84, против - 115, въздържали се - 2. Не се приема да се гласува по този текст.
Продължаваме по-нататък със следващия текст, господин Карабашев. 1143.5 ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Има още едно предложение на господин Манол Тодоров. Поддържате ли го след обяснението, че се подготвя...
МАНОЛ ТОДОРОВ (от място): Отказвам се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Отказвате се, господин Манол Тодоров. Отказва се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Тогава следващият текст. Това са двете алинеи на чл. 6. (Ще помоля господин Кадир да продължи да води заседанието).
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: На чл. 5, ал. 3 и 4 не сме гласували.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не, гласувахме целия член 5, тъй като нямаше...
КАДИР КАДИР: Целия член гласувахме ли го?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, целият текст.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Преминаваме на чл. 6.
"Чл. 6. Ал. 1. Приходите от приватизацията на държавните предприятия се внасят в специална извънбюджетна сметка. Средствата по тази сметка се използват приоритетно по следния ред:
1. за попълване на фонда за покриване на разходите за приватизация;
2. за взаимния фонд, съгласно чл. 8;
3. за фондовете за социално осигуряване се внасят 30 на сто от паричните постъпления от приватизацията по глава I на този закон извън предвидените в предходната точка, а до тяхното създаване - в специален извънбюджетен фонд;
4. съгласно годишната приватизационна програма, включителбно за държавния фонд за реконструкция и развитие.
Ал. 2. Постъпленията от приватизирането на общинските предприятия се внасят в специален фонд на разпореждане на съответните общински съвети, като средствата от тези фондове се използват приоритетно за погасяване на несъбираеми задължения на общинските предприрятия и съответната община. Във фондовете за социално осигуряване се внасят 30 на сто от паричните постъпления от приватизацията по глава I на този закон, а до тяхното създаване - в специален извънбюджетен фонд." РД/ВЙ 1144.1
По този член беше направено едно съществено предложение, предложението на господин Венцеслав Димитров, за отделяне 30 на сто от постъпленията от маллката приватизация както на държавните, така и на общинските предприятия за фондовете за социално осигуряване. И тъй като в момента те все ощене са създадени, предлага се те да бъдат заделяни в един специален извънбюджетен фонд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Уважаеми колеги, от бързината може би пропуснахме да гласуваме ал. 4 на чл. 5.
РЕПЛИКИ: Алинеи 3 и 4 на чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Алинеи 3 и 4 ли бяха? Ще ви помоля, понеже няма предложения, да гласуваме.
Карабашев, трета алинея гласувахме ли?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Не, трета и четвърта не сме гласували.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Алинея 3 и ал. 4 не сме гласували.
СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (СДС): Струва ми се, че моята формулировка беше "целият текст на чл. 5, както е предложен от комисията", тъй като имаше добавки. Но, ако има съмнение...?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека повторно да гласуваме. Няма да пречи.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Значи гласуваме а л. 3 и 4 на чл. 5, по които нямаше предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма предложения, моля гласувайте!
Прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували общо 204, за - 187, против - 6, 11 се въздържат.
Приема се текстът на ал. 3 и на ал. 4.
Продължаваме.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Аз вече прочетох чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Конакчиев, имате думата.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПСБСП): Град София, Българска социалистическа партия.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, по обсъждания от нас в този проект член 6 аз съм направил официално предложение и в изказването си на първо четене пледирах 1144.2 пред вас за промени. Позволявам си да не се съглася с това, което преди малко каза уважаваният от мен господин Карабашев, че един депутат е направил съществено предложение, а за предложенията на другите депутати да не се споменава, дори когато те са заведени и в деловодството на Народното събрание.
Излизам пред вас още веднъж да поставя моето предложение на вашето внимание и да припомня, че се касаеше за осигуряване на възможности на общините да използват приходите от приватизация не единствено за този приоритет, който тук е посочен, който аз не отричам, не отричам този приоритет, но преди него да запишем и някои други потребности. Няма отново да повтарям всичките мотиви, които при о бсъждането на първо четене изложих пред вас. Само искам да ви припомня, че дълговете на някои общини са такива, че ако се запази този текст, те няма да могат за нищо друго да използват евентуалните си приходи от приватизацията. Тогава си послужих с пример за София и нейния дълг само за жилища е милиард и половина, подчертавам, милиард и половина, не милион и половина.
Текстът, който съм предложил по ал. 2 при сегашната редакция, както е...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: По ал. 2?
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: По ал. 2 на чл. 6, да, е следният на третия ред, където е казано "като средствата от тези фондове се използват и т.н.", да не чета предлолжения текст, който имате всички, аз чета този, който съм предложил и който е предоставен писмено: "Средствата от тези фондове (от ред трети продължавам) се използват предимствено за решаване на неотложни проблеми на социално слаби граждани, за здравеопазване, за образование, за подпомагане на конкретни дейности на културата, на и нвестиции с важно социално значение - водоснабдяване, електрификация, отопление, улици, подвижен състав за комунален транспорт, а също и за погасяване на несъбираеми задължения на общините или на общинските предприятия."
Апелиръм към вас да дадем възможност на общините да използват част от приходите си от приватизация за тези цели.
Благодаря ви. 1144.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Конакчиев, а по отношение на по следното изречение нямате нищо против, нали?
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Нямам нищо против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Ескенази има думата за реплика.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Господин Конакчиев, всичко това звучи много добре и е много хубаво, може би като предизборна платформа. Обаче Вие предполагате, че общините първо ще изразходват парите, а след това ще си плащат дълговете. Не знам дали това представлява някакво идеологическо виждане, обаче за мен е много съществено общините да си платят дълговете. Ние не можем с един закон да създадем приоритети, които означават следното. За колкото и да са важни нужди първо да се плаща, а пък дълговете - да му мислят другите. Това просто не може да бъде.
Затова трябва да се задължат общините, така както всеки длъжник първо трябва даси плати дълга, и след това да изразходва за себе си, по същия начин трябва и това да бъде.
Нещо повече, аз съм против това изброяване, тъй като тук се казва, че първо са длъжни да си изплатят дълговете, а след това общината ще прецени. Нужно ли е сега цял чаршаф от нужди, към които може да излязат още 100 депутати и да предложат още 100 много важни нужди - за закупуване на медикаменти, за не знам си какво, и не знам си какво.
Принципът, който се закрепва тук, е нещо, с което задължаваме общината - да плати дълговете на своите предприятия и собствените си дългове. Още повече, че се казва "приоритетно". Това не означава, чеизцяло първте постъпления трябва да отидат за погасяване на дълговете, но се създава някакъв приоритет. Ако ние наистина искаме да мотивираме една отговорност сред гражданите и сред общините, аз ви моля да се подкрепи текстът така, както е предложен от двете комисии. Оттам нататък нека да се харчат според приоритетите на общината - в една повече за здравеопазване, в друга повече за благоустройство и т.н.
Така че много ви моля, ако схващате принципното положение, оттеглете си предложението. То просто звучи много красиво, но означава всъщност да стимулираме общините към нещо, което в никакъв случай държавата ни повече не трябва да пристъпва, 1144.4 включително и общините - да се харчи, пък дълговете - да му мислят следващите, които ще дойдат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Ескенази. Имате право на дуплика.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПСБСП): Уважаеми дами и господа, надявам се, че никой от вас не приема сериозно това, което уважаваният от мен господин Ескенази току-що каза. Тъй като, ако наистина той каза "100", но даже и да не са 100, а болшинството от депутатите да станат, кажат нещо и при гласуването го приемат, това нещо става закон.
Така че въпросът е какво ние днес ще решим. Тези същите общини и тази същата наша държава има дълг. Тези общини, аз не говоря на предпредизборна платформа, господа и дами, не става дума кой управлява в тези общини, дали са сини или червени, те имат дълг към нашите училища, към социално слабите и към здравеопазването.
И моето предложение е този дълг да е с приоритет. и приоритетите не сме ги измислили ние. Те съществуват в цялл свят. И в комуналната политика на цял свят на първо място са тези приоритети, за които аз ви говоря, а не връщането на дълговете.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Венцеслав Димитров. 1144.5 ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Господин председател, колеги, Имам едно уточняващо предлолжение - ал. 1, т. 3. Казва се "в специален извънбюджетен фонд". Аз предлагам думата "извънбюджетен" да падне и да стане само "специален фонд, управляван от доверителен принцип от Българската народна банка".
Повтарям "специален фонд", управляван от доверителен принцип от Българска народна банка". Ясно е, че той е извън баланса за Българска народна банка, но е по-точно. Защото, като се каже "извънбюджетен", някой може да си помисли, че си остава в Министерството на финансите. А мисля, че и колегите, които са работили по тези въпроси, ще се съгласят, че пенсионният и здравният фонд е хубаво да се отделят от Министерство на финансите. даже министърът на финансите ще е много доволен от такова едно отделяне.
Имам едно друго предложение заедно с господин Шотлеков. Сигурно той ще го направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Шотлеков, имате думата.
ИЛИЯН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложението, което правим с господин Венцеслав Димитров, е по ал. 2 на чл. 6. Смятаме, че сегашната редакция на текста не е достатъчно ясна. Затова пердлагаме следната редакция на този текст:
"Приходите от приватизация на общинските предприятия и и части от тях се разпределят, както следва:
1. 20 на сто за взаимния фонд по чл. 8–
2. 30 на сто за социалните фондове съгласно точка 3 от преходната алинея–
3. останалата част се внася в специален фонд на разпореждане на съответния общински съвет, като средствата от този фонд се използват приоритетно за погасяване на несъбираемите задължения на общинските предприятия и за инвестиционни цеви. Тези средства не могат да се използват за текущи разходи."
Ето го предложението.
Сега бих могъл да се аргументирам защо правим такова предложение. Тъй като трябва да се следва общият режим, предвиден ББ/ВЙ 1145.1 за държавните предприятия, и да се следва режимът и за общинските предприятия. Освен това искам да кажа на уважаемия от мен господин Конакчиев, че ако общината желае да има средства за тези нужди, тя би могла много лесно да го постигне, като увеличи о бщинските данъци или като въведе такива съгласно възможностите, които й дава Законът за местната администрация.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Конакчиев, и мате думата за реплика.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПСБСП): Моята реплика ще бъде много кратка. Неотдавна вие гласувахте бюджета и намалихте с 30 на сто традиционния местен данък общ доход на общините. А сега ги препращаме отново някъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви. Друга реплика? - Няма.
Господин Шотлеков, имате думата за дуплика.
ИЛИЯН ШОТЛЕКОВ (СДС): Извинявайте, но това, което казахте, господин Конакчиев, се отнася за един вид данък. А в същото време всяка една община би могла да налага местни данъци и такси съгласно специалния закон, който има.
А освен това и скам да ви кажа, че предстои да гласуваме данъчни закони, където тези права ще бъдат разширени. така че, ако Столичната община, за която аз също смятам, че трябва да има достатъчно много пари, би могла да наложи тези данъци, бъдете сигурен, че ще събере повече пари, отколкото от приватизацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Маньо Манев има думчата.
МАНЬО МАНЕВ (ПСБСП): Уважаемо председателство, уважаеми колеги! Аз също съм изненадан, че де йствително не е обект на внимание предложение, което е направено от моя страна до Законодателната комисия по чл. 6. Затова ще използвам случая да го поднеса с оглед да бъде на вниманието сега на заседанието.
Предлагам към посочените фондове, които се формират в резултат на приватизацията, да се добави изграждането и на нов фонд, а именно подпомагане и развитие на селското стопанство в размер 10 на сто от средствата, придобити от приватизацията от предприятията в рамките на хранително-вкусовата промишленост. 1145.2
Мотиви: в продължение на първите 20 - 25 години от изграждането на промишлеността в страната ни от селското стопанство се изземваше до 80 на сто от доходите на кооператорите чрез различни механизми. Но главно чрез ниски изкупни цени, високи данъци и акцизи. По този начин тези предприятия, които предстоят да се приватизират, са резултат в по-голямата си част преди всичко на селскостопанския труд и на хората от нашето село. В потвърждение на горното може да се посочи, че в първите следвоеннни години износът на България в размер на 70 на сто се състоеше от селскостопанска продукция и такава на хранителновкусовата промишленост. Така формираният фонд може да послужи като мощен стимул според мен за ускоряване развитието на селското стопанство чрез отпускането на петгодишен безлихвен заем или заем с лихва до 5 на сто, диференциран съобразно икономическото състояние на отделните стопанства, фермери и новите селскостопански кооперации.
Нека да не забравяме, че в продължление на 10 - 12 години и то едни от най-трудните години при изграждането на индустриалната инфраструктура на страната, селяните получаваха най-минимално заплащане в страната. нека с това наше предложение ние в известна степен възмездим техниня труд и внесем по-голяма справедливост у нас.
От друга страна, щом всички, представени в парламента, парламентарни групи са единодушни, че сега приоритетно направление трябва да има селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, то ние трябва не на думи, а на дело да реализираме това приоритетно предложение или направление именно с утвърждаването на такъв фонд. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Манев, понеже имаме текста вече, къде да вмъкнем Вашия текст, за да можем да гласуваме, разбирате ли?
Господин Карабашев, много Ви моля, уточнете при Вас, за да може да се гласува.
Като отделна точка към ал. 1, нали?
МАНЬО МАНЕВ (ПСБСП): Като отделна точка. Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Тодор Тодоров има думата. 1145.3
ТОДОР ТОДОРОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Зная, че днес излизам за четвърти път може би на трибуната, но явно, че се налага да излизам.
Подкрепям текста, който се предложи от господин Маньо Манев и за допълнителни доказателства как в България се изградиха особено мощностите на хранително-вкусовата промишленост, ще го кажа конкретно.
През 1960 г. например капиталните вложения, които са отделяни за селското стопанство, но това в подкрепа на предложението, та дано да осмислим, че има смисъл от самото предложение, се заделяха около 20 на сто от капиталните вложения за цялата промишленост и въобще за селското стопанство. Двадесет процента. През 1985 г. се заделяха едва 6 на сто, т.е. останалата част от селското стопанство отиваше приоритетно за изграждане на мощности в промишлеността.
Ако не вярвате, в Чехо-Словакия е точно обратното. Двадесет процента и продължи да се заделя 20 на сто. В България се намалиха над четири пъти тези капитални вложения.
Второто, господин Маньо Манев може би пропусна умишлено да спомене, че не само печалбата, но необходимият продукт, работната заплата беше изземвана в размер на 30 на сто и се акумулираше и се разпределяше по-нататък в другите отрасли.
Това мисля, че не е по вина на селскостопанските труженици и затова подкрепям напълно текста, който предложи господин Маньо Манев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това ще го покажете с гласуването, господин Тодоров.
Има ли друг? - Няма.
Господин карабашев, готов ли сте да докладвате и да вземете отношение по предложенията?
Отначало ал. 1, след това ал. 2. Две предложения имаме по ал. 1: на Венцеслав Димитров и на господин Маньо Манев.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Първо за забележката на господин Конакчиев и на господин Манев. Просто тези предложения не са постъпили в Икономическата комисия и затова не бяха споменати, така че не мога да бъда упрекнат в некоректност. 1145.4
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (от място): Лично съм Ви ги дал, господин Карабашев!
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Добре, може нещо да е пропуснато. Няма значение.
Сега по конкретните предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Първо на Венцеслав Димитров по ал. 1. Следващото е предложението на господин Маньо Манев по ал. 1. Две са предложенията.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Предложението е на господин Венцеслав Димитров по т. 3 на ал. 1. Да се извърши известна корекция и да се добави. Корекцията е "в специален..." да се махне думата "извънбюджетен". Тоест да стане "в специален фонд, управляван на доверителен принцип от Българска народна банка".
Аз лично подкрепям това предложение. То прави по-ясно, че фондът е независим от Министерството на финансите и даже и от правителството. Тоест поставя се една здрава основа за създаване на автономни фондове за социално осигуряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека да гласуваме това. Да отпадне думата "извънбюджетен".
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Да отпадне "извънбюджетен", т.е. става "в специален фонд, управляван о.на доверителен принцип от Българска народна банка".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Карабашев, ред трети, след тире "в специален...".
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: "... в специален фонд, управляван на доверителен принцип от Българска народна банка"
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте поправката и допълнението на т. 3 в чл. 6.
От общо гласували 204 народни представители, 176 народни представители са гласували - за, 6 - против, 22 се въздържат.
Приема се допълнението.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Следващото предложение е на господин Маньо Манев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Точка 5 ли създаваме сега, господин Карабашев?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Да, неговото предложение е да се създаде нова точка 5. 1145.5
Моят коментар е следният.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека да прочетем първо текста.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Текстът не е точно формулиран. "За фонд за подпомагане и развитие на селското стопанство в размер на 10 на сто от предствата, придобити от приватизацията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Така приемате ли текста? (Обръща се към господин Маньо Манев)
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Обръщам внимание на народните представители, че в точка 4 е фиксирано, че тези постъпления, които не се използват приоритетно по първите три точки, се използват и за други цели. В това число могат да бъдат използвани и за формирането на подобен фонд.
Логиката на целия член 6 е да се подчертаят само приоритетите, свързани с осъществяването на на самата приватизация (точка1) и със социалното осигуряване. а за всички останали цели, трудно е сега да се конкретизира каква част от постъпленията да бъдат и зползвани.
Затова аз призовавам тази точка да не се гласува, което не означава, че не може да бъде създаден такъв фонд от постъпленията от приватизацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Карабашев, прочетете още един път текста и той ще се гласува.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: "За фонод "Подпомагане и развитие на селското стопанство" в размер на 10 на сто от средствата, придобити от приватизацията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте за предложението за създаването на точка 5 към член 6 с прочетения текст.
Гласуваме за предложението на господин Маньо Манев, което ни беше прочетено преди малко от господин Карабашев.
От общо гласували 212 народни представители, 108 са гласували - за, 99 - против, 5 се въздържат.
Създава се точка 5.
Има ли желаещи за обяснение на вот? - Няма. Продължаваме.
Искам само да направя едно уточнение. Направени са две предложения. Едното е за поправки и допълнение и нов текст се 1145.6 предлага - заместващ.
Съгласно член 54, господин Конакчиев, първо се гласува заместващият текст. Така че пак ще спазваме правилника. А Вашият - след това, ако не се приеме другият. 1145.7 ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАЖЕВ: Заместващият текст е предложението на господата Венцеслав Димитров и Илиян Шотлеков, който фактически дава една по-ясна редакция на сега предложения текст в ал. 2. И предложението звучи по следния начин: "Приходите от приватизацията на общинските предприятия и части от тях се разпределят, както следва:
1. 20 на сто за Взаимния фонд по чл. 8;
2. 30 на сто от паричните постъпления от приватизацията по глава шеста за социалните фондове, а до тяхното създаване (и тук се повтаря текстът, който е в т. 3) - в специален фонд, управляван на доверителен принцип от Българска народна банка.
И точка 3: "Останалата част се внася в специален фонд на разпореждане на съответния общински съвет, като средствата от този фонд се използват приоритетно за погасяване на несъбираеми задължения на общинските предприятия и за инвестиционни цели. Тези средства не могат да се използват за текущи разходи."
Тази формулировка, която предлагат господата Димитров и Шотлеков, е по-ясна, по-точна и аз препоръчвам на народните представители тя да бъде гласувана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласуваме заместващия текст, предложен от го сподата Димитров и Шотлеков.
От гласували общо 196 души, 120 са гласували - за, 35 - против, и 41 - въздържали се.
Приема се заместващият текст.
При това положение гласуваме целия текст. Моля, гласувайте.
От общо 200 души, 186 са гласували - за, 2 - против, и 12 въздържали се.
Преминаваме към следващия член.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: "Чл. 7. Ал. 1. Към Агенцията за приватизация се създава фонд за покриване на разходите за приватизирането на държавните предприятия.
Ал. 2. Източници на фонда са:
1. средствата, предоставени от държавния бюджет, чийто размер се определя с приемането на Закона за държавния бюджет; СР/ВЙ 1146.1
2. част от постъпленията от приватизацията, чийто размер се определя в зависимост от нуждите на фонда в годишната програма."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли предложения по текста? - Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Поне в Икономическата комисия не е постъпило писмено предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте чл. 7 с двете алинеи.
От общо 183 гласували, 163 са гласували - за, 1 - против и 19 въздържали се.
Имате думата по процедурен въпрос.
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, правя процедурното предложение да прекъснем обсъждането и приемането на Закона за приватизацията поради това, че в последния момент ни беше раздаден окончателният текст на законопроекта. И в нашата парламентарна група имахме възможността да обсъдим текста само до члена, до който сега достигнахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Направено е предложение за отлагане на разискванията по следващите текстове на Закона за приватизацията.
Моля, гласувайте. Експертите на ДПС, изглежда, са в командировка и не са взели отношение по въпроса. Моля, гласувайте.
Господин Слатински, следващата точка е за Камбоджа. Като приключим с гласуването, ще вземете отношение.
От общо 207 гласа, 190 са гласували - за, 11 - против, и 6 се въздържат.
Приема се процедурното предложение.
Има думата за процедурно предложение господин Слатински.
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа, след повече от два месеца, откакто в нашата комисия е минало предложението за даване на съгласие по принцип от Народното събрание за участие на България в операции за поддържане на мира, т.нар "сини каски".
Аз предлагам точка 2 и точка 3 по така гласувания дневен ред да бъдат отложени за утре. 1146.2
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Нали ти предложи да ги преместят?
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (СДС): Да, да, точно така. Но този ход на събитията малко ни изненада. Ние утре ще вземем решение в комисията и конкретно за батальона в Камбоджа.
Предлагам двете точки да минат заедно. Днес ние имаме готовност по точка първа. Но аз предлагам двете точки да минат заедно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предлага се отлагане на разискванията по следващите две точки.
Следващата точка ще бъде за кооперациите. Казвам го предварително за информация.
Моля, гласувайте за процедурното предложение точка 2 - проект за решение за даване на съгласие по принцип за участие на български военен контингент в операции на ООН, и точка 3 - проект за решение за участие на Република България в операции за поддържане на мира в Камбоджа в операции на ООН, да бъдат отложени за утре. Моля, гласувайте.
От общо гласували 185, 140 са гласували за, 26 - против, и 19 - въздържали се.
Приема се направеното предложение. 1146.3 ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Преминаваме към следващата точка -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КООПЕРАЦИИТЕ
Има думата господин Джеров да докладва становището на Законодателната комисия. Текстът ви е раздаден.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, за съжаление един законопроект, който трябваше да бъде гледан преди два месеца, защото между другото трябва да удължим един срок, който е изтекъл прерз месец февруари, се поставя на разглеждане в средата на месец април.
Става дума за няколко изменения, които се предлагат в Закона за кооперациите. Законопроектите се базират на две предложения. Едното е на господин Янаки Стоилов и Емил Бучков, другото - на господата Тодоров и Размов.
Първото гласуване показа положителното виждане на народните представители към така внесените проекти. те взаимно не се изключват, а третират различни части от Закона за кооперациите. И на базата на новото обсъждане, което беше направено, на базата на направените предложения, предлагане на вашето внимание четири параграфа. Не бих искал да ви занимавам сега с мотивите. Те са раздадени в становището на Законодателната комисия от 25 март 1992 г. В това становище изразяваме своето виждане по отношение на отделните предложения и в края на краищата пред вас са четири параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате думата, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При това положение, господин председателстващ, считам, че бихме могли да тръгнем към обсъждане на конкретните редакции на тези четири параграфа.
По отношение на заглавието няма какво да гласуваме, затова защото това е Закон за изменение и допълнение на Закона за кооперациите.
Първото предложение, което поднасям на вашето внимание, това е параграф 1. Неговото съдържание е, както следва: НЧ/ВЙ 1147.1
"– 1. Ал. 3 от Допълните разпоредби на Закона за кооперациите се изменя така:
"Ал. 3. Държавните, общинските и други фирми и организации предават имуществото на кооперациите по ал. 1 в срок от 18 месеца след влизане на закона в сила. В същия срок кооперациите и кооперативните съюзи предявяват писмените си искания пред тях."
Това е съдържанието на предложения от нас текст.
Именно тук трябва да кажа, че този срок, който сега удължаваме, той изтече в началото на месец февруари. Но вината не е само у нас. Стана едно забавяне, предвид на това, че имаше основни законопроекти - за земеделските земи, за приватизацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Постъпили предложения? - Думата по процедурен въпрос има господин Тодоров.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Имам един процедурен въпрос, на който може би най-добре ще отговори господин Джеров като председател на законодателната комисия.
В раздадения на 2 април текст за второ четене липсва нещо, което ние сме гласували вече на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Вижте, на първо четене се гласува само по принцип. По текстовете ще гласуваме сега. Ако Вие имате някакво предложение, направете го сега.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Става въпрос за нещо, което е залегнало в текстовете, които сме гласували по принцип. И сега на второ четене не го виждам. Това е предложението на господата Манол Тодоров и Константин Размов за нова точка 5 към чл. 4 на Закона за кооперациите, където да се добави: "Т. 5. Заверени преписки от актове по чл. 33, ал. 3 за внасяне на земеделска земям, надлежно вписани в нотариалните книги".
Предполагам, че е просто пропуск на законодателната комисия. Ако не е така, бих искал да кажа, че тя е в правомощията си да предложи на народните представители да отхвърлят този текст, но не и да го изключи от текста, който се раздава за второ четене.
Аз лично мисля, чее този текст е много нужен. Имам да се изкажа по същество по него и да направя едно допълнение към този текст, който вече сме приели на първо четене. Но понеже сега взех думата само процедурно, ще се въздържа от изказването 1147.2 си по същество. И ще Ви моля, господин председателстващ, когато започне обсъждането по същество, да ми дадете думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Джеров, аз предлагам дрруго: нека да приемем тези текстове и накрая...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз също бих помолил, няма да отговоря сега в момента, за да не раздвоявам вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Филипов се отказва. Хасан Али, Вие няма ли да се откажете?
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз станах причина, когато приехме на първо четене тези допълнения и изменения на Закона за кооперациите, същия ден да не се гласува и на второ четене. Но моите възражения не бяха свързани изобщо с четирите параграфа, които сега предлага уважаемият председател на Законодателната комисия господин Джеро
Аз тогава възразих именно поради допълнението към чл. 4 на Закона за кооперациите, където става въпрос за изискванията при вписване на дадена кооперация. Като пета точка се предлагаше непременно наличието на внесена земя.
Така че нито аз, нито предполагам моите коллеги от Парламентарната група на Движението за права и свободи нямат нищо против да гласуват за предложените четири параграфа като изменение и допълнение на Закона за кооперациите.
Но ние няма да гласуваме за такова допълнение на чл. 4. На такова мнение са и колегите юристи от законодателната комисия. Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Хасан Али, когато обсъждаме чл. 4, няма да Ви дам думата. Вие вече се изказахте по чл. 4.
Сега осъждаме параграф 1. Други предложения по параграф 1? - Няма.
моля, гласувайте за параграф 1 текста, както ви е прочетен. 1147.3 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Алинея 3 към – 1 от Допълнителните разпоредби. Предлагам следното съдържание: "Държавните, общинските и други фирми и организации предават имуществото на кооперациите по ал. 1 в срок от 18 месеца след влизане на закона в сила. В същия срок кооперациите и кооперативните съюзи предявяват писмените си искания пред тях".
Това е съдържанието, уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте.
От общо гласували 187, за - 186, против няма, въздържал се 1.
Преминаваме към следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "– 2. – 7, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби се отменя."
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (от място): Да се прочете.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Съдържанието на – 7, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби, което евентуално ще отменим, е: "За регистрирането на новообразуваните кооперации не се изисква решение на общото събрание на организациите по ал. 1". Ал. 1 гласи: "Образуваните и регистрираните организации с Указ # 922 придобиват статут на кооперации по този закон, ако се регистрират до 1 март 1992 г.".
Още едно нобяснение към този текст. Той е последица от гласуваните нови положения в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте.
От общо гласували 171, за - 132, против - 22, въздържали се - 17.
Приема се текстът.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващият параграф е – 3 от законопроекта. съдържанието му е: "Отменя се – 8 от Преходните и заключителни разпоредби". Това е съдържанието. То е последица от гласувания Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Параграф 8 третира кои участват в общото събрание за определяне на рентата и дяловете от имуществото. В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи има специална регламентация. СБ/ВЙ 1148.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата народният представител Георги Николов от Силистра.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми да направя едно предложение, тъй като аз и на първо четене, и на днешното обсъждане на изменението на Закона за кооперациите изложих една теза в защита на оставането на – 8. Независимо от това, че с приетото вече изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи ние приехме една чрезвичайна процедура по отношение на ликвидационните съвети при установяване на организациите, регистрирани по Указ # 922 и Указ # 56.
Разрешете ми съвсем накратко да споделя следното с вас сега, отстоявайки отново текста на второ четене с известно изменение. Става въпрос, че в параграф 8 ние уреждаме правото на собственицитев общото събрание, но моля да разграничитеу че това не са общите събрания на юридическите лица, които ние сме прекратили, това са собствениците, които имат право по чл. 27, ал. 1 от Закона за земята.
И аз отново пледирам да запазим параграф 7 с едно изменение в текста, а това изменение да се сведе до следното: че общото събрание за приемане на отчета на ликвидационния съвет, по вече приетата процедура с изменението на закона за земята по параграф 13, след окончателното разпределяне на имуществото на ТКЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации съгласно чл. 27, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, участват... и нататък следва текстът, както е в параграф 8. Всички онези, които имат право на собственост, собствениците или техните наследници. Защо подкрепям този текст? Подкрепям да се запази този текст с това изменение поради следното. Защо, когато ликвидационният съвет "преди да заличи юридическото лице или преди да се произнесе, или вече се е произнесло за дяловете, които се полагат на собствениците от имуществото на организацията, която то прекратява, няма да се приеме този о тчет от тези собственици. На тях да им стане прозрачно какво е тяхното право, което те получават от това имущество, какво е задължението, което се отнася към кредиторите, какво е задължението, което евентуално ще се отнесе 1148.2 за изискване за опрорщаване съгласно параграф 14 от Закона за земята. Мисля, че това е абсолютно необходимо и задължително в едно такова общо събрание - да се приеме о тчетът на ликвидационния съвет. Защото аз като собственик, имайки право по чл. 27, имам право да ми стане пределно ясно какво получавам като дял от имуществото на прекратената организация.
Ето защо още веднъж пледирам: нека моят текст с изменението към параграф 8 да бъде приет и бъде запазен, въпреки че той се различава от прредложението на законодателната комисия. Аз мисля, че е абсолютно задължително ликвидационният съвет да направи своя отчет пред собствениците, които са визирани в параграф 8, и те са в правото си.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Николов, Вие предлагате заместващ текст.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПСБСП): Предлагам текст, който само изменя началото на параграф 8, а запазва в останалата си част параграф 8.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (от място): Ами като махнахме параграф 7?
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Параграф 7 няма нищо общо с параграф 8, госпожа Рашеева, тъй като параграф 7 касае в ал. 1 изтеклия срок 1 март, а в ал. 2 при рергистрация с право на решение на управителния съвет.
Параграф 8 има съвсем друго предназначение и други принципни постановки.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (от място): Добре, ще го обмислим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Бучков, вземете отношение по предложението.
ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС): Новото предложение, което представи господин николов, има предвид общото събрание за приемане на отчета на ликвидационния съвет, т.е. на прекратените текезесета. Обаче тук има едно малко несъответствие. Ние приехме в закона база за разпределение земя плюс труд. А тук се включват членкооператори, които не се знае дали притежават имот или труд. Докато в т. 2 се казва "нечлен-кооператори - собственици на земя". Или, с други думи, трябва да бъде обединено член-кооператори и нечлен-кооператори - собственици на земя, и лицата, работили най-малко 5 години, както го приехме по закона. 1148.3
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Тук го има.
ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС): Да, обаче тук са включени и членкооператори. И когато те ще получат дял за това, че са положили труд, какво значение има, че са член-кооператори?
На мен ми се струва, че най-правилно е този въпрос, тъй като е даден механизмът, по който ще става разпределянето в самия закон, да се уреди в Правилника за приложението на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Защото там е дадено правилото как да стане разпределението на имуществото на закритите ТКЗС. Ние тук отново дублираме и след като механизмът, който е посочен в закона, трябва да бъде разработен в правилника, на мен ми се струва, че е излишно да го поставяме тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Георги Николов ще напави подобрение на текста.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПСБСП): Едно пояснение. В правилника можеше и би следвало да се отразява всичко онова, което сме отредили сега с поправките в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Предложението, което аз защитавах във видоизменения параграф 8, касае след извършване действията си ликвидационният съвет да направи отчет пред правото на собствениците по чл. 27. Това е именно събранието, за което аз говоря, събрание на собственици. затова аз предлагам само начало на изменение на текста "приема", както ми беше вече подсказано, в корекцията, а останалото, което господин Бучков тук поясни, именно в точка 1 и 2, това са лицата, които имат правото да получават дялове по чл. 27 вече в установената процедура по закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата за процедурно предложение господин тодоров.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Предложението нагосподин Николов като че ли съдържа известен резон, защото, след като този ликвидационен съвет ще извърши такава огромна работа, най-накрая би следвало пред някого да се отчете. Но аз се страхувам, че ще възникнат много спорни въпроси. Примерно какво ще стане, ако някои от собствениците не приемат отчета на ликвидационния съвет? Ще се гласува от общото събрание и ако болшинството го приеме, ще се приеме, пък недоволните ще водят дела или нещо друго? Тук възникват много въпроси, затова аз мисля, че е удачно 1148.4 да подкрепим предложението на господин Бучков това да го отнесем към правилника, където нещата да се обмислят.
И най-накраря искам да кажа и това, заради което взех думата. Това е едно предложение, което не е гледано в Законодателната комисия. Ние сме на второ четене, просто не можем да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложението е направено, преди да влезе в Законодателната комисия. Ако някой не го е поставил там...
Мног Ви моля, господин Бучков, прочетете текста, заемете мястото си. Текстът е предложен предварително. Предложеният текст е заместващ, ще гласуваме първо текста, предложен от господин Георги Николов.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Нека да го видим първо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще го прочетем още един път. Моля за тишина. 1148.5
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Текстът има следното съдържание: – 8 да добие следната редакция: "В общото събрание за приемане на отчета на ликвидационния съвет след окончателното разпределение на имуществото на ТКЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, съгласно чл. 27, ал. 1 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, участвува с право на глас" (и веднага се изброяват кои участват с право на глас).
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Четете ги, изброявайте ги, много Ви моля.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: "1. член-кооператори и упълномощен представител на техните наследници;
2. нечлен-кооператори, собственици на земя, обработвана от земеделските организации или упълномощен представител на техните наследници;
3. лицата, работили не по-малко от 5 години в заварените в трудовоправни отношения със земеделските организации към даня на влизането на този закон в сила."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Много ви моля, залата е на цялото Народно събрание, а не на отделна парламентарна група (обръща се към БСП). Какво искате, господин Даскалов? Предлага се заместващ текст на предложен от Законодателната комисия.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Силистра, от място): Това са съществуващи текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Много моля народните представители да влязат в залата, ще се гласува текстът. Имате думата.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Само една забележка към колегата Николов. Колега Николов, този текст, аз по принцип съм съгласен с това предложение, но тъй като текстът не е минал през Законодателната комисия и не е изчистен от някои подробности, аз имам процедурното предложение текстът да мине първо през Законодателната комисия и тогава да бъде подложен на гласуване в пленарна зала.
Аз ви подкрепих преди малко, но след това имах едни съображения, които би трябвало действително да ги разгледаме в Законодателната комисия, където ще ви моля и вие да участвувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Даскалов. РД/НП 1149.1
Направено е процедурно предложение да бъдат отложени разискванията по – 3 за отмяна на – 8. Моля, гласувайте!
Господин Николов, спори се, че Вашето предложение не е било внесено предварително и че забавяте работата по приемането на Закона за кооперациите.
Гласували общо 191, за - 114, против - 60, въздържали се - 17
Разискванията по – 3 оставяме за утре. Преминаваме към последния параграф.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: – 4. – 9, изречение второ от Преходните и заключителни разпоредби се изменя така: "Дяловете им се определят за годините, през които земята им е включена в ТКЗС."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложения? - Няма. Моля, гласувайте текста на – 4, който касае – 9.
Гласували общо 183, за - 150, против - 12, въздържали се - 21.
Приема се и този параграф.
Преминаваме към предложението на господин Манол Тодоров и господин Константин Размов.
Има становище Законодателната комисия и вие да направите предложението.
КОНСТАНТИН РАЗМОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, в законопроекта, който беше гласуван на първо четене, внесен от мен и от господин Манол Тодоров, – 1 от този проект имаше предложение за изменение на чл. 4, в който се добавя нова т. 5 със следното съдържание: "Заверени препии от актовете по чл. 33, ал. 3 за внасяне на земеделска земя, надлежно вписани в нотариални книги."
Този текст не е възпроизведен сега, а в мотивите към текстовете, внесени от Законодателната комисия, се казва, че това се прави, понеже не всички кооперации били земеделски и понеже чл. 33, ал. 3 от закона за кооперациите достатъчно гарантирал, че в земеделските кооперации, т.е. тези, които в своите устави посочват, че се занимават със земеделско производство, посочват, че ще има ред и условия за внасяне на земя и определят рентата на земята, бил достатъчно гаранция, че при регистрирането на такива кооперации няма да се регистрират кооперации с имагинерна земя или с невнесена земя. 1149.2
Това становище на Законодателната комсиия практически беше опровергано, бих казал, от практиката. Затова защото бяха регистрирани десетки и стотици кооперации без спазването на чл. 33, ал. 3. Точно затова в Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи в – 12 ние приехме, включително и Парламентарната група на ДПС, която сега се обявява срещу този текст, приехме да бъдат прекратени всички трудовокооперативни земеделски стопанства и всякакви други образувания, за да не ги изброявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Размов, Вие се мотивирахте, на второ четене сме.
КОНСТАНТИН РАЗМОВ: Прекратихме тези кооперации, когато не е спазена разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от същия закон, тоест за кооперациите и по устава им е предвидено внасянето на земя.
Е, господа, какво ще правим сега? Прекратихме стотици кооперациии за неспазване на този текст, а сега не приемаме т. 5, за да се регистрират отново по същия начин същите прекратени кооперации или други, които ще поискат да се регистрират.
Имайте предвид, че един съдия, когато регистрира кооперации, гледа чл. 4 какви документи се изискват за регистрация, а не чете закона и не търси чл. 33, ал. 3 някъде, та оттам да извежда някакви свои искания за представяне на такива документи и практиката го показа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Размов.
КОНСТАНТИН РАЗМОВ: Един момент, не съм свършил.
Аз мисля, че тук има някакво недоразумение. колегите от ДПС смятат, че ако тази точка бъде приета в закона, няма да могат да се образуват кооперации от хора, които нямат земя и от хора, които имат земя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не са толкова наивни колегите от ДПС. Недейте говори за ДПС. (Смях в залата) Моля Ви се, не се оправдавайте с ДПС. Текстът е много ясен: "заверени преписи от актове по чл. 33, ал. 3, много Ви моля, за внасяне на земеделска земя". И това ли не могат да разберат от ДПС? Моля Ви се, не злоупотребявайте с ДПС.
КОНСТАНТИН РАЗМОВ: Вижте сега, това е обяснено и в Закона за собствеността, тоест собствеността и ползуването 1149.3 на земеделските земи. Казано е изрично - "когато по устава им е предвидено внасянето на земя". Това всеки юрист ще ви каже, че е така.
А ако текстът е неясен, тогава добавяме това, което е включено в Закона за собствеността: "когато е предвидено внасянето на земя". И ако е необходимо, аз предлагам към текста да бъде добавено това, което ние приехме вече в Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. Така както е текстът при първото четене, като след "надлежно вписани в нотариалните книги" се поставя запетая и се посочва, "когато по устава им е предвидено внасянето на земеделска земя".
С това нещата стават съвсем ясни. Защото ако не приемем този текст, то означава отново да се регистрират кооперации такива, които ние фактическси прекратихме със Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Размов.
Господин Школагерски, другият заместник-председател на Законодателната комисия. 1149.4
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да осветля малко по проблемите, които се разискваха в Законодателната комисия, а с това да наведа два аргумента срещу предложения текст от колегите Размов и Тодоров, които аз уважавам като специалисти.
В Законодателната комисия, когато се изгради нейното становище да бъде против предложения от колегите текст, се разсъждаваше по следния начин. Изрично предвидената процедура в чл. 33 е достатъчна гаранция за това, че земята трябва да се внася в кооперациите по определена процедура, и то след като този, който я внася, разполага с документи за собственост.
Вторият момент, не е необходимо в чл. 4 да се създава ал. 5 затова, защото внасянето на земя в кооперациите се различава от внасянето на анюитетната вноска при търговските дружества, където с акта на внасянето на земята не загубват собствеността и тя става собственост на търговското дружество. Тук собствеността се запазва. Затова не е необходимо органът, който ще регистрира кооперация, да изисква приложението на такива документи, след като има изрично предвидена процедура за внасяне на земя в кооперация.
На трето място, с гласувания – 12 в Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи ние гласувахме една разпоредба, с която прекратихме действието на такива кооперации. На правен език това значи, че пред всеки орган, а това е съд, това не е каквото и да е събрание, стои разпоредбата на този текст, който формално прегражда възможността да бъде регистрирана такава кооперация. това е съдебен орган, който се съобразява с действуащите закони. Не само със Закона за кооперацията, а и с всички останали закони, които уреждат материя, отнасяща се към кооперацията.
Можете ли да повярвате на едно твърдение, че когато ние със закон прекратихме тези кооперации, ще има съд, който да регистрира такива кооперации?
затова аз апелирам, ако колегите Размов и Тодоров не оттеглят своя проект, да подкрепите становището на Законодателната комисия и да гласувате против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Аз съм сигурен, че ще се подкрепи. ББ/НП 1150.1
Имате думата, господин Константин Тодоров.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Господин председателствуващ, аз много се надявам, че сега ще ви разубедя и ще подкрепите предложението.
В това, което каза господин Школагерски се съдържа част от истината: че в – 12 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи наистина бяха прекратени такива кооперации. Означава ли това обаче, а според господин Школагерски означава, че занапред такива кооперации не могат да бъдат регистрирани? Според мен - не. Според мен - не, защото именно в – 14 на същия Закон за собствеността и ползуването на земеделските земи се облекчава дори пререгистрацията на такива кооперации, като се казва (това беше един текст, предложен от колегата Шотлеков), че те могат да се пререгистрират без съдебна такса. И още един въпроос бих задал на господин Школагерски. Ако това е наистина така, защо тогава се страхувате от ключването на допълнителна т. 5 с това допълнително изискване? Вижте, аз ще подкрепя аргументацията на господин Размов, че ние с – 12 прекратихме, първо, ТКЗС, ДСЗ, АПК и други такива. После, прекратихме пререгистрираните такива по – 7 със Закона за кооперациите. И най-сетне прекратихме и регистрираните по чл. 4 от Закона за кооперациите. Това - последното, за какво беше? Именно затова, защото се регистрираха маса кооперации без доказана собственост върху земята на техните членове. Ако някой сега иска да направи кооперация без доказана собственост, той може да го направи, без да пише в нейния устав, че се предвижда внасянето на земя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Тодоров, много Ви моля! Това са работи, които са за юристите в парламента.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ: Имам думата за изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За изказване, обаче има ограничение на времето.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ: В какви рамки трябва да се побера, господин Кадир?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Първо сте без карта!
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ: Извинете ме, просто пропуснах да я сложа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Много Ви моля, ако има някой 1150.2 юрист да се изказва от Законодателната комсиия, ще му дам думата.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ: Предложението, което искам да направя, е следното:
Първо, поддържам т. 5 към чл. 4 да се приеме, но със следното допълнение. Защото ние тук трябва да направим една селекция между действителните кооперации и тези с имагинерна собственост върху земята. Както предложи господин Размов, с допълнението, "когато в устава е предвидено внасянето на земеделска земя". И оттам нататък следва моето допълнение, което предлагам: "До приключване на земеразделянето това може да става и с решение на общинската поземлена комисия за доказана собственост върху земята на членовете на кооперацията и определена въз основа на това от същата комисия земя в реални граници за временно ползуване до земеразделянето."
С това се постига следното. Просто няма нужда хората да чакат земеразделянето, за да си основат кооперация. Само като има доказана собственост и решение в този смисъл на общинската поземлена комисия, това може да стане.
Давам предложението на господин Бучков. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Реплика ли имате, госпожа Рашеева?
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (от място): Не, изказваме имам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека да дадем думата за реплика. Има думата господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПСБСП): Благодаря Ви, господин председател! Първо, аз не знамм да има такива диви хора...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, без епитети!
СТЕФАН СТОИЛОВ: ... които ще правят кооперация без земя.
Второ, защо от много чиновници, в случая от поземлената комисия ще решават големия въпрос на селото - да имат ли хората кооперация или не. Господа, тези две години ако друго не дадоха на България, то поне вселиха у селянина увереността, че чиновници като вас или някакви други ще решават въпросите им. Затова аз моля всички колеги да подкрепят предложението на Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За реплика има ли други желаещи?
За дуплика има право господин Константин Тодоров. 1150.3
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Дупликата ми е в следния смисъл. Искам да кажа на господина кои са тези "диви" хора, които правят кооперация, без да васят земя. Такива са всички австрийски собственици на земя. Може би сте чували за Райзин, където всеки е частен собственик върху земята, а кооперацията има обслужваща дейност. Тя доставя препарати, торове, семена, машини, а след това изкупува продукцията.
Големият смисъл на образуване на кооперация без дялова вноска замя е следният. Ако кооперацията не дай Боже един ден фалира и ако имате дялова вноска земя, вие ще изгубите и нея. А ако няма дялова вноска земя, членовете на кооперацията са отговорни до размера на дяловите си вноски. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Тодоров, не се обръщайте към лявата страна. Становището е подписано от господин Джеров. Същото становище поддържа и господин Бучков от ДПС и господин Школагерски от лявата страна.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ: С това, надявам се, не оспорвате възможността и аз да имам собствено становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не, обаче не към лявата страна, към залата трябва да е становището Ви.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ: Аз отговарям на въпроса на господина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Той е икономист, както Вие сте философ.
Има думата госпожа Рашеева.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Уважаеми колеги, аз ще бъда много кратка. Заставам тук само за да кажа, че поддържам изцяло становището, което изрази пред вас господин Школагерски. Аз няма да го мотивирам отново, защото това означава да кажа същото, което той каза.
В добавка обаче искам само да кажа и се обръщам към дясната страна на залата: че, ако вие приемете това предложение за ал. 5, това значи да затрудните процеса на регистрация на кооперациите. (Ръкопляскания в блока на малцинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви много. Има процедурно предложение. Заповядайте.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Благодаря, господин председател. Без да обиждам останалите колеги, винаги съм уважавал мнението на нашите колеги от Законодателната комисия - юристите. Понеже Сл.Р/НП 1151.1 за проекта на Законодателната комисия са гласували и колегите от СДС, и от БСП, и от ДПС, предлагам процедурно да преминем към гласуване, като вече прекратим дебатите по този параграф. Благоаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имаше ли желаещи да се изказват? Да не гласуваме това предложение. Нямаше. Така че, господин Хасан Али, няма да гласуваме Вашето предложение. Няма други желаещи.
Първо ще гласуваме предложението на господин Размов. Господин Размов, прочетете Вашето предложение. (Шум в залата)
ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС): Вие не ми дадохте възможност да кажа мнението на Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Бучков, аз помолих господин Школагерски да каже мнението на Законодателната комисия. Имате микрофона.
ЕМИЛ БУЧКОВ: Уважаеми колеги, дами и господа, въпросът, който се поставя пред вас, беше неколкократно разискван и осветляван. Аз уважавам колегите, които устояват дадена позиция. Обаче тук въпросът се състои в нещо съвсем различно. Съгласно чл. 3 от Закона за кооперациите ал. 2 уставът на всяка една кооперация трябва да урежда: в т. 4 - реда за вземане на решение, в т. 5 - размера на встъпителната и делова вноска и в т. 6 - условията и реда за внасяне на земята. Размерът на встъпителната и деловата вноска се урежда в чл. 33, който ви беше цитиран от колегата Школагерски.
При това положение, когато отворим чл. 4, по който се правят предложения, изрично е казано в т. 1: "Преписи от протокола на Учредително събрание и от устава." Тоест всичко това е уредено. И няколко пъти го казахме...
ПРЕДСЕАТЕЛ КАДИР КАДИР: Колега Бучксов, кого убеждавате, не мога да разбера.
ЕМИЛ БУЧКОВ: ... колегата Размов, че иска преосигуровка. Смятам, че законът достатъчно добре е уредил. Обстоятелството, че дадени съдилища не са спазили това, е без всякакво значение, щом законът го е уредил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Бучков, и Вие гледахте към лявата страна на залата. Там са убедени, че не трябва да се приеме текстът. (Ръкопляскания в малцинството) Вие обяснете на дясната страна. 1151.2
Много ви моля, гласуваме предложението на господин Размов. Трябва ли да го четем, господин Бучков? Текстът е ясен, протоколиран е.
Гласуваме за предложението на господин Размов, което е отхвърлено в Законодателната комисия. Отново е поставено в залата. Много ви моля, длъжен съм да изясня обстоятелствата. Моля за тишина. Той поддържа направеното предложение на първо четене.
Господин Тодоров, Вие поддържате ли Вашия текст, да го гласуваме?
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (от място): Той е допълнение към този тест
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не се приема допълнението, щом не се приема пъвоначалният текст, както заяви госпожа Ботушарова. От гласували общо 190 души, за - 43, против - 134, въздържали се - 13.
Остава за утре текстът на – 3 - за отмяна на – 8.
Някои съобщения.
Заседанието на Комисията по правата на човаке, насрочено за 15 април, се отлага по решение на ръководството.
Икономическата комисия ще заседава в сряда, 15 април, от 10 часа в пленарната зала, с дневен ред: "Обсъждане на законопроекта за патентите и текущи въпроис".
Комисията по околната среда ще заседава утре от 9 часа в зала 411.
Председателският съвет ще заседава в четвъртък от 13,30 часа.
Закривам заседанието.
(Закрито в 20,00 часа)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: (п) Снежана Ботушарова
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: (п) Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ: (п) Илиян Илиев
(п) Трифон Митев