Председателствували: заместник-председателите Йордан Школагерски и Снежана Ботушарова
Секретари: Руслан Сербезов и Илиан Илиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Йордан Школагерски (звъни): Добър ден на всички. Има необходимия кворум. Откривам днешното заседание на Народното събрание.
На 6 април е постъпил законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху оборота и акцизите. Вносители са Георги Карев и група народни представители. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по бюджета и финансиите и Комисията по здравеопазването.
На 7 април е постъпил проект за решение за Мораториум за демонтирането на паметници в Република България. Вносител е народният представител Гинчо Павлов. Проектът е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по културата.
На 7 април е внесен проект за решение за създаване на временна анкетна комисия. Вносител е народният представител Александър Йорданов.
На 8 април е постъпил законопроект за държавния бюджет за 1993 г. на Република България. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на всички комисии.
На 8 април е постъпил законопроект за погасяване на кредитите и по-нататъшното трансформиране на несъбираеми задължения в държавен дълг на еднолични дружества и държавни фирми от животновъдството. Вносител е народният представител Георги РД/ЙА 419.1 Николов и група народни представители. Разпределен е на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по бюджет и финансии и Комисията по земеделието.
На 8 април е постъпил проект за решение за създаване на Русенски държавен университет. Вносители са народните представители Георги Попов, Светослав Мичев, Красимир Николаев и Халид Гаази. Разпределен е на Законодателната комисия, Комисията по образованието и науката.
На 9 април е постъпил проект за решение по приватизационната програма на държавни предприятия през 1993 година. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Законодателната комисия, Икономическата комисия и допълнително разпределен на Комисията по бюджет и финанси.
На 9 април е постъпил законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху оборота и акцизите. Вносител е народният представител Кръстю Трендафилов. Разпределен е на Законодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по бюджет и финанси.
На 12 април е постъпил законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху оборота и акцизите. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията и бюджет и финанси и Комисията по културата.
На 12 април е постъпил законопроект за ратифициране на двустранно споразумение между Република България и "Компаня еспаньола де сегурос де кредито а ла експортасион, С.А." за разсрочване на външния дълг на Република България. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външната политика.
На 12 април е постъпил законопроект за ратифициране на споразумение за разсрочване на външния дълг на Република България. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външната политика.
На 13 април е постъпил законопроект за ратифициране на споразумение с правителството на Япония за разсрочване на 419.2 външния дълг на Република България. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Законодателната комисия, Комисията по бюджет и финанси, Икономическата комисия и Комисията по външната политика.
Уважаеми народни представители, на основание чл. 13, ал. 3 от Правилника съм длъжен да прочета следното заявление от народните представители Свиляна Захариева, Иван Пушкаров, Петко Гинев и Руслан Семерджиев, депутати в Тридесет и шестото народно събрание.
"В съответствие с чл. 15, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Ви уведомяваме, че може да ни регистрирате в регистъра на Народното събрание като независими сини депутати. (Смях в залата) Това произлиза от решение на Парламентарната група на СДС за нашето отстраняване.
В Тридесет и шестото народно събрание ще работим за осъществяване програмата на СДС."
Уважаеми дами и господа! Програмата за работата на парламента от 14 до 16 април ви е раздадена. Тя ви е позната с изключение на точка пета - законопроект за ратифициране на Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните страни - членки, от една страна, и Република България, от друга и временното споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси между Европейската икономическа общност и Европейското обединение за въглища и стомана, от една страна, и Република България, от друга страна. Вносител е Министерският съвет.
Тази промяна на програмата е направена по решение на Председателския съвет след постигане на консенсус между всички парламентарни групи. Поради това на основание чл. 37, ал. 5 от правилника ние включихме тази точка в програмата. За да бъде тя действително точка в програмата следва да се подложи на гласуване.
Моля ви включете режим на гласуване. Които са за включването на така прочетената от мен точка пета в част втора на програмата от 14 до 16 април за работа на Народното събрание, моля да гласуват.
Прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 198 народни представители, за - 197, против - 1, въздържали се няма.
Приема се да бъде точка пета в програмата. 419.3 Дължа едно обяснение. Сега включихме тази точка в програмата, но вероятно в утрешното заседание ще бъдеме принудени да гласуваме коя да бъде подред, така че в 18 ч. тя да се сложи на разглеждане от Народното събрание.
Постъпилите предложения за промяна в програмата за работа от 14 до 16 април 1993 г. са със следният предмет.
Най-напред са постъпили три предложения за включване на нови точки в програмата, отнасящи се до част втора. И след това, постъпили са предложения за разместване в програмата.
Затова най-напред включвам в обсъждане предложенията за включване на нови точки в програмата за работа от 14 до 16 април.
Постъпило е предложение от народният представител Стоян Райчевски като точка първа от част втора да бъде включено изслушването на доклада на Агенцията за чуждестранна помощ.
Аналогично предложение, но от Парламентарната група на СДС е постъпило също да бъде точка първа от част втора изслушване на годишния отчет на Агенцията за чуждестранна помощ.
Постъпило е предложение от Парламентарната група на СДС точка първа от част втора да бъде включено решение за създаване на временна анкетна комисия относно провежданата социологическа анкета в българската армия. Приложено е решението. Ние гласувахме за такава комисия, това предложение има смисъл да бъде включена като точка в дневния ред. Гласуването на решението за броя на комисията, предмета на действие на комисията, срока и поименния състав.
Постъпило е предложение от Парламентарната група на СДС точка първа от част втора на програмата да бъде докладът на временната анкетна комисия за проучване и установяване на факти, свързани с нарушаване на принципа на доброволност при определяне етническата принадлежност на учениците от община Якоруда и Гоце Делчев.
Прочетох ви всички предложения, преди да пристъпим по гласуване за всяко предложение, за да имате представа колко предложения са направени това да бъде точка първа от втората част - съответно предложения. МС/ЙА 420.1
Моля ви обявете режим на гласуване. Които са за да бъде точка първа от част втора на програмата - изслушването на доклада на Агенцията за чуждестранна помощ, предложена от народният представител Райчевски и от групата на СДС, моля да гласуват.
Обявете режим на гласуване!
Гласуваме едновременно да бъде включена в програмата и да бъде точка първа от същата.
Прекратете гласуването и обявете резултата!
От гласували 205 депутати за - 81, против - 112, въздържали се - 12. Отклонява се предложението.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (от място): По процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте! Има думата госпожа Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
От името на Парламентарната група на СДС заявявам, че оттеглям направеното от нас искане за точка първа да бъде изслушване на анкетната комисия, докладът на тази комисия, за Якоруда. Не го помня цялото.
Именно това наше искане го оттегляме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Михайлова!
Поставям на гласуване искането на Парламентарната група на СДС - точка първа от част втора на днешната програма да бъде решение за създаване на временна анкетна комисия, или както ви го уточних, да бъде гласувано решението за предмета, състава, срока и поименния състав на анкетната комисия, която Народното събрание прие на заседанието си от 8 април 1993 година.
Режим на гласуване! Които са за това предложение моля да гласуват!
Прекратете гласуването, обявете резултата!
От общо 211 народни представители за са гласували 112, против - 96, въздържали се - 3. Приема се предложението. (Единични ръкопляскания от блока на СДС) 420.2
Точка 1 на част втора е решението за създаването на анкетната комисия за приемане на решение за създаване, предмет, срок и поименен състав на анкетната комисия.
Пристъпваме към предложенията за промяна на така приетия дневен ред.
За част първа, точка първа е постъпило предложение от парламентарната група на СДС това да бъде законопроект за авторското право и сродните му права.
От същата парламентарна група е постъпило предложение точка 1 от част първа да бъде законопроектът за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
От същата парламентарна група е постъпило предложение точка 1 от част първа на програмата да бъде законопроект за данъчната администрация, второ четене.
Постъпило е предложение от госпожа Нора Ананиева председател на Предизборния съюз на БСП и коалиция, точка 1 от част първа на програмата за работата на Народното събрание да бъде първо четене на законпроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Тъй като това е точка първа, при промяна на реда на точка първа, тогава ще бъде поставено на гласуване това решение.
Включете режим на гласуване. Които са за това да бъде точка 1 от първа част на днешната програма законопроектът за авторско право и сродните му права, да гласуват.
Квесторите, моля ви, поканете господин Джеров в залата.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От гласували общо 212 народни представители, за 86, против 113, въздържали се 13.
Отклонява се това предложение.
Господин Джеров, моля Ви, преди да подложа на гласуване да бъде точка първа от първа част законопроектът за измение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, искам да чуя от Вас има ли готовност Законодателната комисия и дала ли е доклада си.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател и уважаеми колеги! Този въпрос на няколко пъти вече се поставя. По силата на гласувания от нас чл. 171 - нов, от Наказателно-процесуалния кодекс, трябваше да бъдат разработени проСД/КП 421/1. цедурните правила. Те бяха разработени, от една страна, от госпожа Караиванова, от друга страна - от проф. Михайлов. И тъй като имаше различия между тях по отношение на концепцията, Законодателната комисия няколко пъти отлага въпроса, за да може те с експертите да уточнят и да внесат онова, което би било най-правилно.
Доколкото разбирам, вчера вече се е получила изясненост и Законодателната комисия или утре, или в следващото заседание ще разгледа предложенията на госпожа Караиванова и на проф. Михайлов и ще излезе пред вас с едно становище по тези законопроекти.
Тъй че много моля този въпрос да не бъде поставян сега на гласуване, защото различията не са толкова големи, колкото търсене на най-правилната концепция за процедурата.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров.
Уважаеми колеги, чухте обяснението на председателя на Законодателната комисия. Поради липса на готовност да бъде поставен на разглеждане, на основание на неговия доклад отклонявам това предложение и не го поставям на гласуване.
Поставям на гласуване предложението на парламентарната група на СДС точка първа от част първа на законодателната програма да бъде законопроект за данъчна администрация, второ четене.
Обявете режим на гласуване. Които са за тази промяна, моля да гласуват.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо 207 гласували народни представители, за 82, против 113, въздържали се 12.
Отклонява се това предложение.
Тъй като не настъпи изменение на програмата в част първа, предложението на Парламентарния съюз на БСП и коалиция за това точка първа да бъде първо четене на законопроекта за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи не го поставям на гласуване.
Постъпило е предложение от народния представител Николай Василев точка първа от част втора на програмата да бъде законопроектът за изменение и допълнение на Закона за временно 421/2. въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на научните организации и Висшата атестационна комисия.
С аналогично съдържание е постъпило предложение от Предизборния съюз на БСП и коалиция, подписано от госпожа Нора Ананиева.
Поставям на гласуване това предложение - точка първа от част втора да бъде Законът за изменение и допълнение на Закона за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на научните организации и Висшата атестационна комисия.
Обявете режим на гласуване. Които са за това предложение, моля да гласуват.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (от място): Точка първа сега е друга! (Шум и други реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вие знаете много добре реда...
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо 201 гласували народни представители, за предложението са 110 народни представители, против 88, въздържали се 3.
При това положение точка първа от втората част на програмата става законът за изменение и допълнение, който гласувахте сега, а точка втора става приемането на решението на анкетната комисия за социологическите изследвания в армията. 421/3. Постъпило е предложение от Парламентарната група на СДС точка втора от част първа да бъде законопроектът за кръводаряването и употребата на кръв и кръвни съставки. Няма доклад на Законодателната комисия, поради което това предложение не се поставя на гласуване.
Постъпило е предложение от Парламентарната група на СДС точка втора от част първа да бъде законопроект за данъка върху добавената стойност, второ четене. Поради това, че няма доклад на Законодателната комисия, тя не го е разглеждала, не се поставя на гласуване и това предложение.
Постъпило е предложение от Парламентарната група на СДС точка втора от част първа да бъдат законопроекти, включени в законодателната програма, а именно законопроект за данъчно производство, второ четене.
Преди да поставя на гласуване това предложение, моля, господин Джеров... Господин Джеров, поставя се въпросът за законодателна технология. Предлага се да бъде включен като точка втора законопроектът за данъчното производство. Не е включен в програмата и законопроектът за данъчната администрация. Като юрист, и всички колеги се интересуват от това каква следва да бъде поредността: дали да бъде законопроектът за данъчното производство най-напред включен в програмата, или да бъде включен в програмата законопроектът за данъчната администрация и въз основа на него да се изработва законът за данъчното производство?
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, ще отговоря на този въпрос от чисто правна гледна точка. В момента имаме шест данъчни закона - два процесуални, това са за данъчната администрация и данъчната процедура и четири материалноправни. Естествено, че материалноправните трябва да отидат на втора линия, след като се създаде администрация и процедура. Но между двата: администрация и процедура, задължително от правна гледна точка, разсъждавам, трябва първо да мине законът за данъчната администрация. Трябва да се знае кои ще бъдат органите. И когато ние утвърдим със закона органите, тогава вече ще създадем процеНЧ/ЛТ 422.1. дурата. Иначе ще тръгнем по обратния ред - като създадем процедурата, ще се чудим дали тя може да се адаптира към онова, което тепърва ще изработим.
Затова логически и от правна гледна точка, първо, законът за данъчната администрация, след това законът за данъчното производство и на базата на тези два минаваме към четирите материалноправни закона.
Вторият въпрос, който Вие поставяте: данъчната администрация поражда две различни концепционни виждания и затова Законодателната комисия е внесла на второ четене член 1 и 2. В зависимост от това какво ще реши Народното събрание, веднага ще бъдат разработени допълнително и останалите текстове. Или първо би трябвало да се постави законът за данъчната администрация - чл. 1 и 2, които са раздадени на уважаемите колеги и в зависимост от вота и възприемане на едната или другата концепция, ще предоставя на Народното събрание следващите текстове. Това е моето виждане. То не е субективно. Това виждане е продиктувано от чисто професионални съображения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Джеров, при това положение може ли да приемем, че има доклад на Законодателната комисия по отношение законопроекта за данъчно производство?
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не. Няма такъв доклад, защото докато няма данъчна администрация, Законодателната комисия, разбира се и Комисията по бюджета и финансите, няма право да пусне закона за данъчното производство. По него няма становище в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров!
Поради това, че няма становище на Законодателната комисия отклонявам и не поставям на гласуване това предложение.
Постъпило е и предложение от Парламентарната група на СДС точка първа от част втора да бъде законопроект и проект за решение във връзка с разсекретяване на досиетата. (Шум и реплики в залата) Тази точка е включена под номер единадесет в програмата. С това искане се иска изменение в поредността.
Поставям на гласуване това предложение да бъде точка първа във втората част - законопроекти и проекти за решение във връзка с разсекретяване на досиетата. Които са за, моля да гласуват. Обявете режим на гласуване. 422.2.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували общо 213 народни представители. От тях 102 за, 82 против, 29 въздържали се.
Отклонява се това предложение. 422.3.
Постъпило е предложение от Парламентарната група на СДС точка първа от част втора на днешната програма да бъде Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ДЗИ. Този законопроект е разпределен на четири комисии. Липсва становище на Комисията по бюджета и финансите. Това предложение се отклонява.
Постъпило е предложение от Парламентарната група на СДС точка първа от част втора да бъде Законопроектът за държавния печат - второ четене.
Докладът на Законодателната комисия е раздаден на народните представители на 12 февруари 1993 г.
Подлагам на гласуване това предложение. Които са за това точка първа от част втора на програмата да бъде Законопроектът за държавния печат, второ четене, моля да гласуват.
От общо гласували 206 народни представители, за - 85, против 106, въздържали се 15.
Това предложение се отклонява.
Постъпило е предложение точка първа от част втора на законодателната програма да бъде законопроекти и проекти за решения, свързани с Националната разузнавателна служба, първо четене. Предложението е от Парламентарната група на СДС.
В раздадената ви законодателна програма тази точка фигурира под пореден номер 12. С това предложение се иска преместването й като точка първа на част втора.
Които са за това точка първа от част втора да бъде законопроекти и проекти за решения, свързани с Националната разузнавателна служба, моля да гласуват.
От общо гласували 203 народни представители, за - 83, против 108, въздържали се - 12.
Това предложение се отклонява.
Постъпило е предложение от Предизборния съюз на БСП и коалиция като точка втора на част втора от дневния ред да бъде включено проекторешение за преустановяване за срок от три години демонтирането и разрушаването на паметници, мемориални сгради, свързани с най-новата история на България.
Това предложение е разпределено на Законодателната комисия и Комисията по културата. Същите не са дали становище досега, поради което не се подлага на гласуване. (Шум и реплики в залата) СБ/НП 423.1
Постъпило е предложение от Предизборния съюз на БСП и коалиция на основание чл.37, ал.3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание заседанието на Народното събрание на 14 април 1993 г. да започне работа с обсъждане на част втора от приетата програма за периода от 14 до 16 април. Предлага се Народното събрание да започне работа с част втора.
Които са за това днешното заседание на Народното събрание да започне своята работа с част втора от програмата за работата на Народното събрание от 14 до 16 април 1993 г., моля да гласуват.
От общо гласували 205 народни представители, за - 101, против 100, въздържали се - 4. Отклонява се това предложение.
Уважаеми дами и господа народни представители, започваме работа по точка първа -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИТЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
Проведени са гласувания по три от законопроектите.
Следва да подложим на гласуване на първо четене Законопроекта под # 10233157 от група народни представители от ДПС за изменение на ал.7 от чл.10 на действащия закон. Обявете режим на гласуване.
От общо гласували 202 народни представители, за - 155, против - 27, въздържали се - 22.
Законопроектът се приема на първо четене.
Поставям на гласуване за приемане на първо четене Законопроекта под # 10233152. Вносител е народният представител Владислав Даскалов. Този законопроект има за предмет изменението на – 4 от Преходните и заключителни разпоредби, а именно, да бъдат заменени думите "в едногодишен срок" с "в двадесетмесечен срок".
Моля, които са за този законопроект, да гласуват.
От общо гласували 202 народни представители, за - 110, против - 45, въздържали се - 47.
Законопроектът се приема на първо четене.
С това гласуване точка първа от част втора на програмата е изчерпана. 423.2 ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Започваме точка втора
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА.
Моля, господин Джеров, заповядайте да докладвате!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги! Да продължим със Закона за авторските права и сродните му права. Стигнахме включително до чл. 50, който е гласуван.
Следва чл. 51 със заглавие "Прекратяване". Съдържанието на чл. 51.
"Чл. 51. Ако не е уговорено друго, издателският договор се прекратява с изтичане на срока на договора или с изчерпване на тиража на изданието, а ако е било уговорено повече от едно издание, с изчерпване на тиража на последното издание."
Това е съдържанието на предложения чл. 51. Към него не са постъпили никакви предложения за допълнения или изменения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Джеров.
След като не са постъпили други предложения, моля режим на гласуване.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Гласуваме текста на чл. 51!
Резултатът: от общо гласували 133 народни представители, 132 са гласували за, никой не е против, 1 се въздържа.
Приема се на второ четене този текст.
Моля, господин Джеров, следващия текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преминаваме към чл. 52 с неговите две алинеи.
Заглавието на текста гласи: "Предсрочно разваляне".
Алинея 1 на предложения чл. 52: "Авторът може да развали издателския договор едностранно с писмено предизвестие, когато договорът е сключен за повече от едно издание и тиражът на последното издание е изчерпан, а издателят в едногодишен срок не възпроизведе и разпространи следващо издание при условие, че авторът в същия срок е поискал от него да направи това. Тиражът се смята за изчерпан, когато непродадените екземпляри не са повече от 5 на сто от тиража на изданието.
Ал. 2. В случаите по предходната алинея полученото вече от автора възнаграждение не подлежи на връщане." ББ/ЛТ 424.1.
Тук има постъпило предложение от господин Ескенази и би трябвало той да защити предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Джеров.
Моля Ви, господин Ескенази, заповядайте за Вашето предложение.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Предложението е съвсем елементарно. Тази разпоредба трябва да бъде диспозитивна и в началото на изречението да бъде поставена фразата така, както е в токущо гласувания чл. 51 "ако не е уговорено друго".
Мотиви. Нормата, така, както е дадена в предлагания чл. 52, е императивна норма. Това означава, че авторът може да развали издателския договор едностранно, когато той е сключен за повече от едно издание и тиражът на последното издание е изчерпан. Като във второто изречение се казва, че тиражът се смята изчерпан, когато са останали не повече от 5 на сто от тиража на изданието. Какво означава това? Че издателят се е договорил за две издания, останали са 5 на сто от тиража, издателят си има своята пазарна стратегия и ние го задължаваме той да започне да печата второто издание, въпреки че има още неизчерпани екземпляри от първото. Законът за авторското право трябва да представлява една комбинация от защита на интересите на издателите, съответно другите ползватели и на авторите. Тази разпоредба така, както е предложена тук, поставя авторите в изключително привилегировано положение и пренебрегва пазарните механизми, които трябва да действат и в тази сфера. По този начин те диктуват издателят да прави допълнителни разходи без те да са обосновани. И освен това обръщам внимание, че текстът така, както е даден, нарежда на издателя в едногодишен срок, след като, представете си, още има екземпляри от произведението, той не само да го възпроизведе, но и да го разпространи, което пък зависи от пазара. Това е невероятно в този едногодишен допълнителен срок той и да го разпространи. Ако не, авторът може да развали договора.
Ето защо, без да искам да се внасят големи корекции в текста, предлагам да бъде включена фразата в началото на ал. 1: "Ако не е уговорено друго". По този начин се постига балансът между двете страни по издателския договор. 424.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други предложения по текста има ли? Не се правят.
В такъв случай, господин Джеров, моля да поставите текста...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Струва ми се, че е попрецизно, ако възприемем предложението на господин Ескенази. Тук сме в една област, където винаги може да се уговаря нещо друго и затова трябва да се изрази това в правната норма. Ако не е уговорено друго, ще влезе в действие онова, което сме казали. Не е императивен текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В такъв случай нека да гласуваме най-напред допълнителния текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В началото: "Ако не е уговорено друго".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте! Нека да чуем колегата.
СТОЯН ИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Струва ми се, че това, което каза господин Ескенази, той неправилно тълкува текста, според мен. Тук става въпрос за това: ако са договорени да речем три издания и последното издание - второто примерно, за това става въпрос, не е изчерпано докрай, авторът има всички тези права, за които става дума по-надолу. Не става въпрос за третото издание, че е изчерпано и тогава авторът поисква четвърто, което не е включено в договора. За това става въпрос тук. Това, което Вие казахте преди малко. Аз мисля, че текстът така защитава и автора, и издателя. Те са сключили договор, в който са уточнили кой какво ще прави. Единият дава, другият издава. Ако той реши да не прави третото, договорено издание, нима трябва тук ние да го разрешим евентуално? Да го разрешим с договора?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
За реплика ли, господин Ескенази? Заповядайте!
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Аз съм категоричен, че този текст е в полза на автора и ако може да се каже така - във вреда на издателя. Не напразно това е правото на автора предсрочно да развали договора. Това е неговото право. Дали са две, три или пет издания - няма значение. Текстът гласи, че щом като е уговоре424.3. но повече от едно издание, щом като тиражът на последното издание (последното издание не, което е договорено). Ако са уговорени три издания, както казвате Вие, няма място, след като са направени тези три издания, да има четвърто издание. То не е предмет на договор и няма място за разваляне. Значи така, както Вие го разбирате текста, той не може да бъде свързан изобщо с някакво разваляне. Уговорени са три издания - край. Договорът няма място да се разваля. Хипотезата е в този случай такава: уговорени са три издания. Последното издание е изчерпано. Това е второто издание и оттам нататък дали да има трето или да няма и тази норма императивно казва, че ако са останали 5 на сто, изданието се счита изчерпано и издателят трябва в едногодишен срок да предприеме третото издание - договорено, при това и в този едногодишен срок да го разпространи. Нещо, което е абсолютно неприемливо, защото издателят още има екземплярите от това последно издание. Следователно, за да приключа, когато законът казва "последно издание", има се предвид последното направено издание, а не последното договорено издание. Мисля, че няма място за колебание.
Ето защо опасенията, които бяха изразени, не мисля, че могат да бъдат възприети и аз смятам, че по този начин диспозитивен трябва да бъде текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Поставям на гласуване първо допълнителния текст: "Ако не е уговорено друго" в началото на ал. 1 на чл. 52.
Моля, режим на гласуване! Моля, гласувайте, уважаеми колеги!
Резултатът: от общо гласували 148 народни представители, 119 са гласували за, 20 против, 9 се въздържат.
Приема се.
За уточнение ли, господин Карадимов? Заповядайте! 424.4.
РОСЕН КАРАДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, аз просто предлагам вместо "разваляне" да бъде "прекратяване", за поголяма яснота, тъй като развалянето на договора е институт в облигационното право, който е свързан с определени последици. Развалянето винаги е с обратни дати и заличава всички последици от сключения договор. И за да не се получи в практиката евентуално някакво превратно тълкуване, да бъде "предсрочно прекратяване на договора". Този термин го има в специалната част на облигационното право. И наемен договор така се прекратява, докато развалянето води до определени последици. Просто за да няма недоразумение, иначе логиката е абсолютно същата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Противно становище или в подкрепа на същото? Господин Ескенази, заповядайте.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Аз подкрепям направеното предложение от колегата Карадимов. Така текстът ще бъде съвършено недвусмислен, въпреки че когато става дума за такива договори, които са за повече от едно издание, развалянето им по силата пък на общата норма на ЗЗД не засяга вече изпълнените обособени части от договора.
Така че дори да остане така, не е страшно, той няма да има обратна сила и да заличи последиците от предходните издания, това трябва да сме наясно, но от друга страна пък, за да няма някакви спорове в съдебната практика, аз съм съгласен с предложението на господин Карадимов вместо "разваляне" да е "прекратяване" и по този начин да отстраним всякакви съмнения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Все пак трябва да се гласува това заместване. И в заглавието.
В такъв случай в заглавието и в текста вместо "разваляне" - "прекратяване", и вместо "да развали" - "да прекрати".
Моля, режим на гласуване. Нека първо да уточним този термин. Моля, гласувайте.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 128 народни представители, за са 118, против 2, 8 се въздържат.
Приема се тази поправка в термина. ВТ/КП 425/1.
И сега гласуваме целия текст със заглавието на чл. 52. Моля, режим на гласуване.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
От 133 участвали в гласуването народни представители, за са 130, против няма, 3 се въздържат.
Приема се текстът.
Моля, господин Джеров, да продължите.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Продължаваме с чл. 53 със заглавие: "Издаване за сметка на автора".
Три алинеи:
"Ал. 1. Авторът може да възложи за собствена сметка на издател да възпроизведе и разпространи определен брой екземпляри от произведението.
Ал. 2. Авторът може да уговори с издател да възпроизведе и разпространи екземпляри от произведението, като участва в разходите по издаването и в приходите от разпространението.
Ал. 3. В случаите по предходните две алинеи разпоредбите за издателския договор по този закон не се прилагат."
Това е съдържанието на чл. 53. Няма постъпили никакви предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата иска господин Ескенази. Заповядайте.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Този член разглежда две специални хипотези: издаване за сметка на автора. Аз само обръщам внимание на ал. 3, която по един много смел начин казва, че изобщо разпоредбите за издателския договор по този закон не се прилагат.
Струва ми се, че идеята беше и когато се обсъждаше от Законодателната комисия, че няма да се прилагат определени текстове, които са свързани със спецификата на издателския договор, че е в общия случай, че се дължи възнаграждение на автора, че издателят носи определени рискове, поема задължения и т.н.
Ето защо аз предлагам ал. 3 да отпадне, а съвършено ясно е, че текстовете за издателския договор ще се прилагат така както се казва "мутатис мутандис" към този договор за собствена сметка.
Иначе, ако искате дори, ако това не отпадне - ал. 3, това означава, че дори и писмената форма на договора не важи. Много смело би било да стигнем толкова далеч и да отменим всички 425/2. предходни правила, даже някои след това, относно издателския договор.
Нищо не се губи. Идеята, която беше обсъждана в Законодателната комисия, си е точно такава - че не всички текстове ще се прилагат, но не и изобщо никой текст от тази глава за издателския договор да не се прилага при случаите на издаване за сметка на автора.
Най-краткото решение е ал. 3 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Ескенази. Други желаещи народни представители? - Няма.
Обявете режим на гласуване. Ще гласуваме най-напред предложението, направено от народния представител Илко Ескенази ал. 3 на чл. 53 да отпадне. Които са за, моля да гласуват.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 147 народни представители, за 139, против 2, въздържали се 6.
Алинея 3 на чл. 53 отпада.
Господин Джеров, да поставим на гласуване целия текст първите две алинеи, или целият текст така, както остава, на чл. 53 - ал. 1 и ал. 2.
Моля, обявете режим на гласуване. Които са приемането на чл. 53 с двете му алинеи, моля да гласуват.
Прекратете гласуването. Моля, обявете резултата.
От общо гласували 145 народни представители, за 144, против няма, въздържал се 1.
Приема се чл. 53 с двете му алинеи.
Имате думата, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Член 54 - последният текст от раздел втори. Член 54 със заглавие: "Договори за възпроизвеждане и разпространение на звукозаписи".
"Ал. 1. Разпоредбите на този раздел се прилагат съответно и за договорите за възпроизвеждане и разпространение на звукозаписи, доколкото авторът не е предоставил управление на някои от тези права на организация за колективно управление.
Ал. 2. Ако в такъв договор не е предвидено друго, смята се, че:
1. ползвателят е длъжен да осъществи записването до една година от деня, в който авторът е предал произведението 425/3. във вид, позволяващ записването, възпроизвеждането и разпространението до една година след осъществяване на записа;
2. на ползвателя е отстъпено правото да възпроизведе произведението в тираж не по-малък от 3000 екземпляра;
3. ползвателят ще предостави на автора безплатно по пет екземпляра от всяка произведена разновидност на звуконосителите.
Ал. 3. Отстъпеното от автора право неговото произведение да бъде записано, възпроизведено и разпространено под формата на звукозаписи не включва правото записаното произведение да бъде публично изпълнявано, излъчвано по безжичен път или предавано чрез кабел или друго техническо средство. За включването на тези права страните могат да се уговарят отделно."
Това е предложеният чл. 54.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Има ли предложения по него, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Ескенази прави едно предложение чисто редакционно. 425/4.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Две предложения съвсем редакционни.
Ал. 2 гласи: "Ако в такъв договор не е предвидено друго".
Това не е прието в нашата законодателна техника и трябва да се каже: "Ако в договора не е предвидено друго". Тоест, отпада "такъв", а "договор" се членува. Мисля, че е съвършено ясно. Това е, ако щете дори и чистотата на юридическия език.
По отношение на ал.3 последното изречение, което гласи: "За включването на тези права страните могат да се уговарят отделно". Не "отделно", а "изрично", и не "могат", а "трябва".
Идеята е такава. Текстът казва, когато авторът отстъпи правото да бъде записано неговото произведение, звукозаписът да бъде направен, той дава правото естествено и да се разпространи звукозаписът, обаче не дава правото звукозаписът да бъде публично изпълняван по радио, телевизия и така нататък, или пък предавано чрез кабел или друго техническо средство. Идеята е, че ако авторът и продуцентът на звукозаписа са съгласни продуцентът да придобие и други права освен самото звукозаписване и продажбата, да кажам, на грамофонните плочи, то това трябва да бъде изрично уговорено, а не отделно, защото "отделно" означава, че трябва да бъде сключен друг договор, нещо което е съвършено излишно като подход.
Ето защо моето предложение е второто изречение на ал.3 да бъде: "За включването на тези права страните трябва да се уговорят изрично". Тоест вместо "могат" - "трябва" и вместо "отделно" - "изрично".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не е ли по-добре да кажете: "Страните се уговарят изрично"?
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Да, аз приемам това, за да няма и могат и трябва - "Страните се уговарят изрично".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Желаещи да се изкажат по текста? - Няма.
Дами и господа народни представители, тъй като предлаганите поправки са редакционни, без да изменят смисъла и подобряват текста, ще гласуваме поправките така както са направени в ал.2 заедно с текстовете.
Които са за приемането на чл.54 с неговите три алинеи, така, както беше прочетен, заедно с редакционните поправки, моля да гласуват. РД/НП 426.1
Моля квесторите да поканят народните представители да влязат в залата, тъй като гласуваме един важен текст.
Прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 154 народни представители, за приемането - 153, против - няма, един се въздържа.
Приема се чл.54 с неговите три алинеи, така както беше докладван.
Имате думата, господин Ескенази. Докладвате раздел трети.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Раздел трети със заглавие: "Договор за публично представяне или изпълнение".
Господин председател, да чета ли и първия текст или самия раздел ще гласуваме като наименование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: По-правилно е да гласуваме раздела и наименованието на раздела.
Които са за раздел трети да носи заглавието: "Договор за публично представяне или изпълнение", моля, да гласуват.
Прекратете гласуването и обявете разултата. От общо 155 гласували, за - 155. Приема се единодушно раздел трети да бъде озаглавен "Договор за публично представяне или изпълнение".
Имате думата, господин Ескенази.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Чл. 55 със заглавие: "Определение".
С договор за публично представяне авторът на сценично произведение отстъпва на ползувател правото на представи произведението, а ползувателят се задължава да го представи и заплати на автора възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Има ли предложение по текста?
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Желаещи народни представители да се изкажат? - Няма.
Обявете режим на гласуване. Гласуваме чл.55 - така както беше докладван от господин Ескенази.
Прекратете гласуването и обявете резултата. От общо 140 гласували народни представители, за - 140. Приема се текстът единодушно.
Имате думата, господин Ескенази.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Чл.56 със заглавие "Диспозитивни правила". 426.2
Една алинея само: "Ако в договора не е предвидено друго, смята се, че:
1. Авторът може да отстъпи правото на публично представяне и на други ползуватели извън населеното място, в което ползвателят има седалището си;
2. Срокът на действие на договора е три години;
3. Ползувателят е длъжен да представи публично произведението в срок от една година от получаването;
4. Възнаграждението на автора се определя в размер на 10 на сто от реализирания бруто приход на всяко представяне на произведението.
5. Ползувателят е длъжен да дава сметка на автора два пъти годишно за броя на публичните представяния и за реализирания от тях приход.
Писмени предложения няма постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз имам една молба, господин Ескенази. Само разяснете на народните представители заглавието "Диспозитивни правила". 426.3 ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Ще се опитам. Ние вече възприехме, не само в този закон, но преди всичко в него, че можем да имаме наименование на текст, който дава диспозитивни правила към определен вид договори. Мисля, че беше точно в текстовете за използване произведенията - имахме такива.
Даже веднага ще поясня. Член 47 беше озаглавен "Особени диспозитивни правила", които се отнасят до издателския договор.
Сега тука отново се дават "Диспозитивни правила". Вие сте прав, задавайки ми този въпрос, че не е много редно да се дефинира характерът на правилата - дали те са диспозитивни или императивни, но тъй като е възприета системата всеки текст да има свое заглавие, и тъй като вътре в този текст са дадени няколко типични диспозитивни правила, просто трудно е да се измисли друго заглавие. А не може само един или два текста да бъдат без заглавие. Така че това е обяснението, което мога да дам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз исках да Ви кажа друго. Обяснете на народните представители, че суверенността на волята определя договора, и че тези правила са диспозитивни.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Да! Това произтича не само от заглавието на този член, който е наречен "Диспозитивни правила", но и от самото съдържание на текста, което гласи: "Ако в договоре не е предвидено друго, смята се, че...", това е така, това е така, това е така. Което, разбира се, автоматически означава, че страните по договора могат да се отклоняват. Ето например, имаме възнаграждението на автора е 10 на сто от реализирания брутоприход. А могат да се уговорят за 15 или 5 на сто, или 25 на сто.
Друг е въпросът, че специално в този текст, според мен, точка 4 би следвало да бъде "реализираният брутоприход от всяко представяне на произведението", а не "на всяко представяне на произведението".
Аз се вмесвам така и с чисто редакционна бележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: За да не се повтори два пъти "от" и "от".
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Ама след това е "на" и "на".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вижте, Вие сте прав и може да се направи тази редакционна поправка. МС/ЛТ 427.1.
"Възнаграждението на автора се определя в размер на 10 на сто от реализирания продукт, от всяко представяне на произведението".
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: На мен ми звучи по-добре "приход от", отколкото "приход на всяко представяне".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ако го правите, господин Ескенази, аз ще го поставя вече.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Да, аз го правя формално. "Брутоприход от всяко представяне".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Ескенази! Желаещи да се изкажат? Няма.
Обявете режим на гласуване, моля!
Поставям на гласуване чл. 56 с неговото заглавие и съдържание в петте му точки, с една редакционна поправка в точка 4, след "приход" не "на", а "от", се заменя с "от всяко представяне на произведението".
Които са за, моля да гласуват!
Прекратете гласуването и моля, обявете резултата!
От гласували 150, за - 150. Текстът се приема единодушно.
Имате думата господин Ескенази.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Член 57, със заглавие "Разваляне".
"Авторът може да развали договора, когато ползувателят прекрати публичното представяне на произведението, за срок подълъг от една година".
Това е целият текст. Писмени предложения няма. Ако позволите, само едно изречение, за да се обърне внимание на гласуващите народни представители, че този текст все пак императивно казва, че "ако за повече от една година ползувателят, който така да се каже е заплатил за публичното представяне на произведението, прекрати неговото публично представяне, договорът се разваля", нещо което ми се струва, че представлява една прекомерна намеса на закона и на публичната власт в договорната свобода.
Но няма постъпили предложения. Аз бих казал, че този текст трябва да бъде редактиран аналогично на текста за предсрочното прекратяване - чл. 52, който вече гласувахме и би следвало да има диспозитивен характер, с може би също така добавката относно "прекратяване" или "разваляне". 427.2.
Ако господин Карадимов не счита, че се касае за аналогичен случай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Струва ми се, че тука се въздига едно допълнително обстоятелство, специфично за този договор, а той може да бъде развален при всички общи условия за неизпълнение на договора и останали.
Но, господин Карадимов иска думата.
РОСЕН КАРАДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Ние вече прогласувахме чл. 56, но тъй като аз съм абсолютно съгласен с аргументацията на господин Ескенази, след малко ще стане дума дали ще "разваляме" или "прекратяваме", разликата не е малка. Зависи каква е логиката, която влагаме в тоя текст, но на мен все ми се струва, ако според Вас, господин председател, а това е възможно, още веднъж да добавим чл. 57, всъщност да стане точка 6 на чл. 56 и тогава той би могъл да има някаква логика и няма да бъде толкова прекомерна намесата на закона в свободата на договаряне.
Ако го включим като точка 6 на чл. 56, ние ще защитим автора в смисъл такъв, че ако нищо друго не е предвидено в договора и той преостави правата си за публично представяне и в една година прекрати ползувателят това публично представяне, той ще може да иска такова разваляне, или прекратяване - това е вече вторият въпрос.
Но така записано чл. 57 "Императивна разпоредба", това означава, че дори в договора да бъде предвидена друга клауза, тя ще бъде обявена за нищожна като противоречаща на чл. 57, тъй като действително доста императивно стои този текст тук. А може да се окаже, че възнаграждението на автора е твърдо възнаграждение. Може то да не е процент от прихода, може за автора да е без значение колко време няма да се изнася неговото произведение на публично представяне.
Това е моето формално предложение, разбира се, ако, господин председател, сметнете, че е коректно да гласуваме чл. 57 като точка 6 на чл. 56 и да решим тая колизия.
А що се отнася до това дали да бъде "разваляне" или "прекратяване", аз не мога да разбера точно логиката каква е, тъй като това е просто право на автора да прекрати една обвързваща го облигационна връзка - това е едно. 427.3.
Ако обаче дадем право на автора да развали договора, то това ще предполага известно виновно поведение от страна на ползувателя на произведението за публично представяне, което пък означава, че авторът освен развалянето на договора, би могъл да претендира и някакви вреди.
И всъщност то това е разликата, тука господин Ескенази беше прав, обратното действие при тези периодични договори няма да действа, но дали авторът би могъл да претендира вреди за такова разваляне на договора или не.
Ако ние дадем право на автора да прекрати договора, това означава едностранно прекратяване на една облигационна връзка.
Ако му дадем право да развали договора - това означава, че на общо основание той би могъл да претендира и вреди за времето, през което неговото произведение не е било изнасяно на публично представяне.
Разбира се, възможни са и двете логики, и двете защитават автора. Голямата ми молба обаче е, ако е възможно чл. 57 да мине като точка 6 на чл. 56, да го вкараме към диспозитивните правила и по този начин да гарантираме свободата на преговарянето. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Карадимов, това е невъзможно процедурно, защото ние приехме 56.
Но по редакцията Вашите предложения...
За това, че не е императивно, не е императивно, защото му се дават възможности - може да развали, може и да не развали.
Що се касае до виновното поведение, то се свързва със срок по-дълъг от една година. Законодателят е имал предвид, че в един срок от една година, ако има невиновна пречка, тя може да бъде отстранена и тогава да остане резюмирано виновно поведение, ако срокът е една година и повече.
РОСЕН КАРАДИМОВ: Господин председателю, това е вярно, но така формулиран текстът, макар да не е класически "императивна разпоредба", тя дава едно изключително силно протестативно право в ръцете на автора. И от автора зависи дали той ще упражни или не това право. Това е вярно! Но интензитетът на правата в гражданското право, знаете, че протестативните са едни от най-интензивните права. И аз се опасявам да не би да разколебаем много 427.4. от хората, които биха желали да сключат договор за публично представяне. То може да влезе във вреда и с интереса на самия автор, тъй като авторът по принцип може да не упражни правото, но отказът от това право в предварителния договор ще бъде нищожен.
Така че, той не може с договора да се откаже от него и ще трябва на добрата му воля, след сключването на договора да разчита на продуцента или съответно страната, която е сключвала договор за публично представяне. А това би могло да създаде сериозно затруднение.
Тогава аз бих направил формално предложение, макар че редакционно не е много чисто. Да включим отново една условност, че ако друго в договора не е уговорено, авторът може да развали договора, като ползувателят прекрати и т.н. Като повторим класическата формулировка на диспозитивната разпоредба, за да стане ясно, че има свобода на договаряне.
Аз все пак съм за прекратяване на договора, а не за разваляне. Развалянето е родено в общата част на облигационното право, а то винаги дава възможност за претендиране и на вреди, претърпени от автора.
Тука става въпрос да освободим автора от една облигационна връзка, за да има възможност в същото населено място той да сключи договор с трето лице, което е съгласно да изнесе на публично представяне неговото произведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Карадимов!
Прави се едно редакционно предложение текстът да започне: "Ако не е уговорено друго, авторът може да развали или прекрати договора, когато ползувателят..." и т.н.
Това е Вашата идея?
Други желаещи? Няма. Господин Ескенази, по това предложение? 427.5.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Аз споделям напълно предложението по същество в трите му, всъщност, аспекта. Едното е да се употребява понятието "прекратяване", другото е нормата да придобие ясно диспозитивен характер, като се каже: "ако не е уговорено друго". И аз дори съм склонен да подкрепя и чисто систематичното отнасяне на този текст като една точка шеста от вече гласувания текст. Разбира се, предоставям на Вас, господин председателствуващ, коментара, но когато гласуваме закони и вървим последователно, винаги може да се окаже, че един последващ текст има отношение и би могъл да намери място в някакъв предходен текст, или приемането на един текст има отношение и налага промяната в някой предходен текст. Това е естественият механизъм на приемане на текстове на второ четене, особено в нашите условия.
Така че, ако Вие виждате някаква процедурна възможност чл. 57 да стане т. 6, още повече, че ние нееднократно при разглеждането на тоя закон стигаме до извода, че трябва да бъдат нанесени промени във вече гласувани текстове, по-изискано ще е най-малкото, да не кажем, че и просто по-логично, чл. 57 със съдържанието, което предложи господин Карадимов, да стане т. 6 в чл. 56. Но ако считате, че нямаме основание за това, тогава гласуваме чл. 57 така, както беше предложено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Макар и да се отклоним от правната елегантност, струва ми се, че и ефективността на предложението, което правят господин Ескенази и господин Карадимов, заслужава следното. Ние гласувахме чл. 56 с неговите пет точки. Аз считам, че няма процесуална пречка Народното събрание с отделно решение да приеме, че към тези пет точки може да се прибави и т. 6 със съдържанието, което се прилага, а след това отново да прегласуваме чл. 56 с всичките му шест точки.
Господа, всеки си носи отговорността. На мой риск.
Моля, имате думата.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю. Аз също смятам, че няма процедурна пречка да се гласува нова точка шеста към чл. 56. Но според мен не следва да се прегласува чл. 56 с всичките му шест точки, защото ние не сме го гласували с всичките му пет точки. Ние гласуваме поредСД/ЗТ 428.1 ността на точките текст по текст, а след това не гласуваме целия текст изцяло.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моето предложение беше, само за да инкорпорираме общо към общото гласуване на текста. Не е грешка и едното, и другото.
Моля, обявете режим на гласуване. Които са съгласни към чл. 56 да се създаде т. 6 със съдържание... Ако обичате, господин Ескенази.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: "Авторът може да прекрати договора, когато ползувателят прекрати публичното представяне на произведението за срок, по-дълъг от една година."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Които са съгласни с това предложение, моля да гласуват.
Ако обичате, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо 149, за - 147, против - няма, въздържат се 2.
Уважаеми дами и господа народни представители, с риска да повторим нещо, което може би не е необходимо, с оглед на публикацията на закона според мен е необходимо сега да прегласуваме целия чл. 56 с шестте му точки, така както сме ги приели, понеже се получи двукратно приемане - най-напред на пет точки, а след това на шестата. Затова гласувайте за целия чл. 56.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо 146 народни представители, за - 145, 1 се въздържа. Приема се чл. 56 с неговите шест точки.
Имате думата, господин Ескенази.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Сега е текстът на чл. 58, който, естествено, става чл. 57. И ако се допуснат по-нататък грешки, все пак да се има предвид, че всеки от текстовете, които ще бъдат четени, ще бъдат номерирани с една цифра по-малко.
Чл. 57. - "Други договори".
Една алинея с две точки: "Разпоредбите на този раздел се прилагат съответно и за:
1. договори за публично изпълнение на живо на литературни или музикални произведения от големите форми;
2. договори за излъчване по безжичен път или за предаване чрез кабел или друго техническо средство на сценично произведение, 428.2 както и на литературно или музикално произведение от големите форми. Ако в договора не е уговорено друго, смята се, че авторът е отстъпил на ползувателя правото за еднократно излъчване или предаване на произведението."
Това е текстът. Няма постъпили писмени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Желаещи да вземат думата? - Няма.
Обявете режим на гласуване. Които са за приемането на чл. 57, така както беше докладван от господин Ескенази, моля да гласуват.
Прекратете гласуването, обявете резултата.
От общо 149, за - 149. Приема се текстът единодушно.
Имате думата, господин Ескенази.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Чл. 58, а по текста, който е раздаден, чл. 59. - "публично изпълнение на произведения от малките форми".
"Съгласието за публично изпълнение на живо и чрез запис за излъчване по безжичен път или предаване чрез кабел или друго техническо средство на откъси от музикални или литературни произведения, както и на музикални и литературни произведения от малките форми, които са били вече разгласени, се дава писмено от упълномощена от автора организация за колективно управление на авторските права при заплащане на съответно възнаграждение чрез нея."
Този текст, трябва да призная, че Законодателната комисия гледаше в един много напрегнат момент. Редакцията, личен коментар тук правя, че е доста неясна и аз приканвам колегите да обърнат внимание на текста, тъй като едва ли може да се даде едно ясно обяснение на съдържанието му. 428.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Желаещи да вземат думата? Има думата господин Карадимов.
РОСЕН КАРАДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, процедурно бих предложил да отложим текста. Наистина е доста объркан. Личи, че комисията е била напрегната когато го е гледала. Съдържанието не става ясно от него.
Правя формално процедурно предложение да се отложи гледането на текста.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Аз подкрепям направеното предложение да се отложи гласуването и текстът да бъде изгладен в Законодателната комисия съвместно с Комисията по културата, тъй като рискуваме да създадем един юридически неясен текст. Освен това обръщам внимание, че по същество, дори без да е ясен предметът на това съгласие, се въвежда едно правило, че при малките форми публичното изпълнение и излъчването на записи по безжичен път става само от упълномощената организация за колективно управление. За мен тук възниква въпросът: ако авторът не е упълномощил такава организация, какво следва?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Няма да си получи възнаграждението, защото то се плаща чрез тази организация.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Това е вярно, но първия момент е дали е дадено съгласието, или не е дадено, а след това вече следва възнаграждението.
Това е просто един кратък коментар, за да мога да подкрепя предложението текстът да бъде разгледан наново и заедно с десетина други текстове, които трябваше да бъдат дообработени, да бъде внесен допълнително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Ескенази!
Има думата народният представител Йордан Ганев.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Аз също така се присъединявам към мнението, че текстът трябва да се отложи.
Още повече исках да обърна внимание на един друг израз, който също така се нуждае от уточнение: какво значи това малка НЧ/ЙА 429.1 форма? Това действително всеки един изкуствовед знае, че във всеки вид изкуство има така наречените "малки форми", но това е по-скоро един работен термин, който когато влезе вече в закон, ми се струва, че се нуждае от едно по-точно определение. Това също така говори в полза на отлагането. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Ганев! И би затруднило Комисията по култура за "малките форми".
Уважаеми колеги, на основание чл. 54, ал. 1, т. 2 слагам на гласуване предложението за отлагане разискването и приемането на този текст за следващото заседание.
Моля, режим на гласуване! Ако обичате, гласувайте.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували общо 141 народни представители. От тях 141 за.
Приема се решението. Отлага се разглеждането и приемането.
Имате думата, господин Ескенази, за раздел четвърти.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Раздел четвърти със заглавие "Договор за публикуване в периодично издание".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: По приетата от нас практика, нека да гласуваме заглавието на раздела.
Които са "за" раздел четвърти да носи заглавие "Договор за публикуване в периодично издание", моля да гласуват. Обявете режим на гласуване.
Квесторите, поканете народните представители.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували общо 149 народни представители. От тях 147 за, 1 против, 1 въздържал се.
Имате думата, господин Ескенази.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Член 59, а по раздадения текст член 60.
"Член 60 право на използване на поръчано произведение.
Ал. 1 Авторът на поръчано произведение няма право без съгласие на издателя да предлага същото произведение или части от него за публикуване в други периодични издания или като отделно издание, както и за излъчване по безжичен път 429.2 преди публикуването му от издателя.
Ал. 2 Ако не е уговорено друго, ограниченията по предходната алинея не се прилагат когато са изтекли петнадесет дни за вестниците и три месеца за списанията от датата на предаването на ръкописа, издателят не го е публикувал или не е уведомил в тези срокове автора, че ще публикува произведението с посочване на броя, в който ще бъде публикувано".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има ли предложения, господин Ескенази?
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Писмени предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата народният представител госпожа Елка Константинова.
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Досега, в действащия Закон за авторското право винаги авторът е имал право да даде текста си първо по радиото, а след това да го публикува в периодично издание. Сега аз не виждам защо е необходимо това ограничение. Един текст, прочетен по радиото, кой го е чул, кой не го чул, може винаги след това да бъде публикуван. Дори когато е чут, е желателно, ако разбира се текстът е хубав, да може да бъде и прочетен в някое периодично издание.
Така че предлагам да отпадне тази част, която засяга ... "по безжичен път", края на точка първа.
В следващата алинея беше споменат срок от две седмици. Много е малък този срок. В едно периодично издание, особено сега при тежките условия, при които работят редакторите, и са много малко на брой редакторите, те не могат да успеят за две седмици да дадат отговор. Засипани са от ръкописи и за две седмици ако не дадат отговор губят правото след това да публикуват статията, или разказа, или произведението. Нека да бъде подълъг този срок - поне три месеца.
ИЛКО ЕКСЕНАЗИ (от място): И за вестниците ли?
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА: И за вестниците. Но и за вестниците три месеца. И вестниците са отрупани.
Нека да бъде тогава три месеца за вестниците и шест месеца за списанията. Който е работил във вестник и списание знае колко трудно се отговаря на авторите, след като пристигат 429.3 стотици ръкописи на ден. Нека да облекчим малко и редакторите, и издателите.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Това е поръчан материал.
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА: Ами, поръчан материал. Поръчаният материал също е в огромни количества. Не може да се отговори в такъв кратък срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Константинова! Разбрахме Вашият смисъл.
Вдигнаха се ръце. Господин Мулетаров, заповядайте, имате думата. След това господин Йордан Ганев.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСБ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми народни представители! Излизам, за да направя по-скоро предложение за спазването разпоредбите на чл. 68 от правилника, който гласи, че при второто гласуване се обсъждат само предложения, постъпили в писмена форма до началото на обсъждането. И тъй като тук се правят нови предложения, за промени в текстове, а не само за допълнения, аз моля, господин председателстващ, да обърнете внимание и изобщо да не подлагаме на гласуване такива инцидентни предложения, които и без друго бавят толкова бавно приеманият законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Мулетаров!
Има думата народният представител Йордан Ганев.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Аз ще си позволя да възразя на госпожа Константинова, въпреки че по принцип това, на което обръща внимание господин Мулетаров, е напълно вярно.
Но вижте какво, за вестниците - това са актуални работи. Във вестника ако не излезе до два-три-пет дена, а ние даваме петнадесет, то си губи смисълът. Или вестникът трябва да го откаже веднага щом като е засипан с материали, или трябва да го публикува. Не виждам никакви истински съображения за това да бъде повече от петнадесет дена.
Друг е въпросът за списанията. Вярно, че списанията ни сега са в много тежко състояние, но все пак, нека да помислим, 429.4 че трябва да се работи по план. Когато един редактор (говоря ви като бивш редактор) получава материали, той трябва много добре да си направи сметката може ли и кога ще може да ги публикува. Защото в противен случай действително правата на автора ще бъдат ощетени. Той ще чака неговият материал да излезе, а неговият материал седи и се бави затова, защото някой редактор не си е свършил работата. Благодаря ви. 429.5
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Данев.
Аз съм улеснен от същността на предложението. Предложението на госпожа Константинова се отнася до сроковете, които се инкорпорирани при първото разглеждане на текста. Променят неговото съдържание и поставят въпроси във връзка със защита на правата на автора.
Господин Ескенази, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Аз мисля, че текстът може да бъде гласуван така, както е предложен, по следните съображения.
Първото предложение беше за съвместимостта между изданиение печатно и излъчване по безжичен път - радио или телевизия. Текстът има обратното значение. Текстът не забранява нещо, което е излъчено по радиото, след това да бъде публикувано. Но след като един автор се е договорил и е предал една статия в списание или във вестник, то се създава известно ограничение на автора, преди да е публикувана тази статия той да я излъчи по радио или телевизия. Това е в защита на издателя. След като издателят е поръчал тази статия. Забележете, става дума за поръчано. Щом като издателят е поръчал една статия, той я предвижда да я публикува след, да речем, две седмици или два месеца, а в това време авторът публично я пуска по радиото. Това се забранява да се прави, а не обратното. Обратното, това, което е излъчено вече по радиото, авторът може да си сключи с издател договвор.
Това е едно.
Второ, обръщам внимание, че става дума за поръчано произведение, което означава, че изрично му е казано: напиши ми тази статия при такива и такива условия.
Същото се отнася и за ал.2. Тук моят коментар е следният. От една страна, става дума за поръчани произведения, тоест, трябва да има изрични данни, че този издател си го е поръчал, си е поръчал тази статия най-често. И второто нещо е казано - ако не е уговорено друго, което означава, че един вестник, който е примерно седмичник или излиза на две седмици, той ще си направи сметката. И когато го интересува една статия и не може да я издаде в двуседмичен срок, той просто казва: аз си поръчвам тази статия, обаче ти я издам в рамките на два месеца. СБ/НП 430.1 Хипотетично може да бъде поръчана статия и без да се нарушава ал.2, да се уговори, че ще бъде издадена след една година. Няма пречки. А тук е казано така: ако не е уговорено друго. Тоест, това са типичните случаи - поръчвам ви статията и поемам ангажимента, щом като не съм се презапасил да уговоря по-дълъг срок, след 15 дни тази моя привилегия като издател да отпадне. Само това е - моята привилегия отпада в рамките на 15 дни, ако не съм уговорил някакъв по-дълъг срок.
Следователно издателят на вестника, а той в крайна сметка би следвало да бъде и по-подготвен за тези поръчки, ако няма възможност, ще си уговори и ще каже: след 30 дни. А обратното, ако ние продължим сроковете, това означава, че пък авторът, който не е подготвен, той няма да се сети да си договори някакъв специален срок. Поръчва му се една актуална статия, издателят, позовавайки се на тази ал.2, казва: твоята статия ще чака два месеца, да речем. Така че, тъй като издателят е по-подготвената страна, аз предлагам текстът да бъде гласуван така, както е предложен от Законодателната комисия, като с това мисля, че няма да бъдат нарушени, така да се каже, изискванията, които авторът би могъл да има за по-експедитивно публикуване. И, от друга страна пък, съображението на издателя, който поръчва да предвиди подходящия срок, в който той може да се справи с издаването на произведението. А за всички други статии и публикации в периодичния печат, ако те не са поръчани, просто този член не важи. Тогава се прилагат общите правила на гражданското право.
Моите впечатления са, че доста рядко издателите, било то на вестници или на списания, поръчват статии. Това е много рядък случай. В повечето случаи авторът носи статия или просто не формално се договаря да напише статия по някакъв въпрос.
Така че аз мисля, че няма да сбъркаме, ако гласуваме текста така, както е предложен от Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Ескенази.
Аз благодаря и на госпожа Константинова, която с поставения от нея въпрос допринесе за изясняване на текста. Но аз нямам основание да поставя на гласуване нейното предложение, защото тя не е направила писмено предложението си. А тя го и оттегля.
Моля, обявете режим на гласуване. Които са за приемането 430.2 на чл.59 (стар 60) в двете му алинеи, моля да гласуват.
От общо гласували 138 народни представители, за - 137, против няма, въздържал се един.
Приема се.
Господин Ескенази, имате думата да докладвате чл.60, по стара номерация чл. 61.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Заглавието е: "Право на повторно използване".
Текстът е една единствена алинея: "Авторът има право да използва своето вече публикувано в периодично издание произведение след датата на публикацията, освен ако писмено не е било уговорено друго".
Няма писмени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Струва ми се, че и текстът е ясен.
Моля, включете режим на гласуване. Които са за приемането на чл.60 по новата номерация, чл.61 по старата, да гласуват.
От общо гласували 147 народни представители, за - 147.
Текстът се приема единодушно.
Имате думата, господин Ескенази по чл.61.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Все пак обръщам внимание, че това е чл.62 по представения текст.
Заглавие: "Връщане на предложени за публикуване материали"
Една единствена алинея: "Издателите на периодичните издания са длъжни да връщат оригинали на произведения на изобразителното изкуство, оригинални документи и илюстрации и други оригинали, предложени за публикуване, осввен ако писмено е било уговорено друго".
Това е съдържанието на текста.
Няма постъпили писмени предложения. Законодателната комисия го прие, въпреки че естествено е да не се произнесе по този въпрос, който може би все пак е важно от представители от Комисията по културата да ни бъде изяснен, когато се казва "и други оригинали", дали това означава и самата статия, която е дадена.
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА (от място): А, не!
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Аз предполагам, че не е така и затова поставям въпроса, тъй като всичко, което не представлява 430.3 копие, представлява оригинал. И когато се каже, че издателят е длъжен да върне очевидно произведение на изобразителното изкуство, документи, илюстрации, но и други оригинали, струва ми се, че всеки юрист ще смята категорично, че и представената статия представлява оригинал. И ако писмено не е уговорено ... Да, да, ако е такъв смисълът, тогава просто с пълно съзнание ще го гласуваме, но аз имам чувството, че смисълът на този текст така, както е предложен от Комисията за културата и както е бил внесен, е, че под оригинали се разбират други неща, но не и оригинално представената статия, така както е подписана от автора.
Така че аз моля все пак като гласуваме, да сме наясно за какво гласуваме от гледна точка не на правото, а именно на схващанията в областта на издателската дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имате думата, госпожа Константинова. 430.4
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА (СДС): Явно е, че Комисията по културата е имала предвид не статията и оригинала, обаче така, както е казано, наистина може да се разбере неправилно. Затова аз предлагам вместо "други оригинали" да се каже "и друг документален материал". Тук става дума за всичко, което илюстрира материала. Може да бъде снимка. Оригиналът, разбира се, трябва да се върне на автора, защото е единствен. Произведения на изкуството, снимана картина, но не и текста на статията. Защото няма вестник в България и досега, мисля, че няма да можем да въведем такава практика, а няма и защо да въвеждаме, че трябва да връща всяка статия. При това графоманство в България остава редакторите и да връщат всичко, което пристига. Много неща се хвърлят направо в кошчето и това е. Но тук не трябва да бъде казано така "и други оригинали", защото и самият текст е оригинал. И господин Ескенази е прав, че трябва да поправим тази дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: И Вашето предложение?
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА: Моето предложение е: "и други илюстративни материали".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Константинова.
Има думата народният представител Мариела Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател! Ако правилно съм разбрала госпожа Константинова, че се има предвид оригинални документи и илюстративни материали, съпътстващи тази публикация, според мен изразът "оригинали на произведения на изобразителното изкуство, оригинални документи и илюстрации" изчерпва цялото съдържание. И при това положение изразът "и други оригинали" е излишен.
Ето защо аз правя предложение този израз "и други оригинали" да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Митева.
Господин Ескенази, за последен коментар. Това предложение на госпожа Митева се подкрепя и от госпожа Константинова. ББ/КП 431/1.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Да, струва ми се, че това е предложението, което можем да възприемем, въпреки че току-що стана един малък разговор, че всъщност тъй като текстът казва: "ако друго не е уговорено писмено", а всеки вестник казва, че оригинали не се връщат, то няма опасност от прекомерни задължения на издателите да връщат. Все пак обаче аз подкрепям предложението, което беше направено от госпожа Константинова и госпожа Митева, тъй като едностранното изявление във вестник, че "не връщам оригинали" все още не означава взаимно договаряне. Има начин това да бъде тълкувано в правото, че едни публични условия, които се отправят с представянето на материала, авторът се съгласява с тях. Но мисля, че по-чистото е да възприемем текста така, както беше предложен, който се свежда всъщност до това да отпадне "и други материали".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Ескенази.
Действително направеното предложение не влошава, а има редакционно подобрение към текста, поради което аз няма да го поставя на гласуване отделно.
Моля ви, обявете режим за гласуване. Народните представители, които са за приемането на чл. 61, новата номерация, и по раздадения материал - 62, със съдържание, както беше прочетено от господин Ескенази, без думите, които предложиха да отпаднат и бях приети, да гласуват!
Резултатът: от общо гласували 155 народни представители, 150 са гласували за, 4 против, 1 се въздържа.
Приема се текстът на чл. 61 по новата номерация, 62 по старата редакция.
Уважаеми дами и господа народни представители, 30 минути почивка. (Звъни)
17 ч. и 45 м.
431/2.(След почивката)

18 ч. и 27 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (Звъни): Откривам заседанието. По направеното разпределение на времето преминаваме към раздел втори, част втора.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Господин председател, може би е станала някаква грешка при изчисление на времето, но ако точно прецените колко време сме работили по част първа и колко остава до края на заседанието, ще разберете, че сега трябва да продължим с част първа.
Моля Ви още веднъж точно да изчислите времето за разпределяне на дейността ни според приетото решение на Народното събрание, защото сега ние трябва да продължим с част първа. Тъй като досега час и половина някъде се работи по част първа и горедолу толкова остава до края на заседанието. Не може две трети като времетраене да бъде равно на една трета. Просто още веднъж проверете Вашето изчисление на времето.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Затова пък един вторник не работихме изобщо, нали така?
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Сега губим ценно време. Ценно законодателно време се губи в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Изчисленията са на госпожа Ботушарова, сега ще ги проверим.
При проверка на изчисленията, които сме направили, се установи, че действително трябва да продължим с първата част и в 18,55 часа да започнем с втората част. (Единични ръкопляскания и възгласи "Браво!" в блока на СДС)
По процедурен въпрос ли, господин Камов? Заповядайте, господин Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, дами и господа, мисля, че най-малкото неудобство би трябвало да изпитва Парламентарната група на СДС, когато предлага това. Всички си спомняме как мина миналата седмица и на вас, на вашето поведение, уважаеми дами и господа, се дължи невъзможността парламентът да работи практически през цялата ВТ/ЛТ 432.1. минала парламентарна седмица по тази част. (Шум и реплики в блока на СДС)
Нашето предложение е да започнем с втора част. Моля да го подложите на гласуване. (Шумно изразено неодобрение и възражения в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Госпожа Михайлова, заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Господин председател, колеги, това предложение не можете да го подлагате въобще на гласуване. Такова имаше в началото на заседанието и то беше отхвърлено.
А относно изказването, което направи господин Камов, аз мисля, че първо тук сме се събрали наистина да работим закони и законът за авторското право е един от най-важните закони, който трябва да бъде гласуван. А усилията на Парламентарната група на БСП са да се гласуват закони, които въобще не са за това да се извършва смяна на системата в България, не са икономически закони, защото авторското право е и икономически въпрос (ръкопляскания в блока на СДС), икономически закон, свързан е и с инвестиции, свързан е и с културата. Толкова много се говори в последно време, че парламентът не е направил нищо за българската култура. Това е законът, който може да направи нещо за българската култура и аз ви моля да не правите подобни изказвания в пленарната зала и да говорите за липса на морал от наша страна, защото ние точно закони искаме да гласуваме, от които ще се промени системата, ще се промени системата от социализъм в истинска демократична страна. (Шум и реплики в блока на БСП, изразено неодобрение) А не закони, които преследват тясно партийни интереси, свързани с комунистическата партия. (Ръкопляскания в блока на СДС)
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Има процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това процедурно предложение беше гласувано в началото на заседанието. (Шум и реплики в залата)
Раздел пети. Господин Ескенази, продължавайте, за да ползваме времет.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Раздел пети: "Създаване и използване на филми и други аудиовизуални произведения". 432.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имате думата, господин Ескенази.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Няма предложения. Както се установи практиката, разделите да ги гласуваме и затова мисля, че можем да гласуваме заглавието на раздела.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Режим на гласуване. Поставям на гласуване наименованието на раздел пети. Които са за, моля да гласуват.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 163 народни представители, за - 160, против - няма, въздържат се 3. Приема се заглавието на раздел пети.
Господин Ескенази, ако обичате.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Да, чл. 62, койтон пред вас е като текст на чл. 63. Заглавия: "Носители на права".
Ал. 1. Авторското право върху филм или друго аудиовизуално произведение принадлежи на режисьора, сценариста и оператора.
Ал. 2. Авторите на музиката, на диалога, на вече съществуваща литературна творба, по която е създадено аудиовизуалното произведение, на сценографията, на костюмите, както и на други произведения, включени в него, запазват авторското си право върху своите произведения.
Ал. 3. Продуцент по смисъла на този раздел е лицето, което организира създаването на произведението и осигурява финансирането му."
Това е текстът така, както е приет от Законодателната комисия. Постъпило е предложение по ал. 3 от господин Невен Пенев. Ако го няма, аз ще го формулирам. Тук е, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Ескенази. Има думата народният представител Невен Пенев.
НЕВЕН ПЕНЕВ (СДС): За протокола Невен Пенев, 21. Сливенски избирателен район.
Предложението е по чл. 63, ал. 3 и то е съвършено кратко: пред думата "лице", да бъдат добавени думите "физическото или юридическото", така че да се получи съчетанието "физическото или юридическото лице".
Аргументацията е: за да няма противоречиви тълкувания при разглеждането на този член от законопроекта. 432.3.
Аз очаквам с нетърпение членовете на Законодателната комисия да се произнесат по така направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Пенев, извинете, бихте ли прочели цялата Ваша редакция.
НЕВЕН ПЕНЕВ: Цялата редакция: "Продуцент по смисъла на този раздел е физическото или юридическото лице, което организира създаването на произведението и осигурява финансирането му".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Близнашки.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми дами и господа, искам да привлека вниманието ви към ал. 1 на предлагания текст, тъй като не се спомена за други алтернативни предложения, но те бяха обект на дискусия в Комисията по културата и съжалявам, че Законодателната комисия не е обсъдила в един покритичен план направените предложения по ал. 1, по-специално за включването на операторите като носители на авторски права за едно произведение.
Аз считам, че е редно да се придържаме към една установена европейска традиция, като автори на филма според повечето закони в Европа, в развитите страни се считат режисьорите и сценаристите, като добавим разбира се една уговорка, отворим вратата: "освен ако не е договорено друго", тоест да се даде възможност за включване на други лица евентуално. Има изключителни случаи, когато операторите се налагат със своето творческо присъствие и внасят твърде съществен елемент към един нов филм. Но правилото, към което се придържат чуждите закони е друго и то е съвсем естествено. В края на краищата съвременното изкуство, дори такова синкритично изкуство като киното, е крайно персонифицирано. В крайна сметка в тази посока върви света и се дава възможност за една творческа изява именно на водещата фигура във филма, какъвто е режисьорът. Естествено е европейската традиция да се придържа и правилото за присъствието на сценариста, с оглед на това, че не по европейската традиция се филмират класически, солидни произведения, на основата на солидни сценарии.
Но нека направим нещо, което отговаря на онези тенденции, които са водещи в съвременното изкуство. Защото ако бъдем крайно 432.4. оригинални, ще бъдем едно изключение, което едва ли ще служи за особено положителен пример другаде по света. Благодаря ви. 432.5. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, госпожа Константинова.
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, в този раздел пети най-много трудности се срещнаха при написването на закона и сега би трябвало най-внимателно да се вгледаме в него, защото щом стане дума за аудиовизия, за създаване на филми, действително се усложнява всичко.
Аз също смятам, че след като в страни като Англия и Франция операторът не е покровителстван от закона, след като в желанието ни да не влизаме в конфликт с европейското законодателство, а в европейското законодателство е прието, че сценаристът и режисьорът са автори, не би трябвало да правим ние това изключение. Имам предвид и нещо друго, което мисля, че е важно.
Първо, операторът може да получи голям хонорар и поголям и от автора, ако е блестящ оператор.
И второ, и по-важно, операторът винаги може да бъде признат за съавтор.
Аз си спомням един филм, ако си го спомняте, по Г. П. Стаматов - "По малкия Содом", не по "Малкия Содом", а по "Вестовой Димо", който беше великолепно операторски направен. Просто филмът личи, че е творба на оператора. Ми, такъв оператор естествено, че продуцентът ще настои да бъде включен като съавтор. Но има много случаи, в които, и мисля, че това са повечето случаи, в които не може да се сложи операторът наравно със сценариста и режисьора. Все пак създателите на филма са тези, които пишат текста, и режисьорът, който го прави. Операторът има огромна роля, но не е автор. И в европейското законодателство не случайно не е включен и операторът.
Сега аз знам, че в Комисията за културата е надделяло обратното мнение и е включен и операторът, но ви моля сериозно да помислите върху това. Това е много важно.
Аз защитавам тази теза, че трябва да звучи така чл.63, ал.1: "Авторското право върху филм или друго аудиовизуално произведение принадлежи на режисьора и сценариста."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Константинова. Има думата народният представител Капудалиев. РД/ВР 433.1
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! С много голямо неудоволствие се изправям пред вас, за да опонирам на госпожа професор Елка Константинова и на господин Близнашки по тази тема, която искам всички да отбележите, не е внесено писмено предложение за поправка на ал.1 на този член.
Алинея 1 на този член беше подлагана на много дълго и много обстойно обсъждане в Комисията по културата. Тя намери своето място на няколко последователни заседания, на които бяха поканени преподаватели от Висшия институт за театрално и киноизкуство "Кръстю Сарафов", където има Катедра по операторско майсторство, където преподават професори. И сега тук искам да развия тезата си.
Авторските права до вчера, до приемането на този закон, принадлежат в областта на аудиовизуалните произведения на пет лица: режисьорът, сценаристът, операторът, композиторът и художникът.
В този проект много правилно композиторът и сценографът, и художникът са отделени, защото те имат своите проекти, които са защитени от авторски права. Композиторът има своите написани нотни текстове, които са защитени със съответните авторски права. Единствено режисьорът има своите произведения заедно със сценариста. Единствено, който няма нищо свое, е операторът, който изцяло се е пресътворил в творбата му.
Ние не можем да отделим художественото майсторство, творческия почерк на оператора, ние не можем да го отделим от тандема - оператор - режисьор - сценарист. Нещо повече, бих казал, че в много от случаите успехите на един филм се дължат главно, преди всичко и основно на операторското майсторство. Естествено, че не искам да омаловажавам някого, и както госпожа професор Константинова каза, че всеки би могъл да направи талантливия оператор свой съавтор, естествено съавтор би могъл да стане и портиерът на Киноцентъра, ако е написал едно добро литературно произведение или е участвал с някакъв творчески принос. Но това е съвършено друг въпрос и се отнася до всеки конкретен случай.
Авторството на оператора не подлежи на съмнение поне в нашите нормални български условия, защото ние правим закон, 433.2 който да се отнася до нашата българска действителност. И ако излезем от общия текст, защото този въпрос беше разглеждан в комисията подробно, задълбочено, аналитично от професионалисти и всички определено стигнахме до заключението, че операторът е автор на изображението, защото у него не остава нищо.
Разберете, когато един фотограф, обикновен, когото всички виждаме тук, вдигне фотоапарата си и направи една своя документална снимка, той е автор на портрета. Ако операторът прави същото, само че 24 пъти в секундата, той не става по-малко автор на заснемания обект по същия начин.
И като се има предвид, още веднъж подчертавам, че по ал.1 на чл.62 досега не е внасяно писмено предложение, моля този въпрос да не се третира, тъй като той бе окончателно разгледан и решен в Комисията по културата.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Капудалиев. За реплика, господин Близнашки.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин Капудалиев, аз съчувствам на аргументите, които Вие поднасяте, но нека не превръщаме изключението в правило и затова Ви призовавам да отидем към един разумен компромис. Защото правилото е друго. Съвременното изкуство, киноизкуство има силно изразен персонифициран характер. И Вие много добре знаете, че се казва: "Филм на Де Лаврентис, на Фелини, на Тавиани" и т.н., и т.н.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): На италианската операторска школа.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Не само на италианската. Нека дадем възможност на онзи творец, който действително слага началото и влага цялото си сърце за това произведение, да има възможността да го прави, защото другото означава, освен правата, включването на оператора означава и пряко участие в творческия процес. Тоест, режисьорът непрекъснато да се допитва до своя оператор какво трябва да направи в една или друга ситуация. Нека отчетем това обстоятелство.
Затова има изключения и аз съм съгласен, както каза госпожа Константинова, че има случаи, когато операторът налага един почерк, който остава в творческия процес, остава в историята на филма. Но това е изключението, това не е правилото.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): В италианската школа е практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: За дуплика думата има господин Капудалиев.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Близнашки, уважаеми дами и господа народни представители! Операторското майсторство не е отделно изключение, то е практика в света. Има италианска операторска школа и операторското изкуство се учи. За операторско майсторство се дават "Оскари". То не е случайно творчество. Той не е прислужник на режисьора. Той не е нещо друго, той е оригинален индивидуален творец с личен почерк и лично участие в създаването на една творба. Но в края на краищата онова, което ние гледаме, е трудът на оператора, който е автор на своето произведение. Много ви моля, нека не издребняваме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Бучков. 433.4
ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Поставя се един въпрос, който е доста специфичен и който всеки трябва да го погледне в неговата същност.
Въпросът е следният - операторът творец ли е или не? Оттам трябва да се изходи, за да се стигне до един краен извод.
Много от вас са млади, а по-старото поколение помнят филма "Палома" с оператор Габриел Фигароа, признат за най-големия оператор в света, защото на камерата си той слагаше опушени стъкла и се получаваше една дълбочина в мексиканския пейзаж. (Шум и неразбираеми реплики в залата)
Разберете го! Всеки един оператор, който цени себе си, е творец и той го постига и го налага. Недейте от кабинетните си места да разсъждавате за нещо, което е творец и творба!
И много ви моля, като нямате възможност сами да прецените, питайте специалистите, те ще ви кажат. (Ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Ганев искаше думата.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю!
Понеже тук стана въпрос за едно решение на Комисията по културата, а пък точно членове на Комисията за културата са влезли в спор с него, мисля, че трябва да дам някои обяснения по този въпрос и да кажа и моето мнение.
Вижте какво, ненапразно се казва, че Законът за авторското право е един изключително труден закон. Изключително труден е затова, защото той третира една съвсем нова и непозната материя у нас. Поне по този начин, по който тя се обработва сега.
Но не само това, има и още друго едно нещо - че когато правим този закон, ние сме длъжни, подчертавам длъжни, да се съобразяваме с това, което е светът около нас. Никой няма намерение да отрича творческото дело на операторите. Но, разберете, когато става въпрос за търговски, за делови връзки с чужбина, хората от чужбина не се интересуват от тези работи.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Абе, Йордане, какво говориш? МС/КП 434/1.
ЙОРДАН ГАНЕВ: Те се интересуват с колко души трябва да преговарят и колкото повече хора им натресем ние като съавтори, толкова повече те ще бъдат отчаяни и няма да се занимават с нас. Ето това е истината!
Освен това искам да приложа и един съвсем така ясен и точен юридически аргумент. Операторът е човек, който получава възнаграждение, а режисьорът получава своя хонорар след като след като свърши филмът с оглед печалбата. Това не е малко нещо.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Всички получават възнаграждение!
ЙОРДАН ГАНЕВ: Обикновено операторът е много по-добре гарантиран в своето - това, което той е изработил, отколкото режисьорът. А в последна сметка добрият оператор, този, който е наистина творец, който е наистина на върха на изкуството си, той ще намира много повече работа, отколкото другите и ще бъде пак добре поставен.
За голямо съжаление, понеже и аз бях от тези, които навремето си, когато разглеждахме този текст в Комисията по културата, и аз приех, че трябва операторът да се впише. Но днес виждам, от всичките тези коментари, които получих от чужбина - от американски, германски и френски компании, виждам, че ако го оставим, това ще бъде грешка.
Благодаря ви. (Единични ръкопляскания в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Ганев.
С една минута просрочихме времето на първата част, поради което прекратявам обсъждането на законопроекта и преминаваме на второ четене.
По изчислението на времето даже закъсняхме. Минаваме на втора част. Поставям на обсъждане на първо четене
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВРЕМЕННО ВЪВЕЖДАНЕ НА НЯКОИ ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЧЛЕНОВЕТЕ НА НАУЧНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ И ВИСШАТА АТЕСТАЦИОННА КОМИСИЯ.
Господин Орсов, по какъв въпрос?
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): По процедурен. 434/2.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, предлагам да удължим времето за нашето заседание (шум и неразбираеми реплики от блока на СДС) до завършване на първа точка от втората част на нашата програма, но не повече от два часа. (Неразбираеми реплики от блока на СДС)
Аз мисля, господине, че ако идете да гледате мача...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Много Ви моля, не влизайте в пререкания, господине!
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: ...България... събранието само ще спечели. (Неразбираеми реплики от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Направено е процедурно...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Обратно мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, обратно мнение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители!
Аз искам да се противопоставя на процедурното предложение на колегата Орсов, защото днес българският национален отбор по футбол играе много важна среща в Австрия и предполагам, че на народните представители прилича, ако не друго, поне да не заседават, когато българският национален отбор играе такъв важен мач.
Затова, господин Орсов, ако искате в други дни, предлагайте удължение, но моля Ви се, днес недейте. (Смях и реплики от блока на БСП)
Наистина, това е подигравка с националните интереси на България. (Весело оживление, шум и неразбираеми реплики от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви!
Дайте режим на гласуване!
Подлагам на гласуване предложението за удължаване на работното време - до приключване на точка първа от раздел втори, но не повече от два часа.
Точката е започнала, имаме график на времето. На мен ми се струва, че преди края на работното време може да бъде завършена.
Прекратете гласуването и обявете резултата. (Оживление, единични ръкопляскания от блока на СДС) 434/3.
От гласувалите 206 народни представители, за 101, против 102, въздържали се 3.
Отклонява се предложението. (Шум и ръкопляскания от блока на СДС)
Досега при започналото обсъждане...
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): По процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви за внимание, дами и господа, нека да си завърша доклада, госпожо!
При започналото обсъждане използваното време е следното:
Съюзът на демократичните сили е използвал 14 минути за изказване.
Останалите парламентарни групи не са използвали време от предоставените им 30 минути.
Съюзът на демократичните сили е представил списък за изказвания. Други парламентарни групи не са дали списък.
Кажете?
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! В тази зала ние гласувахме и това е решение на Народното събрание, дебатите и изобщо процедурата по приемането на този законопроект да се излъчва пряко по националната телевизия. Аз Ви моля да се разпоредите това да стане!
И второто ми искане от името на парламентарната група на Съюза на демократичните сили, тъй като ние имаме четири души оратори, които всъщност остават да говорят, ние имаме право по правилник да поискаме удължаване на времето с една трета.
Благодаря. 434/4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Русева. По въпроса за удължаването на времето ще се произнеса, след като се изчерпат изказванията. Вие може да завършите в рамките на този срок. Така че, моля Ви, не отклонявам Вашето предложение, господин Савов... (Стефан Савов, от място: "Господин председател, моля Ви се, не "след завършване", защото ...") Не "след завършване"...
СТЕФАН САВОВ (СДС, пред микрофоните): Уважаеми господин председател, това е право, което не може въобще да ни бъде отказано. Това е една трета от времето, или с други думи, 10 минути. Ние ги искаме сега, за да може ораторите да се разположат в тези 16 и 10 - 26 минути. Това е въпрос, който нито може да се обсъжда, нито може да се откаже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Савов.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): А телевизията?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Разпоредено е. Разпоредено е да се излъчва.
Извинете, по какъв въпрос? Заповядайте.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми колеги! Ние навлизаме в точката за промяна на един наскоро приет закон. Явно е, че това нещо може да бъде наложено само от някаква промяна на обстоятелствата вече при прилагането на закона. Внесоха се доста такива законопроекти, междупрочем, и в Комисията по образование и наука... (Силен шум и реплики в блока на ПС на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Извинете, коя е процедурата?
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ: Процедура, отнасяща се до хода на заседанието, господа! Оказа се, че единственото променено обстоятелство е промененото мнозинство в парламента. (Шум и реплики) Но ние нямаме информация наистина, всички тук нямат информация за това как точно се прилага този закон, докъде е стигнало неговото приложение. И това не вярвам някой да го отрече... Ще се махна друг път и не точно, когато Вие ми кажете, господине (обръща се към лявата страна на залата). (Викове в блока на СДС: "Браво!", ръкопляскания "Фашисти!") Това можете да си го запишете някъде. СД/ЗТ 435.1
На второ място. Тук много се говори, че трябва да се чуе гласът на българските учени, гласът на българската научна общност. Не можем да чуем всички наведнъж явно и затова предлагам процедурно: преди да пристъпим към същността на дебатите и да използваме времето на парламентарните групи, в залата за изслушване да бъде допуснат проф. Стефан Робев - председател на ВАК, който има пълна информация за прилагането на закона към сегашния момент. Именно на тази база ние бихме могли да вземем едно наистина правилно решение по този въпрос. Нека дадем дължимото както на българските учени, така и на българската общественост. Не коментирам позициите, от които тя следи нашето обсъждане на този закон тук, но все пак ние не можем да откажем това нещо нито на българската общественост, нито на българската научна общност.
Процедурното ми предложение е да се допусне проф. Стефан Робев в залата и да бъде изслушан по съответния закон.
Благодаря ви. (Силен шум в залата, ръкопляскания в б блока на СДС, викове: "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз разбирам, че Вие искате да подложите на изпитание Председателството на Народното събрание с Вашето предложение. Но досега Народното събрание е изслушвало министрите и с решение техните заместници като представители на членовете на правителството. (Шум и реплики в блока на СДС: "Не е вярно!") Лицето няма такова качество, поради което не мога да поставя на гласуване това решение. (Викове в блока на СДС: "А Ани Крулева! Ани Крулева защо я допуснахте?") Ани Крулева Вие я изслушахте... (Шум и реплики в залата) Аналогия с Ани Крулева не може да се прави (шумна реакция на неодобрение в блока на СДС), затова давам думата на народния представител Георги Карев. (Реплика от блока на СДС: "Имаше две процедурни предложения! Имаше две процедурни предложения - за предаване по телевизията!") Господин Карев, имате думата. (Шум и реплики в залата) Аз го отклоних. Аз нося отговорността. (Шум и реплики) Господин Карев, имате думата. (Шум в залата) Дал съм думата! Дал съм думата на господин Карев. (Златка Русева, от място: "Искам думата!", шум и други реплики) Щом свърши господин Карев, ще Ви дам думата. (Бурна неодобрителна реакция в блока на ПС на БСП при приближаването на господин Стефан Савов към микрофоните) 435.2
СТЕФАН САВОВ (СДС): Искането на почивка прекъсва въобще всякакви други дебати. Искаме половин час почивка! (Викове в блока на ПС на БСП: "Буш, Буш!") Буш не Буш - това е! (Силен шум в залата, реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Карев, ще се изказвате ли? (Силен шум, реплики)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (от място): Може и 15 минути, нали знаете, господин Савов?! По Вашия опит може и 15 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ами щом може, тогава 15 минути почивка. (Звъни)
(19 ч. и 10 м.)
435.3
(След почивката)

19 ч. и 30 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (звъни): Заседанието
продължава. Записалите се оратори ...
Кажете, господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Съжалявам много, защото Ви уважавам, но Вие допуснахте една грешка. Господин Кадир Кадир действително с добра памет си спомни един случай, в който беше дадена 15-минутна почивка. Но ако председателят на Народното събрание тогава е дал такава почивка, то той си е понесъл наказанието и му е било гласувано недоверие. Но това не значи, че лошата практика трябва да се повтаря.
Вие нямате никакво право да давате 15 минути, освен ако има безредие. Такова нямаше. Защото чл.49, ал.2 казва изрично: "Всяка парламентарна група има право да поиска почивка за не повече от 30 минути веднъж на заседание. Председателят дава почивка веднага след като тя бъде поискана." Ако е имало, тогава мисля, че по мое време имаше много големи безредици. Всички тези, особено господата, които сега викат: "Буш!", а пък утре сигурно "Клинтън!" ще викат, както неведнъж казах идваха тук ... (Възгласи от БСП: "Буш!") Ето на, благодаря! Благодаря, ще ви подаря една книга, имам от Буш, ще се успокоите най-после.
Но така или иначе, ако е имало някаква лоша практика, и то веднъж само, ще трябва да се провери. Ще видите, че никога не е имало повече от веднъж и то при безредие. Вие просто нямате право да нарушавате правилника.
Така че аз моля за още 15 минути, така, както е правилникът. Ако искате нарушавайте правилника, но ще се знае, че господин председателят, не председателстващ, защото изрично е казано в правилникът ни, че към председателстващият се обръщаме като към председател, аз не вярвам, че господин Школагерски, един такъв добър юрист ще допусне една такава грешка.
Отново повтарям нашето искане: още 15 минути почивка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Савов, засичайки часовника ние сега започнахме по-късно заседанието.
СТЕФАН САВОВ (от място): Плюс пет минути! НЧ/НП 436.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не плюс 5 минути. Ние дадохме ... Ето, с господин Кадир, ние излязохме ... Моля?
ГЛАС ОТ СДС: Това не влиза в почивката!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Оставете тези формалности. И понеже е редно един път да греши и председателят, фактически ние дадохме по-голяма почивка, отколкото аз обявих. При това положение, извинете господин Савов, със собствената си отговорност и с риск да привлека омразата върху мен, аз няма отново да дам почивка. Времето, което се води в протокола, е достатъчно точно и вие ще видите каква е разликата - в три минути. Става въпрос за тези три минути, не става дума за 15. Аз съм готов ...
Заповядайте с процедурния въпрос. Да го чуем.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ! В напрегнатата обстановка, в която се опитах да направя процедурното си предложение, явно е станало недоразумение. Доста силно се викаше и от лявата страна. Не става дума за процедурата, парламентарната процедура "изслушване", става дума да бъде допуснат председателят на ВАК да присъства в залата, съгласно чл.33 ал.2 от правилника. Именно това е моето процедурно предложение и моля да го поставите на гласуване. Това е съвсем ясно и перфектно предложение според мен. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: По чл.33, ал.2 Вашето предложение не може да бъде направено. Чета Ви я: "Лицата, които не са народни представители или министри, могат да присъстват по реда, определен от председателя, като заемат специално определени за тях места. По време на заседанието са длъжни да спазват установения ред".
Е, нещо да съм нарушил дотук? Да заповяда господина при местата на слушателите и да слуша! (Шум и реплики в залата)
Има думата за изказване народният представител Георги Карев, ако ще се възползува от своята дума.
СТЕФАН САВОВ (от място): Вие втори път нарушавате правилника, господин Школагерски! Трябваше да се постави на гласуване това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господа, имате правилника пред вас, прочетете го. Аз го прочетох.
Имате думата, господин Карев. 436.2
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председателй, уважаеми дами и господа народни представители! Първият въпрос, който си зададох, когато изслушвахме мотивите на вносителите беше защо след като терминът "декомунизация" не е споменат нито веднъж, нито в Закона за допълнителните изисквания, нито в Законопроекта за неговото изменение и допълнение, трябваше проф.Василев в продължение на десетина минути да ни обяснява своите виждания за декомунизацията. Но отговорът на този въпрос е ясен и той е един единствен: както престъпникът, въпреки волята си, въпреки елементарната предпазливост непрекъснато се връща на местопрестъплението, така и вносителите на този законопроект непрекъснато ще се връщат към проблема за декомунизацията, защото там ги стяга чепикът. Там е демаркационната линия между нашата позиция и тяхната. Защото на въпроса, и това е кардинален въпрос, дали българската наука и висше образование ще продължат да бъдат ръководени от хората, които почти ги удавиха в блатото на посредствеността и партийната преданост, Законът за допълнителните изисквания и Законопроектът за неговото изменение и допълнение дават диаметрално противоположни отговори.
Аз няма да се впускам в асоциативен анализ, защото няма време, но все пак, не мога да не си задам въпросът защо когато се каже декомунизация, у някои асоциацията е с творчеството на Достоевски, у други с творчеството на Оруел, у трети с това на Солженицин, а у четвърти с джибри и ракия. Просто няма време да се прави асоциативен анализ. (Възгласи: "Браво!" и ръкопляскания от СДС) Но аз съм длъжен да се помъча да развия, да експлицирам пред вас няколко ключови изрази от експозето на вносителя за да стане ясно на възможно повече хора и в тази зала, и в извън нея, за какво всъщност става дума.
Първият такъв израз е "сгъваеми гилотинки". Щом на хората, които са заемали възловите позиции в структурите на БКП, щом като на сътрудниците на Държавна сигурност и на активистите на възродителния процес се отнема, представете си, за цели пет години възможността да ръководят българската наука и висше образование, това нещо според проф.Василев и сие е "сечене на глави". Това са "сгъваеми гилотинки". 436.3 Втори ключов израз - развихреният реванш на посредствеността.
Ако развием тази теза на проф. Василев, става ясна следната картина. Десетилетия наред хората, които сега се отстраняват от ръководните им постове, са подтискали посредствеността, карали са я да ходи на празничните деветосептемврийски манифестации, искали са й обяснения защо я няма на откритите партийни събрания, бдели са да не ходи на църква, внимавали са да не поподне на специализация в чужбина, противопоставяли са се на всяко повишение още на долните стъпала на академичната йерархия, здраво са преграждали пътя към хабилитиране.
Така посредствеността 45 години е държана там, където й е мястото. Обаче идва 36-то Народно събрание, гласува Закона за допълнителните изисквания и настъпва според проф. Василев развихреният реванш на посредствеността.
Няма да забравя и няма да престана да цитирам един варненски ексвелик депутат, професора в кавички Георги Митев, който на своите лекции по марксизъм-ленинизъм обичаше да казва на студентите-медици: "На нас не ни трябват лекари изобщо! На нас ни трябват лекари комунисти!" Да, обаче лекари комунисти не се създават от преподаватели безпартийни и затова на всяко стъпало от академичната йерархия филтърът пред безпартийните ставаше все по-плътен.
Тъй като този човеколюбив законопроект снема ограниченията от сътрудниците на Държавна сигурност във вузовете, ще ви приведа в това отношение следния малък пример. На заседание на Академичния съвет на ВМЕИ - Варна по един конкурс са четени две рецензии, автори на които са две лъчезарни личности - споменатия вече проф. Георги Митев и доц. Македония Коларова. На тези двама рецензенти рецензиите са възложени не от Академичния съвет, който единствен и според тогавашните закони имаше право да възлага рецензии, а от Държавна сигурност - Варна, Шесто управление, в лицето на неговия доблестен воин другаря Богоров. И подобни примери, разбира се, има стотици.
Известна ви е, дами и господа, графиката на проф. Ненов от БАН. При 12 на сто български граждани, членуващи в БКП през 1987 г., този процент от 27 за нехабилитираните сътрудници се СБ/ЛТ 437.1. въздига до 81 на сто за академиците. Но това е в БАН, където се твори преди всичко наука, а не кадри. Във вузовете обаче, където трябваше да се произвеждат не лекари изобщо, а лекари комунисти, не архитекти изобщо, а архитекти комунисти, не химици изобщо, а химици комунисти, всички тези проценти са били поне с десет пункта по-високи.
Професор Василев заяви, че истинските учени не приветстват репресивните закони. Да, така е. Но ако се отбиете в някоя библиотека и прелистите вестниците от 1944 г., може би, въпреки че кръвта вода не става, ще разберете какво всъщност означава репресивен закон срещу преподаватели в различните степени на образование. Чета ви заглавието: "Наредба-закон за прочистване на учителския и преподавателския персонал в народните основни и средни училища, учителските институти и в университета и висшите училища и академии". Прелистете "Отечествен фронт" от следващите седмици, за да видите как тй се задавя в собствените си лиги от възторг колко добре вървяло прочистването, и вижте имената на прочистените, макар че аз не мога да преценявам вашата ерудиция, но все пак се надявам, че някои от имената на прочистените нещо ще ви говорят. Защото те варират от проф. Никола Кожухаров от Художествената академия до проф. Иван Дуйчев от Историкофилологическия факултет, за когото плачете.
И за да ви помогна още веднъж в изясняване на критериите за репресивен закон, ще ви прочета само чл. 3 от него: "Уволнените поо чл. 2 лица не могат да заемат държавна, автономна държавна или общинска служба и, нота бене, слушайте, господа от лявата страна и госпда вносители, и се лишават от правото да получат еднократна помощ от взаимноспомагателната каса и каквито и да било други възнаграждения и помощи".
Ето това е репресивен закн, дами и господа! (Ръкпляскания и овации в СДС)
Погледнете, дами и господа, първото изречение от мотивите на законопроекта. Дългоочакваната и необходима реформа. Наистина е дългоочаквана и необходима, но според авторите и вносителите на този законопроект тя ще започне, отбележете, ще започне с влизането в сила на три други закона. Така че дългоочакваната и необходима реформа се отлага за неопределено време. След което пък вносителите се погрижват камък върху камък да не остане 437.2. от това, което е направено до тук по Закона за допълнителните изисквания. Вижте ал. 2 от преходните и заключителни разпоредби - обезсилва всички действия и т.н.
Нека всички български граждани да знаят, че този законопроект демагогски избягвайки думата "отменя" представлява пълно и безусловно отменяне на Закона за дпълнителните изисквания.
Нека всички достойни труженици на науката и висшето образование да знаят, че този законопроект е опит за реставрация на комунистическата диктатура в техните две сфери. Но също така да знаят, че този опит може да забави неизбежните процеси в тях, но в перспектива той няма абсолютно никакъв шанс! Защото служи на отречена от историята кауза, каузата на социализма и комунизма.
И, накрая, за нас, господа депутати, нека всеки, който посегне да гласува за този законопроект, помисли за моралната отговорност, която поема. Ако едно Народно събрание приеме един закон, Конституционният съд прецени, че той не противоречи на Конституцията и месеци след това същото Народно събрание не само ликвидира този закон, но и със задна дата ликвидира настъпилите от него последици, може ли и трябва ли народът да вярва и да се оповава на подобен парламент?
Ще гласувам против този реакционен и реставрационен законопроект и ви приканвам, дами и господа, да сторите същото. А писмените си предложения внасям в момента. (Ръкопляскания, одобрителни викове в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Карев.
Има думата госпожа Величкова по процедурен въпрос.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение да удължим нашия работен ден до изчерпването на втора точка от втора част, т.е. точката, свързана с Анкетната комисия за социологическите проучвания в армията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата господин Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Ставам, за да 437.3. възразя срещу направеното тук процедурно предложение. Вече на всички стана ясно, че желанието на лявата страна в тази парламентарна зала няма нищо общо със заявяваните твърдения, че трябвало да се гледат закони и да се утвърждават правни норми, които да помогнат с нещо да се придвижат напред процесите на промяна в тази страна.
РЕПЛИКИ ОТ БСП: Къде е зърното?
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Всички, които слушат тва, което става в тази зала, добре разбират, че единствената цел, която преследва лявата страна на залата и някои действащи в унисон с нейните желания депутати, било независими, било принадлежащи към новосформирани парламентарни групи - е да може да бъде запушена възможността за разглеждане именно на тези закони, от които страната се нуждае. Напротив, в момента се внасят и настоятелно се правят отново и отново предложения за разглеждане на актове, които по своето естество имат реваншистки характер или са насочени към това да бъде препятствано приложението на вече гласуваните закони.
Очевидно е, че след като вече такова предложение за удължаване на работния ден беше направено, всякакви имитации на желание да се върши работа не могат да убедят никого.
Правилникът в това отношение е категоричен и той не допуска Вие, господин председателю, да поставите втори път на гласуване подбно предлжение.
Ето защо аз Ви приканвам да не поставяте на гласуване предложението, направено току-що, и да продължите разискванията по същество.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Реплика на процедурно предложение? Моля, недейте. Изслушах противно становище на процедурното предложение и нямам никакво основание повече да продължавам разискванията.
Моля ви, режим на гласуване. Предложението се гласува... (Шум и викове в СДС. Група депутати от СДС идват при председателя) Ако искате да ме чуете, да. (Шум и спорове с председателя) 437.4.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, просто е невероятно, че един юрист като Вас може да постави въпроса на гласуване. Ние в цялата практика... Моля ви се, моля ви се, в цялата практика... Не се превръщайте и вие на същото ниво на този господин там.
В цялата наша практика не е имало нито един случай, след като сме искали веднъж удължаване на времето и то е било отхвърлено, Вие да поставяте втори път. Моля ви се, това е просто един скандален случай, който ще остане в практиката и за съжаление ще бъде свързан с дейността на един безспорно добър юрист и на един заместник-председател, който досега смятам, че е бил изряден.
Второ...
Вижте, господин Капудалиев, ако искате да отидете в кочината с някои други, отидете. Заедно с него, заедно с него там да си грухтите.
Освен това, господин председател... (Шум в залата)
Господин председател, не смятате ли за Ваше задължение да въведете ред...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Савов, и от двете страни, аз моля неколкократно. Много ви моля, пазете тишина, нека да има ред.
Понеже, господин Савов, понеже мен не ме слушат, аз искам да си свърша думите, ако мен не ме слушат като председател, сега помолете вашата парламентарна група да си седне на мястото.
СТЕФАН САВОВ: Моля ви, седнете си, моля ви, седнете си, за да не ни правят и на нас забележки. И вие ще имате думата!
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря и аз.
СТЕФАН САВОВ: Във всеки случай аз протестирам против това този въпрос да се поставя на гласуване. Това значи вече поредното безобразно, бих казал, нарушаване на правилника, само и само за да може лявата страна да спаси своите аонсувски професори, които е време да се разделят със своите титли.
Но има нещо друго важно. Вие нямате право да поставяте каквото и да било на гласуване, преди да е имало реплики - три, ББ/КП 438/1. и една дуплика. Вижте, моля ви се, правилника! Така че трябва да има три реплики. Репликите не могат да бъдат прекъснати дори да е една много красива дама, с процедурни предложения. Такова нещо не може да има. Така е в правилника. Така че нещата са ясни: първо трябва да се дадат реплики - три реплики, а след това е ясно, че вие няма да можете в никакъв случай, защото правилникът забранява, да подлагате на гласуване процедурното предложение на красивата дама.
Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Савов, един момент. Господин Савов, аз познавам този правилник. Подлагането на процедурното предложение за гласуване, ако беше направено да се продължи точка първа до завършването й или да се удължи до два часа работното време, аз нямаше да го приема. Но се прави процедурно предложение до приключване на точка втора. Това е. (Възгласи и неодобрителни реплики от блока на СДС)
Един момент. Това е ново процедурно предложение.
Следващият момент. Вие не можете да искате и да правите довод, че прекъсвам репликата, защото аз не отнемам правото на реплика. Ако ние удължим или не удължим времето, хората ще си получат исканата реплика. А това е процедурно предложение, което аз не мога да не поставя на гласуване. Това е обяснението.
Моля ви, обявете режим на гласуване, ако обичате! Който е за приемането на предложението, моля да гласува!
Резултатът: от общо гласували 206 народни представители, 109 са гласували за, 90 против, 7 се въздържат.
При това положение процедурното предложение се приема. Продължаваме нататак.
Госпожа Русева, имате думата.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, аз мисля, че всички тук народни представители от лявата страна с помощта на другите, които ги подкрепят, поднесоха един великолепен подарък на всички, които се интересуват от спорта, да имат удоволствието да гледат Народното събрание.
И сега правя друго процедурно предложение, тъй като онова, което подложихте, без да се свърши първа точка - да включим и втора точка, аз предлагам да отложим разискванията 438/2. по първа точка и да минем по втора точка. Така може би някои от българските зрители ще успеят да видят и това, от което се интересуват, именно от спорт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ще дам думата за едно противно становище.
Няма противни становища.
Госпожо Русева, поставям Вашето процедурно предложение на гласуване.
Които са за предложението на госпожа Русева, моля да гласуват.
Обявете режим на гласуване.
Резултатът: 80 народни представители са гласували за, 104 против, 2 се въздържат.
Отклонява се това предложение.
Продължаваме разискванията.
Има думата госпожа Рашеева.
Има една проверка. Нека да дойде квесторът.
Желаещите за реплика? Продължаваме!
Няма ли желаещи за реплика? Има. Господа, но да се разберем! Репликата, знаете дефиницията в правилника! Реплика е възражение...
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Не ни плашете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз не ви плаша, това е правилникът.
Репликата е кратко възражение по съществото на приключилото изказване. Тя се прави веднага след изказването и не може да бъде повече от две минути.
Кой желае такава реплика да направи?
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (от място): Защо не я направихте веднага?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да дам обяснение. Беше поставен въпросът за телевизионното предаване. Прекъснато е телевизионното предаване за детското предаване. В "По света и у нас" ще има директно включване на парламента отново.
Заповядайте! 438/3. ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители имам процедурно предложение. Тъй като беше гласувано решение да се предава директно по Българска телевизия обсъждането на закона, моето процедурно предложение е да се направи една почивка, за да завърши осведомителният бюлетин (възгласи: "А-а!" от блока на БСП). Моля ви се, недейте вика "А-а", след което телевизията да има възможност отново директно да предава заседанието. И моля да подложите на гласуване това мое предложение. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Тъй както гласувах предишното процедурно предложение, така ще... (Шум и реплики в залата) Заповядайте!
ЗЛАТКА РУСЕВА: Преди гласуването, господин председател, имам искане за проверка на кворума в залата. (Шум и реплики от блока на БСП, депутатите от СДС напускат залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Обявете режим за проверка на кворума. (Шум и реплики от блока на БСП: "Да се затворят вратите!")
Господа, ще изчакам необходимите три минути. (Шум и реплики в блока на БСП)
Прекратете гласуването. Оставете да обявя резултата. В залата са регистрирани 114 депутати. От ДПС - 8. От Предизборния съюз на БСП и коалиция - 97, и от Съюза на демократичните сили - нито един. При общ сбор на регистрирани 114 човека, поради липса на кворум, закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 20 ч. и 05 м.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Йордан Школагерски)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Снежана Ботушарова)
СЕКРЕТАРИ:(Руслан Сербезов)
(Илиян Илиев)