Председателствували: председателят Стефан Савов и заместник-председателят Снежана Ботушарова
Секретари: Илхан Мустафа и Трифон Митев
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (звъни): Откривам заседанието. Има кворум.
Моля все пак господа квесторите да помолят народните представители да влязат в залата.
Имате раздадена и програмата:
1. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за наследството.
2. Прекратяване на пълномощията на народния представител Йордан Василев.
3. Проект за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
4. Избор на съдия в Конституционния съд.
5. Проект за решение за закриване на Медицинска академия и първо четене на законопроекта за преобразуване на Медицинска академия.
6. Проект за решение за утвърждаване на годишен план на Националния статистически институт и отчет за статистически изследвания.
7. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
8. Проект за решение във връзка с разработването от компетентни държавни органи "Статут на екологично застрашен район".
9. Отговори на актуални въпроси и питания. ВЙ/МД 30.1
(Депутат от ПСБСП иска думата.)
Ако е по дневния ред, знаете, че не може. Аз ще прочета предложението.
Уважаеми госпожи и господа, ако е предложение за дневния ред - по надлежния ред ще се направи, както е направено тук едно предложение от вавшата парламентарна група. Кога, сега го правите?!
ДЕПУТАТ ОТ ПСБСП (от място): Предложението е депозирано срощи до 18 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Снощи до 18 ч.? Тогава редното беше да мине през председателя. Дайте ми го, както е редно. Аз имам при мен едно, подписано от Нора Ананиева. Дайте ми го, моля Ви се!
Добре. Във вашата група няма ли някаква уговорка да се съобразявате едни с други? Защото се внася от госпожа Ананиева, която е председател на групата, доколкото знам абсолютно същото предложение: "На основание чл. 29...", но само че не чл. 29, а тук е правилно - на чл. 37, ал. 3 "за анкетна комисия за изясняване на фактите и обстоятелствата относно твърденията"... Ако искате - ще прочетем и Вашето предложение, въпреки че нито има подписи, нито нищо. Къде са подписите? Може ли да внасяте без подписи? Е, как чернова ще ми давате?! Боже мой! Ще занимавате Народното събрание с тези неща! Моля Ви се, все пак би трябвало... Аз ще го прочета Вашето сега.
Постъпило е съвсем по реда вчера до 18 ч. едно искане до председателя, което е подписано от госпожа Ананиева и от вносителите съответно - 26 души, което гласи следното: "Уважаеми господин Савов, моля на основание чл. 37, ал. 3 от правилника да поставите на гласуване за включване в дневния ред на заседанието на Народното събрание на 14 май 1992 г. (с други думи - днес) като т. 2 решение за създаване на анкетна комисия за изясняване на фактите и обстоятелствата относно твърденията за нарушаването на конституционните и човешки права на собствениците на земя и на дялове от имуществото на прекратените с – 12 от Закона за собствеността на земята организации". Това е предложението. Мисля, че абсолютно същото предложение беше и Вашето. Аз затова Ви казах... Нищо, но нищо - грешка е станала. Няма значение. 30.2
Ние по този въпрос дебати няма да правим, обаче трябва да се постави веднага на гласуване.
Има предложение, с което се иска решение да стане т. 2. Значи, първо, ние гласуваме дали в дневния ред сте готови да сложим като т. 2 решение за създаване на анкетна комисия. Нека да не повтарям всичко това.
Господин Пирински каза, че в Комисията по земеделието се е е разглеждал този въпрос, но до мен не е стигнало още нищо от Комисията по земеделието, така че за мен остава това искане от страна на Предизборния съюз на БСП, подписано от госпожа Ананиевав, надлежно дошло по време и както изисква правилникът. Моля, гласувайте дали искате като т. 2 да разискваме създаването на анкетна комисия. Моля, гласувайте! По дневния ред няма разисквания по нови точки. Моля, гласувайте!
Господин Йорданов, гласувахте ли Вие? Господин Мицев? Тогава - заемете си местата! Моля, прекратете гласуването! Аз имам впечатление, че в залата има отново фантоми, но както и да е. Бройката на гласовете и какъв е резултатът: от 198, за 93, против - 103, въздържали се - 2. Отклонява се това предложение. (Шум в залата)
Преди да пристъпим към дневния ред, който е гласуван, моля ви, отново напомням за този галаконцерт. Мисля, че всички... (Шум в залата) Вижте, господа, аз не знам за какво се вика, обаче мисля, че ние всички подкрепихме влизането ни в Съвета на Европа и мисля, че добре ще бъде да отидем, още повече, че наш почетен гост ще бъде госпожа Лалюмиер. Действително, в неделя, 18 ч., нека да присъствуваме всички и да дадем лептата си за онкологично болните деца.
Господин Джеров, моля Ви да преминем по точка първа ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЛЕДСТВОТО.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители!
Минаваме към разглеждане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за наследството. Законопроектът е раздаден със становище на Законодателната комисия на 1 април 1992 г. 30.3
Първо, причините за внасяне на този законопроект. През миналите месеци през Народното събрание минаха няколко законопроекта, свързани с реституцията. Тук имам редвид както Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, така също и закона, свързан с възстановяване правото на собственост и върху магазините, и върху отчуждените по едрата градска собственост имоти, и върху обектите, засегнати от национализациите в годините след 1947 г. Това пред нас, юристите в парламента, постави въпроса какво трябва да стане с отказите от наследствата и със завещанията, които са влезли в действие именно през тези години, или за да бъда правилно разбран - немалко откази от наследство се правеха непрекъснато. И ще се правят, разбира се. Но тогава, когато се прави един отказ от наследство, той действува окончателно, дефинитивно. ако в патримониума, ако в наследството, оставено от покойния наследодател, има един конкретен обект само, много естествено е, че отказът от наследство може много пъти да служи като начин на прехвърляне или, по-общо казано, правейки един отказ за наследство, аз разсъждавам на базата на онова, което съществува в наследствената маса. В този момент аз не мога да предполагам, че някой ден в наследството ще влязат и други имоти. Имам предвид тези, които са резултат на реституциите.
Също така, когато едно лице прави завещание, то винаги разсъждава върху имуществото, което съществува в неговия патримониум, онова, което той притежава. Много естествено е, че ако той притежава само един обект, ще разсъждава по един начин, ако в неговото имущество има десет обекта, той ще разсъждава по друг начин. Или както отказите от наследството, така и завещанията се правят в резултат на обмисляне на онова, което е останало в наследствената маса. Впоследствие дойдоха, пак повтарям, реституционните закони. С тях ние възстановихме правото на собственост към дата доста назад от нашето време. При това положение ще поставим в много неблагоприятно положение лицата, които са направили отказ от наследство или които са направили завещания. Точно товва послужи като основание да помислим няколко души от Законодателната комисия и други колеги да се разработи нещо, което да може да създаде една нормална обстановка около 30.4 въпросите за наследството. Тъй, че това е може би основният мотив, който подсказва, че трябва да бъде направена промяна във връзка с отказите от наследството и във връзка със завещанията.
На второ място. Ако погледнем Закона за наследството, ще установим, че в него твърде на близко място стои държавата, или законодателят, който е работил този закон преди около 30 години, е разсъждавал така: наследници да бъдат най-близките родственици, след като такива близки родственици няма, нека държавата да вземе това имущество. В тази насока предлагаме две промени. Първото, не говоря за низходяща и възходяща линия, тя е уредена и ще си остане така. Говоря за съребрената линия. Предложението е наследството да отиде до шеста степен по съребрена линия, т.е. да разширим приложното поле или по-точно да уважим малко кръвната връзка.
На второ място, тогава, когато по сега действуващия Закон за наследството се прави завещание в полза на трето лиц, това трето лице може да получи единствено едната втора. Другата втора отива в държавата. И тук предлагаме именно корекции. Това положение да отпадне.
В тези четири насоки, които най-общо ви докладвах, се предлага законопроектът. Той беше обсъден в Законодателната комисия съвместно с вносителите. Никакви различия няма между Законодателната комисия или по-точно текстът, който е предмет на вашето внимание тук, и вносителите.
Предлагам този закон, който се нуждае от малко ускоряване, да бъде днес гласуван, да бъде обсъден, разбира се, защото без обсъждане няма да има ефективно разглеждане на законопроекта, да бъде гласуван на първо четене, за да може в най-непосредствено време, в най-скоро време той отново да влезе в пленарната зала на второ четене.
Благодаря за даденат ми дума, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин председателят се замества от госпожа председателстваща, господин Джеров.
Това е и становището на Законодателната комисия. Найнапред от вносителите да се взема думата, може би?
Господин Гоцев, Вие ли ще говорите от вносителите на първия законопроект? Заповядайтие, господин Гоцев! 30.5 ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Аз нямах намерение да се изказвам, защото ние нямаме различие между вносител и комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Аз мислих да не вземам думата от името на вносителите, защото тримата вносители сме категорични в подкрепа на доклада, който направи председателят на Законодателната комисия. Докладът беше обстоен и повече от това нямам какво да добавя.
Искане в подобен смисъл беше направено по отношение и на отказите от наследство и от господин Орсов в едно предложение още по време на обсъждането на Закона за земята. Наистина налага се хората, които са се отказали, да могат да оттеглят тези свои откази.
Вписването, което ние казваме, че трябва да се направи и да бъде само за онези имоти, за които се отнася, е свързано с това, че първоначално отказът се вписва и това вписване има значение за трети лица.
Един въпрос, който може би тук ще се повдигне от страна на някои, е за разширяване степента на лицата, които могат да бъдат наследници по закона. В миналото в България това е било до шеста степен, а това значи и втори братовчеди да наследяват, както се предлага и сега. По време на войната е била създадена една наредба-закон, с която е ограничен - имало е едно изменение на Закона за наследството, ако греша, че е било наредба-закон, моля да ме извините - но тъй или иначе било е ограничено до пета степен. Ние предлагаме да бъде до шеста степен, за да може в по-малко случаи държавата да наследява. Не е редно държавата да наследява и да богатее от имуществото на някого. А след четвърта степен вече степента на родство е много голяма, за да можем да продължим и да отидем нататък.
В настоящия момент всъщност се наследяват до четвърта степен, само че не първи братовчеди, а внуците на братя и сестри. Така че разширението, което се прави, е в духа на традицията, която е била в нашето наследствено право.
В нашето наследствено право от 1949 г. се въведе един непознат институт на другите системи на наследствено право на МР/КТ 1031.1 развитите пазарни страни - да се загубва правото на придобиване наследството по давност: пак с цел да се ограничи наследяването, да се отговори на тезата, че наследството е форма (как беше точно казано в марксическата доктрина "за забогатяване") и затова се въведе този срок от пет години, за да не се погаси правото да се поеме наследството.
Основен принцип във вещното право е, че правото на собственост на една вещ не се погасява по давност, докато друг някой не я придобие по давност. Отклонение от това беше чл. 50. По тази причина ние предлагаме чл. 50 да отпадне.
Ненормално беше и досегашното състояние да можеш да се разпореждаш с имотите си със завещание само за половината. Другата половина трябва непременно да ги вземе пак държавата. Това беше един текст, създаден през 1949 г. при противопоставяне на добрите наши юристи, които са работили по това време в законодателните системи - проф.Венедиков, проф.Кожухаров. Сега казваме, че всеки може да се разполага със завещание с цялото си наследство и комуто желае.
Един друг въпрос е във връзка със завещанията и то общите завещания. Тук искам да отбележа и с това свършвам, че ние допуснахме в трите - да ги нарека - реституционни закона, различно третиране на наследниците по закон и наследниците по завещание. Докато Законът за възстановяване на собствеността на одържавени недвижими имоти изключва наследниците по завещание да им се възстановят имотите, в Закона за земята и в другите два закона, които бяха реституционни, такова ограничение няма. Нещата трябва да се синхронизират: или едното да се приеме, или другото да се приеме.
Аз мисля, че могат да се намерят разумни аргументи и в единия, и в другия смисъл. Да се каже, че е възможно този, който е правил общо завещание, дори ако е нямал имуществото си - всичкото, е желаел да направи за универсален правоприемник хикс, независимо от това какво ще му се върне след това.
Другото обаче, което е по-близко до реалността, е, когато е правено общото завещание в момента, когато са ти взети от държавата имотите - да си имал предвид, че ти правиш универсален правоприемник хикс за това, което го имаш в имуществото си и което е възможно да придобиеш. Но на хората преди години не им е минавало 1031.2 през ум, че ще им се върне и земята, ще им се върнат и апартаментите, и магазините, и фабриките. И поради това така, както не им е минавало през ум, че отказите от наследство ще засегнат и това, къй като отказите от наследството облагодетелствуват и други степени на наследници, така не е могло да им мине през ум и за завещанията. По тази причина в синхрон с отмяната на отказите е и това да се приеме, че завещателните разпореждания, които са общи, ще важат само за тези имоти, които не са били отнети от държавата по тези нормативни актове и съдебни решения и актове, по които са им отнели имотите, за да се знае, че този, който е направил дори едно завещание, вероятно би го направил - ние тук непрекъснато говорим за вероятности и затова казвам, че и за едната, и за другата теза има съображения - ако знаеше, че ще облагодетелствува едното си дете или че ще облагодетелствува чуждия човек за сметка на други свои близки и наследници, каквито, ако той имаше всичките имоти, които сега му се връщат, сигурно щеше по-справедливо да ги разпредели между всички.
Това са. Важното е според мен да се гласува бързо, каквото и да се гласува. Защото прилагането на реституционните закони налага яснота по този въпрос.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Гоцев.
Други народни представители от вносителите? Господин Мицев, ако имате различие от това, което Законодателната комисия поддържа, заповядайте.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Уважаеми колеги, явно е, че проектът от 2 април 1992 г. под # 102-11-44 в – 4 не отговаря на текста, който ние формулирахме в Законодателната комисия като вносители. Текстът ви е даден като чл. 9а и гласи, че "при последващи бракове, от които няма природени или осиновени деца, когато след откриване на наследството се възстановява собственост със змакон или с влязло в сила съдебно решение, който е бил придобит в полза на държавата или е бил включен в ТКЗС" и т.н.... Тези именно думи т рябва да се включат в текста, защото в Законодателната комисия ние постигнахме съгласие точно за този текст, който ви прочетох преди малко.
Благодаря ви. 1031.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля ви, уважаеми колеги, да имате предвид тази забележка. Аз моля господин Джеров да потвърди какъв е текстът, гласуван в Законодателната комисия, и дали има различие от това, което е представено от самата комисия, подписано от него.
Има ли още от вносителите на законопроектите, които желаят да вземат думата? - Няма.
В такъв случай започваме първото четене на законопроекта. Моля, парламентарните групи да дадат заявките за своите оратори. След като друго не се предлага, това означава по 30 минути на всяка парламентарна група. Засега поне с вдигане на ръка желаят да вземат участие в дебатите господата Пламен Вълканов, Спас Мулетаров и Златимир Орсов.
Има ли други народни представители от парламентарната група, които също желаят да участвуват в дебатите? В такъв случай моля да съобразите помежду си времето, което ще ползувате.
От Парламентарната група на Съюза на демократичните сили това са господата Пандурски и Тодоров - Константин Тодоров и господин Манол Тодоров.
Други желаещи от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили?
От Парламентарната група на Движението за права и свободи господин Бучков.
Давам думата на господин Пандурски.
Моля ви, уважаеми колеги, да започвате вашите изказвания с картите.
РАДКО ПАНДУРСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да изкажа едно противоположно становище от становището на господин Гоцев. 1031.4 Смятам, че начинът, по който той представи своите виждания, не може да удовлетвори всички съществуващи положения при случай на завещание. Смятам, че има случаи, където завещателят, когато завещава, е имал предвид целия си имот, който е съществувал в момента и който е бил отчужден по една или друга причина.
За да подкрепя моето схващане, моето виждане и моето настояване пред Народното събрание, ще ви прочета едно завещание, което ще говори съвсем красноречиво в подкрепа на моето виждане:
"Днес, 9 март 1967 г., подписаният Марин Иванов... и т.н., улица еди-коя си..., завещавам цялото си движимо и недвижимо имущество, пари и ценности, вземания и други, които ще останат след моята смърт, като по този начин я обявявам за моя единствена пряка и законна наследница. За да направя настоящото завещание взех предвид следното: че нямам никакви възходящи и низходящи наследници, че Анка Николова Крушева съм я отгледал от 2-годишна възраст, изучил, омъжил и винаги съм я смятал като моя дъщеря и съм желал да я осиновя. Но не по моя вина преди изменението на Закона за семейството и лицата не можах да сторя това."
Предвид на това, че същият е бил преследван от така наречената народна власт, човекът е отложил осиновяването. Тогава, когато вече е искал да я осинови, тя е била възрастна и съгласно тогава съществуващия закон не е могла да бъде осиновена.
"Ето защо единствено тя заслужава да притежава цялото ми имущество, което ще остане след моята смърт. Никакъв друг наследник няма право да търси наследство, нито да я безпокои в това отношение. Това е моята воля."
Господа народни представители, вярвам, че има и други случаи, които могат да потвърдят противоположната теза. Затова предлагам едно средно разрешение на въпроса. Тогава, когато получилият завещанието се е грижил за своите завещатели, да има право да наследи цялото имущество, което е съществувало след национализацията, след отчуждаването на имоти, но да получи и това наследство, което е получил след реституция на имотите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Пандурски. Моля ви да предадете текста в Законодателната комисия, за да се има предвид при второто четене.
Думата има господин Пламен Вълканов. ВТ/КТ 1032.1
ПЛАМЕН ВЪЛКАНОВ (ПСБСП): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, вземам думата, за да изразя принципната си подкрепа на внесения законопроект от мое име и от името на моите колеги, които подкрепиха в Законодателната комисия тези формули, както са ви представени за първо четене, а също така и от онези мои колеги, които споделят идеите, залегнали в Закона за наследството.
Аз ще се спра на два въпроса, които ми се струват найважни от този законопроект. Те са от принципно естество и тяхното обсъждане заслужава внимание на първо четене.
Първото нещо, на което искам да обърна вашето внимание, това е, че този законоппроект идва съвсем навреме, а може би и малко по-късно, отколкото трябваше да влезе в пленарната зала на парламента, защото той е един абсолютно необходим закон, който да съпътствува вече гласуваните от Народното събрание закони.
Още миналата година, когато се разглеждаше Законът за собствеността и ползуването на земеделските земи в Законодателната комисия, в парламента и извън него много често на народните представители се поставяха въпроси, касаещи именно отказите от наследство. Тогава за съжаление не можахме да намерим формулата, по която да изработим съответния текст, който да съвпада с възстановяване правото на собственост на земеделските земи и остана като че ли някъде в правната тишина възможното разрешение да стане по пътя на тълкуването чрез съдебни решения от отделните състави, а в крайна сметка може би и при натрупване на практика за вземане на решение от Върховния съд, което да има тълкувателен смисъл и да бъде задължително за останалите съдилища в правоприлагането.
Сега обаче законодателят в лицето на народните представители - автори на този законопроект, очевидно са стигнали до извода, че се налага законодателно да бъдат решени този и още няколко въпроса, които възникнаха в хода на приемането на реституционните закони. И ето пред нас се намира и това изменение на Закона за наследството в този му първи аспект, който законопроектът третира със своите текстове.
Аз лично подкрепям това решение, като намирам, че текстът, даден от господин Мицев, като че ли се отличава с малко повече прецизност като формулировка на – 4, третиращ формулата на новия 1032.2 чл. 9а, който предстои да бъде приет от Народното събрание.
Що се отнася до отказите от наследство, аз поддържам това становище, че поначало, когато един наследодател остави след себе си имоти или пък преди смъртта си е направил завещание, тъй като се третират и въпросите на завещанието, особено с онази обща формула, която е много типична за нашата, българската правна практика, когато се казва "завещавам цялото си имущество", обикновено в повечето от саморъчните завещания дори не се формулира "недвижими имоти и движими вещи", а се казва "завещавам цялото си имущество". Тогава следва да се вземе предвид именно това, че този, който завещава цялото си имущество с тази обща формулировка, очевидно има предвид своето имущество към момента, в който той изразява своята воля за завещаване. Той не би могъл да предполага, че би могъл да завещае примерно земеделския имот, който тогава се е намирал в ТКЗС, защото колегите юристи, които са практикували достатъчно, знаят, че по това време тези имоти не подлежаха на делба. Нещо повече, съдилищата не допускаха делба и въобще не допускаха включването на тези имоти в наследствената маса. Когато имаше завещателни разпореждания в този смисъл чрез изброяване на имоти, когато липсва общата формула, след отварянето на съответните завещания и дори в производствата по доброволна делба, а както и в съдебните производства не се допускаше делба на тези имоти.
Очевидно е, че тази практика следвала старата формула за Закона за наследството, може да бъде считана днес вече за порочна и по отношение на тези имоти, които тогава не са били включени в наследствената маса. Очевидно е, че ако има направен отказ от наследство, той не би могъл да обхване и тези имоти.
Още един аргумент, който е в плюс на тази теза. Аргументът идва от съзнанието, от волята, която изразява отказващият се от наследство. Защото, когато един човек прави отказ от наследство, обичайно в неговото съзнание има някаква представа за вида на тези имоти, които формират наследствената маса, били те къща, двор, апартамент, движими вещи, които се намират в тази къща, стопански инвентар или някакви други движими вещи. Но дори и да бе направил усилия този наследник да издири всички имоти, които формират наследствената маса, очевидно е, че достигайки до имота, който се намира в земеделското стопанство тогава, в 1032.3 ТКЗС, той не би могъл да обхване със своята воля този имот, защото поначало това не би могло да фигурира в неговото съзнание въпреки направените от него усилия.
Така че самият отказващ се от наследство не би могъл да бъде укоряван, че се е отказал и от тези имоти, които се намират извън патримониума на наследодателя към момента на неговата смърт. Прочее това разпореждаше и смисълът на нормата, която се отнасяше до наследствената маса от Закона за наследството.
По втория въпрос, на който искам да обърна вашето внимание, това е въпросът относно увеличаване границата на степените на наследниците по съребрена линия. Тук колегата Гоцев каза, че се стига до шеста степен, което е истина, че в нашето законодателство отпреди 9 септември, именно в стария Закон за наследството, който действуваше до 1950 г., с изключение в периода 1941-1944 г., струва ми се края или началото на 1945 г., когато действуваше тази наредба-закон и ограничаваше наследяването до пета степен. По стария закон се наследяваше до шеста степен. Сега ние отиваме още малко по-нататък, защото, ако обърнем внимание сериозно на текста, ще видим, че се казва "до шеста степен", което ще рече до втори братовчеди "и техните низходящи". Това означава, че ако не фигурират роднините от шеста степен, техните низходящи ще могат да участвуват в наследяването по закон като техни заместници по формулата на заместването.
В Законодателната комисия не се разгърна, според мен, достатъчно задълбочена дискусия относно утвърждаването именно на тази степен, като се наведоха няколко съвсем общи аргументи, че шеста степен е не твърде далечна степен за наследяване. В същото време се каза и формулата, че държавата по-рано с оглед ограничението на старата норма наследяваше твърде рано и след изчерпването на един много тесен кръг от роднини. Наистина това е така и би трябвало този кръг да бъде разширен, но аз лично не мога да дам отговор на този въпрос и никой от колегите от Законодателната комисия не ми даде ясен отговор защо именно шеста, а не примерно осма, седма или пета степен.
Друг е въпросът, че третирането на степените на наследяване ще трябва да бъде твърде добре обосновано. И на мен ми се струва, че тук е мястото, в пленарната зала, ние да намерим вярното решение. Лично аз нямам възражения по отношение на шестата степен, защото намирам, че идеята за разширяване кръга на наследниците 1032.4 произхожда още от началото на нашето наследствено писмено право в българската държава след освобождението ни от османско иго. Тогава още при реципирането на тези текстове от така наречените "Кориче цивили", италианският граждански кодекс, и "Код цивил", откъдето са главно реципирани нашите наследствени норми, очевидно се е възприела една смесица от норми, които хем дават правото на наследяване на един по-тесен кръг, въвеждайки нормата на чл. 50, чиято отмяна се иска сега, хем с тази норма на чл. 50 се даваше възможност на съдилищата, приемайки така нареченото мълчаливо приемане на наследството с конкретни действия, този, който не е успял да приеме наследството по допис в 5-годишен срок, си запазваше правото да предяви иск срещу другия наследник, който владее имота. И дори практиката стигаше дотам, че съдилищата изискваха от онези наследници, които владеят имота, явно и демонстративно пред цялото общество да дават вид на своето владение, за да могат да претендират за цялото наследство. 1032.5 Независимо от това обаче, аз одобрявам формулата за премахване на чл. 50, тъй като считам, че наследяването в частното право, в гражданското право трябва да има по-широк кръг от наследници и държавата да се ограничава при наследяването, колкото е възможно повече, за да се запазват имотите именно у тези, които са ги придобили, в техните семейства и в крайна сметка в техния род. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Вълканов. Може ли само да допълня: Вие казахте, че преди е било до шеста степен. Аз току-що направих справката на документите при мен. Наследяването е било до десета степен по съребрена линия преди онова ограничение през 1943 г.
ПЛАМЕН ВЪЛКАНОВ (от място): След това е било до шеста степен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да. Благодаря Ви. Ще Ви помоля и Вас да дадете Вашите текстове.
Давам думата на господин Тодоров.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Аз няма да говоря по това, по което говори преди мен господин Пламен Вълканов, нито по това, по което говориха вносителите. Очевидно е, че тези промени в Закона за наследството са много необходими и този закон е навременен и дори като че ли малко позакъснял за пленарната зала.
Аз искам да обърна вниманието на вас, уважаеми колеги, върху един друг тип случаи, на които сега като че ли му е мястото да се потърси решение в тези промени на закона. Става дума за следното.
Мнозина граждани от моя избирателен район изявиха такава претенция - те са хора, които са гледали възрастни наследодатели. Той е починал по времето, когато земите са били включени все още в ТКЗС. Сега всички наследници делят според принципите, върху които почива сега действуващия Закон за наследството. Тези хора изявяват претенцията да имат право да се намери някаква формула, по която те да имат право на някакъв по-голям дял при разделението на земеделските земи. Аз самият не съм юрист, затова ми беше необходимо да проведа консултации със специалисти. Становището на повечето от тях беше, че това нещо е невъзможно, защото би било в разрез с някои основни принципи, върху които почива действуващият Закон за наследството, като да речем тези за запазената НЧ/КТ 1033.1 част, за кръвното родство и т.н.
При това положение потърсих друга възможност, поне по някакъв начин, макар и по-минимален, да се удовлетвори желанието на тези хора. И това, което ми се струва, че е юридически обосновано и от чисто човешка гледна точка справедливо, е следното.
В чл. 12, ал. 1 на действуващия Закон за наследството се казва, че наследниците при които е живял наследодателят, и които са се грижили за него, наследяват обикновената покъщнина, както и земеделския инвентар. В новоприетия Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи беше възприет следният принцип за разпределение на имуществото на ТКЗС - по 50 на сто за внесена земя и за трудово участие, като предварително се изключат от това неизплатените инвентарни вноски. Чл. 12, ал. 1 от действуващия закон визира именно инвентара. И аз мисля, че юридически е чиснто и справедливо, ако претенцията на тези наследници, гледали възрастния и в много случаи болен наследодател в продължение на години, бъде насочена сега върху последствията от внасянето на инвентара. Тоест, върху тази част от имуществото на ТКЗС, която ще се разпределя именно за неизплатени инвентарни вноски.
Затова си позволявам да предложа на вашето внимание, при първото четене, следния текст: "Наследниците които са живели заедно с наследодателя и са се грижили за него, получават в наследство частта от неговия дял от имуществото на ТКЗС, която се полага за неизплатени инвентарни вноски, ако не са съответно възнаградени по друг начин". Към този текст съм приложил мотивите накратко.
Не зная къде би било най-добре да намери той своето систематично място в закона. Може би в някаква нова алинея на чл. 12, но ми се струва като че ли е повече за Преходните разпоредби, защото се уреждат едни временни отношения, които след разпределяне на имуществото на ТКЗС, няма да съществуват. Затова съм оставил това на компетентните специалисти от Законодателната комисия. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Дайте Вашето предложение, господин Тодоров.
Думата има господин Бучков.
ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Действително изменението и допълне1033.2 нието на Закона за наследствата е крайно необходимо. Заедно със Закона за задълженията и договорите и Закона за наследствата това са двата най-стабилни и най-прецизно направени закони, които претърпяха поччти незначителни изменения в целия този наш процес на 45-годишно съществуване. Това се дължи на факта, че техни автори бяха нашите най-изтъкнати юристи - професори. Няма да споменавам тези имена, защото специалистите знаят за тях.
Изменението, което се налага, е да внесе едно ново разрешение на проблемите, които третира самия закон.
Законът за наследствата не признава частичния отказ. Той изрично постановява, че наследството се открива със смъртта на наследодателя. При това положение всички тези събития, които настъпиха в нашия обществен живот - иззетите имоти, които сега ще се възстановят по силата на законите или по силата на съдебни решения, трябва според мен да се считат за новооткрито наследство.
Ето защо аз не възприемам – 10 в частта му, в която направените откази трябва да бъдат оттеглени чрез вписване. Това не е необходимо, тъй като този отказ, когато е бил направен, е направен при едно състояние на наследствената маса, при едно точно установяване какво се състои в наследството. И тъй като не е допустимо съобразно закона частичен отказ, сега ще се оттегля този отказ по отношение на друг имот. Или ще стигнем в колизия със самия закон, който забранява частичната отмяна.
При това положение считам, че в тази му част – 10 не следва да се приеме. Имам предвид и други чисто прагматични съображения. Те се състоят в следното - при тази законодателна дейност, която извършваме, при това многообразие на законите и като имаме предвид и правната култура на целия народ, представете си колко хора ще останат злепоставени в своите материални интереси. Ние като законодатели трябва да направим такива опростени закони, по силата на които, на самите закони, да се възстановяват правата на хората, без да е необходимо непрекъснато да се търси интервенцията на съд, адвокатура или някои други специалисти в тази насока. Това може да стане само тогава, когато се касае за по-сложни случаи, когато е необходимо с оглед на фактическата обстановка, която се е създала.
Ето защо аз подкрепям проекта, но изисквам, и това нещо ще го поддържам, при второто четене текстовете да не предвиждат една усложнена обстановка там, където не е необходимо и особено 1033.3 за тези имоти, които се възстановяват впоследствие. Те да се считат, че все едно е ново наследство и всички имащи право наследници да могат да получат своя дял, съобразно закона или направеното завещание. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Бучков. Ще Ви помоля и Вас да дадете Вашето становище писмено по текстовете, още повече, че сте и заместник-председател на комисията, за да се имат предвид.
Думата има господин Манол Тодоров. 1033.4 МАНОЛ ТОДОРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, на първо място искам да спра вниманието ви на това, че законопроектът, който ни е предложен сега, е изработен в нарушение на чл. 66, ал. 1 от Правилника за работа на Народното събрание. Към първоначалните законопроекти, на които са се спрели в Законодателната комисия, е предложен и законопроект от мен и колегата Размов. От това, което ни се предлага от Законодателната комисия, е видно, че той не е бил взет предвид и не е съобразен в направените предложения. Дори не е отбелязано, че се отказват неговите предложения като незаконосъобразни или неудобни. Не е изложено абсолютно нищо, което ни навежда на мисълта, че той въобще не е бил разгледан.
При това положение нещата доста се усложняват, защото евентуалните наши предложения би следвало да вървят по ал. 2. Но аз смятам, че понеже при внасянето на законопроекта в пленарната зала нашето предложение вече е било внесено горе, би следвало да се направи необходимото, за да бъде разгледано и то.
По направения законопроект от Законодателната комисия. Ние споделяме известни предложения в него. Но има норми, с които не можем да се съгласим. Считам, че разпорежданията, така както са дадени по проекта за чл. 9а, са незаконосъобразни. Нещо повече, намирам, че те противоречат на чл. 17 от Конституцията. Защото като че ли с тях се цели да се ограничат наследствените права по най-общия ред, които са съществували от хилядолетия.
В чл. 9а обаче има и една неудача в самата редакция. Там като че ли искат да се обезнаследят наследниците на втората съпруга, която се е оженила за наследодател, чиито имоти са били одържавени или включени в ТКЗС. Сега по това предложение, след като този имот се връща в наследството, и втората съпруга, от която той няма наследници и не са осиновили деца, вече е починала, с предложението в чл. 9а се предлага те да бъдат обезнаследени. Но предложението не е направено удачно, защото се казва "имотът се наследява от законните наследници".
Аз питам: децата на покойнана съпруга от нейния първи брак, примерно, са ли наследници на майка си и е ли тя наследница на наследодателя? Безспорно, че да. И щом като това е така, на какво основание ние ще обезнаследяваме тези хора? СР/ВЙ 1034.1
А и при тази терминология в закона - "законни наследници", децата на втората съпруга са ли нейни законни наследници, респективно и на общия наследодател, или не са?
В тази насока има неяснота. И с оглед на това, което отначало изтъкнах, именно че ние не можем да обезнаследяваме наследниците, че това противоречи на чл. 17 от Конституцията, аз считам, че чл. 9а следва да отпадне.
Имам възражения във връзка с предложенията за изменение на чл. 14 от Закона за наследството. В законопроекта се премахват ал. 1 и ал. 2.
Ние с колегата Размов в нашето предложение сме застанали на позиция, че ал. 1 не следва да бъде премахната изцяло, а че следва да бъде оставена в този смисъл "завещателят може да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество в полза на наследниците си по закон". Отпадат "държавата или обществените организации". Това е за ал. 1.
В ал. 2 се прокарва идеята, че наследодателят момже свободно да се разпорежда с цялото си имущество. И се дава една голяма либерализация.
Ние считаме, че в самите становища на Законодателната комисия тук има противоречия, тогава когато тя, от една страна, ни предлага чл. 9а, където държи консервативно за запазване имуществото в рода на общия наследодател. А тук с премахването на ал. 2 се дава една пълна свобода на собственика, наследодателят да прави завещание с цялото с имущество. Това имущество, което ще бъде в патримониума на даден наследодател, често пъти е придобито не само лично от него, а то се явва едно родово имущество. То е създадено в продължение на дълги години от целия род.
И сега аз считам, че би било неправилно да дадем пълна свобода на този сега наследник, който е останал една-единствена брънка от целия род, да речем, да може да се разпорежда безусловно с цялото това имущество.
Ние считаме, че в ал. 2 следва да се добави изразът "когато има наследници по закон". В смисъл, че той ще може да се разпорежда с повече от половината си от наследството, но не с цялото наследство, тогава когато има наследници по закон. 1034.2
По този начин се запазва една част от имуществото, което е придобито от рода. Малко консервативно разбиране, но в добрия смисъл на това понятие - консерватизъм, за да може да бъде запазено за останалите членове от наследството.
Имаме още едно възражение, което е във връзка с нашия законопроект, който не е взет предвид при изготвяне на предложението на Законодателната комисия, във връзка с чл. 91б. Член 91б се отнася до отказа от наследство.
Господа, с чл. 10 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който ние внесохме, тогава за първи път повдигнахме този въпрос, след като вече беше минал Законът за едрата градска собственост и за дюкянските помещения. И там казахме: "нищожен е отказът от наследство, в което влизат земи, право на собственост върху които се възстановява по този закон, направен до влизането в сила на този закон и само за тези земи".
Сега в чл. 91б на законопроекта на Законодателната комисия се говори, че следва да се оттегли този отказ. Кой ще оттегли този отказ? Не означава ли това, че ние ще правим давление върху дадено лице, за да се откаже от наследството или не? Ами ако той е изпаднал в невменяемо състояние, може ли да се откаже? Ами ако той е починал и е оставил наследници, кой ще се откаже?
Безспорно е, че тази редакция на чл. 91б с оттегляне на наследествотот, за да се получи отказ от наследството, е съвсем неправилна и неудачна. 1034.3 Освен това в този текст те говорят, че се касае за имущество, собствеността върху което е възстановена със закон или със съдебно решение. Но, господа, ние приехме, и още Великото Народно събрание прие, че собствеността върху земята никой път не е губена. Така че тя не се възстановява със Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, за да се приеме, че тук влизат и земите, които са внесени в ТКЗС и когато е направен отказ.
Безспорно е, че този закон следва да претърпи едно изменение в неговата редакция, и то основно, което да бъде в смисъл такъв, какъвто ние сме го дали в нашия законопроект: "Отказът от наследство, в което влизат земеделски земи, собствеността върху които се възстановява по Закона за собствеността и ползванвето на земеделските земи, направени след влизането или включването им в съответните земеделски стопанства и до 5 март 1991 година, няма действие за тези земеделски земи." По този начин въпросът се разрешава генерално и няма да имаме никакви усложнения и казуси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Тодоров. Аз също Ви моля Вашите допълнителни предложения, които не са в законопроекта Ви, да ги направите писмено.
Думата има господин Спас Мулетаров. След него е господин Костадин Размов.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Аз искам, може би и с риск да се повторя, да обърна внимание, че един от най-стабилните закони, приет през последните 50 години, е Законът за наследството. За 47 години той е претърпял само две съвсем незначителни изменения и една поправка. Този факт е многозначителен и не трябва да се отминава с лекота, тъй като и в съдебната практика, и в теорията законът за наследството и неговите разпоредби много рядко са пораждали някакви съществени или трудно разрешими спорове. И затова промените на такива стабилни закони трябва да се правят много внимателно, да бъдат съвсем прецизни и в никакъв случай с тях да не променяме или да не влошаваме качеството на съществуващите закони. Страхувам се, че с някои от предложеСД/ВЙ 1035.1 ните редакции ние можем да достигнем до такъв неблагоприятен резултат.
С оглед на ограниченото време аз ще се спра само на два въпроса. Първият е във връзка с измененията, които се предлагат в чл. 14.
Аз смятам, че сегашната разпоредба на чл. 14, която дава един ред, задължителен за лицата, в полза на които може да се прави завещание, е съвсем справедлив. Той определя на първо място наследниците по закон, а след това държавата и обществените организации.
Като предлагаме да отпадне тази алинея, ние създаваме възможност на собственика да прави завещание в полза на всеки, който пожелае. Тоест ние пренебрегваме и игнорираме справедливостта, която се съдържа в сегашния текст, да бъдат извадени на първо място наследниците по закон. Аз смятам, че в този текст има голяма справедливост и това налага отново да бъде преценено дали действително ал. 1 в тази й част специално - за предимството, което имат наследниците по закон, трябва да бъде отменена.
Вторият въпрос, на който искам да обърна внимание и който мен сериозно ме смущава, това е разпоредбата на създадения нов чл. 91б, който предвижда, че "при наследство, в което влиза имот, собствеността върху който се възстановява със закон и съдебно решение, който отменя придобиването в полза на държавата, отказът от наследство, направен след отнемането на имота, може да бъде оттеглен по отношение на този имот".
Така, както е редактиран текстът, по нищо не може да се разбере, че той се отнася (и тук споделям съображенията, които господин Манол тодоров изрази) и за з емеделските земи, които са включени в ТКЗС. Това личи само от мотивите, където е посочено, че в този текст се имат предвид и тези земи, които се възстановяват. Но фактически този текст има предвид две категории имоти. Първата категория са тези имоти, които са излезли от патримониума на наследодателя, които са отчуждени, одържавени, национализирани и които в момента на откриване на наследството изобщо не са съществували в наследствената маса. 1035.2
Следователно, когато наследникът се отказва от наследство, той се отказва от това, което е било в наличност. А сега, когато тези имоти се възстановяват, явно е, че те не са съществували към момента на отказа му и има из вестна справедливост и нормативна логика да се допусне те отново да направят отказ, за да може да се използват от тези новопостъпили в наследствената маса имущества.
Съвсем обаче различно стои въпросът за земеделските земи. Земеделските земи никога - от създаването на ТКЗС досега - не са променяли своята собственост. Те винаги и постоянно са били собственост на лицата членове-кооператори. Този въпрос е решен и в теорията, и в практиката и само беше определено, че кооперациите имат кооперативно земеползване на тези земи. Следователно тук, макар че в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи ние употребяваме понятието "възстановяване", фактически ние не възстановяваме нито връщаме собствеността, защото тя никога не е загубвана, тя никога не е преустановявала да се упражнява от собственика и неговите наследодатели.
И най-силният аргумент за това нещо, аз ви моля да обърнете внимание, о собено членовете на Законодателната комисия, е разпоредбата на чл. 71 от закона, който казва, че "когато в наследството влизат недвижими имоти, внесени в ТКЗС, те се включват в дяловете по площи и качество, без да се разграничават в "парцели". Следователно, когато наследник се е отказал от наследство по отношение на земите, които са били включени в ТКЗС, той не може в своето съзнание да не е знаел, тъй като може да провери и да потърси юридическа консултация, че тези земи са включени в наследствения дял. И когато той се е отказал от останалата наследствена маса, той се отказва включително и от тези имоти. И ние трябва да направим абсолютно разграничение, нормативно, а сно, небудещо никакво съмнение, между двете категории имоти - първа категория, за която казах, имотите, които са били отчуждени и национализирани, и на които е загубена собствеността им от собственика, от наследодателя, и имотите в ТКЗС, които никога не са загубили собствеността си. 1035.3
Ето защо аз отивам по-далеч, като по принцип, ако се възприеме, че етзи имоти и по отно шение на тях трябва да се допусне отказ от отказа, а знаем, че отказ от наследство е един от най-стабилните институти в Закона за наследството, то тогава аз споделям почти напълно първия вариант от предложения законопроект на колегите Размов и Тодоров, който действително не беше обсъждан в Законодателната комисия и което действително е пропуск в работата и парламентарната практика. Но аз отивам по-далече, като искам отново да по ставя за обсъждане при второто четене дали изобщо трябва да допуснем да се откажат от отказа лицата специално за земеделските земи, поради тези съображения, че те винаги са били предмет на цялата наследствена маса и наследствено и мущество. И следователно, ако някой в своето съзнание е смятал, че поради това, че тези земи са в кооперацията и че те не са ползват непосредствено от наследодателя, това в никакъв случай не е юридическа мотивировка и обективно не е така, за да можем да кажем, че хората, в съзнанието си (понеже такъв аргумент беше изтъкнат в Законодателната комисия) смятали, че тези имоти са на някого, тоест на държавата или на кооперацията, и затова те са се отказали от тях. Но ако някой в съзнанието си има някаква ми съл, която не кореспондира с обективната действителност, това в никакъв случай не означава, че ние трябва да го превърнем в правна норма и оттук да черпим нови права и да създаваме нови права.
Искам да изтъкна един житейски аргумент. Всеки от вас знае, че при наследствена маса на земеделски земи най-често се отказваха тези, които живееха в градовете и не обработваха земите, за сметка на тези свои сънаследници, които живееха на село и работеха в ТКЗС и обработваха земите. И сега ние ще създадем изкуствена предпоставка за създаване на нови конфликти между тези, които в продължение на десетилетия живееха в града и ходеха на гости само за да получават селскостопанска продукция от своите роднини, с тази, които целия си живот работиха тези наследствени земи и които знаят, че те са били техни, включително и земите, които са в ТКЗС. 1035.4
Затова моето предложение в заключение е:
Първо, ако се приеме, че трябва този текст да съществува, да се обсъди вариантът в предложението на законопроекта на Размов и Тодоров.
Второто ми генерално предложение е да отпадне от чл. 91 възможността за отказ от отказа по отношение на земеделските земи, които са били включени в ТКЗ. Страхувам се, че този въпрос ще доведе до нови усложнения, така както те настъпиха след някои недобре обмислени текстове, които ние допуснахме с приемането на Закона за изменението на селскостопанските земи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За реплика давам думата на господин Сталийски. 1035.5 АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Колегата Мулетаров ще ме прости, но имам реплика по чл. 14. Абсолютно е прав, че това е един стабилен закон, който е имал само две изменения и една поправка. Това означава, че не е имало неща, които да налагат изменението на закона.
В нашата практика като цивилисти поне един голям процент от делата за делби във всички случаи са свързани с този закон.
Критиката на уважавания от мен колега Мулетаров се свежда до то ва: справедливо е, казва господин Мулетаров, да бъдат определени (говоря за завещанието) на първо място тези, които са наследници по закон на наследодателя. Това е една рецепция, която води началото си от Код Наполеон. Същото положение е и в Италия. В Германия обаче по Бюргерлихер гезец бух отношението е такова, каквото сега се приема в законопроекта. Тоест, за да може да бъде свободна волята на този, който завещава, ние не можем да го ограничаваме. Лицето хикс може да има повече доверие, уважение и любов към лицето игрек, а не към своя, да кажем, син, дъщеря или брат. По това съображение аз считам, е с това ще завърша, господин Мулетаров добре ме разбра, че следва да бъде оставена свободната воля. Независимо след толкова години, горе-долу половин век, да преминем към германското законодателство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За реплика думата има господин Йордан Ганев. Трета реплика господин Манол Тодоров. Господин Мицев моля да ме извини, но няма четвърта реплика за него.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Искам да репликирам господин Мулетаров по въпроса за собствеността в този раздел от неговото изказване, в който той говореше за отказ от наследството. Вярно е, господин Мулетаров, че формално собствеността не беше отнета. Но собствеността се състои от няколко елемента: право на владение, право на ползване и право на разпореждане. Кое от тези три елемента имамше този, който беше голият собственик? И обратно. Текезесето, което формално не беше собственик, имаше ли право на ползване, имаше ББ/ВЙ 1036.1 ли право на владение? Ами, ще кажете - на разпореждане. Ами всичките тези земи, които бяха раздадени и продадени? Какво беше това? Не беше ли право на разпореждане?
Ние в този случай се намирахме пред едно насилствено, незаконно и с нищо необосновано отнемане на фактическата собственост. И затова, когато става дума сега за отказ от наследството, не може с тази конструкция, която вие развихте тук, да оправдаваме недаването или както искате го наречете - правото на собственост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Господин Манол Тодоров има думата за трета реплика.
МАНОЛ ТОДОРОВ (СДС): Наред с това, което каза господин Йордан Ганев като реплика на господин Мулетаров, аз искам да допълня това, че като адвокат, практикувал повече от 30 години, отказите, които се правеха от наследство от селяните по селата, се правеха именно, за да се направи делба на наследствения имот. Когато на село останаше един от наследниците, той обикновено се грижеше за своите родители. И когато той починеше и оставеше наследство, се поставяше въпросът да поделят наследството и те броеха наследство само къщата и двора. Останалите имоти не се имаха предвид. Те ги смятаха за загубени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Мулетаров, ще се възползвате ли от правото си на отговор? Заповядайте за дуплика.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПСБСП): Няма да вземам отношение по становището на колегата Сталийски, тъй като той сам потвърди, че въпросът е по различен начин разрешен в различните държави. така че е напълно въ зможно да се поддържа и едната, и другата теза.
По отношение обаче собствеността на ТКЗС, аз продължавам да твърдя, че никой досега в нашата страна не си е позволил да твърди, че се ляните са загубили собствеността върху земите, които са били включени в ТКЗС. Нека не свързваме съзнанието на хората с юридическата действителност. Ако някой твърди подобно нещо, това означава, че ние не трябваше да предлагаме разпоредбите на чл. 71 от Закона за наследството, който току-що прочетох, който предвижда категорично, че земите, вк лючени в ТКЗС, се 1036.2 включват в наследственото имущество и са предмет на делбата. Този въпрос е решен не само в закона, но и в цялата съдебна практика.
А щом това е така и Законът за наследството го е решил, ние няма защо отново да отиваме и да пререшаваме един въпрос, с който ще доведем, пак казвам, до много съществени житейски усложнения.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): Искам думата за реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това беше дуплика на господин Спас Мулетаров.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): Тогава аз не съм правил изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре, ще Ви запиша.
Думата има господин Константин Размов. След това е господин Михайлов.
КОНСТАНТИН РАЗМОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще започна с твърдението, което е вярно, че този закон е един от най-устойчивите, че е бил изменян само два пъти, и то ограничено, и един път е допълван. това е вярно. Но новите разпоредби, които са внесени в проектите, се налагат от новите закони, които ние гласувахме: за реституцията и Закона за земята.
Освен това налага се и промяна с оглед това, че ние преставаме да бъдем социалистическо общество, а този Закон за наследството беше насочен с всичките си разпоредби да съдейства за увеличаване на държавната собственост.
Изхождам от тези съображения. Мисля, че е съвсем навременно внасянето на този законопроект и аз го поддържам по принцип, като бележките си ще направя след малко.
В същото време, понеже аз и моят приятел - Манол Тодоров, счетохме, че този закон не решава всички проблеми, а някои решава погрешно, внесохме наш законопроект, който беше съобразен с този и се занимаваше само с нерешени проблеми и само в един с лучай - с решение по-друго от това, което е внесено в законопроекта.
Но, както вече многократно става, а това трябва да го кажа на пленарната зала, внесените от нас законопроекти не знам по каква причина се слагат в чекмеджетата и след това не минават 1036.3 пред Законодателната комисия, а тук се внасят законопроекти, внесени от определени лица. Това е някаква избирателност, която аз не мога да си я обясня.
В този ред на мисли предлагам внесения наш законопроект, който не е минал пред Законодателната комисия и въпреки изричната разпоредба на правилника, че проекти, внесени преди да се внесе един закон в пленарната зала, се разглеждат едновременно, моля и това го заявявам и да се впише в съответния протокол, нашият проект да служи като предложения при второто четене - изцяло така, както е внесен.
Какви са бележките?
Първо, по чл. 14. Аз уважавам много к олегата Сталийски. Той изложи едно свое мнение във връзка с пълната свобода на волята на наследодателя да завещава на когото желае. Стана ясно, че има различни разрешения по германското законодателство и по френското. 1036.4
Тук обаче аз искам да ви напомня нещо любопитно, което вероятно малко от вас знаят. То е свързано с така наречения " " или "законна част". Римските юристи навремето, когато са създали " ", са изходили от предположението, че онзи, който завещава имуществото си на външни хора, не на най-близките си, не е добре с ума. Това е предположението, легнало в създаването на " " от римските юристи. Това трябва да го знаете. Това е истината. Следователно, когато един очвек пренебрегва най-близките си, а съобразно разпоредбите на този закон вече наследниците му по закон стигат до втори братовчеди и до техните наследници - един широк кръг от лица, и когато той всички тях пренебрегва, за да даде цялото си имущество на съвържшено външни хора, това означава, че не е добре с умственото здраве. Извинете, но така са решили римските юристи навремето за . Така че ние между другото сме изхождали и от това съображение.
Достътачно е с половината му имущество да се разпореди в полза на човек, който му е близък, но другата половина да остане за наследниците му по закон. Във внесения от нас проект ние сме премахнали държавата и обществените организации в първата алинея и сме оставили само текста, че може да завещава цялото си имущество на наследниците по закон. Държавата, ако фигурира в тази ал. 1 във връзка и с нашето предложение за теста относно половината имущество, което трябва да се запази за наследниците, влизаше също тук по досегашните разпоредби или, с други думи - един човек няма наследници по закон, няма наследници, защото текстът беше такъв, макар и в по-тесния кръг на наследници по закон и в този случай той не може да завещава повече от половината си имущество и държавата вземаше другата половина. И като вземе държавата другата половина, по-нататък знаете какво става - тя вземаше в края на краищата целия имот: делба, дава се на държавата, тя го изкупува и т.н. Ето това бяха социалистическите елементи, целящи по всякакъв възможен начин да увеличават държавната собственост. Това в нашия проект е премахнато.
Искам да направя една бележка във връзка с първоначално внесения проект, господа. Преди да мине през Законодателната комисия - там има допълнителна разпоредба. Тази допълнителна ВЙ/НП 1037.1 разпоредба има параграф единствен и в него се казва, че се изменя чл. 3, ал. 1 и 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, както следва и е казано: думите "по закон" се заличават". Това значи, че с тази разпоредба се възстановяваше не само справедливостта, а и правото, действуващото право, защото в този закон ние фактически обезсилихме Закона за наследството, един действуващ закон. Влезнахме в противоречие с него, без това да бъде обяснено от Законодателната комисия. С други думи, при реституцията само наследниците по закон получават реституираните имоти. Наследниците по завещание нищо не получават. Това беше впрочем проблемът, който изтъкна пред вас господин Пандурски, като прочете едно завещание типичен случай в нашия живот. Така че аз моля този текст да бъде възстановен, за което ще внесем и съответно предложение за второ четене, така че нещата да си дойдат на място. Не може Законът за наследството да разпорежда кой завещава, кой получава наследство, кой наследява, а един Закон за реституцията да променя нещата, да ги обръща наопаки.
Аз бях много зарадван от тази разпоредба, когато видях внесения проект, и същевременно много разочарован и огорчен, когато видях, че след като е минало през Законодателната комисия, този текст е изчезнал.
Ще приключа съвсем накраток, защото доста съображения, които мислех да изложа, бяха казани от други колеги. Искам да спра вниманието си върху отказа от наследство за замеделски земи. това, което каза господин Мулетаров, отчасти е вярно. Действително в Закона за наследството има такава разпоредба и действително земята никога не беше загубена за своите собственици. Тоест те си останаха собственици, макар и голи собственици, собственици на " ", както казваха римските юристи. На тях им беше отнето правото на владение, ползуване и разпореждане и това ние възстановихме със Закона за земята, а не правото на собственост. То си остана у тях. Кооперациите имаха само право на кооперативно земеползуване. Дотук - добре. Като опрактикуващ адвокат от 1956 г. - годината, в която станаха масовизациите и земята беше иззета от селяните, мога да ви кажа, че някъде до 1959 г., когато се правеха делби, действително в делбената маса се включваха тези имоти, обаче аз бих казал 1037.2 на господин Мулетаров да потърси след 1959 г. някъде по някое дело в страната да има включени земеделски земи като дял от тези - имагинерните по количество и качество в ТКЗС. ПРосто и съдът престана с тази практика. И то две-три гидини след масовизацията на ТКС, след 1956 г. Е, при това положение какво съзнание искате да имат хората, когато самият съд по делбени дела не се занимаваше с тези имоти. Така че ние трябва да възстановим справедливостта и затова поддържам текста, прочетен и от други колеги, в смисъл - да се приеме така, както и господин Мулетаров го предложи алтернативно - ако се приеме, да бъде този проект, а ако ... но той държи примерно да не се приема. Аз поддържам законопроекта. Мисля, че той може да бъде приет на първо четене, като съответно се коригира с бележките, които ще направят колегите, и повтарям - като се има предвид изцяло и нашият проект като предложение за второто четене.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Размов. И Вас моля да представите писмено онези допълнения, които липсват във вашия законопроект.
Давам думата на господин Михайлов.
Междувременно искам да съобщя, че господин Златимир Орсов, който също се беше записал за изказване, представи своето писмено становище и то ще бъде предадено на Законодателната комисия.
Господин Дако Михайлов има думата.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Колеги, аз няма да повтарям това, което казаха преди мен.
Имам две забележки само по внесения законопроект: отмяната на чл. 50 от Закона за наследството и редакцията на чл. 91б. На мен ми се струва, че отмяната на чл. 50 е продиктувана именно от редакцията на чл. 91б. Действително текстът така както е даден от Законодателната комисия, не е прецизен. Отказът от наслесдтво и оттеглянето е дадено единствено да стане по волята на този, който го е направил. Аз считам, че действително следва да се приеме друга редакция, която да определи, че отказите от наследство за земите или за имотите, които се реституират или се връщат по силата на закон или на съдебно решение, следва да не се отнасят за тези имоти, 1037.3 защото представете си действително едно лице, което е направило отказ от наследство, впоследствие е поставено под запрещение. При това положение то не би могло да се възползува от разпоредбата на този закон. Или лицето е в такова физическо или психическо състояние, че действително не би могло да извърши това оттегляне и, още повече - да впише и отказа в съответния съд. При това положение на мен ми се струва, че редакцията на чл. 91б действително следва да приеме такова съдържание, че отказите от наследство да не се отнасят за имотите, които се възстановяват по силата на закон или на съдебно решение.
Текстът е още по-непрецизен, тъй като говори само за имоти, които са били собственост на държавата. И тук действително има логика и е прав донякъде господин Мулетаров за земите, ксоито са внесени в ТКЗС. Но аз искам да подкрепя другото, че съзнанието на нашите граждани, които са се отказали от наследство, е било противно, че те са знели, че се отказват за тези имоти, които в момента съществуват на село, а това е дворът и къщата. В тяхното съзнание действително е било, че имотите, внесени в ТКЗС - те са ги загубили завинаги. И при това положение съвсем неоснователно е да се твърди обратното. Още повече, че чл. 71 от Закона за наследството - аз предполагам господин Мулетаров като действуващ прокурор от дълги години знае, че едва ли е имало съд, който да е разрешавал някакво дело делбено и в имотите или в наследството да са били включени за предмет на делба имоти, които са внесени в ТКЗС. Такова нещо не е имало никога. И при това положение чл. 71 да се споменава тук и да се обсъжда е просто неуместно.
На второ място - чл. 50, както се предлага да бъда отменен, на мен ми се струва, че не е обосновано, защото той е свързан, предполагам желанието на Законодателната комисия, с чл. 91. Но чл. 50 третира срока за приемане на наследството и ако ние го отменим, при това положение на мен ми се струва, че има една нестабилност в отношенията между гражданите. Не може да чакаш безконечно един от наследниците да заяви дали приема, или се отказва от наследството. Защото това на мен ми се струва, че чл. 50 следва да си остане, петгодишния срок за наследството следва да остане и е прав тук господин Бучков, който заявява, че всъщност тези имоти, които ще бъдат възстановени 1037.4 по силата на закона, давностниятсрок или срокът за приемане на наследството ще започне да тече от момента на тяхното възстановяване. И при това пололжение гражданите ще имат тази стабилност да извършват необходимото за приемането на това наследство. вярно е, че при това положение донякъде се поставя под съмнение пък разпоредбата на чл. 1, който третира въпроса за откриването на наследството от смъртта на наследодателя, но тъй като това са нови факти, които сега възникват, при това положение следва чл. 50 да не се отменя, а срокът за приемането на наследството да започва да тече от момента на възстановяването на тези имоти.
В този смисъл при второто четене следва да бъде променена редакцията на чл. 91б и чл. 50 да не бъде отменяван. 1037.5
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Михайлов.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат по законопроектите2 - Няма.
В такъв случай гласуваме законопоректа на първо четене. Обявявам гласуване. Текат трите минути.
Моля, уважаеми колеги, заповядайте в пленарната зала, за да гласуваме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за наследството на първо четене.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
От гласували 172 народни представители, за - 123, против - 14, въздържали се - 35.
Законопроектът е приет на първо четене.
(Мотивите и текстът на законопроекта - Приложение # 1,I)
Преминаваме към точка втора от дневния ред -
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ЙОРДАН ВАСИЛЕВ
При председателя на народното събрание господин Стефан Савов е депозирано заявление от господин Йордан Асенов Василев - народен представител от 15. Плевенски избирателен район. Ще прочета неговото заявление:
"Уважаеми господин председателю, обръщам се чрез Вас към депутатите от Народното събрание с молба да бъдат прекратени пълномощията ми съгласно чл. 72, ал. 1 от Конституцията. Тежката и непрекъсната преумора през последните три години влошиха здравословното ми състояние и това не ми позволява да участвам пълноценно в работата на парламента. Освен това времето, в което навлизаме, изсиква по-друга подготовка и други качества, за да се участвува в политиката.
Смятам, че моето напускане ще даде простор на помлаки и по-подготвени хора да приложат своите възможности и амбиции. При това едва ли е ползотворно за демократичния процес у нас двама души от едно семейство да бъдат в ръководните среди на страната. Убеден съм, че е твърде важно човек да може да прецени кога трябва да излезе от политическия живот и да го направи.
Надявам се, че колегите депутати ще уважат моето решение и предварително благодаря на всички, които ще ми засвидетелствуМР/НП 1038.1 ват доверие чрез своя глас.
Разчитам да включите в близко заседание точката от дневния ред за моето освобождаване, за да се върна към професионалните си задължения в Института за литература при БАН.
София, 13 април 1992 г.
С дълбоко уважение (подпис)"
Това е молбата на господин Йордан Василев. ПРедлагам ви да гласуваме това заявление - всеки според своето мнение.
Моля, гласувайте молбата за освобождаване от Народното събрание на господин Йордан василев - за прекратяване на неговия мандат съгласно чл. 72, ал. 1 от Конституцията.
Моля, гласувайте.
От гласували 163 народни представители, за . 109, против - 23, въздържали се - 31.
Уважена е молбата за прекратяване пълномощията на господин Йордан Василев като народен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз бих искал да се обърна към господин Йордан Василев.
господин Йордан Василев, аз мисля, че от името действително на цялото Народно събрание мога да Ви кажа, че ние се разделяме с Вас със съжаление. Но зачетохме Вашата воля. Мисля, че Вие тук винаги сте били образец на нравственост. И съжаляваме много, че така решихте. (Всички стават на крака, всеобщи ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Тъй като е време за почивка, преди Председателството да я обяви, искам да прочета - утре отговори на актуални въпроси и питания ще дадат:
Министър-председателят господин Филип Димитров ще отговори на актуални въпроси от народните представители госпожа Елисавета Миленова и господата Константин Аджаров и Светослав Мичев и на питания на народните представители гоподата Гинчо Павлов, Велко Вълканов, Христофор Събев и Иво Атанасов.
Утре ще отговаря на актуални въпроси и питания министър Николай Василев. Той ще отговори на актуални въпроси, поставени от народните представители: господин Невен Пенев, готов е да отговори и на господин Йордан Василев, но ако някой друг поднови тук този въпрос, и на две питания на господин Велко Вълканов. 1038.2
Утре ще отговаря и министър Йордан Соколов на актуални въпроси, поставени от народните представители Асен Мичковски, Христо Марков, Георги Близнашки, Петя Шопова, на питания, поставени от народните представители Георги Карев, Манол Тодоров, Тошо Пейков.
Министър Елка Константинова ще отговаря на актуален въпрос на народния представител Светослав Мичев и на питания, поставени от господата Трифон Митев, Филип Ишпеков и Златимир Орсов.
Господин Александър Йорданов има думата. Преди това може ли и аз да кажа нещо?
Да поздравя народния представител Васил Гоцев с това, че е станал дядо преди няколко минути. Да му е честът внукът! (Всеобщи ръкопляскания)
Господин Йорданов, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители. Точно преди една година на този ден една група народни представители напуснаха Великото Народно събрание (шум от блока на БСП), скъсаха веднъж и завинаги с тезата, че трябва да се работи в сътрудничество с Комунистическата партия.
Благодарение на това практически се стигна до едни нежелани за някои, но навременни избори, при които демократичните сили в тази страна: Съюзът на демократичните сили и Движението за права и свободи спечелиха изборна победа.
Този глас на хората в България бе глас на разума, глас на съвестта. С този именно глас днес ние сме в Съвета на Европа, днес България е уважавана и ценена като една демократична страна.
Припомняйки този ден, искам да ви кажа, че този дух на демокрация, на разбирателство, на колегиалност, когато интересите на страната налагат това, трябва да се утвърждава и да се развива. И винаги, когато на пътя на демокрацията застане препятствие, пък било то и едно "Велико" Народно събрание, демокрацията отхвърля "Великото" и върви по своя величав път! Защото няма нищо по-високо от демокрацията и няма нищо повисоко от гражданина. 1038.3
А сега преминавам към втората част от моето иизказване.
Парламентарната група на Съюза на демократичните сили иска половин час почивка.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Ананиева, Вие също ли по процедурен въпрос?
Заповядайте.
НОРА АНАНИЕВА (ПСБСП): Уважаеми колеги, във връзка с тезата за величавия път искам да припомня, че на тази печална годишнина в момента протестират хиляди пенсионери. Току-що те ни връчиха своята тъжна петиция - опитаха се да проникнат до Народното събрание, за да бъдат чути. Точно на тази годишнина се тресе правителството, тъй като е ясно на целия български народ, че това управление не отговаря на потребностите на страната, не отговаря на исканията на хората и мисля, че колегите би трябвало да преценяват по друг начин.
Ето какво нии дадоха пенсионерите, ето какво ви изпратиха. (Показва написано на лист хартия с едри букви "Дажба за един ден" и в един плик - пресен лук, коприва и парче хляб) И ме помолиха да го предадем на господин Йорданов. (Ръкопляскания от блока на БСП, госпожа Ананиева предава написаното и найлоновия плик на председателя Снежана Ботушарова)
(Викове от блока на СДС и ДПС: "У-у-у!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Аз много съжалявам, че тези неща, които са наистина дълбоко трагични, трябва да се поставят по този начин. Съжалявам, госпожо Ананиева, ние не приемаме веществени доказателства за нещо, което е социална драма за много хора и начинът за решаването е започнал. Много Ви моля, нека да изпълняваме това, за което сме избрани, а другото да го правим извън парламента. (Викове от блока на СДС и ДПС: "Болшевики!")
Обявявам един час почивка. Продължаваме в 18,00 часа.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Вещественото доказателство е веществено доказателство и за това докъде ни докара Българската комунистическа партия през 45-годишното си управление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Почивка.( 1038.4
(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (звъни): Имаме кворум, можем да продължим. Госпожа Ананиева.
НОРА АНАНИЕВА (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, във връзка със създалата се обстановка около Народното събрание и нашето убеждение, че не би следвало да останем безучастни към тази обстановка, към бездействието на правителството не бива да прибавяме бездействието на парламента, молим за половин час почивка, през която да изработим нашата позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (звъни): Давам половин час почивка. ВТ/НП 1039.1(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (звъни): Моля, регистрация за кворум! Моля, квесторите да помолят народните представители да влязат, защото, ако няма кворум, ще трябва да закрия заседанието. Моля, побързайте, защото ако няма кворум, закривам заседанието.
ГЛАСОВЕ ОТ ЗАЛАТА: Няма кворум!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, седнете си по местата. Председателството горе-долу е запознато с правилника.
Закривам заседанието. Няма кворум.
Заседанието утре сутринта ще започне в 9 часа.
Как предизборният съюз не дойде и как трима души са в залата, а четирима са гласували? (Възгласи: "У-у-у!")
(Закрито в 19 ч. и 15 м.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ (п) Стефан Савов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ (п) Снежана Ботушарова
Секретари (п) Илхан Мустафа
(п) Трифон Митев