Председателствували: председателят Александър Йорданов и заместник-председателят Снежана Ботушарова.
Секретари: Трифон Митев и Илхан Мустафа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Откривам днешното заседание на ХХХI Народно събрание.
Най-напред ще ви информирам за постъпилите законопроекти и проекти за решения за обсъждане от Народното събрание в периода 7 - 14 юли.
На 7 юли е постъпил проект за решение за определяне на срок за произвеждане на предсрочни избори за Народно събрание. Проектът за решение е внесен от Парламентарната група на СДС и е разпределен на всички комисии.
На 7 юли е внесен законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда от народния представител Илко Илиев. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по труда и социалното осигуряване.
На 7 юли Министерският съвет е внесъл законопроект за ратифициране на договор между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.
Ще прекъсна четенето и ще помоля фотографите да напуснат пленарната зала.
Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика. РД/ЗТ 1.1
На 8 юли народният представител Николай Слатински е внесъл законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия.
На 9 юли Златимир Орсов с група народни представители са внесли законопроект за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по земеделието.
На 13 юли народният представител Гинчо Павлов е внесъл проект за обръщение на Народното събрание до парламента на Република Турция за съдействие за събиране на разделени семейства. Проектът за обръщение е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по външна политика и Комисията по правата на човека.
На 13 юли народният представител Кръстю Трендафилов е внесъл проект за решение за отмяна на т. 3 от решение на Великото Народно събрание от 17 август 1990 г., във връзка с разпореждането с държавно, общинско и друго имущество. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по административно-териториално устройство и местно самоуправление.
Общо за тази седмица са постъпили в Народното събрание седем законопроекта.
А сега господин Савов поиска думата. Заповядайте.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих искал с няколко думи да обясня нашето присъствие в пленарната зала.
Ние не сме престанали нашия парламентарен бойкот. Но вие си спомняте добре моите думи, когато напуснахме пленарната зала, а това беше, че ние винаги ще работим в комисиите и че ние винаги ще влизаме тогава, когато има закони или решения, които спират разграждането на тоталитарната комунистическа система или подпомагат рекомунизацията в тази страна, защото Съюзът на демократичните сили е убеден, че има рекомунизация.
Днес конкретно влизаме за това, защото ние не бихме искали без нашето присъствие да се гласува законопроекта за устройство на съдебната система. Вие, както и ние, знаем добре, че тази власт е третата власт и не бихме искали да позволим на тази трета власт 1.2 именно да бъде променен статута така, както ни е страх, че може би ще стане.
Ние влизаме и по една друга причина, а именно, за да участваме в гласуването на проекта за решение за преустановяване на срок от три години демонтирането и разрушаването на паметници и мемориални сгради, свързани с най-новата история на България.
Ако си спомняте по този въпрос ние вече веднъж гласувахме и отхвърлихме този мораториум. Така че се надяваме и че днес отново с всички други народни представители от трите групи, които смятат, че този мораториум е ненужен, отново ще може да го отхвърлим.
Аз не мога да не се спра, особено когато чувам някои весели смехове от лявата страна, предполагам, че всички те успяха да видят филма за КГБ. И всичките от лявата страна би трябвало да се чувстват по някакъв начин отговорни, че в това КГБ..., господин Филипов, както си клатите главата, участват толкова много българи. И не знам дали на господин Белов (реплики от блока на БСП и коалиция) господин Георги Дамянов няма все още някъде паметник, и не знам дали на господин А. Федьорович Луканов, чичото на господин Андрей Луканов, също няма някъде паметни знаци.
Така че за нас е проблем и въпрос, защото явно е, че вие не искате нищо да научите от историята и вие се правите като че ли това КГБ не е действало в България. А голяма част от тези паметници, за които говорим, са именно паметници на една войска, на една армия, която не е дошла да освобождава България, а да пороби България и да я предаде в лапите на зловещото КГБ.
Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Савов. Това беше една декларация на Парламентарната група на СДС, господин Маринов. Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): От името на Парламентарната група искам половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Давам половин час почивка. (Звъни)
15 ч. и 20 м.
1.3
(След почивката)

15 ч. и 55 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Продължаваме заседанието. Искам да ви информирам, че е постъпило проекторешение за гласуване на недоверие на правителството на основание чл. 89 от Конституцията и чл. 84 и 85 от Правилника на Народното събрание. Народни представители от Парламентарната група на СДС са внесли искане за гласуване на недоверие на правителството. Прилагат проект за решение и мотивите към него. След малко искането, заедно с проекта за решение и мотивите ще бъдат разпечатани и ще ви бъдат раздадени. Заседанието може да бъде насрочено след три дни.
Други съобщения:
По молба на парламентарни групи и народни представители ще ви прочета справка за състоянието, в което се намират всички временни анкетни комисии.
1. Временната анкетна комисия във връзка с преките предавания по телевизията по законопроекта за връщане на отнето държавно имущество е създадена с решение на 11 декември 1991 г. Срокът на действие на комисията е бил една седмица - до 18 декември 1991 г. Комисията не е депозирала доклад.
2. Временната анкетна комисия във връзка със случая на своеволно заграбена земя в района на с. Чернодъб и с. Щит е създадена с решение на Народното събрание от 6 февруари 1992 г. Срокът на действие на комисията е 10-дневен. Постъпил е доклад от комисията, по който е било прието решение от Народното събрание и решението е било обнародвано в "Държавен вестник", бр. 17 от 1992 г.
3. Временната анкетна комисия за развитието на планинските райони е създадена с решение на Народното събрание от 7 февруари 1992 г. Нейният срок на действие е бил до 30 март 1993 г. Постъпил е доклад от комисията на 30 март 1993 г.
4. Временната анкетна комисия за разследване на дейността на БКП, прокуратурата и органите на съдебната и изпълнителната власт по време на възродителния процес е създадена с решение на Народното събрание от 29 февруари 1992 г. Не е бил определен срок за действие и няма депозиран доклад. НЧ/ЛТ 2.1.
5. Временната анкетна комисия за изясняване на обстоятелствата около някои инциденти с народни представители е създадена с решение на 16 април 1992 г. Срокът на действие на комисията е до 10 май 1992 г., бил е удължен до 20 май 1992 г. и трети път е бил удължен до 30 май 1992 г. Няма депозиран доклад.
6. Анкетната комисия за установяване на лицата, които са съставили и разпространили писмени указания за неподчинение и противопоставяне на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и са организирали действия за противопоставяне и неподчинение на закона е създадена с решение на Народното събрание от 28 май 1992 г. Срокът на действие на комисията е до 20 юли 1992 г. Има депозиран доклад, по който е прието решение и то е обнародвано в "Държавен вестник", бр. 96 от 1992 г.
7. Временната анкетна комисия във връзка с проучване на обстоятелствата, свързани с така наречения Варненски свободен университет е създадена с решение на Народното събрание от 26 юни 1992 г. Не е бил определен срок за действие и няма депозиран доклад.
8. Временната анкетна комисия във връзка с установяване на всички факти и обстоятелства, свързани с "Нефтохим" АД и "Плама" АД, създадена с решение на 8 юли 1992 г. е имала срок на действие до 28 юли 1992 г. Този срок е продължен до 15 ноември 1992 г. Няма депозиран доклад.
9. Временната анкетна комисия във връзка с установяване на фактите, свързани с подадената оставка на управителя на БНБ проф. Тодор Вълчев е създадена с решение на 22 юли 1992 г. Срокът на действие на комисията е бил до 30 юли 1992 г. Депозиран е доклад, по който е прието решение, обнародвано в "Държавен вестник", бр. 65 от 1992 г.
10. Временната анкетна комисия за разследване на инцидент в гр. Хасково на 5 юли 1992 г. между органи на изпълнителната власт и граждани на квартал "Възраждане" е създадена с решение на 23-29 юли 1992 г. Срокът на действие е бил до 6 септември 1992 г. Няма депозиран доклад.
11. Временната анкетна комисия във връзка с искането на главния прокурор на Република България за снемане на имунитета на народен представител е създадена с решение на 14 ноември 1992 г. Срокът на действие е бил две седмици. Има депозиран доклад. 2.2.
12. Временната анкетна комисия за проучване и установяване на факти, свързани с нарушаване на принципа на доброволността при определяне на етническата принадлежност на учениците от община Якоруда и Гоце Делчев е създадена с решение на Народното събрание на 19 ноември 1992 г. Срокът на действие е бил до 15 декември 1992 г. Има депозиран доклад, по който са постъпили проект за решение и проект за декларация. Разглеждането им е предвидено в програмата за работа на Народното събрание през следващите две седмици.
13. Временната анкетна комисия за определяне състоянието на отбранителната индустрия и на търговията със специални продукти е създадена с решение на Народното събрание от 25 ноември 1992 г. Срокът на действие на комисията е бил до 20 януари 1993 г. Бил е продължен до 20 февруари 1993 г. Има депозиран доклад, чието разглеждане е поискано да стане на закрито заседание.
14. Временната анкетна комисия за изясняване на обстоятелствата, при които пострадаха народни представители, е създадена с решение на Народното събрание от 16 декември 1992 г. Срокът на действие е до 31 януари 1993 г. Бил е продължен до 28 февруари 1993 г. и до 31 март 1993 г. Има депозиран доклад.
15. Временната анкетна комисия за проучване на инцидента в с. Илинденци, община Струмяне, Софийска област е създадена с решение на Народното събрание от 17 декември 1992 г. Срокът на действие е бил една седмица след края на парламентарната ваканция месец януари 1993 г. Няма депозиран доклад.
16. Временната анкетна комисия относно неправомерни намеси на неоторизирани лица и институции, накърняващи установеното от Конституцията разделение на властите в Република България, която да се базира на фактите и обстоятелствата, изнесени от госпожа Ани Крулева при изслушването й в пленарната зала е създадена с решение на Народното събрание от 31 март 1993 г. Срокът на действие на комисията е два месеца, бил е продължен до 31 юли 1993 г. с решение на Народното събрание. Няма депозиран доклад.
17. Анкетната комисия, която да проучи случая с провеждане на анкета в Българската армия и нейното отражение във връзка с деполитизацията и принципа за равенство. Във връзка с тази 2.3. комисия е включена и точка в дневния ред на Народното събрание.
18. Анкетната комисия относно недвижимите имоти на българската държава в чужбина е създадена с решение на Народното събрание от 24 юни 1993 г. Срокът на действие е три месеца. Няма депозиран доклад.
19. Анкетната комисия за установяване на обстоятелствата, свързани с износа на хлебно и фуражно зърно от България през 1992 г. е създадена с решение на Народното събрание от 24 юни 1993 г. Срокът на действие е три месеца. Няма депозиран доклад.
Аз моля ръководителите на тези временни анкетни комисии, които не са си свършили работата в определения срок, да направят всичко възможно да ускорят дейността на комисиите и да представят докладите си. На тези, които са си свършили работата, благодаря. 2.4. Постъпило е писмо от народния представител Христо Георгиев Тодоров, народен представител от 29. Хасковски избирателен район. С решение # 273 на Министерския съвет от 8 юли 1993 г. господин Тодоров е определен за председател на Комитета по горите. Поради възникналата несъвместимост между тази държавна служба и статута му на народен представител той си подава оставката пред Народното събрание и моли на основание член 72, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България да му бъдат прекратени пълномощията като народен представител.
Моля Народното събрание да гласува оставката на народния представител Христо Георгиев Тодоров. Моля режим на гласуване. Моля гласувайте.
Гласували 136 народни представители, за това предложение - 122, против - 1, въздържали се - 13 народни представители.
Пълномощията на г-н Христо Георгиев Тодоров се прекратяват.
Постъпило е искане от група народни представители, членове на Комисията за определяне състоянието на отбранителната индустрия и търговията със специални продукти и насоките за излизане от кризата. Те желаят да представят доклада на комисията на закрито заседание. Ние трябва да гласуваме сега кога да бъде това закрито заседание. Предлага се от тях това закрито заседание да бъде в петък.
Всички външни лица трябва да напуснат залата. И моля охраната да влезе в своите правомощия, тъй като според член 34 на правилника, при постъпило предложение за закрито заседание, се поканват всички външни лица да напуснат залата и след това се изслушват мотивите на предложителя, след което Народното събрание ги обсъжда и гласува предложението. Съобразно това гласуване заседанието ще бъде закрито или открито. Тоест, за да се ориентираме ние не само в кой ден ще проведем заседанието, очевидно е, че това не може да стане веднага, днес, тъй като депутатите трябва да се запознаят с материалите, ако има такива, то трябва най-напред да изслушаме мотивите на тези, които са направили предложението, и след това да гласуваме за закрито заседание и в кой ден. СД/ВЙ 3.1
Сега моля квесторите да освободят заедно с охраната балконите, кулоарите, системата, по която може да се чува в едни или други кабинети, също. И в една такава ситуация на очакване ще прекараме поне 10-15 минути.
(16 ч. и 10 м.)
3.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Пред вас е програмата за работа на Народното събрание в периода 14 - 23 юли.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме тази програма. Моля гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 129 народни представители, за тази програма 125, против няма, въздържали се 4 народни представители. Приема се.
Пристъпваме към точка първа от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Моля, председателят на Законодателната комисия господин Джеров да заповяда, за да докладва законопроекта. (Реплики от блока на БСП)
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (встрани от микрофоните): Техниката е изключена, звукът е изключен, нищо не се чува в коридорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Сега, госпожа Михайлова, нали...
Така, истината е, че техниката продължава да бъде изключена и не се е чувало в кабинетите и в коридорите. Значи, моля, квесторите да влязат, моля, техниката да проработи. И господин Джеров да заповяда да докладва законопроекта. (Шум и реплики в залата)
НОРА АНАНИЕВА (от място): Господин Джеров да дойде да докладва законопроекта. Ако не иска, да си даде оставката. Нещата са много прости.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, квесторите да поканят народните представители, а първо трябва някой тях да ги покани.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Ето го господин Джеров. Браво! (Ръкопляскания от блока на БСП)
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Извинявайте много, обаче бях в коридора и там няма никакво озвучаване. (Шум и реплики от блока на БСП) При господин Школагерски, като искате.
Продължаваме с второто четене на законопроекта за данъка върху добавената стойност.
Гласувана е глава първа с членове от 1 до 8.
Глава втора "Освободени сделки".
Съдържанието на чл. 9, малко дълго, ще го обсъдим и ще преценим. МС/ЛТ 4.1.
Член 9, първа алинея.
"Освободени сделки са:
1. прехвърляне на собствеността върху земя;
2. извършване на финансови услуги;
3. извършване на застрахователни услуги под формата на задължителни или доброволни лични...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, моля Ви, ще Ви прекъсна. Моля, от парламентарните секретари, някой да каже да се махне забраната за открито заседание. Тъй като нито квестори...
Моля ви, господа квестори, поканете народните представители, уведомете, че заседанието продължава открито. (Шум и реплики в залата. Реплики от депутати от блока на СДС: "А дневният ред?")
Заповядайте, господин Джеров!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Тогава да започнем наново с чл. 9, заглавие "Освободени сделки", ал. 1.
"Освободени сделки са:
1. прехвърляне на собствеността върху земя;
2. извършване на финансови услуги;
3. извършване на застрахователни услуги под формата на задължителни или доброволни лични или имуществени застраховки и презастраховки;
4. отдаване под наем на земя и сгради, освен в случаите, когато лицето изрично заяви, че сделката следва да се третира като облагаема;
5. извършване на образователни услуги;
6. извършване на здравни услуги;
7. сделките, извършвани от обществени организации, ако предметът на тези сделки е получен от организацията като дарение;
8. включване в хазартни игри - тотализатори, залагания, лотарии и други;
9. прехвърляне на собствеността върху предприятия като цяло;
10. сделките за осъществяване на правни дейности по Закона за адвокатурата."
Втора алинея: "Разпоредбата на точка 4 не се прилага за настаняването, извършвано от хотели, мотели, хижи, туристически спални, страноприемници, ханове, пансиони, къмпинги или караванни паркове, ваканционни лагери, почивни станции, сана4.2. ториални комплекси и други подобни, както и за отдаването под наем на паркингови площи."
Това е съдържанието на чл. 9. Моля, при обсъждане на съдържанието на този текст уважаемите народни представители да имат предвид и чл. 10 и 11, които поясняват или доуточняват някои понятия, заложени в този текст.
До този момент не са постъпили предложения за промяна на чл. 9, госпожа председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Йовкова иска думата. Заповядайте!
САВКА ЙОВКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Савка Йовкова, Добрич, БСП. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Правя предложение към чл. 9, ал. 1, точка 7 да отпадне втората част на изречението. Чета: "ако предметът на тези сделки е получен от организацията като дарение".
Какви са мотивите за това предложение?
Известна е ролята на политическите партии в нашия обществено-политически живот. Това е заложено и в Конституцията на Република България.
Искам да припомня чл. 20 от Закона за политическите партии, според който "Политическите партии имат право на стопанска дейност за собствената си издръжка". И ал. 2 от чл. 20: "Това става по ред и условия, определени от правителството".
И тъй като до момента правителството не е определило този ред и условия, аз предлагам да оставим по-широк диапазон за дейност и да не слагаме ограничител само за даренията.
Затова предлагам текстът на точка 7, от чл. 9 да изглежда така: "сделките, извършвани от обществени организации и партии" и дотук да спрем с текста. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря! Господин Балабанов има думата. 4.3.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожо председател, уважаеми колеги! Зная, че към този текст ще има много желания за разширение за включване на нови сделки. Все пак ще рискувам да ви предлога т. 11 нова със следния текст: "Масовите културни мероприятия".
И за да не бъда обвинен, че се опитвам да действам като лоби на културните дейци, веднага искам да обясня финансовия смисъл на моето предложение.
В момента, а и за дълго време напред, масовите културни мероприятия, театрални постановки, кино, цирк, всичко това, което се нарича "културно производство" се финансира от държавата. Вземането на данък оборот от тези суми означава, че държавата налага данък върху собствените си средства. Много по-логично е и много по-лесно е, ако държавата иска да свие и без това оскъдния бюджет на културата, да го свие още, но защо трябва хем с едната ръка да отпуска и да въвежда в заблуждение, че дава някакви пари, а с другата ръка да прибира голямата част от тези пари като данък.
Това са моите основания да предложа т. 11. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Господин Дончев искаше думата. Не го виждам. Отказал се е.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Позволявам си да взема думата и моля да бъде поканен министърът на финансите да присъства. Министърът на финансите допреди малко беше при господин Школагерски. Аз оттам идвам и предполагам, че е още там, но нямам право да разпореждам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля някой от господа квесторите да провери дали министърът на финансите е тук и да го покани.
Господин Филипов, какво предлагате Вие? Направете предложението на микрофона, за да има основание да се гласува.
ЕМИЛ ФИЛОПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам да гласуваме също така нашето съгласие да участва в дискусията и заместникминистър Славков.
Благодаря. РД/ЗТ 5.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Моля режим на гласуване. Гласува се предложението заместник-министърът на финансите господин Славков да присъства при дебатите.
Прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували са 121 народни представители, за - 120, против - няма, 1 се въздържа.
Приема се предложението.
Отбележете в стенограмата 122 са гласували, за - 121. Господин Коста Андреев се обади, тъй като картата не му работи.
Господин Славков може да заповяда в пленарната зала.
А за министъра на финансите? Поканихте ли го? - Министърът на финансите го няма в сградата на парламента. Да дам почивка, за да дойде, или да продължаваме? Уведомили са го, но го няма.
Има ли други желаещи да вземат думата по закона? Заповядайте, господин Николов. По чл. 9 са дебатите.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам ви т. 4, на ал. 1, която сега има следния текст: "Отдаване под наем на земя и сгради, освен в случаите, когато лицето изрично заяви, че сделката следва да се третира като облагаема". Ние приехме вече чл. 6, ал. 7, която урежда въпросите при прехвърляне на собственост върху сграда или на част от нея.
Ето защо, господин Джеров, предлагам след "отдаване под наем на земя и сгради" да се добави "или на части от тях". Тъй като вече казах по чл. 6, ал. 7 ние сме уредили този въпрос, че това са сделки, а тук се добавя "когато лицето пожелае да се третира като облагаемо, след "сгради" да добавим "или на части от тях", за да има логика в т. 4, логика с гласувания вече чл. 6, ал. 7.
Аз уважавам колежката Савка Йовкова, но предлагам да се помисли още веднъж или да се изтъкнат мотиви по-аргументирано, за нейната редакция с резерви.
По отношение на т. 9. Сегашният текст: "прехвърляне на собствеността върху предприятие като цяло" има се предвид, че съгласно Търговския закон, когато се прехвърля собствеността, се прехвърлят активите и пасивите. Но по-нататък в процеса на 5.2 приватизацията ние ще имаме случаи когато се прехвърля собственост, не върху цяло предприятие, а върху отделни части, аз затова предлагам т. 9, вместо двете точки да продължи "или на части от него, когато това се извършва или става по закона за преобразуване и приватизация на държавните и общинските предприятия".
Този въпрос възникна вчера в Комисията по бюджет и финанси и аз моля да отчетем този факт, че ще има прехвърляне на части от предприятията. В хода на приватизацията не е нужно да увеличаваме стойността на приватизираните обекти.
Предлагам т. 10, вкарана допълнително, без да е обсъждана в отделните комисии, а именно: "сделките за осъществяване на правни дейности по Закона за адвокатурата" да отпадне.
Малко са страните в света, само четири страни в Европа, които освобождават адвокатските услуги. Те могат евентуално с по-малки данъчни ставки, ако се приемат две или повече.
Господин Джеров, т. 9 да стане: "Прехвърляне на собствеността върху предприятие като цяло или на части от него, когато това става по Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общинските предприятия". Тъй като такива части впоследствие по закона ще се прехвърлят и те също трябва да бъдат третирани като необлагаеми сделки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи да вземат думата? Заповядайте, господин Томов. 5.3
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Поддържам изцяло изказването на господин Николов по повод на т. 10, както и по отношение на други точки, които бяха променени днес в последния момент.
Вземам думата само по повод предложението на госпожа Савка Йовкова, тъй като господин Николов го каза доста общо. Тя предложи текста да свърши, т.е. да се преобразува по следния начин: "Сделките извършвани от обществени организации и партии". Аз мисля, че ако ние приемем това нещо ние не само видоизменяме характера на главата, но и отваряме една дупка в данъчната система, тъй като такива сделки могат вече да имат съвършено друг характер. Два-три милиона тона нефт една партия може да ги оттъргува и това не трябва да се облага, както това ставаше с фондациите.
Затова предлагам този текст да се запази в този вид, в който е. Ние обсъждахме този въпрос и смятаме, че когато обществени организации получават дарение, това включва всичко, включително и политически формации. Така че тук няма никакво противоречие. Не бива обаче да се спира текстът, а той да се отнесе само до даренията. Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Реплика ли, господин Пушкаров? Заповядайте!
ИВАН ПУШКАРОВ (независим): Господин председател, колеги! По повод на предложения нов текст на т. 7 - каква допълнителна опасност има, която искам да изкажа пред вас. Освен, че по този начин се отваря една огромна врата за неконтролирани действия на обществени организации и партии, икономически действия, има опасност да нарушим условията на действие на Търговския закон. Това ще означава, че всички партии и обществени организации трябва да се пререгистрират не по Закона за партиите и Закона за лицата евентуално, ако има такива, а по Търговския закон. Така че казвайки "а", трябва да кажем и "ъ", за да изпълним изискванията на цялото законодателство, което регулира тази материя. Благодаря ви. НЧ/АН 6.1
Подкрепям останалите предложения за падането на т. 10. И за т. 9 - това, което прочете Георги Николов, е становище на Бюджетната комисия. Трябва да се обвърже това прехвърляне със Закона за приватизацията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Господин Емил Бучков има думата.
ЕМИЛ БУЧКОВ (независим): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги народни представители! Във връзка с направените предложения за изменения, искам да взема становище по някои от тях, а също така и по ал. 2.
По чл. 9, т. 7 предложението, направено от госпожа Йовкова, е напълно неиздържано, защото обществените организации или партии, както тя предлага, ние ще ги превърнем в търговски дружества. Този закон има предвид облагането само на тези юридически и физически лица, които извършват стопанска дейност. Тоест, извършват дейност по занаят.
След като ние ще дадем възможност на други организации, чиято цел е съвсем различна, да извършват стопанска дейност, ние вече щем не щем ще ги превърнем в търговски организации, ще ги превърнем във фирми, нещо, което е недопустимо. Това са организации с идеална цел, преследват висши идейни и други съображения, поради което те не следва да развиват стопанска дейност. Ако такава се наложи, т. 7 е достатъчно изчерпателна, че след като са получили дарение, т.е. придобили са нещо, което им е дадено от техни почитатели, съмишленици и други, да не се облага с данък.
По отношение на т. 10 - предложенията, които се направиха, досега са повече от икономисти. Извинявайте много, но ако може да се говори за икономически услуги, за правни услуги не може да се говори. Има правна помощ така, както има лекарска помощ. И заради това това, което прави адвокатът, за да защити тези, които са подведени под наказателна отговорност или да отстоява правата на своите клиенти, това е помощ на специалист, а не услуга, каквато правят икономистите.
Много ви моля, когато разсъждаваме по този въпрос да се вникнем от нещо съвсем различно. Вие сам не можете да се оперирате, защото дори и да имате възможност, нямате тази квалификация. И така сам не можете да защитавате своите права пред съда 6.2 или други институции, което могат да направят само хора със специални знания.
Ето защо в повечето страни тези услуги са освободени от този данък. Но това не значи, че те са освободени от данъка върху общия доход. Това са съвсем различни неща. И когато в случая ние имаме освобождаване на сделки за извършване на финансови услуги, на образователни услуги, на здравни услуги, изведнъж сделките, извършвани... Тоест, правната помощ, която е възмездна, трябва да се облага. Защо не обложите здравните услуги? Защо не обложите услугите, които се правят за да се спаси един човешки живот? Защо не обложите финансовите услуги, а искате да се обложат обезателно услугите по т. 10?
Явно е, че или не разбираме, или е някакъв професионален антагонизъм. Не го правя затова, защото аз никога не съм бил адвокат. Аз съм юрист, но не съм бил адвокат. И мене този въпрос не ме е засягал. Но ви говоря в името на една човешка справедливост и ви говоря в името на едно действително законосъобразно решение, което е отразено в т. 10.
И по отношение на тези "масово-културни мероприятия" аз не мога да разбера какво се разбира под "масово-културно мероприятие". Просто не мога да ви кажа, защото и тези международни циркове, които пътуват по целия свят и изнасят совята програма, винаги си плащат данъците. Защото всички други - театри или такива институти - плащат си данъците. 6.3
Ако може да се намери обаче критерий в кой случай да се плащат и да не се плащат, аз съм съгласен, но намерете критерия. И не мислете, че само ще бъдат подпомагани от държавата. Я си представете някой театър, който се замогне благодарение на репертоара си, благодарение на други възможности, и него да го освобождаваме, без да ползва нито част дотация или субсидия от държавата!
По този въпрос нека не стоим безучастно, а да се замислим. И ако действително се поддържа тук, и то главно от икономистите, да отпадне точка 10, аз веднага предлагам да отпаднат финансовите услуги (точка 2), да отпадне точка 5 - образователните услуги, да отпаднат здравните услуги, за да затънем хептен на нивото на едно недооглеждане или непознаване на обществения живот въобще. Искаме да просперираме като държава, а не знаем как.
И на последно място искам да имате предвид следното нещо. Предлагам редакция на ал. 2, която според мен е по-прецизна. И тя да добие следния вид: "Настаняването от хотели, мотели, хижи, туристически спални, страноприемници, ханове, пансиони, къмпинги или караванни паркове, ваканционни лагери, почивни станции, санаториални комплекси и други подобни, както и отдаването под наем на паркингови площи, не се счита за отдаване под наем по смисъла на точка 4."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Реплика или изказване? Чакайте да уточня: проф. Стоилов, реплика или изказване ще правите?
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Ще се изкажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре, заповядайте.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз съм склонен да приема съображенията на Законодателната комисия, въз основа на които се е появила точка 10. Склонен съм да споделя и съображенията, изложени тук, от тази трибуна. Но за мен възниква такъв един въпрос и той е рожба на прилагането на сравнителния метод на изучаване, който е много, много обичан от икономистите: с какво трябва да си обясним, и ще бъде полезно за работата върху този закон, че в Европа три или четири страни, господин Бучков, освобождават СД/ЛТ 7.1. тази категория услуги от облагания, а огромната част от страните, в чиято данъчна практика този закон през последните 15-20-23 години е основен елемент на данъчната система, облагат тази категория услуги?
Отговорът на така поставения въпрос ще помогне на колегите да се ориентират при вземане на окончателно отношение.
И една препоръка към тези, които защитават искането в кръга на освободените сделки да попаднат и културни услуги, да ни предложат (тук се съгласявам с господин Бучков) нещо поточно. Може би то трябва да бъде близко до такава една формула билети, продажба на билети за театри, опери, оперети и т.н., циркове. Нещо в този план да се предложи, което според мен може да бъде прието.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За реплика давам думата на господин Балабанов.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, аз искрено се надявам, че българската култура няма да изпадне до там да разчита на евентуалните дарения от българските адвокати, защото такива досега не са постъпили и не се предвижда да постъпят за в бъдеще.
Що се касае до културните услуги, действително текстът, който предложих, е много общ и той обхваща културни мероприятия от различен род. Но бързам да ви предупредя, че Комисията за културата е подготвила своите предложения по Закона за акцизите, в които специално фигурира точка, описваща тези видове естрадни, шоу и други масови изпълнения от естраден характер, които подлежат на облагане с високи акцизи.
Така че от гледна точка на интересите на бюджета ние сме предприели необходимото те да бъдат защитени и да не облагаме по един и същи начин всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Реплика? Заповядайте, господин Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Бучков, аз бих очаквал тук и становището на министъра на правосъдието. Но директ7.2. но ще Ви задам въпроса, който произтича от доклада на ексминистър Иван Костов. Освобождаването на отделни сектори в здравните, образователните, финансовите услуги, е казано: съображенията не са социални, а административни. Вие каква позиция отстоявате социален елемент ли влагате или от административен характер? Помоему, ако тръгнем така, кастово, браншово да защитаваме определени категории от народното стопанство, ние непрекъснато трябва да разширяваме кръга на освободените сделки. Това са сделки, просто предложени да бъдат освободени и то, обърнете внимание, на последния етап, когато се осъществява сделката. На предните етапи, когато си закупуват адвокатите материали, техника, машини, те ще плащат данък върху добавената стойност. Ако те са освободени и при положение, не знам дали адвокат ще има милион и половина облагаем оборот, но възможно е при някое дело да има голяма сума, той няма да има право да ползва данъчен кредит, т.е. да му се върне данъкът върху оборота, който е платил на предния етап.
Така че преценете социални цели ли преследвате или от чисто административна гледна точка да бъдат освободени тези сделки!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Имате думата, господин Бучков, да отговорите на репликите.
ЕМИЛ БУЧКОВ (независим): Явно е, че или не можем да се разберем, или не можем да разсъждаваме съвсем точно и в духа на този закон. Първо ще отговоря на господин Николов. И ако той пожелае да ме слуша така, както аз слушах репликата му, искам да му обясня следното нещо.
Господин Николов, пред Вас е чл. 11, чл. 10. В чл. 10, ал. 2, точка 3 и 4 изрично предвиждат, че не са финансови услуги и подлежат на облагане даване на консултации и съвети за инвестиции, управление, банков маркетинг и проучвания, които могат да се дадат винаги и от юристи. Те обаче, тези сделки се облагат, те не се освобождават.
Следващата сделка (четвърта точка на ал. 2) - юридически консултации и услуги, свързани с финансови услуги, като оформяване на съответни договори, ипотеки и др. Както виждате... Аз много Ви моля да слушате! Ако не, няма смисъл да седя. 7.3.
Както виждате, не всички правни дейности са освободени. Те се облагат. Но ние говорим за онази адвокатска защита, в която се явява адвокатът да защитава някой подсъдим, или някой, който се нуждае от действително правна помощ. И в тази категория могат да попаднат дори и културни дейци, дори културни дейци могат да попаднат, за да бъдат защитавани, защото са извършили някакво престъпление. Така че помощта, която оказват адвокатите трябва да се приеме като хуманна, такава като на лекарите, на учителите и на всички други. И много ви моля, не разсъждавайте със стари понятия. Обстоятелството, че само в няколко държави, били освободени от данък, ако те са четири или пет, защо ние да не бъдем шестата. А защо трябва да отидем там, когато се касае за чужд пример. Ние веднага се разграничаваме от него. А сега когато бихме могли да го възприемем, не желаем. Защо? Пак ли този български синдром, противопоставяне на една професия с друга? Много ви моля недейте. Изхождайте, финансовите услуги се освободиха. Здравните услуги се освободиха. Образователните услуги се освободиха, а когато се касае за правната помощ на адвокатите това не можело да стане. Моля ви се, бъдете поне толерантни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Министърът на правосъдието поиска думата. Заповядайте господин Корнажев. След това господин Михайлов, ще Ви дам и на Вас думата също.
МИНИСТЪР ПЕТЪР КОРНАЖЕВ: Госпожо председателстваща, уважаеми госпожи и господа! Аз много благодаря на колегата Бучков, но съвсем случайно влезнах по друг законопроект и ви моля да подкрепите проекта така както ви е предложен. Съществува в момента един спор между Министерския съвет и Върховния съд, който единствен вие с този закон ще решите. Единствено със закон може.Защото само със закон може да се налага данък или да се освобождава от данък. Крайно време е това нещо да се разбере и в уважаемия парламент, и в правителството, и във Върховния съд.
Що се касае до т. 10 на чл. 9, тя наистина трябва да се тълкува систематично, с чл. 11, както ви каза колегата Бучков.
Господин Николов, понятието административни услуги беше въведено по времето на Ярослав Радев и някои бивши министри и нека да го изхвърлим от употреба. Правосъдието не е административна услуга. Затова и моя предшественик покойният колега Вълчев, СМ/ЗТ 8.1 отмени наредба 16 на неговия предшественик Лучников, с която се въведе недопустимото положение в нотариата, където се извършват сделки, които ощетяват или облагодетелстват граждани, да се появяват хора със средно образование. Адвокатската професия има своя специфика и тази специфика е твърде различна, аз не искам да ви отнемам времето, от понятието производство. Редакцията на този закон, в този му вид в който аз го сварвам, повтарям и с това приключвам, ще приключи един ненужен спор между Министерския съвет и Върховния съд. Това е много важно. Моля ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви господин министър.
Проф. Михайлов има думата.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата поначало, за да подкрепя проекта на чл. 9, така както той е предложен от Законодателната комисия.
Искам да ви уведомя, че този текст беше обсъждан, ще кажа за изключението, вашето ще приема. Този текст беше обсъждан няколко пъти. Специална група създадохме, за да се направят уточнения и той поначало е един от най-сполучливите.
Аз приемам само предложението на господин Георги Николов, Свищов и господин Александър Томов, за това уточнение. То е доколкото разбрах на Бюджетната комисия, за уточнението по чл. 9. Част от предприятие, това трябва да се предложи, предполагам, че господин Джеров ще го предложи.
Аз искам обаче да изясня, по този текст и следващите, когато ще се правят предложения за изключения, да изхождате от приетия вече текст на чл. 1 и чл. 3. По този закон се урежда данъчното облагане на сделките със стоки и услуги и чл. 3 - по този закон се облагат сделките, по които се осъществява стопанска дейност.
Дами и господа народни представители! Адвокатската помощ или адвокатската дейност не е сделка за осъществяване на стопанска дейност. Следователно даже на това основание не трябва да се включва в изключенията. Но ние в Законодателната комисия преценихме, че е по-добре не да третираме дали е сделка, с която се 8.2 осъщесвява стопанска дейност или не, а изрично да предвидим, така както в много западноевропейски страни е предвидено това, за да няма съмнение и да се изживее това настроение създадено в миналото към адвокатската дейност. Тя не е стопанска дейност. И поради това именно, сделките между адвокати и техни клиенти трябва да бъдат освободени от облагане с данък върху добавената стойност. Те ще плащат друг данък.
И затова нека някои да не се смущават, че тук не са изброени всички услуги, включително и някои културни дейности, тъй като не може да има съмнение, че те не попадат под този закон.
И затова аз мисля, че предложението, да се включат културните дейности и пр. няма смисъл тук да го включваме, тъй к ато в Закона за акцизите ние ще кажем кои дейности там се облагат. И понеже Законът за акцизите ще бъде специален и тази културна дейност не е стопанска дейност, там ще уредим този въпроси, господин Балабанов. Бъдете спокоен, че тази дейност няма да бъде облагана с данък върху добавената стойност. Но ако имате предвид във връзка с културни дейности осъществяване на сделки, с които се извършва стопанска дейност, те ще попаднат под този закон.
Уважаема госпожа председателстваща! Аз искам да направя възражение и по предложението на господин Бучков, иначе с неговото изказване аз съм съгласен, чл. 9, ал. 2, тази редакция, която той предложи тук беше обсъждана многократно и в Законодателната комисия. Но забележете една редакция, да се възприеме този текст и накрая да се каже, че не се считат за сделки по този закон е крайно неточна в сравнение с предложената днес почти единодушно от Законодателната комисия, че разпоредбата на т. 4 не се прилага за настаняването и извършването и т.н. Тя е много по-точна, много по-коректна. Имаше предложения даже да бъде в отделен член. 8.3
Аз обаче имам, господин Джеров, и сега едно колебание относно предлога "от" в тази разпоредба. Разпоредбата на т. 4 не се прилага за настаняване, извършвано от хотели. По-добре е да се каже "в хотели", тъй като е безлично и става дума не за субектите, които извършват това, а става дума, че тази дейност се изключва.
Ето защо аз мисля, че само този предлог трябва да се промени, за да придобие по-точен смисъл.
Искам да кажа две думи за това, което предложи уважаемата колежка Савка Йовкова, че сделките, извършвани от обществени организации, трябва да се освободят. Те са освободени, но когато имате за предмет осъществяването на стопанска дейност, само това изключение, свързано с даренията, ще може да има значение. Другата стопанска дейност ще подлежи на облагане.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Има думата господин Йордан Школагерски.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Госпожо председател, уважаеми колеги! Никакво намерение нямам да вземам думата, за да заставам пред вас с лоши думи за миналото и с думи, които заслужават уважение по отношение на настоящето. Тридесет години упражнявам тази професия. С човека с тази бяла глава, който стои отсреща, ние сме продали и младостта си, и всичко на тази професия. Никога не съм понасял хора, които от егоцентрични съображения или от политически съображения са отправяли тази професия към сферата на услугите. Господин Корнажев беше съвсем точен, когато ви заяви, че в седемдесетте години от една личност ние бяхме определени като хора наравно с обущарите и останалите, вършещи услуги. Това предизвика при нас бунт. Това предизвика бунт не само между адвокатите, но и във Върховния съд имаше куриозни случаи, когато върховни съдии си задаваха въпроса: На кого върша услугата, когато потвърждавам смъртната присъда? Дали на наследниците или на друг? Тогава, когато се говори и когато правото беше отнесено на 49-о място от специалностите в България (аз съм виждал този справочник, господа) и когато се проповядваше, че то си отива от този свят СБ/АН 9.1 и че въпросът за защита на гражданите беше въпрос едва ли не на цяла обществено-политическа дейност, но не и на конкретна професионална дейност, и когато в моята практика, господин Корнажев знае и ние сме обсъждали като приятели с него проблемите, че тези върли мракобесници на правото, когато изпаднаха в положение да имат нужда от защита, не ни смятаха нито за хора, извършващи услуги, нито за хора, които са на 49-о място в скалата на интелектуалната дейност, ни отнемаха дни и нощи непрекъснато, за да можем да направим защитата си на нивото, на което е необходимо за един процес, това за нас беше удовлетворението, че тези хора, макар и поставени при ненормални условия, оцениха значението на адвокатската защита.
Какво ще направите от практическа гледна точка вие? Вие не посягате ни най-малко на адвокатите. И ако някой смята, че поради ехото на миналото или от разказите на Елин Пелин, писани в угода на цар Борис III тогава, унижавайки адвоката, вие ще направите един жест на обществено-политическа изява, като наложите на адвокатите плащането на този данък при договор, който те сключват със своите подзащтни, нищо няма да направите на адвокатите, а ще увеличите с 18 на сто разходите на хората за защита. Всичко това ще бъде калкулирано в тях и тази наредба не е срещу адвокатите, а е срещу хората, които ще търсят право на защита. Вие фактически с 18 на сто ще намалите възможността на българския народ да получи защита от адвокатите.
Затова аз ви моля да оставите текста така, както го предлага Законодателната комисия. Какво представлява договорът, който се сключва между адвоката и клиента? Договор за мандат, господа! А който е прочел Закона за задълженията и договорите, ще види, че при общата регламентация на сделките той е един вид сделка. Нали така, господин Корнажев? Има специална глава за договора за мандат.
Следователно редакцията е точна и вярна. Много ви моля, без ехо от миналото, без спомени! Нека да гледаме в бъдещето. А това, което ви каза професор Михайлов, аз го подкрепям. Защото в другите закони според дохода на всеки човек той ще бъде 9.2 облаган. Недейте с отхвърлянето на т. 10 да връщате обратно адвокатите при занаятчиите и при сделкаджиите, които извършват стопанска дейност.
Моля ви, гласувайте за текста на т. 10 от предложението на Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Има думата за реплика господин Пушкаров. 9.3. ИВАН ПУШКАРОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Чувствам се много притеснен и недостоен след тези блестящи пледоарии на адвокатската гилдия в парламента.
Аз мисля, колеги, че ние направо си взехме белята с тоя текст за адвокатите и, дайте, по-бързо да го приемаме, защото нататък не се знае какво ще стане с целия закон.
Заедно с това, искам да отправя една молба към адвокатската колегия в парламента, да се съгласи да приеме поне т.10 да се разпечати по отделни услуги, за да знаем точно какво приемаме. Защото нататък, правилно подчерта Георги Николов, че в чл. 10, ал. 2 има цяла поредица от юридически услуги, които се изключват от освобождаване, тоест, те ще се облагат.
Значи, ще се получи едно противоречие, затова поне това противоречие да не допуснем сега от правна гледна точка.
И, второ, когато тук се извършват, когато се правят такива блестящи защити на адвокатската професия, трябва да се знае, че тя се облага именно като доход, който е източник за живеене, за осигуряване живота на този, който упражнява тази професия. В този смисъл тя се приравнява към стопанските дейности. В този смисъл и всеки, който извършва друга дейност, източник на доход, за да посрещне неговият начин на живот, трябва да бъде или освободен, или обложен по този закон.
Извинявайте, един спортист, който създаде школа за карате, или за някакви други източни бойни изкуства, трябва ли да бъде облаган? - С който той упражнява просто професия.
Затова моята молба и предложение към вас е да определим по точка 10 кръга от правните дейности, които предлагат адвокатската колегия да бъдат изключени от действията на този закон, като аз се съгласявам с всички изказани от тях съображения. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Коста Андреев има думата за реплика.
КОСТА АНДРЕЕВ (ПС на БСП , БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, вземам МС/ВЙ 10.1 думата, за да възразя решително срещу адвокатското съсловие в Народното събрание.
Ние тези пледоарии ги слушахме и във Великото Народно събрание, когато ставаше дума за това дали могат да работят, да упражняват професията си народните представители като адвокати и т.н.
Знаем в колко тежко положение са били те, но гледайте сега. Ако погледнем реално на нещата, трябва да видим, че много други професии са в много по-тежко положение от адвокатите. Не са тези, които трябва да оплакваме тук, в това Народно събрание.
Това е, така да се каже, социалната страна на проблема и по-скоро, нравствената страна на проблема. Но, погледнато от друга гледна точка, ами, вижте, целият този Закон за добавената стойност. Той е, така да се каже, един косвен данък. От кого се плаща този косвен данък? Той се плаща от тези, които потребяват.
Аз като купувам определена стока, или сключвам сделка и т.н., аз плащам, примерно, като издател мога да ви кажа, че 22% данък оборот, който плащам затова, че се издава вестник, примерно. Ами този данък фактически се плаща от тези, които купуват вестника. Тоест, тези, които ползват, така да се каже, моята услуга. Същото се отнася и за адвокатите, същото се отнася и за всички други, които създават определени стойности в това общество.
И аз мисля, че тук ще бъде един срив в този закон, ако ние започнем по този начин да облекчаваме едни професии, да ги изключваме, да ги освобождаваме, за сметка на други. И в никой случай не бива това да го допуснем. Това ще бъде една въпиюща несправедливост спрямо всички останали, които трябва да плащат този данък в нашата страна. Не бива, според мен, това да го допуснем. Това ще бъде и пред цялото общество едно голямо излагане от страна на нашето Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Трета реплика? Няма да се прави. Господин Школагерски, имате думата за отговор на репликите. 10.2
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ПС на БСП , БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Отговорът на господин Пушкаров е много по-лек и аз ще си позволя да му кажа само следните думи. Ако се вгледате добре в текста на т. 10 "Правна дейност по Закона за адвокатурата", там изрично са изброени тези дейности.
ИВАН ПУШКАРОВ (от място): Всички ли трябва да бъдат освободени?
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да! Те са само дейност по защита, господин Пушкаров, а в член 4 от Закона за адвокатурата ние сме забранили изрично на адвокатите да извършват стопанска дейност, включително и да бъдат членове на управителни съвети, да бъдат търговци, да бъдат в помощ на търговци като дейност. Ние, когато правихме навремето този закон, може би сме мислили именно за пазарната икономика, още тогава не се говореше за нея.
Вторият момент, по който моят уважаван колега говори, аргументите, които той разви, са точно против неговата теза.
Извинявайте, бихте ли ми казали вие, наследниците на убития какви са, които търсят защита адвокатска - дали са консуматорите, и дали те са тези, за които Вие говорите за потребителите? Договорът за мандат е договор за извършване на правна дейност от името на другия, за упражняване на права. То не е покупка на вестник на будката. Много различно е. И затова Ви казвам, че именно поради липса на тази фигура, за която Вие говорихте, не можете да гласувате против т. 10. Цялата тази Ваша аргументация, за така наречените "адвокатски пледоарии" и за плаченето, което е било - слушали сме го 50 години.
Мен са ме гонили от кабинети директори, уважаеми колеги, когато аз съм отишъл да извадя удостоверение, че този човек, за който е подсъдим, е отчел тази своя дейност. А след това, когато защитавах директора, той беше съвсем мек.
Така че пипаме върху неща, които не трябва да се пи пат и не с такава аргументация. Благодаря ви за вниманието. 10.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Думата има министърът на правосъдието. Заповядайте, господин Корнажев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР КОРНАЖЕВ: Извинете, искам да обясня нещо съвсем простичко и като бивш адвокат.
Нещата са съвсем прости, искам да ме разберете добре. Ако се възприеме тезата на господин Андреев, адвокатите ще пишат в кочана си, примерно казано, - 1000 лева хонорар и 100 лева данък. Тоест, ще вземат още 100 лева от гражданина, когото вие защитавате. Това е простата работа, господин Андреев. Разберете го добре! Защото друг избор няма, ако се приеме това.
Ние искаме, тоест, вие искате, повтарям, аз влизам по повод на друг законопроект, да освободим гражданите от едно допълнително бреме и адвокатите от унижение на понятието. Това е темата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви! Господин Александър Томов има думата.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПС на БСП , БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз ще се опитам да принеса вниманието ви по един друг проблем от текста.
Смятам, че по въпроса за адвокатурата се казаха достатъчно аргументи в едната и другата посока и гласуването ще реши въпросът.
Но аз искам да ви обърна внимание върху нещо, което очаквах да го направят други колеги тук, други господа, и което е свързано с препоръките на Европейската комисия по отношение на данъчните администрации и данъчното законодателство на европейските страни.
Ако вие отворите съответния раздел 13, на тези препоръки, ще видите, че се предлагат неща за освобождаване от данък върху добавената стойност, които ние въобще не предвиждаме, и които са пряко свързани с въпросите, които редица колеги поставиха. И това е въпрос и на социална политика, ако щете, и на социален тип мислене. Ще дам само няколко примера.
Първо, въпросите, повдигнати от колегата Балабанов. Вярно е, че ние, ако приемем това, което той каза, освобождаване 10.4 на културно-масови мероприятия - това няма да стане. Защото това е един широк текст, вътре може всичко да се вкара и ние отново ще направим данъчен пробив. Още повече, че много трудно може да се намери този водораздел между културно-масови, както ги нарече той, мероприятия и стопански дейности. Обаче ние не можем, ако си дадем сметка, какви ще бъдат последствията, да не освободим, защото никъде на друго място това не се прави от данък върху добавената стойност, при положение, че вече се ориентираме към една ставка.
Току-що говорих с вицеминистъра Славков, че те държат на една ставка - да не освободим музеите, паметниците на културата, библиотеките, зоологическите и ботаническите градини.
На какво основание и после каква е бюджетната логика, когато приходът в бюджета от тези неща са нищожни? Ние ще ги съсипем. По подобен начин стои въпросът с някои билети - за спортнин и културни състезания. Но тук нещата са доста по-сложни и аз не съм готов да предложа текст. Хората от Министерство на финансите, експертите, смятат, че това ще отвори също такава врата с неясни текстове.
И още един проблем, който отнасям към присъстващите в парламента специалисти по въпросите на здравеопазването. В препоръките на европейската комисия се освобождават от данък за добавената стойност, да кажем, доставката на човешки органи, кръв, мляко. И това се прилага в болшинството европейски страни. Ние не сме предвидили тези неща тук.
Отново искам да кажа, че това ще се отрази по един особен начин върху подобни неща. Така че аз какво предложение имам?
Първото ми формално предложение е да бъде внесен отделен текст, в края на законопроекта на раздела "Освободени сделки", в който да се освободят дейността, подчертавам, на музеите, паметниците на културата, библиотеките, зоологическите и ботаническите градини.
И, второ, предлагам внимателно да се огледат до утре, мисля, че ще имаме възможност за това, днес няма да можем да свършим, да се огледат внимателно още един път, което и Бюджетната комисия вчера го направи като препоръка, препоръките на 10.5 европейската комисия, мисля, че това стратегически ще бъде полезно за нас и да се добавят текстове там, където това е необходимо. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Томов, да разбирам ли предложението Ви "да се огледа" да се отлага гласуването по този текст.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Моето предложение е не по този текст, а по раздела.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да се отложат?
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Значи, две предложения. Още един път, две предложения правя - нов текст, който е дейност да се включи на музеите, паметниците на културата, изреждам ги изчерпателно, библиотеки, зоологически и ботанически градини, ще го дам писмено на господин Джеров, сега писмено ще го предам, в момента.
И, второ, предлагам, ако има възможност и ако народното представителство не е против, още един път да се огледат препоръките, които са дадени на европейската комисия, или се допълнят с текстове, за които казах - главно в областта на здравеопазването, спорта и културните услуги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Томов ме затрудва малко, тъй като аз не мога да преценя дали това, което трябва да се допълва, фигурира в чл. 9, чл. 10, 11 и 12. 10.6. АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Добре, аз ще конкретизирам нещата, за да не ви смущавам, госпожо председател. Аз ще предложа конкретни текстове на господин Джеров. Той ще ги докладва пред народното представителство сега веднага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Дискусията по текста приключи. Моля, господин Джеров, да заеме мястото си и да постави текстовете за гласуване.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги! Действително, че не е перфектно искането на господин Томов, защото той прави предложение за отлагане, без да има конкретни текстове.
Но мисля, че винаги сме спазвали някаква логика, че ако отложим един текст с оглед на неговото подобряване, ще бъде полезно. И затова аз също така се присъединявам към неговото предложение и ми се струва, че бихме могли да отложим гласуването на този и следващите текстове, за да може евентуално, ако той направи някои предложения и те са разумни и съответствуващи на принципите на закона, да ги включим вътре. В момента просто не бихме могли да разсъждаваме, защото конкретни предложения пред нас няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
В такъв случай ще поставя на гласуване предложението да се отложи гласуването по тези текстове.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: На закона въобще, защото и следващите текстове са свързани с чл.9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Е, това са от чл.9 до чл.12, което е свързано с услугите.
Повтарям какво ще се гласува - да се отложи гласуването на тези текстове за следващото заседание. Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте.
Прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували са 131 народни представители, за - 51, против - 41, 39 се въздържат.
Отклонява се това предложение.
В такъв случай ще се гласува по направените предложения. РД/КТ 11.1
Моля, господин Джеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ще ми позволите да подредя предложенията по тяхната последователност по съответните текстове.
Първото предложение беше направено във връзка с чл.9, ал.1, т.4. Предлага се "отдаването под наем на земя и сгради" да се допълни с думите "или части от тях".
Според мен предложението е разумно. Еднакво трябва да третираме отдаването под наем на цяла земя, на земята в целия обем и на сграда и част от тях. Но все пак, направено е предложение, моля да поставите на гласуване предложението:
Чл.9, ал.1, т.4 след думите "отдаване под наем на земя и сгради", да се добавят думите "или части от тях".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, режим на гласуване. Гласувайте за допълнението в текста.
Прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували са 130 народни представители, за - 126, против - няма, 4 се въздържат.
Приема се това допълнение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващото предложение е по т.7.
Сега тук в текста е предложено "освободени сделки са сделките, извършвани от обществени организации...", беше направено предложение "и партии", т.е. текстът да бъде допълнен с думите "и партии".
Моето лично виждане е, че това допълнение е неправилно, не е в синхрон с текста. Партиите са организации, които се регламентират с отделен закон, със специален закон, а съгласно този закон, за който говоря - Законът за политическите партии, те нямат право на стопанска дейност.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (от място): Как да нямат?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И при това положение според мен те не трябва тук да бъдат включени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, госпожо Йовкова.
САВКА ЙОВКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз имам друго разбиране за обществена организация и партия. Има различие. 11.2 Едното е по-широко понятие, но съм готова да приема, господин Джеров, само "партии", без "обществени организации" да остане в текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Славков, Вие искахте думата, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Идеята по отношение на т.7 е да включва "обществени организации", като се има предвид тези, които са организирани по Закона за лицата и семейството. И е предвидено в онези случаи, когато те продават дарения, които са предоставени с цел да наберат средства за изпълнение на своите идеални цели, да могат да бъдат освободени от данък върху добавената стойност.
Така че, в този случай презумпцията е само за едно частно ограничаване на сделки с тази част от даренията. Всякакъв друг опит да се махне текста за обществени организации по същество означава да се измени идеята и замисълът на тази т.7.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Корнажев, Вие също вдигахте ръка, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР КОРНАЖЕВ: Аз отново моля за извинение, че влязох по друг законопроект, но говорих с колегата Джеров, тук ще направите една грешка, ако оставите само "партии".
Има един проблем, който е много сериозен и с който аз се занимавах по друг повод преди да стана министър.
В Закона за лицата и семейството проблемът за фондациите е регламентиран все още с 3-4 текста. Има готов законопроект, който, дай Боже, наесен ще се обсъжда за юридическите лица, но ако махнете "обществени организации", ще отпаднат и фондациите, и това, и това, и ще стане една голяма бъркотия.
Много ви моля, оставете го така, както сте го направили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Господин Джеров, моля поставете предложенията на гласуване. Вие ги имате пред себе си.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Сега предложението беше коригирано, доколкото разбирам? И вие поддържате, че в т.7... 11.3
САВКА ЙОВКОВА (от място): Да остане "обществени организации и партии", както си го бях записала.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Или с други думи предлага се в чл.9, ал.1, т.7, след думите "обществени организации" да се запише "и партии".
Това е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, режим на гласуване. Гласува се добавката в текста "и партии".
Прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували са 131 народни представители, за предложението са 64, против - 28, 39 се въздъръжат.
Не се приема добавката. 11.4
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не се приема и остава текстът.
Следващото предложение е по т. 9. А, да, има второ предложение по т. 7 - да отпаднат думите: "ако предметът на тези сделки е получен от организацията като дарение".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Славков иска думата. Заповядайте!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ако този текст отпадне, ние връщаме 72-ро и 220-о постановление. Нещо, против което се борихме в продължение на две години и успяхме да преодолеем всички тези спекулативни сделки. Сега реално ги връщаме отново. Мисля, че това е абсолютно излишно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Чухте мнението на заместник-министъра на финансите.
Моля, режим на гласуване. Гласува се предложението да отпаднат думите след "организации" до края в т. 7. Който е да отпаднат гласува със зелено. Който е против - с червено. Моля, режим на гласуване!
Гласували общо 131 народни представители. От тях 22 за, 99 - против, 10 - въздържали се.
Отклонява се това предложение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващото предложение е към т. 9. Точка 9, както е предложена, гласи: "прехвърляне на собствеността върху предприятие като цяло". Направи се предложение текстът да се допълни с думите: "или на части от него когато това става по Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия". Аз лично съм съгласен с така направеното предложение. То доуточнява. Правилно е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, режим на гласуване. Гласува се допълнението към т. 9. Моля, гласувайте!
Гласували общо 136 народни представители. От тях 129 за, 1 - против, 6 - въздържали се.
Приема се това предложение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва т. 10 от чл. 9, ал. 1, срещу която бяха направени възражения. НЧ/ЗТ 12.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Тоест, направено е предложение да отпадне. Моля, гласува се предложението т. 10 да отпадне. Които са за това гласуват със зелено, които са против - с червено, който се колебае се въздържа. Гласува се за отпадане на т. 10. Моля, гласувайте!
Гласували общо 131 народни представители. От тях 55 за, 44 - против, 32 - въздържали се.
Отклонява се това предложение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Направено е предложение за нова т. 11 от господин Петър Балабанов. Нова т. 11 със следния текст: "Масовите културни мероприятия". Тук ние говорим за: "освободени сделки са:" и идва т. 11 "масовите културни мероприятия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не, дебати повече няма да правим по точката.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожо председател, оттеглям предложението си, тъй като господин Александър Томов формулира текста по-издържано юридически и по-правилно икономически.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре, благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това е по ал. 1. Мисля, че други предложения по ал. 1 няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, нека да се гласува ал. 1. Уважаеми колеги, гласува се текстът на ал. 1.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Както е предложена от Законодателната комисия и както тя беше допълнена в т. 4 и т. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, режим на гласуване. Гласува се ал. 1 от т. 1 до т. 10 включително с гласуваните добавки към т. 4 и т. 9. Гласува се целият текст.
Предложението на господин Томов ще се гласува след малко.
Гласували общо 122 народни представители. От тях 105 - за, 1 - против, 16 - въздържали се.
Приема се текстът на ал. 1.
Моля господин Томов да прочете текста, който предложи, като формулира къде точно да бъде поставен той. 12.2
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мисля, че ние процедирахме правилно и до момента гласувахме предложението на Законодателната комисия до т. 10 на чл. 9, ал. 1.
Предлагам в същата алинея на чл. 9 да бъде включена т. 11, нова точка, която да бъде със следния текст:
"Чл. 9. (1) Освободени сделки са:
11. Продажба на билети за музеи, библиотеки, зоологически и ботанически градини, художествени галерии и театри". Това е предложението. Заместник-министърът на финансите е съгласен с този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, режим на гласуване. Гласува се текста на допълнителната т. 11 към ал. 1. Моля, режим на гласуване!
Гласували общо 121 народни представители. От тях 108 - за, 4 - против, 9 - въздържали се.
Приема се този нов текст и ал. 2.
Господин Мулетаров, моля, докладвайте предложението по ал. 2. 12.3
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: По ал. 2, госпожо председател, е направено фактически редакционно предложение от господин Бучков, като се предлага началото на изречението - "Разпоредбата на т. 4 не се прилага", да се замени с "Не се счита за отдаване под наем по т. 4". И по-нататък текстът на алинеята остава така както е.
Пак повтарям: предлага се да бъде заменено началото на изречението на ал. 2 "Разпоредбата на т. 4 не се прилага", с "Не се счита за отдаване под наем по т. 4". Това е предложението, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В такъв случай нека да гласуваме само предложението на господин Бучков и след това целия текст. Моля режим на гласуване. Гласува се предложението което се отнася до началната част на изречението. Поправката е редакционна.
Гласували са 124 народни представители, от тях за предложението са 94, против - 4, 26 се въздържат.
Приема се промяната в началото на текста на ал. 2.
Моля режим на гласуване за целия текст на ал. 2.
Само текстът на ал. 2 се гласува. Ал. 1 се гласува. Гласува се новата т. 11. И сега само текстът на ал. 2, с направената вече корекция в началото му.
За текста на ал. 2 са гласували 124 народни представители, за са 119, против - 3, 2 се въздържат.
Приема се този текст. С тези гласувания текстът на чл. 9 е приет на второ четене.
Искам да ви уведомя, уважаеми колеги, че времето за първа част изтече. Сега следва половин час почивка, след което преминаваме към втората част на програмата, както е приета. Съжалявам, господин министре на правосъдието, но не можахме да стигнем до законопроекта за устройство на съдебната система.
Давам половин час почивка. (Звъни)
18 ч. и 20 м.
СД/АН 13.1
(След почивката)

19 ч. 5 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (Звъни): Има режим на регистрация. Продължаваме заседанието с второто четене на Закона за народното здраве. Господин Мулетаров Вие ще докладвате законопроекта. Имате думата. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Госпожо председател, уважаеми народни представители! Пристъпваме към разглеждане на второ четене законопроекта за допълнение на Закона за народното здраве. Към първоначалното предложение, което беше направено от вносителя д-р Виткова и се отнасяше само за чл. 2, ал. 3, със съдържание след думите "Министерство на здравеопазването", да се добави: "медицинските висши учебни заведения" са направени още предложения на първо четене на Комисията по здравеопазването и предложения след първо четене на народния представител Борис Банков. Тъй като всички предложения, госпожо председател, са след основния текст на госпожа Виткова, аз предлагам най-напред да подложите на гласуване допълнението в чл. 2, ал. 3, именно след думите "Министерство на здравеопазването", се добавя: "медицинските висши учебни заведения".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Преди да гласуваме този текст трябва да се гласува заглавието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Закон за допълнение на Закона за народното здраве.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля режим на гласуване. Моля гласувайте. Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 121 народни представители. Всички са за. Против и въздържали се няма.
Господин Мулетаров, текста на чл. 2, ал. 3.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Параграф 1, в чл. 2, ал. 3 след думите "Министерството на здравеопазването", се добавя: "медицинските висши учебни заведения".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля режим на гласуване. Моля гласувайте. Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 123 народни представители, за са 111, против няма, 12 се въздържат. Приема се този текст на второ четене.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: По реда на предложенията, госпожо председателстваща, е направено предложение от народния СМ/ЛТ 14.1. представител д-р Борис Банков за създаване на една нова ал. 3а, разбира се това не може да бъде поредна номерация и ако се създаде, това трябва да бъде нова ал. 4 със следното съдържание:
1. медицинските висши учебни заведения са и здравни заведения в частта им, свързана с дейността по опазване и възстановяване здравето на населението;
2. държавната политика на здравеопазването в медицинските висши учебни заведения се осъществява от Министерство на здравеопазването. 14.2.
3. Държавните медицински висши учебни заведения като здравни заведения се ползуват със специален статут, определен от Министерския съвет.
4. На държавните медицински висши учебни заведения се предоставя за ползуване и управление необходимата им болнична база. Тази база се определя от Министерския съвет по предложение на ВУЗ, съгласувано с Министерството на здравеопазването.
5. При отказ общините да предоставят на медицинските висши учебни заведения необходимата болнична база за ползуване и управление и невъзможност или нецелесъобразност държавата да предостави тази база, Министерският съвет предприема необходимата процедура за закриване на съответното висше учебно заведение"

.
Госпожо председател, вносителят, народният представител д-р Банков, заяви, че оттегля предложението си по т.5 към предложената алинея, поради което тя не следва да бъде поставяна на гласуване и обсъждане. Затова моля да се вземе отношение само по четирите точки към тази нова алинея 4, която е предложена от д-р Банков.
Искам да обърна внимание само на нещо, което беше констатирано и от комисията, че т.4 от предложението на господин Банков се възпроизвежда изцяло от предложението на Комисията по здравеопазването, а именно в едномесечен срок от влизането на този закон в сила общинските съвети да определят болничната база, необходима за учебния процес най-напред в София, след това за провинцията. Така че ние трябва да гласуваме паралелно дали ще приемем текста на д-р Банков за т.4 или предложения в – 2 от Преходните и заключителни разпоредби на текста, предложен от Комисията по здравеопазването. Те уреждат една и съща материя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Мулетаров.
Госпожа Виткова има думата.
МИМИ ВИТКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, аз искам да взема отношение по предложенията, които колегата Банков прави. Господин Мулетаров съобщи, че д-р Банков се отказва от т.5. Той съобщи, че т.4 е уредена в предложенията, които прави КомисияСБ/КТ 15.1 та по здравеопазване за създаване на – 2 към Заключителните разпоредби на Закона за народното здраве с две алинеи. Това е точно така. По останалите три точки искам да взема отношение.
Точка първа - медицинските висши учебни заведения са и здравни заведения в частта им, свързана с дейности по опазване и възстановяване здравето на населението. С предишния си вот, колеги, ние току-що създадохме или дадохме възможност към висшите медицински училища да се създават здравни заведения. Така че тези звена, в които се извършва лечебна и диагностична дейност към висшите медицински училища, са здравни заведения. И това е уредено в чл.2, ал.3, която ние току-що допълнихме с това право, което се дава на вузовете.
Точка втора - държавната политика на здравеопазване в медицинските висши учебни заведения се осъществява от Министерството на здравеопазването. Чл.87, ал.1 от сега действуващия Закон за народното здраве гласи, цитирам: "Министерството на здравеопазването организира и ръководи подготовката, специализацията и усъвършенствуването на медицинските кадри с висше, полувисше и средно медицинско образование при спазване на Закона за висшето образование и другите законови разпоредби".
Така че и тази точка втора е уредена в ал.1 на чл.87 от сега действуващия закон.
Точка трета - държавните медицински висши учебни заведения като здравни заведения се ползуват със специален статут, определен от Министерския съвет. Аз смятам, колеги, че не е необходимо да се дава какъвто и да било специален статут на държавните висши медицински училища в частта им на здравните заведения.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Има думата д-р Банков.
БОРИС БАНКОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Смятам и съм убеден, че предложеният от мен текст не влиза в противоречие с основния замисъл на вносителя д-р Виткова.
Какви са съображенията ми по т.1? Държавните висши медицински учебни заведения се създават с акт на Народното събрание 15.2 и след като е така, законодателят изразява своята воля с този акт, като създава заведението като цяло. Той не може да го създаде само в една негова част, а втората му част, свързана с медицинската дейност, която е две трети от базата за обучението на студентите, да не е създал, а да я създаваме, както това се практикува към другите заведения.
Вижте, ако вмъкнем предложението на д-р Виткова към ал.3 се изброяват министерства и народните съвети, към които могат да се разкриват здравни заведения, аз смятам, че вузът не е равностоен нито на ведомствата, министерствата, нито на народните съвети. И затова имах предвид, че е по-добре да упоменем, че висшето учебно заведение е и здравно заведение в съответната част и по този начин да запълним правната празнота.
По отношение на това, че предлагам да има текст, който изрично упоменава каква е ролята на Министерството на здравеопазването към здравните заведения на медицинските вузове, аз имам предвид чл.4 на сега действуващия Закон за народното здраве, където е казано: "Дейността по опазване и възстановяване на здравето на населението се ръководи, координира и контролира от Министерството на здравеопазването". Когато чете този текст, Министерството на здравеопазването очевидно ще има доста претенции какво значи да се ръководи, координира и контролира. Когато вузът чете Закона за автономията на висшите учебни заведения, съответно ще има други претенции. И аз смятам, че спорът между Министерството на здравеопазването и вуза ще бъде вечен.
Смятам, че текстът, който предлагам, има ограничително действие върху правомощията на Министерството на здравеопазването, т.е. той фиксира тези правомощия само като осъществяващо държавната здравна политика, което неминуемо ще има и върху частните лечебни заведения.
Има ли нужда от специален статут? Може би ви прави впечатление, че в текста се казва, че като здравно заведение... Уважаеми колеги, медицинските висши учебни заведения са най-крупните здравни заведения в страната. Те обслужват много по-големи райони, отколкото са общините и регионите. Те са с национално или наймалко с регионално значение. Тук възникват особени проблеми 15.3 по финансирането, кадровата политика, обслужване на населението със здравна помощ и т.н., което изисква именно специален статут като здравно заведение. За да не обременяваме закона, аз смятам, че е редно тези неща да бъдат разработени от Министерския съвет.
Не съм съгласен, че съвсем се дублира и текстът, който е предложен от Комисията по здравеопазването, тъй като там се казва, че в едномесечен срок от влизането на този закон в сила Министерският съвет определя болничната база, необходима за учебния процес и научната работа на висшите учебни заведения, а в текста, който предлагам, е отпаднало "необходимата за учебния процес и научна работа" и е казано, че тази необходима болнична база се определя от Министерския съвет по предложение на висшето учебно заведение и съгласувано с Министерството на здравеопазването. 15.4
Трябва помоему да се даде възможност за задвижване на този механизъм по предложение на заинтересованото висше учебно заведение, разбира се съгласувано с Министерството на здравеопазването.
И за да не взимам втори път думата, в следващия текст, където се определя, че в едномесечен срок от влизането на този закон в сила общинските съвети определят болничната база, необходима за учебния процес и научната работа на висшите медицински учебни заведения, аз искам да изразя пред вас, моето несъгласие с този текст, тъй като не може едно държавно висше медицинско учебно заведение, необходимата му база в повече или в по-малко да бъде определяна от общинските народни съвети.
Аз смятам, че и за онези вузове, в чиято база влиза общинска собственост, необходимостта, тоест обема на необходимата база трябва да се определят от Министерския съвет. А очевидно е, че никой не може да задължи общините да предоставят за ползване и управление на ВУЗ-а тази база. Те обаче, ако искат да имат ВУЗ, ще я предоставят. Ако искат да няма - ще ползват правото си да не я предоставят. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви! Господин Мулетаров, имате думата, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители!
Аз искам да обърна внимание на два момента, които за мен имат съществено значение при обсъждането на предложенията на уважавания народен представител д-р Банков.
Първият е, че неговите предложения, които сега ние обсъждаме изобщо не са обсъждани и няма абсолютно никакво становище от специализираната комисия по здравеопазването към Народното събрание. А един специален закон, какъвто е Законът за здравеопазването без да има становище на специалната комисия в Народното събрание, просто е абсурдно да може да се обсъжда.
На второ място, Министерство на здравеопазването не е изразило никакво отношение и не знам дали изобщо е информирано за тези проектопредложения. Това е втори един съществен момент, който поставя веднага въпроса може ли ние да приемем без тези два органа - постоянната комисия на Народното събрание и специалното, Министерство на здравеопазването, изменение на устройствения закон на Министерство на здравеопазването. МС/ЗТ 16.1
Моят отговор е отрицателен. Ние не бихме могли да приемем тези предложения, най-малко по тези съображения.
Извън това, в предложенията действително се предлагат неща, които звучат не само нереалистично, но и в разрез с разпоредбите на Конституцията.
Така например в т. 3 се казва, че "държавните медицински висши учебни заведения, като здравни се ползват със специален статут, определен от Министерския съвет". Но ние имаме Конституциякоято казва, че "в тази държава се създават висши училища от граждани, организации и държавата" и никъде не е казано, че някои от тях имат предимство пред останалите. А тук за определен вид държавни училища ние ги извеждаме с един приоритет и им даваме една привилегия със закон, което досега не е съществувало в нито един законопроект у нас.
Подобно е положението и с държавната политика за здравеопазването в медицинските висши учебни заведения се осъществява от Министерство на здравеопазването. Този въпрос е уреден в закона. И ако действително нашият колега, д-р Банков, желае това да получи по-добро осветление или редакция, той просто трябва да предложи да се измени действащия чл. 87, ал. 1 от Закона за народното здраве, който казва, че "Министерство на здравеопазването организира и ръководи подготовката, специализацията и усъвършенстването на медицинските кадри с висше, полувисше и средно медицинско образование". И тъй като има специален текст в действащия закон ние просто не можем да правим друг текст с подобно съдържание. Защото този текст точно това определя, че "държавната политика и здравеопазването, висшите учебни заведения се осъществява от Министерство на здравеопазването". Точно това е замисълът на чл. 87. Ако се иска нова редакция и ново съдържание, разбира се, трябва да се подложи на обсъждане.
А т. 4, която се предлага за болничната база, вече е въпрос, коя редакция ще се приеме. Тук не става въпрос за несъвместимост за предложението на д-р Банков, а става дума дали съдържанието, което той предлага на т. 4 е по-уместно, или това, което предлага Комисията по здравеопазването, което е съгласувано и с министерството, и от т. 5 вече той се отказа.
Това са моите бележки. И аз затова предлагам с оглед 16.2 на първите съображения да се прецени как ние можем да процедираме без становищата на тези два специализирани органа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Марин Тодоров има думата.
МАРИН ТОДОРОВ (независим): Уважаема госпожа председател, уважаеми колеги!
Напълно се присъединявам към преждеговорившият народен представител. Мисля, че без консултативната помощ на парламентарната комисия по здравеопазването плюс участници, конкретно представител на Министерство на здравеопазването, както и ректорите на висшите учебни заведения, дори с поканата на кметовете на тези градове, засегнатите като Плевен, Стара Загора, Пловдив, мисля, че там ще бъде мястото, където ще можем да подготвим най-подходящия текст, съобразно конкретните условия. Защото в провинциалните градове тези болнични бази са на общините досега, но голяма част от разширяването на тези сгради се осъществява посредством финансиране от държавата и много от тези сгради вече принадлежат на висшите учебни заведения.
По отношение на закона - болнични сгради, болнични заведения могат да бъдат създавани, по нашия закон, от Министерството на народното здраве, Министерството на отбраната, транспорта, на трудовите войски, но не и на висшите медицински заведения. Едно несъответствие, което доведе до цяла поредица от недоразумения при провеждането на този закон.
Така че мисля, че най-разумно ще бъде да отложим и да предложим на Законодателната комисия разглеждането на този проблем, за да вземем едно разумно становище, съобразено с желанията и становищата на общините и на...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Реплика? Заповядайте, господин Мулетаров, за реплика.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Репликата, госпожо председател, е по-скоро уточнение. Законодателната комисия обсъди предложенията на д-р Банков. Разгледа ги, излезна с категорично становище, че т. 5 е противоконституционна, а за останалите реши да вземе отношение пленарна зала, именно по съображения, че те не са обсъждани в специализираната комисия и няма становище на Министерство на образованието, поради което тя конкретно не взе отношение по тях, по тези съображения. 16.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви! Заповядайте! Господин Александър Маринов има думата.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожо председател, уважаеми колеги, тъй като тези проблеми бяха дискутирани и преди и сега, аз ви предлагам да уважиме становището на специализираната комисия и съображенията на Законодателната комисия. Да прекратим дебатите и да гласуваме предложения текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря! Има направено предложение да се прекратят дебатите. Противно становище? Все пак да го поставя на гласуване. Моля, режим на гласуване. Гласува се процедурното предложение да се прекратят разискванията.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 125 народни представители, от тях за предложението са 122, 2 са против, 1 се въздържа. Приема се, прекратяват се дебатите.
Сега, моля уточнете какво беше другото предложение. Едното предложение беше да се отложат. (Шум и реплики в залата) Но имаше едно предложение да се отложи гласуването. (Шум и реплики в залата) Нямаше ли такова предложение?
В такъв случай пристъпваме към гласуване по същество на второ четене на текста.
Моля, господин Джеров, основният текст е на комисията.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Сега, аз бих помолил да поставим на гласуване основния текст, както е внесен като законопроект, който е и приет на първо четене, говоря за вносителката госпожа д-р Мими Виткова. А другите предложения господин Мулетаров той изясни. И едно становище.
И все пак освен размишленията, които изнесе пред вас господин Мулетаров, аз бих казал и нещо друго, тогава когато изхождам от правилника. Тогава когато се поставя на гласуване или се внася в Народното събрание едно изменение на законопроект и то върви, минава през първо четене, едно допълнително изменение на същия закон би трябвало да влезе като нов законопроект и да бъде обсъден първо от специализираната комисия, после от Законодателната комисия. И затова аз не бих гласувал за, говоря чисто юридически, без някакво отношение към вносителя, не бих гласувал за предложенията, които са направени допълнително и които нямат нищо общо с предложението на вносителката госпожа Мими Виткова. Тя ни е заангажирала с нейните предложения и във връзка с тях ние можем да правим необходимото. 16.417
При това положение имаме предложенията на д-р Борис Банков. Към чл. 2 се добавя нова ал. 3а. Тя не може да бъде 3а. Тя може да стане само четвърта и да върви нататък. Ще ви ги прочета. Все пак човек, когато гласува, трябва да знае за какво става дума.
Господин Банков предлага към чл. 2 да има нови алинеи:
"Медицинските висши учебни заведения... Те не са висши учебни заведения по Конституция, а имаме висши училища. Значи "Медицинските висши училища са и здравни заведения в частта им, свързана с дейности по опазване и възстановяване здравето на населението".
Точка 2, чета го дословно: "Държавната политика на здравеопазване в медицинските висши училища се осъществява от Министерството на здравеопазването, държавните медицински висши училища, като здравни заведения, се ползват със специален статут, определен от Министерския съвет, и на държавните медицински висши училища се предоставя за ползване и управление необходимата им болнична база. Тази база се определя от Министерския съвет по предложение на ВУЗ, висшето учебно заведение и съгласувано с Министерството на здравеопазването".
Това е предложението на господин д-р Борис Банков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Него ли поставяме на гласуване, господин Джеров? Като алтернативен текст?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не, не като алтернатива. Аз направих своите възражения чисто професионално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, режим на гласуване. Гласуват се текстовете, които току-що чухте, предложени от д-р Банков.
Прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували са 124 народни представители, за - 54, против - 31, въздържали се - 39.
Отклонява се предложението.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
И сега да преминем към предложението на Комисията по здравеопазването, към което ми се струва, че ще имаме положително отношение.
То е, както следва: в чл. 2 да се създаде нова ал. 4 със следното съдържание: "На висшите медицински училища се преРД/ЛТ 17.1. доставя за ползване и управление необходимата за учебния процес и научната им работа болнична база."
Досегашната ал. 4 на чл. 2 става ал. 5.
Създава се нов – 2 в заключителните разпоредби със следното съдържание: "В едномесечен срок от влизането на този закон в сила Министерският съвет да определи болничната база, необходима за учебния процес и научната работа на Висшия медицински институт в София. В едномесечен срок от влизането на този закон в сила Министерският съвет съвместно с общинските съвети да определи болничната база, необходима за учебния процес и научната работа във висшите медицински институти в градовете Варна, Плевен, Пловдив и Стара Загора".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Мулетаров, имате думата.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожо председател! Министерският съвет не би могъл съвместно с общинските, а по предложение на общинските, за прецизност на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Министерският съвет по предложение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По предложение, съвсем точно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля режим на гласуване. Гласува се текстът, предложен от Комисията по здравеопазването и току-що го чухте, прочетен от господин Джеров.
Прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували са 125 народни представители, за - 87, против - 5, 33 се въздържат.
Приема се текстът на второ четене.
С това завърши второто четене на Закона за допълнение на Закона за народното здраве.
Следващият законопроект е за
РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ ЗА ТРАНСФЕР НА ОСЪДЕНИ ЛИЦА
Вносител е Министерският съвет. Внесен е на 20 ноември 1992 г.
Моля, господин Джеров, да го докладвате. 17.2.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Министерският съвет е внесъл за разглеждане Договор между Република България и Република Турция за трансфер на осъдени лица. Този договор е подписан от нашето правителство. Министерският съвет със своето Решение под # 502 с дата 20 ноември 1992 г. е одобрил договора между двете републики за трансфер на осъдени лица, подписан на 22 юни 1992 г. в Анкара.
Със своето решение Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира със закон този договор.
Председателят на Народното събрание е разпределил този законопроект на три комисии - правата на човека, външната политика и Законодателната. И трите комисии са разгледали законопроекта и са дали своето положително становище.
Комисията по външната политика на 22 февруари 1993 г. предлага на Народното събрание да ратифицира със закон казания договор.
Комисията по правата на човека счита, че договорът е навременен и необходим и ще допринесе за развитие на правното сътрудничество между двете съседни държави.
И излагайки тези съображения в раздаденото становище на 9 декември 1992 г. предлага на Народното събрание да ратифицира договора между двете републики.
Законодателната комисия, обсъждайки този законопроект, предлага на основание чл. 85, ал. 1, точка 8 от Конституцията на Република България да бъде ратифициран със закон договорът с названието, което преди малко казах.
При това положение Законодателната комисия предлага на вниманието на уважаемите народни представители законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Турция за трансфер на осъдени лица с единствен член: "Ратифицира договора, подписан на 22 юни 1992 г. в Анкара".
При положение, че уважаемите народни представители не възразяват срещу съдържанието и същността на този договор, предлагам след гласуването му на първо четене той да бъде поставен на разглеждане и на второ четене, за да може в днешното заседание да приключим с окончателното гласуване на този законопроект. 17.3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз също Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не виждам желаещи народни представители да вземат отношение към законопроекта. В такъв случай, моля, режим на гласуване. Гласува се на първо четене по принцип законопроектът за ратифициране на Договора между Република България и Република Турция за трансфер на осъдени лица. Моля, гласувайте!
Гласували общо 124 народни представители. От тях 104 за, 3 против, 17 въздържали се.
Законопроектът се приема на първо четене.
Думата има господин Стефан Савов, председател на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз искам точно преди гласуване да се провери кворумът, защото в залата не може да има 124 души. И то с преброяване. Просто няма толкова хора. Аз ги виждам, аз съм бил председател почти една година и знам точно в кой сектор... (Шум и реплики в залата) Благодаря Ви, госпожа Миленова, която искахте да ми зашиете два шамара. Много съжалявам, че не ми ги зашихте. Имахте възможност за това, а ме поздравявате много учтиво. Защото просто Вие сте едно нищо за мене.
Аз бих искал сега да се провери кворумът. Не може да не се провери преди гласуване. Моля ви се! (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля ви за внимание! Господа квестори, затворете вратите на пленарната зала. (Силен шум на недоволство в залата) Какъв проблем има сега? Нали одеве председателят разпореди да се броят. (Силен шум, реплики и смях в залата)
(Димитър Михайлов се приближава към трибуната и иска думата) По процедурата ли? Не, недейте, моля Ви! Процедурно няма да Ви дам думата, господин Михайлов. Моля Ви! По процедурен въпрос не се дава думата.
Моля, седнете по местата си. Моля Ви, не Ви давам думата, господин Михайлов. По процедурен въпрос не се дава думата. Не, моля Ви! Не съм длъжна да Ви дам думата, защото има искане за кворум. НЧ/ЛТ 18.1.
Моля, затворете вратите, уважаеми господа квестори. Моля парламентарните секретари да преброят присъстващите. Не, моля Ви, господин Михайлов, много Ви моля! Моля господа квесторите да затворят вратите, а парламентарните секретари да преброят. Парламентарните секретари ще броят. (Силен шум в залата)
(Димитър Михайлов продължава да иска думата и да стои на трибуната) След това ще Ви дам думата, господин Михайлов.
Моля, господа квесторите да затворят вратите, а уважаеми те колеги парламентарни секретари да преброят колко са народните представители в залата. След това ще проверим и по карти. Моля Ви, господин Михайлов! Много Ви моля! Господин Михайлов, хайде заемете мястото си.
Моля ви за тишина и внимание! Ще направим проверка и по двата начина. Затворете вратите, уважаеми квестори. Добре, нека да преброят парламентарните секретари. Моля ви, бройте! (Силният шум в залата не престава) Разбрах, че днес председателят е направил същото. Може и да са отворени вратите, ако това ви смущава, но парламентарните секретари трябва да могат да преброят. Да. А като са отворени - някои влизат, други излизат. Моля само парламентарните секретари да броят.
СТЕФАН САВОВ (СДС): В момента против всички правила влязоха госпожа Ананиева и още един човек. Не може!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Те няма да се броят, господин Савов.
СТЕФАН САВОВ: Не може! Вижте, при искане се затварят вратите. Госпожо председател, при искане за проверка на кворум се затварят вратите. Просто така е правилото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля ви, последните трима колеги не ги бройте, за да няма смущение. (Силен шум в залата) Моля парламентарните секретари да преброят народните представители.
НОРА АНАНИЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля Ви, госпожа Ананиева, не взимайте думата. Много Ви моля! Извинявайте, но след тези няколко седмици защо сме отвикнали да спазваме процедурата? (Силен шум и реплики в залата) Нали броят парламентарните секретари. Нека да кажат резултата и след това. Ако шумът продължава, 18.2. просто ще прекъсна заседанието. Моля ви! Не Ви давам думата.
РЕПЛИКА ОТ БСП: Как ще ни броят като магарета?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Само ще ви моля, нека никой да не стои в момента на микрофона. На госпожа Ананиева ще дам думата след малко, но искам първо да ми се каже резултата. Да, госпожо Дърева, в момента има процедура. Нека да я завършим.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): По време на процедурата Стефан Савов говори!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ще има думата и госпожа Ананиева, нека излишно не се нажежават нещата.
В момента се проверява кворумът. Моля ви, кажете колко присъстващи преброихте? Моля ви, седнете, за да могат да се преброят присъстващите.
(Бурен смях и ръкопляскане в залата, тъй като в момента в нея влиза Юнал Лютфи)
Ако шумът не престане в залата, просто ще ме принудите да прекратя заседанието.
Съобщено ми бе, че са преброени 124 народни представители. (Ръкопляскания и смях в залата) Съобщават ми, че са преброени 124. 18.3. СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаема... (Силен шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля ви!
СТЕФАН САВОВ: Чува се, чува се по радиото. (Шум в залата)
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, поне шест-седем души, между които уважаемият г-н Лютфи (Шум и реплики), за когото мога да говоря много, уважаемата госпожа Ананиева, с всичките уважения към нея, защото аз смятам, че тя има моите уважения, влязоха, след като се затвориха вратите. (Шум в залата)
Обаче аз бих казал само към тези господа, които викат "Буш! Буш!": Да, господа, аз съм подкрепял и подкрепям и Рейгън, и Буш, защото те разрушиха Берлинската стена, която вашият Сталин и вашият Хрушчов издигнаха. (Силен шум в залата, реплики) А сега, слава богу, че КГБ си отваря архивите и че излезе господин А.С.Луканов... Това не е нашият Андрей, но това е неговият чичо и мисля, че това не са три поколения комунисти, но са наймалкото две поколения кариеристи! (Силен шум в залата)
Госпожа, аз искам половин час почивка! Половин час почивка, която не може да не ми се даде. (Силен шум в залата, викове)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Преди да прекратя заседанието, за процедурен въпрос госпожа Ананиева. (Силен шум) Моля за тишина! Преди да прекратя заседанието, искаше по процедурен въпрос госпожа Ананиева. Господин Савов, преди Вас я поиска думата. (Шум в залата)
НОРА АНАНИЕВА (ПС на БСП , БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, процедурен въпрос.
Господин Савов, уважаеми колеги, днес е денят на Френската революция, ценностите на Френската революция, върху които всички ние стои и върху които изградихме ценностите на нашата Конституция.
Ние, ръководствата на парламентарните групи, бяхме поканени от новия френски посланик да почетем празника. Ние отидохме по време на почивката и заварихме там почти цялата Парламентарна група на СДС. (Силен шум в ПС на БСП, викове: "Браво!", ръкопляскания) Господин Савов беше открил празненствата и сега ги завършва в парламента. (Силен шум в ПС на БПС, викове: "Браво!", "Наздраве!", ръкопляскания) СД/ВЙ 19.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, госпожа Ананиева, придържайте се към това, за което искахте думата.
НОРА АНАНИЕВА: Аз наистина ще върна уважението на господин Савов и очаквам от него едно друго отношение към българския парламент, ако той наистина днес е пил шампанско в чест на празника на Френската революция. (Силен шум в залата, викове в блока на ПС на БСП: "У-у-у!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За лично обяснение ли? Моля, лично обяснение на господин Стефан Савов. (Силен шум в блока на ПС на БПС, викове: "У-у-у!")
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, аз действително съм пил шампанско заедно с госпожа Ананиева (заедно с госпожа Ананиева!), с господин Пирински и т.н. за Френската буржоазна революция, но никога не съм пил шампанско (никога!) за съветската пролетарска революция. (Шум и викове в ПС на БПС) И затова искам сега нашето право на почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Закривам заседанието. Утре в 15 часа.
(Закрито в 20 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Александър Йорданов)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Снежана Ботушарова)
СЕКРЕТАРИ:
(Трифон Митев)
(Илхан Мустафа)