Председателствувал: заместник-председателят Снежана Ботушарова
Секретари: Христо Атанасов и Руслан Семерджиев
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Колеги, в залата има необходимият кворум. Съгласно правилника всяка сряда преди започване на заседанието се прочитат постъпилите законопроекти. До днешна дата, сряда, 14 януари 1992 г., са постъпили следните законопроекти:
- законопроект за стандартизацията, вносител господин Красимир Стоянов, разпределен е в Икономическата и в Законодателната комисия;
- проект за решение във връзка с обявяването на мораториум за уволненията на офицери от системата на Министерство на отбраната и Министерство на вътрешните работи, вносител госпожа Нора Ананиева. Проектът е разпределен в комисиите по националната сигурност, по труда и социалното осигуряване и Законодателната комисия;
- законопроект за обявяване на недействителността на Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи, вносител група народни представители. (За да не изчитам имената, обявявам така.) Законопроектът е разпределен в Законодателната и Икономическата комисия; ДП/МД 1059.1
- законопроект за изменение на Закона за Агенцията за чуждестранна помощ. Вносител е господин Георги Марков. Законопроектът е изпратен на Законодателната комисия;
- законопроект за собствеността и ползуването на земеделските земи. Вносители са господата Манол Тодоров и Константин Размов. Законопроектът е предоставен на Законодателната комисия и на Комисията по земеделието;
- Законопроект за трудовата заетост. Вносител е госпожа Нора Ананиева. Законопроектът е изпратен на Комисията по труда и социалното осигуряване, Икономическата комисия, Законодателната комисия и Комисията по бюджета и финансите;
- проект за решение за продължаване на срока за избиране на председател на Българската телевизия. Вносител е господин Михаил Неделчев, председател на Комисията по радио и телевизия. Проектът е разпределен в Комисията по радиото и телевизията и Законодателната комисия;
- законопроект за връщане на собствеността от държавата на народа (Закон за приватизацията). Вносител е господин Христо Атанасов. Законопроектът е разпределен в Икономическата комисия, Законодателната комисия и Комисиятта по бюджета и финансите;
- законопроект за осъвременяване на пенсиите. Вносител е госпожа Нора Ананиева. Законопроектът е изпратен на Комисията по труда и социалното осигуряване и на Законодателната комисия;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Вносител е Министерският съвет. Законопроектът е разпределен в Комисията по националната сигурност и Законодателната комисия.
Постъпил е проект за решение за изплащане на допълнителна парична сума към пенсиите. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е проектът в Комисията по труда и социалното осигуряване, Икономическата комисия, Комисията по бюджета и финансите и Законодателната комисия.
Има още 3 постъпили законопроекта: законопроект за читалищата, вносител господин Петър Балабанов. Разпределен е в Комисията по културата, Законодателната комисия, Комисията по административно-териториалното устройство и местното самоуправление и Комисията по бюджета и финансите. 1059.2
Постъпил е законопроект за изменение на Закона за жилищностроителните кооперации, вносител е господин Георги Марков. Разпределен е в Законодателната комисия.
Внесен е и законопроект за изменение и допълнение на Закона за колективните трудови спорове. Вносител е госпожа Нора Ананиева. Той е изпратен на Комисията по труда и социалното осигуряване, Икономическата комисия и Законодателната комисия.
Това изчитане бе направено преди днес да започне заседанието на Народното събрание.
В Председателството е постъпило писмено искане за промяна на началото на днешното заседание от страна на две комисии - Комисията по национална сигурност и Комисията по външна политика.
В такъв случай трябва да приемем решение или да изразим становище в пленарната зала по повод на това искане.
Господин Йордан Василев има думата.
ЙОРДАН ВАСИЛЕВ: Уважаеми колеги, двете комисии нямаха възможност сутринта да се съберат заедно и да обсъдят неотложни проблеми и затова ви моля да се съгласите и да гласуваме за започване на днешното заседание в 16 часа, като в този период ние ще можем да направим съвместното заседание на двете комисии.
Мотивите са ясни.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В процедурните правила не е предвидено отлагане на началото на пленарното заседание, така че предлагаме да вземем решението чрез гласуване.
Колеги, моля да гласуваме направеното предложение днес заседанието да започне в 16 часа.
За - 118, против - 9, въздържали се 4. Заседанието ще започне в 16 часа. (Звъни) 1059.3
(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Откривам заседанието, има необходимия кворум. Виждам, че представителите и на двете комисии започнаха да влизат в пленарната зала.
Уважаеми госпожи и господа, имате пред себе си програмата за работа на Народното събрание, разпределена за заседанията в днешния, утрешния и петъчния ден. Тя бе гласувана миналата седмица. Пояснявам само, че т. 1 към днешния дневен ред, а именно проектът за решение за изплащане на допълнителна парична сума към пенсиите е включена, тъй като в миналата седмица Народното събрание гласува този проект за решение да бъде т. 1 в днешното заседание.
Към дневния ред следва да бъде включена още една точка, която аз предлагам на основание чл. 37, ал. 4 от правилника. Това е проект за решение, внесено от господин Михаил Неделчев, председател на Комисията за радио и телевизия. Проектът за решение бе прочетен миналата седмица в пленарна зала. Писмено е сезирано Председателството, така че предлагам да гласуваме включването на този проект за решение в дневния ред за утре. Проектът е раздаден още миналата седмица. Също така има разпореждане той да бъде предоставен на няколко комисии - Законодателната комисия в т.ч., и тъй като тя не е готова, а доколкото бе дадена информация в Председателството със становище за днес, ви предлагам да се гласува включването на това решение, т.е. проекта за решение в дневния ред за утре. По предложението не се прави обсъждане, направо се гласува, тъй като то е в съответствие с процедурата. Просто е пропуснато да бъде включено в програмата на Народното събрание. Затова ви моля да гласувате да бъде включен проектът за решение в дневния ред за утре, за да може комисиите да представят утре своите становища.
Тъй като това е първото гласуване за днес, ще изчакаме трите минути да изтекат. Моля ви, гласувайте.
За - 135, против - 23, въздържали се 8. Приема се като точка от дневния ред за четвъртък да бъде включен проектът за решение на Комисията за телевизия и радио.
Искам също така, уважаеми госпожи и господа, да ви уведомя, че е постъпило писмо или искане от името на госпожа Нора ДЕ/МД 1060.1 Ананиева до председателя на събранието. То е постъпило преди 18 часа на вчерашния ден и съдържа искания, които обаче не могат да се включат в дневния ред за днес или утре. Аз искам да ви уведомя за какво става дума.
Текстът е следният: т. 1 от дневния ред на заседанието на Народното събрание на 15 януари предвижда обсъждането на информация на Министерския съвет относно икономическите и финансовите възможности за промяна на социалното и пенсионното осигуряване на гражданите. Информация имаше на Министерския съвет, но това беше в края на миналата седмица. По тази информация не бе предвидено да стане обсъждане, нито стана обсъждане. Имаше актуални въпроси и питания и информацията бе изслушана за сведение съгласно наше решение, което бяхме гласували седмица преди това.
В същото писмо госпожа Ананиева предлага заедно с информацията да бъде обсъден и внесеният на 9 януари т.г. законопроект за осъвременяване на пенсиите, като мотивите са, че тези два материала третират един проблем и предлага той да бъде предоставен за приоритетно обсъждане в Комисията по труда и социалното осигуряване, Комисията по бюджета и финансите и Законодателната комисия.
Това писмо днес бе гледано в Председателския съвет и искам да ви кажа, че този законопроект бе раздаден веднага след постъпването. Господин Пирински повдигна въпроса миналата седмица, но се оказа, че просто той е изпреварен със своето изказване - законопроектът бе вече разпределен в тези комисии. Днес вие сте го получили в папката или в плика със законопроекти и комисиите ще трябва в съответния срок да дадат своите заключения и той ще бъде включен, както и всички останали в дневния ред. Така че това е съдържанието на писмото и не се предлага нещо, което може реално да бъде включено днес, утре и в петък в дневния ред.
Това е за информация на народните представители. Дневния ред го имате пред себе си, той е гласуван, уважени са всичките внесени предложения до този момент.
Да, господин Велев.
(Господин Димитър Велев казва от мястото си, че иска да направи някакво предложение.) 1060.2
Аз искам да ви припомня, че обсъждания сега могат да станат, ако са направени писмено до вчерашния ден, 18 часа. Тази програма вече е гласувана. Ние на практика сега няма да я обсъждаме.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (от място): Кога е гласувана?
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Миналата седмица. Това е само подреждане на останалите законопроекти и точки и единствено включване на т. 1, за която ние гласувахме миналата седмица отделно. Така че няма какво повече да обсъждаме. Просто не подлежи на обсъждане. А за следващите две седмици програмата и дневният ред ще се правят от петък нататък и тогава имате пълната възможност да се включи и нещо повече.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (от място): Искам да изложа съображения за разместване.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Също за отпадане или за включване се правят до 18 часа на вчерашния ден.
РОСЕН ХУБЕНОВ (от място): Как може такова нещо?
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля Ви, господин Хубенов, ето текста на правилника. Нямам пристрастия. Заповядайте, господин Велев.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, бих искал да обърна вниманието на всички върху т. 4 от дневния ред - законопроекта за изменение на Наказателния кодекс. Ние вчера в Законодателната комисия разгледахме законопроекта за банките и кредитното дело, в който също се предвиждат изменения в Наказателния кодекс. Не се ли получава така, че сега ние веднъж ще изменим Наказателния кодекс, другата седмица, когато гледаме другия законопроект, още веднъж ще го изменим.
Госпожо председател, мисля, че трябва да обединим разглеждането на този въпрос за изменение на Наказателния кодекс в една част с измененията, които предлага Законът за банките и кредитното дело, и да го разгледаме наведнъж. Не бива да се разпиляваме по няколко пъти да изменяме един и същ закон. Това да стане наведнъж. Затуй молбата ми е, ако може, да отпадне тази точка от дневния ред и да бъде разгледана заедно с предложените изменения в Закона за банките и кредитното дело. Благодаря. 1060.3
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: С други думи, Вие предлагате вместо в дненшния дневен ред това да отиде към т. 9 - законопроекта за банките и кредитното дело? Аз искам да припомня на всички председатели на комисии и участвуващите в тях колеги - след като вчера е ставало дума, можеше да се уведоми и Председателският съвет, който днес заседава. Да, благодаря.
Госпожа Русева, заповядайте. По това предложение?
ЗЛАТКА РУСЕВА: Уважаема госпожо председател, искам да подкрепя колегата Велев за неговото предложение и смятам, че не нарушаваме правилника. Преди малко Вие го цитирахте, като казахте, че става въпрос за отпадане и допълнение, т.е. нова точка. А тук ние предлагаме размествания. Аз смятам, че пред мен в момента не е текстът, но Вие не споменахте такова нещо и е напълно възможно, логично е и когато правим тези промени, да ги съчетаем, още повече, че ще се получи наистина една ситуация, която няма да говори добре за нас, че през два дни работим върху изменение на Наказателния кодекс.
Мисля, че това не е от такова фатално значение, още повече, че имам мнението и на нашата парламентарна група, че тези промени би било добре да се гледат заедно. Затова аз апелирам да го поставите на гласуване и го подкрепям.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖНА БОТУШАРОВА: Благодаря, в такъв случай предложението е т. 4 - първо четене на законопроекта за изменение на Наказателния кодекс да се изключи от днешния дневен ред и да отиде към т. 9 - първо четене на законопроекта за банките и кредитното дело. Изобщо в близост до този законопроект да се разглежда. Добре. Подлагам на гласуване предложението на двамата народни представители. Моля ви, гласувайте.
За - 150, против - 4, въздържали се 9. Приема се направеното процедурно предложение, така че т. 4 в днешния дневен ред вече е към утрешния дневен ред и в близост със законопроекта за банките и кредитното дело.
Други предложения по гласуваната миналата седмица програма и дневния ред няма, така че нека да започнем с точка първа
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЛАЩАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНА ПАРИЧНА СУМА КЪМ ПЕНСИИТЕ. 1060.4
Този проект е раздаден миналата седмица на всеки народен представител и също така има разпореждане четири комисии да дадат становища по него. Това са Законодателната комисия, Комисията по труда и социалното осигуряване, Икономическата комисия и Комисията по бюджета и финансите. Ще вземат ли отношение председателите на тези комисии или членовете на тези комисии към решението? Специално Комисията по финанси и бюджет ще разглежда това решенине утре, както бе уведомено Председателството от председателя й - господин Венцеслав Димитров. Това е, което знаем за становище от тези четири комисии. Ще бъде дадено утре. За другите комисии - има ли готовност днес да изразят становища?
Господин Матинчев поиска думата. Заповядайте. 1060.5
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Днес в Комисията по труда и социалното осигуряване беше обсъдена както информацията, която ни беше предложена от страна на правителството, в която се съдържат основните насоки на социалната политика на правителството, така също и проектът за решение на Народното събрание.
Ние смятаме, че в информацията се съдържа необходимата основа за изграждането по етапи и последователност на една социална политика, която би решила и то в близко време, както се вижда от самата информация, острите проблеми, които сега съществуват и които довеждат до отчаяние немалка част от българския народ в момента.
В комисията споделяме както мерките, които се предлагат в информацията, така също и етапите за реализация на тази социална политика. Разбира се, когато казваме едно общо мнение, че споделяме, искам да подчертая, че бяха изказани и много нюансирани становища, които именно засягат проблема по този ли начин и сега ли трябва да решаваме острите социални проблеми.
По отношение на информацията бих искал да кажа, че в нея се съдържат много данни, които действително могат да послужат като изходна база за определяне намеренията на правителството в областта на социалната политика. Това обаче според нас е моментна снимка на нашето общество, която колкото и да е вярна, трудно може да послужи за изграждането на цялостна концепция. В информацията липсват каквито и да било данни, свързани с развитието на производството и насоките на структурната реформа през 1992 г., по финансовата политика и приоритетите на държавата в тази област, в т.ч. мястото, което заема социалното осигуряване и подпомагане в бъдещия бюджет на държавата. На трето място, не се знае какви мерки ще бъдат насочени към повишаването деловата активност и развитието на частния сектор в икономиката. Това са важни проблеми както по отношение на безработицата, така и по отношение на бъдещето на фондовете за социално осигуряване.
При това положение наистина схемата първо икономиката, а след това социалното подпомагане и осигуряване изглежда илюзорна, както се подчертава и в информацията на страница 5. Но малко по-късно същата тази постановка се отрича в самата информация. Ст.Б/МД 1061.1 Това обаче не е единственото противоречие, което се съдържа в материала. Заложените принципи на реформата в социалното осигуряване са насочени към промяна на сегашната система и превръщането й в социално подпомагане, без да са изяснени основни, важни моменти. На първо място, как ще се финансира тази система? Посочва се, че държавата ще осигурява всеобщи базисни осигуровки, които да гарантират ангажиментите към определен контингент на сегашните пенсионери, но не е ясно дали тези ангажименти се поемат спрямо новите пенсионери. Второ, посочва се, че осигуряването ще се формира на застрахователен принцип и че всеки сам ще формира жизнения си статус. При това положение възникват следните въпроси: отпада ли задължителното осигуряване и ако това е така, в коя развита страна имаме подобен пример?
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Матинчев, това са принципни въпроси и е добре, че ги излагате, но все пак по-конкретно какво е становището на вашата комисия към това решение?
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: Като имаме предвид тези наши бележки по информацията и като смятаме, че има някои проблеми, свързани с нея, комисията реши със своето гласуване да подкрепи проекта за решение така, както е предложен и раздаден на народните представители. Но действително тези 200 лева биха изгубили всякакъв смисъл, ако спешно, още през м. февруари, не се решат два основни проблема, свързани със социалното осигуряване, а именно да се приеме от Народното събрание закон за отделянето на социалните фондове от бюджета и да се приеме закон за осъвременяване и актуализиране на досегашните пенсии.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, заповядайте за становище на Законодателната комисия.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Господин Матинчев, който токущо говори, ме улесни твърде много, защото всъщност той изрази становището по същество. От гледище на Законодателната комисия бих могъл да изразя следното становище:
Първо, аз смятам, че никой от нас не може да разсъждава различно. Пенсионерите, особено през зимата, са поставени в едно много тежко положение и естествено и правителството, и 1061.2 ние, трябва да направим всичко, което е възможно, за да ги подпомогнем. Специално акцентирам на момента особено за зимните месеци, когато те трябва с малките си ниски пенсии да мислят не само за ежедневието, за храна, но и за отоплението, осветлението и т.н. Разбира се, споделям виждането и от гледище на Законодателната комисия, и лично, че еднократно не трябва да работим. Не се противопоставям в случая, но моето виждане е, че в бъдеще и правителството, и ние трябва да направим необходимото този социален въпрос да бъде уреден съвсем цялостно, а не месец по месец да решаваме такива проблеми. Разбира се, това е един много сложен въпрос, това е един въпрос вече до нормиране на цялостната пенсионна дейност, на цялото пенсионно и социално осигуряване. Тогава действително ще можем да стигнем там, докъдето е необходимо.
Моето виждане се свежда до това, че не трябва държавният бюджет, да плаща пенсиите трябва да се създаде един пенсионен фонд, който именно да служи за задоволяване на тези нужди, чисто юридически изразено. Така че не може да има друго виждане у никого от нас, освен в посока на това да се направи необходимото да подпомогнем тази голяма част от нашето население. Още повече, че се касае до хора, които са изкарали целия си трудов стаж, работили са, а сега изведнъж са поставени в положение да трябва да чакат и такива допълнителни парични суми.
По отношение втората точка на проекторешението, което е представено в пленарната зала, това е въпрос, който Народното събрание трябва да реши. Става дума за отпускане на извънредния заем от Българската народна банка на правителството. Въпросът от правна гледна точка стои точно така, това е начинът на уреждане на въпроса. Разбира се, специалните комисии са тези, които ще изразят точно какво трябва да бъде уредено, каква трябва да бъде сумата и дали тази сума отговаря на нуждите.
По отношение т. 1 от проекторешението там формално юридически може да има много разсъждения дали трябва да бъде уредено с едно решение или този въпрос трябва да бъде уреден с промяна, допълнение и изменение на Закона за бюджета. Това са въпроси, които ще бъдат изяснявани също от специалните комисии. Законода1061.3 телната комисия смята, че трябва да имаме положително отношение към това искане на правителството и пенсионерите трябва да получат поне това, което правителството предвижда. Пак повтарям, нашият стремеж трябва да бъде винаги насочен към увеличаване на онези суми, които държавата трябва да отделя за пенсионерите. (Ръкопляскания в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Мичковски, вашата комисия занимавала ли се е с решението? Имате думата. 1061.4 АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Всъщност по-голямата част от казаното дотук от колегите съответствува и на моето становище. Проблемът за проекторешението не е разглеждан в Икономическата комисия и мотивите за това са следните.
Струва ми се, че този проблем най-напред трябваше да бъде решен и трябва да бъде решен в правителството по принцип и след това правителството да предложи Законопроект за изменение на Закона за бюджета, тъй като по друг начин това не би могло да стане.
А иначе, що се отнася до съдбата на българските пенсионери и до това, че е необходимо първо преразглеждане на минималния размер на пенсията, което е вече абсолютно задължително, тъй като темпът на инфлацията отдавна надскочи договорените стойности според решенията на бившата тристранна комисия. Това според мен не подлежи на никакво съмнение.
При подобно развитие на нещата Икономическата комисия се ангажира с разглеждането на този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Четвъртата Комисия по финанси и бюджет ще има заседание утре.
Така че, уважаеми народни представители, чухте становищата на трите комисии, две от които са разглеждали проекта за решение, една не е, и четвъртата ще го направи утре.
Какво е вашето становище по-нататък по внесения проект? Заповядайте, господин Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПССД): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Въпросът, който обсъждаме е актуален. И ще ми се да вярвам, че този път консенсус в парламентарната зала на Народното събрание ще има. Едва ли някой и от трите политически сили, представени в парламента, ще възрази против приемането на едно решение за компенсационни доплащания върху личните пенсии на хората от така наречената "трета възраст".
Въпросът е дали с еднократно компенсационно плащане от 200 лв. ние ще решим икономическите проблеми на пенсионерите?
Преди месец ние обсъждахме въпроса за внасянето на информация от правителството. Получихме я. Искам да направя само една бележка към тази информация. Тя е направена професионално, задълбоРД/КТ 1062.1 чено, но бих обърнал вниманието ви, че това не е информация на Министерския съвет, а това е информация на Министерството на труда и социалните грижи. Липсва позицията на другото основно министерство, имам предвид Министерството на финансите, по найтрудно разрешимия проблем - откъде ще се намерят пари за това доплащане.
За този месец, през който се готвеше информацията, в икономическата ситуация в страната настъпиха съществени изменения. Средната работна заплата вероятно ще надвиши 1500 лв. Това предопределя, че средната пенсия остава на около 35 на сто от средната работна заплата. Такава диспропорция няма в нито една нормална държава.
В този ред на мисли аз искам да направя предложение за едно видоизменение на т. 1 от раздадения ни проект за решение. Аз ще го представя и писмено, госпожо председателствуваща. Моето предложение гласи така: "До приемането на Закон за социалното осигуряване или Закон за осъвременяване на пенсиите към личните пенсии или към сбор от получаваните пенсии, да се изплаща компенсационна добавка в размер на 200 лв. месечно".
Какви са мотивите? Господин Матинчев изрази позицията на Комисията по труда и социалното осигуряване, чийто член съм и аз, че през февруари ще се разглежда Законопроектът за осъвременяване на пенсиите. Ние депонирахме миналата седмица такъв законопроект с искреното желание с него да се занимаем тук през този месец, през месец януари, тъй като има технологично време, след приемането на Закона за преизчисляване на пенсиите, с един разчет осъвременените пенсии да влязат в сила при възможност от 1 март или не по-късно от 1 април, по възможност със стара дата. Тъй като икономическите разчети сочат, че с темповете, с които се предвижда растежът на инфлацията в края на тримесечието инфлацията на страната ще се увеличи с още около 10 на сто. Ще се получи така, че ножицата между реалните доходи на пенсионерите и реалните доходи на останалата част от населението ще се разтвори още повече и условията за живот на пенсионерите ще останат значително под социалния, а бих казал, и под жизнения минимум.
Така че предлагам да гласуваме видоизменено решението. А това ще бъде един стимул и една отговорност за нас като парламент да ускорим приемането на измененията в пенсионното законодателство. 1062.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Койчев, още веднъж прочетете предложението за решение.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Да. "До приемането на Закон за социалното осигуряване или Закон за осъвременяване на пенсиите към личните пенсии или към сбора от получаваните пенсии, да се изплаща компенсационна добавка в размер на 200 лв. месечно".
Ако успеем да приемем Законопроект за осъвременяване на пенсиите през януари, минаваме на предложението на Министерския съвет - еднократно 200 лв. Ако закъснеем с един или друг месец, вече забавянето на нашата деловитост натоварва допълнително бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте за реплика. Моля Ви, представете се.
РАДКО ПАНДУРСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, да се спекулира в този тежък момент с пенсионерите смятам, че е престъпление.
Господин Койчев в Комисията по труда и социалното осигуряване говореше, че постъпленията, които влизат в пенсионния фонд, едва покриват разходите. Аз питам господин Койчев - тази държава, която се нуждае от помощ и дава помощ на пенсионерите - откъде да ги вземе тези пари? И аз моля да се престане с тази спекулация, защото въжето, по което играете, е много тънко, ще се скъса.
Единственият начин да се помогне на тези пенсионери е да постъпват в държавната хазна пари, а не да се разграбват от сега съществуващата номенклатура. (Смях и ръкопляскания от ПССД)
Господа, държавата се разграбва. (Смях и ръкопляскания от ПССД) Държавата се ограбва. (Гласове от ПССД: Точно така, съгласни сме, но от сегашната номенклатура) И вместо тези пари да постъпват в държавата, те отиват в личните джобове на номенклатурата. (Гласове от ПССД: Да, отиват в сегашната номенклатура) Недейте протестира, това е истината. (Гласове от ПССД: Да, само че отиват в синята номенклатура)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Ескенази има думата за изказване.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Уважаеми колеги, нека да бъдем наясно. Поставен е един конкретен проблем, който иска бързо решаване. Аз съм напълно съгласен, че всичко това трябва да стане със закон, 1062.3 че този закон има приоритетно значение, че той ще бъде гледан бързо. Но в момента това, което следва да се направи, е да се гласува тази еднократна добавка, която, забележете, е обвързана именно с това, което Народното събрание трябва да направи - да гласува отпускането на такъв кредит от Българската народна банка и правителството. Нека не усложняваме нещата. Защото това, което беше предложено, означава най-малко следното.
Първо, че Комисията по бюджета и финансите трябва да пресметне, ако законът бъде приет след 2 месеца, дали трябва да се гласуват 80 млн.лв.; ако бъде приет след 40 дни, дали трябва да бъдат гласувани 100 млн.лв. и т.н. Тоест, нищо да не свършим.
И от друга страна, това връзва парламента, а съответно и хората, които чакат на тези помощи, ако има възможност и още не е приет законът за месец март да бъдат не 200, а 300 лв. и ние да ги държим на 200 лв.
Така че дайте да приемем това, което е реалистично, това, което е нужно за момента. Още повече, че категорично това е от най-голяма полза за този месец. А ако законът не бъде приет през месец февруари, може да се окаже, че месец март трябва да се изплатят 400 лв. добавки. Тогава ще се гледа дали ще бъде това със заем от Българската народна банка или по друг начин.
Така че нека да не правим излишни предложения. Затваряме си едното око с ясното съзнание, че трябва да бъде решено със Закона за пенсиите. Но, ако искаме да свършим нещо полезно и бързо днес, нека да гласуваме решението така, както е дадено, което е предложено всъщност от правителството, обвързано е с финансовите възможности и да караме нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Георги Петров има думата. 1062.4 ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Колеги, аз също подкрепям това решение. Смятам, че нашите пенсионери трябва да получат тези 200 лв., но те трябва да знаят, че тези пенсии те ги получават просто като компенсация за поскъпването на живота през месеците октомври, ноември и декември миналата година.
Всички знаем, че положението на нашата икономика е тежко, тъй като, известно е, че има само 2 милиона и 400 хиляди души, заети в материалното производство, а в същото време имаме около 2 милиона и 340 хиляди пенсионери. Тоест, горе-долу на 1 работещ се пада 1 пенсионер. Разбира се, аз не включвам служителите в държавния и административния апарат.
Разбира се, в най-кратък срок трябва да приемем система за индексиране на пенсиите, а също трябва да приемем и новия пенсионен закон.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Думата има господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ПССД): Уважаеми колеги, днес е един хубав ден за българските пенсионери. Днес българските пенсионери получават 200 лв. помощ. Това е знаменателно, след като 2 години бяха наричани боклуци, след като 2 години бяха унижавани, оскърбявани (шум в залата, викове), след като се пишеха геронтофобски статии, като примерно "великото сбабичосване", във вестника на уважавания господин Александър Йорданов, днес българските пенсионери получават 200 лв. (Шум в залата, викове от страна на депутати от мнозинството) Може би, защото сме по време на избори.
Разбира се, тези 200 лв. няма да решат въпроса. Те само ще прибавят 2-3 шева в разкъсания портфейл на българския пенсионер. А сега ние преминаваме към нова система на пенсионно осигуряване, към една система, при която всеки сам ще прави своите осигурителни вноски. Надяваме се, че пенсионният фонд ще бъде попълнен и от част от приходите от приватизацията. Аз съм сериозен човек и не очаквам (възгласи: "Е-е-е!", шум в залата) сериозно попълване на този фонд именно от приватизацията.
Пенсионният фонд, уважаеми колеги, няма да се попълни за 1, 2, 3, 5 или 10 години. (Шум в залата) Тези хора, които сега са пенсионери и тези, които в близките години ще се пенсиониВТ/КТ 1063.1 рат, ще получават пари от бюджета. А за да има бюджет, трябва да има производство. Има ли производство, ще има данъци, ще има отчисления, ще има бюджет, ще има пари за пенсии и за поевтиняване на здравеопазването, образованието и т.н. Значи ние няма да решим въпроса на пенсионерите, докато не решим въпроса със съживяване на производството. А именно производството беше поставено на колене със затварянето на съветските пазари и с непосилните лихви.
Така че предлагам ви да гласуваме за тези нещастни 200 лв., за да бъде днешният ден един малък празник за пенсионерите, но съм убеден, че утрешният ще бъде още по-малък.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от страна на депутати от малцинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Стефанова има думата за реплика.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС): Не бих нарекла днешният ден знаменателен, велик и какъвто и да е, както се опитват да го изкарат от тази страна на залата. За мен, въпреки че по един начин, какъвто днес ще приемем и ще гласуваме, с тези 200 лв., ние ще обезщетим няколко от дните на пенсионерите, за мен този ден е тъжен, защото държавната хазна е изпразнена от седящите отляво. (Ръкопляскания от страна на мнозинството) Освен това по тяхна вина пенсионният фонд се е сраснал с тяхната хазна, с хазната на Комунистическата партия. И ако трябва да се предложи по какъв начин да се създаде отново пенсионният фонд, аз бих предложила това да се осъществи от техните заплати и фирми.
Но днес въпросът е за това час по-скоро да гласуваме предложението, направено от правителството на господин Филип Димитров, за да могат тези хора, нашите родители, да получат най-после парите, които са им необходими за що-годе нормално съществуване.
И нека господата да не правят предизборна кампания на БСП, а най-после да гласуваме и да преминем към следващата точка от дневния ред. Затова същевременно с репликата правя и процедурно предложение - да сложим край на предизборната им кампания, защото тези хора - нашите родители, не са заслужили тази подигравка, господа! (Възгласи от страна на депутати от малцинството: "Ее-е!") Подигравка е, това е подигравка! След като вие им изядохте пенсиите с вашите фирми, сега да говорите, че е знаменателен 1063.2 ден с подхвърлените 200 лв.! Това е една необходимост - да им се дадат, но не е последното, което трябва да се направи.
Благодаря. (Ръкопляскания от страна на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това беше реплика на госпожа Стефанова. Тя направи процедурно предложение. (Възгласи от страна на мнозинството: "Е-е-е!") Моля ви, тя го направи в края на своето изказване - да се прекратят разискванията.
Против това предложение поиска думата госпожа Маринова. Това е само против процедурното предложение.
КЛАРА МАРИНОВА (ПССД): Аз взимам думата, за да направя, както се разбира, обратното процедурно предложение - разискванията да не бъдат прекратени.
Мотивите ми. Първо, очевидно още не е изяснено дали е знаменателен, полузнаменателен или малкознаменателен денят с тези прословути 200 лв., които ще дадем на пенсионерите. Токущо стана реч, че вероятно народните представители, не разбрах само предложението на госпожа Стефанова само от тази част или от другата част на залата да си даваме заплатите, за да компенсираме онова, което твърдите, че държавата им е взела в лицето на Комунистическата партия.
Това не е по същество, а се аргументирам защо настоявам да не се прекратяват разискванията.
Третият момент, прав беше един господин, че номенклатурата сега е изяла пенсионните фондове. Само че не зная дали си даде сметка, че номенклатурата от 2 години вече не е червена, а има един друг цвят (бурни възгласи: "Е-е-е!" от страна на мнозинството), защото в момента бюджет нямаме, господа, не поради червената номенклатура и не зная точно какво правим, когато внасяме изменение в бюджета, давайки тези 200 лв. на пенсионерите, след като още не сме видели бюджета на държавата.
И последният аргумент, госпожо Стефанова, за Вашето предложение да прекратим разискванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля Ви, по процедурата, госпожа Маринова...
КЛАРА МАРИНОВА: Да, последен аргумент. Доколкото си спомням, имуществото на Българската социалистическа партия и т.н. беше предоставено, но не разбрах с тухлите от това имущество 1063.3 и с креслата, които взехте, както се твърди, как се увеличиха пенсиите на българските пенсионери. (Шум в залата)
Ето по тези въпроси предлагам да продължи дискусията, защото иначе проблемите няма да бъдат изяснени.
Благодаря ви. (Шум в залата, възгласи)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не много коректно упражнихте правото си, но направено е процедурно предложение за прекратяване на разискванията. Чуха се двете становища. Моля, гласувайте.
Със 108 гласували за, 63 против и 1 въздържал се, разискванията се прекратяват.
По процедурни въпроси обяснение на отрицателен вот не се прави. Така че, моля...
Направени са следните предложения. От това, което се каза като становище на комисиите и от някои от народните представители, е да се гласува решението така, както е направено. Направено бе допълнение от господин Койчев. Точка първа на това решение да не бъде само еднократна и допълнителна помощ, а тази помощ да се плаща всеки месец, докато се приемат законите за осъвременяване на пенсиите и за социалното осигуряване. Трябваше да ми дадете текста. Трудно е така да цитирам по памет. Все пак ще се гласува, моля ви, дайте ми текста. Това е по т. 1.
По т. 2 - за отпускането на извънреден заем, господин Койчев не предложи заместване на текста.
Други предложения не бяха направени. Не си спомням да имаше предложение в смисъл решението да се отхвърли, да се отложи. Така че трябва да гласуваме тези предложения.
Има думата господин Пирински за процедурно предложение. 1063.4 ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПССД): Чисто процедурно е, тъй като ми се струва, че Вие не отчетохте становището на председателя на Икономическата комисия. Господин Мичковски съвсем ясно каза, че подобно решение може да се постави на гласуване пред Народното събрание само дотолкова, доколкото сме наясно по измененията в бюджета.
Тук прозвучаха обвинения, че се развива предизборна агитация. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Пирински, нека по решението. Моля Ви, не коментирайте изказвания на колеги. Може под друга форма да го направите.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбирам Ви, но целият въпрос е, госпожо председател, че този въпрос няма смисъл въобще да се повдига тук. Правителството можеше да избегне целия този дебат, като вземе съответното решение. И господин Йорданов вчера на срещата при Вас, в Председателския съвет, беше точно на това становище. И не разбирам защо ние сме упреквани в желание да развиваме един предизборен въпрос, по който инициатор на повдигането му е правителството, без да има въобще основания за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Пирински, моля Ви, прекратете този коментар, тъй като сме пред гласуване.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предлагам да не подлагате на гласуване сега това проекторешение, преди да имате потвърждението на Икономическата комисия и на Комисията по бюджета и финансите, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре, благодаря Ви.
Направи се предложение за отлагане на гласуването, след като се вземе и становището на Икономическата комисия и на Комисията по бюджета и финансите. Това е Вашето предложение. Добре.
Това са трите предложения, които ще гласуваме. Моля народните представители да се приготвят за гласуване. Предупреждавам съгласно правилника, че текат трите минути. Няма по-нататък да правя предупреждение за тези три минути. Смятайте се за предупредени до края на заседанието за това.
Направено е предложение за отлагане на гласуването на следващото заседание. СД/КТ 1064.1
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (от място): От кого? От кого?
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (от място): Предложението на господин Пирински против гласуването ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предложението на господин Пирински е процедурно да се отложи гласуването на това решение, когато има становище на Икономическата комисия и на Комисията по бюджета и финансите.
Така че съгласно правилника, чл. 54, е направено предложение за отлагане на гласуването. Подлагам най-напред него за гласуване. Моля, гласувайте.
За предложението са 72, против 111, 3 се въздържат.
Отклонява се предложението за отлагане на гласуването на следващото заседание.
Продължаваме с гласуването. Направени са две предложения. Текстът на проекта за решение имате пред себе си с т. 1 и 2.
Господин Койчев направи предложение, което замества текста по т. 1, а именно: "До приемането на Закон за социалното осигуряване или Закон за осъвременяване на пенсиите, към личните пенсии или към сбора от получаваните пенсии да се изплаща компенсационна добавка в размер на 200 лв. месечно".
Тъй като този текст е предложение за заместване на текста в решението, ще гласуваме най-напред него.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (от място): Поддържа ли го господин Койчев или не?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Койчев, поддържате ли текста?
НИКОЛА КОЙЧЕВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, поддържа текста. (Шум в залата)
Казах, че господин Койчев не предлага т. 2 да бъде заместена.
Има думата господин Койчев за пояснения по текста.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПССД): Уважаеми дами и господа, поддържам предложения текст за решение. А аз умишлено не взех отношение по т. 2 от предложения проект за решение, внесен от Министерския съвет, тъй като мисля, че тази точка не е от компетенциите на Народното събрание. Ние нямаме бюджет за 1992 г., върху който да правим някакви изменения и да третираме въпроса за необходимите средства. 1064.2 И още повече, че на нашето предложение да отложим гласуването за утре или след получаване на становище на Комисията по бюджета и финансите, вие гласувахте против.
Така че аз настоявам да гласуваме за този текст. Той е справедлив. Това ги очаква нашите бащи и майки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Койчев, бе дадено едно обяснение от господин Ескенази. Става дума за сумата, не става дума за бюджет, а за отпускане на заем от банката. Моля ви, вижте добре т. 2 за какво е. (Шум в залата)
Господин Ескенази иска да вземе отношение. (Шумна реакция в залата)
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Просто не е допустимо... Не махайте с ръка! Първо чуйте, за да се научите какво ще гласувате! Защото, ако го гласувате без т. 2, гласувате един спукан балон, гласувате да се дадат пари, без да ги обезпечавате в т. 2. И това трябва да ви е ясно.
Така че може да гласуваме и по 1000 лв. в т. 1, обаче ако в т. 2 не се гласуват средствата, все едно, че нищо не се гласува. Това е демагогията. И затова казвам, че не е допустимо да се гласува, без да бъдат обезпечени средствата. Това е. (Шум в залата, ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля Ви, нека не правим дискусия повече! (Обръща се към Никола Койчев, който застава пред председателствуващата Снежана Ботушарова и иска да вземе думата) Не, моля Ви!
Уважаеми народни представители, достатъчно съображения се казаха, всеки вече е преценил. Господин Койчев, достатъчно се каза, вече повтаряме нещата.
Моля ви, пристъпваме към гласуване. Чуха се аргументите. Достатъчно интелигентни хора седят тук, за да преценят. Текстът на господин Койчев е заместващ. Гласуваме заместващия текст.
Много ви моля за внимание! Пристъпваме към гласуване. Гласуваме заместващия текст на господин Койчев по т. 1. Моля, гласувайте. (Шум в залата) Гласуваме заместващия текст. Прочетох ви го преди малко - всеки месец добавка в размер на 200 лв. до приемането на закон. Моля, гласувайте.
За 80, против 113, 1 се въздържа.
Предложението се отклонява. 1064.3 Моля колеги, гласуваме текста на проекта за решение така, както го имате раздаден, с т. 1 и 2. Имате го всички. Проектът за решение е с две точки. Те могат да се гласуват текст по текст и изцяло. Предлагам ви да гласуваме това процедурно предложение да се гласува текст по текст или изцяло.
Предлагам да се гласува вариантът текст по текст, т.е. точка по точка. Моля, гласувайте!
90 народни представители са гласували за, 91 против, 1 се въздържа. Предложението за гласуване на проекторешението текст по текст се отклонява.
Така че гласуваме изцяло проекта за решение. Моля, гласувайте!
178 народни представители са гласували за, 5 против, 4 се въздържат. Прието е решението за изплащане на допълнителна парична сума към пенсиите.
Госпожа Миленова има думата за обяснение на отрицателен вот.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (ПССД): Елисавета Миленова, депутат от опозицията. (Ръкопляскания от блока на СДС) Нямаше друг начин, уважаеми дами и господа, да изразя своите съображения по така направеното предложение. Бях абсолютно сигурна, че тези 200 лв. нашите майки и бащи (аз имам баща, но нямам майка от 7-годишна възраст - който там попита), че нашите майки и бащи ще получат тези 200 лв. Аз просто искам да обясня на всички за какво става дума според мен. Какво значат за тях тези 200 лв? То определено има значение. Двеста лева са пари, макар и малко, и те означават или лекарства за една седмица, или отоплението за един месец. А после какво? И всички анализи, които са направени и от Икономическата комисия, както предлагаха да се отложат нещата, всичките предложения за законодателно решаване на въпроса не можеше да се отложат с един ден и аз си задавам въпроса защо.
Никога не съм искала да провокирам правителството или да го обвинявам в некомпетентност, защото и през ум не ми минава, че ако някой вземе да управлява една държава в такова състояние, той няма да има отговор по този въпрос. ББ/КТ 1065.1
Да се обвинява миналото за тази ситуация, ми напомня как допреди няколко години всичките изоставания в нашия живот се приписваха на 500-те години турско робство и беше много хубаво оправдание.
Да, 200 лв. са пари, макар и малко, но всеки трябва да знае като какво ги получава. Днес в Комисията по труда и социалното осигуряване беше споменато изречението, че ние всъщност в момента правим от една троха - троха и половина. Аз искам честно да заявя пред всички пенсионери, и моят баща също е пенсионер, че тези 200 лв. ми напомнят за 5 лв. на Тодор Живков, само че той ги даваше всеки месец. А ние сега тук си правим кой знае какво и два часа разсъждаваме за едни пари, за които на всичкото отгоре трябва Народното събрание, без да има анализи нито за бюджета, нито за финансите, да поеме ангажимента на правителството. Аз такъв ангажимент не мога да приема на тъмно, защото това правителство още не ме е убедило, че има правилна политика. Затова се въздържах от гласуване и в Комисията по социална политика.
Иначе всичко останало, уважаеми дами и господа, в този момент просто представлява един предизборен фарс. Пенсионерите ще го разберат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Гласуването приключи по тази точка.
Следва точка втора от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ НА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ЛИЦА И ЗА ЗАКРИЛА НА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ИНВЕСТИЦИИ.
На предишното пленарно заседание, в което започнахме второто четене, стигнахме до чл. 5 и след като буксувахме няколко пъти ту на първа, ту на втора, ту на трета алинея, накрая пак стигнахме гласуване отначало на чл. 5. Моля, господин Джеров, да заеме мястото си тук и ви моля днес да внимаваме върху правените предложения и какво ще гласуваме, за да не повторим недоразумението от миналия път. Вярно, че тогава беше краят на заседанието, бяхме много уморени, но днес сме средата на заседанието и не сме уморени.
Чл. 5 отначалото.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да си припомним нещата. Чл. 5 с четири алинеи, представен от Законодателната комисия. Същевременно налице са и предложения по чл. 5 от Икономическата комисия с още няколко допълнения, направени от народните представители. Да започнем подред на нещата. 1065.2
Чл. 5 има заглавие "Ограничения".
"Чл. 5, ал. 1. Чуждестранно лице може да придобива право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти. То може да придобие жилище само чрез осъществено от него право на строеж".
Това е ал. 1 и, госпожо председател, ако Вие разрешите, да обхванем първо ал. 1, за да може да вървим подред на нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, господин Джеров, даже ще Ви моля, Вие да изчитате допълненията и предложенията - разполагате с тях. А пък аз ще ви помогна за гласуването.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това беше предложението на Законодателната комисия така, както ви е раздадено.
Второто предложение: към второто изречение на ал. 1 да се добави (това беше, струва ми се, предложението на господин Венцеслав Димитров) "и по ред, определен в закон".
Третото предложение на господин Гоцев. То беше в смисъл, че правото на ползуване може да бъде обект на прехвърляне или на наследяване.
Друго пред мен няма по ал. 1.
Аз моля подред да видим нещата. Основният текст на Законодателната комисия безспорно го поддържам. Той е правилен и точен. Предложението на господин Венцеслав Димитров "или по ред, определен в закон" бихме могли да разширим чл. 5, ал. 1 с тези думи, защото в момента по действуващия Закон за валутните сделки (съкращавам наименованието) това е допустимо с разрешение на министъра на финансите. Но след като правим сега един нов закон, не съм сигурен, че Законът за валутните сделки ще остане в този вид и с това съдържание, защото това е един закон, юристите сме единни, който в никакъв случай не може да остане така. Половината от него е отменена и изменена, другата половина е с норми, които будят много недоумения. И затова, ако пишем "по ред събразно Закона за валутните сделки" или да го реципираме от тях, да вземем "с разрешение на министъра на финансите", ще навлезем в една материя, която утре може по друг начин да регулираме.
Затова аз бих предложил да го допълним "или по ред, определен в закон". Кой ще бъде този закон, е въпрос на бъдещето.
Това е едното. 1065.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре, нека него да гласуваме, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре, да гласуваме допълнението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Първо предложението за допълнение към...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Или по ред, определен в закона".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Към изречение второ на ал. 1. Гласуваме най-напред това предложение за допълнение.
Господин Стоилов иска думата. 1065.4 ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПССД): Госпожо председател, зная, че вече навлизаме в процедура за гласуване, но смятам, че моите няколко думи ще улеснят народните представители, за да възприемат предложението на Законодателната комисия.
В чл. 29, доколкото си спомням, в Закона за собствеността също се допуска възможност чужденци да придобиват недвижими имоти с разрешение на министъра на финансите. Смятам, че Законът за чуждестранните инвестиции не е изцяло в съотношение на специален към общ закон, тъй като това са два паралелни режима. Единият се отнася за физически лица, а другият - за търговци и инвеститори. Следователно, дори и приемайки текста така, както е предложен от Законодателната комисия, ние не изключваме възможността, за която някои от депутатите апелираха тук. Смятам, че това е подобрият режим, защото с него ние ще стимулираме изграждането на жилища, а заедно с това няма да предотвратим възможността на тези хора като физически лица да ползуват общия, другия ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Ескенази, вече сме в режим на гласуване. Заповядайте, по текста. Сега ще гласуваме именно това допълнение, което бе прочетено "или по режим, определен от закона".
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Искам да ви предложа една, според мен, по-точна формулировка, като предварително искам да кажа, че е нужно да бъде направена такава уговорка по повод изказването на Янаки Стоилов. Нужно е да има такава уговорка, тъй като този закон третира чуждестранните лица и ако няма такава уговорка с имплицитно препращане към Закона за собствеността, може да се създаде впечатлението, че този закон отменя съответния текст от Закона за собствеността. Следователно аз поддържам това, което се предлага от Законодателната комисия, само че с една друга редакция - не "или по ред, определен със закон", защото това означава, че може да бъде създаден ред от закон, който да въведе съвършено други права, а да бъде "освен ако и други способи са разрешени със закон". (Оживление в залата)
Не, вярно е, че текстово е по-сложно, обаче идеята е такава, че по силата на този закон може да се придобие жилище само чрез осъществено право на строеж. "Освен ако и друг начин..." ДП/КТ 1066.1 тук имаме предвид Закона за собствеността... (Оживление в залата) "..., освен ако и друг способ е разрешен със закон", защото не е ясно по силата на бъдещия Закон за сделките с валутни ценности дали няма пък да бъде предвиден друг ред.
Важното е, че само закон може да въведе придобиване на жилища от чужденци. Това е идеята.
Следователно, моята редакция е: "Освен ако и други способи са разрешени със закон".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ще гласуваме. Направени са две разновидности на допълнението. Господин Джеров, нека ги подложим на гласуване. Фактически това е едно допълнение към изречение второ, но в два варианта. Единият е този, който господин Джеров предложи и беше подкрепен от господин Стоилов, както и това, което господин Ескенази току-що предложи. Смисълът е същият, но има различия в редакцията.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Малко е трудно да се разграничи - способ на придобиване, начин на придобиване, навлизаме в една терминология, за която утре ще ни попитат какво сме искали да кажем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Най-напред ще гласуваме предложението, направено от господин Джеров и Законодателната комисия. Става дума за допълнението.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Допълнението е от мен, а не от Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Извинете, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Искам да е съвсем ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Прочетете още веднъж първото допълнение. Моля чуйте допълнението, което най-напред ще се гласува. Господин Джеров предложи първо него, тъй като са две допълнения и си приличат по същество, гласуваме ги по реда на предлагането. Първо допълнението, което господин Джеров предложи и господин Стоилов подкрепи. Моля Ви, прочетете го още веднъж.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "... или по ред, определен със закон". 1066.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Гласуваме за допълнение в тази редакция.
За 118, против 29, въздържали се 14. Приема се допълнението, направено първо, така че това, което предложи господин Ескенази, няма да се подложи на гласуване.
Към ал. 1 е направено още едно допълнение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ще ви докладвам допълнението по съдържание и трябва да изложа някои съображения.
Господин Гоцев предложи като допълнително изречение, че правото на ползуване може да бъде обект на прехвърляне или наследяване. Знаете споровете, които възникнаха тук (естествено между юристите може да има различия), но просто се постарах да вляза малко в теорията.
Няма да развивам лекция, защото тук не е мястото: произходът на този институт идва от римското право, наречен "узусфруктус". Оттук нататък и според проф. Венедиков, който беше един от водещите професори в областта на вещното право (говоря от Девети септември 1944 г. до 1950 г.), това вещно право не може да бъде прехвърлено, то не може да бъде предмет на прехвърляне.
Същевременно чл. 168 от Закона за имуществото, собствеността и сервитутите също така не допуска прехвърлянето.
Чл. 168 говори за отстъпване упражняването на това право. Или в България принципно е възприето, че това вещно право не подлежи на прехвърляне. Също така в теорията (не отивам надалеч, Планьол е едно име, което е твърде известно в областта на гражданското право) той изрично застъпва становището, че това вещно ограничено право не подлежи на прехвърляне.
Второто, наследяването: и в теорията още от времето на римското право и досега, като минем през западноевропейската литература и теория, не може да бъде наследено това вещно право. При това положение естествено съм задължен да поставя на гласуване предложението за допълнително изречение с мотивите, които токущо изложих пред вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте за направеното допълнение към текста на чл. 1.
За 4, против 155, въздържали се 6.
Допълнението се отклонява. 1066.3 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При това положение моля да поставите на гласуване основната ал. 1 на чл. 5 така, както тя е предложена от Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Плюс гласуваната добавка.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, добавката е приета.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте текста на ал. 1.
За - 143, против - 15, 5 народни представители се въздържат. Текстът е приет. Алинея втора.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По ал. 2 Законодателната комисия има своето предложение, преди малко ви го прочетох, имате го. Мисля, че господин Йовчо Русев беше направил предложение на ред втори на ал. 2 след думата "едноличен търговец" да се добави "и дружество с чуждестранно участие".
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Мичковски? Имате думата, заповядайте.
АСЕН МИЧКОВСКИ: Госпожо председател, госпожи и господа народни представители, Икономическата комисия даде своето становище преди първото четене на Закона за чуждестранните инвестиции, но тъй като в последния вариант, който предостави Законодателната комисия, има някои съществени промени в сравнение с първоначалния текст, затова ние счетохме, че е нужно да дадем и допълнение по тези промени в едно ново становище, което представлява всъщност продължение на първото ни. И първият член, който е засегнат от това ново становище, е точно първата алинея на чл. 5. Икономическата комисия предлага ал. 2 на чл. 5 да придобие следния вид.
"Чуждестранно лице, включително и чрез клон или като едноличен търговец, не може да придобива право на собственост върху земя. Дружество с чуждестранно участие повече от 50 на сто не може да придобива право на собственост върху селскостопанска земя."
Искам да ви кажа, че за това предложение гласува болшинството от Икономическата комисия - 10 души. Вторият вариант, който беше поддържан от седем души в Икономическата комисия, има следния вид: ДЕ/ВР 1067.1
"Чуждестранно лице, включително и чрез клон или като едноличен търговец не може да придобива право на собственост върху земя. Дружество с чуждестранно участие не може да придобива право на собственост върху селскостопанска земя."
Тъй като повече от членовете на Икономическата комисия предложиха и поддържаха първия вариант, то това е и становището на Икономическата комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Господин Йовчо Русев.
ЙОВЧО РУСЕВ: Госпожо председател, дами и господа народни представители, аз поддържам направеното от мен предложение на предишното заседание, но бих приел втория вариант на Икономическата комисия, който по същество отразява същността на позицията. Аз бих искал да добавя, дами и господа народни представители, все по-голямата ни увереност и от земеделските производители на 21. Сливенски избирателен район, които са категорично против под каквато и да било форма да се продава земеделска земя на чужденци.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (от място): Да не я продават тогава, какво?
ЙОВЧО РУСЕВ: Господин Ескенази, защо сте толкова нервен? Ние обсъждаме отдавна един проект за закон и аз искам да призова всички народни представители, които имат сериозно отношение към земеделските производители, сегашните и бъдещите в България, да подкрепят втория вариант на текста на Икономическата комисия. И така ние ще успокоим нашите земеделски производители, а нека по-нататък, след четири-пет години, може да се пререши този проблем. Но засега земеделският производител на България не желае и категорично се противопоставя със закон да се разрешава продажбата на българска земеделска земя на чужденци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Ескенази, трима души поискаха думата за реплика. Господин Ескенази найнапред.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Аз дължа да се извиня на господин Русев за по-острата си реакция, но тук трябва да стане ясно, че кой би продал земеделска земя, забележете - не на чужденци. Много се спекулира по тази тема. В закона изрично е казано, че земеделска земя, изобщо земя на чужденци не се продава. Нали така? Първо. Второто нещо е кой би продал на дружество с чуждестранно 1067.2 участие земя. Нали това е самият земеделец. Тоест вие искате да кажете, че нашите земеделци са глупаци, защото ще си продават земята. Кой ще я продава? Това е идеята.
Третото нещо което е - помислете, прави се едно дружество между селски стопани, което притежава селскостопанска земя. В един момент се явява един чужденец, който иска да участвува с 10 на сто в капитала на това дружество. Какво става? Хайде ми обяснете какво става? Това дружество е собственик на селскостопанска земя. Той просто не може да участвува с капитал в това дружество. Да речем най-често такъв капитал ще се внесе, за да бъде построена някаква мандра на това дружество или да бъде построена някаква друга стопанска сграда. Обяснете ми какво става. Същото е и с това предложение, което се отнася до 50-те процента. Впрочем дължа да подчертая, че в първия си вариант на проекта аз това нещо го бях сложил с идеята, че трябва да се уточни, защото какво става, ако едно дружество е с 30 на сто чуждестранно участие, и след това поради смяна на капитала става с 60 на сто. Отнема ли му се собствеността, конфискува ли се? Още повече, че не може да се борави и с правото на ползуване. Просто всички тези неща водят до един абсурд. Това искам да кажа, поради което подкрепям становището, което е изразено от Законодателната комисия. И още веднъж, за да приключа, категорично е решението, че земя на чужденци не се продава.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Свободка Стефанова има думата за реплика. Господин Гоцев, и Вие ли поискахте думата за реплика? Трима души вдигнаха ръка, извинявайте. За реплика ли? Господин Пенев се отказа.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА: Свобода Стефанова, Русенски избирателен район, СДС. Аз смятам, че всички едно и също мислим, но отново се разминаваме само в това, което гласно изказваме. Законът си е твърде ясен и категоричен, за да дойдат инвестициите тук, трябва да подходим така, както се подхожда в нормалните страни, които не искат да пречат, а искат да подпомогнат. Затова моята реплика е и предложение да преминем към гласуване на този закон, защото в интерес на България е да го гласуваме по-бързо, за да подпомогнем икономиката, което съответно ще доведе до истински пенсии на пенсионерите, господа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Стефанова, в думите Ви имаше желание да прекратим или правите процедурно 1067.3 предложение? (Бурни протести от страна на опозицията) Понеже има още желаещи да се изкажат?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Не е казала да не се изказват.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Няколко човека са заявили желание за участие - господи Златимир Орсов и господин Васил Гоцев са тези, които са се записали дотук. Господин Орсов, имате думата. 1067.4 ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Взимам думата, за да подкрепя направеното от господин Йовчо Русев предложение, което съвпада и с втория вариант на предложението на Икономическата комисия. Тук се каза, че една такава забрана за смесените юридически лица да придобиват собственост върху, забележете, само земеделска земя, а не върху земя, върху която да се изграждат някакви предприятия, т.е. върху строителни терени, че тази забрана щяла да спъне инвестициите в селското стопанство. Напротив, нашето селско стопанство няма нужда от инвестиции в придобиването на собственост върху земя. То има нужда от инвестиции в техника, в технологии, в изграждането на преработващи предприятия, в опаковките, но инвестициите, дадени за закупуване на земя, напротив, ще замразят в собствеността на земята тези средства, които инак биха отишли за технологии, за техника и т.н.
Нещо повече, искам да повторя отново, че забраната, която се предлага, не е насочена към това да не могат да се придобиват земи от смесените юридически лица за изграждане на различни сгради, онова, което има предвид и господин Илко Ескенази в примера, който даде. Този чужденец, който иска да се включи в дружеството, няма никаква пречка да стане собственик и на такава земя, върху която ще изгражда някакви сгради. Забраната е само за земеделска земя. И аргумент за това може да се почерпи и от Конституцията. Конституцията третира земята не като обикновено средство за производство, а, напротив, казано е, че земята е основно национално богатство, което се ползува от особената закрила на държавата и обществото.
Освен това възможността юридическите лица с чуждестранно участие да могат да станат собственици на земеделска земя би довело дотам, да се заобиколи разпоредбата на чл. 22, а именно чужденци и чуждестранни юридически лица да могат да придобиват земеделска земя.
Ще ви дам само един пример. Според нашия Търговски закон всеки чужденец, който има в джоба си приблизително 2500 долара, може да дойде в страната, да ги превърне в левове и той, чужденецът, сам да регистрира едно еднолично дружество с ограничена отговорност. Тогава ви питам: каква ще бъде разликата в случаите, когато чужденецът от свое име купи земеделска земя, и случаят, когато чужденецът купи земеделска земя чрез своето еднолично РД/ВР 1068.1 дружество с ограничена отговорност? Разликата ще бъде в това на чие име ще бъде записана земята. Но това е един чисто формален критерий. Ако Конституцията забранява на чужденци и чуждестранни юридически лица да придобиват земеделска земя, то тази забрана е заради това земеделската земя да не попадне под разпореждането на лица, за които е преценено, че може би ще имат политика, която няма да бъде в интерес на българското земеделие и на българските граждани.
В случай, когато чужденецът, регистрирал еднолично дружество с ограничена отговорност, купи земя, по този начин се заобикаля доста грубо Конституцията, а именно разпоредбите на чл. 22.
Аз искам да припомня на народните представители, че в сега действуващия Закон за земята в чл. 3, ал. 3 е забранено на юридическите лица с чуждестранно участие да придобиват и да притежават земеделска земя. И тази забрана, която беше гласувана от Великото Народно събрание, бе подкрепена от над 90 на сто от гласувалите тогава народни представители. Против разпоредбата гласуват едва 7,5 на сто от участвувалите в гласуването народни представители. (Шум в залата)
Искам да обърна внимание на господина, който ме репликира, че за тази забрана гласуваха народните представители от БЗНС "Никола Петков" и от БЗНС, сега "единен". И че тези два земеделски съюза и сега стоят на тази позиция.
Искам да припомня на този господин, че зад забраната юридическите лица с чуждестранно участие да не могат да придобиват земеделска земя стоят по-голямата част от българските избиратели. Че зад тази забрана стои цялото селско население, върху което СДС няма никакво влияние. Влиянието на СДС в селата се базира на влиянието на БЗНС "Никола Петков". А, както е известно, БЗНС "Никола Петков" е извън...
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Орсов, моля Ви, нека по текста за второ четене.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Да, по текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Хубави са тези коментарии, но работим по текст, който втори път преглъщаме.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Именно, именно, ще съкратя изказването си. 1068.2
Освен това тук се изрази становище от госпожа Стефанова, че именно тези инвестиции ще помогнат на пенсионерите да си получат пенсиите. Аз много се учудвам от едно такова становище, след като парите ще бъдат замразени в земята, по какъв начин ще се помогне на пенсионерите?
И още нещо. Нали, госпожо Стефанова, вече им помогнахте с конфискацията на имуществото на БСП? Докога ще оправдавате тези предложения с необходимостта да се помогне на пенсионерите?
Освен това аз не се съмнявам, че ще бъде гласувано точно онова предложение, което сте си намислили, уважаеми господа от СДС, но искам да се обърна към тези дружества с чуждестранно участие, които смятат да закупуват земеделска земя, и да ги предупредя, че парите, които смятат да вложат в земята, са несигурна инвестиция. И нека те знаят, че през следващото изменение на съотношението на силите в парламента този текст ще бъде изменен. Да внимават къде влагат парите си! (Шум и ръкопляскания в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За реплика думата има господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа, вземам реплика, поради това че изказването на господин Орсов е предназначено само за предизборна пропаганда по радиото, което предава. Нищо общо няма разпродажбата на земя на чужденци за каквато забранява Конституцията, с правото да се даде на български юридически лица с чуждестранно участие да инвестират пари в земеделското стопанство. Нашето село е бедно и няма кой друг да даде пари за неговото възраждане освен чужденци, които биха могли да съдействуват на нашите земеделски стопани да обработват земята не както е било преди 50 години с рало и с плуг, а по модерните начини, по които тя се обработва в напредналите страни.
Предоставянето на тази възможност в текста, който Законодателната комисия предлага да се гласува, е предпоставка за съживяване на нашето земеделско стопанство. Това значи, че българският селянин ще може да ползува опита на чуждите и напреднали страни, да ползува техните инвестиции, които ще се подчинят на българския закон. Защото това чуждестранно участие е чуждестранно участие в българско юридическо лице, което се подчинява на българския закон и по всички правила на всички законодателства в света има статута на български гражданин в най-широкия и лаичес1068.3 ки смисъл на думата. Никаква опасност това не представлява. Опасността е само една, че, ако се даде тази възможност, ще влязат чужденци и ще съживят селското стопанство, ще има производство, ще има благоденствие, което господата от опозицията не желаят. (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте за втора реплика.
ПЕТЪР ТОДОРОВ (СДС, БЗНС "Никола Петков"): Тук господин Орсов се постара доста да експлоатира това име. Аз бих му препоръчал, когато се изказва, да се постарае да има и логика в това, което казва. Той говори за позицията на ръководството на БЗНС "Никола Петков" и за това, че Съюзът на демократичните сили фактически няма никакви структури на село, защото там е БЗНС "Никола Петков". Но в същото време би трябвало да се постарае да си обясни защо, ако е така, на село гласуваха със сини бюлетини и защо сега Съюзът на демократичните сили тук не е в опозиция, а е управляваща партия. Защото българските селяни и преди всичко членовете на БЗНС "Никола Петков" гласуваха със сини бюлетини, това го знаете не по-зле от мен. В българските села броят на бюлетините на БЗНС "Никола Петков" - бяла с някакви ивици, беше по-малко от 1/10 от броя на сините бюлетини.
Така че българският селянин много добре знае какво иска. И вие не експлоатирайте тази тема по такъв неудачен начин.
А колкото до опасността от разпродажби, разграбване и друго, вие пазихте България от "разграбване" половин век почти, вашата партия. Поставихте железни завеси. Стреляхте по границите, когато някой искаше да влезе и излезе, и ни доведохте дотам, че сега умуваме откъде да намерим 200 лв. за пенсионерите. (Ръкопляскания от ПССД) Ако продължаваме така, няма да има утре и толкова. Не може България да стъпи на крака без чужди инвестиции и това няма да стане с вашия стар закон, а ще стане с новия закон, който сега гласуваме. Толкова очевидно и елементарно е, че повече няма какво да се говори. (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Трета реплика има господин Карев.
Моля Ви, господин Карев, понеже виждам, че се получава напрежение. Трите реплики и този, който е репликиран, има право на отговор до 2 минути. Господин Сугарев чака за процедурен въпрос. (Шум в залата) Съгласно правилника процедурният въпрос 1068.4 е след като минат репликите. Моля Ви! Господин Карев, имате думата за реплика.
ГЕОРГИ КАРЕВ: На всички в тази зала е добре известно колко много са чувствителни чуждите инвеститори по въпроса за сигурността на своите инвестиции в България. И ако нещо ги възпира, и ако нещо им пречи, това е именно липсата на сигурност досежно техните инвестиции. И в този смисъл обръщам внимание на всички присъствуващи, че страховитото предупреждение, което господин Орсов отправи към всички тях, да имат предвид, че при една промяна на съотношението между политическите сили и т.н., това страшно предупреждение до голяма степен изразява изобщо отношението на неговата партия към чуждите инвестиции у нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Орсов има правото на отговор. 1068.5 ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Аз искам да припомня на господин Карев, че според в. "Демокрация" СДС идва едва ли не завинаги на власт, така че той няма защо да се страхува за чуждестранните инвеститори от моето предупреждение. Но аз искам отново да повторя, че Парламентарният съюз за социална демокрация (викове от СДС: "Няма такъв!") смята чл. 5, ал. 2 за нарушаващ интересите на България и да повторя отново предупреждението към тези юридически лица с чуждестранно участие, че инвестицията в купуването на земя е несигурна. Защото действително, господин Карев, при следващата промяна на съотношението на политическите сили... (Реплики от СДС: "Няма да има такова!") Дали ще има следваща промяна или не, ще реши българският народ, българският избирател. И той ще реши, като изхожда и от онова, което днес вие ще гласувате като ал. 2 на чл. 5.
А на господин Гоцев бих искал само да кажа, че когато казах на моите студенти примера за правото на ползуване, което ще се продава и наследява, те изпопадаха под масите от смях. (Шум в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Сугарев има думата.
ЕДВИН СУГАРЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ако не се лъжа, намираме се на второ четене на законопроект. Господин Орсов очевидно бърка тази трибуна с трибуната на един митинг. Такива изказвания не се правят на второ четене, господин Орсов. Ние не сме дошли тук да слушаме къде СДС има влияние и къде не.
Затова предлагам процедурно да ограничим времето за изказване до три минути. Предлагам също така процедурно да прекъснем обсъжданията по тази алинея. (Ръкопляскания в СДС)
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ: Само едно изречение искам да кажа, извинявайте. Златимир Орсов не води упражнения в Юридическия факултет тази година, така че в момента той не каза истината.
Второ, правото на ползуване се наследяваше и това не го измислихме ние, а го имаше в 11-о и 20-о постановление. Моля, направете си справка! (Ръкопляскания в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В изказването на господин Сугарев има две процедурни предложения. Едното е изказванията да бъдат до три минути. СБ/ВР 1069.1
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): А Вие защо допускате такива махленски изказвания?
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Стоилов, ако може да се гадае кой какво таи в себе си, когато идва тук, аз ще мога да Ви отговоря на въпроса. Но микрофонът е на всеки в рамките на правилника.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Защо му разрешавате? Нямате основание!
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Второто предложение е да се прекратят разискванията по ал. 2.
Най-напред подлагам на гласуване процедурното предложение за прекратяване на дебатите.
Господин Пирински е против това предложение. Има думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо председател, моля Ви, преди да се изкажа против предложението на господин Сугарев и Вие да обърнете внимание на правилника и да призовете представителите на мнозинството, първо, да не смятат, че при второ четене се ограничават дебатите. Никъде няма такова ограничение, за което господин Сугарев намекна в своето предложение.
Второ, госпожо председател, моля Ви да използувате онова копче, с което разполагате за изключване на микрофона, както много умело и бързо се действува, когато някой от Парламентарния съюз за социална демокрация вземе думата без разрешение, когато подобни опити се правят и от другата страна.
Но аз съм против същината на предложението на господин Сугарев, защото днес ми се струва, че представителите на мнозинството в Народното събрание са в едно особено бойко настроение, което ги тласка към много лековато гласуване по много съществени въпроси. По предходната точка, без дори да видят две цифри на кръст, те гласуваха БНБ да даде половин милиард заем на правителството. Това е висша степен на лековато мислене, като се демагогствува с въпроса за пенсиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Пирински, Вие ще ме принудите да ползувам копчето.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Сега именно по въпроса за това, кой ще притежава земеделската земя на България отново се предлага да се прекратят дебатите, да се съкратят разискванията и набързо да се гласува. (Шум в СДС) Виждам, че няма настроение да бъда чут, естествено е какво ще се гласува. Нека обаче всеки извън 1069.2 тази зала знае по какъв начин се разглежда един такъв въпрос от СДС.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Пирински, понеже вече няколко пъти се обръщате към мен, може би е редно да взема думата от по-ниската трибуна. Искам да Ви кажа, че копчето се използува много рядко. Лично аз съм го ползувала може би веднъж и трябваше сега да го приложа спрямо Вас днес може би за втори път.
Втората част на забележката Ви. Председателството търпеливо не прилага онази норма, съгласно която трябва да се представяте. И затова бе разгледано в Председателския съвет по какъв начин трябва да се представят депутатите от изборния съюз на БСП и другите партии. Затова вярно е, че няма разпореждане да се изписва на таблото, но мисля, че беше коректно. Няма заповед, но има правилник, господин Пирински.
И Ви моля, когато идвате тук, ако смятате с мен да говорите, аз мога да седна на първия ред и да Ви слушам. Но другите желаят да чуят мнението Ви.
Така че моля нека този правилник, колкото и да е подробен и труден, да го спазваме всички.
Когато се отнася за процедурен въпрос, нека в рамките на това, което позволява оспорването, да става. Иначе още много неща могат да се кажат, трибуната е свободна.
Моля ви да гласуваме второто процедурно предложение най-напред за прекратяване на разискванията по ал. 2 на чл. 5.
Със 106 - за, 74 - против, и нито един въздържал се предложението се приема.
Прекратяваме разискванията по този текст.
Има още едно процедурно предложение изказванията в разискванията да бъдат до три минути. Моля, гласувайте.
Със 104 - за, 71 - против, 1 въздържал се дискусията по-нататък ще дава възможност до три минути на всеки, който се изказва.
Моля, господин Джеров, да съдействувате за гласуването по ал. 2 на чл. 5.
Господин Йовчо Русев направи едно допълнение, което поддържа. 1069.3
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Икономическата комисия дава нещо съвсем ново, затова аз смятам, че можем да започнем от предложението на Икономическата комисия и след това ще видим и предложението на господин Йовчо Русев.
Икономическата комисия предлага: "Дружество с чуждестранно участие повече от 50 на сто не може да придобива право на собственост върху селскостопанска земя". Това е редакцията, предоставена от Икономическата комисия, само с една промяна, защото работим с понятието "земеделски земи", затова би трябвало да бъде върху "земеделска земя".
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Но, господин Джеров, това предложение е в два варианта. В единия се посочваше процентно участие, а в другия нямаше посочено участие. 1069.4 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Госпожо председател, аз започвам от първото, защото Икономическата комисия предлага него като първи вариант. Да започнем от него. Той е първият вариант, за него са гласували, както виждам от данните, повечето от членовете на Икономическата комисия.
В такъв случай, вариант първи - предложение за ал. 2 на чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, господин Орсов има процедурен въпрос по гласуването. Заповядайте. Надяваме се, че ще помогнете по подреждането.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Вземам думата по процедурен въпрос, тъй като това се отнася до реда на гласуването. Вярно е, че Икономическата комисия е предложила два варианта, но пред Икономическата комисия вторият вариант по същество беше предложен от господин Йовчо Русев. Така че след като става дума...
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Той току-що каза как е съгласен да се гласува.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Току-що той каза, че неговото предложение, което той направи миналия четвъртък, по същество е вторият вариант на предложението на Икономическата комисия. И ако се гласува това предложение, то да се счита онова негово предложение за оттеглено. По същество това са едни и същи предложения, тъй като смисълът е един и същ. Ето защо, тъй като предложението на господин Русев е от миналия четвъртък, аз настоявам пред вас то да бъде поставено най-напред на гласуване, та макар и в редакцията, която му е дала Икономическата комисия.
Пак повтарям, да се гласува най-напред...
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Орсов, разбрахме. Точно това правим. Благодаря Ви за пояснението, но разбрахме за какво става дума.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Останах с впечатление, че подлагате найнапред на гласуване първия вариант на Икономическата комисия, а не предложението на господин Русев, формулирано като втори вариант на Икономическата комисия.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Все пак, след като има две становища на Икономическата комисия, които според мен са и по-отдалечени, би трябвало да вървим и по реда на предложенията на Икономическата комисия. ВТ/ВР 1070.1
Първо, ще помоля да бъде поставено на гласуване първото предложение, съгласно раздаденото ви становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Сега ще бъдат подредени, моля ви. Едното предложение е на Законодателната комисия. Това, което господин Русев предлага, е за едно допълнение към текста на Законодателната, което се покрива с втория вариант на Икономическата комисия. Икономическата комисия не е могла да стигне до едно становище, предлага две. Едното е по-разширително, другото - по-ограничително. Господин Папаризов, мисля, че това са нещата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (от място): Вие давате възможност, ако не се приеме вторият вариант, да се присъединим към първия.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: От втория вариант на Икономическата, ако не стане, първият на Икономическата и след това на Законодателната.
Господин Мичковски, заповядайте. Аз моля вашата комисия, когато има сложни и стъпаловидни предложения, може би да ги градира.
АСЕН МИЧКОВСКИ: Прощавайте, останал съм неразбран. Аз казах, че са се оформили две значими становища, но становището на Икономическата комисия е първият вариант, а другото го казах просто за информация на народните представители. В крайна сметка ние в Икономическата комисия взимаме решение с вишегласие и първият вариант е становището на Икономическата комисия. Тъй като трябва да се отрази обаче, както е записано и в правилника, многообразието от становища, както и хората, които гласуват като число за това многообразие, затова сме си направили и труда да споменем всичките варианти. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: След консултации подлагаме на гласуване направените предложения в следния ред: най-напред второто предложение на Икономическата комисия, което не е имало достатъчна подкрепа, но тук се изказаха и в полза на него, което фактически се явява заместващ текст на основното предложение на Икономическата комисия. Така че гласуваме найнапред него - второто предложение на Икономическата комисия.
Моля, гласувайте. 1070.2
Ако трябва, още един път да се обясни, за да няма след това оспорване на гласуването. Ясно е, че гласуваме втория вариант на Икономическата комисия, който се явява заместващ текст на първия.
Моля, гласувайте.
Със 77 гласували за, 112 - против, въздържали се няма, вторият вариант на Икономическата комисия се отхвърля.
Пристъпваме към гласуване на първия вариант на Икономическата комисия, който се явява текст, заместващ този на Законодателната комисия.
Моля ви, гласувайте за първия вариант на текста на Икономическата комисия.
С 95 гласували за, 78 - против, и 5 въздържали се, вариантът на Икономическата комисия в първата си разновидност се приема. В този случай няма да се приема предложението на Законодателната комисия така, както го имате пред себе си.
Пристъпваме към следващия текст - ал. 3 на чл. 5. 1070.3 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Член 5, ал. 3. Малко навлизаме в една техническа област, която ще трябва да бъде осмислена от колегите, които са направили съответно предложения. Или да сложим нещата в ред.
Член 5, ал. 3, с пет точки, предложена от Законодателната комисия.
Предложение на господин Красимир Николаев, точка 5, нова: "Изграждане и експлоатация на магистрални мрежи и проводи, на техническата, транспортната и комуникационната, в това число и информационната инфраструктура, с прилежащите им терени, сгради и съоръжения в случаите, когато тези мрежи и проводи са елемент на републикански или трансгранични инфраструктурни коридори."
Това е предложеният текст, но ми се струва, че би трябвало малко да разберем тези понятия, с които силно е напластена тази точка 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Може би господин Николаев да вземе думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз бих си позволил да кажа още няколко неща и тогава, когато уточняваме, госпожо председател, да може да се каже съответното и по другите.
Има предложения за нова ал. 3, с нова точка, със следното съдържание: "Производство на електроенергия, владеене и опериране с радио- и телевизионни станции и други информационни мрежи, експлоатиране и развитие на националната транспортна инфраструктура."
Дотук ще спра, за да може да помолим колегите, които са направили предложенията, да изяснят какво се крие зад тези понятия.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Красимир Николаев има думата.
КРАСИМИР НИКОЛАЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, Красимир Николаев - Парламентарен съюз за социална демокрация. (Шум в залата, реплики от блока на СДС: "Няма такъв!", "Кажете си името!")
Докато на таблото е изписано това име, това ще бъде името, с което ще се представяме.
Искам да изтъкна съвсем накратко, в рамките на предоставеното време, мотивите към предложението за промяна на ал. 3 към чл. 5. СД/ЙА 1071.1
Разбрахте, че има и друго предложение, което е на Икономическата комисия, и то беше прочетено. Смятам, че това предложение, което ние даваме, е по-пълно и по-изчерпателно. И накратко изяснявам мотивите.
От гледна точка на гарантиране на икономическата самостоятелност на страната и по стратегически съображения от изключително значение за националната сигурност и за устойчивостта на икономиката във военно време трябва да съществуват гаранции за нормалния трафик на хора, товари, енергия, информация и ресурси въобще по магистралните републикански и трансгранични инфраструктурни коридори. Това са единни трасета. Хора, товари, енергия, информация се движат общо взето по едни трасета.
От гледна точка на ангажиментите, които страната е поела към други държави, би следвало да бъдат също така дадени гаранции и тези интереси, на тези други държави, да не бъдат в никакъв случай засягани или да бъдат поставяни под съмнение или под изключително разпореждане на чуждестранни лица в случаите когато става дума ... Няма да обяснявам пълния текст на ал. 3, вижте я за какво става точно дума. Мисля, че този текст е по-изчерпателен.
А пък претенциите, че изобилствува с технически термини мисля, че не са състоятелни, тъй като редица други закони, включая Закона за териториалното и селищното устройство, изобилствуват с такива текстове. И аз смятам, че чуждестранните лица не са длъжни да познават цялото ни законодателство. А този случай урежда един текст, който касае именно Закона за чуждестранните инвестиции. И мисля, че в такива случаи не би следвало разрешенията да бъдат давани по установения общ ред, третирани в други закони, какъвто е Законът за териториалното и селищното устройство, а трябва чрез санкция на равнище Министерски съвет да бъдат уреждани тези неща. Мисля, че това е същността на предложението.
А ако трябва да бъде по-конкретен за какви инфраструктурни коридори става дума - след като България ще се отваря към Европа, във всички случаи пътят на Западна Европа към пазарите на Близкия Изток, Адриатика, Беломорието, минава през България. Следователно, ако ние очакваме в бъдеще някакви сериозни инвестиции на Европа в България, това ще бъдат инвестиции, 1071.2 които ще гарантират именно тези инфраструктурни коридори за интересите на Западна Европа в тези направления. И следователно във всички случаи ние трябва да дадем тук сериозни гаранции за тези неща и да декларираме нашата готовност тези съоръжения, тези трансгранични коридори да бъдат експлоатирани по начин, по който да не се поставя под съмнение тяхната изправност. Става дума тук за газопроводи, топлопроводи, радио- и телевизионни, компютърни, включително кабелни мрежи. А ако гледаме от гледна точка на транспортната инфраструктура - роратерминали, контейнерни терминали и т.н., да не ги изброявам, защото е досадно изброяването на тези неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Ескенази има думата за реплика.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Аз просто вземам думата за реплика, тъй като очевидно няма яснота за какво става дума.
Всичко това е гарантирано от националното законодателство и едно по едно мога да ви кажа, че ако чужденец иска да участвува в такава дейност, българският му партньор, държавата трябва да му даде разрешение. И в мотивите многократно е изтъквано. Ето, вие давате пример с пътищата. Ами пътищата поначало са държавна собственост. Ако се иска да се даде на един чужденец или на едно смесено дружество да експлоатира тези пътища, нали Министерският съвет трябва да даде съгласие на Главно управление на пътищата или на съответното предприятие?! Когато става дума за железници - ами ако чужденецът иска да участвува в БДЖ, нали трябва Министерският съвет да даде съгласие? Това, което вие предлагате, е един път Министерският съвет да даде съгласие на БДЖ, примерно да допусне чуждестранно участие, и втори път чужденецът да дойде и за същото нещо да иска. Просто всичко това е гарантирано от нашето законодателство. И нещо повече, когато пък става дума за изграждане на инфраструктура, ами нали това дружество трябва да поиска от държавата да й даде да прокопае, да прокара тези комуникации и т.н.?
Тоест просто това предложение е напълно безсмислено. То е гарантирано от законодателството.
А що се касае до владеене и опериране със средства, първо, това е абсолютно неправно понятие. Второ, съществено е, когато става дума за радиоразпръскване и за телевизия даване1071.3 то на честоти. Те се дават поначало от държавата. Въпросът е дали ще дадат на някого честота. А кой владее? Ама и аз мога да го владея и да си го държа вкъщи. Въпросът е дали ще ми дадат да излъчвам програма на дадена честота.
Така че всичко това, което се казва, е гарантирано от нашето законодателство. Тук става дума за едни излишни неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Мичковски също иска думата за реплика.
АСЕН МИЧКОВСКИ: Точно по същите съображения, които токущо изказа господин Ескенази, ние счетохме в Икономическата комисия, че трябва да оттеглим това наше предложение и на мястото на него предлагаме следния текст като т. 6: "Други случаи, определени със закон".
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За реплика на изказването на господин Николаев ли Ви е репликата?
СТОЙКО ПЕНЧЕВ: Искам да подкрепя предложението на колегата Красимир Николаев. Определено господин Ескенази е некомпетентен в сферата на транспортните системи. В момента върви процедура във Великотърновския съд за фирма с турско участие, която иска трасе през Горна Оряховица;
Второ, 42 турски фирми в страната с турско участие искат влизане в транспортната система на страната;
И трето, когато говорим за транспортни системи и структури трябва да имаме предвид, че в момента приватизацията се подготвя в БДЖ и тая приватизация при един такъв подход и неотграничаване на един такъв момент като транспорта и другите системи може да допусне влизане на чужденци и коригиране и проблеми, свързани с националната сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми колега, вие не направихте реплика на господин Николаев, но аз бях достатъчно търпелива да не Ви взема думата. Но репликите вървят по броя, по който са. За трета реплика ще се вземе ли думата? Няколко народни представители вдигнаха ръка.
Господин Папаризов има думата за изказване.
С картите до 3 минути. 1071.4 АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз ще съм много кратък, госпожо председател, благодаря Ви. Само две думи. Може би господин Мичковски, който практически съкрати част от моето изказване Вариантът на Икономическата комисия (ние не сме такива специалисти като господин Николаев) и е малко по-общ. Вие ще прецените кой е по-добър. Този сме го взели от материала, готвен в правителството от всички ведомства, когато правителството трябваше да определи областите, които да подлежат на разрешителен режим. Но мисля, че и нашите два варианта не са най-изчерпателни и това, което предложи господин Мичковски, най-общ текст "други случаи, определени със закон", би било най-точно и ви моля да имате предвид това наше предложение, ако не се приеме нито предложението на господин Николаев, нито така, както е оформено от Икономическата комисия на база обсъжданията в правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Васил Гоцев има думата.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаема госпожа председателствуваща, дами и господа! Да се правят препращания и овластявания с друг закон, за да се създадат допълнителни ограничения, означава да се създаде несигурност у чуждестранния инвеститор. Нека да огледаме добре трябва ли други ограничения да се дадат, извън тези, които се намират в алинея 3. Ако някой смята, че трябва да се дадат други ограничения, да ги обсъдим. Но нека всички ограничения да ги поставим в закона. В този закон, който приемаме, голямата критика, която беше в сега действащия закон за чуждестранните инвестиции между другото е и за тези препращания към друго законодателство. Ако чуждестранният инвеститор знае, че с всеки друг закон може би има допълнителни ограничения, няма да иска да вложи своя капитал в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Конакчиев има думата.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо председател! Аз вземам думата, за да предложа корекция по същия повод, по който досега се дискутира, на точка трета от алинея трета на член 5, където е сложен текст за ограничение придобиване на недвижими имоти в отделни географски райони, определени от Министерския съвет. Икономическата комисия в ББ/ЙА 1072.1 своето становище записа, че би трябвало изрично в този закон да се определят географските райони, където извършването на стопанска дейност подлежи на разрешителен режим и говорилият преди мен оратор, според мен, даде същата постановка по друг повод.
За целта ние счетохме за целесъобразно да се взема мнението на Комисията по националната сигурност. Считам, че въпросът е изключително сериозен и би трябвало тук да сме наясно. Аз лично не претендирам, че съм специалист по националната сигурност, но изхождайки от тази теза, която излагам пред вас, при първото четене на закона аз предложих конкретен текст, наймалкото, за да станат дебати в залата. Сега отново ще припомня този текст. Точка 3 да придобие следния вид: "При придобиване на недвижими имоти в 30-километровата ивица по държавната граница, като се спазва целостта на границите на общините."
Това е моето предложение. Възползвам се от случая, че съм на трибуната, за да подкрепя предложението на Икономическата комисия по дебатите, които току-що течаха.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други предложения не са направени. Желаещи да участвуват в разискванията повече няма.
Господин Джеров, пристъпваме към гласуване. Моля, колеги, обявявам гласуване, защото виждам, че пооредяха малко редиците тук и там. Трите минути текат, заповядайте в залата. В режим на гласуване сме и процедура на гласуване.
Господин Джеров, моля Ви.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: След тези пояснения се връщаме там, където бяхме преди. Нова точка към член 5, алинея трета, тази, която беше представена от господин Красимир Николаев. Според мен, би трябвало вече да минем към гласуване на отделните текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Първо, бих помолим, госпожо председател, за поставите на гласуване предложението на господин Красимир Николаев, което аз прочетох преди малко, а пък той от своя страна изясни и уточни. 1072.2
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Пристъпваме към гласуване предложението на господин Николаев. Той го и обясни, чухте го. Моля, гласувайте!
59 народни представители са гласували за, 96 против, 1 се въздържа. Предложението се отклонява.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Минаваме към предложението на Икономическата комисия и след това предложението на господин Конакчиев.
Икономическата комисия ... Аз моля господин Мичковски, ако е тук ...
В такъв случай първото предложение на Икономическата комисия е нова точка със следното съдържание:
"Производство на електроенергия, владеене и опериране с радио- и телевизионни станции ..." Аз затова помолих господин Мичковски да я съобщи, защото има и едно второ предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, господин Мичковски.
АСЕН МИЧКОВСКИ: Аз мисля, че достатъчно ясно казах. Ние се отказваме от първото предложение заради аргументацията, която също споделяме и която изказа господин Ескенази. Но на мястото на това предложение предлагаме точка 6 "Други случаи, определени със закон".
На мястото на "производство на електроенергия, владеене и опериране с радио-телевизионна и други телевизионни информационни мрежи, експлоатиране и развитие на националната транспортна инфраструктура" друг текст: "Други случаи, определени със закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това е нова точка 6.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следователно предложението на Икономическата комисия става нова точка със съдържание: "Други случаи, определени със закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте за тази нова точка 6, предложена от Икономическата комисия.
61 народни представители са гласували за, 91 - против, 8 се въздържат. Отклонява се предложението. 1072.3
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И последно преди основният текст - предложението на господин Конакчиев - нова точка: "Придобиване на недвижими имоти в 30-километровата ивица по държавната граница, като се спазва целостта на границите на общините."
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Фактически това е заместващ текст на точка 3. Моля, гласувайте за този заместващ текст на точка 3, предложен от господин Конакчиев.
61 народни представители са гласували за, 89 против, 4 се въздържат.
И това предложение се отклонява. 1072.4 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Остава основният текст, предложен от Законодателната комисия. Говоря за чл. 5, ал. 3.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (от място): Възможно ли е процедурно да поставя въпроса преди основния текст?
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По време на гласуването? Това вече е основният текст.
Моля ви гласувайте текста на ал. 3 на чл. 5.
За 107, против 36, 10 се въздържат.
Текстът на ал. 3 е приет.
Господин Папаризов има думата за обяснение на отрицателен вот.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Гласувах против, защото неприемането на нито един от вариантите на Икономическата комисия води до това, че сега този закон влиза в противоречие с всички други закони, които предвиждат разрешителен режим и за български юридически лица, например по отношение на честоти и т.н. Излиза, че сега например един чужденец, би могъл да предава на дадена честота без разрешение, тъй като тук са изброени изчерпателно случаите, когато се изисква разрешение, така както гласувахме този текст, а един български участник, една българска фирма ще трябва да иска разрешение да предава на определена честота. Мисля, че текстът, така както е оформен, с изчерпателно изоброяване на случаите би създал доста проблеми и колизии с други български закони. Затова гласувах против този текст.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (от място): Това сега е демагогия.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Продължаваме със следващия текст. Господин Джеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪРР ДЖЕРОВ: Предлагаме последната алинея на чл. 5, тоест ал. 4, да бъде поставена на гласуване със следното съдържание: "Сделки извършени в нарушение на този член или чрез подставено лице, се обявяват за нищожни с решение на съда по иск на прокурора или на заинтересованите лица. В този случай даденото от недобросъвестната страна се отнема в полза на държавата." ЦМ/ЙА 1073.1
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Допълнение към този текст няма. Желае ли някой народен представител да направи допълнение към текста? Не се правят допълнения.
Моля гласувайте текста, така както го чухте.
За 117, против 15, 13 се въздържат.
Текстът на ал. 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Завършихме с чл. 5. Преминаваме към чл. 6. Текстът на чл. 6 е раздаден. По него има предложения на Икономическата комисия - по ал. 1 и ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Вие ли ще ги направите, господин Джеров, или господин Мичковски?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Точно затова погледнах. Нека да е господин Мичковски, който да уточни становището.
АСЕН МИЧКОВСКИ: Становището на Икономическата комисия по отношение на чл. 6, ал. 1 - разликата е само в първото изречение. Икономическата комисия предлага следния текст: "Разрешенията по ал. 3 на предходния член се издават от Министерския съвет или от упълномощен от него орган" и след това продължава текстът без изменение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По ал. 3 имате ли предложение?
АСЕН МИЧКОВСКИ: По ал. 3 не.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По текстовете на чл. 6 други предложения за промяна, допълнения или замествания ще се правят ли? - Не се правят.
Моля пригответе се за гласуване.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Госпожо председател, смятам, че предложението на Икономическата комисия е разумно, защото дава възможност за доуточняване на органа, който има право да дава разрешения. Лично аз го споделям и поддържам.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В такъв случай гласуваме текстовете на чл. 6, първа, втора и трета алинея с добавката, която се прави от Икономическата комисия. Моля гласувайте трите алинеи заедно. 1073.2
За 124, против 10, 10 се въздържат.
Чл. 6 в трите си алинеи е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва чл. 7 със заглавие "Приоритет на международните договори".
"Когато международен договор, по който е страна Република България, предвижда по-благоприятни условия за извършване на стопанска дейност от чуждестранни лица, прилагат се по- благоприятните условия според международния договор."
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли направени някакви предложения по текста?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не, до момента няма пред мен нищо. 1073.3
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: От пленарната зала не се правят предложения.
Моля ви, гласувайте за текста на чл. 7, както бе прочетен от господин Джеров.
За - 127, против - 7, въздържали се 6. Този текст се приема.
Следващият, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва чл. 8. Предлагаме следното съдържание: "Законно предприета стопанска дейност и законно извършени инвестиции не могат да бъдат засегнати от последващи нормативни ограничения. Тази Разпоредба се прилага и относно започнати дейности и придобити права по предхождащи този закон нормативни актове."
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, има ли постъпили писмени допълнения към текста? Няма.
Моля, гласувайте за текста, както го чухте и го имате пред себе си.
За - 104, против - 13, въздържали се 16. Този текст е приет на второ четене.
Господин Джеров, следващия текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Член 9. В предложената редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По него има ли постъпили писмени предложения?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има, госпожо Ботушарова. Ще видя как да ги подредим, те не са много.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Виждам, че господин Мичковски вдига ръка, сигурно Икономическата комисия има предложение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Първо, член 9, както е даден от Законодателната комисия, долу на страницата, точка 6, технически е нанесено "право на ползуване върху недвижим имот или право на строеж". Това трябва да отпадне. Грешката е техническа при написването.
Едно предложение относно точка 4 - "депозити и влогове в банки". Господин Тодор Вълчев, когато присъствува на заседанието на Законодателната комисия, изясни, че се отнася до едно и също нещо. Той предложи точка 4 да бъде "влогове в банки". ДП/НП 1074.1
Бих помолил господин Мичковски да вземе отношение, защото Икономическата комисия също има предложения, които трябва да обсъдим.
АСЕН МИЧКОВСКИ: Предложенията на Икономическата комисия по чл. 9 в ал. 1. Първото от тях е: след израза "всяко вложение" да се добавят думите "в стопанската дейност на чуждестранното лице, включително като едноличен търговец или чрез клон, или на дружество с чуждестранно участие повече от 50 на сто в..." Тоест изменението е само "в стопанската дейност". Мисля, че не е нужно да даваме излишна аргументация за това защо трябва да се добави "в стопанската дейност". Една такава поправка в закона би отговаряла в много по-голяма степен на неговото заглавие и би показала в по-голяма степен необходимостта от определена насоченост на чуждите инвестиции в страната.
Всъщност след тази промяна, която господин Джеров назова, по т. 4 отпада "депозити" и остава само "влогове в банки".
Предложението на Икономическата комисия е да отпадне изцяло т. 4. Аргументите ни за това се свеждат до следното. Ако се признаят за чужди инвестиции, т.е. ползуват привилегиите на чужди инвестиции, депозити и влогове в банки, се създава възможност за пълна външна конвертируемост на българския лев - нещо, което по принцип е много хубаво, но за съжаление ние сме твърде далеч от този момент. Създават се условия за спекулативни операции. Това беше нашият основен мотив - да искаме т. 4 да отпадне от дефиницията на чужди инвестиции.
По т. 7 (сгрешената номерация) - "Право на ползуване върху недвижими имоти и право на строеж" да отпадне.
В т. 6 думите "в което чуждестранното лице участвува" - да отпаднат. Смисълът на това предложение е в това, че всеки предоставен кредит съдържа в себе си достатъчно риск, за да бъде задължено чуждестранното лице да участвува в дружеството, на което то се предоставя. Просто няма смисъл от допълнението "... в което чуждестранното лице участвува".
Това са предложенията на Икономическата комисия по ал. 1 на чл. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други предложения не са направени. Пристъпваме към гласуване.
Има думата Илко Ескенази. 1074.2
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Струва ми се, че трябва да бъде подкрепен текстът, както е предложен от Законодателната комисия. Това не е плод на някаква специална амбиция като член на Законодателната комисия и като вносител. Просто моля колегите от Икономическата комисия да погледнат внимателно текста. Ако става дума за вложения в стопанска дейност на чуждестранно лице, тогава аз не виждам облигации, съкровищни бонове и други ценни книги да представляват вложение в стопанска дейност. Нали така?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (от място): Това е инвестиция.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Не, става дума за това, че ако в шапката на ал. 1, както предлага Икономическата комисия "... чуждестранна инвестиция е всяко вложение на чуждестранно лице в стопанска дейност..." Тогава вече това не представлява стопанска дейност.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (от място): Това не е стопанска дейност.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Кое, държавните ценни книжа ли?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (от място): Разбира се.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Това е стопанска дейност за чужденеца.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (от място): Банковото дело е стопанска дейност.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Ако си купите облигации, това не е стопанска дейност. За издателя... Затова настоявам да не се включва "в стопанска дейност", защото част от тези точки не представляват стопанска дейност и по това просто трябва да сме съвържшено наясно. Те не представляват вложения в стопанска дейност. Тогава вие трябва да кажете... ето ако господин Пирински си купи държавни ценни книжа, то той извършва стопанска дейност. Тогава аз ще кажа на прокурора "Той извършва стопанска дейност, без да се е регистрирал като търговец". Нали така? Добре.
Следващият момент, на който искам да обърна внимание. Настоявам т. 4 да се запази, като моля да се има предвид, че лично аз съм депозирал писмено предложение, което парира възможността да се конвертира лихвата от левов влог във валута и да се изнася от страната. Това е едно предложение по чл. 13, ал. 1. Цитирам го, защото ви моля да подкрепите влоговете да останат тук.
В чл. 13 се казва: "Реализирани в лева доходи от инвестиция, освен влогове в лева и закупени с лева държавни съкровищни бонове и облигации." Тоест по този начин ние парираме, а от 1074.3 друга страна, признаваме влога като защитен по този закон.
Става дума точно за аргумента, с който Икономическата комисия отхвърля т. 4 "влогове", точно този аргумент е съобразен, обаче е внесен там, където става дума за изнасяне на печалбата от инвестицията.
И най-накрая по т. 6. Напълно съм съгласен с предложението да отпадне втората част на дружеството, в което чуждестранно лице участвува, но ми се струва, че трябва да бъде изобщо казано "кредит за срок повече от 5 години", а не само извънбанков кредит. Банковият кредит, щом като се отпуска на едно българско предприятие, той представлява инвестиция. Не виждам разликата между това едно чуждестранно предприятие да отпусне кредит или една банка да отпусне кредит. Тук господин Папаризов ще каже: "Да, обаче в определени случаи тези кредити се гарантират от българска банка." Независимо от това то си представлява инвестиция. Тук се защитава вложението, а всяко вложение може да бъде гарантирано от българска или от чуждестранна банка. Не само това, може всичко да бъде гарантирано.
Така че аз подкрепям текста, както е предложен от Законодателната комисия, с поправката по т. 6 - "Кредит за срок повече от 5 години."
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Мичковски. 1074.4
АСЕН МИЧКОВСКИ: С поправката в чл. 13, която господин Ескенази направи, наистина ние оттегляме своето предложение т. 4 да отпадне като дефиниция на чуждестранна инвестиция. Да остане с тези пояснения, които той даде. По-нататъшните обяснения за съжаление не са написани тук. Всички останали допълнения се поддържат.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Пирински има думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Действително нека погледнем внимателно текста на ал. 1 на чл. 9, където се казва, че чуждестранни инвестиции е всяко вложение. Аз разбирам, че господин Ескенази предпочита да говори с господин Папаризов, но ще го изчакам да си свърши разговора, защото той ми постави въпроса, по който исках да говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Все пак господин Пирински не търси съдействието на Председателството. Трябва явно да се обърнем към вас.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз разчитам на съдействието на Председателството. Знам, че няма защо специално да се обръщам към вас.
Вижте господин Ескенази, Вие сте прав да погледнем текста. Текстът говори за всяко вложение на чуждестранно лице, но е употребен терминът "вложение". Прецизният термин е "всяка инвестиция", но се получава, разбира се, тавтология. "Чуждестранна инвестиия е всяка инвестиция..." Въпреки че е инвестиция на чуждестранно лице и може спокойно да се употреби терминът "инвестиция". Проблемът е и терминологичен, но и икономически, тъй като в пазарните икономики терминът "инвестиция" означава или се употребява за две доста различни неща. Едното е инвестиция в материални ценности, в основни средства, а другото е инвестиция в така наречените "парични инструменти", един от който е и облигационният бон, за който вие говорите. Терминът "инвестиция" не прави разлика между двата твърде различни, защото едното е инвестиция в реалната икономика, а другото е в паричната икономика, но при всички случаи става дума за дългосрочна инвестиция, за дългосрочно вложение, което дори и да е държавна ценна книга, която финансира дефицита на държавния бюджет, се предполага, че по косвен път това е инвестиция в стопанската дейност, защото ДЕ/НП 1075.1 този дефицит е свързан с разходи на държавата по поддържане и стимулиране на инвестиционната и друга стопанска дейност преди всичко. Затова основната разлика, която и господин Папаризов, и другите от Икономическата комисия залагат в този термин и защо предлагаме да отпаднат "депозити и влогове" е именно преди всичко поради това, че вие включвате тук в кръга на защитаваните от този закон видове вложения, текущи високоликвидни вложения, които по своята икономическа природа не спадат към инвестициите. И колкото и да изглежда логично от юридическа гледна точка, от икономическа имате смесване на понятия. Ето защо смятам, че е напълно обосновано предложението, което защити пред нас господин Мичковски и ви предлагам да ни подкрепите, господин Ескенази.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (от място): Влоговете да отпаднат? Като имате валутен влог, как ще го внесете?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И депозитите, и влоговете да отпаднат, разбира се. Няма начин да третирате като инвестиция по смисъла и на международното частно право в тази област, никъде, в найдобрия случай се включва като инвестиции дългосрочни заеми отчасти, заеми за инвестиция. Както в досега действуващия или сега действуващия Закон за чуждестранните инвестиции, приет от миналото Народно събрание, който отново работихме заедно с вас по него, преди да напуснете пределите на тази зала за известно време, говореше за заеми със срок над 5 години, когато не са банково гарантирани. И тогава вместо банковата гаранция се заместваше със защитата на закона.
Просто от икономическа гледна точка вие вкарвате тук, под защитата на този закон видове вложения, които нямат икономическо право да бъдат защитавани по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Може ли да разговаряте вече не по микрофона.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, извинявайте, моля господин Ескенази да се присъедини към здравите сили. (Смях в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Можете да разговаряте с него сега и да го доубедите. Господин Ганев има думата.
ЙОРДАН ГАНЕВ: Благодаря, госпожо председател. Аз имам по-скоро един въпрос и една редакционна забележка.
Въпросът ми е следният - това изброяване, доколкото 1075.2 разбирам, е ограничително, тоест само тези дейности, които са споменати, само те могат да бъдат практикувани. Ако за търговската дейност може в т. 1 да кажем "дялове в търговски дружества", или да приемем, че тя е защитена, никъде не видях упоменато нещо за производствената дейност. Мисля, че това е един пропуск, който би трябвало да се запълни.
Второто, което имам, както казах редакционна забележка, е в т. 5 - "съкровищни бонове и други ценни книги". За мен правилният израз са "книжа". Вярно е, че в Търговския закон е употребено "книги", но това не значи, че Търговският закон е меродавният. Тук има филолози между нас, хора литератори, които биха могли да кажат какво точно представлява това. Когато ние имаме един лист книга (показва един лист), когато имаме една книга, която четем, е пак книга. Но когато отидем в множествено число "книги" е само за книгите, които четем, а листовете се казват книжа. Това е прието и в Закона за банките, който ще гледаме след известно време. Там също така се употребява терминът "книга". Мисля, че е редно и тук да употребим термина "книжа".
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз няма да повтарям другите колеги, но ще се върна на т. 6. Икономическата комисия предлага текстът да остане "извънбанков кредит за срок повече от 5 години на дружество" във връзка с изказването на господин Ескенази трябва да остане, защото ние сме имали предвид риска от това да бъде даден кредит, негарантиран от банката. Това е смисълът на това предложение. Обсъждахме го с господин Ескенази още на етапа на миналия закон и разширихме традиционното определение за инвестиция с една такава цел България, когато сега не получава нормален достъп до валутните пазари е достатъчен рискът на чужденеца като даде заем директно на едно българско предприятие и това е риск, който трябва да се защитава, както и дял в българско предприятие.
Така че нека остане изразът "на дружество". Именно този риск подчертава характера на риска. Не всеки кредит е инвестиция. Ако една банка даде кредит на друга банка срещу необходимите гаранции, това не е инвестиция. Именно това е икономическото различие, което ние правим - да защитаваме особено всеки риск, 1075.3 всяка стопанска дейност, свързана с риск. Именно затова ние настояваме просто "влог" да не се счита за инвестиция, тъй като той естествено, че не носи същия риск, както, ако един чужденец, инвестира в "Мадара" - Шумен или даде кредит на "Мадара" - Шумен, нали много по-сложно е това и много по-рисковано, отколкото да си внесе парите в Българската национална или Външнотърговска банка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Господин Ескенази има думата за реплика, след това господин Мичковски.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Аз само искам да направя едно пояснение по това, което беше казано. Банков или извънбанков кредит за повече от 5 години на дружество? Но дайте да се разберем, не всички предприятия в България са дружества. Ние не можем...
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (от място): Предприятия.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Не, предприятия също не е изход, защото в общия смисъл предприятие е и банка. Така че, но дружество в никакъв случай, голяма част от държавните предприятия не са дружества. И освен това искам да обърна внимание - нека да гледаме закона по същество. Какво дава той и ненапразно се обособява отделно дефиниция на чуждестранна инвестиция и след това режим. Режимът се състои основно в две неща. Едното е гаранция срещу експроприация, по-голяма или по-малка - това отделно ще се прецени. И второто е възможността да се репатрира печалбата. Нищо повече от това. И да бъде регистрирано. Ето защо... Да, господин Пирински е прав, ако сме, да речем, в Съединените щати или в Англия, не е инвестиция, обаче вие нямате проблем, когато имате един влог в каквато и валута да си изнесете лихвата. А при нас просто е така, че трябва да го имате изрично предвидено и тъй като няма друг режим, това се включва в режима на инвестициите. Иначе, разбира се, че в тези страни е по друг начин. Така че влоговете и банковият кредит изобщо следва да влязат, защото те са свързани единствено като чуждестранна инвестиция с две неща - защита срещу експроприация, регистрация, което не е никак лошо, освен това - преводи на доходи и обезщетения, нищо повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Господин Мичковски, имате думата. Отказвате се? Направиха се достатъчно предложения и се обясниха. Господин Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ако това е приемливо за Законодателната 1075.4 комисия, думата "дружество" може да се замени с "предприятие". Именно в този най-широк смисъл ние имаме предвид риска на чужденеца. Или да се каже "дружество или друго предприятие". Но смисълът да е именно този риск да се гарантира. Тук господин Джеров може да помогне. Ако този по-широк термин "предприятие" продължава да се използува, той е по-удачен от "дружество" в т. 6. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, да започнем гласуването.
Уважаеми госпожи и господа, пак сме в процедура на гласуване. Моля, ако някой е наблизо и не е влязал, да си заеме мястото. 1075.5
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Започваме по предложенията.
Първото предложение, което ще моля да бъде поставено на гласуване, е предложенето на Икономическата комисия в ал. 1: "По смисъла на този закон чуждестранна инвестиция е всяко вложение в стопанската дейност".
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Гласуваме това допълнение, направено от Икономическата комисия в ал. 1, ред втори "стопанската дейност".
С 93 - за, 64 - против, 9 въздържали се, допълнението се приема.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да вървим към спорните моменти. Точка 4 мисля, че не създаде затруднения, затова бих помолил да не я поставяме на гласуване отделно, а впоследствие в целия текст.
Точка 6, ал. 1. Много моля да я вземете пред себе си, за да видим отделните алтернативи. Едното предложение е да отпадне "извънбанков". Мисля, че нямаше възражения и затова казах преди малко, че ще го предложа в цялостния текст. Ако имате различия, кажете, господин Пирински, за да го поставим на гласуване. Моето виждане е, че т. 4 трябва да остане "влогове в банки". Имаме ли различия?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (от място): Да отпадне изцяло.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, има едно предложение т. 4 изцяло да отпадне. Има второ предложение - да отпадне "депозити и".
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: За депозитите мисля, че няма да се различаваме, госпожо председател.
Моля да бъде подложена на гласуване т. 4 с отпадане на израза "влогове в банки".
(В залата влизат министър-председателят, министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи. Оживление в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добър вечер на всички, които влизат сега и добра вечер за онези, които продължаваме. Моля за тишина в залата.
По гласуването по ал. 1 господин Ескенази направи едно предложение. Не зная дали го поддържа. Господин Ескенази, имате думата. Ст.Б/НП 1076.1
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Уважаеми колеги, аз искам да апелирам към вас да се прегласува шапката на ал. 1, тъй като забележете какво се получава по смисъл. "Чуждестранна инвестиция е всяко вложение на чуждестранно лице в стопанска дейност", в еди какво си. Просто този текст не може да бъде. Това е вложение в стопанска дейност в... Така, както е гласуван текстът, това е вложение в стопанска дейност, в акции, в право на собственост...
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (от място): Няма страшно, предлогът може дъ бъде и "за".
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Аз предлагам да се прегласува, защото просто този текст не може да се прилага. Това предполага, че има вложения в акции, които са стопанска дейност и които не са стопанска дейност. А това е абсурд!
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Направено е предложение за прегласуване на текста. Упражнявам правото си да се съглася с господин Ескенази. Моля за тишина и ред в залата.
Господин Александър Йорданов поиска думата по процедурен въпрос. Заповядайте, господин Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Внасям предложение да се удължи работното време до 20,30 часа. Така ще дадем възможност на господин министър-председателят, който е дошъл тук с желанието да направи важно изявление, да стори това.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Искам да кажа, че господин Филип Димитров поиска думата преди малко, но процедурното предложение е приоритетно, затова дадох думата на господин Йорданов. Той предлага да удължим заседанието днес до 20,30 часа.
Моля, гласувайте за това процедурно предложение.
Със 143 - за, 26 - против, 11 въздържали се, предложението парламентът да заседава днес до 20,30 часа се приема.
Със закона стигнахме до положението да се прегласува това, което бе предложено от Икономическата комисия, оспорено от господин Ескенази. Аз уважих оспорването. Има и други допълнения. По закона ще продължим или по-късно днес, или утре.
Съгласно чл. 50 от нашия правилник на заседанията могат да присъствуват членовете на Министерския съвет и могат да вземат думата винаги, когато я поискат. Господин министър-председателят поиска думата. Заповядайте, господин Димитров. 1076.2
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Госпожо председател, дами и господа народни представители! Позволих си да поискам думата, прекъсвайки вашата работа, защото в една парламентарна република дължимото уважение към парламента налага, когато правителството вземе в рамките на своите конституционни прерогативи важно решение, то преди всичко да извести парламента и тогава съобщението да бъде изнесено пред медиите.
Ето защо аз съм тук пред вас, за да ви съобщя, че след като се запозна с всички налични данни, обсъди информацията, постъпваща по различни дипломатически канали, включително информацията на външния министър Стоян Ганев, който в момента лети към България (весело оживление в опозицията), българското правителство в свое заседание, на което бяха поканени да присъствуват и председателят на Комисията по външната политика, и председателят на Комисията по националната политика
Р Е Ш И:

Признава републиките в бивша Югославия - Словения, Македония, Хърватско и Босна и Херцеговина.
(Депутатите от СДС и ДПС стават прави и бурно оплодират. Аплодисментите завършват с викове: "У-у-у!" и реплики към опозицията)
Това решение е израз на крайната позиция на българското правителство и на българската държава, която е подчинена на определени принципи, сред които основен е принципът за признаване правото на самоопределение на населението на всяка една такава република.
Нашият акт е израз на желанието ни за установяване на мира и сътрудничеството на Балканите и в Европа, а и навсякъде по света, където нашият глас може да достигне. Ние извършваме този акт, зачитайки и уважавайки становището на всички останали държави, и сме убедени, че той ще бъде разбран именно като израз на желанието на България за мир и стабилност на Балканите.
Благодаря.
(Продължителни ръкопляскания в блока на СДС и ДПС. Част от депутатите на СДС са станали прави)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Димитров, че правителството намери време да уведоми народното представителство за това свое решение. 1076.3
Позволете ни, уважаеми господа министри, да продължим нашата работа, тъй като от ваша страна не е изявено желание за други изказвания.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Защо те трябва да ни позволяват? Да не сме им на гости някъде? (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми колеги, нека да свършим нашата работа делово. Мисля, че няколко добри думи не означават нищо, не накърняват нито нашата независимост, нито конституционното ни положение. Когато имаме гости, където и да са те, все пак има един жест на внимание. Така че, моля, приемете това така, а не като какъвто и да е било коментар по повод направеното изявление.
От името на Парламентарния съюз на БСП има думата господин Боков. 1076.4 ФИЛИП БОКОВ: Уважаеми дами и господа, от името на Парламентарния съюз за социална демокрация искам да кажа, че днешното решение на българското правителство беше едно неизбежно решение и Парламентарният съюз за социална демокрация от самото начало на възникване на проблема с бившите югославски републики се придържаше към мнението, че трябва да се уважи правото на техните народи на самоопределение и България като страна трябва да се произнесе по това.
Страхувам се обаче, че споровете, които съществуваха в Комисията по външната политика и Комисията по националната сигурност, а те се отнасяха до това, кога да стане признаването, бяха пренебрегнати с днешното решение на българското правителство.
Аз искам да подчертая пред вас, че това, което каза тук господин министър-председателят, че е взето мението на министъра на външните работи, е едно доста голямо насилие над действителните факти. Министърът на външните работи и снощи, и днес, призоваваше българското правителство да изчака с вземането на това решение. И то не защото, предполагам той, както и ние, сме били против признаването на Словения, Македония, Хърватско, Босна и Херцеговина, а защото България не бива да подлага на риск самата Македония, и България не бива да излага себе си на рисковете, на които тя се е излагала многократно в своята нещастна история.
Решението, разбира се, е взето и аз искам само да се надявам, че това решение няма да предизвика последици, които ще бъдат неблагоприятни за хората в Македония, с които ние сме кръвно свързани.
Искам да се надявам, че това решение, оповестено в този момент, няма да предизвика усложняване на международното положение на България. България трябва в съвременния бурен свят да запази всичко, което може от добрите отношения с всички свои съседи.
Дано това решение бъде стъпка наистина към укрепване на разбирателството и демократичните процеси на Балканите и дано то не се окаже обратно. (Ръкопляскания от ПССД) РД/ЙА 1077.1
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Александър Йорданов, заповядайте като председател на парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! В историята на всяка страна има и незабележими и велики мигове.
Днес сме свидетели на един миг, който едновременно връща в нашето съзнание историята, а същевременно ни отваря определена врата към бъдещето.
Признаването от страна на правителството на Република България на независимостта и суверенитета на новите държави Словения, Хърватско, Македония и Босна и Херцеговина е в съответствие с насоката на демократичния процес в нашата страна, с идеята за народовластие, когато върховният суверен - народът, винаги трябва да отстоява и да защитава правото на суверенитет и независимост на другите народи, когато те са изразили волята си за това. А тази воля е изразена и фиксирана от народите на тези страни.
Днешното решение на правителството идва в сложен политически момент както за Европа, така и за България.
Страните от Европейската общност са убедени в необходимостта източноевропейските страни по-бързо да се придвижат по пътя на демокрацията, по-бързо да постигнат онова икономическо равнище и онези принципи на своя вътрешен държавен строеж, които ги правят също страни със свое място в общоевропейския процес на сигурност и стабилно икономическо развитие. 1077.2 Решението на правителството е в съответствие с решението на Арбитражната комисия на Общността от 14 януари т.г., в което се разглеждат от юридическа гледна точка исканията на тези републики за независимост. Тези искания се намират юридически перфектни и основателни. Разбира се, едно е юриспруденцията, а друго е и невинаги се покрива с нея - политиката. Понякога законите не важат за политиците, когато политическите интереси на една или друга страна налагат това. Нещо повече, колкото по-велика е може би тази страна, толкова повече би си позволила и са си го позволявали, да заобиколят законите. (Ръкопляскания от страна на малцинството)
България е малка страна и именно затова тя се съобразява със становището на юридическата, арбитражната комисия на Европейската общност. Нейното решение, решението на правителството напълно съвпада с решението на правото, на закона, на юриспруденцията. Оттук нататък политически съображения, политически сили на големи, велики държави могат да доведат и до друг вариант на признаването на независимостта и суверенитета. Но когато една малка дърржава като България, но със славно историческо минало и гордост тръгва по пътя на демокрацията и законността, за нас важат главно два принципа - волята на народа за свобода и независимост - принцип, завещан ни от героите на българската национална революция - Левски, Ботев и Раковски, и принципът на съвременното международно право, в конкретния случай заявен в становището на Арбитражната комисия на общността.
И аз съм убеден, че от тези фундаментални принципи на правото и на волята за независимост и свобода никой не може да избяга, дори и великите държави, дори и най-великата политика.
Днес България прави съдбоносна стъпка. Тя прави стъпка на развитие на своето отношение към нашите братя българи в Република Македония. (Ръкопляскания от страна на мнозинството, възгласи "Браво!") И днес, когато в бившата Югославия под влияние на комунистическия режим, на ръководената от комунистическите генерали армия пламти огънят на войната, нашите братя в Република ВТ/ЙА 1078.1 Македония, нашите приятели в Словения, Хърватско, Босна и Херцеговина знаят, че на света и в Европа има една малка страна, която преживява огромни тежести, огромни трудности, но която има достойнството първа ясно да заяви принципите на независимостта, свободата и законността.
Благодаря ви за вниманието. (Бурни ръкопляскания от страна на мнозинството. Михаил Неделчев скандира: "Долу комунизма! Смърт на комунизма!")
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Иван Палчев от парламентарната група на Движението за права и свободи.
ИВАН ПАЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, господин министър-председателю, господа министри! От името на парламентарната група на Движението за права и свободи съм упълномощен да ви кажа няколко думи.
Когато през декември с решение на Народното събрание дадохме пълномощия на Министерския съвет да прецени кога и как да стане признаването на републиките от бившата Югославия, които са пожелали да получат такова признание, ние не знаехме кога ще дойде този час и миг. Той съвпадна с онази дата, която беше обявена и от Европа като начало за признаването на тези бивши югославски републики.
За нас е особена радост, че Министерският съвет, бидейки изправен пред дилемата в този особен случай да вземе решение и въз основа на емоциите, на сърдечните емоции и на разума, се е спрял на това решение, което обединява и двете. С това признаване на свободните югославски републики ние извършваме един исторически акт, за който бъдещите поколения ще кажат своята оценка.
От името на Движението за права и свободи приветствувам Министерския съвет, че доказа, че най-после ние имаме едно правителство на действието, което поема своите отговорности пред нацията и пред света. (Бурни ръкопляскания от страна на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми госпожи и господа, утре заседанието ще продължи в 15 ч. по дневния 1078.2 ред, който вече сме утвъърдили. Ще продължим с чл. 9 на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции.
Моля ви за още няколко минути внимание, има съобщения за комисиите.
Утре председателите на комисиите от 13 ч. моля да дойдат в кабинета, който се намира тук, във фоайето. Ще се уточняват организационни и други въпроси.
Комисията за младежта, спорта и туризма ще проведе заседание в четвъртък от 11 ч. в стая 521, Дондуков # 2. Дневен ред: среща с ръководството на БФС.
Комисията по бюджета и финансите утре, четвъртък, ще има заседание в 9,30 ч. в кабинет 503 на Дондуков # 2.
Комисията по правата на човека утре, четвъртък, от 10 ч. в зала 309 на Дондуков # 2 ще има заседание при следния дневен ред: проект за Закон за публикуване на резултати от някои изследвания на общественото мнение и точка втора - други.
Комисията по радиото и телевизията ще проведе утре, четвъртък, от 10 ч. заседание в зала 411 в Президентството.
Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 20 ч. и 15 мин.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Снежана Ботушарова)
СЕКРЕТАРИ:
(Христо Атанасов)
(Руслан Семерджиев)