Председателствали: председателят Александър Йорданов
Секретари: Руслан Семерджиев и Христо Атанасов
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, откривам днешното заседание на 36-то Народно събрание.
Утре, петък, след закритото заседание ще продължи парламентарният контрол с отговори от страна на министър-председателя и министрите на следните актуални въпроси и питания:
1. Министър-председателят Любен Беров следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Христо Марков, Минчо Минчев и Стоян Иванов и на питания от народните представители Стефан Стефанов и Невен Пенев.
2. Министърът на финансите Стоян Александров следва да отговори на актуален въпрос от народния представител Емил Филипов и на питане от народния представител Тошо Пейков.
3. Министърът на външните работи Станислав Даскалов следва да отговори на актуален въпрос от народния представител Евгени Друмев.
4. Министърът на правосъдието Петър Корнажев следва да отговори на актуален въпрос от народния представител Златимир Орсов.
5. Министърът на вътрешните работи Виктор Михайлов следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Христо Марков, Павел Шопов, Васил Златаров, Васил Михайлов, Петър Тодоров и Стоян Райчевски и на питане от народния представител Стоян Райчевски.
6. Министърът на земеделието Георги Танев следва да отговори на питане от народния представител Йордан Куцаров. СБ/ЛТ 20.1.
7. Министърът на отбраната Валентин Александров следва да отговори на питания от народните представители Тошо Пейков и Емил Юруков.
8. Министърът на промишлеността Румен Биков следва да отговори на актуален въпрос от народния представител Стоян Райчевски и на питания от народните представители Васил Михайлов и Ивайло Ловджиев.
На основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание министърът на науката и образованието господин Марко Тодоров е поискал отлагане със седем дни на отговора на питането на народния представител Минчо Минчев.
Постъпило е предложение на основание чл. 37, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за включване на нова точка 11 от част втора на двуседмичната програма, а именно второ четене на законопроекта за Консултативен съвет за национална сигурност.
Не мога да поставя това предложение на гласуване, тъй като няма становище от Законодателната комисия за второ четене.
Постъпило е предложение от група народни представители точка първа в дневния ред на Народното събрание в част втора да бъде предложение за освобождаване на председателя на Постоянната комисия на Народното събрание по околната среда. Във връзка с това искам да обърнете внимание на чл. 19, ал. 3, където ясно е казано, че ръководствата и членовете на постоянните комисии се избират от състава на народните представители с явно гласуване по предложение на председателя на Народното събрание след консултации с ръководствата на парламентарните групи. По аналогия това важи, разбира се, и за освобождаването на председателите на постоянните комисии. Аз съм започнал такива консултации с парламентарните групи и тези консултации трябва да вървят едновременно в две посоки - защо освобождаваме председателя и кого ще изберем. В този смисъл няма да подложа на гласуване това предложение и моля през следващата седмица, в сряда, на Председателския съвет парламентарните групи да имат вече ясни становища, и то мотивирани, по този въпрос.
Започваме работата по точка първа от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ. 20.2.
Моля господин Джеров да докладва от името на Законодателната комисия.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Вчера заседанието по тази точка приключи с гласуване на чл. 9. При това положение на базата на чл. 9 следват разпоредбите на чл. 10 и 11, както и на чл. 12, които представляват доизясняване на онова, което ние гласувахме по чл. 9, ал. 1, точка 2, точка 5 и точка 6.
Предлагаме на вниманието на уважаемите народни представители следното съдържание на чл. 10 в неговите две алинеи:
"Чл. 10. Ал. 1. Финансови услуги по смисъла на този закон са:
1. отпускане на кредит, както и обслужване на кредита от лицето, което го е отпуснало;
2. други сделки, свързани с кредитни и други гаранции за парични суми, както и обслужване на кредитни гаранции от лицето, отпуснало кредита;
3. обслужване на депозити, текущи разплащателни сметки, преводи, плащания на дългове, чекове и други подобни инструменти без факторинг и фортифитиране;
4. сделки, свързани с валутни ценности, банкноти и монети, използвани като платежно средство;
5. сделки, включително договаряне, но без управление и отговорно пазене във връзка с акции и дялове във фирми, сдружения, облигации и други ценни книжа.
Ал. 2. Не са финансови услуги:
1. отдаване под наем на дълготрайни материални активи от финансови институции освен в случаите по чл. 9, ал. 1, точка 4;
2. продажби на предмети за колекциониране, в това число златни, сребърни или изработени от други метали монети или банкноти, които обикновено не се използват като платежно средство, както и нумизматични предмети;
3. даване на консултации и съвети за инвестиции, управление, банков маркетинг и проучвания;
4. юридически консултации и услуги, свързани с финансови услуги, като оформяне на съответните договори, ипотеки и други;
5. водене на счетоводни сметки на клиенти на финансовата институция; 20.3.
6. информационно обслужване по договореност;
7. продажба на стоки, получени по залог или ипотека;
8. продажба на печатни издания, както и поместване на обяви в собствени печатни издания от финансовите институции;
9. предоставяне на право на ползване на патенти, лицензи и фирмени марки от финансовите институции;
10. брокерски услуги във връзка с дългове, акции или преводи;
11. управление на специални инвестиционни фондове."
Това е чл. 10, който е свързан с точка 2 на чл. 9, ал. 1 за финансовите услуги. 20.4. ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров.
Във връзка с обсъждане на Законопроекта за данък върху добавената стойност от страна на Министерството на финансите, желаят да присъствуват в залата господин Бисер Славков - заместник-министър и началниците на отдели - Никола Икономов, Добринка Шишкова и Ивайло Кондарев. И двамата са главни експерти.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте предложението те да присъствуват при обсъждането на законопроекта.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 126 народни представители, за - 120, против - 2, въздържали се - 4. Приема се това предложение.
Моля споменатите господа да заповядат в пленарната зала.
Предстои да гласуваме или изказване.
Господин Николов, заповядайте за изказване по чл.10.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес, Бюджетната комисия работи по чл.10, 11 и 12 и на базата на обсъжданията, си позволявам по същество, от името на комисията да направя предложение по отделните членове и конкретно в случая по чл.10.
По чл.10 - аз съм направил съответно писмено предложение до председателя на Законодателната комисия, господин Джеров. Ще го оставя след малко, тъй като това е по-добрият за четене вариант.
В чл.10, ал.1, в самото заглавие на алинеята, предлагам да отпадне "по смисъла на този закон". Тъй като в останалите алинеи на чл.11 и 12 не се употребяват думите "по смисъла на този закон", за уеднаквяване на текстовете. Ако не отпадне, би трябвало във всички останали текстове, да се добавят тези думи.
По отношение на т.1. Сегашният текст е "отпускане на кредит", както и обслужване на кредита от лицето, което го е отпуснало.
Предложението е т.1 да има следната редакция: "Договаряне и отпускане на кредит", добавя се "договаряне и отпускане на кредит, както и управление на кредита от лицето, което го е отпуснало". СМ/КТ 21.1
В тази връзка се употребява още на две места думата "обслужване", явно при превода не е намерено точното значение. В т.2 и 3 също думата "обслужване" да се замени с думата "управление".
По включване на нови точки към ал.1. Комисията по бюджета и финансите реши единодушно сегашната т.11 - управление на специални инвестиционни фондове, която е облагаема финансова сделка, да бъде изведена както беше при първото четене към групата на необлагаемите финансови сделки. Или т.11 от ал.2 може да стане т.7, казвам 7, защото имам предвид и нова т.6, т.7 към ал.1.
Също така обединихме се да се създаде нова точка, предлагам тя да е 6 със следното съдържание, все към ал.1: "Сделки с таксови и пощенски марки, използувани за пощенски услуги". Това са предложенията по ал.1. Уточнявам още веднъж в т.1, ал.1 да се добави: "договаряне и отпускане на кредит" и думата "обслужване" да се замени с "управление".
В т.2 и 3 думата "обслужване" да се замени също с "управление" и да се създадат нови т.6 и 7 със следния текст: "Т.6 - сделки с таксови и пощенски марки, използувани за пощенски услуги".
Т.7 - управление на специални инвестиционни фондове.
В ал.2 същият чл.10.
Т.2 да придобие следната редакция: "Сделки със златни, сребърни или изработени от други метали монети или банкноти, които обикновено не се използуват като платежно средство, както и монети с нумизматичен интерес". Това е фактически позиция на Бюджетната комисия, подкрепена от всички депутати.
В т.5 на ал.2 в края да се заличи изразът "на клиенти на финансовата институция" или точката да стане: "т.5 - водене на счетоводни сметки".
По този начин воденето изобщо на счетоводни сметки, а не само на клиентите на финансовата институция, т.е. банката да води сметки на своите клиенти, да се третират като услуги, които не са освободени.
Това са предложенията по чл.10, по чл.11 и 12. Като започнат обсъжданията, ще взема отношение по тях.
Надявам се, че тези предложения ще бъдат подкрепени, тъй като те бяха подкрепени от комисията единодушно от колегите. 21.2
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Николов.
Представителят на министерството, господин Славков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Направени бяха няколко предложения. По първата си част това бяха от главно редакционен характер по отношение на обслужване на кредити, да бъде управление на кредити.
Предвид на по-разширителния смисъл на управлението, това е приемливо да стане.
Второ, беше предложено да има договаряне и отпускане на кредит. Тук, когато се правеха текстовете този въпрос беше обсъждан и Законодателната комисия и се прие единодушно, че става дума преди всичко за отпускане на кредит, тъй като това е реално сделката, която се прави между съответния банков институт и нейния клиент. Докато самият процес на договаряне не влиза, така че дори да се вкара тази дума тук "договаряне", тя едва ли ще има някакво логическо значение за този текст. 21.3
Предлага се също така да има точка 6 - сделки с таксови и пощенски марки, които да бъдат освободени. Ако трябва в частта "таксови марки" наистина, тук има основание, тъй като самата таксова марка, аз схващам, че предложението е по отношение на онези, които се ползват по Закона за местните данъци и такси и реално предлагат едно облагане. Става дума за нотариални и други заверки, при които се ползват таксови марки.
Що се касае обаче до пощенските марки, то тук вероятно няма основания за изключването им от кръга и влизането им реално в освободените сделки.
Следващото, което бе предложено, е по отношение на точка 4 - да се включат и сделки с благородни метали. Това обаче е изключително разширение вече на тази позиция, която реално ще отведе до изключване на сделки, които са с изделия от благородни метали. В случая става дума главно за бижутерия от благородни метали. Това би породило изключително тежък проблем, с който ние вече сме запознати, натъкнахме се при сега действащите акцизи, тъй като същият проблем и там съществува от гледна точка на разграничаване на изделия от златна бижутерия, т.е. от благородни метали, и използването на такива благородни метали за изделия от чисто промишлен характер, които се произвеждат.
Явно е, че ако този текст се създаде, ще създаде възможност за едно значително освобождаване на широк кръг от сделки с тези благородни метали. Поради това наистина, ако трябва да се следва стриктно текстът и идеята на точка 4, не би трябвало този кръг от сделки да бъдат освобождавани.
И последното беше по точка 5, където се предлага да бъде "водене на счетоводни сметки". И тук се получава същият проблем. Реално замисълът, идеята е била за воденето на счетоводните сметки от самите финансови, банкови институти. Докато оставянето само "водене на счетоводни сметки" означава, че вече в този случай ще трябва да се включи и целият кръг от услуги, които предлагат в момента експерт-счетоводители, счетоводни къщи, одиторски къщи и т.н. Мисля, че замисълът е по-точен, по-ясен е с редакцията "да останат на клиенти на финансовите институции".
Благодаря. СД/ЛТ 22.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Славков. Господин Джеров, Вашия коментар.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин председателю, бяха направени няколко предложения от господин Георги Николов. Подред.
Сега това е съвсем основателно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Редакционното първо...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: То не е редакционно - "договаряне и отпускане на кредит". Какво значи "договаряне"? Ние може да договаряме много работи. То е без всякакво значение дали договаряме или не. Според мен важно е друго - да се отпусне кредитът. А за да се отпусне кредитът, трябва да се договаря. Но нека да имаме завършена фаза, т.е. отпускане на кредит, и тогава да говорим за финансови услуги. Договарянето само по себе си е нищо.
Второто предложение е чисто редакционно - "обслужване на кредита", "управление на кредита". Има тук колеги финансисти, икономисти. Което считат за по-правилно от правна гледна точка. От моя гледна точка и в точка 1, и в точка 2 съвсем спокойно може вместо "обслужване" да бъде "управление", както и може съвсем спокойно да остане и "управление".
Бяха направени предложения за нови точки 6 и 7. Това е въпрос, който колегите при гласуването трябва да решат. Но според мен излишно ще бъде да разширяваме определението на "финансови услуги". Струва ми се, че в тези пет точки, които са дадени в раздадения материал, е обхванато всичко онова, което трябва да бъде включено. Започнем ли да разширяваме, можем да стигнем до много лошо разширяване, в смисъл прекалено широко да погледнем на нещата, което няма да бъде в полза и на прилагането на закона.
По ал. 2 категорично възразявам на предложенията на господин Георги Николов. Защото, нека да помислим, ал. 2 не са "финансови услуги". И след като ние кажем, че всички сделки със златни, благородни метали не са финансови услуги, какво вършим? Законодателната комисия много прецизно дава. Не са финансови услуги "продажби", защото сделката е нещо много по-широко, отколкото продажбите, и то на предмети за колекциониране. Или приложното поле на "не са финансови услуги в областта на благородните метали" е силно стеснено. Не трябва да допускаме сделките 22.2. с благородни метали да не са финансови услуги.
Също така по отношение предложението за стесняване на точка 5 - "водене на счетоводни сметки на клиенти на финансовата институция". Виждате, пак сме се постарали да ограничим - финансови услуги не са "всяко водене на счетоводни сметки, а само на клиенти на финансовата институция". Ако отпаднат последните пет думи, това означава да разширим въобще счетоводните сметки. Всяко водене на счетоводни сметки няма да е финансова услуга. Нека да помислим за резултата. Струва ми се, че разширяваме така, че съсипваме някои принципи на законопроекта. Това е моето становище. И в тази връзка, господин председателю, ще моля да поставим подред на гласуване първото предложение на господин Николов в чл. 10, ал. 1, точка 1 - да имаме първа дума "договаряне" и "отпускане на кредит". Изразих категорично становище срещу.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Господин Николов, заповядайте.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, ПС на БСп, БЛП, ОПТ, пХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, аз докладвах това, което Бюджетната комисия специално за този член, точка 1, по предложение на нейния председател реши. Тя изхождаше от факта, че в точка 5 също има включително договаряне. И без да се дава сметка за разликата в единия и в другия случай в достатъчна степен, беше направено предложение тук да се включи тази дума.
Не мога да се съглася с господин Бисер Славков, който каза, че ще се колекционират и бижутерийни предмети. Вижте, колеги, ще прочета още веднъж текста: "Сделки със златни, сребърни или изработени от други метали монети или банкноти".
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (от място): "На сделки със..."
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Да, но монети, които са изработени. Значи сделки с монети. А тук се определя с какво - златни монети, сребърни монети, медни монети, примерно някакви други, а не за бижутерия.
Кое ми даде основание за този текст? Вижте текстът, който имате пред вас. Казано е "продажба на предмети за колекциониране, в това число..." Значи колекционирането е по-широко. И възниква въпросът: пищови ако някой колекционира, ако колекционира примерно осветителни тела, ще бъдат ли тези сделки освободени? Защото след това имаме "включително златни..." и т.н. се изреждат. 22.3.
Именно ние решихме да уточним и да стесним кръга, като уточним вече, че не са финансови сделки, тоест подлежат на облагане с данък върху добавената стойност, именно тези сделки. И тук става дума, повтарям, само за монетите, които се продават.
И още нещо, сегашният текст е "както и нумизматични предмети". Твърде широк е кръга на предметите, които се колекционират като нумизмати. Затова, пак уточнявам, "монети - златни, сребърни и т.н.", които имат подчертано нумизматичен интерес. Тоест, да стесним кръга. Може би господин Славков не е съгласен, но това беше преценено в Бюджетната комисия.
А що се отнася до воденето на услугите и предлагате да остане този текст, нашата позиция беше тази, че след като се извършва счетоводна дейност, водене на счетоводни сметки, тя трябва, разпоредбата на точката да се разпростре изобщо върху воденето на счетоводни сметки.
Въпрос на преценка от залата. Аз изпълних просто и молбата на комисията да докладвам, но това бяха нашите позиции. Може би трудността на закона и липсата на време да се вникне зад всяка дума, по-прибързаното, в някои случаи е така, ми дава основания за известни съмнения тук или неточности.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (встрани от микрофона): Това е хубаво диалогът, който се прави.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ, Свищов: Разбира се, диалогът е полезен и той е уточняващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Да, благодаря! Господин Мулетаров, също по този проблем. Заповядайте.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз искам само за два момента да обърна внимание. Във връзка с направеното предложение от колегата Николов.
Ние много продължително време обсъждахме въпроса за договаряне и според мене...
ГЕОРГИ НИКОЛОВ, Свищов (от място): Аз го оттеглих.
СПАС МУЛЕТАРОВ: Според мене, момент, той трябва да отпадне действително и в т. 5. Просто е станало като техническа грешка - това ми е първото предложение. И ако го има някъде другаде. МС/ЗТ 23.1
Второто предложение, за прецизност, ми се струва, че ние трябва да прередактираме ал. 2, т. 2. Защото така, както е текстът излиза, че "златни, сребърни или изработени от други метали монети или банкноти", излиза, че може да имаме налице изработване на банкноти от благородни метали. Това просто не е възможно и в такъв случай, може би трябва да отпадне "и" и да стане "изработени метали и монети". Това е за прецизност, аз го предлагам, тъй като има вероятност иначе да се породят доста затруднения и неясноти и при прилагането на текста, ако го приемем в този вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Сега, да подредим предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Джеров, само имаме ли някаква представа и министерството, как е в нормите на други законодателства решен този проблем?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Тогава, когато гледахме законопроекта в Законодателната комисия непрекъснато сондирахме становището на Министерството на финансите относно това, как гласи съответния принцип в европейското законодателство. И сме имали предвид възможните варианти и разрешенията, които даваме в отделните норми не са наши български специфични, а те почти изцяло са взаимствани от една или от друга система, която счетохме, че найблагоприятно пасва на нашите условия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Да, благодаря! Тогава започваме гласуванията по чл. 10.
ДОКЛАДЧИК АЛЕАКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Първото предложение, господин председател, е вместо "финансови услуги по смисъла на този закон са...." - "финансови услуги са". Да отпаднат думите: "по смисъла на този закон". Въпрос на виждания кое е по-хубаво, поточно, по-разбираемо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Добре, благодаря! Гласуваме така направеното предложение за отпадане на израза "по смисъла на този закон" - от текста на чл. 10, ал. 1.
Моля, режим на гласуване, моля, гласувайте това предложение.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. 23.2
Гласували 129 народни представители, за това предложение - 107, против - 12, въздържали се - 10 народни представители.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващото предложение в чл. 10, ал. 1, точки 1, 2 и 3 вместо думата: "обслужване" да бъде "управление". Както преди малко изясних въпрос на виждане, въпрос на езиково уточняване. Не знам, за мен не е с оглед на съдържанието, но както и да е, нека икономистите да го уточнят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Така, предложението е ясно.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Вместо "обслужване" - "управление" в точки 1, 2 и 3. (Неразбираема реплика от блока на БСП) Не съм убеден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Сега, проблемът е, ако тази дума се среща и на други места в законопроекта. И ако вие вече сте гласували тези места да не се получи едно ненужно противоречие.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ, Свищов (от място): Тъй като обслужването е по...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Е, аз разбирам. Добре. Гласуваме в чл. 10, ал. 1, точки 1, 2 и 3 вместо "обслужване" да бъде добавено редакционно вместо тази дума "управление".
Моля, режим на гласуване, моля гласувайте това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 122 народни представители, за - 102, против - няма, 20 се въздържат. Приема се предложението. 23.3
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващото предложение е насочено към създаване на нова т. 6. Предлага се нова точка 6 със следното съдържание: "Сделки с таксови и пощенски марки, използвани за пощенски услуги".
РЕПЛИКА ОТ БСП: Казахме само таксови.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз чета дословно, както го е предложил господин Николов. "Сделки с таксови и пощенски марки, използвани за пощенски услуги".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Така е предложил господин Николов. (Шум и реплики в залата) Той обясни.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не пояснение, то трябва да бъде разбираемо и никой да не спори по съдържанието като го прочете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Николов, прочетете текста, която сте предложили.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, в момента Министерството на финансите готви и наредба за прилагане на данъка върху добавената стойност. Ние доста умувахме къде да поставим таксите и бяхме решили така: "Пощенски марки, свързани с извършването на пощенски услуги и таксови марки" в края. Ето това трябва да бъде коректното записване. Но записахме така: "таксови и пощенски марки, свързани с пощенски услуги". Аз не знам и Министерството на финансите когато готви наредбата да сбърка и да свърже таксовите марки с пощенски услуги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Николов, много Ви моля, дайте текста, който трябва да се гласува.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Това е текстът, който предложихме. Казах и какъв е първият. Таксовите марки не са за пощенски услуги.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, но излиза така, че като го прочета: "Сделки с таксови и пощенски марки, използвани за пощенски услуги", или използваме таксови марки за пощенски услуги, което го няма. (Спорът в залата продължава)
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Вижте, тогава дайте да се върнем така: "Сделки с пощенски марки, използвани за пощенски услуги и с таксови марки". Това е изречението, в което няколко пъти се повтаря думата: "марки". Най-напред тръгваме с: "Сделки с пощенски марки, НЧ/ЗТ 24.1 използвани за пощенски услуги и с таксови марки", тъй като става дума за сделки.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Мен този текст ме шокира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Славков, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз моля да имате предвид, че вече в изречението отбелязах една съществена разлика между двете. Когато говорим за такси, ние говорим вече за едно държавно вземане, което се оформя чрез така наречените "таксови марки" и ние имаме Закон за държавните такси, където тези неща са фиксирани. Аз пак повтарям: просто не виждам смисъл това отново да се включва тук.
Що се касае до втората част, аз изложих становището на Министерството на финансите, че пощенските марки, които представляват цената на една пощенска услуга, не бива да бъдат освобождавани, тъй като това означава реално когато с тях пък се върши определена сделка от гледна точка на нумизматична стойност, нещата отново да се разделят. Това е. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Започваме пак да обсъждаме текста ли? Думата има господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСм, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Иван Пушкаров ще ме подкрепи. Аз моля Министерството на финансите, а и Законодателната комисия чрез своите представители, да уважат направените предложения днес от Бюджетната комисия, които просто следват текстове в директива 6. И понеже и в тази зала обикновено прилагаме формулата правейки законите да се опираме по-плътно на онова, което е съответното законодателство в страните в Европа, към която сме се насочили, аз смятам, че няма нищо погрешно във включването и на тези текстове. Днес сме внимавали да не допуснем грешка във взаимстването на тези неща. И помоему грешка не сме направили. Благодаря. Така ще ускорим работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Пушкаров ще доизясни.
ИВАН ПУШКАРОВ (независим): Уважаеми господин председателю, колеги! Само за изясняване, тъй като представител на Министерството на финансите не беше господин Бисер Славков, а друг колега, значи изключваме от кръга на облагането таксовите марки, тъй като те никъде не са посочени, а не може да се взима данък върху данъка. 24.2 Така че това е основание.
Пощенските марки за пощенски услуги ограничават кръга на изключените сделки с пощенски марки. Тоест, само се стимулира информацията между хората, а пощенските марки за филателни услуги съответно се изключват от кръга на освободените сделки и влизат като обект на облагане.
Следователно опасенията на Министерството на финансите са неоснователни. Ние наистина много умувахме. И аз предлагам да подкрепите становището на Бюджетната комисия, което е в съответствие с директива 6 на Европейската общност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате думата, господин Славков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В първата част, която касае таксовите марки, аз мисля, че нещата след изказването на господин Пушкаров се изясниха. Аз също доказах, че те не могат да бъдат в единия случай и с таксова марка, и с данък добавена стойност. Това означава, че по Закона за държавните такси, когато ползваме една таксова марка, трябва да я обложим и с данък върху добавената стойност.
Що се касае до втората част, обаче, налице е за съжаление явно различие в позициите на изясняване, тъй като тук се говори за финансови услуги с пощенски марки. По същество това си е една филателна услуга и точно в този смисъл, за който вие говорите, за комуникация между хората. Така че не виждам основание те наистина да бъдат включени тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин Пушкаров има думата. 24.3 ИВАН ПУШКАРОВ (независим): Налага се отново да изясня
. Нарочно включихме текста, пощенски марки за пощенски услуги, което означава, че пощенската марка за пощенска услуга се третира по номинал, господин Славков. Тоест, не се третира по филателна оценка, която неколкокретно превишава номинала. Това не е финансова услуга според нас - пощенската марка за пощенска услуга, когато марката се продава и се купува от купувача по номинал. Тя обслужва интензивност на връзки между хората в една пазарна икономика, като имаме предвид какви са таксите за телефоните, за телефаксите, за останалите видове услуги, то освобождаването на тази услуга, която ще интензифицира връзките между хората чрез продаването по номинал, смятаме, че ако не е насочена към обслужване на останалите дейности от народното стопанство и затова трябва да бъде освободена.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз.
Господин Джеров, явно е, че икономистите ще спорят безкрайно. Може би трябва да подложим на гласуване текста.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, тук действително се изложиха много съображения, но на мен ми се струва, че решаващото съображение беше изнесено от заместник-министъра на финансите господин Славков. Нека да не прекаляваме с облагането и да включваме нещо, което не би трябвало да бъде тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Николов, поддържате ли Вашето предложение?
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, от място): Това е позиция на комисията, не е мое лично становище.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В такъв случай би следвало да бъде поставена на гласуване следната точка 6, която ще бъде допълнителна: "Сделки с пощенски марки, използувани за пощенски услуги, и с таксови марки".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме прочетения текст.
От общо гласували 133 народни представители, за - 96, против - 4, въздържали се - 33.
Приема се, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващото предложение пак в рамките на ал.1 е т.11 от ал.2 да дойде тук като допълнителСБ/КТ 25.1 на точка. Става дума за преместване на т.11 от ал.2 на мястото на т.6 в ал.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме за преместването на т.11 от ал.2 като т.7 в ал.1.
От общо гласували 124 народни представители, за - 117, против - 1, въздържали се - 6.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преминаваме към ал.2.
Първото предложение пак изхожда от Комисията по бюджета и финансите - т.2 да бъде не "продажба на предмети за колекциониране, в това число", а да бъде "сделки със златни, сребърни или изработени от други метали монети или с банкноти, които обикновено не се използуват като платежно средство, както и с монети с нумизматична стойност".
Това е предложението.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, от място): Нумизматичен интерес.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Джеров, Вашето становище? Вие държите за становището на Законодателната комисия.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз казах преди малко, че съм против това предложение, защото то разширява приложното поле на това, което не е финансова услуга. Законодателната комисия го е прецизирала и го е стеснила.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, от място): Не е ли обратното, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Въпрос на виждане, господин Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Йордан Ганев. 25.2
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Искам да обърна внимание на един факт и да внеса едно, може би, терминологично уточнение. Когато говорим за пари, за монети, за банкноти, пряката им цел е да подпомагат с това стопанското обръщение. Това е ясно. Но тези пари, банкноти, монети, могат да бъдат обект на колекциониране. Тогава говорим за нумизматика.
Същото е положението и при марките, когато пощенските марки, чието предназначение е да се заплати пощенската услуга, станат обект на колекциониране, тогава ние говорим за филателия. Това, което аз смятам, че трябва да се направи тук, в това Народно събрание, когато гласуваме този закон, двата вида колекции да бъдат поставени на един режим. А така, както го направихме сега, се страхувам, че режимът е различен.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Джеров, ние продължаваме с гласуването. Трябва ли да прочетем текста на господин Николов?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз го прочетох преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Гласуваме за текста, предложен от Бюджетната комисия.
Моля, режим на гласуване. Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От гласували общо 127 народни представители, за - 65, против - 42, въздържат се - 20. С 3 гласа, господин Джеров, се приема това предложение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Каквото гласуват народните представители, това е закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващото, което може би е последното. Предлага се в същия този член, алинея 2, точка 5, - водене на счетоводни сметки на клиенти на финансови институции, от този текст да отпаднат думите "на клиенти на финансовата институция". Остава "водене на счетоводни сметки" въобще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласуваме за отпадане на думите "на клиенти на финансовата институция" в т. 5, ал.2. СМ/ВЙ 26.1
Моля, режим на гласуване.
Прекратете гласуването и посочете резултата. От участвали в гласуването 126 народни представители, за - 57, против - 53, 16 - се въздържат. Отхвърля се предложението.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Остава сега да гласуваме целия член 10, с неговите две алинеи. Моля да поставите на гласуване целия член 10, с неговите две алинеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Гласуваме за целия член 10, с неговите две алинеи. Моля, режим на гласуване.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. От общо гласували 132 народни представители за - 120, против 2, 10 - се въздържат. Текстът е приет на член 10.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Продължаваме с член 11, към който също така има предложения. Господин Николов ще ги докладва. Аз ще докладвам основния текст така, както е предложен от Законодателната комисия.
Пак пояснявам една точка от член 9, а това е точка 5 - образователни услуги са:
1. Услугите, свързани с обучението и възпитанието, оказани от подготвителните и образователно-възпитателните институции по Закона за народната просвета.
2. Обучението, осъществявано от висши училища в рамките на утвърдения учебен план.
3. Услугите, извършени във връзка със следдипломно обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията.
Това е алинея 1.
Алинея 2. В образователните услуги не се включват:
Първо. Провеждането на конференции и семинари, организирани от образователни институции или в сътрудничество с тях.
Второ. Услугите, извършвани от ваканционни и други подобни училища, предоставящи възможност за отдих и обучение, извън задължителния учебен план. Тази редакция предлагаме на вашето внимание. Господин Николов, има няколко предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Николов, моля за кратък доклад на Вашето предложение. 26.2
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Ще бъда кратък и, мисля, достатъчно разбран, за да избегнем излишните дебати, като внеса само някои пояснения.
Комисията предлага алинея 2 да отпадне, но алинея 2 - образователните услуги не се включват. А сегашните точки 1 и 2 към алинея 1 да станат съответно точки 4 и 5 към алинея 1. При това положение ще отпадне и алинея 1. А членът ще има само член 11 - образователни услуги са, с пет точки.
Като сегашната точка 1, която предлагаме да стане точка 4, да има следното съдържание:
"Провеждането на конференции, семинари и симпозиуми, организирани от образователни и научни институции.
Добавка тук е "симпозиуми и научни", като или "сътрудничество с тях" да отпадне, тъй като това е една възможност от различни поводи, така да се каже, съорганизатори да се избягва плащането на данък.
Това са услуги, конференции, семинари, които мисля, че ще бъдат добре оценени от българската научна общественост.
Сегашната точка 2 от алинея 2 да бъде точка 5. Ще прочета текста или ще припомня, тук става дума за ваканционни и други училища, при които се съчетава отдихът с обучението.
Нормално е в тези случаи такива образователни услуги също да бъдат освободени от данък върху добавената стойност. Това беше позицията и това бяха съображенията по-точно на Бюджетната комисия да предложи прехвърлянето на тези две точки към член 11, алинея 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Николов, аз, доколкото разбрах, да няма алинея 2?
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Точно така, да няма алинея 2, съответно алинеята ще бъде една.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: С пет точки ще бъде.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Да. Текстът, който прочетох, по отделните точки. 26.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря.
Има думата господин Славков, след това господин Балабанов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Замисълът на член 11 да бъде структуриран в две алинеи, е следният. В алинея 1 се изисква да въведем критерии за определяне на образователните услуги. Такива критерии са сегашните изисквания на Закона за народната просвета, при което всяко едно образователно заведение трябва да разработи план, който е част от искането за разрешаване за съдействието на такова образователно заведение. На тази база вече могат да се въведат законови критерии, при които ще е видно коя услуга е образователна и коя не. Ако ние премахнем алинея 2, ние автоматически ще вкараме точка 1 и 2 като образователни услуги, без да спазим горните условия за въведените нормативни критерии. Това би било в противоречие на целия контекст на идеята на този член.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз. Господин Балабанов, имате думата.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателстващ, колеги! Използвам възможността първо да отправя реплика към преждеговорившия, тъй като образователният процес в никакъв случай не е само това, което е определено от Закона за средното образование. В образователния процес влизат редица действия на други институти, включително извън официалната система на държавните образователни институти. Така че не би могло да се обосновава, че само това, което законът определя, е образование, а другата дейност на научните институти, на различните центрове за повишаване на квалификацията, на различните извънучилищни форми на обучение, не е образование. Такова разпределение просто не може да бъде направено.
Аз искам да предложа още едно разширяване на тази точка, тоест, една нова точка към текста. 26.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да не сте закъснели, господин Балабанов, с предложението си?
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: Използвам възможностите на дебатите. Защото, включвайки в числото на образователните услуги различните форми на симпозиуми, срещи и т.н., ние изпускаме една от найважнитет услуги, а именно изготвянето на учебници и учебни помагала. 26.5
Не е тайна, че в България учебниците, особено за висше учебно образование стават вече недостъпни. И че ние, освобождавайки от данък учителите, които дават частни уроци, но лишавайки учениците от възможността да се снабдяват с учебници на практика нищо сериозно не вършим.
Ето защо, предлагам, допълнителен текст "издаването на учебници и производство на учебни помагала, необходими за средните и висши учебни заведения, както и тяхната продажба". Благодаря за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви! Други желаещи? Имате думата, господин Славков. Да не направите някое ново предложение и Вие, че се събират много.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Към господин Балабанов просто бих искал да отправя няколко момента, да има предвид, че в Закона за народната просвета са предвидени всички форми на образователни заведения. Тоест, и такива, които имат държавен статут, и такива, които са с частен статут.
Второто е, че по отношение на висшите учебни училища изрично е предвиден текст и т. 2 от ал. 1 гласи точно това, че "тяхната дейност се включва в образователните услуги".
Що се касае до третото предложение, то също е предвидено, тъй и "ако определен преподавател в един университет във висше учебно заведение, или в училище, и издава учебник, който ще служи за обучението на учениците и студентите, реално се акумулира в т. 1 и 2, което е част от тази образователна услуга за заведението. Така че в този случай няма разрешаемия, няма някакъв неразрешен проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви господин Славков. Господин Джеров, да гласуваме, тези предложения, които са постъпили до началото на второто обсъждане. (Шум в залата) Моля, за тишина в залата!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Николов направи предложения - да има само образователни услуги, а да няма изключване от тях. И нека да помислим дали по този начин трябва да действаме. МС/ЗТ 27.1
Има услуги, които не би трябвало да бъдат включени в образователните услуги във вида им, именно подлежащи на облагане.
Затова аз категорично възразявам срещу направеното от него предложение, защото не може да бъдат образователни услуги провеждането на конференции и семинари, от гледище на този закон. Защото, все пак ние тука, определяме понятията не въобще в нашето законодателство, а това е закон, с определена тематика, и тук именно трябва да мислиме какво е услуга и какво не е услуга. И все пак направено е предложение, ние сме длъжни да гласуваме.
Господин Николов предлага втората алинея "в образователните услуги не се включват", а тези думи да отпаднат и да остане една единствена алинея с пет точки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Гласуваме за отпадането на ...
ДОКЛАДЧИК КАДИР КАДИР: На втора алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: "В образователните услуги не се включват...". Този израз, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Този израз, което значи, че т. 1 и 2 в ал. 2 стават образователни услуги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване, гласуваме за отпадане на съответния текст в началото на ал. 2.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 127 народни представители, за - 35, против - 44, 48 се въздържат.
Господин Джеров, не се приема предложението на господин Николов.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Остава си на Законодателната комисия. При това положение, господин Николов, може би ще си оттеглите останалите предложения? Обяснение на вот ли имате, господин Стоилов? Имате думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, сваляйки и качвайки заглавие, но аз не мога да разбера мотивите на тези, които не се съгласиха с предложението... 27.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Само 35 се съгласиха.
СТЕФАН СТОИЛОВ: ... да не бъдат третирани като образователни услуги, услугите, свързани с организиране на научни мероприятия при сегашното финансово състояние на науката, на образованието?
Непонятни ми са съображенията при този непрекъснат повик да дадем за сметка на това или онова малко повече пари на тези сектори. Невключването в тази група означава по-високи такси за правоучастие, финансово затрудняване на по-широк кръг хора да участват в тези мероприятия.
Аз бих предложил, ако не възразявате, да направим едно повторно гласуване. Моля ви! Тук не става дума за някакъв бизнес, не става дума за някакви стопански сделки. И моля ви, да уважите тези съображения! При това днес отново сме се водили пак по директива 6 когато включвахме тези неща в кръга на необлагаемите сделки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви господин Стоилов. Нормално беше гласуването колеги, само 35 поддържат становището, така че продължаваме, господин Джеров.
При това положение господин Николов?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз бих искал господин Николов да каже дали поддържа предложението?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ама не може да го поддържа вече, като знаем, че не се включват. При това положение няма логика.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре, при това положение все пак трябваше него да го чуеме. Остава предложението на господин Балабанов за създаване в ал. 1...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: На господин Балабанов предложението е направено сега. И няма да го подлагам на гласуване, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз, по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Сега е направено предложението, много ви моля. Да, гласуваме целия текст.
Моля, режим на гласуване, гласуваме текста на чл. 11, така както е предложен от Законодателната комисия.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА БСП: Целият текст? 27.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Целият член, да, не на части. Има много светулки иначе.
Моля, да гласуват всички народни представители.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 122 народни представители, за - 117, против - 1, 4 се въздържат.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (от място): Обяснение на вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Обяснение на вот? Имате думата господин Балабанов.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателстващ, колеги!
Аз не се учудвам, че с лека ръка бяха отхвърлени текстовете, които предлагаха някаква допълнителна защита на българската наука, на българското образование. Този парламент е дал не един път примери, че се отнася с прекалено лека ръка към тази страна на живота.
Но мене ме учудва, господин председателстващ и колеги, че ние след като се запознахме, дори с препоръките на Международния валутен фонд, в кои области на живота да дадем преференции, решаваме да бъдем по-правоверни от папата. И за кой ли път се опитваме да заколиме кокошката, която снася златни яйца с надеждата, че евентуално супата ни ще бъде малко по-тлъста.
Супата ни е постна и ще бъде още по-постна, ако не прегласуваме тези текстове, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин Джеров, преминаваме към чл. 12.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Иска се прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Прегласуване се иска от парламентарна група, господин...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чл. 12, с две алинеи.
Чл. 12, ал. 1.
"Здравни услуги са услугите, обикновено оказвани от болници, поликлиники, здравни пунктове, както и домове за стари хора, рехабилитационни центрове и други заведения от практикуващи лекари, стоматолози, фелдшери, сестри, както и от медицински и стоматологически техници". 27.4
Ал. 2. "В здравните услуги не се включват:
1. услугите, извършвани от козметични и други заведения за разхубавяване;
2. услугите, извършвани от екстрасенси и други лица, прилагащи нетрадиционни методи на лечение, освен ако лицата притежават разрешение от Министерството на здравеопазването, в което да се посочи, че извършваните от тях услуги са здравни".
Това е съдържанието на предлагания текст.
Една моя молба към колегите в залата. Точка 2, бих помолил, да намерим някакъв друг израз "услугите, извършвани от козметични и други заведения за разхубавяване".
Нещо по-друго, някак си в закон като че ли думата "разхубавяване" не пасва, затова да намерим съвместно някакво друго, дали да бъде "и други подобни заведения", дали да бъдат "други козметични". Нека да помогнат хората, които са по-близки професионално. Поне в Законодателната комисия не можахме да намерим съответстваща дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви! Господин Николов, имате думата за разхубавяването. 27.5
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, и на мен това ми направи впечатление. Дали разхубавяване, дали разкрасяване, дайте да свършим - "услугите, извършвани от козметични заведения". И те, след като разхубавяват, разкрасяват, все са от тоя вид.
Вземам думата главно и по ал. 1. Има изпусната една запетайка, което може да внесе смут в закона. Вижте, текстът е "здравни услуги са услугите, обикновено оказвани от болници, поликлиники, здравни пунктове, както и в домове за стари хора, рехабилитационни центрове и други заведения от практикуващи". Така излиза, че в тези заведения оказваме услуги от практикуващите. След "други заведения" трябва да поставим запетая, от което става вече ясно, че и практикуващите лекари, фелдшери, стоматолози, тези услуги, които те оказват, също се считат за здравни услуги, които са освободени от облагане с данък върху добавената стойност. Съществена запетайка, тя е решаваща в случая и трябва да я поставим на мястото й.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други? Има ли някой против запетайката? Господин Бучков, имате думата.
ЕМИЛ БУЧКОВ (независим): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Моето предложение по чл. 12, ал. 1 е в текста "здравни услуги са услугите, обикновено оказвани от болници, поликлиники" да се включат и "детски ясли". Детските ясли са заведения към Министерството на здравеопазването и те са пропуснати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: След "поликлиники" да се включат "детски ясли".
ЕМИЛ БУЧКОВ: След "поликлиники" - "детски ясли". И в текста "рехабилитационни центрове и други заведения" да се сложи думата "кабинети", за да се разбере, че от практикуващите лекари, които имат собствени кабинети, са освободени тези здравни услуги от облагане. Затова "след други заведения" аз предлагам да се сложи думата "и кабинети". И тогава запетайката от "практикуващи лекари, стоматолози" и т.н.
В ал. 2, вместо "в здравните услуги не се включват", според мен е по-правилно да се каже "не са здравни: услугите, извършени от козметични и други заведения за пластични операции СД/ЛТ 28.1. и други подобни". И остава текстът на точка 2 - "не са здравни услугите, извършени от козметични заведения". "Не са здравни", а не че не се включват! Не са здравни! И услугите, извършвани от техните наследници. (Реплика на Георги Николов от място, която не се разбира)
Ама ние може да сме го възприели, но не е правилен. Защото разграничението трябва да бъде кое е здравна услуга, кое не е здравна услуга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Продължаваме.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Дали си помогнахме да изработим една точка, която пасва на разхубавяването...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Джеров! Господин Джеров, много Ви моля! При второ четене не се обсъждат предложенията, които се правят за първи път.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не, не, не става дума за първи път. Но този термин, аз ви казах, че шокира.
В такъв случай само едно бих си позволил да предложим и мисля, че то е разумно: точка 1 на ал. 2 да бъде: "услугите, извършвани от козметични заведения".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да, редакционни поправки може.
Господин Николов, за точка 1 на ал. 2 - "козметични заведения"!
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Аз го приемам, но тук д-р Банков казва, че има случаи, когато се правят хирургични операции...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За разкрасяване...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Трябва да търсим прецизиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате думата.
БОРИС БАНКОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, само малко пояснение. Една пластична операция, за която ставаше преди малко дума, може да бъде извършвана по желание за разхубавяване, а може да бъде извършвана и по медицински показания при заболяване. И това трябва да бъде разделено.
Затова предлагам следната редакция на текста: "услугите, извършвани от козметични и други заведения, за които липсват медицински показания". Основният критерий в случая са медицинските показания. 28.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Джеров, трябва да гласуваме предложението на господин Бучков, понеже прави редакционно предложение по ал. 2 - "в здравни услуги не се включват ..." да се пише само "не са здравни услуги". Това предлага редакционно тук - "не са здравни". Това нещо е редакционна поправка. Би трябвало да се гласува.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Бучков, извинявайте, може ли една реплика на господин Бучков? Ние гласувахме чл. 11 с неговата втора алинея - "в образователните услуги не се включват". Минаваме към чл. 12 - "в здравните услуги не се включват". Или имаме два текста, които са в синхрон.
Ако приемем Вашето предложение, ще направим асинхрон между два текста, които би трябвало структурно, изразно да си пасват. Ако го поддържате, ще се постави на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Бучков, за синхрон имате думата...
ЕМИЛ БУЧКОВ (от място): Въпреки че е по-прецизно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: По-прецизно е, да. Поддържате ли, господин Бучков?
ЕМИЛ БУЧКОВ (от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За редакционната поправка на текста на ал. 2 господин Бучков оттегля...
Имате предложение ли, колега? Редакционно ли? Ако е ново предложение, няма да се гласува.
СТОЯН ИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, става въпрос за следното. Тук е записано: "здравни услуги са услугите, обикновено оказвани от болници" и т.н. Какво значи "обикновено оказвани"? Необикновено оказване има ли? Тоя термин според мен е неясен и трябва да отпадне от този текст и да стане: "здравни услуги са услугите, оказвани от болници, поликлиники..." и т.н.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При това положения моля да се постави на гласуване предложението за промяна в ал. 2, точка 1 - "услугите, извършвани от козметични и други заведения, за които липсват медицински показания". Малко ме е страх от този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Гласуваме предложението на господин Банков. Доколкото си спомням, той 28.3. направи поправка в окончателния вид. Лекарите се съгласиха... Но трябва да гласуват сега лекарите...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Лекарите са съгласни, ама юристите нещо възразяват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: От общо гласували 125 народни представители, за - 116, против - 2, въздържали се - 7.
Приема се. 28.4. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При това положение, моля да поставите на гласуване целия чл.12 със запетайката на господин Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме целия текст на чл.12.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Тъй като болницата не може да оказва услуга, вижте как е горе: "Услугите, оказвани от болници", а по-нататък казваме: "както и в домове". Очевидно, тук определящо е мястото. Да се каже "в болници", а не "от болници".
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме целия текст на чл.12. Дали ще бъде "в" или "от" - да се окаже услугата.
Гласували общо 124 народни представители. От тях 121 - за, няма против, 3 - въздържали се.
Господин Джеров, какво ще направим по-нататък? Съобщете на залата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз предлагам да прекъснем тук гласуването. Завършихме тази част. Да преминем към другата точка от първата част "Задължителна програма" - съдебната система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Колеги, преминаваме към другата точка. Кой ще докладва, господин Джеров? Министърът на правосъдието е в залата. Нека да влязат колегите, които желаят да участвуват в дебатите.
Господин Гоцев, имате думата по процедурен въпрос.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателствуващ, дами и господа народни представители! Следва по дневния ред да бъде разгледан един от основните и важни закони, това е за съдебната власт. Ще видите, както са раздадени обаче материалите по този закон, раздадени са отделни текстове - първа глава и след това вече започват текстове по глава четвърта, пета и т.н. Законът е голям и практически е невъзможно да бъде внесен наведнъж. Ние сме имали и друг път практика в това отношение. Внасяме НЧ/КТ 29.1 в пленарната зала това, което вече е готово от Законодателната комисия.
Тук обаче аз искам да обърна вниманието на нещо и струва ми се, че това, което ще кажа, се сподели в Законодателната комисия и от нашите колеги от лявата страна. Технически не е правилно и възможно да разглеждаме този закон така, че да прескочим глава втора и трета, които още не са обработени от Законодателната комисия. Глава втора се отнася за Висшия съдебен съвет, а глава трета се отнася за Съдебния инспекторат. Ние прескочихме тези две глави, защото искахме да видим цялостното уреждане на правосъдната система какво ще бъде и да дадем най-сполучливо разрешение на въпроса за Висшия съдебен съвет и за Инспектората. И единият, и другият пораждат съмнения неполитически, а чисто професионални по начина на тяхното уреждане. Сега обаче пленарната зала трябва, преди да имаме готови тези текстове, народните представители да гласуват след това глави, които следхождат, но които в някаква степен са свързани с т.2 и 3.
В Законодателната комисия, струва ми се, колегата Георгиев или Михайлов, не помня точно кой от лявата страна, предложиха да изчакаме и да не бързаме с гласуването в пленарната зала, докато не се обработи целия закон, за да може да стигнем вече и до глава втора и трета и така постепенно те да бъдат гласувани.
Предложението ми е, с оглед основанията, които изложих, да отложим приемането на текстовете, които сега са дадени дотогава, докогато Законодателната комисия свърши своята работа. Тогава вече ще бъде внесен целият закон. Така, както трябва да бъде, за да може всеки, когато гласува един текст, да знае как той изобщо е синхронизиран с цялото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Предложението е за отлагане на обсъждането на целия закон. Аз така разбирам предложението. Моля за противно становище от друга група. Това ще го подлагам на гласуване после. Няма желаещи.
Думата има министърът на правосъдието господин Корнажев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР КОРНАЖЕВ: Господин председателствуващ, госпожи и господа народни представители! В Конституцията в Преходните разпоредби в – 5 и 6 бяха поставени срокове, които отдавна са изтекли. По този въпрос снощи случайно, по повод на един 29.2 "Отзвук" аз разбрах, че нямаме противоречия с колегата Джеров.
Наред с това, пред вас е глава първа, която както разбрах, е работена с почти пълно единодушие. Въпросът, който поставя колегата Гоцев, има две или три възможни разрешения. Едното е да започнете с глава първа и след това, както той каза, да прескочите глава втора и трета. Второто, което аз ще ви моля да обсъждате ако започнете, а аз ще се мотивирам защо трябва да започнете, е да се промени систематиката на закона и тези две глави между глава втора и трета да отидат по-назад, което би било и по-логично, след като се изгради структурата на съдилищата. Защото това трябва да бъде след глава първа, а Висшият съдебен съвет и Инспекторатът трябва да бъдат, това е мое лично разбиране като министър на правосъдието, във финалната част.
Госпожи и господа народни представители, аз ви моля да започнете, защото аз съм убеден, и в това няма защо да се лъжем, вие ще имате ваканция и без друго този законопроект, това споделихме снощи с колегата Джеров, не може да мине изцяло преди ваканцията.
Защо ви моля да започнете? Първо, повтарям, Конституцията е поставила един срок, който почитаемият парламент не е спазил. Второ, от съвещанието, което проведохме в петък в Смолян, аз се убедих в нещо, което познавах като практикуващ правник, че съдебната колегия в страната, а това се отнася и до прокуратурата, и до следователите, защото с мен дойдоха там и главният прокурор, и председателят на Върховния съд, са все още неспокойни. И аз нямам никакво намерение да се занимавам с кадрови въпроси, просто защото те не знаят ще започне ли гласуването на нормативната уредба. 29.3
Очевидно почитамият парламент сам ще си реши сроковете, в които това трябва да стане, но без начеването на работа по съдебната власт аз твърдя и с това ще приключа, всички закони, които вие сте гласували, просто не могат да се прилагат, извинете ме за прилагателното, кадърно. Те ще се прилагат от съдилища и съдиите трябва да знаят, че е започнал поне Законът за съдебната власт. Защото вие според мен правилно сте го наслоили за съдебната власт - не за съдоустройство, както навремето се наричаше, а за съдебна власт. И докато не е започнало гласуването на Законопроекта за съдебната власт, позволете ми да кажа като министър, аз съм убеден от тази конференция, съдиите няма да вярват, че има утвърдена у нас съдебна власт.
Моля ви, да започнете, господа!
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Изслушахме възражението на господин министъра на правосъдието, съображенията на господин Гоцев.
Един независим депутат иска думата. Господин Бучков, имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): То не е зависим или независим, а за или против.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Така трябва да бъде, то е процедурно - един е за, един против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Понеже досега никой не се изказа против, нека господин Бучков да вземе думата.
ЕМИЛ БУЧКОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Проблемът, който се поставя тук, действително е жизнен за съдебната система в смисъл, че трябва да започне да функционира по нов начин, а не както досега. Но така или иначе тя досега изпълнява своите функции. Действително има съдебна институция, каквато е Върховният съд, който е много претрупан, и те са нетърпение очакват този закон, за да се открият апелативните съдилища, които да поемат делата, които висят. Обаче аз бих искал господин министърът не само на мен, по-скоро на себе си да отговори: дори и да приемем този закон още днес в неговата цялост ще могат ли да функционират СБ/АН 30.1 в съдилищата без съответните процесуални закони? Ние нямаме процесуалните закони, въпреки че има проекти, по отношение на това каква ще бъде компетентността, какви ще бъдат прерогативите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Бучков, много Ви моля! Съгласен ли сте с предложението на господин Гоцев или не?
ЕМИЛ БУЧКОВ: Ето защо смятам, че всяко разкъсване на тези два момента ще наруши синхронизацията за една действително изпипана нова и хубава съдебна система заедно с процесуалните закони.
Смятам, че това, което поддържа колегата Гоцев, е правилно и трябва да се възприеме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Бучков, Вие взехте думата в нарушение на чл. 46 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Много Ви моля, четете правилника! Вие сте юрист. Не се карам, но много моля да спазваме правилника.
Има думата за противно становище на направеното от господин Гоцев предложение за отлагане на разискванията господин Михайлов.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Аз вземам наистина думата, за да изразя противно становище на това, което беше споделено от колегата от Васил Гоцев и от господин Бучков. Аз смятам, че правилно парламентът реши да включи като т. 2 от част първа на програмата си разглеждането на второ четене на Законопроекта за съдебната власт. Радвам се, че министърът на правосъдието господин Корнажев споделя тази позиция. В Законодателната комисия многократно всички представители на различните парламентарни групи изразявахме безпокойство от бавното движение за второ четене на този изключително важен устройствен закон за третата власт - за съдебната власт.
Аз мисля, че Законодателната комисия извърши една значителна дейност, като прие, разгледа, обсъди на второ четене глава първа, глава четвърта, пета и седма. Мисля също, че систематичното място на глава втора и трета по първоначалния проект за Висшия 30.2 съдебен съвет и за инспектората, и тук съм напълно съгласен с господин министъра, са въпроси, които могат да отидат в края на закона. Така че парламентът има достатъчно материал до края на месеца да разгледа освен общите положения по глава първа съдълищата, следствието и прокуратурата, които са обсъдени. А това са трите насоки на съдебната власт.
Смятам, че и позицията на Съюза на демократичните сили, изразена вчера от господин Савов е, че те влизат в парламента именно за да обсъждат този важен закон. Ние и днес приемаме един закон на части. Не можем да кажем, че този закон трябва изцяло да се изготви и тогава да се обсъжда.
И другия момент, който посочи господин Бучков, и основателно, че Законът за съдебната власт може да намери ефективно приложение, когато се приемат и съответните процесуални закони - Гражданско-процесуалния кодек, Наказателно-процесуалния кодекс и Кодекса за административното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин професоре, изтекоха двете минути. Това не влиза в противното мнение.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ: Близо, тази е материята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: По правилник имате две минути.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ: Ей сега свършвам. Ние не можем да пристъпим към разглеждането на устройствените закони, за които говоря, преди да сме приели Закона за съдебната власт.
Поради това, уважаеми дами и господа народни представители от четирите парламентарни групи, аз ви моля да гласувате против направеното предложение на колегата Гоцев и да пристъпим към разглеждането на Законопроекта за съдебната власт.
Благодаря Ви, господин педседател. 30.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Поставям на гласуване предложението на господин Гоцев за отлагане разискванията по точка втора от дневния ред.
Изслушахме противното становище. Който е за отлагане, гласува със зелено, против - гласува с червено. (Възгласи "Буш!", "Буш!" от блока на БСП)
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. От гласували общо 201 народни представители, за 66, против 130, въздържали се 5. (Шум от блока на СДС) Дайте по партии. Прощавайте, допълвам, резултатът се променя. Това показва електронната уредба. Без карти са двама народни представители. Илиан Шотлеков няма карта и гласува за. Александър Карадимов гласува за.
При това положение общо гласували 203 народни представители, за 68, против 130, 5 се въздържат.
ХРИСТО МАРКОВ (СДС): Господин председателстващ, преброихме, доколкото успяхме, част от присъстващите в залата. Това което става тук е несериозно. В залата не присъстват повече от 140 народни представители. На таблото бяха показани гласували 200 и с двамата 202 гласували. Моля въз основа на правилника да подложите на прегласуване това гласуване, минало досега. А още повече от залата ми подсказват, за присъстващите от Парламентарната група на Движението за права и свободи, които в момента са четири. Мисля, че гласувалите бяха 15. С двамата току-що влезнали са 6, гласувалите пак бяха 15. Така че моля да подложите на прегласуване това, което стана преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: На прегласуване няма да се подлага. Проверка на кворума се иска преди започване на гласуването, за прегласуване не уважавам Вашето искане.
Господин Савов, имате думата.
СТЕФАН САВОВ (СДС): (Възгласи от блока на БСП: "Буш!", "Буш!") Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не зная дали тези, които грухтят, трябва да бъдат смятани за народни представители. Но дори и с тях, не могат да бъдат толкова народните представители. Аз от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили искам да кажа, че не може при един господин Татарлъ, който току-що пристигна и си чете вестника, имаше четирима и с Вас пет души. СМ/ЛТ 31.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Те гласуваха и излезнаха навън, господин Савов.
СТЕФАН САВОВ: Моля Ви, господин председател, не ме прекъсвайте. Вие нямате право да прекъсвате оратора. (Шум от блока на БСП) Погледнете правилника и ще видите, че председателят няма право да прекъсва оратора. Добре дошъл, господин Палчев! Това е просто една подигравка, която става с Народното събрание. В наше отсъствие са 60 души народни представители, това трябва добре да се чуе от българския народ, гласуваха се закони със 130 карти. Вчера, когато поисках кворум, нахълтаха и господин Лютфи, и госпожа Ананиева и т.н., въпреки че доколкото зная, когато се поиска именно кворум, се затварят вратите, и както каза госпожа Ботушарова, застават квесторите и не пускат никого. Обаче какво прави това Председателство. Това Председателство явно, че не си гледа работата. При четири-пет души от ДПС, 17 души гласували.
Господин председател, има някои работи, които имат все пак някаква граница. Не може българският народ да бъде лъган с този кворум, защото мисля, че ние просто се излагаме. И е добре да се знае, че с 60 карти плюс 60 народни представители, се гласуваха плюс 61, да речем, или със 70 карти, се гласуваха доста закони, а и сега продължава това нещо.
Вчера влезнаха поне още 6-7 народни представители след искането за кворума. Моля ви се това е въпрос, който искам да остане.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Стига тези празни речи.
СТЕФАН САВОВ: Господин Стоилов, спокойно, ще остареете много бързо. С Вашите нерви ще остареете много бързо. Така че просто това трябва да остане поне в аналите, защото вие сега няма да приемете моята забележка, а беше съвсем явно, че в пленарната зала имаше не повече с Вас заедно от пет души представители на движението, а за лявата част - да не говорим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Савов, аз не съм надзирател да преброявам хората. Не водя картотеки никъде. Ако някой води картотеки, има правилник.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Председателят следи за кворума и за реда в Народното събрание. 31.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Следят парламентарните секретари, господин Савов, четете правилника.
Имате думата, господин Джеров, да докладвате по законопроекта. 31.3.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, съгласно глава шеста на Конституцията съдебната власт е тази, която защищава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата и съгласно чл. 133 - организацията и дейността на съдилищата, прокурорските, следствените органи, статута на съдиите, прокурорите и следователите, условията и реда за назначаване и освобождаване от длъжност на съдии, съдебни заседатели, прокурори и следователи, както и за осъществяване на тяхната отговорност, се уреждат със закон.
Пред нас е новият законопроект за съдебната система. Както виждате, с този законопроект, който е за второ четене, се урежда цяла една от трите власти. Затова този закон е от особено голямо значение, от особено голяма важност и естествено е, че поради големия обем на този законопроект той не може изведнъж да бъде поставен за разглеждане в съдебната зала.
Съвсем накратко си позволявам при второто четене, след като при първото четене беше обоснована необходимостта от този законопроект, да уточня кои са основните положения на този законопроект. Те са няколко.
Първото основно положение на този законопроект е, че се прогласява принципът на независимостта на съдебната власт от законодателната и изпълнителната и нейната равнопоставеност с тях. Това е един конституционен принцип, който дълбоко е залегнал в този законопроект и се прокарва във всичките негови текстове.
Второ, единната съдебна система обединява при относителна самостоятелност съда, прокуратурата и националната следствена служба. Това е също така нещо, което е много значимо, с оглед осъществяване на независимата съдебна дейност.
На трето място, единната съдебна система ще разглежда абсолютно всички дела, както наказателни, така и граждански, така и административни дела. Мина в историята времето, когато имаше особени юрисдикции, държавен арбитраж, на които беше подсъдна част от споровете в нашата страна.
На четвърто място, се създават условия за усъвършенстване както на гражданското, така и на наказателното и включително на административното правосъдие чрез обособяване на административни колегии или отделения в съдилищата и се създава на тази база един БП/ЗТ 32.1 самостоятелен съд, а това е Върховният административен съд.
Не на пето място трябва да се посочи независимостта на съдиите, прокурорите и следователите и подчинението им само на закона. И затова за тях се предвижда самостоятелен статут. Гаранция за независимостта на всички онези хора, които работят в съдебната власт, е тяхната несменяемост до навършване на пенсионната възраст.
Съдебната система се изгражда по съвсем нов начин. Имаме четири равнища: районен съд, окръжен и военен съд, апелативен съд, след което идват съответно Върховният касационен съд и Върховният административен съд. Разглеждането на делата ще може да преминава през три инстанции, като първите две инстанции ще разглеждат делата по същество. Независимостта на съдебната власт, разбира се, че не означава безотговорност. Това важи както за съдиите, така и за прокурорите, така и за следствените органи.
Производството по дисциплинарната отговорност ще се осъществява в две инстанции с право на адвокатска защита и запазване достойнството на дисциплинарно обвинения. Самостоятелният бюджет на съдебната система, за който стана дума тук преди един или два месеца, когато гласувахме Закона за бюджета, ще допринесе за повишаване професионализма и възможностите за привличане в правосъдната дейност на най-достойните, най-квалифицираните юристи, защото от правилното и законосъобразно решаване на едно дело зависят запазването и охраната на правата на гражданите.
Аз си позволявам, уважаеми народни представители, да спра дотук, защото по конкретните положения доста беше казано при първото четене и не е правилно сега при второто четене да повтаряме онова, което беше казано и тогава. Поради това аз предлагам, ако няма някои други встъпителни изказвания, да преминем към гласуване на второ четене на Закона за съдебната власт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли някой за встъпително изказване, както каза господин Джеров? Няма желаещи. Господин Джеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин председател. При това положение преминаваме към самия законопроект по същество. 32.2
Законодателната комисия прави предложение за промяна на заглавието. То е дадено като Закон за съдебната власт. Първоначално имахме предложение за Закон за устройство на съдебната система. Обаче, както казах, става дума за изпълнение на онова, което е казано в Конституцията. А Конституцията говори за три власти. При това положение Законодателната комисия предлага ново заглавие на този законопроект и то е Закон за съдебната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други предложения не са постъпили до момента.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Освен в основния проект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Гласуваме заглавието на закона.
От общо гласували 173 народни представители, за - 159, против - 2, 12 се въздържат. Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. При това начало можем да преминем към текстовете на глава първа със заглавие "Общи положения".
Предлагам на вниманието на уважаемите народни представители съдържанието на чл. 1 в две алинеи.
Ал. 1.:"Съдебната власт е държавна власт, която осъществява правосъдието в Република България.
Ал. 2. Съдебната власт е независима".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Джеров. Постъпили писмени предложения няма. Моля режим на гласуване. Гласуваме текста на чл. 1 от закона.
От гласували общо 167 народни представители, за - 160, против - 2, 5 се въздържат. Приема се.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чл. 2 също така с две алинеи.
Ал. 1.: "Правосъдието осигурява правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.
Ал. 2. Правосъдието се осъществява в името на народа".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложения, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Велко Вълканов, имате думата. Само редакционни поправки, господин Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, смятам, че текстът не е прецизно изработен. Казано е: "Правосъдието осигурява правата и законните интереси на гражданите". Тер32.3 минът "осигурява" не отразява отношението, което в случая се осъществява. Какво значи осигурява? В материално отношение ли, в някое друго отношение ли? Изобщо този термин е неточен. Аз бих препоръчал да се върнем към текста, който е записан в Конституцията. Там се казва, че правосъдието защитава правата и законните интереси на гражданите и пр., и пр. Това е по-коректен текст и при това в съответствие с Конституцията. Ето защо аз предлагам да вземем оригиналния конституционен текст, който е много по-точен. 32.4 ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Вместо "осигурява", предлагате "защитава". Така ли? Господин Гоцев, имате думата.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми дами и господа! В Законодателната комисия третирахме този въпрос. Наистина терминът "осигуряват" не е много точен, но "защитават" пък съвсем не е точен. Съдилищата не защитават, защото там има две страни и всяка една от тях претендира своето право, има и една друга институция, която се занимава със защитата на правата, или тя е адвокатурата. И заради това ние се колебаехме между термина "осъществяват" и "осигуряват", макар че съдилищата не са единствените, които съдействуват за осъществяване на правата и приехме този термин "осигуряват", който, макар да не е съвършен, все пак изразява онова, което е искано да се каже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви! Има думата проф.Михайлов.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! В Законодателната комисия доста обширно обсъждахме първоначалната редакция "защитава" и стигнахме единодушно до убеждението, че тя не е подходяща. Правосъдието не може да защитава. Има друг орган, който по Конституция, това е адвокатската защита, това е, ако щете и прокурорската защита, но не и правосъдието. И затова терминът "осъществява правата и законните интереси на гражданите" е може би в сравнение "защитава" малко по-удачен. "Осъществява" е по-удачен от термина "защитава", но това, което прие Законодателната комисия "правосъдието осигурява правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата", терминът "осигурява", глаголът "осигурява" на български е най-точен и юридически най-сполучлив.
Аз искам да припомня на юристите, че един голям български юрист проф.акад.Стефан Павлов озаглави една своя монография "Осигуряване правата и законните интереси на гражданите в наказателния процес". И затова ние се обединихме, постигнахме съгласие, в Законодателната комисия, по термина "осигурява". МС/КТ 33.1
Аз мисля, че е точен термин, аз поддържам това, но, ако не приемете този термин на второ място да се гласува "осъществява" и едва на трето - "защитава", което според мен ще бъде крайно неточно.
Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Янаки Стоилов има думата по термина. Дали да се защитаваме или осигуряваме, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председателствуващ! Този спор го възпроизвеждаме от Законодателната комисия. Вярно е, че там надделя становището, което е записано. Може би не е най-важното кой от двата термина ще изберем, поважно е да стигнем до приемането на тази глава. Но все пак, тъй като тя е глава, отнасяща се до юридическа проблематика и ще се прилага от квалифицирани юристи, мисля, че който и тер
мин да сложим, той няма да бъде докрай точен. Но затова аз предлагам да възприемем термина "защитава", защото той е по-юридическия, за него вече има традиции. И ако отворите "Процесът" на проф.Живко Сталев, ще видите, че той се определя като защитна санкция, независимо че има и други институции, които са свързани със защитата на правата, но ако ние кажем, че се "осигуряват" или "защитават" правата, ние няма да разграничим съдебната власт от другите власти. Защото административните органи също осигуряват правата, когато се произнасят по едни или други искания. Осигуряването, освен това, надхвърля дейността на чисто юридическите органи, то е и един фактически процес със създаване на определени гаранции за реалността на правата.
Вярно е, че освен защитата, има и други дейности, които извършват съдебните органи, но те обикновено са допълнителни, вторични, или най-малкото второстепенни.
Затова нека да възприемем термина "защита", който показва спецификата на съдебната власт. Няма друга от държавните власти, която защитава правата. Защото именно защитата е свързана с тяхното оспорване или с тяхното нарушаване. Това е именно полето на действие на съдебната власт и в гражданския и в наказателния процес. Благодаря! 33.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви! Други? Господин Савов, имате думата.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Говоря не от името на Парламентарната група, а като депутат.
Аз също смятам, че думата, глаголът трябва да бъде "защитава". Защото това осигуряване, въобще е навлязло в българския език по много пътища и почти нищо не означава в повечето от тези случаи. Просто, ако видим така в превод, в различни езици, какво означава това "осигурява", ще видим, че нищо не означава.
На мен ми се струва, че е много по-точен е терминът "защитава". Защото няма сега да се връщам към всичко това, което изясни Янаки Стоилов, но лично аз смятам, че "защитава" е много поточно, отколкото "осигурява".
Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви! Поставям на гласуване предложението. Господин Джеров, Вие имате ли някакво предложение? Вземете отношение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, аз ще взема отношение. Виждате, че твърде много се спори - "осигурява", "защитава", "осъществява". Но от тези три думи за мен "осигурява" е най-доброто, защото той приляга най-много. Правосъдието не защитава моите интереси, ако не мога да се защитя, аз чрез него няма да получа реализация на моите права. Защитата е в лицето на адвоката, на моята защита, а съдът е този, който ще ми осигури правосъдието. И затова моето виждане е, че ние тази дискусия я водихме и в Законодателната комисия, и трябва да ви кажа, че лично аз имам и възражения срещу думата "осигурява" и тя не е най-точната, но просто не можем да намерим нещо друго, с което да я заменим, така че действително да пасне на самото място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Гоцев, да доуточните.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Не, аз едно друго предложение ще направя.
Уважаеми господин председателствуващ, дами и господа народни представители! Виждате, че никой от нас не харесва нито една от тези думи изобщо. И аз се питам защо ни е изобщо необходима ал.1 на чл.2. 33.3
Вижте, чл.1 казва: "Съдебната власт е държавната власт, която осъществява правосъдието в Република България. Тя е независима..." и ако сложим една трета алинея или отделен член, че "то се осъществява в името на народа", казали сме всичко, каквото трябва.
Оттам нататък какво прави повече от това, че осъществява правосъдието?
Сега вече тук "осигурява", "защитава" има аргументи за едното и за другото. На мен повече ми харесва "осигурява", на друг - повече "осъществява", но ако го махнем, няма да има този спор между нас.
И аз предлагам да махнем ал.1 на чл.2, а ал.2 на чл.2 да стане ал.3 на чл.1, или самостоятелен текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да, благодаря Ви! Други? Господин Корнажев, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР КОРНАЖЕВ: Господин председателю, госпожи и господа народни представители! Терминът може да се променя, може да приемете едното или другото, но в никакъв случай не бива да отпадне алинеята, защото нейният пълнеж не се свежда само до понятието "осигурява" или "защитава", а до следващата част на изречението, която е важна и която съдържа и понятието "законни интереси", колега Гоцев.
Що се касае, аз не исках да вземам думата по този въпрос, що се касае до спора, който дотук стигна, съдът е длъжен да осигурява всичко - включително и резултата по делото, респективно присъдата или решението. И затова за мен лично, така изразът е по-точен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, много! Господин Джеров, други предложения няма. Може би първо трябва да гласуваме за отпадането? Но Вие трябва да вземете отношение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Първо дайте поредността първо за отпадането на ал.1 на чл.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Вие няма ли да вземете отношение по това дали да отпадне или да остане?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз бих предложил да остане
, така, както е дадена в текста. 33.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Направено е предложение от господин Гоцев за отпадане на ал.1 на чл.2.
Моля, режим на гласуване. Първо за отпадането. Ако не отпадне, след това ще направим промените.
Гласуваме за отпадане на ал.1 на чл.2 от законопроекта, който го имате.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 180 народни представители, за - 38, против - 115, 27 се въздържат. Отклонява се предложението.
Господин Джеров, сега ще решим въпроса.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ами сега паралелните думи, защото "осигурява" си е в текста, направено е предложение вместо "осигурява" да бъде "защитава".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: "Защитава" - това ще гласуваме първо.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Който поддържа виждането "защитава"...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Който е вместо думата "осигурява" да се замени думата "осигурява" със "защитава", моля да гласува. Господин Савов беше за "защитава". Господин Велко Вълканов също и други народни представители. Да може да се ориентират, господин Савов.
Терминът е съобразен с Конституцията, моля да гласуваме. Вместо "осигурява", да бъде "защитава".
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 191, за - 116, против - 46, 29 се въздържат. Приема се предложението. Други предложения?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Приема ли се?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Приема се, да. 33.5 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Тогава, щом се приема, трябва да поставим на гласуване член 2 с двете алинеи и с думата "защитава".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласуваме за член 2 с приетата вече промяна.
От гласували общо 171, за - 165, 3 са против, 3 се въздържат. Приема се.
Господин Джеров...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Член 3 (1). Правораздаването в Република България се осъществява от съдилищата.
(2) Съдилищата в Република България са районни, окръжни, военни, апелативни, Върховен административен съд и Върховен касационен съд.
(3) При всеки съд има прокуратура.
(4) При съда, който разглежда наказателни дела като първа инстанция, има следствена служба.
(5) Създаването на извънредни съдилища не се допуска.
(6) Със закон могат да се създават и специализирани съдилища."
Това е съдържанието на член 3, по който предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин професор Вълканов.

ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз се страхувам, че в алинея 1 също има неточност. Казано е, че "правораздаването в Република България се осъществява от съдилищата". Обаче искам да посоча, че правораздаване осъществяват и други органи освен съдилищата. Това са, знаете, административните юрисдикции.
Така че от тази гледна точка текстът е съвършено неточен. И аз много се питам каква може да бъде редакцията на тази първа алинея. В момента ми е трудно да дам точна редакция. И съм склонен да предложа даже тази алинея да отпадне всъщност. Тя нищо не ни казва, съвършено излишна е. Но ако остане, тя отразява съвършено неточно отношенията в сферата на правораздаването. Администрацията на общо основание правораздава и този факт не можем СД/ВЙ 34.1 да го заличим с една несполучлива разпоредба като тази, която е в алинея 1 на предложения текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Гоцев, нека да дадем на дамата предимство. Госпожа Ботушарова, за реплика.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (от трибуната за оратори): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Разбираам възражението на господин Вълканов, но така е в Конституцията. При нея е дадено определение, че "правораздаването се осъществява от..." и се изброява само системата на съдилищата.
Така че, ако текстът е съобразен с нея, редакцията не може да се промени.
Но аз имам едно друго предложение за редакция на ал.3, господин Джеров. Записано е "при всеки съд има прокуратура". Сега не зная как Ви звучи, но текстът, поне на мен, не ми звучи съобразно правния речник. В Конституцията има текст, който е: "Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата". Може би ще бъде по-правилно да бъде възпроизведен този текст. Така или иначе, законът досега възпроизвежда конституционните текстове. И след като се възприема този принцип, по-добре би било редакционно ал. 3 да възпроизведе член 126, ал. 1 от Конституцията, а именно: "Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз. Господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, аз поначало споделям онова, което господин Вълканов каза. Вярно е, че в Конституцията е така, както казва госпожа Ботушарова, но ако Конституцията е допуснала една неточност, няма защо ние да я възпроизвеждаме. И понеже наистина по-добро едва ли може да се измисли, аз поддържам това да падне тази първа алинея.
По алинея 3, това е нещо като реплика на това, което казва госпожа Ботушарова, аз поддържам това, което е дадено тук, в закона. Различието е следното. Ако ние приемем точно както е в Конституцията, ние сме обвързани да изградим една прокуратура горе-долу по сегашния вид, която да бъде независима от правосъдието. Докато, ако кажем, че при всеки съд има 34.2 прокуратура, ние отиваме към една прокуратура, която е част от съдилищата, така както е в другите демократични страни. И затова, макар да не е езиково точно, както е с Конституцията, имаме възможност при тази редакция да постигнем едно по-добро решение.
И другото, на което искам да обърна вниманието и за което давам един текст, това е на член 3, ал. 6. В член 3, ал. 6 е казано: "Със закон могат да създават и специализирани съдилища". А в предшестващата алинея 5 е казано, че "Създаване на извънредни съдилища не се допуска". Да видим на практика каква ще бъде разликата между... Специализирани, да, разбрах. Но какво значи "специализирани съдилища"? Може да бъде Военният съд, може да бъде Транспортният съд, може да бъде съдът на МВР, от които още навремето се отказаха - от транспортния и от съда на МВР.
В настоящия момент в закона казваме, че военни съдилища има. Какви други специализирани съдилища, те трябва със закон да се направят, и как ще се предпазим тези, наречени "специализирани съдилища", да не станат по същество едни извънредни съдилища?
Затова аз предлагам текст със съдържанието, че не със закон, а да бъде: "Висшият съдебен съвет може да създаде специализирани отделения към съдилищата". (Шум в блока на ПС на БСП) Специализирани отделения към съдилищата! Това означава към едно съдилище да има специализирано транспортно отделение, към друго съдилище да има специализирано отделение за малолетни, но да не се създаде нито отново съд на МВР, нито отново транспортен съд или някакъв друг специализиран съд, който по същество да бъде един извънреден съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. За реплика има думата господин Джеров. 34.3
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Позволявам си да взема думата за реплика като народен представител. Нека да помислим за друго. Разсъждаваме и върху един текст, но паралелно с това да четем и Конституцията. Това, срещу което се застава е: "Със закон могат да се създават и специализирани съдилища", чета ви чл. 119, ал. 2. Тоест, той съществува в нашето законодателство или този текст, който ние сме реципирали не е нищо ново, а просто повтаря един текст от Конституцията. Тоест, нормата е налице.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин Димитър Георгиев се отказва от репликата си. Господин Даскалов ще бъде следващия. А сега думата има госпожа Мариела Митева.
Господин Георгиев, аз останах с впечатление, че Вие се отказвате. Не сте се отказали. Ще Ви дам думата. Ще ви дам повече реплики, много ви моля!
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, аз също реплекирам господин Гоцев. И като обръщам внимание върху текста на Конституцията, върху който се спря господин Джеров, където е казано точно и ясно, без да съм мислил сега подробно в този момент, но ми се струва, той зададе въпроса: какви специализирани съдилища? Ами, може да се създадат например съдилища за непълнолетни. Ето едно специализирано съдилище, извън транспортните, извън такъв на МВР. При тази ширнала се престъпност сред непълнолетните, би могло да се помисли на даден етап да се създадат такива съдилища. Така че няма нищо страшно. При това, без да навлизаме в подробности, е съвършено ясно, че извънредните съдилища е едно и затова категорично Конституцията е казала и ние го преповтаряме - не се допускат, а специализираните съдилища може практиката да ги наложи.
Затова нека оставим една такава отворена врата с този текст на закона. С това законът става по-добър, а не по-лош. И аз моля в този смисъл господин Гоцев да си оттегли предложението, за да не подлагаме на гласуване това, което според мен е повече от ясно, че трябва да го има. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Думата има госпожа Мариела Митева. Ще ви дам думата на всички. Те не са реплики, а са изказвания почти. Ще Ви дам думата и на Вас, господин Гоцев. НЧ/ЗТ 35.1
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз бих искала да възразя на предложението на господин Гоцев, защото е ясно, че специализираните съдилища са различни от извънредните съдилища. Разбира се, ако в България не беше приета Конституция, която чрез механизмите, които е приела, а именно съществуването включително и на Конституционен съд не можеше да гарантира точното спазване на Конституцията, неговите опасения може би биха имали почва. Но вие знаете, че Конституционният съд осъществява контрол върху конституционносъобразността на актовете на парламента и ако парламентът приеме закон, с който се създава извънредно съдилище под прикритието на специализирано, той винаги може да го отмени.
Знаете също така, че първоначалният текст нямаше точно този вид, а в него се казваше, че със закон могат да се създават и специализирани съдилища, като съдилища за непълнолетни, трудови съдилища и т.н. Тези пояснителни бележки отпаднаха именно за да придобие текстът по-стегнат вид. Но очевидно е, че примерно един трудов съд по модела на германските съдилища не може да бъде в системата на районни, окръжни и военни, тъй като знаете, че в него освен съдия се включват представители на работодатели, на работници и той има съвършено други принципи на изграждане. И е специализиран съд, без да бъде извънреден.
Затова според мен текстът трябва да остане. Още повече, че съществуват според мен достатъчно гаранции срещу злоупотреба с него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин Даскалов има думата.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Предложеното от господин Вълканов и от господин Гоцев изменение на чл. 3 в смисъл, че "правораздаването се осъществява от съдилищата" да отпадне, според мен е неоснователно, тъй като за да обоснове това свое искане господин проф. Вълканов твърди, че правораздаване се извършва и от особените юрисдикции. Това не отговаря на истината, тъй като в един от следващите текстове е посочено, че "специализирани юрисдикции не съществуват". Поради това означава, че само съдилищата раздават правосъдие. 35.2
И ако обърнем внимание на разпоредбите на Конституцията, явно е, че там се касае именно за дейността на съдилищата, а не за особени юрисдикции. Поради това правораздаването е дейност, която може да бъде извършвана само от съдилищата. Затова формулировката на чл. 3, както е предложена, е коректна. Правораздаването така, както господин проф. Вълканов го тълкува, е едно широко понятие, което тук в закона не е смисъла и духа му. Така че дейността на онези административни органи, за които господин проф. Вълканов говори, не представлява по съществото си правораздаване, въпреки че те могат да извършват дейност, съобразена със законите на страната. Но правораздаването явно не е дейност на особените юрисдикции, а дейността, извършена от съдилищата. Там, където има състезателност, там, където моите интереси могат да бъдат оспорени и аз мога да оспоря чужди интереси. Докато особените юрисдикции се произнасят само върху съществуването или несъществуването на някои мои права.
Така че правораздаването е типично за дейността на съдилищата и аз моля да подкрепите текста такъв, какъвто е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Думата има господин Бучков. Има двама за изказване, господин Орсов. Да не би да искате думата за прекратяване на дебатите? Госпожица Велчева чака, Димитър Георгиев чака. Нека да изчистим текста.
ЕМИЛ БУЧКОВ (независим): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз ще бъда кратък, защото това, което исках да кажа, бе казано в отделни аспекти и от моите колеги.
Въпросът с чл. 3, ал. 1 "правораздаването в Република България се осъществява от съдилища" - действително това е текст на Конституцията и само съдилищата могат да правораздават. Съображенията на господин Вълканов и тези, които го подкрепят, е несъстоятелно поради следното. В чл. 120 от Конституцията изрично се казва, че съдилищата осъществяват контрол на законност на актове и действия на административните органи. Тоест, съдилищата упражняват контрол върху актовете и действията. Но тези актове и действия не са правораздаване.
Вярно е, че съществува в теорията така наречената "административна юрисдикция", "особена юрисдикция", обаче когато говорим за правораздаване в Република България, трябва да разбираме само това, което се осъществява от съдилищата. За да бъдем правова 35.3 държава, да бъдем демократична държава. И не трябва да робуваме на някои стари термини или остатъци, които ни подвеждаха, че правораздаване може да се прави и от административен орган. Той действително издаваше актове, някой път приравнени на съдебните, но никога това не е било правораздаване. Има една единствена власт, това е съдебната власт. А тези административни органи са към изпълнителната власт. И поставям въпрос: може ли изпълнителната власт да правораздава? Явно е, че не може. 35.4
По отношение на ал. 3. При всеки съд има прокуратура. Безспорно законен текст. Или, с други думи, ако трябва да пренесем текста на Конституцията, трябва да кажем, че прокуратурата има същата структура както съдилищата. Има ли смисъл това да се преповтаря, когато текстът, който е предложен, е много ясен, точен и прецизен.
По отношение на специализираните съдилища. Това не са извънредни съдилища и същите аргументи, които колегата Георгиев изтъкна - съдилища за непълнолетни или някакви такива случаи. Но всичко това ще стане със закон. И когато се прецени, че гласуваният закон противоречи на Конституцията, има контрол за това от Конституционния съд.
Ето защо аз просто апелирам към всички вас да гласуваме текста, така както е предложен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата госпожица Вержиния Велчева.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Благодаря. Аз искам да обърна вниманието върху ал. 2. Алинея 2 на чл. 3, така както е записана в законопроекта, на практика има за цел да преповтори един текст от Конституцията, а именно текста на чл. 119, ал. 1, само че тук поредността при изброяването е обърната, което на практика променя и смисъла на цялата разпоредба. Защото ако чл. 119, ал. 1 на Конституцията говори за правораздаване, осъществявано от Върховен касационен съд, Върховен административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища, то на практика ал. 2 на чл. 3 говори в обратна поредност - за районни, окръжни, военни, апелативни, Върховен административен и Върховен касационен съд.
Какво се получава на практика, ако ние приемем ал. 2 в този вид, в който е предложена? На практика излиза, че Върховният административен съд няма да бъде изграден като една цялостна и самостоятелна система, а само като един орган, така да се каже, като една шапка, която да разглежда дела от административен характер. За мен смисълът на Конституцията е Върховен административен съд в смисъл да се изгради цялостна система на административни съдилища, което предполага естествено и окръжни, и районни съдилища.
Затова моето конкретно предложение е в ал. 2 да бъде възпроизведен текстът в тази поредност, в която е даден в КонстиСБ/ЛТ 36.1. туцията. Защото именно тази поредност е логичната и тя дава възможност Върховният административен съд да бъде една цялостна самостоятелна съдебна система. Иначе всичко си губи смисъла, ако районните и окръжните съдилища ще гледат всякакъв вид дела и Върховен административен съд да съществува само като една шапка.
Затова предложението ми е поредността да бъде тази, която е дадена в Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата за реплика господин Маргарит Мицев.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Господин председателю, госпожица Велчева изключително правилно и в цялата същина на въпроса разгледа несъстоятелността на ал. 2 на чл. 3, но аз й правя реплика, защото тя не взе предвид предложението за промяна в чл. 12, ал. 2 и ал. 3, които са несъвместими с независимостта на съдебната власт. Не може да има профсъюзни организации в съда, в прокуратурата и в следствието. Хайде тогава да направим и профорганизация в Народното събрание! Е ми, не трябва да го правим.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата за реплика господин Димитър Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми колеги, аз взех думата за реплика на госпожица Велчева и я моля да не се притеснява от това, което тя изказа, защото няма такава опасност. Текстът на Конституцията, чл. 119, ал. 1, на който текст тя се позовава, е основополагащ конституционен текст. В него е прокаран принципът. Този принцип ще се разработи както в сегашния основополагащ, фундаментален Закон за съдебната власт, така и в отделните други процесуални закони. Предстои да се приеме Законът за Върховния административен съд, в който тези въпроси, които Вие поставяте във връзка с неговата структура и съдържание на работа, ще бъдат разгърнати и ще бъдат третирани в тяхната пълнота.
На второ място, в чл. 3, ал. 1 ние казваме основното, главното, което извежда текста - че правораздаването в републиката се осъществява от съдилищата. А ал. 2, върху която Вие се спряхте, всъщност изрежда какви са съдилищата. Това не е текстът 36.2. на Конституцията, който сочи основния принцип. Това е текст на изреждане какви са съдилищата в Република България, след като в ал. 1 се казва, че именно само съдилищата осъществяват правораздаването в Република България.
Така че няма никаква опасност. При това изреждането е започнало съобразно степента на съдилищата - от най-ниското по степен съдилище до най-високото по степен съдилище. То не е направено, за да бъде контра на Конституцията, защото там по друг начин е казано и е изведен принципът. Тук просто това пояснява първата алинея, която е основна, че съдилищата са тези, които осъществяват правораздаването. И се изрежда кои са съдилищата. Едно изброяване на съдилищата. Затова според мен няма нищо страшно.
Що се отнася до това, което каза господин Мицев, аз го моля да си запазим разговора или дебатите по този въпрос, като стигнем до тези текстове. Защото по принцип аз споделям неговите съображения, но сега не е място за това в чл. 3. Като стигнем до чл. 12, ще разговаряме.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата за трета реплика господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! Аз мисля също така, че едва ли има голямо значение дали започваме с едното или с другото, но бих искал в нашите протоколи и при нашите разисквания да не остане убеждението, че като говорим за Върховен административен съд, непременно казваме, че ще трябва да има околийски административен съд, окръжен или апелативен. Такава една цялостна структура, паралелна с тази на другите съдилища, аз не го виждам, не го е имало в миналото в нас и в страни, където административното правораздаване е традиционно. Има върховен орган, но няма такива съдилища от горе до долу изградени административно.
Разбира се, когато се прави законът, ще се види това дали е така, но нека да не останем с впечатлението, че задължително трябва да правим една цялостна система на административни съдилища от горе до долу.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата госпожица Велчева да отговори на възраженията на народните представители. 36.3.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Да, аз не мисля, че трябва да отговарям на възражението на господин Мицев. То е основателно, но наистина се отнася към един съвсем друг текст от предложения законопроект.
Колкото до другите две реплики, наистина ще се приема отделен закон за административния съд, но на мен ми се струва, че когато работим по този закон, трябва така да мислим по тези текстове, че не утре те да събуждат съмнения, подозрения, искания за тълкуване и т.н., а те да бъдат така формулирани, че, от една страна, новите закони, които ще приемаме, да не влизат в противоречие с тях, но, от друга страна, да са достатъчно ясни, за да не оставят възможност за двояко тълкуване.
Не мога да се съглася и с господин Гоцев. Наистина историческите традиции имат своето значение. Но в последно време управлението като вид дейност достатъчно се е усложнило и практиката примерно в едни такива страни с развито административно производство като Германия именно с изграждане на такива съдилища със съответните степени - от най-високата до най-ниската. Да не говорим, че там дори е помислено за създаването на специален финансов съд.
Ето защо лично моето разбиране е, че административният съд трябва да бъде изграден като цялостна система и така записан текстът в ал. 2 оставя някои възможности за двояко тълкува. Затова аз настоявам поредността да бъде възприета така, както е дадена тя в Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, госпожице Велчева.
Съгласно решението за разпределение на времето за работа, времето за първа част изтича. Но има само две изказвания - на господин Савов и на господин Димитър Георгиев. Много ви моля да ги изслушаме, за да може след това Законодателната комисия да ги гласува. Господин Джеров, понеже се направиха доста предложения може би гласуването ще го оставим за сряда.
Господин Савов, имате думата за изказване. 36.4.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Познавам добре чл. 119 от Конституцията и зная, че там се говори за специализирани съдилища и извънредни съдилища не се допускат. И все пак, на мен ми се струва, че тази разлика между извънредни и специализирани, не зная как да я намерим. Защото като член на Съюза на демократичните сили, който е дълбоко убеден, че в България текат процеси на рекомунизация, думата "специализирани съдилища" ме тревожи. Защото утре може не само за малолетни, а да има специализирани съдилища точно такива, каквито могат да бъдат политически съдилища.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Като Народният съд.
СТЕФАН САВОВ: Народният може би в извънредния ще бъде, но някакъв вид съдилища, които въобще ние не може да си помислим. Защо трябва с оглед на малолетни или трудови спорове, така мисля, че го разбрах трудови, който каза, не зная точно кой от ораторите, че всичко това може да има действително отделения към обикновените съдилища.
На мен ми се струва, че думата "специализирани" носи един повей на миналото, носи нещо, което е много опасно. И макар че го има в Конституцията, ние чудесно бихме могли в този закон да го избегнем, защото нека не повтаряме неща, които просто миришат на едно минало, което сме отрекли. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Савов. Господин министър, имате думата.
Господин Савов фактически поддържа предложението, направено от господин Васил Гоцев. Специализирани отдели да има към съдилищата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР КОРНАЖЕВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз не искам да се включвам в тази дискусия. Господин Савов е прав с оглед на спомените, но с оглед на процесуалното право - това е необходимост, господин Савов, един съд за непълнолетни по някакъв начин е специализиран. Няма да пишем изключителни, вие не сте го писали, законопроекта вие сте правили, е писано специализирани.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Като в Съветския съюз ще стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Има думата господин Димитър Георгиев. СМ/ЛТ 37.1.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, уважаеми господин председателю! Аз искам да припомня на тези, които бяха във Великото Народно събрание, а и да кажа пред останалите колеги, че когато се работеше Конституцията, специално по този текст, в съответната комисия, а и след това тук в пленарната зала се развиха наистина много дебати по този въпрос. Трябва ли да има текст, със закон могат да се създават и специализирани съдилища или не трябва да има такъв текст. Тогава също се изложиха такива съображения и доводи, каквито сега се чуват в залата.
Надделя становището, според мен сериозно аргументирано, че създаването на текста със закон могат да се създадат и специализирани съдилища не крие никаква опасност от някакви особени извънредни и прочие съдилища, защото ние създадохме изричния текст, че извънредни съдилища не се допускат.
Специализираните съдилища са по материя. Те не са нито свързани с конкретни политически, нито с каквито и да било други съображения или други дадености в даден момент от развитието на нашата страна. Така както говорим за възможен специализиран съд за непълнолетни, възможен специализиран съд да речем по финансови и т.н., повече от ясно е, че става дума за определена материя, тясна материя в рамките на голямото и необятно правораздаване, където специализирани съдии ще правораздават само по тази материя. Няма никаква опасност, защото ако приемем термина "особени", то може повече да доближи до възможността да се говори за извънредни. Най, според мен, точната формулировка, която е намерена в Конституцията, това е, че със закон могат да се създадат и специализирани съдилища.
В този фундаментален закон, който сега ние днес започваме да гледаме за съдебната власт, ние просто възпроизвеждаме двата текста на Конституцията и нищо повече. Няма опасност от това. Смятам, че са излишни страховете и не бива да се плашим.
Аз взех думата междувпрочем и за това, да ви предложа, уважаеми колеги, като преминем към гласуване, да приемем текстовете така, както ги е формулирала Законодателната комисия.
Трябва да ви кажа, че по тези текстове специално се отделиха няколко заседания, не само в този текст, но по тази глава 37.2. първа и специално този текст беше много сериозно обсъждан и той има известно различие в положителен смисъл, спрямо първоначално подадения проект на първо четене. Затова аз смятам, че като се осланяте на сериозното отношение, на което е подложена разработката на този текст в Законодателната комисия и това, което вие днес чухте тук в пленарната зала, моля ви да гласувате текстовете така, както са предложени, и да вървим по-нататък. Не смея да правя предложение за прекратяване на дебатите, защото говоря аз и да не излезне, че предлагам след мен да не се говори, но ви приканвам към това, за да може да прогласуваме този текст преди почивката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Приключихме изказванията за момента. Изтече времето на първата част. Има много предложения.
Давам половин час почивка. След това ще преминем към втората част. (Звъни) 37.3.
(След почивката)

18 ч. и 55 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Продължаваме заседанието. Има думата господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Второ четене на Законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Република Турция за трасфер на осъдени лица.
Уважаеми колеги, вчера мина първото четене на този законопроект. Аз го докладвах по същество със становищата на комисии те и след първото гласуване, за което нямаше възражения. Бихме могли да поставим законопроекта на второ четене. При това положение ще си позволя да ви прочета съдържанието на това, което трябва да гласуваме.
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ ЗА ТРАНСФЕР НА ОСЪДЕНИ ЛИЦА.
По отношение на заглавието няма какво да коментираме или да гласуваме, то си идва по силата на самия договор.
Член единствен: "Ратифицира Договора между Република България и Република Турция за трансфер на осъдени лица, подписан на 22 юни 1992 г. в гр. Анкара."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Гласуваме Законопроекта за ратифициране на Договора между република България и Република Турция за трансфер на осъдени лица.
От общо гласували 171 народни представители за 131, против 7, въздържали се 33. Законопроектът е приет на второ четене.
Господин Джеров, преминаваме към следващата точка от програмата.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващата точка от програмата е разглеждане на проект за решение за наименуване на висше учебно заведение. Вносител господин Александър Йорданов и група народни представители. Внесен е на 4 юни 1993 г. И пак по реда на нещата.
Четирима народни представители: Филип Боков, Ангел Димов, Панов и господин Йорданов, доколкото разчитам подписите, са БП/АН 38.1 внесли проект, съгласно който Българската държавна консерватория да се именува Държавна музикална академия "Панчо Владигеров". Мотивите за това са, че съгласно Закона за висшето образование висшите учебни заведения се създават от Народното събрание. Наименованието е съществен елемент от правния статус на едно висше учебно заведение, поради което наименуването и преименуването на едно висше учебно заведение следва да става с решение на Народното събрание. И естествено в следващите мотиви това висше училище се свързва с името на изтъкнатия и може би найголемия български композитор и педагог професор Панчо Владигеров.
Председателят на Народното събрание разпределя това проекторешение на три комисии - Комисията по образованието и науката, Комисията по културата и Законодателната комисия. Законодателната комисия се различава малко в своето становище от другите две, но в тази последователност ще ви ги докладвам.
Комисията по културата изцяло подкрепя мотивите към проекта, в които се изтъква, че този акт всъщност представлява възстановяване на старото име на Висшето национално музикално училище в България, както е било уредено от Закона за народното просвещение. Комисията по културата единодушно подкрепя внесения законопроект, само че то не е законопроект, а е проекторешение, чрез който Българската държавна консерватория се именува Държавна музикална академия "Панчо Владигеров".
Следва становище на Комисията по образованието и науката. Комисията преценява, че след като няма все още ясно регламентирани критерии за това що е академия, а те се уреждат с Проектозакона за висшите училища, по който има вече положително становище, то на този етап е логично само да се приеме Българска държавна консерватория да носи името на известния български композитор Панчо Владигеров.
По същество Законодателната комисия разгледа проекта. В хода на разискванията членовете на комисията се обединиха около становището, че предложеният проект за решение противоречи на чл. 98, т. 13 от Конституцията, който предвижда, че наименуването на обекти с национално значение е правомощие на президента на Републиката. Поради това Законодателната комисия счита, че 38.2 приемането на решение за наименуване на висши училища не е от компетентността на Народното събрание и предлага на Народните педставители да отхвърлят предложения проект за решение. Ние не изхождаме от същността на въпроса, а изхождаме единствено от разпоредбата на Конституцията - чл. 98, т. 13: "Президентът на републиката наименува обекти с национално значение и населени места".
Това са становищата на трите комисии, като много моля да имате предвид становището на Законодателната комисия, че такова едно решение на Народното събрание, ако би било прието, ще бъде в разрез с Конституцията на нашата страна. Народното събрание няма такива права.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Сепетлиев, Вие да допълните нещо? 38.3
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ (ДПС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, с това свое изказване искам да потвърдя становището на Комисията по наука и образование, което съвпада със становището на Законодателната комисия. Народното събрание няма за задача да даде наименование на което и да е висше учебно заведение. Това е въпрос, който се решава от други структури, а не от Народното събрание.
Народното събрание има само правомощията да утвърди или да отхвърли дадено висше учебно заведение като университет, академия и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви! Господин Йордан Ганев от името на Комисията по културата. След това един от вносителите на проекта за решение. ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви господин председателю! Аз разбира се трябва да поддържам пред Вас това, което е единодушното решение на Комисията по културата. А то е категорично, че ние трябва да уважим проекта за решение.
Много съм изненадан от всичките тези, как да кажа, въпроси и възражения, които се повдигат тука по този съществен за българската култура въпрос
Работата е там, че преди да стигне до Народното събрание, ръководството на Българската музикална академия, Държавната музикална академия е обиколило всички други инстанции. И от всички други инстанции, включително и от Правния отдел на Народното събрание, са казали, че компетентни за разрешаване на този въпрос са народните представители в пленарната зала. Сега, тука изведнъж Законодателната комисия застава на съвсем друго становище. За мен е необяснима тази игра, след като и Президентството, и Министерският съвет насочват към нас. От нас тука връщат нещата обратно. Става една игра, която за мен е най-малкото недостойна. Сега, ако питате мене, лично моето мнение, то е съвсем пък другояче. Те сами, в академията, могат да си вземат решение как ще се наричат въз основа на Закона за академичната автономия. Обаче Правният отдел на нашето Народно събрание пък смята, това което казваме, това което е изтъкнато в проекта на господин Александър Йорданов, казва, че този въпрос е от компетенция на пленарна зала.
Получава се един затворен кръг, от който много моля, да излезем. Не мога да приема възраженията на Комисията по образованието и наука за това, че този въпрос ще се решава, когато се приеме Закона за висшето образование. Тук ние имаме не едно заведение, което е създадено и което искаме да го издигнем в ранг МС/ЗТ 39.1 академия, а имаме едно заведение, което е било академия и ние искаме да бъде възстановено това име - за академия. Защото знаете много добре, че в миналото имаше едно сляпо подражаване на съветските, руските образци. И понеже в Съветския съюз имаше консерватории, нашите хора тука решиха, че и ние трябва да имаме консерватория. И по този начин понижиха в ранг нашата музикална академия. Това, което се иска сега е само да се възстанови това старо състояние, което е било.
А що се отнася до това, че тя трябва да носи името на проф. Панчо Владигеров, извинете, смятам, че ще ви обидя, ако започна да защищавам и да обяснявам защо това трябва да бъде така. Всеки по-културен и просветен българин знае кой е Панчо Владигеров, знае какви са неговите заслуги за българската музика, за българската култура въобще и най-важно за това, че когато се говори в чужбина за българско музикално творчество първото име, което ще се спомене, това е името на Панчо Владигеров.
И аз ви моля, все пак да уважим това, което предлага пред нас Александър Йорданов и групата народни представители и да избегнем това въртене на нещата в един порочен кръг.
Сега, последно, което искам да кажа. Действително тук се казва, че "президентът наименува обекти". Ама, извинете, мисля, че Музикалната академия и всяко едно висше учебно заведение не е обект. Обект може да бъде улица, площад, град, село, или нещо друго, но едно висше учебно заведение да минава под тая категория "обект" в никакъв случай не мога да приема.
Целта, духът, буквата на Конституцията, в този случай, е нещо съвсем друго. Няма предвид именно висшите учебни заведения. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, но не можах да разбера какво е отношението на Правния отдел към дейността на народните представители. Сега, представител на вносителя. Четирима са вносителите - Панев, Ангел Димов, Филип Боков. Ще вземат ли отношение? (Шум и реплики от блока на СДС) Първият не се чете. Има ли желаещи от вносителите? Няма. Господин Джеров има думата. (Шум и реплики в блока на СДС) Най-близко е господин Джеров. 39.2
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Сега, позволявам си да направя една реплика на господин Йордан Ганев. Струва ми се, че найнеуместно беше...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Реплика не може, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: ... да бъде атакувана Законодателната комисия, за това, че участвала в някаква игра. Такова нещо не е било и няма да има. Ние, все пак сме за това, за да кажем нашата дума от гледище на правните норми. В случая, ние нямаме нищо против изтъкнатия българин Панчо Владигеров, защото аз до влизането в тази зала почти всяка вечер бях в концертната и в оперната зала. Тъй че моето подчинение на прекрасната музика на Панчо Владигеров е налице. (Шум и реплики в блока на СДС) И затова не срещу името Панчо Владигеров реагираме, ние реагираме срещу това, че трябва в тази зала да бъде спазена Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Димов, Вие сте вносител, ще вземете ли отношение по проекта? Господин Димов, ще вземете ли отношение по проекта за решение?
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не. За изказване досега са се записали...
ЙОРДАН ГАНЕВ (от място): Реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не реплика, не реплика, господин Ганев. Имате думата, добре. Господин Джеров неправилно се изрази, каза реплика. Не беше реплика. Добре, имате думата, добре, господин Ганев. Като Ви дам думата, ще се реши въпроса по-бързо.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Трябва да се извиня пред господин Джеров и пред Законодателната комисия. Аз нямах намерение да кажа, че те са участвали в игра, ако се е получило така и се е разбрало така, вината е моя, не съм се изразил ясно.
Моето мнение, това, което исках да кажа, беше, че се получи една игра. Не те са виновни. Но работата така се е стекла, обстоятелствата така са се стекли, че наистина получаваме една игра, получаваме един затворен кръг. Това е което исках да кажа. А иначе, аз съм сигурен, че колегите от Законодателната комисия дори не са знаели, че те са правили други постъпки преди това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви! Досега записани за изказване господин Спас Мулетаров, проф. Велко Вълканов, Марин Тодоров, Станка Величкова. Господин Мулетаров, имате думата. 39.3
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
Аз вземам думата не да оспорвам желанието на група наши колеги, или да умаловажавам заслугите, авторитета, международните признания на проф. Панчо Владигеров. Аз заставам пред вас само по един съществен процесуален въпрос. Извън аргументите, които господин Джеров изложи за правомощията на президента да наименува национални обекти, а предполагам никой не може да спори, че Художествената академия е национален обект, ние имаме правомощие на Народното събрание, които са посочени в чл. 84. Те са изразени в 15 точки и в нито една от тях Народното събрание няма правомощия да наименува каквито и да са обекти.
Така че въпросът не става и няма спор, по отношение същността и целесъобразността, а въпросът и спорът единствено се свеждат до това - може ли и трябва ли Народното събрание да създава прецедент и да бъде органа, който да наименува обекти. Тоест, да слезе до нивото на други компетентни органи, които законът е определил. Има и указ, който е действащ в тази насока, освен Конституцията.
Ето защо, аз искам, правилно да разберат колегите, че становището на Законодателната комисия не е свързано с никакви съображения по съществото, по идеята, а единствено поради законовата и конституционна невъзможност то да реши този въпрос.
Ако някой, действително претендира и твърди, че това е компетенция на Народното събрание, въпреки, че такава няма в чл. 84, то тогава става спор за компетентност. Това е друга процедура, която, предполагам, че някои от колегите ще вземат отношение по нея.
Затова аз предлагам, да възприемете предложението на Законодателната комисия, единствено поради неконституционосъобразност на едно такова решение, а не с оглед идеите и целите, които вносителите преследват. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз! Само, че правата на председателстващия са ограничени, иначе не бих поставял на гласуване, но съм длъжен. Реплики? Няма. Велко Вълканов. Господин Вълканов, имате думата. (Шум и реплики в блока на СДС) 39.4
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз споделям това разбиране, че Народното събрание не би могло да реши подобен въпрос, но ако другите опорстват, аз смятам, че ние ще се изправим пред ситуацията, очертана в Конституцията, спор за компетенции. В този случай, смятам, че тези, които поддържат, че Народното събрание е в състояние да вземе такова решение биха могли да се обърнат към Конституционния съд и да поискат той да се произнесе по този въпрос. Това е текстът на чл. 149, ал. 1, т. 3 "Конституционният съд решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органите на местното самоуправление и централните изпълнителни органи". Така че, ако някой сериозно смята, че Народното събрание има такава компетенция, той би могъл да се обърне към Конституционния съд за решение на проблема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин Вълканов! Има думата народният представител Марин Тодоров. 39.5
МАРИН ТОДОРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Становището на ръководството на Музикалната академия (или Консерватория, както се води) е от следния мотив. Консерватории в чуждите страни на Запад се смятат като средни музикални училища. Огромен брой от завършилите нашата Консерватория, с висше образование, едно признато висше учебно заведение, когато заминават, а те са най-експортабилната част от нашата интелигенция, ги смятат, че са със средно музикално образование.
Мисля, че съвсем резонно е Народното събрание да даде статут на академия, при което това, което е реално, те да станат едно висше учебно заведение. И дипломите, които ще им се издават, ще бъдат вече с названието "Музикална академия".
Що се отнася до преименуването на името на Панчо Владигеров, това не е проблем, ние можем да го решим и с указ на президента. Но за чест на Панчо Владигеров бих искал да кажа, че в целия свят България е известна с това, че Панчо Владигеров е написал рапсодията "Вардар", една река, която ни обединява с това, което България притежава.
Аз смятам, че бихме могли да гласуваме даването на титлата "академия" на Консерваторията в София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Станка Величкова...
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз нямам намерение да оспорвам онова, което каза господин Марин Тодоров. Действително световноизвестен е Панчо Владигеров. Действително, това, което казва господин Спас Мулетаров, е свързано с конституционните изисквания. Но моята молба към уважаемото народно представителство е от друга гледна точка.
Уважаеми колеги, обърнете внимание, че от нас се иска да извършим две неща - от една страна да преобразуваме едно висше учебно заведение, което до тоя момент се води официално във всички регистри, в цялата номенклатура на висшите училища като Българска държавна консерватори, в Държавна музикална академия. А втората страна на въпроса е, че вече тази академия евентуално ще се нарича "Панчо Владигеров".
Комисията по образование и наука не възразяваше по принцип Консерваторията, щом желае, да носи името "Панчо Владигеров". Но въобще не ставаше дума за преобразуването на един вид висше СД/ЛТ 40.1. училище в друг вид висше училище. Законът за народната просвета е абсолютно категоричен, че министърът на науката и образованието е този, който може да преобразува чрез съответната документация и държавни изисквания едно основно училище в средно и така нататък. Но само за основни, начални и средни училища.
А що се отнася до висшето учебно заведение, до висшите училища, както се употребява в Конституцията терминът, то при всички случаи преобразуването ще стане по закон. И неслучайно в Закона за висшите училища, който готви нашата комисия с първоавтор господин Петър Марков, тази типология на училищата се има предвид и съответно все още търсим най-точните критерии, за да разделим едното висше учебно заведение от другия вид учебно заведение.
Затова аз много ви моля да отклоним това предложение за решение, тъй като ще бъдем в нарушение от гледна точка и на Конституцията, и от гледна точка на действащото законодателство за висшето образование в този момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други желаещи за изказване? Господин Капудалиев, имате думата за изказване.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Именуването на едно висше учебно заведение не би трябвало да се смята за обикновен законодателен акт или акт на изпълнителната власт. Именуването на едно висше учебно заведение е акт от висока нравствена позиция.
Името на Панчо Владигеров не само ще обозначи едно висше учебно заведение. Неговото име ще се включи като неразделна съставна част от възпитанието на музикантите, на музикалните педагози в България.
Аз дълбоко подкрепям това предложение да стане именно от най-висшия законодателен орган на нашата страна, защото той ще отговаря по този начин на необходимостта от нравствена позиция по една такава важна материя. По същия начин, по който досега във висшето образование в областта на изкуствата и културата битуват странни и неблагозвучни неща от рода на НАТФИС, ВИТФИС и т.н., ние започваме крачка по крачка да въвеждаме една чистота, една ясност, една коректност, при това с абсолютна българска, вече ясна принадлежност както в наименованието, така и в титула на това висше учебно заведение. 40.2.
Горещо подкрепям идеята ние да извършим това, именно Народното събрание, като по този начин дадем просто знак за участието на народното представителство в този акт.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Гоцев, имате думата.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Разбира се, уважението ми към паметта, делото и творчеството на Панчо Владигеров е, струва ми се, извън дискутабилно. Всички ние бихме се радвали това висше учебно заведение да носи неговото име. Но заедно с това не можем да пренебрегнем Конституцията. И ако господин Джеров цитира Конституцията и казва, че всички обекти се наименуват от президента, той не иска да каже, да омаловажи характеристиката на едно висше учебно заведение, а че просто правно, юридически тълкуването на "обект" включва всичко - и висше учебно заведение, и средно учебно заведение, и улица, и град. И просто е така.
И аз мисля, че именно поради уважението, което имаме към паметта на Панчо Владигеров и неговото творчество, ние не бива да си позволим чрез нарушаване на Конституцията да искаме да дадем такова едно име.
По тази причина аз също така се присъединявам към становището на Законодателната комисия. И пак повтарям: не става въпрос за противопоставяне за това наименование. Става въпрос, че не бива да се наруши Конституцията във връзка с това.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нашето преименуване, господин Гоцев, беше направено от директорите, нали знаете? Нашето преименуване беше направено от директорите, без да мине през парламента.
Има думата господин Емил Филипов. 40.3.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, аз считам, че пленарната зала получи достатъчно аргументирана информация по въпроса. Въпросът е ясен на всички ни. Предлагам да прекратим процедурно разискванията и да пристъпим към гласуване. Аз считам, че Законодателната комисия ни дава най-точното решение на въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли други желаещи да се изказват? Няма. Така че няма да подлагам на гласуване.
Господин Джеров, Вие ще вземете ли някакво отношение след тези изказвания?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин председател, аз не бих могъл да кажа нищо повече от това, което вече докладвах. Но аз бих искал да обърна внимание, че проекторешението не е за промяна в статута на висшето училище, а за преименуване. То единствено е поставено тук за разглеждане, но не и промяна от академия в консерватория или обратното. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Разбирам, спор за компетентност, трябва да гласуваме. Господин Даскалов, кое трябва да се гласува според Вас, решението или спорът за компетентността?
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (от място): С кого спорим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Даскалов, елате да се изясните тук, на трибуната. Имало спор за компетентност, обаче не знаем с кого спорим за компетентността. Ние спорим помежду си.
Имате думата, господин Даскалов.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Господин председателю, уважаеми колеги! От изказването на проф.Вълканов става ясно, че евентуално стои спор за компетентност. При това положение аз правя процедурно, извинете за повторението, предложение да се отложи разискването на въпроса с оглед на това дали ще се направи официално предложение за спор по компетентност по съответния ред пред Конституционния съд, или това нещо няма да стане и тогава, ако не стане, ще продължим гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Фактически Вие искате отлагане на разискването, господин Даскалов? След гласуването да изясним НЧ/ВЙ 41.1 въпроса. Защото Правният отдел дава едни съвети и ние с госпожа Ботушарова не можем да се разберем как да се действа. Господин Джеров е категоричен в неговото становище. Господин Михайлов поддържа предложението.
Моля, подлагам на гласуване предложението за отлагане на гласуването по точката. Да се отложи гласуването.
Отменете гласуването. Думата има господин Савов. Председател на парламентарна група е, уважавам ги винаги всички.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не знам сега, мисля, че господин Джеров и някои други от ораторите изясниха, че тук ние бихме действали антиконституционно. Аз не знам вече... (Реплики от залата) Да, но аз лично съм озадачен. Какво да правим при това положение? Освен ние отново да върнем въпроса в Законодателната комисия, тя да раздели въпроса на две - академия или консерватория, и името. Двете неща да бъдат разделени.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (от място): Няма предложение за консерватория или нещо друго.
СТЕФАН САВОВ: Добре, бихме могли да помолим вносителите да изяснят въпроса. Защото аз смятам, че народните представители от всички парламентарни групи сме малко озадачени от цялата работа. От една страна, тук се твърди, че ние ще извършим нещо, което е против Конституцията, от друга страна, има и други оратори, които са на друго мнение. Оказва се, че тук не става въпрос, както е в нашия дневен ред, само за наименуванието, а е въпрос и за преобразуването на едно висше учебно заведение от едно в друго. Така че, не знам.
Господин Джеров, не знам какво да направим при това положение. Вие искате да се гласува "против". Добре, но не е ли добре ние да гласуваме да се върне. Вносителите да уточнят. Защото явно, че вносителите не са уточнили.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (от място): Другаде трябва да го внесат, а не тук.
СТЕФАН САВОВ: Ама, разбира се. Естествено, че е така. При това положение мен ме учудва, защото две комисии са се произнесли, а трета комисия се произнася по друг въпрос. И тук, ето 41.2 сега господин Джеров обикаля, убеждава, нас не си убеждава...
Аз смятам, че при това положение Парламентарната група на СДС иска половин час почивка. (Силен шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Много ви моля, гласуваме първо предложението за отлагане на гласуването по точката. Не сме го гласували, сега ще гласуваме отлагане и след това ще ви дам почивката.
Моля, режим на гласуване. Да отложим гласуването, това означава, че разискването.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Няма да гласуваме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване! Който иска да гласува, да гласува. Не е задължително. Не мога да задължа никого да гласува. С отлагането въпросите ще бъдат изяснени.
Гласували общо 177 народни представители. От тях 70 - за, 99 - против, 8 - въздържали се.
Не се приема предложението за отлагане на разискванията.
При това положение давам половин час почивка.
Само две съобщения:
Комисията по земеделие ще проведе заседание на 22 юли, четвъртък, от 10 часа.
Извънредно заседание на Комисията по радио и телевизия на 21 юли, 9 часа.
Редовно заседание на 22 юли, 11 часа.
Утре продължаваме в 9 часа.
Закривам заседанието (звъни).
(Закрито в 19 ч. и 30 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ:
Руслан Семерджиев
Христо Николов