Председателствали: председателят Александър Йорданов и заместник-председателят Кадир Кадир
Секретари: Илиян Илиев и Георги Петров
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, откривам днешното заседание на Народното събрание.
Най-напред, на основание чл. 77, ал. 1, точка 2 от Конституцията предлагам точка първа от дневния ред да бъде законопроектът за изменение и допълнение на Указ 1094 за духовното стимулиране в Република България.
Моля, гласувайте това предложение.
От общо гласували 171 народни представители за 117, против 10, въздържали се 44 народни представители.
Предложението се приема.
Има направено още едно предложение от народния представител Стефан Караджов - след актуалните въпроси и питания точка трета по същество да бъде Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България. Тоест, ако остане време, да се гледа и тази точка.
Моля, гласувайте това предложение.
От общо гласували 164 народни представители за 107, против 46, въздържали се 11.
Предложението се приема.
Моля председателят на Законодателната комисия да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Указ 1094 за духовното стимулиране в РепубСБ/ЛТ 108.1. лика България на първо четене беше вчера приет. Не постъпиха някакви съществени предложения, при което положение си позволявам...
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (от място): Имаше изказвания и предложения в изказванията.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз ви казвам за предложения, а не за изказвания.
При това положение моля, господин председател, да поставим на гласуване трите текста. По втория текст имаше различия, по първия текст няма.
Названието си остава, защото то е стандартно.
В – 1, в чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Със същия орден се награждават и български граждани, които имат извънредно големи заслуги към Република България".
2. Алинея 2 става ал. 3.
3. Алинея 3 става ал. 4, като точката става запетая и след нея се добавят думите "а в изключителни случаи и български граждани".
4. Алинея 4 става ал. 5.
Тук различия нямаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Михайлов, заповядайте.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Най-напред аз имам процедурно предложение, тъй като вчера не беше изчерпано времето за обсъждане на законопроекта на първо четене, което по правилника се дава на народните представители. Аз се бях записал не за да произнасям политически речи, а чисто и просто да направя предложения за един по-удачен, по-сполучлив текст, който да отговори на сегашните нужди.
С оглед на това, господин председателю, понеже Вие сте вносител на този законопроект, макар и да не се изказвате днес, редно е да отстъпите председателското място на някого от Вашите заместници, за да можем спокойно да приемем този закон, без да се влагат излишни пристрастия. 108.2.
Моето основно предложение, продиктувано от чисто юридически съображения, е, че този указ, понеже урежда само награждаване на чужденци, за да можем да отговорим на една необходима потребност, на едно признание на нашите футболисти на световното първенство в Съединените щати 94, аз мисля, че можем да приемем един текст, но не с това съдържание, широко и всеобхватно, което не е ясно, а да приемем един текст, който да отговори на тези нужди и главно на спортните постижения. Ние не можем да отделим футболистите, които сега имат най-голямо международно признание от другите видове спорт, които също са си завоювали международна слава.
Затова аз смятам, че в една преходна разпоредба този текст, който беше приет на първо четене вчера, може да придобие следното съдържание: "С орден "Стара планина" - първа степен, се награждават и български граждани, които имат изключително високи международни спортни постижения".
По този начин текстът не влиза в другите спорни въпроси - в този неясен текст за заслуги към републиката. Не е ясно какви заслуги - дали научни, дали политически, дали някакви други. Затова аз ограничавам само до спортни, без да изтъквам едни за сметка на други спортни международни постижения.
Мисля, че този текст ще отговори на тази потребност, на тази празнота в законодателството, за която и Вие, господин председателю, лично сте загрижен. Но това трябва да стане в една преходна разпоредба. 108.3.
Второ, втората алинея на тази преходна разпоредба трябва да съдържа текст, предложението за това да се прави от председателя на Министерския съвет. Трябва в преходна разпоредба да се обединят двата текста, в две алинеи, според мен.
Защо председателят, а не парламентът. Според мен парламентът не може да прави тези предложения. Тази литературна теза, която депутатът Александър Йорданов ни разви вчера в парламента, не съответства нито на Конституцията, нито на разделянето на властите, нито на правовата държава и демокрацията, която ние с такива мъки се стремим да изградим. Това е работа на изпълнителната власт да предлага. Ние ще ги аплодираме. Ние ако искате можем да ги приветстваме в парламента, но ние от парламента не раздаваме ордени.
И нека някои наши политически дейци да разберат, че не може за сметка на повяхналата им политическа слава да използват конюнктурни съображения, постиженията на българските футболисти на международната арена. (Ръкопляскания от блока на БСП)
Целият български народ се радва на този успех, а няколко наши политически дейци искат да представят себе си, като че ли само те признават заслугите на българските футболисти. Целият народ признава дами и господа, заслугите на българските футболисти и на всички български спортисти. (Шум и реплики от блока на СДС)
Второто нещо, което искам да ви кажа, че тези момчета израснаха и се оформиха като големи спортисти в условията на предишната система, на предишния режим. (Шум и възгласи: "Уу-у!" от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Михайлов, какво беше Вашето предложение.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера3"): И повечето от тях, уважаеми дами и господа, са бивши членове на Българската комунистическа партия, някои от тях и сега са членове на Българската социалистическа партия. Затова вие не се стремете да използвате постиженията на международния футбол за свои лични политически изгоди. Това е неморално в политиката и аз осъждам проявленията на този груб и неморален... СМ/ЗТ 109.1
Ето защо, господин председателю, отново Ви моля да напуснете председателското място като възложите да ръководи някой от Вашите заместници и след това да продължим.
Смятам, че е необходимо да се даде почивка, за да може Законодателната комисия да направи конкретно предложение.
Благодаря ви. (Шум от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля за спокойствие. Въпросът на господин Михайлов просто не се урежда. (Шум от блока на БСП)
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Как така не се урежда?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Второ, не обичам в тази зала да се споменава името на комунистическата партия. (Шум в блока на БСП) Тук такава партия няма.
Трето, има правилник, и според този правилник първото гласуване вчера мина. Писмени предложения господин Джеров, не са постъпили. Ето защо предложението на господин Михайлов се прави след като е приключило първото четене на законопроекта и той като юрист трябва да знае, че тогава не може да го направи. (Шум от блока на БСП) Дойде време, когато хора като мен трябва да учат някои юристи от комунистическата система.
Продължаваме и ще гласуваме законопроекта такъв, какъвто е. Който както иска така ще гласува.
Реплика на изказването на господин Михайлов. И повече да не се разсъждава на тази тема. (Шум от блока на БСП) И помалко демагогия. Ще гласувате за българските футболисти да ги наградим и това е. Ако искате за комунизма гласувайте, но за българските футболисти ще гласувате. Това е истината. (Шум от блока на БСП и ръкопляскания от блока на СДС)
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин проф.Михайлов, не мога да се съглася с това - разширяването на възможностите да бъдат награждавани български граждани с ордена "Стара планина" да бъде привилегия само на българските спортисти. Ние имаме толкова много учени, толкова много хора на изкуството, които заслужават, в момента нямаме възможност. Защо тогава (шум от блока на БСП), изслушайте ме, не казвам нищо, което е политическо. Ние просто нямаме възможност. Защо когато разтваряме тази възможност, това да 109.2 остане само за спортни заслуги. Помислете малко. Това не е логично. Би трябвало да си бъде текста, че възможността да бъдат награждавани и български граждани с ордена "Стара планина" да бъде за всички. Защото днес имаме спортни заслуги, утре всъщност не утре, защото заслугите в науката и изкуството се градят бавно, много по-бавно, и ние трябва да оставим тази врата свободна, докато не създадем нови ордени. Помислете за това нещо.
Второ, аз искам да реплекирам проф. Михайлов за следното нещо. Вижте господин проф. Михайлов, самите спортисти, самите футболисти признаха, че ако днес ние имаме един такъв футболен отбор, то се дължи на възможността, че имаме 7-8 играчи, но 7-8 души от Националния отбор, които играят в световни футболни отбори. Там те се научиха да играят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: В капиталистически държави.
СТЕФАН САВОВ: И тази възможност им беше дадена именно при демокрацията, защото преди демокрацията не беше дадена тази възможност. Защото този трансфер, за който се плаща и т.н., действително се утвърди при демокрацията. Така че тези хора, които по-рано бяха именно, така да се каже, в условията на комунизма обучавани дотогава нямаха възможността да постигнат тези успехи, които днес постигнаха. Това го знаят всички и това е действително едно постижение. Защото по този начин и това е една интеграция на България в Европа, в света.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефан Савов.
Реплики още към господин Михайлов. Господин Джеров, заповядайте. И след това господин Стоянов за реплика.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Благодаря. Като реплика към правното становище на проф.Михайлов. Нека законодателно да погледнем на въпроса. Аз не мога да възприема в никакъв случай направеното предложение от проф.Михайлов поради следното съображение. Преходните разпоредби не могат да опровергават основните разпоредби. Това е нещо недопустимо. Затова ако искаме да допуснем възможността и българи да бъдат награждавани не в преходни разпоредби. Това би било обидно за нас. Ние не сме изключение българите. 109.3 И българин може да бъде награждаван. Затова тази постановка може да залегне единствено в тялото на закона, така както е предложено.
Второ, все пак да не делим специалностите или професиите. Защо да не пишем закон за спортните постижения. Няма ли хора, които имат културни постижения, имат научни постижения. И затова моля да остане предложението на Законодателната комисия, всеки български гражданин да може да бъде награждаван тогава, когато той е представил на народа си и на света някакво голямо постижение.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров.
Господин Стоянов, трета реплика.
МИЛЕН СТОЯНОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Един-единствен въпрос имам към проф.Михайлов. Ако днес ние сме изправени пред великолепните постижения на нашите футболисти, ако до онзи ден бяхме изправени пред световните постижения на гимнастичките ни, и да не говоря и да не изброявам други родове спорт. Нима с това се изчерпват силите, способностите, възможностите и заслугите на други членове на обществото, които трябва да бъдат изключени, просто по силата на това, че във Вашето предложение фигурират само спортни постижения.
Нещо повече, ако утре са наложи, примерно казано, някакъв миньорски колектив да направи някакво невъзможно откритие, ще внесем ли предложение, че се отнася само и за миньори, утре за моряци, други ден за летателни състави и т.н. Ще допълваме закона до второ произшествие ли.
Второ, ако ние изключим правото на българските граждани изцяло, аз бих поставил само един допълнителен въпрос. Защо не наградихме Борис Христов? Защо не го наградихме? (Шум от блока на БСП) Именно няма да го наградим, госпожо Поптодорова, когато внесем предложение за спортисти. Борис Христов не беше спортист. 109.4 ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Всички неща вече се казаха. Гледайте на правната фигура на българските граждани с извънредно големи заслуги и не разделяйте българските граждани на спортисти, хора на науката, на изкуството и т.н. И не ги разделяйте също и по партийния цвят. Не за това става дума в този законопроект. Става дума за всеки български гражданин, където и да се намира той по света, в България, извън пределите на страната и т.н.
А ако някой след това внесе цялостен законопроект, за цялата държавна система на наградите и на отличията, то тогава, естествено, с този нов законопроект отпада и законопроектът, който тук е внесен, отпада и бившият Указ на Държавния съвет и ще имаме вече един пълен закон. И това е един дълг именно на Министерския съвет, на който вие сега се каните да възложите той да предлага за награди. Не той трябва да предлага за награди, а да предложи на Народното събрание Закон за наградите и ние да го приемем. Това е истината. И този, който не си е свършил работата, е именно Министерският съвет, а не ние.
КРЪСТЮ ТРЕНДАФИЛОВ (от място): Тези, които не са си свършили работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Тези, които не са си свършили работата - точно така. И предишният, и сегашният. За това става дума.
И дайте ние сами, като народни представители, да не се корим в нещо, което не зависи от нас. От нас зависи да приемем закона. И ние в момента попълваме една празнина, тъй като изпълнителната власт не го е направила и не ни го е дала. И нека ние самите не се корим, а да вървим по-бързо, да го приемем и да продължаваме към нашата работа по-нататък.
Благодаря.
Има думата професор Михайлов да отговори на направените реплики.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, Вие допуснахте още едно нарушение. Вие сте вносител, а правите изказване по законопроекта и то опонирайки на свободНИ/КТ 110.1 ната дискусия, която искаме да изградим.
Господин Савов и като депутат, и като ръководител на парламентарната група, изразявам своето съгласие към Вашите забележки. Наистина трябва да се уреди по-цялостно този въпрос, но аз съм съгласен със съображенията, които развихте, че освен за спортни, можем да добавим "за научни и културни постижения", но ние не можем да дадем неограничено. Не можем да кажем "за някакви заслуги, които някой ще преценява".
Съгласен съм с Вас и в този смисъл допълвам своето предложение, че с орден "Стара планина" - I-ва степен се награждават и български граждани, които имат изключително високи международни научни, културни и спортни постижения". Ако искате и обратно "спортни, научни и културни". Но в тази област мисля, че с това отговарям и на уважаемия колега Стоянов.
Съгласен съм, но най-малко аз и моята парламентарна група носят отговорност за това, че е променен указа, като са лишени българските граждани и правителството - не последното правителство, а всички правителства след приемането на Конституцията - не са изпълнили, уважаеми колеги, своите задължения да внесат необходимите промени.
Но както казва българският народ: "Нужда ради, закон изменява". Ние, като парламентаристи, сме длъжни да се съобразим с тази потребност и нужда сега и можем да приемем.
Що се отнася до репликата на уважаемия мой колега и председател на Законодателната комисия господин Джеров, искам да изтъкна, че ние не уреждаме цялостно въпроса. Аз най-напред никак не съм съгласен да бъде уреждан този въпрос с указ, но това е едно заварено положение. Ние изменяме сега закона във връзка с едно заварено положение. Но ние не решаваме трайно въпроса, уважаеми господин Джеров, и затова аз искам преходна разпоредба.
Но ако в края на краищата Законодателната комисия и парламентът предпочетат да бъде уреден с изменението на този член, това не е фатално. Онова, което е недопустимо, е да даваме право на председателя на Народното събрание да прави тези предложения. Това е недопустимо. 110.2
Иначе текстът, ние бихме уредили временно и пълно, ако бъде в една преходна разпоредба. И аз моля именно върху този юридически въпрос да се съсредоточим по-нататък, за да можем да отговорим на тази насъщна сега потребност.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Има думата госпожа Поптодорова за изказване.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател. Понеже дочувам репликите от колегите от СДС, че съм се изказала вчера - да, така е. И благодарение на моето изказване вчера господин Стоянов намери аргументи за собственото си изказване днес. Така че аз мога само да бъда доволна от това, че моите аргументи се вземат буквално едно към едно. (Шум в залата) Но мисля, че именно за това, защото съм се изказала на първо четене, мога да се изкажа и на второ четене, за да защитя тезата, която изложих за първи път пред народното представителство вчера.
Аз мисля, уважаеми дами и господа народни представители, както посочих и във вчерашното си изказване, че смисълът на този законопроект, който обсъждаме днес, е неконюнктурен. Ако ми позволите да направя едно, макар и далечно, но за мен много важно сравнение, на мен би ми се искало този законопроект, който ще стане закон, да отправя едно послание, което беше посланието в смисъл на държавническия и на политическия живот на един велик европеец, на генерал Де Гол, чиято дейност беше изцяло подчинена на лозунга "Вива ла Франс!" - "Да живее Франция!" Така че, когато ние награждаваме, ние - казвам не лицето Х, не държавника Х, или У, като Х или У, но имат и собствени имена - когато ние извършваме тази дейност на награждаване, на стимулиране на постижения на българи, това трябва да бъде изцяло в духа на "Да живее България!", "България е велика!"
Ето защо аз и вчера защитих тезата за един по-широк подход към този въпрос за стимулиране на постижения на български граждани.
Поради това аз бих искала да видя някои, ще ги нарека редакционни бележки, защото за мен те не променят смисъла на 110.3 закона, който желаем да приемем.
Би ми се искало в чл.1, ал.2, където говорим за извънредно големи заслуги към Република България текстът да звучи: "за издигане престижа на Република България", или, ако Законодателната комисия прецени по-добър от този текст, като този орден се дава на български граждани посмъртно, както и на български граждани, живеещи в чужбина. Защото освен примера с Борис Христов, вчера аз дадох и примера с един Джон Атанасов и редица други българи с постижения в световната обществена практика, от чието дело ние можем само да извлечем един положителен дивидент за държавата си и за нацията си.
Уважаеми народни представители, аз искам също така да помоля процедурно да разположим работата си така, че до 13,00 ч. тя наистина да доведе до най-добрия възможен ефект. И тъй като снощи приключихме обсъжданията в 20,00 ч., т.е. гласуването на първо четене приключи в 20,00 ч., а днес започнахме от 9,00 ч. сутринта, т.е. нямаше физическо време Законодателната комисия да се занимае с тези, пак повтарям, несъществени предложения по текста, нека докато ние вървим по следващи точки от дневния ред, и това е процедурно предложение, Законодателната комисия да се събере макар и за половин час, за да изчисти текста и той да ни бъде предложен за гласуване на второ четене, което да стане днес в рамките на работния ден.
Благодаря ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Има думата господин Стефан Савов за реплика.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожа Поптодорова, аз без да мога да бъда сто на сто сигурен, обаче досега не съм чувал покойник да се награждава с орден. Нямало е такива случаи. Няма!
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА БСП: Как да няма?
СТЕФАН САВОВ: Е, няма, господа. Вижте сега, аз ви казвам, не съм сто на сто сигурен, трябва да направя една справка, но покойници да се награждават с ордени не съм чувал. С ордени се награждават хората, докато са живи. След това може да се изрази почитта към тях по различен начин, обаче аз не съм чувал. Дори на бойното поле загинали за храброст не се награждават, като покойници след това с "Кръста за храброст". Няма такова нещо. Няма! 110.4
Пак ви казвам, не говоря със сто на сто сигурност, но поне с 90 на сто сигурност не съм чувал такова нещо. В българската орденоносна система поне не е имало такова нещо. Мисля, че и във френската и т.н. Който е носител на "Почетния легион" си е носител на "Почетния легион", когато си е жив, докато е жив, а не след смъртта му. Моля ви. Това е така. По всичко друго можем да мислим, но няма такова нещо.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефан Савов.
Има ли други изказвания по – 1 от законопроекта? - Няма. Моля, режим на гласуване. Гласуваме – 1 от законопроекта. Моля, гласувайте.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (от място): Няма да гласуваме. Още веднъж да се прочете текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Текстът на параграфа беше прочетен от господин Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (от място): Още веднъж да го прочете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Джеров, прочетете още един път текста на – 1 от законопроекта.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (от място): Има предложен заместващ текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Това е към Преходните разпоредби. Това е нещо друго, съвсем различно от това, което аз, като вносител, съм предложил. Ние обсъждаме сега законопроекта на този вносител, на един от народните представители.
А ако господин Михайлов иска да направи друг закон, още утре аз ще придвижа неговия законопроект. Но всеки вносител има някаква лична воля, той затова е вносител. И аз нямам нищо против да се отхвърли точно законопроектът на Александър Йорданов, просто нямам нищо против. Ако такова е настроението срещу мен или срещу закона, който предлагам, отхвърлете го и толкоз. Утре ще внесем друг от други народни представители, който е по-добър. Обаче да се изменя моят текст, аз не съм съгласен. (Шум в залата) Той просто променя смисъла. Всеки закон има някаква същност.
Господин Джеров, моля прочетете текста. 110.5
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предложението, което е направено за – 1, е:
"В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. създава се ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Със същия орден се награждават и български граждани, които имат извънредно големи заслуги към Република България."
2. Алинея 2 става ал. 3.
3. Алинея 3 става ал. 4, като точката става запетая и след нея се добавят думите: "а в изключителни случаи и български граждани".
4. Алинея 4 става ал. 5."
Това е съдържанието на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Михайлов, заповядайте.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, аз мисля, че бях ясен. Вярно е, че предложих преходна разпоредба, защото мисля, че това е най-правилното, но след направените ми реплики аз дадох заместващ текст. Но поискахме Законодателната комисия да внесе тези уточнения. Те не са работа на вносителя, нито на председателя на Народното събрание, които се идентифицират в случая, а Законодателната комисия да внесе.
Ако вие не сте съгласни да има преходна разпоредба, поставете въпроса на гласуване.
Но най-малкото, което трябва да се предложи, е заместващият текст най-напред да се гласува и той съответства на репликите, които господин Савов и господин Стоянов направиха. Даже в известен смисъл и в съгласие с репликата на господин Джеров.
Но аз Ви моля все пак законодателната комисия, колкото хора сме тук, нека да направим едно предложение. Ние няма да провалим Вашата идея. Тя ще бъде, но трябва да бъде оформена по един наистина демократичен начин и да съответства на Конституцията и законодателството, а и да съответства на определени интереси както на народа, така и на неговите избраници тук.
И аз затова Ви моля, отстъпете председателското място на един от Вашите заместници по този въпрос, опонирайте с нас като вносител. С уважение ще се отнесем към Вашия проект, но дайте възможност свободно да изявим волята си, а не по този начин МС/ЛТ 111.1. да налагате своите предложения, които от законодателна гледна точка... (Възгласи на неодобрение, шум и реплики от блока на СДС)
Ами аз ви питам за какви заслуги ще се дава този орден? Това не е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Културни, спортни, научни и т.н.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ: Ами дайте да ги пишем точно, а не за...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Не може всички заслуги на българите да напишете, господин Михайлов. Българският народ има толкова много заслуги, че Вие цял ден да ги изреждате, не може да ги изброите. Това е истината.
Затова Законодателната комисия бе поставена пред този проблем и тя се съгласи с този текст. Текстът е на Законодателната комисия, а Вие искате сега отново да го върнете в Законодателната комисия. Законодателната комисия вече заседава по този текст. Тя вече заседава.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ: Господин председателю, изглежда, че на Вас не Ви е ясен правилника.
След приемане на първо четене е задължително текстът да мине пред Законодателната комисия. (Възгласи на неодобрение от блока на СДС)
Прочетете правилника, за да се убедите в това.
Вие, текстове на законопроекти, които бяха безспорни и минали, ги връщахте по няколко пъти в Законодателната комисия, а сега Вашият текст искате да го наложите по един такъв недемократичен и не бих искал да употребя по-силна дума.
Ето защо, аз Ви моля да дадете почивка и Законодателната комисия да си каже думата. Това е елементарно нещо в парламентарната практика. (Възгласи на неодобрение от блока на СДС)
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Давам половин час почивка. (Звъни)
(10 ч. и 1 м.)
111.2.(След почивката)

11 ч. и 15 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (Звъни): Продължаваме заседанието. Имате думата, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В докладвания от мен – 1 мисля, че не трябва да направим някаква промяна. Госпожа Поптодорова предложи едно допълнение. Аз не бих могъл да взема отношение по него, защото не е правен въпрос. Залата е тази, която трябва да реши въпроса дали трябва да има и посмъртно награждаване.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Без, без...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Без. Аз трябва да бъда коректен към един народен представител, който официално е заявил становище.
При това положение позволявам си отново да предложа на вашето внимание – 1 със съдържание:
"В чл.26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се ал.2 със следното съдържание: "Със същия орден се награждават и български граждани, които имат извънредно големи заслуги към Република България".
2. Ал.2 става ал.3.
3. Ал.3 става ал.4, като точката накрая става запетая и след нея се добавят думите: "а в изключителни случаи и български граждани".
4. Ал.4 става ал.5".
Мисля, че текстът е коректен, точен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Желаещи за изказване? Госпожа Поптодорова има думата. (Шум и викове в блока на СДС)
Тя сега ще оттегли направеното предложение, много ви моля!
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Винаги съм се възхищавала на "доброто" възпитание на някои колеги от СДС и се радвам, че често пъти имаме потвърждения за това. (Шум и реплики в блока на СДС) СД/КТ 112.1
Господин председателствуващ, аз считам, че беше правилно възражението на председателя на Парламентарната група на СДС господин Стефан Савов, защото при по-сериозен размисъл считам, че наистина е доста обтекаема формулировката за посмъртно награждаване. Най-малкото, както говорихме тук и с колеги, това лишава обекта на тази награда от правото на собствен избор. Той може и да не желае да приеме въпросната награда.
По тази причина аз считам, че са основателни изразените резерви. Така че оттеглям това предложение, но считам, че бяха верни онези съображения, изказани оттук, които искаха уточняване на постиженията, за които трябва да бъдат давани подобни награди и стимули. Ето защо, ако ми позволите, бих потвърдила и обобщила тези предложения със следния текст:
"С орден "Стара планина" - I-ва степен по предложение на Министерския съвет се удостояват и български граждани, които имат изключително високи научни, културни или спортни постижения, издигащи международния престиж на Република България".
Ако това е приемливо за председателя на Законодателната комисия (викове в блока на СДС) и за онези народни представители, които слушат, а не викат в залата, аз бих го предложила на вниманието ви.
Благодаря, господин председателствуващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Поптодорова, Вие не знаете изцяло новия текст, който е подработен от господин Джеров. Господин Джеров, може ли да прочетем и следващите параграфи...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре, аз ще ви прочета и следващите параграфи, които след това естествено ще бъдат поставени на гласуване, както е съгласно правилника.
"– 2. В чл.99 се правят следните изменения:
1. Досегашният текст става ал.1 и след думата: "награждаване" се добавя "за лицата по чл.1, ал.2".
Какво се има предвид тук? По чл.99 предложения за награждаване се правят от министъра на външните работи. Естествено, че министърът на външните работи може да прави предложения само за дипломати, за чуждестранни ръководители. И затова коригираме, че министърът на външните работи има право да прави предложения за награждаване на тези лица, които тук посочих. И в тази връзка се създава нова ал.2 със следното съдържание: 112.2
"Предложения за награждаване с орден "Стара планина" по реда на чл.26, ал.2 се правят от Министерския съвет".
В Преходните и заключителни разпоредби, това е новият – 3 евентуално, разбира се, се създава – 5 със следното съдържание:
"По изключение за награждаването на българските футболисти предложение може да бъде направено с решение на Народното събрание".
И последният текст е, че законът влиза в сила от деня на обнародването му.
Това е цялостното съдържание на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Или остават досегашните... Само за футболистите ще направим ние предложение. (Шум в залата)
Имате думата, господин Драгиев.
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (СДС): Уважаеми колеги, ние на заседанието неколкократно дискутирахме, а и сега в кулоарите също говорихме с много колеги. Кое налага Народното събрание само да ограничава правомощията си? Кое налага ние да се лишим от възможността и на кой закон противоречи? На кой текст от Конституцията противоречи един народен представител да предложи и Народното събрание да вземе решение да бъде награден някой достоен човек? Помислете малко! В края на краищата България е парламентарна република и парламентът е основният орган в тази страна. Нека да не се лишаваме от тази възможност! Ще дойдат други времена и тогава ще видите, че това ще бъде един от приоритетите.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Близнашки, имате думата.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми дами и господа! Искам да застъпя точно обратното мнение, защото има принципи и тези принципи са класически. Редното е правителството да носи отговорността за тези предложения именно тук, пред нас. Народното събрание решава какви органи може да има в страната, то ги учредява. Президентът е, който награждава, и редно е правителството, което е отговорно пред нас, пред парламента, да прави тези предложения. Нека да не принизяваме собствената си роля! 112.3 Ние решаваме големите въпроси, а въпросите с общ характер, конкретните въпроси се решават по инициатива на правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви много.
Други желаещи? При това положение... (Глас от залата: "Да гласуваме!") Не знаем какво ще гласуваме още.
Господин Джеров, да гласуваме – 1! Какво ще гласуваме?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Както е било винаги, ние гласуваме всеки параграф поотделно. Аз затова ви прочетох целия законопроект, който е предложен естествено не от мен, и оттук нататък вече народните представители да взимат отношение. Моля ви да се постави на гласуване – 1, както го прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Поптодорова, при това положение?... (Шум и реплики в блока на СДС)
Кое ще гласуваме?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В чл.26 се правят... (Шум и реплики в блока на СДС) Моля ви, моля ви, колеги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Колеги, понеже тя направи предложението. Гласуваме предложението на всеки депутат, много ви моля! Тя сега си оттегля предложението. Много ви моля!
Моля, режим на гласуване. Гласуваме – 1 от законопроекта. "Със същия орден се награждават и български граждани, които имат извънредно големи заслуги към Република България" - ето това е същественото в текста. След това точка еди-коя си става точка еди-коя си...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Разместването на алинеите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 163 народни представители, за 152, само 1 против, 10 се въздържат. (Ръкопляскания в блока на БСП и коалиция)
Следващият параграф, – 2. Имате думата, господин Джеров. 112.4 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващият параграф, параграф 2, също така е елемент от основния закон. В чл. 99 се правят следните изменения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и след думата "награждаване" се добавя "за лицата по чл. 1, ал. 2".
2. Създава се ал. 2 със следното съдържание: "Предложения за награждаване с орден "Стара планина" по реда на чл. 26, ал. 2 се правят от Министерския съвет". Това е съдържанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Желаещи за изказване няма. Гласуваме параграф 2.
От общо гласували 171 народни представители, за 158, против няма, 13 се въздържат. Прочетеният текст се приема.
Има допълнение от председателя на Народното събрание - вносител на законопроекта, което ще гласуваме отделно.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Което трябва да бъде поставен но на гласуване, то съществува.
Ние сега гласувахме ал. 2: "Предложения за награждаване с орден "Стара планина" по реда на чл. 26, ал. 2 се правят от Министерския съвет".
Вносителят е направил предложение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: И поддържа това предложение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Предложения за награждаване с орден "Стара планина" по реда на чл. 26 - това е допълнението - се правят от председателя на Народното събрание по решение на Народното събрание".
Моля да поставите на гласуване това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Обаче Министерският съвет си остава.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Остава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Гласуваме този текст - да има право на предложение и председателят на Народното събрание.
За допълнителния текст гласували общо 174 народни представители, за допълнението 75, против 65, 34 се въздържат.
Отклонява се предложението.
Преминаваме към следващия параграф. БП/ВЙ 113.1
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В преходните и заключителните разпоредби се създава параграф 5 със следното съдържание:
"– 5. По изключение за награждаването на българските футболисти предложението може да бъде направено с решение на Народното събрание".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има едно предложение към този текст, което трябва да се гласува. Предлага се и заместващ текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има и един заместващ текст: "По изключение за награждаването на българските футболисти, взели участие в Световното първенство през 1994 г., предложението може да бъде направено с решение на Народното събрание".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Или касае се за награждаването за Световното първенство. Това е заместващият текст.
Моля режим на гласуване. Първо гласуваме заместващия текст - да бъдат награждавани само футболистите, не всички футболисти, а тези, които са взели участие в Световното първенство, тъй като те контактуват със света, играят международни мачове. Това е текстът.
От общо гласували 167 народни представители, за заместващия текст 74, 52 са против, 41 се въздържат.
Не се приема предложението за заместващия текст. (Шум и свиркане в залата)
Сега гласуваме основния текст. Основният текст касае всички футболисти в България.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "По изключение за награждаването на българските футболисти предложението може да бъде направено с решение на Народното събрание". Това е предложеният текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Или Народното събрание може да направи предложение само за награждаване на футболистите.
Моля режим на гласуване.
От общо гласували 158 народни представители, за текста 65, против 51, 42 се въздържат.
Отхвърля се и това предложение.
При това положение параграф 3 няма да има. 113.2
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Последният параграф ще бъде трети, доколкото имам представа. Има две предложения:
"Законът влиза в сила от деня на обнародването му."
Постъпило е предложение и "Законът влиза в сила от деня на гласуването".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не може. Не е решение. Няма такова нещо. (Реплики от залата) Къде, четете Конституцията. От датата на публикуването са законите, най-рано. (Реплики от залата) Къде го пише? Има ли го в Конституцията?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това е чл. 5 от Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Няма за какво да спорим.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чакай, за кое, господин Кадир?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: "От деня на публикуването" е изключение, а не от деня на приемането.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля да бъде поставен на глауване предложеният от Законодателната комисия текст: "Законът влиза в сила от деня на обнародването му".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на глусаване. Това е съобразно Конституцията.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Все пак когато има постъпило предложение аз съм длъжен да бъда коректен към предложителите и да го докладвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Така е, господин Джеров. Или ще влезе в сила от вторник, като се публикува.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. От общо гласували 156, за 153, против 2, 1 се въздържа.
От името на парламентарна група ли, госпожа Поптодорова? Имате думата.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Искам да предложа именно във връзка с краткото време да препоръчаме като народни представители да има един извънреден брой на "Държавен вестник", така или иначе това е наш орган, в който да излезе този текст. Разбира се, бихме могли в този извънреден брой да включим и РД/НП 114.1 Закона за съдебната власт, ако не възразявате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Или принципът е - предлага се от Министерския съвет и могат да бъдат награждавани всички български граждани, които имат извънредно големи заслуги към Република България.
С това Законът за изменение и допълнение на Указ 1094 за духовното стимулиране в Република България е приет. Ще има извънреден брой. Господин Джеров е осигурил публикацията за издаването на извънредния брой.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА СДС: Президентът го няма. Кой ще го подпише?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Президентът може да го върне - да. Обаче той може да подпише и по факса. Много ви моля. (Шум и реплики в залата) Може, да, да, с куриер.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, разбира се, че нямаме нищо против да излезе извънреден брой, но нека да не прекаляваме с предложенията си. Все пак един закон, за да бъде публикуван в "Държавен вестник" трябва да бъде подписан от президента. Така че ние не можем да определяме кога ще излезе "Държавен вестник" и в кой брой точно. Просто тези неща вече зависят от хора, които са извън тази пленарна зала. Разбира се, ние можем да се обърнем към всички тях по възможно найбързия начин това да стане, но не можем да им кажем - пуснете утре - защото хората, които трябва да подпишат, ги няма в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Те подписват и от разстояние.
Преминаваме към точка втора -
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ
Първо, актуален въпрос от госпожа Ана Караиванова към министъра на правосъдието.
Госпожа Караиванова, имате думата да развиете актуалния си въпрос.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госодин министър, уважаеми колеги! В общия пропаганден вой, който се развихри през последните месеци и особено седмици около приемането, а също така и връщането на 114.2 Закона за съдебната власт, само защото щели да бъдат сменени няколко персони, някак си незабелязано мина интервюто на министъра на вътрешните работи, господин Виктор Михайлов, отпечатано първоначално във в. "168 часа", а след това в "24 часа", под заглавие "България е оставена под ножа на бандитите".
В него наистина са изнесени потресаващи факти и една много точна, макар и трагична констатация, че държавата вместо да е спиращ фактор за извършване на престъпления със своя фактически отказ да правораздава се явява стимулиращ фактор за извършване на престъпленията. И тази твърде точна, макар и трагична констатация, е подкрепена с точни статистически данни.
Какво друго може да се твърди, при положение, че през 1993 г. полицията е установила 76 749 извършители на престъпления. Следствените органи са привлекли към наказателна отговорност 20 947. Съдилищата са осъдили 6690, най-малко от 100 години насам, откакто се води криминалогическа статистика, а от тях на ефективно изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" едва 3153. А в затворите са постъпили 1314 души.
Още веднъж искам да повторя тези именно числа от 76 750 разкрити извършители, само 1314 са постъпили в затвора и някой днес ми разправя, че законът щял да блокира съдебната система. По-голям блокаж от това аз не виждам.
На някои им пречи също така чл. 26 или прокомунистическото мнозинство, вместо да си гледат работата, която не могат да вършат. Само за последните три години от 1991 до 1993 г. изпълнените присъди са едва 5216, според данните, посочени в това интервю, а неизпратените за изпълнение - 8479.
8479 осъдени престъпници се разхождат между нас и не отиват да изтърпят присъдите си, докато в същото време главният прокурор търси чувал, за да докара един единствен обвиняем все още от Виена, за който на всичкото отгоре Виенският съд му изтълкува, че е невинен и по българското и по международното законодателство, и нагледно му показа какво е това правосъдие. А у нас плачат, че изискването за професионализъм било рекомунизация.
Кой би могъл да се оплаче, че му липсва закон, след като цяла глава от Наказателно-процесуалния кодекс е посветена именно на привеждане на присъдите в изпълнение. След като цяла глава 6 от действащия, все още за няколко дни, Закон за прокуратура114.3 та е посветен именно на надзора за изпълнение на присъдите. И още в първия текст от тази глава, чл. 43 е посочено, че прокуратурата упражнява надзор за законосъобразното и своевременно привеждане на присъдите в изпълнение. От тези 8479 души, чиито присъди не са изпълнени, сигурно има и някои, които са си платили за това бездействие, но си мисля, че голямата част де факто са помилвани поради нехайството, некомпетентнотта и липсата на елементарен контрол върху дейността на магистратите относно изпълнението на основните им задължения. Някои явно разбраха "независимостта" на съдебната власт като освобождаване от изискването да спазват законите. 114.4
Ето защо моите въпроси към Вас са:
Въпреки голямата заетост на част от членовете на Висшия съдебен съвет да изучат Закона за съдебната власт и да посочат основание пред президентските съветници на кои да ги върне, за да не би да ги освободят и да престанат да получават всяка седмица по 850 лв.
Въпреки големия шум за противоконституционността на този закон, който може да отнеме на някои персони новопридобития им статут на правоимащи, правото да ползват резиденциите в Евксиноград, правото на персоналните мерцедеси, правото на шофьорите от УБО, пардон, вече НСО, успя ли Висшият съдебен съвет да се занимае с тези потресаващи факти, които се изнасят в интервюто? Успя ли да види кои са виновни за неизпълнение на основното им задължение - да се приведат поне влезлите в сила присъди и възложени ли са такива задачи на инспектората на Министерството на правосъдието, който някои така ненавиждат, да провери дали съдиите изпращат своевременно влезлите в сила присъди на прокуратурата, за да може тя да ги препрати на полицията за изпълнение.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР КОРНАЖЕВ: Господин председателстващ, госпожи и господа народни представители. По едно съвпадение отговорът ми на това питане аз ще дам един ден след като гласувахте окончателно Закона за съдебната власт. В края на своето изложение ще кажа значението на това.
Госпожа Караиванова, Висшият съдебен съвет изобщо не се е занимавал в двете си заседания, които изминаха от интервюто на колегата Михайлов досега.
Аз трябва да заявя пред почитаемото Народно събрание, че с министър Виктор Михайлов се разбираме професионално отлично и нямаме никакво разминаване по проблемите на престъпността. Не защото сме приятели. Той е значително по-млад от мен. Просто защото еднакво мислим.
Ние в министерството издадохме един бюлетин, който започва да излиза двумесечно и на който аз много се радвам и в чийто брой първи, който аз връчих и на президента, е публикуван доклада ВЙ/ЗТ 115.1 на Министерството на правосъдието, какъвто не е обсъждан от пет години насам, за състоянието на съдебната система. В края има колонки от цифри и както винаги е било казвано - цифрите говорят сами по себе си.
Да, колега Караиванова, има присъди, които не са изпълнени, не са и предадени за изпълнение, но отговорът е свързан с комплексните причини.
Ще започна отзад напред.
Ръководител на управление "Затвори", преди малко говорих отвън с журналист, който го познава, е един отличен криминалог, а не полицай. Това е колегата Здравко Трайков, ние с него поднесохме на два пъти отговорни доклади, че българският затвор в момента, както въобще затворите, не могат да поемат осъдените престъпници.
Това, ако се излъчва по радиото, нека да го чуят и българските граждани, защото е така.
Наред с това, колкото и странно да звучи, управление "Затвори" получи двукратно много висока оценка за хигиената, културата и психологията, които властват там от международни специалисти и държа да кажа, понеже сме малко на вълна Съединени щати от вчера и днес, от директора на съответното управление на Съединените щати, който беше тук преди две седмици, така че вината не е у управлението на затворите.
Разбира се, този проблем е много по-широк. Ние дадохме доклад до Министерския съвет, който вярвам, че ще стигне и до вас. Нужен е и бюджет. Трябва да се построят нови затвори. Мен ме питаха заядливо ще сложим ли там телевизори. Да! Защото това е наказание "лишаване от свобода", а не "затвор". И отмина времето на строг или лек тъмничен затвор.
Аз съм разпоредил още преди 7-8 месеца нещо, което малко хора знаят и ползвам трибуната, за да го кажа: постепенното закриване на затворническото общежитие в Кремиковци. То не е защото там изтърпяваха присъди Атанасов и Овчаров, а защото не отговаря на хигиенните и охранителни изисквания на един съвременен затвор. Това разпоредих, когато там беше извършено бягство и затворници стреляха с пистолети. 115.2
Там е работата обаче, господа народни представители, и нека да слушат и българските граждани, че тези затворници оттам няма къде да ги преместим. Управление "Затвори" е към Министерството на правосъдието.
Наред с това, и това е всъщност Вашият въпрос, прокуратурата, която има специализиран отдел към Главна прокуратура, според мен не действа ефективно. Специално инспекторатът прави проверки, колега Караиванова.
Затова казвам, че съм щастлив, че говоря по този въпрос един ден след като гласувахте закона, защото аз вече си позволявам да говоря - за мен бяха несериозни... Ще употребя силно прилагателно, но бяха несериозни тези съждения в мотивите, които подписа президентът, че инспекторатът трябва да бъде към Върховния касационен съд.
Нека да чуят не само господа народните представители, но и българските граждани, че това го няма в света! Инспекторатът е винаги и навсякъде към Министерството на правосъдието. И така беше от Освобождението до 1952 г. И този, който иска да върне нещата към периода след 1952 г. нека да дойде тук да произнесе политическа реч, каквато аз като министър се надявам, че досега не съм произнесъл.
Това е положението с инспектората и вие гласувахте, и нека се чуе отново в ефир - инспекторатът проверява забавените дела, проверява свършените дела за грешките на съдиите и не се бърка в работата на Върховния съд.
Но, от колонките в този доклад, колега Караиванова, Вие ще направите и още един извод, че има ненаписани мотиви във Върховния съд по сериозни дела, които стоят продължително време.
И ползвам накрая трибуната, за да кажа следното: омръзна ми да слушам и да чета по вестници безотговорните приказки за липсата на синхрон между устройствения закон и процесуалните закони.
У вас, в парламента, от две години са два проекта за изменение на НПК и ГПК и днес връчих на председателя на Народното събрание искане те да влязат в пленарна зала, ако Законодателната комисия иска да ги бави. В министерството сме определили група, която ще работи в Законодателната комисия като група на Минис115.3 терството на правосъдието, по евентуалните предложения, така че вие имате възможност... Аз много разширих съзнателно отговора на питането си - имате възможност другата седмица и това да направите, а колкото до сградите и бюджета, моля ви, дайте ни закони. Ние ще търсим сгради. Ще намерим и бюджет. Правосъдие само с приказки не става.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
Госпожа Караиванова, имате думата.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМс, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър, парадоксално би било да кажа, че съм доволна от Вашия отговор, въпреки че той донякъде потвърждава моята отдавнашна теза, че Висшият съдебен съвет макар и кадрови орган, както го нарече в указа президентът, се занимава с всичко друго, но не и със състоянието на кадрите. Той обсъжда достойнствата или пороците на законите, но не вижда какво вършат кадрите му. Нещо повече, при системни нарушения ги повишава!
Учудва ме само тезата, че българските затвори не могат да поемат осъдените. Аз споменах в изложението на въпроса, че от сто години насам за първи път имаме най-малко осъдени. Но може би това е така и аз ще задам по-нататък друг въпрос, защото в затворите се задържат изключително продължително време хора без присъди, хора, на които следствията продължават с години и те заемат капацитета всъщност на тези, които трябва да влязат с присъдите.
Благодаря Ви, господин председателю.
Още веднъж искам да кажа, господин министър, че всуе със заплахите, че съдебната власт щяла да се блокира с този закон, по-голям блокаж от този, който е в момента при 1,7 на сто осъдени престъпници, не би могъл да бъде. Отрицателен резултат от осъдената престъпност не би могъл да съществува!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, госпожа Караиванова.
Има думата министърът в качеството си на министър, а не да отговаря на въпроси... 115.4
МИНИСТЪР ПЕТЪР КОРНАЖЕВ: Констатацията на госпожа Караиванова, че има голям брой на хора, които са само с мярка за неотклонение е вярна. И аз бих се радвал, ако се зададе въпроса и го дискутираме.
Аз вземам думата по друг повод, господин председателстващ.
При мен има още две питания. Едното е от народния представител от СДС...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма го в залата...
МИНИСТЪР ПЕТЪР КОРНАЖЕВ: Не, не... Нека да кажа...
... който поради бойкота четири седмици вече не влиза, но той бе коректен и дойде сега при мен и аз му дадох писмен отговор, така че считам задължението си за изпълнено.
За следващия петък ми е изпратено питане от господин Златаров, но от следващия петък аз десет дни ще бъда в отпуска. И моля все пак да прозвучи отговора ми, че тези изрезки от вестниците са свързани с нещо, което е вярно и което аз съм разпоредил да се провери именно от инспектората. Има сигнали, че председателят на окръжния съд Колчагов, който поиска оставката на единствения турчин-съдия е стрелял. Вчера отказах да му подпиша заповедта за отпуска, докато не приключи анкетата.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин министър.
Народният представител Минчо Минчев... Господин Босевски, много съжалявам, че отсъства народният представител, който трябва да развие въпросите към Вас. Няма го в залата.
Ще ви раздам писмените отговори.
Златимир Орсов, писмен отговор. Няма го.
Петко Гинев, отсъства.
Лъчезар Тошев, отсъства.
Недялка Трайкова...
Давам 15 минути почивка, докато дойдат народните представители и министрите, които отсъстват. (Звъни)
(12,00 ч.)
115.5
(След почивката)

12 ч. и 15 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (Звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата народният представител Минчо Минчев да развие въпроса си към министъра на околната среда господин Босевски.
Господин Минчев, заповядайте.
МИНЧО МИНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! На 1 април 1992 г. държавна фирма "Прибор" в Копривщица сключва договор с фирма "Инимекс,90" София, на която предоставя 200 кв.м складова площ. На тази база фирма "Инимекс,90" складира 150 тона пластмасови отпадъци полиетилен и полипропилен - без съгласието на общината. Пластмасите се намират на открито. Те са с неясен произход и без проверка за състав и вредност. До тях е възможен достъп на случайни лица, в това число и на деца. Пластмасовите отпадъци при горене са токсични и опасни за здравето на населението. Същите са предоставени на фирма "Инимекс,90" безплатно от германската фирма "Хемипласт" от гр. Лудвигсхафен.
От "Хемипласт" редовно напомнят на купувача, че полученото от него не подлежи на рекламация, нито може да бъде върнато. Със случая е запозната и Районната прокуратура в Пирдоп, чието становище е, че складирането на открито на пластмасови отпадъци не представлява опасност за околната среда в Копривщица.
Смятате ли, господин министър, че описаният случай представлява нарушение на Закона за опазване на околната среда и какви мерки ще бъдат предприети за предотвратяване на евентуални вредни последици?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата министърът на околната среда да отговори на питането на народния представител Минчо Минчев.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН БОСЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Минчев! Отговорът, който е подготвен от моите експерти, е едно дълго описание на процедури от страна на Министерството на околната среда, неговия регионален инспекторат - почти една хронологична одисея от опити да бъде решена съдбата на тези 150 тона пластмасови отпадъци. Аз обаче няма да ви занимавам с тази ретроСБ/ЛТ 116.1. спекция от неефективни и не довели до нищо опити да се реши въпросът с внесените от фирма "Инимекс,90" 150 тона пластмасови отпадъци - основно от полиетилен и полипропилен, един твърде хетерогенен състав обаче, това са основните отпадъци, има и други и сепарирането им е един много тежък и труден проблем като технология. Но и това не е предмет на онова, което би трябвало да си кажем тук в тази зала.
Господин Минчев, човек на мое място би се изкушил да спекулира в отговора си и тъй като нещата се отнасят за 1992 г., например да цитира няколко документа, които са останали неподписани от бившия министър на околната среда господин Валентин Василев. Аз трудно се изкушавам от подобни популистки позиции, още повече, че не бих си позволил от етични съображения в отсъствието на господин Василев да коментирам неговото поведение. Нещо повече, длъжен съм да кажа, че бившият министър на околната среда Валентин Василев по същество няма никаква вина, че не е успял да реши проблема. Защо? Защото съгласно действащия тогава Закон за опазване на околната среда е забранен вносът на опасни вещества и отпадъци с цел складиране, депониране или унищожаване. Разрешавано е да се внасят количества отпадъци за производствени нужди. В началото на 1992 г. друг нормативен документ в страната не съществува и министър Василев е бил просто с вързани ръце, така както съм с вързани ръце и аз сега в момента. И ще обясня защо.
Оставям справката, която ми е дадена тук, и искам да ви дам един по-друг отговор, който съдържа друга логика, други необходимости и който би трябвало да обясни защо когато министърът на околната среда застава и моли парламента за три дни екологична законодателна дейност, се смята, че Законът за предпазния конкордат и Законът за фалита са по-здравословни от екологичните закони, поради което последните не намират място в дневния ред на този парламент.
Отпадъците са един голям проблем за България. Вие поставяте въпрос за 150 тона, но аз бих Ви казал, че в България след демонополизацията и преструктурирането на икономиката Корпорацията по вторични суровини, впоследствие фирма "Феникс-ресурс" е ликвидирана и това допринася за нарушаване на организацията 116.2. по събиране на вторични суровини, в това число и пластмасови отпадъци в страната. В България пластмасови отпадъци основно се преработват от четири предприятия - "Химик" - Асеновград, "Феникс-ресурс" - Търговище, "Подемпласт" - с. Подем, и "Мехапласт". Всички те изнемогват за суровини и правят опит за внос. През 1990 г. фирма "Феникс-ресурс" е събрала и подготвила за преработка над 15 хил. тона пластмасови отпадъци, а през миналата година предприятията са преработили не повече от 5 хил. тона. Всички останали количества пластмаси се търкалят по българските сметища в страната, тъй като Законът за отпадъците, накратко казано, който внесохме в парламента, а именно Законът за ограничаване вредното въздействие на битовите, строителните и производствени отпадъци върху околната среда все още не е санкциониран от парламента.
Независимо от това Министерството на околната среда, имайки предвид именно факта, че не разполага със законова уредба за решаване на подобни проблеми, направи опит да работи с подзаконови актове. Така например ние разработихме и Министерският съвет утвърди Постановление # 153 от август 1993 г. за събиране, съхраняване и третиране на опасните отпадъци. Внесохме законопроект за отпадъците, който беше одобрен на 30 декември 1993 г. и след това внесен в парламента. Постановление 241 от 1993 г., което регламентира условията за режима по вноса и износа, включая и казуса за банковата гаранция при транспортирането на опасни отпадъци.
В законопроекта за отпадъците за първи път ние определихме собственика на отпадъка, а именно физическото или юридическо лице, което причинява, произвежда отпадъка. Именно този собственик съгласно казусите на този закон е задължен да предоставя отпадъците за преработване за своя сметка. А сега съществуващото положение и сега съществуващият парадокс не може да осъществи условия за ефективна екологична политика по отношение на отпадъците, тъй като съществуващите задъхващи се предприятия, годни в България да преработват пластмасови отпадъци, трябва да платят на физическото или юридическо лице отпадъка, който той или те биха му предоставили. В случая, който Вие поставяте тук, 150те тона отпадъци, депозирани в склад, са внесени в България 116.3. под предлог, че ще бъдат използвани за преработка. При съществуващото законодателство у нас по този въпрос всяко лице може да декларира, че ще внесе отпадъци в България с цел преработка, а всъщност да получи своето при една нечестна и аморална сделка с външна страна, да приеме този отпадък, да го обяви за отпадък, който ще бъде преработван, и да го депозира край българските реки, в българските ниви, на българска земя. За целта в казусите на закона, който сме внесли в българския парламент, е определена отговорността на собственика на отпадъка, собственика като физическо и юридическо лице, неговите задължения да предостави отпадъците за своя сметка. Член 10 на този закон разпорежда, че разходите за третирането на отпадъците са за сметка на собственика им. А също така и мое разпореждане РД-24 на база на Постановление # 241 на Министерския съвет от 1993 г. за режима по вноса и износа определя за какъв период ще се изразходва внесеният отпадък.
За първи път чрез това постановление внесохме банковата гаранция като условие и респектираща мярка към този, който внася или транспортира отпадъка, а при разрешителните процедури, които сме регламентирали, ние задължаваме вносителя да преработи внесения отпадък до края на календарната година. 116.4.
В Законопроекта за отпадъците, който сега лежи някъде в Законодателната комисия, този казус е още по-респектиращ. Член 43, т. 7 от Законопроекта за отпадъците визира един твърде кратък срок: този който внася отпадък за преработка, е длъжен в 6-месечен срок да извърши това. И в съответните казуси на закона са упоменати наказателните условия, които ще понесе нарушителят на закона.
Затова поставеният от Вас въпрос за мене лично като министър на околната среда и за всички, които могат да преценят значимостта на екологичния проблем отпадъци за България, е от изключителна важност. Но той е един казус, при който липсата на законодателна уредба, липсата на респект от казусите на един перфектен закон, който може да регулира подобни дейности, ни връзва ръцете.
Независимо от това, господин Минчев, макар че Министерството на околната среда не е посредник, няма тези функции и никой не може да му ги вмени, аз разпоредих на моите експерти да влязат във връзка с фирмите "Химик" и "Мехапласт". Установихме, че е възможна преработката на тези отпадъци. Министерството на околната среда ще съдейства за това, но до влизането на Закона за отпадъците. Господина Иванов или Петров - не цитирам точното му име, вие чудесно знаете кой е той - ще иска пари! И по няколко хиляди за тон от онова, което е надробил преди две години! И сега сигурно от някъде ни слуша и леко се подсмихва, защото знае, че е неуязвим тогава, когато няма закони.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Минчев, моля Ви да бъдете по-кратък, с оглед и министър Биков да може да отговори на въпрос на госпожа Константинова, която чака. Проблемът е много голям.
МИНЧО МИНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз разбира се, няма да се впускам така изчерпателно в темата. Още повече, че не съм специалист, нямам и тая нагласа.
Но бих желал да каже господин Босевски, като му благодаря за изчерпателния отговор, че все пак има някаква нормативна база, има някакви закони, които забраняват вноса в страната Цв.М/НП 117.1 на отпадъци и опасни вещества с неустановен химически състав, както и такива, за които липсват методики за анализ, приложими в Република България. Забранява се и складирането, депонирането, унищожаването или рециклирането на такива отпадъци.
В документа, с който се изпращат тези отпадъци, изрично е отбелязано от страна на продавача, че това са отпадъци. Интересното е, че в митническата декларация няма такова нещо. Не е отбелязано нищо затова, че това са отпадъци.
МИНИСТЪР БОСЕВСКИ (от място): Тогава.
МИНЧО МИНЧЕВ: Тогава. Интересното е, че е запозната районната прокуратура, която казва, че няма опасност от замърсяване на околната среда в Копривщица. А това е един от най-чистите български градове. Извинете, но за мене това е просто гавра с нашата страна. Някой се опитва да я направи склад за отпадъци, сметище или бунище, така както става в момента в някои региони от страните на бивша Югославия, в Македония и така нататък.
В случая става въпрос за чл. 7 от Закона за опазване на околната среда и би трябвало от тези, които са нарушили закона, да бъде потърсена отговорност. И всички разходи, които бъдат направени за рециклирането или за преработката на тези отпадъци, да бъдат за тяхна сметка! Още повече, че тези отпадъци са подарени просто срещу една смешна сума от 360 долара. Те просто ги внасят, плащат си 360 долара, някои от хората са се сдобили с два много приятни "Мерцедеса" за това, че са позволили в България и не къде другаде, а в Копривщица да бъдат складирани тези отпадъци!
Затова моят апел към Вас, без да обвинявам нито Министертвото на околната среда, нито бившия министър и така нататък, апелът е към цялата българска общественост, бих си позволил оттук да се обърна към тях - да правят всичко възможно да спрат подобни рецидиви в нашата страна.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
Има думата госпожа Елка Константинова, за да развие въпроса, отправен към министъра на териториалното развитие и строителството, господин Тотев. Понеже имате два въпроса към него, за министъра на финансите сигурно няма да остане време. Работата на Народното събрание не може да се прогнозира. 117.2
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министре! Първият ми въпрос е свързан с жилищата в Стражица.
Уважаеми господин министър Христо Тотев! Основания да отправя това питане към Вас ми дава писмото и подписката на повече от 50 жители на град Стражица. Известно е, че вече седем години голяма част от пострадалите от земетресението продължават да живеят при ужасни условия в бараки и фургони. Парадоксално е, че те са предимно кореняци жители на града, докато пришелците и безимотните получиха жилища преди тях и то по стари цени. Не искам да бъда погрешно разбрана, че съм против устройването и на тези хора, но и кореняците от Стражица - страженци, очакват решаване на своите проблеми.
Особено тежко живеят хората през зимата. От 10 май 1993 г. е прекъснато електрозахранването в бараките, където живеят, тъй като общината отказва да плаща сметките. Обитателите на бараките трябва да запазят по 6 - 7000 лв. за времето от една година назад. Откъде да намерят, за да заплатят тези 6 - 7000 лева със задна дата. Това са хора бедни, за които е невъзможно да намерят тези пари и да ги заплатят.
Бараките и фургоните изстиват много бързо. Това налага денонощното им отопление с електричество. Заплащането става само по дневната тарифа, тъй като двутарифните електромери са изчезнали още преди монтирането им. Използването на твърдо гориво е невъзможно, защото няма къде да се съхранява. Жителите на Стражица смятат, че Постановление # 101 на Министерския съвет е отменено преждевременно.
Уважаеми господин Тотев, моля да ми отговорите на следните въпроси:
Първо, как ще бъдат решени проблемите на жителите на град Стражица в условията на отмененото постановление на Министерския съвет # 101?
Второ, могат ли да разчитат обитателите на бараките и фургоните на някакви облекчения по въпроса за отоплението си през зимата и ползването на електроенергия?
И трето, какви мерки възнамерява да предприеме правителството, за да облекчи страданията и негодите на пострадалите от 117.3 земетресението хора, които от 7 години и повече вече живеят при невероятни и унизителни за човека условия?
Това са моите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, госпожа Константинова.
Има думата министър Тотев да отговори на питането относно решаването на проблемите на град Стражица.
МИНИСТЪР ХРИСТО ТОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, уважаема госпожа Константинова! Проблемите на жителите на община Стражица, възникнали от земетресението през 1986 г., важат с еднаква сила не само за Стражица, а и за двете съседни общини Попово и Опака. С Постановление # 101 на Министерския съвет от 1992 г. за решаване проблемите на тези общини ... - самото постановление не е отменено, а е само изменено и допълнено с второ Постановление # 159 на Министерския съвет от същата година.
С Постановление # 101 са определени редът и условията, при които ще се завършат възстановителните работи в пострадалите от земетресението през декември 1986 г. райони. Отменени бяха някои предишни нормативни актове, които не бяха актуални при новата обективна обстановка в страната или в тях се определяха срокове, които вече са изтекли. Постановлението, заедно с направените към него изменения и допълнения бе насочено към реално подпомагане на гражданите, които имат пряко засегнати от земетресението жилищни имоти и стопански сгради, за които строителтвото на новите жилища не е започнато, както и на тези, които са в процес на изграждане, независимо от степента на неговата завършеност. В най-общи линии в това се изразява преоценката на пострадалите сгради по Наредбата за базисните пазарни цени на недвижимите имоти и предоставянето на възможност за получаване на безлихвен кредит (това е, което искам да подчертая) за изграждане и довършване на имотите. Това е едно от преимуществата, които те получават в сравнение с всички други граждани на страната. Стойността на този кредит е обвързана с размера на разгънатата застроена площ на разрушеното жилище - това, което са имали преди това. С постановлението бе преустановено предоставянето на облекчения на граждани, които нямат пряко засегнати от земетресението имоти, в което има една справедливост. 117.4
Съгласно чл. 5, т. 5 на отмененото Постановление # 2 на Министерския съвет от 1988 г. по решение на общинските съвети, изразходваната електрическа енергия в къщи от лек тип можеше да се изплаща до 1991 г. от фонда, определен за преодоляване последиците от земетресението. В Постановление # 101 на Министерския съвет от 1992 г. такава преференция не беше заложена преди всичко във връзка с безстопанственото отношение от страна на много от обитаващите фургони и временни постройки по отношение на консумирането на електрическата енергия, в това число и използването й за производствени цели. Констатирани са множество случаи на изваждане на електрическа енергия от фургоните, където тя беше безплатна и използването й за най-различни цели. Това наложи именно отменянето на тази преференция, която те имаха. 117.5 След приемането на Постановление # 101 изразходваната електроенергия е следвало и следва да се заплаща от обитателите.
Правителството предприема допълнителни мерки за подобряване финансовите възможности за ускоряване строителството на новите жилища на собственици, пряко засегнати от земетресението. Вече е прието ново изменение и допълнение на 101 постановление на Министерския съвет от 1992 г. Според него е направена нова преоценка и се прави в момента на пострадалите от земетресението жилищни и стопански сгради, когато строителството на новите жилища на собствениците не е завършило и това става по цени, съобразно измененията в наредбата за базисните цени на недвижимите имоти, а не на пазарни цени, така както е, и това е също едно улеснение.
И накрая, ако ми разрешите, една скоба ще отворя, затова започнах със Стражица и съседната Попово и Опака. Извинявам се много, но бездействието на ръководството на Стражица и активното действие на това на Попово може да ви даде един пример как при едни и същи нормативни условия и при едно и също бедствие, което е засегнало как едно ръководство се е справило в много голяма степен, а друго чака някой да му свърши работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожа Константинова, да вземете отношение по отговора и да развиете актуалния си въпрос във връзка със сградата на Министерство на промишлеността.
Имате думата.
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА (СДС): Уважаеми господин министре, благодаря Ви за отговора. Доволна съм от отговора. Стана ми ясно, че отговорност за нещастието на жителите на град Стражица носи до голяма степен и местното ръководство на града.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Вие сте бивши колеги с него.
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА: Вторият ми въпрос се отнася до сградата на ул. "Славянска" # 8, която се стопанисва заедно с Министерството на промишлеността и с театър "199". Театър "199" е собственик на партера и там се извърши един ремонт, който аз още преди една година поставих това питане, който ние се опитахме да предотвратим. СМ/ВЙ 118.1
За мен извършването на този ремонт е свързано с цялостното отношение на правителсвото към българската култура. С пренебрежителното отношение към тежките сградни проблеми на нашата култура. Да не говорим за всички останали финансови злополуки, които се стовариха върху главата на националната ни култура, представяща България пред цял свят на най-високо ниво.
През месец октомври миналата година строителните работи над сцената и зрителната зала, които предприе Министерство на промишлеността, пречеха на репетициите и творческата дейност на театър "199". Но не това е най-лошото. За мен най-възмутителното е, че Министерство на промишлеността започна ремонта, без дори да предупреди, а камо ли да поиска разрешение от ръководството на театър "199".
И на 22 ноември най-неочаквано за самия театър строителните работници пробиват поради небрежност парната инсталация и върху сцената на театъра се излива тиня и вода върху токущо построения декор в навечерието на представлението.
Това стана повод изобщо да разберем, че върху сцената и върху зрителната зала се полагат плочи от полиран гранит без никаква изолация за шум и на това място се изтегля всъщност целият поток от посетители на Министерство на промишлеността.
Оказа се, че ремонтът, който министър Биков предприема, е във връзка със създаване на един втори, както ние после разбрахме, всъщност параден вход към министерството.
Според мен в период на такава тежка криза, в каквато се намира сега страната, и особено българската култура, не беше необходим този скъп ремонт, не биваше да се пропиляват толкова много средства и да не се поиска поне разрешение и съгласие на един от най-добрите софийски театри. На сцената на театър "199" са играли най-големите ни актьори и към този театър трябваше да се прояви уважение.
На всичките ни писмени възражения до господин министър Биков не бе обърнато никакво внимание и се стигна дотам, че ремонтът се завърши.
Уважаеми господин министре, много Ви моля, аз вече не мога да Ви задам същия въпрос, защото той не е актуален, тъй като ремонтът е завършен. 118.2
Моят въпрос сега към Вас е: взехте ли все пак някакви мерки да намалите шума върху сцената и зрителната зала и да заплатите злополуките на театър "199". Ако обичате, да ми отговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Тотев ли ще отговаря или господин Биков? Господин Тотев, при това положение се изчерпа въпросът към Вас.
МИНИСТЪР РУМЕН БИКОВ: Аз искам да направя едно обяснение, преди да дам отговор на този въпрос. Той се проточи не по моя вина или по вина на министерството. Аз в тази зала присъствах може би 6,7 пъти, за да чакам да отговоря на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: И ремонтът е приключил сигурно вече?
МИНИСЪТ РУМЕН БИКОВ: Госпожа Константинова, това не е мой проблем защо не сте получили отговор.
Вашето питане беше толкова артистично, колкото и поведението на самите артисти, предизвиквайки този импозантен шум, шум напразно. Аз Ви бях подготвил много по-сериозен и задълбочен отговор на тези въпроси, които Вие поставяте като питане.
Все пак ще се въздържа да го чета, тъй като отговорът е дълъг и трябва вероятно да пестим време. Ще си позволя само да Ви кажа, че тук разполагам с две копия на експертизи, които направихме по отношение на този прословут шум, които ни струваха над 40 хиляди лева, за да докажем с документи, че всички тези твърдения са съвсем неоснователни, бутафорни, целящи може би някаква рекламна дейност на самия театър по-скоро, като реклама, а от политиците се използваше и с другия мотив - вижте правителството, съсипва културата.
Аз съжалявам, че такъв въпрос може да бъде зададен по отношение на такъв елементарен ход, госпожа Константинова. Предоставям Ви материалите. Те са факт. Вместо тези пари да отидат на българския театър и култура, ние доказвахме пред съответните инстанции и лаборатории, със съответните немалки разходи, че това, което твърдят те, не е вярно.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин Тотев. Ще вземете ли Вие отношение по повдигнатия въпрос? 118.3
Имате думата, господин Тотев.
МИНИСТЪР ХРИСТО ТОТЕВ: Ако разрешите, и аз да добавя, тъй като въпросът е до двамата и по самото развитие на този конфликт.
Фактически това, което е установено единствено като нарушение, е непредставянето на документите за ремонта първоначално, поради което Столичната инспекция за териториално-устройствен и строителен контрол спира до изясняване. Това спиране е било няколко дни само, до изясняването на това има или няма проекти и как с този проект ще бъдат разрешени тези неща. 118.4 Тук искам да отбележа учудващо, че много бързо реагира архитектът на община "Средец". Той обикновено, за да предприеме едно действие, са му необходими 4 или 5 писма от нашето министерство, за да си сложи някъде подписа. Това, мисля, че и Вие също сте потърпевша. Аз имам случаи на одобрени от него проекти, за да се защити пред всички възможни инстанции, той обикновено го съгласува, едва ли не и със Синода. Но тук учудващо е действувал много бързо и той спира. Изискани са за сравнително кратко време, експертизата е точна, приета е от техническите органи. Така че шумът, за който толкова се опасява театърът, не се е получил.
Аз лично не мога да приема, че това е отношение на правителството към театрите. Действително тук има едно пренебрегване, или едно забравяне на част от спазването на определени технически изисквания от органите, които са извършвали, което е санкционирано веднага. Такива санкции само в София има някъде около 3, или 4 на седмица. Така че случаят с театъра е само една подкрепа, че и такива институции попадат.
Но нещата са свършили слава Богу добре. Лошото е само да не се развали доброто съжителство, което по-рано е било между Театър "199" и Министерство на промишлеността, тъй като по време на проверките, които бяха направени, беше установено, че голяма част от експлоатационните разходи на театъра са се покривали от министерството, което е потвърждение, че все пак отношението не е толкова лошо към тази институция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
Има думата госпожа Константинова.
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА (СДС): Аз благодаря на двамата министри за отговора.
След като сме поставени пред свършен факт мога само да кажа, че всеки български театър, който е доказал съществуванието си и чиято зала е пълна с публика, заслужава изключително голямо уважение. И всеки път, когато се пренебрегне и се изрази неуважение към който и да било български театър, аз ще реагирам по съответния начин. И смятам, че така трябва да реагират всички хора, на които проблемите на българската култура не са безразлични. НИ/КТ 119.1
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин Георги Николов, понеже имахте отправено питане към министър Ерменков, той Ви даде писмен отговор, ще заявите ли нещо? Да отпадне ли устното отговаряне - това да заявите, след като получихте писмения отговор и да преминем към следващия въпрос към министър Биков?
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Уважаеми господин председател, поради неотложни ангажименти на министър Ерменков аз получих от него отговор на питането относно влошаване на транспортните връзки за пътуване по ж.п.транспорта до Свищовската община. Договорихме се, че в един по-спокоен разговор ще доизясним някои неща, с които ще спомогнем за подобряване на транспортното обслужване и най-вече на неудачните сега транспортни връзки в общината.
Благодаря за предоставения отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Фактически отпада за в бъдеще.
Има думата народният представител Кръстю Трендафилов да развие актуалния въпрос към министър Биков. След това е питането на Веселин Иванов.
КРЪСТЮ ТРЕНДАФИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
На 24 юни 1994 г., петък, по повод актуалния въпрос на народния представител Георги Пирински, заместник-председателят на Министерския съвет господин Кирил Цочев информира народните представители за сключен договор между търговско дружество "Булгаргаз" и Кредитна банка, или "Дисконтова къща" - София, с който договор "Булгаргаз" прехвърля своето право да получи над 2 млрд. 500 млн.лв. от "Кремиковци" и "Химко" - Враца.
Освен изненада и учудване от лекотата, с която се прави сделката, имаща пряко отношение към дейността на една крупна, добре работеща фирма, каквато е "Химко" - Враца, ние сме разтревожени от пълното незачитане позицията на управителното тяло на фирмата и нерешителната намеса на министерството, а дори и на Министерския съвет по въпрос, който касае огромни суми, 119.2 дължими към държавата.
Моят актуален въпрос е, първо, смятате ли, господин министър, че "Химко" - Враца не може да плаща текущите разходи за получавания газ към доставчика, което би означавало увеличаване на задълженията и имате ли информация как фирмата погасява главницата от дълга от 1992 и 1993 г.?
Второ, имате ли информация какво е поведението на "Булгаргаз" след решението на Министерския съвет да се формира работна група, която да анализира условията, при които е сключен договорът и едва след нейния доклад Министерският съвет да се произнесе по валидността на тази сделка?
Моята информация е, че продължава да се работи по сделката, без да е спряно нейното изпълнение. Освен това в предложенията, които са направени за погасяване на сделката за строителство на газопроводи, част от тях, по мнение на специалисти, са абсолютно ненужни. Плюс това голяма част от средствата, които се предвиждат да постъпят в държавата, биха постъпили и от печалбата и дейността на "Химко" - Враца в продължение, разбира се, на 2 или 3 години, а не непосредствено, както се надява министърът на финансите.
Единственото, устояло на кризата предприятие във Враца, което осигурява приходи в Републиканския и общинския бюджет, което осигурява инвестиции за модернизиране на съществуващите мощности, което в крайна сметка осигурява и предпоставки за решаване на зърнено-фуражния проблем в страната, е поставено в унизителното положение на изкуствено обявен фалит по същество.
Моля за Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря.
Господин Биков, имате думата.
МИНИСТЪР РУМЕН БИКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, въпросът наистина е актуален, той малко закъсня, но мисля, че съвсем навреме идва отговорът, тъй като работата на тази работна комисия е може би пред самия край и аз се възползувам от това да прочета пред вас моето становище, което изпратихме до тази работна комисия.
В изпълнение на решение на Министерския съвет по Протокол # 53 от 23 юни 1994 г., т.18 от дневния ред и в съответствие 119.3 с т.2 от Заповед # Р-20 на Министерския съвет ми беше възложено да изготвя анализ на отражението на договора за прехвърляне на вземанията на "Булгаргаз" - ЕАД на Кредитна банка, или Дисконтова къща - ЕАД върху финансовите задължения и резултатите на "Химко" - ЕАД и "Кремиковци".
Следва да отбележа, че проблемите с намеренията на "Булгаргаз" - ЕАД за уреждане на вземанията си чрез прехвърляне на вземания, цесии на трети лица възникнаха още в средата на 1993 г.
Във връзка с това Министерство на промишлеността е отреагирало своевременно, като категорично сме изразили становище пред ръководството на "Булгаргаз" и съответно Комитета по енергетика, че при липсата на ясни условия, при които ще се извършват цесиите, Министерството не може да даде съгласие за прехвърляне на събиранията на вземането чрез запис на заповед на трети лица, което е същото.
В изпълнение на т.2 от горецитираната заповед в Министерство на промишлеността се проведоха срещи и се набра необходимата информация от "Химко" - ЕАД и "Кремиковци" - ЕАД за размера на техните задължения към "Булгаргаз" и за тяхното становище по условията на подписания договор.
Към 31 декември 1993 г. "Химко" дължи на "Булгаргаз" за потребен природен газ, без начислените лихви, подчертавам, за просрочената сума от 1 млрд. 255 млн. 637 хил.лв., в това число 57 млн. 637 хил.лв. дълг от 1992 г. и 1 млрд. 198 млн.лв. за 1993 г.
На двустранна среща, на база дълга - главница, "Булгаргаз" е представил претенции към "Химко" за лихви за просрочени към 21 юни 1994 г. в размер на 815 млн. 599 хил.лв., в резултат на което общият дълг - главница и лихва, възлизат на 2 млрд. 071 млн. 236 хил.лв. 119.4
През 1994 г. "Химко" редовно обслужва текущите си плащания за потребния природен газ и няма задължения по тях към "Булгаргаз".
За същия период задълженията на "Кремиковци" към "Булгаргаз" за потребен природен газ, без начислените лихви за просрочие възлизат на сумата 902 млн. 663 хил.лв. В това число 660 млн. от 1992 г., 241 млн. - от 1993 г.
По информация от "Булгаргаз" дължимите лихви на дружеството към 30 юни 1994 г. възлизат на 831 млн. 309 хил.лв., в резултат на което общият дълг главница до края на 1993 г. и лихви ще възлезе на 1 млрд. 733 млн. и 972 хил.лв.
Освен това "Кремиковци" дължи за 1994 г. на "Булгаргаз" за потребен природен газ по главницата 318 млн.лв., за което дружеството е предприело мерки да бъдат издължени своевременно, като ще издължава редовно плащанията си за цялата 1994 година.
Необходимо е да отбележим, че действащата в момента система за разплащане не дава възможност на длъжника към определен конкретен момент да има яснота по размера на дължимите лихви, тъй като платежните документи не се депозират в банката, която при наличието на съответните условия за това служебно да ги отнася в просроци и да начислява лихвите.
Тъй като "Булгаргаз" досега не е предявил претенции за плащане на лихви за просрочените плащания тези лихви не са отразени в отчетите за приходите и разходите на посочените дружества, поради което същите не са дали отражение върху формирания финансов резултат, съответно за 1992-1993 г. Тоест, финансовият резултат не е верен.
С писмо # 18-54 от 3 юни 1994 г. и 18-55, също от 3 юни "Булгаргаз" уведомява "Химко" и "Кремиковци", че задълженията им към "Булгаргаз" са прехвърлени на Кредитна банка "Дисконтова къща" без да е приложен подписания договор и поискано от тях становище.
В резултат на подписания договор от страна на "Дисконтова къща" е образувана преписка само с "Химко" като е предложена конкретна схема за поемане на задълженията на "Химко" към "Булгаргаз". МС/ЗТ 120.1
Тази схема включва следните предложения от 17 юни 1994 г.:

1. Разсрочване на задължения на срок от 36 месеца, считано от 1 юли 1994 г. на равни погасителни месечни вноски.
2. Преструктуриране на задълженията от лева в щатски долара при годишен лихвен процент 19,5.
3. Гарантиране на пазарен дял на карбамид за експорт от 42 до 50 хил.т на месец.
4. Участие в инвестиционна програма на "Химко" по два проекта - нов "водоподготвителна и изпарителна инсталация и реконструкция на осмо кейово място на пристанище "Варна-запад".
С писмо # 18-81 от 28 юни изпълнителният директор на "Химко" уведомява Министерство на промишлеността, че предлаганият договор е крайно неблагоприятен както за дружеството, така и за държавата като собственик на капитала.
С писмото се предлага опрощаване на лихвите по дълга и разсрочване на погасяването на главницата по дълга по реда на Закона за държавните вземания за срок от 36 месеца. Това са условията.
От проучената информация може да се направи заключение, че подобна преписка по отношение на предлаганата схема и условията за разсрочване на задълженията на "Кремиковци" - АД от страна на "Кредитна банка" - АД също е налице, но от страна на дружеството не е изразено писмено становище по отношение на направените предложения.
"Кредитна банка" - АД е предложила условия в два варианта, говорим за "Кремиковци".
- Разсрочване на задълженията за погасяване в срок от 18 месеца. Това е първи вариант.
Чета надолу първи вариант.
- Преструктуриране на задълженията от лева в щатски долара при годишен лихвен процент 18 на сто;
- Гарантиране на пазарни дялове на продукцията за експорт месечно на стойност не по-малко 4 млн. щатски долара, като видовете продукция ще се посочват от техен представител.
Вариант 2.
- Разсрочване на задължението за погасяване в срок от 24 месеца; 120.2.
- Преструктуриране на задължението в лева в щатски долара при годишен лихвен процент 22 на сто;
- Гарантиране на пазарния дял на продукцията за експорт не по-малко от 5 млн. щатски долара месечно, като видовете продукция ще се посочват от техен представител.
Анализът и оценката на разработената програма за финансово оздравяване на "Химко" - АД за периода 1994-1997 г. показва, че дружеството е в състояние да изплаща задълженията си към "Булгаргаз" - АД в размер на 1 млрд. и 256 млн. лв. по главницата на дълга само при положение, че същата бъде разсрочена за три години, като лихвата по дълга бъде опростена от държавата.
В подкрепа на това, че съществуват възможности за издължаване на дълга при едно разсрочено плащане е факт, че дружеството е реализирало за първото тримесечие брутна печалба 121 млн.лв., а за петте месеца - 343 млн. лв.
Разработената от "Кремиковци" - АД програма за финансово оздравяване за същия период след вземането на операциите по лошите кредити по реда на Закона за уреждане на обслужваните кредити показва, че дружеството трудно ще излезе от загуба.
През тази година и в следващите две години ще реализира загуба, главно поради големия размер на начислените лихви, което ще затрудни дружеството при погасяване на задълженията си към "Булгаргаз" в размер на 902 млн.лв. по главницата на дълга и 815 млн.лв. по лихвите към главницата.
При положение, че задълженията бъдат разсрочени за три години и лихвата бъде опростена от държавата, макар и трудно "Кремиковци" - АД е в състояние да се издължи на "Булгаргаз" АД.
В заключение.
1. Тъй като задълженията на "Химко" и "Кремиковци" за потребения газ, съгласно Постановление # 77 от 1994 г. са подведени под режима на събиране на държавните вземания, то при цялостното разглеждане на въпроса в Министерския съвет, по сключения договор от страна на "Булгаргаз" е необходимо Министерството на финансите ясно и категорично да се произнесе както по разсрочването на главницата по дълга и освобождаването от лихви като държавни вземания, така и по приемането или отхвърлянето на 120.3. договора за цесия от гледна точка на интересите на фиска, касаещи постъпленията или евентуалните загуби на бюджета. Тоест, първото решение е възможно само при едно такова положително отношение на Министерството на финансите.
2. При положение, че това не е възможно и Министерският съвет вземе друго решение за потвърждаване на сключения договор за прехвърляне на вземанията "Булгаргаз" от "Химко" и "Кремиковци" на Кредитна банка "Дисконтова къща", то Министерството на промишлеността изразява категоричната си позиция, че при приемането на договора за цесия в същия следва да се съдържат клаузи, изрични текстове, които да не позволяват на новия длъжник на дълга:
Първо - да обявява в несъстоятелност длъжниците да блокират тяхната продукция по поетите дългове. Тоест, да не се използва схемата за гарантиране с продукция.
Второ - освен това е необходимо да се задължат страните по договора в специално сключен с "Химко" и "Кремиковци" договор да дефинират ясно и точно техните взаимоотношения, като този договор е неразделна част от договора за цесията. 120.4.
Трето - що се отнася до конкретните клаузи в договора за прехвърляне на вземанията между "Булгаргаз", "Дисконтова къща" и "Кредитна банка", касаещи финансирането и изграждането на магистрални газопроводи Дупница - Димитровград, Чирен - Враца и Стара Загора, - Ихтиман, както и по отношение на техните параметри на строителството, сметните стойности, определяне на инвеститорите, изпълнителите и други е необходимо Комитетът по енергетика и Министерството на териториалното развитие и строителството да изразят своето ангажиращо становище по тяхната целесъобразност и ефективност.
В заключение бих казал, че е необходимо този отговор пред вас да дадат поне още две министерство - Министерство на финансите и Министерство на строежите.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата министърът на териториалното развитие и на строителството.
Отговорът ще получите веднага, доколкото разбирам.
Господин Тотев.
МИНИСТЪР ХРИСТО ТОТЕВ: Понеже бях помолен да остана във връзка с въпроса по отношение на ефективност или неефективност, имаме една експертиза. Аз ще я предоставя за тези газопроводи, а една част от тях са и по силата на споразуменията с Русия за осигуряване на газ към южните, двете страни, включително се правят проучвания и за доставка на газ и е на път да се подпише едно такова съглашение и за Сърбия, и за Македония. Така че в това отношение дейността на поделенията, които работят при нас, е изключително голяма.
Аз съм в случая страна в сделката и може би малко противно на това, което изложи министър Биков, тъй като задълженията на "Булгаргаз" към нашите строителни фирми са някъде може би вече стигнали към 400 млн. Така че дали ще бъде цесия, дали ще бъде някаква друга сделка, разберете ме, някои от тези предприятия разпродават имуществото си, заради неразплатено строителство.
По същия начин имахме подобно, отделно с "Промишлено строителство", заради строителството в "Кривой рог", където също има доста милиони. 120.5
Не знам какви бяха позициите на страната ни тогава, че се отказва от едно такова участие, не мога да коментирам сега, но именно обемът на това неразплатено строителство и обемът на новото строителство, което ние можем да поемем, има договорка за 200 млн. долара допълнителен обем, който може да бъде изпълнен по тези трасета. И това именно обвързва нашата позиция с тази сделка, а вече дали има или дали няма дисконтовата къща пари, това е въпрос на доказателства от нейна страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Трендафилов, ако имате много да говорите, да прекъснем, да продължаваме следващия петък.
КРЪСТЮ ТРЕНДАФИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Не.
Аз искам да благодаря на министър Биков и на министър Тотев затова, че дадоха обяснение по въпроса.
Аз съм доволен от това, че се вникна в същността на една сложна, деликатна сделка, която касае огромно имущество на държавата и приходи сега и в близките години, които трябва да се анализират наистина и едва тогава да се даде разрешение за тази сделка, защото онова, което се предлага в договора, имам предвид само договора, с който съм запознат, - за строителството, то не покрива задълженията, които има "Химко" към "Булгаргаз", от една страна. От друга страна, там не са посочени нито срокове, нито конкретните стойности.
Всичко това ме кара да мисля, че стремежът на дисконтовата къща и на "Кредитна банка" е да се сложи ръка върху продукцията на завода, която е печеливша, която носи приходи на държавата и по една груба сметка в близките три години държавата, фискът, би загубил някъде около милиард и 400 милиона от едно добре работещо предприятие, каквато е "Химко" - Враца. Така че трябва да се направи една сметка и аз благодаря за този отговор.
Надявам се, че решението след становищата на трите министерства, на Министерския съвет, ще намери най-вярното решение. 120.6
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР:
Съобщения:

Икономическата комисия ще проведе заседание на 19 юли от 10,30 часа в пленарната зала на Народното събрание.
Комисията по опазване на околната среда ще проведе заседание на 20 юли, сряда, от 9 часа.
На 21 юли, четвъртък, от 10 часа, ще се проведе заседание на Комисията по националната сигурност.
Закривам заседанието. Следващото заседание ще бъде в сряда от 15 часа. (Звъни)
(Закрито в 13 ч. и 05 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кадир Кадир
Секретари: Илиан Илиев
Георги Петров