Председателствували: председателят Александър Йорданов
Секретари: Георги Петров и Илиан Илиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа, откривам днешното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание.
Днес е прекрасен ден за България, за за българските деца. Отново бие училищният звънец и призовава малките палавници в хубавото българско школо. На ум и разум да се учат, добро да сполучат.
Нека да пожелаем на децата на България да растат на свобода, да бъдат талантливи, да напреднат в учението. Да пожелаем на техните родители живот и здраве, сили и усърдие, особено в тези трудни дни за нашата страна. Да поздравим и бабите и дядовците, защото в задружното общуване между млади и стари е бъдещето на България. На този ден греят от радост очите и на хилядите учители, които всеки ден с труда, с таланта, с честността и достойнството си възпитават бъдещото поколение на България. Да им благодарим и да обещаем, че ще направим всичко възможно и в бъдеще техният труд да бъде оценен и признат по достойнство от цялото българско общество.
Този ден е и ден за обръщение към тези, които честно и достойно направиха големи пари във времето след 1989 г., а и преди това. Нека се обърнем към тези наши хубави български чорбаджии, както е било след годините на дълголетно робство, да се обърнем и да им кажем: "Не си дръжте парите в джобовете, а ги извадете и ги дайте за строежа на нови училища, за строежа на нови храмове за българското образование. Така ще бъдете досВТ/ЙА 71.1 тойни за признанието на своята родина".
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в залата)
Сега ще ви запозная с парламентарния контрол за утре, 16 септември.
Утре, 16 септември, петък, следва да се отговори на следните актуални въпроси и питания:
1. Министър-председателят Любен Беров следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Емил Капудалиев, Васил Михайлов, Атанас Матеев и на питане от народния представител Тошо Пейков.
2. Заместник-министър председателят Евгений Матинчев следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Звездалин Кафеджиев, Гинчо Павлов, Васил Николов и Трифон Митев, на Клара Маринова, както и на питания от народните представители Христо Марков и Илиян Шотлеков.
3. Заместник-министър председателят Кирил Цочев следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Стоян Иванов, Маньо Манев, Коста Андреев и Тодор Тодоров, Йовчо Русев, Клара Маринова и Емил Капудалиев и на питане от народните представители Емил Цочев, Георги Попов и Пламен Денчев.
4. Министърът на външните работи Станислав Даскалов следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Велко Вълканов и Елка Константинова.
5. Министърът на вътрешните работи Виктор Михайлов следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Едвин Сугарев, Елена Поптодорова, Лъчезар Тошев и Васил Златаров и на питания от народните представители Тошо Пейков, Борис Александров и Екатерина Михайлова.
6. Министърът на финансите Стоян Александров следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Маньо Манев и Васил Златаров и на питания от народните представители Стоян Райчевски, Веселин Иванов, Емил Филипов и Минчо Минчев.
7. Министърът на здравеопазването Танчо Гугалов следва да отговори на актуален въпрос от народния представител Васил Златаров.
8. Министърът на земеделието Георги Танев следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Милко 71.2 Енчев, Стойчо Шапатов, Маньо Манев и Тодор Тодоров, Мариела Митева и Златимир Орсов, Иван Будимов, Ангел Димов и Георги Петров и на питания от народните представители Тошо Пейков, Стойчо Шапатов, Стоян Райчевски, Недялка Трайкова и Атанас Матеев.
9. Министърът на промишлеността Румен Биков следва да отговори на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов и на питания от народните представители Христо Марков и Веселин Иванов.
10. Министърът на околната среда Валентин Босевски следва да отговори на актуален въпрос от народната представителка Ана Миленкова.
В заседанието утре няма да вземат участие: министърът на науката и образованието Марко Тодоров - поради отсъствие от страната; министърът на културата Ивайло Знеполски - поради извънредна служебна заетост; министърът на правосъдието Петър Корнажев - поради болест.
Постъпили са две предложения за днешния дневен ред.
Предложение от Парламентарната група на БСП, от госпожа Нора Ананиева точка първа от дневния ред да бъде проект за закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
Както виждате в програмата, проектът за процедурните правила е изведен със звездичка. Логично е най-напред да се разгледат процедурните правила и такова беше становището на Председателския съвет. Това се се разбира от само себе си. След правилата въпросът е дали това ще бъде точка първа или не.
Моля, режим на гласуване, гласуваме за това точка първа да бъде проекта за закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Моля, гласувайте.
Гласували 197 народни представители, за 123, против 52, въздържали се 22. Предложението за точка първа се приема. 71.3
Постъпило е предложение от Парламентарната група на БСП, подписано от госпожа Нора Ананиева като председател на Парламентарната група - точка втора от дневния ред на Народното събрание да бъде "Избиране на членове на Висшия съдебен съвет".
Моля, гласувайте това предложение.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА СДС: Има решение от Конституциония съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Формално - има предложение.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 201 народни представители, за - 110, против - 87, въздържали се 4 народни представители.
Предложението се приема.
Моля, председателят на Законодателната комисия да заповяда и да докладва по проекта за решение за приемане на правила за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
Заповядайте, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин председател, дами и господа!
Вчера бяха раздадени правилата, които ще определят процедурата за гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
Тези правила са внесени от народния представител господин Близнашки. Трябва да кажа, че той създаде една много добра основа върху която Законодателната комисия направи своята редакция и тези правила във вида вчера бяха раздадени на народните представители.
Междувременно, вчера след обяд се състоя Председателски съвет, на който по принцип бяха разгледани тези правила и съгласно уточнението на Председателския съвет днес Законодателната комисия направи няколко допълнителни уточнявания, или по-точно съобразявания с терминологията на Конституцията и няколко допълнения, които създадоха възможност от наша гледна точка, разбира се, тези правила да бъдат по-прецизни.
Поради това, аз ще ви докладвам последната редакция на тези правила така, както те бяха изработени днес.
Промените, както казах са малки. Те са уточняващи и съобразяващи с Конституцията. МС/НП 72.1
Преди това, аз си позволявам да изясня, че действително не едно предложение за промени, изменения и допълнения на Конституцията са постъпили досега. Всичките тези изменения обаче са вече с изтекъл срок. По този начин отговарям и на искането на председателя на Комисията по национална сигурност - господин Слатински да бъдат включени в дневния ред и едни промени, които са внесени и поддържани от Комисията по национална сигурност, но те са извън сроковете на Конституцията, поради което Законодателната комисия няма право да ги докладва на народните представители.
След като минем правилата ще докладвам само онези промени, предложения за изменение и допълнение, които са в срока, предвиден от Конституцията.
Предлагаме на вниманието, съгласувано с вносителя и приети с консенсус днес в Законодателната комисия, следните правила. Те естествено трябва да бъдат утвърдени, гласувани с решение на Народното събрание.
"ПРАВИЛА

за процедурата, относно Законопроекта за изменение

и допълнение на Конституцията на Република България

Чл. 1. Законопроектът за изменение и допълнение на Конституцията се обсъжда и приема в Народното събрание на три гласувания в различни дни.
Чл. 2, ал. 1. Законопроектът се докладва от Законодателната комисия.
Ал. 2. Председателят на Законодателната комисия разяснява пред Народното събрание основните положения на законопроекта и народните представители се изказват по тях.
Предложенията за второ гласуване се обсъждат и се приемат само ако са направени писмено и са подписани от една четвърт от народните представители.
Чл. 3, ал. 1. Непосредствено след приключване на разискванията председателят на Народното събрание поставя на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Контитуцията по принцип.
Ал. 2. Законопроектът е приет на първо гласуване ако за него са гласували три четвърти от всички народни представители. 72.2
Чл. 4, ал. 1. Приетият на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията се изпраща на Законодателната комисия за допълнително обсъждане.
Ал. 2. Законодателната комисия внася мотивиран доклад по направените предложения не по-рано от един ден и не по-късно от три дни от получаването на приетия на първо гласуване законопроект.
Ако срокът е изтекъл в ден, в който Народното събрание не заседава, докладът се разглежда в първото пленарно заседание.
Ал. 3. Второто гласуване се насрочва в сроковете по предходната алинея.
Чл. 5, ал. 1. На второ гласуване Народното събрание обсъжда проекта за изменение и допълнение на Конституцията и се произнася по направените писмени предложения за изменение и допълнение.
Ал. 2. Предложенията за изменение и допълнение се обсъждат ако са направени в срок от 24 часа от приключване на гласуването на законопроекта на първо гласуване по реда на чл. 2, ал. 2.
Ал. 3. Предложенията за второ гласуване не се обсъждат ако противоречат на принципите на приетия на първо гласуване законопроект и предлагат изменения на други текстове от Конституцията, освен ако те пряко не са свързани с предложения за изменение текст.
Ал. 4. Законопроектът е приет на второ гласуване, ако за предложените текстове са гласували три четвърти от всички народни представители.
Чл. 6, ал. 1. Законопроектът за изменение и допълнение на Конституцията се поставя на трето гласуване на следващото заседание, което се провежда не по-късно от три дни след приемането му на второ гласуване.
Ал. 2. Законопроектът за изменение и допълнение на Конституцията се гласува в цялост като народните представители записват саморъчно името си в специалния регистър. Той е приет на трето гласуване, ако е подписан от три четвърти от всички народни представители.
Чл. 7. Ако предложението получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители предложението се поставя за ново разглеждане не порано от два, и не по-късно от пет месеца. 72.3
При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители."
Това е съдържанието на проекторешението, което предлагаме на вашето внимание.
Естествено, просто за подсещане трябва да имаме предвид, че тогава когато се гласува Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията, при него има три гласувания, което е естествено разлика спрямо другите гласувания при другите закони и затова ние подробно сме развили процедурата, която трябва да бъде спазена, именно поради специфичността на разглеждания законопроект.
Благодаря, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров.
За изказвания?
Д-р Васил Михайлов, след него Николай Слатински. 72.4
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (НЕЗАВИСИМ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз вземам думата, като уважавайки труда на тези, които биха желали да създадат процедурните правила за промяна на Конституцията и да ги изпишат, се притеснявам от факта, че такива процедурни правила по същество - това е мое мнение, аз не съм юрист, но въпреки това бих желал да го споделя - представляват в някои от своите части тълкуване на Конституцията в тази й част, в която се регламентира как се променя самата Конституция. Не намирам за разумно, още повече никъде не е споменато, че със закон се уреждат процедурните правила за промяна на конституционни текстове, никъде в самата Конституция не е предвидено подобно нещо. Напротив, много точно е изписана процедурата в самата Конституция как тя се променя.
Смятам за излишно да приемаме такива правила и това да бъде подстъп към приемането на промени в конституционните текстове.
В този смисъл се противопоставям на приемането на такъв един законопроект като цяло, не намирам за достатъчно разумно като довод това, че трябва да регламентираме начина на промяна на Конституцията по гореизложените мотиви.
И накрая, уважаеми дами и господа, бих искал да кажа, че се смущавам дори от факта, че се тълкува промяната на Конституцията и на трите четения да става с три четвърти ключ за промяна. Ако при първото гласуване три четвърти са адекватен ключ за промяна на конституционен текст, то по-нататъшните гласувания на второ и трето четене, ако се правят с промяна три четвърти, което не е ясно докрай от изложения законопроект, от Конституцията според мен става ясно, че е с две трети, в този смисъл конституционните текстове стават непроменяеми, ако ние приемем такава една процедура. Ние никога на можем да променим Конституцията. Не намирам за разумно и въобще да се занимаваме със закон за процедура за промяна на Конституцията. Ако има нужда от промяна на конституционни текстове, нека те да бъдат изложени и според Конституцията в тази й част, където е регламентирано точно и стриктно как става промяна на Конституцията, ние можем да приемем или да отхвърлим тези направени предложения за промяна. СБ/ЗТ 73.1
И, за да не вземам повече думата, аз разбирам замисъла на една такава промяна, която се предхожда от този законопроект, който се предлага. Но, от друга страна, искам да кажа, че промяната в конституционните текстове е доста сложна и трудна задача, както между прочем сигурно ще се види в тази зала.
Аз си позволявам да предложа на вашето внимание едно проекторешение, което не е, така да се каже, тълкувание на конституционни текстове, но дава отговор на проблемите, свързани с предложението за промяна на конституционни текстове. Тези два месеца, в които действа служебното правителство, могат да бъдат, както се казва, осигурени с Народното събрание според проекторешението, което имах честта на предложа на вашето внимание.
Това е моето съображение да не се разглежда предложеният законопроект.
Благодаря ви.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (от място): Проекторешение, не законопроект.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Да, наистина става дума за проекторешение, но то третира именно проблематика, свързана с промяната на Конституцията като процедура. А е излишно да повтарям за трети път, че процедурата ясно е поставена в самата Конституция.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Васил Михайлов.
Има думата господин Николай Слатински за изказване.
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! Моето изказване има пряка връзка с процедурата, предложена в момента от Законодателната комисия. Аз моля за вашето внимание, ако може, даже и за тишина в залата, защото става дума за един въпрос, който според мен е съществен въпрос - това е законопроектът, депозиран от 66 народни представители от всички парламентарни групи за промяна на Конституцията. Аз съм готов да споря дори с такъв уважаван юрист като господин Джеров дали Народното събрание няма правото и задължението да разгледа и този законопроект, още повече, че той е одобрен от Комисията по национална сигурност именно с разбирането, че на 73.2 етапа, на който е внесен, парламентарното болшинство не беше склонно да разглежда каквито и да било поправки към Конституцията. Точно това е становището на Комисията по национална сигурност - че тя препоръчва законопроектът да бъде разгледан тогава, когато Народното събрание пристъпи към разглеждане на промени в Конституцията.
Става дума за следното. Ние, 66 народни представители, предложихме към чл.59 на Конституцията да бъде добавена трета алинея със следното съдържание: "Държавата поема грижите за българските граждани, пострадали при изпълнение на воинския дълг и на задължения, свързани с гарантиране на суверенитета, отбраната, сигурността, независимостта и защитата на териториалната цялост на страната. Условията и редът на полагане на тези грижи се уреждат със закон".
Аз разбирам, че може да се води спор и съм съгласен, че могат да бъдат намерени аргументи, по-силни от моите, но ако ние стриктно се придържахме към сроковете, не би трябвало да пристъпим към разглеждане на нито един от законите, за които Конституцията определи срок, в който трябва да бъдат приети. Въпреки всичко ние се чувстваме морално задължени да приемем тези закони и ги приемаме, мисля си, даже и с едно темпо, което въобще ни изважда от рамките, преписани в Конституцията.
Уважаеми народни представители, аз разбирам, че това е един проблем, който няма да донесе политически дивиденти и не за това е предложен. Разбирам, че за вас този проблем може да се окаже крайно незначителен на фона на фундаменталните проблеми, които сега ще разглеждаме при промяната на Конституцията. Но съм длъжен да ви напомня, че Конституцията на Република България е записала, че защитата на Отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин. Но Конституцията не казва нищо за своите защитници, за тези, които са пострадали или дори загинали при изпълнение на воинския си дълг. Българската държава след Освобождението от турско робство насам винаги е полагала грижи за загиналите, за пострадалите, за внуците, за сираците, за децата на пострадалите и загиналите при изпълнение на своя воински дълг. Нашата нова Конституция за пръв път, може би това е несъз73.3 нателен пропуск, оставя настрани този проблем. И може би той не си заслужаваше вниманието, ако случайно ние решим, че повече няма да има загинали при изпълнение на бойния си дълг на бойното поле и се ограничим само с тези непрекъснати случаи на травми и на смърт в редовете на Българската армия сега. Но ситуацията край нас е крайно напрегната и никой не може да даде гаранции, че и в бъдеще няма да се налага на българските мъже и жени да защитават своето Отечество, няма да им се налага да жертват своя живот, своето здраве, своята младост в името на Отечеството.
Затова ви моля да приемете препоръките на Комисията по националната сигурност и успоредно с разглеждането на останалите предложения за промяна на Конституцията да приемете и тази поправка, която ще даде дължимото на тези отиващи си ежедневно български военни инвалиди и на тези млади момчета, чието здраве е понесло огромен ущърб при изпълнение на воинските им задължения в Българската армия, на тези майки и бащи, на тези деца, които са останали без най-близкия си човек именно поради травми и произшествия, свързани с изпълнението на воинския им дълг и на отбраната на българското Отечество.
Мисля си, че тези аргументи са достатъчни, за да излезем от вцепенението, в което сме изпаднали, и да погледнем на тях с мисълта на едни грижовни законодатели, залагащи условията на модерното българско общество. Защото твърде много за морала на това общество говори именно отношението към военноинвалидите и загиналите за Отечеството.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Николай Слатински.
Ние се намираме в ситуацията на чл.42 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тоест обсъждаме един проект за законодателен акт на Народното събрание. Всяка парламентарна група има право на 30 минути за изказвания.
Има ли други желаещи за изказвания? Нови предложения по текста на решението не бяха направени. Затова ще гласуваме цялото решение ан блок.
Заповядайте, господин Джеров, да прочетете текста на решението. 73.4 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преди малко аз ви прочетох самите правила, за да може евентуално по тях да се дискутира.
Решение за приемане на процедурни правила: Народното събрание на основание чл.153, 154, 155 и 156 от Конституцията на Република България и – 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
Приема правила за процедурата относно Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
И оттук вече следват правилата, които преди малко прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, гласуваме решение за приемане на процедурни правила относно измененията и допълненията на Конституцията на Република България, така както бяха докладвани пред Народното събрание от председателя на Законодателната комисия. Моля, гласувайте!
Гласували 201 народни представители. За 150, против 33, въздържали се 18 народни представители.
Решението за приемане на правилата за процедурата относно измененията и допълненията на Конституцията на Република България се приема.
Преминаваме към разглеждането на точка първа от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Моля председателят на Законодателната комисия да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги! Досега в Народното събрание са направени 6 предложения за изменение на Конституцията. Ще ги докладвам по реда на постъпването им.
Първият законопроект е от народния представител господин Стефан Стефанов и група народни представители, защото такова е изискването, за промени в чл.67, ал.3. Законопроектът е внесен в края на 1992 г. Следва законопроект на народния представител господин Лъчезар Тошев и група народни представители за промени в чл.99, ал.5, внесен на 19 януари 1993 г.
Налице е законопроект - и той е един от тези, които естествено ще бъдат на нашето внимание - от народната представителка Веселина Рашеева и група народни представители за промени в чл.64, ал.3 със създаване на нови алинеи 4 и 5 и промени в чл.99, ал.5, ЦМ/КТ 74.1 свързани именно с това, което ще гледаме след малко.
Налице е също така законопроект от народния представител господин Николай Слатински и група народни представители за промяна в чл.59, т.е. за създаване на нова ал.3, който е внесен на 2 юли 1993 г.
Следва законопроект на народната представителка госпожа Ана Миленкова и група народни представители пак за промяна на чл.64, ал.3, внесен на 20 май 1994 г.
И последният в поредността законопроект е законопроектът на народния представител господин професор Стефан Стоилов и група народни представители за спазване, разбира се, на правилата на Конституцията за промяна на чл.64, ал.3 и нова ал.4, който е внесен на 1 август 1994 г.
Това е именно законопроектът, който е в срок. И понеже по същия въпрос има внесени законопроекти от госпожа Рашеева и група народни представители, идеята е една и съща и бихме могли да разгледаме и двата.
На заседанието си на 7 септември 1994 г. Законодателната комисия разгледа постъпилия в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на нашата република, внесен от народния представител професор Стефан Стоилов и група народни представители. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия.
Законодателната комисия смята, че съобразно изискванията на Конституцията внесеният законопроект може да бъде разгледан от Народното събрание на първо четене.
В направените предложения се предвижда изменение и допълнение на чл.64 от Конституцията. Целта е да се определи статутът на Народното събрание за времето от прекратяване на правомощията му до избирането и конституирането на нов състав на Народното събрание.
Изменението на чл.64, ал.3 уточнява, че при прекратяване пълномощията на Народното събрание поради изтичане на срока, за който то е избрано и разпускането му от президента на основание чл.99, ал.5 от Конституцията, избори трябва да се произведат в двумесечен срок от настъпването на тези основания. 74.2
Освен това в допълнение на чл.64, ал.4 се изяснява статутът на Народното събрание по време, когато правомощията му са прекратени: то да продължи дейността си до избирането и конституирането на новия състав на Народното събрание. Тези правомощия не влизат в правомощията на Великото Народно събрание, поради което би могло те да бъдат поставени на разглеждане от обикновено Народно събрание.
Законопроектът отговаря и на изискванията на чл.154, ал.1 и 2 от Конституцията. Той е внесен от 61 народни представители. Този брой представлява повече от една четвърт от всички народни представители. Законопроектът е внесен на 1 август 1994 г. и Народното събрание може да го разгледа, тъй като оттогава е изминал един месец и не са изтекли 3 месеца от постъпването му.
Приемането на предложението по съдържание е от суверенната компетентност на Народното събрание, поради което Законодателната комисия единствено може да каже, че законопроектът може да бъде разгледан на първо четене.
Законодателната комисия смята, че при второто и третото четене, ако бъде приета промяната, предложението на първо четене, трябва да се огледа цялата Конституция и да се прецени дали не следва да се направят промени и в чл.99, ал.5 и 7 като логическа последица, ако законопроектът се приеме.
По изложените съображения Законодателната комисия предлага на Народното събрание да разгледа на първо четене Законопроектът за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров. Може би трябва да се добави: като се ръководи от приетите току-що правила за разглеждането на този проблем.
Според правилника първо имат думата вносителите. Имат ли да кажат нещо повече по своето предложение? - Аргументи няма. Смята се, че всичко е ясно.
Започваме изказванията. Има думата господин Филип Димитров. 74.3
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди малко бяха гласувани процедурните правила за изменение на Конституцията, съгласно които в три различни дена с изискуемият кворум от три четвърти от народните представители ще може да бъде гласувано изменение, като е допустимо да бъде прието отклонение от първоначално внесения текст, ако бъдат спазени съответните процедурни правила.
Вземам думата, за да направя кристално ясна позицията на Съюза на демократичните сили. Уважаеми дами и господа, ние няма да гласуваме за това внесено предложение за Конституцията! Това е така, защото считаме, че това предложение въвежда възможности за недопустими отклонения от парламентарните стандарти, на които сега няма да се спирам.
Ние приемаме тезата, че би било уместно в случай на ситуация на война, военно положение или извънредно положение да съществува възможността и тогава, когато парламентът е разпуснат преди изтичането на неговия мандат да бъдат приложени разпоредбите, които засягат случаи, когато е изчерпан мандатът на парламента. И за такова изменение ние сме готови да гласуваме.
Ето защо Съюзът на демократичните сили, който ще внесе тъкмо такъв текст за коригиране на това предложение, ще гласува в днешното заседание на първо четене тези изменения. Но аз ви предупреждавам, за да бъде ясна позицията на Съюза на демократичните сили оттук нататък, че друг текст на второ и трето четене ние просто няма да гласуваме. Моля, имайте го предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Филип Димитров. Други изказвания и мнения?
Господин Янаки Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, дами и господа! Пристъпваме към обсъждането на твърде съществен въпрос. Той е съществен по самото си естество, тъй като засяга дискусия върху основния закон на Републиката. И на второ място, защото самият момент, в който започва тази дискусия, слага отпечатък върху формирането на различните позиции. Става дума за това, че страната се намира в правителствена криза, НЧ/НП 75.1 пред твърде евентуални предсрочни парламентарни избори, а ние днес обсъждаме макар и едно малко по своето съдържание изменение в Конституцията на Република България, свързано с проблема за взаимоотношенията между основните власти в периода преди изборите.
Какви са мотивите за предлаганата промяна? Още в началото дължа да направя една уговорка, тъй като според мен в нашия политически живот не достига както политическа последователност, така и достатъчно голяма яснота за мотивите на едни или други политически действия. Казвам това, защото самият аз не съм от вносителите на този законопроект. И това не е бил просто един пропуск или пък технически елемент в необходимата процедура за започване на дискусията. Дълго време, отчитайки аргументите за и против конституционната поправка, смятах че ние трябва да се въздържаме от това да пристъпваме към нейното обсъждане и приемане. И това се дължи на две съществени обстоятелства.
Едното е, че самата Конституция действа през непродължителен период от време и винаги по принцип е по-добре първо да видим какъв е резултатът от прилагането на нормативните текстове, да разберем дали в хода на тяхната реализация те могат да бъдат прилагани в съответствие с дейтвителния си дух, дори и да не уреждат в детайли всички възможни ситуации, които възникват в сферата на държавната власт.
И вторият проблем е, че и да приемем, и да не приемем тази конституционна промяна, тя ще сложи отпечатък върху понататъшното конституционно и политическо развитие на страната, но няма съществено да промени нито политическия модел, нито да преодолее някои по-съществени противоречия в областта на отношенията между държавните институции.
Дълго време немалко хора у нас и част от политическите сили критикуваха Конституцията, приета от Великото Народно събрание. Да, наистина тази Конституция може да бъде спорна в някои свои разрешения, в някои нейни текстове има поне, да кажем, грапавини, които могат да предизвикват тълкувания и то различни тълкувания - в това отношение вече имаме една немалка практика на Конституционния съд на Република България. Но досега според мен, без да смятам, че това е политически мотив, Конституцията обикновено е била атакувана точно там, където тя не създава 75.2 действителни или поне големи проблеми.
Днес аз виждам един съществен недостатък в Конституцията, който обаче не е в обсъждания сега чл. 64. Най-големи проблеми занапред може би ще бъдат пораждани в сферата на съдебната вл власт. Защо? Не заради това, че една или друга политическа сила се опитва да получи изгодни за себе си решения от страна на съдебната власт. Това дори в някаква степен е неизбежен порив на всяка една институция, на всяка една група, но заедно с това съдебната власт наистина, поне до известна степен, трябва да съхранява своята собствена независимост. И заедно с това съдебната власт преди всичко трябва да служи за защита правата на гражданите. И с оглед на този върховен критерий и необходимостта от да се осигурява правосъдие трябва да бъде преценявана нейната ефективност.
Какво е обаче положението в България? Ние, от една страна, взаимствахме, и то в голяма степен, опита на по-напреднали в демократичното си развитие страни. Създадохме обособена от законодателната и изпълнителната съдебна власт, създадохме, според мен правилно, Висш съдебен съвет, който се попълва както от страна на парламента, така и от самите органи на съдебната власт. В този смисъл е осигурена нужната и бих казал предостатъчна независимост на съдебната власт.
Заедно с това обаче това се оказва единствената институция, която не подлежи дори на косвен контрол както от страна на другите власти, така и на обществото. И тук идва отговорът защо се получава така. Защото немалко наши колеги, когато се приемаше Конституцията във Великото Народно събрание, смятаха, че тази власт ще бъде и по-ефективна, и по-независима, ако между отделните нейни сектори съществува пълна независимост и равнопоставеност. При старата политическа уредба на страната, при силната държавна централизация, при ръководната роля на една политическа партия наистина по-независимата прокуратура щеше да осигурява едно относително по-справедливо и независимо правосъдие. Но при реално разделение на властите България се оказва в една парадоксална ситуация, която трудно може да бъде открита някъде другаде по света, да не говорим в Европа.
Днес прокуратурата е почти изцяло независима от самата държава. Тоест, тя не само че невинаги ефективно отговаря на 75.3 защитата на интересите на гражданите срещу престъпления, но тя е и независима от интересите на самата държава. Ще ви дам само един пример: когато се завеждат делата в Съединените щати, те обикновено са озаглавени "Съединените щати против" и се назовава субекта. В България правителството може да каже, че има крупни престъпления, ощетяване на държавна собственост, масови засягания на правата на гражданите, но прокуратурата може да каже, че това за нея не е проблем. Защо? По този начин се прави пълно откъсване между изпълнителната и съдебната власт. Защото при тези условия самото Министерство на правосъдието, като част от изпълнителната власт, е един орган с твърде стеснени правомощия.
Казвам това и приключвам с тази все пак странична по отношение на обсъждания текст тема, защото може би в близките години ние ще се наложи да правим немного, но съществени изменения, които да не ни въвеждат до ситуации, в които не могат да бъдат защитени както интересите на гражданите, така и интересите на държавата - наистина да имаме един независим съд, относително независимо следствие, но една прокуратура, която е независима само дотолкова, доколкото това е полезно на държавата и на гражданите, а не да бъде противопоставяна или откъсната от тези интереси. 75.4
Що се отнася до мотивите на предлагания текст, аз съзнавам, че самата дискусия може допълнително да изостри недоверието специално между парламента и президента, но мисля, че ако водим спокойно тази дискусия, ако не бъдат отправени неоснователни подозрения, въпреки понякога поводите за такива съмнения, ние можем да постигнем необходимото съгласие.
Трябва да е ясно, че предлаганата конституционна поправка няма за цел да печели някакви аванси, предимства на политическите сили, които я обсъждат. И поне тя трябва да бъде придружена с други изменения на нормативни текстове в Избирателния закон и в Правилника на Народното събрание, които действително да докажат, че това изменение има други, по-висши цели.
Какво ни кара днес да поддържаме искането за посоченото минимално изменение в чл. 64 на Конституцията?
Някои политици, и то открито, заявиха, че са готови и желаят да използват служебното правителство за постигане на политически превес в периода до провеждане на предсрочните избори. Това може да се чете и по-откровено - като оръдие за постигане на теснопартийни интереси, за безогледно прочистване на административния апарат и попълването му със сляпо предани на това правителство служители.
Към мотивите трябва да добавим и целесъобразността от необходимия баланс между властите в периода преди изборите. Този баланс трябва да бъде подчинен на две различни и в някаква степен конкуриращи се изисквания. Едното е да се затвърди принципът на парламентарното управление в България и на второ място - тази поправка в никой случай да не доведе до промяна в съотношението на властите. Тоест да не бъде в противовес с декларирания в Конституцията принцип за разделение на властите. Затова предлаганото изменение не съдържа никакви корекции в правомощията на президентската институция. При невъзможност парламентът да излъчи правителство президентът го разпуска, назначава служебно правителство и насрочва предсрочни парламентарни избори. В този период единствената промяна е, че независимо от разпускането си Народното събрание продължава да изпълнява своите функции до избирането на ново Народно събрание. Вярно е, че това фактическо положение води макар до минимално отражение върху съществуващия баланс на властите, но то не е по посока на стесВЙ/КП 76/1. няване на президентските правомощия до такава степен да променя правомощията на парламента, че той да може да извършва действия, които биха били обществено неприемливи и неподходящи.
Какви са проблемите, които възникват във връзка с предлаганото изменение?
Тук искам, без да описвам поотделно практиката на други страни, да коригирам изказването на председателя на Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили. Може би той неслучайно не пожела да се спре на назоваваната от него демократична практика, защото повечето от европейските държави независимо дали по своята форма на управление са републики или монархии предвиждат уредба именно такава каквато се предлага в сегашното изменение. Тоест получени от едни или други ексцесии в развитието на политическия процес повечето от страните с подълга практика в парламентарния живот са приели две възможни разрешения: едното - парламентът да продължава своите функции до провеждане на следващите избори или нещо повече, което тук не е предвидено и не се предлага - парламентът да продължава да изпълнява своите функции до фактическото конституиране на следващата легислатура. Тоест до момента, в който новоизбраните народни представители започнат да заседават.
Необходима е още една корекция, защото или не се познава достатъчно добре Конституцията от някои, които я коментират, или пък тя преднамерено се тълкува. Визирам същия депутат.
В чл. 64, ал. 2 е казано следното и моля да се обърне внимание на този текст, защото той е недвусмислен: "В случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време или след изтичане на мандата на Народното събрание, срокът на неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства". Следователно заклинанията, че някой е готов да подкрепя такава промяна, са абсолютно безпредметни, тъй като и по сега действащия текст на Конституцията е предвидена единствената възможност при описаните извънредни обстоятелства парламентът, дори да е прекратил своя мандат, по силата на самия конституционен текст автоматично със самия факт на обявяване на извънредното положение от другата институция той да е в състояние да продължи да изпълнява своите функции и то до момента, в който отново последва официален акт, с който това положение се 76/2. прекратява. Така че ние имаме решение на тази екстремална политическа ситуация. И затова не е необходимо, ако някой иска да въвежда това изменение, да се представя като привърженик на предлаганата конституционна поправка.
Нещо повече. За да не се позовавам на своето тълкуване на Конституцията, аз бих ви препратил към съответното решение на Конституционния съд, което дословно е записало досега изложеното във връзка с чл. 64, ал. 2. Така че тук не могат тепърва да възникват проблеми.
Ние обаче се стремим да предложим разрешение на някои по-малки, но не маловажни конфликти, които допълнително могат да се изострят в периода на предизборната дейност.
Един друг проблем, който съществува, е как могат и дали ще си взаимодействат служебното правителство и парламентът в посочения бурен период на удължаване на неговите функции. Наистина тук трябва да признаем, че се предлага една нетипична формула. Това вече наистина не е преобладаващата практика, защото страните, които са възприели този модел, обикновено не прибягват до назначаването на служебно правителство. Там последното заварено правителство от парламента с ограничен мандат продължава да изпълнява своята дейност и организира изборите. Но аз не виждам това нетипично разрешение да бъде оценено с отрицателен знак. Напротив. Защо ние като страна, която установява правилата на парламентарната демокрация, да не потърсим специфични разрешения, които могат може би да допринесат за развитие на съвременния така наречен рационализиран парламентаризъм?
Вярно е, че самото служебно правителство по дефиниция обикновено изключва действията на един парламент. Но това не прави автоматично, априори невъзможно възприемането на подобно на предлаганото решение.
Възниква също така проблемът как да се осигури равнопоставеност по време на избори. Обърнете внимание, често, когато се оспорва предлаганото конституционно изменение, се казва, че то ще постави в неравностойно положение парламентарните политически сили на другите политически сили, които ще се явят на предстоящите избори. Но когато се провеждат редовни парламентарни избори, ние нямаме института на служебното правителство. Следователно Конституцията залага два модела на дви76/3. жението към парламентарни избори. Единият, редовният, когато едно правителство, което дори не е в оставка, може да продължи да изпълнява и то пълноценно своите функции при действащ парламент и другият случай, който е твърде различен от него - когато се налага провеждането на предсрочни парламентарни избори, да бъде разпуснат парламентът и да се назначи служебно правителство без всякакви компетенции на Народното събрание. Следователно ние можем да приемем едно решение, което отново ще запази двата режима, но ще ги сближи и по този начин ще направи много поплътна логиката на съществуващите в Конституцията норми.
И най-накрая, по отношение на проблемите, които възникват, е това, че ако се прецени за уместно приемането на предлаганото изменение, ние имаме поне моралния, не толкова юридическия дълг, да приемем такива текстове в Избирателния закон, които ще поставят в напълно равностойно положение парламентарните политически формации с извънпарламентарните от момента, в който официално се обявява предизборната кампания. Това може да стане както с подходяща разпоредба в Правилника за дейността и организацията на Народното събрание, която гласи, че в периода на предизборната кампания Народното събрание не е в сесия. То може да заседава само при извънредни обстоятелства и при изпълнение на съществуващата квалифицирана процедура за извънредни заседания. Също така политическите сили в парламента няма да могат да ползват двоен режим и поради това двойни облаги в медиите, в Националното радио и телевизия в периода на предизборната кампания. Те трябва да бъдат подчинени на общите правила, които са дадени в Избирателния закон.
Тук искам да отворя една скоба, че такива правила в сегашния Избирателен закон липсват и това е още един аргумент за необходимостта от съществени корекции както в избирателната система, така и в организационно-техническите норми, отнасящи се до провеждането на изборите.
Също така трябва да се предвиди в Правилника на Народното събрание, че в този финален период от своята дейност народните представители не могат да ползват допълнителни материално-финансови улеснения или предимства. Добре разбирате за какво става дума. 76/4.
Изтъквам тези мотиви, за да отклоня най-лесния начин за дискусия срещу предлаганото изменение. Аз не оспорвам, че съществуват, без да отсявам тежестта на аргументите и за, и против предлаганото изменение, но нека критиците на тази промяна или даже бих казал някои от тези, които желаят тя да се приеме, да не бъдат мотивирани с някакви битови интереси. Такива критики са елементарни, а такива мотиви за подкрепа на предлаганата промяна са неуместни. 86/5. Затова аз ви предлагам да обмислим предлаганите изменения, да преценим в кой момент ще бъде подходящо те да бъдат гласувани, да си даваме сметка, че това разрешение съответства на принципите на Конституцията, затова че то се включва в правомощията на обикновеното Народно събрание, затова че приемането на предлаганото изменение може да ни води към една аналогия с правителството в оставка. Това правителство има всички свои правомощия, но фактически то няма тази власт, с която разполага редовното правителство. Така и парламентът, който запазва формално всички свои правомощия, след неговото разпускане не е в състояние да упражнява де факто много голяма част от своите права. И най-сериозният пример е в обстоятелството, че президентът назначава служебното правителство. Парламентът в този период не може да упражнява най-интензивната форма на парламентарен контрол, която стига до искане за промени или за оставка на правителството. Президентът е суверен в този период и затова парламентът по своята логика на взаимодействие със служебното правителство не е в състояние да бъде доминиращият върху служебното правителство. Вярно е друго - че парламентът си запазва възможности по-скоро за един косвен парламентарен контрол, запазва се едновременното съществуване, макар и в различна интензивност, на трите основни власти и това мисля, че по-скоро дава спокойствие и гаранции за развитието на демократичния процес.
С това аз искам да ви благодаря за проявеното внимание да прецените тези аргументи, тъй като аз се постарах да изложа поне по-съществените аргументи и за подкрепа на изменението, и за евентуалното въздържание при неговото гласуване. Но нека при решаването на този въпрос, без да пренебрегваме политическите проблеми на днешния момент, да се ръководим в по-голяма степен от проблемите на развитието на парламентарното управление, на баланса на властите в тежкия преходен период, който изживява нашата страна. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Реплика ли?
СТЕФАН САВОВ (от място): Не, аз искам да говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Гостите са в 16 ч. и 30 мин. Ще говори господин Соариш - президентът на Португалия. ВТ/ЙА 77.1 Това е след пет минути.
СТЕФАН САВОВ (от място): Аз ще свърша до тогава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ще свършите. Заповядайте.
Стефан Савов (от място): Гостите идват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми колеги, да посрещнем президента на Република Португалия. (Всички народни представители стават прави и с ръкопляскания посрещат президента на Република Португалия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин президент на Република България, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми дами и господа, за българския парламент е висока чест да приеме като свои уважаван гост президента на Република Португалия Негово Превъзходителство господин Мариу Соариш. (Ръкопляскания в залата)
Във Ваше лице, уважаеми господин президент, ние приветстваме един от най-изтъкнатите строители на съвременна демократична Португалия. Вашето име тясно се свързва с победата нан диктаторския режим през 1974 г. и последвалия път на страната към социално благополучие и развитие. През тези години Вие преминахте през ключовите постове на обновяваща се и модернизираща се Португалия - министър на външните работи, депутат в Асамблеята на републиката, министър-председател в три правителства, а от 1986 г. и до днес като държавен глава Вие олицетворявате единството на нацията.
Уважаеми дами и господа, България и Португалия са разположени в двата противоложни края на Европа и по количество на населението и размер на територията нашите две страни много си приличат. Но не това е, което реално ни сближава. Съществуват редица сходства в историческата ни съдба, както в по-далечното, така и в близкото минало. Историята отреди и на Португалия, и на България да осъзнаят от собствения си опит колко е трудно да се осъществи необходимото преминаване към демокрация и свободно пазарно стопанство след около половин век тоталитаризъм. Португалия успешно премина през водовъртежите на този тежък и сложен преход и вече е здраво закотвена в демократична Европа. Към тази цел е необратимо насочена и нова демократична България и тя ще я постигне каквито и да са трудностите и препятствията. 77.2
В сградата на българия парламент ние добре осъзнаваме отговорната служба и сила на Народното събрание в това решително за нацията време. Вашето посещение, господин президент, е приятен повод да припомним, че ние високо ценим опита на Португалия в преминаването към демокрация, както и подкрепата, която Вашата страна ни оказа, още в началото на демократичната промяна в България. На тази поддръжка разчитаме още повече за по-скорошното интегриране на България в европейските структури. Първите важни крачки в тази насока са вече направени. Именно в рамките на мандата на Тридесет и шестото Народно събрание България се включи в редица авторитетни международни институции. Страната ни бе приета в Съвета на Европа като понастоящем председателства неговия Комитет на министрите. В ход е асоциирането на нашата страна в Европейския съюз. България получи статут на асоцииран партньор в Западноевропейския съюз и активно сътрудничи с НАТО, по-специално в неговата инициатива "Партньорство за мир" и Северноатлантическия съвет за сътрудничество.
Част от този стремеж на страната към интензивни международни контакти, отвореност към света и европейско единение е международната дейност на Народното събрание и на българските парламентаристи. Те активно участват в парламентарните асамблеи на Съвета на Европа и на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, в Интерпарламентарния съюз, приобщени са като наблюдатели в Асамблеята на Западноевропейския съюз и като асоциирани членове в Северноатлантическата асамблея.
Ние придаваме голямо значение и на връзките ни с националните парламенти, като важно място в това отношение заема и сътрудничеството ни с колегите от португалския парламент. След визитата у нас на официална португалска парламентарна делегация през 1990 г., ползотворно бе и посещението на група български парламентаристи и експерти в Португалия през 1991 г. за запознаване с португалския опит в преходния период. Съществена роля за трайния характер на нашите връзки се пада на парламентарните групи за приятелство между двете страни, учредени в Португалската асамблея и в българското Народно събрание. Ние сме убедени, че нашите два парламента трябва да положат по-големи усилия за разширяване на сътрудничеството между България и Португалия, 77.3 което особено в икономическата и културната област далеч не отговаря на съществуващите реални възможности. 77.4 Уважаеми господин президент,
Българските парламентаристи са особено щастливи да се срещнат с най-високия представител на страната, която в съзнанието на много българи се свързва с великите географски открития, със смели мореплаватели, с чудесата и отварянето на Европа към нови култури и географски ширини. С епоса на Луиш ди Камоеш и с ненадминатата по оригиналност поезия на Фернандо Песоа и то в годината, когато Лисабон, провъзгласен за европейска столица на културата, е в празнични одежди.
За нашата близост допринася и обстоятелството, че България и Португалия винаги са били призвани да бъдат средища на културно многообразие, да сплавяват голямото и малкото, регионалното и универсалното в разнообразната, но все по-единна Европа.
Уважаеми господин президент,
Имам удоволствието да Ви предоставя думата за слово. (Продължителни ръкопляскания)
ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ПОРТУГАЛИЯ МАРИУ СУАРИШ (посрещнат с продължителни ръкопляскания): Господин председател, господа депутати!
Гордея се с оказаната ми чест да се изкажа пред Народното събрание, законния представител на българския народ и основен център на неговата млада демокрация.
Правя го с вълнение, в страната, завоювала отново със собствени средства свободата, отворила се за Европа и света, във време, когато разстоянията се скъсяват, а всеобщността на правата на човешката личност се свързва все повече с борбата за развитие и за мир.
България, за нас португалците, безспорно е страна от "другата Европа", която сега стана по-близка, при творческата среща на различните култури и самобитност, които взаимно се обогатяват.
Укрепването на българската демокрация, намерило ясен израз днес в престижа на свободните институции и в политическото, икономическото, социалното и културно отваряне ще засили, убеден съм в това, онези звена на отлики и взаимно допълване, които ще правят от бъдеща Европа една все по-богата културна и човешка МС/КТ 78.1 реалност, на основата на многоезичието и многокултурността.
Португалия също неотдавна завоюва демокрацията, тъй като през настоящата година чествувахме 20 години от "революцията на карамфилите", която установи нашата Втора република. Ето защо ние можем да разберем добре вашите трудности, вашите надежди и необходимостта да се преодолеят решително всички противопоставяния на промяната.
Духовното превъзходство на демокрацията се състои в толерантността и взаимното уважение. Затова държавата на демократичното право и конституционализма могат да се укрепят само с гражданска отговорност, с пълно участие на гражданското общество, с творческа способност, със силата на диалога, с разграничаване на властта - и нейното разделение между различните държавни органи - и с постоянна връзка между примата на закона и правосъдието.
В Португалия трябваше да извървим дълъг път на компромиси и последователно преследване на целите. По този метод постигнахме демокрация, в която съвместно съществуват стабилността и плурализмът като основни условия за развитие и модернизация. Но имахме нужда от международна солидарност, която се оказа особено необходима, за да успеем да модернизираме икономиката и обществото. Българската демокрация, като укрепва в страната и се отваря за Европа и света върви по пътя, който ние португалците следваме и до днес, път на развитие, свобода и укрепване на една система, в която основните права на всички хора ще бъдат безусловно спазвани.
Но за да могат развитието, свободата и човешките права напълно да се утвърдят, не трябва да се пренебрегват културата и технологическото обновление. В един свят на състезателност и глобализация е важно да се залага на модернизацията и на стопанското отваряне. Пазарът е стихиен инструмент със стопанско регулиране, който трябва да се закриля и пази - чрез съвместно съществуване на икономическите сектори и утвърждаване на справедливост, солидарност, безпристрастност и подялба на отговорностите. Стопанската модернизация в основата си не носи действително съответствие между ефективност и справедливост, което с оглед на европейската перспектива, и по-конкретно на Европейския съюз, налага да се търси постоянна връзка между идеите за сътрудничество, солидарност, 78.2 социално-икономическа сплотеност и свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали.
Европа на бъдещето и по-специално Европейският съюз трябва да разбере по-добре значението на връзките между различните оси на Стария континент. Страните от Централна и Източна Европа се нуждаят от конкретни стъпки на отваряне и солидарност с нейните млади демокрации, Средиземноморието, Атлантика и Северна Европа трябва да се разглеждат като цяло, като взаимно допълващи се и с общи интереси. Става въпрос всъщност, за създаване на конкретни условия да се изгради на мястото на една разделена и отделена от различни темпове на развитие Европа, множествена общност от съдби, в която постоянни ценности да станат солидарността и развитието, демокрацията и мирът.
Трябва да поемем по един общ път и да сложим край на разделението и взаимното игнориране. Европейците трябва да се опознаят по-добре и да тръгнат от техните различия към това, което ги обединява.
Не скривам моята загриженост за бъдещето. Живеем в променлив и несигурен свят, в който се чувствуват рисковете от неовладяната конфликтност и съществуващата фрагментация. При тези обстоятелства е наложително да проявим дързост в реформирането на международните институции, и по-специално на Европейския съюз, НАТО и самото ООН, за да ги направим способни да регулират конфликтите, да хармонизират различията и да осигуряват солидарност, когато се налага.
България е разположена в една от зоните на Европа, където рисковете са най-големи. Драмата на бивша Югославия бе почувствувана силно в цяла Европа, поради близостта на конфликта и последиците от прилагането на санкциите, които България спазва, жертвайки вайки своите непосредствени интереси, което заслужава похвала и уважение от страна на международната общност.
Вашата страна играе и ще играе в бъдеще основна роля за политическата стабилизация на региона - което придава на стабилността и укрепването на българските демократични институции решаващо значение. Това изправя вашият парламент пред огромно предизвикателство. 78.3
В едно променящо се общество, каквото съществува днес в България, а до известна степен също и в Португалия, предизвикателствата поставят големи изисквания, но демократичните институции винаги имат инструменти за преодоляване на трудностите.
Да се включат повече гражданите в колективния живот, да се насърчава диалогът, взаимното уважение и мултикултурализмът, да се разширява и задълбочава демокрацията - ето пътят, който според мен, може да ни издигне на висотата на днешното време и неговите призиви.
Преди няколко дни почина един велик европеец, Елиас Канети, носител на Нобелова награда за литература за 1981 г., който превърна своето изключително творчество в изразител на надеждите и тревогите на нашия континент през този век.
Коментаторите и критиците говориха за смъртта на последния велик представител на европейската култура на ХХ век. Той беше един "скитник евреин", син на семейство от иберийски произход, но роден в Русчук, в България. Сигурно не е случайно, че корените на този парадигматичен европеец се намират във вашата страна. Това е важен знак, който според мен цели да ни покаже онова, което ни обединява, а то е много повече, отколкото понякога подозираме.
Време е да се разбере, че историята се прави с доказателства и борба и че надеждата се ражда винаги от трудностите, стига хората да умеят да ги побеждават решително и в диалог. (Бурни продължителни ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин президент, уважаеми госпожи и господа!
Позволете ми да благодаря на Негово Превъзходителство, президента на Република Португалия Мариу Суариш за дълбокото и проникновено демократично послание, отправено от трибуната на българското Народно събрание.
Както някога великите португалски мореплаватели Васко Да Гама и Магелан са преминавали със сигурност и професионализъм през безброй рифове и препятствия, за да открият нови хоризонти и нови земи, така и ние днес трябва да преодолеем рисковете на преходния период и да вървим към духовното превъзходство на демокрацията, според думите на Негово Превъзходителство президентът на Република Португалия. 78.4
Убеден съм, че в този път България и Португалия ще бъдат заедно!
Още веднъж да благодарим на президента на Република Португалия, Негово Превъзходителство господин Мариу Суариш. (Продължителни ръкопляскания)
Давам половин час почивка. (Звъни)
(16 ч. и 43 м.)
78.5
(След почивката)

17 ч. и 35 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Продължаваме заседанието.
Имате думата за изказвания по точка първа от дневния ред.
Заповядайте! Господин Стефан Савов - председател на Парламентарната група на СДС.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Надявам се, че тука е и господин Янаки Стоилов, защото без да говоря половин час бих искал все пак да направя някои забележки по неговото предложение.
Господин Стоилов казва, че почти нямало значение, затова защото в чл.64, ал.3 се казва: в случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време или след изтичане на мандата на Народното събрание, срокът на неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства.
Аз искам да обърна внимание, че мандатът означава четирите години. Това е точно мандат. А тука въпросът, за който ние именно говорим, е въпрос, който е при един извънреден случай. Това е случаят по чл.99. И на мене ми се струва, че не е така и не виждам защо господин Янаки Стоилов смята, че не е нужно да направим тези предложения за изменение и допълнение на Конституцията.
Ние се ангажирахме, че Народното събрание ще продължи да изпълнява функциите си до избирането на ново Народно събрание, като се свиква на заседания в предвидените по ал.2 случаи от президента на Република България. Става въпрос вече за война и всичките тези извънредни положения, за които говорихме.
Но другото в чл.64 - поради това, че там се говори за мандата и че трябва да бъде тълкуван, на нас нищо не ни пречи да направим тази конституционна поправка. Сега вече виждам господин Янаки Стоилов. Мандатът е, че четирите години са изтекли. Разбира се, че е така. Това е мандат и би могло по такъв начин да се изтълкува от много юристи. ЦМ/ЗТ 79.1
И още нещо искам да кажа. Тъй като стана въпрос за равнопоставеността, на мене ми се струва, че ако намерим необходимото мнозинство от две трети, ние ще трябва между второ и трето четене да изменим правилника. Защото иначе правилникът може да се измени и с обикновено мнозинство. И тогава вече нещата стават така, че ние попадаме в един много лош капан. Става така, че ние ще бъдем атакувани от всичките партии и коалиции, които са извън парламента. А би могло да се окаже, че не бихме могли някак си да постигнем едно съгласие и тогава действително тези промени в Конституцията, за които говорим, да поставят в едно положение партиите, които са извън парламента от партиите, които са в парламента. Нещо, което ще бъде много зле посрещнато от обществеността. В това можем да бъдем сигурни.
На мене ми се струва още нещо, което е също много важно. Съжалявам, че просто не стига времето, защото господин Янаки Стоилов се разпростря и върху съдебната власт и какво ли не, защото се надявах, че господин президентът можеше да чуе. Но и сега предполагам, че ще чуе тези неща.
Защото ние, когато говорихме по тези въпроси, когато разговаряхме, преговаряхме, ставаше въпрос президентът да направи най-малкото една тържествена декларация пред парламента, че в служебното правителство няма да има лица, които ще се кандидатират след това за народни представители. Защото тука господин Янаки Стоилов действително намекна за една опасност, която е опасност за която и да било страна. Нека да не говорим тук с партийни интереси.
Но на мене ми струва, че това ще бъде извънредно важно. Служебното правителство не може да бъде съставено от политици, които имат намерение да бъдат депутати в Тридесет и седмото Народно събрание. Така че и този проблем трябва да бъде разглеждан в синхрон с това, за което говорим.
Аз смятам, че като че ли още не сме узрели за решаването на всичките тези проблеми, но пак повтарям: не съм съгласен, че в чл.64 са засегнати така нещата, както ние сега ги виждаме - и двете групи. И нищо не пречи, за да бъдем съвсем сигурни, 79.2 да направим тези промени в Конституцията. Естествено е, че може би ще има някакви различия между нашето становище и вашето становище, но това е въпрос именно на тези дебати и може би след това отново на разговори между експертите на двете групи.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефан Савов.
За изказване има думата господин Георги Близнашки.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"):Уважаеми дами и господа! Струва ми се, че когато се докосваме до един такъв голям проблем от национално значение като промяна в Конституцията на страната, то тогава ние трябва действително да заявим своите цели, принципи и намерения. Защото много думи бяха изприказвани по повод на това дали Конституцията е добра или лоша, а сега ние действително имаме възможност струва ми се и всички сме убедени в това, да я направим по-добра. Целта на внесеното предложение е именно в тази посока и принципът, който се предлага, е много ясен.
Нашата цел е да стабилизираме парламентарния режим в страната и да затръшнем вратата пред всякакви възможни авторитарни прояви. Това е истинският замисъл, защото в никакъв друг смисъл не си заслужава да се пипа конституционният текст, тъй като така или иначе по пътя на практиката на конституционната юрисдикция може да се дадат едни или други тълкувания.
Ще си позволя да кажа нещо добро в полза на Конституцията и може би точно от тази трибуна трябва да се направи: че всъщност в цяла Източна Европа именно българската Конституция е найдобрата измежду всички посткомунистически конституции, приети през този период. Най-сложната, с най-фини и при това добре балансирани механизми на взаимодействие.
Но същевременно - и аз признавам това обстоятелство - налице са редица слабости. Една от тях е отсъствието на приемственост, постоянство във функционирането на законодателната власт. Има един основен конституционен принцип, че основните власти на държавата трябва да действат постоянно, да има приемственост между тях, да има застъпване. И неслучайно, когато има ваканция в президентския пост, веднага, автоматично влиза 79.3 начинът за заместване. Старата формула е добре известна: кралят е мъртъв, да живее кралят!... И веднага след това влиза механизъм за заместване - дали вицепрезидент, дали председател на Народното събрание и т.н., макар че има привърженици на различни форми на управление, включително и в тази зала и това е нормално.
Макар че и в нашите предварителни разговори стана дума за това: и тук съществува една актуална опасност. Защото при отсъствието на вицепрезидент, при разпуснато Народно събрание, а това означава, че отсъства и председател на Народното събрание, е възможно ние да се окажем - не дай си Боже това да се случи, крайна ситуация - но можем да останем включително и без държавен глава, тоест да се отиде към абсолютно дестабилизиране на всички институции на Републиката.
Що се отнася до правителството, такъв механизъм съществува и там. Дори когато едно правителство е бламирано, обикновено му се възлага да продължава да изпълнява своите функции до избирането на ново правителство. 79.4
Този принцип за съжаление обаче не е проведен докрай в новата Конституция на страната по отношение на законодателната власт. Допусната е тази двумесечна - тримесечна пауза де факто, при която страната остава без действащ парламент. Ето това е високият принцип, който ние днес отстояваме от тази трибуна - да поправим Конституцията така, че да създадем условия за преодоляване на дискунтинуитета в законодателната власт, да има приемственост в действията на Народното събрание, така че в нито един момент изпълнителната власт да не остане безконтролна. Защото съществува тази опасност, при която на практика властта се концентрира в държавния глава, той назначава служебното правителство, той може да внася каквито намери за добре промени в неговия съства, а това означава, че може пряко да влияе върху следваната от него политика и можем да стигнем действително до ситуация, при която едно служебно правителство, което означава правителство без парламентарна подкрепа, да стигне до произволни действия.
В нашите предварителни разговори стана дума, че е възможна такава ситуация. Защото когато говорим за едни или други слаботи в Конституцията, нека не забравяме, че и ние самите като народни представители не си свършихме работата докрай. Защото когато говорим за извънредно положение, нека да се знае, че у нас няма закон за извънредното положение, тоест, неговият режим не е уреден. И при извънредно положение при нашите условия това означава абсолютно дискредиционна, с нищо неограничена власт от страна на служебното правителство. Тоест, няма кой да го възпира в една гранична, крайна ситуация.
Ето защо действително са налице опасности, които подриват устоите на парламентарния режим в страната при сегашното положение. Съжалявам, че президентъть на Републиката отсъства в този момент, може би трябваше да присъства на тези дебати, но нека да се знае и това, че някои негови непредпазливи изявления дадоха основание да се смята, че е възможно наистина да се злоупотреби с едно служебно правителство. И нека се върнем в нашата история: много дълго по времето на така наречения личен режим, тук са представителите, наследниците на политическите партии, които са се борили срещу този личен режим, а той е добре известно от какво се състои - сменяне на правителството, назначаване Ст.Б/НП 80.1 на фаворити, които правят изборите и обикновено в нашата история са ги печелили.
Ето срещу тези възможни прояви, авторитарни прояви, както се наричат сега на модерен език, ние се обявяваме против и искаме да въведем достатъчно гаранции в сега действащата Конституция.
Беше направено изявление, че стандартите в Западна Европа са други. Уважаеми дами и господа, категорично искам да отрека подобен довод, тъй като парламентарната практика по света предполага приемственост в законодателната власт. Нещо повече, от времето на Великата Френска революция в почти всички страни с парламентарна форма на управление началото на мандата на парламента се смята от конституирането на парламента. Не изборите, а конституирането на парламента. И не случайно в редица конституции, когато имаме възприета подобна формула за продължаване на функциите, те са до конституирането на новия парламент, тоест оттогава, когато има един действително функциониращ новоизбран парламент, дотогава продължава да функционира предходното събрание. И това у никого не предизвиква каквито и да било възражения.
Нека да се има предвид и още едно актуално обстоятелство. Възможна е ситуация, при която едно служебно правителство да остане на власт много повече от 2-3 месеца. Представете си едно новоизбрано Народно събрание с разнороден партиен състав, което не може да образува правителство. Тогава отново по чл. 99 и съответната процедура ще се стигне до разпускане на Народното събрание. И така нататък, и така нататък. Повече от ясно е, че един такъв неблагоприятен развой на събитията ще завърши не с нещо друго, а с неизбежна диктатура.
Затова, когато в днешната ситуация ние търсим гаранции за демокрацията в България, гаранции за парламентарния режим, за парламентарната форма на управление, аз ви призовавам да се придържаме към високите принципи на модерния конституционализъм и да възприемем направеното предложение. То с нищо не застрашава пълномощията и властта на държавния глава. Абсолютно с нищо! И аз съжалявам, че президентът Желев очевидно е бил подведен от някои свои съветници или политически приятели, за да даде инструкции срещу промяната на Конституцията. Нещо повече 80.2 ще си позволя да кажа: тази промяна е в негова полза. Защото тя разсейва всякакви възможни подозрения, че е възможно някой в България да злоупотреби със своите контитуционни пълномощия. Защото разделението на властите означава само едно - че една власт възпира друга власт. Възпирането на служебното правителство не може да се осъществява от никого друг освен от страна на Народното събрание. И в този смисъл по един начин ще се държат министрите, когато знаят, че тяхната дейност се следи и е в подложена на парламентарен контрол, по съвсем друг начин, когато знаят, че те са господарите на положението. Именно тогава те ще бъдат изкушени да прибягнат до произвол, да прибягнат към злоупотреби.
Ето защо в тази ситуация, в която ние сме изправени, когато така или иначе възкресеният парламентарен режим прави своя прощъпулник в България, нека да отидем докрай и да възприемем последователно принципите на парламентаризма, да изключим всякакви опасения, всякакви възможни евентуални прояви за злоупотреба.
Съгласен съм с онези, които смятат, че действащият парламент може да наклони в една предизборна кампания везните в полза на представените в него политичеки сили. Това са опасенията на извънпарламентарните партии. Ние трябва да проявим разбиране към тях, но има съответните механизми, по които те да бъдат успокоени. По простата причина - и в предварителните разговори беше постигнато съгласие - че в крайна сметка единствената опасност е възможното използване на парламентарната трибуна за предизборна агитация. Има как да се ограничи всичко това, както и да не допусне използването на ресурсите на Народното събрание в предизборната борба.
Но така или иначе големият въпрос, пред който сме изправени, не е за едни или други тълкувания на Конституцията, а въвеждане на един принцип, принципа на прерогацията, който е общоприет стандарт, тоест по време на функциониране на едно служебно правителство да имаме и действащ парламент.
Ще завърша с думите, с които започнах: нека да дадем достатъчно гаранции за парламентарната демокрация и да изключим каквито и да било евентуални прояви от страна на държавния глава 80.3 и всички опасности, които могат да доведат до авторитарен режим в България! Нека го направим днес, за да не съжаляваме утре!
Благодаря ви. (Ръкопляскания в БСП и коалиция)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Близнашки.
Аз съм убеден, че на държавния глава такива мисли не му минават, доколкото се познаваме, и знам, че той е човек демократ, уважаващ Конституцията и законите на Република България. Тоест, нека да не търсим това, което искаме да направим сега, само в посоката на държавния глава, а да търсим и в посоката на нашите интереси.
Има думата за реплика господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, излъгах, че ще направя реплика, но ще говоря две минути. Просто изпуснах да кажа това, което аз смятам за много важно и което каза господин Близнашки: няма държава, в която да не е определен начинът за наследството на държавния глава. Ние бихме били действително едно абсолютно безотговорно Народно събрание ако не уредим този въпрос! Защото, представете си, ние пожелаваме на президента здраве и живот, обаче в края на краищата всичко се случва. И представете си тогава едно правителство - временно, служебно, не знам какво си, което въобще не е с уреден режим с никакъв закон, нито в Конституцията. Тогава вече можем да отидем действително в един хаос, особено като имаме предвид, че сме поставени в една външна ситуация, която крие много опасности, и една вътрешна ситуация, в която стават непрекъснати убийства. При една изборна обстановка вие знаете, виждате в България какво става. Всеки от нас, който би се кандидатирал, може да стане жертва на какви ли не покушения и други, което може да предизвика действително големи сътресения.
Мисля, че има основание ние да размислим и да приемем поне основното от тези поправки. Извинявайте, че ви излъгах, но просто исках да подкрепя това, което каза господин Близнашки и което е много важно.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефан Савов. 80.4
Пояснявам: Парламентарната група на БСП е изчерпала времето си за изказвания.
Парламентарната група на Съюза на демократичните сили има още 21 минути.
Има думата господин Георги Панев за изказване. 80.5
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Промяната на основния закон на страната предполага пълна убеденост на всеки народен представител, когато той гласува за една такава промяна. Това предполага едно одобрение и пълна убеденост както за целта на тази промяна, така и за коректната формулировка на текста, чрез който тя се прави.
Във връзка с това в мен възникнаха някои недоумения, може би неразбиране, но аз желая да поставя пред вас, колеги, този въпрос и мисля, че той ще намери компетентен отговор в тази зала.
За какво става дума? Член 64, ал. 3 гласи: "Избори за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до 2 месеца след прекратяване на пълномощията на предишното", т.е. необходимото условие срокът от 2 месеца да бъде спазен е прекратяването на пълномощията на предишното Народно събрание.
Член 99, ал. 5 гласи: "Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори (отбелязвам) в срока по чл. 64, ал. 3". При така предполаганата от нас поправка правомощията, пълномощията на Народното събрание не се прекратяват, но остава в сила изискването на чл. 99, ал. 5 новите избори да бъдат в срок по чл. 64, ал. 3, за който срок има необходимото условие да бъдат прекратени пълномощията на Народното събрание.
С две думи, въпросът ми към пленарната зала е: задължен ли е господин президентът да спази двумесечния срок след като не се прекратяват правомощията на Народното събрание?
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Георги Панев.
Други становища и мнения за изказване? Ако няма други желаещи, давам думата на господин Емил Бучков за изказване.
ЕМИЛ БУЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпросът, който разглеждаме, е много съдбовен за всяка една страна, когато се касае за промяна на нейната Конституция. Съединените щати през 1946 г. внасят поправка за изменение, с която вече въвеждат срок за мандат на президент, НЧ/КП 81/1. защото до този момент е бил по традиция и Рузвелт изкарва четири мандата, като в последния той умира. Въвеждат поправка, която бива ратифицирана през 1951 г. като 31-ва поправка на Конституцията на Съединените щати в продължение на близо 200 години. Така че въпросът за една промяна е действително много сериозен.
Аз искам да се спра на няколко момента и ще моля за вниманието на големите конституционалисти като господин Близнашки, Янаки Стоилов и други, защото се касае за нещо съвсем специфично конституционно и юридически оправдано.
Налице е една Конституция. Одобряваме ли я или не, добра или лоша, тя е изградена на една своя правна и политическа логика. Тази правна и политическа логика е синхронизирана. Първо, генералното правило, което е прието, е, че България е парламентарна република с парламентарно управление. Спор няма.
Но веднага се явява лекс специалис. Специалният текст, който дерогира генералния. И този лекс специалис е ал. 5 на чл. 99 от Конституцията. Без да се променя генералното правило, се въвежда едно специално правило, което в този момент отменя генералното правило и то действа. Това е назначаването на служебно правителство от страна на президента, когато Народното събрание не е в състояние при троен мандат на съответните политически сили, да образува правителство, преди да е изтекъл обаче неговият мандат.
Така че в този случай правната логика, независимо дали е правен като политически принцип този момент за служебно правителство, е напълно обоснован и напълно логичен. И изведнъж се получава така: разпуска се Народното събрание, то престава да съществува, президентът назначава служебно правителство, т.е. правителство, което вече не подлежи на парламентарен контрол, подлежи само на контрол от президента, който винаги може да смени както министър-председателя, така и отделни членове на това правителство в този кратък двумесечен срок. Така че в този случай имаме действия на едно правителство без всякакъв парламентарен контрол.
Обаче същото е положението и когато е изтекъл мандатът на Народното събрание. След като изтече мандатът на Народното събрание, в двумесечен срок от прекратяване на пълномо81/2. щията му се провеждат избори. В този случай също имаме правителство, макар и избрано от Народното събрание, което е прекратило мандата си, но без да може да му се въздейства от някакъв парламентарен контрол.
И в двата случая имаме правителство. Едното правителство е избрано от бившото Народно събрание, което продължава да действа, което не подлежи на никакъв контрол, дори и от страна на президента, и другото правителство, което подлежи и на контрол от страна на президента.
Ето това е синхронизацията, която е направена в Конституцията по отношение на специалните случаи. И тъй като специалните случаи не могат да се тълкуват разширително, те трябва да се прилагат стриктно. Те не подлежат на разширително тълкувание. И заради това, разбира се, се прави това предложение за едно изменение. Обаче това предложение изведнъж разбърква цялата схема на Конституцията. Как я разбърква? Разбърква я по следния начин: Конституцията има предвид и в двата случая - служебно или друго правителство, когато са прекратени правомощията да няма Народно събрание, т.е. народните представители, бивши вече, да могат да участват в едни бъдещи избори, но не като народни представители.
Ние сега тук приемаме, че Народното събрание ще продължава да изпълнява функциите си. И аз веднага поставям въпроса: тези народни представители, това Народно събрание, което ще продължава да изпълнява функциите си, ще могат ли тези народни представители да кандидатстват за нов избор за народни представители? 81/3. Ако ние приемем, че те могат да кандидатстват, те се явяват в приоритет спрямо другите държавни служители, които винаги излизат в едномесечен неплатен отпуск.
НОРА АНАНИЕВА (от място): А когато президентът кандидатства?
ЕМИЛ БУЧКОВ (СДС): Това е друго нещо. Вие сте го уредили в Конституцията, госпожа Ананиева. И когато я гласувахте имахте възможност да си отворите очите, а не сега да ми задавате този въпрос. Аз не съм участвал във Великото Народно събрание и не нося такава отговорност! Дори морална!
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Ето, сега ти се дава възможност да носиш отговорност!
ЕМИЛ БУЧКОВ: Така че когато ще кандидатства един народен представител за следващото Народно събрание, което не е разпуснато той безспорно ще се яви с приоритет пред другите кандидати. И ако се спазва избирателния закон тълкуванието, че той все пак е на държавна служба, би трябвало и той да излезе в служебен неплатен отпуск. Би трябвало.
И ето какво е положението в момента. И затова аз казвам: ние разбъркаме ли един текст става нещо страшно. И така леко, само с един текст, който предлагаме да се измени смятаме, че ще се оправят нещата - няма да се оправят! И затова трябва много прецизно да се подходи към този въпрос.
Тук искам да поставя и един друг въпрос. Освен предложението, което е направено - предложението на БСП - имаше и други предложения. За тях нищо не се говори.
Конституцията казва, че предложенията се разглеждат не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца. И аз поставям въпроса - не по-рано, ясно. Този тримесечен срок какъв е преклозивен ли е, давностен ли е. И защо вносителят, който е внесъл ще трябва да страда от този срок, когато той не е извършил нищо. Обикновено преклозивния и давностния срокове оказват своите въздействия заради бездействието на носителя на правото, който не го е упражнил. А изведнъж тук ние казваме - не, нищо друго няма да разглеждаме, а само предложението на БСП. Този срок може да е инструктивен, но ние не знаем. Не може да го приравните на преклозивен. Не може да го приравните на давностен, защото ВЙ/ЙА 82.1 давностният срок не загубва правото, само загубва възможността да се упражни това право. Но ако се изпълни задължението счита се, че е изпълнено нещо правомерно, а неправомерно.
Ето, виждате ли какви мисли навяват, когато разглеждаме тази Конституция и когато я четем.
И нещо друго. Алинея 2 на чл. 64 говори: "Преди или след изтичане на мандат", но ние имаме предвид друго нещо, разпускане. Разпускането не е изтичане на мандат. Затова в ал. 3 много правилно е употребен изразът, че се прекратяват правомощията или правомощията на Народното събрание се прекратяват при два случая: при изтичане на мандата и при разпускането му, което е едно предсрочно ... И в двата случая обаче ефектът е един и същ. Така както е дадено предложението откровено казано считам, че то ще наруши и други текстове. Няма я необходимата синхронизация!
И аз се надавям, че предложението, което се прави от Парламентарната група на СДС за ал. 4 в рамките на това четене, на първото четене може би ще нанесе тази корекция, която е необходима, но пак няма да оправи изцяло положението.
Тук се говореше и за ситуацията, в която сме изпаднали в случая с президента. Би могло при една евентуална поправка, но не сега и не е възможно това да се направи, че ако няма вицепрезидент председателят на Народното събрание веднага да заеме неговите функции, Народното събрание да може да си избере нов председател. Но това е делега ференда. Това трябва да се обсъди. Това трябва да се обмисли, а не така ат хок да се постави на разглеждане и гласуване.
Действително съм съгласен, че трябва да има някаква приемственост обаче, разберете, два месеца не се счита за разкъсване на приемствеността. И никъдеу, в никоя Конституция това не е предвидено, че два месеца ..., защото там имат и ваканции по шест месеца и не се счита, че има прекъсване на дейността на Народното събрание.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Бучков.
Реплика от господин Бизнашки. 82.2
Все пак трябва да имаме предвид, че опитът ни показва, че когато заговорим много за конституция, то обикновено идват избори.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Така или иначе има неща, които са толкова крупни, че трябва да бъдат разисквани и не могат да бъдат оставени без внимание.
Господин Бучков, аз действително искам да взема отношение по повдигнатите именно от Вас въпроси и да кажа следното, че народните представители не могат да бъдат приравнявани на държавни служители. Те са политически лица. И именно затова държавните служители излизат в неплатен отпуск, за да не политизират средата, в която те безпристрастно, обективно, без никакви политически ангажименти трябва да осъществяват своите функции. Това е принципът: народните представители винаги са били политически лица, а не държавни чиновници. Това - първо.
Що се отнася до сроковете - аз не искам да споря за техния характер в този момент. Ще кажа само едно, че предложението за съжаление на част от депутатите на СДС преди време за промени в Конституцията бяха очевидно насочени срещу президента не заради друго, а по чисто конюнктурни съображения - влошени отношения между държавния глава и Националния координациоен съвет на СДС внася се законопроект, оправят се отношенията - интересът към внесения законопроект отпада. Тоест, това са истинските мотиви никой повече да не прояви интерес към подписания и внесен в Народното събрание текст от страна на отделни допутати от вашата парламентарна група.
Що се отнася до синхрона - аз ще ви кажа, че такава синхронизация е налице. Вие сте професионалист и аз ще кажа, че при една нормална обстановка в законодателната комисия ние с вас ще изясним всички детайли и ще стигнем до пълно съгласие. Затова сега ви приканвам на първото четене да подкрепите внесения законопроект, защото големият принцип е налице и вие много добре разбирате за какво става дума!
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Близнашки.
Господин Янаки Стоилов има думата също за реплика. 82.3
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПС на бСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, дами и господа, тъй като преценявам, че дискусията се води коректно и предимно с юридически аргументи, затова аз смятам, че в някаква степен сме задължени да отправим реплики към оратора.
Аз няма да повтарям казани вече аргументи.
Във връзка със срока по чл. 64, ал. 3. Казано е, че избори за ново Народно събрание се провеждат най-късно до два месеца след прекратяване пълномощията на предишното, но няма никаква пречка изборите да се проведат дори преди да е изтекъл срока на пълномощията на предишното Народно събрание. Конституцията е дала само гаранцията да не се остава в един продължителен период след изтичането на мандата на парламента без избори и ново Народно събрание. Но и теоретически, и практически изтичането на срока на пълномощията на народните представители може да съвпадне с датата на изборите. Това не може да се оспорва. Следователно, ако този аргумент се отправя за неравностойност, той трябва да се отправя към всяка една ситуация, а не към предлаганото изменение в Конституцията.
И по ал. 2, тъй като също споменахте, че има разлика между изтичане на мандата и прекратяване на пълномощията. Независимо как ще бъдат тълкувани тези категории, то тогава, ако под мандат разбираме конституционно определения по принцип четиригодишен срок за действие на Народното събрание ние включваме и двете хипотези - обстоятелствата, настъпили по време или след изтичане на мандата, но ако те са настъпили по време и парламентът е бил разпуснат, значи ние отново се намираме в хипотезата на ал. 2. И в такъв смисъл е и решението на Конституционния съд.
Аз пак ви препращам към него, защото там изрично е даден отговор на такъв въпрос, тъй като този проблем беше поставен и от господин Стефан Савов. След като често питаме Конституционния съд нека и да четем неговите отговори! И да смятаме за приключени част от дискусионните въпроси.
Ако най-накрая става дума за реален проблем - и това е последното - той може да възникне от обстоятелството, че министрите могат да бъдат косвено контролирани от един продължаващ да изпълнява функциите си на служебен кабинет ... От един парламент спрямо служебния кабинет, но парламентът няма реална власт да 82.4 накара министрите да се подчиняват на този упражняван от тях, от депутатите, парламентарен контрол.
Представете си ситуация, за която няма пречка, че народните представители поставят въпроси и питания към министрите. Това е напълно възможно. И министрите вероятно ще отговарят на тези въпроси. Но ако те не пожелаят да водят диалог с парламента никой не може да ги задължи. Тогава ще се изправим пред една хипотеза, ако няма взаимно уважение и партньорство между институциите, дори пред хипотезата на, макар и казано с по-груби думи - война между институциите. Но все пак парламентът до определен момент ще може да приема, ако се налага, законите, решения и тези закони и решения са задължителни за служебното правителство. Следователно, има някакъв резон и ако поставим проблемите те нека да бъдат отвъд въпросите, на които вече са намерени решения.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Други реплики към господин Бучков ще има ли?
Трета реплика към господин Бучков - на господин Видьо Видев. 82.5
ВИДЬО ВИДЕВ (СДС): Господин Бучков, под формата на реплика ще се опитам да Ви задам един въпрос и ще Ви помоля да ми отговорите просто и ясно.
Аз не съм юрист, но не само аз, но и други, които ни слушат евентуално, искат да разберат всъщност за какво става въпрос. Сега особено с предложението, което прави СДС, нещата според мен са конкретни и ясни. Става въпрос да не се прекратяват правомощията на народните представители и евентуално, ако възникне необходимост в рамките на Конституцията, в случаите, които са указани в Конституцията, да може да бъде свикано то на заседание.
Вие казвате, народните представители евентуално ще бъдат в някакво превилегировано положение и точно това ми е въпросът: какво ще бъде това привилегировано положение, след като те остават само със своя имунитет.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Да ни оплюват.
ВИДЬО ВИДЕВ: Кандидатите за бъдещи народни представители по силата на избирателния закон също имат имунитет. Ако става въпрос за някакви други привилегии, било то финансови или кой знае какви, те се уреждат съвсем на друго място, а не в Конституцията. И евентуално трябва в избирателния закон или пък в правилника на Народното събрание да се конкретизира, че примерно няма да получават заплати, коли или ако трябва пък ще им удържат някакви средства или кой знае какво. Но тези неща за неравнопоставеност някаква друга, освен по отношение на имунитета, те се решават на друго ниво. И на мен ми се струва малко странно, когато всички ни обвиняваха, че ние стоим тук за някакви заплати, ние да тълкуваме нещата в този смисъл нали: какво ще правим там, два месеца дали ще бъдем в платен или неплатен отпуск, дали ще ползваме коли и т.н. (ръкопляскания в блока на БСП).
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Няма да ползваме, как ще ползваме? Оттук нататък само пеша ще ходим. (Весело оживление и единични ръкопляскания в залата) Край на колите! Трябва за здраве да се движим повече!
Заповядайте господин Бучков, да отговорите на въпросите.
ЕМИЛ БУЧКОВ (СДС): Искам да отговоря на репликите поотделно. ВТ/ЗТ 83.1
Господин Близнашки, държавните служители излизат в отпуск. Напълно съм съгласен, аз направих само едно приравнение, без то да е фактическо, защото в никакъв случай не мога да приема, че народните представители са държавни служители. Това е абсурдно!
Тук става въпрос за следното: представете си Народното събрание заседава. Кандидатът за народен представител, е, ако са повече, ще трябва да отсъстват, за да провеждат предизборната кампания. Безспорно за този период от време, ако дори им се дължат някакви възнаграждения, те няма да ги получават.
Но става въпрос какво ще стане, ако се получи така, че Народното събрание няма кворум да вземе необходимите решения. А ние обсъждаме всички хипотези и както на мен ми поставиха невъзможни хипотези, така и аз мога да поставям такива. Но сме длъжни да ги огледаме от всички страни. Дали ще стане действителност, това е втори въпрос. Длъжни сме да ги огледаме обаче.
Сега по отношение на чл.64, ал.2, колега Стоилов. Казано е "преди или след изтичане на мандата". Преди или по време на изтичане на мандата може да бъде тълкувание. Вярно е, че има тълкувание на Конституционния съд, но Вие не признавате тълкуванията на Конституционния съд, когато се касаеше за Висшия съдебен съвет. Аз ги приемам и съм съгласен с Вас, но не се позовавайте на нещо, което отричате. Много Ви моля, поне коректни да бъдем.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Това са две различни неща.
ЕМИЛ БУЧКОВ: По ал.3. Ал.3 предвижда двумесечния срок. Той може да съвпадне, господин Стоилов, но може и да не съвпадне. И се получава същото положение, както при служебното правителство. Представете си, че не съвпада и тогава няма кой да контролира при сегашната нормативна постановка правителството. Няма кой да го контролира.
И аз напълно съм съгласен и с Вас, и с господин Близнашки, че ние трябва да излезем от този тупик. Но не с тези поправки, защото на мен ми се струват недостатъчно прецизни и недостатъчно уреждащи въпроса. И разберете следното нещо, за което се обръщам абсолютно към всички: много лош ще бъде отзвукът и пазете себе си, защото всеки ще каже: "Народните представители пак се уредиха, за да могат да откачат някой друг месец и да получават пари". 83.2
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Не, не, няма да получаваме. Ние изрично сме го записали.
ЕМИЛ БУЧКОВ: Затова ви казвам, аз напълно съм съгласен с вас да не се получава нищо, но трябва да бъдем достатъчно прецизни, за да можем достойно да защитим своето име на народни представители, на хора с достойнство и с чест, а не на някакви, които само търсят интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Бучков, все пак времето... Нека да не се впускаме в тези въпроси - пари, коли, тъй като пари няма да получават тези, които имат пари, пък които нямат пари, ще получават. Естествено, няма да легнат да умрат. (Весело оживление в залата, шум и реплики) Хубава работа! Тези работи изобщо не трябва да се обсъждат.
Заповядайте, госпожа Михайлова, за изказване.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, аз искам да направя едно много кратко изказване и то е по-скоро формално. В началото, когато започваше обсъждането за Закона за изменение на Конституцията, беше изразено становището на депутатите от СДС и господин Филип Димитров каза, че ние ще подкрепим едно такова изменение само за определен текст, който в момента аз искам да ви прочета, а в никакъв случай няма да подкрепим на три четения законопроекта, който е внесен от страна на БСП. Много от депутатите от СДС изразиха подробно нашата позиция именно затова, че ние не сме съгласни парламентът да бъде постоянно действащ орган, да законодателства непрекъснато в този период от време. Ние сме съгласни той да заседава само в случаите, предвидени от Конституцията по чл.64, ал.2 и по предвидения за това ред. Затова формално правя в момента това наше предложение, след което според процедурните правила ще внесем в канцеларията на Народното събрание следния текст.
Създава се нова ал.4 на чл.64 със следния текст:
"Народното събрание продължава да изпълнява функциите си до избирането на ново Народно събрание, като се свиква на заседания в предвидените по ал.2 случаи от президента на Република България". (Ръкопляскания от блока на СДС) 83.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Михайлова.
Има думата за изказване госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ДАР): Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа народни представители, преди да съобщя становище по същество на правените разисквания, бих искала да кажа две неща: че след като Конституцията е основен закон на страната и всички твърдим, че в България е приета една добра Конституция, когато пристъпваме ...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Не всички!
ПЕТЯ ШОПОВА: Да, и някои твърдим, че има такава Конституция, когато пристъпваме към промяна на Конституцията трябва да си даваме сметка, че в парламентарната практика на другите страни се обмислят много внимателно измененията й. И това не става в навечерието на определени събития и по определени поводи, а защото обществената обстановка се е изменила или действието на Конституцията досега е подсказало, че това изменение, това допълнение на Конституцията е необходимо. 83.4
Разсъждавайки днес по изменението на Конституцията, ние трябва да си даваме сметка за това, че създаваме впечатление в обществото за бърза промяна на Конституцията, която е свързана с днешните и утрешните политически събития, а не с принципно решаване на въпросите.
За да не остане обществото с такова впечатление, защото ние, надявам се, отговорно пристъпваме към този акт, ние трябва да търсим пътя на съгласието по определени въпроси. Този път на съгласието има два момента.
Първото съгласие е съгласието в Народното събрание. Това съгласие е предвидено от Конституцията с три четвърти от гласовете на народните представители.
Второто съгласие обаче, за което ние трябва да си даваме сметка, е съгласието на българския народ.
Ние трябва много внимателно да следим настроенията, желанията и становищата на нашите избиратели и на българския народ като цяло, и тези три четвърти, които ще гласуват или няма да гласуват, действително да изразяват една преобладаваща воля сред мнозинството от българските граждани. Така че моментът е изключително отговорен.
Ако трябва да разсъждаваме като българи, а не като народни представители, с ръка на сърцето си трябва да кажем, че ние сме свикнали с класическата схема, с която са свикнали и нашите избиратели. А класическата схема е следната.
Избира се Народно събрание за срок от 4 години. В тези 4 години то работи и излъчва от себе си правителства, които осъществяват управлението. Тоест това е изпълнителната власт. Тогава когато Народното събрание не е в състояние да излъчи правителство, т.е. то е в един период на безсилие. Дали е пълно или частично това безсилие, можем да оспорваме, тъй като и тук се сблъскват няколко тези. Тогава Народното събрание казва сега действащата Конституция прекратява своята дейност и президентът с един указ разпуска Народното събрание, назначава служебно правителство и обявява датата на изборите в двумесечния срок, в който това трябва да стане.
Какви са проблемите обаче, които поставя това решение и опасностите, и как могат да бъдат подкрепени или отхвърлени тезите на колегите, които правят предложения за изменение на МС/КП 84/1. Конституцията?
Бих искала да кажа, че тъй като изразявам мнението на парламентарна група, която е свързана и с извънпарламентарни партии, аз не мога да не подчертая пред вас, че българското общество е особено болезнено по темата за равенството на кандидатите за народни представители в едни бъдещи избори. И ние трябва да си даваме сметка за това.
Ако в някаква степен със своите решения ние нарушим това равенство, трябва да имаме много сериозни аргументи, за да го обосновем.
И така, да видим какви са предложенията, внесени от колегите от БСП и СДС, какъв е разумът в тях, около какво бихме могли да се обединим или да отхвърлим.
Най-напред по предложението на колегите от БСП, което е свързано с това Народното събрание да продължи да действа до избирането на ново Народно събрание и да осъществява пълноценно своите функции.
Уважаеми колеги, аз слушах много внимателно всички дебати и ми се струва, че никой от народните представители, от вносителите, не можа да отговори на един въпрос - няма ли да има колизия между действащия парламент, който осъществява парламентарен контрол, и служебното правителство, което черпи своите пълномощия от президента на републиката?
Тук има една особеност. Няма да спорим по това, че в света са известни и двете системи - че има система на прекратяване на пълномощията и такава на продължаване дейността на Народното събрание. Но нашата Конституция е специфична.
При нас президентът се избира пряко от народа и тогава възниква въпросът при текста: "изпълнява функциите си до избиране на ново Народно събрание". Как ще изглеждат нещата, свързани със служебното правителство?
Това правителство не е излъчено от парламента. Следователно върху него парламентът не може да упражнява парламентарен контрол.
Много интересна е тезата на господин Янаки Стоилов за косвен парламентарен контрол.
Лично аз не си я представям и смятам, че това би била една колизия между властите - между парламента като законода84/2. телна власт, държавния глава и едно правителство, макар и служебно, при което има ограничени пълномощия, но то представлява изпълнителната власт.
Ако могат вносителите на това предложение да отговорят как ще бъде решена колизията, би било интересно. Досега в защитата на текста не намерихме отговор на този въпрос.
Другата опасност обаче, за която тук не се говори достатъчно, е фактът, че не е ясно какви са границите на действие и пълномощията на служебното правителство.
Огромна празнина в нашето право е, че няма примерно закон за действието на служебното правителство и тази празнина сега ние би трябвало да запълваме с предложения за изменение на Конституцията.
Затова на нас ни се струва интересно предложението на колегите от Съюза на демократичните сили парламентът да продължи да съществува така, както се изразяват някои от поддръжниците на тази теза - в латентно състояние. Тоест парламентът не прекратява своите пълномощия. Той продължава да съществува, но не заседава и може да бъде свикван на извънредни заседания при извънредни обстоятелства. Тези извънредни обстоятелства са война, военно или друго извънредно положение.
В това предложение има разум. Първо, защото се запазва непрекъснатият цикъл на парламентаризма и, второ, защото не направихме нещо много важно в тази зала - не определихме, което можеше да стане чрез Закона за отбраната и Въоръжените сили, какво е положение на война, военно положение или друго извънредно положение или съответно компетенциите, които имат органите, които би трябвало да действат в тази ситуация. Така че в това предложение има разум и трябва да се помисли не е ли това аргументът, който би трябвало да бъде представен пред българската общественост, когато ние пледираме за това, че трябва да има непрекъсваемост в дейността на парламента.
И последното, което бих искала да кажа по повод на това предложение за изменение на Конституцията, е, че ние в момента, някои от нас предлагат Народното събрание да заседава. Има такива идеи, аз ги чух в пленарната зала и бих искала да ги коментирам - без да осъществява парламентарен контрол, но като приема законите. Това е една интересна теза, която би могла 84/3. да бъде обсъждана, но тя има два контрааргумента.
Първо, че ако Народното събрание искаше да работи пълноценно, то би трябвало да намери волята за това, а тази воля се намира по конституционосъобразния начин. И второ, дори при пледоариите за приемане на законите микрофоните на Народното събрание могат да бъдат ползвани за предизборна агитация. Така че и аргументът за едно интензивно законодателство в рамките на двата месеца като че ли има повече аргументи против, отколкото аргументи за.
Или, в заключение, ние трябва да бъдем изключително внимателни като пристъпваме към предложенията за изменение на Конституцията. Да си даваме сметка, че правим предложения, които ще бъдат коментирани от цялата българска общественост и които ще имат значение и за в бъдеще.
И затова позволете ми от свое име да подкрепя предложението на господин Николай Слатински.
Аз смятам, че в тази парламентарна зала не би се намерил народен представител, който да твърди, че положението на пострадалите от войните е уредено в нашето законодателство. Напротив, то изобщо не е уредено. И да твърди, че то няма място да бъде регламентирано в Конституцията на Република България. Това би било и символично, и патриотично, и би представлявало една норма, която след това би могла да се развие в законите на страната.
Смятам, че изтеклите срокове няма да имат такова политическо или юридическо значение, както тук се говори, ако съществува общата воля, към която се стремим вътре в парламента, и парламентът заедно с българската общественост би трябвало да покрепим и това предложение, което всъщност по същество няма противници. 84/4. Затова още веднъж пледирам, когато пристъпваме към предложенията за изменение на Конституцията, да забравим партийните си страсти, да се опитаме да намерим консолидацията, да забравим да персонифицираме и да не персонифицираме въпросите, защото Конституцията не е за един-два дни и не е за една или две личности.
Неведнъж от тази трибуна съм казвала, че принципите се приемат, за да важат за всички. Днес една група от народни представители могат да смятат, че са полезни за тях. Утре да се окаже, че ако са действували конюнктурно, те са вредни за тази група и полезни за другата група. Тоест, в правото никога не трябва да се подхожда конюнктурно. Трябва да се подхожда, за да бъдат потвърждавани принципи, зад които ние заставаме със съвестта си и гласа си на народни представители.
Надявам се по този начин да постъпим днес и в следващите дни!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, госпожа Шопова.
Има ли други желаещи за изказване?
Реплика от господин Георги Близнашки - заповядайте! Реплика от господин Васил Михайлов след това.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожо Шопова, Вие повдигнахте въпросите и ги оставихте в едно висящо положение, тъй като не дадохте съответните отговори.
Затова искам да кажа, че няма и не може да има никакво противоречие между това да съществува служебно правителство и практически по същото това време да се упражнява парламентарен контрол. Точно това е замисълът: да има институция, която да възпира действията на правителството, когато те са насочени към злоупотреби. Да няма нищо скрито-покрито. (Шум в залата) Това е едното.
И второ, уважаеми дами и господа! Само преди няколко дни ние гласувахме едно решение, с което упълномощихме правителството - временното, правителството в оставка - да продължи да води много важни разговори, свързани с външния дълг и т.н., и т.н. В тези случаи ние предполагахме, има едно вътрешно разбирателЦМ/КТ 85.1 ство помежду ни, че ако не парламентът като цяло, то съответните комисии - Комисията по бюджета и финансите, Икономическата и т.н., ще бъдат консултирани, ще бъдат информирани. Тоест, никой няма да направи нищо на своя глава! Такова решение гласувахме съвсем наскоро.
Именно в този смисъл при една такава ситуация, такава драматична ситуация, пред която сме изправени налага едно умно рационално разискване да завърши с най-доброто за България решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Близнашки.
Господин Михайлов, заповядайте за реплика.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (Независим): Господин председател, уважаеми дами и господа! Моята реплика е първо по отношение на загрижеността, която беше изтъкната тук от госпожа Шопова за военноинвалидите и дали трябва непременно с конституционен текст и промяна да се регулира този въпрос.
Мисля, че естественото място на такъв един проблем е в Закона за отбраната и Въоръжените сили. Там е предвидена една проектоглава, която регламентира и уточнява проблема с пенсиите на военноинвалидите и военнопострадалите. Тя е цяла глава. Внесена е в Законопроекта за отбраната и Въоръжените сили и ако бъде гласувана, ще уреди тази сложна материя.
Разбира се, подобен проблем би могъл да се закрепи и с един конституционен текст, но аз мисля, че това не решава реално въпросите на военноинвалидите и пострадалите от войните.
И да довърша своята реплика. Искам да кажа, че някои от аргументите, които бяха изтъкнати от госпожа Шопова, са адекватни по отношение на недостатъчната аргументация дали трябва да има поправка в Конституцията. Моето мнение е, че поправка в Конституцията не се налага и не трябва да има. В този смисъл съм сигурен, че няма да мине това предложение за поправка на конституционния текст. Затова съм се погрижил в един проект за решение да бъде уреден този проблем. То е съобразено с Конституцията и третира същата проблематика в две точки на решение, което е в тези извънредни случаи, които се цитират в чл.100, ал.4 и 5, както и при служебно правителство и предсрочно разпуснато Народно събрание, да може съответно председателят на Народното събрание да свиква Народното събрание при обстоятелствата само на чл.100 - съответните ал.4 и 5, като това не е тълкувание на Конституцията, а един казус, 85.2 който ние можем да решим с едно решение и да отговорим на въпроса за притесненията, които съществуват в този период от време, когато ще функционира служебното правителство, ако се наложи извънредно обстоятелство - било то обявяване на война (не дай си Боже!) или пък обявяване на извънредно положение, Народното събрание да може да бъде свикано. (Шум и реплики от блока на БСП и коалиция) Това може да бъде уредено и с един проект за решение.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Михайлов.
Има ли друга реплика? - Няма.
Моля, госпожо Шопова, да отговорите на направените Ви реплики.
ПЕТЯ ШОПОВА (ДАР): Аз смятам, че предложението, което прави господин Васил Михайлов за решаване на въпроса чрез решение на Народното събрание е нещо, което не подлежи на коментар, но все пак, вероятно за да има отговор на този въпрос, става дума за това, че Народното събрание прекратява своите функции. Това първо.
И второ, един въпрос, който е с ранг на решение в Конституцията, не може да бъде изменян с решение на Народното събрание. Такъв въпрос въобще не може да бъде решен по такъв законодатален начин, така че е излишно да го коментирам.
По въпроса за военноинвалидите, господин Михайлов, искам да кажа, че когато има конституционен текст, това е по-голяма гаранция, че законът ще закрепи тази възможност за военноинвалидите и ще реши въпроса. А вероятно ние с вас най-добре знаем защо този закон досега не беше приет. Това е резултат на несъгласието на политическите сили в парламента, които показаха, че не милеят за националната сигурност така, както пледират от партийните трибуни. На трибуната на Народното събрание не се видя съгласие. И дано в бъдещ парламент този закон да намери съгласието и законът да не бъде оцветен едноцветно, а да бъде с трикольор.
По въпроса за парламентарния контрол, служебното правителство и правителствата, които излъчва Народното събрание аз бих искала да кажа на господин Близнашки, че винаги с любопитство съм следяла неговите статии, тъй като смятам, че от всички нас в Народното събрание той е най-добрият конституционалист просто, защото с това се занимава. 85.3
Освен това зная за много от дебатите по време на Великото Народно събрание, когато определени принципи не са били възприемани, а са били възприемани други принципи пак с оглед на намиране на общата воля, но вероятно и на други решения.
Бих искала да му кажа, че от гледна точка на чистия конституционализъм, за който ние с него сме пледирали, аз и той днес би трябвало да кажем: не на промяната в Конституцията!... Това е първата ми реплика към него. Смятам, че такава е логиката на развитието на нашите отношения от гледна точка на общуването ни на база Конституция.
Що се касае до аргумента му за това, че може символично Народното събрание да кани министрите от служебното правителство и те символично да се съобразяват с него... Смятам, че това е несериозно. Това е колизия, която може да доведе до драматична ситуация в държавата и смятам, че ние не би трябвало да допускаме такава колизия.
Едната ситуация е ситуация на нормално излъчено правителство. Ние сме били безсилни или парламентът, който и да е той, не е излъчил правителство. Стигнало се е дотам държавният глава, който балансира властите, както е известно от вашите публикации, в ролята си на държавен глава да назначи служебно правителство. И изведнъж парламентът, който е безсилен да излъчи едно нормално правителство, започва да осъществява косвен парламентарен контрол...
Смятам, че по този въпрос с господин Стоилов доста трябва да поработите в литературата, в научната литература, за да стане конституционна практика... (Смях от блока на БСП и коалиция)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
За изказване? Заповядайте, професор Николай Василев! 85.4
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще кажа личното си мнение, което не съвпада с мнението на групата дано не ме изключат!
Аз съм за промяна в Конституцията, но за друга промяна. За да направим една Конституция, която да е изцяло непротиворечива и логично последователна, ние трябва да спазваме в нея определени принципи. Има основни принципи на функционирането на властта и един от тези основни принципи, искам да припомня, е принципът на непрекъснатостта на властта. Не случайно цял свят знае израза "Кралят е мъртъв, да живее кралят!" В момента, в който един крал умре, държавата не остава без крал.
И затова, след като ние сме нарушили този принцип в нашата Конституция по отношение на висшия орган на властта в България, а този принцип, искам да добавя в скоби, няма абсолютно никакво отношение към всички нас поотделно, към качеството на този парламент конкретно, към това дали е дотоен или не е достоен да съществува, към това дали депутатите ще използват привилегиите си или няма да ги използват - това просто е принцип на властта. И ако ние искаме нашата власт да функционира във всички свои видове и разновидности непротиворечиво, трябва или да спазваме този принцип навсякъде, или да го нарушим навсякъде.
Затова аз предлагам да приемем същия този принцип на прекъснатостта на властта и за другите видове власти: Конституционният съд се разпуска два месеца преди избора или назначаването на нов Конституционен съд (ръкопляскания в БСП и коалиция); Министерският съвет, който вече фактически не съществува, той е в оставка, продължава, както виждате, противоконституционно да действа и чака да бъде избран нов Министерски съвет; или пък президентът се саморазпуска три месеца преди следващите президентски избори.
Аз се учудвам защо трябва да отиваме в подробности затова кой колко щял да получава от депутатите, дали ще бъде поставен в благоприятно или неблагоприятно положение, равноправно с другите кандидати за депутати. Това може да се уреди, това не е толкова важно. Важен е принципът. Не може България, която, забележете не е Република със съдебно управление, не е Република с министерСт.Б/НП 86.1 ско управление, не е Република с президентско управление, а е Република с парламентарно управление, което е записано в началото на Конституцията, да няма парламент! И тук не става дума за два месеца, за три, за четири, за пет, колкото може да има служебно правителство, може и една година да изкара това служебно правителство, без парламент. И един миг България не трябва да остава без парламент, ако държим да спазваме основните принципи на функциониране на властта, които са безотносителни спрямо всички нас тук.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в БСП и коалиция и независимите депутати)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Николай Василев за неговото изказване.
Заповядайте, господин Хубенов.
РОСЕН ХУБЕНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Сложността и отговорността на въпроса, който разискваме, предполага действително една отговорна и задълбочена дискусия. Тази дискусия не беше изчерпана днес. Ето защо на основание чл. 42, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от името на Парламентарната група на БСП и коалиция моля за удължаване на предварително определеното време с една трета, като съответно бъде удължено времето за изказване на всяка една от парламентарните групи.
Второ, тъй като в дискусията дотук бяха изтъкнати сериозни съображения "за" и "против" направеното предложение, а така също бяха направени и други предложения, аз предлагам да отложим дискусията по тази точка за утре, което да бъде гласувано днес.
И, трето, предлагам времето за днешното заседание да бъде удължено с два часа. 86.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Имаме три процедурни предложения.
Има думата госпожица Русева за друго процедурно предложение.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз смятам, че не трябва да накъсваме дискусията за Конституцията, за да можем днес всички да разберем възгледите на нашите колеги тук в пленарната зала и да ги чуем. Много по-добре е, ако ние вместо да удължаваме времето за това, че не ни стига за дискусии и да преминаваме към друга точка да си довършим дискусията по тази точка, именно за Конституцията. А ако желаете за гласуването да обмислите какво ще гласувате или да видите предложенията и нашето писмено предложение, подписано от съответния брой народни представители, ние сме го подали, ще го получите всички, да го обмислите и да го прочетете, защото вие само го чухте от госпожа Михайлова, гласуването да стане утре. А днес да приключим с дискусията.
Това е моето процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Най-напред давам определеното от чл.42 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание време на парламентарните групи, тоест увеличава се с една трета времето на всяка една от парламентарните групи.
Второ, има направено предложение за отлагане на разискванията по тази точка от дневния ред и за включването й в дневния ред за утре.
Моля, гласувайте това предложение.
От общо гласували 202 народни представители, за 116, против 75, въздържали се 11 народни представители.
Предложението за отлагане на разискванията за утре се приема.
Направено бе и трето предложение - за удължаване на днешното заседание с два часа.
Моля, гласувайте предложението за удължаване на днешното заседание.
От общо гласували 212 народни представители, за 118, против 90, въздържали се 4.
Предложението за удължаване на работното време се приема. 86.3
Има думата господин Николай Христов.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! От името на Парламентарната група на СДС искам половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Давам половин час почивка. (Звъни)
18 ч. и 55 м.
86.4
(След почивката)

19 ч. и 45 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Христов, заповядайте, имате думата.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Да не губим просто повече време.
Правя процедурно предложение за прекратяване на днешното заседание, което следва да се подложи на гласуване и преди гласуването настоявам за проверка на кворума.
Уважаеми господин председателю, явно е, че практиката в парламента показва, че с карти тук не може да се установи точния кворум. Последният път, когато беше направен опит за преброяване на физически присъстващите в залата депутати, също се получи един хаос, който не позволи това да бъде извършено. Затова моето процедурно предложение е, за да няма съмнение по това има ли кворум в залата, да бъде повторена процедурата, която си спомням от последното преброяване на кворума, а именно поименно да бъде проверен кворумът. Това е моето процедурно предложение. Благодаря ви.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Няма такава процедура!
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ: Такава процедура имаше и това беше точно последния петък от заседанията на лятната сесия. Има. Председателят е в правото си да прецени как точно трябва да изпълни конституционните си задължения. Това е. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Значи сега започваме преброяване за кворум.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Няма такава процедура. Няма такава процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Преброяване за кворум ...
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (от място): На какво основание от правилника?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Тъй като това е правомощие на секретарите на Народното събрание, а именно за днес те са господата Руслан Семерджиев и Ведат Сакаллъ, моля, да станат, НЧ/НП 87.1 да заповядат и да преброят народните представители. Защото в чл. 36, ал. 2 е казано "преброяване", а картите са за гласуване. С картите не може да се преброим. С тях гласуваме. Така е. (Шум и реплики от БСП) Не може да се смесват две дейности с картите. Картите са за гласуване и това всеки го знае, а в правилника е казано "преброяване на кворума".
Сега нека секретарите да броят.
ЖАН ВИДЕНОВ (от място): В следващият парламент ще те направим секретар, защото си най-пъргав. (Смях в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Днес е 15 септември, прощавайте, днес секретари са Георги Петров и Илиян Илиев. Те трябва да извършат преброяването, а не господин Сакаллъ. Вие си седнете. Господин Георги Петров е секретар за днес. Той трябва да подпомага заседанието и трябва да извърши преброяването.
Господин Петров го няма, моля господин Илиев да започне преброяването. Моля, всички да седнат по местата си, за да се брои.
Според секретарият господин Илиян Илиев в залата има 124 народни представители. Има необходимия кворум.
Сега трябва да поставим гласуването за прекратяване на заседанието.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Вече сме гласували за продължаване на заседанието. По същия въпрос сме гласували.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Може за прекратяване на заседанието. Това е друга процедура.
Процедурно ли? Заповядайте, господин Христов.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, аз едва ли мога да оспоря това, което секретарят казва, но ви питам вас как точно стана това преброяване, след като на няколко места в залата народните представители се разхождаха, госпожа Ананиева също се разхождаше, подписваше се някаква подписка. Обикновено народните представители са по местата си, а не прави и до стените и тогава се извършва преброяването.
Така че аз не знам вие можете ли да предприемете този резултат, след като не е спазена процедурата в случая, не е спазено едно основно изискване, което вие предявихте пред народните представители - да заемат местата си. Те местеха местата 87.2 си и аз не знам как стана това преброяване.
Оспорвам това преброяване именно поради тази причина. И тъй като явно няма да може да се извърши такова преброяване, то просто отново повтарям предложението си: единственият възможен начин в случая е да се направи поименно такова. То също е допустимо, имаме прецедент, Вие лично сте го разпоредили това нещо, така че можем да го направим за по-голяма яснота. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Да, благодаря. Други процедурни въпроси има ли?
Ние ще преминем, когато преминем, към точката, а именно за избор на Висш съдебен съвет. Естествено е, че трябва да има кворум при този избор. И наистина ще се наложи поименно да видим дали има толкова народни представители (протессти от БСП), за да не остане и капка съмнение, че искаме да излъжем тогава, когато искаме да избираме личности.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Само със съгласието на залата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Със съгласие, без съгласие - така е. Затова може да решите още сега - дали сега още поименно да прочета списъка на имената, за да видим дали има тук 124 народни представители, или да го направим на основание на съответния чл. 81 от Конституцията, когато започне самото обсъждане на точката за Висшия съдебен съвет и евентуално нейното гласуване.
Аз ви предлагам това да стане сега, защото е по-логично. Аз приемам резултата на секретаря, не го подлагам на съмнение, но във всички случаи, тъй като става дума за избор на личности, трябва просто да има съответния кворум при това гласуване. Това е ситуацията. (Протести от БСП) Тъй като възможно е някои, които сега са били 124 тук, след това да се оттеглят и да си тръгнат. Така че гласуването е, евентуално ако стигнем по тази точка до гласуване, отново ще се наложи да се провери кворумът. Така е. 87.3 Сега поставям на гласуване искането за прекратяване на заседанието.
Преди това има процедура. Думата е на госпожа Мариана Христова.
МАРИАНА ХРИСТОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, очевидно, че това Народно събрание стига до своя край, но макар и в края на своето време за работа то трябва да спазва приетите от него правила, записани в правилника.
Аз искам да ви припомня, че чл.39, ал.2 предвижда кои са процедурните въпроси, по които може да се вземе думата. Бихте ли ми казали беше ли процедурен въпроса, който постави господинът пред Вас?
На второ място това, което Вие казвате за формите на гласуване не се отнася за проверката на кворума и ние не можем преди да сме взели решение от Народното събрание да ни налагате поименно преброяване на депутатите в парламента. Картите служат и за установяване на кворум и ако вие не влизате всеки ден в пленарната зала в началото, вероятно не знаете, че кворумът на Народното събрание се установява по карти и то по електронната система.
Беше направено дори преброяване от съответните квестори за днешния ден. Кое налага губене на парламентарното време и възможно ли е въобще да се поставя на гласуване въпросът за прекратяване на заседанието като съобразно правилника едно заседание има време на своето провеждане и то е до 20,00 ч.? След това неговото удължаване става с гласуване. Ние сме го удължили. Ние сме го гласували. Не може един народен представител да променя волята на останалите. Вие не сте в състояние да поставите на гласуване един такъв проблем.
И пак искам да Ви приканя. Много Ви моля - малко е времето, в което ще работи този парламент, но нека да работим така като парламентаристи, защото иначе даваме лош пример и на тези, които идват след нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Точно това е и моята мисъл - като парламентаристи да работим, а не като карти! Това е! ВЙ/КТ 88.1
МАРИАНА ХРИСТОВА: Аз ще Ви помоля да направите справка с правилника и да видите, че това, което предлагате го няма в правилника и е в нарушение на същия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: В правилника има това, което каже председателят! (Шум и реплики в залата) Така е! Защото, както и друг път съм казвал - председателят е този, който следи за правилника, а не народните представители! Ясно и просто!
Има направено предложение. То е по силата на чл.39, ал.2, т.1 за прекратяване на заседанието.
Моля, режим на гласуване. Гласувайте предложението за прекратяване на заседанието.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 129 народни представители, за предложението 5, против 119, въздържали се 5 народни представители.
Предложението за прекратяване на заседанието не се приема.
Минаваме в точката от дневния ред:
ИЗБОР НА ЧЛЕНОВЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ.
Има ли предложения от парламентарните групи?
Като веднага искам да посоча, че тъй като ще става дума очевидно за гласуване на лица, ще настоявам това, което казах и в началото да стане и също така има вече... (Шум и реплики в залата) Всички лица трябва да бъдат написани на една листа, за да може Народното събрание да направи своя избор, а не да се гласува първо за един и за друг, а не за някои изобщо да не се гласува. Това е избор на лица. И така сме процедирали и за Конституционния съд.
Заповядайте, господин Караджов.
СТЕФАН КАРАДЖОВ (ДАР): Стефан Караджов, ДАР, НСД, ГОР. Бургаски избирателен район.
Предлагам:
"Проект за решение за избиране членове на Висшия съдебен съвет.
Народното събрание на основание чл.86, във връзка с чл.130 и чл.133 от Конституцията на Република България и – 2 от Преходните и заключителни разпоредби от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
88.2
Избира за членове на Висшия съдебен съвет:
1. Ангел Василев Александров.
2. Владимир Василев Стойков.
3. Асен Тодоров Арсов.
4. Камен Добринов Ситнилски.
5. Милена Йорданова Дякова.
6. Петър Тодоров Раймундов.
7. Веселин Александров Ангелов.
8. Николай Костадинов Христов.
9. Радка Стойчева Кирова.
10. Иван Христов Ефремов.
11. Йорданка Хаджиенева - Данова".
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Друго предложение има ли?
Има предложение от народния представител Владислав Даскалов. Представил го е писмено. (Шум и реплики в залата)
Моля за тишина! Внесено е писмено. И предложението е за трима съдии: Божидар Божидаров Манов, Георги Георгиев Чорбов и Валери Владов Тодоров.
Тъй като имената на тези, които трябва да се избират са повече, най-логичното решение е първо този проект за решение да се подготви по съответния ред - да се напише на една бланка, ако няма други предложения, да се раздаде на народните представители, за да знаят за какво гласуват. Ако сега ви попитам на основание на кои от членовете на Конституцията ние ще приемем това решение, на кой параграф от Заключителните разпоредби на Закона за съдебната власт, никой не може да ми отговори. Или малко могат да ми отговорят, а Народното събрание не може да приеме нещо, на което да не може да отговори! (Шум и реплики от Парламентарната група на БСП и коалиция)
Сега има два варианта. Единият - давам всичките тези имена да се напишат по съответния ред, както се правят проектите за решения на Народното събрание и да се раздадат. Другият е да свикам Председателския съвет да уточним списъка на имената, тъй като няма логика едните да са по-напред в списъка, а другите - по-назад... и т.н. Да се види как ще се групират и как ще се гласуват. И вероятно ще има и предложение за тайно гласуване, 88.3 тъй като става въпрос за личности. Това е процедура.
Думата има господин Даскалов като вносител.
Просто тези работи не могат да станат бързо. Нали разбирате?
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Онова, което предложихте, господин председателю, като втори вариант е най-удачно. Всички предложения, които са направят от народните представители или от група народни представители или от парламентарните групи, да бъдат в едно от съвещанията при Вас на Председателския съвет подредени в необходимата форма след като Председателският съвет направи елементарната справка, ако това не го направи Законодателната комисия, което смятам, че не е толкова необходимо. Но е необходимо да се направи елементарната справка дали тези личности отговарят на вече новите изисквания към тях за трудов стаж и прочие, и прочие. (Шум и реплики от Парламентарната група на БСП и коалиция)
Да, това е Вашето твърдение, но на нас ни трябва административно потвърждение на Вашето твърдение. Справката трябва да бъде административна справка. (Реплики от залата)
Миналия път не бяха необходими подобни справки, госпожо! Не бяха необходими! (Нора Ананиева го репликира от място)
Е, много Ви вярвам, госпожо Ананиева, но не винаги! Не винаги Ви вярвам!
И понеже не винаги Ви вярвам, този път искаме, ние държим да има такава справка, от която справка да е видно какъв, колко трудов стаж има съответният кандидат като юрист и колко трудов стаж има съответният кандидат в качеството му на съдия, прокурор или следовател, така както го изисква законът.
В този смисъл аз моля Вие да направите, господин председателю, тази справка, след което на Председателския съвет да подредите кандидатите в хронологичен ред по азбучен ред и ние да имаме възможността да се произнесем вече съобразно техните качества, а не само трудов стаж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Даскалов. 88.4
Той всъщност иска нещо, добре познато - една биографична справка.
Не можем да избираме непознати хора. Навсякъде поне трябва да се знае кой е човекът, за да не се окаже, че избираме лице, което със същото име съществува в друг град на България. Самоличността на човека трябва да я има и тя не е само в името, ами и кога е роден, и какъв е, и що е.
Заповядайте, госпожа Михайлова. 88.5
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, аз смятам, че този въпрос днес наистина въобще не може да бъде разискван по няколко причини.
Първата от тях е, че днес се е произнесъл Конституционния съд с решение и то във връзка със закона, който беше приет от този парламент и от мнозинството на този парламент и някои от текстовете в този закон са отменени. И това са именно текстовете, засягащи мандатността на сега действащия Висш съдебен съвет. Българският парламент не може да не се съобразява с решенията на Конституционния съд. Мисля, че просто недопустимо е днес този въпрос да бъде разглеждан и въобще не може да бъде поставен, господин председател, на гласуване. (Шум и реплики в блока на БСП) В противен случай българският парламент ще наруши Конституцията.
Затова призовавам всички народни представители, а и към Вас се обръщам, господин председателю, този въпрос днес въобще да не бъде разглеждан. (Единични ръкопляскания в блока на СДС, шум и реплики в блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Михайлова.
Според чл. 151 от Конституцията решенията на Конституционния съд се обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. (Шум и реплики в залата) Дори да има такива решения, те още не са влезли в сила. Така че това не е аргумент. Аргумент е това, което говорих преди това, че трябва да знаем за какво гласуваме.
Процедурен въпрос? Заповядайте.
Господин Марков, ако обичате, да дадем думата на дамата.
Заповядайте, госпожа Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю.
Бих искала да кажа, че поставянето на въпроса по този начин, а именно изискването да се представят биографични справки за всички кандидати, би следвало да бъде направено през февруари 1992 г., когато СДС предлагаше Висшия съдебен съвет, който днес трябва да напусне своите постове. ВТ/НП 89.1
На второ място бих искала да кажа, че този, който не познава съответния кандидат, предложен от господин Караджов, и не е сигурен в неговите професионални и делови качества, спокойно може да гласува против или просто да се въздържи.
Но все пак, за да има яснота в пленарната зала, макар че хората, които предложи господин Караджов, са известни юристи, достатъчно познати на съдебната система, бих искала да споделя няколко думи с вас именно във връзка с техните биографични справки.
Господин Ангел Василев Александров е 47-годишен, в момента е началник отдел в Националната следствена служба, дългогодишен следовател, има повече от 15 години трудов стаж, от които не по-малко от 5 години като следовател.
Господин Асен Арсов е 43-годишен, има над 15 години стаж като младши съдия в Габрово, юрисконсулт в Български държавни железници, прокурор в София в районна и Градска прокуратура, в момента е прокурор в Главна прокуратура.
Господин Иван Ефремов е съдия във Върховния съд ...
ХРИСТО МАРКОВ (от място): Това какво е, процедура ли е?
МАРИЕЛА МИТЕВА: Това не е процедура, това са дебати.
ХРИСТО МАРКОВ: Защо председателят ми отне думата тогава?
МАРИЕЛА МИТЕВА: Господин Иван Ефремов е заместник-председател на Върховния съд, дългогодишен съдия, има повече от 15 години юридически стаж.
Госпожа Милена Данова е достатъчно добре позната на правната общност. Тя беше член на Висшия съдебен съвет, избран от Великото Народно събрание, съдия с над 15-годишен юридически стаж. Госпожа Милена Дякова е заместник-председател на Окръжния съд в Русе, дългогодишен съдия, била е арбитър, в момента завежда фирменото отделение на Русенския окръжен съд.
Господин Веселин Александров Ангелов е 50-годишен, в момента е съдия във Върховния съд, дългогодишен съдия в районен, градски и Върховен съд, има 22-годишен трудов стаж.
Госпожа Радка Иванова Кирова е прокурор в Главна прокуратура, има 18 години трудов стаж, целият й стаж е преминал в прокуратурата. 89.2
Господин Петър Тодоров Раймундов е съдия във Военната колегия на Върховния съд, уважаван юрист, има над 15 години юридически стаж.
Господин Николай Костадинов Христов е съдия във Върховния съд, дългогодишен съдия в районния и Окръжния съд в град Ловеч.
Господин Камен Добринов Сетнилски е бил прокурор в Софийска градска прокуратура, бил е председател на Съюза на прокурорите, в момента работи като адвокат.
Мисля, че не пропуснах някого. Ако смятате, че съм пропуснала някое име, моля, напомнете ми, ще ви информирам и за него. (Реплика от блока на СДС: "Писменно!")
А, господин Владимир Василев Стойков е следовател в Националната следствена служба, дългогодишен следовател, има над 15-годишен юридически стаж.
Благодаря ви. Пак казвам, тези имена са достатъчно добре познати на правната общественост, ползват се с доверието на своите колеги юристи и биха били един добър Висш съдебен съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Митева. Господин Христо Марков най-напред. Или имате реплика? Заповядайте, господин Даскалов.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги. Моята реплика не се състои в това, че предложението е направено от господин Караджов - представител на една парламентарна група, а справката се прави от колежката от друга парламентарна група ...
НОРА АНАНИЕВА (от място): Нали имаше консултации?
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: Но въз основа на консенсуса, който се е постигнал, явно това е възможно.
Моята реплика обаче се състои в нещо друго. Онова, което колежката преди малко изнесе, това са биографични данни, които са събрани от колежката или от нейни колеги, които са представени тук. Моето процедурно предложение, господин председателю, е да бъде направена служебна справка. Онова, което колежката казва, това са впечатления за трудовата деятелност на тези хора, които аз не оспорвам, защото не познавам. Но досежно изискванията на закона е необходима служебна справка. Това и най-неграмотният кадровик от тодорживково време го знае. 89.3
МАРИЕЛА МИТЕВА (встрани от микрофоните): Дуплика. Искам дуплика!
ЕМИЛ БУЧКОВ (встрани от микрофоните): Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Още една реплика към госпожа Митева. Заповядайте, господин Бучков.
ЕМИЛ БУЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги. Едва ли има някой в тази зала, който да не знае, че когато се постъпва на работа или се прави конкурс, или се избира някой за дадена длъжност, трябва да има съответните удостоверения, плюс свидетелство за съдимост. (Шум и реплики в блока на БСП, шумно изразено неодобрение)
Трудовият стаж не се установява с махленско свидетелство, а се установява със съответните официални документи.
НОРА АНАНИЕВА (от място): А как ги избрахте вие?
ЕМИЛ БУЧКОВ: Имам основание да твърдя, че справката в една част не е точна. Госпожа Дякова беше арбитър в Русенския арбитраж и едва от три години е съдия. Затова ви казвам, имам основание да се съмнявам и госпожа Ана Миленкова, която присъства тук, знае този факт.
Така че когато ми се поднасят някои неща с абсолютната доказуемост на достоверност, аз съм длъжен да се съмнявам. Ето защо всичко това трябва да бъде удостоверено със съответните официални документи. Без тях ние ще направим голяма грешка, но смятам, че не само грешка, а е невъзможно да се гласува, тъй като качествата на тези кандидати трябва да бъдат удостоверени по съответния ред с удостоверения от съответните служби. (Шум и реплики в блока на БСП, изразено неодобрение)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Бучков, моля госпожа Митева, да отговорите на направените Ви реплики. 89.4
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю!
Първо, бих искала да кажа, че не съм била кадровик по времето на Тодор Живков и не зная какъв маниер е имал той и дали е изисквал служебни справки или не, както предлага господин Даскалов. (Шум и реплики от блока на СДС)
Но бих искала да ви кажа, че никак не е страшно това, че господин Караджов предложи списъка, а аз казах кратки биографични справки за предложените кандидатури. Тъй като съгласно решението на Председателския съвет парламентарните групи, които желаеха да изпълнят Закона за съдебната власт естествено проведоха политически консултации и в крайна сметка благодарение на политическите консултации стигнаха до този съвместен списък.
Що се отнася до госпожа Милена Дякова, бих искала да кажа, че тя е работила 11 години като арбитър и има над 15 години трудов стаж. И бих искала опонентите на закона поне да го четат, защото в Преходни и заключителни разпоредби има изричен текст, в който се казва, че "стажът като арбитър е равен на стажа като съдия". Следователно, няма никакви основания да се оспорва кандидатурата на госпожа Милена Дякова поради липса на трудов стаж.
Благодаря ви.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): От името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Митева.
Госпожа Русева, заповядайте.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми дами и господа, след като чухме, че политическият пазар е бил направен между четирите парламентарни групи - едните демократи, другите социалисти, третите Движение, аз искам, господин председателю, да Ви призова да съблюдавате практиката, която е още от Великото Народно събрание.
Във всички случаи когато сме избирали по някакъв повод, в зависимост от това какви актове са регламентирали съдебната система, са били представяни официални справки от Министерството на правосъдието, които справки се намираха на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание. МС/ЗТ 90.1
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Нищо подобно!
ЗЛАТКА РУСЕВА: Защо са необходими тези справки?
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Нищо подобно!
ЗЛАТКА РУСЕВА: Няма защо да крещите. Не е необходимо да крещите.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Не е вярно това!
ЗЛАТКА РУСЕВА: Не, госпожа Маринова, Вие най-много разбирате от тия работи, но няма значение.
Все пак фактите са факти. (Шум и реплики от блока на БСП)
Трябва да знаете, че в закона има изисквания за стажа и единственото нещо, което може да ни помогне, това са именно тези официални справки.
Аз мога безгранично да вярвам на всеки един от вас, че този или онзи бил в този или онзи съд толкова години, но след като вие именно гласувахте този закон, дами и господа, трябва да го спазвате, а вие не го спазвате. Вие сложихте изисквания, специални за стаж, специализиран юридически стаж, а сега с някакви тук свободни волеизявления и листчета го доказвате.
Извинявайте, обаче Вие давате пример за това как си гласувате каквито си закони искате, които Конституционният съд между другото част от тях отменя. И това не ви интересува, защото щял да се произнесе след не знам си колко време и после хората да си търсят лесното, както се казва. Вие не спазвате и процедурата.
Господин председател, ако народните представители гласуват тези хора без да знаят дали отговарят те на изискванията на закона, а се доверят само тук на изявленията на един народен представител, питам аз - ще нарушат ли народните представители закона?
Трудовият стаж, даже и по Кодекс на труда някога не можеше да се установява със свидетелски показания. И тук юристите много добре го знаят. Вие го сложихте, господа, тоя специализиран трудов стаж! Вие трябва, за вашите кандидати да представите от Министерството на правосъдието справка, че те имат този стаж и могат да имат, съгласно сега действащия закон в качеството си на членове на Висшия съдебен съвет! 90.2
Иначе господа, вие ще нарушите закона и всичко това е един срамен, политически пазарлък в една парламентарна зала, за която наистина не заслужават тези хора присъствието си тук.
Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Русева.
Господин Марков, още от одеве искаше думата. (Неодобрение, шум и реплики от блока на БСП)
ХРИСТО МАРКОВ (СДС): Христо Марков.
Господин председател, процедурният ми въпрос моля да се приеме като процедурен въпрос от името на парламентарната група.
А след като се предложиха достатъчно на брой кандидатури... (неодобрение, шум и реплики от блока на БСП).
Господин председател, моля да успокоите залата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Продължете, господин Марков.
Моля за тишина! (Шум и реплики)
ХРИСТО МАРКОВ: След като се предложиха достатъчно кандидатури, които са явно повече на брой от тези, които трябва да изберем, моля, Председателският съвет, ако се е занимавал с това, да уведомите пленарната зала или Вие да решите дилемата с това по какъв начин ние ще избираме членовете, които ни се предлагат току-що. (Шум и реплики от блока на БСП)
Нашето предложение е за тайно гласуване, както по аналогия избрахме членовете на Конституционния съд във Великото Народно събрание. Защото в противен случай би било недопустимо, а и невъзможно да бъде гласувано в една листа, след като явно има и ще има повече предложения от допустимия брой.
И има реална опасност, ако пък гласуваме в другия вариант - име по име или по азбучен ред някои от предлаганите членове на Висшия съдебен съвет въобще да не бъдат подложени на гласуване след попълването на достатъчния брой.
Затова пак повтарям, нашето предложение е:
Първо, председателството да уточни начина на гласуване.
Второ - на представянето на тези кандидатури, защото това вербално представяне преди малко не означава нищо за голяма 90.3 част от останалите народни представители, които, да кажем, не са юристи и не познават лично предлаганите лица.
И на трето място, нашето предложение е, както е ставало винаги досега при избор на лица - за тайно гласуване. (Реплики от блока на БСП)
Очаквам ... (Реплики от блока на БСП)
Господин председател, явно шумът в залата е над допустимия и моля да преминете към други санкции, предвидени в правилника. Включително, имате право да прекратите и заседанието. (Неодобрение, шум и реплики от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Тъй като сега наистина имената са повече от 11 и не е ясно процедурата, по която ще бъдат гласувани. И това, което изтъква господин Марков е абсолютно реално - че могат да бъдат избрани 11 души, а другите изобщо тогава да не се подлагат на гласуване. Изобщо да не се подложат. (Реплики от блока на БСП)
Логиката подсказва, че би трябвало да бъдат в един лист и всеки народен представител с тайно гласуване да зачеркне съответните кандидати, когато става дума за лица. (Неодобрение, шум и реплики от блока на БСП)
И тъй като самият председател не е наясно с процедурата по този повод, тя не е описана в правилника, ... (неодобрение, шум и реплики от блока на БСП)... тя не е описана в правилника.
Сега давам половин час почивка и свиквам Председателския съвет. (Звъни)
20 ч. и 25 м.
90.4(След почивката)

21 ч. и 15 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Почивката изтече. Продължаваме заседанието.
Намираме се във втора точка от дневния ред. На заседание на Председателския съвет още през миналата седмица стигнахме до разбирането, че парламентарните групи трябва да изготвят своите предложения за членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание, да ги консултират помежду си, за да улеснят процедурата по предлагането им за гласуване в пленарната зала. Очаквайки че те ще направят това, председателят също се подготви, като изготви два проекта за решение за приемане на процедурни правила за избиране на членове на Висшия съдебен съвет.
Ще ви запозная и с двата.
Единият проект е свързан с явното гласуване на една подобна листа и гласи следното:
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 130, ал. 3 от Конституцията на Република България
Р Е Ш И :

Изборът на членове на Висшия съдебен съвет се извършва по следните процедурни правила:
1. Гласуването е явно.
2. Кандидатури се издигат от парламентарните групи.
3. Кандидатурите се гласуват по отделно по азбучен ред на имената на кандидатите.
4. Избрани са 11 канндидати, получили най-много гласове, но при всички случаи не по-малко от половината от гласовете на присъстващите народни представители.
5. Когато броят на избраните членове на Висшия съдебен съвет съгласно т. 4 е по-малък от 11, се допуска издигането на нови кандидатури за незаетите места."
Вариант # 2 - решение за приемане на процедурни правила. На същото основание при хипотезата гласуването е тайно.
"1. Гласуването е тайно.
2. Кандидатурите се издигат от парламентарните групи.
3. Изборът се произвежда от избраната комисия за провеждане на тайно гласуване в състав (той е известен, няма да ви СтБ/ЙА 91.1 го чета, пет народни представители).
4. Гласуването се извършва с една бяла бюлетина с имената на кандидатите, подредени по азбучен ред.
5. В бюлетината се оставят незачертани 11 имена.
6. Гласуването се отбелязва в списъка за регистриране на народни представители, които се подписват.
7. Бюлетините са недействителни, когато са разкъсани, изцяло зачертани или са оставени незачертани повече от 11 имена.
8. Избрани са 11-те кандидати, получили най-много гласове."
Две процедури предлагам на Народното събрание да се ориентира към една от тях, за да има яснота. По логиката, по която днес много лесно благодарение на предложението именно на Парламентарната група на БСП се прие решение за процедурни правила за изменение на Конституцията. Иначе днес можеше цял ден да спорим само по процедурата. Значи Председателството, не говоря тук само за себе си, а за всички колеги, си е свършило добре работата, за което ви информирам.
Госпожа Михайлова, заповядайте. 91.2
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да направя едно допълнение към предложените предложения за решение. Казано е, че предложения могат да правят парламентарни групи. Аз смятам, че трябва да се допълни "и народни представители", защото има народни представители, които не са в парламентарни групи. Освен това няма никаква пречка дори и народен представител, който е член на парламентарна група, да направи предложение.
Затова ви моля решенията да бъдат допълнени с "и народни представители", а не само парламентарните групи да имат право да предлагат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Михайлова.
Господин Неделчев, заповядайте.
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, искам да подпомогна уважаемите колеги в техния избор и да направя също предложение, което, надявам се, ще срещне разбиране, тъй като лицата, които ще предложа, действително са сред най-известните юристи в нашата страна.
Предложението, което ще направя, е за избор на членове на Висшия съдебен съвет.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Не сме гласували още процедурата... (Неразбираеми реплики и провиквания)
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, токущо този господин с очилата, на който очилата, тъй като неговата парламентарна група очевидно е по-толерантна, стоят на челото му, каза "сус". Според мен това не е парламентарен израз. (Оживление, смях)
Та, лицата, които предлагам да бъдат избрани за членове на Висшия съдебен съвет са:
1. Светослав Лучников (Ръкопляскания в БСП и коалиция)
2. Петър Стефанов Стоянов (Ръкопляскания)
3. о.з. Богомил Бонев (Ръкопляскания)
4. Крум Неврокопски (Ръкопляскания)
5. Йордан Кукуров (Ръкопляскания)
6. Йордан Соколов (Шум и ръкопляскания)
Уважаеми господин председател, много моля да ми бъде дадена възможност допълнително да представя официална справка СБ/КП 91а/1. от Министерството на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Неделчев.
Интересно, много кандидатури има. Сигурно е хубаво във Висшия съдебен съвет.
Заповядайте, господин Михайлов, за Вашето предложение.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, искам да се съглася с това, което бе направено като предложение от моите колеги, и да се добави към предложението за това кой има право да предлага имена за Висшия съдебен съвет "и народни представители". Още повече, че има народни представители, и аз съм един от тях, които не фигурират в парламентарните групи. В този смисъл аз нямам информация какво е ставало на Председателския съвет. Аз там не съм представен, независимо че съм народен представител от СДС. Оказа се, че аз не зная кой как и какво е предлагал на този съвет. Проблемът е сериозен дотолкова, доколкото изглежда ще се наложи вече аз да присъствам там, тъй като никой не ме представлява на един такъв съвет. Ще направя съответните постъпки със съответно писмо към уважаемия господин председател.
В този смисъл аз смятам също така, че моите предложения трябва да бъдат разгледани със съответната сериозност. И, от друга страна, смятам, че не е достатъчно сериозно да се мисли, че може без официална справка...
КЛАРА МАРИНОВА (от място): От нубийското посолство.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Може би и оттам, ако трябва, да се имат предвид предложените имена.
Така че самият аз не съм докрай сигурен без официална такава справка, каквато и господин Неделчев при доста разумните му предложения, които направи, да има приложена към Председателството на Народното събрание, да се приложи такава справка, тъй като дори за седемте човека, които аз предлагам, знам само, че те отговарят на изискванията на закона, но самият аз не съм убеден, тъй като няма официална справка за тях, дали те наистина отговарят на тези изисквания. 91а/2.
Позволявам си обаче да предложа на вашето внимание седемте предложения за членове на Висшия съдебен съвет и в този смисъл искам да направя предложение по тези седем имена.
Аз ще ги прочета, виждам, че много бързат хората отляво, и с няколко думи искам да кажа кои са тези предложения.
Първи е Христо Мишев. Той е адвокат и отговаря на изискванията на закона.
Втори е Огнян Топуров.
Трета е Спасена Стайкова.
Четвърти е Иво Милушев.
Пети е Борислав Йотов.
Шести е Атанас Атанасов.
Седми е Живко Спасов.
Мога да кажа някои биографични справки за всеки един от тях. Предпочитам да съм много кратък и бих могъл да кажа, че Огнян Топуров е прокурор в Главна прокуратура. Спасена Стайкова е в "Общ надзор" в Главна прокуратура. Иво Милушев е адвокат в Стара Загора. Борислав Йотов е прокурор в Главна прокуратура. Атанас Атанасов е районен прокурор в Преслав. Господин Живко Спасов е районен съдия в гр. Шумен.
Бих могъл да приложа и много по-подробни справки за тях и мисля, че това е редно, както официална справка се изисква и по изискванията на закона.
Уважаеми колеги, тези седем предложения мисля, че трябва да се имат предвид. Но също така мисля, че без официална справка е несериозно да бъдат подложени на гласуване, както и направените предложения от другите уважаеми мои колеги за другите имена.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Има думата по процедурен въпрос господин Лютфи. 91а/3.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашата колежка Михайлова направи едно изключително полезно предложение и то процедурно - поправка към вашите два проекта за правила за гласуване. Така че аз предлагам, може би тя забрави, това да бъде поставено на гласуване и да започнем по същество работа.
Моля, предложението на госпожа Михайлова, че и отделни депутати могат да правят предложения, да се постави на гласуване. Това е изключително сериозно. А вече някои колеги започнаха да правят предложения.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Това е много уместна бележка.
Думата има господин Божилов от името на парламентарна група. Заповядайте!
СТЕФАН БОЖИЛОВ ("Нов избор"): Уважаеми господин председател! Твърде много станаха предложенията, а и процедурните правила и от името на парламентарната група "Нов избор" искам половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Давам половин час почивка и закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 21 ч. и 30 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Александър Йорданов)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Йордан Школагерски)
СЕКРЕТАРИ:(Георги Петров)
(Илиян Илиев)