Председателствувал: заместник-председателят Снежана Ботушарова.
Секретари: Трифон Димитров и Илхан Мустафа
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Добър ден, уважаеми госпожи и господа! Откривам заседанието на Народното събрание. В залата има необходимият кворум.
Съгласно правилника ще направя съобщение за питанията, на които ще бъде отговорено утре. Министър-председателят Филип Димитров ще отговори на питанията на господата Лъчезар Тошев, Красимир Чернев и Дончо Конакчиев. Министърът на отбраната Димитър Луджев ще отговори на питанията на господата Тошо Пейков, Георги Игнатов, Лъчезар Тошев и Йордан Василев. Министърът на труда и социалните грижи Векил Ванов ще отговори на питането на господин Тодор Кумчев.
Ако има някаква промяна и постъпи информация за готовността и на други министри да отговарят, ще ви уведомя утре. До този момент имаме тези потвърждения.
Продължаваме работата по програмата и дневният ред, които бяха гласувани, имате ги пред себе си.
Съгласно чл. 37, ал. 3 от правилника вчера до 18 часа е постъпило възражение, представено от госпожа Нора Ананиева, за отпадане на т. 5 от дневния ред, който имате пред себе си. Възражението е относно включване на точката за избиране на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание. Възра СтБ/ВЙ 1079.1 женията са развити защо не следва това да бъде включено в дневния ред. Съгласно правилника това възражение е постъпило в необходимото време, по него не следва да бъдат правени устни допълнения или дискусии. Ще го поставя само на гласуване.
Възражението се основава на следните съображения. Първо, че до Конституционния съд на Република България има направено искане от група депутати на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията да се произнесе за установяване на противоконституционността на Закона за изменение и допълнение на закона за Висшия съдебен съвет. Конституционният съд до настоящия момент не се е произнесъл. Второ, докато няма становище на Конституционния съд по този въпрос, изборът на състав на Висшия съдебен съвет е нецелесъобразен. Друго възражение, направено в изложеното писмено искане, е, че след като Народното събрание е уведомено, че има образувано производство пред Конституционния съд, то с оглед опазване авторитета на същото не следва да пристъпва към разглеждането на този въпрос. И още едно съображение, че това разглеждане може да бъде оценено от Конституционния съд и обществеността като предрешаване на случая и оказване на натиск върху Конституционния съд при постановяване на решението.
Моля ви, колеги, гласуваме направеното предложение да отпадне т. 5 от дневния ред - избор на членове на Висшия съдебен съвет.
С 82 за, 100 против, 1 въздържал се предложението се отклонява.
Продължаваме по точка 1 от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ НА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ЛИЦА И ЗА ЗАКРИЛА НА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ИНВЕСТИЦИИ.
Моля, господин Джеров да заеме мястото си и да продължим с гласуването по-нататък.
Вчера стигнахме до чл. 9. Бе направено оспорване на гласуването и искане за прегласуване. Оспорването бе уважено, така че гласуваме направените предложения по чл. 9 от началото.
Има думата господин Джеров. 1079.2
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Връщаме нещата. Пред нас е чл. 9, ал. 1.
Законодателната комисия предлага и поддържа становището си ал. 1 на чл. 9 в уводната част да има следната редакция: "По смисъла на този закон чуждестранна инвестиция е всяко вложение на чуждестранно лице, включително като едноличен търговец или чрез клон, или на дружество с чуждестранно участие повече от 50 на сто в...".
Според мен това уводно изречение на чл. 9, ал. 1 е съвсем прецизно, съвсем точно и то дава същността на нещата.
Направено е предложение в края, след думата "в" да продължи: "стопанската дейност в..."
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Допълнението не е точно там, където го прочете господин Джеров, а е по-нагоре в самия текст. То беше така: "По смисъла на този закон чуждестранна инвестиция е всяко вложение в стопанска дейност на чуждестранно лице". Ако предлогът "в" е смутил господин Ескенази, би могъл да се замени с предлога "за", тоест "всяко вложение за стопанска дейност на чуждестранно лице, включително като едноличен търговец или чрез клон, или на дружество с чуждестранно участие повече от 50 на сто в..." Ако това "в" пак смущава, може да бъде "изразяващо се в, посредством".
С това допълнение на Икономическата комисия съвсем не се губи смисълът на чл. 9, ал. 1, а е много ясен замисълът на икономистите, че става дума за вложения, свързано с дейност, включваща риск, отговорност. И затова именно такава дейност може да се смята за инвестиция и тя специално да се закриля. Именно такава дейност трябва да подлежи на правото печалбата от нея, получена в лева, да може да се и знася от страната.
Така че нашето допълнение има чисто икономически смисъл. Аз не виждам защо въобще въпросът се поставя на прегласуване. Ако двата предлога смущават някого, то действително по-добре е: "Вложение за стопанска дейност на чуждестранно лице и т.н.". НЧ/ВЙ 1080.1
Моля, в този смисъл да разбирате предложението, за което гласувахте, и отново да го подкрепите.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): А Вие защо настоявате?
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Ескенази поиска думата за реплика.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Уважаеми колеги, има два варианта. Единият, който е предложен от Законодателната комисия, и другият, който предлага господин Папаризов с една добавка "за стопанска дейност".
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (от място): Това не е мое предложение, а предложение на Икономическата комисия.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Добре, това в случая е просто една подробност.
Става дума за следното: слагането "за стопанска дейност в" първо е един израз, който е някак си невръзумителен. Второто нещо е, че то поставя въпроса, че може да има вложение за стопанска дейност в акции, в които да бъдат казани - ами това са а кции в инвестиционно дружество, а не в производството. тогава как ще го третираме, господин Папаризов?
Инвестиционно дружество - акционерно или държавно, това, което споменахме миналия път (съкровищни бонове, държавни ценни книжа и т.н.). Степента на риска е икономическо понятие, а не правно. Ако вие тук дадете формулировка, що е то риск и как той се измерва в правото, аз съм готов да дам едно определение в този закон. Но така просто като съображение - не върви.
Така че аз предлагам да гласуваме тези два варианта - на Законодателната комисия и това, което беше предложено с добавката "в стопанската дейност".
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата за реплика има господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Имам реплика към господин Папаризов.
На мен ми се струва, че този закон, ако го погледнете преведен на някакъв език, - инвестиция, стопанска дейност това е една голяма глупост. Инвестиция има в нещо. Вие инвестирате в нещо - в акции, инвестирате в недвижимости. Стопанска дейност ли е, или не? Стопанска дейност е всичко, което носи печалба, е стопанска дейност. 1080.2
Чужденците, за които е предназначен този закон, ще се чудят какво е това нещо.
Аз много ви моля, когато правим един закон, който не е предназначен за българи, а за чужденци, съобразявайте се с това нещо. Защото иначе пари няма да дойдат. Само ще се повишат съмненията.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Папаризов има думата за отговор на репликата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПССД): Много благодаря, госпожо председател. Сега разбирам от господин Димитров, че записването на "стопанска дейност" в този закон е глупост. Това поначало беше и мнението на Икономическата комисия.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Инвестиция в стопанската дейност.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПССД): Ако си спомняте, когато ставаше дума за заглавието, ние искахме законът да бъде "Закон за инвестиции в стопанската дейност".
Господин Димитров, заповядайте да довършите репликата си, за да мога да Ви отговоря.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не казвам, че "стопанска дейност" е глупост. Това е едно много хубаво п онятие. "Инвестиция в стопанска дейност" е глупост.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПССД): Бих искал да кажа, че определението което предлага Икономическата комисия и което уточнява предложението на вносителя, се базира на Кодекса за инвестициите на организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Вие така сте отхвърлили например текста от този кодекс, който също Икономическата комисия предлагаше, че една и нвестиция не трябва да нарушава националните интереси и т.н. Може би този кодекс действително е написан по един сложен начин за нашето ниво на и кономическо мислене, но не сме ние виновните за това.
Вярвайте, че това допълнение "стопанска дейност" е много сериозно заради новия широк обхват на закона. Тъй като, ако всяко вложение се счита за инвестиция, и вие след това приемете, че и влогът е инвестиция, достатъчно е аз като чужденец, без да правя нищо друго, да направя един влог в долари (понеже гос 1080.3 подин Ескенази сега ще махне левовете), след това да ги продам, да закупя левове, с повечето левове за закупя долари и да ги изнеса. Разбирате ли?
Нашата логика навсякъде беше, че ние трябва да стимулираме стопанска дейност, тоест това, което е свързано с някакъв риск. И затова го записваме тука. Мисля, че за всички е ясно какво е "стопанска дейност".
Освен това може да има влог просто за целите на влога. Това е разликата. Вложение в акции е едно, вложение в стопанска дейност, изразяващо се в акции, е друго. Защото това вече е участие в предприятие.
Първоначалният текст на миналия закон беше свързан с преките инвестиции.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Папаризов, моля Ви, бъдете конкретен. Изтече времето Ви.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПССД): По същество ние в миналия закон
определяхме преките инвестиции. Сега повече отиваме към непреките инвестиции. Нима това е нещо, което Народното събрание подкрепя? Ако това е така, това е съвсем друг въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожица Русева има думата за процедурен въпрос. 1080.4 ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Протестирам, че се нарушава процедурата и правилника, защото тук беше поставен един въпрос за прегласуване на едно допълнение към определения текст, внесено от Икономическата комисия. Вместо да пристъпим към процедурата на прегласуване, Вие, госпожо председател, разрешавате отново дебати. Дебатите са приключили, ние сме гласували. Гласуването е оспорено, уважено е оспорването - минаваме към прегласуване на текста. В случая не се спазва процедурата, а се тръгва отново към дебати, които са приключили по този текст. (Единични ръкопляскания от ПССД)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Приемам възражението.
Пригответе се за гласуване. (Народният представител Георги Пирински иска думата) Моля Ви, господин Пирински, възражението беше основателно. Все пак приемам това, което каза господин Папаризов "в стопанска дейност". Може би е по-добре да се каже "за стопанска дейност".
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Няма да правя изказване. Бих искал да уточня нещо по текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Повече от това в момента не можем да уточняваме. Извинете, няма да Ви дам думата. "За стопанска дейност" - допълнението се намира на втория ред на текста на ал. 1 на чл. 9. (Народният представител Георги Пирински се приближава към председателствуващия и прави своето уточнение) Господин Пирински, прегласуваме текст, който вчера е приет.
Господин Пирински предлага редакционно да не бъде "в стопанска дейност", а "с цел стопанска дейност".
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): За да отговаря на предложението на Венцеслав Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ние добре знаем законите тук. Ако е само до този момент... (Оживление в залата)
Господин Джеров, предложението е "с цел стопанска дейност". ДП/ВЙ 1081.1
Пригответе се за гласуване, прегласуваме допълнението.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз вече се чудя толкова ли не ценим времето, което е пред нас, но - едното предложение е "за стопанската дейност в", сега господин Пирински предлага "с цел стопанска дейност", но ми позволете едно изречение, една моя мисъл в случая. Може ли да купя акции без стопанска дейност или без цел стопанска дейност, а в друг случай да купя акции за стопанска дейност? Кой е този човек, който ще дойде да преценява, защо аз купих акции. Просто не мога да разбера спора между специалистите за какво е.
Извинете за тази реплика, която сам си взех.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Поставям на гласуване добавката "за стопанска дейност в" на втория ред. Гласуваме само за добавка към текста на л. 1.
За 80, против 92, 3 се въздържат. Предложението за това допълнение към текста се отхвърля.
Продължаваме с гласуването. По текста на чл. 9, ал. 1 в т. 4 бяха направени няколко предложения.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Основното е да отпадне т. 4 на ал. 1 на чл. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (към Венцеслав Димитров, който иска думата): Господин Димитров, вчера бяха обсъдени, а сега само ги гласуваме.
По точка 4 са направени две предложения. Първото предложение е тя изцяло да отпадне.
Второто предложение, което беше направено: думите "депозити и" да отпаднат.
Третият вариант е точка 4 да остане така, както я предлага Законодателната комисия.
Гласуваме тези предложения, които вчера бяха направени и обсъдени.
(Към господин Асен Мичковски, който иска думата) Господин Мичковски, ако ще потвърдите или дадете аргументация за някое от тези предложения, такива вече бяха казани. Ако имате нещо да допълните към текстовете, заповядайте, имате думата. 1081.2
АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Предполагам, че не си спомняте, след като господин Ескенази направи пояснение, че в т. 13 се предотвратява възможността спекулативно да могат да бъдат използувани влоговете, да бъдат обръщани във валута и изнасяни зад граница и доходите от тях, тогава станах и оттеглих това предложение - т.е. да бъде заличена т. 4 от текста. Оттеглих това предложение след обяснението на господин Ескенази, че в т. 13 тази възможност се съдържа.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, но след Вас господин Папаризов, доколкото си спомням, потвърди да остане. В момента сме в процедура на гласуване.
Гласуваме, вчера всичко бе казано. Първото предложение е т. 4 да отпадне. Независимо, че е оттеглена, господин Папаризов отново потвърди това. Дори и от свое име да го прави, трябва да се гласува.
Гласуваме предложението т. 4 да отпадне.
За 77, против 90, 4 въздържали се. Предложението за отпадане на т. 4 се отклонява.
Направено е второ предложение в т. 4 да остане само "влогове в банки". Господин Джеров вчера обясни защо.
Гласуваме думите "депозити и" в т. 4 да отпаднат.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Това е повторение и означава едно и също.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За 159, против 2, 4 въздържали се.
Предложението да отпаднат думите "депозити и" в т. 4 се приема.
Господин Джеров, другите предложения?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В т. 6 имаме две предложения, доколкото съм си отбелязал. Точка 6, както е предложена, е: "Извънбанков кредит за срок повече от 5 години на дружеството, в което чуждестранното лице участвува". Едното предложение е първата дума "извънбанков" да отпадне. Второто предложение е думите след "дружество" да отпаднат - т.е. думите, "в което чуждестранното лице участвува".
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, аз също съм си отбелязала, че е направено предложение, включително и "на дружество". 1081.3
Първото предложение е да отпадне думата "извънбанков" в т. 6.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ако отпаднат двете неща, т. 6 ще бъде "кредит за срок повече от 5 години".
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предложенията са направени разделно, така трябва и да ги гласуваме.
Най-напред гласуваме думата "извънбанков" да отпадне в т. 6.
За 90, против 73, 7 се въздържат. Приема се предложението думите "извънбанков" да отпаднат. 1081.4 Към точка 6 е направено предложение също да отпаднат думите "след години" до края.
Тук също са направени две разделни предложения. Ще ги гласуваме. Предложението на Икономическата комисия е думите" "в което чуждестранното лице участвува" да отпаднат.
Моля, гласувайте да отпаднат думите, "в което чуждестранното лице участвува".
За - 160, против - 6, 4 се въздържат.
Приема се предложението да отпаднат думите, "В което чуждестранното лице участвува".
Към този текст е направено още едно предложение - да отпаднат думите "на дружество". Моля, гласувайте за това предложение.
За - 99, против 58, 2 се въздържат.
Предложението се приема.
Господин Джеров, имате думата за другите предложения.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Други предложения не виждам. И при това положение ще моля да бъде поставен на гласуване текстът.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (от място): Имаше предложение в комисията точка 7 да отпадне.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Колеги, много моля, когато правя доклада, да се слушаме. Аз не мога да разбера защо трябва да повтарям някои неща. Вчера, когато говорих за този член и когато го прочетох и обясних, че втората точка 6 е техническа грешка и просто е нанесен един ред, който не съществува. Това ми е третото обяснение по този въпрос. И затова, моля, да бъде поставен на гласуване член 9, предложен от Законодателната комисия с трите алинеи, без повторно дадената точка 6, която представлява техническа грешка на това място.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Гласуваме член 9 с трите си алинеи след направените вече гласувания по алинея 1. Моля, гласувайте.
За - 102 народни представители, против - 41, 15 се въздържат.
Член 9 е приет на второ четене. СД/ВЙ 1082.1
Обяснение на отрицателен вот. Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПССД): Госпожо председател, ако не се лъжа, по правилника за обяснение няма друго ограничение, о свен гласуваното от Народното събрание. Така че, моля, да ми осигурите полагаемите ми се две минути.
Гласувах против, тъй като, госпожо председател, в предложението на Икономическата комисия за какви вложения става дума всъщност се повдига въпросът за целта на този закон. В много подобни закони в други страни има един или два текста, които определят целта на закона - защо се приема този закон и каква цел преследва той.
Според мен ясно и категорично трябва да се изрази, че целта на закона е да насърчи стопанската дейност с чуждестранно участие, с инвестиции, а в по-широкия смисъл на закона и чрез други форми на участите в стопанската дейност. Без този текст "с цел стопанска дейност" или "в стопанска дейност" самият предмет, характер, цел на закона значително се изменя. Спокойно бихте могли да назовете заглавието на този закон като Закон за купуване на имоти в България, да речем, или Закон за разпродажба на имоти в България.
Всички и от мнозинството, които се изказаха в полза на закона, го свързваха или с подобряване на социалните осигуровки, или със създаването на нови работни места, с подем в икономическата активност, с ефекти, които да подпомогнат развитието на икономиката. Ето защо тези две или три думи - "с цел стопанска дейност" или "в стопанска дейност" са от принципно значение за това за какъв закон говорим, каква цел преследваме, като го приемаме.
Предлагам, независимо от това, че се гласува по команда от първата банка, особено сега няма проблеми, след като господин димитров е тук и може да огласи волята на мнозинството, в по-нататъшната работа поне по тоя закон да се замисляаме какво правим, а не какво има предвид господин Димитров или господин Ескенази.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Башикаров има думата за обяснение на отрицателен вот. 1082.2
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ПССД): Госпожо председател, уважаеми дами и господа! Искам да обясня отрицателния си вот.
Аз смятам, че отхвърляйки поправките, предложени от Икономическата комисия към чл. 9 на законопроекта, ние по същество се сбогувахме с понятието "чуждестранна инвестиция" в онзи смисъл, в който го разбира съвременният делови свят и го третира съвременното икономическо право. Защото, прекъсвайки връзката на капитала с предприемаческата дейност, законопроектът деформира икономическата същност на чуждестранната инвестиция, а следователно и нейните икономически последици.
Искам още веднъж да повторя, че не видът на вложението прави от него инвестиция, както е формулирано в законопроекта, а специалното му икономическо предназначение. Инвестицията е капитал не с каквото и да е предназначение или с каквито и да е икономически последици. Тя е капитал, мобилизиран в производствен, в широк смисъл процес, свързан преди всичко с предприемаческата дейност.
В този смисъл смятам, че законопроектът е крачка назад спрямо действуващия Закон за чуждестранните инвестиции.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин папаризов - трето обяснение на отрицателен вот. 1082.3
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПССД): Уважаема госпожо председател, аз гласувах против, освен по току-що изложените икономически съображения затова, че с това прегласуване се прекъсна според мене една много важна, положителна тенденция. Тя първо се прояви в Икономическата комисия, където законът се разглеждаше от гледна точка на икономическата целесъобразност, а не на цветовете. След това прерасна и в такова разбиране вчера в пленарната зала преди прегласуването.
Гласувах против с едно огорчение, че ние ще можем да търсим най-оптималните от икономическа гледна точка решения. И това огорчение за мое най-голямо съжаление е предизвикано не в малка степен от един известен и добър за мен икономист, господин Венцеслав Димитров. Той отново избра неикономическия подход в тази зала. Съжалявам за това. Благодаря.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Финансовия.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Продължаваме второто четене на законопроекта.
Господин Джеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чл. 10 за разлика от внесения съответен чл. 9 при първото гласуване има съвсем нова редакция. Мисля, че разбирате причината, когато говорим за отчуждаване. Предходният текст беше запазен само с оглед на това, че нямахме време да го прередактираме. Сега предложеният на вашето внимание чл. 10, който замества предходния чл. 9 по първия проект, е съвсем нов, съобразен е със закона за собствеността, съобразен е и с нуждите за повишена охрана на чуждата собственост. Ето защо той съдържа съвсем нов вариант.
"Чл. 10. Ал. 1. Имоти, собственост на чуждестранно лице по смисъла на този закон, могат да се отчуждават само за особено важни нужди на държавата, които няма възможност да се задоволят по друг начин.
Ал. 2. Отчуждаването на имоти и обезщетяването на чуждестранното лице става със заповед на министъра на финансите.
Ал. 3. Отчужденитя имот и този, който се отстъпва в обезщетения, се оценяват по пазарни цени към датата на отчуждаването. Сл.Р/ВЙ 1083.1
Ал. 4. Отстъпеният в обезщетен имот трябва да бъде равностоен на отчуждения и в близост до него, а със съгласие на собственика - и на друго място.
Ал. 5. Отчужденият имот може да бъде завзет само след като собственикът бъде надлежно обезщетен.
Ал. 6. При обезщетяване с имот разликата в стойността се доплаща от собственика или от държавата.
Ал. 7. Ако чуждестранното лице се съгласи, обезщетението може да бъде парично.
Ал. 8. Заповедта за отчуждаване подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство пред Върховния съд както по отношение основанието за отчуждаване, така и по отношение оценката, начина на обезщетяването и другите елементи на заповедта."
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Мичковски за становището на Икономическата комисия.
АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Благодаря, госпожо председател. Икономическата комисия предлага следната редакция на ал. 1. Разликата е минимална, но за нас тя е значима. "Имоти, собственост на чуждестранно лице по смисъла на този закон, могат да се отчуждават на предвидено законно основание само за особено важни нужди на държавата, които няма възможност да се задоволят по друг начин."
Смисълът на тази малка промяна е да се гарантира още по-голяма сигурност на чуждия инвеститор спрямо някакви отчуждителни действия. И затова да бъде не както е сегашният текст - а само за особено важни нужди на държавата, а тази възможност, да бъдат отнемани за особено важни нужди на държавата чужди имоти да става на основание на закон. Това е смисълът на нашето предложение.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не са постъпили други предложения по текста. Господин Джеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз се противопоставям на това предложение на Икономическата комисия, чисто юридически. То не може да бъде възприето и моля да не гласувате за него. Ще се обоснова защо. 1083.2
Сегашният текст на чл. 10 е реципиран от сега действуващия чл. 100 на Закона за собствеността. Ако върнем нещата назад, ще стигнем до закона преди 9 септември - Закон за отчуждаване за важна държавна и обществена нужда, който съдържаше същата разпоредба.
Нека да не робуваме винаги на историята. Какво би означавало, ако приемем това предложение - в предвидени от закона случаи. Кой закон предвижда случаи на отчуждаване? Няма такъв закон, нито бихме могли да създаваме закон, който специално да определя имота на х да бъде отчужден, примерно, за едно училище. Докато тук се дава възможност "имоти, собственост на чуждестранно лице, могат да се отчуждават само за особено важни нужди на държавата, които няма възможност да се задоволят по друг начин". Това е едната гаранция. Мисля, че е достатъчна.
И второ, че заповедта за отчуждаването, с всички елементи във връзка с отчуждаването се издава от министъра на финансите.
Това са две силни гаранции, съобразени с правилата на българското законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ако позволите, господин Джеров, искам да допълня, че в Конституцията има текст - чл. 17, ал. 5: "Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон, при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин или след предварително и равностойно обезщетение". Конституцията е приложимо право, така че и да го има, и да го няма този текст в закона, Конституцията се прилага.
Господин Папаризов има думата, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПССД): Благодаря Ви, госпожо председател.
Вие практически направихте половината от моето изказване. Към това, което Вие казахте, а между другото и господин Ескенази беше предвидил този текст в първата си редакция искам да добавя, че всички, които водят преговори за взаимна защита на инвестиции с България, очакват да видят именно тази гаранция, че дадено отчуждение може да става само на предвидено в закона основание. Това винаги е било тяхното съображение. И аз съм сигурен, че и затова този текст господин Ескенази го беше включил в първия си вариант. Той е много нужен от гледна точка на доверието на 1083.3 чуждите инвеститори към нас. И аз просто искам да подкрепите това предложение на Икономическата комисия, което е първоначалната редакция на господин Ескенази.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Пристъпваме към гласуване. Най-напред ще гласуваме допълнението към текста на Законодателната комисия. Разликата между двата текста - на Законодателната комисия и на Икономическата комисия, е в допълнението на следните думи "на предвидено в закона основание". Така че, гласуваме най-напред предложението за допълнение на думите, които чухте и ги имате пред себе си в материала на Икономическата комисия. Моля, гласувайте.
За предложението са гласували 80 народни представители, 67 - против, и 6 се въздържат. Допълнението се приема.
Не са направени други предложения по текста на чл. 10, така че гласуваме целия текст на чл. 10. Моля, гласувайте.
За текста са гласували 135 души, 7 против и 12 са се въздържали.
Текстът на чл. 10 е приет на второ четене. 1083.4 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чл. 11 със заглавие "Регистрация на чуждестранните инвестиции".
"Ал. 1. Чуждестранните лица са длъжни да регистрират инвестициите си в страната освен влоговете в банки в срок от 30 дни след извършването им.
Ал. 2. Чуждестранните инвестиции се регистрират в Министерство на финансите по утвърден и обнародван от него образец."
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По този текст има ли при вас постъпили предложения?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има едно предложение само, постъпило писмено.
"Ал. 2. Чуждестранните инвестиции се регистрират чрез деклариране в Министерството на финансите..."
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (от място): "И при настъпване на промени".
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, има и още едно допълнение. Прав е колегата Ескенази. Да се добави второ изречение в чл. 11, ал. 1 със следното съдържание:
"На регистрация по реда на предходното изречение подлежат и настъпилите промени в регистрирана инвестиция".
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други предложения не са постъпили. Господин Ескенази, имате думата.
Само че в ал. 2 "се регистрират" "чрез регистриране" има тавтология.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Уважаеми колеги, просто искам да поясня смисъла на тези допълнения, тъй като просто бяха съобразени в последния момент онзи ден. Става дума за следното. Идеята е, че чуждестранните лица са длъжни да регистрират инвестициите си в страната и настъпилите промени. Защото може да се увеличи дяловото участие в дружества и т.н. и т.н.
Другата идея на ал. 2 е, че регистрацията се извършва чрез деклариране, тъй като желателно е да се избегне една сложна процедура по регистриране, при която може да се създаде един безкраен процес. Да се искат разни документи, пък пак да се връщат, пояснения и т.н. Така че за мен най-добрата редакция е следната: ББ/ВЙ 1084.1
"Чуждестранните лица са длъжни да регистрират инвестициите си в страната и настъпилите промени в срок от 30 дни след извършването им. Не подлежат на регистрация влоговете."
И ал. 2. "Чуждестранните инвестиции се регистрират чрез деклариране в Министерство на финансите..." и т.н. текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Ескенази, но господин Джеров има ли текста?
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Да, има го.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, благодаря.
Господин Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПССД): Благодаря Ви, госпожо председател, уважаеми колеги! Аз първо искам да подкрепя първото предложение на господин Ескенази към ал. 1. Но по ал. 2 пък искам да изразя признателност към Законодателната комисия, че тя в тази редакция е отчела предложението на Икономическата комисия, което беше едно от малкото зачетени предложения.
Какво сме имали предвид с този текст? Да се регистрират в Министерство на финансите по утвърдения и обнародван от министерството образец. Много е важно това, защото по време на миналото правителство бе създадена една комисия, която тогава оглавяваше господин Луджев, подготви се един такъв образец, който е много опростен и мога да Ви го покажа, господин Ескенази, той е на една страница. Но имаше формално основание да се възрази срещу тази уеднаквена форма, тъй като законът тогава и бившият закон предвижда точно тази формулировка, която отново сега ни предлага господин Ескенази. Тоест просто да се декларират чуждите инвестиции. Моля ви да остане "по утвърден образец", защото това е практически важно за дейността на Министерство на финансите.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (от място): "Декларирам по утвърден образец."
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПССД): А сега господин Ескенази казва "декларират по утвърден образец". Аз в този смисъл не виждам проблем, ако това предлага като дума. Но да се запази "образеца". "Декларират по утвърден образец" - нямам нищо против.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (от място): Няма спор, няма спор! 1084.2
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други предложения по текста на чл. 11 не са постъпили. Ще гласуваме най-напред предложените допълнения към него.
Господин Ескенази, прочетете редакцията на ал. 1.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): "Ал. 1. Чуждестранните лица са длъжни да регистрират инвестициите си в страната и настъпилите промени в срок от 30 дни след извършването им. Не подлежат на регистрация влоговете."
Мисля, че нещата са безспорни.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предлагам да се гласува тази редакция, която фактически съдържа допълнението. Ако тя не се приеме, тогава ще се гласува текстът на Законодателната комисия.
Моля, гласувайте за текста, който чухте!
Господин Ескенази, имам молба още веднъж да се прочете текстът. Целият текст, да, който съдържа само допълнението, не дава друга формулировка.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Нека да се прекъсне гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, прекъснете гласуването. Отново ще се гласува. Прочетете текста (обръща се към господин Ескенази)
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): "Чуждестранните лица са длъжни да регистрират инвестициите си в страната и настъпилите промени в срок от 30 дни след извършването им."
Второ изречение към същата алинея:
"Не подлежат на регистрация влоговете".
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Същият смисъл, както е в редакцията на ал. 1, но тук включва и допълнението.
ДЕПУТАТ (от място): "... влоговете в банки".
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Да, "... влоговете в банки".
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Необходимо ли е още веднъж да се чете текстът?
Анулирайте гласуването до този момент! Моля, гласувайте!
Резултат: 132 народни представители са гласували за, 7 против, 9 се въздържат. 1084.3
Приема се редакцията на текста на ал. 1, предложена от господин Ескенази и подкрепена от изказалите се народни представители.
Гласуваме ал. 2.
Към ал. 2 бе направено едно допълнение към текста: "чрез деклариране".
"Чуждестранните инвестиции се регистрират (допълнението е) чрез ..." и останалата част продължава "... в Министерство на финансите по утвърден и обнародван от него образец".
Има уточняване само за начина, по който да стане това.
Моля, гласувайте за предложението да се допълнят думите "чрез деклариране".
Моля, гласувайте!
Резултат: 138 народни представители са гласували за, 3 против, 6 се въздържат. Добавката се приема.
Моля ви сега гласувайте за текста на ал. 2 така, както е предложена от Законодателната комисия и вече съдържаща в себе си току-що гласуваната добавка.
Моля, гласувайте!
Резултат: 123 народни представители са гласували за, 5 - против, 7 народни представители се въздържат. Текстът на ал. 2 е приет.
Уведомявам ви, уважаеми госпожи и господа, че господин Джеров направи оспорване на гласуването на чл. 10, още когато се гласуваше. Беше започнало току-що гласуването по чл. 11, но за да не го прекратя, не ви уведомих. Става дума за следното. Отново за това допълнение, което гласувахме: "на предвидено в закона основание". Също няколко възражения бяха направени по същество от колегите - юристи.
Господин Джеров, все пак обяснете за какво става дума. Не за целия текст, а за тази добавка, която ние гласувахме "на предвидено в закона основание" в ал. 1 на чл. 10. 1084.4
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, аз Ви помолих, госпожо председател, да прегласуваме приетото допълнение, предложено от Икономическата комисия, говоря за чл. 10, ал. 1, а то гласи "на предвидено в закон основание..."
Този текст мисля, че се мотивирах авансово, не може да бъде приет. Какво означава това "на предвидено в закон основание"? За да се извърши отчуждаване, трябва да има специален закон, който да предвиди основание. Това е някакъв абсурд.
И в този смисъл аз се противопоставих. Редакцията, която е предложена от Законодателната комисия, не защото аз съм член на Законодателната комисия, е прецизирана. Аз ви поясних, че това е текст, който е съществувал, не мога да кажа точно, но някъде от 1930 - 1935 г. в нашето законодателство. Това е принцип. Този принцип даже е възприет точно така и в Закона за собствеността. И в новата редакция на евентуалния бъдещ закон тази редакция продължава да съществува. Не от някаква симпатия към редакцията, а просто това е една редакция, която е прецизна, точна и дава основанията за отчуждаване.
И както ви поясних преди малко, ал. 2 създава база, след като заповедта се издава от министъра на финансите, отчуждаването да не става случайно. Ако е за имот на гражданин, отчуждаването ще бъде извършено от кмет на община. А тук въздигаме автора на административния акт в министър на финансите. Или моята мисъл е тази: гарантираме от всяка гледна точка чуждестранното имущество, че върху него няма да бъде посегнато случайно.
Моля, предложеното от Икономическата комисия допълнение да бъде отхвърлено чрез вашето гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предлагам ви в момента да не правим спор по въпроса, а може би по време на почивката отново да се срещнат комисиите, тъй като има колизия на норми. Добре, предлагате веднага да стане. Господин Пирински, Вашето съображение?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПССД): Госпожо председател, убедително Ви моля да не поставяте на прегласуване този текст по две причини. Едната е процедурна, другата е по същество.
Процедурно чл. 56, ал. 2 от правилника, по която работим, гласи буквално "когато процедурата по гласуването или резултатът ВТ/НП 1085.1 от него бъдат оспорени от парламентарна група веднага след приключването му, председателят може да разпореди то да бъде повторено".
Това не беше направено. Веднага след гласуването "за" или "против" включването на предложението на Икономическата комисия то не беше оспорено. Както Вие сама казахте, то беше оспорено без някой да разбере междупрочем, след гласуването на целия чл. 10. Така че процедурно Вие нямате основание да поставите това предложение на гласуване.
Но по същество. Господин Джеров смята, че така записаният текст няма смисъл. Смятам, че Вашето собствено обяснение, което Вие дадохте, че чл. 17, ла. 5 от Конституцията при липсата на друг специален закон засега е именно онзи закон, за който става дума, когато записваме в чл. 10, ал. 1 на законопроекта, че отчуждаването може да стане само по закон. Това именно е основният закон - Конституцията, чл. 17, ал. 5. Той буквално гласи: "Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение."
При положение, че се извърши отчуждаване, чуждестранният инвеститор може да го оспори. Когато се яви пред съда, съдът ще трябва да разрешава този спор. В случая той ще стъпи на чл. 17, ал. 5 и първо ще прецени имало ли е начин тези нужди да бъдат задоволени по друг път, имало ли е предварително и равностойно обезщетение. Това е абсолютно задължително като гаранция за чуждестранния инвеститор, че с него няма да бъде постъпено както да е, че той ще бъде предварително и справедливо обезщетен, че ще има закон, а не произвол.
И аз не мога да си обясня, откровено казано, госпожо председател, ако Вие решите да подложите отново на прегласуване този текст, как ще мотивирате това свое предложение. Убедително Ви моля да не го правите. И моля господин Джеров просто да оттегли предложението си за прегласуване, защото то и по същество, и процедурно е незащитено.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Марков има думата. 1085.2
ГЕОРГИ МАРКОВ (СДС): Уважаеми колеги, аз взимам реплика спрямо господин Пирински, когото уважавам като добър специалист, но проблемът е чисто правен.
В момента по действуващото законодателство в България има отчуждавания по два закона. Едното е по Закона за собствеността, където отчуждаването става за особено важна държавна нужда и където идеята е да се отчужди сградата, но тя да се запази във вида, който съществува и да се използува за някаква цел, примерно музей. Другото отчуждаване е по Закона за териториалното и селищното устройство, където се извършва отчуждаване на базата на предвиждания на застроителния и регулационния план, с оглед на т.нар. планово изграждане на населените места, където по хипотеза, когато става дума за сграда, тя трябва да бъде разрушена, за да се построи нещо.
Ние сме далеч от мисълта да не спазваме Конституцията, в смисъл, че могат да се отчуждават обекти на чуждестранни лица, които са обект на чуждестранна инвестиция на базата на подзаконов нормативен акт. Това е изключено. Ние сме за конституционния принцип, че това може да стане само по закон и това е законът - чл. 10.
Ние можехме да приемем друг подход: да кажем, че отчуждавания се извършват и да препратим по реда на Закона за собствеността и, да речем, по Закона за собствеността и Закона за териториалното и селищното устройство. За да не препращаме към закони, които ще затруднят чуждестранния инвеститор, когато чете, да ги набавя, всъщност ние взимаме хипотезата на отчуждение по Закона за собствеността с една единствена разлика - органът на отчуждаване, както подчерта и господин Джеров, е министърът на финансите, т.е. по тази линия даваме една засилена защита, и, второ, тук пък вече жалбата срещу неговия акт на отчуждаване по отношение на цена, на начин на обезщетяване и т.н., ще подлежи на обжалване пред Върховния съд. Тоест нищо ново не казваме, но създаваме един разширен ред за отчуждаване, като почти сме преписали чл. 102 от Закона за собствеността.
И това е основанието - особено важна държавна и обществена нужда. Това е основанието, което го даваме в този закон. Ако погледнете Закона за собствеността, ще видите, че пише абсолютно същото. Просто сме го преписали и само органът е друг, а контролът 1085.3 е чрез Върховния съд. Така че изключваме възможността да стане по друг ред в подзаконов акт, каквото е опасението и каквато пречка наистина има и по сегашната, и по предишната Конституция.
Тоест ние не искаме по Закона за териториалното и селищното устройство да има отчуждаване. Искаме регулационно-застроителният план, където местният общински съвет ще реши дали да бъде детска градинка и т.н., да атакува имоти на инвестиции. Искаме това да бъде рядка хипотеза - особено важна държавна нужда и тя да се преценява от този, който процесуално представлява държавата, в случая министърът на финансите.
Ако възприемем това, което вие казвате, тогава разширяваме и по-добре е да кажем, че отчуждаванията стават по Закона за собствеността и по Закона за териториалното и селищното устройство. Тогава трябва да разширим хипотезата за възможностите за отчуждаване и по застроителния и регулационния план. Ние искаме да стесним обхвата на отчуждаване, когато става дума за чуждестранни инвестиции, и да подчертаем, че това е рядка хипотеза, ще бъде особено важна държавна нужда, ще се преценява от държавен орган, от централен орган на управление - министърът на финансите. А не от общински съвет, който, като измени на застроителния и регулационния план и ти като не можеш да го атакуваш, той по-нататък предпоставя и отчуждаването. Това беше съображението.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Марков, това изказване или реплика беше, за да знам по-нататък как да процедираме?
ГЕОРГИ МАРКОВ (СДС): Това беше едно пояснение, за да стане ясно за какво е думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Значи самостоятелно изказване. Аз не му дадох думата като реплика. Аз само му дадох думата, а той уточни- като реплика. Заповядайте за отговор.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПССД): След тази реплика, на която аз ще отговоря, ми се струва, че ние нямаме база за различия, защото предлагам или да кажем: въз основа на двата закона, които цитира господин Марков, или, да кажем, като не може да става това отчуждаване, с подзаконов акт. Защото целият смисъл, да кажем на основание на закон е именно да стане ясно, че не може 1085.4 едно или друго правителство, допуснете невъзможното, че утре дойде едно социалистическо правителство и то реши да започне да отчуждава инвестициите на хора, които са инвестирали, защото вече няма комунисти в правителството. Инвеститорът трябва да е сигурен, че това не може да стане, че само въз основа на закон може да се прави отчуждението.
За да не отнемам повече време, тъй като виждам, че господин Джеров и господин Марков в момента търсят редакцията, може би ще предложите нещо?
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Позволете ми най-напред процедурно да попитам - понеже непрекъснато се опитвате да атакувате Председателството по този начин, подкрепя ли парламентарната група направеното оспорване на гласуване?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Да, подкрепя.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (от място): Колко пъти ще се изказва господин Пирински?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПССД): По процедурата...
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля Ви, господин Пирински, не може да вземате непрекъснато думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПССД): Вие знаете, че процедурно имам право да се изкажа. Ако говорим стриктно по процедурата, няма ограничения за изказване. Ако говорим стриктно за процедурата, госпожо председател, ново изменение може да се прави само с предолжение за изменение и допълнение на закона, след като приемем този закон. Аз обаче не се формализирам. Не се формализираме, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Много Ви моля, не Ви давам думата повече. Не ме поставяйте в неудобното положение да направя това, което вчера ме посъветвахте - да натискам копчето. (Шум в залата)
Моля ви, позволете ми да кажа и следното: два дни вече няколко пъти отменяме гласувания, защото законът се вае в залата. Затова питам, за да не се получат по-нататъшни коментарии: подкрепя ли парламентарната група направеното оспорване на гласуването?
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Да!
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Русева, моля Ви на микрофона, за да се запише в стенографските бележки.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Парламентарната група на Съюза 1085.5 на демократичните сили подкрепя предложението за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Оспорено е гласуването по чл. 10 в частта на добавката "на предвидено в закона основание...". Това е формалната страна на въпроса. По същество чухте, че има една колизия на норми, която е по-важно да бъде решена.
Искам да попитам господин Джеров: необходимо ли е време, за да се направи консултация по текста или считате, че веднага може да се постави на прегласуване? 1085.6
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Госпожо председател, отговарям веднага на Вашия въпрос. Веднага можем да предложим едно допълнително изречение, за да отстраним съмнението на колегите, които изясниха своите становища. Не като необходимост, но след като има съмнения, ние с господин Георги Марков предлагаме първото изречение на чл. 10, ал. 1 да остане така, както е предложено, и към нея да се запише второ изречение: "Отчуждаването не може да стане въз основа на подзаконов нормативен акт." По този начин отстраняваме опасенията на колегите от Икономическата комисия. Но това е при положение, че отпаднат допълнителните думи "на предвидено в закона основание".
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Направено е предложение добавката "на предвидено в закона основание" да отпадне, а за да се допълни гаранцията към ал. 1, да се запише изречението, което господин Джеров прочете. Предлагам ви следния начин на гласуване на текста. Тъй като се прегласува чл. 10 само в частта за първата добавка, предлагам така да гласуваме, за да не се наложи прегласуване, да се гласува първо за добавката "на предвидено от закона основание". Направено е предложение да се добавят думите "на предвидено в закона основание".
Моля да се гласува за тази добавка. Ако ние отхвърлим добавката с гласуването си, след това ще гласуваме второто изречение, което господин Джеров предложи.
Моля ви, гласуваме само добавката "на предвидено в закона основание".
С 49 за, 114 против, 9 въздържали се, добавката отпада.
Гласуваме изречение второ към ал. 1. Господин Джеров, моля да го прочетете отново.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В чл. 10, ал. 1 след първото изречение да се добави второто изречение: "Отчуждаването не може да стане въз основа на подзаконов нормативен акт."
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте това изречение.
Със 140 за, 7 против, 12 въздържали се второто изречение към ал. 1 се приема.
С това бе уважено оспорването на гласуването и текстът бе приведен в съответствие с останалото законодателство и Конституцията. Иначе чл. 10 е гласуван. Ст.Б/НП 1086.1
Така че продължаваме със следващия член на закона, чл.12.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В чл. 12 има две предложения за промяна. Заглавието е "Обезпечаване на вземанията на чуждестранно лице".
"Ал. 1. Вземанията в лева и валута на чуждестранно лице могат да бъдат обезпечавани със залог или ипотека. Залогът е действителен и в случай че заложената вещ е оставена при длъжника и се използува от него, при условие че има писмен договор с достоверна дата. За вписването на ипотека не е необходимо разрешение на държавен орган."
Това е ал. 1 така, както я предлагам на вашето внимание.
Смятам, че ал. 2 към този текст не трябва да остане тук, тя е текст, който трябва да отиде към чл. 15. И когато стигнем до чл. 15, ако сте съгласни, ще го предложим като ал. 3.
Постъпило е предложение за нова алинея към чл. 12: "Когато обезпеченото задължение по ал. 1 е във валута, при принудително изпълнение чуждестранното лице се ползува от правата по чл. 13, ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за едно пояснение по тази допълнителна алинея.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Тъй като предложението е мое, ще поясня. Става дума за следното. Тогава, когато едно чуждестранно лице е вписало ипотека, имотът се изнася на публична продан. Получават се лева. Естествено е в този случай именно когато чуждестранното вземане е във валута, кредиторът да има право левовата равностойност да бъде обърната във валута, тоест ползува се от правата по чл. 13, ал. 1, който урежда случаите, в които левов доход може да бъде обърнат във валута. Повтарям още веднъж, става дума само за случаите, когато имаме едно вземане във валута. Отпуска се кредит от един милион долара, срещу което се вписва ипотека. Имот не се издължава с един милион долара, имотът се изнася на публична продан, купува го някакво българско предприятие, внася сумата. Кредиторът трябва да има правото естествено да обърне тази левова равностойност във валута.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПССД): Аз не бих искал да възразя, но бих искал да помоля господин Ескенази просто за систематичност 1086.2 този случай да се впише в нова точка на чл. 13. Там той иска да направи и друго допъленине, вчера ни обясни, когато става дума за реализиране в лева доходи и инвестиции освен в еди кои си случаи, нека за прегледност освен в тези частични случаи кога може да се превежда навън реализирано нещо в лева да влезе като подточка на чл. 13, за да има една по-голяма яснота.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други предложения по този текст на чл. 12 не са направени. Пристъпваме към гласуване.
Най-напред ще гласуваме ал. 1, тъй като по нея няма никакви допълнения и предложения.
Със 131 за, 4 против, 13 въздържали се, текстът е приет на второ четене.
Направено е предложение ал. 2 да отпадне от това място. Подлагам на гласуване предложението ал. 2 да отпадне от този текст, поради това, че систематичното й място не е тук.
Със 135 за, 4 против, 3 въздържали се, приема се предложението ал. 2 като текст да отпадне тук.
Има думата господин Джеров. 1086.3
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Госпожо председател, аз ще взема думата. Току-що се разбрахме да няма друга алинея, член 12 да остане така, както беше гласуван. А това, за което говорим, ще предложим да намери място като т. 5 в следващия член.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, в такъв случай чл. 12 е приет на второ четене. Моля, следващия текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предлагаме чл. 13 със заглавие "Превод на доходи и обезщетения" да има следното съдържание:
"Чл. 13, ал. 1. Чуждестранно лице има право да закупува валута от български банки, за да я приведе в чужбина в следните случаи:
1. реализирани в лева доходи от инвестиция;
2. обезщетение при отчуждаване на обекта на инвестиция за държавни нужди;
3. ликвидационна квота, при прекратяване на инвестицията;
4. цена при продажба на обекта на инвестиция;
(И сега това, за което говорихме преди малко, се предлага като т. 5)
5. получената сума от принудително изпълнение на чуждестранно лице за задължение във валута.
Ал. 2. Чуждестранното лице може да приведе закупената валута в чужбина, след като представи удостоверения за платени дължими данъци."
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По този текст има предложения на Икономическата комисия. Те поддържат ли се? И господин Ескенази също ще предложи текста, по който се отказва в чл. 12.
Господин Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПССД): Уважаема госпожо председател! В новото предложение за законопроект Законодателната комисия на практика е отчела тези предложения на Икономическата комисия, които имахме при първото четене. Затова като цяло Икономическата комисия не прави предложения, в осъвремененото си становище. (Ръкопляскания от СДС) НЧ/НП 1087.1
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Тогава ви предлагам да гласуваме текстовете на ал. 1 и ал. 2 на чл. 13. Те бяха прочетени от господин Джеров. А междувременно господин Ескенази ще уточни текста.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Правим следното уточняване за предложената т. 5, която прочетох преди малко, със следната редакция:
Точка 5 на чл. 13, ал. 1: "Получената сума в лева от принудително изпълнение за обезпечено вземане във валута по чл. 12."
По-прецизно е от преди малко представената редакция на т. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Тогава да гласуваме най-напред т. 5, която се явява нова в този текст, който всички имат.
Моля ви, гласуваме т. 5. Току-що чухте нейната редакция - допълнителна към ал. 1. Моля, гласувайте.
129 народни представители гласували за, 1 - против и 12 въздържали се. Предложението за допълнителна т. 5 се приема.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (от място): Нека да допълним и т. 1, защото по тази логика ние гласувахме чл. 13.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има една такава редакция, ако действително това е вашата редакция, т. 1 да бъде така "Реализирани в лева доходи от инвестиция освен от влогове в лева и държавни съкровищни бонове и облигации, закупени в лева."
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (от място): Това е на господин Ескенази.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Аз съм против такова удължаване на т. 1, ал. 1. Аз знам, че някои хора протестират против инвестициите във финансовата сфера, обаче те са част от общите инвестицици. Аз знам и логиката на хората, които си мислят, че ще дойдат чужденци със 100 долара, при настоящия курс ще купят 2500 лева, ще ги сложат на срочен влог или ще закупят държавни съкровищни бонове или облигации, те ще им донесат високи лихви - 50 - 60 на сто, тия лихви ще ги обърнат в долари и т.н.
Вижте, тук има арбитраж, риск и рискът трябва да се заплати. Същевременно след време този влог се обезценява със 1087.2 същия процент, с който расте инфлацията, с който девалвира непрекъснато и лева.
В една нормална пазарна икономика, в една нормална парична инфлация, девалвацията обикновено следва инфлацията. Не знам дали е разбираемо. Аз съжалявам, че го няма тук господин Пирински. Доколкото знам, той е един от изявените финансови експерти. Аз го познавам още от студент. Съжалявам, че го няма тук, защото той ще разбере за какво става дума.
Капиталът, в случая 100 долара или 2500 лева, ще се обезценят, защото са в левове. Те утре, след една година, когато лицето иска да си ги внесе вече, стойността няма да представлява 100 долара, а 50 долара. Той тези пари ще ги е взел под формата на лихви и ще ги е изнесъл. Това си е негов проблем. Обаче, той арбитрира между капитал и между доходи.
В случая, ако едно чуждестранно лице се реши на такава операция, той избира текущи доходи, обаче същевременно капиталът му намалява. Негов е проблемът вече как ще го облагат. Обаче той от това нещо не може да печели.
В момента тези, които се страхуват, че лихвите в България са високи, се лъжат. Лихвите в България са реално негативни. Тоест те не покриват нито паричната инфлация, нито девалвацията на лева спрямо долара. Тоест от тази операция той ще загуби. След като той загуби, защо да не го привлечем, като иска да губи в интерес на доброто на България? Защото другият, който ще печели, това е банката и българският контрагент. Затова аз настоявам тази алинея да остане.
Ако настоявате, че всичко е разбрано, аз съм готов да задържа. Онзи ден бях в Бон в Индустриалната и търговска камара на Германия. Там хората се притесняват именно от такива ограничения.
Вие разбрахте ли за какво става дума? Аз съм сигурен че 95 на сто не знаят за какво става дума. Тези, които ми вярват, обаче ... (Ръкопляскания и смях от ПССД) Аз ще ви изпитам! Не бойте се! Точно тези, които ръкопляскат.
Аз апелирам към тези, които ми вярват, да гласуват това допълнение на т. 1, ал. 1 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, сега да уточним. Това, което господин Джеров прочете, е становище на 1087.3 Икономическата комисия. Сега се уточни предложението на господин Ескенази. Господин Джеров току-що уточни. Господин Венцеслав Димитров се изказа против тази добавка. Господин Папаризов, доколкото разбирам, е готов да защити тази добавка. Но ние трябва да гласуваме.
Думата за реплика има господин Папаризов. 1087.4 АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПССД): Искам реплика. Не желая да защитя добавката, но правя реплика към господин Димитров. Смятам, че неговото изказване днес по този въпрос не е коректно. Той трябваше да направи точно това изказване вчера, когато господин Ескенази ни призова там да приемем влоговете и повлия на много депутати от СДС (аз съм сигурен в това), които бяха на друго мнение, да гласуват за това да останат влоговете, като ни увери, че се е вслушал в мнението на Икономическата комисия, че ако не направи тази добавка, прави лева напълно конвертируем за чужденците.
Господин Димитров, това беше вчера дискусията и беше редно тогава Вие да възразите. Какво ще се получи сега? От една страна, влоговете сега са инвестиция и в лева, а не, както предлагаше господин Ескенази, всеки чужденец сега от влога в лева, без да си мръдне пръста, ще си вземе лихвата и ще я конвертира в долари и така за него ще направим лева конвертируем, а за българските фирми, за да купят долари, трябва да докажат, че или ще внасят от чужбина... Това, което вие по същество предлагате, Франция го въведе чак през 1991 г. Мнението на Икономическата комисия беше, че така, както беше текстът, просто е нецелесъобразен. Вие вчера не възразихте и не е коректно сега да поставяте този въпрос. Иначе ще помоля да прегласуваме отново въпроса за влоговете и там да добавим само влогове във валута.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димитров има думата за отговор. (Оживление в залата) Има процедура, досега не реагирахме на тези неща. Искам да попитам някой друг народен представител ще репликира ли изказването на господин Венцеслав Димитров?
Има думата господин Филипов.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПССД): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
Три неща: първо, да спазим процедурата и това, което обсъждахме в другите членове на закона, когато приехме влоговете да бъдат инвестиция и че тук ще фиксираме съответно текст, който да не дава възможност за конвертируемостта (или превръщането) на левовете в долари.
Вторият момент е (искам да го прочета още веднъж), за който говори господин Папаризов. Ние ще направим лева конвертируем ДП/КТ 1088.1 за чуждестранните лица и неконвертируем за нашите родни лица, българите. Това е страшно важен момент.
Третият момент е, ако трябва, нека да го променим, когато лихвеният процент стане малко по-нормален, но нека сега в интерес на нацията да приемем текста, който господин Ескенази предложи, струва ми се, вчера като допълнение, когато обсъждахме закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ще се прави ли трета реплика? - Не. Имате думата, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Аз точно в интерес на нацията искам това да остане, белким някой се излъже и направи такива влогове, за да спечелим ние, защото той така или иначе ще загуби. Господин Филипов, ще направя сметка и ще видите, че ще загуби.
По отношение на конвертируемостта. Не искам да възразявам персонално на господин Папаризов. Вижте, ние правим Закон за чуждите инвестиции. Има известни елементи на конвертируемост на капитала, защото кога ще добием пълна конвертируемост на България? Сега имаме частична конвертируемост, конвертируемост по текущи плащания. Господин Папаризов е запознат с класификацията на Международния валутен фонд и той ще ви каже, че преводите от лихви са елемент от текущата конвертируемост, докато капиталът, самият капитал да го местите от една в друга страна - това е елемент на пълната конвертируемост или на капиталовата конвертируемост. С приемането на Закона за чуждите инвестиции ние правим отстъпление от този принцип. За чужденците ние даваме известна конвертируемост, да си преместят капитала в България и после да го изнесат. Това го правим. Защо не направим същото това нещо и по влоговете. Не става въпрос за отстъпване от някакви принципи, но иначе законът си губи смисъла. Защо им разрешихме влогове, а сега ще им кажем: "Ще си държите лихвите тук".
Ето, Иван Костов ще ви каже (днес говорихме с него в Комисията по бюджета и финансите), че няма достатъчно купувачи за българските съкровищни бонове. Какво по-хубаво от това чужденци да ги купуват? Че в Съединените щати каква част от американските държавни облигации се държат от чужденци? Те ще помогнат за нашия платежен баланс. Това ще е много хубаво нещо.
Ако им кажете: "Дръжте си парите тук, няма да ги изнасяте от България", те ще кажат, "че ние да не сме глупаци?!" Ама ние на такива ги правим, за съжаление... (Ръкопляскания) 1088.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Е, да гласуваме. Направено е допълнение към т. 1. Господин Джеров, моля да го прочетете отново.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Към т. 1 на чл. 13, ал. 1, който засега има редакция "реализирани в лева доходи от инвестиция", се предлага допълнението "освен от влогове в лева и държавни съкровищни бонове и облигации, закупени в лева".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Гласуваме направеното предложение за добавка към т. 1.
За добавката са 71 народни представители, против 88, 5 въздържали се. Допълнението се отклонява.
Гласуваме текста на чл. 13, ал. 1 и 2.
За 117, против 18, въздържали се 16. Текстът на чл. 13 е приет на второ четене.
Председателството обявява 30 минути почивка. (Звъни) 1088.3(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Продължаваме заседанието. Постъпи още едно съобщение за утре: министърът на външните работи Стоян Ганев ще отговаря на питанията на господата Филип Боков и Васил Златаров.
Моля, колеги, заемете местата си в залата.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПССД): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Почивката ни вече е около 50 минути. Струва ми се, че имаме право да предложим проверка на кворума и да преценим да работим или не по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, проверка на кворума. Режим на регистрация. Моля господа квесторите да заемат местата си в залата.
Режимът на регистрация показва, че в пленарната зала има кворум и можем да продължим. (Звъни) Продължаваме заседанието. Господин Филипов иска да обясни отрицателен вот на гласуване, макар и позакъснял.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПССД): Госпожо председател, действително закъснях, тъй като исках да направя няколко бабешки сметки и Ви моля да ме изслушате.
Направих следната скромна сметка:
1000 долара внася един чужденец в България. Обменя ги и получава 20 000 лв., грубо пресметнато. За една година те би трябвало да станат при днешния лихвен процент около 30 000 лв. Десетте хиляди лева, които са над 20 000 лв., той ги обменя в банката не 20, както когато ги е внесъл, а 25 към 1 и получава 400 долара за една година престояване на негова сума в българската банка.
Ако той внесе тази сума в западна банка, би му дала за тези 1000 долара, различни са процентите, от 4 до 18 на сто. Да вземем средно 10 на сто, това ще бъде сумата от 100 долара.
Поради това аз гласувах против чл. 13, имайки предвид, че не беше прието предложението към т. 1 текстът да бъде: "Реализирани в лева доходи от инвестиция, освен от лихви по влогове, съкровищни бонове, облигации и ценни книжа". СД/КТ 1089.1
Много моля да се замислим по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Продължаваме с гласуването. Господин Джеров, имате думата по чл. 14, второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Колеги, чл. 14 е дълъг 7 алинеи. Раздаден е, всички го имате.
Предлагам с оглед на преди това гласувани текстове само две промени:
Ал. 1, третия ред - "както и клон или представителство".
Същото допълнение, ал. 5, третия ред - "с клон или представителство".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други предложения правят ли се по текста на чл. 14, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Колеги народни представители, някакво отношение да вземете към текста на чл. 14?
ГЛАСОВЕ ОТ ЗАЛАТА: Нямаме.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Освен да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, тази добавка "или представителство" следва от гласуванията досега ли или трябва най-напред нея да подложим на гласуване?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не, аз бих помолил, ако няма различия, да го поставим направо на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: С тази добавка, която следва от досега гласуваните текстове, така ли? Или все пак, понеже е добавка, да я гласуваме отделно, да?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, режим на гласуване. Гласуваме предложение за допълнение към ал. 1, на третия ред, след "клон", "или представителство". Моля, гласувайте.
Резултатът: от общо гласували 139 народни представители, за 115, против 7, 17 се въздържат.
Предложението за добавка към ал. 1 се приема.
Направено е също предложение за добавка към ал. 5: на третия ред, след думата "клон" да се добавят думите "или представителство".
Моля, режим на гласуване. Гласувайте за това допълнение към ал. 5.
Резултатът: от общо гласували 134 народни представители, за 114, против 7, 13 се въздържат.
Приема се тази добавка. 1089.2
Моля сега гласувайте за целия текст на чл. 14 от 1 до 7 алинея, включително. Моля, гласувайте.
Резултатът: от общо гласували 136 народни представители, за 114, против 6, 16 се въздържат.
Чл. 14 е приет на второ четене.
Господин Джеров, имате думата за по-нататъшно гласуване. 1089.3 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Така, както е предложен чл. 15 в двете алинеи, позволявам си да ви припомня, че преди около един час, когато гласувахме чл. 12, ви помолих двете алинеи на чл. 12 и същата редакция, каквато е, да намери своето място тук като ал. 3. Нейното място е точно тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По този текст направени ли са писмени бележки? - Няма. Това, което предлага Икономическата комисия, отпадна още при гласуването на чл. 9.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Предлагам ал. 2 да придобие попрецизна редакция, а именно: "Сделките на чуждестранно лице, извършвани чрез клон или като едноличен търговец, се подчиняват на реда, предвиден за местните лица".
Едно пояснение. Щом като има едно представителство в страната, това представителство се подчинява на реда за местните лица в своите сделки. Същото се отнася и за клона.
Ако го няма този текст, и представителството, и клонът, както и да извършват своите сделки, дали ще плащат заплата или ще плащат топлоенергия, те нарушават валутния закон.
Струва ми се, че този текст е съвършено ясен.
Ал. 3, която се отнася до менителници, записи на заповеди и чекове.
Текстът трябва да бъде прередактиран, защото поначало менителници, записи на заповеди и чекове могат да бъдат издавани в полза на чуждестранни лица. Това е нормалната търговска практика по всяка сделка с чуждестранно лице.
Същественото е следното, което е и нова редакция на ал. 3 - "Когато местни лица имат право да извършват в полза на чуждестранни лица плащания във валута в чужбина, тези плащания могат да се извършват в страната, включително чрез чекове, записи на заповеди и менителници".
Става дума за нещо твърде просто. Ако една българска фирма има право да плати на чуждестранния си доставчик в долари в чужбина, няма смисъл ние да го тласкаме да превежда валутата в чужбина, а нека да разрешим това плащане да бъде извършено в страната. По този начин ние всъщност даваме възможност тази валута да стои в страната, включително и чрез издаване на чек или запис на запора. СлР/КТ 1090.1
Единствената цел на тази разпоредба е, щом като е разрешено да се приведе в чужбина, защо да не се преведе по сметка в страната. Моля да подкрепите тези две редакции на ал. 2 и ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПССД): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Все пак аз искам да помоля господин Ескенази да възприеме и предложението на Икономическата комисия. То казва: "Чуждестранно лице, извършващо стопанска дейност, може да открива сметки". Тук сме имали предвид да не разширяваме валутния режим за тези извън чуждестранните лица по смисъла на този закон. Ако не му харесва изразът "стопанска сметка", може да се запише "чуждестранните лица по този закон" или "по смисъла на този закон". Но нека не правим режим за всички чужденци в България чрез този закон - за посолства, за чуждестранни лица, женени за български граждани. Моля да се възприеме и това допълнение в такава редакция, в каквато прецени Законодателната комисия. Но да е ясно, че става дума за чуждестранните лица по смисъла на този закон.
За нас това са чуждестранните лица, извършващи стопанска дейност и инвестиции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Ескенази.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Аз не желая да се противопоставям на това предложение, защото мисля, че първо, чуждестранно лице, което извършва стопанска дейност в страната, я извършва във формите, предвидени в този закон. И за това има достатъчно разпоредби. Още веднъж повтарям, тук става дума за следното. Например фирмата "Сименс" продава оборудване за 100 000 долара на един български завод. Фирмата "Сименс" е съгласна, тъй като има разплащания, тези 100 000 долара да бъдат преведени тук в страната по нейна сметка. Защо трябва да тласкаме българския доставчик да превежда в чужбина тези пари? Това е смисълът на разпоредбата. А иначе, когато чуждестранното лице извършва стопанска дейност, забележете, то е във формите: "едноличен търговец", "клон", "дружество". Представителство няма право да извършва стопанска дейност.
Това, което казвате, е чуждестранно лице по смисъла на този закон. Естествено, по смисъла на този закон. Тогава трябва във всяко изречение да казваме: "Собственост по смисъла на този закон", "лице по този закон", "орган по този закон". Това е съвър1090.2 шено ясно. Нали затова се дава дефиниция на "чуждестранно лице"?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ще се правят ли други предложения? Заповядайте, господин Аджаров.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ (ПССД): Ще бъда съвсем кратък. За яснота предлагам да запишем така: "Чуждестранно лице по смисъла на чл. 2, ал. 1 от настоящия закон". Благодаря. Става дума тук да не говорим нито за стопанска дейност, нито да изброяваме дали са дружества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други предложения не се правят. Господин Джеров, моля да подредите предложенията. Пристъпваме към гласуване.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз ще се противопоставя на предложението на господин Аджаров. След като веднъж нещо е казано в един закон, не може във всеки следващ текст да казваме "чуждестранно лице по смисъла на чл. 2", вървим нататък и отново "чуждестранно лице по смисъла на чл. 2". Именно затова определението си застава на дадено място и когато работим с този закон, използувайки съответното понятие, ние го търсим под неговото съдържание на мястото му. Така че не би трябвало от гледище на правната техника да правим такава промяна.
Що се отнася до предложението на господин Ескенази за ново съдържание на ал. 2 и ал. 3, нека пленарната зала да реши въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Папаризов направи предложение, после го модифицира. Господин Папаризов, поддържате ли след "чуждестранно лице", така както е предложено в Икономическата комисия, да има добавка: "осъществяващо стопанска дейност в страната"? Тази добавка ли да бъде гласувана или това, което Вие предложихте след това?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПССД): Аз поддържам да има добавка, която да свързва чуждестранното лице по ал. 1 с тези чуждестранни лица, които определят този закон. Готов съм да се приеме всяка редакция, за която ни посъветва господин Джеров, че е най-уместна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Но не поддържате "осъществяващо стопанска дейност", както е тук?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Може така, може и както казва господин Джеров. 1090.3
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преди малко казах, че от правна гледна точка не може да бъде: "Чуждестранно лице по чл. 2". От правна гледна точка е абсурдно да се приеме такова нещо. Преди малко мотивирах защо. За мен това е излишно уточняване, просто трупаме думи.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: В противен случай ние може би създаваме режим за всички чужди лица, което е въпрос на Закона за сделките с валутни ценности. Това е моето съображение. Затова да не създаваме отделен режим.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз отново изразявам моето становище, което преди малко изложих пред вас. Ал. 1 на чл. 15 засяга точно онова, за което ние говорим. Това са "чуждестранните лица", те могат да откриват сметки. В бъдеще дано в по-скоро време имаме Закон за валутните сделки с ценности, защото това е един много голям минус в нашето икономическо законодателство. Ако се налага, евентуално там може да детайлизираме понятията. Но тук да остане като принцип - чуждестранно лице.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Аджаров, поддържате ли Вашето предложение? 1090.4 КОНСТАНТИН АДЖАРОВ (ПССД): Господин Джеров казва, че това би било тавтология, че не може във всеки член да обясняваме за какви чуждестранни лица става дума.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (от място): След като веднъж е обяснено...
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ: Но вече вие виждате, че в ал. 2 на същия този член се диференцира чуждестранно лице едноличен търговец и чуждестранно лице, регистрирало клон. Тоест, ние в този закон боравим с различни видове чуждестранни лица. Именно затова държа да бъде тези, които са упоменати в чл. 2 най-общо. И не става дума за тавтология. Съгласен ли сте с това, господин Джеров?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Аджаров, включвате се малко късно в обсъждането. Трябва да гласуваме. Или поддържате тази добавка по чл. 2, ал. 1, обясненията се чуха...
Господин Джеров, както ще се предложи за гласуване от това, което се поиска.
Господин Папаризов иска някакво уточняване, да се разбира, че по този закон.
Господин Аджаров предлага по чл. 2, ал. 1 на този закон.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По този случай, при положение че вносителите на предложенията ги поддържат, ние сме длъжни да ги поставим на гласуване.
Едното предложение е в чл. 15, ал. 1 след "чуждестранно лице" (и това моля да бъде поставено на гласуване) да се добавят думите "осъществяващо стопанска дейност в страната".
Предложението е на господин Папаризов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, подлагам на гласуване добавката към ал. 1. Гласуваме само нея.
Моля, гласувайте.
59 народни представители са гласували за, 94 против, 5 се въздържат.
Предложението за това допълнение се отклонява.
Господин Аджаров предложи "чуждестранно лице по чл. 2, ал. 1".
Гласуваме допълнението, съдържащо думите "по чл. 2, ал. 1".
Моля, гласувайте. ББ/КТ 1091.1
47 народни представители са гласували за, 96 против, 9 се въздържат.
Предложението за допълнение се отклонява.
Гласуваме текста на ал. 1 на чл. 15, както го имате пред себе си и е предложено от Законодателната комисия.
Моля, гласувайте.
112 народни представители са гласували за, 17 против, 12 се въздържат.
Текстът е приет на второ четене.
Чухте ал. 2. Чухте, че има предложение за нова редакция, направена от господин Илко Ескенази.
Ще гласуваме най-напред редакцията, която се предложи от господин Ескенази. Да я прочета още веднъж:
"Сделките на чуждестранно лице, извършвани чрез клон или като едноличен търговец, се подчиняват на реда, предвиден за местните лица".
Моля, гласувайте.
109 народни представители са гласували за, 15 против, 22 се въздържат.
Приема се редакцията на господин Ескенази.
По ал. 3. Това е нова ал. 3 към чл. 15 със следното съдържание:
"Когато местни лица имат право да извършват в полза на чуждестранни лица плащания във валута в чужбина, тези плащания могат да се извършват в страната, включително чрез чекове, записи на заповед и менителници".
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (от място): Това е нов текст!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това е текстът, който господин Ескенази обясни.
Той е нов текст, но този текст е свързан с текста на чл. 12, ал. 2, който се гласува към този член и това е редакция на този член. Затова първо се гласува тази редакция, която е по-пълна и бе обяснена, след което - другата редакция.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПССД): Може ли процедурно да възразя, госпожо председателствуваща, тъй като това е ново предложение, което сега се появява. Не сме го разглеждали в Икономическата комисия. Тук се нарушава цяло едно икономическо законодателство, усилието на правителството да укрепи лева и да не създава плащания във валута в страната. Нека да го разгледаме. 1091.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля ви, в режим на гласуване сме, нека да приключи. Ще направите възражението, ще вземем отношение.
Моля продължете с гласуването. Няма да съобщя резултатите, ще се запишат само, след което ще направите възраженията и ще решим.
(След кратка консултация с господин Джеров). Тогава анулирайте гласуването.
Господин Джеров, моля да вземете отношение по ал. 3 на чл. 15. Бяха казани нещата, може би не сме разбрали правилно в залата. Моля Ви още веднъж, обяснете.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При първоначалния си доклад аз предложих чл. 15 да има една нова ал. 3, която вземаме от ал. 2 на чл. 12. Това беше в моя доклад.
Господин Ескенази предложи вместо така докладваната от мен редакция на ал. 3, да се гласува новата, предложена от него ал. 3, която преди малко беше поставена на гласуване. Или тази ал. 3, предложена от господин Ескенази, ако бъде приета, ще замести ал. 2 на чл. 12.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (от място): Там става дума за валута!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господа икономисти, моля ви, разбирайте се вие помежду си, за да не трябва ние да взимаме отношение по вашите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Венцеслав Димитров има думата.
Съвсем коректно постъпваме. Бяха прочетени текстовете, те са постъпили и писмено. Господин Ескенази даде обяснение. Но може би недостатъчно внимателно е слушано това обяснение на текста.
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Аз искам да успокоя колегите и да им кажа, че от специалисти в Българската народна банка се подготвя нов Закон за сделките с валутни ценности и мисля, че точно това, което гласуваме в момента, препраща към този закон. Но тъй като този закон още не е подготвен, не може да препратим към него, но се казва, "които имат право". За мен това е напълно достатъчно и напълно ме задоволява, че като бъде гласуван от това Народно събрание новият закон, всички знаем, че такъв закон трябва, знаем старият колко е калпав, ето този закон ще си дейст1091.3 вува и законът, който в момента гласуваме, препраща към него. Така че няма нищо страшно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, моля Ви, прочетете двата текста още веднъж.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В чл. 12, ал. 2, който се предлага да дойде като ал. 3 на току-що разглеждания чл. 15 със следната редакция:
"В полза на чуждестранни лица могат да се издават менителници, записи на заповед или чекове".
Вместо тази ал. 3, се предлага ал. 3 със следното съдържание:
"Когато местни лица имат право да извършват в полза на чуждестранни лица плащания във валута в чужбина, тези плащания могат да се извършват в страната, включително чрез чекове, записи на заповед и менителници".
Това е положението, от което трябва да излезем. Или ще одобрим съдържанието на тази нова ал. 3, или на другата, прочетена преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Папаризов, имате думата. 1091.4 АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПССД): Благодаря, госпожо председател. С новата редакция се внасят съвсем нови идеи, които нямат нищо общо с предишната ал. 2 на чл. 12, с която ставаше обезпечаване на вземанията на чуждестранно лице.
В първата редакция на господин Ескенази ставаше дума за тази валута. Аз разбирам, че и Икономическата, и Законодателната комисия тогава не приеха това, защото новата редакция на чл. 12, която ни предложи Законодателната комисия, изчисти възраженията, които ние направихме като Икономическа комисия. Не е нормално в процеса на гласуване сега да се прави ново предложение, което просто не сме могли да обсъдим. По обхват то е много по-широко от това, което преместихме от чл. 12 в сегашния. Просто това не е коректно. Нека да обсъдим тогава този член да остане за друг етап, да се отложи обсъждането, тъй като това изисква специално мнение. Плащане във валута на територията на страната засяга други закони, по които ни дайте възможност поне да помислим. Благодаря ви.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Само едно обяснение, господин Папаризов. Запис на заповед и менителница не е обезпечение. Но това е азбуката. Това не е обезпечение. Текстът за чекове, записи на заповед и менителница бяха влезли именно в члена за обезпечение. Не беше редно да бъде там и затова го пренасяме на мястото му.
А от друга страна, как да ви кажа, изумявате ме с думите си, че текстът имал по-широко приложение. Напротив, по-тясно приложение има. Обърнете внимание, в първоначалния текст се казва "издаване в полза на чуждестранни лица, записи на заповеди и менителници". Изобщо... Докато тук става дума специално за случай, когато е разрешено да се преведе в чужбина, да е разрешено да остане в страната. Толкова е просто. Освен това плащанията в страната са уредени с едно постановление. Ние няма да тласкаме валутата да излиза от страната, а ще гледаме тя да остава тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В думите на господин Папаризов се съдържаше предложение за отлагане на гласуването по този текст за утре. Подлагам на гласуване това оформено от мен предложение. Текстът на ал. 3 на чл. 15, чухте добре за втори път за какво става дума, да бъде отложен за гласуване за следващото заседание. То няма да бъде за утре, а в сряда. ВТ/КТ 1092.1
Моля ви, гласуваме предложението този текст, по който чухте разискванията, гласуването му да бъде отложено за сряда.
Моля, гласувайте.
С 57 гласували за, 101 против и въздържали се няма, предложението се отклонява.
Следователно ще гласуваме двете предложения: едното на господин Ескенази, което е заместващо предложението на Законодателната комисия, и след това текстът, който остана от бившия чл. 12, ал. 2, тъй като при последното гласуване чл. 12 остана в един текст.
Така че, моля ви, гласуваме редакцията, която предложи господин Ескенази. Моля, гласувайте.
С 99 гласували за, 48 против и 6 въздържали се, редакцията, предложена от господин Ескенази, се приема.
Продължаваме със следващите текстове - чл. 16.
Господин Джеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва административнонаказателна разпоредба, по която в момента правим и едно уточнение. Засега предложената редакция е пред вас. Докладвам я в момента без промяна, но ще моля преди гласуване, да се помисли, защото "чуждестранно лице, което извършва стопанска дейност в страната: без регистрация; без разрешение; ако се изисква...".
Нека да помислим върху това. Тук си позволявам малко по-голяма свобода. Дали следва да бъде наложено такова наказание, равно на двукратния размер на реализираната в страната печалба, установена от данъчните органи.
Моля колегите народни представители, да помислят по този въпрос - дали деянието заслужава толкова силна санкция, дали действието е съобразено със санкцията, да се изрази малко пообщо.
Става дума да помислим дали е правилно само първото изречение. Останалите са правилни, защото трябва да бъде създаден орган, който да установява нарушението, и път за атакуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата госпожа Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПССД): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз не мисля, че глобата е завишена, защото все пак и важни икономически интереси се засягат, а освен това ще трябва да съобразяваме и инфлационните процеси. 1092.2
Но имам друго възражение по тази наказателна разпоредба. В нея са предвидени фактически две санкционни последствия. Едното е глоба, което е типично административно наказание, но второто е прекратяване на дейността, което вече не е административно наказание, тъй като не е предвидено в чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания. Това е принудителна административна мярка и вярвам, че ако господин Марков беше тук, щеше да ме подкрепи като специалист. От това следва, че редът за обжалването на административното наказание и принудителната административна мярка са различни. Административното наказание се обжалва действително по реда на Закона за административните нарушения и наказания и пред районните съдилища, но принудителната административна мярка се обжалва по реда на Закона за административното производство.
Поради това, за да не изписваме в закона и да усложним доста разпоредбата, предлагам да отпаднат последните думи "се обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания...", като се замени с "обжалват по съответния ред...", а да се надяваме, че грамотни юристи ще прилагат закона и те ще знаят по кой закон коя мярка се обжалва. Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Ескенази.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Аз искам да взема отношение по въпроса, който беше повдигнат от господин Джеров. Моля да обърнете внимание, че се налага едно изключително тежко административно наказание - глоба, включително и прекратяване на дейността, както беше пояснено, като една принудителна административна мярка и е редно това да се отнася за случаите, когато чуждестранното лице извършва стопанска дейност без разрешение, ако такова се изисква.
Все пак регистрацията представлява едно действие, с което се уведомява, че съществува такава дейност. Но ако тя е разрешена, струва ми се, че не е редно да се налага толкова тежко наказание. Аз дори се консултирах с някои експерти, които в момента са в България. Те също изразиха становището, че за нарушение на административното задължение да се регистрира една законно извършена инвестиция безспорно трябва да има едно много по-малко наказание. 1092.3
Ето защо предлагам чл. 16 да има две алинеи, като в първата отпадне "регистрация", т.е. наказанието да бъде само за извършване на стопанска дейност без разрешение, а да има една ал. 2, в която да се казва, че чуждестранно лице, което не регистрира инвестицията си съгласно чл. 11 - да стане ясно за коя регистрация, или даде неверни данни при регистрацията (тук, разбира се, не третираме наказателната отговорност, която може да се носи по Наказателния кодекс), се наказва с глоба до 10 на сто от размера на нерегистрираната инвестиция. Именно поради инфлационните процеси аз не виждам начин по друг способ да се фиксира глобата. И съответно, разбира се, трябва да се каже, че глобите се налагат и обжалват по реда на предходната алинея, т.е. ал. 1. 1092.4 ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Господин Джеров, нека да подредим предложенията.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Както го предложи господин Ескенази, струва ми се, че е по-добре и по-съобразено с нарушението, което се извършва.
"Ал. 1. Чуждестранно лице, което извършва стопанска дейност в страната без разрешение, ако такова се изисква...
Ал. 2. Чуждестранно лице, което не регистрира инвестицията си съгласно чл. 11 или даде неверни данни при регистрацията, се наказва с глоба до 10 на сто от размера на нерегистрираната инвестиция.
Ал. 3. Нарушенията се установяват от органите на Министерството на финансите, а глобата се постановява от министъра на финансите и се обжалва по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
Предлагам текстът да бъде гласуван така. Госпожа Караиванова предлага да не цитираме закона, а да кажем "по съответния закон". Защо да не го кажем? За да бъдем прецизни на казаното дотук, чужденецът, когато види този закон и го чете, да знае, че няма съответен закон някъде, а има един конкретен закон. И ако иска да го види, да го отвори и да го проучи.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, тук стана дума за прекратяване на дейност. Това беше едно от възраженията на госпожа Караиванова.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз съм съгласен. Виждате, че не прочетох прекратяването. Повтарям:
"Чл. 16, ал. 1. Чуждестранно лице, което извършва стопанска дейност в страната без разрешение, ако се изисква, се наказва с глоба, равна на двукратния размер на реализираната в страната печалба, установена от данъчните органи, но не по-малко от 50 000.
Ал. 2. Чуждестранно лице, което не регистрира инвестицията си съгласно чл. 11 или даде неверни данни при регистрацията, се наказва с глоба до 10 на сто от размера на нерегистрираната инвестиция.
Ал. 3. Нарушенията се установяват от органите на Министерството на финансите, а глобата се постановява от министъра СБ/ВР 1093.1 на финансите и се обжалва по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
Това са новите алинеи, в които обхванахме същността на проблема, а същевременно изяснихме двата вида нарушения.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз искам само да попитам господин Джеров за ал. 2. Едно чуждестранно лице, като не регистрира инвестицията си, няма да си изнесе печалбата. Не се ползува от облагите. Утре, като му я конфискуват, няма да му я дадат да си я изнесе в долари. Той се наказва самичък. Значи той има другия аргумент. Чисто и просто си е левова инвестиция и толкоз! Нали ние правим този закон, за да даваме облаги на тези чужди инвеститори. И ако той иска да ползува тези облаги, ще се регистрира. Като не се регистрира, няма да има облаги.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И все пак нека да се самонаказва това чуждестранно лице, но нека да знае, че има и санкция. Така че аз не бих го щадил. Струва ми се, че законът, който ние сега завършваме, не е създаден за чуждестранните нарушители, а за чуждестранните физически и юридически лица, които са напълно добросъвестни. Така че, ако сам си направи автогол, нека да си го прави, то си е негова работа. Не бих го щадил.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има дума господин Аджаров.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ: Господин Джеров предложи до 10 на сто санкция, но какво означава това? Това означава, че ако имам 1 милион лева печалба мога да платя глоба 10 стотинки. Нека бъде просто "с 10 на сто", защото така "10 на сто" не значи нищо.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: То ще бъде с глоба 10 на сто от размера.
Има думата господин Атанасов.
ХРИСТО АТАНАСОВ: Ако смятаме, че тази глоба от 10 на сто действително има възпираща функция, а не е просто някаква глоба, която може да бъде нарушавана, нека повишим процента - примерно на 50 на сто или цялата инвестиция. Ако действително искаме да има възпираща функция, ако целим това. Иначе поддържам предложението на господин Димитров направо да отпадне. 1093.2
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Нека не правим наддаване, това не е търг. Нещата са премерени в комисиите. Тук определено ни идва ищах за разни цифри, но нека те са обосновани.
Сега влизаме в режим на гласуване. Ако някой се сети след това за нещо, мога само да му кажа, че съжалявам.
Направено е предложение текстът на чл. 16 да бъде разделен в три алинеи със съответна редакция.
Чухте съдържанието на първата алинея. Ако искате, ще я прочета още веднъж. От текста, който имате пред себе си, отпадат думите "без регистрация". Затова подлагам на гласуване първия текст така, както го имате пред себе си, само че без думите "без регистрация". Тази редакция е по-тясна от предложената.
Чета текста още веднъж: "Чуждестранно лице, което извършва стопанска дейност в страната без разрешение, ако се изисква, се наказва с глоба, равна на двукратния размер на реализираната в страната печалба, установена от данъчните органи, но не помалко от 50 000 лева". Това е първата алинея, първи заместващ текст, фактически.
Моля, гласувайте.
Със 113 - за, 30 - против, 14 въздържали се, текстът се приема. 1093.3 ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Следващият текст, като ал. 2 се предлага със съдържанието (чухте го няколко пъти). Да го прочетем още веднаж, господин Джеров. Имаше едно уточняване глобата да не бъде до 10 на сто, а да бъде 10 на сто. Това е, което трябва да се уточни.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Много трудно е в момента да се прецени дали да бъде до 10 на сто или 10 на сто. В края на краищата органът, който налага наказанието, не би стигнал до 1 на сто, ако се налага да сложи 10 на сто.
Тук какъв е случаят - чуждестранно лице не е регистрирало инвестиция. Не е чак толкова страшно. А щом казваме до 10 на сто, винаги наказващият орган може да постави 10 на сто, може да сложи и 5 на сто. Малко повече свобода никога не е излишна. И едното може, и другото може от правна гледна точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Караиванова, какво Ви смущава?
АНА КАРАИВАНОВА (ПССД): Аз глоба като наказание в проценти досега не съм срещала. Глобата се определя в размери "от" "до". В еднократен размер може, но в проценти не.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Когато господин Ескенази обясняваше - само да ви припомня, каза, че този процент има отношение към инфлацията и е по-лесен за определяне. Но каквото реши залата - това ще бъде в крайна сметка.
Госпожа Караиванова, ако не сте съгласна с тази глоба в процент, все пак какво предлагате като алтернатива? Кажете какво да бъде. Трябва да го гласуваме.
АНА КАРАИВАНОВА (показва законопроекта за чуждестранните инвестиции): Тук е записано: "Не по-малко от 50 хил. лв."
Госпожо председател, днес се предлагат нови неща, които ние не сме обсъдили. В момента в различните му административни разпоредби се предвиждат различни глоби. Може да бъде от 1000 до 5000 лв., но ние тези неща не сме обсъдили. На мене ми се вижда странно да се определя в процент. Глобата е имуществено наказание. Обикновено тя се определя в абсолютни размери. Има и минимум. В Наказателния кодекс минимумът е 50 лв. Оттам нататък расте. Но в проценти досега никога не е определяна. НЧ/ВР 1094.1
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре, тогава предложете определена сума като алтернатива.
АНА КАРАИВАНОВА: Аз в момента не бих могла да ви предложа сума, защото в момента обсъждаме текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз просто се изненадвам от подобни аргументи. Вижте какво гласувахме преди малко - двукратен размер на реализираната в страната печалба. Госпожа Караиванова е удовлетворена от това нещо - двукратен размер, но 10 на сто не я удовлетворяват.
Аз ви предлагам тогава - до 1/10. Защото аз наистина се чудя просто с какви аргументи трябва да си служи човек. Просто се чудя как тия хора са ни съдили и управлявали (ръкопляскания от СДС).
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Миниработна група обсъжда въпроса. Останалите имат 30 секунди отдих, но в залата.
Господин Ескенази иска да предложи помирително решение.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Ако смятате, че е редно - нека да се намери компромис с 1/10.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Математически това е едно и също.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Но това администраторите ги удовлетворява. Казват, че 10 на сто не е редно, но 1/10 може. Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Продължаваме заседанието и гласуването.
Редакцията на ал. 2 се предлага в следния вид: "Чуждестранно лице, което не регистрира инвестицията си съгласно чл. 11 или даде неверни данни при регистрацията, се наказва с глоба... от размера на нерегистрираната инвестиция".
Какво се предлага? 1/10 или до 1/10?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Нашето предложение е до 1/10.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Убедете господин Аджаров да оттегли предложението си. Тогава ще бъде до 1/10.
Продължаваме с гласуването. След като има предложение да бъде 1/10 и до 1/10, предлагам на гласуване предложението на господин Аджаров - да бъде точно определена частта. 1094.2
Първо подлагам на гласуване - да бъде 1/10. Моля ви, гласуваме най-напред това предложение, а след това целия текст. Глобата да бъде 1/10 от размера. Моля, гласуваме да бъде точно определена 1/10. Моля, гласувайте!
40 народни представители гласували за, 95 - против, и 4 се въздържат. Предложението се отклонява.
Гласуваме текста, който ви прочетохме няколко пъти с глоба до 1/10.
Чета отново: "Чуждестранно лице, което не регистрира инвестицията си съгласно чл. 11 или даде неверни данни при регистрацията, се наказва с глоба до 1/10 от размера на нерегистрираната инвестиция." Моля, гласувайте!
99 народни представители гласували за, 40 - против, и 8 се въздържат. Приема се текстът на ал. 2.
Остава още една алинея от текста, който имате пред себе си, отделен в ал. 3.
Господин Джеров, моля прочетете този текст отново. 1094.3 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предложих ал. 3 със следното съдържание: "Нарушенията се установяват от органите на Министерството на финансите, а глобата се постановява от министъра на финансите и се обжалва по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За - 101, против - 19, въздържали се 16. Текстът е приет на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следват две заключителни разпоредби, ще ви ги прочета. Мисля, че бихме могли да ги гласуваме наведнъж, защото нямат нещо, което би породило възражения.
"– 1. Този закон отменя Закона за чуждестранните инвестиции, "Държавен вестник", бр. 47 от 14 юни 1991 г.
– 2. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да гласуваме това, което прочете господин Джеров. По т. 2 на – 1 има въпрос.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не, само така, както го прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Желаещи за предложения и изказвания няма. Гласуваме прочетения от господин Джеров текст.
За - 110, против - 22, 13 въздържали се. И тези текстове са приети.
Заповядайте, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: След като гласувахме законопроекта и той вече е закон, ще ми позволите само една забележка, за да бъдем прецизни. Има някои моменти в този закон, които ни смущават спрямо Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. Имам предвид специално чл. 3, ал. 3.
Както знаете, в скоро време предстои промяна на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и тъй като е съвсем в кратък период, там ще имаме предвид. Просто ви обръщам внимание, че не е пропуск. Знаем го и ще го направим в съответния момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: С това приключи второто четене на законопроекта за стопанската дейност. (Ръкопляскания) Този законопроект вече е закон. (Народни представители от СДС поздравяват Илко Ескенази) ДП/ВР 1095.1
Продължаваме с второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс.
Продължаваме с второто четене на законопроекта.
Господин Джеров, Вие ли ще докладвате становищата по внесените предложения?
Имате думата, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс. Същият беше гласуван на 8 януари 1992 г. Бяха направени писмени и устни бележки. Материалът е раздаден на 8 януари 1992 г. Законодателната комисия е обсъдила, както казах преди малко, направените предложения и по тях тя взема отношение в мотивите или в становището, което следхожда правните норми, които предлагаме за изменение.
Аз смятам, че тук няма да имаме различия или просто не би трябвало, защото направените предложения при първото гласуване не се свеждаха до същностни проблеми. Имаше въпроси на редакция, на уточняване и при това положение бих си позволил, като имате предвид раздадените мотиви на Законодателната комисия, да минем към гласуване на предложения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Започваме обсъждането текст по текст, съответно и гласуването.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ще докладвам по параграфи.
"– 1. Въведението в Семейния кодекс се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По този текст няма други предложения.
Моля, гласувайте предложения текст. На второ четене сме.
За - 118, против - 3, 9 въздържали се. Текстът на – 1 се приема. 1095.2 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващият параграф е вторият. В чл. 2 думите "многостранно развитие на личността" и "в преданост към родината и активно участие в строителството на социалистическото общество" се заличават.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По този текст не са направени други предложения. Моля, гласувайте.
За - 130, против - няма, 9 се въздържат.
Приема се текстът на – 2.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва – 3. Член 4 от Семейния кодекс сега гласи: "Основни функции на социалистическото семейство са..."
Предлагаме: в чл. 4 думите "социалистическото семейство" се заменят със "семейството".
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предложения по този текст няма. Моля, гласувайте.
За - 120, 2 - против, 1 се въздържа.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 4 се отнася към чл. 5. А чл. 5 започва така: "Социалистическото общество и държавата осигуряват..." и т.н.
Предлагаме: думите "социалистическото общество" се заменят с "обществото".
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предложения не са направени. Гласуваме текста. Моля, гласувайте.
За - 117, против - няма, 2 се въздържат.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва – 5, който има отношение към чл. 82. - Ще трябва да ги гласуваме поотделно, защото т. 2 има предложения.
Първо, заглавието на чл. 82 предлагаме да се измени така: вместо "издръжка на ненавършили пълнолетие деца от родители" да бъде "издръжка на деца от родители".
Моля да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, но има предложение тази глава да отпадне. Така че не можем да гласуваме названието на главата, преди да се гласува това предложение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре, основателно. СД/ВР 1096.1
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Христо Марков поиска думата. Може би по този въпрос? Заповядайте, господин Марков.
ХРИСТО МАРКОВ (СДС): При обсъждането на първо четене на този закон направих възражения, които сега не виждам, но не знаех, че има предложение да отпадне – 5. Моето предложение е същото и тъй като настроението в залата е вече почти празнично, искам да кажа на колегите, че този – 5 повтаря почти буквално чл. 88 от стария Семеен кодекс от 1979 г.
Така че, ако се приеме този – 5, ние няма да изхвърлим социалистическото законодателство от Семейния кодекс, а ще вкараме комунистическото законодателство вътре. (Единични ръкопляскания от мнозинството) Още повече, че за мен е почти неясно защо е фиксирана възрастта 25 години. Нормално в българското училище се завършва средно образование на 18 години, висше образование на 22-23 години.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: И 2 години казарма.
ХРИСТО МАРКОВ: Ами 2 години казарма... Сега може да изслужи казармата и след това.
За мен не е понятно освен това защо трябва да преповтаряме буквално чл. 88 от стария Семеен кодекс. И съм категоричен да бъде поставено на гласуване целият – 5 да отпадне, защото съм убеден, че това ще създаде освен всичко друго и много взаимоотношения между родителите, в смисъл такъв: ще тръгнат едни безкрайни дела да се доказва дали издръжката представлява особени затруднения или не. Именно заради взаимоотношенията родители - деца, независимо дали родителите са разведени, не бива да приемаме този – 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Миленова поиска думата и я има.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (ПССД): Аз искам само да припомня: това предложение, специално в този член, беше предложено от Велислава Гюрова. Защо го казвам? Велислава Гюрова е жена както и аз, и както много други жени в България.
Относно комунистическото законодателство и социалистическото законодателство искам да припомня на тези, които не са яли попарата на този Семеен кодекс, който сега ние искаме да възстановим така, както е бил в 1979 г., че точно тогава на 1096.2 лидерите на комунизма синовете се развеждаха по няколко пъти и понеже не искаха да плащат издръжка, направиха така, че да плащат издръжка до 16 години както те, така и всички ние.
Затова тук не става въпрос въобще за комунистическо или некомунистическо законодателство, а става въпрос за това, че ангажиментите на двамата родители към детето, адресатът тук е детето, не е майката или бащата.
Искам също така да ви припомня, че какъвто и Семеен кодекс да гласуваме, българското семейство се намира наистина в окаяно състояние и са безкрайно много децата на разведени родители. Все още не можем да разчитаме на взаимоотношенията между деца и родители. Трябва да бъде закрепено засега така, а предстои, разбира се, и създаването на съвсем друг закон за семейството, който ще отговаря на новите условия.
Затова аз ви съветвам, колеги, да си помислите преди, за комунизма или за некомунизма, за децата в тази страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Сталийски поиска думата за реплика. Има я. 1096.3 АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (СДС): Уважаема госпожа председател, дами и господа, понеже се касае до гражданско право, тук няма комунизъм, няма СДС, няма и фашизъм, има правна норма. Не уважавам нещо повече от науката и от гражданското право. Затова да бъдем точни.
Аз 34 години съм адвокат и както каза колежката, ял съм попарата и на стария закон. Зная как измениха и новия закон. Нито е за децата и внуците на комунистите, нито е за това, че СДС щеше да дойде на власт. Забележете, до 25 години, мога да ви гарантирам след толкова годишната ми практика, делата ще се утроят. Навремето ние се явявахме със Сашо Джеров и с Васко Гоцев по за 30 лева. Сега хонорарът не е толкова, сега има пазарна икономика и договаряне.
Много ви моля, нека остане това, което беше - пълнолетие при 18 години е достатъчно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата госпожа Стефанова.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС): Свобода Стефанова, Русенски избирателен район, Съюз на демократичните сили, яла попарата на социалистическото законодателство, изпълнението на същото.
Тъй като съм една от засегнатите от това законодателство, не се страхувам да го кажа. Защото в предизборната кампания от БСП - БКП, беше развяван лозунгът за това, че съм разведена. Мога да кажа, че се явявам пред вас като представител на СДС и като майка. Не зная доколко изглеждам жена, но все пак съм майка, отгледала сама децата си. За едното дете ми беше присъдена издръжка от една съдийка, на която се бяха обадили от Комитета на активните борци против фашизма, 15 лева, а дъщеря ми е вече на 18 години.
Но аз мога да кажа нещо друго. Дали ще ми се присъди издръжка за отглеждането на детето или не, дай Боже всички майки и всички бащи, които са се нагърбили да отгледат децата си, да им дадат това възпитание, което им се полага, и да са живи и здрави, за да могат сами да ги отглеждат. Защото основната клетка на социалистическото общество - семейството, наистина понякога се оказва такава клетка, че пречи на детето да се развива нормално. И затова мога да ви кажа, че благодаря на социалистическото законодателство, че можах да си отгледам все пак децата и да им дам едно добро антикомунистическо възпитание. СР/ВР 1097.1
А този закон, който се предлага сега, дали ще осъдим по него бащата или майката, която е ощетена да се грижи за детето си, защото имаше и много такива случаи, когато родителите могат да дадат антикомунистическо възпитание, да са ощетени, да нямат право да гледат децата си, дали те ще бъдат осъдени да плащат от 40 до 50-годишна възраст издръжка, едва ли на детето ще помогне да стане човек.
Така че един човек на 40 години от тук присъствуващите също остава дете на родителите си и продължава да бъде бреме при оскъдната му пенсия. Но нека ние да не се превръщаме в един съд, който ще лишава хората от човещина. Всеки човек, всеки родител, има право да издържа децата си, но нека това да не бъде принуда.
Въпреки че аз съм от ощетените, уважаеми господа от БСП, мога да ви кажа, че предпочитам да се грижа сама за децата си, отколкото да чакам подаянието на социалистическия съд, какъвто беше в Русе. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата за реплика господин Пенев.
НЕВЕН ПЕНЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, моята реплика е следната. Първо, госпожа Миленова, не става въпрос за деца, а става въпрос за пълнолетни български граждани. Освен това искам в рамките на няколко изречения да развия едни чисто морални аргументи. Най-общо казано, аз съм убеден, че всички, които застъпват тази теза - тези две алинеи да останат в Семейния кодекс, аз съм сигурен, че те независимо от факта дали ще бъдат в този кодекс или не, родителите ще издържат своите деца. И госпожа Миленова, и госпожа Гюрова, и аз, и госпожа Рашеева. Така че тук става въпрос за хипотезата - там, където отношенията в едно семейство са в хармония, издръжката на децата е въпрос на нравствен дълг. Обаче там, където отношенията в едно семейство не са хармонични, има някакъв конфликт, искам всички вие да се запитате какви биха били евентуалните последици. Евентуалните плюсове биха били някаква сума пари, получена след безкраен низ от дела и разправии, а минусите биха били следните: пукнатината в отношенията между родителите и децата би се задълбочила непоправимо. Благодаря. 1097.2
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Уважаеми колеги, миналия път направих изказване по същество, подробно по въпроси. Сега не желая да се повтарям. Надявам се, че помните моите аргументи. Аз направих и писмено предложение за отпадането на този текст, но предложението се свежда до отпадане на т. 2, – 5 така, както е формулиран в закона. Може съвсем спокойно да остане изменението: "Издръжка на деца от родители".
Този път много от аргументите бяха изложени преди мен, включително и под формата на реплика. Но аз ще напомня следното. Институтът даване на издръжка от родители на деца над 18-годишна възраст беше типичен пример на социалистическа регламентация в нашето право до 1985 година. Смятам, че това е една от първите пукнатини в класическото социалистическо право, която се появи още тогава. И ако сега върнем тази регламентация, ако върнем това положение, то ще бъде връщане назад в класическото истинско социалистическо право.
Сигурно никъде няма съвременна правна система, в която деца да бъдат издържани от родители над 18-годишна възраст.
ПЛАМЕН ВЪЛКАНОВ (от място): Това не е вярно, в Съединените щати е така.
ПАВЕЛ ШОПОВ: И миналия път зададох въпрос на някои от вносителите на законопроекта да ми отговорят къде е регламентирано такова положение. До този момент мисля, че никой не е отговорил. Ако има такава страна и такова законодателство, може би това е единичен случай. Поне на мен не ми е известно.
И пак ви повтарям, тук не се касае до цвят на закона, тук се касае до мъдрост, която трябва да проявим всички - и от лявата, и от дясната страна, и да решим един въпрос така, както трябва. Защото въпросът касае много широк кръг от обществените отношения, засяга много граждани и сигурно ще предизвика много тежки и болни последици за нашите граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата госпожа Йовкова.
САВКА ЙОВКОВА (ПССД): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, намирам за недостойни всякакви опити да се 1097.3 политизира един чисто социален и хуманен проблем. Като човек, който професионално се занимава с проблемите на младите хора, аз поддържам този текст.
Приведоха се много аргументи за и против приемането на този текст. Лично аз приемам аргументите на госпожа Рашеева - много богати и много точни. Не е вярно твърдението, че този текст възпроизвежда стари текстове на закона. Той е по-ограничен и има по-ограничителни размери.
Аз съм за това да дадем равни шансове, равни права на всички млади хора да се учат.
Тук се поставя въпросът, че проблемът е морален. Проблемът е не само морален, той е и правен и там, където отсъствува моралът, ще се наложи правото.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Аджаров. 1097.4 КОНСТАНТИН АДЖАРОВ (ПССД): Ние в момента все още се занимаваме с първата точка от параграф 5. Тоест дали да променим заглавието така, както е дадено от Законодателната комисия. Ако не променим така заглавието, по-нататък вече, другите две алинеи просто стават ненужни и ние няма да направим никакви изменения на Семейния кодекс.
Но искам да ви припомня какво гласувахме до този момент. Ние отхвърлихме всички параграфи, в които се говори за социализъм, за комунизъм, за строителство и пр. идеологически съображения, внесени в предижния кодекс. А в момента, в продължение вече на 15 минути ние идеологизираме този така важен социален закон.
Питам ви, тук повечето хора са с висше образование, колко са тези от вас, които сами и то при онези евтини времена са успели да завършат висшето си образование? Аз също съм работил докато следвах, но съм получавал помощ от родителите си. Друг е въпросът, че лично аз не бих осъдил баща си или майка си да ми плащат издръжка. Но познавах мои колеги, които бедстваха, които просто не можеха да свържат двата края. А единият от разведените родител живееше охолно и такива колеги се обърнаха към съда и завършиха образованието си. И така беше до 1985 г. Ако 1985 г. беше променен законът, то беше пак тодорживковски закон и беше променен не от идейни или идеологически съображения. В Семейния кодекс от 1975 г. отпадна издръжката на деца от родители, защото вече през 1985 г. беше започнала кризата. Имаше това, което дойде през 1989 г. Просто нямаше пари. И тогава именно комунистическо, както щете го наречете, правителство прехвърли отговорността, която имаше обществото в период на една сравнителна икономическа стабилност, т.е. отказа помощта на децата и направи този нов кодекс от 1985 г. Спомняте си колко помпозно беше приет. И вторият въпрос. Може ли едно дете на починал родител да бъде в по-изгодна позиция от едно дете на разведен родител? Защото, ако родителят е починал, според сега действащото законодателство неговите деца получават пенсия, ако учат именно до 25-годишна възраст, ако следват висше образование, и до 20-годишна възраст, ако учат в средно училище. Можем ли ние така да разделим децата на починали родители и на разведени родители? Да поставим децата на разведени ББ/ЙА 1098.1 родители в такова неизгодно положение, като имате предвид, че в същия този Семеен кодекс, който не сме пипали в другите му параграфи, ясно е посочено, че те се ползват с равни права.
Така че, мисля, че повече е излишно да обсъждаме. Нека поставим процедурно предложение: да гласуваме дали да се измени законът (издръжка на деца от родители, както е писано от Законодателната комисия), да се прекратят дебатите и да гласуваме.
Ако гласуваме, че няма такова заглавие, просто по-нататък всички става безпредметно.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Аджаров, правите процедурно предложение да се прекратят дебатите?
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ: Аз не очаквах, че може да има такъв отпор по такъв въпрос и да се идеологизира.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Направено е процедурно предложение за прекратяване на разискванията. Госпожа Младенова има правото за мнение против.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПССД): Уважаеми колеги, взимам думата, за да изкажа своето съображение против прекратяване на дебатите по тази точка от дневния ред. Защо? Тук се изказаха най-различни политически съображения, а случаят е нравствен и морален. Затова, защото (не бързайте да се смеете, защото ще стигне и до едно име във вашите редове след малко).
Колеги, нравствено е да създаваш деца и това се насърчава от всички религии и от християнската, която е първостепенна религия в страната. Безнравствено е, след като създадеш деца, да не им помогнеш да стъпят първоначално на краката си. Още по-безнравствено е за мен поне и смятам, че някои от вас ще се съгласят, особено сега, ще ви дам едно такова примерче. Момче или момиче се е записало да учи в училище. Остават му три месеца или една година. При платено образование трябва ли това дете да прекъсне своето образование, за да отиде да работи в случай, когато неговите родители са разведени? Защото се приведе другият пример - в случай на починали родители.
Така че, аз като представител на хората, занимавали се с наказателно право възприех идеята за това равнопоставяне на починали и непочинали родители просто като стимул за осъще1098.2 твяване на убийства към живия родител, за да може да има пенсия.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Госпожо председател, това процедурно предложение ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Младенова, не говорите по същество.
СОНЯ МЛАДЕНОВА: Приключвам.
И когато говорите от тази трибуна, колега Гоцев, ще Ви моля да ме извините, тук се употреби няколко пъти изречението, че този социалистически Семеен кодекс ... Ами Вие сте неговият баща, обяснете им какви бяха Вашите мотиви тогава, когато го правехте.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това не беше процедура.
Моля ви, направено е предложение за прекратяване на разискванията. Подлагам го на гласуване.
Прекратяване на разискванията по параграф 5.
Моля, гласувайте.
Резултатът: 87 народни представители са гласували за, 43 - против, 10 се въздържат.
Прекратяваме разискванията.
Моля ви, нека сме наясно. Оттук нататък само гласуваме. Всички предложения са направени - ще се гласуват. Днес е второ четене и отново си припомняме споровете, които имаше миналия път.
Направено е предложение да отпадне параграф 5 на законопроекта, който имате пред себе си. Гласуваме отпадането на текстовете по законопроекта.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Обяснете още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Първото предложение е изобщо да не се включват тези изменения. Член 82 да няма изменение. Но ние гласуваме законопроекта както е.
Много ви моля, ясно е, че едни желаят да остане текстът, а други не. Поляризираха се мненията независимо от изказаните становища. Искат отново да обясняваме. Законопроектът е пред вас. Гласуваме по параграф 5 на законопроекта. Законопроектът съдържа измененията в член 82. Направено е предложение за отхвърляне на този текст. 1098.3
ДЕПУТАТ ОТ ЗАЛАТА: Заглавието?
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не, целият текст. Затова казвам целият параграф 5, т.е. да не се правят никакви изменения в член 82.
Така че, съгласно процедурата най-напред гласуваме предложението за отхвърляне на целия текст на параграф 5 на законопроекта. Моля, гласувайте!
Резултатът: 73 народни представители са гласували за, 75 против, 10 се въздържат.
Отклонява се предложението за отпадане на текста.
Обяснение на отрицателен вот - господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Гласувах против отпадането на този текст, т.е. за въвеждане на издръжката по следните съображения и обяснявам вота си във връзка с онова, което каза колежката Соня Младенова.
Наистина съм присъствувал и съм взел участие при правене на разработките на Семейния кодекс съвместно с професорите Сталев, Петко Венедиков, Цончев и членовете на Законодателния съвет. Тогава нещата във формата, която първоначално бяха представени от Министерство на правосъдието, се предвиждаше изобщо да не се дължи издръжка над 16-годишна възраст, а над 16-годишна възраст да се дължи издръжка само на тези, които учат до 18 годишна възраст. И професор Ненова присъствуваше също. Тогава всички онези, които бяха членове на Законодателния съвет, а по-голямата част се противопоставиха и искаха издръжката да продължи да се дължи поне до 18 години. Някои от тях, между които бях и аз, макар че тогава не бях член на Законодателния съвет и никога не съм бил негов член, считах, че трябва да има издръжка и над 18 години по съображенията, които се изложиха тук, да не ги повтарям. Макар че лично аз бях раздвоен, защото в сравнителната справка, която направих, не попаднах на законодателство, което познава издръжката над 18 години. Общо взето, хората, болшинството смятаха, че трябва да се дължи издръжка, както сега. Аз предлагах да бъде текстът такъв, какъвто е сега, не само за разведени родители, а за всички родители. Но тогава Комсомолът, в лицето, не помня кой беше негов секретар, застана 1098.4 много енергично и твърдо на становището, че не трябва да се дължи издръжка над 18 години, което беше подкрепено и от Отечествения фронт. След съвещание, което е правено в Съвета по законодателство са приели това, което беше.
И сега поддържам по нравствени съображения, че е разумно и нравствено родителите, когато имат възможност, при ограниченията, които Законодателната комисия прави, а те са различни от онези на стария закон от преди 1985 г., да се дължи издръжка.
По тази причина гласувах против отпадането на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Обяснение на отрицателен вот ли желаете? Заповядайте. (Обръща се към господин Стоян Иванов) 1098.5 СТОЯН ИВАНОВ (ПССД): Колеги, аз гласувах "против", защото в Конституцията, – 53, е записано, че всеки има право на образование. Ние не можем да дадем право на образование, а фактически с предлаганото гласуване да лишим някого от образование. Затова гласувах "против".
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Сепетлиев, трето и последно обяснение на отрицателен вот.
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ (ДПС): Госпожо председател, дами и господа, искам да обясня своя отрицателен вот - защо гласувах против. Въпросът за мен е преди всичко морален. Родителите са длъжни да издържат своите деца. Когато моралът обаче в едно общество пада, застрашително пада, и когато родителите се чувствуват незаангажирани за бъдещето на своите деца, тогава трябва да се намеси правото. Затова гласувах отрицателно.
Благодаря ви. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, да продължим само с гласуване по текстовете. Имайте предвид, че гласувахме прекратяване на разискванията по – 5.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: – 5 с двете негови точки, като си позволявам да направя две редакционни промени.
Едната е в ал. 2, третият ред, да не чета всичко, "когато учат редовно в средни, полувисши и висши учебни заведения". Мисля, че редът е по-правилен, по-точно е.
И в ал. 3: "Издръжката по предходната алинея се дължи ..."
Само две редакционни поправки.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Аджаров, няма пълен и непълен размер на издръжката. Вашето предложение е за пълен. Издръжката е една и затова се предлага просто уточняване.
Не са направени други предложения.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (реплика от място): По редакцията на ал. 3. ВТ/ЙА 1099.1
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Дайте писмено предложение.
Имате текста пред себе си. Отчетени са всички предложения. Достатъчно се каза, моля, пригответе се за гласуване. Господин Джеров, моля Ви.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Искам да споделя предложението на господин Даскалов по ал. 3. Той счита, че тя не била уточнена. А трябвало да се изхожда от някакъв минимум на семейството. Струва ми се, че при тази динамика на живота, при тази инфлация, в никакъв случай не можем да поставим цифри или проценти. Моля да бъде гласуван текстът в тази редакция, както предложих заглавието, ал. 2 и ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте – 5 с т. 1 и 2, както ги имате пред себе си, с редакционното уточнение, направено от господин Джеров в ал. 2 и ал. 3. Моля, гласувайте!
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ (реплика от място): Това е грубо нарушение.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Няма процедурно нарушение. Господин Аджаров, нямате право на процедурен въпрос. Моля, гласувайте!
С 88 гласували - за, 50 - против, и 12 въздържали се, текстът се приема.
Следващият текст, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: – 6, мисля, че не трябва да възбужда размисли.
"Чл. 89. Паричната издръжка се изплаща ежемесечно. При забава се дължи законна лихва."
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По този текст не са правени предложения. Моля, гласувайте!
С 99 - за, 23 - против и 9 въздържали се, текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В – 7, чл. 105, ал. 1 думите "социалистически морал" се заменят с думата "морала".
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По този текст предложения не са правени. Моля, гласувайте! 1099.2
Със 126 гласували - за, против - 2, въздържали се няма, текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По – 8 предлагаме, чл. 108 се отменя. Съгласно чл. 108, "когато съдът намери за необходимо, препис от бракоразводното решение се праща на трудовия колектив и на обществената организация".
Това е текстът, който уронва достойнството, засяга личния живот на човека.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По този текст ... Моля, колеги, по този текст предложения не са правени. Затова гласувайте текста, както го имате пред себе си и го чухте. Моля, гласувайте!
Със 124 гласували - за, 4 - против и 2 въздържали се, текстът е приет.
И последният текст от закона.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Имам още няколко неща. В – 9, за да уточня някои грешки.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Искате да се изкажете преди – 9? Заповядайте.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПССД): Уважаема госпожо председател, уважаеми колежки и колеги! Вчера предоставих на господин Джеров 7 предложения или бележки по Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс, които показват, че той не е прочетен внимателно. Някои от предложенията, които бяха направени досега и съответно приети като изменения, би трябвало по същата логика да се направят и в последващите членове.
Например в чл. 89, където променихме, че при забава се дължи 1 % лихва, в чл. 120 случаят е аналогичен. Аз предавам на господин Джеров писмените си бележки и предлагам да се създаде нов – 8а със следния текст:
В чл. 120 думите "едно на сто месечна лихва" се заменят със "законната лихва".
Това предложение фактически кореспондира с чл. 89, който коригирахме.
В чл. 126 също има посочена глоба от 200 лв. за настойника. Предлагам с оглед на инфлацията да се замени с 1000 лева. 1099.3
И това, което каза господин Джеров за корекцията в чл. 140, в чл. 145. И да се създаде нов – 10, тъй като е пропуснато в Допълнителните разпоредби думите "социалистически морал" остават, отново да ги заменим с "морала". 1099.4 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Трябва да ви кажа, че предложението, което беше прочетено от колегата, аз го имам. Някои неща включих при докладване на досегашните текстове. Член 120 не съдържа лихвен процент, поради което няма начин да го сменя. Ако колегата би ни подсетил, нямам нищо против. Но нека сега да вървим напред, защото има още две-три разпоредби, които моля да бъдат гласувани.
"– 9. В чл. 129, ал. 3, чл. 130, чл. 131, ал. 2, ал. 3, чл. 133, ал. 3, чл. 142 и чл. 143 думите "Народна република" се заменят с "Република".
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По този текст не са направени предложения, моля гласувайте.
Със 115 - за, 1 - против, 1 въдържал се, текстът е гласуван и приет.
Моля ви за малко внимание, това е текстът, който е даден за второ четене, но има още няколко текста в закона, които токущо господин Джеров сподели, че трябва да се коригират. Няма нищо за обсъждане по тях, но трябва да се гласува. Да кажем, в текстовете по отношение на общинските съвети все още фигурира "народен", а сега няма народни съвети, а общински съвети.
Така че това е, което остана да се гласува. Аз ви моля да седнете по местата си и да завършим рработата си. Остава само това уточнение.
Времето за заседание изтече.
Едно съобщение: Комисията по образование и наука ще заседава в сряда от 11 часа в зала 309.
Утре продължаваме от 9 часа с парламентарен контро. Лека вечер на всички! Закривам заседанието (Звъни)
(Закрито в 20 ч. и 05 мин.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Снежана Ботушарова)
СЕКРЕТАРИ:
(Трифон Димитров)
(Илхан Мустафа)