Председателствали: председателят Александър Йорданов
Секретари: Руслан Сербезов и Илиан Илиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, откривам днешното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание.
Дневният ред ви е раздаден. Става дума за това, че днес заседанието е извънредно и гледаме само законопроекти, включени в законодателната програма.
Моля господин Джеров да заповяда. Започваме работа по първа точка от дневния ред
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ФИНАНСОВОТО ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО ПРЕЗ 1993 г. (ПРОДЪЛЖЕНИЕ)
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Предполагам, че си спомняте, че бяхме при закриването на заседанието до чл. 2. Съгласно предложената редакция на чл. 2 уважаемите народни представители направиха много предложения, с които предложиха допълнения, изменения на предлаганите алинеи. Да си припомним малко нещата.
Член 2 не е гласуван.
При това положение по чл. 2 има предложени осем алинеи.
Първата алинея е дадена от Законодателната комисия в раздадения материал. Към нея дойдоха предложенията на народните представители господата Тодор Тодоров и Константин Тодоров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля квесторите да изведат фотографите от залата. Както знаете, нашето заседание се предава директно по телевизията. Това също да се има предСБ/КП 98/1. вид от народните представители.
Има думата за процедурно предложение господин Али.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля в залата да бъде допуснат заместник-министърът на земеделието господин Румен Христов, който взе участие при подготовката на този законопроект.
Моля да се гласува.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме за това на заседанието да бъде допуснат заместник-министърът на земеделието господин Румен Христов.
От общо гласували 154 народни представители, за 151, против 2, въздържал се 1.
Господин Джеров, моля да продължите.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Сега трябва да преминем към гласуване на предложената първа алинея на чл. 2. Ще ви я прочета.
"Ал. 1. Търговските банки отпускат целеви кредити за осъществяване на земеделието през 1993 г. на организациите по – 12 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, на земеделските стопани и на кооперациите, произвеждащи земеделска продукция, както и на научните институти, опитни станции, техникуми или учебни заведения, които се занимават със земеделско производство."
Това е първата алинея, която трябва да бъде поставена на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме ал. 1 на чл. 2 на закона.
От общо гласували 173 народни представители, за текста на ал. 1 са гласували 138, против 13, въздържали се 22.
Обръщам внимание на народните представители да седнат спокойно, да заемат своите места и да престане това движение в залата. Или приемаме законопроект, или се разхождаме из залата на Народното събрание. Но двете неща едновременно не се вършат.
Моля, продължете, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Минаваме към втората алинея. Ще ви прочета първо текста на ал. 2 така, както е пред98/2. ложен от Законодателната комисия, за да си я припомним, а след това ще ви кажа какво предлага Икономическата комисия.
"Ал. 2. Кредитите се отпускат за отглеждане на есенните посеви от 1992 г. и пролетните посеви от 1993 г., включително и за прибирането на продукцията от тях, както и за обработката, торенето, резитбата и пръскането на лозята и трайните насаждения през 1993 г. без зеленчукопроизводството."
Има постъпило предложение от Икономическата комисия да отпаднат думите "включително и за прибирането на продукцията от тях".
При това положение ще моля, господин председател, да поставим на гласуване предложението на Икономическата комисия за отпадане на думите "включително и за прибирането на продукцията от тях" от втора алинея на чл. 2 от законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме предложението на Икономическата комисия в текста на чл. 2, ал. 2 да отпаднат думите "включително и за прибирането на продукцията от тях".
Моля, гласувайте.
От общо гласували 189 народни представители, за 76, против 99, въздържали се 14.
Предложението се отклонява. 98/3. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При това положение гласуваме текста на ал.2, чл.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, гласуваме текста на чл.2, ал.2 по предложението на Законодателната комисия. Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте. Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували 184 народни представители. За това предложение 146. Против 32. Въздържали се 6. Приема се. Продължаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Минаваме към ал.3. Ще прочета и ще кажа предложенията. Ал.3 - Кредитополучателите обезпечават получените целеви кредити с продукцията за чието производство са изразходвани отпуснатите кредити. Това е съдържанието, което беше спорно в Законодателната комисия. Постъпили са предложения, които бяха мотивирани на заседанието в четвъртък от господата Пушкаров и Мицев да отпадне този текст. Като юрист аз се присъединявам към тяхното виждане, защото в облигационното право не може да се прави обезпечение с нещо, което не съществува. С бъдеща вещ просто не може да се възприеме такава конструкция. Или това е едното предложение да отпадне ал.3. Другото предложение, което е постъпило от господин Маньо Манев, и той го даде и устно, и го обоснова. Накрая да се добавят думите: "и част от застраховката върху пълната стойност на продукцията, в случай ще се получат неблагоприятни последици по отношение на земеделската продукция". Дословно го прочетох. И пак юридически не мога да възприема това предложение, защото то просто не пасва на принципите на застраховката. Така както тя е уредена в ЗЗД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Сега се намираме в процес на гласуване. Господин Манев, освен да оттеглите предложението си. Допълнителни мотиви едва ли са необходими в случая. Тъй като народният представител не може да говори по един и същи въпрос два пъти.
МАНЬО МАНЕВ: Господин председател, уважаеми колеги, предлагам заместващ текст. Именно: "Целевият кредит се обезпечава от кредитополучателя с продукцията, за чието производство са разходвани отпуснати средства или със залог на собствени движими вещи и стопански инвентар". СМ/НП 99.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Вие, господин Манев, много добре знаете, че в тази фаза, на която се намира приемането на законопроекта, нови предложения не могат да постъпват и да се обсъждат. Моля, режим на гласуване. Най-напред гласуваме предложението за отпадане на ал.3 от текста на чл.2. Моля режим на гласуване. Моля, гласувайте. Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували 187 народни представители. За отпадането на този текст 63. Против 105. Въздържали се 19. Не се приема да отпадне ал.3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Има за допълнение към текста предложението на господин Манев.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И то трябва да бъде, това, което той е представил основно, а не сега, което представи. Това, което докладва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Приемаме, че това, което той предлага сега е по-добрата езикова редакция на неговото основно предложение. Моля да бъде прочетено предложението на господин Манев с поправките и допълненията.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз го прочетох преди малко, но пак ще ви го докладвам. Господин Манев предлага на финала на ал.3 да се добавят думите: "и част от застраховката върху пълната стойност на продукцията, в случай че се получат неблагоприятни последици по отношение на земеделската продукция".
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Маньо Манев, представи друго, господин Манев, моля да кажете ново съдържание ли е на ал.3? Защото давате като съвсем нова трета алинея, а не като допълнение. Господин Манев предлага нова алинея на чл.2 "Целевият кредит се обезпечава от кредитополучателя с продукцията, за чието производство са разходвани отпуснатите средства или със залог на собствени движими вещи и стопански инвентар."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: По този въпрос, моля, господин Гоцев иска думата. След това господин Мицев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители. Вижте какво, въпросите са така, както гласувахме първата алинея за обезпечение, ние не казахме с какво ще бъде обезпечението и ще трябва да се отиде към общите принципи на Закона за задълженията и договорите. Ще се позволи на кредитодателя на банката да поиска едно или друго обезпечение. 99.2 Лично аз съм против това, защото на мен ми се струва, че това и мъчно ще функционира и не е целесъобразно да се даде тази власт на банката.
Що се касае до второто, което сега предлага господин Манев, юридически е възможно да си дадеш в залог движимите вещи. И това вече няма правна пречка да се приеме. Но то практически е безсмислено затова, защото залогът означава моята машина, с която работя земята да извадя от двора си и да я дам в двора на банката. И банката ще стане залогоприемател и тази банка ще разполага с моята машина, без да я ползва обаче, докато си платя кредита. Това, струва ми се, никой не го иска. Заради това тъй или иначе първата част се гласува. Нека да не гласуваме друго и ще остане на практиката и на банките да търсят обезпеченията, с оглед възможностите, които Законът за задълженията и договорите дава. Що се касае до залог на бъдещи вещи казахме, че е невъзможно, а за застраховката категорично не е възможно юридически да стане. Затова предлагам да не се гласува цялата тази втора част, която се предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Гоцев. Господин Манев оттегля предложението си. Заповядайте, господин Манев. 99.3
МАНЬО МАНЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, за да не се пречи на хода на работата, оттеглям второто предложение. Първото си остава. Става въпрос за следното: и двата текста, които бяха предложени, да се оттеглят. Или ще остане текстът, който е в момента в ал. 3.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Манев.
Тогава трябва да гласуваме основния текст на Законодателната комисия. Моля режим на гласуване. Моля, гласувайте за ал. 3 на чл. 2.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 187 народни представители, за това предложение - 118, против - 62, въздържали се - 7. Приема се.
Обяснение на отрицателен вот. Заповядайте, господин Мицев.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателствуващ, днес с това гласуване Тридесет и шестото Народно събрание направи една изключително голяма не грешка, ами промяна в онова, което е осветено още от системата на класическото римско право. Знаете ли за какво става въпрос и нека да ни чуят абсолютно всички в тази страна. Колко много юристи сме тук, всеки казва, че е голям юрист и е много велик, а всъщност допуснахме да се върне онова, което и аз не съм одобрявал и не одобрявам като практика от преди 9 септември - земеделските стопани на зелено да взимат кредити и съответно да попаднат във финансовата зависимост на банките. Ами ако нищо не произведе? А имайте предвид и друго... (Реплика от място на господин Стефан Стоилов, която не се чува)
Не, господин Стоилов, репликата е неуместна в случая. Това, че банките имат лошата практика и като обезпечение приемат за кредити движими вещи като автомобили... И колко банки сега се чудят и се маят... Приел едно обезпечение "Мерцедес", мерцедесът го откраднали и сега не могат да си търсят парите.
По същия начин с ал. 3, която гласувахте, ще стане същото. Не може една несъществуваща вещ да служи за обезпечение на вземане. Кой нормален човек, Вие примерно, господин Георги Николов, СД/ЗТ 100.1 ми искате пари на заем и ми казвате: Мицев, ако се родят две телета, тогава ще ти върна парите. Ами ето, това е на практика! И затуй Ви моля една такава безмислица да вземем да прегласуваме. Как така?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Мицев, надеждата е, че ще се родят телетата. (Весело оживление)
Господин Михайлов, заповядайте.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Дако Михайлов, СДС.
Колеги, ще бъда конкретен. Не е въпросът да приемем някакъв закон, който няма да върши работа. Разберете, тая алинея, която ние гласувахме, противоречи на чл. 157 от ЗЗД, където изрично е посочено, че договорът за залог е действително, когато вещта съществува, и се намира в държане на тоя, който дава заем.
Плюс това някой от вас направи ли си труда да прочете Закона за банките и кредитното дело, където чл. 36 изрично предвижда, че банката не отпуска кредити и не се сключва договор за залог тогава, когато вещта не съществува?
Не е необходимо да приемаме само закони и да се говори, че работим. И така както ние приехме сега ал. 3, просто целия закон го объркваме. И чл. 4 объркваме, и чл. 6. Помислете малко!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Михайлов. Господин Джеров, заповядайте. Продължаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ал. 4. Ще я прочета пак и след това предложенията.
"(4) Търговските банки отпускат всеки кредит въз основа на конкретната технико-икономическа обосновка за неговия размер. В договора за кредита се предвиждат и сроковете за неговото издължаване, които не могат да бъдат по-дълги от един месец след прибиране на реколтата от съответната култура."
Това е предложеното съдържание на ал. 4.
Три предложения са постъпили в предходното заседание и писмено.
Първото е предложението на Икономическата комисия. Колегите от комисията предлагат след думите "технико-икономическа обосновка за неговия размер" да се добавят думите: "и извлечения от разчетните сметки". 100.2
Второто предложение идва от колегата Йовчо Русев - след думата: "издължаване" на четвъртия ред, началото, се слага точка, което означава, че отпадат думите, които не могат да бъдат подълги, и т.н.
И третото предложение, изхожда от господин Маньо Манев - след думите "и неговия размер" се добавят думите "и годишния счетоводен отчет за 1992 г.".
Това са предложенията, които са пред мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Сега трябва да поставим на гласуване тези три предложения едно след друго.
Господин Манев, заповядайте, като вносител на едно от предложенията.
МАНЬО МАНЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, колеги! Аз оттеглям своето предложение, тъй като то съвпада по същество с предложението на Икономическата комисия.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Манев. Или имаме предложението на Икономическата комисия и предложението на господин Йовчо Русев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, гласуваме за предложението на Икономическата комисия в чл. 2, ал. 4, след думите "технико-икономическа обосновка за неговия размер" да се добавят думите: "и извлечения от разчетните сметки". Моля режим на гласуване. Моля гласувайте.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 187 народни представители, за това предложение - 146, против - 36, въздържали се - петима. Приема се.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предложението на господин Йовчо Русев: след думата "издължаване", това е на четвъртия ред, се слага точка и отпадат следващите думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, гласуваме това предложение на господин Йовчо Русев. Моля режим на гласуване. Моля гласувайте.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 189 народни представители, за това предложение - 113, против - 73, въздържали се - 3. Приема се. 100.3
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При това положение моля да поставите на гласуване предложението на Законодателната комисия за ал. 4, при което гласуване ако бъде прието, след думата "издължаване" ще се постави точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля режим на гласуване. Гласуваме така уточнения текст на ал. 4 на чл. 2. Моля режим на гласуване. Моля гласувайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, с разчетните сметки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 185 народни представители. За текста на ал. 4 - 154, против - 21, въздържали се - 10.
Приема се. Продължаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По алинеи 5 и 6 не са постъпили никакви предложения, само една дребна корекция. Ще ви ги прочета и ще могат да бъдат поставени на гласуване.
Ал. 5. "Всички търговски банки могат, а търговските банки с над 50 на сто държавно участие са длъжни да предоставят целевите кредити на организациите по ал. 1".
И ал. 6. "Когато кредитополучателят използва отпуснатите средства за цели, непредвидени в технико-икономическата обосновка, въз основа на която е сключен договора, той заплаща пълния действащ пазарен лихвен процент, и носи гражданска и наказателна отговорност."
Това са предложенията за ал. 5 и 6 и моля да ги поставите на едно гласуване, защото по тях няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Господин Гоцев вдига ръка, господин Дако Михайлов. Само ако има писмено постъпили предложения.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа!
Вижте сега, в ал. 5 "всички търговски банки могат, а търговските банки с над 50 на сто държавно участие са длъжни".
Ами ако не пише, че могат банките - не могат ли да отпускат кредит? Повече от очевидно е, че могат. А над 50 на сто участие, какво означава? МС/ЗТ 101.1
Банката има 49 на сто частно участие. Можем ли да задължим ние частните участници. И редно ли е да ги задължим? Помислете когато гласувате този текст.
По ал. 6. Какво значи "и носи наказателна отговорност".
По кой закон, казано ли е в какво се състои тази наказателна отговорност. Ако някой извърши престъпление, той носи наказателна отговорност и да не го пише в закона. А щом като пише в закона, че носи наказателна отговорност, би трябвало да се каже за какво носи, каква наказателна отговорност носи. Никакво предложение на това основание няма и поради това аз съм против двете алинеи на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Гоцев, господин Михайлов, заповядайте.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Господин председател, не съм направил писмено предложение, но вижте колеги. Последното изречение на ал. 6, което господин Гоцев третира, след заплащане напълно на действуващия лихвен процент, носи наказателна гражданска и наказателна отговорност.
Ал. 3, приехме, че вече се касае за договор за залог.
При това положение едно неизпълнение, или изразходване на кредитите не за това за което са получени, този който изразходва по тоя начин кредита, ще си носи отговорност по общите правила за неизпълнение на договорите. И не е необходимо да попада тука в ал. 6.
Що се касае за наказателната отговорност, ако има конкретно престъпление - да. Аз за пръв път виждам в закон да се вписва, че носи наказателна отговорност. Нека законът да бъде поне граматично правилен, ако правно не е издържан. Заради това съм на мнение, нека това последно изречение да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Сега, две предложения бяха направени в момента, не и преди това. Законодателната комисия предлага този текст и мисля, че членовете на Законодателната комисия, които са гласували там за, не би трябвало сега да правят някакви нови предложения. Но според мен ал. 5 на чл. 2 не е дефектен, не е неточен. Би могъл, ако се гласува, няма да има 101.2 отрицателно въздействие или отрицателни правни последици.
По отношение ал. 6, естествено че наказателна отговорност се носи в указаните от Наказателния кодекс случаи. Тъй че ние тука нищо специално не казваме, но не е отрицателно съдържанието, нито е противоправно съдържанието на ал. 6. Биха могли да бъдат гласувани, то е въпрос вече на лично виждане на всеки народен представител. (Реплики от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Становището на Законодателната комисия е ясно. Гласуваме текста на алинеи 5 и 6 на чл. 2 на законопроекта.
Моля режим на гласуване. Моля гласувайте.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 189 народни представители, за текста на 5 и 6 алинеи - 138, против - 37, въздържали се - 14.
Приемат се тези текстове.
Сега моля да гласуваме представителят на Министерството на финансите господин Кирил Гегов, началник управление "Финансиране на стопанската дейност" да присъства на това заседание като представител на министерството.
Моля режим на гласуване, моля гласувайте.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 168 народни представители, за това предложение - 162, против - 1, въздържали се - 5.
Моля господин Гегов да заповяда в залата. Продължаваме с ал. 7 на чл. 2.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ал. 7, първо предложената редакция от Законодателната комисия: "При недостиг на кредитен ресурс или липса на кредитен лимит, Българската народна банка предоставя недостигащия кредитен ресурс, съответно увеличава кредитния лимит."
Това е съдържанието на ал. 7. Имаше постъпило предложение от Икономическата комисия, господин Мичковски преди малко, дойде при мен и заяви, че го оттегля.
Постъпило е писмено предложение от народния представител господин Кольо Парамов за ново съдържание на ал. 7. Ще ви прочета неговото предложение. 101.3
"Кредитите, отпуснати по този закон са извън рамките на определените кредитни тавани на търговски банки за 1993 г., ресурсите за които се предоставят от Българската народна банка, като се водят на отделен отчет".
Това е предложението на господин Кольо Парамов и господин председател, аз бих помолил представител на Бюджетната или на Икономическата комисия да вземе становище, за да помогне на народните представители да се ориентират към едното или другото предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз също искам да помоля представители на Икономическата или Бюджетната комисия да вземат отношение.
Заповядайте.
КОЛЬО ПАРАМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, дами и господа народни представители, Кольо Парамов, 22.Смолянски избирателен район.
Текстът, който се налага да бъде променен в ал. 7, касае изключителното уточнение, че кредитните тавани ще костват само 1993 г. и тези ресурси се предоставят от Българската народна банка, като се водят на отделен отчет.
Предложението на Законодателната комисия за допълване на "определен недостиг" и това, което беше подхвърлено от Икономическата комисия, не съвпада с варианта по отношение на отпускане при определянето на допълнителните кредитни тавани за 1994 г.
Има се предвид условието, че до момента всички банки са си направили разчетите за определените кредитни тавани и този извънреден закон ще наложи ново преразпределение на ресурсите на банките.
Затова се налага задължително приемането на един отделен такъв текст, който ще касае допълнително определяне на кредитни тавани за всички търговски банки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Парамов. Други мнения от специалистите в тези комисии няма. 101.4
Подлагаме на гласуване предложението на господин Парамов.
Моля режим на гласуване, гласуваме за това предложение.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 178 народни представители, за това предложение - 104, против - 63, въздържали се - 11.
Приема се. 101.5
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В такъв случай минаваме към ал.8: "Този закон не се прилага за отпуснатите от търговските банки кредити за земеделието, без технико-икономическа обосновка".
Няма постъпили предложения. Моля да поставите на гласуване предложението за ал.8, която току-що прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване, гласуваме текста на алинея ... Прощавайте. Заповядайте, господин Мичковски.
АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, за да има еднаквост с приетия текст, само за момент да видя къде е, където се изискваше и приехме да има и извлечение на сметките ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Отменете гласуването.
АСЕН МИЧКОВСКИ: ... трябва да прибавим и тук, в ал.8, че "без технико-икономическа обосновка и извлечение на сметките", за да има някаква еднаквост.
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Да, и извлечение да се добави.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Да се добави "и извлечение от разчетните сметки".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Става дума за синхронизиране на завършека на това изречение с приетото в ал.4.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Или на финала, след "обосновка и извлечения от разчетните сметки".
Добре, в такъв случай текстът би бил такъв: "Този закон не се прилага за отпуснатите от търговските банки кредити за земеделието без технико-икономическа обосновка и извлечения от разчетните сметки".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Да, благодаря. Моля, режим на гласуване. Гласуваме за така уточнения текст на ал.8.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 174 народни представители, за текста на ал.8 - 145, против - 24, въздържали се - 5. Приема се.
Продължаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преминаваме към чл.3 с неговите две алинеи, по който до този момент няма постъпили ВТ/НП 102.1 никакви предложения или възражения.
"Ал.1. Лихвените проценти за кредитите не могат да надвишават с повече от три пункта действащия основен лихвен процент на българската народна банка.
Ал.2. Кредитополучателите погасяват една трета от договорната лихва, а останалата част се изплаща ежемесечно на кредитиращите търговски банки от Министерството на финансите за сметка на осигурените средства от държавния бюджет за 1993 г., а за кредитите, получени за производство на тютюн, които ще бъдат издължени през 1994 г. - за сметка на осигурените средства от държавния бюджет за 1994 г."
Това е съдържанието на чл.3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста на чл.3 на законопроекта. Моля, гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 171 народни представители, за текста на чл.3 - 155, против - 7, въздържали се - 9. Приема се.
Продължаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преминаваме към чл.4 с неговите три алинеи. Към ал.2 има предложение, което ще ви докладвам след това.
Чл. 4, ал.1: "За разходването на отпуснатите кредити по този закон и за продадената продукция се води специална сметка, която може да бъде проверявана по всяко време от кредитиращата търговска банка, Министерството на финансите и Министерството на земеделието.
Ал.2. Кредитополучателите са длъжни да продадат продукцията си, произведена с отпуснатите кредити по цени не по-ниски от минималните изкупни цени, за които има такива, и да издължат кредитите в сроковете по договора, но не по-късно от 1 декември 1993 г., а да издължат до 1 април 1994 г. кредитите, получени за производството на тютюн.
Ал.3. Министерство на финансите и Българската народна банка се задължават ежемесечно да представят на Министерството на земеделието информация за продадената продукция и за отпуснатите кредити по този закон".
Това е предложението на Законодателната комисия. Господин Тодор Тодоров е направил писмено предложение, с което иска към 102.2 чл.4, ал.2 след думата "кредити", предполагам, че става дума за втория ред, "с отпуснатите кредити" да се добавят думите: "по цени, съобразно пазарните условия и да удължат кредитите в сроковете по договора, но не по-късно от 1 декември за есенните култури и 31 декември за пролетните култури".
Само това предложение има. То е единственото към ал.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Това е принципно ново и различно предложение, да. То е различно от първоначалния текст на Законодателната комисия.
Най-напред гласуваме предложението на господин Тодоров.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Господин Йорданов, още едно уточнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Не, нека господин Тодоров да каже, той е вносител на това предложение.
ТОДОР ТОДОРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, колеги народни представители, Тодор Тодоров - Добрички избирателен район. Аз се отказвам от направеното предложение и одобрявам текста така, както е предложен от Законодателната комисия и сроковете, които са посочени в закона, като имам една единствена бележка и тя е от редакционен характер, но е много важна за тези, които ще получават кредитите.
В ал.2 на чл.4, където е записано: "кредитополучателите са длъжни да продадат продукцията си", трябва да бъде коригирано и предлагам впрочем да бъде коригирано "са длъжни да продават продукцията си". Тъй като, ако остане "продадат продукцията си", означава абсолютно всичко да продадат. А те трябва да оставят семена и така нататък. "Да продават продукцията си, необходима за погасяване на кредита". Да продават продукцията си! Защото те си оставят за семена, оставят си друго и така текстът може да се тълкува, че задължително трябва да продадат цялата си продукция, която са произвели.
Аз мисля, че има логика. Да продават. Те многократно я продават. Те продукцията си я продават многократно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Тодоров, напълно сме съгласни с Вас.
ТОДОР ТОДОРОВ: Да, то не е еднократен акт. Това е многократен акт. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Да, именно. Става дума за несвършено време. Заповядайте. 102.3 ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги. По ал. 1 така, както е записано: "за разходването на отпуснатите кредити по този закон и за продадена продукция се води специална сметка" ние трябва да сме още тук наясно в закона кой ги води. Ето защо предлагам "кредитополучателят води специална сметка за разходването на отпуснатите кредити по този закон и за продадената продукция" и продължава: "която се проверява"... и така нататък, тъй като е възможно и в банката да има водене на сметка, и от страна на този, който я получава. адресатът трябва да е налице тук. Лицето, което е получило кредит, именно той трябва да води такава сметка.
Георги Николов, Свищов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, господин Джеров, за пояснение по това предложение, спонтанно възникнало.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ще моля да остане така, защото не е само редакционна поправката. Тук съвсем определено с предложението на господин Николов определяме лицето, а може да се получат и случаи, когато няма той само да бъде, а така е посочено - без конкретизация. Става дума за онзи, който трябва. Нека да го оставим по-свободно, а не конкретно лице, защото можем да изпаднем в положение именно този, който трябва да води специалната сметка, да не е указано в нормата. Моля да бъде гласувана нормата, предложена от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Тогава гласуваме текста на целия чл. 4 с редакционната поправка: "продават".
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, "продават" във втора алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля режим на гласуване. Гласуваме текста на чл. 4 с неговите три алинеи и с направената редакционна поправка в думата "продават".
Моля, гласувайте!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласуваи 171 народни представители, за текста на чл. 4 - 153, против - 9, въздържали се - 9. Приема се.
Преминаваме по-нататък. ВЙ/ВЙ 103.1
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Член 5, с две алинеи:
"Ал. 1. Когато засятата и подготвена за засяване земеделска земя бъде възстановена на собственик или предоставена на други физически лица на основание чл. 17, ал. 5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи преди прибиране на продукцията, за производството на която е използван кредит по този закон, те са длъжни да поемат припадащата се част от кредита или да заплатят на кредитополучателя извършените разходи и припадащата се до момента на плащането част от преференциалната лихва.
Втората алинея е с една редакционна поправка и така ще ви я предложа: "когато лицата по ал. 1 откажат да заплатят разходите и лихвата по отпуснатия кредит те се въвеждат във владение след прибиране на реколтата".
Предложения не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте за текста на чл. 5 на закона.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 165 народни представители, за текста на чл. 5 - 158, против - 1, въздържали се - 6 народни представители. Член 5 се приема.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По чл. 6 аз ще моля колегите специалисти във финансовата област, икономистите, да вземат отношение, защото въпросът не е от юридически характер. Поради това Законодателната комисия, както виждате в раздадените материали, е запазила редакциите, защото тя няма право да се произнася по специфични въпроси, поради това аз ще ви дам предложението, основния текст. Много моля залата да определи кой текст трябва да остане.
Основното предложение на вносителите:
"Член 6. Ако кредитополучателите не издължат кредита в определените по договора и по този закон срокове неиздължения остатък се изплаща 50 на сто от Министерството на финансите и 50 на сто за сметка на кредитиращата търговска банка след проверка от банката и данъчните органи. Министерството на финан103.2 сите и Търговската банка осъществяват вземанията си по съдебен ред от неиздължилите се кредитополучатели ".
Текстът е на вносителите.
Постъпило е предложение от господин Венцислав Димитров чл.6 да има следната редакция: "Министерството на финансите изплаща 100 процента от неизплатените суми лихви на търговските банки в случаи на неиздължаване на кредита от кредитополучателите".
Следва предложението на господин Маню Манев: "Член 6. Несъбраните извън кредитираните от Министерството на финансите 50 на сто са за сметка са търговската банка, отпуснала кредита, която има право да ги приспадне в размер на 80 на сто от печалбата преди облагането й с данък върху печалбата".
Предложение на господин Пламен Денчев: "В чл.6 изразът "неиздълженият остатък се изплаща 50 на сто от Министерство на финансите и 50 на сто за сметка на кредитиращата търговска банка" се заменя с: "неиздължения остатък се изплаща 75 на сто от Министерството на финансите и 25 на сто за сметка на кредитиращата търговска банка".
Много моля уважаемите колеги да вземат думата и да решим каква да бъде окончателната редакция на чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Денчев, заповядайте по Вашето предложение.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми дами и господа, аз оттеглям моето предложение, тъй като то по принцип съвпада ...(шум и реплики в залата). Оттеглям моето предложение. То съвпада с идеята, която е заложена в текста на господин Манев. Освен това зная, че текста на господин Манев е съгласуван с Българска народна банка.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Господин Денчев оттегля своето предложение. Остават две предложения, едното - на господин Венцислав Димитров, а другото - на господин Манев.
Господин Школагерски, заповядайте. 103.3
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги. Така, както се предлагат основният текст и предложението на господин Манев, което, както виждате, не е тайна, че това е съгласуваното предложение с Българска народна банка на мен ми се струва, че текстът трябва да добие следният вид...
Господин Джеров, след "ордени" в първоначалния текст да бъде включен... Това е края на първото изречение след "органи" преди "Министерство на финансите и търговските банки" да се допълни с чл. 6 по предложението на господин Манев, след това да бъде текстът: "Министерството на финансите и търговската банка осъществяват вземанията си по съдебен ред от неиздължилите се кредитополучатели". Разбирате ли?
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (от място): Първото изречение - законодателното?
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Първото изречение - законодателното - за 50-те процента, за които Министерството на финансите не изплаща. Тези 50 процента са предмет на съдържанието на чл. 6 така, както го предлага господин Манев. Той не е заместващ текст.
Второто изречение трябва да бъде така... и второто сегашно да стане трето. Така текстът се връзва и става окончателен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Школагерски.
Господин Венцислав Димитров, заповядайте. 103.4
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Миналия път, когато обсъждахме закона, аз вече обърнах внимание, че без предвидена в закона изрична държавна гаранция една сума, която съответно да се предвиди в държавния бюджет за тази година, а сигурно една част и за догодина, законът, колкото и хубав да смятате, че сте го направили, няма да може да работи. Защото търговските банки нямат да дават кредити, след като те се задължават да покриват част от тази сума.
Така че или трябва да има 100 на сто Министерството на финансите и тогава ще трябва още един член, който тогава аз предлагах да бъде чл. 1 на закона, може да бъде и чл. 7, последен, това няма значение, но да се предвиди общата сума на държавната гаранция. Иначе, господин министър на земеделието, законът няма да работи, защото ние може да задължим търговските банки със закон за земеделието, обаче те действат по други правила, по правилата на пазарното стопанство и няма да отпускат кредити. Ще кажат, че обосновката ви не е добра и т.н. И едно добро намерение, каквото може би вие имате, няма да може да бъде реализирано на практика.
Така че аз ви призовавам още веднъж да размислите, да мислите в категорията на паричното стопанство, с категориите на финансите и да предвидите разпоредба, съгласно която Министерският съвет гарантира всички тези кредити, главницата и лихвите. Иначе, господин Димов, законът няма да може да работи. Освен ако одържавим напълно всички банки и премахнем всякаква самостоятелност, и те изпълняват държавна задача. Защото в случая те изпълняват една държавна поръчка. Вие си преценете какво ще направите, но законът няма да може да работи по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Папаризов, по предложението на господин Димитров имате думата, но дискусия няма да отваряме по този въпрос.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря ви, господин председател. Аз бих искал да напомня на господин Димитров, че Икономическата комисия след това, по-нататък в текста, прави предложение, с което търговските банки заделят 50 на сто заСБ/КП 104/1. дължително на практика провизии за тези кредити, както за всеки лош кредит. Това по същество дава възможност на търговските банки да не плащат данък върху печалбата върху равностойността на 50 на сто от кредитите и мисля, че е доста сериозно, така да се каже, балансиращо звено за търговските банки. Ние доста обсъждахме в Икономическата комисия дали въобще е редно Министерството на финансите да поема част от риска и за главницата, но стигнахме до заключението, че това предложение 50 на 50 при сегашните условия за съжаление е неизбежно да се приеме.
Въпреки всичко ние там предлагаме също така, когато стигнем до този текст, възможните загуби действително да бъдат в рамките на държавния бюджет, но над гласувания друг бюджетен дефицит, тъй като очевидно е, че ние не можем да предвидим априори, че както излизат около 2 млрд. главници, няма да бъдат платени и трябва непременно с тях да се увеличи бюджетният дефицит. Но когато разсъждавахме, смятахме, че един такъв неопределен разход е добре да бъде извън този, който ние ще гласуваме в Закона за държавния бюджет, а всички такива суми, свързани с този закон, да бъдат приети по принцип като дефицит над другия дефицит, гласуван в държавния бюджет.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Господин Димитров, заповядайте, Вие сте вносител на предложението.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Господин Папаризов, искам да ви възразя. Аз виждам, че Вие също отивате по посока на едно такова нещо като моето предложение, т.е. пак държавата в крайна сметка да гарантира, обаче искате да потърсите толкова заобиколни пътища и аз трябва да Ви предупредя, че тогава, в противен случай трябва да измените и Закона за банките и кредитното дело. Сигурно утре ще възникнат спорове и когато приемаме Закона за държавния бюджет. Такова нещо, господин Папаризов, като плаващ дефицит няма. Ние ще бъдем принудени да гласуваме някакъв бюджетен дефицит. Много по-просто е това, което Ви казвам държавна гаранция. И друго да не пипаме. Вие искате да пипаме много работи и пак държавата в крайна сметка да гарантира, както си е. И се мъчите да измислите нещо, което да е съвсем различно. 104/2. Но другото е по-просто, по-ясно и не изисква промяна на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Джеров, става дума очевидно за следното.
Член 6 има един основен текст, към който господин Манев и господин Школагерски предлагат да се включи предложението на господин Манев. След първото изречение и това става второ изречение. От своя страна вносителят на предложението за друг текст на чл. 6 Венцеслав Димитров е склонен да предложи това именно негово предложение да бъде нов чл. 7 в закона, като се запазва и текстът на чл. 6 с предложението на господин Манев, и нов чл. 7. Това предложи господин Димитров. Или тогава заместващ текст на чл. 6 и тогава гласуваме заместващ текст. Найнапред гласуваме текста на господин Димитров като заместващ.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Заместващият текст, който беше предложен за чл. 1. Изцяло заместващ текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Димитров предлага така: "Министерският съвет гарантира кредитите, отпуснати по този закон, в размер до 4,5 млрд. лв."
Така ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Гласуваме предложението на Венцеслав Димитров като заместващ текст на чл. 6.
Моля, гласувайте това предложение.
От общо гласували 172 народни представители, за 60, против 101, въздържали се 11.
Отклонява се.
Сега предложението на господин Манев и господин Школагерски. 104/3. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: За второ изречение в чл.6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, гласуваме предложението на господин Манев и господин Школагерски за допълнение към чл.6. Моля, гласувайте! Моля, прекратете гласуването и посочете резултата!
Гласували 190 народни представители. За това предложение - 105, против - 71, въздържали се - 14. Приема се. И сега гласуваме чл.6.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чл.6, първото и третото изречение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Гласуваме текста на чл.6, първо и трето изречение. Моля, режим на гласуване! Моля, гласувайте! Моля, прекратете гласуването и посочете резултата!
Гласували 185 народни представители. За текста на чл.6 - 129, против - 34, въздържали се - 22. Приема се.
Минаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Продължаваме с административно-наказателните разпоредби, включени в – 1, ал.1. "При необоснован отказ на търговските банки да отпуснат кредити по този закон съответното длъжностно лице се наказва с глоба до 10 хил.лева."
"Актовете за констатиране на административни нарушения се съставят от определени от управителя на Българската народна банка длъжностни лица."
Трета алинея: "Наказателните постановления се издават от управителя на Българската народна банка или от упълномощен от него подуправител."
И четвърта алинея: "За съставянето на актовете и издаването и обжалването на наказателните постановления се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване! Гласуваме текста на – 1. Отменете предложението за режим на гласуване! Заповядайте, господин Михайлов.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Господин председател, колеги, аз съм по принцип против в закона да има тези административнонаказателни разпоредби. Особено когато се вменява в задължение на управителя на Българска народна банка да издава наказателни постановления по нарушения, които в самия Закон за банките липсват. Защото вижте в чл.56 от Закона за банките изрично е посочено, СМ/ВР 105.1 правомощията на централната банка, на нейните надзорни органи, а в чл.58 са посочени нарушенията, извършени от съответни длъжностни лица, за които могат да се налагат административни наказания. Още повече, че там е посочено "до размер на три брутни заплати". При това положение тези административно-наказателни разпоредби просто противоречат на принципите на административното наказателно производство. Ние още не може да ги гласуваме в този закон. Затова аз съм против и искам заключителните разпоредби просто да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Михайлов.
Моля, режим на гласуване! Гласуваме текста на – 1. Предложението за отпадане не е направено писмено. Моля, гласувайте! Гласуваме текста на Законодателната комисия. Моля, прекратете гласуването и посочете резултата!
Гласували 171 народни представители. За – 1 на административно-наказателните разпоредби са гласували 114 народни представители. Против - 45. Въздържали се - 12. Приема се.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Допълнителна разпоредба единствена. Това е – 2, така трябва да бъде: "Земеделски стопанин по смисъла на този закон е всяко физическо лице, което държи или владее на законно основание земеделска земя, която обработва с цел производство на земеделска продукция".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Моля, режим на гласуване! Моля, гласувайте за текста на този параграф Допълнителна разпоредба. Моля, гласувайте! Моля, прекратете гласуването и посочете резултата!
Гласували 166 народни представители. За тази Допълнителна разпоредба - 143, против - 5, въздържали се - 18. Приема се.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преминаваме към Заключителните разпоредби.
– 3. "Преустановява се отпускането на кредити по Закона за финансовото осигуряване на есенната и пролетната сеитба след влизането на този закон в сила."
Няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, господин Николов! 105.2
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, налага се, тъй като самият закон е Закон за финансовото осигуряване на есенната и пролетната сеитба за стопанската 1992-1993 г. Да допълним в края "за стопанската 1992-1993 г."
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Заглавието допълнително ще бъде уточнено. Няма проблеми. Винаги се правят проверки след това на всеки един текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря! Гласуваме за текста на – 3 от Заключителните разпоредби. Моля, режим на гласуване! Моля, гласувайте!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата!
Гласували 166 народни представители. За – 3 - 148, против - няма, въздържали се - 18. Приема се.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: – 4. "Министерският съвет да предвиди необходимите средства в Закона за държавния бюджет за 1993 г. в размер до един милиард лева и необходимите такива в бюджета за 1994 г. за изплащане на лихвите по този закон".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване! Гласуваме за текста на – 4. Моля, отменете гласуването! Заповядайте, господин Димитров! 105.3
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Господин председателю, колеги! Понеже вече наближаваме последните текстове в закона, аз искам да обърна внимание на тези господа, които внесоха закона, че в закона има един съществен пропуск. И ако искате да запълните, трябва да предложите подходящ текст.
Там е работата, че тук се предвижда, че разликите в лихвите - двете трети, ще се изплащат от държавния бюджет. За съжаление, държавният бюджет не е приет. Така че хората, които ще засеят утре или ще вземат заеми, може би два месеца няма да могат да се ползват от тази облага. Тоест, те ще трябва да плащат пълните лихви.
Така че предвидете някакъв текст и определете кой ще плаща лихвите дотогава, след като пари в държавния бюджет не са предвидени. Освен това имаме приети, знаете, временни правила за извършване на разходите до приемането на Закона за държавния бюджет и мисля, че хората ще се въздържат да взимат заеми. На тях сега им трябват заеми, сега ще вършат пролетната сеитба, сега им трябват парите, а това нещо не сте съобразили.
Имайте предвид, че законът за държавния бюджет може би ще бъде приет едва през м. май. Така че за два месеца лихвите не са малко, трябва някой да ги плаща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Димитров. Според Вас не е важно само да има закон, важно е да има пари. Така го разбирам аз.
Господин Стоилов. Това е много тясно специализиран финансов въпрос.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Трябва да се предложи, да се изчакат един-два дена и тогава да се гласува.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Може да отидем към някакъв текст, а може би и без текст, изхождайки от това, че през тези месеци лихви няма да се плащат от кредитополучателя, а заедно с главницата ще си издължат и лихвите. СД/ЗТ 106.1
Или, за да бъдем гарантирани, аз се вслушвам във Вашето предложение, да предвидим един текст, че изплащането на лихвите ще стане с главницата, особено имайки предвид характера на производството, което ще се кредитира. Продуктът сега се залага, а ще се получи някъде през м. август.
Предлагам такъв текст да се включи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, господин Димитров, за дуплика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Аз бих предложил, господин председателю и господин Стоилов, съвсем конструктивно: да спрем с обсъждането на този закон дотук. Тъй като не е направен перфектен текст, нека да си обмислят вносителите текста и има време до 6 часа, някой ако измисли текст, нека да го внесе и утре, или максимум други ден, законът да бъде приет. Защото наистина, ако излезе днеска такъв закон, той ще е окончателен и няма възможност да се предвидят тези неща.
Аз не знам, господин Стоилов, но това, което го предложихте, може да се помисли и да се оформи като текст, да говорим с вносителите и утре - други ден, да се приеме. Но не да пускаме такъв закон, без да има такива провизии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Димитров. Той всъщност предлага да спрем дотук и да отложим завършването на законопроекта за следващото заседание.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Да се използва почивката, господин председателю!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте за обратното предложение. Но така или иначе предложението е направено.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Отлагането на закона заради един текст с ден-два, просто е скъпо за българския народ. И аз предлагам да продължим с останалите текстове, в почивката, която ще имаме, да се съберем, да обмислим и да предложим един работещ текст и днеска да приключим с приемането на законопроекта. Мисля, че просто ще защитим, че вторник е ден, в който трябва да приемаме закони.
Благодаря ви. 106.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Николов. Освен ако господин Димитров е съгласен с това предложение...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не можете ли да нарушите правилника?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Не мога да наруша правилника. Подлагам предложението на господин Венцеслав Димитров за отлагане на гледането на законопроекта за следващо заседание. Моля режим на гласуване. Моля гласувайте за това предложение.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 191 народни представители, за това предложение - 66, против - 113, въздържали се - 12. Не се приема, отхвърля се.
Продължаваме по-нататък с – 4
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В такъв случай – 4, предложен от Законодателната комисия, плюс предложението на господин Стоилов за допълнение.
Господин Стоилов предложи като допълнение или второ изречение: "Плащането на лихвите ще се извърши с изплащането на главницата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля да го поставите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, гласувайте за текста на – 4.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: На допълнението!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Гласуваме за допълнението на текста на – 4. Моля режим на гласуване. Моля гласувайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Плащането на лихвите ще се извършва с изплащането на главницата." За това гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля гласувайте.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 166 народни представители, за текста на – 4 - 125, против - 21, въздържали се - 20.
Това е всъщност за текста на допълнението.
А сега гласуваме целия параграф. Моля режим на гласуване. Моля гласувайте – 4. 106.3
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 168 народни представители, за текста на – 4 - 143, против - 13, въздържали се - 12.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ние свършихме с – 4 и ще ми позволите тук да вмъкнем разглеждането на три нови параграфа. Защото след това е вече изпълнението и влизането в сила. Две предложения от Икономическата комисия са постъпили и едно от господин Тодоров.
От Икономическата комисия има предложения за два нови параграфа. Подред.
Единият параграф - той, ако бъде гласуван, ще си дойде на съответното място, разбира се: "Търговските банки създават провизии по кредитите, разрешени по реда на този закон, в размер на не повече от 50 на сто от тяхната величина."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Гласуваме за предложението на Икономическата комисия за нов параграф, очевидно параграф 5. Моля режим на гласуване. Моля гласувайте.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували 172 народни представители, за този текст на – 5 - 129, против - 12, въздържали се - 31. Приема се.
Преминаваме по-нататък, следващото предложение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващият параграф, предложен пак от Икономическата комисия, гласи: "С размера на погасените съгласно чл. 6 от държавния бюджет неиздължени кредити се увеличава размерът на бюджетния дефицит, приет със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година."
Това е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Да, благодаря. Господин Венцеслав Димитров по този параграф, заповядайте. 106.4
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги, аз мисля, че такова нещо ние въобще не можем да гласуваме. Нека да оставим, когато гласуваме Закона за държавния бюджет, да си гласуваме бюджетния дефицит, да видим какъв е този бюджетен дефицит, обаче плаващ бюджетен дефицит аз не знам в някоя държава някой път да е гласуван и ние ако въведем тази практика, трябва да ви кажа, че министърът на финансите, на поддържащото го мнозинство тук, в парламента, сигурно няма да е повече министър на финансите. Не обичам да говоря от чуждо име, ако обичате, изслушайте го него поне за това нещо. Ваш министър е, не е мой.
Моля ви се, не гласувайте такива глупости, много ви моля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Димитров. Господин Мичковски, по текста на този параграф.
АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров. Изобщо не става дума за гласуване на някакъв плаващ дефицит. Тъй като ние приемаме този закон далеч преди приемането на Закона за бюджетния дефицит, ние просто с тази норма задължаваме при приемането на Закона за бюджета да увеличим размера на дефицита със сумата, която е предвидена по този закон.
Това е единственото нещо, което предлагаме с този параграф. И тъй като правителството всъщност получава един допълнителен бюджетен дефицит, който му се налага чрез този закон, затова ние предвиждаме тази възможност той да бъде увеличен с този закон.
Ето за това става дума. За никакъв плаващ дефицит не става дума тук. Просто разминаването във времето между приемането на Закона за бюджета за 1993 г. и приемането на този закон налагат абсолютно по необходимост вкарването на подобна норма в този приеман днес закон. Ето за това става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Мичковски. Заповядайте, господин Димитров, това е важен въпрос, трябва да се изясни от всички страни.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Аз се извинявам, че пак взимам думата, обаче това също е една голяма глупост. Ние, госМС/КП 107/1. пода, още не сме гласували Закона за държавния бюджет и не сме определили бюджетния дефицит. Даже и не го знаем какъв ще е този бюджетен дефицит. Ами министърът на финансите, Министерският съвет чисто и просто утре ще включат тези разходи, пък дай Боже, може да ни предложат и закон без бюджетен дефицит. Може и закон с плюс. Нека да си направят сметките включват ли тези разходи и готово. За какво трябва да казваме с какво се увеличава и с какво се намалява?
Ясно е, че разходите непрекъснато увеличават дефицита. То си е така, обаче това е безсмислица да го гласуваме, след като няма гласуван закон за държавния бюджет. За какво трябва да гласуваме такива работи? Безсмислици гласуваме, безсмислици и глупости.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Димитров. Господин Стоилов, заповядайте.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз моля да не политизираме въпроса. И второ, да не употребяваме квалификацията на господин Димитров "глупости". Става дума за това, че ние даваме на правителството една допълнителна опорна точка при работата върху бюджета. С тази сума ние му позволяваме да увеличи очертаващия се бюджет въз основа на всички останали фактори, които формират потенциалния дефицит. За това става дума. И тук няма нищо несериозно. С този закон даваме допълнителна опорна точка на бюджета. Това беше философията на Икономическата комисия.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Йордан Ганев има думата. Прощавайте. Моля само за спокойствие. Икономиката не е по-сложна от литературата. Заповядайте.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Въпросът не само че не е несериозен, а напротив, е много сериозен. Доколкото аз знам, за да се увеличава бюджетът, тук е необходимо и съгласието на Международния валутен фонд. Въобще нещата са много сложни. И затова аз все пак държа преди да гласуваме, да чуем мнението на министъра на финансите. Нека той да ни каже може ли или не може да внасяме такова задължение за правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, довършете си мисълта, господин Ганев. 107/2.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Съгласувано е с министъра на финансите тук, в тази зала.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): И за да бъда точен, формално внасям предложението гласуването на този текст, само на този текст да се отложи след изслушването на министъра на финансите.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Папаризов, заповядайте за различно от това становище.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател, мисля, че освен че съм против отлагането, ще стане по-ясно това, което каза господин Мичковски, ако добавим още две думи, това ние уточнявахме в предлагания текст, и мисля, че тогава и господин Димитров би се съгласил. Тоест с размера на погасените съгласно чл. 6 от държавния бюджет неиздължени кредити се увеличава с отделен закон, със специален закон, който е най-правилният юридически термин, да вземем размера на бюджетния дефицит, гласуван за съответната година. Тоест ние по принцип решаваме, че ще се приеме такъв закон, с който ще се увеличи, ще се допълни и измени Законът за държавния бюджет с размера на вече установените погасени от Министерството на финансите неизплатени кредити. След като приемаме, че ще има такива задължения за държавата, ние още с този закон искаме да гарантираме, че Народното събрание ще одобри това със специален закон. Това е смисълът на нашето предложение.
Но сега искам да се върна, ако разрешите, на предишния параграф, не зная дали господин Джеров прочете "не повече от 50 на сто" там.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Прощавайте тогава, прощавайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Димитров, заповядайте за реплика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Репликата ми към господин Папаризов е, че задълженията, които поема държавата, трябва по някакъв начин да бъдат вкарани предварително със закон. А вие искате едни неизвестни задължения утре да ни накарате ние да гласуваме отделен закон. И вижте къде отивате. Нарушаваме Конституцията, господин Папаризов. Мисля, че този закон, 107/3. който го приехте дотук - добър, лош, - с нищо няма да се измени, ако една такава постановка липсва от закона.
За какво искате да затормозвате последващата процедура по приемането на бюджета и утре да не знаем какво правим? Вие искате държавата да поеме едно задължение с неизвестен размер. Е такова нещо по Конституция не може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Господин Мичковски, заповядайте.
АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Изобщо не става дума за подобни неща. С наличието на подобна разпоредба, която според мен е задължителна в закона, който днес ние приемаме, всъщност задължаваме правителството при приемането на Закона за бюджета за 1993 г. да увеличи бюджетния дефицит, което е добре за обезпечаването на този закон, с размера, който произтича от днешния закон. Всички цифри, и не неясни цифри, господин Димитров, тук е записано с колко и как - 1 млрд. за лихви в бюджета за 1993 и 1994 г. Това е смисълът на тази разпоредба и аз много Ви моля, господин председател, да я подложите на гласуване.
Няма нищо неясно, нищо плаващо, нищо скрито. Всичко е точно и ясно казано с тази разпоредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Господин Ескенази, заповядайте също за становище по този параграф.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Това, че вероятно тази разпоредба ще се гласува, е ясно. Но смятам, че юридически е абсолютно недопустимо по следните две съображения.
Става дума за Закона за съставяне и изпълнение на бюджета. Народното събрание няма правото на парчета да решава въпроси на бюджета. Да гласува закон, с който казва: в бюджета за следващата година да се включат такива разходи; в бюджета за следващата година да се включват такива приходи. Аз ви моля да погледнете Закона за съставяне и изпълнение на държавния бюджет.
И второто нещо, което също ми се струва важно, това е, че, забележете, Народното събрание със закон се задължава да вземе да гласува по определен начин следващ закон. Това ако не е парадокс и абсурд, аз не мога да намеря друга квалификация. Нека юристите от лявата страна да вземат отношение. 107/4.
Какво значи Народното събрание гласува закон, с който казва - в следващия закон аз ще гласувам това нещо. И на всичкото отгоре пък за тези, които ще ползват кредитите, и за банките, трябва да е ясно, че Народното събрание не може със закон да се ангажира след това да гласува същото това нещо. Тоест това е едно пожелание. Ако правим закони с пожелания, дайте да сложим един лозунг "Да преизпълним сеитбата!". (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Ескенази.
Моля квесторът да освободи мястото на народен представител.
Господин Стоилов, заповядайте също за мнение по този параграф. 107/5.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Действително обсъжданият параграф предизвиква доста проблеми от юридическа гледна точка и аз не бих оспорвал тези възражения и съмнения, които тук се споменаха. Особено след като този парламент ще трябва след няколко седмици да гласува бюджета за тази година, то логично е той да действа в съответствие със сега приемания от него закон и да предвиди тези средства.
Не искам тук да се спирам на въпроса, че едно такова действие предварително слага една по-тясна рамка пред политиката на правителство и затова, че ние се позоваваме на един закон, който ще трябва да бъде приет пък през 1994 г. - още по-далеко във времето, и без да е установен размерът на направените разходи, част от които трябва да бъдат покрити от държавния бюджет.
Но все пак аз бих разбрал колегите, които ще гласуват този текст, и не искам да ги разубеждавам, тъй като за съжаление той е последица от други закони, които тук бяха приемани.
Няма да твърдя от трибуната на Народното събрание, че този параграф е юридически перфектен. Този подход, който тук се прилага, обикновено не се практикува, но с оглед на ситуацията, в която се намираме, особено заради икономическата целесъобразност на предприеманите стъпки и за един още по-солиден ангажимент, който трябва да създадем за себе си и за правителството, е разбираем мотивът на тези, които ще го подкрепят. Тъй като ако не бяха гласувани по този начин измененията и допълненията в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, сигурно такъв закон въобще нямаше да е необходим. Този закон действително, както и предишният, поражда много съмнения, твърде несигурно е, че той ще бъде достатъчно ефективно приложим, но няма по-добър изход след положението, в което ни поставихте. Просто вече трябва да се предприемат някакви екстрени мерки, които се отклоняват от типичните законодателни правила. (Единични ръкопляскания и възгласи "Браво!" от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Мисля повече аргументи едва ли са необходими. Има предложение на господин Йордан Ганев за отлагане гласуването на този параграф. Моля, гласувайте за това предложение - отлагане за ВТ/КП 108/1. следващото заседание.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 182 народни представители, за това предложение 58, против 114, въздържали се 10.
Предложението се отклонява.
Гласуваме текста на Икономическата комисия. Това е всъщност текстът на – 6.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Наречен – 3б. После ще го поставим на мястото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Това е – 6. Точно така. Моля, режим на гласуване. Гласувайте предложението на Икономическата комисия.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 184 народни представители, за този параграф 117, против 56, въздържали се 11.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Сега не в съответната поредност, но предложенията подред преди съвсем финалните, заключителни разпоредби. Последното допълнително постъпило предложение е с автор господин Константин Тодоров и гласи: "Кооперации, произвеждащи земеделска продукция" по смисъла на този закон са кооперациите, чиито членове са физически лица, държащи или владеещи на законно основание земеделска земя, която кооперациите обработват с цел производство на земеделска продукция".
Това е предложението на господин Тодоров за допълнителен параграф. Дали ще влезе в допълнителните или в заключителните разпоредби е последващ въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Има ли нужда от разяснение? Ясен е смисълът на текста. Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте за предложения параграф от народния представител Константин Тодоров.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 193 народни представители, за това предложение 95, против 97, въздържал се 1 народен представител.
Предложението се отклонява.
Господин Невен Пенев поиска думата по процедурен въпрос. 108/2.
Заповядайте, господин Пенев.
НЕВЕН ПЕНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, оспорвам току-що проведеното гласуване поради явно несъвпадение на броя на народните представители в залата и тези, изписани на таблото. Моля да бъде прегласуван текстът. (Реплики от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Пенев, кворумът в залата се оспорва преди провеждането на гласуването. Така е по правилника, за съжаление. 108/3.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И последните две разпоредби, последните два параграфа: – 5 ще бъде евентуално с друга номерация:
"Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет и на Българска народна банка".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, гласуваме за текста на този параграф от заключителните разпоредби. Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 166 народни представители, за този параграф 147, против 13, въздържали се 6. Приема се.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Последният параграф: "Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Поне тук мисля, че няма да има различия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме последният параграф на закона. Моля, гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 165 народни представители, за този последен параграф 150, против 10, въздържали се 5 народни представители.
С това Законът за финансовото осигуряване на земеделието през 1993 г. е окончателно приет. (Ръкопляскания от БСП и партиите от коалицията) И дано този закон донесе и създаде добри възможности за българските земеделски стопани.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ТАНЕВ (от място): Благодаря, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Давам ... (Георги Петров настоятелно иска думата)
Господин Петров, по какъв въпрос? Заповядайте. (Шум на неодобрение в залата)
Моля ви се!
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Вижте сега, уважаеми колеги...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, господин Петров. Моля за внимание! Седнете, ако обичате, в залата! Заседанието не е приключило.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Аз смятам, че всеки един народен представител е в правото си да даде едно обяснение върху това, което е приел, което е гласувал ... ВЙ/НП 109.1
РЕПЛИКИ: Но имаш право само на обяснение на отрицателен вот! Това е при отрицателния вот!
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Действително, този закон е добър, тъй като той осигурява едни финансови средства за пролетниците, обаче аз искам да изкажа и моето съмнение за това, че земята е върната едва 6 на сто за частните стопани ...
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА БСП: 8 на сто!
ГЕОРГИ ПЕТРОВ: Аз се страхувам ... (шум в залата) уважаеми ... момент само ... аз се страхувам върху това дали точно тези частни стопани ще получат необходимите кредити. Да не стане така, че тези кредити да отидат само за кооперациите, където не се каза дали са кооперации на собственици. Знаем, че в много от кооперациите се върна земята в идеални граници. А не в реални. Това са моите опасения.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА БСП: А една година какво правихте?!
ГЕОРГИ ПЕТРОВ: И аз мога да кажа само това. Мисля, че не е лошо това. Нека да бъдем точни просто. Аз не казвам, че нещо ... така трябваше да се постъпи - да се приеме, но все пак това е един закон на парче и крайно време е да приемем един законопроект, който също да подпомогне и животновъдството. Аз го бях предложил това и преди. Но то не влезе в този законопроект, така че ... Именно това исках да кажа и няма нищо лошо. И няма що да се сърдите толкоз?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Давам половин час почивка, след което продължаваме със следващия законопроект от програмата. (Звъни)
(17 ч. и 25 м.)
109.2
(След почивката)

18 ч. и 8 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на регистрация за проверка на кворума. Часът е 18, времето за почивка изтече.
Имаме необходимия кворум. Продължаваме заседанието. (Звъни)
Господин Джеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Минаваме към следващата точка от дневния ред. Поредното продължаване, бих казал, на разглеждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход.
И пак в рамките на прецизиране или насочване вниманието на уважаемите колеги внесен е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход от народния представител господин Венцеслав Димитров, като той предлага осъвременяване на таблиците по чл.4 и чл.13 на Закона за данъка върху общия доход. И, както казах вече, с оглед увеличените заплати не би било редно необлагаемият минимум да остане на същото ниво, което ние гласувахме преди около една година. Изменението на цените, изменението на възнагражденията налагат да повишим необлагаемия минимум.
Това е всъщност тезата, която господин Венцеслав Димитров развива в своя законопроект. Той беше гласуван на първо четене и преди една седмица започнахме като начало разглеждането за второ четене. Но тъй като господин Венцеслав Димитров отсъстваше получиха се различия между две комисии и спряхме разглеждането на законопроекта. Сега минаваме към него. Би трябвало да го гласуваме, защото става дума за нещо, което е крайно необходимо и засяга по-голямата част от българските граждани.
Или, за да продължим - предложения за господин Венцеслав Димитров за промени главно в таблицата на чл.4 и чл.13 от Закона за данъка върху общия доход.
Същевременно, на 8 март, тоест, при второто четене вече на законопроекта е постъпило едно предложение от страна на Икономическата комисия за промяна в Закона за данъка върху общия СБ/НП 110.1 доход. В това предложение се правят предложения за промени и в чл.1, и в чл.4, и в чл.5, и в чл.7, и в чл.8, и така нататък. Или в 20 параграфа доста съществено се правят предложения за изменения на този закон.
Моето лично виждане е, че това е един нов законопроект, защото той не засяга само чл.4 и чл.13, обхванати от предложението на господин Венцеслав Димитров. И, втори аргумент, предложението на Димитров е вече на второ четене.
Затова аз предлагам да продължим с второ четене на законопроекта на господин Венцеслав Димитров, а предложението на Икономическата комисия като обхващащо много широк кръг от норми на Закона за данък върху общия доход, да бъде внесен за първо четене, второ четене и тогава вече да го разглеждаме. Но според мен едновременното разглеждане на двата законопроекта нарушава и правилника, и измества погледа на много страни, без да имаме основение в настоящия момент.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предметът на законопроекта е уточнен.
Господин Георги Николов, имате думата.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз възразявам против такова трактуване, тъй като последното изменение, което извършихме през месец февруари 1992 г. беше внесено, и аз имах възможност да покажа това на колегите депутати, законопроект от господин Димитров, касаещ изменението само на таблиците по чл.4 и чл.13.
След това, при второто четене бяха направени предложения, с които законопроектът, отпечатан в "Държавен вестник" вече беше в две страници. Освен това Икономическата комисия при първото четене заяви, че ще предложи за второто четене и други текстове, които засягат законопроекта. Такива текстове бяха предложени и тук от микрофоните от отделните депутати - господин Мичковски, от мен, и други изказали се - и за мен е необяснимо защо те не са взети от стенограмата и заедно с текста на господин Димитров да бъдат предложени. 110.2
Аз ви моля да работим паралелно и по двата законопроекта, тъй като с променянето само на таблиците ние вдигаме фактически необлагаемия мининум, а много други въпроси, които са неуредени в Закона за данъка върху общия доход, ще останат да висят, поради което няма да има достатъчно приходи в бюджета от данъка върху общия доход.
Има ли сме такава практика, това са направени писмени предложения за второто четене. По същество това не е нов законопроект, а именно законопроект, който допълва отделните норми в основния закон. Имаме такава практика и аз ви моля да се съгласите да започнем последователно, защото на нас няма да ни стигне време да внасяме отново промени в този закон. А иначе е безпредметно да приемаме тези таблици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Тогава ще гласувате против, господин Николов. Предметът е определен само по чл.4 и чл.13. Това е предметът. Всичко свързано с чл.4 и чл.13 ще бъде гласувано в залата.
Имате думата, господин Димитров. Вие ли ще докладвате законопроекта?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, колеги! Искам като вносител и за да не вземам думата още веднъж като председател на Комисията по бюджета и финансите да ви предложа как да процедираме. Ще сумирам предложенията, които бяха направени още на първо четене, за които каза и господин Георги Николов и за които се уточнихме в нашата комисия тук да бъдат направени алтернативни предложения.
Знаете, че в чл.4 и чл.13 има две таблици, които на практика са две, обаче иначе е една. Едната таблица се получава след като първата се умножи по 12. Таблицата в чл.13, понеже е за годишен доход, се получава, когато числата от таблицата в чл.4 се умножат по 12.
Така че става дума за една и съща таблица в две разновидности.
Какви са спорните моменти?
Първо, необлагаемият минимум, и, второ, дали да има още три стъпала, или да няма.
Така че аз ви предлагам следното. Тъй като Министерството на финансите се съгласи с другите междинни стъпала, защото числата 110.3 са производни едно на друго, най-напред трябва да определим колко е необлагаемият минимум. Има две предложения: моето е 1500, предполагам, че на Министерството на финансите се поддържа от Икономическата комисия - 1250. Цифрите са ми известни и в двата варианта, така че много лесно могат да бъдат прочетени тук.
И след това да гласуваме дали да има още три допълнителни стъпала съответно с маргинална данъчна ставка 44 и 48 и 52 на сто. И после да се гласува цялата таблица така, както е предложена.
След това аз също съм направил предложение в така наречените социални елементи в – 2 и 4, които на практика също са производни - за неработещ съпруг или съпруга в семейството или за всяко дете. Ако се приемат, естествено едните числа се умножават по 12 и се получава другото. Така че става дума за два параграфа.
За онези предложения, които бяха направени тук на първо четене. Първо, аз съм напълно съгласен да процедираме с корекция на ал.7 на чл.13, който касае приспадането на разходи за създаване на произведения на науката, изкуството и културата и при извършване на услуги това от 10 на сто да се промени на 30. Тук проблеми няма, само една цифра се променя от 10 на 30. 110.4 След това има едни предложения, направени от Министерство на финансите, в които ние взехме отношение в Комисията по бюджета и финансите. Едното е да не се облага онзи приход, в кавички бих го казал, защото на практика не е приход, нито доход, на работещите пенсионери, които работят по трудов договор и им се удържат по 35 ст. за всеки лев. Това аз не зная как Министерство на финансите е допуснало в момента този привиден техен доход да се облага, защото то на практика не е никакъв доход. Това е Закон за данък върху общия доход. Така че, след като ние сме възложили на Министерството на финансите да изработи правилник за приложението на този закон, нищо не пречи те в правилника да кажат, че е естествено, тъй като това не е никакъв доход, да не се облага. Но има още един текст, предполагам него също може да не го гласуваме, но може и да го гласуваме, разбира се, по настояване на залата. Това са така наречените "еднократни възнаграждения" при някои категории работещи на трудов договор. Примерно тринайста заплата или при напускане на работа, които се изплащат, да не се облагат по чл.4, а по чл.13. Разбира се, логиката на закона изисква те да не се облагат по чл.4, защото те не са редовен месечен доход, за да се облага по чл.4. Нищо не пречи в правилника на Министерство на финансите, Министерство на финансите да си пусне разпоредба да се облага по чл.13, където пише, че всички суми, които не са по трудов договор, се облагат. Ако настоява залата, разбира се, тези две предложения биха могли да бъдат гласувани.
По отношение на предложенията на Икономическата комисия, които съвпадат, ето, господин председателю, с внесен от служители на Министерство на финансите законопроект за изменение и допълнение на Закона за общия доход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Кажи на депутатите, не на мен.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): За съжаление на Вас мога да го покажа да се убедите, но на всички депутати не мога. Това е отделен законопроект и аз говорих с министър Александров, нека Министерство на финансите и Министерският съвет да се ангажират с този законопроект, за да знаем ние наистина, че това е политиката на правителството, да го обсъдим и нямам нищо против, когато кажете, да го минем на първо и второ четене. Но наистина текстовете са на три страници и повече и би трябвало да се обсъдят поне на първо четене, да се видят различните мнения и аз моля СМ/ВР 111.1 колегите да процедираме бързо този закон. Предполагам, няколко гласувания - за 40 минути, до 7 ч. бихме могли да го гласуваме и да преминем към другите закони. А след като министерството го внесе ще направим едно кратко съдържателно обсъждане и ще обсъждаме и тези всичките проблеми малко по-нататък. Понеже се касае за промени именно в чл.13, не е толкова фатално дали ще ги приемем днес, след една седмица или след един месец. Важното е до края на годината ние да имаме някаква яснота, господин Николов. Но е важно закона сега да го приемем, може би днес или в крайна сметка утре, защото моето желание, а и желанието на колегите от Комисията по бюджета и финансите, таблицата по чл.4 да влезе в сила от 1 март. То е за всички да се приложи. То е за всички работни заплати и трудови възнаграждения, които са изплащани от 1 март насам. Ако се забавим още, това сигурно няма да може да стане. Така че предлагам да се процедира по следния начин. Най-напред да гласуваме необлагаемия минимум, след това да гласуваме дали да има още три стъпала или не, след това да гласуваме цялата таблица и мисля, че е безсмислено да гласуваме двете таблици. Мисля, колегите ще се съгласят, че е безсмислено да гласуваме двете таблици, мисля, че колегите ще се съгласят - едната се умножава по другата, и после онези предложения, които съм направил от социална гледна точка, ако се съгласят колегите - да, ако не - отпада и толкова. Това е закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Димитров, понеже финансите са по-сложни от правото, както кажете - така ще гласуваме.
Имате думата.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Емил Филипов, Михайловградски район, Берковица, БСП и коалиция. Господин председател, аз съм притеснен от факта, че ние обсъждаме един изключително важен законопроект, който има съществено отношение към приходната част на бюджета през тази година. Очевидно има различие между вносителя господин Димитров и Икономическата комисия, може би и залата. Считам, че когато се обсъжда такъв важен законопроект, трябва да бъде винаги осигурено присъствието на представител на Министерския съвет и особено на Министерство на финансите. Знаех, че това е проект, който влиза днес на второ четене. Моля 111.2 да обясните на залата защо няма поканен представител от това министерство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Представителя на министерството беше в точка първа, присъстваше. Беше тук началник управление от Министерство на финансите. Това е тяхно желание.
Имате думата, господин Мичковски.
АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, аз съм абсолятно съгласен с това, което каза господин Венцеслав Димитров. Вярно е, най-добре е по най-бързия начин да бъдат приети таблиците, да започне събирането на данъка от 1 март. Вярно е, че много закъсняхме. Но също така е вярно, че само с тези изменения и мисля, че тук господин Димитров вече ще се съгласи с някои от направените предложения, що се отнася до пенсионерите, що се отнася до тези суми, които хората получават при завършване на трудовата си дейност, и т.н. Ние сме включили и други предложения, да не се облагат например сумите, които получават като обезщетение репресираните по актове на Министерския съвет и Народното събрание. Да не се подлагат на облагане и паричните обезщетения и социалните помощи, получавани от работниците и служителите, съгласно други нормативни актове, приети от Народното събрание. Просто като започнем една работа да я свършим поне цялостно и добре докрай. Вярно, ще ни отнеме около един ден повече приемането и разглеждането на предложените от Икономическата комисия текстове, но това ще гарантира едно цялостно изменение на този тъй остарял закон. И мисля, че ако господин Венцеслав Димитров не възразява, а и всички останали колеги, ние може да процедираме точно по този начин. Няма да ни отнеме чак толкова повече време. Плюс това принципни различия наистина нямаме. Вече имах възможност да споделя пред вас, че ние се отказахме от принципната промяна в начина на конструиране на таблиците по чл.4 и чл.13, поради убедителни доказателства и от страна на Министерство на финансите, и от страна на господин Венцеслав Димитров, че за тази година е невъзможно да бъде определен способ, чрез който технически да се определи размерът на минималната работна заплата за нуждите на облагането. Просто Министерството на финансите няма да може да приложи този подход. Това ние ще направим с цялостния закон за облагане на доходите на физическите лица, който кой знае кога ще приемем през тази 111.3 година. Но аз пак искам да се обърна и към господин Венцеслав Димитров, и към Вас, да разсъждаваме по-цялостно и по-добре. В крайна сметка това изменение, което ние ще приемем сега пред нас, ще направи така, че следващата година да не правим нови изменения на този закон, които пак ще бъдат наложителни. Но тогава ще можем да променяме само цифрите, господин Димитров, а не и другите текстове. Част от тях са абсолютно архаични. Тук е записано, че се облага за данък доходите например на трудовокооперативните земеделски стопанства. Ами такива ги няма, или на кооперациите. Няма ги. Освен това, има и други изменения, които се предлагат и които просто отразяват една динамика в нашия живот и в законотворчеството на страната. Не виждам нищо лошо в това сега цялостно да разгледаме този проект, вкл. и предложението на господин Венцеслав Димитров. Няма нищо лошо и мисля, че би спечелил измененият закон, ако процедираме по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Уважаеми колеги, с тези предложения, които бяха направени от оратора преди мене, нещата се усложняват изключително много. Няма нищо лошо, разбира се, да се обсъдят тези предложения. Но тези предложения правят нещата принципно нови. Нека не забравяме, че процедурно ние се намираме при второто четене на закона и могат да бъдат правени изменения. А що се касае до числа или някакви изменения на текстове. Тук се въвеждат изобщо нови принципи, нови изисквания. Така, както се поставят нещата, мисля, че трябва да бъдат включени в един закон, който отново да бъде гледан на първо четене и след това да мине на второ четене. Сега се касае до разглеждане текстовете един по един, гледането им. Например някакви поправки можем да осъществим в чл.4 в таблицата. Но тук се въвеждат съвършено нови текстове. И е късно за това. 111.4
Ако Министерският съвет има предвид някакви нови неща, нови принципи, такива, каквито бяха изложените преди малко, нека да бъде внесен този законопроект и да бъде обсъден процедурата. Но нека спазваме процедурата и правилника. Това имам предвид. Това искам да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, въпросът е ясен. Господин Димитров, имате думата. Докладвайте по – 1.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Кое? Кое?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Всичко е ясно!
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Кое?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нов законопроект се внася по съответния ред и се гласува. Така е, моля ви се! Продължавайте господин Димитров. Всичко, което е свързано с първоначалния проект, ще се гласува.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз предлагам – 1. Текстът може би колегите го имат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Четете го текста...
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз ще прочета целия – 1. и после ще предложа спорните моменти за гласуване. Това е необлагаемият минимум и допълнителните ставки.
– 1. В чл.4 таблицата се изменя така:
- месечен доход до 1500 лв. (това е моето предложение) е необлагаемият;
- от 1500 лв. (0,1 стотинки - тия 0,1 ще ги пропускам, за да е по-лесно) до 2000 лв. - 20 на сто за горница над 1500 лв.;
- от 2000 до 6000 - 100 лв., плюс 24 на сто за горница над 2000;
- от 6000 до 12 000 лв. - 1060 лв., плюс 28 на сто горница за над 6000;
- от 12 000 до 20 000 - 2740 лв., плюс 32 на сто за горница над 12 000 лв.;
- от 20 000 до 40 000 лв. - 5300 лв., плюс 36 на сто за горница над 20 000 лв.;
- над 40 000 лв. - 12 500 лв, плюс 40 на сто за горница над 40 000 лв.
Алтернативните предложения: необлагаем минимум - до 1250 лв. Тоест 1250 лв. И другите три стъпала ... СД/НП 112.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Димитров, предлага се вместо 1500 лв. - 1250 лв.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: 1250 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това е първото предложение, което трябва да се гласува. Второто.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: И второто предложение е дали да има три допълнителни стъпала. Бих казал стъпалата са следните:
- от 80 000 до 125 000 (които са преизчислени, ако 1250 лв. е необлагаемият минимум. Ако не, ще видим какво ще го преизчислим) - 28 560 лв., плюс 44 на сто за горницата над 80 000 лв.;
- от 125 000 до 225 000 ...
Имайте предвид, че тук става дума за месечна заплата. И обръщам внимание, че едва ли има много хора, които взимат такава месечна заплата - 100 000 лв.
- 48 360 лв., плюс 48 на сто за горница над 125 000 лв.;
- и последното стъпало, над 225 000 лв. месечен доход, 96 360 лв., плюс 52 на сто за горницата над 225 000 лв.
Бих желал да направя едно пояснение. Колегите от Министерството на финансите наистина се позовават на европейските норми за въвеждане на тези стъпала. Но наистина в Европа имат много възможности за голямо приспадане, за големи отбивания от облагаемия доход, каквито ние, за съжаление, нямаме. Знаете, че правихме една дискусия по данъчната декларация и мнението там беше противното.
Така че аз предлагам на уважаемото народно представителство най-напред да решим колко да е необлагаемият минимум 1500 или 1250 лв.
Бих предложил, господин председателю, да гласуваме. Вие кажете кое число да подложим по-напред на гласуване - дали това, което е в моята таблица (1500), или предложението 1250 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Димитров, вижте сега какво ще Ви кажа. Има правилник за работата на Народното събрание.
Първо се гласува заместващият текст. Заместващият текст по ал.1 е предложението на господин Мичковски. Първо ще гласуваме неговата таблица с две алинеи. Ако се отхвърли - ще се отхвърли.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин Мичковски, това на Министерството на финансите ли е таблица? 112.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не, има друго предложение ...
АСЕН МИЧКОВСКИ (от място): Ние сме го съгласували с тях. Това е съгласуван вариант с Министерството на финансите и Икономическата комисия.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: 44, 48 и 52 на сто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ако се отхвърли текстът на господин Мичковски, тогава ще гласуваме Вашето предложение.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Нямам нищо против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Трябва да прочетем текста на господин Мичковски.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, тогава го чета. Може ли? Аз го прочетох на практика. Може пак да го прочета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не, мисълта ми е, ако се приеме текстът, трябва да се публикува в "Държавен вестник".
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Добре, прочитам предложението на господин Мичковски и Икономическата комисия, съгласувано с експерти от Министерството на финансите: до 1250 лв. - необлагаеми ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не! Господин Димитров, нямате ли текста? Ето това е текстът.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Четете цялата алинея.
На народните представители е раздаден този текст, а не на Министерството на финансите. Дайте ми и на мен един екземпляр, да имам и аз ... (Асен Мичковски, встрани от микрофоните: "Същото е. Едно и също е.") Не е едно и също. Дайте предложението, господин Мичковски! На Министерството на финансите е друг законопроект. А това е предложение, Вашето. Много Ви моля!
Гласуваме както гласувахме досега. Вашето предложение за заместващ текст: на чл.4 се правят следните изменения и допълнения:
Първо, досегашният текст става ал.1 ...
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин председателю, аз Ви казах, че тук доста от предложенията не са обсъдени на първо четене. Аз разбирам да обсъждаме предложенията, по които се правят корекции в таблицата. Казах Ви, че нямам нищо против. Досегашният текст на ал.1, като таблицата се изменя по следния начин ... 112.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина в залата!
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Прочитам таблицата ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате ги пред вас. Сравнявайте ги предложението на ...
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Прочитам целия – 1:
"В чл.4 се правят следните изменения. Досегашният текст става ал.1 и таблицата се изменя по следния начин:
- до 1250 лв. - необлагаеми;
- от 1250 до 2000 - 20 на сто за горницата над 1250 лева;
- от 2000 до 6000 лв. (и една стотинка има навсякъде, да не я чета) - 150 лв., плюс 24 на сто за горницата над 2000 лева;
- от 6000 до 12 000 - 1120 лв., плюс 28 на сто за горницата над 6000;
- от 12 000 до 20 000 - 2800 лв., плюс 32 на сто за горницата над 12 000;
- от 20 000 до 40 000 - 5360 лв., плюс 36 на сто ...
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): 5350!
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Така ли? Слушам Ви. 5350 лв. плюс 36 на сто за горницата над 20 000 лв.;
- от 40 000 до 80 000 - 12 560 лв. ...
АСЕН МИЧКОВСКИ (от място): 12 550!
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: 12 550? На доверие го възприемам, господин Мичковски, защото моите разчети са други.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате предложението ... Господин Димитров, четете по предложението, не на Министерството на финансите ...
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: А-а-а, да, извинявайте. Да, да, ясно, аз чета от другото ... Плюс 40 на сто за горница над 40 000;
- от 80 000 до 125 000 - 28 550, плюс 44 на сто за горницата над 80 000;
-от 125 000 до 225 000 - 48 350, плюс 48 на сто за горницата над 125 000;
- над 225 000 лв. - 96 350 лв., плюс 52 на сто за горницата над 225 000 лв. 112.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека да спрем дотук сега. Гласуваме таблицата, която предлага господин Мичковски. Заместващата таблица. Моля, гласувайте. След което, ако не се приеме, ще гласуваме таблицата на господин Венцеслав Димитров. Разликата в таблицата на господин Мичковски: минимумът е 1250, а при господин Венцеслав Димитров необлагаемият минимум е 1500. Така разбирам аз. Моля, гласувайте за предложението на господин Асен Мичковски.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): На Икономическата комисия!
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: На Икономическата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: На Икономическата ли? - Добре. Понеже спорите само двамата с Димитров и аз останах с впечатление..
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Двама председатели ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да, двама председатели ...
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо 175, за - 109, против - 60, 6 се въздържат. Приема се текстът на Икономическата комисия.
Алинея 2, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Създава се нова ал.2 със следното съдържание: "Облагаемият доход на пенсионерите, работещи по трудови правоотношения, се намалява с възстановената сума по реда на чл.50, ал.1 от Закона за пенсиите."
Тук няма възражения. Всички ще гласуват, естествено, за. Така че според мен е безсмислена ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Всички са съгласни. Моля, гласувайте. Моля, гласуваме за ал.2 по предложението на Икономическата комисия. Режим на гласуване ... Моля за тишина!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо 139, за - 136, против - няма, 3 се въздържат. 112.5
Нека да направим едно гласуване, получих съобщение от Министерство на финансите, че в залата ще присъства господин Бисер Славков, началник управление "Данъци" в Министерство на финансите.
Моля гласувайте, да присъства в залата. Бил тръгнал, като пристигне, да влезе направо в залата.
Има режим на гласуване.
Има директно предаване, господин Будинов. Искат да ни гледат избирателите какво правим в залата. Това е разпореждане на председателя, аз не мога да отменя това разпореждане.
Моля прекратете гласуването, посочете резултата.
От общо 144, за - 133, против - 11, няма въздържали се.
Може да присъства представителят на Министерство на финансите.
Продължаваме с – 2.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Чета текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Първо Вашият текст, и тогава предложението.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да. Създава се нова ал. 3, към чл. 4 със следното съдържание: "Облагаемия доход се намалява:
1. С 1200 лв., ако съпругата (съпруга) няма други доходи, а ако има доход под 1200 лв. на месец, разликата до 1200 лв. на месец.
2. И с по 800 лв. за всяко дете под 18 г. (редовен студент под 25 г.), които са на пълна издръжка на родителите.
Ако и двамата родители получават доходи облагаеми, по смисъла на чл. 4, само единият от родителите, има право да ползва такова намаление на облагаемия доход."
Това е текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това е Вашият текст?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да. МС/ЗТ 113.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Икономическата комисия има ли свързан текст?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Друг текст няма. Не знам, те да кажат - за или против. Друг текст няма.
АСЕН МИЧКОВСКИ (от място): Не сме вземали отношение по тоя въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не сте вземали отношение. А имате нещо против текста ли? Няма различие с Икономическата комисия.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Уважаеми господин председателстващ, първо това трябва, ако искаме да направим закона както следва, това не трябва да бъде отделен параграф, а трябва да е точка трета, тъй като касае чл. 4.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Нищо против господин Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Приема се, приема се предложението, господин Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Аз ставам не за да улесня господин Димитров от гледна точка на оформянето на закона, а да възразя против приемането на този текст. Предварително заявявам, че ние ще трябва да търсим в социалните закони да уредим именно, и тези въпроси, когато имаме хора без доходи.
Аз обаче възразявам главно по това, че 1250 необлагаем минимум плюс 1200 още за човек без доход в семействата и за две деца, които обикновено са на издръжка на родителите, необлагаемия минимум за голяма част от българските граждани ще стане 4000 лв.
При това положение, това е чл. 4, дами и господа, по който постъпват ежегодно около 11-12 милиарда в приход на бюджета. За мен съществува опасение, че с гласуването на тази нова алинея, ние фактически ще лишим бюджета от регулярно подхранване с приходи.
Приканвам господин Димитров да не настоява за този текст. Нека да се опитаме в другите закони, които ще приемаме, в наредбите и правилниците за социалното подпомагане, да се решат тези въпроси. Това е материя от социалното законодателство и не бива тук да ги включваме в този данък. Ще дойде времето, така както 113.2 е в нормалните страни, с нормален бюджет и ние да имаме да включим тези текстове.
На тоя етап аз ви приканвам, тъй като в случая ние всички ще почувстваме догодина в бюджета в приходната му част какво ще постъпи, тази година впрочем. Така че нека да отложим този въпрос при нормален бюджет, а не да търсим неговото, така, обезсилване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз. Господин Димитров не може да решава въпроса, понеже законопроекта е на второ четене. Трябва да решава залата. Имате думата, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз много съжалявам, че ще взема реплика към направеното изказване. Господин Николов, когато го сметнеме виждаме, че се касае за 240 лв., които ще бъдат реализирани от човека, който работи, ако жена му или съответно жената на мъжа, който не работи и по 160 лв. за дете. Знаете ли колко са детските надбавки в момента за едно дете? Знаете ли откога не са актуализирани, въпреки стопроцентната инфлация?
(Шум и реплики от блока на БСП.)
Знаете ли Вие, господин Николов, че в данъчните закони на всичките цивилизовани страни няма никакви политически, ние искаме да направим данъчни закони, отиваме към данъчни закони каквито имат в законите с развито пазарно стопанство. Социалните елементи ги има навсякъде. Защо господин Николов, верно е, че който няма никакви доходи, той ще получава социални помощи. Обаче този, който има доходи, защо трябва да получава отново помощи от държавата? Става дума за една малка сума господин Николов. И без това виждаме, че нищо не се прави за увеличаването на детските надбавки. Аз не съм човекът, който ще развива популистки идеи. А с кой закон господин Николов? (Шум и реплики от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Димитров, има директно предаване, много Ви моля.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не ме реплекирайте от място. Прочетете всичките закони на страните към които ние се стремим и ще видите, че има социални елементи. Нещо повече, в този закон, който ние ще приемаме, законът за доходите на 113.3 физическите лица, който беше предложен миналата година от Министерството на финансите, има също подобни елементи. Този закон ние предстои да го дискутираме, така че тъй или иначе такива елементи ще има. На вас харесва, или не ви харесва, по-рано или по-късно, но мисля че една глътка въздух може да дадете на тия хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, не се карайте.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Моля Ви се. Това става именно с данъчните закони. Именно, а вярно че трябва да има и социални закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Димитров, много Ви моля. Ще решава залата. Господин Николов, има ли направено предложение за отпадане на – 2 на първото четене?
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Да, направил съм го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има направено. Направено. Така, да поставим на гласуване. Направено е предложение още на първото четене, редовно е предложението, за отпадане на – 2 от законопроекта.
Моля гласувайте, това е предложението на господин Георги Николов от Свищов. За отпадане на – 2. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина в залата. Всичко е ясно, текста няма да отпадне, доколкото разбирам.
Моля, текстът е много сложен, дано да се ориентират народните представители как ще гласуват.
Гласуваме дали да отпадне текста или да остане текста на господин Венцеслав Димитров.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо 164, за отпадането на – 2 - 100, против - 56, 8 се въздържат.
Господин Лъчезар Тошев, господин Карев и дядо Христофор.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Уважаеми колеги, в Комисията по бюджета и финанси от известно време се правят опити в тази връзка. Малко история за случая. След като таблиците и цифрите бяха огледани и цялата комисия единодушно, преди време, се установи на един модел, който се възприе безусловно, в последното заседание бяха поднесени нови таблици и нови искания, нови разчети и то считам, абсолютно набързо подготвени с една-единствена цел. И 113.4 каква е целта? Да си го кажем ясно, популярно, за да не се бъркаме в какво се състои това искане на представителите на Социалистическата партия.
Със свалянето на минимума на таблицата за равнището, се бърка в джоба на всеки български човек, който получава помалки доходи и таблицата става по-ниска.
Целта е събирането в държавния бюджет по най-лесния начин на повече пари. Касае се за няколко милиарда лева, по този най-популистки и най-елементарен начин, да бъдат събрани от заплатите на хората при тяхното изплащане. Ето това е цялата работа.
Целта е да се закърпи бюджета така, по този най-евтин и най-популистки начин и да се удари по доходите и възможностите на хората, които получават по-ниските и дори най-ниските доходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма реплика, обяснение на вот имаме в момента.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Именно в тази връзка бяха Вашите пледоарии месеци наред за социална политика и за отношение към хората с най-ниски доходи. По този начин, въвеждайки това правило, вие правите именно това, удряте по джоба на хората с най-ниски доходи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви господин Шопов. Имаме обяснение на отрицателен вот господин Карев и дядо Христофор. Обяснен отрицателен вот имаме, няма. До трима народни представители - по правилника господин Аджаров. Те първи вдигнаха ръка. 113.5
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, гласувах против отпадането на – 2, просто защото това правителство, което вчера дойде с маса социални обещания, практически лиши от безплатни лекарства редица категории, които имат безусловната нужда да ги получават, като бременните, майките с деца до една година, децата до 14 г., инвалидите и т.н.
Сега с това нещо отново се отказва на най-нуждаещите се социални категории да им се направи една съвсем малка данъчна отстъпка. Поради това аз гласувах против отпадането на този параграф. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Дядо Христофор, имате думата за обяснение на отрицателен вот.
ХРИСТОФОР СЪБЕВ (СДС, посрещнат от възгласи в блока на БСП): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги от лявата и дясната страна, моля ви да разберете моя отрицателен вот, защото всички тук трябва да сме изпълнени с едно милосърдие към тия, най-бедните. Затова сме дошли и след тези популистки обещания, които имахме и които се дадоха от това правителство на Беров, сега се нарушават. Защото се удря по тия хора с найниски доходи.
АСЕН МИЧКОВСКИ (от място): Това не е вярно.
ХРИСТОФОР СЪБЕВ: Вярно е това, господин Мичковски, защото точно ще се облагат и хора, които имат много малка заплата. Моля ви се също така...
Какво се иска сега? Да се закърпи един бюджет, за да се дадат пари за армията и полицията ли по този начин?
Моля ви в името на божието милосърдие вие трябва да се осъзнаете и у вас да заговори съвестта какво сте направили. Това е, което исках да кажа. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин Димитров, преминаваме към следващото. (Реплики от блока на СДС) Законът не го приема Беров, приема го парламентът. ВТ/ЗТ 114.1
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Продължаваме, уважаеми колеги, с – 2. В чл. 13 се правят следните изменения: – 2, защото – 2 на практика не беше приет, така че минаваме към друг – 2.
Таблицата в ал. 1 се изменя така. Най-напред прочитам предложението на господин Мичковски и Икономическата комисия, защото както казах, след като се прие таблицата в чл. 4, ние сме длъжни сега да приемем същата таблица, огледално умножена по 12 в чл. 13, за да спазим еднакъв принцип.
Така че до прочитане приканвам всички да гласуват "за". Става дума за годишен доход.
Ако позволите, господа, за да не чета цифрите, всички числа от таблица # 4 са умножени по 12. Така че, гласувайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Мисля, че не е възможно после за отразяване в "Държавен вестник", господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не, ние ще ги напишем, обаче... Ако искате да ги прочета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да ги прочете господин Мичковски, ако трябва.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не, мога и аз да ги прочета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Добре, прочетете ги Вие.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Добре. До 15 000 лв. - не се облагат.
От 15 000 до 24 000 лв. - 20 на сто за горницата над 15 000.
От 24 000 до 72 000 лв. - 1800 лв. плюс 24 на сто за горницата над 24 000 лв.
От 72 000 до 144 000 лв. - 13 320 лв. плюс 28 на сто за горницата над 72 000 лв.
От 144 000 до 240 000 лв. - 33 480 плюс 32 на сто за горницата над 144 000 лв.
От 240 000 до 480 000 лв. - 64 200 лв. плюс 36 на сто за горницата над 240 000 лв.
От 480 000 до 960 000 лв. - 150 600 лв. плюс 40 на сто за горницата над 480 000 лв.
От 960 000 до 1 500 000 лв. - 342 600 лв. плюс 44 на сто за горницата над 960 000 лв. 114.2
От 1 500 000 лв. до 2 700 000 лв. - 508 200 лв. плюс 48 на сто за горницата над 1 500 000 лв.
Над 2 700 000 лв. - 1 156 200 лв. плюс 52 на сто за горницата над 2 700 000 лв.
Това са числата. Моля, господин председателю, да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. От общо 168, за - 142, против - 18, 8 се въздържат. Приема се, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Това беше точка едно. Точка две от – 7. В ал. 7, в т. 6 и 7 числото "10" се заменя с числото "30". Възражения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. От общо 142 народни представители, за - 130, против - 10, двама се въздържат. Приема се текстът. Господин Димитров, имате думата. 114.3
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ: В моя законопроект има предложен – 4, но тъй като – 2 отпадна мисля, че – 4 не можем да го подлагаме на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Поради отпадането - не трябва да се гласува.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ: Защото той е огледален.
И един последен, заключителен параграф, за да покажем коя разпоредба от кога действа. (шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина в залата!
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ: Затова предлагам текста...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Последно гласуване ще имаме!
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ: Затова предлагам текста на – 3... заключителна разпоредба...
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, от място): Заключителните разпоредби две трябва да бъдат и аз ще ти ги кажа.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ: Заключителна разпоредба... не, не, чакай сега...
Заключителна разпоредба:
"Параграф 3. Параграф 1 се прилага за доходи, реализирани след 1 март 1993 г.
Точка 2. Параграф 2, т. 1 се прилага за доходи, реализирани след 1 януари 1993 г."
И последна т. 3: "Параграф 2, т. 2 се прилага за доходи, реализирани след 1 януари 1992 г."
За да сложим край на един спор...
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, от място): Аз имам предложение!
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ: Чакайте да ги гласуваме. После... А ако имате отделно предложение...
Предлагам да ги гласуваме. Тук имаме единство по товав кой от кога ще започне да действа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте за това, което ви беше прочетено от господин Венцислав Димитров.
Гласуваме един параграф с три точки. Моля, гласувайте!
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, от място): Аз имам предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, не можем да включваме това, за което няма писмено предложение. Уточнете се с докладчика.
Моля, прекратете гласуването. Посочете резултата. ВЙ/ВЙ 115.1
От общо 157, за - 149, против - няма, 8 се въздържат.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ: С това, господин председателю, законът е приет. Това значи, че за месец март хората ще плащат по-малко данъци и ще получат увеличение на заплатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това е законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход. Той става закон.
Преминаваме към следващата точка:
"ЗАКОН ЗА ПАТЕНТИТЕ".
Моля, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, проектозаконът за патентите е поставен на второ разглеждане.
Законопроектът е дело на Министерския съвет. Разгледан е от съответните комисии, които са дали своето положително становище към него.
След първото четене, на което бяха направени немалко предложения от народните представители, Законодателната комисия го преработи. Много от предложенията са взети под внимание, други - не, поради съображения, които ние изложихме в становището, което беше раздадено на всички народни представители.
В това становище по всеки един пункт, по всяко едно предложение е взето отношение дали се приема, дали не се приема, тъй че уважаемите народни представители, които са направили съответно предложения, могат да намерят съображенията на Законодателната комисия. Докладът е
към закона, накрая на закона и ще видят какво сме имали предвид. Разбира се, това не пречи на съответните народни представители, вносители на предложения, ако считат, че наново трябва да повдигнат своето предложение да го дадат тук, за да бъде обсъдено с мотиви и контрамотиви, за да можем да стигнем до един закон за патентите, който отговаря на съответните изисквания.
Но все пак ми се струва, че така, както се внася този законопроект, че той отговаря на всички изисквания и по-точно на изискванията на европейското законодателство.
Аз бих помолил, господин председателстващ, да преминем към второ четене, към второ гласуване. Разбира се, първо трябва 115.2 да започнем със заглавието, а това е : "Закон за патентите".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Чухте ли кой закон приемаме? Закон за патентите!
Гласуваме първо заглавието, така ли, господин Джеров?
Господин Джеров, първо гласуваме заглавието, нали?
Моля, гласувайте заглавието на новия закон. Нов закон е. "Закон за патентите" се предлага да бъде заглавието. Няма други предложения. Моля, гласувайте!
Моля, прекратете гласуването. Посочете резултата.
От общо 146, за - 144 народни представители, по един против и въздържали се има.
Господин Ескенази, имате думата по процедурен въпрос. (шум и реплики в залата)
Моля за тишина в залата!
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги. Аз имам следното процедурно предложение - патентният закон да бъде гласуван по глави, тъй като такава възможност съществува.
Аз все пак искам да сме наясно, че ако съществуват спорове, те са най-вече по отношение на правата на изобретателите. Обаче тук искам да подчертая, че с решенията от преди две седмици на Народното събрание, с което на практика се отряза възможността на изобретателите да приспадат разходите си за създаване на изобретения фактически ние или по-скоро тези, които гласуваха за това решение ампутираха единия крак на изобретателите, а сега с този закон ще ги пуснем по пистата да се състезават. Просто вече доста неща от въпроса за закрилата на изобретателите, особено по отношение на инвестирането в изобретателската дейност, се обезсмислят, така че предлагам да се гласува по глави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Направено е процедурно предложение за приемането на закона на второ четене да стане по глави. Моля, гласувайте. Предложенията пак ще бъдат обсъждани, само че приемането ще бъде по глави.
Господин Джеров, ще има много четене?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, но заслужава при такъв закон. 115.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Сега нямате и заместник. Вие трябва да изпълните всичко. Моля, прекратете гласуването. От общо 145, за - 127, против - 8, 10 се въздържат. Приема се предложението на господин Ескенази.
Продължаваме, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Гласувахме заглавието. Преминаваме към глава 1, наречена "Общи положения". Всеки от членовете има заглавие. Член първи:
"Предмет
Чл. 1. (1) Този закон урежда отношенията, възникващи при създаването, закрилата и използването на патентоспособните изобретения и полезни модели.
(2) Разпоредбите на този закон се прилагат и по отношение на чуждестранните граждани и юридически лица от държави, които участвуват в международни договори, по които страна е Република България. Към чуждестранни граждани и юридически лица от други държави този закон се прилага при условията на взаимност, която се преценява от Патентното ведомство. Когато има двустранен договор, се прилага това, което е уговорено в него.
Право на авторство

Чл. 2. (1) Авторството върху изобретение или полезен модел възниква от датата на създаването му.
(2) Лицето, което е създало изобретение или полезен модел, защитени с патент, е негов изобретател. Когато такова изобретение или полезен модел са създадени от няколко лица, те са съизобретатели. Правото на авторство (съавторство) при създаване на изобретение или полезен модел принадлежи на изобретателя (съизобретателите). Това право е безсрочно и непрехвърляемо и се ползва със защита по този закон независимо от защитата, която може да се получи по други закони.
(3) Изобретателят на изобретение или на полезен модел има право да бъде посочван в заявката, в патента и в публикации 115.4 относно изобретението или полезния модел.
(4) Патентното ведомство следи служебно за посочването на изобретателя (съизобретателите) в заявката и в патента за изобретение или за полезен модел.
Представителство

Чл. 3. (1) Заявителят, патентопритежателят и всяко лице, което съгласно този закон има правото да извършва действия пред Патентното ведомство, може да направи това лично или чрез местен представител по идустриална собственост. Председателят на Патентното ведомство издава наредба относно реда за допускане на такива представители и изискванията, на които те следва да отговарят.
(2) Заявители с постоянно местожителство или със седалище извън страната са длъжни да извършват действия пред Патентното ведомство чрез представители по индустриална собственост по предходната алинея.
(3) Представителството по съдебни спорове, основани на този закон, се осъществява по реда на Гражданския процесуален кодекс. 115.5
"Прехвърляне на права

Чл. 4. Всички права, уредени от този закон, доколкото в него не е предвидено друго, могат да се прехвърлят.
Такси

Чл. 5. (1) За всички действия, свързани с подаването на заявка за патент, производството в патентното ведомство, издаването, публикуването на патент и поддържането му, се заплащат такси по тарифа, приета от Министерския съвет.
(2) Таксите съгласно предходната алинея се заплащат в размер на 50 на сто от дължимата сума при заявки за патент, подадени с декларация за лицензионна готовност."
Това е съдържанието на глава първа. Пред мен няма предложения за допълнения и изменения на текстовете по чл. 1 до 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Карадимов. Ако е направено предложението в писмен вид или на първо четене.
РОСЕН КАРАДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Разбира се, става въпрос за чл. 3. Предложението е направено предварително и е разгледано от Законодателната комисия, която го е отхвърлила. Става въпрос за органа, който по чл. 3 трябва да определи изискванията, на които трябва да отговарят представителите по индустриалната собственост. Дадено е в чл. 3 отзад в доклада на комисията, че има предложение това да бъде Министерският съвет и съвсем кратка и според мен не особено убедителна аргументация защо не бива да бъде Министерският съвет, а да остане председателят на патентното ведомство.
Без да искам да се впускам в детайли и без да аргументирам такива предложения, аз ви предлагам да го поставим на гласуване, тъй като се получава нещо доста парадоксално. Ако ние със закон оформим условията, както е дадено в мотивите на Законодателната комисия, кои могат да бъдат такива представители по индустриална собственост, това е добре и разбира се най-доброто, но ще забавим процеса. А дотолкова, доколкото можем да оправомощим с този закон председателя на патентното ведомство, то се получава един странен парадокс. Патентното ведомство е това, което ще трябва да прецени дали съответното изобретение има необходимите качества, за да му се издаде патент, а в същото време в административния спор, който ще се води, СБ/КП 116/1. а, не дай си Боже, и съдебен, и арбитражен, то ще трябва да бъде страна, по която ще бъде естествено патентният представител, а представителят по индустриална собственост на съответно патентозаявителя. Оказа се така, че на председателя на патентното ведомство ние в един момент можем да дадем и хляба, и ножа, тъй като той ще определя изискванията на тези представители по индустриална собственост, които ще трябва да защитават правата на патентопритежателите.
Затова аз все пак пледирам тези изисквания да бъдат определени с акт на Министерския съвет. Струва ми се, че това, което може да направи председателят на патентното ведомство, на още по-голямо основание може да го направи Министерският съвет. Нека да не съсредоточаваме изискванията за такова представителство и страните по един евентуален спор в едни и същи ръце.
Разбира се, най-добре е това да стане със закон, за да няма спекулации. Още повече, че ако забелязвате, в чл. 3, ал. 2 се казва, че заявителят с постоянно местожителство или със седалище извън страната е длъжен да извършва действия пред патентното ведомство чрез представител по индустриална собственост по предходната алинея. Това означава за колегите, които биха искали да вникнат малко по-дълбоко в тази проблематика, че чуждестранните заявители ще трябва чрез представител да действат пред патентното ведомство, какъвто беше досега монополът на Българската търговско-промишлена палата. Когато обаче председателят на патентното ведомство има едноличното право да определи изискванията кой да бъде такъв представител, то даваме прекалено голяма власт на този представител да ограничи максимално кръга на такива представители по индустриална собственост и в този случай да облагодетелства една сравнително малка гил дия от хора при едни много високи или много странни изисквания, които да монополизират тази сфера.
Затова предлагам все пак Министерският съвет да определя изискванията за представител на индустриалната собственост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Карадимов, имате ли предложение предварително дадено в Законодателната комисия?
РОСЕН КАРАДИМОВ: Да, това е предложението, което стои в доклада на Законодателната комисия, а именно "Председателят 116/2. на патентното ведомство" да се замени с "Министерския съвет". Това е чл. 3, ал. 1, изречение второ - "Министерският съвет издава наредба относно реда за допускане на такива представители и изисквания, на които те следва да отговарят".
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Илко Ескенази има думата.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): В Законодателната комисия този проблем беше разгледан по-подробно и може би затова господин Карадимов е останал с впечатлението за една съвсем кратка аргументация. Тя е просто синтез на това, което беше предмет на по-задълбочено обсъждане.
Преди всичко трябва да се каже, че почти не съществува практика в страните, поне в Европа, достъпът на представители на индустриална собственост до патентното ведомство и само до него да бъде регламентиран с акт на Министерския съвет. Има няколко страни, в които това се регламентира с наредба на министъра.
Така че в това отношение Вашето предложение е в дисонанс с една установена практика.
Второто нещо, наистина патентното ведомство в повечето страни регламентира правата на достъп на една гилдия. Но гилдията си е нещо отделно, а патентното ведомство като държавен орган казва по какъв начин може да има достъп, когато може да бъде изключван един човек, а на всичкото отгоре, разбира се, че в такава наредба се уреждат и обжалванията, закрилата на патентния представител, който не би се ползвал с благоволението на патентното ведомство, съществува в общите правила на нашата правна система.
И, най-накрая, аз лично изпитвам известни опасения доколкото този закон премахва изобщо съществуващите патентни представители, че ако не бъде издадена наредба на Министерския съвет, ще се озовем в един момент, в който няма да може да се извършват действия пред патентното ведомство, което ще бъде направо един срив, една катастрофа. При патентните заявки има фатални срокове, зад които стоят интереси с огромен технологически и финансов интерес. И се оказва, че изведнъж няма. С влизането на закона в сила Търговската палата вече не е пред116/3. ставител. Не само не е изключителен, тя изобщо не е представител. Тя трябва да мине евентуално и да се опита да регистрира свои патентни представители в някаква правна форма.
Така че аз се опасявам да не се получи така, че в момента, в който има действия по заявки, които са свързани със срокове за обжалване и т.н., няма България да има патентни представители. А патентното ведомство съм сигурен, че своевременно, даже един месец преди влизане на закона в сила ще направи тази наредба, ще проведе процедурата и вече ще може да има патентни представители в момента, в който трябва да се извършват действия.
Така че не бива да пренебрегваме и този практически момент. Поради това аз подкрепям предложението на Законодателната комисия, без да казвам, че това, което предлага господин Карадимов, представлява нещо суперспециално. Но повечето аргументи натежават за становището на Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Карадимов, ще вземете ли отношение или ще си оттеглите предложението? Това беше реплика по Вашето изказване.
РОСЕН КАРАДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз, разбира се, съм склонен да приема една голяма част от аргументите на господин Ескенази. Но съдейки по практиката, която се развива в нашата страна от последните години, практика на разрешаване на квоти, на определяне на изисквания, така беше и при Закона за адвокатурата, ако си спомняте, аз лично се опасявам от това един човек монополно да може да определи не достъпа, за достъпа съм съгласен до патентното ведомство, но изискванията, както е казано тук, на които те следва да отговарят. Става въпрос за представителите по индустриалната собственост. Тези изисквания могат да бъдат доста манипулативно формулирани. Това е лично моето опасение. Аз не съм против тази практика, която е европейска. Винаги съм се опасявал, когато и достъпът, и изискванията до една такава дейност, която, ако трябва да сме съвсем откровени, господин Ескенази знае, е страшно доходоносна дейност. Представителят по индустриална собственост на солидни патенти пред нашето патентно ведомство ще носи една доста солидна премия на тези правни формации, които ще го осъществяват. И не 116/4. бих желал само един човек по този начин да има възможността да определи тези изисквания.
Предлагам колегите да гласуват по убеждение. И едните, и другите аргументи, струва ми се, имат основание. Аз казвам, че моите опасения са може би малко конюнктурни, те не са чисто юридически. Но не бих бил спокоен, ако не ги споделя пред вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря.
Господин Джеров, сега какво ще гласуваме? Може би първо предложението на господин Карадимов.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Понеже имаме едно предложение, ще предложим на колегите към чл. 3, ал. 1 да гласуват за предложението на господин Карадимов. В зависимост от резултата на вота ще се постави на гласуване останалата част на глава първо.
Първо трябва да бъде поставено на гласуване предложението в смисъл в чл. 3, ал. 1, изречение второ да бъде "Министерският съвет...", а не "Председателят на патентното ведомство".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте за това изменение, направено от господин Карадимов.
От общо гласували 143 народни представители, за 78, против 55, въздържали се 10.
Приема се предложението вместо "Председателят на патентното ведомство" да бъде "Министерският съвет".
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това вече е прието.
Сега моля да бъде поставена на гласуване глава първа "Общи положения", включваща чл. 1 до чл. 5 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте.
От общо гласували 142 народни представители, за 140, против 1, въздържал се 1.
Приема се глава първа. 116/5. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Член 6. Заглавие "Патентноспособни изобретения". Съдържа три алинеи.
Алинея 1 на чл.6: "Патенти се издават за изобретения, които са нови. Имат изобретателско равнище и са промишлено приложими."
Втора алинея: Не се считат за изобретения:
1. открития, научни теории и идеи;
2. математически методи и формули;
3. резултати от художествено творчество;
4. планове, правила и методи за интелектуална дейност, за игри или делова дейност;
5. програми за електронноизчислителни машини;
6. предоставяне на информация.
Трета алинея: "Предходната алинея се прилага за посочените обекти, доколкото се иска правна закрила за самите тях."
Член 7. Изключения от патентоспособност. Патенти не се издават за:
1. Изобретения, чиято публикация на използване биха нарули обществения ред и добрите нрави. Нарушението не може да произтича само от факта, че използването на изобретенията е забранено от законодателството.
2. Вещества, получени чрез вътрешноядрени превръщания, предназначени за военно използване.
3. Сортове растения или породи животни, както и основни биологични методи за създаването им. Това правило не се разпростира върху микробиологичните методи, върху продуктите, получени чрез тях.
Член 8. Заглавие "Новост". Съдържа три алинеи.
Първа алинея: "Изобретението е ново, ако то не е част от състоянието на техниката."
Втора алинея. "Състоянието на техниката включва всичко, което е станало общодостъпно чрез писмено или устно описание, използване или разгласяване по друг начин, където и да е по света преди датата на подаване, съответно приоритетната дата на заявката за патент."
Трета алинея. "Състоянието на техниката включва и съдържанието на заявки за патент така, както са подадени, с дата на подаване съответно с приоритет по-ранни от датата съгласно ал.2 ако впоследствие бъдат публикувани." СМ/ВР 117.1
Член 9. Заглавие "Изобретателско равнище". Съдържание на чл.9: "Изобретението има изобретателско равнище, когато не произтича по очевиден начин от състоянието на техниката, съгласно чл.8, ал.2 за специалиста в областта към датата на подаване, съответно приоритетната дата."
Член 10. Заглавие "Промишлена приложимост".
Член 10. "Промишлено приложими са изобретенията, чиито предмет може да бъде произвеждан или многократно използван в който и да е отрасъл на промишлеността и селското стопанство."
Член 11 със заглавие "Разгласяване, което не влияе на патентоспособността". Две алинеи.
Първа: "Разгласяването на информация за изобретението не влияе върху патентоспособността му, когато това разгласяване е направено в 12-месечен срок преди датата на подаване на заявка за изобретението съответно, приоритетната дата от:
1. изобретателя;
2. патентното ведомство, ако:
а) информацията се съдържа в друга заявка, подадена от изобретателя, която не е трябвало да бъде разгласена от ведомството;
б) информацията се съдържа в заявка, подадена без знание или съгласие на изобретателя от трето лице, получило тази информация директно или косвено от изобретателя;
3. Лице, което е получило информация директно или косвено от изобретателя."
Втора алинея: "Привилегията по предходната алинея може да се претендира по всяко време."
Това е съдържанието на глава втора, чл.6 до чл.11 включително.
Нямам пред мене постъпили възражения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Страница 26, господин Джеров. Там са отбелязани.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Там са отбелязани всички предложения и затова казвам - колегите, които ги поддържат, моля да застанат да ги защитят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Емил Филипов сигурно поддържа по чл.10. 117.2
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги народни представители, аз се запознах внимателно по принцип със заключението на Законодателната комисия след първото четене и нямам възражения по съображенията, изказани в тази комисия и по всички предложени текстове, по които направих забележки на първото четене. Имам възражения само по чл.6 от този закон и ми се струва, че в самата комисия малко не е разбрано моето предложение. Аз предлагам в чл.6, ал.2, където се казва, че не се считат за изобретения, да бъде изрично записано, като т.7 - архитектурни творби. Още повече, че като т.3 е записано - резултати от художествено творчество. Защо предлагам това?
Първо, защото Законът за авторското право и сродните му права ще има отделна глава шеста, в която ние ще дискутираме авторското право на архитектите. И второ, ако бъде записано специално тук в закона да се знае, че този закон не закриля архитектурните творби, това ще означава, че това патентно ведомство няма да бъде ненужно засипано с подобни искания за заявки от всякакъв вид подобни творби. Считам, че това не противоречи на духа и буквата на закона и предлагам да бъде прието. Още повече, че господин Красимир Николаев, който е архитект, както е известно, той също поддържа да се включи след обектите, които не попадат под закрила на този закон, а да отиде в Закона за авторското право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Така е и в т.7 - "Архитектурни творби".
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В името на уточняването предложението е правилно и точно: "Архитектурни творби". Но си позволявам да поставя въпроса в чл.6, ал.2. "Планове", какво трябва да разбираме под "планове". Защото в Закона по териториалното и селищно устройство имаме определена насоченост. И затова въпроса го задавам тук не като противодействие, а бих искал да го уточним, за да знаем какво влагаме.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз считам, че под "планове" трябва да се разбира плоско изображение, частично или общо на даден образ. Докато архитектурата обхваща обемни обекти, което включва и редица структурни елементи, строителни, монтажни 117.3 и др. Считам, че това ще бъде едно уважение към един специален отрасъл, който е свързан със съвременната цивилизация. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека изслушаме специалиста по патентно право. Господин Ескенази, имате думата!
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Първо по въпроса за плоското и триизмерното дайте да не си правим илюзии. Поначало изобретението представлява едно техническо решение, което почти във всички случаи се заявява във вид на описание и чертеж, въпреки че даденото устройство си е триизмерно. Така че това разграничение изобщо няма място в областта на закрилата на изобретенията.
Второто нещо, което е несъмнено от текста на закона, произтича, че архитектурните творби не се закрилят, тъй като първо те не са промишлено приложими. Това е безспорно. Второ, защото те представляват авторски произведения. А слагането изрично на архитектурните творби предполага да изредим още поне десет вида обекти, които аз мога сега да ви ги наредя, които трябва да влязат в този списък. Просто оптимално беше намерено и изброяването на тези обекти, които предизвикват известни съмнения в практиката. Да не говорим, че една архитектурна творба сама по себе си може да представлява изобретение. Това може да представлява една особена конструкция, която има технически ефект. Така че когато се правеше законът, бяха направени предложения за поне 20, 25 обекта, които да бъдат изброени, че не се считат за изобретения. Това е цял поменик. И просто беше намерен този оптимум от шест точки, който решава категорично спорни моменти в прилагането на практика. За архитектурните творби не съществува съмнение. Аз предлагам да не усложняваме нещата, защото това ще повлече предложения. И аз мога да предложа още поне 4-5 такива обекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Джеров, направено е предложението.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Разбира се, ще се постави на разглеждане. Но все пак аз поддържам виждането, че в плановете би трябвало да се включи всичко онова, което се има предвид. Това, което каза колегата Ескенази е точно, но също така си позволявам да поставя въпроса: какво значи "архитектурна творба", кой ще тълкува, от коя гледна точка. Къде е нормирано? Или по-точно какво е понятието? Какво е съдържанието? Не е въпрос само да хвърлим две думи. 117.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предлага се създаването на т.7 към чл.6, ал.2.
Господин Филипов, няма ли да оттеглите предложението си?
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Не оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не оттегляте предложението си. Текстът какъв беше, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Архитектурни творби" т.7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте за предложението на господин Емил Филипов.
Моля, прекратете гласуването! Посочете резултата!
От общо 121, гласували за - 54, против - 48, 19 - въздържали се. Не се приема. Гласуваме, господин Джеров. 117.5 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Глава втора от законопроекта, наречена "Патентоспособност на изобретенията" и включваща чл.6, 7, 8, 9, 10 и 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте! Последното гласуване за днес. Следващата глава е много голяма. Господин Джеров ще каже.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Много голяма и имаме някои проблеми, които ще предизвикат спорове, поради което и аз предлагам да приключим със законопроекта тук, след гласуването на главата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля квесторите, поканете народните представители да влязат в залата и да гласуват.
Прекратете гласуването и посочете резултатата!
От общо 129, за - 126, против - няма, 3 се въздържат.
Парламентарната анкетна комисия по въпросите на вноса, преработката и реализацията на нефт и нефтопродукти ще проведе заседание на 18-и, четвъртък, от 9 ч. в зала 518 в сградата към Президентството.
Комисията по национална сигурност пради отсъствие на министъра на вътрешните работи отменя насроченото за утре, сряда, заседание.
Председателски съвет - от 12 ч. и 30 ч.
Заседанието утре е от 15 ч. Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 19 ч. и 40 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Александър Йорданов)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Кадир Кадир)
СЕКРЕТАРИ:(Руслан Сербезов)
(Илиян Илиев)