Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ТРИСТА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТО ЗАСЕДАНИЕ

София, сряда, 16 март 1994 г.

(Открито в 15 ч. и 15 м.)
16/03/1994
Председателствували: председателят Александър Йорданов
Секретари: Руслан Семерджиев и Ведат Сакаллъ
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Откривам днешното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание.
Ще ви запозная най-напред с постъпилите законопроекти и проекти за решения за обсъждане от Народното събрание в периода 10 - 16 март 1994 г.:
На 10 март народният представител Любомир Павлов е внесъл законопроект за допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по бюджета и финансите, Комисията по радио и телевизия и Комисията по културата;
На 14 март Министерският съвет е внесъл законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по бюджета и финансите.
На 14 март Министерският съвет е внесъл законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по бюджета и финансите;
На 14 март Министерският съвет е внесъл законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъчната администрация. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по бюджета и финансите и Комисията по националната сигурност. ЦМ/ЗТ 45.1
На 14 март Министерският съвет е внесъл законопроект за изменение и допълнение на Закона за събиране на държавните вземания. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по бюджета и финансите.
На 14 март Министерският съвет е внесъл законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъчното производство. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по бюджета и финансите.
На 14 март Министерският съвет е внесъл законопроект за изменение и допълнение на Закона за банките и кредитното дело. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по бюджета и финансите.
На 14 март Министерският съвет е внесъл законопроект за изменение и допълнение на Закона за народното здраве. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по здравеопазването.
На 15 март Министерският съвет е внесъл проект за решение за допълнение на решението за даване на съгласие за поемане на финансови задължения от Министерския съвет. Проектът за решение е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по бюджета и финансите.
Общо за тази седмица са постъпили 9 законопроекта и проекти за решение.
Пред вас е програмата за работа на Народното събрание в периода 16 - 25 март 1994 г.
Моля гласувайте програмата. Предложенията по програмата ще бъдат докладвани след това. Моля гласувайте!
Гласували 188 народни представители. За 183, против няма, въздържали се 5.
Програмата се приема.
Сега започвам да докладвам предложенията: предложението на господин Георги Марков - на основание чл. 37, алинеи 3 и 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде включено в програмата на парламента предложеното от него проекторешение за провеждане на национален референдум за мажоритарна избирателна система. 45.2
Господин Михайлов, по какъв въпрос? - Процедурен въпрос. Заповядайте!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Господин председател! Моят процедурен въпрос, уважаеми дами и господа народни представители е, че бихме попаднали в един юридически нонсенс, ако се подложи на гласуване предложението на господин Георги Марков, тъй като - аз не съм разбира се юрист, аз съм лекар, но ми се струва, че то е лишено от юридически смисъл.
Нямаме закон за допитване до народа. Има такъв от 1983 г., където трябва да се извършат много сериозни поправки, за да може да се осъществи такова допитване. Там например Държавният съвет назначава такъв един референдум, Отечественият съюз го провежда и т.н.
Учуден съм, че господин Георги Марков предлага един такъв вариант. Колкото повече неща в нашата република се решават разбира се чрез начините на пряката демокрация, толкова подобре. Но се учудвам, че един юрист като него и то юрисконсулт в Софийския градски народен съвет, като какъвто е работил, предлага подобен нелеп модел. (Оживление)
Учудвам се, че това е вероятно начин да се прави някаква стъпка за отлагане евентуално на предстоящите парламентарни избори. (Силно недоволство на депутат от СДС)
Със своята позиция не ангажирам никого другиго, освен себе си. Учудвам се, че такъв един юрист не предложи на Народното събрание референдум за Конституцията на Република България, която бе приета без референдум. А през 1971 г. дори живковата Конституция беше подложена на референдум. Но подобно предложение не беше внесено. Сега вече се знае, че изборите за Велико Народно събрание са най-малкото опорочени според един доклад, достъпен за всички народни представители в библиотеката и даден на прокуратурата.
В този смисъл искам да кажа на народните представители да избегнем един такъв вариант на едно гласуване, което няма някаква стойност.
И това е моят процедурен въпрос, уважаеми дами и господа. Иначе наистина е редно да се реши каква ще бъде избирателната система. Дали ще бъде пропорционална или мажоритарна, в крайна 45.3 сметка решава Народното събрание. Дори резултатите от един такъв референдум нямат задължителна сила.
Това бих желал да ви кажа и мисля, че е разумно да се отложи или да не се подложи на гласуване едно такова предложение.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Михайлов, Вие говорихте по същество. Аз много внимателно следих Вашите мисли. Не намерих процедура в тях. И това доказва, че наистина не сте юрист (смях в залата).
От името на парламентарна група има думата господин Янаки Стоилов, който е юрист. 45.4
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, господа депутати! Ние не искаме да откриваме темата за дейността на Великото Народно събрание и мисля, че най-малко попътно трябва да бъдат правени евтини квалификации за един изминал период, от който има действителни резултати и които се приемат от мнозинството български граждани и политически сили.
Аз смятам, че предложението на господин Марков само по себе си не е недопустимо и затова не трябва да бъдат отправяни аргументи, че несъвършенствата в закона, по който се провежда референдумът, са основание парламентът да не подлага на референдум определени въпроси.
Ние обаче смятаме, че Народното събрание е в състояние да отговори на преобладаващите в обществото очаквания за бъдещия избирателен закон. Това може да стане в подходящо време, след като политическите сили са заявили намеренията си за типа избирателна система.
Българската социалистическа партия смята, че политиците трябва да се подложат на директната преценка на избирателите. Това налага да се обсъди избирателна система с подчертани мажоритарни елементи, като в същото време се създадат условия да продължи политическата идентификация на партиите.
Ако тези идеи се споделят и от други парламентарни групи, от мнозинството депутати в Народното събрание, не се налага този въпрос, който ние сами можем да решим в съответствие с обществените очаквания, да бъде прехвърлян и да бъде решаван на друго място. Нека енергията на обществото да се насочи към избора на политика и хора, които да я осъществяват, а парламентът засега да решава неотложните и по-важни въпроси. Иначе референдумът за избирателна система може да се превърне в начин да се подменят самите избори и да се прави пропаганда, вместо да се търсят окончателни решения.
Това са нашите мотиви да не подкрепим едно такова предложение и в същото време заедно да търсим начини, по които то в определена степен може да бъде реализирано чрез бъдещата избирателна система.
Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на ПС на БСП) СД/ЗТ 46.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стоилов. След малко председателят сам ще наложи наказание на себе си, защото започва да допуска обсъждане на предложенията, а по правилника те не се обсъждат. Затова ви моля, предложението от гледна точка на правилника е перфектно и няма пречка то да бъде включено в програмата. А когато стигнем до него, то може да бъде прието, може да бъде отхвърлено, дебатирано, заявени политически позиции и пр.
Моля режим на гласуване. Гласувайте за това предложение.
Гласували 201 народни представители, за 78, против 64, въздържали се 59.
Предложението се отклонява.
Постъпило е предложение от народния представител Манол Тодоров, който на основание чл. 37, ал. 1 и 3 от правилника предлага в дневния ред (в програмата, предполагам, че такова е предложението) да бъде включен проектът за решение за спиране на по-нататъшната дейност на хазартни игри като тотализатор, рулетка, ротативните машини и други игри на щастието, извършвани от частни юридически лица до приемане на закон за реда за организиране и участие в хазартни игри.
Искам да обърна внимание, че проектът за решение е внесен от народния представител Иван Куртев и група народни представители на 2 февруари 1994 г. Становища от комисиите, на които е изпратен, а именно Законодателна, Икономическа и Комисия по бюджет и финанси, няма. Но понеже срокът е изтекъл за произнасяне на комисиите, няма пречка въпросът да бъде гласуван и включен в програмата на Народното събрание.
Моля режим на гласуване. Гласувайте това предложение.
Гласували 201 народни представители, за 125, против 23, въздържали се 53.
Предложението се включва в двуседмичната програма на последно място.
И последното предложение е на народния представител Бончо Рашков. На основание чл. 37, ал. 3 той предлага да бъде включено в програмата второто четене на проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за финансово осигуряване на есенните и пролетни селскостопански работи. Въпросът е господин 46.2 Рашков дали държи това да бъде първа точка или друга някоя точка.
Заповядайте, господин Рашков.
БОНЧО РАШКОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз наистина съм направил такова перфектно предложение, с което съм предложил гледането на второ четене на този законопроект да бъде като точка първа. Сега правя промяна в предложението си - гледането на второ четене на този законопроект да бъде точка четвърта от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Рашков. Той предлага това да бъде точка четвърта.
Моля режим на гласуване. Моля, гласувайте.
Гласували 209 народни представители, за 105, против 97, въздържали се 7 народни представители.
Предложението се приема и става точка четвърта в дневния ред.
Господин Савов, заповядайте. 46.3 СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Не взех преди това думата, защото не исках Вие да се самонаказвате. Вие бяха напълно прав, защото господин Стоилов трябваше да изкаже това, което чухме, в по-подходящо време, както сега аз го правя. Но аз искам да поздравя господин Стоилов и от името на Парламентарната група на СДС ние благодарим, че най-после Парламентарната група на Социалистическата партия и на всичките там "закачалки" нататък най-после прави едно, бих казал, заключение, което отговаря на наши искания отдавна. Аз, когато бях завчера с господин Жан Виденов, не останах с впечатление, че Социалистическата партия толкова много бърза за избори. Но сега почвам да разбирам, че те най-после са разбрали това, което ние смятаме - че това правителство е болно, че неговият президент е болен, че този парламент вече боледува сериозно, защото почнаха и от вас да се цепят. При това положение не остава нищо друго, освен ние да запретнем ръкави, така да се каже, и час по-скоро да направим избирателния закон, това, което ще покаже на този народ, че е дошло време отново нашият народ да си каже думата. Нашият народ ще покаже кого ще поиска, обаче наше задължение действително е да седнем и особено ние като най-големите парламенатрни групи, разбира се, с помощта на останалите парламентарни групи, да почнем да работим много сериозно по избирателния закон.
Нещата са съвсем ясни, уважаеми господа. Не може този парламент, в който непрекъснато се прехвърлят депутати, избрани с една или друга бюлетина, и създават нови групи, не може едно правителство, в което заместник-министър председателите се карат като на женски пазар, не може, когато, дай Боже, Бог да му дава здраве на министър-председателя, обаче след една такава тежка операция ние да искаме този човек да поеме сега такива огромни отговорности в една обстановка, която е, бих казал, тежка обста.новка, защото войната продължава да бошува, защото ембаргото продължава и т.н. (Шум в залата)
Затова, моля ви се, разберете се помежду си без да викате. Аз от името на нашата парламентарна група поздравявам предложението на господин Янаки Стоилов. Разбира се, че трябва час по-скоро да почнем този избирателен закон, защото изборите тропат на вратата. Благодаря ви. БП/ЙА 47.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефан Савов.
Моля господин Джеров да заповяда и да докладва точка първа от програмата, а именно законопроекта за ратифициране на Конституцията на Международната организация по миграцията.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! По точка първа съгласно приетата програма следва да обсъдим на първо четене законопроекта за ратифициране на Конституцията на Международната организация по миграцията.
Министерският съвет в своето решение от 29 декември 1993 г. е предложил на Народното събрание да ратифицира със закон току-що цитираната от мене Конституция. В решението на Министерския съвет е отбелязано, че след приемане на закона, т.е след ратификацията от Народното събрание министърът на външните работи трябва да нотифицира генералния директор на Международната организация по миграцията за приемането на Конституцията на организацията от Република България и да направи необходимите постъпки за присъединяването на Република България към тази организация.
Постъпило е предложението в Народното събрание, то е разпределено от председателя на Народното събрание на три комисии - на Комисията по правата на човека, на Комисията по външната политика и на Законодателната комисия. И трите комисии са излезли със свое становище, и трите комисии подкрепят внесения законопроект.
Комисията по правата на човека е внесла своето становище на 10 март т.г. Тя счита, че членството ни в международната организация би създало значителни възможности за сътрудничество и че нашето участие или по-точно ратификацията чрез закон ще бъде в полза на нашата страна.
Комисията по външната политика е разгледала законопроекта на своето заседание на 10 февруари т.г. и със своето становище, раздадено на същата дата, подкрепя законопроекта.
Законодателната комисия, от своя страна, също така разгледа законопроекта, потвърждава със своето становище становищата на двете комисии и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България да гласува законопроекта за ратифициране на Конституцията. 47.2
Позволявам си, ако на първото четене няма предложения, да помоля и да предложа на уважаемите колеги след първото гласуване да преминем към второ четене на законопроекта, за да може той окончателно да бъде приет.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин председателя на Законодателната комисия.
Има ли желаещи за изказване? Няма. Моля режим на гласуване. Гласуваме на първо четене Закона за ратифициране на Конституцията на Международната организация по миграцията.
От общо гласували 168 народни представители за 161, против 1, въздържал се 1 народен представител. Законопроектът се приема на първо четене.
Направено бе предложение за преминаване на второ четене. Моля режим на гласуване. Гласувайте това предложение.
От общо гласували 148 народни представители за 147, против 1, въздържали се няма. Предложението се приема.
Моля председателят на Законодателната комисия да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин председател.
Предлага се Народното събрание на Република България да гласува следния законопроект: "Закон за ратифициране на Конституцията на Международната организация по миграцията.
Член единствен. Ратифицира Конституцията на Международната организация по миграцията."
Това е съдържанието на предложения законопроект, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Тъй като не виждам желаещи да вземат отношение и към второто четене, моля режим на гласуване. Гласуваме на второ четене законопроекта за ратифициране на Конституцията на Международната организация по миграцията с член единствен.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 150 народни представители, за 149, против 1, въздържали се няма.
С това законът е окончателно приет.

Преминаваме към точка втора от програмата -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ИЗТЕЗАНИЯТА И НЕЧОВЕШКОТО ИЛИ УНИЗИТЕЛНО ОТНАСЯНЕ ИЛИ НАКАЗАНИЕ.
Моля председателят на Законодателната комисия да докладва законопроекта на първо четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законопроектът беше назован, той е приет, по-точно, одобрен от Министерския съвет в неговото заседание от 21 януари тази година.
Одобрява се и се предлага Народното събрание да го ратифицира със закон.
В Народното събрание законопроектът е разпределен на трите комисии - на Комисията по правата на човека, на Комисията по външната политика и на Законодателната комисия. И трите комисии имат положително отношение към така внесения законопроект и предлагат той да бъде обсъден и приет на пленарно заседание.
Комисията по правата на човека дава своето становище на 9 март т.г. СБ/КП 48/1.
Комисията по външната политика дава своето становище на 17 февруари 1994 г.
Както казах, и двете комисии изразяват своето положително виждане и предлагат Народното събрание да приеме законопроекта, така както той е подписан, така както той е одобрен от Министерския съвет на нашата република.
Законодателната комисия също разгледа законопроекта и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точка 6 от Конституцията на нашата република да ратифицира със закон конвенцията.
Позволявам си да предложа при възможност законопроектът да бъде приет след първото четене и на второ четене.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров.
Господин Михайлов, заповядайте за изказване.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата, за да подкрепя внесения законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешко или унизително третиране или отнасяне или наказание. Близо преди една година нашият парламент утвърди, ратифицира Световната конвенция против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Сега на дневен ред е Европейската конвенция, но тя е вече за предотвратяване на изтезанията и нечовешко или унизително третиране или наказание.
Искам да акцентираме, че за разлика от Световната конвенция, Конвенцията на ООН и Комитета против изтезанията в Женева, Европейската конвенция и Комитетът против изтезанията в Страсбург имат по-широки правомощия в областта на предотвратяване на изтезанията и други форми на човешко унизително третиране или наказание. Най-характерно за тази конвенция, за разлика от Международната конвенция против изтезанията, е това, че комитетът има право на контрол на място, на проверка сюр пласт. Ето защо освен че ние трябва да ратифицираме тази конвенция, необходимо е да се обърне внимание на нашите органи - на право48/2. съдието и на Министерството на вътрешните работи, които да имат предвид, че по тази конвенция органите на Комитета по превенция на изтезанията при Европейския съвет имат право на проверка на място, т.е. нашата държава поема много по-големи задължения, отколкото по Международната конвенция против изтезанията.
Разбира се, това е една демократична конвенция. В основата й стоят принципите на Международната конвенция. Европейският комитет по превенция на изтезанията има широк и вече неколкогодишен опит и аз мисля, господин председателю, че приемайки Закона за ратификацията на тази конвенция, българският парламент ще даде още едно солидно доказателство за неговата подкрепа на европейските стандарти в областта на човешките права. Едно от основните права да не бъдат подлагани на изтезания, на мъчения и други форми на жестоко третиране, особено обвиняемите, подследствените, хората, осъдени, намиращи се в затвора, и всички други форми на изтезания, които биха били извършени от полицейските органи.
Аз ще гласувам и ви призовавам, господа народни представители, да дадете своя глас за приемането на закона. И същевременно искам да подкрепя предложението на господин Джеров да подложите, господин председателю, законопроекта и на второ четене.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Михайлов.
Други мнения, становища? - Няма.
Достатъчно е да се подчертае, че тази конвенция е изготвена на 26 ноември 1987 г. и знаменателен е фактът, че България се присъединява към нея.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратификация на конвенцията.
От общо гласували 161 народни представители, за 161, против няма, въздържали се няма.
Приема се.
Направено бе предложение за преминаване на второ четене, тъй като предложения и допълнения по законопроекта не бяха направени по време на първото четене.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме направеното предложение за преминаване към второ четене на законопроекта. 48/3.
От общо гласували 142 народни представители, за 141, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Преминаваме към второ четене.
Моля председателят на Законодателната комисия да докладва законопроекта на второ четене. 48/4.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Предлага се за гласуване на второ четене следният законопроект:
ЗАКОН ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ИЗТЕЗАНИЯТА И НЕЧОВЕШКОТО ИЛИ УНИЗИТЕЛНО ОТНАСЯНЕ ИЛИ НАКАЗАНИЕ
Член единствен. "Ратифицира Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, подписана на 30 септември 1993 година в гр. Страсбург."
Това е съдържанието, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров. Други предложения за второ четене - няма.
Гласуваме на второ четене Закона за ратифициране на Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание с член единствен. Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители, за - 165, против няма, въздържал се 1 народен представител. С това законопроектът е гласуван и на второ четене. Приема се.
Преминаваме към т. 3 от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
Моля, господин Джеров да докладва на второ четене продължението на законопроекта за съдебната власт.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, продължаваме с гласуване на второ четене на законопроекта за съдебната власт.
Завършили сме глава девета, продължаваме с глава десета "Статут на съдиите, прокурорите и следователите". Преминаваме към нейния раздел трети със заглавие "Права и задължения".
Тук са включени членове 121 до 128 включително.
Първият текст в раздел трети "Права и задължения" е чл. 121. Неговото съдържание гласи:
"Съдията, прокурорът и следователят могат да искат съдействие при осъществяване на своите правомощия от всички държавни органи, длъжностни лица, организации и граждани, които са длъжни да им го оказват".
Това е съдържанието на предложения текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Няма постъпили предложения? ВТ/ЙА 49.1
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма, няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме чл. 121 от законопроекта. Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители, за - 154, против няма, въздържал се 1 народен представител. Член 121 се приема. Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва чл. 122 с неговите три алинеи.
"Чл. 122, ал. 1. Съдиите, прокурорите и следователите се ползват с имунитета на народните представители. Висшият съдебен съвет снема имунитета на съдия, прокурор и следовател, когато има достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер.
Ал. 2. Съдия, прокурор и следовател не могат да бъдат задържани, освен за тежко престъпление и то с разрешение на Висшия съдебен съвет. Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, но в такъв случай незабавно се известява Висшият съдебен съвет, а ако той не заседава, министърът на правосъдието.
Ал. 3. За снемане на имунитета и за задържане главният прокурор на Република България прави мотивирано искане до Висшия съдебен съвет".
Това е съдържанието на предложения чл. 122.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Предложения няма.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме чл. 122 от законопроекта. Моля, гласувайте.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): Има предложения, които не са докладвани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Гоцев, в момента върви гласуване. В момента върви гласуване. Ще свърши гласуването, направете предложение за прегласуване след това. Да, ако има нещо да не е ясно.
Гласували 155 народни представители, за 137, против 14, въздържали се 4. Член 122 се приема.
Има ли предложение за прегласуване на този член?
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Господин председателю, колеги, аз правя искане за прегласуване, тъй като в момента, в който 49.2 започна гласуването, колега от нашата парламентарна група господин Гоцев, поиска думата. По този текст той е имал предложение, което е направено и не чухме да се докладва. Просто веднага се тръгна към гласуване и не можа своевременно да бъде поставен този въпрос. Затова Ви моля да се прегласува тестът, за да може да се разгледа и този въпрос, който ще постави колегата Гоцев. След като, разбира се, се изясни точно какво е предложението на колегата Гоцев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Михайлова. Има предложение за прегласуване на основание на това, че е пропуснато да бъде докладвано предложение, което е направено по съответния начин на чл. 122. Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте това предложение. (Шум и възражения в блока на СДС)
Първо гласуваме предложението да има прегласуване. (Шум и реплики в блока на СДС, изразено неодобрение)
ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): Тя и другата страна ще бъде съгласна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ами, така е! Аз не мога да отменя гласуването. Аз просто гласувам предложението за прегласуване, като мотивът е достатъчно основателен. (Шум и реплики в блока на СДС)
Така е по правилника.
Гласували 180 народни представители, за 80, против 51, въздържали се 49. Предложението за прегласуване се отклонява, но както междувременно се изясни, този текст се намира в друга глава. Тоест практически не съществува наистина предложение по този член. Така. 49.3
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Нали това е нашето задължение - да докладваме предложенията по съответния текст!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чл. 123: "Съдиите, прокурорите и следователите не носят гражданска отговорност за вреди, причинени при изпълнение на техните служебни задължения освен когато извършеното е престъпление".
Това е текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Предложения?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Гласуваме чл. 123 от законопроекта. Моля, гласувайте!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 149 народни представители, за 144, против няма, въздържали се 5.
Чл. 123 се приема.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва чл. 124 с две алинеи:
"Ал. 1. Съдиите и съдебните заседатели са длъжни да пазят тайната на съвещанието при решаването на делата.
Ал. 2. Съдиите, прокурорите и следователите са длъжни да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата".
Няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме чл. 124. Моля, гласувайте!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 154 народни представители, за 150, против няма, въздържали се 4.
Чл. 124 се приема.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва чл. 125 със следното съдържание: "Съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите нямат право да изразяват предварително становище по възложените им дела, както и становище по дела, които не са им възложени". ВЙ/ЗТ 50.1
Няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме чл. 125. Моля, гласувайте!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 159 народни представители, за 153, против няма, въздържали се 6 народни представители.
Чл. 125 се приема.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чл. 126.: "Съдиите, прукорорите и следователите нямат право да дават правни консултации".
Няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме чл. 126 от законопроекта. Моля, гласувайте!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 151 народни представители, за 144, против няма, въздържали се 7 народни представители.
Чл. 126 се приема.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чл. 127.:
"Ал. 1. Председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба получават основно месечно възнаграждение равно на 90 на сто от възнаграждението на председателя на Конституционния съд.
Ал. 2. Заместник-председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд получават 90 на сто от възнаграждението за длъжностите по предходната алинея.
Ал. 3. Възнаграждението за най-ниската съдийска длъжност - младши съдия - се определя в размер не по-малък от една трета от месечното възнаграждение на председателя на Върховния касационен съд.
Ал. 4. Месечното възнаграждение за всяка от останалите съдийски длъжности се определя с еднакви разлики спрямо възнагражденията за непосредствено по-високата и по-ниската съдийски длъжности.
Ал. 5. Възнаграждението на прокурорските и следователските длъжности 90 на сто от месечното възнаграждение определено за 50.2 съдийската длъжност, на която са приравнени".
Това е съдържанието на предложения чл. 127 с пет алинеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Дако Михайлов има думата по този член.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги.
Аз не мога да разбера защо от известно време непрекъснато правим някакво противопоставяне в длъжностите - съдии, прокурори, адвокати, следователи и т.н.
Аз предлагам пета алинея да отпадне.
Не мога да допусна, че работата на следователя и прокурора е по-малко трудна или обществено значима от тази на съдията, за да вземат прукорурът и следователят 90 на сто от съдийската длъжност. Аз съм бил също съдия и знам какво е натоварването. Не мога да си представя един следовател по някакво дело за убийство или някакво тежко присвояване със стотици свидетели - и той трябва да получава 90 на сто. Защо ние трябва да правим различия в този труд?
Спомняте си миналия ден, когато бяха споровете за Закона за Висшия съдебен съвет. Там се противопоставиха съдии на адвокати. Сега пък противопоставяме прокурорите и следователите на съдиите.
Гласуваме Закон за съдебната система. Тези хора еднакво работят и техният труд е еднакво сложен. Заради това аз предлагам... Не съм направил предложение, но ал. 5 трябва да отпадне. Всички трябва да получават равни заплати.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Михайлов.
Думата е на госпожа Мариела Митева по същия член - 127. 50.3
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю. Аз съм направила писмено предложение, но тъй като материалът беше раздаден в началото на заседанието, предложението беше направено тогава и може би още не са успели да го връчат на господин Джеров. Но моите предложения са две.
Първото е ал. 2 на чл. 127 да отпадне. За мен тя е абсолютно излишна алинея. Достатъчно е, че в ал. 1 ние определяме възнагражденията на най-висшите магистрати. Не виждам никакъв смисъл да определяме възнагражденията и на техните заместници, още повече, че никога досега в закон не сме правили това.
На второ място, аз предлагам ал. 5 да придобие следното съдържание: "Възнаграждението на прокурорските и следователските длъжности е равно на възнаграждението, определено за съдийската длъжност, на която са приравнени".
В този смисъл беше и текстът на вносителя. Аз бих искала да напомня, че законопроектът е внесен още през 1992 г. Подобно предложение за намаляване заплатите на прокурорите и следователите, в сравнение с тези на съдийските, досега в Народното събрание не беше правено и до голяма степен то се явява изненадващо.
Но аз бих искал да подкрепя предложението и на господин Дако Михайлов с още няколко аргумента.
Съгласно Конституцията магистрати или работещи в съдебната власт са съдиите, прокурорите и следователите. Конституцията никъде не дава привилегии на една от професиите за сметка на други, нито пък прави някакво разграничение или дискриминация в тяхната йерархия. "В съдебната власт - казва тя - са съдии, прокурори и следователи."
На второ четене Народното събрание прие чл. 111, ал. 1, в който се определят кои са съдийските, прокурорските и следователските длъжности. Там те са равнопоставени. Приемането на предложението на ал. 5 във вида, в който ни се предлага, би влязла в противоречие именно с този текст на чл. 111, ал. 1. Нещо повече, той ще влезе в противоречие и със следващи текстове от Закона за съдебната власт. Например в текстовете, залегнали в раздел пети на глава десета - "Повишаване на място". Там повишаването в ранг и заплата на съдии, прокурори и следователи РД/КП 51/1. се извършва при едни и същи условия, а ранговете на съдии, прокурори и следователи са изравнени. Тоест един от принципите на законпроекта, залегнали в него и приети на първо четене, е именно подобна равнопоставеност между отделните длъжности.
Бих искала да кажа, че подобна дискриминация и разграничение в заплащането на отделните професии ще се яви за първи път от може би десетилетия насам и в никакъв случай няма да бъде желано от работещите в съдебната система. Според мен подобни интриги вътре сред отделните магистрати са най-малкото неоправдани.
Бих искала да кажа, че в никакъв случай не може да се използва аргументът, че, видите ли, съдиите били хора, които произнасяли окончателния акт по едно дело и в крайна сметка те решавали въпроса по същество. Разбира се, това е вярно, но не във всички случаи. Съгласно сегашния ни наказателен процес в немалко случаи прокурорът също се явява инстанция по същество. Тогава, когато той повдига обвинение, тогава, когато той прекратява едно дело, разбира се, че той решава делото и в крайна сметка се явява решаващата инстанция, която разглежда въпроса по същество. Съдът може да се произнесе по едно дело, само ако прокуратурата внесе обвинителен акт. Преди това, ако прокуратурата реши да прекрати делото, съдът е напълно безпомощен да се намеси.
А що се отнася до това, че, видите ли, съдиите събирали една значителна част от парите, които влизат в бюджета на съдебната власт, според мен това е един несериозен аргумент, защото е въпрос на държавна политика за кои услуги в правната сфера ще има държавни такси. И ако държавата се е отнесла с разбиране към българските граждани и е въвела държавни такси само на ниво съд, това съвсем не означава, че съдът може да се ползва от тези привилегии. В такъв случай прокурорите и следователите биха поставили въпроса да се въведат такси за правните дейности, които и те извършват. И например, когато един прокурор получава жалба от един гражданин, гражданинът освен дето е обран, ще трябва да плати и държавна такса заради това, че си оставя тъжбата при прокурора.
Ето защо смятам, че не е възможно съдебната власт да черпи права от подобни разпоредби. Аз лично бих помолила да 51/2. бъде подкрепено предложението, което ви внесох за нов текст на ал. 5, а още повече, пак казвам, това беше първоначалното предложение на законопроекта, идеята и на неговите вносители.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Митева.
Има думата господин Драгиев. Юристите са майстори да говорят за ясните неща дълго. Заповядайте.
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (СДС): Колеги, аз днес подробно защитих становището на Законодателната комисия. Като реплика искам да да кажа две неща.
Задават се два въпроса: защо искате да прокарате едно такова "неравенство"; и второ, защо в този закон?
На първия въпрос трябва категорично да се отговори следното. Вижте, господа, касае се за един приоритет. Касае се за това хората, които носят най-голямата отговорност, да получат и достойно възнаграждение за своя труд. Така че чрез този текст ние използваме и установяваме един от способите за установяване на приоритет на съда в съдебната система.
Защо в този закон? Няма пречки, защото това е един устройствен закон.
Така че всички онези, които са били в съдебната зала и които знаят отговорността на съдията, той е този, който в крайна сметка поставя подписа си под присъдата и той носи отговорността за всичко това, което е станало в процеса, нека той да има и това възнаграждение, което отговаря на неговата отговорност.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Драгиев.
Моля госпожа Митева да вземе отношение към репликата на колегата Драгиев.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз бих искала да уверя господин Драгиев, че аз също искам съдиите да получат подобаващо възнаграждение за своя труд. Но аз искам и нещо повече - прокурорите и следователите също да получат подобаващо възнаграждение за своя труд. Не възразявам съдиите да имат достатъчно добри 51/3. заплати, но искам същото и за прокурорите и следователите и заради това ви моля - нека да не правим излишно разграничение между отделните професии.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Митева.
Госпожа Михайлова има думата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз правя предложение за отпадане на целия чл. 127.
Смятам, че решението на въпроса и на всички дебати, които се проведоха и в Законодателната комисия, и днес отново в пленарна зала, ще бъдат решени, ако отпадне целият текст и си остане Висшият съдебен съвет да си определя възнагражденията на съдии, прокурори и следователи.
Първо, смятам, че е недопустимо в закон ние да говорим за заплати и за определяне на заплати. В никой друг закон не сме казали как ще се определят заплатите на хората, които ги обхваща този закон. Още повече в самия текст, който сме предложили, аз намирам и едно вътрешно противоречие. 51/4. Първо, в началото, в ал. 1 казваме, че председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главен прокурор, директор на Националната следствена служба получават едно и също месечно възнаграждение. След това в други текстове пък и за по-ниски рангове в тези професии въвеждаме по нов начин да се определят възнагражденията и вкарваме един конфликт между прокурори, следователи и съдии.
Въобще според мене не е работа на законодателната власт да се бърка в това как точно ще бъдат формирани заплатите. На Висшия съдебен съвет точно това му е работата - той определя ранговете. Той определя по-висок или по-нисък ранг на съдии, прокурори, следователи и съответното възнаграждение.
Абсолютно съм за това хората в съдебната власт да получават подобаващо възнаграждение, отговарящо на тежката и отговорна работа, която вършат, защото наистина заслужават да получават добро възнаграждение. Но нека да не става тука с пазарене 90 на сто, 80 на сто. Нека това да бъде работа на най-висшия орган, който се занимава с организационните въпроси, а именно на Висшия съдебен съвет.
Затова ви моля да подкрепите предложението ми да падне целият текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Михайлова.
Има думата народният представител Владислав Даскалов.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволявам си да събера най-голяма смелост от членовете на Законодателната комисия и да подкрепя нейното предложение, въпреки че сторонникът на това предложение - господин Георгиев - пази многозначително мълчание. Но аз знам, че той подкрепя същото становище.
Тук не става въпрос за възнаграждение или под възнаграждение Законодателната комисия иска да посочи едно градиране още в този закон между длъжността съдия и длъжността прокурор. И тъй като за това градиране законодателят не е успял да намери подходящ критерий, за да посочи примерността на съдията пред прокурора - и тук не става въобще абсолютно никакъв въпрос за дискредитиране... Колегата Хубенов е също на това становище, доколкото знам. Въобще не става въпрос за дискредитиране на ЦМ/ВР 52.1 една професия срещу друга професия, за противопоставяне на една гилдия срещу друга гилдия.
Тук става въпрос именно в рамките на съдебната система да се посочи това, че съдията носи по-голямата отговорност. И той не само носи перуката на съдията, а носи и отговорността на съдията. Не само професионалната, но и моралната отговорност с подписването на съдебния акт. Затова защото докато за един прокурор и за един адвокат са допустими и грешки, допустими са и различни становища, то за съдията това просто е недопустимо. Той просто няма възможност да греши.
Тази морална отговорност, която съдията носи, законодателят иска да облече именно в някаква форма. И затова е намерил тази, макар може би според някои колеги не най-благоприятна форма. Или форма, която би могла да бъде предмет на закон. Но тъй като законодателят не е могъл да намери друг израз на своята воля, поне онзи, който представя законопроекта, то тази форма според Законодателната комисия отговаря на мотивите, на смисъла и на духа на онова, което законопроектът иска да внуши. А именно йерархията вътре в съдебната система.
Затова ви моля да приемете, че тогава, когато със своя подпис председателстващият съдебния състав подписва една смъртна присъда, то това е не само професионално, а морално и човешко толкова значимо - по значимо, отколкото подписът на прокурора под обвинителния акт, с който се иска смъртното наказание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Даскалов.
За реплика има думата господин Мулетаров.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! С Конституцията ние обособихме самостоятелна независима съдебна власт. Във всички текстове, които досега са приети от този закон, навсякъде този принцип съществува и е прокаран. Аз ще се опитам само да ви посоча разпоредбата на чл. 97 от първоначалния проект, ал. 4, че прокурорите са приравнени по длъжност със съдиите. Това е текст, приет от нас и гласуван.
На второ място искам да обясня на някои колеги, че наказателният процес не започва в съдебната зала. Наказателният процес 52.2 никога не може да започне в съдебната зала, ако го няма следователят, ако го няма прокурорът.
На трето място искам да ви кажа, че съгласно Наказателнопроцесуалния кодекс принципът на така нареченото вътрешно съдийско убеждение важи за всички членове на тая съдебна власт. Той важи и за следователя, на когото никой не може да нареди как да приключи дадено дело и с какво заключение да го даде. Това важи и за прокурора, така както важи и за съдията.
Ако някой, както се опита днес господин Драгиев да ни убеждава за мястото на прокурора - че той не трябвало да бъде горе, а долу, това са глупости. (Оживление) Това са глупости!
Става дума за отговорностите, за задълженията. Всеки етап от наказателното производство е отделен и независим от останалите. И всеки носи отговорност за себе си. Съдията с нищо повече не носи отговорност за това, че той постановява присъдата, тъй като той не може да постанови тази присъда, ако не носи съответната отговорност следователят, който поема цялата процесуална отговорност да излезе с предложение за съдене на това лице. Той не може да постанови тази присъда, ако няма прокурорски акт - обвинителен акт, и поддържането на това обвинение.
Аз бих могъл да изброя и други аргументи, но те са излишни, господин Даскалов. Погрешно, неправилно е ние да отидем към такова диференциране. Аз не искам да ви споменавам за неприятните последици, които ще настъпят. Без друго сега има стотици незаети следователски места. Има стотици незаети прокурорски места. Това означава, че при тези 10 на сто всеки ще предпочете да стане адвокат. А кой ни дава правото на нас да привилегироваме дадена част от единната съдебна самостоятелна и независима власт за сметка на друга част от тази единна независима съдебна власт?
Такъв прецедент е направо опасен, особено по отношение на последиците! Затова аз категорично възразявам на подобни предложения и възприемам изцяло това, което господин Дако Михайлов и госпожа Митева потвърдиха пред вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Мулетаров.
Госпожа Мариана Христова има думата за втора реплика.
МАРИАНА ХРИСТОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, 52.3 искам да направя втората реплика към изказването на господин Даскалов във връзка с предложението, което беше обсъдено в Законодателната комисия.
Разбира се, че съдията е този, който подписва една присъда в наказателното производство. Но знаете ли, господин Даскалов, че ако следствието не си е свършило работата, и правата на пострадалия от престъплението, и правата на лицата, ангажирани за доказване на това престъпление, и правата на цялото общество ще бъдат нарушени?
Само човек, който не е влизал в кабинет на следовател, не знае какъв вид дейност извършват тези черноработници на нашата наказателна политика. Защото следователят пише на машина от преди Втората световна война. Той пише сам - няма секретарка. Той на ден разпитва минимум по 20 свидетели или обвиняеми.
Ако става дума за текучество в нашата съдебна система, 10 на сто са незаетите места общо в съдебната система, но 50 на сто са те в следствието.
Върховенството на една професия над друга не идва със заплатата. То се определя от самия закон. Правомощията на съдиите са добре определени в закона. Но и правата на останалите магистрати, които вършат тежка работа, трябва да бъдат защитени. Не е възможно при една работа да се получи възнаграждение несъответно на нейната тежест.
В тази посока предложението, което прави колегата Георгиев, според мене защитава донякъде интересите на съдиите в съдебната система, но не защитава съдебната система. Едно текучество в съдебната система и то в тази посока, в която Вие предлагате, ще доведе дотам, че да пострада цялата съдебна система.
И неслучайно Дако Михайлов постави този проблем пред вас. Като бивш съдия той е наясно колко е важен проблемът за възнаграждението. У нас, в България, нито един държавен служител не получава достатъчно. Но ако на част от държавните служители отнемем и възможността да получават максималното, което се полага за извършената работа, текучеството е неминуемо.
Един следовател е чудесно подготвен специалист не само по наказателно право. В периода, когато той работи в системата на МВР, той има и достатъчно връзки. Ще напускат колегите за 10 пъти по-големи заплати от тези, които получават. 52.4
И аз ви моля, колеги, нека не проявяваме само разум. Нека проявим и справедливост по отношение на тези хора - следователи и прокурори, които в края на краищата са призовани да защитят правата на гражданите, които са вписани в Конституцията.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Христова.
Господин Гоцев, заповядайте за трета реплика към господин Даскалов. 52.5
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! Аз искам да възразя на господин Даскалов. Първо, ние не можем да правим преценка тук кой е по-полезен - дали съдията или прокурорът, или следователят. И трите длъжности участват в една система и това е съдебната система, всеки има своето място. Ако трябва да градираме, лично аз в никой случай не бих поставил председателят на Административния съд под председателя на Върховния касационен съд. Просто нямаме опит от миналото, за да знаем, че председателят на Административния съд можеше да отмени акт на министър-председателя и това беше нещо, което му даваше особено самочувствие. И той в никой случай не е пониско поставен от председателя на Върховния касационен съд.
Сега по отношение на главния прокурор. Нашата Конституция е такава, че прокуратурата не е в системата на магистратурата. В миналото беше прокурорът при Върховния касационен съд, Бог да го прости, господин Мингоров, мисля че го убиха след 9 септември, разбира се. Но тъй или иначе той беше само прокурор към Върховния касационен съд. А днес нашата Конституция плаща данък на миналото и дава Главната прокуратура като отделна институция.
Но не е мястото в този закон да определяме кой какъв ранг има. Ранговете се определят според закона. И сега господин Мулетаров каза, че тук пише, че те са равнопоставени. А да определяме чрез възнаграждението кой е по-главен, ще се изразя така, не бива, защото един полковник може да взима повече от един генерал, но ще козирува на генерала като влезе.
Възнагражденията трябва да се определят от съответния бюджет на Висшия съдебен съвет и те могат да варират.
И сега да определим, че ще взима 90 на сто под конституционния съдия. Ами, тук малцина знаят колко взима точно председателят на Конституционния съд. Той е средното между президента и председателя на Народното събрание. Дали винаги ще има възможност съдебната система да плаща именно тази заплата? Зависи от бюджета, който ще се гласува.
Аз ви моля и се присъединявам към онова, което каза колегата госпожица Михайлова - да не уреждаме въпроса със заплатите тук. Никъде не казваме директорът на еди коя си поликлиника СД/ЗТ 53.1 колко ще взима и дали е по-главен директорът на поликлиниката от началника на някаква друга власт. Никога не казваме и за другите длъжности кой колко взима. И за адвокатите не казваме каква им е тарифата. Аз съм адвокат, винаги съм гледал с еднакви очи на съдия и на прокурор, защото е имало и съдии много добри, и прокурори много добри и обратното - много лоши и много лоши.
Затова поддържам казаното от госпожица Михайлова да отпадне целият текст и затова ще гласувам против него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Васил Гоцев.
Господин Даскалов, имате право да отговорите на направените Ви реплики.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Явно или не съм разбран, или просто не искат колегите да ме разберат.
Въобще не става въпрос за измерването в количество на работа, господин Мулетаров, нито става въпрос по някакви "бели" да се измерва тежестта на работата на единия или на другия колега. Далеч съм от такава мисъл. Но след Бога съдията решава. Той раздава правото, той раздава правосъдието.
И този морален критерий иска законодателят да го прокара в този закон. Този морален критерий е намерил израз в тези 10%. Ако ви се струват много, определете 1%, колеги, които възразявате, определете половин процент, но този критерий трябва да съществува. Само заради съществуването му е необходимо ние да гласуваме.
Още веднъж повтарям, че съдията именно раздава правосъдието. Той го раздава, последният от цялата верига институции, които работят вътре в съдебната система.
Благодаря. (Единични ръкопляскания в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Даскалов. Има думата господин Шопов.
След Бога е законът, а Бог сам е закон.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Уважаеми колеги, явно този въпрос разделя и двете парламентарни групи, пък може би и тези, които са по средата. Аз ще се изкажа, при положение, че съм бил и в едно, и в друго, и в трето качество - бил съм и на съдийското място, бил съм и адвокат. 53.2
Ще започна от последните думи на господин Даскалов и ще напомня нещо, което той може би с една дума каза, но което заслужава да бъде центърът на всичко, на цялата тази теза.
Единствено Бог правораздава и неговият наместник на земята, онзи, който е делегиран, не е друг, а е съдията.
Тук не се касае до това колко е труден, колко е тежък трудът, работата на следователя, на прокурора, на съдията. Тук се касае до въпрос на философия, тук се касае до въпрос да сложим фундамента на онова, което в нормалната демократична държава е центърът на правосъдието. А това е не друго, а самият правораздавателен орган, това е самият съд. И който от вас е влизал в зала, ще види, че на председателското място онзи, който ръководи заседанието, не е друг, а е съдията. Той дава думата, той взема думата, той ръководи всичките онези и други, които са долу като следователи, като прокурори. Той ръководи всичко от първата до последната дума и има последната дума. Той казва онова, което в крайна сметка е волята, която просто става факт.
Въпросът не е в процентите, не е в разликите във възнагражденията. Въпросът е да сложим нещата там, където просто трябва да останат, и оттук нататък да бъде разликата такава, каквато е в нормалните държави. А разликата там е ясна - винаги фундаментът, най-важният човек в целия този процес е съдията. Всички останали са подчинени нему.
По този начин аз не желая да омаловажа работата на следователите и на прокурорите, но нека да не се връщаме в онези години, когато съдията беше по-ниско и от конвойния от охранителната рота, когато съдията получаваше по-малко от старшината, който водеше подсъдимите, когато съдията получаваше по-малко от следователя, който подготвяше предварителното производство, за да се стигне вече в онзи момент, когато съдията го решаваше.
Това е за мен верната линия, това е истината и аз приканвам да си гласуваме за тази разлика, да се направи това отграничение.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Шопов.
Госпожа Караиванова реплика към господин Шопов. 53.3
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю.
Последните думи на колегата Шопов ми дадоха основание да направя своята реплика и да Ви кажа, господин Шопов, че тогава, когато съдиите получаваха по-малко от старшината конвоен, но то не беше откъм основна заплата и днес може да се покаже. Сигурно знаете, че те получаваха за дрехи, порциони и т.н. и оттам идваше като брутно възнаграждение. Съдиите решаваха делата си, решаваха ги в срок, решаваха ги качествено и осъдените лица варираха между 27 хил. и 30 хил. годишно при много пъти по-ниска престъпност.
Днес имаме безпрецедентно малък брой осъдени лица. От сто години, откакво се води статистика, само в 1912 г., доколкото погледнах данните, има по-малко осъдени лица.
Така че не единствено с възнаграждението и не главно ще накараме и ще дадем този статус на съдията да си върши работата, да бъде отговорен, да бъде отговорен и пред народа, и пред закона, и пред съвестта си, да бъде наместник на Бога на земята. Това е преди всичко до възпитание в свято служене на закона.
И затова аз съм против това нормативно разграничение само и единствено със заплатата им. И се радвам, че това е посочено в началото на отчетния доклад на Министерството на правосъдието, където изрично е записано, че званието "съдия" е призвание и за него никакви други съображения нямат никакво значение, то не е титла нито само социален статус. Само със заплатите и с разграничаване по нормативен път кой колко ще получава няма да издигнем авторитета на съдията.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Караиванова.
Втора реплика господин Ромил Попов. 53.4
РОМИЛ ПОПОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги, позволявам си да взема думата като неспециалист. Досега се изказаха специалисти. Повече или по-малко защитават едната или другата теза. Моето лично становище като обикновен народен представител, неспециалист по тази материя, е, че след като съдебната власт е отделена като независима, нека на нея да предоставим тя да си реши въпроса със заплатите, да не й се бъркаме в работата. Щом е независима, тя да си определи по най-добрия начин кой в нейната йерархия каква заплата ще вземе.
Смятам, че трябва да прекратим вече тези дебати и се присъединявам към предложението на специалиста г-жа Михайлова да премахнем този член и да предоставим на съдебната власт да си определя заплатите.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на г-н Попов. Трета реплика от г-жа Митева към г-н Шопов.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз бих искала първо да не богохулстваме, като споменаваме напразно името Господне.
На второ място, бих искала да кажа, че всяка конституция решава за всяка отделна държава начина, по който ще се структурира съдебната власт и какви ще бъдат отношенията вътре в нея между нейните работещи. Съгласно нашата конституция съдиите, прокурорите и следователите са равнопоставени и в този смисъл би било в нарушение на Конституцията ние да даваме привилегии на едни за сметка на други.
Бих искала да кажа, че не бих искала въобще да не се споменават каквито и да било принципи за определяне възнаграждението на магистратите в този закон, защото така, както сме споменали в Закона за Конституционния съд как се определят възнагражденията им, така би следвало да определим принципите за определяне на тяхното възнаграждение и тук. Разбира се, в никакъв случай не би следвало да навлизаме в детайли и тук съм напълно съгласна. Но все пак някакви принципи, по които ще се определя възнаграждението на отделните магистрати, би следвало да залегнат в закона. БП/ВЙ 54.1
Ето защо аз ви предлагам да подкрепите идеята за равно възнаграждение между отделните магистрати и да приключим вече с приемането на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на г-жа Митева. Има думата за отговор на направените реплики г-н Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (от място): Отказвам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господн Шопов се отказва. Господин Михайлов, заповядайте.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние в Законодателната комисия обсъждахме твърде обширно този въпрос. Аз мисля, че основният недостатък на дискусията е в това, че някои колеги изхождат от сегашното състояние и не държат сметка, че този закон ще се прилага след две-три години, когато се приемат законът за Върховния административен съд и процесуалните закони, за да може тази реформа в съдебната система да влезе в действие.
Второ, не се държи сметка за някои недостатъци в самата Конституция, които ние сега не можем да поправим, а някои даже задълбочихме, специално за следствието. Но аз вземам думата, за да изтъкна, че след две-три години, когато ще се приложи този закон, ние ще трябва да изградим такава съдебна система, той е закон за съдебната власт, в йерархията на което на найвисокия пиедестал трябва да стои съдът. Това е във всички демократични държави. В цяла Западна Европа съдията стои най-високо в пиедестала. Той затова е съдия, затова е Закон за съдебната власт.
Аз уважавам труда, аз съм бил и следовател, и прокурор и много уважавам и обичам този труд. Но тук не става дума за уважението и чувствата, сантименталностите към този труд, а става дума, че самата система трябва да постави на най-високо положение съда, за да бъде той независим, за да бъде той наистина авторитет за всички други. Там трябва да отидат най-добре подготвените професионалисти и всеки следовател, всеки прокурор трябва да се стреми да стане съдия съответно в по-високата йерархия. 54.2
Ето защо аз смятам, че в основата на тези схващания едно ретроградно виждане от миналото - вижте сега, дайте ние да направим както е било в миналото - не. Ние готвим закон за бъдещето, а не за миналото, не даже и за настоящето.
Ето защо аз също виждам във формулите на този текст недостатъци, известна логична непоследователност, виждам в този текст недостатъци с предшестващи текстове, вече приети. Аз не мога да се примиря никога, че трябва да има три направления или три ведомства и то равнопоставени - съд, прокуратура и следствие. Няма такова нещо. Има една единна система, в която начело стои съдът, а следствието и прокуратурата изпълняват съответни определени от закона процесуални функции. И затова е съдебна система, затова е съдебна власт.
Затова аз смятам, че с всичките му недостатъци проектът, който предложи г-н Георгиев, ние в Законодателната комисия не се разделихме по партийна принадлежност и това личи и от дискусията в пленарната зала, ще трябва да приемем този текст с някои недостатъци, които той има и аз ги съзнавам, защото аз вярвам, че Законът за съдебната власт, дай Боже да го приемем докрай и да влезе в сила, ще претърпи непременно съществени промени.
Затова аз подкрепям предложението, което направихме днес в Законодателната комисия.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Михайлов.
Налагам наказание по чл. 103 - напомняне на председателя на Народното събрание за това, че наруши чл. 41, ал. 2: "Народният представител не може да говори по същество повече от един път по един и същи въпрос", а дадох думата на господин Михайлов (частични ръкопляскания). Тоест сам се наказах, за да е ясно за какво става дума.
Други предложения има ли? Сега обаче се намираме в чл. 41, където не трябва по един и същ въпрос да се изказваме много пъти. Заповядайте, господин Михайлов.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председате 54.3 лю, с всичкото ми уважение към Вас искам да Ви напомня, че аз съм взел само веднъж думата по този закон. И аз Ви моля да бъдете снизходителен към себе си и да отмените наказанието, което си наложихте. (Ръкопляскания, веселост в залата) Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Михайлов, Вие взехте думата и говорихте ал. 5 да отпадне. Дако Михайлов ли беше? (Веселост)
Има думата г-н Мулетаров.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители. След като бяха направени доста предложения, аз си позволявам да Ви предложа едно последно предложение, което в известна степен задоволява и обобщава направените предложения. То е следното: в предложения за обсъждане чл. 127 да остане само ал. 1 със следното съдържание - без да се променя: "Председателят на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, Главният прокурор и Директорътк на Националната следствена служба получават основно месечно възнаграждение, равно на 90 на сто от възнаграждението на председателя на Конституционния съд".
Защо следва да остане тази алинея? Тъй като в стремежа да обособим самостоятелна и независима съдебна власт ние даваме възможност на Висшия съдебен съвет, който и сега в проекта, в случая в този закон единствено определя заплатите на съдиите, прокурорите и следователите, да стигне до своеволие и да определя заплати, които да надхвърлят и тези на народните представители, и на министри, и т.н. По този начин ние ще ограничим само горния таван на заплатите на най-висшите служители от съдебната система. Всичко останало ще определя Висшият съдебен съвет, като се ръководи от този таван.
При това положение ще има една справедливост и възможност самостоятелната съдебна власт сама да определя не повече от тавана, разграничена в рамките на властта.
Така че поддържам и това да бъде подложено на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Мулетаров. По процедурен въпрос заповядайте, госпожа Михайлова. 54.4
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Господин председателстващ, вземам думата по процедурен въпрос, за да заявя, че след предложението на г-н Мулетаров аз оттеглям моето предложение за падане на целия текст и подкрепям това, което той направи - да остане само първата алинея и да отпадне останалата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Михайлова. Госпожа Митева заявява, че оттегля предложението си. Господин Маринов, заповядайте също по процедурен въпрос.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, бяха изразени доста различни и по своему убедителни мнения. Затова аз предлагам да прекратим разискванията по този член и да преминем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Противно предложение има ли? Щом няма противно предложение, моля гласувайте направеното предложение от г-н Маринов за прекратяване на дебатите по този член.
От общо гласували 180 народни представители за 164, против 7, въздържали се 9. Предложението се приема. 54.5
В момента има две предложения. Едното е предложението на господин Дако Михайлов да отпадне ал. 5. Второто е предложението на група народни представители, които...
РЕПЛИКА ОТ СДС: Оттеглят го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: И господин Михайлов заявява, че оттегля предложението си.
Остава да гласуваме само едно предложение - от текста на чл. 127 да отпаднат ал. 2, 3, 4 и 5.
Моля, гласувайте това предложение, формулирано от господин Мулетаров, и подкрепено от народните представители.
От общо гласували 177 народни представители, за 154, против 18, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Сега гласуваме чл. 127 с една-единствена алинея.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 155 народни представители, за 145, против 8, въздържали се 2.
Член 127 се приема.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Член 128, последен от раздел трети, гласи:
"Чл. 128. При пенсиониране съдиите, прокурорите и следователите имат право на обезщетение в размер на годишна брутна заплата."
Няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Има думата доктор Карев.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам отпадането на този член при всичкото ми уважение към длъжностите, които са визирани в него. Смятам, че просто е излишно да излагам своите съображения. Най-малко такова нещо може да бъде израз на отношението на законодателния орган към важността на работата на тези лица. Докато при офицерите много, много години съществува нещо подобно, но то може да бъде мотивирано с особения начин на живот и на работа на тези хора, с непрекъснато местене от гарнизон в гарнизон, от поделение в поделение, то по отношение на лицата, които са визирани в този член, подобна мотивация няма. И аз смятам, че няма никакво основание да им се създава СБ/КП 55/1. подобна привилегия, след като по отношение на архитектите, да кажем, или по отношение на лекарите подобни привилегии не съществуват. Тези професии са и трудно сравними, но никой не може да ме убеди, че един хирург има по-малки заслуги от един следовател към обществото, на което служи. И няма причини само за една група професии да се въвежда подобна привилегия.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на доктор Карев.
Депутатите също нямат такава привилегия.
Господин Караджов, заповядайте за изказване.
СТЕФАН КАРАДЖОВ (НСД): Аз ще изкажа едно противно твърдение и предлагам да бъде не годишна брутна заплата, а две годишни брутни заплати, защото спазването на законността и борбата с престъпността - тези хубави думи, които си говорим - в найголяма степен зависят от съдии, прокурори и следователи.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Караджов.
Има думата господин Димитър Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател! Колеги, по принцип аз поддържам текста на Законодателната комисия. Това, което се предлага в чл. 128, е, че най-сетне се дава една възможност за един високоотговорен труд, при цялото ми уважение към доктор Карев, трябва да му възразя по този въпрос, той не знае характера на този труд, и в никакъв случай аз не мога да го сравнявам с труда на военни и на други, те си имат своята отговорност, тук си имат своята отговорност. Искам да напомня, че тук могат да се произнасят присъди с найразлични наказания, включително и смъртно наказание, което освен всичко друго е и морален тормоз върху съвестта на този, който го произнася, та ако ще и най-справедливата присъда да произнесе. Сега, в ново време, се вземат решения по дела, по които има материални интереси за милиони, а бих казал, някъде и за милиарди левове, което е също една огромна отговорност и непрекъснато на ръба на възможността за подкупване при решаването на тези въпроси. И ако ние искаме един стабилитет, ние трябва от всички 55/2. страни да огледаме и гарантираме, включително и от тази гледна точка.
Така че предвиждането за годишна брутна заплата на тези, които са работили там, когато излизат в пенсия, според мен е съвършено нормално и съвършено приемливо.
Аз обаче искам да кажа, че текстът страда от един недостатък и аз искам да го кажа кой е той, а именно: не би трябвало да допускаме някои, които през цялото време на своя трудов стаж са били тук и там и последната година дойдат да работят в съдебната система, за да получат едногодишно брутно възнаграждение, това не би било морално справедливо. Затова бихме могли да скрепим приложението на този текст с някакъв срок. Например аз бих предложил текстът да звучи така: При пенсиониране съдиите, прокурорите и следователите имат право на обезщетение в размер на годишна брутна заплата, ако имат, примерно, 10 години трудов стаж в съдебната система. Не държа на десетте години. Може да са пет, но във всички случаи трябва да са повече от три, защото в Конституцията ние сме въвели срок от три години за несменяемост. Трябва да е преминал поне този срок, за да се види, че от него е станал съдия, прокурор или следовател и е утвърден за такъв оттук нататък.
Така че аз предлагам поначало 10 години, но съм готов да дебатираме и съм готов да приема дори и по-къс, но във всеки случай реалистичен срок.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Димитър Георгиев.
Има думата за реплика доктор Карев към изказването на господин Георгиев.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Аз се извинявам на господин Георгиев, но точно мотивите, които той тук представи, не трябваше да ги представя. Тези мотиви за мен са абсолютно неубедителни - да се говори за отговорността на даден вид труд! Аз не знам, ако един човек построи мост и една влакова композиция падне от моста, неговият труд по-малко отговорен ли е от съдийския. Да не говорим за отговорността на хирурга, на когото непрекъснато кръвното му е високо и непрекъснато му се изръсва адреналинът и цял живот е в този режим, да смятаме, че неговият труд е по-малко отговорен 55/3. от съдийския труд. И просто не трябва по този начин нито да сравняваме, нито да противопоставяме професиите една на друга. Всяка професия е достойна и всяка професия е отговорна по някакъв свой специфичен начин.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на доктор Карев.
Господин Попов, заповядайте. 55/4. РОМИЛ ПОПОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги, вземам думата точно като хирург, какъвто съм бил тридесет и седем години. Не мога да не скрия огорчението си, да не кажа по-силна дума, възмущението си от това, което пледира преди малко колегата Георгиев.
Всеки един от нас - хирурзите, за разлика от господа съдиите, които работят строго регламентирано в рамките на работното време, ние, които даваме по още един живот в извънреден труд и то най-вече нощно време, ние не ползваме тези привилегии и не знаем да ползваме тези привилегии, а в същия момент се пледира господа съдиите, пред които има право, моля ви си, да се обжалва една присъда, а когато моят пациент, както и на моите колеги - хирурзи, почива и умира, въпреки положените усилия, нима нашата отговорност, нима нашата съвест, нима нашият морал е по-малко изложен? Това е направо светотатство, господа, да се апелира от тази зала! Защото вашата присъда може да бъде обжалвана, а моят пациент и пациентът на моите колеги - хирурзи, когато умре, няма къде да обжалваме. Моля ви се! И да се оттегли това нещо - категорично!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Попов. И доктор Рашков - трета реплика.
РАШКО РАШКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, господин Георгиев, не мога да се съглася също, както моите колеги лекари с Вашите аргументи, защото по този начин Вие противопоставяте една човешка дейност, на друга човешка дейност. Вие категоризирате човешкия труд и карате различните професии да бъдат в някакво особено противоречие и ги нареждате така, като че ли те са коне на конно състезание.
Не може да се твърди, че тази професия - правната, специално става дума за прокурори, съдии и следователи, са някаква по-висша степен, с много по-големи отговорности.
Вие споделихте пред всички нас, че особеното психонервно напрежение, в каквито условия са преминали да работят Вашите колеги, и поетият от тях твърде тежък морален ангажимент, когато е необходимо може би да произнасят смъртни присъди, заслужава тази особена привилегия.
Аз съм член на комисия, която е трябвало да определя кои от подлежащите за хронична хемодиализа пациенти трябва да ВТ/ЙА 56.1 влязат в списъка, защото възможностите на нашата държава за обезпечаване на всички нуждаещи се от хемодиализа са ограничени. И по същия начин една част от тези хора са били осъдени на смърт, включително и с моя подпис, затова, че не са влезли в списъка на тези, на които може да се окаже тази помощ. Нима тази морална отговорност и това психо-нервно напрежение е по-малко, отколкото при съдиите, прокурорите и следователите?
Също така споделям казаното от моите колеги и апелирам към всички народни представители да не подкрепят този текст. Той не е справедлив!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Рашков. За отговор на направените реплики има думата господин Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, аз ще бъда кратък. Не съм изненадан от това, че вече втори или трети път, докато върви Законът за съдебната власт, обикновено при такива конфликтни точки реплики се правят от колегите народни представители, които са лекари. Просто те дълбоко навлизат в проблематиката на съдебната власт и щом са депутати, това е естествено. Аз дори намирам, че е естествено с такава болка да говорят, защото както и лекарите, така и съдиите, прокурорите и следователите преди 10 ноември бяха ниско платени лица, ниско платена интилигенция, която не е имала никакви привилегии. Що се отнася до съдиите и прокурорите - бъдете сигурни затова. Що се отнася до лекарите, аз съм убеден и няма защо да ми го казвате. Затова сега това ви се струва някак си твърде изведнъж кой знае какво е.
Аз обаче съм учуден от друго. Вижте, първо, аз не правя никакво сравнение и можем да направим справка със стенограмата. Аз не направих никакво сравнение между труда на съдиите, следователите и прокурорите и този на лекарите или някои други. Ако цитирах военните, то е защото цитирах доктор Карев. И се чудя вие за какво пледирате във вашите реплики тук. Ние сега разглеждаме Закона за съдебната власт. Ние сочим за или против аргументи затова, което разглеждаме тук. Когато разглеждаме вашите закони, господа, аз ще съм първият, който ще застане зад едно такова предложение да има и там такова нещо. Но ние тук се занимаваме с въпросите на съдебната власт и затова не бива да поставяме 56.2 въпросите на другите специалности, на другите вишисти и т.н.
Ние трябва да се ограничим тук и да кажем тези съображения, без да ги сравняваме с другите длъжности и другите специалности, достатъчни ли са или не са достатъчни. И ако са достатъчни, да ги приемем. Аз ви приканвам към това да гласуваме предложението на Законодателната комисия. (Реплика на Емил Юруков от място, която не се разбира)
Не е Законът за ... Тук работим по този закон. Ето защо предлагам да подкрепим предложението на Законодателната комисия, ние сме обсъждали тези въпроси, те са третирани в тяхната дълбочина, без да се заниваме с това, което тук сега се постави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Георгиев. Господин Стефан Савов иска думата. Заповядайте.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, говориха лекари, говориха съдии. Аз не съм нито лекар, нито съдия, както разбира се по-голямата част от народните представители имаме други професии. Но аз в никой случай не бих могъл да се съглася действително да се дават приоритети и предимства на една професия. Просто не е морално от наша страна.
Господин Георгиев, с когото винаги много добре сме се разбирали, сигурно защото имаме врачански корен, обаче разберете, че просто Вие казвате: "Когато дойде закона". Ами, ако дойде някакъв закон да речем за лекарите или за архитектите, ние не можем всичките тези, така да се каже професии, да минат и ние да им даваме по две брутни годишни заплати.
Аз просто апелирам към всичките, тук не става въпрос за партизанщина или за партийно гледане. Не може, хайде с това, което ставаше и което става с офицерите, може би има някакво оправдание, но и то беше нещо, което не беше съвсем правилно. Защото Вие много правилно казахте, че цялата наша интилигенция беше слабо заплатена и сега е слабо заплатена. От друга страна непрекъснато говорим какво да направим, защото тази интилигенция се изтегля, отива в чужбина, най-добрите и т.н.
Но аз смятам, че ние действително като Народно събрание, от всичките парламентарни групи ще настроим хората срещу нас. Не можем да даваме такива преференции, моля ви се, разберете! Не може на съдии, следователи и прокурори да дадем, а утре въобще, кога ще дойде ред. Всеки един, който е бил в болница,знае на 56.3 какво напрежение е подложен един хирург. Аз ли ще го разправям, когато господин Ромил Попов с толкова години практика ви го каза. Ами, това е една страшна професия. Ами професията на един строителен инженер. Имал съм приятел, който беше един от най-големите инженери по мостовете. Падна един мост там, какво преживя и как ... Недейте, моля ви се, да не даваме такива преференции. Недейте!
А пък не искам да говоря затова, което господин Караджов каза - за две брутни заплати. Ами, от една страна сеем, дето се казва, говорим за бюджета, говорим, че няма пари, а сега изведнъж: дайте да дадем не знам какви си преференции.
Аз апелирам към всичките този член въобще да отпадне Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефан Савов.
Господин Семерджиев, заповядайте, също имате думата. Господин Филипов след това.
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ (ПСН): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, аз ще бъде съвсем кратък и ще използвам правото си на изказване да направя и едно процедурно предложение. Но тук, в тази зала се намират представители на доста политически сили, които претендират за създаване на равни условия за всички граждани в тази страна и най-вече за създаване на онзи слой от обществото, които всички ние заедно наричаме "средната класа". 56.4
Именно в тази средна класа с това предложение на Законодателната комисия ние ще създадем отново някакво разделение, защото ако наистина труда на всеки един човек... Ние трябва да приемем веднъж завинаги, че той е еднакво отговорен. Така, както има съдии, прокурори и лекари, инженери нека да не гледаме само тях, а да гледаме и тези, които произвеждат. Всеки носи отговорността си и спрямо тази отговорност носи своето възнаграждение. А тук в случая става дума не за определяне на възнаграждението спрямо отговорността, а за определяне на една привилегия поне на този етап от развитието на нашата страна.
Затова аз призовавам всички колеги народни представители от всички професии - нека да приемем предложението на д-р Карев и да гласуваме за отпадането на този член.
Предлагам процедурно да прекратим разискванията по това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Направено е процедурно предложение за прекратяване на дебатите.
Обратно предложение има ли?
Имате думата, господин Татарлъ.
Обратно предложение ли имате - да не прекратяват дебатите?
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): Не.
Уважаеми председателю, уважаеми народни представители! Ние изцяло подкрепяме предложението да отпадне този член.
Действително в много страни се заплаща такава брутна заплата, но не на отделни професии, а почти на всички при пенсиониране. Но ние не сме на етапа, когато можем да си позволим този лукс. Затова подкрепяме предложението за отпадането на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Това предложение беше от името на парламентарна група.
Моля, режим ... (Шум и реплики в залата) Реплика - не може!
Моля, режим на гласуване. Гласуваме предложението за прекратяване на дебатите. Моля, гласувайте!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 184 народни представители, за 174, против 4, въздържали се 6.
Предложението се приема. ВЙ/ЗТ 57.1
Най-напред ще гласуваме предложението на д-р Карев подкрепено и от други народни представители - чл. 128 да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 192 народни представители, за 166, против 14, въздържали се 12.
Чл. 128 отпада.
За обяснение на отрицателен вот заповядайте, госпожа Мариана Христова.
МАРИАНА ХРИСТОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз гласувах против и съжалявам, че Народното събрание с такава лекота отхвърли това предложение по проекта.
За разлика от лекари, инженери и други специалисти магистратите в съдебната система нямат право да работят допълнителна работа и да получават допълнително възнаграждение. Техният живот преминава в рамките на съдебната система с тази заплата, която им е определил Висшият съдебен съвет. При това положение е необяснимо защо вие ги лишавате от възможността когато завършат своя трудов стаж да получат определена сума като компенсация за факта, че цял живот са работили държавна работа.
Както ви е известно това непременно би довело до едно изтичане на кадри и то с висока квалификация от съдебната система. Ако това беше целта на вашето гласуване мисля, че сте я постигнали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Христова.
Преминаваме по-нататък.
Господин Джеров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Само едно уточняване. Текстът, който беше отхвърлен не е на Законодателната комисия, а е текст на вносителя - Министерски съвет.
Раздел четвърти: "Временно отстраняване от длъжност".
Чл. 129: "Ал. 1. Висшият съдебен съвет може до приключване на наказателното производство да отстрани от длъжност съдия, прокурор и следовател, на който е снет имунитета. 57.2
Ал. 2. Висшият съдебен съвет отстранява от длъжност съдия, прокурор и следовател при извършено тежко престъпление".
Това е текстът, който се внася от името на Законодателната комисия.
Народният представител господин Васил Гоцев е направил предложение - вижте в първа алинея - вместо "Висшият съдебен съвет може" текстът да бъде императивен: "Висшият съдебен съвет до приключване на наказателното производство отстранява от длъжност съдия, прокурор и следовател, на който е снет имунитета".
Господин Гоцев ми предаде, че се налага да излезе и затова аз докладвам от негово име направеното от него предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров.
Госпожа Русева, заповядайте. Имате думата.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители.
Аз поддържам предложението на господин Гоцев и искам да се обърна към колегите, които са били в комисията и които ни дават в две алинеи две ситуации.
Първото е, че Висшият съдебен съвет може да отстрани до приключване на наказателното производство съдия, прокурор и следовател, на който е снет имунитета.
Вторият текст е кога задължително го отстранява - само при извършено тежко престъпление. А в първия случай дават възможност на Висшия съдебен съвет той да прецени дали трябва да го отстрани или не.
Мисля, че така предложеният текст не действа в едно добро отношение на уреждане на този проблем. Защо? С какво основание ще остане един съдия, ако е извършил, извинете ме за израза, една дребна кражба и какъв авторитет той ще има да съди, докато срещу него се води дело за една такава дребна кражба. Това не е тежко престъпление - примерно, дребна кражба - отишъл, влязъл някъде в частна собственост, ако щете... Имаше такива кражби някога много смешни на селскостопанско имущество и заради това им конфискуваха колите даже, но ние, юристите казвахме, че за 5 кг ябълки станал за резил... 57.3
Затова аз моля колегите да се обединим около една единствена алинея на този текст, която да звучи така: "Висшият съдебен съвет до приключване на наказателното производство отстранява от длъжност съдия, прокурор и следовател, на който е снет имунитета" и да няма втора алинея.
Дайте да не даваме възможност на Висшия съдебен съвет да диференцира при по-леко престъпление дали да остави съдията или не. Просто е неморално да оставим един съдия срещу който има достатъчно данни и е образувано наказателно производство ние да му дадем в ръцете той да правораздава или пък да съди, да постановява задържане, ако е прокурор или ако е следовател да извършва разпити. Затова много моля колегите да ме подкрепят за една единствена алинея така както и господин Гоцев я е предложил.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Русева.
Направено е предложение за заместващ текст - чл. 129 да има една алинея, която да гласи: "Висшият съдебен съвет до приключване на наказателното производство отстранява от длъжност съдия, прокурор и следовател, на който е снет имунитета".
Гласуваме този текст. Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 170 народни представители, за 154, против 12, въздържали се 4.
Чл. 129 се приема с една единствена алинея.
Преминаваме по-нататък. 57.4
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И последният текст от този раздел, който е раздаден, това е чл. 130: "Когато наказателното производство бъде прекратено или завърши с оправдателна присъда, отстраненият от работа се възстановява и му се заплаща трудовото възнаграждение за периода от отстраняването му."
Няма постъпили предложения. Текстът е безспорен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме чл. 130 от законопроекта. Моля гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 161 народни представители, за 157, против няма, въздържали се 4 народни представители.
Член 130 се приема.
С това тази точка от дневния ред е изчерпана.
Давам ви половин час почивка. (Звъни)
17 ч. и 45 м.
РД/ЙА 58.1(След почивката)

18 ч. и 43 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, продължаваме заседанието. Господин Христов, по процедурен въпрос заповядайте!
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! На основание чл. 39, ал. 2, т. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от името на парламентарната група на Съюза на демократичните сили предлагам отлагане на разискванията по следващата точка и преминаване към точка пета от дневния ред.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Николай Христов. Той предлага отлагане на точка четвърта и преминаване към точка пета от програмата на Народното събрание.
Господин Савов, заповядайте.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като цяла една парламентарна група я няма, моля да проверите дали има кворум или най-малкото преди това призовете депутатите да влязат. Но продължавам да поддържам моето процесуално искане да проверите кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля режим на регистрация за проверка на кворума. И давам три минути за проверка на кворума. Моля да се затворят вратите (оживление в блока на БСП) след трите минути.
(Възгласи от блока на СДС)
В залата няма необходимия кворум. Закривам заседанието. (Звъни)
(Силно недоволство от блока на БСП)
(Закрито в 18 ч. и 48 м.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:Александър Йорданов
СЕКРЕТАРИ:Руслан Семерджиев
Ведат Сакаллъ
Форма за търсене
Ключова дума
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ