Председателствали: председателят Стефан Савов и заместник-председателите Снежана Ботушарова и Кадир Кадир
Секретари: Трифон Митев и Руслан Сербезов
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (звъни): Господа, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес е Денят на юристите, на законодателите в България - 113 години от приемането на Търновската конституция. На всички юристи в тази зала, а и на всички юристи в България, аз като председател на Народното събрание да благодаря за тяхната дейност, която особено в този процес на демократизация е от огромно значение.
В същото време искам да припомня светлата памет на първите законодатели, бих казал, на строителите на съвременна България, на хора като Петко Каравелов, Драган Цанков, Стефан Стамболов, Константин Стоилов и т.н. - цяла една плеяда от действително големи българи, велики българи, които създадоха основите на съвременната българска държава. и предлагам на всички народни представители с една минута мълчание да почетем тяхната памет прави. (Всички депутати става прави и с едноминутно мълчание почитат паметта)
Благодаря.
Преди всичко искам да ви съобщя, че утре, 17 април ден на актуални въпроси и питания, ще отговарят:
1. Министър-председателят Филип Димитров - на питане от Гинчо Павлов и Велко Вълканов и на актуални въпроси от Константин Аджаров, Елисавета Миленова и Александър Томов.
2. Министър Димитър Луджев - на питания от Невен Пенев, Иво Атанасов, Красимир Премянов, Христо Марков, Захари Захариев, Бончо Рашков.
3. Министър Иван Костов - на питане от Емил Костадинов, Димитър Велев и Коста Андреев.
4. Министър Иван Пушкаров - на питания от Христо Марков, Илиан Шотлеков, Николай Слатински и на актуални въпроси от Христо Иванов, Асен Мичковски, Илиан Шотлеков, Маргарит Мицев и Йовчо Русев.
5. Министър Александър Александров - на актуален въпрос на Стойчо Шапатов.
6. Министър Станислав Димитров - на актуален въпрос на Веселин Иванов. 7. Министър Йордан Соколов - на питания от Георги Карев и Манол Тодоров и на актуални въпроси от Асен Мичковски, Христо Марков и Георги Близнашки.
Искам да ви съобщя още нещо. Днес поне в първата половина на заседанието едва ли ще можем да решим въпроса за нашата отпуска. Защото този въпрос зависи от решението на Парламентарната асамблея за приемането ни. Има един много строг график, който е свързан: Парламентарна асамблея, решение, препоръка, ратификация от наша страна, Министерският съвет на Съвета на Европа и това е график, който до часове трябва да се изпълни.
Аз мисля, че няма нито една парламентарна група, която да не е съгласна, че ние трябва да изпълним графика и че просто не би трябвало в ни какъв случай поради някакви причини, аз бих казал, от формален характер, да не изпълним нашите задължения. Помчолил съм от Министерство на външните работи и от нашия протокол да изработят график, който може би до края на заседанието ще мога да ви го прочета, за да решим точно въпроса и с нашата отпуска как ще постъпим. Благодаря ви.
Има думата господин Неделчев.
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! Ще си позволя да предложа една точка от програмата за работата на Народното събрание. За съжаление това, което ще кажа, което ще предложа, е отглас от вчерашната дискусия. И със съжаление ще бъда принуден да разкажа отново един виц, който съм имал случая да разказвам и друг път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Неделчев, имате ли предложение?
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ: Имам предложение, но трябва да го мотивирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Да, ама с вицове ли?
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ: Да. Мотивировката, господин председател, е следната. В трамвая пътува един пиян човек. Повръща върху един друг човек. Този човек протестира и пияният му казва: виж се на какво приличаш!
По подобен начин българските комунисти, преименували се социалисти, ходят по света и се опитват да създават отрицателен образ на страната. Те се опитват да характеризират представителите на...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Неделчев, имате ли...
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ: ... на демократическите сили по недопустим начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Неделчев, не, недейте ми показва вие ръката. Аз ще ви показвам ръка.
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ: Трябва да мотивирам това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Имате ли предложение?
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ: Имам предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Направете предложението.
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ: Предложението ми е следното. Да създадем анкетна комисия, която да разучи дейността на представителите на Българската социалистическа партия за създаване на отрицателен образ на България в момента. (Неодобрителни възгласи и шум в блока на ПСБСП)
Това ми е предложението. Защото вчера ние чухме речта на господин Томов, който твърдеше, че в България се разгръща отново кървава спирала. Но сутринта аз научих, че именно дядото на господин Томов, който се нарича Александър Томов Михов, този същият дяло на господин Томов е давал именно свидетелства, че хора от Михайловградско, от с. Владимирово, са участвали в Септемврийските погроми. Същите тези хора, вече с пречупени крайници са били хвърлени в един кладенец и затрупани отгоре с воденичен камък. И дядото на господин Томов е давал свидетелството, че тези хора са участвали в Септемврийските погроми и именно заради това господин Томов...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Неделчев, моля Ви се, ще Ви прекъсна.
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ: ... ни разигра тук тази история по отношение на Народния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Неделчев!
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ: Моето предложение е да гласуваме състава на тази комисия и тя да разучи дейността на българските социалисти-комунисти, които в момента ходят по международни форумим и правят ново национално предателство. Създават отрицателен образ на България. (Свиркане и неодобрителни възгласи: "У-у-у!" и ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Неделчев, господин Неделчев,в дайте писмено предложението. Аз се надявам, че днес ще минем към приватизацията, кояьто за всички е от особена важност и просто апелирам към всички вас. Ние ще гласуваме, разбира се, предложението, което направи господин Неделчев. Но ако ние започнем сега с тези, бих казал... Аз бих казал така: все пак нека да се ограничим. Ще има момент, когато ще обсъждаме Народния съд, ще има момент, когато ще обсъждаме и много други неща. Обаче сега трябва да обсъждаме един много важен закон.
Имате думата, госпожа Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПСБСП): Благодаря ви, господин председател! Във Ваше отсъствие вчерашното заседание на Народното събрание завърши преждевременно по неясни за мен причини и също така по неясни за мен причини аз не получих полагащото ми се по процедура право на личен отговор. Искам да запитам ръководството на Народното събрание как възнамерява да процедира спрямо това процедурно нарушение спрямо право на народен представител?
Настоявам да ми бъде дадено правото на отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Да, ще Ви дам накрая на заседанието, госпожа Поптодорова, думата за лично обяснение.
Аз въпреки че съм бил нападан вчера от една госпожа Куртева, че съм бил номенклатурен кадър, се отказвам от лично обяснение. Оставам това на съвестта на госпожа Куртева. Ех, да бях номенклатурен кадър! Щеше да бъде добре.
Господин Боков, Вие предложение ли ще правите? - По дневния ред? - Имате думата за предложение по дневния ред.ФИЛИП БОКОВ (ПСБСП): Благодаря ви, господин председател. Аз няма да се аргументирам с вицове, както господин Неделчев.
Филип Боков - Парламентарен съюз за социална демокрация. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте, господин Боков, аз говорих преди малко и с госпожа Ананиева. Нека да не провокираме нещата. Вие сте подали - вашата група е подала едно предложение за промяна на правилника, но докато този правилник съществува, вие не може с това име да се легитимирате. Моля Ви, се за това аз като народен представител Ви казвам - съобразявайте се...
ФИЛИП БОКОВ: Господин председател, Вие ме отклонявате от моето процедурно предложение. Не искам да влизам в спор по този въпрос, но Парламентарният съюз за социална демокрация е регистриран на 8 ноември, ако не се лъжа, по Временните правила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Да, именно, по Временните правила.
ФИЛИП БОКОВ: И правилникът, който сега съществува, не елиминира тази регистрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Нека да не влизаме в този спор.
ФИЛИП БОКОВ: Аз ви предлагам мнозинството, което си действа, както си иска, да внесе предложение за промяна на сегашния правилник, да елиминира тази регистрация и тогава можеме да разсъждаваме по тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Кажете Вашето предложение по дневния ред.
ФИЛИП БОКОВ: Моето предложение по дневния ред беше да се създаде една временна анкетна комисия, която да разследва действията на Съюза на демократичните сили в областта на вътрешната и външната политика, които дискредитират страната пред външния свят и водят до приемането на такива резолюции, каквато резолюция ние дискутирахме вчера. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, господин Боков. (Ръкопляскания и шумно одобрение от ПСБСП) Ако обичате, дайте ми текста писмено, за да мога да го предложа.
Госпожица Русева има думата. След това господин Лютфи.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Аз считам, че излишно не можем да започнем работа, каквато се полага на един парламент, защото ние вече сме гласували този дневен ред, господин председателю, и знаем, че сега не можем да го обсъждаме, освен ако не се прави от името на парламентарна група някакво процедурно предложение.
Аз искам само да ви напомня, така че излишно тук и господин Неделчев, и господин Боков правят предложение извън регламента на нашия правилник. Ако не са ги направили вчера до 18 часа, чисто и просто това е загуба на парламентарно време. Бих искала само да кажа, че това, което ни съобщихте в началото, е много сериозно и ние трябва да съобразим нашия график, който вчера гласувахме във връзка с - и ваканцията ни, и събирането ни, и с оглед приемането ни в Съвета на Европа. Освен това трябва да съобразим и сроковете, в които трябва да довършим второто четене на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
В тази връзка от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, за да можем да приключим до ваканцияята, тоест най-късно до петък, аз правя предложение да бъде утре от 9 до 13 часа пленарен ден за разглеждане на Закона за приватизация, а също да бъде и редовен пленарен ден във вторник. Моля, да подложите моето предложение на гласуване. А то не е мое, а на Съюза на демократичните сили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря.
Господин Лютфи, елате.
МИНИСТЪР ИВАН КО СТОВ (от място): Защо се губи време, господин председател?
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Изказвам съображения на парламентарната група, че Вие, господин председателю, наистина днес трябва да вземете нещата в ръце, за да не провалим и днешния парламентарен ден и да започнем действително да работим така, както се полага. Защото, каквито .2 и да бяха предложенията на двете страни, аз смятам, че днес не бива да допуснем да има промени в дневния ред.
Правя едно процедурно предложение, господин председателю, уважаеми колеги, като втора точка в днешния дневен ред да бъде гласуван съставът и имената на депутатите, които трябва да съставят Временната анкетна комисия, които да обсъдят, да разгледат случая, инцидента с колата на заместник-председателя Кадир Кадир (шум ив залата) и случая, инцидента, възникнал с депутата господин Вергиев. Искам да ви напомня, увавжаеми колеги, че решение за създаване на такава комисия вече е гласувано и беше подкрепено от трите парламентарни групи. Времето минава и въпросът ще се деактуализира. Ето защо аз смятам, че ние за кратко време, господин председателю, днес можем да определим квотата, т.е. бройката, както и имената. Трите парламентарни групи са готови с поименните предложения, които да съставят тази комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря.
Господин Неделвеч и господин Боков ще ми дадат своите писмени предложения. Тях ще ги подложим на гласуване утре, така както е правилникът. Единствено мога да подложа на гласуване предложението на господин Лютфи и предложението на госпожица Русева, тъй като е казано, че по предложения Народното събрание може да промени времето за заседания, както и извънредните заседания. Така че аз все пак бих Ви помолил, господин Лютфи, ако може тази точка, за която казвате, да стане трета, защото тук са господа министрите и именно с оглед на първата точка - приватизацията. И след това ще останем един четвърт час или двадесет минути да определим, като още отсега нека трите парламентарни групи да помислят по състава на тези групи.
Сега по ставям на гласуване предложението на госпожица Русева като представител на СДС утре да бъде ден не ден за парламентарен контрол, а да бъде ден за пленарно заседание. Моля, гласувайте. Утре да бъде ден на заседание, в което ще се разглежда приватизацията. Извинете, утрешният ден няма да бъде ден за парламентарен контрол, а ден, в който ще продължим разглеждането на Закона за приватизацията. Това е предложението. Моля, гласувайте!
От общо 208 народни представители, за са 114, против - 78, въздържали се - 16.
Сега, тъй като току-що разбрах, че госпожа Ананиева също е подала искане за комисия във връзка с някакъв инцидент с двама народни представители, ние можем да помислим като точка о3 вече всъщност тази комисия да разследва и трите случая: и за Кадир, и за Вергиев, и за тези инциденти, и да не правим отделни комисии. Но това нека да остане като точка 3, а сега да започнем работата като точка първа е
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА УКАЗ # 56 ЗА СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ.
Имаме становищата на Законодателната комисия.
Господин капудалиев, Вие искате думата? Заповядайте, но започнахме вече...
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
В 15 ч. и 23 м. на 16 април 1925 г., точно преди 67 години в тази минута беше извършен най-кървавият терористичен акт в нашата нова история. По нареждане на Коминтерна Българската комунистическа партия взриви 25 килограма тротил в патриаршеската катедрала "Света Неделя". Под развалините загинаха 150 невинни мъже, жени, деца и старци. А други 500 бяха ранени. Предлагам с едноминутно мълчание да почетем паметта на безсмислените жертви и с благородна ненавист да порицаем българските и всякакви други международни терористи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря. Предлагате да станем за една минута? Председателството се присъединява.
(докато всички в залата почитат паметта на загиналите с едноминутно мълчание, част от депутатите на БСПСБ напускат залата, друга част от тях остават седнали, а трети - са прави)
Благодаря.
Госпожице Русева, Вие предложихте и вторник да бъде пленарен ден? Просто това не съм го разбрал. Сега трябва да гласуваме и вторник - моля ви, внимавайте - вторник - също да бъде ден за пленарни заседания от 15 часа. Така ли е предложе .4 нието Ви? Добре. Моля, гласувайте! Това се налага с оглед на нашата великденска отпуска, това се налага и с оглед на този график, за който ви говорих във връзка с приемането ни в Съвета на Европа.
Моля, прекратете гласуването. Посочете резултата.
От общо 177 гласували: за - 109, против - 56, въздържали се - 12.
Приема се предложението на Парламентарната група на съюза на демократичните сили вторник да бъде работен ден.
Господин Джеров, ако о бичате, елате и докладвайте становището на Законодателната комисия.ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Пред нас отново е Указ # 56 за стопанската дейност от 1989 г., от който махнахме много неща и който (това е мое лично становище) за съжаление все още действа в някои негови части. Дано в скоро време да може да го ликвидираме като действащ нормативен акт у нас и съответните части от норми или норми да отидат на тяхното място.
В момента в Народното събрание са внесени три предложения за промени в този указ. С оглед обаче на съображенията, изложени от министър-председателя и от министъра на финансите господин Костов за ускорено обсъждане на няколко текста, които са свързани с упражняването на бюджета, Законодателната комисия извади от отделните предложения чл.чл. 86, 87 и 88 и ги предлага на вашето внимание. Разбира се, и свързаните с тях заключителни разпоредби.
При гледането на бюджета законодателната комисия (това вече го казвам за прети път, но просто се нуждаем в името на уточняването) направи предложението за промени, изменение и допълнение на указа да длезе в самостоятелен закон. И точно това е тук.
Тук има и две размишления: един от текстовете е гледан на първо четене, на първо гласуване, но останалите два текста и допълващите ги норми са за първо четене.
Затова ние предлагаме раздаденият вчера материал да мине изцяло на първо четене и, разбира се, ако няма пречки, евеентуално да мине и на второ гласуване.
От какво изхождаме в случая?
По чл. 86 предлаганите изменения в ал. 2 се налагат, за да се създаде ефективен механизъм за ценови контрол на жизненоважни стоки и услуги за населението. Предлага се Министерският съвет или определени от него компетентни държавни органи да могат да определят освен фиксирани и пределни цени, също и прогнозни цени, минимални цени и максимални надценки за търговска дейност. Минималните цени са необходими, за да могат да се защитят производтелите на селскостопанска продукция от монополния натиск на изкупвателната организация. А прогнозните цени и надценките за прогнозна дейност - за да може да се изгради механизъм за ценови контрол на жизненоважни стоки, като например - хляб, брашно, мляко, сирене и месо. Фиксират се цените на електроенергията, топлоенергията и въглищата. Пределните цени са цените на течните горива, които понастоящем Министерският съвет определя два пъти месечно.
По чл. 87 - именно тези разпоредби бяха включени в Преходните и заключителни разпоредби на закона за държавния бюджет и точно там са съответните мотиви за тяхната обосновка. каса се за определяне на размера на данък върху печалбата на банките в размер на 50 на сто и на Държавна спестовна каса в размер на 70 на сто. По-високите размери на данъка върху печалбата за тези стопански субекти са продиктувени от спецификата на тяхната дейност и от високата норма на печалба в тях. Преходната разпоредба на  5 придава обратна сила на този текст, тъй като тези приходи били разчетени във вече приетия закон от нас за бюджета, тоест този размер на данъците трябва да бъде съобразен по време с приетия от нас закон. И затова те намират приложение от 1 януари 1992 г., началната дата на упражняване на бюджета.
И няколко съображения по чл. 88 от предложения законопроект. По силата на Закона за преобразуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, Министерският съвет упражнява правата на едноличен собственик на капитала. Той е органът, който би следвало да се произнася по разпределението на печалбата на тези търговски дружества. Предложеният нов параграф изрично уточнява правомощията на Министерския съвет да разпределя печалбата, включително и да се произнася по дивидента, който остава в полза на държавата.
Това са кратките съображения, с които Законодателната комисия внася за разглеждане трите текста и допълнителни три текста, които са свързани с тях, заложени в Заключителните разпоредби.
Предлагаме на уважаемите народни представители да обсъдят законопроекта на първо гласуване и той да бъде гласуван. При положение, че няма предложени промени в този законопроект, бихме могли да го поставим на разглеждане и обсъждане за второ четене. Благодаря Ви, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Думата има господин Венцеслав Димитров като председател на Комисията по бюджета, за да изкаже своето становище.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председателю, колеги народни представители! В комисията се занимахме с тези предложения и ги поддържаме. Аз не искам повече да отнемам вашето внимание с изказване в подкрепа на тези предложения, но днес ние се събрахме на ново заседание, за да разгледаме още едно предложение на Министерския съвет за промени в ал. 3 на чл. 83 за стимулиране на частния бизнес. Счетохме, че така, както е предложено от Министерския съвет, не е целесъобразно да влезе в указа, поради което предлагаме друга редакция на ал. 3 на чл. 87 и смятаме, че спокойно тази редакция може да влезе в общия пакет на промени в Указ # 56.
Предлагаме текстът да звучи, както следва: "Ал. 3. За юридическите лица, извършващи стопанска дейност без държавно или общинско участие, в облагаемата печалба не се включват (тоест приспадат се):
1. разходите с инвестиционни цели без вложенията в дялове и ценни книжа;
2. всички лихвени плащания;
3. погашения по инвестиционни кредити, взети предишни години, като загубите в една календарна година могат да се пренасят за сметка на печалбата 5 години напред."
Мотивировката е, че за частните фирми трябва да се създават еднакви условия, независимо от това дали те са организирани като еднолични търговци, за които поради промените в чл. 13 от Закона за данъка върху общия доход вече има направени сходни облекчения. Би трябвало всички частни фирми да се включат в тези облекчения.
Освен това по време на дискусиите за направих предложение данъкът върху печалбата на частните фирми да се намали от 40 на 30 на сто. Обаче то не получи необходимото мнозинство. Все пак считам, след като изслушахме министъра на финансите и становището на правителството, ние бихме могли тук в пленарната зала, да решим дали не може да се даде това допълнително облекчение на частните фирми. Още повече, че те получават доста облекчения под формата на освобождаване от данък на цялата реинвести рана печалба. По този начин се гарантира, че парите, които са изкарани от едно предприятие, независимо от това с каква дейност се занимава то, ще бъдат насочвани именно за инвестиции. А точно това целим ние в този труден за българската икономика момент - да стимулираме инвестициите, да стимулираме създаването на нови работни места.
Аз ви моля вие да подкрепите това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, господин Димитров. Трябва писмено да представите Вашето изложение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Този доклад е раздаден на всички народни представители за съжаление днес, защото днес беше заседанието на Комисията по бюджета и финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Мичковски, имате думата като председател на Икономическата комисия.
ДОКЛАДЧИК АСЕН МИЧКОВСКИ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! На свое заседание, проведено ноще на 12 февруари т.г., Икономическата комисия разгледа предложението за промени в Указ # 56 по чл. 86 от него.
Становището на Икономическата комисия е следното:
"Икономическата комисия заявява, че мерките от подобен характер са насочени срещу развитието на пазарните отношения в страната. Предвид обаче на създалата се обстановка в българската икономика и с цел запазването чрез административни мерки на по-нататъшното рязко спадане на жизнения стандарт на големи слоеве от българското население, Икономическата комисия е склонна като временна мярка да приеме подобно изменение."
Що се отнася до останалите промени по чл. 87 и чл. 88, Икономическата комисия подкрепя становището на Комисията по бюджета и финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ако обича сега господин министър-председателят Филип Димитров като вносител на законопроекта, да вземе думата и да го защити.МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще се постарая да бъда относително кратък по един въпрос, който е от голяма важност.
Както е добре известно, цените в България не се определят от правителството. съгласно действащото законодателство, Указ # 56 и Търговския закон, в България започнаха да функционират известни пазарни механизми и определянето на цените се извършва от пазара, а не от правителството. Възможностите, които правителството има, са само да поставя определени ограничения, ограничения, които в настоящия текст на чл. 86 от Указ # 56 са свързани с определянето на фиксирани и пределни цени. От тази своя възможност правителството се възползва по отношение на цените на твърдите горива, електроенергията и топлоенергията. Защото, ако те биха били либерализирани, това би означавало те да достигнат световните стандарти, а това би означавало гигантско увеличение на цените.
От друга страна, както ее добре известно и от доклада, който беше изнесен при гласуването на бюджета и от представената декларация за дейността, констатациите и намеренията на правителството, и о т документите, с които България влезе в договорни отношения с международните финансови институции, от нас се очаква либерализация на цените на всички стоки. Това обаче, както посочи и господин Мичковски, е крайната цел на икономическата реформам, но по социални съображения ние не можем да си позволим да направим това изведнъж.
Ето защо необходимо е правителството да запази известна възможност за контрол над едно прекомерно увеличение на цените. Това, което ни дава чл. 86 от Указ # 56 като възможност, са само пределните цени. Обявяването на пределни цени обаче би значело автоматически всички търговци да се долепят до тази горна граница и правейки това ние фактически бихме о тневи възможността по пътя на пазара и конкуренцията цените да се движат, евентуално да бъдат под една такава граница. От само себе си се разбира, че тази пределна граница би трябвало да бъде съобразена със съответните действащи икономически механизми и тя не би могла да бъде произволна, т.е. тя би могла да бъде само максималната цена, но определяйки я веднъж, ние бихме принудили всички търговци и производители да се долепят до тази горна граница.
Ето защо, идеята за прогнозните цени беше въведена още от миналото правителство, като прогнозните цени, както вие добре знаете, представляват цени, които правителството посочва като вероятни с оглед на съществуващите пазарни условия и всяко покачване над тях предизвиква незабавна реакция нва правителсвото в смисъла на контрол за това, дали са спазени изискванията за ненадхвърляне на определена печалба. Тоест смисълът на прогнозните цени е да се избегне възможността по спекулативен начин да се обогатяват търговците или производителите.
Както е също така добре известно, още през февруари миналата година беше започната съдебна процедура срещу о пределените от правителството прогнозни цени с цел да бъде отменен правителственият акт и той беше отменен от Върховния съд, като нямащ законова база, защото действително в Указ # 56 не са посочени възможности за определяне от правителството на такива прогнозни цени.
вие вероятно си спомняте реакцията на правителството тогава и знаете, че тя се свеждаше до това да не се допусне бум в цените в момент, в който не съществуваше възможност за адекватен контрол. Непосредствено след това ние внесохме всъщност и проекта за изменение на Указ # 56 и аз се радвам, че вече той е в пленарната зала. Едновременно с това искам да изкажа и своята загриженост от факта, че ако той не би влязъл и сега в пленарната зала, това би могло да доведе до тежки последици, в смисъл че опитите на правителството да контролира цените биха се оказали лишени от всякакво основание, тоест би било невъзможно да се упражнява такъв контрол.
Що се относя до въпроса за минималните цени, то би следвало да се има предвид, че определени производства във всеки случай, и то най-вече селскостопанските, се нуждаят от известна подкрепа за това, защото ако я нямат, самото производство би било нерентабилно, би липсвала заинтересуваността да се произвежда, а това означава, че магазините биха се опразнили отново.
С оглед на всички тези съображения ние очакваме от почитаемите народни представители да възприемат предложеното от нас изменение на Указ # 56, което да даде възможност на правителството, вместо да определя максимални цени, към които да се долепят всички, да въведе прогнозни цени, които да дават възможност за един по-гъвкав и по-ефикасен контрол върху ценообразуването.
Що се отнася до предложените изменения в чл. 87 от Указ # 56 струва ми се, че едва ли някой от нас има съмнения относно факта, че единственият изход от нарастващата безработица е свързан с разкриването на нови работни места. По същество това означава стимулиране на създаването на нови производствени единици. нещо, което може да бъде стимулирано само чрез въвеждането на известни облекчения за тези, които биха се осмелили да вървят по този път.
Действително правителственият проект беше още по-широк от това, което понастоящем предлагат двете комисии. Аз не бих се впуснал в подробни коментари за изясняване на мотивите на правителството, евентуално за обсъждане на мотивите на комисиите. Във всеки случай възприемането на някакъв вид стимулиране за развитието на частния и на малкия частен бизнес е нещо, което е крайно необходимо, защото в него бихме могли да търсим възможности за поемане на работна ръка в настоящата ситуация.
Ето защо аз ви приканвам, господа и дами народни представители, да гласувате за предложените от правителството изменения в Указ # 56.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря. Господин Костов, ще искате ли думата?
МИНИСТЪР ИВАН КОСТОВ (от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не искате думата.
Тъй като Председателският съвет не беше съвсем сигурен дали днес ще обсъждаме законопроекта, във връзка с изменението на Указ # 56, не определи време за ораторите. Аз предлагам, във връзка с чл. 42, ал. 3, да определим по 20 минути за двете по-големи парламентарни групи и 10 минути за Движението за права и свободи. така че в рамките на тези 20 минути моля ораторите, които ще искат думата, да могат да се вместят.
Господин Йорданов, госпожа Ананиева, ще дадете ли списък на ораторите? Малко да помислим. Значи става въпрос по 20 минути, това биха могли да бъдат 4 оратори, биха могли да бъдат 2 оратори, а Движението за права и свободи...
Госпожо Митева, заповядайте.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПСБСП): Аз няма да правя предложение за изказвания, господин председател, но ми се струва, че, ако правилно тълкуваме чл. 42, ал. 3, когато няма предварително разпределение на времето за изказвания, то тогава от всяка парламентарна група могат да се изкажат трима оратори по 10 минути всеки. Това прави 30 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Да, права сте, госпожа Митева. Абсолютно права сте. нека не го коментираме. Действително, че ал. 1 всъщност е тази, която определя 30 минути.
Процедурно господин Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната гурпа на Движението за права и свободи ползвам правото си да поискаме почивка, ако позволите, 20 минути, за да можем да обсъдим въпроса с Указ # 56 и след това да влезем отново в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Естествено, давам ви правото на почивка. 20 минути искате?
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, 20 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: 20 минути почивка. (Звъни.)
В това време нека парламентарните групи да представят списъците на ораторите.(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (Звъни): Продължаваме заседанието. Досега сме получили заявки за изказвания: от СДС - трима оратори; от Предизборния съюз - четирима оратори. Тогава да започнем с господин Пирински, ако иска. Заповядайте, господин Пирински.
Моля Ви, господин Джеров да присъствува също.
В рамките на 30 минути трябва да се вместят тези четирима оратори, нали?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП): Господин председателю, благодаря. Все пак предлагам да дадем още една минута най-малкото някой член на правителството да влезе в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господа квесторите, има ли от правителството хора? Аз не виждам никой от правителството в момента.
Получих сведение, че Движението за права и свободи е завършило своето заседание. Но стават вече повече от 40 минути.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз бих предложлил да изчакаме още 23 минути. Нека да дойдат и да работим нормално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, господин Джеров, ако обича, да влезе в пленарната зала, както и министър-председателят господин Филип Димитров. Моля ви, за да може да започнем заседанието.
Мисля, че сега вече може да започнем заседанието. (Звъни) Господин Пирински, имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин председател, предлаганите от правителството промени в Указ # 56 говорят, че онова, което се съдържаше в декларацията на правителството за неговите констатации и намерения, се разминава с това, което то предлага фактически като законодателни инициативи.
Пред нас са предложенията, които предвиждат един ред и за определяне на цените, и за разпределение на дохода на държавни фирми, който е в разрез с констатациите и особено с намеренията, прогласени от правителството в неговата декларация.
Тук председателят на Икономическата комисия господин Мичковски отбеляза това противоречие и изрази известно разбиране за необходимостта от временни отклонения от тези декларирани намерения за ясно придвижване към либерална пазарна икономика.
Господин председателю, Вие добре знаете, а и колегите знаят, че позицията на нашия Парламентарен съюз винаги е била в полза на пазарната икономика. Но ние винаги сме подчертавали, че преходът към нея не може да е друг, освен регулиран, освен управляван.
Ето защо разбираме нуждата за тези изменения, но нека да е ясно на всички - и тук, в залата, а и извън нея, че тези промени не съответствуват на декларираните намерения на Съюза на демократичните сили. Той ги прави въпреки своите основни принципи, прогласени за развитие на стопанската дейност, и на практика те потвърждават позициите, които тук нееднократно сме застъпвали ние, от нашия Парламентарен съюз.
Що се отнася до конкретните текстове, аз ще спомена някои конкретни бележки, които имате по някои от тях, а колегите, които са на списъка пред Вас, ще засегнат другите.
В  1 от предложения законопроект, ал. 2 на чл. 86 се предлага да придобие нова редакция, като в нея се дават твърде съществени нови правомощия на Министерския съвет в областта на регулирането на цените. Тук възникват основно две групи въпроси. Аз ще засегна едната.
Казва се в ред 3, че се дава право не само на Министерския съвет, а и на определени от него компетентни държавни органи да определят едни или други цени.
Нашето предложение е да отпадне изразът "или определени от него компетентни държавни органи". Достатъчно отговорни са въпросите на регулирането на цените и на ценовата политика, за да се занимава с тези въпроси във всеки случай именно Министерският съвет, а не делегиран негов орган.
Междупрочем, за мен остана непонятно как в изложението на господин министър-председателя пред нас той не намери за нужно да спомене поне една дума за текущите проблеми в областта на цените и цените на дребно; за това вълнение, на което сме свидетели от вчера в цялата страна във връзка с крайно противоречивата информация за това какво ще прави или няма да прави правителството. И в този смисъл ми се струва, че още веднъж се натъкваме на едно или неразбиране, или нежелание за уважение на онази роля и функция, която има именно парламентът.
Тъй че едното предложение, което формулирах, е да остане само Министерският съвет.
Другото се отнася до различните видове цени, които се включват в кръга на компетенции на Министерския съвет. Те са описани като "фиксирани", "минимални", "пределни", "прогнозни" и т.н. Изказващите се след мен ще формулират нашите предложения в тази област.
В  2 от предложения законопроект, господин председателю, са включени четири текста. Аз ще засегна третия текст, който е първият на страница 2 и касае ал. 5 на чл. 87 от Указ # 56. Той предвижда фактически една наказателна вноска за фирмите с държавно и общинско участие повече от 50 на сто в размер на 30 на сто от фактически начислените средства за работна заплата на лица, придобили право на пълна пенсия за изслужено време и старост.
Философията като че ли на този текст е, че, видите ли, тези лица, придобили право на пенсия, най-добре е да се оттеглят и да направят място за други, може би по-млади. Това обаче, господин председателю, създава илюзията само, че решаваме нещо. Защото на практика това би довело до допълнително увеличение на броя на пенсионерите в България, и то с хора в трудоспособна възраст. Известно е, че и Международният валутен фонд, и другите институции като една от най-нежелателните характеристики на нашата икономика намират твърде високият брой на пенсионерите като абсолютна цифра и особено като относителен дял от активното население. И по такъв начин ние като че ли ще създаваме нови работни места, а на практика техният общ брой няма да се увеличава и ние ще следваме една философия на, така да се каже, наказание на така наречения старчески егоизъм, философия, която по никой начин, ми се струва, ние не можем да подкрепим.
Ето защо нашето предложение е тази ал. 5 да отпадне от този законопроект.
В  3 се третира чл. 88, господин председателю. В него се предвижда право на Министерския съвет да централизира печалбата на държавните фирми, след като те си платят данъците и някои други задължения, и да я преразпределя по ред, определен от него. Това предложение се обосновава с разбирането на правото на държавата като собственик да прави онова, което счита за уместно с тази печалба на държавните фирми, така да се каже, да си централизира дивидента.
Също ми се струва, че разсъжденията за това предложение са крайно несъстоятелни. Аз лично не си представям някой днес в България и най-малкото в това Народно събрание да защитава разбирането за държавата като собственик в смисъла, в който това се трактуваше по време на така наречената тоталитарна система, тъй като подобно право на Министерския съвет по такъв едностранен начин да се разпорежда с реализираната печалба на държавни предприятия говори не за друго, а за абсолютно самочувствие на Министерския съвет като едноличен собственик на това имущество.
Ние имаме редакционни предложения по този текст. Аз ще ги прочета, без да ги обосновавам по-нататък, тъй като другите, изказващи се от наша страна, ще се спрат на обосновката за този текст. Но предложението ни е следното. Вървейки по текста, сегашната редакция, която се предлага, върви така: "След изплащане на данъците и другите задължения на държавните фирми (и тук идва наше допълнение) и осигуряване на средства за инвестиционните им нужди (по-нататък по текста), остатъкът от печалбата се разпределя (и тук отново идва нов текст) за инвестиционни цели за развитие на стопанската дейност на държавни фирми по ред, определен от Министерския съвет".
Господин председателю, в становището на Бюджетната комисия, което беше взето по този законопроект, се съдържа същото предложение, каквото е първото, което аз направих. В нея се предлага печалбата да се централизира (на държавните фирми), след като бъдат изплатени не само данъците и лихвите, но и след като бъдат осигурени средства за инвестиционните нужди на тези фирми.
На второ място, онова, което действитено се централизира, очевидно е справедливо да бъде насочено към подпомагане именно на инвестиционната дейност в страната, а не да бъде изядено, грубо казано, за покриване на загуби на други държавни фирми или други текущи нужди на държавния бюджет. Не е простимо за който и да е собственик, пък бил той и държавата, да "яде" от средствата, които трябва да осигурят бъдещата стопанска дейност за покриване на текущи необвръзки в своите финанси.
И предлагам, и се обръщам с такова предложение към всички в тази зала да подкрепят тези редакционни изменения.
Накрая бих изразил и следното съображение и въпрос. Господин Джеров в своето изложение спомена, че тези промени в Закона за Указ # 56 са свързани преди всичко с държавния бюджет за тази година.Наистина в проектобюджета се третираха въпроси, свързани с чл. 87 преди всичко на Указ # 56, но предложенията по чл. 86 не бяха третирани тогава.
И нещо повече. В предложенията по чл. 86 се предвижда включването на минимални изкупни цени, които да определя Министерският съвет. Вие сте свидетел, а и всички присъствуващи, че в хода на дискусиите по държавния бюджет именно от нашия парламентарен съюз бяха правени предложения за оказване на ценова подкрепа на селскостопанските производители. И тогава доста убедено ни беше заявено, че пари за това няма. Сега, седмица след тези дебати, правителството ни внася предложение, което предполага разход от бюджета за поддържането на тези минимални цени. Или тогава не сме чули действителното положение, или сега правителството няма сериозно намерение фактически да поддържа такива минимални цени.
Така че, преди да можем да вземем едно или друго становище по този въпрос, би трябвало да чуем нещо в тази връзка от представителите на правителството. Благодаря ви за вниманието.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Една реплика, господин председател, може ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Заповядайте!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Искам да направя една кратка реплика на изказването на господин Пирински относно разпоредбите в чл. 88 на указа. По този въпрос ние сме водили и дискусия в Комисията по бюджта и финансите, но той току-що разви една теза, съгласно която, ако се разгърне логически, излиза, че държавното предприятие е собственост на неговите ръководители. Тоест, на тези, които се разпореждат с неговия остатъчен доход. Вярно е, че по време на социализма в България и в някои други страни беше развивана тази теза, но ние затова отиваме в пазарното стопанство, предприятията да започнат да работят нормално и остатъчният доход да отива там, където трябва. А то е при собственика на капитал, господин Пирински!
Както частното предприятие не може да работи без остатъчен доход, така и държавното предприятие не би трябвало да работи без остатъчен доход и той трябва да отиде при собственика. Не в Министерския съвет, не при господин Иван Костов и не при господин Филип Димитров, а да отиде в държавата, господин Пирински, защото тази държава трябва да покрива други разходи. Вие попитахте къде? Откъде се намериха пари да бъдат покрити исканията на стачката на миньорите? Неслучайно се създава един извънбюджетен фонд, който естествено кой ще го управлява? Ще го управлява изпълнителната власт, която да покрива непрекъснато възникващи такива дупки. И тук проблемът на частниците. Какво ще стане, господин Пирински, ако оставим дохода на държавните предприятия вътре в тях? Ами частниците ще кажат: само се говори непрекъснато за равнопоставеност между формите на собственост. Тоест, едно държавно предприятие може да работи без остатъчен доход, а едно частно - не може. Защото кой частник ще си даде парите, без да взима нищо от тях. Така и държавата. Всеки ръководител на държавно предприятие трябва да знае, че част от остатъчния доход трябва да го превежда в държавата. И естествено Вие попитайте господин Костов и той ще Ви каже, че 50 на сто от остатъчната печалба остава в разпореждане вътре в държавното предприятие или държавната фирма. А другите, нека бъде така добър, да ги предаде на държавата, защото държавата го е създала. А държавата има да покрива и много разходи, включително и разходите за пенсии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля ви се, ораторите да идват с картата си.
Господин Шопов има думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Уважаеми колеги, аз ще продължа по тази тема за отнасяне на печалбите на предприятията в централизирания държавен бюджет. Считам, че с господин Пирински и с господин Томов на няколко пъти разисквахме този въпрос в комисията и постигнахме там едно съгласие, но явно залата е друго нещо, както се вижда. В крайна сметка това, което искаме ние, произтича от едно класическо положение. Собственикът на вещта, собственикът на обекта да прибере и печалбата. Тук е въпрос до класически правен принцип от времето на римското право. Известно ви е на всички колеги римската триада: правото на разпореждане, на ползуване и при това положение... (Смях от блока на ПСБСП) Защо се смеете? (Шум от блока на ПСБСП)
От друга страна, въпросът е съвсем практически. Целта е ясна и прозрачна от страна на представителите на Комунистическата партия. Огромната част от директорите, от номенклатурата в момента изземва този лъвски пай от печалбите на предприятията. На нас са ни известни случаи, при които директори на предприятия изземват именно от тази печалба на предприятието огромни заплати, които си определят сами в размер на 10-15-20, пък и до 30 000 лв. Така че в крайна сметка ние се забавяме с тази промяна. Тази промяна беше фиксирана много отдавна и сега е крайният момент да бъде извършена в Указ # 56. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Нека не забравяме все пак какво значи реплика. Че тя по същество е отговор или запитване към отговора. Моля ви се, не забравяйте и картите си.
Господин Матинчев има думата.
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! У нас в момента е силно нараснало социалното напрежение.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Уважаеми господин председател, мислех, че господин Матинчев иска думата за реплика, а аз имам право на дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вие за реплика искахте думата, нали?
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Извинявайте, господин Матинчев. Извинявам се, останете за момент тук, Вие ще имате право за изказване.
Ако има още оратори от Движението за права и свободи, нека да ми се даде списъкът.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП): Към господин Димитров, който не виждам, но може би ме чува. Предлагам да се помъчи някак си това, което каза, да не му се дава много широко разпространение, защото ще накърни авторитета му на председател на Комисията по бюджета и финансите. Той защитава една теза, която, опасявам се, ще го злепостави пред очите и на стопанските среди в страната, и на нашите външни партньори. Той пледира за един вид упражняване на право от държавата, което ми се струва, че нито една държава в развитите пазарни икономики не й хрумва да упражнява към предприятия, в които има участия.
На второ място, и тук включвам и на господин Шопов възражението, той разглежда директорите на държавните предприятия като еднозначно престъпно или корумпирано настроени хора. Нещо, което знам, че не се споделя и от неговите колеги, и от правителството, но този подход, който той прилага към тази категория стопански ръководители, е крайно вредна, включително и за целите на държавния бюджет.
И на трето място, той говори за извънбюджетни сметки, по които да се набират едни или други средства, а би трябвало да му е известно, че едно от основните условия и изисквания на Международния валутен фонд в реформата на държавния бюджет на една страна, която минава от тоталитарно към плуралистично общество, е да престане именно тази практика на извънбюджетни сметки. В самия доклад за финансовата политика на правителството то заявява, че ще се движи към съкращаване и премахване на тези извънбюджетни сметки. Но на практика господин Димитров и в случая продължава да проявява една склонност към тоталитарно държавно управление, която може би е разбираема от гледна точка на нашето общо наследство, но би трябвало да я осъзнае и да се бори със себе си и да я превъзмогне. (Ръкопляскания от блока на ПСБСП) Така, както определя, да речем, субсидиите за една или друга община, като гледа отчетите за изборите от миналата година, същата тази практика я прехвърля в дадения случай по отношение на държавното участие и управление на национално равнище. Вярвам, че той започна своята реплика с упование в логиката. Когато излезе от залата и даде предимство на логиката на своите разсъждения, смятам, че ще се съгласи с мен. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Матинчев има думата.ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Ние виждаме какво става извън Народното събрание. Усетили сме може би пулса на напрежението в нашите избирателни райони и в резултат можем да кажем, че е сило нараснало в момента социалното напрежение и една от основните причини е, че все още е труден преходът към откритата пазарна икономика, все още много хора не разбират смисъла, съдържанието, качеството на провежданата икономическа реформа и проявяват съвсем оправдан страх за себе си, за своите семейства, за бъдещето.
В интерес на нашата страна е да се успокояват, а не да се възбуждат настроенията на хората. Осигуряването на спокойствие всички ние като най-висш орган на държавната власт в страната разбираме, че би могло да стане на основата на една разумна икономическа и социална политика. В този смисъл смятам, че повечето от нас са убедени, са призвани да решат проблемите на нашата икономика, Законът за земята, огромни надежди възлагаме на Закона за приватизацията който не е панацея за решаването на икономическите проблеми, но е условие, без което не може да се провежда една радикална икономическа реформа.
Алтернатива в нашето икономическо развитие няма. Ние ще вървим и ще установим в страната пазарна икономика и в съответствие с това ще бъде необходимо да усвоим този инструментариум, всички методи и средства, които са характерни и се прилагат в редица страни в света.
Какво се наблюдава в България в момента? По отношение на ценообразуването - ние знаем, че съществува спекула. Тази спекула при все още неизградена данъчна система така, както е във виждането на програмата на управляващата партия, довежда до натрупването на огромни доходи у някои хора. Използуват се все още и обстоятелствата, че не е коригирано законодателството. Това дава възможност чрез използуването на най-различни форми да се ползуват все още в момента редица облекчения, които също натрупват огромен спекулативен капитал.
Пред нас се намира едно постановление, с което бяха направени критики, че това постановление, виждате ли, е сериозно отстъпление от икономическата програма на правителството. Считам, че това не е правилно от тази гледна точка, че можем да посочим редица страни в света с изключително развити икономики, които прилагат съвсем теоретично обосновани регулатори на икономиката. Да вземем най-могъщата страна - Съединените американски щати, която е стожерът на принципа за свободната търговия. А в своята политика тази страна по отношение на Европа и Япония не допуска ли явна протекция на американския капитал? Ето защо аз бих казал, че тези мерки, които предлага правителството, са минимално необходимите, които следва да се прилагат в една ненормална сега, в момента, икономика. Ето защо считам, че не само тази мярка, но редица други мерки, трябва да бъдат инструментариум на правителството, за да може по-бързо да доведе до крайните цели за реализацията на своята политика. Така например аз бих оправдал и други мерки в тази насока по отношение на предприятия и фирми, които са държавна собственост. Че кой собственик не се итересува от по-ефективното и по-рационалното използуване на тази собственост за благото на общите цели на страната?
Когато подчертавам изключителната важност на решението, което ще вземем, и се изказвам в подкрепа на това решение, едновременно с това бих искал да препоръчам на правителството да обсъди и обмисли редица мерки, които неизбежно произтичат от вземането на това решение.
На първо място - не се предвижда индексация, тотална, на доходите. Но тук правителството трябва много ясно и категорично да заяви, че в редица фирми, организации съобразно собствените им икономически резултати те могат да компенсират предвиденото увеличение на цените в размер на средно, да кажем, около 20 на сто.
Освен това, необходимо е да се обсъди един такъв въпрос: с възприетия бюджет ние в известна степен предопределихме и нарастването на доходите на пенсионерите. Това е една друга категория, която предполагам, че тревожи всички от нас и искаме най-искрено да решим проблемите на тази категория. Тук аз бих препоръчал в разчетите, които бяха направени значително по-рано от правителството в определянето на така наречения абсолютно необходим, да го наречем, жизнен минимум, който представлява минимум само от хранителни продукти, на всяка цена да се отрази и предстоящото увеличение на цените. Мисля, че техники, инструментариум за реализацията на тази цел могат да се намерят и това пролича най-ясно в заседанието днес на Комисията по труда и социалното осигуряване, която обсъди този законопроект.
Освен това и сега, в момента хиляди хора в нашата страна се ползуват от така наречената "защитна мрежа". Необходимо е в законодателството, в мерките, в конкретните мероприятия, които ще набележи правителството, да се осигури защитата на хиляди, десетки хиляди хора, които ще имат нужда от подпомагане. Разбира се, спрямо правилата на играта. Но бюджетът е фиксиран и в бъдеще ще се окаже може би, че средствата, които са отделени по общини за социално подпомагане, могат да се окажат и недостатъчни. И в това отношение бих препоръчал особеноо на Министерството на финансите да бъде гъвкаво и да посреща именно като абсолютно необходими, социално необходими тези разходи във връзка със социалното подпомагане.
В крайна сметка в тази си част, имам предвид, че ние подкрепяме предложенията на правителството, без да повтарям аргументите на господин Пирински по отношение чл. 87, т. 5, но бих искал да кажа, че текстът, който е записан, поражда известни съмнения.
Вие си спомняте, че този текст беше функция от извършваната политика на правителството през миналата година. Бих посочил Постановление # 57, Постановление # 110, които във връзка с договарянето на заплатите предвидиха тази мярка като израз на едно добро желание младите хора да бъдат настанени на работа, а не да продължат да работят пенсионерите на съответните им служби. Обаче ние се намираме в условията на пазарна икономика. Тази мярка на предишното правителство беше административна и ако оценим и анализираме нейните резултати, ще установим, че тя не изигра своята роля.От тази гледна точка и като имаме предвид внесения проект на правителството във връзка със социалното осигуряване, където тази мярка се премахва и фактически тази постановка на ал. 5 противоречи по дух и съдържание на внесеното по-късно постановление във връзка с пенсиите, ние считаме, че тези ограничения трябва да отпаднат.
Към това, което каза господин Пирински, бих добавил и още нещо. Нали всички работим в условията на пазарна и кономика? Нали всички оценяваме своите действия на всички равнища от гледна точка на ефективността? При това положение кажете ми защо да ограничаваме хора, които със своето седене на дадена длъжност доказват своята годрост и са полезни на съответното предприятие или фирма, да прилагаме към тях административна мярка. Ако това щеше да доведе до освобождаване на работни места - да. Но анализът ни показва, че тази мярка беше неефикасна.
Накрая бих искал да заявя, че правителството с предложените промени поема изключителен политически риск и отговорност. Отговорността за прилагането на тази мярка не носим ние като парламентаристи, а носи цялото правителство с неговия авторитет, с неговата способност да предложи в момента най-ефективни мерки.
При тези препоръки, които имам към правителството, мога да кажа, че след обсъждането в Парламентарната група на Движението за права и свободи ние стигнахме до извода, че мярката, която ни се предлага, е непопулярна, но задължително следва да бъде приета. И като парламентарна група ще я подкрепим! (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Матинчев! Реплики? Не се правят на изказването на господин Матинчев.
Реплика ли, господин Йорданов? Заповядайте!
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, аз взимам думата не толкова за реплика, колкото за въпрос към господин Матинчев, когото изключително много ценя.
Господин матинчев, разполагате ли с информация за това дали в други страни, които са тръгнали по същия този път, но малко преди нас - Полша, Чехословакия, Унгария, а може би и Русия, се предприемат такива стъпки от страна на техните правителства или не? Тези стъпки част ли са от това, което се нарича смяна на системата или не?
И вторият ми въпрос е свързан с това, което изключително много вълнува очевидно хората, и което неикономистите не можем да си обясним. Как се получава така, че, от една страна , хората се вълнуват от това, че цените подскачат нагоре, а същевременно, след като се чу това нещо вчера по средствата за информация, във всички градове на страната за броени часове са се оформили големи опашки в магазините и хората отнякъде са намерили пари у себе си, за да изкупуват в огромни количества захар, олио и изобщо хранителни продукти. Тоест, от една страна, се твърди, че хората са бедни, гладни и скандират: "Гладни сме!", а същевременно същите тези хора имат пари да купят големи количества олио.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Йорданов, напомням Ви, реплика правите.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз ви питам затова, защото днес например във в. "Демокрация", един вестник, който отвреме навреме и аз чета, виждам публикувани заплатите на господин Стефан Продев и на други главни редактори от в. "Дума". Тези заплати са от порядъка на 8000 лева месечно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Йорданов, времето изтече, моля Ви!
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: ... докато например в моя вестник, който аз също ръководя... (Реплики от опозицията: "Това да не би да е вестник?") заплатите не са повече от 2000 лева. Аз задавам литературна въпроса, за да ми отговорите като икономист: олиото, захарта вчера хора като Стефан Продев ли го изкупиха?...
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Заплатите зависят от тиража на вестника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Времето изтече, господин Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: ... Или наистина нуждаещи се граждани, на които ние трябва да помогнем? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Йорданов, напомням Ви, че репликата е възражение по същество на изказването.
Има ли друга реплика към изказването на господин Матинчев? Господин Тодор Тодоров има думата за реплика.
ТОДОР ТОДОРОВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги! Аз бях озадачен от дългата пледоария на господин евгений Матинчев и сравненията, които направи. И най-дълбоко и силно впечатление ми направи една мисъл, с която господин Матинчев отново надяна като че ли един хомот на ръководителите на фирмите в страната. Конкретно ще цитирам, дори и да съм сгрешил една дума, предполагам, чегосподин Матинчев ще ме коригира: "Компенсацията на доходите да се извършва по възможност и от предприятията в зависимост от тяхното икономическо състояние".
Господин Матинчев, аз не мога да си обясня как, когато остатъкът от печалбата, така както те заложен и вие по принцип се спряхте и на този въпрос, ще се разпределя по ред, определен от Министерския съвет, тоест ще се изземва или ще се разпределя - това са неща, които са много близки, Вие давате такива рецепти: да се компенсират доходите на работниците, служителите и т.н. в зависимот от инфлацията или от повишаването на цените. Просто каквато и логика да търся, аз не мога да я намеря. Може би не ми достига разум в момента.
МИНИСТЪР ИВАН КОСТОВ (от място): Познания не Ви достигат!
ТОДОР ТОДОРОВ: А може би и познания, защото никой не е всезнаещ. Предполагам, че и Вие, господин министър. Но в същото време това, което каза господин Александър Йорданов, без да му правя реплика, е отражение именно на това, което се прокламира и от господин Матинчев. Съжалявам, че Вие пропуснахте да кажете вчера, че "Днес е един велик ден за българската демокрация".
Искам конкретно отговор на въпроса: как, по какъв механизъм и по какъв начин ще се компенсират тези доходи, за които Вие говорите? Може би не съм Ви разбрал и правилно.
За протокола: Тодор Тодоров, Парламентарен съюз за социална демокрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Правя Ви напомняне,госпо дин Тодоров, че нарушавате правилника. Следващия път ще трябва да го приложа санкционно при представянето Ви.
Ще се прави ли трета реплика, уважаеми колеги? Няма. Господин Матинчев, имате думата за дуплика.
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председателстваща! По първия въпрос - да, колеги, аз работя много усилено и смятам, че товав е изключително полезно в момента - да провеждаме най-задълбочени сравнителни икономически анализи на реформите, които се извършват в бавшите социалистически страни и в България. Искам да ви кажа, че като методи, като и нструментариум регулирането на цени се прилагаше и в Полша, и в Унгария, а като цяло в Германия, която е Западна Германия. Там за ваша изненада има и редица други рестрикции, които държавата упражнява във връзка с особеното положение на източните провинции на Германия.
Но аз искам да ви кажа и нещо друго: две са направленията в икономическата теория (без да искам да ви чета лекция). Едната е така наречената монетарна политика, която се занимава с регулирането на паричното обръщение, а другата теория, която се прилага от правителството на Съединените щати още от Кенеди досега, това е теорията на Джеймс Томби, американски икономист, който допуска и дори препоръчва на правителството, а сега и на правителството на Буз за оздравяването на американската икономика - чисти мерки за регулиране.
Така че, уважаеми дами и господа, това, което ни се предлага от правителството, не е нещо, което противоречи на един път взетия твърд и непоколебим к урс на пазарната икономика.
На втория въпрос - сигурно аз не съм се изразил добре, за да бъда по-кратък. Вие знаете, че досега правителството регулираше с процента на инфлацията, бих казал на повишаването на цените и то изрично казва, че признава и до момента тези 15 - 16 на сто натрупвано увеличение на цените в периода от началото на годината. Сега се очаква ново увеличение на цените. Аз не виждам нищо страшно. Разходът за работна заплата е един разход, който се калкулира в себестойността на продукцията. така че не виждам връзката между препоръката, която дадох да се отрази или да се спазва, или да се компенсира увеличението на цените на заплатата като разход от всяка една фирма и от всяко едно предприятие с възприетата политика на регулиране на остатъка на печалбата.на остатъка на печалбата. Това е, което бих искал да кажа.
ТОДОР ТОДОРОВ (от място): Сега обаче го казвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има господин Петър Харизанов.
ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Голяма част от моето изказване фактически се покрива с изказването на господин Матинчев, затова аз ще бъда пределно кратък.
Искам да спра вниманието ви върху ал. 5 на чл. 87. За съжаление към мотивите, които се прилагат към законопроекта, не са дадени статистически или някакви други данни за резултатите от използването на този текст досега. Би следвало да има някаква представа за неговата ефективност. Този текст между другото донесе едно доста неприятно въздействие върху известна група от професии, които общо в рамките на страната нямат безработица. Такива са например счетоводителите с висше образование, такива са юристите, такива са учителите от някои определени специалности, лекари, които просто бяха пенсионирани, при положение, че имаше редица свободни места, които нямаше от кого да бъдат заети.
Ето защо аз искам, ако този текст не отпадне, предлагам да се приеме нещо друго: едно допълнение към него. Тези вноски да не се правят за лица, упражняващи професии, за които няма безработица в национален мащаб.По отношение на чл. 86, ал. 1 също може да се каже, че може да се направи едно малко подобрение на текста. То е следното, че след "определят фиксирани минимални, пределни и прогнозни цени" и да се каже, че "за тези цени се правят задължителни максимални надценки за търговската дейност". Тоест увеличението на цените да не отиде в областта на търговията, а да отиде по пряк или косвен път в производителите, за да можем по някакъв начин да финансираме и селското стопанство, хранителната-вкусовата промишленост, а не търговската мрежа.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Харизанов. Реплики? - Няма. Думата има господин Тодор Пандов.
ТОДОР ПАНДОВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, действително днес ние обсъждаме един много сериозен, много важен и политически, и икономически документ. Затова защото тук вече беше казано, че практиката вече по безспорен начин потвърди, че именно в преходния период без намеса и без активно в това отношение влияние на държавата за преминаване към пазарна икономика, тогава когато нямаме изградени пазарни структури, тогава когато нямаме действително още истински пазар, либерализацията на цените трябва да се о съществява при определени условия. Всичко друго поражда безспорно и социални, и икономически, и много други още последици.
И аз мисля, че товав, което днес се внесе и обсъжда, действително то е в противоречие с първоначалната логика и на декларацията на правителството, и о нова, което беше казано за чисти пазарни отношения, но е крайно необходимо на този етап и н ие трябва да го приемем.
И в това отношение аз мисля, че предложенията по ал. 2 на чл. 86, както се предлагат, с това, което беше допълнено, като подкрепям, мисля, че не е нужно действително тук да има пълномощия на никакви други органи. Става дума за една малка коменеклатура, изключително важна, както щем да ги наричаме, и стратегическа, и жизненоважна, и Министерският съвет е този, който трябва да решава.
Подкрепям и действително трите категории цени, които искаме да въведем, а именно - фиксираните, минималните, даже бих казал, да запишем "минимални изкупни", за да бъде точно и ясно, и пределни цени, като към пределните цени аз смятам, че трябва да прибавим и минерални торове, и някои други основни средства, свързани със селското стопанство. Защото безконтролното и скокообразно неколкократно увеличаване на тези средства винаги ще стопира цялата аграрна реформа.
Смятам обаче, господин министър, че тази дума "прогнозни цени" в закона трябва да отпадне. Вярно е, че, първо, тук става дума за едни все пак ориентировъчни цени, но аз мисля, че каквито и цени да правим, включително и тези, и минимални, и фиксирани, и пределни, или таванни, все пак в тях субективният фактор играе основна роля. Все пак, независимо от това, на каква ценова концепция и тип "цени" ще стъпим при тяхното изграждане, те ще бъдат на базата на калкулативния метод на трудово-разходната и друга теория с приблизително отчитане на пазарните фактори.
Думата "прогнозни" е малко по-друга и като някаква ориентация тя дава възможност вече за още по-голяма стагнация и централизация.
Аз мисля, че няма страшно ние все пак да освободим онази част от цените и вече е търсенето, и предлагането да се балансира, макар и в горния таван на базата на динамичното равновесие.
Или ние можем да увеличим, господин министър Костов, номенклатурата на продуктите за пределни цени и там да дадем пределните цени, като увеличим списъка, но не да даваме тези прогнозни цени. Нищо не пречи и пределните цени да бъдат един динамичен ред или стъпаловидни и да ни дава възможност ние да ги привеждаме на всеки етап с конкретните условия, които са и в условията на производството, и в условията на обръщението.
Така че ал. 2 подкрепям, като поддържам да отпадне "други компетентни упълномощени органи", само правителството. Да отпаднат "прогнозни цени". И напълно правилно е да остане, не само "жизненоважни", а и за икономиката на страната и да се увеличи малко въпросът, ако може поне за минералните торове на този етап, да се сложи една таванна цена.
На второ място, аз не искам да изяждам времето на другите колеги и да отивам в детайли, но това, което се предлага по отношение на чл. 88 и което се каза, аз мисля, че ние действително трябва да нмемем този член и това предложение. Тук бяха дадени различни аргументи, но истината е една, че това по всякакви принципи на пазарна икономика прилича повече на старата централизирана система, която ни доведе до всички тези отрицателни последици, когато ние акумулирахме и централизирахме цялата печалба на всички предприятия, включително и на държавната собственост. И тогава, това, което и Леонтиев пише, знаете го всички кой е Леонтиев, за корбилото и лодката и вятъра, ние унищожаваме лодката и вятъра. Ниее унищожаваме ентузиазма, интереса на хората в държавните предприятия, на които трябва да им дадем правилата на играта и да ги оставим да играят, и който може, ще играе, а който не може - ще фалира, а не да правим преразпределение, изземване и редица други неща. Чисто централизирана бюрократична система, която практиката категорично отхвърли.
В това направление смятам, че действителн този член не е нужен. Трябва да се даде свобода на колектива.
И в заключение може би, когато става въпрос за корекциите, свързани с чл. 87, ал. 4, или по-точно ал. 5, да се изясни въпросът за 30-те процента, беше казано тук на работилите в бюджетните ведомства и организации. Тъй като е записано "работодателят с държавно и общинско участие повече от 50 на сто". Как ще се разбира това? За учителите има отдолу тълкувание, но за другите бюджетни учреждения и ведомства отнася ли се, или се отнасят тези 30 на сто и съответно трябва по-точно и ясно да се каже.
Аз поддържам обаче, че действително като една санкция на този етап от гледна точка на безработицата много внимателни трябва да бъдем в даването на възможност за работа на такива съответно категории пенсионирани, но полезни. Има други форми, с които можем да ги използваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Пандов. Реплики на изказването на господин Пандов? - Няма. Думата има господин Илко Ескенази.
ИЛКО ЕСКЕЗАНИ (СДС): Уважаеми колеги, ще се постарая да бъда максимално кратък, особено предвид очертаващата се тенденция този законопроект да бъде подкрепен почти единодушно, така както разбрах и от изказването на господин Пирински, и на господин Пандов. Социалистическата партия подкрепя този подходз на, така да се каже, ограничено регулиране на цените и аз в този смисъл разглеждам и предложението, което се прави по чл. 86, ал. 2.
Междупрочем тук само трябва да обърна внимание, че доколкото следя и пресата, и становищата, и публикуваните пък отделно материали на правителството, никой никъде не е поддържал, че в България, видите ли, след като отива към либерална икономика, изведнъж ще се премахне абсолютно всякакъв контрол върху цените, ще се премахне всякакво фиксиране на цени, поне за определен период от време.
така че мисля, че трябва да сме наясно, това е в рамките на нещо, което е напълно логично, един ограничен и гъвкав контрол върху цените.
Сега тук доста се говори по въпроса за видовете цени. Струва ми се, че прогнозните цени, така както и максималните надценки в търговската дейност, имат едно голямо значение, защото прогнозната цена означава именно това, тя се определя на базата на нормалните производствени разходи плюс нормалната печалба, която впрочем по едно постановление на Министерския съвет знаете как се определя.Щом като надскочи прогнозните цени някой търговец, това означава, че е твърде възможно той да върши една спекула в ценовата сфера. И аз така разбирам прогнозната цена. Щом като това е така, ние наистина имаме нужда от прогнозни цени. Всеки в областта, където има прогнозни цени, може да сложи и по-висока цена, но автоматически тогава вече може да бъде направена проверка как той формира печалбата си, каква търговска отстъпка дава и т.н., и т.н. Надявам се, че не се лъжа и затова апелирам точно така, както са дадени цените, така и да бъдат подкрепени. Защото именно двата вида ограничения представляват един контрол, който е много важен, и смятам, че целият парламент ще го подкрепи. Това е именно избягването на спекулативното раздуване на цените.
След това по въпроса за пределните цени, така както аз ги разбирам, те всъщност представляват едни максимални цени. И след като пред думата "пределни" има "минимални", аз бих предложил на вносителите да си помислят дали не е по-ясно да се каже "фиксирани, минимални, максимални, прогнозни и т.н.". Защото все пак "минимална" и "максимална" цена е ясно за всеки какво представлява. За необходимостта от това да има минимални цени, които очевидно се отнасят до областта на изкупуването, но, разбира се, в един нормативен акт и аз бих избегнал да сложа "минимални изкупни цени", има категорична необходимост. Аз не знам доколко това е свързано с бюджета, така както беше казано, защото поне от гледна точка на парвото минимална цена не означава обезателно бюджетно субсидиране. За правото минималната цена може да бъде и два пъти по-висока от нормалната. Това е правото, господин Пирински.
Така че, след като ни се дават минимални цени, аз не виждам никаква връзка с бюджета. Възможно е в рамките на една икономическа концепция това да се подразбира по някакъв начин, но все пак ние не пишем икономическа концепция, ние гласуваме един закон.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Господин Ескенази, това е само, ако може със закон да заповядате... Иначе трябва икономически да е осигурено.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Да, това е вярно. Но когато в закона се казва, че правителството може да определя минимална цена, това в никакъв случай не означава, че тази цена трябва да бъде субсидирана. Защо? Просто се казва, че това е минималната цена, по която се изкупува продукцията. Това не означава "субсидирана", поне в правото. Вижте, когато се чете закон, трябва да се има предвид, че този закон се прилага от правоприлагащигте органи и те гледат на него така, както е записано. Но това в крайна сметка не е толкова съществено. Аз все пак мисля, че така дефинирани видовете цени са приемливи и могат да бъдат подкрепени. Нещо повече, аз ги разбирам именно по начин, по който поне са редактирани, тоест, че това е начин, по който да се контролира необоснованото нарастване на цените.
Следващият момент, на който искам да обърна внимание, е следният. (Това е по следващите текстове.)
Подкрепям предложението на Бюджетната комисия изцяло в двете му части. Крайно време беше тези възможности за приспадане от облагаемия доход на бившите фирми на гражданите да бъдат уредени сега по същия начин, по който са съществували преди. Също така приветствам и предложението, щом като това е възможно, на фирмите, които са частни, данъкът печалба да бъде 30, вместо 40 на сто. Това не е юридически въпрос, ако икономически това е възможно, аз напълно го приветствам.
Следващият, така да се каже, може би конфликтен момент, това е дали в предприятията с държавно и общинско участие повече от 50 на сто да се правят едни допълнителни вноски, при това, забележете - целеви, във фонд "Професионална квалификация", върху възнагражеднията, които на практика, лаически казано, се плащат на пенсионерите. Аз тук съществено се разминавам със становището на господин Пирински, просто защото той изложи противната теза. Струва ми се, че в нашата държава трябва да се гледа, разбира се, на възможността пенсионерите да допълват своя доход. Но, от друга страна, трябва да се грижим и за тия, които си търсят работа, и трябва също така да им се дава някакво предимство. Все пак, когато говорим понякога дори популистки: "Ама, вижте, какво е полжението на пенсионерите!", трябва да се има предвид, че има пък също така и безработни. А, от друга страна, няма никаква пречка един пенсионер, който върши добра работа, да я върши не по трудов договор.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Но не бива да ги противопоставяме едните на другите! Не бива да противопоставяме пенсионерите на младите. Това е страшна работа.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Именно, именно. Вижте, господин Пирински, има едно нещо, което е много съществено и което се приема по цял свят - че когато човек навърши възраст и когато има право на пенсия, би следвало да се даде превес на тоя, който няма право на пенсия и трябва да работи. Съгласен ли сте?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Това са 50-годишни пенсионери.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Възрастовата граница е различна, но в крайна сметка, ако ще следваме една социална политика, трябва да имаме предвид и това е мисля, че ... Нека да не спорим по тия въпроси, те са съвършено ясни. Един пенсионер, ако иска да си допълва дохода, той може спокойно да върши същата работа по например граждански договор с даденото предприятие.
Мен ми е трудно да се изказвам по тоя законопроект и да водя диалог със залата. Вероятно ще има доста реплики. Въпреки че това, което казвам, смятам, че би сладвало да се възприеме от всеки разумен човек. Но в к райна сметка различни са представите за разумност. Това във всеки случай е установен принцип - че се дава предимство при постъпване на работа на този, който няма дори и пенсия и е в активна възраст.
И най-накрая последният момент, който също така ми се струва, че е дискусионен, това е какво да става с остатъка от печалбата в държавните предприятия.
В крайна сметка, щом като тръгваме към пазарна икономика, собственикът има правото на дивидент. Така че това, което се предлага в този законопроект, е именно приравняване на държавните предприятия към търговците по Търговския закон. Собственикът има право на дивидент...
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (от място): Ти не си вярваш! Това не е така!
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Не е ли така? Добре, господин Томов, направете реплика, ще го изясним. Но принципно е така - собственикът има право на дивидент и собственикът взема, така както никът има право на дивидент и собственикът взема, така както частният собственик преценява, така както събранието на акционерите преценява колко дивидент да вземе и колко да остави за развитие. По същия начин и държавата като собственик преценява. Освен това трябва да смятаме, че просто държавните предприятия представляват един капитал, който се дава, той се върти по някакъв начин и се губи вече контролът върху него. Аз разбирам едно нещо, и то е разумното - една грижа, че държавата няма да злоупотреби с това и да остави държравните предприятия да загинат, като, от друга стрна, реализира цялата остатъчна печалба. Върху това може да се спори, но това вече е въпрос на количество, а не на качество.
Като се извинявам за просроченото време поради диалога със залата, ви благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За реплика давам думата на господин Стефан Стоилов.СТЕФАН СТОИЛОВ (ПСБСП): Благодаря Ви, госпожо председател, уважаеми колеги!
Първо, искам да ви обърна внимание, че съвършено правилни са оценките, които прозвучаха и в изказването на господин Ескенази, че залата ще подкрепи главното в този законопроект. Всички си даваме сметка защо. Но вижте какво: понеже се отива към разискване на някои от по-конкретните въпроси, бих искал да кажа две думи за прогнозните цени.
Първо, аз винаги съм бил против това България да изобретява, след като стопанската практика върви далеч преди нас. Така е и в случая с прогнозните цени. Ние имаме работа с едно българско изобретение, което почти нищо не даде на стопанската политика и на стопанската практика. Струва ми се, че това беше малко като прах през миналата година, когато наистина трябваше да действува една система на по-ефикасно контролиране, когато чрез цените се преследва заработване на монополна печалба. И без тази категория, повтаряму което е наше изобретение - неработещо, системата на необходимия контрол би могла да работи и е необходимо да работи.
Второ, господин Ескенази, съмненията относно ал. 5 са съмнения, които изказаха представители на трите парламентарни групи. Така че не адресирайте критичните си бележки само към "лявата" част на парламента.
Аз споделям много от това, което казаха и господин Харизанов, и господин Матинчев, и господин Пирински. Да, тук има проблеми с оглед на конкретната икономическа обстановка. Но и изказаните съображения също заслужават внимание, толкова повече в този мъчителен преход към създаване на пазарна атмосфера, на пазарна обстановка.
И накрая, когато говорим за остатъчния доход, наймалко аз бих защитавал противното на това, което се иска държавата да получи своето. В случая в част от пледоариите имаше едно искане част - допълнителна, след облагане да бъде предсотваена на фирмите за инвестиционни цели, към покриване на направените инвестиции, към покриване на лихви по инвестиции. Още нещо, за да може поне в секторите, където това сега обстановката позволява, да се получи едно по-енергично, по-бързо превъртане. За това става дума. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Втора реплика. Господин Андрей Луканов.
Господин Луканов, две минути!
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ (ПСБСП): Ще бъда по-кратък, госпожо председател!
Господин Ескенази, като Ви слушах, особено в частта за правата на държавата собственик спрямо държавните предприятия, си мислех, че тезата, която Вие развихте, и никак не е нова. Тя е от областта на сталинската политикономия. И беше изоставена в България преди 60-та година. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Александър Томов - трета реплика!
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПСБСП): Благодаря Ви, госпожо председател! Господин Ескенази, реплика към Вашето изказване!
За разлика от Мишо Неделчев, няма го в залата, съжалявам, на когото не му личи, когато лъже, Вие сте друг случай. Вие професиноално...
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Той ли лъже?
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Ставаше дума днес по повод на това, което е казал за дядо ми. (Ръпллика от блока на СДС, която не се чува) Да, няма нужда.
Но искам да кажа нещо, което господин Ескенази токущо каза. Вие сте от хората, които много добре разбират състоянието на нещата. И да твърдите тук, че държавата по право има право на дивидент, което формално и юридически е точно така, но в конкретния случай е нещо, което ще доведе - и Вие много добре си давате сметка, до непоправими последствия за фирмите Какво искате? Че те няма да имат никаква мотивация и интерес! А какъв процент от икономиката, господин Ескенази, те контролират? Винаги ще крият и господин Костов се смее, много добре знае, че това е така, ще крият доходи. Ако са умни стопански ръководители, просто няма да работят. Вие приемате нещо, което действително е антипазарно и никак не може да бъде обяснено. Е, можем да кажем, че ще помогне на господин Констов да "връзва" подобре бюджета. Но те няма да работят! Вие ги третирате като частници, тоест държавата като частник. Държавата не е частник, господин Ескенази! Бидейки колективен частник, тя не може да бъде такъв. И Вие също много добре знаете това. В чл. 88 предлаганата поправка е изключително голяма глупост. Извинете, но аз съм се противопоставил и на предишното министерско постановление. Тя демотивира хората в държавния сектор да работят. Не дава възможност за никакво развитие на държавните предприятия. А предвид на това, че приватизацията няма да стане за един ден и вие го знаете много добре, следователно тази практика се оказва неразумна.
И Ви моля, понеже господин Йорданов одеве попита, сравнете, ако обичате, практиката, точното законодателство в тази област между това, което Вие предлагата, и това, което се прави в другите централноевропейски страни. И публично го заявете пред парламента.
Аз смятам, че това е неразумно, като независимо от това се съгласявам с това, което каза господин Стоилов преди малко, че друга част на предлаганите промени са правилни, има в тях свой смисъл. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Томов, за точността!
Господин Ескенази, имате думата за отговор.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Аз ще направя един съвсем кратък отговор. Разбира се, че нямам нищо против това, което каза професор Стоилов. То всъщност аз не го възприех като някаква реплика.
По въпроса за това, дали имат успех прогнозните цени, аз не мога да кажа. В крайна сметка тук се предлага нещо, което има своята логика и затова го подкрепям.
По въпроса за остатъчния доход. Ще си позволя да отговоря в същия стил на господин Луканов така, както беше неговата реплилка. Той очевидно освен сталински модели на икономика друго не е виждал. Защото в крайна смтека има едни дебели книги, които дори във Франция, която даваше по времето на неговото правителство съвети, се наричат право на икономическите публични предприятия и където могат да се видят всички варианти как държавата получава дивиденти от своите предприятия. Аз междупрочем имам едно от последните издания. Мога да го предоставя на господин Луканов. Така че това съвсем, съвсем не е новост.
А това, че всеки добър закон може да се прилага по сталински, господин Луканов, в това няма никакво съмнение В това сме се убедили в редица закони от 50-те и 60-те години. Някои от тях не бяха лошо, но дадоха възможност да се приллагат по сталинистки.
И най-накрая, разбира се, искам да кажа, че може да има много голям спор относно разпределението на остатъчната печалба, но мисля, че никой не би следвало да оспори тук това, което е принципът: дивидентът, и тогава, когато има един собственик, този собственик няма да разруши собственото си предприятие.
Вие, господин Томов, изхождате от една презумпция, че държавата ще съсипе своите предприятия, за да може да им извлече максимална печалба. Ако имаме такава презумпция, тогава по-добре изобщо да хвърлим една бомба върху тези държавни предприятия и толкова. Ако ние предполагаме, че държавата ще прояви грижата като собственик, доколкото бъде собственик в процеса на приватизацията, естествено е - един собственик преценява - взема по-малък дивидент, оставя повече за инвестиции. Вие знаете много добре, че много, много по-заинтересувани частници по света, които се наричат дори "хищници" в света на бизнеса, се лишават от дивиденти с години, за да могат да развият и след това да печелят повече.
Разбира се, ако ние правим този закон или тези поправки с предположението, че държавата е готова да съсипе своите предприятия, тя може да ги съсипе и без да има такава разпоредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Ескенази!
Заповядайте, господин Костов! Има думата министърът на финансите.
МИНИСТЪР ИВАН КОСТОВ: Благодаря ви, уважаеми господин председател. Уважаеми народни представители, видимо това ще бъде кръгът на дискутираните проблеми и позволелте да кажа своето становище по въпроса за дивидента. Допускат се много неправилни тълкувания на намеренията на правителството и това произтича от незапознаване с документа - 27 постановление на Министерския съвет от 1992 г.
Единственото нещо, което мога да приема тук като критика в тези различни гласове, които се носеха от лявата страна е следното: дали дивидентът - всъщност 50 на сто от дивидента, който ще бъде насочен в държавата, да може да бъде използуван за други цели, освен за инвестиции, както предлага господин Пирински, защото това беше всъщност неговото конкретно предложение.
Преди това аз искам да кажа нещо, че в самото постановление така е направена схемата, че разходите, които отиват за инвестиции, се отчисляват, преди да бъде формиран самият дивидент и дивидентът е 50 на сто от остатъчната печалба, която се разпада на резерв, фонд "Резервен" за фирмата и на 50 на сто за правителството. Ето в това се състои и отговорът на всички въпроси, които бяха поставени. Фирмите имат заинтересуваност, господин Томов, защото, първо, имат възможност да отчисляват за инвестиции и, второ, имат възможност да отчисляват за фонд "Резервен" и то 50 на сто от остатъчната печалба. Те внасят само 50 на сто от тази остатъчна печалба като дивидент. Това е схемата, за която в момента говорим.
Сега, може ли държавата да се откаже от дивидента си напълно? Аз мисля, че никой сериозно мислещ човек в тази зала не може да твърди това нещо, защото това означава да бъде изцяло предоставено правото на ползуване и разпореждане на управителнлите съвети на фирмите и на самото управление на фирмите. Това държавата не би следвало да си го позволи, независимо, че както казваха тук някои гласове, че в развитите пазарни икономики не било така. Развита пазарна икономика и малко държавно участие в българската икономика още няма. Българската икономика има огромно държавно участие и тази държавна собственост дълг на парламента е да я стопанисва добре. Ето защо ние предлагаме член, който позволява на парламента по-добре да дефинира условията. Аз това искам много ясно да го кажа7 по-добре да дефинира условията, при които правителството или изпълнителната власт трябва да изпълнява функциите си по ползуването на държавната собственост. За това става въпрос.
И по въпроса за това, откъде ще вземе правителството пари за минималните изкупни цени. Веднъж ми се наложи да отговоря. Изглежда, че не съм отговорил добре и затова ще си послужа с много прост пример: откъде се вземат сега пари, за да се продават портокали и банани по улиците. В миналото портокали и банани се продаваха само около Коледа. Внасяха се от държавата, в много случаи на кредит. Още към правителството има искания за погасяване на кредити, взети в миналото, и господин Томов много добре знае. Там висят едни пари, дето още не сме ги платили напълно. И това беше фактически правителствената дотация, за да може хората на Коледа да си купят портокали и банани. Сега, представете си просто, че тази правителствена дотац;ия я няма. Ако правителствената дотация я няма в цената, към цената - тогава всичко става автоматически решимо от финансова гледна точка. Значи от същото място, откъдето сега се вземат парите, за да се внасят банани и портокали, от същото място ще се вземат парите държавата да изкупува по държавни, минимални изкупни цени зърното. А това място, господине, е крайният консуматор. Това е пазарната икономика. Много е просто, но, изглежда, не може да се разбере достатъчно ясно. Това е мястото!
И аз мога да Ви кажа, господин Пирински, че държавата може да си позволи според мен, в началото на сезона около 1500 лева изкупна цена, за да запаси същото равнище, за да има същото равнище на прогнозната цена на хляба, и би могла да достигне ето сега, по това време, да речем, до 1900 лева, за тона хлебно зърон, без това да повлияе на цената на хляба, тъй като има характерни такива сезонни колебания, свързани със запаса. Ако цената на хляба се повиши, тогава автоматически тази изкупна цена, може минималната изкупна да бъде по-висока. Ако продължаваме да държим цената на хляба такава, каквато е, ясно е, че минималната изкупна цена не може да се повиши повече. Ако трябва се повишава въпреки това повече, тогава трябва да се разглежда въпросът, дали може правителството да субсидира тази цена. Но при тази, която сега съществува, аз съвсем отговорно ви заявявам - няма нужда от субсидиране на минималната изкупна цена на зърното. (Георги Пирински го репликира от място)
Между изкупната цена на хлебното зърно и цената на хляба няма спекуланти.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Аз не говоря за зърното, аз говоря за млечните продукти и месото.
МИНИСТЪР ИВАН КОСТОВ: Сега трябва да дискутираме значи всяко нещо конкретно. Конкретно аз мисля, че ако вие се съгласите да приемете механизма на прогнозни цени, който е преходен механизъм между напълно либерализирани цени и цени, които държавата контролира, като изисква само определена норма на печалба - аз мисля, че това е механизъм, който ще ни заведе точно там, където ще бъдат ликвидирани всички монополни структури и където ще се появи конкуренция на пазара. Защото искам да обърна внимание на тези изказвания, които бяха срещу прогнозната цена: ако прогнозната цена се изтегли от структурата на цените, структурата на цените остава само в тези два варианта - или фиксирани, или пределни, ако не искаме да бъдат свободни. Това означава, че държавата разполага с един ограничен инструментариум за въздействие върху цените, защото аз например не бих се съгласил цените да бъдат пределни, тъй като правителството трябва всеки път с тези нерви, с които сега се случва, да изживява заедно с парламента по едно такова покачване на пределните цени на тези продукти.
Докато прогнозните цени, вие добре си спомняте, миналата година не създадоха никакво такова напрежение. Ето защо аз предлагам народните представители да схващат прогнозните цени като междинна система с по-малък контрол между тези системи, които предвиждат твърд регламент на контрола върху цените и системата на съвсем свободните цени, където държавата няма право изобщо да се намесва.
Искам да ви убедя в това, че прогнозните цени бяха достатъчно силен инструмент, незамисиво че тук се чуха такива критични гласове - бяха достатъчно силен инструмент, който даде стабилност на ценовата система, особено на 14-те стоки, независимо че бяха толкова много атакувани - за овладяване на ценовата динамика. Бяха такъв инструмент, особено в последните три-четири месеца съвсем очевидно личи по динамиката на тези цени, че това нещо представлява един такъв достатъчно добър инструмент за наблюдение и контрол на цените.
Съгласен съм с това, ако намерите по-добро название на тези цени - да не бъдат прогнозни, а да бъдат, да речем, наблюдавани или контролирани, или нещо друго, аз не възразявам - няма никакво значение как точно ще ги наречем. Ако вие считате, че за по-висока прецизност трябва да сменим названието - ние не държим на названието. важно е да има една по-либерална система на наблюдение и контрол между пределните и между напълно либерализираните цени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Костов.
Има думата народният представител Атанас Папаризов.
Господин Папаризов, 11 минути имате общо с господин Георги Николов. Вижте как ще ги разпределите.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПСБСП): Благодаря Ви, господин председател. Ще се старая да предлагам тогава само конкретни неща, за да остане време и за моя колега.
Бих предложил в ал. 2 сега да се направят някои допълнения. Сега алинеята е редактирана, както Указ # 56: "Държавата е задължена да определя фиксирани или прогнозни цени." Мисля, че ние такова задължение към правителството не можем да налагаме и затова предлагам вместо "Министерският съвет определя", съгласен съм с поправката на господин Пирински да отпаднат органите, да се запише: "могат да определят". Разбира се, след думата "фиксирани" трябва да има запетайка, защото това са различни от минималните цени - да се добави "минимални изкупни и пределни продажни цени". Сега за господин Ескенази тези термини не са правни, но тези термини съществуват сега във всички актове, свързани с данъците и се използуват. Порано и в предишния указ се говореше за минимални и за фиксирани цени на дребно. Сега говорим за такива продажни цени.
Бих искал да подкрепя това, което каза господин Пирински по ал. 5 на чл. 87. Предлаганата форма по същество задължлава предприятията да уволнят всички пенсионери, включително и тези, които работят добре и които вие много добре знаете, за да остане персионер на работа, това става със съгласие на профсъюзите. Няма нужда от икономическа принуда, за да бъдат уволнявани пенсионерите. В резултат на всички приети постановлелния за преждевременно пенсиониране, ние намалихме активното население на страната миналата година със 700 800 хиляди души, безработицата се увеличи с 400 хиляди души, влошихме съотношението между работещи и пенсионери, създадохме допълнителни проблеми за държавния бюджет сега. Мисля, че не трябва да съществува такава икономическа принуда работодателите да уволняват пенсионерите. Въпросът винаги се решава конкретно, на място. Поне в моята практика пенсионер е оставал на работа само със съгласие на профсъюзите.
Учуден съм, че в проекта за постановление се развива този въпрос за допълнителния данък за професионална квалификация и пренасочване, а правителството не е предложило конкретен текст във връзка с данъка върху общия доход. И в Указ # 56, и тук няма законов акт, който да определя данъка върху общия доход. Той се решава с постановление на Министерския съвет. За конкретния размер - да, но пнримерно правителството (аз вече не съм сигурен дали е така) е приело може би една разумна мярка - този данък за пенсионерите да се намали от 35 на 10 на сто само за обществено осигуряване. Предполагам, че би било по-добре в случая да има текст за данъка за обществено осигуряване, отколкото да има този текст, който сега присъствува в ал. 5. Тъй като там практиката е непоследователна, решава се с постановления, добре е да помолим Комисията по бюджета и финансите и правителството именно данъкът за обществено осигуряване да намери отражение в проекта за закон. И там по отношение на пенсионерите той да се намали до 10 на сто, тоест само тази част, която е необходима за тяхното здравно осигуряване.
Бих искал да кажа няколко думи и за новото предложение на Комисията по бюджет и финанси, което направи господин Венцеслав Димитров. По него предлагам следните изменения.
Вместо "за юридически лица, извършващи стопанска дейност без държавно и общинско участие", да се запишат тези облекчения, които предлага комисията, да се отнасят за всички предприятия с размер на дълготрайните активи до 10 млн. лв. или с персонал до 50 заети лица. Всички алки и средни предприятия мисля, че имат нужда от такова облекчение, независимо дали са държавни, кооперативни, общински или частни. Предлагам да не въвеждаме различен режим за предприятията в зависимост от формата на собственост.
Имам и някои редакционни бележки. Например в точка 3 да звучи "погашенията по инвестиционни кредити отпуснати през предходните години", следващото да звучи "загубите през дадена календарна година могат да се покриват от печалбата през следващите 5 години". Но това са редакционни забележки.
Изненадан съм от реакцията на господин Димитров по предложението на господин Пирински, което официално сега ще внеса, особено след изказването на министър Костов. Правителството действително има намерение, господин Димитров, да признава инвестиционните разходи. Ако си спомняте мнението на Комисията по бюджет и финанси, което Вие подписахте през февруари месец, казваше абсолютно същото. Та на основа на Вашето предложение от февруари, а не от април ние направихме нашето съвместно предложение. Моля Ви да зачитате и мнението на Комисията по бюджет и финанси от февруари. Това предложение ще внеса писмено.
То звучи: "След изплащане на данъците и другите задължения на държавните фирми и осигуряването на средства за инвестиционни нужди, остатъкът от печалбата се разпределя отново за инвестиционни цели за развитие на стопанската дейност на държавните фирми по ред, определен от Министерския съвет."
Господин Костов самият призна, че има смисъл да се помисли дали целите да бъдат само инвестиционни. Но първата част от пердолжениеот, което Вие т ака атакувахте, го има подписано от Вас през месец февруари. И моля обективно икономически да го възприемете отново.
Това са конкретните белелжки, които бих искал да направя по текстовете.
По отношение на цените бих искал да кажа, че не е съвсем сигурно, че минималните цени, за които говори господин Костов, няма да се нуждаят от допълнителни дотации. Аз съм напълно съгласен с това, че сега правителството отново се връща към минимални изкупни цени, но елементарната сметка, която правя като гледам и минималната изкупна цена на зърното и минималната изкупна цена на месото, виждам, че тези 1900 лева, за които говори господин Костов, ще бъдат началната цена на зърното, а не крайната. Миналата година се получи съвсем същото. Това съотношение е възприето от миналата година. Мисля, че всеки може да си направи сметка, че при 14,20 лева, както чета във вестниците, минимална цена за свинско месо (4 кг зърно са необходими за килограм свинско месо), спокойно ще може да се купува пшеница за фураж при 2000 лева. И отново ще бъде трудно да се осигури пшеницата за брашното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Заповядайте, годподин Димитров!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги народни представители! Ще направя една кратка реплика на това, което каза уважаемия от мен господин Папаризов. Най-напред за предложението на Комисията по бюджет и финанси от февруари за остатъчния доход. Много добре си спомням какво писахме, господин Папаризов, и не съм се осмелявал днес да дискутирам това. Казах, че затова се доближаваме до предложението на Законодателната комисия и не искам да го дискутираме. Наистина така беше. Ние сме за това част от дохода след облалгането да остава на разпололжение на предприятието именно за инвестиционни цели и чадст да се привежда в държавата като собственик, тоест наполовина. Нека в края на краищата Министерският съвет да реши точно в кое предприятие колко да остави за инвестиции и колко да централизира в зависимост от политиката. Затова е правителство, за да си управлява предприятието! Това никога не съм поставял под съмнение, че част от остатъчния доход трябва да остава, както е нормално за инвестиции. Ако решаваме, че тази дейност наистина ще се развива, ще се остави. Нека да се остави повече, нека да се остави по-малко - по това не искам да има никаква двусмисленост.
Но по отношение на освобождаване от данъка на държавните предприятия на принципа: малки, средни и големи, и малките и средните да ги освободим, аз трябва да ви кажа, че дори да отидем натам, макар че аз се съмнявам, че ние можем да отидем, защото трябва да получим точна информация от Министерството на финансите колко точно са заложили в данъчните приходи и дали няма да нарушим държавния бюджет, когато приемем едно такова освобождаване...
Но думата ми беше за критерия. Този критерий ние обсъждахме днес в Комсиията по бюджет и финанси и господин Пирински трябва да ви е казал поне онези възражения, които аз казах, каза ги и началникът на Данъчното управление господин Стоян Александров, че тук по отношение на това, кое е малко предприятие или средно опредприятие от гледна точка нито на дълготрайните активи, нито на броя на работниците, ние не можем да изхождаме, а само от размера на печалбата и в краен случай от оборота от реализираните продажби. Защото Вие бяхте, доколкото знам, министър на външноикономическите връзки. В едно външнотърговско предприятие могат да стоят пет-шест души...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Димитров, изтече времето.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да. Размерът на дълготрайните активи - една маса и няколко стоал, но те могат да въртят десетки милиони и тези десетки милиони ние да ги освобождаваме от данък. Как така? Също така и от броя на работниците. Тези критерии не са подходящи. Би трябвало, когато подхождаме към такива въпроси, те да се правят наистина така, че да звучат професионално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Шотлеков, имате думата. Преди това думата за дуплика има господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПСБСП): Благодаря Ви, господин председател! Аз благодаря на господин Димитров, обаче очаквах той да коментира и предложението средствата, свързани с държавното обществено осигуряване, също така да намерят масто в този законопроект. Аз имах предвид и предполагам, че и той има предвид да се освобождават не всички малки предприятия, а само тези, които ще произвеждат.
Аз предлагам в неговия текст, който сега се отнася за частните предприятия, да включим всички предпрития - държавни, кооперативни, частни, които произвеждат някаква продукция, а не които просто търгуват. И, разбира се, нямах предвид външнотърговските организации.
Искам да кажа, че при това положение предложението, направено от господин Пирински и подкрепено от мен, разбирам, че сега се приема от господин Димитров и неговата първоначална реакция не е била свързана с думите "след задоволяване нуждите с инвестиционни цели". Надявам се, че правилно съм го разбрал.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Господин Папаризов, предложението на Министерския съвет е 50 на 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще се разберат специалистите. Господин Шотлеков, заповядайте.ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Предложеният законопроект за изменение и допълнение на Указа за стопанската дейност, трябва всички да знаем, според мен има временен характер. Той има временен характер, тъй като и в трите си части, които се предлагат на нашето внимание, а именно в чл. 86 - "Държавното регулиране", в чл. 87 - "Данъчните задължения" и в чл. 88 "Упражняване на правата на държавата като собственик на капитала", предстои внасянето на законопроекти, които трайно ще уредят тази материя. В същото време ние не можем да не си дадем сметка, че едно такова изменение на указа в настоящия момент е необходимо.
Аз искам да подкрепя така внесения законопроект, що се касае особено в частта му за възможността на Министерския съвет да установи някакъв контрол върху онези групи от стоки, които бяха залегнали в Постановление # 8 на Министерския съвет от 1991 г. и което беше основата за либерализацията на цените.
Вие знаете, че особено прогнозните цени проработиха като механизъм и бих искал да спомена един пример от 1 август, когато необосновано стопанската номенклатура увеличи някои цени, тогава именно на база на тези прогнозни цени се бяха предприели някои икономически мерки за връщането на цените в нормалните граници и особено края на годината - месеците октомври, ноември и декември, когато именно тези прогнозни цени се задържаха дълго време в едни и същи рамки.
Вторият въпрос, който искам да засегна, е, тъй като в момента ние променяме чл. 87, там имаше една алинея трета, която е сега действа, а именно, че "фирмите правят вноски за общинските раодни съвети в размер и по ред, установен от Министерския съвет". Тази алинея трета противоречи на дега действащата Конституция и по-специално на чл. 60, ал. 1, където е казанон, че данъчните задължения се установяват със закон. И тъй като по мое мнение се отнася до едно данъчно задължение, аз ще си позволя да предложа на вашето внимание нова редакция на ал. 3, а ичевво: "Юридическите лица, които извършват търговска дейност по смисъла на чл. 1 от Търговския закон, правят задължителни вноски за общините в размер на 10 на сто от печалбата (толкова, колкото правиха и до този момент), установена като разлика между общите суми на приходите и разходите по раздели I, II и III на отчета за приходите и разходите, приложение към чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството."
Вторият проблем, който стои в чл. 87, това е за това, което постави господин Папаризов. Тези вноски, които се правят във фонд "Социално осигуряване" господин Папаризов, не са данъчни задължения. Те са доброволни, така да го кажем, вноски, които трябва да прави всекиедин работодател. Доброволни, но установени по силата на един друг закон и не могат да бъдата установени в този закон. Тук се установяват данъчните задължения в чл. 87, а това не е данъчно задължение.
Ето защо Вашето предложение тук да бъдат променени вноските за социално осигуряване не трябва да бъде отнесено към този акт, а към бъдещия Закон за социалното осигуряване, а сега действащия евентуално закон за пенсиите. Там, където има една делегация на Министерския съвет да определя именно вноските по социалното осигуряване.
Не така стои обаче въпросът с вноските, които се правят във фонд, тук в законопроекта е казано "Професионална квалификация, пренасочване". Това беше стара терминология. Министерският съвет промени наименованието съвсем наскоро на фонд "Безработица", което според мен е по-правилното виждане.
Аз лично подкрепям ал. 4, която решава въпроса с напълването на фонд "Безработица" с тези 7 на сто. Вие знаете, че и досега фонд "Безработица" беше в движение и изменян най-напред 3,75, а след това 5 и т.н.
Дискусионен е въпросът по ал. 5. Тук аз като специалист по трудово право и социално осигуряване, бих си позволил да направя следната ретроспекция на въпроса.
най-напред трябва да си поставим въпроса какво цели този текст. Вие си спомняте много добре, че когато нямаше такъв текст, много трудно някои хора бяха пенсиониране най-напред.
Вторият въпрос е при условията на една безработица от порядъка на 400 000 и повече и нарастваща безработица дали не трябва чрез някакви административни мерки да се въздейства върху оставането на работа на пенсионери.
И третият въпрос обаче, който също е икономически, и аз тук ще се обърна към правителството да разгледа още един път въпроса за тези вноски, е дали като задължиб работодателите да уволняват всимки пенсионери, навършили необходимата възраст, няма да увеличим брой на пенсионираните и по този начин да изчерпим пенсионните и социалните фондове. Този въпрос е много деликатен и аз лично смятам, че ако правителството в момента ни предложи на второ четене един вариант, аз лично бих го подкрепил, ако съм убеден, че то е направило достатъчно тънко сметката, която трябва да направи. Тъй като и двете цели, които могат да се преследват - запазването на работа на пенсионерите и намаляването на удара върху пенсионния фонд, е едната цел. И второто цел - запазването евентуално и откриването на работни места за безработни трябва да се реши коя от двете цели в момента ще й бъде даден приоритет.
И последното, което искам да кажа, е, че аз лично смятам, че чл. 88 звучи абсолютно нормално. Не може в една икономика, била тя сега към преход къъм пазарна икономика, ние да ограничаваме собственика той да не може да получава дивиденти. Ами знаете ли, че например една общинска фирма до този момент не правеше никакво отчислевие в бюджета на общината, освен тези 10 на сто, въпреки че общината е собственик на тази общинска фирма. Е, тгава, какъв собственик е общината, когато не може да изземе част от средствата, получени от печалбата на тази общинска фирма, същото се отнася и до държавната фирма и не може да ги употреби, както тя намери за добре.
Ето защо аз подкрепям и чл. 88 и призовавам народните представители да подкрепят на първо четене предложения законопроект.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предполагам, че последният оратор е господин георги Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители! На всички нас тук е повече от ясно, че Указ # 56 трябваше вече да бъде в историята, но както подчерта и господин Джеров, налага се той да бъде изменян и допълван, с оглед да решаваме някои, бих казал неотложни ситуации.
Аз се солидаризирам с това, което беше изразено като позиция - становището на Икономическата комисия, че с оглед недопускане на по-голямо социално напрежение, ние трябва да приемем някои административни мерки. Във връзка с това обаче искам да обърна внимание на един факт. Въвеждайки пределни и фиксирани цени, как ще се подходи в случаите, когато производствените разходи са по-високи именно от тези пределни цени.
Ето защо Икономическата комисия в своето становище, което господин Мичковски прочете, препоръчва на Министерския съвет да се разработи и съответен компенсационен механизъм.
Във връзка с това, с оглед и на напредналото време, аз предлагам след сегашната ал. 3 на чл. 86 да се добави нова ал. 4 със следния текст: "Министерският съвет определя условия и ред за к омпенсиране на доказаното превишение на производствените разходи над фиксираната или пределната цена."
Мотиви. Ако ние не осигурим съответни компенсационни механизми, има опасност вместо хляб, където цената е пределна, да се ориентират производителите на хлебни изделия, където цените са свободни, либерализирани; вместо месо да се ориентират производителите към месни изделия, което ще внесе известни затруднения в запазара.
Мисля, че правителството именно това, което казах, да определи условия и ред, в кои от случаите то ще покрива тази разлика, и то обърнете внимание, доказана чрез субсидии, дотации или пък данъчни прихващания и други такива начини.
Господин Ескенази спомена за минималните цени. Да, аз ги приемам, тъй като те са своеобразна защита за производителите поне да им гарантират производствените разходи. Но ние имаме и случаи, когато дори и тези минимални цени, които са определени изкупни цени, не могат да покрият производствените разходи.
Всички ние знаем колко беше цената на п шеницата, на каква цена пък се продаваха производите, в основата на които беше пшеницата.
Затова аз ви моля да намерим именно в този закон защитен механизъм, с оглед да балансираме именно интересите на производителителя и недопускане на социално напрежение, поради освобождаване на всички цени.
Като подкрепям изказаното мнение на господин Матинчев, господин пирински и други за отпадането на ал. 5 на параграф 2, аз ще приведа още един факт в полза на отпадането.
Става дума за фонд "Професионална квалификация и безработица", господиин Шотлеков, последното, което е "Професионална квалификация и безработица", а не фонд "Безработица" изобщо, защото, но това е въпрос на уточняване от правителството и не го изменя по същество. Вижте тези средства се събират в бюджета за хора, които са в пенсионна възраст ти за тях едва ли ще се налага да се прави, да се организират курсове за преквалификация или за пренасочване. Този текст помоему има чисто фискален характер.
Бих си позволил да се обърна към министър Костов, като споделям идеята част от печалбата, обаче част от печалбата на предприятията, да бъде иззета в бюджета. Господин Костов да декларира, включено ли е това в бюджета като приходоизточник или ние ще трябва впоследствие да пригаждаме законите, които ще приемаме, да осигуряваме изпълнението на бюджета.
Аз си спомням в Комисията по бюджета и финансите този въпрос се постави, а не се даде отговор за вноски примерно от предприятията в бюджета на държавата.
Надявам се, че по-нататък ние няма да приемаме или ремонтираме закони, които да осигуряват изпълненнието на приходната часат на бюджета, а ето в този случай аз ще подкрепя предложението на комисията да освободим онази печалба, която е за инвестиране и разкриване на нови работни места.
Мисля, че с освобождаването на пенсионерите, а в Закона за пенсиите само е казано, че жените на 55-годишна възраст и мъжете на 60 придобиват правото на пенсиониране, без това да означава, че те загубват правото на труд. Нека да не осъществяваме ротация на работни места, а чрез предложеното изменение от Комисията по бюджета и финансите на ал. 3 на чл. 87 да дадем възможност за разкриване на нови работни места, които да поемат и голяма част от младите хора, които сега са просто в безизходица.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Сега ли искате думата, господин Костов, или след гласуването? Както решите.
Моля, народните представители да влязат в залата, ще гласуваме законопроекта на първо четене. Използвайте времето, господин Костов, докато влязат народните представители.МИНИСТЪР ИВАН КОСТОВ: Отговорът на въпроса е следният. Правителството не можеше да разчита на регулярен източник на бюджетни средства от вноски от дивиденти, поради редица обстоятелства.
Първо, защото е наизвестно каква ще бъде чистата, остатъчна по-скоро печалба, след като бъдат признати някои о т намеренията на фирмите да извършат инвестиция или да покриват инвестиционни кредити и т.н. Освен това тази материя не бше и уредена по такъв категоричен начин.
И накрая ние считаме, че тези пари, които се вземат на практика то фирмите, най-разумно ще бъде да отидат за фирмите, а не да влизат в системата на преразпределение на държавата и да бъдат използвани за различни държавни непроизводителни разходи.
Ето защо в Постановление # 27 е записано, че тези средства се използват за инвестиционни кредити за фирмите; използват се за временно финансово подпомагане; използват се за помощи и т.н. Тоест, посочени са тези нужди, които фирмите имат - някои от тях временни, за техния производствен процес.
Искам да обърна внимание на следното. Имаше една реплика от господин Андрей Луканов, в която той каза, че от 1960 г. държавата не е прилагала правото си (аз така го разбрах поне, може да не съм го разбрал съвсем правилно) на собственост и не е привличала всички остатъчни доходи на фирмите за нуждите на държавата.
Това очевидно не е вярно, ако е казано така, както аз съм го възприел, защото почти до приемането на Указ # 56 държавата прибираше абсолютно всички даходи. Това беше истината. На тези, които изработват много печалба, тя прибираше всичко, а на тези, които реализираха загуби, тя покриваше загубите.
Искам да обърна внимание на народните представители на следното: че след демонополизацията на фирмите и след въвеждането на комерсиалните принципи за управление на предприятията много от фирмите се оказват с печалба, по-висока, отколкото, когато са били окрупнени, и много от фирмите пък се оказват нуждаещи се, след като са извадени из под покрива на стопанското обединение.
Ето защо ние решихме, че е по-добре и считам, че вие ще подкрепите това, ако тези на практика допълнително разкрити приходи, които се разкриват именно вследствие на демонополизацията, вследствие на комерсиализацията, в следствие на структурната промяна, останат за нуждите на фирмите. Аз мисля, че такова нещо трябва да се приветства. Защото това нещо е извън системата на регулярните бюджетни приходи. Това е един дивидент, който наистина най-добрата му съдба е, както тук каза господин Пирински, да отиде за инвестиционни цели, т.е. да създаде нови работни места. (ръкопляскания от мнозинството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласуваме законопроекта на първо четене. Текат трите минути.
Гласували общо 213, за - 143, против - 9, 61 се въздържат. (Ръкопляскания)
(Мотивите и текстът на законопроекта - Приложение # 1,I)
Почивка до 18 часа и 50 минути. (Звъни)(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Има едно предложение от група народни представители от СДС и ДПС във връзка с инцидента с колата на господин Кадир Кадирн и с инцидента - побоят, предизвикан от народния представител Вълкан Вергиев, и зачестилите напоследът призиви за неспазване на проетите... (Неодобрителни възгласи от блока на ПСБСП) Гласувано е било това нещо, това е гласувано.
Вижте, и да викаме сега... гласувано е. Така че сега трябва да се реши създаването на временна анкетна комисия.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от мястоЧ: Не, съставът й.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Съставът на Временната анкетна комисия.
Кой е присъствувал? Господин Кадир, вие присъствахте ли при гласуването?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Създадена е комисията, трябва да се определи съставът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Значи гласувано е, че се създава комисия, трябва да се определи съставът.
Има ли предложения за числото на комисията?
Господин Лютфи, имате ли предложения?
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Благодаря ви, господин председател, уважаеми колеги! Знаете, че действително на 9 април го пласувахме. Лично председателката на парламентарната група на предизборния съюз на БСП осъди подобни актове и подкрепи предложението и то беше гласувано. Аз предлагам следното като проект: комисията да се състои от 6 души, като бъде разпределена, както следва, по парламентарни групи - трима представители от парламентарната група на Съюза на демократичните сили, двама представители от парламентарната група на предизборния съюз на БСП и един от парламентарната група на Движението за права и свободи. Това е, господин председател. Шест души.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Шест души. Други предложения?
Имате думата, господин Николов.
ВАСИЛ НИКОЛОВ (ПСБСП): Многоуважаеми господин председател, колеги! Имам две предложения. Първо, думата "побой" за първи път я чухме от господин председателя. Аз считам, че побой ние не сме видели. Засега говорихме за инцидент. (Реплики от блока на СДС, които не се чуват) Умолявам господин Венцеслав Димитров той да дефинира дали да е инцидент или побой.
Второто предложение: предлагам съставът на комисията да е трима на трима на един.
За протокола: Васил Николов, Парламентарен съюз за социална демокрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Николов, господин Николов. Аз тази дума "побоят" я чета тук. Така че така е било решението. (Неодобрителни възгласи от блока на ПСБСП)) Какво е било решението?
Добре, няма побой. Извинявайте, не съм присъствувал. Аз чета предложението.
Тогава имаме едно искане комисията да се състои от шест души. Господин Николов предлага 7 души - 3-3-1.
Смятам, че ако няма други предложения, да гласуваме първо предложението на господин Лютфи за 6 души. Моля, глясувайте!
Резултатът: от общо гласували 181 народни представители, 108 са гласували за, 68 - против, 5 се въздържат.
Аз ще поставя на гласуване и предложението на господин Николов, защото има голямо движение, както виждам, в залата.
ПЛАМЕН ВЪЛКАНОВ (от място): Трябва да е нечетно число!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля! Не ви разбирам, ако обичате елате на микрофоните.
ПЛАМЕН ВЪЛКАНОВ (ПСБСП): Господин председател, доколкото разбрах, смисълът на искането на колегата Николов се състоеше в това, че нечетният брой на членовете на комисията ще доведе до реално вземане на решение. А един четен брой от шест човека може да доведе до различни позиции: трима на трима и това ще възпрепятствува комисията легално да вземе решение със съответно мнозинство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря ви, господин Вълканов, но народните представители като че ли не одобряват това нещо.
Подлагам на гласуване предложението на господин Николов за това комисията да се състои от 7 души.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 188 народни представители 77 са гласували за, 109 против, 2 се въздържат.
Приема се предложението на господин Лютфи, което гласи: "Комисията да се състои от 6 души народни представители - трима от СДС, двама от БСП и един от ДПС."
Моля в срок от няколко минути нека парламентарните групи да ми дадат имената, щом ги имате и съответно предложение за председател, за заместник-председател и секретар. Какви са предложенията ви?
(Златка Русева и Юнал Лютфи предават своите предложения)
Моля, предложението от предизборния съюз на БСП!
Предложенията са следните:
От СДС: Александър Сталийски, Свобода Стефанова, Димитър Куманов.
От предизборния съюз на БСП: Николай Добрев и Веселин Иванов.
От ДПС: Емил Бучков.
За председател на комисията има две различни предложения от двете групи. Има предложение Александър Сталийски да бъде председател - от СДС и ДПС. И има предложение за Николай Добрев от предизборния съюз на БСП.
Моля, гласувайте за първото предложение. За председател Александър Сталийски.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Първо съставът да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре, първо да гласуваме за тези имена:
Александър Сталийски
Свобода Стефанова
Димитър Куманов
Емил Бучков
Николай Добрев
Веселин Иванов.
Това са предложените депутати... Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 189 народни представители, 125 са гласували за, 50 - против, въздържали се 14.
Това са имената.
Моля ви, гласуваме за председател. Има две предложения. Първо гласуваме за председател Александър Сталийски.
Моля, глясувайте!
От общо гласували 184 народни представители, 106 са гласували за, 66 - против, 12 се въздържат.
(Ръкопляскания от блока на СДС)
За председател на комисия се избира Александър Сталийски.
За подпредседател има само едно предложение - за господин Емил Бучков. Има ли друго предложение?
Моля, глясувайте.
Резултатът: от общо гласували 186 народни представители 107 са гласували за, 55 против, 14 въздържали се.
Господин Бучков се избира за заместник-председател.
В решението, така както е напечатано от Правния отдел, има и секретар. Но ще има ли нужда тази комисия от секретар или няма да има?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не, не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Няма нужда. Тогава другите четирима остават членове. Секретар няма.
Има още две гласувания по този въпрос. Те са: "Временната анкетна комисия във връзка с инцидента с автомобила на заместник-председателя на Народното събрание Кадир Кадир...", в какъв срок да изясни обстоятелствата? Има ли някакви предложения? Чувам един месец.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Господин председател, уважаеми колеги! Аз предлагам срокът да бъде 14-дневен. Смятам, че е достатъчен, за да се ннаправи доклад и да бъде информирано Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Лютфи, само има едно неудобство, че тези 14 дни ще съвпаднат с ваканцията. Как да го направим? За 14 дни няма да може, трябва да помислим. Ние ще се съберем по всяка вероятност на 5-6 май с оглед на асамблеята. Да кажем до 10 май? Защото сега ще има няколко дни.
Добре, има предложение до 10 май.
Госпожа Митева, заповядайте.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПСБСП): Струва ми се, че предметът на тази комисия е твърде широк, за да можем да искаме от нея да се произнесе за 14 дни. Нека да си спомним, че първо тя трябва да извърши проверка по случая със заместник-председателя на Народното събрание, трябва да извърши проверка по инцидента с Вълкан Вергиев и е внесено предложение от парламентарната група да се проучи и инцидентът с народните представители Савка Йовкова и Червенко Крумов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожо Митева, всичко това постепенно ще го сложа н агласуване. Съвсем сте права. Така е - за Кадир Кадир - един срок, след това ще има временна анкетна комисия ще трябва да гласуваме срок за достоверността на информацията за зачестяване отправянето на призиви за неспазване на приети от Народното събрание закони, предизвикано от народни представители. Това е заедно.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПСБСП): При това положение ми се струва, че срокъ т на действие на тази комисия, ако искаме тя да работи сериозно и да правим сериозни предложения, не може да бъде помалък от три месеца. (Ннеодобрителни възгласи от блока на СДС)
Моля ви се, законният срок на едно предварително следствие е два месеца, а то се занимава само с разследване. Откъде ще намерите време за проучване на всички тези инциденти.
Моето предложение е за три месеца.
Мариела Митева, Парламентарен съюз за социална демокрация.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Няма такъв.ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има две предложения - едното е до 10 май, другото е от Предизборния съюз на Социалистическата партия - БСП. Първо гласуваме подред - гласуваме до 10 май, отнася се до Кадир Кадир и за инцидента с Вълкан Вергиев. Моля ви, гласувайте!
Моля, прекратете гласуването. Посочете резултата.
От общо 189 народни представители - за са 119, против 45, въздържрали се 25.
Госпожа Митева, да поставя ли вашето предложение на гласуване? Имате право, ако искате, но мисля, че... Искате да го поставя?
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПСБСП): При това положение няма смисъл да се поставя, разбира се, на гласуване моето предложение и заради това аз ще си обясня отрицателния вот. До 10 май само призовките на свидетелите, които трябв а да разпитате, не могат да пристигнат до тях. Замислете се малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря.
Сега - по точка трета- Временната анкетна комисия да изясни в срок (трябва да гласуваме срок) доставерността на информацията за мачестяване на отправянето на призиви за неспазване на приети от Народното събрание закони. Моля ви, посочете някакъв срок. Все пак може би този срок няма да може да съвпадне с 10 май, нали? Моля за предложения.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (от място): 15 май.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): До 20 май!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има предложение от групата на СДС - до 20 май. Друго предложение има ли?Има ли друго предложение? - Няма. Моля ви се гласувайте - до 20 май. Моля, гласувайте!
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. От общо 190 народни представители - 112 са за, против - 64, въздържали се 14. Така тази комисия е създадена и ще трябва да започне своята работа.
Сега има едно предложение, което е постъпило в срок - предложение от ръководството на Предизборния съюз на БСП, с което се иска във връзка с предвиденото в дневния ред на настоящото пленарно заседание формиране на "анкетна комисия за изясняване обстоятелствата около някои инциденти с народни представители молим в предмета и обхвата на задачата на комисията да бъдат включени обстоятелствата около инцидента с народните представители госпожа Савка Йовкова и господин Червенко Крумов, които на 1 април 1992 г. късно вечерта бяха блъснати от таксиметрова кола пред хотел "Европа-палас". (Шум в залата)
Момент моля ви се! Ние в случая трябва да гласуваме за създаване на такава анкетна комисия, защото за другата комисия е било гласувано. За тази комисия не е било гласувано. Ако искате... (Шум и реплики в залата) Моля ви се, от местата недейте... Който иска да изясни какво предлага, да дойде на трибуната.
Ние бихме могли, смятам, и това искане да го прикачим към временната комисия, разбира се, с друг срок. Но първо трябва да гласуваме действително за това решение. Искате ли думата? Да.
ТОШО МУХТАНОВ (ПСБСП): Тошо Мухтанов, 15.Плевенски избирателен район.
Тъй като инцидентите са близки и ще навлязат в тази материя колегите, които се занимават, аз предлагам на същата комисия да бъде възложено да изясни и този случай, като се предвиди нов срок за нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожица Русева има думата.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Разбира се, че трябва да се разглеждат тези инциденти, но мисля, че ние имаме чисто процедурна невъзможност да го направим с това проекторешение, защото съдържанието на проекторешението, което определя задачата на тази Временна анкетна комисия, вече е гласувано и то е гласувано на 9 април, ако не се лъжа, както каза господин Лютфи. Сега ние само гласувахме състава и ръководството и сроковете за завършване на работата. Просто не виждам... То трябва да бъде внесено по съответния ред, ако трябва да се възложи на същия състав, тоест отново да имаме вот, но не можем, след като имаме гласувано проекторешение сега, без да е гласувано тогава, така да се каже, да го прикачим. Мисля, че чисто процедурно по правилник това не може да стане, иначе, разбира се, че трябва да се разгледа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли друго становище?
ТОДОР ТОДОРОВ (ПСБСП): Мисля, че функциите на тази комисия сега ги решаваме и не сме толкова затруднени към съ щата комисия да бъде прикачено, както се изразихме преди малко, и това, което заслужава да бъде разследвано като инцидент във връзка с народните представители от Парламентарния съюз за социална демокрация. Така че, мисля, съвсем основателно е да не се занимаваме втори път с комисии и т.н. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте, като прегледах правилника, за съжаление правилникът този въпрос не го изяснява, но аз смятам, че с вота на Народното събрание може да го решим. Би могло да прикачиме, би могло и да не прикачиме, аз смятам, че във всички случаи, ако не се прибави, ние ще трябва да гласуваме, разбира се, да се създаде такава анкетна комисия.
Действително, госпожа Ананиева, вярно, че няма подписи, няма необходимите подписи.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Но това е като предложение на парламентарната група!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Момент.
САВКА ЙОВКОВА (ПСБСП): Савка Йовкова - Добрич, БСП.
Казвам го повече за моите близки и приятели, за да разберат, че съм жива и здрава. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля ви се, госпожо Йовкова, това не е за шега, моля ви!
САВКА ЙОВКОВА: Удивена съм от това, че процедурните правила се поставят над безопасността и здравето на депутатите. Удивена съм от подборното отношение на нашия парламент съм случаи, идентични, отнасящи се до обикновени пътно-транспортни произшествия без политическа окраска, нещо случайно. Това, което групата на ДПС и господин Кадир поставят и искат да му придадат политически характер, аз не желая да бъде така. Отказвам се от вашата подкрепа. (Ръкопляскания от ПСБСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Обаче, госпожо Йовкова, тук е включен и господин Крумов. Вие се отказвате?
САВКА ЙОВКОВА (от място): Аз го казвам от името и на двамата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Йовкова и господин Крумов се отказват от предложението за създаване на комисия.
Имате думата, господин Митев.
ТРИФОН МИТЕВ (ПСБСП): Благодаря ви, господин председател.
Трифон Митев - Парламентарен съюз за социална демокрация.
Това, че госпожа Йовкова оттегля своето участие в тази комисия и може би и господин Червенко Крумов, още не означава, че парламентът трябва да приеме техните становища, защото предложението не е внесено нито от госпожа Йовкова, нито от господин Червенко Крумов.
Моля ви парламентът да се произнесе по това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте сега - аз съм съгласун абсолютно, че ние не можем да делим. Бих казал, че би трябвало да се направи анкетна комисия. Няма никаква пречка действително тук в пет минути да се събере една десета подписи. Бих ви дал това и да се гласува след това - поначало трябва да има такава анкетна комисия.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Предложението е от Парламентарния съюз. Защо ви трябват тези подписи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: вижте - просто, защото в чл. 29 се казва, че... Защото така е член 29: "Временни комисии се образуват по конкретен повод" и т.н.... "по предложение на председателя или най-малко на една десета от народните представители".
Добре, аз като председател на Народното събрание, предлагам да се създаде комисия, която да разследва случая с госпожа Йовкова и господин Червенко Крумов. Моля ви, гласувайте за това предложение - да се създаде анкетна комисия по случая с таксиметровата кола. Аз смятам, че ние би трябвало да пазим живота на всеки един народен представител.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо 189 - за 155, против 21, въздържали се 13. Приема се предложението.Нека да не оставяме за утре. Има ли предложения за състава на комисията от колко души да бъде? Моля, за предложения! Думата има господин Даскалов.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Господин председателю, госпожи и господа! Предлагам същата комисия да поеме и задачите по това. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Други предложения? Думата има господин Михайлов.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Подкрепям предложението на господин Даскалов - комисията да бъде същата, и предлагам същевременно да се даде малко по-удължен срок, за да може тя последователно да свърши своята работа, примерно един месец.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Тази комисия има вече два срока: единият е 10 май, а другият е 20 май. Тогава да поставим датата 30 май. Добре. Моля тогава първо да гласуваме, че същата комисия се натоварва да разгледа и този случай. Моля ви, гласувайте!
Гласували общо 163 народни представители. От тях 140 са за, 13 - против, и 9 въздържали се.
Моля сега да се гласува за срока. До 30 май комисията да даде резултата от направената анкета. Моля, гласувайте!
(Христофор Събев се приближава към трибуната и иска по време на гласуванет ода каже нещо)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Сега се гласува. Моля, прекратете гласуването и посочете резултата!
Гласували общо 156 народни представители. О тях 139 за, 5 против и 12 въздържали се.
Предложението се приема.
(Христофор Събев настоява да вземе думата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За лично обяснение думата се взема накрая. Да ви запиша ли? Добре.
Имаме 20 минути до края. Моля господин Карабашев да излезе да докладва по
ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯТА
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Най-после се връщаме към Закона за приватизацията.
Във вторник спряхме след приемането на чл. 7.
Следва чл. 8 със следното съдържание:
"Ал. 1. В тримесечен срок от датата на влизане на този закон в сила Министерският съвет създава взаимен фонд. На този взаимен ф онд се предоставят безвъзмездно 20 на сто от акциите или дяловете на приватизираните държавни предприятия или техния паричен еквивалент. Решението за предоставянето на паричен еквивалент вместо акции или дялове се приема от съответния орган по чл. 3.
Ал. 2. На този взаимен фонд се предоставят и 20 на сто от паричните постъпления от приватизацията на непреобразувани предприятия или обособени техни части.
Ал. 3. Министерският съвет прехвърля управляваните от него акции от този взаимен фонд, след съответното законово регламентиране за следните цели:
1. фондове за социално осигуряване;
2. за безвъзмездно участи ена български граждани в приватизацията;
3. за обезщетяване на бивши собственици."
По този член на първо четене устно бяха изказани много предложения. В Икономическата и Законодателната комисия също постъпиха няколко предложения: от господата Стоилов, Филипов, Манол Тодоров и Константин Размов, от господин Петко Гинев. Може да се обобщи, че тези предложения касаят два проблема.
Единият проблем е да се измени числото в ал. 1, което в предложения законопроект е 20.
Вторият проблем е да стане фиксиране на процентното съотношение на разделянето на акциите от взаимния фонд за целите, определени в ал. 3.
Икономическата комисия, след като анализира внимателно всички предложения и отчете общата философия на този законопроект за приватизацията, смита, че предложеният процент в ал. 1 в комбинация с другите социално ориентирани елементи в целия законопроект създава добър баланс между пазарния и социалния подход при приватизацията. Също така Икономическата комисия счита, че до законовото регламентиране на използуването на акциите от взаимния фонд за целите по ал. 3 не трябва да се фиксира разделянето на тези акции. Това становище бе подкрепено от по-голямата част от Икономическата комисия. То бе обсъдено и в Законодателната комисия и също бе подкрепено от мнозинството на Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Думата има господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Господин председателю, колеги! Без да потвърждавам, без да агитирам да гласувате за предложението на Икономическата комисия, което се разбира от само себе си, предлагам две промени. Едната е допълнение в ал. 1, където пише "държавни предприятия" да се допълни "и общински", т.е. и общинските предприятия да са задължени да отчисляват 20 на сто от акциите или дяловете във взаимния фонд. Защото ако се предположи, че този взаимен фонд ще отиде за изграждане на фондове за социално осигуряване, хората са работили както в държавните, така и в общинските предприятия и така или иначе тези предприятия са задължени на хората, които са рпабмоти в тях.
И да стане така: "Двайсет на сто от акциите или дялове- те на приватизираните държавни и общински предприятия или техният еквивалент" - това е първото предложение.
Второто предложение е т. 2 от ал. 3 да отпадне - "за безвъзмездно участие на български граждани в приватизацията". С това съвсем не искам да кажа, че български граждани не могат да участвуват в приватизацията безвъзмездно, но по-нататък има един член (не мога да ви кажа кой е точно, защото не знам каква е номерацията или дали са стигнали до него в Законодателната комисия(, където се дава право на Министерството на финансите да се участвува в приватизацията и с ценни книжа, т.е. не с пари. Именно тези ценни книжа могат да бъдат дадени безвъзмездно по някакъв признак на някакви граждани. Защото за мен не е ясно как зваизмният фонд ще даде възможност да участвуват безцвъзмездно. Тоест безвъзмездното участие може да се осигури по друг начин и той е предвиден в така предложения закон.
Затова предлагам т. 2 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Думата има господин Стоян Иванов.
СТОЯН ИВАНОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, разглежданият чл. 8 на Закона за приватизацията наистина е един текст, който събужда немалко размисли и немалко спорни мнения. Аз искам да взема отношентие по следния въпрос.
По отношение размера на средствата 20 на сто, които ще се отделят във Взаимния фонд. Тук се изказват разни тези за пазарния, социалния характер на приватизацията. Аз смятам, че тук малко като че ли не се разбира или ако се разбира, умишлено се завоалира по някакъв начин този въпрос. 20 на сто се дават за лицата по чл. 5, които имат право да участвуват преференциално в приватизацията и се казва "плюс 20 на сто, които се дават за взаимния фонд" и едва ли не 40 на сто от предприятията не могат да бъдат закупени, т.е. ще бъдат предоставени на собственик, който би желал да закпи голяма част предприятия ще бъде ограничен в това си свое желание.
Това обаче не е така, защото в текста на ал. 1 на чл. 8 е записано: "На този Взаимен фонд се предоставят безвъзмездно 20 на сто от акциите или дяловете на приватизираните държавни предприятия или техният паричен еквивалент." Тоест тук ситуацията може да бъде равна н атакава: една фирма може да купи сто на сто от акциите на предприятието и 20 на сто от тези постъпления да постъпят във Взаимния фонд, което не представлява никакво накърняване интересите на чуждестранните или българските производители, които са решени да купят някакво предприятие. Същото се отнася и за тези 20 на сто, които ще бъдат изкупени с преференции от лицата по чл. 5.
Освен това в ал. 3 е написано, че "Министерският съвет прехвърля управляваните от него акции от този Взаимен фонд след съответното законово регламентиране за следните цели: "(и понадолу са описани целите).
Обаче тук изведнъж всичко, за което става дума по-горе "или техният паричен еквивалент на средствата за тези 20 на сто от акциите" и отдолу "20 на сто от паричните постъпления от приватизацията" за тях не става дума къде отиват.
Аз разбирам това нещо, но не става много ясно от текста.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Той допълнително ще бъде уточнен.
СТОЯН ИВАНОВ (ПСБСП): Добре, аз разбирам, тук се има предвид, че Взаимният фонд притеава пари, които ще прави в акции, така ли да го разбирам това? Добре, ако е така, аз предлагам тогава следното.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ репликира от място.)
Паричният еквивалент - пише тук. Какво значи "няма пари"?
Аз това имам предвид, че собственикът, т.е. държавата, има реалната възможност, защото по чл. 3 тя определя - Агенцията за приватизация или Министерският съвет определя дали да се получи паричният еквивалент или само да се вземат акции. Тоест държавата има възможност в този случай да регулира акциите, които ще бъдат продадени на чужди фирми или на български собственици и т.н. Тоест опасението, че могат да се продадат само 40 на сто от..., т.е. да не се продадат 40 на сто от имуществото във формата на акции отпадат с този текст тук.
Аз накратко предлагам следното допълнение, за да се внесе яснота в текста, предлагам следния текст: "Министерският съвет в края на годината (на календарната година да речем) прехвърля управляваните от него акции или дялове и паричните постъпления по ал. 1 и 2 на Взаимния фонд след съответно законово регламентиране за следните цели", и оттам нататък текстът, както си е.
Вижте сега аз разбирам, че правителството може би се опасява от изсипването на ликвиди такива в оборот, като се даде на фонда, на Взаимния фонд специално, не на пенсионния фонд, като му се дадат много, да речем, налични средства, които могат бързо да влязат в обръщение, за да свият инфлационния натиск.
Така че аз предлагам да бъде записано по този начин, да има възможност държавата, все пак Министерският съвет или на тези, които дават тези средства на Взаимния фонд, да имат някаква възможност да коригират този натиск, бих казал, инфлационен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Венцеслав Димитров има думата за реплика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Една кратка реплика. Сега вижте, тук наистина в този фонд могат да влязат акции, могат да влязат и пари, когато се продава цялото предприятие, защото имат такива възможности и по-нататък има такива текстове. Всички акции се продават и тогава във Взаимния фонд ще влязат 20 на сто от парите. Този фонд тогава ще п ревърне тези пари в държавни облигации и самият фонд от своя страна той затова е Взаимен фонд, защото, от една страна, влизат акции и облигации, а от друга страна, той издава акции или някакви ценни книжа, които ще носят доход или ще носят дивидент.
Затова аз възразявам на предложението на преждеговорившия в края на годината чак да стане това. Защото този взаимен фонд ще загуби много от факта, че тези примерно пари няма да бъдат превърнати в лихвоносни ценни книжав най-обикновения смисъл. Защото, ако в началото на годината продадем предприятие и парите влязат във Взаимния фонд, Взаимният фонд веднага ще закупи държавни ценни книжа, които носят високи лихви, примерно сега 70 на сто и Взаимният фонд ще загуби, ако даде възможност на Министерския съвет междувременно и до края на годината да се разпорежда с тези пари. Тоест парите ще отидат в Министерския съвет, в бюджета или къде ли не, или извън бюджета, а няма да отидат във Взаимния фонд, а ние се стремим Взаимният фонд да го напълним с пари, колкото се може по-скоро.
Затова съм против това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПСБСП): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, още на първо четене ние внесохме редица предложения, едно от които касае чл. 8 на разглеждания законопроект. Позволете ми да прочета, тъй като мина доста време, да се запознаете с това, което предлагаме като вариант на сегашния текст на чл. 8.
Предлагаме нова редакция. "Ал. 1. 35 на сто от акциите или дяловете на приватизираните държавни предприятия или техния паричен еквивалент, се предоставят безвъзмездно на Взаимния фонд, който се създава от Министерскиясъвет в тримесечен срок от влизането на закона в сила.
Ал. 2. На този Взаимен фонд се предоставят 35 на сто от паричните постъпления от приватизацията на непреобразуващите се предприятия или обособени техни части.
Ал. 3. Министерският съвет е длъжен да прехвърли управляваните от него акции, дялове и парични постъпления от този Взаимен фонд след законовото му уреждане за следните цели:
1. 20 на сто на Националния фонд за участие на членовете на обществото в приватизацията. Народното събрание създава този фонд до 30 юли 1992 г. и определя реда на имитиране и разпределение на приватизационните бонове между пълнолетните правоимащи български граждани, живеещи постоянно в страната;
2. 10 на сто на фондовете за социално осигуряване;
3. 5 на сто за обезщетяване на бивши собственици."
Позволете ми, господин председател, без да влизам в подробно обосновка на този текст, тъй като на първо четене доста оратори защитаваха такова едно виждане все пак да кажа няколко думи.Ние сме дълбоко убедени, отчитайки еволюцията, която претърпя общественото мнение в тази страна, позицията на преобладаващата част от икономистите и, бих казал, и на политиците в тази страна, че такова едно решение изцяло се вписва в схемата за осъществяване на една социално пазарно ориентирана приватизация, нещо, което е изключително важно, за да се ускорят темповете на икономическата реформа.
Всички сме съгласни, че наред с многото други съображения от социално, икономическо естество, на които аз подробно не искам да се спирам, има едни, бих казал, свръхважен проблем. И той е: в сегашната обстановка, при осъществяването на тази трудна икономическа реформа, основна съставна част на която в структурен аспект е приватизацията, да получим максималната подкрепа на гражданите на тази страна. Повтарям, в това трудно време, което в следващите седмици и месеци ще бъде още по-трудно.
Второ, в последните седмици, бих казал даже дни, в ход са редица манипулации на общественото мнение, в това число и на депутатския, така да се каже, състав. Внушава се, че едва ли не числото 20, което се появи в сега гледания законопроект, не може да бъде променяно, тъй като то е съгласувано с международните финансови организации, с които България има вземане-даване. Това е наистина пълна измислица. И ще кажа защо? (Реплики от залата, които не се разбират) Ще кажа защо, господин Мицев, моля Ви се, още 2-3 минути.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не е вярно! Вие говорихте ли с тези хора, господин Стоилов?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Винаги, когато се консултира един законопроект или проект за решение с представители на тези международни финансови организации, се засрещат виждания, съображения, философии на страната и на тези финансови организации. Тяхната философия, предполагам, на болшинството от присъствуващите тук депутати, е ясна.
Второ, което обаче заслужава изключително внимание, уважаеми колеги, това е, че в нито една страна, която далеч преди нас започна да прави реформата, в това число и стартира с приватизацията, и не само с малката, а изобщо с приватизацията, има приети закони отпреди година и половина-две, в нито една от тези страни Фондът и Световната банка не са факторите, които решиха какъв да бъде обхватът на тези преференциални системи. Това не е мое твърдение, то подлежи на проверка, ако щете, документална. И ще приведа един-единствен пример. В Полша, може да разгърнете законите, само за боновата система на приватизация, която фигурира в нашия проект като т. 2, законът предвижда заделяне на 30 на сто от държавното имущество, акции, дялове и пр., и пр. Но, съгласете се, Полша е страна, която две години преди нас има вземанедаване с Фонда и Световната банка.
Подобно може да се каже и за чехословашката система.
С това аз искам да обърна вашето внимание на следното обстоятелство. Просто в случая философията на вносителите на законопроекта съвпада с философията на чиновниците от Фонда, които са гледали и консултирали този проект. Толкова и нищо повече!
Аз смятам, че парламентът, а това означава и страната, в никакъв случай не са принудени да се съобразяват в това отношение със съображенията на някои от чиновниците на Фонда и Световната банка. Повтарям, в нито един от законите на другите централноизточноевропейски страни Фондът не е пусксал балтията над това числото да бъде 20 или 30 и да се прилагат едни или други преферентни системи. Фондът има отношение, Фондът изказва своето мнение и банката, но те не налагат вето в това отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Стоилов...
СТЕФАН СТОИЛОВ: И накрая, позволете ми още минута, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Понеже не остава време. На Елена Поптодорова исках да дам думата за лично обяснение.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Да. Сами разбирате, че това е един от ключовите моменти на този закон.
Втора една манипулация, която е в ход, е, че ако ние отидем към по-силно социално ориентирани схеми, а всъщност това предложение пледира само за едно нещо - засилване на тази схема, която в зачатъчно състояние е заложена в сега предложения на вашето внимание проект, уж създаваме една икономика, в която ще отсъствуват активни стопански субекти.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не разбирате от тези работи, господин Стоилов! По-добре да си седнете.
СТЕФАН СТОИЛОВ: В тази страна и в този парламент има един човек, който само разбира, и в това е трагедията на България, господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не ги разбирате тези работи! Трябва да си седнете.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Вижте какво, господа, България, подобно на другите централно-източноевропейски общества, има възможност още на старта сега на реформата и на приватизацията да отиде към икономическо овластяване на по-голям процент хора, на всички пълнолетни граждани в страната като държатели на малки пакети от собственост. Всички страни, които дадоха ход на приватизацията през 80-те и 90-те години, всъщност доведоха до широка демократизация на капитала.
Следователно и в нашата страна сега ние имаме големия шанс да не допуснем утре обществото да бъде общество на крайна социална диференциация по подобие на някои от латиноамериканските страни. Не допускайки това, ние всъщност ще спечелим големия кредит на доверие на гражданите на тази страна за реформата и за приватизацията. Това господата суперлиберали от СДС, които са единствени в тази страна, не разбират. И в това е тяхната голяма грешка.
Аз приканвам всички останали депутати да подкрепят този вариант на текст на чл. 8.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Той не е компетентен този вариант.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Часът е 20,00. Нека да не ми се сърдят, че някои няма да могат да дадат лично обяснение в края на заседанието. Запомнете изказването на господин Стефан Стоилов, за да сте готови утре за репликите.
Ако искате, госпожо Елена Поптодорова, заповядайте. Нека да оставим. Съмнява ме, че вече няма предаване. Нека да закрия заседанието и да остане за утре.
Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 20,00 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (п) Стефан Савов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: (п) Снежана Ботушарова
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: (п) Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ: (п) Трифон Митев
(п) Руслан Сербезов