Председателствували: заместник-председателят Снежана Ботушарова
Секретари: Трифон Митев и Илхан Мустафа
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля уважаемите колеги да заповядат в пленарната зала! Има режим на регистрация. (Звъни)
В залата има необходимия кворум. Откривам днешното заседание. Добър ден, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Ще започна днешното заседание със съобщение за утрешния парламентарен контрол.
Утре, петък, 17 септември, ще отговарят на актуални въпроси и питания:
Министър-председателят Любен Беров. Той ще отговори на актуалните въпроси на народните представители Христо Марков, Гинчо Павлов, Емил Филипов, Радко Пандурски, Векил Ванов, Свобода Стефанова, Стефан Стефанов и Едвин Сугарев. И на питанията, поставени от народните представители Невен Пенев, Стефан Стефанов, Велко Вълканов, Жан Виденов, Нора Ананиева, Дончо Конакчиев и Манол Тодоров.
Ще отговаря също така министърът на вътрешните работи Виктор Михайлов на актуалните въпроси, поставени от народните представители Петя Шопова, Христо Марков, Павел Шопов, Васил Златаров, Васил Михайлов, Петър Тодоров, Илко Илиев, Стоян Райчевски, Станка Величкова, Векил Ванов, Свобода Стефанова, Стефан Стефанов и Едвин Сугарев. И на поставените питания от народните представители Стоян Райчевски и Лъчезар Тошев.
Утре ще отговаря на актуални въпроси и питания и министърът на науката и образованието Марко Тодоров. А те са поставени МС/ВР 91.1 от народните представители Свобода Стефанова, Стефан Стефанов и Едвин Сугарев - актуален въпрос. И на питане на народния представител Минчо Минчев.
Министърът на културата Ивайло Знеполски ще отговори на актуален въпрос, поставен от народния представител Иво Атанасов.
Министърът на земеделието Георги Танев има готовност да отговори на актуалните въпроси, поставени от народните представители Минчо Минчев, Златимир Орсов, Трифон Митев, Христо Марков и Маньо Манев. И на питане, поставено от народния представител Йордан Куцаров.
Министърът на финансите Стоян Александров има готовност да отговаря на актуални въпроси, поставени от народните представители Тошо Мухтанов, Маньо Манев и Тодор Тодоров. И на питания от народните представители Хасан Али и Тошо Пейков.
Министърът на правосъдието Петър Корнажев ще отговаря на актуални въпроси, поставени от народните представители Златимир Орсов и Светослав Мичев.
И министърът на здравеопазването Танчо Гугалов има готовност да отговори на актуален въпрос, поставен от народния представител Борис Александров.
В заседанието няма да могат да участват министър Христо Тотев поради отсъствие от страната, министър Румен Биков - поради участие в регионална среща в гр. Силистра, и министър Валентин Александров - поради заболяване.
Това е, което ми е подадено да ви съобщя.
Има няколко предложения за промяна в дневния ред. Моля за вашето внимание!
Програмата е приета, имате я пред себе си.
Направени са следните предложения.
Първото предложение е на господин Златимир Орсов, който предлага на основание чл. 37, ал. 3 от правилника, точка седма да стане точка първа. Това е първо четене на законопроекта за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
И има още едно предложение, което го конкурира да бъде точка първа. Направено е от господин Стефан Савов, председател на парламентарната група на Съюза на демократичните сили. 91.2
Точка първа да бъде - попълване състава на Анкетната комисия относно българските имоти в чужбина.
Освен за попълване на тази комисия има и предложение от госпожа Нора Ананиева за промяна на член на тази анкетна комисия от състава на парламентарната група на БСП и коалиция.
Това са предложенията за днес. Ще ги поставя на гласуване.
Моля, режим на гласуване!
Първо, гласува се предложението на господин Орсов. То е постъпило и по-рано по време.
Точка седма - първо четене на законопроекта за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи да стане точка първа в днешния дневен ред.
Моля, режим на гласуване!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата!
Гласували са 177 народни представители, за са 105, против - 62, 10 се въздържат. Приема се. Точка първа става "Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи".
Моля ви, изписвайте резултата от гласуването на таблото!
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): По парламентарни групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Второто предложение, направено от господин Стефан Савов, е точка първа... сега...
СТЕФАН САВОВ (от място): Това не е точка, която ще се обсъжда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За попълване, да... Господин Савов, аз ще Ви помоля да уточните. Става дума за точка, която ще бъде първа - за попълване състава на Анкетната комисия, относно българските имоти в чужбина. Аз искам да уточня, моли ме господин Савов, че става дума само за едно гласуване да се попълни съставът. Няма да има никакви разисквания по тази комисия.
Моля, режим на гласуване тази точка да бъде точка първа. Може би е работа за една минута.
Моля, режим на гласуване точка първа да бъде попълване състава на анкетната комисия.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 169 народни представители, от тях за са 109, против - 14, 46 се въздържат. Това става точка първа. С нея ще започнем. 91.3
Още едно предложение има, за което искам да ви уведомя, но ще се гласува утре, тъй като се отнася за промяна в утрешния дневен ред.
Предложението е на господата Евгени Друмев и Васил Златаров. Те предлагат в утрешния дневен ред, след отговорите на въпроси и питания, да стане т. 1 от част втора на 17 септември. И тъй като на Председателски съвет бе уточнено и господин председателят обясни, че утре ще се започне с отговори на въпроси и питания, а към 12 ч. ще започнем с уточняване на доклада. Няма да го поставя на гласуване, а само уведомявам, защото утре ще се гласува, но колегите да бъдат подготвени. (Реплики и шум в залата) Аз чета предложението и го правя от добра воля, за да се знае какво е направено.
Т. 1, т.е., вместо доклада на временната парламентарна анкетна комисия за изясняване на обстоятелствата, при които пострадаха народни представители, да бъде проекта за решение и декларация по доклада на временната анкетна комисия за проучване и установяване на факти, свързани с нарушаване на принципа на доброволността при определяне етническата принадлежност на учениците от общините Якоруда и Гоце Делчев.
Това ще се постави утре. Още веднъж обяснявам. Прието е в петък програмата да е в 2 части. В началото да се изслушват отговори на въпроси и питания и след това втората част да се изслушват доклади на временни комисии. Вашето предложение ще се гласува утре. Аз съобщавам на колегите.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Кой го е приел това нещо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Е, поне така е записано. Аз ви моля да не се спори, защото това не е за днес. Моля ви, това не е за днес.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов и СДПД "Ера-3): Многоуважаема госпожо председател! Тук се върши една спекулация. Втората част не е разделена на части и половингодишната практика показва, че когато точно тази точка е прередена от една или от други две точки в дневния ред във втората част примерно за нея никога не остава време и се намират редица процедурни игри това решение да не бъде взето. РД/МД 92.1
Така че нашето предложение е взимането на решение по доклада на временната анкетна комисия в заседанието утре да бъде първа точка, преди всичко останало.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Съжалявам когато не се правят перфектни процедурни предложения, обвинява се Председателството за това. Така че моля ви, прочетох за какво става дума и се отнася за утре.
Заповядайте, г-н Савов, по този въпрос.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мисля, че на Председателския съвет, на който ние взехме решение да се разчистят колкото се може по-скоро анкетните комисии, беше много ясно, че тези анкетни комисии трябва да имат предимство. Защото те са анкетни комисии, които са вече с месеци и месеци и ние не взимаме решение. Така че аз не мога да разбера защо сега се поставя въпрос, че в тази част щяло да има първа и втора част!
Ние, както и миналия път, трябва да изслушаме анкетните комисии. Те са две анкетни комисии, които са много отдавна, едната е за Якоруда, а другата е за изясняване на обстоятелствата, при които пострадаха народни представители. И първо това нещо, защото те са от много по-голямо значение, отколкото отделните въпроси.
Така че аз не мога да разбера откъде идва сега това? Нашата парламентарна група е изненадана. Не знам, моля ви обяснете. Такова нещо не сме говорили на Председателски съвет. Мисля, че и г-жа Ананиева същото ще повтори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Г-жа Ананиева, заповядайте, имате думата.
НОРА АНАНИЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов и СДПД "Ера-3): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Наистина е по-целесъобразно утре да започнем с анкетните комисии. Практиката миналия петък се оказа добра. Още повече, че ние би следвало да поканим утре и проф. Захари Карамфилов, който изрази готовност да даде разяснение.
Освен това, струва ми се, че това е един въпрос, по който може да се работи и днес и е добре да стигнем до общо съглание, говоря за цялата парламентарна зала, по едни текстове, по 92.2 едни решения, които ще бъдат полезни за развитието на страната.
Така че аз предлагам да вземем решението още днес да поканим проф. Карамфилов, да го изслушаме утре. Той има свои виждания и свои оценки по тази материя и с това да пристъпим към приемането на решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми колеги! Имам чувството, че само Председателството е в час в момента. Всички имате програмата, която сме гласували вчера. Вижте какво пише в програмата за 17 септември, петък: "Всякакви промени в тази програма за утре ще бъдат поставени на гласуване утре сутринта". А предложението на г-н Друмев аз го прочетох така, както е направено, за информация на народните представители. Ако желаете някаква промяна за утре днес до 18 ч. направете предложенията и утре ще се гласува. Това е Правилникът. Няма проблем. (Реплики от залата) Днес няма какво да променяме. Днес програмата вече е уточнена. (Шум в залата) Много моля, нещата са ясни и да не губим повече време.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Не са ясни!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ясни са, ясни са. За днес програмата е ясна. За утре, ако имате други предложения, направете ги, ще ги гласуваме утре в 9 ч.
Започваме с т. 1 -
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗУВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
Извинете, преди нея остава да попълним състава на комисията.
От името на г-н Савов прочитам предложението на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
Парламентарната група на Съюза на демократичните сили предлага следните народни представители да бъдат избрани за членове на Анкетната комисия за българските имоти в чужбина: Манол Тодоров, Дако Михайлов и Никола Мишев.
След това още едно предложение на г-жа Нора Ананиева. Предложението е народният представител Емил Филипов да бъде освободен като член на Анкетната комисия относно недвижимите имоти на българската държава в чужбина и на негово място да 92.3 бъде избран народният представител Кирил Желев.
Г-жа Клара Маринова иска думата. Заповядайте, като председател на комисията. 92.4 КЛАРА МАРИНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожо председател, взимам думата като председател на временната анкетна комисия относно българските имоти в чужбина. Моля колегите народни представители с гласуване да подкрепят предложението на временната анкетна комисия.
На основание член 29 и по-специално ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, чийто текст се отнася до задачите, числеността, състава, срока и финансовите средства на временните комисии, които се определят от Народното събрание, предлагам:
Народното събрание да удължи срока за действие на анкетната комисия относно недвижимите имоти на българската държава в чужбина до 30 декември 1993 г. Три главни мотива налагат Народното събрание да гласува подобен текст:
Първо, едва днес по ред обстоятелства една от парламентарните групи представя своите представители в анкетната комисия. До този момент анкетната комисия нямаше възможност да работи достатъчно ефективно.
Второ, изпратили сме различни искания към различни ведомства за представяне на документи, свързани с проблема, който е цел и задача на нашата анкетна комисия и все още не сме получили отговор.
На всичкото отгоре във времето на действие на нашата комисия и срока, който беше определен, един месец Народното събрание беше в отпуск.
Ето затова настояваме този текст, който ние сме представили в канцеларията на Народното събрание (подава го на госпожа Ботушарова), за да бъде заведен, да бъде подложен на гласуване, след като се попълни съставът на анкетната комисия.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Господин Филипов, заповядайте. ЦМ/ВЙ 93.1
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПС ма БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожо председател, уважаеми колеги! Моля да бъда извинен от пленарната зала, че трябва да подам своята оставка от комисията и да помоля нашата група да я подкрепи, тъй като се оказва, че работата на комисията е много редовна - всяка сряда от 11 часа, а по същото време заседава и основната комисия, на която съм член - Икономическата комисия, и просто нямам възможност да присъствам на две комисии едновременно.
Госпожо председател, правя едно процедурно предложение. Може би ще бъде правилно да приемем едно общо решение: първо, попълване състава с трите имена, което предложи г-н Стефан Савов; второ, освобождава г-н Филипов и определя за член г-н Желев, който е юрист и ще бъде полезен на комисията; и, трето, удължава срока за работата на комисията до еди коя си дата.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Аз също исках да предложа това. Вие ме улеснихте, господин Филипов.
В такъв случай се гласува решение, с което се изменя решението за създаване на анкетна комисия или се допълва решението за създаване на анкетна комисия относно недвижимите имоти на българската държава в чужбина:
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:

1. Избира за членове на анкетната комисия следните народни представители: Манол Тодоров, Дако Михайлов и Никола Мишев.
2. Освобождава народния представител Емил Филипов като член на комисията и избира народния представител Кирил Желев.
3. Удължава срока на дейност на комисията до 30 декември 1993 г.
Ще ги гласуваме едно по едно. Гласува се първо предложението за попълване състава на комисията, тоест, точка 1 от проекта за решение: избират се народните представители Манол Тодоров, 93.2 Дако Михайлов и Никола Мишев за членове на комисията. Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители. За - 153, против - няма, 4 се въздържат. Приема се.
Гласуваме точка 2: освобождава се народният представител Емил Филипов като член на комисията и се избира народният представител Кирил Желев. Моля, гласувайте.
Гласували са 150 народни представители. За - 141, 2 - против, 7 - се въздържат. Приема се.
И третата точка от решението: удължава срока на дейност на комисията до 30 декември 1993 г. Моля, гласувайте.
Гласували са 147 народни представители. За - 142, против - няма, 5 - се въздържат. Приема се.
С това решението за изменение и допълване на решението за анкетната комисия относно недвижимите имоти на българската държава в чужбина е прието и точка 1 е изчерпана.
Започваме с точка 2:

ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
Моля господин Джеров да заповяда да докладва законопроекта и становището на Законодателната комисия. Започваме с първо четене.
Ако няма да докладва господин Джеров, моля да се уточни кой от заместник-председателите на Законодателната комисия ще направи това.
Има думата господин Емил Бучков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предоставям на вашето внимание на първо четене законопроект за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. 93.3 93.4
Законодателната комисия разгледа законопроекта, внесен от народния представител Златимир Орсов. Членовете на комисията предлагат на народните представители да обсъдят законопроекта в частта му относно изменението на сроковете, при положение, че първият от три срока, които функционално са свързани един с друг, изтича в края на този месец, т.е. месец септември. Ето защо според членовете на Законодателната комисия тази промяна в сроковете, която се предлага, е крайно наложителна.
За сведение трябва да отбележим, че тези срокове вече веднъж са променени. И то не само веднъж.
Останалите текстове, които се предлагат в законопроекта, не са в синхрон с действащото законодателство, поради което проектът, който е пред вас, се предлага само за изменение на сроковете в – 4а от преходните и заключителни разпоредби, като първият срок 30 септември 1993 г. се заменя с думите "30 септември 1994 г."; "31 март 1994 г." се заменя с думите "31 март 1995 г."; "31 декември 1993 г." с думите "30 септември 1994 г." и в – 4б думите "30 септември 1993 г." се заменят с "30 септември 1994 г.".
Моля да вземете отношение по предлагания законопроект, като пак подчертавам - тъй като първият срок изтича на 30 септември, наложително е да приемем изменението с оглед на удължаване на сроковете по обективни причини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Думата имат вносителите. Кой от тях ще се изкаже? (Реплики от залата)
Преди Комисията по земеделие - вносителите. Господин Орсов, Вие ли ще вземете думата? Аз следвам правилника. Там е казано - Законодателната комисия, вносителите и комисиите...
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Отстъпвам мястото си на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Отказвате се, господин Орсов?
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Не, не се отказвам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ама, моля ви, нека не се нарушава нещо, което е установено. Ако искате след това изказване да правите, ще ви дам думата. Или някой друг от вносителите да вземе думата? Както желаете. ВЙ/КП 94/1.
От името на комисията, заповядайте, господин Георги Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПт, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Силистра): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, на свое заседание на 15 юли 1993 г. Комисията по земеделие разгледа и обсъди внесения законопроект за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесен от Златимир Орсов и група народни представители. Комисията гласува и с болшинство подкрепя – 1 и 2 от законопроекта, третиращ продължаването на сроковете по – 4а и – 4б от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
По – 3 от законопроекта, касаещ – 4з от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Комисията по земеделия с болшинство при гласуването си предлага следното изменение: думите "до 600 квадратни метра" да се заменят с думите "в рамките, в които е учредено правото на ползване, но не повече от 1000 квадратни метра".
Комисията по земеделие счита, че законопроектът с предложените изменения и допълнения може да бъде внесен за първо четене в пленарната зала на Народното събрание, като се има предвид и това, което беше вече подчертано от господин Бучков, обстоятелството, че първият срок изтича на 30 септември, моля за вашето становище и даване ход и изказвания по внесения законопроект.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Имате думата за дебати на първо четене на законопроекта. Имате думата.
Заповядайте, господин Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги! На вашето внимание е едно изменение в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, което засяга земите, получени от гражданите по многобройните постановления на Министерския съвет, на указите на Прези94/2. диума на Народното събрание, на Държавния съвет, земи, предоставени за земеделско ползване.
Законопроектът, който аз и още няколко колеги от Парламентарния съюз на социална демокрация сме внесли, предлага освен удължаване на сроковете с една година и заличаване на – 4з, с който беше постановено ограничение от 600 квадратни метра върху земите, върху които ще се придобива собствеността.
Комисията по земеделие предлага – 4з да не се отменя, а ограничението от 600 квадратни метра да бъде изменено в оня смисъл, в който господин Николов го прочете, а именно правото на собственост да се придобива в онези размери, в които е учредено правото на ползване, но не повече от 1000 квадратни метра.
На заседанието на Комисията по земеделие вносителите се съгласиха с това предложение и предлагаме на Народното събрание нашето предложение за отмяна на – 4з да бъде гласувано в редакцията, която предлага Комисията по земеделие.
Удължаването на сроковете за придобиването на собствеността се налага по няколко причини. Първата от тях е, че не са готови плановете, въз основа на които трябва да бъде придобита собствеността от ползвателите. Необходимо е изготвянето на кадастрален план, на който да бъдат заснети границите на имотите, които ще се придобият от ползвателите, за да могат те да получат и скица за имота, собствеността върху който придобиват. Тези планове не са готови и в близко бъдеще не се очаква те да станат готови. Това е задължение на общините. Заради неизпълнението на задължението на общината не би следвало гражданите да изгубят възможността да придобият собствеността върху земите, които ползват.
Втората причина е, че Министерството на земеделието не е издало наредбата по – 4е от преходните и заключителни разпоредби на Закона за земята. За какво става дума? Според този параграф гражданите, които ползват земеделски земи, могат да придобият собствеността върху тях не само чрез заплащане, а и като ги заменят с част от земите, върху които имат право да възстановят собствеността си. Редът за тази замяна се определя от министъра на земеделието с една наредба. За съжаление вече година и половина откакто действа новият вариант на Закона за земята, трима министри на земеделието не намериха време и сили 94/3. да издадат наредбата по – 4е, въпреки че миналата година през юни месец бившият министър на земеделието Георги Стоянов в отговор на един актуален въпрос на господин Маньо Манев заяви, че е въпрос на няколко дни приемането на наредбата. А оттогава мина една година и това задължение не е изпълнено. То също нарушава правото на ползвателите да придобият собствеността върху земите, които ползват и налага удължаването на срока.
На следващо място, друга причина, налагаща удължаването на срока, е това, че общините не са изпълнили задълженията, които са им възложени с Постановление на Министерския съвет # 4 от 1988 г. относно уреждането на проблемите, свързани с предоставените земи за самозадоволяване. Ако общините бяха изпълнили тези свои задължения, то много от спорните въпроси, които сега изникват при прилагането на – 4, щяха да бъдат решени задоволително и в интерес на ползвателите и на бившите собственици.
И не на последно място, причина за удължаването на срока е, че цените, по които се предвижда да се придобият земите, са несправедливо високи. Имам предвид това, че в тях се включва и стойността на подобренията, извършени от самите ползватели. Получава се така, че ползвателите са правили подобрения, засаждали са трайни насаждения, строили са сгради, насипвали са пръст и други подобни подобрения и сега същите ползватели трябва да платят за подобренията, които те самите са направили.
Преди няколко месеца при една среща при президента на републиката, на която присъства и министър-председателят, и министърът на земеделието, министър-председателят се съгласи, че тези цени поради тази причина са несправедливи и се налага те да бъдат коригирани. За съжаление тези негови думи засега са останали без последствие. Аз очаквам обаче от тях някакво реално действие, т.е. изменение на наредбата, по която ще се придобие собствеността върху земите, ползвани от гражданите.
На следващо място, коефициентите за увеличение на цените, дадени в наредбата, са твърде произволни и също се нуждаят от изменение.
Това са накратко мотивите, които налагат удължаването на срока за придобиването на собствеността. 94/4. Искам обаче да се спра и на предложението, засягащо – 4 "з". В становището на Законодателната комисия се твърди, че този текст не е в синхрон с действащото законодателство и по-специално с разпоредбата на чл. 57 от Правилника за приложение на ЗТСУ.
Надявам се, че става дума за някаква досадна грешка, тъй като в чл. 57 от Правилника за прилагане на ЗТСУ, който аз държа в ръцете си, чл. 57 изобщо не урежда такъв въпрос. Там изобщо не се говори за никакви размери. Той е твърде дълъг, за да го чета от трибуната.
На следващо място, не може от Законодателната комисия да се претендира, че един закон трябва да се съобразява с разпоредби на някакъв си правилник, тъй като законът стои далеч повисоко в йерархията на нормативните актове.
И на следващо място, чл. 57 и изобщо ЗТСУ урежда проблеми, стоящи извън земите за земеделско ползване, освен чл. 108, където е уредено строителството в такива земи. Във всички останали случаи земите за земеделско ползване излизат извън приложното поле на Правилника за прилагане на Закона за ТСУ, както и на самия закон.
И накрая искам да направя едно предложение. То е: този законопроект, който предлагаме, да бъде гласуван днес и на второ четене. И бих искал да напомня, че следва да се гласува предложението, което групата народни представители са направили, а не онова, което предлага Законодателната комисия, и с гласуване да се реши дали ще бъдат приети всички предложения, които групата народни представители прави, или да бъде прието предложението на Законодателната комисия, което засяга единствено удължаването на сроковете за придобиването на собствеността. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Орсов! Имате думата, колеги. Господин Юруков, заповядайте!
ЕМИЛ ЮРУКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, по въпроса за сроковете наистина в Комисията по земеделие нямаше спорове. Наистина разплащанията не станаха в определените срокове, които бяха гласували, но по – 4, буква "з" в Комисията по земеделие наистина има различни мнения от тези, които господин Николов каза, че единодушно са гласувани. ВТ/ВР 95.1
Параграф 4, буква "з" за промяна от шестстотин на хиляда квадратни метра също ще породи голямо напрежение в районите, където вече са направени тези уравниловки от 600 кв. м и ще се получат абсолютно същите спорове, както стана и с незастроените парцели.
Така че нашето предложение е да не бутаме тази точка от – 4, защото пак ще се получи така, че едни хора, получили си по 600 кв. м, другата част от земята е върната вече на истинските собственици, направили са се разплащанията и отново ще трябва тези хора да се хванат за закона, за хилядата метра и да се прави нещо, което е недопустимо.
Имайки предвид това, нашата парламентарна група е против промяната на – 4, буква "з". Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Юруков. За изказване или за реплики? За реплика? Заповядайте!
КРАСИМИР НИКОЛАЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Искам да направя едно уточнение, под формата на реплика, разбира се. Току-що беше казано, че това ще създаде доста сериозни проблеми в случаите, когато тези уравнявания вече са направени. Аз мисля, че колегата Орсов каза, но аз ще повторя и с много по-голяма категоричност, тъй като със сигурност знам, че кадастрални основни за терените за земеделско ползване никъде не са направени. Това е станало само в случаите, привеждайки разпоредбата на Постановление # 4 за закононарушенията в земите за земеделско ползване, само в случаите, когато по предложение на общинските народни съвети някои от тези терени бяха обявени със статут на вилна зона. Само за тези вилни зони, които се легитимираха като такива, бяха изготвени кадастрални основи и респективно застроителни и регулационни планове.
В нито един от останалите случаи, върху всичките тези 400 хил. парцела в България не може да бъде извършено никакво уравняване, за което се твърди, защото кадастрални основни не са направени. Скоро няма да бъдат направени, тъй като не съществува техническа възможност за това. Териториалните кадастри, както знаете, са заети с много по-важната и отговорна задача по земеразделянето и връщането на земеделската земя и едва ли им е до това, а те не са в такъв физически състав, че да могат да 95.2 извършат по геодезически способи изготвяне на кадастрални основи във вида, в който се искат, за да може досегашни ползватели да станат собственици и бивши собственици да възстановят правата си като такива. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря! За втора реплика има думата господин Невен Пенев.
НЕВЕН ПЕНЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа! Под формата на реплика аз искам да се противопоставя на направеното от господин Орсов предложение законопроектът да се гледа и на второ четене.
Като споделям изцяло духа на законопроекта и ще гласувам на първо четене за неговата същност, става въпрос за удължаване на сроковете, аз мисля, че е недопустимо, това не е ратификация, днес да гледаме същия законопроект и на второ четене, дори ако щете и поради това, че народните представители няма да имат възможност да направят съответните писмени предложения, които да се разгледат в специализираната комисия, съответно Законодателната комисия, и тогава след една задълбочена дискусия в пленарна зала да се премине към гласуване. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Реплика трета? Господин Юруков, ще се възползвате ли от правото си да отговорите? - Не.
Думата за изказване има господин Драгия Драгиев. 95.3
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (СДС): Като подкрепям напълно казаното от г-н Николаев, че в тези места, където е предоставено ползуване няма нито кадастър, нито възможност за уреждане на отношенията, аз се противопоставям на предложената днес промяна в – 4, буква "з" и предлагам на народните представители да гласуват против приемането на този текст.
Какви са съображенията ми? С този текст, колеги, изрично е заявено, че там където е предоставено ползуване, може да се придобие собственост максимално в границите на 600 кв.м, като останалата част се възстановява на собственика. Със сега предложената промяна се цели нещо, което противоречи както на буквата, така и на духа на закона. Целта на този закон е да се възстанови всичко онова, което собствениците притежават.
Колеги, при обсъждането, г-н Николов е тук, ние неколкократно споменахме, че собствеността не се е загубила при кооперирането на земята. Предоставено е само ползуване. И сега, след като предмет на този закон е възстановяването на фактическата власт върху имотите, питам ви аз на какво основание вие давате допълнително възможност ползувателят да разшири правото си на ползуване и да придобие собственост върху много повече от първоначално ограниченото в закона. Тоест, вие допълнително оземлявате, вие допълнително предоставяте права върху земята, която ползувателят никога не е притежавал и не може да притежава.
След като поземлените комисии си свършат своята работа и установят притежаваната собственост на гражданите от съответното населено място, след като възстановят това, което те притежават, едва тогава ние бихме могли да говорим за оземляване или за предоставяне на повече или по-малко право на ползуване на определени граждани. Така че колкото и да искаме тук отново да се върнем към тази привидна фигура на ползователя...
РЕПЛИКИ ОТ ЛЯВО: Говори по-тихо!
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ: Дано чуете и да го разберете най-накрая. Трябва все пак да знаете, че хората притежават своето право на собственост, хората имат своята земя. Те ще претендират за своята земя. Вие не можете с помощта на различни законодателни техники да ги лишите от тяхната собственост. Не правете това, което предНЧ/МД 96.1 варително беше направено, само че по един насилствен начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, г-н Драгиев. За реплика ли? Заповядайте!
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов и СДПД "Ера-3): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател! Искам да направя една реплика на г-н Драгиев в качеството си на собственик на земя, на такава земя, която не желая за получа в размер на 100, 200 или 300 кв.м. Ако имам право ще получа цялата си земя. Ако ползувателят я закупи ще получа парите. Но той да вземе 600 кв.м, а на мен да ми даде 200 или 300, на мен не ми трябват. Тоест, мисля, че въпросът трябва да се уреди...
РЕПЛИКИ ОТ ДЯСНО: Продай му ги!
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: А като не иска да ги купи, как ще му ги продам? А, безвъзмедно? (Шум и реплики от дясно)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за тишина, колеги!
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Вижте, аз мисля, че вашата страна наймалко е поддържала становището за безвъзмездните действия в нашия обществен живот. Мисля, че тези хора, които са получили такива парцели, са от 500 кв.м или от 1000 кв. м. Повече никой не е получил. Защо трябва сега ние да ги раздробяваме и да кажем: от тези 1000 кв.м, които съм получил, 600 ще останат за теб, а другите 400 м ще ги върнем на бившия собственик. И аз ви заявявам като бивш собственик: няма да ги взема такива! Или цялата, или нищо! Ето това е, което искат ползвателите, това е, което искат и собствениците. (Реплики от дясно) Аз няма да се махна, защото това е трибуна, на която друг дава думата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, не репликирайте помежду си. Понякога се получава неразбиране за какво става дума.
Друга реплика към изказването на г-н Драгиев? - Няма.
Г-н Драгиев, заповядайте за дуплика.
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (СДС): Г-н Велев, аз разбрах добре Вашата реплика, но смятам, че всеки юрист знае, че тогава, когато не желае да реализира едно свое право има установен ред и той е редът на отказ от права. Когато собственикът по установения ред се откаже от своето право, то тогава нека този, който е предоставил 96.2 правото на ползуване, съответно да разшири това ползуване.
На второ място, възможно е и съществува ред за уреждане отношенията между действителни собственик и ползувателя. В този случай може по реда на покупко-продажбата, замяната или с друг правен способ да се уредят тези отношения.
Що се отнася до ограниченията, това ограничение, което е наложено от закона, е изхождало от това, че рамките на един парцел, разумните рамки са някъде между 450-600 кв.м. Така че в такива едни рамки е предоставяно ползуването.
Но нека да оставим на хората с уредените от правото способи да уредят отношенията си, а да не ги лишаваме от права по пътя на изменение на зоконодателството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, г-н Драгиев. Колеги, имате думата за изказване.
По процедурен въпрос ли? Заповядайте, г-жо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаема г-жо председател, уважаеми колеги! Тъй като въпросът, който дебатираме, е именно за промяната на – 4, буква "з" е един много важен въпрос, който може да доведе до наистина сериозни последици, нашата парламентарна група иска половин час почивка.
СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Половин час почивка. (Звъни)
(16 ч. и 10 м.)
96.3(След почивката)

(14 ч. и 50 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Заседанието продължава. Следващият оратор, който е направил заявка за изказване е господин Емил Бучков.
СТЕФАН САВОВ (от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Процедура? Заповядайте, господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаема госпожа председател, уважаеми колеги!
Предложенията, които се направиха тук, от господин Орсов и неговите колеги, са, бих казал, от толкова голямо значение, че мъчно би могло да взимаме решение без тук да присъства именно и министърът на земеделието.
Вие си спомняте много добре, че особено по въпроса и за размера, а и за тази три километрова граница, ивица и т.н. колко спорове ставаха, какви митинги ставаха и аз мисля, че едно обществено недоволство пак от селяните около София, от селяните от Виница и съседните села, на които им бяха ограбени земите, аз мисля, че тука след като ние искаме да изменим един закон, който вече от две години е в сила не може да работим без да дойде и представител на изпълнителната власт и да каже своето мнение. Защото това, което предлага господин Орсов е бих казал твърде запалителна и взривоопасна материя! Благодаря!
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Барут ли е то?
СТЕФАН САВОВ (встрани от микрофоните): Пожара вие го запалихте, господин Орсов.
ИВАН КОСТОВ (от място): Ще те настигне, господин Орсов! Ще те настигне!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНАЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Савов, предложението е основателно. Аз помолих Правният отдел да се обадят в министерството. Чакам отговор да видя дали ще присъства и кой ще присъства.
ЕМИЛ БУЧКОВ (встрани от микрофоните): Аз имам едно предложение. Да дойде министърът на териториалното устройство и строителството, тъй като се касае за парцелиране, за пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, господин МС/ЙА 97.1 Бучков, Вие искате процедурен въпрос.
ЕМИЛ БУЧКОВ (независим): Уважаема госпожо председателстваща, уважеми колеги!
Проектът, който разглеждаме тука се състои от три параграфа. Първите два параграфа засягат сроковете. Третият параграф, засяга отмяната на един текст - 4з, в който се визират размерите, които трябва да могат да станат собственост на ползувателите на земеделска земя, която са я получили по разни постановления или други актове. Нищо повече от това няма в предложението, което разглеждаме.
Тъй като чл. 54 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство определя размерите на терените, които могат да се ползват както в градовете, така и във вилните зони. Този въпрос засяга Министерството на териториалното развитие и строителството. Поради тази причина, тъй като земеделската комисия е излязла с едно предложение - да се зависи размерът до 1000 мЅ, считам, че е необходимо да вземем мнението и на този министър, поради това, че се касае за терени за парцелиране на определени части от земята. За това има норми, тези норми не са изменени, те са действащи и тъй като те са задължителни за градостроителните планове, аз считам, че не необходимо и министърът на териториалното устройство и строителството да присъства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Бучков! Професор Стоилов, заповядайте!
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважеми колеги!
Аз си позволявам да направя едно предложение, с оглед използването рационално на тази пауза, която се очертава, докато пристигнат представителите на изпълнителната власт. Да се съгласите да преминем към точката, предвиждаща обсъждане и приемане на последните текстове, свързани с корекцията на Указ 56. Днес се извърши, според мен, напрегната и голяма работа по съгласуване на приемливи текстове.
Моля, събранието да се съгласи с това предложение! Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Савов, имате думата. Заповядайте! 97.2
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважема госпожа председателко, уважаеми колеги, парламентарната група е съгласна с предложението на господин Стоилов. Вместо да губим време да минем с Указ 56.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, аз ще поставя на гласуване това предложение. Но преди това ми казаха, че зам.министърът на земеделието Венцислав Стоянов може да присъства. Аз ви предлагам да гласуваме това предложение.
СТЕФАН САВОВ (от място): Защо не министъра?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНАЖАНА БОТУШАРОВА: Не, това което ми подадоха. Просто е нужна още информация. Аз не мога от тук да я осъществя. Но министърът може да влезе по право, зам.-министърът трябва да решим да присъства или не. Затова ще поставя на гласуване дали и министъра или министъра на земеделието само, това не мога да уточня, да присъства. Става дума за зам.-министър на земеделието. Заповядайте, господин Савов! (Шум и реплики в залата) Нямам в момента информация повече.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Госпожа председател, Вие сте абсолютно права, затова, че ние трябва да гласуваме за зам.-министъра. Но аз така отново, настоятелно моля да дойде господин министърът. Поначало господа министрите много рядко се явяват въобще в Народното събрание. Една практика, която е само в българския парламент. Така че, нека дойде господин министъра, той мисля, че е едно от най-важните задължения за един министър да се явява в Народното събрание. Така че нека сега не заместника да дойде, заместник-председателят ще каже, аз не знам, точно как стои въпроса, и т.н. и т.н. Но господин министърът не е ненамираем, той е тука, в България, в София. Ако не е в София - друг въпрос. Направете необходимото за да се разбере къде е този министър и да дойде, както и господин Тотев.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: И министъра на строителството.
СТЕФАН САВОВ: Да да, и на строителството, и господин Тотев също. И двамата. А иначе да почваме работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Поставям на гласуване предложението на професор Стоилов, да отложим по-нататъшните разисквания докато пристигнат министърът на земеделието, или се уточни как стоят там нещата и министър Тотев. Да се получи информация или ако той не може негов представител. Просто от тук не мога да направя тази справка. И да преминем към следващата 97.3 точка - второто четене на ...
Моля, режим на гласуване. Спираме разискванията и преминаваме към следващата точка до пристигането на съответните министри.
Моля, режим на гласуване.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 176 народни представители, за са 165, 3 против, 8 се въздържат.
Спираме временно дебатите по законопроекта за допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и преминаваме към следващата точка - второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Указ 56 за стопанската дейност.
Тук е министърът на финансите.
Моля, господин Георги Николов да заеме мястото си и да продължим с текстовете, които не са гласувани. 97.4
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаема госпожо председател! На вчерашното заседание възникнаха няколко въпроса в края на заседанието и аз ви предлагам да се опитаме да намерим изход най-напред на първия спорен въпрос, който между впрочем възникна и у Законодателната комисия. Става дума за сегашната ал. 3 на чл. 90, която съгласно закон действуваше до 31 декември 1991 година. След това през средата на годината, на 15 юли с друг закон ние фактически сме удължили срока на действието на алинеята за един период, без да е имало основание. Очевидно, ако търсим компромис, бихме могли да подходим и сега така. Мисля, че това не е най-доброто решение.
Ето защо аз ви предлагам да се върнем към предложението, което направих вчера и беше разисквано с работната група, упълномощена да направи последни уточнения по закона. Именно в сегашния – 7, с който се променя само ал. 4 на чл. 90, ние да запишем, че "ал. 3 и 4 на чл. 90 се изменят така".
И ал. 3 да има следното съдържание: "Министерският съвет определя с Правилника за прилагане на Указ # 56 за стопанската дейност частта от лихвите по ползуваните кредити, която се признава като разход при установяване на облагаемата печалба".
Най-напред сегашният текст мисля, че е недостатъчно прецизен. Ще го прочета. Той гласи: "Министерският съвет определя частта от лихвите по кредити, която фирмите изплащат преди облагане на печалбата с данък".
Фирмите изплащат всички лихви, а не само тези, които се облагат с данък, и затова тук трябва вече в прецизния текст да уточним, че става дума за частта, която се признава като разход.
Ако тази ал. 3 не се приеме с този или друг текст, обърнете внимание, ние вече гласувахме нова ал. 4 на чл. 90, където е казано: "Разпоредбите на предходната алинея, т.е. на ал. 3, за която сега ще се дискутира вероятно, не са прилагат за юридическите лица без държавно или общинско участие".
Ако ал. 3 просто е отпаднала, то ние не можем в ал. 4 да се позоваваме вече на отпаднал текст.
Ето защо ви предлагам, г-жо председател, да гласуваме допълнително за включване на нова алинея, промяна в ал. 3 към РД/МД 98.1 – 7. Това е изходът от положението. Иначе ще остане като ненужен текстът на ал. 4.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Откога влиза в сила?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Въпросът възниква и за юридическите лица, без общинско и държавно участие откога ще им признаем 100 на сто лихвите като разход - дали от приемането на закона или от 1 януари. Помоему тази разпоредба трябва да важи от 1 януари 1993 г., от началото на годината.
Накрая в Преходните разпоредби имам конкретни текстове, но тук спирам вниманието само на ал. 3, която да променим, като текст на чл. 90.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Имате думата. Г-н Джеров, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Уважаема г-жо председател, дами и господа народни представители! Вчера изясних, че от гледище на Законодателната комисия ние становище по този специализиран въпрос нямаме право да имаме. И затова предоставяме решаването на въпроса на специалистите, които да изяснят доколко текстът е ясен.
Правя само обаче едно възражение. Да не стигнем дотам да делегираме права на Министерския съвет да наруши конституционния принцип данъчна норма да има обратна сила. Само в тази насока ще моля да помислим. Оттам нататък има достатъчно специалисти, които трябва да вземат отношение.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Г-н Иван Костов, имате думата. Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Искам да изложа пред народните представители обстоятелствата около чл. 90, ал. 3.
Първо, този чл. 90, ал. 3 е фиксална норма, тъй като определянето на размерите на признаваните лихви засяга облагаемата печалба и по този начин косвено влияе на начислявания данък, тъй като влияе на данъчната основа. Тоест, това си е парексаланс фиксална норма.
Второ, искам да обърна внимание на следното обстоятелство, което трябва да знаят народните представители. 98.2
По силата на временния закон, ако не се лъжа, до 30 юни признаването на лихва, преди облагането на печалбата, е в пропорция 50 на сто и 50 на сто не се признава, т.е. преизчислява се базата за облагане на печалбата.
От 30 юни насам тази норма, всъщност от приемането на Закона за бюджета на страната за 1993 г. тази норма я няма и положението е неуредено. В този период точно от приемането на закона, ако не се лъжа, досега... (Реплики от залата: На кой закон?) На Закона за държавния бюджет, който отмени временния закон, този въпрос стои неуреден.
Сега за това време вероятно фирмите са постъпили по следния начин. Една част от тях не са начислявали нищо и не са го отразили все още в тримесечните си приключващи баланси, което ще стане на 30 септември. Една част от тях може би са си начислили 100 на сто лихвите преди облагането с данък върху печалбата. И много е възможно тези начислени лихви да са и платени на банките. Това са обстоятелствата.
Ако сега се въведе този член със задна дата, както се предлага тук, на вниманието на народните представители, тази фискална норма със задна дата, съществуват тези две опасности, тези две колизии.
Втората е свързана с обстоятелството, че самата банкова система завърши, според данни, изнесени в печата, но непотвърдени, с 6 млрд. лева загуба. Ако сега, недай си Боже, се стигне до връщане на пари и внасяне в бюджета, загубите на банковата система може и да се увеличат. Разбира се не можем да съдим категорично, тъй като освен финансовите баланси на предприятията за 30 юни ние не разполагаме с друга достоверна информация.
Ето защо аз предлагам тази норма, която г-н Георги Николов предлага, да си влезе в сила заедно с влизането на Закона за изменение на Указ 56 за стопанската дейност.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): А като текст?
ИВАН КОСТОВ: Иначе като текст, текстът може да бъде приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, г-н Костов.
Г-н Ескенази има думата. 98.3
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Едно съвсем кратко предложение. От консултациите, които проведох с колеги и с министъра на финансите, установяваме следното положение. До 1 юли 1993 г. е 50 на 50 на сто. Имаме една дупка от 30 юли досега - период, в който няма уредба. И сега правителството има намерение да облекчи режима, който е бил до 30 юли, със 75 на 25 на сто.
За да не се придава обратна сила на закона с риск за по-неблагоприятно третиране, което е недопустимо и тогава вече и Конституционният съд може да се произнесе, аз ви предлагам направо тук, в този текст на закона Народното събрание да определи, че е 75 на 25 на сто. Тогава вече нямаме по-неблагоприятно третиране и има възможност да се придаде обратна сила на закона, защото той не нарушава правата на гражданите.
Следователно това, което ще направи Министерският съвет и по което няма никакво съмнение, просто да бъде записано като текст в чл. 90, ал. 4. Тогава преодоляваме това противоречие, около което се въртим.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Откога ще влезе съотношението 70 към 25?
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Мисля, че тогава можем да го направим от 1 юли 1993 г.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (от място): Точно така.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Да, от 1 юли, но доколкото се създава едно по-благоприятно третиране, то тогава текстът няма да бъде атакуем, че се придава обратна сила на фискален закон с понеблагоприятни последици.
Това е моето предложение - това, което ще направи правителството, да го запишем в чл. 90, ал. 4, и тогава има възможност да му придадем обратна сила. Дори и да допуснем, че имаме един период от август и септември, при който не е имало това правило, смятам, че затова вече няма да има нужда толкова да се формализираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Ескенази.
Кой още иска думата? - Не виждам други народни представители, които да искат думата.
Господин Николов, моля да уточните текста и след това ще се гласува. ЦМ/КП 99/1.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми колеги, разбрахте, че става дума за текст, който фактически е облекчение за фирмите. С него ние ще дадем възможност за по-благоприятен режим.
Аз обаче имам известни резерви към предложението на господин Ескенази, доколкото със закон можем да определяме частта, която да се запише още тук. Представете си, че не приемем Закона за данъка върху печалбата и продължи да действа указът, а Министерският съвет догодина реши 100 на сто да ги признава като разход, трябва ли да променяме указа?
Като че ли е по-разумно, ако трябва, в преходните разпоредби да запишем. Това е същото като от 1 юли да вкараме съотношението...
Предлагам ви този текст като по-коректен и една обща норма, която се конкретизира с правилника. Мисля, че е по-разумно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Николов, моля Ви да прочетете още веднъж текста, който ще гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: И аз мога да предложа два текста:
Определя 75 на сто от лихвите по ползваните кредити, които се признават като разход при установяване на облагаемата печалба, считано от 1 юли 1993 г.
ОБАЖДАТ СЕ: Изречението няма глагол.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Има и друго предложение, което е по-кратко:
Частта от лихвите по ползваните кредити, която се признава като разход при установяване на облагаемата печалба, е 75 на сто, считано от 1 юли 1993 г.
Това е предложението на господин Ескенази, а другото, което аз подкрепям и като автор, е текстът, който вече ви прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В такъв случай гласуваме първо заместващия текст - този на господин Ескенази, колективно направен в последния момент.
Моля, гласувайте текста, който господин Ескенази направи с необходимите редакции след това и господин Николов го прочете току-що. Моля, гласувайте!
Гласували са 182 народни представители. От тях за предложението са 147, против 13, 22 се въздържат. 99/2.
Приема се редакцията на новата ал. 3.
Преди това поставям на гласуване в пленарната зала да присъства господин Евгени Тодоров - началник на Главно управление "Данъци" по искане на министъра на финансите.
Моля, гласувайте.
Гласували са 165 народни представители, за 161, 3 против, 1 се въздържа.
Приема се.
Заповядайте в залата, господин Тодоров.
Господин Николов, следващият текст.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: При гласувания вече текст това фактически става ал. 3 на чл. 90, а ал. 4 ние вече гласувахме. При подреждането на закона ще трябва да отчетем това.
Вчера господин Атанас Папаризов постави въпроса, че съществува така нареченият Указ # 2242 за свободните безмитни зони, в който има текстове, пряко свързани с отменени вече текстове на Указ 56.
Аз съм внесъл като предложение, подкрепян и от него, да създадем нов – 17 (мисля, че дотам стигнахме) с две алинеи:
"– 17. Ал. 1. Отменя чл. 14, ал. 2 от Указ # 2242 за свободните безмитни зони (ДВ, бр. 55 от 1987 г.)."
В тази алинея, за която става дума, е казано, че в случаите по ал. 1 - внос на стоки и услуги в безмитната зона, печалбата от продажбата на стоки и извършването на услуги се облага с данък:
1. 30 на сто за частта, която се изнася в чужбина;
2. 20 на сто за частта, която се влага за стопанска дейност в зоната или смесените сдружения в страната.
Предложението е да се отмени тази алинея. Това е ал. 1 на – 2.
Освен това ние трябва да уредим данъчно и отменени вече текстове, свързани с договорени срокове.
Параграф 17, ал.2 със следния текст: "Лицата, ползващи облекченията по променената алинея на чл. 90 и отменените членове 111 и 112 от Указ # 56 за стопанската дейност и чл. 14, ал. 2 от Указ # 2242 за свободните безмитни зони, продължава да ги ползва до изтичане на срока, за който са предоставени облекченията. 99/3.
Това е коректно от гледна точка на поети вече задължения и тези две алинеи на – 17 могат да бъдат подкрепени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате думата.
Господин Иван Костов, заповядайте. 99/4. ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, колеги. Аз искам само да отбележа, че не бях разбран при предишното си изказване. Надявам се, че това няма да се случи отново.
В чл. 111 и 112 има два вида облекчения и на мен ми се струва, че трябва, ако се продължава, да бъде продължавано... не, ми се струва, ами съм убеден, че трябва да бъде продължено само едно от облекченията. Ето за какви два рода облекчения става въпрос.
Първото е освобождаване от данък печалба за еди-какъв си срок, но второто облекчение в чл. 111 е след изтичане на този срок печалбата на стопанската дейност на територията на свободната безмитна зона да се облага с данък в размер на 20 на сто. Аз питам и това ли облекчение тези, които го ползват, ще продължат да го ползват след изтичане на срока? (Шум и реплики в залата)
Ами така, както е казано в текста, който предлага господин Георги Николов, се има предвид, че и двете облекчения продължават действието си - тези, които са дадени досега... Така се разбира според мен текстът буквално, ако се чете, а той се чете формално и буквално... (Шум и реплики в залата)
Тук няма срок, а тук има, че от срока нататък има намаляване, който е друг вид облекчение... Затова аз предлагам така - ако искате тази идея да се реализира, че да падне освобождаването, да се запише: "Лицата, освободени от данък печалба, променен и т.н. ... продължава... ".
Затруднявам се сега да импровизирам от трибуната, но може да се редактира такъв текст, че да стане ясно, че се отнася само за освобождаването за петгодишния срок.
ПРЕДС. СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Костов!
Министър Стоян Александров има думата.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, госпожо председател!
Бележката на господин Костов е логична, но аз искам просто да внеса една яснота в залата.
От направената справка, която ми беше предоставена, засега ние имаме една-единствена инвестиция. Тя е в безмитна зона Русе и е от смесена фирма, българска с чуждестранно участие, така че няма опасност за инвестиция, която да е направена преди ВЙ/ВР 100.1 пет години и за нея да важи втората част, а именно 20-процентният данък.
В безмитна зона Бургас няма нито една инвестиция. Това е очудващо и това е доказателство, че не данъчните преференции са основание, а в момента в безмитна зона Русе ми казаха, че има подадени документи за бензиностанция, но това е ситуацията с инвестициите в безмитните зони, така че няма опасност...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Ескенази, имате думата. Заповядайте!
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Първо, една редакционна бележка. Не мога да приема променената ал. 4 на чл. 90. Няма променена. Ние препращаме към чл. 90, ал. 4, която е отменена, а на нейно място сме сложили друга ал. 4. Отменена е. Тя е заместена с друго съдържание. Не може да се позоваваме на променена алинея. Погледнете го чисто юридически. Ако тя е променена, значи тя е действащата ал. 4, която тук се приема. Просто за мен няма никакво съмнение, че се препраща към отменената ал. 4 на чл. 90, защото тя казва и тя говори за тези преференции.
Сега това, което приехме като ал. 4 няма нищо общо с тази преференция. Значи чисто редакционно, юридически трябва да бъде: "Отменената ал. 4 на чл. 90". Ако има някакви други мнения от юристите, нека да ме поправят, но това е смисълът.
Следващата бележка е - този текст има за философия да запази действащите преференции, за да не се стигне до противоречие с ангажименти, които сме поели, както международни, така и със Закона за чуждестранните инвестиции. Аз се чудя защо е пропуснат чл. 108, ал. 2, който предвиждаше, че фирми, в които чуждестранното участие е над 49 на сто и дяловото участие на чужденеца е над 100 хил. долара, плаща 30 на сто печалба. Ние не можем сега със задна дата да премахнем тази преференция. Друг е въпросът какъв срок трябва да й се даде нататък, но иначе мисля, че ще предизвикаме един сериозен международен скандал.
Освен това ви обръщам внимание, че с приетия чл. 108 в сегашната редакция ние като че ли нарочно искаме преди още да е ратифицирано Европейското споразумение за асоцииране, да нарушим ангажиментите, които сме поели. И аз моля господин Николов да обърне внимание, че с гласувания чл. 108 ние директно поставяме на дискриминация визираните субекти спрямо българските субекти, а 100.2 ние навсякъде твърдим, че нашето законодателство осигурява равно третиране на чужденците, които осъществяват под същата форма стопанска дейност. (Шум и реплики в залата)
Ама не е 40 на сто!... Ние сме приели, че в новия чл. 108 печалбата от самостоятелна стопанска дейност на чуждестранно лице, включително и от място на стопанска дейност се облага с данък 40 на сто. Ако местно лице извършва такава стопанска дейност, а тя е във формата на клон, то ще дължи, ако е до един милион лева, 30 на сто. Текстът трябваше да бъде приет в смисъл, че се облага с данък по общия ред - такъв, какъвто се прилага за местните субекти и аз мисля, че този текст трябва да бъде изобщо прегласуван, защото наистина ще предизвика ужасен скандал точно две седмици преди очакваното одобрение на Временното споразумение за асоцииране на България с Европейската общност. Отделно, всичките спогодби за избягване на двойното данъчно облагане и за защита на инвестициите и т.н., но това е в следващия аспект.
Значи моите предложения са три: едното е не "променената ал. 4", а "отменената ал. 4". И, второто предложение е да се включи ал. 2 на чл. 108 - отменения, в тези лица, които ползват облекченията, че им се запазват, и третото предложение - да се прегласува чл. 108, защото наистина по мое виждане това е една скандална разпоредба, която внася изключително объркване и изобщо е вредна за престижа на България!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Ескенази!
Имате думата, колеги!
Няма желаещи да вземат думата.
Господин Николов, падна Ви се тежка задача - с няколко сериозни предложения и възражения по текста.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Действително, тежка задача, когато сами я правим тежка като парламент. Действително, казвам... нека всеки сам да премисли.
Първо, в закона ние казваме, че алинеята се изменя така, а не се отменя. Приемам тази бележка. Това не беше редакционно обмислено. Тя не е отменена. Алинея 4 съществува, но с друг текст и това даде основание вече да запишем промяната. Приемам тази бележка и ще взема предвид след това при четенето на текста. 100.3
Първо, господин Костов постави въпроса дали и след изтичане на този срок те ще продължат след това да заплащат 20 на сто. Не, господин Костов. Така, както го прочетохме, сигурно днес в Бюджетната комисия Вие сам предложихте да отпаднат 5 години. Вижте в текста какво е казано и няма място за съмнения.
"Печалбата от стопанска дейност на територията на свободните безмитни зони се освобождава от облагане с данък за първите пет години, а след изтичането на този срок се облагат с данък в размер на 20 на сто". Това е чл. 111. Ние сме казали, че ползват облекченията за срока, петгодишният срок именно се има предвид, което Вие пожелахте да отпадне.
По-нататък законодателят е имал предвид, че те ще имат вече облекчен режим с 20 на сто. Сега това отпада и единственото, което е, да се запазят правомощията в рамките на петте години.
По отношение на чл. 108, ал. 2 - също стана дума в Бюджетната комисия. Междупрочем тези въпроси, които сега тук разискваме, бяха обект на внимание от страна на Бюджетната комисия на заседанието й днес. Бюджетната комисия не беше съгласна да подкрепи, аз направих такова предложение, чл. 108, ал. 2 да бъде включен, защото такова беше и мнението на много от колегите, до приемането на закона, до влизането на закона в сила те ще бъдат третирани или ще плащат данък върху печалбата 30 на сто, а след влизането в сила вече - по общия режим - 40 на сто. Там няма уговорени никакви срокове и това би означавало да оставим да продължат да си плащат 30 на сто, а идеята - знаете - с данъчното законодателство е да поставим всички данъчни субекти при еднакъв данъчен режим. Това беше позицията на Бюджетната комисия, за да не фигурира чл. 108, ал. 3 в предложената ал. 2. 100.4
Що се отнася до предложението за прегласуване на чл. 108, това вече може да реши самата пленарна зала.
Ето защо аз ви предлагам още веднъж да прочета текста, който уточних, и след това евентуално с предложението на гг-н Илко Ескенази за добавка на чл. 108, ал. 2.
"Параграф 17. Ал. 1. Отменя чл. 14, ал. 2 от Указ # 2242 за свободни безмитни зони ("ДВ", бр.55 от 1987 г.)
Ал. 2. Лицата, ползващи облекченията по отменените член 90, ал. 4, чл. 111 и 112 от Указ # 56 за стопанската дейност и чл. 14, ал. 2 от Указ # 2242 за свободни безмитни зони продължават да ги ползват до изтичане на срока, за който са предоставени облекченията".
ИВАН КОСТОВ (от място): Това облекчение, за което ти казвам, е безсрочно.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Става дума за срока за петте години.
ИВАН КОСТОВ (от място): Втората част на чл. 111 е безсрочна.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Чухте поясненията на господин Александров - един случай, който ако е действителният, едва ли ще създаде проблеми след това за Министерство на финансите, още повече, че след няколко месеца ние ще приемем и другия закон.
Затова аз предлагам най-напред...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Нека да дадем думата и на проф. Стоилов. Той отдавна я искаше, преди да се гласува текстът.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП , СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, днес и в Бюджетната комисия продължиха дискусии, които имаха начало снощи. И те бяха продиктувани от намерението, желанието ни да не променяме веднъж създадения режим за чуждестранни инвеститори в страната.
И аз смятам, че с текста, който се предлага сега, ние решаваме този въпрос. Коректни сме към задграничните инвеститори.
Много ни облекчи информацията, дадена от министъра на финансите, че онова, което с основание г-н Костов постави на нашето внимание, за онези, които нямат този петгодишен срок, ВТ/ВЙ 101.1 и всъщност една фирма, и следователно от този факт не произтичат някакви икономически последствия. И, за да придвижим работата, и да излезем от този омагьосан кръг, приемаме текста, който ни прави коректни към задграничните инвеститори, тъй като тук са повече субектите, с уточненията, които внесе г-н Ескенази, които отчете г-н Николов и проблемът, поставен от г-н Иван Костов, да смятаме, че е проблем, така да се каже, без практически последствия, в светлината на информацията на министъра на финансите.
Приканвам ви да гласуваме предложения текст.
ИВАН КОСТОВ (от място): Господин Стоилов, пролонгациите са опасно нещо. Със следващият закон ще ги продължим отново и тази практика ще продължава.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Господин Костов, Вие знаете, че от Нова година, надяваме се, до 31 декември да приемем този пакет от данъчни закони.
И един единствен факт... (Реплика на Иван Костов от място, която не се разбира)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Аз ви предлагам диалогът да го продължите, но не на микрофона.
Господин Николов...
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Господин Костов, просто няколко текста. Дайте да ги гласуваме и като разглеждаме Закона за данък върху печалбата, ще ги възпроизведем, както "свързани лица", и тук ги включихме и в ДДС.
Най-напред прочетената вече алинея 1. Не зная дали трябва да я чета, там няма съмнения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Вие я прочетохте.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Да, алинея 1 на новия параграф 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, режим на гласуване. Гласува се текстът на ал. 1 на новия параграф 17. Само ал. 1 се гласува в момента.
Гласували са 165 народни представители, от тях за са 117, 2 - против, 46 се въздържат. Приема се текстът на ал. 1 на новия параграф 17. Господин Николов, следващото предложение.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (от място): Трябва да гледаме член 108, а аз имам предложение по него. 101.2
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Предложението на господин Ескенази е след прочетения вече от мен текст, по-конкретно след член 90, ал. 4, да поставим запетая и след това да включим: "член 108, ал. 2". Това трябва най-напред да подложите на гласуване, след което, ако се приеме, заедно с основния текст. Но чухте и съображенията на господин Стоилов, и поясненията, които бяха дадени преди това и от мен, кое е било основание, за да не го предложим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Гласува се този допълнителен текст.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Становището на комисията беше да не влиза чл. 108, ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, режим на гласуване. Гласува се само допълнителният текст, който г-н Ескенази предложи.
Гласували са 183 народни представители, за са 92, против - 78, 13 се въздържат. Приема се. Повече от половината. Я да видим какво казва Конституцията: "повече от половината от присъстващите". Приема се това допълнение.
Господин Николов, следващият текст.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Алинея 2. "Лицата, ползващи облекченията по отменените член 90, ал. 4, член 108, ал. 2, с приетото допълнение, членове 111 и 112 от Указ # 56 за стопанската дейност и член 14, ал. 2 от Указ # 2242 за свободни безмитни зони продължават да ги ползват до изтичане на срока, за който са предоставени облекченията".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това е текстът, който трябва да се гласува. Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте текста, който г-н Николов прочете.
Гласували са 185 народни представители, от тях за са 183, против - няма, 2 се въздържат. Приема се този текст на второ четене. 101.3 ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: И един нов параграф, който предлагам, направен съответно в писмен вид, с който ще трябва да се реши въпроса свързан с влизането на закона в сила и евентуално на отделни негови разпоредби. Ние вчера мисля, че не гласувахме текст, уреждащ влизането на закона в сила, с което по силата на общите правила той влиза в сила три дни след публикуването му. Ако обаче той беше публикуван и съответно трите дни изтекат преди края на месец септември, когато приключва тримесието, за няколко дни ще възникнат проблеми по прилагането на основните текстове на закона.
Ето защо предлагам нов – 18 с текст: "Законът влиза в сила от 1 октомври 1993 г. (т.е. вече е изчистено тримесечието), с изключение разпоредбите на – 1, 4 и 7, които се прилагат от 1 януари 1993 година".
Нека да обясня. В – 1 става дума за амортизационните норми и вчера стана дума, че те се изчисляват на основата на годишните квоти. Правителството, и предното, са се основавали на квоти от 1991 г., след което с постановление са прехвърлени само за 1992 година. Мисля, че ще бъде коректно, като имаме предвид и изискванията на международните счетоводни стандарти, че през годината не могат да се правят промени в нормите, още повече, че това е свързано и с бюджета, което ние трябваше да осъществим като приемане на закона твърде отдавна, ви предлагам тази разпоредба на – 1 вече, а именно делигираме права на Министерския съвет да определя разходите за амортизации, които се признават преди облагането на печалбата, да влезе в сила от 1 януари.
Също така – 4, ние вече фиксирахме за 1 юли, става дума за юридически лица без държавно и общинско участие - за тях преференцията е изцяло включване на лихвите в разходите 100 на сто да важи от 1 януари и – 7 - това е уреждане на въпроса при сделки между свързани и несвързани лица. Останалите текстове, които в една или друга степен засягат данъчни норми, не се предлагат.
Знам, че колегите ще реагират, вече се вдигат ръце, но ви моля да се върнем на "Държавен вестник", бр. 60 от 1992 година. Вижте какво сме записали: разпоредбите на чл. 87, урежНЧ/ЙА 102.1 дащ режима на данъчно облагане, включително и въвеждане на нова норма за банките - 50 на сто, чл. 88, на 15 юни приет закона, даващ право на Министерския съвет да изземва 50 на сто от печалбите, ги въведохме с дата 1 януари 1993 година.
Моля ви да приемем тези три текста, които не в такава степен засягат интересите на отделните юридически лица. Ще бъдем просто коректни и спрямо нашата дейност, защото заради забавянето ни във времето в закона възникнаха и тези именно проблеми. Надявам се, че ще подкрепите този параграф, с което ще приключим и тежкия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Желае ли някой да вземе думата по последния текст на закона? Няма желаещи. Има или няма желаещи да се изкажат?
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте текста както бе прочетен от господин Николов. Никой не иска думата. Подканих няколко пъти. Моля, режим на гласуване!
Гласували общо 180 народни представители, от тях 123 за, 37 против, 20 въздържали се.
И последният текст е приет на второ четене. С това привърши второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Указ 56.
Кажете, господин Ескенази, има ли нещо, което е пропуснато?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Господин Илко Ескенази предложи най-напред да прогласуваме дали да извършим промяна в гласувания вече чл. 108. Най-напред Ви моля да предложите, госпожо председател, съгласие за прегласуване, което не е обичайна практика. Но аз правя предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Мулетаров, искате думата? Заповядайте! (Реплики и протести от ляво) Е, имали сме практика и в този смисъл. Но сега вие ще решите.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважеми колеги народни представители! Нека не превръщаме в рецидив нарушения, които са допускани в това Народно събрание досега веднъж и много добре знае господин Ескенази, че приет на второ четене текст от закона не може да бъде прегласуван и няма основание по Правилника за работа на Народното 102.2 събрание да се прегласува, за да бъде отново гласуван определен текст.
Поради това, госпожо председател, Ви моля да не поставяте изобщо това несъответстващо на правилника предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Ескенази, заповядайте!
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Първо, не е вярно, че нямаме прецеденти. Много често се е налагало да прегласуваме. Разбира се, че въпросът дали да се прегласува или не се гласува. Мнозинството определя.
Второто нещо, и аз ви обърнах внимание, но като че ли никой не иска да слуша, че с този текст ние нарушаваме основни международни споразумения, които уж искаме да спазваме.
Добре, нека да го оставим, обаче аз искам това да се подложи тук на гласуване - дали да се прегласува или не, за да се види кой е против тези споразумения и кой гледа да ги спазва. А иначе, моля ви се, няма да го прегласуваме, а след това ходете по Европа да разправяте колко искате да спазвате и колко искате да се интегрирате. Това е! Добре, гласувайте "против". Ще ви гледа цяла Европа! Крайно време е да ви види. Това е. Гласувайте против прегласуването, нищо повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: От цялата ситуация председателстващият се намира в деликатното положение. Аз вчера за съжаление не можах да следя, господин Школагерски води, но тъй като е имало различна практика, аз ще поставя така въпроса: желае ли пленарната зала да прегласува текста на чл. 108? Това е процедурно предложение. Чухте аргументите. Моля, решете дали се налага прегласуване на текста. Който е да се прегласува текста, гласува с зелено, който е "против" с червено. Имали сме известна практика, но аз не мога да реша въпроса. Моля ви вие с гласуване го решете.
Процедурното предложение е да се прегласува текста на чл. 108 - да или не.
Гласували общо 194 народни представители, от тях 88 за, 88 против, 18 въздържали се.
Не се приема предложението.
Давам половин час почивка - в 18 и 20 ч. продължаваме с предишния законопроект.
С това приключи второто четене на законопроекта, вече 102.3 е Закон за изменение и допълнение на Указ 56 за стопанската дейност. (Звъни)
(17 ч. и 55 м.)
102.4
(След почивката)

18 ч. и 30 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля уважаемите колеги да заповядат в залата, за да продължим заседанието. Моля, пуснете режим на регистрация. Уважаеми колеги, заповядайте в пленарната зала! Има режим на регистрация.
Моля, има режим на регистрация, побързайте, уважаеми колеги!
Господа квестори, поканете народните представители. (Шум и реплики в залата)
Аз моля да не правим такива неща. Моля, побързайте с регистрацията. (Шум и реплики в залата) Ще се изпишат по групи след това.
Поради липса на кворум прекратявам заседанието. Изпишете на таблото след това резултата. (Звъни)
(Закрито в 18 ч. и 35 м.)

Ѕ ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ: (Снежана Ботушарова)