Председателствували: председателят Александър Йорданов и заместник-председателите Кадир Кадир и Йордан Школагерски
Секретари: Руслан Сербезов и Илиян Илиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители откривам днешното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание.
Най-напред ще ви запозная с реда за парламентарен контрол на 17 декември - петък.
ЧАВДАР КЮРАНОВ (от място): По процедурен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Нека да направя съобщението, господин Кюранов, и ще Ви дам думата.
Утре, петък, 17 декември следва да се отговори на следните актуални въпроси и питания.
1. Министърът на търговията Валентин Карабашев следва да отговори на питания от народните представители Васил Златаров и Вълкан Вергиев.
2. Министърът на вътрешните работи Виктор Михайлов следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Константин Аджаров, Клара Маринова, Николай Добрев, Мирослав Дърмов и Любомир Начев.
3. Министърът на териториалното развитие и строителството Христо Тотев следва да отговори на актуален въпрос от народната представителка Елка Константинова.
4. Заместник-министър-председателят и министър на труда и социалните грижи Евгений Матинчев следва да отговори на актуален въпрос от народните представители Елисавета Миленова и Филип Ишпеков.
5. Министърът на науката и образованието Марко Тодоров МС/ЙА 160.1 следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Руслан Сербезов и Георги Игнатов и на питания от народните представители Елка Константинова и Петър Марков.
6. Министърът на отбраната Валентин Александров следва да отговори на питане от народния представител Васил Михайлов.
7. Министърът на транспорта Кирил Ерменков следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Звезделин Кафеджиев, Стойчо Шапатов, Бончо Рашков, Захари Захариев, Георги Божинов, Евгени Друмев, Иво Атанасов и Борис Александров, и на питания от народните представители Константин Тодоров и Маньо Манев.
8. Министърът на финансите Стоян Александров следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Гинчо Павлов, Елисавета Миленова и Филип Ишпеков.
9. Министърът на промишлеността Румен Биков следва да отговори на актуален въпрос от народния представител Чародей Чернев и на питане от народния представител Ивайло Ловджиев.
10. Министърът на външните работи Станислав Даскалов следва да отговори на питания от народните представители Елка Константинова и Иван Генов.
11. Министърът на здравеопазването Танчо Гугалов следва да отговори на питане от народния представител Георги Карев.
12. Министърът на културата Ивайло Знеполски следва да отговори на питане от народния представител Петър Балабанов.
Министър-председателят Любен Беров и министърът на земеделието Георги Танев няма да участват в заседанието поради отсъствие от страната.
Моля, господин Кюранов, заповядайте! Имате думата.
ЧАВДАР КЮРАНОВ ( ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, колеги!
Изказвам се от името на група народни представители, но се надявам, че това, което ще кажа ще намери отклик в голямо мнозинство от вас.
Изказвам дълбокото си възмущение срещу погрома над български роми в с. Малорад, Борованско. Това наистина е акт на организираната престъпност, но ние като че ли на това вече престанахме да се учудваме.
Това е акт не само на етническа нетърпимост, това е акт на етническа ксенофобия. Това е акт на расизъм, а това в 160.2 нашата страна не трябва да се повтаря.
Никой няма право да претендира, че може да раздава правосъдие, а случаят дори не е такъв.
Аз мисля, че възмущението не стига, че са нужни мерки. Такова нещо никога не е било! (Ръкопляскания от блока на БСП, НСД и ДПС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Кюранов.
Преди да пристъпим към предложенията по дневния ред, искам да ви запозная с направеното предложение от Парламентарната група Нов съюз за демокрация, а именно - на основание – 2 от Допълнителните разпоредби, във връзка с чл. 74, ал. 1 от правилника парламентарната група предлага вместо заседание за парламентарен контрол утре, петък, 17 декември, да се проведе редовно пленарно заседание.
Мнения и становища по този въпрос?
АСЕН МИЧКОВСКИ (от място): Уточнение само.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДРЪР ЙОРДАНОВ: Само ако има обратно мнение.
Моля?
АСЕН МИЧКОВСКИ (встрани от микрофоните): Уточнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уточнение! Заповядайте, господин Мичковски, за уточнение.
АСЕН МИЧКОВСКИ (НСД): Благодаря, господин председател!
Уточнението се състои в това, че ние предлагаме дневният ред за утре да бъде - разглеждане на Закона за актуализация на държавния бюджет за 1993 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Това добре го предлагате, но трябва да го направите по съответния ред.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме това предложение.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА СДС: Кое предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Предложението за редовно заседание.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 209 народни представители, за - 159, против 34, въздържали се 16.
Предложението се приема.
Сега, започваме да разглеждаме ... 160.3
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: За утре?
Заповядайте, по процедурен въпрос, господин Димитров. 160.4
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, от името на парламентарната група след консултации с ръководството нашата група предлага утре да се занимаем с актуализацията на бюджета, защото наистина въпросът не търпи отлагане. (Одобрение и ръкопляскания от блока на БСП и ДПС) Нека да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Димитров. Това за утре. А сега да видим днеска какво ще правим. Започваме да четем предложенията.
Постъпило е предложение точка първа от дневния ред да бъде проекторешения за предприемане на действия от страна на правителството за приемане на Република България в Организацията на Североатлантическия съюз НАТО.
ОБАЖДАТ СЕ: Кой го е предложил?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Предложението е на Парламентарната група на СДС. (Оживление)
Има два проекта за решения. Те са разпределени на три комисии: Комисията по националната сигурност, Комисията по външната политика и Законодателната комисия. Получено е становище само от Комисията по националната сигурност. Тъй като ги няма останалите становища, но очевидно, че проектите са внесени на 15 и 16 ноември, т.е. изминали са изискуемите се от правилника 15 дни, съгласно чл. 71, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание това предложение може да бъде гласувано.
Преди да пристъпим към неговото гласуване обаче ще ви запозная с всички предложения за точка първа, за да ги имате като информация.
Има предложение от господин Мичковски точка първа да бъдат две ратификации: ратифициране на Кредитното споразумение между Международната банка за възстановяване и развитие и Република България - проект за частни инвестиции и експортно финансиране, и ратифициране на Договор за заем между Република България и Европейската инвестиционна банка. Има становища от три комисии, на които са разпределени: Икономическа, Бюджетна и външна политика. Няма становище обаче от Законодателната комисия. В този смисъл аз не мога да го подложа днес на гласуване. Това е закон.
Има предложение за точка първа да бъде точката, свързана с решението във връзка с досиетата. (Оживление) ЦМ/ЛТ 161.1.
Също така има предложение за точка първа на господин Орсов: точка първа да бъде първо гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет - актуализацията, както се нарича.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не може, няма 24 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Тъй като обаче не са минали 24 часа от постъпването на становището на Законодателната комисия, изискуеми по силата на чл. 64 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, не мога да подложа на гласуване това предложение за днес. Това предложение може да важи за утре и ще го гласуваме за дневния ред утре. Народните представители трябва да имат 24 часа, за да се запознаят със становищата.
Господин Мичковски, заповядайте.
АСЕН МИЧКОВСКИ (НСД): Уважаеми господин председател, искам да кажа няколко думи относно моето предложение за точка първа - двете ратификации. Току-що разговарях с господин Джеров и той каза, че относно ратификациите Законодателната комисия само устно изказва своето становище, така че това не е пречка тези две ратификации да минат днес, след като надлежно има подготвени становища на трите специализирани комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Джеров е тука. Заповядайте, господин Джеров, да чуем Вашата дума.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Практиката досега е била, че Законодателната комисия готовите ратификации разглежда незабавно. След като има становища на останалите комисии, и Законодателната комисия има становище, тъй че във всеки момент мога да го докладвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Други предложения няма.
НОРА АНАНИЕВА (от място): А за лошите кредити?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Остана още едно предложение също за точка първа. Предложението е на Парламентарната група "Нов съюз за демокрация", а именно: обсъждане и приемане на второ четене на законопроекта за реда за преоформяне на неиздължените кредити, ползвани до 31 декември 1990 г. По този законопроект има становища от комисиите и те са раздадени. Така че няма никаква пречка. (Шум и реплики) Двадесет и четири часа се изискват само при първото четене. 161.2.
И последното предложение е на Тошо Пейков, също за точка първа. Това е да бъде разгледан и приет законопроектът за изменение на Закона за банките и кредитното дело с входящ номер 102-33553 от 27 октомври 1993 г. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по бюджета и финансите. Засега има становище само от Комисията по бюджета и финансите. Затова не мога да го подложа на гласуване.
ТОШО ПЕЙКОВ (от място): Петдесет дена са минали и срокът изтича. 161.3. ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Започваме сега гласуванията...
Господин Христов, заповядайте.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Точно преди гласуването се налага да взема думата, защото от Парламентарната група на СДС са постъпили две предложения за т.1 - едното е казано накратко Решението за НАТО, а другото е за досиетата.
Ние Ви молим, ако едното от тях, което поставите на гласуване първо не стане т.1, то другото да си бъде поставено за гласуване като т.1. И обратното, ако първото предложение по реда на гласуването стане т.1, то второто да бъде поставено за гласуване като т.2 в дневния ред. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Компютърът записа и след малко ще ви го каже отново.
Така, гласуваме по реда на...
По процедурен въпрос, господин Ишпеков, заповядайте.
ФИЛИП ИШПЕКОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, аз считам, че Вие нямате основание да поставите въпроса за НАТО за гласуване. Проблемът не стои дали България желае или не желае да...
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Стои! Стои!
ФИЛИП ИШПЕКОВ: Има време. Ще говорим, господин Михайлов, с Вас по същество. Аз не искам по същество да се изказвам.
Аз Ви моля, господин председателю, да имате предвид, че на едно заседание вече Комисията по външна политика изслуша министър-председателя, становището на президента, становището на двама членове на правителството. В дискусията се записаха за участие 12 души, членове на комисията. Само 3 души от членовете на комисията успяха да се изкажат, така че по такъв въпрос без становище на Комисията по външна политика мисля, че нямате основание, господин председателю, да поставите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Няма да откриваме дебат по този въпрос, защото за мен в този момент въпросът е процедурен. И аз имам разсъждения ВЙ/КТ 162.1 трябва ли, не трябва ли за НАТО, колко да се изкажем и т.н. Въпросът е процедурен, както е процедурно, че няма никаква пречка, ако точката се приеме след това да се изтъкнат аргументи, когато тя започне да се разглежда и тя да се отложи за следващото заседание.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме т.1 от дневния ред да бъде Проекторешение за предприемане на действия от страна на правителството за приемане на Република България в организацията на Североатлантическия съюз, НАТО. Моля, гласувайте!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 212 народни представители, за 92, против 61, въздържали се 59 народни представители.
Предложението не се приема.
Пристъпваме към следващото предложение.
Моля ви да изчакате, сега се намираме в процедура на гласуване на предложенията. След това ще дам думата по всеки въпрос.
Обсъждане и приемане на второ четене на Законопроекта за реда за преоформяне на неиздължените кредити, ползувани до 31 декември 1990 г. Моля, режимм на гласуване. Гласувайте за това предложение за т.1 от дневния ред.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 211 народни представители, за 134, против 54, въздържали се 23.
Предложението се приема.
Гласуваме сега, след малко предложението т.1 от дневния ред да бъде Решението за разсекретяване на досиетата. Моля, режим на гласуване. Гласувайте за това предложение.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 213 народни представители, за 94, против 95, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Пристъпваме към гласуване на предложението на господин Асен Мичковски, а именно т.1 да стане Ратифициране на Кредитно споразумение между Международната банка за възстановяване и развитие и Република България и ратифициране на договор за заем между Република България и Европейската инвестиционна банка. Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте това предложение. 162.2
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 203 народни представители, за 139, против 46, въздържали се 18.
Предложението се приема.
С това предложенията по дневния ред бяха изчерпани.
Господин Аспарух Панов иска думата от името на парламентарна група.
Заповядайте, господин Панов. 162.3
АСПАРУХ ПАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Упълномощен съм от името на Парламентарната група на СДС да изразя острото си възмущение от резултата от гласуването по въпроса за България и НАТО. Това е действително един позорен акт на една политическа сила, която нищо старо не е забравила и нищо ново не е научила. (Частични ръкопляскания в СДС)
Това е политическа сила, която винаги в своята история е действала против националните интереси на България. И тук искам да ви кажа: за нас е очевидно, че едни и същи хора гласуваха "против" както по въпроса за НАТО, така и по въпроса за досиетата, коетое един достатъчен показател. Всеки може да си направи изводите по този въпрос.
Но искам да ви кажа, че позорното поведение на БСП не се изчерпва само с това гласуване. Днес на заседанието на Комисията по външна политика станахме свидетели на един цирк. И аз просто се възмущавам от излизането на господин Филип Ишпеков тук, на тази трибуна, преди гласуването, защото той много добре знае, че днес абсолютно всички представители на БСП демонстративно бойкотираха заседанието на Комисията по външна политика. Демонстративно, за да не може комисията да вземе становище по въпроса за НАТО. След като заседанието беше обявено от 9.00 часа, след като на заседанието присъстваше и министърът на вътрешните работи! Срам, господа! Срам!
Обаче и с това не приключва всичко. След това в кулоарите се разигра една сцена, която бе достойна действително за театър на абсурда. Тъй като представителите на БСП отсъстваха от заседанието, останалите членове на комисията, в присъствието на изпълняващия длъжността председател на комисията господин Лютфи, взеха решение да подготвят едно проектостановище, което да бъде предложено за подпис на членовете на комисията. Това становище беше подготвено, то е подписано досега от 12 народни представители. Аз съм сигурен, че ще намери кворум. И когато секретарката носеше това проектостановище по кулоарите, по коридорите, за да го занесе на господин Лютфи, я среща господин Иван Генов, който буквално открадва становището. Открадва проектоста СБ/ВЙ 163.1 новището. (Оживление в СДС) Взима го! Освен това държи един невъзпитан и неприличен тон на секретарката, като я заплашва с някакви санкции. Подписано вече от седем депутати, той открадва становището. Иван Генов! И това е депутат в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа!
Господа, днес, когато вече ималките деца знаят, че след разпадането на Варшавския договор и на Съветския съюз страните от Източна и от Централна Европа се нуждаят действително от гаранции за своята национална сигурност. И тези гаранции могат да бъдат дадени единствено в рамките на НАТО. Когато се знае какви локални конфликти има на територията на Европа и каква заплаха представляват те за мира и спокойствието на Балканите, когато всички страни от Вишеградската четворка декларираха ясно своето отношение към НАТО и то преди 10 януари, когато НАТО ще изработи своята позиция по отношение на източноевропейските страни, спирането по процедурен начин, с процедурни протакания гласуването на едно решение в Народното събрание е срам, господа!
Благодаря ви. (Ръкопляскания в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, господин Панов.
Има думата по процедурен въпрос господин Филипов.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, все пак аз предлагам да поканите за точка първа председателя на Народната банка, за да участва в дискусията. Ако той не е тук, негов заместник да дойде, защото това е много важен Закон за банковото дело.
Имам и втора процедурна молба. Днес Вие прочетохте предложението на господин Тошо Пейков за включване в дневния ред на Закона за изменение на Закона за банките и кредитното дело. Отнася се за срока - вместо 31 декември 1993 г. да бъде 31 декември 1994 година, свързан с промяна на основния капитал на банките с разрешение на Централната банка.
Тъй като по този законопроект има становище на двете комисии - Бюджетната и Икономическата - а няма само на Законодателната, ако Вие прецените, господин председател, да предложим Законодателната комисия да се събере в почивката. Това е въпрос само на няколко минути, за да може още утре този въпрос да бъде 163.2 поставен в дневния ред.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля господин Джеров да заповяда и да докладва точка първа от дневния ред, а именно ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА.
Същевременно искам да информирам господин Филипов, че поканата вече е отправена и очакваме всеки момент да дойде представител на Българската народна банка.
Заповядайте, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Законопроект за ратифициране на договор за заем между Република България и Европейската инвестиционна банка. Малко в по-заден план.
Министерският съвет на 20 септември 1993 година е одобрил договора за заем между нашата страна и Европейската инвестиционна банка. Със своето решение той предлага на Народното събрание да гласува закон за ратифициране на този договор.
Председателят на Народното събрание е разпределил законопроекта на Комисията по външната политика, на Комисията по бюджета и финансите, Икономическата комисия и Законодателната комисия.
Съответно на разпореждането Комисията по външната политика със своето становище, раздадено на 2 декември, намира, че договорът ще подпомогне инвестиционното финансиране на средните и малките предприятия при оптималното съчетаване на интересите на кредитори и длъжници, поради което предлага на народните представители да гласуват положително.
Комисията по бюджета и финансите в доклад на заседанието си от 14 декември е разгледала договора и препоръчва на Народното събрание да го ратифицира.
Икономическата комисия също така, като го е разгледала в заседанието си на 24 ноември 1993 г., изказва своето положително отношение и препоръчва на Народното събрание да ратифицира договора за заем, като същевременно предлага при обсъждането на договора в пленарната зала ръководството на Българската народна банка да информира народните представители за извършването по 163.3 член 1, точка 4, букви "а", "б" и "в", свързани с определянето на посредниците, които ще предоставят кредити на малките и средни предприятия по този договор.
Законодателната комисия предлага на уважаемите народни представители да гласуват законопроекта за ратификация на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на нашата държава.
При това становище на Икономическата комисия, аз умишлено насочвам вниманието нататък, би трябвало да чуем евентуално господин Мичковски, за да изясни какви възражения има той по същество, след което да поставим на гласуване законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров.
Докато господин Мичковски идва към парламентарната трибуна, искам да информирам, че след малко господин Вълчев ще бъде в пленарната зала. 163.4
АСЕН МИЧКОВСКИ (НСД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! При обсъждането на тези ратификации възникна въпрос, на който предполагам, че представителите на Българска народна банка ще отговорят след малко, а именно става дума за това дали има оторизирани банки-изпълнителки по тези кредити и ако има, кои са те, поименно да бъдат изброени. За това става дума и това е единственото, което препоръчва Икономическата комисия преди гласуването на тези две ратификации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Мичковски.
Има ли желаещи за изказване? Ако няма, моля, режим на гласуване. Гласуваме законопроекта на първо четене.
Гласували общо 164 народни представители. От тях 160 за, няма против, 4 въздържали се.
Законът за ратифициране на Договора за заем между Република България и Европейската инвестиционна банка се приема на първо четене.
Заповядайте, господин Джеров!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин председател, позволявам си да направя предложението да поставим на гласуване на второ четене законопроекта. Няма никакви пречки от формален или материален характер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме за преминаване към второ четене на законопроекта за ратифициране на Договора за заем между Република България и Европейската инвестиционна банка. Моля, гласувайте!
Гласували общо 159 народни представители. От тях 156 за, 1 против, 2 въздържали се.
Предложението се приема.
Преминаваме на второ четене.
Моля, господин Джеров, докладвайте законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин председател! Предлагам на вниманието на колегите следното наименование и съдържание: НЧ/КП 164/1.
"Закон за ратифициране на Договор за заем между Република България и Европейската инвестиционна банка.
Член единствен. Ратифицира Договора между Република България и Европейската инвестиционна банка за заем в размер на 30 милиона екю, подписан на 16 юли 1993 г. в Люксембург."
Това е съдържанието, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Мнения, становища?
Моля, режим на гласуване. Гласуваме на второ четене Закона за ратифициране на Договор за заем между Република България и Европейската инвестиционна банка. Моля, гласувайте!
Гласували общо 154 народни представители. От тях 154 за, няма против, няма въздържали се.
Законопроектът се приема и на второ четене.
Преминаваме по-нататък.
Моля, господин Джеров, докладвайте законопроекта за ратифициране на кредитно споразумение "Проект за частни инвестиции и експортно финансиране между Международната банка за възстановяване и развитие и Република България".
Заповядайте, господин Джеров!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин председател! Уважаеми колеги, законопроект за ратифициране на кредитно споразумение "Проект за частни инвестиции и експортно финансиране между Международната банка за възстановяване и развитие и Република България - докладът ми е абсолютен същия като по предходния законопроект.
Министерският съвет в своето заседание на 12 ноември т.г. одобрява кредитното споразумение така, както го прочетох преди малко, като в решението по точка 5 от Протокол # 82 от заседанието на Министерския съвет от 9 септември 1993 г. изразът "извънредния и пълномощен посланик на Република България в Съединените щати" се заменя с "министъра на финансите".
Председателят на Народното събрание разпределя законопроекта на четирите комисии.
Комисията по бюджета и финансите със своето становище отпреди два дни одобрява законопроекта и предлага на народните прпедставители да ратифицират кредитното споразумение и финансовия договор. 164/2.
Комисията по външна политика в заседанието си на 2 декември т.г. е на мнение, че кредитното споразумение е в съответствие с външнополитическите интереси на страната.
Икономическата комисия счита за целесъобразно финансовият агент на правителството - Българската народна банка, да информира народните представители по време на обсъждането на споразумението в пленарната зала каква е готовността за сключване на вторични кредитни споразумения с български финансови посредници-банки, както и дали са разработени от тях необходимите документи - документ за политиката и за корпоративната стратегия, изискващи се по това споразумение.
Законодателната комисия предлага на уважаемите народни представители на основание чл. 85, ал. 1, точка 4 и 8 от Конституцията да ратифицираме със закон кредитното споразумение.
И пак тук бих помолил, господин председател, ако разрешите, председателят на Икономическата комисия да изясни особеното мнение, което е изразено в писмено раздадения материал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров.
Моля, господин Мичковски, за Вашето становище.
АСЕН МИЧКОВСКИ (НСД): Благодаря, господин председател! Всъщност по втората ратификация банките са посочени в самия документ. Става дума за Първа частна банка, за Обединена българска банка и за Туристспортбанк. Искам да поясня, че определянето на банките не става от българска страна, а от тези, които предоставят кредита.
Разбира се, най-добре би било на този въпрос да отговори представител на Българската народна банка, но ние не го поставяме като условие за приемането на закона. Шефът на националната банка вече е тук, така че той ще даде още по-подробни разяснения.
Искам само да подчертая, че в нашето становище това не е някакво условие за приемане или неприемане на законопроекта. Ние сме за приемането му, но просто искаме да бъдат изяснени и тези въпроси като допълнителна информация към този законопроект. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Мичковски. Други мнения, становища? 164.3
Ако има други мнения и становища, ако не, може би да дадем думата на професор Тодор Вълчев за становище на Българската народна банка. 164.4
ТОДОР ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господа народни представители, вие сте дали предварително съгласие да бъде сключено това споразумение между България и Световната банка за предоставяне на един кредит в размер на 55 млн. долара. Сега това споразумение е сключено. Остава да бъде ратифицирано.
Средствата ще бъдат предназначени, както ви е известно, за стимулиране на проекти за развитие в страната, принадлежащи на частния капитал, а също и за улесняване на експорта на страната, извършван както от частни, така и от държавни предприятия. От гледна точка на финансирането на инвестиционни проекти се имат предвид само частни предприятия, а от гледна точка на експорта както държавни, така и частни.
Вие сте били запознати с това предложение, още когато сте дали предварителното съгласие. Сега остава да ратифицирате това споразумение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря, господин Вълчев. Други мнения и становища? - Няма.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме на първо четене
Закон за ратифициране на Кредитно споразумение, проект за частни инвестиции и експортно финансиране между Международната банка за възстановяване и развитие и Република България. Моля, гласувайте.
Гласували 173 народни представители, за 171, против няма, въздържали се 2. Законопроектът се приема на първо четене.
Моля, господин Джеров, заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, предлагам законопроектът да бъде поставен и на второ четене, за да може да приключим изцяло с този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване, гласуваме за преминаване към второ четене на законопроекта. Моля, гласувайте.
Гласували 171 народни представители, за 170, против няма, въздържал се 1 народен представител. Предложението се приема. Преминаваме към второ четене.
Моля, господин Джеров, докладвайте законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Законопроект
"Закон за ратифициране на Кредитно споразумение проект за частни инвестиции и експортно финансиране между Международната ВТ/ЛТ 165.1. банка за възстановяване и развитие и Република България.
Член единствен. Ратифицира Кредитното споразумение проект за частни инвестиции и експортно финансиране между Международната банка за възстановяване и развитие и Република България, подписано на 30 септември 1993 г. във Вашингтон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Моля, режим на гласуване. Гласуваме на второ четене Закон за ратифициране на Кредитно споразумение проект за частни инвестиции и експортно финансиране между Международната банка за възстановяване и развитие и Република България. Моля, гласувайте.
Гласували 185 народни представители, за 184, против 1 народен представители, въздържали се няма. Законът се приема на второ четене.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред, а именно ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РЕДА ЗА ПРЕОФОРМЯНЕ НА НЕИЗДЪЛЖЕНИТЕ КРЕДИТИ, ПОЛЗВАНИ ДО 31 ДЕКЕМВРИ 1990 Г.
Процедурно предложение. Госпожа Русева, заповядайте.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председателю, от името на Парламентарната група на СДС искам половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Давам половин час почивка. (Звъни)
(16 ч. и 20 м.)
165.2.
(След почивката)

17.00 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (Звъни): Продължаваме заседанието. Има думата народният представител Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател. Правя процедурно предложение в залата по точка втора да бъдат допуснати господата Димитър Костов, заместник-министър на финансите, и Пламен Орешарски, началник на управление в Министерство на финансите, които са упълномощени от страна на правителството да вземат отношение към този законопроект. И бихте могли да поканите проф. Вълчев, който сигурно е тук, също така да дойде в залата. За него не трябва да гласуваме, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Защо?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Защото е председател мисля на Националната банка и има право да присъства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Така ли беше? Добре.
Гласуваме за допускане в залата на господата Димитър Костов и Пламен Орешарски. Моля, режим на гласуване.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 171, за 163, против 4, въздържали се 4.
Моля, поканете господин Димитър Костов и Пламен Орешарски да влязат в залата, да вземат участие. Вълчев казахме, че може да се яви и без да гласуваме.
Господин Папаризов, ние гласувахме, допуснахме ги, само че ги няма господата. Извикайте ги.
Господин Драгиев, заповядайте.
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, господин заместник-министър! Аз искам да направя едно процедурно предложение в следния смисъл. На вниманието на господа сенаторите тук днес е един от важните законопроекти, третиращ един от най-болните въпроси на нашата икономика, а именно обслужването на отпуснати и неизплатени кредити. На базата на решението, което е внесъл Министерския съвет, група депутати, под ръководството на господин Папаризов, е изготвила законопроект, РД/ЛТ 166.1. който минавайки през различните комисии, най-добре е бил анализиран и работен в Бюджетната комисия. Като имам предвид обаче становището на Бюджетната комисия и по-късните изменения и допълнения, които бяха направени, намирам за необходимо да предложа следното, което днес предложих и в Законодателната комисия.
Аз смятам, колеги, че след като ние успяхме да навлезем в този толкова тежък проблем и да дадем определени законодателни разрешения, следва тези разрешения да минат отново през Бюджетната и Икономическата комисия, където... (Реплики от залата) Недейте говори, защото не разбирате за какво става дума. ...където отново специалистите да се произнесат, да видят на кой текст те отдават приоритет, за да може действително в пленарна зала да влезе законопроект, който да бъде приет и който да направи проблемите решими.
Аз много се страхувам, че след като се забави влизането на Закона за фалитите, а и под въпрос ще се постави неговото приложение, защото една голяма част от хората трябва да останат на улицата, догодина този парламент или друг парламент отново ще се изправи пред този проблем. И тогава ще стои въпросът пък какво да правим с това, което е натрупано до 1993 г.
Нелоялно е да се смята, че Парламентарната група на Съюза на демократичните сили е против разрешаването на тази проблематика. Напротив, ние активно участвахме и даваме текстове, които допълват, а в определени случаи по наша преценка дават и по-добро разрешение.
Но пак се обръщам към вас, обръщам се и към господин професор Вълчев, и към господин заместник-министър Костов, обръщам се към вашата добронамереност и желание проблемите на държавата да се решат действително така, щото един път завинаги този проблем повече да не се поставя. Защото преди година ние поставихме така проблема с "Арсенал", опрощавахме и сега на "Арсенал" положението му не е по-добро. И да не би отново ние да наливаме от пусто в празно и после от тази трибуна да се питаме кой е виновен.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Вие предлагате отлагане на разискванията. Господин Мичковски има думата. 166.2.
АСЕН МИЧКОВСКИ (НСД): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, всъщност става дума за нещо, което според мен изглежда така. Има един законопроект, разработен от група народни представители, водени от господин Папаризов, законопроект, който е минал на първо четене. Има и предложение на друга работна група - депутати, които са внесли своето предложение за заместващи текстове.
Има становище на Законодателната комисия, където ясно е казано, че тя смята, че и двата проекта на двете работни групи могат да бъдат използвани текстовете от тях, като заместващи, при обсъждането на законопроекта за второ четене. С други думи, Законодателната комисия допуска двата вида текстове до второ четене.
Моето предложение е следното. В хода на обсъждането на законопроекта на второ четене, ако колегите от втората група, внесли своите предложения, могат да представят заместващи текстове на законопроекта, приет на първо четене, да го направят в хода на обсъждането и с това въпросът приключва. А всичко останало, което се крие зад призивите за разум, за по-добро решение и т.н., всъщност представлява опит да се забави решаването на този изключително тежък проблем.
Механизмът, който се предлага в закона, приет на първо четене, както и текстовете на работната група по него, достатъчно добре уреждат тази материя, господин Драгиев. И всякакви опити да се бави по-нататък приемането на този закон могат да бъдат тълкувани само по един начин - като недобросъвестност и липса на загриженост за интересите на българската икономика.
(Венцеслав Димитров иска думата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Кое противно мнение? Беше направено предложение от Парламентарната група на СДС в лицето на господин Драгиев да бъдат отложени разискванията и да бъдат изпратени законопроектите в две комисии. Изслушахме противното становище и сега ще гласуваме предложението на господин Драгиев. Моля, режим на гласуване. Гласуваме предложението на господин Драгиев да бъдат отложени разискванията и законопроектите бъдат изпратени в посочените от него две комисии.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. 166.3.
От общо гласували 204, за предложението на господин Драгия Драгиев 80, против 116, 8 се въздържат. Дайте по партии.
Господин Джеров, имате думата. 166.4.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Благодаря, господин председател!
Уважаеми колеги, законопроектът, който е на вашето внимание, е гласуван на първо четене. Бяха направени редица възражения, включително и от Законодателната комисия и впоследствие днес е раздаден на уважаемите народни представители един проектозакон с подписите на господата Иван Костов, Васил Гоцев, Емил Бучков, Драгия Драгиев и друг законопроект с подписите на господата Атанас Папаризов, Георги Пирински, Пламен Вълканов, Ани Миленкова. Димитър Костов, заместник-министърът, не би могъл, или с други думи на Папаризов, Пирински, Вълканов и Миленкова.
При това положение уважаемите народни представители ще трябва да решат кой да бъде базовият проект, кой да бъде принципът, от който трябва да се изгради бъдещият законопроект. (Неодобрение от блока на БСП)
Законодателната комисия счита, че това е един специфичен икономически и бюджетен законопроект. Поради това тя няма право да се занимае с неюридическите проблеми, които са включени в този законопроект.
При това положение, след като материалите са раздадени, моля уважаемите народни представители, след като чуят в подробности доклада, евентуално на Икономическата комисия, на специалистите, първо да определят какво ще бъде заглавието на този закон, защото и по него има различия.
Второ, да решат кои ще бъдат изходните пунктове, изходните базисни моменти, от които трябва да се изгради законопроектът. И тогава вече, на трето място, да тръгнат към гласуването на единия или другия текст.
Това е становището на Законодателната комисия, което беше взето днес в присъствието на проф. Тодор Вълчев, в присъствието на заместник-министъра на финансите и в присъствието на работната група, която е работила няколко дни по тези законопроекти.
Благодаря, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате ги законопроектите за второ четене на работната група. Има ли друго? МС/ВЙ 167.1
Господин Папаризов, имате думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател!
Аз съм много смутен от току-що казаното от господин Джеров, тъй като присъствах на заседанието на Законодателната комисия. И там чух нещо, съвсем друго, което го чета, подписано от него. Затова искам да го попитам това, което чухме сега, някакъв негов личен доклад ли е или доклад на Законодателната комисия?
Доколкото си спомням, в нея, както пише, се казва, че "Законодателната комисия разгледа на второ четене внесеният от народния представител Папаризов и група проект както и направените от двете работни групи предложения и допълнения."
Законодателната комисия счита, че предложенията и допълненията са законосъобразни, поради което предлага да обсъдят направените предложения за заместващи текстове на двете работни групи и гласува законопроекта на второ четене."
Както чета, Законодателната комисия предлага основният проект на второ четене, а другите два материала да се гласуват като допълнения и изменения към съответните текстове и никъде не стои тази алтернатива, за която стана дума сега. Това също е подход, но това не е докладът на Законодателната комисия. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Заповядайте, господин Джеров. Крайният резултат ще бъде същият.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Уважаеми господин Папаризов, защото Ваша беше репликата.
Естествено, че това, което казах, е израз на онова, което е раздадено на днешната дата от Законодателната комисия. Само че аз бях малко по-конкретен. Вие бяхте на заседанието и видяхте, че спорове имаше и относно заглавието, и относно подхода. Само че Законодателната комисия счете, че не е правен въпросът и точно от тази гледна точка и ние се десизираме да решим кой от вариантите, които се предлагат, е по-правилен или по-неправилен и от тази гледна точка вече следва вие да спрете 167.2 вниманието си, разбира се, след доклада на специалистите. Защото в този случай Законодателната комисия счита, че този законопроект няма юридически характер, а той трябва да бъде обсъден на базата на становищата на уважаемите специалисти от Икономическата и Бюджетно-финансовата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви!
Становището е ясно.
Законодателната комисия счита, че предложенията и допълненията са законосъобразни и не противоречат на Конституцията, поради което предлага на народните представители да обсъдят направените предложения за заместващи текстове на двете работни групи и гласуват законопроекта на второ четене.
Има подпис, няма печат, обаче е валидно. (Шум и реплики в залата)
Кой ще докладва законопроекта?
Господин Мичковски, имате думата.
АСЕН МИЧКОВСКИ (НСД): Уважаеми господин председателстващ, от името на Икономическата комисия законопроекта ще докладва пред пленарната зала за второ четене господин Папаризов.
А ако имате нужда от становището на комисията, аз бих могъл да ви го предоставя и да запозная с него народните представители. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Преценете Вие. Ако желаете.
АСЕН МИЧКОВСКИ:
С Т А Н О В И Щ Е

на Икономическата комисия по законопроекта за

реда за преоформяне на неиздължените кредити, ползвани до

31 декември 1990 година, за второ четене

На свое заседание на 15 декември 1993 година Икономическата комисия разгледа предложения от работната група към Законодателната комисия проект, съставена (става дума за комисията) работната група, съставена от депутати - членове както на Бюджетната комисия, така и на Икономическата комисия, така и на Законодателната и в присъствието на представители на Министерството 167.3 на финансите.
По законопроекта за реда за преоформяне на неиздължените кредити, ползвани до 31 декември 1990 г., комисията единодушно подкрепя направените предложения и предлага те да бъдат отразени в законопроекта, който ще бъде представен за обсжъдане на второ четене.
Икономическата комисия счита, че законопроектът за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и законопроектът за предпазния конкордат следва да бъдат съобразени с нормите на настоящия закон с цел да се осигури възможност за по-голямо участие на държавата при разпореждането с основни средства на предприятията - длъжници, имащи кредити по този закон, както и да се избегне повторна процедура за оздравяване на същите по Закона за предпазния конкордат. И най-накрая, заключението на комисията е - Икономическата комисия препоръчва на Народното събрание да ускори приемането на закона на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин Папаризов. Други?
ИВАН ПУШКАРОВ (от място): Процедурно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Пушкаров, заповядайте, по процедурен въпрос.
ИВАН ПУШКАРОВ: Господин председател, уважаеми колеги!
Аз считам, че има процедурен пропуск в работата на работната група. Това е първи опит в нашата практика и може би на това се дължи този пропуск.
Аз направих няколко предложения на първо четене, които не са отчетени от работната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще бъдат гласувани сега.
ИВАН ПУШКАРОВ: Разбира се, добре е ръководителят на работната група да поясни как и по какъв начин, по каква технология ще стане отразяването на тези предложения, защото аз ги считам за изключително важни като допълващи текстове за развитие на законопроекта.
Касае се най-малко за две неща. 167.4
Едното е свързано с оформянето на текст и възможност за обратно изкупуване на дълга от фирмите...
ИВАН КОСТОВ (от място): В нашия проект е отразено.
ИВАН ПУШКАРОВ: ... и второто предложение, което считам, че е още по-важно - това е да се обвърже този законопроект със структурната реформа и да даде тласък на структурната реформа чрез предлагането и формулирането на специфична технология за спонтанната приватизация от колективите и от управленските екипи на предприятията, които поемат ангажимента, съответно било за обратно изкупуване или изобщо по проблема за лошите дългове. Така че, много моля, за пояснение от председателя на работната група.
Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Аз имам реплика. (Шум и реплики в залата)
ПРЕСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: От същия характер ще бъде и неговото искане.
Нека господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, колеги! Аз също искам да се присъединя към това, което каза колегата Пушкаров.
Ако си спомняте, на първо четене аз направих поне десетина съвсем конкретни предложения и се изненадвам, че в работния текст, който е даден тук за дискусия, те не са отразени.
Аз не знам имаме ли ги на масата тези предложения и господин Папаризов готов ли е да ги докладва. Ако ги има, бих се съгласил по някакъв начин да продължим. Но ако ги няма, господин Папаризов, подгответе се да ги докладвате съвсем разумно не само вашите, които трима души сте се събрали, само вашите предложения да ги диктуваме. (Шум и реплики в залата)
Моля ви се! Писмено са дадени на първо четене и аз бих желал да има текст и тук, след всеки член, моите предложения да се подлагат също така на гласуване, каквато е нормалната практика в нашето гласуване на второ четене на всеки закон.
167.5
Бих желал все пак да знам има ли ги тук или ги няма, господин Папаризов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви!
Не приемаме за първи път закони, така че всички предложения ще бъдат докладвани, господин Димитров. Добре е да бъдете в залата, за да може да следите на съответното място, ако има пропуск.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Сега, от една минута бе предложено от името на Икономическата комисия да докладвам проекта.
Работната група, която беше към Законодателната комисия и първоначално трябваше да има по-широк състав, не се събра в пълен състав.
От секретариата на Законодателната комисия не са ни представени в писмен вид другите предложения, ако те там са постъпили. Така че ние сме се ръководили от стенограмата. Няма никаква пречка сега, в момента, секретариатът, или както да го дадем, на Народното събрание да ги даде в обобщен вид. Но дори и това да не бъде факт, всички предложения, които са направени на първо четене, дори само да са в стенограмата, ще бъдат подлагани на гласуване, когато техните вносители заявят това по съответните текстове.
Мисля, че това е една нормална практика и тази практика ще бъде изцяло следвана. Така че това, което не е отразено в работната група, което не е отразено и от другата работна група в хода на дискусията, член по член, когато го има в писмен вид, ще бъде гласувано дотолкова, доколкото е приет за основен законопроектът, внесен на първо четене.
Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви!
Господин Иван Костов вдигаше ръка.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Имам реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Димитров, няма реплика, каква реплика? Това не е реплика, ние сме в процедурни въпроси. 167.6 ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): По процедурен въпрос е, господин председател, защото оказва се, че законопроектът не е във вид готов за второ четене. Аз съм докладвал тука закони за второ четене и знам, че при докладчика трябва да са систематизирани всички предложение член по член. И когато той ги докладва, да бъде така добър да каже: по чл. 1 това, това, това ...
Вижте, господин Папаризов, колко души има. Може някой случайно да не знаят, че днес ... Аз например днес в три часа разбрах, че законопроектът за лошите кредити ще влезе в планарната зала и не съм си взел моите бележки от канцеларията. (Недоволство от блока на БСП)
Стига сте протестирали, бе! Закон ли ще приемаме или ще се пазарите като на пазар? ...
Аз виждам, че има хора тука, които не искат да се приеме закон, а искат да се приеме буламач. Много буламачи има излезли в "Държавен вестник". Моля ви се!
Призовете ги да пазят тишина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господа, моля!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин Папаризов, аз ще Ви кажа. Аз съм докладвал законопроекти на второ четене, господин Джеров също. Той ще ви каже, че преди да се докладва един законопроект, трябва да ги има предложенията - систематизирани член по член, за да може вие да ги докладвате. Може този, който ги е направил, в момента да отсъства. И е разбираемо, тъй като днес в три часа беше предложено този закон да влезе в пленарната зала.
Когато аз казвах и колегата Драгия Драгиев, че трябва да се отложи законопроектът и да се оправи ... Тогава мога да ви направя друго предложение: да се направи една почивка. Систематизирайте предложенията и бъдете готов да ги докладвате така, както са направени. Обаче недейте така, както вие си мислите, че трябва да се докладва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля поканете господин Джеров да проверим готовността ...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: В противен случай аз ще помоля господин Джеров да докладва закона, защото наистина има една дискриминация. Защо Вие ще докладвате, господин Папаризов закона, след като законът е финансов и най-малкото, ако не се докладва от председателя на Законодателната комисия, той би трябвало ЦМ/ЙА 168.1 поне от финансовата да се докладва. Няма аз да докладвам, някой друг ще го докладва. Господин Орсов, понеже е много умен и разбира от финанси, може и той да го докладва ... (Оживление)
Но господин Папаризов, Вие в случая сте един от вносителите. Аз оспорвам Вашето право да докладвате законопроекта, защото не сте взели предложенията на Вашите опоненти. Моля Ви се!
ОБАЖДАТ СЕ ОТ БСП: Моля отстранете го оттам!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ако иска, господин Мулетаров да го докладва. Но моля ви се! Колкото са направените предложения, нека да ги докладва господин Мулетаров. Но недейте така. Затова трябва да се систематизира и Вие докладвайте законопроекта. Знаете: по чл. 1 има това, това, това е направено ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Сега ще има това нещо, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Дали секретариата ви или някой друг е виновен, виждам, че няма готовност. Затова, ако искате, дайте редовната почивка да се оправи това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека да изслушаме господин Джеров каква е готовността.
Господин Костов, Вие по същата тема ли? Господин Папаризов, спокойно.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Господин Венцеслав Димитров е прав, когато казва, че работната група, която тук се титулова като група на господин Папаризов, не е отразила предложения, направени от много депутати при обсъждането на първо четене. Ето ги и ще ви дам пример, защото аз за разлика от господин Папаризов, държа тези въпросни неща в ръцете си.
Господин Кольо Парамов например предлага в закона да има сигурност на механизъм, който да позволява широк обмен на облигациите на вторичния пазар. В този вариант, който се предлага, има само една или две опции.
В същото си изказване той казва, че не всички кредити, които са просрочени до 1990 г. при обслужването им до юни 1993 трябва да бъдат отписвани и трябва да има доброволен принцип.
Същото казва господин Александър Томов. Ето какво казва той: да се даде възможност на банките, които смятат, че има 168.2 кредити, които могат да бъдат обслужвани или получени по друг начин издължени, да бъдат изключени от материята на това задължително заменяне с облигации.
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): (Не се разбира какво казва)
ИВАН КОСТОВ: Защо се бъркате, господин Димов! Тука има една теза: дали работната комисия е обобщила изказвания на депутити от Вашата парламентарна група, не от нашата. Аз просто избирам тези, които са от Вашата. За да видите, че в този проект, който в момента се предлага, тези неща не са взети предвид. Той като аз не виждам тези депутати тук, аз питам кой ще отстоява тяхната позиция. Мисля, че не е коректно, ако една работна група е изработила проект само на базата на собствените си виждания и е пренебрегнала всички обратни виждания.
А вие тука, ако сте внимавали при първото обсъждане, трябва да сте забелязали, че имаше една основна насока, тенденция, която се даде от всички изказвания. Тази тенденция просто е пропусната в работния проект. И аз нарочно цитирам изказвания на ваши депутати. И тази тенденция е доброволният принцип.
СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): Писмено предложение трябва да има, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: Ето го, ето го предложение ... (Сочи листата, които държи в ръката си)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Костов.
Господин Папаризов, имате думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Само едно пояснение, уважаеми колеги. Към момента на заседанието на работната група нито едно писмено предложение за заместващ текст съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание не е постъпвало в Законодателната комисия.
Единственото писмено предложение е от следващия ден - 16 декември, а нашият доклад е от 15 декември и което ние естествено не сме могли да включим, но сега ще го докладвам. То е на депутата Стойко Пенчев и е свързано с – 3а. Друг текст и може би, ако дойде, лично господин Джеров ще подтвърди, в писмен вид не е постъпвал.
Разбира се, постъпи паралелният текст на господин Костов, но вие също го имате тук пред вас. Така че всички писмени предложения са отчетени в нашия доклад добросъвестно към момента, когато е работила групата. 168.3
Както е известно, когато са направени предложения устно на първото четене и техните вносители не са ги дали в писмен вид, те имат грижата на второто четене да се позоват на това и да предложат при съответната точка съответните текстове. Те имат тази готовност.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Давам думата на господин Мичковски. (Иван Пушкаров протестира и иска думата) Много Ви моля, дадох думата на господин Мичковски. След това ще я дам и на Вас.
АСЕН МИЧКОВСКИ (НСД): Уважаеми господин председател, аз ще отстъпя правото си на господин Пушкаров да говори преди мен, но след това искам аз да взема думата по чисто процедурен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложете го.
АСЕН МИЧКОВСКИ: Моето процедурно предложение е следното: всички процедури според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са спазени. Работната група си е свършила добросъвестно и точно работата. И аз ви предлагам да преустановим процедурните спорове и да започнем работа по същество, защото достатъчно дълго време този законопроект беше замотван, бавен и отстраняван от пленарната зала. Това е можето процедурно предложение.
Извинявам се на господин Пушкаров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Защото беше един смотан законопроект, а вие самите имате три предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Направено е процедурно предложение. Господин Пушкаров, вземете отношение по това предложение. 168.4
ИВАН ПУШКАРОВ (независим): Господин председател, уважаеми колеги.
Аз уважавам становището на работната група. Заедно с това, ако работната група беше докарала нещата до края - тук са направени може би десет предложения от работната група, които са извлечени очевидно от протокола. Защо моите две предложения не са извлечени? Просто дали се селекционира по един начин... Далеч съм от тази мисъл и не слагам камък в пазва... Моля ви се, аз наистина смятам, че това е един много важен, много тежък и много сериозен закон. И го казах. Но не мога да пренебрегна факта, че моите предложения точно не са формулирани от текста, който аз мисля, че доста пространно го обяснявах миналия път...
Следователно, молбата ми не е сега да създавам отново предпоставки за една корида, срещу която съм. Съжалявам, че и сега излизам, но няма как, трябва да обясня, а просто да бъдат взети предвид, защото и сега вярвам, че те ще помогнат законът да действа като хората. Това е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Направено е предложение за прекратяване на дебатите по процедурата.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Мога ли само да отговоря на господин Пушкаров?
Неговото предложение е взето предвид, но като е отчетено и това, което ние гласувахме по външния дълг, т.е. обратното изкупуване например, ние сме го уеднаквили с това, което направихме като пленарна зала тук. Казваме: редът по член еди-кой си, еди-кой си..., а не буквално неговия текст, а се позоваваме на Закона за приватизацията. Тоест максимално добросъвестно сме отразили стенограмата все пак в една непротиворечаща си логика и сме използвали междувременно прецеденти, които се създадоха по други решения на парламента.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Направено е процедурно предложение за прекратяване на дебатите по процедурните въпроси. Моля, режим на гласуване. (Шум и реплики в залата)
По процедурата - ето!... Нека да гласуваме това нещо. Направено е предложение, трябва да го гласуваме и по-нататък... Ами то има още 15 предложения... (Шум в залата) ВЙ/ЛТ 169.1.
Моля, режим на гласуване! Моля, режим на гласуване, много ви моля! (Шум в залата, неодобрителни реплики от блока на СДС)
Режим на гласуване! Моля, режим на гласуване!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Къде в правилника има по процедурата прекратяване на дебатите?! Кажете! Аз ще викна Александър Йорданов, за да Ви смени! Моля Ви се! Къде има прекратяване на процедура...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Димитров, ще Ви отстраня от залата! Ще Ви отстраня!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Хайде, отстрани ме! За какво ще ме отстраниш?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще Ви отстраня от залата, господин Димитров!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Отстрани ме! Отстрани ме, ако обичаш!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма сега. После...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Сега! Сега ме отстрани! (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Щом приемат народните представители - може! Когато въпросът не е решен в правилника, има – 2.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 179, за 124, против 54, 1 се въздържа.
Давам половин час почивка! Много ви моля, служебната почивка...
Почивка с оглед господин Папаризов да обобщи предложенията от стенографския протокол от първото заседание. Господин Папаризов, ще имате тази възможност. И да пристъпваме да гласуваме проекта с предложенията, които са били направени. Нормално е. Нали това искахте?! (Шум и реплики в залата)
Ще Ви дам думата, господин Даскалов.
Давам половин час почивка. (Звъни)
(17 ч. и 40 м.)
169.2.(След почивката)

18 ч. и 30 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (Звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Костов, имате думата.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Наистина не е редно в залата да няма достатъчен брой народни представители. (Оживление в БСП и коалиция)
Госпожо Нора Ананиева, не е редно още нещо. Не е редно тук да не присъствува лично министърът на финансите, ако щете, дори и премиерът, защото става въпрос за много сериозно нещо. Не е редно в залата да отсъствува председателят на Българската народна банка. Господин Тодор Вълчев се появи, мерна се и си отиде. (Шум и реплики в БСП и коалиция: "Това е второ четене".)
Става въпрос точно, защото затова, защото на второ четене се оформят окончателните текстове. Редно е в залата да присъствуват всички хора, които имат отношение към този въпрос - и народни представители, и правителство, и председателят на Българската народна банка. Не е редно стотина души да решават и да поемат 90 млрд.лв. държавен дълг. Това просто наистина не е редно! (Шум и реплики от БСП и коалиция)
Понеже ме репликирате, аз не искам да навлизам в темата кой, как, при какви обстоятелства е направил този дълг. Тук има големи специалисти, господин Ангел Димов е специалист по тази тема, има и други специалисти. Говорим практически редно ли е да става това нещо в отсъствието на първия ешелон на изпълнителната власт или не е редно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Дадохме почивка с оглед да бъдат систематизирани направените предложения.
Поканете да дойде господин Папаризов.
Междувременно има думата проф.Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз подкрепям изказването на господин СБ/КТ 170.1 Костов в частта му, отнасяща се до това, че в залата наистина трябва да присъствува министърът на финансите. Ако той служебно е възпрепятствуван и не може да излезе евентуално от заседание, да дойде тук първият му заместник. И представител на Централната банка.
ИВАН КОСТОВ (от място): Не представител.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Аз казах, ако са заети титулярите, да дойдат първите заместници.
Господин председател, моля да наредите да бъдат поканени те в залата.
Разбира се, това не пречи ние да започнем работа и в близките 5-6 минути те да се появят.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Председателят на Банката беше тук, знае каква е точката.
Господин Костов, имате думата.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Господин председател, колеги! Понеже започнахте да ме репликирате и ме смутихте много силно, аз забравих да си направя процедурното предложение. Стреснахте ме много силно с вашите възражения от място.
Затова процедурното ми предложение е да се прекратят разискванията, докато в залата не дойдат тези хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Противно становище?
Господин Мухтанов, имате думата.
ТОШО МУХТАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин Костов, Вас Ви слушат по радиото, но не могат да видят залата. Аз съм съгласен с Вашите аргументи. Ако обаче Вие говорите по съвест и искате този въпрос наистина да бъде решен, Вашата парламентарна група ще бъде в залата. Вашите хора бойкотират заседанието и си подават главите като лалугери от вратата.
Дайте да се съберем и да го обсъдим така, както искате! Недейте бойкотира заседанието така, както сте правили много пъти - с процедурни увъртания да го събаряте и да изкарвате други виновни за това, което става в залата!
Моля Ви се, ние нямаме различия! Бъдете достоен човек!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. 170.2
Поставям на гласуване предложението на господин Иван Костов за прекратяване на дебатите до явяването на представител на БНБ и на Министерството на финансите.
ЗЛАТКА РУСЕВА и ИВАН КОСТОВ (от място): Искаме думата преди гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, отменете гласуването.
Имате думата, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Тъй като се прие да бъде гласувано, моля преди гласуването да се направи проверка на кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека преди да гласуваме, понеже евентуално може да няма кворум, господин Папаризов да докладва какво е направил през време на почивката. Когато всички почивахме. Нека да изслушаме и него.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател. Работната група, която работи онзи ден, сега има готовност да докладва не само писмено оформените предложения, не само конкретно оформените предложения по първото четене, но всички идеи, които са споменати на първото четене.
Така че ние сме в пълна готовност дори извън съществуващата практика при всеки един член да ви информираме не само за оформените предложения, но и за изказаните общи идеи.
Така че работата може да продължи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Можем да продължим, има готовност.
Давам 10 минути почивка с оглед да осигурим присъствието на председателя на Българска народна банка и на Министерството на финансите. (Шум и реплики в БСП и коалиция: "Представителят на финансите е тук".)
Налице е. Тогава не е необходимо да давам почивка.
Направено е предложение от господин Костов за отлагане на разискванията.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Първо да се провери кворумът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да, първо ще проверим кворума.
Моля, режим на регистрация за проверка на кворума. Моля, никой да не напуска залата!
Моля, квесторите, пребройте колко души са от дясната страна на залата, за да ги прибавим към регистрираните с карти. 170.3
Моля, прекратете регистрацията. Присъствуват общо 130 народни представители. Има кворум.
Моля, дайте присъствието по партии: в залата присъствуват от ДПС 15 народни представители, от БСП и коалиция 97, от СДС са 3, обаче са повече в залата, но не участвуват в регистрацията.
Подлагам на гласуване предложението на господин Иван Костов за отлагане на разискванията. (Шум и реплики в залата)
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 151 народни представители, за 19, против 125, въздържали се 7.
Господин Папаризов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
И аз бих започнал своя доклад с едно процедурно предложение - да отложим гласуването по заглавието на законопроекта, тъй като от дискусията и в Законодателната комисия стана ясно, че е най-добре да уточним заглавието, след като уточним текста на законопроекта. В противен случай ние рискуваме да повторим първото четене.
Моля, господин председателю, да подложите на гласуване предложението заглавието да се гласува накрая.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Как така? Това е смешно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Децата първо се раждат, след това ги кръщават. Нека да се роди законът, след това ще видим какво ще бъде заглавието. (Смях и ръкопляскания в залата)
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 158 народни представители, за 125, против 20, въздържали се 13. 170.4
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! По чл. 1 на законопроекта са получени няколко предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Прочетете първо текста.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ще прочета основния текст и другите текстове.
"Чл. 1. (1) Необслужваните към 31 юли 1993 г. повече от 90 дни вземания от търговските банки с над 50 на сто държавно участие, произтичащи от договорените до края на 1990 г. кредити на държавни предприятия, фирми и търговски дружества с над 50 на сто държавно участие, включително неплатените лихви към 1 юли 1993 г. се заменят срещу дългосрочни държавни облигации.
(2) Кредитите по предходната алинея, включително неплатените лихви по тях към 31 юли 1993 г., договорени във валута, се заменят срещу дългосрочни държавни облигации, деноминирани в щатски долара и изплащани в левове."
Първото предложение е на работната група, която работи от името на Законодателната комисия. Тя предлага... (Протести от СДС) Трябва ли да ги чета всичките, господин председател?
Добре, за облекчение ще говоря за две работни групи, ако искате - работна група едно и работна група две. Това устройва ли ви?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Папаризов, нека да обясним на народните представители: този текст е на предложителя, така ли е?
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да. Това е текстът на предложителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: И работната група има предложение какъв да бъде текстът. Освен това имате и текстове на другата работна група.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: И двете работни групи имат предложения към този текст, господин председателю. Трябва ли да ги прочета и двата?
Искам да кажа, че в предложението на работната група има техническа грешка. Затова ще ви чета с поправката.
"Чл. 1. (1) Необслужваните към 30 юни 1993 г. повече от 90 дни кредити, договорени до 31 декември 1990 г. от търговски банки с над 50 на сто държавно участие, с държавни предприятия, фирми и търговски дружества с над 50 на сто държавно участие НЧ/ЛТ 171.1. и неплатените по тях лихви към 30 юни 1993 г. се заменят срещу държавни дългосрочни облигации.
(2) Кредитите по предходната алинея и неплатените по тях лихви към 31 юли 1993 г., договорени в конвертируема валута, се заменят срещу държавни дългосрочни облигации, деноминирани в щатски долара и изплащани в левове. По същия ред се заменят и неуредените от бюджета до 31 декември 1993 г. изразходвани или гарантирани от Българска външнотърговска банка АД "София" суми по обслужването на външния дълг на страната до 29 март 1990 г. за сметка на нейни клиенти в размер до 158 млн. щатски долара."
Вторият текст, само за пояснение, е на основа на предложението на господин Иван Костов, което фигурира и в отделен член сега, в чл. 7 на законопроекта на работна група две.
Сега ще ви прочета предложението по същия въпрос на работна група две.
"На уреждане с този закон подлежат необслужвани към 30 юни 1993 г. повече от 180 дни кредити на държавни търговски банки, отпуснати по договори до 31 декември 1990 г., на държавни предприятия, фирми и търговски дружества с над 50 на сто държавно участие, включително лихвите по тях, необслужвани повече от 90 дни към 30 юни 1993 г."
Без да са представени текстове по чл. 1 по време на първото четене от редица народни представители е поставен въпросът за срока, който се има предвид, за да бъде даден необслужван кредит. Дължа да ви уведомя, че срокът от 90 дни е избран от работната група на основа на правилата на Базелската банка за международни разплащания, което е една световна практика.
В устна форма по време на първото четене е поставен и въпросът от госпожа Рашеева, от господин Венцеслав Димитров за това да бъде даден избор на кредиторите, при това кои от дадените задължения да подлежат на тази процедура и кои - по избор на кредитора да продължат да бъдат разрешавани между търговските банки и предприятията. Това не е възприето както виждате в основния текст, на вносителите биха могли, ако пожелаят, да конкретизират тези свои идеи в писмен вид.
Освен това във връзка с чл. 1 се поставя въпросът, както виждате, за това какъв да бъде критерият - "договорени кредити" 171.2. или "ползвани към 31 декември 1990 г.".
Първоначалните вносителите и групата, която след това работи по текста, предлагат кредитите да останат "договорени до 31 декември 1990 г.". На тази основа са направени и разчетите на Министерството на финансите. По този въпрос би могъл да вземе отношение господин Димитър Костов, ако пожелае това. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз имам един въпрос към Вас: всички предложения, които се правят, увеличават обема на поеманията в сравнение с първоначалния текст?
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Въпросът е коректен. Първоначалният текст така, както е формулиран, може би с изключение на въпроса за Външнотърговска банка, който беше поставен от господин Иван Костов, е най-големият. Защото договорените кредити са повече от ползваните. Въпросът за Външнотърговска банка и неговото включване става тук след съгласуване с министъра на финансите и с председателя на Българската народна банка. Така че това увеличение, възникнало по инициатива на господин Иван Костов, е съгласувано с правителството. То се налага обаче, понеже предвидените средства в бюджета за 1993 г. за еднократното решаване на този въпрос няма да могат да бъдат предоставени. И фактически се избира един по-дългосрочен вариант - 25-годишен за решаване на един проблем, който ние бяхме предвидили в бюджета за 1993 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Моля за изказване по основния текст и по предложението.
Господин Иван Костов, имате думата.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ! Опитът, който тук пролича от това, че господин Папаризов докладва основния текст на закона, наистина потвърждава нашите опасения, че той силно ще изтегли предложенията в посока на своето собствено виждане и ще дава такива наименования и така ще тълкува определени действия, които са изгодни на позицията, на която той стои. Това според мен не е редно да става при предлагането на такъв закон.
Вземете само текста, за който той десет пъти повтори, че е предложен от мен, а именно текстът за това, че задълженията 171.3. на Българската външнотърговска банка, формирани към 29 март 1990 г. към клиенти на банката, възникнали при обслужването на външния дълг, неуредени до 31 декември, в размер на левовата равностойност на 158 млн. щатски долара се заменят с облигации по реда на еди-кой си член. Това не е точно мое предложение. Той го повтори три пъти, че е мое предложение. Аз наистина го казах от трибуната, но на заседанието на Бюджетната комисия се разбра, че аз ще предложа текст, който там на място беше съгласуван от всички. Господин Стефан Стоилов и господин Георги Пирински бяха там, даже господин Стефан Стоилов, когато излизаше, ми нареди още веднъж аз да изготвя този текст, който беше съгласуван там с добрата воля на страните. Аз реагирах доста остро.
Нека обаче да кажем за какво става въпрос. Става въпрос за това, че до 29 март 1990 г., когато е обслужван външният дълг на страната и е продължавал да бъде обслужван по начина, по който тогава правителството на господин Луканов го е обслужвал, Българската външнотърговска банка е изхарчила част от валутните депозити на клиентите си.
Всъщност става въпрос за това, че банката е поставена в изключително тежко положение в опита си да удължи значително над позволената граница обслужването на външния дълг на страната. Тя е сигнализирала за това многократно на правителството, но не е била подпомогната по никакъв начин.
И сега изведнъж да се навира непрекъснато моето име в това, че помогнах да се намери компромис, за да се облекчи положението на банката, аз мисля, че просто не е коректно, не е колегиално, не е почтено, ако щете. 171.4.
Ето защо, господин председателю, аз предлагам да се промени процедурата на предлагане на закона. Тук законът да бъде докладван от друго лице, а не от заинтересовано лице, каквото е господин Атанас Папаризов. В противен случай непрекъснато ще излизаме и ще си уточняваме понятията.
Дългът, за който става въпрос и за който аз съм предложил текст, не е нещо, което увеличава размера на дълга, защото господин Иван Костов го е поискал. Защото така излезе от това, което се предлага на трибуната от господин Атанас Папаризов. Аз съм против това да се увеличава размерът на поемания дълг, на този дълг, по който ще има преоформяне и ще има облекчения. Против съм и затова искам да акцентирам само на тази част от въпроса.
Когато господин Школагерски постави въпроса: всички ли предложения увеличават първоначалния обхват, аз определено искам да кажа, че не всички. Не всички, с изключение на този компромис, който беше постигнат в Бюджетната комисия по отношение на Българска външнотърговска банка, за който се разбрахме, че именно в този закон ще влезе. Текстовете например, които се предлагат от нашата работна група с увеличаване на срока от 90 на 180 дни необслужване, което е частично предложението на господин Венцеслав Димитров, намаляват размера на тези необслужвани кредити. И аз ще кажа защо намаляват. Защото през май и април, когато се заговори за внасяне на Закона за бюджета и активно започна да се популяризира тезата за опрощаване на дълговете, предприятията спряха да плащат. В продължение на три месеца, до юни, юли, а ето тук пише 31 юли в първоначалния проект, и между другото работната група на господин Папаризов отново предлага 31 юли необслужване и по...
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (встрани от микрофоните): Нали казах, че това е техническа грешка.
ИВАН КОСТОВ: Техническите грешки са и в основния текст, и във Вашето предложение, така нареченото подобряване.
Значи в тези случаи се дават тези 3-4 месеца и те се зачитат на фирмите, които са преустановили да обслужват своите кредити. Сега тези 90 дни, които на практика бяха създадени изкуствено като атмосфера на фирмите да не обслужват кредитите, веднага увеличават тази маса. Така че тук даже 31 юли е изклюВТ/ЗТ 172.1 чително важен срок. Преместването от 31 на 30 юни според мен ще намали размерът на кредитите и множеството, което се предлага да бъде преоформяно и облекчавано ще бъде намалено. Това е едно съществено предложение в нашия допълващ текст.
И другото, свързано с тези просрочени лихви, необслужвани повече от 90 дни към 30 юни. Това е същият въпрос.
Значи не всички предложения, аз искам да направя разграничение например в основния текст, където пише не просрочените, а неплатените по тях лихви към 30 юни, даже към 1 юли. Ето това е основният текст: "Неплатените от тях лихви към 30 юни". Значи той просто може да не ги е платил два дни! Може да е закъснял пет дни с лихвите. Тук въобще не е включен механизмът на просрочието на лихвата от 90 дни.
Ама, аз го предлагам и в момента дебатирам за това. И давам пояснение затова кой как вижда закона. Кой вижда множеството като по-голямо и кой вижда множеството като по-малко.
Затова настоявам просто, когато се говори за необслужвани лихви към 30 юни да бъде текста и да бъде необслужвани 90 дни. Как така неплатени? Тогава ще излезе, че всички лихви, които не са платени към 1990 и които са дължими, стават обект на закона. Значи и това нещо увеличава обхвата на облекченията и на преоформянето.
Сега върху принципния въпрос. Аз отново обаче ще настоявам, наистина почтено ще бъде, господин Папаризов, ако Вие се оттеглите и не предлагате текстовете. Не че искам да Ви влияя, но съобразете с обстоятелството, че действително създавате изкривена представа за предложението. (Реплика от блока на СДС: "Той е виновен за всичко")
Сега, аз искам да се спра на възловия пункт. (Шум и реплики в блока на БСП)
В първи член на закона има един абсолютно важен момент. И аз искам да ми позволите да дебатирам върху него. Моментът е следният: в предложения първоначално от вносителя и от работната група текст в края на първи член се заменя така определения обхват от просрочени кредити и лихви срещу държавни дългосрочни облигации. Това е един единствен вариант за уреждане на проблема с лошите дългове и аз искам просто да подчертая, че това е един 172.2 единствен вариант, при който дългът се суброгира изцяло от държавата, която влиза в правата на банките, които имат да взимат пари от фирмите по посочения начин или в съответния обем.
По време на дебатите на първото четене многократно и от най-различни места беше направено предложение да бъдат увеличени вариантите. И аз ви казах тук, когато ставах и ви зачетох предложения, аз много съжалявам, че тези хора тук ги няма, от лявата страна на залата, които предлагат да има варианти, да има многовариантност на уреждането на въпроса. Искам да отбележа изрично, че когато се запише: ... "се заменят с облигации...", наистина има просто решение, наистина е едно единствено решение, но това е един единствен вариант.
Затова текстът, който предлагаме ние, принципно тук, в този момент реализира предложенията, направени от много хора по време на дебатите на първото четене. А именно да се даде многовариантност и доброволно да се избира от страна на банките.
Как се постига това нещо? Постига се по следния начин: казва се в първи член кое множество от просрочени кредити и лихви се уреждат с този закон и по този начин се свършва текстът на първи член. След това следват различните варианти. И аз искам да ви обърна внимание, че в чл. 2, в чл. 3, в чл. 4, в чл. 5 и т.н., до чл. 7, мисля, господин Папаризов го казваше в дебатите в Законодателната комисия, които така и не станаха, се реализарат три различни основни варианта за поведение на банките и на длъжниците.
Вариантите са следните:
Първи вариант. Фирмите и предприятията с повече от 50 на сто участие, притежаващи такива просрочени кредити и лихви, продължават да ги дължат, като ги заменят с облигации и в зависимост от това дали банката регистрира две вноски, необслужвани от страна на длъжника, те се издължат на банката-кредитор или се издължават на държавния фонд за реконструкция и развитие.
Това е още една идея, която се появи тук, аз признавам авторството на господин Георги Пирински за нея, че трябва да има държавна институция, която да влезе в правата и т.н. Ето я идеята къде се реализира. Държавният фонд за реконструкция и развитие приема за издължаване тези дългове върху себе си и суброгира именно 172.3 той банките. Това е един разклонен в два варианта начин да бъдат уредени въпросите. И се запазва другият основен начин, който ще бъде уреден с два закона - Закона за фалитите и със Закона за предпазния конкордат, а именно банките, които имат просрочени вземания от фирми, да поискат от съда да ги обяви в несъстоятелност или да поискат за тях да бъде взето решение за предпзен конкордат.
Ето ги четири възможности да бъде уреден въпросът, ако не се затвори законът така, както е предложено от вносителите и така, както е предложено от работната група.
Дълбоко сме убедени, че ние изразяваме с предложения проект мнението на повечето от изказващите се по време на дебатите на първо четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Костов. За изказване или за реплика? Реплика ли имате?
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ (встрани от микрофоните): Преди това една реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате думата, господин Папаризов, за реплика. 172.4 ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин председател! Тъй като като господин Костов ме призова да освободя това място, аз съм готов и от самото начало да го освободя. И ако счита Икономическата комисия, че трябва друг да докладва законопроекта, съм готов да направя това веднага.
Така че моля Икономическата комисия да реши този въпрос, която предложи да докладвам от нейно име.
Второ, мисля, че не беше коректно това. Аз казах, че всички други предложения намаляват сумата, извън това за външнотърговска банка, тъй като не съм член на Бюджетната комисия за отношението на господин Костов можех да съдя само по протокола от първото четене. Не ми беше известно, че той прави това предложе бъдейки вътрешно против него. Съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДАР КАДИР: Благодаря Ви. Господин професор Стоилов, имате думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всъщност вземам думата не за да споря с господин Костов, макар че той неоснователно употреби един глагол "наредено му било".
Аз изразих удовлетворение от това, че въпросът за задълженията на Българска външнотърговска банка се изкарват и се търси решение чрез този закон. Това първо. За което аз смятам, че той има определена заслуга, консултирайки се с ръководството на външнотърговска банка, решиха в този закон да намери уреждане въпросът.
Второ, няма защо да ни навиквате. Нито в Бюджетната комисия, нито в Икономическата комисия сме дали израз на разбирането, че вие увеличавате дълга. Безразсъдно, необосновано. Това, че е имало една реплика днес при стартиране на закона, съвсем не означава това, което вие приехте като старт и тръгнахте нататък.
И аз много ви моля - има две работни групи, едната към Законодателната комисия, която стъпи изцяло на закона, който беше приет на първо четене. Имате определени мнения.
Господин Костов, тук в залата тези различия там, където имат място ще се състезават чрез обосноваването им. Присъстват тук и заместник-министъра на финансите, очаквам, че ще дойдат РС/ЙА 173.1 и други и депутатите ще имат възможност именно на базата на сравнителния критерий да вземат отношение.
И аз ви моля да не изнервяме обстановката. Много ви моля, за да върви в по-високо темпо работата ни по този труден закон.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
За реплика господин Луканов.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател! Когато човек има претенции за професионализъм, каквито има господин Костов, той не бива да изрича съзнателни лъжи само защото партийната му пропаганда го иска от него. (Бурни възгласи на неодобрение)
Той изрече най-малкото три неистини.
Първо, той каза, че правителството, което имах честта да ръководя, е обслужвало дълга, знаейки, че това не е истина. Той знае много добре, че моето правителство, за разлика от него, се ръководеше от една действително пазарна философия и не се е стремяло да се набърква в оперативните функции на стопанските субекти, както се набъркваше той, когато беше министър на финансите, по причини, които все още чакат своето логическо пазарно обяснение. Други обяснения широко се обсъждат в българския печат. (Шум и реплики и в СДС)
Второ, господин Костов би трябвало да знае, че правителството, което ръководих, не е давало съгласие за използване на депозити на граждани за посрещане на задължения на Българска външнотърговска банка.
И трето, той много добре знае, че сигналите на Българска външнотърговска банка бяха забелязани от правителството и то правеше всичко възможно да подпомогне банката в онзи труден момент, когато представителите на СДС, в т.ч. седящите в тази зала, в срещи със западни представители убеждаваха същите, че не трябва да се дават пари на България.
И накрая, господин Костов, бих Ви препоръчал да се поучите от господин Папаризов на уменинето да не бъдете партиен, когато се обсъждат икономически въпроси. (Шум и реплики от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин Костов, имате думата да отговорите на възраженията.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! 173.2 Господин Луканов в момента демонстрира как се отговаря на човещината от един стопроцентов политик. Защото аз проявих човещина като формулирах тези текстове, за които настоява Българската външнотърговска банка.
Истината е, че аз нямаше да кажа въобще тези думи, нямаше да допусна тези грешки или лъжи, както той ги нарече, ако той беше предложил този текст. Много редно щеше да бъде, господин Луканов, Вие да предложите този текст. Този текст трябваше да дойде от Вас. И Вие в момента показахте как един политик отговаря на една нормална човешка постъпка, защото аз влязох в тази история само за да разреша един проблем, който беше поставен в Бюджетната комисия. Бяха сблъскани становища, Бюджетната комисия, може да се провери в протокола потърси място за решение на този проблем, намери го в този закон, видя се, че трябва да се напише такъв текст и ме помолиха да помогна. Това съм направил аз. А този текст, ако той не се приеме, създава огромни проблеми на Българска външнотърговска банка и то именно преди тя да участва в сделка по дълга. Този текст трябваше да дойде от Вас. А аз да кажа тези думи, които Вие си позволихте. Но Вие съумяхте, ето тази година и половина - две Вие съумяхте да обърнете нещата, да застанете в ролята на псевдообвинители, а хора, които се опитват по някакъв начин да намерят решение на едни реални проблеми на нашата страна. Това става фактически. Вие се опитвате да вземете място, което въобще не Ви подобава.
Дали Българска външнотърговска банка самоволно е изплащатала тези суми? Дали Вашето правителство е знаело или не е знаело? Дали е давало или не е, дългът на Българска външнотърговска банка или е или чий е? Ами нали аз самият многократно тук съм го заявявал и съм стоял зад тази позиция, че този дълг до времето на поемането му от българското правителство остава формално и е дълг на Българска външнотърговска банка. Но проблемът от това нещо не се решава на банката, защото банката има остра криза на ликвидност. Това е нейният проблем и ние се опитваме него да решим. И за благодарност на това, хайде да не е благодарност, но както достойно поведение десет пъти това ми се набутва в устата от господин Пирински, казва, че аз увеличавам дълга, който подлежи на преоформяне и разсрочване, и в същото време Вие ставате оттам и правите една чистопробна политическа атака. Вие просто нямате елементарно достойнство човешко, гражданско. 173.3 (Шум и реплики в СДС) Елементарно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Костов. (Шум и реплики в блока на СДС)
ИВАН КОСТОВ: Аз лично призовах господин Папаризов да се откаже от тази позиция и тук да дойде да докладва закона някой от другите предложили го лица. Например господин Асен Мичковски или някой от членовете на работната група, който е едновременно и член на икономическата и член на Бюджетната комисия. Защото той не е член на Бюджетната комисия.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Стига! Не унижавайте един достоен човек! Не Ви ли е срам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина в залата!
ИВАН КОСТОВ: Аз не го унижавам, госпожо Нора Ананиева. Никога няма да застана в неговата позиция и да опъвам в собствена полза, в собствена полза и съобразно своите възгледи. Няма да опъвам дискусията, защото считам, че не е редно. (Шум и реплики от блока на БСП) Аз уважавам много господин Атанас Папаризов. И съм го казвал много пъти. Искам на него положението да бъде облекчено и да бъде от полза на разискванията. Затова му предлагам, защото знам, че е достоен човек, да напусне това място и да дойде някой друг, който няма да прави тези интерпретации, които той си позволява да прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Костов. Има думата за изказване народният представител Георги Пирински.
(Атанас Папаризов иска думата)
Има за изказване по текста. Вие сте докладчик. (Шум и реплики от залата) Не се правят предложения. Предложенията са направени. Изказвания по направените предложения - кое предложение да се приеме за чл. 1, ал. 1, 2, 3, колко ще бъдат алинеите ... (Шум и реплики в залата) Ще Ви дама думата, господин Димитров. Не зная за какво ще вземете думата. Много ви моля за тишина. Нека да изслушаме него.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател! В изказването на господин Костов бяха засегнати три въпроса, свързани с чл. 1, които господин Папаризов представи. Той прочете основния текст и предложенията на двете работни групи.
Едното беше за обема на кредита.
Второто е за опцията - замяна задължителна или по избор 173.4 на банките.
И третият въпрос беше въпросът за външнотърговска банка.
Предлагам, когато се премине към гласуване, да се съсредоточат народните представители към вземане отношение по тези три въпроса, защото това са въпросите по същество в чл. 1.
Но що се отнася до процедурната страна, която беше поставена от господин Костов, бих предложил следното, господин председателю.
Първо, господин Костов ще се съгласи, че не по вина на тази работна група, която внася варианта не сме работили заедно. Господин Костов и другите колеги бяха поканени в кабинета на господин Джеров да работим заедно по този текст. Те предпочетоха да работят отделно. Това е тяхно право. 173.5
Но какъв е проблемът сега? Проблемът е, че, да речем по този въпрос, и за Външнотърговска банка, но и за избора, в работна група II, в закона този избор се съдържа в чл. 3. Чак в чл. 3. И ние трябва, когато гледаме сега чл. 1, да погледнем и във втория вариант чл. 3, който говори, че при неиздължаване на две вноски търговската банка предлага или съдът да обяви длъжника в несъстоятелност или да поиска министърът на финансите да замени дълга с държавни облигации.
Вижте, господа, които сте внесли този текст, каква неяснота възниква тук. В чл. 2, ал. 1 вие говорите за погасяването, очевидно на кредита, на главницата, на равни вноски.
В чл. 3 говорите, че при неиздължаване на две вноски, тогава и чак на втората ще се премине към такова избиране. А погасяването ще стане след петата година на главницата. Така че от вашите текстове излиза, че шест години този въпрос ще продължи да виси като неизяснен и неуреден.
ИВАН КОСТОВ (от място): На лихвата, бе Георги!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, само че редакционно, както е записано, вие не говорите за вноски на лихви, а за изплащане на лихви.
Така, както Вие изтъквате, едни или други редакционни несъвършенства на този текст, който предлага работна група I, ако мога така да се изразя, така бихме могли, четейки тези текстове, да разгърнем една доста продължителна дискусия, именно защото не сме си свършили предварително работата както трябваше да се работи съвместно.
Сега, в тази връзка кой да бъде докладчик?
Господин Папаризов е в едно изключително затруднено състояние, първо, защото Законодателната комисия в дадения случай абдикира от своето задължение. Тя беше длъжна да обобщи всички направени предложения и тя беше длъжна да определи докладчик от Законодателната комисия, тъй като не е вярно съображението, че това е само икономически закон. Тук има редица чисто юридически въпроси. Затова аз, господин председателю, предлагам да не се поставя господин Папаризов в това положение - да избира да се оттегли или не. Съзнавайки повишената трудност на неговта задача, да се постараем да му помогнем да работи достатъчно МС/ВЙ 174.1 конкретно по тези текстове, които се е нагърбил да предлага, и мога да кажа, че той се е нагърбил с тази задача, защото чувства, че този закон наистина, както всички говорят тук, е нужнно да бъде приет и го прави от чувство за отговорност.
Второ, за проблема с Външнотърговска банка.
Господин Костов в яда си сбърка името на Папаризов с моето име или моето име с неговото, но и аз, и той, и аз бих споменал, че това е предложение, направено от господин Костов, не сме искали да кажем, че, видите ли, господин Костов иска да увеличи сумата на дълга. Не. Вярно е това, което беше изнесено, че това беше мнение на Бюджетната комисия, въпреки че аз не присъствах в момента, когато се взе това решение. Но в действителност той внася един текст, който е текст, споделен от двете страни, така да се каже, в Бюджетната комисия. Тъй че, тук ми се струва, че реакцията е болезнена и не е основателна.
И накрая, струва ми се, че дискусията по този член 1 показва колко лесно можем да се хлъзнем в една посока, която този закон, би трябвало да се постараем да избегнем като дискутираме и нито процедурно да удължаваме дискусиите излишно, нито да засягаме въпроси, които всеки от нас има, доста различни, сблъскващи се и доста емоционално ангажирани мнения.
Ето защо двете ми процедурни предложения накрая са, господин председателю, да дадете възможност на господин Папаризов систематично да изложи по какво трябва да гласуваме по този член - 1, давайки...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Има предложения.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, и да поканите и всички други, които считат, че предложенията не са им прозвучали, да си ги назоват, за да може господин Папаризов ясно да ги докладва накрая.
Второ, докладчик да си бъде господин Папаризов.
И, трето, предлагам, господин председателю, с два часа да удължим работното време, (възгласи на неодобрение от блока на СДС), за да можем да свършим колкото може повече работа и да чуем, разбира се, обратно мнение, доколкото такова спонтанно се чува от залата.
Благодаря ви. 174.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви!
ИВАН КОСТОВ (от място): Реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Преди да Ви дам думата за реплика, нека да гласуваме за господин Милети Младенов - подуправител на банката, да бъде допуснат в залата. Тук е господин Милети Младенов, моля, режим на гласуване.
Милети Младенов да влезе в залата, в този смисъл.
Реплика?
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (от място): Не реплика, изказване по точка 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 185...
По процедурен въпрос, госпожа Русева?
... за 132 (шум и реплики в блока на СДС)
Отменяме гласуването, преди да оспорвате.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): Гласуването по правилник трае три минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това трае само за първото гласуване, господин Гоцев. (Шум и реплики в блока на СДС) Така сме приемали досега.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): Ние настояваме да спазвате правилника и три минути да трае гласуването. (Шум и реплики от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за допускането на господин Милети Младенов в залата, гласуването да продължи три минути.
Много ви моля, отменете гласуването!
Повторно гласуваме за допускането на господин Милети Младенов - подуправител на БНБ, за допускане в залата.
Ще изчакаме три минути. И когато гласовете не се увеличават, ще прекратяваме преди да изтекат трите минути.
След това ще гласуваме и продължаването с два часа.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Искам противно мнение за удължаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Може, аз ще Ви дам думата. Ще Ви я дам, да. Нека да минат дупликите и репликите, тогава ще Ви дам думата. 174.3
Успяхте ли да гласувате всички?
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата!
От гласували 200, за 134, против 45, 21 се въздържат.
Моля, поканете господин Милети Младенов да влезе в залата.
А за реплика по изказването на господин Пирински... (Шум и реплики в залата)
Нека да приключим, тогава ще гласуваме удължаването. Нека да приключим. (Шум и реплики в залата)
ИВАН КОСТОВ (СДС): Репликата ми към господин Георги Пирински е следната.
Аз, господин Георги Пирински, както и Вие, нямам претенции, особено в областта на правото, но чл. 3, така както ние го предлагаме, гласи: "При неиздължаване на две вноски търговската банка..." еди-какво си.
Под "вноски" обаче не е казано "вноски по главницата на дълга". А вноска може да бъде както вноска по главницата, погашение на главницата, така и вноска на лихвата. Това юристите го знаят и предполагам, че ще го кажат.
Така че тук няма нищо страшно направено като провал в текста. Напротив, под "вноска" се разбира и неиздължаване на лихвите, за които се говори в чл. 2. Не се издължават две лихви, две вноски на лихви и процедурата влиза в сила.
Това обаче, което аз искам да Ви реплекирам по-съществено, защото това не е толкова съдържателен въпрос, това, което искам да Ви реплекирам по-съществено е, че Вие направихте своето изказване, а не се изказахте по основния пункт, който различава двете предложения.
Вие с нищо не защитихте единичното решение или едновариантното решение на проблема с просрочените кредити и лихви.
Вие не казахте нищо по аргументите за това да бъде предложено многовариантно решение.
И аз мисля, че това просто Вие го дължите на аудиторията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Костов.
Друга реплика няма.
Господин Пирински, да вземете отношение по репликата на господин Иван Костов. 174.4 ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Онова, което исках да кажа във връзка с проблема за вноските е, че възможно е някой да не разбере така, както Вие сте замислили текста. Така както и Вие изтъквахте едни или други неточности, които е възможно да възникнат във връзка с текста на работна група - 1.
Междупрочем Вие не проследихте, че господин Папаризов, когато четеше текста, не четеше 31 юли, а четеше 30 юни. И обърна внимание, че има грешка. Вие изтъкнахте това като порок на текста и не обърнахте внимание, че той самият го поправи.
Що се отнася до съществения въпрос, който поставяте, господин председателю, аз може би се лъжа, но ми се струва, че на второ четене ние не правим дебати. Ние няма сега отново да излагаме аргументация и обосновки за или против едни или други принципни въпроси в закона. Ясни са дебатите на първо четене. Представени са алтернативни текстове. Залата гласува. Ние няма да повтаряме дебатите.
А що се отнася до въпроса по същество, Вие сам добре разбирате, че техниката, която Вие предлагате, безкрайно разтяга решаването на въпроса за банките и ги оставя в едно крайно затруднено положение в продължение най-малко на година, дори да отидем на Вашето тълкувание. Защото техните портфейли остават обременени с нефункциониращи кредити. И цялата спешност на този закон е да се реши именно този проблем и по-скоро да се стабилизира банковият сектор. А Вашият законопроект по никакъв начин не го решава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин Димитров, елате по процедурното предложение за удължаване на работното време с 2 часа. За обратно мнение има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Искам да изкажа противно мнение на това, което предложи преди малко колегата. Защо? - Защото утре трябва да започнем от 9,00 ч. да работим. И трябва да започнем всички да работим. Защо? - Защото се гледа актуализация на бюджет. Тоест, ние не ЦМ/КТ 175.1 можем да си позволим утре да започнем с 10 човека и някой да пита, друг да отговаря и т.н. Много е важен този закон. Не бива аз да ви убеждавам, а подозирам, че ако останем да работим до 22,00 ч., утре ще дойдат малко хора. Нищо чудно да няма кворум и този закон да не може да се приеме.
Имайте предвид, че утре е последният ден за работата на парламента за тази година според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Последният, така че трябва да сме навреме.
Затова дайте да не удължаваме днес работното време. Пуснете хората да си ходят и утре да дойдат в 9,00 ч. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Гласуваме предложението за удължаване на заседанието с още 2 часа. Утре не е последният работен ден на парламента за тази година - само да ви успокоя.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Пленарен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Пленарен също не е. В понеделник ще се работи, ще има пленарно заседание. (Смее се, недоволство от СДС) А вашето кой го реши?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): По правилник сряда, четвъртък и петък са пленарните дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: От гласували общо 193, за 100, против 83, 10 се въздържат.
Удължава се с 2 часа работното време.
Има думата за процедурно предложение господин Папаризов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ако разрешите, едно процедурно предложение от гледна точка да върви работата на докладчика нормално, докато друг не стане докладчик.
Съгласно това, което е внесено в пленарната зала от работна група - 2, аз без инициатива на работната група мога да чета: когато чета чл.1 от основния текст, и чл.1 от текста на работна група - 2. Аз нямам право да тълкувам текста на работна група - 2. Но господин Пирински току-що спомена, че и в чл.3 на работна група - 2 има въпроси, които засягат чл.1 на основния доклад.
Затова аз моля представителите на работна група - 2 след моя доклад да казват какви други текстове, освен тези, които фигурират в същия член, са алтернативите на основния текст 175.2 и на работна група - 1.
Ако искате моето мнение, в случая това не е само чл.1. Това е чл.2 и част от чл.3. Но това е нещо, което не аз мога да кажа на пленарната зала, вие можете да кажете. Защото на замяната с облигации фактически във вашия текст се третира това и от чл.2, и от чл.3.
Моля представителите на работна група - 2 да казват кои са точно алтернативите на това, което представям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Госпожа Рашеева има думата за изказване. (Недоволство от СДС)
Много ви моля, имаме правилник. Въпросът за гласуването е решен.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Не е решен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не приемаме за първи път закони, много ви моля!
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Господин председател, от името на нашата парламентарна група протестирам за начина, по който непрофесионално се докладва един законопроект.
Първо, законопроектът трябва да се докладва от член на Законодателната комисия. Ако господин Джеров го няма, тук е господин Мулетаров - да докладва той. Юристът знае как трябва да стане това. Докладва се текстът, такъв какъвто е приет на първо четене, казва се какви са предложенията от едната и от другата група и има изказвания по всеки текст отделно. Без да се правят коментари и без да се дават съвети на група-1 или група-2 кой какво да прави.
Затова моля да разпоредите, ако господин Джеров отсъствува, господин Мулетаров да влезе в задълженията си на заместникпредседател на Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Тютюнът докладва Хасан Али...
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Но един вносител на закон да се мъчи да докладва нещо, което очевидно не му се отдава, просто не бива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Венцеслав Димитров също много докладваше...
Госпожа Рашеева, имате думата за изказване. (Реплики от СДС) 175.3
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да взема отношение точно по дебатирания чл.1, така както се предлага в първоначалния проект и от двете групи. Преди това обаче искам да се обърна към господин Папаризов с молбата като говори за двете групи, да ги назовава, а не като група-1 и група-2.
Действително имаше идея да има една обща група, която да обсъжда този въпрос. Впоследствие обаче се установи, че позициите на представителите на БСП и тези на СДС, ако се съберат в една група са толкова диаметрално противоположни, че просто няма да има никакъв смисъл да се събират тези групи. Защото представителите на БСП имаха идеята, която и досега поддържат, този въпрос да бъде решен еднократно с едно общо опрощаване на всичко, без да се прави анализ, без да се търсят други варианти и 80 млрд.лв. да бъдат стоварени върху гърба на държавата без много да се разсъждава по този въпрос. (Реплики от блока на БСП) 175.4
Ние обаче смятаме, че не трябва да се подхожда по този начин, а трябва да се потърсят варианти така, че да бъде от една страна облекчена държавата и бъдещите бюджети, а от друга страна да се даде възможност на предприятия, които могат да плащат и да изплуват - да изплуват и от трета страна да се даде възможност на банките също да имат варианти на поведение в тази материя.
Затова отново се обръщам към господин Папаризов да казва, че група едно, това е всъщност групата на БСП и група две това е всъщност групата на СДС. Това са двете групи. Няма групи едно и две. Има група на БСП. Има група на СДС. И техните предложения са различни.
Що се отнася до текста на чл. 1 - така, както се предлага в проектозакона и така, както се предлага от групата на БСП всъщност направо се влиза в материята и се казва: опрощават се... необслужваните към еди кога си дългове... така, така... се поемат от държавата като дълг - държавен и тя издава облигации.
Такова едно влизане в материята на един закон най-малкото противоречи на един нормален законодателен подход, на една законодателна практика. Би трябвало чл. 1 на закона да въвежда в материята като казва каква е темата, каква материя, какви правоотношения се разглеждат и уреждат от този закон.
Затова аз ви моля да гласувате за чл. 1 така, както е предложен от нас, а именно, че на уреждане от този закон подлежат необслужвани към еди кога си... повече от 90 или 180 дни - предлагаме ние - кредити на държавни търговски банки отпуснати по договори до 31 декември 1990 г. и т.н.
И при това - забележете - отпуснатите само кредити, а не договорорираните кредити, защото едно е договорираните кредити, а друго е действително отпуснатите кредити. При всички случаи договорираните кредити ще бъдат повече от тези, които действително са отпуснати.
И питам аз защо трябва държавата да бъде натоварвана и с това, което евентуално не е отпуснато?
Затова отново ви приканвам да гласувате за чл. 1 така както го предлагаме, което е един встъпителен член към материята.
Благодаря ви. ВЙ/ЗТ 176.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
За реплика?
Госпожа Миленкова, имате думата.
Предложения повече не се правят. Предложенията се правят до началото на второ четене. (Шум и реплики в залата)
Не сме приключили още, не сме приключили, много ви моля!
АНА МИЛЕНКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, аз искам да направя една кратка реплика, която касае два въпроса, които повдигна колегата Рашеева.
Първият от тях е, че в предложението на работната група, в която съм работила и аз, изобщо не става дума за опрощаване, не става въпрос за опрощаване и в първоначално предложения вариант, става въпрос за преразпределяне на тежестите между три субекта - държава, банки и предприятия - длъжници.
И в общи линии се държим така, сякаш за първи път разглеждаме проект на второ четене и не знаем как да процедираме.
Другият въпрос, по който бих искала да реплекирам, че в текста, който предлага работната група, в която е работила може би колегата Рашеева в чл. 1 става въпрос за кредити отпуснати по договори до 31 декември 1990 г., което по същество означава също договорени до 30 декември 1990 г. или няма различие между предложенията на двете групи.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
За друга реплика, ще Ви дам думата, госпожо Рашеева.
Друга реплика има ли?
Госпожа Рашеева, имате думата.
Да се готви народният представител Венцеслав Димитров за изказване.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Колега Миленкова, аз употребявам термина "опрощаване", защото това де факто за предприятията е опрощаване. Това е една сделка между предприятията, банките и държавата, при която държавата поема дълга на предприятията и ще го изплаща тя. Какво е това, ако не е опрощаване дълга на предприятията?! Те няма да го плащат, а ще го поеме държавата! Държавата се суброгира в задълженията и правата на длъжника - предприятията. Това е всъщност истината и няма защо да казваме нещо друго. 176.2
Що се отнася до чл. 1 така както е предложен от работната група на БСП и от законопроекта, от първоначалния текст, и това, което ние предлагаме - ама наистина е коренно различно, защото в чл. 1 на законопроекта и на работната група на БСП направо влиза в материята и без да се дефинира това какви обществени, какви правоотношения всъщност са предмет на уреждане с този закон. А вие знаете много добре, че законодателната техника изисква най-малкото в един встъпителен първи текст да се дефинира правоотношенията, които са предмет на уреждане с този закон. И това предлагам аз в чл. 1 да го приемем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата за изказване народният представител Венцеслав Димитров.
Господин Папаризов, добре е да подпомагате председателят на Законодателната комисия. Касае се за специална материя. Не за първи път имаме представител от Икономическата комисия, от Бюджетната комисия...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, колеги.
Искам не да се изказвам, а да направя конкретни предложения, които вече ги направих на първо четене, обаче не ги чух прочетени сред другите предложения.
Държа да отбележа, че не участвам нито в група едно, нито в група две, макар че поддържам предложенията направени от групата с член Иван Костов, но подозирам, че вие можете да ги отхвърлите. Но ви казвам: моите предложения в по-голямата си част от тях ще видите, че касаят и неговите предложения, предложенията и на двете групи, тоест - два варианта. Вярно е, че имаме една по-сложна схема за приемане на закона, но не виждам някой да записва предложенията, които ще направя.
Многократно съм ги предлагал в Комисията по бюджета и финансите. Предложих ги на първо четене и сега си позволявам да ги конкретизирам.
Най-напред датата! "... необслужвани към 30 юни". Естествено, с удоволствие разбрах, че това е грешка.
Следващият срок - 90 дни, аз го предложих 360 или 180. Поддържам 180. Защо? Именно поради мотивите на Иван Костов, че 90 дни са малко. 90 дни! Хората чуват, че ще им опрощават кредити, спряха да ги обслужват и влязоха автоматически в тази 176.3 категория. Държа да отбележа, че всички мои предложения съкращават обема на кредитите, които ние по някакъв начин ще замениме с облигации.
Значи, господин Папаризов, вместо "90 дни" - "180". Моля това да се подложи на гласуване. "90 дни" да се замени със "180"!
От следващите две предложения обаче едното го има в предложенията на Иван Костов. Това е "търговските банки с държавно участие". Не пишете "търговски банки с 50%...", защото по този начин вършите скрита приватизация и пълните джобове на онези частници, които са набутаха в частните банки и... в държавните банки и имат по-малко от 50%, но все пак теглят пари от тях, държат пари, затова не им разрешавайте и на тях.
Другото предложение е "държавни предприятия, фирми и търговски дружества само с държавно участие". И там не слагайте "с 50%".
И мисля, че проф. Стоилов това нещо го подкрепи в Бюджетната комисия. Ако тезата му си остава същата нека да ме подкрепи и той - със 100% държавно участие, тоест можем да пишем само с държавно участие, защото онзи частник, който е рискувал да влезе в едно държавно предприятие, предполага се, че той знае какво става вътре в него. Да не разрешаваме на тези предприятия да се освобождават от кредитите, защото по този начин и на частниците се помага, които са влезли.
Няма да говоря за датата - до края на 1990 г. Тук имаше един човек преди малко, който говореше, но който си отиде, слава Богу. Той каза, че 1990 г., когато бил министър-председател всичко било при пазарни условия. Ами защо тогава, колеги, слагаме: "края на 1990 г."? Нали защото не е имало пазарни условия?! Въпреки, че има и министри даже от тези правителства. Той ни убеждаваше, че правел пазарни условия. Никакви пазарни условия! Затова ви казах "50%" да отпаднат и да остане само със 100% участие.
Освен това предлагам две допълнителни алинеи. И двете алинеи, моля ви се, отбележете го, касаят и двата варианта. Нека третата алинея да стесни малко кръга на онези предприятия, 176.4 които имат право да се включат в цялата тази процедура. Конкретни текстове има, но за какво става дума мисля, че тези от вас, които са слушали моето изказване на първо четене ще си припомнят, че направих такива предложения. Тоест, държавни предприятия, които са използвали кредитите, за да плащат, не бих казал неправомерно, но свръхзаплати, които са плащали, които са раздавали заплати с широка ръка и които са взели кредити, които не могат да обслужат, тези държавни предприятия ние да ги изключим. Моля ви се! (Шум и реплики в залата) Точно, точно такова ми е конкретното предложение! Затова казвам: "не подлежат на замяна кредитите...".
Моля ви се, господин Кадир! Моля Ви се, много важен е закона! Не пречете на колегите да работят като разговаряте с тях!
Текстът е такъв: "не подлежат на замяна кредитите на" - ще го изпишем - "Държавни предприятия, фирми и търговски дружества"... (шум и реплики в залата), "които са направили вноски в държавния бюджет поради надвишаване на нарастването на средната работна заплата".
ИВАН КОСТОВ (от място): Данък нарастване фонд "Работна заплата"!...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: ... данък нарастване на средната работна заплата, подсказва господин Костов... Мисля, че вие ще подкрепите това нещо.
Това е първа точка. Значи, не подлежат на замяна кредити първо на тези предприятия и второ - на държавни предприятия, фирми и дружества направени след края на 1990 г. вноски за дялово участие в частни и смесени дружества и банки. Мисля, че с това всички ще се съгласите такова нещо да стане, защото държавно предприятие претендира да му се поемат от държавата кредитите, а то си е позволило да участва с 10, 20 или 30 милиона в една преобладаващо частна банка. Тоест, банка с преобладаващ над 50% дял частно участие. Вие съгласни ли сте по този начин да разпилявате държавни пари? Затова моля да подкрепите този текст - ал. 3. 176.5
И още една ал. 4. Тази идея също я развих на първо четене. Моля ви се да я запишете и нея: "За замяната е необходимо изрично съгласие на обслужващата търговска банка".
Защо? Мисля, че сте съгласни - тези, които разбират от финанси, за тези, които не разбират, ще подчертая пак. Защо съгласие? Защото в цялата тази операция обслужващата търговска банка също ще понесе известни щети. Тя обаче ако знае, че предприятието шикалкави, ако знае, че предприятието ще държи сметки по други банки или държи пари по сметки на друго място, тя ще му каже: този кредит няма да му го предложа аз за преоформяне по този начин. И търговската банка ще си вземе сто на сто от този кредит и няма да се принуждава да взема по-малки лихви от държавните ценни книжа.
Моля ви, и трета, и четвърта алинея да се прогласуват и да ме подкрепите, защото мисля, че най-напред, в тях няма нищо политическо и освен това стесняват обема на кредитите, които ще се преоформят, и освен това засилват финансовата дисциплина и нанасят санкции на тези, които са лъгали българската държава и българския народ.
Моля ви се тези алинеи да се подложат на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, нямам нищо против Законодателната комисия да поеме. Но тогава, когато се правят предложения, имаме правилник, съгласно който предложенията се правят поне в писмена форма. Ако сме решили да подобрим текстове, поне в писмена форма трябва да направим предложенията. Не можем да следим сега десет предложения. Конкретно предложение в писмена форма.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Те са направени, но никой не ги е извадил.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Не са така точно формулирани, те са дадени само като идеи.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Направени са!
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ако ми ги покажеш в протокола...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: В протокола не са така точно дадени, дадени са идеите. СБ/ЛТ 177.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господа, разбирам напрежението в залата.
Има думата за реплика господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Репликата ми към господин Димитров е следната. Просто като уточнение на предложенията, които той направи.
Господин Димитров, моля Ви да се съгласим със следния подход. Въпросите, които Вие поставихте - за нарастване на работната заплата, за участие в различни дружества - никой не предлага тези въпроси да бъдат забравени. В предложението, което ние внасяме, не става дума за никакво опрощаване и за никакво отписване. И Вие го знаете добре. Тези програми, които ние предлагаме да се правят, ако обичате, да погледнете чл. 10, ал. 2, включват и оценка на баланса, и оценка на търговската и инвестиционната политика на съответните предприятия, които са носители на тези дългове.
Моята реплика към Вас е такава: ако сме съгласни, че искаме без отлагане да стабилизираме банковия сектор, ние не можем да вкараме тези въпроси, които сега поставяте, на този първи етап на замяната на дълговете към банките с държавни ценни книжа. Ние би трябвало да се постараем да стабилизираме колкото може банковия сектор с еднократно решение, без държавата окончателно да поеме този дълг, а да остане да си го търси от съответните предприятия, които остават длъжници на държавата. Не е права госпожа Рашеева, че те се освобождават от дълга. Напротив, те остават носители на този дълг.
И както Вие предлагате, държавата в лицето на един или друг орган, аз се радвам, че тук имаме съгласие около идеята примерно Държавният фонд за реконструкция и развитие да играе такава роля, да започне длъжник по длъжник един такъв анализ, какъвто Вие искате, да се направи.
И си позволявам да изразя лично съгласие с Вашето предложение за 180 дни, а не за 90 дни, защото има основание съображението, което беше изтъкнато и от господин Костов, че този закон се забави половин година и през тази половин година е възможно много фирми да са решили съзнателно да прекъснат обслужването на кредитите. Така че нека да е 180 дни, аз съм съгласен 177.2. с това. Но Ви моля да не блокираме и гласуването по чл. 1, и решаването на въпроса за банките с тези проблеми, които са реални, от които ние не бягаме, но които предлагаме да бъдат дискутирани в чл. 10.
Предлагам, господин председателю, да прекъснем дискусията по този член и да дадем възможност на докладчика да докладва предложенията така, както бяха направени, и да пристъпим към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Но аз не мога да откажа репликата на господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Моля обаче господин Венцеслав Димитров да остане в залата. Като вносител на предложение за заместващ текст в чл. 1 ние приемаме всички негови препоръки за допълване на параметрите при определянето на обхвата на кредитите - на просрочените кредити и на просрочените лихви. Приемаме всички направени предложения.
Искам да обърна внимание на това, че ние в момента оперираме с финансови понятия, с финансови инструменти и всякакво намесване в тази материя на неща от типа ще се пишат програми, които ще бъдат проверявани от някаква администрация и т.н. само създават един некачествен закон. Защото, господин Пирински, Вие знаете, че милиарди левове например са излети в долината на Белене, строени са градове, 2 милиарда и половина има зарити в земята там. Да сте чули по програма Националната електрическа компания, която ги е зарила тези пари, някъде да е дала обяснение? Тя е тази, която многократно получи досега облекчения и предишните няколко облекчения като опрощавания.
Така че някой някъде да е дал обяснение за тези пари? Не е! И Вие просто не бива да заставате в позиция на човек, който едва ли не иска прибързано да определи тази материя така, че да не може да бъде установено наистина какви са размерите на тези неща. Нали трябва да остане това нещо и трябва да си бъде адресирано към съответните ръководства, към съответната фирма и пр., и пр.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Ние предлагаме 50 години да остане.
ИВАН КОСТОВ: Ето затова нека да бъдем по-отворени към предложенията, които господин Венцеслав Димитров прави. Той 177.3. предлага едно прецизно определяне на обхвата. Всичко, за което Вие говорите, влиза в една схема на прецизно определяне на обхвата на просрочените кредити и просрочените лихви. И тъй като предложенията му са перфектни и могат да се гласуват директно, и тъй като даже Вие самият се съгласявате с част от тях, аз мисля, че няма защо те да не бъдат подложени на гласуване.
И накрая, по спора, който се води тук. Каква е тази сделка? Законът урежда сделка. Нека юристите да не злоупотребяват с това какво е точно този закон и да му дават тълкувания, каквито те мислят, че има. Законът е сделка между три лица. Сделката между три лица включва един предмет. Тя е върху определено нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Костов, за това се говори много. Две минути и 39 секунди...
ИВАН КОСТОВ: Моля Ви се, държа да кажа. За фирмите тази сделка е опрощаване. За държавата тази сделка е суброгация. А за банките тази сделка е преоформяне на задълженията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Сега вече аз като юрист щях да възразя, но да не палим залата. Не може да има опрощаване, щом има суброгация. Встъпване в права е суброгацията. Суброгация с ползване привилегиите и всичко останало.
Заповядайте, господин Мичковски.
Не съм казал нищо.
АСЕН МИЧКОВСКИ (НСД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Има нещо, което се дължи според мен на абсолютно неразбиране или на различен начин на трактуване на едно и също нещо.
Господин Костов непрекъснато говори за отговорността на предприятията. Говори за тази отговорност на предприятията като субект, обаче, господин Костов, след 1990 г. няма предприятие или се броят на пръсти тези предприятия, на които ръководствата, които са основният субект на управление, са едни и същи. Затова това, което се предлага в чл. 10 на проекта, е единствената и единствено възможна обективна оценка чрез баланса, чрез активите и т.н. Вие не можете да вменявате в отговорност на дадено предприятие и да наказвате персонала, който в този момент се е случило там да работи, за деяния на други, които отдавна не работят там като ръководещ персонал. 177.4.
Така че това е нещо съвършенно друго. И много ви моля ...
Моето конкретно предложение е (те всъщност съвпаднаха с част от тези, които господин Пирински каза) да бъде преустановен този безмислен спор.
Законопроектът, който е предложен от работна група А е достатъчно перфектен и работещ текст, господин Костов. А това, че на някой му се иска да усложнява и запъва приемането на този закон, или да бъде приет някакъв абсолютно монетарен закон, което е невъзможно, господин Костов, защото ние не сме монетарна държавата и скоро няма да бъдем, а се надявам че изобщо и никога няма да бъдем чисто монетарна, така че съвършенно не сте прав. И много Ви моля, обърнете се към професионалната си съвест и отговорността си на народен представител и престанете да упорствате с нереалистични схеми, които са почерпени от книгите, а не от реалния стопански живот на страната и от тежкия момент, в който тя сега се намира. (Шум и реплики в залата)
(Иван Костов от място иска думата за реплика)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вие правихте реплика. Реплика на репликата няма. Венцеслав Димитров може да направи изказване.
РЕПЛИКА ОТ СДС: А Мичковски?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Той направи изказване. А Вие искате да направите реплика на неговото изказване? Заповядайте!
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ! Не е редно народен представител да се изказва по повод реплика на друг народен представител, отправена към трети. Нали не е редно това нещо? Това, което направи господин ...
АСЕН МИЧКОВКИ (от място): Аз направих изказване.
ИВАН КОСТОВ: А, това е Ваше изказване, господин Мичковски! Щом това е изказване на господин Мичковски, аз искам реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Затова Ви дадох думата.
ИВАН КОСТОВ: Нали дадохте думата на Венцеслав Димитров?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз не виждам Венцеслав Димитров.
ИВАН КОСТОВ: Тогава аз ползвам правото си на реплика по отношение на господин Мичковски.
Първо, аз също считам, че фирмите и работещите в тях НЧ/ЙА 178.1 не са отговорни за това, което е ставало в миналото, за това какви решения са вземали техните ръководства и какви решения е взимало правителството и защо на едни фирми се струпва един дълг, на други - друг дълг.
Но това, което аз репликирах и стана повод господин Мичковски да направи изказването беше следното: че господин Венцеслав Димитров предложи фирми, които не изпитват тези затруднения, те не изпитват затрудненията, за които господин Мичковски каза, защото са платили данък нарастване фонд "Работна заплата". Значи те не страдат от тези решения, защото влизат в друго множество. Освен това това са фирми станали акционери в банки. Добре де, кой става акционер в банка? Този, който има свободни парични средства. Или става акционер някъде другаде.
Значи ние не предлагаме тези, които страдат, да бъдат доунищожени - това предлага господин Венцеслав Димитров и аз се присъединих към него - а тези, които, първо, имат пари да дават толкова заплати, че да плащат и данък нарастване и, второ, имат пари да участват в банките. Така че тук синдикализмът просто не работи. Абсолютно не работи.
Освен това аз мисля, че господин Мичковски ни вкара в заблуждение по отношение на механизмите, които се предлагат. Това не са монетарни механизми, за които той говори, кой знае колко сложни. Става въпрос за нещо, което е разрешено от Търговския закон. Фирма, която иска да изтегли кредит или да узакони кредит дава срещу него облигации. Какво толкова страшно има в това нещо? И това е право на фирмите. Това е превръщане на дълга в облигации. Много проста операция, между другото. Банката уточнява точно какъв дълг е продукт на това преоформяне или на това облекчение и разсрочване и фирмата издава облигации. Какво сложно и какво монетарно има в цялата тази работа?
Какво сложно и монетарно има в това банката, на която не са издължени две вноски, да обяви фирмата за ликвидация, да иска от съда ликвидация, или да се отнесе към министъра на финансите и да го накара той да обслужва нейните облигации. Нищо сложно няма в това. (Силен шум и реплики в залата)
Моята реплика по отношение на господин Мичковски е следната ... (Шумът се увеличава)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви за тишина в залата! Добре, спираме дотук и започваме да гласуваме. Хайде 178.2 най-после да спрем.
Ако обичате, господин Джеров.
Разбирам, всеки защитава една теза, в която е убеден, че е прав. Разбирам го. Но това може да се прави без да се вика.
Дайте сега, господин Джеров, ако обичате, да започнем да гласуваме.
Да се разберем по един въпрос: имаме един основен текст и два заместващи текста, предложени в стриктно спазване на правилника. Така ли е господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имаме едно изказване на господин Венцеслав Димитров. То намира място, и то само господин Костов го спаси, в края на чл. 68, последното изречение, че това е допълнение към писмено предложение и вие го инкорпорирахте при вас. Следователно ние ще се отнасяме към предложението на господин Венцеслав Димитров когато гласуваме вашето предложение.
ИВАН КОСТОВ (от място): Не, и другото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: И другото? Ако го инкорпорира и него, приемаме, че това са допълнения към двете предложения.
При това положение изчистваме нещата и започваме да гласуваме. Две заместващи ... Ето ги тук в чл. 54, т. 3 ... (Реплики) Моля ви, ние определяме реда на гласуване. Не се обаждайте! (Репликите от залата продължават) Чудесно, приел го е, 180 ще го предложат.
Въпросът е друг. Реплекираме Папаризов, че вносителите на закона не приемат изцяло направените предложения от участващите в групите народни представители, което е верно то, а не работна група. Тя не е жив човек.
При това положение ще гласуваме, господин Джеров, щом имаме два заместващи текста, по реда на постъпването. В състояние ли е някой да отговори кой е постъпил по-рано?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Имам официално дати. (От всички страни в залата се обаждат) Група втора, както господин Папаризов я нарече, просто искам да продължа да не смесваме понятията, има дата 14 декември входящ #. Група 1 при мен няма. Ако Вие имате датата? 15 декември, добре. 15 декември е група 1. 178.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: 17 е. Защото и колегата Драгиев ме поправя, че ... Тук пише 14 декември. (Спор между отделните парламентарни групи в залата)
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре, първо група две. Така ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Докладвайте предложението на група две.
Колега Рашеева, ще ми се сърдите ли, че употребявам група две и група едно? По-лесно ми е, отколкото ...
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Първо трябва да се докладва предложението на Венцеслав Димитров към чл. 1 на група две.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре, група две.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чакайте, тук трябва малко по друг начин. Може би трябва първо предложенията на господин Венцеслав Димитров към чл. 1 на група две. Но нямаме основен текст и не знам какво бихме предприели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Инкорпорирано вътре в тях. (Шумът и репликите в залата продължават)
Госпожо Ананиева, с удоволствие бих направил това и най-лесно ще ми бъде, ако не беше чл. 54 от правилника. Основният текст е последен. Основното предложение е седмото поред. Какво да направя? (Силен шум в залата)
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Колеги, моля ви! По правилата, както се уточнихме трябва да поставим първо на гласуване чл. 1 на група две.
Този чл. 1 гласи: "На уреждане с този закон подлежат необслужвани към 30 юни 1993 г. повече от 180 дни кредити на държавни търговски банки, отпуснати по договори до 31 декември 1990 г., на държавни предприятия, фирми и търговски дружества с над 50 на сто държавно участие, включително лихвите по тях, необслужвани повече от 90 дни към 30 юни 1993 година".
Това е текста на чл. 1 на група две.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: (Силен шум и реплики в залата) Чакайте, вижте, аз съм по-изморен от вас, не ми помагате!
Така както го прочетохте, господин Джеров, съдържат ли се в него предложенията, които прави Венцеслав Димитров? Недейте ми вдига карти, отговорете ми. 178.4
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Тук нямам никакви предложения
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: А вие го приехте. Ето, аз затова не искам да се шуми. Значи не е точно докладвано, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "180 дни" е вътре. Едното предложение на господин Димитров за "180 дни" е вътре. Аз така го прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Така, "180 дни" ... (Силен шум и реплики в залата) Не мога да ги пусна да ги гласувате. 178.5
Добре, тогава, режим на гласуване. Гласуваме това предложение. Ще стигнем и до това. След това ще гласуваме на Венцеслав Димитров към всяко предложение, което се приеме. Вашето предложение, а на Венцеслав Димитров ще гласуваме към което предложение се приеме. Неговите предложения.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Колеги, аз мисля, че бях ясен. Току-що прочетох чл. 1 на група две.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Гласуваме писменото предложение на група две.
ИВАН КОСТОВ (от място): Може ли да се каже Парламентарната група на СДС?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Много не ми се иска, не обичам тези политизирания, лично аз.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): Да чуят хората кой какво поддържа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Прави ми се забележка, че не съм обявил, че група две е от депутати на Съюза на демократичните сили. Обявявам го официално. Група "б" или група две са депутати на Съюза на демократичните сили. Гласуваме тяхното предложение.
От общо гласували 201 народни представители, за предложението 76, против 110, въздържат се 15. Отклонява се това предложение.
Следващото предложение, господин Джеров, което е предложение на група едно, която е съставена от депутати само на БСП и коалиция.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Така, сега може ли да докладвам?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Много Ви моля, прочетете предложението.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предложението на работната група, съставена от членове на БСП и коалиция гласи:
"Чл. 1. Ал. 1. Необслужваните към 30 юни 1993 г. повече от 180 дни кредити, договорени до 31 декември 1990 г. от търговски банки с над 50 на сто държавно участие, с държавни предприятия, фирми и търговски дружества с над 50 на сто държавно участие и неплатените по тях лихви към 30 юни 1993 г. се заменят срещу държавни дългосрочни облигации.
Ал. 2. Кредитите по предходната алинея и неплатените по тях лихви към 31 юли 1993 г., договорени в конвертируема ВТ/ЛТ 179.1. валута (добре, 30 юни, приемам корекцията), към 30 юни 1993 г., договорени в конвертируема валута се заменя срещу държавни дългосрочни облигации, деноминирани в щатски долари и изплащани в левове.
По същия ред се заменят и неуредените от бюджета до 31 декември 1993 г. изразходвани или гарантирани от Българската външнотърговска банка - акционерно дружество - София, суми по обслужването на външния дълг на страната до 29 март 1990 г. за сметка на нейни клиенти в размер до 158 млн. щатски долара."
Това е предложението, което е раздадено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Така. Мен ме смущава само един момент. В ал. 1 има 1 юли 1993 г. В ал. 2 се обадиха депутати и коригират, че е 30 юни.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз коригирах и трите дати, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Коригирани ли са?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И трите дати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Господа, питам представителите на Министерството на финансите и на банката, имате ли принципни възражения срещу този текст? (Не възразяват)
Режим на гласуване, гласуваме.
От общо 193 гласували народни представители, за 127, против 62, въздържат се 4. Приема се предложението.
Сега предложението на Венцеслав Димитров.
ЗЛАТКА РУСЕВА (встрани от микрофоните): Искаме изявление от парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Да, от името на парламентарната група, заповядайте. (Възражения в блока на БСП: "Нали гласуваме?")
Гласуването е приключило, резултатът е обявен.
ИВАН КОСТОВ: Ние се намираме между две гласувания в момента и аз мога да взема думата от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, което и правя.
Изразявам общата воля на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, че по начина, по който парламентарното мнозинство прие чл. 1 на закона, то вече предопредели, че правителството и държавата България поемат от фирмите дълг, който може да достигне 89 млрд. и 800 млн.лв. Това е размерът на дълга, 179.2. който вие предлагате по еднозначен начин да бъде прехвърлен на държавата, т.е. с него в следващите 25 години да бъдат натоварени не само това поколение, а и нашите деца, дори и нашите внуци.
Парламентарната група ви оставя да си довършите закона така, както желаете в следващите час и 45 минути, като едновременно с това носите цялата отговорност за своето поведение. (Шум и реплики в блока на БСП)
Аз ще си позволя да прогнозирам, че много скоро, много скоро, само след една година вие отново ще бъдете тук и отново ще предлагате същите тези неща. (Реплика от блока на БСП: "Но вас няма да ви има обаче", "А вие пък на купон ли ще бъдете?")
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Костов. Продължаваме към гласуването. (Шум и реплики в залата)
Кратко изказване? Заповядайте, господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, току-що казаното от председателя на т.нар. група две не отговаря на истината. С всички свои текстове този закон не означава пълно, абсолютно опрощаване на задълженията на предприятията, фирмите и търговските дружества.
Член 9 предвижда, зачитам ви текст: "1. сумата на главниците по кредитите като задължение на предприятията, фирмите и търговските дружества към държавата...".
Така че казаното от господин Костов е една чиста демагогия. Благодаря ви. (Шум и реплики в блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Мичковски, искате думата? Заповядайте.
АСЕН МИЧКОВСКИ (НСД): Благодаря ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, скоро не бях чувал нищо по-неверно от това, което каза господин Костов. (Реплика от блока на БСП: "Не му е за първи път")
Не мога да разбера обаче, как може една цяла парламентарна група, която уж с отговорност се отнася към съдбините на страната, да напуска пленарната зала точно в такъв момент, когато се решава изключително тежък и важен проблем и то по един абсолютно приемлив и адаптиран за българските условия начин. 179.3. Това за мен е необяснимо и не мога да намеря никакво извинение за тези, които напуснаха залата. (Ръкопляскания в залата, възгласи "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Да, моля, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Сега, постъпило е предложение от господин Венцеслав Димитров: "търговски банки с над 50 на сто държавно участие" да стане "със сто на сто държавно участие". Гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме предложението на господин Венцеслав Димитров. Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители, за 5 народни представители, против 107, въздържали се 13. Предложението не се приема.
Продължаваме по-нататък. 179.4. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има постъпило предложение за нови две алинеи към чл.1, който беше гласуван.
Ал.3. "Не подлежат на замяна кредитите на държавни предприятия, фирми и търговски дружества, които
1. са направили вноски в държавния бюджет като данък за нарастване на работната заплата;
2. са направили дялови вноски в дружества след 30 декември 1990 г.".
Ал.4. "За замяната е необходимо изрично съгласие на Търговската банка".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Гласуваме направеното предложение за нова ал.3 към чл.1. Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували 123 народни представители, за няма, против 104, въздържали се 19 народни представители. Предложението не се приема.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следват чл.1а. Съответно накрая ще се получи номерацията, докладвам го, както е даден.
"Неплатените лихви за периода от 1 юли 1993 г. до датата на емисията на държавните дългосрочни облигации се отписват от търговските банки за сметка на провизии или осчетоводени приходи за бъдещи периоди".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме чл.1а. Моля, гласувайте!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували 123 народни представители, за 122, против 1, въздържали се няма.
Член 1а се приема.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва чл.2 с две алинеи.
"Чл.2, ал.1 В едномесечен срок от влизане на закона в сила търговските банки изготвят извлечения за сумите на кредитите и неплатените лихви по чл.1 на основата на водената от тях счетоводна отчетност по отделни длъжници, заверени от надзорния орган на Българската народна банка и от аудиторите на съответните търговски банки, регистрирани в Министерството на финансите. РД/КТ 180.1
Ал.2. "Документите за кредитите и неплатените по тях лихви по отделни длъжници се съхраняват за последващ контрол от Министерството на финансите за срок от 50 години".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Има трета и четвърта алинеи.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Това е заместващ текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Така, тоест, предлага се заместващ текст на основния текст. Благодаря.
Гласуваме заместващия текст на чл.2, състоящ се от 2 алинеи. Моля, гласувайте!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували 122 народни представители, за 120, против 1, въздържал се 1 народен представител.
Член 2 се приема.
Продължаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Сега тук трябва, с господин Папаризов уточняваме, че има един паралелен текст на следващия член. Той е член 12 от предложението на Съюза на демократичните сили и гласи:
"Министерският съвет може да издава облигации по реда на чл.4 до 15 млрд.лв. годишно и да предвижда за изплащането им, включително и за лихвите по тях до 2,5 млрд.лв. в държавния бюджет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме това предложение. Моля, гласувайте!
В залата няма необходимият кворум. Закривам заседанието. (Звъни) (Бурни протести от блока на БСП и коалиция)
(Закрито в 20 ч. и 30 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кадир Кадир
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Школагерски
СЕКРЕТАРИ:
Илиян Илиев
Руслан Сербезов