Председателствували: заместник-председателят Снежана Ботушарова и
Секретари: Руслан Семерджиев и Ведат Сакаллъ
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Добър ден, уважаеми колеги. Моля, заповядайте в пленарната зала.
Откривам днешното заседание, уважаеми госпожи и господа народни представители. В залата има необходимият кворум.
Както обикновено, като първо заседание за седмицата ще започнем с прочитане на новопостъпилите законопроекти и проекти за решения.
Във времето от 10 до 16 февруари 1993 г. са постъпили следните нови законопроекти:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. Вносители са народните представители Хасан Али, Георги Николов, Константин Размов. Законопроектът е разпределен за становища на Законодателната комисия, Комисията по земеделие, Икономическата комисия и Комисията по бюджета и финансите.
Постъпил е Законопроект за финансовото осигуряване на земеделието през 1993 г. Вносители са народните представители Константин Размов, Маньо Манев, Тодор Тодоров и Хасан Али. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по земеделието, Икономическата комисия и Комисията по бюджета и финансите.
Постъпил е и Законопроект за допълнение на Закона за данък върху оборота и акцизите. Вносител е народният представител ВТ/КТ 214.1 Юрий Борисов. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по културата, Икономическата комисия, Комисията по бюджета и финансите.
Това са новите постъпили законопроекти.
Току-що уважаемият господин Христо Тодоров - народен представител от 23.Хасковски избирателен район, депозира заявление, че на основание чл.15, ал.3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание напуска Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
Уважаеми колеги, преди малко получихте програма за работата на Народното събрание за тази седмица, която е разпределена съобразно приетото от нас решение, че две трети от времето трябва да бъде посветено на разисквания на законопроекти, включени в законодателната програма, и една трета от времето - на други законопроекти и проекти за решения.
Ръководството на Народното събрание предлага това време да се определя така: като изключим времето, което ще отделим за разисквания по дневния ред и времето за почивка, оставащото чисто време две трети да бъде за законопроектите по законодателната програма и една трета по другите законопроекти.
Мисля, че по този въпрос различия няма. Въпросът е рационално да използуваме парламентарното време.
В това, което ви е раздадено, в програмата сме следвали вече приетата миналата седмица програма, като законопроектите са подредени по начина, по който бяха гласувани. Новото е включеният като т.4 Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход. Той е от законопроектите, които са в задължителната законодателна програма.
След като обсъдихме въпроса и вчера, и днес на Председателския съвет, има консенсус този законопроект да бъде предложен като т.4 в първата част. Така че по тази точка ще трябва да се направи гласуване.
Уважаеми колеги, моля, не се разсейвайте. В част втора на раздадената ви програма са включени два законопроекта за ратифициране на договори - единият е с Република Украйна, другият е с Република Молдова. Това също влиза в съответствие с нашите 214.2 решения, но ние ще трябва да гласуваме по тях.
И в третата част, която е за парламентарния контрол и се отнася за нашата работа в петък, един въпрос също трябва да бъде утвърден от пленарната зала, от вас, уважаеми госпожи и господа, това е за изслушването на министър-председателя.
Това е дотук по предложената програма и аз ще моля с гласуване да кажете приемате ли тези предложения, по които в Председателския съвет имаше консенсус. Така че моля, гласувайте на 4-то място в част първа - законопроекти, включени в законодателната програма, да бъде Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход. Моля, гласувайте. (Оживление в залата, реплики)
Включваме го и става на 4-то място. Сега го включваме. Сега го раздават.
Уважаеми колеги, много е рано още, за да сме уморени и да се разсейваме. Програмата я приехме миналата седмица. Това, което предлагаме, е разпределение съгласно приетото ни решение.
Към така гласуваната програма, която е пренесена от миналата седмица и днес продължаваме с първото четене на Законопроекта за Консултативен съвет за националната сигурност и т.н., се предлага след данъчните закони, чието разглеждане бе отложено, да се включи още един данъчен закон, който всички ние искаме да мине през пленарната зала, а той е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход. Председателството предлага той да бъде на 4-та позиция в първата част. Когато дойде времето, вероятно днес няма да бъде това. Може би ще бъде утре. Но той е в задължителното от две трети време от законодателната програма.
Моля, гласувайте т.4 да бъде този законопроект. Включваме го сега и го поставяме на 4-то място. За това е необходимо съгласието на пленарната зала. Моля, гласувайте. Влиза във времето от две трети за обсъждане на законопроектите по законодателната програма. В Председателския съвет имаше консенсус по този въпрос. Моля, гласувайте.
Изтекоха трите минути като първо гласуване. Моля, прекратете го и посочете резултата. 214.3
Гласували са 190 народни представители, за - 167, 11 - против, 12 се въздържат. Приема се. Благодаря ви. 214.4
В част втора се предлага на трето и четвърто място да бъдат включени два ратификационни законопроекта. Нали всички имате програмата, за да не ги изчитам. (Одобрителен шум в залата)
Има становище на комисиите. Така сме и решили - когато има такива законопроекти те да се включват в останалото една трета време. Моля, гласувайте за включването на тези два законопроекта във втората част на програмата, във втората част от времето за деня на трето и четвърто място: Законопроекта с Република Украйна и този с Република Молдова. Моля, гласувайте!
Моля, побързайте с гласуването!
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 172 народни представители, за 170, против няма, 2 се въздържат. Приемат се тези точки. Благодаря ви.
И в последната част - парламентарен контрол, което е в програмата за петък ви моля да решите следния въпрос - миналата седмица председателят на Народното събрание уведоми, че за този петък има идея, която е подкрепяна и от парламентарните групи - да се изслуша програмата на Министерския съвет. Ние не сме гласували решение по този въпрос. (Реплики от залата) Да, извинете, да се представи програмата на Министерския съвет...
Това, по което постигнахме консенсус в Председателския съвет е следното: да се представи програмата от Министерския съвет като отправим покана за това към министър-председателя и към Министерския съвет. Изслушването на програмата да стане във време и доколкото е необходимо на министър-председателя. Той има право съгласно нашия правилник да вземе отношение пэ въпросите. След като се представи програмата да станат разисквания съгласно общата процедура. Времето, което се предлага по групи е следното - по 30 минути на парламентарните групи на Българската социалистическа партия и коалиция и на Съюза на демократичните сили, 15 минути на Парламентарната група на Движението за права и свободи. По този въпрос спор няма. Това, което аз ще ви моля с гласуване да решим е дали това да стане в този петък, или да стане следващия петък.
За този петък предстои също да проведем разискването по питането към министъра на образованието, науката и културата, господин Марин Димитров. Миналият петък не ни стигна времето ВЙ/НП 215.1 за това.
Разискването по питането към министъра на финансите не може да стане този петък, тъй като министърът не се намира в страната, в петък няма да се намира в страната. Става дума за министър Стоян Александров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Разискването може да стане без него. Той ще изпрати специалисти. Вече тече срокът за декларациите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Все пак ... (Шум и реплики в залата)
Господин Димитров, ще Ви дам думата. Аз просто Ви казвам това, което е говорено и решено в Председателския съвет да се предложи на Вашето внимание.
И освен това за петък остават отговори на въпроси и питания, така че това, което трябва да решим с гласуване е кога да бъде представена програмата на Министерския съвет - този петък или другия, защото освен представянето ще има и дебати по програмата в рамките на общата процедура.
Пак напомням, за да преценим кога да стане, е че останаха двете разисквания, но едното може да стане сега, тъй като министърът е на разположение. И също така има отправени много въпроси и питания към министрите.
Господин Димитров, заповядайте по този пункт на програмата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председателствуваща, колеги народни представители. Аз настоявам този петък да стане разискването във връзка с питането по данъчната декларация. Ние миналият път изслушахме аргументите на министър Александров. Нищо не пречи тук да дойдат заместник-министри, началници на управления и други експерти. Важното е какво ще реши пленарната зала, защото искам да обърна внимание, че срокът по подаване на данъчните декларации тече и той тече от 15 януари. Вярно е, че изтича до 15 април, но ние би трябвало да вземем решение, за да имат време хората. Неслучайно е предвиден такъв голям срок - хората да си попълнят спокойно данъчните декларации.
На практика това, което се иска е мнението на Народното събрание, а не на министъра. Той, министърът, може да прати 215.2 своите заместници, може да изпрати заместник-министър-председателя и така нататък. Въпросът е поставен вътре в пленарната зала и да се вземе решение. А неговото мнение вече го чухме.
И освен това мисля, че нищо не пречи примерно един час да продължат тези разисквания, а не повече. Мненията не са чак толкова много. Те са две различни мнения и след това да пристъпим към обсъждане на програмата на правителството. Има достатъчно време.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Русева, имате думата.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Госпожо председател, уважаеми народни представители. Вземам думата във връзка с процедурата, която обявихте - за обсъждане програмата на правителството. Така, както е обявена по половин час на група и 15 минути за Движението за права и свободи на нас ни се струва, че това обсъждане няма да бъде ползотворно. По-добре или изобщо да не го правим, или ако ще го правим, да го направим така, както трябва, защото в подробности тази програма не може да бъде обсъдена за половин час. Представете си, това могат да бъдат най-много двама оратори, или трима, в най-добрия случай, а тя има доста раздели. Ако толкова много държим да видим какво ни предлага правителството, защото сега пък сме свидетели на действия от негова страна, които коренно се различават от това, което първоначално ни предлагаше, ние трябва да имаме повече време.
Мисля, че когато ставаше въпрос и по-рано за такива обсъждания другата страна, а именно, лявата страна, държеше на това. Сега се учудвам, че няма такова искане и мисля, че ако го направим по този регламент ще бъде фиктивно, затова ние предлагаме - Парламентарната група на СДС - обсъждането да бъде по един час и съответно 40 минути. (Шум и реплики отляво)
Аз не знам за какви удоволствия говорят тук от лявата страна, но смятам, че трябва всички да чуят в тази зала, пък и българският народ, който е много стреснат от действията на правителството каква е неговата програма и дали тя ще бъде подкрепена от неговите действия.
Благодаря. 215.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Въпросът с удължаването на времето може да стане и това можем да го решим и сега. Имате предложение обсъждането да бъде по един час. Добре.
Господин Лютфи, след това господин Стоилов.
ЮНАЛ ЛЮТФИ
(ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители.
Искам да кажа няколко думи по въпроса за представянето на програмата на правителството.
Първо, ние всички трябва да изкажем задоволство и благодарност за своевременната подготовка и изготвянето на програмата, която е изготвена прецизно, детайлно, в съответните раздели, в една много добре подготвена брошура. Всички ние сме запознати с текстовете, със съдържанието на програмата. Аз мисля, уважаема госпожо председател, че искането цял един петък да бъде отделен за представяне на програмата е излишно. Ние тук няма да обсъждаме програмата. Ние тук няма да обсъждаме и действията на правителството, защото това ще се превърне едва ли не в искане на вот, на доверие или на недоверие.... (Смях от СДС)
Един момент! При това положение ще изядем много от нашето време, което е предназначено за ефективен парламентарен контрол.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Но времето е наше!
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Много въпроси и актуални въпроси са зададени към отделни министерства и отделни министри. Все още не сме чули програмата на новите министри, така например както седи въпросът с министъра на образованието, науката и културата. Ето защо аз предлагам да бъде подложена на гласуване процедурата, която беше приета с консенсус на Председателския съвет (шум и реплики в залата) и да се гласува и да вървим нататък по обсъждането на днешния дневен ред.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Аз искам само това да напомня, че програмата е дотолкова с консенсус, доколкото става дума за общата процедура на провеждане на разискванията. Няма пречка в пленарната зала да решим повече време да бъде, както и по правилник може да се продължава с една трета от установеното време. Аз ще поставя на гласуване това, което госпожа Русева предложи за удължаване на времето. 215.4
Господин Стоилов ще има думата, и след това господин Димитров.
Аз ви моля да говорите по тази процедура, за да постигнем яснота. 215.5
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз уважавам съображенията на колегата Венцеслав Димитров за това, че не трябва да бавим обсъждането и приемането на налагащите се поправки в Закона за данъка върху общия доход. Но моля Ви да уважите и друга една група съображения, не по-малко важни.
Корекциите - едни или други, дават или недодават на бюджета средства. От тази гледна точка присъствието на министъра на финансите следващата седмица е крайно наложително.
Така че забави ли се малко, със седем дена ние няма да обърнем каруцата, да обсъдим сериозно този въпрос, става дума за милиарди в зависимост от едно или друго решение, а в сегашната финансова обстановка това е изключително важно, моля ви да пренесем за идущата седмица. Сега в петък ни предстои да дискутираме програмата на правителството. (Ние сме готови за един сериозен дебат. Събранието да реши дали един час или два часа.) И като втори въпрос в петък да бъде обсъждан отлаганият проблем за прилагане системата от конкурси за учителите.
Благодаря, госпожа Ботушарова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димитров, заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволявам си да взема думата, защото очевидно се налага да уточним някои понятия.
Когато една политическа сила съставя правителство, тя има своята предизборна програма. От нея се очаква да изпълнява тази програма и нищо друго.
Когато обаче две политически сили или повече съставят правителство, трябва да бъде ясно какво ще прави то. Защото очевидно настоящото правителство на ДПС и на бившата комунистическа партия (неодобрителна шумна реакция в блока на ПС на БСП) е правителство, което няма как да осъществява програмата на само една от тези две формации. СД/ЗТ 216.1
Следователно ние трябва да видим какви са компромисите между претенциите на тези две формации.
Ето защо би било логично да се даде възможност детайлно и задълбочено да се обсъди, или поне да стане ясно каква е формата на компромис между програмите на наричащата се Българска социалистическа партия и на Движението за права и свободи, за да може да се разбере до какво води този компромис и какви са евентуално нещата, които следват от него.
Разбира се, няма нищо неуместно и нищо неудобно в това, че тези, които поддържат правителството, т.е. тези две формации, биха искали едно такова обсъждане да бъде по-кратко. Няма нищо удивително в това, че опозицията в лицето на СДС иска това обсъждане да бъде по-дълго. Защото в крайна сметка тези, които са поели ангажимента да управляват държавата, когато са се разбирали помежду си за това, явно си знаят какво смятат да правят.
Опозицията обаче не може да отгатне току тъй каква е формата на компромис между тези две програми, в какви отношения те съвпадат и в какво отношение те се различават.
Ето защо опозицията се нуждае да чуе по-ясно за каква програма става дума. Поради това аз поддържам предложението за едно по-широко разискване на тази програма. И моля в него да не се търси никакъв акт на враждебност или никакъв акт на неодобрение към правителството. Просто то трябва да изясни своята позиция между тези две политически сили.
Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Аджаров има думата. След това господин Жан Виденов.
Уважаеми колеги, не забравяйте, че сме на процедурен въпрос, а още по съществото на въпросите не сме започнали. Трябва да приключим с гласуване.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ (независим депутат, ХРП): Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! За протокола: Константин Аджаров, независим депутат, ХРП. 216.2
Очертаха се две становища - за по-широко и за по-тясно разискване на програмата на правителството. Но аз се учудвам защо и в едното, и в другото становище продължава да става дума само за трите парламентарни групи било по половин час, било по един час, като се базира на правилника, след като в момента има 14 души в българския парламент (14 души, повтарям), които не се числят към никоя парламентарна група. И някак си е неудобно всеки път, когато стават такива важни разисквания, да се иска поотделно думата и да се чака благоволение на Председателския съвет.
Искам още да ви напомня, че зад тези 14 души, ако го умножите по 30 хил., това са близо 400 хил. гласа. И тези 14 души са отговорни пред своите избранници. А също и цялото Народно събрание трябва да даде възможност на тези 14 души също да се изказват. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за тишина!
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ: Затова, независимо дали ще одобрим време от 30 мин. за всяка парламентарна група и 15 мин. за Движението за права и свободи или по-голямо време, аз моля да бъде поставено процедурното предложение на гласуване 15 мин. време за останалите народни представители.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Аз мисля, че трябва да се уточни и времето за независимите народни представители. Но ще стане допълнително.
Господин Виденов, имате думата. Заповядайте.
ЖАН ВИДЕНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Дами и господа народни представители! Най-напред искам да подкрепя току-що прозвучалото предложение независимите депутати в българския парламент да получат възможността да изразят своите становища към правителството и неговата програма според тяхното реално представителство тук, в този парламент. Това ще е един сериозен повод и напомняне и за ръководството на Народното събрание да реши въпроса за техния статут и официално. (Златка Русева, от място: правилника променете!) 217.3
Второ, аз подкрепям изразеното тук намерение и готовност да се направи сериозно обсъждане по правителствената програма. Това искане Българската социалистическа партия и нейните коалиционни партньори формулираха още при избирането на тоя кабинет. И това бе едно от категоричните условия, поради които този кабинет бе подкрепен.
Така че ние искаме яснота и от страна на министрите по техните програми намерения, и от страна на народните представители за отношението им към тези намерения. Нека Народното събрание реши в какъв обем и по каква процедура да стори това.
Напомням, че Парламентарната група на СДС на 29 декември искане за яснота по правителствената програма не е формулирала. Тя формулира искане за избори. Ясно е, че в петък ще се занимава не с обсъждане на правителствена програма, а с предизборна агитация. Разгеле, това ще даде възможност из средите на така наречената опозиция да се разбере кой кой е, защото в момента българският народ не знае това. (Шум и реплики в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Напомням, че по процедурни въпроси думата е до 2 мин. и не по същината на въпроса.
Чуха се различните мнения и аз ще поставям на гласуване.
Първият въпрос, който трябва да решим, е в петък ли ще стане това представяне на програмата на Министерския съвет или следващия петък.
Първото предложение, тъй като така го е авансирал председателят, е за този петък. Така че, моля, гласувайте представянето на програмата на Министерския съвет да стане този петък. Ако не се приеме, гласува се за следващия петък.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
186 са гласувалите народни представители, за - 103, против - 75, 8 се въздържат.
Този петък като точка първа ще бъде представяне на програмата на Министерския съвет.
Направено е предложение за разпределение на времето, което е заместващо по отношение на това, което се прие в Председателския съвет. Госпожа Русева предлага, но мисля, че и господин Виденов подкрепи едно по-дълго време, да бъде по 1 час за двете многобройни парламентарни групи и 40 мин. за Парламентарната група на Движението за права и свободи. (Реплики в блока на СДС) След малко ще стане дума и за независимите. 217.4
Моля, гласувайте това предложение.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 179 народни представители, за - 128, против - 25, 26 се въздържат.
Времето по групи е 60 мин.: 60 мин.: 40 мин. 217.5
Въпросът с независимите народни представители.
Изписвайте, моля ви, на таблото всеки резултат от гласуването.
За независимите народни представители - ако искате допълнително да се уточни утре на Председателски съвет или предложението на господин Аджаров е по 15 минути на човек. Така ли е?
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ (от място): Не, общо 30 минути за всички независими.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Общо 30 минути за всички независими народни представители.
Искам само да напомня, уважаеми колеги, че това е въпрос на правилника, а не на Председателството. Там нищо не е казано по въпроса.
Поставям на гласуване предложението за независимите народни представители - 30 минути общо време.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 188 народни представители, 128 са гласували за, 27 против, 33 се въздържат.
Приема се.
Какво стана за петък? Представяне на програмата на Министерския съвет, като поканата е към министър-председателя и целия Министерски съвет, след което ще има разисквания по нашата обща процедура, като времето е по 60 минути за най-многобройните парламентарни групи, следва Движението за права и свободи - 40 минути, 30 минути общо за независимите депутати. Общата процедура.
За петък господин Венцеслав Димитров предлага (този петък) да стане разискването по неговото питане към министър Стоян Александров. Чухте защо предложението е да се отложи, но той настоява да стане този петък. Аз моля да гласувате този петък да бъде и разискването по питането към министъра на финансите.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Да стане по безспорните въпроси, а другите да останат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Другото разискване остава, госпожа Ананиева. Става дума дали и това разискване да бъде ББ/КП 217/1. за този петък. Разискването към господин Марин Димитров остава. Въпросът е и това разискване да се включи за този петък.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 175 народни представители, 61 са гласували за, 88 са гласували против, 26 се въздържат.
Отклонява се това прпедложение.
Така че за петък остава представянето на програмата, разискване по питането към министъра на образованието, науката и културата - Марин Димитров, отговори на въпроси и питания. Всъщност, колкото времето ни стигне.
Благодаря ви и за решаването на този въпрос.
И има още един проблем - наистина проблем. Постъпило е предложение. По този въпрос нямаше консенсус в Председателството, лично аз съм затруднена, споделих това с представителите на парламентарните групи. Постъпило е предложение от Господин Атанасов, народен представител, който иска на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията, чл. 71, ал. 1, чл. 37, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание като точка първа от днешния дневен ред на пленарното заседание да бъде разгледано проекторешението за освобождаването на Асен Йорданов Агов от длъжността генерален директор на Българската национална телевизия, внесено от група народни представители на 20 ноември м.г.
Към това предложение Господин Атанасов предлага и проекторешение от четири точки, които включват отново искане за освобождаване, за определяне на временно изпълняващ длъжността, за кандидатура, да се предложи финансова ревизия.
Искам накратко да ви разкажа какво е до момента положението с това решение и някои правни аргументи.
Проектът за решение (новият), който е предложен от Господин Атанасов е разпределен на Комисията по радио и телевизия, за да вземе становище по него, тъй като съдържа точки, различни от първото решение. По проекта за решение за освобождаване на генералния директор на Българската национална телевизия има становище на Комисията по радио и телевизия. Това становище ви е раздадено, то е взето от 12 февруари и съответно е раздадено на всеки един от вас. 217/2.
Правната основа, по която Народното събрание и комисията работи, е решението за Основни положения на Временен статут на Българската телевизия и на Българското радио. И тъй като това засяга дейността на комисията, аз ще помоля господин Неделчев като председател на комисията да запознае уважаемите народни представители както със становището на комисията, и изобщо с това, което сте направили по решаването на въпроса именно по искането за освобождаването на господин Асен Агов.
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Аз искам да изразя недоумението си и се надявам, че това недоумение се споделя и от членовете на Комисията по радио и телевизия, че ни се предлага по същество един друг проект за решение, който няма нищо общо с предишния и че се твърди, че този нов проект за решение всъщност е една актуализация на стария проект. Парламентарната комисия по радио и телевизия се зае да разгледа сигнали на група народни представители, начело с Господин Атанасов, както и на господин Стойчо Шапатов, които бяха предложени допълнително. Тези сигнали бяха подкрепени, както казах, с един проект за решение, който аз искам да припомня на уважаемите народни представители. Той има следния текст. Този проект за решение е от 20 ноември м.г. Ето неговия текст:
"Р Е Ш Е Н И Е

на Тридесет и шестото Народно събрание

Народното събрание на основание... и т.н.
Р Е Ш И:

Освобождава Асен Агов от длъжността генерален директор на Българска национална телевизия..."
И са дадени към проекта за решение следните мотиви: "Под ръководството на господин Асен Агов Българската национална телевизия не отговаря на нарасналите потребности на обществото ни от пълна и обективна информация и генерира политическо, социално и етническо напрежение в страната, а напоследък и междудържавно напрежение със съседни нам страни".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Неделчев, аз Ви моля не по същество. Става дума за процедурата, по която Вашата комисия се произнася при искания за освобождаване или назначаване на генералните директори.
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ: Именно. Тези реални факти, се казва... 217/3. Парламентарната комисия не констатира такива факти. Освен това парламентарната комисия се занима с проблема за длъжностните характеристики на генералния директор на Българска национална телевизия и прецени, че генералният директор не отговаря пряко за информационната политика на Първи и Втори канал, които са самостоятелни и независими.
Така че Парламентарната комисия по радио и телевизия именно в своето становище оформи едно гледище, че е необходимо на господин Агов да се обърне внимание върху нарушенията, които бяха констатирани, но че не преценява тези нарушения като такива, които да изискват в този момент Народното събрание да отнеме правомощията на господин Агов и да упълномощи друг колега, друг работещ в телевизията евентуално да изпълнява тази длъжност. Това е становището на парламентарната комисия.
И искам, уважаема госпожо председател, да кажа, че парламентарната комисия, разбира се, ще разгледа новия проект за решение на Господин Атанасов, но че това по същество не е актуализиран проект за решение, което беше предложено преди това, това е съвсем различно искане, което трябва да бъде разгледано повторно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Неделчев, въпросът, който днес и аз поставих в Председателския съвет, беше следният. Кой е оправомощен да предлага освобождаването и назначаването на генералните директори? 217/4.
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (СДС): Ще ви прочета точно, госпожо председател, текста. "Точка Б: Постоянната комисия по телевизия и радио предлага на Великото Народно събрание кандидатури за председатели". Знаем, че вече изменихме този текст - за генерални директори на Българската национална телевизия и Българското национално радио. Така е в решението за приемане на Основни положения за временен статут на Българската национална телевизия и Българското национално радио.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Във вашето решение, поне доколкото сте го записали, не фигурира потвърждаване и или отхвърляне на това искане за оставка.
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (СДС): Да, разбира се. Становището на мнозинството беше именно, че не е уместно в този момент, когато е в ход реформата в Българската национална телевизия, да се иска оставката на господин Асен Агов, защото той е единственият от всички представили се на нашия конкурс, който, както знаете, беше доста труден, сложен и продължителен, който се ангажира с тази реформа, който действително мъжки работи за тази реформа. (Реплики от БСП) Ами мъжки, разбира се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Шапатов, заповядайте.
СТОЙЧО ШАПАТОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Искам да внеса известна яснота по поставения въпрос от група народни представители от СДС, БСП и Движението за права и свободи. Както подчерта председателят на постоянната комисия, господин Михаил Неделчев, действително този проблем беше дискутиран на няколко заседания на Постоянната комисия по радио и телевизия и на последното си заседание комисията реши с 8 гласа "за", 1 "въздържал се" и 7 "против" искането на групата народни представители. Тоест, комисията вече има своето становище - че комисията не удовлетворява предложението на група народни представители за освобождаването на господин Агов от длъжността генерален директор на Българската национална телевизия.
За да бъда още по-ясен искам да се аргументирам и със следните мотиви. СБ/НП 218.1
Единственият нормативен документ, според който може да става назначаване и освобождаване на генералните директори на Българската национална телевизия и Българското национално радио, това именно е решението за Основни правила за временен статут на Българското радио и Българската телевизия. Съгласно – 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията, който препраща именно към основните положения на Временния статут, Народното събрание е оторизираният орган, който може да вземе решение за освобождаването или за избирането на генерален директор на Българското национално радио и на Българската национална телевизия.
Нещо повече. От парламентарната практика, която имаме досега, именно господин Огнян Сапарев беше освободен от заеманата длъжност председател на тогавашния Комитет за телевизия без дори да беше изградена Комисията за радио и телевизия. Конституционният съд в свое тълкувателно решение оценява, че действията на Народното събрание са били правилни и законосъобразни. В случая правата и правомощията на Постоянната комисия за радио и телевизия, а и на всяка друга комисия, е да изрази своето становище. От процедурна гледна точка тази комисия е изразила своето становище и няма никаква пречка, госпожо председател, направеното съгласно правилника предложение да бъде поставено на гласуване от пленарната залата на Народното събрание.
Искам да изтъкна и още няколко аргумента.
На първо място, това е чл.84, т.8 от Конституцията на Република България, на която също имаме основание да се позовем.
И нещо друго, което господин Неделчев изтъкна, че едва ли не генералният директор на Българската национална телевизия е някакъв страничен наблюдател в телевизията и ръководителите на Канал 1 и Ефир 2 носят цялата отговорност за програмната политика и изобщо за информацията по националната ни телевизия.
Искам, господин Неделчев, и Вие веднага ще се съгласите с мен, да Ви напомня, че господин Агов освен че беше избран за генерален директор на Българската национална телевизия, до месец септември, включително, тоест в периода, в който са констатирани от групата народни представители в моите допълнителни мотиви редица основни нарушения на временния статут, беше и ръководител на Канал 1. Така че този аргумент отпада, тъй като 218.2 господин Асен Агов освен генерален директор пряко отговаряше и за предаванията по първи канал на Българската национална телевизия.
В този случай, госпожо председател, аз смятам, че Вашите обяснения са, първо, нелогични и, второ, са юридически несъстоятелни. Постоянната комисия по радио и телевизия не може да се поставя над Народното събрание. Пленарната зала е тази, която е единствено в правото си да вземе решение. Вие имате единственото право в случая да подложите направеното предложение на гласуване, за да бъде решено то от пленарната зала.
Още един път искам да кажа - противното би означавало че липсва логика на тези разсъждения, ако бъде отхвърлено предложението. А от друга страна, от правна гледна точка противното ще бъде несъстоятелно.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Шапатов, аз просто нищо не съм казала, и Вие се опитвате да четете мисли. Но нищо не съм казала.
Господин Атанасов има думата-.
ГОСПОДИН АТАНАСОВ:(СДС) Уважаема госпожо председател, дами и господа! Проблемът е чисто процедурен и аз с няколко думи ще се опитам да го вкарам в юридическите му рамки.
Става дума за едно оспорвано правомощие на народен представител да внася предложения и да упражнява своята законодателна инициатива и да внася проекти за решения в пленарната зала. Разпоредбата на Временния статут на телевизията предоставя една възможност комисията да предлага на Народното събрание да избира и освобождава директора на Българската телевизия. Това обаче не означава, че тя избира или определя кога ще бъде избиран или освобождаван този председател. Тя не може да бъде превръщана в една горна камара на парламента и да определя дали ще се разгледа един въпрос в пленарната зала или не.
Така че тук няма никакво противоречие между възможността комисията да осъществява такива предложения или не.
Освен това комисията по същество е постановила един отказ да направи такова предложение. Тя има становище, запознала се е, разгледала е въпроса и при наличието на отказ няма никаква друга възможност освен проблемът да бъде разрешен от пленарната зала. 218.3
Аз моля да бъде внесено предложението и да бъде разгледано
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Любомир Павлов. По процедурата, ако обичате.
ЛЮБОМИР ПАВЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз мисля, че водим една безсмислена дискусия, защото проблемът е повече от очеваден.
В Конституцията съвсем ясно е записано и ние просто не можем да не се съобразяваме с Конституцията: до създаване на нова законодателна уредба за Българската национална телевизия, а такава още няма създадена. Българското национално радио и Българската телеграфна агенция Народното събрание осъществява правомощията, които Великото Народно събрание има по отношение на тези национални институции.
А какви са тези пълномощия? Те са записани много точно в статута, където пише: "Председателите на Българската телевизия и на Българското радио се избират и освобождават от Великото Народно събрание по предложение на комисията". Повтарям, по предложение на комисията.
Разбира се, понеже тук се постави въпросът, ние можем всичко да променим. Ние можем да променим статута, ние можем дори да променим и Конституцията. Но още не сме го направили. Докато не сме направили това нещо, утре има Комисия по радио и телевизия, разбира се, това, което е внесено, утре отново ще го гласуваме. Може да се гласува с 9 на 7, с 8 на 5, или колкото се гласува утре и тогава по предложение на Комисията по радио и телевизия ние можем да ...
В момента аз предлагам да се прекратят дискусиите по въпроса, защото ние просто не можем да гласуваме по този въпрос. Ние не можем да освободим председателя на телевизията, освен по предложение на комисията. (Реплики в БСП) Когато се говореше за Огнян Сапарев, тогава нямаше Комисия по радио и телевизия и тогава цялата пленарна зала, целият парламент изпълняваше функциите на Комисия по радио и телевизия. В момента имаме Комисия по радио и телевизия и ние не можем да нарушаваме нито статута, нито Конституцията, уважаеми дами и господа! 218.4
Но тук въпросът не става конкретно за Асен Агов. Аз не искам да влизам в спор по същество. Просто въпросът е съвсем процедурен. Ние просто не можем да го гласуваме.
Затова предлагам да прекратим повече дискусията по въпроса. Утре комисията ще обсъди въпроса и ще предложи освобождаването и едва тогава бихме могли да гласуваме за това освобождаване.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Карадимов, имате думата по процедурата.
АЛЕКСАНДЪР КАРАДИМОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! По отношение на искането, подписано от господин Атанасов, комисията се произнесе. Това искане беше направено на 20 ноември. Произнесе се в негативен смисъл. И господин Любомир Павлов е напълно прав! Българската национална телевизия и Българското националноо радио са независими, автономни културно-информационни институти. По Конституция и по тези основни положения само постоянната комисия може да направи предложение за освнобождаване на генералните директори на Българското национално радио и на Българската национална телевизия. Това е правният статут!
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата госпожа Митева. 218.5
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, госпожо председател. Преди да изразя становището си по този въпрос, бих искала да кажа, че не намирам за особено етично хора, които са лично заинтересовани от решаването на този проблем, да вземат участие в дискусията по него, както е с члена на Управителния съвет, ако не се лъжа се казва, на Българска телевизия.
На второ място, бих искала да кажа следното. Действително в момента ние спорим по процедурата. Може ли Народното събрание да вземе решение за освобождаване на генералния директор на Българска телевизия, без това предложение да е постъпило от Комисията по радио и телевизия? Тогава когато за първи път Народното събрание беше изправено пред такъв прецедент по повод освобождаването на господин Огнян Сапарев, нашата парламентарна група застъпваше становището, че такова предложение може да бъде направено само от Комисията по радио и телевизия и тъй като към тоя момент тя не беше създадена, то и Народното събрание не следваше да се занимава с този въпрос. Въпреки това обаче парламентът реши друго - той освободи господин Огнян Сапарев, без да е предлагано това от комисията, и Народното събрание се произнесе по този въпрос. Това решение на парламента беше обжалвано пред Конституционния съд и той заяви, че едно подобно действие на парламента е било конституционосъобразно и законосъобразно. Следователно ние вече имаме прецедент, имаме тълкувание на Конституционния съд и сме длъжни да се съобразяваме с него.
Независимо от това какво е моето лично становище по въпроса, след като Конституционният съд, който е единственият орган в страната, имащ право да дава задължителни тълкувания на Конституцията, казва, че няма пречки, очевидно такива пречки не са налице и ние спокойно можем да вземем подобно решение. Ето защо аз ви призовавам още веднъж да поставите на гласуване включването в дневния ред на тази точка и вече когато дойде ред по същество, тогава Народното събрание може да дебатира и да се произнесе по съществото на решението.
Благодаря ви. БП/КП 219/1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, въпросът действително е това дали може да влезе точката в дневния ред или не. На практика има направено едно искане, което е внесено вчера до 18 ч., подписано от група народни представители, и към него е приложен проект за решение, който се иска да бъде гласуван днес в пленарна зала, ако тази точка влезе в дневния ред. Искам да ви напомня, че тук пак стана едно смесване и този проект за решение не може да влезе като точка в дневния ред, защото това решение е различно от решението, внесено преди време пак от група народни представители. Това, което вчера е постъпило в канцеларията, е решение с четири точки, съдържащо съвсем различни неща от това, което е разглеждала и Комисията по телевизия и радио. Тъй че този проект за решение въобще не може да влезе в пленарна зала и не може да бъде подложено на гласуване дали ще влезе тази точка в дневния ред, тъй като това решение трябва да мине през съответните комисии. И на мен ми се струва, че това решение не трябва да мине дори само през Комисията за телевизия и радио, защото в това решение има точки, които са свързани и с финансови интереси, говори се за финансова ревизия и може би трябва и други специализирани комисии да се произнесат.
Освен това много от колегите, които говориха преди мен, застъпиха и другата теза, т.е. това, че е невъзможно да влезе тази точка в дневния ред и по други причини, а именно, че ако влезе, ние наистина ще сме изправени пред нарушение и на Конституцията, и на Временния статут. (Шум в залата) Този Временен статут, колеги, е публикуван в "Държавен вестник" и не ми е известно да е отменено това решение. Решението е взето от Великото Народно събрание, хубаво или лошо, ние сме длъжни да го изпълняваме, след като има – 6 от преходните и заключителните разпоредби на Конституцията. Те важат, Конституцията важи, важи и решението, което е публикувано в "Държавен вестник" и до този момент нито е изменено, нито е променено, нито е отменено. Така че въобще тази точка не може да се поставя на дневен ред, да влезе в дневния ред, докато не минат всичките процедури, които се изискват от нашия правилник, а именно проекторешение, разпределено на комисии, които трябва да се занимават, и изпълне219/2. нието на изискванията на временния статут.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Аз мисля, че стана ясно колко е неясен въпросът.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Как е неясен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Неделчев, по прецударата ли? Заповядайте.
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (СДС): Госпожо председател, моля да ме извините, че още един път искам да внеса едно допълнително съображение. По същество има втори проект за решение. По същество ние трябва като парламентарна комисия отново да разгледаме този проект за решение. Освен това искам да напомня на колегите от Парламентарната комисия по радио и телевизия, между тях и господин Шапатов, че ние с пълно съгласие приехме процедури, когато се предлага да бъде освободен ръководителят на Българска национална телевизия или на Българско национално радио. Действително с колегите от БСП ние се споразумяхме, че тези процедури важат за нови случаи. Но тъй като е внесен нов проект за решение и тъй като ние трябва отново да разгледаме искането на група народни представители, вече не актуализирано, а едно ново по същество предложение, то ние трябва да се съобразим с нашите собствени процедури, които сме приели. Не искам да отегчавам народните представители, но тези процедури са точни и те действително просто изискват ние да изминем един път и като парламентарна комисия, и като парламент като цяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Аз мисля, че повече по процедурни въпроси няма какво да се добави. Позволете ми да кажа какво аз разбрах от казаното дотук.
Има предложение проекторешението за освобождаването на генералния директор да се включи днес. От това, което бе казано, стана ясно, че проекторешение за освобождаване може да става по предложение на комисията, защото такъв е нейният особен статут, който не е отменен. (Шум в залата) Но комисията не е предложила това. (Шум в залата)
Също разбрах, че комисията работи по свои специални процедури, които са нейни, освен това... Моля ви, Основни положения на Временния статут на Българската телевизия и Българското радио, а решението на Конституционния съд, което ми го предоставиха, само дотолкова оправдава действията на Народното съб219/3. рание, доколкото не е имало такава комисия. (Шум в залата)
НОРА АНАНИЕВА (от място): Не е вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Тогава народните представители са настоявали, че съгласно този статут единствено постоянната комисия има право да внася в Народното събрание предложение... (Шум в залата) Моля ви, чета го текста. (Шум в залата) Това е било настояването, а решението е било, че не е нарушение на Конституцията, защото не е имало такава комисия. Ами сега си имаме комисия. (Шум в залата)
Аз ви моля, тъй като са много сериозни аргументите, пратила съм отново на комисията да се гледа това решение. Моля комисията утре...
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Не, не. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: ... да се разгледа този въпрос. (Шум в залата) Освен това настоявам утре в присъствието на председателя на Народното събрание, който се е ангажирал със становище по въпроса, да се направи Председателски съвет на обяд.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Какво предлагате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предлагам ви да проявите търпение до утре. Сега въпросът е...
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не намирам достатъчно основание да се гласува, уважаеми колеги. Много ви моля. Утре ще има Председателски съвети по този въпрос. Държа... (Шум в залата) Моля ви, чуйте ме. Държа председателят на събранието да е тук и моля комисията утре да се занимае с внесеното проекторешение.
НОРА АНАНИЕВА (от място): С какво?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: С новото решение на Господин Атанасов.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Тя се е занимала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Много ви моля. Просто не ме карайте повече да обяснявам нещата. В залата се чуха толкова становища, еднолично не могат да се решат. Моля утре по този въпрос Председателски съвет... Всяка страна поставя своята гледна точка. Не желая да съм страна в спора. (Шум в залата) 219/4. Затова утре ще се... Много ви моля. Казахте, Господин Атанасов, Вашата дума, повече няма да давам думата. Моля. (Шум в залата)
МАРИЕЛА МИТЕВА (от място): По процедурата искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Митева, заповядайте.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз взех думата, за да изразя процедурен протест, защото Вие нямате никакво право да не подлагате на гласуване предложения, които са направени за включване на точки в дневния ред. Вие може да изразите своите аргументи и Народното събрание с гласуване да ги уважи. Но да отказвате въобще да подложите едно предложение на гласуване, това е недопустимо. (Шум в залата)
Ето защо аз Ви призовавам да подложите това предложение на гласуване, народните представители чуха различните съображения и те със своя вот ще решат по какъв начин да процедира парламентът оттук нататък.
Благодаря ви.
ЛЮБОМИР ПАВЛОВ (от място): Конституцията ги е решила. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, госпожа Митева, но всички ние сме се заклели в Конституцията (голям шум в залата), а тя в преходните разпоредби (шум в залата) препраща към специалната процедура. А съгласно тази процедура, която не е променена, а вие може да я промените, ако искате, и за един ден, тъй като има мнозинство за това, генералните директори се избират и освобождават по предложение на комисията. Считам, че с нищо не нарушавам Конституцията. Моля ви. (Шум в залата)
КЛАРА МАРИНОВА (от място): В Конституцията няма такъв текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В Конституцията има текст, който препраща към специалните. Заповядайте, господин Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): От името на парламентарната група на ДПС искам половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Половин час почивка. В 18 ч. продължаваме. (Звъни)
(16 ч. и 25 м.)
219/5.
(След почивката)

17 ч. 25 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (Звъни): Продължаваме заседанието. Ако ми позволите, да обобщя как стояха нещата с тази така дискусионна и конфликтна точка за включване в дневния ред. Има ново предложение за проекторешение на господин Господин Атанасов, което е разпределено на Комисията по радио и телевизия и нейният председател каза, че то ще бъде разгледано утре, тъй като е във връзка с това, което бе обсъждано.
Господин Атанасов, искате думата ли? Заповядайте.
ГОСПОДИН АТАНАСОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа, аз искам да направя едно уточнение. В предложението, което съм направил, съвсем ясно и точно е казано, че искам да влезе като точка първа в днешното пленарно заседание предложението, направено на 22 ноември 1992 г.
Това е моето искане и няма никакви съмнения, че то е идентично с първоначалното направено, така че тези неясноти около допълнително представеното решение са чисто процедурни, тъй като аз не виждам друг начин да освободим ръководителя на една институция и да не му посочим заместник. Но аз нямам нищо против, ако искате вие да не направите това. Моето предложение е ясно. То е от 22 ноември. Ако става дума да не се определя временно изпълняващ, това е ваше право да решите. Аз не поддържам това предложение. Поддържам си предложението от 22 ноември.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Атанасов, да разбирам ли, че Вие оттегляте днешното си решение? Господин Атанасов, въпросът ми е ясен: оттегляте ли днешното си проекторешение, което налага ... Оттегляте ли днешното проекторешение - това, което е разпределено в комисията?
ГОСПОДИН АТАНАСОВ (от място): Да, поддържам старото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Старото предложение.
Тъй като въпросът е много сложен, аз ви предлагам да се гласува следната формулировка: във втората част на програмата да се включи разглеждането на проекторешението на група ВТ/ЗТ 220.1 народни представители и становището на Комисията по радио и телевизия, тъй като се изясниха много въпроси. ... (Оживление в залата) Във втората част, моля ви, в едната трета време. Не може да е точка първа. Може да е точка първа във втората част на програмата. Господин Палчев, заповядайте.
ИВАН ПАЛЧЕВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, бих искал да изразя становището на Парламентарната група на Движението за права и свободи по този случай.
Ние смятаме, че суверенно право на един народен представител е да предлага точка от дневния ред, която, щом е предложена във времето, предвидено от правилника, би трябвало да бъде подложена на гласуване.
Второ, независимо от решението на една комисия, ние сме били свидетели в тази зала когато едно е решавала комисия, залата или го е потвърждавала, или го е отхвърляла. Тоест това не е основание, за да се обединяват двете неща.
Парламентарната група на Движението за права и свободи настоява вие да подложите на гласуване внесеното предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По процедурен въпрос ли, господин Димитров? Заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, обръщам се с молба към председателя да не подлага на гласуване този въпрос, (шум в залата, реплики и възгласи от блока на БСП) тъй като законът трябва да бъде уважаван.
Добре известно е, че президентът на републиката назначава посланиците по предложение на Министерския съвет. (Възгласи: "Е-е-е" от блока на БСП) Питам: ако няма предложение на Министерския съвет, може ли да назначи посланик? Не! Защото разумът на закона е, че инициативата е дадена на едного, а решаващият глас и правото на вето - другиму. (Шум от залата, реплики от блока на БСП) 220.2
Президентът има право да назначи или поне се спори дали има право да назначи, но се твърди, че е имал право да назначи, Главния секретар на Министерство на вътрешните работи по предложение на министъра. Питам: ако няма предложение на министъра, може ли да го назначи президентът? Очевидно не може, защото отново разумът на закона е, че инициативата е у едного, а решението и правото на вето са у другиго.
Предвиденият текст в Конституцията изрично препраща към друг нормативен акт, който урежда по съвършен аналогичен начин въпросът.
Ако законът ви е поне малко мил, госпожо председател, моля, не подлагайте на гласуване този въпрос. (Ръкопляскания от блока на СДС, възгласи "Е-е-е" от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Ананиева има думата.
НОРА АНАНИЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, дами и господа, законът ни е мил, господин Димитров, но мисля, че след като сме седнали в парламента, трябва най-напред да прочетем Конституцията. Защото примерът, който давате, не е аналогичен.
Една е ситуацията, когато има два държавни органа с разпределени пълномощия и това е случаят с министрите, Министерскиятсъвет, президентската институция и съвършено друга е ситуацията в Народното събрание, където съгласно Конституцията, междупрочем в конституциите на всички държави парламентарните комисии имат само помощен характер, те имат само помощни функции. Те могат да ги изпълнят, тоест да подпомогнат събранието и нищо повече. Те не са самостоятелни държавни органи. Те не са част от една процедура по какъвто и да било друг въпрос, а нашите вътрешни правила отреждат едни или други задачи, възлагат такива задачи на комисиите, но те не могат в никакъв случай да бъдат поставени над волята на събранието и мисля, че в този смисъл абсолютно задължително е да се подложи на гласуване внесеното предложение. 220.3
Ако такава възможност няма, ако ние все пак ние разчитаме или вие разчитате, че Комисията по радио и телевизия би могла да ни подпомогне в решението, ако се събере още един път, нека да направим още една почивка, през която комисията да се събере за половин час, да видим какво становище ще вземе, което да ни подпомогне, и след това да преминем към гласуване.
Така че моля ви, такива аналогии да не се правят. Настоявам да се гласува внесеното предложение, иначе изпадаме в смешната ситуация да бъдем обвързани с едни помощни органи - ние, като Народно събрание, това е едно, и второ, съгласно правилника, Вие, госпожо председател, сте длъжна всички предложения, които са внесени предния ден до 18 ч., да подложите на гласуване. Тоест Вие не би следвало сама да преценявате дали да подложите или не. Това е също въпрос, който Народното събрание трябва да реши.
И трето, ако Вие не усещате сили да застанете над едната страна или да заемете своите функции, аз бих Ви предложила да отстъпите ръководството на господин Кадир. (Възгласи и ръкопляскания от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Сталийски иска думата. Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, аз съм последният, който ще отиде против законът. (Възгласи: "А-а-а" от блока на БСП) Не комунистическият, не болшевишкият закон.
"Дуралекс сет лес" се отнася и за болшевиките. Едни временни правила имат статут на правна норма. (Реплика от блока на БСП, която не се чува) Вие имате най-малко интерес да говорите за 50 години. Това беше болшевишка власт. На мен ми е позната, на Вас не. (Реплика от блока на БСП: "Наздраве, министре!")
След като има временни правила те означават, че това е закон, гласуван от вас. Е, тогава? Госпожа Ананиева, ние сме колеги с Вас, не може да стане. Ако Вашият уважаем баща беше тук, щеше да ме подкрепи. Благодаря ви. 220.4
Не гласувайте това, което болшевиките искат! Благодаря. (Възгласи: "Е-е-е" от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Професор Елка Константинова има думата. 220.5 ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това, което госпожа Ананиева каза е вярно за комисиите, но не и за Комисията по радиото и телевизията. (Шумни възгласи от БСП и коалицията), защото тя има по-особени функции. Моля ви се! Това е комисия, която няма министерство, която няма изпълнителна власт и има..., наистина в нея трябва да се вслушаме по-особено.
Едно е да сравним правата на Комисията по образованието. Там има изпълнителна власт, специално отговаряща за образованието. Има цяло министерство, а тук няма нищо освен една комисия и пълна автономност на телевизията. Моля ви, нека да се изслуша внимателно още веднъж комисията. Нека да проявим уважение към мнението на тази комисия. За половин час, госпожа Ананиева, едва ли ще успеем. Нека утре да мине това заседание, както е нормално, редовно и тогава отново ще влезе в пленарна зала това предложение. Отново ще имаме право да го гласуваме. Нека да направим това, което е наистина не само и законно, но и разумно в момента!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Сега има едно предложение, което аз приемам като процедурно, ако вие го приемете след това ще продължим. Сега Комисията по радио и телевизия да се събере и да изясни... Това предложение дойде от страна на госпожа Ананиева. Аз й благодаря за това, което направи. Сега да се събере Комисията по радио и телевизия, за да вземе и отношение към правния спор, който възникна. Аз наистина благодаря за активното участие, което стана...
Искам да се обърна към господин Неделчев по този въпрос.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Най-напред да гласуваме предложението на господин Палчев. Нека най-напред него да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Аз го направих преди него, госпожа Маринова.
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, за мене е абсурдно това искане, защото за половин час естествено, че един такъв проблем не би могъл да бъде разгледан. (Шум в залата)
Аз искам да питам господин Атанасов, който е вносител на този проект за решение запитал ли е например той госпожа ВЙ/КТ 221.1 Милица Трайкова дали е склонна да поеме тези задължения, защото госпожа Милица Трайкова е казала, че не желае да поеме тези задължения. Следователно, как може въобще да се предлага един проект за решение, където... (Шум и реплики в залата)
Как може да се предлага един проект за решение да се упълномощи един човек да поеме ръководството на една такава институция без неговото съгласие?! Ние в момента тук вършим един абсурд!
Българска национална телевизия е в тежко състояние финансово, икономическо. Знаете ли вие какви са заплатите в Българска национална телевизия? Знаете ли вие, че бюджетът, който вие сте отпуснали е недостатъчен за нейната дейност? Ето за тези проблеми трябва да говорим, а не за смяната на един или друг ръководител!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Атанасов си оттегли новото предложение, което е направил.
Много моля за тишина в залата!
Да подлагам ли на гласуване предложението комисията сега да се събира? (Шум в залата) Отказа господин Неделчев...
Тъй като въпросът днес може да провали цялото заседание, което не е желателно, аз ви моля за следното гласуване - има проекторешение на народни представители, има становище на комисията, разбра се, че процедурата по предложение и издигане трябва да стане чрез комисията. Нека да стигнем до съществото на въпроса за това ви предлагам следното гласуване - към втората част като т.1 да бъде проекторешението за освобождаване от група народни представители, разглеждане на проекторешението и становището на Комисията по радио и телевизия?
РЕПЛИКИ ОТ БСП: За коя втора част става въпрос? За днес ли ще бъде това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Става въпрос за втората част на програмата - в едната трета време. Става въпрос за днес! За днес! Във втората една трета за времето за днес!...
Чухме достатъчно аргументи. Това е, което е решение и е сравнително компромисно на двете позиции, които бяха изразени и когато стигнем до обсъждане по същество, моля всеки да е наясно какво може и дали въобще може да се гласува тази оставка. 221.2
Господин Павлов, - Вие казахте... Само по процедурата, моля.
ЛЮБОМИР ПАВЛОВ (СДС): Вярно, че това е един компромисен вариант. Е, заобикаляме малко Конституцията, но се предлага като някакъв компромисен вариант.
Аз искам да кажа, че в случая не става дума ние да търсим компромисни варианти, а дали трябва да спазваме Конституцията или не. Въпросът е очевиден за всеки човек според мен с над среден коефициент на интелигентност. Аз се надявам, че в този парламент повечето хора са такива. За съжаление, днес вече започнах да се съмнявам и в това си твърдение, но да се върнем на въпроса - Комисията по радио и телевизия има заседание утре в 11,00 ч. Ако искаме да спазим Конституцията въпросът трябва да се разгледа утре. Ако някой държи този въпрос непременно днес да се разгледа, защото примерно иначе може да се струти сградата на телевизията или нещо подобно. Тогава трябва по някое време днес да се свика по съответния ред Комисията по радио и телевизия и т.н. Просто нещата не подлежат на дискусия и оттук нататък аз предлагам процедурно по този въпрос повече да не говорим, а да продължим по дневния ред. Когато комисията се събере - след това този въпрос ние можем да го разглеждаме. Ако комисията днес се събере - това може да се разглежда днес, ако не - можем да го разглеждаме най-рано утре.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Мариана Христова. И моля ви това да бъде последната дума по процедурата.
Господин Тошев, добре, и на Вас ще дам думата.
МАРИАНА ХРИСТОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, вземам думата по процедурен въпрос.
Предложението за включване на точка в дневния ред е направено съобразно правилника. Дали то ще се разглежда или не днес в пленарна зала по правилник решават само народните представители.
Госпожо председател, аз искам да Ви напомня, че в тази зала вече имаше един прецедент - един народен представител предло221.3 жи на Народното събрание, без да има решение на комисия смяна на тогавашния председател на телевизията Огнян Сапарев. В тазии връзка след гласуваното решение група народни представители направихме питане до Конституционния съд. Това питане е решено от Конституционния съд, публикувано е решението на Конституционния съд в "Държавен вестник" и всеки един от нас го е прочел наймалко, предполагам. Конституционният съд счита, че не е нарушение на Конституцията обстоятелството, че внасянето на този въпрос за решаване в Народното събрание не е придружен от становище на комисията, тъй като няма закон, който да урежда въпросите за телевизията, временните правила за работа в телевизията са едно решение на Народното събрание. 221.4
Няма пречка от процедурно естество, която да налага отлагане на въпроса, поставен за разглеждане по надлежния ред, съобразявайки се с правилника, от един народен представител.
Моето предложение към вас е без отлагане да поставите въпроса за гласуване от Народното събрание. То единствено има право да реши този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Тошев, последният народен представител. Извинете, господин Тошев, отдавна вдигахте ръка. (Реплика от залата) Докато има желаещи. Защото, ако не давам думата, после се казва, че се нарушава правото на изказване.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз бих искал да започна с това, което каза госпожа Христова, струва ми се. В началото на този дебат беше казано ясно, че тогава, когато беше сменен господин Сапарев, не е имало комисия, която да се произнесе по тоя въпрос, и затова Конституционният съд така се е произнесъл.
Но аз бих искал да обърна внимание на нещо друго. В качеството си на народен представител аз четири пъти внасям според процедурата проект да се включи в дневния ред един закон за промяна на Закона за реабилитация на репресирани лица. Четирите пъти председателят на Народното събрание господин Александър Йорданов не подложи на гласуване този въпрос, тъй като няма становище от една от двете комисии, на които е разпределен законът.
Може ли парламентът да ползува двойни критерии, когато решава тия въпроси?
Аз категорично протестирам против ползуването на двойни критерии в този парламент и моля госпожа председателката да не подлага на гласуване тоя въпрос, за да има равенство между народните представители в тяхната дейност тук.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Формулирането на въпроса за гласуване е: като точка първа в част втора, което е "други законопроекти и проекти за решения СД/ЗТ 222.1 във времето една трета" - разглеждане проекторешението за освобождаване на Асен Йорданов Агов от длъжността генерален директор на Българската национална телевизия, внесен от група народни представители на 20 ноември 1992 г., и становището на Комисията по радио и телевизия. (Глас от залата: "Няма становище!") Има становище.
Моля, гласувайте за това.
Обявявам гласуване. Ще изчакам 3 мин.
Прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували са 207 народни представители, за - 124, против - 77, 6 се въздържат. Моля, изписвайте на таблото.
Продължаваме с дискусиите по законопроекта за консултативен съвет за националната сигурност. Няма тук записали се народни представители да се изкажат. Кои са желаещите да се включат в дебатите? Ако няма желаещи да се изкажат, да преминем на гласуване по принцип на законопроекта.
Господин Школагерски, като докладчик на Законодателната комисия имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам само да върна народното представителство с няколко думи към обсъждането на този закон. В Народното събрание той беше разгледан (законопроектът), предложен от господин Слатински.
Има и идентично внесен закон от господин Мирослав Дърмов. Господин Дърмов при обсъждането на законопроекта съобщи съдържанието на своя законопроект, прочитайки го точно, със становището, че това е предложение към онези разпоредби в законопроекта на господин Слатински, които се различават, за обсъждане при второто четене на закона.
При това положение няма пречка, ако няма желаещи народни представители да се изкажат, законопроектът да се подложи на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Петя Шопова вдига ръка. Заповядайте.
ПЕТЯ ШОПОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМс, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): За протокола: Петя Шопова, Българска социалистическа партия. 222.2
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Когато през миналата седмица беше поставен на обсъждане законопроектът за консултативния съвет за национална сигурност, тук, в залата, прозвучаха различни тези. Бих искала да развия днес пред вас моята теза синтезирано като член на Комисията по национална сигурност и да подкрепя някои от предложенията, които се правят от Законодателната комисия.
Първо, уважаеми колеги, бих искала да ви напомня, че ролята на президентската институция в нашата страна е твърде сериозна. Президентът е държавен глава, който осъществява функции в три насоки:
- традиционната функция по държавния церемониал и представителство на държавата в страната и в международните отношения;
- арбитражна функция, която е свързана с неговата посредническа роля в политическия процес;
- и функцията по гарантиране на националната сигурност.
Съгласно чл. 100, ал. 3 от Коституцията трябва да бъде приет специален закон за консултативния съвет за национална сигурност. Този законопроект е пред нас. Имаше обаче оспорване на някои от тезите.
Оспорена беше тезата за това, че в консултативния съвет за национална сигурност трябва да бъде включен вицепрезидентът.
Аз също смятам, че не е редно в консултативния съвет за национална сигурност да бъде включван вицепрезидентът, тъй като вицепрезидентът, съгласно чл. 104 от Конституцията, може да изпълнява само възложените му от президента функции. А президентът в материята, която разглеждаме, е върховен главнокомандващ и има други функции, определени в чл. 100 във връзка с дейността му като върховен главнокомандващ.
Затова както по време на война, така и в мирно време президентът е онази фигура, която е водеща политическа фигура сред държавните институции и под ръководството на президента се осъществява и подготвя стратегията в областта на националната сигурност.
Затова аз подкрепям предложението в консултативния съвет за национална сигурност да има представители на изпълнителната власт, така както са упоменати в законопроекта. 222.3
Подкрепям предложението в консултативния съвет да има представители и на Народното събрание. Смятам, че не е правилно това да бъде председателят на Народното събрание, както смята и Законодателната комисия. Смятам, че трябва да бъде председателят на Комисията по национална сигурност. Няма пречка да бъде и председателят на Комисията по външна политика.
И освен това смятам, че трябва да има представители на всички парламентарни сили. Опитът ни досега показва, че има опасност някоя от политическите сили да бъде изолирана от консултативния съвет по национална сигурност именно поради нейното малцинство. И за да гарантираме един стабилитет и представителство на всички политически сили, трябва да гарантираме този стабилитет и представителство чрез записване в закона изрично, че всяка политическа парламентарна сила може и трябва да изпрати свой представител в консултативния съвет за национална сигурност.
Също така смятам, че е излишно да се оспорва, че съветникът на президента по проблемите на националната сигурност трябва да бъде секретар на този консултативен съвет. Това е съвсем логично. След като президентът е главнокомандващ, логично е консултативният съвет, формиран към него, да бъде със секретар неговият съветник.
Съгласна съм с предложението на Законодателната комисия в съвета да се включи и началникът на националната разузнавателна служба, тъй като тази служба не е към Министерството на вътрешните работи.
В заключение бих искала да кажа, че като цяло законопроектът е приемлив. Той трябва да бъде приет, тъй като Конституцията изисква от нас да уредим тази материя.
Смятам, че всички политически сили разбраха, че един правен принцип е или добър, или лош, и се прилага за всички; че не трябва да се политизират тези въпроси, а трябва да се мисли и за националната сигурност, за интересите на нацията и те трябва да бъдат гарантирани с правни способи.
Така че призовавам ви да подкрепим законопроекта на първо четене. 222.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Русева има думата.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! При обсъждането на този проект в Законодателната комисия аз като член на Законодателната комисия изразих безспокойство, че има смесване на трите власти така както е даден текстът.
Преди всичко става въпрос за членовете и за тяхната функция. Тъй като имаше два проекта - на господин Слатински и на господин Дърмов, и при нас, в Законодателната комисия се раздаде един компилиран проект, който е на Комисията по национална сигурност, аз така и не разбрах в крайна сметка ние какво ще обсъждаме. Но за това ще кажа най-накрая.
Искам да ви обърна внимание, че тук, по проекта и на господин Дърмов, който заяви миналия път, че го поддържа, с указ ще се назначават тези членове. И, извинявайте, обаче не знам, може би в президентската република е редно да е така, но в парламентарната република, каквато е нашата страна не може с указ да се назначава за член министър-председателят и няколко души министри - на вътрешни работи, на финанси и т.н., и също така и председателят на Народното събрание. Просто мисля, че така както е внесен тоя законопроект, е с много недомислени текстове и парадоксални от правна гледна точка, несъобразени и с Конституцията.
Не може всички тези хора да служат като консултанти на президента единствено за това, както е по-нататък казано, в законопроекта, че те изготвят становището на президента.
Извинявайте, уважаеми колеги, получава се нещо парадоксално. С всички сили и изпълнителната, и законодателната власт, и то в лицето на нейните най-върховни представители, тоест тези, които олицетворяват тия две институции - министър-председателя и председателя на Народното събрание, отиват да изготвят колективно становището на президента. Това е абсолютна недомислица. Такъв закон трябва да има, защото Конституцията го изисква. Но там е казано, че трябва ние със закон да определим статута на този консултативен съвет. 222.5
По този начин, по който е поднесен законопроектът и в двата случая - и от господин Слатински, и от господин Дърмов, аз твърдя тук, че този закон е противоконституционен и аз лично като народен представител няма да гласувам за него. Освен това от правна гледна точка, както вече ви казах, той е абсолютно парадоксален. И представете си с какво се занимава този консултативен съвет по национална сигурност! С абсолютно всичко. Ако погледнете четирите точки, които пък при господин Дърмов (в проекта му) са разширени още повече, той се занимава и с вътрешна и външна политика, и с други неща - граждански мир, обществения ред, какво ли не, и правата и интересите на българските граждани... Че това правата и интересите на българските граждани е толкова разширено...! То тогава трябва да се занимава и с цените, извинявайте, едва ли не. Защото и там са моите интереси материални и на всички български граждани. Защото интересите не са само морални, те са и материални.
Вижте, това, което цитирам, това е от проект на господин Дърмов, но той го поддържа и ние за второ четене трябва да го гледаме текст по текст.
И в крайна сметка, като се съберат всички около президента, всички тези представители на всички власти, вкупом, по всички въпроси те му изготвят едни становища, които пък какви последици имат... Те имали консултативен характер. Е какво значи това? Значи от една страна ангажираме всички видове институции в услуга на президента, за да си изработи едно становище, което не знам в правния мир, в българската държава какво ще означава.
Аз по принцип смятам, и така и в Законодателната комисия заявих, че този закон изобщо не можеше с това съдържание, което и на всичко отгоре е неясно кой законопроект ние гледаме, да влезе в пленарна зала.
Още веднъж казвам, че той за мен е противоконституционен и може би по-би прилягъл на президентска република, отколкото на нашата.
И сега искам да си изясня въпроса за кой законопроект аз ще гласувам. Тъй като тук господин Слатински отсъствува, не е в България, не знам той в какъв вид поддържа законопроекта си. 222.6
От друга страна чух господин Дърмов, че той поддържал своя законопроект така както го е внесъл. Даже той беше така любезен да го изчете целият тук, за да го обсъждаме за второ четене текст по текст.
Има един комбилиран вариант, доколкото знам, защото такъв ни беше раздаден в Законодателната комисия, когато ние решавахме въпроса, който бил изработен и бил гласуван като общо становище на Комисията по национална сигурност.
Съгласно нашия правилник не може да се поддържа един законопроект, който е гласуван от една комисия и ако той не се приема от вносителя, ако вносителят не каже, че всъщност това е неговият законопроект.
Тъй като господин Слатински го няма, аз не зная дали той го поддържа и не би могъл сега да каже, тъй като господин Дърмов пък си поддържа своя законопроект, аз не съм наясно против кой законопроект трябва да гласувам, защото аз ще гласувам против.
Така че мисля, че без наличието на вносителя, който трябва да изясни кой законопроект ни предоставя да гласуваме на първо четене, защото това е само неговата воля и това комисията не може да го направи, ние не можем да гласуваме.
Следователно смятам, че поради отсъствието на господин Слатински този законопроект на първо четене, поради тия процесуални пречки, не може да бъде гласуван и моля да го имате предвид, когато стигнете до процедурата по гласуването на първо четене.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Реплика? Господин Близнашки, заповядайте. 222.7
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми дами и господа, уважаема госпожице Русева! Вземам реплика специално по повод на Вашето твърдение, че в случая е налице смесване на властите, в случай че се създаде Консултативен съвет, в който участват представителите на основните държавни институции правителството, Народното събрание и така нататък.
Считам, че не би трябвало да има никакви съмнения или опасения за това, че може да нарушим един конституционен принцип, който е фундаментален за нашето ново обществено устройство по простата причина, че при парламентарната форма на управление този принцип не е доведен до неговия логичен завършек така, както е при президентските режими. И в случая става дума за една институция, която у нас се възприема във възможно наймеките й форми. Дори у нас при действието на Търновската конституция монархът никога не е вземал своите решения еднолично като главнокомандващ или по проблемите на националната сигурност, а е действал с помощта на така наречения Коронен съвет, в който са участвали представители на водещите държавни институции, на правителственото мнозинство и на опозицията в страната.
От друга страна подобни институции съществуват във всички страни с парламентарна форма на управление и е напълно естествено да бъдат представени там политическите сили. Тоест ние няма да направим нещо, което излиза извън нормалния ред на нещата.
И най-сетне трябва да се има предвид, че тази институция ще дава заключение по проблемите на Националната сигурност, които така или иначе не могат да бъдат непрекъснато предмет на политически разделения.
Това е една институция, която трябва да разисква проблемите, които олицетворяват най-дълбоката същност на държавата, свързани с гарантирането на нейното съществуване, на националната ни идентичност. И в този смисъл става дума за онова, което французите наричат "Резон дета" и това е една институция, която ние час по-скоро трябва да създадем.
Като конституционалист смея да твърдя, че това е една институция, която съществува навсякъде по света. Ние я създаваме в едни умерени рамки и бих искал да внеса едно спокойствие в ББ/НП 223.1 смисъл, че ние няма да нарушим принципите, заложени в нашата Конституция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Реплика ли? Изказване.
Госпожа Русева, ще отговорите ли на репликата?
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Не, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Сталийски има думата. След това господин Йордан Ганев.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Като бивш член, защото още не съм приет, на Комисията по национална сигурност и като бивш министър на отбраната искам да посоча два момента в този законопроект.
Няма да говоря за законопроекта на господин Дърмов, който уважавам. Бяхме заедно дълго време, никога не сме имали противоречия. Нито на моя приятел - Николай Слатински. Става въпрос фактически за това: този, както го нерече господинът, който преди мен говори, Коренен съвет, както искате го наречете - "Резон дега", това е без значение, има ли силата (дип че Сашо Йорданов го няма, Йордан Школагерски ще кажа) на един орган, който е задължителен? Това е целият проблем. Дали ако президента Х, заедно с неговия съветник, министър-председателят и тези, които са посочени от господин Дърмов или господин Слатински могат да решат проблема и той да бъде задължителен? За мен не. Както навремето в Третото българско царство този Коронен съвет не беше задължителен и царят можеше да реши, така и сега. Следователно, трябва (и господин Близнашки, който е също юрист като мен, конституционалист - аз се занимавам с гражданско право) трябва да има текст, който да каже какви са правомощията на този съвет. И след като има правомощия, тогава ние можем да спорим дали да бъде този или оня. Това е. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Сталийски.
Господин Йордан Ганев има думата.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Аз искам да се нагърбя със задачата да защитя присъствието на вицепрезидента в този съвет.
Казва се - госпожа Шопова, мисля че го каза, че по нашата Конституция вицепрезидентът нямал никакви функции. Това не е 223.2 вярно. Той има най-важната функция - да замести президента, когато президентът няма да може да изпълнява своите задачи. Не е малка тази функция, уважаеми госпожи и господа! И точно с оглед на това нещо, ние трябва да мислим не само конкретно кой човек да бъде, а трябва да мислим за осведомеността, за възможността един човек да замести друг, когато този друг не дай боже нещо му се случи. Пожелавам на нашия президент живот и здраве, но ако нещо не дай си боже се случи, вицепрезидентът ще трябва да поеме неговите функции. Е, тогава не е ли по-добре този вицепрезидент да бъде в течение на най-важните въпроси за националната сигурност? Много се радвам на тази аналогия, която господин Близнашки направи със стария Коронен съвет при нашия монарх. Но в този Коренен съвет по право участваше и престолонаследникът, който имаше още по-малко функции, отколкото има нашия вицепрезидент. Точно затова е, защото когато стане нужда за заместване, той трябва да бъде в течение на нещата. Ето това за мен е най-важното основание, за да приемем присъствието на вицепрезидента в съвета. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Лъчезар Тошев има думата.
Реплика ли? Господин Тошев, извинете ме, госпожа Шопова иска думата за реплика.
ПЕТЯ ШОПОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз цитирах текста на чл.104, ал.4 от Конституцията, като си мислех, че всички познаваме този текст. Но от изказването на господин Ганев разбирам, че не всички го познаваме. В текста на чл.104 от Конституцията е визирано точно кога президентът може да възлага на вицепрезидента пълномощия. Това са случаите на чл.98, точки 7, 9, 10 и 11: "Назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон, дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него, предоставя убежище и упражнява право на помилване. Ако създателите на Конституцията са имали предвид нещо друго, те биха го записали. Така че всички останали съображения просто нямат място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Ганев, ще се възползувате ли от правото си на дуплика. 223.3
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Явно, че госпожа Шопова не е разбрала това, което аз имах предвид. Аз имах предвид не възложени от президента на вицепрезидента задачи, а тогава, когато вицепрезидента по право трябва да встъпи в ролята на президента. Тоест, когато президентът отпадне от своето място. Тогава, това нещо имам предид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Лъчезар Тошев има думата.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ
(СДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Аз мисля даже, че няма нужда да се използва термина, ако не дай си боже нещо се случи на президента, защото той примерно би могъл да отпътува в чужбина. А както господин Дърмов в своето експозе миналия път каза, това е един постоянно действащ орган и трябва някой да замества господин президента в този Консултатитевн съвет за национална сигурност. Вие самият, господин Дърмов, го казахте това нещо.
Ето защо заместващият би трябвало да бъде вицепрезидента и той трябва да е в течение на нещата и трябва да участва в този Консултативен съвет.
Що се отнася до Народното събрание, всички ние знаем, че Народното събрание има място в този съвет. Член 77, ал.1, т.1 от Конституцията казва, че председателят на Народното събрание представлява Народното събрание. Това е Конституцията. Следователно, председателят на Народното събрание би трябвало по право, а не да бъде назначаван, по право би трябвало според този закон да бъде член на този съвет.
И третото нещо е една персонална реплика към господин Дърмов, който предложи този съвет да се занимава и с въпроси на екологията. Господин Дърмов, екологията, както математиката, физиката и така нататък, е наука, която се занимава с взаимоотношенията между организмите на тази планета и тяхното отношение към неживата природа, връзките между тях. Това не е работа, аз съм проверил стенограмата, точно така сте казали - това не е работа на този съвет да се занимава с тази наука. Би могло да се каже нещо за природни бедствия или замърсяване на околната среда, но не с екология. И го казвам, защото прочетох, че Вие имате качеството на представител на една организация, наречена Политически клуб "Екогласност", която на практика едва ли същест223.4 вува, но Вие я представлявате и има един депутат в парламента. И след като сте от тази организация, би трябвало да знаете какво означава думата екология и науката екология и го казвам това като специалист в тази област. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Реплика ли? Господин Дърмов, заповядайте. Може и като лично обяснение, зависи как го усещате. Заповядайте. 223.5
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСп, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Вземам думата във връзка с разсъжденията на господин Тошев относно Политически клуб "Екогласност". Той наистина има сериозни отношения с Национално движение "Екогласност". Затова да оставим споровете за друго място. Аз мисля, че господин Тошев не ме цитира достатъчно правилно. Аз продължих и по-нататък, като подчертах, че екологията е елемент на невоенните моменти на националната сигурност. Но преди всичко там трябва да бъде обърнато внимание на военните елементи от националната сигурност, като военно строителство, дейност на секретните служби, подготовка на икономиката за отбрана, подготовка на населението за отбрана.
А що се отнася до екологията, аз оттук още веднъж искам да подчертая, че тя е елемент на невоенните елементи на сигурността.
Благодаря.
Колеги, струва ми се, че ние навлизаме в детайли, които бихме могли да изясним на второ четене. Освен госпожица Русева аз не бух някой да оспорва съдържанието на предложения законопроект заедно с поправките.
В тази връзка аз просто моля да преминем към гласуване и правя процедурно предложение за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Тошев, ще се възползвате ли от правото си на отговор? Ако искате, тъй като репликата беше към Вас.
Но дискусията не може да бъде прекратена, господин Дърмов, тъй като не са изчерпани проблемите.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Ще се възползвам, за да уточня още веднъж за пореден път поне всички да научат, че екологията не е дейност, а е наука. А опазването на природната среда и на околната среда е дейност. И това може да намери място някъде, но не и в екологията, нали така? Просто това е нещо, което този парламент рано или късно трябва да разбере. Дотук всички смятат, че екология и опазване на природна среда е едно и също. То не е така просто.
Само затова взех думата за дуплика. СБ/КП 224/1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаема госпожо прпедседател, дами и господа! Аз също мисля, че този закон във вида, в който се предлага, не отговаря на Конституцията. Принципно не отговаря на Конституцията, не става въпрос за неговия състав. Този Съвет за национална сигурност е даден в чл. 100, ал. 3 на Конституцията, където се казва, че президентът възглавява Консултативния съвет за национална сигурност, чийто статут се определя със закон. Нищо друго не е казано. Този съвет може да съдейства на президента да изпълнява само онези функции, които от Конституцията са му възложени във връзка с националната сигурност. А вижте какво пише в закона. В закона пише, че той се занимава с вътрешната политика на страната във връзка с националната сигурност. Къде в Конституцията е дадено право на президента да се занимава с тази вътрешна политика на националната сигурност?
След това. Устройството на Въоръжените сили и военната дейност. В Конституцията е казано, че той е главнокомандващ на войската и че назначава висшия команден състав. Главнокомандващ на войската може да бъде тогава, когато войската ще действа. И тогава Консултативният съвет ще трябва да се събере. Функциите на този Консултативен съвет съобразно закона трябва да бъдат свързани с един момент, в който президентът трябва да започне да изпълнява своите правомощия на главнокомандващ и тогава той да получи съвета какво трябва да направи във връзка с тези функции, които Конституцията му дава.
По-нататък е казано, че се занимава с оперативно оборудване на територия и подготовката на национално стопанство и населението на страната за отбрана. И това не е работа на президента по Конституцията, както е дадено.
И след това вече даже гражданският мир. Всички тези неща може би са функции на един президент в една президентска република, но те не са функции на един президент на една парламентарна република. И ако по-рано можех да бъда аз или тези, които казват като мен, обвинени, че ние искаме да ограничим правата на президента и да разширим пълномощията на Министерския съвет, който беше съставен от хора, които ние поддържаме, сега такъв 224/2. упрек не може да ни се направи. Ние не поддържаме този Министерски съвет, този Министерски съвет от вас е избран, докато вие го подържате, господа отляво, ще се съществува, но именно на този Министерски съвет трябва да бъдат тези правомощия, а не на президента.
И затова аз лично ще гласувам против и мисля, че тези, които мислят като мен от парламентарната група на СДС, също ще гласуват против този законопроект.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Гоцев. Реплика от страна на госпожа Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, уважаеми господин Гоцев! Аз съм безкрайно изненадана от тезата, която развивате. Зная, че всеки юрист може да развие всяка теза, но е недопустимо в парламента на Република България, който всеки ден твърди, че познава и спазва Конституцията, да се твърди, че президентът е върховен главнокомандващ само във военно време.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (от място): Ами разбира се!
ПЕТЯ ШОПОВА: Това е смешно и това е неразбираемо дори за децата.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (от място): Не е смешно! Така е!
ПЕТЯ ШОПОВА: Президентът е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България. Това е по всяко време, уважаеми дами и господа народни представители в Народното събрание на Република България.
Освен това моля господин Гоцев да се справи какво значи войска и какво значи Въоръжени сили. Има огромна разлика. По силата на неговото изложение излиза, че едва ли не върховният главнокомандващ е равен на началника на щаба на армията. Извинете, господа, но Въоръжени сили това е много по-широко понятие, господин Гоцев, отколкото понятието войска. И аз нямам тук намерение да ви изнасям лекции по този въпрос. По този въпрос има литература.
Освен това в чл. 100 е казано какви са пълномощията на президента. Аз мисля, че всички тук сме достатъчно подготвени по този въпрос. Но вие ме предизвиквате да ги повторя, за да знае Народното събрание за какво става дума. Президентът 224/3. освен че е върховен главнокомандващ, обявява обща или частична мобилизация по предложение на Министерския съвет. Освен това обявява положение на война или въоръжено нападение. Дори и за нас, дамите, които сме в Народното събрание, е ясно, че трябва да има една системна дейност както в мирно време, така и във време на обща и частична мобилизация и във време на война, за да може да се работи нормално.
Аз разбирам, че може да има различни политически страсти, когато се гледа въпросът за някоя държавна институция, затова в първото си изложение призовах: никога един правен принцип не е добър или лош за една политическа сила. Той е еднакво добър или лош за всички. И предполагам, че колегите от Съюза на демократичните сили се увериха в това, като сега се намират в едно особено положение, в каквото беше нашата парламентарна група преди време, когато в този Консултативен съвет имаше случаи, когато не беше канен представител на Българската социалистическа партия.
Така че погледнете като българи и като народни представители на българския народ на този Консултативен съвет и се справете с литературата по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това беше реплика на изказването на господин Гоцев.
Друга реплика на изказването на господин Гоцев?
Господин Гоцев?
ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): Няма да вземам дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата за изказване има господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Госпожа Шопова, просто Вие недочитате Конституцията. Вие четете чл. 100, като не казвате, примерно казано, че президентът обявява обща или частична мобилизация по предложение на Министерския съвет. Така.
А извинявайте, защо не вземате предвид един много важен член, който именно установява, че ние сме парламентарна република? Това е чл. 105, ал. 2. "Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили." Тук по някакъв начин се разминаваме в, така да се каже, тълкуването на Конституцията. Защото много ясно, че ръководството 224/4. на Въоръжените сили се осъществява от Министерския съвет, а Министерският съвет отговаря пред Народното събрание. Докато президентът по Конституция не отговаря пред никого.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Савов.
Реплики на изказването на господин Савов.
Господин Близнашки.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Савов! Вземам тази реплика с дълбокото убеждение, че точно по този въпрос ние трябва да стигнем действително до съгласие, бих казал, пълно съгласие. Защото всички си даваме сметка за какво става дума. Конституцията предвижда при президента на републиката, който е държавен глава независимо каква е формата на управление, това е държавният глава на страната и това е единствената институция, която участва в осъществяването и на трите власти, предвижда създаването на една институция, която ще бъде форумът, където ще се обсъждат въпросите от най-висш порядък, които пряко засягат националната сигурност, националните интереси на страната.
И аз мисля, че е крайно време да си дадем сметка, че България има нужда от такава институция. Защото правителството отговаря за текущата политика на страната. Но правителствата идват и си отиват, а там, в този Консултативен съвет ще се разменят мнения при закрити врати по най-важните въпроси, които понякога дори не могат да подлежат на публична дискусия, каквато се предполага тук, в Народното събрание. И ние имаме нужда от формиране на такава дългосрочна стратегия. Там не се вземат окончателните решения, там ще се разменят мнения. И ние добре си даваме сметка за това. Нека ви напомня, Вие сте държавник, че нашата съседна Сърбия следва един план за своята национална експанзия от 1842 г. - така нареченото начертание на Гаражанин. Тук има хора, които добре познават тези посоки на експанзията.
Дайте да си дадем сметка, че и България най-после има нужда от единство, единодействие по един минимум от въпроси, които предполагат надживяване на всякакви партийни различия. 224/5. И този орган не може да бъде другаде освен при държавния глава, президента на нашата парламентарна Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Шопова, заповядайте. 224/6. ПЕТЯ ШОПОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин Савов, репликата на господин Близнашки ме улеснява и облекчава. Аз бих искала да възразя на Вашата теза по същия начин - че правителството се занимава с текущата политика, а президентът и Консултативният съвет към него се занимават със стратегията. Президентът, държавният глава се избира за 5 години от народа, за да осигури стабилитета на нацията. И това е разпределението на функциите и същевременно съвместяването на тези интереси на Министерския съвет и държавният глава. И аз мисля, че нацията се нуждае отт това съвместяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, господин Савов, за дуплика.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаема госпожа Шопова, уважаеми господин Близнашки! Не сте ме разбрали сигурно правилно. Аз не възразявам против Консултативния съвет, още повече, че ние сме задължени по Конституция да го създадем. Тъй че по този въпрос няма спор. Аз възразявам против някои разширени функции на този съвет, така както господин Дърмов ги предлага, аз възразявам против това да се увеличават правомощията на президента. Просто недейте текуща и не текуща. Консултативен съвет трябва да има, ясно е, но всичките тези работи, които тук се казаха, преди всичко ние трябва най-после да уточним какво е главнокомандуващ. Ние не сме го уточнили. По Търновската Конституция, дори знаете, примерно казано, цар Фердинанд е главнокомандуващ по време на война и си делегира правата както в Балканската, така и в Световната война делегира правата на генерал Михаил Савов, след това на генерал Никола Жеков. Той е проформа само главнокомандуващ. Така че президентът Желю Желев не може да бъде нищо друго, освен един главнокомандуващ по време на война проформа, така както е дори и американският президент. Защото той не може да взема решения, защото той не е едно лице, което разбира от военни дела.
Тъй че тук не е въпрос, аз не съм против Консултативен съвет, защото казах, това е дори, бих казал, необходимо. Аз съм против разширяването на правомощията на президента в една БП/КТ 225.1 парламентарна република, още повече, че чл.105, ал.2 съвсем ясно говори какво и кой с какво се занимава в тази страна.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Думата има господин Христо Бисеров за изказване.
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Госпожо председател, уважаеми колеги! Има две безспорни неща. Едното е, че трябва да приемем такъв закон, защото ни задължава Конституцията. Второто безспорно обстоятелство е, че този съвет е консултативен. И сега трябва да видим в двата законопроекта кои са основните моменти. Според мене това са три основни момента и за съжаление те са спорно дадени в двата варианта.
Първият важен елемент, за който трябва да се разберем, е за какво се създава този Консултативен съвет, кого той ще консултира. В проекта на господин Дърмов е развита тезата, че той ще консултира институции извън президента. Той говори как този Консултативен съвет ще дава становища и предложения. Идеята е, че той ще ги дава на другите държавни органи, примерно на Министерски съвет, на министерство, на някоя друга институция. Тази идея е развита в следващата алинея на чл.5 по неговия законопроект - той дори щял да внася становища по законопроекти в Народното събрание. Значи, тезата на господин Дърмов е, че Консултативният съвет, така да се каже, фунията, ще бъде отворена навън. Те ще се събират, ще се консултират и накрая ще кажат на другите институции какво мислят. А идеята в този законопроект, който тръгна от господин Слатински, мина през Комисията по национална сигурност, според мене е точно идеята, която лежи в Конституцията. Тя е казана само в един текст - че Консултативният съвет изготвя становища, подпомагащи дейността на президента. Значи фунията е обърната обратно - събират се хората, консултират се и дават ум на президента, дават му предложения. Точно това е и идеята на Конституцията, защото ако целта беше този съвет да обслужва институции извън президента, той нямаше да е там в онази глава за президента.
Така че това е първият основен въпрос, по който ние трябва да се разберем. И моето лично мнение е, че така както 225.2 е даден тексът в законопроекта на господин Слатински, е вярното и правилното, а и съобразеното с Конституцията.
Вторият основен проблем това е проблемът за правомощията на този Консултативен съвет, вече изредени като конкретни правомощия. Аз изобщо не мога да приема, че този Консултативен съвет ще се занимава със структури, с оперативно оборудване и т.н. Просто това е нищо повече, освен разширяване на правомощията. Аз дори си мисля, че тези три точки на чл.4 от законопроекта на господин Слатински също може би не са докрай удачни. Ако искаме да бъдем перфектни и да избегнем опасността да разширим правомощията на президента, което не би било правилно, според мене е достатъчно чл.4 да каже, че Консултативният съвет осъжда въпроси, свързани с правомощията на президента. Това е, от една страна, елегантно, от друга страна, ние наистина не изпадаме в положението да разширяваме правомощията на президента. Тези правомощия са дадени в Конституцията и ние не можем да ги тълкуваме и разширяваме със закон.
И третият основен въпрос, който трябва да бъде решен, това е въпросът за състава на Консултативния съвет. Ясно е, че там ще бъдат представители и на изпълнителната власт, и на законодателната власт. Аз искам да защитя една такава теза. В този орган ще присъствуват представители на институции. Това е правилното. Не може в този орган да присъствуват представители на политически сили. Какво е това представители на политически сили? Държавата се управлява от институции в крайна сметка и затова представителите на институциите ще бъдат тези, които ще участвуват в съвета. Затова няма място за някакви индивидуални, самостоятелни представители на политически сили, няма място за съветници. Каква институция е съветникът на президента? Кой го е избирал него? Един човек, който президентът го е харесал и го е назначил. Смятам, че шефът на разузнаването също не трябва да бъде член по закон. Има един текст, който дава възможност на този Консултативен съвет винаги, когато пожелае - ако иска, може да го прави всеки път - да кани и шефа на тази служба.
Така че ако тези три неща ние ги изясним, ние ще имаме готовност да изпълним задълженията да приемем този закон. Благодаря ви за вниманието. 225.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Бисеров. Има ли желаещи да се изкажат? Господин Палчев, заповядайте.
ИВАН ПАЛЧЕВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В Комисията по национална сигурност преди половин година ние разглеждахме законопроекта, внесен от господин Слатински. По някои неща стигнахме до общо становище, по други имаше спорове. За жалост не успяхме да направим така, че този законопроект вече да е влязъл в сила. Много важно е най-после да бъдат овластени онези институции, които в една или друга степен отговарят за националната сигурност на страната. Вие се обърнали внимание в програмата на правителството в раздела "Национална сигурност", че има готовност до средата на месец април - началото на май да бъдат внесени онези осем законопроекта, които опират до националната сигурност в системата на въоръжените сили и в системата на Министерството на вътрешните работи. Този законопроект, който обсъждаме в момента, има също голямо значение, защото не само засяга проблем на националнатта сигурност, но и засяга проблем, който довчера разделяше трите власти, разделяше парламента, президента и Министерския съвет. Преди седмица вие всички чухте, че президентът е свикал заседание на тема, която засяга националната сигурност, т.е. ние трябва да овластим президента със законопроект, който му дава онези прерогативи, които той има по Конституция. 225.4 Едно нещо ме смущава в законопроекта, предложен от господин Слатински. Той предлага председателят на Народното събрание да бъде член на този Консултативен съвет.
Аз, като народен представител, се чувствам засегнат и обиден, че председателят на Народното събрание ще бъде член на Консултативен съвет към президента. Народното представителство би могло да намери и друга форма на присъствие, но да унизим нашия председател да бъде консултант дори и в такъв висш съвет какъвто е Консултативния съвет, мисля, че не е приемливо и може би трябва да се замислим под каква друга форма Народното представителство може да присъства в този Консултативен съвет. Тази форма е ясна: председателят на Комисията по национална сигурност по право би трябвало да присъствува в Съвета по национална сигурност към президента.
Ние трябва да не се ръководим от моментни пристрастия в една или друга посока, когато определяме членовете на този Консултативен съвет. В крайна сметка, независимо от ситуацията, която е в момента, политическата ситуация в страната, трябва да създадем един Консултативен съвет, който ще действа във времето напред. На сцената ще дойдат други политически сили, друг парламент след време, друг президент, друго правителство, но схемата на присъствие в този Консултативен съвет в крайна сметка ние с вас изграждаме за пръв път и тук би трябвало да избегнем личните си пристрастия и политически нюанси, за да искаме един или друг човек да участва или не в този Консултативен съвет. Затова, когато преминем към гласуване на второ четене на този законопроект, би трябвало внимателно да огледаме онези пунктове, които на пръв поглед създават спорове от една или друга точка и да се ръководим само от онова изконно начало, което искаме да вложим в нещо, което създаваме за пръв път. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За реплики давам думата на госпожа Рашеева, след това господин Видьо Видев.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми дами и господа, колеги! Искам да се обърна с една реплика към господин Палчев и да му напомня, че в България според Конституцията властите са наистина три, но президентска власт няма. Има законодателна, има изпълнителна, има съдебна ВТ/НП 226.1 власт. Президентска власт нашата Конституция не познава и тук не става въпрос за никакви лични пристрастия. Става въпрос за спазване на Конституцията. Господин президентът е една представителна фигура и главнокомандващ по време на война, разбира се. Вярно е, че ние трябва да гласуваме Закон за Консултативен съвет, но този Закон за Консултативния съвет и така изграденият по него Консултативен съвет трябва да съветва президента само в неговата същност като една представителна фигура и главнокомандващ във време на война. И в качеството на главнокомандващ той е пак само една представителна фигура. Моля да имате предвид това. Аз не мога да се съглася по този начин да трактуваме, да разглеждаме нашата Конституция. Това, което казахте, е в едно грубо нарушение на Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, госпожо Рашеева. Господин Видев, имате думата за реплика.
ВИДЬО ВИДЕВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, колеги народни представители, взимам думата за реплика поради отсъствието на господин Слатински и то не за да му ставам адвокат, а просто да направя едно уточнение в интерес на истината.
По същество съм съгласен с аргументите на господин Палчев за това, че представителството на Народното събрание в Консултативния съвет по национална сигурност трябва да бъде друго. И господин Слатински съвсем не е държал и настоявал това представителство да бъде председателят на Народното събрание. Предполагам поради разликата във времето, когато беше разглеждан този законопроект, господин Палчев е забравил, но варианта на законопроекта, който беше подаден към Законодателната комисия от Комисията за национална сигурност беше точно това, което и господин Палчев каза: представителството да бъде на ниво председатели на Комисията по национална сигурност и Комисията по външна политика. Това беше и желанието на господин Слатински, пак казвам, не за да му бъда личен адвокат, а просто да не се създават някакви внушения в тази посока. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Видев. Господин Палчев, отказвате се от правото на дуплика.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат? - Няма. В такъв случай пристъпваме към първото на 226.2 гласуване на законопроекта. Когато господин Джеров го докладва, а и сега господин Школагерски, става дума за законопроекта, вносител на който е господин Николай Слатински. Това е законопроекта, по който се водят дебатите. Останалите допълнения, които господин Дърмов направи, са към този законопроект. Това, което комисията е предложила, то също е към законопроекта на господин Слатински. Така че гласуваме на първо четене и по принцип законопроекта, внесен от господин Николай Слатински. 226.3 Всичките направени бележки ще се вземат предвид при второто четене. Моля, гласувайте! Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за Консултативен съвет за националната сигурност!
Гласуването приключва. Прекратете го и посочете резултата: гласували са 191 народни представители, за - 144, против - 34, 13 се въздържат. Приема се законопроектът на първо четене.
Изписвайте резултатът, ако обичате.
Следващият законопроект - това е...
НОРА АНАНИЕВА (от място): Хайде да минаваме по втората част!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Още малко имаме. Сметнали сме го. Плюс почивка - има още малко време за първа част. (Шум и реплики в залата)
Е, ако искате може да няма почивка.
Следва първото четене на Законопроекта за данъка върху стоките и услугите. Правихме първо четене, отложихме гласуването. Заедно с него беше и Законопроектът за акцизите. Също - правихме разискване, отложихме гласуването. Сега са включени в програмата. Стигнали сме почти до гласуването.
Господин Школагерски, ако обичате да започнете да водите дебатите.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаема госпожо председател, дами и господа!
Този законопроект е в същото положение, в което беше и предишният. По него са направени разисквания.
Бих желал само да припомня становището на Законодателната комисия по него:
Законодателната комисия предлага заглавието на закона да бъде: Закон за данъка върху добавената стойност, да се прецизират използуваните в законопроекта понятия и техните определения да бъдат систематизирани в основните разпоредби на закона, да отпаднат разпоредбите на Глава пета от законопроекта, тъй като тези проблеми се уреждат с проектозакона за данъчната администрация. ВЙ/КТ 227.1
В този дух бяха изказванията, които се направиха от различни народни представители, а и становищата на останалите две комисии - на Икономическата и по финансите, които също предлагат заглавието на закона да не бъде Закон за стоките и услугите, а да бъде Закон за данъка върху добавената стойност.
При това положение, ако няма кандидати за разисквания, госпожо председател, можем да подложим законопроекта на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Школагерски, може би първо трябва заглавието да гласуваме, за да е ясно, че имаме на първо четене такъв законопроект.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В такъв случай моля ви, уважаеми колеги, преди да гласуваме по принцип законопроекта, да се гласува заглавието и то да бъде: Закон за данъка върху добавената стойност.
СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): Защо сега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ами, защото го приемаме на първо четене, но това води до промяна вече... в целия принцип. Нали заради това отложихме, за да се уточни това понятие ли ще се въведе или не.
Така че моля, гласувайте за наименованието на закона да бъде фактически Законопроект за данъка върху добавената стойност.
Резултати: гласували са 160 народни представители, за - 151, 2 - против, 7 се въздържат.
Заповядайте, господин Гоцев. Ние не сме го гласували по принцип, а само заглавието...
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, искам да обясня защо гласувах против това заглавие.
Искам да ви обърна вниманието върху нещо, което ми се струва, че досега не е било съгледано. Нашата Конституция данъците ги решава в чл.60 и казва: "Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество". Конституцията не предвижда плащане на косвени данъци, нито на данък оборот, нито на акцизи, нито на данък на добавъчна стойност. И пропуск на Конституцията е, който я е правил.
Но при тази Конституция, ако ние гласуваме какъвто и да било закон за косвен данък, не за данък върху доход и върху 227.2 имуществото ние ще гласуваме закон, който е противоконституционен. И заради това аз не мога да гласувам за този закон. И затова и гласувах против заглавието му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не са постъпили предложения за изказвания.
В такъв случай гласуваме на първо четене Законопроекта за данъка върху добавената стойност по принцип. Моля, гласувайте!
Резултати: гласували са 172 народни представители, за - 146, против - 4, 22 се въздържат.
Приема се законопроектът на първо четене.
По процедурен въпрос? Заповядайте, госпожа Томова.
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председателствуваща, бих искала да предложа от името на нашия Парламентарен съюз, тъй като днес до 17 ч. и 30 м. не можахме да започнем да се занимаем със същинската работа на парламента, да удължим работното време с още един час. (Шум на неодобрение в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Противно мнение има ли?
Господин Димитров, заповядайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председателствуваща, колеги!
Аз възразявам срещу направеното току-що предложение, защото т.3 е Законът за акцизите. Мисля, че имаме достатъчно време - един час - да разгледаме Законопроекта за акцизите на първо четене.
Следващата точка е един друг законопроект, който е хубаво утре да го обсъдим с така да се каже - с по-свежи сили.
Освен това материалите по т.4 бяха раздадени днес непосредствено преди започване на пленарното заседание и е хубаво да имат народните представители 24 часа, за да се запознаят с тях и утре да могат да вземат наистина, да се подготвят хубаво през нощта и утре през целия ден и да се подготвят и да вземат квалифицирано отношение утре сутринта. Точно затова предлагам да гласуваме против това предложение. (Шум в залата) 227.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Само че сме забравили, е две трети от времето е по законопроекти по програматта и една трета е по други законопроекти и други точки. И евентуалното удължаване ще трябва пак да го посъразмерим предполагам между двете части.
Моля, гласувайте направеното предложение да се удължи днес работното време с един час!
Гласуваме да се удължи работното време с един час.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 191 народни представители, за - 114, против - 72, 5 се въздържат.
Изпишете резултата по партии.
..., което означава, че удължаваме времето и на задължителната програма, удължава се времето и на частта за други законопроекти.
Давам 20 минути почивка. (Шум и реплики в залата)
Това време не се брои, моля ви се! (Звъни) 227.4
(След почивката)

19 ч. и 25 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля уважаемите господа народни представители да влязат в залата и да се регистрират.
Моля квесторите да поканят уважаемите народни представители да влязат в залата, текът трите минути за проверка на кворум.
Поради липса на кворум закривам заседанието. (Звъни)
Утре Председателски съвет от 13 часа.
Моля ръководствата на парламентарните групи при председателя.
(Закрито в 19 ч. и 35 м.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ: Снежана Ботушарова
СЕКРЕТАРИ: Ведат Сакаллъ
Руслан Сербезов