Председателствували: председателят Александър Йорданов
Секретари: Георги Петров и Ведат Сакаллъ
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми в началото на днешното заседание и неговото откриване да поздравя народния представител господин Стефан Савов с неговото избиране за председател на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили. (Бурни ръкопляскания)
Честито, господин Савов!
Дневният ред е раздаден. Става дума за проекта за програма за работата на Народното събрание в периода 17-19 март: част първа - "законопроекти, включени в законодателната програма", и част втора - "други законопроекти и проекти за решения".
По предложение на Председателския съвет и с оглед неотложността на някои законопроекти за ратифициране, Председателският съвет предложи в програмата, в част втора именно найнапред да минат законопроектите за ратифициране, след което са намерили отразяване в дневния ред направените предложения, които и тук, пред мен, ги има за включване в дневния ред.
Така че практически няма предложение, което днеска да поставя на вашето внимание за размествания или придвижвания в дневния ред. Всички предложения са включени и можем да започнем работа, ако гласуваме програмата на Народното събрание.
Моля режим на гласуване. Гласуваме за тази програма на Народното събрание. Моля гласувайте.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. СД/ВЙ 119.1
Гласували - 179 народни представители, за тази програма -
Гласували 179 народни представители, за тази програма - 178, против - няма, въздържал се - 1 народен представител.
Започваме работа по дневния ред. Моля, господин Джеров, първа точка -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАТЕНТИТЕ, глава трета.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Продължаваме с глава трета, до която стигнахме.
Глава трета, порядъчно дълга, обхваща членове 12 до 33. По нея има някои предложения, но съответните места ще ги докладвам.
Глава трета със заглавие на главата "Патент".
Чл. 12, със заглавие: "Правна закрила".
Две алинеи:
"(1) Правната закрила на изобретението се предоставя с патент.
(2) Патентът удостоверява наличието на патентоспособно изобретение, приоритета, авторството и изключителното право на патентопритежателя върху изобретението."
Чл. 13, с пет алинеи. Заглавие: "Право на заявяване".
"(1) . Правото на заявяване принадлежи на изобретателя или на неговия правоприемник. Когато правото на заявяване принадлежи на няколко лица, то се упражнява от тях съвместно. Отказът на едно или на няколко от тях да участвуват в заявяването или в процедурата по издаването на патента не е пречка останалите да извършват предвидените в този закон действия.
(2) Счита се, че заявителят има право на заявяване, докато не се установи друго по съдебен ред.
(3) Правото на заявяване на изобретение, създадено при условията на чл. 15, принадлежи на работодателя, ако той подаде заявка в тримесечен срок от получаване на уведомление от изобретателя за създаването на изобретението. В противен случай правото на заявяване преминава върху изобретателя. Правото на заявяване може да принадлежи съвместно на работодателя и на изобретателя, ако това е предварително уговорено в договор.
(4) Когато изобретението е създадено въз основа на договор, правото на заявяване принадлежи на възложителя, освен ако
освен ако 119.2 друго не е предвидено в договора.
(5) Служителите в Патентното ведомство нямат право да подават заявки за изобретение и полезен модел или да бъдат посочвани като изобретатели или съизобретатели, докато се намират в трудово правоотношение и една година след неговото прекратяване."
Чл. 14 има заглавие "Право на патент".
Две алинеи:
"(1) Правото на патент принадлежи на лицето, което има право на заявяване съгласно чл. 13.
(2) Ако няколко лица са подали заявки за едно и също изобретение в различно време, право на патент има лицето, подало първата заявка."
Следва чл. 15 със седем алинеи. Заглавието на чл. 15 е: "Служебно изобретение".
"(1) Изобретението е служебно, когато е създадено при изпълнение на задължения, произтичащи от трудови или други правоотношения на изобретателя, освен ако с договора не е предвидено друго.
(2) Изобретението е служебно съгласно предходната алинея, когато при създаването му:
1. изобретателят е изпълнявал присъщите за длъжността му служебни задължения;
2. изобретателят е изпълнявал задължения извън посочените в т. 1, но те специално са му били възложени и от това се е очаквало създаването на изобретение;
3. изобретателят е използувал материални или финансови (парични) средства, осигурени от работодателя или възложителя, или знания и опит, придобити в резултат на работата.
(3) Когато изобретението е служебно само по отношение на един или на няколко от изобретателите, съответно изпълнителите, разпоредбите на предходните алинеи и на чл. 13 се прилагат само по отношение на тези изобретатели, на техните работодатели и възложители. (4) Изобретателят, съответно изпълнителят, по смисъла на този член, е длъжен в тримесечен срок от създаването на изобретението да уведоми писмено за това работодателя, съответно възложителя. 119.3
(5) Изобретателят, който е създал служебно изобретение, има право на авторство съгласно чл. 2, (2) и (3), и право на справедливо възнаграждение, ако такова не е било предвидено в съответния договор. При определяне на възнаграждението се вземат предвид:
1. печалбата, реализирана от всички видове използуване на изобретението по време на действието на патента–
2. ценността на изобретението–
3. приносът на работодателя, изразяващ се в инвестираните средства за създаване на изобретението, предоставяното оборудване, материали, знания, опит, персонал и друга помощ. Възнаграждението се дължи от работодателя, а когато той не е патентопритежател - от него и патентопритежателя солидарно.
(6) Когато възнаграждението по предходната алинея, независимо дали е уговорено в договор или е определено съгласно посочените правила, е несправедливо с оглед на реално получената печалба и ценността на изобретението, то може да бъде увеличено по искане на изобретателя.
Последна, (7) на чл. 15: "работодателят, възложителят, изобретателят и изпълнителят са длъжни да се въздържат от действия, които накърняват правата по този член и по чл. 13." 119.4 Член 16 има едно заглавие и една алинея: "Срок на действие на патента".
Съдържанието е: "Срокът на действие на патента е 20 години от датата на подаване на заявката".
Член 17 - пет алинеи и заглавие: "Обхват на правната закрила".
"ал.1. Обхватът на правната закрила се определя от претенциите. Описанието и чертежите служат за тълкуване на претенциите.
ал.2. Претенциите покриват не само признаците, както са изразени, но и техните еквиваленти. Един признак се счита за еквивалентен на признак, както е изразен в претенциите, когато:
1. изпълнява по същество една и съща функция по един и същ начин и постига по същество един и същ резултат;
2. за специалист в областта е очевидно, че към датата на приоритета резултатът, постиган от признака, изразен в претенциите, може да бъде достигнат чрез еквивалентния признак.
ал.3. При определяне обхвата на правна закрила се отчита ограничението на претенциите, направено от заявителя или патентопритежателя в процеса на експертиза за издаване на патента или при искове за обявяване на неговата недействителност.
ал.4. Тълкуването на претенциите не се ограничава от примерите за конкретно изпълнение, включени в описанието.
ал.5. Рефератът не се взема предвид при определяне обхвата на правна закрила, предоставен от патента."
Член 18 има заглавие: "Временна закрила". Той съдържа три алинеи, които имат следното съдържание:
"ал.1. През периода на публикацията от заявката до издаването на патента се предоставя временна закрила, чийто обхват се определя от претенциите така, както са формулирани в заявката.
ал.2. Издаденият патент предоставя с обратно действие закрилата по предходната алинея, доколкото не я разширява.
ал.3. Заявителят има право да получи справедливо обезщетение от всяко лице, което без негово разрешение е извършило някое от действията по чл.19, ал.2 за периода на временната закрила, при условие, че за това изобретение бъде издаден патент".
Разрешете ми, уважаеми колеги, да спрем дотук. Докладвах ви предложените текстове от Законодателната комисия по глава ВЙ/ВР 120.1 трета - членове от 12 до 18. По тях няма постъпили предложения за промени или допълнения и затова спирам тук, тъй като в следващия чл.19 господин Ескенази прави сериозни предложения и по първата, и по втората алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров.
Моля, режим на гласуване! Гласуваме текстовете от чл.12 до чл.18 включително. Моля, гласувайте!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата!
Гласували 175 народни представители, за текста на чл.12 до чл.18 гласували за - 175 народни представители, против няма, въздържали се - няма. Приема се.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Минаваме към чл.19, само него. Член 19 има четири алинеи.
Заглавието: "Съдържание на изключителното право върху изобретението".
Алинея 1 има следното съдържание: "Изключителното право върху изобретението включва правото на използване на изобретението, забраната трети лица да го използват без съгласие на патентопритежателя и правото на разпореждане с патента. В случаите, когато патентът е издаден на повече от едно лице и между тях не е уговорено друго, изобретението може да се използва от всеки съсобственик в пълен размер, а правото на разпореждане се упражнява при съгласие на всички съсобственици.
ал.2. Правото на използване на изобретението включва производството, предлагането за продажба, търговията с предмета на изобретението, използването по предназначение на предмета на изобретението, както и прилагането на патентования метод.
ал.3. Когато предмет на патента е продукт (изделие, устройство, машина, съоръжение, вещество и др.), патентопритежателят има право да забрани на трети лица да извършват следните действия:
1. произвеждане на продукта;
2. предлагане или продажба на продукта, използване на продукта или внос, или съхраняване на склад на продукта за предлагане, продажба или използването му". 120.2
Последна, четвърта алинея на чл.19: "Когато предмет на патента е метод, патентопритежателят има право да забрани на трети лица да извършват следните действия:
1. прилагане на метода;
2. извършване на всички действия, изброени в ал.3, т.2, по отношение на продукта, директно получен при използване на метода".
Това е съдържанието на чл.19.
Постъпило е предложение от народния представител господин Илко Ескенази по ал.1 и по ал.2.
По ал.1 господин Ескенази предлага изречение второ да се обособи в самостоятелна ал.2, а следващите алинеи да станат съответно трета, четвърта и пета.
Предлаганата втора алинея да има следното съдържание: "Когато патентът е издаден на повече от едно лице и между тях не е уговорено друго, изобретението може да се използва от всеки съсобственик в пълен обем, а правото да се отстъпват лицензии, да се подава молба за лицензионна готовност и всякакви действия на разпореждане с патента се упражняват със съгласието на всички съсобственици. Доколкото друго не е предвидено в този закон по отношение съсобствеността върху патент се прилагат съответно правилата за съсобственост съгласно Закона за собствеността".
Тук, действително, и в Законодателната комисия този въпрос беше поставен. Много се дебатира, но ние решихме да предоставим предложението на господин Ескенази на пленарната зала, затова моля колегите юристи да вземат отношение, за да видим доколко би могло да базата на чл.33, да кажем, от Закона за собствеността и другите текстове да направим някакво преминаване или използване на съответните текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Колегите юристи не проявяват желание...
Най-напред ние трябва да гласуваме първото предложение, а именно втората част на тази алинея да се обособи в отделна алинея и след това да гласуваме допълнението, което прави господин Ескенази към текста на тази алинея.
Така ли, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, да. 120.3
Аз трябва да си кажа и личното становище, че предложението на господин Ескенази е съвсем основателно. По-точно е от правна гледна точка и лично аз бих предложил да бъде то гласувано. Но, това е вече като лично становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Васил Гоцев иска думата. Заповядайте, господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа. По този въпрос в Законодателната комисия доста сериозни разисквания имаше и аз се присъединявам към това, което каза господин Джеров.
Наистина, формулировката, която дава господин Ескенази, е съобразена с правните изисквания и там, в Законодателната комисия, струва ми се, от двете страни юристите бяхме единодушни и аз също ви приканвам да гласуваме за тази формулировка, която предложиха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Гоцев.
Господин Карадимов, заповядайте.
РОСЕН КАРАДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател.
Не съм бил на заседанието на Законодателната комисия. Струва ми се, че наистина поправката, която предлага господин Ескенази, е уместна и тя е юридически прецизна.
Единственото, което обаче ме притеснява, е, че смесваме два режима и най-вече основният въпрос за мен, това е въпросът за лицензирането на патента - дали би могло да стане без съгласието на всички съсобственици на патента. Разбира се, ние ще стигнем до тези глави. Лицензионният договор може да бъде различен. Самият лицензент може да се откаже изцяло от правото си върху патента и тогава фактически ние имаме за известен период от време разпореждане с патента, макар и скрита форма на разпореждане с патента, което би могло да навреди на интересите на другите съсобственици. Но, ако с лицензионния договор се прехвърля само една изключителна или неизключителна лицензия и патентопритежателят запазва правото си да използва и да дава други лицензии и да се разпорежда с патента, то тогава си мисля дали изискването, доста тежкото изискване, лицензията да бъде одобрена от всички 120.4 съсобственици няма да затрудни оборота, тъй като е достатъчно един от тях да откаже и не би могло да се сключи лицензионният договор. А смисълът на патента в крайна сметка е неговото лицензиране. Оттам идва неговият стопански ефект.
Дали ако отидем към правилата на Закона за собствеността не бихме могли да останем на хипотезата на Закона за собствеността и при един лицензионен договор - очевидно е, че това е граждански плод, който се придобива от този, който издава лицензията, и всички съсобственици би трябвало да имат право на дял от момента на поискването. Да приемем, че лицензионният договор е форма на управление на патента, въпреки че аналогията е доста далечна и да се сметне, че сумата, която е получил патентопритежателят по лицензионния договор, всъщност е приплод и тя би трябвало да се раздели между всички съсобственици. Ако такава логика възприема господин Ескенази, то тогава би трябвало да изключим лицензирането като елемент, който не би могъл да се прави без съгласието на всички съсобственици.
Иначе, с другото съм съгласен. Давам ви просто хипотезата. Не, че настоявам категорично на нея, но се страхувам, че можем да спрем оборота по този начин, ако един от съсобствениците откаже издаването на лиценза.
А ако препратим към Закона за собствеността, както господин Ескенази предлага, и това е коректно, струва ми се, че правата на съсобствениците са достатъчно защитени като дял, който могат да получат от сумата, която патентопритежателят ще вземе след договора за лицензии.
Благодаря ви. 120.5
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Карадимов.
Мисля, че проблемът е ясен. Гласуваме най-напред за това ал. 1 да бъде разделена на две алинеи и след това, ако това се гласува, ще видим какъв ще бъде текстът на тази втора алинея.
Който е за предложението да се обособи втора алинея от текста на първа алинея, моля да гласува.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 161 народни представители, за това предложение 141, против 2, въздържали се 18.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Само за момент, господин председател. При положение, че приехме втората алинея на чл. 19, първата, трета и четвърта ще бъдат изместени с една в плюс, а първата алинея ще има само първото изречение.
Или ал. 1 на чл. 19 ще бъде така: "Изключителното право върху изобретението включва правото на използване на изобретението, забраната трети лица да го използват без съгласие на патентопритежателя и правото на разпореждане с патента". Това остава вече само като първа алинея.
Моля да поставите на гласуване целия чл. 19 с тези промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Първо трябва да гласуваме предложението за промяна.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Целият, целият така, както докладвах с промяната на ал. 1, защото тя следва от направеното гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, гласувайте за целия текст на чл. 19.
Моля, отменете гласуването!
Най-напред трябва да гласуваме допълнението към текста на ал. 2, предложено от господин Илко Ескенази. И след това гласуваме целия текст на чл. 19. Гласуваме направеното предложение от господин Илко Ескенази. Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. РД/КП 121/1.
Гласували са 161 народни представители, за това предложение 119, против 5, въздържали се 37.
Приема се.
Сега поставям на гласуване целия текст на чл. 19. Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 143 народни представители, за текста на чл. 19 133, против 2, въздържали се 8.
Приема се.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Продължаваме със следващите текстове на глава трета.
Член 20. Заглавието е "Ограничаване действието на патента". Съдържанието е една алинея с много точки.
"Чл. 20. Действието на патента не се разпростира върху:
1. използване на патентованото изобретение за нетърговски цели с оглед на лични потребности, ако не нанася значителни материални щети на патентопритежателя;
2. използване на изобретението за експериментални или научноизследователски цели, свързани с предмета на патентованото изобретение;
3. еднократно непосредствено приготвяне на лекарство в аптека по лекарска рецепта;
4. използване на изобретението, когато то се отнася до метод за диагностика или лечение, включително по хирургичен път, приложено върху хора или животни и осъществено от лекар;
5. използване на продукт, който е пуснат на пазара от патентопритежателя или с негово изразено знание, доколкото такова използване се извършва, след като продуктът е бил пуснат на пазара на територията на страната;
6. използване на патентованото изобретение в чужди наземни, морски и въздушни превозни средства, които временно или случайно навлизат в земната, морската или въздушната територия на страната, при условие, че патентованото изобретение е използвано изключително за нуждите на тези превозни средства.
Член 21. Заглавие "Право на преждеползване". Съдържанието е: "Лице, което до датата на подаване на заявката за патент добросъвестно е използвало изобретението или е извършило 121/2. необходимата подготовка за използването му, може да продължи да използва изобретението и след тази дата в същия обем.
Член 22. Заглавие "Право на послеползване".
"Лице, което след прекратяване действието на патента е използвало патентовано изобретение или е извършило необходимата подготовка за използването му, може да продължи да използва изобретението в същия обем и след възстановяване действието на патента по чл. 26, ал. 2."
Член 23. Заглавие "Прехвърляне правото на преждеползване и послеползване".
"Правото на преждеползване и правото на послеползване могат да се прехвърлят само с предприятието или с част от предприятието, в което са възникнали и могат да упражняват, без да се разширява обемът на ползването извън това предприятие."
Член 24 с четири алинеи. Заглавие "Секретни патенти".
"Ал. 1. Секретни патенти се издават за изобретения, които са свързани с отбраната и сигурността на страната.
Ал. 2. Секретността на заявките се преценява от Министерството на отбраната или Министерството на вътрешните работи:
1. преди подаване на заявката - за изобретенията, създадени в системата на Министерството на отбраната или на Министерството на вътрешните работи, или в друга организация по договор с тях;
2. в тримесечен срок от подаване на заявката - когато заявителят е поискал издаване на секретен патент;
3. в тримесечен срок от сезирането на Министерството на отбраната или на Министерството на вътрешните работи - когато в процеса на експертизата заявителят или патентното ведомство по собствена инициатива поискат преценка за секретност.
Ал. 3. Ако в сроковете по предходната алинея Министерството на отбраната или Министерството на вътрешните работи не изпратят съобщение за засекретяване на заявката, счита се, че няма решение за секретност.
Ал. 4. Патентното ведомство публикува само номерата на издадените секретни патенти, за което не се дължи такса."
Член 25. Заглавие "Патентоване в чужбина".
"Ал. 1. Български граждани и юридически лица имат право да заявяват за патентоване в чужбина свое изобретение след из121/3. тичане на три месеца от подаване на заявка за патент за същото изобретение в патентното ведомство на страната, ако в този срок няма забрана по ал. 2.
Ал. 2. Министерството на отбраната или Министерството на вътрешните работи могат да забранят патентоването в чужбина на изобретения, отнасящи се до отбраната и сигурността на страната.
Член 26 с осем алинеи. Заглавие "Прекратяване действието на патента".
"Чл. 26. Ал. 1. Патентът прекратява действието си при:
1. изтичане на срока, за който е издаден;
2. отказ на патентопритежателя - от датата на получаване в патентното ведомство на писмено заявление от патентопритежателя. Отказът от патент на един от съпритежателите не прекратява действието на патента, който остава в притежание на останалите;
3. неплащане на такси за поддържане в сила на патента - от датата на изтичане на срока по чл. 33, ал. 2. 121/4.
(2) Патент, който е прекратил действието си поради неплащане на патентната такса, може да бъде възстановен в шестмесечен срок след изтичане на срока по чл. 33, ал. 2 след плащане на такса за възстановяване на патента.
(3) Патентът се обявява за недействителен, когато:
1. изобретението е непатентноспособно;
2. не е разкрита достатъчно ясно и пълно същността на изобретението;
3. патентопритежателят не е имал право на патент, което е установено с влязло в сила съдебно решение;
4. предметът на патента излиза извън съдържанието на заявката, както е подадена, или когато патентът е издаден по разделена заявка - извън съдържанието на по-ранната заявка, както е подадена.
(4) По искане на лицето, което има право да получи патент, патентът се издава на негово име без прекратяване на действието му.
(5) Ако основанията за недействителност засягат само част от претенциите, недействителността е частична. Патентът продължава да действува само по отношение на останалите претенции, стига да могат да бъдат обект на патент.
(6) С обявяването на недействителността патентът загубва действието си от датата на подаването на заявката.
(7) Недобросъвестният патентопритежател на обявен за недействителен патент дължи обезщетение за претърпени вреди.
(8) Обявяването на недействителността на патента не засяга:
1. влезлите в сила решения за нарушаване на патента, доколкото са били изпълнени;
2. лицензионните договори, сключени и изпълнени преди обявяването на недействителността, освен ако не е уговорено друго.
Чл. 27 има шест алинеи. Заглавието на чл. 27 гласи: "Нарушения на патентни права" БП/ЗТ 122.1
Ал. 1. Всяко използване на изобретението, което влиза в обхвата на патентната закрила и е извършено без съгласието на патентопритежателя, е нарушение на патента.
(2) Лице, което предлага за продажба изделия - предмет на патент, произведени от други лица в нарушение на патента, или търгува, съхранява с цел използване или използва по предназначението им такива изделия, отговаря за нарушение само ако е действувало умишлено.
(3) Патентопритежателят или лицензополучателят на изключителна лицензия могат да предявяват иск за нарушение на патентни права, ако не е уговорено друго. В случаите, когато патентът е притежание на повече от едно лице, всеки съсобственик има право самостоятелно да предявява иск за нарушение на патентни права.
Следващата ал. 4. Лицензополучателят на лицензия по право съгласно чл. 30 и на принудителна лицензия съгласно чл. 32 може да предявява иск за нарушение на патентни права, ако патентопритежателят сам не упражни правото си на иск в шестмесечен срок за получаване на писмената покана от страна на лицензополучателя.
(5) Всеки лицензополучател може да участвува в процеса за нарушение на патентни права, когато искът е предявен от патентопритежателя. Същото се отнася и за патентопритежателя, когато искът е предявен от лицензополучателя съгласно ал. 3 и 4.
И последната, шеста алинея на чл. 27: Искът за нарушение на патентни права може да бъде предявяван и от заявителя преди издаването на патента, след като е направена публикация за заявката.
Следва чл. 28 с две алинеи и заглавие: Искове за нарушение на патентни права.
(1) Исковете за нарушение на патентни права могат да бъдат:
1. установителен иск за факта на нарушението;
2. иск за обезщетение за претърпените вреди и пропуснатите ползи; 122.2
3. иск за преустановяване от нарушителя на действия, нарушаващи патентни права.
(2) При уважаване на осъдителен иск по предходната алинея съдът може по искане на ищеца да постанови:
1. публикуване в два ежедневника на решението за сметка на нарушителя;
2. преработване или унищожаване предмета на нарушението, а при наличие на умисъл - и на средствата, с които е извършено нарушението.
Чл. 29. Заглавие: Обезпечаване на доказателства при нарушение на патентни права. Три алинеи.
(1) Ищецът по иск за нарушение може да поиска обезпечаване на доказателства за нарушение на патентни права, когато съществува опасност те да бъдат унищожени или се затруднява тяхното събиране.
(2) Когато са нарушени правата на патентопритежателя по чл. 19, ал. 4, тежестта на доказване, че продуктът не е получен по патентования метод, лежи върху нарушителя на патента, ако продуктът е нов.
(3) Видът на доказателствата и редът за тяхното събиране се определят съгласно Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 30. Заглавие: Лицензионна готовност (лицензия по право).
Първата от седемте алинеи: По молба на заявителя или патентопритежателя и при условие, че той не е предоставил вече изключителна лицензия за изобретението, то може да се предложи публично за използване.
(2) Молбата на заявителя или патентопритежателя трябва да съдържа декларация, че той разрешава на всяко лице да използва изобретението при условията на неизключителна лицензия срещу задължението да му се заплаща справедливо лицензионно възнаграждение.
(3) Декларацията по предходната алинея се публикува в официалния бюлетин на Патентното ведомство, наричан по-нататък "бюлетин". 122.3
(4) Лицензополучателят може във всеки момент писмено да се откаже от лицензията, като уведоми за това патентопритежателя.
(5) Поставянето на патентованото изобретение под режим на лицензионна готовност (лицензия по право) води до намаляване на годишните патентни такси с 50 на сто, с изключение на вече платените.
(6) Патентопритежателят може по всяко време да поиска писмено прекратяване на лицензионната готовност (лицензията по право). Оттеглянето на декларацията за лицензионна готовност се публикува в Бюлетина на Патентното ведомство и води до загуба на правата по предходната алинея.
(7) Оттеглянето на лицензионната готовност няма действие спрямо вече предоставени или поискани лицензии.
Чл. 31 заглавие: Договорна лицензия.
Ал. 1 от петте алинеи: Заявеното или патентованото изобретение може да бъде предмет на лицензионен договор.
(2) Чрез лицензионния договор може да се предостави изключителна, неизключителна, пълна или ограничена лицензия.
(3) Лицензодателят по договор за изключителна лицензия няма право да предоставя лицензии със същия предмет на други лица. Той има право сам да използва лицензираното изобретение само ако това е изрично уговорено в договора.
(4) Лицензионният договор има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в регистъра на Патентното ведомство.
(5) Договори за лицензия и продажба на секретни патенти се сключват след предварително писмено съгласие на Министерството на отбраната или Министерството на вътрешните работи.
Следва чл. 32 с осем алинеи. Заглавието е: Принудителна лицензия.
Чл. 32. (1) Всяко заинтересовано лице може да поиска от Патентното ведомство да предостави в негова полза принудителна лицензия за използване на защитено с патент изобретение, ако е налице поне едно от следните условия: 122.4
1. изобретението не е било използвано в продължение на четири години от подаването на заявката за патент или на три години от издаването на патента, като се прилага срокът, който изтича по-късно;
2. в сроковете по т. 1 изобретението не е било използвано в достатъчна степен за задоволяване на националния пазар, освен ако патентопритежателят докаже уважителна причина за това;
3. обявено национално извънредно положение - за времетраенето му. 122.5 (2) Молителят по предходната алинея трябва да докаже, че е в състояние да използва изобретението в рамките на исканата принудителна лицензия.
(3) Принудителна лицензия може да се предостави в полза на патентопритежател, чието изобретение влиза в обхвата на друг патент, ако притежателят му отказва да предостави лицензия при справедливи условия.
(4) Принудителната лицензия може да бъде само неизключителна. Тя може да бъде прехвърлена само заедно с предприятието, в което се използва изобретението - предмет на такава лицензия.
(5) Принудителната лицензия може да бъде прекратена, ако получателят в едногодишен срок от предоставянето й не е пристъпил към подготовка за използване на изобретението. Във всички случаи принудителната лицензия се прекратява, ако в двегодишен срок от предоставянето й получателят не е започнал да използва изобретението.
(6) Принудителна лицензия не се предоставя в полза на нарушител на патента."
Седма, предпоследна алинея: "В двустранни и многостранни договори, по които страна е Република България, могат да се предвидят и други условия за предоставяне на принудителна лицензия за патентопритежатели от държавите, участващи в такива договори."
И осма алинея, последна за този текст: "Принудителна лицензия за секретен патент може да бъде предоставена само от Министерския съвет по искане на Министерството на отбраната или Министерството на вътрешните работи."
И чл.33, с което завършва глава трета, има заглавие "Такси за поддържане действието на патента". Три алинеи, последователно:
"(1) Годишната патентна такса се заплаща най-късно последния ден на месеца, в който изтича всяка патентна година, началото на която е датата на подаване на заявката.
(2) Патентопритежателят запазва правото си върху патента при неспазване на срока по предходната алинея, ако до шест месеца след изтичането на този срок внесе таксата в двоен размер. МС/ВР 123.1
(3) Неплащането на такса по предходните алинеи е основание за прекратяване действието на патента, за което се извършва вписване в държавния регистър и публикация в бюлетина на Патентното ведомство."
Това е последният текст от глава трета по докладваните членове 20 до 33, включително.
До този момент няма постъпили никакви предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, и сега не могат да постъпят вече.
Господин Гоцев иска думата. Заповядайте!
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаема госпожа председател, уважаеми дами и господа.
Аз мисля, че тука могат да станат някои поправки и изменения, които ще бъдат полезни.
Сега, когато се говори за исковете за нарушение на патента в чл.28, ал.1, т.1: "Установителен иск за факт на нарушение".
Тогава, когато има другите възможности да се водят осъдителните искове, които са дадени, за обезщетение и за прекратяване действието на патента, просто безсмислено е да се даде възможност за водене само на един установителен иск, тъй като това ще бъде едно процесуално разпиляване и на средства, и на време. За какво ще води той установителен иск и да спре дотук? Щом като има право да води осъдителния иск, разумно е да си проведе него и това е в синхрон с основния принцип на чл.97 от ГПК, че този, който може да води осъдителен иск, няма правен интерес да води установителен.
Това е едната ми бележка.
Втората ми бележка е в чл.29, ал.1. "Ищецът по иск за нарушение може да поиска обезпечение на доказателствата." И без тази алинея всеки може да поиска обезпечение на доказателствата, това нещо се предвижда в чл.316 и другите там от Гражданскопроцесуалния кодекс.
Следователно това е един съвършено излишен текст.
Третата алинея също е съвършено излишна. Казва, че видът и начинът за събиране на доказателствата са предвидени в Гражданскопроцесуалния кодекс. Друг беше въпросът, ако тук се предвижда нещо различно от ГПК. Щом се препраща към него, няма никакъв смисъл. 123.2
Сега, декларация в чл.30, ал.3. "Декларация по предходната алинея се публикува в официален бюлетин на Патентното ведомство, наричан по-нататък "бюлетин". Веднага в ал.6 е изписано цялото: "бюлетин на Патентното ведомство" и никъде докрая на главата няма това съкращение "бюлетин". Аз предлагам това да отпадне. Съкращения в закона не е прието да се правят, навсякъде трябва да се изписват така, както този бюлетин носи своето име.
Тези са предложенията, които правя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Гоцев. Други предложения не се правят. Господин Ескенази иска думата, заповядайте.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Специално по отношение на чл.28, ал.1, т.1. Става дума за един важен правен интерес - да се предяви именно само установителен иск, а не да се тръгва към един осъдителен иск. Защото в редица случаи съществува именно спорът, между евентуалния нарушител и патентопритежателя, дали изобщо се нарушава патентът. Тъй като масова практика е да съществуват аналогични технически решения, аналогични устройства и дори да е добросъвестен нарушителят, той би могъл да бъде осъден.
Обръщам внимание, че на практика отговорността за нарушение е обективна. Така че в много случаи в практиката има практически интерес, просто да се стигне до това. След като ние спорим, дали Вашето устройство нарушава моя патент, достатъчно е да се води един установителен иск, след което страните се съгласяват, преустановява се нарушението и т.н. Разпространена е в доста патентни законодателства и не е нужно пък да тласкаме страните към осъдителен иск, след като те просто казват: "Ние не можем да решим дали това е нарушение или не, дайте ще стигнем до съда той да определи".
Така че аз бих предпочел този установителен иск да се запази. Налице е едно такова специално основание, което обосновава и в някои други редки случаи законът да предвижда такъв установителен иск.
Що се касае до чл.29, за обезпечаване на доказателствата, този текст беше въведен по две съображения.
Едното е, че при патентните нарушения съществуват много доказателства, които за разлика от обикновения граждански процес, 123.3 имат така специална процедура за обезпечаване. Това са технологии, документации и т.н.
Второто съображение е, че международната, така да се каже, патентна общност изисква от страните, в които досега не е имало реална закрила и особено съдебна закрила на техните права, доста ясно да се дефинира как се обезпечават доказателствата. Така че до известна степен това отговаря на едно съществувало досега недоверие, че изобщо съществуващите процедури по ГПК могат да действат и въпреки че съм съгласен по принцип със становището, което изрази колегата Гоцев, това в крайна сметка е един закон, който и показва новия подход на България към закрилата на интелектуалната собственост и бих апелирал да го приемем така, както е предложен от Законодателната комисия.
За последното предложение, разбира се, има такова - на едно място се казва "бюлетин", на друго "бюлетин на Патентното ведомство". Можем да приемем, че няма да има съкращение и тогава без по-нататък в текстовете да говорим да считаме, че автоматично сме гласували навсякъде да бъде пълното изписване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Гоцев, заповядайте! 123.4
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Госпожа председател, нищо от това, което се каза не опровергава това, което поддържам. Казва се "установителен иск". Разбира се, в рамките на производството да се прекрати действието на патента, ще се види дали има нарушение, дали няма. Във всяко гражданско правоотношение този аргумент, който господин Ескенази каза, може да съществува. Да искам само да установя има ли едно нарушение. Но Гражданско-процесуалния кодекс е предвидил именно за процесуална икономика да не може да се води установителен иск тогава, когато може да се води осъдителен. И ние нищо няма да помогнем ако създадем един иск, който няма да доведе до никакъв практически резултат, освен това да има следващ един друг иск. Подобна процедура в търговското право има в Гърция, където се води едно такова предварително производство, но това само води до дълги години да продължават процесите там.
Що се касае до иска за нарушаване обезпечението - чл.21 буквално възпроизвежда съответния текст от Гражданско-процесуалния кодекс. Съжалявам, че нямам текста, за да ви го прочета, но няма разлика между това, което има в чл.21, ал.1 и съответния текст от Гражданско-процесуалния кодекс.
А последната алинея, трета, пък препраща към Гражданскопроцесуалния кодекс, за да няма никакъв спор, че нищо ново не е казано от това, което пише в Гражданско-процесуалния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Гоцев, Вие поддържате Вашето предложение т.1 на чл.28 да отпадне, на чл.29, ал.1 и ал.3 и на чл.30.
Аз ще моля за внимание, уважаеми госпожи и господа народни представители, ще гласуваме текстовете. Моля, вие направете вашия избор дали да остане текстът или да отпадне.
Има ли други уважаеми народни представители, които да искат да се изкажат по текстовете? Няма. (
Господин Ескенази, Вие ли ще водите по-нататък второто четене, за да имате някаква идея по направените предложения по реда на гласуването. Предложенията се изчерпаха. Това са предложенията на господин Гоцев да отпадне в ал.1 на чл.28 т.1, в чл.29 да отпадне ал.1 и ал.3 и в чл.30 ал.3 също да отпадне. НЧ/НП 124.1
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Аз само обръщам внимание, че ако се гласува отпадането на чл.29, ал.1 и ал.3, тогава вероятно оставайки само ал.2, самото заглавие на текста трябва да бъде променено, тъй като става дума само за един частен аспект, а именно тежестта на доказване по отношение на метод - продукт. Тоест, ако се гласува отпадането на ал.1 и ал.3, трябва да направим една нова редакция на чл.29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ако отпаднат?
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля ви да се приготвите за гласуване, уважаеми госпожи и господа. Моля, първо да гласуваме предложението т.1 на чл.28, ал.1 да отпадне.
Моля, гласувайте за отпадането на т.1, която гласи: "Установителен иск за факта на нарушението". Това е предложението на господин Гоцев.
Гласували общо 157 народни представители. От тях 72 за, 66 против, 19 въздържали се.
Отклонява се това предложение.
Заповядайте, господин Карадимов, по процедурен въпрос.
РОСЕН КАРАДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, госпожо председател! Аз ще ви предложа специално чл.29, въпреки че това не е особено полезна практика на Народното събрание, да бъде прескочен сега, да не го гласуваме веднага, за да има време още веднъж Законодателната комисия да го погледне.
Конкретните аргументи взимам от изказването на господин Ескенази, че бил останал само един текст. Трябва да се измисли нова глава на този текст. А освен това, тъй като аз отсъствах и се извинявам, но бих предложил на заседанието на комисията да се помисли изобщо за разширяване вида на обезпечаването. Бихме могли например искът да бъде обезпечен със средствата и предмета на нарушението. И да направим един привилигирован кредитор - патентопритежателят, чийто права са нарушени. В горния текст казваме, че ние можем да унищожим и да преработим предмета на нарушението и средствата, но бихме могли да ги използваме за обезпечаване на вземането на патентопритежателят, което би му дало една доста голяма степен на сигурност, че ще бъде удовлетворен иска му. 124.2
Има такава проблематика и някакъв спор, затова процедурно ви предлагам: нека да прескочим само чл.29, тъй като ще трябва да се измисли и новото заглавие на текста на главата, да преминем към лицензионната готовност, а на следващото заседание да се върнем само към него. Той е сравнително изолирана материя и не е в пряка логическа връзка със следващите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря! Преди да поставя на гласуване предложението на господин Карадимов, нека да гласуваме текста на чл.28.
Моля, гласувайте, уважаеми колеги чл.28!
Гласували общо 149. От тях 146 за, няма против, 3 въздържали се.
Приема се на второ четене този текст.
Моля ви, гласувайте за процедурното предложение на господин Карадимов да отложим гласуването на чл.29. Моля, гласувайте да се отложи гласуването по текста на чл.29, тъй като бяха направени предложения за отпадане на текстове. Това би довело до промяна в наименованието.
Моля, гласувайте!
Гласували общо 156 народни представители. От тях 120 за, 20 против, 16 въздържали се.
Приема се предложението - отлагаме гласуването на този текст за следващото заседание.
Господин Ескенази, имаше направено предложение в чл.30, ал.3 да отпадне.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): Не е цялата алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШРАВОА: А какво, господин Гоцев?
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Аз ще възпроизведа: да отпадне в ал.3 "наричан по-нататък бюлетин" и навсякъде в текста да се употребява "официалният бюлетин на патентното ведомство". Нали така, колега Гоцев?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля ви в такъв случай да гласувате това предложение да отпаднат думите в ал.3: "наричан по-нататък бюлетин". Моля, гласувайте!
Гласували общо 152 народни представители. От тях 149 за, 2 против, 1 въздържал се.
Приема се. 124.3
И тъй като нямаше други предложения, гласуваме текстовете от чл.20 до чл.33 включително, без отложеното гласуване по текста на чл.29.
Моля, гласувайте!
Гласували общо 142 народни представители. От тях 140 за, няма против, 2 въздържали се.
Приемат се текстовете на второ четене.
Господин Ескенази, да продължим със следващата глава четвърта. 124.4
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Глава четвърта. Заглавие:
"Производство в патентното ведомство

Подаване на заявка за патент"

"Чл. 34. (1) Заявката за патент се подава в Патентното ведомство по начин и във форма, установени от неговия председател, и се вписва в държавния регистър.
(2) За дата на подаване на заявката се счита датата на получаване в Патентното ведомство на следните документи:
1. заявление за патент с наименование на изобретението, за което се изисква издаване на патент, както и с идентификационните данни на заявителя на български език;
2. описание на изобретението, разкриващо най-малко неговата същност;
3. такса за заявяване."
Следващ член.
"Съдържание на заявката

Чл. 35. (1) Заявката за патент освен задължителните документи по чл. 34, ал. 2, съдържа и:
1. една или повече претенции;
2. чертежи, ако са необходими за поясняване на изобретението;
3. реферат;
4. декларация и приоритетно свидетелство, когато се претендира за приоритет;
5. документ за платени такси за експертиза, за претенции, за претендираните приоритети и за публикация на заявката.
(2) Документите на заявката се представят на български език, като описанието, претенциите, чертежите и рефератът се представят в два екземпляра. Когато документите по чл. 34, ал. 2, т. 2 и по предходната алинея, т. 1, 2 и 3 са представени на друг език, датата на подаване се запазва, ако в тримесечен срок от тази дата те бъдат представени на български език.
(3) Ако заявителят подава заявката чрез представител по индустриална собственост, към заявката се прилага и пълномощно." СД/ЗТ 125.1
Следващ текст - "Заявление за издаване на патент".
"Чл. 36. Заявлението за издаване на патент съдържа име и адрес на заявителя и на представителя по индустриална собственост, ако има такъв; име и адрес на изобретателя; декларация за действителния изобретател; наименование на изобретението и данни за претендирания приоритет - номер, дата и страна на приоритетния документ, както и декларация за лицензионна готовност при изразено желание от заявителя."
Следващ текст - "Описание на изобретението".
"Чл. 37. (1) Описанието съдържа наименованието и техническата област, за която се отнася изобретението; предшествуващото състояние на техниката, доколкото е известно на заявителя, с цитиране на документите, в които то е описано; ясно и пълно разкритие на техническата същност на изобретението и предимствата му, така че да може да се осъществи от специалист в областта; кратки пояснения на чертежите и най-малко един пример за изпълнение на изобретението, доказващ неговата промишлена приложимост.
(2) Когато заявката за патент се отнася до биологично репродуктивен материал, който не може да бъде разкрит, така че изобретението да се осъществи от специалист в областта и същият материал не е общодостъпен, описанието трябва да съдържа индикация за факта на депозиране - номер и дата на депозита, както и името и адреса на международния орган за депозиране. Депозирането трябва да е извършено не по-късно от датата на приоритета."
Чл. 38 - "Претенции". "Претенцията (претенциите) трябва да определя предмета, за който се иска закрила, да бъде ясна и точна и да се основава на описанието."
Чл. 39 - "Реферат". "Рефератът представлява кратко изложение на същността на изобретението и служи само за информационни цели."
Чл. 40 - "Единство".
"(1) Заявката трябва да се отнася само за едно изобретение или за група изобретения, които са свързани така, че образуват един общ изобретателски замисъл. 125.2
(2) Когато заявката се отнася за група изобретения, изискването за единство е изпълнено, ако съществува техническа връзка между тези изобретения, отнасяща се до една или повече от еднаквите или подобните специфични технически характеристики.
(3) Специфични технически характеристики са тези технически характеристики, които определят приноса на всяко от изобретенията, считани като цяло, спрямо състоянието на техниката.
(4) Когато патентът е издаден по заявка, която не отговаря на изискването по ал. 1, това не е основание за обявяване недействителност на патента."
Чл. 41 - "Разделяне на заявката".
"(1) При неспазване на изискванията по чл. 40 експертизният отдел предлага на заявителя в тримесечен срок да раздели заявката. Ако в този срок за отделните части заявителят подаде самостоятелни заявки, те ползват приоритета на първоначално подадената заявка, ако са спазени изискванията на чл. 34, ал. 2.
(2) Заявителят има право по своя инициатива да раздели заявката по всяко време до вземане на решение по нея. Ако в тримесечен срок от искането на заявителя за разделяне отделените части бъдат подадени в самостоятелни заявки, те ползват приоритета на първоначално подадената заявка."
Чл. 42 - "Промени в заявката".
"(1) Заявителят има право по собствена инициатива да внася промени в описанието, претенциите, чертежите и реферата до вземане на решение за отказ или за издаване на патент, или до публикация за заявката съгласно чл. 50, като заплати съответна такса.
(2) Промените в заявката не могат да излизат извън първоначалното разкритие."
Чл. 43 - "Оттегляне на заявката".
"Заявката за патент може да бъде оттеглена с писмено заявление на заявителя, ако вече не е издаден патент. В този случай се счита, че заявката не е била подадена."
Чл. 44 - "Право на приоритет".
"(1) Право на приоритет се признава на заявителя от датата на подаване на заявката съгласно чл. 34. 125.3
"(2) Право на приоритет по международни договори, по които Република България е страна, се признава, ако заявителят до два месеца от датата на подаване на заявката в Патентното ведомство представи декларация за това с посочване на номера, датата и страната на първоначалната заявка и внесе такса за претендирания приоритет. Правото на приоритет се доказва в срок до три месеца от датата на подаване на заявката в Патентното ведомство. Пропускането на тези срокове, както и неплащането на такса за претендирания приоритет води до загуба на правото на приоритет. В рамките на тези срокове приоритетните данни могат да бъдат променяни.
(3) По искане на заявителя всяка заявка за патент може да ползва приоритети от по-рано подадени от него заявки. Всяка от тези заявки трябва да е подадена в Патентното ведомство в съответствие с този закон, да има дата на подаване не по-рано от дванадесет месеца преди датата на подаване на заявката за патент и за нея да не е искан национален или международен приоритет. Сроковете, чиято начална дата е приоритетната дата, се изчисляват от датата на най-ранния приоритет.
(4) Приоритет от по-рано подадени заявки в Патентното ведомство съгласно предходната алинея може да бъде искан в срок от два месеца от датата на подаване на заявка за патент, като заявителят следва в декларацията да посочи номера и датата на подаване на по-рано подадените заявки."
Чл. 45 - "Поверителност на заявката".
"(1) В Патентното ведомство не е разрешен достъп до материали по заявка за патент преди публикация за нея, освен когато има писмено разрешение от заявителя.
(2) Патентното ведомство разрешава достъп до материали по секретни заявки и патенти съгласно чл. 24 само на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи.
(3) Секретни заявки и патенти се противопоставят със своя приоритет на по-късно подадени идентични секретни заявки само с писмено разрешение на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи. 125.4
(4) Предоставянето от Патентното ведомство на библиографски данни за непубликувани заявки не нарушава изискванията за поверителност.
Експертиза

Чл. 46. (1) Когато заявката за патент не отговаря на изискванията на чл. 35, 36, 37, 38, 39, 40 и 42, Експертизният отдел уведомява заявителя за констатираните недостатъци и му предоставя тримесечен срок за отстраняването им. Ако заявителят не отговори в този срок или не отстрани недостатъците, се счита, че заявката не е била подадена и производството по нея се прекратява.
(2) Ако се установи недопустимост на правната закрила по чл. 6, ал. 2 и чл. 7, Експертизният отдел уведомява заявителя, като излага основанията за това и му предоставя тримесечен срок за становище по тях. Ако заявителят не отговори или Експертизният отдел не приеме мотивите в отговора му, заявката се отхвърля и се отказва издаването на патент.
(3) Заявки, постъпили в Патентното ведомство, за които е поискана секретност, която не е потвърдена от Министерството на отбраната или от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 24, се гледат със съгласието на заявителя по общия ред, а при липса на такова съгласие заявката се счита за оттеглена и материалите по нея се връщат на заявителя. "
Чл. 47 - "Експертиза по същество".
(1) По всяка заявка на базата на претенциите, описанието и чертежите Експертизният отдел проучва състоянието на техниката по чл. 8, ал. 2 и 3 и изготвя доклад за проучването.
(2) Експертизният отдел преценява патентоспособността на заявеното изобретение в съответствие с изискванията на чл. 6, ал. 1, чл. 8, 9 и 10.
(3) Експертизният отдел може по всяко време да покани и изслуша заявителя или неговия представител, както и нещатни сътрудници за изясняване на материалите по заявката. За проведените разисквания се съставя протокол, който се съхранява в документите по заявката. До вземане на решение за издаване на патент заявителят или неговият представител може да бъде изслушан по негова молба, ако Експертизният отдел счита това за целесъобразно 125.5 и ако бъдат заплатени необходимите такси.
(4) Експертизният отдел до издаването на патент може да извърши допълнително проучване на състоянието на техниката, както и може да вземе под внимание писмени възражения от трети лица, подкрепени с доказателства относно патентоспособността на заявеното изобретение и постъпили след публикация за заявката. Лицата, подали възражение, не стават участници в производството по заявката.
(5) Когато Експертизният отдел прецени съгласно ал. 2, че заявеното изобретение или част от него са непатентоспособни, той уведомява писмено заявителя, като излага мотивите за това и му предоставя тримесечен срок за отговор и за коригиране на заявката. Ако заявителят не отговори в предоставения срок, не коригира заявката или неоснователно я поддържа, Експертизният отдел отхвърля заявката и отказва издаването на патент.
(6) Експертизният отдел взема решение за издаване на патент, когато в резултат на проведената експертиза по същество и при спазване изискванията на предходната алинея установи, че заявеното изобретение е патентоспособно.
(7) Патентното ведомство издава патент, ако заявителят заплати необходимите такси по чл. 53 и представи коригирани описания, чертежи и реферат съгласно уточнените претенции и изискванията на чл. 37 и 39. В противен случай патент не се издава." 125.6
Чл.48. "Продължаване на срокове".
"По молба на заявителя, подадена преди изтичане на сроковете по чл.46, ал.1 и 2, чл.47, ал.5 и чл.58, ал.2, тези срокове могат да бъдат продължавани с три месеца, но не повече от два пъти при заплащане на съответни такси".
Чл.49: "Възстановяване на срокове". "Сроковете, пропуснати поради особени непредвидени обстоятелства, могат да бъдат възстановени по молба на заявителя. Молбата се подава до три месеца след отпадане на причината за пропускане на срока, но не покъсно от една година от изтичане на пропуснатия срок. Решението за възстановяване на срока се взема от председателя на Патентното ведомство".
Чл.50: "Публикация на заявката": "Патентното ведомство извършва публикация за заявката в бюлетина", вероятно тук трябва да бъде "официалния бюлетин на Патентното ведомство", както се разбрахме: "непосредствено след изтичане на 18-тия месец от датата на подаване, съответно приоритетната дата, освен в случаите когато:
1. Заявката е оттеглена, считана за неподадена или отхвърлена;
2. По молба на заявителя публикацията за заявката е извършена преди изтичане на този срок;
3. Заявката е секретна;
4. По заявката е издаден патент, който е публикуван.
Ал.2. Едновременно с публикацията за заявката в Бюлетина", пак този бюлетин, "Патентното ведомство осигурява достъп до описанието, претенциите и чертежите по нея.
Ал.3. Патентното ведомство извършва разсекретяване и публикация, когато по преценка на Министерството на отбраната или на Министерството на вътрешните работи са отпаднали основанията за секретност на заяката или на патента".
Чл.51: "Публикация на издаден патент": "За издаден патент се прави публикация в Бюлетина, с изключение на секретни патенти. Едновременно се публикуват и описанието, претенциите и чертежите към патента.
Чл.52: "Други публикации".
"В Бюлетина се публикуват данни за правния статус на заявките и издадените патенти, тарифи, инструкции и други". ВЙ/НП 126.1
Чл.53 "Такси за издаване и публикации на патент": "За издаване на патенти и за публикациите по чл.51 се заплащат такси в тримесечен срок от получаване на решението по чл.47, ал.6. Ако заявителят не плати в посочения срок, таксите могат да бъдат заплатени допълнително в едномесечен срок в двоен размер".
Това е глава четвърта.
Само обръщам внимание, че в чл.50, ал.1, ал.2, в чл.51 и в чл.52 е употребено съкратеното наименование "Бюлетина". Аз предлагам направо, като гласуваме текста да считаме, че се пише: "Официалният бюлетин на Патентното ведомство".
Това са текстовете. Не са постъпили писмени предложения по тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Ескенази, аз следих когато четяхте. Стори ми се, че в чл.48, когато четяхте: "по чл.46" алинея трета пропуснахте. Просто може би това да се има предвид. В чл.48, става дума вътре в текста.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: "... по чл.46, ал.1, 2 и 3".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не са постъпили предложения, господин Ескенази, при Вас?
Господин Ганев иска думата. Заповядайте, господин Йордан Ганев.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председателко.
Скъпи колеги, народни представители, между другото съществува нещо, което се казва борба за чистотата на българския език. Нека поне ние тук, в Народното събрание, в законите, които изграждаме да дадем пример за това как трябва да си служим с чисто българските думи, когато можем да избегнем чуждиците.
В прочетената глава много често се повтаря думата "приоритет". Това го имаше и по-рано, предполагам, че ще го има и понататък. Аз предлагам тази дума навсякъде, в целия законопроект да бъде заменена с думата "предимство". Мисля, че точният превод на думата "приоритет" е "предимство" и смятам, че няма абсолютно никакви причини ние да употребяваме така упорито една чуждица в нашия проектозакон, когато може да бъде изразена същата мисъл с чисти български думи.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Ганев. 126.2
Господин Ескенази, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Аз съм съгласен за чистотата на българския език, обаче тук става дума за един специален термин, който е възприет в абсолютно всички страни: приоритет.
Освен това този термин е възприет в международните конвенции, в които България членува. Те са преведени и терминът приоритет", така да се каже фигурира в нашето законодателство по силата на международни конвенции, които представляват част от българското законодателство.
Аз мисля, че с понятието предимство се отклоняваме от действащото понятие в нашия закон. Не само досега, а откакто съществува законодателството по индустриална собственост се употребява терминът "приоритет", но, забележете, това е международна конвенция. Тя има официален превод. Една от тях е Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост. Официалният превод на български език използва думата приоритет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Карадимов иска думата. Имате я. Заповядайте.
РОСЕН КАРАДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви.
Само, за да не стане недоразумение в различните части на залата - абсолютно съгласен съм с господин Ескенази. Едва ли този закон е законът, в който трябва да бъдем толкова прецизни.
Между другото, приоритет като понятие е един от възловите елементи на патентното право изобщо. Ако тук се получи някакво недоразумение просто законът може да рухне. Правото на приоритет, заявката от момента, от който действа патента - това са изключително важни неща и това е едно от най-големите предимства на патентопритежателя, най-силното му оръжие.
Приоритетът действително е утвърдена практика. Понятието е въведено отдавна, ползва се.
С всички уважения към желанието за чистота на езика, аз също апелирам да си остане така, както е в момента в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Ганев, поддържате ли предложението си след като чухте ...
ЙОРДАН ГАНЕВ (от място): Поддържам го. Това, че някоя конвенция е преведена така, нищо не значи... 126.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Поддържате го.
Господин Ескенази, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Господин Ганев, обърнете внимание, че става дума за международна конвенция, която представлява част от нашето законодателство. Тя официално е преведена. Това е текст от нашия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Ганев, заповядайте.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Случайно и аз знам малко чужди езици. Във всички езици - във френския и английския - това си е тяхна натурална дума, думата на български език е "предимство". Така че това, че една конвенция е предедено зле, не значи, че трябва да се поддържа. Това е моето мнение.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (от място): Но това е официално преведено, това е официален превод.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Йордан Ганев поддържа в името на чистотата на българския език "приоритет" да се замени с "предимство". Чухте мнението на двама колеги юристи. Аз съм задължена по правилник да поставя предложението на гласуване. Вие ще решите.
Моля, гласувайте за направеното предложение в целия закон думата "приоритет" да бъде заместена с думата "предимство".
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 148 народни представители, за 31, против 90, 27 се въздържат. Отклонява се предложението.
Моля ви сега да гласуваме за текстовете от чл.34 до чл.53 включително. Моля, гласувайте!
Прекратете гласуването и посочете резултата. От 137-те гласували народни представители, за са 135, против няма, двама се въздържат. Приемат се текстовете на второ четене.
Продължаваме с глава пета. 126.4ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Глава 5.
СПОРОВЕ

Ред за разглеждане на споровете

Чл. 54. Споровете във връзка със създаването, закрилата и използването на изобретенията и полезните модели се разглеждат и решават по административен, по съдебен или по арбитражен ред.
Административен ред

Чл. 55. (1) Пред отдела по спорове към Патентното ведомство се обжалват следните решения на експертизните отдели:
1. пълен или частичен отказ за издаване на патент по чл.46, ал.2 и 3 и по чл. 47, ал.5 и 6;
2. прекратяване на производството по заявката за патент по чл. 46, ал.1;
3. определяне на приоритета по чл.44;
4. отказ за възстановяване на срок по чл. 26, ал.2.
(2) Отделът по спорове разглежда и:
1. искания за обявяване недействителност на издаден патент за изобретение или полезен модел;
2. искания за предоставяне и прекратяване на принудителна лицензия.
Срокове за оспорване

Чл. 56. (1) Жалбата по чл. 55, ал.1 и ал.2, т.2 се подава в отдела по спорове от заинтересуваните лица в тримесечен срок от получаване на решението и към нея се прилага документ за платена такса.
(2) Исканията по чл. 55, ал.2, т.1 са допустими през целия срок на действие на патента, като към тях се прилага документ за платена такса.
(3) Производството по предходната алинея може да бъде образувано и служебно от председателя на Патентното ведомство.
(4) Жалбата и искането се оставят без последствие при неспазване на съответния срок и при неплащане на такса.
Орган за разглеждане на споровете

Чл. 57.(1) Споровете се разглеждат в специализирани състави на отдела по спорове, назначени за случая от председателя на Патентното ведомство. РД/ВЙ 127.1
(2) Решенията по споровете съгласно чл. 55, ал.1 се вземат в състав от трима експерти, един от които е юрист, а решенията по споровете съгласно чл. 55, ал.2 се вземат в състав от петима експерти, двама от които са юристи.
Производство в отдела по спорове

Чл. 58. (1) Отделът по спорове в тримесечен срок от постъпване на жалбите или исканията по чл. 55 образува производство.
(2) Производството е състезателно с участие на заинтересуваните страни. Допустими са писмени и устни доказателства. В случаите по чл. 55, ал.2 отделът по спорове изпраща копие от искането на патентопритежателя, съответно на заинтересуваните лица, като им предоставя тримесечен срок за отговор.
(3) При разглеждане на спорове по чл.55, ал.1 отделът по спорове:
1. потвърждава решението на експертизния отдел;
2. отменя изцяло или частично решението на експертизния отдел, като:
а) взема решение за издаване на патент, за признаване право на приоритет, за възстановяване на патент;
б) връща заявката за ново разглеждане в експертизния отдел.
4. При разглеждане на искания по чл. 55, ал. 2 отделът по спорове:
1. отхвърля искането като неоснователно;
2) обявява пълна или частична недействителност на издадения патент; предоставя или прекратява принудителна лицензия.
(5) В случаите на обявяване на частична не действителност по т. 2 на предходната алинея издаденият патент се заменя с нов.
(6) Отделът по спорове постановява мотивирани решения, които изпраща на страните по спора в седемдневен срок.
Съдебен контрол

Чл. 59. Страната, недоволна от решението на отдела по спорове, може да предяви граждански иск пред Софийския градски съд в тримесечен срок от получаване на решението. 127.2
Спорове за авторство и съавторство

Чл. 60.(1) Споровете за авторство и съавторство на изобретение и полезен модел се решават от Софийския градски съд.
(2) Когато искът за авторство или съавторство е предявен преди да е издаден патент, съдът се произнася по спора, след като Патентното ведомство реши дали е налице патентоспособно изобретение или полезен модел.
(3) Въз основа на влязлото в сила съдебно решение Патентното ведомство вписва изобретателя (изобретателите) в издадения патент.
Спорове относно служебния характер на изобретения и

полезни модели и възнаграждения за тях

Чл. 61. (1) Споровете дали изобретението или полезният модел са служебни по смисъла на чл. 15 от този закон се решават от Софийския градски съд.
(2) Въз основа на влязло в сила съдебно решение правоимащият може в тримесечен срок да поиска издаване на патент на свое име.
(3) Исковете по ал. 1 се предявяват най-късно до една година от узнаване на издаването на патента.
(4) По реда на ал. 1 се разглеждат и спорове за определяне на възнаграждението по чл. 15, ал.5 и 6.
Спорове за право на заявяване

Чл. 62.(1) Споровете за правото на заявяване по чл. 13 се решават по съдебен или по арбитражен ред.
(2) Когато споровете се решават по съдебен ред, компетентен е Софийският градски съд.
Спорове за право на преждеползване и послеползване

Чл. 63. (1) Споровете за право на преждеползване по чл. 21 и право на послеползване по чл. 22 се решават по съдебен или арбитражен ред.
(2) Когато споровете се решават по съдебен ред ред, компетентен е Софийският градски съд.
Спорове за нарушаване на изключителното право

Чл. 64. (1) Споровете за нарушаване на изключителното право по чл. 27, ал. 3, 4, 5 и 6 и по чл. 28 се решават от Софийския градски съд.
(2) Когато искът е предявен от заявителя преди издаване 127.3 на патент, производството се спира до вземане на решение от Патентното ведомство.
(3) В случаите по предходната алинея Патентното ведомство е длъжно да се произнесе в едногодишен срок, считано от датата на уведомлението за спиране на производството.
Спорове за установяване факта на внедряване

Чл. 65. Споровете за установяване факта на внедряването на патентовано из обретение или полезен модел се разглеждат по общия съдебен ред.
Спорове за размера на възнаграждения при

принудителна лицензия

Чл. 66. Споровете за размера на възнагражденията при предоставяне на принудителна лицензия се решават от Софийския градски съд.
Това е глава пета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Ескенази, има ли направени предложения по глава пета?
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Предложения по време на първото четене бяха направени. Тяхното отклоняване е взето предвид и в доклада, който е представен от Законодателната комисия. Подробно се взема отношение защо едно или друго предложение не е взето предвид.
Но, госпожо председател, аз си позволявам, макар и сега да водя четенето, да обърна внимание на две грешки и да се постарая с едно предложение да ги отстраня, тъй като човек и до последния момент като чете един законопроект вижда, че някои неща са сбъркани. Така че, ако ми позволите, колеги, да направя две предложения, които стриктно, това не е ново предложение, а просто е предложение, което е във връзка със съответни вече приети текстове в закона. Става дума за следното.
В чл. 58, ал.3, т. 2, буква "а" се дава хипотезата за вземане на решение за издаване на патент и е пропуснато "за възобновяване на производството". Просто е станала техническа грешка. Едва ли е нужно да доказвам това нещо. Тези, които са погледнали закона, ще видят, че очевидно е пропуснато, че и по този въпрос се взема съответното решение.
Това са хипотезите в чл. 55, ал. 1, където се споменава и за възобновяване на производството. И естествено, че след 127.4 като има в чл. 55, че в тази, тази и тази хипотеза са предвидени четири хипотези, нормалното е да се предвиди, че и решения по тях в чл. 58 се вземат.
Освен това по отношение пак на чл. 58, ал. 4. Трябва да се предвиди в тази алинея едно допълнително изречение, което евентуално може да се обособи в самостоятелна алинея, което трябва да гласи следното: "Решението на експертизния отдел, постановено при повторно разглеждане на заявката по ал. 3, т. т. 2, буква "б", може да се обжалва пред отдела по споровете, който взема решения по същество.
Става дума, че е пропуснато след като съществува спор между различни становища между експертизния отдел и отдела по споровете аналогично на съдебното разглеждане при второ стигане на спора до този отдел на споровете да се даде право на този отдел да се произнесе по същество.
Поради това на мен ми се струва, че е най-удачно това да се обособи в една самостоятелна алинея и съответно следващите да станат алинеи 5, 6 и 7.
И последното предложение, тъй като това е най-трудната материя за споровете, трябва да бъде най-прецизно регламентирана, тъй като засяга и именно правата на патентопритежателите, на гражданите, чл. 59 гласи следното: "Страната, недоволна от решението на отдела по споровете, може да предяви граждански иск пред Софийски градски съд в тримесечен срок от получаване на решението". 127.5
Аз предлагам редакцията да бъде такава: "Страната, недоволна от решението на Отдела по спорове, установена съгласно чл. 58, ал. 3, точка 1 и чл. 58, ал. 5 - ако се приеме, че ще имаме това пренареждане - може да предяви иск - не е нужно граждански иск - пред Софийския градски съд в тримесечен срок от получаване на решението." Мотив: предложената нова редакция е по-прецизна с оглед определяне активната легитимация в съда. Ако не се пояснят тези два текста, които цитирам, може да се получи така, че патентното ведомство, тъй като е експертизният отдел, да трябва да атакува решението на Патентното ведомство пред съда, нещо, което е абсурдно. Не може един отдел в един орган да бъде правно легитимиран да атакува решението на този орган. Нещата са ясни, но просто до последния момент се налагат изяснения.
Това са предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Имате думата, уважаеми колеги. Няма желаещи да вземат отношение към текстовете. В такъв случай пристъпваме към гласуване.
Най-напред предложенията, които прави господин Ескенази, ще бъдат гласувани. Първото предложение - за допълнение към текста на чл. 58, ал. 3, точка 2, буква "а". Моля, господин Ескенази, още веднъж прочетете текста, за който ще гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: След думите "взема решение за издаване на патент" да се добави "за възобновяване на производството" със запетая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте за това допълнение към текста на чл. 58, ал. 3, точка 2, буква "а".
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 142 народни представители, за 138, против няма, 4 се въздържат.
Приема се.
Другото предложение на господин Ескенази е за нова ал. 5 на същия текст на чл. 58. Господин Ескенази, бихте ли прочели текста.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Тоест в чл. 58 нова ал. 4 и съответно ал. 4, 5 и 6 стават ал. 5, 6 и 7. Новата ал. 4 гласи: "Решението на експертизния отдел, установено при повторно разБП/КП 128/1. глеждане на заявката по ал. 3, точка 2, буква "б", може да се обжалва пред отдела по споровете, който взема решение по същество", т.е. взема окончателно решение. Но по-правилно е по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте.
Предава се директно, както знаете, тъй като задължителната законодателна програма се предава директно по телевизията.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 143 народни представители, от тях за 140, против няма, 3 се въздържат.
Приема се тази нова алинея, от което следва преномериране на следващите.
И за да можем да гласуваме цялата глава, има още едно уточняване - нова редакция на чл. 59, която предложи господин Ескенази. Моля Ви, господин Ескенази, още веднъж да прочетете новата редакция на чл. 59.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: "Страната, недоволна от решението на отдела по спорове, постановено съгласно чл. 58, ал. 3, точка 1 и чл. 58, ал. 5, може да предяви иск пред Софийския градски съд в тримесечен срок от получаване на решението."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, уважаеми госпожи и господа, гласувайте за новата редакция на този текст.
Прекратете гласуването.
Резултатът е: от общо гласували 135 народни представители, за предложението 132, против няма, 3 се въздържат.
Приема се тази редакция.
Сега, ако обичате, да гласуваме за глава пета и текстовете, включващи чл. 54 до чл. 66 включително. Моля, гласувайте.
Прекратете гласуването.
Резултатът е: от 136 гласували народни представители всичките са за, против и въздържали се няма.
Приема се на второ четене тази глава пета.
Моля, господин Ескенази, по-нататък да продължим.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ:
"Глава шеста

МЕЖДУНАРОДНИ ЗАЯВКИ ПО ДОГОВОРА ЗА ПАТЕНТНО КООПЕРИРАНЕ

Получаващо ведомство
128/2.
Чл. 67. Ал. 1. Патентното ведомство действа като получаващо ведомство по смисъла на чл. 2, точка Х от Договора за патентно коопериране, наричан по-нататък "Договора", за международни заявки, подадени от граждани на Република България или от заявители с местожителство или седалище в страната.
Ал. 2. Международна заявка се подава на английски или на руски език в три идентични екземпляра. Документ за платени такси и приоритетен документ се представят в един екземпляр.
Ал. 3. За извършване на международна кореспонденция на Патентното ведомство се заплаща такса извън таксите за международното подаване по договора. Таксата трябва да бъде платена в месечен срок, считано от датата на подаването. В противен случай заявката се счита за изоставена и производството се прекратява.
Ал. 4. Когато са подадени по-малко от три екземпляра, Патентното ведомство изготвя липсващите копия срещу съответно заплащане. Неплащането на тези суми не е причина за спиране на производството, но извлечението от сметките на получаващото ведомство е извънсъдебно изпълнително основание по силата на чл. 237, буква "в" от Гражданския процесуален кодекс.
Ал. 5. В случаите на самопосочване на Република България в международна заявка по чл. 8, ал. 2, буква "б" от договора производството по по-ранната (по-ранните) национална заявка за същото изобретение се спира. Ако за международната заявка се открие национална фаза, производството по по-ранната национална заявка се прекратява. В тези случаи, ако по по-ранната национална заявка е издаден патент, той прекратява действието си от деня на действието на патента по международната заявка, доколкото съвпада с него.
Ал. 6. Патентното ведомство проверява дали международната заявка не представлява секретна заявка по смисъла на чл. 24. Процедурата за това се води по този закон. Ако се установи, че международната заявка е секретна, тя не се третира като международна, служебно не се разпраща и не се публикува. 128/3.
Чл. 68. Международни органи за проучване и извършване на предварителна експертиза.
Ал.1. Патентното ведомство на Република България избира международните органи за проучване и за извършване на предварителна експертиза.
Ал.2. Всеки заявител, както и Патентното ведомство могат да поискат извършване на проучване на национална заявка от международен орган за проучване. В този случай описанието и претенциите по заявката трябва да бъдат представени на езиците, определени от Международния орган за проучване, и да бъдат платени таксите за проучване.
Чл. 69. Посочено ведомство. Патентното ведомство на Република България е посочено ведомство по смисъла на чл.2, т.ХIII от Договора, когато Република България е посочена страна в международна заявка. Ал.2. За откриване на национална процедура, заявителят трябва да подаде превод на български език на международната заявка в 21-месечен срок от приоритетната дата, като с подаването заплати и такса за заявяване. По заявки, за които Патентното ведомство е получаващо ведомство, такси за заявяване при посочването му не се заплащат.
Ал.3. Заявки, по които е открита национална фаза, трябва да бъдат комплектувани, съгласно изискванията на чл.35, 36, 37, 38 и 39 и в сроковете по чл.46, ал.1.
Ал.4. Патентното ведомство извършва допълнително проучване на международна заявка, когато извършеното проучване от Международния проучвателен орган е за част от заявеното изобретение. За допълнителното проучване се заплащат съответни такси в сроковете по чл.46, ал.1.
Чл.70. Избрано ведомство.
Ал.1. Патентното ведомство е избрано ведомство съгласно чл.2, т.ХI от Договора, когато Република България е избрана от заявителя страна, в която той възнамерява да използва резултатите от международната предварителна експертиза.
Ал.2. Когато изборът на Република България е направен преди изтичане на деветнадесет месеца от приоритетната дата, заявителят в 31-месечен срок от тази дата трябва да подаде документите по чл.69, ал.2 за откриване на национална процедура. МС/НП 129.1
Ал.3. Ако заявителят се откаже от избора на Република България след изтичане на 21 месеца от приоритетната дата, счита се, че международната заявка е оттеглена по отношение на България.
Ал.4. Докладът от международната предварителна експертиза трябва да бъде преведен на английски език, съгласно чл.36, ал.2 от Договора, ако не е на езиците по чл.67, ал.2.
Чл.71. Трансформиране на международна заявка в национална. В случаите когато чуждестранно получаващо ведомство е отказало да установи дата на подаване на международна заявка, или е декларирало, че международната заявка се счита за оттеглена или че посочването на Република България се счита за оттеглено, а заявителят подаде в Патентното ведомство превод на заявката на български език и плати такса за заявяване, международната заявка се разглежда като национална заявка за патент в съответствие с този закон. Същата процедура се прилага и по отношение на международна заявка, обявена неправилно от Международното бюро за оттеглена.
Чл.72. Публикации
Ал.1. Публикациите на международни заявки, в които Република България е посочена страна, извършвани от Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), се включват в състоянието на техниката от датата на тяхното публикуване, ако по тези заявки не е открита национална процедура.
Ал.2. Публикацията за международна заявка на български език има правни последици, еднакви с последиците при публикация за националните заявки, съгласно чл.50 и 52.
Това е глава шеста. По нея не са постъпвали нито на първо четене, нито на преди второто четене предложения. Четейки текста ми прави само впечатление, че поради разместване на текстовете имаме в чл.71 посочване "Международното бюро", а в чл.72 се дава пълното наименование "Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост", поради което считам, че и в двата текста трябва да имаме идентично позоваване. В двата текста трябва да бъде: "Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Ескенази. Не виждам и желаещи народни представители да вземат думата. 129.2
Моля ви гласуваме глава шеста със заглавие "Международни заявки по договора за патентно коопериране, включваща текстовете на членове от 67 до 72 включително.
Моля, режим на гласуване.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 137 народни представители, всичките са за. Против, въздържали се - няма.
Приема се на второ четене тази глава с прочетените текстове.
Следва глава седма.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКАНАЗИ: Глава седма "Полезни модели".
Чл.73. Патентоспособни полезни модели.
Ал.1. Патенти се издават за полезни модели, които са нови и промишлено приложими.
Ал.2. Като полезни модели могат да бъдат защитени обекти с конструктивно-технически особености, отнасящи се до усъвършенствуване на конструкцията, формата или пространственото съчетаване на елементите на изделия, инструменти, устройства, апарати или техни части, материали и други с производствено или битово предназначение, които отговарят на изискванията по предходната алинея.
Чл.74. Изключения. Патенти за полезни модели не се издават за методите, както и за обектите по чл.6, ал.2 и чл.7.
Чл.75. Новост и промишлена приложимост. Новостта и промишлената приложимост на полезните модели се определят съгласно изискванията на чл.8 и 10.
Чл.76. Правна закрила. Правната закрила на полезния модел се предоставя с патент, който има срок на действие 10 години, считано от датата на подаване.
Чл.77. Трансформация. Заявка за патент за изобретението вземане на решение по нея може да бъде трансформирана по молба на заявителя заявка за патент за полезен модел.
Чл.78. Режим на полезния модел. Режимът за изобретенията се прилага и за полезните модели, доколкото друго не е предвидено в тази глава.
Нямаме предложения по тази глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Тъй като няма предложения по текстовете, които господин Ескенази прочете, аз ви моля да гласуваме глава седма със заглавие: "Полезни модели" и тексто129.3 вете започващи от чл.73 до 78 включително.
Моля, гласувайте.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 149 народни представители. Всичките са за. Против, въздържали се - няма.
Приема се на второ четене глава седма и текстовете в нея.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Глава осма. Почивка по- нататък.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Глава осма. "Патентно ведомство".
Чл.79. Статут. Ал.1. Патентното ведомство на Република България е национален държавен орган за правна закрила на обектите на индустриална собственост със седалище София.
Ал.2. Патентното ведомство е независимо в своята дейност, като неговите окончателни решения по закрила на обектите на индустриална собственост се обжалват в съда по съответния ред.
Ал.3. Патентното ведомство се състои от председател, поне един заместник, държавни експерти и служители.
Ал.4. За председателя и неговите заместници са задължителни следните изисквания: да са работили в Патентното ведомство над 10 години и да имат висше техническо или юридическо образование, като първият заместник е с компетентност и стаж в патентната експертиза и е с патентна квалификация.
Ал.5. Председателят на Патентното ведомство се назначава от министър-председателя. 129.4
"Основни дейности

Чл. 80. Патентното ведомство осъществява следните основни дейности:
1. извършва експертиза и взема решения по закрилата на обектите на индустриална собственост;
2. издава патенти за изобретения и полезни модели; свидетелства за промишлени образци, търговски марки, марки за услуги, наименования за произход и други защитни документи за закрила на обекти на индустриалната собственост;
3. разглежда спорове по решенията на експертизата, искания за обявяване недействителност на защитни документи и за предоставяне и прекратяване на принудителни лицензии;
4. обявява недействителност, предоставяне и прекратяване на принудителни лицензии и зависимост на защитни документи;
5. представлява страната в определени междудържавни организации по индустриална собственост, осигурява изпълнението на задълженията й съобразно статута за патентните ведомства, регламентиран от международните спогодби, и осъществява международно сътрудничество в тази област;
6. извършва публикациите и издава бюлетин, предвидени в този закон и в международните спогодби; осъществява международен обмен на патентни документи, поддържа патентни фондове и предоставя услуги в областта на патентната информация и патентните изследвания;
7. издава наредби и инструкции в рамките на компетенциите на Патентното ведомство, както и предлага тарифи за дейностите и услугите, извършвани от ведомството;
8. води държавните регистри за защитените обекти на индустриална собственост;
9. регламентира статута и изискванията към представителите по индустриална собственост;
10. образува фонд "Индустриална собственост" от дарения, собствени средства и други постъпления;
11. организира подготовката на кадри в областта на индустриалната собственост и патентното дело. НЧ/ЗТ 130.1
Председател

Чл. 81. (1) Председателят ръководи Патентното ведомство и отговаря за изпълнението на дейностите на ведомството; издава правилник за вътрешното устройство на ведомството, назначава и упражнява служебен контрол върху персонала; представлява Патентното ведомство в международните организации и съюзи; сключва двустранни и регионални договори с чуждестранни патентни ведомства.
(2) Председателят на Патентното ведомство осъществява сътрудничество с ръководствата на организациите с идеална цел в областта на изобретателството.
Структура

Чл. 82. (1) За осъществяване на предвидените в този закон дейности в Патентното ведомство се създават задължително основни отдели по:
1. експертиза на обектите на индустриална собственост;
2. спорове;
3. юридическа дейност;
4. патентно информационна и издателска дейност.
(2) За осъществяване на експертизната дейност, за обслужване на обществеността и за осъществяване на международен обмен на патентна документация, Патентното ведомство комплектова, поддържа и съхранява централен патентен фонд - централна патентна библиотека.
(3) Председателят на Патентното ведомство определя структурата и щата на ведомството.
Служители

Чл. 83. (1) За служители в Патентното ведомство се назначават само лица с българско гражданство.
(2) За държавни експерти, които вземат решения за издаване на защитни документи или окончателни решения по спорове, се назначават само лица, отговарящи на следните изисквания: завършено висше образование и патентноправна специализация; практика по основната специалност не по-малко от пет години; практика в експертизата не по-малко от три години и положен изпит в Патентното ведомство. 130.2
(3) Служителите на Патентното ведомство при тяхното назначаване, както и нещатните сътрудници по чл. 47, ал. 3 са длъжни да пазят в тайна материалите по заявката съгласно чл. 45, за което подписват декларация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Ескенази, има ли допълнения към текстовете, които прочетохте?
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Всъщност това е консолидираният текст, изготвен от Законодателната комисия, при което са съобразени предложения, които бяха направени от отделни народни представители и от комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Карадимов иска думата, господин Аджаров също.
Господин Карадимов, заповядайте!
РОСЕН КАРАДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Моята добавка е по-скоро техническа. Госпожо председател, струва ми се, че в т. 9 на Основната дейност "регламентира статута и изискванията към представителите по индустриална собственост" при положение, че вчера това се прехвърли като задължение на Министерския съвет, струва ми се, че т. 9 трябва да отпадне. Т. 9 на чл. 80.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Т. 9 на чл. 80 да отпадне.
РОСЕН КАРАДИМОВ: И още нещо, правя едно уточнение: аз ви моля да помислите, колеги, изискването за председателя и заместниците на Патентното ведомство е десетгодишен стаж и то десетгодишен стаж в Патентно ведомство. Ясно е, че отиваме към една доста модерна структура. Аз ви моля да помислите за целесъобразността дали е нормално толкова дълъг стаж точно в това ведомство да има. Той доста би ограничил кръга на хората. Може би е достатъчно квалификацията, техническо или юридическо образование и някакъв по-малък стаж в това ведомство, ако трябва да има някаква практика.
Струва ми се, че десетте години са прекалено високо изискване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Карадимов, може ли да формулирате точно? 130.3
РОСЕН КАРАДИМОВ: Да, съществувал е до този момент Институт за изобретенията и рационализациите. Основната дейност на института беше така или иначе издаването на авторски свидетелства. Съвсем друг беше режима, естеството на споровете не беше толкова голямо и не беше толкова фатално за авторите, които получаваха авторски свидетелства. Може би алтернативно: или да е пет години, или да отпадне изискването да е работил именно в Патентно ведомство. По специалността, в експертна дейност - да, но в Патентно ведомство едва ли. Или пък да се прецизира малко по-късно. Сега ми е трудно да го формулирам точно.
Може би да се помисли още веднъж специално за тази точка и заедно с чл. 29 да кажем, че ще има някакви дребни корекции и още веднъж да се помисли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това е ал. 4 на чл. 79.
Господин Аджаров, имате думата.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ (от място): То беше почти същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ако Вие имате конкретна формулировка по текста, може да я предложите на уважаемите народни представители.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ (независим): Да, тук наистина имаше едно несъответствие, че става дума дори за който е работил десет години в Патентното ведомство. Патентното ведомство, което ние в момента фактически създаваме.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: То се преименува.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ: То се преименува, но никъде не пише. Нека да бъде който е работил в областта на патентите, рационализациите и изобретенията. В областта обаче, не ведомството. Да не споменаваме ведомството и да не гласуваме такъв текст. Това е предложението ми. Няма смисъл да се спираме заради тези две думи, но действително така написано - Патентното ведомство не върви, защото то сега се създава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаемите народни представители искат също да чуят вашия разговор.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ: Който е работил в областта на патентите и изобретенията. Така да бъде. Или господин Ескенази пред130.4 лага и интелектуалната собственост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, господин Ескенази, ако може да се формулира точно.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Добре, първо, аз подкрепям направеното от господин Карадимов предложение. То беше по т. 9, която да отпадне, тъй като наистина наредбата се издава от Министерския съвет.
По отношение изискването към председателя и неговите заместници - може да се приеме текст, че трябва да са работили над десет години в областта на индустриалната собственост. Тъй като това Патентно ведомство издава не само патенти за изобретения, но регистрира търговски марки, промишлени образци и т.н. Друг е въпросът как може да се установи дали си работил в областта на индустриалната собственост. Но нека да бъде така. (Продължават да уточняват текста с Константин Аджаров)
Добре, можем да се спрем на това да са работили над десет години в областта на индустриалната собственост. Това може да бъде евентуално съдия, който е решавал дела по индустриална собственост и т.н. 130.5
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Направени са две предложения. Аз ще моля за вашето внимание.
Първото предложение е да отпадне в чл. 80 точка 9. Така ли е, господин Ескенази?
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това е безспорното засега.
Моля, гласувайте това предложение - да отпадне точка 9 на чл. 80. Май всички са за. Подсказвам на всички.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 160 народни представители, за 153, против 5, 2 се въздържат.
Приема се това предложение.
Остана да се формулира по-точно изискването за председател и неговите заместници, съдържащо се в чл. 79, ал. 4.
Моля ви, господин Ескенази, формулирайте предложението...
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Колеги, моля ви да обърнете внимание, тъй като няколко души правиха своите предложения. Ако разбирам правилно, се обединяваме около това: вместо "Патентното ведомство", слагаме "областта на индустриалната собственост" и се получава: "да са работили в областта на индустриалната собственост над 10 години" и нататък да имат висше и т.н. Ако това е обединяващото, дайте да не гледаме вариантите и да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има предложение за заместващ текст, който да гласи..., чухте го от господин Ескенази, в ал. 4 на чл. 79. Моля, гласувайте за този заместващ текст.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 139 народни представители, всичките са за. Против и въздържали се няма.
Приема се.
И сега ви моля, гласувайте за глава осма, която се нарича "Патентно ведомство" и включва текстовете на членове от 79 до 83 включително. Моля, гласувайте.
Прекратете гласуването и посочете резултата. СД/КП 131/1.
Гласували са 162 народни представители, за са 160, против 1, 1 се въздържа.
Приема се на второ четене тази глава.
Искам да ви кажа, уважаеми колеги, че от задължителното време остават още десетина минути, след което ще има почивка и ще продължим с другата част от програмата. Така че още малко търпение.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Глава девета се състои само от един член. Нейното заглавие е: "Административно-наказателни разпоредби".
Член 84 - "Санкции".
"Ал. 1. Лице, което публикува същността на секретна заявка по чл. 24, извърши заявяване в чужбина при неспазване изискванията на чл. 25, отстъпи лицензия или продаде съответен патент в нарушение на чл. 31, ал. 5, се наказва с глоба от 2000 (две хиляди) до 10 000 (десет хиляди) лв. Административното наказание не изключва наказателната отговорност и други санкции съгласно законите на страната.
Ал. 2. Нарушенията се установяват с акт на Патентното ведомство. Наказателното постановление се издава от председателя на Патентното ведомство и може да бъде обжалвано по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Мулетаров вдига ръка. Заповядайте.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми господа народни представители! Аз имам едно предложение, което съм направил и пред комисията. Досега частично поддържам. Предлагам да отпадне като излишно второто изречение на чл. 84, ал. 1, което гласи: "Административното наказание не изключва наказателната отговорност и други санкции съгласно законите на страната." Този въпрос е отделно решен в съдебната теория и практика - че когато едно деяние е престъпление, каквито и други санкции да се налагат, те не изключват търсене на наказателна отговорност.
Подобно стои въпросът с административната отговорност (и дисциплинарната) по Кодекса на труда. 131/2.
Текстът е излишен и моля да се съгласите да отпадне.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Други предложения? Заповядайте.
ХРИСТО АТАНАСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Предлагам да се завишат санкциите. Тук е посочено от 2000 до 10 000 лв. Поне десет пъти да ги завишим, защото 2000 лв. е една смешна сума сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предлагате колко?
ХРИСТО АТАНАСОВ: Десет пъти - от 20 000 до 100 000.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други предложения? Няма.
Господин Ескенази...
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Първо, подкрепям предложението на колегата Мулетаров. Това е съвършено ясно за юристите, но винаги авторите на закони, когато става дума за административно-наказателни разпоредби, се слагат тези текстове. Съгласен съм, разбира се.
Другото предложение е по отношение на санкцията. Аз не съм готов да взема отношение. В някои случаи може би да отворим повече вилицата, но да запазим възможността и в някои много, така, незначителни случаи да може да се наложи една понезначителна санкция.
Аз не съм специалист по административно-наказателно производство, но бихме могли, да речем, да сложим с глоба от 5 до 50 хил. лв.
ИВАН КОСТОВ (от място): От 5 до 50 хиляди?!
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: От 5 до 50 хил. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: От 5000 до 50 000.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: От 5000 до 50 000. (Глас от залата: "Така е по-добре.") От 5000 до 50 000. Това е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има две предложения по текста. Първото предложение е на господин Мулетаров - да отпадне изречение второ на ал. 1. Моля, режим на гласуване и гласувайте.
Припомням: гласуването е да отпадне изречение второ на ал. 1.
Гласуването приключва. Прекратете го и посочете резултата. 131/3.
Гласували са 145 народни представители, от тях за са 139, 3 против, 3 се въздържат.
Приема се предложението. Отпада това изречение.
Бе направено предложение да се завишат санкциите в ал. 1.
Господин Атанасов, приемате ли предложението не от 20 000 до 100 000, а от 5000 до 50 000 - това, което господин Ескенази предложи и виждах, че много от народните представители кимат утвърдително...
Моля, гласуваме предложението глобата да бъде в размер от 5000 до 50 000 лв. В ал. 1 е текстът. Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 154 народни представители, за са 153, против няма, 1 се въздържа.
Приема се този увеличен размер на глобата.
Господин Гоцев, заповядайте. 131/4. ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа. Тук гласувахме нещо, което го сбъркахме, струва ми се. Искам да ви обърна внимание.
Член 84 казва, че който продаде патент в нарушение на чл.31, ал.5, се наказва с еди-каква си глоба, а чл.31, ал.5 казва, че договорът за продажба на лиценз става само след предварително писмено съгласие на Министерство на отбраната. Следователно, не е възможно да стане продажба без разрешението на Министерството на отбраната. Това е едно условие, без което не може и следователно не може човекът да бъде глобен за това, защото изобщо няма сделка станала и ние говорим с господин Ескенази и смятаме, че това трябва да се редактира така: "Който извърши действия в нарушение на чл.31, ал.5". Той се е опитал да направи такава продажба, не е получил разрешението, сключил е един договор, който не е перфектен, защото няма така нареченото условие "юридическо" и той да бъде глобен. Това е, което е...
Мисля, че е разумно да го прегласуваме, защото другото, като го погледне един юрист...
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (от място): Но текстът не е гласуван.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Не сме ли го гласували? А, добре. Извинявам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Текстът не е гласуван. Гласувано е само за глобата.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: И второто, той, господин Ескенази ще го каже, че не може Патентното ведомство, а това господин Вълканов го каза съвършено правилно, а трябва да бъде някой ръководител, който да извърши тези наказателни постановления.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители. Времето изтича от задължителната програма.
Господин Ескенази, ако текстът сега не може да се формулира и е нужно време ще продължим утре, но ако сега може да стане - да гласуваме окончателно и този текст, след което ще има почивка.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Добре.
Аз предлагам, колеги, може би има 2-3 минути, за да доуточним този текст и за утре ще останат Преходните и заключителните разпоредби. ВЙ/ВР 132.1
При това положение колегата Гоцев предлага в чл.84, ал.1 вместо да се каже: "продаде съответен патент", "извърши действия". И всичко върви - "в нарушение на чл.31, ал.5".
Аз подкрепям това предложение. Дайте да го гласуваме и доколкото си спомням има още едно предложение. Обърна се внимание от господин Вълканов и там нещо ще поправим.
Така че сега вместо "продаде съответен патент" - "извърши действия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте вместо "продаде съответен патент" да бъде "извърши действия". Моля, гласувайте!
Моля и господин Вълканов да уточни редакцията на ал.2, по която имаше възражения.
Прекратете гласуването и посочете резултата!
Гласували са 151 народни представители, за - 127, против - 10, 14 се въздържат. Приема се това предложение.
И в ал.2 още едно уточняване има, след което целият текст ще бъде гласуван.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Добавяме след "акт на орган" и се получава: "Нарушенията се установяват с акт на орган на Патентното ведомство" и по-нататък, както си е текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: ..."се установяват с акт на орган на Патентното ведомство".
Моля, режим на гласуване! Моля, гласувайте за това уточняване в ал.2!
Прекратете гласуването и посочете резултата!
Гласували са 153 народни представители, за - 149, против 1, трима се въздържат. Приема се това уточняване.
И последно гласуване за текста, който се съдържа в глава девета наименована: "Административно-наказателни разпоредби", съдържаща чл.84 с направените вече изменения и допълнения в него. Моля, гласувайте!
Прекратете гласуването и посочете резултата!
Гласували са 161 народни представители, за - 160, против - няма, един се въздържа. С това този текст е приет на второ четене.
Утре ще продължим с глава десета и каквото остава докрая. 132.2
Сега давам половин час почивка и продължаваме с втората част от нашата програма. (Звъни.)
(17 ч. и 45 м.)
132.3
(След почивката)

18 ч. и 20 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля уважаемите госпожи и господа народни представители да заповядат в пленарната зала. Продължаваме заседанието. Господа квестори, подканете народните представители да влязат в пленарната зала.
Продължаваме с част втора и става дума за няколко законопроекта за ратифициране на международни договори.
Моля камбаните още веднъж да се пусната и да се поканят народните представители да влязат в пленарната зала.
Продължаваме заседанието. (Звъни)
Преди да започне четенето на законопроектите за ратифициране на различни договори за приятелски отношения и сътрудничество, искам да ви помоля да решим дали да присъства в пленарната зала по време на разискванията господин Димитър Икономов, заместник-министър на външните работи. Той е тук и е поканен да присъства.
Така че моля, режим на гласуване. Моля за вашето мнение, изразено чрез вот, да присъства господин Димитър Икономов, заместник-министър на външните работи, в пленарната зала по време на обсъждането на законопроектите за ратифициране на международни договори. Моля, гласувайте. Обявявам три минути за гласуване. Господа квестори, поканете народните представители да влязат. Има гласуване. Гласуваме господин Димитър Икономов, заместник-министър на външните работи, да присъства при обсъждането на законопроектите за ратифициране на международни договори. (Реплики от блока на СДС) Това е, което ми предложиха.
Госпожо Русева, нека да... По същия въпрос? Моля, преустановете гласуването. Заповядайте.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Аз съм против това процедурно предложение, тъй като в момента министър-председателят изпълнява, доколкото ми е известно на мен, и ролята на министър на външните работи. В момента той се намира в Народното събрание заедно с управляващите тук ръководства на останалите парламентарни групи БСП, ДПС и т.нар. Нова демокрация, която все още не е регистрирана, но присъства там. Беше поканил и нас. Ние РД/КП 133/1. мислехме, че са някакви много важни държавни въпроси, оказа се, че господин Беров иска да уволни трима председатели на комитети - на съобщенията, на горите и на туризма...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля Ви, по процедурата.
ЗЛАТКА РУСЕВА: ... по чисто политически причини и иска нашата подкрепа за мерките на правителството, с които е прекратило... (Реплики от ДПС: "Това ли е процедурата?")... изплащането на безплатни, даването на безплатни лекарства на децата.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА БСП: Каква е тази процедура? Прекъснете микрофоните.
ЗЛАТКА РУСЕВА: Ние, нашето ръководство, му заявихме, че такива неща не можем да обсъждаме и сме против това, и напуснахме срещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Русева, моля Ви, по процедурата.
ЗЛАТКА РУСЕВА: Нека господин Беров да дойде в залата, след като е и министър на външните работи и да си присъства. Няма никакви основания да идва негов заместник. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Орсов, по същия въпрос? - Процедурен? Заповядайте.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожо председател, аз възразявам срещу това, че Вие не спазихте правилника и не прекратихте госпожица Русева, която не говори по процедурен въпрос. Според правилника Вие би следвало да й отнемете думата, тъй като тя не говори по въпроса, а по същество.
А на самата госпожица Русева искам да кажа, че в момента това нейно изказване нито телевизията предаваше, нито радиото. Така че не можа да се чуе това, което каза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Орсов, мисля, че и двете изказвания еднакво нарушиха процедурата, и Вие също. Така че, моля Ви, нека да има спокойствие в залата.
Въпросът наистина е по принцип, тъй като е тук министър-председателят и министър на външните работи. (Шум в залата)
Господин Куртев, като член на Комисията по външната политика. 133/2.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! В продължение на два месеца и половина в заседанията на Комисията по външна политика се обсъждат договори, които са подписани от нашата страна и предстои да бъдат ратифицирани. И аз като член на комисията искам да изразя недоволството си от това, че на тези заседания биват изпращани или заместник-министри, или просто обикновени служители от министерството. И при обсъждането на нито един от тези договори, някои от които са според мен изключително важни, този за Украйна например, ние не чухме мнението, не дойде да направи своята обосновка изпълняващият длъжността министър на външните работи. И ако България няма външно министерство, ако то се ръководи от някоя друга институция, а не от Министерския съвет, това е друг въпрос. Тогава да дойде президентът на нашите заседания. Но тук сега, когато в момента изпълняващият длъжността външен министър е на четири метра от нас, да влиза заместник-министър на външните работи, мисля, че е абсолютно неправилно.
Затова протестирам против предложението и предлагам то да бъде отхвърлено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Куртев. На мен просто ми подадоха от главния секретар на събранието тази бележка, в която ми съобщават, че тук е заместникминистърът на външните работи. Тъй като аз не участвам в тези разговори, затова поставих на гласуване. Но ще помоля някой от господа квесторите да уточни дали министър-председателят ще дойде или си изпращат друг представител на Министерството на външните работи. Моля да се уточни това.
Докато се уточни това, започваме с първия законопроект за ратифициране на Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Украйна.
Моля Ви, господин Джеров... (Мирослав Дърмов иска думата)
Господин Дърмов, помолих за справка, може самият министър-председател да дойде тук. Нека се уточни, тъй като лично аз не съм водил разговор. Просто ми бе подадено писмено това съобщение и аз затова го поставих в залата.
Заповядайте, господин Джеров.
(Юнал Лютфи иска думата) 133/3.
По процедура, заповядайте, господин Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Взимам думата в качеството си на заместник-председател на Комисията по външна политика и да кажа следното.
Господин Куртев, Вие абсолютизирахте вашата квалификация, че на нашите заседания на външна политика на нито един от договорите, които са били предмет на дискусията на комисията, не е присъствал министър, министърът на външните работи или някой от заместниците му. Това просто не отговаря на истината. Така. Един момент.
Не е задължително, уважаеми господин Куртев, на всички договори, безспорно има важни договори, аз съм съгласен с Вас, и с Украйна, и с Русия, който вече е ратифициран, с всички страни, ако питате мен, са важни тези договори за приятелство и сътрудничество. Важни са дори и спогодбите за разсрочване на кредитите.
Аз мисля, че в случая не е толкова важно днес тук да бъде министър-председателят и министърът на външните работи, а по-скоро желателно е да бъде заместник-министърът на външните работи, и той беше тук. И аз моля ръководството на парламента да направи необходимото, да издири господин Икономов, който аз видях само преди половин час, да седне тук и действително, ако има въпроси по дискутираните законопроекти за ратифициране на договори за приятелство и сътрудничество или по другите споразумение, да вземе отношение. Но категорично протестирам против това да се каже, че в нашата комисия не е присъствал висш представител на ранг заместник-министър на нашите заседания.
Благодаря ви. 133/4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Лютфи, само минута преди да седнете на мястото си, току-що главният секретар на събранието ми каза, че господин Беров ще дойде. Аз искам да попитам правите ли процедурно предложение господин Димитър Икономов също да присъства, защото ...
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Естествено, да. Правя процедурно предложение, той е тук някъде, да бъде поканен най-любезно и да седне тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Министър-председателят и министър на външните работи ще дойде в залата след няколко минути. Съобщил е. Направено е предложение заместник-министърът на външните работи да бъде допуснат в пленарната зала и да присъства на разискванията. Моля, поставям на гласуване това предложение. Моля гласувайте. Изчаквам трите минути, тъй като е първо гласуване след почивката.
Прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували са 164 народни представители, за - 107, против - 54, 3 се въздържат. Приема се предложението.
Моля, господин квестор, поканете господин Димитър Икономов да заповяда в пленарната зала.
Господин Джеров, моля Ви да докладвате първия законопроект.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Законопроект за ратифициране на Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Украйна, внесен на 20 ноември 1992 г. от правителството в Народното събрание. Раздаден е своевременно заедно с доклада на министъра на външните работи, разбира се, на предходното правителство. В доклада към договора се изяснява необходимостта от включване на такъв договор вече с отделните републики, образували се на базата на бившия Съветски съюз. Председателят на Народното събрание е разпределил законопроекта на Комисията по външната политика и на Законодателната комисия.
Комисията по външната политика в раздаденото становище на 16 февруари счита, че проектът отговаря на интересите на страната. Договорът за приятелски отношения и сътрудничество представлява добра предпоставка за развитието и задълбочаването на двустранните отношения и връзки между нашите две страни и предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосочения договор. БП/ЗТ 134.1
Законодателната комисия изхожда от постановката, от разпоредбите, дадени в Конституцията на Република България. Съгласно чл. 85, ал. 1 от Конституцията тогава, когато един закон предвижда ратифициране, ние следва да го ратифицираме. Както се установява от сключения договор между двете страни, в чл. 21, ал. 2 се казва, че този договор подлежи на ратификация в съответствие с конституционните процедури на всяка от договорящите държави. При това положение съобразно разпоредбите на Конституцията предлагам на уважаемите народни представители на базата на становището на двете комисии да ратифицират този договор или да приемат на първо четене законопроект за ратифициране на този договор. При положение, че няма различие между парламентарните групи и между изказалите се народни представители, предлагам след първото гласуване, след първото четене този законопроект да бъде подложен и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. За становището на Комисията по външната политика господин Лютфи има думата. Заповядайте.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Становището на Комисията по външната политика като обща концепция беше изразено от господин Джеров. Искам само да добавя следното, че освен че Договорът за сътрудничество между България и Украйна се подписва вече на базата на новите политически реалности и развитието на политическите процеси както в Украйна, така и в нашата страна, това е вече един договор от съвсем нов тип, който произтича главно на основата на националните интереси на двете страни и не е за подценяване и обстоятелството, и фактът, че в този договор е намерено място и за защитата на правата на българското малцинство, което обитава Украйна. Така че има клаузи, които касаят правата и свободите на българското малцинство в Украйна. Такива клаузи в досегашните договори с Украйна нямаше. И базирайки се на международните стандарти и договори за правата на малцинствата фигурират и такива клаузи. Това е и становището на нашата комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Лютфи. За изказване давам думата на господин Шопов. 134.2
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Павел Шопов, Съюз на демократичните сили.
Уважаеми колеги, преди малко тук възникна един малък спор кой да дойде - дали господин Беров или уважаемият господин заместник-министър на външните работи. Аз считам, че този спор трябваше да бъде малко по-друг - дали тук, на тази банка отпред да не застане уважаемият наш господин президент на Република България, господин Желю Желев. Защото ако видите договара, договорът е подписан от господин Желев, той е подписал договора и той носи отговорността, тоест, той е субектът, който носи отговорността за подписването на този договор. И допреди малко се говори за подписването на този договор, но не се каза кой го е подписал. И ми се струва, че се искаше да се отмине мимоходом този найважен въпрос - кой е подписал договора. Ако се касаеше до договор във вътрешното право, според разпоредбите на чл. 26 от Закона за задълженията и договорите този договор ще е нищожен, това е абсолютно безспорно. Вярно е, че във външнополитическите отношения нещата стоят малко по-другояче, но за мене това не е нищо друго освен един къс хартия. Защото този договор е подписан от неоправомощено за това лице. Този договор би струвал толкова, колкото, ако беше подписан от който и да е от вас, намиращите се в тази зала народни представители. Този договор щеше да струва толкова и нищо повече, ако беше подписан от който и да е български кмет, да, тук ми сочат - от господин Христофор Събев или от господин Максим, да кажем.
Така че в тази връзка стига сме си затваряли очите и стига месеци наред вече да се правим на утрепани ние, това Народно събрание. За мене е невероятно как този договор е бил разгледан от две комисии в нашето Народно събрание и по тези въпроси тези комисии не са се произнесли. 134.3
Уважаеми господа, аз считам, че се касае до едно чудовищно противоконституционствуване, спомняте си я тази дума някога. И това го прави не някой друг, а господин президента. Според чл.103 от Конституцията, той има своята отговорност и най-после трябва тя да му бъде потърсена според разпоредбите и процедурата в този текст.
Но има и нещо друго, господин Беров, Вие стоите тука. Вече трети месец, Вие сте на този пост, важен пост, в този отговорен за България и Балканите момент. Вече трети месец ние не видяхме нито една сериозна външна инициатива от Ваша страна.
(Ръкопляскания и реплики от блока на БСП)
Три месеца с външната политика на тази държава се занимаваше не друг, а президента, чийто послушник сте Вие. Заявявам го откровено това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, господин Шопов, по същество на въпроса.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Заявявам го откровено това. И аз ще заявя, че беше направена една сделка с това правителство. Именно, да няма страната външен министър месеци наред, за да може в тази престижна и важна област от нашите отношения, някой да върши нещо. И този някой, разбира се, въздесъщия наш президент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, господин Шопов, в рамките на времето.
(Шум от блока на БСП)
ПАВЕЛ ШОПОВ: Затова, уважаеми колеги, аз считам, че ние затова сме Народно събрание, намираме се в един отговорен за страната момент, в който три години институциите се нагаждат. Институциите търсят своите права, те ги намират, те ги осъществяват според Конституцията.
Аз считам, че в сложния фактически състав за образуването на това правителство, именно е съществувала и тази сделка. Именно предмета, да изпълнява ролята на външен министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, господин Шопов не се отклонявайте от темата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: И затова, господин министър-председателю, заемете се с това свое задължение, така, както Ви повелява Конституцията. Този договор следваше да бъде подписан от Вас, а не МС/НП 135.1 от президента, така, както Ви повелява текста на Конституцията А към всичките вас, уважаеми колеги народни представители, и от лявата, и от дясната страна на залата, и в центъра, ви съветвам да не гласуваме за ратификацията на този договор, защото това е едно наше задължение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Сега много моля и напомням и на господин Шопов, че темата на обсъждането е Закона за ратифициране на Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Украйна. Той отдавна е раздаден на народните представители.
Реплики. Първо госпожа Дърева поиска, нали за реплика?
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА БСП: Процедура.
А-а-а, за реплика, господин Орсов, заповядайте. Реплика две минути, моля Ви за точност.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Шопов! Вие изглежда сте сбъркали трибуната. Тези микрофони са микрофоните на Народното събрание, а не на Конференцията на СДС. Освен това може би забравяте, че когато този договор беше подписан министър-председател беше посоченият от СДС Филип Димитров и ако той не се беше помотавал, може би щеше да може да подпише този договор.
Искам накрая да кажа, че дали СДС ще гласува против този Закон за ратификацията на договора, си е негов въпрос, но искам правителството на Украйна и народа на тази страна да знае, че Парламентарният съюз за социална демокрация е за развиване на сътрудничеството с Украйна и за добрите приятелски отношения между нашите две държави и аз ще гласувам за този закон.
(Викове: "Браво", ръкопляскания от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Сега, много моля и се обръщам към господин Орсов, репликата е възражение по същество на изказването. Декларации моля да не правим. И също се обръщам към вас, нека се представяме съгласно правилника. Моля ви, колеги.
Други реплики? Да. Господин Лютфи, заповядайте.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги!
Категорично протестирам против изказването на господин 135.2 Шопов от принципни съображения.
Господин Шопов, когато се касае за взаимоотношенията между две страни трябва да става при закрити заседания. Подобни изказвания биха навредили много сериозно на взаимоотношенията между Република България и Република Украйна. (Ръкопляскания от блока на БСП и реплики "Браво")
И много моля всички колеги, ви умолявам най-колегиално, от тази висока трибуна, да се въздържаме от подобни квалификации. Моля ви. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Реплика? За реплика, моля ви. Реплики няма.
Господин Шопов, ще се възползвате ли от правото на дуплика? Само Ви моля, в рамките на правилника. По правилник като свършат реплики и дуплики, са процедурните въпроси.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Именно затова господин Лютфи, от това могат да пострадат отношенията между нашата държава и друга държава. От това, че нашата държава е чужда държава.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА БСП: "Коя е вашата държава?"
ПАВЕЛ ШОПОВ: Не ме репликирайте от другата страна. От това, че от българската страна, съгласно Конституцията някой не си е изпълнил задълженията, а друг ги изпълнява вместо него. И в това е въпросът. И защото има Конституция в тая държава и има членове 98, 99 и 100. И господин президента, и господин Беров, може би трябва да си ги вземат тези текстове, да си ги прочетат добре и да си ги окачат на стените и да си гледат. Защото ние ще се ръководим по Конституцията, а не това кое е било практично, и кое е било в интерес на двете държави. В интерес на двете държави, е това, което е конституционно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Дърева, по процедурен въпрос искахте думата. Заповядайте. Записала съм господата Иван Генов, Петър Тодоров, Васил Михайлов, Стефан Савов.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожо председателстваща, аз се отчаях слушайки господин Шопов. Имах нещо средно между реплика и процедура да направя.
Искрено поздравявам господин Шопов, за това, че той така насериозно, дълбоко е взел решението на Националната партийна 135.3 конференция, пардон, на СДС, да използува трибуната като предизборна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля Ви, по същество, госпожо Дърева.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА: Госпожо председателстваща, имам процедурно предложение. Много Ви моля, в мига, когато Ви замирише на предизборно студио, много Ви моля, прекъснете говорившия, защото предизборното студио ще го решава телевизията и господин Хачо Бояджиев, а не Вие, госпожо председателстваща. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Дърева, и Вие направихте предизборно изказване, и аз просто не знам, освен да предложа в правилника да се впише и такава точка: "Който прави предизборни изказвания". Но наистина, ви моля, сериозни са законопроектите, които се обсъждат и нека по съществото им да се говори.
Давам думата на господин Савов, председател на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили. Моля, колеги, в тази зала искахте да работим и да се уважаваме.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Би трябвало да направите забележка, уважаема госпожа председателстваща, на Вашия колега, защото аз му предричам, че много скоро няма нито Буш да вика, нито Клинтън ще вика, защото и от Клинтън така ще му се заклини нещо, че въобще не се знае какво ще стане.
(Смях от блока на БСП)
Това се отнася за бивши комунисти и сегашни, но не за цялата група, разбира се.
Вижте какво, аз съм си дошъл тука на трибуната, Стефан Савов, чакайте да си взема картата, моля ви се.
Стефан Савов, СДС. Действително качвам се на трибуната не за да предизвикам тука страсти или каквото и да било. Обаче, крайно време е, крайно време е Комисията по външната политика, мисля, че неин така дълг е, господин Лютфи не го виждам тука в момента, но и всички други членове на комисията да подготвят проектозакон, такъв, какъвто се изисква по чл.80, ал.2. Защото, иначе, каквото и да викаме, както и да говориме, тези всичките, не това не е първия, те са вече няколко такива актове, които са подписани от президента, те са антиконституционни. Това е истината. 135.4 И може би господин Шопов беше по-силен в изразите.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Направете оплакване пред Конституционния съд.
СТЕФАН САВОВ: Аз ви казвам, че, моля ви се, пред Конституционния съд - не. Наше задължение е, изтекли са две години откакто е гласувана Конституцията, наше задължение е най-после с този закон да регламентираме кои, ето на както е казано, нали, кои международни договори може да подписва президента. Защото иначе ние непрекъснато вършиме нещо, което е противоконституционно.
Аз, нека сега да не се, така, надпреварваме, кой повече обичал украинския народ, кой по-малко, и така нататък, но въпросът е тука много сериозен. И призовавам Комисията по външната политика вместо така сега толкова други работи да върши, това е един от най-важните закони, които ние сме длъжни да го гласуваме. Длъжни сме да излезем със закон и да се разбере кой договор се подписва от президента. Това е така, и мисля че нито лявата, нито дясната страна, нито в центъра може на това да противоречат.
Моля ви се, час по-скоро това нещо трябва да стане.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Савов. На изказванията на ръководителите на парламентарните групи недопускаме реплики. Такава беше практиката. (Шум и реплики от блока на БСП)
Ами, на основа на правилника и на процедурата. Давам думата за изказване на господин Иван Генов. След това е господин Петър Тодоров, след това е господин Васил Михайлов. Господин Филипов, Вие искате ли за изказване? Ще ви покажа текста, господин Михайлов, моля да изслушате господин Генов. 135.5
ИВАН ГЕНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин министър -председател, уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги! В новата международна политическа ситуация България е страна без съюзници, но и без врагове в класическия смисъл на тези понятия. Затова съвременната външна политика на страната трябва да е многоцелева и многопосочна, да е прагматична и балансирана. Дълбоките промени в страните от бившия Съветски съюз ги превръща в принципно нови субекти на международните отношения и международното право.
България трябва да отчита както историческата, традиционната връзка, така и тези нови реалности, които разкриват добри перспективи в двустранните отношения. Като цяло са необходими нови взаимоотношения, активни и напълно равноправни.
Осъвременяването на договорно-правната база със страните от бившия Съветски съюз закономерно започна с Договора с Русия. Не по-малко закономерно е този процес да продължи именно с Украйна. 10-годишен договор за приятелски отношения и сътрудничество със страна като Украйна с близо 60 милиона наделение, с огромен индустриален, научен, суровинен потенциал, с необятен пазар, с пристанище на Черно море, със световно призната култура дава голям шанс за всеки партньор. За Република България такъв международен договор е солидна юридическа основа за развитие на найшироки отношения.
Този договор има и едно специфично измерение, което го прави още по-актуален. Става дума за съдържанието на чл.9, съгласно който (цитирам): "Договарящите се страни ще осигуряват необходимите условия и ще предприемат специални мерки за запазване и развитие на етническата, езиковата, културната и религиозната самобитност, за гарантирано осъществяване на правата на всички лица от българска националност, постоянно пребиваващи на територията на Украйна и на лицата от украинска националност, постоянно пребиваващи на територията на Република България в съответствие с международните стандарти в тази област".
Известно е, че около 3 милиона днес са потомците на онези българи, които са напуснали през вековете българските земи по икономически, политически и други причини и са се устаноНЧ/НП 136.1 вили в различни държави. Огромната част от тях са запазили българското си самосъзнание, съхранили са националната си, материална и духовна култура, език и душевност. За това следва те да бъдат обект на специално внимание на българската политика. В Украйна става дума (доколкото имам информация) за около 230 - 240 хиляди българи. Макар украинското законодателство да не предвижда малцинствен статут, културните клаузи на договора и консулските облекчения ще спомогнат за съхраняването на тяхната етническа, езикова и културна самобитност.
Преди да премина, госпожо председателстваща, към заключителното си предложение, бих искал да отбележа един момент, който ме предизвика във връзка с изказването на господин Шопов и с изказването на господин Савов. Съгласно Виенската конвенция за правото на международните договори три лица във всяка една държава могат да сключват международни договори без всякакви специални пълномощия и без Вашето съгласие, господин Шопов. Става дума за държавния глава, за главата на правителството и министъра на външните работи.
Така че абсолютно безперспективен е този спор, който Вие искате тук да повдигнете. Вече е известно как печално завърши една Ваша инициатива преди няколко месеца, когато се искаше да се започне процедура по инпичмънт на президента. Не е нужно да се повтарят тези рецидиви.
Уважаеми колеги, предлагам двете четения да минат на едно заседание. Благодаря ви! (Ръкопляскане от БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Шопов иска думата за реплика. Реплика на изказването на господин Генов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Уважаеми колеги, аз мисля, че това е несериозно. Не може Виенската конвенция да измества разпоредбите на нашето вътрешно право. Още по-малко на Конституцията на Република България. (Шум и реплики от БСП)
А ако е иначе, както вие считате, тогава вижте каква Конституция сте направили, която да противоречи на Виенската конвенция. Това е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други реплики няма да се правят. Не виждам господин Генов да се възползва от правото си на дуплика. 136.2
Давам думата на господин Петър Тодоров. Следващият оратор е господин Васил Михайлов.
ПЕТЪР ТОДОРОВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги! В чл.98, т.3 от Конституцията е казано, че "президентът на Републиката сключва международни договори в случаите, определени със закон". Освен това е казано в чл.85, т.3, че "сключването на международни договори, които изискват изменение в Конституцията, трябва да бъде предшествувано от приемането на тези изменения".
Така че възражението на господин Генов, че ние сме подписали международна конвенция, която дава право на президента да подписва договори, независимо, че не е спазено изискването на Конституцията, би било в сила само при условия, че ние сме изпълнили изискването на чл. 85, т.3, а именно поставили сме нашата Конституция преди това в съответствие с тази международна конвенция, която сме подписали. По този въпрос толкова.
По-нататък, в същия чл.98 за президента на Републиката е казано, че той назначава и освобождава от длъжност редича
ц посочени държавни служители и други държавни служители, определени със закон.
Аз ви питам: какво би станало ако президентът, възползувайки се от тази седма точка на чл.98, така, както се възползва от трета точка на същия закон, започне да назначава и уволнява в тази държава както намери за добре? Ще настъпи хаос вътре в държавата. Като имаме предвид особено, че възможностите на господин президента са практически неограничени, защото никой от Народното събрание не знае какво представлява така наречената президентска институция, която по Конституция не съществува. Колко служители има там и какво правят? Хаосът вътре в страната да оставим на една страна. Той не се ползва от пълномощията на точка седма.
Господа депутати, аз говоря не като човек, който в случая защитава интересите на СДС и иска да каже нещо, с което да засегне ДПС или БСП. Аз говоря като депутат на тази страна, който иска да защити Конституцията и ви моли, приемете с разум това, което казвам. Нарушението на точка седма за всички е очевидно, че ще доведе до хаос вътре в страната. Това, слава богу засега не го виждаме. Той не я нарушава като че ли. Поне аз нямам информация. 136.3
Но нарушението на точка трета води до хаос в нашите международни отношения. Не е нужно тук да повтаряме банални истини, че даже всяка една страна се нуждае от международни договори, които да защитят нейните национални интереси. Естествено, в това число и България се нуждае от такива договори. Не е нужно тук да повтаряме баналната истина колко важен е за нас договорът с една страна като Украйна по редица причини, които са прекрасно известни на всички нас. Но ако ние гледаме сериозно на всичко това, то би трябвало да се постараем именно един такъв важен и сериозен договор да бъде сключен по начин, който не нарушава Конституцията. Това е едно неуважение не само към Конституцията, не само към нашата страна. Това е едно неуважение към страната, с която се сключва договора. (Реплики от БСП) Хайде, да не казвам какви са тези апострофирания, за които всички могат да си дадат сметка колко струват. 136.4

Аз се спирам така подробно на този факт и по още една причина - че това не е първият случай, когато господин президентът нарушава Конституцията. Това не е първият случай, когато той подписва международни договори, които след това ние трябва да ратифицираме.
И тъй като в един друг член на Конституцията е казано, че Народното събрание ратифицира договорите, то този договор, понеже е подписан по начин, нарушаващ Конституцията, аз предлагам да не бъде подложен на ратифициране, докато не бъде подписан по начин, който е в съответствие с нашата Конституция.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За реплики първо. Реплика ли? Заповядайте, господин Велев. Господин Дърмов, има реплики преди това. Господин Генов също - следваща реплика.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Димитър Велев, БСП.
Уважаеми колеги! Репликата ми се изразява в това, че искам да възразя срещу тези изказвания, с които се заявява, че президентът на Републиката в нарушение на Конституцията е сключил тези договори.
Вижте, в Конституцията има все пак един текст, който казва, че президентът сключва международни договори, определени със закон. Такъв закон нямаме. Но в Конституцията пък никъде не е писано, че министър-председателят сключва международни договори. (Реплика от блока на СДС: "А-а-а, има, има...")
Така че вижте хубаво текстовете, свързани с Министерския съвет. Там е казано само, че Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите.
Тоест, има една празнота. Просто ние не сме приели един закон, с който да регламентираме в кои случаи президентът сключва международни договори. Поради това аз смятам, че отсъствието на закон не трябва да се счита като нарушение на Конституцията въобще.
Ето затова аз смятам, че трябва да направя възражение в този смисъл. И не считам, че не трябва пък от своя страна, СД/ВЙ 137.1 използвайки този аргумент, ние да не ратифицираме този договор.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Втора реплика ще направи господин Иван Генов. Записала съм Ви, господин Слатински.
ИВАН ГЕНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожо председателствуваща, струва ми се, че не би трябвало да допускате..., да предотвра- тявате навреме осъдителните нападки към президента, още повече, когато те нямат никакво правно основание.
Господин Тодоров, репликата ми е към Вас. Изглежда не Ви е известна технологията за сключване на един международен договор. За да се сключи този международен договор, той не е просто ей така, в Бояна подписан в някаква тайна стаичка. Имало е месеци къртовска работа на колегите в Министерството на външните работи; имало е преговори, в които са участвували дипломати; имало е доклад на Министерството на външните работи, отправени в Министерския съвет; приет е този доклад. Така че абсурдни са Вашите обвинения срещу господин президента.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Реплика? Господин Вълканов, заповядайте за трета реплика.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз съм напълно съгласен с тезата, че отдавна трябваше да бъде приет закон, който да урежда тази много важна материя. Но мисля все пак, че липсата на такъв закон не е пречка да се подписват договори за международни отношения, отношения между нашата държава и други държави, и тези договори да бъдат ратифицирани от Народното събрание.
Моята теза е, че липсващият закон, този, който е предвиден в ПКонституцията, се замества ат хок с този закон за ратификация

т на конкретния договор. Значи ние, ратифицирайки със закон конкретния договор, санираме, попълваме липсата на общия закон, който трябва да урежда тази материя.
Искам да ви напомня един подобен случай, уважаеми колеги. Спомнете си, че съгласно текста в главата за правата на човека българските граждани имат право да създават частни училища при 137.2 условията, посочени от закона. Обаче такъв закон няма. Липсата на такъв закон, който да казва при какви условия може да бъде създавано едно частно училище, липсата на тоя закон не беше пречка ние да приемем Закон за създаването на висши учебни заведения. Няма закон, уреждащ тази материя, но ето на, със закон ние създадохме и университета в Благоевград, и някои други висши учебни заведения.
Следователно, именно с този закон за ратификацията ние попълваме липсващия в случая закон.
Така че, според мен, това е моето дълбоко убеждение на юрист, няма да извършим никакво нарушение на Конституцията, ако ние ратифицираме със закон този договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Тодоров, заповядайте.
ПЕТЪР ТОДОРОВ (СДС): Аз съжалявам, че никой по същество не направи реплика. Аз не съм оспорвал факта, че тоя договор е подготвен щателно. Аз не съм говорил, че тоя договор не е добър. Аз само говорих, че подписването на тоя договор по начин, който е в противоречие с Конституцията, не е в интерес нито на нашата страна, нито на страната, с която го сключваме, в случая Украйна.
Тоя договор ще бъде напълно нормален за ратифициране, ако бъде подписан от господин премиера. Защото в Конституцията има член 105, който казва: "Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външна политика на страната в съответствие с Конституцията." И има член 106, който казва: "Министерският съвет ръководи изпълнението на държавния бюджет, организира стопанисването на държавното имущество, сключва, утвърждава и денонсира международни договори в случаи, предвидени в закона. (Шум и реплики в блока на ПС на БПС.)
Тогава на какво основание, вие ми отговорете, че изборът става винаги еднозначно в полза на президента. Отговорете на тоя въпрос! (Неразбираеми реплики в блока на ПС на БСП.) Отговорете на тоя въпрос! При нас става едно систематично изземване, ние сме свидетели на систематично изземване функциите на Министерския съвет и специално на Министерството на външните работи от страна на президентството. Това никой от вас не може да отрече. 137.3 И аз няма да гадая защо трети месец ние имаме Министерски съвет, а нямаме Министерство на външните работи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Времето Ви изтече, господин Тодоров.
ПЕТЪР ТОДОРОВ: И още колко време няма да имаме, никой сне се е ангажирал да каже. Но това е еднозначно. Еднозначно тълкуване и ползване на възможностите в полза на президента е нещо съвършено неприемливо за мен.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По процедурен въпрос, господин Дърмов. Това беше дуплика на господин Тодоров. 137.4 МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, искам да ви обърна внимание, че ние вече може би повече от двайсетина минути работим на празен ход.
Ние имаме един текст на договор, който ние трябва да обсъдим. За съжаление досега колегите от дясната страна изразяват свои виждания и своя прочит на Конституцията. На мен ми се струва, че това едва ли работи в полза на нашата ефективност и поради тази причина аз предлагам ние да прекратим изказванията и да пристъпим към гласуване.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По повод предложението на господин Дърмов да прекратим разискванията - ние сме на първо четене.
СТЕФАН САВОВ (от място): Не можете да не ми дадете думата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Савов, сега ще Ви дам думата като председател на група.
При първо четене съгласно правилника има определено време, което всяка група трябва да го използва. (Шум и реплики в залата.)
Аз се обърнах, господин Дърмов, към уважаемите народни представители, напомняйки им какво обсъждаме.
Думата давам на господин Савов, който я иска като председател на парламентарна група. (Отделни провиквания: "У-у!" от блока на БСП и коалиция.)
СТЕФАН САВОВ (СДС): Госпожа председателстваща, все пак мисля, че Ваше задължение е да внасяте ред в тази зала. Има тук едни господа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Опитвам се, господин Савов.
СТЕФАН САВОВ: Опитвате се. Знам колко е трудно, защото и аз като бях председател знам колко беше трудно именно с такива хора, които въобще не им е мястото в Народното събрание, явно.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Това е оскърбление за народните представители!
СТЕФАН САВОВ: Просто казвам: "някои хора". Най-малкото мисля за Вас, господин Вълканов. Вие сте един, мисля, ерудиран правист, който действително, че понякога прави и грешки, но това - всеки от нас ги прави. ВЙ/ВР 138.1
Става въпрос за онези подвиквания. Така.
Сега - вижте какво. Аз говоря от името на парламентарната група на СДС и бъдете сигурни, че ние ще ратифицираме естествено договора с Украйна. Ние невъзможно е да не ратифицираме този договор, защото не мислете, че само вие сте приятели на Украйна. Ние сме приятели също на Украйна и то на украинския народ. Друг е въпросът, че ние не сме били никога приятели на болшевишката партия. Тъй че ние ще го просто ратифицираме, обаче отново обръщам внимание на нещо, което... Вие знаете, че аз неведнъж още като председател на Народното събрание и в Народното събрание, и в пресата съм обръщал внимание: ние като Народно събрание, като най-върховния, най-висшия орган на тази страна не трябва да абдикираме от нашите права.
Нека господин Генов - благодаря много за лекцията, но просто беше ненужна. Мисля, че горе-долу тук има хора, които са също така добре запознати, макар че в Москва не са учили тези въпроси, но са научили пък езици някои, които в Москва не можаха да ги научат. (Смее се.) Така че това е съвсем ненужно.
А какво се изрежда във Виенските протоколи? Вижте, там се изреждат кои лица могат да подписват договори, ама не е казано, че всичките тези лица могат заедно да подписват, защото тогава такъв хаос ще настъпи, че няма накъде. Тези неща вече във всяка една Конституция или закони се уреждат, тъй че нашата тук теза беше да покажем отново, че президентът изземва систематично правомощия от парламента.
Ние държим, че сме парламентарна република и ние държим за това парламентът да има своите права.
Затова единствено в заключение мога да кажа, защото господин Юнал Лютфи го нямаше,... (Николай Добрев иска думата за реплика.)
Реплика не можете да ми правите на мен! Разберете! Така е. Не на моята личност скромна, но нека да ви каже и госпожа Ботушарова, че просто реплики не се правят... (Шум и реплики в залата.) Както на госпожа..., въобще на който и да е председател не се прави реплика, когато изказва мнение на групата.
И отново затова се обръщам към господин Юнал Лютфи, когото споменах, час по-скоро Комисията по външните работи да подготви един проект за закон, с който тези работи да се нормират, 138.2 за да не попадаме в тези неприятни положения.
Благодаря за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има господин Васил Михайлов.
Записал се е за изказване господин Николай Слатински, господин Николай Добрев.
РЕПЛИКИ: Имаше процедурно предложения за прекратяване на изказванията. Имаше процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има време, което групите трябва да усвоят...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители.
Васил Михайлов, Съюз на демократичните сили.
Заставайки категорично зад позицията, която изрази председателят на парламентарната група на Съюза на демократичните сили господин Стефан Савов, бих желал да обърна внимание и на един друг аспект от разглеждания днес проблем за ратификация. И той е следният: аз считам, че договорът с Украйна, с една велика сила е от изключителна важност за нашата страна, за Украйна, разбира се. Но аз считам, че е порочна практика тези договори да не преминават и да не се обсъждат и през Комисията по национална сигурност.
Аз мисля, че тези договори имат пряко отношение към нашата национална сигурност и не могат текстовете да не бъдат обсъждани там. За съжаление, договорът не е разпределен към нашата комисия, но тъй като в много от договорите има и военни клаузи и не само военни клаузи, които се отнасят директно към проблемите на сигурността, то аз мисля, че по-редно е да преминават договорите и през Комисията по национална сигурност.
Разбира се, че ще бъде ратифициран договорът с Украйна, защото и Съюзът на демократичните сили, убеден съм, че милее за добрите взаимоотношения между тези две страни.
Това е, което бих желал да кажа.
Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Слатински, заповядайте!
Господин Добрев, ще вземете ли думата?
НИКОЛАЙ ДОБРЕВ (от място): Аз мислех реплика, но май ще излезе изказване... 138.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Реплика ли сега искате?
НИКОЛАЙ ДОБРЕВ (от място): Не, изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Искам просто да Ви напомня, че практиката, която имахме, когато ръководител на парламентарна група говори, според нашата процедура той взема думата, получава я когато поиска и досега не сме допускали реплики на тези изказвания. Просто не мисля, че нещо в момента ново се установява.
Заповядайте, господин Слатински. Извинявайте, че Ви прекъснах.
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа.
Аз също исках да започна изказването си с това, което каза господин Васил Михайлов. Просто договори като този, законопроекти с тяхната ратификация трябва да минават на всяка цена през Комисията по национална сигурност.
Аз взимам думата само за да апелирам към всички народни представители от всички парламентарни групи да преоценят отношението си към Украйна.
За броени месеци тази близка нам в културно, етническо и религиозно отношение страна се превърна в регионална сила.
Тази страна все по-ярко и категорично заявява за себе си и става ключов елемент за европейската сигурност. Нека не забравяме, че невидимата линия, която дели надве европейския континент, която минава през центъра на европейския континент, минава и през Украйна. Нека не пренасяме нашите български проблеми, политически страсти, партийни и лични амбиции върху международните отношения и не посягаме по този начин на националните интереси и върху националната сигурност на страната.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Думата има господин Николай Добрев. Заповядайте!
НИКОЛАЙ ДОБРЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател...
Господин Савов, аз забравих, че Вие сте се издигнал и че нямам право да Ви правя реплика, и затова поисках думата.
Искам да кажа три неща.
Първо. Вярно е, че е необходим закон, но допреди няколко месеца всичко беше в ръцете на Съюза на демократичните сили. Тук 138.4 стоеше господин Савов. Неговият саратник господин Джеров седеше на стола на малката камара на парламента - Законодателната комисия. Съюзът на демократичните сили имаше мнозинство. Защо тази група не внесе закона, който да определи прерогативите на президента от гледна точка на сключването на международните договори? А тогава ние се биехме да вкараме редица социални - в кавички - закони.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Наистина в кавички!
НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Така че не бива да се оплакваме, когато сме имали възможност, а не сме изпълнили задачата.
Второто, което е - аз също съм съгласен с колегата от Комисията по национална сигурност Васил Михайлов, но той нищо не каза кое в този договор подрива националната сигурност на нашата страна, нито пък кое е... Вярно е, че трябва да се спазва процедурата, но тук обсъждаме съдържателния момент.
И трето. Тъй като, госпожо председател, аз нямам сериозни принципиални възражения срещу текста на договора - ще го подкрепя и предлагам това да направят и другите колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Добрев.
Аз не съм записала други уважаеми народни представители да се изкажат. Не виждам и сега да се вдигат ръце. В такъв случай...
Господин Школагерски иска думата за изказване.
Заповядайте, господин Школагерски. 138.5
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Поисках думата да се изкажа като обикновен депутат и юрист, за да престанем повече да не дочитаме онова, което сме длъжни да четем.
Всичко, което се каза тук, че Конституцията предвижда задължения да създаде такъв закон, това е вярно. Такъв закон е необходим. Но даже да се създаде такъв закон, с него изрично да се забрани на президента да сключва международни договори, този закон няма да работи. Защото в чл. 5, ал. 4 на Конституцията е казано по един категоричен начин: "Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, (а никой в тази зала вероятно и не помисля, че Виенската спогодба е ратифицирана и то при строго спазване на конституционния ред), обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната."
Нещо повече, те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Затова ви казах, че даже да създадете закон, с който забраните на президента да сключва такъв договор, по силата на този текст на Конституцията този закон няма да проработи срещу президента и ще сключва такива договори.
Вторият въпрос, който искам да поставя пред вас, за който предварително моля да ме извините всички.
Уважаеми дами и господа! Когато ние обсъждаме ратификация на сключени договори, тоест, когато ние се допираме до международната дейност на българската държава, ние дължим най-напред уважение към себе си, уважение към институцията "парламент", към всички институции, които имат право да сключват тези договори и ние не го дължим за това, че ние искаме да правим нещо друго, а за това, защото по този начин ние показваме уважението си и към нашите партньори.
Един договор представлява волята на нацията. Един договор, в който няма, аз през времето когато се изказвахте, уважаеми колеги, прочетох целия договор. В него няма една военна буква, а има клаузи, които аз прочитам за първи път в един договор. РД/ЗТ 139.1
Затова апелирам към вас. Това е третият въпрос, който искам да ви поставя. Предстоят много ратификации. Ние закъсняхме. Имаме ратификации на договори, които са свързани с финансови задължения на нашата държава.
Много ви моля, нека от този момент, ако се отзовете на моя апел, да започнем делова работа по ратификациите, за да можем да осъществим онова, за което сме отделили втората част от нашата програма и сме посветили единствено на тези ратификации.
Моля за извинение. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскане от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Реплика, заповядайте господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа! Не е вярно това, че Виенската конвенция оторизира пряко президента на една държава да сключва такива договори.
Виенската конвенция, предполагам, че няма пред себе си господин Школагерски, нямам я и аз, но съм правил справки в нея днес. Виенската конвенция казва, че "между лицата, които могат да сключват договори, е и държавният глава на една държава".
Следователно той заедно с други могат да сключват договори, но това не значи, че той е единственото лице, което може да сключва договори. (Смях и реплики от блока на БСП)
Нашата Конституция казва, че "президентът може да сключва договори при ред, определен в специален закон".
Следователно този специален закон разбира се няма да му отнеме правото да сключва договори, но ще определи редът, по който той може да сключи договор. И ако трябва да се прави законът, то ще бъде нещо, което всички страни на тази зала сме съгласни най-малкото, което се каже вероятно е, че преди да сключи договора президентът, ще трябва той да бъде парафиран от министър-председателя. (Реакция в блока на БСП)
Какво друго ще се каже в този закон не мога да съобразя сега, но не е вярно това, че Виенската конвенция пряко оторизира президента да сключва договори.
Тук може да се каже какво трябва да прави президентът докато такъв закон има. Означава ли, че държавата няма да сключва международни договори? Не означава това. Но при положение, че 139.2 в нашата Конституция Министерският съвет води външната политика ипсо факто, това означава наред с Виенската конвенция, че министър-председателят е този, който ще сключва международните договори докогато законът даде редът, по който президентът ще ги сключва.
Така стоят нещата и така трябва да бъдат решени. А колкото се касае до самия договор, разбира се, той ще бъде ратифициран по съображенията, които нашите представители казаха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Втора реплика ще направи господин Тодоров.
ПЕТЪР ТОДОРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Школагерски! Аз със съжаление трябва да отбележа, че Вашите съображения пак не се отнасяха към целта на нашия разговор. Вие подробно обяснихте, че чл. 5 казва, че "международните договори и конвенции, които са ратифицирани по нормален път в този парламент имат преимущество пред вътрешното законодателство". Това никой не е оспорвал. Аз говорих тук за отношението на международните конвенции не към нашите вътрешни закони, а към нашата Конституция. Това е основен закон, в който е казано, вече ви четох, че "ако една международна конвенция влиза в противоречие с текст от Конституцията, първо трябва да бъде променен текстът в Конституцията и след това ратифицираме международната конвенция."
Така че в случая вече нарушение е извършено. Това по същество.
И още веднъж искам да ви обърна внимание. Стига сме говорили, когато нещо ни е трудно да го опровергаем, най-лесното е да кажем, че въпросът се политизира. Нищо не се политизира. Формално погледнато - да, и президентът може да подписва, и премиерът може да подписва. Аз бих поспорил и мисля, че бих се аргументирал по-добре в полза на това, че така както е направена Конституцията, преимущество има изпълнителната власт и премиерът пред президента. Но не в това сега ще ви убеждавам. Погледнете това, което е в Конституцията, сами ще се убедите.
Аз искам не формално да подходя към този въпрос, а по същество. А същността на проблема е следният. Даже ако допуснем, че премиерът и президентът са равнопоставени от Конституцията в това отношение, то де факто се получава така, че това равенство е сведено до нула, защото всичко се прави от президента 139.3 и премиерът остава настрана. Това е нещо, което този парламент не бива да допуща. И когато аз настоях да не ратифицираме този договор, докато не бъде подписан от господин премиера, аз знаех, че това няма да стане, че ние ще го ратифицираме. Но това е едно предупреждение. И за в бъдеще, ако продължават да пристигат договори за ратификация, подписани само от президента, а като се изключва премиера, аз и в комисията и тук ще продължа да се съпротивлявам, защото не може едностранно да се действа, когато Конституцията дава възможност за различно тълкуване.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Савов, трета реплика. 139.4
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Школагерски, все пак въпреки вашата хубава правна защита, вие все пак трябваше да вземете предвид и този чл. 103 от нашата Конституция. Вие го знаете. Този чл. 103 неслучайно е сложен, защото в него ясно е казано, че президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции. Ето защо е за предпочитане действително в този закон, за който говорихме, ние тези неща да ги изпипаме така, че... Моля ви се, защото в България не може да има безотговорни лица и не може тези безотговорни лица в края на краищата да подписват международни договори. Защото, представете си, една натегната обстановка, една обстановка военна и президентът подписва един договор, когато той е безотговорно лице и въобще няма време дори парламентът да го ратифицира. Ами ние за да разберем за какво гласуваме, трябва в края на краищата винаги да стигаме до парадоксалните неща, до парадоксите, такива каквито за съжаление обаче в действителност се случват. И мисля, че безсмислена е цялата тази дискусия. Явно е, че час по-скоро трябва да гласуваме този закон.
Така че аз когато съм седял горе, първо, нямах право да внасям закони и второ, винаги съм защитавал обаче правата на българския парламент.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Школагерски, заповядайте.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Въпросът е само за една минута. Искам да отговоря на моя колега Васил Гоцев.
Колега Гоцев, не само че не е така, както го казахте Вие, а обратно. Вероятно заради такива прецеденти е създадена Виенската спогодба, в която изрично са показани персоните, които без специални пълномощия могат да сключват международни договори - това са президентът, премиерът и министърът на външните работи. Този международен ред е създаден, за да няма такива дискусии.
Вторият момент. В никакъв случай недейте да разбирате, че аз съм бил съюзник с някого, за да отнемаме правомощията на парламента. Разбира се. Ни най-малко е това необходимо. Но БП/КП 140/1. аз говоря за едно-единствено нещо - че ние губим време в правни спорове, които са предварително решени с действащи нормативни документи.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димитър Михайлов иска думата за изказване.
Имам питане: защо след като зад камерите няма оператори, в залата свети непрекъснато.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата, първо, за да изразя своята подкрепа на сключения договор за приятелство и сътрудничество между Република България и Република Украйна. Аз мисля, както и преждеговорившите потвърдиха, че този договор е изключително полезен и необходим както в икономическо, така и в политическо отношение. Ето защо не бих могъл да споделя предложенията на някои колеги от СДС, че трябва да се отложи ратификацията на договора и че трябва да чакаме да се приеме закон, и тогава вече да приемем закона за ратификацията на този договор. Но аз взех думата и за друго нещо. Вярно е, че правомощието за сключване на международни договори на президента е дадено от Конституцията и е казано: в случаите, определени със закон. Вярно е, че правомощието за сключване на договори е дадено и на Министерския съвет. Обърнете внимание, уважаеми колеги! На Министерския съвет, а не на председателя на Министерския съвет. И там също е казано, че трябва в случаите, определени със закон. Следователно когато вие се изказвате против това правомощие на президента, вие в същото време трябва да се изкажете против това правомощие и на Министерския съвет. Това означава, че България не трябва да сключва договори, докато не се приеме закон, който да определи в кои случаи Министерският съвет и президентът ще сключват договори.
Аз мисля, че на тази позиция на парламентарната група на Съюза на демократичните сили, изразена от господин Савов, че президентът е безотговорно лице, ние като парламент трябва да възразим. Президентът е глава на държавата, той е най-отговорното лице в тази република. И аз искам да поздравя президен140/2. та, че не чакаше благоволението на Министерския съвет, ръководен от господин Филип Димитров, нито благоволението на председателя на Народното събрание да приемат закон, а сключваше такива договори. Ние трябва да аплодираме този президент, а не тук да правим политически спекулации.
Аз ви призовавам, господа, да помислите за вашето поведение. Това поведение не съдейства за укрепването на българския парламент, това поведение съдейства за разрушаване на българския парламент. То е недостойно и аз протестирам срещу това.
Благодаря ви.
(Ръкопляскания от блока на БСП, шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Чакайте, моля ви се. На изказването ще има три реплики, след което ще дам думата на господин Филипов по процедурен въпрос: господин Йордан Ганев, господин Милен Стоянов, господин Васил Михайлов. Трима за реплики.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Михайлов, Вие сте чували вероятно израза: "Кралят царува, но не управлява". Защо не управлява? Английската кралица е глава, държавен глава, но отговорна ли е английската кралица? Не, не е отговорна. И затова всеки акт на английската кралица трябва да бъде приподписан от министър. Вярно ли е това? Вярно е, надявам се няма спор. (Шум в залата) Недейте да говорите така, че най-отговорният е той. Според българската Конституция, която не аз съм приел, а напротив - аз съм критикувал тази Конституция и вие го знаете, според българската Конституция президентът не е отговорен и затова той трябва да има подпис на министъра.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Милен Стоянов. Нека да завършим с репликите, господин Беров, ще Ви дам думата, но процедурата изисква да завършим реплика и дуплика и след това.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (от място): Да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля Ви, нека свършим с репликите, както изисква правилникът. Господин Милен Стоянов, господин Васил Михайлов. 140/3.
МИЛЕН СТОЯНОВ (СДС): Милен Стоянов, СДС.
Аз съм изключително много изненадан от един мастит български юрист тук, професор Михайлов, да чуя една чисто политическа пледоария и в никакъв случай юридическа. Нямаше защо да се преповтарят текстовете на Конституцията, която поставя точно юридическата база. Нито е необходимо да се убеждаваме, представете си, че в тази Конституция било наложено да се гласува един закон, който закон ще определи правомощията. И след като такъв закон не е гласуван, уважаеми колеги, президентът действително абсолютно никакви подобни права няма. И не може да ги упражнява.
Съвсем инцидентно узнах, че преди няколко месеца при едно посещение в Латинска Америка един от министрите е подписал две конвенции в Рио де Жанейро. Междувременно президентът, който е на обиколка, както казах, идва и решава да подпише и приподпише той тези конвенции, след като всичките формални положения около тия конвенции са били изпълнени. Прави се едно малко шоу и господин президентът ги подписва, без да има каквато и да е нужда, защото те са подписани от отговорния министър. Мисля, че проблемът е съвършено ясен и не подлежи на по-нататъшно коментиране.
Още нещо остава да се каже. При всички останали подобни ратификационни предложения, които като договор са подписани от президента Желев, подобни дискусии ще се водят и ще се водят, докато този закон не бъде гласуван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Трета реплика - господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председателстваща. Моята реплика не е юридически аргумент, тъй като аз не съм юрист. Тук господа юристите проведоха един сериозен спор. Но искам да кажа нещо просто и според мен отговарящо на формалната логика. Към този момент няма съвет по национална сигурност към президента. Не може да има такъв съвет, защото няма закон, който да регламентира този съвет. Такъв съвет има ли? Няма такъв съвет. Следователно когато няма регламентация с един закон, то господин президентът не може да подписва договори, защото такъв закон отсъства. И когато се поставя този въпрос, формалната логика говори, че без такъв закон господин 140/4. президентът не може да подписва външни договори. И, господин Михайлов, има правителство, което има правото да го прави според нашата Конституция. Независимо че ние в някаква степен имаме критики към тази Конституция, сме се заклели да я спазваме. И като човек, който не е юрист, виждам формалната логика в това: президентът няма право да подписва договори, които не са определени според закона, който, надявам се, да бъде внесен и да бъде съответно приет от нас.
Благодаря ви. 140/5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димитър Михайлов ще направи дуплика. Това е негово право.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще отговоря най-напред на моя съфамилник. Аз обясних, но може би той не е разбрал, понеже не е юрист, че Конституцията еднакво задължава и за президента, и за Министерския съвет да посочи случаите в закон, когато могат да бъдат сключвани международни договори. Прочетете моля ви, ако искате, ако възразявате, аз ще ви го прочета, за да...
ПАВЕЛ ШОПОВ (от място): Чл. 105.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ: Чл. 106: "Министерският съвет сключва, утвърждава, денонсира международни договори в случаите предвидени в закона".
Същото е казано и при президента, но имайте предвид, господа, че правомощието на президента, произтича пряко от Конституцията. И освен това, пряко произтича от Конституцията, сключва международни договори председателят на Министерския съвет - не е казано това в Конституцията.
И освен това, в чл. 5, ал. 2 се казва: "Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие". Щом му е дадено това правомощие, той ще сключва. Но това е конституционната страна.
Аз ви питам, де факто, ще оставиме ли България да не сключва договори, докато не се приеме закон?
Заявете това, че Съюзът на демократичните сили, който управляваше една година България и не предложи такъв закон, а сега иска да спре процесите на сключване на международни договори, докато не се приеме закон.
ПАВЕЛ ШОПОВ (от място): Ако има, кой ще ги сключва?
Заявете го това, така както заявихте всичко друго във вашата политическа резолюция на Националната конференция. Вие заявихте там, че ще се борите срещу президента и се борите. МС/ЗТ 141.1
Сега на колегата Ганев. Вие казахте, и колегата Стоянов подсказа, че очаква от мен юридическа. Аз от юридическа страна отговорих (смях и реплики, тропане по банките от блока на СДС). И моите колеги добре изясниха това. Единственото, което искам да ви кажа, че когато се държат политически речи, ние юристите нямаме право да се скриваме само зад юридически разсъждения. Ние трябва да отговорим и политически. И в този смисъл аз мисля, че вашата позиция политически е неиздържана в този парламент.
Благодаря ви, дами и господа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Министър-председателят поиска думата.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА БСП: Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ако е за удължаване на времето, да. Господин Беров, предложението е за удължаване на времето. Заповядайте господин Филипов.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Простете ми, господин министър-председател, уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вече е 19,50 ч. Независимо от своята противоречивост, тази дискусия трябва да бъде завършена тази вечер.
Предлагам да продължим работното време докато приключим първото и второто четене и гласуване на този проектозакон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля режим на гласуване. Гласуваме за процедурното предложение да се удължи времето за работа до приемане на първо и второ четене на този законопроект. Да, на този "За сътрудничество между Република България и Украйна".
Моля гласувайте.
Гласуването приключва, прекратете го и посочете резултата.
Гласували са 166 народни представители, за са 130, против - 30, 6 се въздържат.
Приема се предложението.
Моля господин министър-председателю, заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители!
Аз бях извикан тук преди два часа, а може би даже и повече от два, да присъствам на разискването на един договор 141.2 между България и Украйна. Да дам, евентуално отговори по същността, съдържанието на този договор. Аз имам неприятното впечатление, че съм сбъркал залата. (Реплики "Правилно" и ръкопляскания от блока на БСП)
Може би присъстваме на едно семинарно занятие по конституционно право. Не съм дошъл за това, прощавайте. Ако имате намерение да разисквате по същество, аз съм готов, ако има отговори и въпроси, аз съм на разположение. Но така можем да продължаваме до доста дълго време. Това е просто един начин на прахосване на парламентарно време, вие това го разбирате. Дайте да направим една градивна работа в парламента. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не, не, не, моля Ви, господин Шопов, не Ви давам думата. Господин Шопов, моля Ви, изключила съм микрофона.
Ако има процедурен въпрос, ще дам думата, но, моля Ви. Желаещи да се изказват нямам повече.
Моля поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Украйна.
Моля режим на гласуване.
Гласуването приключва. Прекратете го и посочете резултата.
Гласували са 166 народни представители, (реплики от залата: "Да се изпише по партии!"). Нека да прочета резултата, моля ви, след това ще се изпише.
За - 161, против - 2, 3 се въздържат.
Приема се на първо четене.
Моля ви, изпишете резултата по партии.
Направено бе процедурно предложение от господин Джеров и господин Иван Генов сега на същото заседание да стане и второто четене на законопроекта.
Моля режим на гласуване, гласува се предложението сега на същото заседание да стане второто четене на законопроекта.
Моля ви, гласувайте.
Прекратете гласуването и посочете резултата. 141.3
Предложението се приема, тъй като от общо 167 гласували народни представители, за него са 162, против са - 5, въздържали се няма.
Моля Ви господин Джеров, за второ четене законопроекта, да го докладвате.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предлага се на второ четене законопроекта, който току-що беше гласуван на първо четене.
С оглед поставянето на законопроекта на второ четене, ще ви прочета съдържанието на същия, за да може той да бъде поставен на гласуване.
"Законопроект за ратифициране на Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Украйна.
Член единствен. Ратифицира Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Украйна, подписан на 5 октомври 1992 г. в град София."
Това е съдържанието и моля да го поставите на гласуване госпожа председателстваща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря господин Джеров.
Моля режим на гласуване.
Гласуваме на второ четене законопроекта.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 169 народни представители. (Ръкопляскания) Всичките са за, против и въздържали се няма. Може би е добре, което свършва добре.
Дано да продължим добре с другите ратификации.
Утре продължаваме в 15 ч.
Закривам заседанието (звъни).
(Закрито в 20,00 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Снежана Ботушарова
СЕКРЕТАРИ:Георги Петров
Ведат Сакаллъ