Председателствували: заместник-председателите Снежана Ботушарова и Кадир Кадир
Парламентарни секретари: Христо Атанасов и Илхан Мустафа
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (Звъни): Добър ден, уважаеми госпожи и господа народни представители!
В залата има необходимия кворум. Започваме днешното пленарно заседание.
Искам да ви съобщя по повод направените предложения за създаване на временните анкетни комисии: едното е от парламентарната група на Съюза на демократичните сили, а другото от господин Филип Боков.
Предложенията не са направени съгласно правилника. Необходими са подписите на една десета народни представители, както е необходимо проектът за решение да съдържа задачите, числеността, състава и срока на дейност на временните комисии, съгласно чл. 29 от правилника. Затова не можем да поставим на гласуване днес тези решения. Моля те да бъдат оформени по съответния начин, както се изисква според процедурата.
Продължаваме с
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ
Моля, господин Карабашев, заповядайте. Моля да систематизирате направените предложения.
Ще попитаме уважаемите народни представители дали има още предложения. Завършихме с изказването на господин Стефан Стоилов. Имаше реплики към изказването на господин Стефан Стоилов.
Господин Илко Ескенази, заповядайте за първа реплика. ЦМ/ЛТ 2191.1.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Уважаеми колеги! Две кратки възражения срещу това, което поддържа проф. Стоилов. Смятам, че ние водим достатъчно коректна дискусия.
Първо, какви са отношенията с Международния валутен фонд и Световната банка, дали има съгласуване на текстовете.
Няма защо сега да се лъжем. Икономическата комисия дълго време работи със Световната банка и Международния валутен фонд, след което аз лично приех техни представители и те казаха, че най-после е намерен този вариант, който е икономически приемлив, който е съгласуван с очакваните бюджетни приходи и разходи. Беше изразено мнението, че Икономическата комисия независимо от нейната оцветеност ще подкрепи този проект. Това са фактите.
От друга страна, дали Международният валутен фонд налага нещо или не. Тук всички много добре знаем защо отношенията ни с Международния валутен фонд и Световната банка са такива и каква е причината за това. Нека да стане ясно.
След като по един изключително брутален начин бяха порязани всички български кредитори, единствената финансова институция остана Световната банка и Международният валутен фонд. Така че нека поне от тази трибуна, по повод на този законопроект да не се спрягат тези две институции.
Аз, разбира се, също имам доста възражения срещу техните препоръки и по отношение на законодателството, но в крайна сметка ние трябва да знаем какви са реалностите и защо са такива.
Вторият момент, на който искам да обърна внимание, това всъщност е сърцевината на предложението на проф. Стоилов - за тези 35 на сто. Дайте да сме наясно. Първото нещо е, че при едно губещо предприятие да раздадете 35 на сто, означава да раздадете 35 на сто загуба. Когато говорим за приватизация, не бива да се възпитава, да се облъчва българинът с това, че видиш ли, щом като се дадат някакви бонове, това вече носи печалба, защото е имот.
Това не е вярно, защото сградата може да струва доста, но тази сграда е обременена с дългове. Тази сграда изисква като производствено предприятие особено, допълнително инвестиране на средства и т.н.
Освен това и което е най-важното, и за което мисля, че Икономическата комисия е постигнала съгласие поне в по-голяма2191.2. та си част - това е, че при 35 на сто, които се дават по този начин, за всичките тия фондове при 20 на сто, които се раздават преференциално, независимо от ограниченията, които се слагат за размера на работната заплата, така или иначе един закон се съобразява с това, че в редица хипотези ще възникнат случаи, при които повече от 55 на сто се раздават не на предприемач. Нали целта на приватизацията е така или иначе да бъде намерен предприемачът? Кожй ще плати 40 на сто от предприятието, за да може след това други да го управляват?
Нека да сме наясно с тези постановки. А че има икономическа вероятност... (Реплики от залата)
Може би просрочих, извинете. Това е една доста важна тема. Съжалявам, че съм просрочил времето си, но просто искам да кажа, защото това е един основен момент в този законопроект.
Ако не се постигне икономическа ефективност, нищо няма да се получи. Колкото повече работници има в предприятието, толкова повече ще бъде запълнен този 55-процентов размер и толкова по-трудно ще просъществува предприятието. В крайна сметка целта е предприятието да върви така, че да се раздават заплати и да има пенсии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Друга реплика? - Няма.
Господин Стоилов имате думата за дуплика.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПСБСП): Госпожо председател, колеги! Ще се спра на последния момент от репликата на господин Ескенази.
Няма никаква, абсолютно никаква опасност цялото поле над 55 на сто да бъде предоставено за частния капитал и следователно до 55 на сто ангажираност с всички тези социалноориентирани схеми. Защо? - По простата причина, че ако се обърнем към практиката на някои други страни, спокойно можем да заделим някои сектори или група предприятия, при чието акциониране преобладаващата част от тези акции да попълнят, условно казано, тези национални фондове за участие на гражданите в приватизацията. Едно широко поле със сериозни, атрактивни, бих казал, предприятия, да бъдат предоставени специално на чуждия капитал. Аз разбирам вашата интимна мисъл, че чуждият инвеститор би предпочел в редица случаи да има основния пакет от акции. Същото важи и за националния капитал. (Шум в залата) Не представяйте нещата чисто механично - че във всички предприятия, във всички сектори ще бъде отрязано на 50 на сто за социалните схеми и 50 на сто за подвизаване на частния - национален и чужд капитал. 2191.3.
И в заключение: с числата малко като че ли злоупотребяваме. Всички сметки, които са правени, в това число и от вносителите, показват, че в редица предприятия, в зависимост от органическия състав на капитала, абсолютният размер на преференциите, който се предвижда по проекта - в размер на 8, 10 и 12 брутни месечни заплати, свива числото чувствително под 20. Така че истинският размер на онова държавно имущество, което ще попадне под действието на предвидените и предлаганата от нас схема, е далеч под 50 на сто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Папаризов има думата.
Господин Карабашев, нали това все още е по чл. 8? Да.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПСБСП): Аз споделям предложението на господин Стоилов, но бих желал да направя едно алтернативно предложение. Ако след като се гласува то като заместващ текст и не бъде прието, бих предложил в сегашния текст на чл. 8 цифрата 20 да се замени с цифрата 35.
Освен това бих искал да напомня, че в Икономическата комисия господин Мустаклъ направи предложение "не по-малко от 25 на сто". Вчера не чух господин Карабашев да напомни за това предложение. Мисля, че то съществува.
Искам само да кажа във връзка с това, което каза господин Ескенази, че 20 на сто от гласовете няма да носят право на глас и фактически дори 35 на сто да се приемат, това ще са към 40 и няколко на сто от гласовете, а оставащите на практика 45 на сто, които ще купи един собственик, ще му дадат гласове за управление над 50 на сто. Така че ние дори с 35 на сто не намаляваме икономическата заинтересуваност и възможностите за управление на предприятието от един собственик на всички непреференциални акции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Ангел Димов има думата. (Недоволство от мнозинството) Може би за предложение по чл. 8? - Да.
АНГЕЛ ДИМОВ (ПСБСП): Уважаеми народни представители! От досегашното обсъждане на законопроекта за приватизацията могат да се направят две констатации. 2191.4.
Първо, че ние ще приемем навреме този закон и ще докладваме пред Международния валутен фонд тая задача и, второ, че законът ще се изпълнява само в името и за благото на бившите собственици на одържавени имоти и на техните наследници. (Оживление сред опозицията)
В печата и тук в изказванията се каза, че при съставянето на този законопроект е бил възприет англо-саксонският модел на приватизация - покупко-продажбата. (Оживление сред мнозинството) 2191.5.
Отрича се принципът на социалната справедливост за раздаване на безплатни приватизационни бонове и акции както направиха това в Чехо-Словакия и Полша. Но искам тук да ви обърна внимание, че и англо-саксонският модел е побългарен. В Англия и в Германия социалната насоченост на приватизацията се изразява не в продажбата на държавни предприятия за набиране на приходи, с които да се обезщетяват бивши собственици, а се създават фондове само за форсиране развитието на модерни и ефективни производства, с оглед да се създава работа на стотици хиляди хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димов, може ли да направите по-конкретно вашето предложение, много ви моля.
АНГЕЛ ДИМОВ (ПСБСП): При нас се прави Взаимен фонд главно за обезщетяване на бивши собственици. Дори и преференциите, които се дават на работниците до 10-12 работни заплати, т.е. от около 15 хил.лв., да закупят акции, сякаш, понеже и хората нямат и толкова пари да закупят акции, но и тези пари, които хората ще дадат за закупуване на акции, може би ще отидат в джобовете пак на обезщетените бивши собственици. Обаче това означава на практика, че законът няма да задейства. Хората, работниците няма да рискуват да закупуват акции в едни губещи предприятия, които работят главно с вносни енергоносители, суровини и материали. Те ще предпочетат да си дадат парите в банки, за да могат да не рискуват и да получават...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димов, моля ви конкретно по текста на чл. 8. Приятно ни е да ви слушаме, но нека второ четене е.
АНГЕЛ ДИМОВ: Преди да направя предложението си, искам още едно нещо, само една минута, госпожо председател. Тук много се говори, че като се дадат на работниците безплатни акции, те ще получават доходи и едва ли не няма да работят ефективно и да се включват активно в производствения процес. Това се каза от много от изказалите се. Обаче, ако е така, защо в Швеция, където от 1910 г. 80 на сто от работниците са акционери, е една от най-богатите държави в света. Същото е и в Япония, дори в Америка 20 на сто от работниците са акционери.
Ето защо предлагам да се подкрепи предложението на Стефан Стоилов - подкрепям го аз... ДЕ/ЛТ 2192.1.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Няма да се водим по акъла на буржоазията, я.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (от място): Давай, не спирай... (Подигравателни обаждания от страна на мнозинството)
АНГЕЛ ДИМОВ: И правя ново предложение към чл. 8, ал. 3, т. 3 да се добави, където е записано, че част от фонда ще отиде за обезщетение на бивши собственици, да се добави "и земевладелци, чиито земеделски земи са отчуждени и застроени от държавни организации".
Мотивите за това мисля, че са ясни. С новите допълнения, които се направиха към Закона за земята и връщането на земята в реални граници, много бивши земевладелци ще пострадат, тъй като техните земи са останали под язовири или са построени магистрали и т.н. Тези хора заслужават да бъдат обезщетени. Благодаря за вниманието. (Подигравателни викове и ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други предложения по текста на чл. 8? Не виждам народни представители, които искат повече да правят предложения - госпожа Ананиева.
По текста на чл. 8 ли, госпожа Ананиева?
НОРА АНАНИЕВА (ПСБСП): Да. Уважаема госпожо, дами и господа народни представители, ние имаме доста аргументи за поддържане на това предложение. Искам да прибавя още няколко. Известно е, че по стечение на обстоятелствата и волята на избирателите, реституцията предвари приватизацията. Оттук се създадоха едни преференции за бившите собственици - собственици на около 4 на сто от националното богатство и се оставиха на заден план тези, които създадоха останалите 96 на сто от основните фондове. Оттук и нашето желание, и нашите аргументи да подкрепим един по-висок социален процент.
Освен това мисля, че не бива да се разсъждава с категориите - това са просто работниците, нито пък с аргументите на господин Венцеслав Димитров, че ние трябва да определим един процент, с който да утешим един вид хората и да ги накараме да подкрепят приватизацията. По-скоро нашата аргументация е друга и тя е в категориите на хората, които са създали тези блага. Оттук, а не някакъв кокал или кокалче, или някакво утешение, за да подкрепят приватизацията. 2192.2.
В този смисъл, известно е, че даже и ние сме атакувани от страна на центристките партии за това, че с този законопроект и с този закон готвим едно гигантско разграбване на труда на хората. (Възмущение от страна на мнозинството)
Аз цитирам декларациите на някои от центристките партии, които са адресирани както срещу вас, така и срещу нас. Те са критично настроени към целия парламент и към този законопроект и макар и да не ги приемам в този драстичен вид, така както са поднесени на обществото, ние не би следвало да ги отминем с мълчание и да не отчетем и рационалното зърно в тях.
Трето - би следвало, когато решаваме този процент, да отчитаме едно много важно обстоятелство - обстоятелството, че в продължение на тези десетилетия, смятани от някои колеги за черна дупка, се създаде една доста образована работническа класа и образована научно-техническа интелигенция. Казвам го с категориите на един висш експерт от Организацията на обединените нации госпожа Джийн Мари Кол, която беше преди около 6 месеца на посещение в България и помагаше на правителството при изработването на някои от схемите и на икономическата реформа и държавното управление. Госпожа Кол тогава заяви, че има изход от ситуацията по две основни причини. Поради това, че в тази страна са създадени добри фондове и има образован народ. Известно е обаче, че именно инженерно-техническите кадри бяха слабо платени, междупрочем инженерно-техническите кадри намираха признание дори на дипломите си в чужбина. И всичко това ме кара да смятам и обосновава позицията на Парламентарния съюз за социална демокрация, че именно на тези кадри...
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Колко време се говори, за какво се говори, скандално е. Искам да знам какво става в пленарната зала. На второ четене сме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Ананиева, на второ четене сме.
НОРА АНАНИЕВА: Че именно на тези кадри, които са били нископлатени, които се ценят и в чужбина и от които има поток на излизане в чужбина, трябва да получат определен дял и възможности да имат равен старт поне с онези, които са собствениците на 4 на сто, повтарям, от основното национално богатство в тази страна. 2192.3.
Аз разбирам нервността на госпожица Златка Русева, тя просто вече е реституирана и за нея няма такива проблеми, но аз отстоявам проблемите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Ананиева, второ четене е.
НОРА АНАНИЕВА: Но аз отстоявам проблемите на националната икономика, отстоявам правото на хората, които са създали тази икономика и тези основни фондове, отстоявам правото на образованите кадри в тази страна да получат своя шанс, а с това да получи шанс и икономиката, и икономическата реформа. Така че ние ще поддържаме този процент, ще гласуваме за този процент като парламентарен съюз и призоваваме всички онези, които сериозно мислят, че трябва да се направи един решителен скок, но социално справедлив скок в пазарната икономика, да подкрепят това наше предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля госпожа Ананиева да не нарушава реда в залата. Първо, говорихте от името на Парламентарен съюз, който не е спазил регистрацията си по правилника. Второ, говорихте като на първо четене. Моля ви колеги, казвам го съвсем без елемент на лично отношение към нея. Когато господин Ангел Димов говори, вие реагирахте от всички страни, че той много малко конкретно казва, а говори неща, които се говорят за първо четене. И освен това й напомням, защото няколко пъти тя към госпожа Русева тези дни в изказванията прави клаификации и други неща.
Умолявам всички госпожи народни представители, поне ние да имаме необходимото парламентарно поведение и отношение помежду си. (Ръкопляскания и одобрителни възгласи от страна на мнозинството)
Така че много моля за добър тон поне между госпожите народни представителки в пленарната зала. В крайна сметка госпожа Ананиева говори 5 или повече минути, за да потвърди едно положение, което няколко оратори преди нея потвърдиха и е становище на Икономическата комисия. (Един депутат от БСП отправя реплика към госпожа Ботушарова, която не се чува добре)
Моля ви, има ред за това, обърнете се към председателя в Народното събрание, уважаеми колега. Вие ще разберете как 2192.4. стоят нещата. Има направени достатъчно предложения. Трябва да пристъпим към гласуване.
Господин Тошев, вие имате добавка към този текст? Заповядайте, направете вашите допълнения. 2192.5.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря ви, госпожо председател! Предлагам да се създаде нова т. 4 към ал. 3 на чл. 8, която да гласи:
"Граждани, чиито облигации по държавни заеми не са били изплатени от държавата след 1944 г."
Такива граждани не са твърде много, тъй като облигациите вече са унищожени, но все пак има хора, които пазят такива облигации, а западните банки, гаранти по облигациите, все още съществуват. След като законът не е имал право да действа и облигациите не са били погасявани през това време, следва, след като се създадат условия, законът да се възстанови и тези граждани да бъдат обезщетени за загубите, които са претърпели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Карабашев, моля заемете място пред трибуната и систематизирайте направените предложения, за да бъдат гласувани.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Уважаеми колеги! За съжаление по-голямата част от предложенията нямаха професионален характер и освен това... (неодобрителни възгласи от блока на ПСБСП, ръкопляскания от блока на СДС) ...повече от изказванията бяха като за първо четене.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Особено на Ананиева!
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Преди да систематизирам предложенията и да ги подложим на гласуване, се чувствам задължен само с няколко думи да обърна внимание на това, което каза господин Стоилов по отношение на консултациите, които се проведоха между Подкомисията по приватизация и международните финансови институции.
Тъй като аз водих тези консултации, трябва да ви уверя, че господин Стоилов нарече лъжа твърдението, че основните принципи в този законопроект са съгласувани с международните финансови институции. Истината е, че в течение на две седмици тези неща бяха съгласувани. Господин Стоилов не е участвал в тези разговори, но участваше сигурно господин Папаризов, който може да потвърди това. Действително не Световната банка ще определя какви да бъдат принципите на нашия Закон за приватизация. Това ще го определи тази зала. Но Световната банка е в правото си, тъй като заемът, който ще ни отпусне, е за структурно преустройство и е пряко свързан с процесите на приватизация, тя е в правото ББ/ЛТ 2193.1. си, ако счете, че този закон не дава гаранции за ползотворното употребяване на кредита и възможностите той да бъде върнат, е в правото си да не ни го отпусне. Това е по този важен въпрос.
Има няколко предложения за допълнения, изменения и има един текст, който цялостно трябва да подмени чл. 8. Текстът, който предлага господин Стоилов. В него освен изменените проценти, има и един текст на ал. 3, за който моля господин Стоилов, той между другото е свързан и с предложението на господин Стоян Иванов, за изменение на текста, регламентиращ предаването от Взаимния фонд на акциите. Мисля, че тук става дума и вчера се разясни този въпрос, но още веднъж ще го повторя, става дума за едно недоразумение. С няколко думи ще се опитам да обясня. Идеята за Взаимния фонд е той да функционира като едно акционерно дружество с отворен основен капитал, т.е. в неговите активи ще влизат акциите, дяловете и паричните постъпления, които му се предават безвъзмездно, а, от друга страна, той ще издава свои акции. И в предложения текст от Икономическата комисия на ал. 3 става дума за акциите на Взаимния фонд, а не става дума да се предават за съответните цели акциите, дяловете и паричните постъпления от съответната приватизация. Мисля, че ако това се разбере, отпада смисълът на предложението на господин Стоян Иванов, а така също и предложения нов текст на ал. 3 на господин Стоилов. (Реплики от блока на ПСБСП, които не се чуват)
Добре, това можем да го уточним.
Предлагам да подложите на гласуване заместващия текст на господин Стоилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Трябва ли да се прочете?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Ще го прочета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Стоилов, искате да уточните нещо по текста? Само уточнения, ако обичате!
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Стига вече!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Прочетете текста, който трябва да се гласува.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПСБСП): За когото е "стига вече", госпожице, може да отиде да се разхожда в парка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля ви, за разходките след 1 часа. 2193.2.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Малкото уточнение, което искам да направя, е във връзка със забележката на господин Карабашев. Тук в ал. 3, т. 1 се има предвид онази част, господин Карабашев, от постъпленията във Взаимния фонд, които ще бъдат предназначени, грубо казано, за боновата приватизация, да образуват пък отделен фонд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Стоилов, моля ви, нека да не обясняваме отново нещата. Прочетете текста и ще го гласуваме. Нали вчера бе обоснован!
Гласуваме текста на господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Само обръщам внимание на народните представители, че така предложеният текст не се връзва с останалата логика на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Казахте, господин Карабашев, моля ви! Народните представители с гласуване ще оформят текста.
Текстът на господин Стоилов се гласува, прочетете го!
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Новата редакция на чл. 8, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Чакайте, има редактиран текст. Ето го! Моля за внимание в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: "Чл. 8. Ал. 1. 35 на сто от акциите или дяловете на приватизираните държавни предприятия или техният паричен еквивалент се предоставят безвъзмездно на Взаимния фонд, който се създава от Министерския съвет в тримесечен срок от влизането на закона в сила.
Ал. 2. На този Взаимен фонд се предоставят 35 на сто от паричните постъпления от приватизацията на непреобразуваните предприятия и обособени техни части.
Ал. 3. Министерският съвет е длъжен да прехвърли управляваните от него акции, дялове и парични постъпления от този Взаимен фонд след законовото му уреждане за следните цели:
1. 20 на сто за националния фонд за участие на членовете на обществото в приватизацията. Народното събрание създава този фонд до 30 юли 1992 г. и определя реда на емитиране и разпределение на приватизационните бонове между пълнолетните правоимащи български граждани, живеещи постоянно в страната;
2. 10 на сто на фондовете за социално осигуряване; 2193.3.
3. 5 на сто за обезщетяване на бивши собственици."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласуваме заместващия текст, предложен от господин Стоилов и редактиран за днешното гласуване.
Моля, гласувайте! Господа квестори, поканете народните представители да влязат в пленарната зала, има гласуване. Текат трите минути, гласуването е започнало.
Уважаеми колеги, заповядайте в пленарната зала!
Резултатът: от общо гласували 210 народни представители, 97 са гласували за, 112 - против, 1 се въздържа.
Предложението за заместващ текст се отклонява.
Продължаваме с гласуването на направените предложения. Господин Карабашев, кое е следващото предложение, което ще гласуваме?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Следващото предложение е на господин Венцеслав Димитров - да отпадне т. 2 от чл. 8, ал. 3, като мотивацията му е, че в чл. 32, ал. 2 се дава възможност с решение на Министерския съвет да се участва в приватизацията и с подходящи ценни книжа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Гласуваме да отпадне т. 2 на ал. 3. Моля, гласувайте!
Резултат: от общо гласували 204 народни представители, 97 са гласували за, 99 - против, 8 се въздържат.
Предложението се отклонява. 2193.4.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Следващото предложение е също на господин Венцеслав Димитров - в ал. 1 във второто изречение да се добави "акциите или дяловете на приватизираните държавни и общински предприятия". Това е в същата логика на измененията и допълненията, които направихме в чл. 6, така че аз призовавам народните представители да подкрепят това допълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте това допълнение.
Гласували общо 198 народни представители. От тях 148 са за, 41 - против, 9 въздържали се.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Следващото предложение е на господин Ангел Димов за добавка в чл. 8, ал. 3, т. 3 за обезщетение на бивши собственици "и земевладелци, чиито земи са отчуждени и застроени от държавни организации".
Аз призовавам господин Димов да оттегли това предложение, защото действително това е замислено в тази точка. "За бивши собственици" се отнася и за тези земевладелци по Закона за земята. Просто не е необходимо да се дописва това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димов поддържате ли добавката си. Поддържа я. Господин Димов поддържа своята добавка.
Моля, гласувайте тази добавка към т. 3 на ал. 3.
Гласували 192 народни представители. От тях 58 за, 105 - против, 29 въздържали се.
Предложението се отклонява.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Следващото предложение е на господин Лъчезар Тошев - да се създаде нова т. 4 към ал. 3 на чл. 8 "и за граждани, чиито облигации по държавни заеми не са били изплатени от държавата след 1944 година".
Икономическата комисия не е разгледала предварително това предложение. Тук на крак да се вземе решение дали това е целесъобразно или не е, е много трудно. Призовавам господин Тошев да оттегли това предложение. Знаете, вече стана дума, че се подготвя законопроект за компенсацията. И ако там се прецени, че и такива собственици на облигации по различни облигационни заеми могат да бъдат обезщетени, те ще бъдат включени в тази НЧ/ЛТ 2194.1. група и ще влязат в хипотезата на т. 3 от ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Карабашев, предложението на господин Тошев постъпило ли е в писмена форма преди началото на обсъжданията?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В такъв случай, както е практиката, не можем да го подложим на гласуване, господин Тошев. Може би в друг закон или в допълнение към закон да го направите.
Има ли друго предложение за гласуване, господин Карабашев? Господин Папаризов имаше предложение за промяна в процентите.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Господин Папаризов имаше предложение, ако не се възприеме тестът на господин Стоилов, в съществуващия текст само да бъде подменено в ал. 1 числото 20 с числото 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това отнася ли се и за ал. 2?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Отнася се и за ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласуваме предложението вместо 20 на сто в ал. 1 и 2 да стане 35 на сто. Моля, гласувайте!
Гласували 203 народни представители. От тях 95 - за, 107 - против, 1 въздържал се.
Предложението се отклонява.
Господин Карабашев, има ли и други предложения?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Има предложение и от господин Стоян Иванов, но то съвпада напълно с вече отхвърленото предложение за изменение на ал. 3. Така че мисля, че не трябва да се подлага на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други предложения?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Други предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: А предложението на господин Мустаклъ е в становището на комисията ли, господин Папаризов? Аз не си спомням дали господин Мустаклъ в пленарната зала подкрепи своето предложение.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Действително на заседание на Икономическата комисия господин Мустаклъ изказа такова стано2194.2. вище и то е включено в становището на комисията. Но в залата не го е подкрепил вчера или днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Искам да ви кажа, че в становището на Икономическата комисия по този текст има много предложения. Виждам, че предложение е направил и господин Емил Филипов, и господин Маринов, но те в пленарната зала не бяха подновени и затова не са гласувани. Иначе нямам нищо против гласуването на всичко, което е направено в пленарната зала.
В такъв случай гласуваме текста...
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: С едно направено допълнение, което вече беше прието към ал. 1 "държавни и общински предприятия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Кажете, господин Папаризов? Имате думата по процедурата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПСБСП): Госпожо председател, извинявам се, но аз бях с впечатление, че това предложение за не по-малко от 25 на сто е направено тук. Мога ли все пак в отсъствието на господин Мустаклъ, независимо че сме в гласуване, да се счита, че аз съм направил това предложение, за да се прогласува и то. Иначе, ако не бях убеден, че то съществува, бих го направил самият аз. Моля за вашето мнение по този въпрос: може ли така да се постъпи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Папаризов, вие лично вече направихте едно предложение, което гласувахме. Но аз ви казах, понеже в становището има и други предложения, те не бяха направени в пленарната зала, просто сега не можем да ги гласуваме. Но не пречи по-нататък под друга форма, ако се прецени, да се промени. Днеска не е поддържано. Моля, гласуваме текста на чл. 8 с неговите три алинеи и допълнението, което гласувахме преди това. Моля, гласувайте!
Гласували 199 народни представители. От тях 107 - за, 72 - против, 20 въздържали се.
Обяснение на отрицателен вот иска господин Филипов. Заповядайте, господин Филипов.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПСБСП): Благодаря ви, госпожо председател! Уважаеми колеги народни представители! Добре е, че имам възможност да изкажа своите позиции дори след гласуването в парламента. Гласувах против, защото тази цифра от 20 на сто е безкрайно 2194.3. ниска и скромна за трите направления, по които ще бъде разпределяна сумата от дялове, акции и парични постъпления. Гласувах против, защото 43 на сто от нашето възрастно население няма да има никаква възможност да гласува в преференциалното участие в приватизацията. Гласувах против, защото бях в с. Вълчедръм и един колега от там, земляк, ми каза: "Господа ли сте, другари ли сте, не ви знам какви сте там, обаче когато се правеше тази индустрия, всички казвахте, че от нас е вземано. Сега, когато ще я връщате, на нас отново нищо не щете да ни дадете." Гласувах против, защото уважавам всички български политически сили, уважавам позицията на 14-те политически сили, които бяха много критични към този закон. Те го нарекоха антисоциален, антидемократичен, антинационален, антилиберален и антиикономически. Може би не всичко е съвършено справедливо и аз съм склонен да поставя под критика част от тази позиция, но считам, че в частта си "антисоциален" те основателно ни критикуват. Чета текста, т. 6: "По-голямата част от населението остава извън предложената в закона схема за преференциите. Нейното участие ще се сведе единствено до поемането на приватизационните разходи. Дори в преференциите за работещите в предприятията са обвързани с толкова много ограничения, че придобиват характер на санкции. Законът е антисоциален, защото от него ще се възползва само малка група хора и ще се препятства формирането на широка средна класа."
Считам, че с това гласуване мнозинството заложи найголямата социална несправедливост в толкова основополагащия Закон за приватизацията. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Коста Андреев има думата за второ обяснение на отрицателен вот. 2194.4.
КОСТА АНДРЕЕВ (ПСБСП): Госпожи и господа народни представители, аз също гласувах против този параграф, защото съм дълбоко убеден, че ние с това извършихме една голяма социална несправедливост. (Шум в залата)
Всеки може да оценява от своя гледна точка това, което стана, но аз мисля, че ако застанем на позицията на милионите трудещи се в нашата страна, които са създали тази собственост, ще видим, че това действително е така. Ние извършихме тази несправедливост.
РЕПЛИКА ОТ ПСБСП: Не ние.
КОСТА АНДРЕЕВ: Ние лишихме много хора, хиляди хора да използват сега тази възможност за равен шанс да могат да стартират еднакво, да изпробват своите сили, своя талант, своя ум, своите способности в областта на икономиката, в бизнеса.
Смятам, че с това ние създаваме в нашата страна един голям дисбаланс.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Не ние, те го направиха.
КОСТА АНДРЕЕВ: Преди всичко социален дисбаланс. Смятам, че ние с това залагаме една мина за социално... (реплики от ПСБСП: "Не ние") аз говоря като парламент. Лично аз съм против това. Извинявайте, щото нашата половина не е за това, а другата половина, дясната половина, е за това.
Аз смятам, че би следвало работниците и служителите в България да разберат кой за какво е сега, кой каква позиция защитава и да стане ясно в тази страна, кой защитава богатите и кой защитава бедните хора.
Благодаря. (Смях от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Карабашев, следващия текст.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: След като оплакахме още неродения законопроект, нека продължаваме по-нататък.
"Чл. 9. Условията и редът за приватизиране на държавни предприятия се прилагат и за предприятия - собственост на общините, доколкото не е предвидено друго в този закон."
По този член не са постъпили писмени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По този текст имате ли допълнения, уважаеми колеги? - Няма. Моля, гласувайте за текста, както е предложен от комисията и беше прочетен от господин Карабашев. Моля, гласувайте! РД/ЛТ 2195.1.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
От 169 гласували народни представители, 109 са за, 21 против, 39 се въздържат. Приема се текстът.
Продължаваме със следващата част от законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Преди да минем към глава втора, съм длъжен да съобщя, че има постъпило писмено предложение от господин Дончо Конакчиев към глава първа на подходящо систематично място да се добави и член, който да регламентира законния характер, най-общо казано, на средствата, които се използват в процеса на приватизация.
В становището на Икономическата комисия също се предлага такъв текст, но Икономическата комисия, а след това и Законодателната, предлагат систематичното му място да бъде другаде, не в глава първа.
Затова призовавам господин Конакчиев тук да оттегли, още повече, че не е и редактиран този текст, не е преглеждан от Законодателната комисия, засега да оттегли предложението си, като то бъде разглеждано, когато стигнем до него, най-вероятно в преходните и заключителни разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Конакчиев иска думата.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПСБСП): Благодаря ви, уважаема госпожа председател, дами и господа! Аз не само че не оттеглям моето предложение, но много настоятелно - и ще се мотивирам, ви моля да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Може ли да го прочетете.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Да, разбира се. Предложението, което съм депозирал още на 2 април по всички изисквания на каноните на нашия правилник, е следното:
"При всички продажби на държавно и общинско имущество по реда на този закон кандидатите за купувачи - български физически или юридически лица, доказват законността на средствата, с които участват в покупката, с документ за платен данък или по друг ред, установен със закон."
Преди всичко бих ви помолил да обърнете внимание, че систематичното място на този текст е именно тук, в глава първа. Ние вече уредихме проблемите накъде ще се насочват приходите от приватизацията. Уредихме и други основополагащи действително 2195.2. от общ характер положения на този закон. Въпросът за мръсните пари или законността на средствата, с които ще се участва в приватизацията, е основен и той би трябвало да бъде след сегашния чл. 5 и преди сегашния чл. 6. Тъй като той определя кой, или по-точно с какви пари може да се участва в приватизацията.
Мястото на този текст в никакъв случай не е в преходни и заключителни разпоредби. Това не е нито заключителна, нито преходна разпоредба, а основополагаща за действието на целия закон - кой с какви пари може да участва.
Тъй като в Икономическата комисия въпросът действително неколкократно беше обсъждан, възражение там нямаше, аз искам да обърна внимание върху разликата на двата текста, които се предлагат от Икономическата комисия. Там е фиксирана същата материя, но начинът, по който се урежда въпросът, е с декларация. При цялата яснота за отговорностите, които носи деклараторът, аз бих искал да обърна внимание, че в България все още реално пазарно стопанство няма, липсва, така да се каже, необходимата пазарна етика, липсва традиция, липсва мислене, а преходът и новото общество, към което ние се стремим, преди всичко съзнание и морал и законите би трябвало натам да ни насочват.
Така че смятам, че текстът, който от Икономическата комисия е представен, който третира същия проблем, е просто не за този етап на нашето развитие, а може би за двадесет и първи век, след 10 - 15 години. Засега би трябвало да има едни по-ясни и по-категорични изисквания.
С това бих искал да завърша, няма да излагам мотиви към текста, тъй като много оратори говориха и от двете страни по този въпрос и аз смятам, че по същество нямаме различия. Проблемът е дали да бъде тук или някъде на друго място в Закона за приватизацията.
Благодаря ви. Още веднъж ви моля да обърнете внимание на факта, че се касае за основен проблем на закона - кой и с какви пари може да участва в приватизацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Ескенази има думата. 2195.3. ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Напълно споделям, че в този закон трябва да има текстове относно начина на участие в приватизация, законност на доходи и т.н. Но моля да се обърне внимание, че систематическото място, като смятам, че не е в преходни и заключителни разпоредби, е в края на закона, след като се приеме как се извършват продажбите, как се продават акциите, кой може да участва, при какви условия. И след това вече, както е нормално във всички закони, които приемаме, има и административно-наказателни разпоредби, има разпоредби и за гражданска отговорност. Поначало тези неща се уреждат в края на закона. Първо се урежда по същество какво се прави, как се прави. И между другото аз мисля, че в зависимост от някои от особените форми на продажба, които вероятно ще бъдат уредени, като продажба на изплащане и т.н., аз допускам, че в случаите, в които има продажба на изплащане, тази законност на доходите ще се доказва периодично. Така че дайте да видим как по същество ще се уредят тия сделки и накрая в зависимост от това, кой как участва, какви документи представя и т.н.
Така че според мен не е тук мястото. Тук не става дума да се прогласи един принцип, а става дума да се уреди по същество как се участва, как се доказват доходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Конакчиев, приемате ли тази възможност - вашият текст да се гласува, след като, както каза господин Ескенази, се уредят начините за това, не в преходни и заключителни разпоредби. И, моля ви, още нещо. И след като, както разбрах, и Законодателната комисия не го е гледала, да го погледне, за да може все пак да се получи и правната формулировка. Просто ви питам за вашето мнение. Това нищо не решава, нали?
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПСБСП): Разбирам какво ме питате. Аз разбирам съображенията на господин Ескенази, но те са в друга плоскост. Не става дума за административния характер на този текст, а става дума за същността кой има право да участва в приватизацията, кой да участва, какво да се приватизира, как да се приватизира, къде да отиват приходите от приватизацията - все въпроси за глава първа. СД/ЛТ 2196.1.
Така че аз поддържам своето предложение. Съжалявам много, госпожо председател, за това, че Законодателната комисия не го е гледала, е неин проблем. На 2 април текстът е депозиран официално.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Който е против частната собственост, няма право да участва в приватизацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Шотлеков има думата.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми колеги, текстът не е достатъчно добре издържан юридически. Ако гласуваме и приемем тоя текст, след това няма да може да бъде приложен. Какво значи да докажеш законността на средствата, забележете, чрез документи за платен данък! Ами, ако изтегля кредит от банката, какъв данък ще плащам? Това е първият въпрос. И още колко други стоят.
Ние сме за такъв текст и аз като вносител на законопроекта ще настоявам за текста. Но, първо това, което каза господин Ескенази, е точно така - трябва да бъде в края на закона. Има достатъчно много юристи в залата, за да го потвърдят.
И, второ, нека този текст да бъде прецизиран, да бъде точен юридически. Едва тогава бихме могли да го приемем. Защото в противен случай ще остане един текст, който ще виси и няма да може да бъде приложен.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Сефте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Ескенази има думата.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Само едно кратко допълнение. Текстът, подчертавам, текстът е неприложим към случаите на продажба на изплащане. Защото явява се човек с "мръсни" пари, казва: "Да, аз го вземам на изплащане", и всяка година си изплаща. Какво предвиждате в това - участие в изплащането?
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (от място): Прочетете края на предложения текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Гласуваме текста на господин Конакчиев. Моля, гласувайте.
От 189 гласували, 92 са за, 94 - против, 3 се въздържат.
Отклонява се предложението на господин Конакчиев. Но аз, както разбрах, необходим е такъв текст. Така че, господин Конакчиев, може би е необходимо да се продължи работата по текста 2196.2. със съответното място. Понеже поне възраженията не са по принцип, а за уточняване на някои текстове в него.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Такъв текст ще има в закона, така че няма основание за безпокойство.
"Глава II. Агенция за приватизацията
Чл. 10. Ал. 1. Създава се Агенция за приватизация като държавен орган към Министерския съвет за организиране и контрол на процесите на приватизация на държавните предприятия и за осъществяване на приватизацията в случаите, предвидени в този закон.
Ал. 2. Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София и има регионални бюра."
По този член имаше постъпило писмено предложение от господин Юрий Борисов, но той го оттегли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По този текст? Господин Георги Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПСБСП, Свищов): Уважаема госпожо председател! Във връзка с този чл. 10 предлагам да отпадне най-напред "на процесите", тъй като самото организиране включва "разработване на програми, оценяване..." и т.н. "за организиране и контрол на приватизацията", като на първо четене, когато се изказах, аз предложих член, мисля че тогава беше 17, а сега 16, с текста: "Бюджетната издръжка на агенцията, отделена от приходите и разходите, свързани с приватизацията на държавните предприятия", да се измести след този чл. 10. Мисля, че систематичното му място е тук. Още повече, че в ал. 2 на чл. 10 е казано: "Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и има регионални бюра."
Предлагам настоящият чл. 16 да се обособи като нова ал. 3 към чл. 10. Просто се получава вече разписване, че агенцията е юридическо лице и нейната издръжка е отделена от приходите и разходите. Ако не се приеме като нова алинея 3 към този член, просто да бъде нов чл. 10а, което е систематичното място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други допълнения към този текст? - Не се правят. В такъв случай ще гласуваме направените предложения на господин Николов и текстовете. 2196.3.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Тук неслучайно е сложено "на процесите на приватизация". Това е една по-широка формулировка. Хубаво. Ще реши залата - дали да отпадне или не. Иначе предложенията на господин Николов чл. 16, който гласи: "Бюджетна издръжка на агенцията е отделена от приходите и разходите, свързани с приватизацията на държавните предприятия" да стане ал. 3, действително - систематично така е по-подходящо. Аз подкрепям това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласуваме найнапред...
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Има две предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има две предложения. Първото предложение е да отпаднат думите в ал. 1 на втория ред "на процесите" и съответно става "приватизацията" - на третия ред. Моля, гласувайте предложението да отпаднат думите "на процесите". Моля, гласувайте!
Гласуването приключва. Прекратете го и посочете резултата.
От 174 гласували народни представители, 111 са за, 55 против, 8 се въздържат.
Приема се предложението да отпаднат думите.
И второто предложение - текстът на чл. 16, господин Карабашев го прочете, да стане ал. 3 на чл. 10. Моля, гласувайте!
Прекратете гласуването и посочете резултата.
От 176 гласували народни представители, 165 са за, 1 против, 10 се въздържат.
Приема се това предложение.
И тогава, господин Карабашев, остава да се гласува целият текст с трите алинеи. Моля, гласувайте текста така, както е предложен от Икономическата комисия, направената вече поправка и добавянето на новата ал. 3. Моля, гласувайте.
Гласуването приключва. Прекратете го и посочете резултата.
От 174 гласували народни представители, 147 са за, 8 против, 19 се въздържат.
Приема се този текст.
Следващият текст, господин Карабашев.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Член 11 с една алинея: "Органи за управление на агенцията са:
1. Надзорен съвет;
2. изпълнителен директор." ВЙ/ЛТ 2197.1.
Няма постъпили писмени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Гласуваме текста на чл. 11. Моля, гласувайте.
Гласуването приключва. Прекратете го и посочете резултата.
От 174 гласували, 149 са за, 6 - против, 19 се въздържат.
Приема се предложението на комисията за текст.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: "Чл. 12. Ал. 1. Надзорният съвет се състои от 11 души, 5 от които се назначават от Министерския съвет и 6 от които се избират от Народното събрание за срок от 4 години. При първоначалното определяне състава на Надзорния съвет, което се извършва в срок от един месец от влизането на закона в сила, двама от назначените от Министерския съвет и трима от избраните от Народното събрание се избират за срок от две години.
Ал. 2. Членовете на Надзорния съвет се освобождават предсрочно от органа, който ги е назначил или избрал при:
1. извършване на нарушение на този закон;
2. извършване на умишлено престъпление, за което има влязла в сила присъда;
3. при системно неизпълнение на задълженията им;
4. при невъзможност да изпълнява задълженията си.
Ал. 3. При случаите на предходната алинея, както и при оставка или смърт на член на Надзорния съвет, органът, който го е назначил или избрал, назначава или избира нов член за срок до края на първоначалния мандат.
Ал. 4. Членовете на Надзорния съвет избират помежду си председател. Председателят свиква и ръководи заседанията на Надзорния съвет.
Ал. 5. Възнагражденията на членовете на Надзорния съвет се определят от Министерския съвет. Те не могат да заемат друга платена длъжност в агенцията."
По този член имаше становище още на първото четене на Законодателната комисия. В първоначалния текст беше предложено квотите да бъдат разменери - 6 на 5, а това становище се подкрепи от Икономическата комисия между първото и второто четене. В същия дух е и писменото предложение на господин Папаризов, което също се възприема - по ал. 1. Смисълът на разменянето на броя на квотите е да се подчертае изключително важният характер 2197.2. на този орган на Министерския съвет и да се придаде една поголяма стабилност на един от неговите органи за управление.
Освен това господин Папаризов предлага промяна в текста на ал. 4: "На принципа на ротацията членовете на Надзорния съвет избират помежду си председател за срок от 6 месеца." Законодателната комисия запази този текст, който първоначално беше предложен - председателят да не бъде избиран на принципа на ротацията. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Сега по тези предложения. Господин Папаризов, вие ще възстановите ли вашето предложение? Да. Заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПСБСП): Благодаря ви, госпожо председател.
Това предложение има единствено за цел да осигури максимална обективност в работата на Надзорния съвет и максимална съпричастност на всички негови членове. То не е, така да се каже, мое изобретение. Аз няколко пъти подчертавам, че това предложение съм заимствал от първия проект на закон на Съюза на демократичните сили, когато миналата година те не бяха мнозинство и искаха да намерят най-добрата форма за обективност на този Надзорен съвет. В момента има твърде много критики, че законът дава твърде много права на изпълнителната власт. Това предложение е продиктувано именно от факта - да имаме един допълнителен лост за обективност. Затова ще помоля то да се гласува, а може би да подобря редакцията. Позволявам си да използвам предложението, което господин Юрий Борисов направи и го оттегли. Мисля, че там редакцията е по-добра от моята: "Надзорният съвет се председателства последователно от всеки един от членовете му, които се сменят на всеки шест месеца."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: "Който се сменя", може би.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПСБСП): "Който се сменя" - да - "на всеки шест месеца". Мисля, че двучи по-добре.
Разбира се, ваше право е да прецените дали такъв допълнителен механизъм за осигуряване на обективността е целесъобразен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Останете тук, за да уточните текста с господин Карабашев. 2197.3.
Други предложения за поправки в текста? Остава само предложението на господин Папаризов, което ще се гласува.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Междувременно тук след консултация с колегите се предложи да се добави в т. 2 - трябва да го гласуваме, защото го няма в оригиналния текст - т. 2 на ал. 2 "умишлено престъпление от общ характер". Нека първо да подложим да гласуваме...
СОНЯ МЛАДЕНОВА (от място): Тежко умишлено или от общ характер?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, заповядайте. Това уточнение може би е разумно, но нека да бъде и добре направено.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Само "умишлено" - това е, което е казано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Става дума за умишлено престъпление от общ характер.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (от място): Какво означава това?
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (от място): Е, много хубаво, ако не знаете какво означава това!
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Моля, госпожо председател, подложете на гласуване първо...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Нека госпожа Младенова да уточни редакцията.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПСБСП): Една реплика по отношение на тази според мен "хлъзгава" формулировка, колеги. Какво означава престъпление от общ характер? Умишлени са и престъпленията срещу личността, които се наказват с по-малко наказания - от един месец е наказателната отговорност "лишаване от свобода" до 30 години. Кои точно имаме предвид тук или всички, взети заедно? Коя степен на обществена опасност?
Вержиния, всичко има степен, но изглежда, че вие нищо не знаете в тази област! Степента на вината трябва да се характеризира с оглед обществената опасност, с последиците, които ще настъпят от едно неправомерно поведение на един човек.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Младенова, смисълът беше как точно да се формулира...
СОНЯ МЛАДЕНОВА: Аз щен помоля колегите от СДС - юристите, да направят това. Аз не се чувствам задължена да бъда съпричастна 2197.4. към изготвянето на един такъв документ - законопроект, който се гласува и с който аз принципно не съм съгласна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Вержиния Велчева.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Вземам думата, само защото госпожа Младенова ми спомена името.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Тогава в края - за лично обяснение.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА: Мисля, че формулировката е съвсем ясна "умишлено престъпление от общ характер". Това е съвсем точна формулировка и тя е пределно ясна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Спестихме лични обяснения и се предложи редакция. В такъв случай...
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Между другото текстът е на Законодателната комисия, така че формулировката не е на Съюза на демократичните сили, както го каза госпожа Младенова.
Предложението е на господин Папаризов. Първото изречение на ал. 4 да се промени: "Надзорният съвет се председателства последователно от всеки един от членовете му, който се сменя на всеки шест месеца".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: "Който се сменя на шест месеца". Без "всеки".
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: "...на шест месеца"! И второто изречение остава. 2197.5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В такъв случай гласуваме този заместващ текст в ал. 4, който предложи господин Папаризов и господин Карабашев току-що прочете - за принципа на ротация на председателя на агенцията. Моля, гласувайте.
От общо 173 гласували народни представители, 85 са за, 85 са против, 3 се въздържат.
Предложението се отклонява.
Гласуваме добавката към точка 2 на ал. 2 - "от общ характер". "Умишлено престъпление от общ характер." За това допълнение - "от общ характер". Моля, гласувайте.
От общо 169 гласували народни представители, 120 са за, 16 - против, 33 се въздържат.
Изпишете на таблото. Така ли е господин Карабашев? Нещо да не е пропуснато.
Гласуваме текста на чл. 12 с всичките му алинеи и с добавката "от общ характер" така, както е предложен от Икономическата комисия и го имате и пред себе си. Моля, гласувайте.
От общо 177 гласували народни представители, 118 са за, 27 - против, 32 се въздържат. Изпишете го на таблото. Този текст е приет. Следващият текст.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: "Чл. 13. Надзорният съвет:
1. разработва устройствен правилник на агенцията и го представя на Министерския съвет за приемане;
2. определя основните насоки на дейността на Агенцията за приватизация в съответствие с този закон;
3. одобрява проектите за годишни програми за приватизация и за бюджета на Агенцията за приватизация, както и годишните отчети за изпълнение на приватизационната програма и ги внася в Министерския съвет;
4. одобрява приватизационните сделки над сумата, определена в устройствения правилник на Агенцията за приватизация;
5. установява общите правила и условия за назначаване, включително и заплащането на служителите на Агенцията за приватизация;
6. всяко тримесечие приема отчета на изпълнителния директор за дейността на агенцията;
7. избира и освобождава изпълнителния директор и определя възнаграждението му; ДЕ/ЛТ 2198.1.
8. определя регионалните бюра и утвърждава началниците им."
Няма постъпили писмени предложения по този член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли народни представители, които искат да направят допълнения към текста? Няма.
В такъв случай гласуваме текста, както е предложен от Икономическата комисия и бе прочетен от господин Карабашев. Моля, гласувайте.
От общо 179 гласували народни представители, 148 - за, 22 - против, 9 се въздържат.
Приема се текстът на второ четене. Следващият текст.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: "Чл. 14. Ал. 1. Изпълнителният директор:
1. организира и ръководи дейността на Агенцията за приватизация съобразно закона и решенията на Надзорния съвет;
2. представлява Агенцията за приватизация;
3. упълномощава за определени действия други лица.
Ал. 2. Изпълнителният директор не може да заема друга платена длъжност, както и да получава възнаграждение по граждански договор, освен в случаите, когато упражнява научна или преподавателска дейност."
Няма постъпили писмени предложения по този член, но трябва само да запозная народните представители с това, че в Законодателната комисия не се стигна до решаване на въпроса дали думата "научна" в последното изречение на ал. 2 да остане или да не остане. Реши се в Законодателната комисия пленарната зала да вземе в края на краищата решение дали да бъде само "преподавателска" или и "научна".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Чанев иска думата. Заповядайте.
СТЕФАН ЧАНЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, драги колеги, ал. 2 на чл. 14 има своето много плътно оправдание и място, но аз считам, че тук трябва да бъде включен не само изпълнителният директор, а и членовете на Надзорния съвет.
В този смисъл правя предложение след думата "директор" да се вмъкне "и членовете на Надзорния съвет", тъй като тези членове на Надзорния съвет - това като мотивировка, имат достатъчно голяма възможност да оказват влияние, аналогично на това, 2198.2. което изпълнителният директор ще оказва, така че те също трябва да бъдат въздържани да участват в други платени дейности. Например един член на Надзорния съвет може ли да бъде един от директорите на борда на някоя фирма, която подлежи на приватизация? Затова предлагам след думата "директор" да се добави "и членовете на Надзорния съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други предложения по текста? - Няма. Тогава да гласуваме, господин Карабашев.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Първо по предложението на господин Чанев - замисълът на структурата на органите на управление на Агенцията за приватизация е следният - Надзорният съвет да бъде общият контролиращ и орган, който да изразява политическото ръководство на агенцията.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Какво ръководство?!
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Той не е оперативният орган на ръководство на агенцията. затова не е предвидено членовете на Надзорния съвет да са на постоянна работа в агенцията и да са в трудовоправни отношения с агенцията. Така, както го предлага господин Чанев, те трябва да бъдат на постоянна работа в агенцията, трябва да бъдат постоянно действащ орган.
Затова аз призовавам господин Чанев да оттегли своето предложение. А по-нататък вече в чл. 15 са предвидени определени гаранции за предотвратяване на корупция изобщо на служителите на Агенцията за приватизация в процеса на приватизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Чанев? Поддържате предложението?
СТЕФАН ЧАНЕВ (от място): Не оттеглям предложението си и цитирам ал. 5 от предишния 12 член, където се казва, че Министерският съвет определя възнаграждението на Надзорния съвет, което достатъчно ясно говори за тяхната ангажираност като заплата към Министерския съвет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Естествено, че членовете на Надзорния съвет ще имат възнаграждение. Но това е различно от заплатата, която получава един служител на агенцията или изпълнителният директор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Само че има това, че в ал. 5 е казано във второто изречение - "те не могат да заемат друга платена длъжност в агенцията". 2198.3.
РЕПЛИКИ: Това е само за агенцията.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Това е само за агенцията и смисълът му е надзорът да бъде разделен от оперативното управление. Това е един общ принцип примерно във всицки акционерни дружества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Карабашев, господин Чанев настоява за своето предложение. Ще бъде прочетено. Господин Божинов?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (от място): Ставаше дума за политическо ръководство. Грешка ли е или?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Тук малко в по-широк смисъл на думата на политическо. Става дума за философия.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (от място): Каква философия?!
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Политиката на самата приватизация, политика значи не само политика в тесния смисъл на думата. Имаме и икономическа политика. 2198.4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Карабашев, моля, кажете кое ще се гласува?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Допълнението на господин Чанев е в ал. 2 "изпълнителният директор и членовете на Надзорния съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Гласуваме допълнението, което предложи господин Чанев "...и членовете на Надзорния съвет".
Моля, сега гласуваме добавката.
Резултат: от общо гласували 181 народни представители, 85 са гласували за, 76 - против, 20 се въздържат.
Отклонява се предложението на господин Чанев.
Гласуваме текста на чл. 14, както е предложен от комисията и господин Карабашев го прочете.
Моля, гласувайте!
Резултат: от общо гласували 171 народни представители, 120 са гласували за, 24 - против, 27 се въздържат.
Приема се този текст.
Следващият текст, господин Карабашев!
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Член 16 вече го приехме като ал. 3 на чл. 10.
Следва чл. 17. Годишната приватизационна програма съдържа:
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: А чл. 15?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: А, извинявайте! Пропуснах.
"Чл. 15. Членовете на Надзорния съвет, изпълнителният директор и заемащите длъжности, определени в устройствения правилник на агенцията, както и членовете на техните семейства, нямат право да придобиват пряко, чрез подставени лица или скрити пълномощници имущество, дялове или акции в предприятия, намиращи се в процес на приватизиране по време на техния мандат и в едногодишен срок след изтичането на мандата им."
Няма постъпили писмени предложения. И за да не възникнат някакви спорове от недоразумения по въпроса на някои формулировки, ще кажа, че в Законодателната комисия се реши уточняването на понятията "техните семейства" да бъде в допълнителните разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По този текст има ли, уважаеми колеги, предложения за поправки, допълнения? ББ/ЛТ 2199.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По този текст има ли, уважаеми колеги, предложения за поправки, допълнения?
Господин Борисов има думата.
ЮРИЙ БОРИСОВ (ПСБСП): Уважаеми колеги! Аз искам да възстановя едно предложение, което беше направено. В кръга от лица, на които ще им бъде забранено да участват пряко в приватизацията да добавим и членовете на Министерския съвет. Ако ние бяхме отделили Надзорния съвет и Агенцията за приватизация от Министерският съвет, това нямаше да бъде логично. Но при положение, че ние сме дали на Министерския съвет толкова големи права и на практика в редица случаи може да изпълнява функциите на Агенцията за приватизацията и след като ние забраняваме на членовете на Надзорния съвет да участват пряко в приватизацията, абсолютно логично е тази забрана да се отнася и до членовете на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Карабашев, предложението на господин Борисов е да се включи: "...и членовете на Министерския съвет". Предложение, което е било направено при първо четене или може би в обсъжданията.
Може ли, уважаеми колеги, десностоящи прави да седнете, защото ще се гласува и да не се получат после недоразумения.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: По предложението на господин Борисов. То беше обсъждано и в Законодателната комисия. Действително, тъй като в чл. 3 предвиждаме компетенции и на други органи да вземат решения по приватизацията, там също трябва да се вземат подобни мерки за ограничаване на тези хора, които вземат решения, за участие в приватизацията.
Но тъй като глава втора се отнася единствено до Агенцията за приватизация, в Законодателната комисия се счете, че на друго място трябва да бъде въведено това ограничение. Затова го призовавам: нека сега да го оттегли. Не сме го забравили, даже специално тук е отбелязано в текущото становище на Законодателната комисия. Ще бъде включено на някое друго място. Тук всичките текстове са свързани само с Агенцията за приватизация и с нейните органи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Борисов, поддържате ли предложението?
Чухте възраженията, които са били направени в Законодателната комисия. Не против текста по принцип, а по систематичното му място. Но с гласуване ще решите. 2199.2.
Освен тази добавка, други добавки, господин Карабашев, има ли?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Други добавки няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В такъв случай гласуваме предложението, направено от господин Борисов да се допълни текстът с думите "...и членовете на Министерския съвет". Само че къде трябва да бъде то?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Може: "...изпълнителният директор и заемащите длъжности, определени... и членовете на Министерския съвет". След думата "агенция".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Но това означава и членовете на техните семейства.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Господин Борисов...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Променя се много смисълът на текста.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Господин Борисов, ще бъдем неточни, нека да обмислим текста, тъй като... (реплики и възражения от блока на ПСБСП).
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Борисов, сложете думите на точното им място, където желаете те да бъдат гласувани. Както ги предложите, така ще ги гласуваме.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Трябва да има писмено предложение. Това е второ четене.
ЮРИЙ БОРИСОВ (ПСБСП): Колеги, комисията предложи: "и техните семейства" да бъде на друго място.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Не, става дума уточняването на понятието "и техните семейства" да бъде на друго място.
ЮРИЙ БОРИСОВ: Аз смятам, че това, което се отнася до членовете на Надзорния съвет, може да се отнася с пълна сила и на същите основания и до членовете на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Борисов, да разбирам ли тогава, че думите "и членовете на Министерския съвет" трябва да отидат на третия ред след "агенцията", преди "както и членовете на техните семейства"...?
Добре, гласуваме за допълнението "и членовете на Министерския съвет". Това да бъде на третия ред след "агенцията" и преди "както и членовете на техните семейства". 2199.3.
Моля, гласувайте.
Резултат: от общо гласували 192 народни представители, 109 са гласували за, 80 - против, 3 се въздържат.
Добавката се приема.
Обяснения на отрицателен вот. Има думата господин Шотлеков.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми колеги, гласувах против направеното предложение не защото съм против по принцип, а защото тук уреждаме Надзорен съвет на агенцията, а не говорим за Министерския съвет. Текстът за Министерския съвет и забраната, ако трябва да има такава, за членовете на Министерския съвет и за някои други служители в него да придобиват акции или дялове от приватизирани предприятия, ще бъде там, където му е мястото. А това е в главата, уреждаща малката приватизация, където Министерският съвет или определен от негоорган може да продава. Ако той не може да продава и липсва информация, защо ще му забраняваме на Министерския съвет да придобива акции от това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За процедурно предложение има думата госпожа Вержиния Велчева.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Аз предполагам, че никой не е бил против един такъв принцип в закона. Текстът по същество вече е приет. Но имам едно процедурно предложение: да помислим той да отиде евентуално в преходните и заключителни разпоредби или там, където ще му бъде систематичното място. Защото наистина тук уреждаме въпроси, свързани с Надзорния съвет. Принципът е абсолютно правилен. Аз не вярвам някой да е срещу този принцип. И текстът е приет. Просто да отиде на систематичното си място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Подлагам на гласуване това предложение. Не целият текст, моля ви. Текстът е приет по принцип. Не става дума за това. А в тази част, която се отнася за Министерския съвет, да намери систематичното си място в закона, тъй като тук става дума за членовете на Надзорния съвет и техните семейства.
Това предложение е процудерно. Процедурно е в смисъл за подредба на закона. Подлагам го на гласуване. Моля, гласувайте!
Гласуваме тази част от текста, която се отнася за Министерския съвет и членовете на семействата му, да намери друго 2199.4. място в закона, а не че текстът се отхвърля.
Резултат: от общо гласували 183 народни представители, 106 са гласували за, 40 - против, 37 се въздържат.
Аз се обръщам към председателите на комисиите - господин Карабашев и господин Джеров, да намерите съответното място на текста. 2199.5.
Сега гласуваме текста на чл. 15.
Гласували 181 народни представители. От тях 155 са за, 6 - против, 20 въздържали се.
Текстът се приема на второ четене.
Следващият текст.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Следващият член 16 вече бе гласуван и влезе в чл. 10, ал. 3.
Член 17. Преди да прочета текста, искам да запозная народните представители със становището на Законодателната комисия относно систематичното място на този текст. Бе решено да се предложи той да стане ал. 2 на чл. 2, който регламентира проблема с доставянето, внасянето и одобрението на годишната приватизационна програма.
Предлагам първо да гласуваме текста, а след това ще гласуваме и промяната на систематичното му място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли предложения по този текст?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Нека първо да го прочета:
"Чл. 17. Годишната приватизационна програма съдържа:
1. минимални приватизационни цели за годината, включително минималния брой на държавните предприятия, подлежащи на приватизация и приоритетните сектори;
2. очаквания размер на приходите от приватизацията и начина на тяхното използване в съответствие с изискванията на този закон;
3. разходите, свързани с дейността по приватизацията;
4. списък на отраслите и/или предприяятията, чието цялостно или частично приватизиране не се разрешава за срока на действие на програмата;
5. общи насоки за приватизационната политика на общините."
Няма постъпили писмени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не виждам и от пленарната зала. Вече има - това са господин Филипов и господин Ганев.
Първо думата има господин Филипов. (Емил Филипов отстъпва реда си на Йордан Ганев, тъй като той вече е на трибуната.)
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря, госпожо председател! Благодаря, господин Филипов! Искам да направя просто едно уточнение в точка 1 на чл. 17 "минимални приватизационни цели на годината, включително минималния брой". НЧ/ЛТ 2200.1.
Аз предлагам да се сложи "включително списък на минималния брой". Нека да бъде ясно това.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (от място): Аз щях да предложа същото.
ЙОРДАН ГАНЕВ: Мислим еднакво, чудесно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Чудесно! Има ли други предложения за поправки или допълнения към текста? Няма.
В такъв случай, господин Карабашев, нека да подложим на гласуване първо това допълнение и след това текста.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Първо ще си позволя един кратък коментар. Много се мисли по това дали приватизационната програма да съдържа поименен списък на някои от предприятията, които ще се предложат през годината за приватизация, или да не съдържа, а да съдържа, както тук е споменато в точка 1 само броя на големите държавни предприятия и някои приватизационни цели. Възприе се да не се съдържа такъв списък с цел да не сен поставят в по-благоприятни от нормалните условия купувачите. Ако предварително се знае открито в приватизационната програма кои точно предприятия задължително през тази година трябва да бъдат приватизирани, това ще постави при по-благоприятни условия купувачите, отколкото държавата продавач. Затова се възприе тази формулировка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Стоян Иванов има допълнение.
СТОЯН ИВАНОВ (ПСБСП): Имам по-скоро един въпрос, господа. Става въпрос за следното: дали в разходите в точка 3 на ал. 2 на обсъждания член се включват разходи за саниране на предприятия, подлежащи на приватизация. Защото в предните законопроекти почти навсякъде имаше записани текстове, с които се предлагаше предприятия или част от предприятия, подлежащи на приватизация, да бъдат оздравени предварително преди тяхната приватизация. Нещо, което е вън от всякакво съмнение, че би трябвало да се върши. И ако това е така, аз няма да правя тук предложение, но ако това не е така - предлагам да бъде записана една допълнителна точка, която да звучи така "предприятия, които ще бъдат санирани и средствата, необходими за това".
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Ако си спомняте във вторник гласувахме чл. 7, който гласи, че: "Към Агенцията за приватизация се създава фонд за покриване на разходите за приватизиране на 2200.2. държавните предприятия." Замисълът е част от средствата от този фонд да бъдат използвани за подготовка на предприятията за приватизиране, в това число за саниране. Това е отговорът. Имам предвид това, което господин Стоян Иванов каза. Така че тук няма смисъл да слагаме допълнителна точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Тогава да гласуваме направеното предложение за допълване в точка 1 и след това текста.
Моля, гласуваме предложението, което господата Ганев и Филипов направиха - в точка 1 да се добави след "включително" "списък на". Гласуваме да бъдат добавени тези допълнителни думи. Моля, гласувайте! Чухте и становището на господин Карабашев.
Гласували 178 народни представители. От тях 84 са за, 88 - против, 6 въздържали се.
Предложението се отклонява.
Гласуваме текста, както е предложен от комисията. Моля, гласувайте!
Гласували 182 народни представители. От тях 146 са за, 18 - против, 18 въздържали се.
Текстът се приема.
Трябва да гласуваме и още едно предложение.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Предложението на Законодателната комисия този текст, който току-що беше приет, да стане ал. 2 на чл. 2, като съответно ал. 2 стане ал. 3, а ал. 3 стане ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте това предложение - да се премести този текст в чл. 2 като негова ал. 2 и след това да стане преномерация на другите алинеи. Моля, гласувайте! Преместваме текста, нищо повече.
Гласували 162 народни представители. От тях 141 са за, 4 - против, 17 въздържали се.
Предложението се приема и текстът отива към чл. 2.
Сега ще направим почивка, защото народните представители и добре да работят се уморяват и трябва да си починат. Петнадесет минути почивка. Продължаваме в 11,30 часа. 2200.3.
(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, народните представители да се регистрират. Докато се извърши регистрацията, няколко съобщения:
Законодателната комисия в понеделник от 14 часа.
Комисия по земеделието на 23 април, четвъртък, от 10 часа на "Дондуков" # 2.
Комисия по околната среда - заседание на 22 април, сряда, от 10 ч. в зала 411 на "Дондуков" # 2.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 22 април, сряда, от 11 ч. в зала 309.
Временна парламентарна комисия за развитие на планинските райони - на 22 април, сряда, от 10 ч. в зала 507 на "Дондуков" # 2.
Комисия по правата на човека - 22 април, сряда, от 10 ч. в зала 510 на "Дондуков" # 2.
Комисия по културата - 22 април, сряда, от 12 ч. в Огледалната зала.
Пресконференция на тема "България една за всички ни". В разговора ще участват ръководството ти членовете на Комисията по национална сигурност, председателстван от господин Николай Слатински. Пресконференцията ще се състои на 20 април, понеделник, от 11 ч. в зала "Запад". Съобщението е от Пресцентъра и Клуба на парламентарния журналист.
Имаме кворум. Продължаваме заседанието (звъни).
Преминаваме към кой член, господин Карабашев?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Преминаваме към глава трета. Тъй като настъпи изменение в номерацията на членовете, веднага можем да сменим и номера на члена. Той в раздадения проект е 18, но става 16, защото 16 стана ал. 3 на чл. 10, а 17 ал. 2 на чл. 2.
Чета текста на члена: "Чл. 16. Ал. 1. Оценката на предприятията по този закон се извършва от независими български или чуждестранни експерти или експертни фирми, лицензирани от Агенцията за приватизация. На експертите се осигурява достъп до информацията и документацията, необходима за извършване на оценката. РД/ЛТ 2201.1.
Ал. 2. Процедурата и критериите за оценка на предприятията, които се приватизират, се определят от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли други предложения? Господин Георги Николов от Свищов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, имам две предложения.
Най-напред по ал. 2. Процедурата и критериите за оценка на предприятията, които се приватизират, очевидно вече процесът на приватизация, така както е записано "се приватизират" тече, а оценката се извършва на един предварителен етап, предлагам между "които се", да се добави "предстоят да се...", тъй като критериите се разработват, определят по-рано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Къде предлагате добавката?
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Между "които се" добавката "предстоят да се". Но това не е най-важното, за което поисках думата.
Бих желал тук да се отговори защо е отпаднал досегашният член 20. Отнася се до възможността за повторна оценка. Допускам, че такава възможност съществува, без да е записана, и аз ще помоля да се даде отговор.
И второто ми предложение, което произтича от изказването ми при първо четене. Тогава аз предложих сегашния чл. 30 в закона, който е - чета: "Оценката на предприятието служи за определяне на първоначалната продажна цена на акциите, началната цена при търговете и офертната цена при провеждане на конкурс (да бъде в множествено число "конкурси") или преговори", да дойде непосредствено в глава трета. Да се извади от глава пета, а в глава трета, именно оценка на предприятията, като нов чл. 16а или чл. 17. По този начин смятам, че и систематичното й място е тук, тъй като, така както е записан чл. 30 в глава пета, той фактически се отнася и за глава шеста. Един по-общ запис в глава трета трябва да намери място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Николов, искахте обяснение да ви се даде. Това като предложение ли или само обяснение искате, и друго нещо.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Обяснението е досегашният чл. 20 в закона, който обсъждахме на първо четене, е отпаднал. Аз предлагам във варианта, който на първо четене обсъждахме, чл. 30, уреждащ материята за оценка, да се изведе в глава трета, където му е систематичното място. 2201.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Изглежда, няма други предложения. Господин Карабашев, заповядайте на трибуната.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: По въпросите, поставени от господин Николов.
Първо, за отпадането на втория член от главата. Това решение се взе в Законодателната комисия. В Икономическата комисия беше предложено да остане. В Законодателната комисия юристите сметнаха, че тези разпоредби, които съдържаха отпадналия член, отчасти се съдържат в общото законодателство, което в момента съществува, а отчасти ще бъдат включени в Наредбата за оценките, за която се говори в този член.
Това беше обосновката и беше подкрепена от мнозинството на Законодателната комисия. Затова отпадна от главата този член.
По другото предложение, което господин Николов направи, чл. 30 от глава пета да премине в тази глава, аз лично не го подкрепям. Тъй като в другите части на глава пета, преди чл. 30, първо уточняваме за какви методи на приватизация става дума, за какви начини на продажба на акции и дялове, и там вече се споменават откритата продажба, там се споменават търговете на пакети от акции, конкурси и т.н. И след това вече в чл. 30 се конкретизира в тези случаи на продажба на акции и дялове за какво служи оценката. А чл. 30 не се отнася за продажбата на търг и конкурс по глава шеста, тъй като по глава шеста редът за тази продажба ще бъде регламентиран, и това се изисква в самата глава, в една отделна наредба за търга и там ще бъде споменато за какво да служи оценката. Тя ще служи, разбира се, за първоначалната цена на търга.
Затова аз смятам, че е по-добре чл. 30 да си остане, където му е мястото.
По предложението за редакционна поправка на господин Николов по ал. 1 да бъде добавено "които предстоят да се приватизират". Разбира се, би могло и така да се напише, но по-нататък ще видите в глава пета става ясно, че първо се взема решението за приватизация, а след това се извършва оценката. Така че фактически предприятията са вече в процедура на приватизиране, когато се извършва оценката. И затова формулировката "които се приватизират", според мен е по-точна. 2201.3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Николов, чл. 30 дали ще бъде в глава трета или не, важното е да бъде в закона. Ако поддържате, ще подложа на гласуване.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПСБСП): Приемам тези обяснения, които бяха дадени. Но фактът, че след като се каза "според мен" има възможност за това и това решение, затова оттеглям тези предложения, за да вървим по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Благодаря на господин Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте за текста на чл. 18, сега става чл. 16, така както е предложен от Икономическата комисия. Моля, гласувайте!
Гласували общо 163 народни представители, за - 144, против - 3, 16 се въздържат. Приема се текстът.
Следващият. 2201.4.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Преминаваме към текста на глава четвърта - "Преобразуване на държавни предприятия". Член 17 става новата номерация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Член 19 става член 17.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: "Ал. 1. Преобразуването на държавни предприятия в еднолични търговски дружества се извършва от Министерския съвет или определен от него орган.
Ал. 2. В случай, че балансовата стойност на дълготрайните активи на предприятието е над 10 млн.лв., преобразуването се извършва от Министерския съвет по предложение на негов орган. Предложението се внася след вземане на становището на Агенцията за приватизация. Становището на агенцията трябва да бъде дадено в едномесечен срок от получаването на предложението."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, други предложения от залата? - Няма.
Гласуваме текста на чл. 17 от представения законопроект.
Гласували общо 162, за - 141 народни представители, 3 - против, 18 се въздържат.
Член 18, досегашен 20 от проекта, последен от законопроекта за днес.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: "Чл. 18 Ал. 1. Собствениците на недвижими имоти, отчуждени по закони, укази и актове на Министерския съвет в периода 1946 - 1962 г., без тези по чл. 101 от Закона за собствеността, които съществуват реално, но представляват част от дълготрайните активи на преобразувани в търговски дружества държавни и общински предприятия, имат право да получат част от дяловете или акциите на дружеството, ако направят писмено искане до органа, извършил преобразуването.
Ако този орган не уважи искането в едномесечен срок, правото по тази алинея може да се претендира по исков ред в едногодишен срок, но не по-късно от взимането на решение за приватизация. Исковете се освобождават от държавна такса.
Ал. 2. Тази част от дяловете или акциите се определя въз основа на балансовата стойност в момента или въз основа на експертна оценка по желание на собственика.
Ал. 3. Разпоредбите на този член не се отнасят за имоти, чиито собственици са били обезнщетени чрез изплащане на паричната СД/ЛТ 2202.1. равностойност или с друг равностоен имот."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Рашеева има думата.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин председателю! Вие знаете, че аз бях вносителят на това предложение при първото четене. Направихме текста в Законодателната комисия. Обсъден беше. Преди това беше одобрен от Икономическата комисия, от експертите. Сега обаче аз искам да внеса някои корекции, които смятам, че ще направят текста малко по-добър и по-издържан и пълен. Общо взето, идеята е същата, тя не се променя. Става въпрос за някои уточнявания, които имат чисто правно естество.
Предлагам ал. 1 да гласи така: "Собствениците на недвижими имоти, отчуждени по закони, укази или актове на Министерския съвет в периода 1946 г., без тези по чл. 101 от Закона за собствеността, които съществуват реално, но представляват част от дълготрайните активи на държавни и общински предприятия, получават съответно част от дяловете и акциите на дружеството при неговото преобразуване. Тази част се определя въз основа на експертна оценка. Искането на собствениците може да бъде направено чрез общинския съвет до Агенцията за приватизация в едногодишен срок от влизането на закона в сила.
Ал. 2. Когато държавното или общинско предприятие е преобразувано към момента на влизането на този закон в сила, предоставянето на дяловете и акциите по ал. 1 се извършва по молба на заинтересуваните собственици. Молбата се подава пред органа по ал. 1 в едногодишен срок от влизане на този закон в сила.
Ал. 3. Общинският съвет по местонахождението на имота съобщава на заинтересуваните собственици оценката на имота по реда на Гражданско-процесуалния кодекс. Оценката може да бъде обжалвана в 14-дневен срок от получаване на съобщението пред окръжния съд, чието решение е окончателно."
И ал. 4, която е същата всъщност, няма никаква промяна: "Разпоредбите по предходните алинеи не се отнасят за имоти, чиито собственици са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен имот."
Кои са съображенията ми за това? Съображенията ми за това са, първо, да разделим, така да се каже, моментите на два: 2202.2. да отделим случаите, когато все още предприятието не е преобразувано, от случаите, когато то е преобразувано. Накратко ще изтъкна моите съображения пак за това предложение.
Ако това се възприеме, освен че то ще облекчи, ускори, улесни процеса на приватизацията, но още ще се постигне един друг ефект. Преди приватизацията, която ще бъде един продължителен процес, в продължение на няколко години, в предприятията вече ще има едно участие на частната собственост, което ще бъде един коректив на чиновническото управление на предприятията. И това би могло да бъде само благоприятно за нашата икономика.
Другите предложения, които правя сега, които са от чисто технически и правен характер, са: да се създаде един точен, правен механизъм кой има право да прави исканията, в какъв срок има право да прави исканията, пред кой орган има право да прави исканията и оценките как могат да бъдат обжалвани, нещо което не беше прецизирано в досегашния текст.
Това, което не мога да одобря напълно в текста, който ви предлагаме, е, че ако ние възприемем този текст, ще пратим почти всички случаи на съд, да се съдят, за да доказват своето право на собственост, което не би било добре да стане. То ще затрудни процеса, вместо да го облекчи.
Затова аз предлагам на всички ви да приемете това, което сега беше прочетено и предложено от мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Рашеева, или ал. 3 си остава, както е предложена. Вие предлагате текстовете за ал. 1 и 2.
Господин Мицев. За реплика - нали, господин Мицев? Реплика или изказване? 2202.3.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Аз имам една реплика.
Уважаеми колеги, предложението, което току-що направи госпожа Рашеева, беше обсъдено на съвместно заседание на Законодателната комисия и Икономическата комисия и се достигна до извода, че това е едно разумно предложение. Защо? Защото то инкорпорира приватизацията с реституцията и уважаемите колеги от БСП, които заседаваха в Законодателната комисия, се съгласиха с подобна постановка на въпроса. Там, където може - нека да изчистваме ситуациите досежно реституцията, а да не претоварваме бъдещото законодателство в един много сложен закон за компенсациите. Ето защо ви предлагам и ви моля, и ще бъда много радостен, ако приемем предложението на госпожа Рашеева. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За дуплика, госпожа Рашеева, май нямате възможност.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПСБСП): Господин председателстващ, дами и господа!
Аз мислех, че до обсъждането на този текст ще стигнем през следващото заседание. Дискусията може би се развива малко по-бързо и затова се налага да направя предложение, което възприема идеята, която тук изложи госпожа Рашеева, но смятам, че я уточнява и в някаква степен - разширява. Аз ще ви предложа първо текста на ал. 1, който включва нейното предложение, но той обхваща повече случаи, а що се отнася до процедурата за получаване на тези дялове и акции, могат да се запазят тези алинеи, които бяха обсъждани в Законодателната комисия. Още повече, че тази идея, която аз пред вас ще споделя, беше поставена, макар и най-общо, в Законодателната комисия. Сега мога да ви я предложа като текст. След това ще ви помоля внимателно да чуете мотивите.
"Собствениците на недвижими имоти или техните наследници по закон, чиито имоти са били отнети или отчуждени в периода 1946 - 1962 г., с изключение на тези по чл. 101 от Закона за собствеността и впоследствие върху тях или към тях са изградени държавни или общински предприятия, придобиват съответна част от акциите или дяловете на дружеството при неговото преобразуване. Тази част се определя въз основа на експертна оценка. В цената на преобразуващото се предприятие се включва и стойността на отнетия или отчуждения недвижием имот, сгради или земя." ВЙ/ЛТ 2203.1.
Каква е разликата в първоначално направеното предложение? Подчертава се, че става дума не само за отчуждени по определени действали или действащи закони имоти, но и имоти, които са отнети с различни административни актове, по-специално разпореждания. Защото знайно е, че много от тези имоти не са били предмет на отчуждаване по споменатите закони, но те са били извадени от патримониума на предишните собственици.
На второ място, очертава се това, че става дума както за сгради, които имат стопанско предназначение, така и за незастроени имоти, върху които впоследствие са създадени промишлени обекти или пък към съществуващите сгради са надстроени или пристроени подобни обекти.
И най-накрая. Очертава се необходимостта, че в стойността на приватизиращото се предприятие трябва да отрази трансформираната стойност на земята, върху която е построено предприятието, което реално е увеличило цената на този обект. Някои колеги може да смятат, че това е подразбиращо се, но мисля, че не е автоматична връзката междуприватизацията на сградите и машините и приватизацията на земята,върху която е построено предприятието. Но независимо коя от двете формули ще се възприеме - при всички случаи стойността на предприятието се е повишила. То е погълнало част от цената на земята, върху която е построено. Държавата в много случаи може да запази голата собственост върху земята, но тя не може да използва тази земя. Но този, който участва в приватизацията, би трябвало да заплати именно новосъздадената повишена стойност на сградите, които са погълнали именно част от тази цена на земята. Това ще е особено наложително в случаите, когато в приватизацията участват чуждестранни физически и юридически лица, защото по Конституция се знае, че чужденците не могат да придобиват собственост върху земя. Именно в този случай, ако ние защитаваме и нашите интереси, и отразяваме една икономическа ситуация, би трябвало да накараме хората, които участват в приватизацията, да заплатят тази нараснала стойност.
Дотук вече ви посочих какви са различията, изцяло включващи идеята на госпожа Рашеева, но смятам - обхващащи много повече случаи. След като вече гласувахте Закона за реституцията, налага се ние да помислим и за интересите на тези съсобственици, чиито имоти са включени в държавни или общински предприятия, 2203.2. или върху чиито имоти са построени такива предприятия. Не би било справедливо на собствениците, чиито имоти са били отчуждени по режима на едрата градска собственост или други, да бъде получена цялата собственост в натура, а на тези, които са засегнати от измененията на Закона за изменение и допълнение на Закона за земята, вие да откажете това право. Защото, забележете, с възприемане на принципа за възстановяването на земята в реални граници може да се окаже, че някои от бившите собственици на земя, върху които впоследствие са изградени такива обекти, няма да получат реално почти никакви земеделски земи. Те, разбира се, могат да избират една от двете възможности - тази по сега действащия Закон за земята или тази възможност, която аз сега ви предлагам, защото те ще имат споменатата възможност само в случаите, че не са се възползвали от това свое право или е невъзможно да се възползват от него по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. И това е изрично предвидено, че това право важи в случаите, когато те не са получили обезщетение. По този начин ние твърде много ще намалим обхвата на бъдещия закон, за който постоянно се говори - за обезщетяване на бивши собственици, тъй като с чл. 8 се предвижда една възможност да бъдат заделяни част от средствата по приватизацията за подобно обезщетение. Тези средства обаче, забележете, след като вие не пожелахте да гласуваме по-високия размер от 35 на сто, ще бъдат твърде незначителни. Те няма да стигнат даже за социалните фондове, камо ли за обезщетяването на тези собственици. Заради това, ако беше възприета друга схема на реституцията и друга схема на допълване на социалните фондове по време на приватизацията, аз не бих правил това предложение. Но икономическата логика, която вие създадохте, налага да бъдете последователни и наистина да възприемете подобно предложение.
Освен това направеното предложение е в интерес на българските граждани. Аз разбирам нечии интереси, които се стремят да предоставят на чужденците необременени имоти, които те ще могат да закупуват, но мисля, че ние можем да повишим интереса на хората към приватизацията, когато те имат, макар и минимални дялове и акции, в някои случаи доста под едно на сто, но все пак дялове и акции, коитоса в състояние да им носят определен допълнителен доход. 2203.3.
Всички тези неща мисля, че дават достатъчно основание да бъде сериозно обсъдено моето предложение, което разширява първоначално дадената на вашето внимание идея, и да го гласувате. За да не смятате, че ние трябва отново твърде бързо да решим един такъв сериозен въпрос, аз ви предлагам - нека да отложим сега гласуването на въпроса, още повече, че времето почти приключва за днешното заседание. Той да бъде допълнително обсъден в Законодателната и Икономическата комисия и да го гласуваме в началото на другата седмица.
Само искам да ви предложа още един аргумент, че възприемането на това предложение ще даде възможност да обезщетним тези хора, а бъдещият закон за обезщетяване на бивши собственици ще обхване само тези, които са притежавали сгради, но те вече не съществуват, или пък хора, които са притежавали земя, която не е била застроена, впоследствие върху нея са изградени жилищни или социални обекти и естествено е, че те не могат да бъдат приватизирани, само трябва в някакъв редуциран размер да бъдат обезщетени.
Благодаря ви за вниманието и моля ви, господин председател и колегите депутати да се съобразят първо с процедурното ми предложение, на второ място, просто да обърнат внимание на предложената идея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Аз имам една реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Репликата - във вторник. Аз сега трябва да гласувам предложението.
Тогава нека да каже господин Венцеслав Димитров. Страх ме е да не се скарате с мене. Имате думата. 2203.4.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Въобще нямам намерение с никой да се карам. Аз искам само да изясним някои проблеми и затова искам да направя една кратка реплика на господин Янаки Стоилов. Аз се съгласявам с неговото предложение, нека проблемът да се дообсъди. Обаче на какви основи трябва да стъпим?
Първо, ние не трябва да задължаваме никой бивш собственик да участва точно в това предприятие, където се намира неговият имот, защото той от 45 години, не знам повече или по-малко, той се е откъснал от него. И той няма никаква вина, че в общия, в преобладаващия случай, масов случай това предприятие ще е губещо. И ние каквото и да му дадем, ако го накараме насила той да вземе част от това предприятие, той ще загуби. Само по желание трябва да участва. Това трябва да е принцип.
После, ако има участие в дълготрайните активи, мисля, че тук добре е казано, дълготрайни активи и пожелания. И после ще се направи един закон за компенсациите и за обезщетенията, който ще третира този въпрос, но ние насила никого не трябва да задължим да участва в "Кремиковци". И нека да подходим с един пазарен принцип - да се ориентираме към обезщетяване или към компенсиране, да му дадем възможност, ако иска да участва и на друго място да си избере, да си запази това право, обаче да не го караме задължително там да участва и да го изключваме от разни други. Пазарният принцип предполага да му се даде някакъв пазарен еквивалент, независимо от това, как ще бъде чрез някакви ценни книжа или чрез пари. Чрез пари естествено няма да бъде, но да участва там, където иска. Ако иска, разбира се, нека да си участва и в предприятието. Ако иска, нека да участва даже и в губещо предприятие, но това да е негово право, да не е негово задължение.
А иначе нека да се обсъди. Защо не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Димитров. Дуплика ли? Заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПСБСП): Колеги народни представители, всъщност господин Димитров с нищо не опроверга моите тези, защото за юристите е знайно, че след като едно лице има право, то може да го упражни или не. Още повече, аз поясних, че в едни случаи тези лица могат да предпочетат да се възползват от режима, 2204.1. който им дава Законът за собствеността и ползването на земеделските земи, в други случаи може да се възползва от предлагания тук режим. Така че едно право винаги създава диспозитивността и при неговото упражняване.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Третия случай го изпускате - по конпенсациите или обезщетенията.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПСБСП): Второто обаче вече тук не е въпрос на пояснение, а на възражение - това, което вие допускате като възможност - проблемите на тези бивши собственици да бъдат решавани с един бъдещ закон. След като се приватизират тези предприятия, ние силно ограничаваме възможностите им, ако те наистина желаят да участват реално с акции и дялове в приватизиращото се предприятие.
И в случая, забележете, не става дума за компенсация, а за реално трансформиране на тяхната собственост в стойността на предприятието. И моля ви, след като веднъж ни убеждавахте в едни неща в процеса на реституцията, вие продължавате да ни убеждавате в тях и в процеса на работата върху Закона за приватизацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Стоилов. Моля, гласувайте направеното предложение за отлагане на разискванията по обсъждания текст.
Господин Димитров, отлагаме разискванията. Това означава, че по текста ще продължават разискванията и във вторник. Моля, гласувайте.
От 189 гласували народни представители, 181 са за, 6 против, 2 се въздържат.
Приема се процедурното предложение.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред във връзка с
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС
Господин Бучков, заповядайте на трибуната. Което можем да приемем до 12,50 ч., а след това ще имате думата за лично обяснение. Прочетете становището на Законодателната комисия.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Поставям 2204.2. на второ гласуване Закона за допълнение на Наказателния кодекс за създаване на нов член 313а със следното съдържание.
"Член 313а. Ал. 1. Който в декларацията по чл. 4, ал. 2 от Закона за имуществото на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз, Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи потвърди неистина или затаи истина с цел да се осуети изцяло или отчасти отнемането на незаконно притежавано държавно имущество, се наказва с лишаване от свобода от три до осем години."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложения по този текст? Госпожа Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПСБСП): Имам процедурно предложение най-напред. И съжалявам, не разбрах, че този въпрос ще разглеждаме. Внесен е законопроект от трима народни представители за отмяна на чл. 313а - сега съществуващия. Поради това, че в последното издание на Наказателния кодекс има допусната една грешка, а също така и в сборника "Нормативни актове", издаван от Министерския съвет, където е вписано, че целият текст е отменен с ДВ, бр. 99 от 1989 г., а фактически отменена с този "Държавен вестник" е само третата алинея на съществуващия член 313, ние сме внесли проект за отмяна на останалите две алинеи на 313а, защото текстът се обезмисля с отмяната на Закона за собствеността на гражданите в неговите две първи глави. Поради което ще моля да се разгледа, първо, този законопроект на първо, а и на второ четене, за да може след това да се разгледа заместващият текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Или вие предлагате отлагане на разискванията по този текст? Така ли?
АНА КАРАИВАНОВА (ПСБСП): Не отлагане - първо, да се приеме отмяната на съществуващия член 313а или пък този да го озаглавим 313б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Аз ви разбирам, обаче ние поставихме на второ четене... Трябва да направите предложение за отлагане на разискванията. Иначе трябва да продължаваме, колежке.
АНА КАРАИВАНОВА (ПСБСП): Тогава да бъде озаглавен отново чл. 313б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мулетаров, заповядайте. 2204.3.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПСБСП): Господин председател, уважаеми народни представители! На 6 април народните представители Александър Джеров и Йордан Школагерски са внесли законопроект за изменение и отменяне на около 30 члена от действащия Наказателен кодекс. Безспорно, че тези изменения се налагат. И не само те. Има още редица текстове от Наказателния кодекс, които се нуждаят от спешни промени.
Моето предложение е процедурно. Да отложим приемането на тези промени, които са включени за днес на второ четене, за да може едновременно да разгледаме всички изменения на Наказателния кодекс. Това е един достатъчно обременен кодекс с много актуално действие в момента с оглед на изключително нарастващата и нараснала престъпност, за да го чоплим по текстове, по заседания и по глави.
И затова в заключение пак повтарям. Моля, да бъде отложено обсъждането на изменението на чл. 313 и 313а и да се разгледат целокупно всички досега внесени предложения, включително и тези, които колежката Караиванова направи за отменянето на този текст. Това ще бъде целесъобразно, тъй като в противен случай ние рискуваме да изпаднем в противоречие, поради това че отделни текстове от Наказателния кодекс имат взаимна обвързаност и ще се получи в края на краищата известно разминаване или не целта, която следва да постигне този кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Мулетаров.
Господин Гоцев, имате думата.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! Вярно е това, което каза госпожа Караиванова, че има внесен такъв законопроект. Вярно е, че отмяната на този текст е наложителна поради това, че е безпредметно неговото съществуване. Но ние сега сме на второ четене на законопроекта, който се докладва от господин Бучков. Ние този законопроект ще трябва да го приемем, тъй като се налага във връзка с прилагането на Закона за възстановяване на имуществото на държавата. А след това ще бъдат на първо и на второ четене отменен член 313а и другите изменения на Наказателния кодекс, които се казаха от господин Мулетаров. Няма никаква пречка и никаква връзка няма между единия текст и другите. Този текст, който сега се предлага, да бъде приет на второ четене, а следващите изменения ББ/ЛТ 2205.1. да следват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Гоцев.
Има думата Димитър Михайлов.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател! Мисля, че предложението, което направи господин Мулетаров, има две части.
Едната се отнася за отмяната само на чл. 313а, който в кодекса е обявен, че съществува по ал. 1 и 2, а пък не се прилага. Но не е отменен. И понеже в текста на чл. 313а, който Законодателната комисия сега прие, трябва да заеме това място, господин Гоцев не е разбрал това.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС, от място): Много добре съм го разбрал. Ще се въведе...
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПСБСП): Господин Гоцев, не може да се въведе 313б, защото Народното събрание на първо четене прие 313а, т.е. настани се на едно място, което още е заето. Поради това именно се забави в Народното събрание внасянето на този законопроект. И аз смятам, че това, господин председател, е задължително.
Вторият въпрос е вече, че има внесен още един законопроект за изменение на глава пета от особената част от господин Джеров и господин Школагерски.
Поради това предлагам на народните представители да отложим разглеждането на тази точка от дневния ред, да се върне в Законодателната комисия, за да може в понеделник вече да се внесе. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Направено е процедурно предложение за отлагане на разискванията по разглеждания законопроект.
Господин Бучков, вие имате ли нещо против отлагането?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Смятам, че не би трябвало да се отлага разглеждането на този въпрос. Тук се касае само за една техническа поправка, която се дължи на неправилно публикуване в съответните сборници на текста на 313а. И тъй като има допусната грешка в официални издания, които ползват всички, това е само една техническа поправка. А тази техническа поправка ще се сведе само до номерацията или по-скоро до буквата - 313б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Бучков. 2205.2.
Подлагам на гласуване направеното предложение за отлагане на разискванията по законопроекта за изменение на Наказателния кодекс, за да могат да бъдат направени съответните поправки.
Преди 13 часа госпожа Елена Поптодорова и Александър Томов ще имат думата за лично обяснение. Поискаха думата вчера, обаче нямахме възможност. Господин Томов е засегнат от председателя на Комисията по радио и телевизия, доколкото си спомням.
От общо гласували 184 народни представители, 96 са гласували за, 88 - против, няма въздържали се.
Приема се предложението на господин Димитър Михайлов. (Възражения от блока на СДС)
Не се приема ли? Моля ви се, за предложението са 96, против предложението 88. Отдолу е нула при мен. При вас, ако има нещо друго? Отец Събев, при вас какво показва? Нула.
Уточняваме, дайте по партии и движения, моля.
Няма да има възможност да започнем с друга точка.
Давам думата на госпожа Елисавета Миленова. 2205.3.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (ПСБСП): Уважаеми колеги, позволете ми за себе си да завърша един така добре протекъл ден с една покана към вас за именния ден, който нашето движение организира на 19 април, на прекрасния български ден "Цветница" за всички, които са скътали в душата си цвете, било то синя метличина, роза, минзухар или четирилистна детелина, за всички, които са кръстени на цвете, които поне веднъж са отгледали цвете или веднъж са подарили на някой любим човек цвете.
Заповядайте на едно тържество, където децата на България, не всички, разбира се, а тези, които имат умения ще ви покажат как пеят и танцуват! Заповядайте, след като сте си взели върбовите клонки за щастие и здраве във вашия дом за цялата година!
Бъдете щастливи и добре дошли в 11 часа пред Народния театър!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Думата за лично обяснение има госпожа Елена Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПСБСП): Благодаря ви, господин председателстващ! Само ще припомня, тъй като доста време измина, че моето обяснение или отговор е свързан с изказването на господин Александър Йорданов по повод приемането на вече добилата широка известност резолюция на Европейския парламент.
На първо място, бих искала да изразя не просто съжаление, а тревога от приемането на такава резолюция, тъй като тя означава, че съществуват съмнения относно достоверността на процеса на демократизация в България. Очевидно в Европа се прави разлика между демократично звучащи декларации и демократични действия, демократично поведение.
На второ място, изразявам учудване от простодушното обяснение на причините, довели до тази резолюция. В изказванията, направени от представители на Съюза на демократичните сили, се твърдят две взаимно изключващи се неща. От една страна, се твърди, че Българската социалистическа партия е една престъпна, мракобесна, отхвърлена от целия цивилизован свят партия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Поптодорова, моля ви се, касае се за лично обяснение. Много ви моля! Става въпрос за лично засегнат народен представител. Когато е засегната цяла партия, вие не можете да говорите от името на цяла партия. НЧ/ЛТ 2206.1.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПСБСП): От друга страна, се твърди, че видите ли, тя е партията, която е успяла да манипулира евродепутатите. Това е почти комплимент, а този комплимент се съдържаше лично към мен. Ако помните добре, оказа се, че аз съм човекът, който е успял да извърши това сериозно убеждаване на евродепутатите. И аз благодаря за това признание!
На мен ми се иска да кажа също така, че добре би било колегите от Съюза на демократичните сили и председателят на Парламентарната група лично да сверят часовниците си с Европа. И ако те направят това, ще разберат, че оценката за тях е доста по-различна и по-трезва, отколкото тази от 1990 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Поптодорова, много ви моля, кажете от какво сте засегната. Много ви моля!
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПСБСП): Искам да припомня, че работата на всяко едно посолство тук е да преценява всеки един от нас като политическо поведение и всичко, което се случва в този парламент. Поради тази причина не вярвам някой да е в състояние да твърди, че страни като Италия, Франция, Холандия, Великобритания биха приели един закон за оневиняване на военнопрестъпниците.
Веднага искам да кажа, че съм категорично против и никога не бих защитила произвола и проливането на невинна човешка кръв. И справедливостта трябва да бъде намерена по съдебен път. Но също така никога не бих се съгласила да видя пред очите си и да участвам в компрометирането на Нюрнбергския процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Поптодорова, ще ви прочета текста, много ви моля! Вие правите изявление, а аз съм ви дал думата за лично обяснение.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПСБСП): Господин председател, позволете ми аз да избера начина, по който да направя своето лично обяснение. Позволете ми това. Аз бях единственият човек, цитиран в тази зала като отговорен за приемането на тази резолюция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Тогава приемам, добре. Тогава ви давам думата.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПСБСП): И много моля да ми бъде позволено да дам своето обяснение. Ще повторя: най-страшното би било чрез съответен парламентарен акт да компрометираме философията 2206.2. и принципите на Нюрнбергския процес, в контекста на които бяха извършени народните съдилища и трибунали в цяла следвоенна Европа. Защото именно този процес е в основата на Лигата на нациите, в основата на днешната световна организация ООН, в основата на демократичния международен ред. И ако ние възпроизведем миналото, защото в 40-те години България бе веднъж откъсната от този процес, ще се окаже, че и днес ние сме откъснати от демократичните европейски стандарти. И понеже споменах Великобритания, искам да ви покажа какво държа тук. Това е закон, приет от Английския парламент на 9 май 1991 г., който е Закон за съдене на военнопрестъпници. И когато зададох въпроса: защо се приема през 1991 г., отговорът на английските ми колеги беше: "И на 80 години да е един военнопрестъпник, той носи своята отговорност за деянията си."
Аз разбирам, че дотук не попадам пряко в повода, предизвикал отговора ми, и признавам, че нямам стила и аргументите, за да го повторя. За пореден път,видите ли, моите обувки се оказаха в центъра на сериозен политически проблем на България. Този път проблемът вече е международен.
Признавам, че мотивите са ясни и трябва да ги повторя, за да бъдат чути и от колегите, а и от онези, които ни слушат извън парламента. Примитивни аргументи, които да предизвикат примитивни реакции. Смисълът е: лачени обувки - равно на благополучие! Аз не мога да сляза на равнището на такъв разговор и затова нека не ми се сърдят колегите, ако не отговарям пряко на аргументите, които бяха изложени от господин Йорданов преди два дена.
Но тъй като все пак споменах повода за своя отговор, ще кажа само едно: тежко и горко на управляваща коалиция и управляващо мнозинство, чиято политика виси на връзките на едни опозиционни обувки! (Ръкопляскания от опозицията) И много моля, това изречение да бъде прието като обобщаваща метафора. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Като девиз на парламента да бъде приет. Думата има господин Александър Томов. Господин Томов, сигурен съм, че вашето ще бъде лично обяснение. Бяхте засегнат поименно и лично. 2206.3.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПСБСП): Благодаря ви, господин председател! Уважаеми колеги, на вчерашното заседание, фактически вън от дневния ред и вън от контекста на събитията, които обсъждахме, господин Михаил Неделчев (цитирам приблизително по стенограмата) заяви, че моят дядо Александър Томов Михов, който не е сред живите "е давал сведения за убити незаконно и непосредствено след 9 септември 1944 г.". И въз основа на тези показания те са били вторично и незаконно осъдени от Народния съд. По този повод искам да кажа следното: съжалявам, че господин Неделчев, с когото имах личен разговор, отново не присъства в залата и не ми дава възможност за едно наистина джентълменско обяснение. Първо, дядо ми никога не е участвал в убийства, незаконни действия и преди, и след 9 септември. Освен по други причини, една от причините за това е, че той е излязъл от затвора на 8 септември 1944 г. в такова състояние, което не му е позволявало да прави подобни неща. Вярно е, че той е давал показания през 1945 г. и по-късно за своите палачи, за хората, които са го направили половин човек (когото гледахме до смъртта му) и той е давал това с пълно съзнание, че говори истината. Той е давал също така показания за хората, които в с. Владимирово, Михайловградски окръг направиха известната Левчехска сватба, известна с многото жертви, известна с извращенията върху невинни девойки и много други подобни неща.
Но аз бих се обърнал към господин Мишо Неделчев да попита и се обръщам към моите земляци - да му дадат повече информация по тези въпроси, затова защото не само че той не е участвал никога в подобни неща, но аз нямам никакви сведения, че той някога е говорил неистини.
Накрая, бих искал да кажа, че господин Михаил Неделчев, за да намери някакъв политически повод, за да докаже своите политически тежнения, да се обърне към моите прадеди, прапрадеди, а ако може да се върне още в ХII - ХIII век. Белким намери нещо, което му трябва. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Още две съобщения, уважаеми народни представители.
Икономическата комисия, сряда, от 10,00 часа. 2206.4.
Парламентарната група на СДС ще има заседание в понеделник от 16,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 12 ч. и 40 м.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:
Снежана Ботушарова
Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ: Христо Атанасов
Илхан Мустафа