Председателствували: председателят Александър Йорданов
Секретари: Трифон Митев и Илхан Мустафа
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин президент на Република България! Откривам заключителното тържествено заседание на Тридесет и шестото Народно събрание.
Моля народното представителство и президента на Република България с едноминутно мълчание да почетем паметта на починалите през мандата на Тридесет и шестото Народно събрание народни представители: Свилен Капсъзов, Красимир Чернев, Константин Размов, Манол Тодоров и Илко Ескенази. (Народните представители стават на крака и с едноминутно мълчание почитат паметта на починалите народни представители)
Благодаря ви.
Дневният ред за днешното заседание бе гласуван през миналата седмица. Той включва следните три точки.
1. Заключително слово на председателя на Народното събрание (оживление в залата и единични ръкопляскания).
2. Заключителни изявления на председателите на парламентарните групи.
3. Прочитане на указ от президента на Република България д-р Желю Желев за разпускане на Народното събрание и за насрочване на парламентарни избори. (Ръкопляскания от блока на СДС) ББ/ЗТ 116.1
Позволете ми да ви запозная според правилника, с някои промени в парламентарни групи (смях и оживление в залата). Това е според правилника.
Постъпило е заявление от народния представител Николай Слатински, който уведомява, че напуска Парламентарната група на Съюза на демократичните сили и става член на Парламентарната група на Демократическата партия.
Постъпило е заявление от народния представител Звездалин Кафеджиев, който заявява, че желае да бъде включен в Парламентарната група на Съюза на демократичните сили. (Единични ръкопляскания в залата)
Постъпило е заявление от народния представител Атанас Матеев, който уведомява, че напуска Парламентарната група на Съюза на демократичните сили и става член на Парламентарната група на Демократическата партия.
Има заявления от четирима народни представители - проф. Петър Марков, Йордан Тодоров, Петър Харизанов, Стефан Караджов, с които те оттеглят предишното си заявление (шум и оживление в залата).
Получено е заявление от народния представител Константин Тодоров, с което заявява, че възстановява членството си в Парламентарната група на СДС.
И последното получено заявление е от народния представител Иван Тосев, който възстановява членството си в Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
(Председателят на Народното събрание слиза от председателската трибуна и под ръкоплясканията на залата застава пред депутатската трибуна)
Уважаеми господин президент на Република България, уважаеми госпожи и господа народни представители! Само бъдещето може да каже истината за Тридесет и шестото Народно събрание. Оплетени в политически страсти, в политически амбиции, вгледани в конкретните проблеми на днешния ден, ние нямаме дистанцията на времето за една обективна и абсолютно справедлива оценка. Но ако бъдещето наистина ще каже истината, то ние сме длъжни да кажем фактите и да покажем своите индивидуални истини, за да има какво да съдят тези, които ще дойдат след нас. 116.2
Тридесет и шестото Народно събрание бе първото обикновено Народно събрание на Република България, дошло като резултат на свободни и демократични избори, признати от всички политически сили за честни и справедливи.
Тридесет и шестото Народно събрание бе родено от желанието на милиони хора в България за решителни промени в националния живот, за смяна на икономическата и политическа система, за раздяла с комунизма и с мечта за едно сигурно и справедливо, основано на свещената неприкосновеност на частната собственост, общество.
През 1991 г. хората прегърнаха надеждата и тръгнаха срещу безвремието на миналото. Българският народ, народ със славна история, с изключително човешко достойнство и с прекрасни духовни възможности, направи своя избор за промяната и стана съдник на нашите действия. Оттогава до днес Народното събрание се утвърди като най-откритата държавна институция, в която всичко е видимо - и доброто, и лошото, и направеното, и ненаправеното. Тази прозрачност в работата на Тридесет и шестото Народно събрание остава като един богат капитал на демокрацията и в бъдеще.
Уважаеми народни представители, позволете ми накратко да се спра на основните дейности на Тридесет и шестото Народно събрание.
Парламентът на Република България за по-малко от три години парламентарна дейност, прие 221 закона и 268 решения. Или общо 489 законодателни акта. Разпределени по редовността на нашите пленарни заседания, това означава, че всеки работен пленарен ден е приеман по един закон. През 1991 г. бяха приети 9 законопроекта, през 1992 г. - 76, през 1993 г. - 75, през 1994 г. до днешния ден - 61. 116.3
Как се разпределят тези законопроекти и тази законодателна дейност по основните направления, по които сме работили?
В сферата на законопроектите, свързани с държавното устройство на Република България са приети 9 законопроекта. В общото икономическо законодателство - 24 законопроекта. В бюджетното и финансово законодателство - 22 законопроекта. В социалното и културно законодателство, в сферата на науката, образованието, здравеопазването и околната среда - 6 законопроекта. В трудовото и осигурително законодателство - 11 законопроекта. В законодателството, свързано с реформите в съдебната система - 3 законопроекта. В гражданското право и процес - 13 законопроекта. В наказателното право и процес - 6 законопроекта. В националната сигурност и решаването на проблемите на вътрешния ред - 11 законопроекта. Общо по проблемите на вътрешното право парламентът е приел 105 закона.
Основен момент в законодателната дейност е и ратифицирането от парламента на международни договори и спогодби. От началото на дейността на ХХХI Народно събрание досега са приети 95 закона за ратифициране на различни международни договори. От тях Република България е ратифицирала международни договори за заеми с различни национални и международни финансови институции на обща стойност от около 581 млн. щатски долара. По наша преценка това е осигурило едно стабилно валутно финансиране на страната.
Прави впечатление, че с развитието на работата на законодателния орган постепенно са намалели законодателните актове, като решения, декларации и други. На практика това означава, че редица проблеми, засягащи устройството на страната и нейното развитие, са вече уредени от закони и не се нуждаят от частично решение.
Своя главен акцент ХХХI Народно събрание постави върху смяната на икономическата система на страната, върху изграждането на основните институции на финансовата система - данъчните институции, банковата система, и започване на решителни промени в собствеността на гражданите. Ето защо ние можем да кажем, че основното в дейността на ХХХI Народно събрание бе стремежът и желанието по-бързо и по-ефективно да се реши въпросът със НИ/НП 117.1 собствеността в страната. Философията на този преход, прехода към пазарна икономика и частна собственост по пътя на реституцията и приватизацията е коренно противоположен на философията, която се настани в България в резултат на чужда агресия след 9 септември 1944 г. Тогава доминираше възгледът да се взима от хората, да се ликвидира частната собственост. (Оживление в блока на БСП)
В началото на своята дейност, през 1991 и 1992 г. парламентът тръгна по точно противоположния път - бързо и ефективно да се възстанови частната собственост и да се активизира нейната потенциална икономическа сила чрез законите за връщане на земята, за реституиране на градската собственост и чрез законите за приватизацията и изграждането на новата финансова система, както и чрез законодателството, свързано с привличане на чужди инвестиции. Макар и с колебание и с опити за открито блокиране на този дял от законодателството, именно той бе определящ за работата на ХХХI Народно събрание.
Народното събрание на Република България остана огромен длъжник на хората на науката, на учителите и лекарите, на дейците на културата, на научно-техническата интелигенция. Нещо повече, слабото законодателство в тези сфери, както и нерешените въпроси в законодателството, свързано със социалното осигуряване, доведоха до мизерно съществуване на много от най-достойните и талантливи представители на българската нация. И същевременно, и постепенно в България израстваше и изникваше царството на мошениците. Започна и се създаде организирана престъпност. И това лежи и на нашия гръб, уважаеми госпожи и господа народни представители.
НОРА АНАНИЕВА (от място): На вашия, да!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Парламентът прие важни закони в сферата на съдебната власт, в наказателното право, даде и нов закон за дейността на полицията. Но това не бе достатъчно и България днес е страна, в която хората се чувстват несигурни и живеят в страх.
Обществото не даде положителна оценка за нашата дейност в тези насоки на законодателната ни работа.
Голяма слабост в за българския парламент е и неприемането на Закона за отбраната и въоръжените сили.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, в рамките на нашите задължения парламентът осъществяваше и редица 117.2 други дейности и функции, често пъти оставяни, като че ли встрани от общественото внимание.
На първо място, бих изтъкнал дейността по парламентарния контрол. Моето убеждение е, че този контрол не бе ефективен, не бе достатъчен, не бе контролът, който може да сложи бариера пред всички, които имат престъпни мисли и престъпни действия.
Парламентът осъществи диалог с гражданите на България, с обществени организации, с извънпарламентарни партии. Само до председателя на Народното събрание са адресирани над 45 000 писма с молби, предложения, искания на граждани и обществени организации. Към комисиите на Народното събрание са отправени над 30 000 писма също с мнения, предложения, желания на гражданите.
Това говори за огромния интерес на българското общество към Народното събрание, но и за хилядите нерешени проблеми в страната. 117.3
За периода, през който работеше Народното събрание, то се опита да откликне на някои абсолютно належащи нужди на обществени организации, болнични заведения и други в страната. В различна степен и в различно количество директни помощи от парламента във вид на дарения получиха общинските поземлени комисии в Кнежа, Две могили, Вълчи дол, Преслав, Банско, Бяла Слатина, Стражица, Панагюрище и Котел. Подпомогнати бяха болници - в София ХХIII поликлиника, Детската психиатрична клиника в София, Домът за социални грижи в с. Куделин, полицията в община Аврен и др.
Тук искам да благодаря и на всички народни представители, които проявиха чувството си за хуманност и със своите дарения подпомогнаха много хора в страната.
Същевременно българският парламент като една демократична и отворена институция получи дарения от други международни парламентарни институции и парламенти. Не мога да не отбележа общата стойност на доставените технически и програмни средства, както и финансирането на допълнителни дейности на парламента в размер на 1 млн. 336 хил. долара, които парламентът получи по линията на програмата на Конгреса на Съединените американски щати на сенатора Прост. Пак по същата линия и по същата програма се създаде възможност да се увеличи фондът на библиотеката на Народното събрание. Особено ценно е дарението от книги от Франкофонския център за парламентарна демокрация. Дарения на библиотеката на Народното събрание направиха и други парламентарни институции и много парламентарни делегации, които гостуваха в България.
Благодаря и на тези парламентаристи, които донесоха книги за Народното събрание след свои посещения в чужбина.
Изключително важна е международната дейност на Тридесет и шестото Народно събрание. На първо място, парламентът даде своя принос за интеграцията на България в европейските парламентарни институции. В рамките на Тридесет и шестото Народно събрание България бе приета за член на Съвета на Европа и това стана по времето на първото българско демократично правителство на Съюза на демократичните сили.
Днес България активно е представена в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, в Парламентарната асамблея на БП/КП 118/1. Западноевропейския съюз, в Европейския парламент, в Интерпарламентарния съюз, в Международната асамблея на парламентаристите-франкофони, в Северноатлантическата асамблея.
В България гостуваха през този период и имаха честта да говорят от високата трибуна на парламента някои от най-големите държавници и политици на днешния свят. Наши гости бяха председателите на всички европейски парламентарни институции. От тази трибуна говориха наистина държавни ръководители на редица страни. И това е един огромен опит за българския парламент и за нашата демокрация. Официални делегации на българския парламент, включващи представители на всички парламентарни групи, получиха покани за посещение в парламентите на редица страни. Там те имаха възможност да представят приоритетите на България, да установят контакти, да намерят приятели за нашата страна, да разкрият новия образ на България и на българската демокрация. И нека разсеем един мит, глупав и популистки. Разходите за тези официални делегации, включващи представители на всички парламентарни групи, са по-малко от разходите, които държавата прави при посещението на чужди делегации в България. И това е така, защото всеки българин добре знае, че плаща този, който кани. А гостенинът е на уважение в българския дом. Така е и по широкия свят.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Народното събрание на Република България е най-високата и отговорна държавна институция в парламентарната република. Това е мястото за среща на политическите възгледи, за сблъсък на политически интереси, място и за диалог, но място и за политическа конфронтация. Народното събрание е изключително отговорно за политическата криза в страната. То даде път на тази криза с акта на сваляне на първото демократично правителство на Република България, излъчено от Съюза на демократичните сили. (Ръкопляскания в блока на СДС) За мене като председател на Народното събрание това бе покушение срещу демокрацията (шум в залата, ръкопляскания в блока на СДС) и тръгване по опасния път на политическите комбинации, за които една млада демокрация не е готова. (Шум в залата)
Народното събрание с подкрепата на парламентарните групи на Българската социалистическа партия, Движението за права и 118/2. свободи и напусналите парламентарната група на СДС депутати подкрепи кабинета на професор Любен Беров. Този кабинет донесе много беди на българския народ (ръкопляскания в блока на СДС), спря реформите в страната и даде пълен простор на престъпния свят. (Шум в залата) Това всички граждани на страната разбраха. И ако има нещо, което хората научиха завинаги, то е да не се изневерява на народния вот. (Ръкопляскания в блока на СДС) А този вот през 1991 г. бе в полза и в подкрепа на промените, в полза на Съюза на демократичните сили. (Ръкопляскания в блока на СДС)
Преструктурирането на парламентарното пространство уби вярата на хиляди хора, че демокрацията е синоним на честност и принципност, а не търсене на личен политически просперитет. По тези въпроси ми е трудно да говоря. (Шум в залата) Защото всичко това стана в една страна със силно развито между хората чувство за справедливост. И аз съм убеден, че волята, която все пак намери в себе си парламентът да тръгне сам, по собствен избор към предсрочни парламентарни избори и да пожелае президентът на републиката да разпусне Народното събрание, е наистина един опит да звънне камбаната на съвестта и да се обърнем към хората на България, които ще ни дадат най-вярната и точна оценка.
Благодаря ви, госпожи и господа народни представители. (Ръкопляскания от блока на СДС) Благодаря ви за доброто, което направихте за България.
Благодаря на господин Стефан Савов, първия председател на Тридесет и шестото Народно събрание. (Ръкопляскания от блока на СДС) Благодаря за неговата дейност като председател на Народното събрание. И нека народът ни съди за това, което заедно не направихме, и присъдата на хората нека бъде нашата съвест в бъдеще.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в блока на СДС) 118/3. ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми от мястото, което заемам, да благодаря на моите заместници - господин Йордан Школагерски, заместник-председател на Народното събрание (ръкопляскания), господин Кадир Кадир, заместник-председател на Народното събрание (ръкопляскания), и на госпожа Снежана Ботушарова, заместникпредседател на Народното събрание (ръкопляскания).
Те винаги честно и принципно са подпомагали председателя в изпълнението на неговите задължения.
Давам думата за изявления на парламентарните групи. Има думата председателката на Парламентарната група на Българската социалистическа партия госпожа Нора Ананиева.
НОРА АНАНИЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател, многоуважаеми колеги народни представители! Последният час от живота на Тридесет и шестото Народно събрание е белязан от толкова противоречиви чувства, че е трудно да се намери верният тон. Изкушавам се да споделя изцяло горчивата равносметка на нашия колега Стефан Продев и затова няма опасност да възприема самодоволния тон на председателя на Народното събрание.
Изнесените факти навярно са неоспорими. Не само несправедливо, но и дълбоко невярно би било твърдението, че зад нас са останали три пропиляни години. Важни закони на икономическата, данъчната и съдебната реформа, законодателни актове за полицията, за масовата приватизация, за патентите и авторското право, подпомагащи борбата срещу престъпността - изменения в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс и други, десетки ратификации на международни актове, близо двеста решения, чрез които се уреждат важни въпроси на преходния период - всичко това е само едната страна на медала. Другата страна са нанесените щети на прехода.
Нали чрез мнозинство именно в това Народно събрание през 1992 г. бе отприщена разрушителната стихия в селското стопанство? (Реакция от блока на СДС) Нали от тази трибуна тръгна унижението и разделението на българските учени, за да се даде път на амбициозната посредственост. Дори и в своята променена конфигурация парламентът не събра мнозинство да спре пагубната инерция на РД/ЙА 119.1 една политика, която в растяща степен отчуждаваше и обезверяваше хората. При тази колеблива пясъчна основа и правителството на професор Беров стана жертва на инерцията. С това парламентът вече си беше тръгнал доста преди да бъде оповестено разпускането му.
В един демократичен парламент има задължително различни гледни точки и борба между тях. Но парламентът е създаден като институция преди векове не само за да сблъска различията и да изяви многообразието от интереси, а и за да намери общия знаменател, решенията в интерес на развитието и добруването на обществото като цяло. Парламентът е не само и не толкова своего рода клапан на кипящите обществени страсти, а преди всичко решаващ форум на нацията.
Затова когато днес с малко носталгия, но и с дълбока въздишка на облекчение се опитваме да направим равносметка, не можем да търсим друг критерий, освен отражението на нашата парламентарна работа върху живота на хората. Не може една институция, която е формирана пряко чрез вота на избирателите, да има друга мярка за самооценка, да не се оглежда и ослушва ежедневно и ежечасно за това, което става по земята ни, а в срещите с избирателите все по-често се изричат страшни думи.
Две поколения българи не познаваха явлението "хляб на вересия". Сега то се появи.
Когато започнеш да копаеш нов кладенец, преди да е бликнанала вода в него, не плюй в стария. Този съвет към политиците дойде от възрастен селянин от Ловешкия край. Млад мъж от с. Слащен от община Сатовча изплака болката си чрез турска пословица "Защо разплискахме с тас онова, което бяхме събирали с лъжичка?"
Няма разумни отговори на тези въпроси. Не може да бъде обоснована една политика, която изглежда като действие в чужда държава, като че ли тази земя ще бъде изоставена след като се разруши и разграби. Може би това са силни думи, но те отговарят на явното разочарование на хората, на объркването, на огорчението от излъганите очаквания. И още по-тревожно е, че всичко това съпътства не първата, не втората, а петата година на новото ни демократично развитие.
След приемане на Конституцията през юли 1991 г. в страната, в общи линии, приключи политическата борба за определяне 119.2 правилата на играта, за типа на институциите, за правната и политическата рамка на обществото. По всички изисквания на теорията Тридесет и шестото Народно събрание трябваше да очертае втора фаза на така наречената "консолидация на демокрацията", когато чрез свободно избраните институции и демократични процедури се постига относителна стабилност на демократичния процес и много по-успешно се намират потребните на нацията решения.
В условията на конституционно утвърдената парламентарна република парламентът се оказа не само главната арена на драматичното раждане на демокрацията, но и главно действащо лице в процеса на изработване, приемане и прилагане на принципите на парламентарната култура. Върху него падна и основната тежест по самото лигитимиране на новото демократично устройство. Тази трайна отговорност допълнително подсилва драмата на Тридесет и шестото Народно събрание, защото няма нищо по-мъчително и в човешкия, и в обществения живот, от драмата на изгубеното време, на пропилените възможности. И не става дума само за недостигналите до пленарна зала жизнени за хората социални закони, за неизпълнените конституционни изисквания за изграждане на правовата държава, за недовършените закони за отбраната и въоръжените сили и за борбата с спекулата, от който остана работа само за десет минути. 119.3 Наистина ли все пак не стигна времето, в това число за приемане на цялостна, добра основа за предстоящите избори? И за защита на принципа на парламентарното управление чрез съответна конституционна поправка?
Не това е цялата истина. Драмата на Тридесет и шестото народно събрание е преди всичко в целенасочените усилия на десницата в него да се деформира самата идея за парламентаризъм.
Тъжно, но е факт, че днес в обществените представи парламентът е не толкова отговорен форум на нацията, институция за намиране на решения чрез диалог и аргументирана дискусия, а нещо като арена на бикоборци, нещо като хан, в който смисълът е в това да се влиза и да се излиза, нещо като място за надлъгване, надхитряне, шмекеруване, нещо като "дембел хане", ако си послужим с определението на Дядо Славейков от времената на Учредителното събрание.
За народа ни още днес, за някои политици може би още утре, тоест на предстоящите избори, ще стане ясно цялото безсмислие на подобен род псевдопарламентаризъм. До болка познатият арсенал - бойкоти, перманентни вотове на недоверие, изкуствени засади с кворума, председателски хитрости, беше част от политиката на отрицание и разрушение, на конфронтация, партизанщина и дестабилизация.
Тази политика ще получи безпощадната си оценка от избирателите. И сигурно няма да бъде много трудно да се обясни на хората защо още в този парламент СДС се разпадна, защо с екстремизма се разделиха немалко здравомислещи депутати. Може само да се съжалява, че не успяхме да преодолеем недоверието помежду си и да гарантираме с общи усилия стабилна и силна изпълнителна власт, подкрепена от пълноценно законодателство.
И въпреки всичко, през мандата на Тридесет и шестото Народно събрание продължи съзряването на парламентарното управление и на парламентарната култура. За умните политици и горчивият опит е зареден с надежда и поука.
Нека си припомним, че в началото на мандата бяха забранени почти с председателски декрет консултациите, диалога, контактните групи. Животът и разумът се оказаха по-силни. И днес едва ли някой си представя парламента като гилотина на свободната дискусия. СР/ВЙ 120.1
Нека оценим усилията да се постигне обща воля между разнородни политически сили във втория етап от живота на този парламент, за правителство с програма от национални приоритети. При всички неизбежни противоречия, които в крайна сметка тласнаха към предсрочни избори. Това беше школа за диалог и взаимодействие. Това беше вярната посока към така необходимото на страната ни национално съгласие.
И нека си припомни продомосуа, че събранието започна със Закона за конфискацията и със заплахата за забрана на политическия опонент. В края на живота на този парламент онези напъни изглеждат жалки. Конфискуваната и заплашвана със забрана, БСП днес е най-богатата партия (ръкопляскания в блока на БСП) с идеи, с интелектуален потенциал, с доверие.
Следователно, няма смисъл да се залага на конфронтацията в бъдеще. Такова залагане си е гарантирана чиста загуба.
От всички политически сили, но преди всичко от представените в парламента и от отговорното отношение на държавните институции зависи възможността да не се зачене и следващият парламент с конфронтация. Изборите като честно съревнование на алтернативи и личности - това е пътят, който води към парламента не като арена, а като храм на демокрацията и високоотговорен форум на нацията. Изборите като най-справедлива оценка и присъда за Тридесет и шестото Народно събрание и за поведението и работата на политическите сили в него. Изборите като надежда и очакване за нова политика, необходима за България и за нейните граждани.
Но всичко това от утре. А днес е ден на раздяла. В този ден искам най-сърдечно да благодаря на всички колеги народни представители от Тридесет и шестото Народно събрание, които в различна степен съумяха да се извисят до националната отговорност.
Благодаря на своите колеги от Парламентарния съюз за социална демокрация, които чрез отговорността, компетентността и невероятната си издръжливост, понякога в една непоносима, отровна атмосфера, спасиха парламента от окончателен провал.
Днес е ден на раздяла. Нека запазим спомена от доброто и превърнем грешките в поука. 120.2
И макар че не успяхме да съхраним суверенитета на парламента чрез конституционна поправка, конституционната формула на парламентарната република ни дава достатъчно основание да кажем на раздяла: "Парламентът умря! Да живее парламентът!" (Продължителни ръкопляскания в блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Има думата за изявление заместник-председателят на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа заместник-председатели, уважаеми колеги народни представители, от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили също следва да направя една оценка за изминатите три години на работа на този парламент и да кажа в какво са нашите надежди.
Ние считаме, че наистина политическата реформа на страната не успя. И тя не успя от момента, в който беше поставено под въпрос съществуването на представителната, публичната демокрация, когато в парламента се родиха тезите за така наречената лична демокрация, когато започна преструктурирането на парламентарното пространство, когато под лозунга за борба с двуполюсния модел на българския парламент Парламентарната група на Съюза на демократичните сили се разцепи и част от нея гласува за правителството на господин Любен Беров.
Още на стотния ден на правителството на господин Любен Беров ние направихме оценка, която се потвърди изцяло в следващите две години. Оценката може да се сведе до едно изречение: "В страната се допусна защита, представяне и отстояване на интереси, които са непублични, които са нелегитимни. В страната, в Народното събрание и дори в Министерския съвет започнаха ясно да се отстояват интересите на други полюси на политическата власт."
Ние считаме, че основната причина за това, още тогава посочихме на стотния ден на правителството на господин Беров, че основната причина за това е неприемането на идеята за партийна демокрация, желанието тук да бъдат поставяни и да бъдат отстоявани други интереси, интереси, които след това започна да личи, че са интереси на организираната престъпност. 120.3 Нищо по-лошо няма в една държава освен безогледните атаки срещу институциите. Вие си спомняте, че през 1992 г. в началото имаше политически отговорна сила, имаше политически отговорно правителство и името на тази сила - Съюз на демократичните сили - се носеше непрекъснато по вестниците, в Народното събрание и прочие. Имаше кой да бъде отговорен за всичко. Лицата в Министерския съвет на Съюза на демократичните сили също бяха непрекъснато отговорно за това, което ставаше. Но вижте какво стана след това, вижте какво стана в годините на разпадането на политическата отговорност! Появиха се отговорни или по-точно визираха се като отговорни политиците, визираха се като отговорни централите, визираха се като отговорни партиите, визира се като отговорен парламентът като цяло. Тоест, властта, възможността тя да бъде упражнявана със силата на вота, дадена от избирателите, изчезнаха в момента, в който беше атакувано и свалено правителството на Съюза на демократичните сили. И както сега ясно виждаме всички, никой не желае да носи отговорност за управлението на правителството на господин Любен Беров. И защо да носи тази отговорност, след като само едно число е достатъчно, за да убеди всички ни за резултатите от това управление - 28 на сто намаление на реалните доходи на българина само през 1994 г.! И още 10-12 на сто през 1993 г. Това е тъжният резултат! Дали ще има грижа за производството, дали беше положена такава грижа за производството, дали беше преустановен спадът, това е спорен въпрос. Но вярно е, че дори да е бил преустановен спадът на българската икономика преразпределението на доходите и преразпределението на капитала подължиха с изключителна сила и доведоха до този печален резултат. Българското домакинство никога не е било толкова зле в своето икономическо положение.
И ние свързваме този въпрос, ние свързваме въпроса с преразпределението на националния капитал и на доходите с възможността на организираната престъпност, на хаоса и беззаконието да позволят да се осъществват тези процеси на преразпределение. А хаосът, хаосът, който се изроди по-скоро в една стопанска джунгла, беше роден тук, в това Народно събрание и започна в този момент, в който тук беше разрушена политическата демокрация. СБ/КТ 121.1
Демокрацията не може да бъде лична, господин Александър, Томов, демокрацията е винаги представителна. Стигна се дори дотам, нека напомним и този факт, че третият мандат за министерски кабинет беше предоставен на група, за която никой не е гласувал. Такива пируети, такива посегателства върху политическата демокрация означават, че реформата тук не успя.
Ние се обръщаме с надежда в бъдещето, с надежда да гарантираме в бъдеще автентичния вот на народа, избрал тук народни представители, като една гаранция за това, че в страната ще има наистина демокрация такава, каквато е в западните страни, такава, каквато ние си представяхме, когато залагахме законодателството на нашата страна.
Връзката между разпадането на политическата система, между атаките срещу институциите и икономическия упадък в страната е абсолютно ясна за всички. Именно вследствие на тази връзка всички ние тук, тъй като управляващата Българска социалистическа партия, а ние трябва да кажем, че Българската социалистическа партия заедно с Движението за права и свободи и излезлите от Съюза на демократичните сили депутати съставляваха мнозинството, което управляваше тази страна, ние държим да подчертаем това, тъй като отговорността за последните две години е ваша, господа, именно понеже те не можеха да носят тази политическа отговорност се стигна до тези безогледни нападки срещу личността на всеки един депутат и безогледните нападки срещу лошите закони. Защо не остана нито един депутат неоплют и нито един закон не бе уважаван и не бе прилаган така, както трябва? Защо? Защото институцията Народно събрание беше в упадък в последните две години. 121.2
Нима беше лош Законът за приватизацията? Защо след като той не беше достатъчно добър и се прие Закон за масовата приватизация, не се стигна до приложение на Закона за масовата приватизация? Нима започнатата аграрна реформа не можеше да бъде довършена и земеразделянето да бъде завършено? (Реплики от блока на БСП и коалиция) Защо две години беше спряна тази аграрна реформа?
Ние бяхме поставени в положението на човек, който започва да прескача една пропаст и спира във въздуха! Ясно е, че след това следва упадък. Ясно е, че след това следва загуба и на темпо, а и страната се превърна в една изоставаща и в политическо, и в икономическо отношение страна.
Нека си напомним, че тогава, когато тези закони и редица други закони се приемаха, България имаше шанса да бъде присъединена към групата от челни в икономическата и политическата реформа централноевропейски страни. Нека си спомним 1992 г., когато България имаше шанса да бъде приобщена към групата на централноевропейските страни.
И нека да кажем сега къде европейският свят класира България като страна в икономическата реформа. Ние заехме място зад Румъния в последните месеци. Място зад Румъния и малко пред страните на Общността на независимите държави. Това е печален резултат от двугодишно управление на Българската социалистическа партия, на Движението за права и свободи, т.нар. ново парламентарно мнозинство. (Оживление)
Ето защо, защото предвиждахме всъщност този политически упадък и провала на икономическата реформа и считахме, че те ще бъдат неуспешни, ние обявихме своята стратегия да бъде прекратен предсрочно мандатът на това Народно събрание. След две години упорити битки в това Народно събрание, ние стигнахме до реализацията на идеята за предсрочно прекратяване мандата на Народното събрание... (Смях и реплики от блока на БСП и коалиция)
Разбира се, че Българската социалистическа партия се съгласи с тази идея за предсрочни избори, защото не можеше повече да управлява от дистанция изпълнителната власт на нашата страна. Българската социалистическа партия не вижда повече възможност 122.1 ЦМ/МД от прилагане на този, на досегашния модел за управление на страната и ще опита шанса си на изборите.
Разбира се, на тези избори народът ще отсъди. Разбира се, всеки един от нас ще се постарае най-добре да обясни своята кауза и да спечели гласовете на народа за себе си. Но и след като стане реалност вотът на избирателите, ние ще носим своята отговорност такава, каквато тя е. Ако вотът на народа е за управление от страна на Съюза на демократичните сили, в зависимост от степента на този вот, ние ще поемем отново своята отговорност, така както я носехме през 1992 г.
Ние по никакъв начин обаче не желаем да носим отговорност за вашия неуспех. Ние по никакъв начин не желаем да носим отговорност за вашия крах и в политическата, и в икономическата реформа!
Българската социалистическа партия сигурно ще излезе на вятъра на политическата отговорност рано или късно. Дали ще бъде отново опозиция или ще се опитва да прави това, което прави в настоящия парламент - да ерозира политическото разпределение на силите и да управлява зад кадър, това ще покаже бъдещето. Народът гледа внимателно и ще отсъди.
Ние гледаме наистина с надежда за по-добро в бъдещето, дори и заради това, че в страната по-лошо едва ли може да бъде. И аз съм убеден, че ако Българската социалистическа партия успее по някакъв начин да състави правителство и да управлява нашата страна, крахът ще бъде дори по-лош от този, който е тук, в момента.
И съм дълбоко убеден, че този парламент е място за политическо отстояване на интереси. Този парламент не е място за задкулисни маневри. Този парламент не е място за разлагане на чужда политическа сила, не е място за сметки, за лични интереси. Този парламент може да отстоява авторитета си като представител на народа едва тогава, когато реално упражнява и е верен на истинския вот на избирателите. Ние сме за този истински вот и ще се борим за него.
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на г-н Иван Костов. 122.2
Има думата за изявление председателят на Парламентарната група на Движението за права и свободи Ахмед Доган.
АХМЕД ДОГАН (ДПС): Уважаеми г-н председател на Тридесет и шестото Народно събрание, уважаеми г-н президент, колеги! Днес е особен парламентарен ден - ден на равносметка за изминалите три години, ден на политически анонси, на чукащи на вратата парламентарни избори.
По една все още необяснима логика на историческите процеси началото на Тридесет и шестото Народно събрание беше половината от цялото политическо пространство и по същата логика краят на 3-годишната ни парламентарна дейност е функция от началото и средата на нашата законодателна и политическа дейност.
В случая не бих искал да флиртувам с никакви концептуални схеми за началото, средата и края на всеки процес, но се изкушавам да ви провокирам да се погледнем отстрани, за да предположим точно с какво Тридесет и шестото Народно събрание ще остане в историята на съвременна България.
Може би след 50 години историците, които ще се ровят в нашите архиви, ще се опитат да намерят смисъла в 3-годишната ни законодателна дейност в конкретни цифри и факти от рода на тези, че са приети 221 закона, 268 решения на Народното събрание и че преходният период е налагал икономическите закони да бъдат приоритетни.
Политолозите ще се натъкнат на интересния факт, че са приети само 9 закона за държавното устройство и че това Народно събрание е положило основите и е създало новата законова инфраструктура от 46 закона в икономическата и финансовата област за преходния период. 122.3
Вероятно аспирантите, защитаващи докторска дисертация, няма да пропуснат възможността да фиксират, че Тридесет и шестото Народно събрание е излъчило два кабинета с двама председатели на парламента. За първия премиер сигурно без особени усилия като в стена ще се сблъскат с ирационални мотиви и поведение, а за втория премиер, че е бил добър, почтен и учен човек, но забърквайки се в политиката, е объркал политиката.
Що се отнася до смяната на председателите на Тридесет и шестото Народно събрание, няма да бъде трудно да разберат, че господин Стефан Савов по неизяснени и ирационални мотиви е трябвало да бъде сменен със сегашния председател на Народното събрание господин Йорданов.
Във всички случаи историците няма да пропуснат възможността да изследват един много интересен феномен в политическата история на съвременния свят - една малка парламентарна група от 24 депутата, с помощта на която, но без нейно участие, се формира кабинет и се образува парламентарно мнозинство без политическо споразумение на политическите сили, които го представляват, и което съществува една година.
Основна причина за разминаването с нашите партньори от СДС през 1991-1992 г. беше следната. Различни субекти си самовнушаваха и превръщаха това в реалност за другите, че ДПС няма друг изход освен да коленичи и да изпълнява указанията на тъмни субекти, защото в противен случай от другата страна са бившите палачи от последните 50 години.
Аз не знам кой и как е успял да внуши подобна позиция. Но, господа, докато много от вас само по вестници или изобщо в текстова форма са изучавали или мислили за демокрацията, нашата партия трябваше да изстрада предпоставките на този демократичен процес.
Всякаква коварна игра с ДПС е опасна в същата степен, както и играта с националния въпрос. Вие много често забравяте, господа, че ние се борим, за да оцелеем и да се развиваме свободни и равнопоставено в нашата обща родина Република България. И когато някой си въобрази, че може да разполага с нас, както той сметне за добре, от същия момент започва ерозирането на собствената му основа. СД/КП 123/1.
Искам да бъда много ясен. В случая става въпрос не само за Филип Димитров и неговия екип, а за всеки потенциален партньор, който си внуши, че може да ни заблуди и изиграе.
Динамиката на събитията, които са създадени с взаимни усилия, превърнаха някои политици в значими социални знаци. И в това няма нищо лошо, стига тази персонификация да има реално съдържание и да задоволява определена обществена потребност. Но когато такива неидентифицирани персони имат амбицията да бъдат месия на обновлението, жалко е не само за тях, но и за всички нас.
Завършвайки тази проблемна тема, само бих искал да напомня на моите приятели от СДС: не се правете на герои, а бъдете субекти на новата история на страната, която ви се полага априори.
Дали сме достойни или не, аз не искам да коментирам, но едно бих искал да ви напомня и да ви помолява да запомните: историята дава шанс, но не задължава и че историята е следствие от нашите взаимодействия. Ще си позволя да актуализирам само един факт, за да си изградите реална представа за формулата "Случаят помага на подготвените".
Когато обсъждахме вариантите за ново правителство в рамките на мандата на СДС, а след това и за правителство с мандата на ДПС, ние изхождахме от една и съща позиция - парламентарната група на СДС е от 110, а нашата е от 24 депутата. Нека двете парламентарни групи да се съберат и да излъчат няколко алтернативни кандидата за премиери от СДС и на тайно гласуване в рамките на парламентарното мнозинство на СДС и ДПС да се предложи премиер на страната. Представете си, тази формула не се прие дори и когато обсъждахме вариантите за реализиране на мандата на ДПС. Подобно поведение не се вписва в нито една политическа логика.
Именно при такава ситуация на нас ни се наложи да предложим формулата за експертно правителство, подкрепено от едно динамично парламентарно мнозинство.
Първата половина от 20-месечното си съществуване правителството на професор Любен Беров беше стабилизиращ политически фактор, но липсата на конкретна политическа и парламентарна воля, която да застане зад него, създаде условия прави123/2. телството да се самовъзприеме като ничия територия и дори да се опитва да налага определени схеми на поведение на самия парламент.
Политическият експеримент с експертното правителство показа, че ако изпълнителната власт не е функция на конкретна политическа воля на партия или на коалиция, трудно може да се справи с такива глобални проблеми като приватизацията, аграрната реформа, престъпността и социалната сигурност на българския гражданин. От тази гледна точка предсрочните парламентарни избори са естественият изход от политическата криза в страната. Новата конфигурация на парламентарните сили по нов начин ще актуализира и проблема за властта.
Нека не си правим илюзии, че сме тръгнали на предсрочни избори, за да подобрим икономическото състояние на страната! На всеки от нас му е ясно, че става въпрос именно за това кой ще управлява страната, което е следствие от бъдещото парламентарно мнозинство в следващото Народно събрание. Но едно важно обстоятелство може да се предвиди още отсега. И в предстоящите парламентарни избори няма да има абсолютни победители. Респективно еднопартийно, а може би и еднокоалиционно правителство на този етап е трудно възможно. И следващият парламент вероятно ще започне като биполярен и в един момент центробежните му сили ще дадат живот на центризма, след което отново ще заговорим за предсрочни избори.
ДПС не си поставя за цел този или онзи да влезе или да не влезе в парламента. Този въпрос ще се решава от негово величество гласоподавателят.
Завършвайки, бих искал да продължа тези мисли и да акцентирам на опасността от някои увлечения. 123/3.
Завършвайки бих искал да продължа тези мисли и да акцентирам на опасността от някои увлечения.
Напоследък със силата на модна тенденция ДПС стана прицел на атаки от всички страни. Използвам случая да благодаря за това. Изглежда някои екипи в някои централи в стремежа си да се направят на големи комбинатори загубват елементарна представа за реалния живот и за характера на нашия електорат. Дали ще влезем или няма да влезем в парламента - такъв въпрос пред нас не стои и не е самоцел за ДПС. Но тези атаки целят друго, а именно като партия да заживеем с идеята за вината и постоянно да самодоказваме лоялността си към държавата като български граждани.
С общи усилия постигнахме тъй наречения български модел за преходния етап и за решаването на етническите проблеми в страната. Ние ще продължаваме да отстояваме този модел и няма да допуснем дори условия за босненския вариант в Република България. Но този основен въпрос, който директно засяга сигурността на България не е само наша грижа, а на всички политически сили, държавни институции и на всеки български гражданин! Специално наблягам на това, защото в предизборната ситуация винаги се намират хора да наливат масло в огъня на национализма.
ДПС остава с надеждата, че служебният кабинет ще създаде необходимите условия за нормална предизборна кампания.
На добър път на всички парламентарни и извънпарламентарни политически сили!
Дано предстоящите парламентарни избори ни направят поотговорни и по-прагматични.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Ахмед Доган.
Има думата за изявление председателя на Парламентарната група на Демократическата партия господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (ПГДП): Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Вземам думата от името на новосъздадената Парламентарна група на Демократическата партия и присъединилите се към нея, ВЙ/НП 124.1 но искам същевременно да кажа, че тази група представлява и една коалиция, която сега засега поне обединява две традиционни класически български партии - Демократическата партия и Български земеделски народен съюз, които са дали голям принос в историята на България.
Ще бъда кратък в оценката на Народното събрание. Тук се говори обширно и за броя на законите, които сме приели, и за нашата дейност. Но мисля, че трябва да се спра на един проблем, който е от голямо значение и за който не се говори тук, поне ясно не се говори.
В първата година след изборите парламентарното мнозинство създадено благодарение на вота на народа създаде именно тези закони, които направиха възможна реформата, които направиха възможно действително България да тръгне по пътя на демократизацията и дадоха инструмент в ръцете на нашето правителство първото правителство на СДС, за да започне да работи. Но именно тук, в парламента, бяха създадени тези закони, защото някои оратори забравиха да споменат това.
Действително, че работата в парламента беше белязана от една непрестанно конфронтация. Естествено е, че парламентът не е място, където хората се събират, за да се прегръщат и да гласуват по един и същи начин. Така е в истинските парламентарни демокрации, където парламентът не е само един параван. Но, естествено е, разбира се, да има и една засилена конфронтация там, където в продължение на почти половин век е съществувала една тоталитарна власт, която за съжаление бавно отстъпва от своите позиции. Това са причините на конфронтацията и мен ме е страх, че може би и в следващия парламент ще продължи тази конфронтация. Нека се надяваме, че тя ще отслабне по сила, защото естествено е, че за страната, за народа не е най-доброто разрешение непрекъсната конфронтация. Естествен е сблъсъкът на идеи, но струва ми се и нека това не прозвучи нито с някакъв си менторски тон, нито искайки да създам тук отново някаква конфронтация, че нашите колеги отляво трябва може би да премислят още веднъж и да разберат, че трябва да ускорят крачките си към превръщането на тяхната партия в една действително модерна лява партия. (Реплики от БСП и коалиция: "Ти си гледай твоята партия!", "Не давай акъли!"), защото струва ми се, мисля, убеден съм, че едва когато 124.2 в България ще имаме една, както те казват, модерна лява партия или една партия, която се приближава към социалдемокрацията, едва тогава в България ще започне да затихва и конфронтацията.
Ние смятаме, убедени сме, че това Народно събрание на прави първите крачки към една дълбока реформа и към демократизацията на страната. Това Народно събрание, колкото и да е хулено, колкото и да е клеветено, то ще остави следа! И бъдете сигурни, че тази следа няма да бъде толкова черна, както сега се струва на някои хора, защото всяко начало е трудно. Всяко начало е понякога изпълнено с много горчивина. Но ние поставихме началото и нека тези, които дойдат след нас, основавайки се на стореното в тази зала да продължат, защото за България няма друг път освен пътя на демокрацията!
Искам да кажа, че групата и коалицията, която представлявам в момента е против двуполюсния модел. (Ръкопляскания) Може би двуполюсния модел е добър за много страни, които имат една дълга парламентарна и демократична традиция, но в България за съжаление двуполюсния модел може да бъде използван от ретроградни сили, които да възвърнат едно минало, едно минало нежелано от българския народ.
Ние сме дълбоко убедени, че бъдещето на парламентарния живот е бъдеще на политически партии със своя физиономия, със своя политическа идентичност. Това не бива да се забравяя и мисля, че няма пример в добре изградените класически демокрации, където именно партиите да не са институции - институции, които гарантират както за своите членове, така и за своята дейност, защото думата "отговорност" за съжаление невинаги беше найлюбимата или най-разпространената в тази зала, пък и на нашата политическа сцена. 124.3125
Бих добавил, че ние сме дълбоко убедени, че парламентаризмът е основата на демокрацията и то именно многопартийният парламентаризъм, демократичният парламентаризъм, а не само един парламентаризъм, който се крие зад, както казах, паравана на един парламент.
Каза се вече, и аз ще повторя, за съжаление в продължение на три години дали съзнателно или несъзнателно, депутатите бяха клеветени, критикувани, това е естествено, критикувани разбира се, чудесно, но понякой път и несправедливо клеветени. Като че ли имаше едно желание чрез принизяването на депутатите да се посегне и на парламентаризма.
От името на нашата група, от името на коалицията, която представлявам в момента, мога да кажа, че ние сме дълбоко убедени, че всички злини за България са идвали тогава, когато парламентаризмът и демокрацията са били потискани.
И ето защо ние ще направим всичко възможно да подсилим, да крепим именно парламентаризма. Не искам да кажа, че в тези три години не проявихме много слабости, не направихме много грешки, но нека нашите грешки, нашите слабости да не се прехвърлят върху институцията парламент, върху парламентарната република, затова защото тя е основата на нашето бъдеще.
Нашата група е наясно и то отдавна, че за съжаление този парламент изчерпа своите възможности. Затова ние и в състава на Съюза на демократичните сили, и сетне, в тези два-три дни, не подкрепяме създаването на кабинет в рамките на този парламент. За съжаление, може би така, във върхови моменти за нацията, парламентът се изчерпва лесно. Така че този парламент действително изчерпа своите възможности.
Вчера всички чухме думите на президента, които днес сигурно той ще повтори и пред нас. Позволете ми от името на нашата група да поздравя неговата, бих казал, превъзходна идея това служебно правителство да се бори против престъпността, да се бори против организираната престъпност. И ако това служебно правителство изпълни предначертанията на президента, мисля, че всички ние - и от дясно, и в центъра, и от ляво, ще бъдем доволни, защото всяка стъпка, която се направи в борбата срещу ВТ/ЗТ 125.1 тази престъпност, ще бъде в полза на тези, които ще дойдат след нас и ще излъчат новото правителство. Аз си позволявам да пожелая сила и успех на новото служебно правителство, което обективно да подготви изборите, което да даде възможност народът да изкаже своята воля и същевременно се надявам, че то ще играе действително една позитивна роля за изкореняването на този бич на нашето общество - престъпността.
Нека се разделим с пожелание, че тук, в тази зала, ще дойдат по-достойни мъже и жени от нас, които ще направят възможно България да се изтръгне от дълбоката политическа, стопанска, институционна и най-важното нравствена криза, която съществува в страната, защото нашата родина заслужава по-добра съдба. Благодаря ви. (Ръкопляскания в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефан Савов. Давам думата за изявление на председателя на Парламентарната група "Демократична алтернатива за Републиката" господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ДАР): Уважаеми господин президент, уважаеми господин председателю на Тридесет и шестото Народно събрание, уважаеми госпожи и господа народни представители! Точно или почти точно преди три години ние се събрахме в тази зала съвсем други. Независимо и от днешните прояви на конфронтация, и от днешните прояви на сблъсъци, аз си мисля, че за тези три години парламентът извървя един определен път. Защото ако си спомняте, ние започнахме от забрана на партии, от неправомерна и ужасна за страната ни конфронтация, от това че искахме да съдим велики страни и отделни депутати, от това, че в политиката и в парламентарната ни дейност влязоха извънпарламентарни средства.
През тези три години много хора се пробваха върху снагата на бедната ни държава, както ученик по медицина, когато прави операция. Много хора се учеха и започваха да се учат, но правеха това от позицията на самоувереността, на това, че техните собствени лични интереси стояха над държавните.
Да, това Народно събрание извърши немалко през своята дейност - 489 акта. Ако сравним с опита на другите страни и сравним с динамиката на работа на другите страни, вероятно ще 125.2 видим, че ние сме рекордьори или поне сме в първата десетка по количество на приети в света законодателни актове за този период. Като обем това е изключително. 125.3 Но заедно с това трябва да кажем, че като структура, като съдържание на това, което приехме, ние сме длъжници и това несъмнено е най-важното, което трябва да подчертаем. Преди всички ние приехме закони, които очевидно не намериха място в живота. Приехме закони, които практиката не оправда и не прие. И става дума за закони, засягащи селското стопанство, засягащи връщането на земите, засягащи банките и банковото дело, закони, които бяха приети като революционни, като политически, а не като закони икономически, прагматични, които да доведат до някакви реални последствия.
Много хора казват защо днес не е върната земята и намират грешките за това само в изпълнителната власт. Да, такива грешки има, но заедно с това има и съществени грешки в самия закон. Подобни грешки има в законите, засягащи финансовата и банковата сфера, които позволиха да изтекат огромни средства в неизвестни посоки зад граница.
Ние не приехме закони, които бяхме длъжни да приемем, съгласно българската конституция. И тогава, когато се връщаме назад и казваме, че се кълнем в тази Конституция, ние забравихме своето първостепенно задължение. И днес тези закони не са факти. Ние не приехме ключови закони, засягащи икономическата реформа, като Закона за сметната палата и редица други. Ние не приехме също такива закони, без които националната ни сигурност, съдът, прокуратурата не можаха да извършат необходимата дейност.
Заедно с това организацията на работа в това Народно събрание не беше на висота. И ние пропуснахме много възможности, които ни беше дало времето.
Все пак днес България в резултат на тази тригодишна дейност на този парламент е по-различна. Тя има по-комплексно законодателство, тя има една реализирана чрез множество закони Конституция. Общото е, че промените в тази страна са необратими.
От друга страна, ние можем да кажем, че през тези три години българската държавност отслабна, че събитията в много отношения в икономиката и в социалната сфера ни задминаха. Тук съвсем сериозно беше казано, че слабата държавност, слабостите на министерските съвети през тези три години се дължат на това, че е настъпило преструктуриране на избраното Тридесет и шесто Народно събрание през 1991 година. А вземайки предвид това, НЧ/ЙА 126.1 което каза тези дни и председателят на това Народно събрание, аз искам да кажа, че то не отговаря на истината и че оценката в действителност би трябвало да бъде съвсем по-различна. Преди всичко Парламентарната група "Демократична алтернатива за републиката" бе създадена само преди месец и половина или тогава, когато вече беше ясно, че този парламент си отива. Ние изпълнихме задълженията си към избирателите и мисля, че се държахме достойно. Но ние избрахме друг път по повод на бъдещето на страната.
Но има нещо много по-важно от тази констатация. И тази констатация се съдържа в самия заложен в нашата Конституция политически модел. В чл. 67 на тази Конституция, спомням си преди доста години вече, с доста голямо мнозинство беше избран модел, в който демокрацията на личности се считаше за по-висока степен на демокрация от демокрацията на партиите. В този чл. 67 се казва, че народните представители действат въз основа на Конституцията и законите в съотвествие със своята съвест и убеждение и че обвързването със задължителен мандат е недействително. Има страни, които имат други модели, където партийната демокрация е закована и където народните представители не могат да избират през време на мандата си друг път. Но ние избрахме друг модел. И този друг модел е свързан с борбата, с разбирането, че ние трябва да се приобщаваме към тези най-върхови стандарти на политиката и политическата структура, каквито има в съвременния свят.
Така че, господин Иван Костов, който както обикновено отсъства, когато други говорят: не моята демокрация е лична, а вашата демокрация. Защото през целия този период вие и хора, представлявайки подобни тези, се поставяхте над тезите, над законите, над дори собственото си мнение.
Трудно мога да посоча друга причина за разпадането на мнозинството през 1991 г., освен политиката на конфронтация. Тази конфронтация, която както някои по друг повод и за други цели казаха, че изяжда собствените си деца, конфронтация, която започна първо с най-далечните врагове, след това с по-близките врагове и накрая с близкото обкръжение. Тази конфронтация, която не признава нищо друго, освен личното мнение, личната теза и която даже стига дотам, че може да гласува срещу закони, които сама беше внесла в този парламент. Такава демокрация, разбира 126.2 се, е лична. Такава демокрация не може да доведе до нормално развитие в България.
Мен ми се струва, че във всички случаи главното за бъдещето е умението да се разбираме, умението да търсим общото между себе си. Истинските политици са не тези, които копаят пропасти, а тези, които ги запълват, не тези, които разпалват противоречията, които и без това в тази страна са много, а които ги преодолявят. Дълбоко съм убеден, че само по този път на толерантност и такъв тип политика България може да получи своята стабилност, но не по пътя на сляпото вярване на отделни хора, не по пътя на сляпото подчинение на тези, които са неприемливи за страната.
Ето защо мен ми се струва, че най-важното, което трябва да си кажем сега, когато закриваме това Народно събрание, е какво оттук нататък.
Правилно беше подчертано днес, че ние вече приключихме като цяло работата ни по правилата на политическата игра, но ние далеч не сме приключи другото голямо, което има да направим да изработим правилата за икономическото преструктуриране, на икономическата игра. И точно че тук изостанахме, че тук задържахме реформите, доведе до тези проблеми, до възникването на извън парламентарни властнически структури, до организирана престъпност и до това, че днес има сили, които в много отношения са посилни при вземането на отделни политически решения, отколкото този парламент и което и да е правителство.
Ето защо мен ми се струва, че главната задача оттук нататък ще бъде създаването наистина на политически формации, на сили, на парламентарни групи, които ще омекотят крайностите в българския политически живот, който ще могат да доведат до по-голямо национално съгласие, които ще могат да доведат чрез това национално съгласие не до безсилие, до безволие, до разпаднали се правителства, а точно до силна държавност и силни правителства.
Можеше това да стане по друг път. Можеше това да стане и чрез биполярния модел в тази страна. Уви, обаче, биполярният модел през тези пет години не доказа, че може да продуцира подобно нещо. Аз подозирам, че и сега има тези, които искат на базата на нови резултати от парламентарните избори и на избор на нови политически формации като най-големи в този парламент отново 126.3 да използват следващия парламент за конфронтация. И тези сили говорят за това открито или полуприкрито, но те търсят бъдещето си и собственото си политическо оцеляване именно чрез конфронтация. Това не може да даде на нашата страна нищо, нищо сериозно.
Ето защо от името на нашата парламентарна група, от името на политическите сили, които я представляват извън парламента, мен ми се струва, че мога да кажа преди всичко: стига в края на ХХ век революции и стига улично решаване на въпросите! Стига отричане на партии, които са избирани от народа и стига подценяване на народния вот! Край на тази национална вътрешна студена война тогава, когато светът я загърби. Повече път на прагматичното, на съревнованието на идеи, съревнованието на програми. Нека не превръщаме повече нашата държава в средно училище за обучение на начинаещи държавници. Нека в никакъв случай не допуснем повече нашата държава да бъде арена на междуособици и вътрешни политически и парламентарни борби. Нека наистина да можем да превърнем следващият парламент в парламент, в който ние ще можем да се гордеем, и хората, които са ни избрали тук да се гордеят със своя избор.
Дълбоко съм убеден, дами и господа, че от този парламент не всички ще влязат в следващия. Много от нас рискуваха и поеха не по пътя на сигурното място в парламента, а точно обратното по пътя на това, което им предвещава повече рискове. И все пак, естествено е едни от този парламент да останат в него и съвършено естествено е и другото - да не останат в него. Не това е трагичното. Аз мисля обаче, важното е не кой ще остане в този парламент, а да остане една друга България с него - по-достойна, по-стабилна, по-обичана и по-просперираща! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Александър Томов.
Има думата за изявление председателят на Парламентарната група "Нов избор" господин Иван Пушкаров.
ИВАН ПУШКАРОВ ("Нов избор"): Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа народни представители! Идвайки към тази висока трибуна в този оредял вече парламент, аз си давам сметка какво означава кармата в живота на човека, съдбата в живота на човека. 126.4 Съдбата има една предопределеност, която за някои е предопределеност да бъдат председатели, да преминават от един председателски пост на друг без никакви проблеми. (Ръкопляскания от "Нов избор") Това носи определени рискове, господа народни представители. Рисковете са, че може да се объркат битностите на председателите и в този случай господин председателят на Народното събрание обърка своята битност с председател на нова парламентарна група в парламента.
Моята карма е на шерпа, който честно носи своята раница три години до четвъртия базов лагер, а пикелите на върха забиват други (ръкопляскания от "Нов избор"). Аз мисля, че в този парламент никой не може да оспори тази моя позиция.
Уважаеми народни представители, в Еклезиаста е казано: "Има време за всяко нещо и срок за всяка работа". Изглежда е вярно, защото срокът на нашата работа свърши. 126.5
Това, че ние си отиваме, както личи по радостните погледи на депутатите, е нещо много добро за демокрацията и нещо много важно за нея. Бездействието, безотговорността и безсилието се сменят с действие. Лошото обаче е, че заедно с нас си отива и председателят на Народното събрание Александър Йорданов и сега няма да има кой да каже какво ще се случи. (Смях в залата) Да се надяваме, че той бързо ще се върне в тази зала и на този стол, което аз лично искрено му пожелавам.
Уважаеми народни представители! Ако не се върнем към стореното от нас през тези 3 години, ние няма да изпълним докрай своя дълг към парламента на България и към онези, които ще дойдат след нас.
Когато говоря за това кое е важното, което е свършил парламентът, аз си давам сметка колко е вярна библейската мисъл, че няма човек на земята, който струва добро и да не греши.
Връщайки се назад и оценявайки критично извършеното от нас, се открояват няколко много съществени, според мен, неща.
Преди всичко, струва ми се, много е важно да се подчертае, че за тези 3 години парламентът се превърна в отдушник на натрупаното обществено напрежение и не позволи тази натрупана енергия да се излее на улицата, което, независимо от ниската оценка за нашата работа, показва, че съществуването на парламента се е превърнало в обществена потребност и изискванията към него нарастват. Разбира се, сега и за нас вече е ясно, че Рим не е направен за един ден и законите на нова България не могат да се направят за една, две или три години. Важното е, че сега хората искат законите, оказват силен натиск върху парламента да ги разглежда и приема. Следователно, искат и самия парламент, разбира се, не този, който сега си отива, а искат въобще да съществува действен парламент.
Слушайки отчета на председателя с тези около 500 акта, аз мисля, че ние сме се отрепали от работа. И в определен смисъл това наистина е вярно. Разбира се, друг е въпросът за качеството, за ефекта от тази работа. 127.1 ББ/МД
Друг съществен резултат от дейността на парламента, който трябва специално да се отбележи, е значителната дейност, която бе извършена от него, за приобщаването на България към европейските структури. С това до голяма степен се гарантира необратимостта на демократичните процеси от нас. За съжаление направихме много за приобщаване на държавата към Европа, но не направихме нищо за вкарването на Европа и европейските стандарти в този парламент.
На трето място, парламентът подкрепи законодателно някои съществени крачки на икономическата реформа в страната, без които е невъзможно въобще управлението на страната в условия на реформа. Процесът на реституция, процесът на връщането на земята, процесът на приватизацията, данъчната реформа, процесът на създаването на законодателна основа на съдебната система, за да се осигури разделянето на властите, споразумението по външния дълг и други, без да съм изчерпателен, представляват една много сериозна, основна крачка по пътя на законодателното осигуряване на икономическата реформа. За съжаление, осигурявайки законодателно в много отношения реформата, парламентът не успя да направи най-важното. Не успя да осигури политическата основа за реализацията на тези закони в управлението на държавата.
Заедно с тези основни резултати от дейността на парламента, без да съм изчерпателен, ние считаме, че същият, парламентът, преживя от политическа гледна точка някои съществени събития, които имат важно значение за развитието на политическите процеси у нас.
На първо място, вече е очевидно, че в този парламент е достигнат пределът на политическата безотговорност от двете основни политически сили към управлението на страната. Именно в този парламент едната политическа сила под диктовката на централата от "Раковски" 134 сдаде властта, абдикира от властта, независимо че беше избрана да управлява страната и независимо от това какви приказки се говорят по този повод. Това е голата истина. Именно в този парламент другата политическа сила под диктовката на централата на "Позитано" 20 отказа да поеме отговорността за управлението на страната. Политическата безотговорност и политическото безсилие на двете централи се изрази и 127.2 в отказа да се разработи и подпише парламентарно споразумение за извеждане на националните проблеми над партийните интереси. Излиза, че тази държава трябва да я паркираме, докато двете партийни централи си решат собствените партийни проблеми, т.е. да се очистят от иначе мислещите на предсрочните избори.
След 4 години и 3 правителства вече е съвсем очевидно, че не могат да се решават националните проблеми, да се извършват такива тежки реформи във всички области на живота, да се вземат решения, засягащи съдбата на поколения българи, ако винаги и навсякъде се защитават партийните интереси, ако се разчита на борбата за надмощие и конфронтация. Това хората са го осъзнали много отдавна и искам да цитирам една мисъл, която е на 3000 години: "Борбата между партията е и винаги ще бъде по-лоша беда от война, глад, мор или който и да било друг божи гняв." Звучи страшно актуално, това е мисъл на Тит Ливий.
Друго политическо събитие, което не мога да не отбележа като особено важно в живота на парламента и което продължава до последния ден на този парламент, това е т.нар. преструктуриране на политическото пространство и фалшивият израз "подмяна на народния вот". С това събитие се правят огромни политически спекулации, използува се като книжен тигър, за да се заплашват всички, които имат смелостта да мислят различно от конгресите и конференциите, което ме кара да взема отношение. Мисля, че Александър Томов беше доста изчерпателен. Аз само с едно изречение ще си позволя да го допълня.
Дълбоката същност на този процес е в сблъскването на личната, нравствена отговорност на отделния депутат за националните интереси и диктата на група самозванци, обявили се за свещени крави в централата на "Раковски" 134, които извеждат своите интереси над националните.
Главният политически извод, според нас, от развитието на политическия процес и дейността на парламента е, че за преодоляване на политическата криза в страната, независимо от резултатите на изборите, е необходимо осигуряване на политическа стабилност като снова за управлението на страната. Опитът от 1990 г. насам показва, че няма никакъв друг път да бъде осигурена такава политическа стабилност, освен националното споразумение, което 127.3 за съжаление този парламент не намери сили да постигне.
Може би е дошло времето да се допитаме пряко до народа за това дали иска или не иска национално споразумение по найнаболелите проблеми на държавата.
Уважаеми колеги народни представители! Бих искал да споделя нашето опасение за развитието на политическите, икономическите и социалните процеси в страната след изборите. Развитието на политическите процеси досега у нас дава основание, особено през последните месеци, да се направи извода, че в обществото изкуствено се предпоставя като основен въпрос въпросът за избора на посоката на развитие на страната - ляво ориентирано развитие или дясно ориентирано развитие. Според нас въпросът не е в това дали да се върви наляво или надясно, а дали да вървим напред или назад към миналото на историята.
Един от най-сериозните политически проблеми, които ние виждаме, който крие най-големи опасности за страната, е наложилата се през последните месеци в БСП позиция за смяната на модела на реформата, възприет през 1991 г., с някаква лява алтернатива. Това по същество е израз на определена реставраторска тенденция в БСП като доминираща политическа линия. 127.4 Това ще означава тотално прекъсване на процесите на реформата, неизбежно връщане към централизация на управлението и засилване на държавното регулиране на икономиката, което може да ни докара много бързо до купоните от близкото минало.
Освен това, възприемането на въоръжение в БСП на платформата за смяна на модела на реформата изпраща на светлинни години разстояние постигането на национално споразумение по основните въпроси на реформата (единични ръкопляскания), независимо от резултатите на изборите.
Второто ни опасение е свързано с навлизането на страната в нов етап на икономическото развитие - етапа на преразпределението на националния капитал. За обществото никак не е безразлично кой и как ще преразпределя националното богатство и как ще участват отделните слоеве и групи от населението в този процес. Нашите опасения са, че борбата за политическо надмощие между двете основни политически сили по същество е борба за надмощие в преразпределението на националния капитал, като и в двата случая на победа в изборите губещите ще бъдат масовите слоеве от населението. Съвършено очевидно е, че без национално споразумение по въпроса за преразпределението на националното богатство не могат да се осигурят условия за такова преразпределение, което да бъде обществено приемливо.
Третото ни опасение е свързано с достигането на политическата нестабилност в страната и конфронтацията до такъв предел, зад който тази нестабилност въздейства и провокира задълбочаване на икономическия хаос, като го довежда до пропадане в хиперинфлация или катастрофално нарастване на безработицата, без да е осигурена съответната предпазна мрежа.
По наше мнение, или сме вече в този капан, или предстои много скоро да влезем в него.
В този класически омагьосан кръг става взаимно подхранване между политическата нестабилност и финансовата нестабилност. Крайният резултат, който, както показва световният опит, ни кога не закъснява, е летящ нагоре курс на долара и самоподхранваща се хиперинфлация. Разкъсването на този омагьосан кръг изисква укрепване на начална финансова стабилност, за която пък се изисква постигането на национално споразумение по начина на провеждане на реформата. НИ/ВЙ 128.1
Възприаменето на някакъв измислен ляв модел на реформата, особено при тези тежки условия, е направо убийствено за икономиката, защото ще задълбочи много бързо тези негативни процеси и към тях ще се прибавят редица нови - бягство от плащане на данъци, бягство от националната валута и доларизация на икономиката, бързо разрастване на черен пазар и все познати до болка явления.
Уважаеми колеги народни представители, заключавайки, мислейки сега върху политическия хаос и нестабилност, които са овладели страната и се разрастват, за разпиляването на демократичните сили, задаващото се затягане на редиците на БСП за въвеждане на някаква нова алтернатива, аз си задавам въпроса дали всъщност ние имаме някакъв истински избор. Разполага ли сега България със запас от нравствени сили да обедини всички, които подкрепят демокрацията, независимо от техния цвят и убеждения? За пет години ние така се изтощихме, така сме уморени и отчаяни, че много хора от най-добрата част на нацията отпускат ръце и не намират изход от политическия хаос.
Има ли изход и къде е той?
Аз мисля, че изходът е в търпеливото проявяване на воля за сътрудничество, споразумяване и кооперативност при решаването на народните дела. Дълбоко вярвам, че мъдростта превъзхожда безумието. Убеден съм, че българинът има дух и душа, способни да издържат и надделеят над отчаянието, над умората и безверието в името на един по-добър живот. Нашето упование в тези трудни мигове е в съдбата на нашите деца, в нашата воля за живот, в духа на нашите прадеди, които са се справяли с много по-трагични предизвикателства на историята.
Позволете ми накрая да пожелая на онези, които ще дойдат след нас в тази зала, да станат не съмишленици, не съидейници, а съдейственици при решаването на народните дела така, както призоваваше Апостолът. Ние не можахме да станем такива.
Бог да пази България!
Благодаря ви. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Иван Пушкаров. 128.2
С това втора точка от дневния ред бе изчерпана.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Дойде Дванадесетия час!
Давам думата на президента на Република България доктор Желю Желев. (Ръкопляскания)
ПРЕЗИДЕНТ ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ (Посрещнат с ръкопляскания): "Указ 209:
На основание чл. 99, ал. 5 от Конституцията на Република България
П О С Т А Н О В Я В А М:

1. Разпускам Тридесет и шестото Народно събрание. (Ръкопляскания)
2. Насрочвам избори за Народно събрание на 18 декември 1994 г. (Продължителни ръкопляскания)"
Указът е издаден в София на 17 октомври 1994 г. и е подпечатан с държавния печат.
Уважаеми господин председател на Тридесет и шестото обикновено Народно събрание, уважаемо Председателство, уважаеми дами и господа народни представители от Тридесет и шестото обикновено Народно събрание!
След като парламентът и при третия мандат не можа да излъчи парламентарно правителство, както повелява Конституцията на Република България, аз издадох указ # 210 за назначаването на служебно правителство и друг указ под # 209 за разпускането на парламента и насрочването на парламентарните избори за 18 декември.
С това Тридесет и шестото обикновено Народно събрание престава да съществува. 128.3 С добрите и може би невинаги най-добри дела, с направеното и ненаправеното Тридесет и шестото Обикновено Народно събрание отива в историята. Не съм аз, който ще си позволи да дава оценка на неговата работа, на неговата роля и място в историята. За това е нужна дистанцията на времето. Ето защо подобна цялостна и обективна оценка си остава прерогатив само на бъдещите историци. Но аз съм сигурен, че още сега много политици, политолози, социолози, журналисти, публицисти ще се опитат на основата на още горещата политическа информация да направят едни или други изводи и обобщения, които могат да се окажат полезни за работата на бъдещия парламент.
За мен като представител на другата държавна институция, която има генезис, еднакъв с този на парламента - прекия вот на народа, е важно да установим една демократична и културна практика, която, дай Боже, един ден да се наложи и като традиция: в подобни случаи, когато преждевременно или поради изтичане на редовния мандат някоя от нашите институции си отива, да се разделяме като културни и разумни хора, като истински европейски политици. (Ръкопляскания в блока на СДС)
Нека изобщо да се научим да уважаваме институциите, независимо кои личности пребивават в тях. Личностите периодически се сменят, отиват си, институциите остават. И това е една от характерните особености на демокрацията.
От друга страна, човешките права и свободи, които винаги са били и ще си останат крайната цел на демокрацията, се превръщат в празни пожелания, докато не бъдат закрепени в справедливи закони и защитени от силни държавни институции. Затова свободата се извоюва на митингите по улиците и по площадите, понякога и на барикадите - да си спомним картината на Делакроа "Свободата на барикадите", докато демокрацията се кове в парламента, чрез законите и се обновява, възражда се чрез парламентарните избори, даже когато се налагат те да бъдат предсрочни. (Ръкопляскания от блока на СДС)
На раздяла пожелавам на всички депутати от Тридесет и шестото Обикновено Народно събрание лично щастие и успех в живота, а на онези от вас, които още през следващите дни ще се хвърлят в политическите битки за новия парламент - успех на изборите! (Продължителни ръкопляскания) БП/КТ 129.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на президента на Република България д-р Желю Желев. В този хубав ден за българската демокрация закривам последното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание. (Ръкопляскания)
Бог да пази България! (Звъни)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:
Александър Йорданов
СЕКРЕТАРИ:
Трифон Митев
Илхан Мустафа